Емоционалното изнудване

Дона Фрейзър и Сюзън Форуърд

Въведение
Казах на съпруга си, че ще ходя на курс вечер веднъж седмично, и той - по типичния си тих
начин - се превърна в балистична ракета. „Прави каквото щеш! Ти винаги така или иначе го правиш -
ми отвърна, - но не очаквай, че ще те чакам вкъщи, когато се върнеш. Аз винаги съм на
разположение. Защо ти не можеш да си тук за мен?“ Знаех, че аргументът му няма смисъл, но това ме
накара да се почувствам така себична. Поисках да ми върнат таксата за регистрация. - ЛИЗ
Планирах да прекарам Коледа на пътешествие с жена ми - ваканция, която очаквахме от месеци.
Обадих се на майка ми, за да й съобщя новината, че най-накрая сме получили билетите, а тя почти
избухна в плач: „Но какво ще стане с коледната вечеря? Знаеш, че винаги се събираме на празниците.
Ако заминете на това пътуване, вместо да дойдете тук, ще провалите празника на всички. Как можеш
да ми причиниш това? Според тебе колко Коледи са ми останали?“ Така че, разбира се, отстъпих.
Жена ми ще ме убие, но аз не виждам как мога да се наслаждавам на някаква ваканция, когато съм
потънал във вина. - ТОМ
Отидох при шефа, за да му кажа, че ми трябва помощ или по-реалистичен срок за един голям
проект, върху който работя. В момента, в който споменах за помощта, той ме започна: „Давам си
сметка колко много искаш да се върнеш вкъщи при семейството си, но макар че им липсваш сега,
знаеш, че те ще оценят повишението, което обмислям за теб. Имаме нужда от човек, който може да
работи в екип и който наистина е посветен на работата - мислех си, че ти си такава. Все едно, давай.
Прекарвай повече време с децата. Само помни, че ако това са твоите приоритети, вероятно ще трябва
да преразгледаме плановете си за теб“. Почувствах се напълно безпомощна. Сега не знам какво да
правя. - КИМ
Какво става тук? Защо някои хора ни карат да мислим: „Отново изгубих. Винаги отстъпвам. Не
казах какво чувствам. Защо никога не успявам да наложа мнението си? Защо не съумявам да
отстоявам позицията си?“ Знаем, че са ни манипулирали, че се чувстваме фрустрирани и изпълнени с
възмущение, че сме се отказали от желанията си, за да угодим на някой друг, но просто не знаем
какво да направим в такава ситуация. Защо става така, че някои хора са способни да ни надвият
емоционално, оставяйки ни с пораженчески чувства?
Хората, срещу които се изправяме в тези ситуации на невъзможност за победа, са умели
манипулатори. Те ни обвиват в утешаваща интимност, когато получават исканото, но често се оказва,
че ни заплашват, за да бъде тяхното, или ни погребват под тонове вина и укори, когато не го
получават. Такива хора сякаш очертават пътищата, за да получат онова, което искат от нас, но често
дори не съзнават какво правят. В действителност мнозина от тях могат да изглеждат мили,
отколешни страдалци или съвсем безопасни.
В повечето случаи един конкретен човек - партньор, родител, брат или сестра, приятел - ни
манипулира толкова последователно, че, изглежда, забравяме всичко, което знаем за мъдростта на

www.spiralata.net 1
зрялата възраст. Макар че е възможно да сме умели и да имаме успех в други области от живота си, с
тези хора се чувстваме объркани и безсилни. Те ни въртят на малкия си пръст.
Да вземем моята клиентка Сара, която е съдебен репортер. Жизнена брюнетка, тя се среща с
човек от строителния бизнес на име Франк от почти година. И двамата, влезли вече в 30-те си
години, се разбирали добре - докато не възникнал въпросът за брака. Тогава - каза Сара -
„поведението му към мен се промени. Той, изглежда, искаше от мен да се доказвам“. Всичко станало
ясно една събота, когато Франк я поканил на романтичен уикенд във вилата си в планината. „Когато
пристигнахме, мястото гъмжеше от импрегнирана със смола дебела хартия и кутии с боя, а той ми
връчи четка. Не знаех какво друго да правя, така че започнах да боядисвам“. Работили - през
повечето време в пълно мълчание - през целия ден и когато най-накрая седнали да починат, Франк
извадил годежен пръстен с огромен диамант.
„Попитах го: „Какво става?“ - обясни Сара, - а той отговори, че имал нужда да се увери, че се
държа спортсменски, че ще помагам в общата работа, а няма да очаквам от него да я свърши“.
Разбира се, това не беше краят на историята.
Уточнихме датата и другите подробности, но се люшкахме нагоре-надолу като йо-йо. Той
продължи да ми прави подаръци, но и да ме проверява. Когато не поисках да отида да се грижа за
децата на сестра му една неделя, той рече, че нямам силно семейно чувство и може би трябва да
помислим да отменим сватбата. Когато споменах, че искам да разширя бизнеса си, той реши, че
всъщност не съм му истински отдадена. Така че, разбира се, оставих този въпрос да чака. Нещата
продължиха да се развиват, а аз винаги отстъпвах. Повтарях си обаче какъв страхотен мъж е, че той
вероятно е уплашен от женитбата и просто има нужда да се чувства сигурен с мен.
Заплахите на Франк били тихи, но същевременно изключително ефективни, защото се сменяли с
близост, достатъчно примамлива, за да скрие какво наистина става. И подобно на повечето от нас,
Сара продължавала да иска още.
Тя отстъпвала пред манипулациите на Франк, защото в момента изглеждало смислено да го
прави щастлив - залогът бил изключително висок. Подобно на толкова много от нас, Сара била
изпълнена с негодувание и фрустрация от заплахите му, но се оправдавала, че капитулира в името на
мира и спокойствието.
В такива взаимоотношения поддържаме фокуса на вниманието си върху потребностите на другия
за сметка на собствените ни нужди и се отпускаме във временната илюзия за безопасност, която сами
сме си създали чрез отстъпването. Избягвали сме конфликта, конфронтацията - и шанса за една
здрава връзка.
Влудяващите взаимодействия от този вид са сред най-честите причини за търкания в почти всяка
връзка и въпреки това те рядко се идентифицират и разбират. Много често тези случаи на
манипулация получават етикета погрешна комуникация. Казваме си: „Аз действам въз основа на
чувствата, а той - на интелекта“ или „Тя просто е с друга нагласа“. В действителност обаче
източникът на търканията не са комуникативните стилове. Истинската причина по-скоро е, че
единият иска да стане неговото за сметка на другия. Тези случаи са нещо повече от прости
недоразумения - те са борба за власт.
През годините търсих начин да опиша тези борби и разстройващия поведенчески цикъл, до който
водят. Установих, че хората почти универсално реагират с потвърждение, когато им кажа, че темата
на разговора ни е чисто и просто изнудване - емоционално изнудване.
Давам си сметка, че терминът изнудване събужда злокобни образи на престъпници, страх и
кожодерство. Разбира се, че е трудно да мислите за вашия съпруг, родителите ви, шефа, братята или
сестрите или децата ви в този контекст. Въпреки това установих, че изнудването е единственият
термин, който описва точно ставащото. Самата острота на думата ни помага да пронижем отричането
и объркването, които затъмняват толкова много взаимоотношения, а това ни извежда към истината.
Нека ви уверя: фактът, че в някаква близка връзка присъства изнудване, не означава, че тя е
обречена. Той означава просто, че трябва честно да признаем и да коригираме поведението, което ни
причинява болка, и да поставим връзката си на по-здрава основа.

ЩО Е ЕМОЦИОНАЛНО ИЗНУДВАНЕ?
Емоционалното изнудване е мощна форма на манипулация, при която близките до нас хора ни
заплашват - директно или индиректно, - че ще ни накажат, ако не направим исканото от тях. В ядрото
на всеки вид изнудване се крие една основна заплаха, която може да се изрази различно: Ако не се

www.spiralata.net 2
държиш по начина, по който аз искам, ще страдаш. Престъпникът-изнудвач може да заплашва, че ще
използва някакви факти от миналото на човека, за да разруши репутацията му, или ще иска да му се
плати, за да скрие дадена тайна. Емоционалното изнудване удря още по-близко в целта.
Емоционалните изнудвачи знаят колко високо ценим връзката си с тях. Те познават слабите ни места.
Често знаят и най-дълбоките ни тайни. И без значение колко държат на нас, те използват това
интимно познание, за да оформят заплахите си, които им дават желаната отплата: нашето
подчинение.
Знаейки, че искаме любов или одобрение, нашите изнудвачи ни заплашват, че ще ги отдръпнат,
въобще ще ни лишат от тях или ще ни накарат да чувстваме, че трябва да си ги заслужим. Например
ако се гордеете, че сте щедри и любещи, изнудвачът може да ви нарече егоист или невнимателен, ако
не отстъпите пред неговите желания. Ако цените парите и сигурността, той може да ви постави
условия да го осигурявате финансово или да ви заплашва, че ще ви ги отнеме. А ако вярвате на
изнудвана, е възможно да му позволите да контролира вашите решения и поведение.
Падаме в капана на танц с изнудването - танц с хиляди стъпки, форми и десени.
Загубени в мъглата
Как е възможно толкова умни, способни хора да се оказват в ситуация да търсят слепешком
разбиране на поведение, което изглежда толкова очевидно? Една от ключовите причини е, че нашите
изнудвачи правят почти невъзможно да видим, че ни манипулират, защото хвърлят плътна мъгла,
която прикрива действията им. Ако можехме, щяхме да отвърнем на удара с удар, но те си
гарантират, че ние буквално няма да сме в състояние да видим какво ни се случва. Използвам
мъглата едновременно като метафора за объркването, което изнудвачите създават, и като леща за
неговото изгаряне. МЪГЛАТА (fog) е съкратен начин да говоря за Страха, Дълга и Вината - оръжията
на изнудваческия занаят. Изнудвачите напомпват връзките си с всепоглъщаща МЪГЛА, знаейки, че
ще се страхуваме да им противоречим, ще се чувстваме длъжни да им отстъпваме и ще изпитваме
ужасна вина, ако не го направим.
Тъй като е толкова трудно да преминете през тази МЪГЛА и да разпознаете емоционалното
изнудване, когато сте негов обект (дори и в ретроспекция), измислих списък, за да ви помогна да
определите дали сте мишената на някой изнудван.
Хората, на които държите:
* Заплашват ли да вгорчат живота ви, ако не правите онова, което те искат?
* Заплашват ли непрекъснато, че ще прекратят връзката, ако не се поддадете на желанията им?
* Казват ли или намекват ли, че ще се занемарят, ще се наранят или ще се депресират, ако не
направите исканото от тях?
* Винаги ли искат повече, без значение колко давате?
* Редовно ли приемат, че вие ще отстъпите?
* Често ли пренебрегват или омаловажават чувствата ви?
* Дават ли щедри обещания, които зависят от вашето поведение, и след това рядко ги спазват?
* Често ли ви наричат егоисти, лоши, алчни, безчувствени или невнимателни, когато не им
отстъпите?
* Заливат ли ви с одобрение, когато им отстъпите, и лишават ли ви от него, когато не го
направите?
* Използват ли парите като оръжие, за да стане тяхното?
Ако отговорите дори само на един от тези въпроси с „да“, вие сте емоционално изнудвани. Искам
обаче да ви уверя, че има какво да се направи, за да промените ситуацията и да се почувствате по-
добре.
Изясняването
Преди да сме в състояние да извършим промяна, трябва да премахнем объркването от действията
на изнудвача. Имаме нужда да включим светлината. Това е жизненоважна стъпка в прекратяването
на емоционалното изнудване, защото дори когато работим за вдигането на МЪГЛАТА, изнудвачът е
зает с напомпването на нови дебели пластове. Независимо от огромните познания, които сме
натрупали през последните години за нашите настроения, психика и мотивация, когато имаме работа
с МЪГЛАТА, сетивата ни са притъпени, а фино настроените сензори, които ни ръководят
обикновено във взаимоотношенията, се изпълват със статично електричество. Изнудвачите са в
състояние умело да маскират оказвания натиск и ние често го изпитваме по начини, които ни карат
да се съмняваме в собствените си възприятия за ставащото. Освен това нерядко съществува огромна

www.spiralata.net 3
разлика между реалните действия на изнудвачите и доброкачествения и дори любещ начин, по който
те интерпретират поведението си пред нас и пред себе си. Вие обаче не сте сами. Емоционалното
изнудване е дилема, засягаща милиони хора.
В книгата с помощта на истински случаи ще се срещнете с хора, които се борят с емоционално
изнудване и намират начини да го прекратят. Това са истории за реални хора с реални чувства и
конфликти. Вие може би ще се идентифицирате с тях - мъже и жени, които са високо компетентни,
елегантни и ефективни в много аспекти на живота си, но са попаднали в капана на изнудването. Ако
откриете сърцето си, можете да научите много от тях. Историите им са модерни притчи, поучителни
разкази, насоки и сигнални огньове в собственото ви пътуване.
За изнудването са нужни двама
В първата част на тази книга ще ви покажа как точно действа изнудването и защо някои от нас са
особено уязвими. Подробно ще обясня как действа изнудваческата „транзакция“, ще покажа какво
иска, колко и как го получава всяка страна в размяната. Ще изследвам психиката на изнудвача:
задача, която първоначално изглежда малко обезсърчаваща, защото не всеки изнудвач има един и
същ стил или характерови черти - някои са пасивни, други са твърде агресивни. Едни са директни,
други са изключително потайни. Някои ни съобщават какви точно ще бъдат последствията, ако ги
разочароваме, други подчертават колко много ги караме да страдат. Въпреки това, без значение
колко различни изглеждат на повърхността, всички те имат общи същностни черти: характеристики,
които подхранват манипулативното им поведение. Ще ви покажа как нашите изнудвачи използват
МЪГЛАТА и другите си оръжия и ще ви помогна да разберете какво ги ръководи.
Ще покажа как страхът - страхът от раздялата, от промяната, от отхвърлянето, от загубата на
властта - е често срещана основа, на която стъпват тези, които стават изнудвачи. За някои тези
страхове са вкоренени в дълга история на чувства на тревожност и неадекватност. За други е
възможно те да са реакция на по-скорошни несигурност и стресове, подкопали чувството им за себе
си като стабилни, компетентни хора. Ще демонстрирам как потенциалът за изнудване се устремява
към небето, когато в живота на изнудвача се натрупат страхове. Ще покажа и как задействащи
събития, например отхвърляне от любовен партньор, загуба на работата, развод, пенсиониране или
болест, лесно могат да превърнат някой наш близък в изнудвач.
Хората, които използват емоционалното изнудване, съвсем не се събуждат една сутрин, за да си
кажат: „Как мога да превърна някого в жертва?“ По-скоро те са лица, за които изнудването е билетът
към чувството на сигурност и ръководене на нещата. Без значение колко уверени изглеждат отвън,
изнудвачите действат въз основа на висока степен на тревожност.
Когато обаче те щракнат с пръсти и ние подскочим, за момента изнудвачите могат да се чувстват
властни. Емоционалното изнудване става тяхната защита срещу обидата, болката и страха.
Ролята, която ние играем
Без нашата помощ обаче изнудването не може да пусне корени. Помнете: за изнудването са
нужни двама - то е транзакция - и следващата ни стъпка ще бъде да видим как се превръщаме в
мишена на изнудването.
Във всяка връзка ние носим набора си от „горещи бутони“: натрупани възмущения, съжаления,
несигурност, страхове, гняв. Това са слабите ни места - местата, които болят при докосване.
Емоционалното изнудване може да действа само когато позволяваме на другите да знаят, че са
открили „горещите ни бутони“ и че ще скочим, когато те ги натиснат. В книгата ще видим как
житейските ни преживявания са оформили автоматичните ни емоционални реакции, които наливат
масло в огъня на горещите ни бутони.
Очарована съм да наблюдавам как философията ни за човешкото поведение се развива от
концепция, която ни разглежда като жертви, към идеи, които ни насърчават да поемем отговорност за
живота и за проблемите ни. Никъде другаде това не е толкова важно, колкото на сцената на
емоционалното изнудване. Лесно е човек да се фокусира върху поведението на другите и да смята, че
ако те се променят, нещата ще бъдат наред. Това, от което всъщност се нуждаем, е отдаденост и
смелост, за да разберем себе си и да променим собствения си начин на взаимодействие с бъдещите
изнудвачи. Трудно е да признаеш, че чрез капитулацията в действителност учиш изнудвача как да те
изнудва. Трудната истина обаче е следната: нашето подчинение награждава изнудвача, а всеки път,
когато награждаваме някого за определено действие - независимо дали го осъзнаваме или не, - ние по
най-добрия начин му даваме да разбере, че може да го направи отново.
Цената, която плащаме

www.spiralata.net 4
 Емоционалното изнудване се разпространява като отровен бръшлян и неговите лъкатушещи
филизи могат да се увиват около всеки аспект на живота ни. Ако капитулираме пред емоционално
изнудване в работата, е възможно вкъщи да си го „изкарваме“ върху децата. Ако имаме лоши
взаимоотношения с родител, може да заливаме партньора си с негативност. Не е възможно просто да
поставим някакъв конфликт в кутия с етикет шеф или съпруг и да я държим настрана от останалата
част от живота си. Можем дори да дублираме динамиката, която ни кара да страдаме, и самите ние да
се превърнем в изнудвачи, изкарвайки собствената си фрустрация върху някой по-слаб или по-
уязвим от нас.
Много от използващите емоционално изнудване са приятели, колеги и членове на семейството, с
които сме тясно свързани и искаме да запазим и да засилим тези връзки. Възможно е те да са хора,
които обичаме заради изживените заедно добри времена, близостта, която все още успяваме да
имаме, и общата ни биография. Може би смятаме връзката си с тях за добра - в по-голямата си част,
но вярваме, че тя е изместена от вярната посока заради изнудването. От жизненоважно значение е да
не позволим на изнудваческия навик да засмуче нас - и всеки около нас - в своя водовъртеж.
Цената, която плащаме, когато многократно се поддаваме на емоционалното изнудване, е
огромна. Коментарите и поведението на изнудвача непрекъснато ни карат да чувстваме, че губим
равновесие, да изпитваме срам и огромна вина. Знаем, че трябва да променим ситуацията, и
многократно се заричаме, че ще го направим, единствено за да открием, че отново сме надхитрени,
изиграни или натикани в ъгъла. Започваме да се съмняваме в способността си да спазваме
обещанията, които поемаме пред себе си, и загубваме увереност в ефективността си. Чувството ни за
собствена стойност е подкопано. Може би най-лошото от всичко е, че всеки път, когато
капитулираме пред емоционалното изнудваме, губим контакт с интегритета си, с вътрешния компас,
който ни помага да определим какви би трябвало да бъдат нашите ценности и поведение. Макар че
емоционалното изнудване не е малтретиране от тежката категория, дори и за миг не си помисляйте,
че залогът не е висок. Когато живеем с емоционално изнудване, то ни изсмуква и ескалира дотогава,
докато не постави на сериозна опасност най-важните ни взаимоотношения и чувството ни за
самоуважение.
Превръщане на разбирането в действие
Вече повече от 25 години съм терапевт. През това време съм лекувала хиляди хора в различна
среда и ако има едно всепомитащо обобщение, което мога да направя без страх от противоречие, то е,
че промяна е най-страшната дума в английския език. Никой не я харесва, почти всеки е ужасен от нея
и повечето хора (включително и аз) ще проявят невероятно творчество, за да я избегнат. Възможно е
действията ни да ни причиняват нещастие, но идеята да правим нещо различно е дори още по-лоша.
Въпреки това има едно нещо, което знам с абсолютна сигурност (както лично, така и
професионално): нищо няма да се промени в живота ни, докато не променим собственото си
поведение. Прозрението няма да свърши работата. Разбирането защо правим себеразгромяващи ни
неща няма да ни спре да ги вършим отново и отново. Да натякваш и да умоляваш другия да се
промени не върши работа. Трябва да действаме. Първата стъпка е наша.
Нов речник на изборите
Всичките ми книги са ориентирани към решенията и във втората част на тази ще ви преведа
стъпка по стъпка през широкия спектър от избори, които имате, когато някой ви определи за мишена
на емоционално изнудване. Макар често да действаме от позициите на ограничен поглед върху
изборите, с които разполагаме, обикновено имаме много повече възможности, отколкото осъзнаваме.
Да имаш избор е нещо, което дава сила. Ще ви покажа стратегии за изправяне лице в лице с
изнудването дори когато сте уплашени или принуждавани, и ще ви помогна да се чувствате добре,
когато го правите. Ще ви осигуря въпросници за проверка, прости упражнения, практически
сценарии и специфични неотбранителни техники за общуване. Преподавала съм ги и съм ги
усъвършенствала през последните 25 години, и те работят!
Еднакво съществено е, че ще ви ръководя през жизнено важните етични, морални и
психологически въпроси, с които всички се борим пред лицето на емоционалното изнудване,
например:
* Кога съм егоистичен и кога - верен на моите желания и приоритети?
* Колко мога да направя или да дам, без да изпитвам негодувание или да се депресирам?
*Ако отстъпя пред изнудвача, нарушавам ли моя интегритет?

www.spiralata.net 5
 Ще ви дам средствата, с които да определяте във всеки конкретен случай къде започват и къде
свършват отговорностите ви пред другите хора - може би най-важният ключ към освобождаването от
манипулациите.
Един от най-големите дарове на тази книга ще е да ви помогна да намалите и да управлявате
чувството на вина, което изнудвачите са събудили у вас. Ще ви покажа как да понасяте неизбежния
дискомфорт, който възниква, когато започнете да променяте поведението си в служба на
освобождаването от вината, която не заслужавате. Ще разберете как вината все повече намалява,
когато действате по по-здрав и утвърждаващ ви начин. Ще ви покажа и че без вината изнудвачът е
безсилен.
Ще ви придружа през целия процес на осъществяване на основни вътрешни промени, които ще
ви помогнат да изоставите автоматичните си реакции на емоционалното изнудване и да ги замените
със съзнателни, позитивни избори за това, докъде сте готови да стигнете, за да угодите на някого за
ваша сметка.
Докато ви помагам да се съпротивлявате срещу изнудването, ще ви помогна и да решите кога не
си струва да си създавате неприятности заради някакъв пример на изнудване и дори кога
подчиняването на изнудвача може в действителност да е умна стратегия. В някои крайни случаи
единственото здраво средство е напълно да се откъснете от него и ще ви представя причините и
начините да го направите, когато всичко друго се е провалило.
Когато най-накрая спечелим разбирането и поведенческите умения, които могат да ни освободят
от справянето с умъртвяващия цикъл на емоционалното изнудване, освобождаваме невероятно
количество емоционална енергия.
„Успях да кажа „не“ на приятеля си и да осъзная, че изискванията му са ирационални - сподели
пациентката ми Маги. - Не съм направила нищо, за да го засегна, въпреки че той предпочита да се
преструва, че е така. И за пръв път не се нахвърлих върху себе си и не му се обадих след 10 минути,
за да се извинявам или да се предавам“
Написах тази книга за всеки, който се бори да запази близостта с интимен партньор, родител,
колега или приятел, който задушава важна и иначе добра връзка със средствата на манипулацията.
Моля ви да разберете, че макар да не мога да съм с вас, ще ви осигурявам морална подкрепа на
всяка стъпка от пътя, дока-то предприемате тези понякога трудни, но променящи живота действия.
Ще ви помогна да изграждате нови и здрави взаимоотношения - не само с изнудвачите в живота си,
но и със себе си.
Нужна е истинска смелост, за да се сблъскате с емоционалното изнудване. Тази книга ще ви даде
силата да го направите.

ПЪРВА ЧАСТ
РАЗБИРАНЕ НА ИЗНУДВАЧЕСКАТА ТРАНЗАКЦИЯ
Диагноза: емоционално изнудване
Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са
ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по-голямата
част от времето и само спорадично прибягвайки до изнудването. Всичко това затруднява
осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на манипулации.
Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни
заплахи какво ще се случи, ако не им се подчините, и съвсем ясно и категорично изразяват
последствията от неподчинението: „Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си“, „Ако
не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш“. Ясна заплаха,
никакви съмнения относно намеренията.
По-често обаче емоционалното изнудване е много по-фино и се появява в контекста на връзка, в
която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другият човек, когато е в най-добрата си
форма, и се оставяме спомените ни за положителните преживявания да замъглят непрекъснато
измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо
се подава през границата с нормалното, приемливо поведение във взаимодействия, които
първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи
добруването ни.
Преди да можем да определим нечие поведение като „емоционално изнудване“, то трябва да
притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекарят ще

www.spiralata.net 6
определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите. Следващият
пример е за влюбена двойка, но симптомите са едни и същи и при партньори в конфликта, които са
приятели, колеги или членове на семейството. Въпросите варират, но тактиките и действията са едни
и същи - и лесно могат да се разпознаят.
Шестте убийствени симптома
Младата двойка, която познавам - Джим и Хелън, - са заедно от почти година. Хелън -
преподавателка по литература в общински колеж, има огромни кафяви очи и широка, съвършена
усмивка. Била представена на Джим на някакво парти. Той изглеждал очарователно - висок и
красноречив, жънел успехи като автор на песни. Двамата били силно привързани един към друг. За
Хелън обаче удоволствието да бъде с Джим започнало да избледнява. В действителност тяхната
връзка е преминала през всички етапи на емоционалното изнудване.
За да ви дам ясна представа за шестте симптома на емоционалното изнудване, нека се разходим
през опростения вариант на един конфликт, възникнал между двамата. Ще забележите, че някои от
симптомите описват поведението на Джим, а други се фокусират върху Хелън.
1. Изискване. Джим иска нещо от Хелън. Той споменава пред нея, че двамата прекарват твърде
много време заедно и затова биха могли да заживеят заедно под един покрив. "На практика аз вече
така или иначе живея тук - казва й. - Нека го направим официално." Апартаментът й е огромен и
половината от неговите неща са там, така че преходът ще бъде много прост.
Понякога изнудвачите не вербализират какво искат толкова ясно като Джим, а вместо това ни
карат да гадаем. Той можеше да издигне тезата си индиректно, може би цупейки се след сватбата на
някой приятел, а след това оставяйки Хелън да му вади думите с ченгел от устата: "Ще ми се да
бяхме по-близки. Понякога съм толкова самотен", и евентуално да каже че би искал да се премести
да живее при нея. На пръв поглед предложението на Джим изглежда очарователно и изобщо не
прилича на изискване, но скоро става ясно, че той е поел по своя курс на действие и не е готов да го
обсъжда или променя.
2. Съпротива. Хелън се чувства неудобно от идеята Джим да се премести при нея и го изразява,
като му казва, че тя все още не е готова за такава промяна във връзката им. Дълбоко е привързана
към него, но иска той да си има собствено жилище.
Ако беше по-индиректен човек, тя можеше да окаже съпротива по друг начин. Би могла да се
отдръпне и да стане по-малко любвеобилна или да му каже, че е решила да пребоядисва и той трябва
да си изнесе нещата, докато не свърши ремонтът. Както и да изрази съпротивата си обаче,
посланието й е ясно: отговорът е „не“.
3. Натиск. Когато вижда, че Хелън не реагира по начина, по който той иска, Джим не се опитва
да разбере чувствата й. Той по-скоро я насилва да промени мнението си. Първоначално действа така,
сякаш е готов да обсъдят въпроса, но дискусията става едностранна и се превръща в лекция. Той
трансформира изразяването на съпротива от страна на Хелън в изявление за нейните слабости и
представя желанията и изискванията си по възможно най-положителния начин: „Аз желая само
онова, което е най-доброто за двама ни. Искам само да давам. Когато двама души се обичат, би
трябвало да желаят да споделят живота. Защо не искаш да ми дадеш частица от себе си? Ако не беше
толкова егоцентрична, можеше да откриеш малко от живота си за мен“.
Тогава той включва чара и пита: „Не ме ли обичаш достатъчно, за да искаш да съм тук през
цялото време?“ Друг изнудвач би могъл да използва натиск, като упорито настоява, че нанасянето му
в нейния дом ще подобри връзката им и ще ги сближи. Какъвто и да е стилът, натискът ще излезе на
сцената, макар че може да е дегизиран в доброжелателни одежди - например Джим да сподели пред
Хелън в каква степен нейното нежелание му причинява болка.
4. Заплаха. Докато Джим продължава да е пред стена от съпротива, той дава на Хелън да
разбере, че ще има последствия, ако тя не отстъпи пред неговите желания. Изнудвачите могат да
заплашват, че ще ни причинят болка или нещастие. Възможно е да ни дават да разберем колко много
ги караме да страдат. Или да се опитат да ни изкушават с обещания какво те ще ни дадат или колко
много ще ни обичат, ако се съгласим с тях. Джим обработва Хелън със завоалирани заплахи: „Ако ти
не можеш да се обвържеш с мен след всичко онова, което сме значели един за друг, може би е време
да започнем да се срещаме с други хора“. Той не заплашва директно да прекрати връзката, но
внушението просто е невъзможно да се сбърка.
5. Подчинение. Хелън не иска да загуби Джим и се убеждава, че може би не е била права да му
каже, че не може да се нанесе, независимо от чувството на неловкост, което изпитва. Двамата с Джим

www.spiralata.net 7
говорят само отчасти за нейните притеснения и той не прави опит да ги разбере. Няколко месеца по-
късно Хелън престава да се съпротивлява и Джим се нанася в нейния апартамент.
6. Повторение. Победата на Джим въвежда период на летаргия. Сега, след като е получил
своето, той ограничава натиска и връзката, изглежда, се стабилизира. Хелън все още се чувства
некомфортно от развитието на нещата, но е облекчена от оттеглянето на натиска и от спечелването
наново на любовта и одобрението на Джим. Той е видял, че като притиска Хелън и я кара да се
чувства виновна, е получил онова, което иска. А Хелън се е убедила, че най-бързият начин да
прекрати тактиката на натиск от страна на Джим е да се предаде. Положена е основата за модел на
изисквания, натиск и капитулация.
Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване и в цялата книга ще се
връщаме към тях и ще ги изследваме по-дълбоко.

АКО Е ТОЛКОВА ЯСНО, ЗАЩО НЕ ГО ВИЖДАМЕ?

Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че
алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме така потопени в
емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти
защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през
цялото време: манипулацията.
Много форми на манипулиране изобщо не са тревожни. Всички от време на време се
манипулираме един друг. Научили сме се да играем множество игри, за да караме хората да правят
онова, което ни харесва. Една от любимите ми е: „Господи, ще ми се някой да беше отворил
прозореца“, противопоставено на „Би ли отворил прозореца?“
Изумително е колко трудно е за много от нас да бъдат директни дори за дребни неща, а какво
остава за случаите, когато е заложено много и искаме нещо съществено. Защо просто не помолим?
Защото молбата е рискована. А какво, ако другият каже „не“? Позволяването на другите да знаят
какво искаме по директен и ясен начин е нещо, което малцина от нас правят. Страхуваме се да
рискуваме, като кажем на другия какво искаме или как се чувстваме. А какво ще стане, ако в крайна
сметка започнем да се чувстваме гневни или, още по-лошо, отхвърлени? Ако всъщност не помолим и
ако другият каже „не“, това в действителност не е „не“, нали така? Можем да рационализираме и да
отхвърлим всякакъв дискомфорт.
Освен това, ако не отправим директна молба, можем да не създадем впечатление, че сме
прекалено агресивни или нуждаещи се. По-лесно е да намериш индиректни начини да сигнализираш
на хората, като се надяваш, че те ще прочетат между редовете и ще се досетят какво искаш: „Кучето
сякаш има нужда да излезе навън (намек, намек, намек)“.
Понякога го правим дори без думи. Очевидни или фини намеци: въздишки, цупене, това, което е
известно като „онзи поглед“ - всички ги използваме и всички сме на получаващия край даже и в най-
добрите взаимоотношения. Има обаче ясна граница, при която всекидневното манипулиране се
превръща в нещо много по-вредно. Манипулацията става емоционално изнудване, когато се използва
многократно, за да ни принуди да се подчиним на изискванията на изнудвана за сметка на нашите
желания.
Правото да поставяш граници
Когато говорим за емоционално изнудване, автоматично става дума за конфликт, власт и права.
Когато един човек иска нещо, а другият - не, докъде всеки от тях може да налага своето в границите
на разумното? Кога натискът на другия стига твърде далеч? Това е мъглява територия, тъй като днес
поставяме толкова силно ударение върху изразяването на чувствата и определянето на границите.
Помнете: важно е да не смятаме всеки конфликт, изразяване на чувства или особено примери на
здраво определяне на граници за „емоционално изнудване“.
За да ви помогна да правите по-ясно разграничението, искам да ви покажа няколко ситуации,
които включват уместно определяне на граници, а след това ще ви демонстрирам как изглеждат те,
когато е пресечена границата към емоционалното изнудване.
Тук няма емоционално изнудване
Скоро след като продаде фотографски албум, върху който беше работила почти цяла година,
приятелката ми Дениз ми разказа една ситуация, възникнала между нея и Ейми - приятелка и нейна
колежка в рекламната агенция, преди и двете да решат да излязат на свободна практика. Дениз се
чудеше дали Ейми не я изнудва емоционално.

www.spiralata.net 8
 Както ми разказа Дениз, от самото начало ние винаги можехме да говорим за всичко.
Прекарвахме часове в сравняване на бележките ни за борбите човек да е самостоятелен и
предизвикателствата на живота след повсеместното свиване на щата - и двете бяхме започнали да
работим за големи компании, и на двете това понякога ни липсваше. Говорехме надълго и нашироко
колко плашещо е човек да е сам и много сме се подкрепяли една друга. Вече бяхме близки, когато й
казах, че работя върху тази книга.
Тя ми прозвуча щастлива, но скоро след това ми се обади и ми каза: „Знаеш ли, чувствам се един
вид ревнива. Точно сега работя толкова усилено, а не става кой знае какво. Ще съм ти благодарна,
ако за известно време просто не ми говориш за твоята работа и колко приповдигната се чувстваш - за
мен това е болно място“. Е, казах: ,,Добре“. И сякаш нищо не се беше случило, сменихме скоростите
и започнахме да говорим за нейната работа.
Сега дори ако спомена нещо за книгата, тя спира разговора и казва: „Най-добре ще е, ако двете
не говорим за това“. Започвам да го чувствам като натиск, но аз я харесвам и се опитвам да се
пригодя към играта по нейните правила.
На пръв поглед може да изглежда, че Ейми оказва натиск върху Дениз, за да бъде нейното и тя да
контролира взаимодействията между тях, като решава за какво може и за какво не може да се говори.
В действителност обаче Ейми честно признава чувствата си и добре се грижи за себе си, като поставя
граници върху количеството добри новини, които може да чуе от Дениз. Тя има право да направи
това. Съвсем човешко е да си ревнив, когато някой получава нещо, което искаш за себе си, особено
ако в момента не ти върви в живота. Има времена, когато всички искаме да избегнем определени
теми и като Ейми имаме правото да поставяме граници. Дениз също има правото да реши, че не
харесва установените от Ейми граници, и да изрази своя дискомфорт или да прекарва по-малко време
с нея.
В тази ситуация Ейми не е отправяла заплахи - директни или индиректни, за това, какво ще
направи, ако Дениз не се съобрази с нейната молба. Няма истински натиск, а просто изявление на
потребности и чувства. Да, има конфликт. Да, Дениз се чувства неудобно с промяната в техните
взаимоотношения. Да, тук присъстват някои силни чувства. Но не, това не е емоционално изнудване.
Пресичане на границата
Сега нека погледнем същата ситуация и да добавим симптома на емоционалното изнудване.
Мисля, че ще видите как се променят атмосферата и сценарият. Да речем, че при чуването на
новината от Дениз реакцията на Ейми е била следната: „Толкова се радвам да чуя за твоя проект за
книга! Знам, че ще имаш купища работа. Няма ли да е чудесно, ако работим заедно по нея? Мога да
ти бъда помощник“
Когато Дениз каже, че няма нужда от този вид помощ, Ейми отвръща: „Мислех, че си ми
приятелка. Знаеш, че сега за мен времената са много трудни. Бях достатъчно смела, за да скъсам с
Роджър, и като капак на всичко знаеш колко съм зле с парите, след като получих онази огромна
данъчна сметка. Толкова съм депресирана, че почти не мога да работя. Мислех, че ти си от хората,
които ще помогнат на приятел в нужда“.
След като се натъква на продължаваща съпротива, Ейми включва натиска, апелирайки към
щедростта на Дениз: „Не мога да разбера по какъв начин ще ти навреди, ако споделиш добрия си
късмет с мен - казва тя. - Знаеш, че аз би направила същото за теб“. Тя започва да нарича Дениз
егоистка и алчна и подчертава безперспективността на собствената си ситуация. В същото време
заплашва, че ще скъса с нея, ако не стане нейна асистентка. Накрая Дениз отстъпва.
Този сценарий съдържа всички симптоми на емоционалното изнудване: изискване, съпротива,
натиск, заплахи и подчинение. И е сценарий, който е напълно узрял, за да бъде повторен.

ЕДИН КОНФЛИКТ, ДВЕ РЕШЕНИЯ

Да молим някого да се въздържа от приказки по щекотлива тема е напълно безвредно. Какво
става обаче, ако конфликтът включва нещо по-сериозно: любовна връзка на партньора, проблем с
алкохола на друг човек, нечия непочтеност в службата? В такива случаи хората могат да си казват
ужасни неща и е възможно установяването на граници да прозвучи като емоционално изнудване,
защото чувствата са много силни. Дори тук обаче съществува рязко разграничение между уместното
поставяне на граници и емоционалното изнудване. Нека пак сравним една двойка в подобна
ситуация.
Любовната връзка

www.spiralata.net 9
 От години познавам приятеля си Джек и съпругата му Мишел и винаги съм се възхищавала на
брака им. Разликата в годините между тях е голяма - Джек е 15 години по-възрастен, - но двамата
(музиканти в симфоничен оркестър) сякаш имат рядък вид интимност. Една вечер Джек ми предложи
да ме закара на среща на оперната група, в която и двамата членуваме, и по обратния път имахме
възможност да си поговорим. „Какво поддържа отношенията между вас? - попитах. - Кой ви разкри
тайната на съвършения брак?“
Отговорът на Джек не беше това, което очаквах.
Да ти кажа истината, нещата невинаги са били толкова съвършени. Поне аз не съм бил. Ще ти
кажа нещо, което много малко хора знаят. Преди три години направих нещо глупаво. Започнах да се
срещам с млада жена, която свиреше в оркестъра като гост-цигуларка. Връзката ни беше кратка, но аз
се чувствах по-виновен и от дявола. Беше тъпо. Безсмислено. Не можех да изтърпя да пазя тази тайна
от Мишел и знаех, че никога няма отново да бъда истински близък с нея, ако не й призная. Затова
реших, че за мен ще е най-добре да й кажа и да понеса риска на онова, което ще последва.
Първоначално мислех, че тя ще ме убие. В продължение на няколко седмици почти не ми
проговори и аз се преместих долу в кабинета. Тогава обаче тя ме изненада. Каза, че е мислила и е
осъзнала, че се нуждаем от някакъв план, ако искаме да сме заедно през остатъка от живота си. Рече,
че е била бясна, но искала да ми предложи сделка: няма да повдига въпроса, няма да ми трие носа за
онова, което съм направил, и няма да го използва като остен, когато иска нещо от мен. Ако обаче аз
не се обвържа отново единствено с нея, ако не зарежа всички глупости и ако не тръгнем заедно на
психологическо консултиране, няма начин да продължим напред и да градим живота си заедно. Ако
не мога да се обвържа по този начин, тя нямало да може да остане с мен, защото нямала намерение да
живее в несигурност, неяснота и подозрения.
Казах на Джек, че е късметлия с Мишел, защото тя поставя граници по здрав начин - процес,
който ще очертая тук и ще обсъдя в по-голяма дълбочина във втората част на книгата. В
отношенията с Джек Мишел:
* защитава позицията си;
* казва ясно от какво има нужда;
* дава му да разбере какво ще приеме и какво - не;
* предоставя му избора да го приеме или да го отхвърли.
Освен това тя настоява и двамата да започнат терапия. Всички имаме правото да информираме
другите, когато техните действия са неприемливи за нас, както е направила Мишел. Имаме
основното право да не живеем с отрова във връзките си, независимо дали тя е нечестност,
пристрастяване към вещества или някаква форма на малтретиране.
Ако някой справедливо ни конфронтира с нещо, което сме направили, думите и чувствата може
да са силни, но ако няма заплахи и натиск, няма и емоционално изнудване. Уместното поставяне на
граници няма нищо общо с принудата, натиска или непрекъснатото характеризиране на другия човек
като „дефектен“. То е изявление на типовете поведение, които ще допуснем или няма да допуснем в
живота си.
Подходът на изнудвача
Да сравним начина на справяне на Мишел с тази криза с една двойка, с която работих преди две
години. Бракът на Стефани и Боб беше на ръба и когато те дойдоха в кабинета ми, почти не си
говореха. Бяха привлекателна двойка в края на 30-те си години. Боб е данъчен адвокат с добра
практика, а Стефани е брокер на недвижима собственост. Тъй като Боб беше предложил да дойдат
при мен, го помолих да постави началото на разговора.
Той започна:
Не знам още колко мога да понеса. Допуснах ужасна грешка преди 18 месеца и тя ни разрушава.
Имах кратка връзка с жена, която срещнах по време на служебна командировка. Аз съм виновен.
Това изобщо не трябваше да се случва. Но се случи. И полагам всички сили да открия начин да се
сдобрим със Стефани, защото я обичам и искам да останем заедно. Имаме добър живот, две красиви
деца. Но, Господи, с мен се отнасят като със сериен убиец. Тя просто няма да го забрави. Сега ми
напомня за връзката всеки път, когато иска нещо. Тя диктува кога родителите й ще дойдат и ще
останат вкъщи, дори нещо толкова глупаво като кой филм ще гледаме, какво трябва да й купя, за да е
щастлива. Точно сега иска да ходи в Европа - в момент, когато се задава голямо дело и няма начин да
си взема отпуск. Ще се радвам, ако замине с някоя приятелка, но тя иска желанията й да се
осъществяват в момента, в който ги намисли. От мен се очаква да изоставя всичко и да замина точно

www.spiralata.net 10
сега. Сякаш съм длъжен, защото съм я предал. Тя казва: „Дължиш ми го. И хиляда години да живееш,
не можеш да компенсираш това, което ми причини“. Ако не отстъпвам през цялото време, тя ми
напомня какъв идиот съм бил. Дори постави самозалепваща се бележка в шкафа с лекарствата, на
която беше написано „измамник“. Как мога да не й отстъпвам? Страхувам се, че ще ме напусне, ако
не го правя. Вярно е. Бях измамник, изневерих й и се чувствам ужасно, но не мога да продължавам
така. Как можем да излезем от това блато?
Подобно на Мишел, Стефани имаше право да е ядосана. Нейната реакция спрямо Боб обаче беше
наказателна и контролираща. В действителност беше изнудване. Уплашена и несигурна, след като
научила за изневярата на Боб, Стефани погрешно повярвала, че може да го обвърже, като го накара
да се чувства толкова виновен, че да прави всичко, което тя поиска. Тя непрекъснато го определяше
като морално по-нискостоящ и без стойност, използвайки простъпката му като оръжие. Заплахата й
беше ясна и постоянна: „Ако не получа това, което искам, ще те направя нещастен“. Посланието й:
„Сега аз контролирам нещата“.
Криза като някаква извънбрачна връзка може да е преживяване, изпълнено едновременно с
опасност и с възможности. Това е една от онези сложни житейски ситуации, които са благодатна
почва за изнудване. Мишел е използвала преживяването си като шанс да префокусира връзката си с
Джек и да определи какво очаква от него, от себе си и от брака им. Стефани обаче беше затънала в
блатото на яростта и отмъщението.
Възможности за нараняване или за изцеляване съществуват във всяка ситуация, в която сме
избрали да поддържаме връзката след някакво сериозно прегрешение: предателство от колега,
нанасяща щета пукнатина в семейството, откритие, че сме мамени от приятел. Ако обаче и двете
страни подхождат от позициите на добрата воля и истински искат да разрешат кризата, която пречи
на взаимоотношението, няма място за емоционално изнудване.
Какъв е истинският мотив?
Как можем да знаем дали някой се интересува повече от победата или от разрешаването на
проблема? Той няма да дойде и да ни каже: „Не ми пука какво искаш ти, аз само се опитвам да стане
моето“. В емоционално наситена ситуация възприятията ни са замъглени и това състояние се
влошава, когато сме подложени на натиск. Следващият списък ще ви помогне да диагностицирате
емоционалното изнудване, като ви позволи да си изясните намеренията и целите, криещи се зад
поведението на другия човек.
Ако хората искрено се опитват да разрешат някакъв конфликт с вас по справедлив и грижовен
начин, те ще:
* говорят с вас открито за него;
* ще ви питат за вашите чувства и притеснения;
* ще се интересуват защо се съпротивлявате на техните желания;
* ще поемат отговорност за своята роля в него.
Както видяхме при Мишел и Джек, човек може да е разгневен на някого и без да се опитва да го
победи емоционално. Не е задължително несъгласията - дори силните несъгласия - да се смесват с
обидите или отрицателните преценки.
Ако основната цел на някого е да победи, той/тя ще:
* се опита да ви контролира;
* пренебрегва вашите протести;
* настоява, че неговите/нейните характер и мотиви са подобри от вашите;
* избягва да поема каквато и да е отговорност за проблемите между вас.
Когато видите, че другите хора се опитват да се наложат без значение какво ви струва това,
наблюдавате поведението на емоционалния изнудвач.

ОТ ГЪВКАВ ДО ЗАМРЪЗНАЛ
Когато изследвам ситуации на емоционално изнудване, както и когато задавам опипващи
въпроси за симптомите и мотивите, питам и за нещо друго: „Каква степен на гъвкавост имам и
позволявам в тази връзка?“
Когато емоционалното изнудване започне да се настанява в някое взаимоотношение, изпитваме
много съществена промяна в атмосферата около нас. Както видяхме със Стефани и Боб, връзката се
затормозява. Заплахите и натискът стават редовна част от всекидневните взаимодействия. В тях се

www.spiralata.net 11
настанява хлад и ние загубваме голяма част от гъвкавостта си, която ни позволява да маневрираме
гладко през трудностите.
Когато присъства гъвкавост, лесно можем да я вземем за даденост. Всеки ден - без особени
проблеми или травми - договаряме хиляди детайли на съществуването си: в кой ресторант да ядем,
кой филм да гледаме, в какъв цвят да боядисаме всекидневната или къде да проведем служебния
пикник. Всъщност в много случаи резултатът не е от особено значение и човекът , с най-силни
предпочитания обикновено печели. Независимо от нормалните несъгласия и манипулации обаче
съществува ритъм на вземане и даване, чувство на баланс и справедливост. Можем да отстъпим за
много неща с малко отрицателни ефекти и бързо да възстановим егото и енергията си. Същевременно
очакваме понякога и другите да отстъпват и да стане нашето.
Когато готовността да се постигат компромиси започне да изчезва, статуквото се превръща в
матрица за бъдещето. Сякаш не ни се разрешава да се променяме или да излезем от роля, която
невинаги ни е по мярка. Ние сме замръзнали.
Когато бях дете, заедно с приятелите ми играехме игра, наречена „Замръзни!“, при която целта
беше да избегнеш да те докосне човекът, който е „То“. Ако те докоснеха, трябваше да замръзнеш на
място и да не се движиш, докато не свърши играта. Поляната, на която играехме, в крайна сметка
заприличваше на градина със скулптури, осеяна с деца, стоящи в странни пози като шокирани.
Емоционалното изнудване до голяма степен прилича на „Замръзни!“, но не е игра. След като то е
докоснало някое взаимоотношение, връзката става ригидна, замръзнала в моделите на изисквания и
капитулации. Не ни се позволява да приспособим позата си или да променим позицията си.
Алън е умен мъж с чувство за хумор, който притежава малка мебелна компания. Той обаче беше
мрачен първия път, когато дойде при мен и описа проблемите си с новата си съпруга Джо.
- Мислех, че Джо е точно това, което искам - тя е страхотна, има чувство за хумор, умна е -
започна той.
- Звучи ми много добре - отговорих. - Защо е това тъжно лице?
Просто не съм сигурен дали от това ще излезе нещо. Знам, че тя ме обича, но не ми харесва
ставащото с нас. Ако предложа да прекараме известно време разделени - приятелите ми винаги ме
молят да ходим на кино или да се помотаем след работа, - тя действа така, сякаш наистина е
наранена. Поглежда ме с онези големи, тъжни очи и ми казва: „Какъв е проблемът? Отегчен ли си от
мен? Повече не искаш да бъдем заедно? Мислех, че си влюбен в мен“. Ако започна да правя планове,
тя се цупи, умолява ме и категорично ми заявява, че я правя нещастна. Не знаех, че така възприема
нещата. Аз съм съгласен да излезе с нейните приятелки, но тя все по-рядко го прави. Сякаш иска да е
в джоба ми. Един път наистина събрах смелост, за да изляза с приятели, а тя не ми говори до края на
седмицата. Мислех, че е страхотна, но сега изпитвам силно възмущение.
В много отношения имаме толкова добра връзка. Но, по дяволите, тя със сигурност обича винаги
да става нейното.
Често когато зависимите хора в нужда влязат в някакво взаимоотношение, изпадат в паника,
когато партньорът им иска да се наслаждава самостоятелно на някакви дейности. Те изпитват страх
от изоставяне и тревожност от отхвърляне и вместо да говорят за тези страхове, ги крият. В крайна
сметка те са възрастни и от тях се „очаква“ да бъдат независими, а не да се чувстват уплашени като
малки деца. Когато Джо видяла, че Алън иска повече свобода, вместо да съумее да говори за
чувствата си, тя ги изразявала индиректно. Накарала Алън да се чувства виновен, когато иска да
направи нещо толкова нормално като прекарване на някоя вечер навън с приятели.
Алън полагаше големи усилия да я разбере.
Имала е трудно детство, така че знам защо изпитва толкова голяма нужда да сме заедно. Не я
обвинявам, че се чувства несигурна. Някои дни ми е добре да имам жена, която ме иска толкова
много, че не ме изпуска от поглед. Да ти кажа обаче истината, започва да ми писва. Тя получава
онова, което иска, като ме кара да се изпитвам дяволска вина през цялото време. А аз се чувствам
като страхливец - винаги да и отстъпвам.
Макар че не искаше да си признае, Алън осъзнаваше, че зад умоляващия поглед на Джо и тези
очарователни, любещо звучащи изказвания се крие изискване, подкрепено с добре насочен натиск.
Джо очакваше от него да прекарва цялото си свободно време с нея - това беше единствената роля,
която тя с готовност му позволяваше да играе. Не му беше разрешено да има свои интереси или
дейности. Алън обаче вършеше нещо, което много мишени на емоционално изнудване правят,
особено в началото: той я оправдаваше поради липса на доказателства и рационализираше опитите й

www.spiralata.net 12
да се залепи за него заради състраданието му към трудното й детство и дълбоките му чувства към нея
сега.
Освен това той правеше онова, което много хора правят, когато са притиснати от чужди отчаяни
нужди и чувство на собственост: интерпретираше ги погрешно като признак колко много тя го обича.
Както ще видим по-нататък в книгата, разбирането и състраданието няма да ви заведат никъде,
когато си имате работа с емоционален изнудвач. В действителност те само наливат масло в
изнудваческия огън.
След като идентифицирате симптомите на емоционалното изнудване в някое взаимоотношение,
може да се почувствате така, сякаш са ви дръпнали чергата изпод краката. Внезапно разбирате, че
всъщност не познавате любовника си, майка си или баща си, брат си, шефа си или приятеля си. Нещо
е било загубено. Няма особено място за компромис или гъвкавост. Няма равновесие на силите, няма
чувство, че единият от вас отстъпва днес, но другият ще го направи утре. Там, където преди не се е
изисквало „плащане“ за любовта и уважението, спечелването на благоволението на изнудвачите все
повече зависи от отстъпването пред тях.
2.
Четирите лица на изнудването
Ако наистина ме обичаше...
Не ме напускай, или аз ще...
Ти си единственият/единствената, който/която може да ми помогне...
Мога много да улесня нещата за теб, ако ти просто...
На езика на изнудването тези изявления са начини за поставяне на изискванията на масата. Те
обаче изглеждат коренно различни, защото всяко отразява отделен изнудвачески тип. Когато
изследваме отблизо емоционалното изнудване, изглеждало преди като един тип поведение, виждаме,
че то се разцепва на четири вида, които са толкова отчетливи, колкото цветните ивици от лъч
светлина, пуснат през призма.
Наказващите, които ни дават да разберем точно какво искат - и последствията, пред които ще се
изправим, ако не им отстъпим, - са най-заслепяващите. Те могат да се изразяват агресивно или да са
мълчаливи, но при всички случаи гневът, който изпитват, е насочен директно към нас.
Самонаказващите се насочват заплахите навътре, подчертавайки какво ще си направят, ако не стане
тяхното. Страдалците са талантливи обвинители и търговци на вина, които често ни карат да гадаем
какво искат и винаги заключават, че от нас зависи да гарантираме, че ще го получат. Измъчващите с
неосъществени обещания ни подлагат на поредица от проверки и ни обещават нещо чудесно, ако
просто отстъпим и позволим да бъде тяхното.
Всеки вид изнудвач действа с различен речник и придава особена окраска на изискванията,
натиска, заплахите и отрицателните преценки, които изграждат изнудването. Тези различия могат да
затруднят идентифицирането му дори когато мислите, че сте в състояние да го разпознаете. Ако
смятате, че всички птици приличат на орли, може и да се шокирате, когато някой ви каже, че
носещият се по водата покрай вас лебед също е птица. Същият вид когнитивен дисонанс се появява,
когато в живота ви се появи неочаквана форма на емоционално изнудване.
След като разберете четирите лица на изнудването обаче, можете да започнете да виждате
признаците за опасност в действията на другия човек и да развиете система за ранно
предупреждение, която ще ви помогне да предвиждате, да се подготвяте и дори да предотвратявате
емоционалното изнудване.
Наказващият
Започнах този полеви наръчник към изнудваческия квартет с най-очевидните изнудвачи -
наказващите - не защото те задължително са най-много, а защото са най-видими. Невъзможно е да не
осъзнавате, че сте се изправили пред наказващи, защото всяка възприета съпротива предизвиква
незабавен гняв. Те могат да го изразяват агресивно, с директни заплахи (наричам тази група активни
наказващи) или да дадат воля на тлеещ бяс (това е маниерът на пасивните наказващи). Какъвто и да е
стилът им, наказващите искат взаимоотношения, в които балансът на силите и властта е едностранен:
„Ще бъде моето или хващай пътя“ е мотото на наказващите. Без значение какво чувствате или от
какво се нуждаете, наказващите ви прегазват. Те ви унищожават.
Активни наказващи
Ако се върнеш на работа, ще те напусна.
Ако не поемеш семейния бизнес, ще те изключа от завещанието си.

www.spiralata.net 13
 Ако се опиташ да се разведеш с мен, никога повече няма да видиш децата си.
Ако не приемеш да работиш извънредно, изобщо ще забравиш за повишение.
Тези твърдения са силни - и плашещи. Освен това са високо ефективни, защото ни дават ясна
картина какво ще стане, ако не отстъпим пред агресивните наказващи. Те могат да вгорчават живота
ни или най-малкото да го направят неприятен. Възможно е наказващите невинаги да осъзнават
напълно влиянието на думите си или да забелязват колко често ни заплашват, че няма да ни одобрят,
как съобщават на околните колко сме ужасни или как ни отнемат нещо, което е важно за нас.
Наказващите може да не изпълняват 19 от 20 свои заплахи и да са много приятни хора в
промеждутъците между бурите, но тъй като последствията, с които ни заплашват, са сериозни,
живеем в страх от онзи един-единствен път, когато активният наказващ ще доведе докрай думите си.
Лиз - слаба, тъмноока жена с нисък и тих глас - дойде при мен (както много други жени в
течение на годините), за да й помогна да разбере дали има нещо, което може да спаси от една
любовна връзка, превърнала се в студен и емоционално малтретиращ брак. Срещнала Майкъл на
курс за продавачи на компютри няколко години след като завършила средното си образование и
докато двамата работели върху екипен проект, тя била впечатлена от неговия авторитет пред хората
и способността му да стига до същината на всеки проблем. Добрите впечатления се подсилвали от
факта, че той имал привлекателна външност.
Майкъл беше страхотен в началото. Беше грижовен и отговорен и все още имаме много добри
моменти. Така че ми трябваше дълго време, за да видя какъв маниак на тема контрол е той. Една
година след като се оженихме, бях бременна с близнаците и животът ми се ръководеше от рутинните
процедури и изискванията на майчинството. Когато близнаците най-накрая тръгнаха на училище, си
помислих, че е по-добре и аз да се запътя натам. В нашата област човек или трябва да се поддържа на
ниво, или изхвръква навън. Майкъл обаче вярва, че мястото на майките на ученици е у дома. Точка.
Всеки път, когато го питах какво според него можем да направим със занималните и таксите за
обучение, той ме смачкваше.
Толкова се фрустрирах, че му казах, че не знам дали искам да остана с него. И тогава нещата
излязоха извън контрол. Той отвърна, че ако го напусна, ще вземе всичките пари и ще ме остави на
улицата. Държеше се като абсолютно непознат. „Харесва ли ти да живееш в хубава къща? Харесва ли
ти жизненият ти стил? - попита ме. - Само си помисли да подадеш молба за развод и ще те изхвърля
на тротоара като просякиня. А когато адвокатът ми приключи с тебе, няма да ти разрешат да
припариш до децата. Така че прекратявай с глупостите за развод и се дръж прилично. Няма как да
знам дали просто се държи като балон с въздух, или наистина ще стигне толкова далеч, за да ме
нарани. Затова казах на моя адвокат да спре всичко и отмених делото за развод. Сега просто го мразя
и не знам какво да правя.
Както откри Лиз, няма по-плодородна почва за наказващите от брачните трудности, края на
любовна връзка или развод. Може би най-силните изнудвачи са хора като Майкъл, които във време
на силен стрес и болка могат да заплашват да направят живота на жертвата си още по-нещастен, като
я лишават от финансови средства или контакт с децата - и изливат всяко друго наказание, което им
хрумне.
Хората, опитващи се да се справят с наказващите, са винаги между чука и наковалнята. Ако се
съпротивляват и се опитат да отстояват позицията си, рискуват наказващият наистина да изпълни
заканите си. Ако капитулират или поне си откупят известно време, се оказват плуващи във врящ от
ярост казан: ярост спрямо изнудвача за това, че е създал такава потискаща и ограничаваща ситуация,
и спрямо себе си за това, че нямат смелостта да излязат и да се борят.
Децата - това сме ние
Не е изненадващо, че много от хората, които са овладели изкуството на превръщането на иначе
компетентни възрастни в деца, са родители. Често нашите родители изпитват потребност да
поддържат контрола си върху нас дълго след като сме излетели от гнездото, чувствайки, че е тяхна
работа да помагат в избора за кого ще се оженим, как трябва да отгледаме децата си, къде и как
трябва да живеем. Те могат да притежават огромна власт заради лоялността ни към тях и
продължаващия цял живот страх да не ги разочароваме. Този страх може да се разпали, когато
родителите ни включат натиска срещу нас, използвайки завещанията или обещанията за пари, за да
циментират авторитета си и нашето подчинение.

www.spiralata.net 14
 Клиентът ми Джош - 32-годишен мебелен дизайнер - срещнал любовта на живота си:
ентусиазирана бизнесдама на име Бет. Той е изключително щастлив, но има само един проблем: баща
му Пол.
Баща ми цял живот е бил набожен - ние сме католици и всички сме се женили за католички, но
моят късмет беше да се влюбя в еврейско момиче, което срещнах, докато играех тенис! Опитах се да
говоря с татко за това, но той полудя. Ако се оженя за Бет - заплаши ме той, - нямало да подпише за
заема за моя бизнес, върху който градя всичките си планове, и щял да ме изхвърли от завещанието
си. И знаеш ли какво? Може да го направи. Не мога да заведа Бет вкъщи или дори да спомена за нея
и това е смешно. Няма смисъл да говоря с татко за това, вече опитвах. Той заяви, че въпросът не
подлежи на обсъждане, и излезе от стаята. Все се питам аз за продан ли съм. Колко струва душата
ми? Трябва ли да престана да се виждам със семейството ми, или е по-добре да продължа да ги лъжа
и да се преструвам, че Бет не съществува? Това ме убива. Става дума за нещо повече от парите -
винаги съм бил близък със семейството си, а сега не мога да се върна вкъщи, без да лъжа.
Наказващите родители често карат децата си да избират между тях и други хора, които обичат,
устройвайки ситуация, където всеки избор се разглежда като предателство. А техните изнудвани деца
често се „залепват“ за фантазията, че ако този път се откажат от „дефектен“ партньор в името на
мира в семейството, следващия път ще са способни да намерят някой, който ще издържи теста.
Разбира се, това просто е фантазия. Родителите, използващи този вид изнудване, неизбежно ще
открият недостатък в следващия човек и в следващия и във всеки, който представлява заплаха за
техния контрол.
Джош се преви пред изнудването, опитвайки се да успокои Пол, като в същото време се
придържа към онова, което иска за себе си. Накъдето и да погледнеше, той можеше да види
единствено избори, които подлагат на компромис интегритета му. Да отстъпи пред баща си не беше
приемлива възможност (нямаше намерение да се отказва от Бет), а алтернативата беше да се
преструва, че се подчинява, и да живее в лъжа.
Докато маневрираме, за да избегнем гнева на наказващите и агресивния начин, по който те ни
манипулират, можем да се окажем в ситуация да правим неща, които ни изумяват - да лъжем, да
пазим тайни, да „душим“ наоколо, за да поддържаме илюзията, че им се подчиняваме. Когато се
държим така, сякаш все още сме бунтарски настроени тийнейджъри и нарушаваме собствените си
стандарти, утежняваме още повече това, което вече е съществен товар от укори към себе си,
причинени от неуспеха човек да се опълчи срещу изнудвача.
Наказването чрез мълчание
Не е нужно наказващите да са сладкодумни или дори да говорят, за да предадат посланията си.
Също толкова убедителни като срещнатите дотук изнудвачи са цупещите се и мълчащите, които се
оттеглят зад невербализирания гняв.
Джим - авторът на песни, когото срещнахме в предишната глава - се разкри като мълчалив
наказващ скоро след като се премести да живее в апартамента на Хелън и нейното описание на стила
му на оказване на натиск е отличен пример на този стил изнудване.
Не знам какво да правя с Джим. Когато се разстрои, се затваря и сякаш е на светлинни години от
мен. Знам, че е бесен, но той не иска да говори. Онази вечер се прибрах късно с ужасно главоболие.
Часовете ми бяха изтощителни, а шефът на катедрата искаше от мен доклад за преподавателите,
който да предаде заедно с бюджета - няма почивка за изморените коне. Джим ми направи вечеря,
запали свещи и ме посрещна страхотно, а аз бях наистина трогната. Той е толкова мил човек. Когато
след това поиска да се гушнем на дивана, знаех какво се задава - искаше да се любим. Обикновено
това би било голямо удоволствие, но главата още ме цепеше. Продължавах да мисля за нещата, които
не бях свършила в работата, и се чувствах толкова секси, колкото и една книжна кесия. Опитах се да
му кажа колкото може по-мило, че моментът не е добър за мен и че ако е възможно, бих си запазила
правото да приема поканата по-късно, но той го разбра погрешно. Не се разкрещя, не каза и дума.
Стисна зъби, погледна ме с един от онези тъмни негови погледи и излезе от стаята. След това вратата
на кабинета му се тресна и стереоуредбата беше надута до дупка.
Непоколебимото, студено мълчание на тези наказващи трудно се издържа от повечето хора и ние
сме почти готови да продадем и душите си, за да избегнем да живеем с него. „Кажи нещо -
умоляваме. - Разкрещи се. Всичко друго е по-добро от това мълчание“. Обикновено колкото повече
се опитваме да накараме цупещите се да ни кажат какво не е наред, толкова повече те се отдръпват и
се затварят в себе си, ужасени от конфронтирането ни със собствения им гняв.

www.spiralata.net 15
 Не знаех какво да правя. Изпитвах ужасна вина. Той беше толкова романтичен, а аз - така
студена. Затова влязох и се опитах да говоря с него. Той си седеше и гледаше право през мен, а после
рече: „Не ми говори“. Трябваше да направя нещо, за да компенсирам. Затова извадих бяла сатенена
нощница, върнах се в кабинета му, поставих ръце около врата му и му казах колко много съжалявам.
В крайна сметка се любихме, както си бяхме там. Звучи един вид секси, но въобще не беше така за
мен. Все още ме болеше главата, чувствах се напрегната и можех да се счупя на две - беше ужасно.
Предполагам обаче, че отчаяно исках да го накарам да ми проговори. Не можех още веднъж да
понеса това наказание чрез мълчание.
Мълчаливите наказващи се барикадират зад непроницаема фасада и отблъскват цялата
отговорност за чувствата си върху нас. Подобно на Хелън, и ние сме разстроени, когато някой ни
наказва по този начин. Можем да почувстваме как неговият гняв мълчаливо се натрупва и знаем, че
ние сме мишената. Другият ни натиква в тенджера под налягане, пълна със стрес и напрежение, и
повечето от нас, подобно на Хелън, скоро ще отстъпят, защото това е най-бързият начин, който
познаваме, за да получим облекчение.
Двойно наказание
Когато имате двойно взаимоотношение: любовникът ви е ваш шеф или най-добрият ви приятел е
и ваш бизнеспартньор, потенциалът за наказване се повишава. Наказващият може (и често наистина
го прави) да пренася някакви проблеми от едното взаимоотношение в другото.
Клиентката ми Шери е на 28 години, амбициозна, красива като манекен жена, която беше
изключително възбудена първия път, когато дойде при мен, опитвайки се да прекрати връзката си с
мъжа, за когото работи. Шери решила да се хване на работа като секретарка, за да погледне отвътре
филмовия бизнес, и бързо станала асистентка на шефа на студио за специални ефекти - непостоянен
52-годишен мъж на име Чарлз. Той, подобно на Шери, получил висшето си образование в
„Бръшляновата лига“ и двамата споделяли любовта си към мрачните неми филми и модерното
изкуство. Шери била моментално привлечена от мъж, който я приемал насериозно. Разговорите им
били живи и заради нейното положение Чарлз я запознавал с кухнята на бизнеса и със сключването
на сделките. Той от месеци я подготвял да стане негов мениджър по операциите - място, на което тя
ще може да участва в срещите с клиенти и ще способства за придаване облик на бизнеса.
Приятелите на Шери я предупредили да не се забърква с шефа си, особено защото е женен, но
Чарлз й бил по-интересен, отколкото мъжете на нейна възраст, и макар че първоначално той не я
привличал, дългите часове и интензивността на съвместната им работа ги сближили. Натрупващото
се сексуално напрежение между тях в крайна сметка кулминирало в интензивна любовна връзка.
Знам, знам. Правило № 1 е никога, никога не се забърквай в любовна връзка с шефа си. Чарлз
обаче е забележителен мъж. Никой никога не ме е впечатлявал така, както той. Харесваше ми да
наблюдавам как работи умът му, а също и неговия житейски опит. Той може да ме научи на толкова
много неща и аз се чувствах така, сякаш съм спечелила наградата да бъда неговата звездна ученичка.
Харесваше ми интимността, това, че имахме много общи неща. Знам, че споделяме една и съща
визия за компанията. Той не може да говори с жена си за работата си - тя е алкохоличка и се носи
някъде в пространството. Дори и преди да започнем връзката си, той казваше, че в момента, в който
тя се оправи достатъчно, за да може да се изправи на крака, ще я напусне. Е, така скочих в тази
връзка.
Любовната им връзка била буйна, сексът - удовлетворяващ, работата - награждаваща. Минали
обаче две години, а Чарлз не направил опит да се раздели със съпругата си. Дните се изнизвали, а
краят на брака му не идвал.
След две години нарушени обещания, най-накрая проумях, че Чарлз е напълно доволен да има
съпруга и любовница, а аз не се виждах за постоянно в тази роля. Искам някой ден да имам истинско
семейство. Веднъж вечеряхме и той започна да ми разказва за ваканция в Париж, която планирал да
предприеме с жена си и с дъщеря си. Той знаеше колко много харесвам Париж и как сме говорили да
се оженим там и тогава разбрах, че съм живяла в света на фантазията. Бях съсипана, опитвах се да се
справя с това прозрение и най-накрая му казах, че искам да върнем връзката си обратно към онова
близко, несексуално място, откъдето започнахме. Ще бъде тъжно, но и двамата ще можем да
продължим истинския си живот.
Чарлз винаги е бил толкова щедър и мил с мен, че бях напълно шокирана да видя колко
несвойствена за него беше реакцията му. Каза ми, че ако престанем да се срещаме, мога да целуна
него - и работата си - за сбогом. Не знам дали мога да се справя със скъсването и със загубата на

www.spiralata.net 16
работата в едно и също време. Най-после върша това, което обичам, и се страхувам, че той ще ми
затръшне вратата в лицето. Да остана с него обаче ще е като проституция. Няма да мога да се
погледна в огледалото. Не мога да повярвам, че дори го обмислям.
Чарлз е бил изправен пред загуба на страстна връзка, която вероятно го е карала да се чувства
млад и жизнен, и когато е видял, че я губи, се е отчаял и е започнал да напада с надеждата, че ще я
задържи. Тази реакция е била истински шок за Шери, но в нажежените до бяло страсти в края на
някоя любовна връзка това съвсем не е рядко явление.
Шери е трябвало да се изправи пред нещо, с което хората - и особено жените - от години трябва
да се справят. Винаги е опасно да се ангажираш интимно с човек, който е във властова позиция
спрямо теб. Ако във връзката се появи някаква пукнатина, можеш да откриеш - както е направила
Шери, - че стресът и разочарованието задействат наказателна реакция у някой, който е бил
интегрална част от самата същност на живота ти. Както обаче ще видим по-нататък, Шери не е била
така силно затисната в ъгъла, колкото си е мислела. Пред нея е имало възможности, които ще
изследваме по-нататък в книгата.
Техните слепи петна - и нашите
Колкото по-близко е взаимоотношението, толкова по-висок е залогът и по-уязвими сме пред
наказващите. Не желаем да се разделим с хора, които харесваме и с които имаме дълговременни, а
може би дори доживотни връзки - или, в примери като този на Шери, хора, от които зависим и за
чека си със заплатата. Често правим и невъзможното, за да не им се опълчим. Позволяваме си да
вярваме на наказващите и оставяме най-полезните ни прозрения за техните действия да паднат в
някаква черна дупка. Например Джош просто не можеше да види, че макар баща да му настоява, че
действа в името на неговите интереси, изискванията му бяха напълно егоцентрични и нямаха нищо
общо с чувствата на сина му. Изискванията на наказващите рядко имат нещо общо с тях.
Когато изнудването ескалира, последствията, с които наказващите плашат, ако не им се
подчиним, могат да са притесняващи: изоставяне, емоционално изстиване, лишаване от пари и други
ресурси, експлозивен гняв, насочен към нас. А в най-ужасяващите крайности това са заплахи за
нанасяне на физическа вреда. Разбира се, най-тъмните заплахи се превръщат в емоционално
малтретиране, когато ескалират в потискане и сплашване и единият сграбчва целия контрол.
Очевидно в разгара на емоционалното изнудване, заслепени от интензивността на собствените си
потребности, наказващите, изглежда, са слепи за нашите чувства и не са интроспективни по
отношение на поведението си. Те искрено вярват в правотата на действията си и в справедливостта
на това, което искат. Възможно е конфронтирането на наказващите да изисква огромни вътрешни
ресурси, но може да се направи. С необходимите оръжия и насока всички жертви на наказващите,
които срещнахме, успяха да си възвърнат увереността на зрели хора и в крайна сметка да кажат - и да
покажат, - че никога повече няма да ги изнудват.
Самонаказващият се
Всички сме срещали малкия шестгодишен ужас, който сигнализира яростен пристъп, като
заявява на висок глас: „Ако не ми позволите да остана и гледам видео, ще задържа дъха си, докато
посинея!“ Възрастните самонаказващи се са малко по-софистицирани, но принципът е същият. Те ни
информират, че ако не направим онова, което искат от нас, ще се разстроят и може би дори ще станат
неспособни да живеят. Възможно е да се кълнат, че ще направят нещо, за да провалят живота си или
дори че ще се наранят, защото знаят, че най-успешният начин да ни манипулират е като заплашват да
подкопаят собственото си здраве или щастие. „Недей да спориш с мен, защото ще се разболея или ще
се депресирам“. „Създай ми радост или ще напусна работа“ «Ако не направиш X, ще спра да се
храня, да спя, да пия или да вземам лекарствата“. „Ще си проваля живота“. „Ако ме напуснеш, ще се
самоубия“. Това са заплахите на самонаказващите се.
Алън - бизнесменът, когото срещнахме в първа глава - бавно започна да осъзнава, че новата му
съпруга Джо го изнудва, като описва какво ще я сполети, ако не стане нейното. С течение на времето
безспирните й изисквания към неговото време и нежеланието й да потърси независими дейности за
себе си започнали да му изглеждат все по-потиснически.
Не съм сигурен дали съм готов да направя нещо драстично, но сякаш тя от нищо не разбира.
Опитвал съм се да говоря с нея за това, че нещата не вървят, но тя отказва да водим такъв разговор.
Млъква и понякога виждам, че очите й се насълзяват. Тогава отива в спалнята и заключва вратата.
Умолявам я да излезе и в крайна сметка тя започва да говори - или може би трябва да кажа „включва
машината на вината“.

www.spiralata.net 17
 Последния път всичко, което исках, беше да ида до вилата на сестра ми в Орегон и да й
погостувам. Човек ще си помисли, че напускам планетата, без да оставя новия си адрес. „Знаеш, че
няма да спя, когато ти не си тук, и няма да съм способна да работя - каза ми. - Имам нужда да си тук
с мен. Това наистина е стресиращ период за мен. Знаеш, че разчитам да ми помогнеш да се настроя за
сезона на големите продажби. Ако ти не си тук, за да ме организираш, всичко ще се разпадне.
Изобщо не бих могла да свърша необходимото под такъв натиск. Не те ли интересува, че аз имам
нужда от теб? Това ли искаш - да прецакаш целия ми живот, така че да можеш да заминеш за
уикенда?“
Отвърнах й: „За Бога, това не е краят на света. Просто искам да прекарам малко време със сестра
ми“. Според нея обаче аз я изоставям. Отмених пътуването. Преструвам се, че никога не съм искал да
ходя. Възможно е да не е толкова лошо. Тя е така мила и любвеобилна, откакто казах, че ще си
остана вкъщи, че сякаш караме втори меден месец. От време на време обаче има моменти, в които
чувствам, че просто не мога да дишам.
Силна драматичност, хистерия и атмосфера на криза (предизвикана от вас, разбира се) заобикаля
самонаказващите се, които често са изключително придирчиви и зависими. Те са склонни да се
сливат и вкопчват в хората около тях и често водят истинска борба да не поемат никаква отговорност
за живота си. Ако прибягнат до изнудването, оправдават изискванията си, като превръщат всяка
трудност - действителна или въображаема - във ваша вина. В действителност те имат невероятен
талант да ви карат да се чувствате отговорни за ставащото с тях. Докато наказващите превръщат в
свои мишени децата, самонаказващите се дават на мишените си ролята на възрастни - единствения
възрастен във взаимоотношението. Ние сме тези, от които се очаква да дотичаме, когато те плачат, да
ги успокояваме, когато са разстроени, да измислим какво ги кара да се чувстват некомфортно и да го
поправим. Ние сме компетентните, които могат да ги спасят от тях самите: да ги спасят от тяхната
безпомощност и да предпазват чупливото им същество.
Ти ще провалиш моето възстановяване
Едно от обажданията, на които най-често съм свидетел в моята радиопрограма, е от родители в
зряла възраст, които отчаяно искат да знаят как да се справят с отдавна пораснало, вече възрастно
дете, което злоупотребява с наркотици, отказва да работи или да ходи на училище и изцежда
ресурсите на семейството. Винаги когато родителите са се опитвали да променят ситуацията,
заплахите бързо следвали в изобилие. „Добре. Ще се изнеса. И се обзалагам, че на вас ще ви хареса
да ме видите на улицата. Вие така или иначе никога не сте ме обичали“. „Просто ще стана
проститутка и тогава вие двамата ще сте щастливи“. Сплашеният родител обикновено се съгласява да
поддържа статуквото, макар че то е деструктивно за всички.
Моята клиентка Карън - пенсионирана медицинска сестра към края на 50-те си години - работи
усилено в терапия върху взаимоотношенията си с дъщеря си Мелани. За да помогне на Мелани да
превъзмогне сериозна зависимост от вещества, Карън платила за скъпа рехабилитационна програма,
потърсила консултиране за себе си, освен че се присъединила към Ал Анон (филиал на анонимните
алкохолици) и насърчила Мелани да започне тренингова програма в болницата, където тя някога
работела. Карън не чакала благодарност, но не очаквала и изнудване.
Мелани е страхотно дете и аз съм горда от това, което тя направи, за да преобърне живота си.
Ние обаче имаме скандали за пари през цялото време. Когато тя се омъжи за Пит, искаха да си купят
къща и ме помолиха да им дам назаем парите за основната вноска. Знаеш каква е пенсията на една
медицинска сестра. С радост щях да им помогна, но нямам спестявания, на които да разчитам, освен
ако не изпразня пенсионната си сметка, а аз се страхувам да го направя. Това е всичко, с което
разполагам за бъдещето. Посланието от Мел обаче беше: „Защо аз да имам пари, а тя трябва да се
оправя без тях?“ Трябвало да има онази къща.
Притеснявам се, защото мисля, че нейната трезвеност все още е малко разклатена и тя не е
толкова силна. Така че е един вид, знаеш, „ако не си внимателна с мене, може да се върна пак към
дрогата и алкохола“. Заплахата е: „Ако не се отнасяш с мен по начина, по който аз искам да бъда
третирана, отново ще започна да пия“. Нямам избор: трябва да им помогна да платят онази къща.
Твърдението на Карън, че няма избор, е изказване, което често чувам от жертвите на изнудване и
то отразява чувството на виктимизация, която тези жертви изпитват. В действителност Карън имаше
няколко избора, но трябваше да поработим, за да успее да ги види и да ги използва. Заплахата на
Мелани, че отново ще излезе от релсите, беше хванала Карън за гърлото. Както й посочих, това беше

www.spiralata.net 18
тактика на силната ръка, която изобщо не съответстваше на нейното описание на Мелани като слаба -
етикет, който много самонаказващи се използват за камуфлаж.
Крайното самонаказване
Крайната заплаха, която самонаказващите се могат да отправят, е наистина екстремална: това е
внушение, че ще се самоубият. Тази заплаха, която никога не бива да се подминава като нещо
несериозно, може да се използва почти обичайно от самонаказващия се, след като открие, че тя дава
резултати. Дълбокият ни страх е, че след години слушане от някого на заплахи за самоубийство
някой ден ще се върнем вкъщи и наистина ще открием лекарите от Бърза помощ да се грижат за него.
Ив е млада, привлекателна художничка, която живее с Елиът - изявен художник, навлязъл в 40-те
години. Връзката им била силна, когато започнала, но след като тя се преместила при него, това,
което изглеждало като романтична отдаденост, се оказало задушаваща зависимост. Още на етапа на
срещите тя виждала резките промени в настроението му, но ги приписвала на „чувствителния му
артистичен темперамент“ и била абсолютно неподготвена да се справи с непрекъснато появяващите
се депресии и това, което изглеждало като възможно пристрастяване към сънотворни медикаменти.
Взаимоотношенията им все повече се отдалечавали. Сексът си отишъл, отишла си и близостта. Ив
работи като асистентка на Елиът и той я издържа финансово, но въпреки това се противопоставя на
всеки неин опит да си изгради собствена кариера. Дори настоява, че когато тя показва
произведенията си, картините й трябва да се появяват заедно с неговите.
Най-накрая осъзнах, че трябва да си тръгна, за да изградя някакъв живот за себе си, но всеки път,
когато правя някаква стъпка, за да го осъществя, той ме заплашва, че ще вземе свръхдоза сънотворни.
Първия път почти се разсмях. Казах, че искам да се запиша на семинар по рисуване, а той отвърна:
„Тогава може и да умра“. Той е такъв артист, та си помислих, че просто ме дразни. Той обаче
продължава да ми казва неща като: „Не мога да се справя без теб“ и „Ако ме напуснеш, не мога да
обещая, че ще продължа сам“. Вече не е смешно - ужасяващо е. Изпитвам такава любов и съчувствие
към страданието му, но в същото време съм изпълнена с ярост. Защо, по дяволите, той ще ме поставя
в такава позиция? Всичко, което исках, е да се запиша на курс.
Типични за тази форма на изнудване, заплахите на Елиът разчитат на силното чувство на
отговорност на Ив. „Той беше толкова добър с мен. Не мога да намеря сили да го напусна. Ако
направи нещо със себе си, никога няма да си го простя - каза Ив. И след това добави напълно
убедена: - Ще умра от вина“.
Повечето от самонаказващите се не стигат толкова далеч като Елиът, макар че себенаказването
може да ескалира до това равнище. Както подчертах пред Ив, оставането с някого не е гаранция, че
можете да го спасите. В крайна сметка решението да бъде себеразрушителен е негово, а не ваше.
Естествено, можете да дадете на суициден човек подкрепа. Но ако останете, защото чувствате, че е
ваш дълг да го предпазвате от него самия, почти със сигурност си гарантирате, че винаги когато иска
да засили контрола си върху вас, той ще извади от шапката тази ужасяваща форма на емоционално
изнудване.
Страдалецът
Образът на страдалеца е гравиран в нашата култура в позната картина: жена с тъжно лице седи в
сумрачен апартамент, чакайки някое от децата й да й се обади. „Как съм аз! - казва, когато телефонът
звънва. - Питаш как съм аз? Не ми се обаждаш, не идваш да ме видиш. Забравил/а си собствената си
майка. Със същия успех може и да си завра главата във фурната - теб толкова те е грижа за мен“.
Страдалците заемат позицията, че ако се чувстват нещастни, болни, тъжни или просто нямат
късмет, има едно-единствено решение: ние да им дадем това, което искат - дори ако не са ни казали
какво е то. Те не ни заплашват, че ще навредят на нас или на себе си. Вместо това по категоричен
начин ни дават да разберем: „Ако не направиш това, което искам аз, ще страдам, и то по твоя вина“.
Последната част от обвинението „по твоя вина“ често остава неизречена, но, както ще видим, може
да направи чудеса със съвестта на тяхната мишена.
Печелещо награда изпълнение
Страдалците са свръхангажирани с това, колко ужасно се чувстват, и често ще интерпретират
вашата неспособност да четете мислите им като доказателство, че не ви е грижа за тях. Ако наистина
ги обичахте, щяхте да разберете какво ги притеснява, без да се налага да ви казват и една дума.
Салонната игра, която те са овладели, е: „Познай какво ми причини“.

www.spiralata.net 19
 Депресирани, неми и често с разплакани очи, много страдалци се отдръпват, когато не получат
желаното, но не ни казват защо. Те ще ни кажат какво искат по собствен график, след като са ни
оставили да се гърчим в тревоги или загриженост в продължение на часове и дори седмици.
Клиентката ми Пати - 43-годишна държавна служителка - ми каза, че винаги когато не била
съгласна със съпруга си Джо, той драматично поемал към леглото си.
Той почти не проговаря, за да ми каже открито какво иска, а в редките случаи, когато го прави,
ако не се съглася, се натъжава, унива и излиза на разходка. Има най-тъжните очи на света. Някога
имахме тези несъгласия, които всъщност не бяха несъгласия - когато майка му искаше да дойде:
обикновено в най-неудобното време. Отказах се да се боря, защото се чувствах толкова виновна,
когато видех Джо тъжен.
Това е типично. Той въздиша преувеличено и когато попитам какво не е наред, ме поглежда с
изпълнен с болка поглед и отвръща: „Нищо“. Тогава трябва да гадая какво престъпление съм
извършила този път. Седя на леглото и му казвам, че съжалявам, ако съм направила нещо, което го е
разстроило, но не може ли поне да ми каже какво е то? И след около час, час и нещо, получавам
отговор. Един път му казах, че според мен не можем да си позволим новия компютър, който той
искаше! Как може да съм толкова нечувствителна и стисната? Е, разбира се, казах му да дава, да го
купува - и изненада, изненада! - той на момента се развесели.
Джо не се чувствал удобно да седне и да говори за компютъра с Пати. Така че го казал по друг
начин - използвал всички мелодраматични ефекти, за които можел да се сети, за да й предаде
посланието, че тя го е разстроила, разболяла, причинила му е главоболие. Бил покосен от депресия,
защото тя била толкова „лоша“ Страдалците поглеждат в огледалото и виждат жертва. Те рядко
поемат отговорност да прочистят атмосферата, като помолят за онова, което искат.
Възможно е страдалците да изглеждат слаби на повърхността, но в действителност са тиха форма
на тирани. Може да не крещят и да не правят сцени, но поведението им ни причинява болка,
озадачава ни и ни вбесява.
Жертвата на обстоятелствата
Не цялото страдание протича мълчаливо. Някои страдалци щастливо споделят детайлите на
тегобите си с нас и подобно на мълчаливите си колеги очакват да подобрим нещата. Ако не
процъфтяват, това е защото ние не им даваме нещо, което е жизнено необходимо за тяхното щастие.
Моята клиентка Зои е на 57 години, впечатляваща и уверена счетоводителка в голяма агенция. Тя
дойде при мен заради проблеми, които имала с колежка в работата си.
Тес е най-младата от персонала и забравя, че повечето от нас години наред са изпълнявали
скапани малки задачки и са си плащали дължимото, за да стигнат там, където са сега. Тя си мисли, че
трябва да влезе направо, с 15 години по-малко опит от останалите, и да заеме страхотното работно
място. Опитах се да й го обясня, но момичето е твърде нетърпеливо. Започна да си има неприятности
с нашия шеф и стана параноична, че ще си загуби работата. Всеки ден идваше в кабинета ми и
практически хипервентилираше, докато изреждаше списъка на нещата, които са се объркали: Дейл -
един от партньорите, мрази нейния текст. Не е успяла да убеди ценен клиент и според нея той я
избягва. Компютърът й не работи. И, да, кучето й изяло домашната работа. Понякога можеше да
види колко смешно звучи, но несигурността винаги присъства.
Казва, че е толкова депресирана, че почти не може да стане от леглото сутрин, започна да пуши
една след друга цигарите, изглежда отслабнала... Опитах се да я успокоя и мислех, че съм успяла, но
тогава нещата се промениха по начин, който наистина ме притеснява. Тя започна да ми оказва натиск
да я включа в моя екип за един голям нов проект. „Ще ме уволнят, ако не го направиш - каза. - Дейл
ме мрази, но той ти има доверие и ако ти просто ми помогнеш да стигна до добрата му страна, знам,
че това ще промени всичко. Всеки ден беше: „Ще ме уволнят, ако ти не ми направиш тази дре-е-е-бна
услуга“ и „Толкова съм притеснена и изтормозена. Трябва да ми помогнеш да се измъкна“.
Фактът е следният: аз не смятам, че тя има достатъчно умения, за да работи наравно с
останалите, но така или иначе я включих в проекта, защото изглеждаше почти егоистично да не го
направя. Тя наистина ме хвана - поддадох се на идеята й, че само аз стоя между нея и клиничната
депресия. Не че проблемите й в работата имаха някакво отношение с нагласата й. Сега се
притеснявам, че ще се наложи да натискам останалите да работят по-усилено, защото по същество не
ни достига един човек - Тес просто не може да си свърши работата. Почувствах се като такъв ментор,
когато й казах, че е включена. Вече не. Чувствам се използвана. Няма да повярваш, но тя иска да й
дам още отговорности, макар че се бори и с това, което вече има. Искам да й помогна - в някои

www.spiralata.net 20
отношения мога да видя по-младото си Аз в нея, - но това излиза от контрол и ще навреди на
собствената ми репутация, ако не му сложа край.
Страдалците като Тес ни казват как картите са подредени срещу тях, съдбата е влязла в
конспирация, за да ги потиска. Тяхната тема може да е един стар блус, който повтаря: „Ако не беше
лошият късмет, нямаше въобще да имам късмет“ Всичко, от което те се нуждаят, е малко почивка, за
да обърнат нещата наопаки. Често имат чара на вечния Марко Тотев, който може да е привлекателен.
Разбира се, тези страдалци ни дават да разберем, че ако те не получат почивката, т.е. ако ние не им я
дадем, ще се провалят. А този провал, който те пресъздават в мъчителни детайли, ще е на нашата
глава. Те ефективно активират инстинкта ни на спасители и грижовници. Проблемът е, че ако им
дадем „просто малката почивка“ за която молят, те със сигурност ще се върнат за още. Превръщането
в полагащ грижи за някой страдалец е работа на пълен щат, а не мярка за запушване на дупките.

ИЗМЪЧВАЩИТЕ С НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ОБЕЩАНИЯ

Измъчващите с неосъществени обещания са най-неуловимите изнудвачи. Те ни насърчават и
обещават любов, пари или напредване в кариерата - пословичния морков в края на тоягата, и след
това дават ясно да се разбере, че ако не се държим така, както те искат, няма да получим наградата.
Наградите изглеждат сочни, но се превръщат в пепел всеки път, когато ги доближим. Желанието ни
за обещаното може да е толкова силно, че да търпим многобройни срещи със забравени и никога
нематериализирали се награди, преди да осъзнаем, че сме емоционално изнудвани.
Един следобед, след като бяхме обядвали заедно, приятелката ми Джули ми разказа за нейното
преживяване с измъчващ с неосъществени обещания - нейното гадже, за което тя разказваше
изключително въодушевено предния път, когато бяхме заедно. Алекс - богат и два пъти разведен
бизнесмен - от няколко месеца се виждал с Джули, която е амбициозна сценаристка. Когато се
срещнали, тя ръководеше малък писателски бизнес от дома си и нощем работеше като сценаристка.
„Твоите сценарии са отлични“ - казал й Алекс още в началото и според Джули винаги силно я
насърчавал.
Той каза, че имал няколко приятели продуценти, които търсели - как се изрази? - интелигентна
работа - точно като моята. Трябваше да има някакво съботно парти и той обеща да ни запознае.
Тогава дойдоха примамката и превключването. „Не кани никой от тези твои бохемски приятели -ми
поръча. - Мисля, че те те спъват"
Тя се заинатила и нямало срещи с влиятелните приятели на Алекс, а просто още примамливи
обещания. Правел й скъпи подаръци - нов компютър, за да смени нейната древна текстообработваща
програма, детска градина за 7-годишния й син Тревор. Всеки подарък обаче идвал с нов обръч, през
който да скочи. Можел да й отвори и други врати, ако тя му помогне да организира повече социални
събирания в дома му. Естествено, тя можела да се откаже от писането вечер и нощем, така че да го
забавлява - било за нейно добро.
Привлечена към Алекс и достатъчно амбициозна, за да жадува за онова, което той можел да
предложи, Джули се опитала да се подчини. Тогава дошъл последният обръч.
Той каза: „Колко по-добре ще бъде, ако Тревор замине да живее с баща си за известно време".
Ще имам повече време да работя и ще мога да се съсредоточа върху кариерата си. „Ще е просто
временно" - рече. И тогава каза, че не мога да се правя на мамичка, когато съм толкова близо до
големия удар.
Това събудило Джули и не след дълго тя прекратила връзката си с Алекс. За нея било
невъзможно да не види взаимоотношението такова, каквото било - нескончаема серия от проверки и
изисквания. Типичен измъчващ с неосъществени обещания, Алекс бил пълен с подаръци и обещания,
всичките придружени с условия за поведението на Джули: „Ще ти помогна, ако ти...", „Ще облекча
професионалния ти път, ако..." И накрая Джули осъзнала, че проверките никога няма да свършат.
Всеки път, когато се доближавала до морковчето, Алекс го дърпал назад. Измъчващите с
неосъществени обещания не предлагат нищо с чисто сърце. Всеки изкусително опакован пакет идва с
цяла мрежа от условия.
Цената на допускането
Понякога това, което измъчващите с неосъществени обещания предлагат, е по-невидимо,
отколкото материалните награди, с които Алекс мами Джули със светли перспективи. Много
подобни изнудвачи търгуват с емоционални компенсации, въздушни замъци, пълни с любов,

www.spiralata.net 21
приемане, семейна близост и изцелени рани. Допускането до тази богата, неопетнена фантазия
изисква само едно нещо: отстъпване пред изнудвача.
Моята клиентка Джан е привлекателна бизнесдама на 50 години, разведена от 8 години, с двама
пораснали синове. Изградила е успешен бижутерски бизнес и сега се радва на плодовете от усилената
си работа и творчеството. Връзката й със сестра й обаче за нея е източник на силна болка.
Сестра ми Каръл и аз имаме трънливи взаимоотношения още от началото. Нашите родители ни
възпитаха да бъдем съревнователно настроени една към друга и винаги играеха на любимки. Аз бях
любимката на майка ми, а сестра ми - на баща ми. Баща ми обаче беше този, който държеше парите.
С мен беше строг, но винаги угаждаше на Каръл. Тя знаеше точно как да го изработи. Баща ни беше
маниак на тема контрол и не можеше да понася някой да му се опълчва. Поставяше ни абсолютно
неразумни правила за вечерен час и за срещите с момчета и аз непрекъснато имах скандали с него.
Но не и Каръл. Тя играеше на подчиняващата се дъщеря и обираше наградите. За 16-ия си рожден
ден получи кола -„Ягуар“, пътувания до Европа, най-добрите училища - всичко. Тя обаче никога не
се научи да разчита на себе си, докато аз отрано разбрах, че ако искам да стигна донякъде, ще трябва
сама да го направя.
Когато баща ми почина, продължи да си играе на любимки дори от гроба. Остави по-голямата
част от парите си на Каръл и практически нищо на мен. Бях наранена и разстроена, когато тя не
поиска да раздели дори малка част от наследството си, и слабата връзка, която имахме, почти се
разпадна. През следващите няколко години рядко си говорехме и не се виждахме, а накрая въобще
престанахме да общуваме. Е, по същество проблемът е, че Каръл и аз просто не се харесваме много.
Един ден миналия месец - ей така, изневиделица - тя ми се обажда. Плаче и иска да й дам назаем
хиляда долара, така че да могат да сложат нещо за ядене на масата. Съпругът й е абсолютен кретен,
който разваля всичко, до което се докосне, и е загубил всичките им пари с лоши инвестиции. Каръл
заложила бижутата си и взели пари назаем от майка ми, за да спасят къщата от изземане. Беше пълен
хаос. Междувременно и на йота не бяха сменили стила си на живот. Имат ценна колекция от картини
и дори „Ферари“.
Когато Каръл видя, че наистина се съпротивлявам, каза: „Нямам към кого другиго да се обърна“,
„Не знам какво друго да направя - мислех, че човек може да се обърне към семейството си, когато е в
беда“ - изведнъж аз отново съм „семейство“.
Първоначално Каръл била класическият страдалец, давайки на сестра си да разбере, че нещата са
ужасни за нея и че е във властта на Джан да ги поправи. Когато чула, че тя се опъва, превключила
скоростите и извадила специалния морков.
Гласът и внезапно стана мазен и тя рече: „Знаеш ли, ужасно ще се радвам, ако започнеш да
идваш на вечеря у нас и да ни гостуваш за празниците. Ще е като в доброто старо време. Тя уцели
точно онази фантазия за усмихнати лица около красиво подредена празнична маса, която храня.
Майка ми сега е сама, а и аз нямам никого около себе си. Каръл е тази, която има семейство: съпруг и
деца в юношеска възраст. По празниците винаги се натъжавам, защото между нас има толкова голяма
дистанция. На съзнателно равнище знам, че имам приятели, с които съм по-близка, отколкото с
някой от семейството ми, но когато коледните украси светнат по булевард „Холивуд“, ме обзема
копнеж за щастливо семейство. Давам си сметка, че никога не съм го имала и че никога няма да го
имам, но в сърцето си бих дала всичко, ако можех да го получа. Трябва да призная, че съм доста
изкушена от „поканата“ на Каръл и наистина се мъча да измисля кое е правилното нещо, което
трябва да направя.
Каръл намеква, че допускането в семейната кошара може да се получи просто срещу хиляда
долара - абсолютно смешна сума за нещо, което Джан толкова високо цени. Разбира се, цената, която
Джан трябва да плати, ако се поддаде на натиска на сестра си, ще е много по-висока. Тя ще трябва да
наруши интегритета си, като позволи на Каръл да увековечи поведенческия си модел на прахосване
на парите и на финансова безотговорност, а освен това ще се наложи да се довери на някой, който
цял живот я е мамил.
Въпреки това изкушението, изпитано от Джан, е реално. Фантазията за доброто семейство, която
Каръл й подала, е трудна за отпор - доброто семейство е нещо, за което копнеем всички, нещо, което
много от нас не получават. Желанието за него е силно и осъществяването на тази мечта привлича
като магнит. В крайна сметка обаче успях да покажа на Джан, че ако до този момент в живота си тя
не е имала типа семейство, който е искала, вероятно никога няма да го има. Човек не може да напише

www.spiralata.net 22
чек за хиляда, за милион или за 10 милиона долара и да си купи близост, без значение какво твърди
изнудвачът.
Всички сили, които са въздействали върху Джан - нейната вина, изкушението да изглежда като
имащата успех, по-адекватната от дъщерите, изкушаващото обещание за семейство, което Каръл
размахвала пред очите й, - уцелили силно уязвимо място вътре в нея. Както обаче ще видим, опитът й
с този фундаментален пример на емоционално изнудване беше повратна точка, която й помогна да
открие силата да устои на принудителна форма на манипулация.

ВСИЧКО, КОЕТО ДЕЙСТВА

Между стиловете на изнудване няма здрави граници и, както видяхте, много изнудвачи ги
комбинират или използват повече от един. Те могат да поемат по пътя на Каръл и да превключват от
страдание към предлагане на изкушаващи фантазии на разстроено семейство, което магически ще се
подобри - ако...
Всеки стил на емоционално изнудване въвежда хаос в психичното ни състояние. По-лесно е да се
обърне внимание на наказващите, чиито тактики изглеждат най-деструктивни. И за минута обаче не
подценявайте корозионния ефект на по-тихите типове: тези, които приличат повече на термити,
отколкото на торнадо. Мълчаливи или драматични - всички те могат да съборят къщата.
Повечето емоционални изнудвачи не са чудовища. Както ще видим, те рядко се ръководят от
злост и по-скоро имат собствени демони, които ще изследваме в пета глава. Тъй като те обикновено
са хора, които имат място в емоционалния ни живот, които е възможно все още да разглеждаме като
закрилници или подкрепящи ни, знам, че разпознаването им като изнудвачи може да е изключително
болезнено. Не е лесно отблизо да се погледне поведение, което вероятно сме се опитвали да простим
или да игнорираме, и да видим как то ни влияе. Това обаче е жизненоважна стъпка, ако се надяваме
да поставим някоя разстроена връзка отново на стабилна основа.

3. ОСЛЕПЯВАЩА МЪГЛА
Емоционалното изнудване процъфтява в МЪГЛА, която се разпростира точно под повърхността
на разбирането ни подобно на купчина облаци под самолета. Когато слизаме към зоната на
изнудването, потъваме в гъста мъгла от емоционални вихрушки и загубваме способността си да
мислим ясно какво прави изнудвачът или какво ние вършим в отговор. Преценките ни се замъгляват.
Както споменах, използвам МЪГЛА като акроним за страх, дълг и вина: трите чувства, за чието
интензифициране у нас работят всички изнудвачи, без значение какъв е техният стил. Мисля, че това
е уместна метафора за атмосферата, която обгръща всеки пример на емоционално изнудване.
МЪГЛАТА е всепроникваща, дезориентираща и прикрива всичко с изключение на натрапливия
дискомфорт, който създава. Във вихъра на МЪГЛАТА отчаяно искаме да знаем: Как се натиках в
това? Как мога да изляза? Как мога да спра тези мъчителни чувства?
Това трио от емоции ни е познато. Всички живеем с цял спектър от страхове - големи и малки.
Всички имаме задължения и ако имаме съвест, осъзнаваме, че сме взаимосвързани с хората в живота
ни и че носим отговорности към семейството и общността ни. Всички живеем с определено
количество вина. Ще ни се да можехме да обърнем часовника и да изтрием действие, което е
наранило някого. Съжаляваме за несвършената работа. Тези емоции са от централно значение в свят,
в който живеят и други хора, и в по-голямата си част сме способни да съществуваме съвместно с тях
и да не ги оставяме да ни надвият.
Изнудвачите обаче „надуват звука“, попарвайки ни, докато не се почувстваме толкова
некомфортно, че да направим почти всичко - дори нещо, което не е в наш интерес, - за да редуцираме
тези чувства до по-поносимо равнище. Техните предизвикващи МЪГЛА тактики задействат реакции,
които са почти толкова автоматични, колкото и запушването на ушите, когато пусната с пълна
мощност сирена преминава покрай нас. Не мислим особено много, а само реагираме и това е ключът
към емоционалното изнудване. Когато изнудвачите ни оказват натиск, практически няма време
между изпитания емоционален дискомфорт и действието, за да се постигне облекчение.
Макар да изглежда, че това е добре премислен процес, повечето изнудвачи създават МЪГЛА без
никакви предварителни съзнателни планове.
МЪГЛАТА задейства сложна, невидима верижна реакция и преди да сме в състояние да я
прекъснем, трябва да разберем как действа. Най-добрият начин да се започне е да се погледнат
отблизо съставните части на МЪГЛАТА. Макар че ще ги описвам поотделно, не очаквайте тези

www.spiralata.net 23
чувства да са така спретнато отделени: те се припокриват, завихрят се заедно и работят комбинирано.
Освен това помнете, че има толкова различни източници на вина и дълг, колкото са хората по земята
и аз очевидно не мога да илюстрирам всеки от тях. Думите и действията, които задействат тези
чувства у вас, може да са различни от описваните по-долу, но ефектите са едни и същи. Всички те
способстват за изтъкаването на матрица на дискомфорт, която ни кара да отстъпим пред изнудването.

Истинската F-дума: страх (F-дума - Fuck - "чукам")

Изнудвачите изграждат своите съзнателни и несъзнавани стратегии върху информацията, която
им даваме за предизвикващото страх у нас. Те забелязват от какво бягаме, виждат какво ни нервира,
наблюдават кога тялото ни е напрегнато в отговор на някакво преживяване. Не че си водят бележки и
активно ни правят досие за по-късна употреба срещу нас - ние абсорбираме това познание за
близките до нас хора. При емоционалното изнудване страхът предизвиква трансформация и у
изнудвача - процес, който ще обсъдя в дълбочина в пета глава. Най-просто казано, страхът на
изнудвача, че не получава исканото, толкова се интензифицира, че човекът става като кон с капаци:
може да види желаното в най-големи подробности, но не е способен да отмести очите си от целта за
достатъчно дълго време, че да забележи как ни засягат действията му.
На този етап информацията, която изнудвачите са събрали за нас в хода на връзката, става
амуниция за сключване на сделка, която се подхранва и от двете страни. Условията, които те
предлагат, са индивидуално приспособени към нас: прави нещата така, както аз ти казвам, и аз няма
(можете сами да попълните празното място):
* да те напусна;
* да се разочаровам от теб;
* да спра да те обичам;
* да ти крещя;
* да ти съсипя живота;
* да те конфронтирам;
* да те уволня.
Каквито и да са подробностите, те ще се оформят, за да съответстват на контурите на страховете,
които сме демонстрирали пред тях. В действителност един от най-болезнените аспекти на
емоционалното изнудване е, че то нарушава доверието, което ни е позволило да се разкрием и да
развием нещо повече от просто повърхностна връзка с изнудвача. В следващите ситуации следете
начина, по който изнудвачите улавят на фокус страховете, които ще предизвикат най-силната
реакция.
Най-основният страх
Първата ни среща със страха идва в най-ранното детство, когато буквално не можем да оцелеем
без добрата воля на тези, които се грижат за нас. Тази безпомощност създава ужас от изоставянето,
който някои хора изобщо не израстват. Ние сме племенни животни и идеята да бъдеш откъснат от
подкрепата и привързаността на тези, които обичаш и от които зависиш, може да е почти нетърпима.
Това прави страха от изоставяне един от най-мощните, всепроникващи и лесно задействани страхове.
Лин е на около 40 години. Работи като инспектор към Данъчното управление на САЩ и от пет
години е омъжена за 45-годишния дърводелец Джеф. Тя дойде при мен, защото беше натрупала
дълъг списък от поводи за негодувание и лоши чувства към него и искаше да види дали мога да
открия начин да подобря връзката им. След като се оженили, Джеф напуснал работа. Постигнали
съгласие, че благодарение на заплатата на Лин могат да си позволят той да посвети времето си на
поддържането на дома им - малко ранчо близо до Лос Анджелес. Това устройство на нещата обаче е
непрекъснат източник на търкания между тях.
Джеф и аз имаме най-равноправната връзка. Аз изкарвам парите, а той ги харчи. Не, това не е
справедливо. Аз работя извън дома, а той се грижи за ранчото - къщата, животните, собствеността.
Това наистина ми харесва понякога, но щях да се чувствам по-добре, ако той все пак положи
известно усилие и си намери някаква работа. Фактът е, че повечето от парите, които имаме, ги
изкарвам аз, но той винаги намира начин да ги изхарчи, а аз съм „мека Мария“, когато той иска нещо.
Напоследък спорим за парите, които влизат в къщата, и за нашите приоритети, а през последните
няколко месеца той започна да се цупи, когато не постигнем съгласие - или когато аз не се съглася с
него. Чувам го да тряска вратите, да изкрещява нещо като „Излизам!“ и да потегля към плевнята.
Знае, че не мога да търпя да се отдръпва от мен. Аз винаги го следвам по петите из цялата къща - ако

www.spiralata.net 24
той отиде в другата стая, аз на практика се чувствам изоставена. Когато първият ми брак се разпадна,
това, което най-много ненавиждах, беше самотата на празния дом и не бих желала повече да се
чувствам така. Казах това на Джеф - някога той беше търпелив с мен, знаейки, че имам нужда да съм
физически близо до него. Затова полудявам, когато той тръгне наперено да излиза.
Първото, което започвам да мисля, е, че той ми е сърдит и ще си тръгне. На интелектуално
равнище знам, че е ненормално. Имаме лоши моменти, но наистина се обичаме и той няма да иде
никъде. Това обаче ме плаши. Не мога да кажа какво ми минава през ума, но полудявам от тези
скандали.
Лин възприемаше ситуациите, в които човек е сам, като попадане в „черна дупка“ - кладенец от
депресия, която я поглъща, когато е сама. Черната дупка е най-плашещото нещо, което тя можеше да
си представи, и всеки път, когато Джеф се отдръпвал, тя зейвала огромна пред нея.
Преживяхме тежка криза, когато старият му камион се развали напълно и той започна да намеква
колко страхотно би било да имаме нов. Можел да направи толкова повече неща с нов камион, може
би да захване работа в другите ферми в долината. Когато му казах, че не можем да си го позволим,
той започна да пуши. Мразя да се караме, но чувствах, че просто нямаме парите, и продължих да му
го повтарям. След няколко такива дни той ми рече, че аз се интересувам единствено от парите, че не
оценявам огромната работа, която той върши, за да направи живота ми приятен и щастлив, и че може
би ще го оценя повече, ако той ме остави да се справям сама за известно време. Тогава си тръгна и не
се върна вкъщи през следващите четири дни. Бях полудяла от тревоги. Проследих го до къщата на
брат му и го умолявах да се върне. Той рече, че няма да го направи, освен ако не го уважавам такъв,
какъвто е, и да го показвам.
Джеф реагирал като ранено животно, изпълнен с отбранителност спрямо статуса си във
взаимоотношението и унизен от непрекъснатото напомняне колко силно финансово зависим е.
Независимо от огромния социален напредък, който сме осъществили през последните няколко
десетилетия, взаимоотношенията като тези на Джеф и Лин са все още извън традиционните норми и
Джеф, подобно на много мъже, чиито партньорки печелят повече от тях, е почувствал, че е
незначителен - че трябва да се оправдава и да се защитава. Двойката се била споразумяла за такова
уреждане на нещата, но според Джеф Лин променяла сигналите винаги когато той искал нещо. Вече
не било добре, че той не носи никакви пари вкъщи, загубил равновесие и се обърнал към Лин, за да
го спечели наново.
Лин от своя страна е преминала от състояние на объркване и уплаха към паника. Интимните
връзки изваждат на повърхността най-силните ни страхове, защото именно там се чувстваме най-
уязвими. Може да се представяме много добре в другите сфери от живота си и независимо от това да
се размекваме като желе при всяко отхвърляне - реално или въображаемо - от страна на партньора
ни.
След всичките ми молби Джеф най-накрая се върна вкъщи, но не говореше много и
напрежението беше толкова голямо, че трябваше да направя нещо. Не можех да издържам.
Родителите ми бяха такива - далечни, гневни и мълчаливи, с цялата тази изкуствена любезност - и аз
винаги ненавиждах това. Така че трябваше да прекратя лошите чувства. Помислих и се попитах:„Кое
е по-важно - Джеф или парите?“
Скоро след това Джеф карал чисто нов камион. Независимо дали е очаквал камиона или не, сега,
след като го имал, чувствал, че е спечелил обратно малко равенство във взаимоотношенията и знаел
какво е необходимо, за да накара Лин да се съгласи. Макар че не е формулирал съзнателно някаква
стратегия как да играе върху нейния страх от гнева, мълчанието и изоставянето, когато почувствал,
че не получава необходимото и заслуженото, изиграл козовете си. Развил се модел: всеки път, когато
Джеф се отдръпвал, Лин отстъпвала. Джеф научил, че ако тя започне да се страхува, той трябва
единствено да я разстрои и жена му ще отстъпи пред всичко, което той иска - не че е лош човек, не че
се опитва да я нарани, а просто това, което той прави, работи добре.
Тъй като изнудването на Джеф, изглежда, е свързано единствено с парите, Лин понякога звучи
като счетоводител, който се опитва да вмести чувствата в счетоводен баланс, докато се мъчи да
избегне изправянето пред ужаса вътре в черната дупка. И сама се подлудява, докато натрапливо
дълбае в темата:
Наистина съм луда по Джеф, но се чудя няма ли да съм по-добре без него. Единствено твърде
много пари ли ми струва, за да остана с него? Той е напълно зависим от мен.
Говори с голямо нежелание за емоционалната си зависимост от съпруга си:

www.spiralata.net 25
 Как бих могла да помисля за скъсване и за започване от нулата с някой друг? Толкова ме е страх
да се върна на това депресирано място, на което бях, преди да се омъжа.
Посочих на Лин, че тя гори дюшека заради бълхата. Да, наистина между тях имаше финансови
търкания, но страхът от изоставяне беше толкова заслепяващ, че тя бе загубила способността си да
гледа на връзката им обективно винаги когато Джеф я изнудва. Вместо да се опита да постигне здрав
компромис, Лин превключва на автопилот и капитулира, изпълнена с негодувание.
Страхът ни захвърля в черно-бяло и дори катастрофизиращо мислене. Лин беше сигурна, че ако
се конфронтира с Джеф, той ще я изостави, и това й даваше само две възможности: да му даде
исканото или да скъса с него, което щеше да я отърве от изнудването, но да я захвърли отново в
самотата и в „черната дупка“. Казах й, че има и друг избор: заедно бихме могли да се справим с онази
страна на връзката й, която причиняваше и на двамата толкова неприятности, и да работим за
преодоляване на страха й от изоставяне.
Страх от гнева
Гневът сякаш магнетизира страха, дърпайки го бързо на повърхността и активирайки реакцията
на борба или бягство на тялото ни. Това е емоция, която малцина от нас могат да изразят или да
изпитат по комфортен начин, защото я асоциираме с конфликт, загуба или дори насилие.
Дискомфортът е разумен, защото е защитна реакция, караща ни да се „окопаем“ или да бягаме,
когато експлозивният гняв заплашва да приеме физическа форма или да ни навреди. Във всички
взаимоотношения с изключение на съществено малтретиращите обаче гневът е просто още една
емоция - нито добра, нито лоша. Натрупали сме толкова много тревожност и страх от собствения си
и от чуждия гняв, че тези чувства по драматичен начин могат да влияят върху способността ни да се
опълчваме срещу изнудването.
На много от нас тази емоция изглежда толкова опасна, че се страхуваме от всяка нейна форма и
сме уплашени не само от чуждия, но и от собствения гняв. През годините съм чувала хиляди хора да
изразяват страховете си, че ако се разгневят, ще наранят някого, ще загубят контроли ще се
разпаднат на милион парчета. Просто намекът за гняв в гласа на другия често подпалва страховете от
отхвърляне, неодобрение или изоставяне. В крайна сметка създава представи за насилие или вреда.
Клиентът ми Джош - дизайнерът на мебели, когото срещнахме в предишната глава - се чувства
натикан до стената от гневното неодобрение на баща му на жената, която той обича, и е блокиран от
този гняв. „Всичко, което трябва да направя, е да се опитам да поговоря с него за това и цялото му
поведение се променя - сподели Джош. - Виждам го как се напряга и гласът му скача с 20 децибела.
Когато видя този израз на лицето му и чуя рева, излизащ от устата му, макар че съм с 10 см по-висок
от него, съм ужасно уплашен от този човек“.
Родителите имат забележителна способност да активират наново детските ни страхове. Както си
спомни Джош:
Когато бях дете, баща ми имаше навика да ми крещи толкова силно, когато се ядоса, че ме
обземаше страх къщата да не се срути върху нас. Смешно е, но все още имам същото чувство, когато
той е разстроен, макар че е омекнал през годините. Действам така, сякаш той все още е онзи страшен
човек, какъвто беше, докато бях малък.
Събитията и чувствата, които сме преживели като деца, са живи в нас и често се появяват отново
във времена на хаос и стрес. Макар възрастната част от нас да знае, че тези неща са станали преди
десетилетия, за другата част, която не е възрастна, всичко изглежда така, сякаш е станало вчера.
Емоционалната памет може да ни държи пленници на старите начини на изпълнено със страх
действие и реагиране дори когато в настоящата ни действителност няма нищо, което да оправдава
страха.
Условни рефлекси
Понякога реагираме просто на намек за поведение, от което се страхуваме. „Всичко, което татко
трябва да направи, е да почервенее и да сключи вежди и аз се оттеглям - рече Джош. - Вече дори не е
необходимо да крещи“.
Много от вас са слушали курс по въведение в психологията гимназията или в колежа и вероятно
си спомняте историята за руския физиолог Иван Павлов и неговите експерименти с кучета _
класическата демонстрация на това, което е известно като условен рефлекс. Павлов изучавал
храносмилателния процес при кучетата, който започва с естествената реакция на слюнкоотделяне,
когато животните видят храна. Той обаче забелязал, че ако включи звънец, докато им дава храната,
кучетата скоро започват да асоциират звука на звънеца с храната и започват да слюнкоотделят просто

www.spiralata.net 26
при чуването на звука - не било необходимо да се дава храна. По приблизително същия начин
жертвите на емоционално изнудване проявяват условни рефлекси винаги когато преживяват събитие,
което някога е породило силен страх у тях.
Възможно е това да е съпруг, който се възползва от заплахата си да напусне жена си и изчезва за
кратко, възрастно дете, което се разгневява заради нещо, което родителите му са направили, и спира
да им говори за няколко дни, приятелка, която се разстройва, започва да плаче и да крещи. Дори ако е
било постигнато помирение, травмиращото събитие не е забравено.
То става символ на болката и чрез пресъздаването му изнудвачът освежава първоначалното ни
чувство на страх, прилагайки достатъчен натиск, за да ни накара да отстъпим.
За Джош всичко, което било необходимо, е разгневен поглед от Пол. Той бързо беше решил кой
е най-добрият му курс на действие: да лъже. Продължавал да се среща с Бет, но пред баща си се
преструвал, че е скъсал с нея. Било бързо решение, но усилията на Джош да избегне гнева му
струваха скъпо. Както ще видим в цялата книга сред хората, които го правят, Джош играе опасна
игра, наречена „Мир на всяка цена“. Каква е цената за Джош? Собственото му самоуважение и
физическата и емоционалната цена на позволяването на гнева да се натрупа - както в него, така и във
взаимоотношенията с баща му.
Страхът процъфтява на тъмно - неизследван, но живо представян. Тялото и примитивните части
от мозъка ни го интерпретират като причина да се бяга и често правим точно това, избягвайки
предизвикващото страх, защото дълбоко в себе си вярваме, че това е единственият начин да оцелеем.
В действителност, както ще видите, емоционалното ни оцеляване зависи от правенето на точно
обратното: изправяне пред и конфронтиране с онова, от което се страхуваме най-много.
Дълг
Всички влизаме в живота на възрастни с добре установени правила и ценности по отношение на
това, каква част от себе си дължим на другите хора и каква част от поведението ни би трябвало да се
определя от такива идеали като дълг, подчинение, лоялност, алтруизъм и саможертва. Всички имаме
дълбоко вкоренени идеи за тези ценности и често си мислим, че това са наши идеи, но в
действителност те са били оформени от влиянието на родителите ни, религиозния ни произход,
доминиращите в обществото убеждение, медиите и близките ни хора.
Често разбирането ни за дълг и задължение е разумно и то формира етичната и моралната основа
на живота, без която не би могло да се живее. Прекалено често обаче опитът ни да претеглим
отговорността ни към себе си срещу дълга, който изпитваме към другите, изважда везните от
равновесие. Падаме зад борда в името на дълга.
Изнудвачите никога не се двоумят да подложат на проверка чувството ни за дълг, подчертавайки
колко много са дали, колко много са направили за нас, колко много им дължим. Възможно е дори да
използват подкрепление от религията и социалните традиции, за да подчертаят колко задължени към
тях трябва да се чувстват мишените им:
* „Една добра дъщеря трябва да отделя време за майка си“.
* „Скъсвам се от работа за това семейство и най-малкото, което ти можеш да направиш, е да си
вкъщи, когато се прибера“.
* „Почитай (и се подчинявай) на баща си!“
* „Шефът е винаги прав“.
* „Бях до теб, когато ти излизаше с този мухльо и имаше нужда от подкрепа. Всичко, за което те
моля сега, е да ми заемеш 2 хиляди долара. Аз съм най-добрата ти приятелка!“
Те в твърде голяма степен надскачат границите на отношението на вземане и даване, давайки ни
да разберем, че независимо дали ни харесва, единствено наша е отговорността да правим онова, за
което ни молят. Тези очаквания са особено объркващи, ако изнудвачът е бил щедър с нас. Любовта и
готовността много бързо могат да изчезнат от ударението, когато се заменят със задължение и насила
наложено чувство на дълг.
Една клиентка, с която работих преди няколко години, остава в съзнанието ми като образец на
мишена на изнудван, манипулирана чрез задължението и дълга. Мария - 37-годишна
администраторка в болница, която беше женена за известен хирург - описа себе си като една от
онези, които винаги са наоколо и на разположение. Ще дойде в четири часа сутринта, ако си
депресиран и имаш нужда от компания. По думите й: не можела да направи достатъчно за хората
около себе си, защото обожавала удовлетворението от даването.
Съпругът й Джей се възползвал от тези черти по време на бурен брак.

www.spiralata.net 27
 Аз съм от поколение, при което женитбата, раждането на деца и посвещаването на съпруга и
децата е най-важната работа, която жената може да има, и Джей вероятно се ожени за мен заради
това. Харесвам работата си в болницата, но домът ми е центърът на моя свят. Веднъж отидох на
семинар в църквата и научих нещо, което винаги ще нося със себе си: нужен е един човек, за да се
накара някаква връзка да проработи. Ако дадеш всичко от себе си и помолиш за Божията помощ,
можеш да преодолееш всички вълни, които се изпречат пред теб. Като жена аз се отнасям много
сериозно към това, което дължа на семейството си, и Джей го знае много, много добре.
Джей залагал на чувството за дълг на Мария от години, подчертавайки - и вероятно вярвайки, -
че без значение какво друго прави, той осигурява финансите на семейството и с това изпълнява
своята част от брачния договор.
Хората винаги са мислели, че ние сме идеалната двойка, но това, което не осъзнаваха, беше, че
Джей е компулсивен женкар. Преди да се оженим, той ми разказваше за сексуалните си подвизи и се
фукаше колко много жени го преследват или са влюбени в него. Всъщност не исках да слушам за тях,
но се чувствах добре да знам, че от всички жени, които е можел да има, той избра мен. Сега знам
колко наивна е била тази вяра.
Не съм сигурна колко любовни връзки е имал, след като се оженихме, но със сигурност знам, че
са няколко. Конгресите извън града, закъсняването на работното място, честото объркване на
историите, които ми разправя, и растящото му безразличие към мен са все признаци. Тогава
започнаха телефонните обаждания от „приятели“, които го видели с друга жена. Нещо вътре в мен
ми казваше, че хората не си измислят всичко това, но ми трябваше дълго време, за да се изправя пред
него лице в лице. Толкова противоречиви неща се щураха в главата ми. Чувствах, че съм му длъжна -
той беше работил толкова усилено за нас.
Джей предприел офанзива и започнал да оказва натиск върху Мария на всяка цена да остане с
него - защото това е неин дълг.
Разбира се, той отрече всичко. „Как смееш да вярваш на някакви си злонамерени клюки - ми
каза. - Всичко, което съм правил, е работа и саможертви, за да съм сигурен, че това семейство има
само най-доброто. Имало е много моменти, когато не съм искал да стоя до късно в болницата, но съм
го правил заради теб - и сега ти използваш това срещу мен. Как можеш да си помислиш да ме
напуснеш и да разрушиш това семейство? Я само се огледай и виж какво имаш в сравнение с другите
жени. Не мога да повярвам, че не оценяваш какво е било необходимо, за да имаш всичко това“
Когато приключи с мен, трябваше да се съглася - аз наистина му дължах лоялност и доверие. И
децата. Толкова много обичам децата си. Как бих могла да им причиня това - те обичат баща си. Как
мога да разделя семейството?
Тогава той сложи ръце на раменете ми и ми прошепна в ухото: „Облечи онази черна рокля, която
харесвам толкова много, и ще те изведа на вечеря. И не искам да чувам думата развод отново. Това са
просто клюки, които не бива да те занимават“. Почувствах се толкова объркана, че си лепнах една
усмивка, облякох роклята и излязох с него сякаш нищо не се е случило.
Джей е знаел къде точно са най-чувствителните места на Мария и за да ги достигне, описал
последствията от потенциалното скъсване по начин, който ще говори директно на нейното чувство за
дълг към семейството. Тя не само изоставяла усилено работещия си съпруг - й казал той, но обричала
и децата си на живот на пренебрегване и нещастие.
Нежеланието да разрушат семейството държи много хора във връзки, които са станали противни.
Никой не иска да травматизира, да лишава от корени децата си или да се справя с тяхната болка и
объркване. Някои мишени на изнудвачи толкова страстно прегръщат чувството на дълг към децата
си, че ще направят онова, което погрешно възприемат като благородна саможертва, и ще се откажат
от правото си на добър живот. Макар че Мария беше нещастна, мисълта да разбие семейството си я
ужасяваше и парализираше.
Чувството за дълг на Мария беше толкова силно, че почти я дефинираше. Тя се гордееше с него и
инстинктивно се защитаваше срещу предположения, че не е живяла съобразно собствените си
стандарти. Следвали преувеличение след преувеличение, докато Джей изкривявал действителното
значение на дълг и отговорност, раздухвайки ги до такава степен, че те напълно затъмнили
собствената му невярност. Както Джей го определил, дългът на Мария към него е всеобхватен.
Неговият дълг към нея свършвал там, където той искал - в този случай пред идеята да й остане верен.
С неговата мъченическа нагласа на „как можа да ми причиниш това“ той почти не се замислил как е
могъл той да причини това на нея и на децата им, чийто живот вече е бил засегнат от стреса, въведен

www.spiralata.net 28
в дома от извънбрачните му връзки. Колко мило би било, ако изнудвачите бяха толкова чувствителни
към нашите чувства, колкото са към своите!
Джей отказа да има нещо общо с ролята си за разпадането на тяхната връзка, твърдейки, че е
прекалено зар? - нямаше и нужда. Той не бил направил нищо лошо и ако Мария е нещастна, тя
трябва да се „поправи“, така че да могат да се върнат към начина, по който нещата са стояли преди.
Напомних на Мария, че без значение каква позиция заема Джей (или който и да е), тя е длъжна
да се грижи както за другите, така и за себе си. Нейната отричаща собственото Аз готовност да се
подчини на Джей не произлиза от чувство на самоуважение или на изследване на възможностите,
които стоят пред нея -това е автоматична реакция на емоционалното изнудване.
Както толкова често става с хора, които лесно са манипулирани чрез дълга, Мария помнела, че
трябва да прави онова, което е най-добро за всеки с изключение на нея самата. Повечето от нас имат
ужасно големи трудности при определянето на собствените ни граници: къде започват и къде
свършват задълженията ни към другите. И когато чувството ни на дълг е по-силно, отколкото
самоуважението и грижите за себе си, изнудвачите бързо се научават как да се възползват.
Вечното „A3 ти дължа“
Някои изнудвачи гледат избирателно към миналото, за да открият причина защо им дължим
онова, което искат. Паметта, така както е използвана от изнудвана, става Канал на дълга с нон-стоп
повтаряне на доброто и щедрото поведение на изнудвана към нас.
Когато получаваме някаква любезност от изнудвана, тя не се забравя бързо. Повече като вечно
открит заем, отколкото като дар, тя винаги идва в комплект със задължения - с лихва - и сякаш
никога не можем да излезем на „зелено“. Ударението е върху саможертвите на изнудвана, направени
не с открито сърце, а с намерението да се натрупат точки, да се завладеят пазари, които след това да
се използват.
Когато мишената на изнудване стане изнудван
Скоро в работата си с Лин открих, че тя е отвърнала на изнудването на Джеф със собствено
изнудване.
Помолих Джеф да дойде за съвместна сесия и ще го оставя той да разкаже какво се случило.
Стигнах до точката, в която трябва да се махна от нея за няколко дни. Никога не съм я чувал да
изрича какво според нея представлява нашата връзка, докато не се обади у брат ми след скандала,
който имахме за камиона. Плака, плака и най-накрая изкрещя нещо такова: „Ако наистина ме
обичаше, никога нямаше да ми причиниш това. Как може да си толкова егоистичен? Единственият
човек, за когото мислиш, си ти и поведението ти е само „вземай, вземай, вземай“ Знаеш кой изкарва
парите в тази къща. Знаеш кой пише чековете. След всичко, което направих за теб, ти смееш да ме
напускаш по този начин. Ако само още веднъж престанеш да ми говориш, парите ще спрат толкова
бързо, че ще ти се завие свят!“ Тогава разбрах, че сме в беда. И двамата бяхме толкова уплашени
след това, което стана с нас, че решихме да започнем терапия.
Подобно на много изнудвачи Лин уцелва много точно чувството на Джеф, че той й дължи много,
като в същото време изрежда цяла серия от отрицателни морални преценки за неговия характер и
мотиви. Тя е направила всичко, на което е способна, за да принуди Джеф да остане, надскачайки
подчертаването на неговия дълг към нея и опитвайки се да го уплаши също толкова силно, колкото
той е уплашил нея. Тя се е отказала от силата си, докато френетично го е гонила и го е умолявала да
се върне, и си я спечелила отново, когато се изместила към ролята на изнудвач, при което вече
можела да определя условията.
Не е рядкост двама души в някаква връзка да сменят ролите си, играейки един след друг
мишената и изнудвана. Единият може да изнудва повече от другия, но изнудването рядко е
едностранно. Възможно е да сме мишената на изнудването в една връзка и да се обръщаме на 180
градуса, за да се превърнем в изнудвачи в друго взаимоотношение. Например, ако шефът ви използва
емоционално изнудване срещу вас в работата, фрустрацията и негодуванието, което изпитвате и или
не можете, или не искате да изразите директно пред него, могат да ви карат да използвате същите
тактики върху партньора си или децата, за да си възвърнете някакво чувство на контрол. Или както е
в случая с Лин и Джеф, изместването може да става в една връзка, като мишената си сменя шапката и
започва да изнудва изнудвана.
Дългът е особено трудно чувство, когато става дума за поддържането му в правилните граници в
живота ни. Ако не го притежаваме, бягаме от отговорност. Ако е прекалено много (когато Лин
започнала да „пише фактури“ за всеки принос във взаимоотношението), сме смазани от товара на

www.spiralata.net 29
неизбежните дългове и на негодуванието, което тези дългове предизвикват. Скоро следва и
изнудването.

ВИНА
Вината е съществена част от това да си чувствителен, отговорен човек. Тя е оръжие на съвестта,
което в неизкривената си форма регистрира дискомфорта и укорите към себе си, ако сме направили
нещо, за да нарушим личния си или социалния етичен кодекс. Вината ни помага да поддържаме в
изправност моралния си компас и тъй като е толкова болезнена, доминира вниманието ни, докато не
направим нещо, за да я облекчим. За да я избегнем, се опитваме да избегнем причиняването на вреда
на някого.
Доверяваме се на този активен критерий за нашето поведение и вярваме, че винаги когато го
изпитаме, това е защото сме прекрачили границите и преднамерено сме нарушили правилата, които
сме установили за това, какво е приемливо в отношенията ни с другите хора. Понякога това е вярно и
чувството ни на вина е естествена, уместна реакция на причиняването на вреда, на извършването на
нещо незаконно, жестоко, нечестно или злоупотребяващо.
Ако имаме съвест, чувството на вина е преплетено в целия ни живот. За съжаление вината лесно
може да ни даде погрешен прочит на влиянието на нашите действия. Подобно на свръхчувствителна
автомобилна аларма, която уж трябва да ни предупреждава за престъпление, но се включва винаги
когато покрай колата мине някой камион, сензорите ни за вината могат да се повредят. Когато това
стане, преживяваме не само уместната вина, описана по-горе, но и това, което наричам незаслужена
вина.
При незаслужената вина угризенията, които изпитваме, почти нямат нищо общо с
идентифицирането и коригирането на нанасящо вреда поведение. Този вид вина, който представлява
голяма част от мъглата на изнудвана, е напластена с обвинения и парализиращо самобичуване.
Просто казано, процесът, който създава незаслужена вина, изглежда така:
* Аз действам.
* Другият човек се разстройва.
* Аз поемам пълна отговорност за неприятните чувства на другия, независимо дали имам нещо
общо с тях или не.
* Чувствам се виновен.
* Ще направя всичко, за да възстановя щетите, така че да се почувствам по-добре.
По-конкретно:
* Казвам на приятелка, че не мога да отида на кино тази вечер с нея.
* Тя се разстройва.
* Аз се чувствам ужасно и вярвам, че вината за нейното притеснение е моя. Чувствам се като лош
човек.
* Отменям плановете си, така че да можем да отидем заедно на кино. Тя се чувства по-добре, аз -
също.
Незаслужената вина може да няма нищо общо с нанасянето на някаква вреда на друг човек, но тя
има 100-процентова връзка с нашата вяра, че сме я причинили. Емоционалните изнудвачи ни
насърчават да поемем глобална отговорност за техните оплаквания и нещастие, правейки всичко
възможно да препрограмират основните и необходими механизми на уместната вина в
производствена линия за незаслужена вина, при която светлините винаги светят: виновен, виновен,
виновен.
Ефектът е силен. Всички искаме да вярваме, че сме добри хора, и представяната от изнудвачите
вина атакува чувството ни за себе си като любещи, ценни хора. Чувстваме се отговорни за болката на
изнудвана и му вярваме, когато ни каже, че утежняваме нещастието му, като не изпълняваме
желанията му.
Името на играта е обвинение
Един от най-бързите начини за създаване на незаслужена вина от страна на изнудвачите е да
използват обвинението, активно приписвайки всичко, което ги е разстроило, и всичките си проблеми
на мишените си. Тъй като системата ни е поставена нащрек от ситуации, които ни карат да се питаме:
„Навредих ли на някого?“, повечето от нас изпитват пристъпи на вина всеки път, когато някой
директно ни обвини, че сме му навредили - независимо дали сме направили нещо, за да заслужим
чувството, или не. Понякога сме способни да прекъснем реакцията на вината, като видим, че няма

www.spiralata.net 30
връзка между обвиненията и реалността, но много пъти първо се извиняваме, а едва по-късно
проверяваме по-внимателно логиката на изнудвана - ако въобще го направим.
Често говорим за търгуване с вината, но според мен е по-точно да говорим да търгуване с
обвиненията. Подобно на продавачите с ръчни колички от началото на века, емоционалните
изнудвачи, които търгуват с вината, ни бомбардират на висок глас, насочен към привличане на
вниманието ни. Макар че подробностите варират, една фраза - често неизречена, но винаги криеща се
точно под повърхността - служи като лозунг на търговеца на вина: Всичко това е по твоя вина. Това е
въдицата, която ни кара да купим тяхната стока.
* В лошо настроение съм (и това е по твоя вина).
* Много силно съм настинал (и това е по твоя вина).
* Знам, че пия прекалено много (и това е по твоя вина).
* Имах ужасен ден в работата (и това е по твоя вина).
Когато видите списък като този, помпозността му звучи абсурдно. Шансовете са, че тези
оплаквания нямат нищо общо с вас, които сте толкова оклеветени. Често обаче не разпознаваме
объркващите послания такива, каквито са, защото повечето от нас са склонни да поемат вината за
нещо, когато обичаният от нас човек е разстроен. Естествено, изнудвачът е особено щастлив да ни
обясни как и защо носим отговорността за ситуацията и защо той/тя няма и грам вина за нея.
Приемаме обвинението и чувствата ни на вина свободно поемат по течението. Узрели сме за
облекчението, което идва с отстъпването пред изнудвана.
Преплетени нишки
Невъзможно е да отделим емоциите, които образуват МЪГЛАТА, когато изнудвачите подготвят
сцената за манипулацията. Там, където откриете един елемент от мъглата, другите с почти 100-
процентова сигурност са наблизо.
Например с Мария дългът и вината бяха тясно свързани. Малцина от нас биха могли да обмислят
да не изпълнят това, което според тях е техен дълг, без да се чувстват виновни, и Мария не беше
изключение.
Джо ми наби в главата, че ако скъсаме, това ще е изцяло по моя вина. Лежах в леглото и мислех
какво ще означава за мен да се проваля като съпруга и като майка, и се почувствах дяволски виновна.
Трябва да кажа, че за дълго бях като парализирана. Не можех да понеса мисълта, че ще разочаровам
децата - Господи, те не заслужават животът им да бъде разрушен или съсипан. Всичко добро, което
някога съм правила, беше напълно изтрито от мисълта, че разрушавам семейството. Дори не можех
да произнеса думата развод, защото тя ме караше да се чувствам такава голяма егоистка.
Още веднъж Мария се поставяше на последно място, а Джей знаеше, че може да разчита на нея
да го направи. Макар действията му да й даваха основателна причина да се чувства ядосана и
наранена, тези емоции бяха затъмнени от нейното все по-засилващо се чувство на вина.
Подобно на Мария, много хора преминават през стъпките на всекидневното взаимодействие с
изнудван, който ги „работи" чрез чувството им на вина, но натрупващите се в тях негодувание и дори
себеомраза са разрушителни. Без забавни моменти от време на време или истинска интимност това,
което изглежда като брак или приятелство, се превръща в куха рамка.
Няма давност
След като изнудвачите видят, че вината на мишените им може да им служи, времето става
нерелевантно. Ако няма скорошен случай, за който да започнат да обвиняват и да продават вина,
някой от миналото ще свърши същата работа. Няма точка, след която на причиняващото вина
събитие да е разрешено да избледнее, а „репарациите“ да се смятат за напълно изплатени. Мишените
на изнудвачите откриват, че каквото и да е тяхното действително или въображаемо прегрешение,
няма давност: няма точка, след която някакво „древно“ престъпление престава да бъде проблем или
наказуемо нарушение.
Карън - медицинската сестра, която срещнахме във втора глава - непрекъснато била държана в
МЪГЛА от вина от дъщеря й Мелани, която никога не й позволила да забрави инцидент, случил се,
докато дъщерята била малка.
Историята е много стара. Съпругът ми - бащата на Мелани - загина в автомобилна катастрофа,
когато Мелани беше малка. Тя беше в колата и сериозно се нарани: цялото й лице беше в белези.
Платих за пластичната операция и сега тя изглежда добре, но все още има няколко останали белега
на челото й. И, разбира се, плащах за години терапия, защото знам колко трудно беше да преживее
всичко това.

www.spiralata.net 31
 Отне ми страшно много време, за да се справя с вината за онази нощ. Знам, че беше по вина на
другия шофьор, но ако не бяхме завили по тази улица... Ако бяхме изчакали да тръгнем на другия
ден, както искаше съпругът ми... Ако... Мелани има собствен вариант за причините, поради които аз
съм злодеят в тази история. Тя никога не пропуска да ми напомни, че отивахме на къмпинг, защото аз
настоявах, че имам нужда от малко почивка. Ако не бях мислила само за себе си и как да се махна за
няколко дни от работата, колата нямаше да е там, където се оказа, и катастрофата нямаше да стане.
Знам, че е ирационално, но обвиненията й уцелват точно моето чувство за вина и в крайна сметка аз
винаги й давам всичко, което поиска.
Без значение какво е направила Карън, за да подреже жилото на вината си обаче, Мелани никога
не й позволила да я забрави за дълго. Карън откри - както всички мишени на изнудване неизбежно
правят, - че отстъпването веднъж или два пъти не слага точка на изнудването, а само повишава
изискванията.
Понякога се чудя: трябва ли да продължавам да изплащам „дълга“ си до края на живота? Опитах
се да й помогна, но нищо не е достатъчно. Знам, че не аз съм виновна за нейните неприятности, но
всичко сякаш се свежда до онзи един-единствен миг, когато някакво пияно копеле налетя върху
нашата кола.
Вината на Карън е слята с чувството за дълг към дъщеря й. За майката това непрестанно чувство
на вина означава, че вечно ще дължи на Мелани заради случилото се с нея, макар че не е била
виновна, и докато Карън не види какво става, винаги ще капитулира пред изискванията на Мелани в
усилието да компенсира болката й.
КОГАТО УМЕСТНАТА ВИНА ИЗЛЕЗЕ ОТ КОНТРОЛ
Дори ако изпитваната от нас вина е уместна, емоционалният изнудвач няма да ни остави да
забравим какво сме направили или да позволи на нашата вина да изпълни функцията си като
помощно средство за коригиране на поведението ни и като учител за в бъдеще. Боб - адвокатът,
когото срещнахме в първа глава - знаеше, че е загубил доверието на жена си Стефани, като е имал
извънбрачна връзка, и отчаяно искаше да коригира поведението си и да заздрави брака им. Стефани
обаче е силно наранена и непрекъснато му напомня извършените нарушения. Боб се бореше да се
справи с това, което беше станало вечно тлееща, неуместна вина.
Не знам какво още мога да направя, за да се сдобря с нея. Трябва да излизам, за да изкарвам пари
да живеем, и не мога да прекарвам времето си в уверения и успокоения. Не знам как да я накарам
отново да се почувства в безопасност, а тя не ми позволява да разбера какво е необходимо. Обаче не
иска и да остави миналото там, където му е мястото. Причиних й страдания, така че тя сега иска да си
гарантира, че аз ще страдам също толкова или повече. Господи, дори престъпниците все някога
излизат от затвора, а аз излежавам доживотна присъда без шанс за пускане под гаранция.
Стефани има правото да е разгневена и наранена, но държи себе си и Боб в това висящо
положение, използвайки неговата вина, за да го контролира. Докато вината доминира в техните
отношения, няма шанс за изцеляване. Докато и двамата не се научиха как да се справят с тази
непостоянна емоция, нито един от тях не беше в състояние да види изход от емоционалното
изнудване, което беше замразило дълбоко брака им.
Вината е неутронната бомба на изнудвана. Тя може да остави привидно цели
взаимоотношенията, но отмива доверието и интимността, които ни карат да искаме да участваме в
тях.
Замъглени и озадачени
Преди много години живеех в едно градче на брега, където няколко пъти в годината късно
следобед падаше мъгла и се задържаше до сутринта на следващия ден. Една вечер, когато се
прибирах късно от работа, мъглата беше особено гъста и карах през моя квартал с неимоверни
усилия, защото почти нищо не виждах. Изпитах облекчение, когато стигнах до улицата, където
живея, и до моята алея. По някаква причина обаче не можах да накарам автоматичното отваряне на
вратата на гаража да заработи. Когато излязох от колата, за да го проверя, разбрах, че съм влязла в
алеята на съседната къща. Просто не можех да видя какво правя, докато се опитвах да отворя.
Когато излязох от колата, за да го проверя, разбрах, че съм влязла в алеята на съседната къща.
Просто не можех да видя какво правя, докато се опитвах да отворя.
Преживяването ми през онази нощ е идентично с това, което става, когато пътуваме през
МЪГЛАТА на емоционалното изнудване. Дори ако поведението ни е добро, МЪГЛАТА, която

www.spiralata.net 32
създават емоционалните изнудвачи, добавя ново измерение, което ни дезориентира дори в най-
обикновени ситуации и взаимоотношения.
Не можем да имаме емоционална стабилност, ако МЪГЛАТА контролира живота ни. Тя
разрушава чувството ни за перспектива, деформира личната ни история и размътва разбирането ни за
ставащото около нас. МЪГЛАТА заобикаля мисловните ни процеси и достига директно до
емоционалните ни рефлекси. Внезапно сме повалени на земята и не знаем какво ни е ударило.
Резултатът е 100 за изнудвана и 0 за неговата мишена.

4. Оръжията на занаята
Как изнудвачите създават МЪГЛА във взаимоотношенията и с тях? Как ни манипулират да
оставим настрана собствения си интерес и да попаднем във фрустриращ модел на изискване-натиск-
подчинение? Можем да започнем да разбираме как действа процесът, като погледнем по-отблизо и
последователно стратегиите, които изнудвачите използват - техните специализирани оръжия на
занаята.
Поотделно или в комбинация тези средства засилват един или повече компоненти на МЪГЛАТА,
увеличавайки натиска вътре в нас да открием облекчение, като отговорим с „да“ на молбите на
изнудвана. Освен това те му помагат да оправдае действията си както пред нас, така и пред себе си.
Този елемент е от същностно значение, защото способства за обличането на изнудването в
приемливи и дори благородни причини за съществуване. Подобно на родителите, които наказват
децата си и обясняват: „Правя това единствено за твое добро“, изнудвачите са експерти по
рационализирането и използват оръжията си, за да ни убедят, че изнудването по някакъв начин е в
наша полза.
Оръжията са константа, която присъства в безкраен брой различни сценарии на емоционално
изнудване и всички изнудвачи, без значение какъв е техният стил, използват едно или повече от тях.
„Замайването“
Изнудвачите разглеждат конфликтите ни с тях като отражения на това, колко погрешно
разглеждаме нещата, докато те описват себе си като мъдри и добронамерени. Най-просто казано, ние
сме лошите, а те са добрите. В политиката този процес на пускане на събитията през филтъра на
добрия/лошия се нарича „замайване“ и емоционалните изнудвачи са истински доктори по замайване,
майстори на поставянето на ореол около собствения си характер и мотиви и опръскването на нашите
със сериозни съмнения и дори с черна кал.
Докторът по замайване
Един ден ми се обади жена на име Маргарет, която ми каза, че бракът й е сериозно разклатен и
иска да види дали има начин да бъде спасен. Уговорихме час и когато тя дойде, бях впечатлена от
нейния чар и грациозно държание. Маргарет беше в началото на 40-те си години и от пет години
била разведена, когато срещнала новия си съпруг на сбирка на неженени хора в църквата, в която
ходели и двамата. След кратко и интензивно ухажване Маргарет и Кал се оженили. Когато дойде при
мен, бяха заедно от почти година.
Толкова съм объркана и депресирана. Имам нужда от някои отговори - не знам аз ли съм права
или той. По онова време наистина мислех, че съм уцелила джакпота. Кал изглежда добре, има успех
и аз смятах, че е наистина мил и грижовен. Фактът, че се срещнахме в църквата, беше важен за мен,
защото означаваше, че имаме сходни ценности и убеждения. Така че представете си шока ми, когато
около осем месеца след като се оженихме, той ми заяви, че иска да участвам в групов секс с него - и
че го прави от години. Каза, че толкова много ме обича, че иска да го сподели с мен.
Отвърнах, че няма начин да направя такова нещо - идеята ме отвращаваше, - и той изглеждаше
наистина шокиран. Каза, че винаги е обичал моята чувственост и че иска да ме въведе в нещо, което
наистина ще обогати живота ми. Знае, че поема риск, като повдига въпроса, но фактът, че споделя
всичко с мен, е доказателство за любовта му.
Когато казах, че това изобщо няма да стане, той се обиди и се разгневи. Рече, че много сериозно
се е излъгал в преценката си за мен. Смятал, че съм либерална, с открит ум и любеща, и изобщо
нямал представа, че съм такава „света богородица“ и пуританка - това не било типът жена, в който
той се влюбил. И тогава наистина заби ножа: рече, че ако не го направя аз, много от старите му
приятелки щели да го направят.
Подобно на всички доктори по замайване, Кал интерпретирал желанията си в ярко положителни
термини и описвал съпротивата на Маргарет в мрачно отрицателни. Изнудвачите ни дават да

www.spiralata.net 33
разберем, че те трябва да спечелят, защото резултатът, който искат, е повече любов, повече
откритост, повече зрялост. Той е олицетворение на най-доброто, а то им се полага. И в същото време
- а понякога и по изключително любезен начин - те ни наричат егоистични, незрели, неблагодарни,
слаби. Всяка съпротива от наша страна се трансформира от индикация за нашите потребности в
доказателство за дефектите ни.
Кал дори намекнал, че е подведен или измамен от предишното поведение на Маргарет. Тя обаче
можела да промени тази оценка, като се съгласи с него - акт, който ще докаже, че тя е откритата,
чувствена жена, каквато той иска да бъде.
Объркване на етикетите
Спирам се на етикетите, които използвал Кал за Маргарет, защото замайването включва
употребата на прилагателни: положителни за изнудвана и подчиняващата се мишена, и отрицателни
за човека, който се съпротивлява. Кал интерпретира различията си с Маргарет като индикация, че
има нещо не наред с нея, и след това продължава да използва етикети, които подсилват позицията му.
Преживяването е дезориентиращо. Етикетите на изнудвачите са толкова различни от онези, които
ние бихме избрали, че не след дълго започваме да се съмняваме в етикетите, които самите ние
поставяме, и започваме да интернализираме съмненията на изнудвана в нашите възприятия,
характер, ценност, желателност, ценности. Хванати сме в капана на гъста МЪГЛА от най-лошия вид,
както сподели Маргарет:
Не бях в състояние да проумея как Кал може да е толкова различен от мъжа, за когото смятах, че
съм се омъжила Как може толкова сериозно да съм сгрешила по отношение на него? Не можех да
повярвам. По най-рационалния начин, който можете да си представите, той направи така, че започна
да изглежда сякаш аз съм го подвела да вярва, че ще направя всичко за него, и продължи да повтаря
колко добре щяло да ни се отрази това като двойка. За мен беше по-лесно да мисля, че пропускам
нещо и че ако мога да разбера идеите на Кал за груповия секс, той няма да ми изглежда толкова
възмутително. Наистина се борих с това. Мислех си: може би съм сухар. Може би съм малко
превзето скромна. Може би просто не схващам идеята. Започнах да мисля, че има нещо ненаред с
мен и правя от мухата слон.
Маргарет била сигурна, че за нея - и за брака - груповият секс не може да има никакви
положителни ефекти, но след като Кал продължил да говори, тя започнала да се съмнява в себе си.
Когато е ефективно, замайването ни обърква в преценката кое е вредно или здравословно и ни кара
да се съмняваме в собствените си възприятия за ставащото между нас и изнудвана. Поддаваме се на
замайването, защото искаме нашите приятели, любовници, шефове и членове на семейството да
бъдат прави и добри, а не подли, безчувствени или потискащи. Искаме да вярваме на другия човек,
вместо да признаем, че той/тя ни манипулира, като ни определя по начин, който ни кара да се
чувстваме засрамени или неадекватни.
Маргарет усилено се опитвала логически да намери съответствие на ситуацията с картината,
която си представяла за живота си с Кал. Със сигурност имало нещо, което тя все още не разбирала,
някаква интерпретация, която ще направи така, че изискването на Кал ще изглежда приемливо. Ако
притесненията й били валидни, какво казва това за нейния брак, за него? Това били плашещи
въпроси и на някакво равнище Маргарет не искала да се изправя пред тях. Не искала да признае пред
себе си, че е направила грешка по отношение на него. За нея било по-малко болезнено да приеме
варианта на Кал за реалността, отколкото да се изправи лице в лице пред неудобните истини за него
и за тяхната връзка.
Освен че предизвиквал съмнения в себе си у Маргарет, Кал силно разчитал на чувството й за
дълг. В неговото замайване неин дълг като съпруга е да участва в групов секс с него - той не искал
жена, която му го отказва. Представете си колко изненадана и уязвима трябва да се е почувствала тя,
когато той заплашил да я замени с някоя, която ще угоди на неговата „разумна“ молба.
За съжаление Маргарет се поддала.
Не мога да повярвам, не се поддадох на неговия натиск и се съгласих да опитам, щом като това
значи толкова много за него. Толкова се срамувам. Ненавиждах всяка минута. Чувствам се мръсна,
гневна и ужасно депресирана.
МЪГЛАТА била толкова гъста, а Маргарет - силно натикана в ъгъла, та едва ли е изненадващо,
че тя в крайна сметка действала по начин, който дори не би й хрумнал при други обстоятелства.
Превръщането ни в „лошите“

www.spiralata.net 34
 Освен дискредитиране на възприятията на мишените си много изнудвачи включват натиска, като
предизвикват нашия характер, мотиви и стойност. Този вид тактика на замайването е популярен в
семейните конфликти и особено в онези, при които родителите не искат да се откажат да
контролират отдавна порасналите си деца. Любовта и уважението се приравняват с тотално
подчинение и когато не го получат, се чувстват така, сякаш са били предадени. Лозунгът на
изнудвана, повтарян с безкрайни вариации, е: Ти правиш това само за да ме нараниш. Пет пари не
даваш за моите чувства.
Когато Джош се влюбил в Бет и започнал да обмисля възможността да се ожени за жена от друга
вяра, знаел, че родителите му ще бъдат разстроени, но не си представял масивната атака, която баща
му ще предприеме в желанието си да го върне „в правия път“.
Не можех да повярвам какво казва татко. Човек ще си помисли, че съм създал някаква
конспирация, за да разбия живота му.
Защо го измъчвам? Защо пробождам с копие сърцето му? За една нощ от добър син се превърнах
в най-големия непрокопсаник в семейството.
Джош живеел самостоятелно от няколко години, но като ловенето хора, които чуват родител да
казва: „Ти ме нарани“ или „Ти ме разочарова“, и той чувствал влиянието на тези твърдения като
юмрук в стомаха.
Такива думи, идващи от някой много близък, се залепват за нас и влияят върху жироскопа, който
насочва действията ни, оставяйки ни с колебливо чувство за себе си. Разбира се, във всяко
взаимоотношение с някой изнудвач могат да ни нарекат безсърдечни, никому ненужни или
егоистични, но тези етикети особено ни нараняват, когато идват от родител, с когото сме прекарали
годините на оформянето си като личности и когото сме разглеждали като резервоар на мъдрост и
справедливост. Родителите, които използват замайването срещу нас, могат да изличат увереността ни
много по-бързо от всеки друг.
Патологизиране
Някои изнудвачи ни казват, че им се съпротивляваме само защото сме болни или луди. В
терапията това се нарича „патологизиране“ и колкото и да ненавиждам да използвам психиатричен
жаргон, терминът патологизиране описва добре тази дейност. Патология произлиза от гръцката дума
pathos, която значи страдание или дълбоко чувство, но съвременното значение е „болест“.
Патологизирането е начин да бъдем изкарани „болни“, когато не се подчиним на изнудвана.
Изнудвачите ни обвиняват, че сме невротични, извратени, хистерични. Най-изопаченото е, че те
разпръскват доверието, което се е натрупало във връзката, като събират всички нещастни, преживени
заедно с нас събития и ни ги хвърлят обратно в лицето, за да докажат, че ние сме били причината за
тях, защото сме емоционални инвалиди.
Тъй като преживяването на патологизиране от страна на изнудвана може да е опустошителен
удар по самоувереността и Аз-концепцията ни, то е особено токсично - и ефективно - оръжие.
Когато любовта е изискване
Патологизиранею често възниква в любовните отношения, когато съществува дисбаланс на
желанията. Единият иска повече от другия: повече любов, повече време, повече внимание, повече
обвързване, и когато това не става, той/тя се опитва да го получи от нас, като поставя под съмнение
способността ни да обичаме. Мнозина ще направят и невъзможното, за да докажат, че обичат и
заслужават да ги обичат, и немалко имат погрешното убеждение, че „Ако някой ме обича, трябва и аз
да го обичам - или има нещо ненаред с мен“
Клиентът ми Роджър - сценарист в средата на 30-те си години - се изправил пред буря от
патологизиране, когато решил, че се нуждае от малко независимост от Алис - актриса, с която се
запознал на среща на 12-те стъпки осем месеца по-рано.
Имам чувството, че Алис ми е по-близка, отколкото всеки друг. Беше невероятно преживяване да
прекарваме времето си заедно, след като се срещнахме. Тя идваше при мен, седеше на леглото,
четеше чернови на моите сценарии и говореше екзалтирано за тях. Тя, изглежда, оценяваше какво се
опитвам да правя и го харесваше така, както и аз. Гледала е всеки филм, който някога е сниман,
забавна е, страхотна е и смята, че ние сме създадени един за друг.
Само след един-два месеца обаче тя започна да настоява да живеем заедно. Продължаваше да
разправя колко възбудена е, че сме се открили, колко убедена е, че ще променим взаимно живота си.
Всичко, което трябвало да правя, е да се откажа да се съпротивлявам - да се оставя Господ да ни
ръководи в тази страхотна връзка. Знаела, че първоначално може да не подскоча от радост заради

www.spiralata.net 35
лошия край с бившата ми съпруга миналата година, но трябвало да се изправя пред страховете си, а
не да бягам от тях. Звучеше добре, но почувствах, че беше твърде прибързано.
Алис и Роджър прекарвали много време в разговори за личната си работа по 12-те стъпки, през
които минавали, и се подкрепяли един друг. Алис обаче харесвала да се прави на терапевт, особено
когато Роджър говорел за страха си, че връзката им се развива твърде бързо. Той се опитвал да
контролира нещата - казала му - и трябвало да спре да се съпротивлява. Дори на този ранен етап
Алис била склонна да дефинира двоумението на Роджър като остатък от невротичното му поведение
от времето, когато пиел, макар че той е трезвеник вече единайсет години. А Роджър приемал
присърце нейната обратна връзка. Независимо от глождещото го чувство, че Алис е твърде
неразбираема за него, решил, че може би тя е права. Казал й, че може да се пренесе при него.
Тя беше толкова наясно за нашето бъдеще, а аз просто се опитвах да правя нещата едно по едно,
но когато някой те обича по този начин, изглежда, го обзема такава огромна енергия и човек просто е
пометен от нея. Признавам, че всичко това ме напрегна до известна степен, но се справям. През
последните един-два месеца обаче тя започна да говори за бебе. На 35 години е и има сериозен
копнеж за дете. Казва, че не е нужно да се женим, но това ще е съвършеният шанс да изразим цялата
си любов и съзидателност. Чете ми бебешки книжки и вади мои снимки като дете, за да види как ще
изглежда бебето. Идва ми твърде много. Не знам дали искам да прекарам остатъка от живота си с нея
и дори дали искам да съм баща на някого. Имам нужда от пространство, за да работя и да пиша.
Не че не я харесвам: мисля, че е страхотна, но трябва да се разберем. Не съм сигурен, че
изпитвам към нея същото, което тя изпитва към мен - просто не съм сигурен. Затова казах, че имам
нужда да поживея сам за известно време, за да мога да погледна на нещата от перспектива.
Съпротивата на Роджър срещу плановете на Алис предизвикала яростна реакция.
Каза ми нещо като: „Страхувам се от теб, когато говориш по този начин. Каза, че ме обичаш, но
от думите ти току-що съм длъжна да заключа, че си страхотен лъжец. Знаеш, че се страхуваш да
станеш близък с мен след бъркотията, в която си превърнал предишната си връзка, но мислех, че си
готов да започнеш да живееш с настоящето вместо с миналото. Знам, че съм човек със силни чувства,
но смятах, че ще срещна моето съответствие. Предполагам, че не мога да ти се ядосвам, но те
съжалявам. Ти прекалено много се страхуваш от живота, за да изпиташ някога любов. Чувстваш се
удобно само с твоите малки фантазийки от сценариите. Погледни истината в очите: ти си алкохолик
на лечение точно както баща ти - коцкарът".
Тогава - с нервен смях - Роджър обясни:
Продължавам да си повтарям това наум и се чудя дали тя не е права. Наистина ми е трудно да
създавам взаимоотношения. Може би не знам как да бъда с някого, който наистина ме обича.
Казах на Роджър, че пропуска нещо, което много хора забравят: няма нищо „ненаред“ с вас
просто защото не искате някой в такава степен, в която той желае вас. Подобно на много
патологизатори, Алис злоупотребява с думата любов. Нейните действия са изпълнени със
зависимост, отчаяние и потребност да притежава Роджър тотално, а нищо от това не е признак на
зрялата любов. За нея обаче натискът е оправдан в името на нейната огромна, завладяваща страст
към него - и ако Роджър не може да отвърне със същата интензивност, единственото обяснение, с
което тя би могла да живее, е, че той трябва да има някакъв потресаващ психологически проблем.
Когато реагира на молбата на Роджър за повече пространство, Алис използва тактика, на която
разчитат повечето патологизатори: хвърлянето обратно в лицето му на неудобните неща, които той й
е доверил за себе си и за семейството си. Роджър й разказал за баща си, който се отказал от пиенето
само за да го замени с натрапливо женкарство, а Алис знаела, че, подобно на много от нас, Роджър
силно се страхувал „да не стане като баща си“. Тайните, страховете и поверителната информация,
която сме споделяли с патологизатора, стават твърде лесни оръжия в някой конфликт. Болезнени
житейски събития - развод, битки за родителските права, аборти: всичко онова, което сме описвали
като интимни моменти, се използва като доказателство за нашата нестабилност. За Роджър
„доказателството“ на Алис, че неговата трудно спечелена трезвеност е някак си замърсена, е причина
за тревога.
Емоционалните изнудвачи често ни обвиняват, че сме неспособни да обичаме или да
поддържаме приятелства просто защо-то не се чувстваме толкова близки с тях (като любовници или
приятели), колкото според тях би трябвало да бъдем. Това е вид патологизиране, на което са уязвими
мнозина от нас, особено ако разглеждаме интимните отношения като лакмусов тест за психично

www.spiralata.net 36
здраве. Макар че е пресилено изнудвачите да твърдят, че ако взаимоотношението не „върви“, това е
защото ние сме болни или увредени, такива реплики стигат право в сърцето и често успяват.
Какво не е наред с теб?
Не всички патологизатори открито назовават човека като болен. Това оръжие има по-неуловими
премени. Клиентката ми Катрин ме потърси с разклатена увереност в себе си, след като имала
многократни кавги с предишната й терапевтка.
Бях готова да мина на половин работен ден в работата си като счетоводител и да започна да се
готвя за магистърската си степен по бизнес администрация. Бях много тревожна от това. Най-вече
обаче напоследък имах лоши преживявания с един мъж и исках да разбера какво се случи. Затова
реших да потърся терапевтката, от която приятелката ми Ани беше възхитена.
Ронда сякаш издигаше стени още от първия момент, но смятах, че просто е нужно време, за да
свикна с това ново взаимоотношение. Струваше ми се обаче, че тя винаги неуловимо ми се присмива.
Едно от любимите й неща беше да изрязва вестникарски статии за успели жени, които са постигнали
всичко, и дами ги връчва в началото на сесията за „вдъхновение“ Това ме караше да се чувствам като
пълен идиот. Посланието беше: „Ето такава трябва да бъдеш и ако правиш каквото ти кажа, ще
стигнеш там“.
Тя продължи да повдига въпроса за моето присъединяване към една от нейните терапевтични
групи, но мен това изобщо не ме интересуваше. Може би беше права, че ще ми е от огромна полза,
но, Господи, трябваше да отделям толкова много часове за магистърската програма и за работата, че
нямах никакво време. Ронда го разглеждаше по друг начин. Тя каза, че съм инат, че съм
контролираща и затова имам проблеми в живота.
Патологизирането е особено убедително, когато идва от авторитетна фигура - лекар,
преподавател, адвокат или терапевт. Взаимоотношенията ни с тези хора се основават на доверието и
повечето от нас са склонни да приписват на професионалистите мъдрост, която някои от тях не
заслужават. Приемаме, че те ще се отнасят с нас открито и с интегритет. Всички обаче сме срещали
професионалисти, които сякаш вярват, че разрешителното им да практикуват професията поставя
мненията и действията им над всякакви укори. Възможно е никога директно да не кажат: „Ти имаш
дефицити“, но с жест, суров или критичен тон на гласа или стисната челюст ни съобщават, че сме
такива и че позицията ни е погрешна.
От тона, езика на тялото и цялата и нагласа беше ясно, че е разстроена от мен - и аз се чувствах
ужасно. Страхувах се, че тя може да се вбеси. Това щеше да бъде последното потвърждение на факта,
че има нещо ненаред с мен. В крайна сметка нали твоят терапевт е арбитърът на правилното и
погрешното, а ако той не те харесва или не те одобрява, значи наистина има нещо ненаред с теб.
Освен това винаги съм се плашела от гнева, от суровите думи. Когато имаш вземане-даване с някой
на авторитетна и властна позиция, всичко се умножава по десет.
„Авторитети“ като Ронда арогантно посочват, че не трябва да им се противоречи. Казват ни, че
действат само в наш интерес, и като им се съпротивляваме, доказваме какви инати, колко зле
информирани или несигурни сме. Те са експертите дори когато става дума за най-дълбокото ни
познание за себе си, и на нас не е позволено да поставяме под съмнение техния съвет или
интерпретациите им на някаква ситуация.
Опасни тайни
Много семейства, които имат „срамни" тайни за малтретиране на дете, алкохолизъм,
емоционална болест и самоубийство, мълчаливо се съгласяват да държат фактите скрити и никога не
ги обсъждат. Когато обаче един човек смени сигналите, като измъкне наяве от семейната система
тези останки от отричане и потайност, е типично членовете на семейството да го обявят за луд,
неспособен да прости или разрушителна семейството, защото смее да обсъжда тяхната скрита и
отдавна отричана история. Често съм виждала този вид патологизиране през годините, когато
специализирах в работа с възрастни, сексуално и/или физически малтретирани като деца. Когато
клиентите започват да стават по-здрави, искат и имат нужда да говорят за преживяванията си, но
някои семейства яростно се борят да им попречат да нарушат мълчанието.
Аксиомата е, че колкото по-разстроено е семейството, толкова повече то се опитва да блокира
членовете си, когато те правят усилия отново да станат здрави. Прекалено често действа и
изнудването. Заплахите за изоставяне, изхвърляне, наказание, отплата и тотално неодобрение или
възмущение могат да пречупят решимостта на човека, чийто смел опит за възстановяване е бил
патологизиран като егоистичен, излишен и деструктивен.

www.spiralata.net 37
 Роберта - 30-годишна ръководна служителка в телемаркетингова компания - все още живее с
травмите на шията и костите, които претърпяла като дете от ръцете на малтретиращия я баща. Когато
се срещнахме, беше хоспитализирана за депресия в медицинското заведение, в което работех. Едно
от първите неща, които тя ми каза, беше, че за нея е непоносимо да продължава да пази семейната
тайна за малтретирането.
Когато Роберта започнала да осъзнава станалото през детството, потърсила майка си за
потвърждение на видяното и преживяното, но вместо на разбирането, на което се надявала, се
натъкнала на патологизиране.
Опитах се да говоря с майка ми преди около шест месеца и да споделя с нея откритието си, не
все още имам някои белези от боя от татко. Тя направо ме изхвърли. Каза, че така представям
нещата, сякаш баща ми ме е убил или нещо такова.
А аз отвърнах: „Спомняш ли си, когато татко ме хвана за косата, завъртя ме насам-натам и ме
повали на земята?“
Тя ме погледна така, сякаш съм извънземен пришълец. Отговори: „О, Господи, откъде измисляш
всички тези фантасмагории? Какво ти приказват онези лекари там? Да не са ти промили мозъка?“ Аз
рекох: „Мамо, ти беше там в повечето случаи, когато той ме удряше - седеше на вратата и гледаше“.
Тя загуби самообладание. Не можеше да се справи с това. Според нея аз си измислям всичко и съм
напълно полудяла. Как мога да говоря за баща ми по този начин? Тя каза, че не можела да ми
проговори, докато не получа помощ и не престана да разправям такива ужасни лъжи. Беше
опустошително.
За майката на Роберта спомените на дъщеря й били толкова заплашителни, че тя не само ги
отрекла, но и оказвала натиск на дъщеря си и тя да направи същото и заплашвала, че ще прекрати
контактите им, докато Роберта не спре да разстройва семейството. Здравословните опити като този
на Роберта за разкриване и обсъждане на станалото често почти искрено се отхвърлят от членовете
на семейството и се наричат „измислица“, „преувеличение“ и продукт на „болен мозък“. Възможно е
отчаяно да се нуждаем да изразим истината за случилото се с нас, но са необходими решимост,
подготовка и подкрепа, за да се контрира все-проникващото патологизиране, което върви ръка за
ръка с дълговременното малтретиране или дълбоко вкоренените проблеми в семейството.
Патологизирането се насочва към област, която ни е трудно да защитаваме. За повечето от нас е
лесно да се защитим срещу критики на нашите умения или постижения, защото сме заобиколени от
солидни външни потвърждения на способностите ни. Когато обаче изнудвачът ни каже, че по
някакъв начин сме психологически дефицитни, може да приемем описанието му като рационална
обратна връзка. Знаем, че не сме в състояние да бъдем напълно обективни по отношение на себе си, и
мнозина от нас са ужасени, че в тях бушуват някакви непознати демони. Патологизаторите разчитат
на този страх.
Подобно на замайването, патологизирането ни прави несигурни по отношение на спомените,
преценките, интелигентността и характера ни. При патологизирането обаче залогът е още по-висок.
Това оръжие може да ни накара да се съмняваме дори в собственото си психично здраве.
Завербуване на съюзници
Когато индивидуалните опити за изнудване не са ефективни, много емоционални изнудвачи
викат подкрепление. Привличат други хора: членове на семейството, приятели, свещеници, за да им
помогнат да изградят обвиненията си и да докажат, че са прави. По този начин те сплашват
мишените си и с размера на своя лагер. Изнудвачите вербуват всеки, за когото знаят, че мишената
цени и уважава, и изправена пред този здрав фронт, жертвата може да се почувства победена и
смазана.
Една вечер, малко след като започнах да работя с Роберта, видях това оръжие в действие.
Родителите й се появиха за сесия на семейно консултиране заедно с брата и двете й сестри, които
бяха нетърпеливи да покажат солидарността си с техните родители. Когато ги попитах как се
чувстват спрямо желанието на Роберта да говори открито за малтретирането от баща й, забелязах как
сплотиха редици. Децата се споглеждаха и най-накрая по-големият брат - Ал, започна да говори.
Мама се обади и попита дали бихме дошли, за да ви кажем истината за случилото се в
семейството ни, защото ние сме добро семейство, а Роберта просто се опитва да ни разруши. Знаете
колко беше болна - погледнете я: току-що е излязла от болницата заради депресия, има опити за
самоубийство... Няма да се изненадам, ако тя чува гласове или нещо такова.
Той се усмихна и огледа стаята, докато родителите и сестрите му кимаха.

www.spiralata.net 38
 Тя винаги е имала големи проблеми. Всички ние искаме да й помогнем да се оправи, но не
можем да позволим тя да разправя приказки на ужасите за нас. Измислила е цялото това нещо с
малтретирането и много хора сякаш й вярват. Просто искаме да изчистим името си и да се уверим, че
тя ще получи помощта, от която се нуждае.
Роберта имаше големи трудности да се придържа към онова, което знаеше, пред отричането от
страна на майката, а сега задачата й беше още по-трудна. Беше изправена пред пълна стая изнудвачи,
които искаха от нея да си държи устата затворена. И техният обединен натиск даваше на „изменника“
да разбере, че е добре дошъл обратно в гнездото само ако мълчи, така че всеки да може да продължи
с начина на поведение, който, макар да е деструктивен за всички, е познат, а следователно - удобен.
Вкарване на свежи сили
Моята клиентка Мария - болничната администраторка, с която се срещнахме в предишната глава
- представлява друг убедителен пример за този вид удвояване на силите. Когато открила
извънбрачните връзки на съпруга си и му казала, че мисли да го напусне, той опитал всичко, за да я
убеди да промени намеренията си, включително завербуване на роднините.
Той видя, че заплахите, чарът и всички неща, които са работели за него в миналото, вече не
действат, така че докара семейната артилерия - родителите си. Много харесвах свекър и свекърва си.
Баща му също беше лекар, а майка му -нежна душа, която се държеше чудесно с мен от първия ден,
когато я видях. Така че, когато бащата на Джей се обади и предложи да се съберем у тях, се
подвоумих, но чувствах, че му дължа това уважение.
От мига, в който престъпих прага им, знаех, че съм направила грешка. Джей беше отишъл там
рано и очевидно им беше говорил колко съм неразумна. Как биха могли да са обективни по
отношение на златното си момче и да са справедливи към мен?
Загрижеността на Мария е основателна. Няма начин родителите на Джей да са обективни в тази
ситуация и станалото по-нататък не е изненадващо.
В продължение на повече от час говориха как браковете преминават през трудни моменти и че
човек не може просто да си иде при първия признак на неприятности. Казаха, че Джей се е съгласил
да прекарва повече време вкъщи и да намали работата си в болницата, че ние трябва да разрешим
малкото си несъгласие. Ако спра да използвам думата развод, не се налага някой да разбира каквото
и да било. Попитаха ме дали наистина искам разрушаването на семейството да тежи на съвестта ми,
особено след като знам колко много ме обича Джей. Казаха, че им се къса сърцето да го виждат как
страда и не знам ли какво ще причини това на децата. Как мога да понеса да направя толкова хора
нещастни, то съпругът ми прави толкова много, за да ми осигури добро бъдеще?
Когато ги попитах дали Джей им е казал за извънбрачните си връзки, от реакцията им разбрах, че
не е. Чувстваха се толкова неудобно и си помислих, че може би ще разберат малко по-добре защо
съм така нещастна с техния син. Тогава баща му заяви най-невероятното нещо: „ Това не е
основателна причина да се разруши един брак! Семейството е на първо място. Не можеш да късаш
при първия признак за неприятности и да изхвърлиш всичко на вятъра. Помисли за децата - за
нашите внуци“. Това ме уязви!
Сега вместо един човек да извива ръцете й, Мария имала трима на главата си и й били
необходими всичките вътрешни ресурси, за да отстоява позицията си срещу тях. Посланието и на
тримата било едно и също — сякаш самият Джей е написал сценария, — но чуването на думите на
Джей от устата на други хора, които тя обичала и на които се доверявала, ги направили още по-
тежки.
Позоваване на по-висш авторитет
Когато приятелите и семейството не са достатъчно подкрепление за емоционалните изнудвачи,
те могат да се обърнат към по-висш авторитет, например Библията или други външни източници на
познание или умения, за да подсилят позициите си. Тази форма на натиск може да звучи толкова
просто като „Терапевтът ми казва, че ти се държиш като кучка“, „Посещавах един курс, където ни
казаха, че.“ или „Скъпата Аби казва...“
Разумът резонира по различен начин у всеки от нас и никой не може да твърди, че има монопол
над него, но можем да разчитаме на изнудвачите да настояват (като вадят избирателно цитати,
коментари, учения и писания на цял спектър от източници), че има само една истина: тяхната.
Отрицателни сравнения
„Защо не можеш да си като..“. Тези шест думи съставляват емоционален юмрук, който мощно се
обединява със съмненията ни в себе си, със страха ни, че не съответстваме на някакъв критерий.

www.spiralata.net 39
Изнудвачите често издигат друг човек като модел: безгрешен идеал, спрямо който ние сме
безпомощни. Този човек нямаше да има проблеми да удовлетворява изискванията на изнудвана, така
че защо ние да не можем?
„Погледни сестра си - тя е готова да помогне за бизнеса“ „Франк сякаш няма никакви проблеми
със спазването на сроковете - може би трябва да се поучиш от него“.
„Мона не изоставя съпруга си, когато нещата загрубеят“ Отрицателните сравнения ни карат
изведнъж да се почувстваме безпомощни. Не сме толкова добри, толкова лоялни, толкова доказали се
като еди-кой си и се чувстваме тревожни и виновни за това. В действителност толкова тревожни, че е
възможно да сме готови да отстъпим пред изнудвачите, за да им докажем, че грешат по отношение на
нас.
Клиентката ми Лей е брокерка, чиято майка, Елън, има черен пояс по отрицателни сравнения, и в
течение на годините тя е изпитвала натиска под най-различни форми.
Когато татко почина, майка ми беше напълно безпомощна. През целия й живот е имало мъже,
които да се грижат за нея, и когато татко умря, тя се обърна към мен, за да поема живота й вместо
нея.
Бързо установих, че от мен се очаква (а) да прекарвам огромно количество време с Мама и (б) да
й намеря адвокат, да и намеря счетоводител и да правя много неща, които тя е напълно способна да
свърши сама. Тя обаче е добра в играта на безпомощност и аз незабавно се притекох на помощ. Не
ми е трудно да върша всички тези неща, така че не беше голям проблем. Митът е, че за това ще
получиш любов и одобрение. Това, което в действителност става обаче, е че не можеш да направиш
нищо, за да угодиш на жена като нея. Естествено счетоводителят й вземал твърде много, адвокатът
бил еди-какъв си непрокопсаник, а аз бях престъпница, защото трябваше да пропусна вечеря с нея,
тъй като бях обещала на сина ми да го тренирам за мача, в който ще участва.
Ако не бях съвършена, със сигурност ми го съобщаваха. И всеки път, когато се опитвах да се
отдръпна, тя започваше да се обляга на братовчедка ми Каролин. Много скоро стана: „Каролин иска
да бъде с мен през цялото време. Погледни каква добра дъщеря ми е тя - повече от истинската ми
дъщеря“. Чудя се дали изобщо има някаква представа колко дълбоко ме нараниха тези думи и колко
виновна ме накараха да се почувствам. Установих, че прекарвам много повече време с нея, опитвайки
се да решавам проблемите й, просто за да избегна да ме сравнява с Каролин.
Човекът, с когото ни сравняват, сякаш получава цялата любов и одобрение, която искаме за себе
си, и е съвсем естествено да реагираме съревнователно и да се опитаме ние да заемем тази позиция.
За Лей сравненията нямат край, както и няма начин, по който тя да може да им съответства.
Опасен натиск
На работното място отрицателните сравнения създават атмосфера, подобна на тази в болното
семейство, налагайки завист и съревнователност. Възможно е да открием, че се опитваме да
съответстваме на някакви невъзможни стандарти, установени от патерналистичен шеф, който,
изправяйки работниците един срещу друг, създава съперничества между колегите, подобни на
съперничеството между децата в семейството.
Когато клиентката ми Ким за пръв път дойде при мен, беше подложена на интензивен натиск от
шеф, който използвал отрицателните сравнения, за да я „мотивира“ Ким - в средата на 30-те си
години - имала нещастието да я наемат, за да замества Миранда - легендарна редакторка на списание,
която скоро щяла да се пенсионира.
Аз съм работохолик и имам много и добри идеи. Работя добре с авторите и някога ми харесваше
това, което правя. Шефът ми обаче ме притиска по-силно, отколкото всеки останал в отдела и
непрекъснато ме сравнява с Миранда. Сякаш никога не мога да свърша достатъчно. Ако раздам
четири задачи през седмицата, шефът ми, Кен, казва: „Великолепно. Миранда правеше това в някоя
мъртва седмица. Обикновено постижението й беше осем или девет“. Ако кажа, че трябва да си тръгна
навреме една вечер вместо обичайните 10 или 11 часа работа на ден, той започва да говори как
трудовата етика ще е мъртва без Миранда. Тя е легендарна с това, че практически е живяла в офиса
си.
Вярвам, че Миранда е била страхотна - само че пие като хамалин, няма семейство и живее за
работата си. Истината е, че се опитвам да се съревновавам с нея, но аз имам свой живот. Имам нужда
да прекарвам време с децата и със съпруга си и наистина работя в своя храм - това е много важно за
мен. Но Кен винаги ме преследва за повече и понякога, когато каже, че аз мога да бъда следващата
Миранда, стига да взема само още един проект, се хващам на въдицата му. Той ме върти на пръста

www.spiralata.net 40
си. Ако не направя това, което той иска, казва, че съм далеч зад нея. А освен това повтаря, че имам
талант, за да бъда звезда като нея - ако свърша допълнителната работа, която той иска. Според него
не би трябвало да мисля за това като за допълнителна работа -трябвало да го смятам за гарантираност
на работното ми място.
Семейството ми полудява, защото не съм с тях. Аз съм изтощена, започват да ме болят ръцете и
вратът от толкова много седене пред компютъра - и най-лошото е, че започвам да се съмнявам в
собствената си компетентност. Чувствам обаче, че трябва да достигна до стандарта на Миранда,
сякаш няма да съм достатъчно добра, докато не го направя.
Когато мислим за натиска на работното място, сме склонни да обръщаме най-голямо внимание
на открития натиск - например да те уволнят. Работното място обаче може да активира наново много
от същите чувства и взаимоотношения, които имаме в семейството си, и на сцената излизат същите
динамики. Такива проблеми като съревнованието, завистта, съперничеството между децата в
семейството и желанието да се угоди на властните фигури могат да ни накарат да стигнем и дори да
прескочим собствените си граници. Опасността е, че в опитите да отговаряме на някакъв висок
стандарт, поставен от някой с изключително различни потребности, способности и житейска
ситуация, може да установим, че жертваме семейството, външните си интереси и дори здравето си в
името на работата.
Първоначално често сме съвсем категорични спрямо това, какво искаме, и се съпротивляваме на
емоционалния изнудвач. Оръжията му обаче подкопават всякаква яснота, която имаме, и ни
убеждават, че всъщност не знаем какво искаме. Използвайки тези поведенчески стратегии,
изнудвачът почти винаги може да получи нашето подчинение - нещо съвсем не изненадващо, имайки
предвид, че човекът, който се съпротивлява, вероятно ще бъде замайван, критикуван, нападан или
преценяван като неадекватен. Да, звучи потресаващо, но всичко това е заучено поведение, за чието
преподаване ние сме помогнали. И, както ще видим, точно както самите ние сме връчили на
изнудвачите техните оръжия, можем и да им ги отнемем или да ги направим безполезни.
Вътрешният свят на изнудвача
Емоционалните изнудвачи не могат да понасят да губят. Те вземат стария рефрен: „Не е важно
дали си спечелил, или загубил. Важно е как си играл играта“, и го преобръщат с краката нагоре: „Не е
важно как играеш играта, стига да не губиш“. За емоционалния изнудван запазването на вашето
доверие няма значение, уважаването на вашите чувства не се брои, това човек да е справедлив също е
без значение. Основните правила, които позволяват отношения на здравословно вземане и даване,
изхвърчат през прозореца. В средата на нещо, което сме смятали за солидна връзка, сякаш някой
изкрещява „Всеки за себе си!“ и другият човек скача, за да се възползва от нас, докато собственият
ни гард е свален.
Питаме се защо победите са толкова важни за изнудвачите. Защо ни причиняват това? Защо
толкова силно искат винаги да е тяхното, че ни наказват, ако не стане така?

ФРУСТРАЦИЯТА
Докато се борим да разберем какво превръща близките ни хора в емоционални тирани, трябва да
се върнем до мястото, на което изнудването е започнало - момента, когато изнудвачът е искал нещо
от нас и нашите думи или действия са казали „не“.
В искането няма нищо лошо. Нормално е човек да иска, да моли и да се опитва да открие как да
получи исканото. Нормално е да умоляваш или да изтъкваш аргументи и дори малко да похленчиш и
да просиш - стига да позволиш твърдото „не“ да означава „не“. Приемането на „не“ като отговор не е
лесно и другият може да се разстрои или разгневи за известно време, но взаимоотношението работи,
бурята ще премине и ще се опитаме да стигнем до някакво решение или компромис.
Както виждаме в тази книга обаче, с изнудвана се случва точно обратното. Фрустрацията става
спусъкът не на преговори, а на натиск и заплахи. Изнудвачите не могат да издържат на фрустрация.
Трудно е да се разбере защо те превръщат това в такъв голям въпрос. В крайна сметка мнозина
от нас са се изправяли пред много разочарования и без да се превръщат в тирани, за да се почувстват
по-добре. Приемаме разочарованието като временна спънка и продължаваме напред. В психиката на
изнудвачите обаче фрустрацията символизира нещо много повече от разочарование или блокаж и
когато се натъкнат на нея, те не могат просто да се пренастроят или да сменят скоростите. За
изнудвана фрустрацията е свързана с дълбоки, резонансни страхове от загуба и депривация и той я

www.spiralata.net 41
преживява като предупреждение, че освен ако не предприеме незабавно действие, ще се изправи
пред нетърпими последствия.

ОТ ФРУСТРАЦИЯТА КЪМ ДЕПРИВАЦИЯТА

На повърхността изнудвачите изглеждат точно както всички други и често са високо ефективни в
много области от живота си. В някои отношения обаче вътрешният свят на изнудвана напомня за
Америка от епохата на Голямата депресия - онова ужасно време, когато много усилено работещи
хора видяха живота си да се обърква неимоверно, а сигурността им - да се замества от помитащи
лишения. Ако познавате хора, които са живели в този период, вероятно сте забелязали колко много
от тях все още кри-ят всяка стотинка и живеят изключително оскъдно, подготвяйки се за нов шок, за
нова загуба, като се опитват да се уверят, че ни-кога повече няма да се изправят пред такава болка.
Без значение какъв е стилът или предпочитаните оръжия, емоционалните изнудвачи действат от
позициите на подобен вид манталитет, рожба на депривацията, но е възможно да не го виждаме,
докато не стане нещо, което разклаща чувството им за стабилност и стимулира страховете им от
лишения. Точно както някои хора могат да интерпретират главоболието като сигурен знак за мозъчен
тумор, изнудвачите разглеждат съпротивата като симптом на нещо много по-сериозно. Дори слабата
фрустрация се разглежда като потенциално катастрофална и те са убедени, че освен ако не реагират
агресивно, светът - или вие - ще продължава да им пречи да получат онова, което им е жизнено
необходимо. В главата им започва да се върти плочата на депривацията:
* Това няма да свърши работа.
* Никога няма да получа онова, което искам.
* Нямам вяра на другите хора, че ще се погрижат за моите желания.
* Не притежавам необходимото, за да получа онова, което искам.
* Не знам как ще мога да го понеса, ако загубя нещо, което искам.
*На никого не му пука за мен толкова, колкото аз се грижа за другите.
* Винаги губя всеки, когото обичам.
С тези мисли, препускащи в главата им в безкрайни кръгове, изнудвачите вярват, че нямат
никакъв шанс да надделеят - освен ако не играят твърдо. Това убеждение е общият знаменател на
цялото емоционално изнудване.
Депривация и зависимост
За някои изнудвачи тези убеждения са вкоренени в дълга история на чувства на тревожност и
несигурност и ако погледнем достатъчно назад в живота им, често можем да открием някои
съществени връзки между инцидентите в детството им и някои от страховете им от депривация като
възрастни.
Алън - бизнесмен, чиято жена имала навика да го изнудва, за да му попречи да прави планове,
които не я включват - започва да вижда някои от причините за поведението й, когато Джо станала
особено непостоянна в настроенията си около годишнината от смъртта на баща си.
Попитах я дали мога да направя нещо, за да я развеселя, а тя извади някакви снимки от
завършването на гимназията, които никога не съм виждал. Баща и починал два дни преди да направят
снимките и тя изглеждаше като уплашено малко момиченце, опитващо се насила да се усмихва.
Оказа се, че тя трябвало да се справя с всичко след смъртта му -да се обажда на роднините, да урежда
погребението и дори да се подготви за голямата церемония в училището, защото щяла да произнася
реч, която баща й помогнал да напише. Трябвало да запази самообладание, защото всички други в
семейството рухнали. Напоследък питах майка й за това и тя ми каза, че Джо дори не е плакала
много. Тя просто се оттеглила в стаята си.
Джо сподели, че никога не е обичала друг човек толкова, колкото баща си, а изведнъж него го
нямало. Мисля, че тя винаги се плаши, че и аз ще я напусна, и така смята, че ще ме запази.
Емоционалното изнудване е единственото средство, което Джо познава, за да се справи със свят,
на който не се доверява, свят, за който е сигурна, че ще ограби обичаното от нея. Хора, преживели
съществени лишения и загуба в детството, често стават настоятелни и свръхзависими като възрастни,
за да се пазят от чувствата на отхвърляне, изоставяне или пренебрегване.
Джо се представяла добре в училище и се чувствала ценена от баща си, но това не било
достатъчно, за да я предпази. Фундаменталното чувство на детска безпомощност останало у нея и в
зряла възраст и тя се опитала да му отговори, като разработила сложни стратегии, чрез които да се
предпазва от повторно преживяване на толкова голяма болка. Научила се да се „залепва“ безпощадно

www.spiralata.net 42
за приятели и гаджета, но никога не открила подходящ начин да изрази страха си, че без значение
какво прави те ще й бъдат отнети.
Когато се омъжила за Алън, страховете й ескалирали. Вместо да се радва на тяхната връзка, тя се
плашела всеки път, когато не се вмествала в плановете му. Убедила се, че ако може да го държи през
цялото време до себе си, ще е в състояние не само да попречи на загубата му, но и да спечели отново
известна част от сигурността, която загубила, когато баща й починал. Базисното й убеждение е често
срещано при много емоционални изнудвачи: „Не вярвам, че ще получа онова, което искам, и затова
трябва да си дам всички предимства“. Това оправдава вкопчването и изнудването.
Смесица от причини
Основните корени на депривацията на Джо бяха лесни за проследяване, но помнете, че
човешкото поведение е сложно и се оформя от многообразни физиологични и психологически
причини. Често то се съпротивлява на някакво отделно обяснение. Раждаме се с определен
темперамент и генетични предразположености - собствената ни уникална машина - и тези елементи
взаимодействат с начина, по който се отнасят с нас, и с наученото за себе си и за взаимоотношенията
ни с околните, оформяйки вътрешния и външния ни живот.
Ив, чийто приятел, художникът Елиът, беше свръхчувствителен към фрустрация и често
заплашваше, че ще си навреди, когато се чувстваше заплашен, веднъж ми разказа разговор между нея
и сестра му.
Тя се засмя, когато я попитах дали знае защо той винаги има такива гневни избухвания. Отвърна,
че си е такъв, откакто се е родил. Дори когато бил бебе, ако биберонът не е наместен в устата му или
ако е бил мокър само две секунди, оревавал цялата къща. Когато бил малко по-голям, бил нетърпим с
неговите гневни изблици. Тя каза, че просто природата му е такава - той бил най-придирчивото, най-
незадоволяващо-то се с нищо дете, което някога е виждала.
Това дете пораснало, за да се превърне в изискващ, претенциозен възрастен, който продължава
да прави сцени, за да получи исканото. Голяма част от основния темперамент на Елиът, присъства и в
най-ранното му детство, включително ниският му праг на търпимост към фрустрация.
Разбира се, такива генетични фактори се допълват или подсилват от мощните послания от
родителите и обществото затова, кои сме и как би трябвало да се държим. Дефиниращи
преживявания в детството, юношеството и дори в зрелия живот създават мощни убеждения и
чувства, които често излизат на повърхността, особено когато сме в конфликт или сме подложени на
стрес. Връщаме се към тези стари модели, защото те са ни познати и макар че е възможно да ни
причиняват болка, ни осигуряват успокояваща структура и предвидимост. Освен това вярваме, че
дори ако старото ни поведение не е работело за нас преди, когато този път го повторим, ще го
направим както трябва.
Подобно на Джо, много изнудвачи имат фантазията, че безпомощността и неадекватността,
които са изпитвали като деца, ще изчезнат и сега - като възрастни - те магически ще са способни да
„поправят“ някаква лоша ситуация, нещастен родител или ще си гарантират сигурността, за която
копнеят. Те вярват, че могат да компенсират някои от фрустрациите от миналото, като променят
настоящата реалност.
Кога някаква криза е катализатор?
Неспособността да се издържа на фрустрация може да е отговор на доста скорошни стресове и
несигурност. Потенциалът за изнудване се повишава главоломно по време на кризи като раздяла или
развод, загуба на работата, болест и пенсиониране, които подкопават чувството на изнудвачите към
тях самите като ценни хора. През по-голямата част от времето те дори не осъзнават наново
активиралите се страхове. Могат да видят единствено исканото от тях тук и сега и начина, по който
могат да го получат.
За Стефани катализиращата криза било признанието на съпруга й за негова кратка извънбрачна
връзка. Боб полагаше големи усилия да постави брака си отново на твърда почва и редовно ходеше
на терапия, но Стефани остана непреклонна за правото и да държи Боб в правия път със
здравословни дози емоционално изнудване. След година гняв и отмъщение от нейна страна Боб беше
почти готов да се откаже. Казах му, че би било добре тя да дойде на съвместна консултация с него, и
Стефани се съгласи.
Точно ти би трябвало да разбираш. Чела съм всичките ти книги и ти говориш много как човек не
може да се остави другите да го газят и трябва да ги конфронтира и да установи граници. Имам
цялото право на света да бъда бясна и Боб заслужава известна отплата за това, което е направил.

www.spiralata.net 43
 Казах на Стефани, че тя наистина има пълното право да се чувства ядосана, наранена, предадена
и шокирана и че аз по никакъв начин не искам да омаловажавам болката й. Но - подчертах - има
огромна разлика между конфронтацията и емоционалното изнудване. Макар че тя може би извлича
удовлетворение от играта на отмъщаващата наранена съпруга, която наказва Боб, бракът й ще отиде
по дяволите.
Стефани стана забележимо по-малко отбраняваща се с напредването на сесията и докато със
сълзи на очи обясняваше как се е чувствала, когато е открила за любовната връзка на Боб, се появи
нов пласт и хвърли значителна светлина върху причините, поради които й е толкова трудно да
изостави потребността си от отмъщение.
Това не е първият път, когато съм отдавала тялото и душата си на мъж, който ме е разочаровал, и
Боб го знае. Как е могъл дори да помисли да се среща с някоя друга, когато знае колко опустошена
бях, когато първият ми съпруг ми изневеряваше? Това едва не ме уби. И какво трябва да правя сега?
Как бих могла отново да му повярвам? Никога не съм се чувствала толкова непривлекателна, толкова
унизена, толкова... толкова неадекватна през живота си!
Стефани се справяше не само със стореното от Боб, което само по себе си е достатъчно трудно,
но и с болката от преживяването с първия й съпруг. Лишена от доверие в Боб и от увереност в себе
си, тя контраатакува с емоционално изнудване - единственият начин, по който според нея може да си
върне контрола върху емоционалния хаос в себе си.
Макар че въпросите от детството на Стефани вероятно са играли роля в нейните реакции, ние се
съсредоточихме върху паралелите в живота й като възрастна. Когато Стефани видя в каква голяма
степен болката, донесена от предишния й брак, поставя на риск това, което би могло да бъде добро
взаимоотношение с Боб, тя се съгласи да се консултира с мой колега. И двамата с Боб работят
усилено и успяха да използват тази криза като катализатор за откриване на нови области на общуване
и изследване. Мисля, че ще успеят.
Съвършен живот
Някои от най-озадачаващите изнудвачи са онези, които сякаш имат всичко и искат повече.
Изглежда нелепо да се смята, че те са мотивирани от депривация, защото привидно са имали толкова
малко срещи с нея. Често обаче хората, които са били свръхпредпазвани и на които винаги е било
угаждано, имат много малко възможности да развият увереност в способността си да се справят с
всякакви загуби. При първия намек, че може да бъдат лишени, изпадат в паника и се подкрепят с
изнудване.
Точно такъв е случаят със съпруга на Мария - лекаря Джей. От работата си с Мария знаех, че той
е мъж, който е получавал всичко на тепсия. Преминал с песен през медицинската академия, наложил
се като вундеркинд с пионерски хирургически процедури и се движел с лекота в най-престижните
социални кръгове. Характеристиката, която ми дойде наум, беше имам право.
Детството му било невероятно. Никакво малтретиране, никакви травми, нищо друго освен
обожание. Баща му бил беден и е първият от семейството им, който отишъл в колеж. Този мъж е
изумителен. Преминал през медицинската академия с комбинация от усилена работа, безочливост и
около два часа сън на денонощие. Работел на половин работен ден като сервитьор, за да изкара
достатъчно пари, та да покани майката на Джей в ресторант. Каза ми, че едно от нещата, които си
обещал, било, не на Джей никога няма да се наложи да преживее изпитаното от него. Джей е бил
златно дете - по това няма съмнение. Когато решил да става лекар, родителите му не се поскъпили и
му осигурили всички химически комплекти и научни летни лагери. Никаква работа на непълен
работен ден за него. Той е получил света на тепсия -заедно с уроците по тенис, кашмирените спортни
палта и, разбира се, много момичета.
Животът на Джей е бил повече от привилегирован - бил е нереален. Опитвайки се да си
гарантира, че депривацията няма да има място в живота на Джей, баща му не направил почти нищо,
за да го подготви за разочарованията и спънките.
Такова съвършено съществуване има два недостатъка. Хората, които растат в подобно безопасно
пристанище, развиват нереалистични очаквания, вярвайки, че каквото и да поискат, то ще им падне в
скута. Още повече щети нанася фактът, че те са лишени от възможността да развият съществените
умения, от които се нуждаем, за да се справим с фрустрацията. С привидно най-добри намерения и
мотиви бащата на Джей фактически е създал един вид емоционален инвалид.
Когато поставила на съмнение убеждението на Джей, че той има право на всичко - кариера,
семейство и любовница, - Мария била първият човек, който имал значение за него и който

www.spiralata.net 44
заплашвал, че ще му отнеме нещо важно. Той бил обзет от паника. Някой е променил правилата и
емоционалното изнудване било неговият начин да си върне обичайната позиция на върха на
планината.

БЛИЗКИ НЕПОЗНАТИ
Когато Джей включил родителите си, за да оказват натиск върху Мария да остане с него, тя не
можела да повярва какво й говорят:
Господи, с какво си имам работа тук? Хората, които обичам и уважавам, внезапно се показват
като ампутирани от всякакъв морал или етични убеждения. Да спазваме външното благоприличие
по-важно ли е от чувствата и базисната човешка почтеност?
Мария наблюдавала как Джей се променя от чаровника, който я карал да примира от любов, в
неискрен, манипулативен непознат. Когато близките до нас хора прибягнат до емоционално
изнудване, сме изумени как личността им сякаш се измества — процес, който може да е постепенен
или изненадващо бърз. Голяма част от болката и объркването при емоционалното изнудване в
действителност възникват от наблюдаването как обичаните и според нас обичащите ни хора се
превръщат в индивиди, които толкова силно искат да е тяхното, че са готови грубо да погазят
чувствата ни.
Лиз имала чувство на дезориентация, когато Майкъл й казал колко брутално ще я накаже, ако тя
продължи да говори, че ще го напусне.
В действителност той каза: „Парите, които ще са ти останали, когато свърша с тебе, няма да
стигнат и за кучешка храна. И ще целунеш децата за сбогом. Смятам да ги заведа в Канада, така че да
не им се налага да слушат лъжите ти за мен“. И това е мъж, с когото съм се любила, пред когото съм
била гола физически и съм разголила и душата си. Кой по дяволите е той?
Обвиненията, заплахите, отрицателните сравнения и другите оръжия, които видяхме, очевидно
не са онова, което ни е привлякло в близките взаимоотношения, и не те ни държи в тях. Това са хора,
с които споделяме живота, работата, чувствата и тайните си. Въпреки това, когато във връзката се
настани емоционалното изнудване, бързо се срещаме с някои отблъскващи аспекти на личността им -
егоцентричност, прекомерни реакции, настояване на краткосрочните печалби, дори ако те ще доведат
до загуби в дългосрочен план, и потребност да се печели на всяка цена.
ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО С ТЯХ
Всички изнудвачи, които видяхме, са обсебени почти изключително върху техните потребности,
техните желания. Изглежда, те изобщо не се интересуват от нашите потребности и начина, по който
ни се отразява оказваният от тях натиск.
Изнудвачите са като парен валяк, когато не ги задоволяваме, те стават безмилостни в
преследването на своите цели и изпитват странен вид любов, която е напълно сляпа за чувствата на
жертвата им.
Моят кандидат за Нарцистичния салон на славата е съпругът на Пати, Джо, който се запътил към
леглото си със съвременен вариант на „женска хистерия“, когато тя му казала, че не могат да си
позволят нов компютър. В един по-скорошен инцидент неговата погълнатост от себе си е
безпрецедентна:
Джо печели добри пари, но ги харчи по-бързо, отколкото някой от нас може да ги изкара, така че
обикновено сме закъснели с плащането на всичко. Миналата седмица сметките наистина се
натрупаха и той ме помоли да се обадя на леля ми и дай искам заем. Леля ми е доста заможна, но
току-що я оперираха от рак на гърдата. Отговорих му, че няма начин да я притеснявам точно сега и
не можех да повярвам, че той започна да ме притиска: „Ето телефонния й номер в болницата - рече. -
Дори не е необходимо да го търсиш. Обади й се сега - не е кой знае колко голяма работа. Нищо не я
боли, а ти винаги си била нейната любимка. И защо не можеш да направиш това дребно нещо за
мен?“
Рак на гърдата? Болница? Операция? Няма проблеми за този изнудвач. В крайна сметка той иска
нещо. СЕГА! А в момент на спешност на Земята не съществува никой друг освен него.
Егоцентричността на изнудвачите често произтича от убеждението, че количеството внимание и
привързаност, което е на тяхно разположение, е крайно - и бързо се свива. Елиът е толкова
егоцентричен, че дори когато приятелката му иска да се запише на курсове, за да подобри
възможностите си за професионална кариера, това също лично го засяга. Според него да отстъпи
пред Ив означава да се остави да ограбят безопасността му. А какво ще стане, ако той има нужда от

www.spiralata.net 45
нещо, докато нея я няма? Ами ако му доскучее или се почувства самотен? Кой ще се погрижи за
него? Вселената се върти около него точно така, както е било, докато е бил малък. Той отново е
тираничният 5-годишен хлапак, който изисква тотално внимание и угаждане от човека, от който
зависи, винаги искайки повече.
Превръщане на мухата в слон
Емоционалните изнудвачи често се държат така, сякаш всяко несъгласие е единственият
абсолютно критичен фактор във взаимоотношението, който ще реши дали връзката ще продължи,
или ще се прекрати. Те изпитват такова интензивно разочарование и фрустрация, когато се натъкнат
на съпротива, че раздухват и най-малкото различие в мненията и му позволяват да оцвети цялата
връзка. Защо някой ще вдига такава пара заради нежеланието ви да вечеряте с неговите/нейните
родители, ще ви атакува, защото сте поискали да се запишете на курс или да отидете на риболов, или
не сте били изключително ентусиазирани по отношение на неговите/нейните планове? Свирепостта
на тяхното желание има смисъл само когато осъзнаете, че те не реагират на настоящата ситуация, а
на това, което ситуацията символизира за тях от миналото.
От някои неща, които Ив ми разказа за биографията на Елиът, стана ясно, че според него един
мъж не може да получи нужното му от независима жена.
Спомням си как той ми разказа за баща си и колко много е мърморел, че е пренебрегван.
Майката на Елиът трябва да е била истински пионер в света на бизнеса. Тя ръководела малка
компания за детски дрехи, което било страхотно - с изключение на съпруга й, който ненавиждал
работата й.
Елиът каза, че най-добре си спомня как майка му е отсъствала. Била любвеобилна, когато е
вкъщи, но тогава изведнъж тръгвала в командировка и ужасно много му липсвала. Баща му й бил
разгневен през по-голямата нает от времето и непрекъснато повтарял: „Тези проклети жени - не
могат да направят достатъчно за тебе, когато се нуждаят от теб, но забравят, че съществуваш, когато
започнат сами да изкарват пари“. Предполагам, че ако го чуваш достатъчен брой пъти, наистина се
набива в главата ти.
Посланието, внушено на Елиът, било недвусмислено: жените няма да бъдат любещи партньори,
ако не си гарантираш, че ще бъдат с теб през цялото време. Той вероятно ще отрече, че има такова
убеждение, но прекомерно силната му реакция на Ив разкрива, че старите демони са били
раздразнени. За Елиът всеки признак на независимост у жената е заплашителен. Ив започва да
замества майка му - жената, от който той е бил емоционално зависим и с която е бил слят. И тя ще го
изостави, както според него майка му е изоставяла баща му - и него, - след като е отсъствала толкова
често. Всеки път, когато Ив се опитвала да излезе през вратата, Елиът започвал отново да преживява
старото си чувство на лишение.
Както във всички случаи на прекомерни реакции, се вентилират голям „шум“ и много емоции, но
реалните, фундаменталните чувства рядко се изразяват. Елиът отчаяно иска интимност, но масивният
артилерийски огън, който насочва срещу Ив, почти със 100-процентова сигурност му гарантира, че
няма да я получи. Нека погледнем какво е било изразено и е останало неизразено, когато Ив му
предложила да обмисли получаването на професионална помощ за тревожността си.
Това, което той казва, е: „Ти ще излезеш и ще правиш каквото си искаш, а аз ще съм сам - защо
трябва да живея? На теб въобще не ти пука за мен“.
Това, което той има предвид, е: „Уплашен съм, защото ти се променяш. В началото аз ти бях
достатъчен, но вече не е така. Страх ме е, че ако тръгнеш на училище, ще си имаш собствена кариера
и няма да имаш време за мен. Страх ме е, че ще срещнеш някой друг. Страх ме е, че ще станеш
прекалено независима. Няма да имаш нужда от мен и ще ме напуснеш“.
Този вид комуникация обаче не е в репертоара на Елиът. Ако беше, нямаше да има нужда той да
прибягва до емоционалното изнудване. Може би, подобно на много мъже, той е засрамен от голямата
си нужда от нея и от страховете си. Единствената възможност, която вижда, за да получи исканото, е
да говори бомбастично и да беснее, реагирайки прекалено силно и на най-лекия намек на Ив за
желанието й да се усъвършенства.
Чувства от друго време
Сценаристът Роджър беше изненадан от яростната атака на Алис срещу него, когато той не
прегърнал с ентусиазъм предложението й да имат дете. Когато демонстрирал несигурност относно
желанията си, нейната прекомерна реакция била класическа.

www.spiralata.net 46
 Всъщност теб никога не те е било грижа за мен. Как можеш да наричаш това любов, когато не
искаш да предприемеш никакви стъпки, които ще ни сближат. Вече не ти вярвам, дори не съм
сигурна дали вече те обичам! Имаш някои доста сериозни проблеми и наистина се нуждаеш от
помощ!
Една вечер обаче по време на среща на Анонимните алкохолици Роджър успял да достигне до
съществени прозрения за страховете, криещи се зад отчаяния опит на Алис да го накара да се
обвърже с нея в дългосрочен план. Тя казала на групата:
Точно сега не вярвам в нищо. Потапям се в настоящето и здраво се държа. Баща ми беше
компулсивен комарджия. В . моите очи наистина беше страхотен. Всъщност това означава, че днес си
богат, а утре пазаруваш от Армията на спасението и не вдигаш телефона, защото се обаждат от
данъчната служба. Всичко, което имах като дете, за него беше торба, от която се вадят късмети:
парите ми от гледане на малки деца, подаръците от разни хора всичко, което човек може да заложи.
Дори баща ми идваше и си отиваше. Понякога го нямаше със седмици. Толкова ли е грешно да искаш
известна сигурност, определено обвързване? Това ми изглежда като добри ценности. Какво не е
наред с любовта?
Алис прекарала години в ужас, че всичко, което има, ще изчезне, и затова не е изненадващо, че е
искала гаранции за бъдещето. Подобно на повечето изнудвачи обаче тя използвала твърде груб стил,
за да се опита да заобиколи съпротивата на своята мишена.
Прекомерно силната реакция, приела формата на унищожителна вербална атака срещу Роджър,
дошла от някакво нейно кътче, пълно с глад и страх. Без значение колко обвързвала Роджър със себе
си, той не можел да го запълни дори и да иска.
Чрез работата си в АА Алис успяла да види как се опитва да закопчае Роджър с белезници и да
разбере, че ще й е много трудно във всяко взаимоотношение, докато не поработи върху себе си.
Оттогава тя успя значително да намали натиска върху Роджър и да даде на връзката им време да се
развие естествено.
СПЕЧЕЛВАНЕ НА БИТКАТА, ЗАГУБВАНЕ НА ВОЙНАТА
Изнудвачите често печелят с тактики, които създават непреодолима пропаст във
взаимоотношенията. Въпреки това кратковременната победа често изглежда достатъчен триумф -
сякаш няма бъдеще, което да се взема предвид.
Повечето изнудвачи действат от позициите на нагласата „Искам желанията ми да се
осъществяват в момента, в който ми хрумнат“. Те сякаш са по детски неспособни да свържат
поведението с последствията и като че ли изобщо не мислят какво ще им остане, след като получат
подчинението на тяхната жертва.
Трудно е да се повярва, че Майкъл, Елиът, Алис, Джей, Стефани или който и да е от изнудвачите
би могъл да си помисли, че ще му остане нещо ценно, ако мишената му се подчини на заплахите и
натиска му. Какъв вид взаимоотношения с Джош очаква баща му, ако синът осигури победата,
изисквана от бащата, като се откаже от приятелката си? Маргарет, чийто съпруг, Кал, й оказвал
натиск да участва в групов секс, отстъпила пред емоционалното изнудване на съпруга си, но това
било погребалният звън за брака им.
Лиз си купила време, за да прегрупира силите си, като привидно се поддала на заплахите на
Майкъл. Както тя обясни:
Обадих се на адвоката си и му казах да задържи всичко. Надявам се, че Майкъл се е успокоил:
поне започна да води рационални разговори с мен. Наистина е мил, защото си мисли, че ме е откарал
там, където той иска да бъда, и че в крайна сметка аз ще го доближа, ще го целуна и ще се помирим.
Истината обаче е, че аз просто се преструвам. Живея с мъж, когото дори не харесвам вече, а камо ли
да обичам.
Всякаква логика или способност да видят последствията от техните действия се прикриват от
спешността, която изнудвачите изпитват по отношение на желанията си. Те са в собствена МЪГЛА,
която ги заслепява, и не могат да осъзнаят в каква степен отчуждават другите със своето
тиранизиране. Всичко, което има значение, е да открият незабавно облекчение от страховете си от
депривация - каквото и да струва това.
Отплатата от наказването
Когато погледнем колко силно се страхуват изнудвачите от депривацията, пред нас започва да се
оформя по-пълна картина и е по-лесно да проумеем защо действат по такъв начин. Един въпрос
обаче продължава да измъчва повечето хора, с които говоря по темата: „Защо изпитват нужда да ни

www.spiralata.net 47
наказват?“ „Добре - казват те, - разбирам защо опяват или прилагат натиск, или дори отправят
заплахи, но защо, за Бога, имат нужда да ни нараняват, ако не им отстъпим?“
Много пъти наистина изглежда така, сякаш целта на емоционалното изнудване е не само да
накара изнудвана да се чувства добре, но и жертвата да бъде зле. Изнудвачите изискват и унижават.
В опитите си да покажат правотата на желанията си упрекват характера ни и подлагат на съмнение
мотивите ни. Дори когато заплахите им за наказание са насочени повече към тях, отколкото към нас,
те ни обработват, като ни давят във вина.
Една от очевидните причини е разликата между това, което изнудвачите си казват за същността и
причините за действията си („замайването", което видяхме в предишната глава), и действителния
ефект на поведението им върху нас. Наказващите не се разглеждат като наказващи, а по-скоро като
поддържащи реда, контрола, вършенето на „правилното нещо“ или като позволяващи ни да видим, че
те не могат да бъдат разигравани. Разглеждат се като силни и отговорни. Ако поведението им ни
наранява, така да е. Целта оправдава средствата.
Както видяхме, много наказващи се разглеждат като жертви. В действителност колкото по-
малтретиращи са изнудвачите, толкова по-силно изкривяват реалността. Крайната им чувствителност
и егоцентричност преувеличават изпитваните от тях обиди и им помагат да оправдават отмъщението
срещу нас за смятаното от тях за преднамерени опити да им пречим.
Освен това наказанието позволява на изнудвачите да предприемат активна, агресивна позиция,
която ги кара да се чувстват властни и неуязвими. За тях това е изключително ефективен начин да
неутрализират всяка възприета заплаха за депривация и да я отклонят. В крайна сметка, ако някой
крещи, заплашва, тряска врати или отказва да ви говори, няма много свободно време за размишления
върху чувствата.
Банална истина е, че отреагираме онова, което не споделяме с думи. Ако наказващите си
позволяха няколко момента интроспекция, вероятно щяха да се отвратят от страховете и
уязвимостта, които ще открият. Един от най-очарователните парадокси на човешкото поведение е, че
гневните отмъстителни хора всъщност са много уплашени, но те рядко се изправят лице в лице или
редуцират тези страхове. Вместо това, когато са фрустрирани, атакуват другите, за да докажат колко
силни са. Носят толкова много нещастие с поведението си, че често карат хората да ги напускат и
така си гарантират, че ще се случи точно онова, от което най-много се страхуват.
Намаляване на загубите
Най-отмъстителните изнудвачи често са тези, които са загубили или се страхуват, че ще загубят
важен за тях човек, защото той/тя се затваря емоционално, или заради раздяла, развод или
съществена пукнатина във взаимоотношенията.
Спомняте ли си Шери и Чарлз - женения мъж, за когото тя работеше и който я заплашваше, че
ще я уволни, ако тя прекъсне връзката им?
В един миг аз съм най-красивата, най-възбуждащата, най-интересната жена на света, но в
момента, когато му кажа, че се чувствам като в задънена улица и трябва да изляза, така че да
продължа да живея, ставам студенокръвна вещица, която не се интересува от огромния стрес, на
който той е подложен, и от опитите му да уреди нещата. Сега ми казва, че той единствено дава и
дава, и дава, а аз само вземам и вземам, и вземам - което е точно на 180 градуса от действителното
състояние на нещата. О, и внезапно намира кусури във всичко, което върша на работното си място.
Ако се опитва да ми отрови живота, много добре се справя. Как може да се нахвърля така върху мен?
Изправен пред загубата на младата си любовница и виждайки, че заплахите му не работят, Чарлз
прави нещо друго, за да облекчи болката си - обезценява я. Ако може да я направи по-малко желана,
по-малко ценна, значи не губи кой знае какво и чувството му на депривация ще е облекчено в
значителна степен. В крайна сметка човек по-лесно се разделя с повредените стоки. Би могъл да
оправдае и уволнението й чрез омаловажаване на нейната работа. Двойно обезценяване, двойно
наказание.
Обезценяването е често срещана тактика сред гневните изнудвачи. То притъпява жилото на
конфронтацията и им позволява да омаловажат чувствата си за загуба. Когато правят това обаче, те
изпращат на мишените си объркващи двойни послания. Сякаш казват: „Ти не ставаш за нищо, но аз
ще направя всичко в моята власт да те задържа" - още една илюстрация на степента на отчаяние,
което изпитват.
Макар че последното нещо на света, което те искат, е да прекратят връзката, често самостоятелно
инициират скъсване, ако чувстват, че партньорът им сериозно обмисля да си иде. Агресивната им

www.spiralata.net 48
позиция им позволява да поддържат контрола: старата, запазваща фасона стратегия, която гласи:
„Нека аз сам напусна, преди да ме уволнят“.
Дават ни урок
Подобно на родители, които вярват, че наказанието ще оформи характера на детето, изнудвачите
могат да се самоубеждават, че ни помагат със своите наказания. Вместо да изпитват вина или
съжаление, че са наранили някого, когото толкова обичат, е възможно фактически да се гордеят. Те
ни превръщат в по-добри хора - това е тяхната логика.
Алекс, изкушаващият с неизпълнени обещания, когото срещнахме във втора глава, вярваше, че
като обещава на приятелката си Джули помощ и контакти, но задържа изпълнението на обещанията,
докато тя не отговори на стандартите, й прави голяма услуга.
Каза ми, че изпращането на сина ми при бившия ми съпруг ще е най-доброто за мен. Всичко
беше поднесено като: „Ти сама се спъваш“ и „Аз само искам да видя, че ти осъществяваш потенциала
си“, когато действителните му намерения бяха да ме има около себе си, без малкото ми момченце да
се мотае наоколо. Да бе, той беше истински щедър.
Обидите и инфантилното поведение по същия начин се обясняват с „Това е за твое добро“. По
принцип тук има много по-малко злонамереност, отколкото можете да си помислите. Повечето
изнудвачи вярват, че наистина ни дават ценни уроци. Чарлз бил напълно искрен, когато казал на
Шери: „Трябва да научиш за лоялността. Това е най-важното нещо в този бизнес.
Лин и Джеф, които се изнудваха един друг, също смятаха, че се опитват да подобрят характера
на другия. „Тя трябва да научи, че не може да се отнася така с хората“ - ми каза Джеф след един от
техните скандали, искрено вярвайки, че учи Лин да е „по-малко опърничава“. И Лин разглеждаше
действията си като възпитание: „Може би, ако го унижавам достатъчно, ще си вдигне задника и ще
си намери работа - сподели тя. - Понякога е нужен ритник отзад, за да накараш някой да се
размърда“.
Съвсем очевидно е - особено за човека в получаващия край на такова отношение, - че
наказанието не създава очакваните от изнудвана резултати, но въпреки това съществува
привлекателна отплата в придържането към тази погрешна идея за наказанието като възпитание.
Изнудвачите могат да живеят с почти всичко, ако са в състояние да накарат жертвата си да изглежда
като кретен. Така те избягват всякаква интроспекция или намек, че нещо в тях отблъсква любовта
или свързаността, които толкова отчаяно желаят.
Стари битки, нови жертви
Както видяхме, понякога настоящите стресове в живота на изнудвана отварят наново стари рани
и той атакува жертва, която е започнала да символизира някаква фигура от миналото. Когато това
стане, наказанието на изнудвана може да е изключително раздухано и да се възприема от околните
като незаслужено.
Майкъл - може би най-безочливият наказващ, когото сме срещали - започна да изглежда като
чудовище на Лиз, след като тя се почувства като ударена от гръм пред лицето на неговите тиради.
Когато я попитах защо според нея той е толкова подъл, Лиз замълча за момент и след това отговори:
"Знаеш ли, когато наистина помисля за това, смятам, че Майкъл е като буре с барут, което е
готово да избухне. Той работи много в семейния бизнес още от 14-годишен. Те продават офис
обзавеждане и имат добри успехи. Майкъл всъщност така и не е получил възможност да е дете. Бил е
страхотен в спорта - все още е много атлетичен, - но Мама и Татко никога не са му давали да играе.
Той трябвало да прави описите, да чисти магазина или да наглежда касата. Когато станахме гаджета,
отидохме в Чикаго и той знаеше всичко за сградите. Каза ми, че голямата му мечта била да учи
архитектура. Родителите обаче не му позволили и той я зарязал. Толкова е отговорен. Знам, че им е
бесен, макар че никога не е казал и дума срещу тях и няма да каже. Не мисля обаче, че трябва да си
изкарва всичко върху мен."
Казах на Лиз, че е права: няма извинение за вербалните атаки и заплахи, които Майкъл й е
отправял. За нея обаче беше важно да разбере, че критиките на Майкъл и гневът му срещу
предполагаемите й дефекти нямат нищо общо с нея, макар че е трудно човек да не ги приема лично.
Когато на Лиз й дойде до гуша и заплаши да го напусне, наказанията достигнаха трескаво равнище.
Страхът му да остане без нея запали отдавна натрупаните фрустрации, които Лиз беше разбрала.
Ако Майкъл имаше способността да изразява чувствата си, можеше да й каже: „Моля те, не ми
отнемай отново мечтите. Бил съм разочарован, нараняван и лишаван още от юноша и никога не съм
получавал онова, което съм искал. На никой не му пукаше за мен, а от това наистина боли. Как

www.spiralata.net 49
можаха родителите ми да разрушат всичко, което обичам, и насила да ме вкарат в тази омразна
работа? А сега ти искаш да си тръгнеш. Не мога да понеса да наблюдавам това да стане отново.
Според теб колко разочарования бих могъл да понеса?“
Това е реч, изпълнена с емоции, които справедливо изискват да бъдат насочени към родителите
му, но след като е бил контролиран от тях през целия си живот, той никога не се е чувствал в
достатъчна безопасност, за да го направи. Цялата тъга и гняв, трупани в Майкъл, не са изчезнали и
избухват. Той обърква Лиз, която обича, с родителите си, от които постепенно е започнал да се
възмущава.
Поддържане на силна връзка
Колкото и да изглежда странно, наказанието пречи на изнудвана да установи силна емоционална
връзка с вас. Създавайки изключително заредена атмосфера, изнудвачите знаят, че активират
чувствата на жертвата към тях и дори ако тези чувства са отрицателни, все пак са създали здрава
връзка. Можете да се възмущавате или дори да мразите изнудвана, но докато се занимавате с него,
той не е изоставен или подминат с безразличие. Наказанието поддържа доста страсти и „жега“ в
пропуканите взаимоотношения.
Бившата жена на Алън, Бевърли, продължаваше да го наказва по възможно най-болезнения
начин: тя използваше децата им като оръжие. Алън и Бевърли се бяха развели твърде жлъчно. Макар
че бракът им бил източник на нещастие и стрес и за двамата, той искал развод, а тя - не. И Бевърли се
борила срещу него с нокти и зъби. Били правили няколко опита да се помирят и дори опитали
терапия, но без успех.
Тя знаеше какво са децата за мен. Не мисля, че много хора наистина разбират какво означава
един мъж да не може да бъде с децата си всеки ден, особено докато растат. Трябваше да се разведа с
Бевърли, но не исках да се развеждам с децата си. Първоначално тя заплаши, че ако я напусна, никога
повече няма да ги видя. Щяла да се премести от щата, може би дори от страната. Изпаднах в паника.
Не можех да мисля като хората. Познавам жени, които са го правили - по дяволите, познавам мъже,
които са го правили на бившите си съпруги.
В крайна сметка всеки се успокоил и Алън получил либерални права за срещи с децата. Двамата
с Бевърли успявали да са любезни един с друг и тя спазвала съдебното решение. Вторият брак на
Алън с Джо обаче отново събудил изнудването.
Сега, след като в живота си имам някого, когото наистина обичам, тя не може да го понесе.
Предполагам, че докато не бях женен, тя си мислеше, че все още има шанс. Знам, че е силно
огорчена. Така че отново се нахвърля върху мен чрез децата. Ако закъснея с 10 минути да ги взема,
тя ги извежда някъде. Трябва да шофирам почти цял час до тяхната къща и не винаги успявам да
стигна на секундата. Миналата седмица трябваше да чакам почти час и половина. Когато тя вкара
колата в алеята, рече: „Няма да се мотая наоколо и да те чакам. Откъде да знам, че ще се появиш?" Тя
очаква, че ще си премълча и няма да се оплаквам. Ако обаче трябва да пренастроя плановете си,
става страшно. Нако издръжката за децата закъснее с един ден, тя е на телефона, заплашвайки ме да
ме привика отново в съда, за да ограничат правото ми на виждане с тях. Господи, сега говорим
повече, отколкото когато бяхме женени!
Бившата съпруга на Алекс не е оставила той или бракът им да си идат. И подобно на много
разведени изнудвачи (мъже и жени), тя използва най-мощното оръжие в арсенала си - техните деца,
за да поддържа емоционална връзка с него. Алън и Бевърли са разведени в юридически смисъл, но
психологическият им развод все още виси в неустановено положение.
Използването на децата като оръжие срещу родителя, който няма основните родителски права, е
една от най-старите и най-жестоки форми на емоционално изнудване. Няма по-висок залог. То е
особено ефективно заради интензивността на включените емоции. Такова поведение хвърля някога
обичали се хора в ужасна битка, в която всеки губи.
Няма нищо общо с теб
Най-важното нещо, което трябва да научим от обиколката ни из психиката на изнудвана, е, че
емоционалното изнудване изглежда и се чувства така, сякаш има нещо общо с вас, но в по-голямата
си част то няма нищо общо с вас. Изнудването произтича от и се опитва да стабилизира някои твърде
нестабилни места у изнудвана. Голяма част от обвиненията, замайването и убедеността в собствената
правота, които са ни накарали да се чувстваме толкова зле (често достатъчно зле, за да се поддадем
на натиска на изнудвана), не са валидни. Те са основани на страх, тревожност, несигурност. А тези
страхове, тревожност и несигурност се крият в изнудвана. Много често емоционалното изнудване

www.spiralata.net 50
има повече общо с миналото, отколкото с настоящето и се занимава по-скоро с удовлетворяването на
потребностите на изнудвана, отколкото с нещо, което той казва, че ние сме или не сме направили.
Това не означава, че ние не играем съществена роля в процеса на изнудването. В крайна сметка
то нямаше да може да се случи без нашето подчинение. Сега е време да изследваме факторите в нас,
които позволяват на изнудването да пусне корени.
6. Нужни са двама
За изнудването са нужни двама. То е дует, а не солово изпълнение и не може да функционира без
активното участие на жертвата.
Знам, че човек не се чувства така и че е естествено да се настрои отбранително по отношение на
собственото си поведение. Винаги е по-удобно да се концентрираме върху действията на другия
човек, отколкото да признаем онова, което слагаме на масата. За да разчупите изнудваческото
партньорство обаче, трябва да насочите вниманието си навътре към себе си и да потърсите
елементите, които са ви довели - често без да си давате сметка -до участие в емоционалното
изнудване.
Моля ви да помните, че когато говоря за участие в изнудването, не внушавам, че вие го
провокирате или причинявате, а по-скоро че му разрешавате да се появи. Възможно е дори да не
осъзнавате, че някои изисквания са неразумни. Може да изглежда, че вие просто сте добра съпруга,
добър служител или добър син или дъщеря, приемайки почти безрезервно предпочитанията на
другия, защото сте научени, че така трябва да правите.
Възможно е да осъзнавате изнудването, но да чувствате, че не можете да му се противопоставяте,
защото натискът на изнудвана пуска в действие почти предварително програмирани реакции у вас и
вашето поведение е автоматично или импулсивно. Имайте предвид, че не всеки реагира на опитите за
изнудване с подчинение. Ако го правите, искам да ви помогна да разберете как и защо. Като начало
ви моля да помислите и да отговорите на следните въпроси.
Когато сте изправени пред натиска на изнудвачите върху вас:
* Непрекъснато ли се упреквате, че отстъпвате пред техните изисквания?
* Често ли се чувствате фрустрирани и възмутени?
* Чувствате ли се виновни и вярвате ли, че сте лош човек, ако не отстъпите?
* Страхувате ли се, че връзката ще се разпадне, ако не отстъпите?
* Превръщате ли се в единственият човек, към когото те се обръщат в криза, макар че има и
други, които могат да помогнат?
* Вярвате ли, че задълженията, които имате към тях, са по-големи, отколкото тези към вас?
Ако сте отговорили с „да“ дори само на един от тези въпроси, вашите реакции на натиска
способстват за създаването на идеален климат за изнудване.
ГОРЕЩИ БУТОНИ
Защо се получава така, че без значение колко умни и стабилни са, някои хора сякаш са особено
уязвими на емоционално изнудване, докато други могат да го елиминират с едно махване на ръката?
Отговорът се крие в горещите ни бутони - чувствителните снопове от „емоционални нерви“, които се
формират у всеки един от нас. Всеки горещ бутон е като батерия, заредена с недовършената ни
психологическа работа: натрупани негодувания, вина, несигурност и уязвимост. Това са болните ни
места, оформени от темперамента и чувствителността ни, както и от преживяванията ни от детството.
Ако се оголи, всяко място ще разкрие живи пластове от личната ни история: как са се отнасяли с нас,
какъв образ за себе си носим вътре в нас и как сме били белязани от впечатленията от миналото ни.
Възможно е чувствата и спомените, съхранени в горещите ни бутони, да са парещи и когато
събитията в настоящия ни живот ни напомнят за нещо отдавна погребано, могат да предизвикат
реакции, които надделяват над мисълта или логиката, докосвайки се до чистата емоция, съхранена в
нас и събирала сили дълго време.
Невинаги помним инцидентите, които са довели до формирането на горещите ни бутони и когато
въпросът опре до сложността на причините, криещи се зад поведението ни, причина и следствие
нерядко ни убягват. Но ако някога сте се чудили къде отиват „наблъсканите“ чувства и
преживявания, вашите горещи бутони са мястото, където трябва да погледнете.
Осигуряване на карта за изнудвача
В течение на годините емоционалният ни пейзаж може да се осее с тези горещи бутони и
мнозина от нас планират така някои аспекти от живота си, че да ги заобикалят. В действителност
най-често срещаната стратегия при хората, опитващи се да се справят с тези горещи области, може да

www.spiralata.net 51
се обобщи с четири думи: избягвай на всяка цена. Възможно е да не осъзнаваме какво правим, но
когато поемем по този път на избягването, разкриваме себе си по-ясно, отколкото си даваме сметка.
Докато ходим на пръсти около горещите бутони, практически чертаем карта на тяхното
местоположение, която добре познаващите ни хора няма начин да не видят.
Всички знаем към какво са чувствителни хората около нас: не е тайна, когато наш приятел се
страхува от гнева или пък е склонен да попива вината. През повечето време сме доста състрадателни
и не използваме това познание за лични цели. Когато се чувстват в безопасност, и нашите изнудвачи
не го правят. Изправени обаче пред съпротива, техните страхове от депривация лумват. Те изоставят
състраданието и използват всеки къс информация, с който разполагат за нас, за да си гарантират, че
ще надделеят.
ЧЕРТИТЕ, КОИТО НИ ПРАВЯТ УЯЗВИМИ НА ИЗНУДВАНЕ
За да се изолираме срещу активирането на горещите ни бутони, развиваме няколко специфични
личностни черти. Те д такава степен са част от нас, че на пръв поглед е възможно да не изглеждат
като защити срещу предизвикващите страх неща. Когато обаче ги погледнете по-отблизо, ще видите,
че те са дълбоко свързани с горещите ви бутони. Иронията е, че именно тези „предпазни качества ни
правят уязвими на емоционално изнудване. Те са:
* Прекомерна потребност от одобрение.
* Силен страх от гнева.
* Потребност от мир на всяка цена.
* Склонност да се поема твърде голяма отговорност за живота на другите хора.
* Високи равнища на съмнения в себе си.
Нито една от тези черти не е вредна - когато е умерена. В действителност някои се разглеждат
като положителни и дори се награждават, когато не са доведени до крайност. Когато обаче те ни
контролират и влизат във война с интелигентната, уверената, себеутвърждаващата се и разумната
част от нас, сами си подготвяме почвата за големи манипулации.
Докато разглеждаме тези черти и поражданите от тях поведенчески стилове, забележете каква
голяма част от поведението на жертвата в действителност е реакция на чувства от миналото.
Обърнете внимание и колко често жертвите са издадени от самите реакции, които според тях ще ги
предпазят.
Пристрастеният към одобрението
Съвсем нормално е човек да иска хората, които обича, да го одобряват - всички ние искаме
добрата им воля. Когато обаче трябва да я имаме и когато тя стане наркотик, без който не можем,
насочваме прожектор към горещ бутон, в който изнудвачът лесно може да се прицели.
Във въведението говорих за клиентката ми Сара, която непрекъснато трябваше да се доказва
пред приятеля си Франк. Всеки път, когато тя издържаше някой от неговите тестове, цъфтеше в
светлината на неговото одобрение. Винаги когато протестираме обаче, той оттегляше одобрението си
и тя беше нещастна. Затова Сара се опита да поддържа непрекъснат поток от одобрение чрез
отстъпването пред неговия натиск - дори когато желаното от него не й беше по нрава.
Не мога да търпя той да ми е сърдит. Когато казах, че боядисването на хижата не съответства на
очакванията ми за уикенда, той просто поклати глава и излезе на верандата. Тръгнах след него и той
рече, че не може да повярва колко разглезена и инфантилна съм. Уплаших се и наистина се
разтреперих. Затова влязох, облякох някакви стари дрехи и грабнах четката. Тогава получих онази
негова голяма усмивка - той ме прегърна и аз отново можех да дишам.
Тя е намерила „разрешението“. Няма нищо лошо в желанието за одобрение. Пристрастените към
одобрението обаче имат нужда непрекъснато да го получават и преценяват, че са се провалили, ако
не стане така. Те са убедени, че не са наред, ако някой друг не каже, че са, и чувството им за
сигурност зависи почти изцяло от външното валидизиране. Мотото на пристрастените е: „Ако не
получавам одобрение, значи съм направил нещо нередно“. Или още по-лошо: „Ако не получавам
одобрение, значи има нещо ненаред с мен“.
Описанието на Сара на отчаянието, което е изпитала, когато Франк й бил сърдит, посочва
ръководна потребност от одобрение и ужас от очакващото я, ако не го получи. Този страх е
успореден на страховете на малкото дете. Във фантазиите на детето последствията от загубата на
одобрението са катастрофални: „Направих нещо, което татко (мама) не хареса. Татко ми е сърдит.
Татко вече не ме обича. Може би той ще се отърве от мен. Ще бъда сам и ще умра“.

www.spiralata.net 52
 Сара откри, че склонността й да свързва одобрението с оцеляването идва не толкова от
родителите й, колкото от баба й, която се грижела за нея, докато те били на работа.
Господи! Тя беше страшни!Живееше в апартамент на долния етаж, който родителите ми й бяха
устроили, и аз ходех там всеки ден след училище. Тя винаги беше критична казваше ми, че съм
прекалено шумна и мързелива. Каза, че Господ не харесва мързеливи момичета и понякога те са
отпращани. Не смятам, че тя искаше да е гадна, а просто някой й е казал подобно смехотворно нещо,
когато е била малка. Това обаче ужасно ме уплаши. Научи ме на едно стихотворение, което никога
няма да мога да избия от главата си. ,,Добър, по-добър, най-добър. Никога не спирай, докато доброто
е по-добро/и по-доброто е най-добро“.
Сара научила много уроци от баба си, която обожавала и с която прекарала много часове. Някои
й бяха от полза, други - не толкова. Научила, че ако се държи по начин, който получава одобрението
на баба й, е добро момиче и следователно е в безопасност. Освен това обаче разбрала, че каквото и да
прави, то никога не е достатъчно за перфекционистичната баба и че това убягващо „най-добро“ е
винаги извън нейния досег.
Чувствата, които Сара описва с Франк - натрапливата й потребност да му угажда и страхът от
неодобрение, които сякаш почти придобиват собствен живот - са познати на всички пристрастени
към одобрението и са сигурен признак, че някой е натиснал горещ бутон.
Когато сме малки, имаме нужда от одобрението на гигантите, които се грижат за нас, и
призраците на тази потребност могат да ни преследват дълго след като сме се научили сами да се
грижим за себе си. В дома, в който отраснала Сара, любовта се давала и се отдръпвала съобразно
нейното „представяне“ и тя развила ненаситна потребност от одобрението на някой друг. Франк
много добре напипал тази нейна нужда, когато отдръпвал „аплодисментите и привързаността си. На
интелектуално равнище Сара знаеше, че не може да угажда на всички през цялото време, но
чувстваше, че трябва да опита.
Сара беше насочила усилията си предимно върху одобрението на Франк. Мария, която се
опитваше да устои на натиска на съпруга си да остане с него дори след като научила за неговите
извънбрачни връзки, установи че е доминирана от малко по-различно притеснение: какво ще си
помислят хората?
Разводът е нещо, което никога не е правено в моето семейство или сред близките ми хора. Ако
звучи старомодно, такова си е. Аз съм старомодна и се гордея с това. Не мога да понасям идеята, че
не съм в състояние да накарам този брак да проработи. И не мога да започна да мисля какво ще стане
ако реша да напусна Джей. Какво ще си помислят хората? Животът ми ще се разпадне по шевовете.
Родителите ми ще се разстроят, а и неговите родители, децата, свещеникът. Те ще си помислят, че не
съм имала смелостта да остана и да се боря за брака си.
Когато Мария изтъкваше най-добрите си аргументи да остане с Джей, изглеждаше, че я притиска
тежестта на семейната традиция, историята и общността, и тя беше сигурна, че няма друг избор,
освен да остане. Беше сигурна, че ще изостави принципите си, ако реши да се разведе. Докато
работехме заедно обаче, тя започна да осъзнава, че толкова силните й убеждения са й били наложени
- идеите, които тя защитаваше така яростно, дори не са нейни - и дефиницията й за добро семейство
или добър брак беше много по-широка и по-дълбока, отколкото „човек да остане с другия на всяка
цена“.
За Мария откритието беше освобождаващо, но въпреки това тя не желаеше да изследва или да
изрази истинските си убеждения, които откриваше в себе си, защото имаше толкова силна
потребност да поддържа одобрението на роднините, приятелите и религиозната общност. Тази жена,
която имаше добра работа, ръководеше домакинството, беше отгледала две страхотни деца и
успяваше да води активен религиозен и социален живот, се превръщаше в безпомощно дете, когато
си представяше неодобрението на обичаните от нея хора. Когато се разровихме за корените на
нейния глад за одобрение - процес, отнел много седмици, - Мария си спомни нещо, дотогава смятано
за „дребен инцидент", станал през първата година в гимназията.
Винаги съм била прилежна ученичка, но един ден към края на учебната година приятелят ми
Дани, който беше любовта на живота ми, каза, че никой няма дори да забележи, ако избягаме от
последния час и отидем на плажа. Така и направихме и след това напълно го забравих. Няколко дни
по-късно обаче баща ми започна да ме пита дали има нещо, което искам да му кажа. Когато отвърнах,
че не се сещам за нищо такова, той рече, че не може да повярва, че неговата дъщеря ще го лъже, и
затова ме попита отново. Имам ли какво да му кажа?

www.spiralata.net 53
 Сърцето ми заби лудо, но не можех да призная. Просто мълчах. Тогава, с много тих глас, татко
ми каза, че се обадили от училището и той знае какво съм направила. Поставила съм него и нашето
семейство в неудобно положение и ще трябва да се извиня на всеки по време на вечерята и да
приготвя урок за неговия курс в Неделното училище за възрастни през седмицата на тема: „Защо е
важно да се говори истината?“ Бях покрусена. Направих това, което ми каза, но никога няма да
забравя унижението и чувството на изолация, които изпитах. Все едно да те жигосан с алена буква
„Л" за лъжец и се чувствах така, сякаш в продължение на седмици след това никой не се отнасяше
към мен по същия начин. Може би тогава кривнах за последен път.
Един добронамерен опит да се покажат на Мария последствията от бягството от часове и
нарушаването на правилата на училището и в семейството е бил регистриран като:
Подкрепата, която получавам от семейството и от общността ми, е чуплива. Тя може да бъде
оттеглена за миг, ако не им угодя. Трябва да печеля тяхното одобрение.
Това не е било възнамеряваното или уместното послание, но Мария е интернализирала именно
него, цял живот мерейки успехите си чрез одобрението на другите. Преди да е в състояние да
обмисли да се опълчи срещу натиска на Джей, тя трябваше да се отучи от този урок - сега вече на
повече от три десетилетия, - който не й служеше добре, и да промени репертоара си от реакции на
неодобрението на другите хора.
Най-чувствителните от пристрастените към одобрението не желаят да предприемат действия,
които е възможно да са в техен интерес, ако рискуват да си навлекат пренебрежение. Например Ив не
можеше да понесе дори някой служител в магазина да направи гримаса и, както повечето от нас са
правили от време на време, се съгласяваше да задържи стоките, които е имала намерение да върне,
ако човекът зад щанда я накара да се чувства виновна. Тя не можеше да рискува неодобрението дори
на някой непознат.
Избягващият гнева/помирителят
Много от нас живеят така, сякаш съществува 11-а Божа заповед: „Не се разгневявай“, и 12-а „Не
ядосвай другите хора“. При първия признак на несъгласие много от нас скачат да възстановяват
мира, потушавайки огъня, който според нас ще лумне и ще излезе извън контрол.
Желанието на помиряващите да осигурят спокойствие и рационалност в трудни ситуации може
да е проблематично, когато се превърне в ригидното убеждение, че нищо не е по-лошо от скандала.
Това ги кара да се страхуват да спорят дори и с приятел, опасявайки се, че връзката непоправимо ще
се разпадне. В крайна сметка - те си казват - да се предадат е временна отстъпка за постигане на по-
голяма цел.
Гласът на разума
Лиз, която се бори с наказващото изнудване на съпруга си Майкъл, имаше успокояващия глас на
водещ нощно радиопредаване и толкова кротки маниери, че някой страничен човек трудно би
забелязал, че е разстроена. Когато отбелязах това, тя се засмя.
О, това е моето прикритие. Когато дете и наблюдавах братята и сестрите ми, осъзнах, че тези,
които отвръщат и крещят на мама, когато е ядосана, биват удряни или наказвани, а онези, които не го
правят, просто ги пренебрегват. Предполагам, трябва да съм решила, че можеш да успокоиш хората
така, както успокояваш животно - просто като ги галиш, като им говориш нежно, не се ядосваш и не
се разстройваш. В служебните ми характеристики винаги пишеха такива неща като „невъзмутима и
„изключително добро поведение в напрегнати ситуации" чувствам, не наистина имам този талант за
разсейване на напрежението — като отряда по обезвреждане на бомби към полицията. Харесвам тази
своя черта. Първо, тя напълно ме освобождава от гнева, защото знам как да се справя с него и да му
попреча да излезе от контрол.
Когато Лиз се описа по този начин, беше доста убедителна, защото „успокояваща", „утешаваща“,
„невъзмутима“ и „изключително добро поведение в напрегнати ситуации" бяха станали част от
самоопределението й. Това са качества, които тя сякаш излъчва. Очевидно обаче ситуацията с
Майкъл съвсем не беше спокойна.
Мисля, че се влюбих в Майкъл, защото двамата сме толкова различни. Той е отворен, енергичен
и директен - наистина притежава страст, много огън. А аз съм по-мека, повече във фона.
Предполагам, винаги съм знаела, че той може да има гневни изблици, но никога не съм ги виждала в
истинската им светлина и, както казах, знам как да се оправям с гнева. Това звучи смешно, нали?Ето
ме, омъжена за този обзет от ярост маниак, който ме заплашва, и съм уплашена до смърт, а казвам, че
знам как да се справям с гнева. Е, мислех си, че знам. И тогава всичко излезе от контрол аз също.

www.spiralata.net 54
Всичко, което правех - всичките успокояващи и мили думи, всичките ми извинения, сякаш го
подлудяваше още повече. Не го разбирам. Какво се обърка?
Лиз беше прекарала живота си в усъвършенстване на стил на отношения с хората, който сякаш е
работел добре за нея, стил, който е високо ценен: нашето избухливо общество уважава хората, които
могат да владеят настроенията си. Успокояващият й глас, маниери и подход са имали такъв успех в
разсейването на гнева, че тя погрешно е видяла себе си като човек, който изобщо не се страхува от
него - защото е знаела как да го неутрализира. Дълго време е вярвала, че ако просто може да
поддържа мира, Майкъл ще бъде мил и тя ще е в състояние да го убеждава с рационални аргументи.
Казвала си: няма причини да се разстройваш. И дори когато той показал, че е тиранин, тя прибягвала
до разума - нейното изпитано от времето оръжие. Когато добре „наточените“ й техники не свършили
работа, тя се почувствала беззащитна и все по-фрустрирана. Сблъскването с неговите засилващи се
заплахи и натиск активирало горещ бутон, за който тя не подозирала, че съществува и чийто генезис
е в изпълненото с гняв и конфликти нейно детство. Като дете Лиз решила: „Не разгневявай още
повече гневен човек. Успокой го, иначе той ще те нарани или даже ще те напусне. Не бъди тази,
която го разстройва“. Това решение силно ограничило наличните за нея възможности и тя така и не
се научила да изразява гнева си по подходящ начин. Когато успокояващите й техники се провалили и
от нея се отприщили собствените й запаси от ярост и фрустрация, кризата бързо ескалирала.
Докато Лиз не влезе отново в контакт със страха си от гнева и не разшири начините, по които си
позволява да му реагира, винаги ще бъде уязвима за изнудвачи като Майкъл и на озадачаващите я
изригвания на нейните потискани емоции.
Другото лице на гнева
Клиентката ми Хелън - преподавателката по литература, която срещнахме в първа глава -
мислела, че е открила идеалния мъж в лицето на приятеля си Джим. Тя знае, че е чувствителна към
гнева, и това е оформило мисленето и за типовете хора, особено романтичните партньори, с които
иска да бъде.
Дори не бих помислила да се срещам с мъж, който ми дава тон. Майка ми и баща ми осигуриха
достатъчно такива преживявания, докато растях. Татко е бунтар, а това го прави най-неподходящият
тип човек за кариера в армията. Той не можеше да получи повишение, дори ако животът му зависеше
от това, така че си остана чиновник в продължение на 20 години. Не можеше да понася да гледа как
някакви тъпанари - думите са негови - получават повишение през главата му просто защото са добри
в подчинението и беше много фрустриран. Връщаше се вкъщи и започваше да крещи на мама, тя му
отвръщаше със същото, тряскаха врати, удряха тигани и тенджери в кухнята - за нас, децата, всичко
беше доста страшно. Знаех, че нищо няма да се случи, но брат ми тичаше в своята стая и започваше
да плаче, а ние избутвахме леглото му до вратата като предпазна мярка -предполагам да не влязат
крещящите. Когато ставаше наистина лошо, татко изфучаваше навън като ураган и не се прибираше
по няколко дни. Не беше особено голяма травма, но, знаеш, повече нямам нужда от този вид драми в
живота си. Била съм там. Живяла съм го. Просто се отвращавам.
Стратегията за избягване на гнева на Хелън като възрастна: Предпочитам да не съм около хора,
които се разгневяват“, отразява детската й стратегия: бягай и се покрий, докато бурята отмине, или се
скрий на такова място, където тя никога няма да е застигне. В плана на Хелън обаче не е намерил
място фактът, чe гневът е нормална човешка емоция и че без значение колко усърдно се опитва да
намери кътче, в което той не съществува, или човек, който не го изразява, тя е обречена да се
провали.
Когато срещнах Джим, си мислех, че съм на небето. Той е тих и нежен, винаги ми пише бележки
и измисля песни за мен -истински романтик. От мига, в който го срещнах, не можех да си го
представя да крещи или дори да прави някаква сцена. Той ще е! Знаеш ли обаче онова
предупреждение: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш"? Е, сега знам какво
означава.
Ще си помислиш, че начинът човек да ме хване е да ми - щи, и в това има смисъл. Джим обаче е
точно обратното и когато се разгневи, става по-мълчалив. Не ми казва какво не е наред - не проронва
и дума. Почти мечтая да се разкрещи, така че да знам пред какво се изправям. Това е най-лошото.
Когато той се затвори в себе си, просто умирам. Сякаш съм напълно откъсната - сякаш съм на парче
лед в средата на Арктика. Не мога да издържам, когато той се ядоса по този тих, леден начин. Трябва
да го извадя от черупката дори и ако се наложи да се изправя на главата си. Или както ставаше все
по-често: да отстъпи пред неговото емоционално изнудване. Помогнах на Хелън да преосмисли

www.spiralata.net 55
направените избори (поренето от тях като дете) относно начините за справяне с гнева и след това
работихме, за да създадем място на тази емоция в живота й. Тя успя да въведе съществени
подобрения в живота си с Джим - процес, който ще видим в следващите глави. Никой от нас не
харесва гнева, но ако вярваме, че винаги от нас зависи да го избягваме или да го потискаме, за да
пазим мира на всяка цена, обхватът от реакции, с които разполагаме, е много тесен: можем да се
снишим, да отстъпим, да се помиряваме, но всичко това са неща, които казват на изнудвачите как да
получат желаното от нас.
Поемащият вината
Насърчавам хората да поемат отговорност за действията си. Много от нас обаче мислят, че
трябва да поемат вината за всеки проблем, на който се натъкнат в техния или в чуждия живот, дори
когато нямат нищо общо с неговото причиняване. Разбира се, изнудвачите подхранват тази идея. В
действителност те изискват да й повярваме. Ако те са недоволни, ние сме проблемът. А нашето
подчинение е решението.
Чудати обвинения
Светът на Ив се разпадна, когато Елиът взе свръхдоза от предписаните му хапчета след един от
техните скандали. Той бил задържан за няколко седмици под наблюдение в медицинско заведение и
когато се върнал вкъщи, обвинил Ив за болката, проблемите и страховете си. Той прекрачи някаква
граница и не можеше да спре да ми повтаря, че всичко е по моя вина. Рече: „Виждаш ли, сега ще ме
затворят в някоя психиатрия и аз ще трябва да се убия, а ти можеш да си благодариш за това. Сега,
след като имам това в досието си, ще ме затворят и ще умра. Беше ужасно. Чувствах се така, сякаш аз
го карам да страда просто защото съм такава, каквато съм, и не знам какво да правя. По всички
обективни стандарти поведението на Елиът бе нелепо, а обвиненията му - далече от реалността.
Изглеждаше почти немислимо умна жена като Ив да ги взема на сериозно. Въпреки това тя наистина
им вярваше. Беше сигурна, че това, което той предвижда, сигурно ще се случи - и цялата вина за това
ще е нейна. Когато попитах Ив дали има представа защо вярва на цялата тази търговия с вината, тя
незабавно се насочи към взаимоотношенията с баща си и открихме златна жила още с първата копка.
„Баща ми винаги говореше за умиране - каза тя. - Мисля, че това му беше фикс-идея“. Тогава
описа един инцидент, случил се, когато била на 8 години.
Никога няма да забравя този ден. Виждам го така, сякаш е станало вчера. Бях на предната
седалка на огромния ни стар „Понтиак“, докато баща ми шофираше надолу по улицата. Спряха ни на
едно кръстовище и аз гледах през прозореца как няколко малки деца си играят в двора на къщата.
Татко се обърна към мен и каза: „Не знаеш нищо важно, нали така?“ Погледнах го. „Ако точно сега
получа инфаркт, ти няма да знаеш какво да направиш, нали? рече. Няма да знаеш какво да направиш
и аз ще си умра пред очите ти“. Тогава той отново подкара колата и продължихме напред. Не каза
нищо и аз не казах нищо. Просто броях точките по полата си и се опитвах да не мисля за нищо.
Но, разбира се, малката Ив все пак беше мислили за това, което е възприела като обвинение към
себе си от страна на баща й: ти си на 8 години, трябва да си в състояние да ме спасиш, а не можеш.
Ив повярвала, че тя е отговорна да поддържа баща си жив - не би ли трябвало тя да умее да го
направи? - и следователно ще е виновна, ако той умре. За едно дете светът се изчерпва със
семейството и да бъдат разочаровани родителите означава светът да се разпадне на парчета,
отнасяйки всички със себе си.
„Най-истинното нещо на света в моето семейство беше: „Ако не си мила с татко, той ще умре“ -
рече Ив. - Наистина го вярвах . Поведението на баща й е било странно, а за едно дете - ужасяващо.
Как би могла обективно да оценява поведението на Елиът, когато странностите са били нормата за
нея?
Преживяванията й с баща й са посели семената на стил на поемане на вина, който е пренесен и в
настоящето. Макар че човек не винаги може да направи такива директни връзки между нечие детство
и трудностите в зряла възраст с поемането на вина и емоционалното изнудване, в случая на Ив
сходствата бяха очевадни.
Синдромът на Атлас
Хората със синдрома на Атлас вярват, че трябва да решават всеки проблем, оставяйки
собствените си потребности на последно място. Подобно на Атлас, който носел света на раменете си,
те се смазват с тежестта на „поправянето“ на чувствата и действията на всеки друг, надявайки се да
се изкупят за минали или бъдещи прегрешения.

www.spiralata.net 56
 Карън - медицинската сестра, която срещнахме по-рано - развила синдрома на Атлас като
тийнейджър, когато родителите й се развели. Когато татко си тръгна, мама се чувстваше самотна и аз
трябваше да компенсирам загубата. Нейното семейство живееше в Ню Йорк, а ние - в Калифорния, а
и тя имаше само една-две близки приятелки тук и зависеше от мен. Спомням си, че когато бях на
около 15 години, имах възможност да изляза на първата си новогодишна среща с приятел. Майка ми
и аз бяхме планирали да вечеряме в ресторант тази вечер и след това да отидем на кино, но около
Коледа една приятелка ми се обади и ми каза, че ми е уредила среща и можем да излезем двете
двойки заедно. Бях толкова развълнувана, наистина исках да отида, но се чувствах малко виновна.
Затова говорих с леля ми, която ми каза: „Франсис не би могла да очаква ти да останеш с нея, когато
имаш възможност като тази - иди на срещата!“
Събрах цялата си смелост и казах на майка ми, че искам да отида на тази среща. Тя беше толкова
наранена, очите и се насълзиха и ми отвърна: „Е, и какво би трябвало да правя аз в новогодишната
нощ?“Излязох и прекарахме добре, но когато се върнах вкъщи, майка ми беше в леглото с мигрена,
на практика крещеше от болка и аз знаех, че това нямаше да се случи, ако не бях отишла на срещата.
Почувствах се много виновна, мислех, че няма да мога да го понеса. Не исках да се отказвам от
живота си, но и не исках да я наранявам повече, отколкото вече го бях направила.
Карън била само на 15 години, но се е научила да оставя майка си да зависи от нея. В крайна
сметка, ако тя не се погрижи за майка си, кой ще го направи? Никога не й хрумнало, че майка й би
могла сама да се погрижи за себе си. Освен това, ако я разгневяла или й „навредяла“, като не направи
желаното от нея, и майка й би могла да си отиде.
Първоначално не знаех какво да направя за нея, но един ден разбрах какво ще помогне. Извадих
молив и лист и написах договор: „С долуподписаното обещавам на майка ми, че когато порасна, ще
се погрижа животът ида е чудесен. Ще се погрижа тя да има много интересни приятели и забавни
неща за правене. С любов,Карън“. Дадох й го един следобед, а тя ми се усмихна и рече, че съм добро
момиче. Много от нас поемат задачата да се грижат за благополучието на друг човек: съсипваща
отговорност, която въпреки всичко има своите награди. Карън е намерила начин да бъде властна и
силна. Открила е как да направи майка си щастлива - и да е сигурна, че собственият й свят няма да
пострада.
Трудно е да се игнорират склонностите на някой да бъде Атлас. Дъщерята на Карън я изнудваше
чрез напомняне на болката, преживяна в автомобилната катастрофа преди години, и беше видяла
начина, по който майка й реагира на баба й и на повечето други хора. За Мелани било много лесно да
активира горещия бутон на отговорността.
Двете е Мелани сме близки и аз знам колко трудно е за нея да работи в Програмата и да
поддържа трезвеността си. Ако не беше катастрофата и белезите, тя щеше да е по-силна. Аз съм
медицинска сестра и познавам лицето на болката. Ще ми се да можех да й я спестя, но тъй като не
можах, сега трябва да я предпазвам. Това е мой дълг като майка. Не ми харесва натискът, на който ме
подлага, но искам тя да има онова, което аз не съм имала. Толкова много обичам и нея, и внуците си!
Знаеш ли, че тя ме заплашва, че няма да ми позволи да ги виждам, когато ми е ядосана? Семейството
ни трябва да бъде заедно и ако аз съм тази, която трябва да го събере, ще го направя.
Подобно на много хора със синдрома на Атлас, Карън нямаше представа къде започва и къде
свършва отговорността й към другите, защото отдавна й е повтаряно, че тя трябва да се грижи всеки
друг с изключение на себе си.
Вината и отговорността са тясно свързани и е трудно да се видят границите между тях. Докато
работех с Карън, за да изключим нейното вечно: „Ти си прав - моя е вината. Дължа ти компенсация“,
тя започна да разбира - за пръв път в живота си като възрастна - как да съчетае собствените си
потребности с отговорността за хората около нея.
КЪРВЯЩОТО СЪРЦЕ
Състраданието и емпатията вдъхновяват благородни дела и не сме склонни да уважаваме хора,
които не ги притежават. Трудно е да си представим как тези черти биха могли да предизвикват
проблеми. Състраданието обаче може да се превърне в чувство на съжаление, което е толкова
завладяващо, че да ни накара да страдаме в името на друг човек. Колко пъти сме казвали: „Не мога да
го напусна, защото ми е жал за него“, „Тя ме поглежда, а от очите й капят сълзи и аз правя всичко,
кое го поиска" или „Винаги й отстъпвам, защото е имала ужасен живот..."? Уловени сме в капана на
емоционалните потребности на друг човек и загубваме способността да оценяваме проблемите и да
видим как бихме могли да сме от най-голяма полза. Какво дава на някои хора способността да

www.spiralata.net 57
изпитват емпатия към проблемите или страданието и да предлагат подходяща помощ, докато други -
кървящите сърца - се чувстват принудени да влетяват като Супермен и да дават всичко от себе си, за
да спрат страданието, дори ако трябва да жертват собственото си здраве и самоуважение? Както
видяхме дотук, там, където има принуда да се действа и автоматична реакция, която може да се
обърне срещу нас, често съществува и горещ бутон.
Силата на съжалението
Моята клиентка Пати - държавната служителка, която срещнахме във втора глава - израсла в
къща, в която не била особено щастлива. Майка й страдала от нещо, което изглеждало дълбока
депресия, и често изчезвала в спалнята си за часове или дори за дни. Пати често се шегува: „Майка
ми проспа цялото ми детство", но си спомня, че винаги е съзнавала присъствието й и нейните
потребности, опитвайки се да играе тихо, за да не я безпокои. Винаги съм била независима, но бях
притеснена за нея. Майките на другите деца не бяха болни през цялото време, а моята беше на легло
и от най-малкото притеснение. Наистина я разбирах - можех да кажа от звука зад вратата й дали е
будна, или спи и дали спи спокойно или неспокойно. Ако спеше здраво, отварях вратата, за да я
погледна, и слушах дишането й, за да се уверя, че е добре. Това беше част от моята работа, когато
татко отсъстваше от къщи. Това е като по поръчка скроена основа за кървящо сърце. Когато сме
затворени с родител или друг важен човек, който е физически или емоционално ненаситен, ставаме
свръхчувствителни към неговите желания. Всяко трепване на окото, лека въздишка или промяна в
тона се изпълват със значение и дори се настройваме (както е направила Пати) към нюансите на
дишането на спящия човек. Дете като Пати обаче не може да направи нищо, за да помогне.
Както видяхме, много от нас решават като деца да направят нещата по-добри, когато пораснат, и
е често срещано да изиграваме отново сцени от детството си, за да си гарантираме, че този път
нещата ще са както трябва, след като имаме силата да ги „поправим“.
Знаеш ли това клише: „Жената се омъжва за баща си“? Аз се омъжих за майка ми! Джо очевидно
не е депресиран като нея - в действителност това, което най-много му харесвам, е колко енергичен е,
когато е щастлив. Но е така непостоянен в настроенията си. Въздиша по същия начин като майка ми
и дори отива да си легне в стаята, когато е разстроен, и като го направи, цялото ми предишно
„обучение“ излиза на сцената. Джо е споделял, че според него мога да чета мислите му. Когато
изглежда толкова тъжен, аз сякаш успявам да разбера какъв е проблемът или да го извадя на
повърхността по начин, по който никой друг не може. Когато се срещнахме, ми хареса чувството, че
си паснахме и че мога да го направя щастлив. Той обаче започна да очаква от мен да бъда теле-пат и
май ми идва множко.
Да е с него човек е все едно да е с малко дете в магазин за играчки. Знаеш как някои деца вземат
нещо скъпо - нещо, за което не сте отишли в магазина - и се залепват за него, сякаш то им
принадлежи. И когато го поставиш обратно на лавицата, те гледат така, сякаш си им отнел най-
добрия приятел. Аз съм от тези, които просто ще купят проклетото нещо, за да накарат детето да се
усмихне. Толкова ли е ужасно?
Да си кървящо сърце носи голяма отплата: ти си човекът, който може да донесе щастие на някоя
бедна, страдаща душа. Придружавате другия човек от дълбините на отчаянието обратно към земята
на живите - едно почти митологично пътуване. Радостта от „помагането“ често ни заслепява за факта,
че толкова много събуждащо жал поведение е манипулативно. Дайте на страдалците желаното от тях
и voila! - те са изцелени. Когато страдалците срещнат мишени, които са кървящи сърца ситуацията е
пълна с ирония. Мишените се чувстват безпомощни в лицето на страданието, така че се втурват да го
спрат. Като казват „да" на всяко подплатено със сълзи изискване обаче, стават още по-безпомощни,
неспособни да спрат страданието си, което произтича от пренебрегването на собствените им
потребности.
Синдромът на доброто момиче
Когато Зои потърси в живота си място, на което е възможно да се е образувал горещ бутон, не
откри никакви конкретни травми. Детството й било щастливо, а семейството й - подкрепящо.
Единствената причина да не съответствам съвършено на картината беше, че не бях толкова тиха,
колкото се очаква от момичетата. Наистина се съревновавах и винаги ми харесваше да печеля. Това
доста притесняваше родителите ми. Когато се справях добре в училище, ме наричаха фукла.
Сестрите ми разбраха посланието: те никога не се опитваха да си дават зор, но аз просто бях
различна. Семейството ми винаги казваше, че се гордеят с мен, но не подхождало на една дама да
привлича вниманието към себе си по такъв шумен начин.

www.spiralata.net 58
 Зои години наред свеждала глава, опитвайки се да не „изглежда толкова силна“ в кръгове, които
не бързали особено да насърчават жените да дадат своя принос. Работата й обаче не останала
незабелязана и макар че никога не го е очаквала, станала мениджър и сега ръководи 10 души, които
работят за нея.
Пътят е толкова труден за жените и за мен лично, че винаги съм се клела, че ще правя нещата по
различен начин. Смятам, че има достатъчно място за почтеност и състрадание в трудовия свят и
винаги съм искала подчинените ми да мислят за мен не само като за шеф, но и като приятел. Не се
интересувам от вдигане на гири насам-натам и от налагане на моята воля върху екипа. Ние сме
колеги, а не господар и роби. Кой казва, че хората трябва да оставят човечността си пред вратата,
когато имат шефски кабинет?
Зои винаги се е гордяла със способността си да съветва и да подкрепя другите жени. На тази
сцена се чувства удобно. Зои благородната и състрадателната. Зои менторът. Зои вечно достъпният
приятел. Тя била повече от отлична в играта на кървящото сърце и не искала да скъса с най-добрите
си качества, когато започнала да се изкачва нагоре по стълбицата.
В решимостта си да бъде не само шеф, но и добър човек Зои се сприятелила с някои от
служителите си и особено с Тес. Двете жени редовно вечеряли заедно и ходели на театър - страст,
която споделяли. Поради приятелската им връзка за Зои било особено трудно да „се прави на шеф" с
Тес и да й каже „не“. Както видяхме при Чарлз и Шери, да си ангажиран с някого както на
професионално, така и на лично равнище, дори и ако е само приятелство, а не любовна връзка,
винаги е трудна работа и обикновено приключва лошо, особено когато единият има по-голяма власт
от другия.
В ситуацията на Чарлз и Шери шефът беше емоционален изнудвач: един очакван и типичен
сценарий. В случая на Зои обаче шефката имаше някои много чувствителни горещи бутони, конто я
предопределят да стане мишената на изнудване от нейна служителка.
Тя просто няма да спре. Ще иска да й дам повече отговорност. Казва, че аз би трябвало да съм
нейна приятелка и да й помогна. Когато се опитам да изтъкна довода, че приятелството ни няма нищо
общо с моите отговорности към компанията, тя ми отговаря, че съм се оставила позицията ми дами
завърти главата и че се лаская от властта. О, Господи, това наистина ми звучи познато. Не искам
хората да се страхуват от мен или да мислят, че съм безчувствена. Аааах! Това ме подлудява!
Зои все още не беше разрешила конфликта в себе си между частта, която искаше да има успех, и
тази, която се интересуваше повече от това другите да я харесват. Тя страдаше от Синдрома на
доброто момиче: болест, засягаща много съвременни жени, които все още са дълбоко загрижени за
способността си да бъдат властни и имащи успех и въпреки това да са обичани. Заради
амбивалентността по отношение на начина, по който тя „би трябвало" да се държи, Зои широко
отворила вратата през изнудването и Тес влязла направо.
Тес установила, че Зои е идеалното кошче за душевни отпадъци, готова да слуша безкрайната й
литания. Когато обаче Зои имала спешна работа или не можела да прекарва време с Тес, й се
напомняло: „Ти си единствената, която може да ми помогне. Няма да се справя без теб“. Това било
като музика за ушите на Зои. Така тя получавала любов в миналото: със своята загриженост,
състрадание и топлота, с това, че винаги била на разположение за хората, които имали нужда от нея.
Музиката обаче била изпълнена с горчиви ноти за всеки, който иска да избегне емоционалното
изнудване. Зои трябваше да разшири определението си на състраданието, за да включи и себе си.

Съмняващият се в себе си
Да знаеш, че не си съвършен и че си в състояние да правиш грешки, е здравословно. Здравата
самооценка обаче лесно може да се превърне в себеомаловажаване. Пред лицето на нечия чужда
критика първоначално може да не сме съгласни, а след това да започнем да вярваме, че сензорите и
броячите ни са дефектни. Как може да бъдем прави, когато някой важен за нас човек ни казва, че сме
сгрешили? Може би просто сме заблудени. Знаем какво виждаме и какво преживяваме, но не му
вярваме и често омаловажаваме истинността на собствените си идеи, чувства и прозрения,
позволявайки на другите да определят какви трябва да бъдем.
Това е често срещано, когато взаимодействаме с авторитетни фигури и особено с родителите си.
То е старият рефрен „Татко знае най-добре“. Може да се случи обаче и с любовник или приятел, на
когото се възхищаваме и който по една случайност е изнудван. Изпълваме тези идеализирани
същества със сила и мъдрост и вярваме, че те са по-умни, по-мъдри и „поправи“ от нас. Може да не

www.spiralata.net 59
ни харесва какво правят или да не виждаме справедливост в техните желания, но тъй като нямаме
увереност в себе си, оставяме да бъде тяхното и никога не подлагаме на съмнение изискванията или
версиите им за реалността. (Това е особено вярно за жените, които от рано са получили посланието,
че са емоционални създания и затова не могат да знаят нищо съществено, докато мъжете са по-
висшестоящи - майстори на разума и логиката.)
Ако приписваме мъдрост и интелигентност на друг човек, което сме обречени да правим, ако не
вярваме на себе си, за този друг е лесно да поддържа активни съмненията ни в себе си. Той знае най-
добре и нещо повече: той знае какво е най-добро за нас.
Когато познанията са опасни
Съмненията в себе си могат да приемат формата на твърдението: „Знам, каквото знам, но не мога
да го знам“. Познанията ни изглеждат неудобни, опасни и ние чувстваме, че не можем да : се
изправим лице в лице пред промените, които трябва да направим, ако приемем възприятията си за
истинни.
За клиентката ми Роберта, която е била жестоко бита от баща си и след това подложена на натиск
от семейството, когато решила да разкаже, беше болезнено трудно да се придържа към своята
реалност. „Цялото семейство казва, че греша - сподели тя. - Ами ако са прави? Как е възможно аз да
съм единствената, която е права? Ами ако просто съм си го въобразила? Ако просто съм го
преувеличила?“
Жертвите на малтретиране често разчитат на съмненията в себе си, за да се изолират от ужаса на
миналото си. Сред твърденията, които съм чувала най-често, са: „Може би не е било толкова лошо,
колкото съм си мислел“, „Може би реагирам твърде силно“, „Може би това въобще не се е случило“,
„Може би просто е било някакъв сън“. Роберта имаше нужда да се държи здраво за реалността, но от
време на време хватката й се отпускаше. Не мога да загубя семейството си заради това. През целия си
живот съм се опитвала да направя нещо важно, така че те да ме забележат, но никога не го сториха.
Брат ми беше любимецът в очите на родителите ми, е първороден син, а когато аз дойдох, бях просто
топчесто малко момиче и баща ми не можеше да го приеме. Той ме мразеше още от първия ден.
Всичко, което правя, е погрешно. Никой не ми вярва. Аз просто искам те да ме харесват, а те сега ме
мразят. Трябва да съм луда, за да се подлагам на това. Може би те са прави.
Роберта почти се огъна под натиска на семейството да се откаже от думите си. Тя беше станала
жертвеният овен на роднините си.
Не е рядкост един човек да стане въплъщение на всичко, което се обърка в семейството. Роберта
беше складът за потайността и отричането на цялото семейство и е трябвало да абсорбира вината,
напрежението, обвиненията и тревожността, за да поддържа всеки друг в равновесие. По този начин
не се е налагало на никой от близките й роднини да погледне колко нездрави са всъщност. Особено
трудно е да вярваш, че възприятията ти са точни, когато обичаните от теб хора ти казват колко луд,
сгрешил или болен си, но с подкрепа и с усилена работа Роберта наистина намери куража да отстоява
позицията си. Възстановяването й щеше да е невъзможно, ако не бе разчупила съмненията в себе си,
таени толкова отдавна. Подобно на всички поведенчески стилове, които изследвахме, този не й е
гарантирал безопасност, а я беше хвърлил в затвор.
Борбата ви да отстоявате това, което знаете, или дори да осъзнаете, че сте заключили отвън
възприемчивия център на личността ви, може да не е толкова драматична като тази на Роберта, но е
също толкова важна. Точно както приемането на собствената й истина беше въпрос на психично
оцеляване за Роберта, за повечето от нас това е единственият начин да се сложи точка на
емоционалното изнудване.
Въпрос на баланс
Всички разгледани поведенчески стилове са механизми за оцеляване, които сме избрали, за да
поддържаме безопасността си. Проблемът е, че повечето от тях са остарели, а ние никога не сме се
спрели, за да ги преразгледаме и да ги осъвременим. Когато се поддържат в равновесие и се сменят с
други видове поведение, нито един от тези стилове не ви обрича на статуса „предпочитана мишена“
на емоционалния изнудвач. Избягването на конфликта, сключването на мир и дори изпитването на
леки съмнения в себе си няма да ви навредят - стига да не ги превръщате в ризница, чиято цел е да ви
брани от чувства, които според вас не бихте могли да издържите. Ако сте помирител, но не правите
компромиси, когато сте убедени, че не можете да направите желаното от другия - няма проблеми.
Ако обаче непрекъснато позволявате на тези черти да ръководят шоуто, сте увиснали на въже, което
ще ви издърпа директно в морето на емоционалното изнудване.

www.spiralata.net 60
 Самите ние обучаваме изнудвача
Емоционалното изнудване изисква тренинг и практика. Кой осигурява тренинга? Вие. Кой друг
би могъл да каже на изнудвана с абсолютна сигурност и точност: „Това е, което ми въздейства. Това
е типът натиск, пред който винаги отстъпвам. Това е оръжието, което е специално създадено, за да
уцелва най-чувствителното ми място“.
Вероятно не си спомняте да сте давали частни уроци по емоционално изнудване, но
емоционалните изнудвачи следят реакциите ни и се учат от това, което правим или не правим.
Следният списък ще ви помогне да идентифицирате колко високо сте стигнали като частен учител на
изнудвачите в живота си.
Когато сте изправени пред натиск от изнудвача, вие:
* се извинявате;
* привеждате аргументи;
* спорите;
* плачете;
* молите;
* променяте или отменяте важни планове и срещи;
* отстъпвате и се надявате, че това ще е последният път;
* предавате се.
Смятате ли, че е трудно или невъзможно:
* да отстоявате мненията си?
*да се изправите лице в лице със ставащото?
* да определите граници?
* да информирате изнудвана, че поведението му е неприемливо?
Ако сте отговорили с „да“ на някой от тези въпроси, действате като треньор и втора водеща
звезда в драмата на изнудването. Всеки ден от живота си учим хората как да ни третират, като им
показваме какво ще приемем и какво - не, пред какво ще се откажем да се изправим, кое ще пуснем
да мине покрай нас. Възможно е да вярваме, че сме в състояние да направим така, че притесняващото
поведение на друг човек да изчезне, ако просто го игнорираме или не вдигаме излишен шум, но
посланието, което изпращаме, когато не сме директни за неприемливото за нас, е: „Това свърши
работа. Направи го пак“.
Всичко започва с малките неща
Това, което мнозина от нас не осъзнават, е, че емоционалното изнудване се гради върху поредица
от проверки. Ако работи в малък мащаб, ще го видим отново и в някои по-съществени области.
Когато отстъпваме под натиска или дискомфорта, осигуряваме положително подкрепление - награда
за лошото поведение. Трудната истина е, че всеки път, когато позволяваме на някого да подкопава
достойнството и интегритета ни, заговорничим - помагаме му да ни наранява.
Живеем с илюзията, че емоционалното изнудване изскача напълно развито в живота ни като
вихрушка, идваща от нищото и поваляща ни на земята със силата си. „Как може другият да се е
променил така драматично?" - се питаме. „Как може неща-са внезапно да се обтегнат толкова?"
Понякога навлизането на емоционалното изнудване във връзката наистина е внезапно, но много по-
често то се натрупва бавно, печелейки почва в течение на времето, защото ние сме му позволили.
Лиз започна да ми разказва за проблемите със съпруга си Майкъл, като описа какъв страх
предизвикват у нея неговите заплахи за наказание. Когато обаче погледна назад, тя осъзна, че дълго
преди голямата криза между тях тя е позволявала на Майкъл да се отърве безнаказано за
многобройни примери на по-фино емоционално изнудване.
Майкъл винаги е бил г-н Съвършенство. Той е един от тези мъже, които ти определят среща и
след това си тръгват дори ако си закъсняла само с пет минути - просто за да ти покажат, че би
трябвало да идваш навреме. Трябваше да се досетя, когато той започна да подрежда списанията ми
върху масичката за кафе и се оплакваше, когато те не бяха идеално подравнени. Неговите правила - а
той наистина има правило за всяко дребно нещо - бяха източник на напрежение между нас от мига, в
който заживяхме заедно. А когато се родиха близнаците - ужас! Просто се опитай да поддържаш
къщата безукорно чиста с две прохождащи деца. Реалността обаче не означаваше нищо за Майкъл.
Той непрекъснато ми даваше да разбера, че иска къщата да е подредена по определен начин. Как го
правеше? Имаше си начини.

www.spiralata.net 61
 Спомням си един ден, когато оставих няколко чинии в мивката, вместо да ги поставя в миялната
машина. Когато се върнах вкъщи, Майкъл ги беше натрупал на пода. Не можех да го повярвам, но не
казах нищо. Просто преглътнах и ги вдигнах.
Лиз бързо направила заключението, че е сгрешила и заслужава гнева на Майкъл, но тя е била
тази, която го е обучавала. Нямало начин Майкъл да не забележи колко ефективни са били
наказанията му.
Сега, като си помисля, ми се струва, че той винаги е намирал начин да коригира пропуските ми.
Веднъж излязох, без да затворя гаражната врата, и когато се прибрах, Майкъл беше изключил
дистанционното отваряне, така че трябваше да сляза от колата и да отворя вратата сама. Това беше
като едно от онези наказания, които родителите ти измислят и които не би трябвало никога да
забравяш. Той ме убеди, че съм мърлячка, безотговорна и лоша майка. Аз се чувствах дяволски
виновна и в крайна сметка винаги започвах да се извинявам.
Хубавите наказанийца като тези на Майкъл ни лишават от зрялото ни достойнство и сила. Те са
емоционалният еквивалент на пляскането и целта им е да ни инфантилизират - да ни редуцират до
лоши малки деца, които имат нужда от урок. Както установи Лиз, изпитваната от нас вина лесно се
превръща в чувство, че „Аз съм лош и затова заслужавам такова отношение“.
След като са били натиснати горещите й бутони, Лиз дори не е обмислила възможността да
покаже на Майкъл колко е разстроена и не й минало през ума да го конфронтира. Чрез прикриване на
чувствата си обаче тя го е обучавала да ескалира наказващото си поведение, за да я „държи в
релсите“. Изнудвачите се научават докъде могат да стигнат, като наблюдават докъде ние им
позволяваме да отидат. Не знаем какво е щяло да стане, ако Лиз беше задушила това поведение още в
зародиш. Знаем обаче, че тя е научила Майкъл, че ако я инфантилизира, ако я обижда и заплашва, ще
получи каквото иска. Наказанията на Майкъл били многократни, вечно ескалиращи и накрая
стигнали до болезнена и плашеща кулминация, когато заплашил да я изолира финансово и да й вземе
децата, ако тя се опита да го напусне.
На повърхността сякаш няма особено силна връзка между изключването на дистанционното
отваряне на гаражната врата и по-безпардонните заплахи по-късно, но ранните инциденти били като
настинка, която може да доведе до пневмония - опасни, ако не се лекуват.
Както установяват всички мишени, при емоционалното изнудване настоящето е пролог към
бъдещето. Това, което преподавате днес, утре ще се върне и ще надвисне над главата ви.
Изнудване на себе си
Независимо от наименованието на тази глава, понякога за изнудването е нужен само един. Лесно
можем да режисираме всеки елемент на изнудваческата драма и сами: от молбата през съпротивата,
натиска и заплахите, действайки едновременно и като изнудван, и като мишена. Това става, когато
страхът ни от отрицателните реакции на другите хора е голям и въображението става господар на
положението. Приемаме, че ако помолим за онова, което желаем, другият няма да одобри, ще се
затвори, ще се ядоса, а ние сме толкова непреклонни към собствената си защита, че не си
позволяваме да поемем никакви рискове - дори минималния риск да попитаме: „Как би погледнал,
ако аз...“
Нека ви покажа какво имам предвид.
Приятелката ми Леели мечтаеше за пътуване до Италия повече от една година, уреждайки
нещата с приятели и резервирайки билети за операта. Преди шест месеца обаче дъщеря й Илейн
преживя тежък развод и Лесли й помагаше да се изправи на крака със заеми и като гледаше от време
на време двете й малки деца. Майката и дъщерята имаха и трудни моменти, но се сближиха след
развода на Илейн и Леели беше въодушевена от новото приятелство, което разцъфтя между тях.
„Естествено аз не мога да направя нищо, което ще го постави на риск - ми каза Лесли, - а знам, че
ако тръгна на тази екскурзия, тя ще се ядоса и ще си помисли, че съм егоистка. Как мога да ида във
ваканция, когато тя се бори и има нужда от помощта ми?“ Дъщерята на Лесли вероятно ще се справи
съвършено добре и въпреки пътешествието, но майка й отказва да подложи на проверка идеите си,
предпочитайки да отложи една толкова необходима ваканция.
Колко често се лишаваме от нещо, което е разумно и е в нашите възможности, просто защото се
страхуваме от реакциите на друг човек? Запращаме мечтите и плановете си в килера, защото сме
„сигурни“, че някой ще възрази, макар че никога не сме споделили идеите си. Искаме нещо,
съпротивяваме се, оказваме си натиск, като измисляме отрицателните последици, и си пречим да
вършим онова, което ни се иска. Ние създаваме собствена МЪГЛА. Това е изнудване на себе си.

www.spiralata.net 62
 Възможно е да имаме опит с други хора, който оправдава предпазливостта ни спрямо техните
реакции, но често правим съвсем нереалистични допускания. Може дори да започнем да негодуваме
от хората, че ни пречат да вършим нещо, за което те дори не знаят. Ходим на пръсти около горещите
си бутони и се затваряме в безопасен, лишен от въздух модел на себеизнудване.
Предупредителна бележка
Моля ви не използвайте тази глава като повод да започнете да се самобичувате. Досега сте
правили най-доброто, за което сте знаели. Били сте членове на ПО - тази огромна група от хора,
чието поведение е било оформено Преди Осъзнаването. Погледнете със състрадание човека, който
сте били, и тогава използвайте тази глава, за да разберете подобре транзакцията на емоционалното
изнудване и ролята, която вие сте играли в него.
Влиянието на изнудването
Емоционалното изнудване може да не застрашава живота, но ни ограбва от най-ценното ни
притежание: нашия интегритет. Интегритетът е онова „място“, в което се помещават ценностите и
нравственият ни компас, изяснявайки кое е право и кое -грешно. Макар че сме склонни да
приравняваме интегритета и честността, в действителност той е много повече. Самата дума значи
„цялост“ и ние го преживяваме като непоклатимото познание, че „Това съм аз. В това вярвам. Това
искам да правя - и тук прокарвам границата“.
Повечето от нас не биха имали проблеми да изброят какво да се прави и какво да не се прави,
или „Ти ще...“ и „Ти няма...“ които ни ръководят. Вплитането на тези убеждения в материята на
собствения ни живот и защитаването им под натиска на емоционалното изнудване обаче е много по-
трудно. Много пъти капитулираме и правим компромиси с интегритета си, загубвайки способността
си да помним как сме се чувствали като едно цяло.
Как чувствате „интегритета“? Спрете за момент, за да погледнете следващия списък (може би ще
е добре да го прочетете на глас), и си представете, че всяко от твърденията е вярно за вас през по-
голямата част от времето.
*Защитавам на глас това, в което вярвам.
* Не позволявам на страха да ръководи живота ми.
*Конфронтирам се с хората, които са ме наранили.
* Аз определям кой съм, вместо да се оставя други да ме определят.
* Спазвам обещанията, които давам пред себе си.
* Предпазвам физическото и емоционалното си здраве.
* Не предавам другите хора.
* Казвам истината.
Това са мощни, освобождаващи твърдения, които прилагаме към себе си, и когато те искрено
отразяват битието ни в света, ни дават баланс, чувство на равновесие, което не позволява на
постоянно присъстващите стресове и натиск да ни отклонят от центъра. Когато се поддадем на
емоционалното изнудване, зачертаваме едно по едно твърденията от този списък, забравяйки какво е
правилно за нас. И всеки път, когато го правим, жертваме по малко от своята цялостност. Когато
нарушаваме това същностно чувство за себе си, загубваме една от най-ясните ръководни сили в
живота си. Изведнъж оставаме без котва.
Влиянието върху самоуважението ни
Страхливец. Безгръбначно. Пълен провал. Будала. Имаме дузини начини да се опишем, когато се
отдалечаваме от някой емоционален изнудвач, след като още веднъж сме се поддали. Преценката ни
за себе си се замъглява, когато сме подложени на изнудваческата МЪГЛА: „Ако имах гръбнак,
нямаше да отстъпвам“ - си казваме. „Наистина ли съм толкова слаб? Какво ми става?
Не е нужно да бъдеш ригиден или да се самобичуваш, ако си отстъпил пред някого по
сравнително маловажен въпрос. Повечето от нас осъзнават, че често е необходимо малко да се
превием, да направим някои компромиси и има моменти, когато да се поддадем на натиска не
означава кой знае какво. Но да отстъпвате за неща, които не са добри за вас, значи да нарушите своя
Аз-образ. Винаги има дъно: най-ниската точка, отстъпването от която означава да се нарушат най-
важните принципи и убеждения
Как се разочароваме от себе си?
Цената, която плащаме за преструването, че тази точка не съществува, в течение на времето
стана болезнено ясна на Мария. Няколко месеца, след като започнахме работа, в една от сесиите, тя

www.spiralata.net 63
беше необичайно тиха - съществена промяна от типичния й дружелюбен маниер. Когато я попитах
какво става, тя бавно отговори:
Разгневена съм за много, много неща. Разбира се, не съм щастлива за това, което Джей направи.
Най-много ме притеснява обаче това, което сама си причиних. Знам, че много говорихме за
семейството, семейството, семейството и как винаги съм го почитала и съм го поставяла на първо
място в живота си. Когато обаче погледна в огледалото, виждам жена, която не се е уважавала
достатъчно, за да каже на съпруга си: „Няма да позволя да унижаваш мен или брака ни с твоите
изневери“. Чувствам се така, сякаш наистина съм разочарована от себе си. Направих всичко друго, но
не и да се защитя. Със същия успех мога да си туря табела, на която пише: „Ритни ме“.
Посочих на Мария, че макар да не й харесва, тя е извървяла дълъг път, и й напомних, че усилено
е работила, за да достигне точка, на която осъзнава собствените си потребности и може да отблъсква
натиска, оказван й от полученото възпитание и от средата. Част от интензивните себеобвинения бяха
резултат от ясното разбиране - за пръв път от години, - че тя е успяла да придобие силно, съзнателно
чувство за. ценностите, които са уважавали и са предпазвали правата на всеки друг с изключение на
нея самата.
Порочен кръг
Почитането и предпазването на нашия интегритет не е лесна работа. Изнудвачите са простреляли
вътрешните ни насоки, като са създали объркване и врява, и когато го правят, ние сякаш губим
контакт със съзнателните части от себе си само за да се укоряваме след това, когато осъзнаем, че
отново сме отстъпили.
Пати, която се остави съпругът й Джо да я убеди да помоли хоспитализираната си леля за заем,
въплъщаваше участта на мишената, силно притисната да се поддаде на изнудването.
Бях в ситуация, в която не може да се спечели. Ако не го направех, щях да се чувствам като
ужасен, ужасен човек, който разочарова Джо. Той осигурява хляба и ето че ме моли за тази малка
услуга, а той върши всичко. Изглеждаше толкова разумно. Но след като го направих, се чувствам
ужасно... страшно, без никаква стойност. Почувствах се използвана, сякаш нямам гръбнак, което си е
вярно.
Пати беше хваната в класическата дилема на „проклет да си, ако го направиш, проклет да си, ако
не го направиш“, която потопява толкова много жертви на изнудване във вълните на
самоосъждането. Докато тя приема предпоставката на Джо, че исканото толкова спешно от него е
„малка услуга“, която тя му дължи, Пати няма да може да се съпротивлява и ще изпълнява всичко,
макар че, както тя се изрази: „Аз не съм типът човек, който би направил нещо такова. Кой нормален
човек ще се обади на някой току-що претърпял операция и ще проси пари?“
Пати не беше загубила чувството си за правилно и уместно, но в потребността си да поддържа
мира с Джо действаше така, сякаш го е забравила. В резултат се беше изпълнила с възмущение и
укори към себе си.
Злощастният резултат от такова самобичуване обаче е, че то създава порочен кръг. Под натиск
правим нещо, което не съответства на Аз-концепцията ни. Шокирани и невярващи, осъзнаваме какво
сме направили и започваме да вярваме, че всъщност сме точно толкова неадекватни, колкото ни
изкарват изнудвачите. След това, загубили самоуважението си, сме дори още по-уязвими на
емоционално изнудване, защото сега особено отчаяно търсим одобрението на нашите изнудвачи,
което ще докаже, че в действителност не сме толкова лоши. Може би не сме в състояние да спазваме
собствените си стандарти, но пък бихме могли да отговорим на техните.
Както Пати се изрази:
Страхувах се, че ако не се обадя, той няма да ме обича, то не съм добра съпруга. Имах нужда от
него. Той нямаше да ме обича и аз щях да го разочаровам.
Макар че Пати се чувствала ужасно при перспективата за такъв телефонен разговор, за нея той
бил по-удобен, отколкото да каже „не“ на Джо. Изправена пред избор между нарушаването на
собственото си чувство за правилно и погрешно и създаването на впечатления, че е лоша съпруга,
знаем какъв избор е направила.
Рационализиране и оправдаване
Предпазването на интегритета може да бъде плашещо и самотно занимание. То ни подлага на
риск да предизвикаме неодобрението на обичаните хора и дори може да изложи на опасност
връзката. Маргарет искаше да бъде с Кал - на всяка цена, - така че направи това, което много жертви

www.spiralata.net 64
на изнудване правят, кога-то са изправени пред избора да бъдат верни на себе си или да се подчинят
на нечии желания: рационализираше.
Тя се опита да излезе с „добри причини“ защо върши онова, което Кал иска. Казваше си, че
груповият секс не е кой знае колко голяма работа: може би тя наистина беше старомодна пуританка.
В крайна сметка Кал беше чудесен в толкова други отношения. Потребността на Маргарет от такова
мащабно рационализиране би трябвало да е намек за нея, че излиза извън границите на онова, за
което знаеше, че е истина и е здравословно.
Необходима е голяма умствена и емоционална енергия, за да се самоубедим, че можем да
приемем нещо, което не е добро за нас. Разгаря се вътрешна война между интегритета ни и натиска
на изнудвана и както е при всяка война, има загуби, убити и ранени. Маргарет плати мъчителна цена
за своите рационализации и двете с нея работихме за изграждането наново на самоуважението й, за
притъпяване на критиките, с които се бичуваше, и за засилване на връзката й с вътрешната й
ръководна сила.
Без значение колко объркани, съмняващи се в себе си или амбивалентни сме за ставащото във
взаимодействията ни с другите хора, никога не можем напълно да запушим устата на онзи вътрешен
глас, който винаги ни казва истината. Може да не ни харесва звукът на истината и често го оставяме
да мърмори извън границите на съзнанието, без да направим достатъчно дълга пауза, за да го чуем.
Когато обаче му обърнем внимание, той ни води към мъдрост, здраве и яснота. Този глас е пазачът на
нашия интегритет.
Ив се записа на курс, който щеше да й помогне да си намери по-добра работа и да спечели
известна финансова сигурност, докато работи, за да изгради кариерата си като художник. Под
натиска на Елиът обаче оптимистичният й план беше осакатен.
Аз искам само да придобия някои умения, така не да не се налага винаги да разчитам на някой
друг. Мислех да изкарам някои курсове по компютърна графика, малко илюстрация, така че да не се
надявам винаги на някаква хипотетична голяма комисионна. Той обаче наистина не приемаше това и
един ден - буквално денят, в който щях да полагам този глупав компютърен тест - ме заплаши, че ще
вземе свръхдоза. Бях втрещена - сякаш най-големият ми кошмар се е сбъднал. Седеше си там с
бутилка алкохол и ужасно много шишенца с хапчета. Как можех да отида на училище след това?
Казах си: не го прави, Ив, остани в курса, но... аз просто... се свлякох. Просто си рекох: „Е, всичко да
върви по дяволите!“
Подобно на повечето жертви на изнудване, Ив е загубила от поглед факта, че някои от най-
важните обещания, които правим, са пред нас самите. В сравнение с натиска от Елиът и нейното
убеждение, че е отговорна буквално за неговото оцеляване, тези обещания изглеждали съвсем
тривиални.
Заплахите на Елиът били страшни и Ив все още не била готова да се справи с тях, но дори когато
натискът не е толкова интензивен, много мишени ще се откажат от себе си. Един от най-сериозните
ефекти на емоционалното изнудване е начинът, по който то стеснява света ни. Често се отказваме от
хора и дейности, които обичаме, за да угодим на изнудвачите си, особено ако те са контролиращи
или свръхизискващи.
Всеки път, когато не отидете на курс, който искате да посещавате, всеки път, когато спрете да
преследвате свой интерес или престанете да се срещате с хора, които ви интересуват, за да доставите
удоволствие на изнудвана, вие се отказвате от важна част от себе си и окастряте своята цялостност.

ВЛИЯНИЕТО ВЪРХУ НАШЕТО САМОЧУВСТВИЕ

Емоционалното изнудване ни оставя изпълнени с неизразени и тлеещи чувства. Пати беше силно
възмутена от манипулациите на Джо (и чувствата й бяха съвършено естествени), но макар да
съзнаваше как се чувства, не можеше да получи облекчението, което би дошло от вентилирането на
гнева и фрустрацията. Поренето жертви на изнудване са склонни да задушават тези чувства само за
да ги видят как изскачат на повърхността във всякакви дистресиращи форми: депресия, тревожност,
преяждане, главоболие - целият спектър от соматични и емоционални прояви, които заемат мястото
на директното изразяване на начина, по който се чувстваме.
Когато терапевтката на Катрин използвала емоционално изнудване, за да я накара да се
присъедини към група, тя била изпълнена с гняв не само към терапевтката, но и към близка
приятелка, която била въвлечена в ситуацията.

www.spiralata.net 65
 Моята приятелка беше в групата и също започна да ми оказва натиск. По-късно открих, че Ронда
й е казала да „работи“ върху мен. Така че и двете бяха на главата ми. Чувствах се притисната от две
страни и много гневна. Това обаче беше гняв, който не беше безопасно да изразя директно. В
действителност дори не знаех, че имам правото да бъда гневна. Така че вместо това се депресирах
още повече. Цялото преживяване беше наистина ужасно.
Ронда определено много ми навреди. По онова време бях силно уязвима, а тя така и не ме
подкрепи. Накара ме да се чувствам още по-зле - по-неадекватна и още по-незаслужаваща любов.
Слава на Бога, че имах мъдростта да видя какво става и да се махна.
Подобно на Катрин, много жертви на емоционално изнудване поставят под съмнение правото си
да изпитват определени чувства и особено гняв. Възможно е да обърнат гнева си навътре, където той
може да се превърне в депресия, или да рационализират, за да прикрият колко разгневени са. Катрин
имаше късмет, защото в крайна сметка успя да премине през депресията и съмненията в себе си и да
излезе от тази нездрава ситуация.
Когато психичното здраве е под въпрос
Впримчена в деструктивната си връзка с Елиът, Ив беше убедена, че е заплашена нормалността
й.
Знаех, не наистина съм се натикала в беля. Чувствата ми бяха така оплетени и аз се страхувах, не
ще ме потопят ще ме вкарат в стая с гумени стени. Буквално трябваше да седна на някой люлеещ се
стол и да се клатя напред-назад. Наистина имах чувството, не полудявам, и не можех емоционално да
се дистанцирам от него. Беше онази ужасна комбинация от ярост, любов и вина.
Когато е така потискащо и всепроникващо, както е било за Ив, емоционалното изнудване
предизвиква чувства с изключителна интензивност и понякога вярваме, че „полудяваме“. Уверих Ив,
че много хора объркват силните чувства с полудяването и че можем да направим много неща, за да
намалим страховете й. Тя беше права: наистина имаше нужда от известна емоционална дистанция,
преди да може да се справи ефективно и спокойно със сапунената опера, в която се беше превърнал
животът й. Двете заедно щяхме да създадем тази дистанция.
Както така ясно илюстрира Ив, емоционалното изнудване може да е опасно за психичното ви
здраве. Възможно е да постави на риск и соматичното ви здраве, особено ако се опитвате да се
насилвате отвъд физическите си граници, за да угодите на изнудвана.
Физическата болка като предупреждение
Ким - редакторка в списание, която работеше извънредно в отговор на натиска от шефа си - се
събудила една нощ с остри болки от раменете до китките.
Страхувах се, че нещо такова се задава, но винаги е шок, когато те сполети. Не знам защо не
можех да кажа: „Ръцете започват да ме болят и трябва да забавя темпото - да върша работа за един
човек, а не за двама или трима“. Чувам обаче гласа на Кен в главата си да ми казва колко велика е
била
Миранда и съм решена да му докажа, че и аз съм също толкова добра. А този кучи син знае
много добре как да ме хване. Истински плашещото нещо е, че сама си причиних това.
Когато не предпазваме тялото си, то ни сигнализира с болка, докато не обърнем внимание. За
Ким травмата от многократно напрягане означава, че е възможно да претърпи осакатяващи
последствия за това, че отстъпва пред натиска да работи твърде много.
В ситуацията на Ким причина и следствие са твърде видими. Прекалено многото работа,
удълженото работно време и натискът да надмине всички останали са я изтощили и тялото й се
разбунтувало.
Разбира се, аз не приемам идеята, че всяка физическа болка е психосоматична, но има достатъчно
доказателства, че разумът, емоциите и тялото са много тясно свързани. Емоционалният дистрес може
значително да повиши уязвимостта ни на главоболия, мускулни спазми, стомашно-чревни проблеми,
дихателни разстройства и цял спектър от други заболявания. Силно вярвам, че стресът и
напрежението, които придружават емоционалното изнудване, могат да се проявяват чрез физически
симптоми, когато другите излази за изразяването им са блокирани или затворени.

ПРЕДАВАНЕ НА СЕБЕ СИ ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА ИЗНУДВАЧА

Знаем, че капитулацията пред емоционалното изнудване ни кара да предаваме себе си и своя
интегритет. Склонни сме обаче да пренебрегваме начина, по който е възможно да предаваме
обичаните хора, опитвайки се да успокояваме изнудвачите или да избягваме неодобрението.

www.spiralata.net 66
 В тази книга видяхме много примери за това, как изнудването засяга другите хора в живота на
изнудвана. Джош предава Бет, като казва на родителите си, че повече не се среща с нея, и тя е
дълбоко наранена. Освен това тя знае, че когато дойде времето - а то винаги идва - и истината излезе
наяве, вероятно ще настане още по-голям хаос, отколкото ако той по-смело се беше справил със
ситуацията още от самото начало.
Карън установи, че се намира между чука и наковалнята, между майка си и дъщеря си, изправена
пред перспективата да нарани едната или другата.
Планирах малко парти, за да отпразнуваме 75-годишнината на майка ми. Когато мама попита кой
ще дойде, й прочетох набързо списъка, но когато стигнах до Мелани, тя ме спря на ; средата на
думата: „Не искам Мелани тук рече. - Знам, че е твоя дъщеря, но напоследък тя е ужасна с мен не
проявява абсолютно никакво уважение. Последния път, когато й се обадих, тя беше прекалено заета
дори да говори с мен. Мила е само когато иска нещо“.
Опитах се да загладя нещата и й казах, че Мелани напоследък има много проблеми, но мама не
искаше и да чуе. „Ако не кажеш на Мелани да не идва, не желая твоето парти. Можеш да си го
проведеш без мен. Прекарвала съм другите си рождени дни сама, така че и този ще го прекарам
така“. Е, трябваше да кажа на собствената си дъщеря, че не е добре дошла на партито на баба си.
Карън беше позволила да бъде въвлечена в конфликт между майка си и Мелани и да се превърне
във вестоносец и канал за всички лоши чувства между две жени в зряла възраст. Подобно на
повечето от нас, тя не е научила ефективни стратегии за справяне с емоционалното изнудване и е
приела, че има само два избора: да отстъпи пред майка си и да нарани дъщеря си или да се опълчи и
да рискува да нарани майка си - наистина ситуация, при която човек винаги губи.
Мнозина от нас са били в такива невъзможни ситуации като Карън, били са карани да избират
между двама души, които обичат заради потребностите на някой изнудван. „Или децата ти, или аз“ е
едно от често срещаните изисквания. Това е изборът, който Алекс дал на Джули, когато решил, че
нейният син му отнема прекадено много от вниманието й.
Друг познат сценарий включва различни членове на семейството, които взаимно се принуждават
да се съюзят с единия родител срещу другия, особено след развод. Ако разводът е бил горчив,
типичната форма на емоционалното изнудване ще е: „Ако продължиш да говориш с баща ти/майка
ти, излизаш от живота ми [или от завещанието ми] и аз повече никога няма да ти проговоря“. Това е
болезнена дилема. Какъвто и избор да направи жертвата, някой ще е предаден и това ще утежни още
повече и без това тежкия товар от вина и укори към себе си.
Влиянието върху връзката
Емоционалното изнудване изсмуква безопасността от всяко взаимоотношение. Под безопасност
имам предвид добрата воля и доверието - елементите, които ни позволяват да се открием пред някого
без страх, че ще бъде злоупотребено с вътрешните ни мисли и чувства. Отстранете тези елементи и
това, което остава, е изкуствена връзка, лишена от емоционалната топлота, позволяваща ни да бъдем
наистина такива, каквито сме, с другия човек.
Когато равнището на безопасност във връзката спадне, заставаме нащрек и крием все повече и
повече от изнудвачите ни. Преставаме да им се доверяваме, че ще се интересуват от чувствата или от
интересите ни или дори че ще ни кажат истината, знаейки, че те са се заели да постигнат своето и в
най-добрия случай ще са нечувствителни, а в най-лошия - безмилостни. Жертвата е интимността.
Затваряне
Ив говореше за ерозията на интимността във връзката й с Елиът по особено горчив начин:
Знам, че той изглежда много чудат и луд, но не винаги е бил такъв. През първата година връзката
ни беше съвършено различна - проста и романтична. Той е умен и невероятно талантлив и ние
наистина се обичахме. Едва когато се пренесох при него той показа лудата си страна.
Сега е като бомба със закъснител. Дори не мога да го опиша. Така се чувства човек спрямо
някого, на когото е разгневен, а той вземе, че се разболее от някаква ужасна болест - едновременно с
това го обичаш и дълбоко в себе си се притесняваш за него. Няма обаче интимност - истинска
интимност. Не говоря за секса, а за емоционална интимност. Не мога да му кажа как наистина се
чувствам, защото той е толкова уязвим... чуплив. Не мога да споделя мечтите и плановете си, защото
е ужасно уплашен от тях. Това не са безопасни теми. Няма истинска интимност, когато трябва да
внимаваш за всяка дума, която казваш.

www.spiralata.net 67
 Жертвите на емоционално изнудване така привикват с отрицателните преценки, неодобрението,
натиска и прекалено силните реакции, че подобно на Ив не желаят да споделят съществени части от
живота си. Спираме да говорим за:
* Глупавите или поставящите ни в неудобно положение неща, които сме направили. Възможно е
изнудвачите да ни се присмиват.
* Чувствата на тъга, страх или несигурност. Може би изнудвачите ни ще ги използват срещу нас,
за да докажат, че грешим, като се съпротивляваме на желанията им.
* Надеждите, мечтите, плановете, целите, фантазиите. Изнудвачите могат да ги охладят или да ги
използват като доказателство колко егоистични сме.
* Нещастните житейски преживявания или трудното детство. Може би изнудвачът ще ги
използва като доказателство за нашата нестабилност или неадекватност.
* Всичко, което ще покаже, че се променяме и се развиваме. Изнудвачите не харесват, когато
клатим лодката.
Какво остава, когато трябва непрекъснато да ходим на пръсти пред някого? Изкуствени светски
разговори, напрегнато мълчание, много напрежение. Точно под изкуственото спокойствие, което
заобикаля успокоен изнудвам и предала се жертва, се крие все по-разширяващата се пропаст между
тях.
Майката на Карън прибягва до извиване на ръце, за да я накара да прекарва повече време с нея,
макар че за близостта, която е останала между тях, би могла и просто да си говори със снимката на
дъщеря си. В ригидното взаимодействие между тях няма място за истинската Карън или онова, което
има значение за нея. Сякаш двете жени са разделени от намотана бодлива тел: от едната страна са
критиките на майката, а от другата - усилията на Карън да се предпази, като се затвори в себе си.
Изумително е колко голяма част от себе си задържаме, когато се опитваме да предотвратим още
един изнудвачески епизод. Продължаваме да „минаваме от другата страна на улицата“ в разговорите,
за да избегнем някоя сериозна тема, или още по-лошо - изискване. Зои го изрази много добре:
Вече дори не питам Тес как я кара, защото знам, че ще ми каже и тогава ще поиска да подобря
нещата вместо нея. Мисля си, че можем да говорим за, ох, времето, за „Доджърс“, за Мел Гибсън, за
филми - но само за комедии. Просто поддържам лековати разговори.
В изнудвачески оцветена ситуация отношенията с приятелите, любовниците и членовете на
семейството, които някога са били наистина дълбоки, започват да изтъняват, след като запасът от
безопасни теми се свие.
Бизнесменът Алън вярваше, че трябва да е внимателен какво споделя с Джо заради прекомерната
й зависимост и склонност към твърде силни реакции.
Не мога да кажа на Джо, че съм уплашен или несигурен, защото тя очаква да съм нещо като
Гибралтарската скала. Тя обаче е моя съпруга и ми се ще да можех да споделя поне малко от онова,
през което преминавам напоследък. Имам проблеми с бизнеса - продажбите никакви ги няма и
трябваше да бръкна в някои инвестиции, за да покрия сметките.
Има една малка фабрика в Сан Хосе, на която искам да хвърля поглед. Говорят за някакви нови
договори, които могат да ми спасят живота. Но дори не искам да споменавам, че ще пътувам и ще
отсъствам няколко дни. Тя ще издивее. И не мога да и кажа истината, защото ще изпадне в паника.
Боже, това въобще не е истинско партньорство, а оркестър с един човек.
Алън се цензурираше и не говореше по теми, за които смяташе, че Джо „няма да може да се
справи", и в резултат, макар че живееха заедно, се чувстваше много сам без интимността, идваща от
способността да споделиш не само радостните, но и трудните моменти. Техният брак беше
емоционална усмирителна риза.
Ограничаване на емоционалната щедрост
В един от големите парадокси на емоционалното изнудване колкото повече чувстваме, че
изнудвачът изисква времето, вниманието или привързаността ни, толкова по-малко свободни се
чувстваме да ги дадем. Често се въздържаме да изразяваме дори най-обикновени добри чувства,
защото се страхуваме, че могат да се интерпретират погрешно като признак, че сме се поддали на
неговия натиск. Превръщаме се в емоционални скъперници, не желаейки да подхранваме надеждите
или фантазиите на изнудвана.
Сценаристът Роджър говори за този парадокс още в началото на съвместната ни работа, преди
той и Алис да върнат връзката си на по-здрава основа.

www.spiralata.net 68
 Алис и аз имаме много и страхотни моменти заедно и наистина ми се ще да мога да й кажа и дай
покажа колко високо я ценя и каква чудесна жена е в много отношения. Не мога обаче да кажа нищо,
което звучи твърде любовно, защото знам, че тя ще го чуе като предложение за брак. Или отново ще
започне с песента за бебето. Аз съм много любвеобилен човек, но откривам, че силно се въздържам -
не искам да я подвеждам, и след това се чувствам гадно, защото не съм свободен да изразя себе си, а
знам, че тя се чувства отхвърлена.
В онзи момент във връзката им Роджър не се чувстваше свободен да изразява истинските си
чувства (макар че те бяха положителни), защото знаеше, че каквото и да каже, то ще премине през
кръговете и завъртулките на нереалистичните очаквания на Алис и ще се превърне в амуниции за
бъдещо емоционално изнудване.
Често трябва да пазите щастливите си чувства, както и любовта си, защото няма причини за
празнуване, освен ако не можете да уредите да бъдете щастливи според условията на изнудвана.
Очевидно Джош не може да сподели радостта си с нито с баща си, нито с майка си, защото силното
им неодобрение към Бет прави това опасно.
„Той не иска да чуе за това. Аз би трябвало да водя собствен живот. Той казва, че ме обича, но
как би могъл? - пита Джош. -Той дори не знае кой съм“.
Бащата на Джош смята, че има добри взаимоотношения със сина си, но те всъщност не
съществуват. Подчиняващият се Джош не съществува. А на това, което е реално - удовлетворението,
което Джош е открил в Бет, - е позволено да съществува единствено извън знанието на бащата.
Връзката между баща и син е фалшива и такива са повечето, ако не и всички наши дългосрочни
отношения с емоционални изнудвачи.
Когато безопасността и интимността са си отишли от някоя връзка, свикваме да играем.
Преструваме се, че сме щастливи, когато не сме, и казваме, че всичко е наред, когато не е.
Преструваме се, че не сме истински вдъхновени от нещо, когато сме, и симулираме любов към
хората, които ни оказват натиск, макар че вече почти не можем да ги познаем. Това, което някога е
било грациозен танц на привързаност и близост, става бал с маски, в който участниците крият все
повече и повече от истинското си Аз.
Сега е време да вземем цялото това познание и да го претворим в действие, така че да започнете
да се справяте ефективно с емоционалното изнудване и хората, които го използват срещу вас. Ще
бъдете изумени колко бързо можете да си върнете интегритета - и драматично да подобрите
взаимоотношенията си с изнудвана.

ВТОРА ЧАСТ
ПРЕВРЪЩАНЕ НА РАЗБИРАНЕТО В ДЕЙСТВИЕ
Въведение. Време за промяна
Една от любимите ми истории е за мъж, който шофира по пътя и вижда жена да пълзи на ръце и
колене около улична лампа.. Мислейки, че тя може да е в беда, мъжът спира.
- Какво става? - я пита. - Изглеждате така, сякаш се нуждаете от малко помощ.
- Благодаря - отговаря тя. - Търся си ключовете.
След като потърсили малко, той я пита: „Имате ли представа къде сте ги изпуснали?“
- О, да - отговаря тя. - Загубих ги на около миля надолу по пътя.
Съвсем разбираемо напълно объркан, мъжът й задава въпроса:
- Е, тогава защо търсим тук?
А тя отговаря:
- Защото познавам тази част, а и светлината е по-добра.
Мнозина от нас мислят, че могат да решат проблемите си с емоционалното изнудване, като
потърсят изход в репертоара от познато поведение. Приемаме обвиненията на изнудвана, нагърбваме
се с тяхната вина, извиняваме се и в крайна сметка се подчиняваме. В това има определена логика:
знаем как да го правим, а подчинението носи незабавно облекчение. Но ако се придържаме към
познатите начини на реагиране, никога няма да напипаме истинските ключове към прекратяването на
емоционалното изнудване. Те са на миля надолу по пътя - в себеутвърждаващото, неотбранително
поведение, на което ще ви науча в тази част на книгата.
Жизненоважно е да се придвижите от удобната, добре осветена сцена на обичайните реакции към
много по-неудобната сфера на промяната на поведението. Досега натрупахте добро разбиране защо и

www.spiralata.net 69
как ви изнудват, но знанията са крайно безполезни, ако не се превърнат в катализатор, които ви
придвижва към осъществяване на нужните стъпки, за да прекратите изнудването.
Промяната изисква използването на информацията, а не само събирането й. За да се променим,
трябва да знаем какво е необходимо да направим и след това трябва да действаме. Въпреки това по
много причини повечето от нас се съпротивляват на тази стъпка с всяка клетка на з ялото си.
Страхуваме се, че ще опитаме и ще се провалим. Страхуваме се, че ще загубим добрите аспекти на
взаимоотношенията си, когато се опитаме да се отървем от лошите. Ние, които сме добри в толкова
много неща в живота си, често се съпротивляваме на промяната на себеразгромяващи поведенчески
модели с артистично издялани причини защо не можем да направим нещо различно.
Затова отлагаме научаването на ново поведение дотогава, докато не се почувстваме по-малко
тревожни, по-малко страхуващи се или несигурни. А изнудването става още по-лошо. Добрата
новина е, че ако сте готови да предприемете действие сега и позволите на чувствата на увереност в
себе си и компетентност да ви догонят, можете да прекратите емоционалното изнудване. Лошата
новина е, че трябва да започнете процеса на промяна, докато все още се страхувате.
Стъпка по стъпка
Ако искате да се справите ефективно с изнудвана, трябва да научите някои много различни
реакции и комуникативни умения. Думите, които произнасяте, трябва да се променят, да се заменят с
нов стил на реагиране и изразяване. Придружаващият реакциите ви емоционален тон трябва да е
различен. Трябва да прекъснете ритуалистичния модел на съпротива, натиск и капитулация, като
промените реакциите си, които са ви държали на автопилот.
В тази част от книгата ще ви разходя през един процес, който планирах, за да ви преведа стъпка
по стъпка от мястото, на което сте сега, до точката, от която можете да реагирате по нов начин
следващия път, когато някой се опита да ви изнудва. Ще ви науча на мощни неотбранителни
комуникационни умения и ще ви ръководя чрез представи, списъци за проверка и писмени
упражнения, които бързо могат да породят промяна на много равнища.
Ще напредваме в две посоки. Първата, която можете да започнете да използвате почти
незабавно, е поведенческата. Първоначално е възможно да се чувствате така, сякаш изобщо не сте
променили отвътре - много вероятно е да се чувствате все още виновни, длъжни или уплашени,
когато изнудвачът включи натиска. Ще се научите обаче да действате по-ефективно, а след като
промените поведението си, връзката също ще трябва да се промени. Резултатите, които ще видите,
ще ви вдъхнат смелост и ще ви насърчат.
В същото време ще работим заедно и в емоционална посока. Тази пътека ще ви отведе в един по-
дълъг процес на промяна на вътрешния ви свят изключвайки старите горещи бутони, както вършейки
известна работа върху раните и погрешните системи от убеждения, които са ви направили уязвими
на емоционалното изнудване.
Може да звучи странно някой, който е бил терапевт 25 години, да ви казва това, но сте в
състояние с успех да свършите голяма част от тази работа сами. Очевидно, ако във връзката
съществува малтретиране или ако страдате от дълбока депресия, неуправляема тревожност, крайни
степени на омраза към себе си или драматична липса на самоувереност, има чудесни начини, от
които можете да се възползвате, и тази книга ще е важно допълнение към индивидуална или групова
терапия, програма на 12-те стъпки или семинари по личностен растеж. В повечето случаи обаче
всичко, от което се нуждаете, е смелост и решимост.
В миналото сте се държали по автоматични, предвидими начини, когато сте били изправени пред
емоционално изнудване. Спорели сте, искали сте да обясните позицията си, предлагали сте някаква
дейност или пасивна съпротива и в крайна сметка сте се отказвали. Сега е време да замените този
начин на поведение с много по-себеуважаващ, ефикасен и овластяващ набор от техники. С
практиката - готовността да продължавате да използвате тези техники, докато не се почувствате
удобно с тях - ще сложите точка на изнудването.
Докато четете следващите глави, вероятно ще се натъкнете на ситуации на изнудване, които ще
ви дадат незабавна възможност да приложите наученото в процеса на усвояването му. Скочете през
глава и преместете новите умения от тези страници в живота си. Обещавам ви, че когато се видите
как се справяте по по-осъзнат начин с натиска на изнудвана, ще забележите драматично подобрение
в чувствата, които изпитвате към себе си.
След като се почувствате по-малко уплашени и по-малко манипулирани чрез страха, дълга и
вината, ще забележите колко много възможности се откриват пред вас. Ще сте в състояние да

www.spiralata.net 70
решавате с кого искате да сте близки, до каква степен сте отговорни за другите хора, как наистина
искате да използвате времето, любовта и енергията си.
Моля ви да бъдете упорити и търпеливи със себе си. Някои от вас могат да започнат тази работа
с чувството, че самоуважението и интегритетът им са били така фундаментално нарушени, че са
завинаги загубени, но аз ви моля да използвате думите поставени на погрешно място вместо загубени
- и след това да потърсите ново поведение, за да си помогнете да ги намерите. Заедно с вас ще
извършим работата по преоткриването и изграждането наново на онова, което емоционалното
изнудване е износило във вас и във връзката ви с изнудвана. Приветствам ви, че предприемате
конкретни стъпки за елиминиране на емоционалното изнудване от живота си.
Преди да започнете
Вероятно сте чували шегата за туриста в Ню Йорк, който спира мъж с цигулка под ръка и го пита
за пътя към „Карнеги Хол“. Искате да знаете как да стигнете до „Карнеги Хол“? - отговаря
цигуларят. - Практика, практика, практика“
Всички знаем тези познати насоки и повечето от нас са способни да осъзнаят отношението
между практиката и овладявало в много аспекти от живота си. Вероятно си спомняте как сте се
борили да постигнете равновесие на велосипеда или тромаво сте движили пръсти по клавиатурата,
когато сте се учили да пишете на машина.
Когато обаче става дума за въвеждане на съществени пробни в живота ни, често очакваме
резултатите да дойдат за една нощ. Неизбежната истина е, че усвояването на нови умения изисква
практика и вероятно ще е необходимо доста време, преди да започнете да се чувствате удобно с тях.
Точно както трябва да се поразтъпчем с нов чифт обувки, преди те наистина да ни легнат на краката,
трябва да се впуснем в новото поведение. Вероятно няма да видите някакви незабавни промени в
живота си още през първия ден си обещаете да се освободите от емоционалното изнудване - скоро
обаче ще ги видите. Помнете: ангажирането с тази задача е обещание пред вас самите, и то такова,
което си струва да спазите.
Първата стъпка
Преди да помислите за справяне с изнудвана, има няколко неща, които трябва сами да направите.
Всеки ден в продължение на една седмица искам от вас да заделяте малко лично време за да работите
с три много прости оръжия: договор, овластяващо изказване и набор от себеутвърждаващи фрази.
Ще са ви необходими само около 15 минути на ден. Ще ви помоля да изключите телефона, да се
абстрахирате от всякакви разсейващи фактори и да се фокусирате върху това. Някои хора са открили,
че единственото лично време, с което разполагат, е в банята, в колата или на бюрото си по време на
обедната почивка. И това върши работа. Можете да го правите навсякъде.
Първото нещо, което искам да направите, е да подпишете договор, който включва няколко
обещания към вас самите - основните правила на целия процес. Възможно е да имате сериозни
съмнения на този етап в способността си да спазите подобни обещания, особено ако сте опитвали без
успех в миналото да престанете да се поддавате на емоционално изнудване. Бих искала веднага да
оставите миналото настрана и да започнете да предприемате нов набор от стъпки на базата на ново
разбиране и нови умения.
Този договор е мощен символ, който облича готовността ви в осезаема форма и ви помага да
изясните целите си.
Някои хора установяват, че получават най-добри резултати от написан на ръка договор върху
лист хартия. Можете да го напишете на първата страница на тетрадка, посветена изключително на
упражненията, на които ще ви уча. Ако искате да записвате наблюденията и чувствата си, докато
напредваме, направете го.
Независимо дали ще препишете договора, или просто ще се подпишете в книгата, моля ви, четете
си го на глас всеки ден през тази седмица.
Второ, бих искала да научите и да практикувате казването на овластяващо твърдение - кратко
изречение, което можете да използвате, за да се поддържате здраво стъпили на земята, когато
изнудвачът включи натиска.
Овластяващо твърдение: МОГА ДА ГО ПОНЕСА!
Възможно е тези четири думи да изглеждат незначителни, но ако се използват правилно, могат
да станат едно от най-мощните ви оръжия за оказване на съпротива срещу емоционалното изнудване.
Те са ефективни, защото контрират убеждението, което ни запраща директно към изричането на
думата „да“ пред изнудвана: идеята, че не можем да издържим на натиска.

www.spiralata.net 71
 * Не мога да го понеса, когато тя ми казва такива неща“
* „Не мога да понеса вината си!“
* „Не мога да понеса тревожността, която изпитвам“
* „Не мога да го понеса, когато тя се разплаче“
* „Не мога да понеса неговия гняв“
Ние непрекъснато правим такива изказвания пред себе си и ако наистина вярвате, че не можете
да изтърпите - независимо дали имате предвид сълзите, зачервеното от крясъци лице иди „нежното“
напомняне колко много дължите на изнудвана, - ще сте в състояние да виждате само един курс на
действие. Ще трябва да клекнете, да се подчините, да поддържате мира. Това убеждение е
фундаментален капан, който подкопава жертвите на изнудването. Превърнали сме „Не мога да го
понеса“ в наша мантра и в действителност сами си промиваме мозъка. Макар че е възможно да не ми
повярвате сега, вие сте много по-силни, отколкото си мислите. Можете да понесете натиска и
първата ви стъпка е да замените всяко убеждение, което твърди противното.
Повтарянето на „МОГА да го понеса“ ще започне да бомбардира съзнанието ви и несъзнавания
ви разум с ново послание. През тази седмица всеки път, когато си помислите за предприемане на
стъпки за елиминиране на изнудването и започнете да се плашите, да се разстройвате или да се
обезсърчавате, спрете и си повторете това твърдение. Вдишайте дълбоко, издишайте докрай и си
кажете: „Мога да го понеса“. Направете това поне 10 пъти.
Предлагам да практикувате, като си се представяте лице в лице пред изнудвана, който ви
притиска. Виждали ли сте прозрачните пластмасови щитове, които понякога използват полицейските
отряди за борба с безредиците? Нека „Мога да го понеса бъде щит, който стои между вас и думите и
невербалните изражения на изнудвана. Повтаряйте си овластяващото твърдение на глас, докато
практикувате. Първоначално може би ще се стеснявате и няма да бъдете много убедителни, но
продължавайте да се упражнявате, докато не започнете да си вярвате. Механичен ли е този процес?
Да. Струва ли ви се чужд? Да, възможно е. Помнете обаче, че старите ви реакции че са свършили
работа. Уверявам ви, че повтарянето на „Мога да го понеса“ наистина работи.
ПРЕОБРЪЩАНЕ НА ПОДЧИНЯВАЩОТО СЕ ПОВЕДЕНИЕ
Сега, използвайки същата основна концепция за замяна на старите убеждения с нови, искам да ви
помогна да развиете набор от себеутвърждаващи фрази, които ще ви успокояват, ще ви карат да се
чувствате по-силни и ще ви поощрят да действате. Първо, нека погледнем група твърдения, които
описват типичните чувства и поведение на жертвите на емоционално изнудване към техните
изнудвачи. Повечето, а дори всички подобни твърдения може да са верни за вас - не във всички ваши
взаимоотношения, разбира се, но там, където се изправяте пред изнудване. Отбележете всички, които
се отнасят до вас.
Когато си имате работа с емоционални изнудвачи:
* Казвам си, че отстъпването не е кой знае какво.
* Казвам си, че си струва човек да отстъпи, ако това ще накара другия да млъкне.
* Казвам си, че онова, което аз искам, не е правилно.
* Казвам си, че не си струва да се води битка.
* Отстъпвам сега, защото ще защитя позицията си по-късно.
* Казвам си, че е по-добре човек да отстъпи, отколкото на нарани чувствата на другия.
* Не отстоявам мнението си.
* Отказвам се от властта си.
* Правя неща, за да угодя на другите, и се обърквам какво точно аз искам.
* Примирявам се.
* Отказвам се от хора и дейности, които ме интересуват, за да угодя на изнудвана.
Тези твърдения изглеждат доста немощни, нали? Не се притеснявайте. Допреди няколко години
повечето от тях щяха да бъдат верни и за мен в определени връзки - те са верни за много други хора.
Емоционалното изнудване е всепроникващо и всички ние сме заедно в това. Обърнете внимание как
ви карат да се чувствате твърденията, които сте отбелязали, и използвайте следния списък, за да си
помогнете да уловите пълния спектър от чувствата, които вървят ръка за ръка с това поведение.
Заградете думите, които се отнасят до вас, и добавете всяко друго чувство, което осъзнавате, че
изпитвате, но аз не съм отбелязала.

Как се чувствам, когато действам по този начин?

смутен фрустриран измъчен
www.spiralata.net 72
 наранен емоционално вцепенен обезпокоен
засрамен тъжен уплашен
гневен безсилен негодуващ
слаб самосъжаляващ се виктимизиран
депресиран безпомощен

При положение че сте заградили „гневен“, няма да се изненадам, ако сте гневни на себе си и дори
на мен за това, че ви напомням определени аспекти от поведението ви, за които по-скоро бихте
искали да забравите. Използвайте този дискомфорт - той ви позволява да знаете кои аспекти на
поведението ви се нуждаят от внимание.
Сега вземете първоначалния списък от твърдения и променете всяко от отбелязаните в неговата
противоположност. Например:
Старо: „Казвам си, че онова, което аз искам, не е правилно“.
Ново: „Моля за това, което искам, дори и ако това разстройва изнудвана“
Старо: „Отстъпвам сега, защото ще защитя позицията си по-късно“.
Ново: „Изразявам и защитавам позицията си сега“
Старо: „Правя неща, за да угодя на другите, и се обърквам какво точно аз искам“
Ново: „Правя неща, за да угодя както на другите, така и на себе си, и добре знам какво искам“
Можете освен това да поставите първоначалните твърдения за поведението в минало време, като
си кажете: „Някога [твърдение], но вече не го правя“ Например: „Някога си казвах, че това, което
искам, не е правилно, но вече не го правя“
Опитайте и двата подхода и вижте с кой се чувствате по-добре. След това повтаряйте тези нови и
положителни твърдения на глас така, сякаш те ви описват. Знам, че точно сега не са верни, но те ще
ви дадат представа как ще се чувствате, когато сте свободни от поведение, ръководено от страх, дълг
и вина. Поставянето на тези твърдения в минало време или изказването им в положителна светлина
помагат да изцедите силата от тях и да я върнете във вас. Някои от клиентите ми смятат, че
упражнението е особено ефективно, ако си повтарят положителните твърдения, докато се гледат в
огледалото. Това ви дава възможност буквално да се видите как описвате действията си по
утвърждаващ начин.
Помислете как ще се чувствате, ако действахте по този нов начин.
Използвайте следния списък, за да опишете чувствата:

силен триумфиращ изпълнен с мощ

приповдигнат способен изпълнен с надежда
горд уверен себеутвърждаващ се
смел възбуден

Тези описания ще ви помогнат да си представите как уверено се справяте с изнудването.

Започнете с „визия“ и е важно да си представите много ясно какво се опитвате да постигнете. След
това, докато работим, можете да изпълните визията си с енергия, като действате и стабилно се
придвижвате напред към целта си. Възможно е да запишете на лист хартия или да повтаряте
твърденията, които я изразяват: „Противопоставям се на емоционалното изнудване и се чувствам
силен, уверен, горд и въодушевен“.
Моля ви преминавайте през тези списъци всеки ден от седмицата, докато умствено
преразглеждате скорошните и миналите си взаимодействия с емоционални изнудвачи, и всеки път,
когато го правите, нахвърляйте пет или шест чувства, които ви идват наум. Вероятно ще забележите,
че чувствата ви се променят с течение на времето, и сигурно ще откриете, че ви става по-трудно да
повтаряте отрицателните твърдения и ви е по-лесно да си се представите как се опълчвате на
емоционалното изнудване.
След като сте работили самостоятелно една седмица с тези три упражнения, би трябвало да се
чувствате по-центрирани и готови да започнете да се справяте директно с настоящата ситуация.
Дайте си време да направите тези подготвителни упражнения без значение колко нетърпеливи сте да
тръгнете напред по пътя. Имате много време: нито вашият изнудвач, нито изнудването ще си идат
без ваше знание.
Изпращане на SOS сигнал

www.spiralata.net 73
 Бих искала да ви дам план на играта, започвайки с първите стъпки, които трябва да
предприемете, преди да отговорите на изискванията на изнудвача. Той е лесен за помнене и в
основата си звучи така: Когато се чувствате така, сякаш потъвате под натиска на емоционалното
изнудване, изпратете SOS сигнал.
Не е необходимо да знаете морзовата азбука или да размахвате флагчета. Просто помнете този
удобен съкратен вариант на трите първи стъпки в процеса на промяната. SOS: Спри! Наблюдавай!
Изготви стратегия! Ще разгледаме първите две стъпки в тази глава, оръжията и стратегиите ще
изследваме в следващата. Не пропускайте никоя от стъпките: изграждането на стратегиите на здрава
основа е от жизненоважно значение.
Стъпка едно: спри!
Пати беше донякъде озадачена, когато й казах, че първото нещо, което всяка жертва на
емоционално изнудване трябва да направи, е нищо. Това означава, че човек не взема решение как да
реагира в момента, в който е отправено изискването, Звучи лесно, но може да е доста
предизвикателно, особено когато натискът да дадете отговор е интензивен, така че е важно да
напрегнете сили и да се подготвите.
Първоначално ще се чувствате неловко. Това е нормално. Чувствайте се неловко - и
продължавайте напред.
Как човек прави „нищо“? Е, първото нещо, което трябва да направите, е да си дадете време да
помислите - надалеч от натиска. За да направите това, трябва да научите някои купуващи време
фрази, които ще забавят нещата. По-долу съм отбелязала няколко предложения за вашата първа
реакция на изискването, каквото и да е то:
* Не мога да ти отговоря веднага. Имам нужда от известно време, за да помисля.
* Това е твърде важно, за да го решаваме бързо. Нека помисля.
* Не съм готов да вземам решение точно сега.
* Не съм сигурен как се чувствам спрямо това, което ти искаш. Нека го обсъдим малко по-късно.
Използвайте купуващите време твърдения в момента, в който е отправено искането, и
продължавайте да ги повтаряте, ако изнудвачът ви притиска да вземете незабавно решение. Колко
време трябва да искате? Очевидно, колкото по-голям е залогът и колкото по-сериозен е въпросът,
толкова повече време ще ви трябва. Можете бързо да решите къде да прекарате ваканцията си или
дали да купите компютър - дори ако изборът ви не е особено добър, не губите кой знае колко. Когато
обаче става дума за такива съществени житейски въпроси като съдбата на брака ви, децата или
промяната на работата, трябва да сте подготвени да си отделите толкова време, колкото ще ви е
необходимо, за да обмислите внимателно нещата.
Като част от процеса на учене в тази книга, когато изнудвачът ви притиска за нещо, което е
извън категорията „съществен въпрос“, кажете му, че се нуждаете поне от 24 часа, за да вземете
решение. Ще използвате времето, което сте си откупили, за да вземете решението и да се подготвите
да го защитавате.
Вашият или техният график
Това, което прави емоционалното изнудване уникално, е чувството, че някъде отзад
непрекъснато тиктака часовник. На масата е поставено искане и на някакъв етап вие трябва да
отговорите. Голяма част от натиска на изнудвана идва от идеята, че няма време за губене. Това е
същата илюзия, която прави трилърите и филмите на съспенса толкова ефективни: фабулата е
поставена като състезание с времето. Хванати сме в тази драма и не си даваме труда да поставим под
съмнение нейната реалност. Ако обаче се дръпнете назад, ще видите, че в огромното мнозинство от
случаите няма никаква спешност освен в главата на изнудвана.
Когато безкритично влезете във вселената на „действай сега, това е последният шанс", където се
осъществява почти цялото изнудване, натискът е огромен. Откупващите време твърдения ще ви
позволят да изключите звука на тиктакащия часовник и да погледнете на тази драма отвън.
Възможно е разпродажбата на коли или компютри да продължава само до неделя — ще има обаче и
други разпродажби. Може би изнудвачът има важен краен срок - това обаче не е ваш краен срок.
Вие имате нещо, което изнудвачът иска. Времето е на ваша страна. Когато използвате купуващо
време изказване, искате единствено време, за да помислите — нещо, което почти всеки разумен
човек ще е готов да ви даде. Някои изнудвачи обаче ще използват изнудване, за да ви лишат дори от
правото на време. Това е един от проблемите на Пати.

www.spiralata.net 74
 - Всичко това е добре - каза ми тя, докато практикувахме твърдения за купуване на време. - Ти
обаче просто не познаваш Джо. В мига, в който му кажа, че имам нужда от време, за да помисля, той
започва да се цупи и след това казва: „Знаеш, разпродажбата свършва тази седмица. Не разполагаме с
цялото време на света. Какъв е проблемът?“
- И какво казваш ти? - попитах я.
- Опитвам се да отвърна с нещо като: „Не съм готова да вземам решение точно сега“, но знам, че
това ще влезе през едното ухо и ще излезе от другото. Той е като дете: „Колко дълго ще трае това?
Колко дълго ще трае?“
- А ти продължавай да повтаряш: „Колкото отнеме, толкова" - я посъветвах.
Изнудвачът може да се възмущава, че искате време, да се цупи или да използва други форми на
натиск, но силата на повторението обикновено е достатъчна, за да прати посланието, че сте сериозни.
Нов танц
Тези откупващи време твърдения могат да объркат или да разстроят изнудвана. В крайна сметка
вие променяте обичайния и очакван сценарий, като не се предавате автоматично. Все едно, двамата
досега сте танцували танго и изведнъж вие започвате да валсувате. Възможно е изнудвачът да
възприеме вашето забавяне като съпротива или отрицателен отговор и вследствие на това незабавно
да започне да ви притиска. Резултатът често е хаос. Просто като кажете: „Имам нужда от време“, вие
измествате баланса на силите във връзката и поставяте изнудвана в позиция на изчакване, за да види
какво ще направите - една реактивна и за него много по-безсилна роля.
Подгответе се дори за още по-голям натиск, когато изнудвачите се опитат да си възвърнат
позицията. Когато те се придържат към добре известния им сценарий, вие дръжте на новия си набор
от реакции и си повтаряйте наум: „Мога да го понеса!“
Силата на старите навици и на вещината, с която изнудвачите създават МЪГЛА, може да
превърне използването на новите реакции в изнервящо преживяване. С наказващите, които не
харесват да губят и капка контрол във взаимоотношението (и с изнудван, който силно се
съпротивлява на вашите откупващи време изказвания), е важно да изясните мотивите си. Може би ще
искате да кажете нещо такова:
* Това не е борба за власт.
* Не се опитвам да те контролирам.
* Просто имам нужда от повече време, за да обмисля твоето искане.
Ако си имате работа с рационален човек, това са разумни, вдъхващи успокоение твърдения,
които могат да помогнат за разсейване на напрежението.
Когато го правите както трябва, но се чувствате зле
Тъй като искането на време и изразяването на вашите мотиви ви изважда от привичната роля, не
е необичайно явление да правите всичко както трябва, но въпреки това да се чувствате така, сякаш
сте оплескали вашия край от транзакцията. Ето какво установи Зои:
Искаш да знаеш какво стана? Беше ужасно, Тес ме притискаше да я включа в нашата нова голяма
„обувна“ сметка, защото партньорите, които притежават фирмата, ще се включат от Ню Йорк след
седмица, а тя искаше да ги впечатли и особено Дейл, който според нея си е наумил да се отърве от
нейната щатна бройка. Посещението беше след седмица и тя искаше да има задача СЕГА, Затова
опита всичко. Каза ми: „Знаеш, че ще ме уволнят, ако не ми позволиш да свърша тази работа, и не
знам какво ще правя, ако ти не ми помогнеш, Не ми е приятно да те притискам, но наистина имам
нужда от помощ сега“. Очите й започнаха да се пълнят със сълзи.
Казах това, което ме посъветва: „Съжалявам, но не мога да вземам важно решение като това в
момента“, А тя веднага ми излезе със: „Но ти знаеш колко много означава това за мен. Наистина
имам нужда от твоята помощ. Не сме ли приятелки? Не ми ли вярваш? Знаеш, че ще свърша добре
работата и че аз бих го направила за теб“.
На този етап бях хваната в капана: О Боже, о, Боже, трябва да й помогна. Това е спешно. Тя е
права. Ако не й помогна сега, тя ще е в голяма беда. Трябва да направя нещо“. Почувствах как
сърцето ми ускорява ритъма си и усетих, че дишам учестено. Опитах се да забавя темпото и си казах
няколко бързи „Мога да го понеса“. И тогава отговорих: „Знам, че искаш да направя нещо веднага, но
аз имам нужда от време, за да помисля. Можем да говорим утре“.
Тя ми метна един гневен поглед и рече: „Мислех, че освен шефка си ми и приятелка. Мислех, че
приятелството означава нещо за теб“. И когато излезе, се почувствах ужасно. Все още се чувствам

www.spiralata.net 75
така, сякаш съм я разочаровала. Мислех, че това уж би трябвало да ме накара да се чувствам по-
добре, а аз се чувствам ужасно.
„Поздравления - й казах. - Това означава, че ти разчупваш старите модели“. Лошите навици са
удобни - изкусително удобни, докато не почувствате техните последствия. Купуването на време
може да не е лесно, но става все по-лесно, когато го практикувате. И както напомних на Зои, всичко,
което правите на този етап, е отлагане на решението. Не сте направили нищо друго, освен да
включите изнудвача в графика си, а това едва ли е толкова драстична стъпка, както вероятно ще го
представи той.
Когато продължавате да използвате сценариите за печелене на време, изнудвачът може да
реагира с все по-засилващо се отчаяние. Същностното послание е: „Дай ми - СЕГА!“
Научаването да понасяте дискомфорта в името на здравословна промяна е едно от най-трудните
неща, които трябва да правите. В миналото дискомфортът винаги е бил прелюдия към подчинението,
но сега вие променяте всичко това и ще се почувствате нестабилни. Нормално е да изпитвате
несигурност и тревожност, когато започнете да си възвръщате интегритета. Нещата започват да се
променят вътрешно, но и външно и искам да ви уверя, че е абсолютно нормално да се чувствате
нестабилни, когато това става.
Не позволявайте дискомфортът да ви отклони от курса, който сте поели.
Диалог с дискомфорта
Зои се чувстваше все по-некомфортно с придържането към искането на време. Тес настояваше и
се превръщаше в символа на Страданието винаги, когато Зои я видеше. Колкото повече тя мислеше
за молбата на Тес, толкова повече осъзнаваше, че не може да отстъпи, но въпреки това изпитваната
вина изглеждаше все усилна.
Не мога да преодолея чувството, че съм безсърдечна. Чувствам се все по-зле. Нищо не правя и
това ме разкъсва на парчета. Сигурна ли си, че това работи?
Вътрешният дискомфорт е една от основните пречки пред промяната и ние толкова сме свикнали
да му реагираме, сякаш е огън, който трябва да се изгаси, че мнозина от нас не са се научили да
живеят с него в естествените „дози“, които придружават промяната. Изтикваме го настрани, гасим го,
отнасяме се към него така, сякаш той няма място в живота ни, а правейки това, елиминираме някои
от най-ефективните си възможности. Повечето от нас изпитват такова нежелание да изследват
собствения си дискомфорт, че често интерпретират погрешно какво той ни казва, като сляпо реагират
на присъствието му, вместо да се зачитат какво означава.
Казах на Зои, че един от начините да постигнем цялостност е да си възвърнем дори онези части
от себе си, с които се борим, и да се научим да ги признаваме за нормални. Един от пътищата това да
се направи е да се влезе в диалог с тези части: изваждането им извън нас и опознаването им. За
следващата ни сесия помолих Зои да избере някаква вещ от дома си, която й създава дискомфорт:
бодлив пуловер, грозна нейна снимка или тесни обувки, и да я използваме, за да опознаем по-добре
чувствата, които й изглеждаха толкова страховити.
Когато дойде, я помолих да извади „нещото“ — тя беше избрала грозен чифт обувки с висок ток,
които никога не са й били удобни, и да ги постави на празния стол пред себе си. Тогава трябваше да
започне да говори на този символ на своя дискомфорт така, сякаш разговаря с човек. По-късно тя
щеше да играе ролята на дискомфорта, за да му позволи да й говори.
Зои никога не беше правила такова нещо и съвсем разбираемо се чувстваше уплашена и
донякъде отблъсната. Обясних и обаче, че тя трябва да научи много неща за това психично
състояние, което сякаш имаше такава голяма власт над нея. Насърчавам ви да опитате сами и да се
чувствате свободни да вентилирате чувствата си. Кажете на дискомфорта какви чувства поражда той
у вас и му задавайте въпроси.
Зои се разгорещи в момента, в който започна процесът. Ето някои от нещата, които каза:
Дискомфорт, мислиш си, че наистина си голяма работа, нали така? Ръководиш шоуто от много
време и това вече ми писна. Дадох ти много власт, но те уведомявам, че тези дни свършиха. Мислех
си, че си по-голям от мене - и че може би знаеш повече, - но когато те погледна, мога да видя, че си
малък, грозен и ме вкарваш в беля. В действителност винаги когато ме надвиеш, ставам такава бъзла,
че дори не знам коя съм. Наистина се уморих от теб. Има ли някаква причина просто да не ти покажа
вратата?
Попитах Зои как се е чувствала, докато говореше.

www.spiralata.net 76
 Първоначално се чувствах бая глупаво, но когато навлязох в него, осъзнах, че тази част от мен
наистина ме е контролирала от дълго време. Това е само един аспект, а аз действам така, сякаш е 250-
килограмова горила. Много повече прилича на тези обувки - тя просто не пасва в живота ми толкова,
колкото съм си въобразявала.
За следващата част от упражнението Зои седна срещу мен и държеше обувките, докато играеше
ролята на своя дискомфорт, отговаряйки на току-що казаното от нея.
Ще ми покажеш вратата? Това вече наистина е смешно. Никъде не отивам. Тук ми харесва и
няма да си тръгна току-така. Тука е доста удобно - аз трябва само да щракна с пръсти а ти скачаш.,за
да ми позволиш да имам, което желая.
В резултат на упражнението Зои започна да гледа по нов начин на усещане, за което винаги е
смятала, че не може да контролира и е наричала „нетърпимо". Обърнах й внимание обаче, че това
ново съзнание няма да промени нещата за една нощ. Макар че тя беше започнала да открива някои от
ключовете към обичайния й модел на полагане на грижи и капитулиране, дискомфортът й нямаше да
си отиде без бой. Нейната работа предстоеше: да промени поведението си, като продължава да се
чувства дискомфортно. Междувременно можеше да продължи да опознава по-добре причините за
дискомфорта си, когато се изправи лице в лице с изнудвана - и да продължи да изследва начините, по
които може да разглежда дискомфорта просто като един елемент от ситуацията, а не като нетърпима
цялост.
Надявам се, че и вие ще използвате това упражнение. Можете да говорите на някакъв обект или
ако предпочитате, да напишете писмо на вашия дискомфорт и едно от него към вас. Някои хора се
опитват да напишат диалог, първо говорейки на дискомфорта, а после задавайки въпроси и оставяйки
дискомфортът да им отговори.
Възможно е вашите думи и открития да са много различни от тези на Зои, но съм сигурна, че ще
съберете ценна информация. Целта на упражнението е да екстернализирате дискомфорта, да го
погледнете в очите и да започнете да разработвате начини за справяне с него, които не разчитат
просто на бягството в другата посока. Когато се изправите пред дискомфорта, ще откриете, че е по-
малък, че не е такава заплаха и съвсем не е толкова застрашителен, колкото ви е изглеждал, когато
усилено сте се опитвали да го избягвате.
Превръщането на триъгълника в права линия
Има и друг вариант на техниката на неправене на нищо, който е полезен, когато се окажете по
средата на конфликт между двама души или когато трета страна използва емоционално изнудване
спрямо вас в полза на някой друг. Действието, което трябва да предприемете, е да се махнете от пътя.
За Карън - в средата на нейната миникриза с майка й и с дъщеря й - неправенето на нищо
фактически се оказа началото на истинско изцеляване и за трите жени. Карън сподели:
Да речем, че успея да спечеля време, както ти. предлагаш, когато майка ми каже: „Ако Мелани
дойде на партито, ще го отменя". И да речем, че успея да и кажа, че не мога да вземам такова
решение на момента и ще й се обадя допълнително.
И тогава какво?
„Тогава се обаждаш на майка си и й казваш, че решението ти е да не вземаш решение. Виж,
Карън, това е между майка ти и Мелани. Знаеш какво става с рефера, когато се опита да се намеси
между двама играчи, които се бият - той си го отнася! Трябва да се махнеш от тази среда. Кажи на
майка си, че тя е тази, която ще трябва да съобщи на Мелани, че не я иска на партито, и ти няма да
правиш това вместо нея. Имаш достатъчно време да отмениш купона, ако се налага. Дай да видим
какво ще стане“.
Както се очакваше, Франсис се разплакала, оплаквала се и притискала Карън да свърши мръсната
работа вместо нея. Когато обаче видяла, че Карън няма да се пречупи, тя наистина се обадила на
внучката си и й казала, че я е разстроила. За изумление на всички това отворило вратата на един
честен разговор между Мелани и баба й, който довел до съществено прочистване на атмосферата
между тях - и до началото на едни по-искрени отношения. Това на свой ред имаше положително
въздействие върху връзката на Карън с Франсис, защото възрастната жена видя, че дъщеря й отказва
да се поддаде на натиска. В резултат Франсис започна да уважава Карън по новому и осъзна, че
старите манипулации вече просто не работят. И това благодарение на факта, че Карън не направи
„нищо“!
Когато сте затворени в триъгълника на някакъв конфликт между двама души в живота ви, е от
съществено значение грациозно да се отстраните от ринга, като откажете да предавате съобщения

www.spiralata.net 77
или да сте арбитър. Ако не се отстраните, почти със "стопроцентова сигурност лошите чувства
между другите ще се излеят върху вас и в крайна сметка нищо няма да се разреши.
В случая на Мария свекърът и свекървата са застанали по средата между нея и Джей и силно
натискат нейните горещи бутони на дълга, за да й попречат да напусне сина им. Мария вече беше
казала на Джей, че има нужда от време, за да вземе такова важно решение, и независимо от неговите
пламенни молби за отговор тя не се поддаде. С родителите му обаче й беше много трудно да бъде
категорична.
Знам колко много ги наранявам и че не го заслужават. Те са мили и грижовни хора и не са
направили нищо лошо, но знам колко много ще страдат, ако се разведа с Джей. Майка му ми се
обажда почти всеки ден и ми напомня колко много ще означава за тях, ако двамата с Джей успеем да
уредим нещата помежду си.
Обясних на Мария, че и тя трябва да се научи как да не прави нищо. В нейния случай това
включваше да не позволява многократните принудителни телефонни разговори със свекърва й да
продължават или да задълбава по темата с някой друг, който си има собствен дневен ред.
Примерната група от отговори, които дадох на Мария, могат да ви помогнат да се дезангажирате от
натиска на някаква трета страна.
Свекърва: „Двамата с Фред не можем да понесем това. Не знам какво става или какво ще се
случи. Толкова сме притеснени за теб, за Джей, за внуците ни. Колко време ще ти е нужно, за да
решиш за развода?“
Мария: „Майко, не съм взела решение“.
Свекърва: „Ами тогава колко време ще ти отнеме?“
Мария: „Майко, ще отнеме толкова време, колкото отнеме. Хайде да говорим за нещо друго“.
Просто продължавайте да отговаряте, че не сте взели решение, повтаряйте, че ще отнеме
толкова, колкото отнеме, за да решите - и тогава сменете темата. Хората ни задават много въпроси и
често смятаме, че трябва да им отговорим категорично на момента. Разбира се, не е така. Съвсем
редно е човек да отговори с „Не знам . Също толкова нормално е да кажете: „Ще те известя, когато
взема решение“ А ако натискът продължи, е нормално насочите разговора към други теми. Дори
когато човекът, който ви притиска, не е изнудвачът, а е някой, когото харесвате и уважавате,
жизненоважно е да поддържате собствения си график и да не се чувствате принудени на мига да
вземете решение, особено ако е по някой важен проблем.
Спечелете малко пространство
Купуването на време ви дава възможност да преживеете собствените си мисли, приоритети и
чувства. Помнете, че си имате жизнена линия, към която да се придържате - разполагате с твърдения,
които ви откупват време. Може да се чувствате като развалена плоча, когато спрете да ги повтаряте,
но продължавайте и им дайте шанс да проработят.
Ако обаче сте използвали тези твърдения и все още се чувствате толкова тревожни и притиснати,
че сте изкушени да направите нещо, за да облекчите дискомфорта, тръгнете си. Не казвам да си
съберете багажа и да напуснете другия човек без никакво обяснение, а да се извините и да отидете в
друга стая, където можете да постоите на спокойствие поне няколко минути. Можете да кажете:
„Имам нужда да пийна вода“ или „Трябва да отида до тоалетната - ще се върна веднага“. Или ако сте
наистина тревожни, какво ще кажете за: „Имам нужда да пийна вода и да отида до тоалетната“?
Между другото, можете да направите това вкъщи, в ресторанта, в офиса, в самолета, в
действителност почти навсякъде. Въвеждането на известна физическа дистанция (дори в рамките на
една или две стаи) между вас и изнудвана може да снеме значителна част от спешността на
транзакцията и да ви даде и толкова важната емоционална дистанция.
Когато говоря за емоционална дистанция, имам предвид потушаване на пламъците и позволяване
на чувствата да се охладят. Когато сте изправени пред емоционално изнудване, е възможно чувствата
ви да са толкова интензивни, че да не можете да мислите, да разсъждавате, да преценявате или да
изследвате изборите, с които разполагате. Емоционалното изнудване е пред лицето ви: интензивно,
налагано, изискващо - пълно с неистова енергия. Тази какофония от чувства често изглежда
смазваща. Вие сте в състояние на чиста емоционална реактивност и трябва да се придвижите към по-
когнитивен, по-откъснат начин на поведение. Отделянето на няколко минути, за да се успокоите, ще
ви помогне да направите това. Успокойте се, повторете си „Мога да го понеса" и решете да си купите
известно време.
Стъпка две: станете наблюдател

www.spiralata.net 78
 След като сте се откъснали от изнудваческата драма, сте в позицията да съберете информация,
която ще ви помогне да решите как да отговорите на изнудвана. През времето, което сте си купили,
за да вземете решение, трябва да станете наблюдатели както на себе си, така и на другия човек.
Използвайте представите
За да си помогнете в това, бих искала да използвате едно упражнение: представете си стъклен
асансьор на първия етаж на 50-етажна наблюдателна кула. Представете си, че сте вътре в асансьора,
когато кабината бавно започне да се движи нагоре. Когато гледате от по-долните етажи, е трудно да
видите нещо заради гъстата мъгла. От време на време тя се разкъсва и можете да доловите
очертанията на предметите и хората, но те са мъгляви и замазани и ту се появяват, ту изчезват. Това е
царството на чистите емоции: вътрешните чувства, които изнудвачите разпенват в нас.
Кабината продължава да се изкачва и докато го прави, вие напускате мъглата, за да видите по-
широкия пейзаж. Когато стигнете върха, имате пред себе си панорама и установявате, че мъглата, за
която сте смятали, че покрива всичко, е ограничена само в долинката в основата на кулата. Това,
което е изглеждало всеобхващащо, е просто малък къс, малка част от голямата картина. Асансьорът е
стигнал различна плоскост - равнината на разума, възприятието и обективността. Излезте от кабината
на терасата за наблюдение. Насладете се на тишината и яснотата. Помнете, че винаги имате достъп
до това място.
Когато сте под натиска на изнудването, е добре да пътувате от нивото на вътрешностите към
главата, защото е лесно да паднете в капана на чувствата на страх, дълг и вина и те да изкривят и да
фрагментират възприятията ви. Не искам от вас да се откъсвате от чувствата си, а просто да добавите
възприятие и разум към сместа, така че да не сте ръководени единствено от емоциите. Както
чувствата, така и интелектът съдържа огромна информация и ние трябва да създадем възможност за
размяна между тях. Целта е да сте способни да чувствате и да мислите едновременно, а не просто да
затъвате единствено в емоциите. Когато изнудването се разгорещи, имате нужда от перспективата на
наблюдателната кула.
Какво наистина става?
Отделете време да помислите за молбата на изнудвана, като влезете в ролята на наблюдател.
Чувствата ви пак ще са тук, но не мислете за тях и оставете разумът ви да направи преглед на
ситуацията. Попитайте се: „Какво стана току-що?“ Добра идея е да запишете отговорите на
въпросите, които следват. Изваждането на информацията от главата ви и записването й на хартия ще
ви помогне да спечелите и емоционална дистанция. Ако не, можете да направите това изцяло наум.
По единия или по другия начин отговарянето на тези въпроси ще ви осигури голяма яснота.
Първо, отстъпете назад и погледнете изискването
1. Какво искаше другият човек?
2. Как беше отправена молбата? Например беше ли представена мило, заплашително,
нетърпеливо? Използвайте това описание, което е приложимо за вашата ситуация.
3. Какво направи изнудвачът, когато вие не се съгласихте незабавно? Тук ще трябва да вземете
предвид изражението на лицето, тона на гласа, езика на тялото. Бъдете колкото се може по-
конкретни. Какво правеха очите на изнудвана? Къде бяха ръцете му? Къде стоеше той, дока-то ви
говореше? Какви жестове използваше? Какъв тон на гласа? Какъв беше цялостният емоционален
тон? Облечете в думи картината, която сте видели.
Ето бележките, които Пати нахвърлила след една скорошна сцена с Джо:
Той се затвори в себе си, започна да се цупи и изглеждаше много разстроен. Цялата му поза и
езикът на тялото предаваха колко тъжен и разочарован е. Ръцете му бяха кръстосани на гърдите и не
искаше да ме погледне в очите. Пъшкаше много и дърпаше мъха на пуловера си, а когато проговори,
хленчеше. Тогава стана, затръшна вратата и включи радиото в спалнята.
След това вижте вашите реакции на изискването.
1. Какво мислите?
Запишете какво ви минава през ума, като обръщате специално внимание на мислите, които се
повтарят и не можете да изтикате от съзнанието си. Те ще ви дадат ценно прозрение за убежденията,
които сте си формирали с течение на годините. Сред често срещаните убеждения, на които се
натъквам у жертвите на изнудване, са:
* Нормално е да давам много повече, отколкото получавам.
* Ако обичам някого, съм отговорен за неговото щастие.
* Добрите, обичащи хора би трябвало да ощастливяват другия човек.

www.spiralata.net 79
 * Ако направя това, което наистина искам, другият ще ме разглежда като егоист.
* Да ме отхвърлят е най-лошото, което може да ми се случи.
* Ако никой друг не реши проблема, това е моя задача.
* Никога не печеля с този човек.
*Другият е по-умен или по-силен от мен.
* Няма да умра, ако направя това, защото той наистина има нужда от мен.
* Неговите чувства потребности са по-важни от моите.
Кое от тези твърдения ви изглежда вярно? С кое се идентифицирате най-силно? Попитайте се:
„Откъде научих това и откога му вярвам?“
Нито едно от тези убеждения не е вярно, но въпреки това ние се придържаме към тях, защото сме
ги абсорбирали в течение на времето. Както споменах, често смятаме, че избираме подобни
убеждения, но те са ни били внушавани от властни хора на всеки етап от живота ни - родители,
учители, ментори, близки приятели. Важно е да идентифицираме нашите убеждения за себе си, така
както излизат на повърхността в ситуациите на емоционално изнудване, защото убежденията са
предшественикът на чувствата.
Чувствата не са ефимерни, независими сили, както често си представяме. Те са реакция на онова,
което мислим. Почти всички тревожни, тъжни, „уплашени“ или „виновни“ чувства, които изпитваме
в отговор на емоционалното изнудване, са предхождани от отрицателно или погрешно убеждение за
собствената ни адекватност, заслужаване на любов и отговорност към другите. Всички тези
убеждения са първоизточникът на чувствата ни. Следователно поведението ни често е опит да се
успокоят неудобните чувства, които произтичат от подобни убеждения. Изводът: за да променим
себеразрушителните поведенчески модели, трябва да започнем с базисния елемент - убежденията ни.
Когато, преизпълнена с вина, Ив се отказва от курсовете, защото Елиът е разстроен, тя действа от
позициите на убеждението, че неговите чувства са по-ценни от нейните. Първо идва убеждението:
другият човек е по-значим от мен и това, което аз искам, не е важно. От това убеждение произтичат и
чувствата за вина, дълг, съжаление. И накрая поведението: отказване от курсовете.
Днес вече знаем, че настроенията ни са повлияни също толкова от мозъчната химия, колкото и от
събитията в живота ни, но дори хората, които имат повтарящи се депресии и тревожност в резултат
от биохимични дисбаланси, могат да задълбочават тези разстройства със себеомаловажаващи
убеждения. Разкриването на дълбоките ви убеждения ви помага да научите защо се чувствате по
определен начин. И след като направите това, ще започнат себеразгромяващите поведенчески модели
на подчинението и капитулирането.
2. Как се чувствате?
Какво изпитвате, докато си повтаряте наум транзакцията с изнудвана? Запишете на лист всички
чувства, които осъзнавате, използвайки следния списък като отправна точка:
гневен несигурен Виновен
Раздразнен неадекватен Обречен
Сгрешил Незаслужаващ любов Възмутен
Тревожен Смазан Разочарован
Хванат в капан Наранен Уплашен
заплашен фрустриран Застопорен

Тази проверка е сродна на меренето на „емоционалния пулс" и макар че е проста, е важно

диагностично средство. Помнете, че чувството е емоционално състояние, което може да се изрази с
една или най-много с две думи. В момента, в който кажете: „Чувствам се като..." или „Чувствам,
не..", описвате това, което мислите или вярвате. Тъй като се опитваме да диференцираме чувствата и
мислите и да открием взаимоотношенията между тях, е важно да сте много ясни.
Пример: „Чувствам, че съпругът ми винаги печели" е мисъл. За да стигнете до чувството, можете
да кажете: „Вярвам, че моят съпруг винаги печели, и се чувствам обезсърчена“.
Сега проверете какво става с тялото ви.
Когато погледнете направения списък, идентифицирайте къде изпитвате тези чувства физически.
Дали врят в стомаха ви? Дали пулсират във врата ви? Сграбчват ли ви изотзад? Изгарят ли бузите ви?
Забележете как тялото ви реагира на чувствата, които изпитвате.
Понякога тялото ще ни покаже истината, която разумът ни не споделя. Можем да казваме, че в
действителност не сме тревожни, и тогава да забележим, че сме плувнали в пот. Не, не, всичко е

www.spiralata.net 80
наред - а тогава каква е тази буца в стомаха? Реакциите на тялото разбиват отричането и
рационализациите. То няма да ви излъже.
Помнете, че всеки път, когато идентифицирате чувствата гняв или възмущение, трябва да сте
нащрек и да следите за аспекти на изискването, които противоречат на вашите интереси.
3. Кои са вашите точки на запалване?
Думите и невербалният език на изнудвана резонират в нас по много конкретен начин и е важно
да знаете какви са личните ви спусъци. Лицеви изражения, тон на гласа, жестове, пози, думи и дори
миризми могат да активират системи от убеждения и чувства, които ни водят към отстъпването пред
искането. Те са жиците, които водят право към горещите ни бутони, и колкото повече знаем какво
стига до тях, толкова повече можем да се доближим до тяхното изключване.
Наблюдавайте се и помислете за минали случаи на изнудване. Тогава запишете поведенията,
които най-силно ви въздействат. Сред „спусъците“, които аз съм виждала, са:
* крясъци;
*тряскане на врати;
* определени думи (например „егоист“, „надут пуяк“), които ни карат да се чувстваме зле по
отношение на себе си;
* плач;
* въздишки;
* гневно лице - зачервено, със сключени вежди, намръщено изражение;
* отказ да се говори.
След това свържете поведението с вашите чувства. Когато изнудвачът прави ___, аз се чувствам
_____.
Когато помолих Джош да започне да свързва външния вид и поведението на баща си с
определени реакции в себе си, той забеляза, че външният му вид, а не толкова думите му задействат
нивата на тревожност, които той изпитва.
„Сюзън, направих си списъците и забелязах, че винаги когато лицето на баща ми почервенее -
дори преди да си отвори устата - се плаша. Прегледах всички прилагателни и се опитах да намеря
нещо по-изискано от уплашен, но това е думата, която най-добре съответства. Уплашен за мен е
„борба или бягство" -започвам да я карам на чисто животински инстинкт"
Важно е да сте колкото се може по-честни, когато наблюдавате.
Не преценявайте чувствата, не ги оценявайте, не се опитвайте да решавате дали са валидни или
не и дали имате право да ги изпитвате. Изключете съпътстващия коментар и наблюдавайте.
Установила съм, че за много хора е полезно да започват наблюденията си с фрази като:
* Не е ли интересно, че...
* Започвам да забелязвам, че...
* Никога не съм си давал сметка, че...
* Започвам да осъзнавам, че...
Джош забеляза, че отбранителността и тревожността му намаляват, когато той облече
наблюдението си в такива думи: „Не е ли интересно, че винаги когато видя лицето на баща ми да
почервенява, се чувствам уплашен". Това е много по-внимателно и обективно твърдение от
„Чувствам се наистина уплашен, когато лицето на баща ми почервенее". Тази обективност ви помага
да навлезете в по-когнитивен начин на функциониране и да се изолирате от самокритиките. „Когато
си казах „Не е ли интересно", се почувствах много по-малко като някакво бебе или страхливец" -
обясни Джош.
Фразата „Не е ли интересно" позволява на Джош да знае, че това, което следва, са коментари на
наблюдател, и му дава по-голяма дистанция от вътрешния съдия, който е склонен да критикува и да
етикетира толкова много от реакциите ни.
Продължавайте да наблюдавате, докато не започнете да правите връзки между вашите
убеждения, чувства и поведение. Нашите изнудвачи са направили тези връзки както инстинктивно,
така и интелектуално и ги пускат в действие, за да се възползват от нас. Сега обаче вие започвате да
изравнявате позициите и това, което някога е било „вътрешна информация", е на ваше разположение.
В следващата глава ще ви дам оръжията, с които да превърнете тази подготовка и познания в
ефективни поведенчески стратегии, така че драматично да промените съществуващите модели между
вас и изнудвана.
9. Време за решение

www.spiralata.net 81
 В миналото по принцип сте реагирали на спешността на по-ребностите и желанията на другия
човек с автоматично подчинение - почти рефлекторна реакция на натиска. Сега обаче, след като сте
си купили малко време, можете да се порадвате на лукса да обмислите и какво искате вие. Макар че
не мога да взема решене вместо вас, мога да ви помогна да си зададете някои задълбочени въпроси,
които ще ви помогнат да погледнете обективно какво се иска от вас и обмислено да решите дали
искате да се съпротивлявате, или да се подчините. След като направите това, ще ви покажа мощни и
ефективни начини да представите решението си пред изнудвана и да се справите с неговата реакция
на избора, който сте направили.
Трите категории изисквания
Като начало искам да се върнете към изискването на другия човек и да отговорите на някои
въпроси, отнасящи се до него. Запишете отговорите и докато го правите, не се цензурирайте и не се
чувствайте така, сякаш сте завинаги обвързани с това, което надраскате на листа. Ако промените
решението си или имате ново прозрение, се върнете и добавяйте, трийте или разширявайте
първоначалния си отговор.
* Нещо в това изискване кара ли ме да се чувствам неудобно? Какво е то?
* Коя част от изискването е наред за мен и коя - не?
* Това, което другият иска, ще ми навреди ли по някакъв начин?
* Това, което другият иска, ще навреди ли на някой друг?
* Искането на другия човек взема ли предвид моите желания и чувства?
* Нещо в искането или в начина, по който беше отправено, кара ли ме да се чувствам уплашен,
длъжен или виновен?
Кое е това нещо?
* Какво има за мен в това изискване?
Ще забележите, че ако погледнете съставните части на изискването, е възможно да приемете
всичко с изключение на една или две от тях. Например съпругът ви притиска да пътувате до другия
край на страната, за да гостувате на неговите родители. Вие с радост бихте пътували, но в момента
сте заета в работата ви и се чувствате неудобно. Това е важна информация, с която трябва да
разполагате, докато оформяте отговора си.
Възможно е да започнете да се чувствате нащрек, ако отговорите с „да“ на въпросите с червения
флаг: дали вие или някой друг ще бъде наранен от подчиняването на искането. Това е вашият
барометър на интегритета, предупреждаващ ви за надвиснала буря.
Когато прегледате отговорите си, ще откриете, че повечето изисквания попадат в някоя от трите
категории:
* Искането не е кой знае какво.
* Искането включва съществени въпроси и вашият интегритет е поставен на карта.
* Искането включва основен житейски въпрос и/или отстъпването ще бъде вредно за вас или за
някой друг.
Естествено, за всяка категория са подходящи различни решения и отговори и на следващите
страници ще ви помогна да оцените отговорите си и да разгледате възможностите, които са уместни
за всеки един от тях.
Не е голяма работа
В повечето от взаимоотношенията ни всекидневно трябва да вземаме малки решения. Колебаем
се как да разположим във времето и каква цена можем да платим за различни покупки, къде да
прекараме ваканцията си, колко време да отделим на някого, как да балансираме професионалната си
кариера, семейството и приятелите. Това не са въпроси на живот и смърт и често човек не изпитва
силни чувства във връзка с несъгласията по тях. Без значение какво става, никой няма да претърпи
огромна вреда и основната причина за търканията вероятно са тактиките на оказване на натиск от
изнудвача, а не съдържанието на исканията. Някои от нас са склонни автоматично да отстъпват по
тази категория на изнудвача, мислейки, че не е особено вредно да се прави това. Голяма работа! Не е
кой знае какво.
Тук обаче ви моля да внимавате. Бих искала да ви помоля да изтриете от речника си думата
автоматично винаги когато си имате работа с емоционален изнудвач. Без значение колко малък е
въпросът, изследвайте искането и особено стила на представянето му. Разберете добре онези негови
части, които ви притесняват (ако има такива), и погледнете на транзакцията в контекста на
взаимоотношението като цяло.

www.spiralata.net 82
 Преминаване през процеса
Когато Лей - брокерката, чиято майка, Елън, непрекъснато използваше отрицателни сравнения -
спомена, че преживява труден момент в работата си и се ужасява от перспективата да отиде на вечеря
с майка си по-късно през седмицата (нещо, за което Елън я натискала), я помолих да премине през
този процес.
- О, хайде де, Сюзън - отвърна тя. - Това е смешно. Толкова съм уморена. В крайна сметка е
просто една вечеря - няма да ме убие я!
- Просто премини през списъка - й рекох. - Човек никога не знае какво ще открие.
- Добре - каза тя с нежелание. - Ама набързо. Единственото нещо, което ме притесни в желанието
на майка ми да ходим на ресторант, беше, че когато казах, че съм уморена, тя рече нещо за това как
Каролин винаги имала време за нея. Нямам нищо против да изведа мама и е лудост да питаш дали
това ще навреди или нарани някого - разбира се, че няма. Пука ли й как се чувствам аз - е, не
напълно, но това е просто вечеря, за Бога. И защо трябва да вдигам скандали? Кара ли ме да се
чувствам уплашена? Не. Длъжна? Един вид. Виновна? Малко. Е, и? Вероятно ще отида и ще съм
доволна, че съм го направила — ако щеш ми вярвай, но на нас ни харесва да прекарваме известно
време заедно. И какво има тук за мен... Ще я направя щастлива и ще се чувствам добре заради това.
Попитах Лей как я е накарало да се почувства отговарянето на въпросите.
- Предполагам, че вратът и челюстите ми са малко напрегнати - отвърна. Тя знаеше от работата
по наблюдението, която беше свършила, че за нея това са местата на напрежение при гняв - знак, че
трябва да обърне внимание.
За разлика от прекомерните реакции на много от изнудвачите, които видяхме в пета глава,
немалко жертви на емоционално изнудване са склонни (подобно на Лей) да възпират реакциите си.
Това означава, че те често минимизират чувствата си на дискомфорт, отричайки, че нещо ги
притеснява, и използвайки рационализации, за да се самоубеждават, че възраженията им срещу
молбите на другите са безпочвени.
Предложих на Лей в процеса на изследване на изискванията на майка й да си зададе някои
допълнителни въпроси, които ще й помогнат да осъзнае по-добре обичайните си начини на
реагиране. Със сигурност не предлагам да поставяте всяка транзакция под микроскоп - няма нужда
да анализирате до безкрайност всичко и да убиете спонтанността във взаимоотношенията си с
другите хора. Ако обаче сте преживели дискомфорт и емоционално тиранизиране в някоя връзка, е
важно да използвате по-критично око, отколкото при други обстоятелства. Ако мислите, че е
възможно да потушавате реакциите си, ви предлагам да се запитате:
* Тук развива ли се някакъв модел?
* Аз имам ли навика да казвам: „Не е голяма работа“, „Няма проблеми“, „Нямам предпочитания“
или „Все ми е едно“?
* Ако зависеше само от мен, какво щях да направя.
* Тялото показва ли ми нещо различно от това, което ми казва разумът? (Например вие си
мислите: „Това е просто филм, така че макар да не ми се ходи, ще ида, но забелязвате, че имате
повече киселини в стомаха от обичайното.)
Ако отговорите с „да“ на тези въпроси, е време да се обадите и да изразите собствените си
желания. Възможно е да решите да кажете „да", но трябва да идентифицирате елементите на
изискването, които ви притесняват, и да вземете решение да ги споделите с другия човек. Дайте си
разрешение да кажете „Не искам“ или „Не ми се прави точно това“, без да чувствате, че трябва да
давате някакви сложни и обстойни обяснения. Не поставяйте под съмнение правото си да кажете
„не“ на нещо, което изглежда относително маловажно. Отстояването на собствената позиция по
малките въпроси ще ви даде възможност да развиете уменията, от които се нуждаете, ако и когато
залогът е по-висок.
Имайте предвид, че обикновено това, което предизвиква най-големи възражения в дадено искане,
е начинът, по който то е представено. Понякога стилът е същественото и не можем да го
пренебрегнем. Лей сподели:
Не ми пука, наистина, ще изведа майка си. Това, което ми вдига кръвното обаче, е начинът, по
който тя ме накара да кажа "да". Мразя да ме сравняват с Каролин и ми се ще да престане да го
прави.
Използваният от изнудвачите натиск може да се възприема като обида, унижение или да дразни
и е от жизненоважно значение той да не се минимизира и да се махва с ръка, защото поставеният на

www.spiralata.net 83
масата въпрос изглежда незначителен и вие не възнамерявате да възразявате. В случая на Лей беше
най-важно да обърне внимание на майка си с какво негодувание я изпълват отрицателните сравнения.
Да, тя можеше да заведе майка си на ресторант, защото самото действие не е проблем, но трябваше
да й обясни как да я помоли да бъде с нея, без да използва емоционално изнудване.
Съзнателно подчинение
Съзнателното подчинение е „да“-то, което избирате, след като сте обмислили какво иска другият
човек и сте изключили механизмите на автоматичното подчинение, като сте наблюдавали и сте
осъзнали собствените си мисли, чувства и предпочитания. Използвано подходящо, съзнателното
подчинение може да е най-добрият начин за постигане на резултатите, които са най-важни за вас.
Помнете обаче, че тази форма на подчинение е резултат от внимателен процес на разсъждение. Тя
следва от стъпките Спри, Наблюдавай, Изготви стратегия, които описах.
Съзнателното подчинение е добър избор, когато:
* Анализирате искането и откриете, че то няма отрицателни последствия. Може да е било
отправено с хленчене или с леко цупене, но нито едно от придружаващите поведения не е обичайно и
вие и другият човек не сте замразени в модела на изнудването. Другият може да иска от вас да
направите нещо, което смятате за скучно или уморително, но то не е вредно за никого. Можете да
разглеждате решението си да кажете „да“ като част от естествения процес на вземане и даване във
всяко добро взаимоотношение - израз на щедрост, която вероятно ще бъде възнаградена.
* Анализирате искането и установите, че то няма да има отрицателно влияние дотогава, докато
включва джентълменска размяна с изнудвача. Вие ще се подчините този път, но той се съгласява вие
да вземете еквивалентно решение следващия път. Например аз избирам къде ще ходим през
ваканцията тази година, а вие - следващата. Не предлагам да си записвате резултатите или да
редуцирате взаимодействията си с някой приятел, колега или любим човек до: „Аз отстъпих два
пъти, но ти направи онова, което искам, само веднъж, така че си ми длъжен“ Ако обаче погледнете
скорошните си взаимодействия с друг човек и осъзнаете, че вие правите повечето от компромисите,
сте свидетели на началото на властови дисбаланс. Важно е да го адресирате, преди той добре да се
окопае.
* Анализирате искането и установите, че можете да кажете „да“ с готовност и без вреда за себе
си или за другите, но само на части от него. Когато сте в такава ситуация, съзнателното подчинение
включва сключването на сделка: да кажете „да“ на това, на което можете. В размяна искате от
изнудвана да се откаже от елементите, които намирате за притесняващи.
* Анализирате искането и решите да кажете „да“ за известно време - и възприемете
подчинението си като стратегия. Знаете защо казвате „да“ и разработвате план за промяна на частите
от ситуацията, които не са приемливи за вас.
Първите две категории съвършено добре се обясняват и сами: разглеждате ситуацията и
решавате, че можете да кажете да“ - това е нещо, с което можете да живеете. Няма лоши или
задушени чувства, никакви скрити дневни редове, никакви властови дисбаланси, никаква
конфронтация. Ако достигнете до компромис: на вашето този път, на моето - следващия, вярвате, че
другият човек ще го уважава.
Другите две категории са по-сложни, така че нека ги погледнем в дълбочина.
Да - с условия
Когато обмисляше какво би направило вечерята й с Елън по-малко натоварваща, Лей осъзна, че
не си е дала никаква друга възможност, освен да отиде на ресторант и да прекара цялата вечер с
майка си.
Попитах я дали светът би свършил, ако тя каже на майка си, че ще вечеря с нея, но ще се прибере
рано.
- Наистина ли мога да направя това? - ме запита тя.
- Разбира се - отвърнах. - Трябва да й кажеш, че си имала трудна седмица и можеш да отидеш на
вечеря, но няма да ходиш до дома на майка си след това. А тогава — и това е много важно — трябва
да й кажеш: „Мамо, наистина искам да престанеш да ме сравняваш с Каролин всеки път, когато ти
кажа „не“ за каквото и да било. Това ме наранява и ме кара да се изпълвам с негодувание, а
следователно намалява вероятността да правя разни неща заедно с теб. И сега те предупреждавам, че
ще те санкционирам всеки път, когато го направиш. Сключваме ли сделка?“
Макар че това решение беше съвсем очевидно, Лей не бе успяла да го види. В типичния случай в
нашите изпълнени с МЪГЛА взаимодействия с изнудвачите очевидното ни убягва. Точно това прави

www.spiralata.net 84
изключително важно да забавим темпото и да наблюдаваме, защото така си позволяваме да
изследваме огромната територия, която съществува точно до незабавното „да“, към което сме
привикнали и което осигуряваме на нашите изнудвачи. Когато сте наясно за решението си, преди да
отговорите на изнудвана, можете да откриете компромисите, които нерядко ще удовлетворят и двама
ви.
Когато залогът е по-висок
Когато внимателно погледнем какво искат от нас, е възможно да видим, че да кажем „да“
наистина е „голяма работа“ Макар че може да не е фатално, отстъпването би нарушило нашите
стандарти, чувството ни за правилно и неправилно и самоуважението ни. Дори преди да знаем това
на интелектуално равнище, нивото ни на дискомфорт се повишава и се чувстваме неловко. Нещо в
искането противоречи на природата ни. И на някакво ниво знаем, че не можем да сме безучастни.
Подобно на мнозина от нас, Зои беше много добра в рационализирането на своите възражения и
неловкост. Когато обаче отдели време, за да изследва отблизо за какво я моли Тес, тя осъзна, че
аргументите на приятелката й просто са несъстоятелни.
Тя казва, не може да го направи, но аз знам, че иска повече отговорност, отколкото може да
оправдае. Въпреки това като приятелка и като шеф искам да и дам шанс. Това ме разкъсва. Не желая
да я разочаровам или да съм невнимателна, но съм притеснена да я включа в някоя голяма сделка,
защото те са изключително важни за компанията. Мислех си, че просто съм перфекционистка, но
истината е, че това въобще не е място за начинаещи. Предполагам, това е проблемът: въпросът дали
ще навреди на някого. Възможно е много да ми навреди, ако не сме в състояние да свършим добре
работата за новия ни клиент, а освен това много други хора ще пострадат, защото ще създадат
впечатление на неспособни.
Когато оценявате искането на изнудвана, дори прост въпрос като: „Ако кажа „да“, това ще
навреди ли на мен или на някой друг?“ може да ви помогне да погледнете отвъд късогледата
интерпретация на ситуацията от страна на изнудвана. Когато Зои направи това, разбра, че не може да
каже „да“ на Тес, без да компрометира професионалния и личностния си интегритет. Трябваше да
защити позицията си.
Това, което парите не могат да купят
Джан беше силно изкушена от страхотната сделка, предложена от сестра й. Можеше да даде на
Каръл 1000 долара и в замяна да бъде част от семейството - нещо, което е искала толкова много.
Разбираш, нали: ако имаше и най-малък шанс този заем да ни сближи отново, мисля, че ще си
струва парите. Знам, че е твърде невероятно, имайки предвид историята ни с Каръл, но може би тя се
е променила - възможно е този път нещата да са наред. И освен това така ще помогна на децата й.
Най-много да загубя 1000 долара - не са толкова много.
За Джан 1000 долара бяха много пари, но нямаше да банкрутира, ако ги заеме, дори и ако никога
повече не ги види. Това, което не можеше да си позволи да загуби, е интегритетът си.
- Трябва да реша - сега, така че не ми говори за интегритет -изстена тя.
- Каръл ми казва, че ще ги изхвърлят на улицата. Не се обиждай, но тази работа с чувствата и
емоциите е напълно нерелевантна.
- Сигурна съм, че е така, когато човек е под подобен натиск -й отговорих, - но направи ми това
удоволствие. Просто мини през този списък и сама виж дали накрая все още ще мислиш, че е
нерелевантен.
За да помогна на Джан да види какво общо има подобно мъгляво понятие като интегритет с
решението й дали да помогне на Каръл, я помолих да отговори на следните въпроси. Много хора ги
смятат за полезни, когато чувстват притесняващ звън около някаква молба, но не могат да напипат
точно какво ги тормози или когато искат да оценят истинската цена на някакво решение.
Ако кажете „да" на молбата:
* Защитавам ли нещо, в което вярвам?
* Позволявам ли страхът да ръководи живота ми?
* Изправен ли съм пред хора, които са ме наранили?
* Аз ли определям кой съм, или се оставям да бъда дефиниран от другите?
* Спазвам ли обещанията, които съм си дал?
* Предпазвам ли емоционалното и физическото си здраве?
* Предавам ли някого?
* Казвам ли истината?

www.spiralata.net 85
 Може би забелязвате, че тези въпроси се основават на компонентите на интегритета. Те са
ефективен начин да разкрием как и къде не сме верни на себе си. Джан установи, че някои от
въпросите са отрезвяващи.
Дали се изправям пред някого, който ме е наранил?... Това беше като студен душ, тъй като мисля
за Каръл като за някой, който наистина ме е наранил в миналото. Тя е наранила много хора, но никой
никога не й го е казал. След това стигнах до този за спазването на обещанията към себе си. Истината
е, че след последния ни голям скандал за пари се заклех, че няма да й позволя да продължи да ме
разиграва. На нея просто не може да се има никакво доверие, когато става дума за пари. А най-
ужасният въпрос беше за казването на истината. Каръл не се е променила, нито пък семейството ни.
Просто не е реално да мисля, не мога да замахна с вълшебна пръчица, да напиша големия чек за
Каръл и всички ние ще сме изпълнени с топлота, щастие и любов. Предавам ли някого, ако направя
това? Да. Себе си.
Джан помълча известно време. След това попита:
Как би могло да е толкова лесно да сложиш всичко това настрана и да се преструваш, че никога
не е станало? Това е по-депресиращо от факта, че бях готова да хвърля хиляда долара в тоалетната.
Когато някой ви моли за пари, обикновено на повърхността изглежда, че въпросът е: „Можете ли
да си позволите да ги заемете и да се доверите на другия човек?“ Сред близки хора обаче парите
никога не са просто пари. Това е мощен символ на любов, компетентност, кой печели и кой губи.
Приятели и роднини на различни равнища на постижения или финансов успех често хранят кипяща
завист и негодувание един към друг, които жестоко замърсяват отношенията им. Освен това много
често хората и особено членовете на семейството са застопорени в някакви ригидно дефинирани
роли около парите: спасителят, героят на семейството, безотговорното и безразсъдно дете.
Джан осъзна, че точно това е станало в нейното семейство. Сега тя можеше да вземе решение въз
основа на новото познание и съзнание. Реши да каже „не на Каръл, защото видя, че ако се поддаде на
емоционалното й изнудване, ще използва парите, за да се опитва да купи нещо, което не съществува.
Нещо повече: ще подпомогне сестра си да продължи да бъде безразсъдна с финансите - нещо, което
семейството й е правило от години. (Напомних й, че този вид изнудване обикновено не е изолиран
инцидент. Една молба за пари обикновено води до други.) И най-важното: ще трябва да отрече
трудно научените истини и да наруши важни обещания към себе си, правейки компромис със
самоуважението си. Цената за нейния интегритет ще бъде много по-висока от 1000 долара.
Интимност с интегритет
Сексуалната арена е такава, в която хората често се препъват когато се натъкнат на различаващи
се очаквания или натиск. Няма място, на което да сме по-уязвими или емоционално голи, както и
няма друго място, на което да искаме така силно да ни приемат - и да приемаме. Ако не позволим на
другия човек да знае какво ни доставя удоволствие и какво - не, какво ни възбужда и какво ни кара да
се чувстваме неудобно, не можем да имаме истинска интимност. Същевременно не желаем да
обиждаме, да сме ригидни или затворени за играта и експериментирането. Знаем, че хората имат
различни нива на комфорт и желание, и искаме да ги почитаме. Знаем и силата на секса да привлича
някой, когото желаем, и знаем колко лесно е да манипулираш другия, като оттегляш секса. Ако не
внимаваме, се оказваме в положение да вземаме решения за секса на базата на всички погрешни
причини: да докажем, че сме желани, да покажем колко свободни, освободени или спонтанни сме, да
утвърждаваме претенцията си за собственост върху другия човек, да наказваме, да избягаме от
МЪГЛАТА.
Как човек взема решения в такава чувствителна и тъмна област? В крайна сметка няма бързи и
ясни правила, а само такива, за които двамата с партньора ви постигате съгласие. Трябва да сте
наясно какво искате и от какво имате нужда и внимателно да преценявате какво се иска от вас.
Тогава, както е във всяка друга сфера от живота ви, трябва да оцените влиянието на притесняващите
молби или изисквания върху вашия интегритет и да решите какво искате да правите. Може би
въпросите със сексуална природа са твърде деликатни и нюансирани, за да се анализират със същия
вид задълбоченост, на който сме свикнали, но, както ще видите, те лесно оцеляват от подобно
разнищване - както ще оцелеете и вие.
За любов ли става дума?
При секса става дума единствено и само за вземане и даване и е съвсем наред да давате, за да
доставите удоволствие на другия човек. Например мъжът се събужда на сутринта, готов да се люби, а
на жена му й се спи и не е точно в това настроение, но е щастлива да му достави удоволствие. Нищо

www.spiralata.net 86
не е загубено и нейният интегритет не е поставен на масата, освен ако това не е част от
последователен модел на вземане от страна на мъжа и безразлично и лишено от удоволствие даване
от страна на жената. В една добра връзка между двама души, които са сексуално съвместими,
отстъпването от време на време няма да навреди на интегритета ви, ако не се превърне в задължение
или робски труд. По същия начин да речем, че жена помоли любовника си да угоди на някаква нейна
фантазия: „Сложи си каубойските ботуши“ Това може да не е фантазията на другия човек, но в една
здрава връзка молим за удоволствие и предлагаме да го доставим.
Трябва обаче да се чувстваме свободни да се предпазваме, когато исканото пресича границата и
го смятаме за вредно за нас. Хелън разказваше колко неудобно се е почувствала една вечер, когато
Джим искал да се любят. Тя смятала, че трябва да спечели наново неговата привързаност, но била
напълно изтощена и стресирана. „Наистина бях в дупка - каза. Това изобщо не ми минаваше през
ума, но той ме накара да се чувствам толкова виновна, че се подчиних. Харесвам секса, но това не
беше за забавление. Почувствах се използвана - невидима“.
Напомних на Хелън, че има огромна разлика между това човек да е всеотдаен, да иска да достави
удоволствие на другия, макар че точно сега повече му се чете, и да е притискан да прави секс, когато
не се чувства добре или е изключително стресиран. Тя бързо схвана разликата. „Обичам Джим, но
съм решила. - сподели тя. - Няма да позволя това да се повтори“ Хелън помоли за помощ при
защитаването на позицията си и в десета глава ще ви покажа някои от отговорите, които тя би могла
да даде следващия път, когато е изправена пред подобна ситуация.
Насилването на някого да се люби, когато изобщо не иска да го прави или не се чувства добре, е
изключително мъчително усещане и човекът, който е изкушен да се поддаде при такива
обстоятелства, трябва да се попита: „За любов ли става дума, или за власт, контрол, побеждаване и
доминация?“ Ако става дума за любов, другият ще изпитва известно състрадание към вашите
чувства. А ако не е така, е от жизненоважно значение да предпазвате самоуважението и интегритета
си.

ОСНОВНИ ЖИТЕЙСКИ РЕШЕНИЯ:

ОТНАСЯЙТЕ СЕ ВНИМАТЕЛНО
Когато включеният залог в изискването на изнудвана е много висок, настоявам да разширите
своя процес на вземане на решение, като внимателно обмислите как всеки вариант ще повлияе върху
живота и интегритета ви. Тук говоря за съществени житейски решения, например:
* решаване бъдещето на брак или любовна връзка;
* прекратяване на близки взаимоотношения с родител, роднина или приятел;
* решаване дали да останете, или да си тръгнете при неудовлетворяваща ви трудова ситуация;
* харчене или инвестиране на значително количество пари.
Някакъв компромис, запазващ връзката, но отстраняващ елементите, които не са приемливи за
вас, може да е съвършено уместен, ако изнудвачът е готов да участва. В крайна сметка целта тук не е
да замените „Или ще стане моето, или ти показвам вратата“ на другия човек с ваш ултиматум. Ако
можете, ще се опитате да възстановите потока на вземане и даване, който емоционалното изнудване е
елиминирал.
Дайте си време, за да изследвате изискванията на изнудвана и обхвата от реакции, който е открит
за вас, с изключение на случаите, когато:
* другият физически ви малтретира или заплашва да започне;
* другият страда от алкохолизъм, наркомания, натрапливо комарджийство или вземане на заеми
и отказва да признае проблема или да потърси лечение;
* другият е включен в незаконни дейности.
В тези случаи не разполагате с лукса на времето и трябва бързо да вземете решение и да
предприемете действия.
Поддържащи модели: решаване да не се решава
Сара - съдебната репортерка, която срещнахме във въведението - искаше да се омъжи за
приятеля си Франк, но неговите непрекъснати проверки я караха да се чувства амбивалентно. Когато
я преведох през процеса на вземане на решение, тя осъзна, че трябва да се осъществят определени
промени, преди да се почувства по-удобно с идеята да се омъжи за него.
Дадох на Сара задачата да отбележи какви потребности има от Франк и какъв тип поведение ще
приеме и няма да приеме от него. „Може ли да направя два списъка: единият - „Кретен такъв, за кой

www.spiralata.net 87
се смяташ, бе!“, и след това истинския списък? - попита тя. - Мисля, че имам нужда от малко
изпускане на парата“
Ако напоследък трупате чувства в себе си и си говорите, подтикнати от гнева, вероятно ще
поискате да направите същото -или да откриете други безопасни начини да изразите фрустрациите
си, преди да се фокусирате върху списъка. Обмислянето от какво имате нужда и какво искате
наистина звучи като спокоен, рационален процес, но е факт, че много жертви на емоционално
изнудване от толкова дълго време натрупват в себе си негодувания, че са на крачка от избухването.
Един особено ефективен начин да вентилирате „избухливи“ емоции е да поставите пред себе си
празен стол и да си представите другия човек седнал на него. (Негова снимка може да ви помогне да
направите това.) Кажете на глас какво мислите и какво чувствате от толкова дълго време.
Вербализирането на гнева в отсъствието на изнудвана ще освободи натрупаната енергия и ще засили
връзката ви с яснота. Крясъците или вентилирането в присъствието на изнудвана най-вероятно няма
да прочистят въздуха, а вместо това ще влошат и без това трудните чувства между вас.
Сара започна:
Не знам какво стана с нас, Франк. В началото ти се държеше толкова добре с мен. Мислех, че
знача много за теб. Любовта обаче не е тест. Аз съм ти приятел, любовница, може би ще бъда и твоя
съпруга и съм вбесена, че има толкова много условия, които прикачваш към любовта ни. Какво? Не
можем да се оженим, защото аз не искам да гледам детето на сестра ти, докато тя е извън къщи? Как
смееш да си толкова дребнав? Как смееш да ме оценяваш на тази база? Не можеш да купиш любов,
Франк, и аз отказвам да бъда натиквана в опити да се опитвам да. купувам твоята. За коя ме мислиш?
Как може да си такъв идиот? Престани! Просто престани!
Сара дишаше тежко, когато приключи. Усмихна се, обърна се към мен и каза: „Добре. Сега съм
готова да направя списъка“
Обясних й, че в очертаването на нашите желания в някоя връзка не се опитваме да контролираме
ситуацията. Всъщност казваме: „Ето какво ще направи нашата връзка още по-удовлетворяваща за
мен
Сара разработи следния списък за себе си и Франк:
1. Никакви проверки повече, за да доказвам чувствата си към теб. Ти или искаш да се ожениш за
мен, или не искаш. Аз те обичам и искам да се омъжа за теб, но повече няма да скачам през обръчите,
за да ти го доказвам. Ако си толкова несигурен в мен, нека поговорим и ще изясним нещата.
2. Обичам те и искам да разширя бизнеса си. Едното не изключва другото и двете неща могат да
съществуват съвместно. Ако в твоето съзнание не могат, тогава има нещо изначално объркано между
нас двамата и е по-добре да открием какво е то сега, отколкото по-късно.
3. Имам нужда да спреш да използваш моята съпротива пред желанието ти винаги да ти
отстъпвам за всичко като доказателство, че не съм обвързана с теб. Едното няма нищо общо с
другото.
- Чувствам се добре, че направих това - сподели Сара, - но сега съм притеснена. Какво ще стане,
ако той просто ми се изсмее? Какво, ако просто каже: „Не, не мога да го направя“?
- Няма да знаеш, докато не го направиш - отвърнах. - Можеш да репетираш как му го казваш,
докато се почувстваш удобно, и тогава ще си в състояние да го направиш и да видиш как ще реагира
той. Помни, че ти все още събираш информация. Не приемай предварително нищо, а просто обръщай
внимание. Тук ти вземаш две решения. Първото е да кажеш на Франк от какво се нуждаеш. И
второто е да отложиш вземането на решение за връзката ви, докато не видиш как ще реагира той.
Обезвреждане на криза в брака
Лиз трупаше в себе си гнева от години и реагира прекомерно силно и драматично, когато Майкъл
се разстрои от желанието й да се върне обратно на работа. И двамата бяха прибягнали до заплахи:
Лиз - че ще го напусне, а Майкъл - че ще й отнеме близнаците и ще я остави без пукнат грош. Когато
обмисли какво иска от нея Майкъл - да стои вкъщи с децата, - тя знаеше, че не може да го направи,
без да се откаже от нещо жизненоважно за нейната Аз-концепция.
Предложих й да напише писмо на Майкъл, да му каже как се чувства и още веднъж да опише от
какво има нужда. Ако смята, че му дължи извинение, може да го предложи и я насърчих да използва
същия вид неатакуващ подход, който Сара използва, когато описваше какво иска от Франк.
Писането на писмо до изнудвана, особено когато ситуацията между вас е видимо влошена, е
безопасен начин да се изразите. Това ви дава възможност да се предпазите от перспективата да ви
завладее толкова силна тревожност, че да забравите какво искате да кажете, и ви помага да се

www.spiralata.net 88
фокусирате върху онова, което според вас са ключови въпроси. Мислете за този метод като начин за
откриване на грация под натиска.
Ето какво написа Лиз на Майкъл:
Реших да запиша моите мисли и чувства, вместо да се опитвам да ги изразявам директно пред
теб, по няколко причини. Най-важната е, че започнах много да се страхувам от твоя гняв винаги
когато се опитам да обсъдя с теб ситуацията, в която се намираме. Сега, след като започна да ме
заплашващ с ужасни последствия, ако реша да се разведа с теб, съм дори още по-уплашена. В такива
моменти всичко в главата ми се обърква, не мога да мисля ясно и знам, че не се изразявам адекватно.
Най-малкото е, че ти непрекъснато ме прекъсваш и ме срязваш, когато кажа нещо, което не искаш да
чуеш. Като пиша на хартия това, което искам да кажа, имам възможност да организирам мислите си
и да ги изразя ясно. Надеждата ми е, че ще прочетеш това писмо внимателно и след това ще можем
да седнем спокойно и да говорим рационално за нещата, без да присъства атмосферата на печалби и
загуби.
Майкъл, не искам да те напускам, ако има някакъв шанс да изградим наново взаимоотношенията
си и да застанем на една по-здрава, по-любеща и по-равнопоставена плоскост. Все още изпитвам
голяма любов към теб независимо от това, колко много си ме наранил през последните няколко
години, и знам, че и ти ме обичаш. Ти можеш да бъдеш най-страхотният мъж в света (както и да си
най-секси), но ако ще оставам при теб, имам нужда ти да поемеш 50% от отговорността за това, което
се обърка, и да свършиш 50% от работата, необходима, за да ни върне пак на правия път. Обещавам,
че и аз ще направя същото. В действителност ще започна още сега. Знам, че реагирах твърде силно,
когато ти направи такъв скандал за моето връщане в училище, и знам, че всичките ми приказки за
развод и наемане на адвокат бяха предизвикани по-скоро от това, че ти така се ядоса и започна да ме
заплашваш. Е, и двамата наляхме масло в огъня и никой от нас не каза как наистина се чувства. Бях
решена да ти покажа, че ти не можеш да контролираш живота ми, и поемам пълната отговорност за
това, че толкова лошо се справих. Наистина много съжалявам.
Преди да започна да ходя при Сюзън, нямах и най-малка представа какво става между нас, но
сега разбирам. Нарича се "емоционално изнудване“ и при нас то започна отдавна. Знам, че твоите
„малки наказанийца“ като изключването на дистанционното отваряне на вратата на гаража бяха
обидни и детски, но изглеждаха маловажни в сравнение с всички добри неща, които сме имали
заедно. Сега осъзнавам, не част от моите 50% отговорност е неуспехът ми да ти покажа колко
унизително беше подобно поведение или да те информирам, че то не е приемливо за мен. Сега, след
като изнудването е ескалирало до точката на страшни заплахи, с които искаш да ме контролираш,
трябва да осъществим някои основни промени, или иначе аз не мога да продължа да живея с теб.
Усилено работя в терапията, за да изградя наново самоуважението си, и научавам много за
нещата, които са ми позволявали да приемам емоционалното изнудване в продължение на толкова
дълго време. Не мога обаче да го направя напълно сама. Знам колко много обичаш човек да кара по
същество и да решава проблемите, така че нека ти кажа какво от моя гледна точка трябва да стане,
ако искаме да имаме някаква възможност да спасим това, което някога беше добра връзка.
1. Тиранизирането и заплахите трябва незабавно да спрат. Това не подлежи на дискутиране.
Знам, че не можеш да вземеш всички пари и децата, така че си спести думите! Ако си ми ядосан или
си уплашен от възможността да те напусна, можеш да ми го кажеш, но няма да позволя да ме
заплашваш като непослушно дете и ако е необходимо, ще напусна стаята или къщата, ако
продължиш да го правиш. (Майкъл, не знам дали си в състояние да направиш това сам, но наистина
ще се радвам, ако потърсиш някаква професионална помощ, за да се справиш с онова в теб, което те
кара да действаш така, и да се научиш как да управляваш гнева си.)
2. Искам да отделяме известно лично време всяка вечер, след като децата са заспали, за да
говорим един с друг мило и с уважение. И двамата имаме оплаквания и аз определено не очаквам
нещата да се променят за една нощ, но трябва да говорим за тях и да намерим някакви компромиси и
решения.
3. Знам, че ти си много по-голям чистник от мен и че наистина оставям нещата разхвърляни из
къщата. Ще се опитам да разтребвам след себе си, но и ти трябва да снижиш невъзможно високите си
стандарти и да оставиш на мен и на децата малко въздух. Може би, вместо да ме наказваш, би могъл
да ми помогнеш.
4. Никакви крясъци повече. Крясъците са обида за душата и освен това те ми напомнят за баща
ми и ме плашат до смърт.

www.spiralata.net 89
 С цялото си сърце се надявам, че тези условия са приемливи за теб. Повече от готова съм да
работим заедно. Сюзън предложи 60 дни като пробен период и това ми звучи добре. След това
можем да преоценим нещата и да видим как се чувстваме. Точно сега съм много уплашена, но и
изпълнена с голяма надежда. Мисля, че имаме истински шанс да използваме тази криза като чудесен
трамплин към един по-добър брак.
Лиз

Майкъл е бил наказателно настроен и емоционално малтретиращ и нямаше начин да се предвиди

как ще реагира на ясното изявление на Лиз за нейните потребности и надежди, но писмото беше
положителна стъпка за нея независимо от резултата.
Справяне на работното място
Когато емоционалното изнудване дойде на работното място, особено ако включва висшестоящ,
може да го чувствате като непреодолим проблем. Историите за „шефа от ада“ са неизброими и още
по-лошото е, че включват такъв голям дисбаланс на силите. Някъде в дъното на душата си знаем, че
животът ни е в ръцете на изнудвана и предаваме силата си в ръцете на този, който държи чека със
заплатата. Точно както е и в любовните отношения, можем да оставяме примерите на изнудване на
работното място да минават незабелязани, позволявайки им да ескалират дотогава, докато
единственият ни вариант не стане напускането.
Разширяване на възможностите
Ким - редакторката в списание - почувства, че е под обсада.
Дойде ми до гума. Прекарвам си живота на бюрото, а ръцете ми са хирургически зашити за
компютъра и за телефона. Толкова съм изтощена, че почти не мога да мисля, а Кен просто не иска да
спре с отрицателните сравнения. Чувствам, не той ме е изправил пред невъзможни стандарти. Не съм
работохолик като някои от колегите ми и ако не продължа да въртя манивелата с максимална
скорост, ще мина от неговия списък с „добрите“ в този на „маргиналите" и ще съм в опасност, когато
тази шантава компания реши отново да намалява щата си.
Няма нищо друго, което мога да направя, освен да си търся нова работа. Обаче съм износена
физически и емоционално и когато се прибера вкъщи мога единствено да се опитвам да не избухна в
сълзи и да не се разкрещя на някого, който не го заслужава. Не мога да напусна, защото имаме нужда
от парите. Никога не съм вярвала в ада, но сега вярвам.
Очевидно нещо трябваше да се промени за Ким. Изискванията на работата й застрашаваха
физическото и психичното й здраве, но въпреки това тя беше взела решение: „Нищо не мога да
направя“, което свеждаше възможностите й до нулата. За да се освободи, тя трябваше да реши да
определи за себе си какво иска и от какво има нужда в работата и след това да работи на малки, но
уголемяващи се стъпки, за да въведе промените в ситуацията си.
Започнахме, като изследвахме изискването на Кен.
- Не знам как можем да направим това - рече тя. - То не е просто едно изискване, а е цяла,
нескончаема серия. Той смята, че мога да работя нонстоп, а аз не мога.
- Е, какво според теб е в действителност изискването? - попитах я.
- Ами нещо като „Прави всичко, което ти казвам, иначе...“
- Иначе какво?
- Иначе ще се отърва от тебе или най-малкото ще кажа, че не си толкова добра като Миранда -
най-великата редакторка, живяла някога. И след като вече не съм от съществено значение, мога да
бъда заменена. Такива работи.
- Говорихме за отрицателните сравнения с Миранда, но какво те кара да мислиш, че ако не
поемеш всяка задача, за която Кен те натиска, работното ти място ще е подложено на риск? —
попитах. - Казвал ли е конкретно нещо такова?
- Не с толкова много думи - отвърна, - но то си е във въздуха. Всеки там знае, че човек не бива да
изпада в немилост.
- Някога говорила ли си с него за проблемите, които имащ с ръцете и с шията от вършенето на
цялата тази работа? - попитах.
- Ти да не се майтапиш? - отвърна тя. - Всички ние сме просто незначителни винтчета.
Посочих на Ким, че тя сякаш основава реакциите си на някои съвсем непроверени предварителни
допускания. Тогава я помолих да опише какво смята, че е разумно Кен да иска от нея.

www.spiralata.net 90
 След като имаше ясна идея какво е разумно, можеше да насочи вниманието си към неразумното
и да погледне какво струват неразумните елементи на нея и на другите хора.
- За хората в моята работа наднормените часове идват с територията: това е работно място с
около 50 часа на седмица плюс времето за четене през уикендите - обясни Ким. - Знам го и го
приемам, но наднормената работа е много повече. Аз съм с 60 или 65 часа плюс ходенето на работа
през уикендите. А истински основното е, че мразя натиска. Мразя да ме сравняват с някой друг. Това
не ме мотивира, а просто ме кара да се чувствам уплашена и изпълнена с възмущение.
И накрая помолих Ким да опише от какво има нужда и какво иска.
- Имам нужда други да вършат част от работата, която аз върша, и искам Кен да започне да моли
и тях така, както го прави с мен - отговори тя. - Твърде много разчита на мен. Чувствам се така
притисната от неговите отрицателни сравнения, че имам нужда те да спрат и искам Кен просто да ме
помоли за онова, което иска, вместо да ми извива ръцете по този начин.
На този етап й казах:
- Говориш много за Кен. Каква е твоята роля във всичко това?
Ким започна да мисли какво е необходимо да направи.
- Чувствам се разстроена, че съм позволила нещата да се задълбочат така. Знам, че трябва да се
науча да казвам „не“, когато съм уморена или ме боли, или когато имам нужда от малко живот. Може
би ще е от помощ и ако спра да приемам най-лошото през цялото време.
Когато Ким помисли за реалността на ситуацията си, можа да види, че голяма част от изпитвания
натиск идва отвътре, а не отвън. Щеше ли Кен да я уволни, ако му каже, че трябва да забави малко
темпото, за да запази здравето си? По всяка вероятност не би му хрумнало. Тя дори не му беше
споменала колко много й струва работата от гледна точка на здравето - единственото, което беше
способна да му каже, беше „да“. Тя обаче не можеше да си позволи да направи това сега.
Последствията от допълнителната работа отвъд нейните граници бяха твърде страшни. Тя бе решила,
че единственият й избор е да запази статуквото, но това всъщност изобщо не беше вариант.
Ким се ужасяваше да се обърне към Кен, но практикувахме какво ще му каже дотогава, докато тя
не се почувства по-удобно. В следващата глава ще ви покажа как тя представи решението си пред
Кен по начин, който им помогна да работят много по-гладко заедно.
Наречете го стратегия
Ако опитът ви е показал, че вероятно ще се изправите пред неприемливи последствия, при
положение че опитате да подходите или да се съпротивлявате на шефа си, докато физическото или
психичното ви здраве не е поставено в опасност, пак можете да решите да продължите да отстъпвате
за момента.
Как човек открива начин да работи с работодател, който е емоционален изнудван и може би е
ирационален, има „къс фитил“ или ви третира презрително? Повечето от нас не могат и няма да
променят личността си, за да се разбират с него, въпреки че вероятно точно това се иска. Знаем, че
трябва да излезем от отровната ситуация, но реалността е, че без пари в банката или друго
предложение за работа много хора не могат да си позволят лукса незабавно да напуснат с оркестър и
червени пътеки.
Отговорът е да назовете поведението си стратегия вместо подчинение или капитулация. Това
драматично намалява чувствата ви на виктимизация и безнадеждност. Стратегия внушава, че сте
направили избор и той е част от план, който ще ви облагодетелства, а точно така трябва да бъде.
Непочтено ли е да се преструвате, че се подчинявате, докато търсите възможност за бягство? Не -
това е себесъхраняване.
Насоки за стратегически поддържащ модел:
1. Не търпете нищо, което е вредно за здравето ви.
Това е задължително условие, за да се предпазвате. Не можете да изберете да търпите
злоупотреба с вас или поставяне на риск на вашето физическо или емоционално здраве.
2. Решете да определите работата си по различен начин.
Вместо да мислите за работното си място като за „солна мина“, фокусирайте се върху него като
средство за постигане на цел, която вие избирате. Кажете си например: „Решавам да остана в тази
ситуация, докато не разполагам с нужната финансова основа, за да направя промяна“. Ако сте съвсем
начинаещи, вложете енергията си в научаването на всичко, което се предлага, и се възползвайте от
възможностите за формално обучение или за учене от по-опитните колеги. Канализирайте енергията
на неодобряването на ситуацията в план как да се махнете от нея.

www.spiralata.net 91
 3. Направете си график и план.
Не предлагам да търпите положението в работата си до безкрай. Какви действия са необходими,
за да промените ситуацията? Ще си търсите ли нова работа? Ще ходите ли на курсове? Ще се заемете
да работите за повишение? Ще промените работните смени? Ще пестите пари? Какво количество и
колко често? Бъдете колкото се може по-конкретни по отношение на нещата, които трябва да
направите, и се ангажирайте с плана си.
4. Решете да предприемете малки действия, за да подобрите ситуацията.
Не е нужно да организирате драматична конфронтация с ирационален или тираничен шеф,
особено ако сте убедени, че на карта е заложена работата ви. Можете обаче да предприемете малки
стъпки, за да опитате почвата и да изясните позицията си. Ким например можеше да прекъсне навика
си винаги да казва „да“ на Кен, като го информира, че има важни планове и няма да може да бъде на
разположение в определени часове. Тя с изненада би могла да открие, че той е готов да работи с нея
вместо срещу нея. Някои от най-големите тирани ще се спукат като надуваеми топки, ако стоите
здраво на краката си и отстоявате позицията си. Парадоксалното е и че ще ви уважават повече.
В момента, в който решите да извлечете всички възможни облаги от някаква трудна ситуация, ще
забележите, че нивото ви на стрес пада. Помнете, че предпазвате интегритета си, като се грижите за
себе си и правите избори, които са част от умна стратегия, а не реагирате от позициите на страха.
Когато знаете всичко, което трябва да знаете
Понякога търпението ни наистина има край. Уморени сме от поставяне на граници, изразяване на
потребностите ни пред другия човек и сме научили, че от това просто няма никаква полза.
Мария опитва няколко месеца да работи с Джей върху изграждането наново на връзката им, но
безуспешно.
Знам, че му дадох всички шансове, Сюзън. Говорихме и говорихме и го молих да дойде на
консултация с мен, което той направи точно един път. И наистина се съгласи да иде при нашия
свещеник - но просто е лъгал през цялото време, дока-то е бил там, и го е очаровал.
Взаимоотношенията са като кана с прясно мляко. Понякога можете да я върнете в хладилника
навреме, но ако е оставена твърде дълго навън и млякото вкисне, нищо няма да го направи отново
годно за консумиране. Попитах Мария дали според нея между двамата с Джей не се е случило точно
това.
Страхувам се, че е така, и не мога да го оставя да ме използва по този начин. Освен това децата
ще са натикани в това непрестанно напрежение. Готова съм да се сопна и виждам, че и те са на ръба.
Да имат майка, която е толкова нещастна, е много лошо, но какъв ролеви модел е баща, който лъже и
флиртува?
Няма да те лъжа, Сюзън. Огледах тази ситуация от всеки възможен ъгъл, за да запазя
семейството. За мене е истинска агония да се налага да предприема тази стъпка - чувствам се така,
сякаш сама си режа ръката. Разбрах обаче, че в дългосрочен план това е най-доброто, което мога да
направя и за децата. Моят живот ще е по-добър и в дългосрочна перспектива и техният живот ще е
по-добър. Когато се успокоя, виждам, че за тях най-лошата спънка в живота ще е да живеят с баща
като Джей и с огорчена и нещастна майка, която играе ролята на мъченица. Всички ние имаме нужда
да разкараме тази отрова от живота си. Това е единственият начин, по който можем да се изцелим.
Уверих Мария, че от всичко, което съм виждала в работата си със семейства, няма спор, че тя е
избрала да направи това, което е най-добро за децата. Родителите често вярват, че трябва да останат
заедно „в името на децата“, но съм установила, че е много по-травмиращо и деструктивно
малчуганите да бъдат изложени на всекидневни дози враждебност и отчаяние между нещастни
родители, отколкото да преживеят ясната раздяла на развода.
Мария беше открила мъдростта, която би й помогнала да започне да открива душевен мир. Това,
което й оставаше, бе да защитава решението си.
Защитаване на собствената истина
Роберта също стигна до заключението, че раздялата е необходима. Тя не можеше да продължи да
поддържа контакт със семейството си.
Имам нужда да приемат и да повярват на това, което им казвам - че баща ми ме е малтретирал,
когато бях малка. Няма смисъл да поставям условия за нашите взаимоотношения, защото зад гърба
си имам години съвместна история с тези хора и знам какво ще направят. Те няма да приемат
истината за моето детство и ще кажат, че съм луда, освен ако не приема тяхната версия. Ти сама ги
видя, Сюзън: и двете знаем, че са затворен кръг и действат съвместно в тази кампания, а аз не мога да

www.spiralata.net 92
им дам това, което искат, а именно да се съглася с тяхната версия на реалността. Най-малкото не
мога да им го дам, ако искам да остана психично здрава. Предполагам, че е това, което ти винаги си
ми казвала - въпросът е те или моето психично здраве. И избирам моята нормалност.
Роберта реши да информира семейството си за решението си на среща с мен в болницата - една
много безопасна среда. Тя разполагаше с болничния персонал, терапевта и огромната подкрепа на
цялата среда, за да й помогнат да преживее този труден момент. Когато представи решението си пред
семейството, се почувства по-лека, по-свободна и по-нормална въпреки техните критики.
Ако, подобно на Роберта, имате работа с проблеми на малтретиране или сте преживели периоди
на депресия или емоционална крехкост и сте решили да се откъснете (поне за момента) от
определени хора в живота си, важно е да имате система за подкрепа. Ако нямате терапевт, вероятно
ще поискате да включите помощта на хора, които познавате и които наистина са на ваша страна -
съпруг/съпруга, близък приятел или брат или сестра. Информирайте ги за решението си и им кажете,
че ще се нуждаете от тяхната помощ и подкрепа в този критичен период от живота ви.
Малко са нещата, които са по-стресиращи от вземането на основно жизнено решение.
Амбивалентността, несигурността, съмненията в себе си и силната тревожност са напълно нормални
психични и емоционални състояния в такива моменти. Непрекъснато си напомняйте обаче, че сега
действате, вместо пасивно да чакате. Това също ще ви помогне да намалите стреса.
Продължавайте да използвате овластяващото изказване „Мога да го понеса“ и да си се
представяте как се отдалечавате от турбулентната зона на емоциите и ставате наблюдател. И двете
техники ще ви осигурят спокойствие и стабилност в труден момент. Освен това съществуват чудесни
редуциращи стреса дейности, с които всички разполагаме. Медитацията, курсовете по йога, по танци,
участието в спортни дейности и хобита, прекарването на време с хората, с които ви е забавно -
всички те увеличават нивото на ендорфините и създават приятни чувства, като същевременно
намаляват неприятните. И, разбира се, съществуват много добри и не особено скъпи професионални
ресурси, от които можете да се възползвате в тези периоди, в които се нуждаете от допълнителна
подкрепа.
Без значение какъв тип решение трябва да вземете, използвайте техниките в тази глава, за да се
спрете в средата на натиска, да се „центрирате“ и да наблюдавате какво става и какво се иска от вас.
Когато вземете решението си на базата на критерии, които са ваши, а не наложени от изнудвана, сте
нанесли осакатяващ удар върху цикъла на емоционалното изнудване. Нека сега превърнем
решението в действие.

10. СТРАТЕГИЯ
Цялата подготовка, която сте свършили, ви води до момент, когато съобщавате решението си на
изнудвана. Познавам противоречивите емоции, които бушуват във вас - ужаса, страха тревожността,
които толкова често придружават поведеническата промяна.
Сега искам да ви дам някои мощни стратегии за представяне на аргументите и отстояване на
позицията ви без значение как реагира другият човек. Когато практикувате и използвате четирите
основни стратегии, които ще ви покажа в тази глава, ви гарантирам, че ще промените баланса на
силата във връзката. Тези стратегии - неотбранителната комуникация, превръщането на врага в
съюзник, бартерът и използването на хумора - са най-ефективните оръдия, които познавам за
прекратяване на емоционалното изнудване.
Ще ми се да можех да застана до вас, когато съобщавате на изнудвана решението си, но не мога.
Това, което мога да направя, е да ви дам сценарий, който да научите, към който да се придържате и
на който да разчитате, когато си имате работа с емоционално изнудване.
Моля ви да обърнете внимание на следното: ако живеете или сте обвързани с някой, когото
смятате за непредвидим и потенциално опасен, не го информирайте предварително за плановете си
да го напуснете. Предпазвайте се и се махнете. Ако във връзката има минали случаи на физическо
малтретиране, това е опасен период за вас. Идете някъде, където е безопасно, и потърсете помощ, ако
не от семейството, тогава от някой дом за физически малтретирани жени. Не отивайте сами: нека
службите за оказване помощ на жените ви помогнат и добре се погрижете за себе си. Би било
нереалистично и безотговорно от моя страна да ви казвам, че тези стратегии ще работят и с някой
насилник.
Стратегия I:
НЕОТБРАНИТЕЛНА КОМУНИКАЦИЯ

www.spiralata.net 93
 Както видяхме, другите хора са получавали исканото чрез крясъци, цупене, разиграване на
ролята на жертвата, заплахи и обвинения. И ние сме реагирали, като сме правили най-доброто, на
което сме били способни, използвайки оръжията, с които е трябвало да работим, за да издигнем
бариера между себе си и чувствата на страх, дълг и вина, които чуждото поведение е разпалвало в
нас.
* Оспорвали сме тяхното описание за нас. Казвали сме:
„Не съм егоист. Ти си егоист. Как можеш да кажеш това за мен? Правя всичко за теб. Какво ще
кажеш за времето, когато...“
* Опитвали сме се да четем мислите им, когато са страдали. Казвали сме: „Моля те, кажи ми
какво не е наред.
Какво направих? Хайде, кажи ми какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре“
* Опитвали сме се да купим одобрението им с надеждата, че ще престанат да са ни ядосани.
Казвали сме: „Е, ако това те разстройва толкова много, мога да променя плановете си/часовете/няма
да започна тази работа/няма да се виждам с този приятел...“
* Опитвали сме се да обясняваме, да противоречим, да се извиняваме, да ги накараме да видят
нещата от нашата гледна точка. Казвали сме: „Защо не можеш да бъдеш разумен? Не можеш ли да
видиш на какъв погрешен път си? Това, което искаш, е смешно/лудо/ирационално/ обидно...“
Проблемът с подобни реакции е, че те са отбранителни и в действителност засилват
емоционалната интензивност на ситуацията. Опитите ни да се предпазим наливат масло в огъня.
Какво ще стане, ако искрите на обвиненията, заплахите и отрицателните етикети на другия човек
паднат на мокра земя? Какво ще стане, ако не се опитвате да промените другия човек, а вместо това
промените сценария? Какво ще стане, ако реагирате на неговия натиск с подобни изказвания:
* Съжалявам, че си разстроен.
* Мога да разбера, че виждаш нещата по този начин.
* Това е интересно.
* Наистина ли?
* Крясъците/заплахите/затварянето в себе си/плачът по-вече няма да водят до никакви резултати
и не решават нищо.
* Нека поговорим, когато се поуспокоиш.
И най-неотбранителният отговор от всички:
* Абсолютно прав си (дори ако изобщо не вярвате в това).
Тези фрази са ядрото на неотбранителната комуникация. Запомнете ги наизуст и добавете някои
свои. Повтаряйте ги на глас, докато не се почувствате удобно с тях. Ако можете, практикувайте с
приятел. Важно е да направите тези фрази част от вашия речник и да ги държите винаги готови. Не се
отбранявайте и не обяснявайте решението си или себе си в отговор на натиск.
Знам, че първоначално ще се чувствате неловко с тези фрази. Малцина от нас имат опит в
отговарянето на канонадата на другия с кратко, неемоционално изречение. Не се притеснявайте, ако
откриете, че сте изкушени да доразработвате тези изречения - просто не го правете.
Неотбранителната комуникация ще работи с всеки на всеки етап от транзакцията на изнудването.
Преподавала съм я на хиляди хора и съм я използвала в продължение на много години. Това не
означава, че още от началото ми беше лесно и че със сигурност всеки път го правя както трябва.
Имах същите усещания в стомаха си и същото бъхтещо сърце, които почти всеки изпитва, и досега от
време на време имам тези усещания. Обещавам ви обаче, че всеки път, когато използвате тази и
другите стратегии, които ще ви покажа, ще става все по-лесно. Както са установили много озадачени
изнудвачи, без гориво от жертвата опитите за изнудване, които са работели толкова добре в
миналото, изведнъж започват да куцат.
Неотбранително представяне на решението
Джош знаеше, че за да спечели отново самоуважението си, да спаси връзката си с Бет и да
създаде възможността да има истинско взаимоотношение с баща си, трябва да престане да дебне
наоколо и да му каже за плановете си да се ожени за Бет. Насърчих го да стисне зъби и да разкрие
новината пред двамата си родители, за да си гарантира, че майка му ще чуе решението му директно
от него вместо през филтрите на баща му. „Харесва ми идеята за използването на тези
неотбранителни тактики - рече той, - но ти ще трябва да ми помогнеш, защото не знам какво да кажа
или как да устроя нещата".

www.spiralata.net 94
 Започнахме с някои основни правила за представяне на решението му. „Първо - обясних му, -
трябва така да подредиш нещата, че да се чувстваш колкото се може по-удобно, а другият да може да
бъде възприемчив слушател“ При представяне на важно решение на някой друг ще трябва да си
подсигурите всяко предимство. Това означава да не се опитвате да инициирате дискусия, когато
другият е уморен, стресиран или когато децата търчат насам-натам из къщата.
Дайте на съпруга или на партньора си да разбере, че искате да разговаряте, и изберете спокойно
време, в което няма да ви прекъсват. Изключете телефона. Ако не живеете с другия човек, кажете, че
искате да поговорите, и определете място и време. Постарайте се да изберете място за среща, където
се чувствате удобно. Помнете, че местата имат собствена енергия и е важно да не изберете такова,
което е изпълнено с духове от миналото или със спомени, които ще ви накарат да се чувствате
неравностоен със събеседника ви още в момента, в който прекрачите прага.
- Мога да им се обадя и да ги поканя на кафе и десерт някоя вечер при мен - отбеляза Джош, - но
знам, че те ще се изпокарат, а освен това са двама, а аз съм сам. Мисля, че всичко ще е наред, ако
отида у тях.
Попитах Джош дали няма да има твърде много стари спомени в къщата на родителите му -
снимки и вещи, които могат да събудят детството му.
- О, не - отвърна той, - аз не съм израснал там. Те се преместиха в апартамент и е повече като
хотел, отколкото като старата ни къща. Виж, те не са грубияни, а просто са като коне с капаци.
След като сте определили времето и мястото, насочете вниманието си върху думите, които ще
кажете. Предложих на Джош да започне, като помоли родителите си да го изслушат, без да го
прекъсват или да му противоречат, и да им съобщи, че когато приключи, те могат да кажат каквото
искат. Тогава може да им представи решението си. Работейки заедно, Джош и аз измислихме следния
монолог.
Татко, мамо, искам да седнете и да ме изслушате. Не ми е лесно да кажа това. Много мислих и
тъй като ви обичам и ви уважавам, искам да бъда честен с вас и да спра тези неприятни неща, които
стават между нас. Искам да знаете, че съм взел решение да се оженя за Бет. Срамувам се от факта, че
през последните няколко месеца не бях искрен с вас за това. Не го направих, защото съм уплашен от
вас. Уплашен съм от вашия гняв и неодобрение. И сега съм уплашен до смърт.
Джош постига много още от началото. Той поставя условията си за срещата. Изразява чувствата
си - както тези около проблема между тях, така и възникващите от непосредствената ситуация.
Признава по-ранната си нечестност и желанието си да я прекрати. И обявява решението си.
Трябва да знаете, че никоя ваша дума или ваше действие няма да променят мнението ми. Това е
моето решение, това е моят живот. Ще открия дали за вас е по-важно да сте прави и да стане вашето,
отколкото да имаме близки взаимоотношения. Надявам се, че е второто. Съжалявам, че не се влюбих
в мило момиче, което е католичка. Не, по дяволите, не съжалявам! И вие можете или да приемете
това и да бъдете част от новото ми семейство, или да решите да не участвате. Обичам ви, татко и
мамо, и ви предлагам да си дадете малко време, за да решите какво ще правите.
Джош продължава да защитава решението си, давайки на родителите си възможност да го
приемат - или не. И накрая прави предложение: да не реагират незабавно, а да обмислят думите му.
Предугаждане на техните реакции
Насърчих Джош да репетира речта си така, сякаш е актьор, който учи наизуст репликите си.
Можете да направите това с някой друг, да говорите на празен стол или на снимката на другия човек.
Вероятно ще се чувствате странно, но колкото повече репетирате, толкова по-уверени ще сте, когато
дойде време да седнете с истинския човек, който умело ви е притискал в миналото.
Ако имате няколко условия, които да представите пред другия, е добре да си нахвърляте бележки
на лист хартия и да ги поглеждате, като позволите на другия да знае какво точно правите. Моля ви
обаче да репетирате, като си казвате репликите на глас, а не просто наум. Подготовката ще ви даде
огромен начален тласък.
- С удоволствие ще репетирам - каза Джош, - но не съм толкова притеснен дали ще си кажа това,
което имам да казвам. Притеснявам се повече какво те ще кажат. Достатъчно лошо ще е да гледам
как баща ми бавно кипва от другата страна на масата.
Помогнах на Джош да облекчи тревожността си от реакцията на родителите си чрез ролеви игри
с него и като му дадох възможност да практикува отговарянето на въпросите и коментарите, от които
се страхуваше най-много. И това можете да направите с приятел или самостоятелно.
- Коя реакция според теб ще ти е най-трудна, Джош? - попитах го.

www.spiralata.net 95
 - От страна на баща ми мисля, че ще е: „Знаеш, че това означава, че повече не мога да ти помагам
в бизнеса“.
- А твоят отговор?
- Върви по дяволите! Нямам нужда от парите ти!
- Е, мисля, че можем да намерим нещо не толкова провокативно.
- Добре. Какво ще кажеш за: „Съжалявам, че се чувстваш по този начин. Вече съм взел
решение“?
Практикувахме, както може би ще искате да направите и вие, с цяла поредица от потенциални
отговори.
Сюзън (в ролята на бащата на Джош): Ние просто не можем да подкрепим този брак. Наранен и
шокиран съм, че си ме лъгал.
Джош: Не се гордея, че те лъгах, татко. Страхувах се. Съжалявам, че се чувстваш по този начин,
но аз ще се оженя за Бет.
Сюзън: Какво ще каже майка ти?
Джош: Обзалагам се, че първите думи, които ще излязат от устата й, ще са: „Какво ще стане,
когато имате деца? Ще ходят ли в католическо училище? Ще ги отгледате ли като католици?“ Ние
все още не сме женени, но мама винаги мисли в перспектива.
Сюзън: Ати ще й кажеш...
Джош: Мамо, ще ги отгледаме с много любов и ще ги научим да бъдат добри човешки същества.
Сюзън (в ролята на майката): Искам да знам те католици ли ще бъдат или евреи.
Джош: А аз ще кажа: „Ще минем по този мост, мамо, когато имаме деца, когато те са реалност.
Точно сега това е последното нещо, което ме притеснява“.
Когато Джош в действителност представил решението си пред родителите си, се чувствал
изключително нервен и нестабилен, но се придържал към сценария и не си позволил да го поставят в
отбранителна позиция.
Не беше най-гладката среща в света. Сърцето ми биеше толкова силно, не бях сигурен, не и те го
чуват, а на мен ми беше малко лошо. Напомних си да продължавам да дишам и си повторих няколко
пъти „Мога да го понеса“. Помогна ми, но цялата работа изобщо не беше лесна. Баща ми извади
всички оръжия. Първо каза: „Защо ни причиняваш това? Как можа да ни нараниш така?“Почувствах,
не ме пронизва в сърцето, но всичко, което казах, беше: „Съжалявам, не го виждаш по този начин,
татко". Той изглеждаше изненадан, но продължи напред в същия дух. След това беше: „Ако се
ожениш за това момиче, повече няма да бъдеш член на нашето семейство. Това убива майка ти“. А аз
казах: „Татко, твоите заплахи убиват нашите взаимоотношения. Знам, че си ядосан, знам, че си
разстроен" Тогава той наистина каза нещо, за което се бях подготвил: „Не мога да повярвам, че си ме
лъгал . Отговорът ми беше: „Направих го, защото съм уплашен от теб. Това е нещо, което се надявам,
че можем да променим.
Сякаш нищо не работеше за него, така че той мина на: „След всичко, което двамата с майка ти
сме направили за теб..." а аз казах: „Татко, аз съм ви много благодарен за всичко, но моята
благодарност не се простира до там, че да ти позволя ти да избираш за кого да се женя" Последният
му опит беше да ме сравнява с брат ми, който е женен за католичка и има много хубави, малки
католически дечурлига. Казах: „Татко, не мога да бъда като Ерик, защото не съм Ерик, аз съм си аз".
На този етап видях, че той започва да пръска слюнки и му се изчерпва запасът от реплики, така че
направих това, което ти предложи. Казах, че ми се струва, че има нужда от време, за да помисли.
Последното, което татко ми каза, беше: „Искаш от мене да понеса твърде много. Имам си
правила, ценности и убеждения, които значат много за мен, и не знам дали мога да приема твоето
решение или не". Станах да си вървя и те ме изпратиха до колата. Отворих прозореца и татко каза:
„Е, винаги съм те учил да се защитаваш, но никога не съм подозирал, че ще го направиш с мен". И
един вид се усмихна, докато аз се отдалечавах.
Джош се беше изправил пред най-лошия си страх, а именно да предизвика неодобрението на
родителите си. И познайте какво! Никой не умря! Къщата не рухна. Светът не свърши. За него това
не беше приятно преживяване, но го накара да се почувства облекчен и изпълнен със самоуважение.
- Чувствам се така, сякаш съм пораснал с 3 метра! - сподели той.
Беше си върнал интегритета.
В реалния живот с реалните хора емоциите и взаимодействията са сложни, особено в
семейството: рядко има хепиенд в стила на Холивуд. Ще ми се да можех да напиша, че семейството

www.spiralata.net 96
на Джош е решило да прегърне новата му съпруга, но истината не беше такава. Бащата на Джош
сметна, че не иска да губи сина си, но до този момент не е приел истински Бет и не е проявявал топли
чувства към нея. Джош осъзна с тъга, че не иска напълно да къса с родителите си, но трябва да
намали прекарваното заедно време заради напрежението между тях. Пламенната му надежда е, че те
на някакъв етап ще омекнат, може би когато се появят внуците - и аз се надявам да стане така. Но
дори и да не го направят, Джош стори нещо здраво. Неговото самоуважение и интегритет са
непокътнати и той е много по-способен да се уважава, отколкото когато беше неискрен с родителите
си и предаваше обвързаността си с Бет.
В някои случаи родителите и другите близки до нас хора наистина се променят. Важното е какво
вие правите за себе си и кой сте, когато настане моментът да заемете позиция.
Справяне с най-често срещаните реакции
Тъй като познавате другия много добре, няма да имате особени трудности да предвидите
типовете реакции, които той ще ви предложи, след като представите решението си. Но понеже
повечето от нас имат малко опит в използването на неотбранителната комуникация, е възможно да не
успеем да реагираме моментално, особено когато се опитваме да избираме думи, които ще притъпят
емоциите в размяната.
Не се тревожете, че трябва да сте бързи - имате цялото време, от което се нуждаете, за да
мислите, и е добра идея да позволите да се възцари малко мълчание след думите на другия, преди да
проговорите. Важното е да се съпротивлявате на тенденцията да прибягвате до други модели на
поведение, защото се чувствате тревожни и не знаете какво да кажете. Затова искам да ви дам някои
конкретни начини да отговорите на най-често срещаните типове реакции. Наистина не съм в
състояние да подчертая достатъчно добре колко важно е да практикувате изричането на тези
твърдения дотогава, докато не ви се сторят естествени.
Как да реагирате на:
1. Предвижданията на другия за катастрофа и заплахите му.
Наказващите и самонаказващите се могат да се опитат да ви притиснат да промените решението
си, като ви бомбардират с образи на крайно отрицателни последствия от правенето на онова, което
сте решили. Никога не е лесно човек да се съпротивлява на страха, че черните прогнози на другия ще
се сбъднат, особено когато темата, която той набива непрекъснато, е: „Ще станат лоши неща - и
всичко ще бъде по твоя вина“. Отстоявайте обаче позицията си.
Когато другият каже
* Ако не се погрижиш за мен, ще свърша в болница/на улицата/няма да съм способен да работя.
* Никога повече няма да видиш децата си.
* Ти ще разрушиш това семейство.
* Ти не си повече мое дете.
* Изхвърлям те от завещанието си.
* Ще се разболея.
* Не мога да се справя без теб.
* Ще те накарам да страдаш.
* Ще съжаляваш.
Вие отговорете:
* Това е твой избор.
* Надявам се, че няма да направиш това, но аз вече съм взел решение.
* Знам, че сега си много гневен. Когато имаш възможност да обмислиш нещата, може би ще
промениш мнението си.
* Защо не поговорим отново за това, когато ти си по-малко разстроен?
* Заплахите/страданието/сълзите вече не вършат никаква работа.
* Съжалявам, че си разстроен.
2. Използване на епитети, етикетиране, отрицателни оценки.
Най-естествената реакция на света е да искате да се защитите, когато някой започне да използва
епитети, но това вероятно ще ви прати в безсмислена размяна от типа на „Аз не съм!/Ти също си!“.
Вместо това поемете дълбоко дъх и оставете чувствата си на страх, дълг и вина да се мотаят в
стомаха ви, докато вие разсъждавате с главата си. Помнете, че за целите на представянето и
поддържането на вашето решение най-важното е не как се чувствате, а какво казвате. Първо
променяме поведението, а по-късно ще насочим вниманието към това, което става във вас.

www.spiralata.net 97
 Когато другият каже:
* Не мога да повярвам, че си такъв егоист. Това въобще не си ти.
* Ти мислиш единствено за себе си. Никога не зачиташ моите чувства.
* Наистина смятах, че си различен от другите мъже, с които съм била. Предполагам, че съм
сгрешила.
* Това е най-тъпото нещо, което съм чувал.
* Всеки знае, че децата трябва да уважават родителите си.
* Как можеш да си толкова нелоялен?
* Ти си просто един идиот.
Вие отговорете:
* Имаш право на свое мнение.
* Сигурен съм, че на теб така ти изглеждат нещата.
* Възможно е.
* Може би си прав.
*Никога няма да стигнем доникъде, ако продължаваш да ме обиждаш.
* Съжалявам, че си разстроен.
3. Смъртоносните „защо“ и „как“. Другият може да изисква от вас обяснения или причини за
вашето решение. Възможно е да мислите, че това е големият ви шанс да кажете всички неща, които
сте искали да му наговорите за това, колко наранени сте били, колко невнимателен е бил той, как сте
ядосани до полуда и че няма да търпите това повече. Другият ви предлага идеалната възможност да
нахвърляте пространна самозащита. Не го правете!
Останете фокусирани върху вашата цел. Вие представяте решението си - и точка. Не се хващайте
за съдържанието на вашето несъгласие, ако искате да прекратите процеса на изнудване. Несъгласието
ви всъщност изобщо не е за това, къде да си прекарате ваканцията или дали вие ще направите някоя
услуга. То е за модел на поведение, при който другият човек трябва винаги да получава своето, а вие
трябва само да отстъпвате. Тъй като сте сериозни по отношение на разчупването на този модел, не
спорете, не обяснявайте, не се защитавайте и не отговаряйте на защо със защото.
Вместо това, когато другият каже:
* Как можа да ми причиниш това (след всичко, което съм направил за тебе)?
* Защо разрушаваш живота ми?
* Защо си толкова егоистичен/инат/упорит?
* Какво ти става?
* Защо действаш по този начин?
* Защо искаш да ме нараниш?
* Защо правиш от мухата слон?
Вие отговорете:
* Знаех, че няма да си щастлив от моето решение, но така стоят нещата.
* Тук няма злодеи. Ние просто искаме различни неща.
* Не желая да поемам повече от 50% от отговорността.
* Знам колко разстроен/разгневен/разочарован си, но това не подлежи на разисквания.
* Виждаме нещата по различен начин.
* Сигурен съм, че така виждаш нещата.
* Съжалявам, че си разстроен.
Справяне с мълчанието
А какво да кажем за човек, изнудващ чрез гняв, който е изразен скрито чрез мусене, цупене и
страдание? Когато той не казва нищо, какво можете да отвърнете или да направите? За много жертви
този мълчалив гняв е много по-влудяващ, отколкото от критата атака.
Понякога изглежда, че нищо не работи с този тип изнудван, и нерядко наистина е така. Ще имате
обаче най-голям успех, ако се придържате към принципите на неотбранителната комуникация и си
давате сметка за следните неща, които трябва и не трябва да се правят.
Когато имате работа с мълчаливи изнудвачи, не правете следното
* Не очаквайте от тях да предприемат първата стъпка към разрешаването на конфликта.
* Не ги умолявайте да ви кажат какво не е наред.
* Не ходете по тях в очакване на отговор (това ще ги накара само да се затворят още повече).

www.spiralata.net 98
 * Не критикувайте, не анализирайте и не интерпретирайте техните мотиви, характер или
неспособност да бъдат прями.
* Не приемайте c готовност вината за онова, заради което са разстроени, за да им подобрите
настроението.
* Не им позволявайте да променят темата.
* Не се поддавайте на напрежението и гнева, които витаят във въздуха.
* Не позволявайте на фрустрацията си да ви накара да отправяте заплахи, които всъщност нямате
предвид (например „Ако не ми кажеш какво не е наред, никога повече няма да ти проговоря“).
* Не приемайте, че ако те най-накрая се извинят, това ще бъде последвано от някаква съществена
промяна в поведението им.
* Не очаквайте основни личностни промени, дори ако те признават какво правят и са готови да
работят върху него. Помнете: Поведението може да се променя. Личностните стилове обикновено не
го правят.
Използвайте следните техники:
* Помнете, че имате работа с хора, които се чувстват неадекватни и безсилни и които се
страхуват от способността ви да ги нараните или да ги изоставите.
* Конфронтирайте ги тогава, когато са по-способни да чуят какво имате да кажете. Обмислете
дали да не им напишете писмо. То може да им изглежда по-малко заплашително.
*Уверявайте ги, че могат да ви кажат защо са ядосани и че ще ги изслушате, без да си
отмъщавате.
* Използвайте такт и дипломатичност. Това ще им вдъхне увереност, че вие няма да
експлоатирате тяхната уязвимост и няма да прилагате контраобвинения.
* Казвайте успокояващи неща, например: „Знам, че точно сега си ядосан, и съм съгласен да
обсъдим това в момента, в който си готов да поговорим“ След това ги оставете сами. Само ще ги
накарате да се затворят още повече, ако не го направите.
*Не се страхувайте да им кажете, че поведението им ви разстройва, но започнете с изразяване на
висока оценка. Например: „Татко, наистина ме е грижа за теб и мисля, че ти си един от най-умните
хора, които познавам, но се притеснявам, когато млъкваш всеки път, когато не сме съгласни за нещо,
и просто се оттегляш. Това вреди на отношенията ни и се чудя дали би поговорил с мен за това“
* Останете фокусирани върху въпроса, който ви е разстроил.
* Очаквайте да бъдете атакувани, когато изразите някакво оплакване, защото те преживяват
вашето изказване като атака срещу тях.
* Кажете им, че знаете, че са ядосани, и какво сте готови да направите за това. Например:
„Съжалявам, че си разстроена, защото не искам твоите родители да отсядат при нас, когато са в
града, но със сигурност съм готов да отделя време да открия добър хотел за тях и може би да платя
част от разходите по тяхната ваканция“
* Приемете факта, че вие ще трябва да направите първата стъпка през повечето, ако не и през
цялото време.
* Оставете някои неща просто да отминат.
Тези техники са единствените, които имат някакъв шанс да прекъснат модела, който е толкова
типичен за мълчаливия гневен изнудвач - цикълът, който се повтаря отново и отново: „Погледни
колко съм разстроен и всичко това е по твоя вина. Сега сам се сети какво си направил и как ще го
компенсираш“. Знам колко вбесяващо е да се налага вие да сте рационалните, когато ви идва да
удушите другия човек, но това е единственият познат (поне на мен) начин за създаване на атмосфера,
която ще позволи да се осъществи промяна. Най-трудната ви работа ще е да останете неотбранителни
и да убедите мълчаливия гневен човек, че е съвсем редно да бъде ядосан, когато е прекарал целия си
живот, вярвайки в противното.
Да се чувстваш бесен, но да останеш спокоен
Говорихме много за справянето с гнева на изнудвача, но как остава човек неотбранителен, когато
гневът му се натрупва? Алън, чиято бивша съпруга, Бевърли, използваше децата им като пионки в
наказателните си акции срещу него, изрази фрустриращата си дилема по време на една сесия.
Миналата седмица заведох децата сред природата на палатка и когато ги върнах, тя започна да
крещи, защото били мръсни и уморени. Те прекараха чудесно, но тя смята, че съм ги преуморил.
Каза, че ако не мога да се грижа по-добре за тях, тя ще се погрижи да намалят правото ми на
свиждане. Знам, че беше грешка, но аз просто избухнах и започнахме да си крещим един на друг като

www.spiralata.net 99
луди. Тя обаче ме вбеси. Как смее да ме заплашва, че ще ми попречи да виждам децата си? И какво,
по дяволите, да правя сега?
Има ситуации, за които няма магически решения. Бевърли беше жестоко наранена от развода и
тъй като атаките й ескалираха, след като мъжът й се ожени повторно, беше очевидно,че единственият
начин, по който той би могъл да промени чувствата й, бе ако и съпругът й е нещастен. Той обаче със
сигурност можеше да промени поведението, което ескалираше напрежението.
- Знам колко си бесен - казах, - но просто ще трябва да се научиш да се успокояваш. Започваш да
ставаш много добър в използването на неотбранителна комуникация с Джо, така че защо не опиташ
да се държиш така и спрямо Бевърли? Най-трудното е да се преструваш на спокоен, докато отвътре
ти идва да я убиеш.
- Ти добре ме дресира, Сюзън - отвърна той с усмивка. -Знам: сега ще кажеш, че единственият
човек, който мога да променя, съм аз самият.
- Точно така - отговорих. - По принцип работата ти е да си затвориш устата, без значение колко
ирационална е бившата ти съпруга, и в зависимост от ситуацията трябва да казваш неща като:
„Съжалявам, че си разстроена от екскурзията ни, но децата прекараха страхотно. Ще се почувстваш
ли по-добре, ако следващия път, когато планирам нещо такова, ти обясня предварително какво ще
правим и какво трябва да очакваш?“ Освен това ти си ми казвал, че тя не приготвя момчетата, когато
отиваш да ги вземеш, понякога дори не са си вкъщи. Това наистина е вбесяващо, но като родителя с
основните родителски права тя има доста средства за упражняване на влияние и ти трябва да
намериш начин да го приемеш, или ще бъдеш непрекъснато разярен и огорчен. Върни се към някои
от онези спокойни и успокояващи фрази. Вместо да вентилираш гнева си, поеми дълбоко дъх и кажи:
„Наистина ще го оценя високо, Бевърли, ако децата са готови, когато идвам. Има ли нещо, което мога
да направя, за да те улесня? Не мога да прогнозирам как ще реагира тя, но ти обещавам, че ти ще се
почувстваш много по-малко виктимизиран.
Стратегия 2:
ПРИВЛЕЧЕТЕ ИЗНУДВАЧА КАТО СЪЮЗНИК
Когато емоционалното изнудване достигне до задънена улица, често е полезно да изместите
разговора, като включите другия във вашия процес на решаване на проблеми. Моленето за помощ,
предложенията или информацията могат да открият възможности, които не сте обмисляли, и в
човешката природа е хората да са по-щастливи да изпълняват някакво решение, в чието вземане са
участвали, отколкото ако не са. Ако подходите към другия с любопитство и с готовност да учите,
бързо можете да промените тона на размяната, който е започнал да се влошава и да се превръща в
атаки и защити.
Следните въпроси могат да ви помогнат да проникнете през враждебността и напрежението
* Можеш ли да ми помогнеш да разбера защо това е толкова важно за теб?
* Можеш ли да предложиш нещо, което сме в състояние да направим, за да разрешим проблема?
* Можеш ли да ми помогнеш да открием нещо, което сме в състояние да направим, за да
подобрим взаимоотношенията си?
* Можеш ли да ми помогнеш да разбера защо си толкова разгневен/разстроен?
Освен това ви препоръчвам нещо, което наричам „Чудното средство" и което звучи така, сякаш е
реклама по „Хоум шопинг . В действителност това е стратегия на насърчаване на другия да си
представи заедно с вас как би изглеждала промяната или как би могъл да се реши проблемът.
Извадете „Чудното средство“ с изказвания като:
* Чудя се какво би станало, ако...
* Чудя се дали можеш да ми помогнеш да намерим начин да...
* Чудя се как можем да направим това по-добре/да накараме това да проработи.
Да се чудите с някого означава да отключите въображението и дори чувството за игривост -
неотбранителността във форма, която доставя най-голямо удоволствие. Хората не обичат да бъдат
атакувани, но често са готови да помогнат на някой да реши някакъв проблем.
Слушайте, за да чуете решенията
Отношенията на Алън с Джо не бяха толкова сложни като тези с Бевърли, тъй като Алън и Джо
се обичаха и искаха да бъдат заедно. Той обаче се мъчеше да открие начин да се справи с огромните
потребности на новата си съпруга. След като в продължение на няколко дни се опитвал да й каже, че
в името на бизнеса ще трябва да прекара известно време извън къщи, той дойде при мен, търсейки
помощ, за да открие решение.

www.spiralata.net 100
 Не знам какво мога да направя, за да и попреча да издивее, когато тръгна в командировка на
Север. Просто няма да свърши работа да кажа: „Не ми пука как се чувстваш. Не ми пука колко си
разстроена. Налага се да замина на тази командировка“. Тогава ще трябва да се притеснявам не само
за пътуването, но и като капак за плачещата жена вкъщи.
Казах на Алън, че е възможно да намали стреса от представянето на решението си пред Джо,
като я попита какво би намалило нейните страхове, че ще остане сама. Напомних му, че не е негова
работа да „превъзпитава“ Джо или да се справя с ранните травми з живота й, които са я направили
толкова зависима. Тя трябва да свърши тази работата сама, така че бракът й да се превърне в
партньорство, а не в някакво взаимоотношение от типа на това между родител и дете.
Междувременно обаче той би могъл да я превърне в съюзник. Практикувахме как може да използва
„Чудя се“ и „Трябва да разбера какво мога да направя“, за да накара Джо да подкрепя неговото
решение, вместо да го притиска да го промени.
- Добре - рече Алън. - Какво ще кажеш за: „Джо, трябва да отида в командировка до Сан
Франциско за няколко дни и преди да се разстроиш, се чудя дали можеш да ми помогнеш да разбера
защо ставаш толкова невротична, когато изляза от къщи за няколко секунди“?
- Не, Алън. Тук не се опитваме да етикетираме хората, а просто да получим информация.
Възможно е тя да има предложения за подобряване на нещата, така че я попитай. Какво ще кажеш за:
„Джо, трябва да замина на Север за няколко дни в командировка. Знам, че ти се притесняваш, когато
се налага да сме разделени, но това е важно пътуване и се чудя какво мога да направя, за да се
почувстваш по-добре“?
Като поставя дилемата си пред нея по този начин, Алън ще признае чувствата й. Няма да я
нарича с всякакви имена, нито пък ще оставя вратата отворена за възможността да не замине.
Мина доста по-гладко, отколкото си мислех. Казах това, върху което работихме, и в момента, в
който попитах какво ще намали тревожността й по отношение на пътуването, тя отвърна: „Вземи ме
с теб. Обясних, че няма никакъв проблем, но че става дума за командировка, а не за ваканция и
вероятно ще стои сама през по-голямата част от времето, защото аз трябва да ходя на много срещи.
Първоначално тя рече, че всичко било наред, че харесва хотелите, но по-късно обясни, не е
премислила и ще и е по-удобно вкъщи. Така не неин беше изборът да си остане у дома. Искаше само
да й се обаждам всяка вечер. Господи, беше такова облекчение. Никога преди не сме постигали
съгласие по този начин - винаги е било въпрос на всичко или нищо.
Това, което се е променило, е решението на Алън да направи необходимото и да работи с Джо, за
да взема предвид нейните чувства. Заедно те намериха взаимноизгодно решение, което Алън или
нямаше да може да види, или нямаше да пожелае да предложи, ако не беше готов да се съюзи с Джо,
вместо да се кара с нея.
Молене на шефа за помощ
Ким използва най-различни неотбранителни техники, за да осведоми шефа си Кен, че иска от
него да спре да използва отрицателни сравнения и че тя има нужда да намали натовареността си, за
да запази здравето си. Особено й хареса идеята да го включи като съюзник, защото, както тя се
изрази:
Аз не съм в позицията да определям правилата и да налагам желанията си, но мога да направя
това, което се очаква тук от всички нас - да бъда добър играч от отбора. Някога мислех, че това
означава да правя всичко, за което другите ме помолят, без значение каква е цената, но започнах да
го схващам повече като истинска екипна работа - да правя най-доброто, на което съм способна, да се
залавям здраво за работа, когато сме в критично положение, и да забавям темпото, когато това е
необходимо за моя живот и за здравето ми.
Освен това Ким искаше да сложи край на тактиките на Кен да оказва натиск и двете измислихме
следния начин, по който тя може да подходи към него:
Кен, може би ти не го съзнаваш, но забелязах, че непрекъснато ме сравняваш с Миранда. В
миналото това беше наистина много ефективен начин да ме накараш да надскачам възможностите си,
но вече просто не върши работа. Ще ти дам 110% от себе си и ще се старая да направя най-доброто,
на което съм способна, но без да се наранявам, защото искам да го направя и защото тази работа ми
харесва. Радвам се, че ме уважаваш и аз също високо те ценя. Но те моля да престанеш да си играеш
на добро дете/лошо дете с мен. Ние сме двама възрастни. Ти не си баща ми и аз не съм ти дъщеря. Аз
дори съм с три години постара от теб, за Бога. А Миранда не ми е сестра, така че слагам точка на това
дисфункционално семейство.

www.spiralata.net 101
 За Ким, както и за всеки, който се изразява добре писмено, но думите му изневеряват, когато е
лице в лице с някого, беше от жизненоважно значение да практикува. Тя покани своя приятелка да
слуша и да играе ролеви игри с нея, репетираше на глас в колата, получи помощ от съпруга си - и
влезе при Кен, когато знаеше перфектно речта си.
Стратегия 3: замяна
Когато искате друг човек да промени поведението си и в същото време признаете, че и вие
трябва да направите някои промени, може би е редно да направите замяна. Повечето от нас правят
такива размени още от детска възраст: два комикса за Супермен срещу една книга, моя сандвич с
риба тон срещу твоята филия с мармалад и фъстъчено масло: даваме нещо, за да получим друго нещо
със същата стойност. Огромната полза от замяната за редуциране на емоционалното изнудване е, че
той елиминира идеята, че тежестта на промяната лежи единствено върху единия от двойката. Тук
няма даване без получаване. Няма победени.
Видях силата на замяната при разтърсването на хората от безизходицата на емоционалното
изнудване, когато една двойка - Мат и Ейми - дойдоха в кабинета ми преди няколко години. Ейми
беше бясна от това, че Мат я пренебрегва.
Той се отнася с мен така, сякаш съм невидима. Става, отива на работа, връща се вкъщи за вечеря
и почти не говори, след това сяда пред телевизора, докато не стане време да си ляга. Не ме е докосвал
от седмици, а аз никога не съм се чувствала така самотна през живота си.
От своя страна Мат каза, че проблемът всъщност е теглото на Ейми:
Това не е жената, за която се ожених. Мисля, че хобито й е да яде, и можете да видите, че тя е
доста надебеляла. Просто не го намирам за особено привлекателно. Тя казва, че се държа така, сякаш
не ме привлича, и е права. Не и когато тя е толкова пълна. Няма да се преструвам, че това ми е
безразлично.
Взаимоотношенията на Мат и Ейми се бяха влошили до „Ако не намериш начин да си по-любещ,
ще те напусна“ - от нейна страна, и „Ако не отслабнеш, ще продължа да те наказвам, като се затварям
в себе си“ - от негова. Те не изразяваха тези заплахи с думи, но не беше и нужно: поведението им
показваше чувствата им толкова добре, че все едно те са били изкрещени по високоговорител.
Ейми ядеше, защото се чувстваше пренебрегната, а Мат каза, че я пренебрегва, защото ядяла
прекалено много. Бяха затормозени и се обвиняваха един друг за своето нещастие. Така че им уредих
замяна: Ейми ще започне диета от утре, а Мат ще отделя по половин час всяка вечер, за да си говори
с нея и да установи наново контакта между тях. Разбира се, Ейми не отслабна за една нощ, а Мат не
се превърна незабавно в г-н Общуване, но те успяха да осъществят съществен напредък към
разчупването на задъненото положение - и в крайна сметка до подобряване на връзката си.
Никой не харесва да изглежда или да се чувства така, сякаш се предава и омразата ни към
едностранните решения въздържа повечето хора от предприемането на първата стъпка към
разрешаването на някакъв спор. Замяната обаче създава ситуация, в която и двете страни печелят и
която лесно се приема от всеки. Освен това тя адресира друга динамика, която ни пречи да работим
съвместно с другия по проблемите - чувството, че другата страна ни е навредила, че ние сме бесни
заради това и че другият трябва да страда. Няма да отстъпим и на йота, защото той трябва да бъде по-
тежко наказан. Някак си обаче чувството, че получаваме от другия нещо, ни позволява по-лесно да
оставим настрана негодуванието си.
Замяната е особено ефективна стратегия, защото позволява на всяка страна да получи исканото,
без така типичните за ловенето конфликти обвинения и атаки.
Елиминиране на безизходното положение
Замяната позволи на Лин и Джеф да намалят тактиките на оказване на натиск, които всеки
насочваше срещу другия. В крайна сметка те се съгласиха, че нерешеният проблем в брака им беше
несъответствието на финансовите им ресурси - нещо, което Лин в частност трудно приемаше. Когато
обаче седнаха в моя кабинет и поговориха един с друг, започнаха отново да се разглеждат като хора,
а не като обекти на гняв. Всеки излезе с предложение за мир и те направиха най-доброто, на което
бяха способни, за да са колкото се може по-неотбранителни. Лин започна:
- Знам, че цялата тази работа с парите е нещо, върху което трябва още да поработя. Мислех си, че
съм съгласна, и се споразумяхме, че когато се съберем, няма да ги размахвам срещу теб и да те
третирам като дете, което получава издръжка или нещо такова. Така че ще уважавам това
споразумение. Имам обаче нужда ти да обещаеш, че когато изникне нещо, например да ти купим нов
камион, ще направим преглед на финансите си заедно и ще вземем решение на базата на това, което

www.spiralata.net 102
смятаме, че можем да си позволим. С други думи, никакъв натиск повече, че ти ще изчезнеш, ако не
получиш исканото. Трябва да разбера защо тръгваш, без да ми кажеш къде отиваш, когато знаеш, че
това ме вбесява.
Джеф отговори:
- Понякога се чувствам толкова разярен, че трябва да прося за нещо нужно, че ми идва да изляза
от къщата или иначе ще направя нещо, за което после ще съжалявам. Трябва да изпусна парата и
когато тръгна нанякъде, не знам колко време ще ми трябва, за да се успокоя. В такъв момент дори не
знам къде отивам.
Лин отвърна:
- Знам колко си разгневен от моето отношение към парите. Моля те за извинение и обещавам, че
ще работя върху него. Знам, че ако продължим да говорим за това, вместо да пазя чувствата за себе
си и след това да ти ги изсипвам на главата, можем да разрешим този проблем. Но имам нужда поне
да ми кажеш, че излизаш, вместо да изчезваш, и искам да ми даваш някаква времева рамка, в която
ще се върнеш. Давам си сметка, че невинаги знаеш, но поне опитай. А когато не знаеш, можеш да ми
се обадиш и да ми кажеш къде си и кога ще се прибереш. Това ще ме накара да се почувствам много
по-добре.
Джеф каза:
- Знаеш, че те обичам и не отивам никъде задълго. Но ако това ще ти помогне, ще ти казвам къде
отивам и за колко време. И може би е време да преосмислим финансите си. Искам да погледна
документите заедно с теб - по-добър съм с парите, отколкото си мислиш - и знам, че има неща, които
мога да направя, за да заделям и аз по някоя сума. Мислех си да тренирам коне в долината, но ти бях
толкова разгневен, че дори не ти го споменах. Мислех, че ще се подиграеш с мен, защото и така няма
да изкарвам повече пари от теб - може би никога няма да мога.
Джеф и Лин все още има за какво да говорят, да слушат и да преговарят, но използвайки замяна,
те положиха основите, за да могат да я осъществят.
Действия, а не думи
Шери, чийто шеф и любовник Чарлз я заплашваше с уволнение, когато тя реши да прекрати
любовната им връзка, реши, че ще му поиска три неща в една замяна, която имаше предимства и за
двамата. Не подлежеше на обсъждане, че при никакви обстоятелства тя повече няма да спи с него.
Това беше въпрос на същностния й интегритет. Тя обаче предложи да остане на работа, докато не
приключи проектите, върху които работи, и да помогне на Чарлз да наеме и да обучи заместника й. В
замяна искаше извинение от Чарлз за това, че я е тиранизирал, и неговото съгласие да поддържа
взаимоотношенията им официални.
Наистина се страхувах, че той на момента ще ме уволни, но бях репетирала толкова много, че със
сигурност знаех какво искам да кажа, и мисля, че се изненада, защото не се страхувах от него.
Първоначално сякаш казваше: „Няма секс - няма работа, но когато обясних, че не мога да допусна
никакъв компромис по този пункт, отстъпи. Каза ми: „Не знам дали ще мога да те виждам всеки ден.
И аз имам чувства - това не беше просто някаква тийнейджърска свалка. Затова казах, че вероятно
можем да опитаме и да видим как ще се чувстваме, а той отвърна, че наистина можем да го направим.
Мисля, че помогна фактът, че имах какво да предложа и че не отидох там, готова да се нахвърля
върху него. Работя върху някои неща, които трудно могат да се връчат на съвършено нов човек, и
мисля, че той си дава сметка, че ще е по-добре за него да ги свърша, преди да ме уволни.
Поведението на Чарлз обаче не отразяваше споразумението, което бяха постигнали с Шери.
Нещата наистина се оказаха трудни. Той е много критичен към мен пред клиентите и не
пропуска възможност да се заяде или да ме унизи. Не спазва своята част от сделката и не знам какво
да правя.
Обясних на Шери, че единственото нещо, което може да направи в тази ситуация, е да се върне
при Чарлз и да му каже, че не изпълнява това, което е обещал. Думите не са достатъчни. Те трябва да
са подкрепени с действия. Много емоционални изнудвачи лесно се извиняват и казват, че ще
направят промени, но е много по-трудно да изпълнят обещанията си. Важно е това да им се напомни
с думи като: „Имаме споразумение и наистина ще ценя високо, ако ти спазваш твоята част от
задълженията“
Шери се изправи пред Чарлз по внимателен и неотбранителен начин:

www.spiralata.net 103
 Казах му: .Можа би дори не съзнаваш колко болезнени са ите коментари, но бих искала те да
престанат И, разбира се. не се налагаше той да пита какви коментари знаеше за какво говоря. Тогава
с половинчата усмивка ми отговори: „Ти беше такъв мил човек, преди да тръгнеш на терапия....
Дори в случаи като този на Шери, в които крайната цел е да се измъкнете от трудна ситуация, е
важно да сте нащрек и да карате човек да се придържа към споразуменията си с вас дотогава, до-като
вие ги спазвате.
Стратегия 4: използване на хумора
Във връзка, която по принцип е добра, хуморът може да е ефективно средство да посочите на
другия как ви изглежда неговото поведение. Нека ви дам няколко примера.
Един ден, когато Пати ми се оплакваше от поведението на Джо, избърбори:
- Господи, някой трябва да даде на този мъж „Оскар“: най-добър страдалец в главна роля.
- А защо не го направиш ти? - попитах.
Тя хареса идеята толкова много, че отиде в магазин за сувенири и купи имитация на статуетката.
И следващия път, когато Джо се отдал на познатото цупене и въздишане, тя широко му се усмихнала,
започнала да ръкопляска и му връчила наградата. „Изпълнението ти беше страхотно - му казах. -
Особено ми хареса малката въздишка в края“. Ситуацията изведнъж придобила такъв смешен
характер - сподели Пати, че и двамата избухнали в смях. Оттогава насам Джо не е способен да страда
така ефективно.
Отношенията на Сара с Франк бяха почнали да се изхабяват, но още бяха здрави и тя реши, че
хуморът може да привлече вниманието му. Тя извадила стар обръч от килера и когато Франк отново
поставил някакво условие за брака им, казала:
- Би ли подържал това, докато скоча през него?
- За какво е цялата тази работа? — попитал той.
- О, скъпи - отвърнала тя, - забелязах колко ти харесва да ме караш да скачам през обръчи, за да
се доказвам пред теб. Смяташ ли, че можем да поговорим за това?
- За какво говориш? Не правя така - отвърнал Франк.
- Сигурна съм, че не го осъзнаваш, и знам, че ме обичаш, но на мен ми се струва като безкрайна
серия от тестове.
- Обръчи, а? - попитал той. - Добре, нека поговорим.
Тогава, сподели Сара:
- На лицето му цъфна онази усмивка, която обожавам, и рече: „Преди обаче да станем сериозни,
мислиш ли, че първо можеш да скочиш през този малък обръч заради мен?“ Това наистина успокои
атмосферата.
Няма нищо по-интимно от споделянето на някаква лична шега с някого. Хуморът е връзка
между хората и припомнянето на смешни преживявания може да е част от тъканта на едно силно
взаимоотношение. Използването на хумора, за да представите тезата си пред изнудвача, може да
отпусне и двама ви и да ви позволи да си спомните колко много се наслаждавате на компанията си - и
да ви напомни как се чувства човек, когато му е комфортно с другия. Хуморът е изцеляващ. Той
снижава кръвното налягане и може да отнеме горещината от потенциално огнен сблъсък с някого, с
когото имате трудности.
Ако хуморът е част от обичайния ви речник и се чувствате удобно с него, това е чудесен начин
да се изразявате. Не мога да ви гарантирам, че ще работи през цялото време, но със сигурност ще ви
накара да се чувствате много по-малко мрачни.
Оценка на резултатите
Няма начин да знаете как ще реагира другият, докато не изразите чувствата си и не определите
границите във взаимоотношенията си. В течение на годините съм работила с жертви на емоционално
изнудване, които са идвали заедно със своите изнудвачи. Често съм била изненадана от това, кой
откликва на молбите за промяна. Често хора, от които съм очаквала много малко, защото са
изглеждали разгневени, непреклонни или подли, в действителност са били готови да участват в
оздравяването на връзката си. А понякога тези, които правеха впечатление на дружелюбни и гъвкави,
се оказваха затворени, отбранително настроени и съвсем нечувствителни към потребностите на
жертвите си.
Положителен резултат

www.spiralata.net 104
 Майкъл беше драматичен пример на някой, който реагира по точно противоположния начин на
моите очаквания. Макар че Лиз се опасяваше от експлозия, когато представи условията си пред него,
беше изключително въодушевена от действителния им диалог.
Много мислих какво да правя, след като написах онова писмо. Трябва ли да му го връча и да
изляза от къщи за малко, или да ида до офиса му и да го оставя там, или просто да го сложа на място,
на което той ще го намери? Накрая реших, че най-удобното за мен, тъй като не се страхувам
физически от него, е да седнем заедно и да го помоля да ме изслуша, докато му чета на глас писмото.
На няколко пъти той се опита да ме прекъсне, но нещо наистина трябва да го е трогнало, защото
се смълча и можех да видя, че ме слуша много внимателно. За един много кратък миг можех да видя
срещу мен да седи мъжът, в когото се влюбих, вместо онзи контролиращ тиранин. Тогава защитите
му се вдигнаха и той ме погна. Рече: „Нищо от това нямаше да се случи, ако ти не беше заплашила,
че ще се развеждаш. Нещата никога нямаше да стигнат дотук, ако ти не се беше нахвърлила върху
мен по този начин“. Почувствах, че аха-аха пак ще започна да му крещя, но казах: „Майкъл, не желая
да поемам повече от 50% от отговорността“.
А той се поуспокои и каза: „Предполагам, че не съм искал да видя, че те наранявам. Защо не ми
каза?“ Не съм Полиана и знам, че ще отнеме време да оправим нещата между нас, но най-доброто
нещо е, че той се съгласи да отиде на терапия.
Неговият „къс фитил“ наистина е проблем и мисля, не той вижда, не тази практика на „Аз
Тарзан, ти Джейн “ вече просто не работи.
Подобно на мнозина изнудвачи, Майкъл беше изненадан колко наранена и уплашена е Лиз.
Често съм чувала хора, които прибягват до емоционално изнудване, да казват: „Тя защо не ми каза?“
или „Ех, ако знаех колко много го наранява поведението ми, можехме да спасим нещата, преди да се
влошат толкова“ Това не е извъртане. Изнудвачите често не съзнават колко болезнено е поведението
им и оказваният от тях натиск, защото жертвите са били твърде уплашени, гневни или обезсърчени,
за да им го кажат, вярвайки, не няма да има никаква полза. С други думи, може би не сте казвали
„Ох, боли!“ достатъчно силно.
Често сами се спираме със съвети като: „Не се оплаквай“ или „Не се самосъжалявай“. Някои хора
(в частност мъжете) искат да изглеждат силни и уверени, а не да правят впечатление на лесно
нараними. Затова не изразяват чувствата си. Не казват: „Нараняваш ме. Моля те, престани“.
Тогава не се изненадвайте от изумлението на другия по отношение на вашите чувства. Без
значение каква е неговата реакция, решете да продължите да говорите, да се изразявате честно и да
използвате неотбранителна комуникация. Тогава наблюдавайте, за да видите какво прави другият с
новата информация, която сте предложили.
„Извинявай“ не е достатъчно
Както казах на Лиз, след директна размяна с другия имаме нужда от информация, която само
времето може да ни осигури. „Знам, че това е време, изпълнено с надежди за теб - и обясних. -
Радвам се за теб и съм доволна, че Майкъл ще започне терапия. Надявам се, че това не е просто
някакъв нов меден месец, и за да сме сигурни, че нещата са поели по правия път, трябва да
продължим да ги преценяваме".
Често сме много въодушевени от първоначалната реакция на другия и вярваме,че конфликтът е
разрешен, защото той вербално се е съгласил с нашите условия. В течение на времето обаче е
възможно да забележим, че обещанията се забравят, а старите навици се появяват отново. Не желаем
да се превръщаме в пазачи и да записваме резултата във взаимоотношенията си, но трябва да
погледнем реалистично какво се променя и как то съответства на това, което сме решили, че искаме.
Затова е толкова важно да не решаваме предварително окончателния ход на нещата, докато не
видим какво прави другият човек. Когато вземате важно решение за бъдещето на някаква връзка,
дайте на другия време - предлагам от 30 до 60 дни, и наблюдавайте както вербалните реакции, така и
поведението. Не е достатъчно някой да каже: „Съжалявам. Нека повече не говорим за това“.
Какво е достатъчно?
1. Поемане на отговорност за използването на страха, дълга и вината, за да бъде тяхното.
2. Признание, че има и подобри начини да се иска желаното, и ангажиране с решението да ги
научат.
3. Признание, че тактиките им са били лишени от любов и са ви причинили болка.

www.spiralata.net 105
 4. Съгласие да работят заедно с вас за договаряне на поздрава връзка, което може да включва
получаването на известна външна помощ, ако не сте способни да разрешите самостоятелно проблема
си.
5. Готовност да признаят вашето право да мислите, да се чувствате и да се държите по различен
начин от тях и постигане на съгласие, ч е различен не означава „погрешен" или „лош".
6. Отдаденост на работата по елиминирането на създаващите МЪГЛА тактики, които са
използвали в миналото (например никакви отрицателни сравнения повече, никакви заплахи, че ще
напуснат, ако не е тяхното, никакво търгуване с вината и т.н.).
Промяната на дълбоко вкоренено поведение - както на изнудвана, така и вашето - отнема време и
усилия. Дайте на вас и на другия дара на времето.
Вие ще бъдете по-силни
Страшно е, когато казваш на другия човек: „Това съм аз. Това е, което искам“ Още по-страшно е
да защитаваме собствената истина - нашия интегритет, тъй като трябва да дадем на другия избора да
приеме или не нашите решения и различия. Може да се чувстваме така, сякаш изразяването на
потребностите ни е сродно на отправянето на изисквания, но помнете, че това, което искаме от
изнудвача, е абсолютно разумно: искаме другият да престане да ни манипулира. Не искаме нищо,
което ще навреди на нас или на него.
Мнозина от нас отлагат представянето на решенията пред другия, защото силно се страхуват от
това, което ще стане. За момент обаче отстъпете назад и се запитайте: „Кое е най-лошото нещо, което
може да се случи?“ Често срещан е страхът, че връзката непоправимо ще се разпадне. Последствията
от незащитаването на себе си обаче са по-тежки, защото вие сте се разпаднали на две. С течение на
времето ще знаете все по-малко кои сте, какво искате и в какво вярвате. Сърцевината ви ще отънее.
Ако оцеляването на някаква връзка зависи от това вие непрестанно да отстъпвате пред
емоционалното изнудване, трябва да се запитате дали си струва да загубите психическата си
стабилност. Ако станете по-силни, по-здрави и по-уверени, а другият не го харесва, какво говори
това за качеството на взаимоотношенията, които толкова усилено се опитвате да спасите? На какво
се основават те?
В тази глава изследвахме няколко взаимоотношения, които се подобряват, и други, които не
оцеляват. Във всеки случай обаче жертвите на изнудването се освобождават от него, за да спечелят
поздрав контакт с наистина безценния си интегритет. Никой не може да предвиди какво ще стане,
когато започнете да се променяте, но ви обещавам, че ако използвате тези стратегии и се изправите
пред емоционалното изнудване, вместо да капитулирате, без значение какъв е резултатът, ще сте по-
здрави и по-силни хора.

II.
ПРОРЯЗВАНЕ НА МЪГЛАТА
Ако сте започнали да използвате средствата, които ви дадох в предишната глава, развивате
ефективни начини на общуване и поведение. Сега ще ви покажа как да обезвредите най-важните си
горещи бутони.
Възможно е вече да сте имали известен успех в устояването на нечий натиск и да виждате
промени в себе си и във взаимоотношенията. Вкусвате от удовлетворението и подновеното чувство
на сила, които произтичат от подновената връзка с вашия интегритет. Възможно е обаче да сте
забелязали, че много от същите стари чувства на страх, дълг и вина, които са ви мъчили в миналото,
са все още с вас. Сякаш нова и слънчева сграда изниква на мястото на стара, но нежеланите
обитатели, които винаги са живели в мазето, не искат да напуснат.
Няма за какво да се притеснявате. Чувствата не се променят толкова бързо, колкото бихме
искали. Те са били с вас отдавна. Нужни са били години, за да се превърнат в горещи бутони, и няма
без бой да се оставят да ги изтриете. Това обаче е борба, в която вие ще спечелите. Ще ви покажа
директни, практични начини за ограничаване на тлеещите обиди и чувствителността, които са ви
правили уязвими на емоционално изнудване.
Помнете: макар че илюстрирам повечето от тези стратегии с работата си с други хора, всички
упражнения, ролеви игри, домашни задачи и упражнения за представяне на нещо са създадени, за да
ги изпълнявате самостоятелно.
Стари чувства, нови реакции

www.spiralata.net 106
 За онези от вас, които са запознати с предишните ми книги и особено с Toxic Parents („Токсични
родители“), може би е изненадващо, че вършената от нас тук работа не включва винаги пътуване
назад към преживяванията, които са в корена на повечето от уязвимите ни места. Вместо това ще се
концентрираме върху промяната на вашите реакции на тези преживявания. Със сигурност всички ние
носим белезите на нашето минало. Повечето от нас имат поне някакво съзнание за начините, по
които сме били наранени, и кой ни е наранил. Работили сме върху себе си, често сме правили
важната връзка между емоционалните състояния и поведението ни в отношенията си с другите хора.
Същевременно някои от нас стават уязвими на изнудване благодарение на начина, по който
„фаворизират“ травмите си. Сами се саботираме, като се поддаваме на изнудването, за да избегнем
неудобните чувства, вместо да се научим да ги управляваме. Цялата работа много прилича на
навяхването на глезена: някои продължават да куцат дълго след като им е минало, защото се
страхуват от болката, която може да изпитат, ако се опитат да ходят нормално. Ще споменавам
определени преживявания от детството, както правех и в миналите глави. Тук обаче искам да ви
помогна да научите нови реакции на старите чувства, като останете в настоящето и се справяте с
хората, които предизвикват тези чувства у вас сега.
Забележка: Преди да започнем работа, трябва да повторя един важен пункт. Има няколко
условия, които правят задължителна някаква форма на професионална помощ. Ако се борите с
непрестанно появяваща се депресия, осакатяваща тревожност, злоупотреба с вещества или с
последствията от физическо, сексуално или емоционално малтретиране през детството, има много
медицински, психологически и биохимични интервенции, които не изискват огромно вложение на
време или пари. Краткосрочната интерактивна психотерапия, новите антидепресанти, групите за
подкрепа, програмите на 12-те стъпки и семинарите по личностен растеж през последното
десетилетие са променили лицето на традиционната психотерапия. Там, навън, има помощ за всеки,
който наистина я иска.
Нека започнем с чувствата
Шансовете са, че знаете какво правите, когато някои натисне горещите ви бутони. Може би вие
сте от тези, които искат да доставя удоволствие на другите. Или четете за синдрома на Атлас и си
казвате: „Това съм аз". Може би бягате от гнева като от чума. Когато започваме тази жизненоважна
работа по изгарянето на МЪГЛАТА, искам от вас да се фокусирате върху елемента или елементите
на МЪГЛАТА, към които сте най-чувствителни. Отбележете тези от твърденията по-долу, които се
отнасят до вас.
Когато отстъпвам пред някой, който ме притиска, правя го, защото:
1. Страх ме е от неговото неодобрение.
2. Страх ме е от гнева му.
3. Страх ме е, че той няма да ме харесва/обича повече и може дори да ме напусне.
4. Дължа му го.
5. Той е направил толкова много за мен, че не мога да кажа „не“.
6. Това е мой дълг.
7. Ще се чувствам твърде виновен, ако не го направя.
8. Ще се чувствам егоист/безчувствен/алчен/подъл, ако не го направя.
9. Няма да съм добър човек, ако не го направя.
Сигурно забелязвате, че първите три твърдения са свързани със страха, вторите три - с дълга, а
последните три - с вината. Възможно е повечето или дори всички тези твърдения да са верни за вас.
Те бяха такива за Ив, която се страхуваше от неодобрението на другите, ако се опита да се измъкне
от задушаващата зависимост на Елиът, чувстваше се длъжна, защото той й беше дал подслон и
плащаше сметките й, и премазана от вина при мисълта да го изостави.
При други хора горещите бутони обикновено са свързани с : едно доминиращо чувство, макар че
тези три афективни състояния до голяма степен се припокриват. Например Лиз не се чувстваше
особено задължена или виновна, но се страхуваше от гнева на Майкъл. Изброените по-горе
твърдения ще ви помогнат да установите кой бутон е централен за вас и върху кой елемент (или
елементи) на МЪГЛАТА трябва да работите, за да постигнете дълбока и необратима промяна.
Изключване на бутона на страха
Страхът е основен механизъм на оцеляване, чиято цел е да ни отмести от пътя на вредата. Това е
едновременно инстинктивна и заучена реакция на опасността. Ако двама мъже със скиорски маски

www.spiralata.net 107
искат парите ви, ще се страхувате. Ако съпругът или съпругата ви заплашва, че ще вземе децата, ако
си тръгнете, ще се страхувате.
Много от страховете, изпитвани при емоционалното изнудване обаче, се появяват, когато се
очакват опасности, които е възможно и да не съществуват. Изнудвачите в живота ни инстинктивно
играят с тях и ги уголемяват. Катастрофалните образи растат като снежна топка в съзнанието ни и
стават толкова живи, че ни изглеждат абсолютно реални. Затова приспособяваме действията си, така
че да се предпазим от емоционалните удари, за които сме сигурни, че идват. Ефективното справяне
със страха включва да се тренираме да оставяме настрана натрапливите си сценарии на най-лошия
случай и да разработим положителните възможности. Позволявали сте на въображението си да
работи срещу вас. Нека сега заработи за вас.
Страх от неодобрение
Този страх може да изглежда незначителен, но повярвайте ми, за много хора е мъчителен.
Страхът от неодобрение е много по-дълбок от свиването, когато някой започне да цъка при вида на
това, което сте казали или направили. Той е преплетен с базисното ни чувство за собствена стойност.
Ако позволяваме одобрението или неодобрението на другите да ни дефинират, сами се
принуждаваме да вярваме, че има нещо фундаментално погрешно в нас всеки път, когато
предизвикаме неудоволствие.
Всички харесваме одобрението и похвалите от другите и понякога те могат да изглеждат
абсолютно съществени. Преди много години, преди да се върна в училище и да стана терапевт, си
изкарвах прехраната като актриса. Харесваше ми, когато усилията ми се посрещаха с аплодисменти и
одобрение, и поемах с влакчето на ужасите надолу, когато не ставаше така. Преценявах колко добре
се справям на базата на реакциите на другите спрямо мен. Когато поостарях обаче, направих чудесно
откритие. Поемала съм много рискове в живота си и съм установила, че мога да понасям
гръмотевичното мълчание на нечие неодобрение или дори суровите критики, стига да остана здраво
свързана с моя интегритет.
Знам, че не е лесно да се държите за тази връзка, когато хората които цените, ви казват, че
грешите, но това може да стане.
Отношенията на Сара и Франк се подобряваха стабилно, след като тя му обърна внимание колко
често той я е карал да полага малки тестове, за да спечели правото да се омъжи за него.
Разговорите, които водим, много ни помагат, но аз все още не съм в състояние да се отърся от
идеята, че не мога да се чувствам добре, освен ако той не каже, че решенията ми са добри.
Продължавам да си повтарям, че трябва да порасна и да го израста, но не върши работа. Не искам да
свърша като майка ми, която не можеше дори да пресече улицата, без да получи разрешението на
баща ми.
Специален вид смелост
Освобождаването от страха от неодобрението включва добро познание на това, кои ценности и
преценки са ваши и кои са ви били наложени отвън. Това означава да знаете какво цените самите вие
и след това да имате куража да го защитавате пред чуждото неодобрение и да се придържате към
собствените си убеждения и желания.
Сара беше преизпълнена с възбуда, когато сподели как е направила точно това.
Ти поиска да си помисля за най-добрите ми качества и това, което поставих най-отгоре в
списъка, беше духът ми и любовта ми към предизвикателствата. Подхранвам и двете с бизнеса си и
не е необходимо да мисля усилено, за да знам, не трябва да продължа напред и да го разширя.
Обичам Франк, но той не изчерпва живота ми. Казах му, че ако отдели малко време и помисли, ще
види, че ще бъде много по-забавно да се живее с мен, ако аз съм истински възбудена от това, което
правя. Той мърмори и се цупи известно време, но аз продължих да използвам неотбранителните
фрази и той разбра, че няма да падна на колене. Сега го приема. Чувствам се така, сякаш е Коледа!
Ситуацията на Ив беше различна от тази на Сара. Сара имаше успешна кариера и потенциално
здрава лична връзка. Ив беше изправена пред много неизвестни, а и пред работата по съграждането
наново на живота си, но тя също започваше да успокоява страха си от неодобрение.
От толкова дълго време чувам всички тези гласове, насочени срещу мен: „Ти си безсърдечна
кучка“, „ Ти си безчувствена“, „Какво идиотско нещо си направила“, „Всичко, което правиш, е
толкова глупаво“. Няма обаче да се притеснявам толкова много какво мислят хората, защото това,
което те мислят, може да е много странно. Има такива, които смятат, че холокостът никога не е
съществувал!

www.spiralata.net 108
 От другата страна на страха от неодобрение е свободата да си представиш и да създадеш живот,
който наистина принадлежи на теб. Няма да се преструвам, че е лесно, но всеки път, когато си дадете
обещание да управлявате собствения си кораб, както направиха Сара и Ив, предприемате гигантска
стъпка към оформяне на живот, отразяващ онова, което вие знаете и за което вие вярвате, че е добро
за вас - без значение какво може да мисли или да каже някой друг. Когато направите това, ще сте
способни да изхвърлите пристрастеността си към одобрението.
Страх от гнева
Майкъл се постара да спази обещанието си да работи върху гнева си, но на Лиз не беше нужно
дълго време, за да осъзнае, че той не е единственият, който трябва да се справи с тази емоция. Тя
сподели:
Онази вечер той се спъна в една играчка, която някое от децата беше оставило, и започна да
ругае и да крещи. Аз бях в другата стая и той дори не крещеше на мен, но просто звукът на гласа му
накара сърцето ми да препуска. Той наистина се опитва да се промени и аз мислех, че всичко ще е
наред, след като се научи да управлява гнева си, но аз все още съм толкова чувствителна... Не искам
живот, в който изпадам в паника всеки път, когато някой повиши глас.
Лиз не се страхува, че Майкъл физически ще я нарани. Със сигурност между тях е имало
вербално малтретиране, но тя настояваше, че никога не е имало дори и намек, че Майкъл ще стигне
по-далеч. Е, какво беше това, което предизвикваше такава силна висцерална реакция у нея?
Попитах я три неща:
1. От какво се страхуваш?
2. Кое е най-лошото нещо, което може да се случи? !
3. Каква е твоята фантазия за онова, което може да се случи?
Предполагам, че се страхувам, че той ще загуби контрол и ще ме премаже. Трудно е да обясня.
Обзема ме чувството, че съм на две години и съм напълно безпомощна. Когато той е бесен, е като
някаква всеобгръщаща, всепоглъщаща горещина...
Звукът от крясъците на Майкъл връща Лиз назад във времето. Тя вече не е зрялата жена на 35
години, а става малко момиченце, което чува само опасността в повишения глас. Това едва ли е
изненада, имайки предвид, че е отраснала в нестабилно семейство, в което крясъците били сигнал, че
човек трябва да се покрие и да чака бурята да отмине. Подобно на много жертви на изнудване обаче,
които се превиват, за да успокоят или да избегнат гнева, тя продължаваше да обърква миналото с
настоящето. Казах й, че на някакъв етап би било добра идея тя да поговори с баща си и брат си колко
уплашена се е чувствала, но засега искам да се фокусира върху справянето с „подхлъзванията“ на
Майкъл.
Никой не ни учи как да се справяме с чуждия гняв и повечето от нас имат ограничен репертоар
от реакции. Първото нещо, което трябва да направите с някой, който крещи, е да изберете спокоен
момент и да го уведомите. Кажете му: „Не желая да ми се крещи и следващия път, когато започнеш
да го правиш, ще изляза от стаята“. Така моментално заемате силна позиция и започвате да действате
от свое име. Трябва да изпълните казаното следващия път, когато това стане, така че човекът да ви
приеме насериозно.
Едновременно докато се отстранявате от конфликта, кажете нещо такова със силен и ясен глас:
„Престани!“, „Спри!“ или любимата ми фраза „Стига си дрънкал!“ Лиз ме погледна изумена. „Мога
ли наистина да направя това?“ - попита тя. „Защо не? - отговорих. — Имаш моето разрешение“.
Често си представяме как крясъците на другия ескалират до степен, в която човекът губи контрол
и прибягва до насилие. (Ако наистина се страхувате, че другият ще ви навреди физически, тогава
мястото ви не е във връзката с този човек.) Повечето от нас обаче рядко са си представяли какво ще
стане, ако реагираме по по-мощен, по-уверен начин. След като излезете от ролята на страхливото
малко момиченце или момченце и започнете да се държите като възрастния, който сте сега, сте поели
по пътя към побеждаване на страха от гнева, пускащ в действие толкова много подчинение.
Пренаписване на историята
Едно упражнение, за което съм установила, че е безценно при оказване помощ на жертвите на
изнудване да се справят по-уверено с гнева, включва преповтарянето на скорошен епизод, в който
сте се огънали пред някого, защото сте се страхували.
Затворете очи. Повторете думите, които той е казал, слушайте какво вие сте казали и извикайте
спомените - тревожността, препускащото сърце, омекналите колене, катастрофалните образи, които

www.spiralata.net 109
са минавали през ума ви, когато сте си представяли, че гневът му излиза от контроли той се нахвърля
върху вас.
Сега повторете сцената, но този път когато видите гнева на другия да се засилва, я пренапишете.
Ясно и непоколебимо кажете: „Не! Няма да отстъпя! Престани да ми оказваш натиск!“ Повторете
тези фрази няколко пъти, докато не станат убедителни -повечето хора започват много неуверено.
Слушайте как звучат думите и колко по-силни сте самите вие. Да, можете да ги кажете и да, думите
наистина ви овластяват.
Пренапишете толкова сцени на изнудване от живота си, колкото искате, колкото често искате,
пускайки на воля въображението си, за да преживеете чувството, което човек изпитва, когато си
възстанови личната сила. Особено важно е да направите това упражнение, ако сте си имали работа с
наказващи, защото те могат да бъдат изключително плашещи за нас. Страхът е техният modus
operandi.
Игра на изнудвач
- Една от причините да съм толкова уплашена от гнева - сподели Лиз - е, че когато почувствам,
че той се задава към мен, сякаш човекът зад него просто изчезва. Вече няма Майкъл - просто тази
канонада от крясъци.
Обясних на Лиз, че искам от нея да влезе в ролята на „Кряскащия“ и да ми изиграе Майкъл в най-
лошата му форма.
- Ти се майтапиш, нали? отвърна тя. - Не мога да направя това.
_ Просто остави на страна самосъзнанието и се опитай - казах аз. - Възможно е да се случат
някои интересни неща. Да постоиш за няколко минути в обувките на изнудвача може да е много
поучително.
Лиз започна, изпълнена с двоумение, но постепенно загря и ми представи някакво подобие на
Макъл, поел по пътеката на войната.
Ако си мислиш, не ще можеш, просто ей така да ме оставиш, ще ти се случи случка! Ти няма да
развалиш това семейство и ако опиташ, ще те накарам да съжаляваш, докато си жива! Няма да
получиш и стотинка, няма да ти позволя да вземеш децата! Чуваш ли?
Когато спря, Лиз беше много тиха за известно време. След това каза:
Това беше най-странното нещо. Изобщо не се чувствах властна, докато казвах тези неща.
Чувствах се уплашена и почти безсилна, все едно някой се опитва да ми вземе нещо, което наистина
искам, и единственият начин, по който мога да се въздържа да не се разрева, е да крещя и да пищя.
Чувствах се като дете по време на гневно избухване - не можех да се сетя за правилните думи, които
да кажа, така че просто вдигах голям шум.
Ако изнудвачът в живота ви изразява гнева си мълчаливо, „влезте“ в начумереното, затворено
състояние и се настройте за онова, което става във вас. Вижте дали можете да осъществите контакт с
това, колко силно се страхувате от гнева и колко неефективни се чувствате.
Какъвто и вид гняв да изобразявате, ще разберете, че човекът, който сте виждали като властен и
контролиращ нещата, е всъщност по-скоро емоционален страхливец - точно това означава цялото
грубиянство и тиранизиране. Уверените, сигурни в себе си хора не се нуждаят да разиграват другите,
за да получат исканото или да докажат колко са силни. Възможно е да знаете това на интелектуално
равнище, но „ставането“ на този човек ще ви позволи да преживеете физически и емоционално това
съзнание.
Това е съзнание, което може много да ви помогне да се справите с гнева, независимо дали ще
решите да продължите взаимоотношението си с този човек, или не. Шумните, гневни наказващи и
пасивно-агресивните цупещи се вътре в себе си наистина са уплашени малки деца. Това не прави
поведението им по-малко неприемливо, но може да го направи по-малко плашещо.
Страх от промяната
Никой не обича да прави основни промени в живота си. Познатото е удобно и макар че може да
ни прави нещастни, поне знаем какво се очаква от нас и какво да очакваме от другите хора.
Мария беше решила категорично да напусне Джей, но се ужасяваше от това, което я очаква.
Страхувам се, Сюзън. Страхувам се, че ще бъда разведена жена отново навън в света. Страхувам
се от болката и скръбта. Страхувам се от несигурността. Страхувам се, че ще трябва да започна
всичко от нулата. Страхувам се, че няма да знам как да направя така, че децата ми да се чувстват в
безопасност и да са сигурни, когато сме само аз и те. Страхувам се какво ще си помислят хората - че

www.spiralata.net 110
е мой провал, че съм имала всичко и съм го провалила. Такова изкушение изпитвам да отменя
развода и да се върна към познатото си нещастие - поне знам как да страдам!
Мария можеше да играе приписаната й роля на послушна и вярна съпруга и майка като
професионалист и знаеше как да се държи в контекста на познатите ситуации. Разбира се, комфортът
беше проблемът - беше й трудно да се откаже от него. В момента, в който започнем да обмисляме да
направим основна промяна, почти всички изпитваме някаква степен на паника. Именно от тази
паника се хранят по-деструктивните изнудвачи. Стоим в старите си поведенчески модели и често се
залепваме за вредни връзки и ситуации, за да успокоим тревожността и несигурността, които
заплашват да ни смажат.
Споделих с Мария, че съм останала в лош брак с години повече, отколкото е трябвало, защото
съм се страхувала от същите неща като нея.
- Наистина ми е от помощ да знам това — отвърна тя. — И е полезно да знам, че не съм някаква
луда или ненормална, защото се чувствам по този начин.
Страхът от промяната е универсален и изнудвачите често го експлоатират с твърдения като:
* Наистина ще си самотен без мен.
* Ще съжаляваш, но ще бъде прекалено късно.
* Навън наистина е страшно за сами жени.
* Как можеш да причиниш това на децата?
* Просто не мислиш ясно - не знаеш какво искаш.
* Погледни всички нещастни, разведени хора там, навън.
Напълно нормално е да споделите страховете си с другия, но когато го правите, изразете и
решимостта си да въведете промяната. Кажете нещо като: „Може би си прав и аз знам, че няма да е
лесно, но все пак ще се разведа“. Или ако става дума за друг тип връзка, можете да кажете:
„Оценявам твоята загриженост“ и нищо повече. Ако другият упорства, като рисува някаква мрачна
картина на бъдещето, на което се обричате, върнете се към вашата неотбранителна комуникация и
кажете: „Решил съм повече да не обсъждам това“. Помнете: вие имате абсолютно същото право да
говорите или да не говорите за нещо като другия човек!
Когато решите да си тръгнете или да прекратите отношенията си с важен човек в живота ви,
влизате в състояние на криза -време на интензивно емоционално разместване на пластовете и
несигурност. Кризата обаче не е просто време на опасност. Когато се управлява мъдро и смело, тя е и
чудесна възможност за личностен растеж и по-добър живот.
Това е добро време да откриете някаква група или семинар с хора в подобна ситуация. За да го
направите, започнете да разпитвате приятелите си и тези, с които се чувствате удобно, за да ви
предложат програми, които са им били полезни. Общинските колежи и университети имат
множество вечерни програми за възрастни, а църквите и синагогите са формирали много групи за
подкрепа, които са отворени за обществеността. YWCA или YWHA и женските центрове осигуряват
консултации, а можете да се обадите и на Американската психологическа асоциация за същото. Не е
нужно да изстрадате всичко съвсем сами. Трябва обаче да си гарантирате, че вашата група е от лица,
които работят върху промяната, а не просто да седят на празни приказки, за да си повтарят „Не е ли
ужасно“ и да си разправят „военни“ истории. Чудесна изцелителна енергия струи от хора, които се
подкрепят един друг в трудни времена и които работят за изграждане наново на своята увереност,
така че промяната да може да стане предизвикателство, а не враг.
Страх от изоставяне
Страхът от изоставяне е може би майката на всички страхове. Някои експерти вярват, че той е
кодиран в гените ни и е крайната точка на всички наши страхове във взаимоотношенията,
включително страха от неодобрение и от гнева. Аз наистина не смятам, че е от значение дали той е
инстинктивен или заучен страх, или е комбинация от двете. Основното е, че всички ние го изпитваме.
Някои се справят с него доста добре, но за други той е основен. Когато страхът от изоставяне ни кара
да капитулираме многократно по себеразгромяващ начин, сякаш казваме: „Всичко ще направя, само
не ме напускай“.
Лин изключително много се успокои, когато Джеф се съгласи да не си тръгва по време на
спорове с нея, без да я информира къде ще ходи и кога ще се върне. Страхът от изоставяне обаче е
бил част от нея от дълги години, така че не изчезна за една нощ.

www.spiralata.net 111
 Това наистина ме държи в капан. Ако някой ми се разгневи, знам, не в крайна сметка ще ме
напусне, така не ще направя всичко, което поиска. Давам си сметка, не това е изход за страхливци, но
не ми пука.
Огромен и не особено логичен е скокът от „Ти си ми ядосан“ до „Ти ще ме оставиш сам
завинаги“, но отрицателното мислене не е логично и лесно може да ескалира, превръщайки някакъв
най-прост спор в първата стъпка към пропастта.
Ако, подобно на Лин, сте завлечени във водовъртежа на гибелни мисли, един от най-добрите
начини да избягате е активно да ограничавате количеството време и внимание, които им отделяте.
Спиране на мисли
През следващата седмица искам да отделите известно време, за да се фокусирате върху
отрицателните мисли за изоставяне. Чувствайте се свободни да включите машината на второто
пришествие и да позволите да се излеят най-страховитите образи. Ето обаче какъв е номерът: трябва
да нагласите таймера на пет минути и да ограничите отрицателното си мислене само до тях.
Правете това само веднъж дневно. Мислете за това упражнение като за вашето време за
„тръшкане и притесняване“. Когато петте ви минути изтекат, кажете на мислите си, че трябва да си
вървят - както бихте направили с неканен гост. Ако отново се върнат през деня, кажете им, че са си
изчерпали времето и ще ги приемете утре. Намалявайте времето всеки ден, докато на петия ден не
стигнете до една минута. Знам, че това звучи опростенческо, но помнете: чувствата се задействат от
мисли, без значение колко мимолетни и преходни са те. Зареждаме с енергия страховете си, като
непрекъснато ги подхранваме с умствено внимание. Гази техника на спирането на мисли ви
позволява да интерпретирате континуума мисли-чувства-поведение като неин източник и ви поставя
обратно на мястото на шофьора.
Черната дупка
Спирането на мисли през седмицата помогна на Лин да не влезе в спиралата на емоционалните
свредели и паника, но тя все още не се бе изправила пред страха от това, което наричаше „черната
дупка“ - мястото, в което щеше да падне и никога нямаше да може да излезе, ако Джеф я напусне.
Чувала съм го много пъти от хора, които са ужасени от изоставяне. Изглежда, това е някакъв
универсално въобразявай ад.
Черната дупка е била такъв образ за Лин, откакто тя се помни. Отблизо познаваше ужаса, който я
заобикаля, и тя не искаше да прекрачи прага й и да влезе. Но именно това - казах й - трябваше да
направи.
- Не знам дали ще мога - каза неуверено.
- Ако не днес, кога? - я попитах. - Искам да ме хванеш за ръка и да влезеш в черната дупка заедно
с мен. Какво виждаш?
- Тъмно е и е наистина студено. Няма човешки контакт. Просто изолация, без да има с кого да си
говориш. Изцяло съм откъсната. Дните са толкова дълги без компания... Стените се затварят... Никой
не ме обича и не му пука за мен, никой дори не знае, че съществувам.
Кой не би избрал капитулацията, когато единственият друг избор, изглежда, е падането в това
безрадостно, депресирано състояние, което Лин описва? И колко уязвими сте на манипулация, ако
заковавате емоционалното си оцеляване за един човек!
- Добре - казах й. - Ти ме заведе вътре. Сега искам да намериш пътя обратно.
- Да, бе, как не — отвърна Лин. — Просто ще замахна с магическата пръчка и ужасът ще изчезне.
- Можеш да излезеш от там - знаеш го.
- Само Джеф може да ме изкара — отвърна тя.
- Не - трябва да го направиш сама, или иначе няма да означава нищо. Не пренебрегвам колко
много значи Джеф за теб, но той е само един от елементите, които обогатяват живота ти.
Нека започнем да мислим малко по-творчески. Каква е противоположността на тази черна дупка
за теб?
Лин затвори очи.
- Мисля си за другите хора в живота ми, които обичам - родителите ми, приятелите, някои
наистина мили хора в работата... нещата, които обичам да правя - чакай, има един специален ден,
който помня. Аз съм на около 12 години и татко ми купи първия кон-един красив паломино. Не
можех да повярвам! Беше само мой. Помня мириса на сеното, слънцето по лицето ми... Мисля, че
това е най-близкото място до щастието, на което съм била някога.

www.spiralata.net 112
 - И можеш да се връщаш там винаги когато почувстваш, че изпадаш в паника - й казах. - Можеш
да направиш рекапитулация на всички сетивни удоволствия и възбуда винаги когато поискаш. И
можеш да имаш и други такива дни. Имаш съпруг и други хора, които те обичат, добра кариера и
способността дълбоко да чувстваш нещата. Какви чудесни дарове! Виждаш ли -сама откри изхода от
черната дупка!
Когато се чувстваме уплашени, всички можем да се възползваме от типа представи, които
използва Лин. Седнете, затворете очи и поемете четири или пет пъти дълбоко дъх. Сега си спомнете
един от най-добрите си дни през живота. Може би е ден от детството, когато не сте имали дори една-
едничка грижа. Или пък искате да се върнете в красивото място, което сте посетили и където
сетивата ви са попивали романтичността и красотата на заобикалящото ви. Изпълнете разума и
тялото си с този ден, с гледките и звуците, с дъха на въздуха, парфюма на цветята или прясно
окосената трева. Позволете си напълно да го преживеете, докато спомените не ви успокоят. Помнете,
че винаги можете да използвате тази представа като начин да внесете малко светлина в черната
дупка.
Страхът от изоставяне, който изпитваме в любовните взаимоотношения, е версията на
възрастните на страха от изоставяне, изпитван, когато сме били деца и когато не сме можели да
оцелеем, ако ни оставят сами. За съжаление много възрастни все още вярват, че ще се изправят пред
някаква психологическа смърт, ако ги напусне някой, с когото са свързани. Черната дупка
съществува само във въображението. Това е лъжа, преоблечена като истина.
Радостните, ценни хора и преживявания, които ни подхранват, обикновено изхвръкват от ума ни,
когато сме уплашени. Имаме обаче достъп до тях както в реалността, така и чрез спомените и
въображението си. Ако страхът е като тъмна река, течаща през вас, можете да сложите камъни, по
които да преминете в тази тъмнина, за да си помогнете да стигнете на другия бряг.
Изключване на бутона на дълга
Ще ми се някой да можеше да ни разпредели в групи по задължения, така както правителството
ни разпределя в подоходни групи за данъчно облагане. Нямаше ли животът ни да е много по-прост,
ако имаше някаква формула, по която да смятаме колко дължим на другите хора, вместо
непрекъснато самостоятелно да се мъчим с тази дилема? Нямаше ли да е страхотно, ако имаше ясни
насоки за определяне колко даване е прекалено много или не е достатъчно, кога даването е полезно и
кога - вредно, или за изчисляване как да балансираме дълга си към другите с много реалните и
жизненоважни задължения към себе си?
Не се раждаме с понятието за дълг. Научаваме го от нашите родители, в училище, от религията и
политиката, както и от културата като цяло. И за да се усложнят още повече нещата, през цялото
време сме бомбардирани с нови правила. В продължение на много години саможертвата и
алтруизмът се разглеждаха като желателни. След това дойде „Аз-поколението“ с неговата мантра
„Прави своето нещо“. После махалото се върна към по-състрадателен и грижовен начин на
изграждане на отношения с другите. Не е чудно, че сме объркани.
Не е лесно да се определи къде сме стигнали от убежденията за дълга, които сме превърнали в
свои. А в дългосрочен план това няма никакво значение. Това, което има значение, е че ги имате, а
някои от тях може да ви правят уязвими на изнудване.
Ако действате въз основа на убеждението, че потребностите на всеки друг автоматично са по-
важни от вашите, и ако сте попаднали в модела на обичайно поставяне на себе си на последно място
във всяко взаимоотношение, докато се изтощите физически, умствено, емоционално, духовно и
финансово, е време да изследвате - и да промените - тези убеждения.
Къде е написано?
Един от най-добрите начини да започнете да променяте някои от убежденията, които имате за
дълга и които ви стресират и ви изпълват с негодувание, е да ги видите написани черно на бяло.
Тогава можете да започнете да ги оборвате.
Започнете, като направите списък на това, което другият очаква от вас. Ето някои предложения,
за да ви помогна да започнете:
_____________[име] приема/очаква/изисква аз:
Да оставя всичко на момента, за да му помогна.
Да тичам, когато той ме повика.
Да се грижа за него физически/емоционално/финансово.
По време на празниците, ваканциите и свободното си време винаги да правя това, което иска той.

www.spiralata.net 113
 Да изслушвам неговите проблеми, без значение как се чувствам аз.
Винаги да го измъквам от неприятностите.
Да поставям моята работа, интереси, приятели и дейности на последно място.
Никога да не го напускам, дори ако той прави живота ми нещастен.
Сега препишете всяко изречение, като го предхождате с фразата „КЪДЕ Е НАПИСАНО“ с
главни букви. Забележете колко различно звучи, изглежда и се чувства „КЪДЕ Е НАПИСАНО, че аз
не мога да се наслаждавам на празниците, защото трябва да бъда със семейството на съпруга ми?“ от
„Съпругът ми очаква, че винаги ще ходим при неговото семейство през празниците“ КЪДЕ Е
НАПИСАНО, че потребностите на всеки друг са по-важни от вашите? КЪДЕ Е НАПИСАНО, че вие
трябва да жертва-те собственото си добро, за да се грижите за изискващ родител, който е напълно
способен сам да се грижи за себе си? КЪДЕ Е НАПИСАНО? Тези привидно неотменими правила,
които ви пречат да се отнасяте към себе си дори наполовина толкова добре, колкото се отнасяте към
другите, не са издълбани на камък. Те съществуват само в системата убеждения, която е набита в ума
ви за това, как би трябвало да живеете в света.
Намаляване на вашата присъда
Карън имаше големи трудности да се откаже от своята дълбоко вкоренена литания на
самобичуване „Дължа на дъщеря си всичко, което поиска, защото тя имаше толкова ужасен живот и
това е по моя вина“ Тя трябва да се справи с чувствата си за дълг както на емоционално, така и на
интелектуално равнище.
Карън е била съдия и съдебно жури и се е осъдила на „затвор в дълга“ за престъпление, което
дори не е извършила - автомобилната катастрофа, която отнела живота на съпруга й. Помолих я да
потърси думата катастрофа (accident) в речника в кабинета ми.
- Означава „непредвидено, неочаквано и... - тя спря за момент и видях, че очите й се напълниха
със сълзи - и непреднамерено“.
- Точно така - отговорих — непреднамерено. — Поръчах й често да си повтаря думата. Тя не е
искала да се случи онова, което се е случило, не го е планирала, не е имала нищо общо с него. Казах
й, че всеки с изключение на някои убийци, които получават доживотна присъда без право на
предсрочно освобождаване, рано или късно излизат от затвора. Как така тя все още е вътре?
Знаех, че Карън има богат духовен живот. Редовно посещаваше сбирките на Ал Анон, често се
уединяваше за молитви, ентусиазирано изучаваше йога и медитираше всеки ден. Въпреки това тя не
можеше да премине прага на прошката към себе си.
Помолих я да си измисли някаква фигура, която ще има властта и силата да я пусне от нейния
затвор на дълга - фигура, чиято роля тя може да изиграе в сцена със себе си. „Ами... не мисля, че ще
се чувствам удобно да играя Господ, но наистина вярвам, че някъде там имам ангел-хранител - мога
да изиграя него .
„Страхотно - отвърнах. - Ти ще бъдеш твоят ангел-хранител. Сложи Карън на празния стол и я
изкарай от този гаден затвор веднъж и завинаги! И искам да започнеш, като кажеш: „Прощавам ти“.
Сълзите, изпълнили очите на Карън, потекоха по лицето й, когато тя започна.
Прощавам ти, Карън. Ти нямаше нищо общо със смъртта на Пит. Това беше случайност. Ти беше
добра майка, предпазваше и обичаше и двете си деца, беше добра дъщеря, чудесна медицинска
сестра. Наистина се интересуваш и се грижиш за другите хора - време е да започнеш да даваш и на
себе си. Прощавам ти, скъпа - прощавам ти, прощавам ти.
Това бяха неща, които Карън никога не бе успяла да си каже, но в ролята на нейния ангел-
хранител успя да си даде валидизацията и освобождението, от които така отчаяно се нуждаеше.
Насърчавам ви да опитате това упражнение. Ако идеята за ангела-хранител не ви е по вкуса, можете
да го направите, като играете ролята на някой наистина любещ човек в живота ви. Важното е да се
фокусирате върху мястото, на което сте били застопорени в затвора на дълга, за да можете да се
измъкнете.
Тази сесия беше истинска повратна точка за Карън. Към края на часа ни заедно тя каза: „Е, КЪДЕ
Е НАПИСАНО, че трябва да ликвидирам пенсионната си сметка, защото дъщеря ми трябвало да има
къща - веднага?“
Казах на Карън, че според мен всичко ще е наред, ако тя иска да помогне на Мелани финансово,
стига да е истински способна да го направи и ако го направи от любов и щедрост, а не от страх от
укорите от дъщеря си. Тя призна, че петте хиляди долара, които искала Мелани, са прекалено много,
за да се справи точно в този момент, но би могла да им даде 1500.

www.spiralata.net 114
 - А ако Мелани започне да кряка? - попитах я.
Карън се усмихна и пое дълбоко дъх.
- Е, тя е крякала и преди и съм сигурна, че отново ще го направи в някой момент. Просто ще
кажа, че това е най-доброто, което мога да направя, и ако тя иска да се вбесява на някого, да се
вбесява на Сюзън - тя е отговорна за промените, които осъществих.
Хората растат и еволюират, но понякога убежденията им не се променят заедно с тях. Подобно
на Карън и вие имате право да живеете по кодекс и убеждения, които приемате свободно като
възрастен, вместо по такива, които сте допуснали автоматично и без възражения много отдавна.
Колко можете да дадете?
Ив знаеше, че трябва да напусне Елиът, но всички елементи на МЪГЛАТА я обездвижваха.
Той толкова силно се нуждае от мен. Аз правя всичко за него.
И му дължа толкова много. Просто не мога да изкарам крака си от онази врата.
Тази мила, талантлива млада жена беше се отказала от толкова много от себе си, за да се грижи
за Елиът, че живееше на червено в емоционалната си сметка, като практически нямаше нищо в
психологическата банка. Беше се откъснала от приятелите си, нямаше време за забавления или
дейности, които й доставят удоволствие, беше удавила стремежите си за професионална кариера и бе
стеснила света си до крайност.
Колкото повече ресурси имате, толкова повече можете да давате. Толкова е просто. Ако имате
много богатства в живота си -хора, които обичате и които ви обичат, емоционално и професионално
удовлетворение, приятели, забавления, достатъчно пари, - вероятно можете да дадете много, без да
си навредите. Обратното, ако преживявате развод, имате проблеми в работата и се борите, за да
свържете двата края, ще ви бъде много по-трудно да отделите времето и енергията, за да
удовлетворявате изискванията на някой друг. Това е труден урок за научаване, но истината е, че не
можете да спасите някой от удавяне, ако и вие самите едва държите главата си над водата.
Изключване на бутона на вината
Вината извлича голяма част от силата си от факта, че повечето от нас имат истински трудности
да различат уместната вина от незаслужената вина. Вярваме, че ако се чувстваме виновни, това
винаги е защото сме направили нещо лошо.
Еуфорията на Алън от това, че може спокойно да говори с Джо и да измислят план за неговата
служебна командировка, продължи около пет минути. Почти незабавно той беше притиснат между
знаенето, че върши правилното нещо, и интензивното чувство на дискомфорт, че е направил такава
огромна промяна в начина, по който общува с жена си.
Знам, че Джо се съгласи да остане вкъщи и не изглеждаше прекалено разстроена, но се
почувствах адски виновен. В главата ми е този образ за нея - как седи сама, свита на дивана пред
телевизора, плачеща и скачаща при всеки звук, който чуе. Вината не идва ей така, без причина,
Сюзън. Аз може да съм всякакъв, но не съм от типа мъже, които харесват да : гледат как съпругите
им страдат.
Казах на Алън, че като си отговори на няколко въпроса, бързо ще успее да оцени дали вината му
е уместна, или е прекалена за ситуацията.
Попитах го:
* Това, което направи или искаш да направиш, злонамерено ли е?
* Това, което направи или искаш да направиш, жестоко ли е?
* Това, което направи или искаш да направиш, малтретиращо ли е?
* Това, което направи или искаш да направиш, обидно, омаловажаващо и унижаващо ли е?
* Това, което направи или искаш да направиш, истински вредно ли е за добруването на другия?
Ако сте отговорили с „да“ на някой от тези въпроси, вината ви е уместна, стига да предизвиква
чувства на разкаяние, а не на себеомраза. Почитането на вашия интегритет означава да поемате
отговорност за поведението си и да въвеждате корекции в него. То не означава, че сте морално
чудовище.
Но ако, подобно на Алън, правите нещо здравословно за себе си и не се опитвате да навредите
или да унизите друг човек, тогава вината ви е незаслужена и трябва да се изправите пред нея. Ако не
го направите, прекомерната вина може така да се окопае, че да стане като тапетите - екранът на
всекидневния ни живот.
Алън отговори с „не“ на всички въпроси, но продължаваше да е изпълнен с амбивалентни
чувства, когато замина в командировка в Сан Франциско без Джо.

www.spiralata.net 115
 Първата нощ беше най-тежка. Точно както се страхувах, тя плачеше на телефона, когато
говорихме вечерта. Първият ми импулс беше да я залея с предложения какво трябва да прави - да се
види с приятели, да излезе, да гостува на семейството си, но осъзнах, че единственият начин да й
помогна беше да спра да й казвам какво да прави идая оставя сама да го реши. Така че й казах, че ми
липсва, че пътуването върви добре и ще говоря с нея следващата вечер.
Вторият ден беше истинска повратна точка за мен. Когато й се обадих, тя не беше там. Бях
притеснен, така че оставих съобщение и когато тя ми звънна, каза че била на кино с приятелката й
Линда. Звучеше добре. Как да кажа - цялото притеснение за нищо. През седмицата тя имаше добри и
лоши моменти, но намери какво да прави и се справи добре. Не казвам, че всичко това беше лесно, но
и двамата някак си се оправихме. Следващия път ще е много, много по-лесно.
Използвайте въпросите, които отбелязах по-горе, за да си помогнете винаги когато изпитвате
вина. Подобно вината на Алън, и вашата може да е непропорционална на събитието, което я е
задействало. Здравата съвест предизвиква вина, която е съизмерима с постъпката. Би трябвало да има
вина, ако спите със съпруга на най-добрата си приятелка и въпросите със сигурност не целят да
отърват някого, след като е извършил криминални деяния. Вие обаче не заслужавате да се чувствате
виновни, защото сте прегорили филията или сте предложили филм, който се е оказал пълна глупост.
И със сигурност не би трябвало да се чувствате виновни, защото искате да направите нещо, което ще
обогати живота ви - дори и ако на другия това не харесва.
Мнения, не факти
Хората в живота ни, които прибягват до емоционално изнудване, не правят разграничение,
когато стане дума за вина. Те ще ни карат да се чувстваме еднакво виновни когато става дума както
за големи, така и за малки неща. А с каква готовност отваряме вратата и пускаме вината да влезе!
Лей беше казала на майка си колко много я нараняват отрицателните сравнения с братовчедка й
и майка й сякаш го възприе. Старите навици обаче умират трудно и когато майка й искаше нещо,
срещу което Лей се съпротивляваше, възрастната жена използваше различна форма на натиск.
Тя искаше да ида до Сан Диего с нея за уикенда, така не да може да посети брат ми и
семейството му, но аз имам среща и билети за театър, така не просто не може да стане. Казах й, не е
голямо момиче и може да стигне там и сама. Знам, не е малко гадничко, но й предложих да иде с
Каролин. Е, тя не изпълни познатия номер със сравненията, но се хвърли в „Предполагам, не си
твърде заета, за да прекарваш време с мен -ти си толкова обгърната в собствения си живот, не не ти
пука за никой друг. Не мога да повярвам, не излезе такава!“ Знам, не е манипулативно и не играе на
мъченица пред мен, но, по дяволите, все още се чувствам виновна - не толкова, колкото преди, но
повече, отколкото бих искала. Дори си поиграх с идеята да отменя срещата и да върна билетите - но
не го направих и предполагам, не това е някакъв напредък.
Разбира се, че е напредък. Независимо от натиска Лей беше променила поведението си и подобно
на толкова много от нас тя не си признава достатъчно заслугата, защото е очаквала чувствата да се
променят също толкова бързо. Едно от нещата, които би могла да направи, за да ускори процеса на
намаляване на незаслужената й вина, беше да се научи как да отделя отрицателните етикети на майка
си от фактите.
Помолих я да донесе списък с най-критичните неща, които майка й е казвала за нея през
годините, когато й е била разгневена. Предвидих, че етикетите вероятно щяха да бъдат познати на
мнозина от жертвите на емоционално изнудване.
Ето някои от набелязаните неща в списъка на Лей:
безразлична;
егоистка;
безразсъдна;
непохватна;
дебелоглава;
подла;
неразумна;
груба.
Тоягите и камъните наистина могат да пречупят гръбнака ни, но епитети като тези от някой
близък могат да ни наранят. Тези етикети обаче не са истината. Това са нечии мнения. Често
загръщаме изнудвачите си в мантия от мъдрост. Вярваме, че те ни познават по-добре, отколкото
самите ние се познаваме и когато ни определят по отрицателен начин, често твърде бързо приемаме

www.spiralata.net 116
тези дефиниции на нас, особено ако резонират с това, което други са ни казвали в миналото. По този
начин превръщаме мнението на другия във факт. „Ти си егоист“ мутира в нас в „Аз съм егоист“. По
същия начин дете, на което е казано „Ти ли лош“, интернализира посланието в „Аз съм лош“.
За да помогна на Лей да отдели факта от измислицата, я накарах да вземе списъка и срещу всеки
етикет да напише с главни букви фразата „МНЕНИЕ, НЕ ФАКТ!“ Тогава списъкът й започна да
изглежда така:
* безразлична: МНЕНИЕ, НЕ ФАКТ!
* егоистка: МНЕНИЕ, НЕ ФАКТ!
* безразсъдна: МНЕНИЕ, НЕ ФАКТ!
Сигурна съм, че схващате идеята. Важно е да абсорбирате тази концепция.
Понякога, разбира се, ние наистина сме безразлични и безразсъдни и е важно да се изследва
валидността на етикета, даден от другия. Въпросите, на които Алън трябваше да отговори, ще ви
помогнат да направите това. През по-голямата част от времето, в което си имаме работа с
емоционални изнудвачи обаче, техните епитети са по-скоро въпрос на мнение - предубедени
продукти на собствения им, обслужващ техните цели дневен ред. Това е особено трудно да се види,
ако изнудвачът е родител, както беше в случая с Лей, защото прекарваме първите си години във
вярата, че родителите винаги са прави. Както обаче непрекъснато виждате в тази книга, изнудвачите
действат въз основа на собствените си страхове и фрустрации и често нещото, в което ви обвиняват,
са чертите и поведенията, които те наблюдават у себе си. Те са проектирали тези слабости върху вас,
очаквайки вие да ги приемете. Нека им ги върнем обратно.
Да се върне на изпращача
Несъзнаваното обръща голямо внимание на символните ритуали и церемонии. Един от най-
вдъхновяващите аспекти на работата ми е създаването на малки ритуали, за да помогна на клиентите
ми да се изправят пред своите демони по нов и интересен начин. Ето един за вината, който наистина
може да помогне да се изключи този горещ бутон.
Намерете малка кутия с капак, например от обувки. Превърнете я във вашата „Кутия на вината“.
Всеки ден в продължение на една седмица записвайте предизвикващите вина твърдения или епитети,
които някой използва, за да ви притиска, и за които знаете, че са несправедливи и манипулативни.
Запишете всяко на отделен лист и го поставете в кутията.
В края на седмицата увийте кутията така, сякаш се каните да я изпращате по пощата, поставете
обратния адрес на търговеца (търговците) на вина в горния ляв ъгъл, а вашето име и адрес - в
центъра. С големи букви - за предпочитане червени - напишете „ДА СЕ ВЪРНЕ НА ИЗПРАЩАЧА“
по диагонал върху лицевата страна. Тогава - с каквато церемониалност желаете - се отървете от
кутията по начин, който ви се струва добър. Можете да я заровите в задния двор, да я изгорите и да
разпръснете пепелта, да я изхвърлите заедно с боклука или да я премажете с колата си. Целта е да
спрете да приемате доставката на вина, която всъщност изобщо не ви принадлежи. Тя не е ваша. Не я
пускайте вътре.
Упражнение по парадокс
Независимо от всички демони, които я дърпаха, Ив намери смелостта да напусне Елиът по
възможно най-състрадателния начин. Тя определи конкретна дата, на която ще напусне, и остана
достатъчно дълго, за да му помогне да намери личен асистент, който да поеме голяма част от
работата, вършена от нея. Освен това информира членовете на семейството му колко е депресиран и
накара неколцина от тях да се съгласят да поддържат отблизо връзка с него и да се опитат да го
накарат да потърси професионална помощ.
Знаех обаче, че Ив няма да се отърве лесно от планината незаслужена вина, макар че беше
осъществила впечатляващ напредък. Бе се преместила временно при майка си и нещата там вървяха
добре. Освен това се беше опитала да си намери работа. Всеки път, когато Елиът й се обаждаше
обаче и избухваше в плач по телефона, тя се хвърляше обратно в МЪГЛАТА.
Поставих един празен стол пред нея и я накарах да си представи, че на него седи Елиът. Тогава я
помолих да падне на колене пред стола и да каже: „Знам, че не можеш да се справиш без мен и затова
винаги ще бъда до теб. Връщам се и никога повече няма да те напусна. Заради теб ще се откажа от
всичките си мечти, всичките си стремежи, целия си живот. Няма да искам нищо за себе си. Ще се
грижа за теб винаги“.
Ив ме погледна така, сякаш съм луда:
- Ти да не се майтапиш? - извика тя. - Никога няма да кажа такова нещо!

www.spiralata.net 117
 - Направи ми това удоволствие - отвърнах.
Ив неохотно изпълни молбата ми. Някъде по средата спря и каза:
- Чакай малко! Чувствам се смешно. Знам, че съм „мека Мария“, но не съм пълен идиот! Няма да
се върна! Имам си свой живот и ще го живея! Не аз съм го направила такъв, какъвто е - защо трябва
аз да го „поправям"?
Този вид работа се нарича терапия чрез парадокс. Парадоксът е противоречие и се отнася до
нещо, което може да изглежда абсурдно или смешно на повърхността, но в действителност се оказва,
че съдържа някои основни истини. Терапията чрез парадокса е изключително ефективна. Както
видяхме, духът на Ив се активира от абсурдността на това, което я помолих да каже, и тя възропта.
Макар че сигурно никога не е казала точно тези думи на Елиът, доскоро поведението й ги изричаше
вместо нея. Парадоксът й позволи да доведе вината си до смехотворна крайност и да види точно
колко незаслужена е. След като направи това, тя беше на път да се освободи.
Няколко седмици по-късно Ив заяви, че е открила работа на най-ниското стъпало в една
рекламна агенция. Звучеше много различно от хванатата в капан млада жена, която срещнах преди
пет месеца. Попитах я дали си спомня да ми е казвала, че е убедена, че ще „умре от вина", ако някога
напусне Елиът.
- Е, не познавам никой, който е умрял от вина, и нямам намерение аз да съм първата - отговори
тя. - Просто трябва да стана силна и финансово независима. Имам достатъчно умения, за да се
издържам, а всичко, от което се нуждая, е едностаен апартамент и кола, която да върви. Течаща вода
и работеща кола. Мога да постигна това и съм добре.
Със сигурност беше добре.
Борба с вината чрез въображението
Джан беше объркана, когато дойде да ме види, след като казала на сестра си, че не може да й
заеме парите.
Знам, че това беше правилното нещо, но не мога да се отърва от мисълта, че наистина направих
нещо ужасно. Тя е в бедствено положение. Когато си помисля за това, всички тези стари клишета
непрекъснато изкачат: семейството е всичко, което имаш, прости и забрави, кръвта вода не става,
миналото си е минало. Изводът: тя ми е сестра, в беда е и не се чувствам добре просто да я оставя ей
така.
Джан водеше вътрешна борба между това, което знаеше, и онова, за което не можеше да спре да
мечтае. Сякаш трудно спечелената и болезнена мъдрост, дошла от години взаимодействие с Каръл,
не можеше да проникне достатъчно дълбоко, за да оспори вината й.
Когато несъзнаваното се съпротивлява на здравословната промяна, съм установила, че е
ефективно да го достигнете чрез метафори и истории вместо с традиционната терапия чрез говорене.
За да помогна на Джан да направи това, я помолих да напише приказка за взаимоотношенията си със
сестра си. „Това наистина ще е приказка в стила на братя Грим - отбеляза тя сардонично. - Е, и как да
направя това?"
Казах й, че може да напише каквото иска, но трябва да използва езика и образите на приказките,
да пише в трето лице и да й даде ако не хепиенд, то поне край, изпълнен с надежда.
Приказката, която Джан написа, е много хубава и бих искала да я споделя с вас:
Имало едно време две малки принцеси. Едната била любимката на краля и нейните гардероби
били пълни с красиви дрехи и бижута. Тя обикаляла наоколо в златна каляска и трябвало само да
пожелае нещо, за да го има. Другата малка принцеса била любимката на кралицата. Тази принцеса
била умна и смела, но сякаш нищо не останало за нея, защото сестра й разправяла лъжи на краля, за
да изкара бедната принцеса лоша в очите му. Затова бедната малка принцеса носела дрехи,
изхвърлени от разглезената й сестра, и когато молила краля за играчки или за моркови, за да нахрани
малкото си пони (тя имала само едно пони вместо каляска), той й казал: „Хвани се чирак на някой
търговец в града“ - полираният начин на краля да каже: „Намери си работа!“ Така бедната малка
принцеса отишла да работи при градския бижутер, който я научил да прави красиви неща и ценял
таланта и трудолюбието й.
Когато принцесите пораснали, разглезената сестра се омъжила за един отвратителен човек1,
който не се интересувал дали тя може да готви или да работи. О, този гад бил достатъчно красив, но
бил пройдоха и непрокопсаник. Той я обичал заради богатството й, което искал да инвестира в
закупуването на едно блато. Скоро след това всички бижута на разглезената принцеса изчезнали, а тя

www.spiralata.net 118
и краставата жаба били доведени до просяшка тояга. Това било огромно унижение за разглезената
принцеса.
Междувременно бедната малка принцеса работила усилено и имала голям успех в живота.
Милият градски бижутер й позволил да вземе магазина му, когато той остарее твърде много, за да го
управлява, и тя била известна с това, че правела най-красивите корони и пръстени в кралството.
Имала собствен район, в който можела да пласира бижутата си - бижутерия „Принцеса“, и била горда
от цялата работа, която свършила, за да стигне дотук. Тъга в живота й навявал единствено споменът
как баща и и сестра и се отнасяли с нея, когато била малка.
Така че когато себичната принцеса дошла на прага й и я молела да й даде някои бижута, за да
могат да спасят кралската каляска от конфискация, а замъка - от обявяване на ипотеката за
пресрочена, усилено работещата принцеса била изправела пред ужасна дилема. „Помогни ми - я
умолявала себичната принцеса. - Знам, че никога не съм била мила с теб, но ако ми дадеш само малко
от това, за чието спечелване си работила така усилено, ще бъда толкова близка с теб, колкото би
трябвало да е една сестра“.
Усилено работещата принцеса искала да й повярва и горещо копнеела да има сестра в живота си.
Но сестра й никога не била добра с нея и усилено работещата принцеса се притеснявала, че тя
изобщо не се е променила. За да подреди разстроените си мисли, тя отишла на разходка в гората и
стигнала до кристално чисто езеро. Седнала там, гледайки отражението си във водата, и го попитала:
„Какво трябва да направя? Какво трябва да направя? Знам, че сестра ми ще прахоса всичко, което й
дам, но как копнея да имам любовта на сестра!" Докато говорела, една от сълзите й капнала в езерото
и когато водата отново се успокоила, видяла, че нейното отражение е заменено от това на най-
добрата й приятелка.
„Ти имаш сестра - казало отражението. - Аз те обичам и се интересувам от теб така, както
кръвната ти сестра никога не го е правила, и ти винаги ще имаш семейство в мое лице".
Усилено работещата принцеса знаела, че това е истина, и когато се върнала вкъщи, казала на
разглезената си сестра: „Не можеш да имаш бижутата от моя магазин. Ти никога не си имала
подарък, който да не си загубила в блатото. Ще ми се да можехме да сме близки, но не сме и може би
никога няма да бъдем. Бижутата не могат да променят това".
Джан сподели, че писането на приказката е имало изключително силно въздействие върху нея:
Наистина видях истината. Сестра ми никога няма да се промени. Хиляда долара изобщо не могат
да поправят това, което е объркано. От времето, когато бяхме малки, Каръл се опитваше да задига
неща и лъжеше за мен, опитваше се да ме вкара в беля пред мама и татко. Никога не сме били близки
и вероятно никога няма да бъдем. Но се почувствах толкова по-добре, когато открих, че пиша за
истински сестри. Двете ми най-добри приятелки са ми по-близки от собственото ми семейство, по-
близки от това, което собствената ми сестра въобще би могла да бъде. Така че не съм загубила нищо -
с изключение на цял товар вина.
Разказването на историята в трето лице даде на Джан известна част от необходимата
емоционална дистанция, така че да види наистина ясно взаимоотношенията си със сестра си. А
използването на приказната форма освобождава въображението със своето творчество и хумор и е
мощно оръжие срещу вината. Въображението е толкова леко, колкото вината е тежка. То облекчава и
най-тъмните ни чувства.
Насърчавам ви да напишете вашата приказка, за да придобиете по-дълбока перспектива за
връзката, която ви кара да се чувствате виновни. Особено ефективно е да напишете за членове на
семейството, но можете да го направите и за приятел или любовник („Имало едно време крал и
кралица. Кралят имал навика да отива в гората и да се цупи, ако не стане неговото...“). Мисля, че ще
сте изненадани и доволни от евентуалните разкрития на приказката и от яснотата, с която ще
прогледнете в ситуация, напълно заслепила ви с вина.
Знам, че в тази глава ви засипах с информация и с работа и че известна част от нея може да
задейства някои силни емоции във вас. Възможно е да сте тъжни от загубата на безопасността във
взаимоотношенията или да изпитате неизбежния гняв към изнудвана затова, че ви разиграва насам-
натам, и към себе си, че така последователно сте отстъпвали. Тази работа може дори да активира
някоя несвършена задача от детството ви.
Бъдете мили със себе си и обръщайте внимание на чувствата си и това, което те ви казват. Ако
усетите, че затъвате, е възможно известно кратко консултиране да е подходящо на този етап или пък
можете да потърсите допълнителна подкрепа от някой ваш близък човек. Помнете, не е нужно да

www.spiralata.net 119
направите всичко в следващите 24 часа. Вървете със собствено темпо и изберете онези упражнения и
задачи, които са приложими за вас. Обещавам ви, че ще си струва усилията.
Епилог
Промяната на собственото поведение не е линеен процес и не става за един миг. Когато
направите усвоените умения интегрална част от живота си, ще откриете, че няма да се получава
както трябва през цялото време. Може да грешите, може да се плашите, ще се опитвате и понякога
ще се проваляте - всеки го прави. Но ще продължите да се учите както от триумфите си, така и от
грешките.
Помнете: това, през което преминавате, е като изкачване на планина, само че никой никога не
стига до върха. Никой не е така словесно надарен и напълно имунизиран срещу тревожност, че
винаги да намира точните думи, за да отклони натиска и заплахите на някой друг. Бъдете нежни със
себе си и си прощавайте. Докато изкачвате пътя по тази планина на промяната, вероятно ще хвърлите
поглед нагоре и ще си помислите: „О, Боже, остава ми още толкова много път!“ Обърнете се обаче за
миг и погледнете надолу към мястото, откъдето сте тръгнали. Ще видите колко далече сте стигнали.
Чудото на промяната
След като спрете да чакате другите хора да се променят и започнете да работите върху
собственото си поведение, наистина могат да станат чудеса. Използването дори само на едно от
вашите нови оръжия ще разпространи вълничките на промяната към всяка ваша връзка. Вижте какво
стана с Лиз и Майкъл.
- Можеш ли да повярваш колко различен е Майкъл? - ме попита Лиз един ден. - Наистина не
вярвах, че ще успеем.
- Кой се промени пръв?
- Предполагам, че аз - отвърна тя. - Имах своите съмнения, когато ти каза, че така стават нещата,
но мога да видя, че ако бях
продължила да правя онова, което съм правила винаги, никога нямаше да оцелеем.
Лиз широко се усмихна, когато отвори портмонето си и извади сгънат лист хартия:
- Това е писмо, което Майкъл написа за терапията си, и ме помоли да ти го покажа.
Ама че писмо!

До изнудвана вътре в мен:

Здрасти!
Трябва да си разменим няколко думи с теб. Бих искал да обърнеш цялото си внимание на въпрос,
който е от огромно значение за мен.
Ти беше причината за много беди, които ме сполетяха от доста време насам. Наистина нямах ни
най-малка представа какво правя, докато Лиз и Джон [терапевтът на Майкъл] не те посочиха. Сега
много неща са ми доста по-ясни и двамата с теб ще проведем този разговор точно сега.
Сега ме боли заради напрежението и нещастието, което съм причинил благодарение на теб.
Когато си помисля колко близо съм бил до загубата на всичко, което обичам, защото глупаво съм
вярвал, че мога да се чувствам като истински властен и контролиращ мъж, като тиранизирам жена си
да прави всичко, което поискам, и като я наказвам, ако не го стори, съм отвратен и съм ти много
разгневен.
Изумен съм от размера на собствената ми нечувствителност. Когато си помисля, че съм гледал
жена си в очите и съм бил подъл и емоционално жесток, и съм я унижавал, смятайки, че поправям
някакво зло, се изпълвам със скръб, защото съм я наранил. Мъчно ми е за загубените моменти, за
загубената любов, за това, че съм действал по точно противоположния начин на онова, което съм
чувствал, че не съм почитал и не съм уважавал най-важното от всичко - човешкото достойнство и
индивидуалност.
Искам да знаеш, г-н Изнудвач, че в мен няма място за теб. Не съм готов да правя никакви
компромиси по този пункт. Това вече не е добре за мен.
Знам, че няма да е лесно. Има много неща, които все още ми предстои да уча, много навици,
които трябва да забравя, много страхове, че ще изглеждам слаб, които трябва да преодолея.
Но аз съм правил трудни неща и преди, без да са значели толкова много за мен, така че ще
направя и това. Твоите дни свършиха и днес и следващият ден са нещо ново.
Сбогом.
Майкъл

www.spiralata.net 120
 Подобно на повечето жертви на изнудване, Лиз беше повярвала в подчинението, смятайки, че
може да купи стабилност, като отстъпва пред изискванията на Майкъл. Не е можела да знае, че само
подкрепя поведението му, което ги разделя. След като промени реакциите си към него, тя отвори
вратата за близостта, за която и двамата бяха копнели.
- Всичко, което мога да кажа, е, че откакто това се случи, значи вярвам в чудеса - рече Лиз. -
Майкъл се върна - и аз също се върнах.
Не мога да ви гарантирам, че ако свършите своята работа, винаги ще бъдете награждавани с
драматична реакция като тази на Майкъл от страна на изнудвачите в живота ви. Но дори ако хората
около вас се променят много малко, вие ще бъдете различни и светът ще ви изглежда по различен
начин. Ще знаете, че всяко взаимоотношение, което може да оцелее единствено ако вие останете
подчиняваща се жертва на емоционално изнудване, не е връзка, която ще подхранва психичното ви
здраве.
Да се върнеш вкъщи
Чудесното чувство за нормалност и баланс се връща, когато успеете да прорежете МЪГЛАТА и
да прекъснете емоционалното тиранизиране. Объркването и укорите към себе си, които са били
такава голяма част от чувствата и Аз-образа ви, се вдигат и на тяхно място идва нова увереност и
самоуважение.
С всяка стъпка, която предприемате, за да учите и да използвате уменията, разоръжаващи
емоционалните изнудвачи, ще възстановявате самата сърцевина на вашето същество - вашия
интегритет. Тази скъпоценна цялост, за която сте скърбели, никога не е била истински изгубена - а
само поставена на погрешно място.
Тя ви е чакала.

Превод Людмила Андреева

www.spiralata.net 121