7. Междумолекулни сили.

1. Въведение.
В зависимост от външните условия ( T, p и др.) веществата се намират в
различни агрегатни състояния – твърдо, течно, газообразно и плазмено.
Агрегатните състояния се различават по характера на движение на
изграждащите ги частици – атоми и молекули. При прехода от твърдо към
газообразно състояние, взаимодействието между частиците постепенно
намалява. Слабите взаимодействия между електронеутралните частици се
наричат междумолекулни взаимодействия. Те обхващат т. нар.
вандерваалсови сили и водородна връзка.
2. Вандерваалсови сили.
Тези сили имат електрична природа и се разглеждат като резултат от
действието на три ефекта – ориентационен, индукционен и дисперсионен.
Енергията на взаимодействието е равна на сумата от енергиите на трите
ефекта:
Е = Еор. + Еинд. + Едисп.
 Ориентационен ефект
Проявява се между вещества, имащи постоянен диполен момент ( H2O, NH3,
HCl и др. – полярни молекули). Той се увеличава с нарастване на диполния
момент (полярността) на молекулите и намалява с увеличение на
разстоянието между тях и повишаване на температурата.

 Индукционен ефект
Той се определя от поляризацията на неполярни молекули под действие на
полярни молекули. Поляризираните молекули се наричат индуцирани
диполи.

1
  Дисперсионен ефект
Това е взаимодействие между моментно възникнали диполи на неполярни
частици.

Енергията на Вандерваалсовите сили на привличане зависи от полярностт и

поляризуемостта на частиците. Колкото полярността на частиците е по-
голяма, толкова ориентационните сили са по-големи. С увеличение на
поляризуемостта на частиците се увеличава индукционият ефект.
Дисперсионият ефект зависи и от двата фактора.
Вандерваалсовите сили се характеризират с ненасоченост и ненаситеност. Те
имат електрична природа, но са много по-слаби от класическата химична
връзка – 1-20 kJ/mol, срещу 80-800 kJ/mol.
3. Водородна връзка.
Това е особен тип връзка, която се
образува между Н-атом свързан със
силно електроотрицателен атом от една
молекула (X-H) и силно електроотрицателен атом от друга молекула (Y-A).
Водородната връзка се отбелязва с пунктир и обикновено се нарича
водороден мост. Тя се различава значително по енергия и дължина от
валентната връзка и Вандерваалсовите взаимодействия, като заема междинно
положение.
Водородната връзка може да бъде междумолекулна (като молекулите може
да са еднакви или различни), както и вътрешномолекулна:
Междумолекулна Н-връзка –
еднакви молекули.

2
 Междумолекулна Н-
връзка – различни
молекули.

Вътрешномолекулна Н-връзка (салицилова

киселина).

Природата на водородната връзка не е напълно изяснена. За обяснението й се

използват донорно-акцепторния механизъм и межумолекулното
взаимодействие. Известен превес се дава на електричното взаимодействие
между полярни молекули. Характерно е, че при това взаимодействие полето
около Н-атом е много силно, тъй като той е почти оголен протон и силно
привлича електроните от другата молекула.
Забележка: За студентите задочно обучение текста маркиран със светло
синьо има пояснителен характер.

С образуването на
водородна връзка се
обяснява
асоциацията на
молекулите при
H2O, NH3 и HF:
nH2O → (H2O)n
n=2-4 ;
nHF → (HF)n

3
n=2-6
А с асоциацията им се обясняват аномално високите температури на топене и
кипене на тези вещества в сравнение с хидридите на елементите от 5-7 „А“
групи на ПТ: