„Азбучна молитва“

Константин Преславски

1. Авторът
- пряк ученик на св. Методий
- един от първите християнски епископи (най-висшият сан в църковната йерархия) наред с св.
Климент Охридски (първият епископ, проповядвал на старобългарски език)
- превежда и композира първия сборник с проповеди - „Учително евангелие”(51 беседи върху
евангелските текстове), превежда и „Историкии” (първият летописен труд на славянски език)
- един от най-талантливите и продуктивни старобългарски поети; повечете му творби съдържат
акростих

2. Произведението
 Творбата е стихотворен предговор към „Учително евангелие“; известна още като Азбучна
молитва.
 Позната е от преписи на кирилица от XII век; открита за литературната наука през 40-те години на XIX век.; днес
не разполагаме с оригинала на глаголица от IX век.
 Състои се от 40 дванадесетосрични стиха, всеки от които започва с поредната буква от
глаголическата азбука; този поетичен похват се нарича акростих (скрито послание, дума или
изречение, сглобено от началните букви на съставните компоненти на творбата - глави, строфи,
стихове и т.н.)
 творбата е образец е на старобългарската декламативна поезия
 има три основни функции:
- доказва, че славянската реч е способна да изрази сложните богословски идеи, следователно има
право да се развива като литературен и богослужебен език
- на практика доказва, че на старобългарски език може да се създава поезия от най-високо
качество
- служи като спомагателно средство за по-бързо запаметяване реда на буквите

3. Жанр - молитва (обозначен и в заглавието)

 молитвата предава послание от човека към Бога; творбата е адресирана първо към Бог и след това
към земния читател
 смисълът на молитвата на лирическия говорител - Бог да изпрати творчески дух и сила, за да
може писателят да изпълни мисията си - да разтълкува и предаде евангелското слово на
новопокръстените славяни; крайна цел на молбата е „славянското племе” да се обърне към
християнството, защото евангелското слово им дава мъдрост, насочва ги по пътя на светлината и
ще ги доведе при Бога
 глаголицата има 38 букви, а творбата се състои от 40 стиха (40 в Библията символизира идеята за
преход от едно състояние в друго); в творбата символизира прехода, който славянските народи
ще извършат от мрака на невежеството към светлината на богопознанието.

4. Композиция - творбата се е произнасяла публично като тържествена възхвала на славянския

език и на делото на славянските първоучители; от 4 композиционни части:
 първата част (ст. 1 – 7) - молитвено обръщение на лир. говорител към Бога
 втората част (ст. 8 – 17) описва порива, стремежа на новопокръстените славяни към светлината на
библейското слово и молбата на лирическия говорител за вдъхновение и пространно слово
 третата част (ст. 18 – 27) - молба за избавление от трудностите и скърбите, които съпътстват
книжовния труд
 финална част: възхвала към Светата троица - благодарност за евангелското слово, за библейската
мъдрост; славяните са пробудени чрез Словото и приобщени към християнския свят („млад и
стар – със нов и светъл разум, / цял един народ хвала въздава...“); т.е. целта на молитвата е
постигната.

5. Теми - за славянското писмо, за свещените, изпратени от Бога букви, които правят библейските
текстове достъпни и разбираеми за новопокръстените славяни - централна тема за
старобългарската литературата през Златния век (края на IX - първа половина на X в.)