I.

Начало на съпротивителното
движение
1. Управление на комитопулите /971-976/
•По времето, когато падат Велики Преслав и
Пловдив, югозападните български земи минават
под властта на управителя на Средецката област –
комит Никола и неговите четирима синове
Мойсей, Давид, Арон и Самуил.
• Византийските автори ги наричат още и
“комитопули” – синове на комит.
• Най-големият от братята Давид поема
управлението и защитата на южните български
територии с център Преспа;
• Мойсей – югозападните територии с център
Струмица;
• Арон заема Средец и да възпира набезите на
византийците по Виа диагоналис.
• Самуил – Видин.
• ТЕТРАРХИЯ – съвместно управление на
четирима владетели
• През 973г. комитопулите търсят
дипломатически подкрепа при германския
император Отон I
• Западната българска държава е легитимно
продължение на Преславска България.
• Израз на приемственост е и привличането
на преславския патриарх Дамян в Средец

Императон Отон I, владетел на

Свещената Римска империя
2. Разпадане на тетрархията – 976г.

• Давид е убит от скитници власи между Костур и

Преспа.
• Мойсей загива при обсадата на Сяр.
• Арон, който е провизантийски настроен е заловен
от Самуил и убит заедно с цялото му семейство.
Остава жив само сина на Арон Иван Владислав
заради застъпничеството на Самуиловия син
Гаврил Радомир.
• 976г. император във Византия става
Василий II
• През същата година комитопулите се
възползват от проблемите в империята и
освобождават Източна България.

Император Василий II
• През 976-77г. Борис II и Роман бягат от
Константинопол.
• На границата Борис II погрешка е убит от стражата,
а Роман стига до Видин при Самуил и е
провъзгласен за български цар (977-997г.).
• Той оставя военните и държавните дела изцяло в
ръцете на Самуил, като се отдава на “свят живот и
църковни въпроси”.

Цар Роман – последният

представител на Крумовата династия.
Изображение от XIV век
• 3. Българското настъпление – 977-1000г.
• В периода 977-983 г. Самуил предприема мащабно
настъпление в Тракия, Македония, Тесалия, Елада
и Пелопонес, без да срещне сериозна съпротива.
• Превзема крепостта Лариса – център на Тесалия.
• От Лариса Самуил взема мощите на св. Ахил и ги
полага в построената за целта голяма църква на
остров „Св. Ахил" в Преспанското езеро.
• В Преспа Самуил построява и дворци, откъдето
ръководи и направлява военните действия срещу
Византия.
Малкото Преспанско езеро с о.Св. Ахил (Гърция), където са се издигали любимите
дворци на цар Самуил с разкошния и величествен храм „Св. Ахил“.

Саркофаг с пренесени
от цар Самуил мощи
на светци в Преспа
Останките от базиликата Свети
Ахил на Преспанското езеро
4. Битката при Траянови врата – 986г.

• През 986 г. император Василий II се насочва към

България.
• Той обсажда Средец. Обсадата завършва
безуспешно и императорът потегля обратно.
• Самуил му устройва засада в местността Траянови
врата в Ихтиманския проход и му нанася голямо
поражение, при което почти цялата конница и
голяма част от пехотата са унищожени.

https://www.youtube.com/watch?v=sS8Le6qiah0
Битка при Траянови врата – художник Васил Горанов
• В периода 987-989 г. българските войски стигат
почти до Солун, завладяват Верея и Сервия,
обхождат почти целия Епир и достигат до
Адриатическо море, превземайки Драчката
област.
• През 991г. в едно от сраженията Василий II
пленява българския цар Роман и го хвърля в
тъмница.
• През 996г. българските войски достигат до
Пелопонес. На връщане българската войска търпи
поражение в битката при р.Спехей. Самуил и синът
му Гавраил Радомир са ранени в боя, но оцеляват.
Битката при р. Сперхей (миниатюра от Мадридския препис на историята
на Йоан Скилица)
Река Сперхей – битката при нея е първият голям неуспех на цар
Самуил, който е принуден да промени стратегията си като спре
експанзията на юг.
II. Управлението на цар Самуил
/997-1014г./
1. Провъзгласяването на Самуил за цар
•През 997 г. цар Роман умира в затвора и Самуил е
провъзгласен за цар.
 Паметник на цар Самуил в София
Цар Самуил – художник Васил Горанов
• Той премества столицата в Охрид.
• Самуил търси контакт със Светия престол в Рим с
искане да получи царска корона.
Църквата „Св. София“ в Охрид, поглед от североизток. Едно от седалищата на
българския патриарх по времето на цар Самуил и на охридския архиепископ след 1018г.
2. Династични бракове:
а/ Теодора Косара се омъжва за пленения Иван
Владимир, когото Самуил отново изпраща за
владетел на Зета;

Св. Иван Владимир и Теодора Косара - съвременна сръбска икона

б/ Другата дъщеря на Самуил - Мирослава се
омъжва управителя на Драчката област Ашот

Сватбата на Ашот и Мирослава -иниатюра от Мадридския препис

на хрониката на Скилица-Кедрин
в/ По същото време цар Самуил сключва съюз с
Унгария. Той е скрепен с династичен брак
между неговия син Гаврил Радомир и дъщерята
на унгарския княз Геза Маргьорита.

Великият княз на
маджарите Геза,
Миниатюра от
Илюстрованата
унгарска хроника
След като присъединява Тесалия, Драчката област и
Сръбското княжество, а на юг достига до Коринтския
провлак, военното щастие изменя на Самуил.
3. Византийската империя в настъпление
-1001 година император Василий превзема
старите столици Плиска и Преслав. Североизточна
България пада повторно под византийска власт
-През 1002 г. завладява Верея и
Сервия. Възстановява властта си над Тесалия и
Южна Македония.

Участък от
средновековната
крепостна стена
на Верея
- 1003 г. След 8-месечна обсада Византия
завладява Бдин /Видин/
- 1004г. цар Самуил е разбит при р. Вардар и
византийците успяват да завладеят Скопие.
- Не успяват да превземат Пернишката крепост
– войводата Кракра Пернишки

Крепостта Бдин
на р. Дунав (дн.
Видин.)
 Паметник на
Кракра
Пернишки в
Перник
"Кракра
Пернишки",
худ. Петко
Задгорски

Останките от
Пернишката
крепост
4. Битката при с.Ключ и смъртта на Самуил

- Решаващото сражението е при с. Ключ в

подножието на планината Беласица. Битката
на 29 юли 1014 г. завършва с пълна победа
на ромеите.

Император Василий II разбива войските на цар Самуил –

миниатюра от Манасиевата хроника
 Схема на
отбранителните
укрепления
между планините
Беласица и
Ограждeн
- Василий II заповядва пленените 15 000
български войници да бъдат ослепени, като
на всеки сто души оставя по един с едно око,
за да ги води в българските земи.
Самуиловите воини, худ.Васил Горанов
- Заради проявената жестокост този
византийски император влиза в
историята с прозвището
“българоубиец”.
 При вида на ослепените си воини цар
Самуил получава удар и умира на 6
октомври 1014 г.

Цар Самуил посреща ослепените си войници, след което

умира – миниатюра от Манасиевата хроника
 • Гробът на цар Самуил – базиликата
„Свети Ахил“ в Преспанското езеро

1
2
3

1 – Гробът на Иван Владислав; 2- Гробът на Иван

Владимир; 3- Гробът на цар Самуил; 4- Гробът на
Гаврил Радомир
Гробът на цар
Самуил
 Скелетът на
цар Самуил
при
откриването
му (по Н.
Муцопулос).

Антропологическото изследване на скелета разкрива, че

погребаният е бил висок около 1,55 м и е починал на около 70-годишна
възраст. Костите на лявата
му ръка са неправилно зараснали след нелекувано счупване, получено
вероятно в битката при р.
Сперхей. Челюстта от лявата му страна също е наранена, което е
затруднявало храненето на царя
в продължение на години.
III. Последните царе на Първото
българско царство
1. Гаврил Радомир (1014-1015 г.):
- полага усилия да защити българските земи;
- по време на лов е убит от своя братовчед Иван
Владислав, който се провъзгласява за български
цар
2. Иван Владислав – 1015-1018г.
- премества българската столица в Битоля и
възобновява нейната крепост – Битолския
надпис;

Битолският надпис на цар

Иван Владислав
«През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост,
зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с
молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез
застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе
направена за убежище и за спасение, и за живота на българите.
Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се
завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род,
внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на
Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката
войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит
биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в
Ключ и почина в края на лятото.»
За каква дейност и стремеж на последния български владетел свидетелства
паметникът?

По какъв начин Иван Владислав аргументира правото си да заема престола?

За какво народностно самосъзнание на Самуиловия род свидетелства

надписът от Битоля? Подкрепете с три цитата от текста.
- През февруари 1018г.
Йоан Владислав
загива под стените на
обсадения от него
град Драч.
- Според едни сведения
той е убит от
византийците, а
според други загива от
ръката на
заговорници.
Март 1018 г. Василий II влиза в българските земи,
без да срещне организирана съпротива.
35 български боляри предават градовете си.
Българската царица му предава българското
царство.

Триумфът на Василий ІІ в Константинопол -

миниатюра
В Охрид императорът взима съкровищницата на
българските царе и отвежда като пленници
членовете на царския род: царица Мария и
децата на Гаврил Радомир и Иван Владислав.
Така през 1018 г. България изчезва от политическата карта
на Европа и остава под византийско владичество до
1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото
на мощно движение за възстановяване на българската
държавност.
3. Причини за падането на България под византийска власт

- изтощение на страната след дългите и многобройни войни

на царете Симеон и Самуил.
- разделение сред аристокрацията – бунтове на братята на
Петър, предателството на Арон и Владислав.

- недоволство в българското общество – начало на

богомилството.

- маджарски и руски нашествия.

- Византия е управлявана от един от най-решителните си и
войнствени императори - Василий II, и след отхвърлянето на
арабската опасност може да се концентрира изцяло срещу
България.