Софроний Врачански

 Пряк последовател на Паисий

 Роден е 1739 г. с името Стойко Владиславов
 Получава първоначално образование в Котел (град, дал много на българската
история)
 1762 г. – започва духовният му път; ръкоположен за свещеник;
 Можем да обособим три основни периода в живота му:
 Котленски (1762 – 1792) - учител, свещеник, книжовник; развива дамаскинарска
дейност – преписва, подвързва и съставя сборници; в този период са и двата
преписа; съставя и два часослова (съдържа молитви, песнопения)
 1794г. – приема монашески сан; избран е за митрополит на Враца; областта е много
размирна и не успява да изпълни до край своето служение
 Видински (1800 – 1803); съставя два сборника 1802г. – Първи и Втори Видински
сборник – Първият: ,,Получения и словосказания“ – нравоучителни слова за големи
господски празници, които се четат след литургията; сборник с получения и
проповеди; Втори: ,,Разкази и разсъждения‘‘ – поучението е станало разказ, а
словосказанието - разсъждения; идеен светогледен преход – погледа на светския
човек, целта е да възпита, чрез развлечението; култът към разума;
 книгата има четири дяла
- първият дял е поучителни разкази
- ,,митология Синтипа философ“ – сборник от разкази с обединяваща фигура, които
поставят различни теми: нравствени ценности, взаимоотношението между хората;
устойчива семейна схема, пристъпване на нормата, възстановената хармония
- ,,Езопови басни‘‘ – 144 басни с конкретна поука, за да е сигурен, че посланието ще
достигне до хората извежда поучението в отделно изречение
- ,,Философски мудрости‘‘ – преводен текст, който регламентира взаимоотношенията
между гражданите; задълженията на владетели, основните добродетели, от които
трябва да се води един владетел, права и задължения на гражданите; -> мислене
насочено към бъдещето
 Румънски (Букурещки период) – 1803 – 1813
Твореството му е светско; с голяма мъка споделя, че е напуснал Врачанския край;
1805 – ,,Изповедание за трите вери‘‘ – православие, юдаизъм, ислям; напомня за
новелата с трите пръстена от ,,Декамерон“; проблематика: културен диалог, верска
търпимост; житието му е подвързано накрая на тази книга (? Има утвърждаваща
роля)
1806г. – издава ,,Неделник‘‘ – първата новобългарска печатна книга – сборник с
поучителни слова и проповеди – образецът е Първият Видински сборник
 1809г. - ,,Театрон политигон‘‘ – справедливостта като висша добродетел на
владетеля; права и задължения на владетеля
1810г. - ,,Възвание към българския народ“ – ангажира се с политическата ситуация
и поддържа контакти с руските генерали; призовава към обединение в името на
общата кауза; духовник мисли бунтовнически
1813г. – умира в един манастир край Букурещ
1964г. – Софроний е канонизиран за светец

Омилетика – науката за проповедта

 Първи видински сборник – героите най-често са деца

- въпросът за възпитанието през ненаказание, особено без насилие; това е ново за
врмето
- акцент върху кражбата; религиозният принцип;
 Втори видински сборник – 1802г.
4 дяла: 1. „Начало премъдрости – страх господен“ – поучителни разкази, кратки; светска
основа;
„О простосердечное дете“ – кратко нравоучително разказче; самоосъзнаването на гре‘ката;
закрила и защита; възпитанието, което трябва да бъде кротко, тихо, без насилие, с
търпение;
„Малкий крадец“ – образа на родителя се появява отново; детето тук не усеща, че е
сгрешило, не се разкайва, но родителя го поучава;

Софроний Врачански – роден в Котел (Петър Берон, Неофит Бозвели, Георги

Раковски и др.)
Животът му се дели на 3 периода: котленски, видински и букурещки. Типичен модел на
възрожденски деец от прехода. Духовниците са първите, които възпр. идеите на новото
вр. (Просвещение).
Делото му се определя като свързващо звено м/у старото и новото време. В същото
време трябва да се подчертае, че Врачански се изразява многостранно. Още като млад
учител и свещеник той преписва всички 50 богослужебни книги и Паисиевата
история. Последния факт определя по-нататъшния му път като народен будител. Освен
това е и активен деец за освобождаване на БГ народ от робство. Предлагат му да стане
врачански епископ. Той приема, защото се е занимавал с търговия на овце и можело да му
потръгне. В зрелите години на живота си Врачански е епископ и създава 2-ва сборника: 1
– я с поучтителни писма 2 – я за разсъждения за новото време и задачи за просвещението.
Интересното, е че макар самия да е духовник, над всичко той поставя образоваността на
българите. Изтъква, че за да станат и те европейци, трябва да даряват пари не толкова за
манастири и църкви, а за училища в които да се учат съвременните науки. В този смисъл
С. Врачански чертае пътя на една модерна стратегия която утвърждава светското знание
като път към цивилизация.
Последните 10- т години от живота си прекарва в Букурещ. Там написва своята „Книга за
3-те религии”. В нея запознава читателите с християнската, мюсюлманската и еврейската
вяра. През същия период създава своето житие, което е началото на БГ Нова художествена
проза. През 1806г. пише и първата новобг печатна книга „Кириакодромион”,
сиреч „Неделник” – сборник с четива за неделните служби. Предговор – изразява
просвещенските възгледи на Софроний. По-добре да се построи 1 уч-ще, отколкото 10
камбанарии. Дава за пример европейците – напреднали в науката и живота, защото имат
уч-ща и у-ти. Веднага след това отпечатва „Театрон политикон” или „Гражданское
позорище” в което поставя въпроса за правата и задълженията на властниците и
поданиците в 1- та държава.
В този смисъл докато П. Х. очертава основните пътища на БГ духовно – политическо
развитие, С. Врачански поставя началото на най-важните от развитието на нашата ВЛ.
 Най – представителната му творба е „Житие и страдание грешнаго Софрония”,
която е първата БГ автобиография. Тя е резултат от ренесансовия интерес към
активния човек с неговия богат вътрешен живот, със стремежите му като
самосъзнателна личност да направи достояние на другите своите мисли,
настроения и преживявания – т.е. да покаже своите оценки към всичко което го
заобикаля. Житието на С. Врачански е открито в една руска библиотека в ръкопис,
заедно с други негови трудове. Този ръкопис е публикуван от Г. Раковски през
1861г. във в-к „Дунавски лебед”. Вероятно самата автобиография е написана около
1805г. т.е. веднага след като С. Врачански се установява в Букорещ и се отдава на
литературни занимания. Вера Мутафчиева – „Книга за Софроний“ – доказва, че
всичко, което той е писал си го е измислил – това означава, че е първата
белетристична творба.
В житието авторът подбира главно онези моменти от личното си битие, които са му
докарали страдания и премеждия, а някои дори и смъртна заплаха и ги разказва просто
искрено и завладяващо. Авторът използва средновековната дума „житие” защото за онова
време думата „автобиография” не е позната. Пред читателя се редят интригуващи случки
и събития, редящи се една след друга. Разказвачът следи нишката на своя живот, но не си
създава ореол на някакъв мъченик. Напротив подчертава, че подобна страдалческа среда
имат хиляди обикновени хора. С. Врачански не се стреми да разказва за политически
събития, а да покаже как те се отразяват в/у живота на безпомощния малък
човек. Разказвачът пише просто и безхитрено като за обичайно всекидневие. Той показва
как робството е обезценило, човешкия живот, а беднякът няма дори и най-елементарни
лични права. В този смисъл С. Врачански не дели обикновените хора на българи и турци и
многократно разкрива как те си помагат в ситуации на беда. В този смисъл целта му е да
даде цялостна картина на живота на бедните в феодалната империя. Стилистичното
майсторство на текста е респектиращо. Езикът е богат и близък до говоримата реч, което
прави житието достъпно дори и за по – малко образовани хора. Забелязва се, че
майсторското използване на диалога – кратък и динамичен диалогът изразява драматизма
на разказваното събитие и психологическите преживявания на самите участници в тях.
Следователно, ако трябва от самото житие да направим заключение за истинския образ на
създателя му, трябва да търсим С. Врачански не м/у скромния книжовник и нещастния
страдалец, а в единството на богата духовна личност, която е политическия деец за
пробуждането на БГ от онази епоха и един талантлив писател за своето време.

Проблемация:

 Житието на Софроний – да се замислят върху съдбата си (той е имал тежка съдба)

 Трябва да помогне на един християнски народ
 Вярата е общото
 Софроний не говори за братята славяни, а говори за вярата, за това че Бог е
милостив;
 Говори за българския живот и за готовността да приемат идващата армия;
 Припомня нещо, което и Паисий мисли – защо българите са сполетени от това
робство;
 Българския живот, който описва Софроний – опасността за забравиш вси чки
тези страдания;
 ''Не знаете ли..?'' – често задаван въпрос; една част от българските издатели на
вестници залагали на това информиране; европа узнава за тези страдания;
Софроний настоява на сливането с освободителите чрез вярата – бягайки от едните
и отивайи към другите;
 Проблематизацията започва с думите ''радвайте се'' – радостта от това, че идва
помощ, завършва с това, че радостта е част от живота;
 ''софрониевци'' – от гледна точка на нагласите на Софроний;

Основни моменти от сюжетното развитие

1. Раждане и семейна среда
2. Пребиваването в Цариград
3. Създаването на семейство
4. Ръкоположение в свещенство
5. Отношението на др. свещеници към него
6. Личната съдба на фона на социално-политическата динамика на времето
7. Посещението в Света гора
8. Учител и епископ
9. Свещеник в Карнобат
10. Случката с Ахмет Теряй
 11. Видин
12. Букуреш

Житието

 Автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител

 Софроний разказва за себе си и за всички тези нишки, през които преминава;
 Поставя множество въпроси и отговаря на тях
 Отиването му във видин
 Сякаш нещата се случват извън волята му
 За разлика от доминиращата нагласа да покаже себе си в добра светлина, да изгради
образ – Софроний прави обратното. Забравя това, което е направил, а разказва за
ежедневието си, а не за голямата му мисия.
 Разказва за нещастията на една фамилия
 Нещастията, които са влияли на едно общество
 Нито отделен човек, нито фамилия може да избегне тези нещастия
 Страданията са ключова дума
 Греховете могат да бъдат разгледани в един много широк спектър