Исторически контекст

Зараждащо се на Балканския полуостров националноосвободително движение на

балканските народи.Източната криза През 1875г. обстановката на Балканите се
усложнява. Националноосвободителното движение в Босна и Херцеговина и в
българските земи, както и официалният банкрут на Османската империя през октомври
същата година, слагат началото на Източната криза от 1875 – 1878г. Тя е един от
върховите моменти в развитието на Източния въпрос поради засилените противоречия
между европейските велики сили. През лятото на 1875г. избухва въстание в Босна и
Херцеговина, подкрепено от Сърбия и Черна гора, което застрашава интересите на
Австро – Унгария, която се бои от образуването на голяма славянска държава на
Балканите. Русия се стремяла да подпомогне освободителното движение на южните
славяни като преграда за австро – унгарската експанзия на юг и за да облекчи руските
планове за господство в Проливите.
Старозагорско въстание- на обща сбирка в Букурещ 1875 се решава че времето за
въстание е подходящо като местния комитет в Стара Загора решава да обяви
въстание на 16 сепрември начело със Стефан Стамболов,но се събират твърде малък
брой четници и то бива потушено.
Гюргевски комитет-След оставката на Ботев и разпускането на БРЦК, в Гюргево
пристигат след неуспеха на Старозагорското въстание революционни дейци - Н.
Обретенов, Ст. Стамболов, П. Волов, Г. Бенковски и др. ,като създават нов център на
освободителното движение с цел да се пристъпи незабавно към подготовка и
организиране на голямо въстание в България през пролетта на 1876г. Взимайки
предвид вътрешните и външните затруднения в империята, дейците считат, че една
масова и продължителна въоръжена борба ще ангажира Високата порта в конфликт,
предизвикващ намесата на Великите сили и Русия. Това ще доведе до разглеждане на
българския въпрос и до благоприятен изход на освободителната борба на народа.
Разделят страната на 4 окръга с различни дейности.
Първият окръг – Търновският, обхваща централна Северна България, Габровския и
Севлиевския край. За главен апостол (организатор) тук е определен Стефан
Стамболов, а за негови помощници – Христо Караминков – Бунито и Г. Измирлиев като
военен инструктор.
Вторият, Сливенският окръг, включва Сливенско, Ямболско и Котленския балкан.
Негов ръководител става Иларион Драгостинов с помощници Г. Обретенов (военен
инструктор) и Стоил войвода.
Третият окръг (Врачанският) обхваща Северозападна България, част от Софийско и
Македония. За главен апостол тук е определен Стоян Заимов с помощници Н.
Обретенов и Н. Славков (военен инструктор).
Четвърти окръг е Пловдивският. По военно - тактически съображения по – късно за
център на четвърти окръг е избран град Панагюрище. За главен апостол на този окръг
е назначен П. Волов с помощник Г. Бенковски. По – късно като апостоли били
привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.
Пети е планиран,но Софийски окръг остава неактивен без дейност. След 25 декември
1875г. комитетът се саморазпуска, а определените апостоли се прехвърлят през река
Дунав в началото на 1876г. и започват усилена работа по подготовката на въстанието.
Оборищенско събрание- На 14 април в местността "Оборище" се открива първото
народно събрание. В него участват 65 делегати от 60 селища. След направената
равносметка на извършената подготовка, е гласувано правото на широки пълномощия
за апостолите при решаването на всякакъв вид въпроси. За център на въстанието се
утвърждава Панагюрище. Обсъжда се тактиката. Налага се мнението да се създадат
няколко опорни въстанически бази в Средногорието, където да се евакуира
населението от околните села. Събранието приема решение за незабавно вдигане на
бунт. На 1 май 1876г. съставена е комисия, която да изработи конкретния план за
бойни действия. Определена била и тактиката на въстанието, според която
въоръжените действия трябвало да се водят предимно в планинските райони, като се
съчетаят с нахлуване на чети отвън.Имало и участие на дейци емигранти Активността
на българите в Русия, като Ив. Кишелски, Т. Минков, Ив. С. Иванов и други, сред
руските обществени кръгове засилва заинтересоваността на последните към
българския въпрос и спечелва мнозина от тях за идеята за въоръжено въстание в
България, В Одеса бил създаден “Комитет за освобождение на България”.
Организирали се и чети, които трябвало да навлязат в България.
Ход на въстанието
По уведомление на 20 април в Копривщица пристига наказателно отделение, което се
опитва да задържи водача на местните въстаници Т. Каблешков. Въоръжената група
на априлци в града обаче се противопоставя с оръжие – Георги Тиханек отправя първи
изстрел и убива заптие. Това послужило като сигнал за действие. Въстаниците бързо
овладели града и установили революционна власт. Каблешков изпраща писмо,
известно като "Кървавото писмо". С неговото получаване панагюрци решават да
вдигнат въстание в целия окръг. Нападат конака и го превземат. Така в Панагюрище се
установява орган на революционна власт -"Временно правителство". За
комендант(длъжностно лице) на града е назначен Иван Соколов.

Тодор Каблешков, написал прословутото кърваво писмо.

Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко
души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото
събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се
към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви
пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от
ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие,
братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия
пример и в Панагюрище...
Копривщица,20 априлий 1876 г.

Бенковски напуска Панагюроще и формира своята “Хвърковата чета”, която

постепенно достига до 200 въоръжени конници, които обикалят селата югозападно от
Панагюрище – Мечка, Поибрене, Мухово, Церово, Славовица, Лесичево, и ги вдигат на
въстание. Много от селските въстаници се придвижвали към градовете. Въстаниците
от Мухово, Лесичево, Церово и Калугерово и други села се събрали на връх Еледжик в
Ихтиманска Средна гора. Начело на този укрепен въстанически лагер застанал
богатият селянин Геле Телийски. На 21 април въстанали 32 села на окръга.Докато се
правели опитите за мобилизация и организация на въстаническите сили, турското
правителство концентрирало големи войскови части. То наредило да се мобилизират
башибозуците, които незабавно да атакуват въстаналите селища. Турското
правителство изпраща срещу въстаниците 10 000 редовна армия и 80 000 – 100 000
въоръжени башибозуци, действащи като нередовна войска. На 22 април започнали
първите кървави сражения. На 25 април башибозуците разбили въстаниците в
Стрелча, на 26 април пада и Клисура. Четири дни продължили сраженията за
Панагюрище. На 30 април градът бил превзет и опожарен от превъзхождащите турски
сили. Същия ден въстаниците изоставили и Копривщица. Редовната турска армия
разбила отслабналите сили на въстаниците на Еледжик.
Така настъпил краят на въстанието в Средногорието.
В Сливен Нено Господинов бил арестуван. Стоил войвода създава чета в Стара
планина,но неговото намерение не е подкрепено от населението В четата постъпват
само 60 души от селата Нейково и Жеравна – Котленскои Ямбол.
Тази малка чета била нападната в началото на май край с. Нейково. Много четници
били убити, а по – късно турците заловили и унищожили и останалите четници начело
със Стоил войвода.
Врачанският край не последвал примера на останалите окръзи. Опитът на Ст. Заимов
да вдигне въстаниците в град Враца на 11 май претърпял неуспех поради липса на
оръжие. Едва по – късно на 18 май във Враца се събират около 500 въстаници, но
поради не готовност се разпръснали.Изключение прави само Разложкото въстание
през май 1876г., последвало събитията във вътрешността на страната.
След пристигането на ,,кървавото писмо,, в Горна Оряховица на 25 април ,
търновския окръг се надига начело със Стамболов и Георги Измирлиев. Въоръжената
борба в търновските села Мусина, Бяла черква, Михалци, Вишовград, Дичин и Русаля.
Като се формира чета от 200 бойци, начело с воеводата поп Харитон четата пристига
в Дряновския манастир, който бързо бил превърнат в бойна крепост, в която
въстаниците се сражавали девет дни – 29 април до 7 май. Срещу тях била изпратена
10 000-на редовна и нередовна турска армия, командвана от Фазлъ паша. На
четвъртия ден от отбраната в манастира избухнал пожар, който ослепил воеводата, но
въпреки отслабените сили на четата, въстаниците продължавали да се сражават. Към
деветия ден поради липса на оръжие и барут, защитата на манастира останала
безнадеждна.
Освен в Средногорието въстанието се разпространило и по селата в полите на
Родопите – Брацигово, Перущица, Брестовица, Пещера и Батак. Под ръководството на
В. Петлешков Брацигово било превърнато в укрепен боен лагер. Повече от седмица
брациговци защитавали крепостта. Едва след като редовната армия на Хасан Ага
започнала да обстрелва града с артилерия, въстаниците влезли в преговори с турския
военачалник и сложили оръжие, за да спасят града от разруха. Така на 6 май било
потушено и въстанието в Брацигово.
В Соколския манастир край Габрово била формирана чета от 219 бойци, начело с
търговеца Цанко Дюстабанов. Тя се спуснала към севлиевските села Кръвеник,
Батошево и Ново село, които се вдигнали масово на въстание. След деветдневни
упорити сражения срещу многократно превъзхождащия ги противник, те били
разгромени и опожарени.

В град Перущица била осигурена здрава отбрана под ръководството на братя Тилеви,
и пристигналия от Пловдив Кочо Чистеменски. След като турците проникнали в селото,
въстаниците и част от населението се затворили в църквата. Но башибозуците
обградили църковния двор –срутили стените на храма и го подпалили. Тогава
водачите на въстаниците К. Чистеменски и Сп. Гинев убиват жените и децата си и
сами слагат край на своя живот.Така на 1 май било окончателно потушено и
въстанието в Перущица.
Трагична е съдбата и на Батак. Поради чорбаджийско предателство въстаниците
начело с Петър Горанов били принудени да напуснат селището. На 4 май бандите на
Ахмед ага Барутанлията влезли в селото и посекли и изгорили живи повече от 3 000
души.
Четата на Ботев След започване на подготовката за въстание, Ботев, подпомогнат от
Н. Обретенов и Г. Апостолов, се заема да организира чета, с която да се притече на
помощ на въстанието. Така била сформирана чета от 205 души. Първоначално било
предвидено четата да бъде оглавена от П. Хитов и Ф. Тотю, но те отказват, тъй като
предлагали да се изчака избухването на евентуална война между Сърбия и Турция.
Така за воевода бил назначен Ботев На 16 - 17 май четата овладява австрийския
кораб “Радецки” и преминава на отсрещния бряг при с. Козлодуй. Оттук тя се отправя
към Врачанския балкан.На 18 май четата провело сражение с огромни башибозушки
орди на при Околчица, Милин камък, в което паднали 30 бойци начело със
знаменосеца. През нощта на 18 срещу 19 май четата се изтеглила и се отправила към
връх Вола във Врачанския балкан. На 20 май се водили тежки сражения с пристигнала
редовна войска. Вечерта след приключване на боя в местността Йолковица близо до
връх Вола, при неизяснени обстоятелства, Христо Ботев е убит. Когато вестта за
смъртта на Ботев достигнала до четниците, те се разпръснали на няколко групи, които
последователно били заловени или унищожени от турските потери.
МАКГАХАН
Джанюариъс Алойшиъс Макгахан е американски журналист от XIX век. Изпратен е в
България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“
след Априлското въстание Ярък застъпник на българската национална кауза..
Журналистът записва всичко онова, което му е разказано. Веднага, след като
се прибира в Татар Пазарджик, пише дълга и изключително емоционална
дописка до „Дейли нюз“. Телеграма, писана с много гняв, силна болка и
страдание, думи, написани с насъбран ужас и дори жажда за отплата. Всичко
това е публикувано в страниците на един от най-тиражираните вестници във
Великобритания. Дописката съдържала описание на картината, на която се
натъква Макгахан, и част от разказите на местните хора. Макгахан изразява
своето мнение, че доста от нещата няма да бъдат реално направени, защото
старите оядени господа, които държат Европа в ръцете си, не се интересуват
от закланите мъже, жени и деца и тяхната съдба.
В нея кореспондентът директно обвинява Дизраели и английския посланик в
Константинопол сър Хенри Елиът, че съзнателно заблуждават общественото
мнение относно сериозността на положението в България.
Световната общественост в защита на българския народ.
През юли 1876г. районите на въстанието били посетени и от специално
сформирана анкетна комисия, в която влизали секретарят на американската
легация Юджин Скайлър, руският вицеконсул в Пловдив, Церетелев,
кореспондентът на в. "Дейли Нюз” Дженюариус Макхаган и Едуин Пиърс.. На 20
ноември Скайлър завършва окончателния цялостен доклад относно турските
зверства, в който излага причините за въстанието, провеждането му и броя на
жертвите от потушаването на въстанието. Този доклад потвърждава и допълва
статиите на Макхаган и оказва силно въздействие върху дипломацията на
великите сили.
В Англия, където правителството на лорд Биконсфилд (Дизраели)
продължавало да защитава Турция, се надига буря от протести. Опозиционната
либерална партия организира митинги и демонстрации в подкрепа на
избивания български народ Начело на това движение застанал Уилям
Гладстон – лидер на опозиционната либерална партия. През 1877г. Гладстоун
преиздал брошурата си „Българските ужаси и Източния въпрос“ под заглавие
“Уроци по клане или изложение за конфликта между Портата и България през
май 1876г. В това движение се намесил и Чарлз Дарвин.
Силно движение в полза на България се разгърнало и във Франция. Начело на
него застанал един от най – великите хуманисти на XIX в. Виктор Юго. В полза
на българската кауза се застъпили френските журналисти Емил Жирарден,
Жан Петри.
Бурна защитна акция се разгърнала и в Италия. В много градове се
провеждали работнически митинги. Италианската интелигенция застанала на
страната на българите. Националният герой от освободителната борба
Джузепе Гарибалди изпратил телеграма, за да окуражи българите и да изкаже
съжалението си, че не може лично да участва в борбата за тяхното
освобождение.
Априлските събития намерили широк отзвук в Австро – Унгария, Германия и
Румъния. Те развълнували особено силно чешкия народ – в някои чешки
градове се състояли спонтанни митинги. Поетесата Елиша Красногорска и
поетът Светоплук Чех заклеймили в ярки стихове турското
варварство.Априлското въстание развълнувало и руската общественост. В
полза на България се застъпили великите руски писатели Л. Н. Толстой, Ф. М.
Достоевски.Започнало движение за събиране на помощи в полза на жертвите в
Априлското въстание.
Така, чрез многобройните брошури, събрания, митинги и протести из цяла
Европа, по безспорен начин били доказани всички извършени зверства, а
откритите свидетелства станали обществено достояние чрез пресата във
всички европейски страни. В около 200 вестника се публикували над 3 000
материали в подкрепа на българите.
Заключение
Въпреки поражението си Априлското въстание било връх в национално –
освободителното движение на българския народ. То провокирало силна
международна реакция в защита на българите, в която взели участие най –
големите умове на XIX век. Това движение принудило европейската
дипломация отново да се заеме с Източния въпрос, с оглед на
непосредственото уреждане на българското освобождение. То дало повод на
Русия за непосредствена военна акция срещу Османската империя. Цялата
верига от събития от 1876 до 1878г., в началото на които стояло Априлското
въстание, довели до свикването на Цариградската посланическа конференция
и в последна сметка до Освобождението на България.
С разгрома на Батак, Перущица и Брацигово в това време четата на
Бенковски попада на турска потеря и е разбита. Загива смелият
вдъхновител и вожд на Априлското въстание Георги Бенковски.