5.

Естествени плакоретенционни фактори - значението им в етиологията на пародонталните

заболявания.

В устата съществуват множество естествени и ятрогенни фактори,които способстват за по-

лесното колонизирани и акумулиране на МО върху зъбно-венечните повърхности.
Най-важните естествено наблюдавани плак-ретентивни фактори са:
1.Супра и –субгингивален зъбен камък
Неговото откриване и отстраняване (и на некротичния цимент) е от огромно значение за успеха
на пародонтолога както в превенцията,така и в лечението на гингивата и пародонта.Той играе
важна роля в поддържането и задълбочаването на възпаление - чрез постоянно задържане на
нова плака и непрекъснат контакт с тъканите на гингивата и цимента.Наличието му създава
ниши, в които ЗП се развива и нейното премахване е почти невъзможно. ЗК представлява
калцифицирана мъртва плака,сам по себе си той е непатогенен но грапавата му повърхност е
идеална повърхност за задържане на МО,Натрупан супрагингивално,той не позволява
нормалното протичане на естествена ексфолиация на подлежащия епител,а от друга страна
пропит от метаболитите на зъбната плака,той действа увреждащо.
Супрагингивалния зъбен камък(наречен от старите автори слюнчен),се среща по лингвалните
повърхност на долните инцизиви и вестибуларните повърхности на горните молари,тоест
около орифициийте на слюнчените жлези,откъдето постъпват необходимите минерални
вещества от слюнката за калцифицирането на зъбната плака.Наблюдават се калцифицирани
бактерии(екстра и интрацелуларни),така и безклетъчно натрупване на хексагонални
монокристали.Супрагингивалния ЗК е жълтеникав с различна интензивност на
цвета,относително мек и може да се отделя,като отливка от подлежащите зъбни повърхности.
Субгингивалния зъбен камък (наричан в миналото “серумен”),се развива при налично
възпаление на гингивата. Той се разполага под венечния ръб,толкова по-апикално,колкото по-
дълбок е венечният,респ. пародонталния джоб.Минералните вещества,необходими за
калфицирането на подвенечната зъбна плака,произхождат от ГТ, чието количество нараства
във връзка с интензивността на възпалителния процес. Субгингивалния ЗК, обикновенно се
вижда,когато с въздушна струя отлепим венечния ръб. При много тънък венечен ръб, ЗК, може
да прозира. Най-лесно се диагностицира,чрез сондиране.Рентгенологично може да се
установи,единствено апроксимално разположения подвенечен ЗК. Субгингивалния ЗК е тъмен
на цвят,плътен,твърд и здраво прикрепен към зъбната повърхност,от която трудно се откъртва.
Съставът на ЗК включва неорганични (70-90%) и органични компоненти
Неорганични компоненти:доминира калциевият фосфат (75.9%),калциевият карбонат е едва
3.1% и следи от магнезиев фосфат.Освен Са и Р, неорганичната компонента включва -
въглероден диоксид, магнезий, натрий, цинк, стронций, бром, мед, манган, желязо, флуор.
Преобладаващи кристални форми са:хидроксилапатитът,магнезиевите кристални съединения
и октакалциевият фосфат. Бактериалната плака концентрира Са от 2 до 20 пъти повече в
сравнение със слюнката.
Органичната компонента включва:
Протеин-полизахаридни комплекси,сред които се откриват ексфолирани
епители,левкоцити,различни типове МО.Сред въглехидратите,могат да се изброят галактоза,
глюкоза,рамноза,маноза,глюкоронова киселина, галактозамин. Холестеролът, холестероловите
естери,неутрални мазнини,свободните мастни киселини и фосфолипидите са най-честите
съставки на липидната част на органичната компонента.Субгингивалният ЗК, съдържа почти
същото количество хидроксилапатит,но повече октакалциев фосфат.Не съдържа слюнчени
протеини,а съдържанието на натрий се увеличава в корелация с дълбочината на
парадонталния джоб.
Прикрепяне на ЗК може да се осъществи по няколко механизма:
- Органична пеликула
- Проникване на бактерии в цимента на зъба
 - Механично закотвяне в неравностите на циментовата пояърхност
- Много тясно адаптиране на подповърхностните вгъвания на зъбния камък към
непроменената циментова повърхност
Няколко дни са необходими за отлагане на достатъчно количество зъбна плака и за започване
на процесите на минерализация,но натрупването на ЗК достига своето максимално ниво най-
рано след 10 седмици,а според някои автори 18седм. – 6 месеца.
Оцветявания (обагряния) по шийката на зъбите - Могат да бъдат повод за погрешно
диагностициране като надвенечен ЗК. Представляват пигментиране на зъбната пеликула от
хромогенни бактерии, химически вещества или храни.
Зелено(жълто-зелено)оцветяване - Предимно се среща при децата и се приема като обагряне
на остатъците от емайловата пеликула от флуоресцентни бактерии и гъбички от родовете
Penicillium и Aspergillus.Предимно се наблюдава по горните фронтални зъби и може да ги
обхване от шийката до под екватора.
Оранжево оцветяване – характерно отново при деца. Обхваща предните зъби,но за разлика от
зеленото оцветяване,се разполага и по лингвалната част.Свързва се с натрупването на
хомогенни МО като Serratia marcescens и Flavobacterium lutescens.Отстраняват се лесно,но се
натрупват отново почти до излизане от пубертета.
Черно оцветяване – като много тясна,линейна ивица по вестибуларната и лингвална шиечна
част на зъбите,а апроксимално се изявява като по-широки черни петна.Здраво прикрепено,не
зависи от степента на ОХ и дори е по-често при жените. Индивиди с такова оцветяване имат
кариес-резистентно съзъбие. Подозират се хромогенни бактерии,преди всичко от различнин
видове Actinomyces .
Кафяво оцветяване - Приема се като оцветена придобита пеликула,но без бактерии,която се
формира при хора с неефективно четкане на зъбите.Затова говори и липсата му по най-
четканите повърхности – вестибуларните на горните фронтални зъби,както и наличието му по
вестибуларните повърхности на моларите.Кафявият цвят се свързва най-често с танините.
Джемилева установява кафяво оцветяване при алкохолици и намира обяснение със
съдържанието на танини в повечето долнопробни вина :Д
Тъмнокафяво до черно – при пушачи,което засяга и зъбната тъкан.Свързвано е с проникването
в емайла на продуктите от изгарянето на смоли и катраноподобни вещества при
пушене.Отстранява се много трудно.
Хлорхексидиново оцветяване – при ежедневно и продължително приложение на
хлорхексидинови съединения като съставки на орално-хигиенни средства (води за
уста,пасти)Оцветяването е жълтениково до кафяво и обхваща шийките на зъбите,дорзалната
повърхност на езика.Лесно се премахва при четкане на съзъбието.Обяснява се с афините на
хлорхексидина към алдехидите и кетоните.
2.Сгъстяване на зъбите
Това води до повишено натрупване на плака,защото механизмите на самопочистване са
смутени и оралната хигиена е понижена.
3.Емайлови израстъци,перли:анатомични особенности на ЕЦГ
Грапавите полета на ЕЦГ също благоприятстват за задържане на плака.При моларите се
наблюдават емайлови “перли”,които могат да се простират и до областта на фуркацията.Със
своята форма тези перли затрудняват отстраняването на зъбната плака,особенно когато се
формира и джоб.
4.Анатомични особенности на зъбната коронка
Нормално изразеният екватор на клиничната коронка презпазва венечната бразда от преките
удари на хранителни частици по време на хранителния акт.При недостатъчно изразен
екватор,те директно попадат във венечната бразда и имат не само травматично действие,но
създават и условия за натрупване на плака,чието премахване се затруднява.
5.Недостатъчна ширина на алвеоларната гингива
Дължи се на плитък vestibulum oris,а при отделни зъби –на високо залавяне на лабиалните и
лингвалните френулуми,както и на мускулните инсерции.Постоянният опън при говор и
дъвкане довеждат до отдръпване и отлепване на гингивата в участъците на къси френулуми и
високи мускулни инсерции,натрупване на плака между отлепената гингива и зъба с
последващо възникване на възпаления или на рецесии(локализирани или генерализирани)
6.Зъбния кариес