Играта е най-обичаната дейност от детето.

Тя е основна и водеща в детското

развитие. Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са
отражение на действителността. Допринасят за социализацията на детето - включването на
индивида в обществените отношения.

В играта се удовлетворява фундаменталната потребност от самоутвърждаване и

самореализация на детето. Тя му дава възможност да изпробва себе си в цялото
разнообразие на своите способности. Играта е едно непрекъснато свидетелство за
творчество, дейност във въображаема ситуация, намираща се на границата между
обективното и субективното, между реалност и измислица.

За детето от предучилищна възраст играта се оказва основно пространство за

неговата самоизява и самореализация. В нея то има възможност да твори и се развива.
Играта е необходима дейност за детството. Чрез изявяване на най-съществените черти,
които детето проявява в нея – самостоятелност, активност и субективност, играта се явява
едно от най-ефективните и приемливи средства и форми за възпитание и развитие на
детето. Играта предлага една от най-добрите възможности за ранна социализация на
детето, за навлизане и усвояване на общочовешка ценностна система и за изработването на
собствената му такава. Играта е част от истинските и естествени форми на социален живот
и взаимодействие на детето с връстници и възрастни. За детето играта придобива статута
на едно от най-важните средства и форми за залагане и етапно изграждане на важни
личностни елементи и структури, за разширяване на представите му за обкръжаващата го
среда, за реализиране на първите му опити за навлизане в социалния живот, за
задоволяване на вродената потребност за функционалност и самоизява. В играта и чрез нея
се разкрива отношението на детето към заобикалящия го свят, към другите хора и към себе
си. За детето играта е единствено възможна самостоятелна житейска практика.
Играещото дете се вгражда пълноценно в играта си. За него това е интер

есен и значим свят, в който то е пълновластен господар – създава и руши, насочва и

видоизменя, започва и завършва по своя воля и желание. Така то разгръща цялата си
душевност и я реализира в една илюзорна ситуация – възприета, осъзнавана и изживявана.
В играта детето най-пълно и най-свободно проявява себе си, дава израз на своята
активност. Затова тя може да се счита като такова възпитателно средство, което съдейства
най-много за интегриране на отделните страни от психиката на детето, за
тяхното структуриране и взаимно подчиняване, за изграждането на детската личност.

Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В

това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се
извършват на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху
детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез
повишеното емоционално състояние, с което те се придружават.
Игрите имат голямо значение и за умственото развитие на децата от предучилищна
възраст. Преди всичко чрез богатия контакт с предметите, които децата използват за
игрите си, те имат възможност да се упражняват да възприемат отделни свойства и да
добиват впечатления за нещата. По този начин се развиват техните усещания и
възприятия. Интересната дейност на играта помага на децата да се съсредоточат върху
определен предмет, а това развива вниманието им, усъвършенства тяхната
наблюдателност.
Паметта също се развива при благоприятни условия на игровата дейност.
Изпълнението на различните задачи по време на игра, например на магазин, на лекар, на
влак и др. изискват да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази.
Игрите имат съществена роля и значение за развитието на въображението на
децата. Като играе с реални неща в една въображаема ситуация детето не само се
запознава с качествата на тези неща, но същевремено развива своето въображение. Това
развитие се извършва при условията на контакта с реалните неща и при възможностите за
творчество и свобода на действията, които осигуряват в играта. Затова детската игра има
независимо значение за развиване на активното въображение през предучилищната
възраст.
Игрите имат съществено значение за развитието на мисленето на децата. Това се
дължи на обстоятелството, че чрез тях се дават богати възможности не само за
непосредствен контакт с действителността, но и за разнообразно словесно общуване в една
социална среда. Също така почти при всяка игра детето се поставя пред някаква проблемна
ситуация, която трябва да се да разреши не чрез просто манипулиране, а при участието на
активни мисловни процеси. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно
допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато
децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат
сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост,
дисциплинираност, учат се да кординират усилията си с другите деца.
Ролята на игрите за развитието на волята се наблюдава при ясната целенасоченост
на децата, при готовността им да преодоляват препятствия или да се въздържат от
нежелателни действия.

3. Критерии за разграничаване на играта от игроподобните и

неигрови явления.

Игрова цел-

-При творческите игри това е изпълнението на ролята.

- При игрите с правила – победата .

В играта победата и загубата имат по-особен психологически

смисъл - това са вярата, че си загубил заради липса на късмет, и
надеждата, че следващия път ще имаш по-голям шанс. Те карат
детето отново и отново да се връща към играта, като преодолява
трудностите по пътя към целта. Победителят от своя страна не може
да има абсолютната увереност, че успехът му се дължи единствено
на неговите способности. Дори и да се опита да забрави това, то му
се припомня от съперника, който го предизвиква към ново
премерване на силите.

Липсва ли игровата цел, това означава, че дадената активност не е

игра. Тя може да е игроподобно или неигрово явление.

Условна (мнима) ситуация.-

Наличието на мнима ситуация е критерий за игра; по това тя се

отличава от всяка друга дейност. Под „мнима” ситуация авторките
разбират осъзнато извършван от детето изход извън пределите на
реално възприеманата действителност. Това се осъществява, като на
тази действителност се приписват нови значения (това, което децата
обозначават с известните думи „наужким” и „все едно, че”). При
това играещите едновременно удържат и реалната, и изобразяваната
в играта ситуация. Загубата на един от двата плана (реалност или
изображение), говори за отсъствие на мнима ситуация,
следователно на игра.
Следователно игра има само там, където е възможно
едновременното поддържане и на условния смисъл, и на съзнанието
за реалността. Няма ли условна ситуация, няма игра. Следва да се
отчита, че мнима ситуация може да има и в процеса на обучение,
където знанията и уменията се формират не в реалната практика, а в
имитационни условия и симулации. Ето защо наличието на условна
ситуация е задължително, но само по себе си недостатъчно условие
за определянето на дадена дейност като игра.


Вариативност.-

Това е една от най-често посочваните особености на играта. В най-

голяма степен вариативността се признава на творческите
игри. Независимо от факта, че заимстват сюжетите и ролите от
познатата им действителност, децата ги реализират по своему.
Затова, макар принципно играта да може да бъде повторена, всеки
следващ път тя е уникална.


Свобода.-

По мнението на много автори играта е въплъщение на свободата;

човек не може да играе по принуда.
Към играта не трябва да се отнасят дейностите, предполагащи
директна активност на възрастния, неговото ръководство и принуда,
даже ако при това се използват играчки или приказни сюжети.
Играта предполага време и място за реализация на свободна,
емоционално наситена, спонтанна дейност на децата .
Свободата като критерий не означава, че възрастният не може да
участва като партньор и съиграч. Но ако неговото участие е
задължително, ако дейността не може да се реализира без
ръководството му, то тя не е игра.

Разгледаните критерии позволяват прецизен анализ на

педагогическото взаимодействие от гледна точка на съотношението
игранеигра.