АКТУАЛЕН ЛИ Е ДНЕС ПЪРВИЯТ УЧЕБНИК ПО ГРАЖДАНСКО УЧЕНИЕ

НА НИКОЛА СТАНЕВ И ЗАЩО ?

Димо Табаков

Съпоставям учебника на Никола Станев с моя учебник по гражданско

образование и осъзнавам, че „гражданско учение“, понятие, използвано от автора, ни
насочва преди всичко към проблема за нашето житейско поведение. Как да постъпваме,
за да сме добри българи и добри граждани? Днес акцентът в училище е поставен повече
върху структурите на държавата, на гражданското общество и на Европейския съюз.
Разбира се, това знание е важно, но учебникът на Никола Станев силно ме заинтригува,
защото поставя акцент върху проблем, който за мен е много важен – финансовото
образование и финансовата култура на всеки гражданин. Затова за мен този учебник е
все още актуален, а за мото на моето есе избрах цитата "Държавата е богата само
тогава, когато са богати нейните граждани".

Учебникът на Никола Станев "Учебник по Гражданско учение", макар и първият

в България, ме впечатли и с това, че дава много разбираемо определение на понятието
„гражданското учение“, като включва в него и описание на социалната структура на
обществото, като започва изложението си от най-малката социална клетка –
семейството, и минава постепенно към по-големите структури на обществото.
Благодарение на тази книга аз разбрах по-лесно как работи обществото и институциите
и че всъщност те са създадени, за да предпазват хората. Избрах изразът "Държавата
е богата само тогава, когато са богати нейните граждани", защото аз силно
вярвам в тези думи, тъй като, за да просперира една държава, нейните граждани трябва
да са тези, които със своята енергия и труд я „теглят“ напред, но и държавата трябва да
подпомага в замяна техните усилия. В днешно време от изключително важно значение
е да се учи гражданско образование, за да може всеки млад човек да разбере какво е да
бъде гражданин, да разбере как функционира общество и за да му е по-лесно да се
интегрира в него. Това, което се е променило, е че в момента в българското училище
повече се преподават нещата, който в Европа са общоприети - изучават се
древногръцки, американски и други философи, докато фокусът при Никола Станев е
върху нашата българска родна традиция и проблемите на нашето общество, върху
възпитанието в родолюбие. Примери за това, което се учи днес, са темите:
„Органичната теория на Аристотел”, ”Генезис на властта”, ”Институции на
Европейския съюз”, ”Петиции за законодателна промяна на ЕС”- тези теми са теми на
глобализацията и са важни, да, но не трябва ли да се отдаде по-голямо значение и на
българските обичай, традиции и съвременни проблеми? Нали България, като всяка
друга държава, има свои особености и път на развитие? И още нещо – когато се
преподава гражданско образование, не трябва ли да се поставя акцент и върху
българския европейски принос. Аз съм чел за приноса на професор Иван Шишманов,
който първи в Европа издига идеята да обединение на цяла Европа в една общност.

1
Знам, че за него в Германия се пише като за създател на идеята за обединена Европа.
Защо в България това не се учи?

В днешния учебник по Гражданско образование се изучава държавата като

„съвършена общност”. Подобни мотиви виждаме и в Станевия учебник. В него се
описва и обяснява структура на държавата. Също така в съвременния учебник
обществото е описано като „дисциплинирано”, което значи, че то е подредено и спазва
установените обществени норми. В дисциплинираното общество контролът над
индивидите се постига чрез норми, които ”нормализират индивида”, т. е. правят
поведението му обществено приемливо и желано. В първия учебник по гражданско
образование се описват базовите норми, които всеки гражданин трябва да знае и да
спазва, за да се включи нормално в обществото и обществения живот.

Учебникът на Никола Станев по гражданско учение за мен е актуален, защото

ми помогна да разбера още по-добре структурата на обществото и държавата и че и
двете вървят заедно - колкото по-развито и образовано е едно общество, толкова по-
силна и могъща е държавата му. Накара ме да погледна с други очи на гражданското
образование, като засили интересът ми към него, след като разбрах, че е важно хората
да размишляват за общото благо. Книгата ме върна към мотивите, които нашите
велики предшественици са проповядвали - да се жертват за благото на родината, да
защитават българските традиции и интереси и да обичат родното.

Но искам да се върна към мотото на моето есе "Държавата е богата само

тогава, когато са богати нейните граждани“, защото мисълта на Никола Станев
силно ме впечатли. За да са богати гражданите, те трябва да са както образовани, така и
да са получили и финансово обучение. Финансовото обучение е също толкова важно,
колкото и обучение в други области, защото без него човек няма да може да управлява
парите си правилно и така може да попадне в безизходица. Колкото по-богати са
гражданите, толкова повече могат да помагат и на съгражданите си, които са попаднали
в трудна ситуация. Също така, като последица, и престъпността ще намалее, защото
престъпниците са хора, които не разбират каква е ролята на парите, но се нуждаят от
тях като всеки един човек. Затова, като обучим хората как да изкарват желаните от тях
финансови средства, няма да има нужда да крадат, за да си ги набавят. Така държавата
ще реши в голяма степен проблемите с престъпността. Богатите граждани плащат и по-
големи данъци, тъй като са спечелили повече пари. Затова държавата де факто ще
получи и по-големи приходи, които ще може да реинвестира в икономиката - за по-
добро здравеопазване, образование, отбрана, подобряване на услугите и др.
Важно е гражданите да са богати и за да не са в тежест на обществото, а обратно
- да допринасят за неговото развитие. Имаме много примери за това как богатите
граждани са влагали парите си в някаква благотворителна или общонародна кауза –
достатъчно е да спомена имената на братята Христо и Евлоги Георгиеви, които
финансират построяването на Софийския университет, в който искам да уча. По този
начин гражданите помагат на държавата и работят за благото на обществото.
Ако всички хора са финансово обучени, те много по-трудно могат да бъдат
манипулирани, изнудвани и са по-малко склонни да рискуват парите си в проекти, в
които могат да ги изгубят. Освен това, ако гражданите са финансово обезпечени, те ще
имат възможност да се отделят повече внимание за духовното си и личностно развитие,
както и ще придобият чиста и свободна гражданска воля, тоест ще живеят пълноценно.

2
 Все пак човек е тук на Земята, за да се усъвършенства, да развива своите заложби и
интереси и да помага с каквото може на другите хора. Парите са просто средство и
затова смятам, че те не са въобще най-важното нещо на света, но са нужни, за да може
хората да са здрави, образовани, сигурни, да се забавляват и наслаждават на живота,
защото все пак той е кратък и ние, хората, нямаме никакво излишно време, за да не му
се наслаждаваме. Или както е казал римският философ Сенека: „Парите са най-добрият
слуга и най-лошият господар“.