Адресно пространство

Съвкупност от наборни клетки, из положени на отделни поредни адреси. И този максимален брой
се нарича адресно пространство. Адресите са поредица от логически 0 и 1 Тоест ниско и високо
ниво. Представя се в двоичен вид. При 20 Проводна магистрала най големият адрес е съставен
само от единици, а най малкият от 0. При преса е нова все шестнайсетична система се използва
числата от 0 до 9 и. A-F. Адресното пространство се дели на 2 подпространства.

Паметно и

интерфейсно.

Паметта се адресира с мио=1 чрез 20 битов адрес съответно броят на клетките е 220 Интерфейсът
се адресира с мио=0 при формиране се използва 16 битов регистър. Клетките са 216

Цикъла за четене на данни от паметта.

В началото на цикъла се установяват сигналите:

DEN=1. Изключени са изводите на буфер 8260 голям R изход.

UT/R=0 приемат се данни от паметта

M/IO=1 избрани е паметта за работа.

1 такт

Изводите на микропроцесора се извиня за адреса на клетката за прочит.

През ALC се записва адресът в регистър 8282.

ТаKT 2

на Изводите., AD13 AD16 Се извежда информация за Участващият сегментен регистър.

Изводите A15 AD0 се изключват временно.

Подава се RD=0 за извеждане на съдържанието на клетката на магистралата за данни.

DEN 0 включват се и зорите на буфер 8286

Данните от клетките постъпват към изворите AD15 AD0.

Таг 3.

АD15 AD0 се включва във воден режим

микропроцесора приемат данните от клетката.

Как 4.

Микропроцесора променя RD и DEN във логическа единица Изводите на буфер 8286. Тоест
прекратява четенето и се изключват.

Цикъл за запис на данни от интерфейса.

Време за достъп, времето за което Става пробата и записа на достоверните данни.

1 такт.

На системата магистрала се извежда адрес, определен от ALG и MIO/0 Избиращиклетки.

Стая 2.

Сигналът арди 0 и лара 0 е започва обмен четене и запис с избирателната крие така.

Продължението на 1 такт е от порядъка на микросекунди.

АДресното пространсто Като за начало паметта и интерфейс Които са в система представляват.

Набор от поредни клетки. Набор от поредни клетки. Всяка, която съдържа собствен адрес. Които
адреси се образуват от двоична система. Тоест от нули единици. Той е с какви нива с високи и
ниски. Високото ниво съответства на единицата ниското на 0. Адресното пространство представя
на максимум максимален набор. От клетки. Микропроцесорна система. Съвкупността от
паметното устройство. И от интерфейса. Адрес е съобразеното длъжната система 0 и единици. Но
за улеснение на програмистите Се използва шестнайсетична система. Шестнадесетичната се
използват числата от 0 до 9 и от а до ев. Като това става на 4. Той е на 16. Тоест от
шестнайсетичната Отговаря на 4 полета От двоичната система. Това е накратко за адресното
пространство.

Представянето. Както се подава.микропроцесор 8086. Са предвидени неговите 16 битови

регистри. Обаче адресното образуване става чрез 20 бита. И да се случи да стане 20 бита. 1 което
се прави е да се разделят регистрите. На 2 вида. Сегментни и индексни, Като и 2 са единично 16
бита. В сегментите се съдържа и информацията 0 и 1 А индексните още 4 бита Които показват
точното място на клетката. Тези 4 бита се наричат и логическият адрес Иди още отместването на 16
бита.

За паметта в микропроцесорната система. Е място за съхранение на данни. Това нали се дели на

рам и ром Разбираме интерфейс, а като външните устройства Които потребителят ползва за връзка
Между Микропроцесорната система и…

И за четенето и за записа са по 4 такта. Преди да започне работа микропроцесора 1 той. Си прави

подготовка. Установява сигнал те в единица тоест Изводите в буфера Са с високо съпротивление За
Да не се извършва все още обмен. Сигналът DTR Също се подава. Който е равен на 0. Това показва,
че посоката на информацията Ще е от паметта в микропроцесора. И третият важен сигнал е. M/IO
Който се подава с единица. Единицата означава, че връзката ще е към паметта. А не към
интерфейса. И когато направим тези 3 сигнала. Подготовката започва първият. Микропроцесора от
изворите AD. 15 AD-0 Извежда адреса от клетката.