Лекции по Право на държавната служба

Тема 1 : Предмет, метод и система на университетската дисциплина „Право на

държавна служба“
Необходимостта от университетската дисциплина ПДС възниква още с приемането на Закона
за държавният служител през 1999 г. и съответно последвалите го, свързани с прилагането му,
под-законови нормативни актове. Дисциплината ПДС е публично-правна дисциплина и
представлява обособен раздел на административноправната наука. Тя се занимава с
изучаването на предимно административни правоотношения възникващи в една специфична
сфера на административ-ното право, каквато е държавната служба. Дисциплината ПДС
обхваща и някои въпроси на чисто административната наука, държавната политика и
общоевропейската политика в тази сфера.
Дисциплината обхваща три тематични направления. Първото е свързано с общи теоретични
положения, в който се изучават теоретични концепции и теории и основни правни понятия,
свързани с държавната служба. Второто тематично направление свързваме със законовите
основи на статута на държавния служител конкретно в България, включително и правно-исто-
рическото развитие на института на държавната служба у нас. И третото тематично
направление включва сравнително правни и приложни аспекти и разглежда въпроси свързани
с етиката на държавната служба и държавните служители в ЕС.
Методът, който се използва при изучаването на дисциплината, е историко-правен. Той
спомага за изучаването и обяснението на институтите и елементите на държавната служба,
както в ми-налото, така и в настоящето, сравнени с опита и изискванията на общоевропейската
политика в областта на държавната служба и държавните служители.

Тема 2 : Понятие за държавна служба

Държавната служба е свързана с дейността на държавата и с административноправните функ-
ции на лица, работещи в държавно-административния апарат. Тя е дейност на физически лица,
за изпълнение на определени функции и задачи в държавните органи, на основата на заемана
от тях длъжност в структурата на съответния държавен орган. Държавната служба е свързана с
функционирането на държавния апарат. Чрез държавната служа се осъществяват функциите на
държавата, за това тя е израз на държавно-властнически правомощия, а нейното
функциониране се гарантира от държавата. Държавната служба е дейност, която не е свързана
с производството на материални ценности, блага. Държавната служба има за основно
предназначение реали-зацията на държавната политика и държавните интереси. Принципно
може да се изведе опреде-лението, че държавната служба е правно регламентирана и е
свързана с упражняването на дър-жавната власт, за осигуряване на трайното и непрекъсваемо
функциониране на държавния апа-рат. Освен това държавната служба е институт на
административното право, няма единно изрично определение на понятието държавна служба,
но общото което се наблюдава при раз-личните теоретични дефиниции, е че държавната
служба винаги е свързана с наличието на дър-жавен апарат и изпълнение на държавни
функции.

Тема 3 : Държавни служители. Ограничение на държавните служители от

работниците и други служители.
До приемането на Закона за държавния служител – 1999г. в съвременното българско право
липсваше специално нормативно уреждане на статута на държавният служител и отграничава-
нето му от работника. В административноправната наука беше изградено едно общо правно
по-нятие за държавния служител, което съдържа следните характеристики :

1
 1. Това че държавният служител изпълнява функциите на държавата и служи в
административ-ния апарат за непрекъсваемото осъществяване на задачите, произтичащи от
компетентността на съответния държавен орган.
2. Държавният служител взема щатна длъжност в системата на държавния апарат и
осъществя-ва държавната служба по професия чрез конкурс и получава възнаграждение за
нейното упражняване.
А в правната теория са дефинирани и критериите за лица, които не са държавни служители. Те
са дефинирани и в самия закон за държавния служител. Според административно правната
теория и практика не са държавни служители лицата, които в съответното държавно
учреждение или ведомство, извършват работа по договор – няма значение трудов,
граждански. Не са държавни служители и лицата в администрацията, които изпълняват
обслужващи или помощно материални технически функции, или пък извършват работа по
производствен характер, защото държавната служба не е свързана с производството на блага.
Държавните служители се разграничават и от длъжностните лица в администрацията.
Длъжностното лице не винаги е държавен служител, но и на него му е възложено да изпълнява
специални, нормативно определени функции наред с другите му задачи.
Понятие държавен служител в различните страни в ЕС не е дефинирано. То отразява различия,
произтичащи от различни политически концепции, икономически и социални фактори, а също
и исторически традиции.
* Единен класификатор на длъжностите на администрацията

Тема 4 : Типове системи на държавните служители.

Държавните служители заемат различни места в системата на държавния апарат и може да
направим многобройни класификации на категориите държавни служители според различни
критерии. Най-основни категории на държавните служители според характера на функциите,
които осъществяват са ръководните служители , функционалните служители и специалистите.
Ръководните служители са тези, които заемат ръководни постове в система на държавния апа-
рат. Те носят отговорност освен за своите действия по служба, така и за действията на подчине-
ните им други държавни служители. Те утвърждават управленческите решения , които обаче се
изготвят от други категории държавни служители и освен това контролират тяхното
изпълнение. Не е задължително да притежават специални знания, в областта в която
изпълняват ръководство и контрол .
Функционалните служители осъществяват административни функции в конкретното органи-
зиране и реализиране на дейността на съответната администрация. Те не утвърждават управ-
ленчески решения като ръководните служители, не могат и не издават административни
актове, но пък осъществяват определени организационни и контролни функции от служебно и
правно естество. Също не е необходимо да притежават специални знания за осъществяване на
дейност-та си в съответната администрация. Пример за функционални служители – секретар на
община. По принцип носят отговорност за своите действия по служба.
Специалистите се отличават най-напред от функционалните служители по своят конкретен
непосредствено изпълнителен характер в цялостното осъществяване на държавната служба.
Към тях се предявяват изисквания за притежаване на специални знания, включително
възможно е и за квалификационен ценз свързани със специалността по която работят и
характера на работата която изпълняват. Те подготвят управленческите решения, които се
утвърждават и контролират от други категории държавни служители – ръководните служители.
Към могат да бъда предявявани и други специфични изискания, като напр. възрастов ценз,
образователен ценз и други. Носят отговорност единствено и само за своите действия по
служба, не и за действията на други държавни служители.
Друго деление според интензивността на връзката между държавата и служителя в чисто
теоретичен план е делението им на преки и косвени държавни служители. Преките са тези,

2
които непосредствено изпълняват дейност по държавното управление, докато косвени са тези
които работят в организации подпомагащи организацията на държавното управление. А в
зависимост от начина по които се назначават държавните служители съществуват поне четири
основни системи за назначава на държавните служители :
 политическа система за назначаване , включваща държавните служители, които идват да
работят като екипи в администрацията на определена политическа сила или държавен
деец и съответно си отиват като той или политическата сила, която ги е довела в
администрацията се оттегли от държавното управление. Напр. съветник на министър-
председателя, на президента.
 системата на общата държавна служба – тя е най-широко разпространената тъй като
обхваща назначаването на работни служители ( чиновнически персонал ) , които включва
професионалните специалисти, чието назначаване се извършва съгласно традиционната
практика на държавната служба. При тези система акцент се поставя най-вече върху
конкретната длъжност за която се кандидатства и чиито параметри се определят със
съответна длъжностна характеристика. При тази система основен приоритет се отдава на
професионални качества.
 Система на професионална кариера – тя обхваща държавните служители, заемащи
определена длъжност в резултат на своето професионално и служебно израстване. При
тази система за назначаване за разлика от тази на общата държавна служба акцент се
поставя върху съответната личност във връзка с длъжността която той ще заеме. За разлика
от останалите системи кандидатът се преценява не толкова от страна на личните му
качества колкото от проявите му от предишната длъжност която е заемал .
 Колективна система на държавната служба – прилага се при колективни назначения на
държавни служители и е свързана с обединяването и отстояването на общи интереси.

Тема 5: Държавни служебни правоотношения. Правният режим на държавната

служба в трудовото право

С назначаването на държавния служител между него и държавния орган възникват сложни

правоотношения от 2 съставни части: трудови правоотношения от една страна и
правоотношения на държавния служител от друга, които имат административен характер и
наричаме служебни правоотношения. От трудовите правоотношения, възниква задължението
на служителят да изпълнява определени трудови функции , изискващи даването на
определено количество и качество труд. На тази база възникват трудово правни отношения :
право на почивка, условия на труд и т.н. От държавно-служебните правоотношения възникват
права и задължения , които не са от личен характер, а имат служебно- административен
характер и ги наричаме служебни правоотношения. Служебното правоотношение е особен вид
административно правоотношение за изпълнение на държавната служба, което възниква
между държавният служител и държавата въз основа на т.нар. акт за назначение, а този акт за
назначение от своя страна носи всички белези на административен акт. В административно-
правната теория съществуват 3 основни теоретични направления, относно правното естество
на отношението, което възниква между държавата и държавният служител. Първото
теоретично направление се свързва с теорията за частно-правният договор. Тя приема
договорът като основа на чиновническата служба. С този договор държавата наема на работа
или упълномощава съответното лице да извършва определена работа или служба за нея. Тази
теория обяснява връзката между държавата и служителя като договор за представителство ,
според който държавата се договаря със служителя да я представлява пред трети лица.Второто
теоретично направление, касаещо възникването на служебното правоотношение, свързваме с
публично-правният договор. Според тази теория едната страна по договора винаги е
държавата и това предопределя публично-правният характер на договора и произтичащите от
него правни последици , т.е. права и задължения на страните. В този публично-правен договор,

3
държавата като властнически субект , едностранно определя формата и съдържанието на
договора като не е необходимо съгласието на служителя. Договорното съгласуване на
волеизявленията на страните се изразява в това,че държавата обявява условията на
държавната служба, а чиновникът, който кандидатства за съответната длъжност само
декларира че ги приема. Спецификата на тази теория на публично-правният договор произтича
от това, че за разлика от частноправният договор, който се основава на равенство между
страните по договора, при публично-правният договор е налице неравнопоставеност, която се
дължи на властническия принудителен характер на нормите на публичното право, които го
регламентират (публично правният договор). В правната доктрина съществува и трета теория,
която се опитва да обясни правната връзка между държавата и служителя чрез т.нар. теория за
административния акт. Според тази теория правоотношението между държавата и служителя
възниква по силата на административен акт, който е издаден от съответно компетентният
държавен орган на публичната власт. Правата и задълженията на служителя се определят от
този административен акт, по силата на който държавата поставя служителя в едно
предварително определено и регламентирано от закона правно положение като създава
административно правоотношение между страните, произтичащо от индивидуален
административен акт на компетентен орган на държавното управление. Правата и
задълженията, които произтичат от това правоотношение, създават отношение на власт и
подчинение. За това определяме служебното правоотношение, което възниква, като
административно по своя характер. В нашия закон за държавния служител може да се каже, че
законодателя е следвал логика, която се основава повече на теорията за административния акт
като източник на служебното правоотношение, отколкото на другите 2 теории не само защото в
закона изрично е посочено, че актът за назначение, от който практически възниква служебното
правоотношение ,е административен акт от категорията на индивидуалните административни
актове, но и защото служебните правоотношения се различават от договорните
правоотношения. Можем да обобщим, че според българското законодателство, служебното
правоотношение се създава ( възниква) по силата на закона и със актът за назначение, който по
своята правна природа е индивидуален административен акт.Служебното правоотношение
възниква в процеса на формиране на държавната служба, тъй като това е един непрекъсваем
процес , и чрез служебното правоотношение се реализират правомощия и компетентност с цел
функционирането на държавния апарат, и по-конкретно на държавната служба. Държавните
служители се подчиняват на правото на държавната служба, което е различно от трудовото
право. Независимо, че служебното правоотношение има правни характеристики, сходни с тези
на трудовото правоотношение, между тях съществуват и определени разлики. Сходството
между двата вида правоотношения е,че и в 2те се престира определен труд, но с тази разлика,
че в служебното правоотношение, този труд се изразява чрез упражняването единствено на
държавно властнически функции. Друго сходство между двата вида правоотношения е, че те са
лични, възмезди, двустранни , и продължаващи се. А различието между тях се изразява в
особения характер на властническите правомощия, които произтичат от служебното
правоотношение.

Тема 6 – отпада

Тема 7 : Длъжност и длъжностна характеристика в държавната служба

Длъжността в държавната администрация е основна клетка в структурата на държавната

служба. Длъжността е стабилен, установен по нормативен ред комплекс, от права и
задължения, ориентиран към едно лице, което като държавен служите, осъществява
държавно- административна дейност, свързана с управлението на държавата в различните
сфери на обществения живот. Длъжността е анонимна. Тя съществува и се определя със
съответната длъжностна характеристика,независимо от конкретното лице, което ще я вземе в

4
качеството си на държавен служител. В понятието длъжност се отразява и държавно-
властническото съдържание на държавната служба. Длъжностите се обединяват в щатни
единици и се включват в щатното разписание на звената на държавната администрация,
централна или териториална, обща или централизирана администрация. Понастоящем
действа единен класификатор на длъжностите в администрацията и наредба за неговото
прилагане. Името й е Наредба за единно прилагане на длъжностите в България. Длъжностите
се създават в разпоредителен ред с административен акт (индивидуален) на компетентен
държавен орган, с който се определя наименованието на длъжността и мястото й в служебната
йерархия. Създаването на длъжности в държавната администрация и тяхното включване в
държавния бюджет се предшества от решение на Министерски съвет по предложение на
съответния министър или друг ръководител на ведомство. Самото съдържание на длъжността
се описва в т.нар. длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика в държавната
служба представлява описание на длъжността и се състои най-малко от 3 части. Най-напред
наименование, след това раздел за идентифициране на длъжността, и третата част е раздел на
задълженията за съответната длъжност. Възможно е включването и на други, допълнителни
елементи, като йерархични връзки, други изисквания и т.н. В длъжностната характеристика се
съдържат и изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът да заеме длъжността, а
именно образование, квалификация, физически данни и т.н. Длъжностната характеристика е
стабилен служебен акт и като такъв тя трябва да бъде утвърдена и подписана от съответния
административен ръководител. Нейната роля в организирането на държавната служба се
изразява в няколко насоки. На първо място, тя се явява описание на работата, която ще
извършва държавния служител. На второ място, разпределя управленския труд за съответната
държавна служба. На трето място, тя се явява основа и рамка за правата и задълженията на
държавния служител. Освен това, тя представлява изискване за условията, на които трябва да
отговаря държавния служител, заемащ съответната длъжност. И накрая, длъжностната
характеристика служи и за категоризацията на държавния служител.Когато лицето
кандидатства за работа в администрацията, то трябва да бъде запознато с длъжностната
характеристика за длъжността най- късно до подписването на актът за назначението му, или
съответно преместването му или повишаването или понижаването му в държавната
администрация.

Тема 8 : Правно-историческо развитие на институцията на държавната служба и държавните

служители в България. Закон за държавните служители от 1922г.

За първи път за института на държавната служба у нас се споменава в Търновската конституция,

където се казва, че само български поданици могат да заемат длъжности по държавна, военна
и обществена служба. Въз основа на Търновската конституция се издава и първия закон за
чиновниците по гражданското ведомство. Той е приет през 1903г. Той поставя и първите
изисквания към кандидатите за заемане на държавна служба, свързани с българско
гражданство – 21 годишна възраст . Освен това законът е допускал и възможността за
назначаването на чужденци на държавната служба, но само при положение, че службата
изисква специални познания, които не притежават българските граждани. През 1906г. е приет
нов закон : Закон за гражданския чиновник. Този НА дава по-широко определение на
понятието чиновници. Като такива, той определя всички граждани, назначени на държавна
служба, получаващи заплата от държавното съкровище.За разлика от предишния закон от
1903г, този закон за първи път въвежда различието между чиновници от една страна, и
служещи от друга страна.Числеността на чиновниците, видът и класа на длъжностите, които
заемат , ценза, който трябва да притежават и актът, с който се назначават, се определят
отделно за всяко министерство със специални закони. Закона за гражданския чиновник от
1906г. е просъществувал до 1922г, и е отменен от Закона за държавния служител от 1922г. Това
е и 1вия закон в областта на държавната служба, който дава подробна и трайна нормативна

5
уредба на отношенията между държава и нейните служител. Този закон определя лицата,
назначени за държавна служба, с месечна или годишна заплата. Законът прецизира и
условията, на които трябва да отговаря кандидатът за заемането на държавна служба, а
наличието на определени изисквания към служителя, за първи път е трябвало да се показва с
документи, приложени към молбата за назначение. Освен това , той въвежда за 1ви път у нас
стажантски и практикантски длъжности. Законът определя и условията за назначаване на
държавна служба, изискващи указ или заповед на съответния ръководител на ведомство, а
също и срок за встъпване в длъжност от страна на служителят и кога и как трябва да се извърши
то. Законът за първи път определя и основните права и задължения на различни видове
държавни служители. През 1942г. се приема отделен закон за длъжностите,цензовете ,
заплатите , възнагражденията на държавните служители. Този закон от 1942г. не отменя закона
за държавния служител, а съществува паралелно с него. Този закон за длъжностите, цензовете
и т.н. е отменен през 1947г. , когато влиза в сила Законът за щатните таблици на държавните
служители. Това е закон, уреждащ възнагражденията в държавната служба. Съществува до
1951г. През 1951г с влизането на Кодекса на труда , са отменени всички закони, уреждащи
статута на държавните служители. Новият кодекс на труда през 1951г. практически уеднаквява
правната уредба, относно работниците и служителите като в това число и държавните
служители. От тогава, до 1999г, почти половин век, в българската правна система отсъства
законова уредба на държавните служители.

Тема 9 : Конституционни основи на държавната служба. Органи на управление на

държавната служба. Общо и специално законодателство за държавните служители

Основните правила (правна регламентация) на държавната служба, принципно се поставят от

К. на Княжество България, която в последствие намира развитие в Закона за държавните
служители от 1922г. Всяка една от следващите български конституции отразява спецификата на
своето време, по отношение на разбирането за държавната служба и статута на държавните
служители.
Конституцията от 1947 – тя оформя новата система на политическа власт и реформира
действащия държавен механизъм в полза на политиката на социалистическата държава. Тази
Конституция създава и новата категория на трудещите се като категорично отрича други
категории служители, като например тази на държавните служители. Подходът към
държавната служба остава непроменен и след приемането на т.нар. социалистическа
конституция на НРБ от 1971г. Тази К. утвърждава еднозначност на понятията държавна служба
и осъществяването на държавната власт. С приемането на сегашната К. от 1991г. отново се
възстанови правната регламентация на понятията държавна служба и държавен служител. К. от
1991г. , макар и ограничено, може да се каже, че съдържа определение на понятието
държавна служба. Използвайки го в различни текстове, за пример : чл.65 ал 2 , чл. 68 ал 2,
както и чл. 116 . Принос към тълкуването на понятието държавна служба след 1991г. има и
Конституционния съд, който със свое Решение номер 5 от 06.04.1993г. дава допълнително
тълкуване на понятието държавна служба, което се свързва с държавното управление,
държавната администрация, т.е. функциите на изпълнителната власт. Местната администрация
също покрива белезите на изпълнителната власт, и съответно на държавната администрация.
Това приравняване обаче НЕ води до извода, че общинската администрация има статута на
държавна служба. Можем да я наречем обществена служба за администриране на местното
самоуправление. На базата на К. от 1991г. са разработени общото и специално
законодателство за държавната служба, по- конкретно за държавните служители. Към общото
законодателство можем да причислим на 1во място Закона за държавния служител , приет от
1999г, както и закона за администрацията , и естествено свързаните с тях подзаконови
нормативни актове, каквито са Единният класификатор на длъжностите в администрацията,
съответно Наредбата за неговото прилагане ( Наредба за прилагане на единния класификатор

6
на длъжностите в администрацията ) , други актове са Наредба номер 1 от 2001г. за оформяне
регистъра на държавните служители и др. В закона за администрацията, длъжностните лица,
които осъществяват определена административна дейност, свързана с подпомагането на
органите на държавната власт , определят така наречената администрация. Друга специфична
особеност е , че като опит за правна регламентация на администрацията като основно звено,
осъществяващо изпълнителната дейност, се определя Законът за администрацията като общ
закон, а съществен принос за общото законодателство за държавната служба има и приетия
през 1999г закон за държавния служител. Приемането на тези общи закони наложи
необходимостта от промени в редица специални закони. Съответно формирането на т.нар.
специално законодателство за държавните служители на базата на общото с оглед на
специфичните особености. Така специалното законодателство се състои от различни групи
правни норми, регулиращи обособена съвкупност от обществени отношения при изпълнение
на специфична държавна служба, осъществяване в отделните сфери и отрасли на държавното
управление. Примери: Закона за отбраната и въоръжените сили, ЗМВР, Митническия кодекс и
др. Като подзаконови НА, оформящи специалното законодателство могат да бъдат посочени
различни устройствени правилници в различни НА ( общи или специални ), уреждащи
държавната служба, са регламентирани и различните органи на управление на държавната
служба. Степенувайки ги по последователност , ще започнем с Парламента, който като
законодателен орган приема съответните закони, свързани с държавната служба. Общото
ръководство и контрол върху държавната администрация се осъществява от Министерски
съвет. Той определя и наименованията на отделните длъжности на държавните служители,
както и разпределението им по групи и рангове. Друг централен орган на управление на
държавната служба – министърът на труда и социалната политика. Той, заедно с министъра на
финансите, приема Наредба за приравняване на нови длъжности, включени в Единния
класификатор на длъжностите в администрацията. Той е и орган по назначаване на
държавните служители в администрацията на Министерския съвет и на другите ведомства.
Ръководни функции по отношение на държавната администрация има и министъра на
финансите, но те са свързани най-вече с подготовката на проектобюджета в частта му, свързана
с издръжката на държавната администрация. Друг ръководен орган, който е от съществено
значение за държавната служба и нейното развитие, е т.нар. Главна инспекция по труда, която
е към МС. Тя осъществява цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител и
за изпълнение на неговите задължения. Нейната организация и статут са регламентирани в
специален устройствен правилник на ГИТ ( главна инспекция по труда ). Освен контролни
правомощия, ГИТ издава и месечен бюлетин, в който се публикуват всички нейни решения,
методически указания, информация за провеждани конкурси за държавни служители и др.

Тема 10 : Закон за държавния служител – общи положения. Понятие и видове държавни

служители според ЗДС

С приемането на ЗДС през 1999г. институтът на държавния служител и на държавната служба

изобщо , получи самостоятелна правна регламентация и излезе от общият режим на Кодекса
на труда. ЗДС урежда възникването, изменението и прекратяването на служебните
правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на
държавната служба, доколкото не е предвидено друго със специален закон. Съгласно чл.2 ал.1
от ЗДС , същият се определя като лице, което взема платена длъжност в администрацията чрез
конкурс или назначение, на което лице със специален закон (ЗДСЛ) му се предоставя статут на
държавен служител при спазването на определени и установени нормативно изисквания.
………….. работи на служебно правоотношение като характера на служебните му задължения
съдържат властнически правомощия. Държавния служител осъществява държавната служба по
професия и за това получава възнаграждение за труда си. Като допълнителни белези на
държавния служител могат да се посочат условията, при които той постъпва на служба,

7
съответния ценз, ако се иска такъв – възрастов , образователен, несменяемостта и носенето на
отговорност за извършени действия по служба. Статут на държавен служител може да бъде
признат и направо с административно правна норма, независимо от това дали лицето не
отговаря съвсем точно на общите и специални изисквания по смисъла на ЗДС. Законът изрично
регламентира и кои не са държавни служители и най-общо те са обособени в чл.3, в няколко
основни групи: първата група – не са държавни служители членовете на общински съвети,
зам.кметовете и т.н. ; втората група – лицата, които изпълняват технически функции в
администрацията. Изпълнението на държавната служба се позовава на основни правни
принципи като принципът на законност, отговорност, лоялност и стабилитет и др., които са
развити специално в главата Задължения на държавните служители. Видовете държавни
служители се определят както в чл.5 от ЗДС, така и според различни теоретични критерии. В
зависимост от вида администрация, в която са заети държавните служители, се делят на заети
в централната администрация и съответно заети в териториалната администрация, както и
заети в общата администрация и респективно заети в специализираната администрация. Съгл.
ЗДС централни органи на изпълнителната власт са тези, които имат правомощия на
територията на цялата страна. – МС, отделните министерства, ведомствата с и без ранг на
министерства. Към държавните служители в териториалните …. На изпълнителната власт се
отнасят тези, които работят в областна , в общинска администрация, в районна администрация,
в администрациите на различни регионални звена към отделните министерства . Държавните
служители в общата администрация са тези, които работят в отдели за общо обслужване и
подпомагане, докато в специализираната администрация се включват експертните длъжности,
определени за заемане от държавни служители. Друго деление на държавните служители е в
съответствие с Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Те се категоризират
в 3 основни категории, обозначени в самия класификатор с букви А ,Б и В, като всяка категория
от своя страна се подразделя на 4 подкатегории, подредени в изходящ ред, които се означават
с цифра след съответната буква ( А1, А2.., Б1, Б2..) . Това деление се прави с цел по-голямо
прецизиране на длъжностите в класификатора.
Друг вид класификация на видовете държавни служители се съдържа в чл. 5 от ЗДС- ръководни
служители и експерти. Допълнителна разработка на това разделение се прави в Наредбата за
прилагане на Единният класификатор за длъжностите в администрацията. Съгласно наредбата,
ръководните длъжности в администрацията се заемат от лица само по служебни
правоотношения, докато експертните длъжности могат да се заемат от лица както по
служебно, така и по трудово правоотношение. Значение на разграничението между държавни
служители и такива, работещи по трудови правоотношения, се прави с цел да се определи
обхвата и приложението на ЗДС ( закон за държавния служител ) и доколко се прилага
едностранна регламентация, т.е. изпълнение на служебни задължения, въз основа на
служебни правоотношение, и съответно изпълнение на задължения, въз основа на трудови
правоотношения, които се регулират от Кодекса на труда.

Тема 11 : Условия за заемане на държавна служба

Съгласно чл.7 ал. 1 от ЗДСл , за държавен служител може да бъде назначено лице, физическо
лице, български гражданин, пълнолетен, непоставен под запрещение, неосъждан за умишлено
престъпление от общ характер и нелишено от право да заема определена длъжност.
Допълнително изискване за заемане на определени длъжности е установено наличие на
определен служебен стаж, което означава, наличието на предишен стаж на държавна служба.
Посочени са и пречките за заемане на определени длъжности – най-общо са свързани с
невъзможност, поради едновременно заемане на длъжността народен представител или ако
би се оказал в пряка йерархична връзка на ръководство със съпруг или съпруга и някои други
изрично посочени в чл.7 ал.2 от ЗДСл. В някои специални закони са определени и
допълнителни ограничения за заемане на определени длъжности в администрацията – ЗМВР,
ЗОВС и др. При заемането на държавна служба не бива да се допускат дискриминация,

8
привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност,пол
произход, убеждение и др. При определяне на кандидата, който ще заема длъжността като
държавен служител, органът по назначаването е длъжен да се съобрази с наличието на
условията, определени за заемането на длъжността, включително и тези, определени с
длъжностната характеристика. Ако повече от един кандидат отговарят еднакво на всички
предварително обявени условия за заемане на държавна служба, органът по назначаването
има право на самостоятелна преценка кого да назначи, като върху тази негова проява на
оперативна самостоятелност сам избира и върху тази негова проява на оперативна
самостоятелност не може да се упражнява контрол, дори и съдебен.

Тема 12 : Възникване на служебно правоотношение. Процедури и акт за назначаване.

Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначение от компетентен
орган на държавната власт ( орган по назначаването ). За разлика от трудовото
правоотношение, което възниква на договорна основа, служебното правоотношение се
поражда от административен акт за назначаване от категорията на индивидуалните
административни актове. Съществената разлика между двата вида правоотношения
(служебното и трудовото ) е, че служебното правоотношение има едностранен властнически
характер и с неговото възникване се поражда отношение на власт и подчинение –
субординация между участниците и йерархична подчиненост помежду им. Докато трудовото
правоотношение има равнопоставеност между страните – работник и работодател.
Служебното правоотношение възниква в резултат на една съвкупност от практически и правни
действия, извършвани от кандидата за заемане на държавна служба и съответно от органа по
назначаването. ЗДСл предвижда подаването на формално заявление за назначаване, към
което се прилагат и необходимите документи,изискуеми за заемането на съответната служба.
Тези документи са определени в специална Наредба : Наредба за документите за заемане на
държавна служба, издадена през 2000г. Когато назначаването се предхожда от конкурс към
документите служебно се прилага и екземпляр от протокола на конкурсната комисия.
Назначаването на държавните служители принципно се предхожда от конкурс. Конкурсното
начало се използва за подбор на кандидатите, но не е основание за възникване на служебното
правоотношение. Това е така,защото служебното правоотношение възниква на основание
административен акт, какъвто е актът за назначаване на длъжност. Конкурсът се провежда по
преценка на органа по назначаването. Самата конкурсна процедура се предхожда от
административен акт на органа по назначаването , с който той определя основните параметри
или условията на провеждания конкурс – на какви условия трябва да отговарят кандидатите,
документи и т.н. Комисията, която ще проведе конкурса, в която задължително трябва да има
юрист, както и времето и мястото на провеждане на конкурса ( като време в което трябва да се
подават документите и мястото на подаването им ). Самият конкурс преминава през 2 фази.
Първата фаза е свързана с прегледът на подадените документи от комисията и допускането на
кандидатите до конкурса. Задължение на органа по назначаването е да назначи писмено на
кандидатите резултатите от направената преценка по документи и съответно допускането или
недопускането им до конкурса. Допуснатите до конкурса кандидати се уведомяват писмено за
датата, часът и мястото на провеждането на конкурса, който може да бъде проведен не по-
рано от двуседмичен срок след изтичането на срока за подаването на документите за участие.
С писмото до кандидатите за допускането до конкурса се определя време и място на неговото
провеждане. Втора фаза- След провеждането на същинският конкурс, Комисията прави подбор
и класира кандидатите като преценката на комисията и направеното от нея класиране на
кандидатите, участвали в конкурса, се обобщават в специален протокол на комисията, който се
обявява на всички заинтересовани. Резултатите не подлежат на обжалване, защото мнението
на комисията има препоръчителен характер и то не е основание за възникване на слжебно
правоотношение. Единственото , което може да се направи от заинтересованите е , че
резултатите от конкурса може да се сезира главната инспекция по труда, която да проведе

9
проверка, но нейната проверка не спира самия конкурс. Самият орган по назначаване има
право на самостоятелно право на контрол между класираните кандидати. За това той
назначава акта по назначаване на този, който смята за най-подходящ. Той действа в условията
на оперативна самостоятелност. Самият акт за назначаване е административният акт, въз
основа на който възниква служебното правоотношение и този акт е от категорията на
индивидуалните административни актове като с него се създават права и задължения за
лицето назначено на държавна служба. Актът за назначава се създава в писмена форма и
съдържа нормативно установените реквизити ( в ЗДСл ). Актът за назначаване се връчва срещу
подпис на назначеното лице, като самото служебно правоотношение възниква не от момента
на връчването, а от момента на встъпването на длъжност на съответното лице- кандидат за
държавен служител. Принципно служебното правоотношение е за неопределен срок, освен
ако в самия административен акт няма изрично посочен срок на назначението. Ако няма
посочен срок , значи е безсрочно служебното правоотношение. Съгласно чл.7 от Наредба за
регистъра на държавните служители, органът по назначаването или упълномощено от него
лице в срок от 7 работни дни след издаването на актът по назначаване , трябва да изпрати
препис в ГИТ ( главна инспекция по труда ) към министерски съвет в едно със справка
назначения държавен служител, съдържаща подлежащите на вписване в регистъра
обстоятелства за ВПИСВАНЕ на тези обстоятелства в специална партида на държавния
служител. Тези обстоятелства се извеждат с индивидуален номер на всеки държавен служител
в регистъра на държавните служители като от тази партида, която се завежда се отразяват и
всички последващи промени и обстоятелства, свързани с държавния служител.

Тема 13 : Постъпване на служба. Срок за изпитване. Заемане на стажантски длъжности.

Служебно досие
Съгласно чл.14 ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в
длъжност, а самото встъпване в длъжност, трябва да стане в 10 дневен срок от датата на
връчването на актът за назначение, което се удостоверява писмено. Друга предпоставка за
възникването на служебното правоотношение е полагането на клетва от държавния служител.
Клетвата е обща за всички държавни служители, текстът е нормативно установен в ЗДСл.
Самото полагане на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист от страна на
кандидата, който се прилага към служебното му досие. Самото встъпване в длъжност има
двойно значение. От една страна то е условие за пораждане действието на актът за
назначаване, а от друга страна поставя началото на възникването на служебните права и
задължения. Ако встъпването в длъжност не се извърши в установеният срок по уважителни
причини, органът по назначаването може да определи нов срок за встъпване. Ако обаче и след
този срок лицето не встъпи в длъжност, актът за назначаването му се отменя от органа по
назначаването и той може да покани и назначи друг класиран кандидат. (Тук говорим в
хипотеза, че самото встъпване в длъжност е станало по уважителни причини. ) ЗДСл
предвижда и срок за изпитване на новоназначения служител, когато кандидатът се назначава
за първи път на държавна служба , изпитателният срок в този случай е 12 месеца до
встъпването в длъжност. Органът по назначаването по време на изпитателният срок, може без
предизвестие да прекрати служебното правоотношение. В същият срок, самият кандидат , само
че с месечно предизвестие, също може да прекрати служебното правоотношение и няма
нужда от мотиви за това.
ЗДСл предвижда и възможността за заемане на стажантски длъжности. Стажантска длъжност
се определя, когато за заемането на определена длъжност е предвидено наличието на
предварителен стаж за тази длъжност ( служебен стаж ). Назначаването на стажанти се
извършва с индивидуален адм. акт на органа по назначаването , аналогичен с актът за
назначаване. И в двата случая, органът по назначаването е автор на акта. Времето, през което
лицето заема стажантска длъжност, му се признава за служебен стаж.

10
За всеки държавен служител в съответната администрация се съставя и се води служебно
досие. В него се отразяват различни обстоятелства, свързани с дейността на служителя,
награди , отпуски и т.н. Служебното досие се образува в администрацията, където служителят
за първи път е назначен на длъжност, определена за държавен служител. При преминаването
му на друга служба и в друга администрация, служебното досие се изпраща служебно за
съхранение в новата администрация. Служебното досие се съхранява до 10 години след
прекратяване на служебното правоотношение в администрацията, в която той последно е
работил. Служебното досие съдържа всички документи , удостоверяващи възникването,
изменението и прекратяването на служебното правоотношение.

Тема 14 : Задължения на държавния служител

Основната цел при установяването на задълженията на държавния служител е да се обезпечи
доброто функциониране на държавната служба. Задълженията на държавния служител могат
да се обособят в 3 основни групи. Първата – задължения със самото възникване на служебни
правоотношения. Това са задължения, които служителят трябва да изпълни още със самото
встъпване в служба след издаване на акта за назначение. Това са еднократни задължения,
първото от които е да встъпи в служба. Също така задължение е фактическо осъществяване на
служебните функции и полагането на клетвата. Друго задължение е да уведоми органа по
назначаването в случай на възникване на някоя от пречките за заемане на държавна служба –
чл. 7 ал. 2 от ЗДСл. Друго задължение от тази група е да декларира своето имотно състояние
пред органа по назначаването при встъпването си в длъжност като това той трябва да прави и
ежегодно до 31 март на съответната година.
Втората група задължения са задължения, свързани с изпълнение на конкретната длъжност –
най-голямата група и се регламентира само със справка ,в текстовете на чл. 21 и чл. 28 от ЗДСл.
Като общо положение е установено, че държавния служител при изпълнение на службата си се
ръководи от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт. Начинът на
изпълнението на държавната служба изисква служителят да изпълнява задълженията си точно,
добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройственият
правилник на съответната администрация. Освен това служителят е длъжен активно да
подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните
правомощия. Друго задължение от тази група е да изпълнява само законосъобразните актове
на по-горестоящите служители и органи. Освен това, той е длъжен да защитава
класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му
известна при / или по повод на изпълняваната от него държавна служба. А фактите и
обстоятелствата, представляващи класифицирана информация, съответно държавна или
служебна тайна, както и реда за работа с тях, се определят със специален закон за
класифицираната информация и с устройствения правилник на съответната администрация.
Третата група задължения, свързани с начина на изпълнение на длъжността, много е важно в
отношенията си към гражданите, държавният служител е длъжен да се произнася без забава
по техни искания, да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са
законосъобразни, да съдейства за признаването на техните законни права и интереси, да не
проявява грубост и неуважение към гражданите, които обслужва. В закона е предвидена и
една специална разпоредба, съобразно която служителят може да бъде временно отстранен от
работа от органа по назначаването или от прекия си ръководител, когато се явява на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Друго задължение
от тази група е да спазва установеното работно време и да го използва по предназначение за
изпълнение на възложените му задачи.

Тема 15 : Задължения на органа по назначаването

11
Създаването на условия за изпълнение на държавна служба от държавния служител е основно
задължение на държавата и в частност на органа по назначаването. Реализира се чрез
осигуряване на съответните юридически, икономически, материални, организационни и
социални гаранции, както и чрез възлагане на конкретни задължения на органа по
назначаването. Затова основните задачи и задължения на органа по назначаването са уредени
в чл. 30 от ЗДСл. На първо място на органа по назначаването е възложено да осигури на
държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба, а това
включва задължения, произтичащи от длъжностната характеристика за съответната длъжност,
осигуряването на условия за работа и евентуално необходимо въвеждане и обучение на
новоназначени държавни служители в спецификата на работа на съответната администрация.
Друго задължение на органа по назначаването е, че той е длъжен да не възлага допълнителни
задължения на служителя, извън определените в длъжностната характеристика за длъжността.
Длъжен е и да изплаща установеният ред и в срок заплатата на държавния служител. Друго
негово задължение е да осигурява държавния служител за своя сметка по нормативно
установеният ред за всички осигурителни случаи, свързани с работата. Контролът, относно
изпълнението на тези задължения на органа по назначаването, законът възлага на ГИТ към МС,
като в случай на констатирани нарушения, тя задължава конкретния орган по назначаването да
ги отстрани в 7 дневен срок и може да му наложи съответното административно наказание,
изразяващо се в парична санкция – глоба. Размерът на глобата е различен. Това са основните
задължения на органа по назначаването, които са предвидени в чл. 30 от ЗДСл. Възможно е с
друг специален закон или ПНА да се създават и други задължения за органа по назначаването.

Тема 16 : Права на държавния служител

Правата на държавния служител в глава 3 раздел 4 от ЗДС. Първото и основно право е
правото на заплата. Това е паричният израз на цената на работната сила и може да се
дефинира като редовно плащане в установени интервали от време на определена парична
сума в полза на едно лице редовно назначено с административен акт в служебната йерархия в
определена държавна администрация. Размерът на основната заплата се определя съгласно
длъжността и рангът като към нея се изплащат и добавки за прослужено време, за научна
степен и др. Размерът на работната заплата на държавните служители се определя от
Министерския съвет със специално негово решение.
Друго право на държавния служител е правото му на почивка. Съгласно закона при
изпълнение на държавна служба, служителя има право на почивка по време на работния ден ,
също така и на междуседмична и междудневна почивка, както и на определени национални
празници. Правото на почивка като цяло е субективно право на държавния служител, което той
упражнява с конклудентни действия.
Друго право на държавния служител е правото му на отпуск. Това е времето, през което
държавния служител се освобождава от задължението си да изпълнява конкретните си
служебни задължения . Отпуските са редовен платен годишен отпуск, в размер на 20 дни е той,
като правото на отпуск възниква като право на служителя, който има най-малко 8 месеца
служебен стаж. Освен редовния има и допълнителен платен отпуск в зависимост от ранга и
служебния стаж – до 15 работни дни.
Съществува и неплатен годишен отпуск, който обаче не е субективно право на служителя , а
само една правна възможност, тъй като може да бъде ползван в зависимост от преценката на
съответния орган по назначаването.
Съществуват и други видове отпуски , предвидени за държавните служители – така
наречените целеви отпуски – за изпълнение на граждански и служебни задължения, за
изпълнение на граждански задължения може да се каже като пример отпуска по майчинство,
бащинство, за гледане на възрастен човек и т.н. Докато целеви отпуски за служебни
задължения са тези, които са свързани със служебни задължения от обществен характер –
например участие в изборите ( член на РИК, член на ОИК, член на СИК ) . Съществува още и

12
отпуск за обучение като принципът е, че този отпуск се дължи задължително, когато
обучението е за нуждите на съответната държавна служба ( за повишаване на квалификацията)
– тогава този отпуск е платен и е за сметка на съответната администрация. Докато обратно –
отпуск за обучение, когато държавния служител, когато той сам си е избрал да повиши
квалификацията си ( например при задочно обучение ) , отпускът за обучение не е субективно
право, а е правна възможност, която зависи от преценката на органа по назначаването.
Друго право на държавния служител е право на повишаване на професионалната му
квалификация, когато това се налага за нуждите на администрацията, в която служителя работи
– разходите са за нейна сметка . Когато става дума за инициатива на държавния служител
обаче разходите са за негова сметка.
За повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавните
служители , към МС е създаден един специален институт за публична администрация ИБА,
чиято издръжка изцяло се осигурява от МС. Намира се в гр. София.
Друго право е повишаването в ранг и в държавна служба. Повишаването на държавния
служител като цяло е свързано с повишаване на неговата квалификация и определен служебен
стаж, който той трябва да притежава за да бъде повишен. Чрез повишаването в ранг ( в
длъжност) се изразява кариерното развитие на държавния служител ( служебната му кариера).
Друго право на държавния служител е свързано с правата за здравно и социално
осигуряване, което съответства на задължение на органа по назначаването да извършва това
осигуряване за своя сметка.
Друго право е правото на обезщетение. Хипотезите, в които държавния служител може да
упражни това свое право, са изрично нормативно определени в закона – глава 3 , раздел 4 от
ЗДС. Това са обезщетения, свързани с увреждане на здравето, обезщетение за бедствия и
аварии, и др.,посочени в закона.
Друго право на държавния служител е правото на представително и униформено облекло,
което се определя при условия и ред, определени от МС за сметка на администрацията, в която
служителят работи.
Друго право е правото на свободно изразяване на мнение, с уговорката, че изказаните от
него мнения не могат да засягат служебното му положение.
Друго право на държавния служител е правото му на сдружаване на синдикален принцип
чрез участие в синдикални организации на професионален и съсловен принцип, чрез свободно
образуване на синдикални организации, а също и доброволно встъпване и излизане от тях. За
това специфично негово право е свързано и правото на стачка – то е регламентирано в член 47
от ЗДС. Държавният служител може да осъществява правото си на стачка само символично, но
без да преустановява изпълнението на държавната служба. Може да поставя и носи
подходящи знаци, ленти и т.н. , но без да преустановява изпълнението на държавната служба.
Друго право е правото на неприкосновеност на неговата лична кореспонденция и
съобщения. То се отнася само и единствено до личната кореспонденция и съобщения на
държавния служител, но ако сведенията са адресирани до него в качеството му на държавен
служител, те не се считат за лична кореспонденция и не се ползват от привилегиите на закона.

Тема 17 – отпада

Тема 18 : Рангове и повишаване в длъжност на държавните служители

ЗДС възприема системата за професионалната кариера ( от въпрос 4) . Понятието ранг се
използва както при определянето на общите и специфични условия за заемане на държавна
служба, така и във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на служебните
правоотношения. Рангът е израз на равнището на професионалната квалификация на
държавния служител. Ранговете се определят от МС чрез разпоредбите на Единният
класификатор на длъжностите в администрацията. Там са обособени характеристиките на

13
ранговата система. Разграничават се 2 основни групи рангове – младши и старши. Техният брой
е общо 10, като младшият ранг има 5 степени, а старшият – също 5 степени. И в двете системи
най- ниският ранг е пети, а най-високия – първи. Кариерата на държавния служител започва от
пети и завършва на първи ранг. След това преминава в пети ранг на старшия и отива към
първи. Повишаването в ранг се провежда периодично, в период от 3 до 5 години, въз основа на
атестация на държавния служител. Условията и редът за провеждане на атестацията се уреждат
от специална наредба – Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в
държавната администрация. Основни моменти, които се отчитат при атестирането са
професионалната квалификация и прослуженото време, както и други изисквания, установени
в устройствения правилник на съответната администрация. Присъждането и придобиването на
ранг става с акт на органа по назначаването в 7 дневен срок от издаването на акта, с който се
присъжда съответния ранг или се повишава в длъжност. Справка се изпраща до главната
инспекция по труда задължително за отразяване в регистъра на държавните служители. От
своя страна, предпоставките за повишаване в длъжност на държавния служител са свързани
освен с придобиването на съответния ранг за заемането на тази длъжност, но и длъжността да
е свободна. С правото на повишаване в ранг и в длъжност като цяло разполагат всички
държавни служители, без значение каква длъжност заемат в момента – важното е да имат
съответстващия ранг. Не се поставят никакви допълнителни изисквания и не е необходима
допълнителна преценка от страна на органа по назначаването.

Тема 19 : Изменение на служебното правоотношение

Изменението на служебното правоотношение е допустимо само в изрично уредените от
закона хипотези. Те са общо 5 на брой и са регламентирани в текстовете на чл. 81 – 85 вкл. от
ЗДС. Първа хипотеза на възникване на сл.правоотношение е свързана със случаите на промяна
на служебното правоотношение – тази хипотеза се отнася в случаите, когато се изпълнява друга
държавна служба в рамките на същата администрация. В този случай е налице промяна на
работното място, като изменението се извършва от органа по назначаването, но пък за
неговата допустимост се изисква и съгласието на държавния служител. За да настъпи тази
хипотеза като допълнително условие се поставя и наличието на необходим ранг за заемането
на новата служба.
Друга хипотеза, водеща до изменение на служебното правоотношение, е в случай на
преместване на държавния служител: трябва да е налице служебна необходимост от
преместването, която може да се изразява във временен недостиг на работна сила за
изпълнението на определени задачи на службата. Второто необходимо условие за тази
хипотеза е, че преместването винаги е само за определено време, но не повече от 45 дни през
1 календарна година. Друго условие е, че службата, на която се премества държавния
служител, трябва да е в рамките на същата администрация. Друго условие – необходимо е
държавният служител да притежава и съответния ранг за извършване на службата, на която се
премества. За времето, през което служителят е преместен на друга длъжност, той получава
заплата, съответна на заеманата длъжност, а ако заплатата за длъжността е по-малка, му се
заплаща заплатата, която е получавал до момента на преместването.
Друга хипотеза за изменение на служебното правоотношение е при заместване на
държавния служител, а такова се налага, когато назначеният на длъжност отсъства до 30
работни дни. Тогава той се замества от друг държавен служител.
Няма изменение на служебното правоотношение по отношение на лица, които по длъжност
заместват титуляря – заместник- кмет например. Заместването на отсъстващия държавен
служител се извършва въз основа на нарочна заповед, издадена от органа по назначаването по
предложение на прекия ръководител на титуляря на длъжността. Ако служителя отсъства за
повече от 30 работни дни, то възниква хипотеза на срочно служебно правоотношение по
заместване до завръщането на титуляря.

14
 Четвърта хипотеза е при преместване поради трудоустрояване. Това е дейност по
настаняване на лица с намалена трудоспособност на друга подходяща работа, съответстваща
на тяхното здравословно състояние и на определените от него възможности за участие в
трудовия процес. Самото констатиране на предпоставките и необходимостта от
трудоустрояване се извършва на базата на медицински критерии чрез издаването на
специално предписание за трудоустрояване, което пък от своя страна е задължително за
органа по назначаването. Той трябва да го изпълни в 10 дневен срок от съобщаването му като
до изпълнение на издаването му , служителят се освобождава от задълженията си по служба и
му се изплаща обезщетение в размер на брутната заплата за заеманата от него длъжност до
трудоустрояването. В случай че служителят е преместен на служба, за която е определена по-
ниска заплата, той има право на обезщетение за разликата до по-високия размер на
получаваната от него до трудоустрояването заплата. Ако обаче служителят откаже без
уважителни причини да приеме службата, на която органа по назначаването го трудоустроява,
губи правото си на обезщетение.
Петата хипотеза на изменение на служебното правоотношение е при командироване на
държавния служител. При служебна необходимост, органа по назначаването може да
командирова държавния служител временно за изпълнение на длъжността си в друго
населено място. Промяната, която настъпва има временен характер и засяга най-вече
местоизпълнението на служебните задължения. Това изменение има едностранен характер,
тъй като се приема по преценка на органа по назначаването при наличие на служебна
необходимост като тук не е необходимо съгласието на държавния служител. В случаите на
хипотезите, водещи до изменение на служебното правоотношение са нормативно уредени и
не могат да съществуват други хипотези, водещи до изменение на служебното
правоотношение.

Тема 20 : Прекратяване на служебното правоотношение

Основанията за прекратяване на служебното правоотношение са изброени в глава 6 от ЗДСл.
Извън тези нормативно установени основания не могат да бъдат създавани други основания за
прекратяване на служебното правоотношение. Могат да бъдат обособени в няколко основни
групи – най-общо в 3 групи.
Първата група включва общи основания за прекратяване на служебното правоотношение –
уредени са в чл.103 ал 1 от ЗДСл. Първото от тях е по взаимно съгласие на страните,
предложението за прекратяване, трябва да бъде направено в писмена форма като страната,
към която е направено това предложение, трябва да вземе отношение по него и да уведоми
писмено за своето становище в 10 дневен срок от получаване на предложението. В противен
случай се счита, че предложението не е прието, т.е. не се приема по взаимно съгласие. Второто
основание от общите основания обхваща случаите, в които служебното правоотношение
веднъж е било прекратено, служителят го е оспорил за незаконно, съдът го е признал за такова
и го е възстановил на предишната работа, но пък служителят не се е явил да заеме длъжността
в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване. Третото основание е
когато е възникнала невъзможност служителя да изпълнява службата си поради болест, която
е доведа до неговата трайна нетрудоспособност. В същата администрация също така не трябва
да има друга длъжност, подходяща за неговото състояние, ако има такава длъжност и той не
бъде назначен, той ще има основание да оспорва. Четвърто основание е възникнала
несъвместимост на служителя да изпълнява служебните си задължения ( например поради
изтичане на срока, за който е назначен служителя и т.н.), или поради несъвместимост, свързана
например със случая съпруг и съпруга. Друго основание също така е когато служителят е
ефективно осъден за престъпление от общ характер. Друго основание – поради смърт на
държавния служител. Дори той да умре, задължително се издава заповед за прекратяване на
служебното му правоотношение.

15
 Втората група основания са свързани с едностранното прекратяване на служебното
правоотношение – задължително става с предизвестие и може да се извърши както от самия
служител, така и от органа по назначаването. Първото основание от тази група е , когато
служителя подаде писмено заявление до органа по назначаването, не е необходимо да излага
някакви мотиви по закон. Прекратяването настъпва след изтичането на месечен срок от датата
на подаване на заявлението. Принципно е възможно органа по назначаването да прекрати
правоотношението по-рано, но в този случай той дължи обезщетение в размер на брутната
заплата на служителя за остатъка от времето. Органа по назначаването също може от своя
страна с мотивирано писмено предизвестие , като срокът за предизвестието също е
едномесечен. Конкретно хипотезите, в които органа по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение с предизвестие са също нормативно уредени – чл.106 от ЗДСл.
Това са хипотези за едностранно прекратяване на органа по назначаването с предизвестие.
Първата от тези хипотези е едностранно предизвестие от органа по назначаване поради
закриване на администрацията, в която е назначен служителя, а такова закриване се извършва
само с решение на Министерския съвет, като в това решение се посочва и моментът, от който
се извършва закриването на съответната администрация. Втора хипотеза от тази група е поради
съкращаването на длъжността. Извършва се с акт на компетентния орган, в която заповед се
посочват наименованията на длъжностите, които се премахват, а също и от кой момент става
това. Друга хипотеза в чл.106 едностранно с органа по назначаване е при придобиване на
право за пълна пенсия за прослужено време и старост. Такова предизвестие се отправя към
служителя, но не преди, а след като е придобил това право. Съгласно ЗДСл в случаите на
едностранно прекратяване с предизвестие от страна на органа по назначаването, служителя
има право на обезщетение в размер, изчисляван според месечната му заплата към момента на
прекратяване на служебното правоотношение.
Третата група основания за прекратяване на служебните правоотношения, са случаите,
когато служебното правоотношение се прекратява без предизвестие. Хипотезите на това
прекратяване също са нормативно установени. макар и да не е казано изрично ,
прекратяването се извършва с писмено заявление от органа по назначаването с цел
отразяването на настъпилите промени в последствие в служебното досие и съответно в
регистъра на държавните служители към Главната инспекция по труда. Основания, включени в
тази група за прекратяване на служебното правоотношение едностранно без предизвестие е
когато служителят бъде лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява професията
или пък да заема длъжността, за която е назначен. Друго основание от тази група е, когато
служителят откаже да заеме предложената му длъжност при трудоустрояване. Друг случай е ,
когато служителят бива дисциплинарно уволнен. Друго основание е при настъпили
обстоятелства, водещи до несъвместимост – например при съпруг и съпруга.
Във всички случаи на прекратяване на служебното правоотношение се издава акт в писмена
форма и носи белезите на индивидуален административен акт. Съдържа реквизити, които
задължително са определени от закона като основания за прекратяване, дължими
обезщетения, придобития от служителя ранг на държавна служба. Във всички случаи
екземпляр от акта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва на служителя и
се прилага към служебното му досие в 7-дневен срок от издаването на акта. Справка се
изпраща в ГИТ за отразяване или вписване в регистъра на държавните служители. От своя
страна, актът за прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален
административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред пред съответния
административен съд по реда на АПК.

Тема 21 : Защита срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение

Когато служителят счита, че служебното му правоотношение е незаконно прекратено, той
може да оспорва индивидуалния административен акт по прекратяването, по съдебен ред по
реда на АПК пред компетентния Административен съд. Когато става дума за прекратяване на

16
служебното правоотношение в Централна администрация, компетентен е Върховният
административен съд в 3-членен състав като 1ва инстанция по реда на АПК, а като втора
инстанция – 5 членен. Когато става дума за прекратяване на служебно правоотношение на
служител от местната или регионална администрация, оспорването се извършва пред
компетентния регионален административен съд, той е 1ва инстанция. Незаконно е онова
прекратяване на съществуващо служебно правоотношение, което е извършено на
несъществуващо в закона основание или пък е извършено на предвидено в закона основание,
но при непълен или липсващ фактически състав, или пък е налице нарушение на основни
процедурни правила. При всички тези, а и при други нарушения и основания, се прилага
единствено съдебната защита като ефективен способ за защита срещу незаконно
прекратяване.Когато уволнения служител насочи правото си на оспорване на законността на
прекратяването на служебното правоотношение към съда, а защитата по съдебен ред може да
се упражни чрез няколко вида искове , изрично изброени в чл.121 от ЗДСл.Първият е иск за
отмяна на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. С уважаването на този иск,
уволнения държавен служител би постигнал най-голяма степен на защита на своите интереси,
както и поправянето на последиците от незаконното прекратяване на служебното
правоотношение. Чрез този иск служителя упражнява субективното си право за възстановяване
на предишната държавна служба. Тежестта на доказване на този иск лежи върху органа по
назначаването, който трябва да докаже законността на своите действия и да обори
твърденията на служителя. Този иск е конститутивен и с него се цели отмяната на уволнението.
В резултат на такъв иск, съдът може само да отмени или потвърди оспорвания акт за
прекратяване на служебното правоотношение, но не може да заменя посоченото основание за
прекратяване в акта с друго. Ако искът на служителят бива уважен, той може да заеме
предишната си длъжност, ако в двуседмичен срок от получаването на съобщението се яви в
службата и поиска да заеме предишната си длъжност. Този иск може да се предявява и при
условия на кумулативно съединяване с някои от останалите искове, предвидени в чл.121 от
ЗДСл.
Друг иск , който може да се предяви, разбира се и самостоятелно, това е искът за
обезщетение за времето, през което служителят не е бил на служба, поради незаконно
прекратяване на неговото служебно правоотношение. Този иск е осъдителен по своя характер
и чрез него ищецът цели осъждането на ответника да му заплати обезщетение за вредите,
които незаконосъобразно уволненият е претърпял поради оставането си без работа, но за не
повече от 10 месеца. Вредите и загубите обикновено се изразяват в липсата на заплата,
измервана за времето, за което служителят е останал без работа. Основна предпоставка за
този иск е уважаване на претенцията и признаване на уволнението за незаконно. Затова
тежестта на доказване при този иск не е на органа по назначаване, а на незаконно уволнения
ищец. Той трябва да докаже претърпените вреди и загуби
Третият вид иск е искът за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение, вписано иск за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение вписано в служебната книжка или в някакви други документи. Основанията за
прекратяване на служебното правоотношение се посочват в акта , с който се прекратява , и се
вписват в служебната книжка на служителя, и също така се отразява в неговото досие.Именно
тези всички отбелязвания пораждат правния интерес на служителя да иска поправяне на
посоченото основание в случаите, когато той счита, че то е неправилно или неточно вписано.
Ако в хода на съдебното оспорване се установи такова нещо, следва да се впише правилното и
точно основание, на което е прекратено служебното правоотношение. Чрез този иск се
упражнява едно субективно преобразуващо право на служителя, изразяващо се в поправка на
извършени вписвания в служебната книжка и други документи. За разлика от другите искове,
уважаването на този иск няма за предпоставка установяване на незаконност при прекратяване
на служебното правоотношение. С него просто се иска правилно записване в съответните
документи и правилно отразяване на причините и основанията, довели до прекратяването на
служебното правоотношение. Този иск може да се предявява самостоятелно и независимо от

17
останалите искове. Чрез него се цели единствено и само правилно изписване на основанието
за прекратяване на служебното правоотношение в различните документи, необходими и
изискуеми за реализация на държавната служба.

Тема 22 : Отличия и награди на държавните служители

За образцовото изпълнение на служебните си задължения, служителят може да бъде
възнаграждаван с ордени и медали от органа по назначаването. Образцовото изпълнение на
задълженията е налице в случаите, в които служителят изпълнява стриктно както задълженията
си , посочени в закона, така и задълженията, произтичащи от конкретната длъжност, заемана
от държавния служител. С цел стимулиране на такова изпълнение, в закона са изчерпателно
изброени отличията и наградите, с които може да бъде награждаван служителят с цел
стимулиране на добрата му служба. Такива са именно грамота, сребърен или златен почетен
знак на съответната администрация, парична или предметна награда във вид и размер,
определени в устройствения правилник на съответната администрация. Преценката кога е
налице образцово поведение е предоставена на органа по назначаването, а самото
награждаване на служителя се извършва с нарочен акт на органа по назначаването, в който се
определя и вида на наградата или отличието. Присъждането на отличие или награда се
отразява в служебната книжка на държавния служител, въз основа на заповедта на органа по
назначаването като препис от тази заповед се прилага към неговото служебно досие.

Тема 23 : Дисциплинарна отговорност на държавните служители. Основание, дисциплинарни

наказания, дисциплинарно наказващи органи. ( вероятен за изпита)
Дисциплинарната отговорност на държавните служители се носи за извършено виновно
нарушение на служебните задължения. Основанието за дисциплинарна отговорност е
обвързано с виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя. Самото
дисциплинарно нарушение представлява противоправно деяние, което задължително трябва
да е извършено виновно. То може да бъде осъществено като формално или резултатно
правонарушение. Дисциплинарните нарушения са изрично посочени в закона ( чл.89 ал 2 ,
точки от 1 до 5 от ЗДСл). Най-общо това са постъпки, които са несъвместими със служебното му
положение и авторитета на държавния служител. Такива са неизпълнение на служебна
заповед, чийто фактически състав се осъществява чрез бездействие, но може да се осъществи и
чрез действие, когато държавния служител извършва дейност, която не се включва в
длъжностната му характеристика или пък не следва от характера на длъжността.
Друго дисциплинарно нарушение е забавеното изпълнение на служебните задължения.
Трето нарушение на задължението на държавния служител е да не се държи грубо с
гражданите, които обслужва.
Друго нарушение е неспазване на кръга на служебните му задължения. То се изразява в
превишаване на властта и компетентността му.
Особен състав на дисциплинарното нарушение е изрично предвиденото в закона в чл.89 ал
2 нарушение като такова извършва началник, който не е обърнал внимание на гражданин за
нарушение, извършено от негов подчинен.
Самото дисциплинарно наказание представлява неблагоприятна правна последица, която е
длъжен да понесе служителя, извършил дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното
наказание е и мярка за принуда, спрямо останалите служители за стриктно спазване и
изпълнение на техните задължения. По този начин дисциплинарните наказания реализират
своята генерална превенция. Самите дисциплинарни наказания също са изброени в закона.
Такива са: забележката, порицанието, отлагане на повишаването в ранг до 1 година,

18
понижаването в ранг за срок от 6 месеца до 1 година и най-тежкото – уволнението. Чрез това
най-тежко наказание ( уволнението) се цели едновременно служителя да бъде наказан и
същевременно лишен от възможността да изпълнява самата държавна служба. Самото
дисциплинарно наказание се налага при спазването на принципа за съответствие на тежестта
на наказанието с тежестта на извършеното нарушение, съобразени със закона. При
определянето на вида и размера на наказанието, дисциплинарно наказващия орган трябва да
се ръководи от следните задължителни обстоятелства: на първо място тежестта на
нарушението , на второ място настъпилия от него вредоносен резултат както за служителя, така
и за службата, на трето място степента и формата на вината (винаги трябва да е извършено
виновно), на четвърто място обстоятелствата, при които е извършено самото нарушение ( могат
да бъдат различни, но преценката им е важна при определяне на наказанието), и цялостното
служебно поведение на държавния служител до този момент. Дисциплинарните наказания се
налагат от органа по назначаването. Дисциплинарна власт се предоставя и на непосредствения
ръководител на служителя , който го определя за дисциплинарно наказващ орган, но само за
налагане на най-леките наказания, а именно – забележка или порицание. От друга страна, във
връзка с налагане на най-тежките дисциплинарни наказания (уволнението и повишаването в
ранг) , законодателя е предвидил създаването на дисциплинарен съвет към органа по
назначаването, който подпомага неговата дейност. Дисциплинарният съвет не е
дисциплинарно наказващ орган, а само консултативен орган към органа по назначаването и то
само във връзка с налагането на най-тежките административни дисциплинарни наказания, а
именно – уволнението и понижаването в ранг. Дисциплинарният съвет трябва да се състои като
колективен орган от 3 до 7 души членове плюс двама резервни с мандат (срок на дейност) – 3
години. След 3 години органа по назначаването трябва да подмени състава на дисциплинарния
съвет.

Тема 24 : Производство и актове за налагане на дисциплинарни наказания на държавните

служители
Налагането на дисциплинарни наказания е обвързано със сравнително кратки и преклузивни
срокове, които изрично са установени в ЗДСл. Неспазването на тези срокове влече
незаконосъобразност на самата процедура и съответно до неналагането или отмяната на
съответното наказание. Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от
откриването на нарушението, но не по-късно от 1 година от неговото извършване. Откриването
на нарушението е налице, когато се установят свойствата на нарушението, времето и мястото
на неговото извършване и съответните признаци на самото деяние, които го квалифицират
като дисциплинарно нарушение. Двумесечният срок за налагане на наказанието започва да
тече от деня на откриване на нарушението , а едногодишния срок – от деня на неговото
извършване. Сроковете за налагане на дисциплинарни наказания не текат, когато служителя е
в законоустановен отпуск. Освен спазване на срока за налагане на дисциплинарно наказание,
органа по назначаването е длъжен задължително да изслуша държавния служител, както и да
му даде срок за писмени обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства.
Тежестта за събиране и оценка пада на органа по назначаването ( наказващия орган). Когато
имаме дисциплинарен съвет, разбира се, той ги събира. За да бъде дисциплинарното
наказание законосъобразно наложено, трябва да се издаде и да се наложи с мотивирана
писмена заповед ( за налагане на дисциплинарно наказание). Заповедта съдържа
задължителни в закона реквизити – чл.97 от ЗДСл. Заповедта се връчва срещу подпис като се
отбелязва и моментът на връчването – датата и часа. При невъзможност да се връчи лично,
заповедта се връчва по пощата с обратна разписка. Самата заповед подлежи на изпълнение от
датата на съобщаването й. Като препис от заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание се прилага към служебното досие на служителя и се отразява в служебната му
книжка.

Тема 25 : Имуществена отговорност на държавните служители

19
 Имуществената отговорност се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени
на държавата или на гражданите, причинени умишлено или при груба небрежност чрез негови
незаконосъобразни действия по служба. Субект на отговорността може да бъде само
държавния служител, който към момента на причиняване на вредите е изпълнявал служебните
си задължения към съответната администрация. А обект от своя страна на тази имуществена
отговорност е обезщетението за вреди, причинени в резултат само на изпълнение на служебни
задължения. Фактическият състав, необходим за ангажирането на имуществената отговорност
на служителя, изисква най-напред да е налице противоправно деяние. На второ място - да е
налице вреда, на трето място – причинно-следствена връзка между деянието и вредата. От
субективна гледна точка, да е налице виновно поведение на държавния служител, като
проявните форми на вината са умисъл и непредпазливост ( най-вече небрежност). Самата
имуществена отговорност на държавните служители се реализира по общия исков ред като
заинтересованият може да заведе иска за обезщетяването за вреди както само и директно за
причинилият ги държавен служител, така и солидарно срещу него и съответното държавно
учреждение. Виновният държавен служител отговаря в пълен размер спрямо държавата за
изплатените от нея обезщетения независимо дали е извършил умишлено или небрежно
деянието. Когато вреди са причинени на държавата, регресната отговорност се осъществява
при условията и реда на Кодекса на труда. В случай че със своето противоправно действие
служителя е причинил вреда на държавата пряко или косвено, той задължително отговаря
спрямо държавата по правилата на деликтната отговорност. Регресната отговорност може да се
реализира както по административен ред, така и по хода на административно наказателно
производство, или наказателно производство, или в дисциплинарно производство,
предвидено в Кодекса на труда. Имуществените спорове по реда на ЗДСл могат да се
предявяват по общия исков ред и в 3 годишен срок от самото извършване на деянието.

Тема 26 : Служебна книжка и служебен стаж

Служебната книжка е официално удостоверителен документ за фактите и обстоятелствата,
свързани със служебната дейност на държавния служител. Тя се издава по утвърден от
държавата образец. Има специална наредба – Наредба за служебното положение на
държавния служител като в тази наредба е установен и образеца на служебната книжка.
Служебната книжка се издава от органа по назначаването, когато лицето постъпва за първи път
на държавна служба. Необходимо е това да стане в 10- дневен срок от встъпването в длъжност
на служителя. Наредбата възлага задължение на органа по назначаването да води
прономерован и прошнорован дневник. Когато служителя не постъпва за първи път на
държавна служба, в първия работен ден на новата администрация, той трябва да представи
служебната си книжка. Принципно тя се съхранява в администрацията, където служителя
работи, до прекратяване на служебните му правоотношения. За получените и съхранявани
служебни книжки също се води дневник от органа по назначаването. Фактите и
обстоятелствата, свързани със служебните правоотношения на държавния служител,
задължително подлежат на вписване в служебната книжка. Вписванията се извършват въз
основа на официални документи, издадени от органа по назначаването, въз основа на които се
извършват вписванията, те се подписват и подпечатват от органа по назначаването. При
прекратяване на служебните правоотношения, органа по назначаването отразява
необходимите данни в служебната книжка и я предава незабавно на служителя срещу подпис.
Служебният стаж по смисъла на ЗДСл е времето, през което държавния служител е работил
на държавна служба, включително и на стажантска длъжност. Служебният стаж е юридически
факт, с настъпването на който възникват или се променят определени права на държавния
служител. За служебен стаж се признават периоди от време и през които държавния служител
не е работил, но пък служебното му правоотношение е съществувало като почивни дни,
празнични дни, отпуски, включително може да е и временното му отстраняване от длъжност и
други. За служебен стаж се признава и времето, през което не е възникнало служебно

20
правоотношение, поради незаконно уволнение, трудоустрояване, бременност, родителски
грижи, включително и лишаването от свобода, ако в последствие е било признато за
неоснователно. Изчисляването на служебния стаж се извършва по ред и условия, определени в
Кодекса на труда – чл. 355 и следващите.

Тема 27 : Спорове и контрол във връзка с правния статут на държавните служители

Цялостният контрол за спазването на статута на държавния служител и за изпълнение на
неговите задължения е възложен на Главната инспекция по труда ( ГИТ ) към Министерския
съвет. Нейното устройство и дейност са установени в специален устройствен правилник на ГИТ.
Тя е държавен орган към Министерския съвет със статута на ЮЛ на бюджетна издръжка. Тя е
колективен орган като нейния състав и нейния ръководител се определят от Министерския
съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, който пък е и пряк орган
по назначаването на ръководителя на ГИТ. Ръководителя на ГИТ организира и ръководи
нейната дейност, съгласно специалния устройствен правилник. Самите правомощия на ГИТ са
изчерпателно уредени в нейния устройствен правилник. Най –общо те са свързани с
осъществяването на контрол за спазването на статута на държавния служител и за изпълнение
на неговите задължения. Освен това контрол за законосъобразно провеждане на конкурсите за
държавни служители, включително ГИТ, разглежда и възражения на кандидати при различните
конкурсни процедури, относно допускането или недопускането на конкурси, относно
определяне на класирането и т.н. При осъществяване на контролните си правомощия и с цел
предотвратяването на нарушения, ГИТ издава задължителни предписания, указания или пък
инструкции за прилагането на различни ПНА, свързани със статута на държавния служител и
държавната служба, методически указания за провеждане на конкурси и др. от подобен род.
ГИТ има задължението и да обобщава и ангажира практиката по прилагането на нормативните
актове във връзка със статута на държавните служители. Друго основно задължение на ГИТ е да
организира и води регистър на държавните служители, а също и да издава месечен бюлетин, в
който да публикува всички свои решения и методически указания, както и информация за
различните провеждани конкурси.
ГИТ решава всички спорни въпроси, относно упражняването на държавната служба,
възникнали между органа по назначаването и неговите служители, включително може да
налага административни наказания на органа по назначаването и на други длъжностни лица
при превишаване на техните правомощия.

21