Софийски университет ,,Св.

Климент Охридски“
Философски Факултет
Катедра: ,,История и теория на културата“

КУРСОВА РАБОТА
на тема:
,,Руската общност в град София“

Изготвил: Преподавател:
Боряна Петрова гл. ас. д-р Славка Каракушева

Гр. София,
януари 2024г.
 Съдържание:

1. Уводни думи.

2. Исторически преглед на българо-руските отношения.

3. Руската общност в град София и нейният зародиш.

4. Как руската общност е вписана в обществото?

5. През призмата на медиите- Скандалът с Руската църква и

демонтажът на паметника на Съветската армия.

6. Заключение.

7. Библиография
 1. Уводни думи
В настоящата курсова работа се разглежда темата за руската общност на територията
на България, като фокусът пада върху общността в град София. Проследява се как и откога
руски граждани емигрират от родината си и избират именно България за свой втори дом.
Засегнати са идеи като исторически преглед, как общността е вписана в българската
държава, какво представлява днес, анализират се отношенията на руските граждани
помежду им (пример със семейство до колко е обвързано с общността днес) и дори наскоро
появилият се скандал с Руската църква, като се разглежда и от двете гледни точки- тази на
руския народ и тази на българския, именно за да се избегне еднозначност. Обръща се
внимание на изострилия се конфликт с демонтажа на паметника на Съветската армия –
двете страни на конфликта, разглежда се и през руските медии.

Изборът на тема е продиктуван от желанието за актуалност, вниманието към руската

общност като една от най-многочислените в България, оказващото влияние върху
политико-икономическите отношения. Въздействието на руската държава до ден днешен е
фактор над политическата атмосфера. Темата обхваща и най-важните точки на
университетската дисциплина, съдържащи се в самото заглавие - ,,Нации, медии,
идентификации“.

Курсовата работа няма претенции за най-дълбоко и обширно познаване на руската

общност на територията на България и по-специално, както е в темата, в град София, поради
строгата специфика.

2. Исторически преглед на българо-руските отношения.

За по-изчерпателно изследване, авторът смята, че е важно да се премине през

историческите канали и източници на отношенията между Русия и България.

Взимайки под внимание близостта и приликите на двата народа (на българския и

руския), не е изненадващо явление емиграцията на руски или български граждани. Прилики
като подобен език, изповядване на една религия – православно християнство, следователно
почитане на някои общи религиозни празници, ритуали и обичаи, споделяне на обща
история – преди Освобождението на България сходството е налично, също така и руското
влияние върху Съединението и оттам тежестта върху политиката и икономиката на
Следосвобожденска България. Тук може да бъдат разгледани и положителните действия, и
отрицателните такива – за цяла Европа и Русия е важно да няма силна, обединена и голяма
държава на Балканите – България до ден днешен има свои територии в съседските държави
(например Северна Добруджа, където след Съединението, българи са останали там).

Корени между двете народности могат да се проследят още в Средновековната

епоха, но не това е целта на изследването. Веригата на отношенията се развиват по-
динамично след Освобождението на България през 1878г., преминавайки през кризата от
съединяването на Източна Румелия и Княжество България, Световните воини (за кратък
период отношенията се прекъсват), съветската окупация на България, влизането в НАТО от
страна на България и чак до днес.

От съществено значение са отношенията между СССР и България. На 5 септември

1944 г. Съветският съюз скъсва дипломатическите отношения с Царство България и
обявява война на страната, като по време на Втората световна война не е изпратила на
Източния фронт нито един войник. Москва не се съобразява с обявения на 26 август 1944 г.
от българското правителство начело с Иван Багрянов неутралитет във войната между
Германия и СССР1.

Контактът започва да се развива след 9 септември 1944 г. Съгласно Ялтенската

конференция България в следвоенното си световно устройство е в съветската сфера на
влияние, респективно в Източния блок. Следващата сериозна стъпка в отношенията е
подписаният българо-съветски договор за дружба и приятелство (август 1945 г.). Последват
подписването на договора за присъединяването на Народна Република България (НРБ) към
Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. в Москва и присъединяването на

1
Украински вести. СССР ОБЯВЯВА ВОЙНА НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. [последно прегледан на
26.12.2023 г.]. СССР-обявява-война-Царство-България
България към подписания през 1955 г. Варшавски договор2. България през годините до
1989г. е най-верният съветски съюзник ,,сателит“, за Източна Европа и на Балканите.

Засилени са и икономическите връзки – СССР доставя суров петрол и стратегически

суровини на България в продължение на четири десетилетия, а българските стоки са
реализирани на съветските пазари в големи количества. Разработват се и други проекти като
сътрудничество в сферата на дърводобива и горската промишленост, между органите на
армията и служителите на МВР, извършени са множество посещения, дори обмен на учени
и т.н.

След разпадането на СССР (26 декември 1991г.), България и Русия сключват

Договор за приятелски отношения и сътрудничество, като в него се засягат основните
принципи за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта,
изключване на всякаква намеса и стремеж към доверие, откритост и взаимна изгода3.

Последва охлаждане в отношенията – ориентирането на България към членство в

Европейския съюз и НАТО, които Русия не подкрепя, заради навлизането в Запада в
,,нейните сфери на влияние“ (в сферите на Русия).

След 2007г. общуването се завърта около енергийния сектор. Отново се състоят

редици срещи, изпълнение на стратегически проекти, подписани са множество документи,
проведени са форуми. Проектите, които са станали емблематични за българо-руското
стопанско сътрудничество, се сблъскват със затруднения – поради липса на финансиране се
прекратява проекта АЕЦ ,,Белене“, а това предизвиква остра реакция от страна на Русия.
Другият важен проект – ,,Южен поток“, който е спрян поради политически конфликти
(войната Русия – Украйна 2014 г.) свежда до повече напрежение и затруднения между двете
държави. Това довежда и до тежки вътрешни сблъсъци – падането на правителството на
Пламен Орешарски и фалита на Корпоративна търговска банка.

2
Уикипедия. Отношения между България и Русия, История, Студената война. [последно прегледан на
26.12.2023 г.]. Отношения между СССР и България
3
Пак там.
 3. Руската общност в град София и нейният зародиш.
Засяга се една от основите в теми в проучването – първите емиграции на руски
граждани към България. Първите по-големи групи руски емигранти пристигат в
българските земи още през ХVІІІ век, бягайки от църковните реформи в Русия 4. Наричани
са още „старообрядци“. Потомците им живеят в село Татарица, Силистренско. След
Освобождението на България от османска власт идват нови емигрантски вълни, по-
многобройни, всяка от тях със своя специфика5. Според Анна Кръстева, експерт в областта
на миграционните процеси, първата руска емиграционна вълна започва със създаването на
модерната българска държава. Втората вълна, която е политическа (след болшевишката
революция), е по-многочислена, тъй като това са прокудени белогвардейци (военни),
търсещи работа във всички сектори. Следващата вълна е след Втората световна война и
установяването на комунистическия режим – миграцията преминава от мъжка в женска, от
принудителна в доброволна. Доказва се успешната интеграция в обществото – често пъти
това са високо образовани жени, които работят във всички сфери (науката,
администрацията, медиите, бизнеса, дори създават свои организации).

Интересна вметка прави Анна Кръстева относно темата : ,, Трябва да подчертая един
симпатичен парадокс: тази чуждестранна общност, която е най-многобройна у нас, е в
същото време най-невидима в положителния смисъл. Тъй като емигрантите са видими,
когато създават проблеми “6

С всяка смяна на политическата обстановка, например след демократичните

промени, се появяват нови вълни различни от предишните. Открива се ново поле –
насочеността към купуването на недвижими имоти. Интересът пада върху Южното
Черноморие, някои купуват имоти за отдих, други за да се установят в България.

Според Евростат броят на руснаците в България за 2019 г. начислява 22 100 души.

По остарели данни и статистики през 2011 г. руснаците имат забележителен ръст - от 9978

4
БНР. Етносите в България: Руската общност [последно прегледан на 29.12.2023 г.].
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100233 145/etnosite-v-bylgariya-ruskata-obshtnost
5
Пак там.
6
Пак там.
души на 14 218 души, или 42,5%7. Националният статистически институт поддържа
информация относно броя руски граждани само до 2011 г., което за 2023 г. е напълно
нереалистична оценка. Изложени са броят посещения на чужденци за 2022 г., като
руснаците посетили България са 126 122 души.

Руската общност в град София е една от най-големите и активни общности. Включва

както руски граждани, така и българи с руски произход или други хора, които проявяват
интерес или имат афинитет към руската култура. Общността е много развита в столицата и
причините са: освен, че руските граждани са най-многочислени тук, те имат на
разположение институции като посолство, руско училище, руски лицей, Културно-
информационен център, църквата ,,Св. Николай Мирликийски“ и по-развлекателни
локации като ресторанти, магазини, книжарници, които са специализирани към руската
култура и традиции.

4. Как руската общност е вписана в обществото?

Точката е разгледана през призмата на семейство с руски произход, живеещо в

София от две-три десетилетия. Обсъжда се битът и начина на живот – много сходен с този
на българския гражданин. Както е ясно, приликите и общата история между България и
Русия, изповядването на една религия и до голяма степен почитането на общи празници,
което от своя страна влияе на душевния вътрешен свят на всеки индивид, дори идентичните
жилища, навици, са абсолютен факт за близостта. Именно заради това включването на
руски граждани не среща трудности и големи различия. Води се подобен начин на живот.

Семейството – най-малката структурна единица в едно общество – е с огромно

значение за всеки един етнос (група хора с обща история, територия на живеене, език,
култура, емоционално чувство за принадлежност), нация (исторически възникнала общност
от хора, които чувстват принадлежност към обща съдба, история, език, споделена култура)
и народ.

Заселвайки се в София от малък град в Молдова, семейството е с руски произход. В

дома им се говори на майчиния им руски език, често пъти се приготвя руска традиционна

7
Сега. Медия без политическа реклама. Една табуретка и 14 000 руснаци, или другите 15% от България.
[последно прегледан на 30.12.2023 г.]. sega.bg
храна – например пелмени ( в тесто се поставя пълнеж от месо, риба, морски дарове, сирена,
зеленчуци), супа борш (от зеленчуци и месо), холодец (желирано месо) и много други.
Посещават православните църкви по празниците, не са насочени единствено към Руската
църква. Интересно е, че това конкретно семейство не е в контакт с други руснаци или
например с хора, занимаващи се активно с руска култура, или работещи в някоя от руските
институции в София (посолство, Културно-информационен център и т.н.). Това семейство
образец показва, че не всички руснаци в София и в България са сплотени, свързани по
някаква линия или пък реализират дейности и проекти заедно (били те културни, в бизнес
сферата, дипломатическите отношения и др.) В обществената среда те са слети, говорят
перфектен български език, имат работа и живеят по абсолютно подобен начин на живот с
този на останалото население. Руските граждани успешно се вписват в българската
социална и обществена среда.

5. През призмата на медиите- Скандалът с Руската църква и

демонтажът на паметника на Съветската армия.

Медията е средство за масова комуникация и информация, насочени към широката

аудитория. Основните видове са традиционните печатни издания (книгите, научни
сборници), печатните медии (вестници, списания) и електронните медии (радио, телевизия,
интернет новини, онлайн сайтове). Проблематиката на темата засяга не само успешното
донякъде приемане на руски граждани в България. ,,Донякъде“, защото същевременно
голяма част от българите са русофоби, или неутрални към тях. Това може да се дължи на
историческото минало, или така наречената ,,окупация на червената армия“, или пък
различието в поколенията и тяхното възпитание. Говорейки за различията в поколенията,
трябва да се обърне внимание на противоречивите идеологии (тоталитарен режим и
демокрация), в които генерациите са израснали. Едните са научени, че ,,на Русия се дължи
всичко“ – от Освобождението до модерна българска държава, а за другите Русия ограничава
избора, навлиза твърде много във вътрешната и външната политика на страната, окупира я.
Именно така се получава деление между населението, следва напрежение и при най-удобен
случай се стига до ескалиране на някакъв обществен проблем. Разглеждат се две наскоро
появили се ситуации спрямо ,,руското“ в град София - скандалът с Руската църква и
демонтажът на паметника на Съветската армия. Прегледани са през български и руски
онлайн източници – статии и новинарски емисии.

Демонтирането на Паметника на Съветската армия е пример за прерастването на

конфликт. Разноречията относно паметника на Съветската армия, ,,за“ или ,,против“
демонтажа му, внася все повече напрежение през последните години – и отново
населението се дели на двете крайни позиции и настройки спрямо Русия и руското в
България. В българските медии събитието е предадено по следния начин: в началото на
август 2023 г. е задействана процедурата по преместването на Паметника на Съветската
армия от центъра на София към Музея за изкуство от периода на социализма. От областната
администрация са излезли с изказване: ,,С оглед на обществения интерес, демонстриран
както от гражданското общество, така и в решението на Столичния общински съвет (СОС),
преместването на Паметника на Съветската армия е сред приоритетните въпроси, по които
работи Областната администрация на област София"8. Като причина за демонтажа му в
някои документи изтъкват лошото му състояние - ,,Гранитните настилки и облицовки са в
лошо състояние. Голяма част от плочите са напукани и/или надигнати, разместени или
свлечени, а друга отлепени или липсващи. Това поврежда и съседните плочи и паметникът
започва да се саморазрушава. На местата на дефектите и масово комрометираните фуги
прониква вода, което уврежда и носещата конструкция на съоръжението"9. Преместването
едва ли е само заради лошото състояние на монумента, може да се прокара и друга причина
– общественото несъгласие то да се намира там. Както стана ясно голяма част от гражданите
са против, не изповядват проруска идеология, не са съгласни с техните възгледи, политики,
позиции. Много голям процент от публиката, присъствала на събитието, са изказали
радостни чувства при разглобяването. Някои български статии не скриват негативните си
емоции и директно заемат страната ,,против“, използват думи като ,,Паметникът на
Съветската армия в София наистина изумява - със своята грозота“10.

8
Mediapool.bg. Процедурата за преместването на Паметника на Съветската армия е в ход. [последно
прегледан на 30.12.2023 г.] https://www.mediapool.bg/protsedurata-za-premestvaneto-na-pametnika-na-
savetskata-armiya-e-v-hod-news350237.html
9
24 часа. Вижте защо Паметникът на Съветската армия трябва да бъде махнат. [последно прегледан на
30.12.2023 г.] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16637384
10
Made for minds. Да кажем най-после сбогом на Паметника на Съветската армия. [последно прегледан
на 30.12.2023 г.]. https://www.dw.com/bg/da-kazem-najposle-sbogom-na-pametnika-na-svetskata-armia/a-
67676274
 Процесът започва на 12 декември 2023 г. Остранявят се някои от частите на
паметника, като не за дълго – на 19 декември 2023 г. Административният съд в София-град
разпореди да бъде прекратен демонтажът на Паметника на Съветската армия по искане на
партия "Възраждане" и „Изправи се.БГ“11. В статията се казва още, че според съда
фактическите действия по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на монумента не
се основават на административен акт или на закон и се явяват неоснователни по смисъла на
чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс12. Всеки, който има правен интерес може
да поиска прекратяване на действията, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона 13.

В руските медии действията също се отразяват. ,,Бронзовите фигури, които са знак

на благодарност към ,,Съветската армия – Освободител“, поставен в центъра на София през
1954г., ще бъдат нарязани на части“14 предава руски информационен сайт. Предадени са и
думите на представител на руското външно министерство – Мария Захарова – настойчивите
предложения на Русия за провеждане на консултации за бъдещата съдба на паметника са
били игнорирани от българска страна ,,без всякаква свенливост“15.

Следва другият неотдавна появилият се скандал с Руската църква. През септември

2023 г. излиза решението на българските власти да експулсират един руски и двама
беларуски свещеници. Това се случи след като са били привикани в българската
имиграционна служба, откъдето са получили заповед в рамките на 24 часа да напуснат
България като лица, представляващи заплаха за националната сигурност 16. В ответен
отговор на това, съобщиха от Външното министерство на Русия, че църквата затваря врати
и посочва, че това е "крещящ недружелюбен акт на българските власти“. В някои руски
статии се отбелязва отношението на България спрямо Русия – според официалният
представител на ведомството Мария Загарова ,,изгонените от България са посветили живота

11
Свободна Европа. Съдът спря демонтажа на Паметника на Съветската армия. [последно прегледан на
30.12.2023 г.] https://www.svobodnaevropa.bg/a/sad-spirane-demontazh/32738978.html
12
Пак там.
13
Пак там.
14
ТАСС. В Болгарии начались работы по демонтажу памятника Советской армии [последно прегледан на
30.12.2023г.]. https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/19519917
15
Пак там.
16
БНР. Руската църква в София вече е затворена. [последно прегледан на 31.12.2023г.].
https://bnr.bg/horizont/post/
си на служение на Бога в името на единството на руския и българския народ на основата на
обща религия и християнски ценности, а българското ръководство в крайна сметка е поело
по пътя на разрушаване на контактите с Москва и братските връзки между руския и
българския народ“17. След като храмът бе затворен, изригнаха въпроси на кого е Руската
църква. По този проблем, Русенският метрополит Наум, излиза с изложение относно
статута на църквата ,,Св.Николай Мирликийски“. Коментира се построяването,
освещаването на храма, разбира се, обслужването на богослужебните нужди на руската
емиграция, но най-важното: Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква
от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и
клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна
църква18. Когато църквата затваря врати, общественото недоволство не закъснява.
Организираха се протести пред храма, блокира се движението на автомобили, а целта беше
отново отваряне на православното светилище. Това се случва през октомври същата година,
дори е изпратен нов предстоятел Владимир Тишчук.

6. Заключение.

Авторът на курсовата работа се надява да е успял да запознае читателите с руската

общност в пределите на България и по-конкретно в град София. Темата е специфична,
интересна, трудна, актуална и смислена. В резултат на всичко, това са политически
отношения между две държави, които са изграждали заедно история, политически и
икономически начинания и проекти, преминават през динамични отношения, дори и
конфликти. Част от българското общество ги приема и интегрира успешно, друга част – не
одобрява, а трети са неутрални спрямо темата. Предметът на изследването преминава през
кратък обзор и равносметка на историческите факти и данни, говори за ,,внедряването“ на
руската общност в София (чрез пример на съвременно семейство с руски прозиход) и засяга
четвъртата власт в една държава – медията. Проучва се и от двете страни на

17
ERR.ee. Болгария выслала из страны трех служителей Русской православной церкви. [последно
прегледан на 31.12.2023 г.]. https://rus.err.ee/
18
Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г.
неразбирателството, с цел избегване на еднозначност, позицията ,,русофил“ или позицията
,,русофоб“.

7.Библиография.

1. Украински вести. СССР ОБЯВЯВА ВОЙНА НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.

[последно прегледан на 26.12.2023 г.]. СССР-обявява-война-Царство-България

2. Уикипедия. Отношения между България и Русия, История, Студената война.

[последно прегледан на 26.12.2023 г.]. Отношения между СССР и България

3. БНР. Етносите в България: Руската общност [последно прегледан на 29.12.2023

г.]. https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100233145/etnosite-v-bylgariya-ruskata-obshtnost

4. Сега. Медия без политическа реклама. Една табуретка и 14 000 руснаци, или
другите 15% от България. [последно прегледан на 30.12.2023 г.]. sega.bg

5. Mediapool.bg. Процедурата за преместването на Паметника на Съветската

армия е в ход. [последно прегледан на 30.12.2023г.]
https://www.mediapool.bg/protsedurata-za-premestvaneto-na-pametnika-na-savetskata-
armiya-e-v-hod-news350237.html

6. 24 часа. Вижте защо Паметникът на Съветската армия трябва да бъде

махнат. [последно прегледан на 30.12.2023г.]
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16637384

7. Made for minds. Да кажем най-после сбогом на Паметника на Съветската

армия. [последно прегледан на 30.12.2023 г.]. https://www.dw.com/bg/da-kazem-
najposle-sbogom-na-pametnika-na-svetskata-armia/a-67676274
8. Свободна Европа. Съдът спря демонтажа на Паметника на Съветската армия.
[последно прегледан на 30.12.2023 г.] https://www.svobodnaevropa.bg/a/sad-spirane-
demontazh/32738978.html

9. ТАСС. В Болгарии начались работы по демонтажу памятника Советской армии

[последно прегледан на 30.12.2023 г.]. https://tass.ru/mezhdunarodnaya-
panorama/19519917

10. БНР. Руската църква в София вече е затворена. [последно прегледан на

31.12.2023 г.]. https://bnr.bg/horizont/post/

11. ERR.ee. Болгария выслала из страны трех служителей Русской православной

церкви. [последно прегледан на 31.12.2023 г.]. https://rus.err.ee/

12. Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г.