1. Неспецифична защита: включва система от вродени имунни механизми, които
противодействат на антигена по един и същи начин независимо от неговата природа и произход.
- защитни бариери на организма стр.123-схемата
- фагоцитоза: фагоцити(макрофаги) и неутрофили поглъщат и смилат антигените,
разпръснати в черния и белия дроб, бъбреците и мускулите; глиалните клетки защитават мозъка;
- система на комплемента: състои се от 20 плазмени белтъка, които допълват
действието на АТ, активират се последователно, пробиват пора в мембраната на клетката нашественик, изливат в нея токсични ензими и тя загива.
- възпаление: процес на подуване, зачервяване и затопляне на участък от тялото, в
който са навлезли АГ. Фиг. 1
2. Специфична защита – система от имунни механизми, насочени към специфично
разпознаване и унищожаване или дезактивиране на всеки конкретен антиген. Осъществява се с участието на Т- и В-лимфоцитите.
А) представяне на антигена: когато АГ бъде фагоцитиран, части от него се свързват
със специфичен клетъчен белтък. Този комплекс АГ-Б се изнася на повърхността на клетката и става част от мембраната и. Така АГ се представя на Т-лимфоцитите и може да бъде разпознат от тях.
Б) клетъчен имунен отговор: имунна реакция, която включва активирането на
фагоцитите, NK-клетките, Т-убийците и освободените цитокини. Осъществява се от клетки , а не от АТ – фиг. 3 Проявява се срещу туморни, заразени с вирус и иклетки на трансплантирани органи.
В) хуморален имунен отговор – защитната функция се осъществява от АТ,
образувани от плазматичните клетки
3. Антитела - антитела или имуноглобулини са серумни гликопротеини, които се
образуват след проникване на антиген в организма и могат специфично да се свързват с него. Антителата принадлежат към гама-глобулините. Те се синтезират и секретират от активираните B-лимфоцити - плазмоцити в отговор на антигенно стимулиране. Съдържат се в кръвния серум, в лимфата, в минимални количества в междуклетъчните пространства или урината. Установяват се и на повърхността на циркулиращи В- лимфоцити. 1 – променлив участък
2 – постоянен участък
3 – антиген
4 – тежки вериги
5 – леки вериги
6 – дисулфиден мост
Специфичната свързваща част на антитялото (паратоп) се свързва строго специфично
с определена част от антигена (епитоп), довел до образуването на антитялото. Чрез това свързване имуноглобулинът оказва ефекта си.
4. Вроден (неспецифичен) имунитет
5. Придобит (специфичен) имунитет
Задача: Сравнете двата вида имунитет!
6. Заболявания на имунната система
А) алергии: болестно състояние, при което организма става свръхчувствителен към
определени антигени – алергени. Причини- 1. Свързването на антитела със специализирани клетки мастоцити в съединителната тъкан. При взаимодействието на алергена с АТ, мастоцитите започват да секретират активни вещества, хистамини, предизвикват алергичните симптоми. 2. Т-лимфоцити – тази свръхчувствителност може да се нарече свръхчувствителност от забавен тип, защото са и нужни няколко часа за да започне, и 1-2 денонощия, за да се прояви напълно.
Анафилактичен шок – алергична реакция от бърз тип. Характеризира се със
съкращение на гладката мускулатура, набъбване на лигавицата на дихателните пътища, сърбеж, оток, шоково състояние, застрашаващо живота.
Б) автоимунни заболявания - група заболявания, характеризиращи се с
хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Болестите са предимно на имунната система, като повечето от тях пряко засягат и други органи (бял дроб, щитовидна жлеза и др.) Автоимунните заболявания протичат хронично, за тях няма лечение. Симптомите могат да се облекчат единствено чрез прилагане на имуносупресори. Те потискат имунната система и я правят по-слаба, но негативният ефект на имуносупресорите прави организма лесно податлив на вирусни инфекции. В) имунодефицит – появява се когато имунната система е по-слабо активна от нормалното.Това води до повтарящи се инфекции. Може да бъде резултат от генетичен проблем или придобито състояние(СПИН)