16.

Лечебно хранене
Храненето и заболяванията си взаимодействат по различии начини:

1. Храненето може да бъде етиологичен фактор за възникване на заболявания:

излишъкът от енергиен внос води до затлъстяване, което е рисков фактор за
много други патологични състояния; ранното внасяне на глутен съдържащи
хранителни продукти или на краве мляко са причина за възникване на цьолиакия
и непоносимост към белгьчините на кравето мляко; повишeният внос на мазнини
съдържащи наситени мастни киселини предразполага към развитието на
атеросклероза и др.

2. Различни хранителни вещества могат да се отразят неблагоприятно върху

протичането на заболяванията: вносът на готварска сол при сърдечни и бъбречни
заболявания; на калий и фосфати при бъбречна недостатьчност; рафинирана
захар и захарни изделия — при диабет, наличието на баластни вещества — при
гастрита, язвена болест и др.

3. Съдържащите се в някои хранителни продукти индустриални замърсители,

хербициди, инсектициди, консерванти могат да предизвикат болестни съетояния,
особено в кърмаческа и ранна детска възраст.

4. С подходяща диета и кулинарна обработка на хранителните продукти може да

се постигне не само щадене, но и възстановяване на нарушените функции на
заболелите органи или система. Това се постага чрез повлияване обмяната на
веществата, ензимната активност и имунната реактивност.

С оглед на гореизложеното, лечебното хранене е задължителен елемент на

комплексния терапевтичен план. То оказва местно въздействие върху отделни
органи, а също и общо въздействие върху организма, което се осъществява
посредством влиянието на храната върху ЦНС чрез обонянието, вкуса и вида на
храната, с механичното и термично въздействие върху храносмилателната
система и химично върху целия организъм. Това комплексно въздействие на
храната може да се използва за благоприятното повлияване на патологичните
процеси, така че при някои заболявания, в основата на които стоят ензимни
дефекта и метаболитни смущения, лечебното хранене е единственият ефикасен
терапевтичен метод.

Лечебното хранене трябва да бъде съобразено с принципите на рационалното

хранене, но и с общото съетояние на болното дете, характера и тежестта на
заболяването. За да се отговори на тези изисквания институтьт по хранене у нас
предлага 15 стандартен диети с 25 модификации в зависимост от вида и стадия
на заболяването:
Диета 1 и вариант 1-а: Прилага се при заболявания на стомаха с повишена
киселинност. Вариант 1-а е механично, термично и химично по-щадящ и се
прилага в начадния стадий на заболяването. Диетата сьдържа белгьчини от
млечен произход, смляно нетлъсто месо — печено или варено. Плодовете и
зеленчуците се предлагат под форма на пюрета, нектари.

Диета 2: Назначава се при атрофичен гастрит и понижена киселинност. Тя

съдържа хранителни продукти, стимулиращи стомашната секреция: бульони,
подправки. Отстранени са баластните вещества. Диетата може да се използва и
при неврогенното безапетитие.
Диета 3: Използва се при хроничен колит и запек. Тя е богата на дизахариди и
баластни вещества.

Диета 4 и вариант 4-а: Прилага се при ентероколити, като през първите един —
два дни се предлагат главно течности — чай, оризова вода, ябълков сок,
морковена супа, ябълкова, бананова каша. По-късно се добавя обезмаслено
квасено мляко, бульон от пилешко месо. Вариант 4-а е предназначен за лечебно
хранене при цьолиакия и при нея е изключен глутенът, а мазнините са намалени.

Диета 5 и вариант 5-а: Прилага се при заболявания на черния дроб и жлъчните

пътища. Съдържа оптимално количество лесно усвоими белтьчини и
въглехидрати. Мазнините са ограничени и са предимно от растителен произход.
Основни хранителни продукти са млякото и млечните произведения — извара,
обезсолено краве сирене. Зеленчуците и плодовете се предлагат под формата на
каши и пюрета. Забраняват се пържените храни и острите подправки. Вариант 5-а
се прилага в острия стадий на вирусния хепатит. Диета 6 и вариант 6-а са
предназначени за лечебно хранене при панкреатита.

Диета 7 и вариант 7-а, б, в и 7-н се прилагат при бьбречни заболявания.

Характеризират се с ограничено количество на белтьчини, натрий, калий и вода.
Основен хранителен продукт в 7-а диета, която се назначава в началото на
заболяването, при наличие на бъбречна недостатьчност, са дизахаридите под
форма на плодови сокове, нектари и кисели. Впоследствие менюто се
разнообразява с вегетариански супи, мляко, нетлъсто месо. Вариант 7-6 и 7-в се
използват при изразена и терминална хронична бъбречна недостатьчност, а 7-н
— при масивна протеинурия, каквато се среща при чистия нефротичен синдром.

Диета 8 се назначава при затлъстяване и хиперлипопротеинемии. Енергийният

внос е намален с около 30 %. Увеличени са баластните вещества. Основни
хранителни продукти са нетлъстите меса, обезмасленото мляко, зеленчуци и
несладки плодове.

Диета 9 е предназначена за диабетично болни. Въглехидратите са под форма на

черен или ръжен хляб. Заедно с другите полизахариди той осигурява около 50 %
от енергията. Количеството на белтьчините — мляко, нетлъсто месо, е увеличено,
а мазнините са намалени и са предимно от растителен произход. Храната се
предлага на малки порции и освен основните хранения има и 3 — 4 междинни
закуски.

Диета 10 и вариант 10-а се прилагат при сърдечни заболявания. Вариант 10-а се

използва в стадий на декомпенсация. Той е нискоенергиен за сметка на
намалените мазнини. Солта е ограничена. Увеличени са продуктите, богата на
калий — моркови, ягоди, кайсии.
Диета 11 е известна като усилваща и се прилага при хронични, изтощителни
болести, злокачествени заболявания, туберкулоза. Менюто е разнообразно.
Енергийният внос и белтьчините са увеличени. Внимание се обръща на вкусовите
качества и привлекателния вид на храната, съобразена с желанието на болния.

Диета 12 е предназначена за заболявания на ЦНС.

Диета 13 се прилага при остри инфекциозни заболявания, които протичат с висока

температура. Те са най-чести в детската възраст. Свързани са с повишена
основна обмяна, увеличена загуба на вода и намален апетит. С диета 13 се цели
да се нормализира обмяната, да се коригира нарушеното водно-електролитно
равновесие и киселинно-алкалното състояние, да се повиши имуно-биологичната
устойчивост и да се стимулират процесите на дезинтоксикация. Освен тора, тя
трябва да щади храносмилателната система, в която ензимната активност е
понижена. Препоръчваните в миналото "гладни диети" са изоставени. Вносът на
белтьчини и въглехидрати е оптимален, а мазнините са намалени. Количеството
на водата и витамините е увеличено. Храната се предлага на малки порции,
разпределени през цялото денонощие, като се използват периодите на понижена
температура, когато детето се ободрява. Предимство се дава на кашите,
пюретата и соковете. Млякото е основен хранителен продукт, но е грешка то да
бъде единствена храна. Менюто се разнообразява с месо, яйца, риба. Вкусът на
храната се подобрява с лимонов сок и недразнещи подправки. Поднасянето на
храната трябва да бъде съобразено с болезнените диагностично-лечебни
манипулации и даването на лекарства, които безпокоят болното и понижават
апетита.

Диета 14 с варианта 14-у и 14-о се прилагат при бъбречно-каменна болеет:

вариант 14-у при уратна, а 14-о при оксалатна диатеза.

Диета 15 е обща диета, която се предлага на болни, които не се нуждаят от

специално диетично повлияване на болестния процес.

Посочените диети, които са предназначени за възрастни болни, се използват при

по-големи деца. В кърмаческа възраст и при малки деца лечебното хранене
трябва да бъде строго индивидуализирано при спазване на принципите,
залегнали в съответните диети.

Елиминационни диети

Те се прилагат с диагностична, но най-вече с терапевтична цел. Чрез

отстраняване на дадена хранителна съставка се цели преодоляване на ензимен
блок, корекция на метаболитните смущения и отстраняването на клиничните
симптоми. По-често използваните елиминационни диети са:
Провокационни диети

Те имат диагностична стойност. След провеждане на елиминационна диета и

изчезване на симптомите се внася даден продукт, примерно краве мляко или
негова съставка, които са били елиминирани и ако симптомите се възобновят
диагнозата се потвърждава.
Парентерално хранене. Парентералното хранене се прилага, когато не може да се
осъществи адекватно физиологично хранене, през гастро-интестиналния тракт:

а/ Деца родени с ниска или екстремно ниска телесна маса, чийто чревен
интегритет, бариерна функция и имунна реактивност на червата са недостатьчно
развита;

б/ Болни от некротизиращ ентероколит, болестта на Crohn, или които са

претърпели хирургична интервенция върху храносмилателния канал;

в/ Страдащи от злокачествени заболявания, при които имуносупресивната и най-

вече радиационната терапия предизвикват чревна дисфункция;

г/ Деца с тежки заболявания, при които ентералното хранене по различни причини

е затруднено или невъзможно. Следва обаче да се спазва правилото, че "ако
гастроинтестиналният тракт работи — той трябва да се използва напълно".

Парентералното хранене се провежда с разтвори, които съдържат енергетични

източници — въглехидрати /глюкоза/ и липиди, а като пластичен материал се
използват L-аминокиселини, електролити, макро- и микроелементи, с добавка на
витамини. Осмоларитетьт на разтворите не бива да надвишава 800 mOsm/l.

За да се намали рискът от тромбофлебит при прилагане на високо осмоларни

разтвори вливането става в широка централна вена. При използване на
силиконови и полиуретанови катстри и подходящи хранителни разтвори,за кратко
време — до 7 дни може да се използват и пo-малки периферни вени.

Хранителните вещества може да се внасят последователно — едно след друго

или едновременно с предварително изготвени смеси в количества, които
задоволяват денонощните нужди на организма.

Усложненията при провеждане на парентералното хранене са инфекции /сепсис/,

тромбофлебит, хепато-билиарно увреждане, метаболитни костни смущения.

При провеждане на парентералното хранене слсдва да се вземат мерки за

избягване на:

- Прехранване при наднормен енергиен внос, което води и до чернодробна

стеатоза;

- Претоварване с азот съдържащи продукти, което изисква ежемесечно

проследяване на трансферина и преалбумина;

- Нарушаване на водно-електролитния баланс, което изисква проследяване

нивата на натрия, калия, калция, магнезия, фосфора;
- Възникване на дефицит на антиоксиданти, което изисква адекватен внос на
витамин Е, L-карнитин и евентуално селен;

- Интестинална атрофия и дисфункция, която обикновено е обратима при

започване на ентералното хранене.

При използването на съвременни катетри и подходящи разтвори парентералното

хранене вече започва да се прилага в домашна обстановка, при редовно следене
на биохимичните показатели.