18.

Рентгенови методи на изследване, използвани в ортодонтията

ОСНОВНИ РЕНТГЕНОВИ МЕТОДИ, ПРИЛАГАНИ В ОРТОДОНТСКАТА ПРАКТИКА

Съвременната диагноза и прогноза на ЗЧДА е практически неосъществима без помощта на
рентгеновите методи за изследване. Някои от тях се ползват в общата стоматологична практика
(интраорална ретроалвеоларна рентгенография no Dick, аксиална рентгенография,
ортопантомография, рентгенография на ТМС и др.), докато други като профилната
телерентгенография главно за целите на ортодонтска-та практика.
За пълноценното използване на рентгенографиите е необходимо:
- преди назначаването на определен вид рентгенография да се познава и преценява нейната
информативност, лъчево натоварване, трудоемкост и цена;
- да се познава добре методиката, по която се прави съответната рентгенография;
— да се направи правилна интерпретация на информацията, която тя дава.
ИНТРАОРАЛНА РЕТРОАЛБЕОЛАРНА РЕНТГЕНОГРАФИЯ ПО DICK (РЕТРОАЛВЕОЛАРНА)
За да се получат ясни недеформирани проекционно образи, е необходимо да се спазва правилото
за изометрията — рентгенографският лъч да бъде перпендикулярен на бисектрисата на ъгъла,
сключен между филма и оста на зъба. Ако лъчът е перпендикулярен на филма, зъбът се проектира
по-къс, а ако е перпендикулярен на оста на зъба - по-дълъг.
Основна информация, търсена с ретроалвеоларна-та рентгенография:
- състояние на зъбната тъкан - емайл, дентин, цимент;
- състояние на периодонциума и костта преди и по време на лечение във връзка с бъдещи зъбни
премествания, включително анкилоза;
- дължина, посока, форма и дебелина на зъбните корени във връзка с прилагането на сили при
орто-донтско лечение (екстраорални апарати и др.);
- по-детайлна информация за зъбни зародиши и ретенирани зъби.
Грешки, свързани с направата на интраорална ретроалвеоларна рентгенография, могат да доведат
до промени в дължината и изкривяване на образа; припокриване на зъби и неясни структури.
АКСИАЛНА РЕНТГЕНОГРАФИЯ ПО SIMPSON
Рентгеновият лъч се насочва перпендикулярно на оклузалната равнина към захапан филм. Целта е
да се установи проекцията на зъба във вестибуло-лингвална посока. Най-често се прилага за
уточняване положението на зародишите на ретенирани кучешки и др. зъби.
ПАНОРАМНА РЕНТГЕНОГРАФИЯ
При изготвянето й анодът е интраорално, а филмът около долна или горна челюст. Полученият
образ е само на едната челюст и силно уголемен. Поради тези недостатъци и най-вече голямото
лъчево натоварване панорамната рентгенография не се ползва в съвременната ортодонтска
практика.
ОРТОПАНТОМОГРАФИЯ
Представлява послойно рентгеново изследване на лицевия скелет. Пациентът е неподвижен,
тубусът и касетата на рентгеновия апарат се въртят зад шията за около 15 сек.
На получената ортопантомография структурите са плоски и разгърнати, като няма наслагване на
образи. Но тъй като тези анатомични структури са многобройни и разнообразни, се налага
правилна интерпретация.
Освен костни структури се виждат очертания на меки, хрущялни тъкани и въздушни пространства
(синуси, оро-, назофаринкс и др.). За да няма грешки с проекцията на въздушните пространства по
време на снимането, пациентът трябва да е със затворена уста, езикът да е срещу небцето и
устните също затворени. За целта е добре пациентът да преглътне преди снимане.
Поради въртенето на касетата и лъча сродни структури могат да се проектират и като двойни
образи.
Основно преимущество на ортопантомографията е, че дава едновременно необходимата за
ортодонта информация относно:
- наличните зъби и зъбни зародиши и техните съотношения; .
- минерализацията и кореновото развитие на зъбите;
- големината и съотношенията на тялото на долна челюст и възходящия клон;
- състоянието и положението на максиларните синуси;
- долночелюстната става: • форма, големина на ставна ямка;
• форма, големина и положение на ставната главичка.
Показания за приложение на ортопантомографията в ортодонтската практика
Тя е практически задължителна за диагностиката и плана на лечение на ЗЧДА във бременно и в
смесено съзъбие.
— За определяне на „зъбната възраст" съобразно зародишите:
Demirjian и кол. прави оценка на „зъбната" възраст съобразно брой точки, определени в
зависимост от стадия на минерализация на зъбите.
Различават се 7 стадия на минерализация (А, В, С, D, Е, F, G), като се започне от минерализация на
оклузални туберкули без съединяване на различни зони (А) до край на кореновото развитие с
отворен апикален отвор (G).
По таблица се определят точки за всеки стадий на минерализация на постоянните зъби от долния
ляв квадрант на съзъбието на ортопантомография (независимо дали са пробили или са в костта).
Сборът от точките определя по таблица зъбната възраст съобразно пола на пациента.
- За оценка на зародишите на мъдреците: Преценява се: степента на развитие, положението и
съотношението на мъдреците с вторите постоянни молари.
Във връзка със спорния въпрос за ролята на мъдреците за рецидива на неправилното подреждане
главно на долните фронтални зъби различни автори създават методики за отчитане положението
на мъдреците и прогнозират пробива им. Лесен за приложение е мепаодът на Naviko, който отчита
ъгъла между осите на долните втори постоянни молари и мъдре-
цшпе. Ако този ъгъл е:
- no-малък от 10°, се очаква нормален пробив на мъдреци;
- между 10° и 20° - при 50% от случаите, се очаква ретенция на мъдреца;
- между 20° и 30° - очаква се ретенция на пробива на долните мъдреци в 2/3 от случаите.
РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА РЪКА И КИТКА
Използва се най-често за определяне „костната възраст" на детето. Осифицирането на различни
точки определя костната възраст на детето спрямо върха на пубертетния растеж (Bjork и др.).
Различните точки на осификация се отчитат във фалангите, в костите на китката, в радиуса.
Отчитат се съотношението епифиза/диафиза в три стадия:
1. епифизата е със същата дължина като диафизата;
2. стадий на „капа" (каскет) - епифизата обхваща диафизата;
3. стадий „U" - на сливане на епифиза с диафиза. Най-използвани са следните основни стадии на
осификация (фиг. 24):
- Стадий РР2 - епифизата на първата фаланга на показалеца е равна на диафизата. Това е 3 години
преди пика на пубертетния растеж.
- Стадий S — поява на сезамовидната кост срещу вътрешната страна на диафизата на първата фа-
ланга на палеца. Това.е началото на върха на пубертетния растеж.
- Стадии МРЗ - епифизата на средната фаланга на големия пръст е равна на диафизата. Близък е до
стадий S и върха на пубертетния растеж.
— Cтaдий PPlcap — епифизата на първата фаланга на палеца обхваща като „капа" диафизата.
Съответства на върха на пубертетния растеж.
— Стадий МРЗсар — епифизата обхваща като капа диафизата на втората фаланга на големия пръст.
Счита се, че отговаря на върха на пубертетния растеж или една година след него.
- Стадий DP3u - сливане на епифизата на третата фаланга на големия пръст с диафизата. Показва,
че върхът на пубертетния растеж е преминал - една-две години след него.
- Стадий РРЗи - сливане на епифизата на първата фаланга на големия пръст с диафизата и МРЗи -
сливане на епифизата на втората фаланга на големия пръст с диафизата се установяват 2-3 години
след върха на пубертетния растеж.

Фиг. 24. Стадии на осификация на ръка и китка