Тракийски университет –

Стара Загора

Медицински факултет

Реферат
На тема:

Регулация чрез цитокини

Изготвил: Мария Граматикова

Фак.№ 4438,
Курс I, 7-ма група
Въведение:
Цитокините са молекули-сигнализатори, които участват в регулацията на
имунната система. Те се произвеждат от различни клетки и участват в
комуникацията между клетките, осигурявайки пренос на информация за
различни имунологични и възпалителни процеси.
Цитокините се произвеждат в тялото от клетки с различен ембриологичен
произход. „Цитокини” е общо наименование, другите названия на тези
молекули се определят въз основа на предполагаемата им функция, клетките,
които ги секретират или тяхното прицелно действие.
Цитокините и техните рецептори проявяват много висок афинитет едни към
други.
Даден цитокин може да проявява:
Автокринно действие – може да се свързва с рецептор върху
мембраната на същата клетка, която е секретирала този цитокин
Паракринно действие – може да се свързва с рецепторите на прицелна
клетка в непосредствена близост до клетката, която го е секретирала
Ендокринно действие – чрез предвижване през кръвообращението се
свързва с клетка, в отдалечена част на тялото
Цитокините регулират силата и времетраенето на имунния отговор, като
стимулират или потискат активността, броя и диференциацията на различни
клетки. Те също така регулират секрециятра на други цитокини или антитела.
Цитокините могат да регулират клетъчната активност чрез следните свойства:
Плейотропия – един цитокин има много различни функции
Редундантност – няколко различни цитокина могат да имат едни и
същи или сходни функции
Синергизъм – когато комбинираният ефект на два цитокина върху
клетъчната активност е по-голям от сумарния ефект при отделното им
действие.
Антагонизъм – ефектите на един цитокин инхибират (потискат) или
компенсират ефектите на друг цитокин.

1. Видове цитокини
Основните видове цитокини включват интерлекини, туморни некрозисни
фактори (TNF), интерферони и др. Всяка група цитокини изпълнява
конкретни функции в регулирането на имунната реакция.
2. Функции на цитокините
a) Стимулиране на имунната отговорност: Цитокините играят ключова
роля в активацията на различни клетки, като Т-лимфоцити и В-
лимфоцити, които са отговорни за имунната отговорност на организма.
b) Възпалителен отговор: Някои цитокини съдействат за възпалителните
процеси, регулирайки миграцията на лимфоцити и други клетки към
зоните на инфекция.
c) Регулация на клетъчната смърт: Цитокините могат да участват в
регулацията на клетъчната смърт, контролирайки апоптозата и
предотвратявайки ненормалното размножаване на клетките.

3. Регулация чрез цитокини

Регулацията чрез цитокини е сложен и динамичен процес, в който тези белези
(молекули-сигнализатори) участват в комуникацията между различни клетки
в организма. Този процес е ключов за поддържането на баланса в имунната
система и отговора на организма към различни стимули като инфекции,
травми или други стресови фактори. Някои от основните аспекти на
регулацията чрез цитокини е:
a) Производство и експресия
Източници на цитокини - Различни клетки в организма могат да
секретират цитокини. Тези клетки включват Т-лимфоцити, В-
лимфоцити, макрофаги, дендритни клетки и други клетки на имунната
система.
Сигнални пътища - Цитокините влизат в действие, когато се свържат
със специфични рецептори на повърхността на целевите клетки. Този
свързващ процес инициира сигнални пътища, които регулират клетъчни
отговори.
b) Имунна отговорност:
Активация на лимфоцитите - Цитокините играят ключова роля в
активацията на Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите, които са отговорни за
имунната отговорност на организма.
 Макрофаги и фагоцитоза - Цитокините могат да стимулират
макрофагите, клетки, способни за фагоцитоза (поглъщане на
чуждестранни частици), което е важен елемент от инфекционния
отговор.
c) Възпалителен отговор:
Индукция на възпаление - Някои цитокини съдействат за индукцията и
регулацията на възпалителни процеси, като например интерлекините и
туморните некрозисни фактори (TNF).
Миграция на лимфоцити - Цитокините участват в регулирането на
миграцията на лимфоцитите и други клетки към зоните на инфекция
или възпаление.
d) Регулация на клетъчната смърт:
Контрол на апоптозата - Някои цитокини могат да регулират
апоптозата (програмирана клетъчна смърт) на инфектирани или
повредени клетки.
Предотвратяване на ненормалното размножаване - Цитокините могат
да предотвратят ненормалното размножаване на клетките, което е
важно за предотвратяване на различни заболявания, включително рака.
Регулацията чрез цитокини представлява балансиран и взаимосвързан процес,
който осигурява адекватен отговор на организма на различни
предизвикателства и запазва хомеостазата на имунната система. Това е
сложен и динамичен процес, включващ комуникация между различни клетки
в организма. Тези молекули-сигнализатори се произвеждат от различни
клетки, като Т-лимфоцити, В-лимфоцити, макрофаги и други, и участват в
разнообразни биологични процеси. Те регулират активацията на имунната
система чрез стимулиране на Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите. Също така
участват в възпалителните процеси, индуциране на фагоцитоза от
макрофагите и регулация на миграцията на клетки към зоните на инфекция.
Освен в имунната система, цитокините играят важна роля в други аспекти на
биологията. Те участват в регулацията на хемопоеза, образуването на кръвта,
и влизат в процесите на клетъчно развитие и растеж. В неврогенезиса,
цитокините също участват, подпомагайки образуването на нови неврони в
нервната система. Те могат да влияят и върху метаболизма, регулирайки
глюкозата и мазнините. Освен това, цитокините са включени в процесите на
репарация и заживяване на повредени тъкани.
Цитокините осигуряват интеркомуникация между различни органи и системи
в организма, предоставяйки средство за координация и баланс. Този цялостен
и взаимосвързан процес гарантира, че организмът функционира хармонично
и ефективно.