СЪДЪРЖАНИЕ

Кликнете върху някоя от долните иконки , за да отидете в съответната таблица.

1. Науки за езика 16а. Видове прости изречения в сложното съставно

2. Гласни звукове и букви в СБКЕ 16б. Видове прости изречения в сложното съставно

3. Съгласни звукове и букви в СБКЕ 17. Приложение

4. Звукови промени 18. Лични местоимения

5. Стилове в СБКЕ 19. Притежателни местоимения

6. Съюзи 20. Възвратни местоимения

7. Предлози 21. Показателни местоимения

8. Частици 22. Въпросителни местоимения

9. Части на изречението 23. Относителни местоимения

10. Видове изречениея по състав 24. Отрицателни местоимения

11. Видове изречениея според целта на общуване 25. Неопределителни местоимения

12. Вметнати думи и изрази 26. Обобщителни местоимения

13. Синтактични връзки в изречението 27. Глагол

14. Видове сложни изречения 28. Време на глагола

15. Видове сложни съчинени изречения 29. Причастия

 Обратно в съдържанието

 Звуков строеж на езика:

ФОНЕТИКА фонема-звук / буква; звукови промени; ударение; интонация

 Морфемен състав на думата:

морфеми (корен,представка,наставка,окончание, определителен член)
 Класове думи
МОРФОЛОГИЯ съществителни, прилагателни, глаголи и др.
 Изменение на думите по форма
лице, число, род, време и др.
 Образуване на думите

 Строеж на изречението:
СИНТАКСИС Изречение (видове), части на изречението

 Лексикално значение на думата

 Видове думи според лексикалното значение и звуковия им състав
ЛЕКСИКОЛОГИЯ синоними, омоними и др.
 Речников състав на езика

 Употреба на езиковите единици според целта и сферата на общуване

 Стилове:
 разговорен
СТИЛИСТИКА  научен
 официално-делови
 публицистичен
 художествен
 Обратно в съдържанието

ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ
ЗВУКОВЕ БУКВИ
ЗВУК И БУКВА

[а], [ъ], [о], [у], [е], [и] - 6 а, ъ, о, у, е, и, ю, я - 8 Я ---> [йа] - 1б.; 2зв.
А, Ъ, О, У, Е, И, Ю, Я Я ---> [йъ] - 1б.; 2зв.
Я ---> [’а ] - 1б.; 1зв.
Широки гласни
[а], [о], [е] Ю ---> [йу] - 1б.; 2зв.
Според ширината на
Ю ---> [’у ] - 1б.; 1зв.
прохода в устната
кухина Тесни гласни
[ъ], [у], [и] [а] - а [брат] – брат – 4б.; 4зв.
я [т’ало] - тяло – 4б.; 4зв.
Предни гласни [ъ] - ъ [път] - път – 3б.; 3зв.
[е], [и] а [четъ] - чета – 4б.; 4зв.
я [сед’ъ] - седя – 4б.; 4зв.
Според мястото на я [йато] - ято – 3б.; 4зв.
Средни гласни [у] - у [тук] - тук – 3б.; 3зв.
образуването в
[а], [ъ] ю [л’убим] - любим – 5б.; 5зв.
устната кухина
ю [у] [т’улен] - тюлен – 5б.; 5зв.
Задни гласни [йу] [съйус] - съюз – 4б.; 5зв.
[е], [и] [йутийа] - ютия – 4б.; 6зв.

Устнени (лабиални)
Според участието на [о], [у]
устните при
образуването им Неустнени (нелабиални)
[а], [ъ], [е], [и]
 Обратно в съдържанието

ЗВУКОВЕ [б] [в] [г] [д] [ж] [з] [й] [к] [л] [м] [н] [п] [р] [с] [т] [ф] [х] [ц] [ч] [ш] [дж]* [дз]* 22

БУКВИ б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, ь* 21

* Буквата ь не означава звук, а мекост на съгласна пред о шофьор [шоф’ор], гьон [г’он]
* Звукове [дж] и [дз] нямат свои букви, а се отбелязват с буквосъчетанията дж, дз, които при пренасяне не се
разделят : бетонджия - бе-тонджия, бетон-джия

БЕЗЗВУЧНИ
[п] [ф] [к] [т] [щ] [с] [ч] [ц] [х] 19
само шум

ЗВУЧНИ
шум и глас [б] [в] [г] [д] [ж] [з] [дж] [дз] 18
(повече шум)

СОНОРНИ
глас и шум [р] [л] [м] [н] [й] 5
(повече глас)

ТВЪРДИ [б в г д з к л м н п р с т ф х ц дз ж ч ш дж ] 21

МЕКИ [ б’ в’ г’ д’ з’ к’ л’ м’ н’ п’ р’ с’ т’ ф’ х’ ц’ дз’ й] 18

В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИМА 45 ОСНОВНИ ЗВУКА:

6 гласни звука и 39 съгласни звука, които се бележат с 30 букви
 Обратно в съдържанието

картина [къртина] , мéтър [мéтар], горá [гура] ,

РЕДУКЦИЯ (сближаване по изговор) на неударените гласни

окó [укó], зелéно [зилену],
изречение [изричение]

ПРОМЕНЛИВО Я смях, засмяха се, смехът, смешка, присмех,

Изключения: дело, зрелостник, просвета, местност, отдел и др. присмехулник

ПОДВИЖНО Ъ (ър, ъл / ръ, лъ) връх, върха, връхче

Изключения: бърз и бръз, стрък и стърк, щърк, повърхност, мъртъв…. мълча, млъкна, млък, мълчание, недомлъвка

добър, добра, добри, добрина

НЕПОСТОЯННО Ъ
мокър, мокри, Александър, Александра

лов [лоф], хляб [хл’ап], праг [прак],

ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ НА ЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ В КРАЯ НА ДУМАТА
съюз [съйус]

връзка [връска] - връзвам

УПОДОБЯВАНЕ (ИЗРАВНЯВАНЕ ПО ЗВУЧНОСТ) НА СЪГЛАСНИ
наследство [наслетство] - наследя,
а) обеззвучаване на звучни съгласни пред беззвучни
бележка [белешка], - бележа

сграда [зграда] - съградя,

б) озвучаване на беззвучна съгласна пред звучна сборник [зборник] - събера,
сватба [свадба] - сватове

УДВОЯВАНЕ НА СЪГЛАСНИ: есенен - есенна, есенни

нн (-нен) военен - военна, военни
*но обикновен - обикновено племенен - племенна, племенни, племенница

тт там - оттам, пролет - пролетта, хубост - хубостта

зз звездно - беззвездно, звучно - беззвучно

СТРУПВАНЕ НА СЪГЛАСНИ
храст - храсти, скорост - скорости, мост - моста
а) в края на думата

местност - място, радостни - радости,

б) в средата на думата
възрастни - възрасти, чувство
 Обратно в съдържанието

ЦЕЛ НА ОБЩУВАНЕ И ХАРАКТЕР НА

СТИЛ СФЕРА НА ОБЩУВАНЕ
ИНФОРМАЦИЯТА

Битова: в семейството, в
Споделяне на мисли,чувства - за всичко, което
приятелски кръг, между близки и
РАЗГОВОРЕН интересува и вълнува човека във всекидневното
познати, в трудовия колектив, на
общуване в неофициална обстановка.
улицата и т.н.

Научна: в училище, във висшите Да се съобщят и обяснят научни знания: за

учебни заведения, в научните предмети, явления, събития - за особености,
НАУЧЕН
институти, на научни съвещания, закономерности в природата и обществения живот
дискусии и пр. - в официална обстановка.

Официално-делова: в канцеларски
Съобщения, инструкции за решаване на делови
ОФИЦИАЛНО- и законодателни документи
въпроси, свързани със спазване на обществения,
ДЕЛОВИ (заявление, молба, квитанция,
правовия и държавен ред, закони.
наредба, закон и пр.)

Да се окаже въздействие чрез информация за

Обществено-политическа:
всички области на обществения живот:
ПУБЛИЦИСТИЧЕН вестници, списания, радио,
политически, трудов, културен и пр. - официална
телевизия и пр.
обстановка.

Естетическа сфера: художествена

За въздействие върху ума, чувствата и
ХУДОЖЕСТВЕН литература, изобразително изкуство,
въображението.
музика.
 Обратно в съдържанието

ВИД ПО СЪСТАВ
ПРОСТИ а, и, или, но, обаче, ни, нито; да, че, ако, като, сякаш ала, ама, ами, та, па, че (= и), пък (= и) и др.
без да, за да, и да, ако да, ако и да, преди да, че да, сякаш да, стига да, а пък, ако пък, но пък, или
пък, нито пък, а като, тъй като, след като, също и, така също; само ако, само че, сякаш че, макар че,
СЛОЖНИ
въпреки че, в случай че, така че, при положение че, при условие че, ето защо, и така, и тъй, така
че,
Местоимения:
въпросителни - кой (коя, -е, -и), кого, що, чий..., какъв...
относителни - който..., чийто..., какъвто...
СЪЮЗНИ ДУМИ Наречия:
къде (где), накъде, кога, как, защо, за какво, където (гдето), когато, както, защото, затова и др.
Частици:
ли, нали, дали и др.
ии, илиили, лиили, нини, нитонито, нинито, далиили, туту, хемхем, яя,
ПОВТОРИТЕЛНИ
коекое, нестига, чено и и др.
ВИД ПО ЗНАЧЕНИЕ
Съединителни:
и, па, та, че = и, също, така също,
Съотносителни (разделителни):
или, илиили, нитонито, ии, икакто и, лиили, далиили, хемхем, яя и др.
СЪЧИНИТЕЛНИ
Противоположни:
но, обаче, а, ала, ама, ами, пък, само че, стига само да, не самоно и, не стига чено и и др.
Заключителни:
ето защо, и така, и тъй,така че, тъй че,поради това, следователно, затова, тогава и др.
Определителни: който, какъвто, чийто, (с което,заради което) и др.
ПОДЧИНИТЕЛНИ Допълнителни: че, да, кой (кого), какъв, що, чий, как, защо, колко, дали, даже
Обстоятелствени: където, откъдето, когато, както,като, сякаш и др.
 Обратно в съдържанието
ПРОСТИ
СЛОЖНИ
ПРЕДЛОЖНИ ИЗРАЗИ
(словосъчетания)
характерни за научния,
официално-деловия и
публицистичния стил
без, в (във), въз (разг. реч), до, за, зад, из, към, на, над, низ (разг. реч), по, под,
пред, през, при, с (със), след, сред, у, чрез
вместо, всред, въпреки, заради, поради, между, край, покрай, около, освен,
отсам, оттатък, според, свръх
в изпълнение на, вследствие на, в противоположност на, в течение на, в
присъствието на, благодарение на, въз основа на, за сметка на, по повод на,
подобно на, по отношение на, с изключение на, предвид на, по силата на, с оглед
на, с оглед към, в зависимост от, за разлика от, независимо от, във връзка с, в
сравнение с, съгласно с, съобразно с , по случай.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Неправилно е да се изпускат заключителните прости предлози (подчертаните)!
 Обратно в съдържанието
I. ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА НОВИ ДУМИ И ГРАМАТИЧЕСКИ ФОРМИ
1. Словообразуващи - служат за
образуване на сложни по строеж думи.
2. Формообразуващи - служат за
образуване на граматични форми.
II. ЧАСТИЦИ, ВНАСЯЩИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОТТЕНЪЦИ В ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМИ И ИЗРЕЧЕНИЯ
1. Показателни
2. Въпросителни
3. Утвърдителни
4. Отрицателни
5. Подбудителни
6. За обръщение и подбуда
7. Усилващи
8. За израз на желание
9. За колебание, несигурност
10. Емоционално-изразителни:
удивление, закана, гняв, възхищение
кой-годе, какъв-годе, еди-кой, еди-какъв (неопределителни местоимения)
еди-къде, еди-кога, еди-колко (неопределителни наречия)
току-що, едва-що, тъкмо-що (сложни наречия за време)
кой не, какъв не (= всеки, всякакъв) (обобщителни местоимения)
къде не, кога не, как не (обобщителни наречия)
някой си, някакъв си... (сложни неопределителни местоимения пренебрежение)
някъде си, някога си, няколко си (неопределителни наречия)
по- и най- (за сравнителна и превъзходна степен на прилагателни и на наречия)
по-добър, най-добър, но: пò юнак, нàй се страхувам
ще (за бъдеще време): ще работя
няма (отрицателна форма за бъдеще време) няма да ходя
да, нека, нека да, недей (за сложни форми на повел. наклонение)
да пребъде, нека расте, недей говори
се ( за образуване на възвратни глаголни форми: мия се, обичаме се) ; (форми за
страдателен залог: Заводът се строеше. ); (на безлични глаголи: святка се).
ето, ей, хе, хей (Ето го.; Ей го.; Хе го.; Хей го.)
ли, нали, нима, мигър, е, а (Ще пишеш, а?; Е? Казвай новини.)
да, а-а, я (Ще дойде, я /аха, ами, зер).
не, съвсем не, ни, нито (ни стотинка, нито грам)
хайде, нека, нека да (нека отиде, нека да седне)
бе, бре, брей, бей, ма, мари, ей, хей, моме
(Ела, бе!; Иване бре, ела!; Кажи, мари Иванице!)
а, ами, де, пък, ха, чак, даже и, дори и
(А кажи!; Де кажи!; Ами кажи!; Ще кажеш, даже и хоро ще играеш!)
дано, нека, нека да (Нека да е живо и здраво )
май, едва ли, надали, уж, божем, белким
а, а-а, ами, ха, ми, си, ти, море, леле, брей (Ще ме лъжеш, а!; А-а, не си
намерил стадо без овчар!; Брей, опък човек!; Брей, хитрец!; Такива ми ти
работи!)
 Обратно в съдържанието

ЧАСТИ НА ВЪПРОСИ, НА
ПОЯСНЯВАТ ПОДЧЕРТАВАНЕ ПРИМЕРИ
ИЗРЕЧЕНИЕТО КОИТО ОТГОВАРЯТ

ГЛАВНИ ЧАСТИ
Аз съм строител.
Кой? Балканът, Странджа и Пирин ще греят нам
ПОДЛОГ
Кои? до гроб.
Млади и стари искат мир.

Какво прави? Трудът съзижда.

СКАЗУЕМО подлога Какво направи? Добротата, трудолюбието и честността са
Какви са? ценни качества.
ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ
Кого?
Какво?
ДОПЪЛНЕНИЕ сказуемото Трудът краси човека.
На кого?
С кого?
Кога?
Къде?
ОБСТОЯТЕЛСТВО сказуемото В България човекът е свободен.
Как?
Защо? и др.

подлог, Какъв? Свободният труд носи радост.

допълнение, Кой? ~~~~~~~~~
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ~~~~~~
обстоятелство, Чий? Само свободният труд носи истинска радост.
определение Колко? ~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~

ЗАБЕЛЕЖКА: Подлогът, допълнението, обстоятелството, определението, съставното сказуемо, когато са изразени

със словосъчетание, се подчертават изцяло, а след това словосъчетанието се разчленява на съставните части чрез
отделно подчертаване.
 Обратно в съдържанието

ВИД РАЗЛИЧНИ ПРИЗНАЦИ ПРИМЕРИ

І. ПРОСТО има едно сказуемо І. Днешният ден подготвя утрешния успех.

има само една главна част

1. Едносъставно 1. Завод. Трудим се дружно и весело.
(или сказуемо, или подлог)
2. = 1
2. Двусъставно има две главни части
Днешният ден подготвя утрешния успех.

3. Кратко има само главни части 3. Оранта започна.

има и главни, и второстепенни

4. Разширено 4. Пролетната оран започна навреме
части

има всички необходими части за 5. = 1; = 4; = 3

отразяване на ситуацията, за която Днешният ден подготвя утрешния успех.
5. Пълно
се говори (главни и Пролетната оран започна навреме.
второстепенни) Оранта започна.

6.
изпуснати са части (главни или
- Къде отиваш?
второстепенни), които лесно се
6. Непълно - На репетиция.
подразбират от контекста или
- От колко?
ситуацията.
- От пет.

състои се от две или повече прости ІІ. Няма в живота празник за този, който не се
ІІ. СЛОЖНО
изречения труди в делник.
 Обратно в съдържанието

ВИД
ПРИМЕРИ УПОТРЕБА
(ПРИЗНАК ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ)

1. СЪОБЩИТЕЛНО Беше дошло най-дълбокото време на

дава информация за някакъв факт от
действителността;
опоетизира се факт от действителността.
 във всекидневното общуване (разг. реч);
нощта, когато виделото, което си беше
 с познавателна цел (в областта на науката);
отишло, и виделото, което щеше да дойде,
 за въздействие на въображението (худ. л-ра)
бяха еднакво далече от човека.

2. ВЪПРОСИТЕЛНО Кой говори? Колко е часът?  в непосредствено общуване като инициативна

пита се за нещо неизвестно (търси се Какво гласи „златното правило” в реплика ;
определена информация); механиката?  в науката - за формулиране на проблеми;
не се очаква отговор (реторичен въпрос), Кой казва, че моята роднина е бедна на  в художествената литература и публицистиката -
насочва се вниманието към проблема. крепости, зали, разкошни дворци? за емоционално въздействие.

ЗАБЕЛЕЖКА: Използват се специални въпросителни думи (местоимения, наречия, частици) и въпросителна интонация или само интонация.

3. ПОДБУДИТЕЛНО
Клас, стани!  във всекидневното общуване, дейността въобще;
подтиква слушателя (събеседника) да
Разкажи ни приказка.  в науката, когато слушателят се привлича за
извърши (сам или съвместно) някакво
Дай ми вода, моля те. съучастник в някакъв опит (изследване);
действие: под формата на заповед
Не седи толкова дълго пред телевизора.  в художествената литература и публицистиката
(категорична и некатегорична), на молба,
Нека да починем малко. (призив, обещание, клетва)
съвет и пр.

ЗАБЕЛЕЖКА: Използват се прости и сложни повелителни форми на глагола.

Ох, боли ме зъб!

4. ВЪЗКЛИЦАТЕЛНО
Ах, как съм гладен!  в ежедневното общуване;
с езикови средства се изразява някакво
О-о-о, няма го майстора!  в художествената литература за непосредствен
чувство - радост, възторг, болка, ужас,
Фу-у, какъв егоист! израз на чувства.
страх, ирония и пр.
Какъв юнак! Какъв хубавец!

ЗАБЕЛЕЖКА: Използват се междуметия, въпрос, местоимения и наречия, но за израз на чувство.

 Обратно в съдържанието

ЗНАЧЕНИЕ НА ВМЕТНАТИТЕ ЧАСТИ ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

разбира се, очевидно, безспорно, сигурно, наистина, действително,

несъмнено, не ще и дума, разбира се, то се знае, няма съмнение, ясно е и др.
Увереност
Нашите лекоатлетки са наистина великолепни.
За човечеството борбата за мир е, несъмнено, задача над задачите.

вероятно, по всяка вероятност, навярно, може-би, изглежда, например,

Предполагаеми съмнения струва ми се, види се, да предположим, да речем, да кажем, кажи-речи, като
че ли и др.

Ред (последователност) на първо, второ, трето..., най-напред, преди всичко, най-после; от една страна,
мисълта от друга страна, между другото и др.

мисля, както казват, както чувствам, според обичая, според думите на..., по
мое мнение, според мен, право да си кажа, така да се каже, признавам си,
Лично или чуждо мнение
както е известно.
Това, мисля, е най-изгодно.

за щастие, за жалост, за проклятие, за мой късмет, за чудо...

Различни чувства
За жалост, не можах да си купя тази книга.

с една дума (с една реч), прочее, следователно, ще рече,

Заключение значи=следователно, изобщо, на кратко, във всеки случай, по такъв
начин, всъщност и др.

Уточняване произход, време, авторство, външен вид и т. н.

ЗАБЕЛЕЖКА: Подчертаните вметнати думи и изрази не се ограждат със запетая!

 Обратно в съдържанието
СИНТАКТИЧНА ВРЪЗКА СВЪРЗВА
а) равностойни (равноправни)
части на простото изречение
(еднородни части);
СЪЧИНИТЕЛНА
б) синтактично равностойни
(равноправни) прости изречения в
сложното изречение
(в сложното съчинено или
смесено)
а) зависими една от други думи
(неравностойни, неравноправни
части на изречението)
ПОДЧИНИТЕЛНА
б) синтактично неравностойни
(неравноправни) прости изречения
– едното е главно, а другото е
подчинено.
НАЧИН НА СВЪРЗВАНЕ
 безсъюзно (по смисъл)
 със съчинителни съюзи: и,
или, а, ала, ама, но, ту-ту,
ни-ни, нито-нито, я-я и др.
 безсъюзно (по смисъл)
 със съчинителни съюзи: и,
или, а, ала, ама, но, ту-
ту, ни-ни, нито-нито, я-я
и др.
 съгласуване, чрез предлог;
 само по смисъл;
с подчинителни съюзи или
съюзни думи:
че, да, за да, как, както,
който, когато, защото и др.
ПРИМЕРИ
мъже, жени, деца;
работници и селяни;
автобус или влак;
не с трамвай, а с тролей;
или ти, или аз;
и ти, и аз;
ту в събота, ту в неделя;
Наблюдават, анализират,
правят изводи.
През деня работи, а вечер
почивай.
Уморени са, но са доволни.
Хем са уморени, хем са
доволни.
свободен труд;
трудолюбието на народа;
работя внимателно
Всички трябва да работят, за да
процъфтява родината.
Знаем, че без труд нищо не се
постига.
Истинско удоволствие изпитва
този, който разчита на
собствения си труд.
 Обратно в съдържанието
ВИД
СЛОЖНО СЪЧИНЕНО
ИЗРЕЧЕНИЕ
простите изречения (две или
повече) са синтактично
равноправни, относително
самостоятелни по смисъл
СЛОЖНО СЪСТАВНО С
ПОДЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ
подчиненото изречение пояснява
главното изречение
СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ
едни от простите изречения са
свързани съчинително,
а други - подчинително.
ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ СЕ
СВЪРЗВАТ:
а) безсъюзно (по смисъл)
б) със съчинителни съюзи
съединителни: и; та; па
разделителни: или; дали-или; ту-ту;
ли-или; хем-хем; нито-нито; я-я;
противоположни: а; но; ала; ама;
пък; обаче
а) съюзни думи
б) съюзи
със съчинителни и с подчинителни
съюзи
ПРИМЕРИ
Душата ми гори, трепти, звъни.
(Матей Шопкин)
Летяха снощи жерави над нас и учеха
децата си на издръжливост.
(Дора Габе)
Не си уж като тях, а си като тях.
(Ивайло Петров)
Малкото мъже, които бяха останали,
бяха мирни занаятчии...
(Йордан Йовков)
Вървеше напред, без да се озърта
настрана, като истински мъж, а
истинския мъж аз не мога да мразя.
без да - подчинителна връзка
а - съчинителна връзка
(Ивайло Петров)
 Обратно в съдържанието

ВИД РАЗЛИЧИТЕЛНИ
НАЧИН НА СВЪРЗВАНЕ ПРИМЕРИ
ПРИЗНАЦИ

Крайпътните дървета се събуват и

 безсъюзно (по смисъл) газят боси в тъмната вода.
Изразяват последователни  чрез съединителни Цяла нощ фъртуната вилня, събаря
СЪЕДИНИТЕЛНИ
или едновременни съюзи: и (основен) та, керемиди, навява преспи.
действия па, че = и Направи добро, па (че) го хвърли в
(разговорни) морето.
Плачи, та се къса.

Щастието не се търси, а се прави.

Братът може да не ти е приятел, но
приятелят ти е винаги брат.
с противоположни съюзи:
Второто изречение се Опитва обаче не успя.
а, но, обаче, ама, ала,
ПРОТИВОПОЛОЖНИ противопоставя по смисъл Цяло село знае, само той не знае.
само, само че = но,
на първото. Кажи, само че бъди честен и
пък, ами (разг.)
искрен.
Бисерът е малко зрънце, ала има
голяма почит.

С разделителни съюзи: Народите трябва да се разоръжават

или или да загинат.
двойни съюзи: Или мълчи, или действай.
РАЗДЕЛИТЕЛНИ Изразяват действия, които
или-или, ли-или, дали- Птица ли се киска, или дете плаче?
(СЪОТНОСИТЕЛНИ) се изключват или редуващи
или, нито-нито, ту-ту, Смелостта не може нито да се
се действия
хем-хем, я-я, било- отучи, нито да се научи.
било Я дойде, я не дойде.

И тя върви напред, не върви, а лети.

Изразяват разнородни  безсъюзно - съюзно Те ще победят и светлината ще се
РАЗНОРОДНИ
съчинителни отношения  комбинирано съюзно разпръсне, а тъмнината ще изчезне.
 Обратно в съдържанието

ВИД РАЗЛИЧИТЕЛНИ
НАЧИН НА СВЪРЗВАНЕ ПРИМЕРИ
ПРИЗНАЦИ
Вода, която тече, сама си намира
 Поясняват същ. имена пътя.
или местоимения в
Рамката, в която е поставен
главното изречение С относителните местоимения:
скъпоценният камък, повишава
независимо от който (която, което, които);
неговата стойност.
синтактичната им чийто (чиято, чието);
служба. какъвто (каквато, каквото, Не прави днес това, за което ще
ПОДЧИНЕНИ  Отговарят на каквито); съжаляваш утре.
ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ въпросите кой (коя, що, дето, когато (разговорни, Който се учи, той ще сполучи.
кое, кои), чий (чия, остарели) Малкото ủ личице бе мило и
чие, чии), какъв хубаво под бялата забрадка,
(каква, какво, какви), Отделят се от главното със чиито краища бяха пуснати
колко. запетая. свободно.
 Изпълняват службата
Всичко, що хвърчи, не се яде.
на определения.
Повикаха тия, дето са видели.

Той разбра, че на разстрел го

карат.
Решиха да преградят реката.
 Поясняват сказуемото Свързват се с главното чрез: Знае се кой му мъти водата.
в главното изречение съюзите че, да
Никой не знае какво може да
и изпълняват въпр. местоимения,
направи, преди да е опитал.
ПОДЧИНЕНИ
службата на местоименни наречия и
ДОПЪЛНИТЕЛНИ Никой не знаеше колко време
допълнение. частици: кой, кого, чий,
 Отговарят на какъв, къде, кога, как, защо, беше се минало.
въпросите какво, що. ли, дали Знаете ли как се ловят маймуни?
Не знаеха дали гостите вече са
пристигнали.
Не знаеха дошли ли са гостите.
 Обратно в съдържанието

РАЗЛИЧИТЕЛНИ
ВИД НАЧИН НА СВЪРЗВАНЕ ПРИМЕРИ
ПРИЗНАЦИ

Цената на нещата узнаваш, когато ги

1. Поясняват сказуемото в
главното изречение откъм
време, начин, място, цел,
причина, условие и др. и
изпълняват службата на
ПОДЧИНЕНИ
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ обстоятелства.
2. Отговарят на въпросите
кога, как, къде, защо, по
каква причина, с каква цел,
при какво условие и др.
Свързват се с главното чрез:
относителните мест. наречия
когато, както, където,
защото, като, след като,
като че ли, сякаш, тъй
като, колкото, отколкото,
доколкото
Винаги се отделят със запетая.
загубиш.
Когато изгубиш нещо, тогава
разбираш неговата цена.
Работи, както са те учили.
Където е народът,там е правдата.
Правдата е там, където е народът.
Не говорете дълго, защото животът е
кратък.
Работи, за да не изпаднеш в тъга.
Научи се да цениш здравето, преди
да заболееш.

1. Изпълняват службата на
подлог на главното
ПОДЧИНЕНИ
изречение.
ПОДЛОЖНИ
2. Отговарят на въпроса
кой (коя, кое, кои, какво).
 С подчинителни съюзни
думи: Който е навсякъде, е никъде.
който (която, което, които); Не му бе ясно как стана всичко това.
как, защо Стана очевидно защо се сърдят.
 С подчинителни съюзи:
Скоро се разбра какво са замислили.
да
За днешния човек е полезно да се
 Отделят се със запетая
поглежда от време на време в
пред относителните огледалото.
местоимения и относителни На човек е свойствено да се стреми
наречия. към новото.
 Не се пише запетая пред Във всички човешки дела е
местоименните наречия как, необходимо да има цел.
защо и пред съюза да.
 Обратно в съдържанието

ВИД ПРИМЕРИ ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ

Дават качествена поет гражданин, дом паметник, писател

характеристика на предмета сатирик, фотограф художник, учител Пишат се отделно с малка буква.
или лицето. пенсионер

бисер сълза, снага топола, планина човек,

Съдържат скрито сравнение. Пишат се отделно с малка буква.
вълшебница пролет

Петър Моканина, Иван Дългото, Боне

Прякори и прозвища Пишат се отделно с главна буква.
Крайненеца

Уточняват означения предмет, министър-председател, съдия-изпълнител,

Пишат се с чертица, когато
като ограничават обема на вагон-ресторант, заместник-министър
образуват сложно съществително.
понятието.

Означават професии, титли, майор Деянов, машинист Начев, инспектор

Пишат се отделно с малка буква.
длъжности. Русев, академик Георгиев

Означават роднински връзки. дядо Петър, леля Станка, невеста Нена Пишат се отделно с малка буква.

връх Вихрен, град Банско, село Драгалевци, Пишат се отделно с малка буква,
Означават географски понятия.
река Янтра, столицата София обикновено не се членуват.

завод “Найден Киров”, списание “Родна

Названия на организации,
реч”, вестник “АБВ”, площад “Народно
институти, заводи, вестници, Поставят се в кавички.
събрание”, улица “Гагарин”, разказът “Една
улици, книги, филми и други.
българка”
Обратно в съдържанието

ИМ. ПАДЕЖ ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ ДАТЕЛЕН ПАДЕЖ

1л. АЗ 1л. МЕНЕ МЕ 1л. НА МЕНЕ МИ

2л. ТИ 2л. ТЕБЕ ТЕ 2л. НА ТЕБЕ ТИ
3л. ТОЙ (м. р.) 3л. НЕГО (м. р.) ГО 3л. НА НЕГО (м. р.) МУ (НЕМУ)
ТЯ (ж. р.) НЕЯ (ж. р.) Я НА НЕЯ (ж. р.) Й (НЕЙ)
ТО (ср. р.) НЕГО (ср. р.) ГО НА НЕГО (ср. р.) МУ (НЕМУ)

1л. НИЕ 1л. НАС НИ 1л. НА НАС ВИ (НАМ)

2л. ВИЕ 2л. ВАС ВИ 2л. НА ВАС НИ (ВАМ)
3л. ТЕ 3л. ТЯХ ГИ 3л. НА ТЯХ ИМ (ТЯМ)

СИНТАКТИЧНА СЛУЖБА

ПРЯКО ДОПЪЛНЕНИЕ
ПОДЛОГ УДВОЕНО ДОПЪЛНЕНИЕ: НЕПРЯКО ДОПЪЛНЕНИЕ
Мене ме, мамо, змей люби.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват поотделно.
Когато пълната и кратката форма са употребени заедно те образуват специфична за балканските
езици форма, наричана удвоено допълнение.
Обратно в съдържанието

ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч. КРАТКИ ФОРМИ

1л. МОЙ 1л. МОЯ 1л. МОЕ 1л. МОИ 1л. МИ

2л. ТВОЙ 2л. ТВОЯ 2л. ТВОЕ 2л. ТВОИ 2л. ТИ
3л. НЕГОВ 3л. НЕГОВА 3л. НЕГОВО 3л. НЕГОВИ 3л. МУ
НЕИН НЕЙНА НЕЙНО НЕЙНИ Й

1л. НАШ 1л. НАША 1л. НАШЕ 1л. НАШИ 1л. НИ

2л. ВАШ 2л. ВАША 2л. ВАШЕ 2л. ВАШИ 2л. ВИ
3л. ТЕХЕН 3л. ТЯХНА 3л. ТЯХНО 3л. ТЕХНИ 3л. ИМ

СИНТАКТИЧНА СЛУЖБА

СЪГЛАСУВАНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ НЕСЪГЛАСУВАНИ

членуват се като прилагателни имена ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Притежателните местоимения изразяват отношение на принадлежност.

Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на
притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3л. ед.ч.:
братът на Иван - неговият брат
сестрата на Иван - неговата сестра
братът на Иванка - нейният брат
сестрата на Иванка - нейната сестра
Обратно в съдържанието

ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВЪЗВРАТНО ЛИЧНО ВЪЗВРАТНО ПРИТЕЖАТЕЛНО

кр.ф.
М.Р. СВОЙ
ИМ. П. _____ ____
Ж.Р. СВОЯ СИ
Кратка форма
СР.Р. СВОЕ
ВИН. П. СЕБЕ СИ СЕ
(пряко доп.)
МН.Ч. СВОИ

ДАТ. П. (НА) СЕБЕ СИ СИ

(непряко доп.)
пълните форми се членуват:
За образуване на възвратни свой - своят, своя
форми на глаголи: своя – своята
Мие се, пее си свое - своето

се – възвратноместоименна частица В.п.,

кратка форма
Обратно в съдържанието

ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

ТОЗИ ТАЗИ ТЕЗИ
За посочване на близки лица и
ТОЗ ТАЗ ТОВА ТЕЗ
предмети
ТОЯ ТАЯ ТУЙ ТИЯ

ОНАЗИ ОНЕЗИ
За отдалечени лица и
ОНЗИ ОНАЗ ОНОВА ОНЕЗ
предмети
ОНЯ ОНАЯ ОНУЙ ОНИЯ

ТАКЪВ ТАКАВА ТАКОВА ТАКИВА

За признаци ИНАКЪВ ИНАКВА ИНАКВО ИНАКВИ
ОНАКЪВ ОНАКАВА ОНАКОВА ОНАКИВА

ТОЛКОВА
За количество
ТОЛКОЗ

ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

Лица, предмети КОЙ * КОЯ КОЕ КОИ (какво,що)

Признаци КАКЪВ КАКВА КАКВО КАКВИ

Притежание ЧИЙ ЧИЯ ЧИЕ ЧИИ

Количество КОЛЦИНА КОЛКО**

* ако след „кой” няма същ.име, „кой” се употребява в падеж: кой, кого, на кого, кому.
** след „колко” се употребява бройна форма
Обратно в съдържанието

ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

Лица, предмети КОЙТО * КОЯТО КОЕТО КОИТО

Признаци КАКЪВТО КАКВАТО КАКВОТО КАКВИТО

Притежание ЧИЙТО ЧИЯТО ЧИЕТО ЧИИТО

Количество КОЛКОТО

* който има следните падежни форми: Им.п. – който; В.п. – когото; Д.п. – комуто.

ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

Лица, предмети НИКОЙ * НИКОЯ НИКОЕ НИКОИ / НИЩО

Признаци НИКАКЪВ НИКАКВА НИКАКВО НИКАКВИ

Притежание НИЧИЙ НИЧИЯ НИЧИЕ НИЧИИ

Количество НИКОЛКО

* „никой” има следните падежни форми: И.п. – никой; В.п. – никого; Д.п. – никому;
двойно отрицание: Никой не знае.
Обратно в съдържанието

НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

Лица, предмети НЯКОЙ НЯКОЯ НЯКОЕ НЯКОИ

Признаци НЯКАКЪВ НЯКАКВА НЯКАКВО НЯКАКВИ

Притежание НЕЧИЙ НЕЧИЯ НЕЧИЕ НЕЧИИ

Количество НЯКОЛКО / НЕКОЛЦИНА (за лица)

Като се постави пред въпросителното местоимение словообразувателната частица „еди-”, получават се

неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-какъв, еди-каква, еди-колко, еди-що.
Така е и с частицата „-годе”: кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе.
Получават се неопределителни местоимения и с прибавяне на „да е” : кой да е, какъв да е.

ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

ВИД М.Р. Ж.Р. СР.Р. МН.Ч.

ВСЯКОИ
ВСЯКОЙ ВСЯКОЯ ВСЯКОЕ
Лица, предмети ВСИЧКИ
ВСЕКИ ВСЯКА ВСЯКО
ВСИЧКО
Признаци ВСЯКАКЪВ ВСЯКАКВА ВСЯКАКВО ВСЯКАКВИ
ВСИЧКИТЕ
Количество ВСИЧКИЯТ ВСИЧКАТА ВСИЧКОТО
ВСИЧКИ
 Обратно в съдържанието

ОСНОВНА ФОРМА НА ГЛАГОЛА 1 ЛИЦЕ; ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО; СЕГАШНО ВРЕМЕ

 І спр. -Е
СПРЕЖЕНИЕ НА ГЛАГОЛА  ІІ спр. - И Определя се от основната гласна в 3 лице, ед.ч.
 ІІІ спр. -А; -Я

ГЛАГОЛИТЕ ОТ СВЪРШЕН ВИД показват действието в

 СВЪРШЕН ВИД неговата цялост и вътрешна завършеност
(прочета, напиша, изработя).
ВИД НА ГЛАГОЛА
ГЛАГОЛИТЕ ОТ НЕСВЪРШЕН ВИД показват действието в
 НЕСВЪРШЕН ВИД развитие, без вътрешна завършеност
(чета, пиша, работя)

Тази граматична категория изразява отношението, в което говорещото лице

възприема и представя действието спрямо момента на говоренето или спрямо друг
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
допълнителен ориентационен момент, който предхожда или следва момента на
говоренето.

 ИЗЯВИТЕЛНО - действието се представя като нещо реално

 ПОВЕЛИТЕЛНО - действието се заповядва, измолва
НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА  УСЛОВНО - действието зависи от дадено условие
 ПРЕИЗКАЗНО - говорещото лице не е било свидетел на действието, а съобщава за
него по думите на друго лице.

ЗАЛОГЪТ ПОКАЗВА какво е отношението на подлога към действието в изречението.

ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ - действието се върши от глаголното лице (подлога). Всички
глаголи в българския език имат форми за деятелен залог.
ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА
СТРАДАТЕЛЕН ЗАЛОГ - действието не се върши от глаголното лице (от подлога), а
то понася действието. Не всички глаголи в българския език имат форми за
страдателен залог.
Обратно в съдържанието

ВРЕМЕ ПРИМЕР ОБРАЗУВАНЕ

І спр.-Е
СЕГАШНО
пиша ІІ спр.- И в 3 лице,Ед.ч.
PRASENS
ІІІ спр.-А; -Я
–х 1. – хме
МИНАЛО СВЪРШЕНО
писах --- 2. – хте
AORIST
--- 3. – ха
ще пиша
БЪДЕЩЕ няма да пиша
ще + сегашно време на глагола
FUTURUM има да пиша
не ще пиша
–х 1.-хме
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – ше 2.-хте
пишех
IMPERFEKT – ше 3.-ха
от „съм” --> бях,бъдех
минало свършено деятелно причастие
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО писал съм
+ съм
PERFEKT (бил съм)
от „съм” --> бил, била… + съм

МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО бях писал минало свършено деятелно причастие

PLUSQUAM-PERFEKT (беше писал) + минало несвършено време на „съм”

БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО щях да пиша мин.несвършено време на „ща” +

FUTURUM PRETERITI нямаше да пиша сегашно време на глагола

БЪДЕЩЕПРЕДВАРИТЕЛНО
FUTURUM EXAKTUM
БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО
В МИНАЛОТО
FUTURUM EXAKTUM PRETERITI
ще бъда писал
бъдеще време от„съм” + минало
ще съм писал
свършено деятелно причастие
няма да съм писал
щях да съм писал бъдеще време в миналото на „ща” =
нямаше да съм писал щях + да съм (да бъда) + минало
(щях да бъда писал) свършено деятелно причастие

ЗАБЕЛЕЖКА: Последните две глаголни времена не са включени в курса на обучение!

 Обратно в съдържанието

СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО МИНАЛО СВЪРШЕНО МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО

ПРИЧАСТИЕ ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ ПРИЧАСТИЕ
Неговите форми се образуват Формите на минало свършено Формите на минало Формите на миналото
от основата на минало деятелно причастие се несвършено деятелно страдателно причастие се
несвършено време на глаголи образуват от миналата причастие се образуват от образуват от миналата
от несвършен вид и наставка свършена основа на имперфектната основа с (аористната) основа на
„-щ” съответния глагол с характерната наставка „-л”: съответния преходен глагол с
характерната наставка „-л”: наставка „-н” или „-т”:
четя-х - четя-л
чето-х - че-л пренесо-х - пренесе-н
чета - четя-х - четящ пише-х - пишел
писа-х - писа-л чето-х - чете-н
играя - играе-х - играещ живее-х - живее-л
живя-х - живя-л каза-х - каза-н
пие-х - пие-л
търпя - търпя-х - търпящ писа-х - писа-н
пи-х - пи-л ходе-х - ходе-л
ходя - ходе-х - ходещ развях - развя-н, развя-т
ходи-х - ходи-л търпя-х - търпя-л
лежа - лежа-х и леже-х - търпя-х - търпя-л ши-х - ши-т
лежа-х и леже-х - лежа-л и
лежащ и лежещ изми-х - изми-т
лежа-х - лежа-л леже-л
стоя - стоя-х и стое-х- стоящ стоя-х и стое-х - стоя-л и изтръгна-х - изтръгна-т
греши-х - греши-л
и стоещ стое-л открехна-х - открехна-т
гледа-х - гледа-л
казвам - казва-х - казващ гледа-х - гледа-л изтърпя-х - изтърпя-н
рисува-х - рисува-л
определям - определя-х - рисува-х - рисува-л премълча-х - премълча-н
стреля-х - стреля-л
определящ стреля-х - стреля-л купува-х - купува-н
разделя-х - разделя-л
разделя-х - разделя-л разказва-х - разказва-н

Образуват се като към сегашната основа на глагола се прибавя наставката „-йки”:

ДЕЕПРИЧАСТИЕ чете-йки, играе-йки, пише-йки, бие-йки
търпе-йки, ходе-йки, леже-йки, стое-йки
гледа-йки, казва-йки, рисува-йки