ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

ГР. БЛАГОЕВГРАД

КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Развитие на цветарството в България”

Изготвил: Гергана Георгиева Проверил:.............................

Фак. № 10250521018 /проф. д-р М. Шишманова/
Спец.: Педагогика на обучението по география и история
Курс: IV
1. Развитие на цветарството.
Цветята са спътници на хората от дълбока древност. В древен Египет
са използвани хидрофити (лотоси – египетски вид водна лилия, ириси,
папирус). В древна Гърция теменуги, рози, мирта и много луковични. В
Персия са познавали и отглеждали рози и лалета. Общото е че цветята са
използвани предимно с естетическа функция. При феодалното общество те
започват да се използват и като лечебни средства, подправки, за
освежаване на въздуха. През ренесанса възникват пищните цветни
композиции, както и композициите от отрязан цвят под формата на букети
или аранжировки във вази. През този период определени култури стават
модерни като например лалетата в Холандия и розата в Франция.
Капитализмът за цветята е свързан с новите икономически
взаимоотношения между отделните континенти и култури. В резултат на
което се наблюдава изключително голямо разнообразие но видовия състав
и много силно изразена миграция на отделни видове.
Най-нови тенденции в цветарството:
- изключително богат видов състав от естествени и селекционирани
форми;
- поява на нови типове композиции (цветна топиария);
- изкачване на растенията във вертикална посока т.е използване на
вертикално и покривно озеленяване;
- опити за пресъздаване на естествени ландшафти в интериора и
екстериора като например пустинен или степен ландшафт, джунгла
- наблюдава се зоотенденция при създаването на нови сортове,
която се изразява в получаване на хибридни форми, чиито части
наподобяват на представители на животински представители (бегонии
чиито листа са навити спирално като на охлюв);
- връщане на мода на килимната фигура ( за създаване на различни
емблеми, надписи и символи);

2
 - забелязва се търсене на повече символика в цветните композиции,
със създаване на тематични градини съответно с духовен, религиозен
смисъл или с лечебни свойства;
- осъвършенстване в подреждането на цветя, което най-общо се
наричат флористика (всъщност икебаната е много малка част от
флористиката)

2. Цветарството у нас.
Преди Възраждането почти няма източници за това какви цветя са
използвани, сновно информация за видовия състав и композиции е за
периода от Възраждането и след него. Използвани са много едногодишни
или многогодишни видове от Северна Америка, Южна Африка или
Източна Азия.
Съвремено състояние на приложното цветарство у нас
Производството и използването на цветята е застъпено в 3 различни
структури:
- Частни специализирани фирми за комплексна дейност
включително за проектиране и изпълнение на цветни композиции.
Цветните композиции са обикновено с по-малки размери, но много богат
видов състав, преобладава използването на многогодишни цветя пред
едногодишните като съотношението е 80:20%. Основен тип композиции,
които се използват са килимни фигури, миксбордери и комбинация с
камък;
- Цветни борси занимаващи се със внос на семена, на разсади от
едногодишни цветя, саксийни култури, като много малка част с внос и
адаптиране на саксийни цветя;
- Държавни фирми по озеленяване към съветите и
централизираните служби, които се занимават с поддръжка на
представителни композиции в обществените зелени площи. Обикновено

3
цветните композиции са с по-големи размери, но бедни като видов състав с
преобладаване на едногодишни топлолюбиви лятноцъфтящи и
двугодишни пролетно цъфтящи видове. Основен тип композиции, които се
използват са геометричните композиции и цветните масиви.
Опрашване
Пренасянето на прашец от тичинките на един цвят върху плодника
на друг от същия вид се нарича ОПРАШВАНЕ. Опрашването също е
претърпяло еволюция. Голосеменните растения се опрашват от вятъра.
Малка част от покритосеменните също се опрашват чрез вятъра. Те обаче
имат редица приспособления за това:
НАЧИН НА ОПРАШВАНЕ БЕЛЕЗИ НА ЦВЕТА
Чрез насекоми. Голямо, ярко обагрено венче.
Чрез вятъра Нектарници, които излъчват сладка
течност, наречен нектар.
Лепкави прашникови зърна.(това
привлича насекомите).
Малко невзрачно венче - венчето
може да липсва.
Много тичинки с дълги дръжки.
По-голяма част от покритосеменните се опрашват от насекоми.
Цветовете трябва да бъдат опрашени,преди да образуват семена.При някои
растения опрашването се извършва от пчели,пеперуди,птици и други
животни.Цветовете ги привличат с ярки си багри, с прашеца и с аромата на
сладкия нектар, който отделят.Прашецът и нектарът са ценна храна за
животните опрашители. Като посещават цветовете, те пренасят прашец.
При житните растения,копривата,дъба,бука и други дървета
опрашването се извършва от вятъра,който разнася цветния прашец. Когато
прашниковите зърна от един цвят попадат върху близалцето на плодника

4
от друг цвят, опрашването е кръстосано. Това опрашване се извършва чрез
животни (наи-често насекоми), чрез вятър и рядко чрез водата.

3. Маслодайна роза.
Произход и история на розопроизводството
Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-
късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на
турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията
с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови
насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин,а в пределите на
днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за
землището на с.Войнягово,Карловско. Със сигурност се знае, че в средата
на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между
Казанлък,Карлово и Стрелча.
Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения
и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи
площи са създадени и отглеждани около Първата световна война - около
90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар,
известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия,
Афганистан и други страни.
Ботаническа класификация и характеристики
Класификация
Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род
Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се
отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa
gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена
Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).

5
 Морфологична характеристика
Казанлъшка роза - Rosa damascena Mill— заема почти 100 % от
площта на маслодайната роза в България.
Коренова система - достига дълбочина 4–5 м и се състои от
адвентивни корени, които излизат най-често от възлите.
Надземна част:
- Розата е разклонен в основата си храст, достигащ височина 2 и
повече метра. Младите разклонения имат тревисто зелен цвят и много
шипове. През втората година леторастите се разклоняват и остаряват на 8-
10-тата година. За да се поддържа живот на растението 30–40 години,
храстите трябва да се подмладяват.
- Леторасти — биват вегетативни и цветоноснии. Вегетативните имат
буен растеж и служат за подновяване на храста. Цветоносните имат слаб
растеж и след прецъфтяването продължават да нарастват за втори подраст.
- Листа - сложни, текоперести, с 5–7 петури, горната им повърхност е
тревистозелена, а долната — сивозелена, отделните петури имат дължина
около 5 см и ширина около 3 см. Окапването на листата става много късно,
с настъпване на зимните студове.
- Пазвени пъпки — диференцират се като вегетативни и цветоносни.
- Цветове - разположени са в съцветие метлица, като в зависимост от
условията на годината и климата на района имат различен брой.
Чашелистчетата са 5, а по броя на венечните листа се делят на пулести (с
малък брой) и кичести (с голям брой). По отношение на окраската си
цветовете биват: с бледорозова, с типично розова, с розово-червена и с
бяла. В типичната популация преобладават розовите храсти с 4–5 цвята в
съцветие. Броят на венечните листа варира в широки граници — от 6 до 76,
а теглото на цвета — от 1 до 3,8 г. Типичните храсти имат средно 28
венечни листа и тегло 2,3 г.

6
 - Плодове - лъжливи (шипка), покрити отвън със смолести жлези. В
лъжливия плод се формират 1–3 орехчета, покрити с кожух.
Бяла роза (Rosa alba) — в началото е заемала около 40 % от площта
на маслодайната роза в:
- Листа - по-широки и по-назъбени.
- Цвят - по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест,
дава 1,5–2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко
етерични масла.
Стамболска роза (Rosa gallica) — в началото е заемала около 10 %
от насажденията у нас, има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с
малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат
нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва
най-вече в селекцията на нови клонове.
Столистна роза (Rosa centifolia) — у нас се отглежда като
декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във
Франция и Мароко. Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък
процент етерични масла с ниско качество.
Общи сведения за казънлъшката роза
Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат
етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско
Розово масло. В някои години цената на българското розово масло се
доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му
„течно злато“.
Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова
вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната
промишленост. Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката
роза са богати на Витамин С, а също така успешно могат да се ползват за
фураж на животните.

7
 Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в
района, в който се отглеждат.
Българско розово масло
Най-общо се характеризира с:
- В състава му влизат: фенилетилов алкохол до 60 %, гераниол 30-
40 %, цитронелол 24–37 %, нонилов алдехид до 0,5 %, нерол 5–10 %,
евгенол, линалол, цитрол, фарнезол и др.
- Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
- По консистенция наподобява бадемовото масло;
- Има силен аромат и остър балсамов вкус;
- Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.
- Качествени параметри: (по БДС);
- Специфично тегло при 30 °С — 0,850;
- Показател на пречупване (рефракция) при 25 °С - 1,460;
- Поляризация със 100 мм тръба — от –1,2 до –4,8;
- Точка на замръзване — 16,5–23,5 °С;
- Киселинно число — 0,92-3,75;
- Етерно число — 7,2-17,2;
- Сапунено число — 8-21;
- Ацетилно число — 197-233;
- Свободен алкохол като гераниол — 63–75 %;
- Свързани алкохоли като гераниол — 2–5 %;
- Общо алкохоли като гераниол — 66–78 %;
- Стеароптен — 15–23 %.
-
4. Люляк.
Люлякът (Syringa L.) е декоративен листопаден храст от семейство
Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до
края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в

8
различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово.
Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла
Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак
се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви.
Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват
веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите. Съществуват около 30
различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa
vulgaris.

5. Бегония.
Има много и най-различни бегонии. Сред голямото разнообразие от
сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida.
Цветовете й са два типа: женски – само с плодник, и мъжки – само с
тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.
Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата.
При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на
засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично
изсъхват покрая. Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много
продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници –
листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много
рядко със семена.
Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения,
по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и
субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида
растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в
декоративното царство.

9
 Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи
до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см,
има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека
бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и
днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида
(образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).
Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно
изложение.
Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри – бяла,
жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък
женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при
опрашване от мъжките цветове.
Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество
вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.
Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и
прекалената топлина – температурата трябва да е максимум 20 градуса.
Нуждае се също от влажен въздух.
Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено
(грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и
загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят,
намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а
грудката заедно със саксията приберете на хладно място.

10
 Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова
саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се
покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите
грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един
стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно.
Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 – 10
см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната
пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен
въздух, докато се вкоренят.
Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни
части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.
Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii
Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да
бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии
листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в
предвид под това име.
Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от
отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата.
Размножава се лесно.
Бегония „Барбарон”
Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и
тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат
по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва
светлината.

11
 “Тигрова” петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri,
Tiger, Leprechaun
Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна
при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а
също и при създаване на миниатюрни групови композиции. Растението
достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени
цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви
петънца и влакна по края. Родът носи името на губернатора на о. Хаити –
М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни
тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено
разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка,
Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни,
засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали
Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с
разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.
Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко
слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се
също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е
през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.
Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в
съотношение 1:2:1:0,5. За красивото оформяне на храста, клонките трябва
да се подрязват.
Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез
резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата.
Най-подходящо време за това е пролетта.
Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се
бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат

12
така.Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго
растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.
Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink
Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония –
листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за
балкони, градини или паркове. През есента листата стават по-кафяви и
почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да
се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови
стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за
следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение,
не много хладно и тъмно.
Грудкова Бегония
Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в
изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато
купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която
не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне
изобщо. Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен
бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до
10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а
други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени
венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните
листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален
блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при
висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено
растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с
дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова
“Бегония илуминейшън”. Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени
филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

13
 Период на цъфтене: Май до октомври.
Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър.
Бегониите “Бертиний” и “Мултифлора” – също и на слънчево място.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани млади растения
се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.
Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в
никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се
наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне
регенериране на грудките.
Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират.След
септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.
Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след
първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват
най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и
стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките.
Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като
грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции.
Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до
покълването им при температура 5 до 10°С.
Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в
сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С.
Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или
направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на
открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се
прибират отново.

14
 Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста
мана, сиво гниене.
Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването.
Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При
отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура
23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).
Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества
в надземните и подземните си части.
Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй
като през есента грудките обикновено са още много малки.
Бегония Тамая / Begonia Tamaya
Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има
кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа.
На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се
променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата
година.
Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в
седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на
почвата е суха.
Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но
температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и
също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.
Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги
и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.
Восъчна бегония- Wax Begonia
Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като
восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е
целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове
във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се

15
развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но
трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по-известна като градинско растение, восъчната бегония
расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане
многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло. Достига в
диаметър от 15 до 30 см.
Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено.
Листата са закръглени. По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.
Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа
растежа по – дълго време.
Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е
леко засъхнала.
Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението
стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.
Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично
отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб
разтвор на подходящ тор.
Въпреки че в градината обича по – сенчестите места, у дома
бегонията ще се чувства най – добре до слънчев прозорец, особено през
зимата.
Размножава се чрез семена или резници.
Причини бегонията да не цъфти – Причините са според вида:
-зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятот
-стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията
спрямо осветлението, не харесва студения период – продължава да цъфти,
докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови
цветове за пролетта

16
 - стелеща се и рекс бегонии – не се отглеждат заради цветовете, а
заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят
-градинска бегония – цъфти през лятото може дори на пряка
слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта
излиза наново
-грудкова – ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от
липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято
Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във
втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста
обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една
година по-малко, за да продължи да Ви радва.
Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година
са “по-благодарни” и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период
важи и за много от многогодишните растения в градината. Например
ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се
подновяват.

6. Хризантемa.
Хризантемите са род от около 30 вида многогодишни растения от
семейство сложноцветни. Произхождат от Азия и североизточна Европа.
Могат да се култивират хризантеми с всякакъв цвят - бяло, жълто,
синьо и дори тъмно червено. Хризантемите са били култивирани за първи
път в Китай като билки още през 15 век пр. Хр. В миналото китайски град
се е наричал Ju-Xian , което означава "Хризантемен град". Хризантемите са
внесени в Япония през 8 век. Цветето е прието от императора за държавен
печат. В Европа хризантемите са донесени през 17 век.
Употреба в декорацията
Хризантемите са широко използвани за декорация. Модерните
хризантеми са много по-ярки от дивите им роднини. Хризантемата

17
съществува в много различни форми и цветове. Има много хибриди и
хиляди сортове хризантеми разработени за градинарски цели.
Употреба в лечението и кулинарията
От жълти или бели хризантеми в Азия се приготвя специална сладка
напитка — хризантемов чай. Хризантемовия чай е широко употребяван.
Използва се също и при грипни заболявяния. Листата от хризантема се
използват в китайската и азиатската кухня като зеленчуци. Използва се
също за приготвянето на змийска супа — така се подобрява аромата ѝ.
Хризантемата е доказана като притежаваща много лечебни и
антибактериални свойства.
В някои страни на Европа (напр. Франция, Италия, Полша,
Хърватия), белите хризантеми са символ на смъртта и се използват само за
погребения или върху гробове. Също така, в Китай, Япония и Корея,
белите хризантеми са символ на плач и мъка. В някои други страни,
хризантемата символизира честност. Културната символика придаванана
цветето в САЩ е положителна. Празника на хризантемата е на 9
септември.
Китай:Хризантемата е един от „Четирите господа” (四 君子) в Китай
(останалите са: сливов цвят, орхидея, бамбук). Хризантемата е
предпочитан от Тао Чиан, влиятелен китайски поет, и е символ на
благородство. Хризантемата е и един от 4-те символа-сезонни цветя.
Фестивал на хризантемите се провежда всяка година в Китай [8].
Хризантемите са тема в стотици китайски стихотворения.Те са главната
тема и във филма „Проклятието на златното цвете”.
Япония: Както в Китай,така и в Япония хризантемата е един от най-
важните символи-тя присъства в герба и в паспортите в Япония.

18
 Употреба като инсектицид
Хризантемата е изключително важна като природен инсектицид.
Хризантемата атакува нервната система на всички насекоми, и инхибира
женски комари от ухапване.

7. Нарцис (Narcissus)
Нарцисът е от семейство Кокичеви. Съставен от 60 вида,
произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа,
Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат
представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се
отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12 000
култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под
наименованието Narcissus x hybrida hort.
Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и
нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че
тяхното дете ще доживее до дълбока старост само ако никога не види
лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали
да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в
него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите, който
бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа, решил да накаже
Нарцис като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а
Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на
кристално чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и
жълти цветя, които сега наричаме нарциси.
Описание
Това цвете има много подвидове. Освен това, селекционерите
непрекъснато експериментират с него. Новите сортове имат по-едри
цветове, по-стабилни дръжки, по-разнообразни багри на цветовете – бели,
кремави, жълти с различна интензивност. Различните видове цъфтят от

19
март до май и достигат от 20 до 60 см височина. Като останалите
луковични растения, нарцисът се размножава чрез стари и нови луковици,
които трябва да се садят през есента на дълбочина 10-15 см. Обича слънце
или полусянка и вирее във всяка градинска почва. Луковицата и цветовете
съдържат алкалоиди.
Отглеждане
Нарцисите предпочитат слънчеви или леко засенчени места. Не
понасят варовити и заблатени почви – идеално се развиват на рохкава
песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се
нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след
цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането
на луковиците трябва да става през втората половина на септември до
началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията
след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте нивият
летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира и
се възобновява рано напролет. След цъфтежа през април – май листата се
запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни
хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват,
корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото
подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията,
второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа.
В началото по-интензивно е азотното торене, а след това калиевото и
фосфорното. Поливките през вегетацията спомагат за увеличаване
височината на цветоносното стъбло, удължават периода на цъфтеж и
образуването на по-едри луковици. Нарцисите се размножават лесно чрез
отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората-третата година.
Бебетата се отделят от майчината луковица през втората половина на
лятото; в края на лятото по-големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-
плитко. За разлика от лалетата и зюмбюлите, нарцисите могат да останат

20
до 5 години на едно и също място, без това да се отрази на цъфтежа и
развитието им.

8. Момина сълза.
Момината сълза е многогодишно тревисто растение с тънко,
закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно стъбло и пълзящо
хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват две, рядко 3
листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни,
продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги
дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират
цветовете, които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на
малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с
до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали с къси дръжки,
двуполови, с много приятна миризма, с шест срастнати венчени листчета и
6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена многосеменна ягода. Медоносно
растение.
Расте в храсталаците и горите, главно в широколистните, в умерения
пояс на Северното полукълбо.
Цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на
цъфтежа, февруари-март. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Използва се в парфюмерията. Важно е да се помни, че растението е силно
отровно.

9. Иглика (на латински Primula).

Игликата е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни
тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са
хибриди. Заради ранният ѝ пролетен цъфтеж в Русия са ѝ дали името
Първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България.

21
 С разнообразната си цветна палитра, игликата е колоритно градинско
цвете. Някой от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4-5 см в
диаметър. Примулата има късо нишковидно коренище. Стеблата са
обикновено изправени и къси, или почти липсващи при някои видове.
Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и
набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.
Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват
право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в
центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна
кутийка.
Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В
България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са
защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и
в подножието на предбалканските и балкански райони.
Отглежда изключително лесно и дори и да не се полагат особени
грижи за нея цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през
лятото.
За лечебни цели се използват коренището и корените, цветовете и
листата. Притежават отхрачващо и диуретично действие. Засилват
стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.

10. Дамското сърце (Dicentra).

Дамското сърце е род покритосеменни растения, многогодишни
цветя от семейство Макови, наброяващо около 20 различни вида.
Обикновено достига до 70 cm височина, цветовете му са бели, розови или
червени с формата на сърце и висят на дълги дръжки подобно на гроздове.

22
11. Перуниките или ирисите (Iris).
Перуниките са род растения от разнообразното семейство
Перуникови (Iridaceae). Включват около 200 - 300 вида цъфтящи растения,
разпространени в различните климатични пояси - Европа, Северна Африка,
Азия, както и Северна Америка. Някои представители на рода притежават
множество лечебни свойства и се използват като билки. Подземният орган
на растението е коренище или луковица. Листата са дълги, ципести, зелени
с успоредна нерватура (жилкуване). Цветовете са събрани в класовидни
съцветия. Могат да бъдат сини, розови, бели, жълти и др. Притежават
множество линии, упътващи насекомите към тяхната цел - нектара на
растението. Род Iris включва и няколко подрода.

12. Теменуга.
Теменуга (Viola) е род растения от семейство Теменугови. Състои се
от около 400-500 вида, разпространени основно в умерения пояс на
северното полукълбо. Могат да бъдат намерени също на Хаваите, в
Австралазия и в Андите.
Повечето видове са многогодишни тревисти растения, има малко
едногодишни, а няколко са дребни храсти. Имат асиметрични цветове с
едно голямо долно, две странични и четири горни венчелистчета. При
повечето видове цветът на вечелистчетата е лилав, но има сини, жълти,
бели и шарени. Цъфтят основно през пролетта и лятото.

13. Петуния.
Петунията е едногодишно растение от семейство картофови
(Solanaceae). Произлиза от тропичните части на Южна Америка и преди
всичко от Бразилия, откъдето и получава названието си (от бразилската
дума за тютюн (petun) поради удивителната прилика между двете
растения).

23
 Петунията има разклонено стъбло и цветове като фунийки. Цъфти от
май до късна есен. Вирее добре на слънчеви места и изисква редовно
поливане. Размножава се през февруари-март чрез семена.
Известни са голям брой разновидности на петунията:
- Petunia superbissima – с широки листа и по-едри цветове с
накъдрена периферия;
- Petunia hybrida pendula – с висящи стъбла;
- Petunia hybrida nana compacta – с гъсти стъбла и дребни цветове;
- Petunia hybrida grandiflora – с големи цветове.
Най-често се създават хибридни форми на разновидностите Petunia
axillaris (белите петунии) и Petunia integrifolia (виолетовите петунии).Във
всяка от тези групи могат да се видят както едноцветни, така и разноцветни
вариации. Цветовете са: бяло, розово, червено, виолетово, синьо,
сравнително отскоро са селектирани и жълти сортове. Използва се широко
за цветни лехи и бордюри в паркове и градини, отглежда се на балкони

14. Кокиче.
Род Кокиче включва около 20 вида ниски, едносемеделни,
многогодишни растения, причислени към известното семейство Кокичеви.
Най-познатият вид е Galanthus nivalis. Подземният орган при всички
представители на рода е дребна луковица. Кокичетата са разпространени
предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена
зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се
е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с
успоредна нерватура (жилкуване) и не притежават дръжка. Тези растения
цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен
аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени.
Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В
средата им се намират тичинките и плодника. От стръковете на блатното

24
кокиче (Leucojum aestivum) се извлича лекарственото вещество galantamin
за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел
е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за
лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната
медицина за лечение на Алцхаймер.

15. Далия.
Далия (Dahlia), или гергина, е род сложноцветни растения,
цъфтящи през лятото и есента. Произхожда от Мексико, където е
национален символ. Далия е и наименование за много от видовете от рода.
Достига средно до 50 см, цъфтежът е от май до октомври. Най-добре вирее
на места с непряка слънчева светлина.
Съществуват няколко вида гергини, като:
- помпон,
- какту,
- сферична далия,
- обикновена,
- декоративна,
- анемония,
- водна лилия и
- полукактус.

16. Хортензия / Hydrangea.

Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло,
розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80
см. и ширина - 1,80 - 2,40 см. Листата са тъмно зелени, подобни на
дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През
есента стават сребристи или пурпурни. По - старите стебла се белят през
зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.

25
 Хортензията не обича изисква много грижи. Тя понася силно слънце
до частична сянка. Най - добре расте в богата, средно влажна, добре
отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5.
Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и.
Това важи особено за храстите, засадени около дърветата. Растението спи
зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните
студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в
помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно.
Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната
част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна.
Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем,
трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често
стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се
отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие,
и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи
нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на
хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на
Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

26