1. ПОТРЕБИТЕЛСКО ПРАВО.

ПОЛИТИКА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Потребителското право като обективно право
Има се предвид като съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията, възникващи във връзка с
потребяването на стоки и услуги и защитата на потребителите. Системата на Р България няма такъв
самостоятелен отрасъл. ПП обхваща тези норми които уреждат статута и правомощията на държавни и
недържавни структури създадени за реализиране на потребителската защита, както и нормите които
уреждат отделните видове способи за потребителска защита. Именно тези правни норми в своята
съвкупност образуват потребителското право като тези норми не са еднородни, някои от тях са
разпоредителни (административни), други са гражданско правни и затова ПП като съвкупност от норми е
едно комплексно образувание, защото включва норми от различни отрасли. Относно същността на ПП има
2 становища: 1 то е комплексен подотрасъл (като екологичното); 2 като обективно право може да се
разглежда като комплексен правен институт.
Предмет
Отношенията, които уреждат неговите норми. Тези отношения, свързани с безопасното потребяване на
стоки и услуги, във връзка с държавните, недържавните структури, способите за потребителска защита.
Именно нормите които се включват в ПП са от различни отрасли, но ПП включват и специално създадени
норми, съдържащи се в специализирани закони. ПП вкл и НП норми, когато едно деяние извършени във
вреда на интересите на лица, покрива състава на престъпление. ПП вкл материални и процесуални норми.
Метод
Предпоставя се от отношенията, които се уреждат и норми. Като комплексен правен институт ползва и
двата метода – властнически и диспозитивен. Разпоредителния се използва при уреждане отношенията на
производители, търговци, вносители – да произвеждат само безопасни стоки, да информират
потребителите относно състава на стоките и тяхното използване, забрана за подвеждаща реклама.
Диспозитивният – правата на потребителите при сключване на договори, правото им да получават
информация относно договорите, които сключват, при уреждане на гаранционните права на потребителите
при закупуване на стока която не съответства на договора.

ПРАВО НА ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗАЩИТА

СЪЩНОСТ
Това право е материално субективно право, предоставено от правните норми на лицата, които имат
качеството потребители. По ЗЗП такова качество имат физическите лица, което придобиват или
употребяват стоки или услуги за лични или семейни нужди, но не и за професионални или търговски цели.
Като субективно право правото на потребителска защита включва определени правомощия – те определят
неговото съдържание. Основни правомощия:
- право на потребителите на безопасни стоки;
- право за получаване на пазара на стоки без недостатъци;
- правото потребителите да търсят отговорност, когато им бъде предадена или доставена стока с
недостатъци (по-тясно) или стока несъответна на договора (по-широко съдържание). Стоката съответства
на договора не само когато има качества необходими за нормалното ползване, но трябва да имаме
съответствие между рекламата на стоката и нея.
- правомощието да се търси отговорност;
- правото да се търси обезщетение за причинени вреди от дефект на стоката.
Правото на потребителска защита е конституционно право. КРБ от ‘91г. в чл. 19, ал. 2 установява принципа
за потребителска защита. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица 1
еднакви правни условия за стопанска дейност, като 2 предотвратява злоупотребата с монополизма,
нелоялната конкуренция и 3 защитава потребителя. Правото на защита на потребителите като субективно
право е частно право. Такова право е признато на всички граждани. Това право има за предмет основни
човешки блага – здраве, живот, имущество. Това право се урежда от нормите на частното право. Следва да
го отнесем към гражданските права, относителните субективни права, защото на това право кореспондират
задълженията на точно определени лица – производители, търговци, вносители.
Право на потребителска защита
Безвиновна отговорност. Няма значение вината. Израз на засилената защита е и че се разширява кръга
на лицата които са отговорни пред потребителя: 1 производителят; 2 вносителят; 3 търговецът (ако 1 и 2 не
могат да се установят). Отговарят алтернативно.
1
Европейско ПП и БГ ПП
Европейското ПП има се предвид приети конвенции от държавите членки на ЕС, регламенти , които са
задължителни за държавите членки, препоръките и директивите. Именно тези актове се използват при
провеждане на политиката за защита на потребителите. Тези актове са и източници на ЕС ПП. Те имат
различна сила и значение. Докато регламентите и конвенциите са задължителни, докато препоръките- не.
Директивите - с тях се установяват принципи и се задължават д-вите да ги приемат във вътрешното си
законодателство. Те нямат директно действие. Регламент във връзка с подсъдността на споровете. В по-
голямата си част ЕС ПП се формира от препоръки и директиви. Целта на досега приеманите директиви е
да се създаде една минимална хармонизация на потребителското право на д-вите членки чрез
възприемане на общи принципи. Именно това е резултата който се е постигнал досега – минимум
хармонизация на националните права за потребителска защита. Този принцип води до различие в нивата
на защита която предоставят националните законодателства, тъй като повече директиви установяват
минимални стандарти, но се дава възможност на всяка държава да установява по-строги правила за
потребителска защита. Това пречи на формирането на общия пазар, тъй като в една държава
потребителите ползват по-засилена защита, а в друга – минимална защита. Същото е и при фирмите.
Тенденцията е да се върви от минимум потребителска защита към пълна хармонизация на националните
права за защита на потребителите. Пълната хармонизация (кодификация) улеснява общия пазар.

БГ ПП
Източници – специалните закони – ЗЗП, отделните потребителски закони. Субсидиарен източник –
гражданските закони ЗЗД. Тази защита е косвена.
Политика за потребителска защита
Начален момент от който започва да се говори за потребителска защита на държавно ниво – речта на
Кенеди през 1962г. пред конгреса. В ЕС този момент е от 1975г. – започват да се приемат програми за
потребителска защита. Приемат се и конвенции – за отговорността на производителя, за приложимия закон
по отношение отговорността на потребителя. Тази политика се активизира с приемането на първите
директиви: от ‘85г. за отговорността на производителя за вреди от дефектни стоки. Като преломен момент в
политиката за потребителска защита на ЕС се счита 1992г. - Договорът от Маастрихт – има специална
глава за потребителска защита, но този договор постановява принципа за субсидиарност на политиката на
потребителска защита, осъществявана от структурата на ЕС. Под субсидиарна политика – помощна
политика. Субсидиарният характер на потребителската защита означава, че водеща роля имат отделните
д-ви, а ЕС има помощна роля. В резултат на така установения принцип на минимална хармонизация се
достигна до различни нива на предоставяната защита в различните д-ви. Целта е да се отиде към пълна
хармонизация – уеднаквяване на държавите членки. Изтъква се, че последната директива която изразява
принципа за минимална хармонизация е от ‘99г. за гаранциите при продажба на потребителски стоки и
услуги. Израз на европейската политика са двете поредни стратегии приемани от ЕС. Първата е от 2002-
2006г. с която са установени 10 принципа – избор на покупките, както избор на държава където да се
извършат покупките без мита и допълнителни данъци; принципът за свободно връщане на стоките, които
не съответстват на договора до 2г от покупката им; предлагане на безопасни продукти; производителите да
информират писмено за всички съставки на пусканите на пазара продукти; потребителските договори да не
включват неравноправни клаузи; възможност за отказ от договорите, сключени от разстояние в течение на
определен срок, без да се понасят санкции за това; информираност на потребителите за цените на стоките
по стандартен начин; забрана за подвеждаща реклама; защита на потребителите на туристически услуги;
спонсориране от страна на ЕС с даването на потребителски организации, които да представляват
потребителите при възникнали спорове, както и да консултират потребителите и да защитават техните
интереси. Федерация за защита на потребителите, Национален съюз за потребителска защита, Съюз
активни потребители;
Втората стратегия за потребителска защита е 2007-2013г., нарича се нова стратегия за здраве и
потребителска защита. В тази стратегия се изтъкват 3 основни цели: 1 защита на потребителите от рискове
с които отделния човек и отделната д-ва не могат да се справят; 2 да се предоставят на потребителите
максимум потребителски права и да се насърчават те да правят по-добър избор, както за здравето, така и
за интересите си; 3 политиката за здравеопазване и потребителска защита да не бъде една откъсната
политика сама за себе си, а да проникне във всички останали политики водени от ЕС. Сега действащата
стратегия.

2
2. ИЗТОЧНИЦИ НА ЕС ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗАЩИТА
Първични – договорите за европейските общности… договорът от 1992г.
Вторичното европейско право са актовете на органите на ЕС, приети въз основа на източниците на ЕС.
Източници на вторичното ЕС ПП – Регламенти – имат силата на закон, задължителни са държавите членки
и за техните граждани и имат директно действие, не е необходим национален акт; Директиви – адресирани
са до държавите членки, те нямат директно действие, а трябва да бъдат въведени с актове на отделните д-
ви: закони, админ. актове. У нас директивите се въвеждат със закони; Решения – по конкретен повод и имат
директни адресати.
Директива 93/13/EUO- директива за неравноправните клаузи в потребителските клаузи.
Директива 85/577/EUO - за договорите сключвани извън търговския обект.
Директива 90/314/EUO – относно пакетните туристически пътувания.
Директива 97/7/EO – за договорите, сключвани от разстояние.
Директива 98/6/EO – относно защитата на потребителите при обозначаване цените на стоките.
Директива 1999/44/EO – за потребителската продажба и потребителските гаранции.
Директива 2008/48/ЕО – за потребителския кредит.
Директива 2008/122/ЕО– договори за право на ползване на недвижими имоти при фиксирани
периоди от време.(все още не е приета)
Директива 2002/65/ЕО – относно дистанционните финансови услуги.
Директива 2009/22/ЕО – относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита
интересите на потребителите.

3. БЪЛГАРСКОТО ПОТРЕБИТЕЛСКО ПРАВО

Първият потребителски закон – 1999-2005. 2005 – приет е вторият потребителски закон – Закон за
защита на потребителите. Това е общият потребителски закон, който е кодифициращ закон, тъй като
съдържа общи правила, които уреждат потребителската защита и също така правила, които уреждат
различни договори. Договори от разстояние; договор за недвижим имот през фиксиран период от време;
договор, сключен извън търговския обект. Съдържа правила за неравноправните клаузи.
Отделни потребителски закони. Закон за потребителския кредит, З. за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, З. за туризма.
Субсидиарни източници – гражданското и търговското законодателство – ЗЗД, ТЗ, Кодекса за
застраховане.
Принципите на потребителското право – принципът, че когато в потребителски договор има неясни
разпоредби, те се тълкуват в интерес на потребителя.
Принципи на БГ ПП – извличат се от ЗЗП и др. Разграничават се конституционни принципи:
- правото на потребителска защита е конституционно право на потребителите;
- правото за потребителска защита се упражнява на държавно ниво;
- потребителската защита трябва да се осъществява с актове на ниво закони. Чл. 19, ал. 2
Общи принципи на потребителското право, които се извличат най вече от ЗЗП:
- Потребителската защита трябва да се осъществява във всеки един отрасъл във всяка една
дейност на органите на изпълнителната власт;
- Забраната за ограничаване правата на потребителите, предоставени им от законите;
- Обявяване за недействителни всички уговорки с които предварително се ограничават, изключват
права на потребителите;
- Обявява се за недействителен отказът от права, предоставени от ЗЗП;
- Недействителна е всяка клауза, която изключва прилагането на ЗЗП или закон на друга държава-
членка на ЕС. Когато характерът на спора или съответни норми препращат към норми на тези
държави;

Извличат се и от други отрасли и области в които възникват отношения с потребителски характер.

Нормите на потребителското право могат да се подредят по различни критерии:
- Обща част – нормите и се съдържат предимно в ЗЗП. Това са нормите, които установяват
принципите на ПП, нормите, които уреждат основните права на потребителите, нормите, които
установяват задължения за производители и търговци при пускане на стоки в обръщение и

3
 нормите, които установяват права на потребителите. В тази част се съдържат и нормите, които
уреждат неравноправните клаузи в потребителските договори и последиците от тях. В общата
част са обхванати и правилата, които уреждат правния статут на държавни органи, изпълняващи
функции за потребителска защита – техните правомощия, актове които могат да издават.
- Специалната част – нормите, които уреждат отделните видове потребителски договори –
туристически, потребителски кредит, договори от разстояние. Нормите, които уреждат реда за
решаване на потребителски спорове – главно извънсъдебното решаване чрез помирителните
комисии. В тази част се съдържат и нормите които уреждат отговорността на производители,
вносители и търговци за дефектни стоки, пуснати на пазара.

4. СУБЕКТИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ПРАВО

Посочени са в ЗЗП – лицата, които участват като субекти в потребителските отношения – ФЛ, ЮЛ, д-вни
органи (осъществяват контрол – комисия за защита на потребителите (към МИЕТ), министърът на
икономиката, енергетиката и туризма, национален съвет за потребителска защита – консултативен орган
към МИЕТ.
ПОТРЕБИТЕЛ
Потребителят е основният субект на ПП. С оглед на неговата защита се задейства всичко. В ЗЗП
има допълнителни разпоредби и в параграф 13, т.1 се определя съдържанието на термина потребител:
- Потребителят е ФЛ;
- Той придобива стоки или ползва услуги за задоволяване на лични или семейни нужди, т.е.
непрофесионални нужди;
- Той е краен потребител на определени стоки или услуги;
- Стоките и услугите, които придобива и ползва потребителят имат потребителски характер, не са
предназначени за търговска или професионална дейност на съответните лица;
- Физическите лица потребители при придобиване на стоки и услуги действат извън своите
търговски или професионални правомощия и дейности.
В закона се казва, че потребителят придобива стоки или ползва услуги. Под придобиване не се има
предвид само закупуване, но и придобиване на стоки от близки лица за временно или постоянно ползване
(ползване от член на семейството) и тези лица са потребители, ако претърпят вреди от вещта, макар и не
те да са я закупили, те имат право да търсят обезщетение за вредите.
Когато придобита стока се ползва и за лични нужди, и за професионални нужди – зависи от
доминиращото ползване – дали за лични или за професионални нужди.
Съществува тенденция за разширяване на услугите, които да се считат за потребителски като в
техния кръг се отнасят и административните услуги в публичната сфера.
Особен вид потребители са и лицата ползващи медицински услуги.
Туристът – краен потребител на туристическа услуга – по специален закон.

ПРОИЗВОДИТЕЛ
В няколко глави от ЗЗП се съдържа определение на производителя. Параграф 13, т.3:
- ЮФ или ФЛ;
- по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с
оглед пускането й на пазара;
- производител е ЮЛ или ФЛ, което се представя за производител, като поставя върху стоката,
опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или
фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
В глава безопасност и качество на стоките и услугите – друго определение – това е всяко лице,
установено на територията на ЕО или на държава страна на Споразумението за европейското
икономическо пространство, произвело или преработило стоката или лице, което е поставило свой
отличителен знак, своята търговска марка, своето име върху стоката.
Представителят на производителя на територията на съответната държава, когато производителят
има седалище в друга държава членка на общността също се счита за производител.
Всяко лице, което участва в реализацията на стоката.

4
 В глава гаранции на потребителската стока се изтъкват същите признаци за производителя като се
добави, че за производител се счита и вносителят на територията на ЕО.
Към производителя се приравнява вносителят.
Отговорност за вреди, причинени от дефектни стоки – това е всяко лице, което по занятие
произвежда стоки в завършен вид или произвежда по занятие суровини и съставни части включени в
производството на други стоки. Също и лицето, което поставя свои отличителни знаци върху стоката. Също
и вносителят. Вносител – лицето, което внася стоки с цел продажба, отдаване под наем, лизинг или
използва всяка друга форма на разпространение. Обхванат е производителят на суровини, търговецът,
който внася стоката.
ВНОСИТЕЛЯТ
Параграф 13 – "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на
територията на Европейската общност като част от своята търговска или професионална дейност с цел
стоката да бъде разпространена. В останалите глави вносителя=производителя.
ТЪРГОВЕЦЪТ
"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. На някои места
търгвоец=дистрибутор (който пуска стоките в обръщение).
ПРОДАВАЧЪТ
Това е търговецът.
ДОСТАВЧИКЪТ
"Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по
занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на
друг доставчик или търговец, или което сключва договор с крайния потребител. Сключва договори и с лица,
които също са търговци – това не са потребителски отношения.
Участват и държавни структури.
ИЗВОДИ:
1. Към производителя се приравнява и лицето предоставящо услуги.
2. Субектите на ПП са частноправни субекти, изключение – при предоставяне на административни
услуги, те се предоставят от административни структури.
3. Имаме пъстрота в използваните термини – в тях се влага различно съдържание. Най-широко
съдържание се влага в понятието потребители.
4. Производител може да бъде лице, което произвежда; лице, представител на производителя; лице,
което произвежда суровините, частите, което поставя своето име, марка. Към производител се
приравняват вносители, други търговци.
5. Вносителят се определя като лице, което внася стоки на териториите на общността.
6. Едни от субектите действат по занятие, а другите (потребителите) встъпват в потребителски
отношения за удовлетворяване на свои лични частни интереси.
В потребителските отношения участват и държавни структури. Тяхната дейност е по контрол и подготвяне
на нормативни актове. Участват и сдружения на потребителите – ЮЛНЦ.

5. ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ

СЪЩНОСТ
Възникват при употребяване на стоки за непрофесионални нужди от потребителски лица.
Те възникват преди още придобиването на стоки и ползването на услуги (преди пускането на стоките
в обръщение и предлагането им на пазара). На този етап възникват преддоговорни отношения – при
започване на преговори, рекламиране. Могат да се разграничат и публични отношения по вертикала, в
които участват производители, търговци, вносители и държавни органи.
ВИДОВЕ
С оглед на вида – публично правни (вертикални); частноправни (хоризонтални).
С оглед на субекти – между частноправни субекти (договор за продажба, кредит); с участие на
органи на изпълнителната власт. Частноправните са материалноправни отношение – биват преддоговорни;
договорни; извъндоговорни с обезщетителен характер; извънсъдебно разрешаване на потребителски

5
спорове – пред помирителни комисии, които насочват и подпомагат спорещите страни да сключат договор
за спогодба.
СТРУКТУРА
Предпоставки, субекти, предмет, обект
ОБЕКТ
Потребителската стока – в ЗЗП – движима материална вещ. "Стока" е продукт на трудова дейност.
Електричеството, крайни изделия и съставни части. Потребителската стока може да представлява и
селскостопански суровини и продукти, които не са минали през първична преработка. Лов, риболов.
Услугата - "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ или право
на собственост. Услугата не се намира в служебни отношения с потребителя на услугата.
ПРЕДМЕТ. СЪДЪРЖАНИЕ
Субективните права и задължения на субектите могат да бъдат 2 вида: законови права и
задължения и договорни права и задължения. Могат да са и преддоговорни.
Особено право при някои видове – правото на отказ на потребителя от сключен договор в определен
срок - извън търговския обект, сключени от разстояние, при предоставяне на услуги. Без санкции.

?СЕМИНАРИ
СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ПРАВНАТА УРЕДБА НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ПРОДАЖБА ПО ЗЗД И
ДИРЕКТИВАТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ПРОДАЖБА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ГАРАНЦИИ
(ПРОЕКТОДИРЕКТИВА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ПРАВА).

6. ПРАВА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
В ЗЗП са посочени основните права на потребителите в първите разпоредби – чл1,(2) Целта на този
закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат
живота, здравето или имуществото им;
3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето
на гаранции за стоките;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски
спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги
засягат.

Първото – общо право, което се реализира чрез няколко правни способа или средства, като първото
правно средство е информация на потребителите преди придобиване на стоката или ползване на услугата,
която информация ще им позволи да направят своя избор. Тази информация трябва да се отнася за
характеристиката на стоката и услугата, за цената, начина на плащане, срока на годност, гаранциите,
условия за употреба на стоката. Изисква се тази информация да бъде дадена писмено или по друг
подходящ начин на БГ език по ясен и разбираем начин.
На второ място правото на информация се реализира и чрез задължението на закона за търговците
да етикират стоките. Етикетът трябва да съдържа инфо за производителя и вносителя, за вида на стоката,
характеристиките и, срока на годност, указания за употреба и информацията да бъде на български език или
с популярни символи. Информацията да не е подвеждаща. Ако стоката не позволява етикиране, инфо да
бъде дадена чрез съответен документ.
Трето правно средство е рекламата. До скоро нормите за рекламирането бяха в ЗЗП след това се
отмениха и се прехвърлиха в З. за защита на конкуренцията.глава Забрана за нелоялна конкуренция. В
нея се съдържат правилата, които установяват забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама.
Заблуждаваща – подвежда или може да подведе лицата и да повлияе на тяхното икономическо поведение,
6
подвеждайки ги за качествата които притежава стоката или съответната услуга, която се предлага.
Сравнителна – идентифицира конкурента или предлаганите от него стоки и услуги. Сравнителната е
допустима когато не води до дискредитиране на конкурентите, до объркване на рекламодателя или
предлаганите от него стоки с друг производител или търговец.
Четвърто – чрез даване на указания за употребата на стоките. Даването на указание се налага
когато стоката е опасна или ползването и изисква специални технически познания или умения. Изрично е
предвидено за вносните стоки да има указание на български език.
Пето – обозначаване цената стоките и услугите. Цените предварително да бъдат поставени в
близост до стоката, а когато са в каталог – най-близо до стоката за която се отнасят. Да бъдат в левове.
Цената да не въвежда в заблуда потребителя.
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат
живота, здравето или имуществото им;
В ЗЗП има указания. Най-напред се реализира чрез предвидени превантивни мерки, които да
прехождат пускането на стоките на пазара и дори мерки които имат за цел да се спре предлагането на
опасни – проби, мостри, рекламации. За търговците е установено задължение да водят регистър на
рекламациите – да се направи анализ за опасни признаци на стоките.
Друго правно средство – дейността на контролните органи, като такива са предвиден в ЗЗП –
комисията за защита на потребителите, в закона за храните, закона за здравето. Тези органи са
упълномощени да извършват проверки, да съставят констативни актове. Да уведомяват потребителите за
опасни стоки на пазара., да налагат принудителни мерки, когато на пазара са пуснати опасни стоки –
временно спиране доставката на определен вид стоки. Забрана за извършване на определени стоки,
изтегляне на стоки от пазара, изземване на стоки от потребителите, унищожаването им, затваряне на
обекти. Тези органи могат да налагат и административни санкции.
3. право на защита на икономическите им интереси
Средства – чрез защита от нелоялни търговски практики. За такива се считат които противоречат на
принципа за добросъвестност, в разрез са с професионалната компетентност и етика, практики които са
насочени към определени групи лица и имат за цел да влияят върху тяхното поведение, за да закупят
стоката като приписват качества, които не притежават. Напр – заблуждаващи и агресивни търговски
практики. Заблуждаваща – използва слабостите на определени групи лица(възраст,здраве) и придава на
стоките такива качества, които те не притежават. Агресивна – налагат на потребителя, внушават му че той
непременно влизайки в обекта трябва да закупи стоки или услуги без право на избор.
Забрана на неравноправните клаузи в потребителските договори – клаузи които нарушават
еквивалентността в правата и задълженията. Закона обявява за нищожни такива клаузи ако са в общи
условия.
Гаранциите. Продавачът има задължение да достави стока съответна на договора.
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
Чрез уредена в ЗЗП обективна отговорност за вреди от дефектни стоки. Достатъчна е причинна
връзка между дефекта на стока и настъпила вреда. Субективния елемент е правно ирелевантен.
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски
спорове;
Чрез установената възможност на потребителите да подават сигнали до контролни органи, до
общински органи, регионални поделения на КЗП. Това право се реализира и чрез дейността на
помирителните комисии – те се учредяват със заповед на мин. на икономиката в съответни райони, той
определя и техния състав (представители на сдружения на потребителите, на търговци, на работодатели).
Пред тях се решават спорове – целта е да напътства двете страни да постигнат споразумение за уреждане
на спора. Това право се реализира и чрез възможността потребителите да могат да предявяват искове
пред съда – във връзка с гаранциите. Срока за отговорност е 2г.
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
чрез дейността на сдруженията на потребителите. За дейността на едно такова сдружение и дали
ще се счита за представително сдружение се съди и по кампании за обучение на потребителите за
техните права.
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
По ЗЮЛНЦ – да са независими политически и икономически. Дейността им освен в тяхната
информационна дейност по отношение на потребителите участват и в дейността на държавни органи, също
7
и някои от тях, които са определение като квалифицирани организации от мин. на икономиката и са
представени в Е комисия могат да предявяват и искове за преустановяване на действия, които нарушават
колективните интереси на потребителите.
8. право на представителство пред държавните органи
От техните сдружения – могат да подават сигнали, жалби, молби. Да предизвикват проверки.
Сдруженията, предявявайки искове пред съда за нарушение колективни интереси, по същество
осъществяват представителство. В ЗЗП е предвидено, че когато двама поне или повече потребителите са
увредени от едни и същи стоки или услуги, то те могат да упълномощят сдружение да ги представлява пред
съда.

7. ДЪРЖАВАТА И ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ЗАЩИТА. АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ.

Административни органи за ЗП – в ЗЗП – министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Той
провежда политиката за защита на потребителите. Министърът прави предложения за приемане на
нормативни актове в тази област, както и той самият издава такива. Освен това определя
представителните сдружения на потребителите, които могат да изпращат свои представители да участват в
работата на консултативни държавни структури. Освен това той със заповед утвърждава т.н.
„квалифицирани организации”, които имат правен интерес да предявяват искове. Към министъра има и
други подобни органи:
Комисия за защита на потребителите, тя е колегиален орган към мин на иконом, ЮЛ. Нейните
правомощия: извършването на периодични проверки, т.е. контролна дейност, разглеждане на жалби и
сигнали на потребителите. Самата тя по право се счита за „квалифицирана организация” и може да
предявява искове – осъдителни за преустановяване или плащане. Комисията издава административни
актове ИАА и наказателни постановления с които може да налага админ санкции – глоби на ЮЛ,
имуществени санкции на ФЛ. Комисията може да налага административни и принудителни мерки – забрана
за пускане на определени стоки, изтегляне на определени стоки. Съставът и правомощията са уредени в
устройствен правилни от 2009. Комисията се състои от 5 членове – има 5г мандат. Защитава
икономическите интереси на потребителите, на туристически услуги, поддържа интернет страница на
опасните стоки и услуги. Подотчетна е на МИЕТ. Нейната дирекция „Контрол на пазара” има регионални
дирекции, които действат в определени области.
Национален съвет за защита на потребителите. Той е консултативен орган към МИЕТ. В състава
му влизат представители на отделните министерства – на земеделието и храните, на здравеопазването,
представители на ПРЕДСТАВИТЕЛНИ СДРУЖЕНИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. ЦЕЛТА КОНСУЛТИРАНЕ НА
МИН по политиката. Прави предложения за издаване на подзаконови нормативни актове. За приемане на
мерки за потребителска защита, подготвя програми.
Други структури – звена в общините, създадени от кмета. Осъществяват контрол над пазара в
съответната община, консултират потребителите.

8. ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Сдруженията за защита на потребителите, но те имат различни правомощия в зависимост от това
доколко активна е тяхната дейност, как са регистрирани и дали са утвърдени от мин на иконом като
представителни сдружения на потребителите. Възможността потребителите да се организират в сдружения
е предвидена в ЗЗП. Раздел 2, гл 8. ЮЛНЦ. С идеална цел – регистрират се от мин на правосъдието. В ЗЗП
са посочени основните правомощия на тези сдружения:
Имат право да дават становища за подготвяне на нормативни актове; имат право да получават
информация от д-вни органи за подготвени методики при определяне на цени за обществени услуги. Могат
да извършват проверки за спазване на едни или други изисквания; съдействат за разрешаване на спорове;
сключват споразумения; д-вните органи им помагат.
Условията на които трябва да отговарят са представени в ЗЗП. Представителни защото могат да
изпращат свои представители в националния съвет за защита на потребителите.
Чл. 170. (1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните
условия:
1. извършва ефективна обществена дейност за защита на интересите на потребителите, което се
преценява в зависимост от:
а) извършените и разпространените публикации за защита на потребителите;
8
 б) проведените информационни кампании за запознаване на потребителите с техните права;
в) предприетите действия за защита на колективните интереси на потребителите;
2. изградените приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите, които трябва
да са най-малко в една трета от областните градове.
(2) Сдруженията на потребителите доказват обстоятелствата по ал. 1 пред министъра на
икономиката и енергетиката чрез представяне на отчет за извършената дейност за защита на
потребителите през предходната година, който се представя до 31 януари на следващата година.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката изготвя ежегодно списък на представителните
сдружения на потребителите, отговарящи на изискванията на ал. 1, който се публикува в Интернет
страницата на Министерството на икономиката и енергетиката.
Д-вата може да финансира такива сдружения и се ръководи от тези отчети. По ЗЗП е отчитането, по
ЗЮЛНЦ е регистрацията.
Освен представителни сдружения, в ЗЗП и директиви се предвиждат квалифицирани организации –
те имат право да предявяват искове пред съда. Наредба за критериите на които трябва да отговарят
квалифицираните организации, които могат да предявяват такива искове. Съобразно тази наредба те
трябва да бъдат регистрирани в мин на правосъдието и да са извършвали минимум 2г дейност в интерес
на потребителите. Да са икономически и политически независими. Тези организации които отговарят
подават молби с доказателства, че са работели в тази дейност за определен срок. Министърът утвърждава
списък с квалифицираните организации. Този списък се изпраща и в Е комисия, тъй като тези
организации могат да предявяват искове и на територията на други д-ви. В този списък са посочени 8
организации: към тези по право се отнася и комисията за защита на потребителите, нищо че е д-вна
структура; българска национална асоциация на потребителите; потребителски център за изследване и
информация; съюз на застрахованите в България; регионален съюз на потребителите ВИДИН ‘98;
национална лига потребители на услуги; асоциация в помощ на потребителя; федерация за ЗП. Наредба за
условията от 2006г. – останалите сдружения могат да си осъществяват своите функции и без да бъдат вкл
в списъка с квалифицирани организации.

9. ЗАКОНОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ИЗПЪЛНИТЕЛИ И ДРУГИ ТЪРГОВЦИ ВЪВ

ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Законовите задължения стават част от договорното съдържание. Те могат да се разделят на общи
задължения и специфични задължения от специалните потребителски закони.
Първото задължение е за предоставяне на информация на потребителите. Преди сключване на
договора, за да се даде възможност на избор, на български език, писмена. Производителите трябва да
дават информация не само за характеристиките, но и за самия търговец – седалище, работно време,
материално отговорно лице.
Задължение за предлагане на безопасни стоки и услуги. Задължение за етикиране на стоките и услугите.
Задължение за упътване за опасни стоки. За обозначаване цените на стоките; за издаване на документ за
извършената продажба или услуга и забрана за нелоялни търговски практики. Това са общи задължения в
ЗЗП.
СПЕЦИФИЧНИ
Предоставяне и уреждане на законовите гаранции при потребителската продажба. Задължение за
приемане на рекламации и за водене на регистър на рекламациите. Задължение за обезщетяване за
причинени вреди. Специални задължения са предвидени при сключване на някои потребителски договори –
за ползване на недвижим имот във фиксиран период от време, тук се изисква да се даде инфо за вида на
недвижимия имот, за отрязъка от време през който потребителя ще може да ползва имота ежегодно, за
услугите които са вкл. в цената. Задължение за отказ от договора в определен срок.
Договорът за организирано туристическо пътуване – туроператорът да предлага на туриста инфо
която да предхожда сключването на дог. За сроковете, за възможността за промяна на дог. или отказ.
Туроператорът е длъжен да даде предварително инфо за медицинските и здравни изисквания.
За финансовата институция, която предлага финансови услуги от разстояние. Повечето от
задълженията са админ. задължения и при нарушаването им се носи админ. отговорност и освен това, за
да се предотвратят нарушения е предвидено, че контролните органи могат да налагат принудителни мерки
– изтегляне, изземване.

9
 Санкциите предвидени в ЗЗП са глоба за ФЛ, имуществени санкции – за ЮЛ. Други се изпълняват
чрез скл. договори. Може да доведе до преддоговорна или договорна отговорност.

10. ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ДОГОВОР

Т.н. потребителски договори се обособиха като вид договори след приемането на ЗЗП ‘99г. До този
момент договорите поделят на търговски, граждански. Това обособяване се прави на основание
създадената правна уредба на договори в които участват като потребители на стоки и услуги ФЛ. В
правната уредба на този вид договори могат да се отграничат нови институти които се създадоха. И също
така правната уредба на тези договори почива на др. принципи които се отличават от принципите на ТП,
като субсидиарен източник за уреждане на тези договори – закона за туризма, др. специални от тяхната
уредба могат да се извлекат принципи, които са присъщи за ПОП.
Това са частноправни договори, обслужват движението на стоки и услуги до крайния потребител.
Това е характерно за предмета на тези дог. – че имат един краен продукт, който се потребява от ФЛ за
лични нужди, семейни, които са извън тяхната търговска и професионална дейност. Тези стоки не се влагат
в едно по-нататъшно производство.
Страни
Търговецът и потребителите. По ЗЗП потребител – ФЛ, което потребява за свои нужди извън своята
професионална и търговска дейност. Едната страна, потребителят, винаги е ФЛ. Дори при някои договори,
които също могат да се отнесат към този вид може да участва като страна ЮЛ (туристически пакет) то е в
качеството или на комисионер за сметка на други лица, или ще сключва договора в полза на трето лице.
Предмет
Стоки или услуги за лично потребление. Възможно е да са такива, които могат да се ползват и за
професионални нужди. В този случай се взема предвид преобладаващото приложение. Професионално
потребление, за да имаме трябва услугата или стоката да се влагат в производствения процес, в
професионалната дейност. Разграничителен критерий – за какво ще се ползва. Но трябва да има и
допълнителен критерий според Сукарева.
От правната уредба в законите могат да се извлекат принципите на правното регулиране на
потребителските договори – принципи на потребителското договорно право:
1. нормите в потребителските закони уреждат фигурата на потребителя като информирано и
просветено лице. Макар че цялата уредба в потребителските закони е по-благоприятна към
потребителя;
2. принципът за автономия на волята се разгръща по-широко. Особено при тези договори, при които
потребителят не е запознат за предмета, когато сключва договора. Дог., с който се предава
временно ползване на недвижим имот. Предметът е такъв, че обектът не може да бъде подложен на
оглед от потребителя. Дистанционните продажби – до сключване на договора между страните няма
физически контакт. Уредено е правото на отказ от договора в определен срок без да се налага
санкция;
3. принципът за отстраняване на информационната неравнопоставеност между двете страни на
договора. Търговецът, който знае какъв продукт предлага, а потребителят в по-малка степен може
да се запознае с продукта. Уреждат се преддоговорни и договорни задължения за предоставяне на
информация на потребителя – при някои договори. Друг способ е рекламата. Реклама, която не е
заблуждаваща, нито е сравнителна реклама, която да злепоставя конкурента.
4. Нов инструментариум, чрез който потребителят да се защитава – отказът от договора;
5. Уреждане в ЗЗП на неравноправните клаузи, вкл в потребителски договори. Изрично е посочено в
закона, че ако неравноправна клауза е вкл в общи условия, то тези неравноправни клаузи се
обявяват от закона за нищожни. Ако такива клаузи са вкл в други договори, които нямат
потребителски характер, те ще бъдат валидни.
Пълната унификация, която се цели да се постигне в ЕС на базата на директивите ще бъде в областта на
потребителските договори. Друга тенденция – да се създаде обща рамка, която да представлява един
модел, но така няма да се стигне до пълна унификация.

СКЛЮЧВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ

Нито в европейското ПОП, нито в ЗЗП има общи правила относно скл на потребителските договори. Няма
единна правна уредба за скл на потребителски договор. Различните директиви и закони съдържат
10
собствени правила за скл на съответния договор. Така че се прилагат общите правила на ГП, освен ако за
конкретен потр дог има специални изисквания в специален закона. В ЗЗП са уредени различни търговски
практики които да се прилагат при скл на отделни потребителски договори, които имат по-особена
характеристика – дог скл извън търговския обект, за дог скл от разстояние. Предвидено е в търговските
практики – забрана за доставка на стоки и услуги без предварително искане от потребителя. Потребителят
няма задължение да я върне. Така се получава неоснователно обогатяване, ако потребителят трябва да я
върне. Получаването е различно от одобряването. Липсата на отговор от потребителя, когато му е
направено предложение – не се приема за съгласие. Уредени са в ЗЗП и състави на нелоялни търговски
практики, които противоречат или на добросъвестността или на професионалната етика или са агресивни
търговски практики или се използват срещу податливи лица. уредени са и състави на подвеждащи
търговски практики.
В повечето потребителски закони са уредени преддоговорни задължения. Тези задължения са
преддоговорни информационни задължения – преодоляване на неинформираността,
неравнопоставеността. Как се разграничава рекламата от преддоговорните задължения. Рекламата е
адресирана до неопределен кръг от лица, а и не е толкова подробна. Преддоговорните задължения имат
индивидуален адресат. При договорите скл от разстояние също предложението е насочено към
неопределен кръг от лица. Преддоговорните информационни задължения са общи задължения. Например
в директивата за скл на дистанционни договори са уредени два вида задължения преддоговорни – за
информиране относно предмета на договора и за информиране относно скл на дог. В нашето ПОП същото.
Задължения преди придобиване на стоката или услугата – за да реши дали да скл дог или не.
Информираност за цената, количеството, срока на плащане, гаранция и др. в ЗЗП е предвидено че
преддоговорната информация, която се дава трябва да е в писмен вид или по друг подходящ вид и да бъде
разбираема. Средства за преддоговрна инфо представляват каталозите, етикирането на стоките. Това са
общи задължения за преддоговрна инфо която са длъжни да дават търговците на потребителите. В
отделните договори се уреждат специални задължения – дог за продажба извън търговския обект
(търговецът трябва да информира потребителя за правото му да се откаже от дог в определен срок 7дн;
трябва да е в писмен вид информацията; да бъде дадена при отправяне на предложението за скл на дог и
най-късно до момента за скл на договора, ако не се даде такава информация се удължава срока в който
потр може да е откаже от дог); дог за продажба от разстояние (преди скл на дог търговеца треа да
предостави инфо относно самия доставчик, основните характеристики на продукта, цената, начина на
плащане, правото на отказ от дог); дог за предоставяне на частично ползване на недвижим имот пред
определен период от време (да се предостави писмена инфо, която да съдържа описание на недвижимия
имот, какви услуги се скл в цената която се плаща). Дог за туристически пакет – нощувки, транспорт,
паспортен режим. Закона за електронната търговия – чл. 14, задължение за потвърждаване на приемането,
стъпките за скл на дог.
Сключване
Няма общи правила, но при всички потребителски договори – трябва да се постигне съгласие. Специални
правила при скл на дог по електронен път – изисква се потвърждение за получаване предложението и
приемането. Това потвърждение е равнозначно на приемане или пък е фактическо действие, две са
хипотезите. При някои потребителски дог скл може да стане и чрез конклудентни действия – приема се
стоката и се заплаща цената. При туристически пакет, таймшеринг и др. не е възможно.
Форма
Няма общи правила. Дог за турситически пакет, дог за предоставяне на частично право на ползване на
недвижим имот и др. – трябва да е в писмена форма. За някои договори е предвидена писмена форма, но
това не е общо изискване.

11.Съдържание на потребителските договори...

Няма общи правила, а за всеки отделен вид има изисквания за съдържанието. За някои от
договорите се изисква съдържанието им да вкл определени реквизиции – дог. за туристически пакет,
частично право на ползване, финансови услуги от разстояние и др. За някои се изисква целият дог. да е в
писмена форма, а за др. се изисква писмена форма само за определени условия. Общи изисквания са
условията да бъдат на БГ език, условията да бъдат на ясен и разбираем език, ако има съмнение в някое
условие, то трябва да се тълкува в интерес на потребителя. При дог. за туристически пакет – краен срок за

11
отказ, застраховките, възможности за отмяна на пътуването, т.е. задължителните реквизити са различни за
различните договори.
Неравноправните клаузи
Това са общи правила. В главата за неравноправни клаузи има първо един общ състав. След това
имаме примерно изброяване на неравноправните клаузи. След което са посочени правните последици при
вкл на неравноправни клаузи в потребителски дог. Неравноправни клаузи са уговорки във вреда на
потребителя, те не отговарят на изискванията за добросъвестност при формиране на съдържанието на дог,
т.е. съдържание, което отчита интересите и на двете страни; те водят до неравновесие между правата и
задължения на търговеца и на потребителя. Това са общи правила. Тези признаци се извличат от чл143
ЗЗП. Тази клауза трябва да бъде вкл в съдържанието на дог. с потребителя. В 17 точки са изброени
неравноправни клаузи.
Правни последици от неравноправните клаузи. Правните последици биват 2 вида:
1. Когато неравноправната клауза е клауза от общи условия или се съдържат в предварително
изготвени условия от търговеца, тогава тези клаузи са нищожни. Поради това че са
неравноправни.
2. Не са нищожни неравноправни клаузи, които са индивидуално уговорени. Щом като се е
съгласил потребителят, то клаузите не се обявяват за нищожни.
Когато търговеца твърди, че условието е индивидуално уговорено, той трябва да докаже, че е така. Ако
някои от условията на дог. вкл неравноправни клаузи, които са предварително подготвени от търговеца и са
обявени за нищожни, това не води автоматично до нищожност на целия договор, зависи дали страните
биха го скл и без тези клаузи – частична недействителност.
ИЗВОД: няма общи правила, на които да отговаря съдържанието, освен да е на български, ясен език.

12. ВИДВОЕ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ

Потребителска продажба – ЗЗП. Уредбата и се различава от гражданската и търговската продажба.
законодателството ни урежда три договора за продажба.
Продажба извън търговския обект – продажба при посещение на търговеца на работното място, в
дома, без това посещение да е поръчано. Уредено е и правото на отказ от дог в 7-дневен срок, тъй като
потребителят не е имал възможност да се запознае с предмета на дог. Правилата за този дог не се
прилагат за договори, които са изброени в закона – за стойност под 120лв, дог по каталог, дог с предмет
ценни книжа…
Дог за продажба от разстояние и за услуги предлагани от разстояние – от момента на оправяне на
предложението до сключване на дог. страните не са във физически контакт помежду си, използват
различни форми на комуникация.
Дог за ползване на недвижим имот през определен период от време.
Дог за туристически пакет (договор за пътуване с обща цена).
Договор за финансови услуги от разстояние.
Договор за потребителски кредит.

13. ОТМЯНА (ОТКAЗ) ОТ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР

Правото на отказ се отнася само до потребителските договори. То е уредено не при всички
потребителски договори. При тези, които потребителят не е могъл да се запознае обстойно с предмета,
напр. дог. за туристически пакет.
Термини – право на отказ; потребителят може да отстъпи от договора; може да развали договора.
Правото на отказ може да се разглежда като обективно право. Правото на отказ е правото на едно лице да
излезе от договора. След това потребителят вече не е обвързан от своето ВИ. Правото на отказ, освен че е
институт на ПОП е и субективно потестативно право.
Тук може да се разграничи правото на отказ и правото да се развали дог. Имат различно приложно
поле – правото на отказ се прилага само при някои потребителски договори; правото на разваляне намира
приложение при всички двустранни дог. Правото на отказ може да се упражни в кратък срок след сключване
на дог. Правото на разваляне може да се упражни когато имаме виновно неизпълнение, докато при правото
на отказ нямаме виновно неизпълнение. Правото на разваляне – 5г. и правото на отказ има обратно
действие. Да се върне полученото.

12
 Правото на отказ се отличава и от правото в ТЗ да се откаже от дог преди да е започнало
изпълнението, но това е възможно само ако е уговорена отметнина или е дадена такава. При правото на
отказ не възникват никакви санкции за потребителя.
Сроковете са различни – 7 дни, 10, 14 (за туристически пакет, за кредита).
Формата е писмена.
Началният момент, от който започват да текат сроковете – различно: от момента на придобиване, на
скл на дог. При тези договори е установено като задължение да бъде информиран потребителят за правото
му на отказ. Ако не е бил информиран до скл на дог, то срокът, през който може да се откаже се удължава.
Има дог при които поради спецификата на предмета е невъзможно право на отказ. Доказателствената
тежест, че потребителят е информиран пада върху търговеца. Правото на отказ се свърза с връщане на
вещ, платени суми.

14. ПОТРЕБИТЕЛСКА ПРОДАЖБА

За да има ПП трябва да имаме „професионалист” – търговец или п, к извършващ стопанска дейност,
но ТЗ не ги посочва като търговци; купувач – потребител, ФЛ.
Отговорността при доставка на стока е на продавача, той може и да не е производител. Т
отговорност е договорна.
Законова гаранция – законово задължение на продавача да осигури съответствие на стоката с
договора. Продавачът има възможност да се освободи от отговорността, ако докаже, че не е знаел и че не
е могъл да знае за публични изявления, или че те са били променени чл. 107 ЗЗП.

Чл. 107. Продавачът не е обвързан с публичните изявления по чл. 106, т. 4, ако докаже, че:
1. не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления, или
2. публичните изявления са били коригирани в момента на сключването на договора, или
3. решението на потребителя за закупуване на потребителската стока не е било повлияно от публичните
изявления.

Тези критерии са изброени в закона. Достатъчно е да е налице само един. Продавачът отговаря за
несъответствието независимо дали е знаел за това или не. Отговорността в този случай е обективна. Така
е и по ЗЗД. Щом като законът допуска продавачът да се освободи от отговорност по 1. и 2. В тези случаи,
щом като е предвидено освобождаване от отговорност, то трябва да се продиктува от това, че той носи
риска. При този критерий се взема предвид и знание на продавача относно публичните изявления.

ПРАВА НА КУПУВАЧА КОГАТО КОНСТАТИРА ТАКОВА НЕСЪОТВЕТСВИЕ

Правата на купувача, това са гаранционни права, изрично уредени в закона:
1. Има право да иска замяна
2. Отстраняване на недостатъка чрез ремонт
3. Намаляване на цена
4. Разваляне на договора и възстановяване на платената от него сума.
Освен това купувачът има право да предяви иск и за обезщетяване на вредите по общите правила.
Четирите гаранционни права се упражняват чрез отделни искове (всяко едно от тях) – извънсъдебно или
съдебно. ЗЗП установява презумпция за съответствие на потребителската стока с договора. За да носи
продавача гаранционна отговорност несъответсвието трябва да е налице при доставяне на стоката, а не в
резултат на потребяване на стоката. Презумпция, че несъответствието е налице при доставяне, ако то се
прояви до 6 месеца от доставката. Изключение от тази презумпция ще имаме, ако се докаже, че
несъответствието се дължи на естеството на стоката или на самия характер на формата на несъответсвие.
Основните права потребителят-купувач може да ги упражни по 2 начина: съдебно и чрез рекламации.

15. РЕКЛАМАЦИИ
Рекламационното производство е извънсъдебно производство за решаване на възникнали спорове,
доброволно производство. Понякога то е задължително производство, за да се търси съдебна отговорност.
Така по ЗЗД уведомлението, направено от купувача на продавача, че е налице недостатък е задължително.
То може да съвпада с рекламацията. В случая по ЗЗД, ако отъждествим уведомлението с рекламацията
(уведомлението може да е само съобщение). В някои случаи законът придава на рекламационното

13
производство задължителност – при повечето дог за ЖП превоз. В ЗЗП не е задължителна предпоставка.
Рекламацията не е пречка да се предяви иск пред съда.
Съдържание на рекламацията
Какъв е проблемът и кое право иска да упражни.
Рекламационен срок – 2 месеца, който тече в рамките на 2г. от доставката. Срок за отговор – 1м.
когато с търговска гаранция е предоставен по-дълъг гаранционен срок, тогава се удължава и
рекламационният срок със срока на гаранцията. Щом като законът предвижда, че в гаранционния срок може
да се рекламира, това удължаване се отнася и за исковете предявявани пред съда.
Двустепенно упражняване на гаранционните права. Независимо, че е казано, че има право на избор
от тях, най-напред той може да избира между ремонт или замяна. Ако не е удовлетворен или не получи
отговор, тогава може да упражни другите права. Това двустепенно упражняване не важи за пред съда.
Продажба на стоки втора употреба – ЗЗП няма правила, които се отнасят до такива вещи. В
директивата от 1999… този въпрос е предоставен да се реши от държавите членки. Те могат да предвидят
и по-кратки срокове (от 2г). Вариантът е да се приложи ЗЗД – законна отговорност на купувача от ЗЗД. Тези
стоки не са изключени от общите разпоредби на закона. Движими вещи – 6м, отговорност за недостатъци.
Има право на оглед потребителят и може да констатира. Изтекло е много време от пускането на стоката на
пазара. При продажба на вещи втора употреба страните на договора могат да договорят срока и той може
да бъде по-кратък от 2г, но не по-кратък от 1г. (според бъдещата директива). Не са изключени от
потребителската продажба, но няма и изрична разпоредба. Годността на стоката за обикновено ползване
ще съответства на годината на производство.
В ЗЗП изрично е предвидено, че когато причината за несъответствието на доставената стока не е в
продавача, а е в производителя или в предходен доставчик във веригата, тогава продавача, който е
понесъл вече гаранционна отговорност пред купувача (договорна отговорност) той има възможност да
предявява регресни претенции пред лицето, което е причинило несъответствието – 116 ЗЗП. Продавачът,
понасяйки гаранционна отговорност (договорна отговорност по ЗЗП), това са разходи за него (имуществена
вреда, такива разходи има и при замяна, отбив от цената) тогава продавачът има право на иск за
претърпените вреди (вземане за обезщетение, за вредите които е претърпяло). Тези отношения не се
уреждат от ЗЗП, а от ТЗ, тъй като в ТЗ няма специални норми, които уреждат отговорност при вреди,
прилага се ЗЗД. ЗЗПТЗЗЗД. Срокът е 3г. Когато продавачът се намира в пряка договорна връзка, тогава
продавачът ще търси договорна отговорност – обезщетение за вреди, ако е уговорена неустойка – нея. Ако
причината е в производителя или има междинен дистрибутор, тогава няма договорна отговорност.
Потребителят може да търси договорна отговорност от производителя, ако има вреди от вещта. Тук не се
търси вина – несъответствието да бъде налице заради производителя/продавача.

?ВИДОВЕ ДОГОВОРИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКА ПРОДАЖБА

В ЗЗП са уредени 2 вида дог за потребителска продажба – 1. Дог за продажба извън търговския обект; 2.
Дог за продажба, сключен от разстояние.

17. ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪГОВСКИЯ ОБЕКТ

Източник на ЕС – Директива на ЕС 85/577/EUC. У нас уредбата е в ЗЗП.
Характеристика
В ЗЗП са посочени признаците, при които един дог представлява дог за продажба сключен извън
търговския обект. За да бъде дог за такъв и към него да се прилагат правилата на закона за такъв вид дог е
необходимо да бъде налице един от посочените признаци:
- Дог да е скл при посещение на търговеца в дома на потребителя или в дома на друг потребител,
без това посещение да е поискано или дог да е скл при посещение на търговеца на работното
място на потребителя, отново без да е поискано;
- Дог да е скл по време на организирано от търговеца пътуване.
В проектодирективата за потребителските права в 2008 е дадено определение на дог скл извън
търговския обект – дог скл при едновременно физическо присъствие на търговеца и потребителя
извън търговския обект. Пак в дома или работата без да е поискано или пътуване от страна на
търговеца. Когато дог е уговорен в дома на потребителя, макар и да е сключен по-късно в самия
търговски обект, той следва да се счита за дог, сключен извън търговския обект, защото е уговорен
извън него. Търговски обекти – обекти под различна форма (магазини, складове, пазарните сергии).
14
 Не са търг обекти – представянето става в хотели, конферентни зали, кино зали. В ТЗ са посочени
критериите по които трябва да отговаря дог. Този дог е разновидност на потребителската продажба.
Страни са търговецът и потребителят. Тук понятието търговец е по-широко – производител,
занаятчия.
Предмет са потребителски стоки. ЗЗП уточнява приложното поле на този дог, след като е
казал, че това е дог, който се сключва в дома/работата по инициатива на търговеца, законът
уточнява, че правилата на този дог се прилагат и тогава, когато посещението е било поискано от
потребителя, но дог е сключен не с предмет тези стоки, а за други стоки, които не са били предмет
на това посещение. Уточнява се приложното поле и за случаи, при които предложението за
сключване на дог е направено от потребителя, но посещението в дома му не е поръчано от него. Дог
за продажба, сключен извън търг обект може да има за предмет и стоки, които се влагат в
недвижими имоти или пък, които се доставят за ремонт на недвижими имоти. Извън приложното
поле на този вид дог остават следните случаи:
- Дог с цена под 120лв.;
- Недвижимите имоти, включително наем и строителство на недвижим имот;
- Дог., сключен по каталог, при които потребителят е имал възможност предварително да се
запознае с каталога;
- Дог с предмет ЦК, за застраховки.
Специфичното при този дог е, че законът установява преддоговорни задължения за търговеца – да
бъде информиран купувачът относно стоката, тя да бъде индивидуализирана.
- да бъде уведомен купувачът за правото му да се откаже от дог в определен срок.
Тези двете най-късно едновременно със сключването на дог, тя да бъде писмена и да съдържа
датата на която е направено уведомлението за правото да се откаже от дог. При нарушаване на тези
два случая законът удължава срока, през който потребителят може да се откаже от договора.
Купувачът предварително не е запознат със стоките, които се предлагат от търговеца.
Право на отказ
Именно затова е уредено правото на отказ – 7 дни от получаването на информацията относно
правото на отказ. Законът не изисква отказът да бъде аргументиран. Правото на отказ е потестативно
право – води до прекратяване на дог ПО – чрез уведомление в писмена форма. При отказа за купувача
не настъпва негативна последица. Срокът е преклузивен – с него се прекратява правото на отказ. При
неизпълнение на задължението за информиране на потребителя, че има право да се откаже от дог. – 3 м.
от сключването на дог. Прекратява се дог връзка с обратна сила – даденото подлежи на връщане. Губи се
основанието. Задължение на потребителя – да съхранява стоката, за да я върне на продавача.

ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА ОТ РАЗСТОЯНИЕ

В ЗЗП има специален раздел по въпроса. Правила в този раздел, отнасящи се за продажбата от
разстояние, са възприети от Директива на ЕС, отнасящи се за дог, сключени от разстояние. Същата има по-
широко приложение, тя се отнася до всички дог, сключени от разстояние, а не само продажба. Това е
разновидност на дог за потребителска продажба. До сключването на дог и по време на това страните не
са във физически контакт помежду си. Има разлика между този дог и дог, сключен извън търговски
обект. При втория страните имат контакт помежду си. Страните по дог за продажба, сключен от разстояние
са: доставчик – всяко Ф/ЮЛ, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва дог от
разстояние с; потребител – ФЛ. Доставчик е търговец, който не само доставя на крайния потребител, но и
междинен доставчик. Но за потребителската продажба само този, който доставя на крайния потребител.
Предмет са потребителски стоки и услуги. ЗЗП изважда изрично от предмета определени потребителски
стоки: лекарства, отпускани по лекарско предписание; хранителни стоки и напитки, предмет на редовни
доставки; услуги като настаняване в хотели за отдих; дог, сключен чрез автомати за продажби;
съобщителни услуги, предоставяни от специално предприятие и др. правилата на този раздел се прилагат
и по отношение на финансови услуги, предоставяни от разстояние. Извод: законът изключва някои
потребителски стоки от предмета; законът ограничава приложното поле на някои разпоредби
относно стоки и услуги.
Доставчикът има преддоговрни отношения. Страните не преговарят директно, тъй като не са в
контакт. Ползват средства за комуникация – реклама, каталог, ел.поща, факс. Доставчикът трябва да даде

15
точна информация за стоката или услугата, цената, транспортни разходи, начина на плащане, на доставка,
инфо за себе си, за правото на отказ и срока. Информацията трябва да е на ясен и разбираем език, ако тя е
устна, трябва да бъде потвърдена писмено преди доставката или преди сключване на дог или да бъде
предоставена на потребителя на друг траен носител. Доставчикът няма право да приема авансово
плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това. Правото на отказ е 7 дни, течащи от датата
на получаване на стоката. Когато потвърждаването на потребителската инфо става преди доставката текат:
от датата на сключване на дог, ако става с потвърждаване при сключване на дог; ако потвърждаването
става след скл на дог срока тече след потвърждаването. 7 дни са работни. Отказът не се аргументира,
не се дължат обезщетения и неустойки. При услуги срокът за отказ е 14 дни. Ако изобщо няма
писмено потвърждаване, то срокът за отказ се удължава до 3 месеца от доставката на стоката или
сключването на дог. При отказ дог се прекратява с обратна сила. Възстановява се платената сума до
30 дни от отказа, а получената стока се връща. Сумата се възстановява в пълен размер, дори стоката да е
ползвана. Отказът тук не е отметнина. Има изключения, при които не се прилага правото на отказ – услуги,
чието изпълнение е започнало преди изтичането на правото на отказ със съгласие на потребителя; при
стоки, които поради естеството си не могат да бъдат върнати обратно или подлежат на развала; за
доставка на периодично издание и др.
Сроковете за изпълнение на дог сключен от разстояние са до 30 дни изпратени от потребителската
поръчка, т.е. доставчика дава информация за стоки и услуги, но това е покана за оферта и адресата,
откликвайки на поканата, прави поръчка. Ако доставчикът не може да изпълни в срока, трябва да върне
парите.

18. ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ

Директивата, която урежда тази материя е 2000/31/ЕО. Закон за електронната търговия(2006).
Понятие за ЕТ
Определението за ЕТ се съдържа в самия закон – предоставянето на услуги на информационното
общество. Под такава търговия се разбира продажбата на стоки, извършване на услуги чрез използване на
електронни средства за водене на комуникация, а при някои дог се използват електронни средства и за
изпълнението. Продажбата на стоки и извършване на услуги чрез електронни средства, тази търговия се
извършва чрез сключване на сделки. По отношение на тези сделки се прави извод, че в електронната
търговия се сключват 2 вида сделки: 1. Договори, които се сключват по електронен път, а изпълнението се
извършва по класически начин – off line сделки. 2. И сключването, и изпълнението се извършва чрез
електронни средства, в мрежата – on line (интернет, телефонна връзка). Друго деление на сделките в ЕТ е
според страните – 1. Между търговци. 2. Между търговци и потребителите. 3. Между търговец и държавен
орган.
Услуги, които се предоставят на информационното общество. Информационно общество – лицата, които
ползват услугите на доставчици (на стоки или услуги), извършвани чрез електронни средства. Такива
услуги са предмет обикновено на възмездни сделки, но няма пречка да бъдат и безвъзмездни, напр.
предоставяне на електронен вестник. Характерно, освен че се използват електронни средства е, че тези
услуги се предоставят от разстояние, няма физически контакт между страните. Трети признак е, че те се
сключват след изрично изявление на получателя на услугата.
Страни
Доставчик – ФЛ/ЮЛ търговец. То трябва да бъде регистрирано в Търговския регистър или друг публичен
регистър.
Получател – ФЛ/ЮЛ, което принадлежи към информационното общество, ползва такива услуги, разполага
със съответната техника. Ползва услуги с професионална или лична цел.
Потребител – ФЛ по смисъла на ЗЗП. Когато получател е ФЛ-потребител наред със ЗЕТ прилагат се и
правилата на ЗЗП, тъй като договорът ще има потребителски характер.
Предмет
Стоки и услуги – продажба на стоки, предоставяне на информация, пренос на електронни съобщения,
реклама. Извадени са случаите, при които се предоставят също услуги, но за държавни нужди – за
нотариуси – те са извън ЗЕТ.
При този вид услуги с потребителски характер законът урежда задължение за доставчиците на
услуги да предоставят информация. Това задължение се извежда наред с правото на отказ.
16
Информацията се отнася до статута на доставчика на услугите, неговото седалище, адрес, вписване
в регистъра. Не е посочено изискването да се даде инфо относно правото на отказ. ЗЕТ не урежда
правото на отказ. Търговски електронни съобщения – от съобщението да личи, че то има търговски
характер. Освен това инфо да позволява да се определят лицата, от чието име се правят изявленията –
рекламата, предложението за продажба. Когато са предвидени промоционални предложения
(отстъпки,подаръци) да бъдат ясно формулирани. Друго задължение – непоисканите търговски
съобщения, установява се забрана за изпращане на търговски съобщения на електронни адреси на
потребители, без тяхно позволение. Задължение на доставчика при сключване на дог да посочва
техническите стъпки, които трябва да се извършат, за да се стигне до сключване на дог. Задължение
да предостави своите ОУ. Задължение за доставчика е да потвърди получаването на изявления за
сключване на дог, направено от потребителя. Потвърждаването на получаването се смята, че е
получено, когато съответният адресат има достъп до съответното съобщение.
Действие на доставчикаизявление от страна на получателя на услугата – изявление за сключване
на догполучаване на изявлението и неговото потвърждаване. Предложението направено от
доставчика на услугата не е предложение за сключване на дог, а е покана за оферта. Изявлението е
офертата. Потвърждаване – акцепт.
Идентифициране на участниците – използват се кодове, ел подписи.
Не се урежда правото на отказ в ЗЕТ. Прилагат се правилата на ЗЗП за сключване на дог от
разстояние и така има право на отказ.

20. ДОГОВОР ЗА ТУРИСТИЧЕСКИ ПАКЕТ. ДОГОВОР ЗА ОРГАНИЗИРАНО ПЪТУВАНЕ ПРИ ОБЩА

ЦЕНА
Правната уредба – Д-ва 90/314/ЕUO. Закон за туризма – в специален раздел. Тур пакет да се разграничава
от другите договори, свързани с летуване, отдих – те се уреждат в ЗЗП – дог за предоставяне на частично
право на ползване на недвижим имот през даден период от време; дог за ваканционни продукти. Това са
отделни договори по ЗЗП.
СТРАНИ
Туроператор или туристически агент, който предоставя в пакет съответните туристически услуги. В ЗТ се
определят туроператора и неговата дейност. Туроператорска или туристическа агентска дейност на
територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица. "Туристическа
агентска дейност" – посредническа дейност – резервации, ексекурзовотски услуги и др. "Туроператорска
дейност" е организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба
на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител. "Туроператор"
е лице, регистрирано за извършване на туроператорска дейност.
Потребител – законът определя потребителя на тези услуги като лице, което сключва дог за туристическо
пътуване или лице от чието име или в чиято ползва се сключва дог за туристически пакет. Също така
потребител е и лицето комуто е прехвърлен туристически пакет с обща цена. Само ФЛ, без значение дали
те самите са сключили дог, или дог е сключен от ЮЛ за тяхна сметка. Потребителят на туристически
услуги е туристът. В закона за туризма не е уточнено, че потребителят е ФЛ. Може да се скл с ЮЛ, но това
ЮЛ няма да потребява услугите, няма да е потребител. ЮЛ не може да бъде потребител. Скл дог с
туроператор, ЮЛ не става потребител. Другият вариант е да действа от свое име, но за сметка на ФЛ – ще
бъде комисионер. 3 вариант – ЮЛ сключило дог в полза на трето лице.
ПРЕДМЕТ
Това е пътуване по предварително изготвена програма, която включва поне две от следните услуги:
1 транспорт; 2 нощувка; 3 други туристически услуги. Когато обхваща период по-дълъг от 24 часа
или включва и нощувка.
Форма – писмена с определени реквизити. Един от реквизитите е срокът, в който потребителят може
да се откаже от дог без да дължи неустойка или обезщетение.
Задължения на туроператора – преддоговорни; след скл на договора; свързани с възможността за
промяна на цената. Преддоговорни задължения – да предостави инфо на потребителя. Преди скл на дог в
писмена форма туроператорът да предостави инфо по всички условия по бъдещия дог. Изключение от това
задължение е предвидено когато се скл дог в последния момент преди отпътуването, преди предоставяне
на съответната услуга. Задължения след скл на дог – да предостави на потребителя екземпляр от
договора; да предостави на потребителя до 7 дни преди отпътуването определена инфо относно
17
местонахождение, адрес, тел на свой представител в посещаваното място, както и в този срок да
предостави инфо за застраховките, какъв транспорт ще се използва и тази инфо да е на БГ; евентуална
промяна на цената – най късно до 20 дни преди пътуването при определени условия - промяна на такси,
транспортни разходи. В останалите случаи законът не допуска промяна на договора. В закона се уреждат и
последиците при неизпълнение на дог от стр на туроператора, както и последиците при промяна от стр на
туроператора на съществени условия от дог, освен тези промени, които се налагат. В тези случаи
потребителят има право да се откаже от дог, без да дължи неустойка или обезщетение. При отказ от дог
потребителят има право да иска друго пътуване или пък да развали дог и да иска връщане на заплатената
цена. Тук правото на отказ е уредено по друг начин – допуска се при съществена промяна на условията на
дог. В този случай потребителят, когато туроператорът не изпълни своите задължения, може да търси
обезщетение по общите правила – може да се търси обезщетение и за неимуществените вреди.
Неимуществени вреди – потребителят е бил лишен от положителни емоционални преживявания, радостта
от тези преживявания.
Прехвърляне на правата и задълженията по дог за туристически пакет на трето лице
В определен срок преди пътуването могат да прехвърлят правата и задълженията си на трето лице, но при
уведомяване на туроператора, защото вече ще има нов контрагент. И двете лица носят отговорност за
заплащане на общата цена. Туроператорът отговаря и ако причините за неизпълнението са от негов
контрагент. След това има регресен иск. Допуска се да се уговори горна граница на отговорността за вреди
на туроператора. Това може да бъде трикратния размер на цената на пътуването.

19. ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЧАСТИЧНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ -

чл. 148 и следващите
Понастоящем се нарича договор за разпределено във времето право на ползване на
собственост. С промяната на ЗЗП се уредиха още 3 дог – дог за дългосрочни ваканционни продукти; дог за
препродажба на право на ползване върху недвижим имот; и замяна.
ДОГ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ може да се ползва не
само недвижим имот, но и движими вещи – например тези, които са свързани с почивката.
ХАРАКТЕРИСТИКА СПОРЕД ЗЗП
Тези дог както и останалите потребителски дог се сключват между търговец (ФЛ/ЮЛ), който сключва
тези дог във връзка със своите професионални и търговски дог, страна може да бъде и лице, което действа
за сметка и от името на търговеца, т.е. агенти - туроператори. Другата страна винаги е ФЛ.
ПРЕДМЕТ
Дог за разпределено във времето право на ползване на собственост. Този дог има за предмет
предоставяне временно, но за период повече от една година ползването на недвижим имот и движими
вещи за настаняване с нощувка. Предоставя се за период по-дълъг от 1г ползването на недвижим имот или
движими вещи, вкл настаняване за нощувка срещу заплащане. Целта е да се предостави на потребителите
за повече от един период от време в течение на повече от 1г да могат да ползват недвижими имоти
(хотели,станции) и движими вещи, които да бъдат настанявани за нощувка срещу заплащане. Предмет -
Предоставяне за временно ползване на даден обект.
Договор за дългосрочни ваканционни продукти. Предмет – това е договор, със сключването на
който потребителят придобива за срок, по-дълг от 1г, отстъпки и други предимства при настаняване
през определен период от време с или без предоставяне на транспорт или други услуги.
Ваканционните продукти тук са – отстъпки и предимства, които се предоставят на потребителите за
определен период от време. Тези дог се сключват успоредно с дог за придобиване на частично право на
ползване.
Договор за препродажба. Предмет на препродажбата – по този дог се има предвид оказване на
съдействие от страна на търговеца на потребителя, който вече е сключил дог за частично право на
ползване (тайм шеринг) да продаде така сключения от него дог или да загуби друг такъв дог за ползване на
недвижим имот или за ползване на дългосрочни ваканционни продукти. Предмет е правото на ползване
върху недвижим имот или дългосрочни ваканционни продукти – търговецът помага на потребителя
да купи такъв обект или да продаде предмета на сключен от него дог.
Договор за замяна – търговецът вкл потребителя в система за замяна на своето право на ползване
през определен период на дадена собствен срещу същото право на ползване, но на друг недвижим имот,

18
което право на ползване се притежава от друго лице. Тук целта е чрез системата на замяна да се даде
възможност на потребителите по тяхно искане в различни периоди .
Определение на недвижимия имот който може да се ползва по този дог – сграда или част от сграда,
предназначена за живеене. Тези дог са уредени като формални дог, сключват се в писмена форма или на
друг траен носител, на езика на държавата членка, в която пребивава потребителят или чийто гражданин е
той. Тези договори не могат да се предлагат или продават като инвестиция. Преддоговорната инфо трябва
да бъде дадена на стандартен формуляр, за да може да се предостави една пълна инфо. Тя се дава
безвъзмездно на достъпен носител – писмено или др. тази инфо по-късно става част от съдържанието на
дог. Предоставяне на инфо за правото на отказ, също чрез отделен формуляр. Клаузите, включени в текста
на дог, които се отнасят до инфо и правото на отказ, трябва да бъдат допълнително преподписани от
страните.
Право на отказ
Срокът за отказ – 14 календарни дни. Началният момент е датата на скл на дог, ако е скл
предварителен дог – от неговата дата, или от датата на получаване на дог ако дог е получен на друг траен
носител след сключването му. Ако търговецът не предостави инфо за правото на отказ, то е 1г. и 14 дни от
датата на сключване или на получаване на дог. Отказът от дог. се извършва чрез уведомление от
потребителя до другата страна, като уведомлението трябва да бъде направено по два начина – или чрез
стандартен формуляр за уведомление, или да бъде направено в писмена форма или чрез друг траен
носител. Траен носител може да бъде освен хартиения – СД, ДВД, ел. поща. Уведомлението води до
прекратяване на договора, като прекратяването има действие за напред. Прекратяването на дог има за
последица погасяване на правата и задълженията на страните; потребителят не дължи разноски,
свързани с прекратяването на дог, не дължи заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
Прекратяването на тези дог автоматично води до прекратяване и на други, свързани с тях договори, също
без да се дължи неустойка или обезщетение. Тези други дог могат да са дог за транспорт, за кредит.
Забрана за авансово плащане (и за дог, сключен от разстояние) блокиране на пари по сметка,
предоставяне на гаранции или всяка друга насрещна престация в полза на търговеца преди изтичане на
срока за отказ.
В закона се урежда и прекратяване на дог, след като е започнало изпълнението – дог, при които
плащането на цената е разсрочено във времето. При отправяне на покана за заплащане на следващата
годишна вноска, потребителят има право да се откаже от договора, когато изпрати предизвестие до 14 дни
от поканата за плащане. При друг потребителски дог не се урежда.
Разлика между дог за организирано туристическо пътуване срещу обща цена и дог за предоставяне
на частично право на ползване и дог за дългосрочни ваканционни …
1. имат различна уредба. И в Е законодателство източниците са отделни директиви.
2. в предмета. Дог за организирано туристическо пътуване срещу обща цена – предоставя се
възможност за пътуване по предварително изготвена програма, която включва комбинация от най-
малко от 2 от следните услуги: транспорт; нощувка; други туристически услуги и които обхващат
период по-дълъг от 24ч или включително нощувка. Той има за предмет комплекс от услуги. При дог
за предоставяне на временно право на ползване на собственост има за предмет предоставяне на
правото на ползване на определени недвижими имоти , които представляват жилища или части от
жилища или на движими вещи. По отношение на страните разлика няма, формата също.
3. Дог за организирано туристическо пътуване се изпълнява в по-кратък период от време. Услугите
трябва да се предоставят повече от 24ч, ако не включват нощувка. А дог за предоставяне на
ваканционните продукти и други - срокът им да бъде повече от 1г – те са с продължително
изпълнение.
4. Правото на отказ. При дог за туристически пакет по ЗТ и правото на отказ при тайм шеринг и дог за
ваканционни продукти. При дог за туристически пакет потребителят има право да се откаже от дог,
когато туроператорът промени съществени клаузи от дог. Потребителят, отказвайки се от конкретния
дог има право да получи друг туристически пакет или да получи обратно сумата, която е заплатил.
Тази разлика се дължи не толкова на предмета на дог, а че директивната за туристическите услуги е
приета преди 20г. Правото на отказ по ЗЗП може да бъде упражнено без да е необходимо да имаме
някакво поведение на туроператора, което да е неправомерно или не е добросъвестно. Няма
условия, които закона да поставя, за да се упражни правото на отказ. Д 2008/122/ЕО

19
21. ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ
Правна уредба – Д 2002/65/ЕО – Д за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Това е договор, който има за предмет предоставяне на финансови услуги, сключва се от разстояние
чрез използване на различни средства за комуникация, без присъствие на страните. ФС:
1. Предоставяне на финансови услуги. Финансова услуга - всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане, доброволно пенсионно осигуряване, инвестиционно
посредничество и предоставяне на платежни услуги.
2. Те се предоставят въз основа на дог, сключен дистанционно, без присъствие на страните.
3. Контактът на страните при водене на преговорите и сключването на дог се извършва чрез
използване на различни средства за комуникация.
Характеристика
Предмет – нематериални услуги. Сключват се в областта на дистанционната търговия на
потребителски финансови услуги. Финансовата услуга може да сключи начално споразумение за услуга –
напр. откриване на сметка, изваждане на кредитна карта, или финансовата услуга да се състои от
извършване на последователни финансови операции от едно и също естество и в резултат на това
правилата на закона/Д могат да се прилагат само… или обратно дог да урежда последователно
извършване на операции от едно и също естество.
Страни
Търговец, специализиран във финансови услуги; потребител ФЛ. Преддоговорната информация и на
съобщаване на договорните условия. Преддоговорна инфо – инфо относно доставчика, финансовата
услуга, относно способите за разрешаване на възникнали спорове и друга инфо и съобщаване на условия
на договора.
Урежда се изрично правото на оттегляне на потребителя от договора. Преди да е започнало
изпълнението – в рамките на този срок. Срокът е 14 календарни дни, а за дог за застраховка живот и
доброволно пенсионно осигуряване – 30 календарни дни. Началният момент е датата на сключване на дог
или алтернативно – денят, в който потребителят получи условията. И при този отказ не е предвидено
понасяне на санкции – неустойки или обезщетение. Изрично е предвидено в закона, че когато потребителят
упражни правото си на отказ, той заплаща в 7-дневен срок на доставчика единствено действително
предоставените финансови услуги по договора. Сумите се определят на базата на общата стойност на
финансовата услуга. Трябва да бъде посочена и общата стойност на финансовата услуга. Законът
предвижда изключение, при което търговецът не може да иска заплащане на тази сума – когато
доставчикът е започнал изпълнението на дог, без да е имал съгласието на потребителя. Когато
потребителят упражни правото си за оттегляне от дог, от него може да се изисква да се плати реално
предоставена сума. В директивата и в закона се предвидени финансови услуги при които правото на отказ
не може да се прилага – чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, върху който доставчика
не може да влияе; при обмяна на валута; при сделки по прехвърляне на ценни книжа; когато се касае за
застрахователни дог или други краткотрайни застраховки, по-малки от 1 месец; при дог, които са изпълнени
от 2 страни от изрично искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ; дог за кредит,
ползван за придобиване на недвижими имоти. Доставчикът е длъжен да върне на потребителя в 30-дневен
срок от получаване на уведомлението за оттегляне от дог всички заплатени от потребителя суми, а
потребителят в същия срок връща получените вещи или суми по договора. Доказателствената тежест,
относно сключване, изпълнение, спазване на сроковете е върху доставчика. Всяка клауза в дог, която
предвижда, че тежестта на доказване е върху потребителя е нищожна. Забрана да се предлага на
потребителите предоставяне на финансови услуги от разстояние без изричното съгласие на потребителя.
Изисква се предварителното съгласие на потребителя при използване… Разрешаване на спорове – от КЗП,
от помирителни комисии, правораздавателните органи.

22. ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

ПРАВНА УРЕДБА
Директива 2008/48/ЕО, Закона за потребителския кредит – 5.2010. В закона се посочва, че формите на
потребителския кредит могат да бъдат под форма на предоставен заем; под форма на разсрочено плащане
на стоки и услуги; и всяка друга форма за улеснение на плащането. Приложното поле на правилата на
закона е определено:
20
 1. По отношение на договори за кредит със следния размер: по директивата минимален размер EUR
200 и максимален от EUR 75 000; по закона минимален – 400 лв., максимален – 147 000 лв.
2. За овърдрафт кредити със срок за погасяване над 3 м. Овърдрафт – при които сумите, които може
да получи потребителят надвишават средствата по разплащателната му сметка.
3. Договори за наем и за лизинг с възможност за закупуване на съответната стока.
По на широко са посочени изключенията от приложното поле:
1. Кредит по-малък от 400 и над 147 000лв.
2. При кредит с цел придобиване на недвижим имот, сграда.
3. Договори за наем или лизинг които не вкл клаузи за изкупуване.
4. Кредитите по които не се начисляват лихви, нито пък разходи за обслужване на кредита
5. Договори за кредит със срок за погасяване до 3 м. и кредити, по които се дължат незначителни
разходи за обслужването им.
6. Кредитите предоставени от работодател на работници и служители.
7. Договор за кредит, обезпечени с недвижими имоти (ипотека). При тях отговорността е до стойността
на вещта.
8. Кредити отпускани от взаимоспомагателни каси; от кооперации.
Задължение за предоставяне на преддоговорна информация – при всички потребителски договори.
Тук задължението за това е по образец, следователно тя може да бъде дадена чрез стандартен европейски
формуляр, друг начин е чрез общите условия поставени в офиса. Преддоговорната информация трябва да
бъде предоставена безвъзмездно, на български език. Формулярът трябва да е попълнен от кредитора
изцяло. Да няма празни графи. Преддоговорната информация трябва да съдържа размера на кредита,
срока на дог за кредит, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане да се посочат стоките и
услугите за които се отнася, лихвения процент, годишния разход за обслужване на кредита, размера на
вноските и да се съгласува.
СТРАНИ
Кредитор – банка, финансова институция.
Потребител – ФЛ.
ФОРМА
Писмена на хартиен или друг траен носител.
СЪДЪРЖАНИЕ
Условията, които трябва да съдържа дог:
- Видът на предоставяния кредит
- Срокът
- Стоката или услугата, за услугата на която се предоставя кредит и нейните лица
- Лихвеният процент по кредита
- Годишният процент по разходите за обслужване на кредита
- Погасителният план – съдържа боря на вноските, размера, периодичността и датите на
плащането им
- Обезпеченията
- Условията относно застраховката
- Правата на потребителя изрично – отказ и предсрочно погасяване на кредита, способите за
извънсъдебно разрешаване на спорове.
Преди предоставянето на кредита кредиторът прави оценка на платежоспособността на потребителя. Въз
основа на тази оценка се предоставя или отказва кредита. Определянето на годишния размер на разходите
за обслужване на кредита става въз основа на формула, която се съдържа в приложение към закона.
По отношение на недействителността на кредита. Отделни клаузи или целия дог.
Недействителни клаузи: които ограничават правата на потребителите; отнасящи се до отказа от страна на
потребителя от права предоставени му от закона; които лишават от защита потребителите; които
предвиждат заплащане на обезщетение при предсрочно изплащане на кредита, което е по-голямо от
предвиденото в закона. Недействителни са и всички неравноправни клаузи, които създават прекомерна
тежест за потребителите, в сравнение с тези тежести, които закона възлага на потребителите. Целият дог
за кредит е недействителен, когато: не е спазена формата, не са спазени изискванията за съдържанието на
дог, когато текстът не е изготвен на разбираем език (ЗЗП е предвидено, че когато определена клауза има
21
неясно съдържание или е двусмислена тя се тълкува в смисъл, който е най-изгоден за потребителя).
Уредена е възможността да се цедират вземания от страна на кредитора, но само, ако тази възможност
изрично е предвидена в дог, тогава кредиторът може да цедира своите вземания. Длъжникът може да
противопоставя на новия кредитор всички възражения, които е имал спрямо стария, включително
прихващане със стария кредитор.
ПРАВО НА ОТКАЗ
Не е необходимо да се изтъкват причини – срокът е 14 дни. Този срок тече от сключване на дог или от
получаване на условията по дог от страна на потребителя. Правото на отказ се упражнява чрез
уведомление до кредитора на хартиен или друг траен носител, за да може да се доказва, че е направено.
Последици от отказа:
1. Прекратява се дог за потребителски кредит
2. Потребителят връща получените суми като главница и заплаща лихвите за ползване на тази сума
през съответния период от време – това трябва да стане до 30 дни от отказа.
3. Кредиторът няма право на обезщетение или неустойки.
ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТА
По всяко време може да се откаже потребителя от целия кредит или част. Погасяването може да бъде
частично или напълно. Кредиторът няма право да откаже предсрочно погасяване на кредита. Предсрочното
погасяване на кредита е свързано с определено обезщетение от потребителя, като размера е фиксиран в
закона. В няколко случая при предсрочно погасяване на се дължи обезщетение – когато при предсрочното
погасяване лихвения процент не е фиксиран. Когато предсрочното погасяване става със средства по
застрахователен договор. Когато се погасява овърдрафт. Извън тези 3 случая кредиторът има право на
обезщетение. То зависи от времето когато е извършено предсрочното погасяване. Обезщетението е до 1%
от предсрочно погасените суми когато останалият период е по-голям от 1г., когато оставящият период е до
1г – обезщетението е до 0.5% от предсрочно погасените суми. По изключение по-голямо обезщетение може
да се търси, ако се докажат по-големи загуби.
При забава от страна на потребителя за плащане на вноските кредиторът има право само на лихва
която не надвишава законната – мораторната (наказателна).
Обезпечаване на кредита чрез запис на заповед или менителница. Не може едностранно да се
наложи такова обезпечение да се наложи на потребителя. Това може да стане със съгласието на
потребителя при намаляване на сумата на кредита се намаляват и сумите по менителницата и записа на
заповед – те трябва да бъдат преведени в съответствие с остатъчната сума по кредита. При погасяване на
целия кредит е предвидено връщане на записа на заповед или менителницата.
ИЗВЪНСЪДЕБНО ПОГАСЯВАНЕ
Комисията за защита на потребителите. Помирителни комисии.

23. ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ ОТ ДЕФЕКТНА СТОКА

Още с първия ЗЗП се създаде нов институт на ГП и в частност на ОП, а именно института, чиито
норми уреждат отговорността на производителя на стока, пусната на пазара, за вреди настъпили от
дефекти, с които е била обременена стоката. Нов институт защото: 1 се уреди отговорност, имаща
извъндоговорен характер, спрямо която вината е правно ирелевантно обстоятелство. Тази отговорност има
общи страни с друга извъндоговорна отговорност – деликтната. И при двете отговорности имат
извъндоговорен характер; и при двете се касае за отговорност за причинени вреди. но при отговорността по
ЗЗП вредите са последица от дефекта, с който е обременена стоката, пусната на пазара. А при деликтната
вредите са последица от неправомерно действие. Разликата между тях е в субективния елемент –
вината. Различна е и философията на двете отговорности. При деликтната отговорност стремежът е
бил да се санкционира лицето, което виновно е причинило вреди на друго лице или на неговото имущество.
Основна предпоставка а деликтната е вината. изключването на вината води до освобождаване от
деликтната отговорност. Целта по ЗЗП е да бъдат възмездени вредите на потребителя. Разлика в
предпоставките: при едната вината е задължителна предпоставка, а по ЗЗП вината е ирелевантна. Вината
се презюмира в нашето право. В давността: по ЗЗД – 5г; в ЗЗП – 3г(от откриване на дееца, от извършване
на нарушението и от настъпване на вредоносния резултат). Друга разлика е вида на вредите, които
могат да се обезщетяват – по ЗЗД имуществени и неимуществени; по ЗЗП само имуществени.
Това е извъндоговорна отговорност – няма договорна връзка. Не е необходимо между увреденото
лице и лицето, което се счита че е причинило вредата да съществува правна връзка. Правната връзка
22
възниква едва с увреждането в повечето случаи. Възможно е производителят да е и продавач – тогава е
възникнала договорна връзка. Но отговорността по ЗЗП не е договорна и няма да се търси на договорно
основание. Според Сукарева – деликтната и отговорността по ЗЗП са различни видове. Според други
отговорността по ЗЗП е вид деликтна отговорност.
СУБЕКТИ
Субект на отговорността е производителя, не продавача, не дистрибутора. Закона определя, кои лица
са производители:
1. По занятие произвежда стоки в завършен вид, стоки, суровини, както и съставни части вкл в
производството на други стоки;
2. Лице, което се представя за производител – слага своята марка, име или друг отличителен знак;
3. Който внася по занятие на територията на ЕС стоки, с цел продажба, наем, лизинг или други форми
на разпространение;
4. Дистрибутори и търговци, през които стоката е преминала и през тях.
Лица, които могат да търсят отговорност – увредените лица. Може да са били купувачи или само да
потребяват стоката. Независимо на какво основание са ползвали тази стока, те имат качеството
потребител, но важно е да ползват стоката за удовлетворяване на лични нужди. Винаги ФЛ.
ПРЕДПОСТАВКИ
В закона:
1. Да са причинени вреди;
2. Вредите да са причинени от стока, пусната в обръщение и придобита от пазара;
3. Стоката да е дефектна;
4. Да съществува причинна връзка между дефекта е вредите.
Липсва вината – чл.133 ЗЗП. Тези предпоставки треа да се докажат. Няма презумпция. Тежестта за
доказване е увреденото лице. Треа да докаже, че е претърпяло вред, какви вреди е претърпяло, че вредите
са причинени от ползвана от него стока за лични нужди, да докаже, че тази стока съществува дефект.
ПОНЯТИЯ
Стока – движима вещ, част от друга движима или недвижима вещ. Както крайно изделие, така и
съставна част. Движима вещ – и селскостопански продукти, както и други продукти, които не са преминали
през преработка; електричеството. Когато доставчика на ЕЛ енергия доставя енергия, различна
Дефект – когато не отговаря на очакванията за обичайна употреба, като се има предвид
представянето на стоката по отношение на нейното качество, състав, рекламата й. Дефекта треа да бъде
налице към моментна на пускане на стоката в обръщение(=първото пускане на пазара). Ако този дефект е
настъпил в по-късен момент, производителя няма да отговаря.
Причинна връзка – вредата треа да бъде последица от дефекта. Причинната връзка освен че е
обективна предпоставка, тя предопределя и обема на отговорността.
ВРЕДИ
Имуществени вреди. Извод се прави от закона – ако е претърпял неимуществени вреди, могат да се
търсят по общия ред. 131 ЗЗП препраща към 45 ЗЗД.
На обезщетение подлежат вредите, причинени от:
1.смърт или телесна повреда на физическо лице; - разходи и пропуснати ползи. Разходи за лечение,
пропуснати доходи.
2.повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000
лв., когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по
предназначение.
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Предпоставки:
Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката в обращение, или
2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е
съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е
появил впоследствие, или
3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел
или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или

23
4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от
държавни органи, или
5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е
позволявало установяването на дефекта.
6. ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката,
в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.
Директивата, която урежда отговорността на производителя за дефектна стока Д-ва 85/374. В нея е
дадена възможност на д-вите да преценят дали да въведат като обстоятелство нивото на научно-
техническия прогрес и т.5.
В закона е предвидена солидарна отговорност, когато: няколко лица са отговорни за причиняване на
една и съща вреда; когато дефектната стока е включена в друга стока, тогава производителя на съставната
част и лицето, извършело монтажа, отговарят солидарно.
НАМАЛЯВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Когато вредите са причинени едновременно от ефекта и от поведението на увреденото лице или на лице,
за което увреденото лице отговаря.
СРОКОВЕ
Два срока:
3г срок, в който може да се предяви иска за причиняване на вреди от дефектна стока, начало на
срока – дата на която деецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и откриването
самоличността на производителя – кумулативно. (В ЗЗД от откриване на дееца) Може да бъде спиран и
прекъсван по разпоредбите на ЗЗД. Давностен.
Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичане на 10г от датата, на която
лицето е пуснало стоката в обръщение. Преклузивен.
Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правата му по друг закона. Напр
хранителна стока, лекарство. Уредбата в ЗЗП е обща спрямо др закони.

24. ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ

Същност
Тясно и широко тълкуване на понятието потребителски спор. Най-често потребителския спор се
определя като спор, възникнал във връзка с правата на потребителите, които са възникнали с правата
предоставени им от ЗЗП и спор, свързан с неравноправните клаузи в договорите. По широко – това е спор,
който възниква по повод нарушените потребителки права, уредени от ЗЗП и др закони или договори, или
спор, възникнал във връзка със съдържанието, изпълнението или неизпълнението на задължения,
породените от потребителски договори. по широкото, че освен спорове по ЗЗП се имат предвид и др закони
+ потребителкси договори. друго – потребителския спор е разминавания във вижданията на потребителя и
търговеца относно начина на изпълнение на задълженията от скл договор. От различията в схващанията
идват и други различия – кой треа да бъде компетентния съд. В ГПК е предвидено, че искове на
потребители имаме изключение от принципната местна подсъдност. Иск на потребител може да бъде
предявен по неговия постоянен или настоящ адрес. Чл182 ЗЗП може да се направи извод относно какво
представлява потребителския спор – спорове между потребители и търговци, включително във връзка с
гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в
договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители.
СПОСОБИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Жалби, сигнали, молби, отправени от потребителите и от сдруженията на потребителите до
контролни органи, които имат функции във връзка с защитата на потребителите. Може да бъде устно или
писмено. Ако са отправени до некомпетентен орган служебно се препращат до компетентен. 14дн срок, ако
треа да се извърши проверка – 1месец.
Чрез преговори с търговеца при посредничеството на потребителска организация. Тя действа като
посредник и подпомага страните. Може и да действа от името на потребителя или само да го консултира.
Чрез помирителни комисии – не се имат предвид по КТ. Това са комисии, които не постановяват
решения, а те посредничат и подпомагат страните да постигнат споразумение. Помирителните комисии се
създават от Мин на ИЕТ. Той определя боря им, тяхното седалище и района на действие. Утвърждава
състава на комисиите. Обръщането към такива комисии не е задължителна предпоставка за търсене
на съдебна отговорност. Въпрос на избор. Състава на помирителната комисия – представител на
24
КЗП(държавна структура), представител на сдружение на търговците, представител на сдружение на
потребителите(недържавни). Помирителните комисии не са правораздавателни органи. До споразумение
се стига в резултат на взаимни отстъпки. Това споразумение по своята правна същност е договор за
спогодба. Производството започва с заявление на потребителя, заседанията са открити, могат да се
събират доказателства и да се използват вещи лица, комисията може да изготви проекта за споразумение,
но страните решават дали да го подпишат. Ако не се изпълняват задълженията по споразумението, всяка
заинтересувана страна може да се обърне към съда. Ако подписите се заверят нотариално и произтичат
парични задължения, може по ГПК да се издаде заповед за изпълнение.

25