ТЕЗИ „ПО ЖИЦАТА”

1. Образът на песента в „По жътва”

/От една страна, песента е израз на радост от богатата реколта, но, от друга, чрез
нея селяните изразяват благодарността си към Всевишния. Песните, огласящи
полето, са бързи и по този начин помагат на жетварите – те синхронизират
движенията си с темпото на песните, повдигат духа си. В разказа песните са
представени с метафори и сравнения/ примери??????/
2. Песента на Пенка
/ Когато Пенка запява всички млъкват, защото тя е най-добрата певица. Има най-
красивия и силен глас. Жетварите се изпълват с възхищение и в захлас слушат. А
девойката пее песен, която е изпълнена с много нежност. Песента е
характеризирана с метафоричните епитети „млада, волна, наречена е „чиста”, но
всъщност всички определения се отнасят за Пенка. Песента е като метонимия.
Думите от любовната песен са адресирани към Никола. Словата приличат на
цветя – предизвикват радост и изискват споделяне на чувството./
3. Тълкувайте „Полето празнуваше тъжен празник.”
/Това е финалът на Елин-Пелиновия разказ. Полето е олицетворено. Като човек
то страда от загубата на Пенка. Тя е била най-красивата работничка, най-
сръчната жетварка. Когато Пенка запее, всички млъкват – и хора, и природа
слушат с възхищение нейния глас. Тъжи полето, тъй като е загубило своята
певица. И макар че е време за прибиране на реколтата, / празник за селяните е
винаги жътвата/ в този ден никой не отива да работи. Пусто, самотно и плачещо е
полето.
4. Обяснете смисъла на „Боже, пак жертва!”
/Думите са изречени от селяните. Наречието „пак” създава представа, че много
пъти на полето са умирали жетвари. Неведнъж тежкият труд, горещото време са
ставали причина за смърт. Думата „жертва” акцентира върху разбирането, че за
всяка радост, за всяка покълнала надежда трябва да се плаща. Бог дава, но като
награда взема своя дял./

30. Какъв е първоначалният отговор на добруджанеца?

/Гунчо плахо пита овчаря дали е чувал за бялата лястовица. В първия момент
Моканина ясно и категорично казва истината. За да бъде убедителен, той 4 пъти
заявява, че не е виждал и чувал за такава птица. Героят вярва само на очите и
ушите си. Но веднага след това овчарят започва да променя отговора си, да го
смекчава. Причината за отричането е в осъзнаването, че истината ще убие
надеждата на тези хора. Съчувствието, състраданието към чуждата болка кара
Моканина да търси аргументи за противното твърдение. И ги намира – щом има в
природата други бели животни и птици/албиноси/, съвсем нормално е да
съществува и бяла лястовичка. Ако в началото на разговора с Гунчо овчарят е в
ролята на Тома Неверни, в края той влиза в ролята на Исус, защото дарява любов,
вяра и надежда./
31. Кой пръв изрича лъжата за бялата лястовичка?
/Когато Гунчо стига до каруцата, в която лежи болната Нонка, той заявява, че
Моканина е виждал чудната птица. Бащата излъгва, за да не убие вярата на
детето си. Но с тези думи подсказва сякаш на добруджанския овчар какво да
прави. Помага му, като го подтиква не да излъже, а да повтори една лъжа./
32. Защо Моканина лъже, че е виждал бялата лястовичка?
/Добруджанският овчар не е виждал и не е чувал за бяла лястовичка. Той е
християнин и никога не е лъгал досега. Но стопената от болестта снага на
момичето, бледото му като восък лице предизвикат съжаление и желание да
помогне. Младите усмихнати очи са в контраст на тялото. В тях има желание за
живот и вяра – вяра в чудото. Въпросът на Нонка изисква положителен отговор и
Моканина отговаря така, както тя очаква. У него се пробужда бащинското
чувство – като родител той е длъжен да спаси чедото си./
33. Как Моканина убеждава Нонка в съществуването на бялата птица?
/Когато овчарят чува въпроса „Ще я видим ли, чичо?”, у него се надига мъка,
съчувствие и желание да помогне на болната Нонка. Той няма друг избор освен да
излъже. Осъзнава, че в негови ръце е съдбата на семейството. От него зависят 3
живота. Многократно/??????? / използва глагола „видя” в различни времена.
Така се опитва да звучи убедително, достоверно. Думите на Моканина са и като
пожелание Нонка да види лястовичката и да оздравее. Тези слова са и като клетва
и благословия./
34. „Има ли я?
/ Останал сам, след като изпраща другоселците, овчарят си мисли за
лястовичката. Като трезвомислещ човек той отхвърля възможността да има
такава вълшебна птица. Но страданието, което изпитва към болната Нонка, го
кара горещо да желае нейното изцеление. И , подвластен на сърцето си, Моканина
копнее за такава лястовичка. Тя ще премахне болките, ще направи Гунчовото
семейство щастливо. Сякаш се моли на Бога да изпрати такова чудо./
35. „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”
/Думите са от финала, т.е. епилога на разказа. От една страна, те са
КОНСТАТАЦИЯ, че в човешкия живот има повече мъка, болка, отколкото
радост и щастие. От друга страна, словата са и молба към Господ да намали
страданията на човеците. Но в обръщението се долавя и упрек към твореца на
света, който е позволил невинни хора да страдат./