НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „В.

ЛЕВСКИ”

ФАКУЛТЕТ”ОБЩОВОЙСКОВИ”

КАТЕДРА”НАЦИОНАЛНА И РЕГИОНАЛНА СИГУРНОСТ”

ДИСЦИПЛИНА:ФИЛОСОФИЯ

РЕФЕРАТ

ТЕМА: Каква личност искам да бъда и каква е моята роля

за постигането й.

Разработил: Научен преподавател:

Кристина Граматикова гл.ас.Добрева
Спец.ЗНБАК
Фак. №1105314

1
 Велико Търново
2011
СЪДЪРЖАНИЕ

1.Увод……………………………………………………………………стр.3
2.Изложение……………………………………………………………..стр.5
3.Заключение……………………………………………………………стр.7
4.Източници……………………………………………………………..стр.8

2
 Увод
За да бъда “нещо” или “някой”, аз най-напред трябва да съм наясно какво искам.Ако си
отговоря на този въпрос, то това не значи ли, че аз вече имам проект за себе си, който
съм длъжен да реализирам в своето бъдеще? Аз ще бъда онова, което силно искам,
моето бъдеще е онова, което сам си направя. То може да бъде “всякакво”, но какво
точно ще бъде зависи само от мен. Казват, че не мога да се променя, но не вярвам. Аз
мога! Мога да бъда каквато поискам, стига да го желая и да се опитам, не да се опитам,
а да искам, дали да стана адвокат, дали лекар или дори космонавт, дали егоист или
копие на Дева Мария - това решавам аз.
Никой не може да ми казва каква да бъда и какво да правя.Изборът ми на професия и
на начин на живот е само моя грижа. Аз ли? Какво аз? Какво за мен? Не съм нещо
особено или странно,не съм чудо или свръхчовек. Просто аз. Но все пак малко повече
от останалите. "Да бъдеш никой, но себе си, в свят, който прави всичко възможно, ден
и нощ, да те превърне в някой друг, означава да се биеш в най-трудната битка, в която
някое човешко същество може да се бие... и да не спира да се бие."
Живота е сложен в днешно време и човек трябва да избира своята професия по това колко
доходоносна е тя за момента.Всеки в днешно време гледа как да се прехранва и как да печели
повече пари.Никой не следва мечтите си както едно време.Много малко са хората,който
работят това което искат.Другите просто работят нещо,което не ги удовлетворява и не им носи
радост в живота.Още от малка съм си мечтала да стана археолог и да изследвам останки от
древни времена,но за жалост в наше време да си археолог е не доходоносна професия.Така,че
се насочих към една друга професия която ми харесва ,но не толкова много.Реших да уча
Защита на населението от бедствия,аварии и катастрофи,защото в момента стават огромни
бедствия,аварии и катастрофи в цял свят.Планетата се бунтува за това,че не ни е грижа за
нея.Всички тези бедствия са в последствие на нашата безотговорност спрямо планетата на
която живеем.Искам с моя избор да покажа на другите хора,че трябва да се замисляме винаги
когато решим да си изхвърлим отпадъка на улицата вместо в контейнера за разделно събиране
на отпадъците.Живота ни е твърде кратък за да го пропиляваме за глупости.Трябва да бъдем
малко по-уверени в себе си и да постигаме целите си до край.Хората,които са слаби
психически,никога не постигат това,което искат и винаги биват потъпкани от някой по-наперен
и по-вещ в нещата от живота.През целия си досегашен живот аз бивах подвеждана не един или
два пъти от хора,които ми мислеха „доброто”.Но край!Сега започва нова страница от моя
живот.Сега вече съм студентка и гледам на живота от друг ъгъл.Няма да позволя повече на
никой да ме използва и да печели собствени облаги на мой гръб и с мои знания.Вече ще бъда
зрял и разумен човек,който не се поддава на мили погледи и отчаяни физиономии.Искам да
бъда човек достоен за уважението на другите.Всичко това мога да го постигана само и
единствено с много желание,упоритост и труд.Да бъдеш възрастен човек е много по-трудно
отколкото да си безгрижно дете,за което се грижат родителите му.Да си възрастен значи да
имаш много отговорности,които да изпъняваш и то с точност и прецизност.Всеки възрастен,
отговорен за себе си и за някакво друго човешко същество е длъжен да изпълнява
задълженията си коректно.Важните неща в живота на всеки човек са семейството и истинските
приятели.За важния избор каква да бъда в бъдещето трябва много добре да помисля,да
погледна на живота от всички възможни точки и да преценя каква да стана.До сега в живота си
не съм постигнала нищо по-съществено освен да бъда добро дете на родителите си,да имам
хубави оценки и да се държа примерно.Сега вече съм на 20 години и се замислям сериозно над
това каква да бъда и какво искам да постигна.Виждам в мечтите си светло и изпълнено с
радости и хубави мигове бъдеще,но дали имам силата да го постигна?На този въпрос все още
не мога да отговоря,както трябва.Преди няколко дена осъзнах,че има малко хора на които мога
да кажа,че са ми истински приятели.Осъзнах и че има много хора,на които не съм им много
приятна.Опитвам се да бъда весела и добъра,да се отнасям към всички с нужното разбиране и

3
уважение,но понякога това не се получава и всички ми се качват на главата и изкарват мен
виновна за всичко.За това реших да променя начина си на поведение спрямо хората и дано
това да помогне на „приятелите ми” да не ме гледат накриво и с неразбирание.Започнах
второто си десетилетие и не искам да го прекарам в разправии,скандали и разочарование.Ще
бъда такава,каквато искам да бъда и другите да си гледат работата.На който не му изнася
моята компания и моето виждане за света да не разговаря с мен.И като извод на този увод ще
кажа,че искам да бъда достоен,обичан и добър човек успял да се реализира в кариерата си и
във всички начинания,който започне.

4
 Изложение
Всеки път,когато се замисля за това ,което съм,за това,което бях и за това,което ще
бъда,в съзнанието ми нахлуват различни емоции,моменти и хора.Всичко,което искам
да направя почти винаги е следяно ,одобрявано или критикувано от други хора.Искам
да съм жива,искам да летя,искам да горя,да правя това,което сърцето ми диктува,но
често пъти не мога,тъй като невидимите окови,поставени ми от различните обществени
правила и норми ми тежат... Всеки един от нас иска да бъде свободен,да живее
собствения си живот както той желае.Да бъде воден от собствените си копнежи,а не от
чуждите.Да живее свободно,независимо и красиво.Хубаво е да знаеш,че не си
отговорен пред никого и че сам отговаряш за действията си,дори за грешките
си.Свободата е най-висшата ни цел,но за нещастие ние се раждаме свободни ,но
навсякъде сме в окови. Случвало ли ти се е да искаш много силно нещо,но да не го
направиш,защото няма да бъде възприето или одобрено от други хора?Случвало ли ти
се е да забравяш за собственото си щастие,за да бъдеш верен на обществените норми и
порядки?Да.На всеки се е случвало.Тези малки окови,които са закачени за нас не се
виждат,но цял живот ни притискат и заедно с това малко или много променят живота
ни.Едни от нас се съобразяват повече с тях,други-не,но всички усещат тежестта им.За
да бъдем щастливи и да заживеем един пълноценен начин на живот,ние трябва да
съумеем да балансираме между собствените си желания и човешките правила.Всяка
извисена и силна личност изпитва нужда от свобода на действията си и свобода на
духа.Уж всеки от нас има право да бъде свободен,а всяко наше действие се изпитва по
някакъв начин и ако някой би бил наранен от това,ние трябва да го
избегнем.Нравствените окови са навсякъде около нас.Те се поставят от семейството,от
религията,от обществото,от любимия човек дори.Толкова правила има ,които трябва да
спазваме,толкова различни искания ни се поставят всеки ден.В усилие да ги
спазим,често пъти забравяме за сосбтвените си желания,собсвтеното си щастие и
правото да бъдем свободни в избора си.В много художествени произведения присъства
мотива за душевните окови.Например в "Дервишевото семе".Там главния герой иска да
бъде със Силвина,но е принуден да гледа ден след ден как тя е жена на друг.Може да
бъде с нея,може да направи това,което сърцето му диктува,но е спиран от родовите
закони.Човек може да страда много,когато законите на сърцето се изправят срещу
законите на общността.Трудно е да направиш избора си,почти винаги някой бива
наранен.Оковите тежат толкова много... Друго произведение,в което водещ мотив е
сблъсъка на желанията с родовите повели,е "Ромео и Жулиета".Главните герои
изпитват голяма и силна любов един към друг и не успяват да и се насладят заради
враждата между семействата им.Те обаче избират да бъдат водени от чувствата
си,вместо от разума и макар и мъртви,разкъсват оковитв,които им биват поставени и
успяват да запазят любовта си вечно жива. Аз искам да живея,искам да се радвам на
собствения си живот,не искам друг да решава вместо мен! Знам,че е възможно да
сгреша,но предпочитам това,вместо цял живот да нося оковите....Ще бъда себе си и ще
се боря за правото си на свобода.Незнам дали ще намеря себе си,щастието си и дали ще
успея да се преборя с тежестта на всички морални закони.Знам само,че оковите могат
да бъдат разкъсани чрез силна воля и чрез силно чувство за свобода.Искам да се
изправя лице в лице със страховете си,с проблемите и враговете си,няма да допусна да
бъда спряна от другите.Ще слушам сърцето си.Ще живея!Ще спра да мисля за
оковите,които ми поставиха!Ще летя...

5
 Ще гледам да постигна всички мои мечти.Ще стана човек,който заслужава
уважение.Ще постигна дори и много по-вече от това стига само да бъда по-упорита и
по-целеустремена.Всичко в живота се постига с много труд,силна воля,непоколебимост
и малко грубост.За да оцелееш в този така забързан,негостоприемен в повечето случаи
свят,трябва да си малко по-борбен и упорит.Наглите хора и тези които нямат задръжки
и предрасъдъци винаги преуспяват по-вече от тези които винаги прекланят глава пред
по-наглите в този живот.Бях такава,каквато хората искаха да бъда,но това вече е
минало.Край!Някога хората можеха да ми казват какво да правя и аз го правех,защото
бях глупава и поддатлива към милите им физиономии,но вече не е така.След серия от
опити да се променя като характер мисля,че успях.Вече гледам на живота от друг
ъгъл,опитвам се да не мисля много за хорското мнение,да не обръщам внимание на
тези,които се отнасят с презрение към мен.Научих се,че приказните приказки не
съществуват в реалния свят,а ако ги има са 1 на 1 000 000 000 и то в някои
случаи.Всичко в живота си вече ще постигам с много труд,старание и
упоритост,защото упоритите и борбени хора успяват в тоя забързан и гаден
живот.Започвам ново начало и помените май са към положителната страна на
нещата.Вече не се поддавам на убедителните доводи на хората,които се мислят за
много повече от мен,а всъщност не са нищо особено.Гледам да правя разликата между
правилно и неправилно,между добро и зло,между приятел и “приятел”.Промених се
коренно много за изминалата година и смятам,че тази промяна е за добро.Но все пак си
запазвам малка част от детското в мен,която да ми напомня,че света има и друга не
толкова сериозна и тъмна част,в която някога съм била безгрижна и волна
птичка.Детството е хубаво,но все някога свършва и човек бива принуден да навлезе в
грубия живот и да се ориентира какво да прави в него.Аз избрах да стана човек,който
да защитава и да помага на нуждаещите се при бедатвия,каквито и да са.Не искам да
живея повече живота на другите,а своя собствен.И от днес започвам да изпълнявам
целите си!

6
 Заключение
Всеки път , когато се замисля за това,което съм,за това ,което бях и за това което ще
бъда , в съзнанието ми нахлуват различни емоции , моменти и хора.Те сякаш идват да
разсеят ежедневието ми и ,промъквайки се , в мислите ми да ме направят по-
добра,смела и щастлива.
Аз съм един най-обикновен човек със своите мечти.Някои хора биха казали , че
всеки човек е необикновен по своему , и аз сам съгласна,но когато става дума за мен се
виждам,като едно момиче с огромни мечти,което се бори да бъдат осъществени.Дори
те да са невъзможни , аз имам цел в живота,към която се стремя и вярвам,че мога да
направя тези недостижими за някои хора,мечти,реалност за мен.

7
 Източници:
1.”Ромео и Жулиета”-Шекспир,Уилям
2.”Дервишово семе”-Хайтов,Николай
3.pomagalo.com