1.

Общи свойства на урината

Изследването на общите свойства на урината включва: количество за определен период от

време, цвят, миризма, прозрачност, реакция и относителна маса.
Диуреза – количеството урина отделена за 24ч. Възрастен човек отделя нормално 1000 –
2000мл. Жените средно около 1200мл а мъжете 1500мл за 24ч. Количества под или над тези
стойности се считат за патологично състояние.
Полиурия – количество над 2000мл за 24ч. Среща се при захарен диабет, прием на диуретици,
резорбиране на отоци, на течности при плеврит и асцит.
Олигурия – количество под 500мл за 24ч. Среща се при недостатъчно поемане на течности,
повръщане, диарии, фебрилно-интоксикационни състояния и др.
Анурия – количество под 100мл за 24ч. При шокови състояния.
Никтурия – отделянето на по-голямо количество урина през нощта, среща се при сърдечна
декомпенсация. Съотношението двевна / нощна урина е от 4/1 до 3/1.

Относителната маса на урината показва колко пъти маса й е по-голяма от тази на водата. Като
единица се взима масата на 1мл дестилирана вода при 40 С и се означава 1,000. Относителната
маса на урината е в зависимост от концентрацията на разтворените в нея вещества.
За измерването й се използва уринометър, върху който за градуирани стойности от 1,000 до
1,060, отбелязана е и температурата за която е калибриран. Някои уринометри имат вграден
термометър, а при други такъв се използва отделно. Необходим е стъклен цилиндър от 100мл,
който позволява свободно движение на потопения в него уринометър. Необходим е и филтър.
Методика:
Цилиндърът се поставя хоризонтално неподвижно на поставка. Пълни се с урина, като се влива
по стените на съда за да не се образува пяна, ако се използва филтърната хартия или се
накапва капки етер. Уринометърът се поставя така, че да не се мокри онази част от него, която
остава над течността. Изчаква се да се преустановят всички движения и тогава се отчита. Отчита
се долният мениск. Отчетената цифра не показва действителната стойност. Трябва да се вземат
под внимание температурата на урината, наличието на белтък и глюкоза в нея.
За всеки 30 С стойността на отчетената маса се изменя с 0,001. Ако т на урината е с 30 С
по-висока от тази, на която е калибриран уринометърът, се прибавят към отчетената стойност
0,001, а ако е по-ниска с 30 С се изважда 0,001.

Здравите бъбреци разреждат и концентрират урината в стойности 1,001 до 1,040.

Всяко продължително задържане на стойността на относителната маса до тази на първичната
урина – 1,010 се нарича мезостенурия (бъбреците не разреждат и не концентрират).
Хипостенурия – когато функцията на бъбреците е значително увредена относителната маса е
от 1,007 до 1,015.
Определянето на специфичната маса на урината не е достатъчен показател, по който да се
съди за способността на бъбреците да концентрират и разреждат урината. Използват се
пробите на Фолхард и Зимницки

Фолхард
2-4 дни преди пробата пациентът приема храна, бедна на сол и течности не повече от 1500мл
за 24ч. Преди и след опита се измерва телесната маса на болния.
опит за разреждане: необходими са 8 съда за събиране на урина и необходимото за
измерване на относителна маса на урината. Болният е на легло и опитът се провежда на
гладно. Сутринта след изпразване на пикочния мехур болният изпива 1500мл течност (вода,
неподсладен чай) за 15-20мин. В продължение на 4ч се събира урината на порции на всеки 30
мин в отделен съд и се определя относителната маса и обемът.
При нормално функциониращи бъбреци приетото количество течност се отделя в
продължение на 4ч. Най-голямото количество е около 400мл и се отделя в първите 2ч.
Разликата в обема на всяка порция е значителна. Относителната маса на най-голямото
отделено количество стига до 1,003 – 1,002. При бъбречна недостатъчност приетото количество
течност не се отделя за 4ч.
опит за концентрация: пациента през цялото време се оставя на суха храна, като приема 200-
400мл течности. На всеки 2ч уринира, всяко количество урина се измерва и му се определя
относителната маса, ако стигне до 1,028 опитът може да се прекрати. При бъбреците със
запазена концентрационна способност отделената на 2ч урина е с най-малък обем и с голяма
относителна маса, като може и да премине 1,028. При бъбр недостатъчност отделената урина
намалява по обем, но относителната маса не достига 1,028.

Зимницки
В продължение на 24ч отделената на всеки 3ч урина се събира в отделни съдове, като се
измерва обемът и относителната маса. При нормално функц бъбр е налице значителна разлика
в обема и относителната маса на всяка порция отделена урина. При настъпила бъбречна
недостатъчност тези разлики са незначителни.

За нормален цвят на урината се приема сламеножълт до кехлибарен. Промените в цвета на

урината биват качествени и количествени. Количествените се изразяват в отслабване или
усилване на нормалната оцветка, отслабване (хипохромурия) се среща при всички случаи на
полиурия – захарен и безвкусен диабет. Усилването (хиперхромурия) се среща при всички
случаи на олигурия – чернодробни заболяваная, хемолитични състояния. Качествените
промени настъпват, когато с урината се излъчват някои в-ва: билирубин, хемоглобин,
метиленово синьо, аспирин и др.
Потъмняване на урината може да настъпи при повишено съдържание на соли (без съществено
клинично значение) или клетъчни елементи – бели и червени кръвни клетки, епителни клетки
и слуз. Мътнината може да се дължи на оксалати, карбонати и/или урати, които се доказват
чрез физико-химични способи.

Миризмата на прясна урина е специфична. При престой в резултат на бактериално разлагане

на уреята урината има миризма на амоняк. Ако в момента на определяне има миризма на
амоняк, следователно има застой и разлагане на урината в пикочния мехур (цистопиели).
Когато има миризма на пресни плодове → има кетонни вещества.

Обикновено отделената урина има кисела или неутрална реакция (рН 5-7). Реакцията на
урината се определя с помощта на лакмусова хартия и универсална индикаторна хартия, само с
прясна урина. Използват се червена и синя лакмусова хартия.

неутрална урина – хартия не променя цвета си

амфотерна реакция – и двете променят цвета си
кисела реакция – синята хартия се променя в червена, а червената запазва цвета си
алкална реакция – червената хартия се променя в синя а синята запазва цвета си

Върху пластмасовите лентички (експресни тестове) заедно с рН се доказва и съдържанието на

други вещества.
 2. Белтък в урината
Качествено доказване – чрез пресичане на белтъците под действие на физични (топлина) и
химични фактори (различни органични и минерални киселини). Чрез тези методи се нарушава
колидния стбилитет на белтъците в урината, преципитират и разтворът губи прозрачността си.
Степента на потъмняването е пропорционално на количеството белтъци; доказване чрез
експресни цветни тестове, благодарение на влиянието на белъчните молекули върху цвета на
индикатора в буферна среда. Урината трябва да има киселинен характер (защото в противен
случай добавената киселина се неутрализира. Урината може да се подкисли и с оцетна
киселина при нужда), да бъде бистра (мътната се избистря предварително). Проба със
сулфосалицилова к-на: 2 епруветки с по 2-3 мл урина, към 1та се прибавят 4-5 капки
сулфосалицилова к-на, другата е контрола. Веднага на тъмен фон се сравняват 2те епруветки.
Има отрицателна проба (лиспва мътнина), със следи (опалесценция), слабо положителна,
положителна, силно положителна (силно изразена мътнина). Експресни методи – използват се
таблетки и ленти от филтръна хартия или пластмасови. Има единични и комбинирани тестове.
Примери: Биофан – лентата се потапя за няколко секунди в прясно центрофугирана урина, след
1 мин цветът се сравнява с този на скала. Пробата е положителна при червено оцветяване.

Количествено доказване – използва се урина от 24 часа. Пример – Биуретов метод.

Нормално с урината се отделят 30-50 mg/24 h, който не се доказва с обикновени качествени

проби. Ако количсетвото е над тези стойности се говори за протеинурия. Причините могат да
бъдат бъбречни и извънбъбречни. Реналните са най-чести – при паренхимно увреждане
(гломерулонефрит, нефрози) или функционални увреждания (протеинурия на новороденото).
Може да има и при удар, студ, притискане на бъбречната област, преумора. Извънбъбречна –
белтъкът попада в урината след нефрона, най-често при възпалителни заболявания.

Формените елементи на кръвта също могат да позитивират, макар и незначително пробата за

белтък (след филтриране или центрофугиране пробата се негативира).

3. Захар в урината
Наличието на глюкоза (основно) и други захари се нарича glucosuria (глюкозурия). Клинична
стойност имат качеството и количеството на глюкозата в урината. Доказването на глюкозата в
урината става чрез експресните методи с пластмасови лентички. Получената оцветка се
сравнява с наличната скала. Реакцията на Фелинг не се използва, тъй като може да е фалшиво
положителна като има аскорбинова киселина в урината. Нормално с урината се отделят 90-150
mg/24 h глюкоза, които не могат да се докажат, нарича се глюкорезис. Глюкозурията настъпва,
когато нивото на кръвната захар е по-високо от 8,5-10 mmol – бъбречен праг на глюкозата.
Причините за наличие на глюкоза се разделят на : преренални – при по-високи от 20 mmol/l
глюкоза и ренални – вродени механизми в транспортните механизми в тубулите.
 4. Кетонни тела в урината
В урината се срещат следните кетонни тела: б-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон.
Клинично значение има тяхното количествено определяне чрез натриев нитропрусид в акална
среда. Пробите се извършват само с прясна урина, поради летливостта на ктенните тела.
Реакция Легал – към 3-5 ml урина се прибавят 4-5 капки натриев нитропрусид и 0,5-1 ml NaOH.
Сместта получава червено оцветяване, което може да се дължи на кетонни в-ва, а и на
креатинина. Разграничаването се извършва чрез прибавяне на ледена оцетна киселина. При
изчезване на червеното оцветяване пробата е отрицателна. Положителна е при запазване на
оцветката или преминаването й във вишневочервен цвят. Кетонните тела се получават при
разграждането на мастните киселини в организма. В урината кетонните в-ва се отделят
нормално в минимално количество и те не позитивират реакцията на Легал и Кетофан.
Нормално се отделят 30-50 mg/24 h. Повишаването им води до кетонурия. Среща се при
захарен диабет, ацетонемично повръщане при деца, хронични диарии. Реактивните зони на
пластмасовите ленти при наличие на кетони се оцветяват от розово до виолетово (Кетофан).

5. Жлъчни пигменти в урината

Жлъчните пигменти – билирубин и уробилиноген са продукти на разграждането на
хемоглобина. Отделят се с урината при различните жълтеници и други патологични процеси.
Билирубин чрез метода на Трусо: под действието на окислител, билирубина се превръща в
смарагдовозеления биливердин. Използва се 1% спиртен разтвор на йод, който се прибавя към
епруветка с 2-3 ml урина, по стената й. При допирането им се образува смарагдовочервен
пръстен при наличие на билирубин в урината. Уробилиноген се доказва с метода на Нойбауер,
с реактива на Ерлих, при което се получава червено съединение. Доказването му става и с
експресните методи. При урина от здрав бъбрек и пациент, тоест нормално, не се намира
уробилиноген. При обструктивна жълтеница се намира директен (конюгиран) билирубин. При
паренхимна има билирубинурия и уробилионогенурия. При хемолитични жълтеници има
уробилиногенурия.

6. Седимент на урината
Микроскопски се изследва седиментът (утайката) на урината получен с помощта на
центрофуга. В утайката се доказват редица елементи, някои са нормални съставки на кръвта, а
други се наблюдават при заболявания. В зависимост от характера им се разделят на : елементи
на организирания и на неорганизирания седимент. Към организирания: еритроцити,
левкоцити, епителни клетки и цилиндри. Към неорганизирания: утаените под форма на
кристали и аморфни тела соли на органични и неорганични киселини. Нормално в седимента
не се срещат еритроцити. Наличието им се нарича хематурия. Левкоцитурията е характерен
симптом при възпалителните заболявания на бъбреците и пикочните пътища. При отделянето
на извънредно голям брой левкоцити, се говори за пиурия (гнойна урина). Епителните клетки
нормално се срещат по няколко в зрително поле. Увеличението им няма диагностична
стойност. Цилиндри в седимента на здрав човек не се срещат. Излъчват се в урината при
всички органични заболявания на бъбреците (нефрит, нефроза). За диагнозата има значение
видът на цилиндрите. Цилиндрите са белтъчни отливки на бъбречните тубули. Те биват
хиалинни и восъчни. Доказването на различните елементи на неорганизирания седимент
няма голямо клиничко значение. Те се обуславят от фактори като pH и колоидно състояние.

7. Хемоглобин
Хемоглобинът е главната съставка на еритроцитите. Съдържа белтъчна част(глобин) и
небелтъчна част(хем), който придава характерния цвят на хемоглобина.

HBA1 – 95-98%

HBA2 – до 4%

HBF – до 2%

Нормални стойности:

Жени – 120-160 g/l

Мъже – 135-180 g/l

Бременни – 110-160 g/l

Намалени стойности – анемия, хипоксия.

Метод за определяне на Hb е чрез колориметрия(хемоглобинометрия). Доказването му става

чрез превръщането му в цветно съединение – цианхемоглобин или оксихемоглобин.

Цианхемоглобинов метод: Калиевият ферицианид окислява Hb до хемиглобин, който чрез

калиев цианид се превръща в стабилен хемиглобинцианид – розово оцветяване. Този метод е
най-надежден, тъй като се оцветяват всички деривати на Hb, цветното съединение е стабилно,
реактивите са евтини, реакцията се извършва за около 5 минути.

8. Хематокрит
Хематокритът е величина, изразяваща обемното участие на еритроцитите спрямо общото
количество кръв. Изразява отношението обем формени елементи/обем кръв.

Изследването става с директен, центрофужен метод. Смесва се кръвта с противосъсирващо

вещество в специални стъклени калилярки с дължина 50-75мм. Запушват се от едната страна
със специална паста или пластелин и се поставят в хематокритната центрофуга. Капилярките не
са градуирани, а отчитането на височината на еритроцитния стълб се извършва посредством
специална изчислителна скала. Центрофугира се 4 мин при 12 000 оборота/мин.

Нормални стойности:

Жени – 0.37 – 0.47

Мъже – 0.40 – 0.54

Хематокритът е намален при анемии, хидремии, а е увеличен при еритремии, дехидратация,

застой на кръвта, изгаряния.

9. Броене на еритроцити
Ер са основната част от формените елементи в кръвта. Средна продължителност на живота: 120
дни.

Метиди:

1.Визуално-оптични методи, визуално-микроскопски камерни методи – използват се най-често.

Изброяването се осъществява с помощтта на микроскопи, специални камери – камера на
Бюркер и пипетите на Тома за разреждане.

2.Електронни методи – на принципа на електропроводимостта. Методът се основава на

разликата м/у електропроводимостта на кръвните клетки и използвания за суспендирането им
изотоничен електролитен разтвор.

3.Електронни методи на електронно-опитен принцип – клетките, преминаващи през проточна

кювета, предизвикват дифракция на напречно насочения светлинен лъч. Светлинната енергия
се превръша в електрически импулс.

4.Електронни методи с лазерен лъч – отклонението и дифракцията на лазерния лъч при

срещата му с кръвни клетки пораждат импулси, които се отчитат с помощтта на
фотоумножител.

5.Визуално-оптични микроскопски методи – изброяват се еритроцитите в даден обем на

специална камера. Кръвта се разрежда с пипета на Тома. След това броят на Ер се
преизчислява към 1 л, като се вземат предвид изброеният обем и степента на разреждането.
Камерите за броене имат броителна мрежа, изградена от линии, разположени на строго
определени интервали. При поставяне на покривното стъкло се образува затворено
пространство. Броителното пространство се изпълва с кръв и се изчаква 1 мин, за да се утаят
Ер.

Изчисление: а.200.4000/80, а – изброените Ер.

Еритроцитни индекси:

1. Средно хемоглобиново съдържание(СХС) = Hb/брой Ер

Норма:29+- 2.5pg

2. Средна хемоглобинова концентрация(СХК)=Hb/Hct

Норма: м-320+- 25g/l, ж-340+-20 g/l

3. Среден обем на еритроцита:

Норма: м-87+-2fl, ж-87+-5fl

 10. Броене на левкоцити
Към Лв се отнасят гранулоцити, моноцити, лимфоцити. Те имат защитна функция.

Миелобластпромиелоцитмиелоцитметамиелоцитпръчкоядрени

Способност да се делят имат само първите 3. Деленето и съзряването се извършва в костния

мозък. Зрелите гранулоцити изпълняват функцията си предимно в тъканите и лигавиците.
Нормално бариерата, отделяща костния мозък от периф.кръв може да бъде преодолята само
от зрели клетки. Но при стимулиране на КМ при инфекции в периф.кръв могат да навлязат и
млади клетки. Продължителността на живота на неутрофилите е 4-16 дни. Морфологичният
признак за зрелост е сегментираното ядро. В цитоплазмата се откриват гранули, които при
инф.заболявания се увеличават по размер и са по-интензивно оцветени – токсична гранулация.

3 типа гранули:

-Първични – в промиелоцитите, азурофилни. Съдържат кисела фосфатаза, хидролитични

ензими, пероксидаза.

-Вторични – в миелоцитите, метамиелоцитите. Съдържат алкална фосфатаза.

-Третични – в пръчкоядрените и сегментоядрените. Съдържат кисела фосфатаза и други

хидролази.

Методи за определяне количеството на Лв:

1.Визуално-оптични(камерни)

2.Електронно-автоматични

3.Автоматични многоканални

При всички методи, Лв се изброяват след първично лизиране на Ер.

Визуално-оптичните са най-често използваните. Използва се камерата на Бюркер. Лв се броят

до 1h след вземането на кръвта. Изброяват се 100 квадратчета. Изчисление: а.20.250/100, а –
изброените Лв.

9
Реф.стойности:3.5-10.5х10 /l.

Левкоцитоза: физ.усилич, емоционален стрес, след нахранване, бактериални възп.процеси,

сепсис, остър ревматизъм, левкози, левкемоидни реакции.

Левкоцитопения: вирусни инфекциозни заболявания, бакт.инф. – тежка милиарна туберкулоза,

тиф, гладуване, лекарства(цитостатици, сулфонамиди).
 11. Броене на тромбоцити
Нормалният зрял Тр е пластинка с диаметър 2-4 микрометъра. Те имат централно разположен
грануломер, състоящ се от азурофилни зрънца и сивкав хиаломер. Съдържат ензимите на
гликолизата и пентозо-фосфатния цикъл, както и голямо количество гликоген.
Електронномикроскопски в ултраструктурата на грануломера се установяват следните съставки:
алфа-гранули(лизозоми), тромбоцитен фактор, бета-гранули(митохондрии). В периферията на
хиаломера се наблюдават множество влакна, които образуват псевдоподи, които подпомагат
адхезията на Тр към съдовата стена. В Тр има много фосфолипиди, но най-важен е Тр фактор 3,
който взема участие в процеса на кръвосъсирване. Продължителност на живота – 8-12 дни.

Процеси, в които участват Тр:

-Адхезия

-Разпростиране – при нанасяне на плазма в/у предметно стъкло, става с участието на

псевдоподите

-Агрегация

-Ретракция – фибриновият съсирек се свива

-Фагоцитоза – фагоцитират микроорганизми и комплекси Ag-Ab

Методи за опр. количеството на Тр:

Най-добри резултати се получават от венозна кръв и EDTA като антикоагулант.

1.Директни методи:

– визуално-оптични(най-често) – изброяването се осъществява с броителна камера след

хемолиза на еритроцитите. Броенето се извършва с фазово контрастен микроскоп. Пипетите на
Тома се изпълват с кръв до белега 1, внимателно се избърсва краят на пипетата и се засмуква
разредителен р-р до белега 101(разреждане 1:100). Чрез вътреливи движение се размесва
много добре съдържимото е меланжора и се изчаква 15-20 мин да хемолизират Ер.
Камерата(най-често камерата на Бюркер) се изпълва с разредената кръв. Тя се оставя за 15-20
мин във влажна камера за утаяване на тромбоцитите. Броят на Тр в 1
микролитър=а.4000.100/80, където а са изброените Тр.

-електронни методи – на принципа на електропроводимостта

2.Индиректни методи – по Fonio:

Определяне количеството в оцветени кръвни натривки, отнесено към 1000 еритроцита и

преизчислено в брой на тромбоцитите в 1 микролитър. Резултатите са със сравнително малка
надежност.
 12. СУЕ

СУЕ е мярка за стабилност на добре размесена суспензия от еритроцити в кръв поставена във
вертикална пипета. Има 3 фази:
- начален период на агрегация – утаяване на отделни еритроцити, бавна седиментация – първи
10 мин
- утаяване на агломерирали еритроцити – по-бърза седиментация – 40 мин
- утаяване на уплътнени агломерирали групи от еритроцити – забавено
СУЕ зависи от много фактори: клетъчни, хуморални.

СУЕ по Вестергреен
Принцип: определя се утаяването на еритроцитите в цитратна кръв за определено време
пипетите трябва да са дебелостенни, прави, безцветни, без дефекти, градуирани в мм от 0 до
230 +- 0,35мм; максимално допустимата грешка е 0,2мм.
Реактиви: 32,88г тринатриев цитрат дихидрат се разтваря в 1л дестилирана вода, разтворът се
стерилизира.
Метод: в 2мл спринцовка се взима 0,4мл разтвор на стерилен натриев цитрат и чрез
венепункция до 30s се взема 1,6мл венозна кръв – до белега 2,0. Кръвта се размесва без да се
образува пяна и се прехвърля в чиста суха епруветка, отново се размесва и чрез засмукване се
напълва суха и чиста пипета на Вестергреен до белега 0 = 200мм. Пипетата се фиксира строго
вертикално като долния й край се притиска плътно към гумената тапа по основата на статива.
Ако кръвта е на стайна температура пробата трябва да се положи до 2ч, след 60мин се отчита
разстоянието в мм между най-ниската й точка на мениска и горната граница на утаените
еритроцити.
Стойности:
до 50г: мъже до 11мм за 1ч, жени до 12мм за 1ч
над 50г: мъже до 15мм за 1ч, жени до 20мм за 1ч

Източници на грешка:
- съсиреци поради недобро размесване на кръвта и антикоагуланта
- неспазено обемно съотношение цитрат : кръв, при повече цитрат СУЕ се ускорява
- използване на моно а не на тринатриев цитрат ускорява СУЕ
- СУЕ се провежда при стайна температура 15-20 градуса С
- пипетата трябва да е строго отвесна, при накланяне СУЕ се увеличава

СУЕ по Панченко
реактив: 5% разтвор на тринатриев цитрат
метод: специална капилярна пипета с вътрешен диаметър 1мм и 100 хоризонтални деления,
предварително помита с натриев цитрат се напълва с този разтвор до 50мм, който се излива в
часовниково стъкло. Със същата капилярка след това се взима два пъти кръв от пръста до
100мм и се излива всеки път в същото стъкло. Размесва се добре, всмуква се в капилярната
пипета до деление 0 и се поставя в строго вертикално положение. След 1ч се отчита височината
на горния край на еритроцитния стълб.
Стойности: мъже до 12мм за час, жени до 15мм за час

Клинично значение
Ускорено СУЕ при
- инфекциозно-възп заболявания – остри и хронини, септични и гнойни процеси, ревматизъм,
колагенози, хронични заболявания на бъбреците и бъбречна недостатъчност, остър дифузен
гломерулонефрит, инфаркт на имокарда, злокачествени заболявания, анемии, миелом,
плеврит, туберкулоза
- физиологично ускорение на СУЕ при бременност от 10-12 седмица и се номализира 3-4
седмици след раждане, при възраст над 60г.
Забавено СУЕ: при увеличени мастни киселини, жлъчни киселини, под влияние на някои
лекарства (индометацин, салицилати), при инф. хепатит.

13. Кръвна натривка

Оценката става на натривка по Романовски-Гимза.

Принцип: в зависимост от състава си различните части на клетката се оцветяват различно от
оцветителния разтвор съдържащ основно багрило Азур VI и кисело багрило – водоразтворим
жълт еозин.
Кръвна натривка от венозна кръв. Тя е взета с противосъсирващо средство (двуосновна или
двунатриева сол на етилендиаминтетраоцетна к-на). Добре се разклаща малка капка кръв 3μl
се капва върху чисто предметно стъкло. Следва фиксация с метилов алкохол за 3-5мин.
Фиксираните препарати се поставят в хоризонтално положение, залива се с оцветителен
разтвор 1-2мм дебел слой. Оцветяването трае 20-40 минути. Отмива се с дестилирана вода и се
суши.
Ядрото се озветява червеновиолетово, неутроф гранулоцити – червеновиолетово,
еозинофилните – червенокафяво, базофилните – тъмновиолетово
цитоплазма – сепия; еритроцити – светлочервено; тромбоцити – сепия

В тази натривка еритроцитите се оценяват по 4 критерия:

1.големина – около 7мкм, нормоцити (6-9мкм), макроцити, микроцити сравняват се с
лимфоцит, анизоцити (различни по големина еритроцити)

2.хемоглобинов пълнеж – централно просветление 1/3 от клетката → нормохромни

при по-голямо просветление – хипохромни
с много малка хипохромия – анулоцити
ако почти липсва централно просветление – хиперхромни

3.форма на еритроцитите – двойновдлъбната форма с централно просветление

патологични форми: трепаноцити (сърповидни)
стоматоцити – като циста целият → пернициозна анемия, вродена стоматоцития
пойкилоцити (като сълза или круша) → миелофиброза
таргетни клетки → таласемия, при хронични белодробни увреждания,
акантоцити – при дислипидемия или при дефицит в липидите на мембраната на Ер

4.включвания в Ер
базофилнопунктирани Ер → таласемия, оловна интоксикация
Телца на Хало-Жули – тъмно-сини включвания или
пръстени на Cabot (остатъчи от РНК които могат да се срещат при дисеритропоеза →
еритробластна анемия,
ядроносен Ер (еритробласт) – при хора, където костния моз се замества с фиброза
шизоцити (начупени Ер) – интравазална хемолиза при анемии

Анемии:
I Микроцитни хипохромни
- Fе-дефицитна анемия, таласемия, анемии при хронични заболявания
II Нормоцитни, нормохромни
-анемии при хронични заболявания в начален стадий
-остра следкръвоизливна анемия
-при хронични бъбречни заболявания

III Макроцитни
-мегалобрастна (пернициозна анемия) – В12 дефицит
-при възрастни (атрофия на стомашната лигавица)

14. Кръвна картина

Методи за изброяване на левкоцитарна формула (левкограма):

Визуално-оптични (микроскопски) – чрез микроскоп с подходящо увеличение и приготвена по
съответния начин кръвна натривка клетките се диференцират и изброяват по видове. За
левкоцити се ползва само този метод.
Електронни методи за диференциално изброяване на левкоцити – използват се в различна
степен автоматизирани апарати и различни системи за оцветяване, диференциране,
изброяване и изразяване на резултатите. Тук се включват автоматични електронно-оптични
методи и автоматична проточна система с цитохимично диференциране.
Основни недостатъци на електронните методи са високата им цена и невъзможност за оценка
на нюансите в патологичните промени в клетките.

Визуално-оптичцни методи за изброяване на диференциалната кръвна картина.

Оцветената кръвна натривка се гледа на малко увеличение и се оценяват качествено отделните
клетки. Диференциране се прави на голямо увеличение. Тъй като левкоцитите се разпределят
неравномерно в натривката, изброяването трябва да се извършва чрез зигзаговидно
придвижване на натривките. Диференцират се най-малко 100 (по-добре 200) левкоцита, и то в
участъци, където еритроцитите са единични. Диференцираните и изброените клетки се отчитат
на механични или електронноброячни уреди или се записват на схема.
Едновременно с левкоцитите се оценяват и описват и особеностите на еритроцитите.

Източници на грешка:
- недобре изготвени натривки
- неправилно микроскопиране
- дефекти в оцветяването на натривката

Възпроизводимост на резултатите: ако се изброяват под 100 левкоцита възпроизводимостта е

малка и разсейването е значително.
NB: Как се променят клетките при узряване?!
 намалява размера им;
 променя се съотношението ядро:цитоплазма – в полза на последната;
 уплътняване и кондензация на хроматина в ядрото;
 изчезват нуклеолите в ядрото.

15. Миелограма

Миелограмата е процентното съотношение м/ду различните костномозъчни клетки. За отчитането и се

използват препарати от костномозъчен пунктат. Количествените и качествените изменения в миелограмата
имат важно диагностично значение при редица заболявания на кръвотворния апарат (левкози, анемии и др.),
при токсични и инфекциозни увреждания на костния мозък, а също и за проследяване ефекта на лечение.
Еритробластен ред (червен кръвен ред):
Проеритробласт – 15-25 µm. На гнезда са в костния мозък – „цитоплазмени ушички” (ДД на натривки). Ядро
– голямо. Цитоплазма – тъмносиня.
Базофилен еритробласт (нормобласт) – 10-15 µm. Цитоплазма – тъмносиня, безструктурна. Ядро – кръгло,
централно разположено; без нуклеоли; хроматина формира радиално разположени гредички.
Полихроматофилен еритробласт (нормобласт) – 9-12 µm. Цитоплазма – полихроматофилна, в
зависиомост от количеството на Hb. Ядро – кръгло, централно разположено, без нуклеоли, с по-силно
изразена пикноза.
Оксифилен еритробласт (ортохромен нормобласт) – 7-10 µm. Цитоплазма – оксифилна, богата на Hb.
Ядро – безструктурно, пикнотично, оцветено тъмновиолетово.
Ретикулоцит
Еритроцит (Еr)
Общо – с натрупването на Hb цитоплазмата от базофилна (синя) преминава през розововиолетова до розова
накрая.
При пернициозна анемия – младо ядро, зряла цитоплазма.

16. Миелограма

Миелограмата е процентното съотношение м/ду различните костномозъчни клетки. За отчитането и се

използват препарати от костномозъчен пунктат. Количествените и качествените изменения в миелограмата
имат важно диагностично значение при редица заболявания на кръвотворния апарат (левкози, анемии и др.),
при токсични и инфекциозни увреждания на костния мозък, а също и за проследяване ефекта на лечение.
Незрели ранни стадии на гранулоцити:
Миелобласт – 15-20 µm. Цитоплазма – светлосиня; ядро – кръгло, централно разположено, заема по-голяма
част от клетката и има 2-3 синкави кръгли нуклеоли.
Промиелоцит – по-голям от предшествениците си (20-25 µm). Цитоплазма – бледосиня с червеновиолетови
грубовати, пръснати гранулации. Ядро – кръгло, ексцентрично разположено, с ясно видими нуклеоли.
Миелоцит – 12-15 µm. Цитоплазма – оксифилна с неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранули.
Диференцирането на клетките от този ред на неутрофили, еозинофили и базофили започва от миелоцита.
Ядрото е голямо кръгло или бъбрековидно, нуклеоли НЯМА.
Метамиелоцит – 12 µm. Цитоплазма – оксифилна, съдържа споменатите по-горе гранули. Ядрото е
бъбрековидно (като кифла) с гладък контур.
Щаб миелоцит – по-рязко нагъване на ядрото.
Зрели клетни на гранулоцитния ред:
Сегментоядрени неутрофили – 10-12 µm. По-малки от еозинофилите и малко по-големи от базофилите.
Ядрото е с 2-5 сегмента (най-често 3). Цитоплазмата е почти неоцветена с голям брой гранули (100-200).
Последните са розово-виолетови с различна големина и форма, неравномерно пръснати в цитоплазмата. 40-
70%; >70% - функционални причини (след нахранване), сепсис, ОМИ; <40% - при вирусни инф., химиотерапия.
Еозинофили – 13 µm. Подобни на неуфтрофилите с разликата, че гранулацията е еозинофилна – едрозърнеста,
30-60 гранули, еднакви по големина и форма, плътно прилепващи, с подчертан афинитет към кисели бои.
Гранулациите на зрелите еозинофили са розовочервени, подобни на хайвер от съомга. Ярото е с 2 сегмента.
До 6%; >6% - алергии, паразити, неоплазми.
Базофили – 9-13 µm. Оксифилна цитоплазма. Гранулацията е едра, тъмновиолетова, с нееднаква големина и
форма. Характерна особеност на гранулите – разтварят се във вода и при оцветяване по Giemsa цитоплазмата
е „измита” от гранули и дифузно виолетово оцветена. Ядрото е с 2 сегмента, често покрито с гранули. До 2%
(най-малко на брой); >2% - при хронични заболявания на ГИТ, неоплазми.

17. Миелограма

Миелограмата е процентното съотношение м/ду различните костномозъчни клетки. За отчитането и се

използват препарати от костномозъчен пунктат. Количествените и качествените изменения в миелограмата
имат важно диагностично значение при редица заболявания на кръвотворния апарат (левкози, анемии и др.),
при токсични и инфекциозни увреждания на костния мозък, а също и за проследяване ефекта на лечение.
Агранулоцитите са група клетъчни форми (моноцити, лимфоцити и плазмоцити), за които не е характерно
наличието на гранули в цитоплазмата. Те са мононуклеари, тъй като ядрата им нямат склонност към
сегментиране.
Моноцитен ред:
Монобласт – 20 µm. Ядро – с фина мрежеста цитоплазма и 2-3 нуклеоли. Цитоплазмата е неголяма, със
синкава оцветка.
Промоноцит – по-груб строеж на хроматина. Нуклеоли – неясно очертани. В цитоплазмата понякога
азурофилна зърнистост.
Моноцит – 12-20 µm, най-голямата клетка в периферната кръв. Ядрото е с мрежеста ивичеста структура на
хроматина, на местата на пресичане на нишките има задебеляване. Формата му е често бъбрековидна до
сегментирана, но се срещат и ядра с чудата форма. Съотношение ядро:цитоплазма – 1:1. Цитоплазма –
синкавогълъбово оцветена, понякога с цвят на цигарен дим. Може да има вакуоли в цитоплазмата
(фагоцитиране).
До 14% са. Повишават се при: хронични възпалителни процеси; в оздравилтената фаза на бактериална
инфекция са повишени с лимфоцитите.
Лимфоиден ред:
Лимфобласт – 12-15 µm. Най-млад. Ядрото - кръло с нежен дребномрежест хроматин; 1-2 нуклеоли; заема
по-голяма част от клетката. Цитоплазма – базофилна с перинуклеарно просветление.
Пролимфоцит – малко по-малък. Ядрото е с гръбовата облачеста структура на хроматина; 1-2 нуклеоли.
Цитоплазма – по-светла базофилна, с перинуклеарно просветление.
Нормално тези две клетки се наблюдават в пунктати от лимф. възли и слезка.
Лимфоцит – 7-8 µm. Ядро – кръгло; груб хроматин; заема по-голяма част от клетката. Цитоплазма – малка,
едва забележима, с небесно син цвячт около ядрото. Гранулации може да има. Ако се активират цитоплазмата
става по-голяма.
Неактивираният (наречен малък) е с по-малък размер (7-8), а активираният (голям) е с размери около 12 µm.
20-40% - под 18 год. възраст. При деца от 4 дни до 4 год. („обърнато диференциално броене”) – 40-70%, а
сегментоядрените са 20-40%, при възрастни е обраното.
Повишават се при: вирусни инф. от рода на инфециозната мононуклеоза; оздравителната фаза на бактериални
инф. заедно с моноцитите; при CLL.
Плазматичен ред:
Плазмобласт - 16-20 µm. Ядро – голямо, заема значителна част от клетката; 1-2 нуклеоли. Цитоплазмата е
интензивно синъо оцветена с перинуклеарно просветление.
Проплазмоцит – малко по-голям. Ядро – ексцентрично разположено и заема по-голяма част от клетката.
Цитоплазма – като на плазмобласта.
Плазмоцит – 8-20 µm. Ядро – овално и ексцентрично разположено.; хроматин – спици на колело. Цитоплазма
с интензивно син цвят и перинуклеарно просветление. Понякога се срещат плазмоцити с 2-3 ядра.

18. Миелограма

Миелограмата е процентното съотношение м/ду различните костномозъчни клетки. За отчитането и се

използват препарати от костномозъчен пунктат. Количествените и качествените изменения в миелограмата
имат важно диагностично значение при редица заболявания на кръвотворния апарат (левкози, анемии и др.),
при токсични и инфекциозни увреждания на костния мозък, а също и за проследяване ефекта на лечение.
Мегакариоцитен ред:
Мегакариобласт – най-млад. 20-30 µm. Ядро – кръгло, заема по-голяма част от клетката; едромрежест
хроматин; 2-3 нуклеоли. Цитоплазма – базофилна, тъмносиня, без структури и гранули.
Промегакариоцит – 1,5-2 пъти по-голям. Ядро – с тенденция към полиморфизъм с вгъвания. Цитоплазма –
базофилна с много фини ганулации – пръснати неравномерно.
Мегакариоцити – базофилни – по-големи размери от предходната. Цитоплазма – сивкава, с фини, виолетово
оцветени гранули с тенденция за групиране по 2-3.
Мегакариоцити – полихроматофилни – много големи – 40-50 µm, дори някои до 80-90 µm. Ядро – изразен
полиморфизъм, с нагъвания и налобявания. Ядро:цитоплазма – в полза на цитоплазмата, която е червена до
светловиолетова. В периферията има групи от по 5-6 гранули, около които има тънък негранулиран пояс
цитоплазма. При зрелите клетки тези групи от гранули с цитоплазмен пояс около тях се обособяват и отделят
като тромбоцити.
Мегакариоцити – оксифилни – много големи 70-80 µm. Ядро – нагънато. Цитоплазма – обилна, розова с
червени гранули струпани на групи по 5-6.
ИНВОЛУТИВНИ форми на мегакариоцита – образуват се от зрелите форми на мегакариоцитите след отделяне
на тромбоцитите, често се наблюдават остатъци като голи ядра.