1.

Сексуално трансмесивни заболявания – Те се причиняват от

различни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички, паразити). Имат
различна клинична сиптоматика, ангажират първично уро-гиниталния
тракт и се предават чрез сексуален контакт Класификация- Заболявания
харакеризиращи се с гинитални язви- сифилис, ген. херпис, мек шанкар.
Харак се с възпаление на уретрата и цервикалния канал- гонорея,
хламидиаза, микоплазмена или бактериална инфекция. Характеризиращи
се с вагинален дискомфорт- трихомоноза, бактириална вагиноза,
урогинитална кандидоза. Харк. с хиперплазия и тумори- остри кондиломи.
Вътрешни болести предавани по полов път- СПИН, хепатит В и С.
Паразитни заболявания- полова въшливост и краста. Симптоми –
необичайно течение с или без миризма, обриви зачервяване с или без
парене и сърбеж, поява на раничка или мехурче което може да е с болка
или не. Увеличаване на ингвиналните лимфни възли, проблеми при
уриниране. Болка по ВПО, влагалището или дълбоко в малкия таз към
матка или яйчниши. Някои от тях водят до инфертилитет, стерилитет
Презарватива е най-сигорното средство за предпазване.

2. Луес – Най-тежката хронична венерическа инфекциозна болест.

Протича на стадии и засяга всички органи и системи на човешкия
организъм. Причинявасе от бактерия Treponema pallidum, входна врата е
лигавицата на половите органи но може да се предаде по вертикален
механизъм или чрез кърмата. Стадии: 1-ви започва от 10 ден на
заразяването до 2-3 месеца. Най-типичният симптом е поява на малка
раничка по ВПО в мястото на навлизане тя е с диаметър 4-5мм
безболезнена с глатко очертани ръбове и зачервено дъно и е с хрощялна
плътност (твърд шанкър). Ако няма лечение с подходящи АБ заболяването
применава в 2-ри стадии настъпва след 6 седмици до 6 месеца след
заразяването. Клин картина е много разнообразна- появяват се обриви по
цялото тяло сразличен вид, температура, главоболие болки в костите,
стовите, мусколите, увеличени лимф възли. 3-ти ( третичен невро
сифилис) това е най-тежката форма на заболяването при която се засяга
ЦНС. Манефестира с менингит или менинго енцефалит, често изхода е
фатален. Диагноза по характерната кл картина, положителни серологични
проби на Васерман. Лечение в първите два стадия продължително лечение
с АБ, лекуват се всички пратньори.
3. СПИН – Причинява се от вируса на човешкия имунен дефецит HIV. Той
пренадлежи към ретровироси. Таргетните клетки за HIVса човешките
макрофаги, левкоцитите и особено – учасниците в Т-клетъчния имунитет Т4-
лимфоцитите. Чрез ензима си обратна транскриптаза той копира гинитичната
си имформация и остава интегриран в човешкия геном. Така всеки път ,
когато се дели, засегнатата клетка дава начало на клетки с интегрирана
виросна РНК в генома им. Кл картина- заболяването преминава в 4-ри
стадия: 1-ви Първична инфекция 2 до 8 седмици след първичната инфекция
се появяват антитела, организвама става серопозитивен, няма клинични
симптоми 2-ри Асимптомно виросоносителство- може да продължи до 5г.
понижавасе броя на Т4 лимфоцитите. 3-ти СПИН свързан комплекс. Може да
продължи 2 и повиче години. Състои се в пресистиращо повиче от 3мес.
увеличаване на лимфните връзки. Придружаващи симптоми са нощно
изпотяване, диария, загуба на телесна маса. 4-ти Разгърнат СПИН с фатални
опортюнестични инфекции. Вирусът се изолира в спермата и цервикалните
секреции, дори еднократна експозиция е опасна. Освен по полов път се
предава и перинатално. Диагноза- + серологично изследване. Лечение-
удължаване на живота чрез Азидотимидин. Завършва летално
4. Ендометриоза – Е състояние прикоето се наблюдава тъкан подобна
ендометриума извън кухината на матката. Тя бива вътрешна и вънщна.
Вътрещна (ентерна)- засяга мускулатурата на мат тяло. Вънщна(екстерна)-
може да засегне всеки един орган но най-често в яйчниците където се
формират т.н. шоколадови кисти, по мат тръби където се образуват малки
възелчета- ендомитроми (силно болезнени), по лигаментум сакру утеринум-
стават силно болезнени, по пиретониума, червата, в пъпа, в окото.
Характерно е, че както ендометриалната тъкан така и тази се удебелява,
разгражда, кърви при всеки МЦ. Ендометриозните огнища водят до
възпалителни сраствания с околната тъкан. Тя има 4-ри стадия и се определя
от мястото където е раположена тъканта, брой, размери и дълбочина на
ендометриалните огнища. 1 Минимален- малки плитки лезии. 2 Лек- повиче
и подълбоки лезии 3 Умерен- повиче и по-дълбоки лезии и малки кисти. 4
Тежък- много дълбоки огнища и големи кисти. Тя е хормоно-зависимо
заболяване( естрогени). За нея е характерна вторичната дисменорея,
обикновено серазвива няколко год след появата на 1-та менструация.
Диагноза- анамнеза, транс-вагинална ехография, лапароскопия и
хистологично. Личение- хормонални средства които да симулират бременост
или менупауза. Даназол, Дановал (нивата на естроген спадат) за 6-9 или
12месеца. или оперативна интервенция но след нея поне за 3месеца депо
препарати

5 Смущения в менструацията – нормалния МЦ се явява през еднакви

ентервали от време 25-31дена най-често 28, продължителност 3-7дена.
Къвенето е умерено и не се предружава от месни или общи разтроиства на
организма. Смущенията могат да се проявят както с различни отклонения
при редовен МЦ така и липсващо/оскъдно или често и обилно кървене.
Аменорея- липса на менстуация повиче от 3месеца, бива първична и
вторична. Хипоменорея- оскъдна рядко идваща продължава 2-3дни.
Хиперменорея- обилна и продължителна над 7дни. Олигоменорея- рядко
идваща 35-45дена. Полименурея- през интервал по-малък от 21дена.
Метрорагия- кървене извън МЦ. Менорагия- циклично обилно кървене, трае
повиче от 7дена. Дисменорея- силно болезнена. Много от тях настъпват
поради проблеми в ендокрината система. Лечението е етиологично.
6. ДМК през пубертета – В тази възраст не рядко хипофизно-овариалната ос
е недоразвита и е причина за анвовулаторни маточни кръвотечения.
Причини- телесно и полово недоразвитие, хранителен недоимак, нервно-
психичен стрес, остри и хронични инфекции, ендокрини разтройства.
Олигоменорея- рядка менст дължи се на пресистиращи фоликули
(хиперестрогенизъм). Менометрорагия- обилна и продължителна менстр с
нарушен ритъм. Така също се проявява с наличие на нередовна менструация
с последващо продължително и обилно кървене предизвикващо вторична
аменорея. Лечение- спиране на кръвотечението и лечение на анемията. При
слабо кръвотечние- утеротоници (метергин), витамини и калции. При обилно
продължително кървне- хомонална терапия естроген/гестаген 3дни мусколно.
Предотвратяване на ново кръвотечение- хормонално лечение с гестагени от
15 до 25 дни, витамини.

7. ДМК в полово зряла възраст – Е неправелно гинитално кървене при

което не се открива органична причина. Те се дължат на нарушения в
нормалната хормонална продукция на яйчника в следствие на разтройства в
различни нива на хипоталамо-хипофизо-яйчниковата ос. Делят се на 2-ве
групи, овулаторни и ановулаторни. Овулаторни- се наблюдават у жени в
репродоктивна възраст и 1-ва фаза на климактериума. Интерменструално
кървене- по средата на цикала. Дължи се на спадане нивото на естрогени по
време на оволация- слабо оскъдно продължава 2-3 дни. Овулаторна
полименорея- честа менструация на 18-20 дни- скъсени фулеколярната или
секреторна фаза, жълтото тяло е недостатъчно развито и бързо инволуира-
секрецията на прогестерон е недостатъчна. Овул олигоменорея- дълга
профелиферативна фаза, МЦ е между 32-45дена, най-често се касае за
нарушени в съофношението FSH, LH. Инсуфициенция на корпус лутеум-
намалена секреция на LH. Пресистенция на корпус лутеум- жълтото тяло не
умира на 14ден, най-рядката форма. Ановулаторни- при всички тях липсва
действието на прогестерона и в следствие излющването на ендометриума е
локално не пълно и продължително. Олигоменорея- итервали до 45дни или
аменорея(липса на менстр над 3месеца). Хиперменорея-обилна менструация.
Менометрорагия-кървенито продължава с месеци.
8. ДМК в климактериума – Климактериума е естествен етап в живота на
жената свързващ се с края на репродоктивния период и староста. Те най-
често са ановулаторни и зависят от фазата на клемактериума. 1 фаза-
хиполутелна Кръвотечението е петнисто и оскъдно 3-9 дни преди очакваната
менструация. Личение- кюретаж и хистологично изследване, продължава с
гестагени от 15 до 26 ден на цикала в продължение на 3-6 месеца. 2 фаза-
хиперестрогена, ановулаторно, кръвотечението е с хаутичен характер от
оскъдно до обилно. Лечение- същото. 3 фаза- хипоестрогена, кървенето е
винаги ановолуторно и рядко 2-3 пъте годишно. Лечение- кюретаж,
хистология, продължава естроген, гестаген или андроген. 4 фаза-
афуликуларна, кървенито се явява до няклко години след менопаузата, най-
често се дължи на органична причина- неоплазма. Лечение- кюретаж
хистологично изследване.

9. Предмет и задачи в ДЮ гинекология – Тя изочава физиологията и

патологията на половите органи у момичето и опредля превантивните и
лечебните меропреятия през ДЮВ. Цели опазване здравето на децата.
Задачите и са създаване на хигиени навици у децата. Здравна просвета сред
родители и педагози, запознаване с анатомо-физиологичните особености на
момичето. Методи за изследване- Анамнеза- снемасе в пресъствието на
майката, въпросите са насочени към изясняване на оплакванията, прекарани
общи заболявания, физичеко и псехичеко развитие, менархе. Физикален
преглед- прависе оглед на ръст и тегло, търсят се малформации оглеждат се
вторичните полови белези. Палпация. Индикации за ген преглед- гинитално
кървене, инфекции, тумори, съмнение за чуждо тяло във влагалището,
травми, аномалии, остър корем. Изследвания- оглед, бимануална палпация,
вземане на вагинален секрет, сондиране на влагалището, вагиноскопия,
вагинална цитунамазка, изследване на половите хормони, генитални
изследвания, ренгенологични изсследвания, ехография. Инструменти- детски
валви, жлебена метална сонда (за определяне дълбочината на влагал, вземане
на вагин секрет), стъклена тръбичка 10см, памучен тампон, предметни
стъкла, меки утералки катетри за влагал промивки, вагиноскоп.
10 Пероди в развитието на момичето – 1 Период на вътре утрбно развитие-
започва соплождането и завършва с раждането на плода. В този период се
развиват половите органи на плода. 2 Неонатален период- започва
сраждането и завърщва до 4-та седница. Характеризира се сполова криза,
оток на вулвата, голям клитор, оточен химен, кръвенисто течение и др.
особености на половите органи у НР момиче; лабии- заоблени и меки,
влагалище 3см, бледорозова лигавица, pH-5, матка разположена над
симфизата, шиката е по-гляма от матката, яйчници- гладка повърхност,
разположени са високо. 3 Период на кърмене- продължава до 1г. 4 Неотрален
период- продължава до 9г, той се характеризира с намаляване на половите
хормони, липса на млечно кисели бактерии и вторични полови белези, алкана
реакция на влагалищнато съдържимо. 5 Предпубертетен период- от 9г до
първата менструация- започва развитие на вторичните полови белези,
развитие на млечните желези, пубисно и акселарно окосмяване слабо
нарастване на клитора, по-дебел и сочен химен, влагалище- до 8см, оформят
се влагалищните сводове, еластична лигавица, матка- опипва се при
бимануална палпация. 6 Пубертетен период от 10 до18г- фази;
Предпубертетна 9-11г, много рана- промени в нивата на хормоните, рана-
окосмяване, развитие на гръдните желези, средна- менархе, късна-
образуване на жълто тяло, максимално половосъзряване
11 Възпалителни заболявания на половите органи – В зависимост от
локализацията ВЗ се подразделят на: вистибулит(засягане на желизите и
кожата около отвора на вагината), вулвит,колпит, ендоцервицит, ендометрит,
салпингит, оофорит, периметрит, параметрит, пелвиоперитонит(възпаление
на перитониалната обвивка на тазовите органи). Фактори- анатомо-физ
особености, високи гънки на влагалищната лигавица, ниско съдържание на
гликоген. Ендогени- анемия, екстрагинитални инфекции, кръвни
заболявания, диабет. Екзогени- травма, чужди тела, лоша хигиена.
Причинители- бактерии, вируси, гъбички. Пътища на разпространение-
непосредствен контакт с ПО, хематогено, лимфогено, по полов път. КК-
щипане при уриниране, болки ниско долу в корема, сърбеж, зачервяване и
сърбеж на ПО, влагалищно течение (флуор- той може да е млечно бял, като
извара, белизникаво мажещ, зелиникав, жълтеникав, пенест, церозен, гноен,
кръвенист). Диагноза- анамнеза, бактер изследване на влаг съдържимо,
микробиология на урина. Лечение на най- често срешаните: микотичен
вулвовагинит ( оток, зачервяване, сърбеж, белизникави налепи по лабиите)-
пероални и локални антимикотични препарати и 2 партньори. Виросен-
локални антисептични кремове, вит. Трихомонален колпит- гноевидно
зелиникаво течение- локално и перорално на 2 партньори
12 Отклонения в половото развитие.Бременност и раждане в ДЮВ –
Процеса на половото развитие включва многоетапно протичане на
количествени и качествени изменения в организма. Причините за нарушения
са: патологични, наследствени фактори, усложнения при раждане, в периода
на новороденото и рана детска възраст. Преждевремено полово развитие-
поява на вторични полови белези и менархе преди 9г. Клинични форми:
Изосексуална- преждевременен пубертет, вторичните полови белези
отговарят на ген пол- увеличени естрогени, менархе на 8г. Хетеросексуална-
вторичните белези не отговарят на ген пол, срща се при- вродена
надбъбречна хиперплазия, дифект в синтеза на кортикостероиди. КК- широки
рамене, тесен таз, къси крайници, частична или пълна артрезия на
влагалището, хипопластична матка, аменорея. Л-е- кортизон. Късен
побертет- липса на вторични полови белези до 13-14г, аменорея до16-17г.
Причини: хронични заболявания, нарушена обмяна на веществата. Л-е-
хигиено диатичен режим, терапия с естроген/гестаген. Синдром на Майер-
малформации на ЖПО. Характеризира се с първична аменорея, хипоплазия
на вулвата, двурога инфантилна матка. Синдром на Морис- мъжки кариотип-
първична аменорея, женски тип полови органи, влагалището завършва на
сляпо, добре развити млечни желези, оскъдно окосмяване. Синдро на
Търнар- нисък ръст, първична аменорея, сърдечно-бъбречни аномалии,
високи нива на ФСХ и ниски нива на естрогени. Синдром на Вудерлих-
малхормативен синдром на гениталиите и отделителната система. Дължи се
на нарушено сливане на отделите на мюлеровите канали- септуми или двойна
мат, артрезия на едната шийка. Бременнос и раждане в ДЮВ- настъпва при
преждевремено или ускорено полово съзряване, по време на пубертета.
Бремеността ускорява процесите на полво съзряване, завършва растежа на
височина, нарастват размерите на косния таз и др. Особености: по-късно
диагностициране, мат нараства по-слабо, продължителност 38гс, няма
преносване и по-рядко многоплодна. Протичането зависи от възраста: 14г
ПФД, 15-17г преципетирано раждане, първична родова слабост, разкъсвания,
често се налагат опертивни намеси- епизотомия, форцепс.
13Стерилитет - определение,честота – Безполодие- невъзможноста за
осъществяване на оплждане. Инфертилитет- невъзможност бременноста да
звърши с раждане на жизнено способен плод. Стерилитет в семейството-
невъзможноста на съпружеската двойка да създаде поколение. Безплодно
семейство- в продължение на 18месеца не настъпва бременост при нормален
полов живот без използване на контрацептиви и до 6месеца ако пратньорите
са над 35г. честота: 10-15% от брачните двойки са безплодни, 30-50%
причната е у мъжа, 45-75% е у жената, 11% стерилитета е първичен, 3,8%
вторичен. Причините са многообразни и са комплекс от смущения или
дефекти във функционирането на отделните части на ПС. Причини у жената:
възпалителни заболявания на половите органи, нарушения в оволацията,
запушване на маточни тръби, миома, полипи, вродени аномалии, аномалии
на МШ, ендокрини и метаболитни заболявания, влагалищни фактори У
мъжа: промени в сперматогенезата, запушване на дуктус диференс,
смущения в депонирането на спермата, аномалии на сперматозоидите,
вродени заболявания
14 Класификация на женското безплодие – Първичен- при редовен полов
живот не настъпва бременност в срок от 2г. Вторичен- когато 2г след първата
не настъпва повторно забременяване. Основни форми на безплодие:
1Тубарно- в следствие на патологични промени в тръбите. 2Ендокринно- в
следствие нарушения функцията на железите с вътрешна секреция,
нарушения в нервно-хормоналната регулация на МЦ, намалена продукция на
естргени, хирепролактимия, хиперандрогенемия. 3Имунологично- в
следствие изработването на антиспермални антитела. 4Малформативно-
вродени аномалии на ЖПО. 5Психогено- при пациентки с психосоматична
симптоматика и полови разтройства. 6 Физиологично- преди побертета, по
време на бременност и лактация, в климакториума. Според локализацията
причините могат да бъдат: Влагалището- вродени аномалии, водещи до
невъзможноста да се осъществи полов контакт – аплазии на влагалището,
прегради, гинатрезия-сраствания в различни отдели на влагалището. Дефекти
от разкъсвания на перинеума по време на раждане, колпити, дипареуния-
болезнен полов акт. МШ- промени във физико-химичните качества на
цервикалния секрет, трвматични увреждания на цервикалните желези, ерозио
и ендоцервицит. Цервикален канал- вродена или предобита стеноза
затроднява проникването на спермат. Маточно тяло- хипоплазия,
хиперантифлексия и ретроверзия, тумори, травматични увреждания- увреден
базален слой при абразио и образуване на синехии. МТ- възпалителни
процеси-гонорея хламидия, притубарни сраствания
15 Оновни методи за изследване на безплодие у жената – 1Обстоен гинек
преглед- цели да опредили анатомо-физиологичното състояние на ЖПО.2
Микробиологично изследване- цели установяването на евентуална инфекция
коя може да е гъбична, бактериална или полово предавана. Изготвясе намазка
от МШ. 3 Хормонален статус- изследват се половите и щетовидните хормони
през различни фази на МЦ 4 Измерване на базалната тем- измерва се в
продължение на 3 МЦ и честотата на полвите сношения. 5 Продухване на мат
тръби- въвеждане на въглероден диоксит под налягане през ЦК, мат кухина,
мат тръби и се проследява проходимоста на мат тръби. 6
Хистеросалпингография- ренгенов метод за визуализиране луменът на мат
кухина, мат тръби и от части ЦК. 7 Пелвиоскокия- ендоскопски метод,
предобива се точна престава за състоянието на мат тяло, тръби, яйчници и др
органи в коремната кухина. 8 Хромопертубация- впръскване на оцветител в
мат тръби- дава точна престава за тяхната проходимост. 9
Сонохистерография- УЗИ при което с помоща на мат катетър в матката се
въвежда физиологичен разтвор- за визуализиране на мат структури !0
Биопсия на маточната лигавица- определя се плазменото ниво на редица
хормони имащи отношение към брменноста и готовноста за имплантиране на
оплодената яйцеклетка 11 Оценка на цервикалната слуз- дава представа дали
в момента има оволация- папратоф феномен. 12 Фоликолометрия- УЗИ 13
Кръвни изследвания- за измерване на тероидните, хипофизарните и
яйчникови хормони по време на МЦ.
16 Стерилитет у мъжа – За мъжко безплодие се говори когато се установи
функционални или органични разтройства в половите функции на мъжа
които предизвикват намаляване или пълна липса на оплодителна способност.
Причини: потология на спермогинезата, анатомични промени на пениса
(хипо и еписпадия, крипторхизъм), ендокрини заболявания (диабет, адипозо-
генитален сикдром, синдром на Клайнфелтер и др), тежки общи заболявания
(скарлатина, паротит, гонорея, сифилис, СС, бъбречни заболявания и др),
профисионални вредности, смущения в сексуалния живот
(еякулациопрекокс, ериктилна дисфункция, импотентност). Диагноза-
получаването на спермата да става чрез масторбация в затоплен сух съд със
широк отвор, събира се цялото количество еякулат. Условия- мъжа да е здрав
в момента, изпразването да стане след уриниране, въздаржание от употрба на
алкохол и от 4-5дена полов живот. Изследва се- обем, цвят, мириз на
еякулата, време на втечняване, pH, брой на спермат в 1мл, % на подвижните
спермат, скорост на предвижване, морфология в %, наличие на
аглутинизация и формени елементи. Нормоспермия- количество на еякулата
3-5мл, време на втечняване до 20мин, брой на сперм в 1мл 40-120 мил от тях
подвижни 60-70%, с норм морфология 60%, скорост на предвижване 12мм за
минута, ливкоцити най-много 5-10 на поле. Олигоспермия- брой под 40мил,
подвижните под 50% снорм морфология 50-60% скрост на предвиж под10мм.
Азооспермия- в еякулата липсват сперм. Аспермия-еякулата е само от
простатния секрет. Астеноспермия- % на подвижните и скороста на
предвижване са намалени. Алигоастеноспермия- малко и бавни.
Тетратозооспермия- достатъчно но с норм морфология под 50%.
Некроспермия- повиче от 80% неподвижни. Хипоспермия- еякулат под 2мл.
Хиперспермия- еякулат над 5.5мл
17 Профилактика на безплодието – Мерките които трябва да се вземат за
да се предотвратят онези фактори и заболявания които са причина за
безплодие, както да се сведе до минимум тяхното неблагоприятно отражение
върху детеродната функция. Профилактиката на момичето или момчето
трябва да започне още от раждането, при които се прдпазват половите органи
от инфекции. Трябва да се извършва преглед за вродени ономалии на полвите
органи. Ако до 15г.в няма менархе момичето трябва да се деспансерезира в
кабинет по детско-юношеска гинекология. Друг важен елемент е хигиената
на ПО и предпазването им от възпалителни заболявания. Осбено голямо
значение има хигиената на половия живот. Младежите трябва да са наясно за
възможните трайните нарушения на репродоктивната им система от
случайни полови контакти и да познават признаците на венерически
заболявания. Важно практическо меропреатие е здравнопросветната дейност
– ЖК. Злоупотребата с алкохол, тютюн и наркотици също могат да укажат
влияние. Всяко безплодно семейство и при безуспешни опити за
забременяване на жената, трябва да се потърси помощ от лекар специалист.

18 Ин витро оплождане – Това е асистирана репродоктивна технология за

извън телесно оплождане. Индикации- тубарен стерилитет или с неизвесни
причини. Стъпки: Стимолация на овариалния цикал- заполчва 2-3ден на
цикала с гонадотрпни хормони- прилага се комбенирана стимолация с
антиестрогени и гонадотропни хормони. Схема за стимолация: Къса- блок на
ХХЯ ос, започва отпървия ден на цикала. Дълга- от 15-20 ден на цикала.
Проследяване на ефекта: Всекидневна фоликолометрия от 4-5ден на цикала а
от 7-8ден също се измерват нивата на естрадиол. Стимолацията продължава
докато поне 1 фоликол достиге размери 17-18мм, цервикален скор до 10точ,
дебелина на едометрима 10-12мм. 24ч след последната апликация на ФСХ се
инжектира 10хил единици Прегнил и на следващата сутрин се аспирира
яйцеклетката чрез пункция на фоликула. Асперираната яцеклетка се
съхранява в хрнителна среда. Спермата се отделя 2ч преди оплождането и се
обработва и с 1капка се опложда яйцеклетката в петри. 14-16ч след
оплождането яйцеклтката започва да се дели и 22ч по-късно се образуват
бластумери в този стадии се извършва ембриотрансфера- чрез спринцовка в
кухината на матката се трнсферира зародиша. Ако имплантацията е успешна
нивата на ЧХГ и базалната температура се повишават. На 14-15ден чрез УЗ
се установява наличието на плоден сак в 6гс може да се види зародиша и
неговата сърдечна дейност

19 Авто и хетеро инсеминация – Инстоментално въвеждане на спермата във

вътршните полови органи на жената. Според мястото на депониране на
спермата тя бива: вагинална, цервикална, вътрематочна. Автоисеминацията
(хомоположна)- спермата се получава от мъжа и с помоща на катетър се
впръсква в половите органи на жената. Индикации от страна на жената-
тежки форми на вагинизъм(неволен спазъм на мусколите обграждащи
вагината), цервикален фактор, анотомични препятствия във влагалището. От
страна мъжа: олигоастеноспермия (малко на брой и бавно подвижни), хипо и
хиперспермия, херния и др. Хетероположно осеменяване- спермата е от
донор прилага се при мъжки инфертилитет (азооспермия, аспермия, общи и
генетични заболявания). Маниполацията се извършва при пълно и
доброволно съгласие на двамата партньра, подписали декларация за сагласие.
Извършва се в овалоторния пик на жената
20 Сексуален живот. Сексуално развитие – Човешката сексуалност е
изградена от 5 подсистеми. Биологична- човешкия организъм и процесите
протичащи в него. Индивидуално-психологична – личност и емоционални
преживявания. Двойката- мотививте, взаимните преживявания, очаквания и
мисли. Фамилна и социална- социалните норми тяхната роля и механизъм.
Развитие на сексуалноста през различните възрасти: Полова идентичност-
проявявасе чуство на ревност спрямо родителя от същия пол. Преди
побертета- детето трябва да преодолее влюбването си към единия родите и
ревноста си към другия и да се индентифицира с родителя от същия пол.
През побертета- ранен- да се адаптира и приема новата си телесност, да
осъзнае еротичните си преживявания и потребности. Рана младежка възраст-
изграждане на отговорно сексуално поведение. През смейно неангажираната
младост 18-20г- избиране на парти за създаване на стъбилно семейство и
отглеждане на поколение. През този период се достигат 3 форми на
независимост: емоционална, повиденчиска и социална. Сексуален отговор
при мъжа и жената- 4 фази. Фаза на възбуда при мъжа- предизвиква промяна
в обема на половия орган, сключва сотър ъгал с плоскост на коремната стена.
При жената- набъбване на клитора входа на влагалището, овлажняване,
издигане на матк и предната стена на влагалището. Фаза на плато: протичане
на сношение и засилване на сексуалната стимолация. Жената- осъществяване
на плътен контакт с челена. Мъжа- пълна секреция на челена. При 2-та пола-
увеличаване на кръното налягане, повишаване на пулса, зачервяване. Фаза на
оргазъм- промени в гениталния тракт, сексуалната мускулатура, съзнанието.
При жената продължава- около 3сек, с 5-8 ритмични контркции на
влагалището, матка и анален сфинктер. Рефрактен период- след 5-10мин се
възтоновява сърдената и дехателна дейност, относителна загуба на
възбудимост към сексуални дразнители
21 Сексуални смущения – състояние при кото се наблюдава проблеми в
сексуалната изява или сексуалната връзка. Критерии: Има ли нарушение в
личносното и психично здраве. Има ли проблеми във взаимодействието на
сексолните пратньори. Има ли причина за приемане на определено сексуално
поведение. Класификация на секс проблеми: сексуални дисфункции,
парафилии, разтройства в половата едентичност. Дисфункции- нарушения в
сексуалното желание, сексуалната възбуда, в кулмикационата фаза,
диспареуния, вагинизъм(спазам на влагалищните мусколи). Парафилии-
сексуалните предпочитания са ореантирани към необичийни обекти;
фетищизъм-натрапливи сексуални желания за използване на неодошевени
предмети. Педофилия- сексуално желание ориентирано към малолетни,
непълнолетни. Разтройства на сексуалната единтичност: транссексуалност-
преминаване от един пол към друг, сексуална дисфункция- свързана с
ерекциони и еякулаторни нарушения, сексуални затруднения- неспособност
за постигане на релаксация, неудоволетвореност от сексуалните отношения,
нарушения в сксуалната мотивация- хипоактивно, подтиснато желание,
нарушения в сексуалната възбодимос- ерекциони, в лубрекацията на жената,
затруднения при не типична сексуална единтичност- хомо и бисексуална
ориентация. Двойкови характеристики: апатия, сексуално несъотвествие и
дезадаптация(нарушение в хармоничното състояние)

22 Естествени методи за контрацепция – При тях не се използват

допълнителни средства или медикаменти за предпазване от забременяване.
Основават се на определяне периода на фретилност по време на МЦ. 1
Календарен метод- основава се на предположението че яйцеклетката е годна
за оплождане 24ч след оволацията а сперматозоидите 48-94ч след отделяне.
Оволацията настъпва около 12-16 ден преди очакваната менструация (28дни
цикал). Изчеслението- като от общата продължителност на МЦ се изваждат 2
цифри 18 и 11 в резолтат се получават дните от началото и края на фртилния
период. 2 Измерване на базалната тем- тем се покачва 2дни след започване на
оволацията и показва че МЦ е навлезнал в лутеалната фаза. Метода е трудно
преложим 4 Метод на Билинг- изследване на цер слуз тя се увеличава в
предоволаторната фаза 4 Коитос интеруптус- прекъсване на на половия акт
от страна на мъжа в пред еакулаторната фаза
23. Бариерни методи – Те са механични средства които пречят на
сперматозоидите да достигнат зрялата яйциклетка. Кондом- той се изработв
от латекс покрит е с лубрикант и на върха си има резорвар. Цервикална
шапка и диафрагма- изработини са от гума, метал, пласмаса и са с различни
размери, поставят се в дъното на влагалищ като покриват плътно МШ.
Женски кондом- полиуретанов целидър с диаметър 7см и дължина 15см.
Влагалещни пръстени- те са с различен диаметър изготвени от селикон,
отделящи минимални колчества стероидни хормони, поставят се в дъното на
влагалището след цикала и се изваждат преди следващия. Контрацептивни
гъбички- те са полиуретанови с диаметър 6см и дебилина 2см, съдържат 1гр
ноноксинол-9 или октосинол, те имат механично и спермецидно действие.
Спермициди- използват се в вид на глобули, пяна, желета, глоболи, поставят
се 10мин преди полвия акт и са ефективни около 1ч (фарматекс- глоболи)

24 Вътре мат контрцепция – Спирали или писари те биват 2 вида инертни и

биоактивни 1-ва генирация- инертни те не действеат върхо тъканите на
матката и имат по-малка ифективност. 2-ра генерация- биоактивни те имат
вградени метали сребро, мед или хормони. Механизам на действие-
настъпват биохимични промени в ендометриума, нарушават се и неговите
цеклични промени и той е не поготвен за прием на оплдената яйцеклетка,
предизвикват промени в биохимичния състав на ЦС, нарушават подвижноста
на спермат. Ако те са хормонални води до постояно високо ниво на
прогестерон и ниско на естрогени- създава се нарушение в овулацията.
Противопоказания- остра и хронична ТВБ, нарушения в МЦ, вродени и
предобити аномалии в формата на маткат, злокачествени заболявания.
Поставя се в последния ден от МЦ преди полв контакт, преди поставяне се
извършва микробиологично изследване, цитуна мазка. Инструменти-
спекулум, двузъбец, дълга пенцета или корцанг, дълга права ножица,
хистерометър, стерилни марли, и подготвения за апликация писар. Техника-
дезинфекция на ВПО и влагалище, поставяме спекулума, защипваме горната
усна на МШ, хистерометрия, въвеждане на апликатпра в фундус утери.
25 Хормонална контрацепция – Миханизъм на действие- подтискане на
овулацията, промени в цикличните процеси в едометриума, в биохимичния
състав на ЦС, в мутилитета на МТ. Според съдържанието си хормоналните
таблетки биват: Монофазни- във всички таблетки се съдържа еднакви дози
естроген и прогестерон, имат еднакъв цвят, приемът започва 1-я ден на МЦ
за 21дена и почивка 7дена (Фемоден). Двуфазни- оцветени са в 2 цвята,
количеството на естрогени е еднакво във всички таблетки но на прогестагена
е различно, в първите 10 е по-ниско в другите 11 по-високо ( Гравистат, Нон
оволон). Трфазни- 3 различни цввята , прогестерона се повишава постепено
във всеки цвят и е в по-висока доза а на естрогените е ниска, висока, ниска
(Три-регол). Секвенциални- 2 цвята, в 1-те 6 само естрогени в другите 15
комбинация. Депо препарати те са инжекциони имат действие от 1 до 6
месеца. Прогестагени средства- те съдържат само гестагени, подходящи за
жени с противопоказания за прием на естрогени (с проблемни вени,
мастопатия. Спешна контрацепция- една таблетка след полово сношение и
още 1 след 12ч (Ескапел, Ella one). Странични ефекти- гадене, мастодения,
отоци по долните крйници, аменурея, интраменструално кървене. Абсолютни
контраиндикации- тромбо-емболична болест, бъбречна недостатъчност,
чернодробни заболявания, ССЗ, рак на шиката
26 Доброкачествени тумори на вулва и влагалище – Тумор е
непрекъснато разрастваща се тъкан която се различава от изходящата по своя
атипичен морфологичен строеж и своеобразни процеси на обмяна. Киста на
вулвата- кистозно изминение на Бартолиновата желиза. Получава се в
резолтат на запушване или стеснение на отводните канали водещи до
задържане на секрет в кухината на желизата, причина за това е микробна или
гонококова инфекция. Хидроаденом- киста на вулвата която се развива от
запушване на потните желези. По кожата в дълбочина на ГСУ се развиват
единични или множествени възелчета малки по размери. Фибром- развива се
от съединителната тъкан на ГСУ и по-рядко от фасцията на малкия таз.
Фибромиом- изграден от мусколни и съединителни елементи. Най-често
произлиза от кръглите мат връзки като разтейки приминава през
ингвиналните гънки за да се развие в ГСУ. Липом- изграден от масна и
съединителна тъкан, разполага се не само върхъ ГСУ но и mons pubis. При
нарушение на кръвообр се развива инфекция, никроза. Ретенциони кисти-
запушване каналите на масните желези, обикновено са малки по размери.
Хемангиом- съвкупност от венозни кръвоносни съдове, със синкав цвят и
имащ мековата консисренция(влаг-също). Киста на влагалището- единична
без симптомна формация от грахово зърно. Фибромиом- от мусколно
съединителни елементи, има плътна косистенция, обикновено се разполага
на предната влаг стена. Папилом- единични или множествени разраствания в
областа на слизната обвивка, наподобява цветно зеле. Диагноза- оглед.
Личение- хироргично
27 Злокачествени тум на вулва и влагалище – Карценом на вулвата- се
предшества от предракови изменения или инфекция на HPV-16,18. Те
протичат в 4 стадия. 1 тумор/язва ограничени във вулвата не по-големи от
2см. 2 тумор по-голям от 2см ± лимфни възли 3 тумор по-голям от 2см
+лимфни възли и метастази в съседни органи 4 далечни метастази и дълбока
инфилтрация със съсед. органи. Диагноза- прицелна биопсия + хистология.
Лечение- радикална вулвектомия с резекция на регионални лимфни възли и
или частична резекция на съседни органи при I и II стадий + лъчетерапия.
Саркома не се различава по клин протичане от карценома. Карценом вагине-
най-често се касае за плоско клетъчен рак. Манефистира с засилен флуор и
контакни кръвотечения. Има 4 стадия, I-тумор/язва ограничени във
влагалищна стена II-тумор/язва инфилтриращи паравагиналната тъкан, но не
достига тазова стена III-достигащ тазовата стена IV- инфилтрация към ПМ и
ректум със или без далечни метастази. Диагноза- същата+туморни маркери.
Лечение- 1-радикална вагинектомия с хистеректом. 2 и 3+лъче терапия. 4-
палиативни грижи

28 Преканцерози на МШ – Е дисплазия на цервикалния епител,

характеризира се с пролиферация на морфологично променени епителни
клетки. Най-често се причнява от хронична инфекция с HPV16,18. Пред
раковите изменения нямат специфична субективна симптоматика.
Преканцерозите стартират в граничните зони между плоския и целиндричния
епител (зона на трансформация). Има 3 степени. 1-Засяга 1/3 от зоната на
трансформация с атипични клетки 2-Засяга 2/3 от зоната. 3-Целият епител е
изграден от атипични клетки, но базалната мембрана не е нарушена.
Диагноза- цитодиагностика, колпоскопия, прицена биопсия, хистология.
Личение- 1и 2 криотерапия, лазертерапия, 3- конезация на МШ
29 Рак на МШ – Произхожда от плоския епител на повърхноста на цервикса
или желизистия епител на ЦК. Той протича в 4 стадия. 1- той е уграничен
само в МШ или се разпространява само към мат тяло 2- извън МШ като
инфелтрира горните 2/3 от влагалището 3- инфелтрира параметриума до
тазовата стен 4- разраства извън малкия таз като инфелтрира ПМ, ректум+
далечни метастази. КК- бяло течение, отначало водинисто или слузесто, по-
късно гноевидно-кръвенисто или зловоно поради разпадаща се ракова тъкан.
Болката е късен симптом. Диагноза- анамнеза, оглед със спекулум,
колпоскопия, прилагане на луголва проба ( суспекните участаци не се
променят, не стават кафеви), прицелна биопсия, хистология. Лечение-
разщерена хистероктомия (операция на Верхаймер)- отстраняване на матка,
маточни тръби, яйчници, горната 1/3 на влагалището и лмфни възли и
параметралната( в страни до тазовата стена и надолу до m. levator ani),
паравагиналната, паравезикалната и параректалната тъкан.

30 Доброкачествени тумори на матката - Тумор е непрекъснато

разрастваща се тъкан която се различава от изходящата по своя атипичен
морфологичен строеж и своеобразни процеси на обмяна. Миома- развива се
от гадката мусколатура на матката. В повичето случаи развитито на миома
протича без симптомно. Симптоматика- метрорагия, дискомфорт в тазовия
очастак- тежест, болка, дисменорея, смущения в уринирането, подуване на
корема. Диагноза- анамнеза, симптоми и обективно гинек изследване,
абдоминална/вагинална ехография. Лечение: малки-медикаментозно, големи-
хироргично. Полипоза- новооразование на ендометриума. В начална фаза е
без симптоматика, с развитиет се появява болка и тежест ниско долу в корема
понякога придружено с течение с млечно бял или слузестогноен цвят.
Диагноза- хистероскопия, сепарирано, пробно абразио, хистология. Лечение-
хироргично. Киста- биват: истинска с епителна обвивка и псевдокиста която
произлиза от дегенерация на миома или фибром. Диагноза- УЗД. Лечение-
оперативно
31 Рак на ендометрима – КК се изявява с непрвелни маточни къвотечения,
бързо нарастване на матката, тазов дискомфорт, смущения в урениране и
дифекиране, болка наподобяваща на МК Флуор със зловонна миризма, които
се дължи на разпад на некротизирани материи. Протича в 4 стадия: Т1- ракът
е уграничен само в маточното тяло. Т2- ракът е инвазирал и в маточната
шийка. Т3- ракът се е разпрострял извън матката по съседство (аднексите,
лимфни възли, влагалище) Т4- ракът се е разнесъл в съседни органи (пикочен
мехур или ректум)+далечни метастази. Диагноза- Анамнеза, Трансвагинална
ехография, Сепарирано пробно абразио, прицелна биопсия, аспирационен
кюртаж, Хистероскопия, Хистологично изследване. Лечение- Т1 и Т2 –
тотална хистеректомия с аднексектомия Т3 и Т4 – лъчетерапия, радикална
хистеректомия, химиотерапия, хормонално лечение

32 Овариални тумори- Туморите на яйчника са многообразни по своя

характер и произход поради наличието на много различни по структора и
функция яйчникови тъкани. Те се разделят на 2 основни групи:
Пролифериращи(кистоми)- истинска туморна формация която може да
достигне неограничени размери и непролифериращи (кисти)- кистозни
образавания с ограничен размер. Общи своиства: Те нарастват в свободната
коремна празнина, където пространствените отношения позволяват
достигане на голям обем. Първият симптом може да бъде, увеличаване обема
на корема, тежест, издигане на диафрагмата. Консистенцията варира от
кистозна неравномерна до хрущялна. Формата обикновено е сферична.
Нарастването на тумора освен към свободната повърхност маже да бъде
насочено към хилоса на яйчника. Ретроперитониално може да претиска и
измества уретера. При нарастване на тумора двете връзки които подържат
яйчника, овариалните съдове се издалжават и оформят краче, колкото по-
дълаг е педикулът толкова по-добри ословия има за торзия. Непролифиращи
тумори- фоликулярна киста, лутеинова киста, шоколадова, параовариална.
Пролифериращи- серозен кистом, железист кистаденом, псевдомиксом,
папиларен кистаденом, фибром и фибромиом на яйчника
33 Рак на яйчника – Е злокачествено новооброзавание от епителен
произход. Туморните образувания при карценома най-често са двустрани,
изцяло или от части солидни прдружени с хеморагичен асцит. КК е твърде
бедна поради което откриването става едва в 3-4 стадии на заболяването. На
първо място се среща аменорея, може да има необичайно кръвотечение,
болки, подуване на корема, смущения в тазовите резервоари, храносмелатени
смощения. Протича в 4 стадия 1- тумора се намира само в структората на
яйчника 2- излиза от границите на яйчника и прораства в маточната тръба
или маточното тяло 3- тумора излиза от тазовото пространство и се
разпространява към тазовата стена+регионални лимфни възли 4- ПМ и
ректум+ далечни метастази. Диагноза- анамнеза, УЗД, туморни маркери,
лапароскопски. Лечение- тотална хистероктомия с двустрана аднексетомия

35 Профилактика на туморните заболявания – Раното откриване на

патологични изменения и проследяване при рискови пациенти е от основно
значение за огрничаване и рано лечение. При жени над 21г възраст се
препоръчва ежегодно посещение на акушер-гинеколог а жени под 21г да
реализират първия си преглед при водене на полов живот. Нужно е
осъществяване на обективно гинекологично изследване съчетано с вземане
секрет за микробиологично изследване и цитонамазка. Към профелактичните
изследвания се препоръчва колпоскопия. При наличие на атипични клетки
трябва да се вземе биопсия за хистологично изследване. Така също по време
на колпоскопията може да се вземи секрет за изслдване за HPV. Към
профилактиката особено при момичета се препоръчва ваксинация црещу
HPV. Cervarix – от 9 до 14г е на две апликации като втората апликация е 9-
13месеца след първата. Над 14г на три приема на 1 и 6 месеца след първата.
Gardasil – от 9 до 13г на две апликации втората 6месеца след първата. Над
14г три прима на 2 и 6 месеца след първата.
36 Остър корем – Гиниталните органи на жената са интраабдоминални
органи за това редица тежки патологични промени в тях могат да доведат до
остър корем. Следните патологични процеси го причиняват – кръвотечения
от вътрешните гениталии в тазовата кухина. Остри гнойни възпалителни
процеси на ВГ. Торзия на овариални тумори, кисти, субсерозни миоматозни
възли. Некроза на миоматозни възли. Причини за хемоперитониум са
нарушената ектопична берменност. Раптура на овариални кисти – най-често
кистозно жълто тяло. Лечение- чрез лапаротомия се достига яйчника
кървенето се спира чрез обшиване Перфорация на матка. Лечение- спиране
на кървенето чрез sutura uteri или хистероктомия Възпалителни заболявания-
бързо нарастване на пиосалпинкс или тубо-овариален абцес може да
предизвика раптура на стената им и изливане на гнойната колекция в
тазовата кухина. Манефестира с внезапна режеща болка в малкия таз.
Диагноза- пункция на дъгласовото пространство. Лечение- лапаротомия и
отстраняване на гнойника. При торзия, симтоматиката зависи от степента и
бързината на торзията при бързо завъртане пациентката получава остра болка
и бърз изпада в колапс. Диагноза- ехография. Лечение- хироргично

34 Тумори на млечната железа – Аденома- новообразование на епителната

тъкан на МЖ то е уграничено и се запазва нормалния железист строеж.
Фиброаденома- при превишаване на желизистите елименти над
съединителнотъканните е налице аденофиброма, при преобладаване на
съединителната тъкан- фиброаденома (екстракция на тумора). Галактоцеле- с
течно млекоподобно съдържимо, наблюдава се в периода на кърмене.
Мастопатия- наличие на фибро-кистозни възли добре оформени с различни
по размер, наблюдава се изтичане на секрет от мамилите (прием на
прогестерон, пункция на кистите, субкутанна мастектомия). Карценома на
МЖ- той протича в 4 стадия. 1- опипва се неголям единичен неболезнен и
плътен възел. 2- туморът е с голимина около 5см и сраснал с покриващата го
кожа+лимфни възли 3- достига значителни размери сраснал е с кожата,
кнфигорацията на железата е изменена 4- цялата МЖ е обхваната и слно
разязвена, метастазира в други органи (бял, черен дроб, кости и др).
Лечениие- радикална мастиктомия+ренгенова терапия преди и след
операцията.
Генитални тумори в ДЮВ – Туморите на ПО в детска възраст са рядка
патология но протичат по-тежко и смъртноста е по висока. Туморните
оброзования както доброкачествени така и злокачествени могат да се развият
както по външните така и по вътрещните ПО. Тумори на ВПО- от
доброкачествените най-често се наблюдават хемангиомът(съставен от
кръвоносни съдове) и лимфангиомат. Злокачествените новооброзования в
повичет случаи са предшествани от изминения по кожата на ВПО- вулварен
дерматит, остри кондиломи. Особености- преобладават не зрелите форми на
тумора, метастазират бързо и не се повлияват от лъче терапия. Често срещана
патология в детска възраст са кистите на влагалището. Диагноза-
вагиноскопия. Оперативно лечение+ренгенова терапия. Саркомът се изразява
с отслабване, отпадналост+метастази в регионални лимфни възли, бял дроб и
гтъбначен мозак. Кисти на яйчника- ретинционите кисти най-често се дължат
на нарушение в регулацията на хипоталаму-хипофизо-яйчниковата ос. Те се
съпровождат с нарушен МЦ и болка долу ниско в корема. Кистом- те най-
често имат герминативен произход. Диагноза- УЗИ, оперативно. Те протичат
безсимптомно проявата е при прорастване на формацията в съседни коремни
органи

37 Гинекологични операции – Оперативните интервенции имат за цел не

само да остранят перечината водеща до овреждане на ПО но и по възможност
да съхранят функцията им за менструиране и репродукция. Гинекологичните
операции се извършват по спешност(извън маточна бременос, торквирана
киста, раптура на корпус лутеум и др) и планови ( овариална киста, миома на
матката, пластика на МТ и др) като се осъшествяват чрез лапаротомия и
лапароскопия. Видове- естракция на киста на бартолиновата железа, при
спадане на предната влагалищна стена (colporrhaphia anterior), пластика на
задна влагалишна стена и перинеум (colporrhaphia posterrioi), естракция на
киста. На МШ- делатация на цервикалния канал, пробно абразио, обгаряне на
МШ, полипектомия, конизация, пластика по Emmet. Матка- кюртаж,
миомектомия абдоминалис и вагиналис, надвлагалищна ампутация на
(hysterectomia supravaginalis), тотална (hysterectomia totalis abdominalis),
влагалищна хистеректомия. Ovarioectomia, клиновидна резекция на яйчник
(resection partialis ov.), аднексектомия. Salpingolysis, salpingostomia,
salpingectomiq
38 Предоперативна подготовка – Подготовката е специфичен диагнстично-
лечебен процес и е неоходимо да се извирши: Клинично изследване
(анамнеза, лабораторни и инструментални изследвания, гинек преглед).
Психична подготовка на болната за предстоящата операция и анестезия.
Оценка на риска от операцията и анестезията. Премидикация. Личение на
предружаващи заболявания. Изготвяне на план за предстоящата операция и
следоперативно лечение. Влагалищни промивки 1-2дневно. Без храна 6ч до
изпразване на ПМ и ректум.Всяка жена прекарала оперативна интервенция
трябва да бъде наблюдавана активно в рания следоперативен период и след
това ежедневно да се следят: пулс, температура, състояние на оперативната
рана и корема, перисталтиката на червата, кръвно налягане, микция и
дефикация и задължително параклиничните показатели (двигателна
активнос, дишане, съзнание, цвят на кожата) Конците се свалят на 7ден.

39 Хормонолна терапия – Хормоно терапията заема основно място при

лечение на редица гинек заболявания, като основно правило е да се прилага
след изследване на базалните полови хормони- LH, FSH, Prolactin,
Progesteron, Testosteron. Основните видове хормонална терапия са:
Стимулираща тя се прилага осноно при хормоналния стерилитет и при
разстройства на менструалния цикъл. Тази терапия се провежда с различни
хормони в зависимост от уврежданията. Блокираща терапия е
медикаментозното подтискане на ХХЯ–та ос. Постига се чрез постоянното
приемане на гестагени (оргаметрил), циклично прилагане на контрацептиви
или на агонисти на гонадолиберина. Блокиращата терапия се прилага при
наличието на ендометриозни огнища, миоматозни възли или възпалителни
процеси. Субституираща терапия на практика се провежда само с полови
стероидни хормони при жени с оперативно отстранени или унищожени от
болестен процес яйчници. Себституиращите естрогени се съчетават с
гестагени