С феноменалния си световен хит Е на КВАДРАТ Пам Граут показа, че

мислите ни създават нашата вселена, а доказателството за това са хиляди -

те писма от възторжени читатели, които горещо й благодарят и споделят
невероятните си истории.
Сега успешната авторка ни представя Е на КУБ - равностойно по своя-
та удивителност продължение, чрез което ни извежда на следващото ниво на
познанието в областта на квантовото поле.
Настоящата книга предлага още девет експеримента (и един невероятен
допълнителен десети), които доказват, че:

0 приветстването на всяка случка в живота ви с радост (дори глобата за

неправилно паркиране) е път към щастието;

# употребата на конкретни думи има силата да промени за добро или за

лошо настоящето и бъдещето ви;

If печалбарството и страхът от недоимък водят до страдание и бедност;

W независимо колко стени издигаме и колко сериозно се проваляме, животът

винаги си е там и ни чака с широко разтворени ръце.

Време е да изоставим старите мисловни конструкти и да се предадем на

онази вселюбяща, всемогъща енергийна сила, която е по-голяма, по-смела,
по-ярка и, да, no-странна от всичко, което сме виждали досега.

W W W

Пам Граут е автор на 17 книги, три пиеси, телевизио-

нен сериал и три приложения за iPhone. Тя пише за списание
People, CNNao.com. The Huffington Post и в блога си за пъте-
шествия http://aeoraecloonevsleDthere.com/. Повече за Пам и
нейния необичаен поглед върху живота можете да научите
на http://pamarout.com/.

Цена: 9,99 лв.

ПАИ ГРАУТ

СП
СОФТПРЕС
E-CUBED
Pam Grout

Copyright © 2014 by Pam Grout Originally published in 2014 by Hay

House Inc. USA Дизайн на корицата: Amy Rose Grigoriou
Художествено оформление: Pamela Homan

E на куб
Пам Граут
© СофтПрес ООД, 2015 © Я на Грозева, превод, 2015
Можете да слушате онлайн радио Hay House на адрес:
www.Hayhouseradio.com
ISBN 978-619-151-263-8

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде
размножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен
или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито
и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено
разрешение на СофтПрес ООД.

За контакти: СОФТПРЕС ООД

гр. София, ул. „Данаил Дечев" 6 тел.: 02/958 25 67
тел.: 0700 14 222 - на цената на един градски разговор e-mail: clients@sof t-
press.com ; web site: www.sof t-press.com www.facebook.com/SoftpressBooks

Дистрибуция:
тел.: 0896 83 95 90; 0700 14 222 e-mail: sofia@kegel.bg гр. София:
Книжна борса „Болид"
бул. „Искърско шосе" 19, ет. 3, офис 10
тел.: 0894 41 43 99

АСЕД ООД, бул. „Шипченски проход" 63 (вход от ул. „Коста Лулчев") тел.: 02/979 49 22;

0896 861 469 гр. Варна:

тел.: 0894 30 20 98; e-mail: varna@kegel.bg гр. Пловдив:

тел.: 0893 61 61 69; e-mail: plovdiv@kegel.bg
 На Рейчъл*, чийто необятен дух е твърде мъдър, щедър и
блажено непочтителен към тази ограничена физическа плоскост

* Рейчъл Мари Шеридан (28 ноември

1974 г.-24 февруари 2014 г.)
 СЪДЪЖАНИЕ
Предисловие ............................................................................. 5
Предговор ................................................................................. 9

ЧАСТ I: Базинга! .......................................................................13

ГЛАВА ПЪРВА: ХЬстьн, имаме проблем .................................. 15
ГЛАВА ВТОРА: Калъп за паметта .......................................... 27
ГЛАВА ТРЕТА: Ми много ясно! ................................................ 41

ЧАСТ II: Експериментите .........................................................67

Подготовката ........................................................................ 69
Експеримент №1:
Следствието „Танци-Манци" .................................................... 81
Експеримент №2:
Следствието на червеното хапче .......................................... 105
Експеримент №3:
Следствието „Саймън Коуел" ................................................. 127
Експеримент №4:
Следствието „Аз съм любящ и го знам" ................................... 143
Експеримент №5:
Следствието „Новият ви най-добър приятел" ......................... 159
Експеримент №6:
Следствието „Природата срещу новините" ............................ 183
Експеримент №7:
Следствието „Щом казваш" ................................................... 201
Експеримент №8:
Следствието „Плацебо" ........................................................ 217
Експеримент №9:
Следствието „Яба-даба-дуу" .................................................. 231
Послеслов: Бонус експеримент №10:
Следствието „Сватба в Кана" ................................................ 246
Благодарности...................................................................... 251
За автора ............................................................................ 253
 ПРЕДИСЛОВИЕ
Като самопровъзгласил се чудотворец съм супер-
вдъхновена да практикувам силата на положителното
намерение във всичко, което правя. Когато взех в ръце книгата
на Пам Граут „Е на квадрат", веднага разбрах, че съм получила
подарък - подарък, с който да подсиля вярата си в силата на
Вселената. Още в началото на „Е на квадрат" Пам ни кани да
опитаме експеримент, в който искаме Вселената да ни даде
благословия. Тя подчертава, че през следващите 48 часа
трябва да обръщаме специално внимание, за да забележим
какво идва към нас. Трябва да се вгледаме внимателно за
лекото намигване от Вселената, което ни напомня, че ни се
помага.
Бяха изминали трийсет и осем часа от началото на моя
експеримент, когато получих благословията си. Бях в Торонто
като лектор на една от конференциите на „Хей хаус". В този ден
изнесох една от най-добрите си беседи. Усетих как енергията
на стаята се повишава и преживях едно съкровено свързване с
публика от над 4000 души. Веднага след речта си отидох в
чакалнята, за да си взема багажа и после да хукна към
летището. Беше последният ден на конференцията, така че
повечето от другите лектори вече си бяха тръгнали или се
канеха да го направят. В помещението бяхме останали само
трима души. Като си облякох палтото, единият вдигна нещо от
масата и каза:
 - Габи, открих ето това и не съм сигурен защо, но знам, че е
за теб. - И ми nogage малка висулка във формата на ангелско
крило, на гърба на която беше гравирано „Вярвай".
В този момент разбрах, че съм получила благословията си от
Вселената. Самият талисман носеше специално послание за
мен, защото аз често усещам присъствието на ангели край себе
си, а Вселената ни говори по начини, които кореспондират с
основните ни вярвания. Значение имаше не само ангелското
крило. Въздействие ми оказа и думата „вярвай". Получих този
подарък от Вселената точно през първата седмица от преми-
ерата на новата ми книга. Мъчех се да открия вяра, че всичко
ще стане според плана ми. Това ангелско съобщение да
повярвам беше достатъчно, за да приема, че съм на прав път.
Експериментът на Пам ми напомни, че Вселената се появява,
когато най-много имаме нужда от нея.
Моменти като този не са ми чужди, въпреки че винаги ме карат
да се усмихвам. Посветила съм живота си на вярата в силата на
енергията и намеренията ни и от дълги години из учавам
метафизиката и закона за привличането. Въпреки това и днес
понякога забравям колко проникновено е напътствието й че
Вселената винаги ни чака просто да обърнем внимание. Нашата
работа като духовни ученици е да се посветим на пътешест -
вието, при което се отучваме от страха и си припомняме
чудесата. А Пам Граут е съвършеният учител за това как да
усилим способността да си спомняме.
Възхищавам се на Пам, че е посветила живота си на това да
насочва хората към промяната на възприятията и увеличаването
на вярата им. Тя е майстор на проявлението и е живо
доказателство за всичко, което преподава. В новата си книга „Е
на куб" тя издига на съвсем различно ниво начина, по който
мислим за чудесата. Независимо дали сте опитни в
сътворяването,
или тази практика е съвсем нова за вас, „Е на куб" е за-
дължително четиво за укрепване на вярата ви в силата на
положителното намерение. Да живееш по този начин изисква
практика (повечето от нас са оковани от страха по толкова много
фини начини, че наистина ни трябва сериозно отучване), а точно
това предлагат „Е на куб" и Пам. И най-хубавото е, че
упражненията и експериментите й не само действат много
силно, а са и лесни за научаване и много забавни. Когато
прегърнем естествения принцип на закона на привличането, ние
започваме да приемаме, че имаме силата да създаваме
реалността си в сътрудничество с Вселената. Именно тогава жи-
вотът става наистина страхотен. Използването на силата на
мислите и намеренията ни за сътворяване на живот , който
обичаме, е изкусен занаят. Истинска тръпка е да оползотворим
най-големия си неизползван ресурс: нашите мисли и енергия.
Единствената причина да не сте наясно с този непрекъснат
поток от благословии и чудеса е, че търсите на неподходящите
места. Невероятно е какво може да се получи с малко желание
и осъзнатост. Уейн Дайър често казва, че трябва да го
повярваш, за да го видиш.

Чрез експерименти, които действат като откровение, „Е на куб"

ни предоставя изключително приятен начин да практикуваме
присъствие в потока на изобилието и синхроничността.
Наслаждавайте се на процеса, предайте се на напътствията на
Пам и очаквайте чудеса!

- Габриел Бернщайн,
най-продаван автор според „Ню Йорк
таймс", из „Чудесата сега"
 ПРЕДГОВОР
Ф

Идва момент, когато разбираш - без съмнение, без

колебание -че не можеш да се върнеш към стария си начин
на живот. Не можеш да бъдеш онзи, който си бил някога, и
същевременно да имаш нов живот с нови богатства.
- Д ЖУЛИ М АКИНТАЙЪР , ДИРЕКТОР НА Ц ЕНТЪРА

ЗА ВЗАИМОВРЪЗКА СЪС ЗЕМЯТА

Преди да започна сериозно да се обучавам в „Курс по

чудеса", аз бях последният човек, когото бихте окачес твили
като „предопределен да постигне успех".
По онова време приятелят ми, последното от дълга
поредица гаджета, ме беше изритал от къщата, в която
живеехме в провинциален Кънектикът.
На всичкото отгоре бях бременна в седмия месец, очевидно
нямах съпруг, нито пък каквато и да било представа къде да се
дяна. И още по-лошо - беше в разгара па юли, а климатикът на
малката синя тойота, в която бях натъпкала повечето от
земните си притежания, съвсем издишаше. Средната
температура бе 37 градуса, а аз пътувах, наедряла като къща,
през цялата страна в приблизителната посока Брекенридж,
Колорадо. Очевидно бе, че нещо трябва да се промени.
 „Курс по чудеса" - програмата за самообучение по духовна
психология, която започнах да следвам сериозно, имаше
безочието да предполага, че сама съм отговорна за
дерайлирането на живота си. В нея се намекваше, че ако просто
се откажа от всичките си откачени фиксации, от всичките си
блокажи в стил „той е виновен" и прочее хаотични боклуци, които
бях попила за начина, по който функционира светът, всъщност
бих могла и да съм щастлива. Предполагаше, че единствената
причина да не изпитвам фантастична любов и да не плувам във
вечно изобилие е, че съзнанието ми е в пълна бойна готовност.
Мислите ми възприемаха света като мой заклет враг.
Накратко: „Курс по чудеса" поставяше под съмнение самата
основа на живота ми.
Не се отказах от нея без бой.
Разговорите ми с ИХ (Исус Христос) и Св. Д (Светия Дух),
както започнах да наричам другарите си от курса, протичаха
приблизително така:
Аз:
-Ами всичките ми проблеми? Не трябва ли да ги анализирам
и оправя?
- Остави ги! - сякаш предлагаше курсът.
Аз:
-Ами доброто и злото, правилното и грешното?
- Моментално се откажи да бъдеш сама на себе си учител -
беше ясната препоръка.
Аз:
- Но... но...
Бавно, малко по малко, оставих юздите на старите си
убеждения и умствени конструкти. Хрумна ми, че ако реалността
е мое дело, ако аз сама създавам тази неспирна катастрофа,
може би имам и силата да си сътворя живот, на който да се
наслаждавам. „Курсът" всъщност не спестяваше нищо; стигаше
дотам даже да ми
гарантира, че „съвършеният покой и съвършената радост" са
мое наследствено право. От мен се искаше единствено да се
откажа от вярата си в лишенията и недоимъка.
- Ама това е толкова трудно! - хленчех аз.

- Не е трудно - казваше „Курсът". - Това е естественото ти

състояние. Просто е много различно от начина, по който мислят

повечето хора.
От „Курса" научих също така, че високата блондинка, която
виждам всеки ден в огледалото, не съм наистина аз.
Депресираната бременна жена, която караше синята тойота
през страната, бе фалшива самоличност. Бях научена да се
представям с нея от свят, който се прекланя пред разделението
и ограниченията.
В действителност, като се съсредоточавах върху това свое
малко „аз", напълно пропусках връзката си с нещо друго - онова
по-голямо нещо, което мнозина наричат Бог.
Сама се бях оковала в затвор, като се фокусирах върху това
разнебитено тяло, което - независимо колко кремове за лице
използвах, независимо колко йогийски пози правех, нито колко
книги на Уейн Дайър четях (а аз прочетох много) - никога
нямаше да бъде достатъчно добро.
И точно за това служи тази книга: да разрушим мен- талните
концепции, които ни държат в плен от твърде отдавна. Да
отместим фокуса си от ограниченото „аз", което виждаме в
огледалото, върху великолепното поле от възможности (ПВ),
което ни позволява да се свържем с всичко съществуващо.
Знам, че има книжарници, които вероятно ще каталогизират
тази книга в раздела за самопомощ, и това е окей. Но, честно
казано, „Е на куб" всъщност е за това как да не си помагаш сам.
Как да не вземаш сам решения. Как да не предполагаш, че ти
знаеш най-добре.
 В нея става дума за това как да се откажеш - да изоставиш
старите мисловни конструкти и да се предадеш на онази
вселюбяща, всемогъща енергийна сила, която е по-голяма, no-
смела, по-ярка и no-странна от всичко, което си виждал досега.
Това Свещено опиянение е самият живот. Животът, който -
независимо колко стени издигаме, независимо колко сериозно
се прецаква- ме - винаги си е там и ни чака с широко разперени
ръце.
 ЧАСТ I

БАЗИНГА1!
Затрупани под всички глупости и смахнати идеи, с които
сте задръстили ума си, се таят мислите, 6 чието
начало е Бог*.
- „К УРС ПО ЧУДЕСА "

'Наричан още полето на безкрайните възможности, ПВ, Вселената, Божествения дух. Пича, Квантовия
фред"

" Прякор, измислен от новата ми приятелка Колет Берън-Рийд

Базинга (bazinga, bazzinga) е измислена дума. Използва се от героя

Шелдън Купър от сериала „Теория на Големия взрив", за да покаже,
че току-що казаното/направеното от него е шега. -
б. пр.
 ХЮСТЪН, ИМАМЕ ПРОБЛЕМ

Само ни погледнете. Всичко е наопаки, всичко е с главата

надолу. Религията унищожава духа, лекарите съсипват
здравето, а правителствата потъпкват свободата.
- Майкъл Елнър, президент на „ИЗЛЕКУВАЙ", асоциация с

НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ЗА ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ

Знам какво си мислите. Че има нещо сбъркано в кни гата,

която държите. Текстът е отпечатан с „краката нагоре"... или
пък може би е наопаки?
Може би се смеете тихичко на себе си и се чудите чия глава
иде хвръкне - на словослагателя или на печатаря, или може би
дори тази на дружелюбната продавачка в книжарницата?
Така че нека ви предложа едно бързо разведряване, точно
тук, в третия параграф. Тази страница е отпеча тана наопаки с
цел. Пожелах да е по този начин, защото Искам. Да.
Подчертая. Смисъла.
 Трябва веднага да ви предупредя, че светогледът ви, ако
продължите да четете тази странна, обърната с главата надолу
книга, ще се преобърне безвъзвратно.
Ако четете тази книга в метрото или в някое кафене и се
притеснявате, че хората се чудят „Ей, какъв е този неграмотен
идиот, който си държи книгата на- обратно?!", ще ви кажа само
две неща:

1. Няма значение какво си мислят другите. Това е част от

старите условности, с които сте свикнали да се съобразявате и
които ви насърчавам да изхвърлите веднага зад борда.
Всъщност, ако наистина искате да направите впечатление,
ухилете се криво и размахайте победоносно юмрук всеки път,
когато обръщате страницата. Колкото повече се придържате
към онова, което искате да мислите (и не се заблуждавайте -
вие си решавате) и колкото по-малко ви занимава онова, което
мислят всички останали, толкова по-бързо ще се потопите във
висшето си благо.

2. Единственото, което има значение, е какво мислите. И

имам предвид съвсем буквално. Получавате онова, за което
мислите. И тази книга е основно за подобряването на мисленето
ви. Става въпрос за усъвършенстване на съзнанието ви, за да
възприемете отра- но Светоглед 2.0. В крайна сметка всички ще
осъзнаят новата реалност. Така че защо да чакате?

И така, какво точно е Светоглед 2.0?

[Приемете] само радостното като истина.
- „К УРС ПО ЧУДЕСА "

С две думи, този нов и подобрен светоглед е точно обратното

(или обърнатата с главата надолу версия) на всичко, което си
мислите, че знаете сега.
 Той има два главни принципа:

1. Енергийният свят, светът, който не можете да (iugume,

докоснете, вкусите или помиришете, е осно- вата, на която се
крепи всичко друго. Той е основният ;:радивен елемент, най-
важният, от който се образу- lia всичко. Учените открили тази
матрица от енергия (често наричана поле) преди около век, но
тъй като тя е толкова фантастична и отваря толкова много нови
врати, все още твърде малко от нас могат напълно да използват
силата й.
Уви, сто години по-късно повечето от нас все още се
фокусират върху материалния свят, което малко напомня на
това да подкрепяш Уили Койота 2 . Въпреки всичките му засукани
схеми и сложни приспособления, бедничкият стар койот никога
няма да хване Пътния Ьегач. А нашето упорство (бип-бип!) да
вярваме, че баналният и стереотипен свят е алфата и омегата
на Всичко, ни държи в духовни памперси.
Духовният свят - светът, който повечето от нас не могат да
видят, ни свързва с едно неограничено, огромно съзнание, без
край, без граници и ограничения на това, което може да
създаде.

2. За всеки има щастлив край. Всичко в нематериалния свят

е отзивчиво, лесно за употреба и от него печелиш всички.
Всъщност реалният свят без наочниците пьвсем не е онова, за
което го мислите. Той няма нищо общо със снимачната
площадка, която сте изфабрику- воли да ви служи за „реалност".
Независимо как изглежда .in невъоръженото око, животът в
чистата му, неподправена форма (без наложеното от
съзнанието ни кредо

Уили Койота и Пътният Бегач - анимационни герои. Обикновено

публиката симпатизира на отрицателния герой и неудачник Уили
Койота. - 6. пр.
„животът е гаден и после умираш") е казан, кипнал от
възможности, съставени от чиста, съвършена любов.

Виждаме предимно емоционалната болка, ограничени ята и

смъртта - това е доказателство, че изобщо не разбираме
реалността, фокусираме се върху една много тясна ивица от
преживявания и напълно отричаме многото измерения отвъд
петте физически сетива.
Невежеството ни е изградило светоглед, който се основава
единствено на проблеми, на страх, на това да защитим себе си
от всичко, което би могло да се обърка. Довело ни е дотам, че
се отделяме от Цялото и възприемаме този ограничен визьор, в
който има само отделни хора, за единственото, с което трябва
да pa-i ботим.
Съответно ние използваме огромното си, неизчерпаемо
съзнание, за да търсим пътища за евакуация. Всеки момент,
който губим за обмисляне на най-лошите сценарии, подкопава
способността ни да създаваме истинското и красивото. Всеки
миг, който прекарваме в безпокойство, издига преграда между
нас и всички знаци и възможности - и разбира се, очевидната
любов, която е тук с единстВената цел да й се наслаждаваме.
Подменили сме картата на Истината с „факти" от нашата от-
рицателна ориентация. Когато негативизмът се появи (а това
настъпва, защото съзнанието ни, независимо колко е изменено
и неточно, е много могъщо), ние имаме чувството, че сме
получили потвърждение. Ухилваме се и си мислим: „Виждаш ли,
нали ти казах."
Но както ще научите от Светоглед 2.0, преобладаващата
парадигма „Животът е гаден и после умираш" е само една
измислена история, изфабрикувана купчина лъжи, които си
разправяме през последните... знам ли... 40 000 години?
 От много ранна Възраст сме научени да си слагаме чифт сиви
очила и да гледаме на света през стъклата на поражение и
болка. Получаваме червени точки за откриването на проблеми.
Да очакваш хубавото в живота и да предполагаш, че ще получиш
възможено най-добрия резултат, опасно напомня на „липса на
връзка с реалността". Съществуват сериозни предубеждения
срещу прекаления оптимизъм и щастие.
Дори терапевтите, които претендират, че разведряват нашия
живот, ни насърчават да изровим стария си багаж и да се
вгледаме в скърцащите скелети, които дебнат в малките
забутани стаички на подсъзнанието ни. Потупват ни по гърба,
защото сме забелязали къде точно сме зациклили и че сме
обърнали внимание на това как страдаме.
Това обаче не е истина, точно както не са истина всички онези
филми за зомбита, които са толкова популярни в момента.

Какво вирее в духовната ви градина?

Реалността е достъпна за всички.

- М ЕЛ ИСА Д ЖОЙ , ПРЕЗИДЕНТ НА „М ЕЙТ РИКС ЕНЕРД ЖЕТ ИКС "

При Светоглед 2.0 бързо ще осъзнаете, че към живота се

предполага да подхождаме жизнерадостно и с удоволствие. Че
„Следвай блаженството си" не е празна и изтъркана фраза,
която да използваш като стикер за Пронята на колата, а по-
скоро е разумен план за действие. А ако животът ви не се
развива по този начин, значи нещо не е наред. Ако магията не
ви застига ежедневно, ако не се събуждате всяка сутрин със
страст и желание, значи живеете във филм на ужасите, който
сте си измислили, за да се забавлявате.
 И точно това цели да докаже „Е на куб". Че старият начин на
мислене си е изпял песента и че една по-висша реалност си
проправя път. Трябва само да зарежем драмата и да проумеем,
че зомби-филмът, който смятаме за своя реалност, е скучен,
досадно повтарящ се и напълно ненужен.
В тази книга ще ви помоля да натиснете паузата на Светоглед
1.0, докато провеждате деветте експеримента от Част II. Бих
искала да предложа, поне за 30-те дни, които са нужни, за да ги
изпробвате, да изоставите вярванията си. Да проявите желание
да зарежете сигурните убеждения и абсолютните истини. В „Е
на квадрат", книгата, която вдъхнови тази, посочвам след ното:
енергията се прехвърля в структурата, която съзнаниет о ни
създава. Без ограничаващото и подравняващо действие на
нашите мисли и вярвания светът се намира в състояние на
непрекъснато променящи се възможности, в което не
съществуват време и пространство. Ако нашите ограничени
възприятия създават енергийна структура, която отрича
неизчерпаемата субстанция, в която живеем, ние в крайна
сметка свършваме в една малка и често страшна реалност. Тъй
като се идентифицираме много силно с тази ограничена
реалност, тя ни изглежда съвсем истинска. Струва ни се, че
нямаме избор. Със сигурност не разбираме, че това е наше
дело. Негативността, хитро маскирана като „реалност", се е
превърнала в нагласа, която - също като магическата мантия на
Хари Потър - сега е невидима за нас.
В „Е на квадрат" насърчавам читателите да з апочнат да
наблюдават света през призмата на „А какво би могло да стане
както трябва?" вместо по-популярната парадигма „Какво би
могло да се обърка?" „Е на квадрат" осигури спомагателните
колела за тази радикално нова парадигма. В „Е на куб" вече сме
готови да полетим.
Квантово замайване

Повече не можем да се възприемаме като странични

наблюдатели, които не оказват влияние върху света,
който наблюдават... Самият акт на наблюдение е акт на
сътворение.
- Джон УИЛЪР, АМЕРИКАНСКИ ФИЗИК ТЕОРЕТИК

Живеем в квантова епоха, в която хората могат миг новено да

си изпращат съобщения по цялата планета, да оправят
отлепила се ретина само с лазерни лъчи и да използват малки
преносими устройства, с които да си вземат спестяващи пари
ваучери. При все това в мисленето си и в прилагането на тези
нови истини ние изоставаме ужасно. Все още използваме
мисленето, характерно за индустриалната епоха. Не прилагаме
невероятната сила на съзнанието си. На съзнанието си, което
може и наистина създава светове.
Вече повече от век живеем в тази нова квантова реалност, а
мисленето ни почти не се е променило. Дори не сме започнали
да използваме тези поразителни нови процеси в личния си
живот. Вместо това ние инвестираме мислите си - силата си, ако
щете - в това да се правим на жертви, в идеята, че животът ни
се случва. Гози изкривен поглед към действителността нямаше
да е проблем, ако мислите ни бяха само облачета дим, издухани
от следващия повей на вятъра.
Но нашите мисли са безумно могъщи.
Подобно на радиосигнали, мислите ни излъчват нашите
вярвания и очаквания в квантовото поле (или това, което
обичам да наричам поле на възможностите, ПВ) и да внасят
обратно в живота ни точното им вибра- ционно съответствие.
Квантовите физици са доказали, че е невъзможно да гледаме
нещо, без да окажем
въздействие върху въпросното нещо. Това се нарича „ефект на
наблюдателя" и макар да разрушава и хвърля в хаос всичко,
което сме смятали, че знаем, всъщност е доста вълнуващо.
Защото означава, че:
1. Ие сме приковани в 3D реалността, която смятаме за
„действителност".
2. Не сме безпомощни жертви.
3. И има безброй многоизмерни реалности, които като отбор
мажоретки само ни чакат да започнем програмата.

Всичко, което смятаме за обективен свят „там навън",

всъщност е само отражение на това, което съществува „тук
вътре". И под „тук" имам предвид съзнанието, което наблюдава.
Чували сте това и преди, но когато мислите ви се съ -
средоточават върху радост, любов и мир, в живота си ще
изживявате радост, любов и мир. Когато обаче съзнанието ви
остава настроено на черната радиостанция, която излъчва
предимно страдания и злочестини - уви, получавате... наистина
ли трябва да го кажа?

Виж какво довлачиха мислите ти

Онези, които вярват, че са „отделни", са измислили много

„лекарства“ за онова, което смятат за „болестите на
света".Но единственото, което не правят, е да се усъмнят
в реалността на проблема.
- „К УРС ПО ЧУДЕСА "

Нашето съзнание е като домашната котка, която гордо оставя

на прага катеричката или птичето, върху
които хищно е скочила. Това е нейният начин да каже: „( U,
нисши мой стопанино, виж какво ти донесох".
Няма никакъв проблем, че мислите би упражняват такова
влияние. Това означава, че вие и едно сравнително активно
въображение можете да създадете почти всич ко, което
желаете. Като изпращате мислите си навън, Н квантовото поле,
те като разузнавачи ви връщат Нсякакви богатства. Просто
попитайте читателите мн „Е на квадрат" - тяхното разрастващо
се съзнание материализира всичко, от появата на шест електри-
чески автомобила „Тесла роудстър", до предложения от „Уилям
Морис", „Криейтив артисте ейджънси", „Ай Си Ем партнърс" и
„Юнайтед талънт ейджънси" да им станат литературни агенти.
Недостатъкът на мислите ви в стил „Луис и Кларк" 3 п, че
когато вашето виждане за света, за вас самите и за всичко
между двете представи се влияе толкова силно от миналото -
от случилото се вчера, от купчи- на остарели, изживели времето
си парадигми, които ни натрапват липса, ограничения и идеята,
че трябва да се трудим къртовски - мислите ви, точно като
домашна- та котка, ще довлекат множество неприятни
изненади.
Вместо да се наслаждавате на изобилието на света, вместо
да виждате всеки ден като чисто нова възможност да танцувате
с радост в душата, мислите ви се връщат към все същата
прогнила, въшлясала „реалност".
Искам да тропна с крак и да кажа: „Престанете!" Но Вместо
това написах тази книга.

Експедицията на Мериуедър Луис и Уилям Кларк през 1804— 1806

г. е първата американска експедиция, прекосила територията
между Атлантическия и Тихия океан и върнала се обратно. Чрез
нея са събрани много сведения за американския Запад и е
поставено началото на дипломатическите отношения с редица
индиански племена. - б. пр.
всичко зависи от нагласата

Хайде да вдигнем нивото.

- Т АМА К ИЙВС , БИВШ АДВОКАТ И НАСТ ОЯЩ ТРЕНЬОР ПО ЖИВЕЕНЕ

Истинската реалност (всички сме едно цяло, светът е

безкрайно изобилен и странно услужлив и любовта винаги е
крайният отговор) започва да се очертава в сърцата и умовете
на хората по цялата планета. Хора, които се изправят и
заявяват: „Това не може да е вярно. Трябва да има и по-добър
начин!"
По мое мнение има само две неща, които трябва да знаете:
1. Вселената ни подкрепя.
2. В крайна сметка всичко ще е наред.
Това са 10 думи, да му се не знае! Всичко останало е просто
едно голямо подвеждане, което ние, със заблудените си мисли
съгледвачи, сме извлекли от полето на безкрайните
възможности. Така че, да, предлагам още девет енергийни
експеримента в тази книга. Онези, които гонят дори още по -
високи резултати, ще бъдат изправени пред
предизвикателството да превърнат вода в любимото си
каберне. Но тази книга е най-вече за изпращането на
разузнавачите (известни още като вярванията ви, онези
всемогъщи вибрационни вълни) да търсят различни неща - да
схванете, че радостта е естественото ви състояние и трябва да
бъде пъте- водната ви светлина по време на това земно
пътуване. Житейската ви цел е да се забавлявате и да се чувст -
вате добре. Затова сте тук. Това е тайната на всичко.

Ако следите блога ми (а ако още не го правите... имам един

много важен въпрос: Защо не?... и ви приканвам да дойдете на
купона - за новодошлите, адресът е www.
pamgrout.com), вероятно знаете, че написах „Е на квадрат"
преди девет години. Тя излезе под друго заглавие почти по
същото време като филма „Тайната", много преди кн игата и
последвалите клонинги. Но вместо да плени въображението на
читателите, както предполагах, че ще стане, тя потъна в
голямото море на бивши литературни величия и бързо спряха
да я печатат. Аз развях бялото знаме и се заех да пиша три
пътеписа за „Нешънъл джиографик", без да прекарвам твърде
много време в мисли за нея. Добре, де, мислех си понякога.
Преди няколко години я изтупах от праха, сложих й ново
заглавие и я изпратих на „Хей хаус" - издателство, което е
специализирано в този вид литература. И както може би сте
чували, „Е на квадрат" стана международна сензация. Двете
книги, макар и с различни заглавия, по същество са еднакви.
Защо едната се препъна по пътя към дансинга, а другата с
танцова стъпка се превърна в международна звез да?
Ето какво си мисля. Заглавието „Е на квадрат" може би е
малко по-привлекателно, отколкото „Бог няма лоши дни". Да,
моментът бе точен (с еволюцията на съзнанието и така нататък),
но наистина вярвам, че най-важ- ната разлика бе промяната във
вибрациите ми; аз си „подобрих" съзнанието.
Отървах се от негативните клонки, които затлач- ваха
тръбите. Ще прозвучи доста противоречиво, но се посветих на
това да живея в постоянна радост. Започнах да забелязвам
всички благословии в живота си, които, както съм казвала и в
блога си, сега ме дебнат като фреди Крюгер.
И докато ставах все no-щастлива, външният ми свят, който е
просто проекция на вътрешните ми мисли, започна да отразява
различна картина.
 ГЛАВА ВТОРА

КАЛЪП ЗА ПАМЕТТА

Традиционните човешки силови структури и тяхното

мрачно управление ще бъдат обявени за отживелица.
- Б ЪКМИНСТЪР Ф УЛ ЪР , АМЕРИКАНСКИ ФУТУРИСТ

Една от любимите ми истории е за четиригодишно момче, което

непрекъснато врънкало родителите си да ;;о оставят за
известно време насаме с новородената му сестричка. Майка му
и баща му, запалени читатели на книги за родители, не били
убедени, че това е особено добра идея.
- Какво ще стане, ако я ощипе? - коментирали те помежду
си, докато обмисляли съвременните стратегии :ia свеждане до
минимум на съперничеството между децата.
И което било дори по-лошо, започнали да се тормозят:
-Ами ако се опита да я задуши?
Но малкият Джони не позволил да го разубедят.
 -- Hue с нея имаме да обсъждаме нещо Важно - настоявал
той.
Накрая родителите на Джони му разрешили да влезе в
детската стая сам, а те останали да чакат пред вратата,
откъдето можели да го чуват.
Той се загледал с любов в сестричката си, навел се над
креватчето и настойчиво прошепнал:
- Разкажи ми за Бог. Започвам да забравям.
Онова четиригодишно момче, което все още се дви жело по
тънкото въже между божественото си великолепие и обучението
в културата на Светоглед 1.0, се опитвало да си поеме последна
глътка духовен въздух, преди да го натикат в строгите
ограничения на господстващата културна парадигма.

Научени сме да притискаме

големи части от себе си

Мразя „Спанкс“4. Толкова е стегнато, кой знае какво

притискаш така?
- Д ЖЕНИФЪ Р К УЯИД Ж , А МЕРИКАНС КА АКТ РИСА

Всеки, който някога е надявал „Спанкс", разбира реал ността

на Светоглед 1.0. Натъпкали сме големите си, красиви същности
в калъп. Стегнали сме своя сияен, многоизмерен дух в една
тясна и често неудобна одежда, известна като тяло.
Както и четиригодишното момче признало пред сестричката
си, не отнема много време да се усвои Светоглед 1.0. Не му
отнело много време, за да възприеме сляпо вярванията и
традициита на своята култура, макар и погрешни и
ограничаващи.

4
Марка стягащо и оформящо бельо. - б. пр.
 Като бебета се настройваме към възрастните около нас.
Виждаме какво ги привлича. Забелязваме как се държат, какво
отхвърлят и какво хвалят. Научаваме от- рано кое е „красиво" и
кое не е. Учим се как да мислим и какво да изпитваме към онзи
бог на име „пари", проклет да е. Забелязваме, че в мига, в който
се разболяваме, веднага ни водят на лекар, и така бързо
научаваме, че имаме нужда от нещо извън нас, за да се
излекуваме.
Когато се раждаме, представляваме гигантски генератори на
любов. Излъчваме чиста енергия от светлина и несравнима
радост. В известен смисъл сме като делфини, изстрелваме
сигнали на безусловна любов със собствения си специален
сонар. Когато този сонар на безусловната любов се сблъска с
незарасналите и неиз- лекувани места в нашата култура,
местата, които са завладени от недоверието или къдет о
радостта е била отхвърлена, сонарът отскача назад. Сигналите
му ни предават непознато тълкувание, значението на „не-лю-
1юв". Когато безграничната ни радост се удря в тези твърди
убеждения и „усложнени" емоции, ние бързо привикваме да се
напасваме към енергиите, вярванията и мислите на нашата
култура.
Учим се да притискаме и откъсваме своята красива, чиста
любовна енергия и да й позволяваме да тече само там, където
сме научени, че може да тече, а в други области се предаваме
на парализа. Малко по малко се научаваме на „верните"
правила за енергийни честоти, като позволяваме да се излъчва
само малък процент от онова, което сме всъщност.
Като бебета обичаме всичко толкова много, особено
родителите си. Ако те по невнимание ни показват като модел
как прекъсват голяма част от силата и енергията си, то... ами,
тогава и ние ще направим същото.
Аз искам да направим всичко необходимо, за да обича ме 1 В
самата си сърцевина ние сме чиста, неподправена
любов. За да не получите грешна представа, не критикувам
ничии родители. Родителите ни са направили най- доброто, на
което са били способни, с излъчванията на любовния си сонар
и посланията, които са получили. Някога и те са били бебета.

Културните парадигми ви лишават от

суперсилите ви

Когато захвърлим мрачните си истории... получаваме

всичко необходимо.
- А Л БЕРТ О В ИЛ ОЛ ДО , ПСИХО Л О Г И ШАМАН , РО ДЕН в К УБА

До навършването на пет години засмукваме почти всичко,

което чуваме и преживяваме, точно като прахосмукачка. На тази
възраст мозъците ни работят главно с тета вълни, както ги
наричат учените. Това напомня на хипноза и върши чудесна
работа за попиване на езика, на нюансите в семейните
отношения и разни други неща, полезни за пътя ни във
физическия свят. Тази умствена, емоционална и физическа
рамка е програмирането, което управлява живота ни. То е много
полезно, когато караме кола (представете си да се учите да
шофирате от нулата всеки път, когато седнете зад волана) или
си мием зъбите, но направо съсипва връзката ни с по-висшите
реалности.
Когато разчитате на каталогизираните уроци от семейството
си, културата и миналото си, пропускате изобилната енергия,
която ви е на разположение в атомното сега. Във всеки настоящ
момент има огромно богатство, което само чака да избухне в
доброта, магия и благословии. Но когато прилагате отново
старите, често неподходящи „културни парадигми", пропускате
магията - напълно пренебрегвате цялата
вдъхновяваща живота ви информация, която се опитва да
протече към вас от вътрешната ви нематериална същност. Това
ви задържа в мрежа от отбранителни, ограничаващи
възприятия.
В действителност през цялото време, което не прекарваме в
настоящия момент, започва да се върти същата лента и ни
завземат старите ограничения и навици на възприятие,
заразяват мисленето, действията и вярванията ни. И стават
истински гадове, когато се опитваме да сме щастливи или да
сбъднем мечтите си. Нито един от тези мисловни навици не е
верен, но тъй като през повечето време са погребани в
подсъзнанието ни като плъхове в мазето, те фино се проявяват
в житейските ни преживявания всеки път, когато не сме „в
момента". Приятелят ми Джей ги нарича СВ - системи от
вярвания, пълни с онези, другите СВ. За нещастие другите СВ
са негативните програми, които използваме, за да обясняваме,
да се идентифицираме и да се справяме с живота си. Те
действат през повечето време, дори когато утвърждаваме други
неща.
Ако имате смартфон и се опитате да запазите батерията му
за по-дълго, забелязвате, че във всеки момент работят десетки
програми. Толкова са много, че редовно си правите тренировка
на пръстите, докато ги отхвърляте. Всички тези програми - или
приложения, според случая - имат различни честоти и всички се
борят за захранване от батерията. Добре дошли в съз нанието
си! Все още действат СВ от пети клас, системите от вярвания
на учителя, който казва: „Скъпа, най-добре залягай над
математиката. Нямаш артистичен талант." Борите се за
захранване със системите от вярвания на майка си, която казва:
„Дете, точно сега няма пари за това."
Тази СВ е превзела съзнанието ви, задушава енергията ви и
твърде често командва парада.
Мем, малък мем за мен

Тази духовна истина е диаметрално противоположна на

ценностите на съвременната ни култура и на начина, по
който тя обуславя поведението на хората.
- Е КХА РТ Т О Л Е , АВТ О Р НА „С ИЛ АТ А НА НАСТ О ЯЩЕТ О "

Нашата СВ е толкова високо ценена част от иден-; тичността

ни, че никога не ни хрумва да се усъмним в нея. Ние
възприемаме тези вярвания като богове, страхуваме се от тях,
доверяваме им се и напълно се съгласяваме с тях, без нито
думичка на протест. Британският еволюционен биолог Ричард
Докинс нарича тези общоприети вярвания „мемове". Накратко,
концепцията за мемовете (меми, миймове) обяснява как идеи,
поведение и стилове се разпространяват от човек на човек в
дадена култура. Подобно на вируси, те се самокопират, мутират
и преплитат лъжовните си пипала през целия ни живот.
Повечето от нас не са наясно колко голяма роля игра-, ят
мемовете за начина, по който възприемаме преживяванията в
живота си. Те са като чекмеджето за вехтории в кухнята, което
е пълно с куп забравени предмети: изсъхнал „магически"
маркер, ръждясали ножици, стари картички за рождени дни от
хора, които дори не си спомняме, и ключове, които вероятно са
отключвали нещо, въпреки че не сме сигурни какво точно. За
онези от нас, които се интересуват от създав ането на своя
собствена реалност, е важно да разчистят чекмеджето с
вехториите, да проучат мемовете, които ние и почти всички хора
на планетата Земя смятат за факти от живота, за неизменни
истини.
Ето 12 от най-популярните мемове от Светоглед
1.0 - мемове, на които можете (стига да сте въоръжени
и да се борите активно), според съвета на Бионсе, да „сложите
пръстен", така или иначе вече сте в сериозна връзка с тях, нали?
След всеки мем има истина от Светоглед 2.0 - истина, която
гарантирано ще направи за смях старите ви убеждения.

1. МЕМ: Светът е опасно място. Работата ни е да си

сложим бронята и да бачкаме като луди, за да се задър жим на
крачка пред престъпниците, вирусите, суперба- цилите, лудите
свекърви и т.н..

СВЕТОГЛЕД 2.0: Няма от какво да се

страхуваме. Както многократно ни казва
„Курс по чудеса": „Поемаме тежък товар
върху себе си с нашите откачени вярвания,
че болката и грехът [са) реални. Болката е
безцелна, без причина и безсилна да
постигне каквото и да било."

2. МЕМ: Животът ми се случва. „Аз съм невинен страничен

наблюдател, клета жертва на обстоятелствата, на времето, на
болестта и още по-лошо, на собствената си дисфункция.
Външните събития (онези неща от мем №1) постоянно ми се
навират в очите. Най-добро- то, което мога да направя, е да се
науча да се справям с тези външни събития."

СВЕТОГЛЕД 2.0: Животът произлиза от мен.

„Създавам света със своите мисли, със
своите убеждения и с енергийната си
честота."

3. МЕМ: Случват се някакви събития; по тази причини аз се

чувствам зле. Повечето от нашите мисли и чувства са
програмирани от културата, в която сме отраснали. От най -
ранна детска възраст ни учат какво
ни прави щастливи, кои чувства на кои събития пасват и как
трябва да се разгръщат настроенията ни. Научени сме да
изпитваме нещастие, да обвиняваме външни събития за тези
емоции и да плачем и да се жалваме колко несправедливо е
всичко това. Научени сме да не очакваме добри неща. Всъщност
всички отговорни хора знаят, че „се случват гадости".
Наскоро преживях смърт в семейството си. См ъртта, както
знаете, има доста лоша репутация. За мен бе очевидно, че
малките деца, тези под 12 години, не възприемаха кончината по
същия начин като възрастните. Но след като наблюдаваха
родителите си, те бързо научиха кой е подходящият сценарий.
Научени сме да се притесняваме, че ще разочароваме
хората, че няма да ни харесват, че ще се разболеем, че ще
обеднеем. Научени сме да се притесняваме от пато- гените,
канцерогените, микровълновите печки, пластмасовите бутилки,
консервантите, използването на мобилни телефони и така
нататък.

СВЕТОГЛЕД 2.0: Без това обучение радостта е

естественото ми състояние. Както попитала
веднъж Естер Хикс, авторка и вдъхновяваща
оратор- ка: „Защо издигаме статуи само на
героите от войните? Къде са статуите на
готините сърфисти?"

4. Мем: Бог е някаква същност извън мен. „Нисшият,

скромничък и раболепен „аз" трябва да се примоли за
благоволението на Негово величество и да стиска палци, че Той
по някакъв начин ще намери време за мен - съмнително
твърдение, като се има предвид, че Той е твърде зает да се бори
с глада по света."

СВЕТОГЛЕД 2.0: Бог е състояние на съ-

ществуване, любяща енергия, която
 протича през мен, поддържа ме и ме
заобикаля със светлина. Въпреки че е
невъзможно да се определи или изрази с
думи, това „лъчисто сияние", както го нарича
поетът Стивън Мичъл, е неизразимата
реалност, която кара всичко да съществува.

5. МЕМ: Моята работа е да отсъдя кое е право и кое е

грешно, кое е бяло и кое - черно.

СВЕТОГЛЕД 2.0: Моята работа е да създавам,

а не да критикувам. Ние не
притежаваме способността да съдим каквото
и да било, но щом го направим, блокираме
полето на безкрайните възможности, което
иска да се прояви чрез нас. Критикуването не
е наша работа, хора. Докато носим онова не-
удобно оформящо бельо, ние сме като в
калъп и не виждаме цялата картина.
Вместо това използваме субективния си,
ограничен визьор, за да се правим на
„Господари на Вселената". Това е също
толкова нелепо, колкото онзи слепец, който
държи опашката на слона и си мисли, че вече
разбира какво представлява чудовищният
звяр.
Започнем ли да критикуваме, спираме да
създаваме. Когато проумяваме нещата и им
слагаме етикети, ние ограничаваме това,
което пускаме в съзнанието си.

6. МЕМ: Мисля, следователно съществувам. Или както е

казал Декарт: Cogito, ergo sum.
 СВЕТОГЛЕД 2.0: По-голямата част от онова,
което мисля, е без значение.
Моля? Не е ли това цялата теза на тази
книга? Не точно. Мислите ни са като
безвредни мравки, които марииируват по
одеяло за пикник. Те идват, отиват си,
преминават бързо и директно... докато
решим да ги съберем, да се вгледаме в тях
и да ги трансформираме в своя реалност.
Нашето внимание към мислите ни ги
привлича в реалността ни. Ние решаваме
кои мисли да подхраним, на кои мисли да
дадем Възможност.
Щом вложим енергия в някоя мисъл, тя
започва да нараства и да се превръща в
материални събития и неща.

7. М
ЕМ: Без болка няма печалба. Необходимостта от болка и
страдание е толкова жизнена митология и е така вплетена в
културата ни, че ние я заглушаваме като звука от компресор на
хладилник. Всъщност, ако вярвате на Мел Гибсън, пред чийто
филм „Страстите Христови" хорър филмите изглеждат с ъвсем
кротки и банални, да те боли е нещо свято.
Толкова сме свикнали да живеем в парадигмата „Животът е
гаден", че никога не ни хрумва, че е възможна и друга реалност,
една щастлива реалност. Болка, самота и страх са контекстът,
в който живеем живота си. Толкова силни са условностите ни да
се валяме в страдания, че концепцията за живота като радостно
приключение изглежда невъзможна, или дори неестествена.
Разбира се, можем да повярваме, че ще има и щастливи
събития. Всъщност с нетърпение очакваме празниците,
рождените дни и отпуска. Но да вярваме, че щасти ето е
възможно 24 часа в денонощието, 7 дни седмично, надвишава
способностите ни.
 Парадигмата „Животът е гаден" наистина е просто лош навик,
коловоз, в който сме затънали още първия път, когато
родителите ни са настоявали да се държим като големи. Да
търсиш болката е само противен, безотговорен начин на
възприемане на света.

СВЕТОГЛЕД 2.0: Няма причина да се мъчим.

Всъщност не трябва наистина да полагаме
усилия за каквото и да било.
След като се пуснем, след като се оставим
на универсалния поток на живота, висшите
сили ще поемат нещата и ще се погрижат за
подробностите. След като свалим скръбта от
престола, както „Курс по чудеса" описва
възгледите ни според Светоглед 1.0,
просветлението става нашето естествено,
органично състояние на съществуване.

7. Мем: Важно е да се вгледам в недостатъците си, (ja назова

проблемите си и да се стремя към усъвършенстване. Иначе
казано: Изтрийте тази глупава усмивка от лицето си. Животът е
сериозна работа.

СВЕТОГЛЕД 2.0: Вече имам всичко, което бих

могъл да искам или да ми трябва.
Единствената причина да виждаме
недостатъци и проблеми е, че продължаваме
да ги търсим. Животът, според новата
парадигма, е игра. И забавлението е да я
играеш. Всеки път, когато се уморим от
влакчето в увеселителния парк, можем да се
прехвърлим към Мързеливата река 5 .

Воден атракцион - канал с бавно течение, по който човек може да

се носи, докато лежи на дюшек. - б. пр.
 8. Мем: Аз u ти (и не съм особено сигурен за теб) сме
сами срещу света. Какво, по дяволите, си мислиш?

СВЕТОГЛЕД 2.0: Вселената ме подкрепя и

постоянно ми изпраща благословии,
подаръци, знаци и насоки. Колкото до
нашите братя и сестри, виж препоръ-
чителното писмо на страница 40

9. МЕМ: Трябва да върша всичко сам. Да работя, да се

боря, да продължавам да упорствам.

СВЕТОГЛЕД 2.0: Единственото, което трябва

да направя, е да следвам радостта си.
Вселената ще се погрижи за всичко
останало. Ограничението и липсата са
просто измислици, които сме си съчинили, и
не са по-реални от Великденското зайче.
Според новата парадигма опитите да
насилваме и манипулираме дейст-
вителността всъщност пречат или дават
обратен резултат. Макар че универсалното
поле е невидимо (заради което на някои хора
им е много по- трудно да повярват в него), то
всъщност е много по-осезаемо и могъщо,
отколкото принудата, мърморенето и
оплакванията някога ще бъдат. Когато
отстъпим назад и се свържем със силата на
Вселената, всичко се разгръща с лекота и
елегантност.

10. МЕМ: Трябва да се променя. Страх ме е да се променя.

Трудно ми е да се променя. Помощ!

СВЕТОГЛЕД 2.0: Мога да преобърна онова, в

което вярвам, във всеки един
 момент. Всъщност обратната страна на
монетата (липса/изобилие) вече си е тук.
Единствената причина да не я виждате е, че
сте настроени на честотата на липсата.
Важно е да се помни, че само защото
дадена реалност съществува в момента,
това не значи, че е по-устойчива,
безпогрешна или авторитетна от всяка друга
реалност. Всички физически реалности са
ефимерни и променливи.
При Светоглед 2.0 разбираме, че когато
насочим вниманието си към една конкретна
реалност, тя се появява. А когато просто
оттеглим вниманието си, тя се разтваря и
изчезва.
Никоя реалност няма власт над вас.
Вие, в крайна сметка, сте творците.

11. МЕМ: Трябва да положа наистина големи усилия, за |а

бъда достатъчно добър. Иначе казано: всички хора са
■решници и са недостойни за Божията милост.
СВЕТОГЛЕД 2.0: Достойнствата ми не са
поставени под въпрос. Не са необходими
12 стъпки. Няма препятствия по пътя,
стягащо бельо или каквото и да е друго,
което да се пречка.
Можете спокойно да седнете, да се
отпуснете и да се наслаждавате на полета.
 Препоръчително писмо за:

[На празното място попълнете името на абсолютно Всеки,

който би хрумне. Не ми пука дали човекът е без домник,
инвалид или носи раирано черно-бяло затворническо
облекло.]

Да послужи пред когото трябва:

__________________________________ е страхотен
човек. Ако му/й се даде малко любов, малко разби ране, ще
извърши забележителни неща. Разбира се, може би е
допуснал/а някои грешки, най-вероятно е направил/а някои
глупости. Но, Бога ми, той/тя има толкова много любов,
която да даде, толкова много идеи, които могат да променят
света.
Непременно приемете този човек в сърцето си.
Наемете го като приятел и довереник при първа
възможност. Не чакайте. Не се колебайте. Няма нищо
страшно. Този човек е съкровище.

Искрено Ваша,
Пам Граут
 ГЛАВА ТРЕТА

МИ МНОГО ЯСНО!

Съжалявам, човече, но аз притежавам магия. По върха на

пръстите ми има поезия.
- Чарли Шийн, американски актьор

@Beastyboy90 go @PamGrout: Видях ед-

на пеперуда Във фитнес залата си за
тайбокс, насред зима. Можете ли да по-
вярвате?
PamGrout: Определено не съм изненадана. фийби от
„Приятели" би казала:
„Ми много ясно!" Приятно прекарване с
останалата част от експериментите.

Добре, значи това е главата, в която злорадствам. Кьдето

цитирам фийби Буфе, която всеки път, когато никой й направи
комплимент - когато Рос или Моника, или Чандлър превъзнасят
масажите й или някоя силна пети, която е написала (добре, като
се замисля, вероятно
никой не е споменавал такова нещо), отговаря уверено с „Ми
много ясно!"
Точно това искам да кажа на всички вас, читателите, които
така се втрещихте, щом експериментите от „Е на квадрат"
дадоха резултат. А ако се тревожите, че ще започна да пея
„Смърдящата котка" на фийби, ще ви уверя, че единствената
причина, поради която мога да кажа „Знам!" с чиста и истинска
радост, е следната: сега имам купища доказателства, цели
шкафове, пълни с данни, че когато поръчвате нещо от
космическия каталог на живота, то ще се появи на минутата, в
която премахнете бариерите, скриващи го от погледа ви.
Веднага щом се освободите от съпротивата и схванете, че
светът винаги, абсолютно задължително ви подкрепя, купонът
може да започне.
Но преди да хвърлим празничните конфети, трябва да
попитам. И това е важен въпрос, който и вие трябва да си
зададете.
Защо се изненадвате?
На тази луда планета има нещо, което върти шайбата и което
е много по-голямо от теб и мен. 1/1 както (надявам се) са
доказали експериментите от „Е на квадрат", това „много по-
голямо нещо" е безкрайно по-за- бавно, отколкото всичко, което
можем да докоснем или да видим с очите си. Всички сме
свързани с този чудовищен универсален енергиен поток и към
нас би трябвало да се носят стремително всякакви хубави неща.
Това е естественото положение.
Единствената причина да не знаете за този непрекъснат
поток от благословии и чудеса е, че гледате в обратната посока.
Светоглед 1.0 може да ви внуши, че сте безпристрастен зрител,
наблюдаващ обективна реалност.
 Но Светоглед 2.0 е пределно ясен. Hue не сме безпомощни
жертви, които чакат да ги сполети неизбежна неприятност.
Светът, който виждаме, се излъчва от нас. Дори не можем да
погледнем нещо, без да му повлияем. Ние сме в непрекъснат
танц с енергийната сила, но когато нашата откачена
несигурност и комплекси за вина седят отстрани и вдигат
картончета с оценки, сякаш сме съдии на „Танцувай със
звездите", всъщност спускаме тежки непрозрачни завеси между
себе си и Големия универсален поток.
Хора, време е да кажем: „Ми много ясно!" Време е да
използваме мислите и съзнанието си, за да задействаме както
трябва магията.

Хвърляш конфети

фокусирането е най-магическият инструмент, който

притежаваме. Най-могъщият аспект на съзнанието ни.
Той е писмото във Вселенската пощенска кутия, духът в
лампата.
- Мериан Лански, художник на комикси

Навръх новата 2012 година взех една голяма пръчка и в

пясъка на плажа на Тайби Айлънд, Джорджия, написах това
изявление: „Е на квадрат ще се превърне в международен
бестселър." И после оставих на океана и вълните му да го
отнесат към света.
Несъмнено това е една доста нетрадиционна маркетингова
стратегия. Някой билборд поне щеше да е ос- Иотен през нощта.
Но последния път, когато проверих, тя вършеше работа.
 „Е на квадрат" бе преведена на трийсетина езика. Остана
твърдо в списъка на бестселърите на „Ню Йорк тайме" в
продължение на 20 седмици, като няколко седмици беше под
номер едно. С мен се свързват хора от цял свят, понякога на
език, който дори не мога да разпозная. Изглежда, че всички те
Обичат. Тази. Книга.
Всеки ден получавам имейли и съобщения във фейсбук от
развълнувани читатели, които са все вариации на тази тема:
„Стига бе! Това наистина действа."
Духовните принципи, които очертах в „Е на квадрат", не са
нищо ново. Чуваме за тези концепции от стотици години, но
преди тази книга те никога не са били „раз глобявани" на малки
парчета. Никога не са били тествани научно.
Знам, че тези девет принципа дадоха резултат в собствения
ми живот. Използвала съм ги доста успешно, за да пътувам със
самолет по целия свят, да отсядам в петзвездни хотели, да се
срещам с очарователни хора, и когато е необходимо, да
предизвиквам появата на пари. Не знаех обаче колко добре ще
се претворят в преживяванията на други хора. Както казах на
интервюиращите, няма начин, след като чух всички истории,
някога отново да се съмнявам в тези принципи. Ако не друго,
увереността ми в техните достойнства порас на до размерите на
секвоя.
Едва успявах да проследя всички истории, които всяка сутрин
се приземяваха като натоварени с радост самолети в
пощенската ми кутия. Получавах непрекъснато съобщения от
тези нови приятели с информация за какво ли не - от
разцъфването на нови взаимоотношения до неочаквано
долетели пари. Най-любимите ми писма бяха от читатели, които
тъкмо започваха да вярват в даровете на Вселената, хората,
които най-после разбираха, че ограниченията и липсата са
просто една откачена история, която сме си измислили. Един
читател
ми каза: „Тази част от мен, която е толкова ужасна, претърпя
голям удар."
Тези изумителни разкази са толкова забавни, че през голяма
част от 2013 година на лицето ми постоянно грееше усмивка.
Толкова често вдигах триумфално юмрук във въздуха, че
десният ми бицепс започна да прилича на този на Дуейн
Скалата Джонсън 6 . Предполагам, ще започна да го правя с
лявата ръка, след като излезе новата книга.
Получих множество снимки, разкази за съвпадения и
неопровержими доказателства, че Вселената само ни чака да
наваксаме, чака ни просто да започнем да използваме тази
енергия, която винаги ни е била на разположение, за да се
наслаждаваме и да се сдобием с благополучие. Дори само
историите с пеперудите биха могли да напълнят библиотеката
на Конгреса.
Пеперудите, за тези които сега идват на купона, са одни от
знаците, които предложих на хората да търсят, за да докажат
принципа „фолксваген джета" от „Е на квадрат". Той гласи: „Вие
въздействате върху полето и получавате от него според
вярванията и очакванията си."
Хората забелязвали пеперуди върху пай насред пустинята,
върху тоалетна хартия, върху реверите на хората в лекарски
кабинети и по слот машини в казина - и това са само част от
случаите, които ми идват на ум. Някои хора дори ми писаха с
въпроса „Как да спра пеперудите?"
Когато започнете да търсите нещо, изглежда то се
размножава със скоростта на метлата на Мики Маус в „Чиракът
на магьосника". Един читател, който решил in търси клоуни,
съобщи, че сега вижда клоуни нався- И>де: на плакати в
лондонското метро, по реклами в

1 1уе0н Скалата Джонсън - актьор и трето поколение професи-

онален кечист. - б. пр.
самолетните списания, по автобуси, по микробуси, във
видеоклипове (най-скорошният пример е с филм, в който Дензъл
Уошингтън и Марк Уолбърг ограбват банка, докато носят маски
на клоуни), както и че всеки път, когато той и съпругата му се
качват в колата, чуват песента „Клоун"на Емели Санде.
Не е изненадващо, че в един свят, фокусиран върху
материалните неща, получих купища истории за неочак вано
появили се пари. Читателите намирали 5 долара или монета
късметче на земята, или получавали известие за намаляване на
застрахователните си премии, да речем. Рекордът засега е...
надявам се да сте седнали... 100 000 долара за пет дни. Хората
получавали цветя и били отвеждани до знаци (дейст вителни
знаци), на които пишело неща от рода на: „Ако чакаш знак, ето
го." Една читателка решила да предизвика появата на лила во и
била поканена на женско дерби с ролери, което се провеждало
на стадион с хиляди лилави седалки.
Спокойно може да се каже, че „Е на квадрат" стана истинско
явление. Превърна се от смешно заглавие на малка черна книга
в действие. Хората вече вместо „съз давам намерения" казват
„повдигам на Е на квадрат желанията си". Например: „Искам
билет за концерт. Просто ще го повдигна на Е на квадрат" Или:
„Трябва днес да разбера дали да си направя тази операция.
Предполагам, че ще е най-добре да го повдигна на Е на
квадрат."
Няколко приятели ми предложиха да напиша книга с всички
тези забележителни истории, нещо като „Пи лешка супа за
душата на онези, които карат нещо да се появи". Тъй като доста
обичам да описвам собствените си истории (и защото старият
ми лаптоп се разби, докато бях в Намибия, и загубих файла с
разкази, които така добросъвестно пазех), реших, че ще уважа
тяхно- то искане. Затова в края на тази глава ще включа няколко
от любимите си. Някои от тези истории са цитати.
Други съм преразказала със собствени думи. Всички те по един
очарователен начин напомнят, че живеем във Вселена, която
изисква участие. Бог, за да използвам познатия на повечето от
нас термин, е създал свят, който продължава да пресъздава
себе си.
Ако не друго, споделянето на няколко разказа е хитрё тактика,
с която да ви подмамя да си припомните основните принципи от
„Е на квадрат".

Да си припомним „Е на квадрат" плюс

няколко истории край лагерния огън

Сдобивате се със сила, смелост и увереност от Всяко

преживяване, при което наистина спирате и се вглеждате
в страха си. Трябва да направите онова, което смятате,
че не можете.
- Е Л ИНОР Р УЗВЕЛ Т , БИВША ПЪР ВА Д АМА

Деветте енергийни принципа, за които писах в „Е на квадрат",

все така си остават фундаментът - основата, от която да се
научите да овладявате собствената си реалност. Никога обаче
не пречи отново да получиш подобно послание. Особено като се
има предвид, че старите условности са така дълбоко вкоренени
и е болезнено лесно пак да попаднеш във властта им. Докато се
учим да преодоляваме остарелите културни парадигми, е важно
да упражняваме новата парадигма непрекъснато, докат о ни
стане втора природа. Докато спрем да мислим за това. И
започнем да забелязваме чудесата просто защото така правим
нещата.
 1. Принципът „Пичът е тук":
Съществува невидима енергийна сила или
поле от безкрайни възможности

Има едно невидимо ниво, което подкрепя видимото.

- Д ЖОУЗЕФ К ЕМ Б ЪЛ , АМЕРИК АНСКИ МИТ О Л О Г

В този експеримент, който играе ролята и на ултиматум,

помолих хората да дадат на полето точно 48 часа, за да покаже,
че съществува. Да изискат ясен, недвусмислен знак, който не
може да бъде отхвърлен като съвпадение. Ето примери за някои
от благословиите:
• „Открих 20 000 долара в акции на „Епъл", които не знаех,
че имам. А един продуцент от Англия ми се обади, за да
направим заедно риалити шоу за запознанства в
Обединеното кралство."
• „Не исках да чакам 48 часа. Вместо това зададох като
краен срок полета си днес. И познайте какво? В самолета
седях до един известен човек. Китариста на „Линърд
Скинърд"."
• „Прочетох първия ви експеримент на съпруга си и го
накарах да си поиска неочакван подарък. Същата нощ,
съвсем неочаквано, той спечели смарт телевизор за 1500
долара."
• „За първия експеримент помолих Вселената за знак, който
по никакъв начин да не мога да оспоря. На следващата
сутрин седнах на бюрото си, за да свърша малко работа, и
пуснах радиото. И познайте коя песен звучеше? „Джоанна"
на „Куул енд дъ генг"! Бяха минали години, откакто за
последно я бях слушала. И тъй като се казвам Джоанна,
докато те напяваха „Джоанна, обичам те", осъзнах, че Все-
лената ми казва, че съм обичана!"
• „Отгледана съм като единствено дете и винаги съм искала
братя и сестри. В продължение на години си мислех, че
нямам други живи възрастни роднини, освен двама
далечни братовчеди в Южна Калифорния. Дадох на Пича
48 часа в четвъртък в
22,0 ч. На следващата сутрин единият от братовчедите
ми остави съобщение... и до понеделник се бях
сприятелила с повече от 40 членове на семейството, най-
вече първи и втори братовчеди, за чието съществуване
буквално преди минути нямах никаква представа."
• „Отидох на едно мероприятие за рисуване на открито.
Продадох и двете си картини, а след това и още 15 на
щоуто в неделя. Когато преди две години ходих на същото
събитие, не продадох абсолютно нищо!"
• „Изневиделица една моя позната, която знаеше, че съм
сгодена, настоя да ми подари сватбена рокля на ст ойност
7000 долара. Аз съм самотна майка с четири деца -
голямата част от колите ми струваха по-малко от тази сума,
поне преди няколко години. След това, благодарение на
любопитно стечение на различни обстоятелства, успях да
прекарам един следобед в пазаруване, обяд и медитиране
с друга своя любима авторка, Лиса Ранкин."
• Предизвиках появата на 10 000 щатски долара - получих ги
от католически свещеник, когото не бях чувал от четири
години, а дори вече не съм католик! Не се шегувам,
подарък от 10 000 долара, без никакви условия и
задължения."
 2. Принципът „фолксваген джета":
Вие въздействате върху полето и
получавате от него според
вярванията и очакванията си

Няма нищо по-измамно от очевиден факт.

- Артър Конан Дойл, британски автор

За да докажем този принцип, дадох на хората 48 часа,| през

които да извлекат от полето някои прости неща,* например
тъмнобежови автомобили, пеперуди или пера.' Ето какво се
случи:
• „Ако не беше толкова невероятно, страхотно и отвъд
пределите на очакванията ми, нямаше да си правя труда
да го споделям. Цял ден си стоях вкъщи и си работех на
лаптопа, затова бях сигурна, че няма да видя нито зелени
коли, нито жълти пеперуди. Мислех си за експеримента,
защото знаех, че все още ми остава утрешният ден. Сле д
вечеря приятелят ми (който не знаеше за експеримента) ме
помоли да отида в хола, защото искал да ми покаже нещо.
Беше ми приготвил отрано подарък за рождения ден.
Направил ми е... къщичка за пеперуди!
И в нея има истински пеперуди! В дома ми! Ще ги глед аме
няколко дни, после ще ги пуснем на свобода. Буквално не
бях в състояние да говоря цели десет минути. Само се
надявам зелените автомобили да си останат на шосето
утре."
• „Исках да съм сигурна, затова помолих Вселената да ми
покаже различни цветове автомобили.. и лилави, и жълти,
и оранжеви. И наистина, видях ги всичките. Обаче аз съм
упорита и исках да се уверя, че Вселената слуша и че това
не е просто
 съвпадение... Цветовете на колите, които видях, бяха
различни, но в никакъв случай не бяха прекалено странни и
невъзможни. Затова реших да поръчам най-озадачавашата
комбинация, за която успях да се сетя... розов камион на
бели точки. Два дни по- късно минах покрай розов камион на
бели точки!"
• „Намирах се във втората половина на експеримент №2 и
активно търсех лилави пера - посред зима, в Колорадо. Бях
скептична. Братовчедка ми загуби сина си при наводненията
в Боулдър през септември миналата година и аз често следя
какво ново пускат приятелите и семейството му на във
фейс- бук страницата му. И познайте какво носеше Уесли на
една от снимките, които все оице не бях виждала? Лента за
глава с лилаво перо. Направо ми се зави свят, честна дума!"

За онези, които все още вярват в понятието за време и са

изнервени от него (знам, доста убедителна илю- 111я е), това е за
вас:
• „фокусирах се върху това да предизвикам появата на малка
червена гумена топка („Още една закачка", казах си).
Четиридесет и осем часа по-късно... никаква топка... това
беше преди три седмици. Отписах я, реших, че не съм бил
достатъчно съсредоточен. Бързо превъртаме напред... без
майтап - днес, на същото кръстовище, където видях
тъмнооранже- вата кола, една червена гумена топка
буквално се претърколи през улицата, точно на пътя ми...
сякаш за да ме дразни. Скочих, избегнах колите и я взех. В
момента я държа в ръка."
 3. Принципът „Алби Айнщайн":
Вие също сте енергийно поле

Дори не бих могъл да си го измисля.

- ДРЮ, ЧИТАТЕЛ НА „Е НА КВАДРАТ"

Експеримент №3, който доказва, че ние хората всъщност сме

непрекъснато движещи се енергийни течения, беше наистина
забавен. В него обясних как да превърнете телените закачалки
за палта в онова, което наричам „Айнщайнови пръчки". Когато
използваха тези домашно приготвени енергийни пръчки, хората
можеха да наблюдават своите мисли в действие. Позитивните,
щастливите мисли караха пръчките да се отварят навън.
Негативните мисли ги караха да се насочват навътре и
върховете им се обръщаха един към друг.
Лесли Дрейпър, жена от Оклахома със силни интуитивни
способности, която нарича себе си „мистик от Библейския
колан 7 ", отишла в местното химическо чистене и взела 50
закачалки. После измайсторила от тях пръчки за всичките си
клиенти, включително за няколко лекари, които останали, както
тя го описва, „като гръмнати". Дори направила страхотен
видеоклип за пръчките и го качила в YouTube (един от десетките
6 интернет). В него нагледно се показва как мислите ни си
взаимодействат с Вселената.
Един читател от Флорида ми разказа, че ги отнесъл в местния
бар, за да впечатли приятелите си. Друг ми предложи да ги
произвеждам и да ги продавам в „Тойс

Неофициално географско наименование на Югоизточните и

Централните южни части на САЩ, където живеят основно
консервативни протестанти. - б. пр.
орис" 8 . Освен това открих, че телените закачалки вече трудно се
намират (а може би никога не са се намирали лесно?) в
скандинавските страни.

3. Принципът „Абракадабра": Това, върху

което се фокусираш, се уголемява

Когато страстно вярваме в нещо, което все още не

съществува, ние го създаваме.
- Никое Казандзакис, гръцки писател и философ

При този експеримент помолих хората да поръчат нещо от

Космическия каталог на живота. Да изявят намерение да
привлекат нещо в живота си, нещо простичко, което не би
предизвикало моментално силна съпротива. Ето няколко
истории, които споделят читателите:
• „Направо е невероятно! Изпратих пощенска картичка сам на
себе си, също като вас. Написах, все едно от чуждо име, че
съм направо влюбен в снимките от фотографската ми
изложба и ще се обадя, за да предложа договор. Е, изпратих
я в четвъртък, а до петък ми предложиха два договора. Все
още дори не съм получил картичката. Сега съм истински
вярващ. От мен зависи да реша какво искам."
• „Поисках си бонуси. В продължение на няколко дни не се
случи нищо особено... А после - бам! - трима произволни
клиенти ми изпратиха предплатени ваучери (общо 160
долара за „Старбъкс" и 50 за „Тар- гет"), а после отидох на
един купон и ме помолиха

Перига магазини за играчки, образователни и видеоигри, детски

конструктори и др. - б. пр.
 да разкажа няколко Вица на публиката по Време на
Вечерята. Изпратиха ми чек за 250 долара... Напред съм с
460 долара за седмица."
• „Днес излязох на разходка и по средата на пътя ми се
прииска да си бях Взел пари, за да мога да си купя кафе.
Нямах пари В себе си, затова опитах един екс- i перимент.
Казах си, че ще намеря на земята пари, j които да ми стигнат
за едно кафе. Помислих си: „Все трябба да има някакъВ
начин да получа кафе, без да разполагам с пари."
Продължих нататък, без да откъсвам поглед от земята.
После стигнах до един парк; погледнах нагоре и точно пред
себе си забелязах табела, на която пишеше „Безплатно
кафе и тарталети". Зад нея имаше микробус и един чоВек ми
направи лате!"
• „Непрекъснато карам разни неща да се появяват и току-що
предизвиках нещо наистина невероятно! Никога не бях
чувал за Лорънс Блок, преди да прочета „Е на квадрат", в
която споменавате книгата му „Пишете за живота си" Това
ме накара мигновено да настръхна и реших, че трябва да се
сдобия с нея. Всички запитвания в Австралия доведоха до
задънена улица: спряна от печат и определено няма бройки
на разположение. Влязох в уебсайта му - продуктивен е,
нали? - и изпратих имейл, в който питах дали случайно няма
скътана под възглавницата си някоя резервна бройка.
Получих отговор от Дейвид Тревър, че може би са останали
няколко. Писа ми, че ще провери и ако открие, ще ги пусне в
иБей и ще ми съобщи. На следващия ден се събудих с имейл
от него и линк към иБей, където бяха пуснати за продажба
последните, току-що открити запаси (25 бройки с автограф
от Лорънс Блок). Силно развълнуван, се опитах да си купя -
но уви, последната изчезна, докато извършвах плащането.
Писах отново
 на Дейвид и му казах колко съм съсипан от това. Той
отговори, че ако нямам нищо против да получа книга „втора
ръка", му е останал един екземпляр и с удоволствие би ми
го продал (след като съм станал катализатор на лудницата
в иБей). Екземплярът преди принадлежал на майката на ЛБ
(която починала). Наскоро им го върнали и бил надписан от
ЛБ за майка му! Не е ли направо страхотно?! Толкова съм
развълнуван! Нямам търпение да го прочета."
• „Помолих за безплатно месо. Тази вечер, когато
приятелката ми мина да остави момиченцето си при мен за
уикенда, донесе две пици с много месо и два пакета пилешки
чипе."
• „Казах си: „Готов съм за концерт на Били Джоел", въпреки че
миналото лято той обяви, че няма да прави повече концерти.
Е, два дни по-късно свиреше по повод Нова година в „Баркли
сентър".
• „В петък вечер реших да поискам обецата, която бях
изгубила. На повечето хора може да не им изглежда толкова
важно, но тези обеци ми бяха подарък от сина ми Дъстин.
Той падна от скала през 2009 година, когато бе на
седемнайсет, а наистина беше златното ни момче. Бях
съкрушена. Един ден миналото лято се погледнах в
огледалото и видях, че една от обеците я няма. Направо
полудях. Днес каналът на банята се бе запушил, затова
съпругът ми повдигна малко решетката, така че водата да
се оттича по-лесно. Когато отидох, за да си измия зъбите,
видях топка косми, оплетени в долната част на запушалката.
Взех една клечка за зъби, за да я извадя. Тогава мернах
нещо кръгло и с помощта на клечката за зъби измъкнах
обецата си. По-малко от 48 часа, след като отправих
ултиматума, си получих обецата обратно!"
 5. Принципът „Мила Аби":
Връзката с полето би осигурява
точно и безгранично напътствие

Правим себе си или нещастни, или щастливи. И в двата

случая влагаме еднакво усилие.
- К АРЛОС К АСТАНЕДА , ПЕРУАНСКО - АМЕРИКАНСКИ АНТРОПОЛОГ

Този експеримент насърчава хората да се откажат от вярата

си в разделението и да се отворят за въз можността, че
отговорите на всеки въпрос са винаги налични, 24 часа в
денонощието, 7 дни седмично.
• „Преди малко повече от месец си загубих диамантената
огърлица, която носех почти всеки ден в продължение на
33 години. Вчера опушвахме месо на скарата. Отидох за
два часа на разходка с кучетата ни и се върнах, за да
нагледам месото, и там, на земята пред себе си видях
диамантената огърлица, която бе изчезнала преди месец.
Изглеждаше така, сякаш току-що бе излязла от машина за
почистване на бижута. Дали бе отишла в друго измерение,
а след това се бе върнала обратно?"
• „Два дни преди тази случка помолих ПВ - ако съм
бременна, да ми покаже две жени, за които да е ясно, че
са бременни. Поисках това да стане, преди свързващия ми
полет за Ню Йорк. Когато слязох от първия самолет, за да
се прекача на втория, минах точно покрай една бременна.
Полетът ни се забави с един час, така че отидох в
книжарницата. Разглеждах списания и едно от тях
буквално излетя от рафта и се приземи на земята. И
познайте на коя страница бе отворено? От снимката ме
гледаше Дженифър Лав Хюит в силно напреднала бремен-
ност."
• „Попитах Бог/Вселената върху коя от трите книги трябва да
се съсредоточа, коя да напиша първо. Направих списък с
трите, върху които работех - роман, документална книга и
автобиографията си. Към средата на 48-часовия срок видях
пост във фейсбук от човек, който никога не пуска цитати.
Постът гласеше: „Когато пишете историята на живота си, не
позволявайте на някой друг да държи писалката." Леле!
Само това мога да кажа! Еха!"
• „Помолих за нещо, което да извика широка усмивка на
лицето ми. Пишех съобщение, докато влизах в сградата за
семинара на Мастин Кип - „Любов за всеки ден", и не
обръщах особено внимание на друго. После обаче задържах
вратата пред някого, вдигнах поглед към него и съзрях самия
Мастин Кип. Широка усмивка!"
• „Преди повече от три години загубих един златен пръстен,
докато работех в градината. Затова, след като прочетох тази
книга, като експеримент помолих ПВ да ми го открие. Около
седмица по-къс- но чистех под печката и намерих пръстена
- наистина бях изумена! Как се бе озовал там? За мен това
бе истинска демонстрация на принципа, по- силна,
отколкото, ако бях го открила в градината. Това наистина
действа!"
• „Въпросът ми беше дали трябва да продължа с планираното
рефинансиране на ипотеката за къщата ми. Живея в
провинциалната част на Мисури, а точно пред дома ми
минават железопътните релси. Един влак ускори, докато
минаваше покрай къщата ми, а аз се вгледах в графитите по
него. С големи и удебелени букви бе изписана думата „Не".
Наистина странно, нали? Тази сутрин седях навън и про-
изнесох на глас: „Мога ли спокойно да предположа, че това
„Не!" е моят изписан с неонови светлини
 отзобор?" В този момент откъм железопътния прелез
се разнесе познатото дрънчене и ето, че мина друг
Влак. Натоварен беше с въглища и го теглеха два
локомотива. И двете врати на втория локомотив бяха
широко отворени и се люлееха от вятъра. Това е нещо
нечувано. И още на следващия вагон имаше надпис:
„Не се колебайте да ни питате. Обичам те. Обичам те"."

6. Принципът на супергероя: Мислите и

съзнанието ви въздействат върху материята
Урокът започва с три думи. Дори и никога да не си спомните
нищо друго, което съм ви казвала, помнете тези думи като
мантра: „Мислите предхождат всичко. Мислите.
Предхождат. Всичко.“
- П АТ ХЕЛ ДМАН , АМЕРИКАНСКИ АВТОР

Този експеримент, при който засяхме и отглеждахме

семена от зелен фасул в картонена опаковка от яйца, бе
много популярен сред майките и децата им. Препов-
торихме един опит, проведен от доктор Гари Шварц,
професор в университета в Аризона - помолих читателите да
изпращат светлина, любов и съзнателно изразено
намерение към единия ред бобчета и в общи линии да не
обръщат никакво внимание на другия. Имам цяла галерия
от снимки, показващи, че семената, към които са се
отнасяли с любов, са покълнали и пораснали по-бър- зо и са
по-високи, отколкото игнорираните им съседи.
Освен това ще споделя този имейл:
• „Само една забавна бележка... Не можах да поне-
са просто да изхвърля покълналите зърна след
 експеримента преди няколко месеца, така че
намерих възможно наа-плодородното място 6
доста голия ни и безплоден жилищен блок и ги
пренесох там. А тази сутрин - какво да видя... имам
пресен зелен фасул! И това от човек без никакъв
успех при предишните си опити да отгледа нещо
или да го накара да цъфне."

4. Принципът „Джени Крейг": Мислите

и съзнанието създават скелето, върху което се
гради физическото ви тяло

Във Вселената не съществуват физически закони. Те

приличат по-скоро на предложения.
- Ш РИ А УРОБИНДО , ИНДИЙСКИ СВЕТЕЦ

Този експеримент доказа, че мислите ни са в непрекъснат

танц с телата и с храната ни. През последния час, докато
работя над тази глава, получих две електронни писма от
читатели, които обясняват, че са загубили доста килограми
след експеримента на Джени Крейг. А при него се иска
просто да благославяте храната си и да изхвърлите старите
модели, при които „наказвате" себе си с негативизъм
преди хранене.
Следват няколко примерни резултата за свалени кило-
грами, след като хората само са променили мислите си:
• 1,4 кг
• 2,3 кг
• 1 кг
• 1,100 кг
 Друга читателка свалила над 8 кг, като направила само
едно: „Отказах се от вината. Позволих си да ям всичко, което
исках."

8. Принципът „101 далматинци":

Вие сте свързани с всичко и с всеки във
Вселената

Тези, които не вярват в магията, никога няма да я открият.

- Р ОАЛД Д АЛ , АВТОР НА „Ч АРЛИ И ШО КОЛАДОВАТА ФАБРИ КА "

Известен още като нелокалност, в този експеримент се

искаше читателите да изпратят съобщения до различни
хора, без да използват електронна поща, писма или звукови
ефекти.
• „Започнах току-що експеримент №8 - днес (19.11. 2013
година), 8 8,30 часа сутринта. Реших да поискам да ми
се обадят двама души - един приятел, когото познавам
от 40 години, това е почти целият ми живот, и друга
отдавнашна приятелка. Не бях говорила с някого от тях
от доста време. Формулирах намерението си. Дори
отворих входната врата, произнесох пълните имена на
всеки и добавих: „Обади ми се." След около 15 минути
ми звънна приятелката."
• „Липсваше ми една стара приятелка, която не се бе
обаждала от две години. Изпратих намерението си към
ПВ и тя ми се обади след 30 минути."
• „Наскоро прочетох книгата ви и попаднах на случката с
пирона. Боря се упорито с цялата тази концепция как да
накараш нещо да се появи и бях очарована
 и, изпитах и завист. Казах на Вселената: „Хей, ще ми се
да изживея нещо толкова умопомрачително като това
с пирона". И без да очаквам да се случи, продължих
нататък. Когато тази сутрин отидох да се облека и
застанах пред гардероба си, мернах нещо долу на пода.
Беше пиронче! Направо изревах. Да, полето наистина
има чувство за хумор. Почти го чух как казва: „Искаше
пирон?" Ако не бях чела книгата, вероятно пак щях да
намеря този пирон, но надали щях да му придам
значение. Най-много да се бях зачудила какво, по
дяволите, прави там. Така че за мен това наистина
хбърли светлина върху начина, по който сме свързани
всички... луда работа!"
• „Последният експеримент, който направих, наистина
ме смая! Става дума за този, в който се казва да
„изпратиш съобщение до някого, когото познаваш,
като използваш концепцията за нелокалност- та".
Предлагате да се съсредоточа върху някой, когото вече
съм срещала, освен това споменавате твърдението на
Брус Розенблум, че след като сте се запознали с някого
и сте се ръкували с него, вие сте „завинаги сплетени".
Това грабна вниманието ми, тъй като човекът, върху
когото исках да се съсредоточа, беше моята
прапралеля Нева. Никога не съм я виждала - починала
е, самотна и бездетна, преди да се родя. Наследих един
пръстен, който й е принадлежал, и тъй като и двете сме
го носили, реших, че това може да се брои за „ръкостис-
кане". А понеже сме кръвно свързани, си помислих
също така, че връзката ни може да се брои за „среща".
Ненавременната смърт на моята прапралеля оставила
огромна дупка в родословното ми дърво, защото
жената винаги е била семейна мистерия и никой не
знаеше със сигурност кога и къде е умряла. Затова
опитах експеримента ви, докато пътувах
 за работа онзи ден сутринта. Изказах мислите си по
този начин: „Здравей, Неба, аз съм твоята пра-
праплеменница. Искам да знам какво се е случило с
теб, къде си починала и кога, за да предам историята ти
на децата си и техните потомци. Би ли ми помогнала за
това? Благодаря!" По време на обедната почивка
сърфирах из мрежата и изведнъж ми изскочи
съобщение от Ancestry.com, че съм получила нов
генеалогичен факт. Странното бе, че информацията за
смъртта идваше от Калифорния, където вече бях
търсила - и то няколко пъти - без успех. И ето, че сега
регистрацията беше там: окръг Лос Анджелис,
Калифорния, на 3 септември 1926 година. Но как
изобщо получих тези данни, и то точно в онзи
следобед? Как стана така, че информацията изникна в
същия ден, когато „разговарях" с Нева и я помолих за
помощ?... Невероятно е! Експериментът ви работи
дори и за хора, които са мъртви от над 80 години!"

5. Принципът на рибата и хляба:

Вселената е безкрайна, изобилна и
странно услужлива

Нека спрем да вървим през живота, заслепени от тъмнина и

объркване и съзиращи сенки на всяка стена и ъгъл.
- Мишел Лонго 0'Донъл, американски автор

За да докажат този принцип, помолих читателите 6

продължение на 48 часа да проследяват добротата и
красотата. Тази идея ми хрумна от палеонтолога
Стивън Джей Гулд, който казва, че е наш дълг, наша свята
отговорност да записваме и честваме победоносната тежест
на всички безбройни малки добрини, които според него
твърде често си остават незабелязани и невидими.
Тъй като тези списъци бяха огромни (всеки ден се Случват
буквално стотици хиляди добри неща), не бе Возможно да
се публикуват. Затова реших да посветя този раздел на
няколко от стотиците забавни разкази, които получих. ПВ
определено оценява добрата шега.
• „Закъснявах за вечерята по случай рождения ден на
един приятел и отчаяно търсех място за паркиране.
След като обиколих много пъти паркинга, реших да
„повдигна на Е-квадрат". Подхвърлих на шега на децата
си: „Сега ни трябва някой филм да свърши, защото
после всички ще започнат да си тръгват." Веднага след
тази команда, точно пред ресторанта се освободи едно
място. Почти по същото време пред киното спря
пожарна кола и стотици хора се изсипаха навън. Не
само че свърши някакъв филм (точно както бях
поискала), но също така бе избухнал пожар и
евакуираха всичките 12 зали на киното."
• „Моят „малък подарък" ми бе доставен на ръка от един
свидетел на Йехова тази сутрин в 10 ч. Точно 21 часа,
след като започнах експеримента, ми донесоха
въпросната брошура. На гърба й пишеше: „Бог е
безграничен дух." Освен това има страхотно чувство за
хумор."
• „Тази сутрин, докато закусвах в местен ресторант,
помолих Вселената за неочакван подарък през
следващите 48 часа. Свърших някои задачи и когато се
прибрах у дома, намерих подаръка си: шест малки
патета шляпаха из басейна. Съпругът ми направо се
слиса. Нямам представа откъде са се
 взели. Вселената е не само бърза, но и наистина има
чувство за хумор! Какъв възхитителен подарък! С
децата събрахме патетата и отидохме до езерото на
близкото голф игрище."
• „Когато започнах да чета тази книга, ми се случи един
от най-ярките примери за синхроничност, на които съм
ставал свидетел. Жена ми попълваше онлайн
формуляри по телефона си, както прави всяка вечер.
Понякога тестовете САРТСНА9 (които трябва да
попълни, за да докаже, че е човек) са малко странни
или пък доста духовити, така че тя ги чете на глас. И
онази вечер попадна на „Пичът е тук", което й се стори
странно, а пък аз си помислих: „Ъ-ъ, интересен израз" и
повече не разсъждавах за него. След трийсет минути
започнах да чета „Е на квадрат" и първият експеримент
е, разбира се, „Пичът е тук", фактът, че при
експеримента трябва да се поиска безспорно
доказателство за съществуването на Бог, което не може
да се обясни с просто съвпадение, направо ни скри
шапката."

Щ0

9
Съкращение от „Completely Automated Public Turing test to tell
Computers and Humans Apart" (Напълно автоматизиран публи-
чен тест на Тюринг за разграничаване на компютри от хора) - б.
пр.
Преди да започнем експериментите, трябва да ви помоля
за една услуга. Съвсем простичка е, няма да ви струва и
стотинка, и ви трябват само три секунди, за до я направите.
Готови ли сте?
А сега ще ви помоля да откъснете тази страница от книгата.
 Ъ-ъ... Не съм Всевиждаща или нещо подобно, но ми се
струба, че страницата, която помолих да откъснете, Все още
си седи на мястото.
Защо?
Възможно ли е да сте били научени да ВярВате, че „до
брите хора" не късат страници от книгите? Възможно ли е
да сте свикнали със старите условности, че книги те са за
четене и че една от отговорностите Ви като добър и почтен
гражданин е да внимавате книгите ви да останат чисти и без
петна?
Мога единствено да кажа, че майките ви биха се гор дели.
Онова, което имам предвид, е, че страницата, която така
учтиво ви помолих да откъснете, няма абсолютно никаква
стойност. Тя не казва нищо важно и няма никак во значение
за съдържанието на тази книга.
Освен едно: тя демонстрира принципа, който ще се
повтаря В тази книга непрекъснато. Вие и Всички хора като
вас сте научили много уроци през живота си, които ви
пречат. Поели сте много информация, която не ви служи.
Научени сте на много неща, които не са верни и всъщ ност
не Ви позволяват да се превърнете в онова, което можете
да бъдете.
Също така разкрива нещо, което прави тази книга
различна от Всяка друга, която сте чели досега. Поела нието
не е в печатния текст по тези страници. То е във Вас. И
единственият начин да получите това пое лание е да си
станете от четирибуквието и да напра Вите експериментите
точно според указанията ми. А сега, много моля, бихте ли
откъснали проклетата стра ница?
 ЧАСТ II

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ
И така, любопитно ми е, мои колеги творци.
След като с вас отговаряме за създаването на Нова Земя,
а не просто за разрушаването на умиращата култура,
откъде да започнем? Какви истории искаме в
сърцевината на експериментите си? Кои въпроси ще
бъдат наши откровения? Ето какво казвам аз: в Новата
Земя, която създаваме, ще се подиграваме на култа към
обреченост и мрак и ще прегърнем каузата на възход и
разцвет. Ще се надсмеем над глупостта на злото и
омразата; ще призовем великолепието на възхвалата и
съзиданието. Независимо колко хаотично ни изглежда
всичко, не ще се уплашим, защото ще знаем голямата
тайна: цялото творение « в съзаклятие да ни обсипе с
благословии. Животът е лудо влюбен в нас - дръзко и
невинно влюбен в нас.
- Роб Брезни от „Проноята 10 е антидот на параноята"

Проноя - състояние на духа и ума, 6 което човек вярва и се държи, все едно
съществува конспирация, специално създаде на, за да му помага. - б. пр.
 ПОДГОТОВКАТА

Важни насоки за отключване на магията

Теориите може да ви вдъхновяват, но експериментите

ще ви подтикнат към напредък.
- А МИТ К АЯАНТРИ , ИНДИЙСКИ АВТОР

Следствие
• Това, което е в зависимост от определена причина;
последица, резултат, извод, ефект.

Както знаете, ако сте чели „Е на квадрат", аз вярвам, че

духовността и разни неясни концепции като „Мисълта
създава материята" следва да бъдат доказвани, а не да
се приемат на доверие. В продължение на години тези
принципи служат като повод за стимулиращи раз-
•овори по време на вечеря и храна за интересни пропо-
веди и поучения.
 Но тъй като ги разглеждаме само теоретично, а не ги
прилагаме на практика, светът ни не е разтърсен из основи,
както би трябвало да стане. Без практическо приложение
тези принципи не са нищо повече от абстракции и суеверни
глупости, които да ни карат да се чувстваме добре! Тази
книга, както и предходната, набляга на приложението и
опита, а не на теорията.
Фактът, че сте свързани с всички и с всичко във Вселената,
не е просто зашеметяваща новина. Това е нещо, което би
трябвало да използвате. Би трябвало да сте наясно с факта,
че мислите ви са енергийни вълни, които се излъчват навън,
в това гигантско поле на безкрайни възможности. Би
трябвало също така да го разгръщате и проявявате във всеки
последователен момент. Някои дори биха предположили,
че през последните сто години само сме подбутвали тези
принципи, вместо да ги използваме активно, за да
направим света си, живота и взаимоотношенията си по-
добри.
Във всяка от следващите глави е представено по едно
следствие на духовните принципи от „Е на квадрат", както и
емпиричен научен експеримент, който нагледно показва
достоверността му. Всички те целят да докажат, че сте
свързани с полето от безкрайни възможности, и да покажат,
че квантовата физика не е просто завладяваща философия,
а и полезен инструмент.

Истинският свят е по-добър от всяка

лаборатория

Предупреждавам ви - прилагането на тези учения може да се

окаже вредно за вярванията ви, да обърка ума ви и да
причини страдания на егото ви.
- Адяшанти, американски духовен учител
 Гулиелмо Маркони, италианският изобретател, който е
пионер в областта на предаването на радиовълни на
далечни разстояния, през 1909 година печели Нобелова
награда за изпращане на вибрационни радиовълни на 3400
км през Атлантическия океан.
Но когато за пръв път предположил, че енергийните
честоти могат да се предават и без кабели, хората го
помислили за откачен. Когато писал до италианското
Министерство на пощите и телеграфите и обяснил идеята за
безжична телеграфия, му отвърнали да отиде 6 лудница.
Противниците му казвали: „Всеки знае, че това е не-
Оъзможно", надсмивали му се заради шантавите експе-
рименти, които провеждал в таванското помещение на
родителите си.
Така че, наистина вярата, че нашите мисли, мечти и
убеждения се предават навън, във Вселената, и оформят
съдбата ни, не е за всеки. Но със сигурност е по-добре,
отколкото постоянно да се фокусираме върху това, което не
действа и което не може да се случи.
Не забравяйте, че докато вашето съзнание отказва да
прегърне потенциално нова възможност, тя остава избън
обсега ви. Преди 150 години кой би си помислил, че може
да освети някоя стая, само като щракне един ключ не
стената? Или да подчини метала и да го превърне в машина,
която може да лети над океана?
Спокойно може да проведете експериментите в хро-
нологичен ред, да скачате от един на друг или да направите
всичките девет за един ден. Наистина зависи изцяло от вас.
Създайте си собствени правила. Важното
• да играете и да се забавлявате.
Установих, че е полезно да записвам експериментите си,
да документирам мислите и чувствата си, преди да започна
опита и след това. Склонни сме да забра- Имме или да
редактираме преживяванията, които не
 съответстват на нашите предварително създадени според
културните ни нагласи сценарии, затова записването им
спомага за изграждане на увереност. Точно както забравяме
сънищата си, ако не ги запишем веднага след събуждане,
имаме склонност да забравяме и „нетрадиционните"
изживявания, ако не ги положим на хартия. Много обичам да
преглеждам старите си те традки и да осъзнавам колко
невероятни проявления съм изхвърлила скоростно през
прозореца на своето пробуждащо се съзнание. Точно с тази
цел съм включила лабораторни протоколи.
Бих искала също така да предложа да запомните тези три
фрази:
1. Лесно е.
2. Няма значение.11
3. Всеки може да го направи.

Моля, безпокойте ме
(Или защо винаги трябва да играете с играчките си)

Мисля, че при обсъждането на природните проблеми сме

длъжни да започнем не с Писанията, ами с експерименти и
демонстрации.
- ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ, ИТАЛИАНСКИ АСТРОНОМ

фактът, че Вселената е отзивчива към мислите ни, е жизнено

важна информация, фактът, че не можете

11
Тези експерименти нямат значение, защото 6 крайна сметка в живота всичко свършва
добре. Към тях трябва да се подхожда по един безгрижен, забавен начин. Когато си
мислим, че нещата имат ТОЛКОВА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ, когато ги правим тежки и
тромави, блокираме резултатите. - б. пр.
 да наблюдавате каквото и да било, без да му въздейст-
вате, е от първостепенно значение. Но с това нямам
предвид, че трябва да го правите без въображение,
според конвенционалните правила и рамки. Всъщност,
колкото повече се забавлявате с тези експерименти,
толкова по-добър ефект имат те.
При настоящия светоглед играта и експерименти^
рането често са заместени от необходимостта да станем
сериозни, да се отстранят грешките. Светоглед 1.0
предполага също така, че не бива да си играем с важни
неща като Бог, наука и енергия. Те са концепции, запазени
за експертите. А ние, които не сме с връзки и специални
покани? Вход забранен!
Но това е нелепо. Ако аз съм свързана с всички (а според
квантовата механика е така), защо тогава да не спомогна
за напредъка на цивилизацията наред със Сти- вън
Хокинг? Ако моят поглед е в състояние да изразява
любовта, защо да не преследвам тази суперсила при всяка
възможност?
Така че, ето какво предлагам.
Нека превърнем тези променящи света експерименти в
купон за всички. Да поканим всички на борда. Да ги
направим толкова забавни, че никой да не може да им
уртои.
Експериментите в тази книга, които са следствие на
експериментите от „Е на квадрат", са демократични, Всеки
може да ги пробва. Освен това се основават на същия
научен метод, който се използва от истинските учени в
истинските лаборатории. Обаче няма да е пра- вилно, ако
подходим към тях като към нещо, изискващо сериозни
усилия и с нулева толерантност към грешките, нещо, с
което нямаме право да се забавляваме. Такова арогантно
отношение на принципа „Нека премахнем всяка
възможност за грешка" само разваля резултатите и ни
принуждава да останем в един изкривен свят, в
който оснобната цел е да се защитиш. Вярвам, че всеки
трябва да скочи в пясъчника и да сътвори бъркотия.
Моята философия ли? Нека. Е. Забавно!
Самият Алберт Айнщайн казва, че забавлението и по-
разителните нови открития вървят ръка за ръка. Неговият
постулат е, че великите умове пренебрегват правилниците,
уважават творчеството и не се подчиняват на структурата.
Стандартизираните тестове, седемте правила за това и
осемте стъпки за другото са същинска гаранция за
посредственост.
В действителност, колкото повече се забавлявате с това,
толкова по-бързо ще ви се получават нещата. Когато се
веселите и играете, се освобождавате от капана на лявото
мозъчно полукълбо. Това ви позволява да оставите
мисловните конструкти за ограничено пространство и
време.

Не се нуждаем от още убеждения -

имаме нужда от повече практика

В живота на всеки идва момент, в който вътрешният ни

огън угасва.
А после бива вьзпламенен отново от срещата с друго
човешко същество.
- А ЛБЕРТ Ш ВАЙЦЕР , НЕМСКО - ФРЕНСКИ ЛЕКАР МИСИО НЕР И ХУМАНИТАРИСТ

Бих искала да спомена една последна стратегия. Съ-

берете си група. По пътя на просветлението нищо не може
да се сравни с група другари, които да насърчават, празнуват
и предизвикват личните ви възприятия. И като казвам група,
това не значи, че трябва да
и огромна. Двама души, поне по мое мнение, могат да
бъдат група.
Невролозите са открили, че хората отразяват действията
и емоциите на другите около себе си. Тази мълчалива, но
непрекъсната комуникация е причината, поради която
започвате да се прозявате, когато някой друг се прозява,
дори ако сте спали десет часа предната нощ. По същата
причина се чувстваме толкова щастливи, докато
подскачаме и танцуваме зумба12 с врупата или
ръкопляскаме заедно с останалата публика ма концерт.
Заради този резонанс участвам в две енергийни клики
тук, в родния ми град Лоурънс, Канзас. Събираме се Веднъж
седмично (с едната - два пъти в месеца) и си юворим за
квантова физика, за духовност, за идеята, че съзнанието
създава основата на живота ни. Когато излизам от сбирките
на тези групи - не, би трябвало да кажа, когато си тръгвам с
танцова стъпка - цялата трептя от радост, любов и творчески
идеи. Което създава още повече радост и любов... и ме кара
да се чудя защо не го правят всички?
Така че, ако не сте в група, влезте в някоя. Привлечете
приятели, заедно с които да се правите на глупаци с тези
принципи. Използвам израза „правите на глупаци" нарочно.
Жизнено важно е да не възприемате нищо от това
прекалено сериозно. Отново, колкото повече се смеете,
колкото повече ще успявате да ги превъръща- те в игра,
толкова по-добре работят тези експерименти,

Зумба - фитнес танц, който съчетава елементи на танци,

аеробика и фитнес. - б. пр.
Жизненият портал към ПВ

Когато преливате от радост, вие сте в мир с всичко, което

се отнася до вас... няма нищо непреодолимо, нищо
недостижимо.
- Рамтха, духовно същество, което достига до нас чрез

Дж. 3. Найт

Преди няколко години една жена от енергийните ми

клики Взе нобогодииино решение „никога да не казва нв на
забавление". Това означаваше, че ако някой я поканеше на
концерт, на танци или на обяд, тя се бе зарекла да отговаря:
„Да, готово!"
Започнала да забелязва, че отказва доста покани, защото,
ами, има дете, денят й бил натоварен или била уморена,
или... схванахте идеята. Съществуват милион логични
причини, с които възрастните могат да се откажат от
забавление. Децата обаче, както забелязала, никога не
отхвърлят възможност да се веселят. Те постоянно търсят
следващото хубаво преживяване. Тийнейджърите също
никога не пренебрегват с презрение купона, независимо
колко е късно или колко ще вбесят родителите си, като се
измъкнат през прозореца на стаята.
Кога настъпва повратната точка? В кой момент започваме
да отхвърляме възможността за радост и веселие?
В годината, през която „просто казвала да", тя открила
нещо интересно. Енергията, която смятала, че ще запази,
като си остане вкъщи, всъщност се увеличавала. Усещането
за умора, което преди това я заставяло да отговаря
отрицателно, напълно изчезнало.
А сега, казва тя, „дори не ми се налага да се замислям.
Винаги казвам да на забавлението".
Правила на енергийната клика
(които, разбира се, спокойно можете да направите
на пух и прах)

• Наемайте се да обсъждате само онова, което става както

трябва.
Съществуват 9 387 642 428 000 групи, които коментират
какво не е наред и се стараят да „поправят
несправедливостта". В тези групи обаче, бъдете
откровени и истински, но се съсредоточете върху
благословиите и чудесата, които стават в живота ви.
• Посветете се на забавлението.
• Посветете се на изключителната радост.
Това е. Излезте навън и преуспявайте.
 Когато пускахме „Е на квадрат", от „Хей хаус" ми из
пратиха една книга - „Платформа" от Майкъл Хаят. По
принцип това е буквар как да станеш експерт в област та
на социалните медии. Изпратиха ми я по куриер и на
стояха да я прочета. Тъй като никога не съм била силна в
маркетинга, си помислих - защо не, по дяволите. Обик
новено съм твърде заета да пиша поредната статия за
някое пътуване или поредния профил за списание „Пий
пъл", за да се включвам в промотирането на книгите си.
Но тъй като предишните ми 15 книги не достигнаха ня
какви изумителни върхове на славата, реших да се проб
вам с тази, да посветя известно време на маркетинга чрез
социалните медии.
Основната идея е да се създаде блог и да се актуали
зира ежедневно. Това не ми хареса особено. Аз съм про
фесионален писател, в края на краищата, и пиша срещу
заплащане. Но си помислих, че това е начин да прове да
свой собствен експеримент с често повтаряния в „Курс по
чудеса" принцип, който гласи: „Да даваш и да получаваш
всъщност е едно и също от гледна точка на Истината".
Спомням, си много ясно този първи пост, който
публикувах. Треперех от страх при мисълта да се покажа
публично по този начин. Разбира се, по онова вре ме имах
всичко на всичко петима последователи. (Благодаря,
мамо!) Но когато започнах да публикувам в блога и да
затвърдявам силните идеи, които предложих в „Е на
квадрат", започнах да разбирам, че: а) обичам тези прин
ципи, б) обичам да използвам блогове и в) обичам всички
положителни отзиви. Изгълтах ги лакомо, както котен це
лочи топло мляко.
Така че из цялата част II съм включила постове, ди-
ректно копирани от блога ми, които илюстрират всеки
експеримент. Започвам още тук, от подготовката. На-
дявам се да ви хареса!
' Львове, гладиатори и проблеми, о. Боже!
ГВсичко, на което сте научили себе си, е направило
силата ви още no-неясна за вас.
L ,. - „К УРС ПО ЧУДКА "

’ ’ Не съм медиум, но съм убедена, че след сто години

Ина дявам се да е по-скоро) бъдещите поколения ще се
вглеждат назад в убежденията ни за разделение и ■.
граници и ще се чудят: „Какво ли са си мислели?.Как ,
може да са били толкова дезинформирани?" . •
Ще се почесват по главите заради отказа ни да
използваме вродената си сила - по същия начин, по
който ние сега се отнасяме към римските арени.
„Шегуваш ли се е мен? - мислим си ние. - Как е въз-
можно хиляди хора да седйт, да пият вино и да се за*И
бавляват-с това, че лъвове разкъсват гладиатори?" It Ще
считат за будещ съжаление куриоз факта, че! сме се
отнасялу към себе си по този начин* Че сме избирали
да страдаме, макар от другата страна да се намира
всичко, което бихме могли да искаме.
Урокът ми от „Курс по чудеса" днес е: „Нека ga'npu-
зная, че проблемите ми; са разрешени." С две думи, той
насърчава теб, мен и всеки друг, който изпълнява
препоръките на курса, да се освободим от. пробле-.
мите. които не съществуват: If? г|^курс по чудеса"
застъпва идеята, че съзнанието ■■ създава
материалния свят. Според него ние, хората,
,■ решаваме предварително как ще възприемаме
живо* та, избираме предварително какво искаме да
видим.
Ние отслабваме силите си, като влагаме цялата си
енергия в опити да разрешим проблемите си. Чрез
фокусиране върху един безсмислен процес
(идентифициране на проблемите, изучаването им,
проследяване на блогове за тях), вместо да насочим
вниманието си към онова, което наистина искаме, ние се
отказваме от силата си.
С други думи, предлагаме за свой принос онази част от
себе си, която поначало е сгрешена. Ние всъщност
приемаме, че ще получим отговори от „измамника", от
гласа, който наричам моя „вътрешен Салиери". Ако сте
гледали филма „Амадеус" От 1984 година, знаете всичко
за Антонио Салиери, венецианския композитор,
диригенгп и директор на Хабсбургската опера, който
силнозавиждал на Моцарт.: Във. филма, направен по
едноименната пиеса от 1979 година, Салиери разпознава
творческите заложби на младия композитор-Моцарт и
прави всичко по силите си; "за да го саботира. Точно по
същия начин моят „измамник" се наслаждава на това, че
поставя бариера между мен и висшите сили.
Страничният ефект от тази нелепа идея за огра-
ничения и разделение е, че минаваме през живота раз-
строели и страдащи. Ние всъщност изживяваме ос-
тарялата, прилична на римска арена концепция, че сме
слаби и неспособни да творим собствения си живот.
'''*
Бъдещите поколения също ще сметнат за откачено и
стргжно, че сме се чувствали толкова виновни и не сме се
забавлявали и радвали, нещо, което е наше право. Те
няма да разберат защо не сме се наслаждавали на
творческите си сили. Ще се чудят: „Имали са тази
невероятна дарба, а са я оставили да седи в ъеъла
неизползвана."
Това, което си струва, бъдещи поколения, е, че аз
самата давам приноса си сега (дори докато си говорим),
като прекарвам деня си в неподправена възхита от
всички благослоВии и чудеса по цял свят.
 ЕКСПЕРИМЕНТ №1

СЛЕДСТВИЕТО „ТАНЦИ-МАНЦИ" ШЛЯ

КОЛКО Е ВАЖНО ДА НЕ БЪДЕШ
СЕРИОЗЕН)
Общоприетото: Събитията ми се случбат, поради което се
чувствам зле (или „Разкарай тази самодоволна усмивка от
лицето си!").

Светоглед 2.0: Радостта е естественото ми състояние.

Всъщност колкото повече се мбавлявам, толкова по-добре
„работи" животът.

Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да

стана като порасна, написах „щастлив".
Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не
разбират живота.
- ДЖОН ЛЕНЪН, БРИТАНСКИ МУЗИКАНТ И ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА „БИЙТЪЛС "
Постановка
През 2013 година, докато пишех статия на тема най
добрите нови сафарита в Африка, научих един малко
известен факт за носорозите. Зрението им е ужасно Дори и
на пет метра разстояние те не могат да раз личат човек от
дърво. Ето защо, макар че е на едно от челните места в
списъка „От какво да се пазим в Афри ка", да ви нападне
носорог всъщност е най-малката ви тревога.
Когато се изплашат, носорозите започват да тичат с
всички сили. И няма съмнение, че един втурнал се към вас
пръхтящ четиритонен носорог, който се състои най-вече от
дяволски голям и много остър рог, може доста да ви
разтревожи. Но тъй като носорозите са късогледи, те
всъщност не нападат вас. Те просто хукват колкото се може
по-бързо натам, накъдето са се били обърнали в момента, в
който са се изплашили Просто не стойте на пътя им.
Носорогът ще продължи да тича по същата траектория,
докато се измори. Или осъзнае, че вече не е в опасност.
Мислите ви са като уплашени носорози. След като се
впуснат нанякъде, е доста трудно да се промени тра
екторията на движението им. И това е причината, по ради
която навикът ми да се будя всяка сутрин и да си казвам
„Днес ще ми се случи нещо наистина страхотно" коренно
промени живота ми.
Тази проста практика отнема около десет секунди, но ако
трябва да избирам, по-скоро бих се отказала от вземането
на душ, отколкото от този най-важен еже дневен ритуал.
При този експеримент ще си докажете, че когато
зададете посоката на мислите си още от първите ми гове от
деня си, можете да пренапишете сценария на живота си.
Когато дръпнете шалтера на негативния
Саундтрак, който бръщолеви глупости, ще започнете да
виждате истински промени в ежедневната си реалност.
Щом съзнателно започнете деня си, фокусирайки Св върху
благодарността и радостта, ще откриете, че Целият ви живот
започва да блести.
У' Коя е първата мисъл, която минава през ума ви всяка
Сутрин? Може би е нещо от рода на „Ехааа! Буден съм!
Време е за купон!"
• Или пък е по-скоро нещо от рода на „Мамка му! Само да
не е отново."
Първите Ви мисли може да се превърнат в непобедими
инструменти. Особено ако забравите за вчера и почувствате
естествената радост, която идва, ако ие бълвате нормалния
си сценарий.
Поради вибрационната природа на Вселената и факта, че
мислите се превръщат в материя, избирането на щастливи
мисли е един от най-ценните подаръци, които можете да си
направите. Най-важното нещо е да давате мляко на тези
сукалчета (добрите чувства) колкото се може по-дълго.

Превърнете своя второкласен път на

забавлението във високоскоростна магистрала
В действителност можем да решим точно тук и точно сега
дали да сме нещастни или щастливи, независимо колко
сложен, прецакан или противен е животът ни.
- Крис Маккомбс, американски фитнес треньор
 Известният харвардски психолог Уилям Джеймс (да,
братът на Хенри’3) обичал да казва, че хората са вързоп чета
от навици. Мисловните ни навици са толкова ав томатични,
че рядко спираме и се замисляме за огром ната роля, която
те играят в оформянето на очаквани ята ни, поведението ни
и нещата, които възникват в ежедневието ни.
Иска ни се да смятаме, че съчиняваме нови мисли, че ни
хрумват нови схеми, но на повечето от нас не им е идвала
нова мисъл през последните 20 години, филтри раме 400
милиарда бита информация, която мозъкът ни получава
всяка секунда, през призмата на доминираща та в културата
ни парадигма. Избираме да възприемем само едни
мизерни 2000 бита - тези, които съвпадат с невронните
пътища, създадени от нас самите още в детството ни.
Съответно маршируваме през живота като роботи
Просто следваме програми, които са били несъзнател но
записани в невронните ни пътища още преди много години.
И макар че някои от тези мисловни навици ни вършат
работа, с повечето не е така.
Добрата новина е, че невронните ни пътища, за кои то
учените смятали, че са фиксирани за цял живот, всъщност
са податливи на промяна. Ето защо, ако всяко сутрин
ставате и търсите невероятно великолепие, това може
коренно да преобрази живота ви. Но точно както и работата
с който и да било мускул, нужна е практика.

13
Хенри Джеймс (1843-1916) - американски писател. - б. пр.
 Разбитата формула

Понякога трябва просто да си сложиш гланц за

устни и да се престориш на вдъхновен.
- Минди Калинг, индийско-американска актриса и авторка

Преобладаващият поток на мисълта ще ви каже, че

щастието идва, когато мечтите и целите би се сбъднат.
Само че е обратното. Общоприетото гласи нещо От сорта
на:
Ще бъда щастлив, когато доходът ми се увеличи. Веднага
щом синът ми се обади. След като в Овалния кабинет влезе
нов президент.
Макар че никой освен Йори или може би Уди Алън не би
отбелязал „Не" в квадратчето след въпроса „Искате ли да
бъдете щастлив?", малцина от нас смятат, че наистина
имаме избор. Смятаме, че това е въпрос на съдба, на
късмет.
Преценката ни кое е забавно и кое не е са предвари-
телно записани плочи, които се въртят в безкраен затворен
цикъл. А ние марииируваме към тях като армиите на
Сталин. Никога не ни хрумва да попитаме: „Това наистина
ли е вярно?"
Например, наистина ли е вярно, че:
• Да се видиш с приятели е забавно. Чистенето на
килима не е.
• Да спиш до късно е забавно. Да ходиш на работа не е.
• Да ходиш на кино е забавно. Ходенето на зъболекар
не е.
Ще срещнете много малко хора, които да не са съгласни
с тези вярвания. Повечето от нас се придържат към тях цял
живот.
 Но тези основани на личното ни мнение преценки ни
пречат да се наслаждаваме на голяма част от жи вота ни.
Нито „Началникът" ви потиска, нито прави телството. Прави
го телевизионният проповедник в главата ви, който
постоянно ви захранва с мнения и СВ (системи от вярвания)
на тема какво ви прави ицастли ви и какво - не.
Този мазен търговец на употребявани коли... ъ-ъ-ъ, имам
предвид ума ви... ви пробутва много лъжи. А с този
експеримент ще докажете, че е достатъчно само до
отместите фокуса си от цялото си недоволство и дп се
вгледате във всички подаръци, които имате, и живо тът ви
може да стане простичък и възхитително ра достен. Да, това
е главата за благодарността, в която ще докажете, че
щастието е вътрешна работа.

Нека мислите ви са стойностни

Светът съществува само в съзнанието на създателя си.

- „КУРС ПО ЧУДЕСА"

Кой нормален човек ще отиде на ресторант, ще ог леда

менюто и след това ще си поръча онова, което най-малко
иска?
По същата логика кой ще отиде да пазарува в мол;|, ще
избере най-грозната дреха от изложените и ще и отнесе на
касата?
Обаче именно това правят повечето от нас в мисле нето
и разговорите си. фокусираме се върху неща, кои то не
искаме да се случват, фокусираме се върху стри ха, върху
негативното, върху липсата.
 И тези решения имат много по-голямо въздействие Върху
живота ви от една грозна рокля или ястие, което не можете
да понасяте. Вие буквално извличате от Вселената онова,
върху което се съсредоточавате. С други думи, получавате
каквото си поръчате. Това е неотменим закон.
Някои хора изтъкват довода, че не могат да повлияят,
нито да контролират мислите, които изскачат в съзнанието
им. Ако държите да продължавате да вярвате в това,
изборът си е ваш. Но просто за ваше сведение този довод е
чудовищно голяма купчина простотии.
Във всеки момент ние избираме в какво да съсредоточим
енергията си. Винаги. През цялото време.
Не отричам, че умовете ни постоянно се връщат към Вече
изровените коловози от миналото и че е необходимо пак да
се приучават, за да свикнем с новия навик, но ние
притежаваме способността да го направим. Ведна- са щом
съзнателно се фокусираме върху свръхвисоките честоти на
благодарност и радост.
В този експеримент ще докажем, че тези суперсили не
само ни карат да се чувстваме добре, но и че на енер- |ийно
ниво отнасят като порой психическите и емоционални
блокажи, премахват съпротивата и позволяват на любовта
и светлината от ПВ да протичат свободно и чисто.

В очакване на Годо

Духовната практика е просто възпитание на умовете ни на

благоговение, като да преместиш саксийно растение на
слънчево място до прозореца.
- ЛАНА МАРИЙ, АМЕРИКАНСКА МУЗИКАНТКА
 За да започнете този експеримент, моля, попълнете
празните места на това много важно упражнение за
определяне на целите:
• Когато ___се случи, ще бъда щастлив.
• Веднага след като __________ , ще бъда щастлив.
• Ако ., ще бъда щастлив.
Сега вземете гореспоменатата химикалка и зачертайте
първата, условната част от всяко изречение.
Освен ако на химикалката не и е свършил пълнителят,
новото изречение би трябвало да се състои от тези три
думи:
• Ще бъда щастлив.
Това е целта ви при този експеримент. Това е един-
ственото, което ви е необходимо за пълноценен и ця-
лостен живот.
Изборът да сте щастливи и доволни, каквито и об-
стоятелства да ви сполетят, е едно от най-радикалните
неща, които можете да направите. Нека ви предупредя
обаче: животът ви никога няма да бъде същият. И бързо ще
осъзнаете, че има много малко неща в живота, които
изискват стоицизъм...

Никога да нямаш лош ден

Бъдете безкрайно гъвкави и непрестанно изумени.

- ДЖЕЙСЪН КРАВИЦ, АМЕРИКАНСКИ АКТЬОР

В моето семейство да не изиграеш една страхотна игра на

„Пики" е като да не владееш лунната походка, а да си от
семейството на Майкъл Джексън.
 В семейството ми играем тази безвредна игра на карти
всеки път, когато се съберем на едно място. И всеки път се
подхвърлят все същите шеги. Предимно по мой адрес. Че не
съм подходящ партньор за „Пики", защото поемам твърде
много рискове. Че няма никаква логика в това да прецакам
страхотна ръка на излизане, като направя нулев залог, а
всъщност ми трябват само някакви си мизерни 30 точки.
На мен ми е забавно да поемам твърде високи рискове и
да залагам всичките 13 взятки. Наистина ми харесва да седя
на ръба на стола и да се чудя дали мога да направя залога
си. Ако случайно спечеля, това е допълнителен бонус, но
съвсем не е причината да играя.
Брат ми Боб обича да казва: „Пам може и да не спечели,
но никой не се радва на играта повече от нея. Никой не се
забавлява повече от нея."
Именно за това става въпрос при този експеримент. Да се
забавляваш. Да превърнеш живота си в купон. Да
отпразнуваш всеки красив момент независимо от всичко.
Да бъдеш благодарен за всичко - за целулита, за хората,
които пазаруват от мола, за тийнейджърите, които
контактуват основно по телефона, за Парис Хил- тън, за
глухарчетата, за бебето, което ти се усмихва с двата си нови
предни зъба.

Независимо от всичко

Всеки ден трябва да бъде посветен на чудесата.

- „КУРС ПО ЧУДЕСА"

Няма съмнение, че като писателка, която разказва за

пътешествия, аз правя множество готини неща - срещам се
с лечители от островите Кук, запознавам се с Ооеаташи в
петзвездни курорти, винаги се храня край
океана - но тези неща не са задължителни, за да се заба-
влявам. Любимият ми пример 6 последно време за това е
от 2012 година, когато по план светът трябваше да свърши.
Да, поканиха ме в Белиз14 да отпразнуваме „края на
календара на майте" в Каракол15, град на майте в джунг-
лата, където все още текат разкопки. През нощта, когато
трябваше да си събирам багажа за полета в 6 часа
сутринта, си сецнах гърба. Не бях в състояние да отида...
поне не тогава. Така че през онзи първи ден си лежах 8
леглото, обзета от мъчителна физическа болка, както би го
описал някой. Едва успявах да стана, за да отида до
тоалетната. Но тъй като съм се посветила на забавлението
и радостта, в действителност изкарах направо звезден
ден. Бях толкова щастлива - наистина! Реших да се
забавлявам, независимо от всичко. Смятам онзи ден от
живота си за много важен за духовното ми израстване,
защото разбрах следното:
Мислите ни са единственото, което ни отделя от
непрестанното щастие.

Хайде, бъдете щастливи (или предимствата да бъдеш

безсрамно благодарен)

Понякога вашата радост е източник на усмивката ви, но

понякога усмивката ви може да е източник на вашата
радост.
- Тич H AT ХАН, ВИЕТНАМСКИ ДЗЕН-БУДИСТКИ МОНАХ

14
Белиз (на английски Belize, до 1973 г. Британски Хондурас) - държаВа 6 Централна
Америка. - 6. пр.

15
Каракол (на английски Caracol) - археологическа местност, свързана с майте, в окръг
Кайо, Белиз. - б. пр.
 Да изразяваш открито благодарност за всичко хубаво в
живота не е просто блудкаво-сантиментално упражнение.
То променя мозъка ви и пренастройва невронните
предаватели. Когато на тази планета се появи човек с
изпълнено с благодарност сърце, чиито очи търсят само
неща, за които да бъде благодарен, точно това и ще
открие: изобилие в огромни количества.
Когато се фокусираме върху невероятния си късмет и
колко сме благословени, това буквално извайва наново
мозъка ни. Увеличава ентусиазма ни и понижава стреса. И
ако това не ви стига, помислете за всички „добри"
наркотици (допамин, серотонин, окситоцин), от които се
лишавате, когато се оплаквате.
Всички се появяваме на Земята готови за забавление.
Според едно научно изследване, малките деца се смеят по
400 пъти на ден. Възрастните се смеят средно по четири
пъти. Какво е станало?

Свидетелски показания

Червеният гумен клоунски нос, който нося навсякъде,

промени живота ми.
- Пач Адамс, американски лекар и активист

Пач Адамс - лекарят, по чийто живот през 1998 година

направиха филм с участието на Робин Уилямс - казва, че
радостта трябва да е платформата, от която човек
изстрелва живота си.
„Да бъдеш нещастен - обяснява той - е дълбоко не-
здравословно. Щастието не е нещо етично или морал- но.
Това си е проклетият стар избор. То е ваше право и никой
не може да ви го отнеме."

\
 Пач не само преобръща медицинската професия с главата
надолу и с хастара навън. В института „Гезунд- хайт"
(неговият иноватибен медицински център в Западна
Вирджиния) той извършва най-скъпата услуга в Америка -
медицинската помощ - безплатно.
Пач, който нарича себе си ученик на живота, прекарва
голяма част от зрелите си години във формулиране фи-
лософията на щастието, неговото значение и как може да
бъде развито.
Не винаги обаче е било така. Всъщност той намерил
истинското си призвание едва след двуседмичен престой в
психиатрично отделение.
Роден е в семейство на военен и през няколко години се
местел в ново училище, в нова страна. Когато бил на 16,
баща му внезапно починал, а той самият изпаднал в
дълбока емоционална дупка. Майка му преместила
семейството обратно във Вирджиния, където той се
привързал към чичо си - адвокат с независимо мислене в
едно общество от конформисти,
В училище превърнал скръбта си в ярост и започнал да
пише язвителни статии срещу разделението, войната и
религиозното лицемерие. Записал се в джаз клуба, ходел по
кафенета, играел билярд, пишел дълги сантиментални
стихотворения. Когато завършвал последната си година, Пач
вече си бил докарал язва. Това само по себе си било
достатъчно зле. На следващата година обаче, когато бил
първокурсник в колежа, чичото, когото приемал като
заместник на баща си, се самоубил, а приятелката на Пач го
зарязала.
Той напуснал колежа, започнали да го обземат маниа-
кални мисли за самоубийство. Всеки ден ходел на една
скала близо до колежа и пишел епични поеми, посветени на
приятелката, която го напуснала. Съчинявал сър-
цераздирателни сонети, търсел точните думи, които биха я
убедили да проумее грешката си и да го приеме обратно.
 „Ако в някакъв момент бях спрял с излиянията, щях да
скоча. За щастие бях прекалено обстоятелствен", зая- бява
Пач.
И накрая, след една последна неуспешна пледоария към
Донна, приятелката, той изминал мъчителни десет ки-
лометра в снега и спрял на прага на майка си.
- Правя опит да се самоубия - заявил на майка си. - Имам
нужда от помощ.
Двуседмичният му престой в заключено психиатрич- но
отделение във феърфакс, Вирджиния, се оказало по- братна
точка в живота. Не лекарите обаче му помогнали, казва той,
ами приятелите и семейството, както и, което е по-важно,
съквартирантът му Руди.
Руди бил пълен перко и развалина. Имал три съпруги,
сменил 15 работни места и разказвал на Пач дълги истории
за неизмеримата си самота. За първи път през живота си Пач
изпитал емпатия към друг човек. Всъщност му просветнало
нещо. Пач осъзнал своята голяма лична истина, както я
нарича. Щастието е съзнателно решение.
Той се посветил на това да научи всичко възможно за
любовта, щастието и приятелството и да си създаде
изпълнен с радост живот. Четял велики литературни
произведения. Изгълтал всичко от Никое Казандзакис, Жан-
Пол Сартр, Платон, Ницше, Уолт Уитман и много други. Но
най-добрата литература в списъка, казва той, възникнала от
личното му взаимодействие с хората около него. Пач
издирил щастливи семейства и проучил как подхранват
радостта и щастието си. Упражнявал приятелско отношение,
като си задавал предизвикателства - например да прозвъни
50 номера от телефонния указател и да провери колко
време може да задържи хората на телефона. Качвал се на
асансьори, за да види колко етажа трябват на хората в
кабинката, за да се запознаят и да започнат да пеят песни.
Веднъж
отишъл 6 един бар и отказал да си тръгне, преди да е чул
историята на Всеки клиент вътре.
Скоро след като излязъл от болницата, той решил да
прави кариера в областта на медицината. Заради престоя в
специализираното заведение служителите от отдела по
прием на студенти отложили приемането му за девет
месеца, за да може да се стегне.
Докато чакал, той започнал да прилага новооткритите си
теории за щастието. Намерил си работа в картотеката на
флотския федерален кредитен съюз, където атмосферата
съвсем не е весела и оптимистична. Дали можел да
превърне архивирането в нещо запомнящо се? Той и негов
колега решили да превърнат безрадостната, скучна работа
във вълнуващо призвание. Двамата пътували до и от работа,
нахлупили детски авиаторски каски със свирки на тях.
Когато клиентите идвали да искат някакви документи, Пач и
колегата му пропявали като хористи на църковна литургия:
„Кой файл ще жела- а-ете?"
„Подхранван от лекота и любов, направо разцъфнах.
Победих всичките си демони и се превърнах в човека, който
съм днес - отбелязва той. - Моето самочувствие, любовта
към мъдростта и желанието да променя света водят
началото си от този кратък период, когато излязох от
отчаянието и се преродих."

Още свидетелски показания

Зарежете идеята, че сте Атлас и крепите света на

раменете си. Светът ще продължи да се върти даже и без
вас. Не се вземайте толкова на сериозно.
- Н В
ОРМАН Пийл, АВТОР НА „С
ИНСЪНТ ИЛАТА НА

позитивного " МИСЛЕНЕ

 През 1998 година Хобърт Браун, скулптор на метални
пластики, бил номиниран за Нобелова награда за мир.
Причината? Превърнал щастието в своя професия. Той
обяснява следното: „Следвах сърцето си и правех онова,
което ми изглеждаше най-забавно в момента, вместо да
върша нещата, които не бяха забавни. Смятам, че Съм
живял пълноценен живот."
Наистина. Този комичен скулптор не само направил
известен град фърндейл, Калифорния, в който живял ня-
колко десетилетия. Нещо повече, измислените от него
Състезания с кинетични скулптури вдъхновили милиони
хора да не вземат живота толкова насериозно. Той обичал
да казва: „Те изглежда разрешават проблема как да се
забавляваш, ако си възрастен."
Когато през 1962 година Хобърт се преместил във
Фърндейл, това малко селище с 2500 жители и основен
поминък млекопреработване било почти призрачен ерад.
Великолепните викториански къщи се продавали съвсем
евтино, а управниците на града смятали да ги Съборят и
заменят с модерни постройки. Съществувало сериозно
разногласие между фермерите, които се били заселили там
още в края на деветнайсети век, и творците, които
превръщали евтините викториански домове в модерни
ателиета и студиа.
Откачената идея на Хобърт в крайна сметка приела
формата на Голямото кинетично първенство. То пред-
ставлява състезание с кинетични скулптури от град Арката
до фърндейл, води четвърт милион души в града всеки
уикенд преди Деня в памет на загиналите във войните,
вкарва повече от 2 милиона щатски долара в икономиката
и напълно заличило разрива между фермерите и творците.
Кинетичните скулптури, накратко, са произведения ма
изкуството, които се движат. Имат какви ли не форми:
гигантски банани, двутонни динозаври, плаващи
инвалидни колички, 23-метрови игуани. Тези превозни
средства се задвижват с човешка сила - с педали, гребане
или бутане, в стил Фред флинтстоун. Изработват се от
изпросени велосипедни части, изхвърлени части от косачки
за трева, изрисувани септични ями, стари вани и всичко
останало, което може да хрумне на автора им. Всяка
машина е свидетелство не само за детско въображение и
инженерен гений, но и за художествена изобретателност,
другарство и... лудост.
Хобърт доказва гледната ми точка. Един от най-великите
начини да служиш на ближния си е да откриеш начин да се
забавляваш и да покажеш на хората, че това е хубаво нещо.
Когато решиш да практикуваш щастие, скуката става повод
да изследваш. Отменените полети се превръщат в купон.
Чакането на опашка се оказва чудесна възможност да се
срещнеш с нови хора. Почистването на пода е да танцуваш
балет по музиката на Ван Морисън. И, разбира се,
дъждовният ден приканва за пикник на закрито с пет вида
сирена.

Методът

Винаги е добра идея да се седне на

масата за забавления.
- Естер Хикс, чрез която до нас достига учението на съществото

Абрахам

Ако наистина искаме да променим изначалните на-

стройки на малките ни мозъчета - на модела, който
погрешно посочва, че „животът е труден, случват се гадости
и чашата е наполовина празна", - трябва да наложим нови
вярвания на психиката си.
 Без ние съзнателно да сме наясно с това, мозъкът ни
постоянно изпраща послания към тялото, които задействат
централната нервна система, мускулите, сухожилията и
ставите ни. А след това, много по-бързо, Отколкото
повечето хора отговарят на спешните ни ОЪобщения,
телата ни изпращат обратно послания.
За щастие мозъкът благодарение на това, което учените
наричат невропластичност, има способността да проправя
нови пътища. Мозъкът може и да изглежда като буца
протоплазма, но всъщност е мрежа от връзки. Онези, които
се използват най-много, се подсилват 0 времето, подобно
на магистрали. По-слабите връзки 0U седят там, но са като
малки второкласни пътища.
Използването на техниките, които препоръчвам по- долу,
отрязва пътя на тези механично наизустени нервни
реакции. Тези техники предоставят алтернативен достъп до
естественото ви състояние на радост, което е попаднало в
коловоза на „горкия аз". Те нежно склоняват нервната
система да ви стане съюзник.
Този експеримент е от три части и е замислен с
•динствената цел да настрои антената ви за забавления,
която, ако сте като повечето възрастни, е ръждясала малко.
 Игра №1: Прабилната страна на леглото (или
започнете деня със смях)
Когато ставате сутрин, благодарете за светлината, за
живота си, за силата си. Благодарете за храната си и за
радостта от живота.
- ТЕКУМЗЕ, ИНДИАНСКИ ВОЖД

Тази игра Включва музика и няколко лесни движения,

които наричам гимнастика за проявяване в големи раз
мери. Когато използвате първите пет минути от деня си, за
да се чувствате добре, все едно задавате дести нация на
GPS-a си; все едно приковавате погледа си (1 мястото,
където искате да се приземи топката ви зп голф.
За целите на експеримента трябва само да изпълня вате
малкия ритуал, който ще ви опиша, през следващи те три
дни. Надявам се, че ще ви хареса достатъчно, за да го
включите като ценна част от сутрешната си програма заедно
с миенето на зъбите и къпането. Ето как става;
Оттук нататък тематична за сутрините ви ста ва песента
Party Rock Anthem на LMFAO. Гледайте я но
www.youtube.com, ако още не сте го направили.
През следващите три дни, за някакви си пет минути
(хайде, де - това е съвсем лесно!) започнете да правито в
ума си следното парти за добро настроение:
1. Чуйте една или няколко от тези песни - лесно дос тъпни
са от телефона (можете да си я сложите като аларма) или от
компютъра ви:
• Pharrell Williams - Happy
• Louis Armstrong - What a wonderful world
• American Authors - Best Day Of My Life
• R. Kelly - I Believe I Can Fly
• Bob Marley - Three Little Birds
• Kool & The Gang - Celebration
• James Brown - I Feel Good
• The Black Eyed Peas - I Gotta Feeling
2. Изпълнявайте следната поредица от движения:
• Вдигнете юмрук във въздуха и радостно ликувайте.
Повторете пет пъти.
• Престорете се на латиноамерикански футболист, който
току-що е вкарал гол. На финалите. Когато резултатът е
бил равен.
• Пристъпвайте с танцова стъпка, когато отивате сутрин
до банята. Преди да си измиете зъбите.
• Излезте навън и широко протегнете ръце, за да
поздравите слънцето, което изгрява всеки ден, без да ви
се налага да плащате за това или да го молите.
Танците под звуците на Pharrell Williams - Happy („Щаст-
лив"), докато си миех зъбите, буквално пренастроиха
мозъка ми и понижиха нивото ми на стрес. Както вече
споменах, танцуването и размахването на юмруци във
Нъздуха ме снабдяват с „наркотици" на щастието - до-
памин, серотонин и окситоцин например.
 Игра №2: Поискайте собствената си лична
космическа шега

Дайте на ПВ поръчка за нещо, което ще би развесели,

нещо, което ще ви накара да се смеете на глас. Изкаже те
намерението си то да ви покаже тази лична шега през
следващите 72 часа, във времевата рамка на този
експеримент.

Игра №3: Покажете, че обичате ума си

През следващите три дни се настройте да изпит вате

благодарност за всичко, което се случва. И то не само за
неща като, да речем, отпечатъка от длан във формата на
пуйка, който дъщеря ви е донесла от учили ще, или
цъфтящите хортензии на съседа. Ако бурканът с майонеза
падне от хладилника, докато търсите оста тъците от пържен
ориз с пилешко, кажете „Благодаря!" Ако някой
моторизиран полицай забележи, че закъснява те за работа
и ви връчи фиш, за да го докаже, кажете „Благодаря!".

Игра за допълнителни бонуси

Изкарайте глупостта си на показ. При тази игра ще се

превърнете в човека, от когото майка ви винаги ви е
предупреждавала да се пазите. Тази игра не е задължи-
телна, за да бъде успешен експериментът. След като обаче
сте усвоили първите три игри, може би ще се съгласите с Пач
Адамс, който казва: „Гмурнах се в океани на благодарността
и повече не намерих брега."
За онези от вас, които гонят още по-добри резултати:
вашата мисия е да покажете радостта си Й
публичното пространство. Ето няколко предложения, които
съм събрала в собствената им „кутия за глупости". Не, това
не е правописна грешка. Вместо кутия С инструменти, аз си
имам кутия с костюми, шапки и Сбирки. Сигурна съм, Пач би
се съгласил с мен, че ако направите тези неща, ще се
подмамите да се забавлявате:
• Разберете се с някой приятел и се облечете в странни
костюми. Отидете заедно да си вземете кафе.
• Разходете се из центъра на града с гигантска плюшена
играчка. Предложих същото нещо в „Бог няма лоши
дни", за да докажа колко приятелски са настроени
хората. Направих това откритие, докато се връщах
(помъкнала чудовищен плюшен лос) от едно пътуване
до Монтана, което трябваше да опиша. Един читател
пък предложи да измине целия път от Ню Джърси до
къщата ми в Канзас с плюшен мечок, висок метър и
двайсет.
• Изработете табела, на която пише „Безплатни
прегръдки"! Занесете я до някой мол в центъра и
прегърнете онези, които решат да се възползват от
предложението ви.
• Практикувайте „просене наобратно". Научих този трик
от Роб Брезни, онзи тип с хороскопите, който се
кандидатира за първия „цар на глупаците" на нацията.
Най-малко веднъж годишно Роб застава на някой изход
на магистралата, стиснал петдоларо- ви банкноти и
картон, на който е написано: „Имам нужда да давам.
Моля, вземете ми парите."
• Пейте на глас в магазин за хранителни стоки.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието „Танци-Манци"

Теория: Колкото повече се забавлявам, толкова по -добре ра боти животът.

Въпрос: Възможно ли е радостта да е естественото ми състояние? Да мога да съм

щастлив, дори да нямам работата, връзката или салдото по банковата сметка, които
искам?

Хипотеза: Ако прекъсна канала, подхранващ неспирната ми поредица от проблеми и

обреченост, ще изпитвам поВече ра дост и по този начин ще отворя канали за до брото.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: __________________ Час: _________________
Подход: Всяка сутрин първата ми работа ще е да изпълни лесните стъпки, очертани от
Пам Граут. Ще слушам песнито и ще правя специалната гимнастика. Ще записвам как се
чувст вам в началото и как - в края.

Освен това, каквото и да се случи през следващите три дни, задължително ще казвам:
„Невероятно е! " И ще помоля Вселе ната да ми изпрати моя лична космическа шега.

Как се чувствам в момента (в началото на експеримента)

Как се чувствам след три дни: _________________________________________________

Бележки: ________________________________________

Искам живот, който ври, кипи и се пени и ме кара да се смея

на глас... Искам всеки мой ден да кара Бог да се смее от
сърце, доволен, че е дарил живот на човек, който обожава
този подарък.
- Шона НИЙКУИСТ, АВТОРКА НА „СТУДЕНИ МАНДАРИНИ"
 ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО

I- Използвайте 525 600 минути на тази година,

за да напишете различна история на своя
„вълшебен екран"16

Чували сте милион пъти известната реплика на

Джордж Сантаяна: „Тези, които не помнят миналото, са
обречени да го повторят." . ' ' * ; -
;; Искам да се възползвам от тази възможност и да
отбележа, че единствено споменът за миналото ни
■ обрича да го повтаряме. Ако всяка сутрин
ставахме с девствено чист вълшебен екран, без ни най-
малка представа как реагира еди-кой си, по колко опасен
път е поел светът ни, или дори какво точно е финансовото
ни положение, щяхме да сме свободни да напишем
съвсем нова история.
Сами създаваме своята реалност, но вместо да
използваме този прекрасен дар, ние сме склонни да
градим действителността си на базата на миналото.
Ставаме всеки ден и се съсредоточаваме върху Все
същите стари и прастари неща, които създадохме вчера.
И което е още по-лошо, вчерашното ни „все същото
старо" минава през филтъра на страховете и илюзиите ни
и съответно миналото, което сме „обречени да
повтаряме", дори не е точно.
Смятам за важно също така да ви напомня, че вие сте
капитан на мислите си, вие командвате вълшебния си
екран и че по всяко време можете да изхвърлите
вчерашните спомени зад борда. Можете

* Etch-a-Sketch (Еч-а-скеч, вълшебен екран) -

механична израч- ка за рисуване и чертаене - 6. пр.
да използвате волята си, за да си създадете чисто нова
реалност. Имам предвид, като започнете от нулата.
Никой не ви принуждава да се съсредоточавате
върху нещо. Можете да избирате.
Защо да пишете всё същата стара сапунена опера?
Защо да приемате, че днес ще е точно като вчера?
Наистина ли знаете със сигурност, че шефът ви е
з_дник? Че партньорът ви няма да задоволи нуждите
ви? Ами ако постъпват така, само защото вие ги
предизвиквате към това със старите си очаквания?
Защо да не решите сега, на момента, да предизвикате
появата на по-приятна реалност? Можете да избирате.
Винаги!
Основната теза на „Курс по чудеса" се свежда до
прошката, което не означава да простите на някого за
вчерашната грешка. Означава да позволите на „вчера"
да си отиде и да не праВите предположението, че
благословеното „сега" ще бъде негово повторение.
v Няма причина да е такова, освен ако не решите да
„помните миналото".
 ЕКСПЕРИМЕНТ №2

СЛЕДСТВИЕТО НА ЧЕРВЕНОТО
ХАПЧЕ (ИЛИ БЪРЗ
ОПРЕСНИТЕЛЕН КУРС)
Общоприетото: Животът ми тече. Светоглед 2.0:

Животът се излъчва от мен.

Животът не идва при вас. Той идва от вас.

- Джейсън Мраз, музикант
Постановка
Във филма „Матрицата" главният герой Нео получава
възможност за избор. Той може или (а) да вземе синьото
харче и да остане в неведение за собствената си сила, или
(б) да вземе червеното хапче и да открие една реалност без
предварително програмираните сценарии.
При този експеримент получавате още една възможност
да вземете червеното хапче.
В „Е на квадрат“ предложих цяла аптечка с червени
хапчета, повечето от които вие с радост погълнахте. Като
„аптекаря", който раздава такива лекарства, бързо схванах
нещо. Както обясних в Глава №3, невъзможно е да напищеш
такава книга, без да те засипят разкази, знаци и
синхроничности.
Имах възможността да се запозная с най-различна нова
литература, включително със страхотна книга от
астрофизика Бърнард Хейии, която един прокурор от
близкия град Уичита буквално пусна в скута ми. Той ме
почерпи с прекрасен двучасов обяд на открито и каза: „Ето.
Прочетете това." Книгата на Хейш „Теорията за Бог"
подкрепя много от идеите ми и разкрива, че „в крайна
сметка именно съзнанието е първоизточник на материята,
енергията и природните закони". Хейш казва: „Целта на
нашата Вселена е Бог да изпробва потенциала си".
И така, за да подарим на Бог едно наистина великолепно
изживяване - празнично, радостно и изключително забавно,
- ще направим този експеримент. Той е следствие на
принципа „фолксваген джета", при който читателите
привличат конкретни неща в сферата на вниманието си.
Също като предшественика си, той има за цел да докаже, че
вашите мисли, чувства и убеждения се възпроизвеждат в
събитията около вас - събития, които преди наричахме
съвпадения или синхроничности.
 Вселената никога не спира да ви ухажба

Нека изясним нещо още сега, става ли?...

Идеите сякаш се появяват буквално от нищото,
долитат до вас направо от пустото небе...
Задачата ви не е да откриете тези идеи, ами да ги
разпознаете, когато се появят.
- СТИВЪН КИНГ, ПИСАТЕЛ

През данъчния период на 2014 година компанията за

данъчни услуги „Ейч енд ар Блок" (специализирана (Зъб
Възстановяване на данъци) провежда брилянтна рекламна
кампания. „Вземи си милиарда обратно, Америка" показва
как един служител на концесионера оставя по Б00 долара
върху всяка седалка на гигантски футболен стадион. Идеята
била, че тези от нас, които сами си смятат данъците и
попълват декларациите, пропускат еолеми данъчни
облекчения и купища пари. С други думи, че сами мамим
себе си и си отнемаме онова, което е наше по право.
За това става въпрос в този експеримент.
Само дето вместо с измама да си отнемем милиарди
долари, ние, хората, пропускаме ценни сведения и знаци,
които всячески се опитват да привлекат вниманието ни.
Зарязваме непотърсени огромни количества информация,
които биха могли да ни помогнат да направляваме живота
си. Докато живеем в собствената си вдноизмерна реалност,
докато вярваме на визьора си с размер на сълза, докато
правим всичките си изчисления сами, ние пропускаме
щедростта на Вселената.
Използвай го или го губиш.
Тази често повтаряна поговорка обикновено се отнася за
тялото („Бих се радвал да пробягам онзи десет-

\
километров маратон следващата седмица, макар че цели
две години дори не съм обувал маратонките") или за ума
(„Преди говорех перфектно арабски, но прияте лят, с когото
го практикувах, се върна в Саудитска Арабия. Сега не мога да
си спомня как да кажа дори „Благодаря"). Само че
„използвай го или го губиш" важи със същата сила и за
интуицията, и за достъпа до по-вис- шите реалности, които
са важна, макар и подценявана част от нашето наследство.
Имаме високопоставени приятели. Свързани сме с тази
колосална, универсална любовна енергия, с това поле, което
ни съединява с всичко, от което бихме мог ли да се нуждаем.
Проблемът е, че ние не обръщаме внимание. Всеки момент
ни се предлагат ценна информа ция, наистина ясни
ориентири и постоянни напътствия. Вместо на тях, ние се
опираме на своите не особено съзнателни умове и така
свиваме тази умопомрачава- ща и многоизмерна Вселена до
размерите на кутия за обувки.

Да се измъкнеш навън не е по-трудно, отколкото

да се научиш да играеш шах
Аз по-обхватен съм и по-добьр, отколкото си мислех, не
знаех, че съдържам толкоз много доброта.
- Уолт Уитман, ПОЕТ И ЕСЕИСТ

Достъпът до тези други измерения, които, както казах, се

носят из ефира като текстови съобщения, е просто въпрос на
внимание, просто решение да увеличите обхвата на онова,
което забелязвате. Както вече знаете, мозъкът ви, и по-
специално фронталният дял на мозъчната кора, проектира и
изгражда реалността. ТоО
обработва, маркира и отбелязва данните, филтрира и
подрежда информацията според предварително заложе-
ното от вас програмиране. Това програмиране решава какво
да приемете и допуснете, какво да потиснете и какво да
сметнете за възможно. В крайна сметка голяма част от по-
висшите и по-фини енергийни сфери се Оказват заличени, а
редовните програми, като усещанията в тялото ни и
близките материални неща - подсилени и изтласкани в
центъра на сцената.
Извън честотния обхват на петте ни сетива се намира
огромно количество информация, цял спектър от енергийни
честоти, които ние напълно изпускаме, защото ги третираме
като досадни продавачи, чукащи на вратата ни. Когато
игнорираме невидимите честоти само защото не можем да
танцуваме с тях, пропускаме какви ли не напътствия и
подкрепа. Всъщност не можем да видим и микровълните
или инфрачервените вълни, но със сигурност не ги
пренебрегваме, когато трябва да претоплим остатъците от
снощната вечеря или косато филмът по канала, който
гледаме, стане твърде сантиментален. Когато отворим
умовете и съзнанието си, когато с абсолютна увереност
изискваме насоки и очакваме знаци, можем да се потопим в
една съвсем нова река от възможности.
Д-р Бърни Сийгъл, автор на бестселъра „Любов, медицина
и чудеса", твърди, че получава редовни и надеждни
напътствия от невидимата сфера. Той намира лекове,
решения и информация, които някои хора биха сметнали за
невъзможни. Защо? Защото е отворен за нехарак- терни
пространства на съзнанието. Той дори използва тази
Божествена радиоемисия за вземане на решения за личния
си живот. Преди няколко години, когато се опитвал да реши
дали да се включи в някакъв маратон, той помолил за знак.
После в рамките на един ден открил 26 пенита - толкова,
колкото мили бил дълъг маратонът.
 На кого му трябба кристална топка?

Длъжни сте пред себе си да направите нещо наистина

забележително с живота си.
- ОТПЕЧАТАН НА РЪКА ЗНАК ВЪРХУ ПИАНОТО
НА ПЪТУВАЩ МУЗИКАНТ В ГРАД КВЕБЕК

ПВ не само би изпраща хартиени самолетчета с послания,

но съицо така постоянно ви подканва да сторите нещо
забележително с живота си. Вселената подхвърля намеци в
продължение на години.
По последни данни от романа „Тайният живот на пчелите"
са продадени шест милиона екземпляра, преведен е на 35
езика и по него е направен филм с участието на Куин Латифа,
Алиша Кийс и Дакота фанинг. Той обаче никога нямаше да
бъде написан, ако авторката му Сю Монк Кид не е била
достатъчно смела и безразсъдна, за да потърси онова, което
иска, и да следва трохите хляб, които я отвели до него.
През 1993 година в един манастир в Палианис на гръцкия
остров Крит бъдещата писателка Сю Кид се пок лонила пред
икона с тъмно лице на света Богородица. Тя смирено
помолила за смелостта да стане писателка. Знаела от край
време, че иска да пише, макар че страхът й да се издържа с
това я убедил да вземе диплома за медицинска сестра и да
работи като такава. До деня, в който се осмелила да изкаже
мечтата си на глас пред висящата от един чепат клон на
дърво икона, тя пишела основно вдъхновяващи
нехудожествени произведения, в които документирала
истории от живота със съпруга си Санди и двете им деца.
Тя се върнала от Гърция и написала първата глава, в която
се разказвало за момиче, в чиято спалня - 0 стената - било
пълно с пчели. Представила я на една
конференция на писатели, където водещият професор
заявил, че е „интересна, но с малък потенциал". Макар да
изпитвала подтик да напише книга, тя превърнала елавата в
кратък разказ и бързо забравила за него... Но не съвсем.
Той останал във филтъра на ума й в продължение на ииест
години. След шест години и още две нехудожест- Вени книги
Кид отново отишла до Средиземноморието, този път заради
пътуването по случай дипломирането на дъщеря й Ан. Само
че сега менопаузата наближавала, е неосъществената й
мечта да стане писателка все още се блъскала лудо в сърцето
й, все още се опитвала да подскаже за присъствието си. В
Ефес, в една маслинова горичка край малкия дом, където
някога живеела Дева Мария, тя решила пак да се помоли.
В мемоарите си пише следното: „Когато изпращаме
молитви към Вселената, тя дали ги чува? Могат ли те да
променят нещо? Или молбите ни са форма на магическо
мислене?"
Изминало дълго време, откакто отправила конкретна
молба, но сега отново се помолила за романа. Поискала
насока, някакъв ясен знак.
И веднага щом излязла от малкия параклис и отшила при
дъщеря си, на лявото й рамо кацнала пчела. Ан инстинктивно
замахнала да я пропъди, но Сю протегнала ръка и поклатила
глава, сякаш за да каже: „Не. Това е пчела. Пчела."
Двете тръгнали надолу по хълма, покрай извора със
светена вода. Пчелата останала на мястото си и стигнала чак
до автобуса, както си стояла на рамото на Сю.
- Какво й става на тази пчела? - попитала Ан, искрено

развълнувана. - Все едно те е осиновила.

- Съобщава ми, че ще се прибера вкъщи и ще довърша

онзи роман, който започнах преди шест години - отвърнала

Сю.
 В царството на приказките

Веднъж щом променим гледната си точка, повече не можем

да се върнем назад. Застиваме на едно място като елен,
който души вятъра - живи. С този нов начин, при който се
вглеждаме навътре в себе си за посоката и търсим малки
улики, ние осъзнаваме, че не само можем да променим
нещата, но това е и истинската причина да сме тук.
- Керъл Ейдриън, съавтор на „Десетото откровение"

След като откриете силата на мислите и съзнанието си,

вече няма връщане назад. Веднъж щом повярваш истински
в нещо, не можеш да се върнеш в предишното си състояние.
Може да изберете да не използвате тази информация,
може да постъпите като Сайфър от „Матрицата", който казал
на Морфей да си навре червеното хапче там, където слънце
не огрява... обаче никога няма да я забравите. И всъщност
никога няма да можете да „я пренебрегнете". Правите го
несъзнателно - просто създавате живота си според
предварителните настройки на обществото, като подкрепа
за историческия разказ за скръб и злочестини.
Нашата история се различава от холивудската по това, че в
истинския живот получавате безброй възможности да
изберете червено хапче. Възможности, които също като
упорити косми по лицето продължават да изникват.
Хората погрешно се тревожат, че има ограничение във
времето за хубавините, един вид срок на годност, Измъчват
се, че са изпуснали шанса си през 1986 година или се
тормозят за онзи случай, когато са отказали нещо си. Шансът
да създадете онова, което е добро за
вас, се появява отново, във всеки мие. Не можете наистина
да изпуснете влака, защото точно зад него идва Още един.

Синхроничност, модели и по-големи реалности

(или „Роза и под всяко друго име17")

Способността ни да оформяме енергията е като дишането.

Правим го през цялото време, без дори да го осъзнаваме.
- ДЕЙМИЪН ЕКОЛС, БИВШ ЗАТВОРНИК, НАСТОЯЩ ПОЕТ И ДУХОВЕН УЧИТЕЛ

В книгата си „Малки красиви неща" Черил Стрёйд разказва

за своя екскурзия в Ню Мексико. Била сама, и то от няколко
часа. Минала един завой и изведнъж попаднала на друг
самотен турист, който тъкмо в този момент бил попаднал на
трети такъв. Тримата се разсмели, започнали да говорят и
открили, че и тримата са родени на •дна и съща дата, в три
последователни години.
Блестящият европейски журналист Артър Кьостлер
разказва историята на французин, който като малък получил
пудинг от сливи от гостенин в дома на родителите си в
Орлеан. Посетителят, Мишел дьо форжибю, направил на
младия французин почти толкова силно впечатление,
колкото и пудингът. Няколко години по- късно той вечерял в
Париж и забелязал пудинг от сливи 6 менюто. Поръчал си от
него, но сервитьорът му казал, че току-що е поднесъл
последното парче. Келнерът

Туо, което / зовем ний „роза", ще ухае сладко / под всяко друго име. - Шекспир, „Ромео и
Жулиета", второ действие, втора сцена - б. пр.
посочил господина 6 другия край на ресторанта, който го
бил поръчал. Оказал се не друг, ами самият Мишел д«
форжибю, когото младият французин не бил виждал от
онази вечер в дома на родителите си.
Много години по-късно французинът бил на вечеря, ни
която сервирали пудинг от сливи. И точно когато раз казвал
забележителната история как е поръчал пудинв от сливи и
се натъкнал на Дьо Форжибю в ресторанти в Париж, на
вратата се почукало. И вътре влязъл много възрастният,
немощен и изтощен Мишел дьо форжибю Той бил поканен
на друга вечеря, но отишъл на грешен адрес.
Съвпаденията всъщност не са някаква странна ано малия,
изскочила от онова, което д-р Джон Лили нари ча
„Космически център за контрол на съвпаденията" В
действителност те са доказателство за полето на
безкрайните възможности, с което всички ние смп
свързани. Това е научното обяснение защо принципът
„Фолксваген джета" („Вие въздействате върху полето и
получавате от него според вярванията и очакваниятп си") е
толкова ефективен.
Карл Юнг, който първи въвежда термина „синхронич
ност", вярвал, че тези необичайни съвпадения са поглед
към скрития порядък във Вселената. Синхроничнитп
случайности - например да попадна на друг студент от
Канзас в библиотеката на Университета на Сидни
единствения път, когато я посетих; или да засека леля си и
чичо си, които не бях виждала от пет години, в рее торант в
Хуарес, Мексико - са пример за това, което Юнг описва като
„принцип на некаузалното свързване", който съединява
духа и материята.
Според неговата теория, когато в психиката възниква
силна нужда, тази скрита взаимосвързаност се проявява и
ни идва на помощ. Моето предположение е, ч# дори в
моменти, когато нуждата не е толкова силна,
Скритата взаимосвързаност пак се задейства. Пак ни
изпраща знаци и послания и се опитва да стигне до нас.
Светоглед 2.0 предполага, че живеем в свят, който е
Организиран много по-сложно, отколкото някога сме по-
дозирали.
! Колкото повече си позволяваме да възприемем тази връзка
с постоянно присъстващото поле на безкрайни
възможности, толкова повече този танц на енергията
действа в наша полза. Мнозина от нас биха предпочели да
продължат да се „чувстват отделени", вместо да признаят, че
Вселената непрекъснато се старае да ни дарява с
благословия, да ни залива с любов, да задоволява всички
наши нужди.
Да вземем например Шели, читателката, която ми изпрати
тази история. Била на ваканция в Париж и седнала на една
пейка в Нотр Дам, за да си починат уморените й крака.
Единственият чифт обувки, които си била взела за
парижкото приключение, не били особено добър вариант и
пулсиращите пръсти на краката болезнено
0 го напомняли. Дневният й бюджет за пътуването из Европа
бил 20 долара и тя нямала допълнителни пари за ноВи
обувки. Изведнъж интуицията я подтикнала да се изправи,
да излезе от църквата и да свие наляво. След Оиде няколко
завоя стигнала до кофа за боклук, върху която били
поставени чифт чисто нови, неносени черни ботуши, които
били точно нейният размер.
Вселената буквално й връчила тези ботуши.
Повечето от нас са си създали рамка от вярвания, чрез
които да обяснят това сложно и холистично ор- •анизирано
поле, което ни кара да осъзнаваме „случайностите" и
„синхроничностите". Според някои от нас внеелите са онези,
които ни насочват надясно, когато би било катастрофално да
продължим направо. Или пък наричаме книгата, която пада
от рафта в библиотека, съдба... или чисто и просто късмет.
Други вярват, че
 (както гласи старата поговорка) случайността е желанието
на Бог да остане анонимен.
Няма значение как го наричате. Най-важно е това, че го
използвате.

Свидетелски показания

От 20 години наистина вманиачено карам разни неща да се

появяват.
- ОнЪРИЙ КоРДЪР, АВТОР НА ПОРЕДИЦАТА
„УСПЕШНАТА САМОТНА МАЙКА"

Д-р Джо Диспенца е kuponpakmop18 с опит в областта на

неврологията, мозъчните функции и изучаването на
нервната система. Той знае, че създаването на конкретна
реалност е само въпрос на фокусиране на ума. За разлика
от много родители, които карат децата си да не вярват в
приказките и които бързо ги отучват от Бога в тях, Диспенца
обяснил на своите за безкрайната сила на Вселената. Казал
им, че могат да имат всичко, което някога поискат.
Всичко, в чиято истинност биха пожелали да убедят умовете
и телата си.
Едно лято, след като 15-годишната му дъщеря пре-
дизвикала появата на главна роля във видео в YouTube,
което придобило голяма популярност, той я попитал:
- И така, какво следва? Какво искаш да създадеш сега?
Не й се наложило дълго да обмисля отговора:
- Искам лудо, неограничено пазаруване.
Повечето родители отново биха казали нещо от рода
на: „На куково лято!". Диспенца обаче кимнал и заявил:

18
Човек, който лекува чрез масаж на гръбначния стълб — б. пр.
j -Добре, ето какво трябва да направиш. Трябва да създадеш
много ясен образ в ума си. Как би изглеждало най-
невероятното пазаруване в живота ти? Трябва да to
упражняваш всеки ден. И когато станеш след медитацията за
това страхотно, лудо пазаруване, не може да си съшият
човек, както преди да седнеш. Трябва да се изправиш с
чувството, че току-що си пазарувала до пълно изтощение.
- Няма проблем, татко - отвърнала тя, като напълно

пренебрегнала научната му лекция за промяната в Схемата

на мозъка й, за емоционалното обуславяне на тялото й да
вярва, че вече е постигнала лудото си пазаруване.
Един-два месеца по-късно д-р Диспенца бил във Ва-
шингтон, окръг Колумбия. Пътувал с такси, за да изнесе
лекция. Обадили му се по телефона.
-Татко, познай! - Дъщеря му била останала без дъх.
-Успокой се, скъпа. Кажи ми какво е станало.
-Току-що бях на лудо пазаруване!
Оказало се, че е била на пазар със своя приятелка в Санта
Моника, Калифорния. Двете ровели по стелажите в любимия
си магазин, когато към тях се приближил мъж, когото никога
не били виждали. Той попитал приятелката й дали случайно
не е дъщеря на Сам Барели.
Приятелката й кимнала, без да е съвсем сигурна какво да
мисли за този твърде дружелюбен непознат.
- Питам, защото преди няколко месеца Сам ми направи

огромна услуга и оттогава търся начин да му я върна.

После бръкнал в джоба си и им подал една фирмена кре-
дитна карта:
- Момичета, бих искал да ви я дам за този следобед.

Вземете я и се забавлявайте.
-Добре - казал Диспенца. - Но трябва да попитам. Колко?
 - Седем хиляди и петстотин долара - отвърнали тя. - И
това дори не е най-хубавата част. Най-хубаво то бе, че се
забавлявах страшно много, дори повече, отколкото си бях
представяла. Е, татко? Създадох всичко това с ума си!

Още свидетелски показания

Играете на сцената, създадена от мислите ви.

- Д-р К ЪРБИ С ЪРПРАЙЗ , ПСИХОЛОГ

По време на промоционалната кампания за „Е на ква-

драт" ми представиха една книга, наречена „Поръчки до
Вселената". Д-р Леели Уелс, киропрактор, която ме ин-
тервюираше за своето радиошоу, сподели, че практикува
тези принципи от много години. Всъщност тя твърдеше, че
е срещнала любовта на живота си, след като е направила
такава „космическа поръчка".
Бях заинтригувана и просто трябваше да попитам (хей,
нали съм журналистка). Тя ми обясни, че космическата
поръчка е прост процес. Можете да си поръчате от
Вселената каквото пожелаете - нова работа, нова кола или
съпруг в случая на д-р Леели. Това много прилича на
формулирането на намерение, ако използваме термините
от „Е на квадрат".
Барбел Мор, германската авторка, която измислила този
процес, инструктирала хората просто да напишат
желанието си, да изискат дата за доставка и да оставят
Вселената да свърши останалото. Тя го нарекла
„Космическа служба за поръчки по пощата" - нещо като да
поръчаш последния бестселър от „Амазон". Само че без да
се замесват пари. Такъв процес ми харесва.
1 Космическите поръчки станали много модерни в Анелия,
след като бившият говорител и водещ по Би Би Си Ноел
Едмъндс (той е лондонският Лари Кинг) заявил, че
благодарение на книгата на Мор в кариерата му настъпила
пълна промяна. Хитовото му шоу „Сделка или не" било
пряк резултат от изпращането на поръчка до Вселената,
както и домът му в Южна Франция и новата му съпруга.
Всъщност по това време станало доста модерно
победителите в британските риалити шоута да твърдят, че
са пуснали космическа поръчка.
Мор, която написала още няколко книги за космическите
поръчки преди смъртта си през 2010 година, в началото не
била вярваща. В действителност направила първата си
поръчка, само за да затвори устата на своя приятелка, която
не спирала да приказва за позитивно- то мислене. Мор,
която по онова време била необвързана, най-накрая
заявила: „Имащ предвид, че бих могла да намеря идеалния
партньор, просто като мисля позитивно? Ще приема този
облог."
Така че тя написала качествата, които търсела у даден
мъж, направила тържествено поръчката, определила дата
за доставка - и забравила за нея.
В уречения ден за доставка един мъж с абсолютно
всички качества, които била поръчала, я поканил на среща.
Тя била толкова смаяна, че след като изплатила мизата на
приятелката си, продължила да поръчва (и в крайна сметка
да получава): своята работа мечта, толкова пари, колкото
можела да изхарчи, и замък, в който да живее и работи.
Тя казва: „Така или иначе ние всички непрекъснато пра-
вим поръчки, просто през повечето време не го осъзна-
ваме."
Методът

Това не бяха единствените намеци, че скоро ще

емигрирам в нова Вселена.
- Сю Монк Кид, АВТОР НА „ТАЙНИЯТ живот НА ПЧЕЛИТЕ"

Този експеримент е опреснителей курс, нещо като

загряване, за да върнете „мускулите" си за проявяване във
форма. Освен това е и напомняне, че можете да по лучите
от живота каквото търсите, физиците нари чат тази мрежа
от връзки нулево поле (аз го наричам поле на
неограничените възможности, или ПВ) и твър дят, че в
него съществува всяка една възможност.
През следващите 72 часа вие активно ще търсите
следните осем възможности. Просто дръжте очите си
отворени и задайте намерението да ги привлечете в
обхвата на осъзнатото си внимание. Идеята е, че след като
веднъж сте ги поръчали от Вселената, те ще се появят
точно както са били заявени. И точно както изобщо не се
съмнявате, че куриерът ще достави поръч ката ви от
онлайн пазаруването на вратата, просто повярвайте, че
следните осем неща са се устремили към вас:
• Неудържим смях
• Играчка от детството
• Любимата песен от гимназията
• Числото 222
• Плажна топка
• Възрастна дама с модерна шапка
• Бебешка усмивка
• Билборд с послание за вас
 Мислете за това като за „Лов на вещи"19, която беше
любимата ми детска игра. И тъй като детинското удивление
и играта са еликсирът за проявяване, ще го направя още по-
приятно и забавно. Ще ви предложа пакетна награда, ако
накарате гореизброените неща да се появят - всички книги
с подобна тематика, които са изброени в края на „Е на куб".
Тези заглавия ще отидат при читателя, който изпрати най-
добрите фотографии на всичките осем неща на моя сайт
www.pamgrout.com.
А ако наистина искате да е възможно най-забавно,
отделете си малко червени канелени бонбони или же-
лирани бобчета (които да използвате като червеното хапче)
- предложение, което получих от една прекрасна читателка
на име Мери Салярс. Тя държи червени желирани бобчета
в стъклен буркан на масата си и всеки път, когато й се случи
някой от тези моменти, лапва по едно като сладко
напомняне да избере друга реалност.

'• Изра, при която участниците (сами или в група) трябва да открият предметите от
предварително изготвен списък. - б. пр.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието на червеното хапче.

Теория: Моите вярвания и очаквания въздействат върху оно ва, което получавам от
полето на безкрайните възможности.

Въпрос: Възможно ли е да виждам само онова, което очаквам да видя?

Хипотеза: Ако реша да търся осемте неща, изброени по-долу, ще еи намеря.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: ________________ Час: ________________
Подход: Ако този експеримент издържи на проверката, следователно светът отвън
отразява това, което очаквам да видя. През следващите три дни ще търся и отмятам
следните осем неща:

• Неудържим смях ___________________

• Играчка от детството ми _________________________

• Любимата ми песен от гимназията ___________________________

• Числото 222 ___________________

• Плажна топка __________________

• Възрастна дама с модерна шапка _________________________

• Бебешка усмивка ___________________

• Билборд с послание за мен ______________________

Бележки: ________________________________________________________________

Колкото повече търсите синхроничностите, толкова

no-вълшебен става животът ви. Вие сте магьосникът,
който прави тревата зелена.
- Робърт Антън Уилсън, писател
 щшщШ
р ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО
I Блокират ли вашите вярвания потока на
безграничното световно изобилие?
г
Ш^:' '• .
№ . Ако искате да откриете тайните на Вселената,
мислете от гледна точка на енергия, честота и
вибрации.
|L - Н ИКОЛА Т ЕСЛА , СРЪБСКО - АМЕРИКАНСКИ ИЗОБРЕТАТЕЛ

j’ Аз съм пълен лаик по отношение на нещата, които

работят с електричество. Знам как изглежда идеп- !
селът и знам как да го пъхна 8 контакта на стената.
: Оттам нататък съм напълно безпомощна.
1 В електрониката обаче се използва един компонент,

койтр можем да приложим като метафора, за да

разберем защо някои намерения се проявяват толкова
лесно, а други сякаш са почти невъзможни.
Устройството се нарича резистор и в общи линии (моля
всички електротехници да ми простят за прекалено
опростеното обяснение) ограничава силата на
електрическия ток, преминаващ по дадена верига.

■ Резисторите намаляват броя на електроните, кои-

. то могат да преминават покрай дадена точка.всеки
К'момент.
Машите вярвания за себе си и за начина, по който
функционира светът, служат като резистор^ 'които
блокират потока на неограниченото изобилие в света.
Нашите убеждения са спирачките, които прекъсват
естествения, винаги течащ поток ■добро |
 Нека ви дам един пример. Повечето хора смятат, че
парите са ограничени като количество и е трудно ; да
се сдобиеш с тях. Това е резистор. От друга ' 'страна, не
вярват, не здравето или интелектът са ограничени.
Само защото аз съм здрав, това не означава, че 'не
можеш и ти да бъдеш здрав. Блестящият интелект
наСтивън Хокинз не пречи на Мат Гроонинг и Стивън
Спилбърг да използват своя собствен.
Когато обаче става’въпрос за изобилие, убежде-
нието, че количеството му е Ограничено, е един голям
резистор. То блокира потока много по-добре,
отколкото химическите вещества като волфрам,
въглерод и други популярни резистори. Друг грама- i
ден резистор е вярването, че знаете нвО-добре как да
постигнете определена цел. Да вземем за при- мер
пътешествията, които са популярно намерение за
мнозина. Повечето хора, с които разговарям, смятат,
че най-добрият начин да пътешестваш по света в да си
намериш работа. Така ще натрупаш достатъчно пари и
отпуск, за да посетиш, да речем, Кейптаун или Монте
Карло, или дори Денвър, Колорадо ; *. ■ ;|
Аз, от друга страна, нямах никакви очаквания. Знаех,
че горя от желание да пътувам, но нямах дори бегла
представа какво да направя, за да го постигна. ! Имах
обаче нещо друго - бях в състояние да осъзная, •че
нямам представа. Пределно ми беше ясно, че ако
искам да обиколя целия свят, единствената'ми въз-
можност 6 да оставя всичко на Вселената. Предадох й
се напълно с доверието, че тя е много no-умна и ■’ по-
изобилна от мен. . ^
Вместо да следвам общоприетия път, да робувам и,
да- трупам пари и време за почивка, сега пътувам
^безплатно. Вселената ме отведе до писането за пъ- £
тешествия - професия, която май дори не знаех, че ц
съществува, когато за първи път заявих, че искам Riga
бъда пътешественик по света, if- Пари? Че кой се нуждае
от пари? , jSr. В света на електрониката резисторите
понякога if са полезни (те могат да създават топлина и
свет- £лина). Аз обаче, която копнея за живот на лекота
и .. благодат, предпочитам потокът да си остане въз*
I можно най-свободен и без препятствия. ;

^^^ИИИИЯ^К8ИВрНИЕдИДЯИЕиНиЯИ|^Иииря|ДивМ№8№мМ|ир|Ш1Дй8^
 ЕКСПЕРИМЕНТ №3

СЛЕДСТВИЕТО „САЙМЪН КОУЕЛ"

(ИЛИЗАЩО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА
ОТСЪДИШ КАКВОТО И ДА БИЛО)
Общоприетото: Моята работа е да отсъдя кое е
право и кое е грешно, кое е бяло и кое - черно.

Светоглед 2.0: Нищо не е абсолютно; само моето

мислене го прави такова.

Човек винаги е бил собственият си най-неприятен

проблем.
- Райнхолд Нибур, американски богослов
Постановка
Кръстих този експеримент на известния строг съдия от
журито на музикалното шоу „Американски идол", когото от
„Ти ви гайд" са поставили в списъка си на „HaQ-голям злодей
на всички времена", защото, когато непрекъснато следим и
поставяме оценки за правилно и неправилно, добро и лошо,
ние губим; потискаме и задушаваме енергията си.
Знам, че оценяването изглежда необходимо за пълното
разбиране на живота. Но всъщност „разбирането на нещата"
е синоним на отнемане на силата им. След като започнете да
поставяте етикети - „Това е дъб", „Това е малолетен
престъпник", „Това нещо там е диван" - унищожавате всички
други възможности, отсичате ги като онази глава в
„Кръстникът". Този дъб може да е домът на някоя катеричка
или скривалище по време на криеница, онзи малолетен
престъпник би могъл да е великолепен изпълнител, диванът
може да е легло или шестгодишното ви дете да си направи
крепост от него. В момента, в който разберем всичко, ние
спираме да търсим нещо друго.
Този експеримент изследва най-вече остарелите
вярвания в абсолютната реалност. Тъй като разполагаме
само с три дни, нека да оставим потенциалните абсолюти
(като Космос, висши божества и оригинално мислене) на
гениите, а да проучим онези безусловни истини за нас
самите, в които вярваме.
Например, дали наистина е абсолютна реалност, че не сте
фотогенични, или нямате късмет в любовта? Абсолютна
реалност ли е, че не изкарвате достатъчно, или че никога не
бихте могли да прекъснете връзката си, в която липсва
любов? Всички ги притежаваме: вярвания, към които се
придържаме и в които инвестираме, независимо какви
доказателства имаме за обратното.
, Един от моите „абсолюти" в миналото беше идеята, че „не
съм много добра ораторка и не се чувствам удобно, когато
излизам на сцената пред публика". Повтарях тези думи
непрекъснато. Те се превърнаха в мантра за Мен. Всеки от
приятелите ми е чувал тази история в стил „горката аз"
хиляди пъти. Но в нея няма повече истина, отколкото в
противоположната, според която Съм прекрасен, уверен,
вдъхновяващ оратор.
В квантовия свят, в полето на безкрайните възможности
няма реалност, която да е no-истинна от която и да било
друга. Не съществува такова нещо като абсолют, няма
окончателни истини. Това да определям себе си като
неопитен оратор е само една от многото вероятности.
Вероятността да съм талантлив Оратор е еднакво логична. Тя
е също толкова вярна.
Ако я разгледам с помощта на Зигмунд Фройд, сигурно ще
намеря много причини да повтарям мантрата си, че „не съм
добра ораторка". Първо, получавах съчувствие и потупвания
по гърба. Винаги, когато я казвах (всеки път, когато се
повдигаше темата), приятелите ми предано повтаряха
наизустените си реплики.
- Но, Пам - казваха те, - ти обикновено си толкова

интересна. Толкова си забавна. Как е възможно да не си

чудесен оратор?
А аз винаги се изкушавах да подхвърля:
- Още! Още!

И така, моята мантра жънеше безсмислени червени точки.

Получавах и внимание, както и добро извинение да избегна
нещо, което всъщност копнеех да направя.
Но всеки път, когато повтарях механично тези скучни,
наизустени и омаловажаващи думи, аз трупах Още маса в
тази конкретна реалност. Пълнех кофата на тази вероятност,
от което тя ставаше все по- тежка и невъзможна за носене.
Така че колкото по- бързо успеех да оставя тази конкретна
кофа с факти,
толкова по-бързо щях да започна да се наслаждавам нп
реалността, че съм уверен оратор.

Абсолютна реалност... ама не съвсем

Вьзможно е да страдате, но само от фалшиви вярвания.

- МИШЕЛ Лонго 0'Д ОНЪЛ, АМЕРИКАНСКИ АВТОР

Всеобща заблуда е, че има добри момчета и лоши мом

чета - онези, които „носят бели шапки", и другите, кои то
заслужават да ги вържете на железопътните релси Тази игра
на „правилно и грешно", „печелиш или губиш", „аз или ти"
достигна размерите на пандемия. Когато разделяме и
слагаме етикети на всичко, автоматично намаляваме
възможностите си с 50%. Като вярваме, чо съществува
такова нещо като един-единствен верен отговор, ние губим
половината си възможности, поло вината си лична свобода,
половината си енергия.
Освен това в крайна сметка така си налагаме много
повече правила.
Невидимата всемогъща енергийна сила бива накълцано
на парченца, класифицирана и категоризирана, докато
напълно изцедим същността й, нейната неограничен»
магическа есенция. Когато играем на това бойно поло, ние
изпращаме силата, която оформя и моделира животи ни, да
търси онова, което е незначително и достойно зп
съжаление. Постоянното ни съдене и играта на анализи
издига плътна завеса между нас и полето на безкрайните
възможности.
Умствената гимнастика, необходима за тази игра н« или-
или, създава съпротивление, кара ни да обвинявам») другите
и ни учи да виждаме всичко като проблем Превръща
буквално всичко в живота ни в наш враг. Дори
Собствените ни тела, от които очакваме (въпреки че правим
всичко възможно да го отложим) в крайна сметка да се
разболеят, разпаднат и разложат.
If Светоглед 1.0 се основава на убеждението, че всичко навън
се стреми да ни докопа: околната среда, политиците ни,
храната ни, телата ни (които изследваме редовно за
„повреди" на годишните медицински прегледи), другите
държави. Дебнем дори и любимия си, защото са ни
предупредили да внимаваме за признаци, че „просто не се
интересува особено" от нас.
Всеки репортаж, всяко назначение, всяка политическа реч,
всяка книга за самопомощ се основават на нескончаемия ни
интерес към онова, „което не е наред". Пием хапчета,
купуваме енергийни напитки, усукваме се в йогийски пози,
пеем, медитираме, молим се на някакво мъгляво божество
в безплоден стремеж да поправим всичко, което не е наред
в живота ни. Или злото, което Са ни предупредили, че идва.
Историческите книги са пълни със зловещи разкази за
война, глад и политически вълнения. Както мъдро попитал
веднъж Пач Адамс, американски лекар, вдъхновил
#дноименния филм: „Къде е главата за купона?"

Виждаме само това, което сме научени да

виждаме

Нормалното не е нещо, към което да се стремим; то е нещо,

от което да бягаме.
- ДЖОДИ ФоСТЬР, АМЕРИКАНСКА АКТРИСА

Възможно ли е чрез разглеждане, анализиране и усърдна

работа по отстраняването на всички тези проблеми,
всъщност да им даваме властта да ни управляват?
Възможно ли е полагането на такива изключителни
усилия/за да избегнем неминуемия си край, всъщност до
спомагаме за същия този край?
Този експеримент показва, че всъщност собственият ни
неоправдан страх подхранва и задвижва истерията И че
тези 5000 години, през които са ни възпитавали, че царуват
липса, ограничение и мрак, ни правят слепи за простичката,
неизменна доброта, която винаги е на наша страна.
Ще ви помоля през следващите 72 часа да свалите
юмруци, да смъкнете бронята си и да очаквате да зър нете
отблясък от енергията, която поддържа животи ви, която
протича през вас, грижи се за вас и задоволява всяка ваша
нужда.

Каква е историята ти, грамофонче?20

Мартин Лутьр Кинг младши никога не е казвал: „Искам да се

оплача.“
- Майкъл Бърнард Бекуит, американски автор и пастор

Ние всички имаме истории. Също като Братя Грим

разказваме тези истории на всеки, който иска да ни из
слуша.
• Имам проблеми със съня.
• Мразя да се упражнявам.
• Никога не съм бил организиран.
Например, друга от моите истории (и изборът ми е да се
придържам към нея) гласи, че съм великолепни

20
What's Your Story, Morning Glory? - заглавие на известна песен на Ела фицджералд и песен
и албум на групата „Oasis" - б. пр,
писателка, фактът, че подсилвах тази история и си я повтарях,
ми позволи да напиша 17 книги. Даде ми възможност да
направя кариера от това, което обичам.
Когато повтаряме историята отново и отново, ние
създаваме невронни пътища в мозъка, които засилват тази
реалност.

Животът е тест, при който избирате от много

възможности

Квантово кръстовище. Поемете по двете платна

едновременно.
- УЛИЧЕН ЗНАК, СПОДЕЛЕН ВЪВ ФЕЙСБУК

Реалността е коренно различна в зависимост от това кого

питате. Някои хора пушат през целия си жи- 8от и никога не
се разболяват от рак на белия дроб. Някои хора консумират
огромно количество калории, тъпчат се с глутен и всякакви
други вредни неща и въпреки това имат тяло като на Кейт
Мое. Някои хора четат книги като тази без никакъв резултат.
Докато следвах журналистика научих, че не съществува
предварително подготвена и банална реалност.
Преподавателката ни, обзета от страстта да ни предостави
истински преживявания от реалния живот, измисляше
„новинарски събития", които ние, начинаещите репортери,
да отразяваме. Въпреки че първото кредо на
журналистиката е обективността и ни учат, че пристрастията
под каквато и да било форма са нежелани, материалите,
които предавахме тогава, бяха точно толкова различни,
колкото са гледните точки на Барак Обама и Владимир
Путин.
 Мислех си: „Ама ти наистина ли Видя същото съби тие
като мен?"

Не съществува един-единствен правилен

отговор
Ако реалността е различна за различните хора, можем ли
да говорим за реалността в единствено число, или
всъщност трябва да използваме множествено? И ако има
множество реалности, дали някои са no-истинни... от
други?
- ФИЛИП К. ДИК, АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ ФАНТАСТ

Всяко вярване всъщност е просто мисъл, която про

дължаваме да си повтаряме. Ние решаваме как стоят
нещата и после правим всичко възможно, за да докажем
това заключение. А какво ще стане, ако, вместо да тър сим
толкова упорито правилния отговор, просто прие мем, че
няма нищо универсално?
Когато се откажем от идеята за абсолютна реал ноет,
вече не се налага да защитаваме позициите си или да
издирваме безцелно кой ни е виновен. Щом се откажем от
опитите да натъпчем живота в малката си спретната кутия
на „правилно и грешно", можем да използваме този
потенциал, за да създадем каквото си искаме.
Изборът да не съдиш често изглежда неудобен. Всичко
в Светоглед 1.0 крещи колко е важно да намериш един-
ствените: единствения подходящ партньор, единстве ната
точна кариера, единствения правилен живот. Това не само
ни налага огромен натиск (Боже, какво ще стане, ако
сбъркам? Ами ако избера грешния отговор?), но
очевидно е и неправилно. В квантовата супа има милиони
правилни отговори.
Когато вярваме, че има само един верен отговор, ние
започваме да се възмущаваме от тези, които явно са
избрали грешния отговор. Когато осъзнаем, че за всеки
съществуват различни правилни отговори, можем да
спрем със съденето, да станем по-възприемчиви, по-
еъвкави, по-отворени към изобилната палитра от въз-
можности.

Свидетелски показания

Променете само съзнанието си за онова, което

искате да видите, и целият свят ще се промени в
съответствие с това.
- „КУРС ПО ЧУДЕСА"

На 25 години Мишел Лонго 0'Донъл, авторка на „Май-

муни и дракони", работела като медицинска сестра в едно
от първите педиатрични интензивни отделения в страната.
Била омъжена за морски пехотинец, ветеран от
Виетнамската война, имала двегодишна дъщеря и била
бременна с второто си дете. Когато била по- млада, левият
й бъбрек изсъхнал и го отстранили. По време на
бременността докторите сметнали, че десният бъбрек се
претоварва и решили да предизвикат раждане чрез
лекарства.
Грешка при изчисляване на термина предизвикала по-
явата на дъщеря й Дара в седмия месец, когато тежала
едва 1,130 кг. Двадесет и четири часа след като започнали
да вливат медикаментите на майката, лекарите измъкнали
малкото лилаво бебе, което не помръдвало и не издавало
никакъв звук. Поставили му диагнозата хиалинно-
мембранна болест. Момиченцето не било в
състояние да си поема въздух, дробовете му не се раз-
гъвали. През първата нощ получило пет сърдечни кризи.
Дори и със 100% аспирация на кислород, все още не
получавало достатъчно за захранване на бъбреците и
мозъка. През 70-те години бебетата в това състояние не
оцелявали.
Но когато на следващата сутрин дошъл главният лекар,
за да иска разрешение да спре лечението, нещо вътре в
Мишел й прошепнало, че всичко ще бъде наред. Макар
като медицинска сестра с шест години стаж да знаела, че в
резултат от липсата на кислород може да настъпи тежка
умствена изостаналост, тя отказала да даде разрешение да
спрат апаратите.
- Сякаш в мен живееха две личности. Едната беше
емоционална развалина - моята обичайна, свръхизплаиие-
на същност. На нея чак й прилошаваше от много пушене.
На всеки час се обаждах в лабораторията за резултати от
кръвните й проби. Когато се промъквах долу да я видя,
бебето размахваше ръце във въздуха, докато се бореше да
вкара въздух в дробовете си - разказва тя.
И все пак, имало и друга личност, която била обзета от
дълбоко скрито убеждение в квантовата вероятност, че
„всичко ще бъде наред".
Два дни по-късно съпругът й я изоставил. В продължение
на две дълги години след окончателното изписване на
Дара от интензивното отделение 0'Донъл съградила
живот, в който нито веднъж не включила вероятността за
умствена изостаналост и нито веднъж не изключила
вероятността, че изцелението все още е възможно.
„Дълбоко в себе си усещах, че е много важно да не поз-
волявам това да бъде част от живота ни. Може и да ни се
налагаше да се справяме с него, но то нямаше да бъде
наша идентичност."
 Разбира се, трябва да се справяте с проблемите, ако
възникнат. Но не е нужно изцяло да се отъждествявате с
тях. Независимо как ви изглежда, вие все още сте цялостни,
завършени и непокътнати. Когато се фокусирате върху
проблема, вие просто подсъзнателно се придържате към
него, изобщо не си позволявате възможността да се
освободите от него. Има разлика между това да се
погрижите за нещо и това да му издигнете храм.
И веднъж, когато Дара била на около две години,
О'Донъл я подпряла на бедрото си и се приготвила да
сложи бисквитка в устата й, както правила много пъти
дотогава. Дара, която до този момент не показвала ни-
какви признаци на съзнателност и в общи линии живеела
като зеленчук, точно както лекарите били предупредили
О'Донъл, че ще стане, се усмихнала на майка си, посегнала
да хване бисквитката и я сложила в устата си. След този
случай тя бързо се подобрила, а когато пораснала, станала
адвокат и в крайна сметка постъпила на работа при главния
прокурор на щата Тексас.
Днес Мишел казва: „Не бива да позволявате на ума си да
превърне нито една реалност във ваша идентичност."

Методът

Вечното блажено и естествено състояние е задушено от

този живот в невежество.
- Шри Рамана Махарши, индийски гуру

При този експеримент ще изберете някоя стара история

и ще я преобърнете. Ще вземете една реалност, която сте
приемали за абсолютен факт, и ще започнете активно да
търсите точната й противоположност.
състояние да си поема въздух, дробовете му не се разгъвали.
През първата нощ получило пет сърдечни кризи. Дори и със
100% аспирация на кислород, все още не получавало
достатъчно за захранване на бъбреците и мозъка. През 70-те
години бебетата в това състояние не оцелявали.
Но когато на следващата сутрин дошъл главният лекар, за
да иска разрешение да спре лечението, нещо вътре в Мишел
и прошепнало, че всичко ще бъде наред. Макар като
медицинска сестра с шест години стаж да знаела, че в
резултат от липсата на кислород може да настъпи тежка
умствена изостаналост, тя отказала да даде разрешение да
спрат апаратите.
- Сякаш в мен живееха две личности. Едната беше
емоционална развалина - моята обичайна, свръхизплаше- на
същност. На нея чак й прилошаваше от много пушене. На
всеки час се обаждах в лабораторията за резултати от
кръвните й проби. Когато се промъквах долу да я видя,
бебето размахваше ръце във въздуха, докато се бореше да
вкара въздух в дробовете си - разказва тя.
И все пак, имало и друга личност, която била обзета от
дълбоко скрито убеждение в квантовата вероятност, че
„всичко ще бъде наред".
Два дни по-късно съпругът й я изоставил. В продължение
на две дълги години след окончателното изписване на Дара
от интензивното отделение 0'Донъл съградила живот, в
който нито веднъж не включила вероятността за умствена
изостаналост и нито веднъж не изключила вероятността, че
изцелението все още е възможно.
„Дълбоко в себе си усещах, че е много важно да не поз-
волявам това да бъде част от живота ни. Може и да ни се
налагаше да се справяме с него, но то нямаше да бъде наша
идентичност."
 Разбира се, трябва да се справяте с проблемите, ако
възникнат. Но не е нужно изцяло да се отъждествявате с тях.
Независимо как ви изглежда, вие все още сте цялостни,
завършени и непокътнати. Когато се фокусирате върху
проблема, вие просто подсъзнателно се придържате към
него, изобщо не си позволявате възможността да се
освободите от него. Има разлика между това да се погрижите
за нещо и това да му издигнете храм.
И веднъж, когато Дара била на около две години, О'Донъл
я подпряла на бедрото си и се приготвила да сложи
бисквитка в устата й, както правила много пъти дотогава.
Дара, която до този момент не показвала никакви признаци
на съзнателност и в общи линии живеела като зеленчук,
точно както лекарите били предупредили О'Донъл, че ще
стане, се усмихнала на майка си, посегнала да хване
бисквитката и я сложила в устата си. След този случай тя
бързо се подобрила, а когато пораснала, станала адвокат и в
крайна сметка постъпила на работа при главния прокурор на
щата Тексас.
Днес Мишел казва: „Не бива да позволявате на ума си да
превърне нито една реалност във ваша идентичност."

Методът

Вечното блажено и естествено състояние е задушено от

този живот в невежество.
- Шри Рамана Махарши, индийски гуру

При този експеримент ще изберете някоя стара история и

ще я преобърнете. Ще вземете една реалност, която сте
приемали за абсолютен факт, и ще започнете активно да
търсите точната й противоположност.
 Зная, че се сещате за нещо. А ако не е така, може би някои
от тези лъжи за мен самата, които преди повтарях (и
впоследствие пренаписах, много благодаря) може да ви
дадат идеи:
• Не се чувствам особено комфортно на партита.
• Никога не съм се справяла добре с връзките.
• Понякога страдам от депресия.
Наистина няма значение. Просто трябва да е нещо, което
многократно сте казвали и вярвате за себе си. Изберете
самоличност, която сте носили като любимите си дънки.
Добре, а сега ще се заемете с пренаписването й. И по
време на този 72-часов период ще търсите доказателства за
новата реалност. Ще търсите активно всички признаци, всеки
фрагмент или късче от мозайката, които са противоположни
на това твърдение, в което до този момент сте вярвали.

Това е като играта „Здрасти, Боб!"

Зарежете вярата си в лишенията.

- „КУРС ПО ЧУДЕСА"

Когато бях в колежа, „Здрасти, Боб!" бе популярна игра по

надпиване. Разбира се, в колежа почти всичко бе
оправдание за игра по надпиване.
Тази специално се играеше в общежития, домове на
университетски сестрински дружества и колежански
апартаменти из цяла Америка всяка вечер, докато течеше
„Шоуто на Боб Нюхарт". Ако не сте го гледали, това бе
популярен ситком от края на 70-те години с участието на
комика с безизразно лице в ролята на
психиатъра д-р Боб Хартли. В кабинета му Влизаха и излизаха
множество най-различни пациенти и разбира се, както си му
е редът, казваха: „Здрасти, Боб!" Всеки път, когато някой -
било то жена му, секретарката му или един от многото
симпатични герои, които го търсеха за съвет - произнасяше
тази жизнено важна условна реплика, ние, участниците в
играта, я повтаряхме високо и отпивахме голяма глътка от
бирите си.
Нямахме търпение да чуем следващото „Здрасти, Боб!"
Седяхме на края на столовете си, точно както ще бъде и с вас,
докато активно търсите доказателства за обратното на
отколешните си убеждения.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието „Саймън Коуел".

Теория: Нищо не е абсолютно; само моето мислене го прави такова.

Въпрос: Възможно ли е всички етикети, които съм си сложил, всичките ми вярвания за това
кой съм аз да са само мираж, който погрешно съм затвърдил у себе си, след като с години
съм вярвал в истинността им?

Хипотеза: Ако преобърна някое свое отколешно убеждение за себе си, ще намеря точнб
толкова доказателства в подкрепа на тази нова реалност, колкото съм имал в подкрепа за
предишната.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: ________________ Час:

Краен срок за получаване на отговор:_____________________________

Подход: Ще избера една от многото истории за себе си, в чия то истинност съм убеден
отдавна, и ще прекарам три дни в проучване дали нейната противоположност не е също
толкова вярна,

Бележки: ______

Щф

Будете се с очакване за нещо.

КРИСТИН БАРАНСКИ, АМЕРИКАНСКА АКТРИСА
 ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО

Недостигът е мираж: Трите най-добри

стратегии как да стигнете до Сбетите земи
Възползвайте се от възможностите.
- Майк Дули, американски автор

Литър Джаксън получил 20 милиона долара за сце-

нария на „Кинг Конг". На вас не ви плащат, за да пишете
драми, така че, струва ми се, е време да се пробвате с
различен сценарий. Ето как:
1. Подарете си „Оскар“ за невероятната „трагедия",
която сте написали до този момент. В свят, който
прелива от красота и изобилие, фактът, че сте
успели да създадете такава убедителна „история"
за лишения и терзания, е наистина голямо
постижение. Специалните ефекти, които сте
използвали, за да пренебрегнете безкрайната
щедрост на света, са наистина главозамайващи.
Поклонете се и се запитайте: „Щом съм постигнал
такъв успех в създаването на разделение и болка
(повярвайте ми, всички сме достойни за златни
медали), тогава какво друго мога да създам с
малко въображение?"
2. Използвайте чувството като ракетно гориво. След
като схванете, че всичко е ваше творение, можете
да използвате силното чувство, за да ви изстреля в
различна история. Единствената причина, поради
която все още участвате в същото старо, изтъркано
шоу (би трябвало да са.
 го спрели през 1998 година, когато „Зайнфелд" бе
свален от ефир), е, защото сте разпънали палатка
тук, Напълно сте забравили, че на картата има и
много други дестинации. Побили сте колчетата,
защото непрестанно се оплаквате на тема къде се
намирате и какво не става както трябва^ А
всъщност по всяко време можете да се
преместите на друго място, в друга история, в
различна реалност^
,3. Стегнете ее. Може и да не ви харесва мястото на.
сегашната ви палатка, но няма нужда да
уведомявате целия свят за това. Независимо къде
е лагерът ви, наблизо цма благословии и чудеса.
Вместо да мрънкате заради този сценарий,
мястото на бивака ви или живота в момента,
съсредоточете се върху всичко, което се получава
добре. Щом започнете да използвате лазерните
си суперсили, за да откривате възможности,
чудеса и радост, изведнъж ще се озовете на
съвсем нова сцена и ще получите напълно
различен „Оскар".
 ЕКСПЕРИМЕНТ №4

СЛЕДСТВИЕТО „АЗ СЪМ ЛЮБЯЩ И ГО

ЗНАМ" (ИЛИ Hi СЪЩЕСТВУВА „ТЯХ")
Общоприетото: Аз u ти (и не съм особено сигурен за теб)
сме сами срещу света.

Светоглед 2.0: Когато съм влюбен във всеки и всичко, съм

в унисон с ПВ.

У всекиго говори Бог.

Защо не го изслушате учтиво...?
- Хафиз, в превод на американския поет Даниел Ладински
Постановка
В този експеримент иде докажете, че всъщност обичате
всички (просто още не го знаете) и че всеки, когото не
допускате в сърцето си, е просто холограма, създадена, за да
покажете част от себе си, която сте изоставили.
Вече чувам освиркванията и виждам банановите обелки,
които се каните да метнете.
„Не Може да е вярно, по дяволите - протестирате вие, - че
обичам шефа си. Бих се изненадал, ако дори жена му го
понася."
Или...
„Не обичам свекърва си. Пред нея и Осама бин Даден
изглежда като сладко котенце."
Когато навлезем в Светоглед 2.0, ще приемем факта, че
всеки път, когато сме уплашени или ни боли, когато сме
болни или съдим някоя от тези холограми, всъщност не сме
в съзвучие, така да се каже, с полето на безкрайните
възможности. Само че там се проявява цялата магия.
Колкото по-бързо влезем в унисон с ПВ, толкова по-скоро ще
започне купонът.
Нашият Източник (ПВ, Бог, с каквото и име искате да го
наричате) обича всички и всичко. Всъщност ПВ е като
тийнейджърка, която ни смята за Джъстин Бийбър. Обича ни,
дори когато танцуваме със стриптийзьорки, играем голи
бира-понг и грубо и глупаво демонстрираме богатството си -
нещо, което влюбените фенки на Бийбър трудно могат да
разберат. Точно както ние не можем да схванем колко ни
обича Източникът. Източникът всъщност ни вижда точно
такива, каквито сме - гигантски, благословени кълба от
любов - дори когато сме подли или съдим, или възприемаме
свекърва си като клонинг на Бен Ладен. Което ме подсеща да
изтъкна, че няма нищо изначално погрешно в това да
възприемате
свекърва си като Бен Ладен. Ето обаче причината, поради
която вероятно не бихте искали да го правите: когато
виждаме другите (онези холограми, които смятаме за
отделни хора) като не съвсем съвършени, вече не сме в
съзвучие с полето на безкрайните възможности. За-
дръстваме каналите, по които протича собственото ни
добро.
Всичко, което виждаме там, отвън, се създава от
проекторите в собствените ни умове. Допада ни да вярваме,
че подлата ни и гадна свекърва е някъде навън, но всъщност
тя живее в собственото ни съзнание и просто играе
съществена роля в мелодрамата ни. Даваме й роля в пиесата
„там отвън", за да не се налага да признаваме онази част от
себе си, която ще отнесе вкъщи „Оскар" за най-добра роля
на чудовище.
Истинският майтап е за сметка на бенладеновците по
света, защото са повярвали в историята на егото. Те влагат
нелепи количества енергия в присъщата на
Светоглед 1.0 история за „м ______ ка му и живот" (МиЖ).
Според сюжета на МиЖ работата ни е да идентифицираме
проблема и след това да открием всяко нещо, което трябва
да знаем за него. Да разберем откъде се е появил, защо ни
преследва, както и кой е виновен. По дяволите, може даже
да създадем група за взаимопомощ и блог. Толкова активно
се стараем да отстраним даден проблем, че го превръщаме
в своя идентичност. Когато обаче „мразим проблема" и
съсредоточаваме живота си в неговото елиминиране, му
придаваме повече власт, отколкото има в действителност.
 Съборете тези стени

Нещо трябва да го свърже. Аз отправям молитвите си към

Елмър, гръцкия бог на лепилото.
- Том РОБИНС, АМЕРИКАНСКИ АВТОР

Ако някога сте поставяли касета на мастилено-стру ен

принтер (а знам, че сте го правили, защото тези касети сякаш
трябва да се подменят на всеки петде сетина страници), без
съмнение сте забелязали съоб щението за инсталиране на
екрана на компютъра си Онова, в което ви карат да
подравните пет или шест хоризонтални линии така, че да
съвпаднат. Карат ви дн изберете кои от тези половин дузина
примери осигуря ват най-добрата подредба и съответствие.
Идеята е, че ако главите на принтера са правилно
подравнени, що получите по-ясно и по-отчетливо копие.
Същият принцип действа и в ежедневието ни. Кога то
имаме правилно съответствие с полето на безкрай ните
възможности, липсва съпротивление. Няма какво да пречи
на мастилото (или в нашия случай на любовтп и радостта).
Когато мастилените дюзи и струи са пра вилно подравнени,
всичко тече гладко, всичко работи.
За съжаление, повечето от нас през по-голяматн част от
живота си не са в унисон. Вместо да пеем „Ка къв прекрасен
свят" на Луис Армстронг, да се упражня ваме в любов и
положителни очаквания, разсъждениятп ни текат по
следния начин:
• Бъди мил с мен. Тогава ще си помисля дали да то
обичам.
• Спри да плюеш политическата ми партия. Тогавп
можем да поговорим.
• Покажи ми парите. Тогава ще изпитам радост.
 Нещата обаче не стават така. По този начин няма да
Приведете съзнанието си в унисон с полето.
Можете да влезете в синхрон с ПВ, ако обичате Всички, ако
търсите „лицето на Бог" във всичко, ако се чувствате
щастливи и се радвате, независимо от Всичко. Вместо да
позволявате на „очевидната реалност" да диктува чувствата
ви, съюзете се и бъдете в съответствие с ПВ, което познава
единствено любовта, мира и съвършеното доволство.
Ако продължавате да се оплаквате, че еди-какво си не 6
както трябва, вие се лишавате от синхрон с полето. ПВ е само
и единствено чиста любов, а когато сте заети с
документиране и обсъждане на „това как изглежда" нещо -
ами, нека кажем, че не сте напълно в унисон С ПВ. Всъщност,
всички онези намерения, които искате да се проявят. След
като се настроите на една вълна с полето, всичко, от което
имате нужда или желаете, се появява веднага. Няма
абсолютно никаква съпротива. В действителност
„настройване" и „просветление" (популярна дума в
духовните среди) са синоними. След като влезете в синхрон
с ПВ, имате всичко. Всичко.
Затова ще повторя. Най-добрият начин да подредите и
съчетаете дюзите си за мастило е да обичате всяка
холограма. Очевидното „каквото е" е стара новина. Иг-
норирайте това, което не ви харесва. То е отживелица.
Минало е. И ще престане да съществува, когато подредите
по съответния начин тези дюзи за „мастилото" на любовта и
радостта.
 Още една причина да извикате „Алилуя!"

Благодарността отключва пълнотата в живота. Тя

превръща това, което имаме, в повече. Тя превръща
отричането в приемане, хаоса в ред, объркването в яснота.
Тя може да превърне храненето в празник, къщата в дом,
непознатия в приятел.
- Мелъди Бийти, авторка на „Никога вече съзависим"

Доста е лесно да бъдем благодарни, когато в платна та на

живота ни духа попътен вятър. Но какво да кажем за
моментите, когато „изглежда", че нещата не вървят както
трябва? Моят начин ли? Кажете „Алилуя!" въпре ки всичко.
Ние, с ограничения си мозък, не винаги виждаме го
лямата картина. Това е като да забучиш носа си в по
антилистична21 картина. Тя прилича на купчина точки Но
когато отстъпите назад и отново се вгледате с благодарност,
тя се превръща в „Неделен следобед но острова Ла Гранд
Жат" на Жорж Сьора.
Гейл Лин Гудуин, основател на lnspiremeToday.com, ми
разказа една история, която перфектно илюстриро това.
Неотдавна тя и две нейни приятелки били плани рали
излизане „по женски". Сутринта в уречения ден едно от
приятелките установила, че дъщеря й има треска Обадила се
на Гейл и започнала да хленчи за лошия си късмет. Гейл
отговорила така, както реагира на всичко

21
Поантилизмът е течение в живописта. То се характеризирп със системното използване на
оптическо смесване - техни ка, при която цветовете, които не са основни, се получават от
чисти основни цветове, от множество малки, разположо ни близо една до друга точки. Това
довежда зрителното въз приятие до илюзия за сливане. - б. пр.
„Това е страхотно!" „Ама, не, ти не ме чу - казала приятелката
й. - Няма да мога да дойда днес."
„Това е страхотно!", повторила Гейл. Припомнила й, че й е
липсвало време, за да прегледа някои документи и че тази
така наречена спънка й предоставя идеална възможност за
това.
Приятелката на Гейл й благодарила за напомнянето. В
крайна сметка тя не само прекарала чудесен ден с дъщеря
си, но и докато ровела в интернет, попаднала на същата
къща, по която ламтяла вече три години. Тази къща мечта
струвала много повече, отколкото можела да си позволи.
Точно в този ден обаче, докато се борела С разочарованието
от осуетените си планове, видяла, че „нейната" къща е
обявена за продажба след просрочване на ипотеката.
Цената й била една четвърт от първоначалната.
И както каза Гейл: „Тя вече има договор за своя дом
мечта."
Така че, независимо какво гласи преценката ви за живота,
казвайте „Алилуя!"
И бъдете изключително благодарни, че всичко става, както
е най-добре за вас.

Това е най-доброто нещо, което някога ми се е

случвало.

Вселената е по-широка от представите ни за нея.

- Хенри Дейвид Торо, американски философ и писател

Веднъж щом започнете да казвате „Това е най-добро- то

нещо, което някога ми се е случвало" за всичко, което става
в живота ви, ще влезете в унисон с ПВ. Точно сега повечето
от нас силно са се вглъбили да възприемат
само конфликти и проблеми. Сегашната господстващи
парадигма е построена, тухла по тухла, от ограниче ния,
страдание и болка. Но ограниченията, страдание то и
болката са просто погрешни тълкувания. Сякаш
възприятията ни говорят на суахили, а ние - на майчин език.
Крайната истина се губи в превода.
Ето само един пример. Става наводнение в къща та ви -
наистина неприятно, ще си кажете. Но именно това се случи
с моя приятелка, която има къща 8 Лайънс, Колорадо. През
лятото на 2013 година навод нения пометоха половината
град и предизвикаха в на ционален мащаб грамадни
заглавия в стил „ама че ужас" (АЧУ). Само че тези АЧУ
преобърнаха целия град с гла вата надолу и разкриха
любовта, която винаги бе при съствала, но маскирана като
ежедневна реалност.
Проблемите, болката и бедствията често изпълня ват
ролята на Розетски камък за разкодиране на езика на
любовта. При обичайната реалност (Светоглед 1.0) ние често
не чуваме любовта. Съдиите от журито на шоуто „Танцувай
със звездите" непрекъснато показват оценка „ужасно".
Кой нормален човек би поискал наводнение? И все пак,
наводненията сплотили отново общността и изкарали
любовта и щедростта на повърхността. Моята прия телка бе
поразена и трогната от гигантските кълба от любов в Лайънс.
Въпреки че наводнението я остави ло без електричество и
така й отнело повечето мате риални удобства, тя
разполагала с всичко най-важно - дълбоко чувство за
принадлежност, благодарност към общността й и любов, в
която можела да се потопи. В Деня на благодарността,
например, учениците от местната гимназия изпекли пайове
с тиква за всички в града.
Аз приемам като факт, че на някакво ниво ние знаем
съвсем точно какво правим. Че създаваме тези оче-
Видни „бедствия" и „нелюбяици хора", за да пробием сте-
ните, които сме си издигнали. Любовта - енергийната сила -
винаги си е там. Тя тупти, пулсира и иска да й се даде думата,
но често се налага да настъпи някое бедствие, например
наводнение, за да я разпознаем.

Всеки може да е вашата „Гейл Кинг"

Ако почисти портите на възприятието, човек ще вижда

всяко нещо такова, каквото е - безкрайно.
- Уилям Б ЛЕЙК, АНГЛИЙСКИ ПОЕТ И АВТОР НА ГРАВЮРИ

Шон Пен, брилянтен актьор, е изпълнявал широк спектър

от роли през годините: той играе сърфист наркоман в „Щури
времена в Риджмънт Хай" и почти сам въвежда термина
„пич" (dude) в речника на американците; расист убиец в
„Осъденият на смърт идва"; умствено изостанал баща в „Аз
съм Сам"; и иконичния защитник на гей правата Харви Милк,
застрелян в разцвета на силите си, в „Милк". В реалния
живот никой от нас не би избрал която и да било от тези
роли. Те са непривлекателни и поне на повърхността е
трудно да ги преживееш.
Пен, разбира се, е избрал тези роли, защото са му по-
могнали да се разгърне като актьор. Помогнали са му да
израсне. Да стане изключително успешен и да спечели
„Оскар" и „Златен глобус" за ролята си на Харви Милк.
Мисля, че по същия начин ние често създаваме холо-
ерами на злощастни, нелюбящи неща - заради разширя-
ването и разгръщането, които ще предизвикат, заради онзи
„Оскар", който в крайна сметка ще получим за тях 8
перспективата на голямата картина.
 Нашите съдещи умове бързат да си направят извода
„Леле, Боже! Това е катастрофа". Изключваме се, започ
ваме да размахваме картончетата АЧУ. Ставаме по-го леми
католици от папата.
Да вземем за пример сексуалното насилие. Кой човек,
придържаш се към Светоглед 7.0, би се въздържал g;i съди
в такава ситуация, особено когато става дума за блудство с
дете? И все пак Луиз Хей, която на практика е кръстницата
на всички читатели на този тип книги и чийто живот е
благословия за милиони хора, най-веро ятно нямаше да е
същата личност, ако не бе изживяла този конкретен АЧУ.
Чрез този привиден АЧУ, тя успяла да открие собствената
си вътрешна мъдрост и да ос ъзнае какво кълбо от любов
представлява.
Много неща, които на пръв поглед изглеждат като
трудности, в крайна сметка се оказват замаскирани чудеса.
Ракът, който според нас не е честно да имамо, може да
стане път към истината. Може да се превърни във врата
към големи възможности. Ние решаваме.
Затова, вместо да си задавате въпроса „Защо на до брите
хора им се случват гадости?", може би по-добри ят въпрос
би бил: „Защо изобщо добрите хора смятат, че могат да им
се случат гадости?". „Лошото" е просто присъда -
субективна присъда, която не сме квалифи цирани да
правим. Точно както от „Американски идол" не са ви
поканили да седнете до Джей Ло и Кийт Ърбън, не сте
квалифицирани да преценявате какво е добро и лошо.
Щом започнем всяка сутрин да се будим и да казваме
„Това е най-доброто нещо, което някога ми се е случва ло",
ще влезем в унисон с полето, където красотата и радостта
възникват свободно. Тогава всеки става наш най-добър
приятел - нашата Гейл Кинг22.

22
Най-добрата приятелка, както и бизнес партньор на Опра Уинфри. - б. пр.
 Очаквам с нетърпение деня, когато ще бъдем в със-
тояние да разпознаем и призовем любовта, без да пре-
дизвикваме бедствие. Но дотогава аз, също като Ранди
Джаксън, се оттеглям от ролята на съдия.

Свидетелски показания

Уповаваме се на мисълта и това е пътят ни за бягство.

Единствената инструкция на ума, която трябва да
следваме, е „почивай, докато присъстваш“. Този нагласа
променя всичко.
- СКОТ КИЛОБИ, АВТОР И ПРЕПОДАВАТЕЛ

На 15 април 2013 година, две бомби в тенджери под

налягане избухнаха в близост до финиша на Бостънския
маратон. Светът наблюдаваше с ужас, докато обезо-
бразени и останали без крайници хора бягаха да се спасят.
Там, на финалната права, стоял Джеймс Костело. Оку-
ражавал свой приятел от началното училище, когато точно
до краката му се взривила втората бомба. Направената
минути по-късно снимка на Костело - жестоко обгорен, с
накъсани на парцали дрехи - се превърна в един от
емблематичните образи на трагедията. След две седмици
и множество операции в Масачузетската болница, при
една от които му присадили кожа от прасе на мястото на
изгорялата, Бим, както го наричали приятелите му, бил
прехвърлен в болницата за рехабилита- ция „Сполдинг".
Повечето от нас никога не биха направили подобен избор
по собствена воля.
Сега обаче Костело казва: „Всъщност се радвам, че ме
взривиха."

к
 По време на мъчителното възстановяване в клиника та той
срещнал Криста Дагостино, красива тъмнокоса сестра
временно назначена в „Сполдинг" - тя идвала да сменя
превръзките. Той я поканил на бенефиса в полза на
оцелелите от взривовете в Бостън и двамата излизат и
досега. А през декември 2013 година, докато били 0 Лион,
Франция, по време на десетдневно пътешествие из Европа,
той й предложил да стане негова жена.
„Не бих пожелал на никого да взривят бомба до него, но
това в крайна сметка се оказа най-доброто нещо, което
някога ми се е случвало", твърди Костело, кои то до ден
днешен вади метални стружки и осколки от бомбата от
десния си крак. „Сега разбирам защо станах част от тази
трагедия. Защото трябваше да срещна най-добрия си
приятел и любовта на живота ми."

Методът

В практикуването на толерантност
вашият враг е най-добрият ви учител.
- ДАЛАЙ ЛАМА, ТИБЕТСКИ ДУХОВЕН ВОДАЧ

Ако си мислите, че Match.com или еНагтопу23 ги бива в

свързването на хората, изчакайте да пробвате това
Този експеримент, който може да се извърши без до
садна месечна такса за членство, има за цел да докаже две
неща: любовта не е нещо, което трябва да откри ете (тя е
ваша същност); и когато сте влюбени (въВ всичко), вие сте в
унисон с Източника и всичките ви намерения започват да се
осъществяват.
Ето какво бих искала да направите:

23
Американски сайтове за запознанства. - б. пр.
 1. Бомбардирайте с любов. Вземете тесте лепящи се
листчета (има ги в най-различни разкошни цветове) и
напишете любовни бележки за света. Лепете ги навсякъде.
Мушнете ги в книгите в библиотеката. Поставяйте ги на
банкноти. Или по плакатите в метрото.
2. Бъдете благодарни за най-досадния човек на света.
Веднъж чух духовния автор Уейн Дайър да казва, че има
снимка на Ръш Лимбо, консервативен водещ на ток- сиоу,
върху олтара си. Стои там заедно със свети Франциск, Лао
Дзъ и други големи учители, защото да обичаш Ръш (за
когото се знае, че лесно може да те вбеси), ни предлага
истинска докторантска програма по безусловна любов. Така
че изберете някого, който ви лази по нервите (знам, че се
сещате за някого) и започнете да се оглеждате за неща, които
да обичате в него.
По скала от 1 до 10 оценете как се чувствате преди
извършването на тези две действия и след това.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието „Аз съм любящ и го знам".

Теория: Не съществува „тях". Има само „нас".
Въпрос: Възможно ли е всички хора (и ситуации, и събития, и други нетърпими неща), които
не мога да понасям, да ме благославят с възможности за растеж?

Хипотеза: Колкото повече любов излъчвам, толкова повече съм в унисон с полето на
безкрайните възможности.

Необходимо време: 72 часа.

Подход: Активно ще търся неща, които да оценя в „моя враг" Ще се опитам да го видя в
различна светлина. Може да си го пред ставя като малко момче, което дразнят в училище.
Може би ще успея да се радвам на свирепата му сила, колкото и погрешно да я насочва. А
после, след като прекарам следващите три дни в бом бардиране на света с любов, ще
преценя как се чувствам преди и след това.

Как се чувствам преди: ________________________________________________________

Как се чувствам след: _________________________________________________________

Бележки: _____________

Пазете добре нашата човешка верига.

- ПИЙТ СиЙГЪР, АМЕРИКАНСКИ ФОЛК ПЕВЕЦ И АКТИВИСТ
 ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО Не знам нищо
Невероятни неща се случват през цялото време, когато
вибрираш на необходимата честота.
- Д ОЧУТО В „СТАРБЪКС " И СПОДЕЛЕНО ОТ Е ЙТАН Т ОМ Е ЙЧ

Мислих много за Ханс Шулц. Той е измисленият сер-

жант на полковник Вилхелм Клинк 8 стария; телеви-
зионен сериал „Героите на Хоган".
Макар че Шулц знаел за щуротиите на съюзническите
военнопленници, които провеждали специални
операции от Сталаг 13, той е известен с репликата • към
некадърния си полковник „Не знам нищо", която
произнася с отсечен немски акцент. .
Повтарям тази фраза (включително с акцента) доста
често. Всъщност тя се превърна във важна част от моята
духовна практика. Научих, че винаги, когато си мисля, че
съм разбрала нещо, винаги, когато повярвам, че съм
открила маршрута ао Някоя мечта, моментално
започвам сама да се изпречвам на пътя си. Моето
разбиране е крайно ограничено. Но когато „не знам
нищо" като Ханс Шулц, оставям широко отворени
вратите, през които да нахлуят благословии.
Например, получих невероятни реакции на първия си
пост в „Любов за всеки ден". Това е популярният . сайт на
Мастин Кип, млад предприемач, който наскоро се появи
6 „Неделни разговори за душата" на Опра като
представител на следващото поколение лидери на
мисълта. Случайно хванах този епизод, проверих Кип в
интернет и - виж ти! Открих, че е
израснал 6 родния ми град. Реших, че искам да пиша
за „Любов за Всеки ден", и направих всичко по силите
си, за да го заинтересувам със своята „брилянтна
мъдрост". Дори написах статия за него в местното
списание „Лорънс". Имам предвид че... хайде, де - ние
даже разговаряхме лично f
Тези първоначални опити? Тази първоначална схе-
ма, която измислих, за да се добера до „Любов за все-
ки ден"? Безплодни. Но. Не сработиха.
Обаче когато изоставих плана си и повторих ре-
пликата на Ханс Шулц „Не знам нищо", а после забра-
вих за това („Задай и забрави" е новата ми мантра),
Маделин Джайлс, бивша редакторка на „Любов за
всеки ден", или „любовният куратор ", както бе извест-
на, се свърза с мен. Тя ми писа изневиделица и ми
каза, че харесва новата ми книга и се чуди дали бих
искала да сътруднича на „Любов за всеки ден".
Ханс Шулц, благодаря ти, че доказа как вдъхнове-
нието и важните духовни практики могат да се появят
отвсякъде. .
 ЕКСПЕРИМЕНТ №5

СЛЕДСТВИЕТО „НОВИЯТ ВИ
НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ"
(ИЛИПАРИТЕ - НЕ Е СЛОЖНО)
Общоприетото: ТВърде много са, за да ги изброя. Вижте
списъка на безочливите лъжи по-долу.

Светоглед 2.0: Парите са само енергия и отражение на

убежденията ми.

Открих, че е лесно да изкарваш пари... [И] Знаех, че не за това

съм тук.
- Пийс Пилгрим, американски пацифист и активист
Постановка
Този експеримент ще докаже, че парите са само енер зия
и единствено багажът ви - онова, което мислите за тях - ви
пречи да имате пари, да им се наслаждавате и да осъзнаете,
че не за това сте тук. Настоящето ви финансово положение е
отражение на вашите вярва ния и очаквания. След като
промените убежденията и очакванията си, цялото ви
финансово състояние ще се промени.
При Светоглед 1.0 убежденията за парите са напълно
изопачени. Ние всъщност вярваме, че банкнотите са по-
важни от нашите братя и сестри. Поставяме хар muCiku и
метални монети (а сега и пластмасови карти, на които са
гравирани имената ни) на пиедестал и им се кланяме с
единодушно обожание.
Време е да погледнем тези вярвания право в очите и да ги
разобличим като нагли лъжци. Да, това са общо приетите
„истини", които са твърде много, за да ги изброя.

Пари, пари и пак пари

Ако парите бяха човек, онова, което изпитвах към тях, на

практика би ги превърнало в недостъпна холивудска звезда
или божество.
- ГРЕЙС БЕЛ, УЧИТЕЛКА ПО МЕТОДА „РАБОТАТА" НА БАЙРОН КЕЙТИ

Повечето от нас имат взаимоотношения с парите, които са

продиктувани от тревога. Смятаме, че са ограничени,
взискателни и непредвидими като Аиндзи Лоън. Вярваме, че
не подлежат на нашия контрол, че има някакви висши сили,
които дърпат конците. Свързваме ги с работа - работа, която
в повечето случаи мразим
и срещу която негодуваме. Излишно е да споменавам, че
подобни мисли не спомагат за особено щастлива връзка.
Нека се вгледаме безстрашно в десетте най-големи лъжи
за парите:
Огромна опашата лъжа №1: Трябва да имате пари, за да сте
щастливи. Хората в развиващите се страни, които все още са
в контакт с природата (макар че развитият свят прави всичко
възможно, за да заличи това знание), ни се присмиват за
това колко далече сме готови да стигнем, за да натрупаме
пари, както и на безумните неща, които купуваме. А пък
индексът на щастието няма никаква връзка с БВП.
Огромна опашата лъжа №2: Ако имате пари, стё по-
щастливи. Ще кажа само две думи: Оуен Уилсън. Състоя-
нието му възлиза на 60 милиона долара, но през 2007 го-
дина той си преряза вените. За щастие опитът му да се
самоубие бе неуспешен, но Уилсън е доказателство, че
щастие с пари не се купува. Думите на друг известен актьор,
Джим Кери, добиват голяма популярност. Той казва, че би
искал всички да станат богати (и известни), за да разберат,
че това не е най-важното нещо в живота.
Огромна опашата лъжа №3: Трябва да си скъсате задника от
работа, за да ги спечелите. Я ми отгатнете това: кой работи
повече - работникът на осемчасова смяна в някоя фабрика
или Доналд Тръмп? Някои от най- бедните хора, които
познавам, се блъскат като роби за минимална работна
заплата и работят все повече и повече часове, за да изкарат
повече. Парите, поне в моя живот, често се появяват без
предупреждение. А всички тези имейли от читатели на „Е на
квадрат"? В тях имаше безброй разкази на хора, които
неочаквано и внезапно получили пари.
 Огромна опашата лъжа №4: Няма достатъчно пари.
Съществува рекламна машина на стойност 500 милиарда
долара, чиято единствена работа е да ви убеди, че нещо ви
липсва и че нещо не достига. След като се определи, че
парите и ресурсите са ограничени, всяка частица енергия
(всичко, което казвате, което мисли те, което правите)
започва да се върти около преодо ляването на този недостиг
и защитата на това, което вече имате.
Огромна опашата лъжа №5: Колкото повече имате,
толкова по-добре. Естествен партньор на „няма доста
тъчно", тази опашата лъжа ни отдалечава от насладата от
онова, което вече имаме. Когато непрекъснато се
фокусираме върху следващото голямо нещо, когато се
тревожим, че имаме нужда от още, още, още... ние не
изпитваме радост от това, което е точно пред нас.
Прекаленото количество пари често създава привиле гии и
изолация, които намаляват богатството на чо вешките
връзки. Често споря, че да натрупаш седем милиарда
долара (колкото Доналд Тръмп твърди, че има), не се
различава особено от безмислено трупане на ста ри
вестници, спукани кофи и всички други боклуци, които
хората с психични отклонения влачат в домовете си.
Огромна опашата лъжа №6: Икономическата систе ма е
непоклатима; нищо не можем да направим, за да я
променим. Въпреки че често изглежда несправедлива
(богатите стават по-богати, а тези с най-много пари
разполагат с цялата власт), ние продължаваме да игра ем
играта, да се връзваме на голямата опашата лъжа, че нещата
са „такива, каквито са". Че не можем да на правим нищо по
въпроса. Тези предположения, традиции и навици не само
ни хващат в капана на примирението, но блокират и много
по-вярната гледна точка, че благо действието е постижимо
за всички. Още през 1970 го дина великият футурист и
хуманист Бъкминстър Фу лър признава, че човешката
цивилизация е достигнала
повратна точка, където е възможна нова парадигма -
парадигма, според която всеки от нас би могъл да има
достатъчно храна, вода, подслон и земя, за да води пъл-
ноценен и продуктивен живот.
Огромна опашата лъжа №7: Парите са нещо лошо и
хората, които имат много пари, са наистина зли. Помните ли
онази история за парите и камилите от Библията? Не съм
сигурна дали тя е първоизточникът на този слух, но зная, че
в парите няма нищо изначално лошо. Парите са сянка на
нещо много по-дълбоко. Кейт Норт- ръп ни учи в книгата си
„Парите: любовна история", че по-продуктивният начин да
мислим за тях е като за размяна на стойност за стойност. Или
както казва новата ми приятелка фелиша Спар: „Парите са
най-добрият приятел на всеки от нас, а ние дори не го
осъзнаваме."
Огромна опашата лъжа №8: Работата е гадост. Работата е
едно от онези неща, които са привързани към релсите на
нещастието. Когато става дума за работата ни, всяка
невронна пътека в тялото ни пищи „ПусНете ме да изляза
оттук!" Вярваме, че всъщност желаем почивните дни и
ваканциите и че работата е само средство за целта. А докато
правим тази асоциация, пропускаме възможността за
огромни количества забавление и радост.
Огромна опашата лъжа №9: Единственият начин да
получиш пари е да имаш работа. Парите и работата вървят
ръка за ръка - като палачинките и сиропа, като Русия и
водката, като известните личности и папара- ците. А макар
че романът между парите и работата трае от доста време, те
са далеч от сватбата. Или поне би трябвало да е така за хора,
които искат да живеят изобилен живот. Не съм имала
„нормална работа" повече от 20 години.
Огромна опашата лъжа №10: Те са някакъв далечен
магически полубог. Както вече сте започнали да
осъзнавате, списъкът на големите опашати лъжи за парите
може да запълни целия Гранд Каньон. Така че, за да стигнем
по-скоро до хубавата част, до истината за света и неговата
щедрост, ще натрупам тук още ня колко от тези лъжи („Аз
съм различен от хората, които имат пари"; „За да изкараш
пари, трябва да мамиш и лъжеш"; „Ако ги изкарваш, не ти
остава време да се забавляваш"; „Няма как да получиш
някои неща без пари") и приключвам.
Така, общо взето, това са парите според Светоглед 1.0.
Готови ли сте да погледнете парите според Свето глед 2.0?

Да изясним същността на парите

Съществува естествен закон на изобилието, който

обхваща цялата Вселена, но той няма да проникне през
врата, направена от вяра в липсата и ограниченията.
- ПОЛ ЗИЙТЪР, УЧИТЕЛ ПО ИЗОБИЛИЕ

Спомняте ли си тези вярвания и очаквания, които действат

във финансовия ни живот? Те трябва да со променят.
Съзнанието за изобилие, което всъщност създава парите, е
еднакво достъпно за всички. Също като въздуха то е
безплатно... и всеки, който иска, може да го развие.
Простичкият факт, че сте хора, ви гарантира, че имате повече
потенциал за изобилие, от колкото бихте могли да
изразходвате за цял живот. И след като постигнете съзнание
за изобилие, парите що вървят след вас навсякъде, ще ви
преследват, наети гат и плюят в лицето ви.
 Но първо трябва да проумеете тези шест неща, тези
парадигми от Светоглед 2.0:
1. Парите не са реални. Те са форма на размяна. И всички
материални неща нямат стойност, освен произ- волното
число, което ние им зададем. Това число може да се
променя по всяко време. Една къща, която днес струва 500
000 долара, утре може да се продава на двойна цена.
Известни са случаи, при които краткосрочни дългови
инструменти увеличават стойността си с 25 процента за една
седмица. Никое от тези неща не е реално, освен стойността,
която му даваме.
Парите, или това, което ние смятаме за пари - банкноти и
монети - са само инструмент, който демонстрира
съзнанието за богатството на даден човек. А според учителя
по благоденствие Дейвид Камерън Джикенди само 4
процента от парите в банките (в зависимост от страната)
съществуват във физическа форма.
Парите винаги са сянка на нещо друго. А как те се
реализират в живота ви е свързано с две неща: стойността,
която сами си поставяте, и съставките, които слагате в
мензурата с паричните си очаквания.
2. Парите са енергия, която се формира около мислите ви.
Веднъж интервюирах една жена, която бе раздала всичките
си пари. Всъщност, интервюирала съм няколко души, които
са раздали състоянието си. Милионерите, които се отказват
от богатството си, са изключително популярна тема в
списание „Пийпъл". Тази жена конкретно произлизаше от
богато семейство. Дядо й бил известен индустриалец.
Родителите й притежавали къщи по цял свят. Чувствала, че
не е правилно да разполага с такъв излишък, докато другите
гладуват. Затова раздала огромното си наследство -
абсолютно всичко. След което започнала да провежда
семинари за
глоба как да допринасяме за всеобщото добро. Преди g;i
разбере, натрупала още един милион.
Поуката? Можете да изкарате парите от съзнание то за
богатство на момичето, но не можете да изкара те
съзнанието за богатство от момичето.
3. Светът, когато го виждаме ясно, без призмата на липса
и ограничения, е безумно изобилен. В книгата си „За
човешкото богатство" Бернар Лиетар, бивш ви
сокопоставен служител на белгийската централна бан ка и
един от основните създатели на еврото, казва, чо идеята за
недостига не е нищо друго освен погрешно културно
програмиране. С други думи - общоприетото, което се е
разпространило по целия свят. Макар да въз приемаме
недостига и алчността, която той провоки ра, за нормална,
съвсем легитимна реалност, всъщност тези неща не
съществуват в природата. Дори и в чо вешката природа ги
няма.
Проучете тялото си - същото тяло, което непре къснато се
жалва от липсата и ограниченията. В него цма повече от 50
трилиона клетки. Имате ли някаква идея колко са 50
трилиона клетки?
Очите ви - същите очи, които избират да съсредо точат
толкова много внимание върху един малък теле фонен
екран, имат 100 милиона рецептори. Сто милиона
рецептори, които бихте могли да използвате, за да со
наслаждавате на изгряващата луна, на Голямата мечка, на
четирилистните детелини.
4. Няма недостиг на каквото и да било. Спомням си как
една есен брах грозде на едно лозе. Собственицито на
лозето (с похват, който може да засенчи схемата на Том
Сойер за боядисването на оградата) канеха мест ните
жители да излязат навън, из лозята, и им даваха
възможността да оберат гроздето им. Този гроздобер е
толкова популярен, че всяка година има списък с чака щи.
Да, хората се блъскат с лакти един друг за шанса
 да свършат нещо, за което собствениците, преди да
измъдрят тази гениална стратегия, са плащали на сезонни
работници.
Толкова съм благодарна, че участвах в гроздобера, за-
щото той ми показа - с живи, ярки цветове, колко щедър е
наистина светът. Имаше толкова много грозде, че дори не
бихме могли да го съберем всичкото. Доста бе опадало на
земята, преди ние да пристигнем с кошниците си. Нямаше
начин човек да е там и да не разпознае тази „натъпкана и
препълнена"24 реалност.
Изобилието е вечно на показ в естествения свят. Само
погледнете някое дърво. То има хиляди отделни листа, а
колкото до броя на дърветата на тази планета? Не бих могла
да отгатна. Или пък опитайте да преброите стръкчетата
трева от един квадратен метър от предния си двор. Майката
Природа (известна още като естествения свят, преди
наложения й от хората страх) задоволява всяка една ваша
нужда.
5. Всичко, от което наистина се нуждаете, вече би е
осигурено. В момента сте добре, независимо дали имате
пари или не. Склонни сме да свързваме парите с желани
неща като сигурност, лекота, спокойствие, одобрение и
радост. Всъщност обаче можем да се сдобием с всяко едно
от тях, без да имаме купища пари в банковата си сметка.
Всички те са включени в нашето наследство. Дават ни се
напълно безплатно. За съжаление, ние почти не ги
разпознаваме зад маската на големите опашати лъжи от
предишния раздел.
Ето още някои от другите ви ценни притежания (или поне
щяха да бъдат такива, ако не бяхте толкова заети да мислите
за недостига). Да не би да ви се наложи да

24
Цитат от Библията, Лука 6:38: Давайте и ще ви се дава; до бра мярка - натъпкана, стръскана,
препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, стакава ще ви се отмерва.
- б. пр.
карате слънцето да изгрее тази сутрин? Кажете „Благодаря"!
Нима ви се налага да нареждате на сърцето си да изпомпва
кръвта в тялото ви, по 36 милиона удара на година? Да не би
да планирате график, по който дробовете ви да вдишват
свеж и чист кислород?
Ако се фокусираме върху безкрайната шедрост на пла-
нетата вместо върху ограничението, за което бият тъпана
търговците; върху богатите дарове, които се простират
навсякъде около нас, вместо върху телевизионните реклами,
които показват еректилна дисфункция, депресия и
проблеми със съня... тогава можем да пренапишем
доминиращата парадигма.
6. Единствено илюзорната ни вяра 6 ограниченията пречи на
богатствата да ни достигнат. Единствената реална разлика
между мен и да речем Доналд Тръмп е, че аз избирам да не
разнасям богатствата си наоколо. Успокояващо е да знам, че
всичко, което някога може да пожелая, ми е достъпно, но
защо да парадирам с това или да влача със себе си един куп
материален багаж?
Не, моят модел за подражание е Пийс Пилгрим, която,
когато била много млада, направила важно откритие: „Лесно
е да изкарваш пари." Именно затова тя успяла да се откаже
от своите земни притежания и да обикаля по света
единствено с дрехите на гърба си. Тя казва за своето
продължило 28 години пътуване: „Животът е пълноценен и
е добър... Има едно усещане, че винаги си заобиколен от
всички добри неща-любов, мир и радост. Сякаш
заобикалящата среда те защитава."
, Всъщност само от това имаме истинска нужда. Да знаем с
категорично убеждение, че светът е безкраен, изобилен и
странно услужлив.
Свидетелски показания

Горещо ви препоръчвам да се освободите от тези

вярвания. Те са неточни, мелодраматични и не ви вършат
работа.
- ЧЕРИЛ СТРЕЙД, АМЕРИКАНСКИ АВТОР

Подобно на всички останали на планетата, аз получих

своята луксозна покана за голямата финансова криза през
2008. Естествено, отговорът ми на този тип предложения бе:
„За съжаление, не мога да участвам."
Преди време разбрах, че винаги ще разполагам с въз-
можности за болка и страдание и че ако смятам да живея
със съзнателно намерение, ще е най-добре да стоя далеч от
тях. Никога нямаше да стана авторка на 17 книги,
репортерка в списание „Пийпъл", нито пътешест- веничка по
света, ако бях приела яростно атакуващите „отрицателни
покани".
„Това е невъзможно - настояваха скептиците. - Трудно е
да се напише книга. Още по-трудно е да я продадеш. Вие сте
никому неизвестна авторка от Канзас. Имате петица по
журналистика, за Бога!"
„Кажи го на баба ми! - винаги отвръщах на тези гласове. -
Вие може да не виждате нещата по този начин, но аз
избирам различна реалност, по-висш път."
Но след три години, през които доходът ми все повече се
покачваше и дори бях в състояние да откажа проект за
„Нешънъл джиографик", захапах стръвта на егото. В онзи
момент водещите заглавия бяха постоянен поток от лоши
новини. Моята професионална област, журналистика и
книгоиздаване, бе сред най-силно засегнатите от
глобалната криза. Издателите издаваха все по-малко,
хонорарите бяха все по-ниски. Много мои колеги изведнъж
останаха без работа.
 Аз обаче, както винаги, не слушам такива глупости. Много
повече предпочитам духовна реалност, която провъзгласява
изобилието, независимо какви са обстоятелствата. Но през
2009 година, след като малко по малко бях позволила да ме
застигне бедствената новина, измъкнах гореспоменатата
покана за кризата от кошчето. Реших да погледна само
веднъж.
Партито бе в разгара си. Агентът ми повтаряше мантрата
„нищо не се продава", надвесен над купата за Пунш.
Редовните клиенти се бяха разположили на ъгловите дивани
и се жалваха от икономиката и че трябва да .купуват по-
малко.
Преди да разбера какво става, скочих с главата надолу
право насред купона. Започнах да напявам баладата „Ама че
ужас" заедно с диджея на партито. Разказах на всички, които
имаха желание да ме изслушат, за затрудненията си. Не след
дълго убедих всички, които познавах, че с кариерата ми като
независим автор е свършено. Дори успях да ги заблудя и да
ги накарам да повярват, че след всички тези години, през
които се справях самостоятелно, съм остаряла, фалирала и
въобще съм вече в историята.
Всъщност се наслаждавах на съчувствието.
А после един ден извадих опърпания екзенпляр на „Ми-
сли и забогатявай". Докато четях думите на Наполеон Хил>
че мислите всъщност са „неща", изведнъж проумях. Само
виж колко могъщи са били мислите и думите ми1 Виж какво
си причиних. А щом бях в състояние да създам това бедствие
единствено с мислите си, със си гурност много лесно бих
могла да създам и обратното.
Сега, когато погледна назад, се срамувам. Как е въз можно
отново да се върна към този лош навик, за който бях
забравила от толкова години? След като толкова време се
бях справяла чудесно? ДОбре знам как действат тези неща.
Знам, че създавам собствената си реалност.
Знам, че да слушаш онези, които предсказват бедствия и
гибел, е наа-безсмисленото упражнение на света.
Не губих време и се възползвах от прочутите съвети на
Хил. Само за седмица получих две нови задачи. На
следващата дойде договорът за „Е на квадрат". Вместо да
живея скромно и да пестя - както щедро ме съветваха
приятелите, - реших да прекарам лятото в чужбина, да
върша доброволческа работа и да оставя наскоро
възстановената ми вяра да се погрижи за плащането на
сметките.
Решението да утвърдя съзнанието за „Аз проспери- рам и
разбира се, мога да си позволя да замина за чужбина и да
работя като доброволка" бе началото на един по-
ползотворен живот.
Излишно е да споменавам, че взех онази красиво напе-
чатана покана и я накъсах. А, да - не си правете труда да ми
пращате други. Защото отсега нататък отговорът ми на
всичко негативно ще бъде следният: „Приятно изкарване!
Но не очаквайте да ме намерите там."

Методът

Ако можете да го видите в ума си, значи

можете да го хванете и в ръка.
- Боб Проктър, автор на „ТИси роден богат"

Парите са прекалено натоварени със страх и остарели

парадигми. Затова в този експеримент представям две
подхипотези (както казах, светът - а също и тази глава - са
безкрайно изобилни), за да докажа основната хипотеза: ако
променя убежденията си за парите, финансовото ми
положение ще се промени.
Всеки от двата експеримента трае три дни.
 Експеримент №1:
Джони Мънисийд (или кръгът не може да бъде
разкъсан) Не е нужно да „създавате“ финансово изобилие.
Него вече го има.
- БОБ ШАЙНФЕЛД, АВТОР НА „КАК ДА СЕ
ОСВОБОДИШ ОТ ИГРАТА НА ПАРИ"

Подхипотеза: Ако давам пари, ще получа още повече

пари. Това е неизменен принцип. „Което даваш, ти се връща
умножено."
През трите дни на този експеримент ще садите пари.
Оставяйте банкноти с ниска стойност (или с висока, ако така
предпочитате) с бележки за новооткритите ви вярвания за
естеството на изобилието. Правете това свободно, игриво и
открито.
С дъщеря ми Таз наскоро го направихме в Чикаго. Пи шех
една история за великия „Пенинсюла". Ако името не ви
говори нищо, нека просто кажем, че това е мястото, където
отседнаха всички „богати и известни", когато дойдоха в
Чикаго, за да се сбогуват с Опра. От апарта мента си
виждахме Великолепната миля25. Пазарувахме, гледахме
„Книгата на Мормон"26 и разбира се, отидохме за
повторното представление на „Вторият град"2'. Бяхме в
публиката, не на сцената.
Освен това изпълнихме тайната мисия, която ви карам да
осъществите и вие. Взехме пачка петдоларови

26
Известен булевард в Чикаго, луксозен участък от търговска та част на града. - б. пр.

26
Мюзикъл със сатирично-религиозна тематика. - б. пр.
27
Комедийна импровизаторска театрална трупа, от Чикаго (на ричат Чикаго „Втория град"). -
б. пр.
банкноти и започнахме да ги оставяме на автобусни спирки,
да ги лепим по пейки. Прикрепяхме ги по дрехите из
магазините по Великолепната миля. С всяка банкнота
оставяхме анонимна бележка за изобилието на Вселената и
как това е само малък знак колко обичан е онзи, който е
намерил банкнотата.
Знам, че 5 долара не са много (някой ден в близкото
бъдеще планираме да оставяме по 100), но за нас това е „да
бъдем" такива, каквито искаме да бъдем - уверени, даващи
щедро - и да знаем, че като даваме, ще получим.
Правехме това, което ще правите и вие в този екс-
перимент - ще развивате мускулите си, ще практикувате да
„бъдете" това, което искате да сте, съединени с всичко,
което е, изпълнени с категорична увереност, че всичките ви
нужди вече са задоволени.
Запишете това, което се върне при вас през тези 72 часа.
В моя случай „Е на квадрат" достигна до номер едно в
списъка на бестселърите на „Ню Йорк тайме" само за
няколко седмици след този експеримент.
 Експеримент №2: Монети от небето

Съзнанието за бедност е резултат от носенето... на

наочници, когато гледаме към изобилието на живота.
- Г ЛЕНДА Г РИЙН , АМЕРИКАНСКА ХУДОЖНИЧКА И АВТОРКА

Подхипотеза: Лесно е да получиш пари.

Научих този експеримент от Грег Кун, мой приятел и колега
автор, който пише за същите неща като мен. Написал е цяла
поредица от книги за прилагане на квантовата физика към
закона за привличането. (Вижте сайта му
www.whyquantumphysicists.com и предизвикалата
възторжени отзиви поредица „Защо квантовата физика...")
Аз специално обичам измислената от него игра: „Създай no-
велик Грег", само че когато аз я играя, я наричам „Създай
no-велика Пам". Схващате идеята.
Грег ми даде разрешение да споделя този експеримент,
който, както казва той, ви създава нагласа за изобилие и
съгласува квантовото поле и финансовото ви изобилие.
Съвсем просто е. През следващите три дни изразете
намерение да намирате монети:
• На земята
• В джобовете
• В колата
• На тротоара
• Навсякъде
Призовете ги не като мислите постоянно „Къде са?", ами
„Колко е вълнуващо да накараш да се появи монета!". В
крайна сметка, колко трудно може да е да откриеш някоя?
Във валутния свят дребните монети са
 пренебрегвани. Някои хора ги изхвърлят просто защото ги
смятат за безполезни.
И ако решите да гледате на нещата по този начин,
пенитата нямат голяма стойност. Така няма да имате
проблеми да ги накарате да се появяват всеки ден, защото
просто не са кой знае какво.

На квантовото поле не му пука дали му правите

номера
Точно тук обаче започва експериментът. Всъщност ще
изиграете квантовото поле. Не се притеснявайте - то няма да
има нищо против; квантовото поле не съди, то просто
реагира.
След като намерите монета, отпразнувайте го насаме,
сякаш току-що сте спечелили от лотарията. Изпаднете във
възторг. Много силен. Дръжте се глупаво. Крещете насаме
„Осанна!" към Вселената!
Не ви звучи реалистично да се възторгвате при на-
мирането на тъпата, незначителна монетка? В крайна
сметка, една монета със сигурност не представлява
изобилието, което в действителност искате, нали?
Ето как ще скроите номер на квантовото поле с тази игра.
Ще ознаменувате не сумата, която представлява монетата;
ще празнувате принципа, който представлява. Ще чествате
принципа, че Вселената е безкрайно изобилна и че
проявяването - това да накараш нещо да се появи - е детска
игра.
Ще отпразнувате факта, че Вселената ви стимулира с тази
монета - привлича вниманието ви и заявява: „Хей, прекрасно
мое специално дете! Аз съм на твое разположение и ще
създам всичко, което сърцето ти желае! И мога да създам
всичко, което жадува сърцето ти, точно толкова лесно,
колкото създадох този монета! Не е ли страхотно?!"
 Квантовото поле иска да ви даде още от онова,
заради което празнувате
А номерът е, че квантовото поле не разбира разли ката
между честването на сумата и честването ; напомнянето.
H I

Квантовото поле просто се съгласува с вашата енергия на „това

е страхотно" и с готовност се настройва да ви поднесе още.
А вие печелите, защото можете истински, реалис тично и
правдоподобно да отпразнувате напомнянето за изобилието,
което представлява всяка монета, и то в суперразточителен
маниер, сякаш отбелязвате с фойерверки Четвърти юли, както
ви предлагам.
 Лабораторен протокол
Следствие: Следствието „Новият ви най-добър приятел".
Теория: Парите са само енергия и отражение на убежденията
ми.
Въпрос: Блокирам ли изобилието, като се придържам към куп
остарели идеи, които вече не ми служат?
Хипотеза: Ако променя убежденията си за парите, ще привли-
чам естественото изобилие на. света.
Подхипотеза №1: Ако давам пари, ще получа още повече пари.
Подхипотеза №2: Лесно е да получиии пари.
Необходимо време: 72 часа за всеки.
Дата на първия експеримент:___________ Час: __________
Краен срок: _________
Резултати: __________
Дата на втория експеримент: ___________ Час: __________ _
Краен срок: _________
Резултати: __________________________________________
Подход: Ще вляза в ролята на актриса и ще постъпвам като
дивата, която съм предопределена да бъда. Ще наблюдавам
как реагира Вселената. През първите 72 часа ще раздавам
това, което искам да получа, и ще вярвам, че е невъзможно да
дадеш повече от Вселената. А през последните 72 часа ще
вляза в унисон с квантовото поле, като тръгна на лов за
монети.
Бележки: __

Разбрах, че трябва да променя малко онова, което изпитвам

към парите.
- Ф ЕЛИША С ПАР, АВТОРКА НА „К АК ДА ПРОДАВАТЕ , ЗА ДА УСПЕЕТЕ "
 Печалбарщината Истинската същност е 8 икономиката
на подаръците. Когато осъзнаете, че нищо не липсва,
целият свят ви принадлежи.
- Лао Дзъ, китайски философ и поет

Не 8и е нужен Алекс Требек или „модерни думички

за 5000 долара", за да знаете, че топ тенденцията 8
интернет 8 момента е „Как да спечеля от уебсайта си?
От блога еи? От това, че имам последователи 8
туитър?"
Дори YouTube предлага заплащане на онези потре-
бители, които качват много видеоматериали.
Тъй като ме обвиниха, че съм „подривен елемент
на планетата Земя'', искам да поговорим за точно
обратното.
Как спирате да осребрявате - да превръщате в пари
- нещата в живота си? Как се стараете да вървите
срещу доминиращата парадигма в нашата култура,
непрекъснато да искате да „получавате, и пак, и пак"
и вместо това да практикувате икономиката на
даването на подаръци?
Икономиката на.подаръците, която е по-скоро фи-
лософия, отколкото финансова практика, е такава
парадигма, при която хората отказват да повярват 8
недостига на ресурсите и 8 страха. В противовес на
това винаги да се опитваме да „получаваме повече",
икономиката на подаръците е за тези, които
търсят начини те да дадат. Това схващане е толкова
радикално, че повечето хора не могат дори да го
разберат.
Разказах една история за икономиката на подаръ-
ците на моята редакторка в спусание „Пийпъл"’ Тя
обича героите, добрите новини и затрогващите ис-
тории за човешки съдби. Но въпреки че й дадох три
конкретни примера за хора, които работят единствено
в икономиката на даване на подаръци, тя не успя да я
разбере. „Но как действа това?", продължаваше да
повтаря.
Тази икономика работи (въпреки че така и не успях
да обясня на редакторката си тази духовна вяра),
защото; след като се откажете от непрестанния страх
и вярата, че това е безскрупулен свят, в който, всеки
човек се оправя сам, няма начин изобилието да не се
появи в живота ви. В действителност това е реалността
на човешкото състояние, но докато осребряваме и
издигаме стени от страх, ние блокираме изобилието.
Може би най-добрият пример за икономиката на
подаръците е Нипун Мехта, човекът, чийто профил
помолих редакторката си 8 списание „Пийпъл".да на-
пиша. През април 1999 година, когато бил на 25, той
се отказал от високата си заплата в „Сън Майкро-
системс", за да станете доброволец на пълно работ-
но време. Почитател на Ганди, който казва: „Бъди
промяната, която искаш да видиш в света", Мехта
започнал да дава като експеримент. Започнал с пари
(давал за благотворителност), после давал от времето
си (доброволческа дейност в един хоспис), а след това
решил, че ще го прави на пълно работно време, ще
дава от себе си безусловно, без уговорки.
Тринайсет години по-късно експериментът му има
огромен успех.
Той започнал с безплатен ресторант и безплатно
вдъхновяващо списание и раздал стотици милиони
долари под формата на-безплатни технологични ус-
луги. Той е инженер, завършил „Станфорд", койгпо на-
правил луди пари по време на големия бум на интер-
нет. Само че ве бил сигурен, че щастието му лежи там.
Сега работи с мрежа от над 100 000 доброволци, които
следват тези три принципа:
1. Всичко е строго доброволно. Пари не се плащат
никога.
2. Никой никога не иска пари. Много благотворителни
организации вършат добра работа, но всички искат
дарения. Непрекъснато набират средства. Мехта
казва, че това принуждава хората да действат от
позицията на нуждата и бедността, а той
предпочита да изхожда от вярата в изобилието и в
добротата на човечеството. И наистина, парите
валели в огромни количества (от основателя-
милиардер на „Срни", само един от примерите) и
от анонимни-дарителцУ които изпращали чекове
за 10 000 долара или повече. Но Мехта и хората му
никога не искат, нито очакват.
3. Съсредоточили са се върху скромните, малките
действия. „Просто се заемаме да свършим онова,
което може да се пипне, даваме на онова, което е
пред нас", казва той, и верижнатареак- ция се
превръща в нещо, което Мехта нарича
„собствената им магия". „Мога да ви разказвам
история след история."
К? „Карма кухнята", която той и колегите му добро-
|'8олци отворили в Бъркли, Калифорния (8 менюто няма
цени и на сметките пише 0.00 долара), се разраства Г.във
берига - „Карма кухня’- вече има във Вашингтон в и
Чикаго. \ £ ~ Vp
Н „Не вземаме пар№ за нцщо, нито пък рекламираме 1
каквото и да било. Проектът се поддържа от ано- ",
нимни приятели, които даряват каквото могат, . не като
заплащане за това, което те са получили, а като
део.ствие тип „предай нататък" за някого, когото не
познават", обяснява Мехта.
Вместо финансов капитал Мехта и неговата мрежа
от доброволци изграждат социален капитал, капитал на
синергията и един вид фин капитал, който Име може да
се определи.
I Друг един от моите герои е Итън Хюс, който сло- р жил
началото на Алианс на супергероите, група от 5 700
живи, дишащи супергерои. Той и съпругата му Сара
раздават Всичко, което отглеждат 8ъв ферма- , та си. Те
подаряват кози, плодови храсти, семена, почва и
компост. Дарили са дървета на всеки голям град в
Мисури. И най-важното, всяка година те приемат повече
от 1500 души, които идват 8 тяхна- та ферма от цялата
страна, за да изкарат обучение |-за пермакултурите.
Курсовете за пермакултурите с обикновено струват
минимум 1500 долара, но Итън I и Сара ги провеждат
безплатно.
Л' • „В началото хората се шокират - обяснява Итън. - р
Толкова малко от тях* които следват масовите
убеждения, вярват, че някой наистина ще им даде I нещо
безплатно, без никакви скрити мотиви. Живе- : ем 6
цинично общество, което рядко се доверява на ч някого,
който казва: „Ей, просто искам да помогна."
 Семейство Хюс и тяхната мрежа от доброволци са
помогнали за изграждането на библиотека, за
балирането на сеното на един приятел фермер,
почиствали са градски паркове и са дарили прибли-
зително 50 000 часа общественополезен труд... и
всичко това, без да имат някакви очаквания.
„За мен е наистина важно да създам достъп, а при
икономиката на подаръците става дума за достъп -
казва Итън. - Става въпрос за споделянето на щедрост,
която има потенциала да промени както даващия,
така и получателя."
Ето защо казвам: „Забравете печалбарщината и
генерирането на приходи." Мислете за нещо важно,
например даровете, които трябва да дарите:"
 ЕКСПЕРИМЕНТ №6

СЛЕДСТВИЕТО „ПРИРОДАТА
СРЕЩУ НОВИНИТЕ"
(ИЛИЗАЩО НАИСТИНА ТРЯБВА
ДА ИЗЛИЗАТЕ ПОВЕЧЕ)
Общоприетото: Моята работа е да управлявам,
контролирам и да се пазя от природата.

Светоглед 2.0: Полето на безкрайните възможности

предлага божествено оживление.

Земята има музика за тези, които слушат.

- ДЖОРДЖ САНТАЯНА, АМЕРИКАНСКИ ФИЛОСОФ И ПОЕТ
 Бързо. Кажете ми в коя фаза е Луната? Днес, точно сега.
Нарастваща? Намаляваща? Пълнолуние ли е? Ново луние?
Какво? Нямате представа?
И все пак, обзалагам се, че знаете точно какви кон фликти
е имало днес в Конгреса, от коя нова ужасна за плаха трябва
да се страхуваме сега. Може би дори сте публикували
предупреждение във фейсбук (и сте се по чувствали много
достойни, че го правите) за замърсена кучешка храна или за
някакъв нов щам бактерии, откри ти наскоро в салатата,
продавана в еди-кой си магазин.
С този тридневен експеримент бих искала да ви подскажа,
че всички важни неща, които трябва да знаете, се стават
точно там - под прозореца, в квартала, в сърцето ви. И че
това, което научавате от новинарските емисии, реално няма
значение за живота ви. Като изключим факта, че издига
блокажи между вас и ПВ.
Осъзнавам, че това може би е много рязка промяна на
курса. От момента, в който учителят в трети клас ви
инструктира да донесете новинарска изрезка от местния
вестник, са ви учили, че „новините" са абсолютен факт. Че са
жизнено важни за вашето благополучие и че умните хора,
които държат да са в крак с времето, ги следват ревностно. В
крайна сметка ставате още по- интересни, когато по време
на някое парти се фукате колко знаете за текущите събития
или на интервюто за работа размахате най-пресните
заглавия.
Този експеримент ще докаже, че „новините" са просто
мнението на някоя корпорация, което повече или по-малко
няма значение за благополучието ви. И също така, че на
умните хора, които държат да са в крак с времето, изобщо не
им пука за какво дрънкат новина- рите днес. Хората, на които
се възхищавам, знаят, че единственото нещо, което наистина
има значение, са
^неразрушимата радост и пулсът на живота, които се
шзлъчват от всяко дърво, всяка звезда, всяка птичка на
рданетата. Те знаят, че истинският живот (за разлика ют
материалната неща, които новинарските медии поставят на
прехвален пиедестал) се създава, когато сме в унисон с
универсалната емисия. Свещения кръговрат.
Този експеримент ще докаже, че медиите - онази без-
именна сбирщина от канали, която диктува реалността,
бъркат генерално. И че най-важното нещо, което !Можете да
направите за себе си, е да обръщате внимание на
колективния ритъм и мъдростта, които се -излъчват от по-
голямото цяло. Когато се синхронизирате с биоритмите на
природата, ще се включите в един съвсем нов поток на
съзнанието. Ще се свържете с една възприемаща и
чувстваща Вселена, просмукана jpm непрекъснато
пулсиращо божествено оживление. Знам, че звучи твърде
мащабно и космическо и че може би дори е отвъд
възможностите ви да го възприемете, но всъщност е най-
естественото нещо на света. И след като му хванете цаката, е
безкрайно по-изобреппа- телно и по-наситено със
съдържание от всичко, което водещите на новинарските
емисии ще ви кажат.
Когато започнете да общувате благоговейно с природата
(да, това е светът буквално от другата страна на прозореца ви,
няма нужда да планирате още една еко- ваканция), ще
поемете на луди приключения в магически U невидими
светове.

Пулсиране, туптене сега

Хората не обръщат непременно внимание на истината,

макар че тя положително е там, навън.

- Ев Уилямс, СЪОСНОВАТЕЛКА НА ТУИТЪР 185

 Този експеримент ще ви покаже, че истинската мъдрост е
леснодостъпна, когато изключите бомбардировката от
усещания, известна като новини. Когато инвестираме във
фалшивите новини, измислените та кива и глупостите, които
четем в интернет, ние пропускаме наистина релевантните
новини, които настъпват точно тук. Точно сега. Какво става на
снимачната площадка на последния филм на Дженифър
Анистън или какво е казал председателят на Камарата на
представителите в Конгреса Джон Бейнър няма истинско
значение за живота ви.
Когато не обръщаме внимание и не придаваме значе ние
на звездите, растенията и сърпа на нарастваща та Луна
(чиито цикли засягат всичко - от приливите и отливите, през
малките раци до навиците ни за сън), ние оставаме слепи за
основната енергийна сила, която бихме могли и би трябвало
да прилагаме в своя полза Отделянето от естествения свят
опустошава телата ни. Когато пренебрегваме неща, които ни
засягат дълбоко, и като роби следваме онези, които имат
малко или никакво влияние, си докарваме стрес, депресия и
тревожност.
Ако искаме да създадем повече енергия и следовател но
по-широка честотна лента, така че да водим изпълнен с
радост живот, ние трябва да започнем да обръща ме
внимание на тези неща, които имат значение. И да зарежем
всички, които нямат.

Истинско признание

Медия. Мисля, че съм чувал за нея.

Медея - не ели онази, която избила децата си?
- Н ИЙЛ Г ЕЙМЪН , БРИТАНСКИ АВТОР
jf: Ще взема просто да го кажа.
I Аз, Пам Граут, съм член на най-голямата терористична
организация в света.
1: Като журналистка на свободна практика, която пише ^а
списание „Пийпъл", за Си Ен Ен, за „Хъфингтън пост" ||,други
медии, аз се признавам за виновна, тук и сега, за ;(пова, че
съм поддържала слухове, преувеличения и неистини. С
други думи - подпомагала съм терора.
Един от първите принципи, които научих в свещени- llfie
зали на „Кедзи Хол" в Канзаския държавен университет,
където учих журналистика, беше: „Ако има кръв, Йа си
пръв." Това нямаше да е проблем, ако не формирахме
толкова много от мненията си според всемогъщите
1+овинарски медии. В действителност ние се връзваме !fa
тези откачени заглавия. Всъщност им вярваме.
I Hackopo една от най-популярните истории на „Хъ- /фингтън
пост" бе за опасността от патогенни микро- би по резените
лимон в ресторантите. Макар че тези вмикроби бяха
навсякъде (разследващият ги бе открил и lib бутилките
кетчуп, оливерниците, менютата и плодовете на масите),
заглавието, което накара стотици хиляди да ахнат от страх и
бързо да отворят линка, гласеше следното: „Това ще ви
убеди никога, ама никога Повече да не пожелаете да си
сложите резен Лимон във водата!"
Р' Имам предвид, че... как можеш да устоиш на подобно
заглавие?
Р" А точно това е целта на новините. Да измислиш звучно и
запомнящо се заглавие или препратка към бъдеща тема
така, че да стреснеш зрителите или читателите. Да ти
обърнат внимание, да кликнат или да харесат материала, с
което трафикът на дадена медия ще изглежда добре в очите
на рекламодателите и те ще купуват повече рекламно място.
 И отново вярата ни в тези глупости нямаше да е проблем,
ако нашите мисли и произтичащите от тях вярвания и
съзнание не бяха толкова могъщи. Само че съзнанието и
мислите ни са истински културисти. Те пристъпват в полето
на възможностите и ни носят обратно точно тези
обстоятелства, атмосферни условия, болести или проблем, в
които влагаме вниманието си. И понеже формираме толкова
много от мненията си според всемогъщите новинарски
медии, всички ние би трябвало да скачаме от радост и да се
поздравяваме един друг само заради факта, че още не сме
си прерязали вените.
Но ето какво знам аз. Онова, което виждаме в медиите, е
само малка люспа реалност, която е силно отдалечена от
Истинската действителност. Тя е прекалено ограничена като
размер и широта на разбирането. Когато й обръщаме
толкова голямо внимание, все едно несъзнателно носим на
гърба си един от онези знаци „Моля, ритнете ме". Плюс
комбинацията от уроците, които сме научили от родителите
си („Парите не растат по дърветата..."; „Важно е да пораснеш,
да работиш здраво и да не стоиш залудо без работа.. "), и
собствените ни терористични мисли, които произтичат от
тях... Ами, общо взето, сякаш сме прецакани.
Само дето не сме.
Средствата за масова информация показват кръвта,
линейките, разплаканите членове на семейството. Но чрез
работата си като репортерка за списание „Пий- пъл" - да,
вярно е, че отразявам случаи на бушуващо торнадо,
отвличания и как цели градове биват отнесени от
наводненията - ставам свидетел и на най-невероятни прояви
на щедрост, на най-доброто от човешкия дух.
 То е живо!

Единствено човешкото високомерие и фактът, че

животът на растенията се развива в едно много по- бавно
измерение на времето, ни пречат да оценим тяхната
интелигентност и последвалия им успех.
- М АЙКЪЛ П ОЛЪН , АМЕРИКАНСКИ АВТОР

При този експеримент ще се изключите от новините и ще

се настроите на честотата на божествената природна емисия,
която провъзгласява любовта си за вечността. Това свещено
предаване се излъчва от всеки минзухар, който изпълзява от
земята. В песничката на всеки присмехулник. Във всеки
хладен повей на бриза, погалил бузата ви.
През следващите три дни ще хвърлите въдицата си в
колективните знания на Вселената. Ще общувате с
природата, ще се сближите с природния свят. Ще отделите
време да се вслушате в планетата и във всички нейни
същества, които въпреки непрекъснатия ни тормоз все още
разбират баланса и божественото равновесие.
Според хората, които са отделили време и са се вслушали,
природата споделя огромни количества информация.
Разбира се, трябва да отхвърлите много общоприети
предубеждения, догми и лични предразсъдъци.
Аутър Бърбанк - известен ботаник, идентифицирал над 800
нови растителни видове, включително мар- 'гаритката
„Шаста", прасковата с лесно отделяща се 'костилка и
картофите „Ръсет Бърбанк" - вярвал, че единственият
стойностен източник на „новини" е да влезеш в хармония с
Вселената. Той кръстосал успешно стотиците нови видове,
които после рекламирал в изключително популярния си
каталог „Новосъздадени
плодове и цветя", точно по този начин - като се настроил на
честотата на възторжения, излъчващ светлина естествен
свят. Той вярвал, че всички ние можем да получаваме
съобщения от магнитните, електрическите и вибрационните
сили във Вселената.
Наскоро Майкъл Полън в статия за „Ню Йоркър" съобщава
за нов тип ботаници. Тази учени доказват, че във Вселената
действат много повече неща, отколкото сме считали
първоначално, и че това, което не можем да видим с
невъоръжено око, е по-важно от това, което виждаме.

За такива неща те хвърлят в затвора

Не ни е дадено да сме единствените играчи на тази сцена.

- Даниел Куин, автор на „Исмаил"

Да, в този експеримент ще си поиграем малко с меж-

дувидовото общуване. Ще разговаряте с дърво. Или с
растение, или с нещо друго, за което винаги сте смятали, че
не е в състояние да ви отговори. Не се смейте. Майкъл
Крайтън - лекар възпитаник на „Харвард", който изостави
медицината, за да пише книги и филмови сценарии
(„Джурасик парк"), телевизионни сериали („Спешно
отделение") - прекарал няколко седмици в калифорнийската
пустиня, където разговарял с кактус. В мемоарите си
„Пътешествия" той разказва за един семинар без телефони и
без наркотици. Бил там заедно с Джой Бру, също лекар, и се
научил да медитира, да вижда и мести енергията, и как да
получава наставления от кактус.
Самият той обяснява, че бил скептично настроен и не
особено сигурен, че иска да си приказва с очукан фали- чески
символ, обсипан с тръни и белези. Или да признае,
че се е сринал и разридал, когато в последния ден кактусът
му казал: „Беше хубаво да си тук с мен." Дори и след като се
върнал у дома, той продължил да се съмнява в здравия си
разум и да се чуди дали е постигнал някакъв значим личен
напредък.
„Работата с енергията е реална. Медитациите бяха
истински, но какво им е хубавото, ако не можеш да ги
приложиш в ежедневието си?", запитал се той.
Едва по-късно, когато се вгледал назад, осъзнал, че за
осемте месеца, след като се върнал от пустинята, променил
връзките, местожителството си, работата си, диетата,
интересите и целите си.
„Всъщност - заявява той - промених всичко в живота си,
което можеше да се промени. Тези промени бяха толкова
стремителни, че не можах да осъзная какво се става, докато
бяха в разгара си."
Имало и още една промяна.
„Започнах много да обичам кактусите и винаги си гледам
няколко, където и да живея."

Свидетелски показания

В себе си вече разполагате с всичко, което някога сте

искали или търсили другаде.
- С АРА А ВАНТ СТОУВЪР , АВТОРКА НА „П ЪТЯТ НА ЩАСТЛИВАТА ЖЕНА "

Джордж Вашингтон Карвър - великият американски учен

и изобретател, който изнамерил стотици приложения за
скромните бобови растения и на практика спасил
икономиката на Юга, след като вредители по памука
опустошили плантациите - знаел всичко за Божествената
емисия. Той бил не само един от първите американци,
приети в Британското кралско дружество
на изкуствата, но и приятел на трима американски пре-
зиденти.
И макар че, да имал няколко академични степени и пре-
подавал в няколко колежа, той сам бързал да признае, че
всичкцте. „научни" открития, блестящите качества, които зо
направили толкова известен, идвали от връзката му с Бог,
или това, което аз наричам полето на възможностите (ПВ).
Всяка сутрин, много рано, Карвър вървял в продължение на
много километри. Свързвал се с природата... и именно това
общуване, всъщност самите растения му казали как да
превърне фъстъците, соята и сладките картофи в онези
повече от 100 търговски продукта, които изобретил.
Той казвал: „Гледам на природата като на радиостанция,
която предава неограничено и чрез която Бог ни говори
ежечасно, стига само да се настроим и да го чуем... Хубаво е
да четеш за природата, но ако отидеш в гората и се вслушаш
внимателно, можеш да научиш повече от написаното в
книгите."
Карвър твърдял, че никога не му се налагало да търси
опипом методи. Всичко, което трябвало да знае, лесно му се
разкривало. „Ако Господ не бе дръпнал завесата - казвал той,
- щях да съм безсилен."
По същия начин и Алберт Айнщайн - човекът, когото
приемаме за най-великия гений на света, бил свързан с тази
по-висша енергия.
Наричайте го както искате, но природата/Бог/ПВ има
огпговори за всеки предполагаем „проблем" и „разрушена
тономика", които сякаш ни предизвикват и заплашват. След
като изоставим всичко, което си мислим, че „знаем", и си
поставим за цел да се свържем с тази неограничена,
всезнаеща, вселюбяща сила, към нас отвсякъде ще се
втурнат- Вови открития и гениалност.
 Да станеш Победителят на конете (или на
растенията, или на дърветата)
Всяко нещо ще се раздели с тайните си, ако го обичаш
достатьчно.
- Д ЖОРДЖ В АШИНГТОН К АРВЪР, АМЕРИКАНСКИ УЧЕН

Така че, ще би предложа да започнете да се държите по

начин, който повечето хора биха определили като
„откачено поведение".
Като изключим д-р Дулитъл, повечето цивилизовани
хора не биха се захванали да разговарят с поровете си. И
все пак животинският свят, светът на растенията, светът,
който отхвърляме, като наблягаме единствено върху
доловимата с петте сетива реалност, има какво да каже.
Множество аборигенни народи не смятат способността
да изпращат и получават съобщения, да общуват и
разговарят с цялата природа за нещо кой знае какво. Това
не е специален подарък. То е част от ежедневието, също
толкова естествено и нормално, колкото и вербалната
комуникация. Хората, които нямат достъп до
„излъчването" на Вселената, определят предаването й
като аномалия - точно както ние гледаме на глухите по
рождение.
Психологът Робърт Улф, който няколко десетилетия
работил с племето снг'ой в малайзийските джунгли, раз-
казва за нещо, което дълго време го озадачавало. При
всяко завръщане при тях, приятелят му Ахмийд някак
знаел - без да използва телефони, часовници или кален-
дари - точния ден на пристигането му и го чакал на склона,
за да му помогне за багажа. В рязък контраст с днешните
индустриални общества, снг'ой притежавали
силна и тайнствена хармония с енергиите и емоциите на
заобикалящата среда Тя им давала нещо, което Улф нарича
„свръхчовешки сили на познание".
Заинтригуван от пълната липса на страх и безпокойство у
племето, в крайна сметка Улф станал ученик на Ахмийд.
Научил се да усмирява своя вербален, аналитичен ум и да
изпитва онова, което наричал „единството на целия живот".
Той казвал, че снг'ой са в контакт с онази дълбока връзка,
която останалите от нас се опитват да си възвърнат чрез
книги и семинари. Въпреки че снг'ой и гората им в крайна
сметка били разчистени с булдозери „Комацу", в книгата си
„Оригиналната мъдрост" Улф казва, че тази доВерчива,
интуитивна връзка, тази оригинална интелигентност може
да се възстановят.
Според Анна Брейтенбах, някога подвизавала се в
Силициевата долина (а сега работи с ветеринарни лекари и
служители по опазване на околната среда като комуникатор
с животните), възможността за обмен на информация
между съзнанията, независимо дали човешки, или
животински, е заложено в схемата на мозъка ни. Номерът,
казва тя, е да се свържеш чрез емпатия и да се отвориш за
електромагнитните импулси, излъчвани от мислите и
емоциите.

Няма борба, когато сте едно цяло с природата

Необходимо е да притежаваш малко гениалност - и много

смелост - за да се движиш в обратна посока.
- АЛБЕРТ АЙНЩАЙН
 На 14 декември 2005 година „Сан Франциско кроникъл"
публикува история за женски гърбат кит, който, след като го
освободили от мрежите, се върнал да благодари на
водолазите, които няколко часа ги разплитали. След като
плувал наоколо в радостни кръгове, отишъл до всеки
водолаз. Побутвал ги един по един и ги поглеждал в очите -
изключително преживяване, за което един от водолазите
казва, че променило живота му завинаги.
Обичам също така историята за стадо африкански
слонове, които дошли да се простят с бившия си треньор
след смъртта му. Макар че се бил пенсионирал и не бил
работил с тях няколко години, те някак знаели за кончината
му. Извървели много километри, за да застанат с уважение
в кръг около дома му.

Методът

Знам единствено това, което чета във вестниците, и то е

алиби за моето невежество.
- Уия РоДЖЪРС, АМЕРИКАНСКИ КОМИК

През следващите три дни, бих искала да замените

времето, през което обикновено гледате новини, четете
вестници и ровите из фейсбук, с разходки из квартала. Дори
не си помисляйте да си вземете телефона. Това е между вас
и Великата майка природа.
Наблюдавайте всичко и бъдете отворени за идеята, че
растенията, дърветата и животните в квартала имат да ви
кажат нещо важно. Бъдете готови да чуете тяхната
денонощна вибрация, която предлага най-раз- нообразна
ценна информация.
Всякакви други новини (като например гладът, завзел
неотдавна Африка) нямат значение за вас по време на
този експеримент. „Но тоВа е безсърдечно", чубам 8и да
казвате.
Благоговейното общуване с естествения свят е всъщност
пътека, която е много по-близка до сърцето. В
действителност вие не можете да направите кой знае какво
за глада в Африка (освен да прибавите притеснения и вина
към универсалната енергия), но можете да направите много
за средата, която се намира в непосредствено съседство с
вас.
А след като влезем отново в хармония с универсалната
енергия, ще бъде съвсем лесно да сложим край на глада в
Африка.
Отделете време да се вгледате истински в хората в
живота си. Наблюдавайте ги с искрено удивление. Прес-
торете се, че ги срещате за първи път.
Присъствайте, когато слънцето изгрява. Когато залязва.
По време на онзи изключително ценен период между двата
момента. Слушайте птиците. Бъдете отворени за послания
от домашните си любимци.
Обръщайте голямо внимание на Луната, а ако някой ви
зададе въпроса, който аз ви зададох в началото на тази
глава, бъдете готови да отговорите.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието „Природата срещу новините".

Теория: На свое разположение имате вибриращо, пулсиращо поле с мистична
информация, стига да му обърнете внимание.

Въпрос: Възможно ли е да виждам и вярвам в свойства и особености на живота, които

всъщност нямат реално значение? И да изпускам мъдрост и уроци, които биха могли да
променят живота ми, защото съм се фокусирал върху грешните неща? Възможно ли е самата
природа да има съобщение за мен?

Хипотеза: Колкото повече съм свързан с природните цикли и ритми, толкова повече
енергия и широколентова радост са ми достъпни.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: ___________ Час: ___________
Краен срок за получаване на отговор:______________
Подход: През следващите три дни ще изхвърля новинарските меди (и разбира се, също
и фейсбук) от съзнанието си. Вместо това ще търся новините от света на природата. Ще
изляза навън и ще се разходя из квартала. Активно ще търся и очаквам важно послание.

Бележки: ________________________________________________
_________________________________________

Човекът [трябва да прекарва] по-малко време в доказване,

че може да надхитри природата, и повече време да опитва
сладостта й и да почита старшинството й.
- Е. Б. УАЙТ, АМЕРИКАНСКИ АВТОР
 фактите срещу истината

Всъщност тези факти не бяха ли само заместители,

докато дългосрочната перспектива наистина се
наложи?
- Дейвид Левитан, американски автор

Аз съм журналистка - учила, завършила и дипломи-

рала се, пълния пакет. Всъщност започнах забележи-
телната си журналистическа кариера в „Канзас Сити
стар", същия вестник, от-който Ърнест Хемингуей и
Уолт Дисни потеглили към славата.
През последните няколко години обаче започнах да
променям вярванията си за „фактите", които моята
професия ме задължава да търся. Не съм толкова си-
гурна, че правилото „фактите и само фактите" още
върши работа. В действителност тези така наречени
факти създават отрицателен енергиен импулс, който
вече не желая да поддържам.
Сега избирам да съобщавам, че щастието е наше
право по рождение, че любовта е единствената ре-
алност и че „фактите" понякога изглеждат по друг
начин само защото са твърде много годините, през
които сме се фокусирали върху тях. Сега знам, че е
безполезно да говоря, съобщавам или обръщам вни-
мание на нещата, които не искам. И всеки път, когато
не изпитвам радост и спокойствие, това значи, че
обръщам внимание на нещо, което противоречи на
Източника ми. Ако използвам старата аналогия с
радиото, настроена съм на „ретро станцията", която все
още вярва в болката и страданието.
 Сега съм се посветила на задачата да внасям съвсем
различна енергия на партито. Енергия на любов;
енергия, която вижда само красотата; енергия, която
разпознава Истината (а наистина има такова нещо като
Истината с главно И, която се различава от „фактите")
във всеки човек. Вярвам, че именно , това е имал
предвид Исус с думите „Обърни другата буза". Не е
предлагал да се разхождаме с натъртени бузи и
посинени очи. Искал е да каже, че трябва да започнем
да се движим в различна посока, да обърнем бузата
към, така да се каже, една по-висша, по-ярка, по-
приятна реалност.
„фактите" са просто мисловни навици, които имаме
от толкова време, че сега подобно мислене ни се струва
нормално. Когато инвестираме в тях непрекъснато, ние
ги потвърждаваме. Създаваме оше по-голямо
количество от тях.
' „фактите" се групират около тези вярвания и ги .
допълват.
Квантовата физика е доказала, че е невъзможно да
наблюдаваме нещо, без да му окажем влияние. За
съжаление, ние търсим (и следователно им повлиява-
ме) неща, които вече не ни служат. Търсим „факти",
които са били поддържани и увековечени много преди
да се развием дотолкова, че да осъзнаем, че имаме
силата да ги променим. Да, те са натрупали доста
инерция. Само че ние можем по всяко време да „обър-
нем другата буза" и да погледнем в различна посока.
Колкото до мен, аз „обръщам бузата си" към ра-
достта, спокойствието, към идеята, че всички ние
можем да бъдем свободни и да живеем в изобилие и
безгранично благополучие.
 ЕКСПЕРИМЕНТ №7

СЛЕДСТВИЕТО „ЩОМ КАЗВАШ"

(ИЛИ ДУМИТЕ ТИ СА МАГИЧЕСКИ
ПРЪЧКИ, КОИТО ОФОРМЯТ
ЖИВОТА ТИ)
Общоприетото: Това, което казвам, няма значение.
Освен това, аз само реагирам на нещата, които
виждам.

Светоглед 2.0: Ще привлека Изобилие и Радост в

живота си, щом спра да бълвам глупости за него.

Думите [са] красиви неща, всяка от тях е като

магически прах или еликсир, който може да се съчетае с
други думи и да създаде могъщи магии.
- Дийн Кунц, писател
Постановка
Когато проверих за последно, 8 указателя нямаше
страница за „пророци", каквато вероятно би имало в
библейско време. Но ако искате да надникнете в бъдещето
си, вслушайте се в думите, с които описвате себе си и живота
си. Когато казвате неща от рода на „днес ще бъде един
прекрасен ден" или „нещата винаги -Йи се получават", вие
използвате думите си, за да предскажете положително
бъдеще.
Въпреки това повечето от нас, вместо да използват
магическия еликсир на думите си, ги мятат безгрижно като
конфети на парти. Например така:
• Сега е сезонът на гриповете и настинките. Най-
вероятно и аз ще пипна нещо.
• Опитах всички възможни диети, но все още не мога да
отслабна.
• Такъв съм идиот. Какво си мислех?
В този момент повечето хора имат съвсем малко контрол
върху телеграфната лента от мисли, която минава през
умовете им. Можем обаче да контролираме коментарите,
които излизат от устата ни.
Уил Боуен - бивш свещеник от унитарианската църква,
който раздавал лилави гривни на членовете на паството си с
предизвикателството да издържат 21 дни, без да се
оплакват - се шокирал колко често сам изрича негативизми.
През първата седмица от предизвикателството, по време на
които не бивало да се оплаква, клю- каоства или критикува,
личният му рекорд бил шест часа. А пък той бил подготвен
свещеник.
В крайна сметка Боуен завършил 21-дневното предиз-
викателство (трябвали му няколко месеца тренировки) и
историята му заля света. Спечели му място в списание
„Пийпъл" (с комплиментите на моя милост), при Опра
и т.н. Стотици хиляди приеха предизвикателството на
www.acomplaintfreeworld.org. Впоследствие те споделяли с
Боуен, че преформатирането <на умствения им харддиск ги
освободило от хронична болка, излекувало връзките им,
подобрило кариерите им и като цяло % направило no-
щастливи хОра.
Но подобно на Боуен, те се изненадали колко автома-
тични и наизустени са разговорите им. Някоа ни пита как сме
и без дори да се замислим, ние повтаряме: „Добре,
благодаря. А вие?" Някоя позната споменава, че пра- леля й
Етел се е разболяла от рак на панкреаса, а нйе казваме: „0,
толкова съжалявам."
И обикновено в същото1 време, докато изстрелваме
заучените си отговори, мозъкът ни забързано преравя
информацията, която сме съхранили до този момент за рака
на панкреаса или за наша приятелка, която няма нищо общо
и която има рак на гърдата. Както казах, всичко е
автоматично и наизустено.

Думите призовават към победа или поражение

Можете да промените света си, като промените думите си.

- ДЖОЕЛ ОСТИЙН, ПАСТОР в ЦЪРКВАТА „ЛЕЙКУД" В ХЮСТЪН

Когато сестра ми беше в началното училище, вярваше, че

на всеки човек се полага точно определено количество
думи. Много благоразумно преценяваше какво да каже,
защото си мислеше, че след като използва отредените й
думи, ще умре или ще онемее - а тя не желаеше нито едно
от двете. За щастие вече знае, че думите (също като хората,
които се занимават с продажби
по телефона) са неограничен брой. Обаче умението вни-
мателно да подбираме кои точно да употребим е нещо, от
което всички можем да се възползваме.
Всяка сутрин получаваме възможност да благословим
деня си или да го прокълнем. Можем да използваме думи-
те, за да опишем дадена ситуация, а можем да ги използ-
ваме и за да я променим. Например, можете да се обадите
на най-добрите си приятелки и да им се оплачете, че
съпругът никога не ви прави комплименти, а можете и да
им разкажете за началото, за времето, когато сте се
влюбили. И двете истории са истински. Енергията им обаче
е съвсем различна.
Когато непрекъснато разправяте как е забравил рож-
дения ви ден или как шефът не ви оценява, сякаш отново
гледате нискобюджетен филм. Не беше кой знае колко
хубав първия път, когато го гледахте, няма да стане по-
добър, ако го гледате отново.
Повечето от нас имат достатъчно акъл да не се втурват
към киното, ако излезе филм, който изобщо не ни допада
като сюжет. Защо в такъв случай настояваме непрекъснато
да гледаме повторения на най-не- приятните събития в
живота си? Няма смисъл да продължаваме да
предъвкваме неща, които не ни харесват. Повторението на
негативните истории само добавя енергия към тях и
излъчва на честота, която привлича още събития със
сходна честота. Особено когато бихме могли да
използваме отредените си думи, за да вдъхновяваме,
възвисяваме и насърчаваме.
Точно както е важно да се отправите на запад, ако
отивате в Калифорния, е важно и да отпратите думите си в
посоката, в която искате да премине животът ви..
 Заявявам, че:

Някои хора ежедневно повтарят „ Нямам никакви пари“ и

се чудят защо нямат достатьчно пари. Други пьк казват
„Не съм достоен, нищо достатьчно добър“ и се чудят
защо се обезсърчават и не могат да имат връзката,
кариерата и живота, които желаят. Хората „обуславят“
чрез речта си появата на неща, които в действителност
не искат*
- П РЕП . Д - Р Т ЕРИ К ОУЛ -У ИТАКЪР , СВЕЩЕНИК И АВТОР , ПРЕДСТАВИТЕЛ

НА Н ОВАТА МИСЪЛ

Вселената иска да благоденствате и да сте здрави. Тя

иска да задоволи всяка ваша нужда, но когатощродъл-
жавате да плямпате на тема „никога не получавам ЙО-
чивка" или „западащата икономика", тя няма друг избор,
освен да ви предостави изреченото от вас. Никога няма да
постигнете благоденствие, ако продължавате да се
оплаквате от жалкия си живот. Не може да говорите за
липса и бедност, а да очаквате изобилен живот. Не може
да повтаряте колко зле е всичко, а да очаквате нещата да
се подобрят.
Вселената е като човека, който ви взема поръчката в
ресторант. Не може да ви даде пържола, ако продължа-
вате да поръчвате торта. Ето част от възможностите за
избор от менюто на живота:
• Стигнал съм дотам, докъдето мога да отида,
• Никога няма да се отърся от тази зависимост.
• Не съм особено талантлив.
• Не съм квалифициран.
• Само ще си изгубя времето, ако поканя това момиче
да излезем.
• Благословен съм.
• Вселената задоволява всичките ми нужди.
• Жив и здрав съм.
• Там, откъдето идва това, има още много.
• Вселената ми отваря нови врати.
Когато отправим думите си в правилната посока,-
препятствията се разчистват, нещата се оправят и животът
започва да върви както трябва.

Кажи го така, както искаш да бъде

Думите са като рентгеновите лъчи и ако човек ги използва

правилно, биха преминали през всяко препятствие.
- Олдъс Хъксли, автор на „Прекрасният нов свят"

Имам една приятелка (чието име няма да споменавам),

която редовно ме обвинява, че съм непоправима опти-
мистка с нереалистични мечти. Тя смята, че ако говориш
само за доброто и красивото, всъщност отричаш фактите.
Ето обаче моята позиция, „фактите" не са толкова
интересни. Много повече предпочитам да обсъждам
възможности. Разбира се, тези проучвания, онези прави-
телствени доклади, тези лекарски прогнози заявяват неща,
които тя може би ще нарече „неоспорими факти". Но за
мен думите са само катапулт за нещо по-добро.
Вярвам, че най-важната ни дарба е нашето въображение, а
когато го приведем в унисон с полето на безкрайните
възможности, можем да създадем нещо много по-добро от
„неоспоримите факти". Когато се оплакваме от
„неоспоримите факти", само привличаме още от
същото. Когато губим времето си с „въниинитроявле- ния",
ние отричаме силата си да променим нещата към по-добро.
По-скоро бих отрекла „фактите", отколкото да отрека
собствената си способност да си:представя нещо по-добро.
Моите думи са семената, които сеят възможности.
Можем да продължим да се концентрираме върху
„онова, което е" или „онова, което сякаш е" или да се
съсредоточим върху това, което можем да си представим
по-добре. „Онова, което е" е просто нещото, върху което сме
се съсредоточили. „Това, което би могло да бъде" е много
по-интересно. Поне за мен.
Онези „факти", които моята приятелка ме обвини, че
отричам, са само реколтата на думите за липса и проблеми,
които сме произнасяли досега.

Да те хвърли конят още веднъж

Някои хора умеят да си служат с думите, докато други

хора... ъ-ь... не умеят.
- Стив Мартин, американски комик

Когато станах на 50 години, вдигнах ръце и в общи линии

реших, че животът ми е приключил. Дългите години, през
които бях висока секси блондинка, щяха рязко да свършат.
Или поне така разправях непрекъснато на всички.
Тъй като бях подкрепяла една по-възрастна от мен
приятелка, докато преминаваше през менопаузата,‘много
добре осъзнавах какво ме очаква. Кожата ми щеше да се
сбръчка и състари, яйчниците ми щяха да се престорят на
Худини и да изчезнат, а пък емоциите ми; - да започнат да
се конкурират с циклоните,’причиняващи
катастрофални бедствия. Непрестанно повтарях „Ме-
^опаузата идва. Менопаузата идва".
Един дещ докато ожесточено четях поредната книга на
тема как да се справим с това ужасно бедствие, най-накрая
проумях. В момента пророкувах бъдещето с думите и
очакванията си. Докато търсех настойчиво признаци за
предстоящата си зла участ и продължавах да цикля - „Това
от мен ли си е? Или тук наистина е горещо?" - реално се
подготвях за труден преход към новия етап от живота си.
Дори името на този съвсем естествен цикъл от живота
(някой да се чувства като съсухрена бабичка?) показва
какъв път ни чака.
Хлопнах книгата, обадих се на приятелката си и заявих:
„Благодаря ти, че ми даде тази книга за симптомите на
менопаузата, но ей сега ще дойда, за да ти я върна."
От този момент нататък започнах да заявявам (и все още
го правя) пред всеки, който имаше желание да ме чуе:
• Момиче, изглеждаш толкова добре днес!
• Най-хубавите ми дни са пред мен.
• Ставам все по-силна и изглеждам все по-млада с
всеки изминал ден.
• Здравето протича през мен като водите на река
Йордан.
Джоел Остийн разказва историята на един свой приятел
от гимназията. Той бил звездата на футболния отбор. Имал
гъста къдрава коса. Бил, както бихме го нареклите,
момичетата, „наистина готин тип". Всеки Път,; когато
Джоел го питал как е и какво става, той отговарял: „0, нищо
особено. Просто остарявам, дебелея и оплешивявам."
„Сигурно съм чувал тези думи поне 500 пъти - разказва
Джоел. - Засякох го онзи ден, не го бях виждал от
15-20 години. И знаете ли какво? В крайна сметка се оказа
факир в предсказването на бъдещето. Беше остарял,
надебелял и оплешивял."
Ако продължим с изявленията, че сме уморени, съси-
пани и нямаме никаква енергия, със сигурност можем да
създадем тази неприятна реалност.
Вместо да се оплакваме, не е ли по-мъдро да заявим:
„Аз съм силен. Аз съм изпълнен с енергия. Жизнеността ми
се възвръща." Колкото повече говорим за умора, толкова
повече се уморяваме. Колкото повече настояваме да
твърдим пред всички колко сме депресирани, толкова
повече се депресираме. Колкото повече говорим за над-
норменото си тегло и как не сме във форма, толкова
повече... дори не искам да го казвам.
Не казвайте какви сте. Казвайте какви искате да бъдете.
Луиз Хей, моят ментор, моята издателка, както и най-
страхотният 87-годишен човек на планетата, стига дотам
да провъзгласява победата си директно в огледалото. При
работата с огледалото (обяснявам в случай, че никога не
сте чували за това) вместо да питате „Огледалце,
огледалце на стената, я кажи - коя е най-красива на
земята?", трябва да погледнете дълбоко в собствените си
очи и да кажете на отражението в проклетото огледало, че
сте красиви, уникални, достойни, талантливи, креативни и
всички други истини, които далеч превъзхождат „най-
красивата".
Моята приятелка Ронда ми каза, че е гледала как Луиз
Хей и Черил Ричардсън изнасят лекция, наречена „Напра-
вете живота си изключителен". Луиз, която препоръчва
ежедневна „работа с огледалото", в един момент брък-
нала в сутиена си, извадила едно малко огледало, вгледа-
ла се в него и казала: „Ей, готината! Как върви?"
Така, ето някой, който следва с действия думите си.
Свидетелски показания

Играта на живота е като игра с бумеранг. Мислите, делата

и думите на човека рано или кьсно се завръщат при
него с поразителна точност.
- Флорънс Сковъл Шин, авторка на „Играта на живота и как да
я играем"

Ако сте гледали филма „Розовата пантера поразява

.отново" от 1976 година, може би си спомняте фразата,
която главен инспектор Чарлз Драйфус повтаряше. След
като все повече и повече се стресира от некомпетентността
на Клузо, накрая Драйфус търси психиа- трична помощ и
лекарят му предписва да повтаря тази фраза:
Всеки ден във всеки смисъл ставам по-добре, отколкото
съм бил.“
Макар че на Драйфус не му свършило работа, това
подобно на мантра самовнушение е популяризирано от
Емил Куе (1857-1926), френски психолог и фармацевт, който
успешно прилагал онова, което сега наричаме ефекта на
плацебо. Куе забелязал, че когато обяснявал разпалено на
клиентите си за голямата ефективност на лекарството, те се
подобрявали. Когато не казвал нищо, резултатите от
лекарствата далеч не били толкова драматични.
Оказало се, че не толкова самото лекарство, колкото
вярата в ефективността му го правела така успешно и
полезно. В една биография на Куе се твърди, че успевае-
мОстта му била 93%. Успял да излекува какви ли не забо-
лявания: от проблеми с бъбреците и загуба на паметта до
диабет, мигрена, а дори и пролапс на матката. За останалите
7% се казва, че били твърде скептични. Те не
вярвали, че с произнасянето на използваната от инспектор
Драйфус фраза може да се излекуват.
Самият Куе обичал да казва: „През целия си живот не съм
излекувал никого. Аз единствено показвам на хората как
могат да се излекуват сами." Той твърди, че за да излекуваш
нещо, трябва да промениш подсъзнателната си мисъл. А
това става чрез повтарянето на определени думи, докато
подсъзнанието ги попие. Резултатите му били толкова по-
добри от средното, защото той знаел, че всяка идея, която
се настани в ума и го превземе почти изцяло, в крайна
сметка се превръща в реалност.

Още свидетелски показания

И повиква в действително съществуване онова, което не

съществува.
- РИМЛЯНИ 4:17

През 1999 година Хосе Лима - невероятният бейзбо- лист

от Доминиканската република, направил страхотен сезон с
„Хюстън Астрос". Спечелил 21 мача и участвал в „Звездната
лига". През 2000 година обаче „Астрос" дебютирали на
новия си стадион. Лима излязъл на игрището, хвърлил един
поглед към оградата и заявил: „Никога няма да мога да
хвърлям чак дотам!"
И в крайна сметка пророчеството му се изпълнило. Макар
че феновете били много ентусиазирани от новия стадион,
Лима тотално се провалил - от 21 победи стигнал до 16
загуби. Никога в историята на „Астрос" не се било случвало
бейзболист да претърпи такъв ужасен отрицателен обрат.
Методът

Ако да се самоизмьчваме вършеше работа, всички щяхме

да сме слаби, богати и щастливи, нали така?
- ЧЕРИЛ РИЧАРДСЪН, АМЕРИКАНСКИ АВТОР

Акоимате пищящи малчугани, със сигурност сте про-

изнасяли тази фраза: „Скъпи, използвай думи."
Точно това ще направим в този експеримент.
Ще използваме думите си, за да призовем доброто, да
обявим подкрепа и благоразположение в живота си.
Ето ги петте стъпки:
1. Приемете, че това, което забелязвате сега в живота
си, е само временно, освен ако не продължите да го
затвърждавате ден след ден с думите си.
2. През следващите три дни - времето, необходимо за
извършване на този експеримент, се въздържайте от
оплаквания. Както казваше Боб Марли, недоволството
е покана за дявола.
3. Казвайте на глас: „Благодаря за този приказен ден.
Обичам __________и обичам ___________ ." Може да
сложите на празните места каквото си решите, защото
любовта .излъчва специална честота, която може да
проникне и в най-мрачните ситуации.
4. И последно, ще изберете едно твърдение, което
повтаряте от години: „Гърбът ме боли" или пък „Не се
справям добре на първа среща." Изберете някое
познато изявление от редовния си репертоар. През
следващите три дни разказвайте една съвсем различна
история. Използвайте я с всички сили. Играйте, все
едно сте Мерил Стрийп.
5. През следващите 72 часа търсете доказателства за
тази противоположна реалност.
 Лабораторен протокол

Следствие: Следствието „Щом казваш".

Теория: Думите, които се изсипват от устата ми, имат определена сила и енергия. И когато
използвам само думи и фрази, които благославят и възвисяват,'аз ще вдъхна сили на себе
си и на другите.

Въпрос: Възможно ли е да повлияя позитивно на живота сц, ако променя речника си?
Хипотеза: Когато наблюдавам активно думите си, Ще забележа промяна в това, което се
появява в живота ми.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: ____________ Час: ___________
Подход: През следващите 72 часа ще се въздържам да реагирам прибързано с думи,
докато обмисля всеки свой коментар, Първо ще се уверя, че той отговаря на изискванията
за контрол на качеството, които съм си задал. Ако През тези три дни успея да не изказвам
никакви оплаквания, саркастични забележки или нелю - безни думи за себе си или за другите,
ще почувствам по-висша енергия и ще забележа по-добрите вибрации, които се излъчват от
мен.

Бележки: _

Нека отбележим повода с вино и сладки думи.

- П , РИМСКИ ДРАМАТУРГ
ЛАВТ
На какво ме научи „Ергенският запой. Част НГ за
квантовата физика Всеки успешен човек трябва да
притежава едно донякъде налудничаво качество... трябва,
да вярва, че може да се случи нещо по-различно.
- Уил СМИТ, АКТЬОР

Добре, ето 8и едно истинско признание. Не съм

гледала „Ергенският запой. Част lit". Не съм гледала .
дори и втората част. от трилогията.
Но този не особено класен летен хит показва много
добре склонността ни да се повтаряме отново, ден
след ден. Започваме да циклим в омагьосан кръг, като
търсим същите неща, които сме видели вчера. Днес е
съвсем нов ден с безброй нови възможности.
Възможно е спечелите от лотарията. Можете да се
сприятелите с нов човек или да срещнете своя-Х та
потенциална половинка. Може да ви дойде идея за книга,
за песен или за неправителствена организация, която да
промени живота на милиони.
Работата е там, че никога не се знае. Понеже всяка
сутрин със ставането очакваме съвсем същото нещо,
получаваме повторения („Ергенският запой. Част if!")
от вчера. Е, да, може да има някакви дребни вариации.
Да получите фиш за превишена скорост, например, или
да хапнете пица пеперони вместо спагети; но...
признайте си: в общи линии очаквате светът ви да
изглежда като клонинг на вчерашния.
 Но какво ще стане, ако се събудите в един сбят. който
е съвсем неузнаваем? Готови ли сте да допуснете тази
възможност? Възможността цялата щедрост на света
да се влее в живота ви? Възможността, ме бихме могли
да имаме мир на Земята? И че всички деца биха могли
да си лягат с пълен стомах и да знаят, че са обичани и
ценени?
Със сигурност знам, че получаваме от живота точно
това, което търсим... включително с точно същата
форма, размер и цвят.
Основната главоблъсканица на квантовата физика е,
че наблюдаващият вижда това, което очаква да види.
физическата реалност, в своята същност, се състои от
високоенергийни фотони. А ние, вие и аз,-' сме
структури от светлина и информация. Структури от
светлина и информация, които продължаваме да
повтаряме.
Ето защо по мое мнение, колкото по-отворени сме
за съвсем нови, напълно различни възможности,
толкова по-добър ще стане светът ни.
Така че, наистина, първият „Ергенски запой" беше
доста забавен. Но що се отнася до мен, аз бих пред-
почела да видя актьорите му да участват в съвсем нов
филм.
 ЕКСПЕРИМЕНТ №8

СЛЕДСТВИЕТО „ПЛАЦЕБО" (И/7//

ИСТИНАТА ЗА ПРОМЯНАТА НА
РЕАЛНОСТТА)
Общоприетото: Аз съм отделно, нещастно чобешко
същество, което целият незаинтересован свят само
блъска насам-натам.

Светоглед 2.0: Реалността е гъвкава и се променя

непрекъснато, при което отразява най-съкровените
ми вярвания.

Никога не можем да възприемем онова, което е реално.

Можем да възприемем само това, което е реално за нас.
- Барбара Дюи, авторка на „В каквото вярвате"
Постановка
Този експеримент иде докаже, че вашите вярвания и
очаквания са силни и дълбоки. В действителност те са
енергията, която вдъхновява и движи самия живот.
Убежденията ви участват в създаването и се възпро-
извеждат във физическа реалност. Затова и мислите се
превръщат в неща. Външният свят е като екран, на който се
виждат най-съкровените ви убеждения. Тези вярвания и
очаквания вдъхват живот, поддържат и мотивират всичко,
което виждате. Ако обвинявате живота за-Нещастията си,
все едно обвинявате смартфона си, че използва скапани
приложения. Вие сте свалили тези приложения. Животът
действа като прожекционен апарат за вашите вярвания и
очаквания.
Малцина от нас разбират истински силата на нашите
мисли и съзнание. Всяка мисъл е семе, единица умствена
енергия. Онези, които носят достатъчно силно намерение,
емоционално въздействие и убеждение (независимо дали е
вярно, или не), пускат корени и стимулират,
материализацията.
Може би ще поискате отново да прочетете последното.
Вярванията (независимо дали са истина, или не) стимулират
материализацията. Ако вярвате, че животът е безкрайна
борба, че телата могат единствено да се разлагат, или че
повечето мъже са гадняри, точно тези сценарии ще се
разиграят в живота ви.
. Самият живот никога не е болезнен. Той е само огледало
на вашите вярвания. Ако се погледнете в огледалото и
забележите, че спиралата ви се е размазала, няма да се
опитате да я оправите на самото огледало. Точно по същия
начин не можете наистина да си оправите проблемите там,
навън. Можете да си оправите проблемите, като осъзнаете,
че става дума за сбъркана самоличност и след това да
промените вътрешното си убеждение, вътрешната причина.
 Започваме да циклим в омагьосан кръг, когато повярваме
твърде силно в определено убеждение („Вярно е, че нямам
пари... Вярно е, че съм генетично.предразположен към рак")
- дотолкова, че не можем да си представим, че то не е факт.
Убедени сме, че е „неоспорима истина".
фактите, независимо какво ви казват учените, учителите и
новините, са просто мнения, които ограничават и пречат на
материалната реалност, докато успеем да преминем отвъд
тях.

Животът като гигантско анимационно филмче

Функцията на ума е да съгласува нашите вярвания и

реалността, която преживяваме.
- Д- Р Б РУС Я ИПТЪН , АВТОР НА „Б ИОЛОГИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА "

Вместо да използваме мислите и съзнанието си, за да си

представяме и да създаваме, ние използваме това
великолепно, поразително свръхумение в неправилната
посока и замъгляваме могъщото магическо „сега". Всеки
атом, всяка молекула, всяка енергийна вълна от съществото
ви пулсира от творческа жизнена сила. Вместо да
използваме тази мощна магия, за да създаваме вели-
колепие, ние я обръщаме срещу самите себе си.
Наричам това „принципа на бебето Хюи". Бебето Хюи,
популярен анимационен герой от времето, когато бях
малка, е наивно, гигантско пате в пелени. Понеже притежава
интелект на бебе, но размери и сила на сумист, Хюи
постоянно създава проблеми, бута разни неща пО
невнимание и троши какво ли не. Няма представа за
свръхчовешката си сила. Ние сме същите.
 Съзнанието ни има размерите и силата на сумист, но ние
не ао знаем, и оплескваме всичко. Единствената рричина,
поради която светът остава такъв, какъвто е в момента, е, че
ние използваме огромната си бебешка способност, за да се
вглеждаме в нещата, които не харесваме. Когато
анализираме и се концентрираме върху своите проблеми,
ние задръстваме каналите и объркваме енергийния поток,
В мига, в който спрем да съдим, получаваме глътка въздух,
тогава възниква полето на безкрайните възможности.

А сега всички да изпаднат в транс

Прекарваш целия си живот затворен в лабиринта,

размишлявайки как един ден ще се измъкнеш. Просто
използваш бъдещето, за да избягаш от настоящето.
- Джон ГРИЙН, АВТОР НА „ВИНАТА В НАШИТЕ ЗВЕЗДИ"

Вярванията ни за начина, по който функционира светът,

служат като гръмоотвод. Те привличат в преживяванията ни
„доказателства", че тези „вярвания" наистина са тВърди и
неоспорими факти.
Проблемът, както Вече споменах, е, че Вдъхващата живот
енергия не отличава кое е факт и кое човек си представя като
факт. Убежденията ни, независимо дали идват от нас самите
или от доминиращата парадигма на културата ни, се
Възпроизвеждат Във физическа форма.
Хипнозата представлява добър пример. Един хипно-
тизатор може да каже на обекта на хипноза, че кубче лед е
горящ въглен, и по кожата на човека ще се появят мехури.
Или може да заяви, че тетрадката е прекалено
тежка и няма как да бъде поместена. В този случай,lie-
зависимо колко упорито опитва, хипнотизираният няма да
успее да повдигне от масата тъничката тетрадка Ако
хипнотизаторът съобщи на обекта си, че току-що е изял
торба със сандвичи, кръвната му картина ще отрази това
твърдение.
В епичната си творба „Холографската вселена" Майкъл
Талбът разказва историята на мъж на име Том. Докато бил
под хипноза, на Том му казали, че след като излезе от
транса, дъщеря му Лора ще бъде невидима за него. Макар
че Лора стояла точно пред него и дори се изкикотила заради
цялото това грандиозно представление, Том не можел да я
види или чуе. После хипнотизаторът извадил часовник от
джоба си, задържал го зад гърба на Лора и попитал Том дали
вижда какво държи в ръката си. Том се навел напред,
погледнал директно през дъщеря си и не само различил, че
е джобен часовник, но успял също така да разчете
посвещението на него.
Това поставя под съмнение всичко, което „вярваме" за
твърдата материя.
То показва също така, че всичко, което виждаме и из-
питваме, може би е просто колективно решение - нещо като
масова хипноза.

Хапчета, а?

Мислите ни лекуват по-добре, отколкото редица

медицински открития на нашето време.
- К РИС К АР, АВТОР НА „Л УДА СЕКСИ КУХНЯ "

Всъщност нашите убеждения и очаквания са толкова

мощни, че в резултат на плацебо (фалшиво лечение, на-
пример захарни хапчета) на плешиви мъже им пораства
коса, сваля се високо кръвно налягане, лекуват се язви,
увеличават се допаминовите нива и дори тумори се
смаляват. И макар че фармацевтичните компании биха
предпочели това да си остане тайна, плацебо лечението
облекчава симптомите не no-зле от истинските
медикаменти.
С други думи, нашите вярвания предизвикват изцеле-
нието.
Може би още по-умопомрачителен е ефектът „ноце- бо",
престъпния зъл близнак на плацебо, при който тъмните
очаквания пораждат тъмни реалности.
При клинични проучвания на лекарства хората постоянно
съобщават за появата на нежелани реакции, за които са
били предварително предупредени - дори когато
лекарствата, които тестват върху тях, са плацебо. При едно
проучване на фибромиалгията28 11 процента от приемащите
плацебо отпаднали поради прекалено силни,
омаломощаващи странични ефекти. Техните мисли създали
симптомите.
След атаката с нервнопаралитичен газ през 1995 година в
Токио болниците били залети от пациенти. Хората страдали
от гадене, виене на свят и други широко популяризирани от
медиите симптоми, макар всъщност да не били изложени
на въздействието на газа. Учител от една гимназия в Тенеси
съобщил, че му мирише на бензин и му се вие свят.
Училището било евакуирано и около 100 ученици били
изпратени в спешното отделение, а 38 от тях били
хоспитализирани и останали за една нощ. Щателното
разследване в училището не показало наличието на каквито
и да било химикали, бензин или конкретна причина за
симптомите, освен страховете и убежденията на учениците.

28
Неврологично заболяване, при което пациентите имат нару шения във възприятията за
болка. - б. пр.
 Плацебо, разбира се, са инертни, Ефектът им обаче е
толкова реален (предизвикват дори биохимични промени в
организма), че карат човек да се зачуди - или поне би
трябвало - доколко фактите наистина са „фактологически".

Съзнанието над млечния шейк

Пренебрегваме ролята на нашите убеждения за определяне

и на физиологията ни, и на реалността ни.
- АЛИЯ КРАМ, ПСИХОЛОГ

През май 2014 година националното радио излъчи една

завладяваща история, която показа колко силно влияят
нашите вярвания върху физиологията ни. Клиничният
психолог Алия Крам приготвила огромна порция френски
ванилов млечен шейк и го разделила на две. Половината
сипала в бутилки с етикети на нискокалорична напитка
(„Сенсишейк") с нулево съдържание на мазнини и захар и
едва 140 калории. На етикетите на другата половина
(„Индълджънс") пишело, че е с високо съдържание на захар
и мазнини и в нея има 620 калории. А в действителност в
напитката имало около 300 калории.
Преди и след употребата на шейковете измерили ко-
личествата на хормона грелин у обектите на изследването.
Лекарите го наричат „хормон на глада", защото се синтезира
в стомаха и изпраща сигнали на тялото, когато дойде време
за хранене. Освен това забавя метаболизма ви в случай, че
не сте успели да задоволите глада си. След като се
нахраните, нивата на грелин спадат, което от своя страна е
сигнал за организма, че
сте се заситили и че е бреме да се ускори обмяната на
веществата.
• Крам, която отдавна изучава ефекта на плацебо, ус-
тановила, че нивата на зрелин спаднали три пъти повече при
хората, които смятали, че пият висококалоричен шейк,
отколкото при онези, които вярвали, че шейкът им е връх в
здравословното хранене. Тя казва съвсем ясно:
„Убежденията ни имат значение буквално във всяка област,
във всичко, което правим. Етикетите не са просто етикети. Те
пораждат редица вярвания. Това, което смятаме за вярно,
се превръща в истина за нас."
И това важи далеч не само за диетата ви. Доста- тъчно е
просто да си помислите, че сте спали чудесно през нощта, за
да функционирате по-добре. При едно проучване,
публикувано в „Списание за експериментална психология",
164 студенти били свързани с апаратура, която би трябвало
да показва колко време прекарват в REM сън (онзи
висококачествен сън, след който се чувствате отгючиналиК
На хората от едната група им казали, че са получили повече
от средното количество сън, а на тези от другата - че са спали
на пресекулки и не са си набавили дневната доза REM сън.
На двете групи дали тест. Независимо от това колко добре
били спали (което в действителност никой не знаел, защото
измервателната машина била фалшива и не вършела нищо),
тези, които вярвали, че са спали добре, надминали онези от
„уморената" група.
Поуката от тази- история? Дори и да не получавате
достатъчно сън, си правите ужасно лоша услуга, като се
вайкате колко сте уморени.
Сред група хотелски камериерки било проведено друго
Проучване. Казали, че работата им осигурява пълноценна
физическа тренировка и отговаря на изискванията за
ежедневни упражнения. След това за един месец те свалили
тегло, кръвното им налягане се понижило и
процентът на телесните им мазнини ее подобрил. На
контролната група не казали нищо подобно и уви - те нито
свалили килограми, нито понижили кръвно налягане, нито
спаднало нивото на телесните им мазнини. .

Свидетелски показания

Не нашето физическо състояние ни ограничава. Всъщност

нашата нагласа за собствените ни граници и нашите
възприятия очертават линиите в пясъка, отвъд които
няма да преминем.
- Д-р Елън Л АНГЪР, ПРОФЕСОР ПО ПСИХОЛОГИЯ ОТ „ХАРВАРД"

През 1981 година Елън Лангър и нейните колеги от

„Харвард" натоварили две групи от възрастни мъже в
микробуси, откарали ги до един Манастир в Ню Хемпииир и
им казали да си представят, че е 1959 годйна Обектите на
проучването й (всички били на 70-80 години) били
подпомогнати за тази игра, при която се престрували, че
отново са млади. Предоставили им спомени от този
времеви период. Из стаите били разпръснати стари броеве
на списания и вестници, черно-бели телевизори, ретро
радио. Мъжете говорели за Мики Мантъл, заШз-
стрелването на първия американски спътник, победното
влизане на Кастро в Хавана, Никита Хрушчов и необ-
ходимостта от бомбоубежища. Те дори си прожектирали
филма с Джими Стюарт от 1959 година „Анатомия на едно
убийство".
Преди и след тази седмица, през която се престрували, че
са се върнали в миналото, им направили поредица
когнитивни и физически тестове. Резултатите били толкова
невероятни, че дори Лангър, която вече
подозирала, че фиксираните идеи влияят върху начина, по
който остаряваме, се шокирала.
При всички обекти на изследването на Лангър било
установено подобрение в ръста, теглото, походката,
Стойката, слуха, зрението и дори представянето им на
тестовете за интелигентност. Ставите на възрастните мъже
били по-гъвкави, раменете им - по-широки, пръстите им
били по-подвижни и не така разкривени от артрита.
„Към каквото и да насочите ума, тялото ице го последва
- заявила Лангър. - В края на проучването играех футбол с
тези хора, а някои от тях дори забравиха бастуните си."

Методът

Подсъзнанието не се интересува колко истинско или

фалшиво е вашето чувство. То винаги приема за вярно
онова, което усещате като истина.
- НЕВИЛ ГОДАРД, БАРБАДОСКИ ПИОНЕР НА НОВАТА МИСЪЛ

При този експеримент вие ще създадете свое собствено

плацебо.
Първо си помислете за някакъв физически проблем,
който искате да се промени. Може би получавате главо-
болие. Или пък имате проблеми със съня. Може би сто-
махът ви къркори. Или искате да свалите едно-две кила.
Или да се отървете от торбичките под очите.
За целите на експеримента е най-добре да вземете
нещо физическо (защото е по-лесно да се документира),
но „ефектът плацебо" дава също толкова добри резултати
и при емоционални проблеми. Всъщност бих казала, че
физическите проблеми, ако наистина ги прозреш
и проумееш, са замаскирани емоционални проблеми. Но
6 интерес на научното изследване ще търсим нещо физи-
ческо, което да се идентифицира и документира.
Сега, налейте си чаша вода, потрийте ръцете си, за да
излъчите топлина и енергия, и ги задръжте над чашата в
продължение на 15 секунди. Ето! Това ще е вашето
лекарство.
Пийте го бавно, като се концентрирате върху лечебните
му свойства. Престорете се, че вашият лекар (или някоя
друга авторитетна фигура) ви го е изписал с рецепта.
Повтаряйте в продължение на три дни.
И не забравяйте това, което харвардската изсле-
дователка Елън Лангър доказва в безброй проучвания: не
плацебо въздейства на възстановяването; прави го
умствената ви нагласа. Сами правите така, че да се
подобрите.
 Лабораторен протокол

Следстбие: Следствието „Плацебо".

Теория:•Мислите ми са безумно мощни. Толкова могъщи, че мога да преобърна
реалността, като оттегля вниманието си и го насо ча към различна реалност.

Въпрос: Възможно ли е да съм в състояние да създам свое соб - ствено плаиебо?

Хипотеза: Ако в продължение на три дни пия създадена от мен самия, изпълнена с
енергия вода, мога да подобря или да излекувам

Необходимо време: 72 часа.

Дата: __ jj __ Час: __________
Дата за проверка на резултатите: _______________
Подход: Звучи налудничаво, но ще създам свое собствено плацебо, Ще го пия в
продължение на три дни без прекъсване и ще проверя дали мога да постигна
физическата промяна, която желая.

Бележки: ______________?______________________________ __

Мозъкът съгражда свят, основан на начина, по който

очаквате да изглежда.
БАРБАРА ФРЕДРИКСЪН, ПРОФЕСОР ПО ПСИХОЛОГИЯ
 ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО

Анатомия на едно заболяване, или тайното

оръжие на егото Една болна мисъл може да погълне
плътта на тялото - повече, отколкото треската или
туберкулозата.
- Ги ДЬО М ОПАСАН, ФРЕНСКИ ПИСАТЕЛ

Може би сте чували, че тази година Американската

психиатрична асоциация излезе с ново ръководство за
диагностициране на психичните заболявания. То се
нарича „Диагностичен и статистически наръчник на
психичните разстройства V" (ДСН-V) и най-вероятно
няма да се изненадате, като научите, че в това пето
издание има редица нови „болести". В първия ДСН,
публикуван през 1952 година, са изброени 26 общи
разстройства. Днес има повече от 400.
Не съм тук, за да спорим дали сега сме 16 пъти по-
луди, но по мои наблюдения болестта (от какъвто и да
било вид) обикновено започва в съзнанието и тръгва
оттам. Хората, които се занимават с реклама, са наясно
с това. Стивън Пресфийлд, автор на една от любимите
ми книги („Войната на изкуствата"), казва, че шефът му
в рекламната агенция „Медисън Авеню" го
инструктирал да измисли някоя болест, защото „тогава
ще можем да продадем дяволски много лекарства за
нея".
Според „Курс по чудеса", моята основна духовна
практика, нашите физически тела са мощни ин-
струменти, които егото използва, за да замъглява
истината и да скрие вродената, естествена лечебна
сила на тялото.
Ето как става това:
1. Забелязвате, че нещо не е наред.
2. Започвате да се фокусирате върху него.
3. Чудите се какво може да е „то" (за разлика от
това да знаете Истината - че сте дете на
Вселената и не можете да наследите никаква
болест):
4. Започвате да влагате 8 него.
5. Назовавате го.
6. Проверявате го в гугъл, започвате да разказвате
на приятелите си за него', включвате се към група
за подкрепа. Джил Болти Тейлър е невроа- натом
следвал в „Харвард". Тя изучава мозъка и става
известна с беседата си в TED, „Ударът на моето
прозрение". Тейлър казва, че една мисъл, ако не
срещне противодействие за около 90 секунди,
излиза завинаги от ума ви.
Освен ако не решите да приложите посочените
по-горе шест стъпки. ;
Просто казвам...
 ЕКСПЕРИМЕНТ №9

СЛЕДСТВИЕТО „ЯБА-ДАБА-ДУУ"
(Ш/ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯТА- ВСИЧКО
ЗАВИСИ ОТ НАГЛАСАТА)
Общоприетото: Животът е гаден, а после умираш.

Светоглед 2.0: Животът е чудо, а аз не мога наистина да

умра.

Да си мислиш, че единствено физическият свят има

значение, е като да се заключиш в мальк килер и да си
представяш, че отвьд него няма нищо друго.
- Е. А , „Д Р "
ЛЕКСАНДЪР НЕВРОХИРУРГ И АВТОР НА ОКАЗАТЕЛСТВО ЗА АЯ
Постановка
Когато бях малка, любимото ми анимационно филмче
беше „Семейство флинтстоун". Всяка вечер Дино над-
хитряше Фред, а аз се заливах от смях, защото Фред
оставаше заключен пред пещерния си дом. Обичах да крещя
„Уилма-а-а!" заедно с него.
Кръстих това следствие на любимия си босоног пещерен
човек (или по-скоро на всеизвестната му реплика), защото
при този експеримент ще помолим за бърз поглед към
другата страна, към вътрешната Светая светих. Ще се
предадем на Истината, за която все чуваме, че е възможна,
но твърде често сякаш сме заключени извън нея.
През следващите 72 часа ще похлопате - точно като Фред
флинтстоун - на вратата. Ще го направите с вярата, че поне
за миг ще получите непомрачен поглед към необятната
Истина за това кои сте всъщност и какво представлява
животът.
В преживяванията на повечето от нас животът е като
криво огледало, изкривен и измамлив. Ние не осъзнаваме
наличието на изключително жизненото енергийно поле,
което ни заобикаля и протича през нас като
пълноводнафека. Това поле, тази непрестанна Божествена
емисия на любовта, е достъпно 24 часа в денонощието, 7
дни седмично и иска да бъде опознато и изразено чрез нас.
То е скалната основа (простете за играта на думи) на това кои
сме ние и на това, което е възможно.
И ето каква е работата. Ние само си мислим, че сме
заключени отвън. Стоим отпред и крещим „Уилма-а-а!",
защото гледаме живота през призмата на страховете си,
през умствените конструкти, които сме съградили.
Действаме, водени от натрапчивите си убеждения,
компулсивното си поведение и постоянното си проти-
вопоставяне на самия живот. Съзнанието ни повтаря отново
финалната сцена от „Семейство флинтстоун".
 И също като Фред ние сме идиотите, които сами се
заключват отвън. Ние сами се откъсваме от питател- ната и
безкрайна любов, която е също толкова близо до нас,
колкото и въздухът, който дишаме.
Тази истина, това „лъчисто сияние" може да ни насочва,
да ни излекува и да се погрижи за задоволяването на всяка
наша нужда. Ние само трябва да се предадем и да й отворим
вратата.

Позабъртете, позавъртете и ще намерите

Настройте се в съответствие с квантовото поле и
ще греете като слънцето.
- РЪСЕЛ БРАНД, БРИТАНСКИ АКТЬОР

Хайде да ядем, бабо!

Хайде да ядем баба!
Двете изречения по-горе почти си приличат - разликите са
само една запетайка и една буква, но едното няма нищо
общо с другото.
И точно за това става дума в този раздел: за лека промяна,
за „позавъртане" на дребните неща, за преместване на
енергийните ви вибрации съвсем малко по- близо до
величественото поле на безкрайните възможности. ПВ няма
граници и не отговаря на нито едиЯот физическите закони,
които важат за нас. Затова най- добрият инструмент от
колана ни с приспособления в стил „Батман" е да настроим
мислите, емоциите и съзнанието си в съответствие с ПВ.
Когато нашата вибрация или енергийна честота е ясна,
открита и любяща, животът се разгръща с лекота. Когато
действаме от една изкривена честогра, се
сблъскваме с подмолни препятствия, усложнения и спънки,
на всяка крачка. Повечето от нас са тренирани да не виждат
енергията или каквото и да било друго, което е недопустимо
от гледна точка на културата ни. Ако можехме да го Видим
обаче, щяхме бързо да осъзнаем, че онова, което наричаме
„проблем" - независимо дали е проблем със здравето,
връзките или финансите ни - всъщност е само блокирана
енергия.
Енергийната ни вибрация действа като филтър, като
набор от инструкции, които или дават зелена светлина на
доброто за нас, или го възпират като нещо „външно". След
като се настроим на една ясна и щастлива честота, животът
става магически, дори чудотворен.
И независимо от онова, на което ни учи Светоглед 1.0,
повишаването на честотата ни е много по-ефективно,
отколкото физическо усилие да се повлияе на материалния
свят. Това не е някаква свръхестествена измишльотина, с
която уж да се почувствате по-добре - макар че ще се
почувствате неимоверно по-добре, когато стигнете до
истината. Всъщност се основава на принципите на
квантовата физика, въпреки че все още не ги разбираме кой
знае колко.
Един градус, един малък градус е съвсем достатъчен
пцлотът да пропусне точката на кацане. Отклонете се само с
един градус от траекторията на полета, летете така само
някакъв си километър и половина и ще кацнете на 28 метра
от целта си. Ако поддържате този един градус отклонение в
продължение на стотина километра, ще кацнете на повече
от километър и половина от предвидената си цел. При полет
от Международното летище на Лос Анджелис до
Международното летище „Джон ф. Кенеди” един привидно
незначителен градус би означавал КПП (краен пункт на
пристигане) на 65 километра навътре в леденостудения
Атлантически океан.
 Аз настоях да променят формулировката в договора ми за
тази книга от „Ако продажбите достигнет опре* делен брой"
на „Когато продажбите достигнат определен брой", защото
така променях бъдещето си. Ако се вслушате в себе си и в
другите, дори и в тези, които са завършени последователи
на закона на привличането, ще забележите всякакви думи,
които не се носят в посоката на вашето намерение.
Ако искате, наречете го заяждане или извъртане, на
дребно, но тези малки, поправими модели на мисленето и
речта могат бързо да ви върнат обратно в зададената
траектория. Не е нужно кой знае какво, но ефектът върху
живота ви е огромен.

Чудодейни умствени нагласи

Когато направим една стъпка. Вселената прави 10

000.
- МАЙК ДУЛИ, СЪЗДАТЕЛ НА „ЗАПИСКИ ОТ ВСЕЛЕНАТА"

Дека промяна №1: „Трябва да" срещу „Имам възмож-

ността". Вместо да си мислите, че трябва да направите нещо,
винаги е по-разумно да осъзнаете, че получавате
възможността да направите въпроснйто нещо. Тази мъничка
промяна във формулировката („Имам възможността да
отида до работата си"; „Имам възможността да проведа
този неудобен разговор с жена си"; „Днес имам
възможността да чуя резултатите от ла* бораторните си
изследвания") често пъти е достатъч- на, за да пренасочите
траекторията на живота си.
Чувала съм този грозен слух, че съществуват хора, които
не обичат работата си. Хора, които не изпитват
въодушевление, когато на екрана на уикенда им се появи
надписът „Край". Дори съм чувала, че в понеделник
има повече инфаркти (отново е свързано по някакъв начин с
работата), отколкото през всеки друг ден от седмицата.
v.^Tou' като днес работата ми (всъщност тази дума съвсем
не описва моя случай, защото, както знаете, Аз. Обичам.
Всичко. Свързано. С работата. Ми) е да предлагам леки
промени, бих искала да ви предложа това отношение:
Благодаря на Господ, че е понеделник.
Започнете понеделника с това: Толкова съм развълнуван,
че имам възможността да се върна към печеленето на пари.
Лека промяна №2: „Просто така стоят нещата" срещу
„Какво друго е възможно?". Щом спрете да следвате така
стриктно правилата и се освободите от всички тези „факти",
които сте научили в училище, от всички модели, които сте
възприели от семейството и културата си, започвате да
виждате съвсем различна реалност. Единствената причина
днес животът ви да изглежда по същия ,начин като вчера, е,
че в това сте вложили енергията си. Зациклили сте в
привичните си модели на възприятие. Пропускате всякакви
чудеса, защото сте се съсредоточили само върху това, което
ви еАизвестно".
Вместо да се концентрирате върху нещата, които са
същите и които са ви познати, задайте си въпроса „Какво
друго е ново?". Детската „игра на измислици" е много по-
благочестив път. В действителност „реалността", която
виждаме и в която вярваме сега, е просто онова, което в
момента „измисляме" като вярно.
Вместо да го „казвате такова, каквото е", задавайте
въпроси като тези:
• Какво би могло да се случи в следващия момент?
• Какво е възможно, ако се откажа от всичко, което
знам?
 • Какъв би бил животът, ако изоставя всичките ©if
убеждения?
• Ами ако всичко е абсолютно съвършено?
Ричард Бартлет, автор на „Мейтрикс енерджетикс", казва:
„Когато променяме съзнанието си и го настройваме около
това, което е възможно (Вместо да се ограничаваме от
понятието за реалността, контролирано от онова, което не е
възможно), ние откриваме, че всъщност можем да
използваме квантовите енергии и принципи в ежедневния
си живот по неочаквани, забавни и чудотворни начини."
Дека промяна №3: „Защо не мога да направя това?"
срещу „Ами ако?". Когато задавате въпроса „Защо не мога
да направя това?" вие получавате безполезни данни. Когато
задавате различни въпроси, когато прилагате различна
референтна рамка, получавате по-различна, а аз лично бих
казала - и по-добра информация.
Когато развивате навика да задавате силни и отворени
въпроси, тренирате дясното си мозъчно полукълбо да слуша
сигналите на подсъзнанието. Ето някои от моите въпроси,
започващи с „Ами ако?" от които спокойно можете да
заимствате:
• Ами ако ракът може да бъде излекуван мигновено?
• Ами ако се събудя утре и изглеждам по-млад?
• Ами ако животът може да става все по-добър и по-
добър?
• Ами ако започвам всеки свой ден съвсем на чисто?
Като тесте карти е. Изберете си реалност, която и да е
реалност.
Лека промяна №4: „Няма достатъчно“ срещу „Там, откъдето
идва това, има и още." Повечето от .tj.ac са склонни да вярват
в гранииите. Вместо да осъзнаем
безкрайността на нашия Източник, ние задействаме
спирачките и се тревожим, че няма достаточно.
Когато четирите деца на приятелката ми Карла бяха
малки, тя непрекъснато си мислеше: „Никога нямам дос-
таточно време." След Няколко години, през които създа-
ваше тази реалност, тя схвана как стоят нешата.
Започна да използва утвърждението: „Винаги имам
много време."
„И това беше най-смешното - казва тя. - Денят още имаше
все същите 24 часа, но всичко се промени. Изведнъж
разполагах точно с това, което бях призовала: достатъчно
време."
Лека промяна №5: „Трудно е" срещу „Безкрайно лесно е"
Има една шестбуквена дума, която, поне по мое мнение, е
сред най-опасните в нашия език. Тя е особено
съкрушителна, когато се комбинира с нещо, което се
надявате да постигнете, например да отслабнете, да
привлечете пари, да излезете на страхотна среща с някой
секси тип.
Въпросната дума е „трудно" в изречения като „Трудно е
да" (изберете си сами отровата). Нашите вярвания са
толкова могъщи, буквално извайват живота ни миг по миг.
Затова да вярваме (и особено да го кажем на глас), че нещо
е трудно, е изключително вредно. Ако очакваме нещата да
са трудни, със сигурност можем да си създадем такъв живот.
Колкото до мен, аз предпочитам да съграждам живот, в
който просто отварям вратите и прозорците и позволявам
на Източника и на всички благословии, които го съпътстват,
свободно да се влеят вътре.
Красивата ми колежка и приятелка Анола Черити ми
подари един бутон „Лесно" на „Стейпълс"29. Когато

$ Рекламен продукт на компанията за канцеларски и офис мате риали „Стеопълс". - б. пр.

 натиснеш този малък червен бутон, се чува: „Това беше
лесно." Тези думи вече са една от моите мантри. Така
утвърждавам, че колкото повече предавам в „ръцете" на
Вселената (полето на безкрайните възможности, което е
толкова по-умно от мен), толкова по-добър става животът
ми.
Лека промяна №6: „Съвсем сам съм" срещу „Свързан съм
с всичко". Потенциално сте в контакт с всеки човек, всеки
отговор, всяко материално нещо, което някога може да
пожелаете. Абсолютно всичко е на ваше разположение.
Невъзможно е да прекъснете тази връзка. Можете ли да си
представите как някоя лампичка от гирлянда с коледни
светлинки се оплаква: „Аз не светя. Какво не ми е наред?
Защо съм отделена от останалите? Защо съм изключена?
Как мога да оправя този огромен проблем?"
Решавате проблема, като се откажете от убеждението, че
имате проблем. Вие сте свързани за вечни времена с ПВ и
всичко останало, което желаете.
Така че, ако искате да накарате нещо „да се появи",
просто започнете да насочвате вниманието си към него.
Всичко, в което съсредоточите вниманието^си, оживява
като в онези детски компютърни игри. Когато сложите
курсора върху някой шкаф, да речем, вратичката му се
отваря и мишката вътре започва да танцува или пък топката
- да подскача.
Ако поставите курсора върху всички възможности и
любов в сцените от живота си, тази реалност ще се сбъдне.
Но ако продължите да щракате върху чудовищата под
леглото, и те ще се появят със същата лекота. Работата е там,
че ние държим компаса. Ние решаваме накъде да насочим
курсора, върху какво да се съсредоточим.
Свидетелски показания Състезател
номер 43 212
Нямаме какво да губим, като се опитваме да
постигнем чудо.
- БЪРНИ СИЙГЪЛ, ЛЕКАР И АВТОР НА „КНИГА НА ЧУДЕСАТА"

Ако сте някой от петимата на планетата Земя, който Все

още не е чувал за Сюзън Бойл, позволете ми удоволствието
да ви я представя. Това шотландско мецо- сопрано е най-
типичният модел за трансцендентност.
Била най-малкото от девет деца. Баща й бил миньор.
Семейството едва свързвало двата края. При раждането й на
1 април 1961 година възникнали усложнения. Лекарите
казали на родителите й, че заради продължителната липса
на кислород, тя вероятно ще учи и възприема бавно и ще
води посредствен, второкачествен живот. В училище я
тормозели, наричали я „Простата Сузи".
Работила само веднъж - за съвсем кратко била чирак
готвач - и живеела у дома с родителите си, докато те
починали - първо баща й, а след това и майка й, през 2007
година, когато Сюзън била на 46. Една година по- късно, все
още тъгуващата Сюзън Боул се явила на прослушване за
„Великобритания търси талант". Тя била с десетилетия по-
възрастна от повечето от състезателите и определено не
била толкова готина и модерна. Имала тежък акцент и на
външен вид била възможно най-голямата
противоположност на днешните успешна певЩи;'
До момента, в който се отправила към Глазгоу за вече
станалото прословуто прослушване, тя не била пяла
пред публика, по-голяма от тази в енорийската църква.
Никога дори не била пътувала сама с автобус. Всъщност,
когато, тръгвала от родния си град Блекбърн в Шотландия,
първоначално се качила на грешния автобус.
Когато излязла на сцената, Саймън Коуел и останалите
отегчени съдии почти не я погледнали, тя изглеждала като
останалата част от нас: посредствена, уплашена и обречена
на забрава.
Но преди дори да успее да завърши завладяващото си
изпълнение на „Имах една мечта" от мюзикъла „Клетни-
ците", цялата публика скочила на крака и започнала бурно
да я аплодира, а членът на журито Саймън Коуел за пръв път
останал безмълвен.
Само за девет дни прослушването й било гледано от 100
милиона зрители в YouTube, а когато няколко месеца по-
късно излязъл дебютният й албум, той се превърнал в най-
продавания албум в целия свят - включително изместил
„Дух" на Леона Луис като най-продавания дебютен албум
във Великобритания за всички времена.
Оттогава Су Бо (както медиите започнаха да наричат
шотландската певица с големия глас) е пяла за кралицата на
Англия, при Опра и пред папа Бенедикт. Пее със своите
идоли, Дони Озмънд и Илейн Пейдж, и по-малко от една
година след онова трансцендентално изпълнение бе
избрана от списание „Тайм" на седмо място за една от най-
влиятелните личности в света.
Излишно е да казвам, че вече не живее в бедност.
Така че - независимо колко дълго сте били заключени
пред вратата или колко посредствени се чувствате - това
няма никакво значение. Мнението на докторите не струва и
пукната пара, нито обидните имена, с които са ви наричали
съучениците, нито пък каква кариера сте имали и дали
изобщо. Дори няма значение дали първоначално сте
сбъркали нещо някъде. Или че не се чувствате толкова
модерни и млади, колкото останалите.
 Трансценденцията ви е неизбежна. Връзката ви с ПВ е
толкова сигурна, колкото и фактът, че утре слънцето ще
изгрее.

Методът

Начинът не е труден, но е много различен.

- „КУРС по ЧУДЕСА"

Ако можехте да спрете телеграфната лента, която

постоянно се точи по ръба на съзнанието ви, този екс-
перимент нямаше да ви е нужен. Щяхте да живеете в
Свещеното оживление и винаги да осъзнавате присъствието
му и Истината за вашето непрестанно разрастващо се добро.
Вместо това повечето от нас вярват, че трябва да чакаме.
Че трябва да следваме правилните стъпки. Звездите трябва
да се подредят по подходящ начин. Трябва да се паднат
топките с избраните от нас лотарийни номера. Обаче то е тук
в момента, заобикаля ни, облива ни с покой, любов и
радост.
В този експеримент не става дума да получите каквото и
да било. Въпросът е да позволите. Да позволите на Истината
да се прояви. За да изпълните този експеримент правилно,
трябва да се освободите от страховете си. Да се отърсите от
погрешното схващане, че реалността е страшна или не ви
харесва. Вместо да става дума за търсене на нещо, този
експеримент е по-скоро като горелка, която изпепелява
всичко, което не е реално.
Ето ги и стъпките:
1. Помолете ПВ, искрено и горещо, за трансцедентен
момент. Помолете да ви бъде показан ясно. Макар
 че много хора са се опитвали да обяснят трансцен-
денцията (Кант например я нарича „това, което се
простира отвъд"), тя е толкова голяма и толкова
невероятна, че думите не са в състояние да я обрисуват.
Достатъчно е да кажем, че когато се стигне дотам, няма
да го пропуснете.
2. Всеки път, когато заставате пред огледалото през
следващите три дни, погледнете дълбоко в очите си и
си кажете: „Аз всъщност не представлявам това. Аз съм
много повече от това ограничено тяло." По този начин
във вашата реалност ще остане известно свободно
пространство за маневриране.
3. Позволете си лукса да потънете в усещането, че сте
обичани много силно, че за вас се грижат, че
разполагате с изобилие от всичко, което ви трябва.
Потопете се в тази безкрайна обич по същия начин, по
който бихте потънали в мек тапициран диван.
4. Когато е възможно, обръщайте внимание на ожив-
лението в собственото си тяло. Когато отместите
вниманието си от мисленето, ще усетите това жужене и
трептене на енергията, която преминава през тялото ви.
Аз го наричам „Голямото щастие".
5. Когато започнете да се откъсвате от претоварения си
ум, вие ще забележите флуидност, отвореност, едно не
така плътно и твърдо усещане, а после ще се спуснете
надолу в неутралния, безконечен океан от безкрайни
възможности.
 Лабораторен протокол
СледетВие: Следствието „Яба-даба-дуу".
Теория: Съществува невидима енергийна сила или поле на без крайните възможности.

Въпрос: Ако наистина съществува невидима река на живота, силово поле, което осигурява
модел за живота ми, защо толкова често не го осъзнавам? И дали'е бъзможно да се
свържа с ПВ?

Хипотеза: Ако се освободя от съпротивлението срещу това, което се опитва да протече

през мен, аз ще надникна, ще изпроб- вам какво в действителност е'животът.

Необходимо време: 72 часа.

Дата: ________________ Час: ____________ i _
Подход: Добре, ПВ, това е твоят момент на слава. Очаквам да зърна поне за миг
своята връзка с полето, както и да изпитам заедно с това благоговението и силата. Чувал
съм, че веднъж щом настане, няма как да го сбъркаш. През следващите 72 часа ще бъда
съзнателно възприемчив, ще се вслушвам и доверявам, че ще зърна реката на живота.

Бележки: . _ ц : ___________________________________ Щ ___

tit
Животът не е проблем, който да разрешаваме, а реалност,
която да изживеем.
- СьОРЕН КИРКЕГОР, ДАТСКИ ФИЛОСОФ
 ВЛОГОВЕ ВАЛЯТ КАТО ИЗ ВЕДРО

И така, сладури, стигнахме до... „Благодаря на

Господ, че е петък!"

Възхвалявайте онова, от което искате да виждате още.

'-,:

№ Том ПИТЪРС, АВТОР НА „В ТЪРСЕНЕ НА

|■
отлични ПОСТИЖЕНИЯ"

Време е да излезете навън и да се забавлявате.

Време е да си припомните какви късметлии сте, време

е да възхвалявате до най-високата Светая светих. Както
би казал моят ментор Роб Брезни: „Да разбием

(
черупката на забраненото щастие."
Разбира се, имам си списък със задачи. Всъщност
имам даже два.
В моя пише:
1. Мечтай така, че да измислиш по-добри въпроси.
. . 2. Изживей най-хубавия ден в живота си. ^
& • ' ‘ . | т ,* :■ ■! ' " ■
Другият списък със задачи е за Източника, Бог, По-
лето на безкрайните възможности.
Ето какво съдържа той:
1. Погрижи се за всичко останало.
 ПОСЛЕСЛОВ

Бонус експеримент №10: Следствието „Сватба

8 Кана" (или Време е за парти-и-и!)

Аз не вярвам в чудеса, аз разчитам на тях.

- ЙОГИ БАДЖАН, ИНДИЙСКИ ГУРУ

Йе-йе-е! Прочетохте цялата книга. Което може да означава

само едно. Време е да купонясвате. Време е да свиркате и
викате от кеф, да мятате конфети, да танцувате и като цяло
- да празнувате шумно и невъздържано!
Не знам за вас, но в моя свят един такъв огромен празник
обикновено означава и напитки за възрастни.
И сега, след като с такава сила загърбихме тези остарели
нагласи в стил „Аз съм жертва" и „Нямам никаква сила и
власт", си мисля, че е време да превърнем малко вода във
вино. Да, това е експериментът за онези, които търсят още
по-високи резултати.
И преди да сте се впрегнали за глупости, позволете само да
ви кажа нещо. Аз самата първа ще призная, че това е доста
откачено. Освен това зная, че преди
 съзнанието ми да е в състояние да прегърне новата
възможност, тя ще остане извън областта на възприятията и
разбирането ми. Някога се е смятала за смехотворна
глупост идеята, че една миля - 1609 метра, може да се
пробяга за по-малко от четири минути... докато на 6 май
1954 година Роджър Банистър най-накрая го направил (а
оттогава този подвиг е повтарян многократно). По същия
начин за последователите на Светоглед 1.0 представата, че
имат някаква роля за сбъдването на чудеса, е пълна
нелепост.
Затова сега ще се позова на правилото „една миля за
четири минути", в което се казва, че ако един човек го е
направил, и останалите от нас могат да го направят. Е, един
човек го е направил.
В Евангелието от Йоан, 02:11, се разказва за сватба в Кана.
На служителите, отговарящи за празненството, им свършило
виното. Мария, като типична еврейска майка, помолила ИХ
(Исус Христос) да се намеси. Макар първоначално да нямал
особено желание, той направил онова, което би сторил
всеки добър еврейски син, когато майка му го кара да се
чувства виновен. Накарал да му донесат шест делви с вода
(лесно изпълнимо с помощта на местния кладенец) и след
като се свързал с полето на безкрайните възможности,
трансформирал една реалност (вода) в друга реалност.
Променил молекулярния състав на водата в този на вино.
Ако по онова време бе съществувало „Уайн спектей- тър",
списанието за вино, според дегустатора - който, разбира се,
би трябвало да го изпробва - виното сигурно щяло да получи
оценка 99,9. Това вино било добро.
Чувала съм слухове, че съществуват някои фундамен-
талисти, според които ИХ всъщност е превърнал онези шест
стомни вода в гроздов сок, но си мисля, че - поне за мен -
само чаша хубаво каберне би свършило работа.
Свидетелски показания

МОЛЯ се за промяната във възприятието, която ще ми

позволи да видя по-големи и по-приятни реалности.
- Ан ЛАМОТ, ПИСАТЕЛКА И ПРОГРЕСИВНА ДУХОВНА АКТИВИСТКА

Майсторите на чизун 6 Китай редовно променят вкуса на

ракията. Те използват енергията чи и успяват да Пречистят и
усъвършенстват питието. Робърт Пенг, международно
признат майстор на чигун, който сега живее в Ню Йорк,
твърди, че дори и начинаещите могат да изпълняват тази
проста техника. Той я преподава на семинари и пише за нея
в книгата си „Универсалният ключ: чигун тайни за
жизненост, любов и мъдрост".
Той препоръчва да се налеят две чаши за сравнение,
които по негови думи в крайна сметка имат стряскащо
различен вкус. Той казва: „Ако за по-малко от минута
можете да трансформирате вкуса на алкохола, като
използвате само собствената си воля, какво мислите ще се
случи, когато преработите болезнените си мисли за себе си?
И какъв ефект оказвате върху другите в резултат на
негативните проекции? Нараства загрижеността ни за
замърсяването на въздуха, замърсяването на водите,
електронното замърсяване и за шума, но колко ясно
осъзнаваме и ни е грижа за замърсяването, причинено от
собственото ни съзнание?".
Той казва още, че границата между личните ни мисли и
външния свят е пропусклива и че негативните ни мисли
оставят невидими „кървави пръстови отпечатъци".
Методът

Чудо е, когато едно плюс едно е равно на хиляда.

- Ф РЕДЕРИК Б ЮХНЕР , АВТОР НА „АЗБУКАТА НА БЛАГОДАТТ А"

Тези стъпки са адаптирани от Упражнение №11 по

„Овладяване на волята" от книгата „Универсалният ключ" на
Робърт Пенг.
1 Налейте вода в чаша за вино. Поставете я точно пред
вас.
2. Започнете енергично да триете ръцете си една в друга.
Правете го в продължение на 20 секунди, след което ги
задръжте на около трийсет сантиметра една от друга от
двете страни на чашата, докато създавате чи поле
между дланите си, Почувствайте как енергията ви
прониква в течността в чашата, продължете да го
правите 20 секунди.
3. Вземете чашата. Представете си ярка светлина, която
грее от ръката ви, нахлува в течността и отвъд нея.
Почувствайте как тече енергията ви. Представете си как
водата се превръща във вино. Изпращайте енергията си
цяла минута.
4. Представете си как сноп лъчи от златна енергия се
стрелва от връхчетата на пръстите ви и използвайте чи,
за да „разбъркате" и да пречистите. Почувствайте как
вашето чи трансформира водата в чашата. Усмихвайте
се, докато продължавате да го правите - стабилно и
спокойно - в продължение на една минута.
5. С показалеца и средния пръст направете това, което
Пенг нарича „острието на пръста меч" и запечатайте
енергията в чашата.
6. Пийте с необуздана радост!
 Лабораторен протокол
Следствие: Следствието „Сватба в Кана".
Теория: Ако един човек е направил нещо, то е възможно за всич-
си.
Въпрос: Возможно ли е водата да се превърне във вино? Ако •Icyc
наистина го е сторил, мога ли тогава и аз да го направя?
Хипотеза: Ако налея вода в чаша за вино, мога да използвам
энергията чигун, за да я превърна във вино.
Необходимо време: 3 минути.
Дата: __________Час: | ____
Краен срок за получаване на отговор: ___________
Подход: Ще следвам стъпките и ще си представям крайните
DesyAmamu от голямото шумно парти, което .ще спретна.

Бележки: Както виждате, тази част я попълних вместо вас, за-

дото кой би искал да си води бележки по време на парти?
Викайте юбедоносно и с благодарност, защото останахте с мен,
докато гремйнавахме през експериментите, а също - защото сте
свобо- зомислеши и ми помогнахте да променя доминиращата
парадигма. Саквотй tfega правите, не спирайте сега. Продължете
да проявя- Зате смблост, продължете да проучвате, а също и да
използвате ■пези принципи за истинско проучване н-а
неизследваните пътища. \ сега, бихте ли излезли навън да
пийнете вино?!

ШШШ

Без отклонение от нормата

напредъкът е невъзможен.
- Франк Запа, АМЕРИКАНСКИ МУЗИКАНТ
 БЛАГОДАРНОСТИ

Има най-малко седем милиарда дуЩи, на които бих ис-

кала да благодаря. Изпитвам такава благодарност, че
живея точно в това време, когато наистина е възмож- но
всеки от нас да бъде сит и да има подслон над главата си,
и всички да живеем в мир заедно.
Тъй като вярвам, че трябва да казвам „благодаря" за
това, което най-силно желая (по този начин то се появява),
искам да благодаря на всеки един от вас, че избрахте да
танцувате, вместо да се биете; че избрахте да обичате,
вместо да съдите; че избрахте да отворите сърцето си,
вместо да бягате от това, което сега е наистина възможно.
Няколко конкретни лица от тези седем милиарда за-
служават много повече, отколкото някога бих могла да
напиша на тази страница. Но въпреки това ще опитай.
• Рейд Трейси, защото направи така, че всичко това да
се сбъдне
• Луиз и Уейн, защото казаха на света
• Алекс Фриймон, задето е най-невероятният редактор
• Джим Дик, защото е търпелив и е личност от
чувстващ тип
• Целият клан Шеридан, чиито членове, като ги съ-
береш, представляват доста голям процент от тези
седем милиарда
• Донна Абейт, Даян Рей, Пам Хоман, Стейси Смит, Пери
Кроу и всичките ми други нови приятели от „Хей хаус"
• Групата ми „Вортекс"
• Енергийната ми клика (Линда Гуолтни, Карла Мума,
Анола Черити, Елизабет Стайърс и Даян Силви), защото
лоялно се присъединиха към мен в ежедневното
великолепие
• Духовните предприемачи (знаете си кои сте)
• Джойс Барет, с която се срещам вече поне пет години
за кафе и разговори
• Ронда Бърджис, която сякаш винаги знае идеалния
момент да ме покани на чаша мартини
• Уенди Друен и Кити Шеа, които винаги са били най-
верните ми читатели
• Бети Шафър, най-добрият ми другар за „Курс по чу-
деса"
• Всички читатели на „Е на квадрат", които превърнаха
2013 в най-добрата година от живота ми... засега!
• И най-добрата ми приятелка и дружка -Тазман Мак-
кей Граут
 ЗА АВТОРА
Пам Граут е бестселър автор №1 на „Ню Йорк тармс",
написала е 17 книги, три пиеси, телевизионен сериал и три
приложения за айфон. Тя пише за списание „Пийпъл", „Си Ен
Ен Травъл", „Хъфингтън пост" и в блога си за пътешествия
www.georgecloonyslepthere.com. Тя също така е предана
майка и е пристрастена към кръстословиците.
Повече за Пам и нейния необичаен поглед върху живота
може да научите на www.pamgrout.com.
 Заглавия със сходна тематика от „Хей хаус"
„Излекувай живота си" филм с участието на Луиз Хей и приятели
(Предлага сё ката програма с 1 DVD и като разширен комплект
от 2 DVD) Гледайте трейльра на адрес: www.LouiseHayMovie.com
„Промяната", филм с участието на д-р Уейн Дайър (Предлага се
като програма с 1 DVD и като разширен комплект от 2 DVD)
Гледайте трейлъра на адрес: www.DyerMovie.com

itt
DAILY LOVE („Любов за всеки ден") от Мастин Кип
HOLY SHIFT!: 365 Daily Meditations from A Course in Miracles,
edited зу Robert Holden, Ph.D. („Света промяна!": 365 Медитации
за всеки ден от „Курс по чудеса", под редакцията на д-р Робърт
Холдън)
THE МАР („Картата") от Колет Берън-Рийд
MIRACLES NOW („Чудесата сега") от Габриел Бернщайн
THE TOP TEN THINGS DEAD PEOPLE WANT TO TELL YOU („ПърВите
десет неща, които мъртвите искат да ви кажат") от Майк Дули
VIlRUS OF THE MIND: The New Science of the Мете („Психически
вируси: Новата наука за мемите и как да я използваме") от
Ричард Броуди
YOU ARE THE PLACEBO: Making Your Mind Matter („Как да се
промени мисленето: Вие сте на плацебо") от д-р Джо Диспенза
YQU CAN CREATE AN EXCEPTIONAL LIFE („Направете живота си
изключителен" от Луиз Хей и Черил Ричардсън)
 Ако сте пропуснали:

Е на квадрат
Хит на 34 езика

Пам Граут
Е на кбадрат е раз-
лична от всичко, с кое-
то сте се сблъсквали.
Написана свежо и пози-
тивно, книгата пред-
лага безспорни научни
доказателства, че съз-
нанието променя действителността. Да, правилно
прочетохте. Доказателства. Тук не просто ще научи-
те, че мислите ви създават света около вас, а ще ста-
нете свидетели как това става пред очите ви.
Деветте лесни 48-часови експеримента, които Пам ви
предлага да проведете сами, ще ви убедят, че духовни-
те принципи са логични като законите на Нютон и си-
гурни като гравитацията.

Кой би искал просто да приема действителността,

когато знае, че може да я променя?