ОШО

слой след слой

 ОШО

слой след слой

избрани въпроси и отговори

Книгата е изпратена на www.spiralata.net от преводача й

Здравко Станев
 Съдържание:

.... Слой след слой ....

.... Желанието за съвършенство ....

.... Приемане ....

.... Даване и получаване ....

.... Седемте Долини ....

.... Милостта ....

.... Цялостност ....

.... Простота ....

.... Любов ....

.... Индивидуалност ....

.... Дуалност ....

.... Познание ....

2
2
 .... СЛОЙ СЛЕД СЛОЙ ....
31 Август 1977 в Буда Хол

СУФИ УЧИТЕЛЯТ АДЖНАБИ КАЗА: “НАПИШИ НА

МУЛЛА ФИРОЗ И МУ КАЖИ, ЧЕ НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ВЛИЗАМ В
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С НЕГО, И НЯМА КАКВО ДА МУ КАЖА В
ОТГОВОР НА НЕГОВОТО ПИСМО”.
УЧЕНИКЪТ АМИНИ КАЗА: “ДАЛИ НАМЕРЕНИЕТО ТИ Е
ДА ГО РАЗГНЕВИШ С ТОВА ПИСМО?”
АДЖНАБИ КАЗА: “ТОЙ БЕ РАЗГНЕВЕН ОТ НЯКОИ ОТ
МОИТЕ ТВОРБИ. ТОЗИ ГНЯВ ГО НАКАРАЛ ДА МИ ПИШЕ.
МОЕТО НАМЕРЕНИЕ В НАПИСВАНЕТО НА ПАСАЖА, КОЙТО
ГО Е РАЗГНЕВИЛ, БЕ ДА РАЗГНЕВИ ТОЧНО ТАКИВА КАТО
НЕГО.”
АМИНИ КАЗА: “И ТОВА ПИСМО ЩЕ ГО РАЗГНЕВИ ОЩЕ
ПОВЕЧЕ?”
АДЖНАБИ КАЗА: “ДА. КОГАТО БЕ РАЗГНЕВЕН НА ТОВА,
КОЕТО БЯХ ПИСАЛ, ТОЙ НЕ НАБЛЮДАВАШЕ ГНЕВА СИ,
КОЕТО БЕШЕ МОЕТО НАМЕРЕНИЕ. ТОЙ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ
НАБЛЮДАВА МЕН, НО ВСЪЩНОСТ ПРОСТО БЕ ГНЕВЕН. СЕГА
МУ ПИША ПАК, ЗА ДА ПРЕДИЗВИКАМ ГНЕВА МУ ОТНОВО,
ТАКА, ЧЕ ДА МОЖЕ ДА ВИДИ, ЧЕ Е ГНЕВЕН. ЦЕЛТА Е, ЧОВЕК
ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ МОЯТА РАБОТА Е ОГЛЕДАЛО, В КОЕТО ТОЙ
ВИЖДА СЕБЕ СИ.”
АМИНИ КАЗА: “ХОРАТА В ОБИКНОВЕНИЯ СВЯТ
ВИНАГИ ГЛЕДАТ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ ГНЯВ,
КАТО НА ЗЛОНАМЕРЕНИ.”
АДЖНАБИ КАЗА: “ДЕТЕТО МОЖЕ ДА ГЛЕДА
ВЪЗРАСТНИЯ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ИЗВАДИ ТРЪН ОТ
РЪКАТА МУ, КАТО ЗЛОНАМЕРЕН. ТОВА ОПРАВДАНИЕ ЛИ Е,
ЗА ДА СЕ ОПИТАШ ДА ПРЕДПАЗИШ ДЕТЕТО ОТ ТОВА ДА
ПОРАСТЕ?”
АМИНИ КАЗА: “АМИ АКО ДЕТЕТО ХРАНИ ЗЛОБА
СРЕЩУ ВЪЗРАСТНИЯ, КОЙТО МУ ВАДИ ТРЪНА?”
3
3
 АДЖНАБИ КАЗА: “ДЕТЕТО ВСЪЩНОСТ НЕ ХРАНИ
ЗЛОБА, ЗАЩОТО НЕЩО В НЕГО ЗНАЕ ИСТИНАТА.”
АМИНИ ПОПИТА: “НО КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО ТОЙ
НИКОГА НЕ СЕ ОСЪЗНАЕ И ПРОДЪЛЖИ ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ
ДРУГИТЕ СА МОТИВИРАНИ ОТ НЯКАКВИ ЛИЧНИ ЧУВСТВА?”
АДЖНАБИ ОТГОВОРИ: “АКО ТОЙ НИКОГА НЕ СЕ
ОСЪЗНАЕ, ТОГАВА НЯМА РАЗЛИКА В ТОВА КАКВО МИСЛИ
ЗА ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО НЯМА ДА ГИ ОЦЕНИ НИКОГА
ТАКИВА, КАКВИТО СА ВСЪЩНОСТ.”
АМИНИ ПОПИТА: “НЕ Е ЛИ ВЪЗМОЖНО, ВМЕСТО ДА СЕ
ПРЕДИЗВИКВА ГНЕВА МУ ВТОРИЯ ПЪТ, ДА МУ СЕ ОБЯСНИ
ВСЪЩНОСТ ЧЕ НАПИСАНОТО Е С ТОЧНО ТАКАВА ЦЕЛ, И ДА
СЕ ПОДКАНИ МУЛЛА ДА ПРЕГЛЕДА СВОИТЕ ПРЕДИШНИ
ЧУВСТВА?”
АДЖНАБИ КАЗА: “ВЪЗМОЖНО Е, НО НЯМА ДА ИМА
ЕФЕКТ. ДОРИ ЩЕ ИМА ОБРАТЕН ЕФЕКТ. АКО КАЖЕШ НА
ЧОВЕКА СВОЯТА ПРИЧИНА, ТОЙ ЩЕ СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ СЕ
ОПРАВДАВАШ И ТОВА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА В НЕГО НЯКОИ
МНЕНИЯ, КОИТО ЩЕ СА ВРЕДНИ ЕДИНСТВЕНО ЗА НЕГО.
ТАКА, ЧРЕЗ ОБЯСНЕНИЕ ТИ ДЕЙСТВАШ В НЕГОВА ВРЕДА.”
АМИНИ КАЗА: “ТОВА ПРАВИЛО НЯМА ЛИ
ИЗКЛЮЧЕНИЯ – ЧЕ ЧОВЕК САМ ТРЯБВА ДА УЧИ,
САМООСЪЗНАВАЙКИ СОБСТВЕНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ И ЧЕ
НЕГОВОТО СЪСТОЯНИЕ НЕ МОЖЕ ДА МУ БЪДЕ ОБЯСНЕНО.”
АДЖНАБИ ОТГОВОРИ: “ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ, НО АКО
ИМАШЕ ДОСТАТЪЧНО ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ТАКА ЧЕ ДА
ПРОМЕНЯТ СВЕТА, НЯМАШЕ ДА ИМА ИЗОБЩО ХОРА КАТО
МУЛЛА ФИРОЗ.”

Човешкото същество е много просто, но не и личността му.

Личността е много сложна. Тя е като лука - има много слоеве на
условеност, на изопачаване, на отравяне. Скрито зад много слоеве –
които суфите наричат филтри - се намира простото същество на
човека. Но това просто същество е скрито зад толкова много филтри,
че не можеш да го видиш. И скрит зад тези филтри ти не можеш да
4
4
видиш също и света – защото каквото и да дойде до теб, е вече
изкривено от филтрите преди да те достигне. Нищо никога не те
докосва такова, каквото е в действителност; ти продължаваш да
пропускаш. Има много интерпретации помежду.
Ти гледаш нещо: първо твоите очи и твоите сетива
изопачават.
Второ твоята идеология, твоята религия, твоето общество,
твоята църква – те изопачават. После твоите емоции също
изопачават и т.н. и т.н. Докато дойде до теб, няма нищо от
оригинала или толкова малко, че няма разлика. Ти виждаш нещо,
само ако твоите филтри го позволяват, а те не ти позволяват много.
Учените се съгласяват със суфите. Учените казват, че ние
виждаме само два процента от реалността. Само два процента!
Деветдесет и осем процента са пропуснати. Когато ме слушаш ти ще
чуеш само два процента от това, което е казано. Деветдесет и осем
процента ще бъдат изгубени. А когато деветдесет и осем процента са
изгубени, тези два процента са извън контекста. То е като да вземеш
две страници от някой роман - една отпред и една от средата - и да
се опитваш да възстановиш целия роман само от тези две страници.
А 98 страници липсват. Ти нямаш и намек какви са били, не знаеш
дори че ги е имало. Ти имаш само две страници, а възстановяваш
цяла книга. Тази реконструкция е твоя измислица. Това не е
откриване на истината; това е твоя фантазия
А има вътрешна необходимост да се запълнят празнините.
Когато видиш, че две неща не са свързани, умът има вътрешна
необходимост да ги свърже. Иначе се чувства много неспокоен. Така
ти измисляш връзка и фиксираш тези две свободни неща с връзка -
правиш мост между тях. И така продължаваш да създаваш свят,
който не съществува.
И така, преди да влезем в този малък, но много ценен диалог
между учител и ученик ти трябва да разбереш тези слоеве, тези
филтри.
Гурджиев наричал тези филтри “буфери”. Те те защитават от
реалността, защитават твоите лъжи, твоите сънища, твоите
проекции. Те не ти позволяват да дойдеш до контакт с реалността,
5
5
понеже самият контакт ще бъде съсипващ, шокиращ. Човек живее
чрез лъжи.
Фридрих Ницше е казал: “Моля ви, не отнемайте лъжите на
човечеството, иначе човек няма да може да живее. Той живее чрез
лъжите. Не му отнемайте измислиците, не му унищожавайте
митовете, не му казвайте истината, защото човек не може да живее с
нея.”
И той е прав за деветдесет и девет, точка, девет процента от
хората. Но какъв живот може да има чрез лъжи? Той самият ще бъде
голяма лъжа. И какво щастие е възможно чрез лъжи? Няма
възможност за щастие; оттук човечеството е в нещастие. С истината
е блаженството, а с лъжите има само нещастие и нищо друго.
Но ние продължаваме да пазим тези лъжи - те са удобни, но
те пазят защитен от блаженството, от истината, от Бог.
Суфите казват, че човек е точно като лука. А религията е
изкуството на беленето на лука, на идването до сърцевината му. И
какво има в самата сърцевина на лука? Белил ли си някога лук?
Белиш слой, след слой, един, втори и т.н. докато дойдеш до точката,
в която и последния слой е отстранен и само празнина остава в
ръката ти. Това е ФАНА. Ако обелиш своето същество слой след
слой, последния слой ще бъде на съществото – БАКА – и отвъд това
ще бъде пустотата - ФАНА.
Така че може да мислиш така: в самия ти център има
празнина, чисто небе, пустота - ФАНА. Първия слой около ФАНА е
БАКА, индивидуалността – това, което религиите наричат Аза,
АТМАН, душата. Но душата е вече една стъпка по-далеч от твоето
същество. Аза е вече отделен от твоето същество. Буда го е нарекъл
със специална дума АНАТА - Не-Аз. Твоето най-дълбоко същество е
Не-Съществуване. Няма нищо там или има само нищо. Първият
слой, първата ограда, която го заобикаля е БАКА,
индивидуалността.
Това е твоето истинско и просто същество - не-съществото
обкръжено от същество, определено от съществото.
Истинският център е празен, но празнотата трябва да бъде
определена от нещо. Иначе няма да има разделение между теб и
6
6
нещо друго. Така че един тънък, много тънък слой на съществуване
те разделя. Но това същество е също периферия, не самият център. В
центъра е ФАНА – разтварянето, изчезването. Дори в точката на
БАКА - НА индивидуалността ти не срещаш Бог, ти си още тук.
Много малко е останало от теб – но има все още една тънка линия –
дори и тя трябва да изчезне във ФАНА. Тогава влизаш в Бог.
Започни от другия край, започни да белиш лука.
ПЪРВИЯТ СЛОЙ е направен от изопачените физически
сетива, Нито за миг недей да мислиш, че твоите сетива са такива,
каквито би трябвало да бъдат – те не са. Те са тренирани. Ти виждаш
неща, ако твоето общество ти позволява да ги видиш. Ти чуваш
неща, ако твоето общество ти позволява да ги чуеш. Ти докосваш
неща, ако твоето общество ти позволява да ги докоснеш.
Човек е изгубил много от сетивата си - например
обонянието. Човек почти е загубил обонянието си. Само вижте някое
куче и неговата способност на обоняние - колко чувствителен е
неговия нос! Човек изглежда направо беден. Какво се е случило с
носа на човека? Защо не може толкова дълбоко да усеща, като някое
куче или кон? Конят улавя миризма от няколко мили. Кучето има
огромна памет на миризми. Човекът няма памет. Нещо е блокирало
носа.
Хората, които работят задълбочено на тези нива казват, че
поради подтиснатия секс, обонянието е изгубено. Физически човек е
чувствителен колкото всяко друго животно, но психологически
неговият нос е изопачен. Обонянието е една от най-сексуалните
врати в твоето тяло. Чрез обонянието животните чувстват дали
мъжкият е в хармония с женската или не. Обонянието е фин намек.
Когато женската е готова да прави любов с мъжкия тя изпуска
определена миризма. Само чрез тази миризма мъжкия разбира, че е
приет. Ако тази миризма не е освободена от женския сексуален
организъм, тогава мъжкия си отива. Той не е приет.
Човек е унищожил обонянието, защото ще му е било трудно
да създаде така нареченото културно общество, ако обонянието
остане естествено. Например, ти се движиш по пътя и някоя жена
започва да излъчва миризма и ти дава сигнал за приемане. Тази жена
7
7
е нечия съпруга, съпругът й е с нея. Сигналът е налице, ти си приет
и какво ще правиш? Това ще бъде много неловко, много неудобно.
Твоята жена върви с теб и няма никаква миризма от нейното
тяло и изведнъж някой мъж минава и тя излъчва сигнала. И това са
много несъзнателни сигнали. Ти не можеш, изведнъж, да ги
контролираш. Тогава ти става ясно, че тя е заинтересована от другия
мъж и приветства другия. Това ще създаде проблем. Така през
вековете човек е унищожил обонянието изцяло.
Не е случайно, че в културните страни много време се
отделя за отстраняване на всякакви миризми от тялото. Уханието на
тялото трябва да бъде напълно унищожено от дезодоранти,
парфюмирани сапуни. Тялото трябва да бъде покрито със слоеве от
силни парфюми. Това всичко е прикриване, начини да се избегне
реалността, която все още е тук.
Когато правиш любов и двамата партньори излъчват
определена миризма. Тази миризма трябва да бъде унищожена,
защото, ако мъжът прави любов с жената, а жената всъщност не е в
настроение тя няма да освободи миризмата и мъжът ще бъде обиден,
наранен. Той незабавно ще усети, че жената няма оргазъм и
неговото мъжко его ще бъде наранено. Обонянието трябва да бъде
унищожено изцяло, така че мъжът да не знае, че жената се преструва
че има оргазъм, че само прави празни жестове, залъгва го, подкрепва
му егото. И той се чувства доволен, понеже жената изглежда
доволна. Но веднъж щом обонянието е унищожено, няма начин да
разбереш дали наистина тя е доволна или не.
Обонянието е много сексуално – ето защо сме унищожили
носа, унищожили сме носът в основи. Дори и в говорния език може
да видиш разграничение. Да видиш е едно нещо, да чуеш, едно
нещо, но да помиришеш - означава точно обратното. Да видиш -
означава способност да виждаш, но да помиришеш не означава
способност да помирисваш. Значи, че си просто миризлив. Дори в
изразния език подтискането е влязло. И същото се е случило и с
другите сетива.
Ти не гледаш хората в очите; или ако ги гледаш, гледаш ги
само за няколко секунди. В действителност не ги виждаш наистина;
8
8
продължаваш да ги избягваш. Ако ги гледаш, това ще бъде обидно.
Само спомни си дали наистина гледаш хората? Или просто
продължаваш да избягваш техните очи? Защото, ако не ги избягваш,
тогава ще можеш да видиш някои неща, които другият не иска да
покаже. Не е в добрите обноски да видиш нещо, което другият не
иска да покаже, така че по-добре да избягваш. Ние слушаме думите,
но не гледаме лицето, защото много пъти у човека думите и лицето
са противоречиви. Човек казва едно нещо, а показва друго.
Постепенно ние изцяло губим усещането да гледаме лицето, очите,
жестовете. Само слушаме думите. Наблюдавай това и ще бъдеш
изненадан как хората продължават да говорят едно нещо и да
показват друго. И никой не го забелязва, защото си трениран да не
ги гледаш директно в лицето. А и дори да ги гледаш, твоя поглед
няма никаква будност, няма внимание, той е просто празен. Все
едно, че не гледаш.
Ние чуваме звуците по избор. Не чуваме всякакви звуци, а
избираме. Тези, които са ни от полза, ги чуваме. А за различните
общества, за различните страни са ценни различни неща. Човек,
който живее в примитивния свят, в гората, в джунглата, има
различна възприемчивост на звуци. Той трябва да бъде непрекъснато
буден и нащрек за животни. Неговият живот е в опасност. За теб не е
необходимо да си нащрек. Ти живееш в културен свят, където вече
не съществуват животни и няма страх от това. Оцеляването ти не е в
опасност. Ушите ти не функционират съвършено, защото не е
необходимо.
Виждал ли си див заек или сърна? Колко са внимателни,
колко чувствителни? Само някой лек звук – сух лист носен от вятъра
– и сърната е нащрек. Ти изобщо не би забелязал това. Животът е
обкръжен от много фина музика, но ние сме абсолютно
несъзнателни за нея. Има велик ритъм, но за да го почувстваш се
нуждаеш от по-будни уши, по-будни очи, по-будно усещане за
допир.
И така първия слой е от изопачените физически сетива. Ние
виждаме само това, което искаме да видим. Механизмът на тялото
ни е отровен. Нашето тяло е станало вкочанено. Живеем в един вид
9
9
на заледеност; студени, затворени, недостъпни. Толкова сме
уплашени от живота, че сме убили всички възможности, чрез които
животът може да влезе в контакт с нас. Хората не се докосват един
друг, не се държат за ръце, не се прегръщат. Ако хванете някой за
ръката, се чувствате засрамен, той се чувства засрамен. Дори ако
прегърнете някого, сякаш нещо погрешно се случва. И ти бързаш да
се отдръпнеш от тялото на другия, защото неговото тяло може да те
отвори. Топлината на тялото на другия може да те отвори. Дори на
децата не им е позволено да прегръщат своите родители. Има голям
страх.
А целият страх е основно дълбоко надолу, вкоренен в страха
от секса. Има забрана срещу секса. Майката не може да прегръща
сина си, защото той може сексуално да се възбуди – това е страхът.
Бащата не прегръща своята дъщеря. Той се страхува, че може
физически да се възбуди. Топлината има свой собствен начин на
действие. Няма нищо грешно да бъдеш физически или сексуално
възбуден - това е просто знак, че човек е жив, че човек е много жив.
Но този страх, табуто върху секса, казва: стой настрана, спазвай
дистанция.
Бащата на Шуда умираше, той бе много стар, беше мой
санясин. А Шуда беше много озадачена, защото преди да умре,
ръцете му отново и отново отиваха към неговите гениталии.
Трябваше да му махат ръцете от там. Шуда беше объркана и
загрижена естествено. Какво се случваше с нейния баща? Дали
имаше някакво сексуално подтискане. Защо ръцете му отиваха
отново и отново към сексуалните му органи? А той бе почти в
безсъзнание.
Това се случва при много хора, когато умират. Една от
причините е подтискането, но не е единствената. Умиращите губят
общественото съзнание, губят обусловеността. Този първи слой на
изопачените сетива изчезва; смъртта идва. Хората стават отново
като малки деца. Децата си играят със своите гениталии - те още не
са покварени. Те се наслаждават на своите тела, те обичат своите
тела. Децата си играят с това, за тях е забавление.

10
1
0
 В момента на смъртта човек не е вече стар, той става отново
млад. Смъртта премахва този слой - това е едното нещо. Друго
нещо, когато човек умира е, че за малко всички негови сетива
оживяват, както когато не са били изопачени. Това е като огъня на
лампата преди да угасне - пламъкът започва да гори по-силно, с
интензивност за секунда и угасва. Същото се случва, когато животът
си отива. В един момент последно усилие е направено за живот и
човек гори с цялата си чувствителност.
Друга причина е, че когато човек умира, кръгът е завършен
– естествено смъртта е близка до раждането. Смъртта е много близко
до живота, тя е самото кресчендо на живота. Животът идва от
сексуалната енергия и се връща назад към сексуалната енергия.
Но всичките ни сетива са изопачени. Не ни е позволявано да
бъдем естествени – оттук човек е изгубил достойнство, невинност,
грация, елегантност. Това е първият слой. И поради всички тези
подтиснатости тялото е станало не-оргазмично. Няма радост - това
се е случило и на мъжа и на жената, по почти един и същи начин. Но
мъжът е потънал по-дълбоко в изопачеността от жената – поради
това, че мъжът е педантичен, невротично педантичен. Веднъж щом
приеме една идея, той се опитва да отиде до самата й крайност.
Жените са по-практични, по-малко педантични, по-малко
невротични, по-земни, по-балансирани, по-малко интелектуални, по-
интуитивни. Те не стигат до самия край. Хубаво е, че жените не са
толкова невротични колкото мъжа – ето защо те са запазили все още
някакво достойнство, някаква грация, закръгленост на съществото,
някаква поезия. Но и двамата са изопачени от обществото, и двамата
са станали твърди. Мъжете повече, жените малко по-малко, но
разликата е само в степента.
Поради този слой, всичко което влиза в теб трябва да мине
през този филтър първо, а той унищожава, интерпретира,
манипулира и дава свои нюанси, прожектира, измисля - и реалността
е облечена. Когато този слой изчезне... Това е цялото усилие на йога
- да направи тялото ти живо, да обнови сетивата ти. Тогава човек
действа без никакво табу; тогава яснотата, грациозността, красотата
текат. Топлината се появява, една отвореност – и растежът се
11
1
1
случва. Човек е постоянно нов, млад и винаги в приключение.
Тялото става оргазмично. Радостта те обгражда.
Чрез радостта първото изопачаване изчезва. Оттук моето
настояване да бъдеш радостен, да си празнуващ, да се наслаждаваш
на живота, да приемаш тялото си – не само да го приемаш, но и да се
чувстваш благодарен, че Бог ти е дал толкова прекрасно тяло,
толкова чувствително тяло с толкова много врати, през които да
контактуваш с реалността: очите и ушите и носа и докосването.
Отвори всички тези прозорци и позволи на полъха на живота да
навлезе в теб, позволи на слънцето на живота да засияе в теб. Научи
се да бъдеш по-чувствителен. Използвай всяка възможност да бъдеш
чувствителен, така че този първи филтър да отпадне.
Ако седиш на тревата, недей да я скубеш, не я унищожавай.
Аз трябваше да спра да седя на поляната – преди давах даршан на
поляна – защото хората продължаваха да унищожават тревата, те
продължаваха да скубят тревата. Трябваше да спра. Хората са
толкова насилствени, толкова несъзнателно насилствени; не знаят
какво правят. А им се казваше отново и отново, но само след
няколко минути забравяха. Те бяха толкова немирни, че не знаеха
какво правят. Тревата бе на разположение на тяхното безпокойство
и така те започваха да я скубят и унищожават.
Когато седиш на тревата, затвори очи и стани трева – стани
тревен. Почувствай, че си трева, почувствай зеленината на тревата,
почувствай влажността на тревата. Почувствай фината миризма,
която тревата освобождава. Почувствай росата по тревата – как
капчиците са по теб. Почувствай как слънчевите лъчи играят върху
тревата. За момент се изгуби в нея и ще почувстваш едно ново
усещане за своето тяло. Прави това във всяка възможна ситуация: в
реката, в плувния басейн, на плажа под слънчевите лъчи, гледайки
луната нощем, легнал върху пясъка със затворени очи почувствай
пясъка. Милиони възможности има, за да направиш своето тяло
отново живо. Обществото е свършило своята работа на изопачаване,
ти ще трябва да се излекуваш.
И веднъж щом започнеш да слушаш да гледаш, да докосваш,
да помирисваш с радост, тогава чуваш реалността, тогава виждаш
12
1
2
реалността, тогава докосваш реалността, тогава помирисваш
реалността.
ВТОРИЯТ СЛОЙ е на обусловеността: социална,
политическа религиозна, идеологическа - системи на вярване.
Системата на вярване те прави необщителен. Ако си хинду, а аз съм
мохамеданин, незабавно няма общуване. Ако си човек и аз също съм
човек - има общуване, обаче, ако ти си комунист, а аз съм фашист –
общуването спира. Всички системи на вярване са деструктивни за
общуването, а целият живот не е нищо друго освен общуване - с
дърветата, с реките, със слънцето и луната, с хората, с животните.
Всичко е общуване, животът е общуване.
Диалогът изчезва, когато си натоварен с твоите системи на
вярване. Как можеш наистина да бъдеш в диалог? Ти си толкова
препълнен със своите идеи и мислиш, че са абсолютно истинни.
Когато слушаш другия ти просто си учтив, всъщност не го слушаш.
Ти знаеш какво е правилно, само чакаш той да свърши, за да се
нахвърлиш върху него. Да, може да има дебат, дискусия, обсъждане,
но не може да има диалог. Между две вярвания не може да има
диалог. Вярванията унищожават приятелството, вярванията
унищожават човечеството, вярванията унищожават общуването.
Така че, ако искаш да виждаш да чуваш и да слушаш, тогава
трябва да отхвърлиш всички системи на вярвания. Ти не може да си
хинду, не може да си мохамеданин, не може да си християнин. Ти не
можеш да си позволиш такива безсмислици; трябва да бъдеш
достатъчно благоразумен, за да бъдеш без вярвания.
Затворен от своята система ти си недостъпен, и другите са
недостъпни за теб също. Хората се движат като къщи без прозорци.
Да, понякога се доближавате, блъскате се един в друг, но никога не
се срещате. Да, понякога се докосвате, но никога не се срещате.
Говорите, но никога не общувате. Всеки е затворен в собствените си
обусловености, всеки си носи собствен затвор около себе си. Това
трябва да бъде отхвърлено.
Вярванията създават един вид самодоволство, и вярванията
спират изследването, защото човек става уплашен. Може би ще
попаднеш на нещо, което е против твоето вярване. Тогава какво?
13
1
3
Това ще наруши цялата ти система, така че по-добре да не
изследваш. Оставаш ограничен в един унил, мъртъв, определен свят
и никога не отиваш отвъд него. Той ти дава едно “сякаш” знание –
сякаш знаеш. Ти нищо не знаеш - не знаеш нищо за Бог, но имаш
определено вярване за Бог. Ти не знаеш нищо за истината, но имаш
теория за нея. Това “сякаш” е много опасно. То е едно
хипнотизирано състояние на ума.
Всички: и мъжете и жените са условени, независимо че по
различни начини. Мъжът е условен да бъде агресивен, да се
надпреварва, да манипулира, да бъде егоистичен. Мъжът е бил
подготвен за различна работа – да експлоатира, да бъде тиранин, да
оказва натиск, да бъде господаря. На жените им е дадена система на
вярване да бъдат роби. Те са учени да се подчиняват. На тях им е
даден един много, много мъничък свят - домакинството. Целият
техен живот им е отнет. Но веднъж щом системата на вярване е
установена, жената я приема и остава в нея. А мъжът приема своята
система и също остава в нея.
На мъжете им се казва да не плачат; сълзите не са
мъжествени, така че мъжете не плачат. Сега, що за глупост е това?
Плачът понякога има такъв терапевтичен ефект - той е необходим,
той е задължителен, той разтоварва. Мъжът продължава да товари
себе си, защото не може да плаче и да ридае - това не е мъжествено.
А на жените им се казва да плачат, да ридаят. Това е съвсем
женствено, така че жените плачат и ридаят дори когато не е
необходимо - това е просто система на вярване. Те я използват като
стратегия, за да манипулират. Жената знае, че чрез спор не може да
надделее над съпруга си, но тя може да плаче - това действа. Това
става неин аргумент.
Мъжът е изопачен по един начин: той не може да плаче. А
жената по друг начин: тя започва да плаче и използва плача като
стратегия за да доминира. Плачът става политичен, а когато сълзите
ти са политически, те губят красота, те са грозни.
Тази втора условеност е едно от най-трудните неща, от
които да се отървеш, тя е много сложна. Ти имаш определена
политическа идеология, религия и хиляди други неща разбъркани в
14
1
4
твоя ум. Те са станали дотолкова част от теб, че не можеш и да
помислиш, че са отделни от теб. Когато казваш: “аз съм хинду”, ти
не казваш: “аз имам вярване наречено хиндуизъм”, не. Ти казваш:
“аз съм хинду”. Ти се отъждествяваш с хиндуизма. Когато
хиндуизмът е в опасност, ти мислиш, че ти си в опасност: Ако
изгори някой храм, ти мислиш, че ти си в опасност. Или ако някой
запали Корана ще помислиш, че ти си в опасност, понеже си
мохамеданин.
Тези системи на вярвания трябва да бъдат отхвърлени.
Тогава се появява разбирането, готовността да се изследва, появява
се невинността. Тогава ти си обкръжен от едно чувство на мистерия,
на възхита, на чудо. Тогава животът не е нещо познато, той е
приключение. Той е толкова мистериозен, че ти можеш да го
изследваш до безкрай. И никога не създаваш никакви вярвания, ти
оставаш в състояние на незнание. Суфите много наблягат на това
състояние, а също и дзен учителите - всъщност, всички големи
учители в света наблягат на това състояние. Ако те се съгласяват за
нещо, то това е състоянието на незнание.
Остани непрекъснато в състояние на незнание. Ако се случи
да узнаеш нещо, недей да създаваш вярване от това. Продължавай да
отхвърляш, продължавай да изхвърляш. Не позволявай да бъдеш
обкръжен от него, иначе рано или късно то ще се превърне в твърда
кора и няма да си достъпен вече за живота. Остани винаги като дете
- и тогава комуникацията става възможна, диалогът става възможен.
Когато двама души в състояние на незнание разговарят, тогава има
среща – те общуват. Няма никакво препятствие. Ти ще можеш да ме
разбереш само, ако си в състояние на незнание, защото аз съм в това
състояние постоянно.
С мен общуването е възможно само ако отхвърлиш своите
системи на вярвания, иначе те ще задръстват пътя.
ТРЕТИЯТ ФИЛТЪР, третият слой е псевдо-разсъждаването,
рационализацията, обясненията, оправданията. Всичко това е
заимствано. Нито едно нещо не е твое автентично изживяване, но ти
дава някакво удовлетворение. Ти мислиш, че си много разумен. Ти
не можеш да станеш разумен като събираш заимствани аргументи и
15
1
5
доказателства. Истинският разум се появява само когато си
интелигентен и запомни: има разлика между интелектуален човек и
такъв, който аз наричам интелигентен. Интелектуалният е скрит зад
фалшивите разсъждения. Неговото разсъждаване може би е много
логично, но не е никога разумно. Неговият разум е просто фалшив,
изглежда само разум.

Слушайте, чувал съм...

Някой човек се давел: “Помощ, не мога да плувам! Не мога
да плувам!” - викал той.
“И аз също не мога,” - казал един възрастен човек, седящ на
брега на реката, дъвчейки тютюн – “но не вдигам толкова шум
поради това.”

Сега, това е съвършено разумно. “Защо вдигаш шум? Не

можеш да плуваш, нито пък аз. Така че пази тишина.”
Но ти седиш на брега, а той е в реката. Ситуацията е
различна, контекстът е различен.
Когато Буда казва нещо, ти можеш да повториш същото
нещо, но контекстът е различен. Когато Мохамед каже нещо, ти
можеш да повториш точно същото, но няма да означава същото
нещо – понеже контекстът е различен. А това което е важно е
контекстът, а не какво казваш. Не е важно какво казваш, а кой си ти.

Чувал съм...
Донеган седеше в изповедалнята: “Отче,” - въздъхна той –
“направих нещо толкова лошо, че ще ме изхвърлите от църквата.”
“Какво направи, сине мой?” – попита свещеникът.
“Вчера,” – каза Донеган – “вървейки пред мене, жена ми така
завъртя хълбоци, че се възбудих и веднага я сграбчих, разкъсах
дрехите й, хвърлих я на пода и правихме секс там на място.”
“Това е малко необичайно,” - рече отецът. – “но не е причина
да те отлъча от църквата.”
“Сигурен ли сте, че няма да ме изгоните от църквата?”
“Разбира се, че не.”
16
1
6
 “Е да,” – каза Донеган – “но онези ни изхвърлиха от
супермаркета.”

Всичко зависи от контекста - кой си, къде се намираш.

Зависи от каква гледна точка, от каква опитност говориш. Аз
използвам същите думи които и ти, но те не значат същото, те не
могат да значат същото. Когато аз ги казвам, ги казвам аз, когато ти
ги казваш, ги казваш ти. Думите са същите, но понеже идват от
различни пространства те носят различен смисъл, различен намек,
различна атмосфера, различна музика.
Фалшивия разум само изглежда като разум, той не е
познание. Той служи повече, за да си намираш оправдания; повече е
за аргументация. В този вид на залъгване, мъжкият ум е експерт.
Това е специалността на мъжкия ум. Той е научил това изкуство
много издълбоко. Този филтър е много, много силен в мъжкия ум.
Истинския разум се появява само когато фалшивият е
отхвърлен.
Какво е истински разум?
Карл Ясперс го е определил съвсем точно. Той казва:
“Разумът е отвореност, разумът е яснота, разумът е желание за
единство. Разумът ползва логиката, нейните методи и категории на
разбиране само за да ги надмине. Разумът е върховния разцвет на
мъдростта.”
Но не фалшивото разсъждаване. Пазете се от фалшивото.
Фалшивото винаги създава филтър, а истинското винаги става врата.
Истинското винаги е мост, а фалшивото винаги е блокада.
Третия слой, на фалшивото разсъждаване е едно от най-
големите смущения в твоето същество.
ЧЕТВЪРТИЯТ СЛОЙ е емоционалността,
сантименталността. Това е фалшивата емоционалност, много шум за
нищо, само суетня. Тук женският ум е експерт. Това е един вид
празнота, само на повърхността. Това е едно безсилно съчувствие, то
не прави нищо. Ако някой е болен, ти сядаш покрай него и плачеш.
Твоят плач няма да помогне. Къщата гори, а ти плачеш. Това също
няма да помогне. Това фалшиво чувство трябва да бъде разкрито,
17
1
7
иначе никога няма да узнаеш какво е истинско чувство. Истинското
чувство е отдаване, посвещаване. То е съпричастие, а не съчувствие.
То е действие.
Когато наистина чувстваш нещо в сърцето си, то незабавно
те трансформира, то става действие. Това е критерия - твоето
чувство става действие. Ако твоето чувство остане само чувство и
никога не стане действие, то знай със сигурност, че е фалшиво.
Тогава ти лъжеш себе си или някой друг.
Много пъти хората идват при мен и казват: “Ошо, ние
чувстваме голяма любов към теб, ние разбираме какво ни казваш,
но...” Това “но” унищожава всичко, което са казали преди това. Те
казват: “Ние чувстваме, че това, което ни казваш е правилно, че
това, което правиш е правилно, но не можем да станем санясини.”
Ако ти чувстваш, че това, което казвам е правилно, ако чувстваш, че
това, което казвам е истина, тогава как може да не станеш санясин?
Това е просто невъзможно. Тогава твоето чувство би се превърнало
в действие, би станало предаване - иначе какъв е смисъла?
Човек никога не може да върви срещу собственото си сърце.
Ако вървиш срещу сърцето си, то това трябва да е някакво фалшиво
сърце - преструвка. Точно както третия слой е специалност на мъжа,
четвъртия слой е специалност на жената.
ПЕТИЯТ СЛОЙ са изопачените, отровените инстинкти,
подтискането, деформацията.
Гурджиев казваше, че всичките ти центрове се препокриват,
разбъркани са, мешат се един в друг, нарушават се и ти не знаеш кое
какво е. Всеки център сам за своята функция е прекрасен, но когато
започне да се намесва във функцията на друг, тогава настава голяма
трудност, тогава цялата система става невротична.
Например, ако твоя сексуален център действа като такъв,
това е съвършено добре. Но хората са го подтискали толкова много,
че в много хора сексуалния център не е в гениталиите, а в главата.
Това е препокриването. Сега те правят любов чрез главата - оттук
голямата важност на порнографията, на сексуалните фантазии. Дори
докато правиш любов с жена си, ти си мислиш за някоя красива
актриса - как правиш любов с нея. И тогава незабавно ставаш
18
1
8
заинтересован да правиш любов с жена си. Всъщност жена ти не е
съществена. Това е вид мастурбация. Ти не правиш любов с нея, а с
някоя друга, която не е тук. Ти продължаваш да си фантазираш в
главата.
Религиозното подтискане е нарушило всички твои центрове.
Трудно е дори да видиш, че центровете ти са отделни. А действащ
на своето поле, всеки център е съвършено наред. Когато се намеси в
друго поле, се появяват проблеми. Тогава става бъркотия в твоята
цялостност. Тогава не знаеш кое какво е.
Сексът може да бъде трансформиран, когато е от сексуалния
център, но не може да се трансформира от главата. Той е създал
фалшив център в главата.

Чувал съм...
От време на време, на светците им се позволява прикрити да
посещават земята. Света Тереза от дълго време искаше да посети
Холивуд, но Гавраил, който отговаряше за пътуванията мислеше, че
дори и светия няма да може да остане недокоснат, след като посети
Холивуд.
Накрая, все пак, Света Тереза успя да го убеди, че нищо
няма да й се случи и тръгна с първия възможен облак за земята.
Изминаха седмици, проточиха се месеци без никаква вест от
земята. Един ден, обезпокоен, Гавраил се обади по телефона в Лос
Анжелис.
Връзката беше направена, телефона зазвъня и накрая се чу
глас: “Тери е на телефона - кой се обажда? Габи, дарлин’!
Невероятно прекрасно е да те чуя отново...”
Сега Света Тереза не е вече Света Тереза - тя е Тери.
Гавраил не е вече Гавраил - той е Габи, дарлин’. Холивуд е покварил
Света Тереза.
Твоите така наречени светии само избягват света, те са
подтиснати същества. Ако им се даде възможност, те ще паднат
далеч по-ниско от теб. Те просто някак се въздържат, от страх от ада
и от алчност за рая. Но каквото и да подтиснеш от страх или от
алчност то си остава там. И не само остава, но става неестествено,
19
1
9
извратено, движи се в по-дълбоките нива на твоето съзнание и
подсъзнание. И тогава става много трудно да го изкорениш.
Гурджиев беше суфи. Цялото негово учение идва от суфи
Учителите. Той представи методи на Западния свят как да
разграничиш всеки център, да позволиш на всеки център да действа
на собственото си поле. Главата трябва да действа само що се отнася
до разума, това е всичко.
Наблюдавал ли си, при мен идват хора и казват: “Аз мисля,
че те обичам.” “Аз мисля, че те обичам”! Любовта няма нищо общо с
мисленето. Как можеш да мислиш, че ме обичаш? Но те не знаят как
да действат директно от сърцето, дори и сърцето трябва да мине
през главата. Те не могат просто да кажат: “Аз те обичам”.
Предишната вечер една красива жена, италианка, прие
саняс. Аз й дадох името “Прем Нишанга”. Тя бе жена на сърцето,
нещо рядко. И бе толкова щастлива, че почти започна да танцува.
Нямаше нужда да казва нищо, цялото нейно тяло го каза. Тя влезе в
такъв екстаз; ти можеш да кажеш нещо по хиляда начина, да
крещиш от радост, но няма да е толкова дълбоко, колкото ако
влезеш в екстаз. Аз не знам какво казваше тя, защото говореше на
италиански, но лицето й, очите й, ръцете й, цялото й тяло го
казваше. Нямаше нужда да разбирам езика й, той не бе важен.
Когато казваш нещо от сърце езикът не е необходим. Когато казваш
нещо от главата, само езикът може да го каже; няма друг начин да го
изкажеш.
Гледай и наблюдавай. Позволи на главата да действа като
разум, позволи на сърцето да действа като чувство, позволи на
сексуалния център да действа като секс. Позволи на всичко да
действа по свой собствен начин. Не позволявай на механизмите да
се мешат един в друг, иначе ще имаш изопачени инстинкти.
Инстинктът, ако е естествен, без забрана, спонтанен и без
никаква задръжка, тогава има яснота в твоето тяло, има хармония.
Има един звук Хуууум в твоя организъм.
Петия слой също е специалност на мъжа.
ШЕСТИЯ СЛОЙ е изопачената интуиция.

20
2
0
 Има феномен, който се нарича интуиция, за който ние сме
станали почти несъзнателни. Ние не знаем, че съществува нещо като
интуиция - защото тя е шестия слой. Тези пет слоя са толкова
дебели, че човек много трудно може да почувства шестия.
Интуицията е изцяло различен вид феномен от разума.
Разумът спори, той използва процес, за да стигне до заключение.
Интуицията скача - тя е “квантов” скок. Тя не знае що е процес.
Просто достига до решението без никакъв процес.
Имало е много математици, които можели да решат всеки
математичен проблем, без да навлязат в процес. Тяхното действие е
било интуитивно. Ти просто казваш задачата и преди да си
завършил, решението идва. Нямало е въобще никаква пауза. Ти
изричаш задачата и в момента, в който завършиш и дори преди да си
завършил, решението е тук. Математиците винаги са били озадачени
на тези чудни феномени. Тези хора - как го правят? На един
математик за тази задача му трябват три часа, два часа или един час.
Дори на компютъра са му необходими поне няколко минути за да я
реши, но тези хора не се забавят дори миг. Казваш задачата и
незабавно...
Така че в математиката интуицията сега е признат феномен.
Когато разумът се провали, само интуицията може да успее. И
всички велики учени са станали съзнателни за това: че техните
велики открития не са направени от разума, а от интуицията.
Мария Кюри работеше три години над един проблем и се
опитваше да го реши с различни подходи. Всеки подход се провали.
Една нощ, много изморена, тя заспа и взе решение... Случката е
почти като с Буда. Тази нощ тя реши: “Стига толкова. Похабих три
години. Изглежда, че това е едно напразно изследване. Ще се
откажа.” Тази нощ тя се отказа и легна да спи.
През нощта тя стана в съня си, отиде до масата и написа
отговора. После се върна обратно в леглото и продължи да спи. На
сутринта дори не си спомняше, но отговорът беше на масата. А
нямаше никой в стаята, но дори и да имаше някой, отговорът не би
бил възможен. Тя работеше цели три години - един от най-великите
умове на своето време. Но нямаше никого, а отговорът беше там. Тя
21
2
1
погледна по-внимателно: това бе нейният почерк! Тогава изведнъж
сънят й изплува. Тя си спомни, как като в сън през нощта, седи на
масата и пише нещо. После постепенно всичко изплува. Тя бе дошла
до решението през някоя друга врата, която не бе разума. Това беше
интуицията.
Буда се опитваше от шест години да постигне самадхи, но не
успяваше. Един ден той отхвърли самата идея за постигане. Той си
почиваше под едно дърво и на сутринта се бе случило. Когато той
отвори очи, беше в самадхи.
Но първо разума трябва да бъде изтощен. Интуицията
действа само когато разумът е изтощен. При интуицията няма
процес - тя просто скача от проблема в решението. Тя е пряк път. Тя
е проблясък.
Ние сме покварили интуицията. Интуицията на мъжа е
почти абсолютно изопачена. Интуицията на жената не е чак толкова
изопачена - именно поради това жените да имат нещо наречено
“предчувствие”. Предчувствието е фрагмент на интуицията. То не
може да се докаже. Ти трябва да хванеш самолет, а жена ти просто
казва, че тя няма да ходи и няма да позволи също и ти да тръгнеш.
Тя предчувства, че нещо ще се случи. Сега, това са глупости. Ти
имаш много работа, всичко е планирано и ти трябва да тръгнеш - но
жена ти не ти позволява. На следващия ден четеш във вестника, че
точно този самолет е бил отвлечен или е паднал и всички пътници са
загинали.
Сега, жената не може да каже откъде знае. Няма начин. Това
е просто предчувствие, просто едно усещане в корема. Но то също е
много изопачено, ето защо е само проблясък. Когато другите пет
слоя са изчезнали и ти си отхвърлил фиксираните идеи - защото си
научен, че разумът е единствената врата, през която можеш да
стигнеш до някакво решение - когато отхвърлиш това фиксиране,
фиксиране на разума, интуицията започва да разцъфва. Тогава тя
няма да е само като проблясък, тя ще е като непрекъснато достъпен
източник. Ти можеш да затвориш очи и да влезнеш в нея и винаги
ще можеш да получиш правилното наставление.

22
2
2
 Това е нещо, което Фишер-Хофман хората наричат водач.
Ако процесът наистина се задълбочи... Много е трудно, защото
първо трябва да се прекосят тези пет слоя. И аз не мисля, че има
много хора, които могат да го направят, дори и тези от Фишер-
Хофман терапията. Но идеята е съвсем точна - ако тези пет слоя
изчезнат, тогава в теб се появява нещо, което може да се нарече
водач. Ти можеш винаги да влезнеш в твоята интуитивна енергия и
винаги да намираш правилния съвет. На Изток това се нарича
вътрешен гуру, вътрешен Учител. Веднъж започнала да действа,
твоята интуиция, ти няма нужда да ходиш при някакъв гуру за съвет.
Интуиция е да бъдеш в хармония със себе си, цялостно в
хармония със себе си. И от тази хармония решенията се появяват
отникъде.
И СЕДМИЯТ и последен слой на поквара е фалшивото аз,
егото; прищявката да бъдеш уникален, специален, изключителен;
прищявката да правиш нещо свое... а ти не знаеш кой си, не знаеш
какво значи “твое нещо”.
Прищявките на егото продължават да те изопачават. Тогава
не можеш да чуеш истината. И това се превръща в ежедневен
проблем.
Онзи ден говорих за Ханна. Вместо да разбере това, което
казвам, вместо да почувства моето състрадание - защо иначе ще го
казвам? - тя незабавно отиде до офиса и отмени часа за даршан,
който имаше. Тя много се разгневи. Сега, аз говорих за нейното его,
но вместо да го види, тя действа отново от его. Тя отново пропусна.
А онзи ден говорих също и за Прагийт. Той бе по-добър от
Ханна. Той помоли за среща и я прие по-правилно. Разбира се че
беше много потресен, беше трудно да смели, да преглътне. Но той
направи най-доброто от себе си, за да разбере. Направи всяко
възможно усилие.
Или например аз продължавам да удрям Чинмая, отново и
отново. Не удрям никого толкова пъти колкото Чинмая, но той
приема това абсолютно правилно, по точно този начин, по който
това трябва да бъде прието. И всеки удар се е превърнал в растеж
вътре в него; всеки удар му е помогнал – той се движи.
23
2
3
 Ханна остана спряна там. Тя може и да изгуби контакт с
мен.
Това е последният слой: едно много фино, фалшиво усещане
за аз.
Когато тези седем изчезнат, ти стигаш до състояние на
БАКА - ИСТИНСКАТА индивидуалност. А когато имаш истинска
индивидуалност тогава има възможност да имаш и истинско не
същество. От истинската индивидуалност, БАКА, ти можеш да
скочиш във ФАНА. Тогава можеш да предложиш себе си на Бог.
Това е целият процес.

Сега, този красив диалог между Учител и ученик. Сега ще

можете да разберете.

СУФИ УЧИТЕЛЯТ АДЖНАБИ КАЗА: “НАПИШИ НА

МУЛЛА ФИРОЗ И МУ КАЖИ, ЧЕ НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ВЛИЗАМ В
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С НЕГО, И НЯМА КАКВО ДА МУ КАЖА В
ОТГОВОР НА НЕГОВОТО ПИСМО”.

Мулла Фироз е бил сигурно много учен човек по това време.

“Мулла” означава пандит, учен, образован човек. Той трябва да е
бил много обиден и ядосан от твърденията на Аджнаби. Учителите
са тук, за да шокират. А когато има и човек на знанието, най-
големия шок е за тези, които мислят че знаят, а не знаят. Учения
човек незабавно ще се почувства обиден, понеже истинския човек на
знанието има свой източник на познание. Той говори от там. Учения
човек гледа в писанията. Той няма собствен източник, за да провери
истинността, няма автентична, лична опитност. Той живее във
фалшивия разум, във фалшивото его, в аргументирането, във
вербалното знание, системите на вярвания и всичко това.

СУФИ УЧИТЕЛЯТ АДЖНАБИ КАЗА: “НАПИШИ НА

МУЛЛА ФИРОЗ И МУ КАЖИ, ЧЕ НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ВЛИЗАМ В
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С НЕГО, И НЯМА КАКВО ДА МУ КАЖА В
ОТГОВОР НА НЕГОВОТО ПИСМО”.
24
2
4
 УЧЕНИКЪТ АМИНИ КАЗА: “ДАЛИ НАМЕРЕНИЕТО ТИ Е
ДА ГО РАЗГНЕВИШ С ТОВА ПИСМО?”

Това е намерението винаги, на всички учители: да те

разгневят, защото само когато си разгневен, ти можеш да бъдеш
променен. Ако си гневен, тогава има възможност, тогава започваш
да се движиш.

АДЖНАБИ КАЗА: “ТОЙ БЕ РАЗГНЕВЕН ОТ НЯКОИ ОТ

МОИТЕ ТВОРБИ. ТОЗИ ГНЯВ ГО НАКАРАЛ ДА МИ ПИШЕ.
МОЕТО НАМЕРЕНИЕ В НАПИСВАНЕТО НА ПАСАЖА, КОЙТО
ГО Е РАЗГНЕВИЛ БЕ ДА РАЗГНЕВИ ТОЧНО ТАКИВА КАТО
НЕГО.”

Такова е било неговото намерение и то е било изпълнено.

Той е искал да разгневи хората като Мулла – учените хора.

АМИНИ КАЗА: “И ТОВА ПИСМО ЩЕ ГО РАЗГНЕВИ ОЩЕ

ПОВЕЧЕ?”
АДЖНАБИ КАЗА: “ДА. КОГАТО БЕ РАЗГНЕВЕН НА ТОВА,
КОЕТО БЯХ ПИСАЛ, ТОЙ НЕ НАБЛЮДАВАШЕ ГНЕВА СИ,
КОЕТО БЕШЕ МОЕТО НАМЕРЕНИЕ. ТОЙ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ
НАБЛЮДАВА МЕН, НО ВСЪЩНОСТ ПРОСТО БЕШЕ ГНЕВЕН.
СЕГА МУ ПИША ПАК, ЗА ДА ПРЕДИЗВИКАМ ГНЕВА МУ
ОТНОВО, ТАКА, ЧЕ ДА МОЖЕ ДА ВИДИ, ЧЕ Е ГНЕВЕН. ЦЕЛТА
Е ЧОВЕК ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ МОЯТА РАБОТА Е ОГЛЕДАЛО, В
КОЕТО ТОЙ ВИЖДА СЕБЕ СИ.”

Това ти трябва да държиш постоянно в ума си, понеже това

се случва тук всеки ден. Ако кажа нещо, не се тревожи за мен. Не
мисли защо съм го казал, по-добре, точно обратното, просто
погледни навътре в себе си, виж какво е предизвикало в теб. Аз
казах нещо на Ханна. Сега, има две възможности. Тя може да мисли:
“Този човек греши, той ме обижда, унижава ме, наранява ме.” - или
нещо такова. Така тя пропуска смисъла. Но ако започне да гледа и да
25
2
5
наблюдава, “Защо се гневя? Защо тази разтревоженост в мен? Защо
съм раздразнена?”, тогава тя е на истинската пътека. Тогава ще се
доближи до мен по близко от когато и да било преди.
Винаги помни това. Това, което казвам, как го казвам, защо
го казвам - за теб няма начин да прецениш. За теб няма начин дори
да разбереш. Всичко, което можеш да направиш в твоята ситуация
сега е да видиш какво се случва с теб. Ако ти ударя плесница, не се
тревожи, защо съм те ударил - дали съм един гневен човек или
агресивен или насилник - не се грижи за това. Просто затвори очи,
влез в медитация и виж защо се чувстваш обиден. Защо?
Наблюдавай своя ум. Това ще помогне.
Ето защо не искам посредствени хора тук, които са дошли
само от любопитство да ме слушат. Това не е училище; нищо не се
преподава тук. Това е алхимична лаборатория, нещо се случва тук.
Това е един процес на трансформация. Ако запомниш това ще имаш
огромна полза.

АДЖНАБИ КАЗА: “ДА. КОГАТО БЕ РАЗГНЕВЕН НА ТОВА,

КОЕТО БЯХ ПИСАЛ, ТОЙ НЕ НАБЛЮДАВАШЕ ГНЕВА СИ,
КОЕТО БЕШЕ МОЕТО НАМЕРЕНИЕ. ТОЙ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ
НАБЛЮДАВА МЕН, НО ВСЪЩНОСТ ПРОСТО БЕШЕ ГНЕВЕН.
СЕГА МУ ПИША ПАК, ЗА ДА ПРЕДИЗВИКАМ ГНЕВА МУ
ОТНОВО...”

Учителят казва: “Поради състрадание, аз ще му дам още

една възможност.”

„ ...ТАКА, ЧЕ ТОЙ ДА МОЖЕ ДА ВИДИ, ЧЕ Е ГНЕВЕН. ЦЕЛТА Е

ЧОВЕК ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ МОЯТА РАБОТА Е ОГЛЕДАЛО, В
КОЕТО ТОЙ ВИЖДА СЕБЕ СИ.”

Това е учителят – огледало, в което виждаш себе си. Ако

понякога видиш, че твоето лице е грозно, не се опитвай да счупиш
огледалото - промени си лицето. Унищожавайки огледалото ти няма
да станеш по-красив; бягайки от него ти няма да станеш по-красив.
26
2
6
 Вчера, цял ден, Прагит непрекъснато мислеше как да избяга:
“Как да избягам от тук?”. Но отново и отново той се сещаше, че не
трябва да бяга, че трябва да се изправи срещу това. Отново и отново
си спомняше и се успокояваше, и отново идваше идеята да побегне
от тук. Това е естествено, разбираемо е. Но ако си спомниш, дори за
няколко мига, и да успееш да останеш с мен и да продължиш да се
гледаш в огледалото, рано или късно ти ще трябва да се промениш.
Има само две възможности: или да побегнеш от огледалото -
тогава няма да видиш своето лице и ще можеш да си вярваш, че си
красив - или да продължиш да гледаш огледалото, да продължиш да
гледаш своята грозота. И има всякакви методи и процеси, които са
ти достъпни, за да промениш лицето си.
Само преди няколко дни един човек прие саняс. Той каза, че
бил козметик. Аз му казах: “Аз също съм козметик. Върша същата
работа. Сменям лицата на хората - не лицата, които виждаш отвън, а
техните оригинални лица, които са скрити зад всички тези фасади,
всички тези слоеве.”

АМИНИ КАЗА: “ХОРАТА В ОБИКНОВЕНИЯ СВЯТ

ВИНАГИ ГЛЕДАТ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ ГНЯВ,
КАТО НА ЗЛОНАМЕРЕНИ.”

Точно това и Ханна си помисли. Това си го мислеше и

Прагит, за малко. Това си мислеше и Чинмая в началото. Но сега той
е преминал тази точка. Аз съм го бил толкова много - колко дълго
ще може да мисли? Един ден, рано или късно, човек ще разбере, че
нещо вътре в него не е наред и трябва да бъде отхвърлено.

АДЖНАБИ КАЗА: “ДЕТЕТО МОЖЕ ДА ГЛЕДА

ВЪЗРАСТНИЯ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ИЗВАДИ ТРЪН ОТ
РЪКАТА МУ, КАТО ЗЛОНАМЕРЕН. ТОВА ОПРАВДАНИЕ ЛИ Е,
ЗА ДА СЕ ОПИТАШ ДА ПРЕДПАЗИШ ДЕТЕТО ОТ ТОВА ДА
ПОРАСТЕ?”
АМИНИ КАЗА: “АМИ АКО ДЕТЕТО ХРАНИ ЗЛОБА
СРЕЩУ ВЪЗРАСТНИЯ, КОЙТО МУ ВАДИ ТРЪНА?”
27
2
7
 АДЖНАБИ КАЗА: “ДЕТЕТО ВСЪЩНОСТ НЕ ХРАНИ
ЗЛОБА, ЗАЩОТО НЕЩО В НЕГО ЗНАЕ ИСТИНАТА.”

Това е много ценно, това изявление. Да, нещо в теб винаги

знае истината. Нещо в Ханна знае истината. Невъзможно е да не
знае истината. Може би не е много ясна, мъглива е - но нещо в теб
винаги знае истината... само поради състрадание, поради любов, ти
си удрян отново. Иначе няма нужда.

АМИНИ ПОПИТА: “НО КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО ТОЙ

НИКОГА НЕ СЕ ОСЪЗНАЕ И ПРОДЪЛЖИ ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ
ДРУГИТЕ СА МОТИВИРАНИ ОТ НЯКАКВИ ЛИЧНИ ЧУВСТВА?”
АДЖНАБИ ОТГОВОРИ: “АКО ТОЙ НИКОГА НЕ СЕ
ОСЪЗНАЕ, ТОГАВА НЯМА РАЗЛИКА В ТОВА КАКВО МИСЛИ
ЗА ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО НЯМА ДА ГИ ОЦЕНИ НИКОГА
ТАКИВА, КАКВИТО СА ВСЪЩНОСТ.”
АМИНИ ПОПИТА: “НЕ Е ЛИ ВЪЗМОЖНО, ВМЕСТО ДА
СЕ ПРЕДИЗВИКВА ГНЕВА МУ ВТОРИЯ ПЪТ, ДА МУ СЕ
ОБЯСНИ ВСЪЩНОСТ ЧЕ НАПИСАНОТО Е С ТОЧНО ТАКАВА
ЦЕЛ, И ДА СЕ ПОДКАНИ МУЛЛА ДА ПРЕГЛЕДА СВОИТЕ
ПРЕДИШНИ ЧУВСТВА?”

Много е разумна гледната точка на ученика, но помнете, че

понякога разумните неща не са полезни. Не вършат работа. Ти би се
съгласил с ученика, с това, което казва. Това изглежда много, много
разумно – “Защо да го гневим, да го дразним за втори път? Няма ли
да е по-добре да му се обясни защо, на първо място, си казал неща,
които да го разгневят? Няма ли да е по-добре да се обясни?”

АДЖНАБИ КАЗА: “ВЪЗМОЖНО Е, НО НЯМА ДА ИМА

ЕФЕКТ.”

Учителят не е заинтересован да бъде любезен, да спазва

правилата на етикета, добрите обноски и т.н. Учителят се интересува
само от това да създаде ефект, да създаде действие, да създаде
28
2
8
отклик. Да, той може да обясни на Мулла, какво всъщност се е
случило. Това може да го удовлетвори, може да го успокои.
Неговият гняв може да изчезне, може вече да не е раздразнен - но не
в това е смисълът. Това няма да създаде ефекта, който Учителя иска.
Учителят иска Мулла да види, че той е само учен човек, а не човек
на знанието, че не е мъдър. Обяснението ще направи Мулла още по-
учен. Той ще има още едно обяснение. Но това няма да разбие егото
му.

“ВЪЗМОЖНО Е, НО НЯМА ДА ИМА ЕФЕКТ. ДОРИ ЩЕ

ИМА ОБРАТЕН ЕФЕКТ. АКО КАЖЕШ НА ЧОВЕКА СВОЯТА
ПРИЧИНА, ТОЙ ЩЕ СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ СЕ ОПРАВДАВАШ И
ТОВА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА В НЕГО НЯКОИ МНЕНИЯ, КОИТО ЩЕ
СА ВРЕДНИ ЕДИНСТВЕНО ЗА НЕГО. ТАКА, ЧРЕЗ ОБЯСНЕНИЕ
ТИ ДЕЙСТВАШ В НЕГОВА ВРЕДА.”
АМИНИ КАЗА: “ТОВА ПРАВИЛО НЯМА ЛИ
ИЗКЛЮЧЕНИЯ – ЧЕ ЧОВЕК САМ ТРЯБВА ДА УЧИ,
САМООСЪЗНАВАЙКИ СОБСТВЕНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ И ЧЕ
НЕГОВОТО СЪСТОЯНИЕ НЕ МОЖЕ ДА МУ БЪДЕ ОБЯСНЕНО.”
АДЖНАБИ ОТГОВОРИ: “ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ, НО АКО
ИМАШЕ ДОСТАТЪЧНО ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ТАКА ЧЕ ДА
ПРОМЕНЯТ СВЕТА, НЯМАШЕ ДА ИМА ИЗОБЩО ХОРА КАТО
МУЛЛА ФИРОЗ.”

Няма ги много. Има някои изключения, но не са много –

затова са изключения. Те са няколко и много редки. Могат да бъдат
изброени, но няма нужда да се преброяват.
Учителят трябва да действа по такъв начин, че правилото да
бъде следвано, а не изключенията – защото деветдесет и девет
процента от хората следват правилото. Понякога има някоя рядка
личност, но тази рядка личност не се нуждае от ничия помощ; той
ще дойде до своята реализация рано или късно. Това е само въпрос
на време. За такава изключителна интелигентност няма нужда да се
тревожиш. Учителят трябва да действа по такъв начин, че

29
2
9
обикновения ум, нормалния ум, не-изключителния ум да започне да
се движи и променя.
Този малък диалог между Учител и ученик е от огромно
значение за теб. Ето защо съм го избрал. Помни тези седем слоя на
лука. Докато не ги отхвърлиш ти не можеш да видиш нещата такива,
каквито са, не можеш да видиш това, което е. И от самото ти детство
ти си бил изопачаван. Целият ти живот досега е живот на отравяне и
само ти можеш да го отхвърлиш. Аз мога да ти покажа пътя, но не
мога да ги махна вместо теб. Ако започна да махам слоевете, ти ще
ги сграбчиш и ще избягаш, ще помислиш, че те ограбват. Аз мога
само да ти покажа пътя. Ти сам трябва да го следваш..
Медитирай над този малък диалог. Той е специално за теб.

30
3
0
 ... . ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО ....

Въпрос:
КАКВО Е ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО?

АДХИРА, ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО е търсенето

на изгубената утроба. Изгубеният рай. Детето е съвършено щастливо в
утробата на майката; този спомен остава. Това не е просто памет в
мозъка, то е във всяка клетка на тялото, във всяка фибра на тялото. То
е навсякъде в теб.
Тази памет присъства. Онези девет месеца са били месеци на
такава вечна радост, на такава релаксация и отпуснатост, това не е
лесно да се забрави. Въпреки това съзнателно ти си забравил за това -
поради травмата на раждането ти ставаш съзнателно отдалечен от него
– и все пак безсъзнанието все още жадува за това. То се опитва по
всеки начин да достигне този изгубен рай отново.
Цялата религия се състои от това търсене, и цялата наука
също, се състои от това търсене. Научният стремеж е да създаде тази
утроба навън - с централно отопление, с централен климатик, с по-
добри дрехи, с по-добра технология - цялото усилие е да се създаде
утроба навън.
А религията се опитва да създаде утроба вътре - с молитва, с
техники на медитация, с любов, с Бог. Но усилието е едно: как да се
върнем отново в онези прекрасни дни. Тази изгубена утроба е
източник на притчата за Адам, Ева и Райската Градина.

Ти питаш: КАКВО Е ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО?

Желанието за съвършенство е и случая с теб, то никога не е

удовлетворено. Нещата никога не са както трябва да бъдат, има
пропаст. Ти все още можеш да си представиш нещата по-добри; все
още можеш да си представиш по-добри дни, по-добри възможности.
Човек продължава да жадува за по-добри възможности.
31
3
1
 Можеш да се откажеш от това търсене на съвършенство само
ако се върнеш назад през травмата на раждането отново. Ако я
преживееш съзнателно и си спомниш съзнателно онези дни в утробата,
незабавно желанието за съвършенство ще изчезне; то изчезва
незабавно. И изчезването на това желание е голямо облекчение, тъй
като само тогава човек може да започне да живее от момент в момент -
как можеш да живееш с това желание за съвършенство? То е изворът
на всяка невроза.
Човекът, който иска да стане съвършен задължително става
невротичен, тъй като той не може да бъде тук. Той е в бъдещето, което
не е. Той не може да се наслади на този момент, той може само да го
осъди. Той не може да обикне ТАЗИ жена, понеже има идеята за
някаква съвършена жена. Той не може да обикне ТОЗИ мъж, защото
този мъж не е съвършен. Той не може да се наслади на тази храна, тази
закуска, тази утрин - нищо никога не го удовлетворява, и не може.
Неговото очакване присъства и той непрекъснато сравнява, и
непрекъснато се разочарова.
Човекът, който живее в желанието за съвършенство, живее
един осъден живот. И обществото също му помага. Родителите,
училищата, колежите, университетите, махатмите, свещениците,
политиците, те всички помагат да те направят невротичен.
От самото детство, ти не си бил приет какъвто си. Било ти е
казано, "Бъди ето такъв, само тогава ще си приет". Ако искаш да
живееш своя живот ще бъдеш осъден от всеки, всеки ще бъде срещу
теб. Твоите родители няма да могат да те търпят. Те трябва да те
изваят, да те оформят, да те променят, да те манипулират - те трябва да
те ПРОИЗВЕДАТ според желанието на тяхното сърце.
И какъв е проблемът с тях? Те също страдат от травмата на
раждането. Те са опитвали през целия си живот да станат съвършени, и
са се провалили. Никой не може да успее; желанието е такова, че със
сигурност ще се провали. Неуспехът е неизбежен - тъй като ти можеш
да продължиш да успяваш, но с теб идеята за съвършенство започва да
става все повече и повече сложна. Както успяваш, идеята започва да се
отдалечава все по-напред в бъдещето. Това става все по- сложно:
повече очаквания...
32
3
2
 Разстоянието между теб и идеята за съвършенство остава
същото. Ако имаш десет хиляда рупии, ще се нуждаеш от сто хиляда
за да бъдеш щастлив. Когато имаш сто хиляди, желанието се е
преместило напред; сега това не е достатъчно. И такава е ситуацията с
всичко.
Родителите живеят своите собствени травми. Те са опитвали
през целия си живот и са се провалили; сега искат да живеят чрез
детето. И така започват да превръщат детето в невротик, сега те
започват да учат детето. Това е живот на чужд гръб. Те са се
провалили; сега знаят, че смъртта идва, техните дни са свършени сега,
те губят надежда. И нова надежда се появява, те могат да живеят чрез
детето. Ако не са били съвършени, поне техните деца могат да бъдат
съвършени. И хората казват, че дървото се познава по плодовете: щом
децата са съвършени тогава родителите сигурно са били съвършени.
Ето как цялата невроза продължава, от едно поколение към
друго. Родителите непрестанно се опитват да подобрят детето във
всички отношения. И всичко което успяват да направят е да направят
детето да се чувства осъдено такова каквото е. Те правят невъзможно
за детето да обича себе си, да уважава себе си. И веднъж щом любовта
и уважението към себе са изгубени, човек е изгубен.
Светът страда толкова много - от лудост, всички видове на
умствени болести, физически болести. И деветдесет и девет процента
от причините на всички тези проблеми в ума-тялото идват от този
подход, от това, че детето трябва да е съвършено.

Семейството е седнало в ресторант. Сервитьорката е взела

поръчката на възрастните и тогава се обръща към техния млад син.
"Какво ще желаеш ти, синко?" - пита тя.
"Аз искам хот-дог..." - започва боязливо момчето.
Преди сервитьорката да може да запише поръчката, майката се
намесва. "Не, никакъв хот-дог", - казва тя. - "Дайте му картофи,
бифтек, и моркови".
Но сервитьорката напълно я игнорира. "Дали желаеш кетчуп
или горчица на хот-дога?" - пита тя момчето.
"Кетчуп." - отговаря то с щастлива усмивка на лице.
33
3
3
 "Поръчката идва." - казва сервитьорката, тръгвайки за кухнята.
Ледена тишина след нейното тръгване. Накрая, момчето се
обръща към своите родители. "Знаете ли какво?" - казва то - "Тя мисли,
че съм истински."

Ето от къде възниква проблемът, човек не позволява на своите

деца да бъдат истински. Той ги кара да се чувстват недействителни,
заставя ги да се чувстват фалшиви, отхвърлени, безполезни. И веднъж
щом тази идея е създадена в техните умове, че са безполезни такива,
каквито са, естествено възниква голямо желание да станат съвършени.
И с това възникват всякакви видове на неврози.
Моето усилие тук е да ти помогна, не да бъдеш съвършен, но
да отхвърлиш цялата тази безсмислица. В отхвърлянето на това, ти ще
станеш за първи път истински.
Реалността никога не е съвършена, запомни. Реалността е
винаги израстваща - как може да е съвършена? Веднъж щом нещо е
съвършено, растежът не е възможен. Само несъвършенството може да
има радостта на израстването.
Искаш ли да останеш цвете, израстващо, разтварящо се? Или
искаш да станеш просто един мъртъв камък - съвършен, без
разтваряне, без растеж, без никаква промяна? Остани несъвършен и
уважавай своите несъвършенства, и ще можеш да се насладиш, да
празнуваш, и ще можеш да бъдеш здрав и цялостен. И няма да има
нужда да ходиш на психиатър или психоаналитик и да лежиш глупаво
на кушетката пет години и да говориш безсмислици. И няма да има
потребност от каквито и да било шок терапии също. Всъщност, ако
умствения стрес изчезне, тялото незабавно ще се почувства облекчено.
Много болести автоматично ще изчезнат от земята ако тази
глупава идея да станеш съвършен изчезне. Но на това е било учено от
всякъде - от църквата, от храма, от джамията, от университета.
Навсякъде, всеки изглежда, че е част от конспирация. Всеки изглежда,
че е дълбоко решен да направи всеки човек съвършен. А дори и едно
единствено съвършено човешко същество не е съществувало - не може
да съществува. Несъвършенството е във всички неща.

34
3
4
Несъвършенството е красиво, понеже има потенциала да расте и тече.
Съвършенството е само смърт и нищо друго.
Животът е несъвършен. И животът се наслаждава на
несъвършенството.
Аз уча на цялостност, не на съвършенство. А това са две
различни цели. Съвършенството е невротична цел, цялостността е
нормална цел. Съвършенството е в бъдещето, цялостността е тук и
сега. Ти можеш да бъдеш цялостен в ТОЗИ момент. Ти можеш да си
цялостен в своя гняв, можеш да си цялостен в своя секс, можеш да си
цялостен в каквото и да правиш - чистейки пода или готвейки храна
или пишейки поезия. Ти можеш да си цялостен! В ТОЗИ момент! Това
не се нуждае от никаква подготовка, това не се нуждае от никакво
изграждане.
И бидейки цялостен ти ще влезеш в Бог, в нирвана. Когато си
цялостен, азът изчезва - това е красотата на цялостността. Просто се
опитай да разбереш - това е фино, и от огромна важност: когато си
цялостен, азът изчезва.
Дали някога си имал цялостни моменти? Тогава ти знаеш, азът
незабавно изчезва. Ако си напълно влюбен в жена или мъж, азът
изчезва. Когато правиш любов азът изчезва, ако си цялостен в това.
Ако си отишъл на сутрешна разходка и си ЦЯЛОСТЕН в това, нищо
друго няма значение в тези красиви моменти - само сутринта и ти, ти и
сутринта, птиците и дърветата и слънцето, и ти си напълно потопен,
дълбоко потопен в момента - азът изчезва.
Изчезването на аза е благословия. Ти ще знаеш какво има
предвид Буда с “не-същност”. Той има предвид върховно блаженство.
Той никога не използва думите “върховно блаженство”, понеже той те
познава - ти можеш да направиш цел от това, ти можеш да тръгнеш да
се стремиш към върховно блаженство. ТИ можеш да направиш цел на
перфекциониста - можеш да кажеш, "Не мога да седя и си почивам,
докато не стана съвършено блажен." Тогава си пропуснал целия
смисъл.
Ако си цялостен, блаженството се случва като продукт,
понеже азът изчезва. Танцувайки, пеейки, слушайки музика - или
просто седейки тук, с мен, понякога това се случва. Аз мога да го видя
35
3
5
да се случва на много хора. Зная когато гледам към твоето лице дали
има аз или не. Твоето лице незабавно има различно качество. Когато
гледам към теб и азът не е там, ти си просто едно разтваряне, един
прозорец, аз ясно мога да видя Бог в теб. В тези моменти, Бог е там, ти
не си. Всички облаци са изчезнали и небето е чисто, прозрачно, и
слънцето грее.
Когато твоя аз изчезне за момент, внезапно мога да видя
блясъка, който идва от твоето лице, това качество на магия, която се
появява около теб.
Но ние сме били учени да живеем по един не-цялостен начин,
чрез идеята за съвършенство.
Аз ви уча на цялостност. В цялостността, азът изчезва. А
точно обратен е случая със съвършенството. С идеята за съвършенство
азът се укрепва. Това е идеал на егоиста: "Аз искам да бъда съвършен".
“Аз” не може да бъде цялостно, тъй като в цялостността “аз” не е
открито. Ето защо това се харесва също и на егото, да стане
съвършено, да бъде най-съвършения мъж или жена в света. Егото се
чувства много добре, започва да се стреми към това. Егото участва в
идеята за съвършенство.
В преживяването на цялостност, егото е просто не-
съществуващо. Ако научиш как да бъдеш тук и сега, бавно, бавно ще
видиш, че животът е красив такъв, какъвто е. Животът е красив в
своята такавост, такъв, какъвто е. Не се нуждае от никакво подобрение.
Тук може да е от помощ травмата на раждането - ако минеш
през травмата на раждането, ако я преживееш съзнателно отново,
тогава цялото значение на раждането се променя.
Точно сега преживяването на утробата остава в твоето
несъзнателно - толкова важно, че ти се стремиш към него неосъзнато.
Ето защо хората продължават да мислят, че в миналото, всичко е било
добре. Това не е нищо друго освен проекция, поради преживяването в
утробата. Във всички общества на света, във всички религии на света,
присъства тази идея, че златния век е бил някъде в миналото. Когато
Адам живял в Райската Градина, било истински рай. В Индия, хората
казват, златния век е много, много праисторически. Тогава нещата

36
3
6
тръгнали да упадат – първородния грях. Били сме в състояние на
блаженство и после сме започнали да упадаме. Тогава сме го изгубили.
Това не е нищо друго освен един и същи разказ, изтъкан
философски. Първородното падение не е нищо друго освен изпадането
от утробата. И паметта, че преди, някое си време преди, далече в
миналото, всичко било златно и красиво, не е нищо друго освен памет
проектирана върху историята. Индивидуална памет проектирана върху
колективната история. И ние трябва да постигнем това отново, ето
защо ставаме заинтересувани от бъдещето.
Миналото е важно, бъдещето е важно, само настоящето не е
важно. Тъй като сме изгубили миналото - а само в бъдещето,
опитвайки се, борейки се, достигайки го, някой ден ние ще го открием.
Така има два типа на хора, но и двата не са различни в
основата си. Религиозните хора казват златния век бе в миналото. А
не-религиозните казват златния век ще е в бъдещето, утопията идва.
Индусите казват, че златния век - САТЯЮГA, векът на истината – е
бил в миналото. А комунистите казват, че векът, златния век -
САМЮГА, века на равенството - ще дойде в бъдещето.
Те не са различни. Изглеждат различни, тъй като едните
говорят за миналото, другите за бъдещето. Но механизмът е същият: те
искат да избегнат настоящето. Комунистите и анти-комунистите не са
много различни.
Истинската духовност започва с настоящето и свършва с
настоящето. Тя няма минало, няма бъдеще. Този момент е всичко.

Така че, Адхира, опитай се да влезеш съзнателно в своето

несъзнателно. Опитай да проникнеш там, където това желание за
съвършенство възниква. Влез в своето детство. ТИ си бил научен, бил
си условен слой върху слой; ще трябва да обелиш своя лук на ума. И
тогава накрая ще достигнеш до травмата на раждането, до деня, в
който си роден.
Ще можеш да го преживееш наново. Това е целия процес на
ребъртинг: ще можеш да преживееш това отново. И веднъж щом го
преживееш отново, то изчезва. И какво се случва? Цялостната
перспектива се променя. Ако можеш да преживееш това отново
37
3
7
съзнателно - ако можеш да се върнеш обратно, да станеш дете, малко
дете, дете точно появяващо се от утробата - ще минеш голямо
страдание и агония. Ще претърпиш същата болка на раждането; ще
почувстваш, че се задушаваш, дишането ти ще стане трескаво.
Понякога дишането може да спре напълно, тялото да се парализира.
Може да почувстваш, че умираш, понеже това е което си чувствал,
когато си се появявал от утробата.
Ще се чувстваш, че минаваш през много тесен тунел,
задушаване, тъмнина. Голям страх ще възникне в твоето същество, ще
бъдеш разтресен и олюлян от страха. Ще се нуждаеш от някой да ти
помогне.
Оттук и потребността от Учител. Ще ти трябва някой да те
пази, ще ти трябва някой да те поддържа – да ти казва: "Не се
страхувай, влез в това. Остави го да премине, не го избягвай". Веднъж
щом си минал през това и веднъж щом видиш съзнателно това, което
се е случило при твоето раждане несъзнателно, то е изчистено. Това е
процеса на ума. Всичко което е преживяно съзнателно е изчистено; то
няма повече влияние върху твоето несъзнателно.
И тогава за първи път отваряш своите очи и виждаш, че светът
е красив. Върбата е зелена и розата е червена. И тогава за първи път
виждаш това, че утробата е била нещо хубаво, но тя не е целта.
Утробата е била удобна но е била само подготовка. Тя не е била
истинският живот; тя е била животът на кърмачето, тя е била просто
експлоатация. Тя е зависимост. Тя не знае нищо за свободата - как
може да бъде красива? Да, тя е била удобна и приятна, но ти просто си
вегетирал, не си бил действително жив. Бил си една доволна свиня.
Това не е ценно само по себе си.
И тогава започваш да виждаш, че животът има красоти, които
никаква утроба не може някога да ти даде.
Всички утроби са ограничени. Ето защо след девет месеца
детето ТРЯБВА да излезе от там, поради ограничението. Всички
утроби са затвори - удобни, топли, но затворът е затвор. Даже ако е
удобен, даже ако е топъл, това не го прави нещо друго; то си е затвор.
Ти излизаш от утробата на свобода. Цялото небе се открива, и
слънцето и луната и дърветата и звездите - те не са били достъпни за
38
3
8
теб. И песните на птиците и музиката и всичката поезия и любов - те
не са били достъпни за теб. Твоя рай не е бил много рай, твоя рай е бил
просто един много глупав рай.
Веднъж щом си видял, че не е било толкова ценно... То е било
необходимо в онези моменти, тъй като си израствал и си бил много
нежен и деликатен и си се нуждаел от защита. Веднъж щом детето
стане на девет месеца то жадува да излезе, то иска да излезе, то иска да
се освободи от утробата. То е готово да влезе в света и да види
радостите и нещастията на света. То е готово да влезе надълбоко в
преживявания и в съществуването.
Веднъж щом си преживял травмата на раждането съзнателно и
си изтрил паметта за болката, ще се изненадаш, че нещо като мъгла
пред твоите очи е изчезнала. И когато отвориш очи дърветата ще бъдат
по-зелени, отколкото някога са били, и всичко ще бъде напълно
различно. Ти ще видиш света в психоделични цветове - няма да се
нуждаеш от какъвто и да било наркотик за това.
Хората вземат наркотици само за да създадат нещо, което е
много естествено. Няма нужда химически да се унищожава твоето тяло
поради това. Ти можеш просто да преминеш травмата на раждането, и
можеш да се върнеш, и целия свят и цялото преживяване на света става
психоделично.
То е по-колоритно. То е постоянно ликуване. Няма край на
това ликуване - от безначалното начало до безкрайния край, то
продължава. Това е песен безкрай.
Веднъж щом започнеш да виждаш това, животът започва. Това
е каквото Исус е имал предвид, когато е казал, "Освен ако не се родите
отново, няма да влезете в царството Божие". Той е говорел за
ребъртинг!
На Изток, ние имаме име за човек, който е станал буден и
цялостен, ние го наричаме ДВИДЖА - два пъти-роден. Той е
постигнал второ раждане. Първото раждане е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
несъзнателно. И ако живееш само с първото раждане, ти ще останеш
перфекционист. Веднъж щом си два пъти-роден, съзнателно роден, и
си изтрил болезнената памет на първото раждане, ти ще живееш живот
на цялостност. Не с желание за съвършенство - всяко желание за
39
3
9
съвършенство изчезва, тъй като виждаш, че това е най-съвършения
свят и че ти си най-съвършения човек, и всеки е съвършен, и всичко е
така, както трябва да бъде.
Когато виждаш, че всичко е така, както трябва да бъде,
огромна благодарност се появява. Молитвата е естествена. Ти се
прекланяш пред земята, прекланяш се пред слънцето, прекланяш се
пред съществуването. Това е религиозно качество - не че отиваш в
църквата и си мислиш, че си религиозен, прекланяш се пред Христос и
мислиш, че си религиозен: ти не си! Нищо подобно. Ти просто се
страхуваш; мислиш, че Христос ще те спаси.
Никой не може да те спаси, докато сам не се спасиш. Нито
Христос, нито Буда, могат да те спасят. Ала ти можеш да спасиш себе
си. И това е твоята отговорност да спасиш себе си. И начина да се
спасиш е да се преродиш, да се родиш отново.
Запомни, ако страдаш от желание за съвършенство - а почти
всеки страда - в такъв случай си отбележи, че трябва да се върнеш в
своя процес на раждане и трябва да изтриеш цялата лента. И тогава да
погледнеш отново с празни очи, и ще бъдеш изненадан.
Аз съм работил с много хора. И всеки път, когато те се
срещнат със своята памет за раждането, странни, невероятни неща се
случват. Аз помагах на един млад мъж да мине през това. Той достигна
до точка, в която почти започна да се задушава - плачейки, стенейки, и
се парализира. За момент, всичко престана - дори да диша. Това бе
такава агония. Тогава той отвори очите си, погледна ме, и каза, "Това е
странно – усетих мирис на хлороформ и на болница”.
Аз го попитах: "В болница ли си раждан?", той каза: "Не зная,
никога не съм питал майка ми". Питахме майката и тя каза: "Да, той е
роден в болница. И аз бях в такава болка че ми бе дадена силна доза
хлороформ".
Паметта от хлороформа е влезнала в неговите клетки. Той все
още може да я помирише - след двадесет и осем години!

Но веднъж щом минеш през всички тези спомени те започват

да губят своя контрол над теб. Минаването през раждането е първата
стъпка. И ако можеш да я направиш, тогава втората стъпка е минаване
40
4
0
през смъртта, която предшества твоето раждане, девет месеца преди
него. Ако можеш да минеш през своето раждане, тогава лесно можеш
да минеш през смъртта си. И веднъж щом си минал през смъртта,
миналия ти живот става достъпен. И тогава цялата глупост на това...
Ето защо тези заявления на Буда, тези сутри на Иккю,
изглеждат толкова депресиращи - тъй като те са основани на напълно
различно разбиране за живота. Тези хора са познали миналите си
животи и са видели глупостта на това. Ти не можеш да видиш. Ти си
мислиш че правиш велики неща; не си съзнателен.
Ако си бил влюбен през много, много животи, отново и
отново, и винаги си се провалял и провалял и провалял и ако го
разбереш, ако го ВИДИШ, тогава любовната афера, в която си сега
просто ще стане невалидна, само чрез това преживяване. Сега ти
знаеш, че това са пътищата, по които ти винаги си се лъгал. И това е
повторение, едно колело което продължава да се движи.
Тези сутри не са философски сутри, те не предлагат доктрина.
Те са основани на напълно различно преживяване на живота, на
различно виждане. Така че понякога ще се почувстваш смутен.
Онзи ден, Аруп каза на някой, "Такива тежки беседи, и Ошо ги
нарича “Приеми го леко””!
Ето защо съм ги нарекъл “Приеми го леко”. Не е леко. Трудно
е да го приемеш, МНОГО е трудно да го приемеш. Почти е
невъзможно да го приемеш, тъй като това ще разбие целия ти
житейски модел. Не е леко, ето защо съм нарекъл тази серия беседи
“Приеми го леко”.
Истината е това нещо, чиято противоположност е също вярна.

41
4
1
 .... ПРИЕМАНЕ ....

Въпрос:
ЛЮБИМИ УЧИТЕЛЮ,
ЗАЩО СЕ СТРАХУВАМ ДА СЕ ПРИЕМА ТАКЪВ, КАКЪВТО СЪМ?

Калйан Мито, всеки е в тази ситуация. Всеки е изплашен да

приеме себе си такъв какъвто е. Ето как през вековете всяко дете е
било оформено, условено, всяко човешко същество.
Стратегията е проста, но много опасна. Стратегията е да
бъдеш осъден и да ти се дадат идеали, така че винаги да се опитваш да
станеш някой друг. Християнинът се опитва да стане Исус, Будистът
се опитва да стане Буда, и това изглежда така интелигентно -
устройство да те отвлече от самия теб, че може би хората които са го
правили не са били съзнателни.
Това, което Исус каза на кръста, неговите последни думи към
човечеството, е неизмеримо значимо в много отношения - особено във
връзка с това. Той се помоли на Бог, "Отче, прости им, те не знаят
какво правят".
Това е приложимо към всеки баща и всяка майка, на всеки
учител и всеки свещеник и всеки моралист – хората, които управляват
културата, обществото, цивилизацията, които се опитват да оформят
всеки индивид по един определен начин. Може би те също не знаят
какво правят. Може би те си мислят, че правят всичко за твое добро.
Аз не се съмнявам в техните намерения, но искам да си наясно с това,
че те са невежи, те са неосъзнати хора.
Малкото дете се ражда в ръцете на едно неосъзнато общество.
И неосъзнатото общество започва да оформя детето според своите
собствени идеали, забравяйки най-фундаменталното нещо: детето има
свой собствен потенциал; то не трябва да се превърне в Исус или в
Кришна или в Буда, то трябва да бъде себе си.
Ако не е себе си човек ще остане дълбоко нещастен през целия
си живот. Неговият живот ще стане просто ад и проклятие и той няма
42
4
2
да знае какво се е объркало. Той е бил поставен в неправилната посока
от самото начало.
Хората, които са го поставили в неправилната посока са
хората, които той мисли, че го обичат, той смята за свои благодетели.
Те в действителност са неговите най-големи врагове. Родителите,
учителите, свещениците и лидерите на обществото са най-големите
врагове на всеки индивид, който се е родил на Земята до сега. Без да са
съзнателни те те отвличат от теб самия.
И за да те отвлекат, ти трябва да си абсолютно условен
относно едно нещо: това, че ти си недостоен, не заслужаващ,
безполезен такъв, какъвто си. Разбира се, ти можеш да станеш достоен
за уважение, достойнство, ако следваш правилата и нормите дадени ти
от другите. Ако си способен да бъдеш лицемер, ще бъдеш престижен
гражданин на обществото.
Но ако настояваш да си искрен, честен, автентичен, самия себе
си, ще бъдеш осъден от всеки, и за това се иска огромна смелост - да
бъдеш осъден от всеки. За това се иска човек със стоманен гръбнак, да
стои зад себе си и да заяви: "Аз няма да бъда който и да било друг
освен самия себе си, добър или лош, приеман или не приеман,
престижен или не престижен. Едно нещо е сигурно, това, че аз мога да
бъда само себе си и никой друг".
За това се иска огромен революционен подход към живота.
Това е основният бунт от който всеки индивид се нуждае ако иска
някога да излезе извън порочният кръг на нещастието.
Ти ме питаш, "Защо се страхувам да се приема такъв какъвто
съм"? Тъй като ти не си бил приет от когото и да било такъв какъвто
си. Създали са страха и убеждението, че ако се приемеш такъв какъвто
си ще бъдеш отхвърлен от всеки.
Това е абсолютно условяване на всяко общество и всяка
култура, която е съществувала до сега, че или ти приемаш себе си и си
отхвърлен от всички, или отхвърляш себе си и печелиш уважението и
почитта на цялото общество и култура. Изборът е действително много
труден.
Очевидно болшинството ще избере уважението, но с
уважението идват всякакви видове на безпокойства, страдания,
43
4
3
безсмисленост, живот като пустиня, където нищо не расте, където няма
нищо зелено, където никакво цвете никога не цъфти, където вървиш и
вървиш и вървиш и не ще намериш никога оазис.
Спомням си за Лев Толстой. Точно преди няколко дни в
Москва имаше международен панаир на книгата, и една от моите
саняси, Лани, беше там. Тя бе изненадана - и моите Руски саняси бяха
там, и те бяха изненадани: световно-известни издателства предлагаха
своите книги, но на нашата сергия имаше най-много хора. По всяко
време имаше поне сто хора през целия ден, докато панаира бе отворен.
Един стар мъж, гледайки моя снимка, попитал Лани, "Този
мъж нещо като Лев Толстой ли е"? - само заради брадата ми. Толстой
имал красива брада.
Толстой имал сън, който психоаналитици от различни школи
са интерпретирали вече почти цяло столетие. Сънят му бил много
странен - освен за мен. За мен той не се нуждае от никаква
психоанализа, а от прост и здрав разум. Сънят му се повтарял всяка
нощ непрекъснато години наред. Той бил странно кошмарен, и
Толстой се будел посред нощ, всяка нощ, в пот, макар че нямало
опасност за него в съня.
Но ако можеш да разбереш безсмислието на съня... това бил
проблема, който се превърнал в кошмар. Този сън представлява почти
всечи живот. Нито едно психоаналитично училище не е било способно
да определи какъв сън е това - тъй като бил несравним,
безпрецедентен.
Сънят бил един и същи всяка нощ: огромна пустиня, докъдето
око вижда само пустиня и пустиня... и два ботуша, които Толстой
разпознал като свои, които ходили. Но той не бил там... само
ботушите, които продължавали да отекват по пясъка. И това
продължавало, тъй като пустинята била безкрайна. Те никога не
достигали никъде. Назад той можел да види следите на ботушите на
километри, и напред виждал как ботушите продължавали да ходят.
Обикновено не би си помислил, че това е кошмар. Но ако
помислиш малко по-внимателно – всеки ден, всяка нощ същия сън на
крайно безсмислие, без да достига никъде. Изглежда като да няма
съдба... и няма никой в ботушите, те са празни.
44
4
4
 Той го разказал на всичките добре известни психоаналитици
на неговото време в Русия. Никой не могъл да разбере какво означава,
тъй като нямало книга, която да описва някой сън дори далеч подобен
на този. Сънят бил абсолютно уникален.
Но за мен той не е въпрос на каквато и да било психоанализа.
Това е един прост сън, представляващ всечи живот, на всеки човек. Ти
вървиш в пустиня, тъй като не си се отправил към целта, която е вътре
в теб. Ти няма да достигнеш никъде. Колкото повече се отдалечаваш,
толкова повече бягаш далеч от себе си. И колкото повече търсиш
някакъв смисъл... ще намериш крайна пустота и нищо повече. Това е
значението. Човекът липсва; само ботушите вървят.
Ти не си в това, което правиш.
Ти не си в това, което си.
Ти не си в това, за което се преструваш. То е абсолютна
празнина, чисто лицемерие. Но начина по който е създадено е един
прост метод: казваш на всеки, че такъв какъвто той е дори не
заслужава да съществува. Такъв, какъвто си, ти си просто грозен, една
грешка. Такъв, какъвто си, ти би трябвало да си засрамен от себе си,
тъй като няма за какво да бъдеш почитан и уважаван.
Естествено, всяко дете започва да прави неща, които са
смятани за почтени. То продължава да става все повече и повече
лъжливо, все повече и повече фалшиво, все повече и повече далеч от
неговата автентична действителност, от неговото собствено същество -
и тогава страхът възниква.
Всеки път, когато копнеж се появи да узнаеш себе си, той е
следван незабавно от голям страх. Страхът е в това, че ако откриеш
себе си ще загубиш уважението към теб - дори в своите собствени очи.
Обществото е твърде тежко за всеки индивид. То прави всяко
усилие да те услови така силно, че започваш да мислиш, че ти си тази
условеност, и ти ставаш част от обществото, срещу своето собствено
същество. Ти ставаш Християнин, ставаш Индус, ставаш
Мохамеданин, и забравяш напълно, че си роден просто като човешко
същество, без религия, без политика, без нация, без раса.
Ти си роден като чиста възможност за растеж.

45
4
5
 Според мен, саняс означава да се върнеш назад към себе си,
каквито и да са последиците, какъвто и да е риска. Ти трябва да се
върнеш към себе си. Може и да не намериш Исус там; няма защо. Един
Исус е достатъчен. Може и да не намериш Гаутама Буда; това е
напълно окей, тъй като твърде много Гаутама Буда в съществуването
биха били просто отегчителни.
Съществуването не иска да повтаря хората. То е толкова
творческо, че винаги носи нещо ново във всеки индивид, нов
потенциал, нова възможност, нова висота, ново измерение, нов връх.
Саняс е бунт срещу всички общества и всички култури и
всички цивилизации, поради простата причина, че те са срещу
индивида.
Аз съм абсолютно за индивида.
Аз мога да жертвам всяко общество и всяка религия и всяка
цивилизация, цялата история на човечеството, само за един единствен
индивид. Индивидът е най-ценния феномен, понеже индивидът е част
от съществуването.
Ти ще трябва да изоставиш своя страх. Той ти е бил наложен,
той не е естествен. Наблюдавай всяко малко дете: то се приема
напълно; няма осъждане, не иска да бъде когото и да било другиго. Но
всеки, както расте, е отвлечен. Ти ще трябва да събереш смелост да се
върнеш към себе си. Цялото общество ще ти пречи; ще бъдеш осъден.
Но далеч по-добре е да бъдеш осъден от целия свят, отколкото да
останеш нещастен и фалшив и лъжлив и да живееш живота на някой
друг.
Ти можеш да имаш един блажен живот. И няма два начина,
има само един: той е, ти трябва да бъдеш себе си, такъв, какъвто си.
Оттук, от това дълбоко приемане и уважение към себе си, ще
започнеш да израстваш. Ще донесеш свои собствени цветове - не
християнски, не будистски, не индуски, а абсолютно твои собствени,
нов принос в съществуването.
Но трябва безмерна смелост да тръгнеш сам по пътека,
напускайки цялата тълпа на магистралата. Когато е в тълпата човек се
чувства уютно, топло; като тръгне сам, естествено човек ще се
страхува. Умът продължава да спори вътре, че цялото човечество не
46
4
6
може да греши, и че ти вървиш сам. По-добре е просто да бъдеш част
от тълпата, защото в такъв случай ти не си отговорен ако нещо се
обърка.
Всеки е отговорен. Но в момента, в който се отделиш от
тълпата ти поемаш своята отговорност в ръцете си. Ако нещо се
обърка, ти си отговорен.
Но запомни едно много фундаментално нещо: отговорността е
едната страна на монетата, на която другата е свободата. Ти можеш да
ги имаш двете заедно или да ги отхвърлиш двете заедно. Ако не искаш
да поемеш отговорност, няма да имаш свобода, а без свобода няма
растеж.
Така че трябва да поемеш отговорност за себе си и да живееш
в абсолютна свобода, за да можеш да израснеш, такъв, какъвто си.
Може да се окаже, че си розов храст, може да се окаже, че си само
невен, може да излезе, че си диво цвете, което няма име. Но едно нещо
е сигурно: каквото и да се окаже че си, ти ще си безмерно щастлив. Ще
бъдеш дълбоко блажен.
Може би няма да имаш уважение; напротив, може да бъдеш
осъден от всеки. Но дълбоко вътре в себе си ти ще чувстваш такава
възторжена радост, каквато само свободен индивид може да почувства.
И само свободен индивид може да израсне във високите нива на
съзнанието, да достигне височините на Хималайските върхове.
Калйан Мито, обществото е държало всекиго бавно развиващ
се, то е направило всекиго глупав. То се нуждае от идиоти; то не иска
интелигентни хора наоколо. То се страхува от интелигентността,
защото интелигентността е винаги в бунт срещу робството, срещу
суеверието, срещу всички видове на експлоатация, срещу всички
видове глупости, срещу всички дискриминации между раси, нации,
класи, цветове.
Интелигентността е непрекъснато в бунт.
Само идиотът е винаги послушен.
Дори Бог искаше Адам да бъде идиот, понеже бе в негов
интерес Адам и Ева да останат идиоти, за да продължават да се
прекланят пред Бог.

47
4
7
 В моята визия дяволът е първия революционер на света и
дяволът е най-значителната личност в цялата история. Цялата
цивилизация и прогрес дължат много на дявола - не на Бог, ни най-
малко. Бог искаше само глупав Адам, глупава Ева; и ако Адам бе
последвал Бог, ти все още щеше да дъвчеш трева в Райската Градина!
Човек се е развил, понеже е въстанал срещу Бог. Бог е бил
институция. Бог представлява институцията, властта, силата и
господството. Всеки, който е интелигентен не може да бъде превърнат
в роб; той по-скоро би умрял отколкото да стане роб. Той не може да
бъде експлоатиран и не може да бъде отнесен от неговия собствен
център.
Моите хора трябва да научат факта, че аз вярвам само в
религията на бунта. Без това, няма религиозност; без това, няма
възможност за твоето съзнание да се издигне до своя най-висок
потенциал, който ти носиш като скрита енергия.

Пади скоро се бе присъединил в местния парашутен клуб и се

бе качил за своя първи скок. Всичко вървеше съвършено, докато не
дойде ред на Пади да скача.
"Спри", - викна неговия инструктор, - "ти не си си сложил
парашута!"
"О, това е окей,” - отговори Пади, - ”нали само се
упражняваме?"

Обществото се нуждае от тези идиоти. Те са напълно

послушни, хрисими, готови да бъдат експлоатирани, готови да бъдат
понижени почти в животно.
Калйан, не се страхувай да приемеш себе си. Твоето истинско
съкровище е там, където е твоя дом. Не слушай така наречените
мъдреци - те са отровителите, които са убили милиони хора,
унищожили техните животи, отнели им всеки смисъл и значимост...
Няма значение кой си. Това, което има значение е да останеш
точно такъв, какъвто си, понеже оттук започва растежа.
Няколко сутри за теб, за да медитираш върху тях... Може би те
могат да ти дадат някакъв кураж, някое разбиране.
48
4
8
 "Всеки е невеж, само по различни предмети"...
Така че не се грижи, че си невеж - всеки е.
"Всички хора се раждат свободни, но някои встъпват в брак".
Така че бъди нащрек и свободата е твоя!
"Илюзията е първа от всички удоволствия".
Помни, живота на растеж отива отвъд светския живот на
удоволствия. Удоволствието не е нещо много значително; то е точно
като да се чешеш по кожата: приятно усещане, но само за много малко.
Ако продължиш да се чешеш ще започнеш да кървиш, и тогава
удоволствието се превръща в болка. И вие всички знаете, че сте
превърнали всички ваши удоволствия в болка.
Човекът на интелигентността търси нещо, което никога не
може да се превърне в болка и мъка и тревога и страдание. Това, което
аз наричам блаженство не е удоволствие, защото блаженството не
може да се превърне в своята противоположност. То няма
противоположност.
Търсенето би трябвало да бъде за вечното, и всеки има
капацитета да преживее вечността. Но удоволствията на физическото
тяло или биологическото заслепяване или удоволствието от ядене на
храна държат хората ангажирани и отнемат и малкото време, което те
имат тук на земята за да израстват.

Чух веднъж: Един мъж отишъл на психиатър и казал, "Аз съм

много обезпокоен. Моята съпруга продължава да яде и яде и
продължава да седи на канапето цял ден, гледа телевизия, и дори
докато гледа телевизия тя яде нещо - сладолед... или ако не яде нещо,
поне дъвчи дъвка. Но нейната уста продължава... Сега, тя е загубила
всяка красота; станала е точно като торба от кожа без гънки никъде.
Какво ми предлагате да направя"?
Психиатърът казал: "Опитай едно нещо. То носи сигурен
успех; опитвал съм го на много пациенти" - и той му дал снимка на
красива гола девойка.
Мъжът казал: "Боже мой! Как тази снимка ще ми помогне"?
Психиатърът казал: "Ти трябва да разбереш цялата стратегия.
Постави я вътре във вашия хладилник. Залепи я с истинско немско
49
4
9
лепило, така че твоята съпруга да не може да я махне. Всеки път,
когато отваря хладилника, тя ще види себе си, и тази красива девойка...
Може би теглото й ще започне да намалява. Просто й дай сравнение".
Три или четири месеца психиатърът чакал и чакал, и накрая
отишъл в дома на мъжа, за да види какво се било случило. Той не
могъл да повярва: мъжът бил седнал на дивана; той станал толкова
дебел и гледал телевизия, с дъвка в уста. Психиатърът казал, "Какво
има? Какво ти се е случило"?
Мъжът казал, "Това е от тази проклета снимка! Поради нея аз
започнах да ходя до хладилника, само за да я погледна. Но когато
отварях хладилника естествено ми се приискваше нещо. Самия аромат
на толкова много вкусни неща... и така всеки път, когато отварям
хладилника, започвам да ям. Така че вашето средство работи, но с
обратен ефект".

Хората се държат толкова глупаво в своя живот. Сега, човек,

който продължава да яде – лекарите му забраняват, всеки му казва, че е
опасно - какво удоволствие има той? Само малка част от езика изпитва
вкус; щом като храната премине през тази малка част ти не усещаш
какъвто и да било вкус, каквото и да било удоволствие. Това трябва да
е абсолютната глупост.
Но хората преследват всякакви видове удоволствия, без дори
да са наясно, че прахосват много ценно време. Това е времето, в което
някой става Гаутама Буда. Това е времето, в което някой става Сократ.
Същото време, същата енергия, същия потенциал... но ти го прахосваш
в тичане подир неща, които са безсмислени.

"Кавалерството е опита на мъжа да защитава една жена срещу

всеки мъж освен себе си".
"Дори когато си на правилния път ти ще бъдеш прегазен, ако
само седиш там".
"Да не правиш нищо е най-трудното нещо на света".
Всеки прави нещо. Само много малко хора знаят изкуството
понякога да не правят нищо. Когато не правиш нищо ти си чисто и
просто себе си.
50
5
0
 Правенето и просто да бъдеш, са два начина да живееш своя
живот, два стила на живеене. Животът на правенето е светски; животът
на това да бъдеш е върховен, божествен. Аз не казвам да спреш
всякакво действие, аз казвам че правенето трябва да е второстепенно в
твоя живот, а да бъдеш основно. Правенето би трябвало да бъде само
за необходимостите на живота, а бъденето да е твоят истински разкош,
твоята истинска радост, твоят истински екстаз.

"За да бъде напълно щастлив човек трябва да е напълно

глупав".
Всеки път, когато видиш щастлив човек, си спомняй това.
Глупавите хора са много щастливи, понеже те не знаят защо са тук. Те
не знаят, че има някоя задача да се изпълни. Те са почти като бавно
развиващи деца които продължават да си играят с плюшени мечета, с
играчки. Твоята играчка може да промени формата си: нечия играчка
са парите, а нечия играчка са жените, а за някои мъжете. Но каквото и
да правиш – а ти се чувстваш много щастлив, че парите се натрупват,
че си намерил нова приятелка, че си повишен в службата - ти си много
щастлив. Само ако си глупав това е възможно.
Човекът на интелигентността ще може да види ясно, че всички
тези малки неща на живота са препятствие между теб и отвъдното. Те
те държат ангажиран тук, където не е твоя дом. Те те държат
ангажиран с живот, който ще завърши в гробище.
Интелигентният човек започва да пита - и това става неговото
фундаментално търсене - "Има ли нещо отвъд гробището или не? Ако
няма нищо отвъд гробището, в такъв случай целия този живот е само
сън и безсмислица. Ако няма нищо отвъд, животът не може да бъде
значим и не може да бъде смислен".
Но глупавият човек е много щастлив с каквито и да било
играчки, които обществото осигурява. Не бъди глупав.

"Да грешиш е човешко, да си признаеш е божествено".

Абсолютно човешко е да вършиш грешки. Да си признаеш без
която и да било вина - ти просто признаваш своята човечност като

51
5
1
признаваш своите грешки - носи трансформация в твоето същество.
Нещо от божественото, нещо от отвъд започва да се отваря.
"Всеки облак има поне сив контур и дори и старите дрехи
имат своята лъскава страна".
"Ако не беше оптимиста, песимистът никога нямаше да знае
колко щастлив не е той ".
Хората непрекъснато сравняват себе си с другите. Те стават
щастливи, те стават нещастни поради сравненията.
Веднъж се срещнах с много известен индуски светец. Той каза
на хората, които се бяха събрали да слушат това, което се излъчваше
между мен и него: "Тайната на щастието е винаги да гледаш към онези,
които са нещастни. Погледнете към сакатите и ще се чувствувате
щастливи, че не сте сакати. Погледнете слепците и ще се чувствувате
щастливи, че не сте слепи. Погледнете към бедните и ще се
чувствувате щастливи, че не сте бедни".
Аз трябваше да спра този идиот. Аз казах: "Ти не разбираш
един прост факт. Веднъж щом сравнението започне в човека, той не
може да спре да се сравнява само с онези, които са нещастни. Той
също така ще погледне към онези, които са по-богати от него, които са
по-красиви от него, които са по-силни от него, които са по-уважавани
от него. Тогава той ще бъде нещастен. Ти не даваш тайната на
щастието; ти даваш тайната да се бъде в абсолютно нещастие".
Но на това е било учено през вековете - с различни думи, но
основната тайна е същата - в почти всички религиозни свещени
писания: Чувствай се удовлетворен, защото има хора които са така
нещастни. Благодари на Бог че ти не си толкова нещастен.
Но това не може да остане едностранно. Веднъж щом научиш
пътя на сравнението, ти не можеш да сравняваш себе си само с онези,
които са по-низши от теб; ти неизбежно ще се сравниш също и с онези,
които те превъзхождат - и тогава ще има голямо нещастие.
Всъщност, сравнението не е правилно нещо. Ти си себе си и
няма никой друг с когото да можеш да се сравниш.
Ти си несравним.
Също и другия човек.

52
5
2
 Никога не сравнявай. Сравнението е една от причините, които
те държат вързан за светското, тъй като сравнението създава
конкуренция, сравнението създава амбиция. То не идва само, то носи
всичките негови другари със себе си. И веднъж щом станеш
съревноваващ се няма край на това; ти ще завършиш преди то да
свърши. Веднъж щом станеш амбициозен ти си избрал най-глупавия
път за своя живот.
Хенри Форд бе веднъж попитан - а той изглежда е бил един от
най-мъдрите хора на това столетие, тъй като неговите малки изявления
носят толкова смисъл. Той бе първия мъж, който да каже, че
"историята е глупост", и това е абсолютно вярно. Той бе попитан,
"Какво сте научили от вашия сполучлив живот”? - той е един от най-
успелите мъже, които можеш да замислиш; от бедност той се издигнал
до това да бъде най-богатия мъж в света - и това, което казал трябва да
се запомни.
Хенри Форд казал: "През целия мой сполучлив живот аз съм
научил само едно нещо: научил съм се да се изкачвам по стъпалата, да
изкачвам стълби. И когато достигнах последното стъпало на
стълбицата се почувствах така глупаво и толкова засрамен, понеже
няма вече накъде да отида.
"И не мога да кажа на хората, които са зад мен борейки се
усърдно да достигнат върха на същата стълбица, където аз се чувствам
глупаво. За какво съм се борил? - никой няма да ме послуша ако му
кажа: `Спри където и да си. Не губи време, защото няма нищо. Веднъж
щом достигнеш върха ти си заседнал. Ти не можеш да слезеш, понеже
това прилича на падение. Не можеш да продължиш, тъй като няма
накъде да продължиш”".
Президентите, премиер-министрите на държавите просто се
чувстват заседнали. Сега те знаят, че има само едно нещо което да се
случи и това е падението. Няма къде да се издигнат; няма къде да
отидат, освен да паднат от мястото на което се намират. Така, те се
държат здраво към техните места.
Но това не е правилният начин на живот. Най-напред ти се
изкачваш по стъпалата, бориш се с хората; и накрая си заседнал и се

53
5
3
държиш за последното стъпало така, че никой да не може да те махне
от там. Това да не е лудница?
Човек е направил тази планета на лудница. Ако искаш да си
нормален, първо бъди себе си без каквато и да било вина, без каквото и
да било осъждане. Приеми себе си със смирение и простота.
Всичко е подарък от съществуването за теб; бъди благодарен,
и започни да търсиш това което ще ти помогне да израснеш в това
което си – не да станеш индигово копие на някой друг, но да останеш
своята собствена оригинална същност.
Няма екстаз по-голям от това да бъдеш своето оригинално
лице.

54
5
4
55
5
5
 .... ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ ....

Въпрос:
ЛЮБИМИ OШО,
КАКВО Е ДА ДАВАШ И КАКВО Е ДА ПОЛУЧАВАШ? СЕГА
РАЗБИРАМ, ЧЕ ЕДВА ЗАПОЧВАМ ДА ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА
ТОВА. ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Е КАТО УМИРАНЕ ЗА МЕН, И
АВТОМАТИЧНО ВСИЧКО ВЪТРЕ ДАВА ТРЕВОГА! ПОМОЩ!
СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИЗГЛЕЖДА ТАКА ОГРОМНО.

Прем Диреша, аз мога да разбера какво те безпокои. Това

безпокои почти всеки. Добре е, че си го разпознала, понеже сега,
промяна на ситуацията е възможна. Нещастните са тези, които страдат
от същия проблем, но не са съзнателни за него; поради тяхната
неосъзнатост няма възможност за каквато и да било трансформация.
Ти си поела смелостта да изложиш себе си. Аз съм
неизмеримо доволен от това. Искам всички мои хора да са достатъчно
храбри да изложат себе си, колкото и грозно да изглежда.
Условеността е да продължаваш да криеш грозното и да
продължаваш да се преструваш относно красивото. Това създава
шизофренична ситуация: ти продължаваш да се показваш, такъв,
какъвто не си и продължаваш да потискаш себе си, това, което ти си.
Твоят живот става непрекъсната вътрешна война. Ти се бориш със себе
си, а каквато и да било борба със самият теб, ще те унищожи. Никой не
може да спечели.
Ако дясната ми ръка и лявата започнат да се борят, мислиш
ли, че някоя може да спечели? Аз мога да успея понякога, да позволя
на дясната ръка да се чувствува добре като победител, и понякога да
променя ситуацията и да позволя лявата да се усети победител. Но
никой може да бъде действително победител, защото и двете са мои
ръце.
Почти всяко човешко същество има раздвоена личност. И най-
значителния факт е, че то описва себе си с фалшивата част и отрича
56
5
6
своята реалност. В тази ситуация ти не можеш да се надяваш да
израснеш като духовно същество.
Това, което Диреша казва е много важно да бъде разбрано. Тя
пита: "Какво е да даваш..."? Питал ли си се някога какво е да даваш?
Ти мислиш, че вече даваш толкова много на своите деца, на твоята
съпруга, на твоята приятелка, на обществото, на Ротари Клуб, на
Лайънс Клуб... ти даваш толкова много. Но всъщност ти не знаеш
какво е да даваш.
Ако не дадеш самият себе си, ти въобще не даваш.
Може да даваш пари, но ти не си парите. Докато не дадеш себе
си, което означава, докато не дадеш любов, ти не знаеш какво е да
даваш.
"...и какво е да получаваш"? Почти всеки мисли, че знае какво
е да получава. Но Диреша е права в това, че пита и излага себе си, че
не знае какво е да получаваш. Точно както докато не даваш любов, ти
не знаеш какво е да даваш, същото е относно получаването: ако не си
способен да получаваш любов, ти не знаеш какво е да получаваш. Ти
искаш да бъдеш обикнат, но не си помислил за това: способен ли си да
получаваш любов? Има толкова много пречки, които няма да ти
позволят да я приемеш.
Първата е че ти нямаш каквото и да било самоуважение; от
тук когато към теб идва любов, ти не се усещаш достатъчно адекватен
да я приемеш. Но ти си в такава бъркотия, че не можеш дори да видиш
един прост факт: тъй като ти никога не си приел себе си такъв, какъвто
си, ти никога не си обикнал себе си... как можеш да приемеш нечия
друга любов?
Ти знаеш, че не си достоен за нея, но не искаш да приемеш и
да разпознаеш тази глупава идея, която е била захранена у теб, това, че
ти не си достоен за нея. И какво правиш? Ти просто отказваш любовта.
И за да откажеш любовта си намираш извинения.
Първото и най-често извинение е: "това не е любов - ето защо
не мога да я приема". Ти не можеш да повярваш, че някой може да те
обикне. Когато ти самият не можеш да се обичаш, когато ти не си се
виждал себе си, твоята красота и твоята грация и твоето великолепие,
как можеш да повярваш, когато някой каже: "Ти си красив. Аз виждам
57
5
7
в твоите очи дълбочина, необятност, огромна милост. Аз виждам в
твоето сърце ритъм, в унисон с вселената".
Ти не можеш да повярваш на всичко това; то е прекалено
много. Ти си свикнал да бъдеш осъждан, свикнал си да бъдеш
наказван, свикнал си да бъдеш отхвърлен, свикнал си да не бъдеш
приеман такъв, какъвто си - тези неща ти приемаш много лесно.
Любовта ще ти нанесе огромен удар, защото ще трябва да
минеш през голяма трансформация преди да можеш да я приемеш.
Най-напред трябва да приемеш себе си без каквато и да било вина. Ти
не си грешник - както Християните и другите религии продължават да
те учат.
Ти не виждаш глупостта на цялото нещо. Някой младеж
далече в миналото, някой Адам, не се подчинил на Бог, което не е кой
знае какъв грях. Всъщност, той бе абсолютно прав да не му се
подчинява. Ако някой е извършил грях това е Бог, като забранил на
своя собствен син, на своята собствена дъщеря, да не ядат от плода на
знанието и да не ядат от плода на вечния живот. Що за баща? Що за
Бог? Що за любов?
Любовта изисква Бог да бе казал на Адам и Ева: "Преди да
ядете каквото и да било друго, тези две дървета трябва да ги
запомните. Яжте толкова от дървото на мъдростта и яжте толкова от
дървото на вечния живот, колкото ви се иска, за да можете да сте и вие
в същото пространство на безсмъртие в което съм и Аз ".
Това би трябвало да бъде просто нещо за всеки, който обича.
Но Бог забранявайки на Адам мъдрост, означава че той иска да го
остави невеж. Може би е ревнив, страхува се, опасява се, че Адам ще
помъдрее и ще стане равен на него. Той иска да държи Адам в
невежеството му, така че той да остане низш. И ако той яде от плода на
вечния живот, тогава той самия ще бъде Бог.
Този Бог, който пречи на Адам и Ева трябва да е много
ревнив, в основи грозен, безчовечен, нелюбящ. И ако всички тези неща
не са грях, тогава какво е грях? Но религиите са те учили, евреи и
християни и мохамедани, че ти все още носиш греха, който Адам е
извършил. Има си граница, да разтягаш толкова дълги лъжи. Даже ако
Адам бе извършил грях, ти не можеш да го носиш. Ти си създаден от
58
5
8
Бог, според тези религии, но ти не носиш божественост, а носиш
неподчинението на Адам и Ева.
Това е западния начин да бъдеш осъден - ти си грешник.
Източният начин достига до същото заключение, но от различни
предпоставки. Те казват, че всеки е натоварен с безмерен грях и зли
дела, извършени в милиони минали животи. Всъщност, бремето на
християнина или евреина или мохамеданина е значително по-малко.
Ти носиш само греха, който Адам и Ева са извършили. И той трябва да
е станал много разреден... столетия след столетия. Ти не си директен
наследник на греха на Адам и Ева. Той е минал по милиони ръце; до
сега количеството е почти хомеопатично.
Но източната концепция е още по-опасна. Ти не носиш греха
на някой друг... На първо място ти не можеш да носиш нечий друг
грях. Твоят баща извършва престъпление - не може ти да бъдеш
изпратен в затвора. Дори обикновеният човешки здрав разум ще каже,
че ако бащата е извършил греха или престъплението, той трябва да
страда. Синът или внукът не може да бъдат изпратени на бесилката,
тъй като дядото извършил убийство.
Но източната концепция е много по-опасна и отровна: ти
носиш своя собствен грях, не този на Адам и Ева. И той не е малък по
количество; той е растял с всеки живот! А ти си живял милиони
животи преди този живот, и всеки живот си правил толкова много
грехове. Те, са ти се натрупали върху гърдите. Товарът е хималайски;
ти си смачкан под него.
Това е странна стратегия унищожаваща твоето достойнство,
унижаваща те в под-човешко същество. Как можеш да обикнеш себе
си? Ти можеш да мразиш, но не можеш да обичаш. Как може да си
помислиш, че някой може да те обикне? По-добре е да го отхвърлиш,
понеже рано или късно човекът, който ти предлага своята любов ще
открие твоята действителност, която е много грозна - само дълго,
дълго бреме от грях. И тогава този човек ще те отхвърли. За да
избегнеш отказа, по-добре е да отхвърлиш любовта. Ето защо хората
не приемат любовта.
Те жадуват, те копнеят за нея. Но когато дойде моментът и
някой е готов да те залее с любов - ти се отдръпваш. Твоето
59
5
9
отдръпване има дълбока психология. Ти си се страхуваш: това е
красиво, но колко дълго ще трае? Рано или късно моята
действителност ще бъде разкрита. По-добро е от самото начало да бъда
нащрек.
Любовта означава интимност, любовта означава двама, които
се сближават, любовта означава две тела, но една душа. Ти се
страхуваш: твоята душа? душа на грешник, натоварена със злите дела
от милиони живота...? Не, по-добре е да го скриеш; по-добре е да не
влизаш в позиция, където човекът, който жадуваше да те обича, те
отхвърля. Страхът от отхвърлянето е този, който не ти позволява да
приемеш любовта.
Ти не можеш да даваш любов, защото никой никога не ти е
казвал, че ти си роден любящо същество. Казали са ти: "Ти си роден в
грях"! Ти не можеш да обичаш и не можеш да приемаш любов също.
Това е намалило всички възможности за твоя растеж.
Диреша казва, "Сега разбирам, че едва започвам да обръщам
внимание на това".
Ти си щастлива, понеже има милиони хора в света, които са
станали напълно слепи за своите собствени условености, грозното
бреме, което по-старото поколение им е дало. Боли толкова много, че е
по-добре да забравиш всичко това. Но чрез забравяне ти не можеш да
го премахнеш.
Като забравиш, че имаш рак, ти не можеш да го оперираш.
Чрез не-разпознаване, пазейки го в тъмнина, ти поемаш най-големия
ненужен риск срещу себе си. Той ще продължи да расте. Той се нуждае
от мрак; той се нуждае ти да не знаеш за него. Той ще покрие цялото
ти същество рано или късно. И никой няма да е отговорен за това
освен теб.
Така че ако, Диреша, ти усещаш, че имаш проблясъци,
няколко прозореца се отварят в теб.
"Възприемчивостта е като умиране за мен". Мислила ли си
някога за това? Възприемчивостта е като умиране за теб - това е вярно.
Възприемчивостта е като умиране, понеже възприемчивостта изглежда
като унижение. За да приемеш нещо, особено любов, означава да си

60
6
0
просяк. Никой не иска да бъде на приемащата страна, тъй като това те
прави по-низш от даващия.
"Възприемчивостта е като умиране за мен, и автоматично
всичко вътре дава тревога". Този сигнал за тревога е имплантиран в
теб от обществото, което ти винаги си уважавала, от същите хора,
които си смятала за свои доброжелатели. И аз не казвам че те
преднамерено се опитват да ти навредят. Те са били увредени от други
и просто предават това, което са приели от своите родители, от своите
учители, от по-старото поколение.
Всяко поколение продължава да дава своите болести на
новото поколение, и естествено новото поколение става все повече и
повече натоварено. Ти си наследник на всичките суеверни, репресивни
концепции на цялата история. Това, което дава сигнал за тревога не е
нещо, което ти принадлежи, Диреша. Това е твоята условеност, която
дава сигнал за тревога.
И твоето последно изречение е само усилие да намериш
рационализация. Това е една от най-големите опасности, за която
всеки трябва да е буден.
Не рационализирай.
Отиди до самите корени на всеки проблем.
Но не намирай извинения, тъй като ако намираш извинения не
можеш да отстраниш тези корени.
Последното изявление на Диреша е рационализация. Може би
тя не е могла да види неговото същинско качество. Тя казва: "Помощ!
Съществуването изглежда така огромно".
Сега тя си мисли, че се страхува от получаване, понеже
съществуването е така огромно, че се страхува от даване, тъй като
съществуването е така огромно. Какъв е смисълът да дадеш своята
малка любов, само като капка роса, на океана? Океанът никога не ще
узнае за това; оттук няма смисъл в даването и няма смисъл в
получаването също; защото океанът е така огромен, ти ще бъдеш
удавен в него. Оттук изглежда като смърт. Но това е твоя
рационализация.
Ти не знаеш нищо относно съществуването; ти не знаеш нищо
относно себе си - която е най-близката точка от съществуването за теб.
61
6
1
Освен ако не започнеш от своето същество, ти никога не ще познаеш
съществуването. Това е отправната точка, и всичко трябва да започне
от самото начало.
Познавайки себе си, ти ще познаеш своето съществуване. Но
вкусът и аромата на твоето съществуване ще ти дадат смелостта да
отидеш малко по-дълбоко в съществуването на другите. Ако твоето
собствено съществуване те е направило токова блажен... естествено е
да копнееш да навлезеш в другите мистерии, които те обкръжават:
човешките мистерии, мистериите на животните, мистериите на
дърветата, мистериите на звездите.
И веднъж щом познаеш своето съществуване ти вече не се
боиш от смъртта.
Смъртта е измислица; тя не се случва, тя само така изглежда...
Тя изглежда така отвън. Виждал ли си някога своята собствена смърт?
Ти винаги си виждал как някой друг умира. Но виждал ли си себе си
как умираш? Никой не е; иначе дори този минимум живот би бил
невъзможен. Ти гледаш как всеки ден някой умира, но това винаги е
някой друг; това никога не си ти.
Поетът, който написа: "Никога не питай за кого бие
камбаната; тя бие винаги за теб", има по-дълбоко разбиране от теб. Той
трябва да е бил християнин, защото когато някой умира в християнско
село черковната камбана бие, за да осведоми всеки – хора, които са
отишли в своите ферми, на своите поля, хора, които са отишли на
работа някъде. Черковната камбана им напомня: някой е умрял. Така
те всички трябва да се върнат за последно прощаване.
Но този поет има огромна проницателност, когато казва:
"Никога не питай за кого бие камбаната; тя бие винаги за теб".
Но в твоя действителен живот тя никога на бие за теб. Един
ден ще бие, но тогава ти няма да си вече тук, за да я чуеш. Ти никога
не мислиш за себе като за пред прага на смъртта - а всеки стои на
прага. Ти винаги виждаш някой друг да умира - оттук преживяването е
обективно, не субективно.
Другия не умира наистина, а само сменя къщата. Неговата
жизнена сила се премества в нова форма, в ново ниво. Само тялото е
оставено без жизнена енергия - но тялото никога не я е имало.
62
6
2
 Това е точно като когато в тъмна къща гори свещ и цялата
къща е огряна. Дори от вън ти виждаш светлината от прозорците, от
вратите, но къщата няма светлината като неделима част от нея. В
момента, в който свещта свърши, къщата ще остане в мрак. Всъщност
тя винаги е била в мрак; свещта е била светлината.
Твоето тяло е вече мъртво. Това, което ти дава впечатлението,
че е живо е твоята жизнена сила, твоето същество, което излъчва през
тялото, което изпълва тялото с живот. Всичко което ти си виждал
когато умира човек е, че нещо изчезва. Ти не знаеш къде е отишло -
дали е отишло някъде, или просто е престанало да бъде. Така отвън
измислицата за смъртта е създадена.
Онези, които са познали себе си знаят без което и да било
съмнение в това, че те са вечни същества. Те са умирали много пъти, и
все пак са още живи.
Смъртта и раждането са само малки епизоди в голямото
поклонение на душата. Твоят страх от смъртта ще изчезне незабавно в
момента, в който дойдеш в контакт със себе си. И това отваря напълно
ново небе, което да бъде изследвано. Веднъж щом знаеш че няма
смърт, всеки страх изчезва. Страха от неизвестното, страха от
тъмнината... каквото и да е форма, всички страхове изчезват. Ти
започваш за първи път да бъдеш истински авантюрист. Ти започваш да
се движиш в различните мистерии, които те заобикалят.
Съществуването става за първи път твой дом.
Няма нищо, от което да се страхуваш: то е твоята майка; ти си
част от него. То не може да те удави, не може да те унищожи.
Колкото повече го опознаваш, толкова повече ще се чувстваш
хранен; колкото повече го опознаваш, толкова повече ще се чувстваш
благословен; колкото повече го опознаваш, толкова повече ще бъдеш.
Тогава ще можеш да даваш любов, понеже я имаш. И тогава ще можеш
да приемаш любов, понеже не става въпрос за отхвърляне.
Прем Диреша, твоя въпрос ще бъде полезен за всички мои
хора. Аз ти благодаря за този въпрос и за твоята смелост да се
изложиш. Тази смелост е необходима на всички, тъй като без тази
смелост не можете да се надявате на каквато и да било възможност за
трансформация - в нов свят, в ново съзнание, във вашето автентично
63
6
3
същество, което е вратата към върховната реалност и към върховната
благословия.

Окей, Маниша?
Да, Ошо.

64
6
4
 .... СЕДЕМТЕ ДОЛИНИ ....
27 Август 1977, Буда Хол

ИМАШЕ ВЕДНЪЖ ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО ИЗОСТАВИ

РЕЛИГИЯТА, В КОЯТО БЕ ОТГЛЕДАНА. ТЯ НАПУСНА СЪЩО И
РЕДОВЕТЕ НА АТЕИСТИТЕ, И СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ДРУГА
ВЯРА. ПОСЛЕ СЕ УБЕДИ В ИСТИНАТА НА ТРЕТА РЕЛИГИЯ.
ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ПРОМЕНEШЕ СВОИТЕ ВЯРВАНИЯ, ТЯ СИ
ПРЕДСТАВЯШЕ, ЧЕ ПРИДОБИВА НЕЩО, НО НЕ НАПЪЛНО
ДОСТАТЪЧНО. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ВЛИЗАШЕ В НОВО
ЛОНО, БЕ ДОБРЕ ПОСРЕЩАНА, И НЕЙНОТО ВЕРБУВАНЕ
БИВАШЕ ОЦЕНЕНО КАТО ДОБРО НЕЩО, И ПРИЗНАК ЗА
НЕЙНИЯТ РАЗУМ И ПРОСВЕТЕНОСТ.
НЕЙНОТО ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБАЧЕ, БЕ
ОБЪРКАНОСТ. НАВРЕД, ТЯ СЛУШАШЕ ЗА ЕДИН ЗНАМЕНИТ
УЧИТЕЛ, ИМАМ ДЖАФАР САДИК, И ОТИДЕ ДА ГО ВИДИ.
СЛЕД КАТО ЧУ НЕЙНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ И ИДЕИ, ТОЙ
КАЗА: “ВЪРНИ СЕ У ДОМА, ЩЕ ТИ ИЗПРАТЯ МОЕТО
РЕШЕНИЕ В СЪОБЩЕНИЕ”.
СКОРО СЛЕД ТОВА ЖЕНАТА СРЕЩНА УЧЕНИК НА
ШЕЙХА ПРЕД СВОЯТА ВРАТА. В НЕГОВАТА РЪКА ИМАШЕ
ПАКЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ. ТЯ ГО ОТВОРИ, И ВИДЯ ЧЕ СЪДЪРЖА
СТЪКЛЕНА БУТИЛКА, НАПОЛОВИНА ПЪЛНА С ТРИ СЛОЯ НА
ПЯСЪК - ЧЕРЕН, ЧЕРВЕН И БЯЛ - ОТДЕЛЕНИ С ПАМУК. ОТ
ВЪНШНАТА СТРАНА ПИШЕШЕ: “МАХНИ ПАМУКА И
РАЗКЛАТИ БУТИЛКАТА, ЗА ДА ВИДИШ НА КАКВО
ПРИЛИЧАШ. “
ТЯ ИЗВАДИ ПАМУКА И РАЗКЛАТИ ПЯСЪКА В
БУТИЛКАТА. РАЗЛИЧНИТЕ ЦВЕТНИ ПЕСЪЧИНКИ СЕ
СМЕСИХА, И ВСИЧКО С КОЕТО ОСТАНА, БЕ МАСА СИВКАВ
ПЯСЪК.

ЧОВЕКЪТ е парадокс. И човекът е единственото животно,

единственото същество, което е парадоксално - това е уникалността
65
6
5
на човека. Човешкото уникално същество е неговия най-вътрешен
парадокс. Всички други животни са не-парадоксални.
Дървото е дърво, и кучето е куче, но човекът никога не е в
състояние на просто съществуване. Той винаги става, расте. Човек
винаги надминава себе си; това е неговия парадокс. И той е в самата
сърцевина на съществото му. Това не е случайно, то е много
фундаментално. Веднъж щом разбереш този парадокс, ти имаш своя
първи проблясък за “човешкото” - какво е човекът.
Човек е винаги проект, ставане. Неговото същество се
състои от ставане - това е парадоксът. Той е винаги между това,
което е бил и това, което ще бъде. Винаги е между своето минало и
бъдеще – мост, висящ между две вечности, миналото и бъдещето.
Той е надминаване, непрекъснато надминаване. Човек никога не е
доволен от това, което е; той се опитва да отиде отвъд, винаги
опитва да отиде отвъд. Каквото и да прави, всяко негово усилие е в
основата си как да стане нещо повече, нещо по-висше, нещо по-
добро.
Човекът е прогрес, пътник, пилигрим - и неговия живот е
поклонение, едно не-завършващо поклонение, което продължава и
продължава. Кучето е родено, дървото е родено... Дървото е родено
с цялата си “дървестност” и кучето е родено с цялата си “куче-
стност”. Човекът не е даден факт; той е роден само като възможност,
като потенциал. Човекът е роден като празнина, като пустота; нищо
не е написано.
Всички други същества имат определена същност,
определена душа. В човека е точно обратното. Неговото
съществуване идва първо и тогава той започва да търси своята
същност. В другите животни същността идва първо, тогава
съществуването. Те вече носят вградена програма; те никога не
израстват, те остават същите. Ето защо изглеждат така невинни,
така необезпокоени, така не-напрегнати. Погледнете в очите на
крава - колко мирна, тиха, спокойна е тя. Няма безпокойство, няма
мъка, никакви облаци. Погледнете в очите на човека. Те са винаги
облачни. В тях винаги има страдание, винаги има треперене:
треперене от: “Дали ще успея или не”? – треперене от: “Дали ще
66
6
6
мога да открия себе си или не”? - треперене от: “Дали ще бъда
осъществен или ще остана неосъществен?
Животните са спокойни, отпуснати; човек е едно
напрежение. Това е неговата слава и това е също неговата мъка.
Това е неговото достойнство и това е също неговия проблем. Това е
неговата слава, понеже той може да създаде себе си - той е бог. И
това е неговата мъка, понеже винаги има възможност да пропадне,
той може да не бъде способен да създаде себе си. Кой знае? Това е
слава, поради свободата – той не е програмиран. Той е
единственото животно което остава без програма. На него не му е
дадена карта, не му е заповядано.
Човекът е единственото същество, което е не-командвано,
без заповеди. Той идва в съществуването празен и тогава започва да
опипва за своето същество. Тогава той започва да опипва и да
създава и да търси. Човекът е приключение.
Но с приключението вървят неопределеността,
несигурността, неуспехът, страхът. Човек може винаги да сгреши.
Има по-голяма възможност за грешка и по-малка възможност за
успех. Има хиляда и един пътища - кой е правилният? Ти си винаги
загрижен. И каквото и да избереш ти избираш с несигурност,
понеже не можеш никога да бъдеш сигурен дали този път ще доведе
до твоята цел или ще свърши някъде в задънена улица - дали ще
достигне някъде или просто ще свърши в пустиня.
Славата на човека е неговата свобода: това, че той може да
създаде себе си, че той може да бъде себе си, че нищо не е
наложено върху му, това, че той е с отворен край. А бедата на
човека е, че не може да е сигурен, никога не може да е сигурен, че е
на правилния път, дали това, което прави е значимо или не.
Човекът е единственото животно, което може да полудее.
Той има проблеми срещу които да се изправи, да ги реши, да
израсте над тях. Това първото нещо което бих искал, да разберете.
Имаше един велик суфи Учител - един от най-великите през
вековете – Ал Газали. Той казва: “На пътя на растежа от човек към
Бог - от човек-потенциал до човек-действителност, от възможност
до реалност - има седем долини”. Тези седем долини са от огромно
67
6
7
значение. Опитай се да ги разбереш, понеже ще трябва да минеш
през тези седем долини. Всеки трябва да мине през тези седем
долини.
Ако разбереш правилно какво да правиш в долината, ще
можеш да я преминеш, и да достигнеш някой връх - тъй като всяка
долина е обкръжена от планини. Ако можеш да минеш през
долината, ако не се замотаеш в долината, ако не се изгубиш в
долината, ако не се привържеш прекалено много към долината, ако
останеш отделен, непривързан, свидетел и ако продължаваш да си
спомняш, че това не е твоя дом, че ти си странник тук, и
продължаваш да си спомняш, че има връх, който да достигнеш, и не
забравиш върха – ти ще достигнеш върха. С всяка прекосена долина
има голям празник.
Но след всяка долина ще трябва да влезеш в друга долина.
Това продължава. Има седем долини. Веднъж щом достигнеш
седмата - няма повече. Тогава човек е достигнал своето същество,
той вече не е парадоксален. Няма напрежение, няма мъка. Това е,
което в миналото сме наричали будичност. Това е, което
християните наричат състояние на Христос. Това е, което джаините
наричат джаина – да победиш. Има много имена, но основната идея
е, че освен ако човек не стане Бог, той остава в безпокойство. И за
да станеш Бог тези седем долини трябва да се преминат.
А всяка долина има своите изкушения. Много, много
възможно е да се привържеш към нещо и да не можеш да напуснеш
долината. Ти трябва да я напуснеш ако искаш да влезеш в другата
долина. А след всяка долина има връх, голям планински връх. След
всяка долина има ликуване и ликуването става все по- и по-
интензивно. И тогава накрая, в седмата долина, ти постигаш
космическия оргазъм - ти се разпръскваш. Тогава само Бог е.
Чуй за тези седем долини и се опитай да ги разбереш. И не
мисли, че Ал Газали говори за нещо философско. Суфите не са
заинтересувани от философията ни най-малко. Те са много
практични хора. Ако казват нещо те го имат в предвид. Ако казват
нещо, то е изречено за търсача. То не е изречено за любопитните, за
интелектуалците, а за онези, които са на пътя, онези, които работят
68
6
8
наистина упорито, за да имат проблясък на истината. Това е за
търсачите.

ПЪРВАТА ДОЛИНА...
Първата долина е наречена долината на знанието.
Естествено, знанието трябва да бъде първо, понеже човек
започва чрез знанието. Никое друго животно няма знание; само
човекът знае, само човекът събира знание. Само човекът пише,
чете, говори. Само човекът има език, свещени писания, теории.
Така че знанието трябва да е първата долина.
Негативната страна на долината е, че можеш да станеш
учен, можеш да се закачиш за знанието. Може да забравиш
истинската цел на знанието и може да се привържеш към самото
знание. Тогава ще натрупваш още повече и повече знание и може да
продължаваш животи наред да натрупваш знание. Ще станеш голям
учен, пандит, но няма да станеш знаещ.
Пътят на знаещия е съвършено различен от пътя на
знанието.
Има две неща, когато знанието се случва: съдържанието на
знанието - ти знаеш нещо - и съзнанието, огледалото, ти, който
знаеш. Ако прекалено се привържеш към съдържанието на знанието
вместо към способността на знание, ти се изгубваш в долината.
Тази част, която може да те омотае, да те закачи, да те привърже, аз
наричам негативна.
Ако станеш учен тогава си загубен; не можеш да прекосиш
първата долина. И колкото повече знание имаш, толкова повече
объркан ще си - понеже няма начин да решиш кое е вярно. Всичко,
което чуеш, ако ти е правилно представено, логично представено,
ще изглежда правилно. Няма друг начин за теб да решиш; няма
критерий. Ето защо това продължава да се случва. Ти отиваш при
един Учител и го слушаш, и той изглежда прав. Тогава отиваш при
друг Учител и го слушаш - и той изглежда прав. Четеш някоя книга
и изглежда вярна; четеш друга - може би точно противоположна - и
тя също има своя логика, и изглежда вярна. Няма начин да решиш
кое е правилно. И ако продължаваш да събираш, ще продължиш да
69
6
9
събираш противоречия - срещуположни твърдения. А има милиони
гледни точки и рано или късно ще станеш просто тълпа от много
философии и системи. Това няма да помогне. Това ще стане най-
голямата пречка.
Така че първото нещо е, че в долината на знанието човек
трябва да остане нащрек, трябва да остане категорично
заинтересован от способността на знание - не от обекта, не от
съдържанието. Човек трябва да наблегне на свидетелстването, да
стане все по-буден и съзнателен, тогава той става знаещ. Не чрез
знание на много неща, а само чрез ставане по-буден, човек става
наистина знаещ.
Пътят на знанието няма нищо общо със свещените писания,
мненията, системите, вярванията. Той има общо със способността на
знание - ти знаеш. Ти имаш тази безмерна енергия да бъдеш
съзнателен. Така че бъди заинтригуван от съда, съзнанието, а не
заинтересован от съдържанието. Нека не те интересува узнаното,
интересувай се от знаещия.
Знанието е двупосочен феномен. Едната посока сочи към
познатото, другата към знаещия. Ако продължаваш да гледаш към
познатото, ще се изгубиш в долината. Ако започнеш да гледаш към
знаещия, не можеш да се загубиш, ще можеш да преминеш
долината. И веднъж щом преминеш долината на знанието има
голяма, голяма радост - понеже си разбрал нещо много съществено
в теб, нещо което ще остане до самия край, нещо което е много
фундаментално: способността да знаеш, способността да бъдеш
съзнателен.
Така че, ако гледаш към знаещия, ако ставаш все по-буден
за знаещия, ти си използвал позитивното.

ВТОРАТА ДОЛИНА е наречена долината на разкаянието.

Когато започнеш да гледаш към това, което си, естествено
възниква голямо разкаяние. Поради всичко погрешно, което си
правил, всичко, което си правил, a не e трябвало да правиш, ти
започваш да чувстваш разкаяние. Така че голям връх идва със
съзнанието - но внезапно, със съзнанието, съвестта се появява.
70
7
0
Помни, съвестта, която имаш не е истинската съвест. Тя е фалшива
монета; дадена ти е от обществото.
Хората са ти казали кое е правилно и кое е грешно; кое е
морално и кое е неморално. Ти не знаеш точно кое е морално и кое
е неморално. Но след като прекосиш първата долина, ти ще можеш
да знаеш точно кое е правилно и кое е грешно. И тогава внезапно
виждаш какво погрешно си направил - колко хора си наранил,
колко садистичен си бил към другите, колко мазохистичен си бил
към себе си, колко разрушителен, насилствен, агресивен, гневен,
ревнив, си бил до сега. Всичко това ще дойде до твоето възприятие.
Това е естествено последствие на това да станеш съзнателен –
съвестта се появява.
Тази съвест няма нищо общо с обикновената съвест, която
имаш – заимстваната съвест. Тази, която можеш да имаш и да не те
наранява; не ти причинява болка, не е така истинска, че да можеш
да бъдеш преобразен чрез нея. Ти просто знаеш горе-долу какво е
правилно, и продължаваш да правиш погрешното, ти продължаваш
да си правиш каквото си поискаш. Твоето познание за правилното
не създава никаква разлика в теб. Ти знаеш, че гнева е лош но
оставаш гневен. От една страна, знаеш че гнева е лош, от друга
страна, няма проблем, продължаваш да си гневен. От една страна,
знаеш, че властността не е добра, а от друга страна, продължаваш
да обграждаш, продължаваш да притежаваш - не само предмети, но
дори започваш да притежаваш хора. Ти притежаваш своята съпруга,
своя съпруг, децата ти - като че ли са вещи, като че ли могат да
бъдат притежавани. Ти унищожаваш чрез своята властност, и
знаеш, че това е неправилно.
Тази заимствана съвест не ти помага, а просто те товари. С
преминаването на първата долина, твоята съвест се появява. Сега
знаеш точно какво е погрешно и става невъзможно за теб да
действаш грешно. Това е точката, където Сократовото изречение
става смислено – че: “Знанието е добродетел”.
Сега негативната страна на долината на разкаянието...
Негативната страна е че може да станеш твърде разтревожен от
вината поради миналото - че си правил грешки, а си правил
71
7
1
милиони грешки. Бил си тук, в безсъзнание, толкова дълго, че ако
започнеш да броиш всичко, това ще създаде една болезнена
мрачност. Ще станеш толкова виновен, че вместо да растеш, ще
изпаднеш в голям мрак.
Така че ако вината се появи и ти станеш мрачен и станеш
твърде обезпокоен от миналото, ще останеш във втората долина.
Няма да можеш да я преминеш. Ако миналото стане прекалено
важно, тогава естествено непрекъснато ще плачеш и ридаеш и ще се
биеш по гърдите казвайки: “Колко грешки съм направил”!
Позитивната страна е да станеш повече загрижен за
бъдещето, а не за миналото. Да, забелязал си, че си правил грешки,
но това е било естествено, понеже си бил несъзнателен. Така че
няма нужда да се чувстваш виновен. Как да си прав, когато си
несъзнателен? Ти си си взел бележка от това - че цялото ти минало
е било погрешно – но това не създава товар на твоите гърди. Взел
си си бележка. Това ти помага, тъй като няма да можеш да го
направиш отново - ти си свършил с това. Чувстваш се тъжен,
понеже си наранявал много хора, по много начини, но и си радостен
също, в същото време, тъй като сега това няма да се случва вече. Ти
си освободен от миналото и вината! Не се грижиш за тях, ставаш
загрижен за бъдещето, новото начало.
Сега имаш своя съвест; сега бъдещето ще е напълно
различно, качествено различно, радикално различно. Ти ще си в
трепет от приключението. Сега имаш своя съвест, и съвестта ти
никога не ще ти позволи да направиш отново нещо погрешно. Не че
ще трябва да се контролираш - когато истинската съвест се появи
няма необходимост от контрол, няма необходимост от дисциплина.
Правилното става естествено нещо. Тогава лесното е правилно и
правилното е лесно.
Всъщност, веднъж щом съвестта възникне в теб, ако искаш
да направиш погрешното, ще трябва да направиш голямо усилие, за
да го извършиш. И дори тогава няма голяма възможност да успееш.
Без твоята собствена съвест ти трябва да направиш голямо
усилие за да действаш правилно, и даже тогава не успяваш. Така че
човек е изпълнен с трепет. Човек чувства жал за миналото, но е вече
72
7
2
не-натоварен, тъй като миналото го няма вече. Това е позитивната
страна - че човек би трябвало да почувства, че трансформация се е
случила, че благословията е дошла, че Бог ти е дал най-големия дар
- на съвестта. Сега твоя живот ще влезе в напълно ново измерение,
нова посока.
Тук истинският морал е роден, добродетелта, ШИЙЛА.

ТРЕТАТА ДОЛИНА...
Третата долина е наречена долината на препятствията.
Веднъж щом съвестта се появи, ти ще можеш да видиш колко
блокади съществуват. Ще имаш очи да видиш колко пречки има.
Има стени върху стени. Има врати също, но те са нарядко. Ще
можеш да видиш всичките препятствия.
Ал Газали казва че има четири: първо, изкушаващия свят -
света на нещата. Те са много пленителни. Силно желание е
създадено. Защо всички религии на света казват, че човек трябва да
отиде отвъд изкушенията на света? - понеже, ако се изкушиш
прекалено много от света, и жадуваш прекалено много за светските
неща, няма да имаш достатъчно енергия да желаеш Бог. Твоето
желание ще бъде пропиляно за разни вещи.
Човек, който иска да има голяма къща, голяма сметка в
банката, голяма власт в света, престиж, слага цялото си желание,
влага всяко свое желание в света. Нищо не остава за търсене на Бог.
Вещите не са лоши сами по себе си. Суфите не са против
вещите, запомнете. Суфите казват, че те са добри сами по себе си,
но човек, който е започнал да търси Бог и върховната истина, не
може да си ги позволи. Ти имаш определено качество и определено
количество на енергия. Цялата енергия трябва да е сложена в едно
желание. Всичките желания трябва да станат едно желание, само в
такъв случай може Бог да бъде достигнат, само тогава ти можеш да
преминеш тази трета долина.
Обикновено ние имаме много желания. Религиозният човек
е този, който има само едно желание, комуто всички други желания
са се влели в едно голямо желание - точно така както малките реки,
малките потоци, малките притоци се вливат и се превръщат в
73
7
3
голямата Ганг – точно така. Религиозният човек е този, комуто
всички желания са станали едно желание: той иска само Бог, той
иска само трансцеденталност.
И така първото е изкушаващият свят; второто е хората -
привързаността към хората.
Суфите отново, запомни, не са срещу хората, но казват, че
човек не бива да се привързва към хората. Иначе самата
привързаност ще стане пречка, препятствие към Бог. Бъди с твоята
жена и бъди с твоя мъж, бъди с твоите деца, бъди с твоите приятели,
но помни това, че ние всички сме странници тук и нашата близост е
само случайна. Ние сме пътници, срещнали сме се по пътя. За
няколко дни, може би, ще бъдем заедно – ще сме благодарни за това
- но рано или късно, пътищата се разделят. Твоята съпруга умира, тя
продължава своя собствен път, и ти никога не ще узнаеш накъде.
Или, съпругата ти се влюбва в някой друг и пътищата ви се разделят.
Или ти се влюбваш в някой друг. Или синът ти пораства и взема
живота си в свои ръце и се отделя от теб - всеки син трябва да се
отдели от своите родители.
Ние сме заедно на този път за само няколко дни и това, че
сме заедно е просто случайно. Това не е завинаги. Така че бъди с
хората, бъди любящ към хората, бъди състрадателен към хората, но
не се привързвай - иначе твоята привързаност няма да ти даде
достатъчно свобода, за да минеш отвъд.
Така второто е хората, привързаността. Третото Ал Газали
нарича Сатана, и четвъртото - его.
Със Сатана се има в предвид ума – ума, който си събрал в
миналото. Макар, че съвестта се е появила, макар, че си станал по-
съзнателен отколкото когато и да било, механизмът на ума е все
още там, укрит настрана. Той ще се укрива още за известно време.
Бил е с теб токова дълго, че не може да те остави веднага. Това
отнема време. И той чака и наблюдава – ако има някоя възможност,
незабавно да скочи и да те завладее. Той е бил твой господар, ти си
действал като роб. Умът не може да приеме, че си станал господар
така внезапно. Това отнема време.

74
7
4
 Умът е механизъм, той винаги е там. За търсача, умът е
Дявола. Всичките разкази относно Дявола не са за нищо друго,
освен за ума. Дяволът - или Сатана, както суфите наричат Дявола - е
само митологично име за ума.
Когато Дяволът изкушава Исус, мислиш ли, че някакъв
дявол е стоял там отвън? Не бъди глупав! Няма дявол, стоящ навън.
Изкушението идва от Исусовия собствен ум. Умът казва: “”Сега
след като си станал така чудно силен, защо да се тревожиш за
другите неща? Защо да не вземеш кралството на целия свят? Ти
можеш да го имаш! То е в твоята власт. Ти можеш да притежаваш
целия свят, ти имаш такава власт. Ти си токова духовно извисен.
Твоите СИДХИ са освободени. Ти можеш да имаш всичките пари и
всичкия престиж, който искаш. Защо да си правиш труда за Бог и за
религията? Използвай тази възможност!”” Умът изкушава.
И когато Исус казва, “Не заставай на пътя ми. Махни се!”,
той не говори на някой външен дявол. Той просто казва на ума:
“Моля те не заставай на пътя ми. Аз вече нямам общо с желанията,
които ти имаш, нямам общо с прожекциите, които имаш, аз съм на
съвсем различно пътешествие. Ти не знаеш нищо за него, така че
запази тишина”.
И четвъртото е егото - едно от най-големите препятствия на
пътя на търсенето. Когато започнеш да ставаш малко осъзнат,
когато съвестта ти се появи, и започнеш да виждаш препятствията,
едно голямо его - от никъде - внезапно те завладява: “Аз съм станал
светец, мъдрец. Вече не съм обикновен, аз съм необикновен”! И
проблемът е, че ти СИ необикновен! Това е вярно! Така че егото
може да го докаже. Това е най-големия проблем, понеже егото не
говори просто глупости. Това е смислено. То е точно така!
Все още човек трябва да е бдителен, да не бъде омотан от
егото, от идеята, че: “Аз съм необикновен”, иначе винаги ще остане
в третата долина. Ти никога няма да можеш да достигнеш
четвъртата, а четвъртата ще донесе повече цветя и високи върхове и
по-големи радости - и ти ще пропуснеш.
Това е мястото, където СИДХИТЕ - духовните сили - стават
най-пречещото нещо.
75
7
5
 Негативната страна е да започнеш да се бориш с тези
препятствия. Ако започнеш борба, ще се изгубиш в долината. Няма
нужда от борба. Не създавай вражда. Само разбирането е
достатъчно.
Борбата означава подтискане. Ти можеш да подтиснеш
егото, можеш да подтиснеш своята привързаност към хората, можеш
да подтиснеш силното си желание за нещата, и можеш да подтиснеш
твоя Сатана, твоя ум, но подтиснатото ще остане, и няма да можеш
да влезеш в четвъртата долина.
Само тези, които нямат подтискане влизат в четвъртата
долина. Така че не започвай да потискаш.
Позитивната страна е: приеми предизвикателството - това,
че егото те предизвиква. Не го приемай като вражда, приеми го по-
скоро като предизвикателство да отидеш отвъд. Не се бори с него;
разбери го. Погледни надълбоко в него. Погледни в механизма му:
как работи, как това ново его възниква в теб, как умът продължава
да играе игри с теб, как се привързваш към хората, как се
привързваш към нещата. Виж как това се случва със спокойно
наблюдение, без антагонизъм. Ако станеш враждебен по какъвто и
да е начин, тогава си хванат. Ако се отпуснеш, си хванат; ако
станеш враждебен, си хванат. А това са две от най-лесните неща.
Хората знаят само две неща: или знаят как да станат приятели или
знаят как да станат врагове. Това единственото възможно обичайно
разбиране.
Третото нещо ще помогне. Бъди бдителен, свидетелстващ;
нито враждебен, нито приятелски. Бъди безразличен. Само гледай
че нещата са там, защото ако приемеш някое чувство на отношение
- за или против - чувството става окови. Чувството означава, че си
станал привързан. Запомни, ти си толкова привързан към твоите
врагове, колкото към приятелите ти. Ако врагът ти умре, той ще ти
липсва толкова, колкото ще ти липсва и приятелят - понякога дори
повече, понеже той е давал някакъв смисъл на твоя живот. Борейки
се с него, ти си се наслаждавал на един трип. Сега него го няма.
Егото, което е било доволно от борбата с него никога не ще бъде
доволно отново. Ти ще трябва да намериш нов враг.
76
7
6
 Така че не си създавай врагове, нито приятели. Само
гледай. Бъди много, много научно наблюдателен. Това е
позитивното нещо, което можеш да направиш. Изследвай какво е
това его, и изследвай с радост. Изследвай какво е похот, и
изследвай с радост.

Тогава идва ЧЕТВЪРТАТА ДОЛИНА: долината на мъките.

Влизането в несъзнателното се случва в четвъртата долина.
До сега си бил ограничен в света на съзнателното. Сега, за първи
път, ще влезеш в по-дълбоките сфери на своето същество, в
несъзнателното, по-тъмната част, нощната част. До сега си бил в
дневната част. Било е по-лесно. Сега нещата ще станат по-трудни.
Колкото по-високо отиваш, повече ще трябва да платиш. С всяка по-
висока стъпка пътуването става по-тежко и падането става по-
опасно. И човек трябва да бъде по-бдителен. На всяка стъпка повече
съзнателност ще е нужна, понеже се движиш на по-високи нива.
Долината на мъките е влизането в несъзнателното. Това е
влизането в това, което християнските мистици са нарекли
“тъмната нощ на душата”. Това е влизането в лудия свят, който
криеш зад себе си. Много е странно, много е особено. До третата
човек може да върви без Учител, но не отвъд третата. До третата
човек може да върви сам. С четвъртата Учителят е необходимост.
И когато казвам, че човек може да върви сам до третата, аз
не казвам, че той трябва да върви сам и не казвам, че всеки е
способен да върви. Аз просто говоря за теоретична възможност. До
третата е теоретично възможно човек да стигне без Учител. Но с
четвъртата, Учителят става абсолютна необходимост - понеже сега
ти ще се потопиш в мрака. Ти все още нямаш своя светлина, която
да използваш в този мрак. Необходима е нечия друга светлина -
някой, който е отишъл в тази тъмна нощ и за когото е станало
възможно да вижда в този мрак.
Негативната страна от долината на мъките е съмнението -
голямо съмнение ще се появи! Ти не знаеш какво е съмнение, все
още не знаеш! Всичко което смяташ за съмнение не е нищо друго

77
7
7
освен скептицизъм, това не е съмнение. Съмнението е съвършено
различен феномен.
Някой казва: “Бог е”; ти казваш: “Съмнявам се”. Ти не се
съмняваш. Как можеш да се съмняваш? Ти просто си скептичен. Ти
просто казваш: “Аз не зная”. Вместо да кажеш “Аз не зная”, ти
използваш една много силна дума - “съмнение”. Как можеш да се
съмняваш? Съмнението е възможно, когато се изправиш пред
реалността.
Например, ти никога не си виждал призрак. И казваш: “Аз
се съмнявам в съществуването на призраци”. Това не е съмнение,
това е просто скептичност. Ти просто казваш: “Аз никога не съм се
натъквал на призрак и ето защо не вярвам. Съмнявам се”. Това не е
съмнение. Съмнението ще е, когато един ден, минавайки през
гробището, се натъкнеш внезапно на призрак! Тогава целия ще
бъдеш разтреперан. Тогава ще бъдеш за първи път в състояние, в
което съмнението възниква: дали това, пред което си се изправил е
истина или халюцинация.
Съмнението е много екзистенциално; скептицизмът е
интелектуален. Скептицизмът е само в ума; съмнението влиза в
самото ти същество, цялото ти тяло-ум-душа. Твоята цялостност е
разтресена.
В тази тъмна нощ на душата, съмнението се появява.
Съмнение в Бог - понеже ти търсиш повече светлина и ето какво се
случва - точно обратното. Ти търсиш повече блаженство, а изпадаш
в тъмна нощ. Голямо съмнение възниква относно това дали си в
правилната посока, дали това търсене си струва - понеже ти
търсеше злато, търсеше великата светлина и велико просветление и
нирвана и самадхи и сатори, а вместо сатори и самадхи, тази тъмна
нощ те е погълнала. Дори онези светлинки, които обикновено са
били там, сега ги няма. Дори онези сигурни неща, които са били
там, сега ги няма.
Ти си знаел определени неща; сега не знаеш нищо. Имал си
някоя сигурност. Дори и тя си е отишла. Самата земя под стъпалата
ти се е изплъзнала; ти се давиш. Тогава възниква съмнението.
Тогава започваш да чувстваш, че може би целия този религиозен
78
7
8
трип е една глупост, че може би няма Бог, може би си се залъгвал,
може би си избрал нещо абсурдно. По-добре бе да живееш в света,
да бъдеш от света. Бе по-добре да имаш много повече неща: да се
наслаждаваш на властта, да се наслаждаваш на секса, да се
наслаждаваш на парите. Какво съм направил? Загубил съм всичко и
това е резултатът!
За всеки търсач идва този момент. И ако това съмнение се
появи, тогава естествено човек започва да се защитава срещу мрака.
Човек създава броня около себе си, срещу мрака, настъпващия
мрак. Човек трябва да се защити. Ако направиш това, тогава ще
бъдеш захвърлен назад отново към съзнателната част от твоя ум.
Ще пропуснеш мистерията на мрака. Светлината е красива, но не е
нищо в сравнение с мрака. Мракът е още по-красив, по-спокоен, по-
дълбок. Мракът има дълбочина; светлината е повърхностна. И ако
не можеш да посрещнеш мрака, ти няма да можеш да посрещнеш
смъртта.
Така, първото учение е, че ти трябва да приемаш, да
приветстваш, да се отпуснеш. Този мрак е първото зърване на Бог.
Тъмно е, но по-късно ще разбереш, че това не е тъмнина. Всъщност
за първи път ти си отворил очи към Бог и това е толкова
ослепително, ето защо изглежда като мрак. Това не е мрак; мракът е
твоя интерпретация.
Погледни в слънцето за няколко секунди и скоро ще бъдеш
заобиколен от мрак. Това е прекалено много; ти не можеш да го
понесеш. Човек може да ослепее ако гледа към слънцето твърде
дълго. Гледай към слънцето за няколко секунди и тогава влез в
своята къща и ще намериш цялата къща обвита в мрак. Само
момент преди това ти си бил там и си виждал всичко. Сега не
можеш да видиш нищо; ще се препънеш в предметите.
Това, което е мрак е интерпретация. Но е естествено. По-
късно, когато си преминал тази долина ще можеш да погледнеш
назад и да видиш действителността. Само Учител може да държи
ръката ти в тази тъмна нощ на душата и да ти вдъхне увереност,
може да ти каже и да те убеди - “Не се тревожи. Само изглежда

79
7
9
тъмно, това не е мрак. Това е първата среща с Бог. Ти идваш по-
близо”.
Има три неща, които трябва да бъдат разбрани: сън, смърт и
самадхи.
Сънят е като смърт. В Изток ние казваме, че това е малката
смърт, мъничката смърт. Ние умираме всяка нощ и изчезваме в
тъмната нощ. После идва смъртта - по-голямата смърт от съня.
Тялото изчезва, но умът остава и се ражда отново. И накрая идва
окончателната смърт - самадхи - където тялото изчезва и умът
изчезва и само най-вътрешната сърцевина, съзнанието, остава. Това
е окончателната смърт.
В четвъртата долина ти срещаш първия проблясък на това
как ще ти се случи окончателната смърт. Ако го отхвърлиш, ако се
защитаваш, ако създадеш броня около себе си, ти ще бъдеш
хвърлен назад към третата долина, и ще пропуснеш. И веднъж щом
пропуснеш четвъртата, ти винаги ще останеш уплашен да отидеш
отново в нея.
Моето наблюдение относно хората е, че тези, които са
влезнали в четвъртата долина някога, в миналите си животи, и са се
уплашили много и са избягали от там, са хората, които са винаги
уплашени от нещо по-дълбоко. Любов - и те ще се уплашат.
Оргазъм - и те ще се уплашат. Приятелство - и само толкова; отвъд
това, те се страхуват. Ученичество - и ще се уплашат. Предаване - и
ще се уплашат. Молитва - те ще се уплашат. Ще бъдат уплашени от
всички тези неща, които могат отново да ги отведат в тази четвърта
долина. Те може и да не са съзнателни защо се страхуват.
Четвъртата долина е много важна, понеже е точно по
средата. Има седем долини, четвъртата е точно в средата. Трите са
на едната страна и три на другата. Четвъртата е неизмеримо важна;
тя е моста. Учителят е необходим за този мост, понеже ти минаваш
от познатото към непознатото, от преходното към безкрайното, от
тривиалното към дълбокото.
Позитивната страна е доверие, предаване; негативната
страна е съмнение, защита. Учителят започва да те учи за доверието
и предаването от самото начало, така че постепенно то да стане
80
8
0
твой климат - защото то ще е необходимо, когато влезеш в
четвъртата долина.
Понякога хора идват при мен и казват: “Защо не можем да
сме тук без предаване? Защо да не може да медитираме и да те
слушаме и да бъдем облагодетелствани толкова, колкото поискаме?
Какъв е смисъла на предаването”?
Те не разбират. В началото може и да не изглежда много
уместно. Защо? За какво? Ти можеш да ме слушаш без предаване и
можеш да медитираш тук без предаване. Ти можеш да минеш през
групите за израстване без предаване. Това изглежда напълно окей.
Предаването не изглежда изобщо необходимо. Но ти не знаеш какво
ще се случи в бъдеще. За него, подготовката трябва да бъде
направена точно сега. Ти не можеш да очакваш този момент. Ако
подготовката не е била направена преди, тогава ще пропуснеш.
Тогава, когато дойде точния момент, когато къщата ти гори и
нямаш изкопан кладенец все още, и започнеш да го копаеш, докато
е готов, къщата ще си отиде.
Човек трябва да изкопае кладенец преди къщата да се
запали! Така че точно сега, може и да не изглежда уместно. Аз мога
да разбера. Логично то не е уместно точно сега. Да ме слушаш,
какво предаване е необходимо? Да медитираш, какво предаване е
необходимо? Но когато влезеш в четвъртата долина, предаването
ще е необходимо. А ти не можеш изведнъж да усвоиш пътя на
предаването. Ти трябва да го усвояваш преди да има нужда.
Предаването трябва да стане твой климат.

ПЕТАТА ДОЛИНА... ужасяващата долина.

В петата долина ти влизаш в смъртта. В четвъртата ти
навлезе в съня, в мрака; в петата ти влизаш в смъртта. Или ако
харесвате да използвате съвременна терминология: в четвъртата ти
влизаш в личното несъзнателно; в петата влизаш в колективното
несъзнателно. Голям страх се появява, защото губиш своята
индивидуалност.
В четвъртата губеше светлината, деня, но теб те имаше. В
петата ти губиш себе си – не усещаш че те има, ти си разпръснат,
81
8
1
топиш се. Твоето чувство, че: “Аз съм център” започва да става
неясно, облачно.
С влизането в смъртта, в колективното несъзнателно, голям
страх се появява, голямо терзание е почувствано - най-голямото
страдание, което някога ще почувстваш - тъй като там идва въпроса:
да бъда или да не бъда? Ти изчезваш; цялото ти същество ще копнее
да бъде. Ще ти се иска да се върнеш в четвъртата. Там бе мрачно, но
поне бе хубаво – ти беше там. Сега, мракът е станал по-наситен. Не
само това, но и ти изчезваш в него. Скоро дори и следа няма да има
от теб.

Жан-Пол Сартр е казал: “Адът е другите хора”. Това не е

вярно. Адът си ТИ, адът е егото! Ако усещаш другите хора като ад,
усещаш ги като ад също поради егото - понеже те ти го нараняват
непрекъснато. Те продължават да натискат бутоните ти. Понеже
имаш тази рана на егото, всеки изглежда че те наранява. Това е
просто твоята идея, че: “Аз съм специален” и когато някой не го
разпознае, това ти причинява болка. Когато нямаш никаква идея за
това, че си специален – това, което дзен хората наричат “да станеш
обикновен” - ако станеш обикновен, тогава тази долина може да
бъде прекосена. Ако станеш никой, тогава тази долина лесно може
да бъде премината.
И така негативната страна е да прилепнеш към аза, а
позитивната страна е да се отпуснеш в не-аза, в нищото – да си
готов да умреш, охотно, с радост, доброволно.

Тогава идва ШЕСТАТА ДОЛИНА - БЕЗДЪННАТА долина.

Човекът изчезва. В петата, ти започваш да изчезваш; в
шестата, теб вече те няма. Човекът е памет за миналото, ти
изчезваш. В петата, човек влиза в смъртта; в шестата, смъртта се е
случила, ти си мъртъв, вече те няма. Затова се нарича “бездънната
долина”. Тя е най-болезнената, понеже е шестата - предпоследната.
Човек минава през най-голямата болка на не-съществото, на
небитието. Човек не може да го повярва - защото в определен
смисъл ти съществуваш, а в определен смисъл вече те няма.
82
8
2
Парадоксът е достигал до краен предел. Човек е и не е. Човек може
да види собственият си труп - той е мъртъв - и все пак знае, че той
вижда, така че трябва да съществува по някакъв начин, в някой
смисъл. Всичките предишни идеи за аза са станали неуместни. Нова
идея за аза се появява.
Смъртта се случва, човек изчезва. Това е което християните
наричат разпятие. Нищото е пристигнало; човек е просто едно
празно небе. Индусите наричат това самадхи, дзен хората го наричат
сатори.
И... негативната страна е да се оплакваш. Ще бъде добре да
ти напомня. На кръста Исус показва и двете отношения. Най-напред
той се оплаква. Той поглежда към небето и казва: “Защо? Защо си
ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна.
Той се оплаква. Той умира, а помощ не пристига. Той е на кръста -
и някъде дълбоко в него трябва да е имало скрито желание, че
божията ръка ще дойде и всичко ще бъде окей и кръстът ще стане
корона и той ще се спусне с нова слава. Някъде трябва да е имало
скрито желание в несъзнателната сърцевина на неговия ум - той
може да не е бил съзнателен за това. Той бе чакал достатъчно дълго,
последната крачка бе дошла. Той бе донесъл кръста си на хълма, бе
търпял всякакви унижения, но бе очаквал, беше търпеливо очаквал -
чакал за този момент. Сега ръцете му са заковани. Сега е въпрос на
секунди и той ще бъде свършен. Сега не е останало време да чака
вече, а помощта не идва и Бог не се вижда. Оттук този вик: “Защо
си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна,
естествено дори и на човек както Исус.
Ако мислиш за миналото си и се оплакваш – “Аз правих
всичко, което бях помолен да правя, всичко, което ми каза да правя.
Следвах те сляпо, и това е резултата? Това е осъществяването...?”
Позитивната страна е дълбоката благодарност. С втората,
позитивната страна, човек забравя миналото, човек гледа в
бъдещето и се доверява. Последният изпит е дошъл, окончателният
изпит, и човек се чувства благодарен, че: “Ако това е волята ти,
нека да бъде. “ Това е, което Исус направи. Той показа и двете
отношения. Най-напред той показа негативното - което е много
83
8
3
човешко. Аз обичам Исус, защото той показа това. Той бе много
човечен. Затова той казваше отново и отново: “Аз съм Син на
Човека. “ Колкото пъти казваше: “Аз съм Син на Бог”, той казваше
също: “Аз съм Син на Човека. “
Той бе вечност проявена във времето; той бе отвъдното
дошло в света. Той принадлежеше и на света и на отвъдното. Така и
всеки Учител принадлежи - на двете. Единият крак е в този свят,
другия крак - в другия. И в деня на разпятието, в момента, в който
всичко изчезва, Исус показва и двете отношения. Първо, той показва
отношението на “Сина на Човека”. Той казва: “Защо? Защо си ме
изоставил? Аз съм се надявал, молил съм се, живял съм живот на
добродетели - и това е осъществяването? Това е възнаграждението?”
Но тогава той незабавно разбира, че пропуска смисъла. Ако
това е волята на Бог, тогава така трябва да бъде. Той се предава.
Позитивното е благодарност, предаване.
Със “Защо си ме изоставил?” той разпознава своето
оплакване, своята човечност. Той трябва да се е засмял в този
момент, трябва да е видял ограничението си като човешко
същество, и го е отхвърлил. Незабавно той казва, неговото
непосредствено заявление е: “Твоето кралство да дойде, Твоята
воля да бъде.” Благодарността се е появила, предаването е
цялостно. Сега вече няма нищо.
Исус умира като Син на Бог. А разликата е много, много
мъничка. В само миг той се промени от човек в Бог. В момента, в
който оплакването се промени в доверие, ти се променяш от човек в
Бог. Той се превръща в молитва. “Твоята воля да бъде.” Сега него го
няма вече. Сега той няма своя воля.

И тогава идва СЕДМАТА ДОЛИНА, която е последната,

окончателната - долината на химните, долината на празнуването.
Прераждането, възкресението, се случва в седмата долина.
Това е значението на християнската идея за възкресение - че
Христос е прероден, прероден в тяло от слава, прероден в тяло от
светлина, прероден в божествено тяло. Сега няма позитивно, няма
негативно. Сега няма двойственост. Човек е ЕДНО. Единството се е
84
8
4
появило – това, което индусите наричат АДВАЙТА.
Двойствеността е изчезнала. Човек е у дома.
Долината на химните... Ал Газали й е дал красиво име. Сега
нищо не е останало - само песен, песен на празнуване, възхвала на
Бог, върховна радост. Това е, което аз наричам върховен оргазъм.
Ако трябваше аз да назова тази долина бих я нарекъл
долината на цялостния оргазъм. Само празнуването е останало.
Човек е разцъфтял. Ароматът е освободен. Сега няма къде да се
ходи. Човекът е станал това, което е търсел, копнеел, борил се е.
Човекът е парадокс. Той не е това, което е. Той е това,
което не е все още. Но в деня, в който осъзнаеш върховното, смях
ще се надигне в самото ти сърце, тъй като тогава ще знаеш, че
винаги си бил това. То просто е било неизвестно за теб. Бъдещето
се е съдържало в теб, само скрито. Ти е трябвало да го откриеш.
Тези седем долини са долините на разкриване.
Това е една красива карта; това е суфи карта.

Сега този разказ.

ИМАШЕ ВЕДНЪЖ ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО ИЗОСТАВИ

РЕЛИГИЯТА, В КОЯТО БЕ ОТГЛЕДАНА. ТЯ НАПУСНА СЪЩО И
РЕДОВЕТЕ НА АТЕИСТИТЕ, И СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ДРУГА
ВЯРА. ПОСЛЕ СЕ УБЕДИ В ИСТИНАТА НА ТРЕТА РЕЛИГИЯ.
ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ПРОМЕНEШЕ СВОИТЕ ВЯРВАНИЯ, ТЯ СИ
ПРЕДСТАВЯШЕ, ЧЕ ПРИДОБИВА НЕЩО, НО НЕ НАПЪЛНО
ДОСТАТЪЧНО. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ВЛИЗАШЕ В НОВО
ЛОНО, БЕ ДОБРЕ ПОСРЕЩАНА, И НЕЙНОТО ВЕРБУВАНЕ
БИВАШЕ ОЦЕНЕНО КАТО ДОБРО НЕЩО, И ПРИЗНАК ЗА
НЕЙНИЯТ РАЗУМ И ПРОСВЕТЕНОСТ.
НЕЙНОТО ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБАЧЕ, БЕ
ОБЪРКАНОСТ.

Тази жена е била изгубена в първата долина - долината на

знанието - и се е привързала за негативното. Тя е станала учена.
Ходила е в това и онова училище; ходила при този и онзи Учител;
85
8
5
изучила една и друга доктрина; и всеки път, когато започвала нещо
ново тя била развълнувана. То е било вид меден месец. И рано или
късно на нея й дотягало и се премествала и търсела отново.
Крайния резултат бил, че тя събрала много знание от
различна природа, много знание от противоречиви системи. Всички
тези системи работят, запомни – никога не забравяй! Всяка система
работи, но работи само в своята чистота. Ако я смесиш с много
системи, тя никога не ще работи. Това ще бъде като да вземеш
няколко части от Мерцедес-Бенц и няколко части от Ролс Ройс и
няколко части от Шевролет и няколко части от Форд и няколко
части от камион и няколко части от някъде другаде, и да ги сложиш
заедно. Те са напълно полезни, но механизма който си създал от тях
няма да проработи. Частта, която е функционирала в определен
механизъм няма да може да функционира с другите части. Всяка
система е органично цяло. Тя е цялостна сама по себе си. Ако
слушаш Махавира и откриеш няколко красиви мисли, и после
отидеш при Буда и слушаш и откриеш няколко красиви мисли, и
правиш смес - КЕДЖАРИ – ще се объркаш. Тези фрагменти, които
си взел от Махавира са красиви, но те принадлежат на определена
система; те са органични части на определено цяло. Те могат да
функционират само в това цяло, те не могат да функционират с
нищо будистско. И будистските фрагменти са красиви, но само в
система на будизма.
Сега; тази жена станала все повече и повече объркана. И тя
е представител на много хора, - много хора тук също - които са
ходили при този и онзи учител, в тази и друга система, и
продължават да събират. И мислят, че само като съберат няколко
мъдри изявления ще станат мъдри. Те са върховни глупаци! Те
просто ще полудеят.
Всяка система е съвършена и работи. Но не я смесвай с
нищо друго; позволи й да действа сама.
Тази жена ИЗОСТАВИЛА РЕЛИГИЯТА, В КОЯТО БЕ
ОТГЛЕДАНА. Тогава станала атеист - тя изоставила самата
религия. След това СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ДРУГА ВЯРА - тя
напуснала също и атеизма. И ПОСЛЕ СЕ УБЕДИ В ИСТИНАТА НА
86
8
6
ТРЕТА РЕЛИГИЯ. ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ПРОМЕНEШЕ СВОИТЕ
ВЯРВАНИЯ, ТЯ СИ ПРЕДСТАВЯШЕ, ЧЕ ПРИДОБИВА НЕЩО,
НО НЕ НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО
Тя просто е събирала фрагменти, мъдри изказвания. Тези
мъдри изказвания може да изглеждат мъдри, може да са били
полезни за системата, от която са взети, но те стават безполезни в
момента, в който ги вземеш извън контекст.
Казва се, за един хинду мистик, че тръгнал да проси. И една
жена погледнала в очите му... Той имал красиви очи. Светиите имат
много красиви очи, никой не може да има очи като на светец -
дълбочината, радостта, чувството, че е пристигнал, релаксацията,
почивката, състраданието. Жената била неизмеримо привлечена от
очите. Тя започнала да следва мистика.
Единият ден мистикът я попитал: “Какво има? Защо
продължаваш да ме следваш? Не виждам никакво религиозно
търсене в теб. “
Жената признала. Тя казала: “Всъщност, нямам нищо общо с
религията. Аз просто съм привлечена от очите ти; ти имаш красиви
очи. “
Мистикът казал: “Върви си в къщи. Утре ще дойда в твоята
къща.”
Тя била много щастлива. Помислила си, че мистикът също
бил заинтересуван от нея. Взела баня, парфюмирала тялото си,
украсила всичко с цветя, почистила цялата къща. С голямо очакване
и надежда тя чакала. И тогава мистикът дошъл. Тя не можела да
повярва! Той си бил извадил очите и ги носел на поднос.
И казал: “Задръж ги, иначе ще трябва излишно да ме
следваш. Задръж тези очи. Твои са. Аз нямам много полза от тях,
тъй като каквото имах нужда да видя, съм го видял. И не изглежда
добре да продължаваш да ме следваш само заради тези очи. Задръж
ги. “
Но тези очи, очи ли са вече? Не са. Те са били очи само
когато са били в органично единство с тялото. Сега те са нищо.
Сега можеш да погледнеш в тях и няма да намериш която и да било
дълбочина. Можеш да погледнеш в тях и няма да намериш което и
87
8
7
да било състрадание или любов. Няма нищо! Те са само обикновени
дрънкулки, безсмислени. Смисълът е винаги в цялостността.
Така че никога не мисли, че можеш да станеш мъдър чрез
събиране на мъдри изказвания. Това е невъзможно. През този век
много хора са опитали това. В Индия, Махатма Ганди се опита - взе
няколко неща от Корана и няколко неща от Библията и няколко
неща от Гита и няколко неща от Дамапада, и ги събра и направи
смес. Тази смес той наричаше синтез на всички религии. Това е
просто безсмислено. Не можеш да създадеш синтез на всички
религии. Това ще бъде като да отрежеш една от моите ръце и крак
на Кришнамурти и главата на Мехер Баба, и ги поставиш всички
заедно и ги наречеш синтез на всички религии. Няма да бъде от
никаква полза. Ще смърди! Ще бъде грозно. Това е, което Махатма
Ганди е направил.
Никакъв синтез не е възможен, и никакъв синтез не е
необходим! Не е необходим синтез от розовия храст и лотоса - те са
съвсем красиви, каквито са. Лотосът е лотос, розата е роза, Ислям е
Ислям, Индуизъм е Индуизъм, Дзен е Дзен, Суфизъм е Суфизъм. И
Юдейството е Юдейство, и Джаинизма е Джаинизъм. Те са напълно
красиви, каквито са. Не им липсва нищо.
Всяка система е завършена.
Сега тази жена събрала по нещо от всякъде. И всеки път
когато отивала в ново училище... Разбира се, всеки път, когато нов
член идва, хората се чувстват много добре. Това доказва, че те са
прави. Тази жена е била при този Учител и онзи Учител и трети
Учител - и тя ги е напуснала, напуснала е всичко. И сега тя е дошла
при ТЕХНИЯ Учител! Така техният Учител трябва да е най-висшия
Учител, най-големия Учител. Така те всички я приветствали и я
приели и гледали на това КАТО ДОБРО НЕЩО, И ПРИЗНАК ЗА
НЕЙНИЯТ РАЗУМ И ПРОСВЕТЕНОСТ.
Това не е било разум; тя е била неразумна. И не е било
просветеност; тя се е отдалечавала с всеки ден. Но за да разбере, е
трябвало да дойде при истински Учител.

88
8
8
 НЕЙНОТО ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБАЧЕ, БЕ
ОБЪРКАНОСТ. НАВРЕД, ТЯ СЛУШАШЕ ЗА ЕДИН ЗНАМЕНИТ
УЧИТЕЛ, ИМАМ ДЖАФАР САДИК...

Само истински Учител може да бъде шокиращ. Всички

други, които са фалшиви никога не шокират. Как могат да шокират?
Ти си техен клиент, те трябва да те придумат - не могат да те
шокират. Те трябва да настроят себе си към теб. Всъщност, те
винаги казват това, което ти искаш да чуеш, те никога не казват
нищо шокиращо - иначе ще ги напуснеш.
Аз знам. Бил съм в контакт с милиони хора в тази страна. И
понеже продължавах да ги шокирам, постепенно те напуснаха. Те
не бяха тук, за да чуят истината, те бяха тук, за да чуят СВОЯТА
истина - а те нямаха нищо; те нямаха никаква истина. Ако бяха
имали истина, нямаше да е нужно да идват да ме слушат, на първо
място. Но те мислиха, че имат истината. Ако отидат при фалшив
Учител, той ще им каже това, което искат да чуят. Той ще
приспособи себе си към тях. И когато Учителят приспособява себе
си към теб, внимавай - той не е никакъв Учител! Понеже, ако
приспособява себе си към теб, как може да те трансформира? Той е
твой последовател. Той се опитва да те утеши. Той не може да бъде
средство за трансформация.
Трансформацията е болезнена. Учителят трябва да работи с
чук в ръката си.
Тази жена дошла при Имам Джафар Садик. Когато дошла
при него...
СЛЕД КАТО ЧУ НЕЙНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ И ИДЕИ, ТОЙ
КАЗА: “ВЪРНИ СЕ У ДОМА, ЩЕ ТИ ИЗПРАТЯ МОЕТО
РЕШЕНИЕ В СЪОБЩЕНИЕ”.
Такъв е пътят на суфите. Те са много, много
експериментални хора, и много практични и земни. Вместо да казва
каквото и да било, той казва: “Ще изпратя съобщение. Прибери се
вкъщи.” Той трябва да е видял действителността на жената - че тя е
била вече съвсем объркана. Да й каже нещо, би я объркало още
повече. Точно сега нищо не можело да й бъде предадено. Точно сега
89
8
9
тя нямала нужда да учи повече, тя вече била изучила достатъчно.
Нуждаела се е от забравяне. Така че той не й казва нищо.

СКОРО СЛЕД ТОВА ЖЕНАТА СРЕЩНА УЧЕНИК НА

ШЕЙХА ПРЕД СВОЯТА ВРАТА. В НЕГОВАТА РЪКА ИМАШЕ
ПАКЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ. ТЯ ГО ОТВОРИ, И ВИДЯ ЧЕ СЪДЪРЖА
СТЪКЛЕНА БУТИЛКА, НАПОЛОВИНА ПЪЛНА С ТРИ СЛОЯ НА
ПЯСЪК - ЧЕРЕН, ЧЕРВЕН И БЯЛ - ОТДЕЛЕНИ С ПАМУК. ОТ
ВЪНШНАТА СТРАНА ПИШЕШЕ: “МАХНИ ПАМУКА И
РАЗКЛАТИ БУТИЛКАТА, ЗА ДА ВИДИШ НА КАКВО
ПРИЛИЧАШ. “
ТЯ ИЗВАДИ ПАМУКА И РАЗКЛАТИ ПЯСЪКА В
БУТИЛКАТА. РАЗЛИЧНИТЕ ЦВЕТНИ ПЕСЪЧИНКИ СЕ
СМЕСИХА, И ВСИЧКО С КОЕТО ОСТАНА, БЕ МАСА СИВКАВ
ПЯСЪК.

Садик се опитва да й покаже - “Ти си станала само едно

объркване. Ти си се смесила с всякакви цветове, и резултатът е, че
си просто сива. Ти нямаш никакъв цвят.”
И тези три слоя пясък са много важни.
Суфите казват, че има три пътища към Бог: знание, любов,
действие - точно както индусите казват: ДХЯН МАРГА, БХАКТИ
МАРГА, КАРМА МАРГА. Това е така, защото човек има три
умения: умение да опознава, умение да чувства и умение да
действа. Тялото е извора на действието; сърцето е извора на
чувствата, любов, преданост; и интелектът е извора на познанието,
знание, знаене.
Поради тези три умения в човека, има три врати. През тези
три врати човек може да влезе в божественото. Действието е черно,
понеже е най-ниското. Чувството, любовта, е бяло, понеже е най-
високото. И между двете е интелектът - червен. Интелектът е
червен, понеже е много агресивен, кървав; той има цвят на кръв.
Сърцето е оцветено в бяло от суфите, тъй като то е невинно, чисто.
Бялото е символ на отричане.

90
9
0
 Можеш да питаш физиците. Физиците казват че белият цвят
означава, че всички лъчи на слънцето са били отразени. Черният
цвят означава, че всички лъчи на слънцето са били абсорбирани.
Червеното означава, че само червеното е отразено; зеленото - че
само зеленото е отразено. Всеки лъч светлина има седем цвята. Ако
нещо поглъща всичките цветове, то става черно. Ако нещо отрича
всичките цветове, то става бяло. Така, черното е отдаване, бялото е
отричане.
Любовта е жертва, любовта е отричане. Когато обичаш ти
си готов да дадеш всичко. Давайки, ти ставаш бял. Интелектът е
много агресивен, винаги в борещо се настроение - спорещ; оттук
червения цвят. Действието е най-ниското – вкоренено в тялото. Но
и трите врати съществуват.
Имало три слоя пясък в бутилката; бутилката била
наполовина пълна. И Учителят казал: “Махни памука, разклати
бутилката и виж какво се случва. Това е твоята ситуация. Там има
нещо от хората, които говорят за любов и живеят в любов; нещо от
хората, които говорят за знание и живеят чрез знание; и нещо от
хората, които говорят за действие и живеят чрез действието - и те
всички са смесени в теб, и сега нямаш никакъв цвят вече. Ти си
просто сивкава – бъркотия. “
Това трябва да е било голям шок за жената - тъй като
където и да е ходела преди е била приветствана, и навсякъде са й
казвали, че сега е просветена, тъй като е избрала правилния Учител.
Сега тя беше дошла до правилната врата. Сега тя бе дошла на себе
си. До сега, скитайки се тук и там, тя бе обезумяла. Тя бе приемана
с голямо приветствие. Но Садик я удари. Той дори не почувствал да
й каже каквото и да било. Изпратил й съобщение - много практично
устройство, за да й покаже състоянието й на съзнание. Тя бе се
изгубила в първата долина. Не е могла да премине първата долина.
Историята е от голямо значение. Много от вас са изгубени в
първата долина. Ако искате да отидете във втората, ще трябва да
отхвърлите всичкия боклук, който сте събрали в ума си. Всякакви
мисли ще трябва да отхвърлите. Ще трябва да забравите.

91
9
1
 Забравянето е положителния път. Чрез забравяне ново
отношение ще се появи в теб - по-малко ще те е грижа за познатото,
повече ще те интересува знаещия. И веднъж щом си отхвърлил цялото
си знание ще бъде много ясно за теб дали действието е твоята врата,
или любовта, или знанието. Точно сега ти си сивкава маса.
Медитирай над тази история, и медитирай над седемте
долини. Нека да повторя отново: човекът е парадокс. Човекът е
единственото същество, което се опитва да надмине себе си.
Човекът е единственото същество, което има голям копнеж да
надминава. Това е славата на човека, тъй като това е дар от Бог за
човека; и това е страданието на човека също.
Сега зависи от теб дали ще го превърнеш в благословия или
в проклятие.

92
9
2
93
9
3
 .... МИЛОСТТА ....

Въпрос:
ВСИЧКО, КОЕТО Е ДЕЙСТВИТЕЛНО ЦЕННО
ИЗГЛЕЖДА СЕ СЛУЧВА ОТ МИЛОСТ. КАКВА Е ЛОГИКАТА
ИЛИ НЕЛОГИЧНОСТТА НА МИЛОСТТА? КОГА ЧОВЕК Е НАЙ-
ПРИВЛЕКАТЕЛЕН ЗА НЕЯ?

Милостта не е нещо, което понякога се случва и понякога не

се случва; милостта се случва постоянно. Тя е самата природа на
съществуването. Съществуването е изпълнено с милост.
Но понякога ти я получаваш и понякога я пропускаш.
Дъждът вали; понякога те навалява, понякога не. Но дъждът
непрекъснато вали. Така че нещо трябва да бъде открито вътре в теб
самия. Понякога ти се укриваш от него.
Милостта е самата природа на съществуването. А личността
е защита. Ти се защитаваш, дори от милостта. Неосъзнато, ти
създаваш защитни мерки около себе си, създаваш броня. Милостта е
достъпна, но ти ставаш недостъпен - ето защо изглежда, че толкова
рядко се случва.
Всеки път, когато не се защитаваш... Ти седиш, просто ранна
утрин, слънцето не е изгряло. Гледаш към небето, новото слънце
тъкмо се показва. Всичко е тихо, мирно. Нов живот се появява. Нов
ден е роден. Ти ставаш част от това безкрайно, цялостно
преживяване около теб. Ти не си наблюдател, не си зрител. Ти
участваш в мистерията. Не че слънцето изгрява и ти го гледаш, не.
Ти и слънцето сте станали едно. Тогава си незащитен. Тогава
стената изчезва. Тогава няма щит. Тогава слънцето не просто
изгрява там някъде, много далеч, а ти седиш тук, не.
“Тук” и “там” изчезват. Всичко е едно цяло. Тогава си
забравил себе си. В тази разсеяност ти не си вече остров - станал си
част от континента. Няма граници - внезапно си изпълнен с милост,
внезапно не си вече отчаян, внезапно няма мрак. Всичко е красиво.
94
9
4
Ти можеш да благословиш всичко. В този момент можеш да имаш
само едно чувство надигащо се в сърцето ти: дълбока благодарност,
само благодарност. Просто да си, е съвършено; просто да дишаш е
велико. Просто да си жив в този момент - ти си осъществен.
Понякога се случва, когато седиш до човек, който обичаш:
жена, мъж, дете - седейки тихо, не правейки нищо определено,
понеже правенето е винаги вид занимание, чрез което продължаваш
да се защитаваш. Без дори да говориш! Когато си дълбоко влюбен
би ти се искало да седиш в тишина. Влюбените не говорят много. Те
си предават, те общуват. Фина комуникация започва да се случва. Те
се познават така дълбоко, че дори жестовете са разбрани. Думите не
са необходими. Всъщност, думите изглеждат дразнещи; те създават
смущение, резонансът е смутен от тях. Те седят тихо и внезапно -
милостта – нещо, което е по-голямо и от двамата ги обгражда. Облак
на девствено блаженство ги обгражда. Те са в прегръдката му. Те не
са двама, две изчезва. Те напълно са забравили за своята отделеност.
Времето спира. Присъства милост.
Щом започнат да говорят, отново егото се включва - те са
защитени и милостта е изгубена.
Да, всичко, което е красиво, всичко, което е истинско и
добро се случва чрез милост; никога не се случва чрез усилие.
Всички усилия са нищожни. Какво можеш да направиш? Ние сме
токова малки, съвсем атомни - какво можем да направим? Така
ограничени - какво можем да направим? Ако опитаме чрез свои
усилия да бъдем щастливи, ще ставаме все повече и повече
нещастни. Това е, което се случва в целия свят - всеки се опитва да
бъде щастлив. Колкото повече се опитваш, по-нещастен ставаш.
Цялото ти усилие изглежда пропиляно. Не само пропиляно –
усилието ти изглежда носи противоположни резултати: ти искаш да
бъдеш щастлив, а ставаш нещастен.

Чувал съм за един стар човек. Той бил един от най-

нещастните хора в света. Цялото село било уморено, понеже той бил
винаги сръдлив и се оплаквал и винаги в лошо настроение, винаги
кисел. И колкото повече напредвал с възрастта, по-кисел ставал, по-
95
9
5
отровни ставали думите му. Хората го отбягвали, понеже бил
толкова нещастен, че бил заразителен. Да не си нещастен с него би
било оскърбително. Той създавал нещастие и в другите.
Но един ден, на неговия осемдесети рожден ден, изведнъж
цялото село не могло да повярва - слуха се носел като огън: “старият
човек днес е щастлив, не се оплаква, дори се усмихва, и лицето му се
е променило”.
Цялото село се събрало и го попитали: “Каква е тайната?
Какво ти се е случило?”
Старият човек казал: “Нищо. Опитах се да бъда щастлив
цели осемдесет години и не можех да бъда - ето защо помислих, че е
по-добре да живея без щастие. Опитвах се усърдно да бъда щастлив
и не можех да съм щастлив, така че си казах, че е достатъчно сега -
осемдесет години пропилени - сега ще живея без щастие. Ето защо
съм щастлив.”

Това се случва. Това е, което се случва в целия свят.

Опитваш усърдно и ставаш нещастен. Колкото повече се опитваш,
толкова повече раздразнение носи това.
Попитай пробудените, всички, които са познали казват:
“Искайте щастие и ще бъдете нещастни.” Приеми нещастието, и
изведнъж ти си щастлив - тъй като усилието вече го няма - а
милостта е винаги достъпна. Чрез твоето усилие ти я отблъскваш
надалеч. Не насилвай.
Ти си своя най-голям враг, и знаеш добре, че всеки път,
когато се е случвал момент на щастие, той не е бил поради теб. Ти го
знаеш, но твоето его няма да признае.
Ти знаеш, как ненадейно, някой ден, птица започва да пее в
гората и всичко става тихо вътре в теб. Ти я слушаш и за момент
няма нещастие, няма ад - рая е възвърнат. Нищо от твоя страна.
Птицата пее - ти просто слушаш. В това слушане, ти си пасивен;
няма никакво усилие.
Какво ти трябва да правиш? - птицата пее, горичката е
зелена. За момент ставаш пасивен, женствен – без да правиш нищо.
Изведнъж то е тук. То винаги е тук. Ти просто трябва да спреш.
96
9
6
 Лао Тзъ казва: “Търси и ще пропуснеш. Не търси и то е вече
тук.” Съкровището което търсиш е вътре в теб. Всяко търсене е
безполезно.
Само виж действителността. Съществуването празнува! То е
празненство! То вече танцува - във всеки лист, във всеки поток, във
всяка скала, и във всяка звезда - то винаги танцува. И ти си поканен.
Иначе нямаше да бъдеш тук. Ти си приет; иначе нямаше да си тук.
Но ти се съпротивляваш. Ти се опитваш нещо, ти се опитваш
да направиш невъзможното: да станеш щастлив. Нещастен човек не
може да стане щастлив, но нещастния човек продължава да опитва
да бъде щастлив. Откажи се от тази безсмислица!
Хора идват при мен и ме питат как да бъдат щастливи. Аз
казвам: “Ако питате как, никога няма да бъдете. Просто бъдете! -
няма как за това.” “Как” е проблемът. Как да бъда щастлив? - какъв
безсмислен въпрос! Бъди щастлив - защо питаш как? Няма наука за
щастието. Въпреки всичко, което американските книги казват, няма
наука на щастие.
Всичко на Дейл Карнеги е просто посредствено - но се
продава. На второ място след Библията, Дейл Карнеги продава най-
много; той е добър продавач. Той знае, че всеки иска да бъде
щастлив. Той знае, че всеки иска да бъде успешен. Той знае, че
всеки иска да намери любов. И изпълнява желанието. Той ти дава
“как”. Той ти дава книги като: КАК ДА УСПЕЕШ, КАК ДА
СПЕЧЕЛИШ ПРИЯТЕЛИ, КАК ДА СТАНЕШ БОГАТ.
Но аз ти казвам няма “как”. “Как” е проблемът. Ти вече
знаеш твърде много техники за щастие; това е, което твори
бъркотията. Откажи се от това. Спомни си този стар човек, на
осемдесетия рожден ден, как се реши да мине без щастие. Можеш ли
да бъдеш нещастен ако решиш да минеш без щастие? Кой може да
те направи нещастен тогава? И как? Изведнъж, нещастието става
невъзможно. Нещастието е продукт на желанието да бъдеш щастлив.
Разочарованието е продукт на желанието за успех. Състоянието на
победено, отегчено, уморено същество не е нищо друго, а продукт
на амбицията.

97
9
7
 Това просто трябва да бъде видяно, нищо друго. Само виж
факта, и самото виждане те освобождава. Исус казва: “Истината
освобождава.” Аз се съгласявам - абсолютно вярно. Истината
освобождава. Само виж факта - че така си създавал своето нещастие.
Ако искаш да създадеш още нещастие, опитай се да бъдеш по-
щастлив и ще успееш. Само виж факта. Само наблюдавай как ставаш
нещастен. Бил ли си някога нещастен, когато не си очаквал нищо?
Когато не очакваш, ти си просто щастлив. Щастието е естествено;
нещастието е придобито. Нещастието се нуждае от много усилия;
щастието просто се случва.
Да, всичко, което е наистина ценно винаги се случва чрез
милост. Когато казвам “милост” нямам в предвид някакъв
теологически принцип. Нямам в предвид, че има Бог, който седи
отгоре на покрива и те наблюдава: тези, които са добри момчета ще
бъдат щастливи и милостта ще се излива на тях, а за лошите
момчета има ад. Поради твоята глупост ти дори правиш своя Бог да
изглежда глупав.
Няма никого на покрива, милостта е просто природата на
съществуването. Никой не ти я дава, не я излива върху теб. Тя не е
награда, която е дадена на светиите, защото са добри момчета.
Никой не те спира да я достигнеш, понеже си грешник и никога не
си слушал правилния съвет на свещениците, църквите,
организираните религии, понеже си бунтовник. Никой не я дава и
никой не я спира.
Милостта е екзистенциална. Тя е просто тук. Тя е част от
живота. Никой не я дава, но ти можеш да я получиш. Никой не я
спира, но ти можеш да я спреш.
От теб зависи. Това не е въпрос на възхваляване на Бог и
молитва към него: “Бъди милостив към нас.” Това е просто въпрос
на това - ако не създаваш броня около себе си, тя те достига.
Бронята може да бъде на грешник или на светец. Това последно
нещо трябва да бъде разбрано, понеже бронята може да е от злато
или от стомана. Въпросът е: ако си брониран, милостта няма да те
докосне.

98
9
8
 Добрия човек има его - разбира се, много набожно, свято,
свещено. Религиозния човек е набожен егоист. Той казва: “Минал
съм толкова пости, дарявам толкова пари за филантропични цели -
за болници, за бедни хора, за този и онзи, издигнал съм толкова
много църкви и храмове, създал съм токова много благотворителни
организации, моля се ежедневно, и нямам направен нито един грях.”
- гордост, дълбоко его. Сега той няма да бъде достъпен за милостта.
Грешникът също създава своята броня. Той казва: “Не ме е
грижа за никого. Живея собствената си идея. Аз съм срещу
обществото.” Той е бунтовен, той прави грехове само за да изявят
неговото его, ето защо може да каже: “Аз съм си аз. Не ме е грижа за
когото и да било.” Сега, той също създава его, стоманено его.
Религиозният човек има златно его. Но стомана или злато - не прави
никаква разлика.
Кого наричам “истински мъдрец”? Истински мъдрец е този,
който няма броня, който няма подслон, който не е защитен от нищо.
Истински мъдрец е този, който е отворен за съществуването
да тече през него - отворен за ветровете, отворен за слънцето,
отворен за звездите.
Истинския мъдрец е дълбока пустота. Всичко преминава
през него, нищо е възпрепятствано. Тогава всеки момент е милост. И
всеки момент е вечност. И всеки момент е Бог. И тогава Бог не е
нещо отделно от теб; той е твоята най-вътрешна сърцевина.

99
9
9
 .... ЦЯЛОСТНОСТ ....

Въпрос:
КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН? КАК ДА ДАМ ВСИЧКО?

Видя, човек може да бъде цялостен, когато го няма. Само

пустотата може да бъде цялостна. Ако ти си, ти не можеш да си
цялостен. Самото ти присъствие ще бъде смущение в твоята
цялостност, самото ти присъствие ще продължи да пречи на
цялостността.
Ето защо Буда казва: стани пустота. Само погледни дълбоко
в себе си и позволи на облака на егото да се разсее. Нека остане само
празно небе... в това празно небе няма разделение. Облаците
разделят. Когато няма облаци, небето е неделимо, едно. Мислите
делят. Когато в теб няма мисли, има цялостност. И помни, дори
мисълта за цялостност е фактор за поделеност.

Сега, ти питаш: КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН.

Това е идея. Слушайки ме, отново и отново виждайки

великолепието на цялостността, лакомия се появява в теб: КАК ДА
БЪДА ЦЯЛОСТЕН? Но ти пропускаш целия смисъл. Как можеш да
питаш такъв въпрос? Цялостността не е нещо, което притежаваш.
Ако ти правиш нещо, то ще останеш поделен. Действието никога не
може да бъде цялостно, само не-действието може да бъде цялостно.
Когато си не-правещ, когато няма никой, който да прави нещо, има
цялостност.
Цялостността е отсъствие на всякакви действия, всякакви
мисли, всичко, което разделя. Цялостността е тишина, крайна
неподвижност.
Не питай: Как да бъда цялостен? Само попитай: Как да видя
защо не съм цялостен?

100
1
0
0
 Помни, затова пътят на Буда е известен като VIA
NEGATIVA, чрез отричане. Той не говори за положителни неща, той
просто говори за негативни.
Не питай как да бъдеш естествен. Само попитай как да не си
не-естествен. Не питай как да бъдеш цялостен. Само питай как да не
си не-цялостен. Само виждането е въпросът. Понякога ти СИ
цялостен - само виж в такива моменти какво се случва.
Правейки любов, понякога се случва, ти си цялостен. Тази
цялостност е наречена оргазъм. Умът спира за момент. Безумието на
любовта, лудостта на две енергии, които се срещат, сливат се - умът
е надминат, трансцедентиран. Ума е избутан настрана; той не е вече
необходим в това пространство. Всички мисли изчезват, времето
СПИРА, и внезапно ти си цялостен.
Ето защо хората са толкова влюбени в любовта - въпреки
всичките светии. Те не се грижат относно светиите. Хората
продължават да обичат - те обещават неща на светиите, но
продължават да живеят и обичат; те не ги следват. Те знаят, че имат
само един момент на екстаз, и той е любовта.
Ако си бил в Кхаджурахо трябва да си видял възторженото
изражение на лицата на фигурите МАИТХУНА - любовници в
дълбок екстаз. Дори камъкът е станал екстатичен. Тези каменни
статуи, тези скулптури, имат велика поезия, имат голяма мекота.
Тези творци трябва да са имали богат опит; да превърнеш камък в
любящ екстаз е велико изкуство. Аз съм виждал много неща, но
нищо, което да се сравни с Кхаджурахо. Кхаджурахо остава най-
голямото чудо на земята: да превърнеш камък в екстаз. Лицата
показват нещо от трансцеденталното; времето Е спряло. Няма
мисли в главите; всяко разделение е изчезнало.
Тези моменти са свещени моменти, защото те идват от
цялото.

Ти ме питаш: КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН?

Само погледни в някои моменти, когато СИ цялостен,

просто да видиш вкуса на цялостността. Слушайки музика понякога
101
1
0
1
това се случва. Или гледайки залеза. Или слушайки мен. Ако ти си
дълбоко влюбен в мен, това се случва; това се случва отново и
отново, всеки ден. Аз мога да видя на вашите лица същото
изражение като на статуите от Кхаджурахо. Ти изчезваш; нещо
спира дълбоко вътре в теб. Няма движение, всичко е съвършено
тихо - и ти си цялостен.
Аз ти давам вкуса на цялостността всеки ден. И Видя, ти ме
питаш: КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН? Само позволи тези моменти
все повече и повече; не пропускай нито възможност. Гледайки
дърветата, погледни толкова дълбоко, че да изчезнеш в гледането.
Слушайки птиците, забрави себе си напълно. И така нататък и така
нататък...
Във всеки момент има възможност да бъдеш цялостен.
Каквото и да правиш, бъди абсорбиран в него така дълбоко, че умът
да не мисли, само да присъства, да е само присъствие. И все повече
и повече цялостността ще идва. И вкусът на цялостността ще те
направи все повече и повече способен да бъдеш цялостен.
И опитвай се да видиш кога не си цялостен. Такива
моменти трябва да отпаднат бавно, бавно. Когато не си цялостен,
всеки път, когато си в главата - замислен, заоблачен, пресмятащ,
хитруващ, умуващ - ти не си цялостен. Бавно, бавно изплъзни се от
тези моменти. Това е просто стар навик; навиците умират трудно.
Но те със сигурност умират - ако човек упорства, те умират.

Чувал съм за мъж, чиято съпруга умряла. И той стоял

късно, много късно, в кръчмата. И някой попитал: "Защо все още
седиш тук, толкова късно? Нали ми казваше, че заради жената
седиш в кръчмата толкова дълго. Но сега тя е мъртва!"
Мъжът внезапно станал. Той казал: "Благодаря ти! Напълно
бях забравил - просто стар навик!"

Само преди няколко месеца, ето какво се случи:

министърът на отбраната на Индия, Джагдживан Рам, говореше
някъде на юг. Един час той критикуваше партията на Конгреса и
Индира Ганди. Той самият бе в Конгреса през целия си живот; той
102
1
0
2
бе министър на отбраната също и в правителството на Индира.
После смени партията, стана част от партията на Джаната. За един
час той говореше срещу партията на Конгреса, а на края помоли
аудиторията: "Моля гласувайте за Конгреса”.
Просто стар навик - трябва да е правил това цели петдесет
години: "Гласувайте за Конгреса”!

Навиците умират трудно. Да бъдеш не-цялостен е просто

навик. И понякога, въпреки теб, цялостността се случва. И така
просто наблюдавай онези моменти - когато това се случва, как се
случва. Научи някои тайни от тези моменти и придвижи се в тях все
повече и повече. И виж, кога това не се случва – и излез от тези
моменти, изплъзни се. Това не е наука, това е похват. Това е много,
много фино изкуство.

Ти питаш: КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН? КАК ДА ДАМ

ВСИЧКО?

Не е въпрос да дадеш всичко. Напротив, въпроса е да

разпознаеш факта, че нямаш каквото и да било. Тази идея КАК ДА
ДАМ ВСИЧКО? е пак егоистична. Какво имаш да дадеш? Ти си
просяк - всеки е. Ти нямаш какво да дадеш.

А ти питаш: КАК ДА ДАМ ВСИЧКО?

Самата идея за даване е безсмислена. Когато имаш нещо да

дадеш, то само се дава, то се споделя. Когато си щастлив, щастието
се шири. Когато си блажен, то прелива. Човек не пита "Как да дам"?
Той просто ДАВА! Не може иначе. Това състояние намира свой
собствен път на изразяване и споделяне. Когато имаш песен тя сама
се пее - не трябва да питаш: "Как да я изпея"? Тя избухва в
тържествуване, в голям вик на радост. Викът може и да е без думи,
може да е безсмислен, но не това е важно.
Какво е значението на “алелуя”? Няма значение в него.
Това изобщо не е дума, то е просто вик на радост. Ти казваш, че
103
1
0
3
имаш нещо, което не може да бъде изречено. Ти казваш нещо, което
никога не е било изричано и не може да бъде изречено.
Но когато то е тук, то се случва. Когато облаците дойдат и
са пълни с дъжд те не питат: "Как да дадем всичко"? Те просто
започват да дават - започват да преваляват. Когато цветето се отваря
то не пита: "Как мога да споделя аромата си"? Всъщност, какво
може цветето да направи? Не е въпрос на действие. Ароматът вече
се шири, лети. Той е започнал да се движи!
Когато имаш, споделянето се случва. Когато нямаш, само
тогава тези въпроси възникват: "Как да дам? Как да споделя"?
Всяка вечер, хора идват и ме питат: "Как да споделя"? И
моят проблем е, че аз не виждам какво ще споделят! Няма каквото и
да било. Когато нямаш каквото и да било, идва този въпрос: "Как да
споделя"? Този въпрос те държи щастлив, че имаш нещо да
споделиш, но не знаеш как да споделиш. Това те държи
несъзнателен за факта, че нямаш нищо да споделиш - защото когато
имаш, това се случва спонтанно. Ти не можеш да му попречиш, то
трябва да се изрази. Няма начин да го избегнеш, то е неизбежно.

Така първо, ти питаш: КАК ДА БЪДА ЦЯЛОСТЕН?

Да не си е да си цялостен.

Второ, ти питаш: КАК ДА ДАМ ВСИЧКО?

Знай, че нямаш нищо. И чакай... и чакай в тишина,

търпеливо. Нещо ще започне да тече от твоето същество. Ще те
хване неподготвен. Това ще бъде голяма изненада - ти си започнал
да споделяш!
А най-трудното нещо на света е да видиш, че нямаш нищо -
най-трудното, защото усещането е така лошо, че си празен, че си
просяк. Хората продължават да се преструват, че имат...
Точно онази нощ, майката на Биг Прем дойде да ме види.
Тя бе тук вече много месеци. Сега, след две или три седмици ще си
тръгва, ето защо дойде да ме види за първи път. За толкова много
104
1
0
4
месеци тя е тук, но ме отбягваше. Пазейки себе си, защитавайки се -
слушаше ме, а все пак не ме слушаше. Гледаше ме, но със затворени
очи. Стоейки тук с моите хора, но се държеше изолирана.
Вчера вечерта тя дойде да ме види, и аз й предложих да
стане саняси - сега е времето. А тя каза: "Аз не мога да стана,
защото съм католичка. И аз ВЯРВАМ в Бог, а ти си срещу верите, а
аз не мога да оставя моята вяра. И Бог е винаги много добър към
мен.”
Само идеята да стане саняси дълбоко я смути. Тя незабавно
стана отбранителна. Аз затова и й предложих – за да изнесе целия
защитен механизъм на повърхността.
Сега, тя казва: "Аз вярвам в Бог, и не мога да отхвърля тази
вяра" Аз я попитах: "Вярваш ли във вярата си повече, отколкото
искаш да познаеш Бог? Бог не е токова значим, изглежда. Твоята
ВЯРА в Бог е по-значима. Аз ти казвам, че ако отхвърлиш твоите
вярвания ще можеш да видиш Бог"!
Но тя каза: "Не. Аз не мога да отхвърля моята вяра. Как да я
отхвърля? Защо да отхвърлям вярата си? Бог е много добър към
мен".
Като че ли Бог не е добър към другите. Бог е просто добър!
Това е значението на думата “Бог”: безусловно добър. Не, че е
добър само когато вярваш в Него. Тогава що за Бог щеше да бъде?
Ако вярваш, е добър; ако не вярваш, е лош. Ако вярваш, той те
посипва с благословии; ако не вярваш, те посипва с проклятия.
Джозефин мисли, че Бог е добър, защото тя вярва. Бог е
просто добър! - вяра или неверие не прави никаква разлика.
Слънцето грее за теиста и за атеиста. Когато луната дойде тя
споделя своята радост с всекиго - комунист и капиталист. Без
разграничение. Бог е добър! Но хората продължават да мислят по
този начин.
Всъщност тя казва: "Ако отхвърля вярата си, тогава се
страхувам, че Бог няма да бъде добър". Що за вяра е това? И тя
казва: "Аз не мога да отхвърля моята вяра".
А аз й казах: "Ръцете ти са празни - виждам че ръцете ти са
празни. Ти нямаш нищо в ръцете си". Но тя не искаше и да чуе.
105
1
0
5
 Бог не е важен за нея - нейната вяра е. И каква е тази вяра?
Само криеща невежеството, преструвайки се, че знаеш. Много е
трудно да узнаеш, че не знаеш. Много е трудно да видиш, че нямаш
нищо, ръцете ти са празни. Това е смелостта, която се опитвам да
създам във вас - да видите, че нямате каквото и да било, че ръцете
ви са празни, че вие сте празни, че няма същество вътре, че всички
вярвания са само трикове създаващи усещането, че имате нещо.
Когато човек стане толкова дълбоко съблечен, гол и празен,
и всичко изчезне и всичко е пуснато от ръцете, тогава идва голямата,
радикална промяна. Човек е трансформиран. В своята пустота, един
ден ти ставаш изпълнен. И от пустотата, пълнотата е родена. И
споделянето е неизбежно; никой не може да го спре, няма кой да го
спре.

106
1
0
6
 .... ПРОСТОТА ....

Въпрос:
СКЪПИ УЧИТЕЛЮ, КАКВО Е ПРОСТОТА?

Колин Дойл, простота е да живееш без идеали. Идеалите

създават сложност; идеалите създават разделение в теб и оттук
сложността. В момента, в който си заинтересован от това да станеш
някой друг, ти ставаш сложен. Да бъдеш доволен от себе си, такъв
какъвто си е простота. Бъдещето носи сложност; когато си изцяло в
настоящето ти си прост.
Простотата не означава да живееш живот на бедност. Това е
съвсем глупаво, понеже човекът, който налага живот на бедност
върху себе си не е прост изобщо. Той е лицемер. Нуждата да си
наложи бедност означава, че дълбоко вътре, той жадува за
диаметрално противоположното; иначе защо ще има някаква нужда
да си го налага? Ти си налагаш определен характер, понеже си точно
противоположното.
Гневния човек иска да стане състрадателен; насилственият
човек иска да стане не-насилствен. Ако си не-насилствен ти не се
опитваш да станеш не-насилствен. За какво? Човекът който си
налага бедност просто се опитва да изживее живота си съобразно с
другите, не следвайки своята собствена най-вътрешна сърцевина, не
следвайки своята спонтанност. А да живееш съобразно с другите не
е да бъдеш прост.
Да живееш съобразно с другите означава да живееш живот
на имитация. Това ще бъде изкуствен живот: ти ще си едно нещо на
повърхността и точно обратното в дълбините си. А само дълбините
имат значение, повърхността няма значение. Ти ще си светец на
повърхността и грешник дълбоко в себе си. А това е, което ще бъде
решаващо за теб, защото Бог е в контакт само с твоята дълбочина, не
с повърхността.

107
1
0
7
 Повърхността е в контакт с обществото, съществуването е в
контакт с дълбочината. Съществуването познава само това, което ти
си, то не познава това на което се преструваш. Съществуването не
познава твоите роли. Ти може би се преструваш да си голям светец,
махатма, но съществуването никога не ще узнае за това, тъй като то
не познава нищо фалшиво. Всичко фалшиво се случва извън
съществуването. То познава само истинското, истинския теб.
Простота означава да бъдеш просто себе си, който и да си, в
огромно приемане, без цел, без идеал. Всички идеали са измет –
измети ги всичките.
Трябва кураж, за да бъдеш прост. Трябва кураж, защото ще
бъдеш в постоянен бунт. Трябва кураж, защото ти никога не ще
бъдеш пригоден към така нареченото, гнило общество, което е около
теб. Ти винаги ще бъдеш аутсайдер. Но ще бъдеш прост, а
простотата има красота. Ти ще си съвършено в хармония със себе си.
Няма да има конфликт, няма да има разделение вътре в теб.
Идеалът носи разделението. Колкото по-голям идеала, по-
голямо става разделението. Идеалът означава, че някъде в бъдещето,
един ден, може би в този живот или в другия живот, ти ще бъдеш
голям светец. Междувременно ти си грешник. Той ти помага да
продължаваш да се надяваш; помага ти да продължаваш да вярваш в
повърхността, че утре всичко ще бъде окей, че утре ще бъдеш такъв,
какъвто би трябвало да бъдеш. Днешния ден може да се толерира.
Можеш да го игнорираш, няма нужда да го забелязваш, няма нужда
въобще да му обръщаш внимание. Истинското нещо ще бъде утре.
Но утре никога не идва. То е винаги днес... винаги е днес.
И човекът, който живее в идеалите продължава да пропуска
действителността, понеже действителността е сега, тук. Да бъдеш
сега и да бъдеш тук е да си прост: да бъдеш като дърветата, тук и
сега, да бъдеш като облаците, тук и сега, да бъдеш като птиците, тук
и сега - да бъдеш като Буда, тук и сега. Идеалът се нуждае от
бъдещето. Простотата не е идеал. Хората са направили идеал и от
простотата; такава е човешката глупост.
Простотата никога не може да бъде идеал, защото никой
идеал не може да създаде простота. Идеалът е който те трови и те
108
1
0
8
прави сложен, разделя те, прави две личности в теб – едната, която
си и друга, която би ти се искало да бъдеш. Сега ще има постоянна
война, гражданска война.
А когато се бориш със себе си - насилствения човек,
опитвайки се да бъде не-насилствен, грозния човек опитвайки се да
бъде красив, и така нататък, и така нататък - когато постоянно се
опитваш, стараейки се да бъдеш нещо друго, което не си, твоята
енергия се пилее в този конфликт, енергията ти изтича. А енергията
е наслада. И да имаш енергия е да си жив, да си свеж, да си млад.
Погледни в лицата на хората, колко унили изглеждат.
Погледни в очите им, техните очи са загубили целия си блясък и
дълбочина. Почувствай присъствието им и няма да усетиш никакво
излъчване, няма да усетиш никаква енергия да лъчи от тях.
Напротив ще почувстваш като че ли те изсмукват. Вместо да
преливат с енергия те са станали черни дупки: те те смучат,
използват твоята енергия. Бидейки с тях ти ще станеш по-беден. Ето
защо след като си бил в тълпа и се върнеш ти се усещаш уморен,
износен, усещаш се изтощен, нуждаеш се от почивка. Защо? Защо
след като си бил в тълпа се чувстваш като че ли си изгубил нещо?
Ти определено губиш нещо, понеже тълпата се състои от черни
дупки. И колкото по-неинтелигентна е тълпата, колкото повече е
сган, толкова повече се чувстваш изтощен.
Ето защо, когато си сам, седейки в тишина, без никой друг -
във велико целомъдрено състояние, просто сам – човек се
възстановява, подмладява. Ето защо медитацията те прави по-млад,
прави те по-жив. Ти започваш да споделяш нещо със
съществуването. Твоята енергия не е вече застинала; тя започва да
тече. Ти си в такъв танц, като звездите. Песен се надига в теб.
Но в тълпата ти винаги губиш. В медитация ти винаги
печелиш. Защо? Какво се случва в медитация? В медитация ти
ставаш прост: бъдещето вече не е твоя грижа. Ето какво е
медитацията: да отхвърлиш грижите за минало и бъдеще, да си тук и
сега. Само този момент съществува. И всеки път, когато се случва,
всеки път, когато само този момент съществува - наблюдавайки
изгрева, или гледайки белите облаци плуващи в небето, или само
109
1
0
9
бидейки с дърво, мълчаливо общувайки, или наблюдавайки птица в
полет - всеки път, когато забравиш всичко относно минало и бъдеще
и настоящия момент те завладее, когато си изцяло завладян от този
момент, ти ще се почувстваш подмладен. Защо? Разделението
изчезва, разделението създадено от идеалите. Ти си едно в този
момент, интегриран; ти си цялостен.
Простотата не е идеал; ти не можеш да си наложиш
простотата. Ето защо аз никога не казвам, че хората като Махатма
Ганди са прости. Те не са, не могат да бъдат. Простотата е техен
идеал, те се опитват да я постигнат. Простотата е цел далече в
бъдещето, отдалечена, и те се борят, напъват се, те са в голямо
усилие. Как можеш да създадеш простота чрез усилие? Простотата
просто означава това, което е. Чрез усилие ти се опитваш да
подобриш съществуването.
Съществуването е съвършено такова, каквото е, то не се
нуждае от никакво подобрение. Така наречените светии
продължават постоянно да подобряват себе си - отречи това, отречи
онова, потисни това, наложи си онова, това не е добро, онова е
добро... Непрекъснато усилие, и в самото усилие те са изгубени.
Простотата е състояние на не-усилие; тя е смиреност - не
смиреността създадена против надменността, не смиреността
създадена против егото, не смиреността противоположна на гордия
ум. Не, смирението не е против гордостта. Смирението е просто
отсъствие на гордост. Опитай се да разбереш. Ако твоето смирение е
против гордостта ти, ако си се борил да отхвърлиш своята гордост,
своето его, своето високомерие, тогава това, което си направил е
само подтискане. Сега ще станеш горд поради смирението си; сега
ще започнеш да се хвалиш, колко си скромен. Това е, което се
случва. Само виж така наречените скромни хора - те постоянно
тръбят колко са скромни.
Наистина скромните хора няма да знаят, че са скромни; как
могат тогава да се хвалят с това? Как може скромният човек да знае,
че е скромен? Скромният човек не е вече човек. Скромният човек е в
състояние на фана: скромният човек е изчезнал. Сега той е само
присъствие. Смирението е присъствие, не черта на личността, не
110
1
1
0
характер, само присъствие. Другите ще го почувстват, но ти няма да
можеш да го почувстваш самия. Такъв е случая с простота.
Простотата просто означава живот от момент в момент,
спонтанно, не според някоя философия, не според Джаинизъм,
Будизъм, Индуизъм, не според която и да било философия. Всеки
път, когато живееш според философия ти си предал себе си, ти си
враг на себе си. Простотата означава да бъдеш в дълбоко
приятелство със себе си, да живееш живота си без намеса на идея.
Тя изисква смелост, разбира се, понеже ще живееш
постоянно в несигурност. Човекът, който живее с идеали е сигурен.
Той е предсказуем; това е неговата сигурност. Той знае какво ще
прави утре. Той знае, ако определена ситуация възникне, по кой
начин ще реагира на нея. Той е винаги сигурен. Човекът, който е
прост не знае нищо за утрешния ден, не знае нищо за следващия
миг, защото той няма да действа според миналото си. Той ще
откликне според своята настояща осъзнатост.
Простият човек няма "характер", само сложният човек има
характер. Добър или лош, няма значение. Има добри характери и
лоши характери, но и двата са сложни. Простият човек е
безхарактерен, той не е нито добър, нито лош, но има красота, която
нито добрите хора, нито лошите хора могат някога да имат. А
добрите и лошите не са много различни; те са страни на една и съща
монета. Добрият човек е прикрит лош и лошият човек е прикрит
добър.
Ще бъдеш изненадан да узнаеш, че светците винаги сънуват,
че извършват грехове. Ако погледнеш в сънищата на твоите така
наречени светци, много ще бъдеш изненадан. Какви сънища
продължават да сънуват? Това е техния подтиснат ум, който
избликва, изплува на повърхността в сънищата им. Грешниците
винаги сънуват, че са станали светии. Грешниците имат най-
красивите сънища, тъй като са извършвали грехове през целия си
живот. Те са уморени от всички тези неща. Сега отречената част
започва да им говори в техните сънища.
В сънищата отречената част ти говори, твоето несъзнателно
ти говори: несъзнанието е отречената част. Помни, ако си добър в
111
1
1
1
твоето съзнателно, ако си култивирал добри качества в своето
съзнателно, ти ще си лош: всичко, което си отричал ще стане твое
несъзнателно, и обратно.
Простият човек няма съзнателно, няма несъзнателно; той
няма поделеност. Той е просто съзнателен. Цялата му къща е
изпълнена със светлина. Цялото му същество знае само едно нещо,
съзнателност. Той не е отрекъл нищо, ето защо не е създал
несъзнателно. Това е нещо, което трябва да бъде разбрано.
Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг и Алфред Адлер и други
мислят, че съзнателното и несъзнателното са нещо естествено. Те не
са. Несъзнателното е продукт на цивилизацията. Колкото повече
човек е цивилизован, повече несъзнателно има, защото
цивилизацията означава подтискане. Подтискане означава, че ти
спираш някои части на своето същество да влязат в светлината, ти ги
буташ в мрака, ти ги хвърляш в своята маза, така че никога да не
попаднеш на тях.
Хората са хвърлили секса, гнева си, насилието си в мазата и
са заключили вратите. Но насилието, секса и гнева и такива неща не
могат да бъдат заключени. Те са като призраци. Могат да минават
през стените, няма начин да ги спреш. Ако успееш да ги спреш през
деня, те ще дойдат през нощта – ще те споходят в твоите сънища.
Хората сънуват поради несъзнателното. Колкото повече
един човек е цивилизован, толкова повече той сънува. Отиди при
аборигените, естествените хора - все още съществуват такива - и ти
отново ще бъдеш изненадан да узнаеш, че те не сънуват много,
много рядко, от време на време. Години минават, без да регистрират
някакви сънища. Те просто спят, без сънища, понеже не са
подтиснали нищо. Те са живели естествено.
Простият човек няма да има несъзнателно, простият човек
няма да има сънища, но сложния човек ще има сънища.
Махатма Ганди каза, че въпреки че е успял да постигне
целомъдрие, доколкото се отнася до будното съзнание, в сънищата
му все още изплували сексуални образи. До самия край той имал
сексуални сънища, и бил много озадачен. Той е бил озадачен,
понеже е бил абсолютно погрешно образован относно целия
112
1
1
2
феномен. Той си е мислел, че е направил всичко, което може човек
да направи, за да бъде целомъдрен. И го е направил; не е под въпрос
искреността му, доколкото се касае за усилията му, той е бил много
искрен. Той бил направил всичко, което е предадено от традицията,
и се провалил.
В провалът на Махатма Ганди цялата традиция се е
провалила - традицията на подтискане, традицията на отрицание,
традицията на отричане на живота, традицията на налагане на
идеали. Всичко се е провалило в неговия експеримент, защото
нощем, когато заспивал, несъзнателното започвало да говори и
отречените части започвали да играят в неговия ум. Всичко, което
бил отричал, изплувало на повърхността.
Това е, което се случва и на теб. Ако един ден постиш, през
нощта ще имаш пиршество в съня си. В съня ти Дикша ще те покани
за специална гощавка! Постът създава пиршество в съня. А хората,
които пируват през деня могат да започнат да мислят за постене; те
винаги мислят за това.
Само богатите страни се интересуват от постене. Сега само
Америка е заинтересувана от постене, диета, и всички такива неща.
Бедна страна не може да мисли за постене. Бедната страна винаги
гладува, винаги е на диета, винаги недохранена. Само богатите хора
мислят за постене. В Индия, джаините са най-богатото общество;
тяхната религия се състои от постене. Мохамеданите са най-бедните,
тяхната религия се състои от пиршество. Когато беден човек
празнува религиозен празник той дава пиршество. Когато богат
човек празнува своя религиозен празник той гладува.
Можеш да видиш логиката в това. Ние продължаваме да
компенсираме. Сънят е компенсиращ, той компенсира твоя буден
живот. Простият човек няма да сънува, простият човек няма да има
никакво несъзнателно.
Простият човек ще бъде прост. Той ще живее от момент в
момент без идея как да живее; той няма да има която и да било
философия на живота. Той ще се доверява на своята интелигентност.
Каква е нуждата от философия? Защо му е на човек да има
философия? – за да те направлява. Това означава, че ако си глупав
113
1
1
3
ти се нуждаеш от философия на живота, която да те направлява. Ако
си интелигентен ти не се нуждаеш от която и да било философия на
живота. Интелигентността е достатъчна сама по себе си, светлина
сама по себе си.
Слепецът моли за напътствие: "Къде е вратата? В каква
посока да се движа? Къде е завоя"? Само слепият човек се подготвя
преди да направи някакво движение. Човекът, който има очи просто
се движи, защото той вижда. Когато вратата дойде той знае и когато
завоя дойде той знае. Той може да се доверява на очите си.
И такъв е случаят също и с вътрешния свят. Довери се на
своята интелигентност, не се доверявай на философии за живота;
иначе ще останеш глупав. По-голямата част от човечеството е
останала неинтелигентна, защото е повярвала във философиите за
живота - християнска, индуска, мохамеданска.
Отново, нещо от много голямо значение, което да бъде
запомнено: всяко дете е родено интелигентно. Интелигентността не
е нещо, което някой го има и някой го няма. Интелигентността е
аромата на самия живот. Животът я има - ако ти си жив, ти си
интелигентен - но ако ти никога се доверяваш на нея, тогава тя
бавно, бавно изчезва от твоя живот. Ако не използваш краката си ти
ще загубиш способността да тичаш. Ако не използваш очите си за
три години и останеш с вързани очи, ти ще ослепееш. Човек може да
поддържа сетивата си живи само ако продължава непрестанно да ги
използва.
Интелигентността е естествен феномен; всяко дете е родено
интелигентно. Много малко хора живеят интелигентно, и много
малко хора умират интелигентно. Деветдесет и девет, точка, девет
процента от хората остават глупави през целия си живот - а те не са
били не-интелигентни в началото. А какво се случва? Те никога не
използват своята интелигентност. Когато са малки деца те се
доверяват на родителите си и на тяхното наставление.
В един по-добър свят родителите, ако наистина обичат
децата си, ще ги научат да се доверяват на своята собствена
интелигентност. В един по-добър свят родителите ще помогнат на

114
1
1
4
децата да бъдат независими, колкото е възможно по-скоро, да бъдат
самостоятелни.
След това, те трябва да се доверяват на учителите в
училище; после на професорите в колежа и в университета. До това
време една трета от живота им си е отишла, те излизат от
университета съвсем глупави. Една трета от живота си те са били
учени да се доверяват на някой друг: така на тяхната интелигентност
е попречено да функционира.
Виж малките деца - колко са интелигентни, колко живи,
колко свежи, колко готови да учат. И виж по-възрастните хора -
унили, скучни, нежелаещи да научат каквото и да било,
придържайки се към това, което знаят, придържайки се към
известното, никога готови да влязат в приключение.
В един по-добър свят децата ще бъдат хвърлени
самостоятелни възможно най-скоро; цялото усилие на родителите
ще е да научат детето да използва своята интелигентност. И цялото
усилие, ако образованието е правилно - ако е образование, а не
злобразование - ще трябва да хвърли детето отново и отново към
неговата собствена интелигентност, така, че да може да
функционира, така, че то да може да използува своята
интелигентност. То може да не е така ефективно в началото, това е
вярно - учителят може да има правилния отговор, и ако ученикът
дойде до свой отговор, той може и да не е верен - но не в това е
смисъла. Отговорът може да не бъде верен, той може да не отговоря
на отговорите дадени в книгите, но той ще бъде интелигентен. А
това е наистина важното.

Един учител казал на учениците: "Нарисувайте нещо, нещо

относно Исус.", и децата започнали. Учителят бил говорил за Исус;
това било Християнско Неделно училище. Едно дете нарисувало
самолет. Рисунката била направена наслуки, само приличала на
самолет, самолет с четири прозореца. Учителят бил заинтригуван.
Той попитал: "Кои са хората, които гледат от прозорците"? Детето
казало: "Единия е Бог Отец, другият е Исус Христос, Сина, и третия
е Светия Дух". Сега учителят бил още по-любопитен. "А кой е
115
1
1
5
четвъртия"? - тези трима са окей, но кой е четвъртия? И детето
казало: "Това е Пилот Понтийски."

Въпросът може да не е отговорен правилно – не в това е

смисълът - но виж интелигентността. Учителят никога нямаше сам
да се сети, "Кой е четвъртия"? Само детето може да има такава
интелигентност, такава свежест. Кой го е грижа за твоята троица!
Само виж детето и неговата интелигентност.
Гледай децата и постоянно ще бъдеш изненадан. Но ние
просто започваме да унищожаваме тяхната интелигентност, понеже
много ни е грижа за правилния отговор - не интелигентния отговор,
а правилния отговор. Това е погрешна загриженост. Нека отговорът
да е интелигентен, нека отговорът да е малко оригинален, нека
отговорът да бъде на детето. Не се тревожи за правилното, недей
толкова да бързаш; правилното само ще се появи. Нека детето да го
търси, позволи му само да се препъне в него. Защо сме в такова
бързане?
Ние просто отритваме растежа на интелигентността на
детето; ние му даваме правилния отговор. Само помисли: целият
процес е в това, че на детето не се позволява само да намери
отговора. Ние му даваме отговора. Когато отговорът е даден отвън,
интелигентността няма нужда да расте, защото интелигентността
расте само когато сама намира отговора.
Но ние сме така обсебени от идеята за правилното. Никога
не трябва нещо погрешно да бъде извършено. Защо не? Човекът,
който никога не прави грешки, не израства. Растежът се нуждае да
залуташ от време на време, да си играеш наоколо, да се шляеш, да
намериш оригинални неща - те може да са погрешни; но ти трябва
да достигнеш до правилното чрез свои собствени усилия, чрез своя
растеж; тогава има интелигентност.
Да бъдеш прост означава да бъдеш интелигентен.
Простотата е интелигентност, живот без идеали, без водачи, без
карти, просто живеейки от момент в момент без която и да било
сигурност.

116
1
1
6
 Нашата загриженост за правилното и страха ни от
погрешното не са нищо друго освен нашия страх от несигурността.
Правилното ни прави сигурни, неправилното ни прави несигурни, но
животът е несигурност. Няма сигурност никъде. Ти може да имаш
банкова сметка, но банката може да фалира който и да било ден. Ти
може да имаш сигурността на съпруг или съпруга, но съпругата
винаги може да те изостави, тя може да се влюби; или съпругът
може да умре.
Животът е несигурен. Сигурността е само илюзия, която
създаваме около себе си, една уютна илюзия. И поради тази уютна
илюзия ние убиваме своята интелигентност. Човек, който иска да
живее, просто ще трябва да живее в неувереността, ще трябва да
приеме факта, че нищо не е сигурно и определено, че сме на
неизвестно пътуване, че никой не може да е сигурен къде отиваме и
никой не може да е сигурен от къде идваме.
Всъщност, с изключение на глупавите хора, никой не храни
илюзии за сигурност. Колкото повече си интелигентен, толкова
повече си несигурен. Колкото си по-интелигентен, токова по-
колеблив - защото животът е необятен. Животът е необхватен,
неизмерим, мистериозен. Как можеш да си сигурен?
Да живееш в несигурност, да живееш в неувереност, е
простота.
И това е, което имам в предвид под “саняс”: живот на
неувереност, живот без идеали, без характер, живот без корени в
миналото, немотивиран от бъдещето; живот съвършено тук-сега.

117
1
1
7
 .... ЛЮБОВ ....

Въпрос:
ЗАЩО ЛЮБОВТА Е ТОЛКОВА БОЛЕЗНЕНА?

Латифа, любовта е болезнена, защото тя проправя пътя на

блаженството. Любовта е болезнена, защото трансформира; любовта е
преобразуване. Всяка трансформация ще е болезнена, защото старото
трябва да бъде оставено поради новото. Старото е познато, безопасно,
сигурно, новото е абсолютно неизвестно. Ти ще влезеш в неизследван
океан. Ти не можеш да използваш ума си за новото; за старото, умът е
изкусен. Умът може да функционира само със старото; с новото, умът
е съвсем безполезен.
Оттук идва страхът, от оставянето на стария, удобен,
безопасен свят, светът на удобство, възниква болка. Това е същата
болка, която детето чувства излизайки от утробата на майката. Това
е същата болка, която птицата чувства излизайки от яйцето. Това е
същата болка, която птицата ще почувства, когато за първи път ще
се опита да полети.
Страхът от неизвестното, и сигурността на известното,
несигурността на неизвестното, непредсказуемостта на неизвестното,
правят човек много уплашен.
И тъй като трансформацията ще бъде от аза към състояние
на не-аз, агонията е много дълбока. Но ти не можеш да имаш екстаз
без да минеш агонията. Ако златото иска да бъде пречистено, то
трябва да мине през огън.
Любовта е огън.
Поради болката на любовта, милиони хора живеят живот без
любов. Те също страдат, и тяхното страдание е безполезно. Да страдаш
в любовта не е да страдаш напразно. Да страдаш в любовта е
съзидателно; това те носи на високи нива на съзнание. Да страдаш без
любов е абсолютна загуба; никъде не те води, само те държи в същия
порочен кръг.
118
1
1
8
 Човек, който е без любов е нарцистичен, той е затворен. Той
знае само себе си. И колко може да знае себе си, ако не е познал
другия, защото само другия функционира като огледало? Ти никога не
ще познаеш себе си, ако не познаеш другия. Любовта е много
фундаментална за себе-познанието. Човек, който не познава другия в
дълбока любов, в интензивна страст, в краен екстаз, не може да познае
кой е той, защото няма да има огледало, за да види своето отражение.
Отношенията са огледало, и колкото по-чиста е любовта,
колкото по-извисена е любовта, толкова по-добро е огледалото, по-
чисто е огледалото. Но по-висшата любов се нуждае да бъдеш отворен.
По-висшата любов се нуждае да бъдеш уязвим. Ти трябва да
отхвърлиш бронята си, което е болезнено. Ти не трябва постоянно да
си в гард. Ти трябва да отхвърлиш пресметливия ум. Трябва да
рискуваш. Трябва да живееш опасно. Другите могат да те наранят;
това е страхът в това да си нараним. Другите могат да те отблъснат;
това е страхът в това да си влюбен.
Отражението, което ще намериш в другите на твоето
собствено аз може да е грозно; това е безпокойството. Отбягвай
огледалото. Но отбягвайки огледалото ти няма да станеш красив.
Отбягвайки ситуацията ти няма и да растеш. Предизвикателството
трябва да бъде прието.
Латифа, човек трябва да влезе в любовта. Това е първата
стъпка към Бог, и не може да бъде заобиколена. Онези, които се
опитват да заобиколят стъпката на любовта, никога не ще достигнат
Бог. Това е абсолютно необходимо, понеже ти ставаш съзнателен за
своята цялостност само когато си предизвикан от присъствието на
друг, когато твоето присъствие е подсилено от присъствието на друг,
когато си изваден от своя нарцистичен, затворен свят под открито
небе.
Любовта е открито небе.
Да бъдеш влюбен е да си в полет. Но определено,
безграничното небе поражда страх.
А да отхвърлиш егото е много болезнено, защото ние сме били
учени да култивираме егото. Ние мислим, че егото е нашето
единствено съкровище. Ние сме го пазили, украсявали сме го,
119
1
1
9
непрекъснато сме го лъскали и когато любовта почука на вратата,
всичко, което е необходимо, за да се влюбиш е да отстраниш егото;
определено е болезнено. То е творбата на твоя живот, то е всичко,
което си създал - тази грозна личност, тази идея, че: "Аз съм отделен
от съществуването."
Тази идея е грозна, защото е невярна. Тази идея е илюзорна,
но нашето общество съществува, основано е на тази идея, че всеки
човек е личност, а не присъствие.
Истината е, че няма нито един човек в света; има само
присъствие. Ти не си – не като его отделено от цялото. Ти си част от
цялото. Цялото те прониква, то диша в теб, пулсира в теб, цялото е
твоя живот.
Любовта ти дава първото преживяване на хармония с нещо,
което не е твоето его. Любовта ти дава първия урок, че можеш да си в
хармония с някой, който никога не е бил част от твоето его. Ако
можеш да си в хармония с жена, ако можеш да си в хармония с
приятел, с мъж, ако си в хармония с детето си или с майка си, защо да
не си в хармония с всеки човек? И ако да бъдеш в хармония с един
човек дава такава радост, какво ще е ако си в хармония с всички хора?
И ако можеш да си в хармония с всички хора, защо да не си в
хармония с животните и птиците и дърветата? Тогава едната стъпка
води към другата.
Любовта е стълба. Тя започва с един човек, свършва със
цялостността. Любовта е началото, Бог е края. Да се страхуваш от
любовта, да си уплашен от засилващите се болки на любовта, е да
останеш затворен в тъмна килия.
Съвременният човек живее в тъмна килия; това е нарцистично.
Нарцисизмът е най-голямата мания на съвременния ум.
И тогава идват проблемите, проблеми които са безсмислени.
Има проблеми, които са съзидателни, защото те водят към по-високо
съзнание. Има проблеми, които не те водят никъде; те просто те
държат вързан, те просто те държат в твоята стара бъркотия.
Любовта създава проблеми. Ти можеш да отбегнеш тези
проблеми като отбегнеш любовта. Но това са много съществени
проблеми! Те трябва да бъдат посрещнати; те трябва да бъдат
120
1
2
0
изживени и преминати и надминати. А за да ги надминеш, пътят е през
тях. Любовта е единственото истинско нещо, което си струва да
правиш. Всичко друго е второстепенно. Ако то помага на любовта,
добро е. Всичко друго е просто средство, любовта е края. Така че
каквато и да е болката, влез в любовта.
Ако не влезеш в любовта, както много хора са решили, тогава
си се задръстил в себе си. Тогава животът ти не е поклонение, тогава
животът ти не е река вливаща се в океана; животът ти е застояло блато,
мръсно, и скоро няма да има нищо друго, освен мръсотия и кал. За да е
чист, човек трябва да продължи да тече. Реката остава чиста, защото
продължава да тече. Нейното движение е процеса на оставане
непрекъснато девствен.
Влюбения остава девствен. Всички влюбени са девствени.
Хората, които не обичат не могат да останат девствени; те стават
заспали, инертни; те започват да смърдят рано или късно - и по-
скоро рано, отколкото късно – защото няма къде да отидат. Техният
живот е мъртъв.
Ето къде съвременният човек се намира и поради това, всички
видове неврози, всички видове лудост, са избуяли. Психичните
болести са взели епидемични размери. Вече не само няколко индивида
са психично болни; действителността е, че цялата земя е станала
лудница. Цялото човечество страда от някаква невроза.
И тази невроза произхожда от нарцистичната ти застоялост.
Всеки е заседнал в собствената си илюзия, че има отделна същност;
тогава хората обезумяват. И тази лудост е безсмислена,
непродуктивна, не-съзидателна. Или хората започват да извършват
самоубийства. Тези самоубийства са също така непродуктивни, не-
съзидателни.
Ти може да не извършиш самоубийство като пиеш отрова
или скочиш от скала или се застреляш, но можеш да извършиш
самоубийство, което е много бавен процес и което и се случва.
Много малко хора извършват внезапно самоубийство. Другите са се
решили за бавно самоубийство; постепенно, бавно, бавно те умират.
Но почти, тенденцията към самоубийство е станала универсална.

121
1
2
1
 Това не е начин на живот, и причината, основната причина е,
че ние сме забравили езика на любовта. Ние не сме вече достатъчно
храбри да влезем в това приключение наречено любов.
Оттук хората са заинтересувани от секса, защото сексът не е
рискован. Той е моментен, ти не се ангажираш. Любовта е ангажимент;
тя е обещание. Тя не е моментна. Веднъж щом се вкорени, тя може да
бъде завинаги. Тя може да бъде ангажимент за цял живот. Любовта се
нуждае от интимност, и само когато си толкова близък, другия става
огледало. Когато се срещаш сексуално с жена или мъж, вие не се
срещате изобщо; всъщност, отбягваш душата на другия човек. Ти само
използваш тялото и бягаш, и другия използва твоето тяло и бяга. Вие
никога не ставате достатъчно близки, за да разкриете един на друг
оригиналните си лица.
Любовта е най-големия дзен коан.
Латифа, тя е болезнена, но не я отбягвай. Ако я отбягваш ще
си отбегнала най-благоприятна възможност да израстеш. Влез в нея,
изстрадай любовта, защото чрез страданието велик екстаз се
появява. Да, има агония, но от агонията, екстазът е роден. Да, ще
трябва да умреш като его, но ако можеш да умреш като его, ще
бъдеш родена като Бог, като Буда. И любовта ще ти даде първото
вкусване на Тао, на Суфизъм, на Дзен. Любовта ще ти даде първото
доказателство, че Бог е, че животът не е безсмислен.
Хората, които казват, че животът е безсмислен са хората,
които не са познали любовта. Всичко, което те казват е, че в техният
живот няма любов.
Нека да има болка, нека има страдание. Мини през тъмната
нощ, и ще достигнеш до красив изгрев. Само в утробата на тъмната
нощ, слънцето може да се развива. Само след тъмната нощ, утрото
пристига.
Целия ми подход тук е любов. Аз уча само любов и само
любов и нищо друго. Ти можеш да забравиш за Бог; това е само празна
дума. Можеш да забравиш за молитва, защото това са само ритуали
наложени от други върху теб. Любовта е естествената молитва, не
наложена от когото и да било. Ти си родена с нея. Любовта е
истинският Бог - не Бога на теолозите, а Бога на Буда, Исус, Мохамед,
122
1
2
2
Бога на суфите. Любовта е ТАРИКА, метод, да те убие като отделен
индивид и да ти помогне да станеш безкрайното. Изчезни като капка
роса и стани океана, но ще трябва да минеш през вратата на любовта.
И определено, когато човек започне да изчезва като капка
роса, а той е живял дълго като капка роса, това боли, понеже човек
си е мислел: "Аз съм това, и сега това си отива. Аз умирам." Ти не
умираш, а само една илюзия умира. Ти си се отъждествил с
илюзията, да, но илюзията е все още илюзия. А само, когато
илюзията спре, ще можеш да видиш кой си ти. И това откровение те
носи до върховна радост, блаженство, празнуване.

123
1
2
3
 .... ИНДИВИДУАЛНОСТ ....

Въпрос:
НЕ МОГА ДА СЕ СЕТЯ ЗА НЕЩО, КОЕТО ДА ЖЕЛАЯ
ПО-ЯСНО ОТ ТОВА ДА СЕ ПРИБЛИЖА ПО-БЛИЗО ДО ТВОЯ
ВЪТРЕШЕН ХРАМ. ТОВА ВЪЗМОЖНО ЛИ Е, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ
ВЪРША МОИТЕ СИ НЕЩА? ИЛИ Е НЕОБХОДИМО ДА
ОТХВЪРЛЯ ВСИЧКИ ДЕЙНОСТИ И ИНТЕРЕСИ, КОИТО НЕ СА
СВЪРЗАНИ С ТЕБ И ТВОЯТА РАБОТА?

Ако ти наистина правиш своите си неща, ти си се

приближил до моя вътрешен храм. Няма друг път. Аз съм тук, за да
ти помогна да правиш своето собствено нещо. Аз не съм тук, за да те
отдалеча от твоето собствено нещо. Това е, което така наречените
религии са правили през цялото време.
Запомни това: аз не искам да правя нищо от теб.
Ако можеш да бъдеш себе си, това е достатъчно - повече от
достатъчно. Ако мога да ти помогна да бъдеш себе си, тогава
правилното нещо се е случило. Ако, по някакъв начин, аз се
превърна във възможност да те отдалеча от твоето собствено
същество, тогава аз съм враг, а не приятел.
Така че никога отново не си помисляй, че е необходимо да
отхвърлиш всяка дейност и интерес, който не е свързан с мен и
моята работа. ТИ си моята работа. ТИ си моята дейност. Нищо не е
по-важно от теб. Ти си върховното; няма по-висока ценност от теб.
Ето защо ако ти си осъществен, моята работа е извършена. Ако ти си
блажен, моята дейност е извършена. Няма друга работа. Аз нямам
идея, идеология, която да бъде осъществена чрез теб – не.
Аз съм, най-много, просто възможност да откриеш себе си.
Когато достигнеш своя най-вътрешен дом, ти си достигнал до моя
храм. И няма друг път.

124
1
2
4
125
1
2
5
 .... ДУАЛНОСТ ....

Въпрос:

ЛЮБИМИ ОШО,

НЯМА ОАЗИС, НЯМА ПУСТИНИ,

НЯМА ПЛАНИНИ, НЯМА ДОЛИНИ,
НЯМА ЛЯТО, НЯМА ЗИМА,
НЯМА ДЪЖД, НЯМА СНЯГ,
НЯМА ДА И НЕ!
НИТО СУФИ, НИТО ДЗЕН,
НИТО ТАНТРА, НИТО МАНТРА,
НЯМА КОРОНА, НЯМА КРЪСТ,
НЯМА ПЕЧАЛБА, НЯМА ЗАГУБА!
ВСИЧКО В ТЕБ.
БЕЗКРАЙНО, ВЕЧНО
ДА И НЕ! ЗАВИНАГИ С ТЕБ!

Сита, това е начинът да ме разбираш. Аз не съм нито суфи

нито дзен. Не съм нито мъж нито жена. Не съм нито позитивен нито
негативен. И съм тук, за да ти помогна да надминеш ВСИЧКИ
полярности. Ето защо говоря за полярностите, така, че да можеш да
ги разбереш, така, че да можеш да станеш съзнателна за тях - в
такава степен, че да не си хваната в капан от тях.
Аз говоря за Суфизъм и за Дзен така, че един ден да можеш
да минеш отвъд тях. Ти трябва да надминеш всички подходи! Ти
трябва да надминеш всички принципи, догми, пътища, методи,
техники. Да бъдеш с мен е да бъдеш на пътя на трансцедентирането.
Аз не съм нито теист нито атеист, нито хинду нито мохамеданин.
Аз съм просто съзнателност - пълна с любов. Ти можеш
също да станеш това, понеже каквото и да съм станал и ти можеш да
станеш това, защото там, където си ти и аз съм бил един ден, със
126
1
2
6
същата агония, същото страдание, със същата раздвоеност - със
същите проблеми! Аз бях точно като теб. Ето защо казвам, че
можеш да бъдеш точно като мен.
Да бъдеш с Учител е да бъдеш с човек, който е бил ТОЧНО
като теб, понеже само този човек може да ти помогне, който е бил
точно като теб. Ако Учителят се е спуснал от Бог, той не може да ти
бъде от голяма помощ - защото той никога не е бил човек. Ако Бог
самият слезе на земята и се движи сред вас, той няма да може да
помогне изобщо. Ето защо той и никога не се е опитвал. Или може
би се е опитал и се е провалил, и затова се е отказал от целия този
проект.
Бог не може да общува с теб. Той никога не е бил човек. Той
няма да знае къде си ти. Той няма да знае как страдаш. Той няма да
има никакво състрадание към теб. Той няма да те разбере. И той
винаги е бил там, където ти искаш да бъдеш. Дистанцията ще бъде
огромна. Дори ако Бог се изправи пред теб, ще има такава пропаст
между теб и Него, че ще бъде невъзможно да се свърже. Оттук
смисъла на Учителя.
Учителят е този, който е бил точно като теб, който е
възникнал от теб, който е излязъл от теб и е продължил. Той знае
всичките болки на пътуването. Той знае цялото минало на човека.
Той разбира - ето защо има състрадание. И той може да помогне,
понеже е все още в тялото. Едната му ръка е все още в света, другата
е достигнала Бог. Той може да стане мост. Учителят е мост.
Сита, това е начинът да ме разбереш. Не позволявай да
остане само в ума. Позволи му да вибрира във всяка клетка и фибра
на твоето тяло. Позволи това да стане твой пулс и твое дихание.

127
1
2
7
 .... ПОЗНАНИЕ ....

Въпрос:
ОШО, ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ СТАВА ДУМА?

Бренда, не знам и не мисля, че който и да било знае, или

някой някога е знаел. Буда, Христос, Кришна, никой. И е красиво, че
никой не знае, защото веднъж щом е познато, всяка радост ще бъде
изгубена. То е мистерия. То е безкрайна мистерия. Няма начин да го
де-мистифицираш. Няма начин да ПОЗНАЕШ това което е. Всяко
знание се проваля. Невинността успява, тъй като невинността може
да каже: "Аз не знам".

Книгата е изпратена на www.spiralata.net от преводача й

Здравко Станев

128
1
2
8
129
1
2
9
АНУГРАХ