Само негативите наоколо. Трябва да има разбиране между лекар и пациент, относно това.

Невинаги е правилното
решение, но по-добре ще е така.
Пациентите се страхуват често и от лекарски грешки. Вече все повече хора започнаха да страдат от такива и най-
лошото е че не биват поправени и не си вземат урок от случващото се. Да, човешко е да се греши, но нека тези,
които го правят, биват наказани. Един от факторите населението да го е страх да посети лекарски кабинет, е
точно този. Трябва да се вземат мерки и относно такива събития и младите лекари нека променят действията на
възрастните. Създаването на негативен имидж на лекарската професия в голяма степен подкрепя и стимулира
подобен род страхове и опасения. Пациентите често реагират крайно – от пълното и безкритично предоверяване
до отхвърлянето и параноидните тенденции. Това създава редица рискове за професионалната връзка „лекар-
пациент“, която е индивидуална и уникална. И трябва да се изключат всички неверни клевети върху лекарите,
които хората поставят. И именно затова трябва, ако се допусне грешка, тя да се поправи. Така гражданите ще
имат повече вяра в системата и ще бъде всичко наред.
Какво става с пациентите, когато те напуснат болницата с научената вече епикриза? Заболяването, ако е тежко,
те започват да мислят как да съобщят на роднините. След това каква ще е тяхната реакция, как те самите ще се
почувстват след новината. Отново се поражда тревожност, нервност у човека. После как той самият ще живее с
това, ако не може да се излекува и остане за постоянно по този начин. Как ще си продължи живота? Трябва да се
намери някакво решение. За жалост, малка част от хората предприемат редното действие да запазят
самообладание и да не се предадат и да потърсят решение на проблема. Другата част решават, че ще търсят утеха
с нещо по-лошо - алкохол, наркотици, вредни навици, бягане от родното място. Това единствено ще доведе дп
редица влошения и изобщо няма да помогне на човека. За него обаче притъпяването на болката и мисленето, че
така ще избяга от реалността. Фаталният край достига рано или късно, освен ако някой близък не се отзове на
помощ и не подаде ръка.
Друг тип хора психически отново ме издържат, затова си измислят своя реалност и свой нов живот, който
съществува само в главата им. Но е до такава степен реално за тях, че биват погълнати и дори прфпсеипналистите
ма успяват да ги изкарат пт там. Въобразяват си, че са добре и всичко е наред, но не е… Случва се и обратното -
когато си измислят фалшиви симптоми и са си ги втълпили дп такава степен, че те наистина стават реални.
Съзнанието на личността, за съжаление много трудно бива излекувано, ако самата тя не го иска наистина и ме го
мисли.
Пациентите, които остават инвалиди по една или друга причина, с липса на част пт тялото. Склонни са да се
предадат, биват натъжени, тревожни и също не могат да възприемат, че вече не са същите като преди, няма да
правят същите неща и животът коренно им се преобръща. Тогава или ще са мотивирани и подкрепени от близки и
от самите тях да не се предадат и да продължат напред, или са готови да скърбят и да се откажат от всичко.
Отново са склонни на агресия, защото не могат да приемат реалността, случва се да обвинят околните за
състоянието им.
Умствено изостанали пациенти, такива с генетични аномалии, синдроми също трябва да бъдат гледани и
обгрижвани като напълно нормални. Това обаче вече зависи от близките им и до колко са готови да дадат, за да
расте този човек като тях. Самите те не могат напълно да разберат какво и как се случва и да имат реална
преценка за нещата. Но не бива се третират като тежест.
Жени с хранителни разтройства, както и общо пациенти, страдащи от психически проблем. С тях отново трябва да
се работи изключително внимателно, защото до стигането на такъв етап от живота, те са преминали през какво ли
ме. Емоционално и физическо те са наранени. Било то от тъга, разочарование, нечии думи. Това влияе много върху
заболяването. Тях също трябва да ги предразположиш, защото премълчават голяма степен от събитията.
Чувствителни са към тези теми и са склонни да се разстроят, да си посегнат или психически да се настроят още
по-негативно и да не приемат помощта, която се опитваш да предложиш.
Благодарение на клиничния психолог, както и на уменията на всички практикуващи лекари, на човекът може да се
помогне по един или друг начин. Хора - всякакви, пациенти и болести - още повече, но помощта, която им оказваш,
може да им даде шанс за един по-добър живот и по-добра здрава версия на самите тях.