Научни трудове на Съюза на учените в България–Пловдив, серия Г.

Медицина,
фармация и дентална медицина т. ХVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина
и дентална медицина”, 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists
in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХVIII,
ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ КОГНИТИВНИ НАРУШЕНИЯ И
ДЕМЕНЦИЯ
Деспина Георгиева, Грета Колева, Даниела Драганова, Ирина Христова
Русенски университет „Ангел Кънчев“ – ФОЗЗГ

NURSING CARE FOR PATIENTS WITH CONGNITIVE IMPAIRMENT

AND DEMENTIA
Despina Georgieva, Greta Koleva, Daniela Draganova, Irina Hristova
Ruse University “Angel Kanchev” - Faculty of Public Health and
Health Care

Abstract: The current demographic trend towards an increase in the proportion of older
people in recent decades, defined dementing syndrome as significant medical and social problem.
Nursing care for patients with dementia were defined as preventive, institutional and nursing care
at patient‘s home. Also, care performed in a hospital, when there is a need of treatment of an
acute or chronic disease. The specifics of the disease with dementing syndrome necessitates the
acquisition of medical, social and psychological knowledge, and developing skills and techniques
for communicating with patients.
Keywords: cognitive impairment, dementia, nursing care, qualities of nurses.

ВЪВЕДЕНИЕ: Деменцията e едно от най-мъчителните заболявания в напреднала

и старческа възраст. Съществуващата демографска тенденция към увеличаване на
относителния дял на старите хора през последните десетилетия определя дементния
синдром като значим медицински, социален, психологичен и икономически проблем [1].
Съвременните сестрински грижи за болни с деменция се базират на холистичния подход
и мултидисциплинарна екипна дейност. Все по осезаема става нуждата от полагане на
дългосрочни сестрински грижи в дома на пациента и оказване на подкрепа и помощ на
близките. Сестринските грижи за болни с деменция се обособяват като превантивни,
институционални, домашни и грижи, полагани в стационар при необходимост от лечение
на остро или хронично соматично заболяване. Спецификата на заболяването налага
необходимостта от придобиване на медицински, социални и психологически знания,
формиране на умения и техники за общуване с пациентите.

ИЗЛОЖЕНИЕ: Конгнитивните нарушения включват проблем паметта, езика,

логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане
на решения и други. Повечето лонгитудинални проучвания сочат че, голяма част
от хората с леки когнитивни нарушения в продължение на няколко години развиват
симптомите на деменция[2]. But consistent or increasing concern about your mental performance
may suggest mild cognitive impairment (MCI).Сестринските грижи при тези състояния са
от превантивен характер. ПрофилакВключват дейности за осъществяване на редовни
физически упражнения, изпълнение на диета с ниско съдържание на мазнини, богата на

19
плодове и зеленчуци и прием на Омега-3 мастни киселини, осъществяване на програма,
включваща интелектуална стимулация, обучения и Social engagement may make life more
satisfying, and help preserve mental function and slow mental decline.социална ангажираност
[4,5].
A diet low in fat and rich in fruits and vegetables is another heart-healthy choice that also may
help protect cognitivIntellectual stimulation may prevent cognitive decline.Omega-3 fatty acids
also are good for the heart.Според МКБ 10 Съдовата деменция представлява деградация
на вече развити интелект и памет. С прогресиране на заболяването постепенно се стига
до изразен личностен упадък и нарушаване нормалното професионално и социално
функциониране на болния [2,3]. Тази група болни се нуждаят от професионални сестрински
грижи. В зависимост от мястото им на оказване се систематизират няколко групи
сестрински грижи.
Сестрински грижи при болни с деменция, постъпили в стационар. При необходимост
от лечение на обострено хронично соматично заболяване или остро настъпило такова,
болните с деменция се нуждаят от специфичен подход при осъществяване на лечението
и грижите. Хоспитализацията при тях е свързана със загуба на адаптивност и силна
зависимост от грижи. Поради невъзможността за разбиране на необходимостта от лечение
някои пациенти могат да направят опит за бягство от стационара или да изпаднат в силна
възбуда и страх, често се наблюдават прояви на отказ и съпротивление при осъществяване
на манипулации и лечение. Възниква опасност от сериозни самонаранявания и извършване
на неадекватни и опасни действия. За безопасността на пациента обикновено се предприема
имобилизация, но индивидуалната сестринска грижа е най-оптималния подход, осигуряващ
полагане персонализирана грижа без физически и лекарствени ограничения. There is no
single instrument to assess the meaning of behavioral communication in hospitalized older adults
with dementia. За осъществяване на качествени сестрински грижи и избор на подходящ
подход, информацията за обичайното поведение и реакциите на пациента е от решаващо
значение. При постъпване в стационар се Knowledge about the patient›s usual behavior and
function is critical to individualizing care.Standardized screening of cognition shoосъществя-
ва ASSESS COMMUNICATION AND BASELINE BEHAVIORSASSESS Rоценка на
риска от нараняване. Въпросите за поведението на пациента се задават към близките.
Насочени са към историята на заболяването, typical communication style, behavior, daily
routines, and abilтипичен стил на комуникация, поведение и запазени способности за
извършване на ежедневни дейности. Медицинската сестра се информира за евентуални
причини, провокиращи объркване, възбуда и промяна в поведението. Осъществява се
оценка на възможностите за хранене, хигиенни навици възможностите за контрол и начин
на осъществяване на физиологичните нужди, определя се степента на самостоятелност
при извършването им. Задават се въпроси, свързани със съня на пациента, наличие на
халюцинации и страхове. Следващият етап от дейността на медицинската сестра
е изготвяне на план за сестрински грижи, съобразен с индивидуалните особености и
потребности на пациента. При ежедневното общуване с пациента се изискват определени
комуникативни способности. Основните принципи и изисквания при общуване с
пациенти с деменция се изразяват в ясно, бавно и спокойно говорене, обърнати с лице
към пациента, с предпочитано от него име и използване на жестове за подкрепа и reусмивка
[4].
Втората група сестрински грижи са насочени към Втората Вт болни с деменция,
настанени в специализирана институция. E-mail notification of usage to: hartford.ign@nyu.
eduОсигуряването на подходяща среда за обитаване е определящо за осъществяването
на качествени сестрински грижи. За осигуряването на безопасността на пациентите е
нужно ограничаване на свободно напускане територията на институцията, добра осветеност
на всички помещения, както и нощно осветление в сервизните и спалните помещения.
Ограничаване на дразнещи и силни шумове. Осигуряване на помещение за комуникация
20
и интелектуални игри. Насърчаване честите посещения от близки в часовете за хранене
и разходки. Осигуряване на подходящи места за разходки в парка на институцията.
Непрекъснатото наблюдение чрез монитори позволява навременно установяване промените
в поведението на пациентите и адекватна намеса. Осигуряване на режим на ежедневните
дейности и работен график, осигуряващ грижи за едни и същи пациенти, възможно най-
продължително време. При необходимост от многократни повторения на наглед прости
действия е нужно запазване на спокойния тон на говорене при всяко следващо повторение.
Индивидуалната първоначална и периодична оценка на поведението и състоянието на
пациента позволява изготвянето на план за сестрински грижи. Той осигурява компенсация
на дефицитите при ежедневните дейности, които пациентът би извършил сам, ако е в
състояние да ги извършва. Гарантира приемственост, качество, непрекъснатост и отчетност
на грижите [3,4,5].
Домашни грижи при пациенти с деменция се изразяват в оценка на състоянието
и потребностите на пациентите от грижи. Изготвяне на план за грижи и осъществяване
на периодичен контрол. Осигуряване на професионални сестрински грижа - 24 часа или
почасово. Предоставянето на нужната информация на близките на пациента се осъществява
чрез провеждане на обучения и беседи. Осъществяване оценка на грижите, полагани
от близки или болногледачи, при необходимост промяна плана за грижи. Извършване на
медицински дейности и манипулации. Даване на съвети за диетично хранене. Оказване на
подкрепа, съпричастност и помощ на близките, които се грижат за болни с деменция. Това
ще им даде сигурност при справяне с необичайните за тях дейности, ще намали страха
и тревожността, породени от факта, че сe чувстват сами в процеса на грижите за техните
близки.
За оказване на грижи за болни с деменция са необходими определени качества и
специфични компетентности на медицинската сестра, както и на останалите членове
от екипа. Проява на емпатия, владеене на вербални и невербални комуникативни техники,
отговорност и добросъвестност, точност в изпълнението на задълженията, проява на
търпение, тактичност, спокойствие и отдаденост, проява на наблюдателност и познания
за основното и придружаващите заболяване са част от изискванията към екипа, полагащ
грижи към болни с деменция.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Медико-социалната значимост на деменцията е резултат както

от високата заболяемост и прогресивната загуба на автономията на болните, така и от
спецификата на необходимите грижи към тях. Експертите прогнозират, че в бъдеще ще
се задълбочава несъответствието между търсене и предлагане на гериатрични услуги.
Тенденцията е към снижаване на институционализма и стимулиране на алтернативни форми
за предоставяне на грижи в амбулаторни и домашни условия за старите хора [1]. Изгражда-
не на сестрински центрове и служби за осъществяване на дългосрочни грижи ще осигури
възможност за за осъществяване на регламентирани консултативни и професионални
почасови или 24- часови комплексни грижи.

Използвана литература:
[1 ]. Балканска, П., Мениджмънт на грижите за лица с дементен синдром - проблеми
и перспективи, ФОЗ, Медицински университет- София, 2010г.
[2]. МКБ-10 Психични и поведенчески разстройства, Българска психиатрична
асоциация, София, 2005г.
[3]. Янчева С., Болестта деменция, вестник „Деменцията“, Гражданско сдружение
Алцхайемер България. ISSN 13148583 брой 1/2013
[4]. http://www.alz.org/dementia/mild-cognitive-impairment-mci. asphttp:/
[5]. www.mayoclinic.org diseases-conditions/mild-cognitive-impairment/basics/

21