Professional Documents
Culture Documents
Клинична лаборатория - теми
Клинична лаборатория - теми
Клинична лаборатория - теми
Относителната маса на урината показва колко пъти маса й е по-голяма от тази на водата. Като
единица се взима масата на 1мл дестилирана вода при 40 С и се означава 1,000. Относителната
маса на урината е в зависимост от концентрацията на разтворените в нея вещества.
За измерването й се използва уринометър, върху който за градуирани стойности от 1,000 до
1,060, отбелязана е и температурата за която е калибриран. Някои уринометри имат вграден
термометър, а при други такъв се използва отделно. Необходим е стъклен цилиндър от 100мл,
който позволява свободно движение на потопения в него уринометър. Необходим е и филтър.
Методика:
Цилиндърът се поставя хоризонтално неподвижно на поставка. Пълни се с урина, като се влива
по стените на съда за да не се образува пяна, ако се използва филтърната хартия или се
накапва капки етер. Уринометърът се поставя така, че да не се мокри онази част от него, която
остава над течността. Изчаква се да се преустановят всички движения и тогава се отчита. Отчита
се долният мениск. Отчетената цифра не показва действителната стойност. Трябва да се вземат
под внимание температурата на урината, наличието на белтък и глюкоза в нея.
За всеки 30 С стойността на отчетената маса се изменя с 0,001. Ако т на урината е с 30 С
по-висока от тази, на която е калибриран уринометърът, се прибавят към отчетената стойност
0,001, а ако е по-ниска с 30 С се изважда 0,001.
Фолхард
2-4 дни преди пробата пациентът приема храна, бедна на сол и течности не повече от 1500мл
за 24ч. Преди и след опита се измерва телесната маса на болния.
опит за разреждане: необходими са 8 съда за събиране на урина и необходимото за
измерване на относителна маса на урината. Болният е на легло и опитът се провежда на
гладно. Сутринта след изпразване на пикочния мехур болният изпива 1500мл течност (вода,
неподсладен чай) за 15-20мин. В продължение на 4ч се събира урината на порции на всеки 30
мин в отделен съд и се определя относителната маса и обемът.
При нормално функциониращи бъбреци приетото количество течност се отделя в
продължение на 4ч. Най-голямото количество е около 400мл и се отделя в първите 2ч.
Разликата в обема на всяка порция е значителна. Относителната маса на най-голямото
отделено количество стига до 1,003 – 1,002. При бъбречна недостатъчност приетото количество
течност не се отделя за 4ч.
опит за концентрация: пациента през цялото време се оставя на суха храна, като приема 200-
400мл течности. На всеки 2ч уринира, всяко количество урина се измерва и му се определя
относителната маса, ако стигне до 1,028 опитът може да се прекрати. При бъбреците със
запазена концентрационна способност отделената на 2ч урина е с най-малък обем и с голяма
относителна маса, като може и да премине 1,028. При бъбр недостатъчност отделената урина
намалява по обем, но относителната маса не достига 1,028.
Зимницки
В продължение на 24ч отделената на всеки 3ч урина се събира в отделни съдове, като се
измерва обемът и относителната маса. При нормално функц бъбр е налице значителна разлика
в обема и относителната маса на всяка порция отделена урина. При настъпила бъбречна
недостатъчност тези разлики са незначителни.
Обикновено отделената урина има кисела или неутрална реакция (рН 5-7). Реакцията на
урината се определя с помощта на лакмусова хартия и универсална индикаторна хартия, само с
прясна урина. Използват се червена и синя лакмусова хартия.
3. Захар в урината
Наличието на глюкоза (основно) и други захари се нарича glucosuria (глюкозурия). Клинична
стойност имат качеството и количеството на глюкозата в урината. Доказването на глюкозата в
урината става чрез експресните методи с пластмасови лентички. Получената оцветка се
сравнява с наличната скала. Реакцията на Фелинг не се използва, тъй като може да е фалшиво
положителна като има аскорбинова киселина в урината. Нормално с урината се отделят 90-150
mg/24 h глюкоза, които не могат да се докажат, нарича се глюкорезис. Глюкозурията настъпва,
когато нивото на кръвната захар е по-високо от 8,5-10 mmol – бъбречен праг на глюкозата.
Причините за наличие на глюкоза се разделят на : преренални – при по-високи от 20 mmol/l
глюкоза и ренални – вродени механизми в транспортните механизми в тубулите.
4. Кетонни тела в урината
В урината се срещат следните кетонни тела: б-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон.
Клинично значение има тяхното количествено определяне чрез натриев нитропрусид в акална
среда. Пробите се извършват само с прясна урина, поради летливостта на ктенните тела.
Реакция Легал – към 3-5 ml урина се прибавят 4-5 капки натриев нитропрусид и 0,5-1 ml NaOH.
Сместта получава червено оцветяване, което може да се дължи на кетонни в-ва, а и на
креатинина. Разграничаването се извършва чрез прибавяне на ледена оцетна киселина. При
изчезване на червеното оцветяване пробата е отрицателна. Положителна е при запазване на
оцветката или преминаването й във вишневочервен цвят. Кетонните тела се получават при
разграждането на мастните киселини в организма. В урината кетонните в-ва се отделят
нормално в минимално количество и те не позитивират реакцията на Легал и Кетофан.
Нормално се отделят 30-50 mg/24 h. Повишаването им води до кетонурия. Среща се при
захарен диабет, ацетонемично повръщане при деца, хронични диарии. Реактивните зони на
пластмасовите ленти при наличие на кетони се оцветяват от розово до виолетово (Кетофан).
6. Седимент на урината
Микроскопски се изследва седиментът (утайката) на урината получен с помощта на
центрофуга. В утайката се доказват редица елементи, някои са нормални съставки на кръвта, а
други се наблюдават при заболявания. В зависимост от характера им се разделят на : елементи
на организирания и на неорганизирания седимент. Към организирания: еритроцити,
левкоцити, епителни клетки и цилиндри. Към неорганизирания: утаените под форма на
кристали и аморфни тела соли на органични и неорганични киселини. Нормално в седимента
не се срещат еритроцити. Наличието им се нарича хематурия. Левкоцитурията е характерен
симптом при възпалителните заболявания на бъбреците и пикочните пътища. При отделянето
на извънредно голям брой левкоцити, се говори за пиурия (гнойна урина). Епителните клетки
нормално се срещат по няколко в зрително поле. Увеличението им няма диагностична
стойност. Цилиндри в седимента на здрав човек не се срещат. Излъчват се в урината при
всички органични заболявания на бъбреците (нефрит, нефроза). За диагнозата има значение
видът на цилиндрите. Цилиндрите са белтъчни отливки на бъбречните тубули. Те биват
хиалинни и восъчни. Доказването на различните елементи на неорганизирания седимент
няма голямо клиничко значение. Те се обуславят от фактори като pH и колоидно състояние.
7. Хемоглобин
Хемоглобинът е главната съставка на еритроцитите. Съдържа белтъчна част(глобин) и
небелтъчна част(хем), който придава характерния цвят на хемоглобина.
HBA1 – 95-98%
HBA2 – до 4%
HBF – до 2%
Нормални стойности:
8. Хематокрит
Хематокритът е величина, изразяваща обемното участие на еритроцитите спрямо общото
количество кръв. Изразява отношението обем формени елементи/обем кръв.
Нормални стойности:
9. Броене на еритроцити
Ер са основната част от формените елементи в кръвта. Средна продължителност на живота: 120
дни.
Метиди:
Еритроцитни индекси:
Миелобластпромиелоцитмиелоцитметамиелоцитпръчкоядрени
3 типа гранули:
1.Визуално-оптични(камерни)
2.Електронно-автоматични
3.Автоматични многоканални
9
Реф.стойности:3.5-10.5х10 /l.
-Адхезия
-Агрегация
1.Директни методи:
СУЕ е мярка за стабилност на добре размесена суспензия от еритроцити в кръв поставена във
вертикална пипета. Има 3 фази:
- начален период на агрегация – утаяване на отделни еритроцити, бавна седиментация – първи
10 мин
- утаяване на агломерирали еритроцити – по-бърза седиментация – 40 мин
- утаяване на уплътнени агломерирали групи от еритроцити – забавено
СУЕ зависи от много фактори: клетъчни, хуморални.
СУЕ по Вестергреен
Принцип: определя се утаяването на еритроцитите в цитратна кръв за определено време
пипетите трябва да са дебелостенни, прави, безцветни, без дефекти, градуирани в мм от 0 до
230 +- 0,35мм; максимално допустимата грешка е 0,2мм.
Реактиви: 32,88г тринатриев цитрат дихидрат се разтваря в 1л дестилирана вода, разтворът се
стерилизира.
Метод: в 2мл спринцовка се взима 0,4мл разтвор на стерилен натриев цитрат и чрез
венепункция до 30s се взема 1,6мл венозна кръв – до белега 2,0. Кръвта се размесва без да се
образува пяна и се прехвърля в чиста суха епруветка, отново се размесва и чрез засмукване се
напълва суха и чиста пипета на Вестергреен до белега 0 = 200мм. Пипетата се фиксира строго
вертикално като долния й край се притиска плътно към гумената тапа по основата на статива.
Ако кръвта е на стайна температура пробата трябва да се положи до 2ч, след 60мин се отчита
разстоянието в мм между най-ниската й точка на мениска и горната граница на утаените
еритроцити.
Стойности:
до 50г: мъже до 11мм за 1ч, жени до 12мм за 1ч
над 50г: мъже до 15мм за 1ч, жени до 20мм за 1ч
Източници на грешка:
- съсиреци поради недобро размесване на кръвта и антикоагуланта
- неспазено обемно съотношение цитрат : кръв, при повече цитрат СУЕ се ускорява
- използване на моно а не на тринатриев цитрат ускорява СУЕ
- СУЕ се провежда при стайна температура 15-20 градуса С
- пипетата трябва да е строго отвесна, при накланяне СУЕ се увеличава
СУЕ по Панченко
реактив: 5% разтвор на тринатриев цитрат
метод: специална капилярна пипета с вътрешен диаметър 1мм и 100 хоризонтални деления,
предварително помита с натриев цитрат се напълва с този разтвор до 50мм, който се излива в
часовниково стъкло. Със същата капилярка след това се взима два пъти кръв от пръста до
100мм и се излива всеки път в същото стъкло. Размесва се добре, всмуква се в капилярната
пипета до деление 0 и се поставя в строго вертикално положение. След 1ч се отчита височината
на горния край на еритроцитния стълб.
Стойности: мъже до 12мм за час, жени до 15мм за час
Клинично значение
Ускорено СУЕ при
- инфекциозно-възп заболявания – остри и хронини, септични и гнойни процеси, ревматизъм,
колагенози, хронични заболявания на бъбреците и бъбречна недостатъчност, остър дифузен
гломерулонефрит, инфаркт на имокарда, злокачествени заболявания, анемии, миелом,
плеврит, туберкулоза
- физиологично ускорение на СУЕ при бременност от 10-12 седмица и се номализира 3-4
седмици след раждане, при възраст над 60г.
Забавено СУЕ: при увеличени мастни киселини, жлъчни киселини, под влияние на някои
лекарства (индометацин, салицилати), при инф. хепатит.
4.включвания в Ер
базофилнопунктирани Ер → таласемия, оловна интоксикация
Телца на Хало-Жули – тъмно-сини включвания или
пръстени на Cabot (остатъчи от РНК които могат да се срещат при дисеритропоеза →
еритробластна анемия,
ядроносен Ер (еритробласт) – при хора, където костния моз се замества с фиброза
шизоцити (начупени Ер) – интравазална хемолиза при анемии
Анемии:
I Микроцитни хипохромни
- Fе-дефицитна анемия, таласемия, анемии при хронични заболявания
II Нормоцитни, нормохромни
-анемии при хронични заболявания в начален стадий
-остра следкръвоизливна анемия
-при хронични бъбречни заболявания
III Макроцитни
-мегалобрастна (пернициозна анемия) – В12 дефицит
-при възрастни (атрофия на стомашната лигавица)
Източници на грешка:
- недобре изготвени натривки
- неправилно микроскопиране
- дефекти в оцветяването на натривката
15. Миелограма
16. Миелограма
17. Миелограма
18. Миелограма