BulgJPsy 3 2023

ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÑÏÈÑÀÍÈÅ
ÇÀ ÏÑÈÕÈÀÒÐÈß
Том 8 / Бр. 3 / 2023 г.
Р��

� МКБ-11
Н��

�� : ��
� М�� „Б�� ”,
Л��
М��

�� : ��
О��

� ��
�� -��
��
��
П��

� ��
Б��

� ��
П��

� �� . I ��
О�� „З� ��”

�� В. Х. К�� (1890)
БЪЛГАРСКА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ

БЪЛГАРСКА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ
ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА БИБЛИОТЕКА, МУ – СОФИЯ
БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ПСИХИАТРИЯ

BULGARIAN JOURNAL OF PSYCHIATRY
2023 том/vol. 8 (3)
Редакционна колегия Editorial Board

Проф. д-р Георги Ончев, дм, Главен редактор Prof. Georgi Onchev, MD, PhD, Editor in Chief
Проф. д-р Петър Маринов, дмн, Зам. главен редактор Prof. Petar Marinov, MD, DSc, Deputy Editor in Chief
Доц. д-р Десислава Игнатова, дм, Научен секретар Assoc. Prof. Desislava Ignatova, MD, PhD, Scientific Secretary
Проф. д-р Риналдо Шишков, дмн Prof. Rinaldo Shishkov, MD, DSc
Доц. д-р Мая Стоименова, дм Assoc. Prof. Maya Stoimenova, MD, PhD
Редакционен съвет Advisory Board

Проф. д-р Асен Жабленски, дмн, Winthrop професор Prof. Assen Jablensky, MD, DSc, Winthrop Professor
Проф. д-р Хелън Киласпи, дм Prof. Helen Killaspy, MD, PhD
Проф. д-р Робърт Клонинджър, дм Prof. Robert Cloninger, MD, PhD
Проф. д-р Йозеф Парнас, дмн Prof. Josef Parnas MD, DSc
Проф. д-р Георги Киров, дм Prof. George Kirov, MD, PhD, MRCPsych
Д-р Тодор Толев, дм Todor Tolev, MD, PhD
Доц. д-р Мария Александрова, дм Assoc. Prof. Marya Alexandrova, MD, PhD
Проф. д-р Мариана Арнаудова, дм Prof. Mariana Arnaudova, MD, PhD
Полк. доц. д-р Тони Дончев, дм Col. Assoc. Prof. Toni Donchev, MD, PhD
Проф. д-р Христо Кожухаров, дм Prof. Hristo Kozhuharov, MD, PhD
Доц. Хариета Манолова, дм Assoc. Prof. Harieta Manolova, PhD
Доц. д-р Райна Мандова, дм Assoc. Prof. Rayna Mandova, MD, PhD
Проф. Ваня Матанова, дпсн Prof. Vanya Matanova, DSc
Проф. д-р Вихра Миланова, дмн Prof. Vihra Milanova, MD, DSc
Доц. д-р Павлина Петкова, дм Assoc. Prof. Pavlina Petkоva, PhD
Проф. д-р Надя Полнарева, дм Prof. Nadia Polnareva, MD, PhD
Проф. д-р Георги Попов, дмн Prof. Georgi Popov, MD, DSc
Доц. д-р Стефан Попов, дм Assoc. Prof. Stefan Popov, MD, PhD
Доц. д-р Калоян Стойчев, дм Assoc. Prof. Kaloyan Stoichev, MD, PhD
Доц. д-р Весела Стоянова, дм Assoc. Prof. Vessela Stoyanova, MD, PhD
Доц. д-р Димитър Терзиев, дм Assoc. Prof. Dimitar Terziev, MD, PhD
Проф. д-р Светлозар Хараланов, дм Prof. Svetlozar Haralanov, MD, PhD
Реферира се в БД Българска медицинска литература и Scopus

Бълг. сп. психиатр.
Bulg. sp. psyhiatr.
СЪДЪРЖАНИЕ
РЕДАКЦИОННА
Г. Ончев, И. Каменова, Д. Игнатова. Разстройства на интелектуалното развитие в МКБ-11................................. 3
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
Ф. Д. Сиял, К. Шах, А. А. ур Рахман, А. А. Пирзадо, М. Х. Кхосо, З. А. Шаик, А. А. Бхуто,
Х. Хусейн, Х. Халид. Нагласи на медици и служители към суицидните опити: проучване
в Медицински университет „Беназир бхуто”, Ларкана......................................................................................... 13
О. Банира, О. Юркив, В. Дидковский, О. Никитин, И. Венцкивска, М. Чапля, З. Кечур.
Мултидисциплинарен подход за обслужване на мизофонията: нашият алгоритъм......................................... 20
К. Акабалиева. Оптимизиране на скалата на Chapman & Chapman за оценка на крачно доминиране
като по-лесен и ефективен инструмент за измерване на латерализация при пациенти
с шизофрения.......................................................................................................................................................... 27
КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
Е. Иванова. Пациент с шизофрения в коморбидност с деутаренопия..................................................................... 33
ОБЗОРИ
Пл. Минчев. Българските психиатри в диалог с психоанализата............................................................................. 38
В. Велинов, Г. Кирилов. Психичните годности на свидетелите в правната процедура. I част................................ 47
КЛАСИЧЕСКО ПСИХИАТРИЧНО НАСЛЕДСТВО

Откъси от „За псевдохалюцинациите” на В. Х. Кандинский (1890).......................................................................... 55
ЕХО................................................................................................................................................................................ 61
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ................................................................................................................................. 62
CONTENTS
EDITORIAL
G. Onchev, I. Kamenova, D. Ignatova. Disorders of intellectual development in the ICD-11........................................... 3
ORIGINAL ARTICLES
F. J. Siyal, Q. Shah, A. A. ur Rahman, A. A. Pirzado, M. H. Khoso, Z. A. Shaikh, A. A. Bhutto,
K. Hussain, H. Khalid. Attitudes of medical personnel and students towards suicide attempts: a survey
at SMBB Medical University Larkana....................................................................................................................... 13
O. Banyra, O. Jourkiv, V. Didkovskiy, O. Nikitin, I. Ventskivska, M. Chaplia, Z. Kechur.
Multidisciplinary approach to misophonia management: our algorithm.................................................................... 20
K. Akabalieva. Optimization of the Chapman & Chapman scale for assessment of foot dominance as
a more feasible and efefctive tool for measurement of lateralization in schizophrenia............................................. 27
CASE REPORT
E. Ivanova. A patient with schizophrenia and deuteranopia........................................................................................... 33
REVIEWS
P. Minchev. Bulgarian psychiatrists in dialogue with psychoanalysis............................................................................. 38
V. Velinov, G. Kirilov. Mental capacity of the witnesses in court. Part I.......................................................................... 47
CLASSICAL PSYCHIATRIC LEGACY

Excerpts from W. H. Kandinsky’s „On Pseudohallucinations" (1890)............................................................................... 55
ECHOES........................................................................................................................................................................ 61
INSTRUCTIONS TO AUTHORS.................................................................................................................................... 63
БЪЛГ. СП. ПСИХИАТР., 2023, 8(3) 3
РЕДАКЦИОННА // EDITORIAL
РАЗСТРОЙСТВА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАЗВИТИЕ В МКБ-11

Георги Ончев, Ивайла Каменова, Десислава Игнатова
Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински университет – София
Резюме. Представят се диагностичните указания за разстройствата на интелектуалното развитие

– част от раздела за невроразвитийни разстройства в МКБ-11, както и основанията за групирането
и отликите от МКБ-10. Изтъква се иновативната и клинично полезна роля на въведените
поведенчески индикатори за интелектуално функциониране (представени в приложение) и за
адаптивно поведение в различните фази на жизнения цикъл. Запознаването с тази патология в
новата класификация е придружено от феноменологичен анализ и диферeнциална диагноза.
Ключови думи: невроразвитийни разстройства, разстройства на интелектуалното

развитие, поведенчески индикатори, МКБ-11
DISORDERS OF INTELLECTUAL DEVELOPMENT IN THE ICD-11

Georgi Onchev, Ivayla Kamenova, Desislava Ignatova
Department of Psychiatry and Medical Psychology, Medical University – Sofia
Abstract. The diagnostic requirements of the disorders of intellectual development – part of the group-
ing of neurodevelopmental disorders in the ICD-11, as well as the rationale for the changes and the
differences with ICD-10, are presented. The innovative and clinically useful role of the introduced behav-
ioural indicators for intellectual development (presented in an appendix) and for adaptive behaviour in
the different life cycle phases are emphasized. The acquaintance with this pathology in the new classifi-
cation is accompanied by phenomenological analysis and differential diagnosis.
Key words: neurodevelopmental disorders, disorders of intellectual development, behavioural indica-

tors, ICD-11
Въведение до края на живота [4]. Диагнозата на тези състоя-

ния се поставя обикновено преди 18-годишна
Умствената изостаналост в 10-а ревизия на
възраст и за разлика от повечето от останалите
Международната класификация на болестите
психични болести те не са de novo патология,
(МКБ-10) е в отделен раздел (F7) от другите раз- възникваща на фона на едно предшестващо раз-
стройства на ранното развитие (F8) [1]. В МКБ- витие, а са нарушения в самото развитие.
11 [2] обаче нейният аналог, разстройствата на Промените в класификациите включват не
интелектуалното развитие, са обединени с оста- само промени в концепциите и диагностичните
налите разстройства в развитието в общ раздел критерии, но и в названията [5, 6]. В тази област
„Невроразвитийни разстройства” (6A). Основа- исторически номенклатурата прави преход през
нията са очевидни: общите корени и нерядкото идиотизъм, олигофрения, умствена изостана-
им припокриване, например на умствено изос лост до разстройство в интелектуалното разви-
таване и тежкия полюс на аутистичния спектър тие, като обозначенията отразяват и преходи във
[3]. Те възникват рано, в периода на развитие на възгледите за мозъчната патология. В хода на
централната нервна система (ЦНС), който започ- подготвителната работа върху МКБ-11 се обсъж-
ва вътреутробно и приключва в общи линии към да замяната на „умствена изостаналост” от МКБ-
края на юношеството и началото на младата въз- 10 с термина „интелектуална инвалидност” (или
раст, макар пластичността на ЦНС да се запазва „интелектуално увреждане”) и се дебатира дали
4 Г. Ончев, И. Каменова, Д. Игнатова. Разстройства на интелектуалното развитие в МКБ-11
мястото на тези състояния не е по-скоро в меж- 8A05.00 Синдром на Tourette

дународната класификация на СЗО за уврежда- 8A05.01 Хронично моторно тиково разстройство
нията, отколкото в тази за болестите. Надделява 8A05.02 Хронично фонично тиково разстройство.
становището, че те са медицинско състояние и Обемът на описанията и на нововъведените,
мястото им е в класификацията на болестите, за безпрецедентни по своята клинична конкрети-
да имат достъп до грижи [7]. ка в официални класификации, поведенчески
Невроразвитийните разстройства са пове индикатори (в Приложението) налага тук да се
денчески и когнитивни отклонения, които представят само разстройствата на интелектуал-
включват значителни трудности в придобиване- ното развитие, докато останалите невроразви-
то и упражняването на специфични интелекту- тийни разстройства в МКБ-11 ще намерят място
ални, моторни, речеви или социални функции. в бъдеща работа.
И други психични и поведенчески разстройства
могат да възникнат в периода на развитието 6A00 разстройства на интелектуалното
(напр. шизофрения) – и съответно да носят раз- развитие – диагностични указания
витийния отпечатък от ранното начало, но те Основните черти включват:
имат и характерни други проявления, докато ●● Наличие на значими ограничения в ин-
при невроразвитийните разстройства ядрените телектуалното функциониране в различни об-
черти са свързани тъкмо с нарушението в разви- ласти, като възприемане и разбиране на зри-
тието. Повечето от тях са генетично обусловени, телна информация, работна памет, скорост на
докато други се дължат на проява на болест на обработване на информацията и разбиране на
ЦНС в този период. Водят до сериозни обучител- речта. Често има значителни различия в степен-
ни трудности и обикновено изискват различни та на засягане на всяка една от тези области у
нива на подкрепа през целия живот. Стандарти- един индивид. Където е възможно, способнос
зираните инструменти за оценка на развитието тите трябва да се оценяват с адекватно нормира-
през ранния период на живота, особено на инте- ни и стандартизирани тестове за интелектуално
лектуалното, имат своите разбираеми културни функциониране и те трябва да се намират на 2
и средови ограничения. или повече стандартни отклонения1 под сред-
Невроразвитийните разстройства в МКБ-11 ното (или, приблизително под персентил 2,32).
включват: В случаите, когато липсват адекватно нормира-
6A00 Разстройства на интелектуалното раз- ни и стандартизирани тестове, оценката на ин-
витие телектуално функциониране разчита повече на
6A01 Разстройства на развитието на речта и клиничната преценка, основана на адекватно из-
езика следване, което може да използва поведенчески
6A01.0 Развитийно звуково речево раз- индикатори за интелектуалното функциониране
стройство (вж. Приложението).
6A01.1 Развитийно разстройство на плав- ●● Наличие на значими ограничения в адап-
ността на речта тивното поведение, което включва набор от
6A01.2 Развитийно езиково разстройство концептуални, социални и практически умения,
6A02 Разстройство от аутистичния спектър заучени и използвани от хората в ежедневието.
6A03 Развитийно разстройство на ученето Концептуални умения са тези, които се отнасят до
6A04 Развитийно моторно координационно приложение на някакво знание (четене, писане,
разстройство смятане, решаване на проблеми, вземане на ре-
6A05 Разстройство с дефицит на вниманието шения) и до комуникиране. Социалните умения
и хиперактивност
6A06 Разстройство със стереотипни движения
6A0Y Други специфични невроразвитийни
1
Стандартно отклонение – корен квадратен от дисперсията на дан
ните на една величина, мяра за разсейването им в популацията;
разстройства. едно стандартно отклонение при разпределение на стойностите
Допълнително тук се споменават три кате- на IQ e грубо около 15 (или от 85 до 115 при едно, от 70 до 130 при
гории от групата „Първични тикове или тикови две стандартни отклонения, и т.н.).
разстройства” от Главата за болести на нервната 2
Персентил – границата, показваща дела на общата популация,
която попада под нея при психометрично измерване, напр. пер-
система (глава 08) поради високата честота на
сентил 2 означава, че 2% от популацията е под тази граница, докато
съвместна изява и фамилна свързаност с невро- персентил 0,003 е индикатор за това, че по-малко от 3 на 100 000 от
развитийните разстройства. Те са: популацията (или 30 на 1 милион) са под тази граница.
включват участие в отношения и връзки, социал- разчита повече на клиничната преценка, осно-
на отговорност, следване на правила, подчинява- вана на адекватно изследване, което може да
не на закони и избягване на виктимизация. Прак- използва поведенчески индикатори за интелек-
тическите умения се отнасят до самообгрижване, туалното функциониране (вж. Приложението).
здраве, безопасност, трудови навици, прекарване Хората с леко разстройство на интелектуалното
на свободното време, използване на пари, прид- развитие често имат трудности в придобиване-
вижване и ползване на транспорт, домакински то и разбирането на сложни езикови концепти и
уреди и технологични устройства. Където е въз- на академични умения. Повечето могат да про-
можно, способностите трябва да се оценяват с явят елементарни умения за самообгрижване и
адекватно нормирани и стандартизирани тестове домашни и практически дейности. Засегнатите
за интелектуално функциониране и те трябва да могат да достигнат до относително независимо
се намират на 2 или повече стандартни отклоне- живеене и работа като възрастни, но могат и да
ния под средното (или приблизително под пер- се нуждаят от адекватна подкрепа.
сентил 2,3). В случаите, когато липсват адекватно
нормирани и стандартизирани тестове, оценката 6A00.1 разстройство на интелектуалното
на интелектуалното функциониране разчита по- развитие, умерено
вече на клиничната преценка, основана на адек- ●● При умерено разстройство на интелекту-
ватно изследване, което може да използва пове- алното развитие интелектуалното функционира-
денчески индикатори за уменията за адаптивно не и адаптивното поведение се намират прибли-
поведение. зително на 3 до 4 стандартни отклонения под
●● Началото е през развитийния период. При средното (приблизително под персентил 0,1)
възрастни с разстройства на интелектуалното според адекватно нормирани и индивидуално
развитие, които попадат за първи път във фокуса приложени тестове. В случаите, когато липсват
на клиничното внимание без предходна диагно- адекватно нормирани и стандартизирани тесто-
за, е възможно да се установи дебют в ранния ве, оценката на интелектуално функциониране
развитиен период при снемане на анамнеза, т.е. разчита повече на клиничната преценка, която
чрез ретроспективна диагностика. може да ползва поведенческите индикатори
Най-общо нивото на тежест трябва да бъде в Приложението. Езиковите умения и тези за
определяно според нивото на интелектуалните придобиване на умения за учене при умерено
способности на индивида и на уменията за адап- разстройство на интелектуалното функционира-
тивно поведение в три области (концептуални, не са различни, но най-общо са сведени до еле-
социални и практически умения). Ако например ментарни възможности. Някои могат да проявят
интелектуалното функциониране и две от три- елементарни умения за самообгрижване и за
те области на адаптивно поведение са оценени домашни и практически дейности. Повечето от
като 3 до 4 стандартни отклонения под средно- засегнатите се нуждаят от сериозна и постоянна
то, най-подходящата диагноза би била умерено подкрепа за постигане на независимо живеене и
разстройство на интелектуалното развитие. Тази работа като възрастни.
формулировка обаче може да е различна спо-
ред естеството и целта на оценяването или спо- 6A00.2 разстройство на интелектуалното
ред значимостта на оценяваното поведение за развитие, тежко
цялостното функциониране на индивида. ●● При тежко разстройство на интелектуал-
ното развитие интелектуалното функциониране
6A00.0 разстройство на интелектуалното и адаптивното поведение се намират приблизи-
развитие, леко телно на 4 стандартни отклонения под средното
●● При леко разстройство на интелектуално- (приблизително между персентил 0,003 и 0,1)
то развитие интелектуалното функциониране и според адекватно нормирани и индивидуално
адаптивното поведение се намират приблизи- приложени тестове. В случаите, когато липсват
телно на 2 до 3 стандартни отклонения под сред- адекватно нормирани и стандартизирани те-
ното (приблизително между персентил 0,1 и 2,3) стове, оценката на интелектуално функциони-
според адекватно нормирани и индивидуално ране и адаптивното поведение разчита повече
приложени тестове. В случаите, когато липсват на клиничната преценка, която може да ползва
адекватно нормирани и стандартизирани тесто- поведенческите индикатори в Приложението.
ве, оценката на интелектуално функциониране Езиковите умения и уменията за учене са твърде
ограничени. Засегнатите могат да имат и мотор- не на интелектуалното функциониране и адап-

ни нарушения и обикновено изискват ежедневна тивното поведение поради сензорни или физи-
подкрепа за адекватна грижа в защитена среда, но чески нарушения (напр. слепота или преезикова
някои могат да придобият елементарни умения за глухота), моторни или комуникативни наруше-
самообгрижване с интензивно обучение. Разгра- ния, сериозни поведенчески проблеми или
ничението между тежко и дълбоко разстройство симптоми на други психични, поведенчески или
на интелектуалното развитие се основава изклю- невроразвитийни разстройства, които затрудня-
чително на разликите в адаптивното поведение, ват изследването. Друга резидуална категория в
защото съществуващите стандартизирани тестове тази рубрика е „Разстройство на интелектуално-
за интелигентност не могат надеждно или валидно то развитие, неуточнено” (6A00.Z).
да разграничават индивиди с интелектуално функ- Тези разстройства имат различни етиологии,
циониране под персентил 0,003. които винаги са биологични (генетични, инфек-
циозни и др.) [8, 9] и обикновено се придружа-
6A00.3 разстройство на интелектуалното ват от телесни белези: лицеви дисморфизми,
развитие, дълбоко физически малформации, микро- или макроце-
●● При дълбоко разстройство на интелекту- фалия, ниско тегло, забавяне в растежа и над-
алното развитие интелектуалното функциони- даването, метаболитни проблеми. Като цяло са
ране и адаптивното поведение се намират при- по-чести при момчета, като чупливата Х хромо-
близително над 4 стандартни отклонения под зома е по-честа причина при мъже, а синдромът
средното (приблизително под персентил 0,003) на Turner – при жени.
според адекватно нормирани и индивидуално Чести са агресиите, самоуврежданията, тър-
приложени тестове. В случаите, когато липсват сенето на внимание, конфабулирането, опози-
адекватно нормирани и стандартизирани те- ционно предизвикателното и сексуално неу-
стове, оценката на интелектуалното функциони- местното поведение. Засегнатите са обичайно
ране и адаптивното поведение разчита повече наивни, податливи на измама, не понасят про-
на клиничната преценка, която може да ползва мени и стрес, трудно усвояват социални роли и
поведенческите индикатори в Приложението. самостоятелност и се нуждаят от по-малка или
Хората с дълбоко разстройство на интелектуал- по-голяма постоянна подкрепа за оцеляването
ното развитие имат много ограничени способ- си, независимо че обучението в елементарни
ности за общуване, а способността им за учене е умения може да е полезно за облекчаване на
ограничена до елементарни конкретни умения. обслужването им. При момчетата са по-чести
Те могат да имат моторни и сензорни нарушения хиперактивността и поведенческите проблеми,
и обикновено изискват ежедневна подкрепа за докато при момичетата преобладават емоцио-
адекватна грижа в защитена среда. Разграниче- налните.
нието между тежко и дълбоко разстройство на При тях са по-чести (в сравнение с общата
интелектуалното развитие се основава изклю- популация) и епилепсия, разстройства от аутис-
чително на разликите в адаптивното поведение, тичния спектър, разстройства на настроението,
защото съществуващите стандартизирани тесто- шизофрения, деменция и разстройство с дефи-
ве за интелигентност не могат надеждно или ва- цит на вниманието и хиперактивност (PДВХ).
лидно да разграничават индивиди с интелекту- Диагностицирането зависи много от средо-
ално функциониране под персентил 0,003. вите фактори. При по-ниски изисквания към ког-
„Разстройство на интелектуалното развитие, нитивното функциониране по-късно се забеляз-
предварителна диагноза” (6A00.4) е подходяща ва и неусвояването на умения за четене, писане,
диагноза за дете под 4-годишна възраст, при смятане, което може да остане недиагностици-
което са налице данни за разстройство в инте- рано дори до юношеска възраст. Това обикнове-
лектуалното развитие, но е трудно да се оцени но корелира с бедност, недостатъчно владеене
дали наблюдаваните нарушения не се дължат на езика, неразбиране на някои термини от тес-
на временно забавяне (наричано в този контекст товете, ниски когнитивни очаквания към жените
понякога глобално забавяне на развитието). Ди- в някои общества (и ниска готовност за оказване
агнозата може да се постави и на индивиди над на помощ при тях), както и с други културни спе-
4-годишна възраст, при които са налице данни цифики.
за разстройство в интелектуалното развитие, но Диагностиката изисква комплексно оценя-
не е възможно да се проведе валидно изследва- ване на поведението, при това в различни точки
от времето, защото може да варира; специално шестван от по-високо ниво на функциониране

внимание изискват моторните, сензорните и ко- (разликата е описана образно от Esquirol като
муникативните дефицити, ниското образование, сравнение между роден бедняк и обeднял бога-
неразбирането на езика, приемът на лекарства таш), като някои разстройства на интелектуално-
и другите психични болести, които могат да за- то развитие (като синдром на Down) са по-зас
труднят диагностичния процес. Границата с нор- трашени от развитие на деменция.
малността според стойностите на IQ или гранич- 99 Други психични и поведенчески разстрой-
ното интелектуално функциониране между 1 и 2 ства, чието начало е в ранна възраст и могат да
стандартни отклонения под средното не са дос- засегнат интелектуалното развитие (напр. ши-
татъчни за диагноза. зофрения), но отделна диагноза за това не бива
да се поставя, ако засягането е изцяло изводимо
Диференциална диагноза от другото психично разстройство, макар в тежки-
Диференциалната диагноза включва: те случаи да има основание и за двете диагнози.
99Разстройства на развитието на речта – при 99Сензорни нарушения (зрение, слух) – кои-
които са налице трудности в разбирането и про- то, ако се неглижират, могат да доведат до труд-
извеждането на реч и в използването ѝ за кому- ности в интелектуалното функциониране, но се
никация, които са под очакваното за възрастта и подобряват при адекватни помощни средства и
нивото на интелектуално функциониране. Могат подкрепа.
да съществуват заедно и да отговарят на крите- 99Ефектите на крайна психосоциална де-
риите и за двете диагнози. привация – при която в ранното детство има
99Разстройство от аутистичния спектър – при трудности в речта, социалното общуване и емо-
което водещи са дефицитите в реципрочното ционалната експресия, а не толкова в общото
социално общуване и повтарящите се ригид- интелектуално функциониране; обикновено се
ни модели на поведение и интереси. Могат да подобряват след преместване в по-благоприят-
съществуват заедно и да отговарят на критери- на среда, но ако се тежки, могат да са основание
ите и за двете диагнози, ако интелектуалното за диагноза.
функциониране е на 2 и повече отклонения под 99Невродегенеративни разстройства – които
средното или под персентил 2,3. При тежко и също водят до интелектуален упадък, ако нача-
дълбоко разстройство на интелектуалното раз- лото им е в ранно детство (като муколипидоза
витие диагнозата на аутистично разстройство е тип I, болест на Gauchet тип III), и може да има
много трудна и изисква проследяване, като при основание за двете диагнози.
разстройството на интелектуалното развитие во- 99Вторичен невроразвитиен синдром – кой-
дещи са нарушенията в адаптивното функцио- то се дължи на медицинско състояние с ранно
ниране, докато при аутистичното разстройство начало, водещо до ограничения в интелекту-
– социалните дефицити. алното функциониране, но без ограничения в
99Развитийно разстройство на ученето – при адаптацията; ако ограниченията са тежки, има
което се засягат конкретни училищни умения основания и за двете диагнози.
като писане, четене, смятане, а не толкова об-
щото интелектуално функциониране, макар да Поведенчески индикатори
могат да съществуват и заедно. Новост в МКБ-11 е разработването на на-
99Развитийно двигателно координационно бор от конкретни поведенчески индикатори за
разстройство – при което основното нарушение интелектуално функциониране и за умения за
е в придобиването на груби и фини моторни адаптивно поведение в три области (концеп-
умения, което води до несръчност, мудност, не- туални, социални и практически умения). Те са
точност, макар да има и интелектуални затруд- разработвани по систематичен начин от експер-
нения; ако те са тежки, може да има основания тен панел [10], а тяхната разбираемост и прило-
и за двете диагнози. жимост са тествани в полево изпитване, показ-
99РДВХ – при което са налице невнимание и ващо високо ниво на надеждност, конкурентна
хиперактивност/импулсивност, докато интелек- валидност, вътрешна консистентност и клинична
туалните трудности са обикновено вторични и полезност [11]. Индикаторите за интелектуално
не така изразени. функциониране (представени в Приложението)
99Деменция – при която интелектуалният са по-близо до ядрения дефицит, докато тези
упадък се появява в по-късна възраст и е пред- за адаптивно поведение (концептуални, соци-
ални и практически умения) зависят от взаи- haviour for ICD-11 disorders of intellectual development. J
модействието на този дефицит със средовите Intell Dis Res 2019; 63(5): 386-407. doi: 10.1111/jir.12582.
11. Lemay KR, Kogan CS, Rebello TJ, et al. An international field
фактори, поради което са по-скоро асоциирани, study of the ICD-11 behavioural indicators for disorders of
отколкото същностни белези на разстройството. intellectual development. J Intell Dis Res 2022; 66(4): 376-
Независимо от несъмнената практическа 391. doi: 10.1111/jir.12924.
полза на поведенческите индикатори, те са само
помощен ориентир за клинициста. Наличието
или отсъствието на даден индикатор не е ос-
нование за диагноза; необходима е клинична
преценка с отчитане на средата и културното Приложениe
многообразие в моториката, общуването и по-
веденческите прояви. Крайната цел на една де- Поведенчески индикатори за интелектуално
тайлна диагностика е очертаване на профил на функциониране
необходимите мерки за подкрепа, с чиято по-
мощ може да се очаква известно подобрение с Забележка: Наличието или отсъствието на
времето. даден поведенчески индикатор от списъка по-
долу не е достатъчно за поставяне на диагно-
Книгопис
за „Разстройство в интелектуалното развитие”.
Необходим компонент при определяне дали
1. СЗО. МКБ-10: психични и поведенчески разстройства.
Клинични описания и диагностични указания. София: един индивид има такова разстройство, е кли-
Център за сътрудничество със СЗО по проблемите на ничната преценка, като диагнозата се основава
психичното здраве, 1992. (WHO. ICD-10: mental and be- на следните условия: (1) Ограниченията в сегаш-
havioural disorders. Clinical descriptions and diagnostic ното функциониране се отчитат в контекста на
guidelines (transl.). Sofia: Center for collaboration with the околната среда, която е типична за възрастта и
WHO on mental health problems, 1992.)
2. World Health Organization. ICD-11 for mortality and mor-
културата на индивида; (2) Валидното оценява-
bidity statistics (ICD – 11 MMS) version: 04/2019. https:// не отчита културното и езиково разнообразие,
icd.who.int/browse11/l-m/en. както и различията при комуникативни, сензор-
3. Терзиев Д. Консултиране и интервенции при невро- ни, моторни и поведенчески фактори; (3) У ин-
развитийни разстройства в детска възраст. Варна: Сити дивида ограниченията нерядко съществуват
център, 2020. (Terziev D. Consultation and interventions
паралелно със силни страни, като и двете се
in neurodevelopmental disorders in childhood. Varna: Siti
tzentar, 2020.) разпознават и отчитат при оценяването; (4) Ос-
4. Овчаров Вл. Човешкият мозък. София: Клет България, вен за други цели, ограниченията се описват и за
2020. (Ovcharov V. The human brain. Sofia: Klet Bulgaria, разработване на профил на необходимите под-
2020.) крепящи мерки; (5) С адекватни подкрепящи
5. Ончев Г. Промените в главата за психични разстройства мерки, прилагани с постоянство за достатъчно
в МКБ-11. Бълг. сп. психиатр. 2019; 4(3): 3-12. (Onchev G.
The changes in the Chapter for mental disorders in the ICD-
време, функционирането на засегнатия ще се
11. Bulg. sp. psihiatr. 2019; 4(3): 3-12.) подобри. За определяне на степента на тежест
6. Reed GM, First MB, Kogan CS et al. Innovations and chang- е необходима справка с Клиничните описания
es in the ICD-11 classification of mental, behavioural, and и диагностичните изисквания за Разстройства
developmental disorders. World Psychiatry 2019, 18(1): в интелектуалното развитие и ако се налага, за
3-19. doi: 10.1002/wps.20611.
Разстройства от аутистичния спектър.
7. Salvador-Carulla L, Reed GM, Vaez-Azizi LM, et al. Intellec-
tual developmental disorders: towards a new name, defi-
nition and framework for “mental retardation/ intellectual Лека степен на разстройство
disability” in ICD-11. World Psychiatry 2011; 10: 175-180. Ранно детство (до 6-годишна възраст) (Те-
8. Тимчев Л. Олигофрении. В: Христозов Хр (ред.).
Ръководство по психиатрия, т. 2. София: Мед. и физк.,
жестта на разстройството трябва да бъде
1988, 181-189. (Timchev L. Oligophrenias. In: Hristozov H оценена отново след прилагането на адекват-
(ed.). Manual in psychiatry, vol. 2. Sofia: Med. i fizk., 1988, ни обучителни услуги и подкрепящи мерки)
181-189.) До края на този период на развитие:
9. David AS, Fleminger S, Kopelman MD, et al. Lishman’s or-
ganic psychiatry: a textbook of neuropsychiatry, 4th revised
●● Повечето ще развият езикови умения и мо-
ed. Chichester: Wiley-Blackwell, 2009. гат да изразят какво искат. Характерно е изоста-
10. Tassé MJ, Balboni G, Navas P, et al. Developing behavioural ването в развитието на езикови умения, които,
indicators for intellectual functioning and adaptive be- веднъж придобити, често остават по-недоразви-
ти от тези на връстниците им без нарушения в ●● Повечето могат да разпознават близките

развитието (напр. по-ограничен речник). си и естеството на връзката с тях.
●● Повечето могат да съобщят или идентифи- ●● Повечето могат да прилагат наличните си
цират възрастта и пола си. способности за изграждане на умения за бъде-
●● Повечето могат да участват в просто общу- ща неспециализирана работа (изискваща изпъл-
ване с елементарни правила. нение на рутинни дейности), а в някои случаи и
●● Повечето могат да спазват двустъпкови на полуспециализирана (изискваща например
инструкции. независима преценка и отговорност).
●● Повечето могат да правят преки съпостав- ●● Повечето са наивни в предвиждането на
ки или да подреждат според образец (напр. да всички последици от действията или в разпоз-
организират или подреждат предмети според наването на това дали някой не се опитва да ги
форма, размер или цвят). използва.
●● Повечето могат да изразят непосредстве- ●● Някои могат да се ориентират в околността
ните си намерения (напр. какво искат да правят и да пътуват до нови места, като използват поз
през деня). нат транспорт.
●● Повечето могат да изразят какво харесват Грамотност/смятане
или не харесват у хората (напр. с кого предпочи- ●● Повечето могат да прочетат изречения с
тат да прекарват времето си), дейностите, храна- до пет обикновени думи.
та или облеклото. ●● Повечето могат да смятат и да правят
Грамотност/смятане прости събирания и изваждания.
●● Повечето ще развият някакви умения за Зряла възраст (над 18 години) (Тежестта
четене и писане. на разстройството трябва да бъде оценена
●● Повечето ще могат да разпознават букви- отново след прилагането на адекватни обучи-
те от собственото си име и някои могат да раз- телни услуги и подкрепящи мерки)
познаят написано собственото си име.
●● Повечето могат да общуват свободно.
Детство и юношество (от 6- до 18-годишна ●● Повечето могат да кажат или да разпозна-
възраст) (Тежестта на разстройството тряб- ят рождената си дата.
ва да бъде оценена отново след прилагането ●● Повечето могат да започнат някаква дей-
на адекватни обучителни услуги и подкрепящи ност и/или да поканят друг да участва в нея.
мерки) ●● Повечето могат да съобщят за минали, се-
През този период на развитие възникват или гашни или бъдещи събития.
са налице следните способности: ●● Повечето могат да спазват тристъпкови
●● Повечето могат да общуват ефикасно. инструкции.
●● Повечето могат да съобщят или да иденти- ●● Повечето могат да разпознават стойността
фицират възрастта си. на парите (напр. на монети) и да ги преброят по-
●● Повечето могат да започнат някаква дей- вече или по-малко точно.
ност и/или да поканят друг да участва в нея. ●● Някои могат да се ориентират в околността
●● Повечето могат да съобщят за минали, се- и да пътуват до нови места, като използват раз-
гашни или бъдещи събития. лични транспортни средства с помощта на ин-
●● Повечето могат да спазват тристъпкови струкции или обучение. Някои могат да научат и
инструкции. законите за пътищата и да покрият изискванията
●● Повечето могат да разпознават стойността на за получаване на шофьорска книжка. Пътуване-
парите (напр. на монети) и да преброят малки суми. то е ограничено основно до познати места.
●● Повечето могат да пресичат познати улици ●● Повечето могат да пресичат познати ули-
безопасно (оглеждане в двете посоки, изчаква- ци безопасно (оглеждане в двете посоки, из-
не на трафика, подчиняване на пътната сигна- чакване на трафика, подчиняване на пътната
лизация). Там, където липсва натоварен трафик, сигнализация). Там, където липсва натоварен
повечето могат да следват социално приемливи трафик, повечето могат да следват социално
правила за осигуряване на лична безопасност. приемливи правила за осигуряване на лична
●● Повечето могат да изразят намеренията безопасност.
си и да участват в здравните грижи, които се по- ●● Повечето могат да изразят своите реше-
лагат за тях. ния за намеренията си, за здравните грижи, кои-
то се полагат за тях, и за отношенията си (напр. с Грамотност/смятане

кого предпочитат да прекарват времето си). ●● Повечето могат да разпознават символи.
●● Повечето могат да прилагат наличните си Детство и юношество (Тежестта на раз-
способности за изграждане на умения за неспе- стройството трябва да бъде оценена отново
циализирана работа (изискваща изпълнение на след прилагането на адекватни обучителни
рутинни дейности), а в някои случаи и на полус- услуги и подкрепящи мерки)
пециализирана (изискваща например независи-
●● Повечето могат да изразят ефикасно свои-
ма преценка и отговорност).
те потребности.
●● Повечето са наивни в предвиждането на
●● Повечето могат да съобщят или идентифи-
всички последици от действията или в разпознава-
цират възрастта и пола си.
нето на това дали някой не се опитва да ги използва.
●● Повечето могат да започнат някаква дей-
●● Повечето имат трудности в справянето със
ност и/или да поканят друг да участва в нея.
сложни ситуации като управление на банкови
●● Повечето могат да изразят непосредстве-
сметки и дългосрочно управление на финанси.
ните си преживявания.
Грамотност/смятане ●● Повечето могат да спазват двустъпкови
●● Повечето могат да четат и пишат прибли- инструкции.
зително до нивото, очаквано от някого след 7-8 ●● Повечето могат да пресичат познати улици
години ходене на училище (т.е. към началото на безопасно (оглеждане в двете посоки, изчаква-
средното образование), и да изчитат прости ин- не на трафика, подчиняване на пътната сигна-
формационни или забавни материали. лизация). Там, където липсва натоварен трафик,
●● Повечето могат да смятат, да разбират ма- повечето могат да следват социално приемливи
тематически концепти и да правят прости мате- правила за осигуряване на лична безопасност.
матически изчисления. ●● Някои могат да отидат самостоятелно до
познати места.
Средна степен на разстройство ●● Повечето могат да изразят своите предпо-
Ранно детство (Тежестта на разстрой- читания, ако са им предоставени алтернативи.
ството трябва да бъде оценена отново след ●● Повечето могат да изразят какво харесват
прилагането на адекватни обучителни услуги или не харесват у хората (напр. с кого предпочи-
и подкрепящи мерки) тат да прекарват времето си), дейностите, храна-
●● Повечето ще развият езикови умения и мо- та или облеклото.
гат да изразят какво искат. Характерно е изоста- ●● С подкрепа повечето могат да прилагат на-
личните си способности за изграждане на уме-
ването в развитието на езикови умения, които,
ния за бъдеща неспециализирана работа (изис-
веднъж придобити, често остават по-недоразви-
кваща изпълнение на рутинни дейности).
ти от тези на връстниците им без нарушения в ●● Повечето остават наивни в предвиждане-
развитието (напр. по-ограничен речник). то на всички последици от действията или в раз-
●● Повечето могат да спазват едностъпкова познаването на това дали някой не се опитва да
инструкция. ги използва.
●● Повечето могат да започнат някаква дей-
Грамотност/смятане
ност и да участват в игра. Някои могат да започ-
●● Повечето ще развият някакви умения за
нат проста интерактивна игра.
четене и писане.
●● Повечето могат да участват в просто общу-
●● Повечето могат да разпознаят написано
ване с елементарни правила.
собственото си име.
●● Повечето могат да разграничават „повече”
●● Повечето могат да изберат точен брой
от „по-малко”.
предмети.
●● Повечето могат да правят преки съпостав-
●● Повечето могат да броят до 10.
ки или да подреждат според образец (напр. да
организират или подреждат предмети според Зряла възраст (Тежестта на разстрой-
форма, размер или цвят). ството трябва да бъде оценена отново след
●● Повечето могат да изразят какво харесват прилагането на адекватни обучителни услуги
или не харесват у хората (напр. с кого предпочи- и подкрепящи мерки)
тат да прекарват времето си), дейностите, храна- ●● Повечето могат да общуват умерено сво-
та или облеклото. бодно с прости изречения.
●● Повечето могат да съобщят или идентифи- ●● Повечето могат да спрат една дейност при
цират възрастта си. поискване.
●● Повечето могат да започнат някаква дей- ●● Повечето могат да изразят какво харесват
ност и/или да поканят друг да участва в нея. или не харесват у хората (напр. с кого предпочи-
●● Повечето могат да изразят непосредстве- тат да прекарват времето си), дейностите, хра-
ните си преживявания. ната или облеклото, ако им се предостави кон-
●● Повечето могат да спазват двустъпкови кретен избор (напр. със зрителни спомагателни
инструкции. средства).
●● Повечето могат да пресичат познати улици Грамотност/смятане
безопасно (оглеждане в двете посоки, изчаква- ●● Повечето могат да правят рудиментарни
не на трафика, подчиняване на пътната сигна- знаци, които са прекурсори на буквите.
лизация). Там, където липсва натоварен трафик,
Детство и юношество (Тежестта на раз-
повечето могат да следват социално приемливи
стройството трябва да бъде оценена отново
правила за осигуряване на лична безопасност.
след прилагането на адекватни обучителни
●● Някои могат да отидат самостоятелно до
услуги и подкрепящи мерки)
познати места.
●● Повечето могат да изразят какво харесват ●● Повечето могат да използват стратегии за
или не харесват у хората (напр. с кого предпочи- общуване за изразяване на предпочитания.
тат да прекарват времето си), дейностите, храна- ●● Повечето могат да започнат някаква дей-
та или облеклото и нерядко да действат според ност.
тези предпочитания. ●● Повечето могат да разпознават познати
●● Някои могат да прилагат наличните си картини.
способности за изграждане на умения за неспе- ●● Повечето могат да спазват едностъпкови
циализирана работа (изискваща изпълнение на инструкции.
рутинни дейности). ●● Повечето могат да разграничават „повече”
●● Повечето остават наивни в предвиждане- от „по-малко”.
то на всички последици от действията или в раз- ●● Повечето могат да отграничат един пред-
познаването на това дали някой не се опитва да мет от група при поискване.
ги използва. ●● Повечето могат да разграничават различ-
ни места и техните значения (кола, кухня, баня,
Грамотност/смятане
училище, лекарски кабинет и др.).
●● Повечето могат да прочетат изречения с
●● Повечето могат да изразят какво харесват
до три обикновени думи и да постигнат нивото
или не харесват у хората (напр. с кого предпочи-
на четене и писане до очакваното от някого след
тат да прекарват времето си), дейностите, хра-
4-5 години ходене на училище (т.е. в рамките на
ната или облеклото, ако им се предостави кон-
началното образование).
кретен избор (напр. със зрителни спомагателни
●● Повечето могат да изберат точен брой
средства).
предмети.
●● Повечето могат да прилагат наличните си
●● Повечето могат да броят до 10 и в някои
способности за изграждане на умения за бъде-
случаи до повече.
ща неспециализирана работа (изискваща изпъл-
Тежка степен на разстройство нение на рутинни дейности), а в някои случаи и
на полуспециализирана (изискваща например
Ранно детство (Тежестта на разстрой- независима преценка и отговорност).
ството трябва да бъде оценена отново след
прилагането на адекватни обучителни услуги Грамотност/смятане
и подкрепящи мерки) • Повечето могат да разпознават символи.
●● Повечето ще развият различни невербал- • Повечето могат да разпознаят написано
ни умения за изразяване на основните си пот собственото си име.
ребности. Зряла възраст (Тежестта на разстрой-
●● Някои могат да започнат някаква дейност. ството трябва да бъде оценена отново след
●● Повечето могат да толерират присъствие- прилагането на адекватни обучителни услуги
то на други и да им реагират. и подкрепящи мерки)
●● Повечето могат да отграничат един пред- ●● Повечето могат да използват стратегии за
мет от група при поискване. общуване за изразяване на предпочитания.
●● Повечето могат да започнат някаква дей- Грамотност/смятане

ност. ●● Tе няма да се научат да четат и пишат.
●● Повечето могат да разпознават познати Детство и юношество (Тежестта на раз-
картини. стройството трябва да бъде оценена отново
●● Повечето могат да спазват едностъпкови след прилагането на адекватни обучителни
инструкции. услуги и подкрепящи мерки)
●● Повечето могат да разграничават „повече” ●● Голяма част от тях могат да развият някак-
от „по-малко”. ви умения за изразяване на основните си по-
●● Повечето могат да отграничат един пред- требности и предпочитания.
мет от група при поискване. ●● Голяма част от тях могат да разпознават
●● Повечето могат да разграничават различ- познати хора в лична среща или на снимки.
ни места и техните значения (кола, кухня, баня, ●● Голяма част от тях могат да изпълняват
училище, лекарски кабинет и др.). много прости задачи с подканяне и помощ.
●● Повечето могат да изразят своите предпо- ●● Някои могат да отграничат един предмет
читания за намеренията си, за здравните грижи от група при поискване.
за тях и за хората (напр. с кого предпочитат да ●● Някои могат да разграничават различни
прекарват времето си), ако им се предостави места и техните значения (кола, кухня, баня, учи-
конкретен избор (напр. със зрителни спомага- лище, лекарски кабинет и др.).
телни средства). ●● Някои могат да изразят какво харесват или
●● Повечето могат да прилагат наличните си не харесват у хората (напр. с кого предпочитат да
способности за изграждане на умения за неспе- прекарват времето си), дейностите, храната или
циализирана работа (изискваща изпълнение на облеклото, ако им се предостави конкретен из-
прости дейности), а в някои случаи и на по-спе- бор (напр. със зрителни спомагателни средства).
циализирана (изискваща например изпълнение
Зряла възраст (Тежестта на разстрой-
на рутинни дейности) с подходящи социални и
ството трябва да бъде оценена отново след
визуални/вербални подкрепящи мерки.
прилагането на адекватни обучителни услуги
Грамотност/смятане и подкрепящи мерки)
●● Голяма част от тях могат да разпознават
●● Голяма част от тях ще развият някакви не-
познати картини (като къща, топка, цвете).
вербални умения и някои звуци или отделни
●● Голяма част от тях могат разпознават от-
думи за изразяване на основните си потребно-
делни букви от азбуката.
сти и предпочитания.
●● Голяма част от тях могат да разпознават
Дълбока степен на разстройство
познати картини.
Ранно детство (Тежестта на разстрой- ●● Голяма част от тях могат да изпълняват
ството трябва да бъде оценена отново след много прости задачи с подканяне и помощ.
прилагането на адекватни обучителни услуги ●● Някои могат да отграничат един предмет
и подкрепящи мерки) от група при поискване.
●● Голяма част от тях ще развият някакви не- ●● Някои могат да разграничават различни
вербални умения за изразяване на основните си места и техните значения (кола, кухня, баня, учи-
потребности. лище, лекарски кабинет и др.).
●● Голяма част от тях могат да толерират при- ●● Голяма част от тях могат да изразят своите
съствието на други и да им реагират. предпочитания за намеренията си, за здравните
●● Голяма част от тях могат да започнат някак- грижи за тях и за хората (напр. с кого предпочи-
ва дейност с подканяне и помощ. тат да прекарват времето си), ако им се предос-
●● Голяма част от тях могат да изразят какво тави конкретен избор (напр. със зрителни спо-
харесват или не харесват у хората (напр. с кого магателни средства).
предпочитат да прекарват времето си), дейнос
тите, храната или облеклото, ако им се предоста-
ви конкретен избор (напр. със зрителни спомага- Адрес за кореспонденция:
телни средства). georgi.onchev@gmail.com
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ // ORIGINAL ARTICLES
ATTITUDES OF MEDICAL PERSONNEL AND STUDENTS TOWARDS

SUICIDE ATTEMPTS: A SURVEY AT SMBB MEDICAL UNIVERSITY
LARKANA
Fahad Jibran Siyal1, Qararo Shah1, Aneela Atta ur Rahman1, Ali Akbar Pirzado1, Mir Hassan Khoso2,
Zahid Ali Shaikh1, Athar Ali Bhutto1, Khalid Hussain1, Hafsa Khalid1
1
Shaheed Mohtarma Benazir Bhutto Medical University Larkana, Pakistan
2
Liaquat University of Medical & Health Sciences, Pakistan
Abstract. Background: Suicide is defined as an act of self-destruction committed by an individual who is

well informed about the deadly outcome. Suicide has considerable cultural and socioeconomic effects.
Personnel working in medical institutes should be more aware and contain more non stigmatizing atti-
tude towards this phenomenon. Objective: To examine the relationship between suicidal literacy and
the attitude of medical personnel towards suicidal attempts. Methods: The participants included Fac-
ulty members, officers, supporting staff, post graduate and undergraduate students at the Shaheed Be-
nazir Bhutto Medical University Larkana. A cross-sectional survey was conducted with 150 participants.
The questionnaire was divided into two parts including demographic, anxiety, depression, and stigma
sections. To find out the association of independent variables with anxiety and depression, a chi-square
test was used. Results: Out of 150 participants 72 (48%) were females and 78 (52%) were males. 72.7%
of the sample had depression, anxiety, and suicidal thoughts. Stress in males was statistically significant-
ly higher (64.1%) than in females (27.8%). Conclusion: The study revealed various risk factors for suicidal
thoughts in the targeted participants and can serve as basis for future analysis and interventions.
Key words: suicide, suicide attempts, attitudes, anxiety, depression, stigma
НАГЛАСИ НА МЕДИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ КЪМ СУИЦИДНИТЕ ОПИТИ:

ПРОУЧВАНЕ В МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „БЕНАЗИР БХУТО”,
ЛАРКАНА
Фахад Джибран Сиял, Караро Шах, Анила Ата ур Рахман, Али Акбар Пирзадо,
Мир Хасан Кхосо, Захид Али Шаик, Атхар Али Бхуто, Халид Хусейн, Хафса Халид
Резюме. Основания: Самоубийството се определя като акт на саморазрушение, извършен

от индивид, който е напълно наясно със смъртоносния край. Самоубийствата имат сериозни
културни и социоикономически ефекти. Цел: Да се проучи връзката между осведомеността
за самоубийствата и отношението към суицидните опити при университетски медици и
служители. Методи: Беше проведено срезово проучване със 150 участници – преподаватели,
администратори, помощен персонал, студенти и специализанти. Въпросникът беше разделен на
две части, включващи секции за демографски данни, тревожност, депресия и стигма. За търсене
на връзката между независимите променливи и тревожността и депресията бе използван Хи-
квадрат. Резултати: 72 (48%) от участниците бяха жени, а 78 (52%) – мъже. 72.7% от извадката
имаха депресия, тревожност и суицидни идеи. Стресът у мъжете е статистически значимо по-чест
(64.1%), отколкото сред жените (27.8%). Заключение: Проучването установи различни рискови
фактори за възникването на суицидни мисли при изледваните лица и може да служи за основа на
бъдещи анализи и интервенции.
Kлючови думи: самоубийство, суицидни опити, нагласи, тревожност, депресия, стигма

14 F. J. Siyal, Q. Shah, A. A. ur Rahman et al. Attitudes of medical personnel and students...
Introduction In Pakistan, sporadic research is conducted in

Suicide is being considered as ignominy to all cul- terms of suicide and suicide attempts; as 3 studies
tures and societies due to ambiguity with human life were carried out on suicide, while 6 studies addressed
principles; however, the rate of suicide has promptly suicide attempts [17-20]. Ahmed and Zuberi report-
raised recently. For this reason, the problem of sui- ed a suicide rate of 0.72/100,000 in Karachi [18]. Al-
cide has turned from individual disorder into a social though no official national data is available, suicide
dilemma [1]. It is predicted that the number of sui- rates in Pakistan are calculated as crude rates ranging
cides globally may reach 1.5 million in next decade from the rate of 0.43/100,000 annually in Peshawar
accounting for 2% of all injury and illness cases [2]. to 2.86/100,000 annually in Rawalpindi. The annual
Generally, there is no limitation of suicide to crude rates for other cities per 100,000 population
any population as it may occur in any social class include Karachi (2.1), Lahore (1.08), Faisalabad (1.12),
although the suicide attempt rate is greater in and Larkana (2.6) [21]. The suicide rate in males is
women in comparison with men [3]. However, highest in Rawalpindi – 5.2/100,000 population,
successful rate of suicide is higher in men as com- whereas the highest rate for women was in Larkana –
pared to women [4]. Studies have shown that the 1.7/100,000. In Larkana, the highest age rates for men
rate of suicide attempts is lower in Islamic than in and women are in the interval between 20-40 years
the Western countries, but this rate varies among [16]. Despite of these relatively low rates, it is estimat-
countries [5-6]. Regardless of the specific popula- ed that the actual number of suicides in Pakistan is
tion, this condition is an important health problem more than the official nationally reported cases [20].
that affects society, family and individual [7]. At present, various studies have been carried
Various effective factors of society are associated out on mental illnesses and their stigma, but very
with suicidal attempts including difference in races, few have been conducted on attitude and percep-
physical illnesses, previous experiences of suicide tion of medical personnel. Therefore, this study is
among family, violence, drug abuse and family dis- aimed to examine the relationship between suicidal
putes [8-10]. Individual traits are also involved such literacy and the attitude of medical personnel to-
as poor communication, repeated change in living wards suicidal attempts.
place, and previous history of mental illnesses, e.g.,
depression, sexual identity disorder, attention deficit Materials and methods
hyperactivity disorder (ADHD), and somatoform dis-
order. The factors that predict the attempts of suicide The participants in the current research were
by these individuals are disease severity, frequencies Faculty members, officers, supporting staff and
of hospitalization and period of hospitalization [11]. undergraduate and post graduate students of the
Stigma is one of the factors that make the suicide Shaheed Benazir Bhutto Medical University Larkana
less deemed and limited statistical reports are avail- (SBBMUL). A cross-sectional survey was conducted
able regarding this problem [12]. On the other hand, on the 15th of December, 2021. The total number
stigma has been negatively tagged by people to indi- of participants was 150. Simple random sampling
viduals and groups who are distinct in terms of race, was carried out during survey. Overall, the response
appearance, mental and physical health [13]. Stigma rate was 75%, with distributed more than 200 ques-
has been associated with suicide, and different stud- tionnaires, and 150 completed and received back.
ies have demonstrated link between stigma behavior A semi-structured questionnaire was designed
and suicide, particularly in individuals with previous to collect the demographic, anxiety, depression, and
history of suicide [14]. According to many studies, stigma data from participants. It was divided into two
stigmatizing thought towards individuals with suicide parts, which include the demographic, anxiety, de-
attempts is similar to stigma for mental diseases, and pression, and stigma sections. The demographic part
often those individuals who have suicidal ideation or includes variables like age, gender, marital status,
who attempted suicide, have described a „feeling of professional status, socioeconomic status, religion,
shame“ due to their thoughts [15]. educational level, area of residency, income of the
According to World Health Organization (WHO), family, duration of stay at the University, three ques-
suicide deaths amount to 782,000 globally, which is tion related to suicide attempts in family, and friends
equal to 15% of the injury mortality and 1.4% of to- circle of the respondents. The second part comprise
tal mortality. The rate of suicide is approximated at of anxiety, depression, and stigma sections.
11.6/100,000 population worldwide. And, this sta- Data was analyzed through SPSS-28 version.
tistical data is not complete since many countries This research was based on categorical variables, so
do not report their cases [16]. frequencies and percentages were analyzed. To find
out the association of independent variables with when they have serious problems. Further findings
anxiety and depression, a chi-square test was used. revealed that most (72.7%) were suffering from de-
pression, anxiety and suicidal thoughts due to men-
Results and discussions tal health problem. A study from Bangalore was con-
Frequency data analysis is presented in Tables ducted on 175 medical students and revealed their
1-2 for the demographic variables and the suicid- perspective regarding suicide, including arguments
al thought queries. Association between gender with family members, and concluded that poverty
and professional and other factors are described in and unemployment are the major risk factors [27].
Tables 3-5. Out of 150 participants 72 (48%) were It can be also observed that stress in males was
females and 78 (52%) were males. Most of the re- higher (64.1%) than in females (27.8%). This was a
spondents fall in the age group between 18 and 25 statistically significant association among the gen-
years (52% of all participants), while 28% are in the der and stress, hopelessness, and sharing prob-
26-35 years of age group, 8.7% – in the 36-45 years lem with family or friend (p = < 0.0001, 0.001 and
group, and older 8.7% – in 46 and above group. < 0.0001, respectively). There was no statistically
Previous studies showed promising attitude of fe- significant relationship between having been bul-
male health personnel although a study from North lied, “family will feel better off if they die”, “tried to
India described more male contribution as compared physical harm”, and “kill themselves” (0.072, 0.085,
to females [22-23]. In our sample 83 participants 0.068 and 0.071, respectively).
(55.33%) were single and 65 (43.33%) were mar- The association of suicidal factors and age with
ried. 76 (50.7%) of the participants were students, the stress is Table 4. The association between age
36 were Faculty members (24%), 17 (11.3%) officers, and the variables related to suicidal thoughts was
and 21 were staff members (14%). 44% were under- statistically significant (p = < 0.0001), while the
graduate students while graduates, postgraduates association between age and stress and the “un-
and others were 28%, 19.3%, 8.7% respectively. The bearable” variable was statistically insignificant
majority of the respondents were residing in rural ar- (p = 0.123 and 0.082, respectively).
eas (with families), and almost 85% were belonging The relationship of professional status and vari-
to middle class families, whereas 9.3% were lower ables related to suicidal thoughts was statistically
class and only 5.3% were from upper class families. significant with “felt hopeless”, “unbearable”, “if
Furthermore, 24 participants reported that they he/she were dead”, “sharing problem” (p < 0.0001).
had a family member or close friend who had attempt- The links with depression, anxiety, and suicidal
ed suicide and survived, while 22 (14.7%) reported thoughts are statistically insignificant (p = 0.163).
that they knew a family member or close friend who Pakistan has the benefit of being a religious
committed a suicide and did not survive. Of all respon- country, having low rate of suicidal attempts as
dents, 29 responded that they visited mental health compared to secular countries, as many individuals
professional (psychiatrist), and 121 stated that they are strongly engaged in religious beliefs and avoid
never visited mental health professional. ending their lives [28]. One study revealed that
Findings regarding suicidal thoughts are sum- Muslims have low suicidal rates in contrast to oth-
marized in Table 2. It can be seen clearly that 138 er religions [29]. Apart from religion, cultural varia-
(92%) respondents rate their mental health as good, tions also play important role with their impact on
and only 12 (8%) reported that they had poor men- human behavior and suicidal tendencies [30].
tal health. Moreover, most of the respondents (94, Besides, our results are similar to the findings of a
or 62.2%) felt that they were sad or depressed, 104 Polish study showing higher involvement of male un-
(69.3%) responded that emotional disturbances af- dergraduate participants in assisted suicides [31]. In a
fected their personal relationships, and 96 (64%) study from Malaysia, it was found that the perception
replied that psychological disturbances affected of medical graduates on assisted suicide was negative
their functionality. The results were similar to those with 45.5% of participants, and 16.5% stated that ev-
from previously published studies [24-26]. eryone has right to choose to live or die [32].
It is observed that 15 (10%) participants tried to Individuals related to medical field naturally achieve
hurt physically themselves. 6 (40%) from them were knowledge which affect their behavior during work.
males and 9 (60%) were females. Fifteen (10%) par- A study showed that loneliness is an important factor
ticipants thought that their life is so bad so they did for emergence of thoughts about attempting and end-
not want to live any more, 13 (8.7%) had planned to ing life [33]. In Houston, USA, a large-scale communi-
kill themselves, and 67 (60.35%) had a close friend or ty-based study of 5,423 adolescents showed that isola-
family member that they can go to meet in person tion and loneliness can trigger thoughts of suicide [34].
Table 1. Demographic data for the participants (n = 150) Some What Often 51 34.0
Not so often 21 14.0
Question Category Frequency Percentage
Not at all Often 25 16.7
Gender Male 78 52.00%
How often have your psychological disturbances affected your functionality?
Female 72 48.00%
Extremely Often 15 10.0
Age 18-25 years 82 54.70%
Very Often 36 24.0
26-35 years 42 28.00%
36-45 years 13 8.70% Some What Often 45 30.0
45 and above 13 8.70% Not so often 30 20.0
Marital Status Married 65 43.30% Not at all Often 24 16.0
Single 83 55.30% Has something very stressful happened to you?
Others 2 1.40% Yes 70 46.7
Educational Level Undergraduate 66 44.00% No 30 20.0
Graduate 42 28.00% Neutral 50 33.3
Postgraduate 29 19.30% Have you felt so nervous or worried in a way that felt unbearable, like you
Other 13 8.70% couldn’t stand it anymore?
Professional Status Faculty Member 36 24.00% Yes 50 33.3
Officer 17 11.30% No 57 38.0
Staff 21 14.00% Neutral 43 28.7
Student 76 50.70%
Have you been bullied or picked on so much that you felt like you couldn’t
Socio Economic Status Lower Class 14 9.30% stand it anymore?
Middle Class 128 85.30% Yes 34 22.7
Upper Class 08 5.30%
No 81 54.0
Religion Muslim 139 92.70% Neutral 35 23.3
Christian 2 1.30%
Total 150 100.0
Hindu 7 4.70%
Other 2 1.30% Do you or anyone in your life think you have a problem with drugs or alcohol?
Yes 17 11.3
Residence Urban (Bachelor) 15 10.00%
Rural (Bachelor) 27 18.00% No 119 79.3
Urban (Family) 49 32.70% Neutral 14 9.3
Rural (Family) 59 39.30% Have you ever felt hopeless, like things would never get better?
When you joined Uni- Less than 6 months 9 6.00% Yes 43 28.7
versity? More than 6 57 38.00% No 83 55.3
months or less Neutral 24 16.0
than 3 years
Do you feel like you might as well give up because you can’t make things
More than 3 years 84 56.00% better for yourself?
Have you ever visited Yes 29 19.30% Yes 33 22.0
mental health profession- No 121 81.70% No 85 56.7
al/psychiatrist?
Neutral 32 21.3
Has anyone in your fam- Yes 24 16.00%
Have you felt that you or your family would be better off if you were dead?
ily or a close friend ever No 126 84.00%
attempted suicide (and Yes 13 8.7
survived the attempt)? No 117 78.0
Has anyone in your family Yes 22 14.70% Neutral 20 13.3
or a close friend ever com- No 128 85.30% Have you though that your life was so bad that you didn’t want to live anymore?
pleted suicide (and died)? Yes 15 10.0
No 116 77.3
Neutral 19 12.7
Table 2. Suicidal ideation of all participants (n = 150) Have you ever tried to hurt/physical harm yourself in the past?
Yes 15 10.0
Overall, how would you rate your mental health?
No 115 76.7
Response Frequency Percentage
Neutral 20 13.3
Excellent 30 20.0 Have you any planning to kill yourself?
Very Good 48 32.0 Yes 13 8.7
Good 60 40.0 No 128 85.3
Poor 12 8.0 Neutral 9 6.0
How often have you felt sad or depressed? Do you have close friends or family that you can go to when you have a
Extremely Often 8 5.3 serious problem?
Very Often 29 19.3 Yes 67 44.7
Some What Often 57 38.0 No 60 40.0
Not So Often 38 25.3 Neutral 23 15.3
Not at all Often 18 12.0 What do you think that depression, anxiety, suicidal thoughts are due to?
How often have your emotional disturbances affect with your personal relationship? Mental problem 109 72.7
Extremely Often 20 13.3 Effect of Jin Bhoot Taveez 16 10.7
Very Often 33 22.0 Curse of fate 25 16.7
Table 3. Association of gender with suicide ideation factors

Has something very stressful happened to you?
Gender Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) p-value
Yes No Neutral Total
Male 50 (64.1%) 7 (9.0%) 21 (26.9%) 78
Female 20 (27.8%) 23 (31.9%) 29 (40.3%) 72 0.000
Total 70 (46.7%) 30 (20.0%) 50 (33.3%) 150 (100%)
Have you ever felt hopeless, like things would never get better?
Male 28 (35.9%) 32 (41.0%) 18 (23.1%) 78
Female 15 (20.8%) 51 (70.8%) 6 (8.3%) 72 0.001
Total 43 (28.7%) 83 (55.3%) 24 (16%) 150 (100%)
Have you been bullied or picked on so much that you felt like you couldn’t stand it anymore?
Male 23 (29.5%) 36 (46.2%) 19 (24.4%) 78
Female 11 (15.3%) 45 (62.5%) 16 (22.2%) 72 0.072
Total 34 (22.7%) 81 (54.0%) 35 (23.3%) 150 (100%)
Male 6 (7.7%) 57 (73.1%) 15 (19.2%) 78
Female 7 (9.7%) 60 (83.3%) 5 (6.9%) 72 0.085
Total 13 (8.7%) 117 (78.0%) 20 (13.3%) 150 (100%)
Have you ever tried to hurt/physical harm yourself in the past?
Male 6 (7.7%) 57 (73.1%) 15 (19.2%) 78
Female 9 (12.5%) 58 (80.6%) 5 (6.9%) 72 0.068
Total 15 (10.0%) 115 (76.7%) 20 (13.3%) 150 (100%)
Have you any planning to kill yourself?
Male 6 (7.7%) 64 (82.1%) 8 (10.3%) 78
Female 7 (9.7%) 64 (88.9%) 1 (1.4%) 72 0.071
Total 13 (8.7%) 128 (85.3%) 9 (6.0%) 150 (100%)
Do you have close friends or family that you can go to when you have a serious problem?
Male 47 (60.3%) 14 (17.9%) 17 (21.8%) 78
Female 20 (27.8%) 46 (63.9%) 6 (8.3%) 72 0.000
Total 67 (44.7%) 60 (40.0%) 23 (15.3%) 150 (100%)
Table 4. Association of age with suicide ideation factors

Age Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) p-value
18-25 years 35 (42.7%) 23 (28%) 24 (29.3%) 82
26-35 years 23 (54.8%) 4 (9.5%) 15 (35.7%) 42
36-45 years 5 (38.5%) 3 (23.1%) 5 (38.5%) 13 0.123
45 and above 7 (53.8%) 0 (0.00%) 6 (46.2%) 13
Total 70 (46.7%) 30 (20%) 50 (33.3%) 150 (100%)
Have you felt so nervous or worried in a way that felt unbearable, you could not stand it anymore?
18-25 years 31 (37.8%) 34 (41.5%) 17 (20.7%) 82
26-35 years 16 (38.1%) 11 (26.2%) 15 (35.7%) 42
36-45 years 2 (15.4%) 6 (46.2%) 5 (38.5%) 13 0.082
45 and above 1 9 (7.7%) 6 (46.2%) 6 (46.2%) 13
Total 50 (33.3%) 57 (38%) 43 (28.7%) 150 (100%)
18-25 years 5 (6.1%) 76 (92.7%) 1 (1.2%) 82
26-35 years 6 (14.3%) 27 (64.3%) 9 (21.4%) 42
36-45 years 1 (7.7%) 7 (53.8%) 5 (38.5%) 13 0.000
45 and above 1 (7.7%) 7 (53.8%) 5 (38.5%) 13
Total 13 (8.7%) 117 (78%) 20 (13.3%) 150 (100%)
Have you ever tried to hurt/physical harm yourself in the past?
18-25 years 5 (6.1%) 77 (93.9%) 0 (0.0%) 82
26-35 years 6 (14.3%) 34 (81.%) 2 (4.8%) 42
36-45 years 1 (7.7%) 10 (76.9%) 2 (15.4%) 13 0.000
45 and above 1 (7.7%) 7 (53.8%) 5 (38.5%) 13
Total 13 (8.7) 128 (85.3%) 9 (6%) 150 (100%)
18-25 years 35 (42.7%) 46 (56.1%) 1 (1.2%) 82
26-35 years 23 (54.8%) 7 (16.7%) 12 (28.6%) 42
36-45 years 5 (38.5%) 3 (23%) 5 (38.5%) 13 0.000
45 and above 4 (30.8%) 4 (30.8%) 5 (38.5%) 13
Total 67 (44.7%) 60 (40%) 23 (15.3%) 150 (100%)
Table 5. Association of professional status with suicide ideation factors

Professional Status Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) Frequency (%) p-value
Faculty 17 (47.2%) 5 (13.9%) (14 38.9%) 36
Officer 11 (64.7%) 1 (5.9%) 5 (29.4%) 17
Staff 10 (47.6%) 3 (14.3%) 8 (38.1%) 21 0.301
Student 32 (42.1%) 21 (27.6%) 23 (30.3%) 76
Total 70 (46.7%) 30 (20.0%) 50 (33.3%) 150
Have you been bullied or picked on so much that you felt like you couldn’t stand it anymore?
Faculty 6 (16.7%) 18 (50.0%) 12 (33.3%) 36
Officer 4 (23.5%) 8 (47.1%) 5 (29.4%) 17
Staff 4 (19.0%) 9 (42.9%) 8 (38.1%) 21
0.141
Student 20 (26.3%) 46 (60.5%) 10 (13.2%) 76
Total 34 (22.7%) 81 (54.0%) 35 (23.3%) 150
Have you felt so nervous or worried in a way that felt unbearable, like you couldn’t stand it anymore?
Faculty 8 (22.2%) 14 (38.9%) 14 (38.9%) 36
Officer 6 (35.3%) 6 (35.3%) 5 (29.4%) 17
Staff 8 (38.1%) 5 (23.8%) 8 (38.1%) 21
0.343
Student 28 (36.8%) 32 (42.1%) 16 (21.1%) 76
Total 50 (33.3%) 57 (38.0%) 43 (28.7%) 150
Have you ever felt hopeless, like things would never get better?
Faculty 7 (19.4%) 17 (47.2%) 12 (33.3%) 36
Officer 5 (29.4%) 8 (47.1%) 4 (33.3%) 17
Staff 7 (33.3%) 7 (33.3%) 7 (33.3%) 21
0.000
Student 24 (31.6%) 51 (67.1%) 1 (1.3%) 76
Total 43 (28.7%) 83 (55.3%) 24 (16.0%) 150
Faculty 5 (13.9%) 20 (55.6%) 11 (30.6%) 36
Officer 1 (5.9%) 13 (76.5%) 3 (17.6%) 17
Staff 2 (9.5%) 14 (66.7%) 5 (23.8%) 21 0.000
Student 5 (6.6%) 70 (92.1%) 1 (1.3%) 76
Total 13 (8.7%) 117 (78.0%) 20 (13.3%) 150
Faculty 14 (38.9%) 10 (27.8%) 12 (33.3%) 36
Officer 11 (64.7%) 3 (17.6%) 3 (17.6%) 17
Staff 10 (47.6%) 4 (19.0%) 7 (33.3%) 21 0.000
Student 32 (42.1%) 43 (56.6%) 1 (1.3%) 76
Total 67 (44.7%) 60 (40.0%) 23 (15.3%) 150
What do you think that depression, anxiety, suicidal thoughts are due to:
Mental Problem Effect of Jin-Bhoot Taveez Curse of fate Total p-value
Faculty 25 (69.4%) 8 (22.2%) 3 (8.3%) 36
Officer 13 (76.5%) 0 (0.0%) 4 (23.5%) 17
Staff 15 (71.4%) 2 (9.5%) 4 (19.0%) 21 0.163
Student 56 (73.7%) 6 (7.9%) 14 (18.4%) 76
Total 109 (72.7%) 16 (10.7%) 25 (16.7%) 150
Conclusion search is needed for understanding the impact of

organizational culture and staff perception of sui-
This study revealed various factors for identifi-
cidality. And studies on larger scale are needed for
cation of suicidal thoughts in targeted participants
investigation of the utility interventional training.
working in a medical University and provides evi-
dence for the need of future interventions. It is
References
necessary to implement preventive activities and
1. Chung DT, Ryan CJ, Hadzi-Pavlovic D, et al. Suicide rates after
to educate the public, e.g., by conducting Suicide discharge from psychiatric facilities: A systematic review and
Awareness Month and repeated seminars. Litera- meta-analysis. JAMA Psychiatry 2017; 74(7):694-702.
cy about mental health among medical personnel 2. Mirahmadizadeh A, Rezaei F, Mokhtari AM, et al. Epidemi-
and community should be increased. Additional re- ology of suicide attempts and deaths: a population-based
study in Fars, Iran (2011-16). J Publ Health 2020; 42(1): e1- 19. Khan MM, Islam S, Kundi AK. Parasuicide in Pakistan: expe-
e11. rience at a university hospital. Acta Psychiatr Scand 1996,
3. Choi SB, Lee W, Yoon J, et al. Risk factors of suicide attempts 93:264-267.
among people with suicidal ideation in South Korea: a 20. Khan M, Reza H. Suicide and parasuicide in Pakistan: time
cross-sectional study. BMC Public Health 2017; 17:579. for a change? J Pak Med Assoc 1998; 48:292-93.
4. Rogers ML, Hom MA, Dougherty SP, et al. Comparing sui- 21. Khan MM, Naqvi H, Thaver D, Prince M. Epidemiology of
cide risk factors among individuals with a history of abort- suicide in Pakistan: determining rates in six cities. Arch Sui-
ed, interrupted, and actual suicide attempts. Arch Suicide cide Res 2008; 12:155-160.
Res 2020; 24(sup1):57-74. 22. Ghodse AH, Ghaffari K, Bhat AV, et al. Attitudes of health
5. Khadem-Rezaiyan M, Jarahi L, Moharreri F, et al. Epidemiol- care professionals towards patients who take overdoses.
ogy of suicide attempts in Khorasan Razavi Province, 2014- Int J Soc Psychiatry 1986; 32:58-63.
2015. Iran J Epidem 2017; 13(2):128-135. 23. Nebhinani N, Chahal S, Jagtiani A, et al. Medical students’
6. Hassanian-Moghaddam H, Zamani N. Suicide in Iran: The attitude toward suicide attempters. Ind Psychiatry J 2016;
facts and the figures from nationwide reports. Iran J Psychi- 25:17-22.
atry 2017; 12(1):73-77. 24. Kim SN, Lee KS, Lee SY, et al. Awareness and attitude toward
7. Behere PB, Sharma A. Suicide from a global perspective. suicide in community mental health professionals and hos-
Ind J Psychiatry 2017; 59(2):256-257. pital workers. J Prev Med Public Health 2009; 42:183-189.
8. Street JC, Taha F, Jones AD, et al. Racial identity and reasons 25. Domino G, Takahashi Y. Attitudes toward suicide in Japa-
for living in African American female suicide attempters. nese and American medical students. Suicide Life Threat
Cultur Divers Ethnic Minor Psychol 2012; 18(4):416-423. Behav 1991; 21:345-359.
9. Brinkman TM, Zhang N, Recklitis CJ, et al. Suicide ideation 26. Wallin U, Runeson B. Attitudes towards suicide and suicid-
and associated mortality in adult survivors of childhood al patients among medical students. Eur Psychiatry 2003;
cancer. Cancer 2014; 120(2):271-277. 18:329-333.
10. Lizardi D, Sher L, Sullivan GM, et al. Association between 27. Hemendra S, Shalavadi M, Murali T. A study of attitude to-
familial suicidal behavior and frequency of attempts among wards suicide prevention among non-mental health care
depressed suicide attempters. Acta Psychiatr Scand 2009; providers. Telangana J Psychiatry 2017; 3:23-27.
119(5):406-410. 28. Gearing RE, Alonzo D. Religion and suicide: new findings. J
11. Soole R, Kõlves K, De Leo D. Suicide in children: A systemat- Relig Health 2018; 57(6):2478-2499.
ic review. Arch Suicide Res 2015; 19(3):285-304. 29. Lester D. Suicide and Islam. Arch Suicide Res 2006;
12. Pitman AL, Osborn DP, Rantell K, King MB. The stigma 10(1):77-97.
perceived by people bereaved by suicide and other sud- 30. Maharajh HD, Abdool PS. Cultural aspects of suicide. Sci
den deaths: A cross-sectional UK study of 3432 bereaved World J 2005; 5:736-746.
adults. J Psychosom Res 2016; 87:22-29. 31. Norheim AB, Grimholt TK, Loskutova E, Ekeberg O. Atti-
13. Dieujuste C. The concept of stigma in mental illness as applied tudes toward suicidal behaviour among professionals at
to Haitian Americans. Int Nurs Rev 2016; 63(2):200-207. mental health outpatient clinics in Stavropol, Russia and
14. Oexle N, Waldmann T, Staiger T, et al. Mental illness stigma Oslo, Norway. BMC Psychiatry 2016; 16(1):268.
and suicidality: the role of public and individual stigma. Ep- 32. Leppert W, Gottwald L, Majkowicz M, et al. A comparison
idemiol Psychiatr Sci 2018; 27(2):169-175. of attitudes toward euthanasia among medical students at
15. Kealy D, Treeby MS, Rice SM. Shame, guilt and suicidal two Polish universities. J Cancer Educ 2013; 28(2):384-391.
thoughts: The interaction matters. Br J Clin Psychol 2021; 33. Chan L, Arif AM, Jeyasingam V. Euthanasia in Malaysia: opin-
60:414-423. ions and controversies. J Health Transl Med 2002;7(2):92-99.
16. Värnik P. Suicide in the world. Int J Environ Res Public Health 34. Stravynski A, Boyer R. Loneliness in relation to suicide ide-
2012; 9:760-771. ation and parasuicide: a population-wide study. Suicide Life
17. Ashraf M. The problem of suicide in Karachi. Pakistan Threat Behav 2001;31(1):32-40.
Armed Forces Med J 1964; 14:156.
18. Ahmed S, Zuberi H. Changing pattern of suicide and para-  Address for correspondence:
suicide in Karachi. J Pak Med Assoc 1981; 31:76-80. e-mail: Fahad_jibran_hbk@hotmail.com
20 БЪЛГ. СП. ПСИХИАТР., 2023, 8(3)
MULTIDISCIPLINARY APPROACH TO MISOPHONIA MANAGEMENT:

OUR ALGORITHM
Oleg Banyra1,2, Oxana Jourkiv3, Viacheslav Didkovskiy4, Oleg Nikitin5, Iryna Ventskivska6,
Mykola Chaplia7, Zvenyslava Kechur8
1
Department of Urology, St. Paraskeva Medical Centre, Lviv – Ukraine
2
Department of Surgery, 2nd Lviv Municipal Polyclinic, Lviv – Ukraine
3
Psychiatrist, Psychotherapist, Child and Family Counseling Group, P.L.C., Fairfax, VA – USA
4
Department of Otorhinolaryngology, Bogomolets National Medical University, Kyiv – Ukraine
5
Department of Urology, Bogomolets National Medical University, Kyiv – Ukraine
6
Department of Gynecology, Bogomolets National Medical University, Kyiv – Ukraine
7
Department of Urology, Danylo Halytsky Lviv National Medical University, Lviv – Ukraine
8
Psychiatrist, Psychotherapist, St. Paraskeva Medical Centre, Lviv – Ukraine
Abstract. Background. Misophonia as a selective sound hypersensitivity is characterized by dif-

ferent negative emotions and behaviors triggered by specific sounds. In general, triggers are pro-
duced by people but can be environmental too. In literature misophonia sufferers have been called
“misophonics”. Misophonics may experience severe anxiety, disgust, rage and/or fear and other un-
pleasant feelings when they hear specific individual trigger sounds. The negative emotions impair
ability to perform usual daily activities and thus can influence their quality of life. Although there is
a certain quantity of misophonics in general population, many specialists and general practitioners
face the problems of diagnosing and classifying misophonia. It is relatively new pathology without
clear diagnostic/treatment protocol and follow-up. Aims. Based on own experience and newest
literature data we aimed to construct multidisciplinary algorithm for misophonia management and
to assess the quality of life in sufferers. Material and methods. We analyzed own experience of
management of 287 individuals with sound hypersensitivity. Based on standard audiometry testing,
we separated subjects with hyperacusis at first. Amsterdam Misophonia Scale questionnaire was a
selection tool for sufferers with misophonia. Overall quality of life (QoL) in misophonics was evalu-
ated by the Medical Outcomes Study SF-36 health survey. The quality of sexual life (QoSL) in female
misophonics was assessed by using the Sexual Quality of Life-Female self-report questionnaire. In
male misophonics the QoSL was evaluated by the 11-item Sexual Quality of Life-Male self-report
questionnaire. Results. Hyperacusis was diagnosed in 209 subjects (72.8%) with sound hypersensi-
tivity while normal audiometric parameters were registered in 78 individuals (27.2%). Audiological
testing with subsequent otolaryngologist counseling let us separate misophonics from people with
other hearing disorders. We noted that QoL in misophoics was statistically lower than conventional
baseline for healthy people. The biggest differences were registered in “Role limitations – emotion-
al problems”, “Emotional wellbeing” and “Social functioning” items. Parameters that characterized
QoSL in misophonia sufferers both sexes were statistically lower than in their healthy peers. We
created an algorithm for management of individuals with misophonia that allows to separate them
clearly among the subjects with sound hypersensitivity. Conclusions. The proposed own algorithm
of management can be a helpful tool for doctors in different specialties to provide proper care.
Considering the negative influence of misophonia on the quality of sexual life in misophonics, urol-
ogists/gynecologists and sexologists should be included into the multidisciplinary team for correct
medical support of misophonics.
Key words: misophonia, algorithm, triggers, quality of sexual life, hyperacusis, audiometry
O. Banyra, O. Jourkiv, V. Didkovskiy et al. Multidisciplinary approach to misophonia... 21
МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД ЗА ОБСЛУЖВАНЕ

НА МИЗОФОНИЯТА: НАШИЯТ АЛГОРИТЪМ
Олег Банира, Оксана Юркив, Вячеслав Дидковский, Олег Никитин, Ирина Венцкивска,
Микола Чапля, Звенислава Кечур
Резюме. Основания. Мизофонията като селективна звукова свръхчувствителност се ха

рактеризира с различни негативни емоции и поведения, провокирани от специфични звуци. Най-
често звуковете се произвеждат от хора, но могат да идват и от околната среда. Страдащите от
мизофония („мизофоници”) могат да изпитват интензивна тревожност, отвращение, ярост, страх
или други неприятни емоции при чуване на специфичните звукови тригери. Негативните емоции
влошават справянето с ежедневието и могат да влошат качеството на живот. Въпреки наличието
на определен дял от мизофоници в общата популация много специалисти и общопрактикуващи
лекари имат проблеми с разпознаването и класифицирането на мизофонията. Тя е относително
нова патология без ясен протокол за диагноза, лечение и проследяване. Цели. Опирайки
се на собствен опит и на най-нови литературни данни, ние си поставихме за цел да съставим
мултидисциплинарен алгоритъм за обслужване на мизофония и да оценим качеството на живот у
страдащите. Материал и методи. Анализирахме собствения си опит с 287 индивиди със звукова
свръхчувствителност. Със стандартна аудиометрия първо отделихме тези с хиперакузис. За
оценка на мизофонията бе избран въпросникът Amsterdam Misophonia Scale, за общото качество
на живот (QoL) – Medical Outcomes Study SF-36 health survey (SF-36), и за качеството на сексуалния
живот при жени (QoSL) и мъже – съответно самооценъчните въпросници Sexual Quality of Life-Fe-
male и Sexual Quality of Life-Male. Резултати. При 209 души (72.8%) бе диагностицирана звукова
свръхчувствителност, а при 78 (27.2%) бяха установени нормални аудиометрични параметри.
Аудиологичното изследване и последващото консултиране с оториноларинголог ни позволи
да разграничим мизофониците от пациентите с други нарушения на слуха. Качеството на
живот (QoL) при мизофонците бе значимо по-ниско от условната норма при здрави, като най-
големи различия се установиха за айтемите „ролеви ограничения – емоционални проблеми”,
„емоционално благополучие” и „социално функциониране”. Параметрите за качество на
сексуалния живот при страдащите от мизофония от двата пола бяха значимо по-ниски от тези при
здравите им връстници. Създадохме алгоритъм за обслужване на индивиди с мизофония, който
позволява ясното им обособяване сред хората със звукова свръхчувствителност. Заключение.
Предложеният алгоритъм може да бъде полезен инструмент за лекари от различни специалности
за предоставяне на адекватно обслужване. Поради негативното влияние на мизофонията върху
качеството на сексуалния живот в мултидисциплинарния екип за медицинско обслужване на
мизофоници трябва да се включат и уролози/гинеколози и сексолози.
Ключови думи: мизофония, алгоритъм, тригери, качество на сексуалния живот, хиперакузис,

аудиометрия
Introduction Sources of triggering sounds can be family

members, spouses, friends, roommates, colleagues
Misophonia, a selective sound hypersensi-
tivity, is a relatively new mental condition that is or strangers. Auditory triggers usually are produced
characterized by a variety of negative emotions by mouth/throat and/or nose. Chewing is consid-
and behaviors triggered by specific sounds. In ered to be the worst trigger, and slurping, lip-smack-
general, sound triggers may be produced by hu- ing during mealtimes, irregular or loud breathing,
mans but sometimes may be also environmental. throat clearing sounds and many others also may
The triggers in a same individual are not constant be inductors of negative reactions. The prevalence
and may vary with time. Misophonia sufferers, of misophonia is not precisely established. Miso-
referred to as “misophonics”, experience anxiety, phonia can coexist with hearing disorders and nu-
rage and/or fear, other unpleasant feelings when merous psychiatric/neurologic conditions, and it
hearing their specific triggers. Negative emotions can be mistaken with other hearing issues [4, 5].
worsen ability to perform usual activities and en- Every pathologic condition probably may impact
joy them [1-3]. on the overall quality of life (QoL) in sufferers as well
as influence on their quality of sexual life (QoSL). Tak- The overall quality of life in misophonics was
ing into account the difficulties in the interpersonal evaluated by the Medical Outcomes Study SF-36
and social relationships in misophonics characterized health survey [12]. The quality of sexual life in fe-
by aberrant computations of social controllability, we male misophonics was assessed by using the Sexual
aimed to analyze their QoL and QoSL [6]. For many Quality of Life-Female (SQOL-F) self-report ques-
general practitioners the diagnosis of misophonia is tionnaire [13, 14]. In male misophonics the QoSL
relatively new without clear algorithm of manage- was evaluated by the 11-item Sexual Quality of Life-
ment. Misophonics are seeking help from different Male (SQOL-M) self-report questionnaire [15]. Ob-
doctors starting with general practitioners and/or tained results in misophonics were compared with
otorhinolaryngologists (ear, nose, and throat doc- QoL and QoSL parameters in their healthy peers the
tors, ENT), neurologists, psychologists, psychothera- same number and age without misophonia and/or
pists and psychiatrists. We tried to analyze our own concomitant mental disorders.
experience of dealing with misophonia and create a The distribution of parameters was presented
multidisciplinary approach to manage it. by: Mean ± Standard Deviation (M ± SD). The un-
paired t-test and the Mann-Whitney U-test were
Material and methods used to determine differences in analyzed data. Sta-
Between January 2017 and February 2023 we tistical significance was set at p < 0.05 [16].
managed 287 individuals aged 26.4 ± 8.2 years
with sound hypersensitivity that complained on ir-
Results
ritation and negative emotions induced by specific Hyperacusis was diagnosed in 209 (72.8%) per-
sounds produced by other people and sometimes sons with sound hypersensitivity while normal au-
by environment too. Male-to-female ratio was 1:3.5 diometric parameters were registered in 78 (27.2%)
(64/223). Initially, all individuals were examined by individuals. All of them were tested at the ENT vis-
ENT with audiometric testing to exclude pathology it by calculation of A-MISO-S total score. Elevated
of the auditory analyzer, e.g. hyperacusis. Testing in- A-MISO-S total scores were registered in 100% of
cluded pure tone audiometry and measuring of un- cases, indicating suspicion of misophonia. Thereafter
comfortable loudness levels. Hyperacusis was diag- they were referred to psychiatrist/psychoterapist for
nosed at the interview and reflected in audiological further examination in order to confirm misophonia
measurements of Loudness Discomfort Level (LDL). and detect/exclude concomitant mental disorders.
The LDL assessment aimed to determine the level of After analyzing A-MISO-S scores and complete
sound intensity perceived as uncomfortable, usually psychiatric examination, psychiatrist/psychoterapist
in single frequencies (pure tones). Pulsate pure tones determined the grade of misophonia and presence/
were presented for two seconds, with a one-second absence of other mental illnesses. Concomitant men-
interval between each stimulation. The initial stimu- tal disorders in individuals with misophonia were reg-
lus intensity of 50 dB was followed by ascending pre- istered in 41 (52.6%) cases and included generalized
sentations, of 5 dB each, until the subject referred anxiety disorder (n = 13, 16.7%), depressive disorder
initial discomfort with loudness [7-9]. (n = 9, 11.5%), panic disorder (n = 8, 10.3%), obses-
The presence or absence of misophonia in all sive-compulsive disorder (n = 7, 9.0%), and relation-
participants without pathology of the auditory an- ship obsessive-compulsive disorder (n = 4, 5.1%).
alyzer was assessed using the 6-item Amsterdam In 37 (47.4%) sufferers with male-to-female
Misophonia Scale (A-MISO-S) [10]. The newly devel- ratio 1:2.8 (13/24) misophonia was found alone,
oped misophonia questionnaires have not been used without any other confirmed mental comorbidity.
because our study began before of their validation. To eliminate the possible influence on the final re-
In our opinion, we must strictly differentiate sult, we did not include misophonics with concomi-
hyperacusis or misophonia from tinnitus which tant mental disorders into the study of subsequent
should not be considered as sound hypersensitiv- evaluation QoL/QoSL.
ity syndrome at all because the noises in sufferers By use the Medical Outcomes Study SF-36 health
do not come from an outside source. Tinnitus was survey in 37 misophonics only, we noted that their
diagnosed at the first step by anamnestic investiga- QoL was statistically lower than conventional base-
tion and use of standard audiological testing with line for healthy people. The biggest differences were
subsequent ENT examination. If ENT origin of ring- registered in “Role limitations – emotional problems”
ing/buzzing/humming in the ears was excluded, the (51.3 ± 6.1 vs 70.8 ± 5.2; p < 0.05); “Emotional well-
patient was referred to neurologist [11]. being” (52.9 ± 3.7 vs 73.7 ± 4.4; p < 0.05) and “Social
functioning” (56.3 ± 5.1 vs 78.6 ± 3.5; p < 0.05) items. tered in 2 (8.3%) from 24 females misophonics and
QoSL in misophonics only was also worse than con- 1 (7.7%) from 13 males only. The rest 22 (91.7%)
trols: 61.8 ± 4.7 vs 89.4 ± 5.8; p < 0.05, total SQOL-F females and 12 (92.3%) males with low QoSL were
scores in females and 39.7 ± 3.2 vs 64.3 ± 6.1; p < referred to urologist/gynecologist/sexologist for
0.05, total SQOL-M scores in males. Registered total further examination and care.
scores that characterized QoL and QoSL in involved After analyzing the procedure of examination in
misophonics only are presented in the Table 1. persons with sound hypersensitivity we developed
No individual with misofonia declared a QoL of an algorithm of their management focusing on dif-
the same level as the healthy ones. Parameters of ferentiation of individuals with misophonia and
QoSL that did not differ from controls were regis- their further management (Figure 1).
Table 1. QoL/QoSL in involved misophonics only and controls

Variables Misophonics Controls p
QoL (SF-36) Physical functioning 79.6 ± 4.8 87.3 ± 2.6 < 0.05
Role limitations – physical health 72.4 ± 3.6 84.1 ± 3.9 < 0.05
Role limitations – emotional problems 51.3 ± 6.1 70.8 ± 5.2 < 0.05
Energy/Fatigue 42.6 ± 4.2 54.5 ± 6.3 < 0.05
Emotional wellbeing 52.9 ± 3.7 73.7 ± 4.4 < 0.05
Social functioning 56.3 ± 5.1 78.6 ± 3.5 < 0.05
Pain 67.5 ± 4.3 74.8 ± 3.9 < 0.05
General health 57.6 ± 6.8 66.2 ± 4.7 < 0.05
SQOL-F 61.8 ± 4.7 89.4 ± 5.8 < 0.05
SQOL-M 39.7 ± 3.2 64.3 ± 6.1 < 0.05
A-MISO-S 9.1 ± 3.6 0 < 0.05
Legend: QoL – overall quality of life; QoSL – quality of sexual life; SF-36 – Medical Outcomes Study health survey, total score; SQOL-F
– Sexual Quality of Life-Female self-report questionnaire, total score; SQOL-M – Sexual Quality of Life-Male self-report question-
naire, total score; A-MISO-S – Amsterdam Misophonia Scale, total score.
SUBJECTIVE FEELING OF DECREASED SOUND TOLERANCE IN INDIVIDUAL
VISIT TO GP OR OTHER DOCTOR WITH COMPLAINTS OF SOUND INTOLERANCE
AUDIOLOGICAL TESTING,
ENT COUNSELLING
ENT PATHOLOGY ENT PATHOLOGY
+ −
ENT TREATMENT
A-MISO-S
PSYCHIATRIST/PSYCHOTHERAPIST/
NEUROLOGIST
QoSL QoL
NORMAL
DECREASED Legend: ENT – otorhinolaryngologist; GP – general

practitioner; QoL – overall quality of life; QoSL – qual-
DEVELOPING TREATMENT
STRATEGIES FOR MISOPHONICS
ity of sexual life.
UROLOGIST/GYNECOLOGIST/SEXOLOGIST
COUNSELLING
Figure 1. Algorithm of multidisciplinary management
for individuals with misophonia
Discussion an outside source that may significantly reduce

quality of life, evoke tinnitus-related fear, and con-
Misophonia, a mysterious selective sound hy-
stant awareness. But tinnitus is not characterized
persensitivity, is a real challenge for all clinicians.
by sound hypersensitivity and must be considered
Significant part of the medical community is insuf-
as principally other multidisciplinary problem. That
ficiently informed about this condition and do not
is why patients with tinnitus were not included into
have algorithm for its management. In our paper
our algorithm. Except audiological testing, current
we try to create a “road map” for management of
specific questionnaires are helpful for separation of
individuals with selective sound hypersensitivity
patients with tinnitus from other hearing disorders
when any sound can become offensive and evoke
or misophonia [11, 19, 20].
a negative reaction. Decreased sound tolerance
Summarizing, the othorhinolatyngologist (ENT)
can be subdivided into hyperacusis and misopho-
is a key figure in primary separation of misopho-
nia that both can have an extremely strong impact
nics from patients with other hearing disorders and
on patients’ lives. In reference with the auditory
should be a vital member of multidisciplinary team
system, hyperacusis have a close relationship with
as reflected in our algorithm (Fig. 1) [21]. After ex-
misophonia, based on the partial similarity of symp-
cluding pathology of the auditory analyzer, the per-
tomatology. It is crucial therefore to make a correct
son with selective sound hypersensitivity should un-
differential diagnosis between these hearing dis-
dergo testing for presence/absence of misophonia.
orders. The etiology and pathophysiology of these
We used the A-MISO-S questionnaire because it is
conditions differ, so they require different specific
validated, simple and reliable tool for misophonia
treatments.
detection in the individual. Recently developed new
At first, all individuals with sound hypersen-
misophonia questionnaires need future indepen-
sitivity must undergo audiological testing with
dent validation and justification of the expediency
ENT counselling when the dysfunction of auditory
of their use although they are more sophisticated
perception, “hyperacusis”, should be confirmed/
– allowing for discrimination between cognitive, be-
excluded. We must strictly divide persons with hy-
havioral and emotional dysregulation, measurement
peracusis and misophonia [1, 2]. In hyperacusis, any
of insight, and differentiation of anticipation and re-
sound which is louder than an acceptable level to a
active avoidance strategies [22, 23]. But we consider
patient induces unpleasant feelings. In misophonics
that A-MISO-S scale is an excellent self-sufficient tool
even quiet and conventional sounds have been re-
for misophonia detection which can be applied not
ported to induce intolerance. These sounds can be
only by psychiatrist/psychotherapist, but also by gen-
loud or soft and of different origin [4, 5].
eral practitioners and ENTs.
In hyperacusis, defined as auditory over-sensi-
If testing shows that the individual has miso-
tivity toward everyday sounds based on the formal
acoustic properties of such stimuli (e.g., loudness), phonia, he/she must be referred to psychiatrist/
the reaction to the sounds is consistent and inde- psychotherapist or neurologist. Taking into account
pendent of the context in which the sounds occur. the high probability of concomitant mental illness-
In contrast, in misophonia the reaction may depend es, especially obsessive-compulsive spectrum dis-
more on contextual factors such as the individual orders in misophonics, the specialist must exclude/
producing the trigger sound, the environment the confirm them with subsequent adequate treatment
sound occurs in, or other features related to the [24, 25]. In our opinion, during psychiatric/neuro-
individual’s state of aversive stimulation (e.g., pain, logic/psychotherapeutic examination special atten-
high stress) or deprivation (e.g., tiredness, hunger). tion on different aspects of QoL in misophonics
Unlike hyperacusis, in which the acoustic properties must be paid with special emphasis on relation-
of a sound (i.e. intensity, frequency, and duration) ships issues.
strongly predict that sound’s aversiveness, miso- It is known that unpleasant emotions like dis-
phonic reactions are heavily context-dependent gust and anger that are induced by surrounding
and may be diminished or absent if individuals with triggers in misophonics are significantly worsening
misophonia make the triggering sound(s) them- their QoL in general. According to Dibb & Golding
selves [17, 18]. (2022), the extent of emotional response and per-
Hearing issues sometimes are associated with ceived impact on participation in life of people with
presence of tinnitus, subjective feelings of ringing, self-reported misophonia are associated with per-
whistling, roaring or clicking that no one else hears ceptions of their lower QoL over time. They found
except of sufferer. These noises do not come from that higher misophonia score is significantly associ-
ated with higher scores for depression, anxiety, an- itation, and negative impact on social functioning,
ger, anxiety, and disgust, and lower for self-esteem we hope that wide application of our algorithm will
and QoL in misophonics, with significantly lower rat- allow timely and accurate detection of the suffer-
ings on all domains of QoL as compared to the gen- ers and provision of specialized care and support,
eral population [26]. In our study we confirmed the thereby improving their QoL and QoSL [32-37].
negative impact of misophonia on the overall QoL. Lower QoSL in misophonics requires inclusion
Recent reports suggests a possible relationship of urologists/gynecologists/sexologists in the multi-
between mispohonia and urological pathology that disciplinary team to exclude concomitant urogyne-
might reduce quality of sexual life in sufferers and cological pathology and to correct current sexologi-
their partners. Specific sounds produced by spous- cal problems in the couples. And, as already argued,
es, especially if related to sexual activities, may assessment of QoL and QoSL, besides the use of
induce negative emotions towards them in miso- standardized misophonia questionnaires, will be
phonics [27, 28]. Our findings show that QoSL in helpful for complete determining the status praes-
misophonics from both sexes is statistically worse ens in misophonics at the time of primary diagnos-
than the QoSL in their peers without selective ing and for measurement of subsequent treatment
sound hypersensitivity. That is why assessment of efficacy.
the overall QoL as well as the QoSL, along with urol- The principal limitation of our study is the small
ogist/gynecologist counseling if required, may be amount of enrolled misophonics.
helpful for evaluation of mental status in individuals
with misophonia. Initial scores of the QoL and QoSL Conclusions
in misophonics particularly can be used as criteria We created an algorithm for management of in-
for evaluation of treatment efficacy. dividuals with misophonia that allows to distinguish
Presently, there is no effective method for com- them clearly from persons with sound hypersensitiv-
plete misophonia recovery. In the absence of spe- ity. Misophonia negatively impacts the overall QoL,
cific treatment for misophonia, a multidisciplinary and the QoSL in particular which requires inclusion
approach is arguably especially important for the of urologists/gynecologists and sexologists in the
management of related physical and emotional multidisciplinary team for care of misophonics.
conditions.
Treating comorbid psychiatric conditions other Ethical Standards
than misophonia is useful approach in those pa- The authors assert that all procedures in the presented
tients who frequently present with symptoms of study comply with the ethical standards of the relevant
depression, anxiety, and OCD. Selective serotonin national and institutional committees on human experi-
reuptake inhibitors, mood stabilizers, or beta-block- mentation and with the Helsinki Declaration from 1975,
ers are indicated. Such psycho-pharmacological and with its revision from 2008.
approach might decrease the level of anxiety, OCD Financial support
symptoms and degree of discomfort in misopho- This research received no specific grant from any funding
nics, and make them more accessible to cognitive agency, commercial or not-for-profit sectors.
behavioral techniques. The third wave of behavioral Statement of interest
therapies or third generation therapies as well as The authors declare no competing interests.
pharmacological options are under investigation
now [29]. References
Until recently there was no consensus whether 1. Jastreboff MM, Jastreboff PJ. Decreased sound tolerance
misophonia is a distinct mental disorder, or a part and tinnitus retraining therapy (TRT). Austr N Zeal J Audiol
2002; 24(2): 74-84.
of other ones like obsessive-compulsive spectrum
2. Jastreboff PJ, Jastreboff MM. Treatments for decreased
disorders. But recently Swedo et al. (2022) devel- sound tolerance (hyperacusis and misophonia). Seminars
oped a consensus definition of misophonia like dis- in Hearing 2014; 35(2): 105-120.
tinct disorder which may contribute to better un- 3. Dozier TH, Morrison KL. Phenomenology of misophonia:
derstanding of this pathology and its discrimination Initial physical and emotional responses. Am J Psychology
from the obsessive-compulsive or related disorders 2017; 130 (4):431-438.
4. Edelstein M, Brang D, Rouw R, et al. Misophonia: physi-
in the ICD-11 [30, 31]. ological investigations and case descriptions. Front Hum
Considering the approximate 5-20% prevalence Neurosci 2013; 25(7): 296.
of misophonia in the general population with high 5. Schwemmle C, Arens C. „Wut im Ohr“: Misophonie: Über-
distribution in young adults, its potential for debil- sicht und aktueller Wissensstand. HNO 2022; 70(1): 3-13.
6. Banker SM, Na S, Beltrán J, et al. Disrupted computations 23. Remmert N, Schmidt KMB, Mussel P, et al. The Berlin Miso-
of social control in individuals with obsessive-compulsive phonia Questionnaire Revised (BMQ-R): Development and
and misophonia symptoms. iScience. 2022; 25(7):104617. validation of a symptom-oriented diagnostical instrument
7. BSA. Pure-Tone Air-Conduction And Bone-Conduction for the measurement of misophonia. PLoS One. 2022;
Threshold Audiometry With And Without Masking: Recom- 17(6): e0269428.
mended Procedure. 2011a. Available at: bshaa.org. 24. Zai G, Dembo J, Levitsky N, et al. Misophonia: a detailed
8. BSA. Recommended Procedure: Determination Of Uncom- case series and literature review. Prim Care Companion
fortable Loudness Levels. 2011b. Available at: bshaa.org. CNS Disord 2022; 24(5): 21cr03124.
9. Aazh H, Moore BCJ. Incidence of discomfort during pure- 25. Yektatalab S, Mohammadi A, Zarshenas L. The Prevalence
tone audiometry and measurement of uncomfortable of misophonia and its relationship with obsessive-compul-
loudness levels among people seeking help for tinnitus sive disorder, anxiety, and depression in undergraduate stu-
and/or hyperacusis. Am J Audiol 2017; 26: 226–232. dents of Shiraz University of Medical Sciences: A cross-sec-
10. Schröder A, Vulink N, Denys DA. Misophonia: diagnostic crite- tional study. Int J Community Based Nurs Midwifery 2022;
ria for a new psychiatric disorder. PLoS ONE. 2013; 8: e54706. 10(4): 259-268.
11. Дзяк ЛА, Чеха ЕВ, Шульга АН. Шум в ушах: мультидис- 26. Dibb B, Golding SE. A longitudinal investigation of quality of
циплинарная проблема (обзор литературы). Журнал life and negative emotions in misophonia. Front Neurosci
неврології ім. Б.М. Маньковського 2019; 7(1):68-72. 2022;16: 900474.
(Dzyak LA, Cheha EV, Shulyga AN. Noise in the ears: a 27. Banyra O, Jourkiv O, Nikitin O, et al. Misophonia in urolog-
multidisciplinary problem (review if the literature). Jurnal ical patients: our experience of management. Arch Psychi-
nevrologii im. B. M. Manykovskova 2019; 7(1):68-72.) atr Res 2022; 58 (1): 119-130.
12. Ware JE Jr, Sherbourne CD. The MOS 36-item short-form 28. Banyra O, Jurkiv O, Nikitin I, et al. Impact of misophonia
health survey (SF-36). I. Conceptual framework and item on the quality of sexual life. Bulg. Sp. Psihiatr. 2023; 8(1):
selection. Med Care 1992; 30(6): 473-483. 17-26.
13. Symonds T, Boolell M, Quirk F. Development of a question- 29. Ferrer-Torres A, Giménez-Llort L. Misophonia: A systematic
naire on sexual quality of life in women. J Sex Marital Ther review of current and future trends in this emerging clinical
2005; 31: 385-397. field. Int J Environ Res Public Health 2022; 19(11): 6790.
14. Maasoumi R, Lamyian M, Montazeri A, et al. The sexual 30. Swedo SE, Baguley DM, Denys D, et al. Consensus defi-
quality of life-female (SQOL-F) questionnaire: translation nition of misophonia: A Delphi study. Front Neurosci
and psychometric properties of the Iranian version. Repro- 2022;16:841816.
ductive Health 2013; 10:25. 31. Ончев Г, Каменова И, Игнатова Д. Обсесивно-компул-
15. Abraham L, Symonds T, Morris MF. Psychometric validation сивно и сродни разстройства в МКБ-11. Бълг. сп. психи-
of a sexual quality of life questionnaire for use in men with атр. 2022; 7(4): 3-12. (Onchev G, Kamenova I, Ignatova D.
premature ejaculation or erectile dysfunction. J Sex Med Obsessive-compulsive or related disorders in the ICD-11.
2008; 5: 595-601. Bulg. Sp. Psihiatr. 2022; 7(4): 3-12.)
16. Zar JH. Biostatistical Analysis, 5th ed. Upper Suddle River, 32. Webber TA, Johnson PL, Storch EA. Pediatric misophonia
NJ: Pearson Prentice Hall, 2010. with comorbid obsessive-compulsive spectrum disorders.
17. Fackrell K, Sereda M, Smith S, et al. What should be consid- Gen Hosp Psychiatry 2014; 36(2): 231.e1-2.
ered when assessing hyperacusis? A qualitative analysis of 33. Wu MS, Lewin AB, Murphy TK, Storch EA. Misophonia:
problems reported by hyperacusis patients. Brain Sci 2022; incidence, phenomenology, and clinical correlates in
12(12):1615. an undergraduate student sample. J Clin Psychol 2014;
18. Williams ZJ. Decreased sound tolerance in autism: under- 70:994-1007.
standing and distinguishing between hyperacusis, miso- 34. Игнатова Д, Oнчев Г. Глобално бреме на психичните
phonia, and phonophobia. ENT & Audiolog News 2022; 31 заболявания. Българско списание за психиатрия 2018;
(2). Available at: https://www.entandaudiologynews.com/ 3(3): 185-197. (Ignatova D, Onchev G. Global burden of
features/audiology-features/post/decreased-sound-tol- mental disorders. Bulg. Sp. Psihiatr. 2018; 3(3): 185-197.)
erance-in-autism-understanding-and-distinguishing-be- 35. Jakubovski E, Müller A, Kley H, et al. Prevalence and clinical
tween-hyperacusis-misophonia-and-phonophobia. correlates of misophonia symptoms in the general popula-
19. Watts EJ, Fackrell, K, Smith S, et al. Why is tinnitus a prob- tion of Germany. Front Psychiatry. 2022;13:1012424.
lem? A qualitative analysis of problems reported by tinnitus 36. Bagrowska P, Pionke-Ubych R, Gawęda L. Do they make
patients. Trends Hear 2018, 22. these sounds to hurt me? The mediating role of emotion
20. Meikle MB, Henry JA, Griest SE, et al. The tinnitus func- regulation, anxiety and hostile attributions in the rela-
tional index: development of a new clinical measure for tionship between misophonia and paranoia-like thoughts.
chronic, intrusive tinnitus. Ear Hear 2012; 33(2):153-176. Schizophr Res. 2022; 250: 137-142.
Erratum in: Ear Hear 2012; 33(3):443. 37. Paunovic K, Milenković SM. The proposed criteria for high
21. Aryal S, Prabhu P. Understanding misophonia from an audi- perceived misophonia in young healthy adults and the as-
ological perspective: a systematic review. Eur Arch Otorhi- sociation between Misophonia symptoms and noise sensi-
nolaryngol 2022; 280, 4. doi: 10.1007/s00405-022-07774-0. tivity. Noise Health 2022; 24:40-48.
22. Siepsiak M, Śliwerski A, Dragan L. Development and psy-
chometric properties of MisoQuest-A new self-report ques-
tionnaire for misophonia. Int J Environ Res Public Health  Address for correspondence:
2020;17(5):1797. e-mail: banyra@onet.eu
ОПТИМИЗИРАНЕ НА СКАЛАТА НА CHAPMAN & CHAPMAN ЗА ОЦЕНКА

НА КРАЧНО ДОМИНИРАНЕ КАТО ПО-ЛЕСЕН И ЕФЕКТИВЕН
ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЛАТЕРАЛИЗАЦИЯ
ПРИ ПАЦИЕНТИ С ШИЗОФРЕНИЯ
Катерина Акабалиева
Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински университет – София
Резюме. Цел: Целта на проучването е да се оптимизира и създаде по-ефективен инструмент за

оценка на латерализацията, чрез изследване на надеждността (вътрешната консистентност) на
скалата на Chapman & Chapman при пациенти с шизофрения. Материал и методи: 98 пациенти с
шизофрения бяха оценени със скалата на Chapman & Chapman за крачно доминиране. Използвани
са Spearman’s rank коефициент и статистика за надеждност (айтъм-скала статистика, сумарна
статистика на айтъмите, Cronbach’s alpha). Резултати: Някои айтъми от скалата на Chapman & Chap-
man показват по-високи средни стойности от други, което предполага по-голям принос на тези
айтъми към общата средна стойност на скалата. Скалата показва добра вътрешна консистентност
с положителни средни стойности на корелациите между айтъмите. Изводи: Скалата на Chap-
man & Chapman отразява латерализацията по-силно и обективно, независимо от културните и
националните различия и може да бъде по-компактен и лесно приложим инструмент за нейната
оценка.
Ключови думи: шизофрения, измерване на латерализация, скала Chapman & Chapman, вътрешна
консистентност
OPTIMIZATION OF THE CHAPMAN & CHAPMAN SCALE

FOR ASSESSMENT OF FOOT DOMINANCE AS A MORE FEASIBLE
AND EFEFCTIVE TOOL FOR MEASUREMENT OF LATERALIZATION
IN SCHIZOPHRENIA
Katerina Akabalieva
Department of Psychiatry and Medical Psychology, Medical University – Sofia
Abstract. Background: The aim of the study is to optimise and provide more useful tool for assessing
laterality by investigating the reliability (internal consistency) of Chapman & Chapman Scale in pa-
tients with schizophrenia. Subjects and methods: 98 patients with schizophrenia were assessed with
the Chapman & Chapman Scale for foot dominance. Spearman’s rank correlation coefficient and Scale
reliability statistics (item-scale statistics, summary statistics for the items, Cronbach’s alpha) were
used. Results: Some items of the Chapman & Chapman Scale show higher means than other items,
which suggest greater contribution of these items to the total scale mean score. The scale shows good
internal consistency with a positive mean correlation between the items. Conclusions: The Chapman
Chapman Scale reflects leftedness more strongly and objectively, irrespectively of cultural and na-
tional differences and could be more compact and easily applicable tool for the indirect assessment
of lateralization.
Key words: schizophrenia, laterality assessment, Chapman & Chapman Scale, internal consistency
28 К. Акабалиева. Оптимизиране на скалата на Chapman & Chapman...
Въведение не на ръцете – комбинация от четири от най-по-

пулярните и широко използвани скали за ръчно
Като невроонтогенетично разстройство па-
доминиране – Edinburgh Handedness Inventory
тогенезата на шизофренията е тясно свързана с
(EHI), Annett Hand Preference Questionnaire
абнормна мозъчна латерализация. Дефектната
(AHPQ), въпросник на Chapman и Chapman за
невроонтогенеза е свързана с нарушена мозъч-
ръчно доминиране, демонстрационен тест за
на асиметрия. Смята се, че лявото и смесеното
предпочитане на ръка (HPDT) и 7 други теста за
ръчно, крачно и очно доминиране показват ано-
ръце, оценяващи спонтанност и прецизност.
малии в латерализацията, които от своя страна
За разлика от ръчното доминиране при крач-
се свързват с шизофрения [1-5].
ното и очното доминиране в нашата извадка се
Функционалната латерализация може да
установи статистически значимо по-висока чес-
бъде изследвана чрез измерване на домини-
тота на ляво очно и крачно доминиране при па-
ране на ръцете, краката и очите, както и чрез
циенти с шизофрения, отколкото при контроли.
езиковата латерализация [6-7]. Понастоящем
Тази дисоциация допълнително подчертава, че
най-широко използваният подход за оценка на
изследването на ръчното доминиране може да
латерализацията е доминирането на ръката.
не дава надеждна оценка за латерализация, тъй
Според някои автори ръкостта се влияе от раз-
като е повлияно от социални фактори. Крачно-
лични фактори – генетични, онтогенетични, как-
то и очното доминиране могат да бъдат много
то и културни [8-10]. Поради влиянието на много
по-добър индиректен показател за оценка на
фактори върху ръчното доминиране резултатите
мозъчната латерализация поради по-малкото
от оценъчните инструменти за измерване на ръ-
или дори липсващо културно влияние върху тях.
костта дават различия и не винаги са обектив-
В настоящата статия представяме изслед-
ни. Един такъв фактор, който модифицира ре-
ване на надеждността (вътрешната консис-
зултатите, е прекият социален натиск, наложен
тентност) на скалата на Chapman и Chapman и
за писане с дясна ръка в училищата в страните
предлагаме оптимизацията ù като надежден и
с тоталитарни режими преди 1990 г. Това води
по-лесно приложим инструмент за измерване
до подвеждащи резултати за предпочитание на
на мозъчна латерализация при шизофренни па-
дясна ръка при изследваните лица и липса на
циенти. Това проучване е част от по-голям про-
статистическа значимост в ръчното доминиране
ект за изследване на връзките между шест групи
при пациенти с шизофрения и контроли [11]. Та-
маркери на невродизонтогенеза – ръчно, крач-
кива данни са докладвани и от китайски и тай-
но и очно доминиране, минимални физически
вански проучвания [12-13], в които не се показва
аномалии (МФА), съотношение на показалец
статистически значима разлика между пациенти
към безименен пръст и когнитивни (свързани с
с шизофрения и контроли в доминирането на
внимание и памет) дефицити.
ръцете. Тези резултати са в противовес на да-
нните от западни проучвания [14-16], в които
Материал и методология
се съобщава, че пациентите с шизофрения имат
значително по-висок процент на левичарство от
Описание на извадката
контролите. Евентуалното обяснение за този ре-
зултат е либералното отношение към левичар- Изследването е проведено в Клиниката по
ството в западните общества. психиатрия в УМБАЛ „Александровска”, София,
Освен прекия социален натиск, има и кос- и Държавната психиатрична болница, Раднево.
вен – човешките общества са ориентирани към Извадката включва 98 (56 мъже, 42 жени) после-
извършване на дейности предимно с дясна ръка дователно приети пациенти с шизофрения на
(напр. уредите са адаптирани за десноръки), средна възраст 34,45 години (SD = 15,67, диапа-
като тази тенденция се е засилила по време на зон 23-79) за мъже и 42,20 години (SD = 11,38,
индустриалната революция през 19-и век. диапазон 21-63) за жени.
В нашето проучване ние потвърждаваме ре- Пациентите покриват критериите на Ди-
зултатите от китайски и тайвански проучвания агностичното и статистическо ръководство за
и не открихме статистически значима разлика психични разстройства-V [17] за диагноза ши-
в ръкостта при пациенти с шизофрения спрямо зофрения въз основа на преглед на документа-
контролната група [11]. Статистически значима цията, базирано на DSM-V полуструктурирано
разлика не беше открита въпреки факта, че из- интервю и информация, получена от близки. За
ползвахме голям брой тестове (30) за доминира- да се подобри хомогенността на групата, не бяха
включени пациенти с анамнеза за злоупотреба Тъй като резултатите не показват нормално

с наркотици или алкохол, установено невроло- разпределение, беше използван непараметрич-
гично разстройство (гърчове, травми на главата, ният Spearman’s rank корелация за корелацио-
множествена склероза и т.н.), всякакви призна- нен анализ.
ци на интелектуално увреждане или соматични Трите категории за крака могат да се трети-
разстройства с неврологичен компонент. рат като редни числа на ординална скала, сте-
Към изключващите критерии влизат минали пенувани във възходящ ред на левичарство: 0
или настоящи нарушения на долните крайни- – Предпочитание на десния крак; 1 – Без пред-
ци, възпрепятстващи изпълнението на задачите почитание – двата крака еднакво; 2 – Предпо-
от измерването на крачно доминиране, както и читание на левия крак. Редните числа на орди-
всяко заболяване, което засяга баланса или ко- нална скала позволяват да се изчисли средната
ординацията. стойност за всеки отделен тест за краката. Из-
За да се постигне хомогенност на извадката, ползването на средната стойност обикновено
всички пациенти с шизофрения са от български е по-чувствително при сравняване и откриване
произход. В извадката не бяха включени паци- на разликата между групите, отколкото сравня-
енти, чиито родители или баби и дядовци са с ването на групите с непараметрични анализи на
различен от български етнически произход. трите категории поотделно.
Проучването беше одобрено от Местната ко- Статистическата значимост се определя като
мисия по етика и всички пациенти дадоха пис- p < 0.05, двустранно.
мено информирано съгласие за участие.
Резултати
Инструментариум
Анализът на айтъмите от скалата за крачно
Модифицирана скала на Chapman & Chapman доминиране на Chapman & Chapman и техните
Сред инструментите за доминиране на кра- отношения към цялата скала (табл. 1) показват
ката в наличната литература най-популярен е следното:
скалата на Chapman & Chapman, който включва Айтъмите Подскок на един крак (39,2%), За-
11 дейности, изпълнявани с крака: Мах с крака, държане на тояжка (26,8%), Тактуване с крак
Вкарване на гол, Подреждане на кубчета, Заоби- (21,9%) и Мах с крака (21,4%) показват най-ви-
каляне на кубчета с топка, Очертаване на окръж- сока честота на доминиране на левия крак. Най-
ност, Стъпкване на фас, Задържане на тояжка, ниска честота, под 15%, имат айтъмите Писане
Писане на инициали, Изтриване на инициали, на инициали (10,3%), както и Стъпкване на фас
Подскок на един крак, Тактуване с крак. и Подреждане на кубчета с по 13,5% всеки за до-
Бяха направени две модификации на скалата: миниране на левия крак.
— Задачата „Тактуване на ритъма на Yankee Айтъмите с най-ниска честота на доминиране
Doodle”, поради факта, че тази мелодия е непоз на левия крак имат също ниска средна стойност
ната за повечето българи, беше преформулира- на левия крак (Писане на инициали – 0,19, Гасене
на на „Тактуване на ритъма на любима песен”. на фас – 0,25, и Подреждане на кубчета – 0,35).
— Задачата „Заобикаляне на кубчета с топка” Изключването на който и да е от тези айтъми от
беше изключена поради слаба информативност. скалата причинява малка промяна в средната
Участниците не можеха да изпълнят задачата и стойност на цялата скала на Chapman & Chapman.
да изберат само един крак за водене на топката Това показва, че те не предоставят значителна ин-
и използваха често и двата крака. Това доведе до формация за латерализацията и имат ниска фено-
даване предимно на отговора „еднакво с двата”, типна вариация при пациенти с шизофрения.
което обаче не отразяваше реално водещия Анализът на 55-те корелации между 10-те ай-
крак при тази задача. тъма (табл. 2) и общият им сбор при пациенти с
шизофрения показва следното:
Статистически анализ Всички 55 корелации между самите айтъми,
Данните бяха анализирани със SPSS 25.0. както и между айтъмите и общия сбор са поло-
Статистическите данни за надеждността на жителни.
скалата (айтъм-скала статистика, обобщена ста- 75% (41) от корелациите между отделни-
тистика за айтъмите, Cronbach’s alpha) бяха из- те айтъми са силно статистически значими (p <
числени за скалата за крачно доминиране на 0,01) и около 7% (4) са статистически значими
Chapman & Chapman. при p < 0,05.
Tаблица 1. Айтъм-скала статистика на скалата на Chapman & Chapman при пациенти с шизофрения
Средна стойност на Alpha,

Айтъм N = 98 Средна Корелация айтъм –
скалата, ако айтъмът ако айтъмът е
Chapman & Chapman n (%) стойност цяла скала
бъде премахнат премахнат
Мах с крака Двата 3 (3.1%) .47 7.72 .54 .837
Ляв 21 (21.4)
Вкарване на гол Двата 1 (1.0%) .31 7.88 .61 .835
Ляв 15 (15.3)
Подреждане не кубчета Двата 7 (7.3%) .35 7.84 .45 .842
Ляв 13 (13.5)
Очертаване на окръжност Двата 1 (1.0%) .35 7.84 .65 .833
Ляв 17 (17.5)
Стъпкване на фас Двата 0 (0.0%) .25 7.94 .61 .836
Ляв 13 (13.5)
Задържане на тояжка Двата 1 (1.0%) .54 7.65 .64 .832
Ляв 26 (26.8)
Писане на инициали Двата 0 (0.0%) .19 8.00 .62 .837
Ляв 10 (10.3)
Изтриване на инициали Двата 0 (0.0%) .36 7.83 .62 .834
Ляв 19 (19.6)
Подскок на един крак Двата 1 (1.0%) .82 7.37 .38 .846
Ляв 38 (39.2)
Тактуване с крак Двата 1 (1.0%) .45 7.74 .38 .845
Ляв 21 (21.9)
Таблица 2. Spearman’s rho корелационен матрикс на 10-те айтъма от скалата на Chapman & Chapman при пациенти с
шизофрения
Стъпкване на фас
Тактуване с крак
Подскок на един
Вкарване на гол
Подреждане на
Очертаване на
Задържане на
Изтриване на
Мах с крака
окръжност
Писане на
инициали
инициали
кубчета
тояжка
крак
Айтъми
Вкарване на гол .42**

Подреждане на кубчета .25* .34**
Очертаване на окръжност .48** .72** .55**
Стъпкване на фас .34** .48** .20 .52**
Задържане на тояжка .53** .55** .32** .48** .30**
Писане на инициали .29** .59** .35** .61** .66** .40**
Изтриване на инициали .43** .56** .34** .56** .51** .34** .69**
Подскок на един крак .01 .20 .15 .16 .17 .21* .14 .13
Тактуване с крак .32** .25* .19 .27** .33** .17 .25* .30** .32**
Сбор от 10 айтъма .58** .60** .52** .65** .53** .68** .51** .60** .60** 53**
* Корелацията е статистически значима при p < 0,05, двустранно
** Корелацията е статистически значима при p < 0,01, двустранно
Обобщената статистика (табл. 3) показва зна- генетичен компонент и следователно по-голям

чителни разлики в приноса на отделните айтъми принос на тези айтъми към средната стойност
към скалата на Chapman & Chapman за крачно на общия сбор. Средната стойност на корела-
доминиране. Средните стойности на някои айтъ- циите между айтъмите на скалата на Chapman
ми са 21 пъти по-големи от тези на други айтъми & Chapman е положителна (0,43), което показва
(от 0,19 до 4,1), което предполага по-голям фено- добра вътрешна консистентност на скалата.
Таблица 3. Обобщена статистика на айтъмите на скалата корелации са позитивни и повечето от тях са ста-
на Chapman & Chapman при пациенти с шизофрения тистически значими.
Статистика на Средна
Мин Макс Диапазон Макс/Мин
Високата стойност на Cronbach’s alpha (.759)
скалата стойност показва голяма вътрешна консистенция на
Айтъм средни ,75 ,19 4,1 3,9 21,4
скалата за крачно доминиране при пациенти
Айтъм вариация 2,9 ,35 25,8 73,8 57,8
с шизофрения. Чрез изключване на 3 от айтъ-
Интер-айтъм
корелация
,43 -,00 ,80 ,80 -1443 мите (Писане на инициали, Подреждане на
кубчета, Стъпкване на фас) с най-ниски сред-
Cronbach’s alpha коефициентът определя вът ни стойности, останалите 7 айтъма запазват
решната консистентност на скалата и зависи от надеждността на скалата като инструмент за
корелациите и броя на айтъмите в скалата. По обективна оценка на латерализация при паци-
правило Cronbach’s alpha се увеличава значител- енти с шизофрения.
но с увеличаването на броя на айтъмите в ска- Въпреки че най-широко използваният подход
лата, дори ако средната стойност на корелация за оценка на латерализацията е ръчното домини-
между айтъмите не се увеличава. Положител- ране, крачното доминиране е много по-фин ин-
ните и преобладаващи статистически значими дикатор за променена мозъчна латерализация,
корелации между 10-те айтъма от скалата на тъй като то е много по-малко повлияно от кул-
Chapman & Chapman определят нейния висок турата. Нашето проучване показва, че най-адек-
Cronbach’s alpha коефициент = .759 (стандарти- ватната скала, която отразява латерализацията, е
зиран Cronbach’s alpha коефициент = .892) при съкратената скала на Chapman & Chapman със 7
пациенти с шизофрения. Това показва висока айтъма. Изключването на някои айтъми с ниски
вътрешна консистентност на скалата при попула- средни стойности от изследователите, в зависи-
цията от пациенти с шизофрения. мост от техните конкретни нужди, би направило
Във всяка скала изключването на някои от ай- скалата по-компактен, лесно приложим и достъ-
тъмите с нисък принос към средната стойност на пен инструмент за оценка на латерализация, без
скалата може да запази вътрешната консистент- това да засяга нейната надеждност.
ност на скалата и нейния коефициент Cronbach’s Използването на крачно доминиране за
alpha може дори леко да се увеличи. Например, изследване на мозъчната латерализация е
ако изключим 3-те айтъма с най-ниски средни адекватно и обективно средство при заболя-
стойности (Писане на инициали, Подреждане на вания с нарушена невроонтогенеза, без зна-
кубчета, Стъпкване на фас), съкратената скала, със- чение на културния и национален произход.
тавена от останалите 7 айтъма, все още ще има ви- Съкратената скала за крачно доминиране на
сок стандартизиран Cronbach’s alpha коефициент Chapman & Chapman до 7 айтъма предоста-
= .82. Това показва, че някои айтъми от скалата на вя по-лесен и по-достъпен инструмент за из-
Chapman & Chapman за крачно доминиране могат следване на латерализацията при пациенти с
да бъдат изключени при определено проучване с шизофрения.
цел по-лесно и бързо приложение.
Обсъждане Книгопис
1. Sakuma M, Hoff AL, DeLisi LE. Functional asymmetries
Прилагането на скалата на Chapman & in schizophrenia and their relationship to cognitive
Chapman за крачно доминиране при пациенти с performance. Psychiatry Res 1996; 65:1-13.
шизофрения показва, че някои айтъми (Писане 2. Gur RE. Motoric laterality imbalance in schizophrenia. A
на инициали, Подреждане на кубчета, Стъпкване possible concomitant of left hemisphere dysfunction. Arch
Gen Psychiatry 1977; 34(1):33-37.
на фас) предоставят малко информация по отно-
3. Gureje O. Sensorimotor laterality in schizophrenia: which
шение на латерализацията. Тези айтъми показват features transcend cultural influences? Acta Psychiatr
относително нисък принос към средната стойност Scand 1988; 77(2):188-193.
на скалата, което предполага липса на значима 4. Boklage CE. Schizophrenia, brain asymmetry development,
корелация с останалите айтъми от скалата на and twinning: cellular relationship with etiological and
Chapman & Chapman за доминиране на краката. possibly prognostic implications. Biol Psychiatry 1977; 12:
19-35.
Корелационният матрикс показва висока 5. Piran N, Bigler ED, Cohen D. Motoric laterality and eye
вътрешна консистентност на скалата на Chapman dominance suggest unique pattern of cerebral organization
& Chapman, което се дължи на факта, че всички in schizophrenia. Arch Gen Psychiatry 1982; 39(9):1006-1010.
6. Herzog AG, Coleman AE, Jacobs AR, et al. Relationship of sexual of handedness in the People’s Republic of China. Biol
dysfunction to epilepsy laterality and reproductive hormone Psychiaty 1985; 20:906-917.
levels in women. Epilepsy Behav 2003; 4(4):407-413. 13. Liu YC, Yang YK, Lee IH, et al. Eye-hand preference in
7. Акабалиева К, Бешков А, Акабалиев В. Очна латерали- schizophrenia: sex differences and significance for hand
зация: обзор с фокус върху шизофрения. Бълг. медици- function. Percept Mot Skills 2004; 98(3):1225-1233.
на 2020; 10(2):4-10. (Akabalieva K, Beshkov A, Akabaliev 14. Carlsson G, Hugdahl K, Uvebrant P, et al. Pathological left-
V. Eye lateralization: a review with focus on schizophrenia. handedness revisited: dichotic listening in children with
Bulg. Medicina 2020; 10(2):4-10.) left vs right congenital hemiplegia. Neuropsychologia 1992;
8. Laland KH, Kumm J, Van Horn JD, Feldman MW. A gene- 30(5):471-481.
culture model of human handedness. Behav Genetics 1995; 15. Orr KGD, Cannon M, Gilvarry CM, et al. Schizophrenic
25(5):433-445. doi: 10.1007/BF02253372. patients and their first-degree relatives show an excess of
9. Mandal MK, Harizuka S, Bhushan B, Mishra RC. Cultural mixed-handedness. Schizophr Res 1999; 39:167-176.
variation in hemifacial asymmetry of emotion expressions. 16. Satz I, Green MF. Atypical handedness in schizophrenia:
Br J Soc Psychology 2001; 40:385-398. some methodological and theoretical issues. Schizophr Bull
10. Li C, Zhu W, Nuttal RL. Familial handedness and spatial 1999; 25:63-78.
ability: a study with Chinese students aged 14-24. Brain 17. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical
Cognit 2003; 51:375-384. Manual of Mental Disorders, 5th ed. (DSM-5). Washington,
11. Akabalieva K, Milanova V. Influence of age on hand DC: American Psychiatric Press, 2014.
dominance. Bulg Medicine 2015; 5(3):4-7.
12. Yan SM, Flor-Henry P, Chen DY, et al. Imbalance of Адрес за кореспонденция:
hemispheric functions in the major psychoses: a study katerina_akabalieva@yahoo.com
КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ // CASE REPORT
ПАЦИЕНТ С ШИЗОФРЕНИЯ В КОМОРБИДНОСТ С ДЕУТАРЕНОПИЯ

Елена Иванова
Катедра по психиатрия и медицинска психология,
Медицински университет – София
Резюме. Представя се клиничен случай на пациент на 34 г. с параноидна шизофрения (F20.0 по

МКБ) в коморбидност с деутеранопия. Дебютът на шизофренията е на 24 години с халюцинаторно-
параноидна симптоматика, като заболяването придобива пристъпно-прогредиентен ход. Няма
данни за фамилна обремененост с психично разстройство и деутеранопия. Пациентът има по-
голям брат, който е клинично здрав. Шизофрения е мултифакторно и полигенно заболяване,
като изследователският интерес е насочен предимно към разбирането на генетичната диатеза –
сложната мрежа от многобройни взаимодействащи си гени, разположени в различни хромозоми,
и генетичните полиморфизми. В разгледания случай може да бъде допуснато, че за развитието на
шизофрения имат значение 22q, 11q(23.2) и Х хромозомата, което се потвърждава от резултатите
на геномните изследвания. Регионът Хq28 оказва влияние върху отделни процеси и функции
на централната нервна система, но се характеризира с висока геномна нестабилност. При този
пациент може да се допусне наличието на de novo мутация в Хq28.
Ключови думи: шизофрения, deuteranopia, de novo мутация, Х хромозома, локус Xq28
A PATIENT WITH SCHIZOPHRENIA AND DEUTERANOPIA

Elena Ivanova
Department of Psychiatry and Medical Psychology
Medical University – Sofia
Abstract. A clinical case of a patient aged 34 years with paranoid schizophrenia (F20.0 according to ICD)
in comorbidity with deuteranopia is presented. The onset of schizophrenia was at the age of 24 years
with hallucinatory-paranoid symptomatology, and the illness acquired a relapsing-remitting clinical
course. There was no evidence of family history of mental disorder and deuteranopia. The patient has an
older brother who is clinically healthy. Schizophrenia is a multifactorial and polygenic disorder, and the
research interest is mainly focused on understanding genetic diathesis – the complex network of multi-
ple interacting genes located on different chromosomes, and the genetic polymorphisms. In the present
case it can be assumed that 22q, 11q(23.2) and the X chromosome are involved in the development of
schizophrenia, which is confirmed by the results of genomic studies. The Xq28 region influences individ-
ual central nervous system processes and functions, but is characterized by high genomic insta- bility. In
this patient, a de novo mutation in Xq28 can be assumed.
Key words: schizophrenia, deuteranopia, de novo mutation, X chromosome, locus Xq28
Увод между генетичната предиспозиция и факторите

Изследователите разглеждат шизофрения на средата. Проучванията в областта на невроби-
като мултифакторно и полигенно заболяване ологията и молекулярната психиатрия се опит-
(участват голям брои гени, всеки от които с ма- ват да идентифицират промени, които вероятно
лък, но адитивен ефект), като същевременно имат отношение към етиологията и протичането
трябва да отчитат сложното взаимодействие на шизофренията, в търсене на надеждни прог-
34 Е. Иванова. Пациент с шизофрения в коморбидност с деутаренопия
ностични и диагностични методи и нови лекар- За първи път Джон Далтон1 описва своето и
ствени молекули [1]. на брат си нарушено цветоусещане за червено и
Шизофрения се диагностицира по-често при зелено (деутеранопия), което е установено с чес-
мъжете [2], като при тях дебютът на болестта е в тота около 8% при мъжете от кавказки тип [11].
по-ранна възраст [3].
Геномните проучвания разкриват наличието Описание на клиничен случай
и на кандидат-гени, разположени в Х хромозома- Индивидуално развитие: Мъж на 34 г., роден
та, които са свързани с развитието и функциони- от втора нормално протекла бременност и ражда-
рането на мозъка, като се допуска възможността не. Отглеждан в семейна среда, има по-голям брат.
за връзка между някои от типовете шизофрения Образование: От 3-годишна възраст посеща-
и Х хромозомата [4]. Данните от други автори вал детска градина, с добра адаптация. Тръгнал
потвърждават тази възможна хипотеза, тъй като на училище на 7 години, без трудности в усво-
при секвенирането на Х хромозомата на пациен- яването на учебния материал, като след начал-
ти с шизофрения и аутизъм са идентифицирани ното си образование продължил обучението в
много редки варианти от гени, кодиращи проте- друго училище до 7 клас. За първи път се отде-
ини, регулиращи невронния растеж и синаптич- лил от семейството си след завършването на 7
ните функции [2], като по този начин се повлиява клас. Трудно се адаптирал и в продължение на
на синаптичното сигнализиране между невро- няколко месеца бил тревожен. Дипломирал се
ните и върху невронните мрежи. с отличен успех от езикова гимназия. На 18 г.
В Х хромозомата регионът q28 се характе- кандидатствал във Военната академия, където
ризира с висока геномна нестабилност [5]. Раз- била установена деутеранопия и по медицински
лични автори посочват, че локус q28 в Х хромо- причини му било отказано обучение. Пациентът
зомата оказва влияние върху отделни процеси избрал да продължи образованието си в чужби-
и функции със значение за централната нервна на – икономическа специалност. Първоначално
система (ЦНС), като тези данни са отразени в се справял с обучението си, но през следващите
табл. 1. Посочените в нея данни отразяват мно- години имал трудности. С огромни усилия успял
го малък аспект от участието на Хq28 участъка да се дипломира с добър успех.
с висока геномна нестабилност в протичащите Социална анамнеза: Бил „по-самотно дете и
процеси и функционирането на организма. През трудно общувал с връстниците си”. След завърш-
годините е обсъждано участието на Х хромозо- ването на средното образование поддържал
мата в предаване на предразположението към връзка с двама-трима приятели.
развитието на различни заболявания. През 1911 В чужбина живеел в общежитие и работел
г. Wilson допуска, че Х хромозомата има учас- на няколко места. Опитът да създаде нова при-
тие в унаследяването на далтонизма [9], като ятелска среда бил неуспешен. Първоначално
по-късно това е потвърдено с установяването на се справял с обучението в университета и отго-
локус Хq28 [10]. ворностите в работата, но впоследствие започ-
Таблица 1. Локус q28 в X хромозома и влияние върху процеси и функции на организма

Локус q28 Процеси и функции Автори
MAGEA11 (melanoma-associated antigen 11) Миграция и диференциация на ембрионалните клетки [6]
ARHGAP4 (Rho GTPase activating protein 4) Производство на RhoGTPase – активиращ протеин (PhoGTPases са семейство малки [7]
G-протеини от суперсемейството на Ras), които по време на ембрионалното развитие
влияят върху растежа на аксоните и миграцията на клетките
MЕCP2 (methyl CpG building proetin2) Протеинът MЕCP2 се свързва с метилирането на ДНК, участва в регулацията на [7]
транскрипцията и има значение за нормалното функциониране на нервните клетки
GPR50 (G protein-coupled receptor 50) Повлиява рецепторната активност на мелатонина и G протеина, участва в [8]
невротрансмитерната сигнализация в отговор на стрес
IRAK1 (Interleukin 1 receptor associated kinase 1) Има значение за сигналния път на IL-1 рецептора (IL-1R медиираното NF-kB активиране) [7]
RENBP (Renin Binding Protein) Участва в производството на ангиотензин II, който като невротрансмитер има отношение [7]
към допаминергичните системи
1
Джон Далтон и историята с ягодите: Малкият Джон бил изпратен от родителите си да набере диви ягоди. Той се върнал с пълна кошница,
но всичките ягоди били зелени. Как Далтон не е могъл да види, че нито една от ягодите не е била узряла?
нал да сменя работните си места. На близките На 19-годишна възраст започнал епизодично

си споделял за „липса на свободно време за да употребява марихуана в социални ситуации
почивка и спорт”, като родителите му настоя- (един-два пъти в месеца), за да „се отпусне”. Упо-
вали да го посетят, но той дълго време им от- требата на марихуана била преустановена след
казвал. Родителите му установили промяна, няколко месеца и заменена с почти ежедневен
бил „много раздразнителен, проявявал мни- прием на алкохол (около 300-400 мл концентрат
телност спрямо тях и приятелите си, нощният или до 3 литра бира). Започнал все по-трудно да
сън бил нарушен, със занемарен външен вид, се справя с обучението, явявал се на поправител-
изолирал се”. След проведен разговор с един ни изпити, не спазвал графика на работата си и
от работодателите му като причина за увол- бил уволнен.
нението му било посочено „нестабилното му На 24 години бил диагностициран с пара-
психично състояние”. ноидна шизофрения (F20.0 по МКБ-10), като
Пациентът се прибрал за постоянно в Бъл- обобщените данни за динамиката в клиничната
гария и работил по специалността си на различ- симптоматика през годините, назначената ме-
ни места за по няколко месеца, като напускал дикаментозна терапия и терапевтичният ефект
сам, защото „трудно се концентрирал върху са представени в табл. 2.
поставените му задачи, общуването с колегите Пациентът бил консултиран на 24 г. с нев-
за него било много натоварващо”. Заемал се и ролог (компютърна томография и ядрено-маг-
с по-ниско квалифицирана работа, но трудно нитен резонанс на главен мозък в норма) и с
се задържал. Към момента пациентът не рабо- офталмолог за потвърждаване на деутерано-
ти, финансово се подпомага от родителите си. пия. На 33 г. е проведено фармакогенетично
Живее сам, общува само с един приятел от дет- изследване, като в табл. 3 са представени част
ството си. от резултатите.
Фамилна анамнеза: няма данни за обреме- Получените резултати от фармакогенетично-
неност с психично разстройство и далтонизъм то изследване на пациента, сравнени с данните
(деутеранопия). от различни проучвания, потвърждават участие-
Анамнеза на болестта: След получения отказ то на ензими и рецептори (разположени в раз-
за военно обучение пациентът станал напрегнат, лични хромозоми), които вероятно оказват вли-
не общувал с близките си, усамотявал се, нару- яние върху хода на болестния и терапевтичния
шил се сънят му. процес.
Таблица 2. Хронология на клиничните прояви, лечението и ефекта от него

Възраст Клинична картина Лечение Терапевтичен ефект
24 г. Халюцинаторно-параноидна симптоматика, Амбулаторно: haloperidol 4,5 mg и clonazepam 4,5 mg за Апсихотичен, когато е на
безсъние по няколко месеца. Приемът преустановен от пациента терапия
25 г. Императивни слухови халюцинации, Стационарно: haloperidol 10 mg и diazepam до 20 mg (i.m.) Апсихотичен по време на
налудности, безсъние, редукция на теглото с 10 за 10 дни; преминал на aripiprazole 30 mg и превключен на поддържащата си терапия
кг, вербална агресия Abilify Maintena 400 mg на 30 дни за 6 месеца
26 г. Халюцинаторно-параноидна симптоматика, Стационарно: haloperidol 10 mg и diazepam 10 mg; Редуциране на
суицидни идеи, безсъние поддържащо: risperidone 4,5 mg за 1 година психотичната симптоматика
28 г. Халюцинаторно-параноидна симптоматика, алко- Амбулаторно: risperidone 6 mg, sodium valproate 1000 mg Pедуциране на
холна злоупотреба, безсъние, вербална агресия за 7 месеца психотичните симптоми
30 г. Императивни слухови халюцинации, вербална и Задължително стационарно за 2 месеца: haloperidol 10 Апсихотичен, без суициден
физическа агресия, суициден опит mg, Diazepam 10 mg (i.m.). Поддържащо: fluphenazine риск
decanoate 50 mg на 21 дни (i.m.) за период от 10 месеца
32 г. Халюцинаторно-параноидна симптоматика, Задължително стационарно за 2 месеца: risperidone 6 mg, Редуциране на
епизодична алкохолна употреба, безсъние, diazepam 10 mg, chlorprothixene 45 mg, carbamazepinе 400 психотичните симптоми,
вербална агресия mg. Поддържащо: risperidone 6 mg, carbamazepinе 400 mg преустановен алкохолът
за 12 месеца
34 г. Изолиране, занемаряване на хигиена, безсъние, Амбулаторно: amisulpride 1200 mg, проследяване за Степенен ефект върху
редукция на тегло, лоша концентрация, период от 6 месеца симптомите
мисловна разкъсаност
36 Е. Иванова. Пациент с шизофрения в коморбидност с деутаренопия
Таблица 3. Изследван компонент, разположение в хромозомата и установен генотип при пациента

Изследван компонент Хромозома [12] Генотип Находки и автори
COMT (катехол-О- 22q11.21 G/A При кавказка популация резултатите от метаанализи на случай-контрола
метилтрансфераза) rs4680 установяват асоциация между G алела в COMT rs4680 и пациентите с
шизофрения [13]. При мъже с шизофрения проявите на насилие корелират
с наличието на един или два алела А в COMT rs4680 по данни от
метаанализи [14].
DRD2 (допаминов рецептор 11q23.2 G/G rs1800497 Полиморфизмите на ANKK1 увеличават риска от развитие на шизофрения
D2)/ ANKK1 сред кавказката популация [15]. Анализът на резултатите на полиморфизъм
в rs6277 (C957T) на DRD2 сред български пациенти с шизофрения значимо
потвърждава допаминергичната хипотеза [16].
SLC6A4 (серотонинов 17q11.2 L/L Резултатите от невроизобразителните изследвания на ЦНС на пациенти с
транспортер) 5-HTTLPR шизофрения допускат връзка между структурните дефицити в невронните
мрежи и SLC6A4 [17]. Според някои L алелът в 5-HTTLPR подобрява
транскрипцията на гена SLC6A4 [18].
GRIK1 (йонотропен каинат – 1 21q21.3 С/A GRIK1 участва в постсинаптичната и в пресинаптичната невротрансмисия,
глутаматен рецептор) rs2832407 като при пациенти с шизофрения се установява намаляването му в
дорзолатералната префронталната кора [19].
Обсъждане тациите, които оказват влияние върху: NMDAR

(N-метил-D-аспартат рецептор) сигнален път,
Молекулярногенетичните изследвания и проуч-
постсинаптичната плътност, калциевите кана-
ванията на различни кандидат-гени потвърждават
ли, микро-РНК (miR-137), глутаматните пътища
генетичния компонент при шизофрения, но все още
и процесите, свързани с неврогенезата и синап-
генетичната диатеза остава неизяснена цялостно.
тонегезата [25-29]. При изследвания пациент
Продължават изследванията и дискусиите за опре-
може да се допусне наличието на de novo му-
делянето на генетични асоциации с вероятно вли-
тация в Хq28.
яние в патогенезата на шизофренията и на гените с
участие в невроразвитието, като се проучват и мута- Заключение
ции в отделен ген/гени, влияещи върху формиране-
то на фенотиповете при шизофренията. Проучванията на човешкия геном са важна
Поради комплексния характер на шизофре предпоставка за по-задълбочено разбиране на
нията при провеждането на генетични изслед- полигенността (много различни гени, като всеки
вания се налага да бъдат преодолявани редица притежава определено влияние върху феноти-
ограничения: полигенно взаимодействие, про- па) и мултифакторността (взаимодействие меж-
менлива експресивност, непълна пенетрант- ду множество гени и голям брой фактори на сре-
ност, начин на унаследяване и други. Случайни- дата) на заболяванията.
те мутации и естественият отбор сравнително Генетичните изследвания имат редица огра-
бавно променят генома, но от друга страна, ге- ничения в търсенето на асоциации между отдел-
номът се променя сравнително бързо в отговор ни локуси или генетични варианти на пациентите
на въздействията от околната среда. Епигенетич- с шизофрения. Получените резултати за канди-
ната наследственост разкрива възможностите дат-гените и хромозомните региони, които са
на организма постоянно да регулира дейността свързани с предразположеност към развитие на
на гените си за приспособяване към външни- шизофрения, не са еднозначни. При тези пациен-
те условия. Изследователи обсъждат ролята ти научните изследвания са насочени към изслед-
на епигенетичните промени, влияещи върху ването на кумулативния ефект на много гени и се
ембриогенезата и по-нататъшното развитие, и правят опити за разбиране на взаимодействията
разглеждат хипотезата, че шизофренията е раз- в рамките на определен ген, между отделните
стройство в развитието на ЦНС [20, 21]. В разгле- гени и техните полиморфизми. Шизофрения е
дания случай може да бъде допуснато участието заболяване с генетична хетерогенност и за разви-
на 22q, 11q (23.2) и Х хромозомата в развитието тието на заболяването е необходима комбинация
на шизофренията, като резултатите от геном- от рискови гени с малък ефект.
ните изследвания потвърждават наличието на
кандидат-региони, които имат отношение към Книгопис
развитието на шизофрения [22, 23, 24]. Изсле- 1. Игнатова Д, Ончев Г. Наблюдателно проспективно про-
дователски интерес представляват de novo му- учване за ефективността на лечението на шизофрения и
афективни разстройства в реалната клинична практика. 17. Jagannathan K, Calhoun VD, Gelernter J, et al. Genetic as-
Бълг. сп. психиатр. 2021; 6 (1):3-18. (Ignatova D, Onchev sociations of brain structural networks in schizophrenia: a
G. Observational follow-up study of the effectiveness of preliminary study. Biol Psychiatry 2010; 68(7):657-666.
treating schizophrenia and affective disorder. Bulg. sp. psi- 18. Hu XZ, Lipsky RH, Zhu G, et al. Serotonin transporter promo-
hiatr. 2021; 6 (1):3-18.) ter gain-of-function genotypes are linked to obsessive-com-
2. Piton A, Gauthier J, Hamdan FF, et al. Systematic rese- pulsive disorder. Am J Hum Genet 2006; 78(5):815-826.
quencing of X-chromosome synaptic genes in autism spec- 19. Contractor A, Mulle C, Swanson GT. Kainate receptors com-
trum disorder and schizophrenia. Mol Psychiatry 2011; ing of age: milestones of two decades of research. Trends
(16):867-880. Neurosci 2011; (34):154-163.
3. Abel KM, Drake R, Goldstein JM. Sex differences in schizo- 20. Kelly S, Jahanshad N, Zalesky A, et al. Widespread white
phrenia. Int Rev Psychiatry 2010; (22):417-428. matter microstructural differences in schizophrenia across
4. Bache WK, DeLisi LE. The sex chromosome hypothesis of 4322 individuals: results from the ENIGMA Schizophrenia
schizophrenia: alive, dead, or forgotten? A commentary DTI Working Group. Mol Psychiatry 2018; 23(5):1261-1269.
and review. Mol Neuropsychiatry 2018; (4):83-89. 21. Collin G, Keshavan MS. Connectome development and a
5. Sanlaville D, Prieur M, de Blois MC, et al. Functional disomy novel extension to the neurodevelopmental model of schizo-
of the Xq28 chromosome region. Eur Hum Genet 2005; phrenia. Dialogues Clin Neurosci 2018; 20(2):101-111.
(13):579-585. 22. Миланова В. Генетика на психичните разстройства. В: В.
6. Park S, Sung Y, Jeong J, et al. Critical roles of hMAGEA2 in Миланова (ред.) Психиатрия. София: Мед. физк., 2013,
induced pluripotent stem cell pluripotency, proliferation, 128-150. (Milanova V. Genetics of the mental disorders. In: V.
and differentiation. Cell Biochem Funct 2017; (35):392-400. Milanova (ed.). Psychiatry. Sofia: Med. fizk., 2013, 128-150.)
7. Wong EH, So HC, Li M, et al. Common variants on Xq28 23. Badner JA, Gershon ES. Meta-analysis of whole-genome
conferring risk of schizophrenia in Han Chinese. Schizophr linkage scans of bipolar disorder and schizophrenia. Mol
Bull 2014; (40):777-786. Psychiatry 2002; (7):405-411.
8. Ryan J, Carriere I, Ritchie K, et al. Involvement of GPR50 24. Lewis CM, Levinson DF, Wise LH, et al. Genome scan me-
polymorphisms in depression: independent replication in ta-analysis of schizophrenia and bipolar disorder, part II:
a prospective elderly cohort. Brain Behav 2015; 5:e00313. Schizophrenia. Am J Hum Genet 2003; (73):34-48.
9. Wilson EB. The sex chromosomes. Arch Mikrosk Anat En- 25. Kirov G, Pocklington AJ, Holmans P, et al. De novo CNV
wicklungsmech, 1911; 77:249-271. analysis implicates specific abnormalities of postsynaptic
10. Deeb SS, Kohl S, Kohl S. Genetics of color vision deficien- signalling complexes in the pathogenesis of schizophrenia.
cies. Dev Ophthalmol 2003; (37):170-187. Mol Psychiatry 2012; (17):142-153.
11. Drummond-Borg M, Deeb S, Motulsky AG. Molecular 26. Ripke S, O’Dushlaine C, Chambert K, et al. Multicenter Ge-
basis of abnormal red-green color vision: a family with netic Studies of Schizophrenia Consortium; Psychosis en-
three types of color vision defects. Am J Hum Genet 1988; dophenotypes international consortium; Welcome trust
(43):675-683. case control consortium 2: Genome-wide association anal-
12. https://www.genecards.org ysis identifies 13 new risk loci for schizophrenia. Nat Genet
13. González-Castro TB, Hernández-Díaz Y, Juárez-Rojop IE, 2013; (45):1150-1159.
et al. The role of a Catechol-O-methyltransferase (COMT) 27. Walsh T, McClellan JM, McCarthy SE, et al. Rare structur-
Val158Met genetic polymorphism in schizophrenia: a sys- al variants disrupt multiple genes in neurodevelopmental
tematic review and updated meta-analysis on 32,816 sub- pathways in schizophrenia. Science 2008; (320):539-543.
jects. Neuromolecular Med 2016; 18:216-231. 28. Gulsuner S, Walsh T, Watts AC, et al. Consortium on the Ge-
14. Singh JP, Volavka J, Czobor P, et al. A meta-analysis of the netics of Schizophrenia (COGS); PAARTNERS Study Group:
Val158Met COMT polymorphism and violent behavior in Spatial and temporal mapping of de novo mutations in
schizophrenia. PLoS One 2012; 7:1-9. schizophrenia to a fetal prefrontal cortical network. Cell
15. Yao J, Pan YQ, Ding M, et al. Association between DRD2 2013; (154):518-529.
(rs1799732 and rs1801028) and ANKK1 (rs1800497) poly- 29. Иванова Е, Михайлова Сн, Читакова А и съавт. Проучва-
morphisms and schizophrenia: a meta-analysis. Am J Med не на митохондриална ДНК при пациенти с шизофрения.
Genet B Neuropsychiatr Genet 2015; 168B(1):1-13. Обща медицина 2020; 22(1):74-78. (Ivanova E, Mihailova S,
16. Betcheva ET, Mushiroda T, Takahashi A, et al. Case-control Chitakova A, et al. A study of mitochondrial DNA in patients
association study of 59 candidate genes reveals the DRD2 with schizophrenia. Obshta medicina 2020; 22(1):74-78.)
SNP rs6277 (C957T) as the only susceptibility factor for
schizophrenia in the Bulgarian population. J Hum Genet Адрес за кореспонденция:
2009; 54(2):98-107. helen_aivan@abv.bg
ОБЗОРИ // REVIEWS
БЪЛГАРСКИТЕ ПСИХИАТРИ В ДИАЛОГ С ПСИХОАНАЛИЗАТА

Пламен Минчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Резюме. Целта на статията е да опише отношението на българските психиатри към психоанализата

като теория и практика и как те я разбират и анализират. Описани са основните моменти в
критиката или подкрепата към нея. Основният извод, който се налага, е, че като цяло отношението
към психоанализата е критично и в известна степен противоречиво. Оценката на психоанализата
се прави от различни идеологически и методични позиции.
Ключови думи: психоанализа, българска психиатрия, история на психиатрията, история на

психоанализата
BULGARIAN PSYCHIATRISTS IN DIALOGUE WITH PSYCHOANALYSIS

Plamen Minchev
Sofia University “Sv. Kliment Ohridski”
Abstract. The purpose of the article is to describe the attitude of the Bulgarian psychiatrists to psy-
choanalysis as theory and practice, and how they understand and analyze it. The main points of their
criticism or support are described. The main conclusion that emerges is that, in general, the attitude
towards psychoanalysis is critical, and to some extent contradictory. The evaluation of psychoanalysis is
done from different ideological and methodical standpoints.
Key words: psychoanalysis, Bulgarian psychiatry, history of psychiatry, history of psychoanalysis
Увод и работата на Йозеф Бройер вдъхновяват Фройд

да открие начин да лекува случаи на хистерия.
Психоанализата на Зигмунд Фройд предиз- След като се уверява, че хипнозата и внушение-
виква значителен поврат в разбирането за чове- то не са достатъчни, той търси други пътища да
ка. Тя се оформя окончателно в началото на 20-и стигне до несъзнаваното на тези пациенти. Не-
век, особено след публикуването на „Тълкуване говият подход обаче не се споделя от повечето
на сънищата”. В голяма степен идеите, заложе- психиатри, някои от които са особено влиятелни.
ни в нея, са отхвърляни от психиатри, психолози, Например Емил Крепелин отхвърля идеите на
философи и от обикновените хора. Тя постулира Фройд за етиологията на психозата на „предсе-
неприемливи за тогавашния морал твърдения дателя Шребер”. Теодор Циен, макар че възпри-
като детска сексуалност и най-вече скритите мо- ема основни идеи от психоанализата, не приема
тиви у всеки човек и управляването на човешко- възгледа за психогенната основа на хистерични-
то поведение от несъзнаваното. Идеята за не- те симптоми, смятайки го за „недоказуем и мал-
съзнаваното не е на Фройд, но той пръв стига до ко вероятен” [1, с. 466]. Интересен е фактът, че
него и неговото съдържание (или поне съдържа- в началото самият Циен практикува психоанали-
нието му в онзи исторически период). тичната техника, но впоследствие се превръща в
В областта на психиатрията в началото на отявлен критик на психоанализата.
20-и век не са известни механизмите, които при- Не се приема лесно и идеята, че потиснатата
чиняват някои болести, особено хистерията, в сексуалност предизвиква голяма част от симп-
която се наблюдават парализи без физическа томите. Въпреки това възгледите на Фройд на-
увреда. Опитите с хипноза на Жан-Мари Шарко мират прием сред някои психиатри, като швей-
Пл. Минчев. Българските психиатри в диалог с психоанализата 39
цареца Ойген Блойлер и неговия млад асистент става ясно, че той подкрепя основните идеи на
Карл Густав Юнг. Блойлер, който е назначен на Фройд, макар че използва асоциативния тест на
поста директор на клиниката „Бургхьолцли” Юнг в своята работа.
след Огюст-Анри Форел, я превръща в една от Отношението на българските психиатри към
най-съвременните психиатрични институции. психоанализата не е еднозначно и не може да
Голяма част от привържениците на Фройд, като бъде определено нито като пълно приемане,
Карл Абрахам, Адолф Майер, Франц Риклин, нито като пълно отхвърляне. Дори и тези, които
Абрахам Брил, Херман Роршах и други, са рабо- са изявени противници на психоаналитичното
тили там. учение, възприемат някои моменти от идеите на
Фройд. Всъщност това важи за всички привър-
Диалогът женици и противници на фройдизма. Един типи-
Българската психиатрия до голяма степен чен пример в това отношение е ветеринарният
се развива под влияние на немската с няколко лекар Андрей Андреев. Той прави последния
изключения: Димитър Владов, който защита- превод на Фройд преди забраната на психоа-
ва дисертация във Франция [2, с. 78], и Никола нализата и е сред изявените му привърженици.
Кръстников, който учи при Владимир Бехтерев в Андреев критикува някои от идеите на Фройд в
Русия. Тук могат да бъдат споменати и влиянията книгата си „Социалният инстинкт у животните и
на руската психиатрична мисъл в лицето на про- човека” (1933) [6], но същевременно е фройдист.
фесорите емигранти Николай Попов (1854-1939) Макар в творчеството си Кръстников да не
и Алексей Янишевски (1873-1936). И двамата показва отхвърляне на психоанализата, той раз-
оставят забележими следи в историята на бъл- работва собствен метод, наречен „репродукция
гарската психиатрия и неврология. Нещо повече, на патогенни афективни изживявания”, който е
Попов и Янишевски участват в първото българ- по-скоро конкуренция на фройдовата психоа-
ско психологическо дружество. нализа, отколкото допълване или следване. Той
Като участници в дружеството доцентът по пише, че достига до своя метод, след като е из-
социология от Софийския университет Иван Кин- пробвал психоанализата: „В моята дългогодиш-
кел и докторът по психология Младен Николов на практика аз съм прилагал различните методи
пишат реферати, свързани с психоанализата. на хипноза и по-новите психоаналитични методи
Първият представя теоретични психоаналитични на репродукция на преживян афект, респ. позна-
анализи на различни сфери на човешката култу- тите методи на психокатарзис, и мисля, че съм
ра (религия, революционни движения и други), постигнал разработването на един нов метод,
а вторият – резултати от анализата на пациенти, който технически е прост и обективен, а съще-
които му осигурява тогавашния асистент на По- временно има характера на опит” [7, с. 114-115].
пов Никола Кръстников. Всъщност Иван Кинкел По-късно Пенчо Никоевски (1967) [8] защитава
в своята статия за психологическите основи на дисертация върху неговия метод, а Атанас Ата-
религията използва информация и от случаите, насов (1969) [9] – върху методите на Кръстников
които Николов разглежда, например един слу- и Чолаков.
чай на налудност, в която пациентът се възпри- Сред твърдите противници на психоанали-
ема за цар Борис V и се скита около Народното зата и на българските ѝ привърженици е психи-
събрание и изнася речи [3]. Според Никола Ата- атърът Кирил Чолаков (1897-1963). Той също е
насов този случай представлява интерес, защото създател на собствена психотерапевтична тех-
по онова време Фройд е смятал, че пациенти с ника, наречена „психофизиологична декапсула-
налудности не подлежат на психоанализа [4]. ция”. Чолаков критикува психоанализата от са-
Николов, изглежда, е един от малкото, които мото начало. Това не му пречи обаче да отвори
са имали пряко съприкосновение с психоанали- страниците на редактираното от него списание
зата в обучителен смисъл. Макар да се смята, че „Душевно здраве” за статии на тази тема. Той от-
Кинкел е учил във Виена психоанализа, Николов рича ролята на несъзнаваната душевност [10, с.
по време на ученето си в Берн преминава лична 11], защото според него не е възможно емоция
анализа при Ернст Шнайдер [5, с. 84], ученик на или представа да съществува, ако е несъзнава-
Оскар Пфистер, който от своя страна е близък съ- на. Представата и емоцията според Чолаков съ-
трудник на Карл Густав Юнг. Това се случва око- ществуват като такива дотолкова, доколкото са
ло 1915 г., когато разривът между Фройд и Юнг съзнателни. Когнитивната психология показа, че
вече е факт. Въпреки това от статиите на Николов човек може да има много подпрагови усещания,
които никога не достигат до съзнанието, защото лекарите в психиатричните стационари по оно-

не са достатъчно значими или защото подлежат ва време [14, с. 385]. През 40-те години работи
на блокиране, преди да стигнат до съзнанието. в областния диспансер в Русе. Самият той се са-
Същевременно Чолаков приема част от кла- моидентифицира като психоаналитик, но няма
сификацията на неврозите, направена от Фройд данни някога да е преминавал обучителна ана-
[10, с. 134], но се разминава с него по почти всич- лиза или теоретично обучение по психоанализа.
ки останали въпроси (същината на психичното, Участва в психоаналитичното дружество заедно
наличието на едипов комплекс, същността на с Кинкел, Николов и други. Пише редица статии,
травмата). По-късно, след 1944 г., Чолаков става като „Върху етиологията на психоневрозите”
по-силно критичен, вече от материалистически [15], „Осъзнаването на забравени преживелици
позиции, но въпреки това описва някои прино- и неговото значение” [16], „Болезнено възвръ-
си на Фройд в лекуването на неврозите, заради щане към миналото” [17]. Пише рецензия и за
което „Фройд справедливо ще заема видно мяс- книгата на Никола Шипковенски „Шизофрения и
то в историята на медицината” [11, с. 8], давайки убийство”. С него са състуденти за известно вре-
„ново обяснение на етиологията и патогенезата ме в Медицинския факултет. Участва в публичен
на неврозните заболявания” [11, с. 9] и други. диспут за психоанализата с Чолаков в Русе [18].
Психоанализата е спомената и в трудове на След забраната на психоанализата след 1944 г.
Стефан Данаджиев (1866-1943). В „Принципите той не практикува като психоаналитик, но по ин-
на психическата хигиена” (1935) той споменава формация от неговата племенница преводачка-
Фройд и Франц Александер във връзка с причи- та Благовеста Лингорска1 е бил известен с това,
ните за престъпността. Представя накратко иде- че използва хипноза в своята работа.
ите на Фройд от книгата му „Цивилизацията и Особен е случаят на Никола Шипковенски
неудовлетвореността от нея” и дори анализира (1906-1976), създател на собствен метод за пси-
ситуацията в Русия именно през теоретичната хотерапия – „освобождаваща психотерапия”.
рамка, зададена от Фройд [12, с. 177]. По-на- Той е един от най-известните български психиа-
татък в книгата си Данаджиев изказва мнение, три както преди 1944, така и след това. Неговата
че идеите му не могат да се прилагат към нака- монография „Шизофрения и убийство” е публи-
зателното право, но пък отделни идеи могат да кувана първоначално на немски език и получава
послужат на криминалната психология [12, с. много добри отзиви. В нея той оспорва твърде-
178]. нието на Фройд за универсалността на едиповия
Той не споделя възгледа на Фройд, че кърма- комплекс и за причините за появата на сънища-
чето изпитва полово чувство, докато суче, а спо- та. В „Увод в биопсихологията на убийството”
ред него удовлетворението се появява поради (1940) Шипковенски разглежда различните те-
чувството за ситост [13, с. 153], но се съгласява ории за престъпната личност, като отделя спе-
с това, че у всеки хетеросексуален има и някак- циално място и на психоанализата. Описва под-
ва хомосексуална склонност [13, с. 158]. Данад- робно появата на идеята за инстинкта за смърт
жиев съветва: „Забележат ли се някои полови у Фройд, същността на едиповия комплекс и
отклонения у детето или юношата, трябва да завистта към пениса. Той поставя под съмнение
се обърнат родителите към лекаря-психохигие- доколко в основата на убийствата лежи имен-
нист. Разбира се, че както лекарят, тъй и педаго- но едиповият комплекс или завистта за пениса,
гът трябва да бъдат запознати с психоанализата, вместо това описва случай, в който жена вкарва
поне доколкото се отнася до произхода на поло- във влагалището си предмети, което според него
вото чувство.” [12, с. 201]. е израз на липсващ коитус [19, с. 33]. В допълне-
Любомир Русев (1898-1955) описва накратко ние привежда доказателства за липсата на осно-
психоанализата като метод в книгата си „Нерв- вен нагон към смъртта в смисъла на Фройд.
ността и нервните разстройства” (1930). Той спо- След 1944 г. Шипковенски заема изцяло кри-
менава, че нервните разстройства се дължат на тични позиции спрямо психоанализата, връх на
потиснати афективни преживявания, но те рядко които е издаването на книгата му „Ятрогения”
са свързани с половия живот. на немски език. В нея той пише, че учението
Сред малкото твърди привърженици на пси- на Фройд наподобява секта, както и че „отце-
хоанализата е лекарят Илия Лингорски (1904- убийството и инцестът с майката ясно отлича-
1989), който известно време работи в София.
Той е и психиатър, и интернист като повечето от 1
Личен контакт. Разказва, че е чувала да се говори, че чичо
ѝ използва хипноза.
ват истинския психоаналитик от изоставилите на на лекаря психоаналитик и пише: „Болният

ортодоксалната доктрина и от всички други из- продължава да се лекува само тогава, когато
следователи в областта на психологията и пси- продължава да благоговее пред авторитетната
хопатологията” [20, с. 97-98]. Шипковенски се личност на лекаря.” [24, с. 94]. По този начин той
опитва да отрече съществуването на едиповия идеализира положителния пренос, който Фройд
комплекс, както по-късно ще направи и Христо поставя под съмнение в търсене на смисъла не
Димитров в дисертацията си върху Фройд. само на тази идеализация, но и на негативния
Шипковенски прави опит за анализ на пие- пренос за по-добро разбиране на отношенията,
сата „Едип цар” на Софокъл, за да покаже, че тя които пациентът е имал в своето детство, както и
не отговаря на разбирането на Фройд за едипов за поемане на по-пълна отговорност за себе си
комплекс. Той смята, че Едип не се чувства вино- от негова страна в процеса на терапията.
вен за действието си, защото не е знаел, че чо- Критикуването на психоанализата след
векът, когото убива, е баща му, а жената, с която 1944 г. почива на две основи. От една страна,
има сексуални отношения, е майка му, като се българските психиатри остават недоволни от
позовава на продължението на драмата „Едип в обяснителните схеми на фройдизма, макар и
Колон”. По това време творческа преоценка на да приемат някои постановки. От друга страна,
„Едип цар” прави и Ерих Фром, макар и от раз- идеологически психоанализата не съответства
лична гледна точка от тази на Шипковенски. Все на новите условия, в които все повече се нала-
пак в края на своята критика Шипковенски казва, га учението на Иван Павлов. Тя е критикувана
че едипов комплекс съществува, поне у Фройд като западно учение, възприето от идеологичес
[20, с. 101]. За възгледите му относно сънищата, кия враг. В САЩ от 40-те до 70-те години на XX
в които частично подкрепя Фройд, е критику- в. по-голяма част от психиатрите са психоанали-
ван от Владимир Иванов [21, с. 3], а за неговата тично ориентирани. През 1953 г. 500 от всичките
идея, че в основата на фобиите лежи страхът от 7000 американски психиатри тогава (или 7,14%)
смъртта – от Георги Настев. са психоаналитици [25, с. 203].
Интерес представлява и творчеството на Джулиан Шехирян поставя важни въпроси
Христо Петров (1901-1944). В неговия уникален във връзка с официалното възприемане на уче-
труд „Психология и психопатология на религи- нието на Павлов: „Можем ли да възприемаме
озното чувство”, в който изследва глосолалията следите от павловския дискурс в академичните
сред сектата на Петдесетниците, той спомена- писания, клиничните ръководства и бюрократич-
ва Фройд и Юнг [23]. Иван Темков и Владимир ните записи като представителни за реалността?
Иванов (1982) посочват, че в „Личности, видове Като доказателство за степента на влияние и
личности и методи за наблюдение” (1936) Пет- доминиране на дискурса върху действителните
ров подкрепя идеите на Фройд и Адлер. Също те вярвания и клинични подходи на практикува-
посочват, че и Георги Паяков (1870-1935) защита- щите психиатри? Дали цитирането на Павлов и
ва основните положения на психоанализата [23, обличането на нечия академична работа в тер-
с. 17]. Никой от двамата обаче не е фройдист, а минологията на нервната система и психологи-
по-скоро използват и цитират идеите, които на- ческото обуславяне е доказателство за хегемон-
мират приемливи за своя анализ. ния характер на един епистемологичен режим?
Споменаване на Фройд имаме и в труда на Или подчиняването на модела на Павлов е прос-
асистента в Александровска болница Никола Ка- то формален акт – прагматично отстъпване пред
ракашев „Лекуването на нервно болните” (1932). професионалните конвенции?” [26, с. 464].
Той дава точно описание на психоаналитичната Трудно е да се отговори на тези въпроси. Ве-
техника. Според него не е възможно всички слу- роятно част от българските психиатри са били
чаи на епилепсия да имат психологическа при- заинтригувани от психоаналитичните концепции
чина, както смятат психоаналитиците. Като цяло и са ги използвали, докато други твърдо са вяр-
остава критичен към различните аспекти на пси- вали в ненаучността и невъзможността да бъ-
хоанализата – тълкуването на сънищата, интер- дат прилагани в работата с пациенти. Ако някои
претациите на симптомите, идеята за несъзнава- са използвали тези концепции, то това е било
ното като управляващо нашата психика и други. по-скоро прикрито, а не явно, поради заплахата
При обсъждането на влиянието на личността на за кариерата и съдбата на използващия ги.
лекаря Каракашев отхвърля възгледа на Фройд След 1944 г. основно с критика на психоа-
за премахване на елемента на внушение от стра- нализата се занимава Христо Димитров (1928-
1974). През 1969 г. той защитава кандидатска Каменов създава т. нар. Петъчен колегиум, в
дисертация на тема „Критика на Фройдовото който се обсъждат случаи и се представя и пси-
учение за неврозите: историко-теоретическа, хоаналитична терминология. Той следва идеи-
методологическа и частно-научна преценка” те най-вече на Раймон Батегай. Заради тази си
[27]. Основата му теза е, че психоанализата пре- дейност е наблюдаван от Държавна сигурност
тендира за всеобхватност подобно на марксиз и напуска страната през 1978 г. Установява се в
ма, но не може да я има. Все пак той уточнява, че Ню Йорк и там става психоаналитик под името
някои от нейните частно-научни страни, по тога- Джордж Кеймън [32]. След 1989 г. се завръща за
вашната терминология, имат смисъл и могат да кратко в България, пише няколко статии за исто-
се използват. Отрича се едиповият комплекс и се рията на психоанализата в страната, но не остава
твърди, че такъв липсва и не се наблюдава в ис- задълго. В своя автобиография Алекси Алексиев
ториите на пациентите, които представя Дими- (1939-2022) споменава, че се е учил при Христо
тров. Критикува се и пансексуализмът на Фройд. Димитров на психотерапия и при него е започ-
Противоположно е мнението на Шипковенски, нал „собствената си обучителна психоанализа”
който твърди, че Фройд не обяснява всичко със [33, с. 279]. Едва ли в действителност това е пред-
секса (пансексуализъм), а само „религията и из- ставлявало обучителна психоанализа предвид
куството, неврозите и престъплението” [20, с. факта, че Димитров е бил критично настроен, но
103]. е възможно авторът да има предвид теоретично
Димитров публикува и две книги, в които е запознаване с психоанализата.
разгледана психоанализата [28, 29] заедно със Димитър Даскалов описва психоанализата
съвременните ѝ течения [30]. Наред с тези кни- в „Съвременно лечение на душевните болести”
ги той пише голям брой статии отново с критич- (1947). Той вижда неуспеха на психоанализата
на насоченост, някои от които в съавторство на във факта, че залага главно на психологичните
немски език и френски език с Асен Жабленски, елементи, а не на биологичните и че изисква
Иван Герджиков, Николай Колев и Надежда Да- по-високо културно ниво на пациентите. Съще-
шинова2. Може да се каже, че стремежът да се временно смята, че психоанализата работи като
критикува създава възможността някой да се метод, но не по отношение на всичко, например
запознае с Фройд от втора ръка през критика- „не е съществен и ценен в терапията на неврози-
та. Това е практика, която е била характерна за те” [34, с. 154].
времето, в което психоаналитичните книги мо- Наред с Димитров изявен критик на пси-
гат да бъдат открити само в специалните отдели хоанализата от материалистически позиции е
на библиотеките и тяхното публично четене на Владимир Иванов (1923-2002). Най-значими-
практика е невъзможно. те му публикации по въпроса са „Фройдизъм
Димитров си сътрудничи с двама млади лека- и павловско учение” [35] и „Фройдизмът и не-
ри поради факта, че ослепява след мозъчна опе- офройдизмът в критична светлина” [36]. Той
рация. Те му помагат в издирването и работата с възприема психоанализата като волунтаризъм
трудовете на Фройд. Изглежда, тази съвместна – философско учение, според което първичното
дейност им оказва влияние, защото те впослед- в света е волята. Критиката му в някои отноше-
ствие емигрират и стават психоаналитици. Това ния е близка до тази на Димитров, а именно в
са психиатрите Николай Колев (р. 1932) и Геор- частта, че един от източниците на мисленето на
ги Каменов (1942-2006). Първият е асистент на Фройд е Шопенхауер и че психоанализата е во-
Никола Шипковенски и впоследствие помага на лунтаризъм, защото фройдисткото несъзнавано
Димитров в четенето на Фройд на френски език. прилича на сляпата воля на Шопенхауер, която
В края на 70-те г. се установява в Швеция, където контролира човека. Основната част на труда му
се обучава в психоанализа. След 1989 г. се завръ- е насочена срещу психосоматичната медицина и
ща в България и помага за обучението на първа- идеите на психоаналитици като Франц Алексан-
та група психоаналитици в страната. дер и други.
В „Налудност и шизофрения” [37, с. 20-22]
той се противопоставя на психоаналитичните
2
Би отнело много място да се споменат всички статии на
Христо Димитров, които имат отношение към психоана- възгледи по въпроса за налудността. В отделни
лизата, така че умишлено тук се дават само основните му свои публикации критикува Ерих Фром и психо-
трудове в тази област. За конкретен анализ на някои негови соматичната школа в психоанализата. Той про-
критики виж моята статия „The reception of Erich Fromm’s
ideas in Bulgaria – Part 1“ [31]. дължава линията на критика на психоанализа-
та в „Подсъзнателното в медицината” [38]. Там [40]. До годината на излизането на книгата на

Иванов се съгласява с Фройд, че по-голямата Иванов (1985) Боулби вече е издал и трите тома
част от психичните процеси са несъзнавани, но на „Привързаност и загуба” (1969, 1973, 1980),
не и със стремежа му да изведе обществените които се явяват фундаментални в тази посока,
отношения като резултат от сублимация. Ин- така че може да се предположи, че Иванов не е
тересен е коментарът му за това коя е думата, бил запознат с дадените идеи. Няма съмнение
която най-добре може да характеризира поня- обаче по отношение на позицията му за психо-
тието за психични процеси, които протичат из- анализата като цяло, която, по негови думи, той
вън съзнанието. Иванов се опитва да покаже, че напълно отхвърля [38, с. 139].
подсъзнателно е най-точният термин, за разлика Специално място е отделено и на защитни-
от безсъзнателно, който иска да запази за меди- те механизми, като се оспорва възможността те
цинското коматозно и субкоматозно състояние, да се управляват от подсъзнателни механизми
а несъзнателно разглежда като по-широка кате- и възможността да се образува някаква символ-
гория от подсъзнателно [38, с. 28-29]. ност по безсъзнателен начин [38, с. 116, 118].
Иванов имплицитно подкрепя психоанали- Кирил Киров (1928-1999) също пише за за-
тичния метод на свободната асоциация, като щитните механизми, но в тяхна подкрепа, като
описва как асоциативният процес може да про- казва, че „Изграждането на налудности, фобии,
тече на съзнателно и подсъзнателно равнище и конверзии, на странностите в поведението и на
така да се стигне до „прага на съзнанието”, но в ред други симптоми е неразбираемо без поз
същия момент твърди, че „подсъзнателното не наването им.” [41, с. 33]. Въпреки че може да се
е някаква аморфна категория, че то се структу- предположи, че това се дължи до голяма сте-
рира по същия начин, както и категориите на пен на годината на издаване на книгата (1991),
съзнателния психичен живот. Следователно и и чувството, че може да се пише по-свободно,
тук се касае за усещания и представи, за мисли и една по-ранна публикация показва друго. Съ-
чувства и т. н., но възникващи, така да се каже, в щият автор в „Налудообразуването и неговите
латентно състояние” [38, с. 32]. механизми” (1980) представя по-балансирана
По-късно Иванов ще напише като извест- гледна точка в сравнение с Иванов, която включ-
на отстъпка: „Фройдизмът има своите заслуги в ва обективно представяне на идеите на Фройд и
преодоляването на някои едностранчиви възгле- Юнг в тази връзка. Основата на налудностите се
ди за човека в норма и патология: изтъкване на търси в „посоката на вината”, както и в редица
голямото значение на психичния фактор (макар защитни механизми като проекция, интроекция,
и той да се свежда до голяма степен до нагон- компенсация, идентификация с агресора [42, с.
ните влечения), обръщане на вниманието върху 150-152].
подсъзнателното като една от важните форми Прави голямо впечатление обяснението на
на психичния живот, подчертаване на влиянието смисъла на налудността като защитен механи-
на ранната детска възраст върху по-нататъшния зъм или дори „творчески” опит за реализиране
житейски път на човека.” [39, с. 118]. Детайлно е на важна, нереализирана потребност. Киров
обсъдена идеята за влиянието на подсъзнател- пише, че при налудността изплуват несъзнава-
ното в генезата на психопатологичните явления. ни елементи и неговият подход не изглежда да
При описването на влиянието на отношенията с почива на ортодоксалната интерпретация през
майката това влияние се минимизира, като му призмата на учението за висшата нервна дей-
се приписва значение не по-голямо от това на ност, а по-скоро на психодинамично обяснение,
по-късните контакти на личността. в частност психоаналитично.
Прави впечатление липсата на такъв автор Коста Заимов (1919-2012) обсъжда фройдо-
като психиатъра и психоаналитик Джон Боулби вите защитни механизми във връзка с идеята
въпреки подробното обсъждане на други пси- си за афективните параадаптивни реакции на
хоаналитични автори (освен Фройд) като Ерик личността [43]. Той намира за смислени като за-
Ериксън, Хайнц Хартман и Рене Шпиц. Боулби щитни механизми проекцията, изтласкването,
заедно с Мери Ейнсуърт описват подробно об- компенсацията (въведена от Адлер в областта на
разуването на привързаност в ранна детска въз- психопатологията), но в същото време отхвърля
раст (в което майката или изпълняващата такава инкорпорацията и интернализацията. За при-
роля фигура е водеща) и решаващо ѝ значение еманите от него защитни механизми прави уго-
по отношение на по-късните взаимоотношения ворката, че са поставени на по-широка основа
или са преинтерпретирани през друга система по психотерапия. В асоциация „Българско пси-

на мислене. В по-късния си труд „Несъзнавано- хоаналитично пространство” (с лаканианска
то” Заимов много по-открито заема позиция, в ориентация) членове са Анастасия Гамова, коя-
която на психоанализата на Фройд е отдадено то превежда редица трудове на френски психо-
по-голямо значение, особено на спецификата на аналитици като Мод Манони, Патрик Деларош,
защитните механизми [44]. Франсоаз Долто и на английския психоаналитик
Владимир Иванов и Георги Койчев (1944- Доналд Уиникът.
2017) разглеждат параноята и параноялните Извън конкретните психоаналитични общес
състояния. В анализа на параноидните реакции тва следва да се отбележи работата на Кимон
Койчев пише, „че независимо от големия брой Ганев, също психиатър, защитил докторат по
автори, които продъжават да поддържат класиче- психиатрия, който се занимава с психотерапия
ската схема на S. Freud, има достатъчно автори- и супервизия предимно в психоаналитичната
тетни изследвания, които не намират причинна парадигма. Ръководител е на Балинтови групи
връзка между параноидните реакции и хомосек- (по името на унгарски психоаналитик Майкъл
суалността” [45, с. 47]. В тази обща монография (Михай) Балинт) и е член на управителния съ-
Владимир Иванов продължава да бъде на кри- вет на Българското Балинтово общество. Давид
тични позиции спрямо психоанализата. Йерохам е психиатър, който работи основно
Емануил Шаранков (1903-1997) критикува в полето на психодрамата, но има също така и
психоанализата във връзка с психосоматични- психоаналитична ориентация (теория на обект-
те симптоми, като прави това от позициите на ните отношения). Написва няколко послеслова
учението на Павлов. Същото прави и Атанас Ата- към поредицата на Зигмунд Фройд „Пет случая”
насов в своята монография „Отреагиране”. Вла- (2010-2016).
димир Бостанджиев споменава, че психиатърът
Андрей Бъркашки го е учил на психоанализа Заключение
през 80-те години [46]. От описаното дотук можем да заключим,
През 1981 г. на френско-български колокви- че отношението на българските психиатри към
ум гостува бившият тогава президент на Меж- психоанализата не е еднозначно. Преобладава
дународната психоаналитична асоциация Серж критичната нагласа спрямо нея, макар и някои
Лебовиси. Той представя различни случаи от пси- от нейните постановки да са възприемани. Важ
хиатричната си практика и ги обяснява в психо- но различие може да се прокара по линия на
аналитична светлина, което е оспорено в някои позицията, от която са критикувани. Преди 1944
отношения от българските психиатри [47]. По г. основната позиция на критика е свързана с
един или друг начин, главно критично, психоана- това до каква степен психоанализата помага за
лизата е споменавана и в трудовете на Георги Узу- лекуване на пациенти и до каква степен е успе-
нов, Меглена Ачкова (детските неврози) и други. шен метод, който може да се използва. Много
През 1992 г. се създава Българско психоана- от психиатрите се задоволяват само с нейното
литично общество (БПО) от шестима души, сред описание и само в много редки случаи (Кръстни-
които са трима психиатри – Любомир Живков, ков) я изпробват, за да проверят дали могат да я
директор на столичния психодиспансер (опре- използват.
делен е за председател на обществото), Тома След 1944 г. критиката се основава на идея-
Томов, преподавател във Висшия медицински та, че психоанализата се конкурира с марксист-
институт, и Надя Полнарева, детски психиатър ката теория като общонаучна методология и с
[48]. От тях днес Томов, професор по психиатрия, учението на Павлов като обяснителна парадигма
е част от обществото и е дипломиран психоана- за функционирането на психиката. Тази критика
литик. Понастоящем президентът на БПО е пси- става още по-нужна, защото, по думите на Ми-
хиатър – Димо Станчев. Психиатри – членове на хаил Димитров „тъкмо сред лекарските среди,
БПО, са и Светлозар Василев и Майя Младенова. чийто авторитет сред интелигенцията високо
В лаканианската парадигма също работят се цени, се срещат най-често привърженици на
български психиатри. Председател на Българ- психоаналитичното учение” [49, с. 114]. И двете
ското общество за лаканианска психоанализа учения претендират, че притежават всеобхватно
(БОЛП) е детският психиатър Биляна Мечкуно- обяснение за човека. Често идеологическият мо-
ва, а негов член е и Евгений Генчев. Генчев е и мент в тази критика оцветява и скрива важната
сред учредителите на Българската асоциация страна, че българските психиатри в голяма сте-
пен не са обременени от психоанализата като 11. Чолаков К. Психоанализата на Фройда в критично

идеология и са схванали и описали някои проб осветление. София: Лекооп, 1947. (Cholakov K. Freud’s
psychoanalysis in critical light. Sofia: Lekoop, 1947.)
лемни нейни аспекти далеч преди това да се на- 12. Данаджиев Ст. Принципите на психическата хигиена.
прави от психиатрите от други държави. От дру- София: Художник, 1935. (Danadjiev S. The principles of
га страна, идеологическата обстановка им пречи mental hygiene. Sofia: Hudozhnik, 1935.)
да възприемат и използват полезните страни 13. Данаджиев Ст. Психопатни личности. Сборник на Бъл-
на психоаналитичния метод и да станат пропо- гарската академия на науките и изкуствата, XXXV, София:
Държ. печ., 1940, 135-253. (Danadjiev, S. Psychopathic in-
ненти на психоанализата. Въпреки това Атанас
dividuals. Sbornik na Balgarskata akademiya na naukite i
Атанасов ще напише през 1982 г., че „психоана- izkustvata, XXXV, Sofia: Darzh. pech., 1940, 135-253.)
литичната терминология… и у нас успоредно с 14. Запрянов Т. Проф. Алексей Ерастович Янишевски.
развитието на клиничната психология добива Неврол., психиат. и неврохир. 1968; 7(5):384-390. (Zapry-
все по-широко разпространение” [50, с. 176]. anov T. Prof. Alexey Erastovich Yanishevsky. Nevrol., psihiat.
i nevrohir. 1968; 7(5):384-390.)
15. Лингорски И. Върху етиологията на психоневрозите.
Книгопис Praemedicus 1932; 4(3):175-180. (Lingorski I. On the etiol-
1. Decker H. The medical reception of psychoanalysis in Ger- ogy of psychoneuroses. Praemedicus 1932; 4(3):175-180.)
many, 1894-1907: Three brief studies. Bull Hist Medicine 16. Лингорски И. Осъзнаването на забравени преживелици
1971; 45(5):461-481. и неговото значение. Душ. здраве 1938; 1(3):1-2. (Lin-
2. Миленков К, Попов Хр. (съст.). Основоположници на gorski I. Awareness of forgotten experiences and its signifi-
българската психиатрия. София: Мед. и физк., 1983. cance. Dush. zdrave 1938; 1(3):1-2.)
(Milenkov K, Popov Hr (comp.). Founders of Bulgarian psy- 17. Лингорски И. Болезнено възвръщане към миналото.
chiatry. Sofia: Med. i fizk., 1983.) Душ. здраве 1938; 1(5):1-2. (Lingorski I. Painful reminis-
3. Kinkel J. Zur Frage der psychologischen Grundlagen und des cence of the past. Dush. zdrave 1938; 1(5):1-2.)
Ursprungs der Religion. Wien: Internationaler Psychoanaly- 18. Иванчев Д. За и против Фройд. Лит. час 1936; 19:6. (Iv-
tischer Verlag, 1922. anchev D. Pro and contra Freud. Lit. chas 1936; 19:6.)
4. Атанасов Н. Психоаналитичното движение в България 19. Шипковенски Н. Увод в биопсихологията на убийството.
в периода между двете световни войни. В: Юбилеен София: Т. Чипев, 1940. (Shipkovensky N. An Introduction
сборник на Института по психология. София: Марин to the biopsychology of homicide. Sofia: T. Chipev, 1940.)
Дринов, 1997. (Atanassov, N. The psychoanalytic move- 20. Шипковенски Н. Ятрогения или освобождаваща
ment in Bulgaria in the period between the two World психотерапия (Schipkowensky, прев.). София: Изток-
wars. In: Yubileen sbornik na Instituta po psihologiya. Sofia: Запад, 2016. (Shipkovenski N. Iatrogenesis or releasing
Marin Drinov, 1997.) psychotherapy (Schipkowensky, transl.). Sofia: Iztok-Zapad,
5. Николов М. Психоанализата и възпитанието. Педа- 2016.)
гогическа практика 1937; 16(2):78-84. (Nikolov, M. 21. Иванов Вл. Относно влиянието на някои идеалисти-
Psychoanalysis and upbringing. Pedagogicheska praktika чески направления в медицината върху българската
1937; 16(2):78-84.) психиатрична наука. Трудове на НИИНП 1959; 5(5):5-
6. Андреев А. Социалният инстинкт у животните и човека. 11. (Ivanov V. On the influence of some idealistic trends
София: Печ. на Арм. Военноизд. фонд, 1933. (Andreev A. in medicine on Bulgarian psychiatric science. Trudove na
The social instinct in animals and man. Sofia: Pech. na Arm. NIINP 1959; 5(5):5-11.)
Voennoizd. fond, 1933.) 22. Петров Хр. Психология и психопатология на религи-
7. Кръстников Н. Лечение на афективните душевни преживя- озното чувство. София: Художник, 1941. (Petrov Hr.
вания чрез изкуствено предизвикани репродукции (1929). Psychology and psychopathology of religious sentiment.
В: Миленков К, Попов, Хр. (съст.) Основоположници на Sofia: Hudozhnik, 1941.)
българската психиатрия. София: Мед и физk. 1983, 115- 23. Темков И, Иванов Вл. Идеологическо развитие на бъл-
152. (Krastnikov N. Treatment of affective mental experiences гарската психиатрия. Бюлетин на НИНПН 1981; 9(1):16-
through artificially induced reproductions (1929). In: Milenkov 24. (Temkov I, Ivanov V. Ideological development of the
K, Popov Hr (comp.). Founders of Bulgarian psychiatry. Sofia: Bulgarian psychiatry. Byuletin na NINPN 1981; 9(1):16-24.)
Med. i. fizk., 1983, 115-152.) 24. Каракашев Н. Лекуването на нервно болните. София: Б.
8. Никоевски П. Методът на Никола Кръстников за изкуствена- изд., 1932. (Karakashev, N. The treatment of nervous pa-
та репродукция на патогенните афективни преживявания tients. Sofia: B. izd., 1932.)
(kанд. дис.). София: ВМИ, 1967. (Nikoevski, P. Nikola Krast- 25. Shorter E. A history of psychiatry: From era of the asylum to
nikov’s method for the artificial reproduction of pathogenic af- the age of Prozac. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, 1997.
fective experiences (PhD thesis). Sofia: VMI, 1967.) 26. Chehirian J. Excavating the psyche: A social history of So-
9. Атанасов А. Проучвания върху българските отреагиращи viet psychiatry in Bulgaria. Cult Med Psychiatry 2018;
психолечебни методи репродукция и декапсулация (kанд. 42(2):449-480.
дис.). София: ВМИ, 1969. (Atanasov, A. Studies on the Bulgar- 27. Димитров Хр. Критика на Фройдовото учение за
ian abreacting psychotherapeutic methods of reproduction неврозите: историко-теоретическа, методологическа и
and decapsulation. (PhD thesis). Sofia: VMI, 1969.) частно-научна преценка (канд. дис.). София: ВМИ, 1969.
10. Чолаков К. Основи на учението за неврозите. София: (Dimitrov Hr. Criticism of Freud’s teaching about neurosis:
Художник, 1940. (Cholakov K. Foundations of the study on Evaluation from historical, theoretical and special science
neuroses. Sofia: Hudozhnik, 1940.) viewpoint (PhD thesis). Sofia: VMI, 1969.)
28. Димитров Хр. Психоанализата и нейните разновидности. 41. Киров К. Начала на психиатричната диагностика. София:
София: Мед. и физк., 1965. (Dimitrov Hr. Psychoanalysis Шанс, 1991. (Kirov K. Basics of psychiatric diagnostics. So-
and its varieties. Sofia: Med. i fizk., 1965.) fia: Shans, 1991.)
29. Димитров Хр. Психоанализа и философия. Критичен 42. Киров К. Налудообразуването и неговите механизми.
очерк върху източниците и еволюцията на психоанали- В: Актуални проблеми на неврологията и психиатрията.
зата. София: Наука и изкуство, 1973. (Dimitrov Hr. Psycho- Георгиев Ив, Темков Ив (ред.). София: Мед. и физк.,
analysis and philosophy. Critical essay on the sources and 1980, 142-155. (Kirov K. Delusion formation and its mech-
evolution of psychoanalysis. Sofia: Nauka i izkustvo, 1973.) anisms. In: Current problems of neurology and psychia-
30. Димитров Хр. Неофройдизмът в съвременната пси- try. Georgiev I, Temkov I (eds.). Sofia: Med. i fizk., 1980,
хиатрия и медицинска психология. София: Мед. и 142-155.)
физk., 1976. (Dimitrov Hr. The neofreudianism in con- 43. Заимов К. Афективни параадаптивни реакции на лич
temporary psychiatry and medical psychology. Sofia: ността. София: Мед. и физk., 1988. (Zaimov K. Affective
Med. i fizk., 1976.) paraadaptive personality reactions. Sofia: Med. i fizk., 1988.)
31. Minchev P. The reception of Erich Fromm’s ideas in Bulgaria 44. Заимов К. Несъзнаваното. София: С.А., 2010. (Zaimov K.
– Part 1. Psychological research 2020; 23(2):167-179. The unconscious, Sofia: S.A., 2010.)
32. Минчев П. Психоанализата – личности и страни. Варна: 45. Иванов Вл, Койчев Г. Параноя и параноялни състояния.
Онгъл, 2016. (Minchev, P. Psychoanalysis – personalities София: Гея-Либрис, 2018. (Ivanov V, Koychev G. Paranoia
and countries. Varna: Ongyl, 2016.) and paranoia states. Sofia: Geya-Libris, 2018.)
33. Алексиев А. Синкретична психотерапия и психопро- 46. Бостанджиев Вл. Психотерапията – на игра и наистина.
филактика. Благоевград: УИ „Неофит Рилски”, 2010. София: Кибеа, 2009. (Bostandzhiev V. Psychotherapy – as
(Alexiev A. Syncretic psychotherapy and psychoprophylaxis. а play and in reality. Sofia: Kibea, 2009.)
Blagoevgrad: UP “Neofit Rilski”, 2010.) 47. Полнарева Н. Втори френско-български колоквиум.
34. Даскалов Д. Съвременно лечение на душевните Неврол., психиат. и неврохир. 1982; 21(4):350-354.
болести. София: Звезда, 1947. (Daskalov D. Modern treat- (Polnareva N. Second French-Bulgarian colloquium. Nev-
ment of mental illnesses. Sofia: Zvezda, 1947.) rol., psihiat. i nevrohir. 1982; 21(4):350-354.)
35. Иванов Вл. Фройдизъм и павловското учение. Варна: 48. Tomov T, Atanassov N. Psychoanalysis in Bulgaria. In: Kut-
ВМИ, 1967. (Ivanov V. Freudianism and Pavlovian teaching. ter P (ed.). Psychoanalysis international. A Guide to psy-
Varna: VMI, 1967.) choanalysis throughout the world, vol. 2. Stuttgart: From-
36. Иванов Вл. Фройдизмът и неофройдизмът в критична mann-holzboog, 1995.
светлина. В: Царегородцев ГИ (ред.). Критичен анализ 49. Димитров М. Психоанализата в осветлението на един
на някои теории и концепции в медицината на български труд. Философска мисъл 1949; 5(3):114-136.
буржоазните страни. София: Мед. и физk., 1972, 147- (Dimitrov M. Psychoanalysis in the light of a Bulgarian
153. (Ivanov V. Freudianism and neofreudianism in a critical study. Filosofska misal 1949; 3:114-136.)
light. In: Tsaregorodtsev GI (ed.). A critical analysis of some 50. Атанасов А. Втори симпозиум по групова психотерапия
theories and concepts in the medicine of the bourgeois на секцията по групова психотерапия при „Дружеството
countries. Sofia: Med. i fizk., 1972, 147-153.) за лекарска психотерапия” на ГДР (Лайпциг, 13-15.X.1981
37. Иванов Вл. Налудност и шизофрения. София: Мед. и г.). Неврол., психиат. и неврохир. 1982; 21(2):175-176.
физk., 1981. (Ivanov V. Delusion and schizophrenia. Sofia: (Atanasov A. Second symposium on group psychotherapy
Med. i fizk., 1981.) of the Group Psychotherapy Section of the GDR Society for
38. Иванов Вл. Подсъзнателното в медицината. София: Medical Psychotherapy (Leipzig, 13-15.X.1981). Nevrol.,
Мед. и физu., 1985. (Ivanov V. The subconscious in med- psihiat. i nevrohir. 1982; 21(2):175-176.)
icine. Sofia: Med. i fizk., 1985.)
39. Иванов Вл. Философия и медицина. София: Марин
 Адрес за кореспонденция:
Дринов, 2001 (Ivanov V. Philosophy and medicine. Sofia:
ptminchev@uni-sofia.bg
Marin Drinov, 2001.)
40. Боулби Дж. Стабилна основа (прев.). София: Изток-
Запад, 2019. (Bowlby J. Secure base (transl.). Sofia: Iz- Редколегията е готова да предостави пространство за
tok-Zapad, 2019.) коментари по темата.
ПСИХИЧНИТЕ ГОДНОСТИ НА СВИДЕТЕЛИТЕ В ПРАВНАТА ПРОЦЕДУРА

I ЧАСТ
Владимир Велинов1, Георги Кирилов2
1
Пенсионер, вещо лице при Софийски градски съд, Медицински университет – София
2
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Резюме. Експертизата на психичното състояние на свидетели и техните процесуални годности

изисква подробна и изчерпателна оценка, поради което комплексната психиатрично-психологична
експертиза e по-подходяща, отколкото само психиатричната. Възможностите за възприемане,
осмисляне и възпроизвеждане на наблюдаваните събития са априорна годност на всеки
индивид, но при лицата с някакви психични разстройства тези годности могат да бъдат нарушени.
Предлага се въвеждане на нов елемент при преценката на свидетелската годност – осмисляне на
възприетото. Специално за целите на правните процедури се предлага дихотомно разграничаване
на психичните отклонения като количествено неадаптивни и качествено неадекватни. Диагнозата
на психично разстройство от каквото и да е естество е само предпоставка да се търси компетентна
преценка на състоянието. Синдромът е основната клинична патология, която по-добре определя
моментната годност на индивида да бъде свидетел, отколкото диагнозата.
Ключови думи: свидетелска годност, психиатрична диагноза, водещ синдром
MENTAL CAPACITY OF THE WITNESSES IN COURT

PART I
Vladimir Velinov1, Georgi Kirilov2
1
Retired, forensic expert for Sofia City Court, Medical University – Sofia
2
Sofia University “Sv. Kliment Ohridski”
Abstract. The examination of the mental state of witnesses and their trial competences requires a com-
prehensive assessment, therefore a complex psychiatric and psychological examination is more ap- pro-
priate than only psychiatric. The ability to perceive, comprehend and reproduce the observed events
is an a priori capacity for each individual, but in people with some mental disturbances these capacity
may be impaired. It is proposed to introduce a new element in the assessment of witness fitness – mak-
ing sense of what has been perceived. Especially for the purposes of legal procedures, a dichotomous
distinction of mental deviations as quantitatively maladaptive and qualitatively inadequate is proposed.
The diagnosis of a mental disorder of any nature is only a prerequisite for seeking a competent assess-
ment of the condition. The syndrome is the main clinical entity which determines the momentary capac-
ity of the individual to witness better than the diagnosis.
Key words: witness capacity, psychiatric diagnosis, leading syndrome
Експертизата на психичното състояние на може да е относно възможностите на индивида

който и да е участник в която и да е правна да носи отговорност, да сключва сделки и дого-
процедура е инструмент на правораздаване- вори, да завещава, да се разпорежда, да бъде
то. Компетентната и специализирана оценка на родител и всички други проблемни области от
психичните годности на освидетелстваното лице живота, обекти на правно разрешаване.
е от съществено значение за правилността на Частен случай е оценката дали конкретни-
крайното решение на процедурата. Тази оценка ят индивид може да бъде надежден свидетел,
48 В. Велинов, Г. Кирилов. Психичните годности на свидетелите...
т.е. правилно да възприема и правилно да въз- В обобщен теоретичен вид годностите за

произвежда важни обстоятелства по делото, да свидетелстване могат да бъдат разграничени
предостави на правния орган (съд, прокуратура, като обща и специална достоверност [6].
досъдебно производство) валидна информация Основна е годността на свидетеля изобщо да
за справедливото решаване на конкретния казус. дава верни показания като устойчиво проявени
Този текст е посветен на изследването на качества. Неизбежно е обаче съобразяването и на
годностите при пълнолетни лица с евентуални някои преходни, но вероятно влияещи елементи
психични особености или отклонения да сви- – като състояния на конфликт, стрес, субективна
детелстват и не се отнася към свидетелския ка- нагласа към факти и лица и пр. В частност психич-
пацитет на малолетни/непълнолетни, които са ните разстройства с тяхната разнообразна същ-
подчинени на други правила. ност и прояви могат да се отнасят и към трайно
От друга страна, неизбежно следва да се установимите качества (респ. дефекти) на инди-
подчертае, че изясняването на достоверността вида, и към преходните елементи.
на свидетелските показания в правната проце- Другата страна – специалната достоверност,
дура не е обект на анализ от съдебната психи се отнася само към въпроса дали едно опреде-
атрия и съдебната психология. Това е прерогатив лено показание почива върху фактическо въз-
единствено на правния орган (съд, прокуратура, приятие.
досъдебно производство). Законът у нас относно свидетелската годност
Може да се приеме като основен постулат е ясен и категоричен: „Не могат да бъдат сви-
твърдението, че „Всеки разумен човек, надарен детели ... лицата, които поради физически или
със способността последователно да излага ми- психически недостатъци не са способни да въз-
слите си и който има същите чувства както дру- приемат правилно фактите, имащи значение за
гите1, може да бъде свидетел” [1], както и че „В делото, или да дават достоверни показания за
качеството на свидетели за даване на показания тях”6. Може да се допусне обаче, че абсолюти-
могат да бъдат призовавани всички лица, на зирането на влиянието на т.нар. психичен не-
които са известни някакви факти и обстоятелства достатък от какъвто и да е род и вид вероятно
по даденото дело” [2], но разстройства във въз- би лишило процедурата от важни доказател-
приятията и поведението може значително да ства, след като все още няма количествено и
подкопаят доверието към свидетеля [3]. качествено формално разграничаване на сму-
Известно е, че почти не съществува съдебен щенията [7].
процес, в който за едни и същи обстоятелства да не Съдържанието на един акт на ВКС, където
се изслушват твърде дивергиращи или дори проти- са съобразени 11 предходни решения на други
воположни свидетелски твърдения [4], още повече състави на този съд, приема за важни „всички
ако различията са съчетани и с някакви психични обстоятелства, свързани с възприемането на
отклонения. Въпросът за това как правните инсти- установяваните факти: обстановката (ден, нощ,
туции2 оценяват експертизата като доказателство, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние
особено когато психичното увреждане е проблем, на свидетеля, възрастта му към този момент, фи-
повдига следващия въпрос – дали тези институции зиологични особености – зрение, слух, възраст,
оценяват адекватно съдържанието на свидетелски- заболявания; паметово-интелектуални способ-
те показания, или дали вземането на валидни ре- ности; както и обстоятелствата при възпроиз-
шения може да бъде повлияно от доводи на телео- веждането – възможност за възпроизвеждане
логия3, претекстуалност4 и/или санизъм5 [5]. (притеснение от съда, образование, заболява-
1
Тук вече се загатва, че ако този индивид не може да излага мислите си и няма същите чувства като другите, т.е. ако е пси-
хично различен, респ. болен, той вероятно не би могъл да е свидетел.
2
Съд, прокуратура, досъдебно производство
3
Телеология (от гръцки τέλος „край“ и logos, „разум“) – обяснение чрез позоваване на някаква цел или завършек, или функ-
ция, или крайна причинно-следствена връзка; преднамерено доказателство.
4
Претекстуално – направено или използвано като претекст (престорена причина да се направи нещо, което се използва за
скриване на истинската причина; маловажна причина за скриване на нещо; повод).
5
Санизъм (ментализъм) – дискриминация и потисничество спрямо индивида поради психична особеност (черта) или със-
тояние, което той има, или се преценява, че има.
6
НПК, чл. 118, ал (3).
ния, възраст, отдалеченост във времето) и воля- На базата на пълноценното възприемане

та на свидетеля да каже истината”7. може да се очаква и пълноценно възпроиз-
Сходно детайлизирано представяне на веждане.
елементите, които следва да се съобразяват Като обсъждаме основните качества на ин-
при преценката на свидетелските годности на дивида да бъде пълноценен свидетел, ние до-
конкретното лице, се намира и в ръководствата пускаме, че системата на възприемане и въз-
по съдебнопсихиатрична експертиза. произвеждане може да бъде анализирана още
Процесът е исторически дълъг. Ако се вър- по-детайлно и би било уместно да се въведе
нем в миналото, оценки на психичното състоя- нов елемент – осмисляне на възприетото, за да
ние на хората са били извършвани още поне три бъде възпроизведено то пълноценно. Така въз-
хиляди години пр.н.е., в гръко-римската епоха, приемането на обстоятелствата се дефинира не
както и в Средновековието и Ренесанса. В част- само като акт на фиксиране, но и чрез осмисляне
ност индивидите с някакви психични особености на естеството на тези обстоятелства, което отно-
или отклонения са били обект на особено вни- во предполага пълноценни психични възмож-
мание предимно относно техните отговорности, ности у този индивид.
дееспособност, завещателна годност, съмнение Третият елемент – възпроизвеждането на
за симулация, опазване на сигурността на об- така регистрираните обстоятелства, също е
ществото [8] и пр. Единични са данните от исто- свързан с пълноценното им възприемане и пъл-
рически документи, конкретно относими само ноценно осмисляне, като на преден план вече
към свидетелските годности. Все пак в Съдния изпъква експертната оценка именно на възпро-
закон на княз Владимир Мономах (царувал през изводителните (предимно паметовите) възмож-
1113-1125 г.) в главата „За завещанието” имало ности, комплексно и с други психични качества и
указания да бъдат изключвани „бесните” като годности, евентуално психични отклонения.
свидетели [9]. Частният аспект на влиянията на Макар съвременното отношение към учас-
психичните отклонения върху способностите на тниците в една правна процедура да се разпо-
индивидите/пациентите да свидетелстват е ко- лага върху „презумпцията за психично здраве”
ментиран подробно едва в началото на миналия [12], изготвянето на психиатрична или психоло-
век в една монография [10], макар преди това гична експертиза може да бъде мотивирано от
да са били посветени достатъчно текстове за ка- странното поведение на някой от участниците,
чествата на свидетеля въобще. от нелепи изказвания, от съмнения в неговата
Интересът на българските автори към годно- способност правилно да възприема обстоятел-
стите на индивидите да свидетелстват не е осо- ствата със значение по делото и правилно да ги
бено изразен. Основните рамки са определени възпроизвежда, от съмнения дали показанията
в ръководствата по съдебна психиатрия по-долу, са на психично здрав, или на психично болен чо-
макар повече внимание относно качествата на век [13].
свидетелите да се отделя в текстове в областта Налице е и друг социомедицински и правен
на юридическата психология [11]8. проблем. Вероятно е нараснала честотата, с коя-
Съществените качества на индивида, фор- то хората с тежки психични разстройства са ан-
мулирани в закона, за да бъде пълноценен гажирани като свидетели, поради извънболнич-
свидетел, са неговите априорни годности пра- ното лечение и по-честото присъствие на тези
вилно да възприема обстоятелствата и пра- пациенти в общността, откъдето се увеличава
вилно да ги възпроизвежда. В експертизата на и вероятността те да са видели някакви важни
психичното състояние на свидетел се подраз- за съда събития или дори да са били жертва на
бира да бъдат установени/отхвърлени такива такива събития [14]. Оттам и отговорностите на
психични възможности, доколкото неговите психиатри и психолози също се увеличават.
перцептивни органи и системи следва да не са Правото и годностите да свидетелства на
увредени, така че да нарушават пълноценност- който и да е пациент с психични отклонения
та на възприятията му. имат двойствен характер. От една страна, се
ВКС, ГО, IV отделение от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3244/2016

7
8
Където е цитиран Лаплас („Опити върху философската теория на вероятностите”, 1814): свидетелят или не греши и не лъже,
или лъже, защото греши, или не греши, но лъже, или и лъже, и греши.
шири убеждението, че болестта категорично приемане, и пълноценното осмисляне, и пра-

нарушава такива годности. Контрапунктът е, че вилното възпроизвеждане.
това ограничение е нарушение на основни пра- Душевна болест би нарушила активно
ва на този индивид. Недостатъчната прецизност най-вече осмислянето на наблюдаваното явле-
на различните позиции налага сериозно по-на- ние, откъдето възниква дефект и при възпроиз-
татъшно обсъждане [15]. веждането му.
Българският закон с употребата на категори- Някои особени състояния, различни от ког-
ята „недостатък” (в частност психичен) се нуж- нитивния дефицит и психозата, също могат да
дае от по-подробно обсъждане и обогатяване. доведат до нарушения било във възприемането
Твърде неконкретният характер на тази правна или осмислянето, било при възпроизвеждането
категория я прави трудна за непосредствено на събитията (дисоциативни и подобни смуще-
прилагане към психиатричната и психологич- ния).
ната патология, диагностика и интерпретации. Тук е уместно да се направи практическо раз-
Множество са предлаганите в различни речни- граничение между същността на психичния не-
ци синоними, но за оценката на свидетелските достатък в двата му варианта – несъвършенство
годности е достатъчно да бъдат поставени ак- или дефект, в смисъл вродени или придобити
центи върху двете основни съдържания – „нещо недостатъци, независимо от нозологичната при-
недостигащо” или „нещо дефектно”9. Евентуал- надлежност на смущенията. Макар различни по
ните критични бележки за тяхната неопределе- своето естество и генеза, те биха могли степенно
ност могат да бъдат преориентирани към някои да бъдат диференцирани като „количествени” и
архаично дефинирани, но реални за българско- „качествени” отклонения/смущения.
то право правни категории, свързани с психич- От това грубо практическо разграничение
ното състояние и възможностите (годностите) на обаче веднага следва категорично експертно
индивидите – „умствена недоразвитост”, „раз- различие – индивидите с количествени откло-
стройство на съзнанието”, „слабоумие”, „душев- нения в психичните възможности от каквото и
на болест”. да е естество най-вероятно биха могли да въз-
Ако погледнем клиникоекспертно към поня- приемат, осмислят и възпроизвеждат събитията,
тията „недостиг” и „дефект”, то при конкретния макар вероятно по-повърхностно и/или непъл-
свидетел и в двата случая са увредени годности- но, докато индивидите с качествени отклонения
те и относно общата, и относно специалната дос- вече е много вероятно да възприемат и особено
товерност, но психиатричната и психологична да осмислят и възпроизвеждат събитията изопа-
експертна компетентност следва да се ограничи чено и болестно дефектно.
само до анализа и установяването/отхвърляне- Диагностичната оценка от психиатъра/психо-
то на нещо недостигащо или на нещо увредено лога относно естеството на болестното разстрой-
при този индивид, което да бъде съобразено ство трябва да отговори и на въпроса дали има
било като трайно/вродено състояние, било като налични, но непълноценни/количествено смуте-
продукт на някакви последващи патологични ни или отсъстващи/качествено увредени годнос
влияния, по-кратковременни или много продъл- ти за даване на свидетелски показания. Такова
жителни. Или, експертната психиатрична/психо- практическо разграничаване условно би могло
логична преценка се изгражда върху наличието/ да бъде прилагано към всички отклонения от
отсъствието на някаква психична патология или психиатричната норма – дали това са количест-
девиации, които вече са променили базисните вени психични смущения (нещо недостигащо,
качества на този индивид в конкретните минали несъвършенства), или качествено неадекватни
моменти на възприемането, осмислянето и въз- нарушения (психоза, увреди, дълбоки дефекти).
произвеждането на събитията. Именно прагматизмът би бил онзи аргумент,
Закономерно е да се очаква, че интелек- който да защити дихотомията количествени/ка-
туална непълноценност или други когнитивни чествени психични отклонения за целите на екс-
нарушения биха затруднили и правилното въз- пертизата, след като в правните норми понякога
се прилага именно такъв принцип.
Това разграничение донякъде напомня ис-
торическото развитие на психиатричните класи-
9
http://sinonimen.onlinerechnik.com/duma/%D0%BD%D0%B фикации, както Г. Ончев (2019) [16] го представя
5%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8
в детайли: „От 11-те оси на Цицерон за оценка
A%D0%BA
на mens rea на подсъдимия пред римския три- хоза… по правило се признават за неспособни да
бунал, през разточителните и произволни типо- бъдат свидетели…”, докато преценките относно
логии на Просвещението, като тази на Pinel, и на пациентите с непълноценно интелектуално раз-
техните неизкореними провинциални реликти, витие или с оглупяване следва да се основават
каквито са локалните „школи”, през обособява- на задълбочен анализ [18].
нето на психичните болести като отделен клас Н. Шипковенски през 1973 г. в „Основни
от Griesinger, дихотомията на Kraepelin и мащаб- проблеми на съдебната психиатрия” [19] комен-
ните систематики на XX в., разделящи със замах тира възгледите на Paolo Zacchia (1584-1659)11,
психичната патология на ендогенна, екзогенна и който в „Съдебномедицински въпроси” (1621-
психогенна или на процеси, развития и реакции 1635) прави разсъждения върху вменяемостта,
(или абнормни варианти на психичния живот), дееспособността, брачната и свидетелска негод-
до съвременните атеоретични класификации, ност на душевно болните.
пътят следва посоката на прагматизма.” Същест- В първото „Ръководство по съдебна психиа-
вена е и констатацията, че „С всяка следваща трия” от 1987 г. [4] под редакцията на П. Дончев
редакция (на класификациите) все по-водеща е прието, че „… акутни психотични състояния с
става ролята на количествените критерии (сила, налудности, сетивни измами и автоматизми не
продължителност или честота на симптомите) … създават проблеми при отхвърляне годността за
или на дисфункция в резултат на симптомите в свидетелстване… При устойчива и продължител-
различни сфери от живота.” [16]. на… ремисия, която не се съпровожда от види-
Ако дори се върнем в историята на филосо- ми психични деформации, годността на лицата
фията, един закон на диалектиката10 – за прехо- за възприемане и възпроизвеждане на факти
да на количествените натрупвания в качествени може да се потвърди”, но веднага е допълне-
изменения – също би могъл да подскаже експер- но, че „Едва ли това може да се защити, когато
тна позиция, когато свидетелските годности биха въпреки адекватното поведение с активно жи-
били значимо нарушени едва при значимо коли- тейско участие лицето носи белези на психична
чествено натрупване на психични смущения, за деформация…”.
да достигнат степен на негодност при критично Във второто издание на това „Ръководство”
натрупване (свидетелска некомпетентност). Но от 2006 г. [5] разсъжденията на автора са сход-
веднага следва да се допълни, че този принцип ни, но и с някои допълнения: „… При наличие на
би се отнасял предимно за когнитивните нару- шизофренна ремисия с дефект, която понякога
шения и е относително приложим при някои се нарушава от епизоди на рецидив, независимо
психотични състояния с неголяма интензивност. от липсата на активна психотична продукция...
Световната и българската теория и практика наличието на годност за достоверни показания
са пъстри. следва изобщо да се отхвърли… не може да бъ-
От нашата специализирана книжнина е из- дем сигурни доколко в определен момент нару-
вестно, че през 1979 г. Й. Стоименов и Ив. Рачев шенията в мисленето, емоциите и възприемане-
приемат, че „участието на психично болни с из- то, характерни за шизофренното разстройство,
разени психични нарушения в качеството на сви- не биха дали своето отражение върху възпроиз-
детели решително се отхвърля… обикновено те веждането на спомена за минали събития…”.
не са способни правилно да възприемат наблю- Вл. Велинов в сборника „Практическа пси-
даваните от тях явления и факти… и точно да ги хиатрия” от 2006 г. [20] също обсъжда влияни-
възпроизвеждат… По изключение такива болни ята на разстройствата на психиката върху сви-
могат да бъдат разпитвани от следствието и тех- детелските годности. В групата на пациентите с
ните показания трябва да се възприемат резер- липсващи годности да възприемат и да възпро-
вирано… Поначало не могат да бъдат свидетели извеждат събитията той поставя пациентите със
лица с тежка олигофрения и значително снижа- заболявания, които водят до дълбока неадекват-
ване на интелекта…” [17]. ност – хронична психична болест, дълбока лич-
В „Съдебна психиатрия” от 1988 г. същите ав- ностова промяна, дълбок когнитивен дефицит и
тори вече са още по-категорични, че „лица с пси- пр. Авторът акцентира и върху важността да се
Г.Ф. Хегел (1770-1831)

10
Съдебен лекар на папския двор в Рим.

11
изяснят моментното състояние на този пациент, От друга страна, S. Lau et al. [23] приемат, че
типът и етапът на заболяването му, евентуалното е много рядко явление свидетел да бъде обявен
повлияване от някакви временни и ситуативни като некомпетентен да даде показания. Тяхната
фактори. Като предпоставки за условно и отно- категорична позиция е, че некомпетентност се
сително нарушение на годностите на свидетеля приема само в контекста на класическите пси-
авторът обсъжда дискретните когнитивни нару- хиатрични заболявания, психотични състояния
шения, личностовите девиации или емоционал- или интоксикации. За да бъде дисквалифициран
ната нестабилност. Подчертава се и значението свидетел на базата на психично разстройство,
на временни и ситуативни фактори. смущението трябва да е такова, че съществено
В коментар на съвременни руски наказа- да увреди „надеждността на свидетеля върху
телни закони от 2016 г. [21] се подчертава, че конкретния предмет на свидетелски показания”.
отсъстват ограничения за разпит на лица с пси- Доколкото нарушението не пречи на свидетеля
хично заболяване, за които би могло (само) да да има възможност да наблюдава, да припомни
се допусне, че заболяването би довело до не- и да съобщи предмета на показанията, той може
способност правилно да възприемат обстоя- да даде показания [23].
телствата и да дават показания за тях, за разли- P. Reavey et al. [24] твърдят, че не е напъл-
ка от същите критерии, които са съществували но ясно как психичното здраве оказва влияние
в предишни наказателни закони, забраняващи върху надеждността и валидността в съдебната
(изобщо) разпитите като свидетели на лица с система, отчасти и поради разнообразието (на
психични или физически недостатъци, докол- патологията) у тези, които имат проблеми с пси-
кото тези фактори затруднявали правилното хичното здраве.
възприемане на обстоятелствата по делото и Р. Мустаханов12 е на позиция, че психичните
правели невъзможно представянето на пра- болести не изключват способността на болния за
вилни показания. елементарно мислене, за прости умозаключе-
Н. М. Жариков и съавт. (2004) са на катего- ния, за запомняне на събитията. На показанията
ричната позиция, че за обезпечаване на досто- на психично болните може да се вярва, естестве-
верни свидетелски показания не бива да бъдат но, с критично отношение, но без напълно да се
разпитвани като свидетели лица, които пора- изключват от способите на доказване.
ди наличните им психични разстройства са не- По-конкретни критерии представя Y. Mela
способни правилно да възприемат важните за med [25], който приема, че дори ако човек е на
делото обстоятелства и да дават достоверни задължително лечение и/или има настойник,
обяснения за тях. В механизмите на тази не- това не означава, че тя или той не може да свиде-
възможност те отчитат влияния от различно ес- телства в конкретни ситуации. Статутът на психич-
тество – паметови нарушения (органична, функ- но болен индивид, станал свидетел на инцидент,
ционална, конверзна и пр.), антероградна или е същият като този на всеки друг свидетел. Авто-
ретроградна амнезия, на парамнезии (ало- или рът обаче има опасения, че психичното заболява-
псевдомнезии), на конфабулации или псевдоре- не може да накара свидетеля да даде показания
минисценции и пр. за нещо, което никога не се е случило или че уж
В проучване от 2005 г. R. Jones и T. Elliott [22] „истинските” показания могат да включват въоб-
акцентират върху липсата на установени крите- ражаеми подробности, особено когато пациентът
рии и ясни насоки за оценка на свидетелската свидетелства, че е станал жертва на престъпле-
годност на лица, страдащи от психични заболя- ние. Психично болният понякога може да е из-
вания. В осъществяването на подобна преценка ложен на експлоатация и злоупотреба, а способ-
авторите се фокусират върху въпроса дали пре- ността му да говори и да се защити може да бъде
доставените показания биха могли да бъдат из- ограничена. Болестното съдържание може да до-
кривени от естеството на психичното заболяване, веде до игнориране на валидни оплаквания, ос-
дали свидетелят разбира своята роля в процеса тавяйки индивида-пациент незащитен. Обратно,
и неговото естество, дали свидетелят е податлив трябва да се внимава да не бъдат подозирани не-
при натиск при разпит, дали евентуалното му винни, ако стане ясно, че описваните от пациента
разпитване би могло да засегне психичното му събития са продукт на болестта му.
здраве, както и дали има вероятност в някакви
времеви граници заболяването да допринесе за
влошаване на когнитивните възможности. Мустаханов Р. https://www.lawmix.ru/jude/14495.
12
Много илюстративни са данните на E. Lee et предлагат Н. М. Жариков и съавт. (2004 г.). Естест-
al. [26], които правят проучване относно проце- вено, на първо място са поставени лицата с пси-
суалните годности на сто лица, от които полови- хични разстройства поради реалното съмнение
ната са били пациенти. При висока значимост на дали имат годности за правилно възприемане и
резултатите по скалата за оценка на симптомите1 възпроизвеждане на обстоятелствата. Наруше-
те намират най-големи разлики в концептуална- ния на възприятията (перцепцията) също могат
та дезорганизация и необичайно мисловно съ- да доведат до изкривено възпроизвеждане на
държание – разстройство на мисленето и враж- обстоятелствата, добавяйки несъществуващи еле-
дебно-подозрителна нагласа. В съответствие с менти към реалните обстоятелства или обратно.
предишни техни съобщения в това проучване се Налудностите могат да внесат по различен меха-
установява, че психотичните симптоми са обрат низъм друго съдържание на привидно правилно
нопропорционално свързани с годностите. От- възприемани обстоятелства, когато тези обстоя-
несени конкретно към състоянието на свидетеля телства биват неправилно интерпретирани и въз-
с психични отклонения от типа на психоза, при произвеждани с налудно съдържание. Предста-
възприемането на важните по делото обстоя- вянето на дискредитиращи някого твърдения или
телства и тяхното възпроизвеждане може да се на самообвинения е по-непосредствено свързано
подчертае, че най-съществена стойност има на- с налудни преживявания, но също може да бъде
личието или отсъствието на активни психотични и продукт на груби паметови нарушения или на
синдроми (налудности, халюцинации, недоуме- налудоподобни фантазии. В частност, самообви-
ние, обърканост, психотични страхове и пр.), т.е. ненията са най-пряко свързани с депресивни раз-
индивидът с психично заболяване би могъл да стройства. Подчертава се, че експертизата има за
свидетелства, ако в неговите обяснения не се на- задача само да установи дали конкретното лице
месват психотични синдроми. Такива стабилни има някакви психични отклонения и дали тези
състояния са характерни за фазите на ремисия, отклонения биха могли да влияят на годностите
откъдето може да се предположи, че когато па- на конкретното лице правилно да възприема и да
циентът с психиатрична диагноза е в ремисия, е възпроизвежда обстоятелствата.
по-вероятно той да е годен да свидетелства. Така Специфичен поглед върху възприемането
диапазонът на наличните годности не се ограни- и възпроизвеждането на екстремни събития
чава само до състоянията на ремисия, а се фик (напр. убийство) предлагат S. Porter et al. [27]
сира най-вече върху отсъствието на намеса на с коментари върху дисоциативната амнезия –
активни психотични синдроми при възприема-
процес на забравяне след травматично прежи-
нето и особено при интерпретацията и възпро-
вяване, различна от дисоциативното състояние,
извеждането на събитията.
което се отнася до променено състояние на съз-
Към тези разсъждения е задължително да се
нанието, възникващо по време на травматично
направи паралелен коментар, който да постави
акцент не само върху психотичните синдроми, а преживяване, последвани от коментари за вли-
и върху особеностите на психичното състояние янието им върху паметовите възможности и из-
на пациентите в по-късните етапи от боледува- водимата от тях свидетелска годност/негодност.
нето им. В тази първа част относно психичните годнос
Когнитивният дефицит, който нерядко се ус- ти на свидетелите в правната процедура се
тановява в тези етапи, е онзи различен от пси- постарахме да изясним основните механизми на
хотичността тип патология, която би могла да увреждане на психичните възможности на кон-
наруши по други механизми (хипопросексия, кретния индивид да има капацитет да възприеме
брадипсихия, паралогия, шизофазия, затрудне- правилно събитията, да ги осмисли пълноценно,
но разбиране, хипомнезия, демотивиране, апа- за да може да ги възпроизведе достоверно.
тия) годностите на един пациент правилно да Подчертахме, че по-съществената информа-
възприема, да осмисля или да възпроизвежда ция за конкретната цел е синдромът, без да се
наблюдаваните събития. омаловажава диагнозата на заболяването.
Подробно изясняване на възможните болест- За целите на правната процедура намираме
ни области и патогенетични механизми на на- за уместно преценките на евентуалните психич-
рушените годности за коректно свидетелстване
ни смущения да бъдат формално разграничава-
ни като количествено дезадаптивни и качестве-
BPRS – Brief Psychiatric Rating Scale
1 но неадекватни преживявания.
Във втората част на текста ще направим ана- 13. Ризаев МН, Ходжаева НД, Воронина НВ. Судебная
лизи на отделните нозологични групи според психиатрия. Ташкент: Академия МВД Республики
Узбекистан, 2005. (Rizaev MN, Hodzhaeva ND, Voronina
МКБ-10. NV. Forensic psychiatry. Tashkent: Akademiya MVD Respub-
liki Uzbekistan, 2005.)
Книгопис 14. Barnett M, Appelbaum PS. Facilitating testimony of people
1. Beccaria C. On crimes and punishments’ and other writ- with mental illness. Law & Psychiatry 2010; 61(10): 958-960.
ings. Indianopolis: Hackett Publishing, 1986. 15. Maizel S, Abramowitz MZ, Itzchaky S, et al. The fitness of
2. Жариков НМ, Морозов ГВ, Хритинин ДФ. Судебная the mental patient to be a witness. Med Law 2001; 20(1):
психиатрия, 3-е изд., перераб. и доп. Москва: НОРМА, 85-91.
2004. (Zharikov NM, Morozov GV, Hritinin DF. Forensic psy- 16. Ончев Г. Промените в главата за психични разстройства
chiatry, 3 ed., Moscow: NORMA, 2004.) в МКБ-11. Бълг. сп. психиатр. 2019; 4(3): 3-12. (Onchev G.
3. Saxe DB. Psychiatry, psychoanalysis, and the credibility of The changes in the Chapter for mental disorders in the ICD-
witnesses. 45 Notre Dame L. Rev. 1970; 45(2): 238-257. 11. Bulg. sp. psihiatr. 2019; 4(3): 3-12.)
4. Дончев П. Ръководство по съдебна психиатрия. София: 17. Стоименов Й, Рачев Ив. Основи на съдебнопсихиа-
Мед. и физк., 1987. (Donchev P. Manual for forensic psy- тричната теория и практика. София: Мед. и физк., 1979.
chiatry. Sofia: Med. i fizk., 1987.) (Stoimenov I, Rachev I. Basics of forensic psychiatric theory
5. Perlin M, Birgden A, Gledhill K. “The witness who saw, /he and practice. Sofia: Med. i fizk., 1979.)
left little doubt”: A comparative consideration of expert tes- 18. Стоименов Й, Рачев Ив. Съдебна психиатрия. София:
timony in mental disability law cases in common and civil law Мед. и физк., 1988. (Stoimenov I, Rachev I. Forensic psy-
systems. J Investig Psych Offender Profil 2009; 6: 59–88. chiatry. Sofia: Med. i fizk., 1988.)
6. Дончев П. Ръководство по съдебна психиатрия, 2. доп. 19. Шипковенски Н. Основни проблеми на съдебната психи-
прераб. изд. София: „Д-р Ив. Богоров”, 2006. (Donchev атрия. София: Мед. и физк., 1973. (Schipkowensky N. Basic
P. Manual for forensic psychiatry, 2. ed. Sofia: “Dr. Ivan Bo- problems of forensic psychiatry. Sofia: Med. i fizk., 1973.)
gorov”, 2006.) 20. Маринов П, Велинов Вл (ред.). Практическа психиатрия,
7. Велинов Вл. Правната категория „психически недос- том 2, Съдебна психиатрия. София: „Ася-Росен
татъци” – същност и приложение. Бълг. сп. психиатр. Младенов”, 2006. (Marinov P, Velinov V (eds.) Practical
2023; 8(1): 36-40. (Velinov V. The legal term “mental defi- psychiatry, vol. 2, Forensic psychiatry. Sofia: “Asya-Rosen
ciency” – essence and application. Bulg. sp. psihiatr. 2023; Mladenov”, 2006.)
8(1): 36-40.) 21. Ветрила ЕВ. К вопросу о правосубьектности свидетеля.
8. Маринов П, Велинов Вл, Петрова A и съавт. Съдебна Вопросы российского и междунардного права 2016; 8:
психиатрия – минало, настояще и бъдеще. Първа част: 157-165. (Vetrila EV. On the question of legal subjectivity of
историческо развитие. Бълг. сп. психиатр. 2019; 4(4): the witness. Voprosy rosiyskovo i mezhdunarodnovo prava
34-39. (Marinov P, Velinov V, Petrova A, et al. Forensic psy- 2016; 8: 157-165.)
chiatry – past, present state, and future. Part I: historical 22. Jones R, Elliott T. Capacity to give evidence in court: issues
development. Bulg. sp. psihiatr. 2019; 4(4): 34-39.) that may arise when a client with dementia is a victim of
9. Георгадзе ЗО. Судебная психиатрия. Москва: ЮНИТИ- crime. Psychiatr Bull 2005; 29: 324-326.
ДАНА: Закон и право, 2003. (Georgadze ZO. Forensic psy- 23. Lau S, Böhm C, Volbert R. Mental disorder and competence
chiatry. Moscow: UNITI-DANA: Zakon I pravo, 2003.) to testify. Nervenarzt 2008;79(1): 60-66.
10. Елистратов АИ, Завадский АВ. К вопросу о достоверности 24. Reavey P, Wilcock R, Brown SD, et al. Legal professionals
свидетельских показаний. Казань: Типо-литография and witness statements from people with a suspected men-
Императорского Университета, 1903. (Elistratov AI, Za- tal health diagnosis. Int J Law Psychiatry 2016; 46(3): 94-102.
vadski AV. On the issue of credibility of the testamentary 25. Melamed Y. Testimony by mentally ill individuals. J Am Acad
witnesses. Kazan: Tipo-litographiya Imperatarskovo Unuiv- Psychiatry Law 2008; 36(3): 393-397.
ersiteta, 1903.) 26. Lee E, Rosner R, Harmon R. Mental illness and legal fitness
11. Григоров Ив. Юридическа психология. София: Център (competence) to stand trial in New York State: expert opin-
за образование и научни проучвания, 2008. (Grigorov ion and criminal defendants’ psychiatric symptoms. J Fo-
I. Legal psychology. Sofia: Tzentar za obrazovanie i nauchni rensic Sci 2014; 59(4): 1008-1015.
prouchvaniya, 2008.) 27. Porter S, Birt AR, Yuille JC, et al. Memory for murder. A psy-
12. Булатецкий СВ, Бабкин ЛМ. Судебно-психиатрическая chological perspective on dissociative amnesia in legal con-
экспертиза в уголовном процессе. Центральный texts. Int J Law Psychiatry 2001; 24(1): 23-42.
научный вестник 2016; 16(16): 47-49. (Bulatetzki SV, Bab-
kin LM. Forensic psychiatric assessment in the criminal law.  Адрес за кореспонденция:
Tzentralynai nauchnai vestnik 2016; 16(16): 47-49. v.velinov@gmail.com
КЛАСИЧЕСКО ПСИХИАТРИЧНО НАСЛЕДСТВО //

CLASSICAL PSYCHIATRIC LEGACY
ОТКЪСИ ОТ „ЗА ПСЕВДОХАЛЮЦИНАЦИИТЕ”

НА В. Х. КАНДИНСКИЙ (1890)1
От псевдохалюцинациите в смисъла на
Hagen, който нарича така всички субектив-
ни явления, които, без да са халюцинации
(например измамите на спомените), неряд-
ко биват погрешно приемани за такива,
аз отделям една група, заслужаваща спо-
ред мене отделно название. При липса на
по-добър термин за тази група ще използ-
вам обозначението „псевдохалюцинации в
тесния смисъл на думата” или само „псев-
дохалюцинации”, включвайки тук случаите,
при които в резултат на възбуда на някои
(както ще видим по-късно, корови) сетив-
ни области на главния мозък в съзнание-
то възникват твърде живи и възприятно
оформени образи (т. е. конкретни сетивни
представи), които обаче рязко се отлича-
ват – за самото възприемащо съзнание –
от истинските халюцинаторни образи по
това, че нямат присъщия на последните
характер на обективна действителност,
а напротив, осъзнават се като нещо су-
бективно и заедно с това, анормално, ново,
различно от обикновените образи на спо-
мените и фантазиите. Този вид субектив-
ни явления, подобно на халюцинациите, са
възможни във всяка сетивна сфера, но при
душевно болните зрителните псевдохалю-
цинации са тези, които най-рязко се раз-
граничават от истинските халюцинации, от
една страна, и от обикновените образи на
спомените и фантазиите, от друга.
...
Мих. Долинин, 38-годишен, бивш арти-
лерийски офицер, впоследствие – военен ле-
кар, боледува от халюцинаторна първична
налудна психоза (paranoia hallucinatoria),
първоначално с подостър характер, но след
1
Кандинский ВХ. О псевдогалюцинациях (1890). Санкт-Петербург: Фонд „Содружество”, 2001 (пре-
вод: Г. Ончев).
това добила хроничен ход. Външно карти- бективните факти (изпитвани към момента
ната на болестта напомня меланхолия, още и в миналото), макар слуховите халюцина-
повече че под влияние на налудностите и ции да продължиха още около месец. През
халюцинациите болният моногократно е това време Долинин имаше възможността
опитвал да се самоубие... Страда основно да провери предишните си самонаблюде-
от слухови халюцинации, придружавани и ния и да направи нови. След пълното му
от тактилни и зрителни, като зрителните са възстановяване той отново бе изследван от
по-чести (или дори непрекъснати) в пери- мене по отношение на псевдохалюцинации-
оди на силно обостряне, докато извън тях те, хипнагогните халюцинации и сетивната
са редки. Липсва наследствено предразпо- живост на обикновените образи на споме-
ложение. Причината за болестта е умствена ните и фантазиите.
умора от нощен труд, житейски трудности Псевдохалюцинации може да има не
и злоупотреба със спиртни напитки, по- само при душевно болните, при които имат
следната впрочем в обичайните за военните важно диагностично значение, но поняко-
размери. га (при известни условия) също и при пси-
След първия пристъп на душевна бо- хично здрави хора. Само външно лице при
лест, продължил над половин година, Доли- повърхностен разпит на болния може да
нин в продължение на 4 години бе напълно приеме псевдохалюцинаторните сетивни
психично здрав и продължи с известен ус- представи за истински халюцинации, до-
пех своята по-ранна кариера. Той ми даде като в съзнанието на самия болен, дори да
записките си, които е започнал да води, ко- е слабоумен (но с непомрачено съзнание),
гато е придобил напълно обективно отноше- смесването на тези два вида субективни
ние към затихващата болест, но без още да сетивни факти, поне в зрителната сфера,
се е освободил напълно от слуховите халю- е със сигурност невъзможно. Затова болни-
цинации... Впоследствие Долинин с готов- ят се отнася към своята зрителна псевдо-
ност се предостави на мое разположение за халюцинация съвсем не така, както би се
някои малки експерименти – като му давах отнесъл... към зрителната халюцинация
понякога вечер или през деня опий или екс- – последната за него е самата действител-
тракт от индийски коноп, предизвиквах ност, докато първата си остава субективно
твърде живи хипнагогни халюцинации и явление, което обикновено се счита или за
след това получавах от него подробно из- някакво откровение, което му е низпослано
ложение за това, което е наблюдавал. Чрез от Бог в знак на особено благоволение, или
тези експерименти ни се удаде да проучим за изкуствено предизвикано изменение на
в достатъчна степен тези халюцинации съзнанието му от някакво тайнствено въз-
и псевдохалюцинации, които изпитват и действие на невидимите му преследвачи.
много здрави хора в преходното състояние ... Псевдохалюцинаторните сетивни об-
между бодърстване и сън. рази се различават от обикновените сетив-
Поради новите умствени ексцесии и ни представи, т. е. от нормалните образи на
отчасти вероятно и под влиянието на упо- спомените и фантазиите, по следните черти:
менатите по-горе опити за изкуствено 1) Псевдохалюцинаторните образи са не-
предизвикване на псевдохалюцинации и сравнимо по-отчетливи и живи, при това с
халюцинации (между впрочем Долинин по най-дребните детайли на сложния сетивен
собствена инициатива усвои по някое време образ (например, контури, разграниченост
умението волево да предизвиква у себе си на отделните части, цветове при зрителна
слухови халюцинации, съвършено еднород- псевдохалюцинация), които възникват в
ни с неволевите, от които страдаше по вре- съзнанието едновременно, в сходни взаимо-
ме на боледуването си), в началото на 1883 отношения по екстензивност и интензивност
г. без някаква особена причина при Доли- като при непосредственото сетивно възпри-
нин внезапно избухна остро халюцинатор- ятие. Освен това субективното явление има
но разстройство със смесени налудности за тук характер на устойчивост и непрекъс-
преследване и величие... Този път болестта натост, така че когато преди своето изчез-
протече бързо и след по-малко от два ме- ване сетивният образ започва да бледнее,
сеца се възстанови напълно способността той бледнее едновременно във всички свои
му за здраво критично отношение към су- части и детайли. При обикновените сетивни
(напр. зрителни) представи, макар образи- представляват в известен смисъл изключе-

те по своите очертания и обагреност да са ние от това правило.
относително отчетливи и определени, пред- 4) Псевдохалюциниращото лице няма
ставеният предмет никога не се явява с та- усещане за самостойна вътрешна активност
кава пластичност както при непосредствено при псевдохалюцинирането... Така, третият
възприятие, а в голямата си част е размит, съществен признак на псевдохалюцинаци-
бледнеещ или смътно проясняващ се било в ите е рецептивността, която заедно с при-
отделните си части, или в цялост. Когато ста- ведените два други признака принадлежи в
ва дума не за отделни образи, а за сложни равна степен на псевдохалюцинациите при
субективни картини (ландшафти, вътрешен болни и при здрави хора...
изглед на стаи, групи хора), различието се
5) При душевно болните, особено при
вижда още по-рязко. Така непрекъснати-
меланхолиците и параноиците, псевдоха-
ят характер на явлението и сетивната му
люцинациите почти винаги имат характе-
завършеност до най-малките подробности
ристиката на натрапеност, която заедно с
представляват заедно първият отличителен
обикновено крайно неприятното съдържа-
признак на псевдохалюцинациите.
ние се преживява много мъчително. Нерядко
2) Не само у болните, но и у психично малък брой, но стабилни псевдохалюцина-
здравите хора псевдохалюцинациите се ции тормозят в значителна степен интелек-
различават от обикновените образи на спо- туалната дейност на болния. Обратно, за
мените и фантазиите по своята относително псевдохалюцинациите при здрави субекти
ниска зависимост от съзнаваното мислене (като хипнагогните) характеристиката на
и волята на псевдохалюциниращото лице. натрапеност обикновено не е присъща.
Най-ярките псевдохалюцинации винаги са
...
съвършено спонтанни явления. Имал съм
възможност да се убедя (вж. последващото По пътя на много системни самонаблю-
изложение), че и в периода на псевдохалю- дения Долинин се убеди, че влиянието на
циниране волево извикваните в съзнанието съзнателното мислене и волята върху поя-
сетивни спомени и фантастни картини в вата и съдържанието на псевдохалюцина-
повечето случаи си остават такива, без да циите е твърде незначително. Само в изо-
се превръщат в псевдохалюцинации. Спон- лирани случаи е възможно чрез произволно
танно появили се, псевдохалюцинаторните напрежение на въображението да се изви-
образи не могат да бъдат променени или из- ка пред вътрешното зрение един или друг
гонени от съзнанието по волята на псевдоха- определен псевдохалюцинаторен образ.
люциниращия субект. Така фантазирането Сравнително по-лесно е по време на зрител-
у болните е твърде различно от псевдоха- но псевдохалюциниране да се застави една
люцинирането, като в съзнанието на сами- спонтанно възникнала псевдохалюцинация
те болни... псевдохалюцинаторните образи да се появи отново след това, но и това се
обикновено ясно се различават от простите постига рядко. В периодите на псевдоха-
продукти на фантазията. Спонтанността люциниране волевите сетивни възпроиз-
може да се счита за втори характерен приз веждания преди (или след) спонтанно въз-
нак на псевдохалюцинациите. никващите псевдохалюцинаторни картини,
3) Обикновено между отделните псев- подобно на всички други волево извиквани
дохалюцинаторни образи липсва непосред- образи на спомените и фантазията, остават
ствена логическа връзка и затова не се на нивото на простите сетивни представи и
долавя нито външна, нито вътрешна асо- не се превръщат в псевдохалюцинации.
циация. Впрочем крайно обилните и бързо ... Зрението, както е известно, е най-обек-
сменящи се псевдохалюцинации при остра тивното от сетивата. Всички субективни
идеофрения2 (paranoia acuta et subacuta) зрителни образи, включително и простите
образи на зрителните спомени, са прос-
транствени. Когато си представяме живо
2
Термин, с който Кандински обозначава състоя- каквото и да е, ние собствено поставяме
ния, отговарящи днес най-общо на диагнозата пред нашите душевни очи един простран-
шизофрения. ствен зрителен образ, при което с лекота от-
читаме разстоянието между представения връзка с реалните предмети, разположени

предмет и умственото око. Поради това не около самонаблюдаващия се.
е излишно да се спрем на различията меж- … Ако в хипнагогните панорами, наблю-
ду трите вида субективни зрителни пред- давани от някои здрави хора, се вмъкнат
стави – обикновените зрителни представи, истински халюцинации, то човек или е при-
псевдохалюцинациите и халюцинациите. нуден да приеме фантазма за действител-
По пътя на експериментите успяхме да раз- ност, изцяло пропускайки в съзнанието си
берем, че в хода на непрекъснато сменя- обкръжаващата реална обстановка, или да
щите се зрителни псевдохалюцинации при изпита ужас от непосредственото преживя-
Долинин от време на време се появяваха и ваване за тъждественост между халюцина-
истински зрителни халюцинации. У него те торния продукт на субективната дейност на
най-често бяха елементарни, но понякога мозъка и действителността. В крайна смет-
(много преди задрямване, т. е. при съвър- ка очевидно е, че ако халюцинацията мами
шено ясно, непомрачено съзнание) ставаха не само сетивото, но и съзнанието, тя е рав-
и по-сложни (лица на хора, портрети и под.) нозначна на действителността, но ако мами
и тогава по своето съдържание не се раз- само сетивото, т. е. съзнанието я приема
личаваха от псевдохалюцинациите. Що се тъкмо като измама, тогава първоначално
касае до обикновените образи на спомени- тя въздейства и на здравите, и на психично
те и фантазията, те могат бъдат извикани болните стъписващо, при това напълно не-
от самонаблюдаващия се волево по време зависимо от съдържанието си, а единствено
на псевдохалюциниране, при това в по-жи- поради факта на появата си. Получаването
ва форма от обичайната. Разликата между на подобно безпредметно възприятие води
тези три вида субективни зрителни възпри- осъзнаващия положението си човек до това
ятия, лесно уловима от самонаблюдаващия да се чувства на края на пропаст, защото
се при възможност за непосредствено срав- единствените посредници между мислещия
нение между тях, ще стане по-видна от кон- Аз и реалния свят, външните сетива, се
кретен пример. оказват в този случай коварни измамници,
Образът на хусаря с червена фуражка, които поставят Аз в невъзможност да раз-
син мундир и малинови панталони, напъ- граничи действителност от фантазия. Ли-
хани в ботуши, се появява у Долинин като шени от характеристиките на обективност,
псевдохалюцинация. Опитът тя да бъде хипнагогните псевдохалюцинации никога
възпроизведена волево дава като резултат не могат да бъдат сбъркани с действител-
(особено в момент на псевдохалюцинира- ност и затова появата им никога не действа
не) относително жива (макар и не псевдо- така стъписващо, колкото и неприятно да е
халюцинаторна) зрителна представа. И на- съдържанието им.
края, хусарят би могъл да бъде и истинска ... Изобщо смятам, че и при delirii me
халюцинация. И в трите случая субективно tamorphosis на душевно болните, например
възникналият зрителен образ се проецира при ликантропия, изходната точка на на-
навън. В случая с псевдохалюцинацията лудността често са халюцинации в една или
обаче хусарят се вижда отвътре; неговият друга сетивна сфера, а останалото се допъл-
образ се явява спонтанно не пред телесни- ва от псевдохалюцинации или дори просто
те очи (което се усеща особено в полутъмна от фантазии. Така болният може да има из-
стая и при отворени очи), а пред душев- вестни кожни усети, които го убеждават, че
ните очи, пред субекта, гледащ отвътре, тялото му е покрито с козина, и го водят до
по същия начин както със съзнателно уси- интуитивното узнаване на мнимата истина,
лие на въображението си представяме, че че се превръща във вълк. Но такъв болен
познато лице стои пред нас на определе- може и да няма зрителни халюцинации и
но разстояние. При това образът на хуса- когато разглежда ръцете си например, не
ря се възприема от съзнанието (пасивна вижда вълчи нокти и козина. Достатъчно
аперцепция) от един път с най-малките е обаче само да не гледа крайниците си и
подробности… Този псевдохалюцинаторен да затвори очи и в помощ на тактилните
образ се проецира на известно разстояние халюцинации и общото усещане идват зри-
навън, но без да влиза в каквато и да е телните псевдохалюцинации, в които бо-
лният вече е с вълчи лапи. Обстоятелството, същината си са „чисто интелектуални въз-

че ликантропът вижда у себе си обикно- приятия, независимо че болните често ги
вени човешки ръце и крака вместо вълчи смесват със своите сетивни възприятия“…
лапи, никак не му служи като противовес „Болните казват, че са надарени с шес-
на неволно възникналото и поради своята то чувство, че могат да възприемат чужди
непосредствена достоверност несъкрушимо мисли без посредничеството на словото, че
убеждение, че се е превърнал във вълк. В могат да имат духовно общуване със свои-
това няма логика или по-скоро съществу- те невидими събеседници и да ги разбират
ва особена, изкривена логика, изкривена чрез интуиция”…
поради халюцинация или непосредствено Болните говорят за „мислено внушение”,
променено общо усещане. В нашия пример оплакват се, че други хора „им мислят в
ликантропът може да мисли така: аз съм главата”, че „мислите се задвижват в глави-
превърнат във вълк, но виждам у себе си те им отвън” в случаите, когато приписват
човешки ръце и крака, значи вълчите лапи своите натрапени представи на дразнене от
са невидими за мене, а видимите човешки страна на преследвачите им или когато ги
ръце и крака са зрителна измама. Всъщ- считат за откровения свише. Този род явле-
ност невидимостта на козина по тялото не ния са прекрасно схванати от Hagen, който
означава нищо пред факта на усещането се изказва по този повод така: „Чувството
на нейното присъствие и пред още по-ва- на болния, че той зависи от някакви тайни
жния факт на промяна на съзнанието. сили, които влияят на съкровените глъби-
… ни на душата му, тук не е свързано със су-
Подобно на хипнагогните зрителни псев- бективни усещания, а с представи и мисли
дохалюцинации, у здравите хора се срещат и доколкото тези мисли зависят от болезне-
и слухови псевдохалюцинации, макар и не ното преживяване за подчиненост на чуж-
така често и не в такова разнообразие като до влияние, те носят отпечатъка на нещо
първите. В преходното състояние от бо- странично, чуждо, натрапено отвън”. Но
дърстване към сън, т. е. преди заспиване, но това не са слухови псевдохалюцинации, а
понякога и в обратната посока (значително лъжливи идеи, възникнали от натрапеност-
по-рядко впрочем), в самия момент на зас- та на някои представи. Наблюдателните и
пиване се чуват отделни тонове, несвърза- точно изразяващи се болни в такива случаи
ни думи, кратки фрази и кратки музикални не говорят за вътрешно слушане. „Това не е
пасажи. Само в относително редки случаи глас, – справедливо възразява един болен на
тези хипнагогни слухови явления при здра- Baillarger, – това е внушение”. Ако не могат
ви хора са халюцинации, в повечето случаи да се изразят по друг начин и поради това
те са псевдохалюцинации. Ако зрителни- прибягват до термина „вътрешен глас”, по-
те псевдохалюцинации са особено чести и добен израз има чисто метафорично значе-
живи при живописци, то слуховите псевдо- ние. Не бива да се забравя, че и здравите
халюцинации в тонове и техните съчетания хора ежедневно употребяват изрази като
са особено присъщи на музиканти. „вътрешният глас ми подсказа”, „така реши
Установявайки факта на съществуване сърцето ми”, а освен това познаваме и „гла-
на „психични халюцинации”, Baillarger по- са на съвестта”, „глупавите вътрешни вну-
сочва тъкмо „вътрешните гласове” на ду- шения, на които се подчиняваме” и др. под.
шевно болните. При внимателно четене за алегорични обозначения.
психичните халюцинации у Baillarger обаче Съвсем различно стоят нещата при слу-
не е трудно да се убедим, че той по-скоро ховите псевдохалюцинации, където су-
дава описание на просто (т. е. несетивно) бективното явление има отчетливо сетивен
насилствено мислене, отколкото на живи- характер. Тук болният получава именно слу-
те сетивни субективни възприятия, които хово субективно възприятие: той действи-
наричам слухови псевдохалюцинации… телно чува с вътрешното си ухо и в повечето
Baillarger решително отстоява, че „психич- случаи тъкмо така се изразява. Но тъй като
ните халюцинации нямат никакво отноше- тук слуховите възприятия нямат характера
ние към сетивните органи”, че „те са съвър- на обективност и на действителност, който
шено независими от сензорния апарат” и в в равна мяра е присъщ както на истински-
те халюцинации, така и на възприятията ду отделните псевдохалюцинаторни образи

от реалния свят, понякога „на самия болен в повечето случаи липсва логическа връз-
не му е ясно дали чува досадния говор на ка, каквато съществува между отделните
своите преследвачи, или този говор е само представи на фантазията (вътрешна асо-
в главата му”... Поради това че при псевдо- циация). При представите на спомените
халюциниране засегнатото лице не усеща също винаги има връзка, ако не вътрешна,
своята вътрешна умствена дейност, а думи- то външна, която се обуславя например от
те и фразите изплуват в съзнанието от не- пространствените съотношения на при-
съзнаваната сфера на душата напълно нео- помнените предмети или от последовател-
чаквано за него и изцяло против волята му, ността във времето на възпроизводимите
той обикновено търси причините за появата събития.
им не в себе си, а в странични влияния. ... Аз съм убеден, че между псевдохалю-
… цинациите и истинските халюцинации не
Прекомерното фантазиране (hyper съществуват преходи. Но между продукти-
phantasia) обикновено се свързва с псевдо те на обикновената дейност на фантазията
халюциниране. Въпреки това болезнено и напълно оформените псевдохалюцинации
засиленото фантазиране и псевдохалюци- с всичките им характерни признаци прехо-
нирането изобщо не са еднакви. Преко- ди са възможни. Така в случаите на остра
мерното фантазиране е вътрешен процес, халюцинаторна идеофрения могат да се от-
който, ако не изцяло, то поне в значителна крият цели масиви от субективни сетивни
степен зависи от волята на индивида. Той възприятия, представляващи именно таки-
се различава от процеса на обикновеното ва преходни степени. Впрочем и тук чисти-
мислене по това, че съзнанието оперира не те псевдохалюцинации винаги повече или
с абстрактни (общи) представи или поня- по-малко се открояват на фона на болезне-
тия и с техните символи (думи), а с кон- но живите представи на фантазията и оне-
кретни представи, т. е. с възпроизведени зи субективни възприятия, които са пре-
сетивни образи (най-често зрителни). Как- ходни между тях и псевдохалюцинациите.
то и при обикновения спомен, процесът на Открояването се обуславя от рецептивното
фантазиране (при който съставните час- отношение на съзнанието към псевдохалю-
ти на сложни възпроизведени представи цинациите, което не ги признава за своя
възникват в съзнанието в нови съчетания) собственост, както и от липсата на усеща-
неизбежно се придружава от усещането не на собствена вътрешна дейност при въз-
за собствена вътрешна дейност... Дока- никването на тези субективни явления.
то истинските псевдохалюцинации са по
същество спонтанни явления, независещи Текстовете в рубриката са подбор
от волята на възприемащото лице... Меж- на главния редактор.
ЕХО // ECHOES
ИЗ „БЮЛЕТИН НА БПА”, Бр. 2/ ДЕКЕМВРИ 1992 г.
... В писмо до БПА (от 19 август 92 г., получено през октомври 92 г.)
Prof. Juan Lopez-Ibor, Генерален секретар на Световната психиатрич-
на асоциация (СПА), благодари за информацията за създаването
на ново дружество под името Българска психиатрична асоциация.
След това Prof. Lopez-Ibor продължава:
„В същото време искам да Ви съобщя, че точно през последната
седмица ние получихме 450 щатски долара от това, което Вие нари-
чате „бившето Българско психиатрично дружество”, с указанието, че
тази сума покрива членския внос за 1990, 1991 и 1992 г. (Това плащане
ясно се отнася до Българското психиатрично дружество и не може
да е валидно за Българската психиатрична асоциация.) Всичко това е
много объркващо и се нуждая от изясняване дали едно дружество се
оттегля, а друго се кандидатира, или това е просто смяна на имена.
Според устава и правилника на СПА може да има едно или по-
вече психиатрични дружества във всяка страна, следователно, ако
случаят е такъв и БПА е нова организация, трябва да бъде поискано
членство по официалния ред. Изпълнителният комитет ще се събира
в Марбея, Испания, през октомври 1992 г., където ще бъде разгледан
този случай.”
В приложение към писмото са описани документите, които е
необходимо да се представят за кандидатстване в СПА. Секрета-
рят на БПА подготвя тези материали. Чака се регистрация от съда, за да се изпратят в СПА.
РЕДАКЦИОННИ БЕЛЕЖКИ:
Това писмо не може да не предизвика коментари и да не породи няколко въпроса.
БПА се учреди като ново сдружение и поради това няма никакво право да се произнася за
действията на Българското психиатрично дружество (БПД) към Съюза на научните медицински
дружества или да действа от негово име. Всички въпроси, свързани със съдбата, дейността и иму-
ществото на БПД, могат да се решат само от законно свикано общо събрание на членовете на
това сдружение. На Общото събрание на БПД, проведено в рамките на Конгреса по психиатрия
(02.11.1991 г.), ръководството на БПД предложи да бъде прекратен неговия мандат, да бъде пре-
кратено съществуването на Дружеството и да бъде учредено ново сдружение. Общото събрание
прие оставката на ръководството, но не прекрати БПД и не избра ново ръководство на тази орга-
низация. Логичен е въпросът: Кой е овластен да представлява БПД и да се разпорежда с имуще-
ството му? На този въпрос не може да отговори Българската психиатрична асоциация. Следва да
си го зададат членовете на БПД, а може би и бившите членове на организацията. Управителният
съвет на БПА не е вземал решение по тези въпроси и коментарите отразяват лично мнение.
Б. Бояджиев
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

Приемат се за публикуване: оригинални статии, обзори, клинични случаи, реферати, рецензии, кратки научни съобщения (писма до
редактора и др.). Първите три жанра са обект на рецензиране (със стандартизирани формуляри), а останалите подлежат на експертна
преценка от страна на редколегията.
Кореспондиращият автор посочва свои данни за контакт (електронен адрес, по желание – пощенски адрес и телефон) и декларира,
че материалът не е публикуван досега, освен като резюме на съобщение, изнесено на научна проява, и не е предложен за публика-
ция другаде. Авторите носят отговорност за съдържанието на публикациите. Представените материали и описаните в тях изследвания
следва да съответстват на утвърдените етични стандарти относно провеждането на клинични и/или експериментални проучвания с
хора (декларация от Хелзинки) и опитни животни. Не трябва да се споменават пациенти с техните имена, инициали или да се предоставя
снимков материал, на който те могат да бъдат разпознати. Съблюдава се стриктното спазване на авторското право – текстове с над 10%
дословно повторение на чужда публикация се връщат за преработка.
Обем (приблизителен) на предлаганите публикации:
Вид публикация Брой думи в основния текст Брой думи в резюмето Брой референции
Оригинална статия 2500-5000 200-300 30
Обзор 3000-6000 100-200 50
Клиничен случай 1000-3000 100-200 20
Кратко научно съобщение, реферат, рецензия 500-1000 – 10
Приемат се файлове на програма MS Word. Няма специфични изисквания за размер и вид на шрифта, разстояние между редовете,
полета и друго оформление.
Всяка статия започва със заглавие (без съкращения), имена на авторите (без посочване на академични и други титли), тяхната
месторабота, обозначена с цифров индекс, резюме в посочения обем, ключови думи. На английски език се превеждат заглавието,
резюмето, ключовите думи, местоработата, а имената на авторите се транскрибират.
В резюмето на всяка оригинална статия се посочват: цел и обект на изследването, основни данни за методиката, резултати и
изводи. Резюметата към другите видове статии включват кратка информация без обособена структура. Ключовите думи за всеки вид
публикация са между 3 и 8 на брой, като могат да бъдат единични думи или кратки словосъчетания, общоприети в конкретната област
на познание.
Оригиналните научни статии имат задължително обособени раздели: „Въведение“, което включва цел на изследването, „Мате-
риал и методи“, „Резултати“, „Обсъждане“ и „Изводи/Заключение“. Могат да бъдат добавени „Благодарности“ (към лица или институции,
които са допринесли интелектуално или са оказали техническа, материална или финансова помощ и др.).
Обзорите обикновено включват „Въведение“, тематични подраздели и „Заключение/изводи“.
Клиничните случаи съдържат „Въведение“, „Описание на клиничния случай“, „Обсъждане“ и „Изводи“.
Кратките научни жанрове следват приблизително структурата на оригиналната статия. Писмата до редактора обсъждат критично
научен проблем, нерешен към момента, или дискутират друга публикация.
Цитиранията на библиографските източници в текста се обозначават с цифри в квадратни скоби по реда на появата им. Библи-
ографията се подрежда по реда на поява на източниците в текста. Изписването на всеки източник е на нов ред с арабска номерация.
Данните се оформят по следния начин (Ванкувър стил):
– Статии: Автор(и). Заглавие на статията. Заглавие на списанието (съкратено по Index Мedicus), година, том (volumen), номер
на книжката (брой) в скоби, страници (от-до). Пример: Yakub YN, Freedman RB, Pabico RC. Renal transplantation in systemic lupus
erythematosus. Nephron, 2019, 27(1):197-201.
– Публикации от сборник: Автор(и). Заглавие. В: (за латиница In:) Заглавие на сборника. Поредност на изданието, редактори. Место-
издаване (град), издателство, година на издаването, страници (от-до). Пример: Wilkinson AH. Evaluation of the transplant recipient. In:
Handbook of Kidney Transplantation. 6th ed. G. M. Danovitch (Ed.). Boston, Little, Brown and Co., 2019, 109-122.
– Книги: Автор(и). Заглавие. Местоиздаване (град), издателство, година на издаването, страници (от-до). Пример: Шейтанов Й.
Системни васкулити. С., Мед. и физк., 2019, 8-11.
– При цитиране на електронни публикации, ползвани от интернет, към авторите и заглавието се добавя и линк към публикацията
заедно с датата, на която тя е била достъпна.
Ако авторите са до трима, се изписват фамилиите, последвани от инициалите им (без точки). Когато авторите са повече от трима,
след името на третия се пише „и др.“ (за латиница – „et al.“). Настойчиво се препоръчва цитирането (познаването) и на български
източници. При цитиране на български източници под изписването на източника на кирилица същият се изписва и на латиница, като
заглавието се превежда на английски, а имената на авторите и на изданията или издателствата се траслитерират (напр. Bulg. sp. psihiatr.
или Med. i fizk.).
Илюстративният материал (таблици, фигури, снимки) се поставя на съответните места в текста със заглавия и легенди на българ-
ски език. Заглавията на фигурите не трябва да са включени в изображението. Необходимо е снимките да бъдат с добро качество (поне
300 dpi) и подходящ формат (.jpg, .tif, .png). Таблиците трябва да бъдат предоставени във формат, който може да се редактира, а не като
изображения.
Използваните в текста специфични съкращения се въвеждат в скоби при първата поява на цялото наименование.
Мерните единици следва да са по системата SI.
Материалите се изпращат на e-mail: bulg.j.psychiatry@gmail.com.
INSTRUCTIONS TO AUTHORS
The following genre types are accepted for publishing: original articles, reviews, clinical case reports, reference papers, book reviews, short
communication papers (letters to the editor, etc.). The first three genres are subject to peer review (with standardized forms), and the rest are
submitted to expert evaluation on behalf of the editorship.
Corresponding author shows contact data (e-mail, optionally – postal address and telephone) and declares that the material has not been
published previously, except in the form of an abstract for a scientific event, and has not been submitted to other journal. Authors assume the
responsibility for the contents of their publications. Presented papers and the studies described in them should comply with the established ethical
standards on performance of the clinical and/or experimental studies on human subjects (the Helsinki Declaration) and experimental animals. Patients
must not be referred by names and initialsm, and images on which they can be identified must not be presented. Authors must warrant that they submit
for publication their own studies and in case different author‘s data and/or text are used, these are specified by citations. Strict adherence to copyright
issues is maintained – texts including more than 10% of literal replication of different publication are returned for reprocessing.
Volume (approximately) of submitted papers:

Type of publication Word count in the main text Word count in the abstract Number of references
Original article 2500-5000 200-300 30
Review 3000-6000 100-200 50
Clinical case report 1000-3000 100-200 20
Short communication, reference paper, review 500-1000 – 10
MS Word files are acceptable. No specific requirements on the font size and type, spacing, margins and other formatting are defined.
An article starts with the title (without abbreviations), the names of authors (without academic or other titles), their workplaces designated by
numeric indices, abstract, key words. Abstract contains the specific features of the study in a concise manner – aim/subject matter, methods used,
main results and findings. It is distributed also through secondary informational titles (data bases), i.e. it should include the main elements of the
scientific contribution. It should not contain either citation or illustrative material, or abbreviations, which can be precluded. Key words to any kind of
publication range between 3 and 8; they can be single words or short word-groups, which are commonly accepted in the specific area of knowledge.
Original scientific articles necessarily review a unique material according to thoroughly described methods. The format of Introduction/pref-
ace +objective – Materials and Methods – Results – Discussion – Findings/Conclusion is of a normative character. In the end of the paper, authors
can express acknowledgements to individuals or authorities providing intellectual contributions or a material or financial support.
Reviews summarize the contents of a number of sources dedicated to a single subject during a defined period of time. Discussion of authors
and text should be in compliance with the thematic and problematic relevancy to the study aim. It is intended to review the experience, current state
and trends in a given problem, asses the material by an argued manner and suggest the specific, practicable conclusions and recommendations.
A logically linked, consistent narration, without mechanically retelling the sources, is expected. Subtitles are thematic.
Clinical Case Reports consist of Introduction, Clinical Case Description, Discussion and Conclusions. An extended review section is used to
demonstrate the significance of the presented case. The telegraphic style with duplication of a case history, is unacceptable.
Short communication genres follow approximately the structure of an original article. Letters to the editor discuss a scientific issue, which
is unsolved at the time, in a critical manner or consider other papers.
The list of literature references at the end of the work has to embrace only the publications virtually used and required to delineate the
basis, on which the study is designed. Avoid presenting abundant references at the account of their up-to-dateness. Minimize self-citation. Citing
(familiarity with) Bulgarian sources is strongly recommended, too.
Citation of bibliographic references within the text is designated by numbers in square brackets following the order of appearance. Bibliography
is arranged following the order of appearance of the sources within the text. Each source is written in a new line, with an Arabic number. Sources
are structured in the following manner:
– Articles: Author(s). The article title. Journal title (abbreviated under the Index Мedicus), year, volume, number (issue) in round brackets,
papers (from-to). Example: Yakub YN, Freedman RB, Pabico RC. Renal transplantation in systemic lupus erythematosus. Nephron, 2019,
27(1):197-201.
– Papers from an edited book: Author(s). Title. In: The edited book title. Edition number, editors. Place of publication (city), publishing house,
year of publication, pages (from-to). Example: Wilkinson AH. Evaluation of the transplant recipient. In: Handbook of Kidney Transplantation. 6th ed.
G. M. Danovitch (Ed.). Boston, Little, Brown and Co., 2019, 109-122.
– Books. Author(s). Title. Place of publication (city), publishing house, year of publication, pages (from-to). Example: Sheytanov Y. Systemic
Vasculitis. Sofia, Medicina i Fizkultura, 2019, 8-11.
– Citation format for electronic resources available on the Internet includes also the publication URL and the date you accessed the resource
online, besides author(s) and article title.
In cases of not more than three authors, their surnames followed by their initials (without periods) are written. In cases of more than three
authors, “et al.” is written after the name of the third author. For translated books, also the original book language and the translator are written.
When citing Bulgarian sources, below its Cyrillic writing the source should be presented also in Latin, with the title translated in English, while the
names of the authors and the journals or publishers should be transliterated (e.g., Bulg. sp. psihiatr. or Med I fizk.).
Illustrative material (tables, figures, images) is positioned at the corresponding places within the text with captions and legends. Captions
of figures must not be shown within the image. Images with good quality (at least 300 dpi) and appropriate file format (.jpg, tif, .png) are required.
Tables must be presented in an editable format rather than as images.Specific abbreviations used in the text are introduced in round brackets with
the first appearance of the entire designation. Measurement units should follow the SI system.
The materials have to be sent by e-mail: bulg.j.psychiatry@gmail.com.
НОВОСТ В ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА БИБЛИОТЕКА
Discovery Service (услуга за откриване на съдържание)
EDS представлява единна търсачка, достъпна чрез уебсайта на Централна ме-

дицинска библиотека cml.mu-sofia.bg, чрез която може да се търси едновременно
във всички онлайн ресурси, включително:
 абонираните от библиотеката бази данни (е-книги, е-списания, е-дисертации и др.);
 електронния репозиториум;
 пълнотекстовото онлайн съдържание на отворен достъп;
 библиографски / библиометрични бази данни и др.
Интерфейсът на търсачката е само на английски език, но в полето за търсене мо-
же да се търси на всички езици.
Този вид търсачка е широко използвана от университетските и обществени биб-
лиотеки в целия свят. В България ЦМБ е едва втората библиотеката понастоящем, коя-
то използва Discovery service.
Като част от EDS има достъп и до Publication Finder (от линка Publications в ме-
нюто отляво), който е изключително удобен за търсене на ниво източници и теми,
за разлика от основната търсачка EDS, която показва резултати на ниво отдел-
ни публикации (напр. статии от списания).
Достъпът до EDS през интернет мрежата на библиотеката и на МУ – София (по
IP разпознаване) е директен, т.е. без изисквания за потребителско име и парола. Съз-
даването на профил в MyEBSCO не е задължително, но е препоръчително за персона-
лизиране на търсачката чрез запазване на Вашите търсения, разгледани документи,
създаване на "Project" и др. Достъпът извън университетската IP интернет мрежа е
чрез заявка за отдалечен достъп (https://cml.mu-sofia.bg/CML/page110.html) и важи
само за обучаващи се и служители на МУ – София със служебен онлайн акаунт.
БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ПСИХИАТРИЯ 3/2023
ISSN 2367-8828 – онлайн издание // ISSN 2367-881Х – печатно издание

Списанието е достъпно в електронен вид на: https://bulgarian-journal-of-psychiatry.bg/
Организационен секретар И. Митева

Езикова редакция (бълг. ез.) И. Митева
Страниране Д. Александрова
Централна медицинска библиотека
1431 София, ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, тел. 02 952-23-93
е-mail: bulg.j.psychiatry@gmail.com
Печат: Таурус Адвертайзинг

Когато шизофренията е разрушила живота,
Реагила възстановява усещането!
1,5 mg x 28 твърди капсули

3 mg x 28 твърди капсули
EU/1/17/1209/003-013/02.06.2022
Прегърни живота отново

BulgJPsy 3 2023

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BulgJPsy 3 2023

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÑÏÈÑÀÍÈÅ

Р����������� �� ��������������� ��������

Н������ �� ������ � ���������

М����������������� ������ �� ����������

О����������� �� ������� �� �������

П������ � ���������� � ������������

Б���������� ��������� � ������

П��������� �������� �� �����������

О����� �� „З� �������������������”

БЪЛГАРСКА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ

БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ПСИХИАТРИЯ

2023 том/vol. 8 (3)

Редакционна колегия Editorial Board

Редакционен съвет Advisory Board

Реферира се в БД Българска медицинска литература и Scopus

Bulg. sp. psyhiatr.

КЛАСИЧЕСКО ПСИХИАТРИЧНО НАСЛЕДСТВО

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ................................................................................................................................. 62

CLASSICAL PSYCHIATRIC LEGACY

РАЗСТРОЙСТВА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАЗВИТИЕ В МКБ-11

Резюме. Представят се диагностичните указания за разстройствата на интелектуалното развитие

Ключови думи: невроразвитийни разстройства, разстройства на интелектуалното

DISORDERS OF INTELLECTUAL DEVELOPMENT IN THE ICD-11

Key words: neurodevelopmental disorders, disorders of intellectual development, behavioural indica-

Въведение до края на живота [4]. Диагнозата на тези състоя-

мястото на тези състояния не е по-скоро в меж- 8A05.00 Синдром на Tourette

ограничени. Засегнатите могат да имат и мотор- не на интелектуалното функциониране и адап-

от времето, защото може да варира; специално шестван от по-високо ниво на функциониране

ти от тези на връстниците им без нарушения в ●● Повечето могат да разпознават близките

то се полагат за тях, и за отношенията си (напр. с Грамотност/смятане

●● Повечето могат да започнат някаква дей- Грамотност/смятане

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ // ORIGINAL ARTICLES

ATTITUDES OF MEDICAL PERSONNEL AND STUDENTS TOWARDS

Abstract. Background: Suicide is deﬁned as an act of self-destruction committed by an individual who is

Key words: suicide, suicide attempts, attitudes, anxiety, depression, stigma

НАГЛАСИ НА МЕДИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ КЪМ СУИЦИДНИТЕ ОПИТИ:

Резюме. Основания: Самоубийството се определя като акт на саморазрушение, извършен

Kлючови думи: самоубийство, суицидни опити, нагласи, тревожност, депресия, стигма

Introduction In Pakistan, sporadic research is conducted in

Table 3. Association of gender with suicide ideation factors

Table 4. Association of age with suicide ideation factors

Table 5. Association of professional status with suicide ideation factors

Conclusion search is needed for understanding the impact of

MULTIDISCIPLINARY APPROACH TO MISOPHONIA MANAGEMENT:

Abstract. Background. Misophonia as a selective sound hypersensitivity is characterized by dif-

МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД ЗА ОБСЛУЖВАНЕ

Резюме. Основания. Мизофонията като селективна звукова свръхчувствителност се ха­

Ключови думи: мизофония, алгоритъм, тригери, качество на сексуалния живот, хиперакузис,

Introduction Sources of triggering sounds can be family

Table 1. QoL/QoSL in involved misophonics only and controls

SUBJECTIVE FEELING OF DECREASED SOUND TOLERANCE IN INDIVIDUAL

VISIT TO GP OR OTHER DOCTOR WITH COMPLAINTS OF SOUND INTOLERANCE

ENT PATHOLOGY ENT PATHOLOGY

DECREASED Legend: ENT – otorhinolaryngologist; GP – general

Discussion an outside source that may significantly reduce

ОПТИМИЗИРАНЕ НА СКАЛАТА НА CHAPMAN & CHAPMAN ЗА ОЦЕНКА

Резюме. Цел: Целта на проучването е да се оптимизира и създаде по-ефективен инструмент за

OPTIMIZATION OF THE CHAPMAN & CHAPMAN SCALE

Въведение не на ръцете – комбинация от четири от най-по-

включени пациенти с анамнеза за злоупотреба Тъй като резултатите не показват нормално

Средна стойност на Alpha,

Вкарване на гол .42**

Обобщената статистика (табл. 3) показва зна- генетичен компонент и следователно по-голям

Р��

Н��

М��

О��

П��

Б��

П��

О�� „З� ��”

Резюме. Основания. Мизофонията като селективна звукова свръхчувствителност се ха