Тема:4

ЗВУКОВА КУЛТУРА И ПОДГОТОВКА ЗА ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ. ОСНОВНИ

АКЦЕНТИ В РАБОТАТА ВЪРХУ ФОНЕТИЧНИЯ СТРОЙ НА ЕЗИКА. ЗВУКОВ
АНАЛИЗ И ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ПОДГОТОВКАТА НА ДЕТЕТО ЗА
ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ. ПРОБЛЕМИ ПРИ ОГРАМОТЯВАНЕТО В РАЗЛИЧНИТЕ
ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ.

Звуковата култура не включва само произносителни умения, а и култура на

речта. Културата на речта е умението ни да говорим правилно, да имаме
изисквания към произношението си, да използваме подходящи средства и да
спазваме правилата за говорна етика. Звуковата култура има произносителна и
възприемателна страна, които са взаимосвързани и обуславящи се. Когато има
правилно произношение няма как възприемането да е грешно. В детската
градина детето трябва да се научи правилно да артикулира звуковете на
българския език, да произнася комбинации от думи, фрази, правилно да диша, да
спазва силата и темпа на разговор, да овладее интонационните правила:
мелодика, логическо ударение.
Изследванията на психолози и педагози показват, че децата твърде рано
проявяват интерес към четенето и писането. Не са редки случаите, когато те
сами се научават да четат и пишат още преди да постъпят в училище. В детската
градина детето получава умения както по четене, така и по писане.
Първата среща с буквите става още от занималнята. Там задължително на една
от стените стоят окачени буквените знаци. В началото за детето те са само част
от цялостното обзавеждане на стаята, но с времето, когато знае коя е неговата
буква, буквата на мама и татко, то ги открива сред тези знаци и разбира смисъла
им.
Стъпка към ограмотяването е четенето „по думи-картинки”. То се състои от
запомнянето на изписваната дума в нейната цялост. Детето не знае отделните
букви, с които тя се изписва, дори не съзнава, че „картинката” е изградена от
знаци, но запомня комбинацията от няколко букви като снимка, цялостно.
Първата преднамерена ситуация по запознаване с буквите представя на детето
графиката на съответната буква. Препоръчително е тя да бъде разложена на
елементи, тъй като голяма част от буквите имат общи части, например Б и Г, З и
В, Л и А. Особено подходящи в този случай са кратките разкази, които да
онагледят процеса.
Веднъж запознато с графиката на буквата, детето трябва да се учи да я
разпознава в различните и шрифтове. За целта децата откриват буквата в изрезки
от вестници, списания, рекламни брошури. Овладяването на графичния знак
задължително минава през „сътворяването” му от самото дете. Децата
„изработват” от пластелин, тесто, шнурче или други материали буквата.
Последната стъпка при запознаване на детето с азбуката е изписването на
графичния знак. Тя преминава през два етапа – следване на пунктирани линии,
които са част от буквата, и изписване на самата буква по очертанията в учебната
тетрадка. Тук позицията на ръката, стойката на тялото, отдалечеността от листа
са допълнителните изисквания към обучението. В детската градина се пише
само с печатни букви и се съсредоточава върху овладяване на графиката им.
Успешното усвояване на писмените знаци е невъзможно без предварителна
1
подготовка, а тя се изразява в усвояване на звуковия състав на думата. Това
означава, че работата по звукова култура е от първостепенно значение за
естественото преминаване от устна към писмена реч и е част от процеса на
ограмотяване.
Според Ф. Даскалова въвеждането на термините „дума”, „изречение”, „сричка”
и „звук” има пряко отношение към ограмотяването. Четенето също присъства,
макар и „негласно” в детската градина. Неговият неофициален характер е
резултат от откритото заявление в образователните програми, че децата няма да
бъдат обучавани да четат.
ФОРМИРАНЕТО НА ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КНИГАТА е
втората задължителна част от обучението по четене и писане. До влизането си в
детската градина детето вече трябва да познава книгата. Тя е една от връзките
между него и родителите му. Четенето има и чисто практически стойности. Най-
общо можем да назовем следните: Изгражда умения за слушане и развива
въображението; Малкото дете научава неусетно цветове, форми, цифри и букви,
а по-голямото - разширява своите знания; Книгите развиват мисленето на детето
от по-рана възраст; Четенето на книжки помага на децата да придобият различни
социални умения; Детето научава от най-ранна възраст, че четенето е забавно;
Следователно важна задача за учителя в този период от детското развитие е да
създаде интерес към книгата.

Звуков анализ:

Когато работим върху звуков анализ примерите трябва да бъдат 10, тоест да
имаме достатъчно на брой примери, така че поне една трета от децата да вземат
участие индивидуално, останалите ще повтарят групово. Звукът върху, който се
работи трябва да присъства в примерите, така че децата да се срещнат с цялата
му комбинаторика и във всички позиции. Шестте гласни задължително трябва да
се дадат с примери в комбинация със звука и с някои от съгласните. Когато
работим върху звуков анализ желателно е началните примери да бъдат думи,
които се делят на срички. Когато се произнасят съгласните звукове се означават
с Ъ. Работа със звучни съгласни в краесловие се дава по преценка на учителя,
тоест тя не е задължителна. В случаите обаче, когато се включи, задължително
се дава модел за проверка. Недопустимо е да се дават примери със съгласни,
които се обеззвучават за онагледяване на звучния им вариант. Пример: при
изучаване на Ж не може да се дава пример Ежко, защото там стои звук Ш, а не
Ж. Работата по фонематичния звук е особено подходяща за малките групи, но
игри за различаване и идентифициране могат да се дават в началото, или в края
на ситуацията (за настройване за работа или като заключителна част в работата
по фонематичния звук).

Проблемите при ограмотяването най-често се случват поради: размяна на

звукове, разместване на звукове при звуконатрупване, бърза и неясна реч,
учестено дишане.