ОСТРОФАЗОВ ОТГОВОР

Проф. Д. Гундашева
 Особености на острофазовия
отговор
 Той е реакцията на животните към
смущенията в тяхната хомеостаза,
причинени от възпалителни процеси,
инфекции, травми, неоплазии или
имунологични нарушения;
 Включва реакции, които не са антиген-
специфични;
 Предхожда придобития имунен отговор
Острофазов отговор - особености

 Ефектите на острофазовите реакции се

манифестират с клинични промени, главно в
имунната, кардиоваскуларната и централната
нервна системи;
 Тези ефекти са сходни, независимо от
природата на възбуждащите ги стимули;
 Възможно е наличието на степенни различия
в острофазовия отговор, което по-скоро се
свързва с тежестта на тъканните повреди.
 Фази на острофазовия отговор
(ОФО)
 ОФО има две фази: локална и системна;
 Локалната, включва начални промени,
които се срещат в мястото на
увреждането или инфекцията;
 Тези промени са медиирани от
активираните тъканни макрофаги или
кръвните моноцити.
 Цитокини и ОФО
 Стимулирани макрофаги → IL-1, TNFα и IL-6
→ активират фибробластите във възпалената
тъкан и ендотелните клетки на съдовите
стени → IL-6, IL-8, IL-11, LIF, PAF, PGE2, LTB4 и
азотен оксид → водят до: вазодилатация,
повишаване пермеабилитета , стимулиране
миграцията на допълнителни левкоцити в
мястото на възпаление → формиране на
локалните реакции – зачервяване, затопляне,
оток, болка.
 При високи концентрации на
цитокините → системни реакции
 треска, безапетитие, неразположение,
сънливост, инхибиране на стомашната
функция, тахикардия, активиране на
лимфоцити, неутрофилия, мобилизация на
фагоцити, активиране на комплементната
система и кръвосъсирващата каскада,
намаляване серумните нива на Fe и Zn, Ca2+,
вит. А и α-токоферол, негативен азотен
баланс, намаляване в плазмата на
липопротеини с ниска и висока плътност
(холестерол), увеличена секреция на АКТХ и
ГК-С, синтез на острофазови протеини.
Треската и неразположението се
разглеждат като:
 протективни механизми по време на
възпалителния процес, защото:
- повишената температура причинява
увеличение в метаболизма на
индивида, което може да стимулира
процесите, свързани с елиминиране на
възпалителния стимул.
- някои инфекциозни агенти са с
намалена способност да приживяват и
се размножават във фебрилния
организъм.
- Неразположението осигурява покой на
болния индивид и позволява
индивидуалната енергия да бъде
фокусирана във възпаления участък.
 Биологично негативен обратен
механизъм:
 Осъществява се от глюкокортикоидите, които
са синтезирани под влияние на провъзпали-
телните цитокини IL-1, TNFα и IL-6 ;
 Тези хормони потискат продукцията на
посочените цитокини, предпазвайки
организма от свръхсилните им катаболитни
ефекти, водещи до смърт по време на
инфекция.
 Острофазовия отговор е:
 Динамичен хомеостатичен процес;
 Той служи за неутрализиране на възпалителния
агент;
 Подпомага възстановителните процеси и връщане на
организма към нормалните му функции;
 ОФО продължава от 24-я до 48-я час след действието
на възпалителния агент, след което започва да
утихва.
 За 24 часа продукцията на АРР може да се увеличи 2
до 5 пъти, а за главните АРР – до 1000 пъти. При
негативните АРР, тя намалява.
 Острофазов отговор в черния
дроб
 Черният дроб е главна мишена за
системните възпалителни медиатори;
 Той доставя необходимите компоненти за
незабавна защита в мястото на тъканното
увреждане, укрепва го, очиства вредните
агенти и подпомага тъканната репарация;
 В хепатоцитите се осъществява транспорт
на йони и метаболити, активиране на много
обменни пътища и съгласувано стимулиране
синтезата на острофазови плазмени протеини
(АРР).
 Острофазови протеини
 Под влияние на IL-1, TNFα и IL-6, настъпва
индуциране активността на специфични
протеин-кодирани гени → променя се модела
на протеинов синтез в черния дроб.
 Започват да се синтезират т.нар.
острофазови протеини или острофазови
реактанти.
 Наричат се така, защото тяхната синтеза е
асоциирана с остро възпаление или остра
инфекция.
 Видовете острофазови протеини,
синтезирани от черния дроб са
представени в следващата фигура.
 Комплементна система

 осъществява осмотичен лизис;

 стимулира миграцията на левкоцити във
възпаления участък;
 участва в опсонизирането на
микроорганизмите, респ. фагоцитозата.
 Протеазни инхибитори
 α1 антитрипсин и α2 макроглобин имат
антипротеазна активност.
 Те неутрализират протеазите,
освободени от Neu фагоцити, като
лимитират разпространението на
възпалението към съседни клетки.
 Те също участват в регулацията на
фибринолитичния път.
 Коагулационни протеини
 Такива са фибриногена и Вон
Вилебранд фактора;
 Участват във фибриновото съсирване
при увредените кръвоносни съдове,
лимитирайки изтичането на кръв в
подлежащите тъкани;
 Те играят важна роля при зарастването
на раните.
 Металсвързани протеини
 Това са хаптоглобин, хемопексин и
церулоплазмин;
 Те свързват желязните йони, блокирайки
тяхното използване като храна за редица
бактерии като S. aureus, E.coli, Pasteurella
multocida и др. По този начин се инхибира
бактериалната пролиферация и инвазия;
 Церулоплазминът действа като скавенджер
(чистач) за кислородните радикали,
продуцирани от активираните възпалителни
клетки, причиняващи тъканни повреди.
 Главни острофазови протеини:
серумен амилоид А (SAA), С-реактивен протеин
(CRP) и серумен амилоид Р (SAP);

 SAА е свързан с HDL;

 Пренася холестерола от увредената тъкан;
 Той инхибира продукцията на свободни
радикали от неутрофилите и треската,
предизвикана от ИЛ-1 и TNFα;
 SAA може да индуцира синтеза на колагеназа
в синовиалните фибробласти, внушаващо
възможната му автокринна роля във
възпалителния участък;
 SAA е хемоатрактант за Neu, Mo и Т-клетки;
 Има силен имуносупресивен ефект.
 С-реактивен протеин (CRP)

 Той свързва и преципитира C-polysaccharide

на Streptococcus pneumoniae;
 CRP активира класическия път на
комплемента;
 CRP действа като опсонин на бактерии,
паразити и имунни комплекси и стимулира
фагоцитозата;
 Той инхибира неутрофилната супероксидна
продукция и дегранулация;
 С-реактивен протеин (CRP)

 CRP усилва тъканното оздравяване чрез

редуциране на увреждането и заедно с α1
кисел-глюкопротеин активира фибробластите
и реорганизирането на новоразвиваща се
съединителна тъкан в заздравяващите рани.
 CRP свързва ядрени компоненти, такива като
хроматин, хистони, малки нуклеарни
рибопротеини и може да регулира
автоантитялоотговора към антигени от
клетъчното ядро.
 Серумен амилоид Р (SAР)
 Той е свързан структурно и функционално с
СRP. Двата протеина принадлежат към
фамилия пентамери, наречени пентаксини;
 SAP може да свърже ДНК, хроматин и
хистони;
 Той се свързва и активира C1q- първият
компонент на комплементната система.
 α1 кисел-гликопротеин

 Има способност да свързва много

фармакологични агенти;
 Под влияние на α1 киселия
гликопротеин, разположението и
кинетиката на лекарствата за терапия
по време на остро-фазовия отговор са
значително променени при животните.
 Негативни АРР

 Към тях се отнасят преалбумин,

трансферин и албумин;
 Нормално те се образуват от
хепатоцитите;
 По време на остро възпаление техните
нива са силно понижени.
 Регулиране синтезата на АРР в
черния дроб
 Синтезата на АРР в хепатоцитите се
регулира от редица медиатори,
посочени в следващата таблица:
Изход за острофазовата реакция

 Ако възпалителните стимули са

неутрализирани или елиминирани, нивата на
циркулиращите цитокини бързо намаляват и
оттук синтезата на АРР ще започне да стихва;
 много от тези провъзпалителни цитокини
участват и в регулаторната обратна връзка за
да се лимитира интензивността на техните
възпалителни ефекти;
 Ако възпалителните стимули продължават да
действат, възпалителния процес може да
навлезе в хронична фаза;
 Хроничната продукция на високо ниво на
острофазови протеини може да бъде
увреждащо за организма;
 Например, увеличеното ниво на серумните
амилоидни протеини ще рефлектира в
тяхното утаяване в различни органи - в
слезката, бъбреците и черен дроб, което
може да доведе до органна дисфункция.
 Острофазовите протеини при
животните
 Измерванията на АРР при животните в
плазма или серум могат да
идентифицират присъствието на
инфекции или възпалителен процес;
 Има съществени разлики по отношение
относителните промени в продукцията
на АРР след стимулиране при
различните видове животни.
Острофазови протеини при
домашните животни
 Острофазовите протеини при
опазване здравето на животните
 Клиничният интерес към изследване на
АРР при животните се обуславя от това,
че острофазовият отговор към
възпалителни процеси и инфекции е
асоцииран със загуба на животинска
продукция;
 Затова контролиране нивата на АРР
могат да бъдат полезни в следните
аспекти:
 За идентифициране на животни с вирусни и
бактериални инфекции и преценка на
терапевтичния ефект на лекарства, както и
за тяхното прекратяване;
 За оценяване интензивността на
възпалителния процес;
 3а ранно откриване на бактериални
инфекции, които се развиват след
хирургическо въздействие;
 За ранна диагноза на неонатални
инфекции при новородени;
 За идентифициране присъствието на
субклинични инфекции, причиняващи
редуциране растежа на животните;
 За откриване на неоплазии, протичащи
заедно с вторично възникнала тъканна
некроза или възпалителна реакция;
 Като допълнителен показател при
диагноза за бременност;
 За ранно откриване на мастити по
време на лактация;
 За подпомагане процеса на инспекция
на месото при неотложно клане
 .

Благодаря за
Вашето
внимание!!!