Теорията за разделение на властите

Теорията за разделение на властите е в основата на съвременната

държава. Тя представлява концепция за изграждане на единството на
държавната власт и разпределението на функциите на държавните органи.
Теорията за разделение на властите е достижение на западната традиция
на управление на държавата и се отличава със следните характерни
особености:

- Обхваща както модели за организация на държавата, така и

механизми за балансирано и разумно управление
- Принципът за разделение на властите се свързва с формите на
държавно управление, което представлява организиране на
системата на държавните органи
- Целта на принципа на разделение на властите е да бъде защитена
индивидуалната свобода на гражданите, а не просто да се намери
властови баланс.

През 1689 г. Джон Лок публикува своите „Два трактата за

управлението”, които разглеждат произхода, обхвата и целта на
управлението. Според него човек е надарен с три качества: право на
живот, право да бъде свободен и право на собственост. Лок приема, че
властта е ограничена. Целта на държавното управление е защитата на
правата. Разделението на властите е средството за постигането на тази цел.
Според Лок държавата се отличава със следните характеристики:

- Установен, стабилен и познат за всички закон

- Познат и безпристрастен закон
- Власт, която да приведе в изпълнение справедливо отсъждане и да
пази общността от външни врагове.

Посоченото е познато в съвремието като трите власти /законодателна,

изпълнителна и съдебна/. В действителност за Лок властите са
законодателна, изпълнителна и федеративна. Изпълнителната и
федеративната власт /местна власт/ могат и да съвпадат, т.е да са
централизирани. Но при Джон Лок все още няма ясно разграничение
между законодателна, съдебна и изпълнителна власт.

През 1743 г. в Женева се появява творбата „За духа на законите“ на

Шалр Луи Монтескьо, което оказва най-силно въздействие върху
развитието на идеите за разделението на властите. Теорията на Монтескьо,
както и повечето политически теории на XVIII век, е основана на идеята за
разума като легитимиращо основание на принудителния ред в обществото.
Според него формите на управление са три – република, монархия и
деспотия. Той също смята, че във всяка държава има три вида власти –
законодателна и изпълнителна власт. Монтескьо разглежда
изпълнителната власт като част от международното право, а
изпълнителната власт, която е част от гражданското право, нарича съдебна
власт. Той изгражда система от властови разграничения и равновесия:

- Правила на специализацията – разпределяне на основни правомощия

- Правила на независимостта, които изискват независимо формиране
на всяка власт
- Правила за функциониране на системата чрез взаимодействие.

Политическият аспект на разделението на властите е свързан с

неговата функция за управление на държавната власт и начинът за тяхното
възникване. Теорията за разделение на властите достига до политически
принцип за организиране на държавната власт.

Юридическият аспект се състои в това, че принципът за

разделение на властите се установява в правото и то чрез основния закон -
Конституцията. По този начин се конституират се правомощията на трите
власти. Теорията за разделение на властите води до оформянето на
конституционен принцип за разделение на властите – система за властови
баланс в защита на свободата, съдържащ се в Конституцията /основния
закон на държавата/. Държавните органи се обособени в рамките на три
власти в зависимост от основното има правомощие – създаване на
законите, прилагане и изпълнение на законите и решаване на спорове по
прилагане на законите, а именно:

Законодателна власт

- Принадлежи на народа и се реализира чрез пряка или

представителна власт /политически аспект/.
- При представителната демокрация, законодателната власт се
упражнява от орган, които е избран пряко от народа – парламент
/политически аспект на законодателната власт/
 - Законодателната власт е върховна власт, защото произтича пряко от
народа и се състои в създаването на законите, които регулират по
задължителен начин основните обществени отношения в рамките на
една държава /юридически аспект/.
- Законодателната власт конституира и контролира изпълнителната
власт което е политически аспект на принципа на разделението на
властите /юридически аспект/.

Изпълнителна власт

- Ограничена по природа от закона, т.е. от законодателната власт

/политически аспект/
- Има за основно правомощие – привеждане на законите в изпълнение
съобразно държавна политика /юридически аспект/.
- Контролни функции по отношение на прилагане на
административното законодателство /юридически аспект/.
- Законодателна инициатива на експертно ниво /политико-
юридически аспект/. .

Съдебна власт – израз на правната страна на принципа за разделение

на властите.

- Разрешава правни спорове с оглед реализирането на законите

- Арбитър в отношенията между законодателна и изпълнителна власт,
например правомощието на Върховен административен съд да
отменя подзаконови нормативни актове на изпълнителната власт,
когато те противоречат на закона.
- Съдебната власт трябва да е независима, включително политически,
което се постига с независим бюджет, свободно съдийско убеждение
и инстанционност на производството.

Конституционният принцип за разделение на властите обхваща и

правомощията на държавните органи, които произтичат от
необходимостта трите власти да си взаимодействат чрез осъществяване на
взаимен контрол.