Влажността на въздуха в помещението

You might also like

Download as docx, pdf, or txt
Download as docx, pdf, or txt
You are on page 1of 7

КАТЕДРА ПО ХИГИЕНА, ЕПИДЕМИОЛОГИЯ,

МИКРОБИОЛОГИЯ, ПАРАЗИТОЛОГИЯ И ИНФЕКЦИОЗНИ


БОЛЕСТИ

Хигиена, медицинска екология и професионални


заболявания

СЕМИНАРНО ЗАНЯТИЕ

ТЕМА
ВЛАЖНОСТТА НА ВЪЗДУХА В ПОМЕЩЕНИЕТО
Метеорологичният комплекс включва: температура, влажност, атмосферно налягане,
движение на въздуха, инфрачервена радиация, атмосферно електричество и
йонизация на въздуха. Хигиенното значение на метеорологичните фактори се определя
от влиянието му върху човешкия организъм чрез времето и климата.
Влажността описва наличието на водни пари във въздуха. Високата влажност е
свързана с поява на роса, мъгла или кондензация. Високата влажност намалява
възможността за охлаждане на тялото чрез потене поради намаляване на изпарението
от кожната повърхност.

Влажност на въздуха
Тя представлява степента на насищане на въздуха с водни пари. Влажността зависи от
нивото на изпаряване на водата от големите водни басейни, снежните и ледените
повърхности, респирацията на растенията, дишането и изпарението на потта на хората
и животните и пр., което се определя преди всичко от температурата - с повишаването
ѝ се увеличава количеството на водните пари, които могат да се задържат в един и същ
обем въздух. Различават се следните видове влажност:
• абсолютна влажност - количеството водни пари (g), което се съдържа в 1 m 3 въздух
при дадена температура и налягане;
• максимална влажност - максималното количество на водните пари (g), което може
да се съдържа в 1 m3 въздух при дадена температура и налягане;
• относителна влажност - отношението (в %) на абсолютната влажност към
максималната влажност, която въздухът би имал при температурата и налягането в
момента на изследването;
• физиологична относителна влажност - отношението (в %) между абсолютната
влажност при дадена температура на въздуха и максималната влажност при
температура 37°С;
• дефицит на насищането - разликата между максималната и абсолютната влажност,
т. е. количеството водни пари, което не достига за пълното насищане на даден обем
въздух;
• физиологичен дефицит на насищането - разликата между максималната влажност
при температура 37°С и абсолютната влажност, т . е. характеризира условията
(възможностите) за изпаряване на влагата о т кожната повърхност или дихателните
пътища.
За измерване на относителната влажност се използуват, в зависимост от принципа на
действие, три вида уреди: тегловни влагомери, хигроскопични влагомери и
психрометри. Най-често използвания прибор е аспирационния психрометър на Асман.
Относителната влажност се определя от показанията на сухия и влажния термометър
на прибора, чрез таблици, а обхвата е от 10 до 100%.
Значението на влажността в глобален аспект се изразява в образуването на валежи,
поддържането на подпочвените води, "промиването" на атмосферата от замърсители,
подобряване качествата на въздуха и др.
Върху организма на човека тя има коригиращ температурното въздействие ефект. При
висока влажност и висока температура, потоотделянето е затруднено и организмът
прегрява по-лесно; при висока влажност и ниска температура бързо настъпва
преохлаждане, тъй като влажният въздух е добър проводник на топлина. Сухият въздух
се понася сравнително по-добре, т.е. намалената влажност не агравира влиянието на
високите или ниски температури. Сухият въздух може да се използва за лечебни цели -
напр. при хроничен нефрит улеснява разнасянето на скрити отоци, намалява
уринирането и създава по-добри условия за възстановяване на бъбречния паренхим.
Значителното изсушаване на въздуха обаче влияе неблагоприятно върху здравето,
самочувствието и работоспособността на човека. Възниква силна жажда, лигавиците
изсъхват, появяват се рагади и пр. У малки деца, особено у кърмачета, може да
причини обезводняване на организма. Оптималната относителна влажност на въздуха
при температура 18-22 °С и скорост на движение на въздуха 0,3-0,4 m/s варира между
30 и 60%.
Човешкият организъм няма сензори за отчитане на микроклиматичните параметри по
отделно (температура, влажността, инфрачервената радиация, движението на
въздуха). Топлоусещането се базира върху тяхното комплексно влияние. При нормални
условия хомиотермията се поддържа чрез различните физиологични механизми и
терморегулация – радиация, конвекция, кондукция, изпарение.

Неблагоприятен микроклимат (прегряващ, статичен) с технологично управляеми


параметри - висока температура, висока влажност и ниска скорост на движение на
въздуха.
При висока температура и относителна влажност или нарушения в топлоотдаването
може да възникне топлинен удар. При продължително въздействие на висока околна
температура и особено в съчетание с висока относителна влажност и неподвижност на
въздуха, организмът не може да поддържа необходимото топлинно равновесие. Това
води до прегряване на тялото, съпроводено с ускорено дишане, повишен пулс и
обилно потоотделяне.
Поради по-високата относителна влажност на въздуха и силните ветрове през зимата
има условия за преохлаждане на организма на човека. Към преохлаждащ
микроклимат са най-чувствителни новородени и недоносени деца, пациенти с
неврастения, алкохолици, наркомани и др. Ако пациентите са изложени
продължително време на температури под зоната на комфорта, особено в комбинация
с висока влажност, лечението става неефективно поради забавяне на лечебно-
възстановителните процеси и понижение на имунната защита; пациентите стават лесно
уязвими към простудни и други заболявания.
В тропическите условия с висока температура и влажност е важна и защитата от
огромното разнообразие на биологически фактори, причиняващи развитие на
тропическите заразни болести.

Влажността на въздуха в помещението


Микроклимат на жилището. Температурата на въздуха е водещ фактор за определяне
на топлинното състояние на човека, намиращ се при стайни условия и хигиенният
оптимум е в границите на 20-22°С с хоризонтален и вертикален температурен градиент
2-3 °С. Относителната влажност на въздуха трябва да е в рамките на 30-60%, а скоростта
на движение на въздуха - до 0,2-0,4 m/s. Тези параметри трябва да се осигурят от
отоплителните съоръжения през студените сезони, топлоизолационните качества на
сградата, вентилационните и кондициониращи въздуха системи. Прекомерната
влажност в помещенията може да бъде премахната само чрез ефективно
проветряване, дори когато навън е студено и влажно.
Ако има отклонения от тези норми, тогава човек ще изпита суха кожа и дихателни
пътища, също ще стане гореща и задушна. Мебели и дори подове се напукват в такава
стая. За да предотвратите това, трябва да подобрите вентилацията и да използвате
овлажнители. В къщите се създават аквариуми с отворен капак. Това позволява влагата
да се изпари. В помещенията за това има специално оборудване.

Защо поддържането на определена влажност между 30 и 60% е толкова важно?


1. Увеличава се ефективност на дихателната имунна система
• При влажност на въздуха между 0 и 40% RН - Защитните сили на дихателната
имунна система са нарушени, което позволява вируса да ни зарази по-лесно
• При влажност на въздуха между 40 и 60% RН - Защитните сили на дихателната
имунна система функционират ефективно, улавяйки, премахвайки или борейки се с
микроби
2. Намалява се времето, през което вируса "витае"
• При влажност на въздуха между 0 и 40% RН - капчиците във въздуха, съдържащи
вируси, се изпаряват и стават по-леки, това удължава престоя им във въздуха около
хората
• При влажност на въздуха между 40 и 60% RН - капчиците във въздуха, съдържащи
вируси, задържат влагата, и благодарение на това са по-тежки и падат надолу, така
опасността от преминаване в дихателната система драстично намалява
3. Намалява се времето на "оцеляване" на вируса
• При влажност на въздуха между 0 и 40% RН - капчиците във въздуха, съдържащи
вируси, изсъхват, което позволява на вируса да оцелее по-дълго
• При влажност на въздуха между 40 и 60% RН - капчиците във въздуха, задържат
влагата, което позволява физикохимичната реакция да деактивира вируса
При нива на влажността на въздуха в помещението, по-високи от 65%, честотата на
заболявания на горните дихателни пътища може да се увеличи и могат да възникнат
неблагоприятни ефекти при хора, страдащи от астма и алергии. По-ниските нива на
влажността (под 20%) могат да предизвикат сухота или сърбеж на кожата и да влошат
определени кожни състояния.

Определяне не минималната влажност на въздуха и нейното поддържане би довело


до:
• Значително намаление на дихателните инфекции от сезонни респираторни вируси,
като грип.
• Спасяване на хиляди животи всяка година, благодарение намаляването на
сезонните респираторни заболявания.
• Намаляване на натоварването на глобалните здравни услуги всяка зима.
• По-малко болнични отсъствия, което ще повлияе положително на икономиката на
всяка държава.
• По-здравословна среда на закрито и подобрено здраве за милиони хора.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Хигиена, Хранене и Професионални Болести. Проф. д-р Божидар Попов, дмн.
София, 2009.
2. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/260557/9789289011228-eng.pdf?
sequence=3
3. https://bg.puntomarinero.com/the-microclimate-is-hygienic-requirements/
4. https://www.hoval.bg/blog/bg/40-60-zdravoslovna-vlajnost-chist-vazduh-v-doma-s-
home-vent

You might also like