СКЕЛЕТ НА ТАЗОВИЯ КРАЙНИК

Скелетът на тазовия крайник се състои от скелет на крайниковия пояс и скелет на сво-

бодния крайник.

КОСТИ НА КРАИНИКОВИЯ ПОЯС

Тазовият крайников пояс е изграден от три кости – слабинна, срамна и седалищ-

на. Те се съединяват помежду си в единна кост, наречена хълбочна (os coxae). Мястото
на съединяването има формата на полукълбовидна яма – acetabulum. Двете хълбочни
кости (лявата и дясната) вентромедиално се свързват чрез шев наречен симфиза и по
този начин дават костната основа на таза. При младите животни връзката е хрущялна, а
при възрастните се вкостява. Костите на таза заграждат тазовата кухина.

Фиг. Поясна част на тазов крайник – хълбочна кост

Слабинната кост (os ilium) се разполага краниодорзално в хълбочната кост и се

състои от тяло и крило. Последното има триъгълни очертания и се разполага странично
на гръбначния стълб в областта на кръстеца, с който се свързва чрез неподвижна става.
Неговата външна дорзолатерална повърхност е вдлъбната и върху нея лежат седалищ-
ните мускули. Вътрешната му повърхност е насочена вентромедиално към тазовата
кухина и е разделена от един гребен на две части – медиална (грапава) и латерална
(гладка). Крилото притежава две добре изразени буци – кръстцова (медиална) и хъл-
бочна (латерална), между които е разположен дорзалния ръб. От кръстцовата буца се
спуска дорзомедиален ръб, наречен голяма седалищна изрезка. Тялото има формата на
тристенна призма и участва в образуването на ацетабулума, над който се намира малка
ямичка.
Срамната или лонната кост (os pubis) заема краниовентралната част на хъл-
бочната кост. Тя се състои от тяло и два клона – впадинен и симфизен. Тялото участва в
изграждането на ацетабулума.То преминава медиално във впадинен клон, който се на-
сочва медиално и при медианната равнина се свързва с едноименния клон на срещупо-
ложната срамна кост. Неговият преден ръб има надебеление, което се означава като
срамен гребен. Върху неговите латерални части има костно възвишение, наречено еми-
ненция. Двата клона на срамната кост участват в обграждането на т.н. запушен отвор.
Върху вентралната повърхност на двата впадинни клона, медиално се намира възвише-
ние. При мъжките животни подобно възвишение се разполага и дорзално. Симфизният
клон започва под прав ъгъл от впадинния и в медианната равнина се свързва със сре-
щуположния клон на едноименната кост. Каудално продължава в симфизния клон на
седалищната кост.
Седалищната кост (os ischii) образува каудовентралната част на хълбочната
част. Състои се от тяло и два клона – впадинен и симфизен. Тялото се свързва в област-
та на ацетабулума с телата на другите две тазови кости. Впадинният клон започва от
тялото, насочва се латерално и се свързва със седалищнат плоча. Симфизният клон зае-
ма медианно положение и се свързва краниално със същия клон на срамната кост и
участва в обграждането на запушения отвор. Каудалния ръб на двете хълбочни кости е
изрязан и надебелен като образува седалищната дъга. Латералния ръб е заоблен и обра-
зува малката седалищна изрезка. При срещата на двата ръба се оформят двете седа-
лищни буци (лявата и дясната).
В устройството на таза се наблюдават яснополови различия. При женските жи-
вотни с оглед възможното раждане тазът е по-обемист, но костите са по-нежни и успо-
редни на надлъжната ос. Вентралната тазова стена е по-широка и по-плоска. Костните
гребени и възвишения, които са налични при мъжките животни, при женските са по-
заоблени, гладки или липсват. Дорзалното възвишение на срамната кост съществува
само при мъжките животни. Вкостяването на тазовата симфиза протича много по-бавно
при женските животни и приключва при кобилата на между 9 и 11 година.

КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ТАЗОВ КРАЙНИК

Бедрената кост (os femoris) по вид е дълга и тръбовидна. Това е най-силно раз-
витата кост в скелета на домашните животни. В нейния проксимален край и медиално
се разполага добре обособена ставна глава. Тя се отделя от тялото чрез добре изразена
шийка. Латерално на главата се намира силен костен израстък, наречен голям въртел, а
медиално под нея е малкия въртел. От каудалния ръб на големия въртел надолу се
спуска силен гребен. Медиално от големия въртел се намира дълбока яма. При едноко-
питните под големия въртел се намира и трети въртел. Предната повърхност на диафи-
зата е гладко заоблена, докато задната е грапава. При някои животни почти в нейната
среда, каудолатерално има широка вдлъбнатина. Дисталният край на тази кост завърш-
ва с два силно изпъкнали кондила, които са разделени от дълбока изрезка и образуват
ставния валяк за свързване с колянното капаче. Странично на всеки кондил има по едно
надебеление, наречени епикондил (латерален и медиален).

Фиг. Бедрена кост

Колянното капаче (patella) е най-голямата сезамовидна кост. То е обхванато от

крайното сухожилие на четириглавия мускул на бедрото. Колянното капаче има предна
и задна (ставна) повърхност. Неговата основа е дорзално разположена, с дистално на-
сочен връх.

Подбедрените кости при домашните животни са две – голям и малък пищял.

Големият пищял се разполага медиално, докато малкият лежи латерално и е

по-слабо развит.

Големият пищял (tibia) е дълга тръбеста кост. Тя се свързва проксимално с

бедрената кост, а дистално с костите на задната китка. Проксималният край е надебелен
и завършва с два кондила – латерален и медиален. Те имат почти плоска ставна повър-
хност за свързване с кондилите на бедрената кост и са разделени от дълбока изрезка.
Краниално на латералния кондил се намира дълбока изрезка за мускулите. Между двата
кондила има конусовидно възвишение, което пък притежава плитка яма. Пред конди-
лите се намира грапаво костно надебеление, от което дистално се спуска силен гребен.
Медиалната повърхност на тялото е гладка и се разполага непосредствено под кожата,
поради което се означава като кожно поле. Каудалната повърхност има доста надлъжни
гребени за залавяне на мускулите. Дисталният край завършва с витлообразна ставна
повърхност наречена ставен винт или кохлеа. От двете страни на дисталния край се
намира по едно костно възвишение – глезен (медиален и латерален). Когато малкият
пищял е развит до тарзалната става, латералния глезен липсва.

Фиг. Подбедрени кости

Малкият пищял (fibula) е по-слабо развитата подбедрена кост, която се разпо-

лага латерално на големия. В строежа на тази кост се наблюдават видови особености.
Така например при преживните животни неговата средна част е силно изтънена, а дис-
талния край се е запазил като четириъгълна костичка. При свинята е тънък и има дъл-
жината на големия пищял, докато при еднокопитните е силно закърнял.

Задната китка (tarsus) се състои от 5 до 7 къси кости, които се разполагат в 3

редици – проксимална, средна и дистална. Пълният брой на тарзалните кости е запазен
само при животните, които имат пет пръста и стъпват с целия крайников връх. Прокси-
малната редица се състои от две кости – скочна и петна.
Скочната кост (talus) притежава проксимално скрипецовидна ставна повърхност.
Плантарно има малки ставни фасетки за свързване с петната кост. Дистално се свързва
ставно с другите тарзални кости.
Петната кост (calcaneus) е най-голямата тарзална кост, която се намира латерал-
но и леко плантарно на скочната кост. Състои се от тяло и два израстъка – медиален и
проксимален. Последният завършва с надебелен връх, който стърчи над останалите
тарзални кости.
Средната редица е съставена само от една кост, наречена централна тарзална
кост.
Дисталната редица когато е напълно развита се състои от 4 кости, които от ме-
диална към латерална посока се означават като първа, втора, трета и четвърта тарзална
кост.
 Фиг. Кости на задната китка

При преживните животни костите на задната китка са 5, при еднокопитните са 6,

а при свинята са 8.
Задната подкитка (metatarsus) когато е напълно развита се състои от 5 кости,
които по устройства приличат много на костите на предната подкитка. От медиална
към латерална посока те се означават като: първа, втора, трета, четвърта и пета мета-
тарзалиа кост. При преживните са развити само третата и четвъртата метатарзална кост.
Костите на пръстите на тазовия крайник по брой и устройство са почти еднак-
ви с костите на пръстите на предния крайник