ИМУННА ЗАЩИТА

1. Неспецифична защита: включва система от вродени имунни механизми, които

противодействат на антигена по един и същи начин независимо от неговата природа и
произход.

- защитни бариери на организма стр.123-схемата

- фагоцитоза: фагоцити(макрофаги) и неутрофили поглъщат и смилат антигените,

разпръснати в черния и белия дроб, бъбреците и мускулите; глиалните клетки
защитават мозъка;

- система на комплемента: състои се от 20 плазмени белтъка, които допълват

действието на АТ, активират се последователно, пробиват пора в мембраната на
клетката нашественик, изливат в нея токсични ензими и тя загива.

- възпаление: процес на подуване, зачервяване и затопляне на участък от тялото, в

който са навлезли АГ. Фиг. 1

2. Специфична защита – система от имунни механизми, насочени към специфично

разпознаване и унищожаване или дезактивиране на всеки конкретен антиген.
Осъществява се с участието на Т- и В-лимфоцитите.

А) представяне на антигена: когато АГ бъде фагоцитиран, части от него се свързват

със специфичен клетъчен белтък. Този комплекс АГ-Б се изнася на повърхността на
клетката и става част от мембраната и. Така АГ се представя на Т-лимфоцитите и
може да бъде разпознат от тях.

Б) клетъчен имунен отговор: имунна реакция, която включва активирането на

фагоцитите, NK-клетките, Т-убийците и освободените цитокини. Осъществява се от
клетки , а не от АТ – фиг. 3 Проявява се срещу туморни, заразени с вирус и иклетки на
трансплантирани органи.

В) хуморален имунен отговор – защитната функция се осъществява от АТ,

образувани от плазматичните клетки

3. Антитела - антитела или имуноглобулини са серумни гликопротеини, които се

образуват след проникване на антиген в организма и могат специфично да се свързват
с него.
Антителата принадлежат към гама-глобулините. Те се синтезират и секретират от
активираните B-лимфоцити - плазмоцити в отговор на антигенно стимулиране.
Съдържат се в кръвния серум, в лимфата, в минимални количества в междуклетъчните
пространства или урината. Установяват се и на повърхността на циркулиращи В-
лимфоцити.
 1 – променлив участък

2 – постоянен участък

3 – антиген

4 – тежки вериги

5 – леки вериги

6 – дисулфиден мост

Специфичната свързваща част на антитялото (паратоп) се свързва строго специфично

с определена част от антигена (епитоп), довел до образуването на антитялото. Чрез
това свързване имуноглобулинът оказва ефекта си.

4. Вроден (неспецифичен) имунитет

5. Придобит (специфичен) имунитет

Задача: Сравнете двата вида имунитет!

6. Заболявания на имунната система

А) алергии: болестно състояние, при което организма става свръхчувствителен към

определени антигени – алергени. Причини- 1. Свързването на антитела със
специализирани клетки мастоцити в съединителната тъкан. При взаимодействието на
алергена с АТ, мастоцитите започват да секретират активни вещества, хистамини,
предизвикват алергичните симптоми. 2. Т-лимфоцити – тази свръхчувствителност
може да се нарече свръхчувствителност от забавен тип, защото са и нужни няколко
часа за да започне, и 1-2 денонощия, за да се прояви напълно.

Анафилактичен шок – алергична реакция от бърз тип. Характеризира се със

съкращение на гладката мускулатура, набъбване на лигавицата на дихателните
пътища, сърбеж, оток, шоково състояние, застрашаващо живота.

Б) автоимунни заболявания - група заболявания, характеризиращи се с

хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава
здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Болестите са предимно на
имунната система, като повечето от тях пряко засягат и други органи (бял
дроб, щитовидна жлеза и др.)
Автоимунните заболявания протичат хронично, за тях няма
лечение. Симптомите могат да се облекчат единствено чрез прилагане на
имуносупресори. Те потискат имунната система и я правят по-слаба, но негативният
ефект на имуносупресорите прави организма лесно податлив на вирусни инфекции.
В) имунодефицит – появява се когато имунната система е по-слабо активна от
нормалното.Това води до повтарящи се инфекции. Може да бъде резултат от
генетичен проблем или придобито състояние(СПИН)