7. Анафилактичен шок. Етиопатогенеза. Клинична картина.

Диагноза. Лечение

Анафилактичен шок - най-тежката форма на анафилаксия и настъпва при бързо

освобождаване на големи количества имунологични медиатори (хистамин,
простагландини и левкотриени) от мастоцитите и базофилните клетки.
Етиопатогенеза - анафилаксията е остра системна реакция, която настъпва при
сенсибилизирани пациенти, които влизат повторно в контакт със сенсибилизиращ
агент. Анафилактични реакции могат да настъпят също и след първо инжектиране на
определено лекарствено средство или първи контакт с алергена, при което настъпва
директно освобождаване на хистамин. Анафилактичните реакции чрез участието на
имуноглобулин Е предизвикват деградулация на мастоцитите и базофилните
гранулоцити, която води до освобождаване на медиатори като хистамин, серотонин,
левкотриени. Те предизвикват бронхострикция, повишена моторика на червата и
генерализирана вазодилатация с изразено понижаване на артериалното налягане.
Вазодилатацията и излизането на плазма в тъканите предизвиква уртикария и оток.
Поради значителната загуба на течности с намаляване на ефективния плазмен обем в
рамките на няколко минути може да се развие клиничната картина на анафилактичен
шок.
Фактори, предизвикващи алергични реакции
- Отрова от насекоми и змии.
- Рентгенови контрастни вещества, медикаменти (антибиотици)
- Местни анестетици
- Серуми, ваксини
- Хранителни вещества (орехи, миди)
Клинична картина
- В началото на алергичната реакция се получава често сърбеж на ходилата и дланите,
както и щипене и набъбване на устните и езика.
- Чувство на затопляне, гореща вълна към лицето.
- Уртикария (подути еритематозни петна със сърбеж).
- Оток на Квинке (оток на кожата и подкожната тъкан преди всичко в областта на
лицето).
- Хипотония, тахикардия, безпокойство.
- Диспептични симптоми - гадене, повръщане, диария.
- Чувство на задушаване, при което пациентите често се оплакват от ”засядане на голям
камък в гърлото”.
Диагноза - поставя се на базата на клиничното състояние и анамнезата за наличието на
алергия или предразположение към такава. Видът на алергията се определя с помощта
на кожно тестуване, кръвен алергологичен тест.
Лечение
- При задух и бронхоспазъм горната половина на тялото се поставя в повдигнато
положение. При шок краката се повдигат.
- Прекъсва се въвеждането на алергена.
- При белодробна реакция със спазъм: 1 – 2 впръсквания на беротек – аерозол дълбоко
ендобронхиално.
- Подаване на кислород
- Венозен достъп
- Адреналин – интравенозно или в интубационния тубус при интубиран болен.
- Кортикопрепарати

1
- Мониториране (ЕКГ, маншета за измерване на кръвно налягане)