ТЕМА 3 Изкуството на Древен

Египет, Средно и Ново царство.

Скулптурен портрет и живопис.

Изкуството на Древен Египет

Древноегипетско изкуство е форма на изкуство, което
датира от 5000 години, появява се и се оформя в Древен
Египет, цивилизацията която се намира в близост до река
Нил. Географските фактори оказват силно влияние върху
характера и продължителността на египетската
цивилизация. Изкуството а Египет се дели на:

 Преддинастичен 4 000
 Старо царство 3 100 * 3 до 6 династия
 Средно царство 2 040 – 1674 * 11 до 12 династия
 Ново царство 1 500 – 1 145 * 18 до 20 династия

Египтяните вярвали в задгробният живот. Отнасяли са се с

уважение и богопочитание. Вярват в много богове. Писали
са папироси с йероглифи. Ехнатон налага вярванията в
един Бог, нарича се Амарнски период. После Тутанкамон
връща вярването в много богове.
Статичността, симетрията и голямото внимание към
детайла са без съмнение отличителни черти на
египетското изкуство. Веднъж създадени, тези правила
остават в сила в течение на 3000 години.

Поради силно религиозната природа на

древноегипетската цивилизация, множество от големите
произведения на Древен Египет изобразяват богове,
богини и фараони, които също са били обожествявани.
Древноегипетското изкуство се характеризира с идеята за
ред. С цел точното отбелязване на мястото в социалната
йерархия, големината на нарисуваните фигури се базира
не на разстоянието от гледна точка на рисуващия, а на
нивото на обекта в обществото. Например фараонът в
изображението се рисува като най-голяма фигура,
независимо от разположението му, а по-висш бог се
изобразява в по-голям размер от второстепенен бог.

Средно царство
След разпадането на централизираната власт на фараона
в края на Шестата династия Египет влиза в период на
политическа нестабилност. Много династии са се
изредили в кратък период на време. Само две
Единадесета и Дванадесета династия са от важност. Те
формирали Средното царство. Двата региона отново са
обединени по времето на Единадесета династия,
вероятно под управлението на фараон Ментухотеп. През
този период се усеща връщането към старите традиции в
изкуството въпреки, че не са малко творците търсещи
нови изразни средства.
Скулптурите от тази епоха често създават фигури със
състарени лица и в същото време с тела представящи
човека в неговата младост. С по-големия натурализъм
търсен в новите произведения се разкрива и промяна на
пропорциите.
Портрети - Египетските скулптури през Средното царство
се изправяли пред предизвикателството да наложат
усещането за индивидуалност върху установените форми.
На пръв поглед връзката с традициите е напълно
прекъсната. Вече може да се забележи физически и
психически реализъм.

Новото царство
Обществените противоречия през 18в.пр.н.е. водят до
отслабване на централната власт и големи социални
вълнения. Последователното завоюване на Египет от
племето хиксоси е период на икономически и културен
упадък. Това е времето на Осемнадесета Деветнадесета и
Двадесета династия и те представляват третия и
последния разцвет на Египет.

Скулптурен портрет и живопис

Живописта в Египет следва канон на пропорции, цветове,
композиции. Египетският стил се характеризира с
величественост, дълготрайност, симетрия и статичност.
Формата и линията са стегнати и опростени.
Архитектурата, скулптурата и живописта са в ограничено
единство, което създава декоративна система. Всички
плоскости, които предлага архитектурата-стени, колони са
покрити с релефи, писмени знаци и живопис.
Живописта твърде много прилича на релефа. Тя има
същите особености, но изображението е предадено в
цветен материал и плоско. Стенописите се изпълняват с
темпера върху суха каменна повърхност, в някои от
гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна
паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са
минерални: бялата се добива от варовик, червената – от
червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит
малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит,
жълтата – от жълта охра. За изкуството на Египет е
характерен също така символизъм, особено в цветовете.
Синьото и зеленото символизират река Нил и живота.
Жълтото е за Ра-богът на слънцето, а червеното е
олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на
мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените
с по-светъл.

В египетското изкуство твърде рано се появява стремеж

към обобщаване. Изработват се постоянни типове.
Появява се ритъмът като важен композиционен елемент.
Релефът добива извънредно голямо разпространение в
скулптурата. Той е близък по характер с този от
Двуречието. В него се разказва за някакво събитие,
свързано с живота на фараона и държавата.
Още през Старото царство се появява скулптурата,
предназначена предимно за украса на предмети. Това са
т.н. палитри-плитки съдове, предназначени за съхранение
на различни материали /бои, козметика/, украси с релефи.
Образът на бога, звяра, човека и царя са слети в едно.
Неограничената власт на фараона се нуждаела от
заобикаляне с неясен и тъмен мит.