Professional Documents
Culture Documents
Endokrinni Jlezi I Hormoni Insulin
Endokrinni Jlezi I Hormoni Insulin
по
Тема:
Инсулин
Названието „инсулин” произлиза от лат. insula - остров. През 1869 год. в Берлин,
изучавайки строежа на задстомашната жлеза под микроскоп, 22 годишният студент по
медицина Пол Лангерханс се натъква на неизвестни до тогава клетки, образуващи
групи /островчета/, които били равномерно разпределени по цялата жлеза
/Лангерхансови острови/. В тях се образувал секрет, който участвал в регулацията на
храносмилането. Инсулинът е хормон, който се секретира от ендокринната част на
задстомашната жлеза (останалата част
секретира храносмилателни сокове, които се
изливат в дванадесетопръстника) и има
значение за оползотворяване на глюкозата.
Той регулира навлизането на глюкозата в
клетките и нейното използване като
източник на енергия. Секрецията на инсулин
нормално се стимулира след нахранване,
особено когато приетата храна е богата на
въглехидрати.Задстомашната жлеза е
разположена в коремната кухина зад
стомаха. Тя е жлеза със смесена секреция -
външносекереторна част, в която се образува
храносмилателен сок, който се излива в дванадесетопръстника и вътрешносекреторна,
в която се секретират няколко хормони, от които най-важни са инсулин и глюкагон.
Инсулинът се състои от две вериги: верига А (21 AK остатъка) и верига В (30 AK
остатъка). Две междуверижни дисулфидни връзки свързват тези вериги, а във верига А
има вътрешноверижна дисулфидна връзка.
Фиг.3
Схематично представяне на полипептидната
верига на проинсулин с 86 аминокиселинни
остатъци. От тази обща верига след хидролитно
отделяне на пептид С и два дипептида се
получават двете вериги на инсулин: верига А с
21 остатъци и верига В с 30 остатъци.
3
парасимпатикусовия дял на ВНС като част от общото й въздействие да адаптира
организма за състояние "след нахранване".
Глюкагонът има противоположно на инсулина действие по отношение на кръвната
захар. Той предизвиква хипергликемия като разгражда гликогена - формата, под която
въглехидратите се складират в черния дроб и мускулите. Глюкагон се отделя в по-
големи количества при състояния на напрежение. Секрецията на глюкагона се
стимулира от хипогликемия.
Рецептори за инсулин
4
диабет тип 1, нечувствителността на мастните и мускулни клетки към действието на
инсулина, наречена "инсулинова резистентност" е водещия механизъм за развитите на
болестта при 2 тип захарен диабет.
Захарен диабет тип 1, наричан още инсулинозависим диабет или диабет започващ в
млада възраст; в днешни дни тези наименования се използват по-рядко тъй като не са
напълно правилни. 1 тип захарен диабет представлява хронично, автоимунно
заболяване. При автоимунните болести защитната система на човешкото тяло
(имунната система) по погрешка атакува собствени клетки, тъкани и органи, вместо
чужди агенти -"нашественици" (като бактерии, вируси, гъбички и др.). При диабет тип
1 имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени
"автоантитела" и специализирани бели кръвни клетки, които са насочени срещу и
атакуват бета-клетките на задстомашната жлеза. Захарен диабет тип 1 се развива
предимно в детска, юношеска и млада възраст, но болестта може да се изяви във всяка
възраст. Лечението на болните от захарен диабет тип 1 се осъществява само и
изключително чрез инжектиране на изкуствен, лабораторно създаден инсулин. Около
10% от всички диабетици са болни от 1 тип захарен диабет.
Захарен диабет тип 2 наричан още инсулинонезависим диабет или диабет с начало
в зряла възраст; в днешни дни тези наименования се използват по-рядко, тъй като се
смятат за ненапълно правилни. Tова е най-често срещаният тип захарен диабет. При 2
тип диабет панкреасът (задстомашната жлеза) отделя хормона инсулин, но секрецията
му е неадекватна на нуждите на клетките на организма. Това означава, че инсулинът се
отделя в по-малко от необходимото количество или (по-често) клетките не отговарят на
действието на инсулина. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на
инсулин, се нарича инсулинова резистентност. В отговор на тази нечувствителност
бета-клетките на панкреаса започват да произвеждат и отделят повече инсулин, който
да повлияе нечувствителните клетки. Въпреки това инсулинът не успява да вкара
глюкозата от кръвта в клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и кръвната
захар остава висока. Около 90% от всички диабетици са болни от 2 тип захарен диабет.
Този вид диабет обикновено се развива при възрастни (над 40-45 години) и е най-чест
след 55 годишна възраст, но може да се срещне и в млада възраст. Около 80% от
болните с дибет тип 2 страдат от наднормено тегло и затлъстяване.
От взаимодействието между генетичните фактори и вътрешни и външни
въздействия зависи по-ранната, или по-късната, по-леката или по-тежката изява на
болестта. Към вътрешните и външните въздействия в живота на човека се отнасят
процесите на стареене, както и периодите на ендокринна нагласа на организма през
пубертета, бременността, климактериума. Важно значение за възникване на
заболяването има режимът на живот и хранене и особено наднорменото тегло.
Причинна връзка вероятно имат остри и хронични инфекции, стресови въздействия,
както и някои лекарствени средства /гликокортикоиди, диуретици, антихипертензивни
препарати/. В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява
проява на друго основно заболяване. Такива са заболяванията на задстомашната жлеза,
които са свързани с процеси на разрушаване или увреда, феохромоцитомът и други
такива.
По данни на СЗО болните от диабет са около 200 милиона,а в България-400 000.На
всеки 10 секунди умира по 1 човек,поради усложнения. През същите 10 секунди още
двама развиват диабет.
1921-ва е преломна година за страдащите от диабет в целия свят, която разделя
историята на диабетологията на две епохи - доинсулинова и слединсулинова. През тази
година канадският хирург Фредерик Бантинг /1891-1941/, съвместно със своя асистент -
завършващият студент по медицина Чарлз Бест /1899-1978/, успява да изолира хормона
5
и да докаже лечебното му действие при инжектиране на кучета, на които е отстранена
задстомашната жлеза-това става възможно благодарение на Дж.Маклауд /1876-1935/,
ръководител на отдела по физиология в Медицинския университет в Торонто, който
една година по-рано е предоставил на Бантинг лаборатория, асистент в лицето на Чарлз
Бест и 10 експериментални кучета.На 11 януари 1922 г. след много успешни опити с
кучета, изолирания хормон е приложен за първи път на човек. Това е 14 годишният
диабетик Ленърд Томпсън, който в началото получава абсцеси в местата на
инжектирането. По-значително подобрение настъпва, когато на 23 януари 1922 г. е
инжектиран по-пречистен екстракт, получен в същата лаборатория от блестящия химик
Джеймс Коллип /1892-1965/, присъединил се към екипа в края на 1921 г. Това
помогнало на Ленърд .През 1923 г. за това свое революционно откритие Маклауд и
Бантинг са удостоени с Нобелова награда за физиология и медицина. Първоначално
Бантинг е силно възмутен, че неговия помощник Бест не е представен към наградата
заедно с него и демонстративно отказва парите, но по-късно се съгласява да получи
премията, като своята част тържествено разделя с Бест. Така постъпва и Маклауд,
поделяйки своята награда с Коллип. Патентът на инсулина е продаден за 1 долар.
През същата година започва промишленото производство на инсулина в малката
фармацевтична лаборатория Eli Lilly в Индианополис /САЩ/ под името Iletin.В САЩ
са създадени генно модифицирани растения - маруля и тютюн, синтезиращи протеин,
прекурсор на инсулина. При консумацията им от мишки със склонност към диабет,
гризачите са били предпазени от възпаление на панкреаса. Започнали са опити и с хора.
В Аржентина е разработен проект, при който от клонирани крави с променена ДНК
се произвежда мляко, което съдържа инсулин.Този проект се осъществява от
компанията Био Сидус. Правят се опити и за производство на инсулин,който да се
приема чрез инхалация,а не както досега –чрез инжектиране. Екип бразилски и
американски учени експериментирали при 15 млади пациента с инжектиране на
стволови клетки, извлечени от собствената им кръв. В резултат на това 93% от
участниците били освободени от зависимостта си от инсулинови инжекции.
Методът на лечение с инсулин-потенцирана терапия е създаден през 1930 г. от
мексиканския лекар д-р Donato Perеz Garcia на базата на емпирични наблюдения. След
1955 г. неговият син д-р Perez, J. се присъединява и в последствие продължава
лечебната практика на баща си. Методът е прилаган при най-различни заболявания,
включително и онкологични.
Лечението се основава на факта, че хормонът Инсулин, произвеждан от
задстомашната жлеза, осигурява транспорта на глюкоза през клетъчната мембрана чрез
рецептори, разположени на клетъчната повърхност. За покриване на енергетичните си
нужди и за развитието си, туморната клетка се нуждае от завишено количество глюкоза
в сравнение със здравите клетки. За да задоволят нуждите си от глюкоза туморните
клетки разполагат с 10 пъти повече рецептори от нормалната клетка. Нещо повече,
редица изследвания показват, че туморната клетка сама произвежда и секретира
собствен инсулин. Тези качества на инсулина да улеснява транспорта през клетъчната
мембрана избирателно при туморните клетки дават възможност лечението с инсулин да
се комбинира със стандартната химиотерапия. На практика това означава, че
противотуморното действие на химиопрепаратите ще се увеличи многократно и
избирателно. Това дава възможност за постигане на цитотоксичен ефект върху
туморната клетка със значително по-ниски дози на прилаганите химиопрепарати и
съответно по-малки странични явления.
Потенцираната с инсулин химиотерапия и нейните лечебни възможности остават за
дълго време изолирани от медицинската общност и практика, най-вече по вина на
Бащата и Сина, които се задоволяват да практикуват своя метод в създадената от тях
6
клиника. От друга страна, по времето на първото приложение на IPT през 1947г. нивото
на тогавашната експериментална медицина трудно би дало задоволително обяснение на
механизма на действие на метода.
Множество лабораторни и експериментални проучвания, датиращи от 70-те години
и до наши дни, научно потвърдиха възможностите на инсулина да потенцира
транспорта на цитостатици през клетъчната мембрана на туморната клетка. Въпреки че
IPT е основен метод в практиката на редица клиники, практикуващи комплементарна и
алтернативна медицина (КАМ), до неотдавна лечението не беше предмет на внимание
на сериозни клинични проучвания.
През 2003 г. в сп. „Cancer Chemother Pharmacol" бе публикувано първото клинично
проучване, обхващащо 30 жени с метастатичен рак на гърдата и резистентни на
стандартната химиотерапия. Болните са били разделени на три групи: лекувани с
метотрексат + инсулин; лекувани само с метотрексат и лекувани само с инсулин.
Резултатите са показали стабилизиране на заболяването само при първата група, докато
при останалите то е прогресирало.
7
Използвана литература:
Lilly, Eli. 1996 Dec 13. Insulin Biosynthesis and its Hormonal Functions.
Smith, A.D., et. al., ed. 1997. Insulin. Oxford Dictionary of Biochemistry and
Molecular Biology. Oxford: Oxford University Press