20.

Остра дихателна недостатъчност

Дихателната недосгатьчност се определя като неспособност на дихателната
система да достави достатьчно кислород за оксигенацията на Нb и да излъчи
излишния С02 от кръвта. В резултат на това настьпва хипоксемия, хиперкапния и
ацидоза — дихателна или смесена. Кърмачетата са изложени по-често на
дихателна недостатъчност, поради анатомо-физиологичните особености на
дихателната им система и 50 % от умиранията в кърмаческа възраст се дължат
на дихателна недостатъчност, обусловена от различни причини.

Външното дишане — обмяната на кислород и С0 2 между атмосферния въздух и

кръвта е представено схематично на фиг. II-2. Вдишваният въздух, който е по-
богат на 02 има само следи от С0 2 и малко водни пари се смесва с остатьчния
въздух в алвеолите и се получава алвеоларен въздух, който отдава 0 2 и поема
С02 от кръвта, оросяваща алвеолите. Издишваният въздух съдържа по-малко
кислород, многократно повишена концентрация на С02 и значително количество
водни пари. При нормални условия възрастният вдишва около 4 l въздух/min и
през белите дробове преминават около 5 l кръв/min. Отношението между
вентилацията /V/ и перфузията /Р/ - V : Р е 4 : 5 = 0,8.У детето, в зависимост от
възрастта, дихателният минутен обем е по-малък,но отношението V : Р се
запазва същото. Дихателна недостатъчност настъпва при нарушение на това
съотношение: най-често поради хиповентилация на алвеолите, по-рядко при
хипоперфузия на белите дро-бове и най-рядко при нарушена дифузия на
газовете през алвеоло-капилярната мембрана.

Вентилацията на белите дробове се намалява от една страна при нарушена

механична функция на белите дробове и/или на гръдния кош и от друга страна —
при смутена нервна регулация на дишането. Различаването на двете
възможности е сравнително лесно:

- При нарушена механика на дишането е налице тахипнея и диспнея поради

дразнене на хеморецепторите и стимулация на центьра на дишането.

- Смутената нервна регулация на дишането се проявява със забавено,

неритмично, с апноични паузи дишане при липса на признаци за диспнея.

В детската възраст дихателната недостатъчност се дължи най-често на нарушена

механична функция на дишането, която е от обструктивен и рестриктивен тип. При
обструктивния тип причината е в дихателните пътища и въздухът не може да
достигне до алвеолите. При рестриктивния тип дихателните пътища са свободни,
но въздухът не може да навлезе в алвеолите, които са колабирали поради
притискане отвън или са изпълнени с ексудат.
Нервната регулация на дишането се смущава при мозъчни инсулти, мозъчен
оток,интоксикации,инфекции на ЦНС и други.

Перфузията на белите дробове се нарушава при вродени сърдечни малформации

с понижено белодробно оросяване, при десностранна сърдечна недостатъчност,
перикардита, хиповолемия и др.

Смутената дифузия на газовете през алвеолокапилярната мембрана възниква

при някои интерстициални пневмонии, идиопатична фиброза на белите
дробове /Синдром на Hamman — Rich/, респираторен дистрес у възрастни и др.

Най-честите причини за дихателната недостатъчност във възрастов аспект могат

да се схематизират по следния начин:
Диагнозата на дихателната недостатъчност се основава на клинич-ни,
лабораторни и функционални критерии. Клиничните симптоми са от страна на
всички системи и органи, които страдат от хипоксията, хиперкапнията и
ацидозата, но най-изявени са симптомите на дихателната, сърдечносъдовата и
нервната системи и някои общи прояви.

Клинични изяви на дихателната недостатъчност

Резултатите от изследване на кръвните газове и КАС служат те само за

потвърждаване на клиничните данни, но и за преценка степента на дихателната
недостатъчност.
PC02 e най-чувствителният показател за ефективностга на вентилацията и за
степента на дихателната недостатъчност, възникнала при нарушена механика на
дишането.

Функционалното изследване на белите дробове, когато това е възможно,

позволява да се направи количествена преценка на механиката на дишането и да
се разграничи обструктивният от рестриктивния тип дихателна недостатъчност.

Изясняването на причините, вида и степента на дихателната недостатъчност

позволява да се провежда адекватна етиологична и патогенетична терапия.

Етиологичната терапия се изразява в отстраняване на причината за възникване

на дихателната недостатъчност: лечение на пневмонията отстраняване на
чуждото тяло, евакуиране на плевралния ексудат и др.

Патогенетичната терапия се състои в:

а/ дезобструкция на дихателните пътища чрез стимулиране на кашлицата,

дихателен масаж и гимнастика, бронхиален тоалет бронходилататори;

б/ кислородотерапия по различен начин

Понастоящем е постигнато съгласие по отношение на индикациите за механична

вентилация:

а/ умерената хиперкапния: 4,5 — 6,0 кРа 60 — 80 мм Hg/ се понася за кратко

време, но при по-голяма продължителност се обсъжда механична вентилация.
Последната е задължителна при РС02 над 6,0 кРа /80 мм Hg/.
б/ умерена хипоксемия /Sat 02 85 — 90 %/ се понася за известно време, но при по-
голяма продължителност се обсъжда включването на механична вентилация.
Последната е задължителна ако т. нар. хипероксичен тест е отрицателен — при
подаване на 02 с Fi 1,0 /чист кислород за 10 min/ Ра02 остава под 4,5 кРа /60 мм
Hg/.