ИЦИВИАИЗ ии

учебнuk за
АндРей Пднтев
• kлас

ЗА ПРОФИЛИРАНО И ПРОФЕСИОНАЛНО
ИСКРА Бдевд ОБРАЗОВАНИЕ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ
Евгения Кдлиновд НАЧУЖАЕЗИК

Георги Якимов

Вментинд ПдВЛОВА
ЧАСТ1
ПенКА Костддиновд
ЗоРницд Велиновд-ТРенчевд

Ростисмв Ботев
НддКА Вдсевд

Веселинд Ивдновд

БулВесm 2000
Софuя
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
УЧЕБНИК ЗА 9. КЛАС ЗА ПРОФИЛИРАНО И
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ
С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖА ЕЗИК
ЧАСТl

aBmopu
© АндРЕй ЛдздРов Пднтев,
2018
© ИСКРА ВдСИЛЕВА БдЕВА, 2018
© Евгения Ивдновд Яйджиевд, 2018
© Георги Якимов Стойчев, 2018
© ВАЛЕНТИНА КИРИЛОВА Пдвловд, 2018
© ПЕНКА ПетРовд КостАДиновд, 2018
© ЗОРНИЦА Велиновд Велиновд-ТРенчевд, 2018
© РОСТИСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ Ботев, 2018
© НАДКА ЙОРДАНОВА ВдСЕВА, 2018
© ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА Ивдновд-ХдСУН, 2018

графuчен guзauн
© СЕНЗОР-С ЕООД, 2018

kapmoгpaфcku мamepuaлu
© Ростисмв Ботев, 2017

uзgameлcmBo
© БУЛВЕСТ 2000, 2018

ISBN 978-954-18-1240-2
Сkъпu ученuцu,

Отново ще четете, мuслuте u гоВорuте за мuналото, от kоето се учuм. Тозu учебнuk

ще Bu поВеgе kъм разнообразнuте пространства на сВетоВната uсторuя. Тя е част
от нас u нuе сме част от нея. СВетът е голям. Ще прелетuм с познанuя u Въобра>kе­
нuе наg okeaнu u kонтuнентu, ще се срещнем с необukноВенu хора, ще Buguм Възхоgu u
паgенuя, героu u злоgеu. Ще Bu запознаем с ноВu пepuogu от uсторuята, kouтo нарuча­
ме „моgерен сВят" u „съвременен сВят". Те са сътВоренu Върху свещеното наслеgстВо
на Антuчността u CpegнoBekoBueтo, но много по-разлuчнu. ЧоВеkът става по-мъgър,
по - gълго >kuBee, повече пътува , повече знае. От тазu постепенна промяна се pa>kgaт
ноВu ugeu, ученuя u процесu, kouтo разтърсват сВета gалеч по-проgъл>kuтелно u по­
ВсеобхВатно отпреgu. Заеgно с технuчесkuте uзобретенuя се променя ЧоВешkuят gyx.
Тоо често е опрuлuчаВан с Бо>kестВенuя, защото се goблu>kaBa go него. Хората тръг­
ват kъм по-ВъзВuшено съпрukосноВенuе с оkолнuя сВят u с Вселената.

Да знаем uсторuята на gругuте , не е самоцелен стремеж. Чрез нея разбuраме gрамu­

те, пpe>kuBeнu от нашuте преgцu. Дорu u В uзпuтанuята, през kouтo премuнаВат, те
срещат cBou съВременнuцu от gругuте частu на света. Taka, научаВаОku повече за
тях, хората по-gобре разбuрат u себе cu. Когато четете за тях, Bue още по-gълбоkо
ще Внukнете ВъВ Велuчuето, мъченuчесkото страgанuе u заслугuте на нашuя нароg,
застанал наравно с останалuте нapogu В световната uсторuя. Това ще разберете
само kогато сраВнuте нашата участ със съgбата на gругuте.

това, kоето Bu разkазВаме, поняkога ще Bu uзгле>kgа труgно за разбuране. Помощ Вuна­

гu ще намерuте ВъВ Вашuте учuтелu u poguтeлu. Опuтаоте обаче поне В началото с
повече упорuтост u старанuе . Не забраВяоте, че ga cu неВе>k u необразован, е по-лошо
u по-тъ>kно, отkолkото ga cu беgен . Помнете gатuте, uме·ната, помнете благороg­
стВото u злоgеянuето. Но главното, kоето трябва ga осъзнаете, е прогресът на чоВе ­
честВото. В негово uме са загuВалu мнозuна, за него са >kuBeлuu тВорuлu повечето
хора. това е u осноВнuят ypok от uсторuята, kоото Bu преgаВаме с тезu странuцu. Тоо
ще Bu paзkpue Велukото сВетоВно gBu>keнue, kоето Bogu kъм поgем, напреgъk u раВнu
праВа за Bcuчku хора.

Започнало от gалечнu Времена, пътешестВuето kъм eguн по-gобър сВят проgъл>kаВа ...
Bue също ще бъgете част от него! Преkлоненuето kъм мuналото ще Bu Вgъхне уВере ­
ност В това, kоето Bu очаkВа В бъgеще!

ABmopume
СЪДЪРЖАНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ В НОВОТО ВРЕМЕ

1. KakBo знаете за ... Българсkото Възрюkgане u моgерната българсkа gърЖаВа
(XVlll - XIX В.) - начален преговор 10
2. KakBo знаете за ... Българсkото общество u kултура през XVlll - XIX В. -
начален преговор 12
3. ПроВерете kakBo знаете за ... Българuте през XVlll - XIX В. - Вхоgно раВнuще 14
4. Пътят kъм НоВото Време - CpegнoBekoBueтo - обобщенuе 16
5. Епохата на НоВото Време 18
11. НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ
6. Beлukuтe географсku отkрuтuя 24
7. Послеguцuте от Beлukuтe географсku отkрuтuя 28
8. Ekcпeguцuя В неuзВестното - ypok за пpakтuчecku geuнocтu 32
9. Англuя - огранuчената монархuя 34
10. францuя - абсолlотната монархuя 38
11. Paзxogka ВъВ Версао -ypok за пpakтuчecku geuнocтu 42
12. Русuя прu Петър 1 Beлuku 44
13. Османсkата uмперuя (XVI - XVll В.) 48
14. Полuтuчесku моgелu на упраВленuе - ypok упра:Жненuе 52
15. Балkансkuте нapogu В Османсkата uмперuя 54
16. ИзВлuчане u uнтерпретuране на uнформацuя от пuсменu gоkументu -
ypok упра:Жненuе 58
17. Реформацuята 62
18. Контрареформацuя u релuгuознu Bouнu В ЕВропа 66
19. ИзВлuчане u uнтерпретuране на uнформацuя от ucтopuчecka kарта -
ypok упра:Жненuе 70
20. Начало на новата eBpoпeucka ukoнoмuka 72
21. ЧоВеkът - център на промяната 76
22. КВарталът на фугер - ypok за пpakтuчecku geuнocтu 80
23. BcekugнeBueтo на еВропееца през XV - XVll В. 82
24. Ренесансът В ЕВропа 86
25. СраВняВане на проuзВеgенuя на uзkустВото от разлuчнu епохu -
ypok упра:Жненuе 90
26. KakBo научuхте за ... Началото на Новото Време (XVI - XVll В.) 92
27. ПроВерете kakBo знаете за ... Началото на Новото Време (XVI - XVll В.) 93
111. ВЕКЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО (XVlll В.)
28. ПросВетенuят абсолlотuзъм 96
29. Англuuсkuте koлoнuu В СеВерна Aмepuka 100
30. СъзgаВане на Съеguненuте aмepukaнcku щатu 104
31. френсkата реВолlоцuя от 1789 г. 108
32. Краят на реВолlоцuята 112
33. ИзВлuчане u uнтерпретuране на uнформацuя от схема u guаграма -
ypok упра:Жненuе 116
34. ПросВещенuето - Веkът на разума 118
35. Балkансkото Възра:Жgане през XVlll В. 122
 36. Духовното пробуЖgане на бьлгарuте - ypok за пpakтuчecku geuнocтu 126
37. ПьрВата uнgустрuална реВолlоцuя 128
38. Парнuят gВuгател lJ моgернuзацuята - ypok за пpakтuчecku geuнocтu 132
39. Обществото ВьВ Beka на ПросВещенuето 134
40. Променu ВьВ BcekugнeBueтo на хората 138
41. НоВuте стuлоВе В архuтеkтурата u uзkустВото 142
42. KakBo научuхте за ... Веkьт на ПросВещенuето (XVlll В.) 146
43. ПроВерете kakBo знаете за ... Веkьт на ПросВещенuето (XVlll В.) 147
IV. ВЕКЪТ НА НАЦИОНАЛИЗМА (XIX В.)
44. францuя прu Наполеон Бонапарт 150
45. ЕВропа u реВолlоцuонна францuя 154
46. Оценяване на ugeu u gеостВuя на лuчностu - ypok упраЖненuе 158
47. Вuенсkuят kонгрес u ноВuят peg В ЕВропа 160
48. ,,Пролетта на нароguте" през 1848 г. 164
49. СьзgаВане на пuсмен теkст с помощта на сьпьтстВащu Вьпросu -
ypok упраЖненuе 168
50. СьзgаВането на еguнна Италuя 170
51 . Обеguненuето на Германuя 174
52. ГраЖgансkата Воона В САЩ 178
53. РазВuтuе на правата u сВобоguте на граЖgанuте - ypok за пpakтuчecku
geuнocтu 182
54. Османсkата uмперuя u Източнuят Вьпрос 184
55. СьзgаВане на самостоятелнu gьрЖаВu на Балkанuте 188
56. ВьзстаноВяВане на бьлгарсkата gьрЖаВност 192
57. Учреguтелното сьбранuе В ТьрноВо - ypok за пpakтuчecku gеоностu 196
58. Beлukuтe cuлu от Втората полоВuна на XIX В. go наВечерuето на ПьрВата 198
сВетоВна Воона
59. HoBu сьlозu u протuВоречuя меЖgу Beлukuтe cuлu от kрая на XIX В. go
наВечерuето на ПьрВата сВетоВна Воона 202
60. Опuсанuе u сраВненuе на ucтopuчecku сьбuтuя чрез осноВнu понятuя -
ypok упраЖненuе 206
61. ОбщестВенu gВuЖенuя u полuтuчесku ученuя през пьрВата полоВuна на XIX В. 208
62. Haцuu u нацuоналuзьм В ЕВропа 212
63. Втората uнgустрuална реВолlоцuя 216
64. Моgернuзацuя на BcekugнeBueтo през XIX u началото на ХХ В. 220
65. HoBu хуgоЖестВенu стuлоВе 224
66. Отkрuтuя u ноВоВьВеgенuя 228
67. Новата енергuя - ypok за пpakтuчecku gеоностu 232
68. KakBo научuхте за ... Веkьт на нацuоналuзма (XIX В.) - обобщенuе 234
6_9. ПроВерете kakBo знаете за ... Веkьт на нацuоналuзма (XIX В.) - самоkонтрол 235
ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ УЧЕБНИКА
С тезu gBe странuцu ще Bu помогнем ga се орuентuрате kak е органuзuрано
u поgреgено съgър>kанuето на учебнukа. Ще Bu поkа>kем с прuмерu разлuчнu­
те пътuща , по kouтo можете ga uзВлuчате uнформацuя за мuналото.

Учебнukът обхваща четuрu разgела. Bceku започва с разgелна странuца .

Кратъk теkст ще Bu ВъВеgе В него. Лuнuя на Времето ще Bu помогне ga насо ­
чuте Внuманuето cu Върху наu-значuмuте събuтuя В разгле>kgанuя ВремеВu
отрязъk. Изобра>kенuя с kръгла форма ще насочат uнтереса Bu kъм тях.

От уроцuте за ноВu знанuя ще научuте за Възнukналuте gър>kаВно полuтu ­

чесku моgелu , за настъпuлuте общестВенu u църkоВнu променu , за ноВuте
ugeu, за големuте отkрuтuя u за kултурнuте постu>kенuя на хората от епо­
хата на НоВото Време. Разлuчнu pyбpuku, uзобра>kенuя u kapтu ще разшuрят
познанuята Bu, gaBauku Bu gопълнuтелна uнформацuя .

В уроцuте за упра>kненuе ще отkрuете стъпkuте, с помощта на kouтo ще

разВuете уменuята cu ga работuте с разлuчнu ucтopuчecku uзточнuцu .

Уроцuте за пpakтuчecku geuнocтu ще Bu помогнат ga прuло>kuте наученото

В нова сuтуацuя, kато прояВuте аkтuВност u kреатuВност. Обещаваме , че
те ще са не само uнтереснu, но u забаВнu за Вас.

Чрез уроцuте за обобщенuе u преговор ще затВърguте наученото , а тесто ­

вете kъм тях ще Bu помогнат ga проВерuте самu сВоuте знанuя , ga отkрuе­
те пропусkuте cu u ga гu отстранuте.

ВьВеgенuе kьм разgела

Разgелна сmранuца .
11. НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ
J~·---··-
--„„--
„

_____
W l o t _ ..... ..,___

..........
:t:..~..=.:=-
..,.....
- -... '°"'~-а.Р„

--.-.•n..-~

~„--- .......
с.о ............... - - .
... _.......~_ .....,_...

Лuнuя на ---------, ____ ...,.........__·-_

ood--·~
-"--'° .......... ._...
__
,..,._„~„

-~--
~~---­
...._

-·-
_,...._._~......,.„

Времето

'·
: : - - ::.:..- ::=--
-..-„-··-
~-·---­
--=====-
-·- ----
Ypok за ноВu знанuя
1 - - - - - Kapma

Илlосmрацuя

"1

16
 Pyбpuka
,,ApxuBuтe
говорят "

------·-·--
__ „._...,_._
-·-·-„-·--
____ ,„ _ _ __
--·-...·-·-
------ ....
---------·
~~==·~.~~~
Наu-ВаЖното
от ypoka

Ypok ynpa>kнeнue
Опuсанuе на
gеuностuте, kouтo
Цел на
трябва ga се
упраЖненuето
uзВършат
u уменuя , kouтo

·--·----
разВuВа
---·- ·----·-
··--- ---
·-·--·-
·-·-----
::==.':::;.--·
---„„ Прuмерен моgел на
... -·
о - ---~- о ---­

:::-:.:=.':'::'
------
------
··--·---·-
..... &Aa.>.Ni.o8'11 1 ....... lll"••lct
IUl"l"hl(,O,JVl<JП...ill(!lllOCAUONIU
ltO~"·~
:=::~= -·- работа (1)

:_:._~----.„ ·:==----=--=
-----· Заgача за
--·-·--
-------
·---„-.
------ .
... _ ,_ _
---·-„--·- -----·
о

--=--..; - =-"":'===- самостоятелна

--„-·-·--- --- - ·-- ~:--- -·
работа (2)
J'" "1
Ypok за npakmu- ТВорчесkа заgача 67. НОВАТА ЕНЕrrия

чecku geuнocmu за работа ----

··--·-
- ---·
„-·--
----
--- --·- ··--
·-
- ---
-·--·- „_ _ _ _ _

Деuностu по - --1u.. o;_-__..._... ""'·-=---

--...,.~
=-----~--_-_:--i::.-·:::.
uзпълненuе на
заgачата
==-= ==.:::.:-....:::=.. ·-·---
---
·-----
„_ __
о--·--

·---·--
-·---
··-------
-----
---·--
~~.....=. Pyбpuka

- .
·-------·-- „ повече за„." с

.„„·-·-----
---- gопълнuтелна

.__------------=+~uнформацuя
Ypok за обобще­
42. КАКВО НАУЧ 11ХТЕЗА-
ние u преговор 8ЕКЪТНА nroCREЩEHИEТOtXV l l l 6.)

:.::--=...--:.:=. ~-===';.
ОсноВнu знанuя
::::-:==:.-..::::_ :Е.:--::=.=
за преговор

~;~~ч-. •--„-
~~
Въпросu за преговор u осмuсляне на
u осмuсляне
uзученuя матерuал
на uзученuя •----„-
_on„"'*<1f1 _
-
!="'"--=:..=
-=.,":'.-=-:::=- --„
матерuал
~:.:::::-..=.. ·- · - - - · -
0::-....::?-~.:.::-..: =::.::=-.:;:-· 43. п rОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕТЕ зд _,
ВЕКЪТ tlд пrоСВ ЕШЕНИFТО (XVlll 8.)

----„--
·--·---- !.: ..----· - !:::=:-----·
n:r..t11п..-1п.nnмтАМТ1 ~

~.,:.-=.-=::-:
;~== :-_z-=;.t:=.
!:=:-~- ·
~~ -~ gJ;:E._„.
!='„„..:.=""-~ !-..=- · - -·

Tecm за npoBepka
на знанuяmа Заgачu за самопроВерkа

7
1. ВЪВЕДЕНИЕ В НОВОТО ВРЕМЕ

ok. 2,5 млн. г. 3500 г. np.Xp.

Започваме наwuя разkаз от оназu
Вечност, kогато българuте постепенно
Възстановяват своето участие В
сВетоВната uсторuя. Ще прегоВорuм
заеgно kak става това. За kpaтko ще се
Върнем назаg ВъВ Времето на gалечното
CpegнoBekoBue, за ga cu прuпомнuм kak са
ЖuВелu хората тогава. Taka ще осъзнаете
kakBa голяма промяна настъпва с ugВането
на НоВото Време. Ще научuте u kakBo
означава НоВо Време. Ще разберете, че
uменно тогава се полагат осноВuте на
наwuя моgерен свят.

CpegнoBekoBue НоВо Време СьВременно~m

1492 г.

om 1918 г. go нашu gнu

1. КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖдАНЕ И МОДЕРНАТА
БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (XVIII - Х1Х В.)

ИДЕИ И • Бьлгарсkото ВьзраЖgане започва В началото на XVlll В. с ukoнoмuчec­

политики ku u соцuалнu променu.

8 ПаuсuеВата „ Исторuя слаВянобьлгарсkа" поставя началото на kул­

турното ВьзраЖgане.

8 Бьлгарсkата бурЖоазuя осьзнаВа необхоguмостта от сВетсkа прос ­

вета. СьзgаВат се Взаuмнu, geBuчecku u kласнu учuлuща , гuмназuя В
Бесарабuя.

8 Бьлгарuте отстояват праВото cu на незаВuсuма цьрkВа. Борбата

срещу грьцkото gухоВенстВо заВьршВа с учреgяВане на Бьлгарсkата
еkзархuя .

• По прuмера на ЕВропа бьлгарuте се насочват kьм сьзgаВане на

нацuонална gьрЖаВа. НацuоналноосВобоguтелното gBuЖeнue става
органuзuрано. Учреgен е Бьлгарсku централен реВол\оцuонен kомuтет
(БРЦК), uзграЖgа се Вьтрешна реВол\оцuонна органuзацuя (ВРО).

• Избухва Апрuлсkото Вьстанuе, kоето е Жестоkо потушено. Опuтuте

на Царuграgсkата посланuчесkа kонференцuя ga pewu бьлгарсkuя Вьпрос,
се проВалят.

• ПоВеgенuето на Bucokaтa порта пpeguзBukBa русkо-турсkата Воона

от 1877 - 1878 г. Бьлгарсkото опьлченuе Всеотgаоно помага за постu­
гане на осВобоЖgенuето .

• Русkо-турсkата Воона (1877 - 1878) заВьршВа с поgпuсВането на

преgВарuтелен мuрен gогоВор меЖgу Русuя u Османсkата uмперuя В Сан
Стефана. Тао ВьзстаноВяВа бьлгарсkата gьрЖаВа В неонuте етнuчесku
гранuцu.

ОПИШЕТЕ, 1. Опишете засАугите на Паисий ХиАенgарсkи и Софроний Врачансkи за

СЪСТАВЕТЕ, формирането на бмгарсkо самосъзнание.
ОБЯСНЕТЕ ...
2. Съставете хроноАогична табАи(J,а за постшkенията на бмгарсkото
просветно geAo. ПоkазатеАи: потребност; виgове учиАища; гоgина и мяс­
то на съзgаването им; съзgатеАи.

3. Обяснете по свой избор приноса на Г. Раkовсkи, А КаравеАов, В. левсkи и

. Хр. Ботев за освобоЖgението на бмгарите.

10
ДЪРЖАВНОСТ • Beлukuтe cuлu не nрuзнаВат Санстефансkа Българuя. Решенuята на
и политики Берлuнсkuя kонгрес разkъсВат българсkата нацuя. Pюkga се българсkuят
нацuонален Въпрос.

• Учреguтелното събранuе В Търново npueмa kонстuтуцuята на Кнюkес­

тВо Българuя. Тя утВърЖgаВа разgеленuе на Властuте u wupoku граЖgан­
сku npaBa.

• Съеguненuето на Източна Румелuя с КняЖестВо Българuя е nърВата

стъnkа kъм нацuонално обеguненuе. Слеg него терuторuята на страна­
та нараства u ВъзмоЖностuте u за cтonaнcku нanpegъk се уВелuчаВат.

• През nослеgната четВърт на XIX В. българсkuте nраВuтелстВа

отстояват незаВuсuмостта на страната u усkоряВат неuната моgернu­
зацuя. Българuя се утВърЖgаВа kато моgерна eBponeucka gърЖаВа.

ПОСОЧЕТЕ, 1. Посочете разпореgбите на Санстефансkия мирен gоговор за границите

ОБСЪДЕТЕ, и управлението на българсkата gър>kава .
ПРЕДСТАВЕТЕ ...
2. Обсъgете защо историците опреgелят Съеgинението kато самосто­
ятелно българсkо gело.

3. Преgставете по свой избор:

• Моgернизацията на България при управлението на Стефан Стамболов;

• Разумното управление при Константин Стоилов.

О Сmефан СmамболоВ f} Консmанmuн CmouлoB

(1854 - 1895) (1853 -1901)
2. КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО И КУЛТУРА
ПРЕЗ XVIII - Х1Х В.

ОБЩЕСТВО И • Османсkата uмперuя uзостаВа от моgерна ЕВропа. ПърВuте час­

ВСЕКИДНЕВЕН тuчнu реформu се осъщестВяВат през XIX В.
живот
• Ну:Ж:gата от cypoBuнu за Запаgна ЕВропа уВелuчаВа земеgелсkата
проgуkцuя. Българuте разВuВат ноВu занаятu , органuзuрат манuфаk­
турu , отkрuВат пърВuте фaбpuku.

• С отварянето на uмперuята kъм eBpoпeuckuтe пазарu българсkuте

търгоВцu пътуВат повече по света. Те прugобuВат самочуВстВuето
на успелu хора.

• В xoga на стопансkuя напреgъ k се съзgаВа българсkата бур:Ж:оазuя.

Тя застава начело на общественото разВuтuе .

• Поg Влuянuе на моgерна ЕВропа бuтът , BcekugнeBueтo u общест­

Венuят Ж:uВот на българuте се променят. Те Възпрuемат ноВu формu
на общуване , моgерно обзаВеЖ:gане на gомоВете cu, eBpoпeucku gpexu,
разВлеченuя .

• Иkономukата на сВобоgна Българuя е обърната uзцяло kъм ЕВропа.

Строят се Ж:п лuнuu , шосета u прuстанuща , ВнеgряВат се eBpoпeucku
технологuu.

• Технuчесkuте uзобретенuя наВлuзат ВъВ BcekugнeBueтo на хората В

столuцата u В големuте граgоВе .

ОБЯСНЕТЕ, 1. Обяснете kakBa е ролята на българсkата бурЖоазия В националноосВо­

НАПРАВЕТЕ, боgителното gВиЖение.
дАЙТЕ
2. Направете постер по Ваш избор за промените през Х/Х В. :
ПРИМЕРИ ...
• В облеkлото на ВъзроЖgенсkите българи;

• В интериора на българсkите gомоВе;

• В новите форми на общуване и развлечения.

3. Дайте примери за мерkи на бъ!~гарсkите праВителстВа за насърчаване

на роgното произВоgстВо.

12
КУЛТУРА И • През Възрюkgанеmо се раЖgа моgернаmа българсkа kyлmypa. Тя е
КУЛТУРНО съчеmанuе на eBpoпeuckume нoBocmu с българсkаmа mpaguцuя. НаВлu­
НАСЛЕДСТВО за kнuгouзgaBaнemo.

• Формuра се моgернuяm kнuЖоВен българсku eзuk.

• Започва uзgaBaнemo на българсku Becmнuцu u спuсанuя. СъзgаВаm

се общесmВенu чumалнu (чumалuща).

• СъзgаВаm се пърВumе mBopбu на ноВаmа българсkа лumepamypa u

gрамаmургuя, полагат се ocнoBume на българсkuя meamъp, разВuВа се
моgернаmа музukа, органuзuраm се ученuчесku хороВе u gyxoBu
opkecmpu .

• В Браuла е основано Българсkо kнuЖоВно gpyЖecmBo.

• ВъзроЖgенсkаmа apxumekmypa преЖuВяВа разцВеm. ПърВumе българ­

сku хуgоЖнuцu , получuлu аkаgемuчно образоВанuе В чуЖбuна , съзgаВаm
Велukолепнu kapmuнu със cBemcku xapakmep.

• В сВобоgна Българuя много mBopцu cmaBam часm om gухоВнuя ЖuBom

на ЕВропа.

ПРОЧЕТЕТЕ, 1. Прочетете описанието на театралното преgстаВление В романа

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ, „ Поg игото" от ИВан Вазов. Обобщете kakBa е ролята на театралните
ПОД.БЕРЕТЕ ... постаноВkи В живота на ВьзроЖgенсkите бмгари.

2. Запознайте се с kонkретни постижения на избран от Вас ВьзроЖgен­

сkи тВорец: В gраматургията или В изобразителното изkустВо. Преg­
стаВете ги преg kласа .

3. Поgберете информация и поgготВете презентация за самоуkия майс­

тор Ниkола ФичеВ (Кол/о Фичето).

О „CBema Троuца", арх. Кольо Фuчеmо, СВuщоВ, 1867 г.

б Puлcku манасmuр. Изглеg om nokpumama галерuя на храма „СВ. Богороguца"

@) Пopmpem на Домнukа ЛамбреВа, xyg. СmанuслаВ ДocneBcku, 1861 г.

13
3. ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
БЪЛfАРИТЕ ПРЕЗ XVIII - Х1Х в .

• Kou oтkpu6a nьр6ата фабрukа В бьлгарсkuте

земu?

А) братя ТъпчuлещоВu В ПлоВguВ

Б) Добрu ЖелязkоВ В СлuВен

В) Добрu BouнukoB В Шумен

Г) братя ГеоргuеВu В Карлово

8 Кое тВьрgенuе НЕ се отнася за епохата на

Бьлгарсkото Вьзра:Жgане?

А) Появява се българсkа бурЖоазuя .

Б) СъзgаВат се cBeтcku българсku учuлuща.
В) Установява се чuста u свята републukа .
Г) Избухва общонароgно Въстанuе.
О Стреме:Жьm kьм c6eтcku знанuя през
Вьзра:Жgанеmо нараства , защото бьлгарumе:

А) Получават wupoku праВа В Османсkата uмперuя.

Б) Започват ga разВuВат търгоВсkа gеuност с еВро ­

пеОсkuте gърЖаВu.

В) ИзВоlоВат своята незаВuсuмост u съзgаgат самос­

тоятелна gърЖаВа.

Г) Участват В упраВленuето на Османсkата uмперuя .

О KakBa ugeя за ос6обо:Жgенuе на Бьлгарuя nреgлага

Георгu PakoBcku?

А) съзgаВане на еguнна четнuчесkа армuя поg общо

българсkо ръkоВоgстВо
Б) uзграЖgане на „ ЮЖнослаВянсkа uлu ДунаВсkа феgе­
рацuя uз сВобоgнu земu "

В) образуване на турсkо-българсkа монархuя по поgо­

бuе на АВстро-Унгарuя

Г) осъществяване на реформu В Османсkата uмперuя

с помощта на Beлukuтe cuлu

8 В kоя Воuн~ бьлгарuте защuта6ат gелото на

Сьеguненuето на Източна Румелuя с Кня:ЖестВо
Бьлгарuя?

А) Русkо-турсkата

Б) Балkансkата

В) Сръбсkо-българсkата

Г) МеЖgусъlознuчесkата

4
8 CBьp>keme с ucmopuчecka лuчносm u Bek
nocoчeнume cьбumuя/фakmu.

О CBьp>keme gageнume гoguнu u сьбumuя:

1835, 1840, 1846, 1859.

А) Отkрuто е kласно учuлuще В KonpuBщuцa .

Б) Отkрuта е nърВата българсkа гuмназuя.

А
В) Съзgаgено е nърВото geBuчecko учuлuще .

Г) Отkрuто е ГаброВсkото Взаuмно учuлuще .

О Коя kapmuнa сВьрзВаmе с ocBoбo>kgeнuemo на

Бьлгарuя през 1878 г.?

А) Б)

О Прочеmеmе omkьca om gokyмeнma u omгoBopeme

на Bьnpocume.

„Сега , kогато Bu nuшa това nucмo, знамето се раз­

ВяВа npeg koнaka , nyшkuтe гърмят, npugpyЖeнu от
eka на черkоВнuте kамбанu , u lонацuте се целуВат
egнu gpyгu по улuцuте! ... Ako Bue, братя, сте ucтuн­
cku naтpuoтu u аnостолu на сВобоgата , то nocлeg­ Б
Bauтe нашuя npuмep u В Панагlорuще!"

А) С kakBo uме е uзВестен gоkументът u kou е него­

Вuят автор?
Б) Кое е оnuсаното В отkъса събuтuе u kога се е слу­
чuло то?
ф Разглеgаumе kapmama u omгoBopeme на
nocmaBeнume Bьnpocu.

А) Cnopeg kou goгoBopu са очертанuте гранuцu на .

Българuя?
В) На koлko частu са разkъсанu българсkuте земu u
kakBa е съgбата uм? ·

15
4. ПЪТЯТ КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ
СРЕДНОВЕКОВИЕТО

ДЪРЖАВНОСТ • Велukото преселение на нароguте goBeЖ:ga go разпаgането на Рuмсkата

uмперuя.

8 Върху земuте на унuщоЖ:ената Запаgна Puмcka uмперuя ВъзнukВат ноВu

gърЖаВu, cpeg kouтo наu-могъща е франkсkата gърЖ:аВа.

• На запаg ЕВропа за gълго остава полuтuчесku разgробена, kато наg Bcuч­

ku стоu папата.

• Запазилата се Източна Puмcka uмперuя (Вuзантuя) е централuзuрана,

kато сВетсkата Власт goмuнupa наg църkоВната.

8 Образуването на Арабсkuя халuфат променя съотношението на сuлuте .

• ВаЖ:ен фаkтор на Югоuзтоk е България , kоято се съзgаВа Върху бuBwu

Buзaнтuucku земu u Възпрuема Buзaнтuuckuя полuтuчесku моgел.

• Голямата промяна В ЕВропа настъпва с ugВането на османцuте.

ПОСОЧЕТЕ, 1. Посочете основните участници във Ве1шkото пресе11ение на нароgите.

СРАВНЕТЕ, Каkва е ро11ята им за прехоgа от Античност kъм Среgновеkовие?

НАПИШЕТЕ ...
2. Сравнете отношението меЖgу светсkата и църkовната в11аст в Източна
и Запаgна Европа. Припомнете си понятията, с kоито те се обозначават.

З. Напишете есе на тема „ Кар11 Ве11иkи - баща на Европа ".

ОБЩЕСТВО И 8 Обществото е разgелено на съслоВuя, kато gухоВенстВото u арuстоkра­

ВСЕКИДНЕВЕН цuята се ползват със спецuалнu пpuBuлeгuu.
живот
8 В Запаgна ЕВропа се раЖ:gа системата на Васалuтет, обВързВаща Bcuчku
В gВустранна заВuсuмост.

• ГраgоВете се утВърЖ:gаВат kато сВобоgнu центрове на занаятu u търгоВuя.

• Puцapckuтe турнuрu са лlобuмо разВлеченuе В Запаgна ЕВропа .

• Празнuцuте са сВързанu с хрuстuянсkата релuгuя.

ПОСОЧЕТЕ, 1. Посочете в kоя gърЖава се раЖgа васа11ната система. Обозначете я схе-

ОБЯСНЕТЕ, матично с помощта на пирамиgа. Направете извоg съвместима 11и е тя с
РАЗТЪЛКУВАЙТЕ... центра11изираната монархия.

2. Обяснете kak са свързани помеЖgу си трите със11овия. Напишете kра ­

тъk разkаз по избор за живота в манастира, kрепостта и11и с11амената
kо11иба.

З. Разтмkувайте в есе израза „Граgсkият възgух прави човеkа свобоgен".

16
-

КУЛТУРА И • Потъват В забрава nостu>kенuята на антuчната науkа u uзkустВо.

КУЛТУРНО
НАСЛЕДСТВО • В архuтеkтурата В Заnаgна EBpona се pa>kgaт ноВu стuлоВе -
романсkuят u готuчесkuят . Строят се огромнu kaтegpaлu.

• На Изтоk се утВър>kgаВа гръцkuят kнu>koBeн eзuk, на Зanag -

латuнсkuят.

• Pa>kga се нова nuсменост - слаВянсkата.

• СъзgаВат се kнu>koBнu wkoлu, но лuтературата е главно с релuгuо­

зен хараkтер.

• Появяват се унuВерсuтетu kато cpeguщa на ново образоВанuе.

• ПоkлоннuчестВото gonpuнacя за kултурнuя обмен мe>kgy хората.

ПОСОЧЕТЕ , 1. Посочете белезите на Каролингсkия ренесанс.

СРАВНЕТЕ, ДАЙТЕ
2. Припомнете си в kak8o се изразява Златният Bek на бьлгарсkата
ПРИМЕРИ ...
kултура. Сравнете със запаgное8ропейсkата и Византийсkата
kултура.

3. Дайте примери за kултурен обмен мe>kgy Изтоkа и Запаgа по Време

на kръстоносните похоgи.

РЕЛИГИЯ • ХрuстuянстВото е госnоgстВаща релuгuя В EBpona.

• ЦърkВата kонтролuра >kuBoтa на хората.

• Pa>kgaт се epecu. ИзВършВат се гоненuя срещу еретuцu u gругоВерцu.

• Появява се uслямът kато монотеuстuчна релuгuя.

• Борбата за Влuянuе В EBpona мe>kgy Рuм u Константuноnол goBe>kga

go разgеляне на хрuстuянсkата църkВа на kатолuчесkа u nраВослаВна.

• ПрояВленuе на kонфлukта мe>kgy хрuстuянстВото u uсляма са kръс­

тоноснuте noxogu.

• СъзgаВат се puцapcku u монашесku opgeнu.

ПРИПОМНЕТЕ 1. Обяснете защо християнството се ут8ър>kgа8а kато госпоgст8аща

СИ, ОБЯСНЕТЕ, религия в ЕВропа.
ДИСКУТИРАЙТЕ ...
2, Обяснете понятието ерес чрез богомилството. Kak се Воgи борба­
та срещу ересите?

3. Припомнете си kak се стига go Велиkата схизма. Дисkутирайте kаk­

ви са послеgиците от нея за Е8ропа.

17
 НА НОВОТО ВРЕМЕ

НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ

За начало на HoBomo Време повечето ucтopuцu прuемат
XV В., защото тогава настьпВат Ba>kнu променu В >kuBo-
тa на ЕВропа. б Основна прuчuна за това е османсkото
нашестВuе kьм земuте на Вuзантuя u на останалuте
~~~!1!!!1-......__, >kaBu на Балkанuте. Всьщност Ю>kна ЕВропа още от
e>kuBяBa проgьл>kuтелно uслямсkо нашестВuе. То
о Вя т auнu cлegu В kултурата на Ибepuuckuя полуос­
тров. алелно с отстраняването на uсляма там през
KakBo е „новото" В Новото Време? XV В. от гоuзтоk настьпВат османцuте . Те постепен­
но завземат Балkансkuя полуостров u през 1526 г. Вече
са прu Мохач . О

Османсkото заВоеВанuе поставя еВропеОсkuте gьp>ka­

Bu преg големu полuтuчесku u Военнu uзпuтанuя . То uма
решаВащu kултурнu u ukoнoмuчecku послеguцu . Много
Buзaнтuucku uнтелеkтуалцu бягат от Вuзантuя . Те пре­
насят ценнu pьkoпucu с антuчнuте преgстаВu за света
u за чоВеkа В него наО-напреg В uталuансkuте граgоВе, а
оттам u В останалата част на ЕВропа 8 ф 0 0 . Осман­
Hukoлau Konepнuk (1473 -1543) цuте устаноВяВат kонтрол Вьрху тьргоВсkuте Врьзku на
еВропеоцuте с Изтоkа. Босфора u Дарgанелuте , пьтu­
ОлuцетВоряВа белезuте на епохата щата през Мала Азuя, по kouтo BekoBe нареg се прена­
на Новото Време. Получава обра­ сят стоkuте от Инguя u Кuтао, сега са поg Властта
зоВанuе В няkолkо унuВерсuтета. на Bpa>kgeбнu , непознатu u непреgсkазуемu gругоВерцu.
СВобоgно чете на латuнсku u грьц­ ЕВропеоцuте са прuнуgенu ga тьрсят ноВu пьтuща kьм
ku eзuk. Не се страхува ga оспорва Изтоkа. това goBe>kga go отkрuВането на НоВuя сВят.
сьщестВуВащu тeopuu u аВторu­
тетu. НаО-значuмuят му труg е „За ЕВРОПАВ ГЛАВНАТА РОЛЯ

Вьртенето на небеснuте сферu" НоВото Време е голям пepuog от разВuтuето нао-Вече на

еВропеОсkuте общества u на сВьрзанuте с тях тepuтo­
(1543 г.).
puu. Ето защо xapakтepucтukuтe на тазu епоха трябва ga
• Отkрийте информация за gруги бьgат тьрсенu В uсторuята на Велukобрuтанuя, францuя,
важни личности от епохата на Ново­ АВстрuОсkата uмперuя, Испанuя, Португалuя , Холанguя, Пру­
то Време. сuя, Русuя, германсkuте u uталuансkuте gьp>kaBu О . Тезu
странu uмат Воgеща роля В сьбuтuята kakтo В ЕВропа,
8 Опишете ЖиВота им. KakBo е таkа u В целuя сВят. Hяkou от тях, kато АВстрuОсkата
общото меЖgу тях и Коперниk?
uмперuя, Русuя u Прусuя, се преВрьщат В големu kонтu­

Речнuk ненталнu cuлu . ,другu, kато Велukобрuтанuя u францuя,

заВлаgяВат огромнu частu от земuте , oтkpuтu от еВро­
НоВо Време - ucтopuчecka епоха
пеоцuте слеg XV В. Третu пьk, kато Испанuя u Португалuя,
от XV В. go ПьрВата сВетоВна
kouтo сьщо прuте>kаВат голяма част от ноВоотkрuтuте
Воона. Xapakтepuзupa се с промяна
тepuтopuu, пре>kuВяВат бурен Вьзхоg u слеg това запаgат
ВьВ Bcuчku областu на >kuBoтa на
пopagu сло>kнu полuтuчесku обстоятелства.
еВропеосkuте общества. Реалuзu­
рат се ноВu ugeu за мястото на Османсkата uмперuя от сВоя страна стоu gалеч от
чоВеkа В света. настьпВащuте серuознu променu В Запаgна ЕВропа .

18
 римска империя

•
Москва

и я

• Отkрийте и опишете разлиkите меЖgу gВете kарти. О Kapma „ЕВропа u Среguземно

море В kрая на XV В."
• Кои са най-могъщите gърЖаВи В ЕВропа през XV В.? А
през Х/ХВ.? 8 Kapma „ЕВропа u Среguземно
море В kрая на XIX В."
• Опреgелете kakъB процес протича през епохата на Ново­
то Време - на териториално обеgинение или разеgинение.

19
 Там uслямът заема Воgеща роля В упраВленuето. това поg­
помага отkъсВането на EBpoпeuckuя \огоuзтоk от про ­
греса, осъщестВяВан В останалата част на kонтuнента.
Сuлно засегнат от това поло>kенuе е българсkuят нароg.
Tou е лuшен от собствена gъp>kaBa, църkВа u обществен
елuт. Българuте заgълго престават ga участват В eBpo-
пeuckuтe полuтuчесku u kултурнu процесu. това поло>kе­
нuе започва баВно ga се променя egBa през XIX В. @ .

ИЗВЪН ЕВРОПА
Променuте В ЕВропа uмат траuнu послеguцu u Върху по­
gалечнu тepuтopuu. През XVll В. се пояВяВат пърВuте
aнглuucku заселнuцu В СеВерна Aмepuka. През XVlll В. те
uзВо\оВат полuтuчесkата cu незаВuсuмост от Англuя u
съзgаВат Съеguненuте aмepukaнcku щатu. СъщестВуВа­
нето u разВuтuето на тазu страна са плоg на еВропеuс ­
kата uсторuя u ценностuте на НоВото Време . Млаgата
gъp>kaBa получава В наслеgстВо богат полuтuчесku , uko-
нoмuчecku u kултурен опuт от ЕВропа. това помага на
амерukансkата нацuя бързо ga uзгpagu сuлна u проспе ­
, рuраща gъp>kaBa . За eguн Bek от земя , собственост на
- англuчанuте, САЩ се преВръщат В сВетоВна сuла.

През епохата на Новото Време се променя ро11ята на

чоВешkата 11ичност. Човеkьт е в центьра на света и на
всичkи сфери на >kиВота. СьщеВременно еgна м/ос/о11ман­
сkа си11а на изтоk преgизвиkва европейците ga отkри­
ят нови земи. Това изця110 променя техните приоритети
през с11еg8ащите веkове. В Европа се сьзgават го11еми и
си11ни gьр>kави, от kоито зависи сьстоянието на оста­

@) Amuнckama wkoлa - gemauл, на11ата част от земното kмбо. Pa>kgaт се Сьеgинени­

Платон u Apucmomeл. Фресkа om те америkансkи щати.

Рафаел, 1510-1511 г.

О Amuнckama wkoлa - gemauл,

Apxuмeg. Фресkа om Рафаел,
1510-1511 г.

0 Amuнckama wkoлa - gemauл,

Xepakлum. фресkа om Рафаел,
1510-1.511 г.

0 Amuнckama wkoлa. фресkа om

Рафаел, 1510 -1511 г.

• Опишете с kakBи gейности се

занимават отgе11ните персона>kи.

• Обяснете защо в папсkия gВорец

В нача11ото на XVI 8. е Вьзмо>kно ga
бьgе нарисувана поgобна сцена.

20
 fi ОсноВнu xapakтepucтuku на епохата
Общество
. Разпаgа се сьслоВното общество.
· Появяват се наемните работници.
• УВеличаВа се граgсkото население.
• Разпространяват се иgеи за социална спраВеgлиВост.

Култура и науkа - - - - - - - - - -
• ИзkустВото се отърсва от ограниченията
на църkВата.

· Появява се иgеята за богопоgобния чоВеk.

• Развиват се естествените науkи.
· Изобретени са: kомпас, печатна маши­
на, телесkоп, парна машина, gВигател с
ВЬтрешно горене, елеkтричесkа kpyшka,
постоянен тоk, телефон.

Иkономиkа - - - - - - - - - - - -
. ВъзниkВат сВобоgната търговия и
сВобоgните kапитали.
· Появяват се независими преgприемачи.
• Развиват се банkите.
·Машините заменят ръчния труg.

ApxuBuтe гоВорят .. .

За ролята на чоВеkа
Из „Реч за gостойнстВото на чоВеkа", ДЖоВани
Пиkо gела Миранgола, 1486 г.
Политиkа - - - - - - - - - -
„Аgаме, не тu gagox нuто сuгурно място, нuто соб­
• ЕВропейците отkриВат и заВлаgяВат
ствено лuце, нuто няkаkъВ особен gap, за ga можеш по новия свят.
тВоя Воля u преценkа
ga uмаш u прuтеЖаВаш kakBoтo • Започва gВшkение за реформи В kатоли­
място, kakBoтo лuце u kakBuтo gapoBe cu пожелаеш. чесkата църkВа, kоито пора>kgат религи­
озни Войни.
(...) ПостаВuх те В центъра на света, за ga можеш ga
оглеgаш Bcuчko наоkоло; (...) за ga можеш kато тВоu
• Зара>kgат се нови политичесkи и социал­
ни иgеи, Ворху kоито се изгра>kgат нови
собствен Ваятел u творец със сВобоgна Воля u чест моgели на управление.
ga cu uзВаеш образ по тВое преgпочuтанuе." • Оформят се еВропейсkите Велиkи сили,
kоито опреgелят сВетоВния peg.
• Обяснете kakвo е мястото на човеkа в света. Каk­ • Me>kgy тях ВЬзниkВат противоречия,
ви права и отговорности са му gageнu от твореца? kоито goBe>kgaт go началото на ПЬрВата
сВетоВна Война.
ПроВерете/Прuло>kете наученото

1. Оnреgелете хронологuчнuте paмku на епохата на

Новото Време. Къgе се зараЖgат u kak се разпростра­
няват xapakтepucтukuтe на НоВото Време?

2. Оnuшете осноВнuте променu, kouтo настъпват В

еВропеuсkото общество през епохата. KakBo е място­
то на чоВеkа на Новото Време?

З. Обяснете kak появата на Османсkата uмперuя на

uзтоk опреgеля xoga на ucтopuчeckuтe процесu В EBpo-
пeuckuя запаg. KakBo е мястото на българuте В епохата?
11. НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ

Xpucmoфop Колумб
gocmuгa Aмepuka османцшnе

османсkаmа загуба
npu Лепанmо
Мuналото не е само gaтu, то е u начuн
на >kuBoт. Ще се насочuм kъм Времената,
kогато започват ga се nреоgоляВат
злоВещu nреgразсъ~ъцu, kогато хората
разбuрат, че ~е Bcuчko е npegnucaнo
само no Бо>kuя Воля u тяхната съgба се
оnреgеля u от самuте тях. Все повече
се заговаря за сВобоgа, човечност u
cnpaBegлuBocт.

В EBpona настъпва Възхоg на граgоВете.

Обновява се uзkустВото . ОтkрuВат
се ноВu сВетоВе. УтВър>kgаВа се нов
noлuтuчecku моgел на уnраВленuе. Променя
се gopu u църkВата . Настъпва Новото
Време. То няма точнu ВремеВu гранuцu,
Bъnpeku че го сВързВат с няkоu събuтuя u
отkрuтuя, за kouтo зн :ете uлu тепърва
щ научuте. Четет за Велuчuето rnoBa
Време! t:tue с що uмаме участuе В него.

Луu XIV поема самостоятелно

Властта ВъВ францuя
османсkаmа загуба npu Вuена
uзбухВа Второто ТърноВсkо Въстанuе

Славната реВол\оцuя В Ан2лuя ; uзбухВа ЧuпроВсkото Въстанuе

Петър 1 поема самосmояmелно ynpaBлeнuemo на Русuя

 ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

В ТЪРСЕНЕ НА НОВ ПЪТ

През Среgнuте BekoBe Среguземно море е зоната с наu­
uнтензuВнu търгоВсku отношенuя В познатuя на еВро­
пеuцuте сВят. Вuзантuuцu , uталuанцu u арабu В разлuч­
на степен kонтролuрат търгоВсkuя обмен там . Голяма
част от стоkuте (пogпpaBku, злато , слонова kocm, пор­
целан, платоВе) прuстuгат от Азuя по т.нар. Път на kоп­
рината. После се преВозВат с kopaбu go големuте eBpo-
пeuckuтe прuстанuща, а оттам - kъм Вътрешността на
kонтuнента. ЗаВлаgяВането на тезu земu от османцuте
нарушава установената от BekoBe пpakтuka.

Kak европейците отkриват нови Необхоguмо е ga бъgе намерен по-пряk път kъм Азuя , за
морсkи пьтища и нови земи? ga се ВъзстаноВu траguцuоннuят търгоВсku обмен. Зapa­
gu географсkото cu поло>kенuе португалцuте пърВu се
Ba>kнu gamu заемат с това . Те започват ga строят нов Bug kopaбu
- kара8е11и, kouтo са по-поgхоgящu за gългu плаВанuя О .
1492 г. - Хрuстофор Колумб gостu­ СъщестВенu поgобренuя uма u В среgстВата за навига­
га Aмepuka. ция В отkрuто море 8 . ТоВа позВоляВа на португалцuте
ga плават Все по-уВерено В Атлантukа kpau сеВерноафрu­
1494 г. - gогоВорът от Торgесuляс
kансkuте брегове, oпuтBauku се ga заобukолят kонтuнен­
та. През 1488 г. Бартоломеу Дuаш gостuга go нос Добра
1498 г. - Вашkу ga Гама akocтupa В
наgе:Жgа. А през 1498 г. Вашkу ga Гама успява ga стuгне
гр. Калukут на Инguuckuя полуостров.
целта. Португалцuте отkрuВат морсkuя път kъм Инguя.
1502 г. - Колумб gостuга сеВернuте
ХРИСТОФОР КОЛУМБ ОТКРИВА НОВА ЗЕМЯ
брегове на Ю:Жна Aмepuka .
Въпреku че португалцuте са наu-gобрuте мореплаВателu В
1507 г. - Мартuн Валgзеемlолер ЕВропа, kъсметът ga oтkpue НоВuя сВят се паgа на eguн uта­
преgлага НоВuя сВят ga носu uмето лuанец от Генуа. С uзВестнu kартографсku u мореплаВател­
на Амерuго Веспучu. сku познанuя, kakтo u упорuт аВантlорuстuчен gyx, Колумб
смята, че ako пътуВа само на запаg, ще oтkpue пряk път go
1519-1522 г. - Фернанgо Магелан бреговете на Азuя. За таkоВа начuнанuе тоu се ну:Жgае от
праВu първото оkолосВетсkо плаване. фuнансоВа помощ. Слеg gългu гoguнu на планuране u чаkане
през 1492 г. наu-сетне получава парu, kopaбu u благослоВuя
от uспансkата kpaлcka gBouka Ферguнанg 11 u Изабела 1.
·~----....1•.цщi811111~11.11111111111____________________
Пьт на kоприната - gреВен тър­ На 12 оkтомВрu същата гоguна Колумб u негоВuят 90-чле­

гоВсku път с мно:ЖестВо разkлоне­ нен еkuпа:Ж на трuте kораба „Санта Марuя" ,,Пuнта" u
нuя, по kouтo азuатсkuте земu се „Нuня" gостuгат go eguн от Бахамсkuте остроВu. Тазu
сВързВат със Среguземноморuето gата е прuета за gатата на отkрuВането на Aмepuka,
Въпреku че Колумб не го разбuра. Tou смята тезu земu за
kapa8e11a - леk u бързохоgен kораб с част от Инguя u нарuча местното населенuе „uнguaнцu".
платна, трu мачтu u gъл:Жuна оkоло До 1504 г. Колумб преgпрuема още трu ekcпeguцuu, kато
25 метра oтkpuBa peguцa остроВu В Kapuбcko море О.

навигация - сuстема за опреgеляне НоВuнuте за отkрuтuето на Колумб бързо се разпрос­

на местополо:Женuето на разлuчнu траняват uз ЕВропа. Много мореплаВателu преgпрuемат
поgВu:Жнu обеkтu В пространството пътуВанuя go ноВuя kонтuнент u започват ga проучват

24
ApxuBume гоВоряm.„ О СреgноВеkоВна галера u kара8ела

„
Ценu на nognpa8kume в началото на XVI 8. 8 • Опишете основните хараkтерис­
грамове сребро
тиkи на gвата виgа kораби.
В АнmВерnен В германсkumе

---
земu
• Потьрсете в интернет kаkви са
нововъвеgенията при kараве11ата. Каk­
1 kг g>kuнg>kuфuл 22 ,1 г 28,5 г
ви преgимства има тя при gмги пре­
1 kг kанела 38,5 г 61 ,5 г
зоkеансkи п11авания?
1 kг kарамфuл 47 ,5 г 68 ,2 г

• Пресметнете ko11ko пъти е печа11бата на хо11анg­

сkия и на германсkия търговец на поgправkи.

Среща с месmноmо населенuе - 12 okmoм8pu 1492 г.

Из Заемkи от gнеВниkа на Колумб, изготвени от
еписkоп Бартоломеу ge .Лас Касае

„Те се gърЖаха пpuяmeлcku kъм нас u kamo разбрах, че е

по-gобре ga гu обърнем В нашата сВяmа Вяра с лlобоВ, а
не със сuла , gagox uм черВенu шапku
u сmъkленu мънuс­
mа, koumo Вuсяха на Bpama мu, kakmo u много gpyгu
малku ценнu пpegмemu, koumo uм gocmaBuxa голямо
ygoBoлcmBue . („ .) Те бяха гomoBu ga нu gagam Bcuчko,
koemo пpumeЖaBam ."

• Опишете kаkви са първите впечат11ения на европей­

ците от местното насе11ение.

• Каkво означава поgчертаният израз? Защо европей­

ците п11анират ga направят това?

За uзnumaнuяma на omkpu8ameлume.
Из ДнеВниk на Антонио Пигафета, спьтниk
на Магелан

„(...) плавахме mpu месеца u gBagecem gнu, без нumo Веg­

нъЖ ga получим прясна храна. Сухарът, koumo яgяхме,
Вече не беше сухар, а прах, смесен с черВеu u нeчucmo­
повече за ...
muu на мuшku u Вонеше непоносимо. Също u Bogama, koя­
mo бяхме прuнуgенu ga пuем, бе развалена u мuрuшеше Kopaбume
лошо. (...) През meзu уЖаснu gнu умряха чemupuмa om нас.
ПърВаmа ekcпeguцuя на Xpucmoфop
Магелан нареЖgаше незабавно ga се хВърляm mpyпoBeme
Колумб е осъщесmВена с mpu kора­
на мъpmBume ВъВ Bogama. НаВярно се сmрахуВаше ga не
ба. два om mях са kapaBeлu. това са
бu няkоu om нас ga се преВърне В чоВеkояgец."
„Пuнmа" с gъл.Жuна 20 м u еkuпаЖ 26

• ПреgстаВете си, че участвате в отkривате11сkа gyшu u „Нuня" с gълЖuна 21,4 м u еku­

еkспеgиция. Опишете kачествата, kо_ито трябва ga паЖ 20 gyшu. Флагмансkuяm kораб

притежава kапитанът на kораба. „Санmа Марuя" на Колумб е kapaka
(голям mpuмaчmoB kораб) с gъл.Жuна
• Бихте 11и исkа11и ga сте на негово място? Аргумен­ ok. 25 м, еkuпаЖ 40 gyшu u ВъоръЖе­
тирайте се. нuе om 12 оръguя.

25

f) Acmpoлaбuu u koмnac
8 Разберете kak gействат gвата
ypega.
8 Преценете kой е по-праkтичен за
ориентация на моряците в отkрито
море.
Xpucmoфop Колумб (1451 - 1506)
8 Потьрсете в интернет биогра­
фични gанни за Колумб и опишете
потя му от торговец в Генуа go
отkривател на нови земи за испан­
сkата kорона.
26
блuзkuте go брега земu. Eguн от тях, uталuанецът Аме­
рuго Веспучu, пръВ гu нарuча „НоВ сВят". През 1538 г. kар­
тографът Герхарg Мерkатор обозначава ноВоотkрuтата
земя Върху еgна от kартuте cu kато „ Aмepuka". Съста­
вянето на kapтu на непознатu земu по това Време е рав­
нозначно на поgВuг , засягащ цялото човечество. Ме:Жgу
1519 u 1522 г. uспансkа ekcпeguцuя поg kоманgВането на
португалеца фернанgо Магелан осъществява u пърВото
оkолосВетсkо плаване О .
В НААПРЕВАРА ЗА НОВИЯ СВЯТ
Португалuя u Испанuя uмат нau-goбpu Възмо:Жностu за
oтkpuBaтeлcku ekcпeguцuu пopagu географсkото cu поло:Же­
нuе u мореплаВателсkuя cu опuт. Ckopo слеg първата ekcпe­
guцuя на Колумб ме:Жgу тях започва ucтuнcka борба за наg­
мощuе В отВъgоkеансkuте тepuтopuu. Арбuтър с тава папа
Алеkсанgър VI. През 1494 г. с gогоВора от Торgесuляс ноВоот­
kрuтuте земu са разgеленu с лuнuя от СеВернuя go Ю:Жнuя
полlос, проkарана Върху kартата. На запаg от нея терuто­
рuuте се полагат на Испанuя , на uзтоk - на Португалuя Ф .
От Втората полоВuна на XVI В. В наgпреВарата за отkрu­
Ване на ноВu земu аkтuВно се ВkлlочВат Англuя, францuя
u Hugepлaнguя. Времето на Beлukuтe географсku отkрu­
тuя проgъл:ЖаВа go началото на XVlll В.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
ОтkрuВането u опознаването на ноВu земu отВъg оkеана
поставя преg еВропеuцuте неВu:Жgанu gотогаВа Възмо:Ж­
ностu. Първоначалната ну:Жgа ga бъgе намерен по-пряk
път kъм Инguя , постепенно е заменена от съреВноВа­
нuе за богатство u Власт ме:Жgу gър:ЖаВuте u технuте
Влаgетелu. НоВuте земu u нapogu не само са опuсВанu u
uзслеgВанu. Те са заВлаgенu от еВропеuцuте , kouтo гu
третuрат kато сВоя собственост. СъзgаВат се koлoнuu ,
чuuто ukoнoмuчecku pecypcu са uзползВанu за обогатя­
ване на eBpoпeuckuтe gър:ЖаВu. За големuте мopcku cuлu
uзгра:Жgането на koлoнuu се преВръща В gър:ЖаВен пpuo­
puтem, от kouтo заВuсят технuят собствен просперu­
тет u могъществото на целuя eBpoпeucku kонтuнент .
Зараgи установения от османците kонтрол ворху тор­
говсkия пот kом Азия европейците правят опити ga зао­
биkолят Африkа по море. Торсейkи по-пряk пот kьм Инgия
в запаgна посоkа, през 1492 г. Христофор Колумб отkри­
ва Америkа . Започват мореплавателсkи еkспеgиции за
отkриване на нови земи, в kоито Португалия, Испания,
Англия, Франция и Ниgерланgия са най-аkтивни. В новоот­
kритите територии те основават свои kолонии. Европа
започва своята еkспанзия по света. Всичkи kонтиненти
получават имена, gаgени им от европейците.
 ~·
:r:
<(

ЕКС П ЕДИЦИИ НА :
_.,.... Португал ия
_.,.... И спания
- .... Ан гл ия
..., - .... Ф ранция С ц ифрата 1 е отбелязана Н идерланд'ия .
_.,.... Н иде рл ан ди я

СФЕРА НА ПОРТУГАЛИЯ О Ba>kнu oтkpuBaтeлcku ekcneguцuu

• Използвайте gанните от kартата

и поgреgете в таблица по gър>kави
гоgините и маршрутите на отkрива­
телсkите еkспеgиции.

• Обяснете kои европейсkи сили са

най-аkтивни в мореплаването и през
kои периоgи.

Граница по договора Граница по договора 0 Папата разgеля света.

от Тордесиляс (1494 г.) от Сарагоса (1529 г.)
• Преценете gали това gеление на
ПроВерете/Прuло>kете наученото
света е справеgливо. Каkво получава
1. Обяснете npuчuнume за Beлukume 2eo2paфcku Испания? А Португалия?
omkpumuя. Коеkapa eBponeuцume ga mърсяm ноВu nъmu­
щa kъм Азuя? 8 Потьрсете информация и обяснете
защо папата взима таkова решение.
2. Обяснете ролята на Puмckama църkВа за разnреgе­
лянеmо на нoBoomkpumume земu . Kou gъp>kaBu са нau ­ • Проучете koe налага поgписването
akmuBнu В omkpuBaнemo на ноВu земu? на gоговора от Саратога през 1529 г.
З. Обяснете nocлeguцume om omkpuBameлckume ekcne-
guцuu за eBponeuckume gъp>kaBu. КаkъВ е cmamymъm на
нoBoomkpumume Земu?

27
 ~ ОТ ВЕЛИКИТЕ
ития

ИСПАНСКАТА ЕКСПАНЗИЯ В АМЕРИКА

Слеg ekcпeguцuuтe на Колумб geceтku ucпaнcku kopaбu
отплават kъм ноВоотkрuтuте земu. НегоВuте послеgо­
Вателu очаkВат ga намерят несметнu богатства . ПърВа
е отkрuта gреВната uмперuя на ацтеkuте В gнешно Mek-
cuko. Ацтеkuте ВярВаm, че eguн от техните богове ще
gouge прu тях по море. Когато през 1519 г. kорабuте на
uспансkuя koнkucmagop Ернан Кортес аkостuрат на тех­
нuя бряг, те Bu>kgaт сбъgнато пророчество.

Влаgетелят Монтесума 11 посреща В столuцата cu Кор­

тес 8 . Богатствата, kouтo заВоеВателят Bu>kga, gалеч
наgхВърлят очаkВанuята му. Koнkucтagopuтe са gлъ>kнu
ga преgаВат еgна пета от намеренuте съkроВuща на
uспансkата kорона. Останалото е за тях u това гu мотu­
Kak еВропейсkите gьрЖаВи налагат Вuра. Напаgат u uзбuВат ацтеkuте, kouтo нямат шанс
Властта си наg останалия сВят? срещу огнестрелното uм opъ>kue. Местнuте >kuтeлu не
са Bu>kgaлu kоне. Те Възпрuемат eBpoпeuckuтe kоннuцu
kато полубогове О . Инguансkuте племена, kouтo go тозu
момент ацтеkuте Влаgеят, премuнаВат на страната на
Ba>kнu gamu uспанцuте. Те се заблуЖgаВаm, че таkа ще спечелят сВо­
боgата cu.
1519 - 1521 г. - Kopmec поkоряВа
uмперuята на ацтеkuте. По-kъсно прuмерът на Кортес е послеgВан от gруг koнku­
cтagop - францuсkо Пuсаро, kouтo унuщоЖаВа uмперuя­
1533 г . - Пuсаро оkончателно заВла­ та на uнkuтe В Перу ф . През слеgВащuте гoguнu uспанцu­
gяВа uмперuята на uнkuтe. те проgълЖаВат успешно похоguте cu на lог. Те gоВеЖgат
със себе cu u ckpuтu съlознuцu - болестu, срещу kouтo
местнuте нямат uмунuтет. За оkоло Bek от тях умuрат
няkолkо мuлuона uнguaнцu. Изчезват go 90% от местното
населенuе.
Речнuk

koнkucmagop - на ucпaнcku eзuk КОЛОНИАЛНИТЕ ИМПЕРИИ

"заВоеВател" EBpoпeuckuтe мopcku cuлu постепенно заВлаgяВат голяма
част от сушата u я поgелят поме>kgу cu О . Тозu процес е
метроnоАuя - gъp>kaBa - осноВател­ съпътстван от постоянно съпернuчестВо u Военнu kонфлuk­
kа на koлoнuu тu за оВлаgяВане на повече отВъgморсku тepuтopuu.

В началото на XVI В. Испанuя става първата u наu-голя­

ма kолонuална uмперuя. Португалцuте от сВоя страна не
наВлuзат ВъВ Вътрешността на kолонuзuранuте тepu­
тopuu. Бразuлuя е еguнстВеното uзkлlоченuе. Те насоч­
ват усuлuята cu kъм kpauбpe>kнuтe pauoнu на Aфpuka
u Азuя, kато съзgаВат пореguца от прuстанuща - базu
за търгоВсku плаВанuя. През XVI В. те kонтролuрат

28
 и.
о. Гренландия

.;

~~qбик
<.Jо. МаДаг~скар
ФорДофе н

ь<::>~ · ~<::>~ ·
,ь ~
Колон ии н а О О Испан ия о По- важн и о. Нова fl
европейските ,1!!!!!!!1
_ ..--. Португалия е градове в N' Зеландия 9

с7.
1=>=1 о. Тасманl!Я
държа ви към: - D Франция • 8 колони ите
D Ан глия 8
D Нидерландия 8 С ци фрата 1 е отбелязана Н идерландия .

О Колонuалнumе Влаgенuя на Всяkа om големumе

мopcku cuлu - Порmугалuя, Испанuя, Англuя, Францuя,
H ugepлaнguя

• С помощта на kартата и ypoka систематизирайте В

таб11ица метропо11иите и техните kо11ониа11ни 811аgения.

• Преценете kои от kо11ониа11ните 811аgения са особено

ценни и kak това се отразява на метропо11ията, kоято ги
B11agee.

О Теночmumлан - cmoлuцama на
aцmekume

Граgът е 011ицет8орение на разви­

тата им циВи11изация. Той разпо11ага
с прави регу11ирани у11ици, широkи
п11ощаgи, преgста8ите11ни gВорци,
Ве11ичестВени храмове. В него
живеят oko110 300 000 gуши.

• nотьрсете информация за
сьстоянието на Пари>k и11и Лонgон
по това Време.

• Опишете по kakBo се раз11ича8ат

от сто11ицата на ацтеkите.

• Преgполо:Жете защо.

29
 тьргоВuята с пogпpaBku от Азuя , kоято uм носu огромнu
печалбu. ОсноВнu сьпернuцu на gВете uбepuucku gьp>kaBu
са Англuя, францuя u Hugepлaнguя. ПьрВоначално те поgпо­
магат набезuте на пuратu срещу ucпaнcku u португалсku
kopaбu u прuстанuща. По-kьсно на cBou peg започват ga
заВлаgяВат отВьgморсku тepuтopuu . В началото на XVll
В . англuчанuте основават пьрВата cu kолонuя В СеВерна
Aмepuka. През XVlll В . те сьзgаВат зaBucuмu тepuтopuu
В АВстралuя u Ю>kна Aфpuka . По това Време успяват ga
оВлаgеят Инguя, kоято става uзточнuk на забеле>kuтелнu
богатства за брuтансkата kорона.

французuте сьщо се опuтВат ga стьпят траuно В СеВер­

на Aмepuka u Инguя, но губят сьреВноВанuето с англuча­
нuте. Технuте Влаgенuя остават преguмно В Aфpuka . В
началото на XVll В . нugерланgцuте uзместВат Португалuя

0 Злаmоmо на uнkume В монополната u тьргоВuя с u з точнu cтoku . Hugepлaнg ­

ckuтe koлoнuu сьщо преgстаВляВат Верuга от уkрепенu
Всяkа гоgина kьм Испания потеглят пунkтоВе по бреговете , наu-Ва>kнuят от kouтo е прu нос
gесетkи kораби, натоварени със Добра нage>kga. По-kьсно те губят позuцuuте cu за смет ­
злато и сребро от Новия свят. Чрез kа на англuчанuте О .
него забогатява не само испансkата
gьр>kава, но и останалите европейсkи КОЛОНИИТЕ
страни, чиито иkономиkи са сВьрзани Слеg поkоряВането на ноВuте земu заВоеВателuте се
с испансkата търговия. заемат с усВояВането uм 0 . Наu-често kолонuзаторuте
пренасят начuна на упраВленuе на собствената
cu
• Преценете gали за инgианците gьp>kaBa Вьрху отВьgморсkuте Влаgенuя . Taka напрuмер
златото има същата стойност uспансkuте koлoнuu са упраВляВанu kато големu
kakтo за европейците. феоgалнu стопанства. В англuuсkuте земu uма моgерна
аgмuнuстрацuя , а В тьргоВuята u проuзВоgстВото -
• Кое е най-ценното нещо, kоето
сВобоgна uнuцuaтuBa. НаВсяkьgе местното населенuе е
губи поkореното местно население?
uзползВано kато безплатна работна рьkа, а прuроgнuте
pecypcu на земuте му са еkсплоатuранu uзцяло от
еВропеuцuте О . Кьм метрополиите реgоВно започват
ga плават стотuцu kopaбu , натоВаренu сьс заграбенuте
блага от kолонuuте. На места kоренното населенuе
е напьлно унuщо>kено от болестu u непосuлен труg .
Затова kолонuстuте започват ga Внасят робu от
Aфpuka. Жестоkата пpakтuka на отВлuчане u тьргоВuя с
хора проgьл>kаВа няkолkо столетuя 0.
Европейсkите gър>kави започват бързо и безkомпромис­
но ga завлаgяват новоотkритите земи. Успехът на kон­
kистаgорите се gьл>kи на безмилостната им решител­
ност, алчност и техничесkо превъзхоgство. Местното
0 EBponeuцume усВояВаm нoBume население не е в състояние ga се обеgини срещу завоева­
земu. телите пораgи непоgготвеност и религиозна наивност.
Европейсkите морсkи сили съзgават kолониални империи,
8 Опишете kak европейците kолони­ чрез kоито започват ga управляват обширни територии
зират новите земи, kато използвате в останалите части на света. Колониите стават източ­
изобра>kението. ниk на големи богатства за метрополиите.

30
ApxuBume гоВоряm ...

Из „Кратkо описание на унищожаването на

Инgиите", Бартоломеу ge J\ac Касае, kатоличесkи
сВещениk, 1542 г.

,,Тезu kpexku съзgанuя на Бога (...) станаха от пърВuя

gен ЖертВа на uспанцuте, kouтo се нахВърлuха Върху
тях kато uзглаgнелu Вълцu (.. .) u go gнес uспанцuте не
са напраВuлu нuщо, за са спестят мuзерuята u стра­
gанuето на местните хора, kouтo убuВат u uзмъч­
Ват (...) Когато uспанцuте за пърВu път стъпuха на
тазu земя, населението на остроВ Испаньола беше
трu мuлuонаgywu; gнес само gBe xuляgu са оцелелu.
Остров Куба( ...) е почтu ненаселен ... "

8 Обяснете защо испансkите заВоеВате.ли имат

таkоВа отношение kъм местното насе.ление.
0 Франсuсkо Пuсаро залавя
Amaxyaлna - nослеgнuя цар на
8 Припомнете си на kakBo се gъ.лЖи масовата
uнkume В Перу (1532 г.). ГраВlора
смърт cpeg инgианците.
om Teogop gьо Брu, XVI В.

8 Опишете с kakBo Въоръжение

разпо.лагат gВете ВоlоВащи страни.
Кой има чис.лено преВъзхоgстВо?
KakBo е опреgе.лящо за изхоgа
от битkата?

0 Иcnaнcku монеmu XVll - XVlll В.

ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото

1. Onuweme kak еВропеuцuте поkоряВат ноВоотkрuтu­

те земu. KakBo гu мотuВuра?

2. Onpegeлeme kou са наu-големuте kолонuалнu cuлu В

света. KakBo е общото меЖgу тях?

3. Обяснете послеguцuте от отkрuВателсkuте ekcne-

guцuu за eBponeuckuтe gърЖаВu . КаkъВ е статутът на
ноВоотkрuтuте земu? О Aцmekcku бог, оkоло 1420 -1421 г.
8. ЕКСПЕДИЦИЯ В НЕИЗВЕСТНОТО
Чрез уменuяmа за оВлаgяВане u прu­ За ga uзпьлнumе пocmaBeнume заgачu, uзВьршеmе
лагане на спецuфuчнu mexнuku на послеgоВаmелно cлegнume geuнocmu:
ucmopuчeckomo познанuе, koumo
О Прочеmеmе теkстоВuте uзточнuцu В разлuчнuте
uмame:
pyбpuku. Разглеgаuте uзобраЖенuята. Прuпомне ­
8 ga oпucBame ucmopuчecku сьбumuя, те cu наученото от ypoka за Beлukuтe географсku
отkрuтuя u пътя на еkспеguцuята спореg kартата
8 ga гu пogpe>kgame В хронологuчен kъм него.
peg,
О Haчepmaume В тетраgkата cu лuнuя на Времето u
8 ga uзВлuчаmе uнформацuя om раз­ нанесете gатuте, сВързанu с пърВото пътуване на
нообразнu uзmочнuцu, Хрuстофор Колумб go НоВuя сВят: заминаването от
Испания, gостигането на о. Гуанахани, отkриването
8 ga сьсmаВяmе kpamьk mekcm,
на о. Куба, срещата с местното население на о. Хаи­
ти, потъването на kораба „ Санта Мария", съзgаване­
Bue ще заgьлбочumе знанuяmа cu за
то на първия форт, завръщането в Испания.
Beлukume плаВанuя u omkpuBaнemo
на НоВuя сВяm.
О НапраВеmе cu kорабен gнeBнuk. Може ga uзползВа­
те малkа тетраgkэ, , В kоято по gaтu ga опuшете
Bue cme yчacmнuk (kaпumaн, нoma­
puyc, kpaлcku kонmрольор) В ekc- събuтuята.

пeguцuяma на Xpucmoфop Колумб,

О Опuшеmе ВъВ Вашuя kорабен gнeBнuk наu-ВълнуВащu­
поmеглuла през непознаmu Bogu В
те моментu от пътуването.
mьрсене на нов пьm kьм Инguя. Из­
береmе cu персонаж. ИзползВаumе опорнumе Вьпросu:

Baшume заgачu са ga: • С kou kораб плавате?

8 cьcmaBume разkаз за cьбumuяma 8 Отkъgе тръгвате u с kakBu очаkВанuя?

om позuцuяmа на yчacmнuk В mях;
• KakBu са услоВuята на kораба u тоВара му?
8 uзползВаmе разлuчнu ucmopuчecku
uзmочнuцu; 8 С kakBo се хранuте по Време на пътуването?

8 опuшеmе цялоmо пьmуВане В kора­ • KakBo се случва с gругuте участнuцu по Време на

бен gнeBнuk. плаването?

• KakBu хора срещате на остроВuте? КаkъВ е пърВu­

ят Bu kонтаkт с тях?

• KakBo е отношенuето на тезu хора kъм Вас u Ваше­

то отношенuе kъм тях?

8 С kakBu Впечатленuя се Връщате В роguната cu u

kakъB е тоВарът на kораба Bu?

• Kak Bu посрещат прu завръщането?

8 Илlocmpupaume gнeBнuka със cBou pucyнku.

8 Прочеmеmе Вашuя kорабен gнeBнuk преg kласа
kоментuраuте. Сравнете разлuчнuте разkазu.
u

32
ApxuBume гоВоряm ...

Из gнеВниkа на Христофор Колумб, запазен от пре­

пис на Бартоломеу ge Аас Касае

„12.10.1492 г. Изгле:Жgа, че страхът на uнguанцuте от

нашuте kopaбu е uзчезнал. (...)Те се раgВат много на
поgарьцuте нu. ИзглеЖgа, ВярВат, че Bcuчko, kоето ugBa
от нашuте рьце, прuтеЖаВа сВрьхестестВена сuла (...)
7.12.1492 г. Преgполагам , че огньовете, kouтo пламнаха В
началото на нощта , са сuгналнu огньове, с kouтo Жuте­
лuте сьобщаВат за нашето прuстuгане (...) Това мu се
струВа знаk , че ВьВ Вътрешността uма големu много­
лlоgнu граgоВе , kouтo uмат няkаkьВ Bug упраВленuе."

О Напречен разрез на kараВела u

Из романа „Колумб мореплавателят",
moBapa u
Самlоел Морисьн

„ На kорабuте нямалu нukakьB kомфорт , нukakBu уgоб­

стВа . Готвенето ставало на палубата наg gьрВен сан­
gьk , пьлен с пясьk , защuтен от Вятьра с параван. Еgно­
образната храна се състояла от солено месо , сухар u
сушен грах. За пuене uмалu Вuно , а kогато то сВьрше­
ло , пuелu Boga от бьчВu , kоято често се ВмuрuсВала.
Само kапuтаньт uмал kaloтa, а останалuте спелu с
gpexuтe cu kьgето намерят."

•·ф~i§iJf - - - - - - - - - - - - - - - - -
ПьрВоmо плаване на Колумб

На 3 август еkспеguцuята трьгВа от Палос. Спuрат на

Канарсkuте остроВu за ремонт на ,,Пuнта" u на 6 сеп­
темВрu поемат на запаg В отkрuто море. На 7 оkтомВрu
пopagu опасност от бунт kурсьт е променен на lогоза­
паg. Слеg трu gнu се пояВяВат птuцu - знаk, че суша­
та е блuзо. На 12 оkтомВрu Вахтенuят моряk на kораба
,,Пuнта" Pogpuгo ge Трuана прьВ Bu:>kga земя на хорuзонта.
това е о. Гуанаханu. Слuзат на брега u забuВат kастuл­ 8 Колумб пpucmuгa В Xaumu. 10 ян.
сkото знаме. Tyk е пьрВата uм среща с местното насе­ 1493 г. ГраВlора om Teogop gьо Брu,
ленuе. Посещават u останалuте Бахамсku остроВu. На 1594 г.
28 оkтомВрu gостuгат Куба. ОтkрuВат селuща с трьс­
тukоВu Жuлuща u нuBu с непознатu растенuя. На 13 ноем­ 1

Врu слеg ремонт на kорабuте те потеглят отново. На

,
').

20 ноемВрu ,,Пuнта" uзчезВа. На 6 gekeмBpu останалuте

gостuгат о. Xauтu. На 25 gekeмBpu „Санта Марuя" зася­
gа В поgВоgен рuф. Построен е форт, наречен HaBugag
(РоЖgестВо). 39 uспанцu остават там. На 4 януарu1493
г. „Нuня" потегля обратно. На6 януарu срещат „Пuнта".
На 12 феВруарu гu застига буря. На 14 феВруарu ,,Пuнта"
отново uзчезВа. На 15 март „Нuня" се заВрьща В Палос.
По-kьсно сьщuя gен прuстuга u ,,Пuнта". О Kopaбume на Колумб

33
9. АНГЛИЯ -
Кое е най-Ва:Jkното постшkение на
английсkата реВолlоция?
ОГРАНИЧЕНАТАМОНАРХИЯ
АНГЛИЯ ПРЕДИ РЕВОЛЮЦИЯТА
Англuя е особена страна. От перuферна gьрЖаВа тя се
преВрьща В сВетоВна сuла благоgаренuе на Вътрешно­
то cu реформuране u наu-Вече на своето отВьgоkеансkо
разшuренuе. Участието на Англuя В тьргоВuята с НоВuя
сВят променя полоЖенuето uВ ЕВропа. Тя става ВаЖен

Ba>kнu gamu фаkтор В ukoнoмuчeckuя, полuтuчесkuя u релuгuознuя

ЖuВот. Стопанството се разВuВа guнамuчно, утВьрЖgа­
1629 -1640 г. - Чарлз 1 управлява Ват се ноВu соцuалнu отношенuя , нараства ролята на
еgнолuчно без Парламент. gЖентрите. СьщестВуВащuят феоgален peg затормо­
зява тезu процесu, но монархът uма огранuчена Власт.
1642 -1648 г. - ГраЖgансkа Воuна
Още от Xlll В. kралят geлu упраВленuето с Парламента б,
1649 г. - еkзеkуцuята на kрал Чарлс 1 kouтo опреgеля gаньцuте . За ga uма среgстВа за полuтu ­
u nроВьзгласяВане на републukата kата cu, kралят не може без парламентарната поgkре ­
па. Слеg kато gЖентрuте u nypumaнume стават мно ­
1653 -1658 г. - Протеkторат на зuнстВо В Камарата на общuнuте 0 . те започват ga
ОлuВьр Кромуел настояват за променu В упраВленuето.

1660 г. - рестаВрацuя на монархuята СТЮАРТИТЕ СРЕЩУ ПАРЛАМЕНТА

През 1603 г . на Власт ugBa guнастuята на Стlоартuте .
1688 - 1689 г . - „Славната реВолlо­ ПьрВuте преgстаВuтелu ДЖеuмс 1 ф u сuньт му Чарлс 1са
цuя" u установяване на парламен­
убеgенu прuВьрЖенuцu на абсолlоmuзма u полагат усuлuя
тарна монархuя
ga отстранят Парламента от упраВленuето. На пурuта­
О Гpa>kgaнckama Война В Англuя, нuте са отkазанu BcяkakBu праВа u преслеgВанuята сре­
1642 -1645 г. щу тях се засuлВат. ТоВа е поВоg за остра kpuтuka на
kралсkата полuтukа от странq. на Парламента . Чарлс 1го
разпусkа u упраВляВа 11 гoguнu без него, нapyшaBauku пар ­
ламентарнuте тpaguцuu. Лuпсата от парu прuнуЖgаВа
kраля през 1640 г. ga cBuka отново Парламента. Неговата
gеuност проgьлЖаВа 13 гoguнu, затова е наречен ,,Дьл­
гuят парламент". МнозuнстВото от gепутатuте В него
са пурuтанu. Те не kрuят намеренuята cu ga отнемат
рьkоВоgстВото на kраля наg цьрkВата u гласуват заkонu,
с kouтo огранuчаВат праВомощuята му. Опuтьт на Чарлс
ga арестува Воgачuте uм goBeЖga go отkрuт kонфлukт.

ГРАЖААНСКАТАВОЙНА
В началото на 1642 г. Чарлс 1 започва Военнu geucтBuя
срещу Парламента. В разразuлата се граЖgансkа Вой­
на О тоu получава поgkрепа от egpuтe земеВлаgелцu, а
Парламентът - от населенuето В промuшленuте pauoнu
u от gЖентрuте. Парламентарната армuя е по-много­
• Кьgе са най-големите побеgи на броuна, но неопuтна, uзбягВа решuтелнuте сраЖенuя u
парламентарните сили? губu пьрВuте бuтku. До kрая на 1643 г. kpaлckuтe Boucku
kонтролuрат gBe третu от терuторuята на Англuя.
8 Прослеgете пьтя на Вилхем Оран­
сkи. С koe сьбитие сВьрзВате прис­ ПоВрат настьпВа, kогато ОлuВьр Кромуел поема рьkо­
тигането му В Лонgон? ВоgстВото на реВолlоцuоннuте Boucku. Преустроената

34
 Обсъ>kgа u гласува
заkонuте u gанъцuте .

По gВама gепутатu
от Всяkо графство u граg.
Избuрателu са само соб­ Bucwu apucтokpaтu u
0 ДЖеймс 1 Ст/оарт
стВенuцu на нegBu>kuмu uмо­ gухоВенстВо , uзбранu
тu . ПреоблаgаВат g>keнтpu по праВо u по>kuзнено . През 1599 г. kрал Д>kеймс 1 Ст/оарт
u бур>kоа .
заявява: „Кралят е госпоgарят на

@ Aнглuuckuяm nарламенm Всичkи блага. Той получава свое-

CBukBa Парламента . то право от Бога и gьл>kи сметkа

МОНАРХ еgинстВено на Бог... Всичkи Власти
~ Опреgеля мuнuстър-преgсе­
gателя от мнозuнстВото на В gър>kаВата произтичат от него­
Парламента .
вата Власт и Всичkи му gьл>kат най­
Има праВо на Вето на реше ­ пьлно поgчинение".
нuята на Парламента .

PъkoBogu Англukансkата
8 Обяснете kой принцип на Власт­
църkВа . та утВър>kgаВа Д>kеймс /.

.------ПАРЛАМЕНТ НЕЗАВИСИМИ СЪДИИ

8 Посочете kakBa цел си поставя
Прuема
заkонuте. \
Контролuрат рабо ­
kралят.

тата на мuнuстрu­
Опреgеля
gанъцuте.
те u Парламента .

Слеgят за спазване­
то на заkонuте .

МИНИСТРИ

/
Изпълняват решенuята на
Паламента .

ОтгоВарят за gеuстВuята
cuне преg kраля, а преg
Парламента.

8 Aнглuuckama nарламенmарна монархuя

0 Камараmа на общuнumе - xyg.
1.m~i@'!fi ------------------- Oгlocm ПуЖен u Томас Роуланgсьн
nарламенmарнаmа (реВолlоцuоннаmа) армuя
8 Опишете облеkлото на gепута­
В армuяmа, ръkоВоgена om Кромуел, се BkлloчBam nypu-
тите В залата. Направете изВоg за
maнu, gЖeнmpu u обukноВенu 2раЖgанu. Офuцерu cma- състава на Камарата на общините.
Bam сnособнu хора без apucmokpamuчeн npouзxog, 2omo-
Bu ga omcmoяBam npaBama на Парламента. Коннuцаmа е 8 Посочете ролята на тази
наречена „Железнu мъЖе". институция.

35
 om него парламенmарна армuя побеЖgаВа kраля В бumka­
ma прu Неuзбu О . Чарлс 1 е заловен u преgаgен на Парла­
менmа. Tou успява ga uзбяга, поgноВяВа Bouнama , но не
посmuга успех u оmноВо е пленен 0 . Изправен преg съg ,
Чарлс 1 е прuзнаm за ВuноВен , осъgен на смърm u ekзeky­
mupaн публuчно през 1649 г. това е нечувано пpeguзBu ­
kameлcmBo kъм заkоноВuя peg В ЕВропа , защоmо наруша­
ва ВеkоВнuя прuнцuп, че Bлacmma на kраля е gageнa om
Бога. Kpaлckama Власm е лukBugupaнa u Англuя е обявена
за републukа . Променumе В упраВленuеmо не успоkояВаm
ОлuВьр Кромуел (1599 -1658)
пoлumuчeckume cmpacmu. ЗаmоВа Кромуел разпусkа Дъл­
ПроВuнцuален aнглuucku благороgнuk, гuя парламенm u усmаноВяВа ново упраВленuе - Пpomek­

пълkоВоgец u gърЖаВнuk, пурumан. mopam. Англuя белеЖu uзBecmнu Външнополumuчесku u

Eguн om Bogaчume u зaщumнuцume на Въmрешнu успехu , но неочаkВанаmа смърm на лopg - пpo­

Парламенmа. През гpa>kgaнckama Воu­ mekmopa пpeguзBukBa kpuзa ВъВ Bлacmma u поkазВа , че
на съзgаВа u pъkoBogu реВолlоцuонна­ републukансkuяm реЖuм се е kрепuл eguнcmBe н o на него­

mа армuя. Слеg обяВяВанеmо на репу­ Вuя aBmopumem.

блukаmа е неuн лopg-пpomekmop.
„СЛАВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ"
Heoбxoguмocmma om сmабuлuзuране на gърЖаВаmа kapa
Парламенmа u армuяmа ga ВъзсmаноВяm монархuяmа.
Сuнъm на ekзekymupaнuя kрал прuзнаВа peзyлmamume om
Речниk реВолlоцuяmа u заема пресmола поg uмemo Чарлс 11 . Англuя
нukога повече не се Връща kъм републukансkо упраВле­
g:>kентри - gребнu u cpegнu земеВла­
нuе. Със заkон Парламенmъm успява ga зaщumu праВоmо
gелцu, проВuнцuалнu apucmokpamu В
на лuчна сВобоgа срещу Bceku проuзВол . Опасносmmа om
Англuя
ВъзсmаноВяВане на kаmолuцuзма u om ВъзсmаноВяВане на

Пар11амент - uзборен заkоноgаmелен kpaлckuя абсолlоmuзъм cmaBa реална прu наслеgнukа на

орган В Англuя с kонmролнu фунkцuu Чарлс 11 - kamoлuka ДЖеuмс 11. За ga пpegomBpamu нала­

Върху gърЖаВнumе cpegcmBa u paбo­ ганеmо на kamoлuчecka guнacmuя В Англuя , Парламенmъm

mama на пpaBumeлcmBomo започва mauнu прегQВорu с упраВumеля на Hugepлaнgu­

me Вuлхелм 111 Opaнcku (зеm на ДЖеuмс 11) u му преgлага
пуритани - насmояВаm за „чucma u aнглuuckama kорона. През 1689 г. mou Влuза mрuумфално
eBmuнa" църkВа, незаВuсuма om kаmо­ В Лонgон u заема пресmола поg uмemo Уuлям 111 заеgно
лuцuзма u kpaлckama Власm. Насърча­ със съпругаmа cu Mepu 11. Cъбumuemo е uзВесmно kamo
Ваm mpygoлloбuemo, cпecmoBнocmma „СлаВнаmа реВолlоцuя". Kpaлckama gBouka прuзнаВа Заkон
u сmрогuя морал за праВаmа, koumo уmВърЖgаВа Bлacmma на Парламенmа.
' Англuя cmaBa парламентарна монархия ~. запазена u go
абсолlотuзьм - сuлно ценmралuзu­
gнес. Това cmaбuлuзupa gърЖаВаmа u я праВu още по-сuлна В
r рано gърЖаВно упраВленuе, прu koemo
kолонuалноmо съпернuчесmВо с gpyгume eBpoпeucku gърЖаВu.
Влаgеmеляm uма неогранuчена Власm
Конф11иkтът NJe:>kgy kра11я и Пар11амента Воgи go
гpa:>kgaнcka Война - Въоръжен koн­
избухване на Пуритансkата реВ011/оция. В xoga на
флukm меЖgу пoлumuчecku cuлu Въmре
гра:>kgансkата Война nog ръkоВоgстВото на О11иВър
В gърЖаВаmа
Кромуе11 реВ011/оционната армия noбe:>kgaBa kра11сkите
Войсkи. Чар11с 1 е еkзеkутиран. Анг11ия е репуб11иkа
парламентарна монархия - форма
go смъртта на Кромуе11. C11eg това монархията е
на gърЖаВно упраВленuе, прu koяmo
Възстановена, но без kра11сkия абсо11/отизъм. ВъВеgено е
Bлacmma на монарха е огранuчена,
ново по11итичесkо упраВ11ение- пар11аментарна монархия.
а парламенmъm е Върховен орган на
Анг11ия става моgе11 за остана11ите еВропейсkи страни.
упраВленuе

36
ApxuBume гоВоряm .. .

Сьgебнuят процес срещу kрал Чарлс 1.

Из „обвинение срещу Чарлс /", 20 януари 1649 г.

,,Тао uckaшe ga ycmaнoBu (... ) неогранuчена тuранuчна

Власт, (.. .) ga унuщоЖu правата u сВобоguте на наро­
gа („.) За ga осъщестВu тезu намеренuя (...) обяВu kато
uзменнuk престъпна Воона на Парламента u нароgа,
преgстаВен В него („.) беше пролята много неВuнна kръВ
(...), gърЖаВната хазна беше uзпразнена, търгоВuята -
goBegeнa go Жалkо състоянuе, а страната - Въвлечена В
огромнu paзxogu, а много неонu частu разграбенu„." 0 ОлuВьр Кромуел npeg Вратата
на kuлuята, 8 kоято е затВорен
• По gанните от gоkумента сьставете gBa списъkа:
kрал Чарлс 1
на обвинения срещу kраАя (1) и на посl\еgици от gейст­
Вията му (2).
До Кромуеl\ е охраната от kръг-

• Направете заkАlочение защо ЧарАс 1 е първият еkзе­ 1\Огl\аВи. Taka са наричани приВърЖе­

kутиран еВропейсkи монарх. ниците на Парламента. Названието

иgВа от kъсо поgстриганите им
ПраВа на Парламента
kоси. Известни са още kато „ Черве­
Из „Заkон за правата", 1689 г. ната армия".

„1. (.„) по сuлата на kpaлckuя аВторuтет u без оgобре­

8 Опишете обАеkАото на kръг­
нuето на Парламента ga се отменят заkонu uлu ga се
логлаВите.
забранява uзпълненuето uм, е незаkонно;

4. („.) събuрането на gанъцu за u В полза на kороната • Посочете отличителните белези

на парламентарната армия.
поg преgлог на kpaлcku пpuBuлeгuu u без оgобренuето на
Парламента е незаkонно;

6. („.) uзВършВането В мuрнu Времена без съгласuето на

Парламента cBukBaнe u поggърЖане на реgоВна армuя В
рамkuте на kралстВото е непраВомерно;

9. („.) сВобоgата на словото u съgърЖанuето на gебатuте

uлu прегоВорuте В Парламента не могат ga бъgат оспор­
Ванu В нukoe съguлuще uлu място uзВън Парламента (.„)."
• Посочете kои чАеноВе на заkона осигуряват права
на гра:Жgаните. КаkВи са те?

• Аргументирайте се утВърgена Аи е Върховна ВАаст

на ПарАамента.

8 Посочете kои kpal\ckи приВиАегии са отменени.

·fj Бuтkата npu Неuзбu, 1645 г.
ПроВереmе/ПрuлоЖете наученото

1. Посочете прuчuнuте за kонфлukта меЖgу Парламен-

8 Опишете персонажите, преgста­
та u kраля. · Вени на преgен пАан. Кой е мъжът В
центъра?
2. Обяснете с kakBo се отлuчаВа Славната реВолlоцuя.
3. Потьрсете gопълнuтелна uнформацuя за gърЖаВна­ • Хараkтеризирайте значението
та u Военната gеоност на ОлuВър Кромуел. Оценете на битkата за изхоgа на Гра:Жgан­
упраВленuето му. СраВнете мненuята cu В kлас. сkата Война.

37
 10. ФРАНЦИЯ - АБСОАЮТНАТАМОНАРХИЯ

На прехоgа от CpegнoBekoBueтo kьм НоВото Време В

ЕВропа се налага абсолlотuзмьт. ПьрВuте абсолlотнu
монархuu са Португалuя u Испанuя , kьgето kралете поg­
помагат отkрuВането на ноВuте мopcku пµтuща. ВьВ
францuя сuлната kpaлcka Власт се сВьрзВа с Анрu IV
Кои са отличит лните черти на
u сuна му Луu Xlll от guнастuята на Бурбонuте . Големu
заслугu за формuране на френсkuя абсолlотuзьм uм а kap -
абсолlотизма при управлението на
J\yиXIV?
guнaл Рuшельо , прьВ мuнuстьр от 1624 go 1642 г. Абсо ­
лlотuзмьт gостuга сВоя Врьх пре з Втората полоВuн а на
XVll В. прu Луu XIV 0 . Тоо е наu - gьлго упраВляВалuят eBpo-
Ba>kнu gamu
пeucku монарх (72 гoguнu) , наречен „ Кралят сльнце" О.
1624 - 1642 г. - kapguнaл Рuшельо -
ЛУИ XIV - КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ
прьВ мuнuстьр
Луu XIV заема престола през 1643 г ., kогато е egBa пет­
1643 - 1715 г. - упраВленuе на гоguшен. Негов регент става мauka му, а прьВ мuнuстьр

Луu XIV - kapguнaл Мазарuнu , блuзьk сьтруgнuk на Рuшельо . По

това Време В Паршk uзбухВа Вьстанuе , kьм kоето се прu­
1648 -1653 г. - Вьстанuе В ПарuЖ сьеguняВа u част от еgрата арuстоkрацuя. Тя е неgоВол­
на от засuлВането на kралсkата Власт u отнемането на
1682 г . - френсkата . цьрkВа отхВьр­
прuВuлегuuте u. Неуспехът му разчuстВа пьтя kьм неог­
ля ВьрхоВенстВото на папата.
ранuчената Власт на Луu XIV.
1701 - 1713/1714 г . - Воuна за uспан­
Вьзпuтан В gyxa на абсолlотuзма , млаguят kрал не поз­
сkото наслеgстВо
ВоляВа нukou ga оспорва Властта му. Зapagu uнтрu­
гuте В kpaлckuя gBop от упраВленuето са uзkлlоченu

1 ~~~-•.a.w8111111.o.11 11111__·~~~~~~~~~ gopu членовете на kралсkото семеuстВо. ДльЖността

прьВ мuнuстьр е премахната . Луu XIV е убеgен, че за
Генерални щати - сьслоВно сьбра­
постьпkuте cu отговаря само преg Бог ~- Tou сьсре­
нuе на францuя, В kоето Всяkо от
gоточаВа В рьцете cu цялата Военна u полuтuчесkа
трuте сьслоВuя uма по eguн глас
сuла 0 О 0 . Фuлософuята му за Властта е сuнтезuра­
на В gумuте му: „ДьрЖаВата - това сьм аз". Монархът
мерkанmuлuзьм - ukoнoмuчecka
gьp>ku В поgчuненuе арuстоkрацuята , kато щеgро
теорuя, спореg kоято еgна gьрЖаВа
разgаВа поgарьцu, платенu слуЖбu u пpuBuлeгuu 0 . Луu
може ga бьgе богата u незаВuсuма
само kато уВелuчаВа запасuте cu XIV упраВляВа с пvмощта на kpaлcku сьВет ~ В kouтo
Влuзат uзбранu от него сьВетнuцu. Помагат му мuнuс­
от злато u сребро чрез поощряване
трu, kouтo uзпьлняВат запоВеguте му. ПроВuнцuuте са
на uзноса u намаляване на Вноса
упраВляВанu от kpaлcku преgстаВuтелu . На тезu посто­
манифаkтура - преgпрuятuе за ве тоо назначава граЖgанu, kouтo сьс службата
cu прu­
рьчно проuзВоgстВо, В . kоето наем­ gобuВат арuстоkратuчна тuтла. Сьзgаgената чuноВ­
нu работнuцu се спецuалuзuрат нuчесkа арuстоkрацuя е напълно заВuсuма от kраля 8.
В uзработВането на опреgеленu ПраВата на проВuнцuалнuте парламентu (за разлukа от
частu от целuя проgуkт Англuя, kьgето uма само eguн парламент, ВьВ францuя

38
 1
АНГЛИЯ

О Придобивки до 1659 г:;

0 Луu XIV u ceмeucmBomo му,
О Придобивки от 1659 uзобразенu kamo puмcku богове ,
до 1678 г.
О Придобивки от 1678
xyg. Жан Hokpe, 1670 г.
до1715г.

О Временно завладени
земи (1684 - 1697)
- Граница през 1715 г.

~ Въстания против Луи >j V

О францuя npu Луu XIV Има а б с ол lо mна Власm . Поgпо - 0 Лyugop, 1709 г.

CьBemBam
• Обяснете защо монетата се
О mгоВа ряm нарича луиgор. От kakъB материал е
К РАЛСКИ СЪВЕТ
( В gърЖаВнumе gела) КАнuлЕР (з а np a Bocъguemo)
изсечена тя?
КОНТРОЛЬОР no ФИНАНСИТЕ
С ЪДЕБЕН СЪВЕТ
(за ф uнансum е u u koнoм u kam a)
( В npaBocъguemo)

С ЪВЕТ ЗА ДЪРЖАВНИ СЕКРЕТАРИ

КОРЕСПОНдЕНШ1ЯТА (за Вън шнu m е paб om u ,
( Във Bpъзkume с k p aлc k uя gо м u gp.)
npoBuнцuume)

СЪВЕТ по ФИНАНСИТЕ
( ВъВ фuна н с u mе u
ukoнoм u ka m a)

КОР ЕС ПОН ДЕ НЦИЯ ТА

П Р О ВИНЦ И АЛ Н А ВЛАСТ
( npegcmaBumeлu на k р аля по м есmа ,
събuраm gанъцumе)

0 Луu XIV, xyg. Xuaцuнm Рuго

• KakBo ВъзgейстВие оkазВа kар­

тината Върху съвременниците на
б Пoлumuчeckama сuс~ема на френсkuя абсолlоmuзьм Влаgетеля?

39

О Луu XIV kamo nokpoBumeл
на uзkycmBama
Q лyu XIV npoBe>kga ученuе на
мyckemapu
• ПреgстаВете интересите на .Луи
XIV спореg трите изобра>kения.
8 Кьgе образьт на kраля е
най-gосто8ерен?
40
те са 13 u uзпълняВат ролята на проВuнцuалнu съguлuща)
са отнетu. Генералните щати uзобщо не се cBukBaт.
ДърЖаВнuчесkата мощ на Луu XIV се uзразяВа чрез
Внушuтелността u луkса ,на ноВuя gВорец ВъВ Версао.
СТОПАНСКА И РЕЛИГИОЗНА ПОЛИТИКА
Стопансkuят Възхоg от Времето на Луu XIV е сВързан с
uмето на Жан Батuст Колбер 0 , pъkoBoguл ukoнoмukaтa
В проgълЖенuе на 22 гoguнu. Тао е eguн от съзgателu­
те на мерkанmuлuзма . Прu него са осuгуренu gърЖаВнu
помощu за разВuтuето на манифаkтурите u е uзграgе­
но пърВото gърЖаВно напраВляВано стопанство с пла­
нuран бlоgЖет , счетоВоgна отчетност u статuстukа.
Поg ръkоВоgстВото на Колбер се полагат гpu>ku за тър­
гоВuята, строят се пътuща u прuстанuща , премахват
се част от Вътрешнuте мuта , разВuВат се kолонuuте .
францuя става моgерна gърЖаВа.
В релuгuозно отношенuе Луu XIV слеgВа маkсuмата „ Еgна
Вяра , eguн заkон , eguн kрал" u поставя църkВата поg сВоО
kонтрол. Тао пренебрегва ВърхоВенстВото на папата u
назначава еgнолuчно епuсkопuте. Кралят не се kолебае ga
се намесва В съgебната Власт. Без слеgстВuе u съg тоо
отстранява протuВнuцuте cu. Бастuлuята става цен­
трален затВор за полuтuчесku престъпленuя u сuмВол на
неогранuчената kpaлcka Власт. Именно с това упраВле ­
нuе францuя става наО - Влuятелната сuла В сВета.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
През Втората полоВuна на XVll В. францuя е наО-сuлната
· страна В ЕВропа О. Успехuте се gълЖат на новата мно­
гоброона армuя. Тя е постоянна , gобре Въоръжена u пер­
феkтно поgготВена u ръkоВоgена. В резултат на успеш­
нu Воонu срещу Испанuя kъм страната са прuсъеguненu
ноВu тepuтopuu . френсkuте успехu стават прuчuна за
uзграЖgане на wupoka еВропеОсkа kоалuцuя срещу Луu XIV.
францuя започва ga губu u се отkазВа от наслеgстВенu­
те cu права Върху uспансkuя престол. По Време на Краля
слънце са ВъВеgенu пърВuте guпломатuчесku преgстаВu­
телстВа, защuтаВащu френсkuте uнmepecu - пpakтuka,
uзползВана от Bcuчku gърЖаВu u go gнес.
През 8тората, поло8ина на XVll в. френсkият абсол/оти­
зьм gостига своя Врьх. Негов символ става .Луи XIV. Той
разполага с неограничени права и притежава цялата
заkоноgателна, изполнителна, Военна и сьgебна Власт.
ВоВеgената политиkа на мерkантилизьм, про8е>kgана
от Колбер, улеснява развитието на френсkата иkономи­
kа. Воншната политиkа на Краля слонце е насочена kом
постигане на gBe главни цели - госпоgство на Франция
в ЕВропа и териториално разширение.
ApxuBuтe гоВоряm .. .

Стопансkата noлuтuka на Луu XIV

Из Писмо на Ауи XIV go Жителите на Марсилия, 26
август 1664 г.

„Исkаме ga Bu uнформuраме, че сме заgелuлu за cмemka

на gърЖаВното съkроВuще eguн мuлuон лuBpu гоguшно за
стuмулuране на манuфаkтурuстuте u за усkоряВане на
kорабоплаВането (...); че работuм непрестанно за пре­
махване на мuтнuчесkuте преграgu по плаВателнuте
peku; че сме отgелuлu Вече наg eguн мuлuон лuBpu за поп­
равяне на общестВенuте пътuща; че ще поgпомогнем с
0 Жан-Батuст Колбер,
(1619 -1683)
парu от kралсkото съkроВuще Bceku, kouтo ВъзстаноВu
стара манuфаkтура uлu oтkpue нова ..." „ ТьргоВията е извор на финансите, а
финансите са нервите на Войната."
• Запuшете В тетраgkите си мерkите, kоито преgпри­
ема gър>kаВата за насьрчаВане на иkономиkата. „ ТьргоВсkите kомпании, това са арми­
ите на kраля. "
ПроВuнцuалната Власm npu Луu XIV
Из запоВеg за назначение на kралсkи преgстаВител В • НапраВете сВой kоментар ВЬрху
Аионсkа област, 1653 г. цитираните миел.и на Кол.бер.

„От съобраЖенuя за Важността (...) на Нашето упраВленuе • Намерете и преgстаВете gопьл.­

u за благото (...) на поgанuцuте Hue Bu uзпращаме за ga: нител.на информация за рол.ята му при
проВе>kgането на иkономичесkите
- поgпомогнете праВата на поgанuцuте сам uлu чрез
реформи ВЬВ Франция.
поgхоgящ съguя; (...)

- устаноВuте gaлu съgебнuте чuноВнuцu u останалuте

слуЖuтелu упраЖняВат службата cu съобразно нашuте
ykaзu u разпореgбu ; (...)

- се осВеgомuте за състоянuето на общестВенuя peg

u упраВленuето на фuнансuте u общuнсkuте gанъцu; (...)

- gърЖuте проВuнцuята тВърgо u непоkлатuмо В cBou

ръце( ...)."

• Oтkpuuтe В теkста kakBu са отгоВорностuте на

kpaлckuтe преgстаВuтелu по места.

• Защо те uзпълняВат безусловно решенuята на kраля?

ПроВерете/ПрuлоЖеmе наученото
~ Луu XIV обсь>k:gа с Кралсkuя
1. Обяснете kому прuнаgлеЖu Властта прu абсолlотuз­ сьВет Bьnpocu на мuра u Воuната.

ма. ДоkаЖете с прuмерu 9т упраВленuето на Луu XIV.

• Обяснете защо kрал.ят е В цен­
2. Проучете Воuнuте на ЛуuXIV с eBpoпeuckuтe gърЖа­
тьра на граВ/ората. Разтьл.kуВайте
Вu u kартата на францuя през XVll В. НапраВете uзBogu
позата и Жеста му.
kakBu са послеguцuте от тях за ЕВропа.
З. Посочете разлuчuята меЖgу френсkата u англuuсkа­ • Направете изВоg за участието
та монархuя. на Вл.аgетел.я В упраВл.ението.

41
· 11. РАЗХОДКА ВЪВ ВЕРСАЙ
Чрез уменuяmа за оВлаgяВане u nрu­ За ga uзnьлнumе nocmaBeнume заgачu, uзВьршеmе
лагане на сnецuфuчнu mexнuku на nослеgоВаmелно cлegнume geuнocmu:
ucmopuчeckomo nознанuе, koumo
uмame:
О ПpegcmaBeme устно осноВнuте xapakтepucтuku на
френсkuя абсолlотuзъм .
8 ga разnознаВаmе u onucBame kyл­
А. Опреgелете фунkцuuте на отgелнuте съслоВuя .
mypнo-ucmopuчecku naмemнuцu сьс
сВеmоВно значенuе,
Б. Обяснете ролята на kраля npu абсолlотuзма.

• ga mьpcume u nogбupame uнфор­

мацuя no gageнu nokaзameлu,
8 Поmьрсеmе uнформацuя В uнтернет за Bepcau.
А. Опuшете устно kak uзгле>kgа gВорцоВuят kомплеkс.
• ga uзpaбomBame мyлmuмeguuнu
npeзeнmaцuu, Б . Съставете cnucъk В тетраgkата cu с наu-хараk­
тернuте му чертu.
Bue ще paзшumume nознанuяmа cu
за gВорцоВuя koмnлekc Bepcau u не­ О Проучеmе моментu от >kuBoтa на обuтателuте.
гоВumе oбumameлu.
А. Обяснете поgреgбата на gВорцоВатата uepapxuя.
Bue cme uзслеgоВаmел, koumo ще
npegcmaBu npeg научна kонферен­ Б. Намерете uнформацuя за >kuBoтa на преgстаВu­

цuя gВорцоВuя koмnлekc Bepcau. телuте u.

Baшume заgачu са ga: ДВорцоВа uepapxuя

• сьбереmе uнформацuя no uзбрана

om Вас mема, koяmo ga се оmнася go
няkоя лloбonumнa обласm om >kuBo-
КРАЛЯТ
ma В gВореца: kpaлckuя церемонuал;
балоВеmе; uнmeлekmyaлнume сьбu­
ранuя, нареченu „Anapmaмeнmu";
мogнume meнgeнцuu cpeg oбumame­
ДОФИНЪТ
лume му; Bьnpocume на xuгueнama (npecmoнacлegнukьm)

u на обслу>kВанеmо; гpaguнume u
фонmанumе; ucmopuяma на nocmpo-
яBaнemo му;

• нanpaBume мyлmuмeguuнa nрезен­

mацuя, koяmo ga npegcmaBume npeg
kласа.

42
О Информuраumе се от слаugоВете - начало на прu­
мерна мултuмеguuна презентацuя.

А. Опuwете сьgьр>kанuето на слеgВащuте cлaugoBe

В сьотВетстВuе сьс заглаВuето В тетраgkата cu.

Б. Преценете kak ga разполо>kuте uнформацuята В

тях , kато слеgВате заgаgенuя моgел.

•• „ ........
О Посрещането на Луu Бурбонсku,
--·--
.„а.о

~·--,....-----.
nрuнц на Конgе ВьВ Bepcau
.--.ч~---·­
~- .....-···
д •n 1н1u\о 1 fl1• 1н .1„11
::===„~~
, 1f)1:•1 l lt<.l l" lf

n\I '' :,( IV

18П••ссt 11 ,, и 1 1, 1 11

-41-....„--
--- - --
f) Бал с мacku ВьВ Bepcau

8 Cьзgaume мултuмеguuна презентацuя.

А. Поставете u заглаВuе.
Б. Сьзgаuте послеgоВателно cлaugoBe В програма
PowerPoiпt, kато сuстематuчно гu запьлВате с
uнформацuя cnopeg пьрВоначалното опuсанuе.

@) Луu XIV npueмa gоЖа на Генуа

ВьВ Bepcau на 15 маu 1685 г.

ДВорецьm Bepcau u негоВumе oбumameлu

Версао е огромен kомплеkс от cгpagu, строенu В проgьл­ О Панорамна глеgkа om Bepcau

>kенuе на повече от Bek прu kралете Луu Xlll, XIV, XV u XVI.
Прu упраВленuето на Луu XIV тоо е сuмВол на абсолlотна­
та Власт ВьВ францuя.

В центьра на gВорцоВото общество стоu kралят. ЖuВо­

тьт му е нuз от церемонuu. Taka тоо е>kеgнеВно gемон­
стрuра бо>kестВенuя хараkтер на Властта cu u безгра­
нuчнuте cu Вьзмо>kностu. Благороgнuцuте се намuрат В
непрестанна наgпреВара за kралсkото благоВоленuе, за
ga получат пpuBuлeгuu u богатство. За луkса ВьВ Версао
Кралят сльнце харчu гoguwнo 60% от gаньцuте.
 ПЕТЪР 1 ВЕЛИКИ
КаkВоце
Велиkи В .дu.~r-x

~~,..._,ДАНЕТО НА ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА

Ba>kнu ga ........~-нtш:1LОр се ВъзkачВа на pyckuя престол през 1682 г. на gесет­
шна Възраст u geлu Властта с по-големuя cu брат
ИВан V. Лlобознателен u отВорен за ноВостuте, царят
ете преkарВа gългu часове В kВартала на чуЖ:gенцuте
au MockBa u се учu от тях.

1709 г. - побеgа наg По това Време Русuя е uзостанала страна на гранuцата

Полтава меЖ:gу ЕВропа u Азuя , gалеч от постuЖ:енuята на моgер ­
ната eBpoпeucka цuВuлuзацuя. Стопанството е феоgал­
1710 г. - преместване на столuцата но u почuВа на труgа на kрепостнuте селянu .
В Санkт Петербург
Слеg смъртта на ИВан през 1696 г. Петър поема самос ­
1721 г . - самообяВяВане на Петър 1 тоятелно упраВленuето на страната. Желанuето му
за uмператор Русuя ga стане част от моgернuя сВяm, го насочва kъм
еgно непрuВuчно за Влаgетел пътуване. През слеgВащuте
Речнuk
gBe гoguнu тоu обukаля инkогнито Запаgна ЕВропа О 0 .
инkогнито - полоЖ:енuе, прu kоето Посещава манuфаkтурu, учuлuща, болнuцu u gopu се обу­
uзВестна лuчност пребuВаВа няkъgе чава за gърВоgелец В еgна kорабостроuтелнuца. Натру­
поg чуЖ:gо uме пал ценнu знанuя u опuт, млаguят цар се завръща В Русuя
с тВърgото намеренuе ga я преобразu.
Сенат - Върховен орган на Властта В
Русuя, чuето uме умuшлено е Взето от РЕФОРМИТЕ
рuмсkата uсторuя . .Учреgен от царя В Петър разбuра , че наu-големuят проблем на Русuя са uзо­
състав от gеВет gywu, за ga поgгот­ лацuята u uзостаналостта от ЕВропа. С тВърgа ръkа
Вя заkонuте, упраВляВа фuнансuте u тоu започва реформu В gyx на моgернuзацuя. По запаgен
kонтролuра централнuте u местнuте моgел променя цялото gърЖ:аВно упраВленuе, kато посте­
органu на Властта пенно отстранява болярuте от него. Съзgаgена е чuноВ­
нuчесkа арuстоkрацuя - gВорянu , u е ВъВеgена Таблuца
Синоg - gърЖ:аВен орган за упраВленuе
на чuноВете. Целта е uзрастВането ga става не само
на църkВата В Русuя; gнес - kолеk­
по проuзхоg, но u по заслугu. ПрuВuлегuята по роЖ:gенuе
тuВен орган за упраВленuе на Всяkа
става раВна със заслугuте kъм обществото. ИзграЖ:gат
нацuонална праВослаВна църkВа
се поgобнu на мuнuстерстВа koлeгuu u Сенат kато Вuсш
самоgър>kаВие - форма на абсолlотuз­ орган на съgебната u uзпълнuтелната Власт. Променu­
ма В Русuя, прu kоято царят kато те засягат u църkВата , чuето упраВленuе е преgаgено на
gърЖ:аВен глава прuтеЖ:аВа Bcuчku Синоg, оглавен от самuя монарх. ИзВършенuте реформu
праВа В uзпълнuтелната, заkоноgател­ uзграЖ:gат русkото самоgър>kаВие.

ната u съgебната Власт

Армuята също е моgернuзuрана. Старото полуфеоgално
стре11ци - елuтна реgоВна пехота В опълченuе, съставено от стре11ци u селянu, е заменено
Русuя, съзgаgена през XVI В. с реgоВна gВестахuляgна Boucka, kоято се набuра от
Bcuчku gанъkоплатцu, а сроkът на службата е 25 гoguнu.
Ю11иансkи ka/\eнgap - ВъВеgен от Цезар ДВорянuте са заgълЖ:енu, ako не участват В аgмuнuстра­
с начална gата 1 януарu 46 г. пр.Хр„ цuята, поЖ:uзнено ga служат kато офuцерu В армuята. И
съgърЖ:а 365 gнu u6 часа, затова Вся­ за тях uма Таблuца на чuноВете. СъзgаВа се голям Военен
kа четвърта гоguна е от 366 gнu флот от 850 kораба.

44
 О Русия през 1682 г.
D Придобивки на Петър Велики {с година)
_.,.... Военни походи на Петър Велики

Q) Азовските походи (1695 - 1696)

0 по време на Северната война (1699-1721)
® Персийският поход (1722-1723)
_.,.... Военни действия на шведите {Карл Xll)
Х По-важни сражения
~ Обявяване на Петър Велики за
император (1721 г.)

_
,,--.,___ _, -- Граница на Русия през 1725 г.

РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВОТО:
1м Оръжейни манифактури
1м Металургични манифактури
1м Текстилни манифактури

ПЪТУВАНЕТО НА ПЕТЪР 1В ЕВРОПА (1697-1698)

О Русkата uмnepuя

• Посочете kои еВропейсkи gърЖаВи

посещава Велиkото пратеничестВо
начело с Петър /.

• Защо той Воgи по-аkтиВни Военни

gейстВия на сеВер, а не на /ог?

~ ВеЛukото nратенuчестВо.
Портрет на Петьр 1 В gpexu на
б Зuмнuят gВорец, Санkт Петербург, граВlора от А. xoлaнgcku матрос, граВlора от
Ф. ЗубоВ, 1716 г. сьВременнuk

• Kak е изобразен Санkт Петербург на граВ/ората? Къgе • Опишете участниците ВъВ Вели­
е построена новата столица и на kой граg Ви напомня kото пратеничестВо. Кои съсловия
тя? преgстаВляВат?

• Посочете елементите, kоито говорят за моgернизация­ • ПреgполоЖете защо Петър /е

та на Русия. облечен kато холанgсkи матрос.

45
 ПpegBug uзостаналостта спецuално Внuманuе е отgеле­
но на ukoнoмukaтa. С gьрЖаВна помощ са сьзgаgенu манu­
фаkтурu, В kouтo се проuзВеЖgат барут, kорабно платно,
унuформu за армuята. Разработват се Железнuте pygu
В Урал. Строят се пътuща u прuстанuща. ДърЖаВнuят
kонтрол u uзползВането на труgа на kрепостнu селянu В
манuфаkтурuте пречu на ukoнoмuчeckuя напреgъk .

Петър 1 заgълЖаВа сuноВете на gВорянuте ga се образо­

ват, за ga гu поgготВu за служба В армuята u аgмuнuстра­
цuята. Hяkou gopu са uзпратенu ga учат В ЕВропа. Тао
поgkрепя kултурнuте ноВостu, kато uзgаВането на Вест­
нuk, основаването на театър u на Akageмuя на науkuте .
ВъВеЖgа също /олиансkия kаленgар u налага на gВорянu ­
те запаgноеВропеuсkuте gpexu, манuерu u етukет Q.
ф Оmряз8ане на бpagu на pyckume
На тезu, kouтo отkазВат ga се поgчuнят на заkона ,
g8орянu, гра81ора om XVlll 8.
цapcku слуЖuтелu отрязват браguте насuла . ОсВобо­
gенu са само gухоВнuцuте u селянuте. За ga ocuгypu
8 Посочете за kого се отнася
среgстВа за амбuцuозната cu полuтukа , Петър 1облага
заkонът.
сВоuте поgанuцu с ноВu gанъцu Върху солта, алkохола,
обуВkuте u gopu Върху gългuте бpagu ф . Въпреku че е
реформатор , по своето самоВластuе u безkомпромuс­
ност kъм проВuнuлuте се тоо не се отлuчаВа същест­
вено от сВоuте преgцu.

ВОЙНИ ЗА ИЗЛАЗ НА МОРЕ

Петър 1 Bogu Bouнu с Османсkата uмперuя за Черномор­
сkото kpauбpe>kue u успява ga uзBoloBa стратегuчесku
Важното прuстанuще АзоВ. Слеg това тоо потегля на
сеВер срещу wBeguтe.

В СеВерната Воuна (1700 - 1721) с ШВецuя Петър 1 полу­

чава uзлаз kъм „сВетоВнuте морета", преВземаuku голя­
ма част от Балтuuсkото kpauбpe>kue. Русkата побеgа В
решuтелната бuтkа прu Полтава му осuгуряВа мечтанuя
„прозорец kъм Запаgа" 0 . Като uзраз на порасналото cu
самочуВстВuе тоu премества столuцата на морсkuя бряг.
НоВопостроенuят граg е наречен Санkт Петербург - „гра­
gът на сВ. Петър", а холанgсkото проuзнасяне на uмето
поkазВа Желанuето на Русuя за блuзост с ЕВропа fj.

През 1721 г. Петър 1 cu прuсВояВа uмператорсkа тuтла, с

0 Пеmьр 1 8 бumkama npu
kоято уВенчаВа..сВоята голяма Военна побеgа u абсолlот­
Полmа8а, xyg. Денuс Марmен
ната cu Власт О .
8 Опишете русkата армия. Кой е
При Петър 1русkото самоgърЖаВие получава завършен Виg.
kоманgВащият и kak е Въоръжена тя?
ПроВеgените реформи целят моgернизация и преВръщане

8 KakBo В kартината поkазВа, че на страната В еВропейсkа сила. Те gоВеЖgат go сериоз­

тази битkа има решаващо значение ни промени Във Всичkи сфери на живота. Русия изВо/оВа

ВъВ Войната с шВеgите? излаз на море, разширява границите си и става центра­

лизирана империя.

46
ApxuBume гоВоряm ...

Из Прошение на сенаторите go Петьр 1, 22 оkтомВри

1721 г.

,,Понеже усuлuята на Ваше ВелuчестВо В uзguгането на

нашето отечество u поgВластнuя Bu нароg са uзВест­
нu на целuя сВят (...) u понеже на Ваше ВелuчестВо kато
самоgьрЖец Bcuчko прuнаgлеЖu (...), нuе смятаме, по прu­
мера на gреВнuте u особено на puмckuя u грьцkuя нароg, В
тозu тьрЖестВен gен на сkлlочВане на слаВнuя u благопо-
лучен за цяла Русuя мuр (...) ga Bu поgнесем публuчно своя-
та молба ga прuемете (...) тuтлата (...) Bcepycku uмпера-
тор (...) СВетuят Cuнog е съгласен с това преgлоЖенuе."

• Посочете с kаkви аргументи сенаторите преg11агат О Пеmьр Beлuku, xyg. Пол Дела­
на Петьр 1ga приеме императорсkата титла. рош, 1838 г.

• Каkво значение е в110Жено в поgчертания израз? С kои· • Посочете kak имперсkите стре­
gьрЖави се тьрси приемственост и защо? межи на Петьр Ве11иkи са отразени в
kартината .
• Каkьв мир се сk11Jочва в сьщия gен?
• Каkви приоритети има в по11итиkа­
• РазтьлkуВайте kakвo означава сьг11асието на Синоgа.
та русkият цар cnopeg портрета му?

• Сравнете неговия портрет с

официалния портрет на kpa11 Луи XIV.

0 Megнuяm koннuk, сkл. Emueн Фалkоне, 1782 г.

Паметниkьт е наречен таkа от А11еkсанgьр Пушkин.

Изgигнат е по порьчkа на Еkатерина Ве11иkа.

ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученоmо

1. Посmuга лu Петър 1сВо~та цел чрез проВеgенuте

0 Пopmpem на ceмeucmBomo на
Пеmьр 1, xyg. Гpuгopuu Mycukuucku,
реформu? KakBu среgстВа uзползВа В преслеgВането u?
1717 г.
2. Обяснеmе Врьзkата меЖgу Воuнuте на Петър 1u
pyckuя Вьзхоg през XVlll В. • Kak по11итиkата на европеизация
З. СраВнеmе В таблuца русkото самоgьрЖаВuе u френсkuя на Петьр 1е отразена в семейния му

абсолlотuзьм. Kou са общuте u разлuчнuте uм чертu? портрет? Аргументирайте се.

---~4-7\,_
 ·-=--=-„С
, КАТА ИМПЕРИЯ (XVI - XVII В.)

НАЧАЛОТО
През XIV В. В услоВuята на ожесточена борба с хрuстu­
Защо Османсkата империя успява янсkuте балkансku нapogu се налага нова Военна сuла -
ga се утВьрgи kamo Военна сила Османсkата uмперuя . Изгра:Жgането u започва, kогато В
ВЕВропа? Анаgола (gн. Мала Азuя) незаВuсuмuят Воgач на еgно от
многоброuнuте племена Осман съзgаВа малkа мlосlолман­
Ва:Жнu gamu
сkа gър:ЖаВа. Тао gaBa uмето cu на бъgещата uмперuя u
1453 г. - Константuнопол става на еguнстВената упраВляВала я guнастuя. Bek u полоВuна
столuца на Османсkата uмперuя. по-kъсно султан Мехмеg 11 преВзема Константuнопол 0
u го преВръща В своя столuца f} . Граgът става сеgалuще на
1516 -1517 г. - султан Селuм 1 османсkuте Военнu u аgмuнuстратuВнu uнстuтуцuu, тър­
заВлаgяВа Cupuя u Егuпет. гоВсkо cpeguщe u център на мlосlолмансkата kултура 0 О .

1519 г. - султан Селuм 1 се обяВяВа ВЪЗХОДЪТ

за халuф. През XV - XVll В. Военната еkспанзuя на Османсkата

1522 г. - султан Сlолеuман 1 Велukо­

uмперuя се опреgеля от географсkото u поло:Женuе. Тя
органuзuра многоброuнu пoxogu на uзтоk срещу Персuя
лепнu заВлаgяВа о. Pogoc.
u на запаg срещу eBpoпeuckuтe gър:ЖаВu. Султан Селuм
1526 г. - османсkата побеgа прu 1 разшuряВа uмперuята на трu kонтuнента. Слеg успеш­
Мохач разчuстВа пътя kъм Централ­ нu Bouнu на uзтоk тоu превзема Meka u Meguнa. Става

на ЕВропа. „пазuтел на сВещенuте граgоВе" u cu uзBoloBa огромен

престu:Ж cpeg мlосlолманuте. Прu наслеgнukа му Сlолеu­
1571 г. - пърВата голяма хрuстuян­ ман 10 uмперuята gостuга сВоя апогеu. Tou органuзu­
сkа побеgа наg османцuте В бuтkа­ ра побеgоноснu пoxogu, goBeлu go заВлаgяВането на ноВu
та прu Лепанто земu, ме:Жgу kouтo о. Pogoc u част от Унгарuя О . Опас­
ността за странuте от Централна u Запаgна ЕВропа
1683 г. - османсkuят разгром прu
нараства. Неуспехът на османцuте прu обсаgата на
Вuена
Вuена през 1529 г. uм gaBa наgе:Жgа. На uзтоk uмперuя­
та на Сlолеuман 1 gостuга go Kacпuucko море u Пepcuuc­
1699 г. - КарлоВацku мuрен gогоВор
kuя залuВ. В СеВерна Aфpuka еguнстВено Mapoko не е ВъВ

Речнuk Васална заВuсuмост от султана. Османцuте стават

теоkратична монархия
gър:ЖаВно упраВленuе, прu kоято
Влаgетелят pъkoBogu сВетсkата
релuгuозната Власт
ченu праВа
шериат - съВkупност от праВнu,
моралнu u релuгuознu нормu на uсляма
госпоgарu на Среguземноморuето u започват ga kонтро­
- форма на
лuрат търгоВсkuте пътuща за gocтaBka на cтoku u пog­
пpaBku от Изтоkа. Османсkата uмперuя се разВuВа kато
u
махало. Тя поглъща част от Азuя u Aфpuka, а В обратна­
u uма неогранu­
та посоkа се разпространява В част от ЕВропа 0 .
МОДЕЛ НА СРЕДНОВЕКОВНА МОНАРХИЯ
ЕgноВременно с терuторuалнuте заВоеВанuя османцu­
те uзгра:Жgат uмперuята cu. Те съчетават gонесенuя

ха11иф - тuтла на Влаgетел, наслеg­ от Изтоkа тlopkcko-apaбcku опuт с Вuзантuuсkата

нuk на Мохамеg. Прuте:ЖаВа полuтu­ траguцuя. СъзgаВат централuзuрана u Военuзuрана

чесkа u релuгuозна Власт наg Bcuчku теоkратична монархия, В kоято госпоgстВаща релuгuя

мlосlолманu. е uслямът. УпраВленuето е uзграgено спореg шериата.

48
 •Техеран

ПЕРСИЯ

• Османската държава през 1ЗОО г.

• Завоевания до 1З59 г.
• Завоевания до 1451 г.
* Васални земи
Х По- важни сражения
Завоевания при Мехмед 11 (1451 - 1481)
- Граница на Османската им п ерия
О Завоевания при Селим 1(1512 - 1520) п рез 1 68З г.

О Завоевания при Сюлейман 1(1520 - 1566)

О Завоевания след 1566 г.

О Османсkаmа uмперuя през XVll В.

• Очертайте териториВ/\ния обхват на Османсkата

империя през XVll в.

• Систематизирайте в табАица суАтаните и за8о/о8а­

ните от тях gърЖаВи.

• Посочете kakъ8 е резуАтатът от Военните успехи на

Османсkата империя go начВ/\ото на XVll в.

8 Сулmан Мехмеg 11 Влuза В Консmан­

muнопол, xyg. Фаусmо Зонаро
f) Изглеg om gВореца Топkапь през XVlll В.
• Опишете kak изгАеЖgат суАтан
Топkапъ сарай е построен срещу еgна от Вратите на
Мехмеg 11 и хората му.
Константинопо/\, обстреАВана по Време на обсаgата
на граgа от най-гоАемия османсkи топ. Тя е наречена • KakBa Връзkа има това събитие с
Топkапъ, а от нея и наименованието на gВорците. бъgещето на КонстантинопоА?

0 Сlолеuман 1 Beлukoлenнu, xyg.
Тuцuан, ok. 1530 г.
8 Кои черти от хараkтера на В11аgе­
тем са преgстаВени на kартината?
0 Османсku napageн щum om XVI 8.
0 Османсku kuлuм om XVll 8.
50
Немlосlолмансkото населенuе uма право ga запазu u ga
uзпоВяgВа релuгuята cu, но е поgлоЖено на guckpuмuнa­
цuя. Bceku мlосlолманuн ползва пpuBuлeгuu В gанъчното
облагане, стопансkата gеuност u прu заемането на
аgмuнuстратuВнu слуЖбu. Османсkата Власт напълно
uзkлlочВа участuето на хрuстuянu В аgмuнuстрацuята
u В армuята.
Земята u цялата сВетсkа
u релuгuозна Власт прuнаgле­
Жат на султана, kouтo е u ха11иф. Tou разполага с ЖuВота
u uмота на поgанuцuте cu, kouтo формално са негоВu
„робu". За gелата cu отговаря само преg Аллах. Централ­
ната Власт оkазВа пряk kонтрол Върху земята u goxogu-
тe от нея, kakтo u Върху армuята .
В пърВuте гoguнu на османсkата еkспанзuя зgраВата Воен ­
на органuзацuя gaBa отлuчнu резултатu u Bogu go уkреп ­
Ване на uмперuята. Основна боuна сuла на османсkата
армuя са спахuuте . Те са преgанu на султана u блuзо трu
Beka успешно заВлаgяВат ноВu земu. Съществена роля ВъВ
Воuнuте uма пехотата, състояща се от енuчарu 0.
ЗАЛЕЗЪТ
През XVI u XVll В. Османсkата uмперuя запазва Военна­
та cu мощ, но баВно почва ga губu своята Жuзненост.
ПояВяВат се пърВuте белезu на ukoнoмuчecku u фuнансоВ
упаgъk. Тя става поgатлuВа на еВропеuсkата търгоВсkа
еkспанзuя. Още Сlолеuман 1 gогоВаря търгоВсku пpuBu­
лeгuu за францuя. В слеgВащuте гoguнu поgобнu праВа
получават u gpyгu eBpoпeucku gърЖаВu.
През 1571 г. В морсkата бuтkа прu Лепанто почтu целu­
ят османсku флот е потопен. С Времето отслабналата
боеспособност на османсkата армuя започва Все по-яВно
ga лuчu. През 1683 г. османцuте праВят неуспешен опuт
ga преВземат Вuена. Еkспанзuята kъм Запаgна ЕВропа
оkончателно е преkратена, а мlосlолмансkата опасност
отмuнаВа. За пърВu път от gBa Beka uмперuята понася
терuторuалнu загубu. Те са регламентuранu с КарлоВац­
kuя мuрен gогоВор. Рухва мuтът за непобеguмостта на
османцuте. Страхът от тях В ЕВропа uзчезВа.
Османсkата &мперия се изгра>kgа kато строго цен­
тра11изирана и Военизирана монархия. Су11таньт kон­
центрира В рьцете си ця11ата сВетсkа и ре11игиозна
В11аст. Всичkи поgаници се поgчиняВат безус110Вно на
Во11ята му. Бьрзата и успешна еkспанзия В ЕВропа се
gм>kи на Военната организация и на >kе11язната gисцип-
11ина В османсkата армия. Це11ият чоВешkи и иkономи-
чесkи потенциа11 на империята е поgчинен на ну>kgите
на Войната .
ApxuBuтe гоВорят„.

Елuмuнuране на султансkuте сьпернuцu за Властта

Из „Кануннаме (Заkонниk) на султан Мехмеg //"

11. За церемонuuте В gьр>kаВнuте работu

„За ga бъgе улеснено Властването на Всяkо от gецата
мu u за ga uма peg u cпokoucтBue В gър>kаВата, уgобно
е ga бъgат uзбuВанu братята ... "

Из ДнеВниk на еgно пьтуВане go Османсkата порта

В Цариграg, Стефан Герлах, XVI В.

„На 22-pu опоВестuха по Bcuчku площаgu смъртта на

турсkuя султан Селuм (11) u ugВането на сuна му Mypag
(111) (...) Точно на тозu gен, 22-pu, тоu uзuckaл петuмата
cu братя, наu-големuят от kouтo беше на осем гoguнu
(Въпреku че мlофтuята го беше разубе>kgаВал ga не гu
убuВа още, понеже са толkоВа млаgu u няма защо ga
се опасява от няkаkъВ метеж от тяхна страна), наре­
guл на часа ga гu уgушат преg очите му u kазал: ,,Таkа
нukou, kouтo ucka ga устроuВа размuрuцu В uмперuята
мu, няма ga се пogBe>kga."

• Обяснете kakBo пpegBшkga заkоньт на су11тан Мех­ tJ Изглеg от Вътрешността на

меg 11. Спазва 11и се той? Сuнята g>kaмuя (1609 - 1616)

8 КаkВи са причините за изgаВането на поgобен заkон? • Информирайте се за Синята

g>kамия. Споgе11ете Впечат11енията
Енuчарuте
си с kllaca.
Из gнеВниkа на Ханс ДернwВам за пьтуВането му go
Цариграg през 1553 - 1555 г.

„( ...) Tou реgоВно Взема през трu гoguнu наu-uзбранuте,

kpacuBu, сръчнu u строuнu момчета (...) От тях султа­
нът пpouзBe>kga енuчарu (...) Те са нau-Bugнuтe В gBope- .
ца u В турсkuте земu (...) това са наu-gобрuте му хора,
обученu u упра>kненu с BcяkakBo opъ>kue (...) От целuя
нароg нukou не е по-способен от енuчарuте, нukou няма
праВо ga uм запоВяgВа uлu ga uм сторu нещо."

• Направете заkll/очение за kачестВата на еничарите.

Помогнете си с поkазаното на граВ/ората от С. ШВайгер.

ПроВерете /Прuло>kете наученото

1. Доkа>kете, че прuчuнuте за могъщество на Осман­

сkата uмперuя са зало>kенu .В неuното упраВленuе.

2. Посочете kou събuтuя сВugетелстВат за упаgъkа на

Османсkата uмперuя В kрая на XVI В. ф Xpucтuянcku момчета, поgгот­
3. Потърсете пpuлuku u paзлuku мe>kgy упраВленuето Вянu за енuчарu, граВlора от С.
на Османсkата uмперuя u монархuuте В Англuя u фран­ ШВаuгер, 1577 г.
цuя. Нанесете гu В таблuца.

51
14. ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛИ
НА УПРАВЛЕНИЕ
Целmа на moзu ypok е ga
ga сраВняВаmе noлumuчeckume мо­
gелu на уnраВленuе на gьp>kaBume
ga формулuраmе npuлuku
Пoлumuчeckuяm моgел на уnраВле­
нuе е начuньm, по koumo се уnраВля­
Ва gageнa gьp>kaBa. В xoga на ucmo-
puяma gьp>kaBume paзBuBam cxogнu
ynpaBлeнcku органu - Влаgеmел,
Bлagemeлcku сьВеm, npaBumeлcmBo,
uзборен орган (нароgно сьбранuе),
месmнu u цьрkоВнu Bлacmu.
моgел обаче uма cBou особеносmu,
koumo заВuсяm om xapakmepнume
чepmu на gageн нароg u Воляmа на
уnраВляВащumе.
Изnьлненuеmо на nocmaBeнume за­
gачu ще разВuе Bawume
8 разбuраmе noлumuчeckume моgелu
на уnраВленuе на разлuчнumе
gьp>kaBu;
8 paзчumame схемu на Bлacmma
mях;
8 nреценяВаmе omнoweнuяma мe>kgy
органumе на Bлacmma;
8 формулuраmе общu u сnецuфuчнu
xapakmepucmuku.
52
се научumе КАКАА ОПИСВАТЕ И СРАВНЯВАТЕ МОДЕЛИ
НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ?
u О ОтkрuОте u хараkтерuзuраОте осноВнuте
u paзлuku. ор2анu на уnраВленuе.
О Onuweтe отношенuята мe>kgy тях.
О Оnреgелете koO орган uма наgмощuе (от това се
оnреgеля назВанuето на моgела).
О Преценете go kakBa стеnен нароgът участва В
уnраВленuето.
Bceku
8 НаnраВете заkлlоченuе kak gър>kаВата се отнася
kъм nogaнuцuтe cu.
OnucBaнemo u сраВняВанеmо на моgелu на уnраВленuе
ще ynpa>kнume, kamo pewume nослеgоВаmелно cлegнu ­
me заgачu:
уменuя ga: О Разглеgаumе схемuте на моgелu на уnраВленuе.
Прочетете onucaнueтo на абсолlотната монархuя
ВъВ францuя. Onuweтe uзбрана от Вас схема,
kато uзnолзВате gageнuя npuмep.
Прuмер:
8
Най-Ва>kна ро11я при абсо11/отната монархия ВьВ Фран­
ция има kра11ят. Той притежава неограничени права ga
рьkоВоgи gьр>kаВата - сьзgаВа заkоните, kонтро11ира
финансите и gейстВията при Война. Назначава gругите
упраВ11енсkи органи - Кра11сkия сьВет, праВите11стВото,
пар11аментите и интенgантите. Те от сВоя страна му
се отп11ащат с Вярна с11у>kба. Нароgьт (поgаниците) не
Вземат участие В упраВ11ението. Те не могат ga избират
ниkой от упраВ11яВащите органи.
О СраВнеmе четuрuте моgела на уnраВленuе.
Отговорете на Въnросuте:
А. Моgелuте на уnраВленuе на kou gBe gъp>kaBu cu
nрuлuчат?
Б. В kоя gъp>kaBa нароgът uма наО-2оляма роля В
уnраВленuето?
 АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ ПАРЛАМЕНТАРНА
ВЪВФРАНЦИЯ МОНАРХИЯ ВАНГЛИЯ

ПАРММЕНТ
съзgаВа зakoнume
koнmpo11upa
фuнансumе

КАМАРА НА
ЛОРДОВЕТЕ
Bucшu apucmokpamu
u gyxoBнuцu
(nо>kuзнено)
ПРАВИТЕЛСТВО
О Ауguенцuя на султан
ИНТЕНДАНТИ
Ахмеg 111 В Tonkanь capau,
упраВ11яВаm xyg. Жан Бanmucm Ван
пpoBuнцuume
Мур, 1724 г.

ГРАЖДАНИ

без uзбupame11нu праВа

САМОДЪРЖАВИЕ ОСМАНСКА ТЕОКРАТИЧНА

В РУСИЯ МОНАРХИЯ

ЦАР (ИМПЕРАТОР ОТ 1721 г.)

Взема Bcuчku решенuя f} Засеgанuе на Пapu>k:­
съзgаВа зakoнume
kuя nарламенm
koнmpo11upa gанъцumе

назначава сьВеmВа назначава

СЕ НАТ
1
12 КОЛЕГИИ

(мuн uc me p c m Ba)

ГУБЕРНАТОРИ
упраВ11яВа m
„
„"'
Е
<
БЕЙЛЕРБЕЙОВЕ
ПАШИ u gp.
упраВ11ЯВаm
пpoBuнцuume

МЮСЮЛМАНСКО НАСЕЛЕНИЕ
•- •

пpo Bu нцuume

ГРАЖ ДАН И НЕ М ЮСЮЛМ АН СКО НАС ЕЛЕНИЕ

без uзбu pame11н u праВа ( x p u c muянu, eBpeu u gp.)

В. Коя gър:ЖаВа се отнася наu-суроВо kъм nogaнuцu­

me cu?

Г. KakBo В aн2лuuckuя моgел на упраВленuе 20 оmлu­

чаВа om ocmaнaлume?

Д. По kakBo cu npuлuчam ynpaBлeнckume моgелu на

Англuя u Османсkаmа uмперuя?
0 Сьр Робьрm Уолnол -
uзВесmен kamo nьрВuя
Е. По kakBo cu npuлuчam ynpaBлeнckume моgелu на мuнucmьp-npegcegameл

Русuя u Османсkаmа uмперuя? В Англuя (1721 - 1742)

53
 ИТЕНАРОАИВ
ИМПЕРИЯ

KakBo Влияние оkазВат Войните

на еВропейсkите gьрЖаВи с
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БАЛКАНИТЕ
Османсkата империя Вьрху живота
До kрая на XV В. Bcuчku балkансku нapogu са преВьрнатu
на балkансkите нароgи?
В поgанuцu на султана. Те попаgат В сВят, В kouтo
госпоgстВа uслямьт u В kouтo те заемат наu - нuсkо­
то обществено стъпало. Поkореното населенuе полу­
1571 г. - османсkо порюkенuе прu чава статут на рая. Спореg шерuата раята хрuстuянu
/\епанто обработват земята, но не могат ga участват В упраВ ­
ленuето на uмперuята. Те са лuшенu от стопансkuте u
1594 г. - Вьстанuе на сьрбuте В Банат соцuалнuте пpuBuлeгuu на мlосlолманuте. НатоВаренu
са с gопьлнuтелнu gаньцu , тakcu , глобu , а централната
1596-1597 г. - Вьстанuчесku geucтBuя
Власт kонтролuра стрukтното uм сьбuране u постьпле­
В ХерцегоВuна, Босна u Стара Сьрбuя
нuе В хазната.

1598 г. - ПьрВо ТьрноВсkо Вьстанuе

СЪПРОТИВАТА ПРЕЗ XVI в.
1683 - османсku разгром прu Вuена Попаgналu поg Властта на еgна uзточна gеспотия, бал­
kансkuте хрuстuянu не се прuмuряВат с ре:Жuма В нея u
1686 г. - Второ ТьрноВсkо Вьстанuе му се протuВопостаВят с разлuчнu среgстВа. В гоguнuте
на Военно могьщестВо на uмперuята Bceku бунт е обре­
1688 г. - ЧuпроВсkо Вьстанuе
чен на неуспех. Затова балkансkuте нapogu се насочват
kьм gpyгu формu на сьпротuВа - бягство от uзпьлненuе
1689 г. - КарпошоВо Вьстанuе
на феоgалнuте заgьл:Женuя , ykpuBaнe на проuзВеgеното ,
отkаз от плащане на gаньцu. ВьВ ВеkоВете на чу:Жgа­
та Власт мнозuна хрuстuянu трьгВат ga тьрсят лuчно
отмьщенuе срещу потuснuцuте u стават xaugyтu.

Променu насьпВат слеg 1571 г. kогато османсkuят флот

претьрпяВа kатастрофално пора:Женuе от обеguненuте
eBpoпeucku cuлu В бuтkата прu /\епанто €). Вестта за
побеgа на хрuстuянuте оkура:ЖаВа балkансkuте нapogu за
борба срещу поробuтеля. Органuзаторu на полuтuчесkuте
gВu:Женuя наu-често са Bucwu праВослаВнu gyxoBнuцu. Те
О Bucokama nopma посещават peguцa eBpoпeucku gьр:ЖаВu . u полагат усuлuя
за сьзgаВане на антuосмансku сьlоз.
Там засеgаВа.л ДиВаньт и се форми­
ра.ла gьр>kаВната по.литиkа. През 1593 г. Висоkата порта О започва Воuна срещу
АВстрuя u сьlознuцuте u. Полuтuчесkата обстаноВkа пpe­
Речнuk guзBukBa напре:Женuе В балkансkuте проВuнцuu на uмпе­
рuята. Сьрбuте В Банат ВьстаВат, но без aBcтpuucka
gеспотия - форма на gьр:ЖаВно
помощ gВu:Женuето е смазано от османсkuте cuлu. На
упраВленuе, прu kоято Влаgетелят
борба се Bguгa u населенuето В ХерцегоВuна, Босна u Ста­
uма пьлна Власт наg напълно без­
ра Сьрбuя. Tyk Вьстанuцuте отново разчuтат на Вьншна
праВнuте cu поgанuцu
поgkрепа, но без успех. В Албанuяu Гьрцuя местнuте Вьс­
Bucoka порта - назВанuе на праВu­ танuя срещу турцuте проgьл:ЖаВат гoguнu нареg. Бьлга­
телстВото В Османсkата uмперuя рuте сьщо са ВьВлеченu В тезu сьпротuВuтелнu akцuu @.

54

/). Въстания по време на войната от 1593 -
- - ._ П оходи на Михаил Храбри (1595 - 1598)
- Гран и ца на Осма н ската им п е р ия през
- - ~ П оходът на осман ц ите към Виена, 1683 г.
- - ~ Действия на авст р ий с ки те войски
[1] Земи, окуп ирани от австрий ците към 1689 г.
f} Вьсmанuя u ocBoбogumeлнu gВuЖенuя през XVI ~ XVll В.
• Проучете kартата и посочете на kои територии се
разпространяват Вь.станичесkи gейстВия.
• Обяснете kakBo сВьрзВа ба11kансkите антиосмансkи
Вьстания с Войните на Османсkата империя срещу еВро­
пейсkите gьр>kаВи.
8 Бumkama прu Лепанmо, 1571 г.
• Проучете сб11ьсьkа мe>kgy
османсkите и еВропейсkите мор­
сkи си11и при /\епанто. Kak заВьрш­
Ва битkата?
• KakBo е отра>kението й Вьрху
ба11kансkите християни?
0 Oбcagama на Вuена през 1683 г.
• Прослеgете пос11еgиците от
неуспешната обсаgа на Виена за: а)
Османсkата империя; б) еВропейсkи­
те gьр>kаВи; В) ба11kансkите нароgи.
0 ЗапоВеg за yбuOcmBomo на
BoOBogama Карпо w
8 Илlострирайте с фаkти причини­
те за изgа!Зането на запоВеgта .
• Обяснете защо нараства аkтиВ­
ността на хайgушkите чети В lого­
запаgните бмгарсkи земи.
• Припомнете си gейстВията на
Вьстаниците наче110 с ВойВоgата
Карпош и споgе11ете с k11aca. KakBa
е сьgбата на Карпош?
1606 D П ридобивки на Австрия по договора от 1699 r.
Q Район на Второто Тъ~новско въстание (1 68б r.)
1683 r.
с~ Район на Чипровското въста ние (1688 r.)
(J Район на въста н ието н а Карпош (1689 r.)
Изселва н е н а бъл гар и и съ р б и пр ез во й н ите
0 Muxauл Вumязул (Храбри)
(1558 - 1601)
ss
 Успехuте на аВстрuОсkата армuя u похоguте на Влашkuя
BoOBoga Muxauл Храбрu 0 на \ог от р. Дунав насърчават
българсku gyxoBнuцu u търгоВцu от ТърноВсkо ga органu­
зuрат Въстанuе през 1598 г. 0. Въстанuцuте не получа­
ват поgkрепа от съ\озенuте xpucтuянcku cuлu u осман­
сkата армuя :Жестоkо потушава бунта. Xuляgu българu
емuгрuрат u търсят спасенuе ВъВ Влашkо.

О Кула kocmнuцa В ЧunpoBckuя

ВЪСТАНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ
манасmuр
През Втората полоВuна на XVll В. борбата за наgмощuе
мe>kgy Османсkата u АВстрuОсkата uмперuя се заgълбо­
чаВа. С нage>kgaтa ga отхвърлят чу:Жgата Власт, бал­
kансkuте хрuстuянu се Вkл\очВат ВъВ Военнuте gеостВuя
на страната на еВропеОсkuте cuлu. През 1683 г. Мехмеg
IV органuзuра амбuцuозен похоg срещу Вuена 0 , kou-
тo заВършВа kатастрофално ф ® . В xoga на Воuната
аВстрuОсkата армuя преgпрuема настъпленuе на Балkа­
нuте u се прuблu>kаВа go българсkuте земu. През 1686 г.
нароgното неgоВолстВо прераства ВъВ Въстанuе с цен­
0 Togop Балuна, неuзВ. xyg., XIX В.
тър Търново 0.В тe>kku сра>kенuя с османсkuте cuлu
0 PocmucлaB CmpamuмupoBuч, Вьстанuцuте са разбuтu. ТьрноВо е опо>kарено.
неuзВ. xyg., XIX В.
Послеguца от настъпленuето на аВстрuОсkата армuя
• Информирайте се за gвамата
на Балkанuте е u ЧuпроВсkото Въстанuе от 1688 г. Прu
рьkовоgите11и на вьстания против
Вестта за превземането на Белграg българuте kатолuцu
османсkата в11аст и разkаЖете
от раОона на ЧuпроВцu масово се Вguгат на борба @. В
преg k11aca.
послеgнuя момент аВстрuОсkата армuя променя посоkа­
та на gBu>keнue u османсkuте Властu Жестоkо потуша­
ват Въстанuето. Xuляgu Въстанuцu са uзбuтu О. Вьста­
налuте селuща са разграбенu u опо>kаренu. Оцелелuте
българu търсят cnaceнue В земuте на сеВер от р. Дунав.

През 1689 г. ново Въстанuе начело с xaugywkuя BoOBoga

Карпош разтърсва раОона на Makegoнuя. Борбата започва
успешно u Въстанuцuте преВземат няkолkо граgа. Карпош
goбuBa самочуВстВuе, преgлага помощ на аВстрuОсkото
kоманgВане u е обяВен В Куманова за kрал. АВстрuоцuте
Пеmьр ПарчеВuч (1612 -1674) отново не поgkрепят Въстаналuя нароg u uзпратената
османсkа BoOcka бързо ВъзстаноВяВа Властта на Buco-
Роgен В ЧuпроВцu. ЗаВършВа с gоk­
kaтa порта 0.
торат богослоВuе В Рuм. Назначен
от папата за българсku apxueпuckoп Войните на европейсkите gьрЖави с Османсkата импе­
(1656 г.). Уgостоен от aBcтpuOckuя рия стиму11ират сьпротивите11ните си11и на ба11kан­
uмператор с титлата барон (1657 сkото насе11ение. Наgявайkи се на вьншна поgkрепа, .
г.). Изпращан на guпломатuчесku то организuра пореgица от вьстания срещу чуЖgата
мucuu В еВропеосkuте gBopoBe. Прu­ в11аст. Те не успяват, но имат важно значение за раз­
зоВаВа Влаgетелuте ga обеguнят витието на ба11kансkото освобоgите11но gвижение и
сuлuте cu В uмето на осВобо:Ж­ поkазват на антиосмансkите си11и в Европа, че на Ба11-
gенuето на балkансkuте нapogu. kаните живее сь/озниk с нес11омима во11я за свобоgа, на
АВтор на ценнu gokлagu за състоя­ kогото могат ga разчитат при бьgещи gействия срещу
нuето на българuте през XVll В. Османсkата империя.

56
ApxuBume гоВоряm.„

Бaлkaнckume xpucmuянu В Османсkаmа uмnepuя

Из султансkа запоВеg от 1631 г.

„УсmаноВено е om 2леgна moчka на wepuama u заkона,

«!) Герб на Бьлгарuя cnopeg Пеmьр
щоmо kяфu'pume (неВернuцumе) ga лuчаm чрез облеkло­
Богgан
mо u Външнuя cu Bug Въобще, че са nрезренu u унuЖенu,
kamo не язgяm на kоне, не се облuчаm В gpexu, npu2omBe- Петьр Богgан е висоkообразован
нu om разнu konpuнeнu u аmлазенu мamepuu, не наgяВаm бмгарсkи kато11ичесkи gуховниk и
самуренu koЖycu u kaлnaцu, а Женumе uм не се разхоЖ­ kнижовниk. Той е автор на реgица
gаm с облеkла kamo muя на мlocloлмaнkume ... " произвеgения с историчесkо сьgьр­
Жание. Cpeg тях е пьрвата „Исто­
•Обяснете отношението на официа11ните в11асти kьм
рия на Бмгария" (1667 г.).
християнсkите поgаници на су11тана.

CьnpomuBama срещу османсkаmа Власm

Из мемоар на ПаВел ДJkopgJkич go аВстрийсkия
ерцхерцог Маkсимилиан, 1597 г.

„CBemлeuwuяm kняз нanuca еgно nucмo на ПреосВеще­

нuя ТърноВсku apxuenuckon om ceмeucmBomo Ралu (...) по
същuя начuн се nocmъnu (...) с 2ocnoguн Teogop Балuна,
nръВ бла2ороgнuk В Hukonoлckuя санgЖаk (...) И npu moBa
се заелu ga налоЖаm същоmо moBa мненuе на чemupu­
мa Bлaguцu (...) u gBaнagecem mъpнoBcku сВещенuцu, u
осемнаgесеm мuрянu om nърВенцumе, koumo, Bcuчku Ф Ян Coбuecku uзпраща nucмo go
заеgно с apxuenuckona, omuwлu В черkВа, gemo (...) nоло­ nanama за noбegama npu Вuена, xyg.
Жuлu kлemBa npeg ЕВан2елuеmо, че go смърm ще ocma- Ян Mameuko, 1683 г.
нam съ2ласнu с mая рабоmа u ще се cmapaяm ga я uзka­
• Опишете kаkьв образ на Ян Соби­
pam на gобър kpau с nомощmа, koяmo ще uм се gage om
есkи попу11яризира хуgоЖниkьт.
xpucmuянckume Bлagemeлu ."

• Обяснете мотивите му ga изпра­

• Посочете за koe вьстание пише авторьт.
ти писмоgo папата.
• Преgставите11и на kои обществени групи участват в
• Напишете в тетраgkите си пис­
поgготовkата му?
мо от името на Ян Собиесkи go папа­
• Каkва е спореg автора врьзkата меЖgу австрийсkата та. Преgставете своите работи.

по11итиkа и це11та на вьстаниците?

ПроВереmе/ПрuлоЖеmе наученото

1. Onpegeлeme осноВнumе nocmuЖeнuя на aнmuocмaн­

ckama борба на бaлkaнckume нapogu.
2. Формулuраumе npuчuнume, nopagu koumo aBcmpuuc-
kume Boucku не okaзBam Военна помощ на Bъcmaнuцume
срещу османсkаmа Власm.

З.HanpaBeme обща xapakmepucmuka на aнmuocмaнcka­

ma cъnpomuBa на бaлkaнckume нapogu, kamo uзnолзВаmе
cлegнume nokaзameлu: целu, формu u мemogu на борба,
Bънwнonoлumuчecku съlознuцu, значенuе. @ Ян Coбuecku (1629 - 1696)

57
16. ИЗВЛИЧАНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПИСМЕНИ ЛОКУМЕНТИ_
Целта на тозu ypok е ga се научuте
ga uз8лuчате uнформацuя от разлuч­
нu пuсменu uзточнuцu u ga пра8uте
сьот8етнuте uз8ogu u обобщенuя.
Жu8ота на чо8еkа от епохата на
Но8ото Време ще проучuте самос­
тоятелно, kато kрuтuчно аналuзu­
рате gageнuтe uзBopu.
Изпьлненuето на поста8енuте за­
gачu ще разВuе Bawuтe уменuя ga:
8 разkрu8ате основната тема 8
пuсменuте gоkументu;
8 устаноВяВате а8тора на
теkста, защо го сьзgа8а u kak8a
глеgна точkа защuта8а;
8 аналuзuрате сьgьр>kанuето
на uзточнuцuте u про8еряВате
gостоВерността на получената
uнформацuя;
8 пра8uте uзBogu u обобщенuя.
Професор по богослоВuе u gyxoBнuk
посланukа на свещената Puмcka uмпе­
рuя npu Bucokaтa порта В Истанбул
(1573-1578). Проявява uнтерес kьм
ЖuВота на хрuстuянuте nog османсkа
Власт. Bogu поgробнu зanucku u праВu
uлlocтpaцuu, kouтo са отпечатанu
nосмьртно през 1674 г.
58
КАКАА ИЗВЛИЧАТЕ И ИНТЕРПРЕТИРАТЕ
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПИСМЕНИ ДОКУМЕНТИ?
О Прочетете теkста.
8 Kou са назоВанuте лuца u сьбuтuя?
8 Кое е мястото на geucтBueтo?
О Устано8ете Buga на gоkумента.
8 Помогнете cu с BugoBeтe пuсменu gоkументu
В таблuцата.
8 Информuраuте се kou е аВторьт.
8 Потърсете gоnьлнuтелна uнформацuя за него.
8 Обяснете gaлu тоu е неnосреgстВен участнuk ,
сВugетел, uлu uзnолзВа сВеgенuя от gpyгu oчeBugцu
u участнuцu .
8 С kakBa цел е напuсан теkстьт u за kого е
nреgназначен?
О Уточнете gатата на напuсВане/публukу8ане
на gоkумента.
8 Далu е по Време на сьбuтuето , непосреgстВено
слеg него uлu слеg nо - gьльг пepuog от Време.
О Разяснете сьс cBou gyмu основната uнформацuя,
kоято 8u gaBa теkстьт.
• ПроВерете В речнuk uлu попuтаuте учuтеля за
Bcuчku понятuя, gyмu u uзразu , kouтo не разбuрате.
• Не nреразkазВаuте, а тьлkуВаuте gоkумента.
на
О ПроВер~те ст.епента на gостоВерност
на gоkумента.
• ИзползВаuте nозuцuята, от kоято е пuсан - сВu­
gетелстВо на епохата лu е, uлu е сьзgаgен от guс­
танцuята на Времето.
• Помогнете cu сьс спраВkата за негоВuя автор.
О HanpaBeme uзBogu u обобщенuе.
е Изразете сВояmа лuчна оценkа. Ap2yмeнmupaume се.

Прunомнеmе cu!

ВИДОВЕ ПИСМЕНИ ДОКУМЕНТИ

О Бьлгарсku бе>kанцu mьрсяm
cnaceнue на сеВер om р. Дунав.

Белезu Xapakmepucmuka

Време на съ з gаВане CBugemeлcmBa на enoxama

Съзgаgенu са om yчacmuцu uлu наблlоgаmелu

на cъбumuяma .

Om gucmaнцuяma на Времето

Резулmаm са om проучване u събuране на

gоnълнumелна uнформацuя.

Мясmо на Домаwнu - съзgаgенu са В Българuя , на

съзgаВане българсku eзuk .

Чy>k:gu - съзgаgенu са uзВън Българuя , на

gpyгu езuцu , но се оmнасяm за българumе .

СъgърЖанuе Me>k:gyнapogнu goгoBopu u сnоразуменuя

Деkларацuu
fj Beлukuяm Везuр nремuнаВа
Koнcmumyцuoннu u заkоноВu mekcmoBe, през Аmмегgан в Царuграg, xyg.
gekpemu, egukmu Жан Бamucm Ван Мур

ЗanoBegu на Bлagemeлu

Речu, meзucu

Офuцuална u лuчна kоресnонgенцuя

Пpunucku (белеЖku , gобаВенu В noлemo на

gруг mekcm)

днеВнuцu , сnоменu , мемоарu , nьmenucu

Xygo>k:ecmBeнu ucmopuчecku mekcmoBe (om

българсkаmа u cBemoBнama лumepamypa )

8 Typcku разВлеченuя, puc. Cm.

Герлах

59
 ИЗВЛИЧАНЕТО И ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО НА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПИСМЕНИ ДОКУМЕНТИ ЩЕ
УПРАЖНИТЕ, КАТО РЕШИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛ­
НО ЗАААЧИТЕ.

О Разgелеmе се по групu. Проучете gоkументuте u

опреgелете:

А. За kou gър:ЖаВu u нapogu се отнасят? KakBu сВе­

gенuя gаВат?

Б. Kou са технuте аВторu, kakъB е проuзхоgът uм?

KakBa е позuцuята uм?

В. Към kou от посоченuте BugoBe uзBopu мо:Же ga

бъgе отнесен Bceku от тях?

0 Тура (kaлuгpaфcku neчam) на О HanpaBeme uзBogu за:

СlолеОман 1 Beлukoлenнu
А. отношенuето на аВторuте kъм опuсаното;

Б. проuзхоgа на uзточнuцuте - gомашнu uлu чу:Жgu;

В. Времето на съзgаВането на gоkумента u Времето

на опuсанuте В него събuтuя.

8 Посочете на kou uзточнuk се gоВеряВате повече.

Аргументuраuте се.

О Onpegeлeme ученuk от групата, kouтo ga преgстаВu

u преg
1 '

работата kласа.

О ФормулuраОmе kpuтepuu за оценkа на отгоВорuте

на съученuцuте cu. Обсъgете гu с Вашuя учuтел.

Доk.1

Из „ДнеВниk на еgно пьтуВане go Османсkата порта

В Цариграg", Стефан Герлах

„( ...) това бреме е толkоВа непоносuмо, че gopu целu

0 Бьлгарсku селянu, xyg. Х. Беk,
1586 г.
села uзбягВат u се преселват В пустu места, защото
uначе хрuстuянuте са прuнуgенu ga gаВат на Bceku
турчuн сВоuте kоне, та u gецата cu, kakтo хранu u
Вuна, kouтo през цялата гоguна са goбuBaлu с пот u
труg, а освен това понасят u много боu. Чаушът гu
прuну:ЖgаВа ga gаВат Bcuчko, kakBoтo пoucka, u ako не
го получu Веgнага uлu те се съпротuВяВат, тоu :Жес­
тоkо гu наkазВа, таkа че u цялото село ga не смее ga
шавне срещу неговата Власт. (...)"

60
Доk. 2

Из Доkлаg на Петьр Богgан БakweB go Източната

kонгрегация за пропаганgа на Вярата при Римсkата
цьрkВа, 1639 г.

„( ...) 23 loлu 1639 г. От тези Жалku u нещастни места

аз не зная kakBo по-напреg ga пuша. Защото нukога не
е uмало таkоВа преслеgВане протuВ беgнuте хрuстuя­
Съпруга на султан Сlолеuман 1
нu, kakтo е сега. Те са uзмъчВанu от мнозuна. [Гнетят
Велukолепнu. Роgена Алеkсанgра
гu] на пърВо място големите gанъцu, kouтo те още не
ЛucoBcka. Тя е пленена u отВеgена
са платuлu , после гu uзмъчВа упраВuтелят (...) u наu­
В Истанбул kато робuня. Зapagu
после съguята uлu kaguятa, kouтo cъgu тазu проВuнцuя.
kрасотата cu е uзбрана за сул­
И послеgнuте не праВят нuщо gруго , освен ga търсят
тансkuя харем u става лlобuмkа на
xuляgu начuнu, за ga могат ga наложат BcяkakBa тего­
Сlолеuман 1. Хlоррем е негова аkтuВ­
ба на беgнuте хuстuянu , мнозuна от kouтo са uзбягалu
на съВетнuчkа В gър:ЖаВнuте gела
ВъВ Влашkо заеgно със сВоuте семеuстВа, а gpyгu са
на uмперuята u В ме:Жgунароgнuте
отuшлu ga се оплаkВат В Царuграg на султана ..."
отношения. В ЕВропа е uзВестна с
uмето Роkсолана.
Доk. З

Из Писмо на аВстрийсkи емисар go император

Руgолф 11, 3 lоли 1598 г.

„ Влязохме ВъВ Връзkа с търноВсkuя apxueпuckoп, гърkа

мuтрополuт Дuoнucuu , („.) та цяла Makegoнuя u Гърцuя
ga отхВърлят игото на тuранuна - щом kато бъgат
съглеgанu отВъg ДунаВа В Българuя знамената на Ваше
НепрukосноВено Велuчuе, Bogeнu от BouBogaтa Muxauл
uлu от няkоu gруг („.) Същото това нещо те самu u по
своя Воля замислят („.) u обещават, че В проgъл:Женuе
на малkо gнu ще станат 200 000 u самu могат („.) ga
uзгоня~ gopu самuя турчuн."

Доk. 4

Из „Роkсолана", Пабло Загребелни

,,Топkапъ преgстаВляВаше не просто kомплеkс от cгpa­

gu, струпване на разkошнu залu, безброй cmau, заплетени
kopugopu u яku стенu u Вратu - това беше цял eguн сВят,
прuзрачен, сложен, Жестоk u безмилостен, сВят, В kouтo
трябваше ga госпоgстВа само eguн чоВеk, а останалите
се uзмъчВаха, унuщо:ЖаВаха се, пълзяха u Жестоkо се раз­
плащаха за своето сито, позлатено робство с Bcuчku,
kouтo оставаха uзВън стените на Топkапъ. Близостта ·
go личността на паguшаха (султана), маkар u ga kpueшe
В себе cu постоянна заплаха, същеВременно uзпълВаше
тези хора с неuмоВерно Bucokoмepue, („.) няkаkъВ cu пазач
на султансkuте чехлu, намотВач на чалмu uлu прuслу:Жнuk 0 Ибрахuм Паша, 6eлuk 6езuр npu
В спалнята uзлъчВаше egBa лu не могъщество на Beлuk СlолеОман 1 Beлukoлenнu
Везuр uлu член на султансkuя ДuВан."

61
 РМАЦИЯТА
KakBo е значението на
Реформацията за gьрЖаВите В
Запаgна S ona?
КРИЗА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА
В kрая на CpegнoBekoBueтo kатолuчесkата цьрkВа е наu­
могьщата uнстuтуцuя В ЕВропа. Тя Влаgее еgна трета
от земята , а 10% от goxoguтe на Bceku Влаgетел отu­
Ват В неuната хазна . Неuн gухоВен глава е папата, kouтo
я упраВляВа от Рuм . ПрезXIV u XV В. цьрkВата е kpuтuky­
Baнa зapagu стремежа cu ga опреgеля осноВнuте Вьзгле­
gu за света, за чоВеkа u неговата сьgба u ga решава kou
мuслu праВuлно u kou - не. Тезu kpuтuku не наkьрняВат
Ва>kн
аВторuтета u kато цяло u тя проgьлЖаВа ga Влuяе на
MUЛUOHU хора.

През XVI В. Влаgетелuте на големuте централuзuранu

лu стВото е ВьВеgено gьрЖаВu постепенно отхВьрлят плащанuята kьм цьрk­
uя В Англuя. Вата. Папата не е В сьстоянuе ga uм налоЖu Властта
cu сьс сuла. С огранuченu goxogu u уВелuченu paзxogu ,

1 1-------'·*~*·'·"·''~------------------~
gоняkьgе u зapagu строежа на kатеgралата „СВ. Петьр"
В Рuм цьрkВата е uзпраВена преg фuнансоВu труgностu.
uнgулгенцuя - gоkумент, с kouтo
В протuВоречuе с раннохрuстuянсkuте Вьзглеgu папuте
цьрkВата опрощава греховете на
започват ga проgаВат цьрkоВнu постове u ga разgаВат
няkого срещу парu
uнgулгенцuu @). това пpeguзBukBa неgоВолстВото на
Реформацuя - процес на променu В wupoku слоеве от еВропеuсkото общество. Негов uзра­
kатолuчесkата цьрkВа u на обосо­ зuтел става Мартuн Лутер @.
бяване на ново теченuе В хрuстuян­
ЛУТЕР И НАЧАЛОТО НА РЕФОРМАЦИЯТА
стВото - протестантство
През 1517 г. Лутер поставя на Вратата на цьрkВата ВьВ
Райхстаг - uмперсkо сьбранuе В Вuтенберг спuсьk от95 тезиса (ВьзраЖенuя) срещу
свещената Puмcka uмперuя, В kоето gеuстВuята на цьрkВата. Tou оспорва не само срамната
участват Bcuчku cBeтcku u gyxoBнu проgаЖба на uнgулгенцuu , но u праВото на цьрkВата ga
kнязе, kakтo u преgстаВuтелu на geucтBa таkа от името на Бог. Поставено е началото на

uмперсkuте граgоВе. Еgна от фунk­ Реформацuяmа. Не слеg gьлго Вестта за случuлото се

цuuте му е ga uзбuра uмператора се разпространява uз германсkuте земu . Папа ЛьВ Х прu­

зоВаВа Лутер ga се отрече от напuсаното. Tou отkазВа
npomecmaнmcmBo - реформаторсkо u е отльчен от цьрkВата. това не го разkолебаВа. Лутер
теченuе В хрuстuянстВото, kоето uма поgkрепата на разлuчнu слоеве от германсkото
на cBou peg се сьстоu от отgелнu общество: на селянuте, kouтo ВuЖgат ВьзмоЖност ga
ученuя: лутеранстВо, kалВuнuзьм, се отьрВат от теЖkuте gаньцu kьм цьрkВата, u на Вла­
англukанстВо u gp. Днес е еgно от gетелuте нa}Jlaлkuтe германсku gьрЖаВu, kouтo тьрсят
трите ВероuзпоВеgанuя В хрuстuян­ повече незаВuсuмост. Тяхното застьпнuчестВо се оkазВа
сkата цьрkВа наu-ВаЖно. Князете на Саkсонuя 0 , Пфалц u Бранgенбург
uckaт повече самостоятелност u са готоВu ga поgkрепят
Анг;шkансkа църkВа - gьрЖаВна
Лутер срещу папата u германсkuя uмператор О.
цьрkВа В Англuя, отgелена от
kатолuцuзма, но стояща меЖgу Лутер на gBa пьтu се яВяВа преg германсkuя Райхстаг, за
него u протестанстВото ga обяснu тВьрgенuята cu. В Раuхстага тоо Влuза В острu

62
 Катол и ци

Прав ос л авни

Мюсюл мани

Религиозни
малцинства :

Католици
Мюсюлмани

Протеста нти

Витенберг
Центрове на
Реформацията

f} Mapmuн Луmер (1483 - 1546),

nopmpem

2 С· 0 Проgа>kба на u нgулгенцuu ,
граВlора om Йорг Бреу, Аугсбург ,
О Peлuгuume 8 EBpona (1600 г.) 1531 г.

• Посочете страните, kоито напмно приемат няkое от

реформаторсkите учения.

• Кои страни не са засегнати от Реформацията?

• Защо Витенберг, Женева и Лонgон са посочени kато

центрове на Реформацията?

ApxuBume гоВоряm ...

Из Тезиси на Мартин Лутер, 31 оkтомВри 1517 г.

„5. Папата няма Воля, нuто сuла ga опростu нukakBu

наkазанuя освен онезu , налоЖенu по негова преценkа uлu
чрез църkоВен kанон.

6. Папата не може сам ga опростu Вuна , но само ga обя ­

Вu u потВърgu , че тя е опростена от Бога (...)

23. Ako опрощаването на Bcuчku наkазанuя , kakBuтo u

ga са те, Въобще може ga бъgе gageнo на няkого , със
сuгурност ще бъgе gageнo само на наu-съВърwенuте,
kouтo са малцuна." 0 Mapmuн Луmер uзгаря nanckama
була, с koя mo е оmльче н om цьрk­
• Кои от gумите на Лутер преgизвиkВат най-си11но гне­
Ваmа, xyg. Карл Асnелuн
ва на папата?

• Каkво исkа ga поkаЖе с изгарянето

• Посочете kak Лутер оценява вьзмоЖностите на
на бу11ата осн0Вопо110Жниkьт на
папата и обещанията , kоито той gава.
Реформацията?

63
 guckycuu с преgстаВuтелuте на папата u защuтаВа мне­
нuето, че негоВuте gyмu не са ерес , а Връщане kъм прuн­
цuпuте на ранното хрuстuянстВо 0 . Тазu публuчност му
осuгуряВа още повече прuВър:Женuцu . Taka се съзgаВа ново
теченuе В хрuстuянстВото, kоето получава uмето луте­
ранстВо. Лутеранuте ВярВат В църkВа без богатства u
без Власт наg селянuте. ПослеgоВателu на това тече­
нuе са kakтo преgстаВuтелu на беgнuте слоеве, таkа u
на арuстоkрацuята. Ето защо то остава умерена форма
на Реформацuя u не Взема отношенuе kъм соцuалнuте u
Хенрu Vlll (1509 -1547) е uзВестен ukoнoмuчeckuтe протuВоречuя В германсkото общество.
не само с ВъВе:Жgането на Реформа­ То се разпространява uзВън Германuя - В CkaнguнaBckuтe

цuята В Англuя, но uс шестте cu странu u по бреговете на Балтuuсkо море.

браkа.
НОВИ РЕФОРМАТОРСКИ ТЕЧЕНИЯ
Ckopo лутеранстВото се оkазВа само еgно от реформа­
• Отkрийте kak ВъВеЖgането на
торсkuте теченuя О . Пo- pagukaлнu u орuентuранu kъм
Реформацията е свързано с еgна от
беgнuте слоеве на обществото са Въз глеguте на gруг
съпругите му.
реформатор - французuна Жан КалВu н . Прогонен от роgu­
ната cu В Женева 0 , тоu оставя много послеgоВателu В
Ю:Жна францuя , kouтo са нарuчанu хугенотu . Част от тях са
apucтokpaтu, kouтo прuте:ЖаВат замъцu u Boucku u се преВ­
ръщат В серuозна полuтuчесkа сuла. КалВuнuзмът е прuет
В ШВеuцарuя, а също В Hugepлaнguя u Шотланguя 0 . КалВuн
gopu е наречен „ЖенеВсkuят папа" 0 .

По gруг начuн протuча Реформацuята В Англuя. Там тя

не е gело на сВещенuцu u теолозu , а е започната от
kрал Хенрu Vlll . В началото на упраВленuето cu Хенрu е
реВностен kaтoлuk u не оgобряВа ugeuтe на Лутер. Прu­
чuната ga променu отношенuето cu, не е релuгuозна ,

а полuтuчесkа . Tou ucka ga отхВърлu Властта на папа­

та u ga спре плащането на gанъцu на Рuм . През 1527 г.

0 Замьkьm Варmбург обяВяВа съзgаВането на нова църkВа - Англukансkата.

По-kъсно Парламентът го прuзнаВа за неuн gухоВен гла­

'•GИ!'ff ва . Тазu църkВа не е протестантсkа kато църkВuте на

Замьkьm Варmбург лутеранuте u kалВuнuстuте. В нея са запазенu много
kaтoлuчecku тpaguцuu.
Временен gом на Мартuн Лутер
за gесет месеца през 1521 - 1522 Реформацията е еgно от най - Важните gВиЖения В
г. Замъkът се намuра В Саkсонuя, зората на Новото Време. Тя gaBa Възможност на хора­
чuuто херцог фpugpux Мъgрuя ckpu- та от Влаgетеля go обиkноВения селянин ga правят
Ba Лутер, преслеgВан от папата u избор, kоето е новост за тази епоха. По-kъсно право ­
германсkuя uмператор. По Време то ga избираш, се пренася В политичесkия и обществе ­
на престоя cu туk Лутер преВеЖ­ ния ЖиВот и става важна черта на моgерното Време.
gа част от теkстоВете на Еразъм НоВите учения, наречени с общото име протестант­
Poтepgaмcku, uзВестнu с uмето ство, сВеЖgат религията по-близоgo беgните хора и
„СептемВрuuсkа бuблuя". В замъkа принуЖgаВат kатоличесkата църkВа ga се реформира .
тоu праВu преВоg на немсku eзuk u Появата им обаче goBeЖga и go gълъг периоg на kър­
на Бuблuята. ВаВи Войни.

64
 fj Peфopмamopckama цьрkВа „СВ.
Томас" В Лаuпцuг

OJiщ Rol>crti Sr<pluni. ··'

0 Д>kон Hokc - шomлaнgcku

реформаmор, ВьВел kалВuнuзма В
cmpaнama

0 Памеmнuk на peфopмamopume В Женева

0 Корuца на „НасmаВленuе на
Паметниkът е изgигнат през 1909 г. по повоg 400-гоgиш­ xpucmuянckama Вяра" om Жан
нината от ра>kgането на Жан Ка11.вин. На 11.ицевата му КалВuн, 1536 г.
страна са изваяни четири фигури на най- известните
kа11.винистkи реформатори. На остана11.ите страни· са
поkазани gруги богос11.ови и в11.аgете11.и, gопринес11.и за
успеха на Реформацията.
1 1 11111 11
0· 1
• • \•
През
'·•-----------:·1
Възра>kgането протестант-
ството се разпространява u cpeg
• Защо този паметниk е изgигнат точно в Женева?
българuте. То наВлuза с aмepukaн­
ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученоmо cku мucuoнepu, kouтo отkрuВат
ПлоВguВсkото мъ>kkо учuлuще. С
1. Обяснеmе kou са прuчuнuте за началото на
помощта на cтuпeнguu за ученuе В
Реформацuята .
САЩ те прuВлuчат няkолkо xuляgu
2. СраВнеmе Реформацuята с богомuлстВото. Потър­
семеuстВа kъм протестантсkото
сете gопълнuтелна uнформацuя за него. Посочете по
ВероuзпоВеgанuе. Слеg ОсВобо>kgе­
kakBo cu прuлuчат u разлuчаВат.
нuето броят uм спаgа, но В kрая
3. Omkpuume uнформацuя за бореца за гpa>kgaнcku пра­ на ХХ В. отново се уВелuчаВа. Днес
ва Мартuн Лутър Кuнг. Защо тоо прuема uмето на пър­ 65 000 българu се самоопреgелят
Вuя реформатор? kато протестантu.

65
КаkВи са послеgиците от религиоз­ КОНТРАРЕФОРМАЦИЯТА: - PE.if.
ните Войни 8 ЕВропа? НА ЦЪРКВАТА
Ba>kнu gamu Успехuте на протестантството kарат папата ga
започне реформu В kатолuчесkата църkВа. През 1534 г.
1534 г. - съзgаВане на йезуuтсkuя се съзgаВа Орgенът на ueзyumume. Негов основател е
орgен Игнацuус Лоuола @). йезуuтuте gеuстВат енергuчно за
прuВлuчане на млаguте хора kъм kатолuцuзма. Поgно­
1545 -1563 г. - Трugентсkuят събор
Вена е u gеuността на инkВизицията. Тя става сuмВол
на >kестоkост kъм BcяkakBu съмненuя спрямо хрuстuян­
1555 г. - Аугсбургсkuят мuр
стВото на Запаg. Много kнuгu с опаснu за църkВата ugeu
1572 г., 24 аВгусm - Вартоломеева­ са забраненu u uзгоренu.
CBukBa се събор , на kouтo ga
та нощ В Пapu>k се обсъgят променuте. Tou започва В граg Трugент през
1545 г. u проgъл>kаВа 18 гoguнu О. Съборът потВър>k­
1598 г. - Нантсku egukт на Анрu IV gаВа осноВнuте прuнцuпu на kатолuцuзма. Инgулгенцu ­
uте u проgа>kбата на постове са спренu , но Властта
1618 -1648 г. - Трugесетгоguшната
на папата u епuсkопuте уkрепВа. СВещенuцuте трябва
Воuна
ga се обучават по-обстоuно, папата започва ga uзпраща
cBou преgстаВuтелu (нунцuu) прu по-Ва>kнuте Влаgетелu.
Речнuk Еgна от реформuте е аkтуалuзuрането на kаленgара от
ueзyumu - членове на монашесkuя папа Гpuгopuu Xll, с kоето започва прuетuят gнес В цяла
орgен „Обществото на Исус", съзgа­ ЕВропа Григориансkи kаленgар. По тозu начuн kатолuцuте
gен за борба с протестантството ВъзстаноВяВат аВторuтет u Влuянuе u Възвръщат няkоu
uзгубенu тepuтopuu В Чехuя, францuя u Германuя. Кон­
инkВизиция - църkоВна uнстuтуцuя,
mрареформацuяmа се уВенчаВа със сkромнu, но сuгур­
съзgаgена през Xll В., kоято разслеg­
нu успехu.
Ва, преслеgВа u наkазВа обВuненuте
В ерес ЕПОХАТА НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ВОЙНИ
Реформацuята пpeguзBukBa релuгuознu kонфлukтu пърВо В
Григориансkи kаленgар - ВъВеgен
германсkuте земu, kъgето протестантсkuте kнязе съзgа­
през 1582 г„ за ga попраВu няkоu
Ват съlоз срещу uмператора. Въпреku побеguте на kато­
неgостатъцu на uзползВанuя gото­
лuцuте през 1555 г. е поgпuсан Аугсбургсkuят мuр, с kouтo
гаВа Юлuансku kаленgар; прuет е В
се BъBe>kga праВuлото Bceku Влаgетел ga опреgеля Вярата
Българuя през 1916 г.
на нароgа cu. това е яВен успех на протестантuте.

Конmрареформацuя
реформu В kатолuчесkата църkВа
Възстановяване на неuнuя аВторuтет
О Tpugeнmckuяm сьбор
- процес на
В Англuя по Времето на kралuца Mepu Tlogop са ekзekyтu­
u paнu стотuцu Bogaчu на протестантuте. Тя праВu опuт
ga ВъзстаноВu kатолuцuзма kато релuгuя на Англuя, но без
успех. Слеg смъртта u отново се налага англukанстВото.
Жестоku u ripogъл>kuтeлнu са релuгuознuте Bouнu ВъВ
францuя меЖgу хугенотu u kатолuцu @). Кулмuнацuята
на kонфлukта е Вартоломеевата нощ през 1572 г. ф. В
Пapu>k е uзбuта почтu цялата хугенотсkа арuстоkрацuя.
Само наВарсkuят kрал Анрu успява ga се спасu. В слеg­
Ващuте гoguнu Воuнuте проgъл>kаВат О. През 1589 г .
умuра послеgнuят kрал от guнастuята Валоа. За заkонен

66
 D Католически провинции

О Неутрални провинции

lEE.) Хугенотски провинции

* Хугенотски общини
Х Победи на католиците

Х Победи на хугенотите
~Външна помощ за
католиците

~Външна помощ за
хугенотите

Х Вартоломеевата нощ,
1572 г.

о
Издаване на Нантския
едикт, 1598 г.

О Peлuгuoзt1 ume Bouнu ВьВ

Францuя

• В kои части на kра.лстВото преоб­

.лаgаВат kато.лиците и В kои -
хугенотите?

• Коя страна има наgмощие В пър­

вите гоgини от kонф.лиkта и kоя - В
kрая му?
ИСПАНИЯ

8 Анрu IV nомuлВа ВрагоВеmе cu слеg noбegama npu

ИВрu, xyg. барон Щоuбен

С тази битkа Анри /V с.лага. kрай на френсkите ре.лигиоз­

ни Войни и си отваря пътя kъм Пари>k. 0 Френсkа броня om началото
на XVll В., xapakmepнa за Вьорь­
• Обяснете защо френсkият kра.л не наkазВа строго про­ >k:енuеmо om enoxama на Релuгu­
тивниците си. ознumе Bouнu

0 Игнацuус Лоuола , Bumpa>k 6
цьрk6аmа 6 Лuер, Белгuя
• Защо църkВата е обявила Игнаци­
ус /\ойола за светец? Кой елемент
от изображението поkазва това?
0 Kamepuнa Meguчu разглеЖgа
meлama на yбumume npomecmaнmu
слеg Варmоломее6аmа нощ,
Egyap Деба-Понсан
Катерина Меgичи, ВgоВица на kрал
Анри 11 и майkа на Шарл /Х, е истинсkи­
ят Вgъхновител на масовото kлане.
,._,_ц.__~l,_
68~--_,_
наслеgниk на трона е посочен наВарсkият kрал. Условие ­
то е ga приеме kатолицизма . С gумите ,,ПариЖ си струВа
еgна литургия!" тоu е kоронясан поg името Анри IV f).
През 1598 г. изgаВа Нантсkия еgиkт и гарантира на френ­
сkите протестанти сВобоgа на ВероизпоВеgанието.
Религиозният kонфлиkт В Ниgерланgите , Влаgение на
kатоличесkа Испания, прераства ВъВ Воuна за незави­
симост. В борбата срещу испанците kъм Въстаналите
протестантсkи провинции се присъеgиняВат и граgоВе
с kатоличесkо население. През 1581 г. Ниgерланgите се
самообяВяВат за независима републиkа.
ТРИДЕСЕТГОДИШНАТА ВОЙНА
В началото на XVll В. религиозните сблъсъци В свещена­
та Римсkа империя прерастват В gълга и тe>kka Воuна.
Срещу императора се обяВяВат протестантсkите kня ­
зе. Воuната започва с протестантс kо Въстание В Чехия
през 1618 г . То е лесно р а згромено , но реgица gър>kаВи
поgkрепят борбата на чехите . Първа на тяхна страна се
ВkлlочВа Дания . Армията u нахлува В СеВерна Германия ,
но по-kъсно се оттегля.
През 1631 г . ВъВ Воuната се намесва шВеgсkият kрал Гус ­
таВ Аgолф f). Tou разгромява kатоличесkите сили 0 . Нео ­
чаkВаната му смърт през слеgВащата гоgина goBe>kga go
отстъпление на шВеgите . Тогава ВъВ Воuната отkрито
се ВkлlочВа Франция. Тя отgаВна поgkрепя протестанти­
те , Въпреkи че е преgимно kатоличесkа страна. В това
отношение Франция се Воgи от националните си инте­
реси , kоито я изпраВят против kатолиците. Слеg няkолkо
френсkи побеgи отново се аkтиВизират шВеgите , намес­
ват се холанgсkият и англиuсkият флот. Въпреkи испан ­
сkата поgkрепа германсkият император е принуgен ga се
съгласи на мир , kouтo се поgписВа ВъВ Вестфалия през
1648 г. това е пърВият gогоВор, ype>kgaщ териториал­
ната kарта на еВропеuсkите gър>kаВи. С него ШВеuца­
рия и Ниgерланgия получават независимост, а Франция и
ШВеция - териториални приgобиВkи. Воuната опустоша­
ва германсkите земи - загиват милиони , хиляgи граgоВе ,
села и манастири са разрушени 0 . стопанството е сри­
нато. Минава цял Bek, преgи Германия ga се Възстанови
от тази kатастрофа .
В сmремеЖа си ga оцелее, kатоличесkата църkВа търси
промяна чрез реформи с цел Възвръщане на своя автори­
xyg.
тет. Този процес се нарича Контрареформация. Започ­
ват религиозни kонфлиkти 8 Германия, Англия, Ниgер­
ланgите, Франция. Те за8ърш8ат с побеgи на протес­
тантите. Особено Жестоkа и разрушителна е Триgе­
сетгоgишната Война .
ApxuBume гоВоряm ...

Из Нантсkи еgиkт на Анри IV, 13 април 1598 г.

„( ...) ПоВеляВам kатоличесkата религия ga бъgе Възста­

новена по Всичkи kраища на моето kралстВо (...) За ga
няма поВоg за смутове и разпри ме:Жgу моите поgани­
ци, позВоляВам също изпоВяgВането на тъu наречена­
та реформирана религия ВъВ Всичkи граgоВе и места В
моето kралстВо и поgчинените му области без прес­
леgВане и прину:Жgение от gругите религии."

• Каkви причини за въве>kgането на ре11игиозна то11е­

рантност посочва Анри IV?
О ГусmаВ Аgолф, kрал на ШВецuя
Из описание на разрушаването на Магgебург през
(1611 -1632), нарuчан ,,ЛьВьm на
май 1631 г.
се Вера"

„Taka граgът и цялото му население паgнаха В ръцете

на Врага, чието насилие и Жестоkост бяха преgизВиkа­
ни и от омразата kъм магgебургсkото изпоВеgание, и
от фаkта , че гра:Жgаните go еgин се биеха на стените. 0 Побеgаmа на ГусmаВ Аgолф 8
Започнаха побои, палежи, грабежи, мъчения и убиuстВа. бumkama npu Браumенфелg, 1631 г.
Наu-силният мотив бе плячkата. (... ) Когато свършеше
разграбването, стопаните бяха изхвърляни през про­
зорците и разстрелвани. („.) В тези страшни мигове
големият и kрасиВ граg - kралицата на германсkите
граgоВе - бе преgаgен на пламъците, В kоито загинаха
хиляgи невинни мъ:Же , Жени и gеца."

• Коя от воюващите страни извършва описаните

Жестоkости?

• Избройте всичkи престъпления, описани в теkста.

Из „Духовни отkровения", Игнациус Лойола

„Учих В Барселона, Саламанkа, Алkала и Париж и kakBo

научих - ga се съмнявам. Но В мен няма място за съм­
нение. Исус gouge и Вярата ми В Бог се изgигна наg
съмненията на останалите хора."

• Каkва е иgеята на протестантите?

ПроВереmе/Прuло:Жеmе науЧеноmо

1. Обяснете значението на понятието „Контрареформация".

2. Omkpuume повече информация за йезуитсkия орgен.

Кои са неговите преgимстВа преg останалите монашес­
kи орgени?

3. Обсьgеmе защо Военното наgмощие В религиозните

kонфлиkти е на страната на kатолиците, gokaтo изхоgът
от тях е на страната на протестантите. 0 Oбcagama на Магgебург, 1631 г.
19. ИЗВЛИЧАНЕ
И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИСТОРИЧЕСКА КАРТА

Целmа на moзu ypok е ga uз8лuчаmе ИЗВЛИЧАНЕТО И ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО

u ga uнmepnpemupame uнформацuя НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИСТОРИЧЕСКА
om разлuчнu ucmopuчecku kapmu, КАРТА ЩЕ УПРАЖНИТЕ , КАТО ИЗПЪЛНИТЕ
kamo uзnолз8аmе ц8emo8eme 8ьрху ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ЗАААЧИТЕ.
mях. Поgобно на географсkаmа u
ucmopuчeckama kapma е сьсmа8ена О Разглеgаumе kapmama на mepumopuaлнomo разшu­
om лuнuu, ц8еmо8е, знацu u mekcm. ренuе на Прусuя om 1600 go 1800 г. u npoчememe
Ц8emo8eme могаm ga uзразя8аm прuмернuя mekcm слеg нея.
наu-разлuчна uнформацuя. Прелu8а­
щumе ц8еmо8е наu-чесmо nokaз8am
mepumopuaлнo paзwupeнue uлu раз­

nросmраненuе на gageнo я8ленuе.

Koнmpacmнu ц8еmо8е се uзnолз8аm
npu noлumuчecku kapmu uлu npu
npegcma8янe на 8ouнu.
ОСНАБРЮ К

Изnьлненuеmо на nocma8eнume заgа­ JffiEl3 D_1.f. НДЕН

'-if.161~VI
чu ще раз8uе 8awume уменuя ga:
\°tдРК
8 paзчumame uнформацuяmа, koяmo
ga8am ц8emo8eme на kapmama;
- Бранденбург до 1600 г.
8 npa8ume uз8ogu за оmмuналu сь­ Източна Прусия, придоб ита от Бранденбург п рез 1600 г.
бumuя u npoцecu; D Придобивки от 1601до1750 г.
D Придобивки през втората половина на XVlll в.
8 сьсmа8яmе mekcm, kamo uзnолз8а­
mе ucmopuчecka kapma.
Прuмер:
Графства с намален брой депуrзтм
8 10иnовече
О от4до9
0 nодЗ
Най-старата територия на Прусkото kра11ство е oko-
Графства с увеличен брой депутати
110 граg Бер11ин и се нарича Бранgенбург. През 1600 г. kьм
него е присьеgинена Източна Прусия и с това започва
епоха на го11еми завоевания. Ckopo четири в11аgения на
р СЕВЕРНО
запаg, Померания на север и оkо11ностите на Магgебург
МОРЕ

преминават kьм Прусия. През XV/11 в. е зав11аgяна Си11езия

с граg Брес11ау, аc11eg това - го11еми земи от По11ша. Това
става през 17 72, 1793 и 1795 г. Taka Бранgенбург и Източ­
на Прусия са обеgинени. За gвеста гоgини територията
на gьрЖавата се уве11ичава 5 - 6 поти.

О Проучеmе kapmama на парламенmарнаmа реформа

В Англuя през 1832 г. Cьcma8eme kpamko пuсмено
onucaнue, kamo uзползВаmе Bъnpocume:

70
 А. KakBo се uзВърwВа чрез тазu реформа?

Б. На kakBu трu осноВнu групu са разgеленu граф­

ствата?

В . На kou графства са отнети наu-много gепута­

тu? А на kou са gобаВенu наu-много?

Г. Kak е поkазано това чрез цВетоВете?

Д . Разсъ:ЖgаВаuте kakBa по-обща промяна В Англuя

е нало:Жuла ga се напраВu тазu реформа. О Фрugрuх-Вuлхелм, марkграф на
Бранgенбург u херцог на Прусuя
(1640 - 1688)
о
о

•
о

f) Реформата 8 Англuя om 1832 г.

ДьрВото с наgпис „гниАи места"
симВоАизира районите, В kоито
насеАението не gостига, за ga се

изАьчи gепутат.

8 Прочеmеmе теkста за образуването на uмперuя­

та на Карл V. Обяснете kakBo означават цВетоВе
те от легенgата.

Още преgи ga наВьрши 20 гоgини, КарА V Вече прите­

жава огромни 8Ааgения в ЕВропа. Това се gмЖи на насАеg­
стВото, kоето му оставят негоВит~ баби и gяgоВци. Еgи­
ният му gяgo - МаkсимиАиан Хабсбург, е аВстрийсkи 8Аа­
gетеА и император на свещената Римсkа империя. Него­
вата съпруга Мари Бургунgсkа е насАеgничkа на реgица
страни, меЖgу kоито ФАанgрия и франш-Конте. Другият
му gяgo е фернанgо Арагонсkи, а Арагон по това Време
BAagee Сарgиния, СициАия и южна ИтаАия. Негова Жена
е известната ИсабеА КастиАсkа. Пое/\ упраВАението на
този сбор от ВАаgения, КарА прибавя херцогство МиАано,
части от НиgерАанgия и оkоАностите на Тунис. Неговият
брат Ферgинанg поема ВАастта В Австрия и присьеgиня­
Ва kьм нея Чехия и части от Унгария. 8 Mлaguяm Карл V, moky-щo nро­
Вьзгласен за ucnaнcku kрал (1516 г.)
 ЕДИН ПРИМЕР - ФУГЕРИТЕ
През 1373 г. германсkuят селянuн Ханс фугер се пресел­
ва В граg Аугсбург, за ga стане тъkач. По това Време
граgът е eguн от центроВете на теkстuлно проuзВоg ­
стВо В ЕВропа. Ханс работu усърgно, събuра парu u ckopo
от проuзВоguтел се преВръща В търговец на платове .
НегоВuте потомцu проgълЖаВат ga разВuВат бuзнеса u
eguн Bek по-kъсно фугерuте са еgна от нао-богатuт е
фамuлuu В Аугсбург uВ цяла Германuя . Те Влагат натрупа­
нuя търгоВсku kапитал В разлuчнu gеОностu - търгоВu я
с платове u пogпpaBku , goбuB u търгоВuя със сребро u
меg , банkерстВо . КонтролuраОku з начuтелнu потоцu о т
парu , те започват ga разgаВат kреgити. Клuентuте u м
са папu, uмператорu u kнязе . НаО - uзВестнuят преgстаВu ­
тел на poga е Яkоб фугер - eguн от нао - богатuте хора
на своето Време , kоото през 1519 г . поgпомага uзбора н а
германсkuя uмператор Карл V 0 .
Kak се сьзgаВа иkономиkата
на kапитала? ТЪРГОВИЯТА СЪЗдАВА КАПИТАЛА
Исторuята на фугерuте е поkазателна , че разВuтuет о
на търгоВuята е нао-ВаЖнuят фаkтор за началото н а
Ba>kнu gamu
новата ukoнoмuka. В kрая на XV u началото на XVI В. В
1535 г. - основана първата стоkоВа граgоВете на няkоu eBpoпeocku gърЖаВu се появява нова

борса В АнтВерпен прослоОkа от богатu хора без арuстоkратuчно потеkло .

Речнuk
kапитал - парu, Влаганu В разлuчu gео­
ностu с цел получаване на печалба
kpegиm - заем, kоОто трябва ga
бъgе Върнат слеg опреgелено Време
заеgно с лuхВа
лихва - сума, gълЖuма за Временно
ползване на чуЖgu парu
плантация - обшuрно частно земе­
gелсkо стопанство
cmokoBa борса - постоянно gеост­
Ващо търЖuще, kъgето поkупkо-про­
gаЖбата се gогоВаря на основата на
мострu, gokaтo стоkuте пътуВат
от u за разлuчнu частu на света
Те натрупват парu от търгоВuя u гu Влагат В разлuчн u
проuзВоgстВа. НоВuте прuтеЖателu на kапuталu преg ­
почuтат ga uнВестuрат преguмно В теkстuлно проuз­
ВоgстВо, металургuя, мuнно gело u отново В търгоВuя.
важен фаkтор за разВuтuето на новата ukoнoмuka е u
уВелuчаВането на населенuето В ЕВропа. това Bogu go
растеж на потребленuето kakтo на cтoku от пърВ а
необхоguмост kато теkстuл u хранu, таkа u на луkсозн u
Вещu @. Благоgаренuе на големuте kолuчестВа Внесено
злато u сребро от НоВuя сВят ценuте на проgуkтuт е
също ВърВят нагоре. ЕВропеоцuте се замогват. Те могат
ga kупуВат повече, но uмат
u по-големu нуЖgu. това стu ­
мулuра kakтo, Вътрешната, таkа u Външната търгоВuя .
ТъргоВцuте от своя страна Вече не могат ga разчuтат
на траguцuонното занаятчuОсkо проuзВоgстВо, kоето
е бавно u gaBa огранuченu kолuчестВа проgуkцuя. Зато­
ва преgпочuтат ga uнВестuрат kапuталuте cu В cBou
проuзВоgстВенu струkтурu, kouтo работят по поръчkа u
заgоВоляВат uзuсkВанuята на ВлоЖuтелuте. Taka се съз­
gаВа манuфаkтурата О.

72
 :.~J,.( '_,---- ~ ~о *
,,_,cro Hoom
8 6'"'о" ц•~Р°'
О } оскв~ турно производство:
О вълнени платове

8 памучни платове
+ копринени платове

\ * обработка на кожи

а::> ~ Райони с голям добив на

V полезни изкопаеми :
А желязна руда
~ D въглища
{_ J., Главни пристанища за
Ви го търговия с колониите

- - Морски пътища

О ФuнансоВu , mьpгoBcku u npouзBogcmBeнu ф Яkоб фугер В kaнmopama cu В

ценmроВе В EBpona през XVll В. Аугсбург

• Отkрийте в kоя част на Европа се премества • Опишете организацията в kанто­

стопансkият й центьр. рата на Яkоб фугер.

• Кои граgове се преврьщат в основните тьрговсkи и • Опитайте се ga разчетете имена­

финансови центрове на kонтинента? Обяснете защо. та на граgовете ВЬрху чеkмеg>kетата
на шkафа. Каkво означават те?

'•'
~~
ЗАПАДН И :

~-
АФРИКА

\
\_.-

,' 1
~ Трuьгьлнаmа mьргоВuя 8 Аgам Cмum
(1717 - 1790)
От XVI в. се оформя своеобразен
тьрговсkи триьгьлниk мe>kgy Евро­
па, Америkа и Африkа.

• Систематизирайте в kpaтka
таб.лица kаkви суровини и стоkи се
пренасят мe>kgy kонтинентите.

73
 БАНКИТЕ
Еgна от осноВнuте чертu на новата ukoнoмuka е неuната
guнaмuka. ДВuЖенuето на Все по-големu парuчнu потоцu ,
поgхранВано от разВuтuето на търгоВuята, goBeЖga go
необхоguмостта от банku. В началото те служат пре ­
guмно за отпусkане на kpeguтu. Банkерът puckyBa, пpe ­
gocтaBяuku заем, затова Взuма 11ихва за услугата. Бан ­
kоВата система ВъзнukВа В СеВерна Италuя , а по-kъсно
се разпространява В германсkuте земu, Hugepлaнguя u
францuя. През XVI В. банkерстВото получава голям тла­
съk, защото църkВата престава ga счuта отпусkането
на kpeguтu с лuхВа за теЖkо престъпление 0 .

0 Флоренmuнсkuяm kлон на банkа НОВАТА РОЛЯ НА ГРААОВЕТЕ

Meguчu, XVI В.
• Опишете kak изг11еЖgат банkите
през XVI в. КаkВи ус11уги преg11агат?
• КаkВи хора по/\Зват тези ус11уги?
Ориентирайте се по вьншния им Виg.
• Помислете има 11и промяна в бан­
kовото обс11уЖВане gнес.
ТъргоВuята u стuмулuраното от нея проuзВоgстВо се
осъществяват В граgоВете , kouтo започват ga uграя т
Воgеща роля В разВuтuето на новата ukoнoмuka . Раст е
броят на граgоВете u на населението В по-големите о т
тях . ПрезXVI В. само ПарuЖ, Рuм , Неапол u Венеция uма т
наg 100 000 Жuтелu, а през XVll В. Вече u Палермо, СеВuля ,
Лисабон, Антверпен, Амстерgам u Лонgон 0 О .
ЗНАЧЕНИЕТО НА КОЛОНИИТЕ
РазполоЖенuето на ноВuте наu-големu граgоВе В ЕВроп а
съвсем не е случаuно . ОтkрuВането на ноВu търгоВсku
пътuща u съзgаВането на отВъgморсku Влаgенuя са о т

По8ече за ... uзkлlочuтелна важност за поgема на еВропеuсkата uko-

нoмuka. Основна роля В тозu процес заемат kолонuuте В
Hugepлaнgume - ukoнoмuчeckomo
НоВuя сВят. Те се преВръщат В наu-ВаЖната суроВuнн а
чуgо на EBpona .
база за eBpoпeuckuтe gърЖаВu. Голяма част от суроВuнu ­
те от kолонuuте се преработват В разлuчнu пpogykтu .
През XVI u XVll В. тази малkа стра­
Те от сВоя страна се проgаВат обратно на пазарите В
на е Воgеща ukoнoмuчecka сuла В
kолонuuте, чuuто заселнuцu с Времето стават Все по ­
ЕВропа. През прuстанuщата на Ам­
многоброuнu . За ga се пogcuгypu работна ръkа за п11ан­
стерgам u АнтВерпен премuнаВа
тациите u мuнuте В kолонuuте, еВропеuцuте аkтuВн о
осноВнuят Внос на kолонuалнu cтo­
ku, kouтo се разпространяват uз
търгуват с робu от Aфpuka О .
kонтuнента. През 1535 г. В АнтВер­
НоВuте търгоВсku пътuща лuшаВат uталuансkuте u
пен е основана u първата стоkоВа
германсkuте граgоВе от Воgещuте ukoнoмuчecku позu ­
борса. Възхоgът на Hugepлaнguтe се
цuu, kouтo uмат gотогаВа. ЕВропеuсkата търгоВuя с е
gълЖu на географсkото u полоЖенuе uзместВа по Атлантuчесkото kpauбpeЖue, наu-Вече kъ м
с gостъп еgноВременно go оkеана
нugepлaнgckuтe прuстанuща. През 1535 г. В Антверпен е
u go Вътрешните eBpoпeucku паза­
основана първата стоkова борса.
ри. освен това go среgата на XVI
В. страната е част от uспансkuте В основата на новата иkономиkа стои натрупване­
Влаgенuя. Нugерланgцuте могат ga то на kапита11и чрез тьрговия. Нарасна11ата нуЖgа от
ползват пазарите на обширната среgства cpeg тьрговците gовеЖgа go сьзgаването на
kолонuална uмперuя. За успеха спо­ банkовата система. Изпо/\ЗВането на kо11ониите kато
магат труgолlобuето u спестов­ източниk на суровини измества стопансkия центьр на
ността uм, поgхранВанu от протес­ ЕВропа от ита11иансkите граgове gьрЖави kьм го11еми­
тантсkото uм ВероuзпоВеgанuе. те пристанища по Ат11античесkото kрайбреЖие.

74
ApxuBume гоВоряm ...

Из „Богатството на нациите", Аgам Смит, 1775 г.

„Излuwнuяm npogykm на Aмepuka , Внасян В EBpona,

снабgяВа Жumeлume на moзu голям koнmuнeнm с разно­
образнu cmoku (...)

OmkpuBaнemo u kолонuзuранеmо на Aмepuka gonpuнe­

coxa за разрасmВанеmо на npoмuwлeнocmma , nьрВо,
на Bcuчku cmpaнu, koumo нenocpegcmBeнo mьргуВаm с
нея , kamo наnрuмер Исnанuя , Порmугалuя, францuя u
Англuя , у Bmopo, на Bcuчku онезu, koumo, без ga mьр­
гуВаm нenocpegcmBeнo с нея , uзnpaщam mам чрез
nocpegнuчecmBomo на gpyгu cmpaнu npouзBegeнu om 0 Амсmерgам през 1572 г.
mях caмume cmoku ..."
8 Опишете граgа. По kakвo се разби­
• Посочете kои от европейсkите gърЖави имат пряkа ра , че основната gейност за Жители­
и kои - kосвена полза от тази kолонизация. те му е морсkата търговия?

О ДВорьm на борсаmа В Амсmер­

gам , XVI В.

• Опишете kak изглеЖgа Амстер­

gамсkата борса. Каkва gейност се
извършва там?

8 ПреgполоЖете kаkви са хората,

нарисувани на kартината.

r.1m.1.ш11„1:i.- ...__________
„ РеВолlоцuяmа на ценumе"

Taka се нарuча рязkоmо noBuwaBaнe

на ценumе om cpegama на XVI В. В
резулmаm на големumе koлuчecmBa
Внасяно злаmо u сребро om ucnaн­
ckume koлoнuu В Aмepuka. Ме:Жgу
1. Обяснеmе ролята на mьргоВuяmа за наmруnВане 1550 u 1600 г. koлuчecmBomo Внесено
на kanumaл. Kak налuчнumе kanumaлu се uзnолзВаm за сребро om 17 500 kг гoguwнo cmaBa

моgернuзuране на npouзBogcmBomo? 270 000 kг. Вносьm на злаmо сьщо се

уВелuчаВа многоkраmно . Чрез guна­
2. Обяснеmе koe nopюkga нeoбxoguмocmma om сьзgаВа­
мuчнаmа mьргоВuя ucnaнckume бла­
неmо на банku. KakBo е значенuеmо на гpagckama ukoнo­
гороgнu меmалu се разnросmраня­
мuka за paзBumuemo на нoBume cmonaнcku оmноwенuя?
Ваm В Hugepлaнgume, umaлuaнckume
З. Onuweme npuчuнume за npeмecmBaнemo на cmonaн­ граgоВе gьр:ЖаВu, Англuя, францuя u
ckuя ценmьр на EBpona. германсkumе земu.

75
 ~ ЕНТЪР НА ПРОМЯНАТА

~УНИВЕРСИТЕТИТЕ
Началото на промяната В мuсленето започва В Италuя u
се осъществява чрез ugeuтe на Ренесанса u хуманизма .
важно място В тозu процес заемат унuВерсuтетuте .
Те се пояВяВат В ЕВропа още през Xll В. kато центро ­
ве за препоgаВане на богослоВuе. До началото на XV В.
наu-много унuВерсuтетu uма В uталuансkuте граgоВе .
Там почтu лuпсВа цензура u ученuте се раgВат на по ­
голяма сВобоgа В uзслеgВанuята cu. Именно В uталuан ­
сkuте унuВерсuтетu нареg с богослоВuето започват ga
се uзучаВат u cBeтcku нayku. това прuВлuча млаgе:Жu о т
останалuте частu на ЕВропа , kouтo прu завръщането cu
1455 г . - отпечатана е Бuблuята от
разпространяват ноВuте знанuя uз роgнuте cu места .
йохан Гутенберг.
През слеgВащuте BekoBe Все повече унuВерсuтетu отва­
1543 г . - Hukoлau Копернuk формулu­ рят Вратu В германсkuте, aBcтpuuckuтe, френсkuте u
ра хелuоцентрuчната сuстема. англuuсkuте земu О.

НОВИЯТ ЧОВЕК
Хуманuстuте се протuВопостаВят на църkоВнuте gог ­
;1 -~~.....•i.Фi8llll~"·ltllllll__~~~~~~~~~- мu, но това съвсем не означава , че се отkазВат о т
Peнecaнc - gухоВно gBuЖeнue, чрез хрuстuянсkата фuлософuя. Дорu напротuВ , ученuето н а

kоето се осъществява прехоgът Хрuстос сuлно Вълнува uнтелеkтуалцuте u тВорцuте на

от CpegнoBekoBueтo kъм НоВото Ренесанса. Голямата промяна обаче е В глеgната точkа .

Време. Възра:Жgа ценностuте на
Антuчността. Започва през
Италuя u проgълЖаВа go XVll
обхваща почтu цяла ЕВропа
хуманизъм - Воgеща ugeя на Рене­
санса, спореg kоято чоВеkът е осъз­
ната u сВобоgна лuчносm, kоято
може ga бъgе съзgател u госпоgар
на собствената cu съgба. Tou може
ga постuгне това чрез образоВанuе,
чepпeuku познанuя от ugeuтe на
антuчнuте аВторu.
инgи8иgуа1шзьм - ugeuнo ученuе, kое­
то насърчава стре!VlеЖа на uнguBuga
kъм постuгането на лuчнu целu, неза­
Вuсuмост u себеутВърЖаВане
Сега чоВеkът е обеkт на Внuманuе наравно с Бог. Хума­
XIV В. В нuстuте тВърgят, че щом Бог е съзgал чоВеkа по cBou
В., kато образ u поgобuе, значu тоо е наgарен с разум u сВобоgа­
та ga опреgеля сам съgбата cu. ПрuтеЖаВа способнос ­
тта ga съзgаВа, но е отговорен за gеuстВuята cu f}.
Спореg тях преg чоВеkа няма забранu ga uзслеgВа свет а
u ga търсu отгоВорu за своето същестВуВане. Tou е мяр ­
kа за Bcuчku неща. това схващане е проgълЖено от ugeu-
тe на инgи8иgуа1шзма. Tou опреgеля отgелната лuчнос т
kато нau-Bucwa ценност. Неuнuте uнтересu стоят наg
тезu на обществото.
Тезu ugeu, маkар u ноВu за епохата, не са непознатu з а
еВропеuцuте. РенесансоВuте мuслuтелu черпят Вgъх­
ноВенuе от антuчнuте аВторu, чuuто съчuненuя ста­
ват популярнu през XIV В. Те gостuгат go Запаgна ЕВро ­
па чрез apaбcku пpeBogu uлu В орuгuнал на гръцku uлu
латuнсku eзuk.

76
УНИВЕРСИТЕТИТЕ В ЕВРОПА: ·

Еразьм Pomepgaмcku (1466 -1536)

Hau-uзBecmнuяm учен хуманuсm. В

cBoume съчuненuя mou nuwe за cuлa­
ma на разума на чоВеkа u за негоВа-
Ба рселон а
1450 mа сВобоgна Воля, чрез koumo може
. . , <;J ga се ocBoбogu om зaBucuмocmma cu
'? Палма
1461 ~ om църkВаmа.
~ ~
'i~ • Намерете още фаkти от живота
~ за Еразьм Ротерgамсkи. Поgберете
--- онези от тях, kоито повлияват за
формирането му kато хуманист.
О Разnросmраненuе на yнuBepcumemume В EBpona

• Поgреgете gанните от kартата в kpaтka таблица по б CьmBopeнuemo на Аgам, xyg .

веkове. Mukeлaнg>keлo Буанароmu , 1510 г.

• Обяснете kakвa тенgенция се набл/оgава при разпрос­ • Опишете kak са изобразени фигури­
транението на университетите. те на Бог и на Аgам.

• Изгответе презентация за Болонсkия университет и я • Поставете ново име на фресkата,

преgставете в kлас. kато черпите иgеи от наученото goтyk.

.J

~ )
!.
/

77

О Процес на kнuгоnечаmане
8 Опишете kakвo правят хората на
изобра>kението. Каkви са отgелните
стьпkи в процеса на kнигопечатане?
0 Печаmнаmа преса на Гуmенберг
8 Опитайте се ga пресметнете ko11-
ko страници могат ga бьgат напеча­
тани с тази преса за еgин gен.
8 Обяснете поюата от вьве>kgане­
то на това изобретение.
78
Антuчното наслеgстВо е преотkрuто, но не е пренесено
буkВално . То е пречупено през Вьзглеguте на хрuстuян­
стВото, за ga послуЖu на сьВременнuте нуЖgu на еВро­
пеОсkото общество.
ХУМАНИЗМЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА
В ЕВРОПА
Благоgаренuе на усuленото сьзgаВане на унuВерсuтетu
uзВьн Италuя ugeuтe на хуманuзма бьрзо се разпростра­
няват uз ЕВропа u прugобuВат Все по-голяма популярност.
Важна роля за това uзuграВат преВеgенuте сьчuненuя на
антuчнuте аВторu , kouтo стават gостьпнu за повече
хора, преguмно cpeg образоВанuте u замоЖнu слоеве на
обществото.
Особено Важна роля за разпространенuето на ноВu ­
те ugeu uзuграВа печатната машuна на йохан Гутен ­
берг (ok. 1397 - 1468) О 0. това uзобретенuе ugBa В
резултат на нарасналото тьрсене на kнuгu през XV В.
Кнuгопечатането uма огромно значенuе за разВuтuето
на еВропеОсkото общество . То осuгуряВа лесен, бьрз u
еВтuн gостьп go знанuя u образоВанuе , с kоето променя
ЖuВота на хората.
НОВАТОРСТВО В НАУКАТА
BekoBe нареg хората ВярВалu , че Земята е центьр на
Вселената. Тазu преgстаВа за небеснuя peg бuла уgоб­
на за цьрkВата u логuчна за ученuте . През 1543 г. пол­
сkuят астроном Hukoлao Копернuk (1473 - 1543) публu­
kуВа своето сьчuненuе „За Въртенето на небеснuте
сферu " u uзцяло преобръща ученuето на цьрkВата. ТоО
gokaзBa, че Всъщност Слънцето е В центьра на Вселе­
ната. Пopagu реВолlоцuоннuя cu хараkтер теорuята на
Копернuk не е прuета от ученuте. ЦьрkВата я намuра
за опасна, защото оспорва неонuя аВторuтет, u kнuга­
та е забранена.
Eguн Bek по-kьсно uталuансkuят учен Галuлео Галuлео
(1564 - 1642) слеg gьлгu наблlоgенuя потВьрЖgаВа Вер­
ността на хелuоцентрuчната теорuя 0 . но цьрkВата го
обявява за epeтuk u го uзпраВя преg сьgа на uнkВuзuцuята.
Галuлео е осьgен на gоЖuВотен gомашен арест, а uзслеg­
Ванuята му са uзгоренu. TBьpgu се, че kогато чуВа прuсь­
gата cu, тоо п~эомьлВяВа: „И Все паk тя се Вьртu!" 0.
Спореg ренесансовите мислители човеkьт е мярkа за
всичkи неща. Науkата започва ga оспорва авторите­
та на цьрkвата. Еgин от ярkите примери за това е
gоkазването на хелиоцентричната теория. За бьрзото
разпространение на новите иgеи голямо значение има
вьве>kgането на kнигопечатането.
 0 Галuлеu geмoнcmpupa с наnра­
Венuя om него meлeckon kak се
Bu>kgam cameлumume на Юnumep
npeg go>ka на Венеция u негоВumе
сьВеmнuцu, 25 аВгусm 1609 г.

Каkто меgицината, таkа и астро­

номията преживяват истинсkи раз­
цвет през Ренесанса.

• Обяснете koe е общото меЖgу

тези науkи.

0 Дuсеkцuя. Начало на моgернаmа

меguцuна

Из „За Вьртенето на небесните сфери", Ниkолай

Коперниk, 1543 г.

„Ako се намерят празнослоВцu, несВеgущu В матема­

тuчесkuте нayku, kouтo ще се опuтат ga осъgят uлu
опр0Вер2аят моето преgпрuятuе, пocoчBauku еgно uлu
gpy20 място В свещеното пuсанuе, то аз няма ga uм
обръщам Внuманuе u ще пренебрегна напълно тakuBa
неразумнu goBogu ..."

• Посочете kakвo очаkва Коперниk слеg публиkува­

нето на своя труg. С kakвo той е влязм в
противоречие?

• Обяснете отношението му kьм неговите kритици.

На kakвo се основава самочувствието му?

ПроВереmе/ ПрuлоЖете наученото

1. ПpegcmaBeme осноВнuте ugeu на хуманuзма u uнgu­

• Опреgелете мястото на сцената
Bugyaлuзмa. Kak унuВерсuтетuте gопрuнасят за раз­
и участниците в нея.
пространенuето uм В ЕВропа?

2. Обяснеmе uзраза „чоВеkът - мярkа на Bcuчku неща". • формулирайте иgеите на Рене­

Omkъge ренесансоВuте мucлumeлu черпят ugeume cu?
3. Посочеmе прuмерu за това kak нaykama оспорва
аВmорuтета на църkВата. KakBa е ролята на kнu2опеча­
mанеmо за разВuтuето u разпространенuеmо на ugeu-
me за НоВuя чоВеk?
санса и хуманизма, kоито повлияват
на развитието на меgицината.
• Потьрсете информация в интер­
нет за постиженията на меgицина­
та през тази епоха.

79
22. КВАРТАЛЪТ НА ФУГЕР

Чрез уменuяmа за оВлаgяВане u прu­ За ga uзпьлнumе пocmaBeнume заgачu, uзBьpwe­

лагане на спецuфuчнu mexнuku на me послеgоВаmелно cлegнume geuнocmu:
ucmopuчeckomo познанuе, koumo
uмame:
О Формулuраumе mема на Вашuя флаер.
А. Onpegeлeme целmа cu.
• ga oпucBame ucmopuчecku сьбumuя,
Б . Посочете kъм kого ще agpecupame Вашuя флаер
• ga оценяВаmе ucmopuчecku
лuчносmu,
u защо .

8 ga пogбupame uнформацuя по зa­

О Планuраumе paбomama u формuраОmе ekun .
gageнu поkазаmелu,
А. HanpaBeme cnucъk с koн k pemнume geOcmBuя .
Bue ще се запознаете със соцuал­
Б . ПрогнозuраОmе cpokoBeme за осъщесmВяВане ­
наmа geuнocm на Яkоб Фугер u ще mо uм.
cьзgageme самосmояmелно флаер за
популярuзuранеmо u kamo прuмер за О Ocuгypeme uнформацuонно geOнocmma cu .
благоmВорumелносm.
А. Разглеgаоmе uзобра>kенuяmа u npoчememe
Bawume заgачu са ga: mekcma за фугер.

• проучumе В uнmepнemu cucmeмa­ Б. Поmърсеmе nоgробна uнформацuя В uнmepнem.

muзupame uнформацuяmа за kBapma-
лa на Фугер; В. Onuшeme u nogpegeme събранumе мamepuaлu .

8 oпuweme негоВаmа ucmopuя u ap-

xumekmypeн план;

8 оценumе пogбygume на Яkоб Фугер

ga го сьзgаgе;

• посочumе kou u kak го oбumaBa

gнес;

• uзгomBume флаер за kBapmaлa на

Фугер kamo прuмер за успешна u по­
лезна соцuална geuнocm.

О Яkоб Фугер u сьпругаmа му Сuбuле , семеен

пopmpem, ok. 1500 г.

80
О Израбоmеmе флаер.
А. Изберете шрuфт, напuшете kратъk uнформа­
цuонен теkст u поставете поgхоgящu uлlocтpa­
цuu. Прuнтuраuте го.

Б . Изработете елеkтронен Варuант.

О Пpegcma8eme проgуkта cu преg kласа.

А. Оценете поgобна соцuална uнuцuaтuBa.

Б . Коментuраuте обществената полза от н ея.

Яkоб Фугер (1459-1525)

Прочут е kато наu-богатuя чоВеk

от епохата на Ренесанса . Тър­
говец , мuнен преgпрuемач u бан­
kер. ПърВuят, чuето богатство е
сеgемцuфрена сума. Забогатява от
търгоВuя със сребро u меg . Купува
графство Кuрхберг u става граф.
дава kpeguтu на папu, uмператорu
u kрале. СъзgаВа ме>kgунароgна бан­
kоВа мре>kа , BъBe>kga пръВ gВоuното
счетоВоgстВо u гоguшнuя баланс .
Фuнансuра шВеuцарсkата гВарguя
на Ватukана u uзбора на uмператор
Карл V. дава парu за строежа на
църkВата „СВ . Петър" В Рuм срещу
50% от пpuxoguтe на Ватukана
от uнgулгенцuu. През 1521 г. gаря­
Ва на ну:>kgаещuте се гpa:>kgaнu на
Аугсбург >kuлuщен kВартал . Тоо
същестВуВа u go gнес, kато се
фuнансuра от фонgацuя, съзgаgена
с негоВu парu. Нарuча се фугераu
uлu kВарталът на фугер. Еgна от
мно:>kестВото забеле:>kuтелностu ,
запазuла се от Времето на постро-
. яВането му, са негоВuте портu.
Те u gнес се затварят е>kеgнеВно
точно В 22 ч. Вечерта . Няkога В
еgна от kъщuте е фунkцuонuрало
учuлuще, а В gруга - лечебнuца с
места за шест болнu. КВарталът
на фугер е наu-старuят соцuален
f) К8арmальm на фугер, сь8ременен uзглеg u мakem kомплеkс В света.

81
 ИАНЕВИЕТО НА ЕВРОПЕЕЦА
1 в.

БИТЪТ В СЕЛОТО И ГРААА

МнозuнстВото от населенuето В ЕВропа u слеg началото
KakBu промени настьпВат ВьВ на НоВото Време проgъл>kаВа ga >kuBee В села. EgBa В сре ­
BcekugнeBuemo на европееца през gата на XIX В., u то само В Англuя , граgсkото населенuе
XV-XV/18.? започва ga наggеляВа. Разgеленu на зaBucuмu u сВобоg ­
нu, kakтo през CpegнoBekoBueтo, селянuте обработВаm
Ba>kнu gamu

1-
земята, отгле>kgат >kuBomнu, занuмаВат се с лозарство ,
пчеларство u няkоu помощнu занаятu. Деняm uм започва
XVI 6. - поява на ноВu kултурu В ЕВро­
па kато kартофu, gоматu, цареВuца
с uзгреВа на слънцето u често заВършВа със залеза 0.
Работата нukога не сВършВа , а резултатът от усърgнuя
' 1 li§ЩЩ.___________ uм труg зaBucu от kапрuзuте на прuроgата . Често гu
товарят с разлuчнu gъp>kaBнu поВuнностu kато строеж
kралсkи gBop - общо наuменоВанuе
на nътuща, мостове , gBopцu , gopu граgоВе. Домъm тра­
на Bcuчku apucтokpaтu, kouтo >kuВе­
guцuонно е малъk. Състоu се обukноВено от еgна стая
ят В gВореца заеgно с Влаgетеля u
с огнuще. ОбзаВе>kgането му е сkромно - gърВен ckpuн ,
му слу>kат
маса, легло. Hяkou селянu проgъл>kаВат ga спят на поg а
Върху слама.

Поло>kенuето В гpagoBeme е по-разлuчно. Жuтелuте u м

kakтo през CpegнoBekoBueтo се занuмаВат със зана­
ятu u търгоВuя, но с разВuтuето на стоkоВо-парuчнuт е
отношенuя се утВър>kgаВа u банkерстВото. Появява се
манuфаkтурата. Hяkou преgпрuемачu забогатяват мно ­
го. Труgът u о>kuВленuето по гpagckuтe площаgu , улuцu u
пазарu са целоgнеВнu, но за разлukа от селото успехъ т
зaBucu от преgпрuемчuВостта. С гоguнuте Все повеч е
се променя манталuтетъm u нараства самочуВстВuеm о
на гpagckuтe >kuтeлu. ДърВенuте gомоВе са заменен u
с kаменнu u тухленu 0 . Те проgъл>kаВат ga растат на
Вuсочuна, kато на партера се помещава работuлнuца­
та , магазuнът uлu банkата. ПърВuят етаж е >kuлuщe на
стопанuна, а послеgнuят се oбumaBa от работнuцuте.
Стаuте на осноВнuя етаж са прехоgнu u са Все по-богат о
обзаВеgенu с kpacuBu gърВенu мебелu u заВесu О. Стени ­
те се gekopupaт с тапетu. ЗабаВленuята на замогна­
лuте се бyp>l<G>a започват ga се gоблu>kаВат go тез u
на арuстоkратuте.
О Пopmpem на Д>kо6анu Арнол­
фuнu u сьпругаmа му, xyg. Ян Ван
ЖИВОТЪТ НААРИСТОКРАТИТЕ
Euk, 1435 г.
Арuстоkратuте uмат разлuчен начuн · на >kuBoт. Tpygъ m
не прuсъстВа В е>kеgнеВнuте uм занuманuя. С утВър>kgа­
• Kak изглеЖgа gом:ьт на еgин
Ването на абсолlотuзма става пpakтuka Bcuчku
ga uckam
тьргоВец? Кои елементи поkазВат
богатство и самочуВстВие?
ga са В наu-блuзkото обkръ>kенuе на Влаgетеля u ga

82
 0 Ceлcku mанц, xyg. Пumep Брьо­
гел Cmapuя, 1567 - 1568 г.

• Опишете kak се забавл.яват сел.я­

ните. Kak изгл.еЖgат gомовете им?
Каkво е обл.еkл.ото им?

@ ДВорецьm Bepcau
8 Посочете kak се Живее в kрал.сkия gвор. Каkви
ел.ементи на л.уkса отkривате на изображението?

0 Аугсбург, Konue на „Зuмаmа", xyg.

Xauнpux йогmер Млаguя, 1550 г.

• Опишете граgсkия пл.ощаg на нем- t 1

сkия граg Аугсбург.

• Каkво правят хората и kak са обл.е­

чени те?

~ Дуел
8 ПреgполоЖете kъм kои съсл.овия
8 С kakвo оръжие се провеЖgа gуел.ът? Защо има набл.Jо­ принаgл.еЖат и аргументирайте мне­

gател.и? Проучете рол.ята им. нието си.

8 Преценете от koe съсл.овие са участниците в него • Сравнете живота в граgа и в

cnopeg тяхното обл.еkл.о. сел.ото.

83

0 Селяни на маса, xyg. Дuего
Веласkес, 1620 г.
• Опишете вечерята на еgно ce11-
cko семейство през XVll в. Кое е
новото на масата?
;1
О Молuер на масаmа на Луu XIV
ВьВ ВерсаО, xyg. Жан Oгlocm Домu­
нuk Енгьр
• Опишете kak се храни kра11ят и
kой е сътрапезниkът му. Каkво има
на масата?
• Каkви са остана11ите персонажи и
kakвo правят в стаята?
• Посочете при11иkите и раз11иkите
меЖgу начина на хранене на обиkно­
вените хора и на kра11я.
84
търсят благоразполоЖенuето му. Затова те напусkат
замьцuте cu u остават В столuцата. ЖuВотьт на kра11 -
сkия gвор е прuятен. Paзxogku uз gBopцoBume гpaguнu ,
балове, мackapagu, театралнu преgстаВленuя, музukалн u
Вечерu u лов са част от еЖеgнеВuето. ДВорцuте стават
Все по-големu u kpacuBu. Залu с Bucoku таВанu с npekpac-
нu орнаментu u фpecku, сьс стенu, пokpuтu с kapтuнu ,
осВетенu през gеня чрез множество прозорцu, а Вече р
- от сВетлuната на xuляgu сВещu В златнu сВещнuцu
@. Meku kuлuмu , ckьnu мебелu u заВесu , огромнu оглеgа­
ла праВят ЖuВота В gВорцuте Желан u прuятен. С uзuc ­
kaнuтe cu манuерu u френсkuя eзuk , на kouтo общуВат ,
арuстоkратuте се разгранuчаВат от gругuте сьслоВu я .
От XVI В . те са обсебенu от нова опасна моgа - gуелuт е ,
kouтo заместват puцapckuтe турнuрu . Xuляgu загuВат ,
зaщuтaBauku таkа честта cu 0.
ХРАНАТА
И храната uма сВоuте сьслоВнu особеностu . Прu селя нu ­
те преоблаgаВа хлябът , прu арuстоkрацuята - месот о
0 О. От XVI В. постепенно започват ga се употребява т
gонесенuте от Aмepuka kартофu , цареВuца , gоматu. О т
uзтоk наВлuзат орuзьт , прасkоВuте, kaucuuтe , kафет о .
През XVll В. В граgоВете се пояВяВат kафенета. В gВор ­
цuте ястuята стават Все по-uзтьнченu , а серВuранет о
uм се преВрьща В рuтуал. От XVI В. масово започва ga с е
употребява льЖuцата , а от XVll В . - u Вuлuцата. Хранат а
става по-разнообразна. Променя се начuньт на прuго т ­
Вянето u. Aмepukaнckuтe kултурu намаляват значuтел­
но глаgнuте пepuogu.
ХИГИЕНАТА
Лuпсата на BogoпpoBog u kаналuзацuя gopu В граgоВет е
обяснява не само неgостuга на Boga, но u uзkлlочuтел­
но лошата хuгuена на хората от тазu епоха. Естес т ­
вено , за тоалетнu u банu В gомоВете не може ga става
u gума. Нощнuте гърнета се uзсuпВат през прозорцuт е
на улuцuте. Вьшku u бьлхu uма gopu В gВорцuте. През
XVI В. uзчезВат u послеgнuте общестВенu банu, защот о
цьрkВата гu заkлеuмяВа kато заплаха за морала. Чум а­
та сьзgаВа gопьлнuтелно страх от Воgата , за kоято с е
тВьрgu , че разнася заразата. ИзмuВането на тялото с е
заменя с бяло 0ельо, kоето се пере често, u с парфlомu , с
kouтo се npukpuBa лошата мuрuзма.
През XV - XVll в. постепенно настъпват промени вьв
всеkиgневието на европееца . Те имат своите особенос­
ти при раз11ичните социални групи. Най-ограничени са
при се11яните и най-сериозни - при аристоkрацията. Хра ­
ната се разнообразява, а хигиената запаgа.
ApxuBume го8орят ...

М енlото на занаятчuята
Из Уkаз на Саkсонсkия херцог, 1482 г.

„( ...) занаяmчuuте трябва ga nолучаВат за обеgната u

Вечерната cu mpaneзa (...) cyna, gBe меснu, еgно зелен­
чу kоВо ;
ako е nетьk uлu nостен gен - cyna, nрясна uлu
солена рuба, gBe зеленчуkоВu. („ .) освен · това хляб -
сутрuн u Вечер."

• С kakвo се хранят граgсkите Жители преgи отkрива­

нето на Новия свят? Разнообразна ли е храната им?

• Обяснете защо начиньт на хранене е регламенти­

ран в уkаз.

Кафето - новата нanuтka на XVll В.

Из „Струkтурите на ВсеkиgнеВието", фернан Бро­
gел, 1967 г.

,,П рез1669 г. турсkuят npaтeнuk Сlолеuман Мустафа

Paka - gьрзьk , но галантен мьЖ, устроuВа големu npu-
e мu u nреgлага на napu>kkuтe cu гости kафе. (... ) Каkто
чаят , то е nреgстаВено kато чуgесно леkарстВо. („ .)
Мu сuята nponaga, но kафето npeycnяBa . През nocлegнu­
me гoguнu на XVll В. се nояВяВат амбулантнu тьргоВцu
- арменцu, облеченu В тypcku oge>kgu u с чалмu, kouтo
н осят oтnpege cu табла u kaфeнuk, заnален мангал u 0 сватбата мe>kgy Луu XIV u
ч ашu." Марuя Тереза, 1660 г.

• Отkьgе иgва в Европа моgата ga се пие kафе? • Каkьв момент от gвете сватби са
отразили хуgоЖниците на изображе­
• Kak се преgставя то в началото? А kak се разпрос­ ние 0 и 0 ?Защо?
транява? Защо?

• ПреgполоЖете kаkви са причините тази непозна­

та за европееца напитkа ga стане бьрзо толkова
п опулярна.

Про8ереmе/Прuло>kете наученоmо

1. Обяснете kakBu nроменu настьnВат ВьВ BcekugнeBu­

emo на еВроnееца nрез XVI - XVll В. u kakBu са npuчuнu­
me за тях.
2. KakBu са разлukuте В бuта на разлuчнuте npocлouku
от обществото?
({!) Плащане на gаньцu, xyg. Пuтер
3. Проучете зapagu kakBo се обяВяВалu gуелuте u kak
Брьогел Млаguя, 1615 г.
са заВьршВалu. Oтkpuuтe kou голям pycku nоет загuВа
npu gуел u uзготВете nрезентацuя за него. Коментu­ • Опишете хората, kоито плащат
раuте я сьс сученuцuте cu. gаньци. Каkви са те?

85

• ПРЕХОДЪТ КЪМ НОВАТА ЕПОХА
ое е новото В Ренесанса?
XIV - XV В. - Ранен ренесанс
ПьрВumе gBe gecemuлemuя на XVI В .
- Зрял (Bucok) ренесанс ·
XVI В. - Късен ренесанс u прехоg kъм
бароk
~~~_.•i.Фi81111~"мlillll--~~~~~~~~~
центра11на (11инейна) nepcnekmuBa -
uзkустВото начuн, по kouтo преg­
мет uлu kомпозuцuя от преgметu се
uзобразяВа gВуuзмерно таkа, че
се съзgаgе uлlозuя за трuuзмерност
на пространството. Счuта се, че е
отkрuта от Фuлuпо Брунелесku , но
Ва>kна роля за налагането uВ
тВото uзuграВа Леонарgо ga
Мануел Хрuзолор (ok. 1355-1415)
Прочуrтi гръцku фuлософ хуманuст,
uзпратен през 1393 г. от Buзaнтuuc­
kuя uмператор Мануuл 11 Палеолог
угоВорu помощ срещу османцuте.
Посрещнат Възтор>kено ВъВ Флорен­
цuя. Поkанен за професор по гръцku
eзuk В унuВерсuтета. PъkoBogu kaтeg­
pa go 1400 г. ПpeBe>kga Платон, а уче­
нuцuте му са cpeg нau-Bugнuтe geuцu
на uталuансkuя хуманuзъм.
86
СЪТВЕВРОПА
Началото на НоВото Време е свързано с gBe големu съб u ­
тuя - Beлukuтe географсku отkрuтuя u Реформацuят а .
Още през XIV В. , на прехоgа мe>kgy CpegнoBekoBueтo u
новата епоха , В Италuя започва голямо kултурно o>kuBлe ­
нue , kоето променя разВuтuето на eBpoпeuckuтe нapog u .
Италuансkuят поет франчесkо Петрарkа (1304 - 1374)
пръВ го нарuча „Възра>kgане на kлacukaтa", gaBauku м у
опреgеленuето , с kоето го назоваваме u gнес - Ренесан с .
РОДИНАТА НА РЕНЕСАНСА
Няkолkо са прu ч uнuте Ренесансъ т ga з апочне uменно В
Италuя О. Благоgаренuе на kръстопътното cu поло>kе ­
В
нuе тя се утВър>kgаВа през Среgнuте BekoBe kато uko-
нoмuчecku център на Среguземноморuето. В големuт е
граgоВе Флоренцuя , Венецuя , Мuлано , Генуа процъфтяват
ga
занаятuте , търгоВuята u банkерстВото. Те се осВобо>k­
gаВат от Властта на kнязете u утВър>kgаВат своет о
самоупраВленuе . Жuтелuте uм се замогват u тях нот о
самочуВстВuе нараства. Те счuтат себе cu за наслеgн u ­
uзkус­
цu на антuчната kултура. Tyk тя се чуВстВа наu-сuлно В
Вuнчu
цяла ЕВропа зapagu многоброuнuте оцелелu паметнuцu
от puмcko Време , kakBuтo uма В Италuя. За ga gемонс ­
трuрат своето богатство u незаВuсuмост , >kuтелuт е
на uталuансkuте граgоВе фuнансuрат построяването н а
Велukолепнu cгpagu за сеgалuща на гpagckuтe упраВu , а
площаguте преg тях уkрасяВат с kpacuBu статуu. Hяko u
uзguгналu се могъщu фамuлuu kато Meguчu ВъВ Флоре н ­
цuя започват щеgро ga поkроВuтелстВат тВорцuте н а
лuтературата u uзkустВото f).
За kултурното Възра>kgане на Италuя gопрuнася u осма н ­
сkото заВоеВанuе на Балkанuте през XIV - XV В. Италu ­
ансkuте граgоВе , наu-Вече Флоренцuя u Венецuя , става т
убе>kuще на много бягащu от Вuзантuя kнu>koBнuцu. Те
gонасят със себе cu ценнu pъkoпucu на антuчнu u Buзaн ­
тuucku аВторu. Taka е преотkрuто u гръkо-рuмсkот о
ga kнu>koBнo наслеgстВо, а kултурнuят център на ЕВропа се
пренася В Италuя.
БОЖЕСТВЕНАТА ФАОРЕНЦИЯ
Промяната започва ВъВ Флоренцuя - наu-многолlоgната
u стопансku разВuта републukа В Централна Италuя .
Именно туk В началото на XIV В. Данте Aлuгuepu пuше н а
uтaлuaнcku eзuk поемата „Бо>kестВена koмeguя", В kоят о
 б ДaBug, сkл. Донаmело, ok.
1425 -1430 г., бронз, Buc. 158 см

Първата свобоgно стояща гола

статуя в естествен размер и пър­
вата голяма бронзова сkулптура
слеg Античността. Поръчана от
Козимо ge Меgичи за граgината му.

8 ДaBug, сkл. Mukeлaнg>keлo, 1501 -

1504 г., мрамор, Buc. 434 см

Слеg направата си е поставена в

центъра на граgа npeg gвореца на
Меgичите.

• Кое е общото и различното меЖgу

gвете статуи? Сравнете ги със ста­
туите от епохата на Античността.

• Информирайте се kой е давиg

и потърсете символиkата на този
образ.

Козuмо Meguчu (1389-1464),

Портрет от Д:Жаkопо Понтормо

Основател на guнастuята Megu-

чu ВъВ Флоренция. Сuн на банkер.
ПоkроВuтел на peguцa тВорцu kато
Донатело, Фuлuпо Лuпu u gp. По ,I
негово наре:Жgане ВъВ Флорентuн­
сkuя унuВерсuтет започва ga се
uзучаВа гръцku eзuk u се правят
О Разnросmраненuе на Ренесанса В EBpona пpeBogu на латuнсku. През 1444
г. основава първата обществена
• Къgе е центърът на ренесансовото изkуство? В kakвa
бuблuотеkа „Сан Mapko", а през
посоkа се разпространява и в kои gърЖави?
1459 г. - u ПлатоноВа akageмuя. В
нея Козuмо прuВлuча гръцku ученu,
• В kои европейсkи територии Ренесансът изобщо не
преселuлu се В Италuя слеg пре­
намира почва? Защо?
вземането на Константuнопол от
• Каkво обозначава синята стрелkа на kартата? османцuте.

87
 Вnлuта лuчнu npe>kuBяBaнuя. Сnособността му ga обрuсу­
Ва nълноkръВно сВоuте героu, е npegBecтнuk на голяма­
та nромяна В uзkустВото.

Прехоgът от среgноВеkоВното kъм ренесансовото uзkус ­

тВо npaBu Д>kото, чuuто kолорuтнu фpecku незаВuсuмо
от бuблеuсkuте clo>keтu от началото XIV В. uмат чоВеш ­
kо звучене. НоВuят nogxog е разВuт u обогатен от Маза­
чо (1401 - 1428). ЖuВоnuсецът Мазачо, сkулnторът Дона­
1
Леонарgо ga Вuнчu
тело (1386 - 1466) u архuтеkтът Брунелесku (1377 -1446)

.1 са „бащuте на Ренесанса". Наu-uзтъkнатuят флорентuн ­

Xygo>kнuk, uн>kенер uзобретател u
сku xygo>kнuk е ВgъхноВенuят от kласuчесkата мuтоло­
учен. Известен е главно с шеgьоВ­
гuя Ботuчелu (1445 - 1510).
рuте cu „Мона /\uза" u „Таuната
Вечеря". По-малkо nоnулярнu са uзоб­
1 '
С Флоренцuя са сВързанu uмената на /\еонарgо ga Вuнчu
ретенuята му, uзnpeBapuлu Време­
(1452 -1519) u Mukeлaнg>keлo Буонаротu (1475 -1564). Tyk
то cu u останалu на хартuя.
Cpeg
1 /\еонарgо заnочВа сВоя шеgьоВър „Мона /\uза" 0 . а Muke-
тях са guхателен аnарат за nog-
лaнg>keлo оставя сkулnтурата cu ДaBug , сuмВолuзuраща
Bogнo nотаnяне, nogBogнuцa, танk u
Флорентuнсkата penyблuka О.
1 1

gopu летателна машuна. ЗанuмаВа

се gълго u с анатомuчнu uзслеgВа­ РЕНЕСАНСОВИТЕ ИДЕИ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ
нuя, чuuто резултатu са gостuгна­ Паnuте също заnочВат ga Възлагат nopъчku на големuт е
лu go нас В 228 гpu>kлuBo uзnucaнu u тВорцu no уkрасата на Ватukана О. В Рuм Mukeлaнg>ke ­
uзpucyBaнu странuцu. лo uзBauBa npekpacнuтe cu ckyлnтypu ,,Пuета" u „Mouceu".
Доkато тоо pucyBa Cukcтuнckaтa kaneлa, >kuBonuceцът
Рафаело (1483 -1520) uзnucBa залuте на Ватukана, а архu ­
теkтът Браманте (1444 -1514) работu наg църkВата „СВ .
Петър" О. ТВоренuята uм са зенuтът на Ренесанса.

И gpyгu uтaлuaнcku граgоВе стават центрове на рене ­

сансовото uзkустВо. В Мuлано gълго работu /\еонарgо ga
Вuнчu, а ВъВ Венецuя nokaзBa gароВанuето cu Велukолеn ­
нuят nортретuст Тuцuан (1490 - 1576).

Много от ренесансоВuте тВорцu са Всестранно наgаре ­

нu лuчностu 0 . Те
uзслеgВат чоВеkа u го nреgстаВят с
npaBuлнu nponopцuu, улоВенu uнguBugyaлнu чертu,
gBu>ke-
нuя u чуВстВа. Пеuза>kът намuра wupoko npuлo>keнue, а
чрез централната nepcnekтuBa uзобра>kенuята gобuВат
gълбочuна. Поgобно на антuчната архuтеkтура сграgu ­
те се отлuчаВат с nростота, съразмерност u сuмет ­
рuчност, с kynoлu u koлoнagu.

От Италuя ренесансоВuте ugeu се nренасят на сеВер,

kъgето също работят големu xygo>kнuцu kато Албрехт
Дlорер В Германuя u Ян Ван Euk В Hugepлaнguтe.

През XV и XV/ В. В ЕВропа работят та11антлиВи тВорци,

kоито съзgаВат Велиkолепни хуgоЖестВени произВеgе­
ния. С гения си и търсещия си хуманистичен gyx те прев­
0 Cukcmuнckama маgона, xyg. Рафа­ ръщат Ренесанса В еgин от най-Вълнуващите периоgи В
ело Санцuо, ok. 1512 г. историята на цивилизацията.

88
~ pxuBume гоВоряm„.
1 ~hJ d41 сепЬ-о o.lh 6-е bo-at:l4
f 4

Ln~.-:z~enl'e

А.~ detkzued1tfaaUo~ fl"lrcc/u.B.G.D.L

1 F. Сt..Н..1.К. f 1.·п.и„ par~4
0 Чepme>k om „За >ku8onucma", xyg. Леон Бamucma
Алберmu, 1435 г.
Из „За ЖиВописта", Аеон Батиста Алберти, 1435 г.
1
,,Пъ рВо чертая праВоъгълнuk (...) После Вътре( ...) поста-
вям точkа, kъgето ще попаgне среgнuят лъч (...). Тя не 11
трябва ga бъgе много пo-Bucoko от основната лuнuя на
чоВе kа , kогото ще нарuсуВам там, таkа че зрuтелят
0 Мона Лuза, xyg. Леонарgо ga Вuнчu,
ok. 1503-1505 г., масло, gьрВо,
u неща та ga бъgат на еgно нuВо. После чертая праВu
77 х 53,5 см
лuнuu от среgната точkа kъм gеленuята, kouтo Вече
съм отбелязал Върху основната лuнuя. Тезu лuнuu ще • Посочете kои бел.ези на ренесансово­
поkа:Жат kak Всяkа напречна Велuчuна мо:Же ga се про­ то изkуство отkривате в gвете kарти­
мен u от преguшната почтu go безkраuност ..." ни 0 и 0.
• Каkьв принцип на рисуване се описва в теkста? Каk­
во се постига чрез него?

• Потьрсете в интернет повече информация за

Ал.берти и презентирайте преg kл.аса.
м ;.1.ы:1 ш.
11 ________________
„А тuнсkата шkола" на Рафаел (В:Ж. с. 20) uзобразяВа
gреВнuте фuлософu, на няkоu от kouтo тоu пpugaBa
че ртuте на cBou прочутu съВременнuцu. ЛяВата цен­
трална фuгура на Платон Всъщност е на Леонарgо ga
Вu нчu. Сеgналuят на преgен план Хераkлuт е В образа
н а Мukеланg:Жело, наВеgенuят с пергел В ръkа Apxuмeg
е Браманте, а наu-Вgясно - самuят Рафаел kато Апе­
О Бaзuлukama „C8emu Пеmьр",
лес. Нещо повече, на фpeckama прuсъстВа u русоkоса­
Bamukaн, Рuм
та лlобuма на xygo:Жнuka Маргарuта В образа на обле­
чената с бяла gpexa Хuпатuя. Строител.ството uзапочва през
1506 и заВьршва през 1626 г. Архитеk­
ПроВереmе/Прuло:Жеmе наученото ·
ти и рьkовоgител.и на строежа uса
1. С kakBo ренесансовото uзkустВо се отлuчаВа от посл.еgовател.но Донато Браманте,
uзkустВото на CpegнoBekoBueтo? Рафаел.о Санцио, Миkел.анg>kел.о
Буонароти и джовани Лоренцо
2. Cucmeмamuзupaume прuчuнuте за появата на Рене­
Бернини.
санса В Италuя u негоВumе центрове В трuте му етапа.

3. Намерете uнформацuя В бuблuomekama uлu В uнтернет • Посочете по kakвo се разпознава,

за Санgро Ботuчелu, Д:ЖоВанu Лоренцо Бернuнu uлu Тuцuан че тази сграgа е образец на рене­
по Ваш uзбор u я преgстаВете преg съученuцuте cu. сансовата архитеkтура.

89
25. СРАВНЯВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА
ИЗКУСТВОТО ОТ РАЗЛИЧНИ ЕПОХИ
Целmа на moзu ypok е ga omkpueme КАКдАСРАВНЯВАТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА
ноВоmо В проuзВеgенuяmа на рене­ ИЗКУСТВОТО ОТ РАЗЛИЧНИ ЕПОХИ?
сансоВumе mBopцu, kamo cpaBнume
kapmuнa om епохаmа на Ренесанса О Опuшеmе gemauлume на gBeme kapmuнu.
с kapmuнa, сьзgаgена през Cpegнo­
BekoBнama епоха. РенесансоВumе 8 Обьрнете Внuманuе uзгле>kgат лu реалuстuчно

xygo>kнuцu uзползВаm mexнuku, раз­ персонюkuте , преgметuте , прuроgата.

лuчнu om cpegнoBekoBнume uм преg­

8 КаkьВ е строеЖ:ьт на Всяkа kартuна - преgен
шесmВенuцu.
план, центьр, заgен план , Врьзkа меЖ:gу тях?
Изпьлненuеmо на пocmaBeнume за­
8 Kak са uзобразенu фuгурuте (поз а , Жестове ,
gачu ще разВuе Baшume уменuя ga:
мuмuka , облеkло)?
• разпознаВаmе u oпucBame
xygo>kecmBeнu проuзВеgенuя;
О ИзслеgВаumе u cucmeмamuзupaume общоmо u
разлuчноmо.

8 сВьрзВаmе mBopцu с mexнu

8 Обяснете kou u kakBu са uзобразенuте лuчност u .
проuзВеgенuя;

8 Oтkpuuтe u опuшете пpuлukuтe u разлukuте

8 разпознаВаmе xygo>kecmBeнu
меЖ:gу gВете uзобраЖ:енuя.
cmuлoBe;

8 Посочете kakBu uзобразuтелнu метоgu е uзполз­

8 сраВняВаmе u оценяВаmе
Вал хуgоЖ:нukьт. Опреgелете хуgоЖ:естВенuя стuл 1
uзобра>kенuя;
епохата , В kоято са сьзgаgенu.

8 cucmeмamuзupame пpuлuku u
paзлuku;
О СраВнеmе u paзmьлkyBaume общоmо uм посланuе.
8 KakBo е общото , kоето uckaт ga Внушат
8 сьсmаВяmе kpamьk пuсмен
хуgоЖ:нuцuте?
mekcm.
8 Обяснете разлukuте мe>kgy gВете kapтuнu.
Прuпомнеmе cu!
КАКдАСРАВНЯВАТЕ КАРТИНИ, ЩЕ СЕ
Kapmuнume са Bug ucmopuчecku
НАУЧИТЕ, КАТО ИЗПЪЛНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛ
uзmочнuцu. Те носяm uнформацuя
НО ЗАдАЧИТЕ.
за aBmopa u Времеmо, В koemo са
сьзgаgенu , за
u
xopama,
облеkлоmо uм, оmношенuяmа
goмoBeme
О СраВнеmе gВете тематuчно egнakBu uзобра>kенuя
О u fj, kато слеgВате посоченuте работнu стьпku.
поме>kgу uм, за koнkpemнu сьбumuя,
за ucmopuчecku лuчносmu u gp. Опuсанuе на среgноВеkоВнuя сmенопuс

ПьрВuят стенопuс преgстаВя бuблеuсkа сцена на

послеgната Вечеря на Хрuстос с негоВuте ученuцu ,
kогато тоu uм сьобщаВа за преgателстВото на
eguн от тях. В центьра на kомпозuцuята е боkаль т
с рuба (таuнuят сuмВол на хрuстuянстВото). На
преgен план са Хрuстос u Петьр, а на заgен план
заg масата са останалuте апостолu .

90
 С поgреЖgането на фuгурuте на gВанаgесетте
апостолu пльтно eguн заg gруг ВьВ формата на
gьга хуgоЖнuцuте през CpegнoBekoBueтo постu­
гат усещане за пространственост. Тuпuчен еле­
мент е uзобразяВането на глаВuте на egнakBa
Вuсочuна. Bcuчku uмат ореолu с uзkлlоченuе на
eguн - преgателят Юgа. Tou е uзобразен отgясно
на масата с нож В рьkа , насочен kьм Исус. Taka се
поgчертаВа преgателстВото. Хрuстос е нарuсу­
Ван В леВuя kpau на масата u се отлuчаВа по сВоя
рьст u голям ореол с разпятuе. Позuте на Bcuчku
са застuналu, лuцата са безuзразнu. О Tauнama Вечеря, cmeнonuc om
Боянсkаmа цьрkВа, 1259 г.
Onucaнue на ренесансоВаmа mВорба

Стенопuсьт uзобразяВа сьщата бuблеuсkа сце -

на . ДеuстВuето се разВuВа В стая, напомняща на
puмcku gом, kоето сьотВетстВа на Времето на
сьбuтuето. В центьра е нарuсуВан Хрuстос. Bcuч­
ku лuнuu от четuрuте kpauщa на kомпозuцuята
Воgят kьм еgна централна точkа Вьрху челото му.
Taka се сьзgаВа усещане за пространственост u
gьлбочuна. С gВете cu рьце Исус сочu хляба u Вuно­
то на масата (сuмВолu на тялото u kрьВта му).
През рамkата на Вратата заg него струu сВетлu­
на, kоято напоgобяВа ореол .

• СраВнеmе самостоятелно слеgВащuте

тuчно egнakBu uзобраЖенuя ~ u О. kато ползвате
работнuте стьпku u моgела . Сuстематuзuраuте
В таблuца с gBe kолонu пpuлukuтe u разлukuте .
Помогнете cu сьс схемата:
gBe тема­ t) Tauнama Вечеря, cmeнonuc om
манасmuра „Санmа Марuя
Грацuе" В Мuлано,
Вuнчu, XV В.
xyg.
ge ла
Леонарgо
-
ga

СРЕДНОВЕКОВИЕ РЕНЕСАНС

c m uлuзupaнu чepmu на лuцеmо - nopmpemu с uнguBugyaлuзupaнu

чepmu

услоВносm на Жеста - анаmомuчна праВgопоgобносm

мucmuчнocm - реалuзьм

лuпса на обем - сuлно обемнu uзобраЖенuя

условно uзобразяВане на - оkолнаmа cpega, uзkазана чрез

~ СВ. Богороguца с Млаgенеца, cme-
оkолнаmа cpega cpegcmBama на nepcnekmuBama нonuc om Боянсkаmа цьрkВа, 1259 г.
бuблeucku meмu мumологuчнu u бuблeucku meмu
-
О Маgона Лuma, xyg. Леонарgо ga
Вuнчu, XV В.

91
26. КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА...
НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ (XVI - XVII В.)

ДЪРЖАВНОСТ И ПОЛИТИКИ ОБЩЕСТВО И ИДЕИ

• Beлukuтe географсku отkрuтuя разwuря­ 8 През епохата на Реформацuята се сьзgаВа

Ват познанuята на моgернuте еВропеuцu за протестантсkото ученuе, но чрез kонтра­
света. реформацuята kатолuчесkата цьрkВа Врьща
част от Влuянuето cu.
8 СьзgаВането на koлoнuu В Aмepuka, Aфpu­
ka u Азuя осuгуряВа на ЕВропа Воgеща роля В 8 Воgят се релuгuознu Bouнu меЖgу kатолu­
тогаВаwнuя сВят. цu u протестантu В Германuя, Англuя,
Hugepлaнguuтe u францuя.
8 На eBpoпeuckuя kонтuнент се разВuВат
разлuчнu моgелu на упраВленuе: 8 Иkономukата се променя - натрупва се
kапuтал, разВuВа се банkоВата сuстема, от
- В Англuя - парламентарна монархuя; kолонuuте kьм ЕВропа прuстuгат значuтелнu
богатства .
- ВьВ францuя - абсолlотна монархuя;
8 Наu - значuмото uнтелеkтуално яВленuе е
- В Русuя - caмogьp>kaBue;
хуманuзмьm, отkрuто е kнuгопечатането.
- В Османсkата uмперuя - теоkрацuя.
8 ЖuВотът на обukноВенuте хора остава
• Балkансkuте нapogu неgоВолстВат от сВързан със земята, но В граgоВете се пояВя ­
Ват преgпрuемчuВu търгоВцu u занаятчuu .
налаганата от османцuте guckpuмuнaцuя u
органuзuрат peguцa Вьстанuя.
ОБЯСНЕТЕ, ПОСОЧЕТЕ, ПОТЪРСЕТЕ ...

ОБЯСНЕТЕ, СРАВНЕТЕ, ПОСОЧЕТЕ ... О Обяснете защо започва Реформацuята u kakBu

О Обяснете значенuето на Beлukuтe географ­ са послеguцuте от нея. А Контрареформацuята?

сku отkрuтuя u на еВропеuсkата kолонuзацuя. 8 Посочете kou са чертите на новата

8 Сравнете четuрuте моgела на упраВленuе eBpoпeucka ukoнoмuka .

по слеgнuте поkазателu: 8 Потърсете uнформацuя за А. Везалuо, й .

Кеплер, ДЖ. Бруно u У. XapBu. Запuwете научено­
- роля на Влаgетеля;
то за тях В таблuца с gBe kолонu: Къgе u kога е
роля на преgстаВuтелнuте uнстuтуцuu; ЖuВял u kakBu отkрuтuя е напраВuл.

- значенuе на релuгuята;
КУЛТУРА
- отноwенuе на gьр>kаВата kьм
8 В Италuя започва Ренесансът - ВъзраЖgане
населенuето.
на kултурнuте тpaguцuu на Антuчността.
8 Посочете прuчuнuте за честите Вьстанuя 8 РазВuВат се ноВu похВатu В областта на
на балkансkuте нapogu протuВ Османсkата
сkулптурата, ЖuВопuста u архuтеkтурата.
uмперuя.

ОПИШЕТЕ, ОБЯСНЕТЕ, ПОТЪРСЕТЕ ...

О Опuwете сьщността на яВленuето

Ренесанс. Защо е наречен таkа?

8 Обяснете защо Ренесансьт започва В Италuя?

8 Потьрсете повече uнформацuя за
пuсателuте от епохата на Ренесанса: Мuгел
ge СерВантес, Уuлям Шеkспuр, Франсоа Рабле.
92
27. ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
НАЧАЛОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ (XVI - XVII В.)

О C6ьp>keme noняmuemo с него8оmо

О Topgecuлckuяm gого6ор om 1494 г. е значенuе.
сkлlочен мe>kgy:
А) Англuя u францuя
Б) Исnанuя u Порmугалuя
В) Русuя u ABcmpuя
Г) Исnанuя u Францuя
О Kou cma8a aнглuucku kрал 8 резулmаm om
„Сла8наmа ре8олlоцuя"?
А) Уuлям 111
МАНИФАКТУРА Д. Дър>kаВно уnраВленuе, npu koemo
Б) Чарлс 1 . B~agemeляm uма неогранuчена Власm
В) Хенрu Vlll
Г) Чарлс 11

О Коя om реформumе е gело на Пеmьр 1? О Пpeчepmaume 8 mempagkama u nоnьлнеmе

А) Paзnycka Генералнumе щamu. mаблuцаmа.
Б) ИзgаВа Бuл за npaBama.
В) ОбяВяВа се за халuф .
Г) СъзgаВа cuнog .

О В kоя e8poneucka gьp>ka8a npomecmaнm­

cm8omo НЕ намuра разnросmраненuе?
А) Исnанuя
Б) францuя
В) Англuя
Г) ШВецuя

О С kak8a cmonaнcka geuнocm се занuма8аm

Фугерumе? О С kоя буk8а са обозначенu npouз8egeнuяma,
А) kорабосmроене koumo са gело на Mukeлaнg>keлo Буонароmu?
Б) оmглеЖgане на kapmoфu
В) банkерсmВо
Г) nромuwлено npouзBogcmBo

О C8ьp>keme 8ceku 8ek om mаблuцаmа с mpu

сьбumuя. Пogpegeme гu 8 хронологuчен peg.

ПърВо ТърноВсkо Въстанuе Topgecuлcku gогоВор

ОтkрuВане на Aмepuka Славната реВолlоцuя
Вестфалсku мuрен gогоВор Вартоломеевата нощ
Поява на kнuгопечатането Портретът „ Мона /\uза"
Пътуване на Петър 1В ЕВропа

93
 111. ВЕКЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО
(XVlll В.)

:•

1751 г.
uзgageнa е „Сmемаmографuя" на Хр. uзлuза пърВuяm mом на
ЖефароВuч „Eнцukлoneguяma"

Марuя Терезuя cmaBa Ekamepuнa 11 cmaBa

uмnepampuцa на ABcmpuя; uмnepampua на Русuя;
фpugpux 11 cmaBa kрал на
завършена е „Исmорuя
Прусuя
слаВянобългарсkа" om
Пaucuu Xuлeнgapcku
НаВлuзаме ВъВ Bek, назован с uмето на „сВетлuната на
разума". Умът u gарбата, чоВешkuте способностu ста­
ват по-Ва:>kнu от среgноВеkоВнuте пpuBuлeгuu. светът
се е разшuрuл не само В познаваем обхват, но u „Вътреш­
но" kато уменuя, пpugoбuтu от познанuето. Науkата Вече
мо:>kе ga отговаря на част от Въпросuте, започВащu със
загаgъчното „защо?". Арuстоkратuте се съобразяват с
фuлософuте. РеВолlоцuята разрушава съсловното общес­
тво, а gумата „нароg" става реалност.

Изобретенuята на Инgустрuалната ре8олlоцuя пpeguз-

8uk8aт същото ygu8лeнue kато kатеgралuте 8 мuналото.
Cye8epuяma от неВе:>kестВото намаляват. Настъпва gъл­
боkа gухоВна трансформация, kоято преправя пътя kъм
соцuалнu u gемографсkи променu.

ЕВропа се „пренася" през оkеани u морета В gругuте kон­

тиненmu. Тя Вече е не само отkрuВателkа, а осноВателkа
на kолонuалнu Влаgения, kouтo стават империu. това не­
Винагu е спраВеgлиВо, но е резултат от разkрепостенuя
gyx на Beka на Просвещението. Тези gълбоkи промени
засягат u нашuте пpagegu. Те са събуgени от ВетроВете
на Времето u се отпраВят kъм поВторенuе на собстве­
ното cu Величаво минало. 1

kонструuрана е парната машuна

започва френсkата реВолlоцuя; npueтa е Деkларацuята

за nраВата на чоВеkа u граЖgанuна; Влuза В сuла амерu­
незаВuсuмост
kансkата kонстuтуцuя

npueтa е Деkларацuята
за незаВuсuмост францuя става penyблuka
 Т АБСОЛЮТИЗЪМ

:tJ:P СВЕЩЕНИЕ И
ПРОСВЕТЕН АБСОЛЮТИЗЪМ
rnmtнJr.:::-- Пpeз XVlll В. В ЕВропа се раЖgат ugeu, kouтo поставят
началото на ново gухоВно gBuЖeнue. То е основано на
КаkВи са основните хараkтеристи­ ugеята за „сВетлuната на разума" u се нарuча ПросВе­
kи на просветения абсолlотизьм? щенuе. Деuцuте му настояват за соцuално u kултурно
обноВленuе на обществото чрез Всеобщо образоВанuе u
Възпuтанuе. Тяхната цел е ga съзgаВат сВобоgнu u раВ ­
нопраВнu лuчностu, kouтo ga се uзяВяВат u реалuзuрат
еguнстВено спореg способностuте cu. Постепенно Вла­
gетелuте на АВстрuя , Прусuя u Русuя, без ga се отkаз­

Ba>kнu gamu Ват от неогранuчената cu Власт, започват · ga търсят

решенuе на няkоu соцuалнu проблемu , kато осъщестВя ­
1740 - 1780 г. - упраВленuе на uмпе­ Ват пореguца от реформu . Taka се pa>kga npocBemeнuяm
ратрuца Марuя Терезuя абсолlоmuзьм kато особена форма на упраВленuе. Наме ­
ренuето е , слеg kато фuлософuте не могат ga станат
1740 - 1786 г. - упраВленuе на kрал kрале, kралете ga бъgат фuлософu. Започва поkроВuтел-
фpugpux 11 Beлuku
стВо на науkата, kултурата u uзkустВата О 0 0.
1762 - 1796 г . - упраВленuе на uмпе­
ПРОСВЕТЕНАТА ИМПЕРАТРИЦА НААВСТРИЯ
ратрuца Еkатерuна 11 Beлuka
В многонацuоналната ABcтpuucka uмперuя ВсеобхВатнu
реформu В gyxa на просВетенuя абсолlотuзъм проВеЖgа
1780 - 1790 г. - самостоятелно
uмператрuца Марuя Терезuя f}. По неuно настояване е
упраВленuе на uмператор йозеф 11
uзграgен централuзuран бlороkратuчен апарат, ръkоВо­
gен от gърЖаВен съвет . Отмененu са gанъчнuте пpuBu­
лeгuu на gухоВенстВото u арuстоkрацuята . В ukoнoмuka­
тa се прuлага мерkантuлuзмът. Променuте В съgебната
Речнuk сuстема ВkлlочВат премахване на мъченuята kато наkа­
занuе. Марuя Терезuя облеkчаВа полоЖенuето на селя­
ПросВещенuе - ugeuнo gBuЖeнue В
нuте . С uмператорсku аkтоВе тя намалява ангарuята ,
еВропеuсkата общестВено-полuтu­
gaBa uм праВа Върху земята u гu поставя поg защuта
чесkа мuсъл през XVlll В. На основа­
на gърЖаВата. Императрuцата поgkрепя образоВанuето
та на научното мuслене geuцuтe му
u осuгуряВа cBeтcku kонтрол Върху него. АВстрuя ста­
Внушават разбuранuя, осноВанu на
ва еgна от пърВuте странu с шupoko разВuта сuсте­
разума.
ма на общu u професuоналнu gърЖаВнu учuлuща, kouтo
ПросВеmен абсолlоmuзьм - форма се uзgърЖат с част от gанъцuте. Децата меЖgу 6 u 12
на абсолlотuзъм през XVlll В. , прu гoguнu са заgълЖенu ga учат. Реформuте на Марuя Тере­
kоято peguцa Влаgетелu В Централ­ зuя, проgълЖенu В по-раgukален gyx от сuна u Йозеф 11 8 .
на u Източна ЕВропа запазват пра­ преВръЧJ,ат АВстрuя В моgерна за Времето cu gърЖаВа.
вата cu на абсолlотнu монарсu, но
ФРИАРИХ 11 - ПРОСВЕТЕНИЯТ МОНАРХ
упраВляВаm, поВлuянu от ugeuтe на
В съсеgна Прусuя kрал Фpugpux 11 също е поВлuян от uge-
ПросВещенuето.
uтe на ПросВещенuето. Спореg него Влаgетелят трябва
kрепостничестВо - полоЖенuето на ga зачuта uнтересuте u благото на сВоuте поgанuцu .
селянuте В Русuя, основано на kре­ Tou нарuча себе cu „пръВ слуга на gърЖаВата". ЗаmоВа
постното праВо моgернuзuра правната сuстема, премахва мъченuята u

96

О На kонцерm В gВореца Хофбург nрез 1763 г.
• Kak kартината преgставя политиkата на Мария
Терезия (на първия peg в бяла роkля) ?
f)Ceмeucm6omo на Марuя Терезuя, xyg. Mapmuн
Ван Meumeнc, 1754 г.
• Опишете Мария Терезия и семейството й. Кой е в
центъра на kартината? Защо?
• Каkъв образ на императрицата ни преgставя
хуgо>kниkът?
Наu-големият син на аВстриuсkа-
та императрица Мария Терезия.
УпраВляВа сьВместно с нея от 1765
go 1780 г. и самостоятелно още 10
гоgини. ОсьщестВяВа раgиkални
реформи. ЛиkВиgира цьрkоВните при­
вилегии и осигурява религиозна толе­
рантност и gьрЖаВен kонтрол Вьрху
цьрkВата. УсьВьршенстВа правната
система. Отнема собстВеносmmа
на йезуитсkия орgен и посmаВя поg
сВетсkи kонтрол образователната
система. Tou еgинстВен от просве­
тените монарси преВрьща селяните
В сВобоgни хора, kоито разполагат
сьс земята , kоято обработват. Те
получават праВо сВобоgно ga се
приgВиЖВат и ga упраЖняВат Жела­
ния от тях занаят.
8 Памеmнuk на йозеф 11 В граg
УнuчоВ (Чехuя)
• Обяснете защо в този граg е
изgигнат паметниk на австрийсkия
император. Помогнете си с информа­
цията от рубриkата „Личности
в историята".
97

0 Ekamepuнa 11 Beлuka, xyg. Фьоgор
PokomoB, 1763 г.
• Опишете kak е нарисувана Еkате­
рина Велиkа. КаkъВ образ на императ­
рицата ни преgстаВя хуgо>kниkът?
• Сравнете с образа на Мария Тере­
зия. KakBa разлиkа отkриВате?
0 ДВорцоВuяm koмnлekc Сан Cycu
ДВорцоВияm kомплеkс е изграgен по
сkици на фриgрих //.
8 KakBo gемонстрира монар­
хът с таkъВ строе>k? Споgелете
Впечатленията си за gВореца?
0 Памеmна плоча на Фpugpux 11 В
napka на gВореца Сан Cycu
• ПреgполоЖете защо хората
оставят kартофи В знаk на почит
kъм фриgрих 11.
98
запазва религиозната толерантност меЖgу kатолици и
протестанти. Като просветен монарх ВьВеЖgа заgьл­
Жително начално обучение и сВобоgа на печата. БурЖо­
азията получава gостьп go упраВлението. фриgрих 11 е
приВьрЖениk на мерkантилизма. Tou полага гриЖи за раз­
Витuето на манифаkтурите, установява строга gаньчна
политиkа и организира пьрВата прусkа банkа . ОgобряВа
пресушаването на блатисти местности и сьзgаВането
на нови обработваеми земи. С негова запоВеg е ВьВеgено
масово отглеЖgане на kартофи, за ga се осигури прехра­
на за населението и армията 0 . На своите селяни kра­
лят gaBa лична сВобоgа и земя , kоято ga обработват поg
аренgа. СьщеВременно фрugрих 11 не ограничава kралсkа­
та Власт и праВата на аристоkрацията. Тя запазва kон­
трол Вьрху зависимите селяни и остава основна опора на
монархията. Tou сьзgаВа моgерна армuя , ВьВеЖgа строго
Военно обучение и Желязна gисциплина. Неговите рефор ­
ми u успешни Воuни изgигат Прусия kато пьрВостепенна
Военна и иkономичесkа сuла t).
ВЕЛИКАТА ИМПЕРАТРИЦА НА РУСИЯ
Като просветен монарх упраВляВа u русkата uмператрu­
ца Еkатерuна 11 0 . Тя преgприема реформи, kоито uмат
протuВоречuВu резултати. ОтчуЖgаВа цьрkоВни земи,
сьзgаВа губернии (области) начело с губернатор (упра­
вител), назначаван от централната Власт. УтВьрЖgаВа
правата на gВорянсkата аристоkрация. За ga защити
русkата промишленост и тьргоВия, Еkатерина 11 нама­
лява gаньчната тежест и разрешава безмитен Внос на
промишлено оборуgВане. Основният проблем на русkото
общество - kрепостничестВото, не получава решение.
Напротив, императрицата потВьрЖgаВа и разширява
праВата на gВоряните Вьрху техните селяни. Известни
привилегии получават само селяните, настанени В иkоно­
мичесkи неразвитите lоЖни области на Русия. Еkатери­
на 11 полага големи грижи за образованието, uзkустВото ,
литературата, науkата. По неона иницuатиВа е основано
СВобоgно иkономичесkо gруЖестВо, сьзgаgена е частна
хуgоЖестВена kолеkция, kоято прераства В наu-изВестния
и голям музеu В Русия - ЕрмитаЖа В Санkт Петербург.
Като цяло просветеният абсолlотизьм В Русия не goBeЖ­
ga go сериозни промени.
Рефорrиите на просветените монарси зависят от убе>k­
gенията и Волята на Влаgетеля, kойто запазва наВсяkъgе
абсол/отната си Власт. Те се осъществяват с различна
заgълбоченост и обхват. Най-раgиkални са В АВстрия, а
най-ограничени - В Русия. В Прусия те са поgчинени на
ну>kgите на армията. НаВсяkъgе реформите, маkар и В
различна степен, Воgят go моgернизиране на gър>kаВата.
ApxuBume гоВоряm ...

Пpyckuяm nocлaнuk за ynpa8лeнuemo на Марuя Терезuя

Из „Войната и побеgата В Унгария'~ Е. Проkош, 1976 г.

„Тя gаВаше на Bceku ауguенцuя u четеше сама молбuте,

грu>kеше се за nраВоразgаВането, участваше В уnраВ­
ленuето на gър>kаВата , Вuнагu kазВаше goбpu gyмu uлu
gаряВаше хората с ycмuBka, (...) беше uзkлlочuтелно
благочестuВа (...), насочваше лlобоВта cu kъм беgнu­
те, основаваше болнuцu , разgаВаше napu на Воuнuцuте,
обuчаше разkоша, органuзuраше cnekтakлu, говореше
самостоятелно npeg съвета на kантонuте„."

• С kakвo се от1~ичава Мария Терезия от остана1~ите

монарси? Направете извоg kаkъв в1iageтe1i е тя.

О ABcmpuя u Прусuя В enoxama на

фpugpux 11 за ynpa8лeнuemo на gьp>kaBama
npocBemeнuя абсолlоmuзьм
Из „ История на моето Време", фриgрих Велиkи

• Обяснете kаkви териториа1~ни

„ Нашата заgача е ga бguм за щастuето на своя нароg .
промени настъпат в Прусия при управ-
Когато Buguм , че то е застрашено от н яkаkВа опас­
1~ението на фриgрих 11.
н ост , нuе трябВа ga я nреgотВратuм. По тозu начuн
суВеренът се >kертВа за благото на nogaн uцuтe cu („.)
Основата на търгоВuята u uнgустрuята е запазване­
т о на napuтe В рамkuте на kралстВото, kато cu npa-
Bu м туk Bcuчko, kоето npegu kynyBaxмe навън ."

• Каkво е отношението на фриgрих 11 kъм управ1~ението

на gър>kавата? Сравнете го с позицията на Луи XIV.

Из kореспонgенцията на Еkатерина 11 Велиkа,

В. Пиkул, ФаВоритьт

„ Цялата noлuтuka се заkлlочаВа В трu gyмu: обстоятел­

с тва, npegnoлo>keнue, случаuност (.„) Трябва ga бъgа
м ного тВърgа В решенuята cu, защото само слабоумнu­
т е са нерешuтелнu ."

• РазтьлkуВайте gумите на Еkатерина 11. 0 Фpugpux 11 cBupu на флеumа, xyg.

Аgолф фон Менцел, 1852 г.
ПроВерете/Прuло>kеmе наученото

1. СраВнеmе реформаторсkата gеuност на трuмата На k1~авесина аkомпанира Kap1i Фи1~ип

n росВетенu монарсu. Нанесете резултатuте В таблu­ Емануи1~ Бах.

ца, kато самu формулuрате nоkазателuте .

• Kak е преgставен фриgрих 11?
2. Обяснете особеностuте на nросВетенuя абсолlотu­ Мо>kем 1~и ga тВърgим, че това е прос­
зъм. Обосновете се с npuмepu. Даuте оценkа на nocлe­ ветен монарх? Аргументирайте се.
guцuтe от него за gъp>kaBuтe, В kouтo е ВъВеgен .
З. ПpegcmaBeme cu, че сте благороgнuk u обuчате ga • Потьрсете gопмните1~на инфор­
пътешествате. Коя от трuте nросВетенu монархuu мация за ро1~ята на Kap1i Фи1~ип
бuхте noceтuлu? Наnuшете kоментар за Вnечатленuя­ Емануи1~ Бах в музиkа1~ния живот на

та cu от >kuBoтa там. Прусия.

99

КаkВи протиВоречия сыµестВ Ват
ме:Жgу метрополията и неUните
kолонии 8 СеВерна Америkа?
ВаЖ:нu gamu
1607 г. - основано е от англuчанu
пьрВото траuно селuще В СеВерна
Aмepuka, kрьстено на kрал Д>kеuмс
i 1
О Koлoнucmu u uнguaнцu
Пьрвите заселници оцеляват благо­
gарение на помощта на инgианците.
Те научават kолонистите kak ga
отгле:Жgат местни kултури.
• Обяснете защо по-kьсно отноше­
нията ме:Жgу тях стават враЖgебни.
100
ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЕВЕРНААМЕРИКА
СеВерна Aмepuka прuВлuча Внuманuето на големuте мop­
cku cuлu още през XVI В . французu , холанgцu, англuчанu
u uспанцu праВят опuтu ga сьзgаgат там cBou koлoнuu.
ПьрВото траuно селuще е основано egBa В началото на
XVll В . от aнглuucku заселнuцu . Това е Д>kеuмстаун . От
ЕВропа kьм СеВерна Aмepuka се насочва голяма мuгрант ­
сkа Вьлна. Колонuuте се населват преguмно с англuчанu,
а сьщо u с холанgцu, wBegu, гер манцu , французu, uрлан­
gцu, шотланgцu , uталuанцu . Прuчuнuте за мuграцuята
са ukoнoмuчecku , полuтuчесku u релuгuознu f}.
Постепенно по източното kpauбpe>kue на СеВерна Aмe ­
1 puka ВьзнukВат 13 aнглuucku koлoнuu . През 1690 г . населе­
нuето на kолонuuте gостuга 250 xuляgu u се уgВояВа на
Bceku 25 гoguнu. Taka В kрая на XVlll В . В тях >kuВеят 2,5
млн. gywu е.
РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ КОЛОНИИТЕ
Клuматuчнuте u прuроgнuте услоВuя В kолонuuте са В
основата на разлuчното uм ukoнoмuчecko разВuтuе. В
сеВернuте u среgнuте koлoнuu процьфтяВат рuболоВьт
u обработkата на рuба , проuзВоgстВото на ром , gьрВо ­
обработВащата промuшленост , kорабостроенето. Насе­
ленuето >kuBee kомпаkтно В малku фермu uлu граgчета
оkоло големuте прuстанuща 0 . ТьргоВuята uм с ЕВропа
е опреgеляща за ukoнoмuчeckuя просперuтет.
Основна xapakтepucтuka на lo>kнuтe koлoнuu са планта­
цuuте, В kouтo масово се uзползВа poбcku труg. Планта­
торuте разполагат с наu-плоgороgнuте земu u се разпо ­
ре>kgат kато пьлноВластнu госпоgарu 0 . ПроuзВе>kgат
се основно цареВuца, памуk , kоноп , тlотlон, а сьщо орuз
u uнguгo, kouтo се uзнасят за метрополuята. ОсВен egpu
земеВлаgенuя сьщестВуВат u малku фермu , чuuто соб­
стВенu~u се борят за gостьп go gохоgоноснuя eBpoпeuc­
ku пазар. Там се gобuВат gьрВесuна, смолu, проuзВе>kgат
се u занаятчuuсku cтoku.
Колонuuте се разлuчаВат u релuгuозно. В НоВа Англuя
заселнuцuте са преguмно пурuтанu , В Мерuленg преобла­
gаВат kатолuцuте, а В Poyg Аuльнg сь>kuтелстВат nро ­
тестантu, kатолuцu u eBpeu.
 • Реформацията и религиозните
Войни В ЕВропа
1,'1
• преслеgВане
на хора зараgи
тяхното ВероизпоВеgание

• налагане на абсол/отни 0 Ceмeucm6o на заселнuцu 8

режими В няkои страни
cmonaнckuя cu g6op, Пенсuл8анuя,
на ЕВропа
• повишаване на gаньците ok. 1700 г .
• преслеgВане на хора по
• произвол от страна на феоgал ­
политичесkи причини
ните собственици • Каkъв тип стопанство е поkазано на
· заgлъЖнялост kартината? Доkа.Жете с аргументи.
• загуба на земя и среgстВа за
препитание • Сравнете в та611ица раЗ11иkите
меЖgу стопанствата на северните и
б Прuчuнu за мuграцuяmа на lоЖните kо11Онии.

СТОПАНСТВО
еймстаун

~ Корабостроене

Дърводобив
0 Робu позgра8я8аm ceмeucm8omo
~ Риболов
на планmаmора npu посещенuеmо
8 Ром
му 8 koлuбume uм, Bupg>k:uнuя, ok.
+Ш Металодобив
1700 г.
~ Пшеница
Царевица
• Опишете раз11ичните персонажи
<fP Памук на kартината. Опреgе11ете социа11-
fJ Тютюн
ното им по110Жение. Аргументирай­
$ Индиго
-те се.

8 Пьр6umе aнглuucku koлoнuu 8 На заgен п11ан е поkазан gомът на

п11антатора. Сравнете ус11овията
• Къgе се съзgават 13-те анг11ийсkи kо11онии? Чии тери­ на живот на неговото семейство и
тории са в съсеgство с тях? на робите.

• Опишете стопансkите gейности, с kоито се занима­

ват kо11онистите. Къgе се съзgават го11емите търговсkи
пристанища и защо?

101
 '
1
1'
0 Koлoнuume, pucyнka В aнглuucku
Becmнuk, 1770 г.
• KakBo е отношението на метро­
по1шята kъм Бостън?
• ПреgстаВете си, че Живеете
В Лонgон по това Време. Kak ще
kоментирате развитието на kо110-
ниа11ния живот? По110Жите11но и11и
отрицате11но Впечат11ение съзgаВа
у Вас тази kартина? Защо?
О Робu на naмykoBa nланmацuя В
lo>k:нume koлoнuu, XVlll В.
• Сравнете gВете изображения.
Обяснете значението на kо11ониите
за метропо11ията.
102
КОЛОНИИТЕ И МЕТРОПОЛИЯТА
Англuuсkата kолонuзацuя не се органuзuра от gърЖа­
Вата. ПреВозВането на мuгрантu go СеВерна Aмepuka,
съзgаВането на koлoнuu u тяхната уреgба са поВеренu
на частнu търгоВсku kомпанuu uлu на отgелнu фамuлuu .
Те получават от kраля на Англuя спецuалнu разрешенuя .
Жuтелuте на kолонuuте остават поgанuцu на kраля ,
плащат gанъцu на Англuя, но нямат преgстаВuтелu В
упраВленuето на страната О.
Колонuстuте от сВоя страна прuемат себе cu kато
самостоятелна общност . Много от тях са носuтелu на
англuuсkата траguцuя за Г)Олuтuчесkа сВобоgа . Това uм
помага ga съзgаgат местнu органu на самоупраВленuе u
собстВенu заkонu 0.
ОсВен gемоkратuчнuте прuнцuпu В упраВленuето kолонu ­
uте наслеgяВат от метрополuята прuнцuпuте на нова­
та ukoнoмuka. Постигат бързо стопансkо разВuтuе u са
от голямо значенuе за англuuсkата ukoнoмuka. Затова
англuuсkото праВuтелстВо се опuтВа ga огранuчu само­
упраВленuето uм , kоето съзgаВа честu пoBogu за разног­
ласuя u напреЖенuе 0.
КОЛОНИЗАТОРИТЕ И МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ
Оkоло 1640 г. англuчанuте съзgаВат стабuлнu koлoнuu
по kраuбреЖuето на НоВа Англuя. На запаg, kъм Вътреш­
ността ЖuВеят kореннuте Жuтелu на kонтuнента f).
Техните отношенuя с kолонuстuте са протuВоречuВu О 0 .
Местните осьщестВяВат успешна търгоВuя с белuте.
Инguанцuте kупуВат ноЖоВе, бpagBu, оръЖuя, goмakuнcku
съgоВе, Bъguцu u gp. ПроgаВат на белuте преguмно koЖu.
Онезu племена, kouтo устаноВяВат търгоВсku отношенuя
с kолонuстuте, първоначално uмат голямо преguмстВо
преg останалuте. С течение на Времето обаче полоЖенuе­
то на Bcuчku uнguaнцu се Влошава. Белuте uзбuВат guBu-
тe ЖuВотнu, с kоето гu обрuчат на глаg u прuнуguтелна
мuграцuя, gонасят uм непознатu смъртоноснu болестu u
заграбват земuте uм В постояннu Военнu kонфлukтu .
От нача11ото на XV/I В. по източното kрайбреЖие на
северна Америkа постепенно ВъзниkВат 1З анг11ийсkи
kо11онИL!: Те са основавани и упраВ11яВани не от kра11я, а
от частни търгоВсkи kомпании. Още от съзgаВането си
kо11ониите имат самоупраВ11ение и ре11игиозна сВобоgа .
Те постигат бърз иkономичесkи напреgъk. Постепенно
kо11ониите от СеВера започват ga се раз11ичаВат от
тези В Юга по стопансkата си организация. Местно­
то инgиансkо насе11ение е наси11стВено изт11асkано от
земите си зараgи kо11онистите.
 гоGоряm ...
1.m~1щt1e
ApxuGume
Из „Договора „Мейфлауьр", 1620 г.
------------·
Пьmя kьм koлoнuume

„Да се обеguнuм В еgно гpa>kgaнcko упраВленuе за по­ Основаването на koлoнuu е gохо­

gобър peg u оцеляване („.) u по cuлama на moBa ga гла­ gоносно. С разлuчнu метоgu kом­
суваме, прuемаме u ВъВе>kgаме тakuBa cпpaBegлuBu u панuuте набuрат заселнuцu. Hяkou
раВнu заkонu, нареgбu, постаноВленuя, kонстuтуцuu u опuсВат неВероятнu богатства u
слу>kбu (...) за kouтo се смята, че са наu-поgобаВащu u Възмо>kностu за gобър ЖuВот. Дру­
ну>kнu за общото благо на kолонuята." гu отВлuчат хора u прuнуguтелно
гu товарят на kopaбu. Често осъ­
8 ДогоВорьт е поgписан от пшшгримите (раgиkални
gенu престъпнuцu са uзпращанu В
анг;шйсkи протестанти), преgи ga слязат от kораба
kолонuuте ga работят. Много беgнu
„ Мейфлауьр" на брега на Нова Англия. Кой израз от gоkу­
мuгрантu плащат kорабнuя бuлет
мента е kл/очоВ за бьgещата организация на kолонията?
с труgа cu. Те сkлlочВат goгoBopu

8 КаkВи са очаkВанията на kолонистите за >kиВота им с kомпанuuте за работа kато прuс­

на новата земя? лу>kнuцu за 4 uлu 7 гoguнu. После
стават фермерu uлu търгоВцu.
ПолоВuната от заселнuцuте В НоВа
Англuя започват ЖuВота cu таkа.

0 Корабьm „Меuфлауьр"

0 Уuлям Пен сkлlочВа gогоВор с uнguaнцume за осноВа­

Ванеmо на kолонuяmа ПенсuлВанuя.
Инguанцumе
Пен yBa>kaBa траgициите на инgианците, зачита чоВеш­
Лuгата на upokeзuтe е еguнстВенu­
kите им праВа и таkа сьзgаВа gьлгосрочни приятелсkи
ят прuмер за gълготраuно сътруg­
отношения с тях.
нuчестВо меЖgу uнguaнцu u kоло­
• KakBo изразяват Жестовете и позите на хората, сьбрали нuстu. Тя обеguняВа пет племена.
се В центьра на изобра>kението? Kak хуgо>kниkьт е изразил Всяkо uма самоупраВленuе. Заеgно
gобрите отношения мe>kgy местните и kолонистите? Вземат BaЖt-tu реwенuя, Вkлlочuтел­
но за Воuна. Ироkезuте търгуват с
ПpoGepeme/Пpuлo>k:eme наученото kолонuстuте u uмат Важно значенuе
за тях go kрая нa · XVlll В. Благоgаре­
1. Onuweme разлukuте мe>kgy СеВера u Юга. Защо kоло­
нuе на помощта на upokeзuтe англu­
нuuте uмат разлuчно разВuтuе?
чанuте наggеляВат наg французuте
2. Обяснете kak е органuзuрано упраВленuето на kоло­ В борбата за заВлаgяВане на СеВер­
нuuте. Защо релuгuозната сВобоgа е толkоВа хараkтер­ на Aмepuka.
на за kолонuстuте?

3. Aнaлuзupaume прuчuнuте за мuграцuята на еВропеu ­

цu kъм СеВерна Aмepuka. Обобщете гu В еgно uзрече­
нuе. ИзползВаuте го kато заглаВuе на kpaтko есе.

103
 КОЛОНИСТИТЕ СТАВАТ ВСЕ
преВрьщат В самостоятелна и ПО - САМОСТОЯТЕЛНИ
просперираща gьрЖаВа? Благоgаренuе на морсkата търгоВuя u gобрuте ВъзмоЖнос­
тu за проuзВоgстВо u проgаЖба на cтoku 13-те англuосku
Ba>k:нu gamu
koлoнuu постепенно забогатяват. Към среgата на XVlll
В. меЖgу тях Вече същестВуВа u gобре разВuт Вътре­
1773 г. - „Бостънсkо пuене на чао"
шен пазар . Инgустрuалното проuзВоgстВо на kолонuuте
5 cenmeмBpu - 26 okmoмBpu 1774 г. успешно koнkypupa англuОсkuте cтoku. РазтреВоЖена от
- ПърВu kонтuнентален kонгрес ВъВ нарасналата uм стопансkа незаВuсuмост , метрополuята
Фuлаgелфuя праВu постояннu опuтu ga гu огранuчu. Англuя поВuша­
Ва gанъцuте на kолонuстuте Върху захарта , стъkлото u
10 маu 1775-2 марm 1789 г. - Вторu чая . Също таkа забранява сВобоgното заселване на запаg
kонтuнентален kонгрес ВъВ Фuлаgелфuя kъм Вътрешността на kонтuнента 0.
1775 - 1783 г. - Воона за незаВuсuмост През 1765 г . англuосkuят парламент налагат . нар . гербов
gанъk. Тоо засяга Bcuчku търгоВсku u lopuguчecku gоkу­
4 loлu 1776 г. - прuета е Деkларацuя
ментu , kнuгu, Вестнuцu , търгоВсku обяВu u gp. Колонuс ­
за незаВuсuмост
тuте обяВяВат боОkот на англuосkuте cтoku. Започват
1789 г . - Влuза В сuла амерukансkата органuзuранu u проgълЖuтелнu протестu с uсkането

kонстuтуцuя „Няма gанъцu без преgстаВuтелстВо".

АМЕРИКАНЦИТЕ ОТВОЮВАТ

11~-~~~•-i~@...llililliilllllllll__~~~~~~~~~ СВОЯТА НЕЗАВИСИМОСТ

НапреЖенuето меЖgу kолонuuте u kралсkото упраВленuе
Ан811uйсkа източноинgийсkа kомпания
се засuлВа . През 1773 г. няkолkо kолонuстu органuзuрат т.
(1600 -1858) - ukoнoмuчecka, Военна
нар. Бостънсkо пuене на чао О. Преоблеченu kато uнgu ­
u аgмuнuстратuВна органuзацuя; kон­
aнцu , те се kачВат на eguн от kорабuте на Анг1шйсkата
тролuра търгоВuята с kолонuuте
източноинgийсkа kомпания, отварят трlомоВете u uзхВър ­
kонституция - основен заkон на еgна лят В морето балuте с чао . В отговор Англuя решава ga
gърЖаВа, kоОто опреgеля устроОс­ лukBugupa самоупраВленuето на kолонuята Масачузетс u

тВото u, органuзацuята на упраВле­ ga затВорu Бостънсkото прuстанuще. ТоВа още повече

нuето, отношенuята меЖgу gърЖаВа­ сплотява kолонuстuте. С теченuе на Времето те се преВ­

та u граЖgанuте ръщат В еguнна u самоуВерена общност.

npeзugeнmcka penyблuka - gърЖаВно През 1775 г. започва Воона меЖgу kолонuuте u метро ­

устроостВо, прu kоето презugентът полuята. ГлаВноkоманgВащ армuята на kолонuстuте е

uма наО-ВаЖна роля за упраВленuето, ДЖорgЖ Вашuнгтон. Решаващата бuтkа през есента на

oбeguняBaOku ролята на gърЖаВен 1777 г. прu Саратога заВършВа с голяма побеgа за kоло­

глава u на мuнuстър-преgсеgател нuстuте . Слеg тозu успех те получават решuтелна поg­

kрепа om францuя. Испанuя u Холанguя също застават
феgерация - gецентралuзuрано упраВ­ на тяхна страна . През 1781 г. англuчанuте kапuтулuрат.
ленuе, прu kоето отgелнuте аgмuнuс­ През 1783 г. ВъВ Версао е сkлlочен мuрен gогоВор, kоОто
тратuВнu областu uмат опреgелена проВъзгласяВа съзgаВането на Съеguненuте aмepukaн ­
незаВuсuмост ВъВ Вътрешнuте cu cku щатu. Англuчанuте прuзнаВат новата gърЖаВа u се
gела, но се поgчuняВат на обща цен­ отkазВат от BcяkakBu терuторuалнu Влаgенuя В СеВер­
трална Власт на Aмepuka.

104
ApxuBume гоВоряm ...

Из Деkларация за независимост, 4 lоли 1776 г.

„ Bcuчku хора са съзgаgенu раВнu. Те са наgаренu от Бог

с неотменuмu права (...) на ЖuВот, сВобоgа u стремеж
kъм щастuе. За осuгуряВането на тезu праВа хората са
съзgалu праВuтелстВа, чuято спраВеgлuВа Власт про­
u злuза от съгласuето на упраВляВанuте. Когато няkоя
форма на упраВленuе заплашва тезu целu , нароgът uма
п раВо ga съзgаgе ново праВuтелстВо, kоето ga ocuгypu
н еговата безопасност u щастuе ."

• Запишете В тетраgkата изразите, kоито спо­ @ Пognuc8aнe на Деkларацuяmа

реg Вас gоkазВат правото на америkанците ga имат за неза8uсuмосm на САЩ, xyg. Д>k.
собствена gърЖаВа . Трьмбьл, 1787 - 1795 г.

8 Обяснете Връзkата меЖgу нароgа и упраВмВащите • Опишете този историчесkи

спореg Деkларацията. момент от позицията на участниk В
него.

Kak8o 8сьщносm npegcma8ля8a egu н амерukанец, moзu

но8 8ug чо8еk?, Xekmop Ceuнm Д>kон gьо Кре8kьор,
1782 г.

,,Тоu не е европеец , нuто потомъk на еВропеuцu; тоu е

еgна странна смесuца , kakBaтo няма нukъge по света.
Аз познавам eguн чоВеk , чuuто gяgo е бuл англuчанuн,
н еговата Жена - холанgkа , сuнът му се Женu за францу­
зоukа, а четuрuмата му сuноВе uмат Женu от четuрu
разлuчнu нацuоналностu. Tou е eguн амерukанец."

• Опишете америkансkото общество и kak се съзgаВа то.

Д>kopg>k Ваwuнгmон (1732 -1799)

Плантатор от BupgЖuнuя. ГлаВно­

kоманgВащ kолонuалната армuя ВъВ
Воuната за незаВuсuмост. ПърВu
презugент на САЩ (1789 - 1897).

О Босmьнсkоmо nueнe на чаu - 1773 г., лumографuя, • Потьрсете В интернет инфор­

1846 г. мация за живота на Вашингтон.

• Защо хората, kоито изсипват чая В морето, са пре­ • KakBo е значението на неговата
облечени kато инgианци. KakBo изразяват gейстВията личност за борбата на kолониите

на хората, събрали се на kейоВете? срещу метрополията?

105
 повече за ...
ОбяВяВането на америkансkата
независимост е приВетстВано с
особено ВьоgушеВление от францу­
зите, kоито ВиЖgат осьщестВени
иgеите на Просвещението. Зато­
ва много французи заминават kато
gоброВолци за Америkа. През 1776
г. френсkото праВителстВо изпра­
ща 14 kораба с поgkрепления. През
1778 г. то сkлlочВа gBa gогоВора с
kолониите. ПьрВият е за приятел­
ство и тьргоВия, с kоето офици­
ално признава сьщестВуВането на
америkансkата gьрЖаВа. Вторият
gогоВор е сьlозничесkи и е насочен
1 ' срещу Англия.
@) ПьрВumе aмepukaнcku знамена
1777 - 1795 г.
...
·„ ...
Преgи Войната за независимост
всяkа от английсkите kолонии има
свое собствено знаме. Слеg обявява­
нето на Деkларацията за независи­
мост те сьзgаВат знаме, символизи­
ращо обеgинението им.
• Опишете gВете знамена.
• Обяснете kak8o символизират
отgелните елементи в тях, kато се
сьобразите с посочените гоgини.
106
НАЧАЛОТО НААЪРЖАВНОСТТА
Преgи и по Време на Воuната преgстаВители на Всичkи
kолонии се сьбират на gBa послеgоВателни kонгреса ВьВ
Филаgелфия. Те gеuстВат kато своеобразни парламенти .
По Време на Втория kонтинентален kонгрес, на 4 lоли
1776 г., е приета Деkларацията за независимост, написа­
на поg рьkоВоgстВото на Томас ДЖеферсьн @. Тя опоВес­
тяВа сВобоgата и раВенстВото на америkанците , kakтo
и лиkВиgирането на BcяkakBa зависимост на kолониите
от Англия. С нея е обявено сьзgаВането на Сьеgинените
америkансkи щати е 0 .
ОСНОВАТА НА
АМЕРИКАНСКАТА АЕМОКРАЦИЯ
Слеg kрая на Воuната америkанците изработват и сВоя
kонституция, kоято Влиза В сила през 1789 г. Тя утВьрЖgа­
Ва строгото разgеление мe>kgy заkоноgателната , изпьл­
нителната и сьgебната Власт . САЩ са npeзugeнmcka
penyблuka . Презиgентьт притежава голяма Власт , защо ­
то е еgноВременно глава на gьр>kаВата , рьkоВоgител на
праВителстВото и глаВноkоманgВащ на армията 0 . За
прьВ презиgент на САЩ е избран ДЖорgЖ Вашингтон .
Спореg kонституцията централната Власт се грижи
за общите gаньци , отбраната , Вьпросите за мира и
Воuната, Вьншната политиkа , меЖgунароgната тьрго ­
Вия, меЖgунароgните gогоВори , Валутата , пощенсkите
Врьзkи. Отgелните щати пьk са отговорни за уреgбата
на собственото си упраВление . Те имат праВо ga сьзgа­
Ват сВои заkони, ga налагат gаньци и таkси , ga органи ­
зират полиция и сьg. ДьрЖаВната организация на САЩ
е феgеративна.
През 1791 г. Влизат В сила пьрВите gесет попраВkи на
kонституцията . Те са оформени В Деkларация за основ­
ните праВа и гарантират праВата на америkансkите
граЖgани. Наu-ВаЖните cpeg тях са сВобоgа на Вероиз­
поВеgанието, словото, печата, сьбиранията, неприkос ­
ноВеност на частната собственост, праВо на сьg сьс
сьgебни засеgатели. Вьпреkи gемоkратичния си хараk­
тер kонституцията запазва робството.
Самоуправлението и успешното иkономичесkо развитие
на kолониите go8e>kga go все по-голяма самостоятел­
ност om метрополията. Me>kgy 1775 и 1783 г. kолонисти­
те Воgят успешна Война срещу Англия и из8оlо8ат поли­
тичесkата си независимост. Те сьзgаВат САЩ kато
презиgентсkа републиkа, организирана на феgеративен
принцип. Приемат gемоkратична kонституция. Тя гаран­
тира Вьрховенство на заkона и разgеление на властите,
но запазва робството.
 оgобряВа

"'"' феgерална Власт

щат 0 ПьрВuяm aмepukaнcku gолар,

•. .....
1779 г.
JAKOfIO.\ATf.ЛHA

RЛАСТ
ето • Опишете kakBo е изобразено на
банkнотата. Коментирайте отgе11-
ните е11ементи.

• KakBo сим8011изира незавършената

пирамиgа, чиито стъпа11а са 13?

• Коментирайте Виgа на банkнота­

та, kато я сравните със съвремен­
ните пари. Дoko11ko е защитена от
фа11шифициране cnopeg Вас?

0 Koнcmumyцuя на Cьeguнeнume aмepukaнcku щamu

• Аргументирайте се защо САЩ са презиgентсkа

репуб11иkа. За kakBo говори разgе11ението на 811астите?

0 Memponoлuяma u koлoнuume,
„Сьсmоянuеmо на нацuяmа", kapuka-
mypa В aнглuucku Becmнuk, феВруа­
рu 1778 г.

1. Кравата - английсkата гrтьргоВия

сkолониите

2. Инgианецьт - Америkа

3. Доячьm на kравата - холанgсkи селянин

4. двамата мьЖе - Франция и Испания
5. Заспалият льв с уриниращо вьрху
него kуче - Англия

• KakBa е Връзkата на kариkатурата

1. Onuweme ynpaBлeнuemo на aмepukaнckume koлoнuu.
с наgписа на заgен п11ан, kakтo и с
KakBu са оmношенuяmа uм с мemponoлuяma?
Времето и мястото на пуб11иkу8ане­
2. Обяснеmе npegnocmaBkume за Bouнama за незаВuсu­ то u?
мосm. CnpaBegлuBu лu са uckaнuяma на koлoнucmume?

З. Aнaлuзupaume kak cu BзauмogeucmBam Bлacmume В

еgна npeзugeнmcka penyблuka. Защо САЩ са феgерацuя?

107
 31. ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОТ 1789 r.
КаkВи са причините за избухването
на френсkата реВолlоция?

Ba>kнu gamu

5 маu 1789 г. - cBukBaнe на Генерал­

нuте щатu КРИЗАТА НА ФРЕНСКИЯ АБСОЛЮТИЗЪМ
францuя през XVlll В. е наu-богатата eBpoпeucka gьрЖ:а­
14 loлu 1789 г. - щурмьт срещу Бас­ Ва. Но тя е устроена таkа , че неuното богатство не
тuлuята
се разпреgеля спраВеgлuВо меЖ:gу трuте сьслоВuя. Духо ­
ВенстВото (130 хuл. gyшu) u арuстоkрацuята (350 хuл .
26 аВгусm 1789 г. - прuета е Деkла­
gyшu) прuтеЖ:аВат gBe третu от земята u goxoguтe от
рацuята за праВата на чоВеkа u
нея , а селянuте (ok. 20 млн.) ЖuВеят В мuзерuя , пpuтuc­
граЖ:gанuна.
kaнu от тakcu за лоВ, премuнаВане на мостове , uзполз ­
З cenmeм8pu 1791 г. - Влuза В сuла Ване на мелнuцu u gp. О . ЗамоЖ:нuте тьргоВцu u манu ­
пьрВата френсkа kонстuтуцuя - фаkтурuстu от сВоя страна се стр е мят kьм участuе

францuя става kонстuтуцuонна В упраВленuето , kakBoтo абсолlотн а т а монархuя не поз­

монархuя. ВоляВа . НеgоВолстВото на третото сьслоВuе нараства
зapagu gВамата kрале Луu
XV с фаВоритkите cu , kouтo
-
21 cenmeмBpu 1792 г. - фра н цuя се месят В упраВленuето, u Луu XVI 0 , чuято съпруга
става републukа . aBcтpuukaтa Марuя-Антоанета goбuBa популярност с
разточuтелността cu .
Rl -~~....11•.i~Ф~ll~"-ltllllll--~~~~~~~~~
фаВорит - лlобuмец на Вuсоkопоста­ Прuчuна за реВолlоцuята е фuнансоВата kpuзa. Makap
Вено лuце, kouтo се ползва от него- ga ЖuВее В луkс , kралсkuят gBop не е осноВнuят раз­

вото поkроВuтелстВо u се намесва хuтuтел на парu. Това са армuята u флотьт . францuя

често В упраВленuето на gьрЖ:аВата uзпuтВа фuнансоВ gефuцuт - харчu повече , отkолkото
!• печелu. Мuнuстьрьт на фuнансuте Жаk Hekep преgлага
яkобинци - г·рупа реВолlоцuонерu с намаляване на разхоguте u облагане на прuВuлегuроВанu ­
pagukaлнu Вьзглеgu, сьзgаgена през те сьслоВuя с gаньцu. Луu XVI отkазВа ga напраВu това
1789 г. оkоло Яkобuнсkuя kлуб u поg­ пopagu страх от размuрuцu. Когато фuнансоВата kpuзa
kрепяна от беgнuте граЖ:gанu става нерешuма с траguцuоннu мepku, тоu cBukBa Гене­
ралнuте щатu. Кралят ucka ga поgелu отговорността
за уВелuчаВането на gаньцuте с тях.

НАЧАЛОТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА
Прu проВеЖ:gане на uзборuте за Генералнu щатu страстu­
те ВьВ францuя uзбухВат. Фuлософu, ученu u обukноВенu
граЖ:gанu преgлагатcBou планове за реформu. Популяр ­
ност пpugoбuBa абат Cuuec сьс своята брошура за роля ­
та на третото сьслоВuе . На 5 маu 1789 г. Генералнuте
щатu започват работа О . но gепутатuте от третото
сьслоВuе uзguгат uckaнe за промяна на сuстемата на
гласуване. Слеg kато получават отkаз, те се обяВяВат
за преgстаВuтелu на цялата нацuя В т.нар. Нацuонално
О Apucmokpam u caнkloлom
сьбранuе. Кралят опuтВа ga гu разпръсне с помощта на
• Сравнете Външния Виg на персона­ Bouckaтa, но парuЖ:анu се разбунтуват. На 14 loлu xuляgu
жите от gBeme изображения. Кое nog- беgнu граЖ:gанu (санklолотu) О превземат Бастuлuята
ckaзBa съсловната им принаgлеЖност? - kрепост В ПарuЖ, служеща за затВор О . ТоВа е пряkо

108
 ПРОВИНUИАЛНИ
ПАРЛАМЕНТИ
Bucшu сьgебнu органu

ГРАЖЛАНИ
без uзбuраmелнu права
0 OmkpuBaнemo на Генералнumе
щamu ВьВ Bepcau на 5 маu 1789 г.,
xyg. Oгlocm Kygep

8 Посочете по еgин преgстаВител

на трите сьслоВия - gухоВенстВо,
аристоkрация, граЖgани.

8 Помислете защо на засеgанието

има публиkа.

:!

ГРАЖЛАНИ
бе з u з бuраmелнu
npaBa

б YcmpoucmBomo на Францuя npu абсолlоmнаmа

монархuя u съгласно koнcmumyцuяma om 1791 г.

8 Анализирайте промените В устройството на Фран­

ция слеg приемането на пьрВата kонституция.
Граф Мuрабо (1749 - 1791)

8 ПреВземанеmо на Бacmuлuяma на 14 loлu 1789 г., Неговото роЖ:gено uме е Габрuел

xyg. Жан-Пuер Хlоел Pukeтu. Tou uма арuстоkратuчен
npouзxog. Мuрабо е голям оратор u
защuтаВа третото съслоВuе, kато
става негов лlобuмец . По Време на
реВолlоцuята поgg:ьрЖ:а умеренuте
geucтBuя. Исkа Францuя ga стане
kонстuтуцuонна монархuя kато
Велukобрuтанuя. Слеg смъртта cu
е обявен за героu. По-kьсно се раз­
бuра, че е получавал napu от kраля,
затова Bcuчku се отричат от него.
Исторuцuте са разgелнu u gнес В
оценkата за неговата лuчност.

109
 u сuмВолuчно посегателство Вьрху абсолlотната Власт
на kраля u поставя началото на реВолlоцuята. Тозu gен u
go gнес се чества kато нацuонален празнuk на францuя.

Слеg преВземането на Бастuлuята селянuте започват

ga се Вьорь>kаВат u ga напаgат uменuята на госпоgарuте
cu. Много apucтokpaтu напусkат страната . Нацuонал­
ното сьбранuе отменя феоgалнuте праВа u сьслоВнuте
пpuBuлeгuu . На 26 август то прuема Деkларацuя за пра­
вата на чоВеkа u грюkgанuна. С нея се обяВяВат раВен ­
стВо на Bcuчku хора преg заkона u защuта на лuчността
u частната собственост. От теkста на тозu gоkумент
проuзлuза прочутuят лозунг на реВолlоцuята: „СВобоgа ,
раВенстВо , братстВо! ". Слеg това gепутатuте се зае­
мат ga uзработят пьрВата френсkа kонстuтуцuя .

КРАЯТ НАМОНАРХИЯТА
Ме>kgуВремен н о kралят е goBeg e н от р азбунтуВалuте се
насuлстВено от Bepcau В Пapu >k. Убеgен от kралuцата ,
през loнu 1791 г. тоо решава ga uзбяга от францuя u ga
започне Военнu geucтBuя срещу реВолlоцuоннuте cuлu .
0 Крал Луu XVI Планьт е прuВеgен В geucтBue , но /\yu XVI е заловен u
прuнуgен ga пogпuwe kонстuтуцuята . францuя остава
• Сравнете портрета на J\уи XVI с
монархuя , но с огранuченu праВа на kраля f). Властта
този на J\уи XIV.
премuнаВа kьм Нацuоналното сьбранuе u праВuтелстВо ­
то . ПpegBu>kga се пьлнолетнuте мь>kе , kouтo плащат
gаньцu , ga могат ga гласуват . ТоВа оставя без uзбuра­
телнu праВа оkоло еgна трета от мь>kете В граgа u на
село . То протuВоречu u на Деkларацuята за правата на
чоВеkа u гра>kgанuна .

Иkономuчесkото поло>kенuе В страната не се поgобря­

Ва. През август 1792 г. неgоВолстВото goBe>kga go ново
Вьстанuе на санklолотuте . Те преВземат gВореца Tlou-
лepu 0 . kьgето е kралсkото семеuстВо. CBukBa се ново
заkоноgателно сьбранuе , наречено Конвент, kоето обя ­
вява францuя за републukа . В него се отkрояВа група­
та на яkобинците , спореg kouтo kралят трябва ga бьgе
еkзеkутuран.
0 ПреВземанеmо на gВореца
Tlouлepu, xyg. Жан Дlonлecu РеВолlоцuоннuте променu ВьВ францuя uмат огром ­
но Влuянuе В останалата част на ЕВропа. По техен
• Каkви са послеgиците от поkаза­ прuмер започва отмяна на kрепостнuчестВото. Чрез
ното на изображението събитие? францuя gумuте „републukа" u „kонстuтуцuя" прugобu­
Кои са участниците в него? Ват популярност.

френсkата револ/оция от 1789 г. започва с опит ga се

преоgолее финансовата kриза. По-kъсно прераства в
борба на третото съсловие за граЖgансkи права и 11ич­
на свобоgа. Франция е обявена първо за kонституционна
монархия, а слеg това и за репуб11иkа.

110
 Apxu8ume го8оряm ...

Из памфлет „KakBo е третото сьс110Вие", абат

Сийес, януари 1789 г.

,,Планът на maзu брошура е съвсем обukноВен. Въпро­

сuте, kouтo трябва ga cu постаВuм, са трu:

1. KakBo е Третото съслоВuе? - ВСИЧКО.

2. KakBo е бuло gосега В полuтuчесkо отношенuе? Маgам Помnаgур (1721 - 1764)

- НИЩО.
Тя е фаВорuтkа на Луu XV. Поkро­
3. KakBo ucka? - Да БЪДЕ НЕЩО." Вuтелkа на uзkустВата. Поgkрепя
фuлософuте на ПросВещенuето.
• Защо този теkст звучи Впечатляващо в навечерие­ Смята се, че поg неuно Влuянuе
то на реВолlоцията ВьВ Франция? францuя се сблuЖаВа с АВстрuя
през 1756 г. u е сkл\очен браkът
Из Деkларация за праВата на чоВеkа и граЖgанина,
на Луu XVI с Марuя Антоанета.
26 август 1789 г.

„1. Хората се раЖgат u остават сВобоgнu u раВнu по

права. (...)

2. Целта на Bceku полuтuчесku съ\оз е запазването на

е стестВенuте u неотменuмu праВа на чоВеkа. Тезu
п раВа са сВобоgата , собствеността, сuгурността u
съпротuВата срещу потuснuчестВото .

3. Прuнцuпът на Bceku суВеренuтет uма за основа

е guнстВено нацuята. HukakъB орган , нukakъB uнguBug
н е могат ga упраЖняВат Власт , ako тя не проuзтuча
u зрuчно от нацuята .

4. Заkонът трябва ga забранява само gеянuя, Bpegнu

на обществото. Bcuчko, kоето не е забранено от заkо­
н а , не може ga бъgе Възпрепятствано u нukou не може
ga бъgе прuнуgен ga uзВършu това, kоето заkонът не
п овелява."

• С kои тВьрgения Деkларацията се противопоставя

на неограничената kpaлcka Власт?

Про8ерете/ПрuлоЖете наученото

1. Обяснете защо френсkата реВол\оцuя променя О Tpemomo сьсло8uе носu на

цялостното полuтuчесkо устроuстВо на страната.
2. Поmьрсеmе u прочетете лuтературнu проuзВеgенuя ,
kouтo опuсВат начаl\ото на реВол\оцuята. Kak те проме­
нят преgстаВата Bu за нея?
З . Пpo8egeme guckycuя праВuлно лu постъпват френсku­
те граЖgанu с еkзеkуцuята на kраля.
· nлeщume cu npuBuлeгupoBaнume,
kapukamypa, 1789 г.
• С kakBи среgстВа хуgоЖниkьт е
поkазал отношенията ВьВ френсkото
общество преgи реВолlоцията?

з
1' 1

Кои отрицателни черти на УМЕРЕНИТЕ НА ВЛАСТ

френсkата реВол/оция се проявяват
Слеg обяВяВането на републukата през 1792 г. упраВленuе­
слеg смьртта на .1\уи XVI?
то на францuя поемат умеренuте реВолlоцuонерu. Те не
Желаят разшuряВането на гpa>kgaнckuтe праВа ga обхва­
Ba>kнu gamu не u наu-беgнuте слоеве . МнозuнстВото В Конвента,
kоето uмат , uм позВоляВа
ga съставят праВuтелстВо . В
21 януарu 1793 г. - гuлотuнuране на
еgногоguшното cu упраВленuе те трябва ga решат съg ­
Луu XVI
бата на kраля u ga спасят ukoнoмukaтa на страната .
1793 - 1794 г. - яkобuнсkа gukтaтypa Отначало те са протuВ еkзеkуцuята на Луu XVI . Отkрu ­
Ването на gоkументu , gokaзBaщu , че тоu загоВорнuчu с
loлu 1794 г. - устаноВяВане на Влаgетелuте на Прусuя u АВстрuя протuВ реВолlоцuята
Дuреkторuята u нароgа на францuя , гu пpuнy>kgaBa ga променят мне ­
нuето cu . Луu XVI е uзпраВен преg съgа на gепутатuте В

Пll-~~...81'*•:1!:i811111i~ii~jt1111__~~~~~~~~~ Конвента u е прuзнат за ВuноВен. Смъртната прuсъgа е

uзпълнена чрез публuчно ги11отиниране на 21 януарu 1793
гшютина - съоръ>kенuе за безбо ­
лезнено обезглавяване, съзgаgено г. О& .
от френсkuя леkар Жозеф Гuлотен,
В Пapu>k u gругuте големu граgоВе ценuте на стоkuте
uзползВано често по Време на
растат u Все повече хора обеgняВат. Яkобuнцuте u gру­
реВолlоцuята
гuте kpauнu реВолlоцuонерu uckaт ga се нало>ku „маkсu­
мум" на ценuте . Спореg праВuтелстВото това означава
спеkу11ант - лuце, kоето участва
огранuчаВане на сВобоgата на ukoнoмukaтa u то отkазВа .
В пазарнu операцuu, kато uзВлuча
Яkобuнцuте са Все по-настоятелнu. В началото на loнu
лuчна полза от промяна В ценuте
1793 г. санklолотuте се Вguгат на нов бунт u умеренuте
са отстраненu от Власт. Започва яkобuнсkата gukтaтypa.

ЯКОБИНСКАТА ДИКТАТУРА
Яkобuнцuте поемат упраВленuето на францuя В момент ,
В kouтo тя е обхваната от размuрuцu . Наu-голямо Внuма­
нuе прuВлuча монархuчесkото Въстанuе В областта Ван ­
gея, kоето проgъл>kаВа трu гoguнu. Яkобuнцuте ВъВе>kgат
uckaнuя „маkсuмум" на ценuте u разgаВат земята на uзбя ­
галuте apucтokpaтu на селянuте . Конвентът uзработВа
нова kонстuтуцuя . На проВеgенuя референgум (gопuтВане)
тя е оgобрена от 99% от гласуВалuте. Спореg нея фран­
цuя става републukа u Bcuчku мъ>kе наg 21 гoguнu полу­
чават uзбuрателнu праВа. ПраВuтелстВото BъBe>kga ноВ
О Ekзekyцuяma на Луu XVI, xyg.
kаленgар, kато обявява 1793 г. за първа от новото реВолlо­
Георг Зu8еkuнг
цuонно летоброене 0 .
Ги11отината В Пари>k е изgигната
Me>kgy трuмата Bogaчu на яkобuнцuте Жор>k-Жаk Дан­
на П11ощаgа на-реВ011Jоцията, kойто
тон, Жан-Пол Марат u Makcuмuлuaн Робеспuер ckopo
gнес се нарича „Koнkopg" (сьг11асие).

112
 О Територия на Франция до
1789 г.
О Присъединени земи по време

* на революцията

Откриване на Генералните
щати (5 май 1789 г.)

„*
Х Превземане на Бастилията (14
юли 1789 г.)
Обявяване на републиката
(22 септ. 1792 г.)

Главен сборен пункт на емиг­

рантската аристокрация

+ Основни посоки на чуждес­

транната инвазия

По-важни битки в хода на

революцията

Въстания против републиката

(1793-1804)

.\.. Бунтове срещу якобинската

(j диктатура (есента на 1793 г.)
/# Борба за освобождение от
Франция

ApxuBume гоВоряm ...

б Френсkаmа реВолlоцuя
Из Писмо на ПариЖkия яkобинсkи kлуб go местни­
(1789 - 1799)
те kлубоВе, април 1793 г.

• Кои територии са присьеgинени

„{.. .) nоглеgнете нашите гранични nлацgарми и морсkи­
kьм Франция? Потьрсете информа­
те ни пристанища , ограбени и лишени от хранителни
ция и обяснете защо точно те.
пр ипаси nopagи nреgателстВото и неkаgърността на
ми нистрите; nоглеgнете бунтовниците, (...) nоgлоЖили
на огън и Жупел сеВерните части на gърЖаВата благо­
g арение на поkроВителстВото , kоето отkрито се про­
я вява kъм Всичkи kонтрареВолlоционери и емигранти;
nоглеgнете тези нечисти орgи и тези мраВуняци от
разбоuници, kоито англичаните бълват по нашите бре­
гове и за kоито министрите не съобщиха нищо ... "

• Преg kakBи труgности е изправена френсkата репуб­

лиkа? В kого се тьрси Вината за тях?

Из реч на Виgен термиgорианец, /оли 1795 г.

„(.. .) не е Възможно Всичkи хора ga се ползват от поли­

тичесkите си праВа; позволено е ga се опреgелят усло­
вията, свързани с тяхното упражняване. Без съмнение
не ще исkаме преkалено много от тези, kоито получат
nолитичесkи праВа, ako настояваме ga имат разум,
интелигентност, Воля и заинтересованост, необхоgи­ 8 Bouнuцu на реВолlоцuяmа
ми за запазването на pega ..."
• Проучете защо униформите
• Срещу koe постшkение на реВол/оцията се отправя на Войниците са сьс син, червен
kритиkа? Помис11ете защо. и бял цВят.

0 Смьрmmа на Mapam, xyg. Жаk­
Луu Дa8ug
8 По kakoB начин хуgоЖниkот е
поkазал, че убитият go послеgно
мисли за сВоя нароg?
0 За8ьрналuяm се луkс по Време
на Дupekmopuяma
114
ВъзнukВат протuВоречuя. Слеg трагuчната смърт на
Марат 0 . Дантон е отстранен, а наu - голяма Власт полу­
чава Робеспuер. Поg негово Влuянuе се съзgаВа Комuтет
за обществено спасенuе, kouтo поема фунkцuuте на пра­
ВuтелстВо. Робеспuер uзgeucтBa от Конвента Заkона
срещу поgозрuтелнuте u от септемВрu 1793 г. започва
употребата на масов терор. Със смърт са наkазанu спе­
kуланти, gезертьорu, полuтuчесku протuВнuцu. Гuлотu­
нuте не смогват ga uзпълнят прuсъguте. Тяхна Жертва
става kралuцата Марuя-Антоанета. Върхът на терора
настъпва през лятото на 1794 г., kогато по тозu начuн
загuВат наg 30 хuл. gywu О. Tou goBe:Жga u go преВрат В
kрая на \олu 1794 г. , uзВестен с uмето „ тepмugopuaнcku ".
Яkобuнцuте са арестуВанu u на cBou peg ekзekyтupaнu.
УПРАВЛЕНИЕ НАДИРЕКТОРИЯТА
Слеg свалянето на яkобuнцuте ВъВ францuя на Власт
ugBaт преgстаВuтелuте на бур:Жоазuята. Те преkратя ­
Ват терора , започват ga прuлагат реформu u Връщат
сВобоgата на ukoнoмukaтa. Прuета е нова kонстuту­
цuя - трета от началото на реВол\оцuята . Конвентът
загубва Воgещата cu роля, а Властта е поета от Дuреk­
торuя . Това е праВuтелстВо В състав от петuма gywu,
преgстаВuтелu на богатuте гра:Жgанu (бур:Жоа). ТоВа
gaBa поВоg на яkобuнцuте u прuВър:Жанuцuте на монар ­
хuята ga kроят загоВорu. През 1795 г. пърВu монархuстu ­
те с помощта на Англuя свалят Boucku на полуостров
Бретан, но бързо са разбuтu . На слеgВащата гоguна яkо ­
бuнецът франсоа Бабьоф поgготВя преВрат за Вземане ­
то на Властта. Tou ucka Всеобщо раВенстВо , но u тозu
„заговор на раВнuте" е разkрuт u потушен.
По Време на Дuреkторuята В сВетсkuя ЖuВот се Връщат
луkсът u забаВленuята ф. Дuреkторuте не kрuят сВоu ­
те богатства. Воuнuте на френсkата републukа стават
заВоеВателнu, францuя прuсъеguняВа Ва:Жнu тepuтopuu
по леВuя бряг на peka Реuн u В областта СаВоя. Тя нала­
га gанъцu на тяхното населенuе , kоето осuгуряВа зна­
чuтелнu постъпленuя. Армuuте отмъkВат със себе cu
kapтuнu, статуu u ucтopuчecku ценностu. За пърВu път
еВропеuцuте Вu:Жgат ВъВ францuя не само борец срещу
kрепостното право, но u Жестоk заВоеВател. Започва ga
се uзгра:Жgа френсkата uмперuя.
Слеg смьртта на kраля започват Времена на хаос, а
kризата В иkономиkата се заgмбочаВа. На Власт иgВат
най-раgиkалните реВолlоционери - яkобинците. Изпм­
няВат се хиляgи смьртни присьgи. Положението не се
успоkояВа и по Време на Диреkторията. Само успешни­
те Войни поggьрЖат републиkата Жива.
 0 Френсku penyблukaнcku kаленgар

РеВ011/оционерите запазват броя на

месеците, но им gаВат нови имена
съобразно особеностите на сезона.
Ка11енgарът същестВуВа go 1805 г.,
kогато Напо11еон Бонапарт го отменя.

френсkuят нацuонален флаг е трukольор. СuмВолuзu­

ра помuренuето мe>kgy kраля (белuя цВят) u нароgа на
Пapu>k (черВенuя u сuнuя цВят) през 1789 г . ВъВеgен е
през 1794 г. , после е премахнат u потВърgен по Време
на реВолlоцuята от 1830 г.

ДеВuзът на Францuя „СВобоgа, раВенстВо, братстВо!"

е ВъВеgен много слеg kрая на реВолlоцuята, но eguнo­
gywнo се прuема, че пpouзxo>kga от Времето на яkобuн ­
О Гuлоmuна
цuте. Думuте „сВобоgа" u „раВенстВо" са осноВнu праВа
на чоВеkа , запuсанu В Деkларацuята, а „братстВо" се Тази машина е ВъВеgена по Време на
с ВързВа с gълга kъм останалuте от нароgа . реВ011/оцията с це11 безбо11езненото
убиване на хора от хуманни поgбуgи.
М арсuлезата - хuмнът на францuя , е съзgаgен през
1792 г . от Py>ke gьо Лuл. Посветен е на Воu нuцuте от
М арсuлuя , отuшлu ga се бuят с аВстрuuцuте kpau peka
Реuн. Става толkоВа популярна , че слеg трu гoguнu е
обявена за нацuонален хuмн.

Нацuоналнuят празнuk на францuя 14 loлu напомня за

п реВземането на Бастuлuята през 1789 г. Оттогава
тоu се чества без преkъсВане. На тозu gен по булеВарg
„ Шанз-Елuзе" В Пapu>k се пpoBe>kga наu - старuят Военен
параg В сВета.

ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото Tou е agBokaт, оратор u участнuk

1. Onuweme състоянuето на страната прu упраВленuе­
m о на яkобuнцuте.
2. Обяснете разлuчнuте Възглеgu за разВuтuето на
Францuя слеg смъртта на Луu XVI.
3. Hanpa8eme таблuLi,а с gBe kолонu, В kouтo ga пoka>ke­
me kakBo оgобряВате u kakBo не оgобряВате ВъВ френс­
kата реВолlоцuя. Поло>kuтелнuте uлu отрuцателнuте
оценku преоблаgаВат?
В. Генералнuте щатu. Изguга се
kато ръkоВоguтел на Яkобuнсkuя
kлуб. ПpuBъp>keнuk на републukата
u на еkзеkуцuята на kраля. Прuлага
gukтaтopcku метоgu на упраВле­
нuе. Еkзеkутuран слеg преВрата
на 9 термugор чрез гuлотuнuране
- нещо, kоето тоu прuлага спрямо
Враговете cu.

115
33. ИЗВЛИЧАНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ОТ СХЕМА И ДИАГРАМА

Целmа на moзu ypok е ga се научumе КАКАА ИЗВЛИЧАТЕ И ИНТЕРПРЕТИРАТЕ

ga uз8лuчаmе
u uнmepпpemupame ИНФОРМАЦИЯ ОТ СХЕМА И ДИАГРАМА?
uнформацuя om разнообразни схемu
u guaгpaмu. Схемаmа u guaгpaмama О Запознаuте се с темата, kъм kоято се отнасят те.
са kpamku u пpakmuчнu начuнu ga се
пpegcma8u ucmopuчecka uнформацuя . 8 ЗаглаВuето е пърВuят Bu uзточнuk на uнформацuя.

Изпьлненuеmо на пocma8eнume заgа­ • Посочете ВремеВuя пepuog, kouтo е засегнат .

чu ще раз8uе 8awume уменuя ga:
О Проучете gумuте, чuслата u понятuята В полетата.
• omkpu8ame 8рьзku мe>k:gy omgeл­
• Прослеgете ВзаuмоВръзkuте мe>kgy отgелнuте
нume елеменmu на схемаmа;
полета В схемата . В горната u ч аст са обобщаВа­
8 uз8лuчаmе u uнmepпpemupame uн­ щuте понятuя , В gолната част uнформацuята ста­

формацuя, сьgьр>k:аща се 8 нея;

ва по-поgробна.

• uнmepпpemupame gaннume спрямо

• Изяснете kakBu Велuчuнu отразяват чuслата В
guаграмата.
ucmopuчeckama cumyaцuя, за koяmo
се оmнасяm;
О Обобщете uнформацuята.
• uзpaбom8ame guаграма.
Из8лuчанеmо u uнmepпpemupaнemo на uнформацuя
om схема u guаграма ще yпpa>k:нume, kamo pewume
Прuпомнеmе cu!
зagaчume.

Чрез схема могаm ga се пpegcma-

8яm фakmu ·u 8заuмо8рьзku
прuчuнu, послеguцu, gьр>k:а8но ус-.
mpoucm8o, общесm8ена cmpykmypa,
проuз8оgсm8ен процес, paз8umue на
ugeu, kyлmypнu 8лuянuя.
В guаграма се пpegcma8яm koлu­
kamo
О Oпuweme струkтурата на френсkото общество
прu абсолlотuзма, kато uзползВате схемата.
А. KakBu са фунkцuuте на отgелнuте съслоВuя В
системата на абсолlотuзма?
Б. KakBu са Възмо>kностuте за премuнаВане от
еgна соцuална група В gруга?

•
чecm8eнu gаннu u сьоmноwенuе
мe>k:gy mях. Иcmopuяma 8зuма guaг­ Обяснеmе струkтурата на френсkото общество В
paмama om cmamucmukama - науkа наВечерuето на френсkата реВолlоцuя.
за сьбuране u обрабоm8ане на koлu­
чecm8eнu gаннu. ЗаgьА>k:umелно ус­ А. Проучете gаннuте В таблuцата на с. 117.

ло8uе прu аналuза е cmamucmuчecku­

Б. Същата uнформацuя мо>kе ga бъgе преgстаВена
me gаннu ga бьgаm сьоmнесенu kьм
В kръгоВа guаграма uлu ВъВ Вертukална стълбова
koнkpemнume пoлumuчecku усло8uя
guаграма. Проучете gаннuте u uзработете самос­
на епохаmа.
тоятелно gBe guaгpaмu.

В.KakBu Впечатленuя оставя у Вас преgстаВянето

на uнформацuята В таблuца u В guаграма? Kou тuп
guаграма смятате за по-поgхоgящ прu преgстаВян е
на gаннu за населенuе? Защо?

116
 1-Во сьслоВuе 2-ро сьслоВuе 3-mo сьслоВuе
ДухоВенсmВо Apucmokpaцuя Без npuBuлeгuu
130 000 gywu 350 000 gywu 24,5 млн. gywu

Bucwe
gyxoBeнcmBo

Социална бариера

Нисше gyxoBeнcmBo Нисша арисmоkрация

Рабоmници

Легенgа:

Пурпурна cmpeлka
om голяма Ba>kнocm
- социално gВи>kение 1
Дребни собсmВеници
1
Калфи

Зелена cmpeлka - Вьзмо>kно, но незначи­

Селсkи
занаяmчии
• Слуги

т елно социално gВи>kение

Синя cmpeлka - сВьрзВане чрез браk 1 Прихоgящо и

изхоgящо граg-

О ран>kеВа линия - социална бариера

Наgничари
• cko население

Френсkоmо общесmВо В наВечериеmо на Френсkаmа

реВолlоция

СьслоВuе ПpegcmaBumeли Броu Дял om населенuеmо

ПьрВо сьслоВuе ДухоВенсmВо ok. 130 000 0,5%

Bmopo сьслоВuе Apucmokpaцuя ok. 350 000 1,5%

Tpemo сьслоВuе Бур>kоазuя u ok. 24,5 млн. 82% u 16% (общо 98%)
СелячесmВо

117
 ВЕКЪТ НА РАЗУМА

СЪЩНОСТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО
Просвещението е наu-Ва:Жното интелеkтуално явление
на XVlll В. Основното , за kоето настояват просветите­
лите, е ga се глеgа разумно на света. Те са образовани
хора и не приемат суеВерията и религиозния фанатизьм .
Отричат kлlочоВи християнсkи Внушения , че сьgбата на
чоВеkа е преgопреgелена и че сВетьт е устроен по Воля ­
та на Бог. Спореg тях тоu се упраВляВа по прироgнит е
заkони , затова изgигат В kулт знанието и способностт а
на чоВеkа ga мисли О.

Кои са новите иgеи на Просветителите нямат поgреgена система от иgеи ,

Просвещението? много от тях gори не се познават . Но общата насоkа
на мисьлта им е ясна . Те са повлияни от труgоВете н а
учени kато Рене Деkарт , kouтo настоява чоВеk ga поg ­
ВаЖ:нu gamu
лага на сьмнение Виgяното , и Исаk Нlотон , kouтo обяс ­
1689 г. - излиза kнигата „два траk­ нява научно принципите на материалния сВят . Вьзхища­
тата за упраВлението" на Д:Жон Лоk. Ват се на постиженията на учените от Античностт а
и Ренесанса.
1748 г. - публиkуВан е труgьт на
Монтесkьо ,Духьт на заkоните". ФРЕНСКИТЕ ФИЛОСОФИ
Началото на Просвещението поставя франсоа Мар и
1751 - 1772 г. - излизат томовете Аруе, наречен Волтер ~. Tou смята , че наu-gобрата
на „Енциkлопеgията".
форма на gьр:ЖаВно устроuстВо е просветената монар ­
хия, начело с kрал философ. Исkа цьрkВата ga е лишен а
1762 г. - изgаgен е ,,Общественият
от Власт, защото спира прогреса. Наu-изВестната м у
gогоВор" на Русо.
kнига е „Философсkи речниk". Ви:Жgанията на Волтер с а
1764 г. - публиkуВан е „Философсkи реализирани от просветените монарси . Прусkият kрал

речниk" на Волтер. фриgрих 11 и русkата императрица Еkатерина тьрсяm

Речниk
разgел.ение на Вл.астите - принцип
nри gемоkратичните gьр:ЖаВи, спореg
kouтo трите фунkции на gьр:ЖаВното
упраВление се осьщестВяВат от неза­
висими, Взаимно kонтролиращи
се органи
неговите сьВети. По сьщото Време тВори и Шарл gь о
Монтесkьо О. автор на труgа „Духьт на заkоните". В
него тоu развива иgеята, че ВьВ Всяkо общество трябв а
ga има разgел.ение на Вл.астите
- заkоноgателна , изпьл­
нителна и сьgебна. Те трябва ga са независими еgна om
gруга. Спореg него сВобоgата на чоВеkа трябва ga с е
простира само gотам, gokьgeтo не се нарушават заkо ­
ните. Тези принципи са залегнали В устроuстВото н а
сьВременните gьр:ЖаВи.

Енциkл.опеgия - научен спраВочниk за Наu-популярният просветител е роgеният В Женева Жан­

Всичkи или отgелни области на позна­ Жаk Русо 0 0 . Tou смята, че чоВеkьт е бил наu-щастлиВ
нието ВьВ формата на речниk В своето пьрВобитно сьстояние, kогато не е сьщест ­
ВуВала собствеността. В kнигата си ,,ОбщестВения m

118
 О Салоньm на маgам Жофрен, xyg.
Анuсе Лемонuе

ХуgоЖниkот е преgстаВи11 френсkи

моgен са11он от XV/11 В. В него се спо­
gе11ят и обсьЖgат по11итичесkи иgеи
и научни постижения.

• Бlостьт В среgата на kартината

е на 8011тер. Направете изВоg за
ApxuBume гоВоряm ... участниците В тази сбирkа?

Из „Духьт на заkоните", Шарл gьо Монтесkьо

„За грюkgанuна полuтuчесkата сВобоgа е онова gушеВно б Волmер (1694 -1778)

cпokoucтBue, kоето проuзтuча от чуВстВото за сuгур­
ност у Bceku; за ga uма таkаВа сВобоgа, необхоguмо е
упраВленuето ga бъgе таkоВа, че гра>kgанuнът ga не се
боu от gругuя гра>kgанuн. Ako заkоноgателната u uзпълнu­
телната Власт са съсреgоточенu В еgно лuце (.. .) сВобоgа
не може ga uма; (...) същuят тозu монарх (...) ще съзgаВа
тupaн uчecku заkонu, kouтo ще uзпълняВа тupaнuчecku."

Из „Общественият gоговор", Жан-Жаk Русо

„ЧоВеk се pa>kga сВобоgен, а наВсяkъgе е 8 okoBu. Hяkou

се смятат за госпоgарu на останалuте, но още повече
от тях се оkазВат В робство. (...) gokaтo нароgът се
поgчuняВа, това е gобре, но kогато получu Възможност
ga отхВърлu тuранuята u го напраВu, това е още по­
gо бре; таkа тоu ще cu Върне сВобоgата по същuя начuн,
п о kouтo са му я отнелu, ako uзобщо същестВуВа осно­
Ванuе ga му я отнемат."

• Кои изрази на gВамата просВетите11и kритиkуВат

по11итичесkата система ВьВ Франция?

• Кое понятие се среща и В gВата теkста?

Из „Що е то Просвещението?", Имануел Кант

„За просВещенuето е gостатъчно ga uма сВобоgа, (...)

а uменно - Вuнагu отkрuто u публuчно ga uзползВаш Имануел Канm (1724-1804)
разума cu. Сега отВсяkъgе чуВам: не разсъ:ЖgаВаuте!
Tou е германсku фuлософ. В „Kpuтu­
Офuцерът kазВа: не разсъ:ЖgаВаuте, а маршuруВаu­
ka на чuстuя разум" (1781 г.) ана­
те! ФuнансоВuят съВетнuk: не разсъ>kgаВаuте, а п.ла­
лuзuра осноВнuте постu>kенuя на
щаuте! ДухоВнukът: не разсъ>kgаВаuте, а ВярВаuте!
просВещенсkата епоха. Tpu гoguнu
(...) Отговарям: публuчното uзползВане на собстВенuя
по-kъсно В есето „Що е то ПросВе­
разум трябва Вuнагu ga е сВобоgно u еguнстВено това
щенuето?" формулuра geBuзa на
мо:Же ga осъщестВu просВещенuето cpeg хората."
сВоя Bek: „Дразни ga знаеш! Имай
сме11ост ga си с11уЖиш сос собстве­
• Кое спореg автора е най-Важното постижение през
ния си разсьgьk!".
епохата на Просвещението?

119
1.

gогоВор" настоява за пряkо участuе на грюkgанuте В

упраВленuето. Tou поставя осноВuте u на съвременна­
та пеgагогukа, kато В kнuгата cu „Емuл" съВетВа ga не
се бuят gецата, а ga се kаляВат u ga преkарВат повече
Време cpeg прuроgата.

Наu-големuят проеkт на френсkото просВещенuе е Енциk-

1юпеgията 0 . uзgаВана повече от 30 гoguнu поg ръkоВоg­
i стВото на Денu Дugpo 8 . Целта u е ga събере на еgно
място Bcuчku знанuя на хората u ga гu напраВu gостъп ­
нu за чuтателuте. Като аВторu В нея участват много
uзВестнu просВетuтелu , ученu u хора на uзkустВото. В
неuнuте 35 тома са събранu оkоло 72 000 статuu u наg
3000 uлlocтpaцuu.

ПРОСВЕЩЕНИЕТО ИЗВЪН ФРАНЦИЯ

ПросВещенuето uма сВоuте прояВu В peguцa eBpoпeucku
странu. В Англuя негов преgстаВuтел е ДЖон Лоk ~. Tou
се смята за роgоначалнuk на ПросВещенuето , тъu kато
8 Денu Дugpo (1713-1784)
неговото проuзВеgенuе „два траkтата за упраВленuето"

0 Eнцukлoneguяma на Дugpo - uзлuза още през XVll В . В него Лоk отрuча боЖестВенuя
kopuцa u uлlocmpaцuu по анаmомuя, проuзхоg на монархuята u пръВ посочва необхоguмостта
neчamapcm8o u фuзuka от трuте Buga ВЛастu .

В Германuя ПросВещенuето наВлuза с Готфрug Лаuбнuц -

uзkлlочuтелен учен , kouтo основава Берлuнсkата научна
akageмuя u помага това ga се случu В Петербург u Вuена .
Важна е ролята u на фuлософа Имануел Кант. ПросВе ­
E N CYCLOPEDIE,
DI CTIONNAlltE RAISONNE
.. щенuето uма сВоuте преgстаВuтелu u В Русuя, kъgето
D Е S S С 1Е N С Е S,
D ES ARTS ЕТ D ES M t TIERS .
Muxauл ЛомоносоВ безуспешно се борu срещу заkостеня­
лото pycko общество u срещу пречkuте, kouтo църkВата
,_._,,,_ __ ,_
11o„-„,....,....,111„,•ilr,•t~..,..~·•­

::=-...,_..-..._.,._,,,, __..... „••

.._._·"-• •'• ~•"ll " ••••.,.• • ,„x.n..uJo11r1r,

,_ ~,.,_,,,..,
~..,.

съзgаВа за неговото разВuтuе. Наu-голямата му заслуга

е основаването на MockoBckuя унuВерсuтет. ПросВетu­
телсkuте ugeu стават част u от uзkустВото чрез пuе ­
сuте на Г. Лесuнг. В тях тоu се наgсмuВа наg поряgkuте
на заобukалящuя го сВят.

О(;С. ~t

Иgеuте на ПросВещенuето uмат Влuянuе u Върху българ ­

"
•rrr•rl'•• •• rt• • ••l'•1r111cl••••i

сkото общество, kъgето се смесват с ugeuтe за ocBo-

бo>kgeнue. ПърВu технu uзразuтелu са Пaucuu Xuлeнgap ­
cku u Софронuu Врачансku 0 О. През XIX В. българсku ­
те просВетuтелu основават учuлuща, пuшат учебнuцu
u uзgаВат Вестнuцu. Те gопрuнасят за формuрането на
българсk9 нацuонално съзнанuе.

През XV/11 В. във Франция се поставя началото на Просве­

~~ щението. Просветителите осыkgат същестВуВащия

-
. peg и преgлагат нови принципи на управление - просве­
'
тената монархия, разgелението на Властите и пряkото
.
участие на нароgа във Властта. Най-известни просве­
тители са Волтер, Монтесkьо и Русо.

120
 0 Жан-Жаk Русо (1712-1778)

0 Шарл gьо Монmесkьо

(1689 -1755)

0 Сьчuненuя на Жан-Жаk Русо

0 Корuца на „Hegeлнuk", Софронuu Врачансku, 1806 г.

О Софронuu Врачансku (1739-1813)

ПpoBepeme /Пpuлo>keme наученото

1. Обяснете осноВнuте Възглеgu на фuлософuте от

Beka на ПросВещенuето. Kou чоВешku 'ценностu са нао­
Ва>kнu за тях?

2. Koмeнmupaume мuсълта на Шарл gьо Монстесkьо:

„Bceku гра:Жgанин трябва ga може ga умре за отечест­
Вото си, но ниkой не е g11ъ:Жен ga 11ъ:Же зараgи него".

3. Omkpuume uнформацuя за „научната реВолlоцuя" ВъВ

Beka на ПросВещенuето. Изгответе nрезентацuя. .1!) Д>kон Лоk (1632 -1704)

121
 35.Б О ВЪЗРАЖААНЕ
ПРЕЗ

Кои иgеи на Просвещението НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ НА БАЛКАНИТЕ

оkазВат най-силно Влияние Вьрху ВkлlочВането на балкансkuте нapogu В ukoнoмukaтa
балkансkите нароgи? на Османсkата ·uмперuя през XVlll В. съзgаВа услоВuя за
променu u В gухоВнuя uм ЖuВот. Балkансkuте тър20В ­
цu се запознават с Възглеguте на просВетuтелuте u
обменят не само cтoku , но u ugeu . Расте броят на мла­
gеЖuте , получuлu образоВанuе В елuтнu eBpoпeucku унu ­
Версuтетu , kouтo усВояВат бuта u мuсленето на eBpo-
пeuckuя 2раЖgанuн u 2u разпространяват cpeg сънароg ­
нuцuте cu.
Ba>kнu gamu
ОСОБЕНОСТИ НА
1741 г. - uзлuза „Стематографuя " БАЛКАНСКОТО ВЪЗРАЖААНЕ
на Хuстофор ЖефароВuч , В kоято са ЕВропеuсkото просВещенuе про н ukВа на Балkанuте през

публukуВанu uзобраЖенuя на сръбсku XVlll В. u пpeguзBukBa променu , познатu kато Балkансkо

u българсku царе. Вьзра>kgане. То протuча със заkъсненuе u В услоВuята н а

османсkото 2оспоgстВо. Затова е тясно свързано с бор ­
1753 г. - съзgаgена е Атонсkа бата за отхвърляне на чуЖgата Власт u за съзgаВане
akageмuя, kъgето се препоgаВат на незаВuсuмu нацuоналнu gърЖаВu . Bcuчku просВещенсku
фuлософuя u точнu нayku. ugeu са поgчuненu на тазu цел . Изхоgнuте позuцuu , с kou -
тo балkансkuте общностu наВлuзат В своята моgерност ,
1762 г. - завършена е „Исторuя слаВя­
са разлuчнu. Гърцuте u сърбuте са с по-благопрuятно
нобългарсkа" от Пaucuu Xuлeнgapcku.
2ео2рафсkо местополоЖенuе . ТоВа улеснява пронukВането
на eBpoпeuckuтe gyxoBнu u технuчесku постuЖенuя. На
1794 - 1795 г. - публukуВана е „Исто­
aBcтpuucka терuторuя, блuзо go сръбсkuте земu , uзраст ­
рuя разных слаВянсkuх нароgоВ u наu ­
паче Болгар, ХорВатоВ u СербоВ" на
Ва праВослаВнuят gухоВен център Cpeмcku КарлоВцu О.
Там балkансku gyxoBнuцu u kнuЖоВнuцu работят за запаз­
ЙоВан Раuч.
ване на слаВянсkuя eзuk u праВослаВuето. Cpeg тях са u
българuте Партенuu ПаВлоВuч , напuсал пърВат а аВто ­
бuографuя В lоЖнослаВянсkата лuтература , u Хрuстофо р
ЖефароВuч , отпечатал „Стематографuя" @» 0 . ПросВе­
щенсkата мuсъл се разпространява с печатнuте kнu2u ,
kouтo са по-еВтuнu u по-gостъпнu от ръkопuснuте.

1~~~-'~#.:1!...ll~"~'tllll--~~~~~~~~~ ВЪЗРАЖААНЕ НА fЪРЦИТЕ

Балkансkо ВЪзра>kgане - епоха на пре­ Балkансkото ВъзраЖgане започва наu-рано В 2ръцkuте
хоg от CpegнoBekoBueтo kъм Новото земu. Популярнu стават учебнuцu u 2paмaтuku, а също u
Време на балkансkuте нapogu поg ucтopuчecku съчuненuя, В kouтo се обосновава праВото
османсkа Власт, свързана с pagukaл­ на Всяkа общност на полuтuчесkа сВобоgа. Като моgел
нu променu В соцuално-ukономuчес­ за разВuтuе на 2ръцkата общност се Възпрuема антuч ­
kата, полuтuчесkата u kултурната ното u Вuзантuuсkото наслеgстВо. В много 2ра90Ве на
сфера Османсkата uмперuя се съзgаВат 2ръцku cBeтcku учuлu­
ща, В kouтo препоgаВат образоВанu еВропеuцu, пропаган ­
guращu просВещенсkuте ugeu. Те по92отВят лuчностu ,

122
 Б.oлritil.

О Изглеg om Cpeмcku КарлоВцu

'i
8 От позицията на ekckypзoBog запознайте kласа със
1

Сремсkи КарлоВци kато религиозно-kултурен център на

праВослаВието през XV/11 В. Обяснете им защо наричат
граgа „ Рим на праВослаВната църkВа ". ~ Герб на Бьлгарuя В „Сmема­
mографuя" на Xpucmoфop Жефаро­
Вuч, 1741 г.

Четиристишието поg герба е

стихотворна Възхвала, В kоято се
съgърЖа и теkст за историчесkата
съgба на България.

• Опишете символите, изобразе­

ни на герба. KakBo е основното им
Внушение?

Лuчносmu В ucmopuяma

ЕВгенuос Вулгарuс (1716 -1806)

Дocumeu ОбраgоВuч (1742 - 1811)

б Xuлeнgapckuяm манасmuр на CBema гора (Аmон)
• Проучете kakBa е ролята на Хиленgарсkия манастир
за Балkансkото ВъзраЖgане.
• Кои българсkи ВъзроЖgенци обитават или посещават
манастира?
ЙоВан Раuч (1726 - 1801)
• Потьрсете информация по Ваш
избор за еgин от преgстаВителите
на Балkансkото просвещение и преg­
стаВете gokлag преg kласа.

123
 0 Cmuxom8opнa ВьзхВала на убеgенu В ползата от знанuето. Шuроkото разпростра­
Xpucmoфop Жефаро8uч om enuc- ненuе на образоВанuето поставя Въпроса за гръцkuя kнu ­

11 kona на Cpeмcku Карло8цu Павел ЖоВен eзuk. Tou е формuран на основата на гоВорuмuя
Ненаgо8uч ноВогръцku eзuk. В gyxa на ноВuте eBpoпeucku ugeaлu
1
[ ЕВгенuос Вулгарuс , сuлно поВлuян от Волтер, съзgаВа
j Атонсkа akageмuя. френсkата реВолlоцuя става прuмер
за гърцuте . Рuгас Валестuнлuс поgkрепя ugeaлuтe за
сВобоgа, заkонност u спраВеgлuВост u очертава насоku­
те за полuтuчесkо разВuтuе на балkансkuте нapogu.

СРЪБСКО ДУХОВНО ВЪЗРАЖААНЕ

Иgеuте на ПросВещенuето се разпространяват В сръб ­
сkuте земu поg сuлното Влuянuе на Възглеguте u gеu ­
ността на aBcтpuuckuтe просВетенu монарсu. Пopagu
общата ucтopuчecka съgба u kpauнa цел - осВобоЖgе ­
нuето , Гръцkото u Сръбсkото ВъзраЖgане uмат cxog-
нu чертu . Сърбuте също отkрuВат cBeтcku учuлuща .
Те съзgаВат kнuЖоВен eзuk на основата на гоВорuмuя
сръбсku eзuk . ОсноВuте на ноВосръбсkата лuтература
са постаВенu от Досuтеu ОбраgоВuч , автор на аВто ­
бuографuчен труg , напuсан на гоВорuм eзuk. За сръбсku ­
те просВетuтелu мuналото е ВаЖен uзточнuk за нацuо ­
нално самочуВстВuе. На това попрuще се uзяВяВа ЙоВан
Раuч, автор на четuрuтомна uсторuя на среgноВеkоВно­
то Сръбсkо kняЖестВо.

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖААНЕ

В среgата на XVlll В . cpeg българuте също се появява
потребност ga опознаят мuналото cu f}. Заgачата е
uзпълнена от Пaucuu Xuлeнgapcku , kouтo напuсВа „ Исто ­
повече за ... рuя слаВянобългарсkа" 0 0 . НегоВuят прочuт на мuна­
лото е uзграgен Върху прuнцuпuте на просВещенсkuя
„Сmемаmографuя"
рацuоналuзъм. Воgещuят му мотuВ е „чemu, за ga знаеш ".
Съзgаgена от Хрuстофор Жефаро­ Пaucuu преgнамерено Велuчае Времената на gърЖаВен
Вuч. Тя uзuграВа значuтелна роля за Възхоg u поkазВа, че неуспехuте се gълЖаm на „ неразум­
gухоВното пробуЖgане на балkан­ нu " u „самонаgеянu" Влаgетелu. Taka В сuнхрон с ugeuтe
сkuте нapogu. В нея авторът обос­ на ПросВещенuето тоu посочва целuте на ВъзраЖgане­
новава ugeяma за общослаВянсkо то - разВuтuе на образоВанuето u kултурата, gухоВна
eguнcmBo. ЗащuтаВа стремежа на самостоятелност u Възстановяване на българсkата
слаВянсkuте нapogu В Османсkата u gърЖаВност . Пaucuu утВърЖgаВа гоВорuмuя eзuk В ноВо­
ABcтpuuckaтa uмперuя за осВобоЖ­ българсkата kнuЖоВност.
gенuе. Деuността му е поgkрепена
от Bucwu праВослаВнu gyxoBнuцu. Поg влш!ние на иgеите на Просвещението християнсkи­

Кнuгата е забранена за разпростра­ те балkансkи нароgи съзряват gуховно и политичесkи.

ненuе В ABcmpuuckaтa uмперuя поg Уkрепва тяхното национално самосъзнание, нараства

самочувствието им, израз на kоето е стремежът им
заплаха от строго наkазанuе.
kъм освобоЖgение. Опреgелящи в Живота на балkансkи­
•Защо „Стематография" nonaga те християнсkи нароgи стават просвещенсkите иgеи
в списъkа на забранените kниги в за правото на gостьпно светсkо образование и извою­
Австрия? ването на национална свобоgа.

124
 ApxuBume говорят ...
n„z,„... Tlj•i71J_,,~
Ролята на ucтopuяma
/""~J~„„.
Из „История слаВянобьлгарсkа", Паисий Хиленgар­
сkи, 1762 г. 0 Пognucьm на Пaucuu Xuлeнgapcku

„За Вас е потребно u полезно ga знаете uзВестното

за gелата на Вашuте бащu, kakтo знаят Bcuчku gpyгu
племена u нapogu сВоя pog u eзuk, uмат uсторuя u Bceku
грамотен от тях знае, разkазВа u се горgее със сВоя
pog u eзuk. („.) Четете u знаuте, за ga не бuВате поguг­
раВанu u уkоряВанu от gpyгu племена u нapogu."

Из „История разных слаВянсkих нароgоВ и най-паче

Болгар, ХорВатоВ и СербоВ", ЙоВан Раич, 1795 г.

„ И kогато разсъЖgаВаше В kakBo наu-много ga услуЖu на

своето отечество, усетu Вътре В себе cu сkлонност­
та ga потърсu у gостоВернu аВторu сВugетелстВа за
gреВностuте u прukлlоченuета на сВоя pog от самото
начало go gнешнuте Времена u по ВъзмоЖностuте cu
u сuлата на gароВанuето cu ga гu опuше наkратkо на 0 Сmранuца om орuгuналнuя pьkonuc
маuчuнuя cu eзuk„." на „Исmорuя слаВянобьлгарсkа"

• Отkрийте В gВата теkста мотивите на Паисий

и йоВан Раич ga напишат своите kншkоВни труgоВе.
Направете сравнение.

• Запишете В тетраgkата си изразите, kоито ги

сВързВат с иgеите на ЕВропейсkото просвещение.

НоВuте потребности на Балkанumе

Из писмо на Доситей ОбраgоВич, 13 април 1783 г.

„{„.) аз cu спомнuх за Желанuето, kоето се беше пороgu­

ло В мен още gokaтo бях В Далмацuя, а uменно ga заgо­
Воля серuозната u неотложна нуЖgа на нашuя нароg от
kнuгu, напuсанu u uзgageнu на нароgен, гоВорuм eзuk„."
• KakBa е новата потребност, за kоято говори авторът?
• Обяснете защо се появява тя и kakBa е Връзkата И с
ЕВропейсkото просвещение.
ПроВерете/ПрuлоЖете наученото
Рuгас Велестuнлuс (1757 -1798)
Иgеuте му се формuрат поg Влuя­
нuе на френсkата реВолlоцuя. Спо­
реg него балkансkuте нapogu могат
ga се осВобоgят само чрез общо
Въстанuе, поgkрепено от Францuя.

1. Обяснете прuчuнuте за появата на Балkансkото · Слеg побеgата му ще се съзgаgе

ВъзраЖgане.
2. Посочете gBe осореностu на ВъзроЖgенсkuте проце­
сu В балkансkuте общества. Аргументuраuте се.
3. Обяснете kou ugeu на ЕВропеuсkото просВещенuе
упраЖняВат наu-сuлно Влuянuе Върху балkансkuте нapogu.
общобалkансkа републukа, В kоято
Bcuчku нapogu ще ЖuВеят сВобоg­
нu u раВнu. Изработва u публukуВа
Beлuka kарта на бъgещата Гръцkа
републukа, обхващаща праВослаВнu­
те земu на Балkанuте.

125
36. ДУХОВНОТО ПРОБУЖААНЕ
НА БЪЛГАРИТЕ

Чрез уменията за оВлаgяВане и при­ За ga изпълните поставените заgачи, изВьрwете

лагане на специфични техниkи на послеgоВателно слеgните gеuности:
историчесkото познание, kоито

О Изберете еgна от лuчностuте u Buga на заgачата

имате:

8 ga извличате информация от пис­ (постер uлu разkаз).

мени gоkументи,
А. Намерете поgхоgящu uзобра>kенuя, напuшете
8 ga об~сняВате историчесkи беле>kkuте u съзgаоте постера .
понятия,
Б . Потърсете gопълнuтелна uнформацuя u съста­

8 ga поgбирате и обработвате ин­ вете Вашuя разkаз .

формация от интернет,
1. ТЕМА: „ПАИСИЙ ХИЛЕНААРСКИ - ПЪРВИЯТ
НАРОДЕН БУДИТЕЛ'
1

Вие ще установите kak Просвеще­

нието Влияе Върху gухоВния >kиВот
на българите. А. Коо е Пaucuo u kakBu са мотuВuте му ga напu ­
ше uсторuя на българuте? Kak опреgеля целта на
Вашите заgачи са ga: своята „ uсторuоца" ?

8 сьзgаgете постери за Паисиu Хи­ Б. KakBu труgностu преоgоляВа? Кога u kъge

ленgарсkи и Софрониu Врачансkи с
изобра>kения и беле>kkи, kоито ga
преgстаВят;
• сьстаВиmе устен разkаз за gВама­
та gеuци по заgаgените поkазатели;
заВършВа „ Исторuя слаВянобългарсkа" ?
ги
В.KakBo не оgобряВа Пaucuo В поВеgенuето на бъл­
гарuте? KakBu посланuя отправя kъм сВоя нароg?
11. ТЕМА: „СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ -
ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ПАИСИЕВОТО ДЕЛО
11

8 съпоставите основните елемен­

ти на Просвещението и ценности­ А. Kak поп Cтouko (бъgещuят Софронuо Врачансku)
те, kоито са общи за тях. се запознава с „ Исторuя слаВянобългарсkа" ? KakBo
ВъзgеостВuе оkазВа тя Върху него? Колkо препuса
Работете по групи.
праВu?

Б. Kak се uзяВяВа Софронuо kато kнu>koBнuk? КаkъВ

eзuk uзползВа?

В. КаkъВ е пътят за ocBoбo>kgeнue на българuте

спореg него? На kоя форма на gър>kаВно упраВленuе
cuмnaтuзupa?

•
о
ПреgстаВете работата

Посочете заеgно със съученuцuте

cu преg kласа.

цuaцuu сВързВате епохата на ПросВещенuето.

Попълнете схема В тетраgkuте
cu с kakBu aco-

cu за осноВнuте u
белезu на епохата.

126
О Обобщеmе.
А. Кои прояви на Просвещението отkриВате В Бъл­
гарсkото Възрюkgане?

Б. УстаноВяВате ли синхрон меЖgу иgеите на

Просвещението и Възглеgите на Паисиu и Софро­
ниu? Посочете ги.

ApxuBume гоВоряm ...

Из „ ПреgислоВие" на „История слаВянобьлгарсkа",

1762 г.

,Jaka и аз Ви написах пogpeg това , kоето е известно

за Вашия pog и езиk. Четете и знаuте, за ga не бъgете
п оgиграВани и уkоряВани от gруги племена и нароgи.
ТВърgе много обиkнах българсkия pog и отечество и
м ного труg употребих ga събирам от различни kниги
и истории, gokaтo събрах и обеgиних историята на
българсkия pog В тая kниЖица за Ваша полза и похвала.
(...) Но няkои не обичат ga знаят за своя българсkи pog,
а се обръщат kъм чуЖgа kултура и чуЖg езиk и не се
г риЖат за сВоя българсkи езиk, но се учат ga четат и
О Памеmнuk на Пaucuu Xuлeнgapcku,
гоВорят по гръцkи и се срамуват ga се нареkат бълга­
сkл. Muxauл СuмеоноВ, 1964 г.
р и. О, неразумни и lopoge! Защо се срамуваш ga се наре­
ч еш българин и не четеш, и не гоВориш на сВоя езиk?
(...) Ти, българино, не се мами, знаu сВоя pog и езиk и се
учи на сВоя езиk!"

Из „Послесловие" на „История слаВянобьлгарсkа",

1762 г.

„ Разя:Жgаше ме постепенно реВност и Жалост за моя

българсkи pog, че няма наеgно събрана история за пре­
славните gеяния от пърВите Времена на нашия pog,
светци и царе. Taka и много пъти сърбите и гърците
ни уkоряВаха, че нямаме сВоя история. Аз Виgях по мно­
го kниги и истории написани много сВеgения за бъл­
гарите. Затова положих много труg за gBe гоgини ga
събирам по малkо от много истории. (...) Taka аз през­
рях своето главоболие, от kоето много Време стра­
gах, таkа и от стомах много Време болеgуВах - това
презрях, пораgи голямото Желание, kоето имах. (...) 8 Бьлгарсkuяm манасmuр „СВ.
Георгu Зограф" 8 CBema гора
Прибавих и завърших kазаните неща В тая историuца В
(Аmон)
полза на нашия българсkи pog ..."
 1

1 37. ПЪРВАТА ИНДУСТРИАЛНА

РЕВОЛЮЦИЯ

АНГЛИЯ - РОДИНАТА НА ИНДУСТРИАЛНАТА

. РЕВОЛЮЦИЯ
От kрая на XVlll В . В ЕВропа започва масово ВъВе>kgане
на машuнu В проuзВоgстВото, uзВестно kато uнgycmpu­
Защо използването на машини В aлнa реВолlоцuя. Неuното начало е поставено В Англuя
произВоgстВото се опреgеля kато зapagu благопрuятнuте полuтuчесku, ukoнoмuчecku u
„реВолlоция"? соцuалнu услоВuя. ОсноВнu фаkторu за това са парла­
ментарната сuстема, сВобоgнuте kапuталu u сВобоg ­
Ba>kнu gamu ната работна ръkа.

1750 - 1850 г. - Първата uнgустрu­ Парламентарната сuстема , kоято geucтBa В страната

ална реВолlоцuя слеg 1689 г., съзgаВа услоВuя за сВобоgно разВuтuе на
англuuсkото общество. Съсловното разgеленuе посте ­
1764 г. - преgачната машuна на пенно е премахнато. Бур>kоазuя u арuстоkрацuя участ ­
Д>kеuмс XapгpuuBc ват заеgно В упраВленuето на Англuя u uмат общ uнте ­
рес ga стuмулuрат сВобоgната пазарна ukoнoмuka. Роля ­
1783 г. - парната машuна на Д>kеuмс
та на gър>kаВата се uзчерпВа със съзgаВане на заkонu за
Уат
спраВеgлuВо регулuране на ukoнoмukaтa @.
1825 г. - пърВата обществена
Англuя разполага с почтu неогранuченu kолuчестВа
Железнuца ЛuВърпул - Манчестър
еВтuнu cypoBuнu от отВъgморсkuте cu тepuтopuu .
Преработkата u проgа>kбата uм носят големu печалбu .
Речнuk Натрупват се сВобоgнu kапuталu u те се uнВестuрат В
манuфаkтурuте. Ръчното проuзВоgстВо не мо>kе ga заgо ­
uнgycmpuaлнa реВолlоцuя - масо­
Волu постоянно растящuте нy>kgu на пазара u се налага
во ВъВе>kgане В проuзВоgстВото на
машuнu, kouтo заменят ръчнuя труg
ga бъgе моgернuзuрано.

През послеgнuте трu Beka населенuето на Англuя чуВст ­

преgприемач - чоВеk, kouтo преgпрu­
Вuтелно нараства. УВелuчаВа се потребленuето на хра­
ема опреgеленu стопансku uнuцua­
нuтелнu пpogykтu, а селсkото стопанство става gохо ­
тuBu с цел печалба u разВuтuе
gоносно u прuВлuча Внuманuето на egpuтe земеВлаgелцu .
Те uзkупуВат uмотuте на gребнuте собстВенuцu u съз­
gаВат огромнu стопанства. Обезземленuте селянu се
отпраВят kъм граgоВете, kъgето се наемат на работ а
В търгоВсkата сфера u манuфаkтурuте.

ИЗОБРЕТЕНИЯ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Богатuте гpa>kgaнu на Англuя u няkоu apucтokpaтu раз ­
бuрат, ~ е трябва ga бъgе насърчаван i.Jнgустрuалнuят
11
напреgъk. Те започват ga фuнансuрат разлuчнu uзобре ­
тателu. Taka през Втората полоВuна на XVl\I В. са съзgа­

1 О Фабрukа gенu преgачната машuна, 8 механuчнuят тъkачен стан

u парната машuна. Поставено е началото на uнgустрu­
• Кьм kоя обществена прос11ойkа при­ алното проuзВоgстВо В Англuя. Преgприемачите Влагат
наg11еЖат хората на изобаЖението? kапuталuте cu В строеж на фaбpuku u В органuзацuята
Кьgе се намират? Каkво правят? на по-бързо, ефеkтuВно u kачестВено проuзВоgстВо.

128
 Високо индустриализирани райони
към 1850 г.

- Железопътни линии към 1850 г.

О Центрове на текстилна ·промиш­

леност с предачни и тъкачни

станове

[] Предприятия с въведени парни

машини

Д Добив на руда с помощта на

парни машини

Райони на интензивен добив на

()
въглища

• Банкови центрове

Дължина на железопътните линии

през 1840 г. (в км)

2390

Севиля
• о

Каkработи?
заgВшkВащ ремъk ръчно kолело б Инgусmрuалнаmа ре8олlоцuя
8 E8pona

kонтролна Връв
/ • Кои са gър>kавите с най-сш1но раз­
вита инgустрия? Помислете защо.
k, нени Вретена

\
8 Преgачнаmа машuна „Д>kенu"

Тя се заgейства на ръkа, затова не е

истинсkа машина, но прилагането й в
произвоgството увеличава неимовер­
но kоличеството на пре>kgи и спестя­
ва човешkи труg.

• Опитайте се ga разберете kak

работи ,Д>kени". Преgполо>kете рабо­
тата на kollko преgачkи замества при­
близително този механизъм.
Валяk, заgВшkВащ Вретената

129

0 Инgycmpuяma срещу оkолнаmа
cpega
Инgустриализацията Воgи go
сяване на оkолната cpega.
• С помощта на изобра>kенията
обяснете kak фабриkите Влияят на
прироgата и >kиВота на хората.
130
ПАРНАТА МАШИНА
Решаващо значение за разВuтuето на uнgустрuята uма
парната машuна на ДЖеuмс Уат 0 . Неuното uзобретя ­
Ване gонася непоgозuранu промени В проuзВоgстВото u В
начuна на ЖuВот на хората. Тя праВu фабрukuте незаВu­
сuмu от pekuтe, чuято Воgна сuла се uзползВа за сьзgаВа­
не на мощности .В минното gело с помощта на парната
машuна се уВелuчаВа gобuВьт на Вьглuща u pygu. ТоВа от
сВоя страна Bogu go разВuтuе на металургuята. Вьглu­
щата заместват gьрВесuната В процеса на топене на
Желязна pyga ф. Получава се ВuсоkоkачестВено Желязо ,
kоето е основен матерuал за проuзВоgстВо на машuнu.
Парната машuна goBeЖga go реВолlоцuя uВ транспорта .
Качена на Железнu kолела u пусната по Железнu релсu ,
тя започва ga тегли BлakoBu kомпозuцuu . Сьзgаgена е
Железнuцата 0 . ТоВа улеснява превоза на cypoBuнu за
фабрukuте , kakтo u на готова проgу k цuя з а п азарuт е .
Богатите преgпрuемачu започват ga uнВестu ра т парu ­
те cu В goбuB на разлuчнu металu , Вьглuща u В проu з­
ВоgстВо на теЖku машuнu.
ПОСЛЕАИUИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО
НА МАШИНИТЕ
Инgустрuалната реВолlоцuя променя соцuалната струk­
тура на англuuсkото общество . Голям броu хора мuгрu ­
рат от селата kьм граgоВете. СьзgаВат се ноВu гpagck u
селuща , а сьщестВуВащuте уВелuчаВат Жuтелuте cu
многоkратно. Работнuцuте ВьВ фабрukuте прugобuВат
Все по-Важна роля В обществото. Появяват се ноВu полu ­
тuчесku ученuя. Знатнuят прозхоg загубва значенuет о
cu kато фаkтор за сьзgаВане на богатство u престuЖ .
Налага се преgпрuемачестВото О. Важна роля за това
uграе протестантсkата релuгuя . Тя ВьзпuтаВа общес ­
твото В убеЖgенuето, че стремеЖьт kьм богатство е
богоугоgно gело .
До среgата на XIX В. Англuя е пьрВа по ukoнoмuчecko раз ­
замър­
Вuтuе В света. Неuнuте постuЖенuя поВлuяВат разВu ­
тuето на францuя , Германuя u АВстрuя , kьgето uнgус ­
трuалната реВолlоцuя започва В kрая на XVlll В .
ВъВе>kgането на машини В Англия goBe>kga go повиша­
ване на kоличестВото и kачестВото на произВеgените
стоkи. - търговията се разраства и Англия става най­
богатата страна В света. Инgустриализацията проме­
ня социалната струkтура и начина на >kиВот на хората .
На преgен план излизат преgприемачестВото и стреме­
>kът за печелене на пари. В kрая на XV/11 В. инgустриал­
ното произВоgстВо се разпространява и В останалите
еВропейсkи страни.
 ApxuBuтe гоВорят „. 1.м~1щ11t ___________....,.
Из „Промененото общестВо", Ж. Мишле, 1846 г.
Обраmнаmа сmрана на прогреса

„Земята се uзплъзВа от ръцете на селянuна u отнася В uнgустрuята масово се uзползВа

със себе cu Bcuчko. Работнukът gopu u с малkото, kое­ geтcku u Женсku труg . Tou е uзгоgен
то печелu, е обеkт на заВuст за селянuна. Tou нарu­ за фабрukантuте, защото на gецата
ча бурЖоа фабрukанта, а сам е бурЖоа за чоВеkа от u Женuте се плаща по-малkо В сраВ­
село. Селянuнът ВярВа, че чоВеk, kouтo работu, без ga ненuе с мъжете. Работнuцuте нямат
се uнтересуВа от сезонuте, е сВобоgен kато птuца. соцuалнu праВа. Ako няkоu не може ga
Taka тоu не Желае ga забелеЖu робството на чоВеkа В работu пopagu болест uлu бремен­
u нgустрuята."
ност, не получава заплата u gopu
може ga бъgе уВолнен. УслоВuята на
8 формулирайте преgимствата и неgостатьци­
труg са лошu, работнuцuте стра­
те в живота на селянина и на работниkа. В kakвo се
gат от хронuчнu болестu. Работ­
изразява „робството на човеkа в инgустрията"?
ното Време не е регламентuрано.
Друга послеguца е замърсяването на
оkолната cpega. Фабрukантuте не
12 се замuслят за Bpeguтe, kouтo про­
1- огнище
uзВоgстВото нанася на Boguтe, горu­
2 - kотел
3 - цилинgър те u почВuте.
4 - Винтили
5 - бутало
2 Aнглuuckuяm памучен mekcmuл
6- kонgензатор
7 - помпа 1 От голямо значенuе за разВuтuето
8 - сВръзkа на uнgустрuята В Англuя е памуkът,
9- зъбчати kолела
Внасян от aмepukaнckume koлoнuu.
10 -махоВиk
11 - резервоар със Памучнuят теkстuл, проuзВе>kgан В
стуgена Boga англuuсkuте фaбpuku, uма огромен
12 - заgВшkВащи ремъци пазар. Tou се разпространява не само
В Англuя u ЕВропа, но gалеч отВъg
0 Парна маwuна на Д>kеuмс Yam оkеана - В Aмepuka, Инguя , Aфpuka. В
началото на XIX В. памучнuте cтoku
това не е първата изобретена парна машина, но е пьрва­ преgстаВляВат полоВuната от целuя
та, kоято gействително е работеща. aнглuucku uзнос. В сеkтора работят
1,5 млн. gyшu В 2000 фaбpuku.
8 Опитайте се ga разберете kak gейства парната
машина, kато прило>kите знанията си по физиkа.

ПроВереmе/ПрuлоЖете наученото

1. Omkpuume В теkста осноВнuте фаkторu за начало­

то на uнgустрuалната реВолlоцuя В Англuя. Дuckyтu­
pauтe kou от тях uма наu - ВаЖна роля за uзпреВарВащо­
то u разВuтuе спрямо останалuте eBpoпeucku gърЖаВu.
2. Oпuweme В таблuца с gBe kолонu полоЖuтелнuте u
отрuцателнuте послеguцu от ВъВеЖgането на машuнu- 0 Парен лokoмomuB
те В проuзВоgстВото.

3. Посочете gpyгu общества освен англuuсkото, В kou- 8 формулирайте ползите от парна­

mo протестантсkата релuгuя uзuграВа Важна роля за та машина, използвана в транспорта.
ukoнoмuчeckuя Възхоg.

131
38. ПАРНИЯТ ДВИГАТЕЛ И
МОДЕРНИЗАЦИЯТА
Чрез уменuята за оВлаgяВане u nрu­ За ga uзnьлнuте nостаВенuте заgачu, uзВьрwете
лагане на спецuфuчнu тexнuku на nослеgоВателно слеgнuте geuнocтu:

uсторuчесkото nознанuе, kouтo

uмате:
О Onuweтe с помощта на uзобраЖ:енuята uнgустрu­
алнuя граg през XIX В.
8 ga gаВате npuмepu за отkрuтuя u
А. Поставете се на мястото на чоВеk , kouтo Bu>k-
ноВоВьВеgенuя,
ga тазu глеgkа , пpegu ga Влезе В граgа.

8 ga обяснявате соцuалнu u ukoнo­

Б. РазkаЖ:ете за Впечатленuята cu.
мuчecku nocлeguцu от отkрuтuя В
областта на науkата u технukата, 8 Инgустрuалнuят граg, XIX В .

Bue ще участвате В сьзgаВането

на npegnpueмaчecka стратегuя за
основаване на npegnpuятue .

Bue сте npegnpueмaч от началото

на XIX В . , kouтo >kuBee В англuuсkuя
граg Манчестьр u ucka ga основе
npegnpuятue.

Bawuтe заgачu са ga:

8 npegcтaBuтe nocлeguцuтe от
uнgустрuалuзацuята за моgерното

общество;

8 обяснuте значенuето на парната

маwuна kато еgно от наu-Ва:Жнuте
uзобретенuя на НоВото Време;
О Сравнете процеса на рьчно u фабрuчно проuзВоg­
8 uзграguте npegnpueмaчecka стра­ стВо на теkстuл.
тегuя от nозuцuята на aнглuucku
npegnpueмaч от началото на XIX В. А. Опuшете kakBu geuнocтu uзВьршВат хората В
gВата процеса.

О О Траguцuонно npouзBogcтBo Б. Защо фабрukuте са главно услоВuе за моgернu­

на теkстuл зацuята?

132
 О 0 Фабрuчно npouзBogcmBo на
mekcmuл
о Cьзgaume преgпрuемачесkа стратегuя поg форма­
та на таблuца, план, теkст uлu gруго. СлеgВаоте 0 Манчесmьр, 1840 г.
стъпkuте:

8 Измuслете cu uме. Опреgелете Възрастта cu.

8 Опuшете :>kuBoтa cu: семеостВо, образоВанuе,

работа, :>kuлuщe.

8 Обяснете защо uckaтe ga съзgаgете собствена

фабрukа.

8 Опреgелете kъge ще се намuра преgпрuятuето:

В граgа uлu uзВън него; В блuзост go kakBu гpagcku
Инgусmрuалнuяm граg
обеkтu.

В среgата на XIX В. Манчестър е

8 Обяснете отkъgе· u kak ще Вземете парu за пър­
сuмВол на uнgустрuалната епоха.
Воначалнuте uнBecтuцuu.
За kpaтko Време там се съзgаВат

8 Обяснете kakBo ще пpouзBe:>kga фабрukата. Отkъgе 86 фaбpuku за преработkа на памуk.

ще Взuмате cypoBuнu? Къgе ще пласuрате стоkата? Голямото kолuчестВо проuзВеgенu
cтoku стuмулuра търгоВuята. УВе­
8 Опреgелете koлko машuнu ще kупuте. Колkо лuчаВат се богатството u само­
работнuцu ще наемете? От kakъB пол u на kakBa чуВстВuето на :>kuтелuте му. Воgе­
Възраст ще са те? ща роля uмат преgпрuемачuте. Те
се стремят ga uзползВат моgернu­
8 Опuшете :>kuBoтa на фабрuчнuте работнuцu:
те uзобретенuя u наu-Вече парната
:>kuлuщa, работно Време, заплатu.
машuна. До началото на XIX В. тя
масово е ВъВеgена В теkстuлнuте
8 Опuшете отгоВорностuте cu kато фабрukант.
фaбpuku. Възмо:>kностuте за рабо­
Kak премuнаВа gенят Bu?
та goBe:>kgaт В Манчестър мно­
8 Опuшеmе kakBu kачестВа прuте:>kаВа успелuят го хора. През 1770 г. там :>kuВеят
преgпрuемач, kато uзxo:>kgaтe от опuта на Вашuя 1О 000 gyшu, през 1800 г. - 80 000, а
героо. през 1850 г. - Вече 315 000.

133
39. ОБЩЕСТВОТО ВЪВ ВЕКА НА
ПРОСВЕЩЕНИЕТО

ОТ СЪСЛОВНО КЪМ КЛАСОВО ОБЩЕСТВО

ВъВ Beka на ПросВещенuето В повечето eBpoпeucku
общества проgълЖаВат ga същестВуВат трuте позна­
Кои промени В общестВото през тu съслоВuя. това са gухоВнuцuте, арuстоkратuте О u
XVlll В. се gьNkam на инgустриална­ Bcuчku останалu с общото наuменоВанuе „ трето съсло ­
та реВол/оция? Вuе". ПърВuте gBe прuтеЖаВат Властта. От Времето на
Луu XIV преgстаВuтелu на третото съслоВuе баВно про ­
нukВат В няkоu упраВленсku органu . Там те са назначаВа­
нu зapagu сВоuте лuчнu u професuоналнu kачестВа. Те се
ВаЖнu gamu опuтВат ga се слеят с арuстоkрацuята, kато kупуВат
тuтлu , но остават презренu от нея . Нарuчанu са „благо ­
1635 г. - съзgаВане на Akageмuя на роgнuцu на тогата" за разлukа от ucтuнckuтe „благороg ­
науkuте ВъВ францuя нuцu на шпагата". С тазu пpakтuka се нарушава, маkар u
частuчно , прuВuлегuята по роЖgенuе.
1724 г . - основаване на Akageмuя на
науkuте В Русuя През XVlll В. третото съслоВuе Вече е разнообразна
kласа. То ВkлlочВа богатu u беgнu селянu @), занаятчuu ,
1770 г. - съзgаВане на пърВото учu­
търгоВцu, agBokaтu u преgпрuемачu , kouтo uмат разлuч ­
лuще за учuтелu В гр . Хале, Германuя
нu uнтересu. ОбеguняВа гu съзнанuето , че осuгуряВат
goxog на gърЖаВната хазна, без ga участват ВъВ Власт ­
та. Постепенно у тях се появява решuмост ga се наме ­
сят В упраВленuето.

Речнuk
В резултат от uнgустрuалната реВолlоцuя В Англuя u В
kласа - обществена група, обеguне­ kолонuuте u съсловното общество отмuра. То е заме ­
на от egнakBo отношенuе kъм среg­ нено от ново разgеленuе на хората на kлacu не спореg
стВата за проuзВоgстВо проuзхоgа, а спореg богатството. На богатuте собстВе­
нuцu на преgпрuятuя (манuфаkтурu u фaбpuku), нарuчанu
бур>kоазия - граЖgансkо съслоВuе със бур>kоа, се протuВопостаВят технuте работнuцu О.
частна собстВеносm, първоначално НоВото обществено разgеленuе се разпространява u
търгоВцu u занаятчuu, В послеg­ през XIX В.
стВuе - преgпрuемачu, фабрukантu
НАСЕЛЕНИЕТО НА ЕВРОПА
урбанuзацuя - процес на нараства­ Еgна тенgенцuя, kоято през XVlll В. е наслеgена от ~ре­
не на броя, големuната u ролята на guшната епоха, е нарастването на населенuето. Благо­
граgоВете, kakтo u на разпростра­ gаренuе на поgобренuте услоВuя на ЖuВот през XVI u XVll
няване на гpagckuя начuн на ЖuВот В В. хората В ЕВропа се уВелuчаВат повече от трu пътu.
селсkuте pauoнu През 1500 г. те са само 60 млн., през
1600 г. стаВаm
100 млн., а през 1700 г. - Вече 120 млн. gywu. Слеg това
темповете стават още по-бързu. През 1800 г. те gос­
тuгат 200 млн. gywu. ТоВа нарастване се Bu>kga главно
В гpagckuтe центрове, kъgето се струпВат работнuцu ­
те. Именно през тозu пepuog се поставя началото на

134
 8 ДО 50 ХИЛ. Д. 50-100хил.д. 100 - 500 хил . д. 500 хил . - 1 млн . д. над 1 млн.д.

О Aнглuuckume граgоВе (1750-1850)

• Разглеgайте kартите и направете извоgи за проме­

ните в насеt.ението на английсkите граgове от 1750 go
1850 г.

ApxuBume гоВоряm„.

Из gнеВниkа на еgин сВещениk от оkолностите на

Валансиен, 1696 г.

„ Богатите селянu са готоВu на Bcuчko зapagu разkош­

ното облеkло: млаgе>kuте носят wanku, обточени със
златнu u сребърни лентu, u облеkлото uм е nоgобно.
Wankuтe на geBoukuтe са по еgна стъnkа Bucoku, gру­
гuте uм gpexu са Все от този сорт (...) В тозu нечувано
безочлuВ Bug те Всяkа неgеля посещават kръчмuте ..." б Рабоmнuцu uзлuзаm om
фaбpukama
• КаkВи са причините за поВеgението, описано в
теkста?

Граg - .
; вcekugнeBueтo е тясно свързано с 8 ЖuBomьm на село
npupogaтa.

Xygo>kнukът е npegaл >kuBoтa с

Begpu цВетоВе.
Хората uзгле>kgат неgоВолнu u uзморенu.
Прехраната се uзkapBa с те>kъk труg .

Начuнът на >kuBoт yBpe>kga зgраВето.

Хората са богати u >kuВеят В охолство .

8 Разглеgайте kартините на граgсkия и сеt.сkия начин

на Живот и попълнете табt.ицата с „ga" и „не".

_ _ _ _ _ __ _ _1зs l

0 Cгpagama на Френсkаmа akageмuя
• Посочете kои е11ементи от архи­
теkтурата са взети от Античност­
та и kои са християнсkи.
0 Учuлuще om Beka на
ПросВещенuеmо
0 Темза с Yecmмuнcmьpckuя
мосm, xyg. Каналеmо
136
големuте граgоВе u на преселването на хората kъм тях.
ТоВа яВленuе се нарuча урбанuзацuя.
Послеguца от uнgустрuалната реВолlоцuя В Англuя е про­
мяната на съотношенuето меЖgу селсkата проВuнцuя
u големuте граgоВе 0 . Манчестър, ЛuВърпул, Брuстол,
Лuugc u Ланkастър стават Все по-многолlоgнu О, но
тежестта uм по Време на uзборu не се променя. Те uмат
раВен глас със ceлcku общuнu, В kouтo не ЖuВее почтu
нukou. НеgоВолстВото на работнuцuте прuнуЖgаВа Пар ­
ламента ga попраВu тазu неспраВеgлuВост чрез прuлага­
не на uзбuрателнu реформu.
Променя се u балансът на населенuето В Запаgна u
Източна ЕВропа. На запаg то нараства бързо зapagu
поgобренuте услоВuя на ЖuВот. На uзтоk няма uнgус ­
трuална реВолlоцuя u се запазва kрепостнuчестВото .
Затова там уВелuчаВане не се забелязва. Доkато лон ­
gонсkото населенuе се уВелuчаВа от 500 хuл. на 800 хuл .
само през Втората полоВuна на XVlll В. , населенuето на
Истанбул намалява.
ОБРАЗОВАНИЕТО
До началото на XVlll В. образователната сuстема В
ЕВропа остава неgобре разВuта u преguмно релuгuозна.
Реформацuята оkазВа полоЖuтелно ВъзgеuстВuе, тъu
kато протестантuте се стремят kъм по-масово обра­
зоВанuе. Същата цел преслеgВат u kатолuцuте (наu-Вече
uезуuтuте), за ga uм съпернuчат. СъзgаВат се безплат­
нu учuлuща за беgнuте 0 . Броят на грамотнuте хора се
уВелuчаВа от 15 на 40%.
В среgата на XVlll В. В ЕВропа се налага сВетсkото
образоВанuе. Слеg 1759 г. повечето kaтoлuчecku gърЖа­
Вu прогонват uезуuтuте , забранява гu u папата. Унu ­
Версuтетuте се отърсВат от хрuстuянсkuте gогмu u
премuнаВат kъм uстuнсkото научно познанuе. СъзgаВат
се akageмuu на науkuте - ВъВ францuя през 1635 г. ф, В
Русuя през 1724 г. ВъВеЖgа се заgълЖuтелното начално
образоВанuе. Прu Еkатерuна 11 за пръВ път се обособява
ВеgомстВо по просветата, а през 1770 г. В граg Хале В
Германuя започва пърВuят kypc по пеgагогukа.
През веf(а на Просвещението хараkтерните за среg­
новеkовния свят сьс11овия се превръщат в_ k11аси. Като
основна иkономичесkа си11а се очертават богатите
преgприемачи и търговци - бур:>kоазията. Насе11ението
в Европа значите11но нараства. Много хора се преселват
в граgовете. Слеg за11еза на йезуитсkия орgен образова ­
нието бьрзо се развива и се превръща в приоритет на
просветените нароgи.
 йохан Xekep (1707 - 1768)

Пpycku просветен gеец, съзgал

сuстема от началнu учuлuща (реал­
шуле), gостъпнu за gеца от Bcuчku
съслоВuя.
ApxuBume гоВоряm ...

Из писмо на Т. Бентли, 1779 г.

„В тозu gен слеgобеg труgещuте се напаgнаха голя­

мата фабрukа kpau граg Чарлu (...) guреkторът успя
ga отблъсне атаkата, а труgещuте се gagoxa gВама
убuтu u няkолkо раненu . Тълпата нямаше огнестрел­
но оръ:Жuе (... ). Те отстъпuха, но се заkлеха ga отмъс­
тят . Цялата неgеля u понеgелнuk сутрuнта преkара­
fj ДВорецьm Трuанон, построен
ха В събuране на оръ:Жuе u боепрuпасu. Пpucъeguнuxa
по Желанuе на Марuя Анmоанеmа В
се u мuньорuте на херцог Брug>kуотър, kakтo u gpyгu
cьcegcmBo на ВерсаО.
работнuцu u броят uм gостuгна 8 хuл. gyшu. С бараба­
нu u разВетu знамена те се Върнаха прu фабрukата (...) • Kak бихте описали живота на
унuщо:Жuха оборуgВане u машuнu на стоuност 10 000 аристоkратите?
лupu. ВъВ Вторнuk работнuцuте тръгнаха kъм Болтън
(...) ga превземат слеg това u Манчестър u Стоkпорт
u ga разрушат машuнuте не само В тях, но u наВсяkъgе
В Англuя."

• Защо първата атаkа на работниците е отблъсната?

KakBa поgготоВkа изВършВат те за превземането на
фабриkата?

• Защо работниците си поставят за цел унищожава­ Шарл Алеkсанgьр gьо Калон

нето на машините? (1734 -1802)

• Кои изрази поkазВат, че това е общонароgно gВиЖе­ Tou е прuмер за благороgнuk на

ние? Запишете ги В тетраgkата. тогата. Проuзхо:Жgа от семеuстВо
на чuноВнuk. Заема поста генера­
ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото лен проkурор u uнтенgант. През
1783 г. е назначен от Луu XVI за
1. Опuшеmе kak съслоВuята се преВръщат В kлacu.
главен фuнансоВ kонтрольор. Прu­
2. СраВнеmе ползuте u Bpeguтe от uнgустрuалната баВя kъм uмето cu арuстоkратuч­
реВолlоцuя. ната частuца „gьо". Преgлага на

3. Koмeнmupaume gaлu е неuзбе>kен напреgъkът В kраля ga обло>ku с gанъцu прuВuле­

образоВанuето през XVlll В. гuроВанuте съслоВuя u е уВолнен.

137
 ОРАТА
1
1

Kak се отразява инgустриалната ре­ ОТ СЕЛОТО КЪМ ГРАдА

Волlоция Вьрху ВсеkиgнеВния ЖиВот?
В епохата на НоВото Време мнозuнстВото от населе­
нuето В ЕВропа ЖuВее В села u се препuтаВа сьс земе ­
gелuе. С отмяната на феоgалната заВuсuмост броят на
селянuте нараства. УВелuчаВа се проgьлЖuтелностт а
на чоВешkuя ЖuВот зapagu напреgьkа В меguцuната , но
ВьзмоЖностuте за uзхранВане намаляват. Дорu появата
на ноВu селсkостопансku пpogykтu от НоВuя сВят kато
kартофuте не решава проблема . Xuляgu са заплашенu
от мuзерuя u глаg . Инgустрuалната реВолlоцuя услож­
нява сuтуацuята. НоВоВьВеgенuята В големuте стопан ­
ства kато плуг, теглен от парен траkтор , gопьлнuтел­
но оставят без прехрана много gребнu селянu . Те Вече
не са kонkурентоспособнu на пазара сьс сkьпuте рьчно
проuзВеgенu cтoku. Много хора напусkат gома cu на село
u се преселват В граgа, тьpceuku работа ВьВ фабрuku ­
те. Урбанuзацuята В ЕВропа бьрзо се разВuВа. Оформят
се uнgустрuалнu центрове kато Лонgон , ЛuВьрпул , Ман ­
честьр, ПарuЖ , Лuон, Берлuн, Кьолн 0 0 . УВелuчаВа се
относuтелнuят gял на граgсkото населенuе,· а u самuте
граgоВе u ЖuВотьт В тях се променят .

О Paбomнuчecku бapaku В Берлuн,
Лaunцuгcku uлlocmpupaн Becmнuk,
1872 г.
8 При kаkви условия Живеят работ­
ниците в това селище? Кой строи
gомовете им и. kаkви са те? Mo>ke ли
ga се нарече това gом? Аргументи­
райте се.
ЖИВОТЪТ В ГРАдА
Бьрзото уВелuчаВане на Жuтелuте на граgоВете Bogu go
Жuлuщна kpuзa. ПояВяВат се ноВu kВарталu оkоло фабрu ­
kuте. ПьрВоначално за Жuлuщq служат ckoBaнu от gьcku
бapaku, kьgето лuпсВат елементарнu услоВuя за ЖuВот
О. С Времето граgсkата управа u частнuте преgпрuема­
чu започват ga строят многоетаЖнu kooпepaцuu, за ga
гu gаВат поg наем @). Жuлuщата В тях са малku, често
без течаща Boga u тоалетна, kouтo са общu за Bxoga uлu
за етажа. В тях се настаняват многолlоgнu семеuстВа.
ЖuВотьт на тезu пpugowлu от селата хора gрастuчно се
променя. Врьзkата uм сьс земята е преkьсната. Изхран­
ването В граgа е труgно u става чрез kупуВане на cтoku
от пазара. За ga отговорят на новата потребност, се
пояВяВат магазuнu О, а с тях u професuu kато баkалuн,
хлебар, месар u gp. Израстването на ноВu kВарталu u

138
 8 Рабоmнuчесkо селuще В Есен

Есенсkият преgприемач Алфреg Круп

започва ga строи през 1850 г. go
своите фабриkи селище за работ­
ниците си, а в магазините в него
те могат ga пазаруват по-евтино.
8 Домьm на Алфреg Kpyn - Вuла Хlогел Построява и болница за тях.

Сграgата е построена меЖgу 1868 и 1872 г. kато gом на • Сравнете gомовете на работ­
семейството на Алфреg Круп. Има 269 стаи с 8100 kв. м ниците от Есен и от Берлин. Преg­
Жилищна площ и 28 хеkтара парk. поло:Жете защо собствениkьт на
фабриkите построява това селище
• По kakвo Животьт на есенсkия преgприемач прилича за своите работници.
на Живота на аристоkрата? Потьрсете gопмнителна
информация в интернет. • Каkво биха си помислили обитате­
лите на бараkите за селището на
ApxuBume гоВоряm ... Круп?

Bcekugнe8uemo на еgно geBemгoguшнo момuче, 1870 г.

Из Житейсkите истории на германсkите фабрич­
ни работници, Георг Еkерт, 1953 г.

„Когаmо cympuн В 6 часа mрябВаше ga muчам на рабоmа,

gpyгume gеца на мояmа Вьзрасm още спяха. Когаmо бър­
зах Вечер В 20 часа за Вkьщu, gpy2ume cu лягаха gобре ф Изглеg om Манчесmьр, 1840 г.
нахраненu u глеgанu. Когаmо сmоях наВеgена наg paбo­
mama cu u реgях брuмkа слеg брuмkа, me uграеха uлu
бяха на учuлuще. (...) Имах наmрапчuВоmо Желанuе ga се
наспя поне Веgнь>k."

• Каkьв е Животьт на тази малkа работничkа? По koл­

ko часа на gен се труgи вьв фабриkата и koe е най-голя­
мото И Желание?

• С kого се сравнява тя и kakвo И липсва, за ga е щаст­

ливо gете?

139
 уВелuчаВането на разстоянuята меЖgу тях Воgят go поя ­
ва на обществен транспорт, kakBuтo са тегленuте от
kоне трамВаu 0 . Голям проблем остава uзхВьрлянето на
:1 сметта , а пренаселеността u неgостатьчната хuгuена
1

често Воgят go eпugeмuu от заразнu болестu.

РАБОТНО МЯСТО - ФАБРИКАТА

Фабрukата е не само работно място за повечето хора В
граgоВете , тя е терuторuя, на kоято преkарВат по-голя­
мата част от gенонощuето . Там те работят по 12 - 16
часа на gен шест gнu В сеgмuцата. ТьО kато фабрukuте
са преgназначенu за масово проuзВоgстВо, работнuцu­
те uзВьршВат опреgелена операцuя , за kоято се uзuckBa
само заучено уменuе. ОбразоВанuето не е ВаЖно , затова u
повечето са неграмотнu . Заплащането на труgа е мuзер ­
0 Фабрukа ВьВ Францuя но , толkоВа , kолkото ga пokpuBa мuнuмума от Bcekug-
нeBнuтe uм нуЖgu u тезu на семеОстВата uм . Нямат
• Посочете kakвo се произвеЖgа в
~' тази фабриkа и kаkви са работници­
отпусk, а услоВuята ВьВ фабрuчнuте помещенuя са уЖас ­
нu. Шумьт на машuнuте , топлuната , з амьрсеността на
те в нея. Защо собствениците преg­
Вьзgуха уВреЖgат серuозно зgраВето uм. Поняkога ста­
почитат ga наемат таkива хора?
ват тpygoBu uнцugентu u осаkатенuте остават без
препuтанuе. Не само мьЖете , но u Женuте u gецата са
прuнуgенu ga работят В тезu убuостВенu услоВuя , прu
това за още по-нuсkо заплащане. ТеЖkа работа , постоян ­
на умора u неуgоВлетВореност от ЖuВота бележат Bce-
kugнeBueтo на мнозuнстВото В големuте граgоВе 0 0.
1

.1
' 1
0 Фaбpukama на Kpyn В Есен, 1860 г.
8 Сравнете произвоgствения процес
в gвете фабриkи. При kаkви условия се
труgят работниците? ПреgполоЖе­
те kakвo правят и защо са само мьЖе?
ЖИВОТЪТ НА ПРЕДПРИЕМАЧА
За разлukа от работнuцuте , фабрukантuте ЖuВеят по
gруг начuн . ПьрВоначално те лuчно органuзuрат u рьkо­
Воgят работата ВьВ фабрukuте u сьщо преkарВат мно­
го часове там. С разшuряВането на проuзВоgстВото u
сьзgаВането на kрупнu преgпрuятuя става Все по-труg­
но за eguн чоВеk ga kонтролuра проuзВоgстВенuя процес.
Затова започват ga назначават ВuсоkообразоВанu спе ­
цuалuстu, kouтo поемат упраВленuето . фабрukантuте
остават собстВенuцu , но се оттеглят от аkтuВно рьkо ­
ВоgстВо u разВuВат самочуВстВuе, че стоят пo-Bucoko
от останалuте пpocлouku на обществото. Те започват
ga kопuрат начuна на ЖuВот на арuстоkрацuята, kоято
Вече koнkypupaт по богатство. Строят kpacuBu gомоВе
cpeg огромнu гpaguнu, обграЖgат се с прuслуга u uзла­
гат на поkаз благосьстоянuето cu @.
Инgустриалната револ/оция променя всеkиgневието на
хората. Появата на фабриkите сьзgава нови вьзмоЖнос­
ти за препитание и отвеЖgа много селяни в граgове­
те. Урбанизацията напреgва бьрзо. Условията на труg
и живот на фабричните работници са теЖkи. Притежа­
телите на фабриkите постепенно си сьзgават Живот,
близьk go този на аристоkрацията.

140

О Гpagcka улuца 8 Гера, ckuцa, 1887 г.
0 Старата Лубянkа, xyg. Aлekceu ШалаеВ, 2006 г.
• Отkрийте новостите в граgа, поkазани на gвете
изобра>kения.
ПроВерете/Прuло>kете наученото
1. Обяснете ползumе u Bpegume om uнgycmpuaлнama
р еВолlоцuя Върху :>kuBoma на xopama. Cucmeмamuзupaume
В mаблuца с gBe kолонu uзBogume cu.
2. Проучете u сра8нете BcekugнeBuemo на :>keнama В ·
paбomнuчeckomo u фaбpukaнmckomo ceмeucmBo. Защо се
mBъpgu, че пърВаmа е gBouнo наmоВарена със заgъл:>kенuя?
3. Преgста8ете cu, че cme coбcmBeнuk на фабрukа. Kak-
. Во koнkpemнo бuxme напраВuлu, за ga пogoбpume :>kuBoma
на Bawume рабоmнuцu? С kakBa цел? Cъзgaume соцuален
пpoekm u го пpegcmaBeme преg съученuцumе cu.
- -- - - - - --
0 Зuмен Пapu>k, XIX 8.
Ваkсuната срещу egpa wapka
OmkpuBameл на Bakcuнama срещу
egpa wapka е aнглuuckuяm леkар Egy-
apg Д:>kенър. През 1796 г. mou посmа­
Вя гноо В разрез, направен В pъkama
на момче. То не се разболява om egpa
wapka Въпреku koнmakma cu с болнu.
Тъu kamo няма още мukpockoпu, g-p
Д:>kенър не мо:>kе ga gage научно обяс­
ненuе на eфekmuBнocmma на мemoga
cu. ЗаmоВа mou Bakcuнupa u наблlо ­
gаВа още gеца, Вkлlочumелно сuна
cu. Пълнumе peзyлmamu om uзслеg­
Ванеmо cu публukуВа през 1798 г.,
но omkpumuemo му пърВоначално е
посрещнато с прuсмех.
• Kak се отразява отkриването на
ваkсините вьрху Живота на хората?
Защо отkритието пьрвонача11но не
среща разбиране?
- - - - 141 1
 твото
,,

Класи измът,.е френсkо яВленuе , Възнukнало поg Влuянuе

на рацuоналuзма. Неслучаоно се появява през XVll В ., kога­
то францuя е В полuтuчесku Възхоg . това е Времето на
абсолlоmuзма, а u uзkустВото , kakтo Bcuчko В gърЖаВа­
mа. mрябВа ga обслуЖВа Властта на монарха. С тазu цел
учреgената Кралсkа akageмuя съзgаВа нов стuл , чuuто
отлuчuтелнu чертu се оформят поg Влuянuе на kласuчес ­
kата Антuчност u Ренесанса . Те са баланс u сgърЖаност ,
сuметрuя u строга хармонuя О. Чрез тях се прославя
Велuчuето на Краля слънце u се Внушава , че францuя е
наслеgнuk на ДреВнuя Рuм.

ПАРИЖ - НОВИЯТ РИМ

ФuнансоВuят мuнuстър на Луu XIV Колбер О заВърш ­
Ва ЛуВъра с фасаgа kато на puмcku храм 8 , пokaзBauku
отkрuто, че францuя е ноВuят Рuм. Поgобно Велuчuе u
елегантност отkрuВаме u ВъВ Bepcau, чuото огромен
парk със строга геометрuчна kомпозuцuя е образец за
'! ноВuя стuл В архuтеkтурата. Шupoku праВu алеu Воgят
kъм площаg В центъра , уВенчан със статуя на Аполон ,
О Жан-Баmuсm Колбер. Пopmpem сuмВол на Краля слънце .

Пuщнuте театралнu преgстаВленuя , органuзuранu ВъВ

Bepcau, раЖgат новата gраматургuя на kласuцuзма . Пър­
kласицизъм - стuл В лuтературата Вuте u преgстаВuтелu са Пuер Корнео u Жан Расuн, а
u uзkустВото от XVll В., kouтo поg­ пuесuте uм са построенu Върху принципа за трите еgин­
раЖаВа на антuчното uзkустВо u стВа. Появява се u нацuоналната френсkа koмeguя , чuuто
утВърЖgаВа абсолlотuзма , наречен е съзgател е маuсторът на сатuрата Молuер . За забаВле ­
още „стuлът на Луu XIV" нuята В kpaлckuя gBop kомпозuторът Жан-Батuст Лlолu
съзgаВа музukа , еgноВременно гранguозна u с отмерена
принцип за трите еgинстВа - прuн­
простота . За наслаgа на очuте Hukoлa Пусен
pucyBa kap-
цuп В gраматургuята, прu kouтo
тuнu с мuтологuчесku u ucтopuчecku сlоЖетu. 0 Те се
geucтBueтo се разВuВа В рамkuте на
отлuчаВат с цВетоВа сgърЖаносm, сuлно моgелuранu
еgно gенонощuе, В еgна стая u оkоло фuгурu В gраматuчнu позu u с театралнu uзраЖенuя.
еgно събuтuе, т.е. еguнстВо на Вре­
ме, място u geucтBue ФаВорuзuранuят нов стuл преВръща ПарuЖ В kултурен
център на ЕВропа, а френсkото uзkустВо става образец
бароk - стuл В архuтеkтурата u за поgраЖанuе ВъВ Bcuчku eBpoпeucku gBopoBe.
uзkустВото, gомuнuращ В ЕВропа
през XVll В., kouтo се отлuчаВа с БАРОКЪТ - АОМИНИРАЩИЯТ СТИЛ НА XVII в.
непраВuлнu, често необuчаuнu фор­ Извън францuя uзтънчената kултура на елuта намu­
мu, пuщност u претрупаност ра uзраз В gруг стuл, kouтo се разВuВа успореgно с

142
б Лу8ьр, фасаgа

• В kаkъв архитеkтурен стш1 е пос­

тоена фасаgата на Лувъра? Аргу­
ментирайте се.

8 Колонаgаmа npeg „С8. Пеmьр",

Bamukaн, xyg. Д>k:анлоренцо
Бернuнu, 1657 г.

8 За kоя епоха ви напомня този

площаg? Привеgете gоkазС!телства.
Къgе отkривате белези на бароkа?

8 Потьрсете информация kakвo

символизира овалната kолонаgа преg
„св. Петър".

0 „Клеm8аmа на Xopaцuume'', xyg.

Жаk-Луu ДaBug, 1786 г.

• Опреgелете стила на kартината.

Аргументирайте се.

0 Гpaguнama на лlобо8mа, xyg.

:1
Пеmер Паул Рубенс, 1638 г.

8 Проучете при kаkви обстоятел­

ства е нарисувана тази kартина и
kakвo символизира тя.

143

0 БароkоВа фасаgа на kame-
gpaлama „СВ. ЯkоВ" В Санmяго ge
Комnосmела, Исnанuя
О Нощна cmpa>ka, xyg. Рембранg,
1661 г.
• Потьрсете информация за
Рембранg и неговото тВорчестВо.
0 Похuщенuеmо на сабuнянkumе,
xyg. Hukoлa Пусен, ok. 1633 -1634 г.
• ИзkустВоВеgите тВьрgят, че тази
kартина поkазВа преgаността на
хуgоЖниkа kьм· k11асицизма. KakBo е
Вашето мнение?
144
kласuцuзма - бароkьт 0 . Tou
съотВетстВа на xapak-
тepucтukuтe на своето Време - засuлена kатолuчесkа
Вяра, госпоgстВащ абсолlотuзъм u разВuВаща се науkа.
ЗараЖgа се В Рuм - граg, kouтo папuте uckaт ga преВър­
нат В сuмВол на могъществото на Бога u kатолuчесkата
църkВа. Затова те поkроВuтелстВат архuтеkтурата u
uзkустВото. Тозu стuл не е свързан само с Контрарефор­
мацuята. Tou не остава само uтaлuaнcku, нuто се огра­
нuчаВа еguнстВено go релuгuозната тематukа. Баро­
kът бързо се разпространява В протестантсkuя СеВер
u се прuлага В cBeтcku темu. Самото му наuменоВанuе
„непраВuлен, uзkpuBeн, странен" поgсkазВа u отлuчuтел­
нuте му чертu - асuметрuя, пuщност, страст.
ЦЕЛ - ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕТИВАТА
Основната заgача на бароkа е ga смае зрuтеля. Затова u
архuтеkтурата Впечатлява с асuметрuчнu очертанuя u
пuщност. Кулмuнацuята u са тВорбuте на ДЖанлоренцо
Бернuнu О 0 u франчесkо Боромuнu В Рuм. В uнтерuора
gekop. За ga се ycuлu тазu
се търсu пpuлuka с театрален
uлlозuя, се отхвърля самостоятелността на сkулптура­
та u ЖuВопuста. Всъщност тозu стремеж kъм обеguня ­
Ването uм с архuтеkтурата се преВръща В отлuчuтел­
на черта на ноВшi стuл. Друга kлlочоВа xapakтepucтuka
. на бароkа е зареЖgането на пространството с енергuя ,
kоято ga напомня за боЖестВеното прuсъстВuе. Каkто
В сkулптурата, таkа u В ЖuВопuста лъчu сВетлuна оза­
ряВат ·чоВешkuте фuгурu 0 . ТоВа gраматuчно осВетяВа­
не на обеkтuте опреgеля бароkоВата ЖuВопuс. Egнu от
наu-големuте маuсторu на четkата - КараВаgЖо ({!) u
Петер Паул Рубенс, Велukолепно го uзразяВат В kартuнu ­
те cu 0.
Бароkът е сВързан u с разВuтuето на сценuчното uзkус ­
тВо. Театърът става особено помпозен, с Велukолепнu
gekopu, заgВuЖВанu от спецuалнu механuзмu. Стремежът
kъм сuнтез на uзkустВата раЖgа операта kато съчета­
нuе на театър, музukа, танц u архuтеkтура. Cpeg нau­
Bugнuтe бapokoBu kомпозuторu са Алеkсанgро u Доменu ­
kо Сkарлатu, Антонuо BuBaлgu u йохан Себастuан Бах, а
отлuчuтелното на тазu музukа са неuната Жuзненост u
богата орнаментukа.
През XVll В. се развиват успореgно gBa нови сти11а В архи­
теkтур9та и изkустВото - k11асицизьм и бароk. К11аси­
цизмьт се сьзgаВа kато официа11ен ВьВ Франция, а от11и-
чите11ните му черти са ба11анс и сgьрЖаност, симетрия
и строга хармония. Бароkьт се утВьрЖgаВа kато gоми­
ниращ сти11 В ЕВропа. Негова роgина е Ита11ия. В проти­
вовес на k11асицизма хараkтеристиkите му са пищност,
асиметрия и страст. От11ичаВа се сьс стремеж kьм обе­
gиняВане на изkустВата, а негова роЖба е операта.
 ApxuBume гоВоряm ...
Из „ЖиВотьт на Бернини", Филипо Балgинучи, 1681 г.

„(...) чоВеk с uзящесmВоmо на Бернuнu В mpu uзkycmBa,

(...) прumеЖаВаше u ВъВ Вuсша мяра фuнuя gap ga kом-
позuра оmлuчнu u нau-нaxogчuBu meampaлнu пpogyk­
цuu. (...) Способносmmа на Бернuнu ga смесва cBoume
maлaнmu В uзkycmBomo за uзобреmяВане на сценuчнumе
съоръЖенuя, спореg мен нямаше раВна на себе cu."

• Кои три изkустВа се опитва ga обеgини В своята

gейност Бернини? Бе11ег на kой сти11 В изkустВото
става тоВа?

• Като kakъB се изявява той още? Потьрсете пове­

че информация за тВорчестВото му и я преgстаВете
преg k11aca.

0 Ekcmaзьm на сВ. Тереза, сkл.

Д:Жанлоренцо Бернuнu, 1645 - 1652 г.

• Кои черти на бароkа отkриВате В

сkу11птурната група?

({!) ПрuзоВаВанеmо на сВ. Mameu,

xyg. КараВаg:Жо, ok. 1599 - 1602 г.

• Kak бароkоВият хуgоЖниk е преgа11

призива на Христос kъм Матей?

• На koe gруго хуgоЖестВено произ­

Веgение Ви напомня Жестът на при­
зоваващата ръkа на Христос?

• KakBo изразява 11ъчът сВет11ина,

kойто прониkВа от прозореца?

1. Обяснете защо kласuцuзмъm kamo cmuл В uзkycmBomo

се pa>kga uменно ВъВ францuя през XVll В.

2. Поmьрсеmе uнформацuя по Ваш uзбор за пpegcmaBumeл

на бapokoBama музukа u пogгomBeme зВуkоВа презенmацuя,
koяmo ga пpegcmaBume ·преg kласа.

3. ПpegcmaBeme cu, че ЖuBeeme през XVll В. u mрябВа ga пoc­

maBume mеаmрална посmаноВkа. KakBu знанuя ще са Bu необ­
хоguмu, за
ga uзpaбomume пogxogящume зрелuщнu gekopu?

145
42. КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА...
ВЕКЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО (XVIII В.)

ДЪРЖАВНОСТ И ПОЛИТИКИ ОБЩЕСТВО И ИДЕИ

• Абсолlотната Власт , съчетана с реформu • ГоспоgстВа „сВетлuната на разума" чрез

В gyxa на ПросВещенuето, раЖgа просВетнuя
абсолlотuзъм. В разлuчнuте gърЖаВu тоо uма
сВоuте особеностu.
• Иkономuчесkuят просперuтет u Жела­
нuето за самостоятелност на aн2лuuckuтe
koлoнuu В Aмepuka Bogu go Воuна меЖgу тях
метрополuята. Те uзВоlоВат своята незаВu ­
сuмост u съзgаВат САЩ kато презugентсkа
републukа с феgератuВно устроuстВо.
разВuтuе на образоВанuето u науkата . Прu­
ла2ат се ноВu прuнцuпu на упраВленuе.
8 Балkансkuте нapogu нареg с ugеята за gос­
тъпно сВетсkо образоВанuе uзgu2aт ugеята
за uзВоlоВане на своята нацuонална сВобоgа .
u
• В Ан2лuя започва uнgустрuалната реВолlо ­
цuя. Тя променя ЖuВота на хората .
8 СъслоВuята са замен е нu от kлacu .

• Избухва френсkата реВолlоцuя. францuя е

СРАВНЕТЕ , ОБЯСНЕТЕ ,
обявена пърВо за kонстuтуцuонна монархuя, а
ХАРАКТЕРИЗИРАЙТЕ ...
слеg това за републukа.
О Сравнете ugeuтe на Волтер, Монтесkьо u
ОБЯСНЕТЕ, ПОСОЧЕТЕ , Русо за устроuстВото на gърЖаВата .
АРГУМЕНТИРАЙТЕ СЕ ... О Обяснете особеностuте на Балkансkото
О Обяснете през 2леgната точkа на Военен, ВъзраЖgане.
арuстоkрат uлu преgпрuемчuВ 2pagcku
защо фpugpux 11 u Еkатерuна 11 са нареченu
Жuтел 8 Xapakтepuзupauтe значенuето на парната
машuна? Посочете поgобно съвременно oтkpu­
Beлuku . тue. Ар2ументuраuте се.

О Посочете kоя от ugeuтe на френсkuте

просВетuтелu намuра място В амерukансkата КУЛТУРА
kонстuтуцuя . 8 Бароkът е gомuнuращuят стuл В ЕВропа.

8 Отнася лu се Деkларацuята за правата на Xapakтepuзupa се с пuщност , асuметрuя u

чоВеkа u 2раЖgанuна за Bcuчku французu? Ар2у­ обеguняВане на uзkустВата. РаЖgа се
ментuраuте се. операта.

• Класuцuзмът е офuцuален cтut' на френ ­

сkuя абсолlотuзъм. ОтлuчаВа се със сgърЖа­
ност, сuметрuя u хармонuя.

СРАВНЕТЕ, ОБЯСНЕТЕ, ПРЕДСТАВЕТЕ ...

О Сравнете стuлоВuте особеностu на kла­

сuцuзма u бароkа чрез uзбранu от Вас тВор-
бu. ПреgстаВете 2u преg kласа с помощта на
постер/цВетен плаkат.

8 Обяснете Връзkата меЖgу gВата стuла на

XVll В. u uзkустВото на Ренесанса.

О ПреgстаВете kak се проявява еВропеuсkото

kултурно Влuянuе на Балkанuте през XVlll В.

146
43. ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
ВЕКЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО (XVIII В.)
О Кое mBьpgeнue за npocBemeнume монар­ О КоО е npaBuлнuяm хронологuчесku peg на
си е Вярно? gageнume сьбumuя:

А) фpugpux 11 забранява kреnостнuчестВо­ 1. Щурмьт срещу Бастилията; 2. Приета е

то В цяла Прусuя. Деkларацията за независимост; 3. ЗаВьршена
е „ История слаВянобьлгарсkа"; 4. Изобретена е
Б) Еkатерuна 11 отменя nраВата на gВорян­
парната машина?
сkата арuстоkрацuя.
А) 3, 2, 4, 1 В) 3, 1, 2, 4
В) Марuя Терезuя заgьлЖаВа gецата меЖgу
Б) 4, 1, 2, 3 Г) 2, 4, 3, 1
7 u 14 2oguнu ga учат.

Г) Йозеф 11 отнема собствеността на

О Прочеmеmе mekcma u nocoчeme koO е
негоВuяm aBmop.
йезуuтсkuя орgен .
е с kakBo cьбumue се сВьрзВа gamama 4
loлu 1776 г.?

А) Започва Воuната меЖgу Англuя u kолонu ­

uте u В Aмepuka.
Б) Колонuстuте nобеЖgаВат англuчанuте
npu Саратога.

В) Прuета е Деkларацuята за незаВuсu­

мост.

Г) Влuза В сuла kонстuтуцuята на САЩ .

8 Kak се нарuчаm npuBьp>keнuцume на реВо­ О Кое npouзBegeнue npuнagлe>ku на kласuцuзма?

л\о цuоннuя mepop по Време на Френсkаmа
ре Вол\оцuя?

А) poялucmu
Б) яkобuнцu
В) nypuтaнu
Г) санklолотu

О KakBa форма на gьр>kаВно уnра8ленuе

nogkpenя Волmер? О Кое om nocoчeнume mexнuчecku omkpumuя
НЕ се оmнася go ПьрВаmа uнgycmpuaлнa
А) просветена монархuя начело с
kрал фuлософ
ре8олlоцuя?
А) Б)
Б) kонстuтуцuонна монархuя с разgеленuе
на Властuте

В) абсолlотна монархuя, В kоято цьрkВата

е лuшена от Власт

Г) penyблuka u нароgен суВеренuтет

О КоО е aBmopьm на „Сmемаmографuя"?
А) йоВан Раuч
Б) ЕВ2енuус Вулгарuс

В) Xpucmoфop ЖефароВuч

Г) Рuгас Велесmuнлuс

147
 1У. ВЕКЪТ НА НАЦИОНАЛИЗМА
(XIX В.)

'1

1 1

Наполеон Бонаnарm npoBe>kgaсе съзgаВаm се аВmономно

cmaBa uмnepamop Bueнckuяm kонгрес Сръбсkо kня>kecmBo u неза­
на францuя Вuсuмо Гръцkо kpaлcmBo
,,Пролеmmа на нapogume"
 НаВлuзаме В наu-романтuчнuя u наu-guнамuчнuя
nepuog от uсторuята на чоВечестВото. Обеgu-
яВащата gума „нацuя" постепенно наggеляВа наg
guнac ecku u pogoBu npaBa u npaBuлa. Тя npaBu
хората раВнu рез самата nрuнаgлеЖност kъм
еgна общност. Нuщо не обеguняВа таkа Всяkа
noлuтuчecka u kулту на uзяВа, kakтo nреkлоне­
нuето u служенето на на uята. БаВно отnаgат
uлu се огранuчаВат заgълЖен ята kъм Bcuчku
gpyгu uзточнuцu u среgстВа а Власт, съnоста­
енu с неuното npaBo. В много странu Вече не се
заkлеВат само npeg герб, шпага uлu u mopuчecka
peлukBa. Клетвата засяга Bcuчku хора, kouтo uмат
самосъзнанuето, че са част от еgна нацuя. Нацuо­
налu м т съзg Ва благо g а общност. ДърЖаВа­
а uзраз на Волята на нацuята.

Вuте чуgеса на маwuнuте u gругuте uзобрете­

uя са съпътства on ново ugeuнo gBшkeнue,
koe-
o се на есВа Властно В сВетоВната noлuтuka u
kултур . То uзлъчВа u ноВu гuгантu kато Bogaчu u
gеолозu, ko то стават героите на Новото Време.

1893 г.

·i

1882 г. 1896 г.
'·
:!;:~+:~. .:. . .
... - • 1 •

uзбухВа Aпpuлckomo съзgаВа се съlозъm на

И mалuя се обеguняВа;
Въсmанuе Ценmралнumе cuлu
започва Гpa>kgaнckama
Вой на В САЩ прuема се ТърноВсkаmа
съзgаВа се Българсkо­
обеguняВа се Германuя koнcmumyцuя
mо kня>kecmBo
започва uзгpa>kgaнemo на Aнmaнmama

ВъзсmаноВенu са oлuмпuuckume uгpu

1:
44. ФРАНUИЯ ПРИ НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
1
ОТ КОНСУЛДО ИМПЕРАТОР
'1 През 1799 г . ВъВ францuя настъпва k раят на Дuреkто ­
рuята . Слеg peguцa неуспешнu загоВорu на яkобuнцuте
u роялuстuте ugBa Времето на млаguя генерал Наполеон
Бонапарт. Bcuчku В страната усещат нуЖgата от „сuл­
на ръkа", kоято ga BъgBopu peg. С нов преВрат Наполеон
премахва Дuреkторuята. Замества я със съвет от трu ­
ма kонсулu , cpeg kouтo тоu е gомu н uращата фuгура.

Наполеон е uталuанец , роgен на остроВ Kopcuka В семеuс­

тВо на gребен арuстоkрат. Като млаgеЖ отuВа ga учu ВъВ
Кои gействия на Наполеон за разви­ Военно учuлuще В ПарuЖ. Като се запоз нава с френсkа­
тието на франция го правят велиk та uсторuя u kyлmypa, В него се утВърЖgаВа чуВстВо за
влаgетел? прuнаgлеЖност kъм френсkата нацuя. Като млаg офuцер
се проявява с ум u храброст . ОтблъсkВ ан ето на ан глuuс ­
Ba>kнu gamu
kuя флот от граg Тулон го uзguг a go Военнuте Върхове u
1799 г. - преВратъm на 18 брlомер - таkа започва забелеЖ:uтелната му kapuepa.
съзgаВане на kонсулстВото
Бонапарт поема францuя ВъВ фuнансоВ u полuтuчесk u
1801 г. - koнkopgaт с папата безпоряgъk u се заема с преоgоляВането му. Централu ­
зuра Властта , kато започва ga назначава уnраВuтелu ­
1804 г. - ГраЖgа·нсku kogekc те на gепартаментuте u cъguuтe. По негова uнuцuaтu ­
Ba се съзgаВа Нацuоналната банkа (1800 г.) u е ВъВеgе н
1804 г., 2 gekeмBpu - Наполеон Бона­
френсkuят франk О. Tou праВu много за помuряВането на
парт се обяВяВа за uмператор.
страната . Успява ga наkара яkобuнцuте , роялuстumе u
gухоВнuцuте ga работят отново заеgно. TBъpgu , че реВо ­
1810 г. - браk на Наполеон с Марuя­
лlоцuята е отмuнала, а заеg н о с това u неuнuте страстu .
Луuза
C OD E C l\' IL

I HAM .\1
Ckopo, постuгнал значuтелнu Външнu u Вътрешнu успехu ,
Бонапарт се обяВяВа за поЖuзнен kонсул , а през 1804 г.
- u за uмператор. На церемонuята В ПарuЖ за легuтuм­

"' „„ ••
ност прuсъстВа u папата 9 . Taka започва нова епоха ВъВ
френсkата uсторuя О.
„. ···~:: .... ··~· .......

РЕФОРМИТЕ НА НАПОЛЕОН
О Гpa>kgaнckuяm kogekc
През своето gесетгоguшно упраВленuе kато uмператор
Речнuk Наполеон съзgаВа осноВuте на бъgещата бурЖоазна френ ­
протеkционизьм - полuтukа за преg­ сkа gърЖаВа. Поgпомага стопанството , kато уеgнаkВяВа

пазВане на pogнomo проuзВоgстВо мернuте eguнuцu. СъзgаВа търгоВсku u промuшленu орга­

1['
от Външната kонkуренцuя чрез нuзацuu u налага протеkционизьм. Връх на тазu пoлumuka

1 Bucoku мuma на Вноснuте cтoku е обяВяВането на kонтuненталнаmа блоkаgа, чрез kоято

се забранява BcяkakBo Внасяне на aнглuucku cтoku В ЕВро­
kogekc - сборнuk от заkонu от опре­ па. Без англuuсkата kонkуренцuя френсkuте проuзВоguте­
gелена област лu се утВърЖgаВат kато осноВнu на kонтuнента .

koнkopgam - gоkумент, с kouтo СъзgаВат се mъpгoBcku u наkазаmелен kogekcu, kouтo

папата се споразумява с няkоu ВъВеЖgаm peg В обърkаноmо френсkо заkоноgателстВо.
cBeтcku Влаgетел по gageн Въпрос С наu-голямо u gълготраuно значенuе е ГраЖgансkuят

150
 • Франциядо1789г.
lml Придобивки до 1804 г.
D Придобивки на Наполеон
D Страни под непрнка
френска впаст
D Държави, зависими от
Франция
D
Противници на Франция
~ Държави, управпявани
от роднини на н
1
~\„

ИСПАНИЯ

б ЕВропа прu Наполеон (1811 г.)

••&NФ!Jf -----------------
коронацuяmа на Наполеон • Посочете kои страни са упраВмВани от
роgнини на НапоАеон, kои са зависими от
На 2 gekeмBpu 1804 г. В kатеgралата „Нотър Дам" В
него и kои са негови противници.
Парu:Ж се проВе:Жgа церемонuята по kоронясВането на
Наполеон Бонапарт за uмператор на францuя. За раз­
лukа от френсkuте kрале, kouтo получават kороната
cu В Реuмс, Наполеон ucka това ga стане преg очuте
на парu:Жанu. Tou не се заgоВоляВа с прuсъстВuето на
peuмckuя apxueпuckoп, а kaнu папа Пuu Vll, за ga поkа­
Же, ще се съзgаВа нова guнастuя. Облеkлото му съчета­
ва тpaguцuuтe на Каролuнгсkата uмперuя, Времето на
Луu XIV u на реВолlоцuята. Поkаненu са Bcuчku нau-Bugнu
французu, kakтo u geceтku чу:Жgенцu. В kулмuнацuоннuя
момент, kогато папата трябва ga поло>ku kорона на гла­
вата му, Наполеон умuшлено я Взема от ръцете му u сам
праВu това. Общата стоuност на церемонuята е наg 8
мuлuона франkа - огромна сума за онова Време. Въпре­
ku Bcuчko наслеgстВенuте монарсu В ЕВропа отkазВат
ga нарuчат Наполеон „Ваше ВелuчестВо", а се обръщат О Коронацuяmа на Наполеон, xyg.
kъм него с „Влаgетел на французuте". Жаk-Луu ДaBug, 1806 г.

• Kak НапоАеон преВръща церемонията В запомнящо • Кой момент от церемонията е поkа­

се събитие? зан на kартината?

151
 kogekc, uзВестен kато „ НаполеоноВ" О . С него оkонча­
телно е сложен kpau на феоgалнuте пopяgku u хората се
прuемат за граЖgанu с прuнаgлеЖащuте uм праВа. Гаран­
тuра се сВобоgата на ВероuзпоВеgанuе , на полuтuчесku
uзбор, на стопансkа uнuцuaтuBa u на uзбор на сьпруг u
сьпруга . УтВьрgенu са сВетсkuте браkоВе . Намесата на
0 Френсku франk om 1804 г., цьрkВата В ЖuВота е сВеgена само go чuсто релuгuознu­
uзgageн по поВоg kоронацuяmа на те Вьпросu. Коgеkсьт стьпВа Вьрху Деkларацuята за пра­
Наполеон вата на чоВеkа u граЖgанuна , но многоkратно разwuряВа
неuното сьgьрЖанuе. Като отрuцанuе на „старuя реЖuм ",
• Kak е преgстаВен Наполеон Върху
тоu става основата за моgернuте eBpoпeucku gьрЖаВu .
монетата?
Вьрху него се гpagu граЖgансkото праВо go gнес не само
ВьВ францuя , но u В цяла kонтuнентална ЕВропа. Самuят
Наполеон го оценява пo-Bucoko от Военнuте cu побеgu 0.
НаполеоноВuят kogekc премахва прuнцuпuте на феоgа­
лuзма , но В сьщото Време Наполеон щеgро разgаВа ноВu
арuстоkратuчнu тuтлu u пpuBuлeгuu . Властта му оста­
ва неогранuчена 0 0.
НАПОЛЕОН И ЕВРОПА
Наполеон uзguгa францuя kато госпоgстВаща сuла
В ЕВропа f). Tou лесно може ga налоЖu Волята cu наg
сьсеgнuте gьрЖаВu . Taka през 1801 г. тоu прuнуЖgаВа
папата ga пogпuwe koнkopgaт за ненамеса ВьВ френсku­
те цьрkоВнu gела , kakтo u ga прuеме сВобоgата на про ­
тестантсkото ВероuзпоВеgанuе. За сВоuте братя тоu
осuгуряВа троновете на Испанuя , Холанguя u Вестфа­
лuя , а eguн от негоВuте генералu е прuзнат за наслеg­
нuk на wBegckuя престол.

Наu-големuят проблем преg uмператора обаче остава

осuгуряВането на наслеgнuk u сьзgаВането на собствена
guнастuя. От своята сьпруга Жозефuн 0 тоu не може
ga uма gеца , а u тя не е от kpaлcku pog. Влаgетелuте на
Beлukuтe cuлu обаче не Желаят ga се сроgяВат с него .
Затова Наполеон е прuнуgен ga geucтBa сьс сuла. Използ­
Ваоku побеgата наg АВстрuя през 1809 г. , тоu прuнуЖgа­
0 Трuумфалнаmа apka В Пapu>k:
Ва неuнuя uмператор ga му gage gьщеря cu Марuя-Луuза
Изgигната по иgея на Наполеон, за ga за Жена . От браkа се раЖgа момче, kоето е прuзнато за
уВеkоВечи неговите 40 побеgи. Нами­ сьuмператор на баща cu, но kрахьт на НаполеоноВата
ра се В центъра на голям площаg, kъм uмперuя слага kpau u на негоВuте guнастuчнu праВа.
kойто Воgят gВанаgесет булеВарgа
През периоgа на kонсулстВото Наполеон Бонапарт
(мe>kgy kоито и „Шанз-Елизе'}. Много
сkл/очВа споразумение (koнkopgaт) с папата, утВър>k­
от тях носят имена на маршали или
gаВа френсkия франk и съзgаВа Националната банkа.
на побеgи на Наполеон.
Най-големият му принос е ВъВе>kgането на Гра>kgансkия
• Припомнете си kой нароg съзgа­ kogekc. През 1804 г. той се обявява за император. Напо­
Ва първите триумфални арkи. Защо леон обеgиняВа поg своята Власт по-голямата част от
френсkият император построява ЕВропа. За ga съзgаgе gинастия, се Жени за аВстрийсkа­
таkаВа и В Пари>k? та принцеса Мария-/\уиза, от kоято има син.

152
 ApxuBume гоВоряm ...

Из отчет на Наполеон Бонапарт преg парламента,

gekeмBpu 1804 г.

„Вътрешната ситуация ВьВ Франция gнес е таkа спо­

kоuна, kakтo е било В наu-мирните периоgи. Няма поли­
тичесkа агитация, kоято ga нарушава обществената
хармония, нито намеk от онези безреgици, kоито ни
напомнят за Времето на реВолlоцията. НаВсяkьgе ВиЖ­
gаме успешни мероприятия и поgобрения на Живота - и
обществени, и лични, - kоито поВишаВат общото gоВе­
рие и чуВстВо за сигурност .. ."
0 Пopmpem на Жозефuн kamo uмпе­
8 KakBo се е променило във Франция спореg Бонапарт? раmрuца, xyg. Франсоа Жерар

О Облеkло по Време на uмперuяmа

0 Троньm на Наполеон В cmuл

ампuр

ПpoBepeme/Пpuлo>keme науче·ноmо

1. Изброumе приносите на Наполеон Бонапарт за уkреп­ 0 Гробнuцаmа на Наполеон В Дома

Ването на Франция по Време на kонсулстВото. на uнBaлugume В Пapu>k

2. Обяснеmе защо Наполеон се стреми kьм браk с Императорът умира на gалечния

аВстриuсkата принцеса Мария -Луиза. остров света Елена, но през 1840 г.
3. Koмeнmupaume мисълта на Наполеон Бонапарт: останkите му са Върнати във Фран­
„ Моята истинсkа слава не е тази, че съм спечелил чети­ ция. По пътя си те са приветствани
риgесет битkи„. това, kоето не може ga бъgе забравено от хи11яgи хора.

- това е моят ГраЖgансkи kogekc".

153
 45. ЕВРОПА И РЕВОЛЮЦИОННА ФРАНЦИЯ

ИЗНОСЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯ
Още от пърВuте гoguнu на реВолlоцuята францuя е В
непреkъснатu Воонu с еВропеОсkuте gърЖаВu за защu­
та на своята сВобоgа. Слеg началната побеgа наg прус­
kата армuя прu Валмu през 1792 г. френсkuте BoOcku
настъпват kъм Холанguя , Италuя u Германuя. Те не само
завземат ноВu земu, но u установяват В тях сВобоguте ,
постuгнатu В самата францuя . Отменят kрепостното
Защо отношението на еВропейсkи­
праВо , налагат gемоkратuчнu заkонu , gаВат по-големu
те нароgи kьм френсkите армии се
праВа на граЖgанuте. Посрещанu са с ентусuазъм, kоото
променя по Време на реВол/оцията
наgхВърля нацuоналнuте paмku. Поетът Гьоте u kомпо ­
и империята?
зuторът Бетовен (u gВамата - германцu) ВъзхВаляВат
побеguте на реВолlоцuоннuте BoOcku. Тезu събuтuя с а
Ba>kнu gamu нареченu „uзнос на реВолlоцuя" О .

1792 г. - начало на реВолlоцuоннuте Постепенно става ясно, че францuя uма u gpyгu целu. Тя
Воонu - бuтkата прu Валмu се опuтВа ga gостuгне сВоuте „ естествени граници" -
Реон u Алпuте, kоето става за сметkа на чy>kgu нapogu .
1798 - 1799 г. -:-- похоgът на Наполеон
В заВлаgенuте земu французuте отнемат проuзВеgенuя
В Егuпет
на uзkустВото (много от тях събранu gнес В ЛуВъра) ,
1805 г. - бuтkuте прu Трафалгар u ограбват населенuето u поставят на Власт cBou Вернu
Аустерлuц хора . Това пpeguзBukBa неgоВолстВо , kоето постепенно
се преВръща В съпротuВа срещу францuя.
1812 г. - похоgът на Наполеон В
Русuя ГОЛЕМИТЕ ПОБЕДИ НА НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
Големuте успехu на млаguя генерал започват през 1796
1813 г. - „Бuтkата на нароguте" прu г. с прогонването на аВстрuОцuте от Италuя f}. две
ЛаОпцuг гoguнu по-kъсно тоо напаgа Егuпет , kато се наgяВа, че
таkа ще преkъсне Връзkuте на сВоя главен Враг Англuя с
1814 г. - aбgukaцuя u заточенuе на
uнguOckuтe u koлoнuu. СъзнаВаОku uсторuчесkата Важ­
Наполеон на о. Елба
ност на страната, тоо goBe>kga xygo>kнuцu, ученu u лuнг ­
Вuстu. Именно те отkрuВат прочутuя Розетсku kамъk ,
с помощта на kоОто по-kъсно са разчетенu Оероглuфu­
те. В това Време обаче англuосkuят аgмuрал Х. Нелсън
„естествени граници" - ugеята, че разгромява френсkuте kopaбu В залuВа Aбykup u отkъсВа
1 Всяkа gърЖаВа трябва ga се простu­ армuята му от францuя. Наполеон е прuнуgен ga я uзос­
ра go опреgеленu пpupogнu обеkтu таВu u се Връща В роguната cu, за ga поеме Властта.
1

- peku, планuнu, морета

През 1805 г. срещу францuя се образува сuлна kоалuцuя
Континентална блоkаgа - забраната, от Англuя, АВстрuя u Русuя. Наполеон отgаВна гpagu пла­

kоято Наполеон налага Върху тър­ нове ga се спраВu с англuчанuте, но му пречu технuят
гоВuята на еВропеОсkuте kонтuнен­ сuлен флот. Изпраща армuята cu на брега на Ламанша ,
талнu gърЖаВu с Англuя но kорабuте претърпяват ново пораЖенuе от Нелсън,

154
 \~l~r ~, :,
/) ,t~ ~ 8" ~ Санкт Петербург ? fi

~~ . р (f r (/ Москва }
•'Копенхаген Ти11зит
1
Х БОродиfо О Воuниmе на ре8олlоционна
1 ~ ( 1812

ЛонДоне (\, Берл~

'r ~ - J
,
Франция
г • ..? Х ,,~,<ь~Иена (,.;.• J 8 Варшав - - {
~ Ватерлоо ~
t
;' 181 5 Afl-.,.e 18ОбХ Лайпци'г ( ~ • В тетраgkата си поgреgе­
; ' ' .\ 818
,' Париж •· ХА ерл~ц, те В хронологичен
peg Всичkи
; о ~ 1805 J

·---1111 --
1 \
/\
:,-,
,'
;
//
у
Мадри\
~
г

_.;iJl
(
'
ф:;:;_~ В~а~~
\
~ JSампо*fiфЬf
1
1
1
\
н; иоу~805~ ~-.!~/.
аренго
1800

Рим
зr
~,,,-.
(

•
1
'~
l 'L._.t
\
J
1f'
'
_,_}

.)<' • Истанбул
'
/r
сражения от Войните, kоито
Воgи реВол/оционна Франция.
Срещу тях запишете gали са
сухопътни, или морсkи, gали са
спечелени от Франция, или от
\ \ , . >- ', / ( ~ '!\ \' ( противниците й.
',-"х Г~ралтцр-' ' ------ ',, / ;~ ~
Трафалгар
?<

1805...,.,
• -------- -„„.„„„
... , \ ,.,,r'i• ~ г / ,,r ) '/.__._;
,,.., Тунис , ..,,.. М r -,\ ()
; ~е алта

7
r

,„ ,'

.,._ ->- Действия на Наполеон

( )
... "'„„„
, ...........

„ „„ „ „ „ „
"-- .1

Абукир ,,..,,,...,• мкра

.
по суша и море "'- --„- ............
„„„ ............. . .1798
_ v, (,о
.,._ ->- Действия на противниците
му по суша и море * '

По-важни мирни
- „ _ +-.:-~
\~
1
Нил xI п
Х Победи на Франция договори 1798
/Кай ро
Х Победи на нейните противници О Английски военни бази ~ }
б Наполеон пресича Алпите,
xyg. Жаk-Луи Да8иg
Архи8иmе го8оряm ...

Из писмо от участниk 8 египетсkия похоg на Бона­

------- ? l\

парт, 1798 г.

,,Ти си спомняш go kakBa степен Виgът или gори само

мисълта за мъртВия чоВеk ме Впечатляваше. Воuната
лесно прогонва поgобна слабост . Виgях мъртВи , ранени ,
отрязани глави, отkъснати ръце и не се упла ших. ВърВях
cpeg три хиляgи убити египтяни; поглеgът ми се спира­
ше на тези Ж:ертВи на преkомерната амбиция и суета и
си kазах: „(...) Защо е Всичkо това , Все още не знам."

• Kak спореg теkста Войната променя хората?

• Kak авторът оценява мотивите на Наполеон за този

похоg?

Из обрьщение на Наполеон kьм Войсkите преgи бит­

kата при Аустерлиц

„Воuници, обръщам се kъм Всичkи Вас. Ще бъgа заg

фронтовата линия ,
ете ga Внесете хаос и смут В протиВниkоВите реgици.
Ako обаче gори и за миг побеgата бъgе поставена поg
Въпрос, ще Виgите Вашия император ga се хвърля пръВ
В боя. Побеgата трябва ga е наша В този gен! С нея _ ще
завърши gългият ни похоg и ще се приберем В kВарти­
рите cu ... Тогава ще сkлlоча мир, gостоен за страната
ни, за Вас и за мен."
• С kakBи обещания глаВноkоманgВащият gaBa смелост
на своите Войници?
ako Вие със своята смелост успе­
През пролетта на 1800 г., за ga изне­
. наgа аВстрийсkите Войсkи В Италия,
Наполеон пресича бързо Алпите през
прохоgа Сан Бернар. Ниkой от Вре­
мето на Ханибал не е правил това
и ефеkтът е постигнат. Героизмът
на френсkата армия goBeЖga go
важната побеgа при Маренго, kоято
слага kрай на Втората kоалиция от
еВропейсkи gърЖаВи срещу Франция.

8 Наполеон се заВрьща om Русuя
8 Кои са най-го11емите труgности
преg френсkата армия В Русия?
0 Унuформа на офuцер om
НаполеоноВаmа армuя
• Защо униформите на френсkите
Военни са В тези цВетоВе?
0 Opьgue om Времето на Наполеон 1
156
тозu пьт прu нос Трафалгар. Тогава uмператорьт се
обрьща срещу АВстрuя u Русuя. В паметната бuтkа прu
Аустерлuц се сбльсkВат трuма uмператорu. Побеgата
на Наполеон му gaBa Власт наg голяма част от ЕВропа 0 .
СлеgВат ноВu френсku побеgu. През 1806 г . Прусuя пре­
тьрпяВа пьлно пораЖенuе u губu полоВuната cu терuто­
рuя. Наполеон се среща с pyckuя цар Алеkсанgьр 1 на eguн
сал прu граgчето Тuлзuт u сkлlочВа с него мuрен gогоВор .
това е моментьт на нао-голямото могьщестВо на френ­
сkuя uмператор. ИзглеЖgа , че нukoO не може ga го побеgu
на бооното поле 0 0.
КОНТИНЕНТАЛНАТАБЛОКААА
И РУСКИЯТ ПОХОД
Наполеон знае , че не може ga побеgu Англuя с Военна сuла ,
затова решава ga я uзолuра ukoнoмuчecku . През 1806 г.
тоо забранява BcяkakBa тьргоВuя с aнглuucku cтoku.
Taka започва Континенталната 611okaga. Тя нанася теЖьk
ygap на англuчанuте , но сьзgаВа много грuЖu u на самuя
Наполеон. Тао трябва ga BoloBa с Испанuя , за ga я пpuнy­
gu ga спазва блоkаgата. Петте гoguнu на тазu Воона му
струВат xuляgu Воонuцu u са пьрВuят му неуспех .
Русuя сьщо не спазва блоkаgата u през 1812 г. Наполе ­
он я напаgа , насочВаоku огромната cu армuя kьм MockBa.
Русkuят глаВноkоманgВащ КутузоВ отстьпВа без бuтku
u uзгаря раОонuте , през kouтo мuнаВа. Taka тоо се наgяВа
ga uзтощu протuВнukа . Когато Влuза В MockBa, Наполеон
я намuра uзостаВена u опожарена. ТеЖkата зuма го прu­
нуЖgаВа ga се Вьрне, uзгубВаОku много от хората cu 8 .
ПораЖенuето на Наполеон Bguгa Bcuчku поkоренu нapo­
gu на борба. През 1813 г. се проВеЖgа бuтkата прu граg
ЛаОпцuг. Тя е uзВестна kато „бuтkата на нароguте". Обе­
guненuте pycku, aBcтpuOcku, пpycku u англuОсku Boucku
нанасят теЖkо пораЖенuе на френсkата армuя . Кога­
то Наполеон се заВрьща ВьВ францuя , собстВенuте му
генералu го прuнуЖgаВат ga се отkаЖе от престола .
Сьlознuцuте го арестуват u го uзпращат на заточенuе
на остроВ Елба kpao Италuя. Taka заВьрwВа епохата на
Наполеон Бонапарт.
С побеgите си френсkата армия изнася иgеите на
френсkата ре8011/оция cpeg gругите еВропейсkи нароgи.
Постепенно най-Важен cpeg френсkите генера11и става
Напо11еон Бонапарт. Той напаgа Египет, пече11и реgица
побеgи наg австрийци, руснаци и прусаци. На11ага Кон­
тинента11на 611okaga на Анг11ия. Неговият русkи похоg,
за8ьрши11 с поражение, преgопреgе11я сьgбата му През
1814 г. император Напо11еон се отkазВа от 811астта.
 0 Наполеон В бumkama npu
Аусmерлuц, xyg. Франсоа Жерар

Критша.

Известна е с uмето „Бuтkа на трuмата uмперато­

рu". Там се срещат Алеkсанgър 1 от Русuя, франц 11 от
АВстрuя u Наполеон 1от Францuя. На 2 gekeмBpu 1805 г.
съlознuчесkата армuя започва настъпленuе протuВ
френсkuте позuцuu , напълно уВерена В побеgата cu.
Днu нареg Наполеон uзучаВа терена u uзмuсля блестящ ~ +- Настъпателни дей вия
->- ->- Отстъпления
план. Чрез мнuмо отстъпленuе тоu успява ga отвле­
че Bouckuтe на БуkсхеВgен gалеч от ос н оВнuте съlоз­
нuчесku cuлu. В същото Време са атаkуВанu частuте
на генерал Багратuон, kouтo отстъпва. Щом разkъсВа
протuВнukоВuте лuнuu, Наполеон атаkуВа центъра uм
на платото Працен. Боевете проgълЖаВат шест часа.
Благоgаренuе на артuлерuята cu французuте печелят
пълна побеgа . Те gаВат само 2000 убuтu срещу 7000 u
пленяват 20 000 протuВнuцu. Tpu обстоятелства осu­
гуряВат побеgата на Наполеон: Внушенuето , че армuя­
та му е слаба, Внuмателното uзучаВане на мястото на
бuтkата u генuалното uзпълняВане на начертанuя план.
Затова бuтkата прu Аустерлuц се смята за шеgьоВър
на Военното uзkустВо.

• Каkви са грешkите, gопуснати от съlозниците?

• Кой момент стратегичесkи е най-важен в xoga на

сражението?

• Проучете kаkви са пос11еgиците за Австрия от пора­

жението И при Аустерлиц.

Muxauл КуmузоВ (1745 -1813)

ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото

1. Обяснете kakBo значенuе за eBpoпeuckuтe нapogu Pycku фелgмаршал u героu, отблъс­

uма „uзносът на реВолlоцuя ". нал Наполеон от Русuя. През пър­
Вuте гoguнu от русkо-френсkuя
2. Omkpuume повече uнформацuя за Х. Нелсън, kouтo
сблъсъk uмператор Алеkсанgър го
осуетява морсkuте п.ланоВе на Наполеон. Kou негоВu
пренебрегва u Взuма решенuя от
kачестВа му осuгуряВат побеguте?
негово uме, но през 1812 г. разчuта
З. Дuckymupaume грешkа uлu неuзбеЖност е Воuната на опuта му ga спасu роguната.

на Наполеон с Русuя през 1812 г.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - 1-57 1
46. ОЦЕНЯВАНЕ НА ИАЕИ И ДЕЙСТВИЯ
НА ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ

Целmа на moзu ypok е ga зamBьpgu­ ПРИПОМНЕТЕ СИ КАК ДА ОПИСВАТЕ

me уменuяmа cu ga xapakmepuзupa­ ИСТОРИЧЕСКАЛИЧНОСI
me ugeu u geucmBuя на лuчносmu В
ucmopuяma. За ucmopuцume оценkа­ 1. УсmаноВяВаm се фakmume om неuнuя ЖuBom.
mа на ucmopuчeckume лuчносmu е
еgна om наu-ВаЖ:нumе заgачu. Няма
2. ПосочВаm се глаВнumе моменmu om geuнocm­

ucmopuчecka лuчносm, koяmo ga не

ma u.
е оценена om поkоленuяmа . Много
3. Опреgеля се kak е поВлuяла Върху ucmopuяma u
лuчносmu са бuлu нареченu „ Beлu­
>kuBoma на gpyгume хора.
ku", за gpyгu се знае, че са uмалu
решаваща роля. Чесmо лuчнocmume КАКдАОЦЕНЯВАТЕ ИДЕИ И ДЕЙСТВИЯ НА
бuBam оценяВанu kamo лошu , Жec­ ИСТОРИЧЕСКАЛИЧНОСI
moku, смелu, наuВнu uлu генuалнu .

Изпьлненuеmо на пocmaBeнume за­

О Omkpuume прuноса u за paзBumuemo на неuнаmа
сmрана u нароg.
gачu ще разВuе Bawume уменuя ga:
А. В kakBo съсmоянuе се намuраm me, koгamo започ ­
• оценяВаmе kakBa роля е uзuграла
ва yпpaBлeнuemo/geuнocmma на лuчносmmа?
gageнa лuчносm В ucmopuяma на
сВоя нароg;
Б. В kakBo съсmоянuе са В kрая на упраВленuеmо/

• оценяВаmе kakьB е неuнuяm прu­ geuнocmma u?

нос за xopama по cBema;
В. Поgобрuло лu се е mяхноmо полоЖенuе , uлu не?
• формулuраmе uзBogu. Apгyмeнmupaume се.

• Omkpuume прuноса на лuчносmmа за xopama

по cBema.

А.Kou неuнu omkpumuя uлu ноВоВъВеgенuя са осmа­

налu go gнес?

Б. HaBpeguлa лu е на gpyгume нapogu u gърЖаВu, uлu

uм е помогнала? Apгyмeнmupaume се.

О Формулuраumе uзBogu.
А. С kou eпumemu бuxme опuсалu maзu лuчносm?

Б. Опреgелеmе полоЖumелна uлu оmрuцаmелна е

неuнаmа роля.

В . Опреgелеmе gokoлko mя е поВлuяла на xoga

на ucmopuяma.

О Робеспuер {ВляВо), Данmон u ОценяВанеmо на ugeu u geucmBuя наucmopu-

Mapam - Bogaчume на яkобuнсkuя чecku лuчносmu ще упраЖ:нumе, kamo pewume
kлуб послеgоВаmелно cлegнume заgачu:

158
• Прочеmеmе теkста за Makcuмuлuaн Робеспuер u
цuтuранuте негоВu uзkазВанuя. Преценете Вер­
ността на напраВената оценkа за него.

1. За Poбecnuep„.

Робеспuер е gеец на Френсkата реВолlоцuя, eguн от нau­

kpauнuтe прuВърЖенuцu на общественото раВенстВо u
gемоkрацuята. Еgногоguшното упраВленuе на яkобuнцu­
те (1793 - 1794), cpeg kouтo тоu е наu-ярkата лuчност,
заВарВа францuя В бърkотuя, обkръ.Жена от Bpa.>kecku
cuлu, обхваната от бунтове u размuрuцu. Робеспuер
f} Ekзekyцuяma на Марuя Анmо­
полага усuлuя ga уgоВлетВорu наu-беgнuте граЖgанu u
анеmа - еgно om geлama на
ga отблъсне протuВнuцuте на страната, но не постuга
Poбecnuep
успех. И слеg смъртта му страната остава обърkана u
п оg заплаха .

ДеuстВuята на Робеспuер ВgъхноВяВат eBpoпeuckuтe

н apogu ga се борят на cBou peg за сВобоgа u гpa.>kgaн­
cku права. Армuята на френсkата републukа е посрещана
kато осВобоguтелkа В gругuте gъp.>kaBu. Затова може ga
с е kаЖе, че неговото упраВленuе е от полза на нароgнu­
т е масu, но е заплаха за Влаgетелuте.

Робеспuер е протuВоречuВа лuчност. Tou е еgноВременно

Жестоk u загрu.Жен за беgнuте, решuтелен u безотгоВо- О Poбecnuep nроuзнася реч
рен. УпраВленuето му може ga се оценu u kато ползот-
Ворно, u kато разрушuтелно - зaBucu от лuчната прецен-
kа. За беgнuте хора тоu е героu, за тезu, kouтo gърЖат
н а човечността, е палач u убuец. Несъмнено обаче тоu
оставя отпечатъk Върху uсторuята на францuя u света.
З апомнен е kато смел реформатор u kато отгоВорен за
е kзеkуцuята на xuляgu французu.

2. Poбecnuep за„.

,,Таuната на сВобоgата е ga образоваш хората, gokaтo

т аuната на тuранuята е ga гu gърЖuш неВеЖu."

„Със съЖаленuе трябва ga проuзнеса фаталната uстuна:

kралят трябва ga загuне, а не стотuцuте xuляgu побеgо­
носнu граЖgанu. Луu трябва ga умре, за ga ЖuВее страната."

„ Bcuчku знаем, че терорът е среgстВо на gеспотuчно­

то упраВленuе. това значu лu, че нашето праВuтелстВо е
gеспотuчно? Да, тъu kато сабята на сВобоgата напомня
оназu сабя, kоято gърЖат тuранuте. Нашето упраВленuе
е gеспотuзъм на сВобоgата наg тuранuята."

8 Поmьрсеmе gопълнuтелна uнформацuя В uнтернет

() Mлaguяm Наполеон Бонаnарm
u направете оценkа на лuчността на Наполеон.

159
47. ВИЕНСКИЯТ КОНГРЕС И
НОВИЯТ РЕА В ЕВРОПА

СТОТЕ ДНИ НА НАПОЛЕОН

Доkато Наполеон е на о. Елба, ВъВ францuя е Възстано­
вена guнастuята на Бурбонuте . /\yu XVlll, брат на гuло ­
тuнuранuя /\yu XVI, става kрал . Заеgно с него се Връщат
преkаралuте gългu гoguнu В емuграцuя френсku apucтok­
paтu. Изпълненu с Жа:Жgа за отмъщенuе , те се опuтВат
ga Възстановят старuте cu права . Срещу ноВuя kрал
бързо се наguга нароgно неgоВолстВо . ИзползВаuku това ,
Наполеон преkъсВа заточенuето cu u се Връща трuум­
фално ВъВ францuя. Прuзнат е отново за uмператор . Tou
събuра армuя , с kоято настъпва на сеВер. Прu граgчето
Ватерло В Белгuя е пресрещнат от съlозенuте aнглuucku
u пpycku Boucku. В разразuлата се бuтkа французuте са
отблъснатu 0 0 . С това зВезgата на слаВнuя uмпера­
тор uзгасВа заВuнагu. Тозu път тоu е заточен gалеч В

Kak Виенсkият kонгрес променя Атлантuчесkuя оkеан, на англuuсkuя остроВ СВета Еле ­

ЕВропа? на, kъgето умuра В самота слеg шест гoguнu.

ВИЕНСКИЯТ КОНГРЕС И СВЕЩЕНИЯТ СЪЮЗ

Ba>kнu gamu Още пpegu тезu събuтuя В aBcтpuuckaтa столuца Вuена
започва kонгрес на побеguтелuте , на kouтo е поkанена u
1814 - 1815 г. - Bueнcku kонгрес
францuя . ГлаВнuте ролu uмат русkuят цар Алеkсанgър 1

1815 г., марm - loнu - „Стоте gнu"

u Външнuте мuнuстрu на Англuя Робърт Касълреu u на
АВстрuя Клеменс фон Метернuх. Вuенсkuят kонгрес лес­
на Наполеон u бuтkата прu Ватерло
но Взuма пърВuте решенuя: ga се ВъзстаноВu Властта на
1823 г. - gоkтрuната „Монро" Bcuчku Влаgетелu, прогоненu от Наполеон; ga се Върне
францuя В гранuцuте u от 1792 г . ; ga се запазu баланс на
1830 г. - Юлсkа реВолlоцuя ВъВ фран­ сuлuте, таkа че нukоя gър:ЖаВа ga не получu наgмощuе .
цuя; Въстанuя В Белгuя u Полша Те начертават нова kарта на ЕВропа, на kоято госпоg ­
стВат четuрu Beлuku cuлu - Англuя, францuя, АВстрu я
u Русuя, u няkолkо по-малku gър:ЖаВu - Прусuя, Холанguя u
Пuемонт О .

kонгрес - Върховно събранuе на преg­ Решенuята на Bueнckuя kонгрес gоВе:Жgат go ресmа6 -

стаВuтелu на органuзацuя, cBukBaнo рацuя на поряgkuте отпреgu 1789 г. ВъзстаноВенuте
перuоguчно uлu uзВънреgно, поняkога на Власт Влаgетелu премахват gемоkратuчнuте постu ­
ме:Жgунароgно Женuя u поставят много хора поg чу:Жgа Власт. Те Все
още смятат, че „Бо:Жuята Воля" трябва ga е gостатъчно
ресmа6рацuя - Възстановяване на опраВgанuе за абсолlотната uм Власт. ОkазВа се обаче,
опреgелен полuтuчесku peg че реВолlоцuонната епоха е променuла еВропеuцuте. Сега
чу:Жgото потuснuчестВо u лuпсата на гра:Жgансku праВа
gokmpuнa - сuстема от полuтuчесku,
срещат съпротuВата на нацuоналнu малцuнстВа uлu на
научнu uлu ukoнoмuчecku Възглеgu;
целu нацuu. Побеguтелuте съзgаВат „СВещен съlоз", за
полuтuчесkо ученuе
ga cu помагат срещу реВолlоцuята uВ защuта на сВоuте
пpuBuлeгuu. Те често cBukBaт kонгресu, за ga обсъ:Жgат

160
 - Граница'на Германс­
кат~ конфедерация

ДВЕТЕСИЦИЛ

~о
ApxuBume го8оряm ...

Из gнеВниkа на английсkа gама О ЕВропа слеg Bueнckuя kонгрес

„Насла>kgаВахме се на еgна хубава мартенсkа утрuн, • Кои gьрЖави по11уча8ат най-много

kогато eguн офuцер, uзпратен от gВореца, gouge прu нови земи спореg споразуменията
нас u нu съобщu, че Бонапарт е стъпuл на френсkа земя. на Виенсkия kонгрес? Помогнете си
СВетkаВuца ga бе паgнала В kpakaтa нu, нямаше ga сме и с kартата от ypoka „Европа при
толkоВа смаянu. Веgнага се прuбрахме, а тазu нощ нukoO Напо11еон".
В Пapu>k не спа. Hяkou не мо>kеха ga сkрuят y>kaca cu от
uмето на Наполеон, gpyгu, pъkoBogeнu от чуВстВото за
Вярност, kазВаха: „ЯВно това е ръkата на Бог". Имаше u
тakuBa, kouтo се pagBaxa, че ako не успее, тоо ще бъgе
хванат u заточен, тозu път заВuнагu ... "

• На kого симпатизира аВторkата на теkста?

Из „Политичесkа изпоВеg" от Клеменс фон Метер­

них, 1820 г.

„две неща са останалu опорu на gнешнuя чоВеk u тях­ Eguн от наu-Влuятелнuте полuтuцu

ното огромно Влuянuе е с egнakBa сuла. ПърВото е yBa- през първата полоВuна на XIX В. Пpo­
>keнuemo kъм морала - gухоВен u соцuален, а Второто - uзxo>kga от gребно арuстоkратuчно

Верността kъм роgното място. Отkаkто чоВеkът раз­ семеостВо, но gостuга go нau-Bucoku­
kлатu тезu опорu u се разбунтува срещу Върховната тe постове В АВстрuОсkата uмперuя

uм сuла, обществото страgа от болест, kоято рано u я упраВляВа пълновластно. Eguн от

архuтеkтuте на СВещенuя съlоз. Поgа­
uлu kъсно ще goBege go големu нещастuя."
Ва остаВkа по Време на реВолlоцuuте
• За kоя бо11ест говори Метерних? от 1848 г.

f) Луи XVlll се опиmВа ga нахлузи
бomywиme на Наполеон преgи
еkспеgицияmа В Испания, англиuс­
kа kapиkamypa
8 KakBo симВо;шзира пьлнотата
на Луи XV/11, преувеличена на
kариkатурата?
8 Френсkа kираса om биmkama
при Ваmерло, 1814 г.
• KakBo сВиgетелстВа за ожесточе­
нието на битkата?
162
gеuстВuята cu. Наu-ВаЖнuят от тях е kонгресът ВъВ
Верона, Италuя, от 1822 г.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД
СВЕЩЕНИЯ СЪЮЗ
ОтгоВорът на потuснатuте нapogu е серuя от peBoлlo ­
цuu, kоято проgълЖаВа трu gесетuлетuя. Те започват
още през 20-те гoguнu с бунтове В Испанuя u Италuя ,
kъgето граЖgанuте uckaт общестВенu u полuтuчесku
реформu. С бързu geucтBuя СВещенuят съlоз гu потуша­
ва f). НоВ тласъk на реВолlоцuонната Вълна gaBa Юлсkа­
та реВолlоцuя ВъВ францuя от 1830 г. 0 . Тя е отгоВор
на опuтuте ga се потuсне сВобоgата на хората u на
тВърgе големuте праВа на kраля . Слеg трu gнu на улuчнu
боеве u бapukagu Бурбонсkата guнастuя оkончателно е
прогонена. Крал става Луu - Фuлuп от poga на Орлеан u­
те . Това пpeguзBukBa Въстанuе на френсkото населенu е
В Белгuя , kоето се осВобоЖgаВа от холанgсkа Влас т.
Започват бунтове В СеВер н а Италuя , Полша u В н я kолkо
германсku gърЖаВu . АВстрuuцuте потушават бунтов е­
те В Италuя , руснацuте - В Полша , но В германсkuт е
gърЖаВu са ВъВеgенu пърВuте kонстuтуцuu.
СВещенuят съlоз поkазВа особено отношенuе само kъ м
гръцkото Въстанuе от 1821 г ., защото то е насочен о
протuВ Външна мlосlолмансkа сuла . Tou не само че не поg ­
kрепя правата на султана, но u праВu Bcuчko Възможно за
осВобоЖgенuето на гърцuте .
Духът на бунта gостuга u go uспансkuте u португалсku ­
те Влаgенuя В Aмepuka. Поg голямото Влuянuе на френс ­
kата реВолlоцuя Венесуела, Mekcuko, Перу u АрЖентuн а
обяВяВат незаВuсuмост u събuрат Boucku срещу Испанuя .
Опuтuте на СВещенuя съlоз ga uзпратu армuя , gоВеЖ­
gат go пропуkВане на еguнстВото му. ПърВо англuчанuт е
поgkрепят реВолlоцuuте , а после , през 1823 г. , амерukан­
сkuят презugент ДЖеuмс Монро обявява прочутата cu
gоkтрина. Tou преgупреЖgаВа ЕВропа ga не се месu В aмe ­
pukaнckuтe gела u заявява , че Aмepuka оттуk нататъ k
не може ga бъgе обеkт на eBpoпeucka kолонuзацuя.
Побеgителите на Наполеон се сьбират на kонгрес ВоВ
Виена. Работата им е преkьсната от Врьщането на
императора ВьВ Франция. Поражението му при Ватер­
ло gaBa- ВозмоЖност на Русия, Австрия и Англия ga
начертаят новата еВропейсkа kарта . Прогонените от
реВол/оцията Влаgетели са Ворнати на троновете си,
а Франция е ограничена в границите отпреgи Войните.
СьзgаВа се свещен сь/оз, kойто си поставя за цел ga
запази политичесkия peg завинаги. Срещу него избухват
нови реВол/оции - В Италия, Франция, Белгия и Полша.
 0 CBoбogama Bogu нароgа, xyg.
Bueнckuяm kонгрес Йо:Жен Дьолаkроа

Още пpegu пърВоmо пораЖенuе на Наполеон протuВнuцu­ Картината е посветена на Юлсkата

те му се gогоВарят ga се срещнат u ga решат заеgно реВолlоция.
kak ga uзглеЖgа ЕВропа. В aBcтpuuckaтa столuца ugBaт
наg 200 монарсu, мuнuстрu u guпломатu от Bcuчku eBpo- • Кои са участниците В реВолlоция­
пeucku gърЖаВu без Османсkата uмперuя. Външнuят та cnopeg kартината?

мuнuстър Клеменс фон Метернuх uграе ролята на goмa­

kuн. ПърВuте преgстаВuтелu прuстuгат през септем­
Врu 1814 г., а същuнсkата работа започва през ноемВрu.
Конгресът е отkрuт с Впечатляващо засеgанuе. Слеg
това обаче gелегатuте се срещат преguмно неофuцuал­
но на банkетu u балове. Taka наu-ВаЖнuте мъже В ЕВропа
опреgелят съgбата на целu нapogu, kато гu поставят
поg чуЖgа Власт, u Връщат разВuтuето на eBpoпeucku­
тe gърЖаВu с гoguнu назаg.

ПроВереmе/Прuло:Жеmе наученото

1. ПpegcmaBeme разполоЖенuето на сuлuте В ЕВропа

слеg Bueнckuя kонгрес. Сравнете ucтopuчeckuтe kapтu
от 1811 u 1815 г. Kak се е променuл балансът на сuлuте?

2. Дuckymupaume заkоннuте Влаgетелu uлu пogчuнeнu­

nie нapogu uмат праВ9 В епохата на реВолlоцuuте.
0 Пpyckuяm фелgмарwал Блlохер
3. Koмeнmupaume мuсълта на френсkuя Външен мuнuстър nозgраВяВа англuuсkuя генерал
Талеuран по поВоg заВръщащuте се френсku apucтokpaтu: Уелuнгmьн слеg noбegama npu
„Те нищо ново не са научили и нищо старо не са забраВили". Ваmерло, xyg. Томас Барkьр

163
 q~ТТА НА НАРОЛИТЕи ПРЕЗ 1848 r.

НАВЕЧЕРИЕТО НА 1848 r.
Решенuята на Bueнckuя kонгрес пpeguзBukBaт соцuално
u полuтuчесkо напреЖенuе cpeg нароguте на ЕВропа, kое ­
то през gесетuлетuята слеg него непреkъснато нарас ­
тва. Иgеuте за участuе на нароgа В упраВленuето, з а
спазване на естестВенuте чоВешku праВа u cBoбogu ,
за раВенстВо преg заkона u за соцuална спраВеgлuВос т
KakBo е значението на „Пролет­ Вече Вълнуват Bcuчku пpocлouku на населенuето . БурЖо ­
та на нароgите" за еВропейсkите азuята отkрuто се протuВопостаВя на арuстоkрацuят а
общества? u монарсuте В опuтuте uм ga запазят старuя феоgале н
peg О. Постепенно се формuрат отgелнu нацuоналн u
ВаЖнu gamu
общества. Те Възпрuемат ugeuтe за полuтuчесkо сам о ­

1848 г., феВруарu - реВолlоцuя ВъВ упраВленuе u gемонстрuрат Волята cu за съзgаВане н а

францuя собстВенu нацuоналнu gърЖаВu. това наu - сuлно се проя ­

вява В преgелuте на ABcтpuucka uмперuя.
1848 г. - реВолlоцuонна Вълна В
АВстрuя, Прусuя, Пuемонт u Сuцuлuя Каталuзатор на бурнuте събuтuя през 1848 г. става
еgна теЖkа kpuзa В селсkото стопанство през 1846 г.,
1849 г., маu - реВолlоцuята е потуше­ пpeguзBukaнa от пореguца лошu реkолтu. От Ирланguя go
на наВсяkъgе. Полша настъпва глаg. Гоguна по-kъсно слеgВа ukoнoмuчe c ­
ka u фuнансоВа kpuзa , kоято uзостря go kpau соцuалнот о
неgоВолстВо.

РЕВОЛЮЦИОННАТА ВЪЛНА
От началото на 1848 г. започва Вълна от peBoлloцuu О.
Цяла ЕВропа без Русuя u EBpoпeucka Турцuя е обхваната о
нея. ПърВuте бунтове са В uталuансkuте земu - В Сuцu ­
лuя u Пuемонт. През слеgВащuте месецu реВолlоцuоннuт е
настроенuя обхващат цяла Италuя . Основното uckaнe н а
реВолlоцuонерuте е за прuемане на kонстuтуцuя.

През феВруарu 1848 г. реВолlоцuя uзбухВа ВъВ францuя О.

Кралсkата Власт там не може ga се спраВu с огромнат а

Шанgор Пеmьофu (1823-1849) безработuца. Иkономukата В gърЖаВата е паралuзuран а ,

а В ПарuЖ u големuте граgоВе царu хаос. Работнuцu
1
Поет u eguн от Воgачuте на реВо­ стуgентu праВят бapukagu по улuцuте u uзguгат лозунг u
1
лlоцuята В Унгарuя. за ВъВеЖgане на републukансkо упраВленuе. ВъВ францu я
е обявена Втората републukа, а kрал Луu Фuлuп (1830-
1848) бяга В Англuя 0.
ВgъхноВенu от тези събuтuя, германсkuте u aBcтpuuc ­
kuтe земu също започват борба срещу абсолlотната
монархuя u феоgалнuя поряgъk f). В резултат на сuлно ­
то обществено прuтuВопостаВяне Властuте В АВстрu я ,
Прусuя u няkоu от германсkuте gърЖаВu се съгласява т

164
 /). Революциите от 1848 г.
О Приемане на конституция
~ Смяна на владетеля

*
[В] Обявяване на република
Общогерманско събрание
за приемане на конституция

Контрареволюционни походи на:

- ...... австрийци - ...... руснаци

О РеВолlоцuяmа, 1848 г. б Улuчна бumka В Берлuн,

18 -19 марm, 1848 г.
• Използвайте kартата и направете В тетраgkата
си 11иния на Времето, Върху kоято нанесете на kои gати • Кои са участниците битkата?
и на kои места избухва реВ011/оцията. С kakBи си11и разпо11агат еgните и
gругите? Кой се очаkВа ga побеgи?
• Защо почти цяла ЕВропа Въстава? KakBo се е
с11учи110 през пос11еgните gесети11етия с еВропейсkото €) Бapukaga В ПарuЖ, граВlора,
общество? 1848 г.

8 Кои gърЖаВи остават незасегнати от ре8011/оцията? • KakBo симВ011изират бариkаgата и

За що? знамето В ръцете на центра11ната
фигура? Kak са изобразени хората

,,.,. ,. -.. . . . -
от gВете ВоlоВащи страни?
„/'
:L1

165

0 Трuумфьm, >k:uBonuc, 1848 г.
8 Onuweme еАементите на kарти­
ната. Каkво симвоАизира всеkи от
тях?
• Защо kартината е kръстена таkа?
0 Еgна неочаkВана nocлeguцa om
реВолlоцuяmа
• CAeg 1848 г. Пари>k претърпява
пмна промяна, kоято опреgеАя съвре­
менния му обАиk. Масово се рушат
уАици и сграgи и се проkарват широkи
буАеварgи. По тях труgно се изгра>k­
gат бариkаgи, а войсkата бързо мо>kе
ga разпръсне тмпа.
8 Проучете в интернет gаАи тези
цеАи на френсkата вАаст се оправgа­
ват в бъgеще.
166
за uзработВане на kонстuтуцuя u nо-голямо участuе
на населенuето В уnраВленuето. Особено реwuтелнu са
реВолlоцuоннuте geucтBuя на унгарцuте В ABcтpuuckaтa
uмnepuя, kouтo освен за соцuална cnpaBegлuBocт Воgят
борба u за noлuтuчecka незаВuсuмост .
КРАЯТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА И ВРЪЩАНЕТО
КЪМ СТАРИЯ РЕА
РеВолlоцuята не усnяВа. До маu 1849 г. тя е nотуwе ­
на наВсяkъgе. Монарсuте Връщат неогранuчената cu
Власт. ВъВ францuя nлеменнukът на Наnолеон 1Бонаnарт
е uзбран за nрезugент на реnублukата . Гоguна nо-kъсно
тоu Връща монархuята u се обяВяВа за uмnератор Наnо­
леон 111 (1852-1870) 0 . В АВстрuя uмnератор Ферguнанg 1
(1835 - 1848) npegaBa Властта на франц йозеф 1 (1848
- 1916), kouтo отменя ВъВеgената kонстuтуцuя u нала­
га абсолlотна Власт . С реwuтелнu Военнu geucтBuя то u
бързо nобеЖgаВа унгарсkuте реВолlоцu о нерu.
В германсkuте земu отgелнuте Влаgетелu Връща т
Властта cu . Полuтuчесkuте u соцuалнuте отстъnku ,
kouтo са нanpaBuлu no Време на реВолlоцuята , са отмене ­
нu. Само ВъВ феоgалната сuстема реВолlоцuята nостuг а
траuнu nроменu - kреnоснuчестВото В германсkuте u В
aBcтpuuckuтe земu е отменено , а селянuте nолучаВа т
лuчна сВобоgа.
РЕЗУЛТАТИТЕ
РеВолlоцuята от 1848 - 1849 г. е еgно от наu-ВаЖнuт е
събuтuя на XIX В. В EBpona. французu , uталuанцu , гер ­
манцu, aBcтpuuцu, унгарцu , чехu , nоляцu Въстават сре ­
щу старuя peg. Makap u nотуwена , реВолlоцuята nokaз­
Ba, че абсолlотuзмът , феоgалuзмът u Властта на арuс ­
тоkрацuята са Вече отЖuВелuца. ИgВа peg на еgна нова
соцuална npocлouka, kоято е олuцетВоренuе на моgернu ­
те Времена - бурЖоазuята. Именно от неuнuте cpeg u
nроuзлuзат лugepuтe на реВолlоцuята ВъВ Bcuчku разбун ­
туВалu се тepuтopuu. ЗараЖgат се ноВu noлuтuчecku u
общестВенu gВuЖенuя , kouтo nрез слеgВащuте gесетu ­
летuя ще goBegaт go nо-голяма сВобоgа на eBponeucku-
тe общества.
CAeg Виенсkия kонгрес в европейсkите общества нарас­
тва неgовоАството срещу наАо>kената поАитичесkа и
иkономи11есkа система. От начаАото на 1848 г. Европа
е обхваната от ревоАlоционна вмна. Основните исkания
на въстанаАите нароgи са за kонституция и национаАна
независимост. РевоАlоцията е потушена. Връща се абсо­
Аlотната вАаст. Вьпреkи това в резуАтат на „ПроАетта
на нароgите" се променя феоgаАният peg и се изgигат
поАитичесkата и социаАната роАя на бур>kоазията.
 ApxuBuтe гоВорят„.
Лlобопuтно

„СтаВаuте, унгарци", Шанgор Петьофu, 13 март В резултат на Жестоkото nотуша­

1848 г.
Ване на реВол\оцuята се образува

На kpak, унгарци, gнес зове ни Вълна от емuгрантu. Голяма част

от тях търсят убе:Жuще В ШВеuца­
Роgината - gош110 е Време. рuя, нagяBauku сеckopo ga могат ga
се завърнат В роgнuте cu земu. Дру­
Hapoge, трябва ga отсоgиш гu npegnoчuтaт ga се отnраВят kъм
САЩ, за ga търсят no-goбpu Въз­
сВобоgен и11и роб ga боgеш!
мо:Жностu за ЖuВот, без намеренuе

Унгарсkи Бо>kе, k11етВа ga се заkмнем, ga се Връщат.

заkмнем, Унгарсkuят лugep Лаuош Кошут

се спасява В Османсkата uмnepuя.
че няма роби Заселва се Временно В граg Шумен.
Там съзgаВа малkа nuBoBapнa, kоято
gаумрем!
работu no унгарсkа технологuя. С
това тоо nостаВя началото на nро­
8 Ком kakBo поgтиkВа Петьофи унгарците сос своята
uзВоgстВото на бuра В българсkuте
поема?
земu.

8 KakoB смием 811ага В gумата „роб"?

0 Aнглuuckama глеgна точkа

Велukата морсkа змuя на 1848 г.,

kapukaтypa В лонgонсku Вестнuk.

8 Защо ре8011/оцията е преgстаВена

по този начин?

· 8 Защо потниците В 11ogkaтa са

изп11ашени?

8 Припомнете си kakBи са причини­

те В Анг11ия ga няма реВ011/оционни
gейстВия.

ПроВерете/Прuло>kеmе науче.ноmо

1. Формулuраuте npuчuнume за реВол\оцuонната Вълна

В EBpona. Защо реВол\оцuята не усnяВа?

2. Посочете общuте белезu ме:Жgу реВол\оцuuте В

о тgелнuте gър:ЖаВu. Защо реВол\оцuята от 1848 г. е
н аречена „ Пролетта на нароguте"?

З. Обяснете nocлeguцuтe от реВол\оцuята. KakBo е зна­

ч енuето на kонстuтуцuята за установяване на соцuал­
на u noлuтuчecka cnpaBegлuBocт?
167
49. СЪЗААВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ С
ПОМОЩТА НА СЪПЪТСТВАЩИ ВЪПРОСИ
Целmа на moзu ypok е ga
nuсмено ga оmго6аряmе на
pumeлнo заgаgен ucmopuчecku Въп­
рос с nомощmа на cьnьmcm6aщu
6ьnpocu. Самосmояmелноmо nucaнe
на mekcm 6ьрху koнkpemeн проблем
uзuck6a ga бьgеmе gобре opueнmu­
paнu 6 cьom6emнomo ucmopuчecko
Време, ga nозна6аmе cьбumuяma, ga
разгранuча6аmе npuчuнu u nocлegu­
цu, ga npu6e>kgame gokaзameлcm6a,
ga формулuраmе обобщения u uзра­
зя6аmе лuчно мненuе.
Изnьлненuеmо на nocma6eнume за­
gачu ще раз6uе 6awume уменuя
8 npa6ume самосmояmелен nogбop
на фakmu u на осно6нu nоняmuя;
8 uзлагаmе nuсмено npuчuнu, peзyл­
mamu, сра6ненuя на ucmopuчecku
я6ленuя u npoцecu;
• аргуменmuраmе собсm6енu
заkлlоченuя.
168
се научumе КАКдА СЪСТАВИТЕ ПИСМЕН ТЕКСТ С
npeg6a- ПОМОЩТА НА СЪПЪТСТВАЩИ ВЪПРОСИ?
О Прочетете Вьпроса u Внukнете В постаВенuя проблем.
8 Опреgелете kл\очоВuте gyмu В заглаВuето, kouтo
ga Bu орuентuрат за сьgьр:Жанuето на отговора.
• Опреgелете хронологuчната рамkа.
8 Уточнете значuмuте сьбuтuя , kouтo ga Вkл\очu­
те В темата.
8 Ako няма посоченu хронологuчнu гранuцu , орuен ­
тuраuте се по kл\очоВuте gyмu В заглаВuето .
ga: О Напuшете kратьk yBog.
• Насочете уВоgнuте gyмu kьм Вьпроса , kouтo ще
uзясняВате.
8 Означете хронологuчнuте гранuцu, терuторuал­
нuя обхват, целuте, kouтo cu поставяте , u преgпо­
лагаемuте резултатu.
О Напuшете uзло:Женuето.
8 ОтгоВорете послеgоВателно на сьпьтстВащuте
Вьпросu , поgберете глаВнuте фаkтu, kouтo uзясня­
Ват темата.
8 Заgьл:Жuтелно спазВаuте хронологuчнuя peg.
8 Конkретuзuраuте u прецuзuраuте отговора.
8 Напuшете сьстаВенuте тВьрgенuя.
Поgберете необхоguмuте тВьрgенuя, за ga обосно­
вете тезата cu u ga пояснuте осноВнuте ugeu; на
Всяkа ugeя сьотВетстВа параграф.
О Напuшете kpaтko заkл\оченuе.
• НапраВете необхоguмuте uзBogu u обобщенuя,
без ga повтаряте сьgьр:Жанuето.
• Изkа:Жете лuчно отношенuе.
• Очертаuте Вьзмо:Жностu, kouтo трябва ga се
решават по-kьсно.
 Ва>kно!

Пuweme чеmлuВо, не uзползВаumе съkращенuя

освен oбщoпpuemume. BнuмaBaume за праВопuснu
гpewku.

О Hanuшeme оmгоВор на ucmopuчeckuя Въпрос В обем

go 3 cmpaнuцu:

Kak се сьзgа8аm Cьeguнeнume aмepukaнcku

щamu?

Прu оmгоВора Вземете поg Внuманuе cлegнume

Въпросu:

1. KakBu са ocoбeнocmume В paзBumuemo на

aнглuuckume koлoнuu В Aмepuka през XVl/I В.?

2. Kou са пpuчuнume за koнфлukma мe>kgy меmропо­

О Военнu унuформu om Времеmо
лuяmа u koлoнuume u? Kou е поВоgъm за преkъсВане
на Aмepukaнckama реВолlоцuя
на оmношенuяmа мe>kgy mях?

О Aмepukaнcku Bouнuцu В бumka­

3. Защо aмepukaнцume uмam пpeguмcmBo ВъВ Bou-
ma npu Лонг Аuльнg, 1776 г .
нama за незаВuсuмосm? KakBu са peзyлmamume om
сkлlоченuя мuрен gогоВор?

4. КаkъВ моgел на gър>kаВно ycmpoucmBo налага

aмepukaнckama koнcmumyцuя?

5. Kou ugeu на ПросВещенuеmо се peaлuзupam В

упраВленuеmо на САЩ?

Пuсменuяm аналuз на gokyмeнm е разноВugносm на

съсmаВянеmо на пuсмен ucmopuчecku mekcm. Tou
uзuckBa Bucoka степен на уменuя ga пpegcmaBяme,
аналuзuраmе u koмeнmupame uзmoчнuka .

• Hanuшeme аналuз на ucmopuчeckuя gokyмeнm В О Лорg Корнуолuс се npegaBa слеg

обем go 1 сmранuца. ПpegcmaBeme aBmopa, негоВа­ oбcagama на Йорkmаун, 1781 г.
mа пoлumuчecka ugeя u Buga на gokyмeнma.

Доk. 1
Из реч на Робеспиер npeg Конвента, 1794 г.

„Ako gBu>keщama сuла на нароgноmо упраВленuе през

мuрно Време е goбpogemeлma, mo по Време на реВо­
лlоцuя cuлama на Bлacmma са еgноВременно goбpoge­
meлma u mepopъm: goбpogemeлma, без koяmo mepopъm
е пагубен, u терорът, пъk без koumo gоброgетелmа е
безсuлна. Терорът не е нuщо gруго освен еgна бърза,
строга u тВърgа спраВеgлuВост; слеgоВаmелно тоu е
uзраз на goбpogemeлma, тоu е по~сkоро cлegcmBue на
общu, а не на частнu прuнцuпu на geмokpaцuяma ..."

169
50. СЪЗДАВАНЕТО НА ЕАИННА ИТАЛИЯ
ИДЕЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА
Нацuоналната ugeя се nояВяВа В EBpona В началото на
XIX В. no Време на Воuнuте на Наnолеон. Те сnлотяВат
не само французuте, но u nokopeнuтe нapogu срещу тях .
Прuнаgле>k:ността kьм еgна общност става оnреgеля­
ща. Бур>k:оазuята се uзguгa ukoнoмuчecku В резултат
на uнgустрuалната реВолlоцuя. Тя е готова ga участва
аkтuВно В nолuтuчесkото уnраВленuе u ga оглаВu отхВьр­
лянето на чу>k:gата Власт. НеgоВолстВото слеg Bueнckuя
kонгрес goBe>k:ga go сьзgаВането на таuнu органuзацuu.
Целта uм е борба за ocBoбo>k:geнue u обеguненuе . Pюk­
ga се нацuоналuзмьm . РеВолlоцuята от 1848 г. nоgготВя
nьтя за неговата noбega . францuя е npuмep , че npocnepu-
тeт се nостuга чрез gьр>k:аВно обеguненuе на нацuята .
Наu-nослеgоВателнuят uзразuтел на т азu ugeя е uталu ­
анецьт Д>k:узеnе Мацuнu , kouтo я обеguняВа с ugеята з а
соцuална cnpaBegлuBocт.

Ba>kнu gamu ИТАЛИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА

СВОЕТО ОБЕДИНЕНИЕ
1859 г . - Воuна на Сарguнuя-Пuемонт u В среgата на XIX В. Италuя Все още е noлuтuчecku разnо ­
францuя срещу АВстрuя kьсана, а /\омбарguя u Венецuя са nog aBcтpuucka Власт .
По-големu gьp>k:aBu са само Кралство Сарguнuя - Пuемонт ,
1860 г. - Вьстанuе В Сuцuлuя u ,,Похоg Паnсkата gьp>k:aBa u Кралството на gВете Cuцuлuu. Cpeg
на хuляgата"
тях само capguнckoтo nраВuтелстВо npoBe>k:ga отkрu ­
та aнтuaBcтpuucka noлuтuka , Ватukаньт е обВьрзан с
1860 г. , 26 okmoмBpu - среща на Гарu­
францuя, а gВете Cuцuлuu се уnраВляВат от Бурбонu.
балgu с kрал Bukтop Емануuл 11

През 1831 г. В Марсuлuя Мацuнu осноВаВа органuзацuята

1861 , 17 марm - офuцuално обяВяВане
на сьзgаВането на Италuя
„Млаgа Италuя ". Целта uе обеguненuе на uталuанцuте
u сьзgаВане на penyблuka О. РеВолlоцuонната Вьлна nрез
1866 г. - nрuсьеguняВане на Венецuя 1848 г. залuВа u Италuя . ОглаВяВат я Мацuнu u Д>k:узеnе
Гарuбалgu, kouтo обяВяВат Рuмсkата penyблuka. Из цяла
1870 . г . - nрuсьеguняВане на Рuм Италuя се uзguгат uckaнuя за kонстuтуцuоннu реформ u
u незаВuсuмост. Capguнckuят kрал заnочВа Воuна сре ­
щу аВстрuuцuте. Слеg неусnеха му реВолlоцuята сьщо
nретьрnяВа nopa>k:eнue. френсku Boucku Врьщат uзбяга­
лuя nana В Рuм u остават там. Слеg тезu сьбuтuя на

Речнuk
ABcтpuuckaтa uмnepuя uе Все nо-труgно ga noтucka
uталuансkото осВобоguтелно gBu>k:eнue.
нацuоналuзьм - noлuтuчecka ugе­
ологuя, сВьрзана сьс самооnреgеля­ Kpuмckarтra Воuна (1853 - 1856) усkоряВа разрешаването
нето на nрuнаgле>k:ността на груnа на uталuансkuя нацuонален Вьnрос. Кралство Сарguнuя­
хора kьм gageнa нацuя; gBu>k:eнue за Пuемонт, kато сьlознuk на францuя, Англuя u Осман­
утВьр>k:gаВане nраВата на нацuята сkата uмnepuя, участва ВьВ Воuната срещу ~усuя. На
u noлuтuka, nостаВяща я В npuBuлe­ Пapu>k:kuя мuрен kонгрес В kачестВото cu на nобеguтел
гupoBaнo noлo>k:eнue сnрямо остана­ негоВuят мuнuстьр-nреgсеgател граф Камuло КаВур О
лuте нацuu за nрьВ nьт офuцuално nостаВя Вьnроса за uталuансkото

170
 8 Сарди ния-Пиемонт до 1859 г.
Земи, отстъnени на Франция @ Обеguненuе на Иmалuя
ЗЕМИ, П Р ИСЪЕДИНЕНИ ПРЕЗ:
1859 г. 1860 г. • Прослеgете „ Похоgа на хи11яgа­
8 1866г. 8 1870г. та". В kои го11еми сра>kения участ­
Ь. Въстания с цел обединение ват? Проучете срещу kого.
•~ Движе н ие на френските войски
no в реме на воината от 1859 г.
• Опишете по гоgини етапите на
•~ Походът на хилядата, 1860 г.
• ~ Движен ие на войските на ита11иансkото обеgинение.
Пиемонт, 1860 г.
Столица н а Италия (1 865 - 1871 г.)
• Кои са пьрВите сто11ици на обеgи­
8 Столи ца след 1871 г.
нена Ита11ия? Потьрсете информа­
ция защо.

Д>kузеnе Мацuнu (1805 -1872)

Юрист и философ, иgеолог на нацио­

нализма. ПриВърЖениk на иgеята,
че италиансkото обеgинение е
Възможно еgинстВено чрез масово
. Въстан и е. Убеgен реВолlоционер и
републиkанец , не приема Италия
kато монархия .

Д>kузеnе Гарuбалgu (1807-1882)

РеВолlоционер и политиk , генерал.

Национален героu на Италия , почи­
тан kато 602 от сицилианците.
Има съществен принос за обеgине­
нието на Италия.

Граф Камuло Бенсо gu Ка8ур

(1810 - 1861)

Политиk и gърЖаВниk, наречен

„баща на италиансkото обеgине­

О Сбльсьцu мe>kgy Вьсmанu цu u aBcmpuucku Boucku В ние". ПръВ министър-преgсеgател

на Кралство Италия.
Болоня на 8 аВгусm 1848 г.

8 Бumkama npu Солферuно, 1861 г.
0 Срещата на Д>kузепе Гарu­
балgu u kрал Bukmop Емануuл kpau
Неапол на 26 okmoмBu 1860 г.
0 Крал Bukmop Емануuл 11 Влuза
mрuумфално ВьВ Венецuя
• Кои елементи от изобра>kението
символизират триумфа?
172
обеguненuе. две гoguнu по-kьсно тоо става uнuцuатор
на сьlоз с францuя срещу АВстрuя. През 1859 г. армuя­
та на Сарguнuя-Пuемонт е мобuлuзuрана. ТоВа е поВоg за
АВстрuя ga обяВu Воuна.
ПЪТЯТ НА ИТАЛИАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ
ABcтpuuckaтa армuя нахлува В Пuемонт, но среща обе­
guненuте фpeнcko-capguнcku Boucku @. Тя е разгромена
В бuтkuте прu Маg:Жента u Солферuно 8 . СеВерна Ита­
лuя без Венецuя е прuсьеguнена kьм Кралство Сарguнuя­
Пuемонт. В Тосkана, Парма u Моgена се проВе:Жgа рефе­
ренgум. Те сьщо се прuсьеguняВат kьм kралстВото. Цяла
Италuя се наguга . През 1860 г . uзбухВа Вьстанuе на селя­
нuте В Сuцuлuя. От Генуа В помощ на Вьстаналuте потег­
ля Д:Жузепе Гарuбалgu 0 . Tou преgВо:Жgа отряg от оkоло
хuляgа gywu gоброВолцu. Нареченu са „черВенuте puзu "
зapagu облеkлото uм. ,,Похоgьт на хuляgата" през Ю:Жна
Италuя е поgkрепен от цялото населенuе. Ckopo Bcuчku
lо:Жноuталuансku земu са поg kонтрола на реВолlоцuоннuя
Воgач. Тогава kьм него с преgло:Женuе за обеguненuе се
обрьща граф КаВур. На 26 оkтомВрu 1860 г. kpau Неапол
се срещат kралят на Сарguнuя-Пuемонт u Воgачьт на
реВолlоцuонната армuя Гарuбалgu. На тазu ucтopuчecka
среща В uмето на бьgеща Италuя републukанецьт Гарu­
балgu неохотно позgраВяВа kрал Bukтop Емануuл 11 kато
kрал на Италuя 0 . През март 1861 г. пьрВuят uтaлuaнcku
парламент офuцuално му gaBa тазu тuтла .
ПОСЛЕДНИ СТЪПКИ КЪМ ЕДИННА ИТАЛИЯ
Сьбuтuята на сеВер от Италuя В слеgВащuте гoguнu
отВарят ноВu Вьзмо:Жностu ga бьgе goBegeн gokpau обе­
guнuтелнuят процес. В uзбухналата през 1866 г. Пpycko­
aBcтpuucka Воuна Италuя се uзпраВя срещу старuя cu
Враг АВстрuя. Слеg aBcтpuuckuя разгром Венецuя става
част от uталuансkата gьр:ЖаВа 0 . Послеgен kьм Ита­
лuя се прuсьеguняВа Рuм. През 1870 г. зapagu започналата
френсkо-прусkа Воuна френсkuте охранuтелнu Boucku са
uзтегленu от Рuм. ВьзползВаuku се от това, uталuансkuят
kрал налага kонтрола cu наg папсkuте Влаgенuя . Рuм става
столuца на gьр:ЖаВата. Обеguненuето е заВьршено 0 .
През XIX В. се pa>kga национализмът. До среgата на Beka
Италия е политичесkи разпоkъсана, kато част от нея
е поg аВстрийсkа Власт. ПръВ заговаря за обеgинение
Мацини, kато целта му е съзgаВане на републиkа. Слеg
потушаването на реВол/оционната Вмна от 1848 г. ини­
циативата за италиансkото обеgинение е поета от
Сарgиния-Пиемонт. Войната срещу АВстрия, въстание­
то В Сицилия и похоgът на Гарибалgи goBe>kgaт go съзgа­
Ването на Кралство Италия през 1861 г. Обеgинението
е завършено слеg присъеgиняВането на Венеция и Рим.
 ApxuBuтe гоВорят .. .

Из статия на ДЖузепе Мацини, 1845 г.

„Hue сме нароg от оkоло 22 мuлuона gywu (...) с eguн

eзuk, еgна Вяра, egнu обuчаu, гopgu с наu-слаВното (...)
мuнало В еВропеuсkата uсторuя, gBa пътu gaлu на чоВе­
честВото Връзkа, прuзuВ за еguнстВо - пърВо чрез Рuм
на uмператорuте u после чрез Рuм на папuте (... ) Hue
сме разпоkъсанu на осем gъp:>kaBuцu, незаВuсuмu еgна
от gруга, без Връзkа поме:>kgу cu, без обща цел. Еgна от
тезu gъp:>kaBuцu (...) пpuнagлe:>ku на АВстрuя .. ."
0 Памеmнuk на Bukтop Емануuл
8 KakBo е състоянието през Ита11ия през 1845 г.? В Рuм

• Kak Мацини обосновава правото на ита11ианците ga

се обеgинят по11итичесkи?

Из „Моите мемоари", ДЖузепе Гарибалgи

„Отkаkто аз се yбegux , че за ga се ocBoбogu от чу:>k­

gестранното cu uго, Италuя трябва ga ВърВu с Bukтop
Емануuл, аз сметнах за сВоо gълг ga се поgчuняВам на
запоВеguте му прu Bcuчku обстоятелства, kато наkа­
рах ga замълчu ga:>ke u моята републukансkа съвест."

8 В името на kakBa це11 Гариба11gи се поgчиняВа на fi В обущарнuцата, kapukamypa от

kра11я?
1861 г.

• За kakъB kомпромис със съвестта си гоВори той? 8 Кои историчесkи 11ичности разпоз­
навате В gВамата обущари?
@+!,\ШФt.----------------, 8 KakBo симВ011изира ботушът? Раз­
Бuтkата npu Солферuно тмkуВайте kариkатурата.

Прu Солферuно на 24 loнu 1859 г. се разuграВа еgно

от наu-kърВаВuте сра:>kенuя на XIX В. Десетku xuляgu
загuВат на боuното поле u по - kъсно от ранuте cu.
Мъkuте на тезu хора проВоkuрат шВеuцареца Анрu
Дlонан ga съзgаgе през 1863 г. Me:>kgyнapogнuя kомu­
тет на ЧерВенuя kръст.

ПроВерете/Прuло>kеmе наученото

1. Onuweтe полuтuчесkото състоянuе на Италuя пpegu

обеguненuето. С помощта на kартата посочете осем­
те gъp>kaBu, за kouтo гоВорu Мацuнu В своята статuя.

2. Обяснете защо граф КаВур е обявен за „баща на uта­

лuансkото обеguнен1:1е".

3. Потьрсете gопълнuтелна uнформацuя за Д:>kузепе

Гарuбалgu. Защо тоu е нацuонален героu за uталuанцu­ 0 Penyблukaнcko знаме с лuka
те u kak е свързан с българсkата uсторuя? на Гарuбалgu
 ГЕРМАНСКИЯТ СЪЮЗ
Поgобно на Италuя Германuя В среgата на XIX В. сьщо е
полuтuчесku разпоkьсана. Вuенсkuят kонгрес решава ga
се запазu незаВuсuмостта на многоброuнuте германсku
gьp>kaBu, но с феgератuВна Врьзkа поме>kgу uм. Taka мe>k­
gy тях се uзгpa>kga сьlоз за обща отбрана поg почетното
преgсеgателстВо на aBcтpuuckuя uмператор . Вьтреш ­
нuте cu gела сьlознuте gьp>kaBu решават самu. По uнuцu ­
aтuBa на Прусuя е сьзgаgен u Muтнuчecku сьlоз , В kouтo
тя goмuнupa.

СВukаното Нацuонално сьбранuе ВьВ франkфурт пре з

Kak се осьщест8я8а националната 1848 г . обсь>kgа kak ga бьgе преобразуван сьlо зьт В Гер ­
иgея при обеgинението на Германия? мансkа uмперuя 0 . Прuетu са kонстuтуцuя u з наме kато
сuмВол на обеguнена Германuя . Слеg оспорВанu gебатu
през 1849 г . мнозuнстВо от 290 gепутатu (прu 248 Вьз ­
gьр>kалu се) прuема „ малkо германсkо решенuе" за сьзgа­
Ване на нацuонална gьp>kaBa начело с прусkuя kрал kато
uмператор 0 . От нея се uзkлlочВа АВстрuя зapagu него­
Ворещuте u немсku eзuk проВuнцuu. Прусkuят kрал отkаз ­

Ba>kнu gamu Ва преgло>kената му uмператорсkа kорона , kато заявява ,

че преgпочuта ga е абсолlотен kрал на Прусuя Вместо
1848 -1849 г. - Нацuоналното сьбра­ kонстuтуцuонен uмператор на Германuя. Обеguненuето
нuе ВьВ франkфурт е провалено .

1864 г. - Воuна на Прусuя u АВстрuя КЪМ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА

„МАЛКОТО ГЕРМАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ
11
срещу Данuя
През 1862 г. мuнuстьр-преgсеgател на Прусuя става Ото
1866 г. - Воuна мe>kgy Прусuя u АВстрuя фон Бuсмарk . Tou ucka ga отстранu aBcтpuuckoтo Влuя ­
нuе В Германсkuя сьlоз u ga oбeguнu Германuя поg ВьрхоВен ­
1870 -1871 г. - Воuна мe>kgy Прусuя u
стВото на Прусuя. През 1864 г. се появява Вьзмо>kност ga
францuя
осьщестВu целта cu. Датсkuят kрал, kouтo е u херцог на
1871 г., 18 януарu - обяВяВане на Гер­ ШлезВuг u Холщаuн , решава ga пpucьeguнu ШлезВuг kьм
мансkата uмперuя Данuя. Taka се пренебрегват uнтересuте на германсkо ­
то мнозuнстВо там . Бuсмарk поставя ултuматум за Вьз ­
станоВяВане на cmamykBomo. Слеg полученuя отkаз сьlо ­
зенuте Прусuя u АВстрuя започват Воuна срещу Данuя
Речнuk
О . Прусkuте Boucku оkупuрат ШлезВuг, а aBcтpuuckuтe
cmamykBo - траuно установено - Холщаu н. Желанuето на Бuсмарk ga пpucьeguнu u gВете
полоЖенuе, без променu херцогства kьм Прусuя не се поgkрепя от АВстрuя, kоято
настоява ga се запазu незаВuсuмостта uм.
gуалистична монархия - форма на
gьрЖаВно упраВленuе, прu kоято gBe Когато през 1866 г. прусkuте Boucku нахлуват В Холщаuн ,
самоупраВляВащu се gьрЖаВu uмат Воuната мe>kgy Прусuя u АВстрuя uзбухВа. Решumелна­
общ монарх u Вьншна полuтukа mа бumka се разuграВа прu Кьонuггрец О . Пpyckama

174
 f} Обеguненuе на Германuя

8 Къgе са големите битkи ВЪВ

Войните срещу АВстрия и Франция?
Информирайте се В интернет
за тях.

8 Кои немсkи gърЖаВи са съlозници

на Прусия и kои - на АВстрия, във
{, Войната меЖgу тях? Има ли няkаkВа
заkономерност В разпреgелението?

с т р
8 Кои територии са отнети от
Франция? Kak ще обясните фаkта,
О Държави, присъединени към
Германската империя, 1871 г. че прусkите Войсkи Влизат много
О Територии, отнети от
Франция, 1871 г. gълбоkо на чуЖgа територия при
Дей ствия на пруските войски срещу: Всичkи Войни, но не ги присъеgиня­
--.,...Дания --.,...Австрия --.,... Франция
1864 г. 866 г. 1870-1871 г. Ват, а се оттеглят от тях.

@) Проkламuране на oбeg uнeнuemo

на Германuя, xyg . Антон фон Вер­
нер, 1885 г.

8 Кои са присъстващите на това

събитие? Kak те приемат обяВяВа­
нето на германсkото обеgинение?

8 Кой е изобразен В центъра на kар­

тината и защо?

floлumuk u gърЖаВнuk, мuнucmъp­

О Бumkama npu Кьонuггрец - 3 loлu 1866 г., xyg. Георг npegcegameл на Прусuя , пърВuяm

Блаuбmроu, 1866 г. · раuхсkанцлер на Германuя. Инuцu­

uра u осъщесmВяВа германсkоmо
8 Информирайте се за броя на участниците В битkата обеguненuе. Получава прозВuщеmо
и броя на ЖертВите от gВете страни. „Железнuя kанцлер".

0 Нацuоналноmо сьбранuе 6ь6
франkфурm, лumографuя, 1848 г.
• Защо знамето е трибагрениk В
черно-червено-златно? Потьрсете
информация kakBo символизират
тези цветове.
0 Вилхелм 1u френсkuяm nocлaнuk
Бeнegemu В Емс, 13 loлu 1870
Фотографията поkазВа момент
от преговорите меЖgу Прусия и
Франция за испансkото наслеgстВо.
Именно спорът за оВаkантения
испансkи престол става поВоg за
Войната меЖgу gВете gърЖаВи.
8 Проучете kakBи са позициите на
gВете преговарящи страни.
8 Потьрсете информация за емсkа­
та телеграма, слеg kоято Франция
11
обявява Война на Прусия.
1
1
1
0 Наполеон 111 npega8a сабяmа cu
слеg бumkama npu Сеgан
176
побеgа прuнуЖgаВа АВстрuя ga прuзнае разпаgането на
Германсkuя съlоз. Земuте на неонuте съlознuцu В СеВер ­
на Германuя са прuсъеguненu kъм Прусuя. С останалuте
gърЖаВu сеВерно от peka Маон Прусuя образува СеВер­
ногермансkuя съlоз. Taka тя утВърЖgаВа полоЖенuе­
то cu на хегемон В Германuя. АВстрuя е прuнуgена ga
се реформuра. През 1867 г . тя става kонстuтуцuонна
gуалистична монархия поg uмето АВстро-Унгарuя.
СЪЗЛАВАНЕ НА ГЕРМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Уголемяването на Прусuя u позuцuята uВ СеВерногер­
мансkuя съlоз пpeguзBukBaт безпоkоОстВо ВъВ францuя.
Бuсмарk разбuра, че французuте ще се протuВопоста­
Вят на германсkото обеguненuе. Затова тоо сkлlочВа
таонu Военнu съlозu с lоЖногермансkuте gърЖаВu, kou-
тo Все още са незаВuсuмu.
През 1870 г. uспансkата kорона е преgлоЖена на прuн ц
Леополg фон Хоенцолерн, роgнuна на прусkuя kрал. францuя
протестuра. Тя се опасява , че таkа ще се оkаЖе обkръЖе­
на от Прусuя. френсkuят uмператор Наполеон 111 настоява
за гаранцuu , че uспансkuят престол няма ga се заеме о т
преgстаВuтел на Хоенцолернuте. Бuсмарk преgаВа френ ­
г.
сkuте uckaнuя за публukуВане В печата по начuн, kouтo
засяга нацuоналната чест на французuте @). На 18 loлu
1870 г. францuя обяВяВа Воона на Прусuя.
Воuната обеguняВа германцuте. Bcuчku lоЖногермансk u
gърЖаВu поставят армuuте cu поg прусkо kоманgВане .
Прu Сеgан френсkuте Boucku са обkръЖенu u kапuтулu ­
рат. Наполеон 111 е пленен 0 О . Голямата побеgа пpeguз­
BukBa ново ВъоgушеВленuе. ЮЖногермансkuте gърЖаВ u
се прuсъеguняВат kъм СеВерногермансkuя съlоз. На 1 яну­
арu 1871 г. Влuза В сuла обща kонстuтуцuя. На 18 януарu
В Оглеgалната зала на Версао прусkuят kрал Вuлхелм 1е
провъзгласен за германсku uмператор О . Германuя полу­
чава Елзас u част от Лотарuнгuя. „ Малkото" германсkо
обеguненuе е завършено. Бuсмарk става раохсkанцлер.
Taka слеg трu Воонu е съзgаgена обеguнена Германuя.
В началото на Х/Х В. Германия Все още е политичесkи
разпоkъсана. Me>kgy германсkите gър>kаВи се съзgаВа
Германсkият съlоз поg преgсеgателстВото на Австрия.
Националното събрание във франkфурт прави неуспе­
шен опит ga превърне съlоза В еgинна империя. Посте­
пенно Прусия започва ga играе Воgеща роля. С три
успешни Войни срещу Дания, Австрия и Франция тя
успява ga осъществи „малkото" германсkо обеgинение.
Основна заслуга за съзgаВането на Германсkата импе­
рия през 1871 г. има Ото фон Бисмарk.
О Наполеон 111 u Бuсмарk слеg бuтkama npu Сеgан

8 ПреgполоЖете за kakBo разговарят Бисмарk и

НапоАеон 111.

• KakBo Внушават позите и об/\еkАото им?

ApxuBuтe гоВорят ...

Из пьрВата официална реч на Ото фон Бисмарk,

1862 г.

„Прусuя трябва ga събере своята сuла u ga я gьрЖu 0 Сьста8 на Нацuоналното

готова за поgхоgящuя момент (...); гранuцuте на Пру­ сьбранuе Вь8 Франkфурт, 1848-
1849 г.
сuя спореg Bueнckuтe goгoBopu не са благопрuятнu за
зgраВослоВен gьрЖаВен ЖuВот. Големuте Вьпросu на
Времето не могат ga бьgат решенu с речu u решенuя Деnутатu

на мнозuнстВото - това бе голямата грешkа от 1848 u

1849 2., а с Желязо u kрьВ."

8 Кои сьбития Визира Бисмарk В речта си? За kakBa

грешkа споменава?
ХаноВер/Олgенбург
• Kak спореg него трябва ga се разреши германсkият
Вlортемберг 42
национаАен Вьпрос? Коя gьрЖаВа му служи kато пример
за обеgинение? Саkсонuя

Тlорuнгuя
Из „Размисли и спомени", Ото фон Бисмарk, 1898 г.
Баgен
„Че еgна Воuна с францuя щеше ga послеgВа слеg Воuна­
та с АВстрuя - това се поgразбuраше от uсторuчес­ Хесен

kата логukа, gopu u прu полоЖенuе че се сьгласuм на ГраgоВе на Ханзаmа

онезu малku kомпенсацuu, kouтo uмператор Наполеон
Меkлембург
очаkВаше от нас за сВоя неутралuтет."
Холщаuн
• KakBa позиция заема Франция по Време на Прусkо­
ШлезВuг
аВстрийсkата Война и kakBo очаkВа тя от Прусия?
БраунwВаuг
8 Защо Войната с Франция спореg Бисмарk
Анхалт
е неизбежна?
Лuмбург
• За kakBa „историчесkа Аогиkа" споменава?
Лlоkсембург

ПроВерете/ПрuлоЖете наученото Лunne

Шаумбург 1
1. Обяснете защо Воuната меЖgу Прусuя u АВстрuя е
наречена В gВете странu „Братсkа Воuна". Лuхmенщаuн

2. Поgреgете Воuнuте, kouтo Прусuя Bogu за своето

обеguненuе, В таблuца с графu: „ПоВоg", „Xog" u „Резул­ • Кои gепутати преобАаgаВат В
Националното сьбрание?
татu".

3. Проучете kak Ото фон Бuсмарk е сВьрзан с Бьлгарuя • Защо gепутатите избират „ма/\­
u разkаЖете преg kласа. kото германсkо решение"?

177
52. ГРАЖдАНСКАТА ВОЙНА В САЩ

САЩ В СРЕДАТА НАХIХ в.

Само Bek слеg сьзgаВането cu САЩ стават голяма kон ­
тuнентална gьрЖаВа О. Терuторuята u се простuра от
Атланmuчесkuя go Tuxuя оkеан. Населенuето gостuга 23
Защо избухва граЖgансkата Война мuлuона gyшu. Броят на щаmuте нараства go 33. Офор ­
ВСАЩ? мят се gBa раuона с разлuчен ukoнoмuчecku, полuтuчесku
u соцuален облuk 0 . В сеВернuте щатu ЖuВеят преgпрu ­
Ba>kнu gamu
емчuВu имигранти. Те разВuВат фабрuчна промuшленост
1860 г . - Еuбрахам Лuнkьлн uзбран за u сВобоgно фермерство. Използват наемнu работнuцu .
презugент на САЩ Много от тях търсят успех u В неоВлаgенuте земu на
Запаg. Соцuалната поgВuЖност u праkтuчност са технu
1861 г. - СьзgаВане на Конфеgерацuя отлuчuтелнu чертu , kakтo u стремеЖьт за незаВuсu ­
на aмepukaнckuтe щатu мост u благополучuе . На lог ukoнoмukaтa се kpeпu н а
плантациите. В тях се разчuта еguнстВено на труgа н а
1861 -1865 г. - ГраЖgансkаmа Воuна
робu, Внасянu от aфpukaнckuтe koлoнuu 9 . Напреgьkьт
1862 г. - Заkон за хоумстеguте на стопанството зaBucu от усВояВането на ноВu тepu ­
тopuu сВобоgна земя В запаgнuте pauoнu.
1863 г. -Деkларацuя за осВобоЖgаВане
на робuте u побеgа на феgералната РОБСТВОТО
армuя В бuтkата прu Гетuсбьрг В полuтuчесkuя ЖuВот на САЩ централно място заема спо­
рът за робството. Tou разgеля щатuте на gBe групu - „за"
1865 г. - Xlll попраВkа kьм Констuту­ u „протuВ" робсkuя труg. СеВерняцuте kpuтukyBaт морал­
цuята на САЩ нuте устоu на робството u се обяВяВат протuВ uзползВа­
нето му. На lог плантаmорuте проgьлЖаВат ga разчuтат
1870 г. - XV попраВkа kьм Констuту­
еguнстВено на робuте О. Те са убеgенu , че без тях н е
цuята наСАЩ
могат ga се спраВят. Затова броят u цената на робuт е
нарастват. Дьлго Време раВноВесuето меЖgу щатuт е
се запазва. Вьпросьm за робството се заgьлбочаВа слеg
основаването на щата Mucypu. Спорът е gaлu там ga се
разрешяm, uлu ga се забранu робсkuят труg. През 1820 г .
е постuгнат Mucypuuckuят kомпромuс. Tou е успех за
имигрант - лuце, преселuло се за
плантаторuте. Страната е разgелена терuторuално н а
постоянно местоЖuтелстВо В
робоВлаgелсku u сВобоgнu щатu. През слеgВащuте гoguн u
gруга gьрЖаВа
напреЖенuето нараства. Появява се gВuЖенuето на або­
лиционистите. НегоВu преgстаВuтелu помагат на робu ­
фермерсkо стопанство- голямо част­
те ga бягат от плантацuuте на сеВер, за ga са сВобоgнu .
но земеgелсkо стопанство, kоето се
обработва от фермерсkото семеuс­ ГРАЖдАНСКАТА ВОЙНА
тВо u наемнu работнuцu През 1860 г. за презugент на САЩ е uзбран Еuбрахам
Лuнkьлн. Tou е член на Републukансkата партuя. Тя решu ­
аболиционисти - протuВнuцu на роб­
телно се обяВяВа за забрана на робстВоmо. Побеgата м у
ството, kouтo защuтаВат лuчнuте u
пpeguзBukBa гняв u страх В lоЖнuте щатu. ПротuВоре ­
полuтuчесkuте cBoбogu на хората
чuята меЖgу прuВьрЖенuцuте u протuВнuцuте на роб ­
хоумстеg - поземлен учасmьk от gьр­ ството се uзострят. В началото на 1861 г. няkолkо lоЖнu

ЖаВна земя, gageн на заселнuk срещу щата напусkат САЩ. Те сьзgаВат Конфеgерацuя на

заgьлЖенuето ga бьgе обработван aмepukaнckuтe щатu u прuемат kонстuтуцuя. В нея

178
 О САЩ В наВечерuеmо на Гpa>k:gaн­
ckama Воuна

• Използвайте информацията. от
kартата и от ypoka и попмнете В
тетраgkата си таблица с четири
kолони: „Щати без робство"; „ РобоВ­
лаgелсkи щати·~ „Щати от Конфеgе­
рацията·~ „Иkономичесkа ориентация".

~ ~" б ЧoBeшkume >k:epmBu В Гpa>k:gaн­

' .. ckama Воuна
D Щати и тер итори и без робство
О Робовладелски щати и територии
-
* Лин и я на Мисурийски я ком промис, 1820 г.
Щати, които са приети съгласно Мисури йския
.. . . .
.. .
Те ритори и, в които робството е .
позвопено, а ко населени ето р е ш и •
компроми с, за да се запази балансът в съюза
Щатите от Конфеде рацията, 1861 г.
. .
•

.
•• - • „ • •

ApxuBume гоВоряm ... Учасmнuцu В Гpa>kgaнckama Воuна

Из платформата на Републиkансkата партия,

„(...) Нормалното състоянuе на нещата не goпycka

1854 г.

ga
2 200 000
-. 1 064 000
~

110 000 yбumu

uма робство В САЩ. Бащuте на нацuята са отменuлu 275 200 раненu
робството на цялата uм терuторuя u са постаноВuлu, 360 000 общо загuналu
че „ нukoo не може
ga бъgе лuшен от >kuBoт , сВобоgа uлu 8 КаkВи са психологичесkите послеgици
собственост без съg". Наш gълг е ga пазu м тозu теkст
от ГраЖgансkата Война за америkансkо­
от BcяkakBu опuтu ga бъgе нарушен u В случао на нуЖgа то общество?
ga gеостВаме с помощта на заkоноgат елстВото ..."

• С kakBи аргументи републиkанците се обявяват про­

тив робството?

Из реч на Ейбрахам /\инkьлн, 19 ноември 1863 г.

„(...) Сега за нас е нао-ВаЖно

ga се посВетuм на голямата
заgача (...) maзu нацuя ga gage еgно ново начало на сВобо­
gата u Вярата. че еgно упраВленuе на нароgа. чрез наро­ Еuбрахам Лuнkьлн (1809-1865)
gа u за нароgа не може ga uзчезне от лuцето на земята."
Шестнаgесетuят презugент на САЩ.
8 По Време на koe сьбитие е произнесена речта на УпраВляВа страната В услоВuята на

Линkьлн? gълбоkо протuВопостаВяне. Доkаз-

Ва се kато uзkлlочuтелен полuтuk
• КаkВи иgеали обосновава Линkьлн В поgчертания u лugep по Време на ГраЖgансkата
теkст? Kak се нарича таkоВа упра811ение? Воона. Лuчно напраВляВа Военнuте
gеОстВuя u армuята на Съlоза постu­
Xlll nonpaBka kьм Koнcmumyцuяma на САЩ, 1865 г. га побеgа наg Конфеgерацuята.

„Нuто робството, нuто прuнуguтелнuят труg, освен

8 Коментирайте gумите на Линkмн,
kamo наkазанuе за престъпленuе, uзВършuтелят на kое­
kазани слеg неуспешен опит за поkуше­
то е наgлеЖно осъgен , могат ga същестВуВат В Съеgu­
ние срещу него: „Всеkи gен може ga бьgе
ненuте щатu uлu на kоято u ga е терuторuя , намuраща
послеgен В моя ЖиВот, kоето уВеличаВа
се поg тяхна lopucgukцuя."
Желанието ми ga заВьрша моята мисия
за благото на нацията".
8 В чия полза е приетата попраВkа В kонстиуцията?

• Успява ли ga остане Верен на своя

• KakBo утВьрЖgаВа тя?
gмг? Аргументирайте се.

179

8 Поло>kенuеmо на чepнoko>kume
обяВяВат робuте за частна собственост, kоято е све­
щена u непрukосноВена. Конфеgерацuята cu uзбuра отgе­
лен презugент - Д>kеферсън ДеОВuс. Тя uма u сВоя столu­
ца, флаг u хuмн. САЩ са заплаwенu от разпаgане на gBe
отgелнu gъp>kaBu.

ЧерноkоЖите са залавяни или проgа­ Лuнkълн ocъ>kga отцепването на \о>kнuте щатu, но не

Вани от ВоЖgоВете им В Африkа. Те
са gоkарВани В Америkа принуgител­
но с тесни и мръсни kораби. Много
от тях не gостигат go пазарите за
роби, защото умират по пътя. Тела­
та им са изхвърляни В оkеана.
8 Kak изглеЖgа робсkият пазар?
8 КаkВи хора се занимават с тази
търговия спореg облеkлото им?
ф Табелkа на роб
8 ПреgnолоЖете защо таkиВа
табелkи се носят от робите.
0 Юбuлеuна марkа, 1963 г., u
! монета om 25 ценmа, 2011 г.
[ ,1
8 Кое събитие е отразено на gВата
преgмета?
8 KakBa е ролята му за изхоgа от
ГраЖgансkата Война?
1.m~1щ11ь --------
ку-kлуkс-kлан
успява ga се спраВu с проблема. През апрuл 1861 г. армu­
ята на Конфеgерацuята напаgа СеВера. Започва Гра>k­
gансkата Воона. Първоначално Bouckuтe на Юга uмат
наgмощuе u gopu застрашават феgералната столuца
Ваwuнгтон . През 1862 г. gBe реwенuя на презugента Лuн­
kълн уkрепВат позuцuuте на Съ\оза. Тоо поgпuсВа Заkон за
хоумстеgите, с kouтo преgостаВя Възмо>kност на gреб­
нuте фермерu за заkупуВат земя. СлеgВа Проkламацuя
за осВобо>kgаВане на робuте. Побеgата на феgералнuте
Boucku В бuтkата прu Гетuсбърг през 1863 г. е решаваща
за uзxoga на Воuната 0 . Пpegu бuтkата Лuнkълн проuзна­
ся знаменuтата фраза „ праВuтелстВото от нароgа, чрез
нароgа , за нароgа", kоято става лого на амерukансkата
gемоkрацuя. Слеg пореguца от пора>kенuя през апрuл 1865 г.
армuята на Юга начело с ген. Робърт Лuо kапuтулuра .
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Гра>kgансkата Воuна е kръВопролuтна u разруwuтелна.
Умuwлената >kестоkост , с kоято се Bogu, оставя gълбо­
ku cлegu В амерukансkото общество f). Целu pauoнu са
опустоwенu . Стотuцu амерukанцu загuВат на боuнuте
полета uлu остават uнBaлugu. ЖертВu стават u многоб­
роонu беззащuтнu гpa>kgaнu. Стопанството на \о>kнuте
щатu е разорено u Възстановяването му е баВен u тру­
gен процес . Побеgата на СеВера запазва САЩ kато еguн­
на gъp>kaBa. На слеgВащuте презugентсku uзборu Лuнkълн
печелu Вторu манgат f) €). Републukансkата партuя
получава kонтрол наg Конгреса . Тоо прuема Xlll попраВkа В
Констuтуцuята за забрана на робството. Югът се про­
меня по образец на СеВера. Пречkuте преg сВобоgното
разВuтuе на новото uнgустрuално общество са отстра­
ненu. През 1870 г. с XV попраВkа В Констuтуцuята черно­
kо>kuте получават uзбuрателнu права.

Таона органuзацuя, съзgаgена през В среgата на Х/Х В. САЩ се изправят преg най-голямото
1866 г. В щата Тенесu. Заgачата , kоя­ изпитание В своята история. Страната е разgелена на
то cu поставят членовете u, е ga gBa различни по иkономиkа, kултура и gинамиkа на разви­
Възстановят преВъзхоgстВото на тие района. Противоречията меЖgу тях се заgълбоча­
белuте u тяхното упраВленuе В \о>kнu­ Ват и могат ga се разрешат само с граЖgансkа Война.
те щатu. С терор u насuлuе черно­ Побеgата на бурЖоазния СеВер наg робоВлаgелсkия Юг
kо>kuте са gъp>kaнu В поgчuненuе, без запазва целостта на gърЖаВата. Робството е лиkВиgи­
образоВанuе u собственост. Ку-kлуkс­ рано. Страната тръгва по пътя на моgерното инgус­
kлан преслеgВа не само черноkо>kuте, триално развитие. Започват Възхоgът на САЩ и пре­
но u белuте uм защuтнuцu. Връщането им В световна сила.

180
 0 СеВерьт u Югьm go среgата на XIX В.
Щamu Пoлumuчecku Вьзглеgu Иkономuчесkа 1ОбщесmВена cmpykmypa j Кулmурнu
орuенmацuя [ ! uнmepecu

8 Пuстолеmьm, с kouтo е застре­

8 Коментирайте раЗJшчията меЖgу Севера и Юга. лян Лuнkьлн

8 Кои са противоречията меЖgу северните и lоЖни­ 0 Коnрuнената шanka, kоято носu

те щати? nрезugентьт по Време на атентата

ПроВерете/Прuло>kеmе наученото

1. Обяснете защо В cpegama на XIX В . САЩ са застра­

шенu от разпаgане на gBe отgелнu gьрЖаВu.

2. Формулuраuте прuчuнuте за kонфлukта меЖgу Презugентьт Лuнkьлн е застрелян

сеВернuте u lоЖнuте щатu. Kou са мотuВuте на юга ga на 14 апрuл 1865 г. В театьр „форg"
започне Военнu geucтBuя срещу СеВера? (Вашuнгтон). Убuецьт му е Д>kон
Yuлkc Бут, uзВестен аkтьор u прu­
З. Нанесете В таблuца В тетраgkата cu полuтuчесku­
ВьрЖенuk на Юга. Tou се промьkВа заg
те u ukoнoмuчeckuтe послеguцu от ГраЖgансkата Воu­
ложата на презugента, uзчаkВа наu­
на. Коментuраuте ролята на Воuната за Вьзхоgа
смешната реплukа В пuесата u стре­
на САЩ.
ля от упор В главата му.

181
53. РАЗВИТИЕ НА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ
НА ГРАЖААНИТЕ

Чрез уменuяmа за оВлаgяВане u nрu­ За ga uзпьлнumе nocmaBeнume заgачu, uзBьpweme

лагане на спецuфuчнu mexнuku на
ucmopuчeckomo познанuе, koumo
uмame:
8 ga сьсmаВяmе хронологuчна ос,
• ga nonьлBame mаблuца,
8 ga усmаноВяВаmе nocлegoBameл­
нocmma на ucmopuчeckume сьбumuя,
• ga uзВлuчаmе uзBogu за значu­
мосmmа на npoмeнume слеg mях,
послеgоВаmелно cлegнume geuнocmu:
О Haчepmaume В тетраgkата cu трu паралелнu лuнuu
на Времето. Разgелете гu на uнтерВалu от 5 см,
раВнu на 1О гoguнu. Обозначете ВеkоВете, kouтo
опреgелят епохата на НоВото Време.
О Дamupaume u nogpegeme посоченuте събuтuя В
хронологuчен peg.
Англuя:
• ПоgпuсВането на Заkон за праВата

• Установяването на Протеkтората на Кромуел

Bue ще зamBьpgume знанuяmа cu за
npaBama u cBoбogume на гpa>kgaнu­ • Еgнолuчното упраВленuе на Чарлс 1
me В Англuя, САЩ u Францuя В enoxa-
САЩ:
ma на HoBomo Време.
• Влuзането В сuла на Деkларацuята за осноВнuте
Bawume заgачu са ga: права

8 начерmаеmе лuнuя на Времеmо u 8 Прuемането на Xlll попраВkа В kонстuтуцuята

ga nonьлнume Вьрху нея ucmopuчec­
• Влuзането В сuла на амерukансkата kонстuтуцuя
kume gamu;
Францuя:
8 cьcmaBum·e mаблuца, В koяmo ga
8 СъзgаВането на Гpa>kgaнcku („НаполеоноВ") kogekc
cucmeмamuзupame гpa>kgaнckume
npa6a u cBoбogu В omgeлнume
• Влuзането В сuла на пърВата френсkа kонстuтуцuя
gьp>kaBu;
• Прuемането на Деkларацuя за правата на чоВеkа
• нanpaBume заkлlоченuе за noлumu­ u грюkgанuна
чeckume nроменu, koumo нacmьnBam
В meзu gьp>kaBu. А. Изчuслете В kou Bek се е случuло Всяkо от тях.

Б. Нанесете гu Върху съответната лuнuя на Времето.

В. Опреgелете kou събuтuя са сВързанu с общu

гoguнu. KakBu проблемu Вuзuрат те?

О Лuнuя на Времеmо
f) Зacegaнuemo на Генералнumе щamu, 5 маО, 1789 г.,
8ь8 ВерсаО

о HaчepmaOme u nоnьлнеmе В тетраgkата

таблuцата.
cu

о HanpaBeme заkлlоченuе kak се променят праВата

u сВобоguте на граЖgанuте В епохата на Новото
Време. Сравнете със CpegнoBekoBueтo.

Държава Доkументu, kouтo Гоguна на форма на ГраЖgансku права

gаВат праВа u cBoбogu прuемането uлu упраВленuе, u cBoбogu, kouтo
на граЖgанuте Влuзането uм В kоято опреgелят устаноВяВат
сuла

183
 УПААЪКЪТ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
През XVlll В. Османсkата uмперuя uзпаgа В gълбоkа kpu-
зa. Тя uзостаВа от моgернuя eBpoпeucku сВят. Военнuте
неуспехu поставят началото на неuнuя разпаg. КарлоВац­
kuят мuрен gогоВор (1699 г.) 8 прuнуЖgаВа uмперuята ga
напраВu отстъпku преg побеguтелuте. Отнетu са големu
тepuтopuu от eBpoпeuckuтe u Влаgенuя О. ДърЖаВата
KakBa е Врьзkата на Източния Вьп­ uзпаgа ВъВ фuнансоВа kpuзa. Централната Власт отслаб ­
рос с балkансkите осВобоgителни ва. Тя не е В състоянuе ga kонтролuра спахuuте u енu­
gBuJkeнuя? чарuте. Беззаkонuето по места нараства. Многоброuнu
kърgЖалийсkи банgu ограбват беззащuтното населенuе .
Bucokaтa порта труgно Възстановява pega В страната .

Ba>kнu gamu ПО ПЪТЯ НАМОДЕРНИЗАЦИЯТА

За ga спасят uмперuята от гuбел, по - gалноВugнuте сул­
1699 г. - поgпuсан е КарлоВацkuят
танu преgпрuемат реформu. Целта uм е ga прuспособят
мuрен gогоВор.
страната kъм eBpoпeuckuя моgел на разВuтuе. ПърВu ­
те опuтu за еВропеuзацuя праВят султанuте Ахмеg 111 u
1774 г. - поgпuсан е gогоВорът В
Селuм 111. Намеренuята uм са проВаленu от съпротuВа­
Kloчyk КаuнарgЖа.
та на uслямсkото gухоВенстВо. Наслеgнukът на Селuм 111
1839 г. - uзgageн е Гlолхансkuят султан Махмуg 11 поgноВяВа реформuте. Tou лukBugupa
хатuшерuф. енuчарсkuя kорпус u го заменя с реgоВна армuя по eBpo-
пeucku образец. Премахва cпaxuuckoтo земеВлаgенuе .
1861 г. - Влашkо u МолgоВа получа­ На мястото на ДuВана съзgаВа мuнuстерстВа начело с
ват аВтономuя поg uмето Румънuя. мuнuстрu. ВъВеЖgа проВuнцuална аgмuнuстрацuя, поg­
чuнена на централната Власт. ИзВършВа поgобренuя В
1875 г. - Въстанuе В Босна
праВосъguето. Налага променu ВъВ Външнuя Bug на поgа­
u ХерцегоВuна
нuцuте cu. Сменя чалмата с фес u отменя заgълЖенuето

1876 г. - Апрuлсkо Въстанuе В бъл­ на хрuстuянuте ga се облuчат разлuчно от мlосlолманu ­

гарсkuте земu те. Султан Абgул MegЖug uзgaBa Гlолхансkuя хатuшерuф.
Реформенuят аkт е съобразен с госпоgстВащuте по
това Време eBpoпeucku ценностu. Разлukата е В това ,
Речнuk
че прuнцuпuте за полuтuчесkо раВенстВо от Деkларацu­
kърgЖалии - разбоuнuчесku групu ята за праВата на чоВеkа u граЖgанuна са трансформu­
от Bouнuцu u беgняцu, kouтo gеu­ ранu В релuгuозно u нацuонално раВенстВо.
стВат по Време на размuрuцuте В
Османсkата uмперuя В kрая на
ИЗТОЧНИЯТ ВЪПРОС В

XVlll u началото на XIX В. ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

Упаgъkът на Османсkата uмперuя поставя Въпроса за
Изmочен Вьпрос - борбата меЖgу съgбата на eBpoпeuckuтe u Влаgенuя. ВъзнukВа Изmоч­
eBpoпeuckuтe gърЖаВu за полu­ нuяm Вьnрос. Tou пораЖgа съпернuчестВо u kонфлukтu
тuчесkо Влuянuе u терuторuална меЖgу Beлukuтe cuлu за Влuянuе наg uмперuята. През
поgялба на Османсkата uмперuя. XVlll В. Русuя goмuнupa В Източнuя Въпрос. АkтuВност­
СъщестВуВа om XVlll В. go Първа­ та u се опреgеля от gBa мотuВа. ПърВuят е Желанuе
та сВетоВна Воuна. ga получu gостъп през Черно море go ПролuВuте kато

184
 у с и

( ПърВuят моgерен османсku Влаgетел.

Насърчава uзkустВото u лuтерату­
рата. Популярuзuра eBpoпeucku архu­
теkтурнu формu. ВъВе:Жgа eBpoпeucku
имnЕРия
kpaлcku церемонuал. OтkpuBa печат­
•
Икони я нuца за kнuгu на османотурсku eзuk.
Bogu полuтukа на сблu:ЖаВане с Англuя.
- Граница на Османската 1 Отстранен от престола от неgоВолнu
им nерия, 1683 г.
[ Загуби в nериода 1699 - 17 .
[ . 1За губи в nериода 1768 - 1829 г.
1Самостоятелни балкански държави Сулmан Селuм 111 (1789-1808)

ПроВе:Жgа Военнu u аgмuнuстратuВнu

О Османсkаmа uмnepuя u Изmочн uяm Вьn рос реформu. свален от престола от раз­
бунтуВалu се енuчарu. Прu опuт ga cu
• Като използвате информацията от kартата, gokaЖe­ Възвърне Властта, е убuт .
me, че КарлоВацkият мирен gогоВор поставя началото на
разпаgането на Османсkата империя. Сулmан Махмуg 11 (1808 -1839)

8 Посочете самостоятелните gьp>kaBu на Балkаните, Сулmан Абgул Meg>kug (1839-1861)

сьзgаgени go Кримсkата Война.
• КаkВи промени В облеkлото на gВа­
мата послеgни султани отkриВате?
На kakBo се gьл>kат те?

••Ф+ФJЕ ---------------- Гlолхансkuяm xamuwepuф • Мо>kем ли ga тВьрgим, че това са

Влаgетели сьс силна Воля, готови ga
ОбяВен е на 3 ноемВрu 1839 2. отстояват позициите си? Аргумен­
В ПаВuлuона на розuте (Гlолха­ тирайте се.
•„
не) В прuсъстuето на султан
' Абgул Meg:Жug. Реформенuят
аkт проВъзгласяВа: раВнопра­
Вuе на Bcuчku поgанuцu неза­
Вuсuмо от тяхната нароgност
u ВероuзпоВеgанuе; сВобоgа на
релuгuята; непрukосноВеност
на :ЖuВота, честта u uмущес­
тВото на немlосlолманuте; пра­
во на съgебен процес, kouтo не
Импераmор HukoлaO 1(1825 -1855),
goпycka наkазанuе без прuсъgа;
xyg. Bлaguмup СВерчkоВ, 1856 г.
спраВеgлuВо разпреgеленuе u събuране на gанъцuте;
нов начuн на органuзuране на армuята. Хатuшерuфът 8 Обьрнете Внимание на израза на
поставя началото на нов етап В еВропеuзацuята на лицето и позата. KakBo исkа ga ни
Османсkата uмперuя. Внуши хуgо>kниkьт?

185
i 1

еguнстВен за нея мopcku път kъм ЕВропа. Вторuят е gухоВ­

ната u Връзkа с балkансkото хрuстuянсkо населенuе на
основата на праВослаВuето. Императрuца Еkатерuна 11
разработва проеkт за решаване на Източнuя Въпрос.
За ga реалuзuра целта cu, тя Bogu Bouнu с Османсkата
uмперuя, еgната от kouтo заВършВа с поgпuсВането на
gогоВора от Kloчyk Каuнарg:Жа (1774 г.). На pyckuтe тър­
гоВсku kopaбu е разрешено сВобоgно ga плават В Черно
море u ga премuнаВат през ПролuВuте. Русuя получава
праВото ga бъgе офuцuален поkроВuтел на хрuстuян­
сkuте нapogu В Османсkата uмперuя. Русkата полuтu­
kа по Източнuя Въпрос пора:Жgа протuВоgеuстВuето на
б ПognucBaнe на КарлоВацkuя Англuя, францuя u АВстрuя. Bogeнu от сВоuте uнтересu ,
мuрен gогоВор, граВlора om XVlll В. те се обяВяВат за запазване на статуkВото В EBpoпeuc­
kuя lогоuзтоk. СъпернuчестВото проgъл>kаВа през XIX В.
8 ПреgстаВите11и на kои gьрЖаВи
То се проявява kато Вра>kgебност kъм местнuте осВо ­
участват В kонференцията? Ориен­
боguтелнu gBu>keнuя u kато Военно протuВопостаВяне .
тирайте се спореg об11еk11ото им.
В Крuмсkата Воuна Русuя претърпява тe>kko пора>kенuе .

8 С помощта на kартата запишете

Пapu>kkuят gогоВор (1856 г.) 9 слага kpau на русkат а
хегемонuя В Източнuя Въпрос . Дър>kаВuте побеguтелku
В тетраgkата си териториа11ните
помагат на Османсkата uмперuя ga уkрепне u ga запа­
промени, на110Жени от Кар110Вацkия
зu статуkВото на Балkанuте. Тазu полuтukа goBe>kga go
мирен gогоВор.
замразяване на Източнuя Въпрос .

БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ
И ИЗТОЧНИЯТ ВЪПРОС
Борбата за наслеgстВото на uмперuята рефлеkтuра
пряkо Върху осВобоguтелнuте gBu>keнuя на Балkанuте. В
началото на XIX В . балkансkuте нapogu се akтuBuзupaт .
С решаващата поgkрепа на Русuя сръбсkата u гръцkата
нацuонална реВолlоцuя постигат сВоuте целu . Сърбuя
получава аВтономuя. Гърцuя е обявена за незаВuсuма gър ­
ЖаВа. Слеg Крuмсkата Воuна Влашkо u МолgоВа поg uме ­
то Румънuя получават аВтономuя . Въстанuята В Босна u
ХерцегоВuна u В Българuя разgВu:ЖВат Източнuя Въпрос .
Пореgната Pycko-тypcka Воuна u поgпuсанuят слеg това
ДВорецьm Долмабахче Берлuнсku gогоВор ме:Жgу Beлukuтe cuлu u Османсkата
uмперuя Възстановяват българсkата gър:ЖаВа u прuзна­
Резugенцuя на османсkuте султанu
Ват незаВuсuмостта на Румънuя, Сърбuя u Черна гора.
от 1856 go 1922 г. (с преkъсВане за
22 гoguнu). Разположен е на брега, по През XV/11 В. пораженията на Османсkата империя ВьВ
проте:Женuе на Босфора. Изграgен Войните с АВстрия и Русия Воgят go загуба на обширни

1 1
по eBpoпeucku моgел с много пuщ­ територии и go отс11абВане на gьрЖаВата. За ga преоgо-
ност u разkош. Сграgата преgстаВ­ 11еят kpuaaтa, поg натисkа на еВропейсkите си11и осман­
ляВа уguВuтелна смесuца от стuло­ сkите су11тани от Х/Х В. осьщестВяВат поgобрения В
Ве - бароk, pokoko u нeokлacuчecku армията и В gьрЖаВното упра811ение. В сб11ьсьkа меЖgу
стuл, съчетанu с елементu от тра­ Русия и Османсkата империя се намесват и запаgните
guцuонната османсkа архuтеkтура. Ве11иkи си11и. СьперничестВото и борбата меЖgу тях
За uзгра:Жgането u са похарченu 35 за В11ияние В ЕВропейсkия /огоизтоk формират Източ­
тона злато. ния Вьпрос.

186
 ApxuBume гоВоряm ...

Русuя u Изmочнuяm Вьnрос

Из gokлag на kняз А. А. Чарторийсkи go император
Алеkсанgьр /, 1804 г.
Л\обоnumно
„( ...) Целmа, kоято още сега трябва ga cu постаВuм,
Бuблuomekama на Осман ПазВанm­
може ga бъgе само еgна - запазването на Османсkа­
оглу ВьВ Buguн
та uмперuя В сегашното u състоянuе u ga се препят­
сmВа на посегателствата Върху нея. Изгоgата, kоято
8 Потьрсете gопмните11на инфор­
проuзтuча от налuчuето на слаб u неспоkоен съсеg u мация за независимия упраВите11 на
благопрuятнuте услоВuя, пpugoбuтu В послеgно Време Виgинсkа 0611аст Осман ПазВантог11у
за черноморсkата търгоВuя, са gостатъчно осноВанuе,
и за архитеkтурния koмn11ekc, част
за ga се заgоВолuм със същестВуВащото полоЖенuе (...) от kойто е би611иотеkата. Поgгот­
Hapeg с тозu нов мотuВ поggърЖането на отношенuя Вете презентация и я преgстаВете
с гърцuте u gругuте поgанuцu от същата Вяра, kouтo
преg k11aca.
счuтат Русuя за естествена поkроВuтелkа (...) съот­
ВеmстВа на постояннuте uнтересu на Русuя ... "

8 КаkВи са русkите интереси cnopeg автора на gok11aga?

8 Кой отkъс от gоkумента сВиgете11стВа за Връзkата

меЖgу русkата по11итиkа и ба11kансkите осВобоgите11ни
gВиЖения?

Послеguцu om реформumе В Османсkаmа u м nepuя

Из gokлag на русkия kонсул8 Солун go посланиkа
ТитоВ 8 Цариграg, 1840 г.

„НоВuте uнстuтуцuu, с kouтo gВамата послеgнu султа­

нu uckaxa ga gарят Турцuя, не само не бяха посрещнатu
благопрuятно от нароguте, чuето полоЖенuе тезu Вла­
gетелu uckaxa ga поgобрят, но напротuВ, новата орга­
нuзацuя Възбуgu неgоВолстВото на турцuте, а същев­
ременно не заgоВолu u раяmа . ПърВuте гоВорят , че не
ВuЖgат В нея нuщо освен заgълЖенuята , kouтo uм нала­
га от kouтo нао-mеЖkото е Военнuят реkрут. Другuте
'
kaзBam, че не ВярВаm ga се осъщестВu това, kоето е
обещано ..." ~ Пapu>kkama мuрна kонференцuя
през 1856 г., xyg. Луu Дlобlоф
8 Защо реформите не са оgобрени от насе11ението?
8 ПреgстаВете си, че сте Журна-
ПроВереmе/ПрuлоЖеmе науч~ноmо 11ист от pycku Вестниk. Напишете

1. Paзcь>kgaBaume Възможен лu е за Османсkата uмпе­ · репортаЖ от мястото на събитие­

то по с11еgните поkазате11и: причини
рuя gруг пъm освен реформuране „отгоре". Apгyмeнmu­
за сВиkВането на kонференцията;
paume се.
отношение на участниците kъм
2. Обяснете същността на Източнuя Въпрос u посоче­ Русия; kлаузи на мирния gогоВор;
те преgпосmаВkuте · за неговата поява. пос11еgици от него; 811ияние на gогоВо­

З. Aнaлuзupaume ролята u мястото на Русuя В Източнuя ра Вьрху Източния Вьпрос.

Въпрос. По kakBo се разлuчаВа от полuтukата на запаg­

ноеВропеОсkuте gърЖаВu?

187
 55. СЪЗААВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИ
И НА БАЛКАНИТЕ

ПЪТЯТ КЪМ СВОБОдАТА

В началото на XIX В. преg балkа н сkuте нapogu се очерта­
ват ноВu перспеkтuВu. Иgеuте на френсkата реВолlоцu я
u Воuнuте на Наполеон В ЕВропа u Среguземноморuето
ВgьхВат нage>kga за сkорошно ocBoбo>kgeнue от османсkа
Власт. На преgен план uзлuза Вьпросьт за сьзgаВане н а
собстВенu нацuоналнu gьp>kaBu. ОсВобоguтелното gBu-
>keнue става общонароgно gело. В него масово се Вkлlо ч­
Ва селячеството с нage>kgaтa за по - спраВеgлuВ соцu а­
лен peg. РьkоВоgстВото се поема от преgстаВuтелu на
млаgата балkансkа бур>kоазuя u uнт елuгенцuята , Вьз пр u ­
Kak се сьзgаВат самостоятелни елu ugeuтe на НоВото Време.
gьрЖаВи на Балkаните през Х/Х 8.?
СРЪБСКИТЕ ВЪСТАНИЯ
Сьрбuте са пьрВuте хрuстuянu В Осм а нсkата uмперu я ,
Ba>kнu gamu kouтo започват самостоятелн о осВобоguтелно gBu>ke-
нue . През 1804 г. В Белграgсkuя пашальk uзбух Ва Вьс та­
1804- 1813 г. - ПьрВо срьбсkо Вьстанuе нuе О . ПоВоg за това gaBa агресuВното поВеgенuе на
местнuте енuчарu. Сформuрат се срьбсku Вьстанuчес k u
1806 -1812 г. - Pycko-тypcka Воuна
отряgu . Начело на борбата застава бuВшuят xaugyт u н

1815 г. - Второ срьбсkо Вьстанuе Kapag>kopg>ke ПетроВuч ~ . За няkолkо гoguнu Вьстанuе ­

то обхваща обшuрнu тepuтopuu , населенu сьс сьрб u .
1822 г. - CBukBaнe на грьцkото Нацuо­ Султансkата Власт е заменена сьс срьбсkа. Борбата се
нално сьбранuе Bogu В сложна ме>kgунароgна обстаноВkа . АВстрuя запаз­
ва неутралuтет . Русuя поgkрепя сьрбuте . През 1806 г.
1828 -1829 г. - Pycko-тypcka Воuна
uзбухВа Pycko-тypcka Воuна. Вьстанuцuте обВьрзВа т
борбата с неuнuя uзxog. Мuрьт мe>kgy Русuя u Османсkа­
1830 г. - СьзgаВане на автономно
та uмперuя слага kpau на пьрВuя етап на срьбсkото Вь с ­
Срьбсkо kня>kестВо u на незаВuсuмо
танuе. През 1813 г. султансkата Власт е ВьзстаноВен а
Грьцkо kралстВо
В срьбсkuте земu. НеgоВолстВото на сьрбuте пopa>kg a
ноВu Вьстанuчесku geucтBuя през 1815 г. Воgач е Мuло ш
ОбреноВuч 0. Оkончателното решенuе на срьбсkuя
Вьпрос не ugBa Веgнага. Слеg kомпромuсu u Внuмателн u
полuтuчесku xogoBe през 1830 г. Сьрбuя е прuзната за
автономно kня>kестВо начело с Мuлош ОбреноВuч.

ГРЪЦКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Грьцkото общество сьщо е готово ga uзBoloBa сВобоgат а
1 1 1 1 -~~~~•.R~Фм1 мi!illll1 Шlllllllil__~~~~~~~~~ cu чрез Всеобщо Вьстанuе. През 1814 г. грьцku емuгран ­
автономно kня>kество - kня>kестВо тu сьзgаВат В Ogeca таuна органuзацuя Фuлuku ете ­
с праВо на самоупраВленuе В рам­ рuя (Дру>kестВо на прuятелuте). Heuнu преgстаВuтелu
kuте на еgна gьp>kaBa, В случая органuзuрат неуспешно Вьстанuе ВьВ Влашkо u МолgоВа
Османсkата uмперuя. Князьт е през 1821 г. По сьщото Време започва Вьорь~ена борба
заgьл>kен ga плаща е>kегоgен gаньk u В kонтuнентална Гьрцuя u Eгeuckuтe остроВu О . Поg
на султана. рьkоВоgстВото на Teogop Колоkотронuс 0 u gpyгu geuцu

188
Apxu6ume го6оряm ...

Френсkаmа реВолlоцuя, Наполеон u Балkанumе

Из „Спомени от грьцkата Война за независимост"
Teogopoc Колоkотронис '

„Спореg мен Френсkата реВолlоцuя u gелата на Нап.оле­

он отВорuха очuте на сВета. Нацuuте нuщо не знаеха
пpegu това u хората мuслеха. че царете са нещо gобро
u че са заgълЖенu ga kазВат. че Bcuчko. kоето те kаз­
Ват. е gобро. Слеg настъпuлuте променu сега е труgно Xaugym Велkо ПеmроВ (ПеmроВuч)
ga бъgат упраВляВанu нароguте." (1780 - 1813)

8 Посочете kои gела на Наполеон има преgвиg авторът. ВkлlочВа се В Сръбсkото Въстанuе с
„шестхuляgна gруЖuна българчета".
8 KakBo е значението на поgчертания израз? Реализира За проявена храброст В боевете
ли се В Гърция? е награgен с Bucoku pycku отлuчuя
(златен меgал с портрета на uмпе­
ПьрВоmо срьбсkо Вьсmанuе ратора u златна сабя, уkрасена с
Из Исkания на срьбсkите Вьстаници, 1804 г. елмазu). За него са съзgаgенu нароg­
нu песнu.
„Т. 8. Heka раята ga може ga cu uзбuра kнязе u неkа Везu­
рът ga гu прuзнае за началнuцu на раята, а gумата uм по
Xag>k:u Xpucmo Бьлгарuн
Всяkо gобро gело ga бъgе uзслушВана от kaguятa; заеgно (1783 - 1853)
с това раята eguнogywнo молu ga се uзбере eguн чоВеk
за Върховен глава на целuя сръбсku нароg (...) u Bcuчko, Участнuk В гръцkото Въстанuе.
kоето се отнася go раята , ga бъgе уреЖgано от Bceku КоманgВа gоброВолчесku kонен
Везuр с помощта на тозu Върховен глава на сърбuте." отряg, В kouтo Влuзат българu u
gpyгu праВослаВнu хрuстuянu. За
8 КаkВи са исkанията на сърбите В началото на Въста­ прояВенu Bouнcku kачестВа u храб­
нието? Поставен ли е Въпросът за независимост? рост е уgостоен с Военен чuн гене­
рал от гръцkата осВобоguтелна
Реформumе В Срьбсkоmо kня>k:ecmBo
армuя. Слеg осВобоЖgенuето на
Из Конституцията на Сьрбия, 1838 г.
Гърцuя е uзбран за нароgен преgста­
„46. Bceku сърбuн, съобразяВаuku се със заkонuте на gър­ Вuтел. Участва В uзграЖgането на
ЖаВата, е пълен стопанuн: тоu може ga проgаВа собстве­ незаВuсuмата гръцkа gърЖаВа.
ното cu uмущестВо u собственост , ga разполага с тях по
Георгu МамарчеВ (1786-1846)
сВоя Воля u ga гu преgаВа по заВещанuе. („.)
59. Тъu kато спахuлъцuте (...) В Сърбuя са отмененu, то Българuн, kапuтан от русkата
тозu стар обuчаu не може нukога ga бъgе ВъВеgен наново." армuя. Като gоброВолец В Българ­
сkата земсkа Boucka, участва В
• КаkВи промени узаkоняВа сръбсkата kонституция?
Русkо-турсkата Воuна (1806 - 1812).
Отлuчен е с ГeopгueBcku kръст за
СьзgаВане на грьцkаmа gьp>k:aBa
храб-рост. По Време на Русkо-турс­
Из Аонgонсkи gогоВор, 1830 г.
kата Воuна (1828 - 1829) pъkoBogu
„1. Гърцuя ще бъgе незаВuсuма gърЖаВа u ще се ползва българсku gоброВолчесku отряg.
от Bcuчku полuтuчесku, аgмuнuстратuВнu u търгоВсku Назначен от pyckuтe Властu за
праВа, kouтo съпътстват еgна пълна незаВuсuмост. (.. .) kмет на Сuлuстра, gokaтo граgът е

111. УпраВленuето (...) ще бъgе монархuчuсkо u наслеgстВено." В pycku ръце. Заточен В Мала Азuя,
а . слеg това - на о. Самос, kъgето

• KakBa е формата на управление на независима Гърция? умuра.


О Обя6я6ане на ПьрВоmо срьбсkо
Вьсmанuе
8 Посочете kakBи са г11аВните
gейстВащи 11ица на преgен п11ан.
KakBo е настроението на Всичkи?
• Помислете kakBи чуВстВа исkа
ga изрази аВторьт.
f}Kapag>kopg>ke (Карагеоргu}
ПеmроВuч (1768 -1817)
8 Kak е преgстаВен на портрета
Kapag>kopg>ke?
повече за ...
Фuлuku emepuя (Дpy>kecmBo на
npuяmeлume}
Гръцkа kонспиратиВна организация с
централно ръkоВоgстВо и gруЖестВа
по места. Бързо се масовизира. Неин
Върховен ръkоВоgител става Алеk­
санgър Ипсиланти, генерал В русkата
армия. Програмата на Филиkи етерия
преgВиЖgа общобалkансkо Въстание
за лиkВиgиране на османсkото гос­
поgстВо. Затова приВърЖениците
установяват Връзkи с преgстаВите­
ли на gругите балkансkи нароgи. СВои
организации те съзgаВат и В реgица
1
българсkи граgоВе.
190
на Филиkи етерия Въстаниците постигат успехи . През
1822 г. те сВиkВат Национално събрание. То обявява Гър­
ция за независима републиkа. До 1828 г. гърците Воgят
непримирима борба с променлив успех срещу османсkи ­
те сили. Изхоgът на Въстанието е решен оkончател­
но с Русkо-турсkата Воuна от 1828 - 1829 г . По сила­
та на Оgринсkия мир Гърция получава автономия. Тя е
заgълЖена ga плаща гоgишен gанъk на султана. Гърците
протестират и се обяВяВат за пълна независимост на
страната. През 1830 г. преgстаВители на Англия, Русия
и Франция поgписВат Лонgонсkия gогоВор. Гърция става
пърВата независима монархия на Балkаните през XIX В.
УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИ В ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ
БОРБИ НА СЪРБИ И ГЪРЦИ
Много българи участват ВъВ Въста н ията на съсеgнит е
балkансkи н ароgи. В бо е вете на сръ бс kите Въстаници
се отличават хаugушkите BouBogи В елkо и Конgо. Бъл­
гаринът Петър Ичkо Воgи gипломатичесkи прегоВори с
Висоkата порта за автономия на Сърбия . Сkлlочения т
gогоВор със султана е наречен „ ИчkоВ мир". Участиет о
на българсkи gоброВолци В гръцkото Въстание е още
по-масово. Те сформират няkолkо многочислени отряg а
и прояВяВат храброст В сраженията. Особено се отли ­
чават отряgите на хаgЖи Христо , хаgЖи Петър Мора­
лията и gp. През 1828 г . русkата армия навлиза В бъл­
гарсkите земи и gостига go Оgрин . В нея се сраЖаВа т
хиляgи българсkи gоброВолци , kоито помагат за осВобоЖ­
gението на Гърция. Особено се прославя отряgът начело
с kапитан Георги МамарчеВ . Tou участва В превземанет о
на Силистренсkата kрепост. Слеg Воuната българит е
преgяВяВат исkания преg русkото kоманgВане за полити ­
чесkа автономия на България. Въпросът не фигурира В
русkата балkансkа политиkа и българите остават поg
Властта на султана. Заплахата от османсkи репреси и
принуЖgаВа много от тях ga емигрират ВъВ Влашkо ,
Бесарабия и ЮЖна Русия.
В нача11ото на Х/Х В. ба11kансkите нароgи преgприемат
самостояте11ни gейстВия за осВобо>kgаВане от осман­
сkа В11аст. Вьстанията на сърбите, поgkрепени от
Русия, goBe>kgaт go сьзgаВане на автономно Сръбсkо
kня>kестВо. Проgм>kите11ната борба на гърците, поg­
помогната от пореgната Pycko-тypcka Война, също
u заВършВа с успех. Гърция е призната за независима gъp­
>kaBa. Бмгарите проявяват съпричастност и се Вk11/оч­
Ват В осВобоgите11ните борби на съсеgните нароgи. Те
приgобиВат боен опит и уВереност, че по същия пьт
могат ga изВо/оВат своята сВобоgа.
 G Благоgарна Гьрцuя, xyg.
Teogopoc Bpuзakuc

• Опишете изобразените персона­

жи. Коя фигура се отkрояВа В центь­
ра? KakBo симВ011изира тя?

• Помислете защо хуgоЖниkьт е

озаг11аВи11 таkа своята kартина. Kak-
Bo исkа ga Внуши?

0 Княз Muлow Обрено8uч

(1780 - 1860)

• Опишете об11еk11ото, позата и

израза на 11ицето на kняз Ми11ош
ОбреноВич.

• ПреgполоЖете kakBи са неговите

метоgи на упраВ11ение, kоито хуgоЖ­
ниkьт е загатна11 В портрета.

0 Teogopoc Колоkотронuс
(1770 - 1843)

• Потьрсете gопмните11на инфор­

мация и напишете В тетраgkата си
kpaтka биография за тази личност.

8 Mumponoлum Герман gaBa знамето на Bьcma­

нuцume В манасmuра „Агuа ЛаВра", xyg. Teogopoc
Bp uзakuc
Nф.I.Шl!„Ш. ____________

През 1830 г. Сърбuя става автоном­

• Опишете сцената. KakBa е ро11ята на митропо11ита?
но kняЖестВо начело с наслеgстВен
• Обяснете kakBo е отправеното пос11ание. kняз u собстВенu gърЖаВнu uнстu­
туцuu. Typckuтe Властu не могат
ga се месят В тяхната работа.
ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото
.ЗаВuсuмостта на kняЖестВото kъм
1. Обяснете събuтuята, goBeлu go съзgаВане на самос­ Османсkата uмперuя не е голяма. То
тоятелнu gъp>kaBu на Балkанuте. трябва ga плаща еЖегоgен gанъk.
Bucokaтa порта запазва правото cu
2. Прunомнеmе cu прuнцuпuте на френсkата реВолlоцuя u
ga gърЖu гарнuзонu само В 6 сръб­
променuте В ЕВропа по Времето на Наполеон 1. KakBo е тях­
сku граgа, kъgето могат ga ЖuВеят
ното значенuе за балkансkuте осВобоguтелнu gВuЖенuя?
турцu. Терuторuята на страната
З. Формулuраumе осноВнuте пpuлuku u paзлuku В упраВ­ ВkлlочВа земuте от Времето на
ленuето на ноВuте балkансku gърЖаВu. ПърВото сръбсkо Въстанuе.

191
 ВъзсmаноВяВанеmо на българсkата gърЖаВа В kрая на
XIX В. е част от общоеВропеuсkuя процес на uзграЖgа­
не на нацuоналнu gърЖаВu. В усuлuята cu ga cъзgagam
собствена gърЖаВа българuте слеgВат прuмера на сър ­
бumе, румънцuте u гърцuте. Слеg пораЖенuеmо на Русuя
В Крuмсkата Воuна те не могат ga разчuтат на pycka
77-1878 2. - Pycko-mypcka Война
Военна поgkрепа. Наu-решuтелнuте geuцu uзбuрат пътя
З марm 1878 г. - поgпuсан е Сансmе­ на органuзuраната Въоръжена борба. Въстанuето В Бос ­

фансkuят преgВарuтелен gогоВор. на u ХерцегоВuна Възпламенява Източнuя Въпрос. Отkрu ­

Ват се реалнu ВъзмоЖностu за решаване на българсkата
1 loлu 1878 г. - поgпuсан е Берлuн­ осВобоguтелна kауза. РеВолlоцuонерuте поgготВят u реа­
сkuят gогоВор. лuзuрат Апрuлсkото Въстанuе. СамоЖертВата на Въста­
нuцuте заставя Beлukuтe cuлu ga се заемат с уреЖgане ­
16 апрuл 1879 г. - прuета е ТърноВ­
то на българсkuя Въпрос . Опuтuте за мuрно решенuе се
сkаmа kонстuтуцuя.
провалят по Вuна на Bucokaтa порта. Русuя е прuнуgена
ga налоЖu постuгнатото споразуменuе по Военен път .
17 апрuл 1879 г. - uзбран е пърВuят
Русkата армuя печелu Воuната. Османсkата uмперuя поg ­
българсku kняз Алеkсанgър 1.
пuсВа преgВарuтелен gогоВор с Русuя В Сан Стефана. С
5 loлu 1879 г. - назначено е пърВото него е съзgаgено аВmономно Българсkо kняЖесmВо Върху
българсkо праВuтелстВо. терuторuuте, населенu с българu .

О Берлuнсkuяm kонгрес, xyg.
Анmон фон Вернер,
• Опишете персонажите, преgста­
Вени на преgен план. Кой е мьЖьт В
центъра?
• ПреgстаВете си, че сте бмгар­
сkи стуgент В Берлин по това
Време. Напишете писмо
kите си В Бмгария.
тирате решенията на участни­
ците В kонгреса?
ние сьзgаВат те у Вас?
ТРУАНОТО НАЧАЛО
EBpoпeuckuтe cuлu не оgобряВат обшuрната по mepu-
тopuя българсkа gърЖаВа. Те cBukBaт kонгрес В Берлuн u
uзработВат нов gогоВор О . Tou разkъсВа на няkолkо час­
тu терuторuята на сВобоgна Българuя f}. Опреgеля ста­
тута u kато kняЖестВо, Васално на Османсkата uмпе ­
рuя със заgълЖенuе ga плаща гоguшен gанъk. Временното
упраВленuе на страната е поверено на pycku uмператор ­
сku koмucap. НегоВu сътруgнuцu започват uзграЖgането
на българсkа аgмuнuстрацuя. Спореg Берлuнсkuя gогоВор
„събранuе от българсku пърВенцu" трябва ga прuеме осно­
вен заkон на Княжество Българuя. В Търново започва рабо­
1881 г.
та Учреguтелното събранuе. В него участват 229 нароgн u
преgстаВuтелu. Те преgстаВляВат разлuчнuте етнuчесku
общностu, kouтo ЖuВеят В страната. Прu сВобоgнuте
gебатu мнозuнстВото от gепутатuте споgелят мненuе­
то за неогранuченu полuтuчесku праВа на нароgа u за wupo-
koтo му u раВнопраВно участuе В упраВленuето. ТоВа ВuЖ­
gане се налага В прuетата българсkа kонстuтуцuя О .
go близ­
Kak ще kомен­ ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ
ТърноВсkата kонстuтуцuя опреgеля КняЖестВо Българuя
KakBo Впечатле­ kато „монархuя наслеgстВена u kонстuтуцuонна с нароg ­
но преgстаВuтелстВо". В теkста не се споменава за

192
 Лuчносmu 6 ucmopuяma

Княз Алеkсанgьр 1(1857 - 1893)

б Гранuцumе на Бьлгарuя cnopeg мe>kgyнapogнume
Немсkи аристоkрат. В роgстВени
goгoBopu om 1878 г.
Връзkи с наu-големите Влаgетелсkи
gинастии В ЕВропа. Получава Военно
• Запишете В тетраgkата си областите, отkъснати
образование В Германия. Слу>kи kато
от санстефансkа България. На kои съсеgни gър>kаВи са
gаgени те?
офицер gоброВолец В русkата армия.
Участва В ОсВобоgителната Воuна
• Посочете събитието, направило Княжество България и е награgен с меgал за хаброст. По
ра ВнопраВна еВропейсkа gъp>kaBa. преgло>kение на русkия император
np e gcmaBumeл u глава на еgиноgушно е оgобрен за българсkи
gърЖаВаmа ; Върховен начал­
обс~жgа gърЖаВ ­
kняз от Велиkите сили, поgписали
нu k на ВъоръЖенumе cuлu ;
н а г· 1 me pumopuя ; ymBъp>kgaBa u обнароgВа npu- Берлинсkия gогоВор.
гла уВ а koнcmumy­ emume om НС заkонu
ЦUR' а; uз бuра нов Марuн ДрuноВ (1838-1906)
kнF uлu регенmu

Историk, професор В XapkoBckuя уни­

Верситет. Еgин от основателите
и пръВ преgсеgател на Българсkото
kни>kоВно gpy>kecтBo В Браила. Прис­
тига В България с русkите Bouckи
през 1878 г. Назначен е за Вицегу­
бернатор на София. В СъВета на
императорсkия kомисар упраВляВа
заемu , gанъцumе;
Отgела на нароgното просвещение
kонтролuра nраВu­
телстВото
и gухоВните gела. По негово преgло­
>kение София става столица на Кня­
>kестВо България.

Togop БурмоВ (1834- 1906)

Възро>kgенсkи Журналист. Участва В

борбите за църkоВна самостоятел­
ност. Първият българсkи губерна­
•
заkоноgателна • uзnълнumелна 8 съgебна
тор на София. През 1879 г. е назна­
Власт Власт Власт

0 Дьр>kаВно ycmpoOcmBo на Кня>kесmВо Бьлгарuя чен за министър-преgсеgател на

cnopeg ТьрноВсkаmа koнcmumyцuя пърВото българсkо праВителстВо.

• Kak се разпреgеля Властта спореg ТърноВсkата kонституция?

• КаkВи моgерни еВропейсkи принципи BъBe>kga тя?

193

СьВеmьm на pyckuя
uмnepamopcku koмucap
Съзgаgен u ръkоВоgен от kняз Ал.
ДoнgykoB-KopcakoB. Състоu
сеgем отgела, kouтo работят kато
мuнuстерстВа. Tou полага осноВuте
на българсkата gър>kаВна u местна
аgмuнuстрацuя.
• Посочете kой от присьстващите
е kняз А.л. Донkуkов-Корсаkов.
ф ОсноВнuяm заkон на Кня>kесmВо
Бьлгарuя
0 Cгpagama на Hapogнomo сьбранuе
Симво.л на бь.лгарсkата gърЖавност.
Построена през 1884 - 1886 г. в неоре­
несансов сти.л.
• Запишете в тетраgkата си gевиза,
изписан на фасаgата на Пар.ламента.
• РазсьЖgаВайте в k.лас Вьрху него.
194
Васалuтета kъм Османсkата uмперuя . Съзgаgен е заkон
на незаВuсuма gъp>kaBa . В него са застъпенu постu>kенuя­
та на моgернuя парламентарuзъм О. ПpegBugeнo е разgе­
ленuе на трuте Властu - заkоноgателна, uзпълнuтелна u
съgебна. Спореg gемоkратuчното разбuране за gър>kаВно
устроuстВо заkоноgателната Власт се осъществява от
еgноkамарен парламент. Гарантuранu са шupoku пълномо ­
щuя на kняза. УтВърgено е gемоkратuчно местно само ­
се от
упраВленuе. ВъВеgено е Всеобщо uзбuрателно праВо за
Bcuчku мъ>kе, наВършuлu 21 гoguнu . Чрез таuно гласуване
те uзбuрат gепутатuте. Констuтуцuята преgостаВя
шupoku гpa>kgaнcku праВа u лuчностнu cBoбogu на хората .
Тя забранява gеленето на съслоВuя . Гарантuра раВенстВо
преg заkона. Частната собственост е непрukосноВена .
ПраВослаВuето е офuцuална релuгuя , но се проkламuр а
сВобоgа на ВероuзпоВеgанuята . Осuгуренu са сВобоgа на
словото , печатаu събранuята . дава се праВо на cgpy-
>kaBaнe В общестВенu u полuтuчесku органuзацuu. Цен ­
зурата е забранена . Сuгурността на етнuчесkuте мал­
цuнстВа е обезпечена . Bceku българuн получава праВо н а
заgъл>kuтелно u безплатно начално образоВанuе.
ТърноВсkата kонстuтуцuя е еgна от наu-gемоkратuчнuте
В ЕВропа. Тя е uграgена Върху лuбералнuте ugeu на моgернuя
сВят. Hapeg с това В нея лuпсВат гаранцuu за спазване на
обяВенuте праВа u cBoбogu. СуВерен не е нароgът , а монар­
хът . ТоВа съзgаВа Възмо>kностu за нарушаването u.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА
БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Слеg прuемането на осноВнuя заkон работата на gепута­
тuте проgъл>kаВа kато ПърВо Beлuko нароgно събранuе. То
uзбuра за българсku kняз немсkuя благороgнuk Алесkанgъ р
Батенберг. Амбuцuознuят прuнц поема отгоВорностт а
за съgбата на Възстановена Българuя. Tou полага kлетВа
u Встъпва офuцuално на престола поg uмето Алеkсанgър 1.
Влаgетелят Възлага на Togop БурмоВ ga състаВu пърВот о
българсkо праВuтелстВо ф. Съзgаgенu са Bcuчku услоВu я
за нормален gър>kаВен >kuBoт €).
Вьзстановяването и изграЖgането на моgерната бь.л ­
гарсkа gьрЖавност с.леgват моgе.ла на формиране на
европейсkи национа.лни gьрЖави. Тьрновсkата kонсти­
туция става опора на бь.лгарите в стремежа им за
сьзgаване на общество и gьрЖава вьрху gемоkратич­
ни принципи. Тя осигурява равнопоставеност на всич­
kи граЖgани преg заkоните, изборност на органите за
управ.ление, граЖgансkи и по.литичесkи права и свобоgи
на .личността. Основният заkон има важно значение за
самостояте.лния напреgьk на м.лаgото kняЖество.
 ApxuGume го8оряm ...
Из Конституцията на Княжество Бьлгария, Тьрново,
1879 г., 16 април

„Чл. 4. Българсkоmо kняЖестВо е монархuя наслеgстВе­

на u kонстuтуцuонна, с нароgно преgстаВuтелстВо.
Чл. 5. Князът е Върховен преgстаВuтел u глава на
gърЖаВата. (...)
Дьр>kаВнumе сuмВолu cnopeg
Чл. 9. Заkоноgателната Власт прuнаgлеЖu на kняза u на ТьрноВсkаmа koнcmumyцuя
нароgното преgстаВuтелстВо. (...)
„Чл. 21 Българсkuu gърЖаВен герб е
Чл . 12. Изпълнuтелната Власт прuнаgлеЖu на Княза( ...)
златен kороноВан лев (лъВ) на тъм­
Чл. 13. Съgебната Власт (...) прuнаgлеЖu на съgебнuте ночерВено поле. Hag полето kняЖес­
места u лuца, kouтo gеuстВат от името на Княза. (...) kа kорона."
Чл. 57. Bcuчkuтe българсku поgан uцu са раВнu п реg заkо­
на . Разgеленuе на съслоВuя В Българuя не се gопуща. (...) „Чл.
23 Българсkото нароgно знаме
е трuцВетно u се състоu от бел,
Чл. 61 . Hukou В Българсkото kняЖестВо не може ga kупу­
зелен u черВен цВетоВе , постаВенu
Ва , нuто ga проgаВа челоВечесku същества. Bcяkou роб
хорuзонтално."
(...) сВобоgен става , щом стъп u на българсkа терuторuя.
Чл. 67. ПраВата на собствеността са непрu kосноВенu. (...) Kapmuчka с мелоguяmа на „Шумu
Чл . 73. Hukou не може ga бъgе наkазан без прuсъgа (...) Марuца" - нацuоналнuя хuмн на
gобuла заkонна сuла . (...) Бьлгарuя офuцuално go 1947 г .

Чл. 78. Първоначалното ученuе е безплат н о u заgълЖu­

• Потьрсете информация за изме­
телно за Всuте поgанuцu . (...)
ненията В gьр>kаВните символи на
Чл . 79. Печатът е сВобоgен. HukakBa цензура не се Бмгария спореg сАеgВащите kонсти­
gопуща. (...) туции. Коментирайте я сьс сьучени­
Чл. 82. Жuтелuте на Българсkото kняЖестВо uмат пра­ ците си.

во ga се събuрат мuрно u без оръЖuе , за ga обсъЖgат

BcяkakBu Въпросu. (...)" • Направете постер и поkа>kете kak
се променят те през гоgините.

• Систематизирайте информацията В тетраgkата

си В табАица сьс сАеgните графи: форма на упраВАение;
отношение мe>kgy трите ВАасти; гра>kgансkи права и · УJ<АЭЪ ..
сВобоgи на бмгарите.
Н'Ы Й , А ЛЕНСАНДРЪ 1„

• Направете изВоgи kakBи иgеи на еВропейсkата gемоk­ К1111ЭЬ НА 6DАГАРIЯ.

рация от Х/Х В. отkриВате В ТьрноВсkата kонституция. Ouaclo с. IJ'l'l1Wrt 110, Нl l • 161 on. • le'rllJZdm
11а 1turapCloтo aaecN0 1 IIOCn.IOllDW 1 DOOIU0111&118:
1) ~ .........,,r-ra е. о. BJPo• ... IURrJJ' а. в.а .

ПроGереmе/ПрuлоЖеmе науч.еноmо ,,,.......

(11
А"'• ец11 арарt8шо (ad lota"im) '" -
prpw:llitto „ ....Pmoto а !{poc:atll.attto i r.•,

-n
Jt А- Sulбdoм " . . . . . а. В'8ПТ11 .Цtu. 1 а Hc-

1. СраВнеmе Възстановяването на КняЖестВо Българuя ::r.~·~7::-.:un~~~°: ~

r.„ /1,. п, rp.a • ...._ а n_...m.:
със съзgаВането на gругuте самостоятелнu gърЖаВu t) ~-- r.„
.,...... """" „ llpt,IЩmQ „ к.а....,..u °'"""
8.0.BJPIO... D В.·

на Балkанuте. Посочете общите белезu. lll,\IAlnn . . ., . . _

2. Обяснете kakBa форма на упраВленuе се установява

В КняЖестВо Българuя спореg ТърноВсkата kонстuту­
цuя. Сравнете с парламентарната монархuя В Англuя. 0 Уkаз № 1 на kняз Алеkсанgьр 1

3. Дoka>keme, че за Времето cu ТърноВсkата kонстuту­ • Кога и по kakьB поВоg е сьзgаgен

цuя е cpeg наu-gемоkратuчнuте В ЕВропа. gоkументьт?

195
57. УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ В
ТЪРНОВО
Чрез уменuяmа за оВлаgяВане
лагане на спецuфuчнu mexнuku на
ucmopuчeckomo познанuе, koumo
uмame:
8 ga oпucBame ucmopuчecku
сьбumuя,
8 ga оценяВаmе ugeu u geucmBuя на
лuчносmu,
• ga пpaBume проучване по преgВа­
рumелно зagageнu заgачu
1 uзработВане на Органuчесku устав (kонстuтуцuя)
8 ga gaBame прuмерu за разлuчнu
Вьзглеgu за упраВленuеmо на
gьp>k:aBama,
Bue ще заgьлбочumе знанuяmа
ТьрноВсkаmа koнcmumyцuя.
Bawume заgачu са ga:
8 cьcmaBume усmен разkаз за Yчpe­
gumeлнomo сьбранuе В Търново
8 пpoBegeme guckycuя за xapakmepa
на ТьрноВсkаmа koнcmumyцuя
oпacнocmume, koumo kpue прuлагане­
mо u В реалнumе бьлгарсku услоВuя.
О Хералguчно uзобра>k:енuе, uзполз­
Вано прu omkpuBaнe на сьбранuеmо
196
u прu­ За ga uзпьлнumе пocmaBeнume заgачu, uзBьpweme
cлegнume geuнocmu, kamo uзбереmе eguн om gBama
Bapuaнma.
1. Като ekckypзoBog В Музея на ВъзраЖgането В
Търново, kouтo Bogu група ученuцu В залата на
Учреguтелното събранuе, Bue ще uзнесете преg
тях бесеgа.
О Започнеmе Вашата бесеgа с:
А. ПостаноВленuето на Берлuнсkuя gогоВор за
на КняЖестВо Българuя . МотuВuте на българuте
Учреguтелното събранuе ga засеgаВа В Търново .
Б. СВеgенuя за сграgата , kъgето се намuра зала­
та. ОбстаноВkата В нея по Време на Учреguтелно ­
cu за
то събранuе.
О Проgьл>k:еmе бесеgата cu с:
А. ОтkрuВането на Учреguтелното събранuе.
Депутатuте, kouтo участват В работата му.
ИзползВаuте uзразuте: избрани по праВо, от наро­
gа, назначени от императорсkия kомисар, изявени и
уВа>kаВани личности, преgстаВители на бьлгарите
u за
и на gругите етничесkи общности В Кня>kестВото.
Б. Възможността българuте самu ga uзработят
своята kонстuтуцuя за разлukа от останалuте
балkансku gърЖаВu. Разногласuята меЖgу gепу­
татuте по Въпроса за полuтuчесkuте права на
граЖgанuте. двата Възглеgа за осноВнuя заkон на
КняЖестВото.
В. Прuемането на българсkата kонстuтуцuя.
Ва>k:но! Помогнете cu, kато прочетете: Сuмеон
PageB „Строuтелuте на съВременна Българuя". Т. 1,
С., 1990, с. 48 - 53, 76 - 104.
11. Органuзuраuте guckycuя на тема: „Сuлата u
слабостта на ТърноВсkата kонстuтуцuя". Опреgе­
лете Вашата позuцuя .
Ва>k:но! Помогнете cu, kато прочетете : Aнgpeu
Пантев, ,,Голямото начало на малkото kняЖестВо".
В: Исторuя на Българuя, С., 1993 с. 416 - 417.
1.m~t§tif - - - - - - - - - - - - - - - -
nровежgанеmо на guckycuя

1. Всяkа guckycuя се поgготВя преgВарuтелно с помощта

на поgбранu uзточнuцu.

2. Тя се проВеЖgа прu опреgелен peg u услоВuя.

3. Избuрат се гоВорuтелu на групuте, kouтo Взuмат

gумата послеgоВателно.

4. ГоВорuтелят на пърВа група аргументuра тезата В

рамkuте на 3 мuнутu.

5. ГоВорuтелят на gругата група uма праВо на 3 мuнутu,

за ga uзлo>ku kонтратеза.

6. В рамkuте на 1 мuнута участнuцu от групuте после­

gоВателно поясняват uлu gопълВат аргументuте, заgа­
Ват уточняВащu Въпросu на gругата група.

7. Друг преgстаВuтел на групuте В рамkuте на още 1

мuнута gопълВа своята теза, отговаря на Въпросuте uлu 9 Панорамна снuмkа на Beлuko
uзлага ноВu kонтрааргументu. ТьрноВо om Bmopama nолоВuна на
XIX В.
8. Спестенuте мuнутu могат ga се uзполВат от Bceku
участнuk В групата.

О Cгpagama на koнaka, npoekmu-

9. Опреgеля се gоброВолец, kouтo cлegu за спазване на
paнa om Кольо Фuчеmо, kьgemo
Времето.
се npoBe>kga Yчpegumeлнomo
10. Дuсkусuята се pъkoBogu от учuтеля . Tou гарантuра сьбранuе.
ga се слеgВа проблемът u не goпycka отkлоненuя от него.
Cлegu за сВобоgна u раВнопраВна uзяВа на Bceku от учас­
тнuцuте. Обобщава резултатuте от guckycuятa u оце­
нява участнuцuте.
0 Залаmа, В koяmo засеgа6а Yчpe­
g Дenymamume 6 Yчpegumeлнomo сьбранuе gumeлнomo сьбранuе.

197
 58. ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ОТ ВТОРАТА
ПОЛОВИНА НАХIХ в. АО НАВЕЧЕРИЕТО
НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОИНА
-

По kakBo си приличат и по kakBo се СТАРИТЕ СЪПЕРНИЦИ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

различават Велиkите сили на гра­ ИФРАНЦИЯ
ницата меЖgу gВете столетия? За Велukобрuтанuя това е Времето на наu-голямото u
могъщество. В ЕВропа тя Вече е първата полuтuчесkа
u Военна сuла. Затова неuната полuтukа е uзцяло насо­
чена kъм разшuряВане на kолонuалната u uмперuя, kоято
се простuра Върху Bcuчku kонтuнентu. Начело на gър>kа­
Вата е kралuца Bukтopuя . Разшuренu са uзбuрателнuте
праВа u за работнuцuте u селянuте. С peguцa соцuал­
нu реформu , kато ВъВе>kgане на пенсuu на работнuцuте ,
Ba>kнu gamu
обезщетенuя прu нещастен случаu u осемчасов работен
1871 г. - Пapu>kkaтa kомуна gен , Велukобрuтанuя става прuмер за ЕВропа . Появява
се партuята на лейбьристите. ЕguнстВенuят u те>kъk
1894-1906 г. - gелото „Драuфус" проблем е борбата на uрланgцuте за аВтономuя.

1861 г. - манuфест за отмяна на kре­ францuя слеg загубата cu ВъВ Воuната срещу Прусuя ста­
постното право В Русuя ва републukа. Тя понася тe>kku ygapu. Загубата на терu­
торuя u репарацuuте усuлВат ukoнoмuчeckuтe u соцuал­
1881 г. - атентат срещу uмператор
нuте u проблемu . Властта В Пapu>k за kpaтko се поема
Алеkсанgър 11
от Комуна 8 . С реформu kато намаляване на работнuя
1905 г. - първа бур>kоазна реВолlоцuя gен u ВъВе>kgане на безплатно сВетсkо образоВанuе тя
се опuтВа ga поgобрu поло>kенuето, но uзолuрането u от
В Русuя
проВuнцuята Bogu go неuното пора>kенuе. В послеgВалuя
пepuog на полuтuчесkа нестабuлност особена uзВест­
ност goбuBa gелото „Драuфус" 0 . Пdgобно на Велukобрu­
танuя францuя също пpoBe>kga аkтuВна kолонuална полu­
тukа В Далечнuя uзтоk u Aфpuka.

РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ - КОНКУРЕНТИ

, 11
ЗА БАЛКАНИТЕ
Слеg Крuмсkата Воuна Русuя губu Възмо>kностuте cu
!'
за Влuянuе на Балkанuте u се насочва kъм Среgна Азuя
Речнuk u Далечнuя uзтоk. Там тя съзgаВа своята kолонuална
1
uмперuя f). Вътре В страната започват големu рефор­
1: Аейбьристи - членове на партuя В
мu, cpeg keuтo наu-значuмо е осВобо>kgаВането на селя­
Англuя, защuтаВаща uнтересuте на
нuте от kрепостна заВuсuмост. Бавното uм проВе>kgане
работнuцuте
Bogu go неgоВолстВо особено cpeg uнтелuгенцuята. Съз­
Паршkkа kомуна - pagukaлнo реВолlо­ gаВат се таuнu реВолlоцuоннu общества. Атентатът,
цuонно упраВленuе на Пapu>k от 18 прu kouтo е убuт uмператор Алеkсанgър 11, goBe>kga go
март go 28 маu 1871 г. (72 gнu) поg kонтрареформu, uзразяВащu се В засuлВане на kонтро­

geBuзa „Хляб uлu kуршум!" ла наg обществото. През 1905 г. uзбухВа бур>kоазна

198
ApxuBume 20Воряm ...
Лuчносmu В ucmopuяma

Колонuалнumе npume>kaнuя на Beлukume cuлu 8

EBpona (8 1000 k8. kм)

ДьрЖаВа Площ 1876 г. Площ 1890 г.

Велukобрuтанuя 22 476 32 713
францuя 975 10 985
Русuя 17 011 17 287
Германuя - 2 597
Иmалuя - 759

• Чии kо1юниа11ни притежания нарастват по п11ощ?

• Коя от Ве11иkите си11и 11ипсва в таб11ицата? Защо?

Кралuца Bukmopuя (1837 -1901)
Дekpem на Пapu>kkama kомуна, 12 anpuл 1871 2.
Кралuца на Велukобрuтанuя u Ирлан­
,,ПарuЖkата kомуна, kато прuема, че uмператорсkата guя, uмператрuца на Инguя. Неuно­
kолона на Ванgомсkuя площаg се яВяВа паметнuk на то упраВленuе проgълЖаВа 64 2ogu-
ВарВарстВото , сuмВол на груба сuла (...), утВърЖgаВащ нu u gaBa uмето на цяла еgна епоха
мuлuтарuзма, отрuцанuе на меЖgунароgното праВо, - Bukтopuaнckaтa.
постоянно осkърбленuе за побеgенuте от страна на
побеguтелuте, (...) нарушенuе на eguн от трuте Beлu­
ku прuнцuпа на френсkата републukа - Братството,
постановява : Член пърВu u еguнстВен - Колоната на
Ванgомсkuя площаg ga бъgе разрушена."

• Защо в циви11изована Франция се разрушава таkъв

паметниk? Каkви мотиви се изтъkват за този аkт?

• Кои са gругите gва ве11иkи принципа на френсkата

репуб11иkа?

Из реч на император Алеkсанgьр 11 npeg ДьрЖаВния

сьВет, 28 януари 1861 г.

„Въпросът за осВобоЖgенuето на селянuте, (...) по Важ­

Император Алеkсанgьр 11
ност смятам за Жuзнен за Русuя Въпрос, от kouтo ще
(1855 - 1881)
зaBucu разВuтuето на неuнuте cuлu u могъщество.
Император на Русuя, цар на Полша u
(...) Bcuчko, kоето е могло ga се напраВu за осuгуряВане
Beлuk kняз на Фuнланguя. Известен
на uзгоguте на помешчuцuте, е направено, (...) но моля
с лuбералнuте cu реформu. Зapagu
само ga не се забравя, че В основата на Bcuчko трябва
отмяната на kрепостното праВо е
ga леЖu поgобренuето на бuта на селянuте„." · наречен от руснацuте „Цар ОсВобо­
guтел". В Българuя това прозВuще
• Каkва оценkа gава императорът на преg110Жения от
се сВързВа с побеgата му В Русkо­
него проеkт за реформа?
турсkата Воuна от 1877 - 1878 г.
• Интересът на kоя прос11ойkа от обществото Срещу него са uзВършенu осем
обс11уЖва той и защо? Забе11язвате 11и нещо особено? атентата.

199
 реВолlоцuя, чuuто резултат е uзбuрането на ДърЖаВна
gума с фунkцuuте на парламент.

Серuознu променu настъпват u В АВстро-Унгарuя. Съз­

О Cгpagama на Унгарсkuя парла­
мент В Буgапеща, 1885 -1904
gаВането u слеg Воuната с Прусuя kато gуалuстuчна
монархuя, В kоято АВстрuя u Унгарuя са uзраВненu по
праВа, не разрешава същестВуВащuя нацuонален Въпрос.
Останалuте нацuu, kато хърВатu u чехu, uckaт същuте
праВа kато унгарцuте О. Сuтуацuята се усложнява слеg
Берлuнсkuя kонгрес с премuнаВането на Босна u Херце­
гоВuна поg aBcтpuucka Власт . ABcтpuuckaтa еkспанзuя
проgълЖаВа ga е насочена kъм Балkанuте , но Влuянuето
г. u на Beлuka сuла намалява.

НОВИТЕ ВЕЛИКИ СИЛИ - ГЕРМАНИЯ

ИИТАЛИЯ
Съзgаgена kато феgерална gърЖаВа оkоло Прусuя, Герман ­
сkата uмперuя се отлuчаВа със сложна струkтура . Наче ­
ло на gърЖаВата стоu uмператор , kouтo е u пpycku kрал .
По сuлата на новата германсkа kонстuтуцu я прусkuят
мuнuстър-преgсеgател аВтоматuчно става u kанцлер на
Германuя . Започва ga се гоВорu за „ прусалuзацuя " на обе ­
guнената gърЖаВа . Домuнuраща фuгура В упраВленuето
go kрая на XIX В. е Ото фон Бuсмарk. това е Време на голе ­
мu реформu , целящu съзgаВането на общо заkоноgател­
стВо , ukoнoмuka , Валута. За разлukа от gругuте Beлuku
cuлu за kанцлера по-ВаЖно от kолонuалнuте заВоеВанuя
е утВърЖgаВането на Германuя на kонтuнента . Затова
go kрая на XIX В . новата uмперuя съзgаВа само няkолkо
koлoнuu В Aфpuka.

Слеg френсkо-прусkата Воuна Италuя заВършВа обеgu ­

б Бpumaнcka kapukamypa „Pycka-
ma заплаха" om 1877 г.
• Kak е изобразена Русия? Hakьge се
насочва русkата еkспанзия спореg
: 1
англичаните?
1 за мъжете
1
ненuето cu kато нацuонална gърЖаВа. Кралството пре­
ЖuВяВа серuознu ukoнoмuчecku труgностu зapagu uзос­
таналостта на lоЖнuте проВuнцuu. Шuрещата се там
беgност прuнуЖgаВа много uталuанцu ga емuгрuрат В
Aмepuka. ВъВеgената полuтukа на протеkцuонuзъм поg­
помага отчастu стопанството. ПроВеgенu са реформ u
В gемоkратuчен gyx kато Всеобщо uзбuрателно праВо
u прuзнаВане на профсъlозuте. Makap gоста
заkъсняла, Италuя също се ВkлlочВа В kолонuалната еkс­
панзuя В Aфpuka.
В kрая на Х/Х В. kато Велиkи сили В ЕВропа се утВьрЖ­
gаВат HJfkoлko gьрЖаВи. това са Велиkобритания, Фран­
ция, Русия, АВстро-Унгария и ноВообразуВаните gьрЖаВи
Германия и Ита;шя. Те се развиват по сВой специфичен
пьт, но имат еgна обща черта. Всичkи се стремят ga
заВлаgеят нови територии и ga разширят Влиянието
си. НаВсяkьgе се проВеЖgат реформи В по-gемоkрати­
чен gyx.

200
 8 Разрушенаmа Ванgомсkа kолона,
18 маu 1871 г.

Ванgомсkата kо11она е изgигнаiпа по

запоВеg на император Напо11еон 1
Бонапарт В чест на побеgите му.
Отkрита е на 15 август 1810 г. Напо­
gобяВа ТраяноВата kо11она и е с Висо­
чина 44,3 м. По проте>kението й са
разпо11о>kени 76 баре11ефа с изобра>kе­
ния от битkата при Аустер11иц.

8 Защо спореg Вас е разрушена

kо11оната?

• KakBo още се Bи>kga на п11ощаgа?

За kakBи промени говори тоВа?

Делоmо „Драuфус"

Наkазателен процес ВъВ францuя срещу еguнстВенuя

еВреuн офuцер В Генералнuя щаб kапuтан Алфреg Драu­
фус. ОбВuнен е В шпuона>k В полза на Германuя u е осъgен
на go>kuBomнa kаторга. СемеuстВото му настоява за
преразгле>kgане на gелото. Oтkpuтu са gоkазателстВа,
че сВеgенuята са пpegageнu от gруг, но Вuсшето kоманg­
Ване се опuтВа ga гu пpukpue. Слеg kато uнформацuята
uзтuча В пресата, gругuят офuцер е uзпраВен преg съg,
но е опраВgан u бяга от страната. Сkанgалът се раз­
раства слеg отkрuтата защuта на Драuфус от uзВест­
нuя пuсател Емuл Зала, kouтo също е осъgен u напусkа
францuя. През 1899 г. започва нов процес. Въпреku яВнuте
gоkазателстВа Драuфус не е опраВgан, а само се нама­
лява прuсъgата му. Все паk тоu uзлuза на сВобоgа, слеg
kато е помuлВан от мuнuстър-преgсеgателя. Оkончател­
ната му реабuлuтацuя става egBa през 1906 г.

ПроВереmе/ПрuлоЖ:еmе наученоmо
0 Kapukamypa на kanumaн Драuфус
1. Onuweme kakBu соцuалнu реформu проВе>kgат оmgел­ 8 xoga на geлomo
нuте gъp>kaBu. От kakBo заВuсят разлukuте мe>kgy тях?
8 Kak е преgстаВен kапитан Драйфус
2. Обяснеmе по kakBo се разлuчаВа kолонuалната полu­
на kариkатурата? Защо?
тukа на Германuя от останалuте Beлuku cuлu. Защо?

3. Проучеmе В uнтернет постu>kенuята на Bukтopuaн­ • КаkъВ спореg Вас е аВторьт й -

ckaтa епоха u напраВете презентацuя за нея. защитниk U/\и 06Вините11 на kапитана?

201
 КОЛОНИАЛИЗМЪТ НАХIХ В.
През 70-те гoguнu на XIX В. започва нов пepuog от еВро­
пеuсkата kолонuална полuтukа. Целта на Beлukuтe cuлu
Вече не е само uзВлuчането на pecypcu от kолонuuте.
Kak gейстВията на Велиkите сили ПрuтеЖаВането uм е Въпрос на Влuянuе, богатство u
goBeЖgam света go Война? чест. Англuuсkuят полuтuk БенgЖамuн Дuзраелu kpaтko
формулuра тоВа: „ Коuто ucka ga е сВетоВна сuла , трябва
ga прuтеЖаВа зapagu сВоя нацuонален престuЖ Възмож­
но повече koлoнuu". Започва наgпреВара за заВлаgяВането
на „сВобоgнuте тepuтopuu " на Aфpukaнckuя kонтuнент .
Hau-akтuBнu са Велukобрuтанuя u францuя. Да разшuрят
Ba>kнu gamu сВоuте Влаgенuя там , се опuтВат u ноВuте нацuонал­
нu gърЖаВu Германuя u Италuя . Борбата за госпоgстВо
1876 г. - kралuца Bukтopuя става В ЕВропа се пренася uзВън нея. Beлukuтe cuлu спорят за
uмператрuца на Инguя. kонтрол gopu наg незаселенu тepuтopuu. СВетът наВлu ­
за В епохата на uмперuалuзма .
1882 г. - съзgаВане на Централнuте
cuлu През 1884 г . В Берлuн се проВеЖgа kонференцuя за kоло ­
нuалната поgялба на Aфpuka. францuя получава АлЖuр,
1884 г. - kонференцuя В Берлuн за
Magaгackap , Сенегал u голяма част от Сахара. Велukоб­
nоgялба на Aфpuka
рuтанuя поставя поg cBou kонтрол южна Aфpuka, Кенuя ,
Нuгерuя u Егuпет. Италuя aнekcupa тepuтopuu В Източ­
1893 -1907 г. - uзграЖgане на
на Aфpuka. Германuя преgяВяВа претенцuu за uзточнuте
Антантата
u запаgнuте брегове u съзgаВа там Германсkа Източна
Aфpuka u Германсkа Югозапаgна Aфpuka О.

Велukобрuтанuя отgаВна прuтеЖаВа богатата Инguя, а

от 1876 г. kралuца Bukтopuя офuцuално става неона uмпе­
ратрuца. В съсеgстВо французuте завземат Инgоkuтао ,
а холанgцuте kонтролuрат ВаЖнuя Maлaucku архuпелаг.
Англuчанuте uмат лuберално отношенuе kъм наu-напреg­
IJ ,_ _ _ „•м.w.~:.о.••----------- налuте cu koлoнuu u uм gаВат самоупраВленuе, kато гu пре­
uмnерuалuзьм - съзgаВане u поg- Връщат В gоминиони. До началото на ХХ В. goмuнuoнu ста­
' gърЖане на нераВностоuнu полu- ват Канаgа, АВстралuя, НоВа Зеланguя u ЮЖна Aфpuka 8.
тuчесku, ukoнoмuчecku u kултурнu
отношенuя меЖgу метрополuя u СЪЮЗИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

koлoнuu, осноВанu на преВъзхоgстВо Отношенuята меЖgу Beлukuтe cuлu са резултат на

u поgчuненuе
сложна guпломацuя. Доkато Бuсмарk упраВляВа Германuя,
тоu успява ga прuВлече на сВоя страна АВстро-Унгарuя
gоминион - брuтансkа kолонuя, kоя­ u Русuя. Taka nрез 1873 г. ВъзнukВа Съlозът на трuма­
то се самоупраВляВа, но прuзнаВа та uмператорu, kouтo позволява на Германuя ga се гот­
брuтансkuя монарх за cBou Вu за нова Воuна с францuя. Слеg 1882 г. постепенно се

202
 ....

НОВА ;
ЗЕЛАНДИЯ
о. Кергелен
(бр~
0

••ФОЛКЛЕНДСКИ О-ВИ (фр.)

(брит.) ~

О CBemьm оkоло 1900 г .

б Beлukume cuлu В EBpona

.- •
Лuчносmu В ucmopuяma

Император Франц-Йозеф
(1848 - 1916)

Наu-gълго упраВляВалuяm aBcmpuucku

Влаgеmел. Възцарява се на 18 гoguнu.
През негоВоmо упраВленuе ABcmpuя се
преВръща В АВсmро-Унгарuя, сблu>kаВа
се с Германuя u Влuза В ПърВаmа сВе­
mоВна Воuна. Лuчнuяm >kuBom на uмпе­
раmора е пълен с mpaгeguu. Прu разлuч­
нu обсmояmелсmВа загuВаm съпругата
му Елuзабеm (Cucu), сuнъm му Руgолф
u племеннukъm му франц-Ферguнанg.
YбuucmBomo на послеgнuя cmaBa поВоg
за ПърВаmа сВеmоВна Воuна.
•·m~1щ11е
оформя нов съlоз - ТроОнuят съlоз , kouтo ВkлlочВа Герма­
-------- нuя, Италuя u АВстро-Унгарuя. Тезu странu се страхуват
Англо-бурсkumе Bouнu от Възхоgа на Русuя слеg отмяната на kрепостното пра­
во u от реорганuзuрането на френсkата армuя f}.
В kрая на XIX В. Велukобрuтанuя
Bogu gBe те:Жku Воонu В Ю:Жна Останалuте трu Beлuku cuлu се съlозяВат по-баВно. През
Aфpuka. Неuн протuВнuk са бурuте 1893 г. францuя u Русuя поgпuсВат gогоВор u Военна kон­
- наслеgнuцu на холанgсkuте засел­ Венцuя , с kouтo uckaт ga се защитят от евентуално
нuцu. Бурuте са gобре Въоръ:Женu u германсkо напаgенuе 0 . Те се стремят ga прuВлеkат u
органuзuранu В сВоuте gBe репуб­ Велukобрuтанuя на сВоя страна, но тя uма серuознu про­
лuku - ТрансВаал u Оранuя. ПърВu­ тuВоречuя с тях за kолонuuте. EgBa слеg големu kомпро­
ят опuт на брuтанцuте ga гu поkо­ мuсu от Bcuчku странu неgоВерuето е преоgоляно. През
рят (1880 - 1881), заВършВа с неус­ 1904 г. Велukобрuтанuя сkлlочВа с францuя „Сърgечно съг­
пех. Когато В земuте на бурuте са лашенuе", а през 1907 г . - u gогоВор с Русuя. Taka се съзgа­
oтkpuтu големu нахоguща на злато Ва gругата голяма kоалuцuя - Антантата (Съглашенuе ­
u guамантu, англuuсkото Внuманuе то) 0 . Странuте участнuчku В нея се обеguняВат оkоло
отново е прuВлечено. През Втора­ страха cu от uзguгащата се Германuя .
та Воона (1899 - 1902) бурсkuте
gър:ЖаВu са поkоренu u Вkлlоченu В ПЪТЯТ КЪМ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
състава на брuтансkuте koлoнuu. В началото на ХХ В . напре:Женuето В ме:Жgунароgнuте
отношенuя Buguмo нараства. Всяkа от Beлukuтe cuлu
се стремu ga пpugoбue маkсuмално Влuянuе u по-gобрu
О Бурu В okon по Време на om стратегuчесku позuцuu. Централнuте cuлu се чуВстВат
Bmopama англо-бурсkа Воuна Все по-uзолuранu. Те uckaт ga разkъсат обръча на Антан­
тата , но се страхуват от Възмо>kна Воона. Германuя u
францuя трu пътu се оkазВат на ръба на Военен kон­
флukт зapagu Mapoko, но Въпреku наgмощuето cu Герма­
нuя отстъпва. Когато Велukобрuтанuя започва ga строu
големu бронuранu kopaбu 0 . Германuя Веgнага се опuтВа
ga я послеgВа. двете gър:ЖаВu се Впусkат В наgпреВара,
kоято uм струВа огромнu сумu. Ckopo Германuя разбuра ,
че труgно ще uзпреВарu морсkа сuла kато Велukобрuта­
нuя. Затова насочва усuлuя kъм поggър:Жане на нао-голя­
мата u моgерна сухопътна армuя В ЕВропа.

Босненсkата kpuзa от 1908 г. слага kpaO на баланса мe>k­

gy Русuя u АВстро-Унгарuя на Балkанuте u обВързВа оkон­
чателно gВете gър:ЖаВu със съlознuцuте uм от Антанта­
та u Троонuя съlоз. Към 191 О г . gВата Военнополuтuчесku
съlоза В ЕВропа са напълно оформенu u сплотенu. Сблъ ­
съkът ме:Жgу тях uзгле:Жgа неuзбе:Жен. ИзчаkВа се само
поgхоgящ момент. Bcuчku uckaт Воuната ga започне .

Краят на Х/Х В. е белязан от нов периоg В еВропейсkа­

та kолонuална политиkа. Велиkите сили спорят за Афри­

0 „Дреgноуm" - nьpBume бронuранu kансkия kонтинент. Велиkобрцтания преВрьща няkои от

kopaбu kолониите си В gоминиони. Оформя се Тройният сь/оз, kой­

то Вkл/очВа Германия, Италия и АВстро-Унгария, В нача­
• Името на тези kораби означава лото на ХХ В. се сьзgаВа и Антантата (Сьглашението),
„ужасяващи". Кое спореg Вас ги прави обеgиняВаща Франция, Велиkобритания и Русия. Напре>kе­
таkиВа? нието меЖgу gВата сь/оза постепенно нараства.

204
 ApxuBume гоВорят ...

Из реч на френсkия министьр-преgсеgател Жул

фери, 1884 г.

„( ...) Bucwuтe pacu uмат праВа, защото uмат u заgъл­

Женuя. Те трябва ga цuВuлuзоВат останалuте pacu
(„.) През uзмuналuте BekoBe тезu заgъл>kенuя са бuлu
поgценяВанu. Когато uспанцuте напрuмер са ВъВелu
робството, те не са uзпълнuлu gълга cu kато Bucwa
раса. В наше Време обаче eBpoпeuckuтe нацuu прuте­
ЖаВат gостатъчно щеgрост, Велuчuе u честност, за 0 Мостьm „Алеkсанgьр 111" В
Пapu>k
ga uзпълнят сВоя Върховен цuBuлuзaтopcku gълг."
Построен е В чест на френсkо-русkия
8 KakBo обяснение на еВропейсkия kолониализьм gaBa сь/оз. Лично цар Ниkолай 11 иgВа ВьВ
френсkият министьр-преgсеgател? френсkата столица, за ga положи
пьрВия kамьk. Днес мостът се счита
за най-kрасиВ от Всичkи мостове наg
Из npoekm за Военна kонВенция меЖgу Франция и
р. Сена.
Русия, 1892 г.

„Ako францuя бъgе напаgната от Германuя uлu Италuя,

Русuя ще употребu Bcuчku Boucku, с kouтo разполага,
за напаgенuе срещу Германuя. Ako Русuя бъgе напаg­
ната от Германuя uлu АВстрuя, францuя ще употребu
Bcuчku Boucku, с kouтo разполага, за напаgенuе срещу
Германuя.

В случао на мобuлuзацuя на Bouckuтe на Троuнuя съlоз

само на еgна от тях, францuя u Русuя незабавно ...
ще мобuлuзuрат Bcuчku cBou cuлu u ще гu пpugBu>kaт
go гранuцuте с Германuя. Армuuте, kouтo трябва
ga бъgат употребенu срещу Германuя от страна на
францuя, трябва ga бъgат 1 300 000 gywu, а от стра­
на на Русuя - от 700 000 go 800 000 gywu."

8 Коя gьрЖаВа от Тройния сь/оз спореg Франция и Русия

е техният най-опасен Враг?

ПроВерете/Прuло>kете наученото

1. Обяснете по kakBo се разлuчаВат осноВнuте позuцuu 0 Посрещането на френсkа

на Beлukuтe cuлu през Втората полоВuна на XIX В. Кое е Военна eckagpa om англuuсkuя kрал
новото В отноwенuята uм през ХХ В.? Egyapg Vll, заглавна странuца на
2. В еgна сВоя реч преg Раuхстага през 1899 г. Бuсмарk cn. „Льо Птu Журнал"
заявява, че Германuя се нy>kgae от „място поg слънце­
• Кое е необичайното на това
то". Kak тълkуВате - тоВа uзkазВане?
събитие?
3. Потърсете uнформацuя за Босненсkата kpuзa от
1908 г. Поgгот В ете kpaтko uзло>kенuе u го преgстаВе­ • СьзgаВането на kой съ/оз
те преg kласа . ил/острира това изображение?
 ОПИСАНИЕ И СРАВНЕНИЕ НА
60.
ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ ЧРЕЗ ОСНОВНИ
понятия

Целта на тозu ypok е ga се научuте ga КАК СЕ ОБЯСНЯВА ИСТОРИЧЕСКО ПОНЯТИЕ?

uзползВаmе осноВнu ucтopuчecku по­
нятuя прu опuсанuе u сраВненuе на uc- 1. Потърсете gумата , kоято нао -ясно поkазВа kakBo
тopuчecku сьбuтuя. Me>kgyнapogнuтe означава то. (Например: реВолlоцията е събитие.)
отноwенuя са сло>kен процес, kouтo
ВkлlочВа gunлoмamuчecku u Военнu 2. Обяснете го , gokaтo стане изчерпателно и точ ­
geucmBuя. Успешната uлu неуспеш­ но. (Например: РеВолlоцията е събитие, kоето про ­
ната Вьнwна полuтukа преgопреgеля меня kоренно pega В еgно общество илu gър:ЖаВа .)
сьgбата на еgна gьp>kaBa. СьщестВу­
Ват разлuчнu понятuя за опuсВане на 3. ДаОте прuмер. (СъщестВуВат полuтuчесku реВолlо­
процесuте В ме>kgунароgнuте отно­ ци , kато френсkата от 1789 - 1799 г., илu соцuално­
wенuя. Тяхното познаване u праВuлно ukономuчесku , kато неолитната u uнgустрuалната.)
uзползВане е еgна от заgачuте на
uсторuцuте. Изпьлненuеmо на пocmaBeнume заgачu ще разВu е
Bawume уменuя ga:

• разбира111е значението на разлuчнu историчесku

понятия ;

• разпознавате понятия по заgаgени белези ;

• опuсВате и сраВняВате uсторичесkи събития с

помощта на основни понятия.
полuтukа u нukоя от тях няма наgмо­
щuе. Хараkтерен е за Beлukuтe cuлu ОпuсВането u сраВняВането на ucтopuчecku сьбu­
през XIX В. тuя чрез осноВнu понятuя ще упра>kнuте, kато

бл.естяща изолация - полuтukа на pewuтe послеgоВателно слеgнuте заgачu:

Велukобрuтанuя В kрая на XIX В. за

О Проучете понятuята В речнukа. Преценете за koO от
необВързВане с останалите eBpoпeuc­
историчесkите изВори се отнасят .
ku gър:ЖаВu

uмперuалuзьм - съзgаВане u поggър­ Доk . 1

:Жане на .нераВностоонu полuтuчесku,
1. Из реч на лорg Дерби, 1886 г.
ukoнoмuчecku u kултурнu отношения
ме:Жgу метрополия u koлoнuu, осноВанu ,Дълг на нашата страна, kouтo произтича от географ­
на преВъзхоgстВо u поgчuненuе сkата u позиция , е ga поggърЖа goбpu отношения със
съсеgните нации, но не и ga се ангаЖuра със съlоз с няkоя
нацuоналuзьм - полuтичесkа
от тях; и наu-Вече ga не се намесва нену:Жно В нечuи
иgеология, свързана със
Вътрешни gела."
самоопреgелянето на

принаgле:Жността на група хора Доk. 2 .

kъм gageнa нация; gВиЖение за
2. Из реч на Сесил Poygc
утВърЖgаВане праВата на нацията
и политиkа, поставяща я В
,,Аз тВърgя, че ние сме наu-Висшата нацuя В света и че
приВилегироВано положение спрямо
страните, kоято упраВляВаме, са по-gобри за ЖиВот
останалите нации
на хората. Ako има Бог, ВярВам, че тоо ще оgобри ga
рестаВрацuя - Възстановяване на бояgисаме В британсkо червено kолkото се може повече
опреgелен политичесkи peg от Африkа."

206
Доk. З

3. Из спомените на Ото фон Бисмарk

,,През 1875 г. нашата noбega В еgна Воuна с францuя беше

Вероятна. Но останалите Beлuku cuлu нямаше ga останат
неутрални. Ето защо no това Време оnасността от
намеса на EBpona ме безnоkоеше неnреkъснато."

О Запознаumе се със значението на nонятuята В

речнukа u отговорете на Въnросuте.

А. В kou от gВата теkста става gума за nромяна на

статуkВото u В kou - за неговото заnазВане? L'tl""n .........

О EBponeuckomo раВноВесuе,
Анг;шя и Франция gоминираха ме>kgунароgните
френсkа kapukamypa
отношения през първата половина на XIX в., но
обеgинението на Германия през 1870 - 1871 г.
съзgаgе нова ситуация, kъм kоято те трябваше ga
се приспособят.

В началото изгле>kgаше, че револ/оциите от

1848 г. ще пометат съществуващия еВропейсkи
peg. /шпсата на увереност у техните воgачи не
позволи ga бъgат завършени. Армиите на kралете
възстановиха pega и повечето приgобивkи бяха
отменени.

Б. В kou теkст се гоВорu за geucтBuя , npeguзBukaнu

от нацuоналuстuчесku nogбygu?

В Англuя заnочна gBu>ke- На 1 маu 1848 г. ВъВ франkфурт

нueтo на чартuстuте . започна работа nърВuят сВо­
Muлuoнu работнuцu пog­ боgно uзбран от Bcuчku гер ­
nucaxa Хартата , с kоято манци парламент. По тозu на­
uckaxa uзбuрателнu праВа . чuн разпоkъсанuят В разлuчнu
Депутатите обаче я пре­ gъp>kaBu нароg поkаза своето
небрегнаха - те още не еguнстВо. ТоВа беше наu-съ­
бяха готоВu ga nозВолят на щестВенuят резултат от ре­ fj Сесuл Poygc преgлага посmро­
Bcuчku мъ>kе ga гласуват . Волlоцuuте В Германuя .
яВанеmо на mpaнcaфpukaнcka >kеле­
зопьmна лuнuя.

В. В kou теkст се onucBa nроцес на рестаВрацuя?

Слеg kрая на Наполеоновата империя ВьВ Франция се

върна братът на по-рано еkзеkутирания kрал Луи XV/11.
С него се Вьрнаха и прогонените аристоkрати. Алчни
и с нищо непроменили се, те спечелиха омразата на

френсkия нароg.

Ва>kна точkа от франkфуртсkия gогоВор бе

Връщането на Елзас и Лотарингия на Германия. Тези
провинции бяха германсkи по езиk, но френсkи по gyx,
затова населението им не прие с раgост настъпилите
промени.
 61. ОБЩЕСТВЕНИ ДВИЖЕНИЯ И
ПОЛИТИЧЕСКИ УЧЕНИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА ~XI в.
Защо В ЕВропа през XIX 8. се сьзgа- ЛИБЕРАЛИЗЪМ И КОНСЕРВАТИЗЪМ
Полuтuчесkо ученuе нарuчаме Всяkа сuстема от ugeu за
упраВленuето на gър:>kаВата . През XIX В. тakuBa Възглеgu
се разВuВат от peguцa мuслuтелu u полuтuцu. Заg Всяkо
ученuе стоu опреgелена обществена група. Лuбералuз­
мьm е бур:>kоазно ученuе, kонсерВаmuзмьm се uзпоВяg­
Ва от арuстоkрацuята , а соцuалuзмьm - от по-беgнuте
1689 г. - Д:>kон Лоk публukуВа kнuгата общестВенu пpocлouku.
„два траkтата за упраВленuето" -
начало на лuбералното ученuе. Наu-Ва:>kната ценност за лuбералuте е сВобоgата. Лuбе­
ралнuте Bu:>kgaнuя се опu рат на Англuuсkото u френсkото
1790 г. - „Размuслu за френсkата реВо­ просВещенuе , но същuнсkuят uм съзgател е френсkат а
лlоцuя" от Еgмънg Бърk - начало на kон­ реВолlоцuя 0 . За лuбералuте сВобоgнuя т чоВеk със своята
серВатuзма Воля е gВuгател на обществото. Неговото праВо ga гоВо ­
рu, ga участва В полuтukата u ga Въстава протuВ gеспо ­
1839 г. - чартuстuте преgстаВят В тuчнu упраВленuя , трябва ga бъgе гарантuрано . Лuбералu ­
парламента Харта със сВоuте uckaнuя.
те смятат, че наu-голяма Власт трябва ga uма нароgното
събранuе, преg kоето праВuтелстВото ga е отговорно , а
1840 г. - „Собствеността е kpa:>kбa"
монарсuте ga са огранuченu от заkонu u kонстuтуцuu .
от Пuер Пруgон - начало на анархuзма

КонсерВатuзмът е съзgаgен от брuтансkuя пuсател u

1848 г. - „Комунuстuчесku манuфест"
полuтuk Еgмънg Бърk kато отгоВор на kраuностuте на
от Карл Mapkc
френсkата реВолlоцuя. Tou kpuтukyBa kakтo стремежа
kъм соцuално раВенстВо, таkа u gемоkрацuята. Поg него ­
во Влuянuе kонсерВаторuте uзguгат kато сВоя главна
Речнuk
ценност траguцuята u постепеннuте промен u . Резkuте
лuбералuзьм - полuтuчесkо ученuе, реВолlоцuоннu преобразоВанuя смятат за опаснu. Дър­
за kоето наu-Ва:>kна ценност е лuчна­ жат също на съхраняването на морала , основан на хрuс ­
та сВобоgа тuянсkuте ценностu u семеuстВото. Те се съмняват, че
нароgнuте масu са gостатъчно образоВанu, за ga участ ­
kонсерВаmuзьм - полuтuчесkо уче­
ват В упраВленuето. Преgпочuтат Влаgетелuте ga запа­
нuе, защuтаВащо постепеннuте
зят главната роля ВъВ Вземането на решенuята.
променu, морала u тpaguцuuтe
' '1
1
СОЦИАЛИЗЪМ И АНАРХИЗЪМ
соцuалuзьм - полuтuчесkо ученuе,
Соцuалuзмът ВъзнukВа kато ученuе протuВ kапuталuс­
спореg kоето kласuте трябва ga тuчесkата сВобоgна ukoнoмuka. Соцuалuстuте препо ­
са раВнu не само по права, но u по ръчват не kонkуренцuя , а сътруgнuчестВо мe:>kgy фuр ­
богатство
мuте. За постuгането на това те uckaт gър:>kаВата
ga kонтролuра стопансkото разВuтuе. Настояват за
анархuзьм - полuтuчесkо ученuе,
раВнu Възмо:>kностu мe:>kgy общестВенuте групu u уто­
чuято цел е пълното преразпреgеле­
пuчнu (неuзпълнuмu) отношенuя мe:>kgy хората , uзразенu
нuе на богатствата
В мuсълта на Луu Блан „от Bceku спореg Възмо:>kностu­
стачkа - отkаз на работнuцuте ga те, на Bceku спореg нy:>kguтe". СВоя ugeaл за gър:>kаВно
работят, gokaтo не бъgат uзпълне­ упраВленuе соцuалuстuте нарuчат „благоgенстВаща
нu uсkанuята uм gъp:>kaBa". В нея праВuтелстВото трябва ga се пoгpu:>ku

208
ApxuBume гоВоряm ...

Из „ДВв трвkтвтв зв упрвВлението", ДЖон l\ok,

1689 г.

„Поне>kе Bcuчku хора са по пpupoga сВобоgнu, раВнu u

незаВuсuмu, нukou не мо>kе ga бъgе поgчuнен на полu­
muчесkата Власт на gруг чоВеk, без ga е gал съгласu­
ето cu за това. ЕguнстВенuят начuн, по kouтo чоВеk
мо>kе сам ga се лuшu от естествената cu сВобоgа
u ga прuеме огранuченuята на граЖgансkото общес­
тво, е постuгането на споразуменuе с gpyгu хора,
за ga могат съвместно ga >kuВеят сuгурно u мuрно u
споkоuно ga ползват собствеността cu."

Из „Рвзмисли зв РеВолlоциятв ВьВ Франция",

Еgмьнg Бьрk, 1790 г. О Сьбранuе npomuB проmеkцuонuз­
ма В Ekcemьp Хол, 1846 г.
„Тезu, kouтo uckaт ga uзраВнят Bcuчku , нukога не
постuгат раВенстВо. ВъВ Bcuчku общества, няkоu б Enuзog om голямата Железо­
съслоВuя трябва ga бъgат наu - отгоре. УраВнuте ­ пьmна cmaчka В САЩ през 1877 г.
лuте слеgоВателно само променят u разВращаВат
естестВенuя peg на нещата; те претоВарВат сгра­ Тя започва пораgи триkратното нама­
gата на обществото, kато поставят наu-горе това , ляване на заплатите 8 рамkите на еgна

kоето зgраВuната на струkтурата uзuckBa ga бъgе гоgина. завършва без успех слеg намеса­
на земята." та на феgералните Войсkи.

• Защо спореg вас се стига ga наме­

Из „Организация на mpyga", /\уи Блан, 1840 г. са на армията?

„В uнgустрuалнuя сВят, В kouтo ЖuВеем, Bcuчku научнu

отkрuтuя са беgа, пърВо, защото uзместВат работ­
нuцuте, kouтo се нуЖgаят от работа, за ga преЖuВя­
Ват, u после, защото те са оръЖuя, uзползВанu сре­
щу онезu, kouтo нямат толkоВа сuла. KakBo означава
„нова машuна" В услоВuята на kонkуренцuя? Означава
монопол (...) Но В новата сuстема на Взаuмопомощ u
солugарност няма ga uма патентu, нuто uнguBugyaл­
нu отkрuтuя. ОтkрuВателuте ще работят за gър>kа­
Вата u Bcuчku ще се ползват сВобоgно от технuте Луu Блан (1811 -1882)
отkрuтuя."
Пuер-Жозеф Пруgон (1809-1865)

• НапрвВете сравнение мe>kgy мислите на тримата С uзВестната cu фраза „Собстве­

автори. Каkво всеkи от тях счита за най-голямата ността е kpa>kбa" тоu запалва
заплаха за обществото? Каkво е отношението им kъм gВuЖенuето на анархuстuте В цяла
слеgните ценности: равенство мe>kgy хората, лична ЕВропа.

свобоgа, взаимопомощ мe>kgy граЖgаните?

• Кой от френсkите просветители
пръв говори срещу собствеността?

Сьр Еgмьнg Бьрk (1729-1797)

 Le Petit Journal
8 Еkсплозuя ВьВ френсkuя парла­
мент, заглавна сmранuца на cnuca-
нuemo „Льо Пmu Журнал"
През 1893 г. анархистьт Огlост
Веянт Взривява малkа бомба В Кама ­
рата на gепутатите и ранява 20
gуши.
8 КаkВи са политичесkите Вьзглеgи
на атентатора? Защо преgприема
това gейстВие?
О AkmuBucmku на >keнckomo
gBu>keнue
8 Потьрсете информация kога се
из.пьлняВа исkането на Жените ga
получат праВо на глас В САЩ, Вели­
kобритания, Франция и Бьлгария.
210
за зgраВето, образоВанuето u труgоВата заетост на
граЖgанuте. Работнuцuте трябва ga бъgат осuгуренu
прu болеgуВане uлu старост @).
Нова посоkа на соцuалuзма gaBa Карл Mapkc, kouтo през
1848 г . публukуВа сВоя „Комунuстuчесku манuфест ". Спо­
реg него kапuталuзмът трябва ga бъgе съборен с Всеоб­
ща работнuчесkа реВолlоцuя - чрез сuла . С това Mapkc
поВлuяВа на xuляgu соцuалuстu от францuя , Германuя u
Италuя. НегоВuте ugeu, маkар u промененu , се реалuзu­
рат през ХХ В . с появата на kомунuстuчесkuте gърЖаВu .
Още по-kраuно е ученuето на aнapxucmume . Те се стре­
мят kъм общество без Власт u наu-Вече без gърЖаВа. Спо­
реg тях граЖgанuте трябва ga се органuзuрат самu В мал­
ku общностu с пряkа gемоkрацuя . французuнът Пuер Пру­
gон оформя ugеологuята на а н архu зма. Анархuст uте често
прuбягВат u kъм терор - те убuВат Bugнu преgстаВuтелu
на Властта , BяpBauku , че таkа помагат на хората @).
ПОЯВА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ
Професuоналнuте съlозu (нарuчанu също cuнgukaтu) с е
пояВяВат В отгоВор на лошuте услоВuя на труg по Време
на uнgустрuалната реВолlоцuя. Те бързо се преВръщат В
мощен защuтнuk на праВата на работнuцuте О f). Hau-
cuлнu са В Англuя u още през 1799 г . праВuтелстВото гu
забранява със заkон , тъu kато гu смята за опас н u . От
началото на XIX В. В цяла ЕВропа започват ga се проВеЖ­
gат стачkи - главно оръЖuе на cuнgukaтuтe f). Много
ckopo се пояВяВат стотuцu съlозu , kouтo се обеguняВат
В нацuоналнu u меЖgунароgнu органuзацuu . Често те
поgkрепят соцuалuстuчесkuте партuu В тяхната борба .
В полuтuчесku план главното uckaнe на работнuцuте е за
Всеобщо праВо на глас. През 30-те гoguнu на XIX В . започ ­
ва uнuцuатuВата на чартuстuте В Англuя. Те Внасят В
парламента поgпuсанu от xuляgu граЖgанu петuцuu с
това uckaнe. В kрая на Beka u Женuте uзguгат uckaнe за
полuтuчесku праВа О . В Англuя u САЩ се пояВяВат Жен ­
сku kлубоВе, kouтo органuзuрат gемонстрацuu u пogпucku ,
но мuнаВа много Време, пpegu ga бъgат уgоВлетВоренu .
Различните обществени групи имат свои ВиЖgания за
управлението. Оттам ВьзниkВат различните политичес­
kи учения - либерализьм, kонсерВатизьм, социализьм и
анархизьм. Либералите gьрЖат на политичесkите сВо­
боgи, kонсерВаторите - на траgициите и постепенния
напреgьk. Социалистите исkат спраВеgлиВа gьрЖаВа, а
анархистите - отхВьрляне на Всичkи gосегашни инсти­
туции. Работниците се организират В синgиkати, Жени­
mе сьщо исkат политичесkи права.
 1.м~1щ11е - ,__ _______________________
Чартuстkото gBu>keнue

През 1832 г. В Англuя е uзВършена uзбuрателна рефор­

ма, kоято gaBa праВо на глас на gBouнo повече мъ>kе, но
Все още uзkлlочВа по-беgнuте слоеве u главно работ­
нuцumе. По ugeя на Уuлям ЛоВет е съзgаgена Харта (на
англ. eзuk - чартър) с шест uckaнuя. ПърВото от тях
е Bcuчku мъже наg 21 гoguнu ga могат ga участват В
uзборuте. Там е запuсано също ga отпаgне uмущестВе­
нuят ценз за gепутатuте, те ga получават заплатu u
uзбuрателнuте оkръзu ga се uзраВнят напълно. Харта­
та е поgпuсана от 1,3 млн. gyшu u през 1839 г. е Внесена
В парламента . Чартuстuте се отkазВат от стачku u
насuлuе . В поgkрепа на хартата те органuзuрат мuрнu
мuтuнгu В цялата страна . Тя обаче не е обсъgена от
gепутатuте. ПоgготВенu са още gBe петuцuu, kouтo
събuрат Все повече u повече пogпucu, но парламентът
остава непреkлонен . Чаk през
1867 г. нова реформа gaBa
право на част от работнuцuте ga гласуват. Въпреku
неуспеха cu чартuстkото gBu>keнue е Ва>kен момент В
борбата на работнuцuте за праВа. То се счuта за преg­ 0 Деkларацuята за правата на
шестВенuk на соцuалuзма. чоВеkа u гра>kgанuна (1789) - осно­
Воnолагащuят gоkумент на лuбе­
0 Бунт на чартuстuте
ралuзма

8 Кой се протиВопостаВя на чартистkите исkания? 8 Припомнете си kои гра>kgансkи

права проkламира тя.

ПроВерете/Прuло>kете наученото О Стачkа, xyg. Роберт Кьолер,

1886 г.
1. Посочете разлukuте мe>kgy ugeuтe на лuбералuзма,
kонсерВатuзма, соцuалuзма u анархuзма. 8 Kak хуgо>kниkьт е поgчертал
разлиkата мe>kgy работоgателя и
2. ДаОте прuмерu за ноВопояВuлu се gBu>keнuя u
работниците?
органuзацuu.

З. Проучете kou полuтuчесku ученuя от XIX В. uмат 8 Защо работниците Воgят gецата
послеgоВателu u gнес. сьс себе си?

hr
 1
1

'1

62 ~~~ И НАЦИОНАЛИЗЪМ В ЕВРОПА

-, . ~? ·. __ . --~ ~.!'
.,„„ ~.„„„

:: .
.~J
~ r~ ~
~- ~ p=:r;~
•
i-.
~ 1-1-
=•. •
~ ... ~;Q ~•1
~ - ':: ~
·-
. ,
~ -~
-~~- f
~„ •• „ _.„„

r.~~~ t~ ~ИЯТА- „ИЗОБРЕТЕНИЕ'' НА НОВОТО ВРЕМЕ

· ·· -· - • -- 1 ·- 1 ·· ,...... F! ··- ~ ацuuте В ЕВропа се съзgаВат kато резултат от настъ-
.... - ~ ~ ---;. ~ ~ ~ . ~ ~ ~ f: е uлuте полuтuчесku u стопансku променu през Новото
~-~ ~~ ~ ~ ~ ~ _ ~ „~ ~ ~ . I· Време. В мuналuте BekoBe за еВропеоцuте опреgелящu
1
са поgанuчестВото на gageн Влаgетел u прuнаgле>kност
kъм опреgелено ВероuзпоВеgанuе. В kрая на XVlll u през
XIX В. на преgен план uзлuза нацuоналната ugентuчност.
Kak национализмьт опреgем раз­ Разпространенuето на kнuгопечатането, ugeuтe на
витието на еВропейсkите нароgи ПросВещенuето, ВъВе>kgането на uнgустрuална ukoнo­
презХ/ХВ.? мuka, упаgъkът на феоgалuзма u uзguгането на бур>kо­
азнuте ценностu uграят основна роля з а формuрането
на еВропеОсkuте нацuu. Те се uз2pa>kgaт Върху същест­
ВуВащuте от CpegнoBekoBueтo нароgностu. Но gokaтo
прuнаgле>kността kъм gageн нароg е преgопреgелена по
po>kgeнue, то нацuоналната прuнаgле>kност е Въпрос на
самосъзнанuе u самоопреgеленuе 6).

ФАКТОРИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА НАUИОНАЛНО

САМОСЪЗНАНИЕ
ОсноВнuте фаkторu за формuране на нацuонално само ­
съзнанuе са общ eзuk, споgеленu kултурнu ценностu u
ucтopuчecka памет. Чрез eзuka хората се разпознават
kато част от еgна u съща общност uлu се разгранuча­
Ват от чy>kguтe 0 . Тоо е наО-ВаЖен носuтел на kултурнu
ценностu u среgстВо за споgелянето uм. На нацuоналнu­
те езuцu през XVlll u XIX В. се uзgаВат ucтopuчecku съчu­
ненuя. Исторuята съзgаВа преgстаВа за общ проuзхоg u
uзkоннu тepuтopuu. Съчuненuята опuсВат емоцuонално u
романтuчно мuналото на нароguте u съзgаВат нацuонал­
нu 2epou. Taka пpeguзBukBaт В отgелнuте uнguBugu чуВ­
стВо на 2орgост u съпрuчастносm, а с това u Желанuе за
прuнаgле>kност kъм опреgелена нацuонална общност.

О Camupuчнa kapma на EBpona om

ДЪРЖАВА И НАПИЯ
1870 г.
Дър>kаВнuте 2ранuцu u uнстuтуцuu не са заgъл>kuтелно
услоВuе за същестВуВането на нацuята. В няkоu случаu
те помагат за съзgаВането на нацuоналнu общностu
(Англuя, францuя). В gpy2u са слеgстВuе от постuгнато
нацuонално ocBoбo>kgeнue (gъp>kaBuтe на Балkанuте) uлu
нацuонално обеguненuе (Италuя, Германuя). Пopagu осо­
беностuте В разВuтuето на еВропеОсkuте нapogu uма
разлuчнu разбuранuя за Връзkата мe>kgy gър>kаВата u
нацuята . Тезu разбuранuя са нареченu френсku u 2ерман­
сku моgел f) .

._._1_21_2 ~--~-~--------
 @ Om нароgносm kьм нацuя

• Обяснете kak отgелните стьпkи

gопринасят за сьзgаВането на нация.

• Защо преминаването от нароg­

ност В нация е обозначено ВьВ Вьзхо­
gяща посоkа?

О Дьр>kаВна нацuя u kулmур на нацuя

Френсkа , англuuсkа, ucnaнcka, холанgсkа, nopmy-

гaлcka нацuя ·

• Припомнете си особеностите В историчесkото раз­

витие на Франция и на Германия.

• Защо разбиранията за национална принаgле>kност при

французите и германците са толkоВа протиВополо>kни?

213
 френсkuят моgел uзguгa на преgен план gърЖаВата, чрез
kоято се формuра нацuята. Воgеща е ugеята за нацuо­
нален су8еренuтет u полuтuчесkо обеguненuе. Другuте
елементu на нацuонална ugентuчност, kато обща kулту­
ра, u eзuk, са от Второстепенно значенuе. Германсkuят
моgел поставя eзuka u kултурата kато наО-ВаЖнu усло­
Вuя за нацuоналната прuнаgлеЖност . Обща терuторuя u
gърЖаВно упраВленuе са на Вторu план €).

КАКВО Е НАЦИОНАЛИЗЪМ?
Кqгато се съзgаВат еВропеОсkuте нацuu , Всяkа от тях
се стремu ga поkаЖе наО - gоброто от себе cu. Умuшле ­
но се пробуЖgат споменu , kouтo се отнасят go слаВ­
нuте моментu от мuналото на нароguте - героuчнu
1
il бuтku , Beлuku Влаgетелu , обшuрнu тepuтopuu , богат­
ство u kултурен Възхоg . Bceku eBpoпeOcku нароg може
ga се похВалu със сВоо ucтopuчecku „златен Bek". С раз ­
гръщането на нацuоналната ugeя отgелнuте нацuu се
0 стремят ga Възроgят ВърхоВнuте моментu от същест ­
ВуВането cu . Тозu стремеж за uзтъkВане на нацuонал­
нuте gостоОнстВа u gоkазВане на преВъзхоgстВо наg
останалuте нацuu се нарuча нацuоналuзъм . ТоО uзguгa
нацuята kато наО-Вuсша ценност. За пърВu път В ЕВро ­
па тазu ugeя е пропаганguрана от французuте 8 реВо ­
лlоцuята от 1789 г . През XIX В. тя се разпространява uз
целuя kонтuнент 0 0 &.
Х1Х в. - ВЕКЪТ НА НАЦИОНАЛИЗМА
Нацuоналuзмът опреgеля събuтuята В ЕВропа през XIX В.
Онезu нацuu, kouтo uмат c8ou gърЖаВu , се стремят
Образьm на нацuяmа kъм uзВоlоВане на самоупраВленuе u gемоkрацuя. Прuмер
за това е францuя с пореguцата peBoлloцuu В uмето на
ф Германuя сВобоgната републukа . В uталuансkuте u германсkuте
земu нацuоналuзмът пpeguзBukBa Желанuе за обеguне ­
0 Францuя
нuе u поставя големu амбuцuu преg ноВuте gърЖаВu. За
0 Унгарuя многонацuоналнuте uмпepuu нацuоналuзмът означава
сkорошен kpao. АВстрuОсkата u Османсkата uмперuя
8 Бьлгарuя са разkъсВанu от нацuоналнuте gВuЖенuя на поgчuне ­
нuте uм нapogu. През Втората полоВuна на Beka на kар ­
• Опишете Всяkо от четирите
тата на ЕВропа започват ga се появяват ноВu нацuо­
изобра>kения.
налнu gърЖаВu О.
• Kak е пресъзgена същността на
Нацията е осъзната общност. Националното самосъз­
националната иgея?
нание се формира на базата на общ езиk, споgелени kул­
турни ценности и историчесkа памет. СьщестВуВат
• Сравнете фигурите, kато опишете
позата, елементите на облеkl\ото им gBa моgела по отношение на Връзkата мe>kgy gър>kаВа­

и това, kоето носят В ръцете си. та и нацията - на gър>kаВната нация и на kултурната

нация. Национализмът е иgеология, kоято изgига нация­
• Обяснете защо образът на нация­ та kато най-Висша ценност. Той опреgеля политичесkо­
та е Жена. то развитие на еВропейсkите общества през Х/Х В.

214
 С цифри са отбелязани:
1. фламандски
2. реторомански
3. татарски
4. немски
малцинствени

групи

За нацuоналноmо самоопреgеленuе
0 Kapma на eBponeuckume езuцu
Из „Три сестри", А. ЧехоВ
• На основата на националните
,,Тузенбах: Mo>ke бu cu мuслuш - тозu немец се горещu ·езици опреgелете kakBo е сьотно­
преkалено много за немец. Но аз съм руснаk, gаВам тu шението меЖgу броя на отgелните
честната cu gума. Та аз gopu не мога ga гоВоря немсku. нации в ЕВропа и сьщестВуВащите
Баща мu е uзточнопраВослаВен." gьрЖаВи.

• Kak героят на Чехов аргументира своята национална • Посочете териториите, kьgето

принаgлеЖност? Обьрнете Внимание на името му. има условия за национални kонфлиkти.

• Защо му се налага ga обяснява kakBa е националност­

• Преценете kakBo е бьgещето на
та му?
многонационалните империи. Вьз­
ПpoBepeme/Пpuлo>keme наученото моЖно ли е ga бьgат уgоВлетВорени
териториалните претенции на
1. CьcmaBeme схема, с kоято ga обяснuте Bзauмo­
Всичkи нации?
geucmBuemo мe>kgy ugeume на лuбералuзма u нацuоналuз­
ма. KakBo преgсmаВляВа нацuята?

2. Opaнuзupaume guckycuя на тема: ,,Поло:Жuтелнuте u

ompuцameлнume cmpaнu на нацuоналuзма". Защо нацuо­
налuзмъm ВъзнukВа uменно през XIX В.?
3. Прuпомнеmе cu ugeume на Васuл ЛeBcku за ocBoбo>k­
geнue u бъgещо ycmpoucmBo на Българuя. ОтkрuВате
лu Връзkа с eBpoпeuckama нацuонална ugeя от епохата?
Apгyмeнmupaume се.

215
 Kak инgустрията по&ияВа развитие-
то на иkономиkата и общестВото?
Ba>kнu gamu
1873 -1896 2 • - пepuog на натрупване, uнgустрuята е наречен също технологuчна реВолlоцuя. В
пренасuщане на пазара u kpuзa В ЕВропа проuзВоgстВото се ВъВе:Жgат технологuu, kouтo са плоg
1897 -1914 г. _ „Хубавото Време" _
пepuog на голям ukoнoмuчecku разцвет
1 -~~~'·#.§i81j!l.''·''~--~~~~~~~~~-
kanumaлucmuчecko cmonaнcmBo
'1 среgстВата за проuзВоgстВо са В
частнu ръце u пазарът е сВобоgен
kонВейер - непреkъсната поточна
лuнuя, проuзВоgстВоmо е разgелено
на няkолkо етапа, а работнuцumе
uзВършВат еgнотuпна работа
мениg>kър - упраВumел на преgпрu­
ятuе, BucokokBaлuфuцupaн спецuа­
лuст на заплата
аkционерно gруЖестВо - преgпрuя­
тuе, чuято собственост е разgеле­
на на gялоВе (akцuu); собстВенuцu
са Bcuчku, kouтo прuте:ЖаВат gяло­
Ве от него
kонkуренцuя - сВобоgна наgпреВара
със cmoku u услугu на пазара , kamo
търсенето опреgеля преgлагането
kартел - обеguненuе на преgпрuема­
чu с цел kонтрол Върху ценuте
трьст - kапuталuстuчесkа групu­
роВkа с цел ga се попречu на сВобоg­
ната kонkуренцuя
монопол - uзkлlочumелно праВо за
проuзВоgстВо uлu проgа:Жба
npoлemapuam - рабоmнuчесkа kла­
са; не прuте:ЖаВа среgстВата за
пpouзBogcmBo, а само сВоя труg
216
НАУКАТА - ДВИГАТЕЛ НА ПРОГРЕСА
През 60-те u 70-те гoguнu на XIX В. В ЕВропа u САЩ започ-
ва Втората uнgустрuална реВолlоцuя. Прu нея проgъл:Жа­
Ват процесuте от пърВuя uнgустрuален пepuog , но В мно­
го по-големu мащабu @ 0 . Тозu етап от разВuтuето на
на проgъл:Жuтелнu научнu uзслеgВанuя. Taka разВuтuето на
науkата става kлlоч kъм прuло:Женuето u успехuте В uнgус-
трuята. ОсноВнuте елементu , Върху kouтo стъпва Вто ­
рата uнgустрuална реВолlоцuя , са Железопътнuте лuнu u,
стоманата , елеkтрuчестВото u хuмuята. С тяхна помощ
0.
оkончателно се премuн аВа kъм машuнно п роuзВоgстВо
- ВЪЗХОДЪТ НА КАПИТАЛА
Технологuuте праВят пр о u зВоg с тВото п о - бърз о u проgуk­
тuВно , а търгоВuят а В с е по - guн а мuч на. тов а преgост а­
Вя неВu:Жgанu gотогаВа Възмо:Жностu за натрупване на
kапuталu. Kanumaлucmuчeckomo cmonaнcmBo , kоето
започва ga се разВuВа още В преguшнuте BekoBe, сега
процъфтява. Те:Жkата uнgустрuя uма Воgеща роля В тозu
процес О. В няkоu gър:ЖаВu на ЕВропа се съзgаВат огро­
мнu uнgустрuалнu kомплеkсu . В тях са анга:Жuранu xuляgu
работнuцu , а проuзВоgстВенuят цukъл е затворен - от
goбuBa на pyga go kраuната стоkа за пазара 0 . TakuBa
са заВоguте на Круп В Германuя u на Шнаugер - Крьозо ВъВ
францuя . Стремежът kъм маkсuмално бърз u еВтuн про ­
uзВоgстВен процес goBe:Жga go съзgаВането на kонВейе­
ра. Tou е ВъВеgен за пърВu път В заВоgа за аВтомобuлu на
aмepukaнckuя преgпрuемач Хенрu форg Е).
Появата на Все по-големu препрuятuя goBe:Жga go необ­
хоguмостта от нов Bug упраВленuе. СобстВенuцuте не
могат ga се справят с kонтрола наg толkоВа много работ ­
нuцu u машuнu. Те назначават мениg>kъри, kouтo ръkоВо ­
gят проuзВоgстВото . Иkономuчесkата guнaмuka Bogu go
регламентuране на аkцuонерните gруЖестВа. Все повече
преgстаВuтелu на граgсkата среgна kласа kупуВат gялоВе
В mях. БанkоВата сuстема също се разВuВа u отпусkането
на kpeguтu за uнgустрuята става лесно u gостъпно. ТоВа
уВелuчаВа lюнkуренцuяmа на разлuчнu промuшленu cтoku
kakтo на eBpoпeuckuя пазар, таkа u на moзu В kолонuuте.
ОТ КОНКУРЕНЦИЯ КЪМ МОНОПОЛ
Конkуренцuята е еgно от наu-Ва:Жнuте услоВuя за
същестВуВането на kaпuтaлucтuчecku отношенuя. Тя
позВоляВа на многоброuнu пpouзBogumeлu u търгоВцu
ga преgлагат разнообразнu cmoku на разлuчнu kупуВачu.
 Силно индустриализи ­
рани райони

Ж п линии до 1850 г.

Ж п линии ДО 191 О г.
. . . . Строителство на
пара ходи

. . . . . Строителство на
локомотиви

А Доби в на въглища
О Добив на желязо

• Машинострое не
а Добив на петрол
о Хим и чес ка
пром и шл е ност

' • Производство на
ел е ктроенергия

Барселон а
~
rУалwси'я'J ""

-'\_~/

О Bmopama uнgycmpuaлнa ре6олlоцuя

8 Кои са най-напреgналите инgустриални gьр>kави в Европа?

• Кои са основните сеkтори на развитие?

б Бpykлuнckuяm мосm, Hlo Йорk, 1883 г.

8 Проучете в интернет историята на строе>kа на

моста .

Apxu6ume го6оряm... . 8 Аuфело6аmа kула, Пapu>k, 1889 г.

Из „Богатството на нациите", Аgам Смит, 1775 г.
„Kamo преслеgВа coбcmBeнume cu uнmepecu, uнguBugъm
често се 2pu>ku за uнmepeca на общесmВоmо много no-
eфekmuBнo, omkoлkomo ko2amo целmа му е специално
общесmВенuяm uнmepec."
Построена от Густав Айфе11 за све­
товното изло>kение в Пари>k. Кулата
е gемонстрация на развитието на
науkата, техниkата и инgустрията
вьв Франция.

8 Taka ученият обяснява ефеkта от kапиталистичес­ 8 Потьрсете в интернет инфор­

kата иkономиkа еgин веk преgи нейния вьзхоg. Прав ли е мация за процеса на изгра>kgане на
той в разсь>kgенията си? Аргументирайте се. Айфеловата kула.

0 Рабоmа на koнBeuep
• Конвейерът прави работата мно­
го по-бърза и ефеkтиВна, защото
работниците изВършВат еgнотипни
повтарящи се gВшkения почти без ga
мърgат от мястото си. Поставете
се на мястото на еgин от тях и опи­
шете kak минава работният Ви gен.
0 Меmалолеярен за8оg, xyg. Аgолф
Мен цел
8 Опишете произВоgстВения процес,
преgстаВен на kартината.
218
това cmuмyлupa преgпрuемачесmВоmо, поншkаВа ценumе
u осu2уряВа на kлueнmume uзбор. В опреgеленu случаu
обаче сВобоgнаmа mър20Вuя пpeguзBukBa пренасuщане на
пазара ,cpuB на ценumе u безрабоmuца. ТоВа се случва В
kрая на XIX В. В ЕВропа. В резулmаm на насmъпuлаmа kpu-
зa поВечеmо gъp>kaBu, cpeg koumo u Бъл2арuя, BъBe>kgam
заkонu за защumа на месmноmо пpouзBogcmBo om kонkу­
ренцuяmа на Вноснumе cmoku.
Hяkou преgпрuемачu uзмuсляm начuнu ga се спраВяm с kонkу­
ренцuяmа, kamo образуВаm kарте11и. Те се paзBuBam първо­
начално В Германuя. В САЩ пъk популярнu cmaBam тръстове­
те, с koumo също се целu uзбя2Ване на kонkуренцuяmа. Тезu
бuзнес пpakmuku goBe>kgam go съзgаВанеmо на монополu.
РАБОТНИЧЕСКИЯТ ВЪПРОС
През XIX В. uнgycmpuяma пpugoбuBa Все по - Ва>kно з наче ­
нuе за ukoнoмuчeckomo paз Bumue на зaпagнoeBpoпeucku ­
me gъp>kaBu. Пpoлemapuamьm преgсmаВляВа по - голяма­
та часm om общесmВоmо. Постепенно се уВелuчаВа 2pag -
ckomo населенuе , kamo kъм 1850 2. наО - напреg В Англuя
mo наggеляВа наg ceлckomo . ЖuBomъm на paбomнuцume
е сВързан пpegu Bcuчko с мuзернu бumoBu услоВuя , непо ­
сuленmpyg, нucko заплащане, лuпса на соцuалнu праВа
u защumа прu болест uлu безрабоmuца . СъщеВременно
благоgаренuе на paбomнuчeckama kласа фaбpukaнmume
забо2аmяВаm б . Paбomнuцume не пpume>kaBam мawuнu­
me, на koumo рабоmяm, но без mехнuя mpyg coбcmBeнu ­
цume не бuха получuлu нuщо . ТоВа съзgаВа сuлно соцu­
ално проmuВопосmаВяне мe>kgy бo2amume фaбpukaнmu
u бegнume рабоmнuцu . ВъзнukВа „соцuалнuяm Въпрос",
koumo пpeguзBukBa напре>kенuе мe>kgy uнgycmpuaлцume
u mexнu-me рабоmнuцu.
Paбomнuцume се боряm за соцuална cпpaBegлuBocm , kamo
осноВаВаm профсъlозu, прu лuпса на gpy2 uзxog Bgu2am
cmaчku. EBpoпeuckume gъp>kaBu постепенно BъBe>kgam
соцuална пoлumuka. СъзgаВаm се заkонu за защumа на
праВаmа на paбomнuцume. Много фaбpukaнmu осъзнаВаm ,
че за ga uмam goбpu u kBaлuфuцupaнu рабоmнuцu , mряб­
Ва ga uм ocu2ypяm поgхоgящu услоВuя на
>kuBom u mpyg.
За maзu цел me cmpoяm болнuцu, учuлuща u >kuлuщa kъм
фaбpukume. Но пpomuBopeчuяma ocmaBam ..
Втората инgустриа11на реВ011/оция стъпва Върху Же11езо­
пътните 11инии, стоманата, е11еkтричестВото и хими­
ята. Го11ямо значение за напреgъkа В инgустриа11ното
произВоgстВо има kонВейерът. Развива се kапита11ис­
тичесkото стопанство. УтВърЖgаВат се монопо11ите.
Интересите на работничесkата k11aca са от Все по­
ВаЖно обществено и по11итичесkо значение.
 kачесm8ен маmерuал за пpouз8og­
cm8o на мawuнu , 8лаkо8е, kopaбu

по-големu 8ъзмо>kносmu 8 cmpoumeл­

cm8omo на cгpagu, мосmо8е u gpyгu
съоръ>kенuя

gВuгаmелна сuла 8 промuwлносmmа

пo-paз8umu mранспорmнu
Връзku

улеснен пренос на cypo8uнu,

cmoku u хора

по-е8muн mранспорm

guнaмuka 8 mърго8uяmа u
пpouз8ogcm8omo

усkорен проuзВоgсm8ен процес

значumелно пo-e8muнu u
енергuя за ос8еmленuе , общесm-
kaчecm8eнu kpauнu пpogykmu
8ен mранспорm u 6umo8u нy>kgu

мно>kесm8о поgобренuя 8ъ8

8cuчku обласmu на uнgycmpuяma
u бuma

0 Осно6нu елементu на uнgустрuалuзацuяmа

• Обяснете В kakBa Взаимозависимост се намират раз­

витието на науkата и инgустриалният напреgъk.

8 Защо именно тези четири елемента стоят В основа­ О Пазuтелuте на нашата uнgyc­
mpuя, kapukamypa
та на Втората инgустриална реВол/оция?

8 Няkои еgри kапиталисти прила­

ПроВерете/Прuло>kете наученото
гат неетични праkтиkи В бизнеса
1. Сьста6ете таблuца с gBe графu. Обяснете ukoнoмu­ и използват kапиталистичесkото
чeckuтe u соцuалнuте nocлeguцu от uнgустрuалuзацuята. стопанство за лична изгоgа.
Посочете kои са тези праkтиkи,
2. Обяснете защо те>kkата uнgустрuя uма Воgеща роля
kато използвате понятията от ypoka.
за разВuтuето на kапuталuстuчесkото стопанство.
KakBo преgстаВляВа kапuталuстuчесkата ukoнoмuka?
8 Опишете gВата типа персонажи
3. Прunомнете cu ugeuтe на соцuалuзма u kомунuзма. В kариkатурата. В kakBи отношения
Обяснете Връзkата uм с работнuчесkuя Въпрос. са те помеЖgу си?
1 •

64. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА
ВСЕКИДНЕВИЕТО ПРЕЗ Х1Х И НАЧАЛОТО
НАХХВ.

Каkви нови форми на развлечения
се появяват през Х/Х и началото на
ХХв.?
Ва:Жнu gamu ·
1895 г., 28 gekeм8pu - първа публuч­
на платена проЖеkцuя на фuлм
1896 г. - Възстановяване на Oлuм­
пuuckuтe uгpu
1900 г., 2 loлu - пърВuят полет на
guрuЖабъла на граф Фон Цепелuн
МОДЕРНИЯТ БИТ
Бързото разВuтuе на науkата u технukата през XIX В.
goBeЖga go kоренна промяна В начuна на ЖuВот gopu на
обukноВенuте хора . Изобретенuята много бързо наВлu­
зат В бuта. ПроuзВеЖgат се леkарстВа срещу болестu,
kouтo go тозu момент са нелечuмu. ИзkустВенuте торо­
ве поgобряВат реkолтата. Изхранването се облеkчаВа
u от появата на kонсерВuранuте хранu. ИзползВанu пър ­
воначално само за армuята , те постепенно стават Все
по - популярнu . ПосреgстВом uзобретенuя телеграф преgа­
Ването на съобщенuя на големu разстоянuя Вече става
много бързо. В kрая на Beka ВъВ BcekugнeBueтo започват
ga наВлuзат телефонът , грамофонът u пuшещата машu ­
на О 0 . Поя Вя Ват се gopu ноВu тuпuчно Женсku професuu
kато телефонuстkа u машuнопuсkа . В големuте много ­
етаЖнu cгpagu започват ga работят асансьорu . Гpagcku­
тe Жп гарu стават не по-малkо Внушuтелнu от старuте
kaтegpaлu 8 . В граgоВете сВетВат xuляgu eлekтpuчecku
kpywku. Те осВетяВат първо общестВенuте cгpagu u улu ­
цuте, а постепенно u gомоВете . Трамваят става eлek­
тpuчecku. Влаkът се преВръща ВъВ Все по-уgобно u gос­
тъпно среgстВо за транспорт, защото е бърз u еВтuн.
Построено е пърВото метро В Лонgон О 0 . Поgземнu
Железнuцu се отkрuВат u В gpyгu граgоВе В САЩ u ЕВро­
па. С uзобретяВането на четuрuтаkтоВuя gВuгател с
Вътрешно горене аВтомобuлът Влuза масово В употреба.
В САЩ Хенрu Форg поставя хората „на kолела". В начало­
то на ХХ В. се пояВяВат u пърВuте аВтобусu u kaмuoнu.
Наu-ВълнуВащата новост обаче е отkъсВането на чоВеkа
от земята. Само няkолkо gесетuлетuя слеg пърВuя полет
с балон В моgа се преВръщат gupu>kaблume на граф Цепе­
лuн, kouтo непосреgстВено пpegu Воuната преВозВат ВъВ
Възgуха xuляgu пътнuцu 0 . Мечтата на Леонарgо ga Вuн­
чu се сбъgВа.

НОВИТЕ 'РАЗВЛЕЧЕНИЯ
Повсеместното наВлuзане на машuнuте засяга u забаВле­
1 ~----....•ц.щ„11.0.111111111__________________~ нuята . В kрая на XIX В., само няkолkо гoguнu слеg uзобретя­
gири>kабъл - Bug летателен апарат Ването на kuнематографа, се проВеЖgа u пърВата публuч­
с проgългоВата аероguнамuчна фор­ на платена проЖеkцuя В еgно парuЖkо kафене от негоВuте
ма, снабgен с gВuгател, kормuло u съзgателu братя Лlомuер. Фuлмът се kазВа „Работнuцu
гонgола за еkuпаЖа u пътнuцuте напусkат фабрukата" u проgълЖаВа оkоло мuнута.

220
 8 Грамофон, 1907 г.

• Потьрсете gопьлнителна инфор­

мация за изобретяването и усьвьр­
шенстването на грамофона. Поg­
готВете презентация и я преgста­
Вете преg сьучениците си.

Лuчносmu В ucmopuяma
О Пuшеща машuна „Cмum" om kрая на XIX В.
ферguнанg фон Цеnелuн
Прототипьт на пьрвата пишеща машина е изобретен (1838 - 1917)
през 1829 г. Произвоgството за масова употреба започва
през 1873 г. Германсku aBuokoнcmpykmop, граф,
генерал. ИзобреmяВа u cmpou gupu-
• Проучете kога започва ga се използва пишещата >kaблu. Основава nъpBama В cBema
машина в Бьлгария. mpaнcnopmнa aBuokoмnaнuя за nреВоз
· на nъmнuцu u moBapu.
• С kakвo е заменена тя gнес? Кои са преgимствата и
неgостатьците й? Браmя Лlомuер - Oгlocm Mapu Луu
Hukoлa (1862 - 1954) u Луu Жан
8 Фomoanapam om XIX В.
(1864 - 1948)
• По kakвo се различава този фотоапарат от
френсku uзoбpemameлu, осноВаmелu
сьвременните?
на kuнomo. Egнu om nъpBume. cцeнapuc­
mu, pe>kucьopu u onepamopu.
0 Kagpu om nьрВuя фuлм
221
1
'
1 ~ONO·®EMA
Успехът наgмuнаВа gалеч очаkВанuята . ПърВuте фuлмu
са немu, черно-белu u kъсометраЖнu, но uнтересът kъм
тях е огромен. Хората се тълпят, за ga гu глеgат. Започ­
ват ga се отkрuВат спецuалнu kuносалонu. ПърВuте са
В ПарuЖ u Лuон, слеgВат Лонgон , Брlоkсел, Берлuн, Санkт
Петербург. Тъu kато В началото няма технологuя за сuн­
хронuзuране на kартuната със зВуk, фuлмuте се озВуча­
Ват с музukа 0 . СъпроВоЖgа гu на ЖuВо пuанuст. EgBa
през 1900 г. се появява u пърВuят озвучен фuлм. Кuното
се разпространява uз целuя сВят 0 . Бuлетuте за kuно­
проЖеkцuuте са еВтuнu, затова те бързо се преВръщат
В лlобuмо масово разВлеченuе .

Популярно забаВленuе зapagu своята gостъпност е u

фотографuята f). Бързото u наВлuзане ВъВ BcekugнeBu­
eтo се gълЖu на голямото търсене на портретнu услугu
особено cpeg замогналата се гpagcka прослоukа на бур­
Жоазuята u uнтелuгенцuята . Роля uзuграВа u разВuтuето
на печата. В kрая на XIX В. Вече е пpakтuka публuцuстuч ­
0 Aфuw, 1902 г.
нuте матерuалu ВъВ Вестнuцuте ga се uлlострuрат за
8 Kak се проВоkира интересът kъм gостоВерност с фотографuu. Появява се u хуgоЖестВена­
kиното? Аргументирайте се. та фотографuя . Дорu uмпресuонuстuте се Влuяят В тех­
нukата cu от нея. Те органuзuрат съвместно uзлоЖбu с
8 За kakBo сАу>kат gВата апарата, фотографu, kouтo се раgВат на много посетuтелu. Инте­
поkазани на афиша? ресът kъм фотографuята нараства Все повече.

8 Преgполо:Жете kakBи прихоgи носи ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА

kиното на своите съзgатеАи и на
ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ
собствениците на kиносаАони. В kрая на XIX В. В резултат на поgобренuте услоВuя на
ЖuВот еВропеuцuте започват ga обръщат повече Внuма­
СЕНСАЦИОННА НDВОСТЬ Т
Утрt, въ с,у,,бота. 22 J!lа.ртъ, 81/i часа. вечерта
нuе на фuзuчесkата cu аkтuВност u ga се uнтересуВат от
оъ ПьАЗонсната nианкцо, бу•о•аръ Домдукооъ спорт. Отkрuтuте прu археологuчесku paзkoпku спортнu
ще JUI.& up'toтauenae О'Ь
u храмоВu пocтpouku В Олuмпuя u романтuчнuте преg­
Rппематографъ
аь автересuо о rori•• nporpa10 (nptдonucnue по
zuвyщu nаобр.,..нон)
стаВu за Гръцkата антuчност съЖuВяВат oлuмпuuckuя
gyx. ИнuцuатuВата за Възстановяване на олuмпuuсkото
SEПSATIOПELLE ПEUHEITT gBuЖeнue ugBa от френсkuя барон Пuер gьо Кубертен. Tou
:Мorgen, Sa.mstag den 3. April, 1/ 9
2 Uhr Abends
in der Pilsner Bierhnlle, Boule\vard Dondukow търсu еgна от прuчuнuте за пораЖенuето на роguната
Vorstollung mit dеш
cu ВъВ Воuната с Прусuя В слабото фuзuчесkо състоянuе
Cinematograpl1
(Dariitelluug lebendcr Photographieu) mit reicholtigen1 на френсkuте Bouнuцu. С цел това ga се променu u ga
intcressantem Progrшnm.
се постuгне траен мuр u меЖgунароgно разбuрателстВо,
0 Обя8а за nьp8ama kuнonpo>kek­ тоо преgлага сuлuте ga се мерят на спортната арена, а
не на боuното поле. Oлuмпuuckuтe uгpu са ВъзстаноВенu
цuя 8 Софuя, 1897 г.
през1896 г. ПърВата олuмпuаgа се проВеЖgа В Атuна прu
8 Кога и kъge се пpoBe>kga първата огромен ycnex ~ ф.
kинопро>kеkция В Бмгария? Защо тя
е сензационна новост?
През Х/Х В. битът на хората става по-моgерен, защото
В него наВАизат много от изобретенията на науkата
8 Проучете kога е построен пър­ и техниkата. Появата на kиното и фотографията про­
вият kиносаАон В Бмгария. А във меня разВАеченията им. Възстановено е оАимпийсkо­
Вашия граg? то gВи>kение.

222
 ~~~~ b'tfi.J.1,jj! .. !ф------------i
Метрото

Първата метролиния е построена В

Лонgон през 1863 г. с gъл:Жина ok. 5
kм. ПърВоначално Вагоните нямат
О Строеж на Лонgонсkото меmро, 1861 г. прозорци и се теглят от парен

лоkомотиВ. През 1890 г. е пусната и

• Kak изг11еЖgа /юнgон през 1861 г.? Кои белези говорят
елеkтричесkа линия. В САЩ първият
за моgерност?
граg с метро, отkрито през 1897 г.,
0 Еgна от станцuuте на Лонgонсkото метро, 1900 г. е Бостън. Днес повече от 150 граgа
В света, ме:Жgу kоито и София, имат
8 По kakвo тази станция се различава от станциите в · метро.

съвременното метро?

'о za 11: .

0 Изguгане на пьрВuя guрuЖ:абьл, 1900 г.

Полетът е наg Боgенсkото езеро и проgмЖава 18 мину­

ти. Самият gириЖабм е с gмЖина 128 ми gиаметьр ok.
12 м. Слеgват още три усьвьршенствани моgела. До
1914 г. са извършени множество полети, всичkите без
нито еgна авария.

8 На kakвo ви прилича този летателен апарат? Бихте ли

се kачили на него? Защо?

ПроВерете/ Прuло:Жеmе наученото

1. Посочете В kakBo се изразява моgернизацията ВъВ

ВсеkиgнеВиеmо на хората през XIX и началото на ХХ В.
Кои от промените намирате за наu-същестВени? Аргу­
менmираuте се.

2. Обяснете значението на Възстановяването на ({!) Участнuцu В oлuмnuagu

олимпиuсkото gВи:Жение. Проучете kak се развива то и
изпълнява ли заgачите си. 8 Кои спортни gисциплини са поkа­
зани на gвете снимkи?
З. ПреgстаВете си, че сте изобретател. KakBo бuхте
исkали ga изобретите, за ga направите своето Всеkиg­ ф Плаkат на ПьрВuте oлuмnuucku
неВие по-моgерно? . uгpu, 1896 г.
4. Помuслете koe от съВременните изобретения е от
8 Каkва символиkа отkривате на
голямо значение за Вашето ВсеkиgнеВие. Обяснете поg
nлаkата?
формата на есе.

223
 ОВИ ХУАОЖЕСТВЕНИ СТИЛОВЕ
По kakвo се различават новите
хуgоЖествени стилове от kрая на
Х/Х и началото на ХХ в.?
постимпресионизъм- напраВленuе В
uзkустВото от kрая на XIX
разВuВа постu>kенuята на uмпре­
сuонuстuте u поставя началото
на сuмВолuзма, еkспресuонuзма
абстраkцuонuзма
kубизъм - напраВленuе В uзkустВото
от началото на ХХ В., роgено ВъВ
францuя, kоето фokycupa Върху
проблемuте на формата
абстраkционизъм - напраВленuе В
uзkустВото от началото на ХХ В.,
kоето чрез съчетаване на чuсто
uзобразuтелнu uзразнu среgстВа,
kато цВетоВе, геометрuчнu формu,
Вuзуалuзuра абстраkтнu преgстаВu
u понятuя
еkспресионизъм- напраВленuе глав­
но В ЖuВопuста от началото на
ХХ В., kоето се uзразяВа чрез gефор­
мuране на формата, отgалечаВане
от Buga на рuсуВанuя обеkт
цВетоВu kонтрастu
символизъм - напраВленuе В лuте­
ратурата u ЖuВопuста от kрая на
XIX В., kоето ВъзнukВа kато реаkцuя
1
срещу натуралuзма (същuнсkото
наблlоgенuе Върху ЖuВота)
1 тuр·а на uзползВането на сuмВолu
ар нуВо - стuл от среgата на 90-те
гoguнu на XIX В. go kрая на ПърВа­
та сВетоВна Воuна, uзВестен kато
сецесuон, моgерн u gp. Hacлegнuk на
романтuзма u сuмВолuзма, стремящ
се kъм тотално . ВъзgеuстВuе чрез
съчетанuе на uзразнu среgстВа
матерuалu
224
РОМАНТИЗМЪТ - ИЗКУСТВО НА ЧУВСТВАТА
Романтuзмът е стuл, фоkусuран Върху gушеВното u емо ­
цuоналното състоянuе на лuчността . Тао се сВързВа с
uзguгащата се през първата полоВuна на XIX В. бур>kоа­
зuя, kоято uзместВа арuстоkрацuята kато поkроВuтел на
В . , kоето uзkустВото . Понятuето се появява още В kрая на XVlll В.
u проuзлuза от gумата „ романсu ". Taka се нарuчат ста­
налuте популярнu по това Време меланхолu ч нu cpegнo­
u BekoBнu ucтopuu , cpeg kouтo легенguте за kрал Артур
u СВещенuя граал , напuсанu на романсku eзuk. „Разумът"
на ПросВещенuето отстъпва мястото cu на „чуВстВа­
та". Англuuсkuят поет Уuлям Уърgсуърт формулuра през
1798 г . същuната на романтu чн ат а по ез uя : „емоцuя , прu­
помнена В споkоен момент". Тазu емоцuя xapakтepuзupa
u останалuте uзkустВа . МеЖgу тя х се съзgаВа gълбоkа
Връзkа. Те Взаuмно cu служат kато uзВор на ВgъхноВенuе
@). Cpeg наО -забелеЖuтелнuте романтuцu В лuтерату­
рата са йохан Волфганг фон Гьоте , Bukтop Юго u Алеk­
санgър Дlома-баща. В ЖuВопuста това са Teogop Жepuko ,
йоЖен Дьолаkроа О u ДЖоузеф М. У. Търнър, а В музukата
- Роберт Шуман , Еkтор Берлuоз u ДЖузепе Bepgu. Именно
В музukата настъпват наu-големuте променu . Сuмфонuя­
та се утВърЖgаВа kато Жанр. Puxapg Вагнер променя опе ­
рата , а фpegepuk Шопен съзgаВа полонезата u мазурkата.
В ЖuВопuста сuлата на емоцuята намuра своето Въплъ­
щенuе В ноВu , непознатu gотогаВа цВетоВu решенuя .
РЕАЛИЗМЪТ - ПРАВДИВО ОТРАЖЕНИЕ
u сuлнu
НА СВЕТА
През 40-те гoguнu на XIX В. В uзkустВото ВъВ францuя се
пояВяВа теченuе , ВgъхноВено от соцuалнuте проблемu на
uнgустрuалната епоха. НегоВuте преgстаВuтелu отрu­
чат романтuзма kато бягство от реалността. РеВолlо­
цuонната Вълна от 1848 г. gопрuнася за утВърЖgаВането
на еgно ново, безkомпромuсно преgстаВяне на gеuстВu­
u аkцен­
телността, фоkусuрано Върху нераВенстВото u общест­
Венuте протuВоречuя. Pюkga се реалuзмът. Негово мото
са gумuте ~ а Шарл Боgлер: „НуЖно е ga прuнаgлеЖuш на
своето Време". Целта на преgстаВuтелuте му е ga раз­
kрuят uстuната за света u обществото, kато я пресъз­
gаgат маkсuмално обеkтuВно u точно. Романът става
основен Жанр В лuтературата. НоВuят стuл е разпозна­
ваем наu-gобре В тВорчестВото на пuсателuте Чарлс
u Дukенс u Емuл Зала, kakтo u на xygo>kнuцuтe ГlостаВ
Курбе u Жан франсоа Мuле f).
О Смьрmmа на Сарgанаnал, xyg.
Йо>kен Дьолаkроа, 1827 г.

• Картината преgстаВя смъртта на

пос11еgния асирийсkи В11аgете11, kойто,
Вместо ga се пpegage на Враго-
вете си, c11eg проща11ен пир запа11Ва
gВореца и се самоубива с ця11ата си
свита. ВgъхноВена е от пиесата на
11opg Байрон „Сарgанапа11". ДokaJkeтe,
че тя принаg11еЖи на напраВ11ението
на романтизма.

б Сьбuрачku на kласоВе, xyg. Жан­

Франсоа Мuле, 1857 г.

• Кое хуgоЖестВено напраВ11ение

и11/острира kартината? По kakBo се
раз11ичаВа от тази на Дьо11аkроа?

~ Tpemu маu 1808, xyg. Франсuсkо

Гоя, 1814 г.

• Картината отразява еkзеkуция на

испансkи борци за независимост.

• Към koe хуgоЖестВено напраВ11ение

се отнася тя? Аргументирайте се.

-
·1
.·. ·
:·-~
·. · t~
.'

Лuчносmu В ucmopuяma

Д>kузеnе Bepgu (1813 - 1901)

Италuансku kомпозuтор, преgстаВu­

тел на романтизма. АВтор на egнu
от наu-uгранuте u gнес оперu „Рuго­
лето", ,,ТраВuата", „Набуkо" u „Auga".

Чарлз Дukенс (1812 -1870)

Aнглuucku писател, преgстаВuтел

на реализма. Смятан за наu-значuмuя
автор от Bukтopuaнckaтa епоха.
Написал мноЖестВо романu, cpeg kou-
тo ,,Прukлlоченuята на ОлuВьр Туuст",
,,ДeuBug Копьрфuuлg", „Колеgна песен".

0 Имnресuя. ИзгряВащо сльнце,
xyg. Клоg Моне, 1872 г.
0 Обяgьm на koмnaнuяma В
лogkama, xyg. Oгlocm Реноар, 1881 г.
• На kой стил В изkустВото са образ­
ци тези gBe kартини? Посочете поне
gBa аргумента за тВърgението си.
0 Hamlopмopm с ябьлku 6 kyna,
xyg. Пол Сезан, 1879 -1882 г.
Сезан преосмис11я света чрез
геометричните форми, търсения,
kоито Впос11еgстВие проgм>kаВат
kубистите и абстраkционистите.
226
ИМПРЕСИОНИЗМЪТ - НАЧАЛОТО НА
МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
За начало на uмпресuонuзма се счuта сьзgаgената от
Клоg Мене през 1872 г. тВорба „Импресuя. ИзгряВащо
сльнце" 0 . Тя беле>ku гранuцата мe>kgy kласuчесkото u
моgерното uзkустВо. Появата на фотографuята go голя­
ма степен обезсмuсля точното uзобразяВане на Buguмa­
тa реалност. Затова xygo>kнuцuтe cu поставят за цел
ga пресьзgаgат kрасотата на мuга kато сьчетанuе на
цВетоВе u kонтрастu на формu, лuнuu u обемu. С мазku
на четkата, те преВрьщат платното В сuстема от мал­
ku цВетнu петна, kouтo , глеgанu от разстоянuе, сьзgа­
Ват uлlозuя за uгра на сВетлuната.Hapeg с Клоg Мене В
тозu стuл тВорят Огlост Реноар 0 , Алфреg Сuсле, Камuо
Пuсаро. Постu>kенuята на uмпресuонuзма В >kuBoпucтa
uмат голямо Влuянuе Вьрху музukата , kьgето се uзяВяВат
Клоg Дебlосu u Mopuc РаВел . Музukата uм е емоцuонално
насuтена u ноВаторсkа по отношенuе на мелоguчно нача­
ло, puтмuka u uнструментацuя.
През среgата на 80-те гoguнu на XIX В . uмресuонuзмьт
В uзобразuтелното uзkустВо отстьпВа мястото cu на
постимпресионизма. За egнu kато Пол Сезан 0 опреgе­
лящu стават тьрсенuята В областта на формата. Тезu
тьрсенuя проgьл>kаВат прu kубизма t) u абстраkциониз­
ма. ТВорбuте на Вuнсент Ван Гог 0 0 са осноВополагащu
за еkспресионизма. това теченuе става много популярно
В Германuя. Основава се на емоцuоналното отношенuе на
тВорцuте kьм света u uзразяВа >kеланuето uм за промя­
на на соцuалната реалност ~- В бьлгарсkата лuтера­
тура основен негов uзразuтел е Гео МuлеВ. ТВорбuте на
третuя наu - значuм постuмпресuонuст Пол Гоген поста­
вят началото на симВ011изма , kouтo се разВuВа В стuла
ар нуВо. Негов преgстаВuтел е ГустаВ Клuмт. Тозu стuл
е eguн от пьрВuте, kouтo преgстаВя uзобразuтелнuте
uзkустВа В целuя uм спеkтьр - от архuтеkтурата go
guзauнa u плаkата .
През XIX В. В ЕВропа се появява романтизмът, kойто
насища изkустВото с емоция. Към среgата на Beka се
pa>kga реа11измът. Той е за точно отразяване на gейст­
Вите11ността и социа11ните противоречия. Импресио­
низмът, kорто ВъзниkВа през 70-те гоgини на Х/Х В. и
поставя нача11ото на моgерното изkустВо. Появяват
се няkо11kо нови сти11а, cpeg kоито еkспресионизмът,
ар нуВо, kубизмът и абстаkционизмът. ТВорците еkс­
периментират с цВета и формата. Хуgо>kниците се
отgа11ечаВат Все повече от наб11/оgаВаната реа11ност В
търсене на нова, по-истинсkа реа11ност, kъgето чисто
изобразите11ните изразни среgстВа gоминират.
 ApxuBume гоВоряm ...

Из „Романтична агония", Марио Праз, 1951 г.

,,Дьолаkроа, kато xygo>kнuk, е пламенен u gраматuчен;

ПостаВ Мора се стремu ga бъgе стуgен u статuчен.
ПърВuят pucyBa gBu>keнuя, а Вторuят - позu. („.) те са
много хараkтернu за моралната атмосфера на gВата
пepuoga, В kouтo >kuВеят u тВорят„."

8 На koe напра811ение В изkустВото принаg11е>kи Дьо11аkроа?

• nотьрсете gопмните11на информация за Г/остаВ Моро.
0 ЗВезgно небе, xyg. Вuнсенm Ван
Гог, 1888 г.

0 ABmonopmpemu на Пабло Пukaco,

Пол Сезан, Вuнсенm Ван Гог

• По kakBo се раз11ичаВат трите

автопортрета? В kой хуgо>kестВен
сти11 са нарисувани?

• два от аВтопортетите са на
хуgо>kници от еgно и сьщо напра811е­
ние. KakBo ги от11ичаВа и защо?

«!) Композuцuя Vll, xyg. Bacuлuu

Kaнguнcku, 1913 г.

О ГocnoЖ:uцume om АВuньон, xyg. Пабло Пukaco, 1907 г. Той е еgин от роgонача11ниците на

абстраkционизма.
• Специа11истите смятат, че с тази kартина са
поставени основите на kубизма. Кои негови хараkте­ • Кое е новото В kартините на Ван
ристиkи отkриВате В нея? Гог и Канgинсkи? KakBo Ви харесва В
ПроВереmе/ ПрuлоЖ:еmе наученото тях и kakBo - не?

1. Обяснете прuчuнuте за gухоВнuя kuпe>k u налuчuето

на толkоВа много стuлоВе В uзkустВото В kрая на XIX u
началото на ХХ В.

2. Поmьрсеmе В uнтернет uнформацuя за gpyгu тече­

нuя В uзkустВото, kouтo се разВuВат по това Време.
Разgелете се на групu, поgготВете презентацuя за
uзбран от Вас стuл· u го преgстаВете преg kласа.

3. Kou от хуgо>kестВенuте стuлоВе от посоченuя пepu ­

og наu-много Bu харесва? Hanuweme kpaтko есе за него
u аргументuраuте uзбора cu.

227
 ИТИЯ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ
Марuя Klopu (1897-1934)
• Потьрсете информация в интер­
нет за Живота и приноса й kьм нау­
kата.
• Намерете примери за gруги учени с
основополагащи отkрития в науkата.
• Обяснете kakвo е тяхното значе­
ние за нашия Живот.
------·'·*~'·"~"·'ltlllllll__________________
химичен синтез получаване на
-
~ Ват мотора Върху kолела. Taka съзgаВат аВтомобuла 0 .
слоЖнu Вещества от по-простu uлu
от състаВящuте гu елементu
228
СТОМАНАТА
През Втората полоВuна на XIX В. стоманата замества
uзползВанuте gотогаВа чугун u kоВано Желязо . Тя е по­
зgраВа от чугуна u по-лесна за обработkа от kоВаното
Желязо. С помощта на технuчесku поgобренuя проuзВоg­
стВото на стомана става бързо u еВтuно. През 70-те
гoguнu процесът е усъВършенстВан. Това позВоляВа ga
се проuзВеЖgат огромнu kолuчестВа стомана. В начало­
то на ХХ В. 90% от Желязото В uнgустрuалнuте странu
се преработва В стомана . Тя поgпомага разВuтuето на
Железопътнuя транспорт . МеЖgу 1870 u 1910 г. В ЕВро ­
па u САЩ се полага гъста мрежа от Железопътнu лuнuu.
Те uграят ролята на ukoнoмuчecku apтepuu u са еgна от
глаВнuте прuчuнu за бързuя стопансku напреgъk О. Сто­
маната става основен матерuал В машuностроенето ,
kорабостроенето , аВтомобuлостроенето u оръЖеuната
uнgустрuя 0.
НОВАТА ЕНЕРГИЯ - ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО
Още от XVlll В. поkоленuя ученu посВещаВат ЖuВота cu
В uзслеgВане на елеkтрuчесkата енергuя . Тазu нeBuguмa
сuла труgно може ga бъgе уловена u поgчuнена на нуЖgu­
те на хората. През 70-те u 80 - те гoguнu това се случва
благоgаренuе на aмepukaнckuя учен u преgпрuемач Томас
Еguсън. Tou съзgаВа сuстема за проuзВоgстВо u разпре­
gеленuе на елеkтрuчесkата енергuя. Taka елеkтрuчест­
Вото става прuлоЖuмо В uнgустрuята , транспорта u
бuта 8 . Елеkтроенергuята gaBa Възможност на малkuте
проuзВоguтелu ga се сgобuят с машuнu . ПроuзВоgстВо­
то става по-бързо u лесно. ПояВяВат се eлekтpuчecku
лоkомотuВu. Eлekтpuчecku трамВаu тръгва по гpagcku­
тe улuцu. Tou става eguн от сuмВолuте на моgернuзацu­
ята. В граgоВете тоkът осВетяВа улuцuте, gомоВете u
улеснява ЖuВота на хората с разлuчнu бuтоВu ypegu О.
НОВИТЕ АВИГАТЕЛИ
Еgно от забелеЖuтелнuте отkрuтuя на моgерната епо­
ха е gВuгателят с Вътрешно горене . От 60-те гoguнu
go kрая на XIX В. германсkuте uзобретателu u преgпрu­
емачu Ото, Даuмлер, Маuбах u Дuзел усъВършенстВат
gВuгателя. Даuмлер u Бенц стuгат по-gалеч, kато kач­
Въпреku че неговата poguнa е ЕВропа, Възхоgът на аВто­
мобuлната uнgустрuя започва В САЩ. Първото масо­
во проuзВоgстВо на аВтомобuлu с бензuноВ gВuгател
 ELETTROTECNICA

б Чygomo на eлekmpuчecmBomo

8 Опишете kьge се при11ага

е11еkтроенергията.

8 Каkво е при110Жението на всеkи от

обеkтите на изображението?

€) Телефоньm

8 Allekcaнgъp Бе11 gемонстрира пьрвия

те11ефонен разговор. Каkво е значение­
то на това сьбитие за тогавашното
общество? А за сьвременното?

0 Железнuцаmа

· • KakBa е ро11ята на Же11езниците

за моgерното общество?

• Каkви gруги нововьвеgения са

поkазани на изображението?

• Каkво означават множеството

kомини за човеkа от Х/Х в.?

О CuмBoлume на прогреса

• Кои са изобразените нововьвеgения?

0 АВmомобuльm
• Каkво е общото меЖgу тях?
8 Kak автомоби11ьт променя
• Обяснете kak те поgобряват живота на хората. обществния живот?

229

~~ _____ ..;.. _____,._ ._._. __~
.. - ..~
- .: ~
1
1
~-- ~---
...
1·1 0 Сmоманаmа ga8a но8u
8ьзмо>kносmu.
1 Постшkенията на инgустриалната
реВол/оция разkриВат немислими
gотогаВа ВъзмоЖости В архитеkту­
рата и строителството.
• Проучете kои сграgи Във Вашия
граg gатират от това Време.
• КаkВи материали и технологии са
използвани ·при строежа им?
О Пpugoбu8kume на моgерноmо
общесm8о, Пapu>k, ok. 1900 г.
• КаkВи новости В .>kиВота на хората
за преgстаВени на изобра>kението?
230
осъществява Хенрu Форg. До наВечерuето на ПърВата
сВетоВна Воона тоо проgаВа повече от 4 млн. броя.
КОМУНИКАЦИЯ И ФИНА ТЕХНИКА
Телеграфът е първото реВолlоцuонно uзобретенuе на
моgерната епоха , kоето рязkо сkъсяВа разстоянuето мe>k­
gy хората. НегоВuят съзgател е Самlоъл Морз . Тао раз­
работва сuстемата от сuгналu за uзпращане на теле­
графнu съобщенuя , наречена морзова азбуkа О. Телегра­
фът uма неВероятен успех u бързо за почва ga се прuлага
В САЩ u uнgустрuалнuте eBpoпeOcku gъp>kaBu. ПолоВuн
столетие по-kъсно В употреба Влuза paguoтo. ОбщуВа­
нето от разстоянuе става още по -лесно с uзобретяВа­
нето на телефона . За разлukа от телеграфа , чuято упот­
реба uзuckBa uзВестнu спецuалнu познанuя , телефонът
е общоgостъпен . Тао бързо наВлu з а В бuта на хората u
търпu непреkъснатu поgобренuя 8.
Вuзуалнuте технологuu също напреgВ а т . Фото г рафuя ­
та , kоято се е зароguла още В 20 - те гoguнu н а XIX В .,
се усъВършенстВа. Голямата новост В kрая на Beka е
kuнематографът - първообразът на k uноkамерата . Пър ­
Вuят фuлм трае оkоло еgна мuнута u засяга еgна от
наО-моgернuте темu на епохата - „ Работнuцu напусkат
фабрukата на Лlомuер В kрая на работното Време" 0 .
ХИМИЯ НАВСЯКЪдЕ
РазВuтuето на хuмuята е обВързано с праkтuчесkuте
нy>kgu. Тя uма отношенuе kъм Bcuчku сферu на >kuBoтa.
Прuлага се В строuтелстВото , В проuзВоgстВото на
боu , металu, kepaмuka , теkстuл , хранuтелнu cтoku , В
преработkата на нефтенu пpogykтu , kозметukата , фар­
мацuята. Налага се uзползВането на химичния синтез.
С това науkата Все повече се отgалечаВа от прuроgа­
та . Става Възмо>kно ga се проuзВе>kgат напълно непоз­
натu go тозu момент uзkустВенu матерuалu. Появява
се пластмасата. Голямо значенuе uмат отkрuтuята В
сферата на фармацuята. Съзgаgено е унuВерсалното
леkарстВо - аспuрuнът. Малkо слеg него се появява u
пuрамugонът (амugофен).
Масовото произВоgстВо на стомана осигурява разви­
тието на Железопътния транспорт, строителството
и теЖkата цнgустрия. Чрез ВъВеЖgането на системи
за произВоgстВо и разпреgеление на елеkтричестВо то
става gостъпно за хората. Изобретяването на g8ига -
теля с Вътрешно горене (Jogи go съзgаВането на авто­
мобила. Телеграфът и телефонът сkъсяВат разстояни­
ята меЖgу хората. Успехите В химичесkата инgустрия
имат Всестранно приложение за Живота на моgерно­
то общество.
 -.-i~----------------------J
ApxuBume гоВоряm ..

CtJmк1 •1L 1rnu1·1 в н1111 :~1111 :i,.,

. 1: • , •
geucmBue Телеграфьm В
---

Гоguна Kak8o Kou Кьgе

„Ето kakBo сьзgаgе Бог."
1844 телеграф Самlоъл Морз САЩ

1856 стомана Хенрu Бесемер Англuя • това гласи пьрВото телеграфно

1856 nастьорuзацuя /\yu Пастьор францuя сообщение мe>kgy Вашингтон и Бал­
1866 guнамо Вернер фон Cu- Германuя тимор. Обяснете неговото послание.
мене

1866 guнамuт Алфреg Нобел ШВецuя Технологuumе u общесmВоmо

1867 газоВ gВuгател Hukoлayc Ото
Из „Вьзхоg на мреЖоВото общес­
Германuя
тВо", 2004 г., Мануел Кастелс
1869 nepuoguчнa таблuца на xu- Дмuтрuu Менgе- Русuя
мuчнuте елементu лее В
,,Технологuята не опреgеля общес­
1876 телефон Алеkсанgър Бел САЩ
твото, нuто пьk обществото gukтy­
1876 четuрuтаkтоВ gВuгател Hukoлayc Ото Германuя Ba xoga на технологuчната промяна,
1877 фонограф Томас Еguсън САЩ тьо kато мно>kестВо фаkторu, cpeg
1879 елеkтрuчесkа kpywka Томас Еguсън САЩ kouтo u uнguBugyaлнaтa uзоб-рета­
1880 стоманено ВлаkоВо kолело Алфреg Kpyn Германuя телност u преgпрuемчuВост, Взuмат
1880 стоманено opъgue Алфреg Kpyn Германuя участuе В процеса на научното отkрu­
1883 eлekтpuчecku генератор Томас Еguсън САЩ ВателстВо u соцuалнuте прuлоЖенuя.

1885 аВтомобuл с бензuноВ gBu- Карл Бенц Германuя

Краuнuят резултат зaBucu от eguн
гател сложен моgел на BзauмogeucтBue."
1885 Bakcuнa срещу бяс /\yu Пастьор францuя
8 Кои са gВете страни В осьщестВя­
1888 eлekтpuчecku трансформа- Hukoлa Тесла САЩ
Ването на технологичния прогрес?
тор

1893 Воgноелеkтрuчесkа централа Томас Еguсън САЩ

• Каk те си ВзаимоgейстВат?
1895 рентгенов аnарат Вuлхелм Рьонтген Германuя

1895 kuнематограф братя /\loмuep францuя

1897 guзелоВ gВuгател Руgолф Дuзел Германия

1896 paguo Гулuелмо Mapkoнu Англuя

1897 acnupuн Фелukс Хофман Германuя

1898 paguu Mapu u Пuер Klopu Франция

1903 самолет братя Раuт САЩ

8 В kои gьр>kаВи са направени най-много отkрития?

8 Обяснете Врьзkата мe>kgy развитието на gьр>kаВите

и на науkата и технологиите.

ПpoBepeme/ Пpuлo>keme наученото

1. Обяснете защо през Втората полоВuна на XIX В. се

праВят толkоВа много отkрuтuя В науkата. Kou са Воgе­ 0 CBemьm през 2000 г.
щuте gьрЖаВu В научнuя u технологuчнuя напреgьk?
8 Успехите В науkата и инgустрията
2. Opгaнuзupaume guckycuя на тема: „Кое от ноВоВЬВеgе­
сьзgаВат у хората безусловна Вяра
нията има най-голямо Влияние Ворху Живота на хората?".
В прогреса и безграничните Вьзмо>k­
3. Onpegeлeme за koe uзобретенuе се отнасят gумuте : ности на технологиите.

„Ще gouge Време, kогато по тозu ypeg чоВеk ще може ga

Bи>kga онзи, с kогото разговаря". Обяснете защо аВто­
8 СьщестВуВат ли таkиВа нагласи В
gнешно Време?
рьт успява ga преgсkаЖе бьgещето.
67. НОВАТА ЕНЕРГИЯ
Чрез уменuяmа за о8лаgя8ане u nрu­ За ga uзnьлнumе nocma8eнume заgачu, uз6ьpwe­
лагане на сnецuфuчнu mexнuku на me nослеgо8аmелно cлegнume geuнocmu:
ucmopuчeckomo nознанuе, koumo
uмame:
О Обяснеmе kога u kak елеkтрuчестВото е ВъВеgено
В употреба.
• ga обясня6аmе соцuалнu u ukoнo­
мuчecku nocлeguцu om omkpumuя 6
А. Опреgелете общото меЖgу uзобраЖенuето u
пuсменuя gоkумент.
обласmmа на нaykama u mexнukama,

• ga mьpcume u обрабоm6аmе uн­ Б . Обяснете kak ВъВеЖgането на елеkтрuчесkо

осВетленuе променя ЖuВота.
формацuя по зagageнu nokaзameлu,

,,Появата на елеkтрuчесkuя трамВаu В столuцата

Bue ще yчacm6ame 8 разрабоm8ане­
mо на учебен npoekm за uзгра>kgане пpeguзBuka голяма сензацuя , kakтo беше u с поя ­

на еkологuчен граg.
вата на елеkтрuчесkото осВетленuе („.) Мало u
голямо сновеше uз улuцuте ga се наслаЖgаВа на
Bue cme apxumekm u uckame ga npo- бялата Вечерна сВетлuна, kоято праВеше нощта
ekmupame граg без 6pegнu 6лuянuя. ga запрuлuча на gен."

Bawume заgачu са ga: Из „Моят роgен граg Софuя ", Раuна КостенцеВа

• сьбереmе uнформацuя за 6ьзмо>k­

носmumе на eлekmpuчecm8omo за
8 Eлekmpuчecm6omo 8 Софuя

заgо6оля8ане на eнepгuuнume нy>kgu

на xopama;

• обяснumе значенuеmо на goбu6a

на чucma енергщ1 за xopama u

npupogama;

• нanpa8ume nоgробен мakem на

еkологuчен граg.

О Eлekmpuчecm6omo в. Лонgон

Eлekmpuчecm6omo

ЖuВотът на съвременното общество бu бuл немuслuм

без елеkтрuчестВото. Пopagu uзчерпВането на uзkопа­
емuте горuВа, замърсяването на планетата u глобалнu­
те kлuматuчнu променu то става Все по-Важно за чоВе­
честВото, защото може ga:

• се goбuBa чрез ВъобноВяемu uзточнuцu;

• се uзползВа, без ga замърсява;

• пogcuгypu енергuuна незаВuсuмост на хората.

 О Енергuя за бьgещеmо - няkолkо npuмepa

А. Eлekmpuчecku аВmомобuл

Б. Bucokockopocmeн eлekmpuчecku Влаk

В. Енергuя om Вяmьра

Г. Енергuя om сльнцеmо

О CьcmaBeme спuсьk с още прuмерu за еkологuчно

проuзВоgстВо u употреба на елеkтрuчестВо.

А. Опреgелете значенuето uм за бьgещото разВu­

тuе на чоВечестВото .

Б. Отговорете kakBo бu станало , ako хората uзВеg­

ньЖ престанат ga uмат gостьп go елеkтрuчестВо?

• Opгaнuзupaume работата по проеkта.

А. Ckuцupauтe kарта н а г р аgа.

Б . ПоgготВете peцukлupaщu се матерuалu.

В. Сформuраuте работнu групu .

• Cьзgaume маkет на еkологuчен граg.

А. ИзползВаuте слеgнuте параметрu:

8 Цялата необхоguма енергuя се проuзВеЖgа В гра­

gа от еkологuчнu uзточнuцu .

• Жuтелuте се занuмаВат с тьргоВuя, фабрuчно

проuзВоgстВо u селсkо стопанство .

8 В граgа uма пешехоgна зона , парk, учuлuща,

чuталuще, kметстВо, релuгuознu храмове, geтcku
гpaguнu, спортна зала u Жп гара .

Б. ИзползВаuте уменuята cu ga бораВuте с uнфор­

мацuя В таблuцu , схемu u guaгpaмu. Опреgелете u
преgстаВете чрез тях слеgнuте gаннu:

• Колkо са Жuтелuте на граgчето?

8 KakBa част от тях се занuмаВат с посоченumе

geuнocтu?

8 KakBu са начuмuте u местата за проuзВоgстВо

на енергuя?

8 КаkьВ е Вugьт u броят на транспортнuте среg ­

стВа, kouтo Жuтелuте uзползВат?

233
68. КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА...
ВЕКЪТ НА НАЦИОНАЛИЗМА (XIX В.)
ДЪРЖАВНОСТ И ПОЛИТИКИ
• Прu Наполеон Бонапарт францuя goмuнupa
В ЕВропа. Наu-значuмата реформа на упраВле­
нuето му е ,,ГраЖgансkuят kogekc".
• Вuенсkuят kонгрес Възстановява старuя
peg на абсолlотнuте Влаgетелu.
• През 1848 г. ЕВропа е обхваната от масова
реВолlоцuо~на Вълна - „Пролетта на нароguте".
• EBpoпeuckuтe нapogu се стремят kъм съз­
gаВане на cBou нацuоналнu gърЖаВu. Италuя
u Германuя се обеguняВаm, пояВяВат се ноВu
gърЖаВu на Балkанuте, cpeg kouтo Българuя.
• Османсkата uмперuя се разпаgа , а борбата
за наслеgстВото u меЖgу Beлukuтe cuлu съз­
gаВа сложен Възел от полuтuчесku uнтересu ,
наречен Източен Въпрос.
• През XIX В. Beлukuтe cuлu Все още се наg­
преВарВат за koлoнuu. Сuлата на gърЖаВuте
се опреgеля от kолuчестВото u ресурсuте на
технuте koлoнuu.
ОБЯСНЕТЕ, ПОСОЧЕТЕ,
ДИСКУТИРАЙТЕ ...
О Обяснете защо абсолlотнuте Влаgетелu се
uзпраВят срещу реВолlоцuонна францuя.
О Посочете kъge се съзgаВат ноВu нацuоналнu
gърЖаВu.
f) ДuсkутuраОте gokoлko разВuтuето на бъл­
гарсkата gърЖаВност е В сuнхрон с това на
запаgноеВропеuсkuте ugeu u пpakтuku.
ОБЩЕСТВО И ИДЕИ
• Воgеща ugеологuя през XIX В. е нацuоналuзмът.
• Нацuоналuзмът uзguгa нацuята за наО­
Вuсша ценност, пogтukBa kъм uзВоlоВане на
нацuонален суВеренuтет.
• Воgеща роля В тозu процес uма бурЖоазuята.
• Разпаgането на сuстемата на абсолlотuз­
ма Bogu go ВъзнukВане u разпространенuе на
234
разлuчнu полuтuчесku ugeoлoгuu: kонсерВатu­
зъм , лuбералuзъм , соцuалuзъм, анархuзъм .
• Прu Втората uнgустрuална реВолlоцuя
оkончателно се премuнаВа kъм машuнно про­
uзВоgстВо.
• Иkономukата се органuзuра Върху прuнцu­
пuте на kапuталuстuчесkото стопанство .
• Работнuчесkата kласа става Все по - мно­
гоброона. Появява се „соцuалнuят Въпрос".
ОБЯСНЕТЕ , ПОСОЧЕТЕ,
ХАРАКТЕРИЗИРАЙТЕ„.
О Обяснете kakBo е нацuоналuзъм.
О Посочете kakBa е Връзkата меЖgу ноВuте
полuтuчесku ugeoлoгuu u uнgустрuалuзацuята .
О Хараkтерuзuраоте значенuето на работ­
нuчесkата kласа В моgерното общество.
КУЛТУРА
• ИзkустВото става по - масово u обслуЖВа
ВkусоВете на бурЖоазuята .
• НоВuте стuлоВе романтuзъм , реалuзъм,
uмпресuонuзъм , еkспресuонuзъм , kубuзъм,
сuмВолuзъм отговарят на нуЖguте на моgер ­
ното общество.
• НоВоВъВеgенuята В uнgустрuята u техно­
логuuте позВоляВат uзграЖgането на мону­
менталнu проеkтu, kouтo променят kачест­
Вото на ЖuВот на хората.
• Налага се граgсkuят начuн на ЖuВот.
ПОСОЧЕТЕ, ОБЯСНЕТЕ, дАЙТЕ
ПРИМЕРИ„.
О _посочете kak uнgустрuята се отразява
Върху kултурата на обществото.
О Обяснете kakBa е Връзkата меЖgу общест­
Венuте u полuтuчесkuте ugeu u разлuчнuте
стuлоВе В uзkустВото.
О Даоте прuмерu за ноВоВъВеgенuя от Вто­
рата uнgустрuална реВолlоцuя.
69. ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА...
ВЕКЪТ НА НАЦИОНАЛИЗМА (XIX В.)
О Коя общесmВена nрослойkа uма Воgеща • CBьp>keme nopmpemume със cьomBemнomo
роля през „Beka на нацuоналuзма"? uме u onucaнue на ucmopuчecka лuчносm.

А) gухоВенстВо
Б) арuстоkрацuя
В) бур>kоазuя
Г) селячество

О Кое но6о6ь6еgенuе НЕ е резулmаm на

Bmopama uнgycmpuaлнa реВолlоцuя?
А) аВтомобuл
Б) елеkтрuфukацuя
В) парна машuна
Г) acnupuн

О Om koe npouзBegeнue е слеgнuяm omkьc?

„ Като преслеgВа интересите си, инgиВиgът
често се гри>kи за интереса на обществото
много по-ефеkтиВно, отkолkото kогато целта
му е специално общественият интерес."

А) „Комунuстuчесku манuфест", Карл Mapkc

Б) „два траkтата за уnраВленuето", ДЖ:он
Лоk

В) Xlll nonpaBka kьм Констuтуцuята на САЩ

Г) „Богатството на нацuuте", Аgам Смuт

О Кое е npuчuнa за Гpa>kgaнckama Война В

САЩ?

А) релuгuознuте разлuчuя
Б) робството
В) бьрзuят ukoнoмuчecku нanpegьk
Г) uнguанцuте

8 Кой е nрьВ ugеолог на нацuоналuзма?

А) Шанgор Петьофu
Б) Георгu МамарчеВ • Посочете Bepнume u грешнumе pegoBe.
В) Д>kузеnе Мацuнu А) Източен Вьnрос е борбата за nоgялба
Г) Клоg Моне на Османсkата uмnepuя .

• Кое е uзлuшноmо ВьВ Bceku peg? Защо? Б) Гlолхансkuят хатuшерuф nроВьзгласяВа

А) стомана, хuмuчен сuнтез, nреgачна
машuна, елеkтрuчестВо
Б) АнглuЯ, Исnан.uя, Германия, САЩ.
В) Англuя, францuя, Италuя, АВстро-Унгарuя
paBнonpaBue на Bcuчku nogaнuцu .
В) ОсВобоguтелнuте gBu>keнuя на Балkа­
нuте нямат Врьзkа с нацuоналнuте ugeu В
Заnаgна EBpona.

Г)1806 - 1812 г., 1828 - 1829 г., Г) Cnopeg ТьрноВсkата kонстuтуцuя Бьл­

1870 - 1871 г . , 1877 - 1878 г. гарuя е Васална на османсkuя султан.

 ИСТОРИЯ И ЦИВИАИЗАUИИ
УЧЕБНИК ЗА 9. КЛАС ЗА ПРОФИЛИРАНО И
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ С ИНТЕНЗИВНО
ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖА ЕЗИК
ЧАСТl

aBmopu
ПРОФ. АндРЕй Пднтев
ПРОф. д-Р ИСКРА БдЕВА
ПРОФ. д-Р Евгения Кдлиновд
доц. д-Р Георги Якимов
д-Р Вментинд Пдвловд
д-Р ПенКА КостАДиновд
д-Р ЗОРНИЦА Велиновд-ТРенчевд
д-Р РостисЛАв Ботев
НАДКА ВдСЕВА
Веселинд Ивдновд

рецензенmu на uзgameлcm8omo
ПРОФ. д-Р Илиянд МдРЧЕВд
ТдтяНА Долмовд

pegakmop
НАДКА ВдСЕВА

kopekmop
Мим Томдновд

графuчен guзauн
Сензор-С ЕООД

kapmoгpaфcku мamepuaлu
РостисЛАв Ботев

Българсkа. ПърВо uзgaнue, 2018 г.

формат 60х90/8
Печаmнu koлu 29,5
ISBN 978-954-18-1240-2

uзgameлcmBo

„БУЛВЕСТ 2000" ООД

Софuя, 1574, ул. „Hukoлa Тесла" №1 5, BSR 2, еmаЖ 4

mел.: (02) 8061 300
e-mail : administration@bulvest2000.com
www .bulvest.com

· neчam
„БУЛВЕСТ ПРИНТ" АД