ЗАДАЧА: НАПРАВЕТЕ РЕЗЮМЕ НА ТЕКСТА И ИЗВЕДЕТЕ КЛЮЧОВИТЕ МУ

ДУМИ.
НУЖНО Е ДА ИЗМИНЕТЕ СЛЕДНИТЕ СТЪПКИ:
1. Определете темата на текста (обикновено заглавието е ориентир за нея).
Откритата тема ще ви помогне да се придържате към нея при
резюмирането.
2. Открийте и запишете ключовите думи, за да ги използвате в резюмето
си.
3. Определете, озаглавете и запишете смисловите части на оригиналния
текст – това са микротемите (за ориентир служат абзаците, без да е
задължително всяка подтема да е обособена само в един отделен
абзац).
4. Започнете резюмето си с маркер за вторичност. Може да следвате
следния шаблон:
В __________ [тук посочвате жанра на текста, напр. статията / есето / …]
[Заглавие] ___[авторът на текста: име/авторът] ___[обсъжда /
разглежда / говори за /...] [Темата на текста].
5. Предайте съдържанието на всяка смислова част обобщено. Ако в
оригиналния текст има примери, се резюмира общият им смисъл.
6. За връзка между резюмираните микротеми използвайте думи и изрази
като: в началото се говори за; по-нататък в текста се пояснява;
авторът обобщава, заключава и т.н.
7. Направете проверка, която обхваща всички представени инструкции +
правопис, пунктуация, синтактично и лексикално изграждане на текста.

РОТОНДАТА „СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“

Църквата „Св. Георги Победоносец“ се намира в центъра на София, във

вътрешния двор между сградите на хотел „Балкан“ и Президентството. Нивото
на църквата е няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици – нещо
обичайно за селище с многовековна история.
Този храм, смятан за най-старата постройка в София, е издигнат в края
на ІІІ – началото на ІV век, по времето на императорите Галерий и Константин
Велики. Църквата била разположена в т.нар. „Константинов квартал“, където е
бил и дворецът на император Константин Велики. По онова време София,
тогава Сердика, е резиденция на константинополските владетели, които я
посещават често, привличани от красивата природа и лековитите термални
води. Византийските гости са възприемали Сердика като прекрасно място за
отдих и укрепване на здравето.
Църквата е част от голям архитектурен комплекс, изследван щателно от
нашите археолози. През този комплекс е преминавала римска улица с
характерната каменна настилка и с канализация, която е запазена до днес.
Откриват се и основите на трикорабна базилика – вероятно внушителна с
размерите си богослужебна сграда. Откриват се и основите на голяма
обществена постройка, както и на множество други, с по-малки размери. Една
от сградите е с римска отоплителна система „хипокауст“ – вид подово
отопление, разположено под плочките, които може да се видят и днес.
Градежът е изпълнен с типичната за римското строителство здравина и
хилядолетна устойчивост. Използвани са червени печени тухли, споени здраво,
което правъ възможно съхраняването на сградата в продължание на близо 17
века.
Самата ротонда има едно главно помещение с кръгъл план, а в ъглите се
намират полукръгли ниши. Куполът се издига на 13,70 метра от пода.
Пространството на помещението е организирано с оглед на извършваните
богослужебни ритуали, сред които още от ІV век е било и покръстването.
В църквата са запазени фрагменти от стенописи, които имат пет слоя.
Първият слой е римско-византийски, от ІV век, с растителни мотиви; вторият
слой е български, от Х век, с изображения на ангели; третият е от ХІ век и
представлява фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и
др.; четвъртият слой е от ХІV век и представлява ктиторски портрет,
изографисан северно от входа; петият слой е от времето, когато християнският
храм е бил превърнат в джамия и съответно носи следите на ислямското
вътрешнохрамово оформление.
Сред най-интересните стенописи в църквата е този на ангел, който има
чертите на одухотворен човек. Според специалистите този образ е
свидетелство за уникалния българския проторенесанс, при това значително по-
ранен спрямо изображенията в Боянската църква. Когато във Византия се
рисуват икони с еднообразни изпити лица, отвърнати от живота на земята, у
нас се правят изображения с индивидуализиран облик, които свидетелстват за
една уникална хуманизация на културния живот.
Иван Ликов