Марксизмът е комунистическа доктрина, развита от германския учен Карл Маркс и
неговия съмишленик Фридрих Енгелс. През периода на авторитаризма идеолозите на марксизма в Съветския съюз задават един прост принцип , който определя относителната свобода за творческа изява на професионалните философи.Тази свобода е класическото наследство.
2. теза:
Всички изказвания на К.Маркс , Фр. Енгелс и В.Ленин се обявяват за несъмнени
истини и този който се съмнява в тях , бива заклеймен като ревизионист.Това , което се разрешава обаче , е тълкуването на класиците.В това отношение проявата на творчество е не само допустима , но и желателна.
3.изложение:
Творческото тълкуване на ‘’класиците’’ по време на авторитаризма води до
своеобразно обогатяване на марксистко-ленинската философия.Така напрамер към установените вече от Фр. Енгелс и В.Ленин приципи на диалектика се прибавят други такива, творчески извлечени от техните собствени възгледи.Това са принципът на отражението , принципът за единството на логическото и историческото и принципът за партийност. Към края на периода творческото тълкуване,за което тук става дума, добива комични форми,доколкото в марксистко-ленинската философия проникват в скрита форма някои от идеите на съвременната западна философия.Комичното в случая произтича от това съчетание на новаторство с ужасяващ догматизъм- от напъна да се сътвори нещо ново , като едновременно се доказва , че то е логически изводимо от един набор несъмнени истини.Тази задача се оказва неразрешима – не е възможно да съществува ‘’догматична’’ философия, която едновременно с това е плод на свободния творчески дух.Въпреки хилядите публикации, които характеризират философския живот в страните на реалния социализъм през този период , въплътили многогодишния труд на една армия от професионални философи , диалектическият материализъм си остава една куриозна , но напълно несъстоятелна философия.Оригиналните неща в нея са несъстоятелни , а верните връх на баналността.Това е свидетелство за абсурдността на идеята да се създаде партийна философия,която едновременно е наука , най-обща методология и нещо подобно на религия.
4.закл.
К.Маркс разделя историята на човечеството на пет фази, всяка от които, с изключение
на последната, съдържа семето на своето насилствено унищожение. Тези фази са: първобитен комунизъм, робовладелско общество, феодализъм, капитализъм и комунизъм. Маркс определя своето общество като капиталистическо и призовава пролетариата да го премахне чрез революция, за да изгради социализма, а по-късно той да бъде заменен от световен комунизъм