Великден

29.10.2019, 23:58 ч.
ВЕЛИКДЕН

Великден, или Възкресение Христово, е най-големият пролетен християнски празник.

Празникът е подвижен. Всяка година датата за честване на Великден се мени. Определя се по

първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Например: пролетното равноденствие е на
21 март. За 2016 г. първото пълнолуние след пролетното равноденствие е на 22 април – значи,
Великден ще бъде в следващата неделя, на 1 май.
Християните вярват, че Бог Отец изпраща Сина си – Исус Христос – на земята, за да изкупи

греховете на хората. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. За това какво се
случва през тази седмица, разказват четирите Евангелия.

Страстната седмица е последната седмица от живота на Исус Христос. Тя започва с

влизането му в Йерусалим и завършва с неговото възкресение.

Исус Христос е обвинен в богохулство, арестуван, осъден на смърт и разпънат на кръст,

където след неимоверни страдания умира. След това е свален от кръста и погребан.
 На следващия ден на разсъмване Мария Магдалина – една от най-верните последователки

на Божия син – заедно с други жени намира гробницата, в която е погребан Исус Христос, празна.
Така те установяват неговото възкресение.

Според Евангелията Исус се явява на своите ученици в продължение на четирийсет дни след
своето възкресение, след което се възнася на небесата.

Във всички митологии и религии преди християнството боговете живеят в свят, различен от
човешкия. Боговете определят правилата на земята и хората са длъжни да ги спазват, за да не
бъдат наказани.
Според християнството Бог се въплътява в човек. Синът Божи Исус Христос не наказва хората –

напротив, жертва се, за да изкупи греховете им. Той е Бог, който проповядва любов. Защо денят на
Възкресението е наречен „велик“? Денят е велик, тъй като с възкресението на Божия син Исус
Христос е победена смъртта.

Всеки ден от Страстната седмица се нарича „Велики“ – Велики понеделник, Велики вторник
и т.н. Страстната седмицата завършва с Великден.
Църковната служба започва на Велика събота вечерта. Точно в полунощ се възвестява

възкресението на Исус Христос. Християните се поздравяват с „Христос возкресе“ – отговаря се с

„Воистина возкресе“.
Днес думата „страст“ означава силно чувство. Казваме „любовна страст“ – силно влюбен. В
старобългарския език „страст“ означава „страдание“. Страстната седмица е седмицата на
страданията на Исус Христос.
 Празникът Великден е през пролетта и в него е отразена идеята за възраждащата се

природа. Подобно на Коледа тук отново централен образ е слънцето. Откриваме неговото
символично проявление в огньовете на Сирни заговезни (Поклади). С този празник се поставя
началото на богатата великденска обредност.

Великденската обредност има няколко проявления, които са свързани:

• обредни предмети:
– великденски яйца;

– великденски хлябове;
• музикални форми:
– великденски песни;
– великденски хора.
 ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА са най-типични за великденската обредност. Яйцата са митологичен

образ още от предхристиянски времена. Те отразяват вярването за произхода на Вселената от

яйце. Митът за произхода на света от яйце е основен в митологиите на много народи.
Християнството преосмисля тези възгледи, като свързва яйцето с възкресението на Исус
Христос.
По традиция великденските яйца се боядисват в червено. Червеният цвят има различни
символни значения:
• предпазващо – вярва се, че червеният цвят пази хората от зловредни сили.
С първото боядисано яйце се потъркват челото и бузите на децата, за да ги предпазва.
Същото яйце се поставя пред иконата на домашния иконостас, за да предпазва дома и
семейството. При опасност от градушка първото яйце се изнася от домакинята на двора. Вярва се,
че то прогонва градушката.
• сътворяващо (продуциращо) – вярва се, че червеният цвят осигурява и подсилва
плодородието.
Великденските яйца се носят на нивите или се заравят в първата изорана бразда. В някои
краища на страната разхвърлят черупки от червени яйца в посевите или в хамбарите. Известна е
практиката да се поставят червени яйца в чеиза на момите. Това е свързано с желанието да се
раждат деца, като по този начин се осигурява продължението на рода.
 ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ХЛЯБОВЕ
Великденските хлябове заедно с яйцата са централни предмети във фолклорната
великденска обредност. Християнската традиция свързва хляба с тялото на Исус Христос.
Приготвянето на великденския хляб е свързано с великденските яйца, тъй като в хляба се
поставят червени яйца. По традиция яйцата се боядисват най-често на Велики четвъртък или в
събота срещу Великден. Това обикновено са дните, в които се приготвят и великденските хлябове.
Традиционният великденския хляб се приготвя от най-хубавото брашно. В него не се слагат яйца и
захар. Замесва се като обикновен хляб с вода, сол и мая. Яйцата се вграждат във великденския хляб,
когато той вече е омесен. Хлябът се опича с вграденото в него червено яйце.
Присъствието на великденските яйца и хлябове на трапезата я превръща в празнична.
Днес великденските хлябове са заменени от козунаци. Те са включени в съвременния
вариант на празника, но не са традиционни за българската фолклорна култура.

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПЕСНИ

Великденските песни са особено важна част от великденската обредност.

Подобно на коледарските песни те имат своя тематика и изпълнители. Великденските песни
притежават няколко важни черти:
1. Основни герои във великденските песни са митични същества – самодиви, змейове, змеици,
които отвличат девойки, млади жени, момци и деца.
2. Тематиката (това, за което се пее) е свързана с любовта и брака. За разлика от
коледарските песни, в които се пее за раждането на Бог, в тези песни не се пее за неговото
възкресение. Във великденските песни се пее за любовта на младите, която често е застрашена от
зли сили.
3. Универсален характер – тези песни не се изпълняват единствено на Великден – те са едни
и същи за всички пролетни празници (Лазаровден, Цветница, Гергьовден и др.).
4. Песните са хороводни – изпълняват се по време на великденските хора.
5. Нехороводни песни – голяма част от великденските песни се изпълняват по време на
различни обреди и части от празника:
• при „писане“ (боядисване и рисуване) на яйца;
• на великденската трапеза;
• на великденските люлки (момците люлеят момите);
• по време на обхождане на нивите с икони и др.

ВЕЛИКДЕНСКИ ХОРА́

Хора́та на Великден се изпълняват в определено време и място.

• Време
Играят се на Великден и през цялата седмица след него. Тази седмица се нарича Празна.
„Празна“ означава празна от труд – седмица, в която не се работи, а се празнува. Хора́та се
изпълняват предимно следобед.
• Място
Изпълняват се на различни места: на селския мегдан (центъра на селото); на хорището –
специално определено за хора място, често в края на селото; на поляни извън селото. В някои
краища на страната великденските хора се изпълняват в двора на църквата.

@bgmateriali.com