Professional Documents
Culture Documents
Tainata Vlast Na Harema - BG
Tainata Vlast Na Harema - BG
Чавдар Михов
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ПРОЛОГ
Май 1601 г.
Призори пиратите нападнаха малкото рибарско селище Истерния. Връщаха
се от неуспешна мисия срещу остров Крит. Навсякъде венецианците ги бяха
отблъснали успешно, като веднъж им нанесоха доста тежко поражение, в което
дадоха и немалко жертви, но не това беше най-потискащото за тях. По-лошото бе,
че се връщаха с почти никаква плячка. Затова, когато достигнаха Цикладския
архипелаг в Егейско море, корабите се насочиха към беззащитния остров Тинос,
който бе единственото венецианско владение в региона. Един от тях хвърли котва в
пристана на Истерния и пиратите се разпръснаха из пустите улички. Сънените
жители не разполагаха с друго оръжие, освен рибарските си ножове и не бяха в
състояние да окажат никаква съпротива, пък и вече от няколко поколения, те бяха
само мирни хора, а не воини. Селището не бе богато, обитателите му едвам
свързваха двата края, така че корсарите едва ли можеха да разчитат на някакви
съкровища. Дори и двете черкви бяха семпли и вътре нямаше почти нищо,
заслужаващо си да бъде откраднато. Затова нападателите се задоволиха с
единственото, което можеше да им донесе сравнително добра печалба – живата
стока. Ходеха от къща на къща, разбиваха паянтовите им врати, нахлуваха вътре
със заплашителни викове, размахвайки късите си ятагани и посичайки на място
мъже, жени, малки деца и бебета. Със смъртта се разминаваха единствено здравите
и красиви момчетата и девойки. Те биваха отвличани от пиратите.
Когато нападателите нахлуха в къщата на отец Андреас, той се хвърли на
пода и започна да отправя горещи молитви към Бога, но бе съсечен преди Господ
да успее да го чуе и да му помогне. Съпругата му се опита да грабне двете най-
малки дечица, спящи до нея и да избяга с тях, но бе застигната и заклана заедно с
невинните си рожби, които не успяха дори да изплачат. Анастасия и по-малкият й
брат Димитър, които спяха в другата стая, бяха измъкнати от постелите им и
проснати на земята. Завързаха им ръцете и един от пиратите, насочвайки ги с
ритници, ги закара на площада, където бяха скупчени и останалите пленници.
Когато претърсването на градчето приключи и то бе подпалено от всички
страни, живата стока, състояща се от стотина момчета и девойки, бе натоварена на
пиратския кораб. Набутаха ги в тесния трюм, където бяха принудени да лежат един
върху друг и да оплакват нерадостната си съдба. След като жаждата за плячка бе
задоволена, платната бяха вдигнати, гемията излезе в открити води и запори
вълните в момента, когато пролетното слънце се показа над синевата на Егейско
море. За пръв път от седмици насам, върху коравите лица на пиратите се появи
нещо подобно на усмивка. Най-сетне имаха на кораба си плячка. Те дори и не
подозираха, че една от девойките, която плачеше безутешно, свита на две в
мръсния трюм, само след няколко години, щеше да стане най-влиятелната жена в
султанския дворец и щеше да промени хода на историята на могъщата Османска
империя.
2
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ПЪРВА ГЛАВА
Вторник, 5-ти Рамазан 1061 г. /22-ри август 1651г./
3
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
4
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
5
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
6
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ВТОРА ГЛАВА
Есента на 1600 г.
7
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
8
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
9
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
10
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
11
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
12
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ТРЕТА ГЛАВА
Вторник, 5-ти Рамазан 1061 г. /22-ри август 1651 г./
13
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
14
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
влияние извън стените на харема. Освен това беше създал цяла мрежа от
доносници, съгледвачи и шпиони на различни нива в дворцовата йерархия, които,
срещу заплащане или ответни услуги, му предоставяха безценна информация.
– Основна тема на разговорите в харема и извън него е днешният сблъсък
между теб, господарке, и дъртата вещица.
„Дъртата вещица”, разбира се, бе регентката. Както Кьосем и приближените
й избягваха да наричат Хатидже Турхан по име, така и снаха й и нейните
довереници не споменаваха името на могъщата й тъща, а използваха различни
обидни названия по неин адрес.
– Предполагам, че е така, но какви са отзивите, Сюлейман ага? – прекъсна
го валиде султан нетърпеливо.
– Естествено, повечето от еничарските аги са на нейна страна, но
решителността им да се намесят със сила в случай, че напрежението ескалира, не е
вече тъй непоколебима, както допреди година-две.
– Това е сравнително добра новина – отбеляза валиде султан обнадеждено.
В средата на седемнадесети век еничарският корпус играеше изключително
важна роля не само като основна военна сила в завоевателната политика на
Османската империя, но и като ключов участник във вътрешнополитическите
борби. За създател на еничарството се смяташе Мурад Първи. Отначало съставът
на тази „нова войска” се попълваше от принудително ислямизирани християнски
пленници, но постепенно идеята се доразви. С налагането на „девширмето” започна
същинското изграждане на еничарския корпус. Същността му се състоеше в
принудително събиране на християнски момчета от завладените земи в Румелия.
Бъдещите еничари трябваше да бъдат здрави и силни момчета между осем и
осемнадесет години. След като ги отнемеха от родителите им, те бяха
принуждавани да приемат исляма и бяха възпитавани в безусловна вярност и
подчинение на султана. После преминаваха изключително тежко и строго военно
обучение и се превръщаха в елитни бойци, от които трепереха не само външните
врагове, но и висшата политическа прослойка в Османската империя. Постепенно
силата и самочувствието на еничарите нараснаха дотолкова, че те се превърнаха в
незаобиколим военнополитически фактор. Макар на теория да бяха роби на
султана и да му дължаха пълно подчинение, много скоро те започнаха да се
намесват твърде грубо във вътрешните борби, като принуждаваха владетеля да
извършва желаните от тях промени, включително и смяната на най-висшите
чиновници, като великия везир, капудан пашата, кадъаскерите и т.н. Затова
Хатидже Турхан следеше с такова внимание техните реакции. Тя беше съвсем
наясно, че за да успееше да отстрани Кьосем от властта, се нуждаеше, ако не от
тяхната подкрепа, то поне от неутралитета им. От няколко месеца се опитваше да
влезе във връзка с еничарските аги, които минаваха за поддръжници на свекърва й,
но засега не можеше да се похвали с особени успехи. Все пак новината, че
подкрепата им за нейната съперница вече не беше толкова непоколебима,
определено й вдъхна надежди.
– А как реагират останалите?
– Спахиите са на твоя страна, господарке – отвърна Сюлейман ага с
приповдигнат тон. – Особено след днешния отказ на дъртофелницата да отпусне
15
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
16
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
17
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Септември 1640 г.
18
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
19
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
20
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
кои са девствени и кои не и ги разделиха на две групи. Във втората група, освен
неколцината омъжени жени, попадна и Оксана, но това не учуди никоя от
спътничките й. После намазаха с мехлеми изранените им крака, а на някои от тях и
задниците, раздадоха им нови дрехи и ги оставиха да се наспят, за да изглеждат
свежи на следващия ден. През тази нощ нямаше издевателства и насилвания.
Сутринта ги закараха на пазара. Ако нощта, през която младият татарин я
изнасили, бе най-страшната в живота на Надя, то денят, в който я изложиха на
сергията на пазара за роби в Кафа, бе най-унизителният. Опипваха я, пощипваха я,
разголваха я, някои дори я караха да си отваря устата и й гледаха зъбите, сякаш
беше кобила. Някъде привечер, когато си мислеше, че щеше да припадне от
изтощение и омерзение, се появи Лютви ага, възрастен турчин с похотлив поглед и
мазна побеляла брада. С набитото око на специалист и само с едно-две опипвания,
той отдели от групата пленнички Надя, Мария, дъщерята на викария и още две
момичета, след което дълго и шумно се пазари със старейшината на татарите,
които ги бяха отвлекли. Накрая развърза кесията си и отброи сто чуждоземни
златни монети, каквито тя виждаше за пръв път. След това Лютви ага подбра
новозакупената си стока и закара момичетата на пристанището. После ги качиха на
една стара гемия, където имаше още робини от Кавказ. Същата вечер вдигнаха
котва и навлязоха в открито море.
Хатидже Турхан въздъхна дълбоко, спомняйки си първата си среща с Черно
море. Дотогава най-големия воден басейн, който бе виждала през живота си, бе
малкото гьолче край родното й градче, където местните младежи ходеха през
лятото за риба и да се разхладят и поплуват. На сутринта след дългата нощ в тесния
смрадлив трюм, ги изкараха на палубата да се разтъпчат и подишат чист въздух.
Пред очите им се ширна необятната морска пустош и Надя забрави за миг болката,
унижението и отчаянието. От напуканите й устни спонтанно се откъсна
възклицание, породено от първичната красота на морето.
Лютви ага може би беше алчен и безскрупулен търговец на роби, но
определено не беше жесток човек. Отнасяше се сравнително добре с робините си,
хранеше ги редовно, разрешаваше им да се разхождат свободно по палубата, не ги
връзваше нощем. Това не беше и нужно, защото те просто нямаше къде да избягат.
Пътуването на борда на старата гемия продължи почти две седмици. През първите
три дни повечето от момичетата проявиха различни по сила симптоми на морска
болест, които постепенно отшумяха. Денем се радваха на относителна свобода.
Разхождаха се по тясната палуба и съзерцаваха необятната морска шир.
Наблюдаваха с интерес как прикованите за пейките гребци опъваха мускули в
синхрон и ако някой от тях се забавеше или отпуснеше дори и за миг, бичът на
надзирателя изплющяваше върху голия гръб на нещастника и той веднага се
заемаше усърдно със задълженията си. Момичетата все още не можеха да осъзнаят
напълно, че самите те бяха не по-малко робини от безправните гребци, макар и да
не бяха оковани във вериги. Използваха хубавото есенно време и се радваха на
странните риби, които съпровождаха гемията и си играеха около нея. Слугата на
Лютви ага, който им беше нещо като надзирател, ги уведоми, че това бяха
делфини.
Един следобед в края на първата седмица, времето неочаквано се развали.
Слънцето се скри зад черни буреносни облаци и небето изведнъж притъмня. Появи
21
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
22
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ПЕТА ГЛАВА
Декември 1600 – април 1601г.
Пролетта тази година дойде твърде рано. Още през първите дни на март от
юг задуха топъл вятър, който издуха сивите дъждовни облаци и влажния студен
въздух. След дълго отсъствие, на ясното синьо небе се появи усмихнатото слънце и
започна да сипе ярките си топли лъчи върху измръзналата земя. Анастасия се
разхождаше с часове по пустото крайбрежие в опит да се успокои и да прогони
тревогите си.
Седмица след като бе съгрешила с отец Джакомо, момичето прие
официално католическата вяра. На церемонията в църквата, освен близките й, се
бяха събрали и повечето от видните граждани на Истерния. Все пак ставаше въпрос
за бъдещата снаха на кмета. Обстановката беше празнична и натруфена, всички
гости се бяха издокарали с най-скъпите си дрехи, а жените бяха накичили по себе
си всичките си налични бижута. Церемонията се водеше от викария, а отец
Джакомо му помагаше. Въпреки тържествеността на събитието, главната героиня в
него едвам сдържаше сълзите си и крадешком хвърляше изпълнени със страст
погледи към помощник-викария.
След като прие католицизма, Анастасия продължи да посещава уроците при
отец Джакомо, но индивидуалното й теологическо обучение бе прекратено, тъй
като вече бе постигнало целта си. Момичето всячески се опитваше да привлече
вниманието на учителя си и правеше опити да остане насаме с него след края на
уроците, но той винаги се измъкваше. Само веднъж, точно преди да излязат в
коледна ваканция, успя да го приклещи за малко, но отец Джакомо уплашено й
обясни, че беше опасно да ги виждат заедно, тъй като Луиджи ги подозирал и ако
кажел на баща, си щяло да стане страшно. След това я отпрати припряно.
Момичето се прибра вкъщи разстроено.
В началото на януари бе обявен годежа й. Този път церемонията беше по-
скромна и се състоя в къщата на семейство Дамато в присъствието на ограничен
кръг гости. Традицията на остров Тинос повеляваше сгодените девойки да остават
да живеят при родителите си до деня на сватбата, но на младите се позволяваше да
си гостуват и да се срещат насаме. Анастасия нямаше никакво желание да се вижда
с Луиджи, но бе принудена да потисне отвращението си и да се държи, ако не
мило, то поне любезно с бъдещия си съпруг, който бе толкова заслепен от любовта
си и едва ли си даваше сметка, че годеницата му не можеше да го понася.
Единственото, което крепеше момичето, бе вярата й, че любимият щеше да я
отведе скоро. Но януари отмина, а планът за бягство още не беше осъществен.
Единствените случаи, в които можеше да остане насаме с отец Джакомо, бяха в
дните за изповед, но винаги когато отвореше дума за бягство, помощник-викарият
я прекъсваше уплашено и я предупреждаваше, че някой можеше да ги подслушва.
На сърцераздирателните й признания, че не можеше да издържа повече, той
отговаряше, че почти всичко вече било готово, но трябвало още мъничко търпение.
Така отмина и февруари. Въпреки че беше най-краткия месец, на Анастасия й се
стори като цяла вечност. После настъпи март, а с него и пролетта. Казват че
слънцето гони мрачните настроения и носи щастие, но при нея се получи точно
23
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
24
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– А ти защо не си купи?
– За какво са ми? – вдигна рамене Анастасия. – Ако се омъжа за Луиджи,
така или иначе ще имам всичко, което си пожелая. Но аз искам да избягам с тебе.
– Ще направя, каквото мога – отвърна дрезгаво отец Джакомо,
придърпвайки алчно кесийката. – Само имай още малко търпение.
– Не – отвърна рязко момичето. – Сега вече нямаш никакво оправдание да
отлагаш нещата.
– Просто се нуждая от още малко време – промърмори объркано помощник-
викарият, смутен от внезапната промяна в тона на момичето. – Все пак едно такова
бягство не е...
– Слушай ме внимателно – прекъсна го Анастасия с глас, в който звучаха
стоманени нотки. – Давам ти една седмица. Ако до Разпети петък двамата с тебе не
сме напуснали острова, то на Великден аз ще разкажа на бъдещия си свекър с най-
големи подробности за нашето малко прегрешение. Каквото и да стане, едно ще е
сигурно: поне няма да се омъжа за оня нещастник Луиджи, защото баща му едва ли
ще ме иска за снаха, след като чуе за пикантното ни приключение.
Настъпи тежко мълчание. Твърдият поглед, стиснатите устни, решителният
глас и цялостното й излъчване не оставяха никакво съмнение в непоколебимата й
решителност да изпълни заканите си, каквото и да й струваше това. Отец Джакомо
разбра посланието отлично. Отначало изглеждаше уплашен, но след това като че
ли взе някакво решение и се отпусна.
– Добре – каза той след кратък размисъл. – Само за едно те моля. Няма как
да избягаме преди Великден. Отсъствието ми от месите веднага ще направи
впечатление и рискуваме да ни хванат. Обещавам ти, че ще организирам бягството
за първата нощ след Великден.
– Съгласна съм, но това е последното отлагане, което приемам.
– Е, значи се договорихме – отвърна отец Джакомо и се ухили мазно. После
се опита да придърпа момичето и да я целуне. Анастасия бе сварена неподготвена и
в първия момент не реагира, но когато помощник-викарият не само я целуна, но и
започна да я опипва безцеремонно по гърдите и между краката, се отскубна рязко и
отстъпи две крачки назад.
– Достатъчно – охлади тя похотта му с леден глас. – Ще ме целуваш и
галиш, когато се омъжиш за мене. Веднъж вече съгреших и се надявам Бог да ми
прости, но не желая да Го предизвиквам отново.
– Ама аз само исках да те целуна за довиждане – оправдаваше се отецът с
гузен глас.
– Ще имаш достатъчно време да ме целуваш, след като се венчаем. А сега се
заемай с организацията на бягството – каза Анастасия със строг глас, обърна се и
напусна църковната пристройка без да се сбогува.
Прибра се вкъщи почти на бегом. Под предлог, че не се чувствала добре,
отказа да вечеря и се оттегли в стаята си. Въпреки че беше рано за спане, свали
набързо дрехите си и се мушна в леглото. Сърцето й биеше лудо от вълнение.
Правилно ли бе постъпила? Дали не беше прекалила с твърдостта и заплахите? Не
го ли обиди, като отхвърли така грубо ласките му? Само, ако знаеше колко трудно
й бе да отблъсне ръцете му, галещи гърдите и слабините й? Дали бе усетил
обзелата я възбуда и издайническата влага между краката й? Но най-важният
25
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
26
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
стигне до сравнително големи търговски кораби. Тъй като градчето беше твърде
малко и не разполагаше с военен гарнизон, единствената охрана се състоеше от
няколко попрехвърлили годинките бивши моряци от венецианската флота.
Анастасия подсъзнателно се насочи към пристанището, разглеждайки внимателно
всеки един плавателен съд поотделно. За нейна радост не откри нито един от
корабите на синьор Дамато. Това беше добър знак, понеже, след като откриеха
липсата им, бъдещият й свекър нямаше да има с какво да ги преследва. Ухили се
доволно, представяйки си унилата физиономия на Луиджи, когато разбереше, че го
беше зарязала. Мъчеше се да отгатне точно кое корабче бе избрал отец Джакомо за
бягството им. Надяваше се парите да са му стигнали за някой по-надежден
плавателен съд, но в края на краищата беше готова да се качи и на най-окаяното
корито, стига само да бъде с любимия си. Къде ли щяха да избягат? Молеше се да
бъде максимално надалече, за да не можеше да ги достигне отмъщението на
семейство Дамато, които едва ли щяха да преглътнат така лесно унижението.
Независимо, че никога не бе посещавала дори и най-близките съседни острови,
Анастасия имаше доста добра теоретична представа за заобикалящия я свят.
Чудеше се коя ли страна бе избрал любимият й за тяхна бъдеща родина. Може би
щяха да избягат при турците, които владееха почти всички околни земи. Беше
слушала много интересни неща за огромната империя на османлиите, но те бяха
неверници и се притесняваше, че щяха да имат лошо отношение към християнските
бегълци. Другата възможна дестинация бе Венеция и нейните многобройни
владения в Средиземноморието, но това беше родината на семейство Дамато и там
никога нямаше да се чувстват в безопасност. Може би най-добре щяха да ги
приемат в Генуа или в някой от градовете под неин контрол, защото генуезците
непрекъснато се конкурираха с венецианците и враждата помежду им бе
пословична. А може би щяха да стигнат до Франция или Испания, макар че те бяха
твърде далеч.
Въображението й работеше с пълна сила и не усети как слънцето се наклони
на запад и не след дълго се потопи в топлите води на морето. С неохота откъсна
поглед от безбрежната морска шир и забърза към вкъщи. Не искаше да закъснява в
последната вечер от живота си в Истерния. Не биваше да предизвиква никакви
подозрения у родителите си, които, въпреки всичко, щяха да й липсват. Но най-
мъчно щеше да й бъде за братчето й Димитър, към когото беше особено
привързана. При тези мисли в очите й се появиха сълзи, но колебанието й
продължи само миг. Любовта й към отец Джакомо бе по-силна от всичко и заради
нея бе готова на всякакви жертви.
27
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ШЕСТА ГЛАВА
Сряда, 6-ти Рамазан 1061 г. /23-ти август 1651 г./
28
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
29
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
30
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
31
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
СЕДМА ГЛАВА
Април–май 1601 г.
Прекрасният майски ден отиваше към своя край. Яркото пролетно слънце се
готвеше да се гмурне в топлите води на морето, за да потърси там прохлада и
отмора. Задаваше се приятна събота вечер. За съжаление Анастасия не беше в
състояние да оцени красотата на залеза и да се порадва на хубавото време. За
утрешния ден бе насрочена сватбата й с Луиджи. Момичето вървеше бавно по
пустия морски бряг и сълзите се стичаха от очите му. Всичко беше свършило.
Мечтите за щастлив живот бяха разбити на парчета. Утре официално щеше да
стане съпруга на човек, когото презираше от дъното на душата си. Замисляше се
дали да не влезне в морето и да плува навътре, докато имаше сили, а после да се
отпусне в топлите води и примамващите дълбини да я погълнат. Но това значеше
да се предаде, а тя не беше готова за това. Някъде дълбоко в съзнанието й все още
блещукаше надеждата, че любимият щеше да се появи в последния момент и щеше
да я отведе със себе си далеч оттук. Допреди две седмици това изглеждаше толкова
близко и реално. Никога нямаше да забрави първата нощ след Великден.
По време на вечерята бе толкова развълнувана и притеснена от
предстоящото бягство, че стомахът й се беше свил на топка и не можа да хапне
почти нищо. Родителите й се разтревожиха да не би да бе болна, но Анастасия ги
успокои, че просто беше изтощена от великденските пости и служби, освен това на
обяда у господин Дамато бе хапнала повечко и затова сега й беше тежко на
стомаха. После помоли за разрешение да се оттегли в стаята си. Искаше й се за
последно да прегърне и целуне майка си и баща си, все пак те й бяха родители и я
обичаха, както и тя тях. Но в семейството й не беше прието да се целуват след
вечеря и се опасяваше, че подобно разнежване би могло да предизвика
подозренията им. Затова само им пожела лека нощ. Изми се набързо, съблече се и
се мушна под завивките си. След около час в стаята влезна Димитър, хвърли
дрехите си, където му попадне и си легна в своето легло. Анастасия винаги се
дразнеше от разхвърляността му, но тази вечер си даваше сметка, че виждаше
любимото си братче за последен път и сълзите закапаха от очите й. С огромни
усилия на волята, си наложи да не хлипа и подсмърча, за да не привлече
вниманието му. След няколко минути той вече спеше дълбок сън. Изчака още два
часа, въртейки се нетърпеливо в леглото. Искаше да бъде сигурна, че родителите й
си бяха легнали и заспали. После тихичко се надигна, стъпи на пръсти на пода и
започна да се облича безшумно. Когато бе готова, измъкна изпод леглото
предварително приготвената бохча с най-необходимите за пътуването й неща и се
измъкна навън.
Нощта беше хладна и отначало момичето потръпна от студ, загръщайки се с
един дебел вълнен шал. Небето беше безоблачно и на него светеше ярка пълна
луна. Предпочиташе да беше по-тъмно, за да не можеше никой да я види, но по
това време, така или иначе, всички бяха по леглата си и спяха. Уговорката й с отец
Джакомо беше да го чака в полунощ зад къщата на родителите си. Погледна
нетърпеливо към небето. Обучението при помощник-викария включваше и часове
по астрономия, така че умееше да се ориентира за времето по разположението на
небесните тела. До срещата оставаше около час. Започна да крачи нервно напред-
32
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
назад, хем да се поразсее, хем да се постопли. Времето сякаш беше спряло. Този
час й се стори цяла вечност. Когато най-сетне настъпи полунощ, започна да се
взира внимателно, очаквайки всеки момент да зърне любимия си, но той така и не
се появяваше. Отначало не се разтревожи много. Знаеше че отец Джакомо никога
не беше държал на точността, а и можеше да се бе случило нещо непредвидено,
което да го беше забавило. Но когато мина повече от час, а от любимия й нямаше и
следа, Анастасия си даде сметка, че нещо не беше наред. С огромно усилие на
волята, си наложи да изчака още известно време, защото се страхуваше да не се
разминат по пътя, но нищо не се случи. Тогава се отправи с бързи крачки към
католическата църква. Искаше да се увери с очите си какво се беше случило.
Помощник-викарият живееше сам в пристройката до църквата, затова не се
подвоуми да похлопа на вратата. Нямаше опасност да я чуе някой друг. Лошото бе,
че и той не я чуваше. Отчаяна, заудря с всички сили по вратата, но ефектът беше
нулев. Уплашена да не би да са се разминали по пътя, хукна обратно към вкъщи, но
и там нямаше никой. Оставаше й само едно място, където можеше да го открие. Без
да се двоуми, се втурна да бяга към пристанището. След десетина минути се озова
на входа му задъхана, колкото да установи, че отец Джакомо не беше и там. В
спокойните води се поклащаха леко няколко малки корабчета, но всичките те бяха
с изгасени светлини и нямаше никакви признаци, че се готвеха да отплават тази
нощ. В будката на охраната също бе тъмно и пазачите най-вероятно спяха дълбок
сън. Усети как паниката я обземаше. Все пак правилно прецени, че беше твърде
рисковано да остане тук, защото пазачите можеха да се събудят по някое време и да
я забележат. Нямаше друг избор, освен да се върне пред къщата на родителите си и
да чака там, надявайки се, че помощник-викарият щеше да дойде, макар и със
закъснение. Така и направи. Разхождаше се нервно в сянката на къщата, зъзнейки
от студ и непрекъснато се взираше в мрака, но любимият й така и не се появяваше.
Когато призори на изток небето започна да изсветлява, Анастасия разбра, че нещо
ужасно се беше случило. След малко ранобудните рибари щяха да се отправят към
морето, така че не можеше да остане повече навън. Хвърли един последен отчаян
поглед в посоката, от която трябваше да дойде отец Джакомо и сломена се прибра
вкъщи. Добре че поне никой от домашните й не я усети. Едвам намери сили да се
съблече и да се мушне под завивките, където захлипа без глас. Все пак безсънието
и умората си казаха думата и не след дълго тя потъна в неспокоен сън.
Анастасия въздъхна дълбоко, спомняйки си тази ужасна нощ, в която
напразно бе чакала любимия си. Майското слънце беше започнало да се потапя в
топлото море и това й напомни, че беше време да се прибира. Момичето изтърси
полепналия по босите й крака пясък и нахлузи обувките си. След това бавно и с
нежелание се насочи към вкъщи.
На другия ден спа до късно. Когато се събуди, първото нещо, което видя, бе
разтревоженото лице на майка й, която се беше надвесила над нея. Чувстваше се
страшно отпаднала, затова затвори очи и се отпусна отново върху възглавницата.
– Цялата гори – чу майка си да казва, но гласът й беше някак си далечен. –
Върви донеси нов компрес.
– Добре, мамо – това пък беше гласът на брат й. – Отивам веднага.
След малко усети на челото си освежаващия компрес и отново отвори очи.
– Какво има, мамо? – попита тя с немощен глас. – Изглеждаш притеснена.
33
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
34
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
35
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
36
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ОСМА ГЛАВА
Май 1601 г.
37
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
38
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
39
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
40
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
41
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ДЕВЕТА ГЛАВА
1601-1603 г.
42
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
43
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
44
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
Устните й бяха намазани обилно с ярко червило, блясъкът на големите й тъмни очи
бе подсилен с черни сенки, а косите й бяха старателно къносани, за да прикрият
издайническите бели косми. Копринената й риза и широките шарени шалвари
може би щяха да й отиват, ако беше с двайсетина години по-млада. На ушите й
висяха златни обеци с рубини, на заоблената й шия блестеше масивно колие,
обсипано със скъпоценни камъни, а на китките й дрънчаха една дузина гривни.
Тази вечер пред Айше стоеше една пълна жена на средна възраст, облечена смешно
и гримирана неподходящо. Въпреки смущението си, не пропусна да й направи
няколко комплимента за това как изглеждаше. Ширин разцъфна от удоволствие и я
дари със звучна целувка, от която върху бузата й остана червено петно. Момичето
се смути още повече и лицето й поаленя, а това допълнително развесели вдовицата.
Тя я прегърна покровителствено през рамо и Айше забеляза, че ноктите й бяха
старателно оформени и боядисани с къна.
Седнаха една срещу друга на малката масичка и Ширин плесна с ръце. В
стаята мигновено се появи слугинята и започна да сервира храната. Вечерята се
състоеше от прясна зелена салата, агнешко задушено, пилаф, пушена риба и още
много други лакомства. Макар че не беше чревоугодничка, като господарката си,
Айше умееше да се наслаждава на разнообразните ястия, които се сервираха в
къщата на Ширин. В родната Истерния храната беше доста еднообразна, а и по-
оскъдна. Единственото, което й липсваше от тиноската кухня, бяха сочните
свински пържоли, които похапваха през зимата. За нейно съжаление, ислямът
считаше свинята за мръсно животно и консумацията на месото й бе стриктно
забранена.
В Корана също така изрично се забраняваше и употребата на алкохол, но
много мюсюлмани, включително и силно вярващи, омаловажаваха тази забрана и
от време на време си позволяваха да пийнат по малко, а някои и по повечко.
Ширин беше от тези, които смятаха, че Аллах и неговият пророк Мохамед нямаха
нищо против няколко чашки червено вино. Така че слугинята им донесе една
каничка с кипърско вино, от което явно беше опитала и тя, защото очите й блестяха
издайнически. Ширин лично сипа в чашата на момичето, а после и на себе си, след
което доля мъничко вода. Айше никога не бе харесвала виното, макар че още в
Истерния на големите религиозни празници баща й я караше да пийне няколко
глътки, обяснявайки й, че това била кръвта на Исус Христос. Когато започна да
живее при Ширин, от време на време вдовицата й сипваше по малко вино, което тя
изпиваше насила, за да не я обиди. Така постъпи и сега. Неусетно чашата й се
изпразни и домакинята й наля отново. Тя също си пийваше с удоволствие, докато
ликвидираше със завиден апетит различните блюда. Айше хапваше едва-едва,
колкото да не засегне господарката си, която непрекъснато я подканяше да яде и да
пие. Незнайно как, може би поради притеснението си, изпразни и втората чаша с
вино. Ширин веднага й наля още, въпреки вялите й протести. Айше се зарече наум
да не близва повече, но когато вдовицата вдигна поредната наздравица, покорно
отпи няколко глътки. Така не след дълго чашата й отново бе празна. Този път дори
не намери сили да протестира, когато Ширин отново напълни чашата й. След около
час приключиха с вечерята. Домакинята се оригна шумно и повика слугинята.
Нареди й да разчисти масата и да напълни каната с вино, след което я освободи.
45
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
46
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
47
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
48
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
49
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ДЕСЕТА ГЛАВА
Сряда, 6-ти Рамазан 1061 г. /23-ти август 1651 г./
50
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
като в лични разговори им подшушне, че скоро цялата власт щяла да премине към
младата валиде султан и тя била готова щедро да възнагради с високи постове и
имоти всички, които застанели на нейна страна. Инструктира го да обещава от
нейно име всичко, което алчните везири биха поискали. Сиявуш паша кимаше
разбиращо и не пропусна да отбележи, че господарката му, въпреки своята
младост, бе не само много красива, но и изключително мъдра жена. Хатидже
Турхан махна скромно с ръка, сбогува се сдържано и се измъкна от кьошка. Прибра
се по закътани пътеки в покоите си и веднага прати да повикат къзларагата.
Като началник на евнусите и отговарящ за реда и сигурността в харема,
Сюлейман ага бе пряко подчинен на валиде султан и бе един от малкото мъже,
които имаха право на достъп до покоите й. Служебното му положение беше такова,
че макар и формално да беше роб, разполагаше с почти неограничена власт не само
в харема, но и в султанския двор. Къзларагата беше създал широка мрежа от
доносници, които го осведомяваха за всяка стъпка на интересуващите го хора.
Системата беше стройна и изключително добре организирана. Мнозинството от
шпионите му бяха слуги, роби, дребни чиновници, наложници, но имаше и немалко
хора от високите етажи на властта, включително и везири. Едни от тях той
вербуваше срещу заплащане, на други обещаваше съблазнителни постове, трети
изнудваше с нелицеприятни факти от личния им живот, четвърти заплашваше, че
щеше да разкрие далаверите им пред султана. Информацията, която получаваше
беше всеобхватна, голяма част от нея бяха обикновени клюки, които му служеха
единствено за развлечение, но имаше и неща, които при умело използване и
манипулиране, можеха да се окажат безценни. За да контролира по-добре армията
си от доносници, баш евнухът ги караше да следят не само трети лица, но и да се
шпионират взаимно. Така се предпазваше от проникването сред хората му на
двойни агенти, служещи и на други господари.
След като се осведоми за последните клюки в двореца, Хатидже Турхан
постави на къзларагата изключително отговорна задача. В дворцовите среди
трябваше да започне да се разпространява уж секретна информация, че групата
около младата валиде султан бе получила решително надмощие над хората на
Кьосем и скоро щеше да завземе цялата власт.
– Това не би представлявало никакъв проблем, господарке – ухили се
Сюлейман ага. – До една седмица всеки един бостанджия, спахия или чиновник от
най-незначителния до най-висшестоящия, ще научи, че в двореца вече има ново
съотношение на силите и окончателната победа на здравите сили, начело с
благородната майка на нашия пресветъл падишах, е въпрос на броени дни. В ничия
душа няма да остане и капка съмнение кои са новите силни на деня и кой трябва да
бъде подкрепен в решителния момент.
– Както винаги, разбираш от половин дума – усмихна се доволно Хатидже
Турхан. Очевидно умът на къзларагата, за разлика от подпухналото му тяло, бе все
още гъвкав.
– И ако позволиш още нещо, господарке.
– Слушам те.
– Бихме могли да разпространим още малко невинни клюки – започна баш
евнухът замислено и продължи с ироничен тон. – Примерно, че високоуважаваната
баба на Мехмед хан, благородната Кьосем султан, напоследък не се чувства добре.
51
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
52
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
53
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
54
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Истанбул, есента на 1640 г.
55
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
56
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
57
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
58
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
59
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Септември 1603 г.
60
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
61
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
62
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
63
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
64
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Есента на 1603 г.
65
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
66
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
готова с една прочувствена балада за случая. Опря нежно саза под брадичката си,
настрои внимателно струните, прокашля се леко, за да изчисти гърлото си и запя.
Гласът й наистина бе ангелски, а ръцете й караха музикалния инструмент да издава
божествени звуци. В баладата се разказваше за трудния живот на една валиде
султан, чийто син бе повален от коварна болест и на нейните крехки плещи бе
легнало управлението на могъщата империя. Заобиколена от лицемерни съветници
и чиновници-подмазвачи, гордата жена не правеше никакви компромиси, но това я
обричаше на самота. Лирическата героиня споделяше с горест, че бе готова да
отстъпи половината от владенията си в замяна на един-единствен истински
приятел, който да бъде неотлъчно до нея и да споделя радостите и мъките на
напрегнатия й живот. Нима един близък човек можеше да струва колкото половин
империя, питаха я приближените й с недоумение, а тя им отговаряше тъжно, че
един истински приятел беше по-ценен от всички царства на земята.
Сафие слушаше потресена вълшебното изпълнение на тази невероятна
девойка. Баладата безспорно бе създадена за нея. Вече повече от две години след
като обезумялата тълпа се бе зверски саморазправила с нейната любима приятелка,
валиде бе преследвана от ужасяваща самота, която никой не можеше да запълни.
Въпросът беше как тази робиня беше отгатнала най-съкровените й душевни
терзания. Дали това беше просто интуиция или Аллах й бе подсказал верните
думи? Нямаше съмнение обаче, че тази девойка беше не само изключително
красива, но притежаваше и невероятна дарба. Когато Айше завърши блудкавото си
изпълнение и се поклони до земята, стискайки саза в нежните си ръце, в очите на
валиде султан се бяха появили издайнически сълзи.
– Това беше най-прекрасната песен, която някога съм чувала – промълви
султанката развълнувано. След това се обърна към Ширин. – Останете да обядвате
с мене.
Това не беше покана, а заповед, при която вдовицата падна на колене и
започна да реди несвързани благодарности.
По време на обяда Айше изпя още няколко песни, само че по-весели и
жизнерадостни. Пиха превъзходно венецианско вино и ядоха такива гозби, за които
младата робиня не беше чувала, камо ли опитвала. Ширин не хапна почти нищо,
защото лоши предчувствия измъчваха душата й. Когато към края на обяда
поднесоха сладко турско кафе, Сафие султан я погледна изпитателно и зададе
въпроса, от който тя толкова много се страхуваше.
– Кажи ми, добра жено, колко пари заплати за тази робиня?
– Деветдесет златни дуката, господарке – отвърна Ширин ханъм с
пресекващ от отчаяние глас. – Но за мен тя отдавна не е робиня. Тя ми е повече от
дъщеря.
– Повече от дъщеря? – Валиде я погледна лукаво. Вече беше чула мълвата,
че младата робиня била любовница на вдовицата. – Какво значи това?
Ширин се изчерви обилно, засрамена от зле прикрития намек.
– Исках да кажа, господарке, че вече загубих една дъщеря и не бих понесла
да загубя и втора – отвърна с треперещ глас.
– О, не се безпокой. Няма да я загубиш, но мисля че тя ще може да се
развива много по-успешно, ако бъде под мое покровителство.
Ширин се хвърли в краката на Сафие султан.
67
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
68
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
69
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
70
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
1603 – 1604 г.
Сафие така и не успя да види сина си жив. Няколко часа след пристигането
им в „Топкапъ сарай”, призори на 20-ти декември 1603 г., султан Мехмед Трети
предаде Богу дух. По обяд същия ден в столицата се появи и престолонаследникът
Ахмед, придружен от майка си Хандан султан. Двамата проведоха няколко
разговора с великия везир, бюлюкбашията на спахийската конна гвардия,
шейхюлисляма и други важни чиновници. Най-важната среща обаче беше с
еничарските аги, които бяха щедро възнаградени от шехзадето и получиха
обещания за повишения в службата. В замяна на това те поеха ангажимент да бъдат
лоялни на новия султан и да потушат в зародиш евентуални бунтове срещу
възкачването му на престола. На другия ден покойният падишах бе погребан
тържествено в двора на джамията „Ая София”, след което се състоя церемонията
по опоясяването на ятагана на основателя на династията Осман Гази. Въпреки
младостта и неукрепналата си физика, момчето отказа помощта на шейхюлисляма
и сам извърши този свещен ритуал. На излизане от джамията „Еюп” Ахмед беше
приветстван от възторжена тълпа, на която високомерно подхвърляше сребърни
акчета. Плътно до него крачеше майка му, гордо вирнала глава. Без никакво
колебание младият принц се качи на трона и стана султан.
Сафие задейства всички възможни връзки, за да остане в „Топкапъ сарай” и
да запази поне част от управленските си позиции. Обаче новият падишах,
подстрекаван от майка си, която вече официално бе станала валиде султан, бе
непоколебим в позицията си по отношение на властната си баба. Тя трябваше да
спази традицията и да се оттегли на заслужена почивка в „Ески сарай”. Молбите й
за лична среща с младия султан не бяха удовлетворени. Оправдавайки се с голяма
заетост, Ахмед хан отказа да я приеме. Така Сафие, Айше и още неколцина от най-
верните й слуги се настаниха в „Ески сарай”. Същата участ сполетя сестрите,
жените и въобще целия харем на покойния владетел.
Когато през 1453 г. Мехмед Втори Завоевателя превзел Константинопол,
наредил да се започне строеж на султански дворец на мястото на днешния
Истанбулски университет, а междувременно продължил да си живее в Одрин.
Изглежда обаче, поради някаква причина, падишахът не харесал този дворец и през
1459 г. наредил да се издигне нов, който впоследствие щели да нарекат „Топкапъ”.
Така първият дворец получил името „Ески сарай”. Отначало там се помещавал
султанския харем, но впоследствие и той бил преместен в новия дворец.
Постепенно предназначението на „Ески сарай” се променило и той станал убежище
на майките, сестрите, жените, дъщерите и наложниците на починалите или свалени
от престола султани, където, забравени от всички, отдадени на спомени, те
изживявали самотно и в тъга отредените им от Аллах дни.
Именно в това мрачно място попаднаха Айше и господарката й. Сафие беше
волева и властна личност и не се предаде лесно. Непрекъснато търсеше връзки,
пишеше писма на влиятелни везири, еничарски аги и спахийски командири, в
които ги молеше за съдействието им да бъде върната в „Топкапъ сарай”.
Уверяваше ги, че новият султан беше все още млад и необигран в управлението на
страната и имаше нужда от нейния опит и напътствия, за да се справи с тежките
71
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
72
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
73
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
74
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
75
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
76
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
77
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
78
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
около година-две след като сина ми се възкачи на престола, старата кира, която се
грижеше за прищевките на жените от султанското семейство, се разболя и на нейно
място дойде дъщеря й. Името й беше Естер и по онова време вече не беше първа
младост, може би малко над трийсетте. Но беше изключително красива и
изглеждаше прекрасно за възрастта си. Когато я видях за пръв път, дъхът ми спря.
Беше подредила старателно разнообразните си артикули върху килима и се
усмихваше чаровно, хвалейки убедително стоката си. Външно донякъде приличаше
на Елмаз, косите й бяха огненочервени, а очите зелени като изумруди. Това, което
я отличаваше от малката маджарка, беше одухотвореността на лицето й. Дотогава
винаги се бях отнасяла с насмешка към всички истории за любов от пръв поглед,
но при нас се получи точно така, поне що се отнасяше до мен. Докато ми
разказваше колко модерни са платовете и колко ценни бижутата, които ми
предлагаше, аз през цялото време не можех да откъсна очи от прекрасното й лице и
изобщо не поглеждах към прехвалената й стока, нито пък слушах обясненията й.
Накрая само я попитах колко струва цялата сергия. Отначало тя не ме разбра и ме
погледна ококорено с изумрудените си очи. Обясних й, че смятам да купя всичко,
което беше донесла. В първия миг еврейката се смути, но бързо се окопити и
назова някаква доста надута цена. Все пак кръвта вода не става. Без да се пазаря и
наброих поисканите жълтици. След това я поканих на кафе и сладкиши,
разговорихме се. Разказа ми, че била родена в Истанбул, но баба й и дядо й били
бежанци от Толедо, столицата на Испания. Оказа се, че била омъжена за някакъв
златар и имала трима синове, най-големият от които тази година щял да навърши
осемнайсет години и вече помагал в ателието на баща си. Другите двама били още
малки. Поканих я да идва в харема по всяко време, когато пожелаеше. Така
започнахме да се виждаме почти всеки ден. Винаги изкупувах цялата стока, която
ми донесеше. Пръснах луди пари, но не ми пукаше. Имах достатъчно злато, а това
от което се нуждаех, бе нейната любов. Когато бяхме заедно, й правех знаци, че я
харесвах. Отначало малко се смущаваше, но постепенно се окопити и започна да
отвръща на закачките ми. Нямах търпение да бъда с нея, затова някъде на втората
седмица я поканих да се изкъпем заедно. Предварително уредих хамамът да бъде
затворен за останалите жени от харема. Освободих и обслужващия персонал. Така
че, когато се съблякохме и започнахме да се плацикаме в къпалнята, бяхме съвсем
сами, ако се изключеше вярната ми слугиня, която вардеше пред вратата. Започнах
да я сапунисвам с меката гъба, усещайки как възбудата обзема всяка клетка на
тялото ми. Отначало тя беше малко напрегната, но постепенно се отпусна, а аз
оставих гъбата и започнах да я галя между заоблените й бедра. Едновременно с
това целувах прекрасните й гърди и сочните й устни.
Сафие замълча отново, зареяла поглед в далечината. Айше не смееше да я
прекъсне, макар че изгаряше от нетърпение да чуе продължението на разказа. Срам
я беше да си признае, но любовните истории на господарката й я възбуждаха.
– Какво стана после? – не издържа накрая момичето.
Старата султанка като че ли се стресна, изтръгната от спомените си. Отпи
глътка вино и се прокашля.
– Чисто физически ласките на Елмаз ми доставяха страхотно удоволствие,
но с Естер усещането беше по-различно. С еврейката се чувствах не само
79
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
80
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 7-ми Рамазан, 1061 г. / 24-ти август,1651 г./
81
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
82
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
83
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
продължиха да сърбат шумно кафето си сред облаци тежък тютюнев дим. Кьосем
побърза да се настани до възрастната жена.
– Радвам се да те видя, господарке – промърмори вещицата и понечи да
целуне ръкава на регентката.
– Не съм ти никаква господарка – сгълчи я султанката шепнешком и рязко
дръпна ръката си. – Аз съм една обикновена слугиня.
– Добре, мила – ухили се зловещо вещицата, показвайки беззъбата си уста.
– Имам нужда от твоята помощ, Тюлай.
– Само кажи какво ти трябва и ще го имаш, Айше.
Кьосем потръпна. Много отдавна никой не я беше наричал с името й
отпреди влизането й в султанския харем. Много малко хора знаеха изобщо, че
някога бе носила това име.
– Трябва ми отрова – прошепна тя с решителен тон и я погледна в очите. –
Смъртоносна, но не скоротечна.
– След колко време искаш да подейства? – поинтересува се Тюлай делово.
– Минимум три-четири часа след поглъщането й.
– Ще ми отнеме малко време, но ще стане.
– Колко време? – попита притеснено.
– Няколко дена. Трябва да набера необходимите билки, да ги изсуша. Имаш
късмет, че сега е горещо и ще стане сравнително бързо. После трябва да сваря
отварата и да преседи един ден. Накрая ще й бая и ще се моля на Аллах да се смили
над душите ни.
– Точно след четири дена ще те чакам тук. Понеделник по същото време –
прекъсна я нетърпеливо. После допълни с равен тон, гледайки я изпитателно: –
Отровата трябва да е смъртоносна.
– Ще бъде – успокои я Тюлай и отново се ухили зловещо. – Нима съм те
подвеждала някога, Айше?
– Не си – отвърна и побутна към нея кесия с жълтици. – Надявам се да не ме
подведеш и сега.
Вещицата посегна алчно към кесията, претегли я на ръка и като че ли не
остана много доволна.
– Това е само предплатата – погледна я Кьосем изпитателно. – Останалата
част ще получиш, когато се уверя, че отровата ти е свършила работа.
Тюлай промърмори нещо от сорта, че нямаше за какво да се притеснява,
след което се разделиха. Кьосем побърза да напусне това неприятно място,
свърталище на всякакви пропаднали типове, които я оглеждаха критично. Но
именно затова го беше избрала. Шпионите на къзларагата едва ли смееха да се
навъртат наоколо. Без да обръща внимание на убийствената жега, забърза обратно
към двореца.
Когато се прибра в харема, слънцето вече беше започнало да се накланя на
запад. Захвърли с облекчение вмирисаните на пот дрехи, облече един копринен
халат и се запъти към личния си хамам. За днес беше приключила с работата.
Можеше да се отпусне и да си позволи някои дребни удоволствия. Изпрати да
повикат Дениз и бавно се съблече. Отпусна се в топлата вода и зачака идването на
момичето. Дениз бе красива млада девойка на не повече от осемнайсет години.
Беше родом от Судан, откъдето бе отвлечена преди десетина години. Кожата й бе
84
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
85
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Януари 1605 г.
86
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
87
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
88
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
89
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
90
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
91
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
92
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Февруари 1605 г.
93
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
94
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
95
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
96
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
97
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
98
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
99
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
100
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Март 1605 г.
101
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
102
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
103
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
104
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
105
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
106
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Март 1605 г.
107
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
108
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
109
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
и стенеше, издавайки някакви пискливи звуци, които при други обстоятелства биха
я разсмели.
– Нека ти помогна – прошепна нежно тя, прикривайки погнусата си. Искаше
всичко да свърши по-бързо, защото всеки момент щеше да повърне. Отмести
ръката му и започна да го гали усърдно по слабините, докато баш евнухът
продължаваше да скимти от удоволствие. Накрая къзларагага се стегна за миг, след
което нададе пронизителен вик. Кьосем усети лепкава влага по пръстите си и
потисна една въздишка на облекчение. Слава Богу всичко бе приключило. –
Надявам се, че сега ти е ясно защо падишахът ще предпочете мене.
– Искрено се надявам – изсумтя той, загръщайки халата си. Гласът му
отново беше станал строг. – Ще ти дам този шанс.
– Благодаря ти, ага. Винаги ...
– Не е нужно да ми благодариш сега – прекъсна я баш евнухът. – Но
запомни едно. Ако някой ден станеш баш кадъна, недей да забравяш дори и за
секунда на кого дължиш издигането си. Тогава ще ми се отблагодариш с лихвите.
Ясно ли е?
– Много добре те разбрах, ага – отвърна Кьосем, мъчейки се да звучи
искрено. Красивото й лице излъчваше смирено покорство. – Можеш да разчиташ
на мен.
– А сега се облечи – кимна къзларагата към дрехите й. – Смятам за излишно
да те предупреждавам, че трябва да си държиш красивата уста затворена.
110
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Декември 1603 – Март 1605 г.
111
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
задавал въпроса, какво щеше да стане, ако вече беше екзекутирал брат си и самият
той умреше. Това щеше да сложи край на тристагодишната династия на Османовци
и да доведе до разпада на самата империя. Затова, когато се изправи от леглото,
беше сигурен, че Всевишният желаеше от него да пощади живота на по-малкия си
брат.
Така младият султан наруши вековната традиция. Шехзаде Мустафа беше
оставен жив, но беше изолиран в специално помещение в „Ески сарай”. Там за
слабоумния принц се грижеха цял отбор от възпитатели, бавачки и прислужници.
Дори му се предоставяше правото да има собствени наложници. Решението на
Ахмед хан да пощади живота на брат си не бе посрещнато еднозначно в
османското общество. Повечето му поданици, особено еничарите и спахиите, го
възприеха като признак на слабост. Но една значителна част от по-либерално
настроените прослойки беше склонна да подкрепи безкръвното унаследяване на
трона. Макар противниците на „Закона за братоубийството” все още да бяха
малцинство, младият падишах постави началото на негласното му отменяне. За да
компенсира впечатлението за слабост, предприе редица решителни действия, с
които искаше да покаже, че беше един силен владетел. Въпреки младостта си и
крехкото си здраве, даде да се разбере, че имаше намерение да поеме лично
тежестите на управлението на огромната империя. За тази цел без капка колебание
потвърди изолацията на властната си баба Сафие султан в „Ески сарай” и не се
подаде на увещанията й да я върне в „Топ капъ”. Следващата му стъпка бе да
изпрати великия везир да ръководи военните действия срещу Австрия. После
насочи вниманието си на изток, където продължаваше войната с шах Абас Първи.
След като се погрижи за западния и източния франт, Ахмед хан се зае с вътрешната
стабилност на страната. Началото на управлението му съвпадна със силни
сепаратистки вълнения в различни части на империята, които застрашаваха
целостта и стабилността й.
Именно едно такова въстание в източната част на Анадола бе основната
тема, разисквана на днешното заседание на Дивана. След като изслуша търпеливо
подробните доклади на везирите, еничарския ага и бюлюкбашията на спахийската
конница, младият султан взе думата и даде точни и ясни разпореждания, целящи
трайното умиротворяване на нестабилните провинции.
Хандан султан смяташе сина си за твърде млад и неподготвен, за да
управлява самостоятелно империята и всячески се опитваше да му помага.
Неизвестно защо, тя считаше себе си за достатъчно мъдра и опитна, за да се бърка
във властта. Напоследък това отношение започваше да дразни младия султан,
защото си даваше сметка, че постоянното вмешателство на майка му в държавните
дела подриваше и без това не особено високия му авторитет сред везирите и
войсковите командири. Все по-често между Хандан султан и Ахмед хан възникваха
остри спорове и разногласия по този въпрос. Обикновено накрая валиде избухваше
в сълзи, твърдейки че всичките й действия са подчинени на любовта и грижите й
към него, но той бил заслепен и не можел да оцени жертвите, които тя правела.
Султанът не се трогваше особено от риданията й и я предупреждаваше да престане
да се меси в управлението на империята, ако искаше синът й да продължи да я
обича и уважава. Но не бяха само държавните дела, които разделяха валиде и
112
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
падишаха. Като всяка майка, Хандан султан твърдо вярваше, че имаше безусловно
право да се меси и в интимния живот на сина си.
Преди да се възкачи на престола, Ахмед хан почти не проявяваше интерес
към нежния пол, макар че разполагаше със собствен, макар и немногоброен харем.
Единственото момиче, което го беше заинтригувало и бе събудило вълнение в
момчешката му душа, бе една робиня на баба му Сафие султан. Беше я срещнал
няколко пъти в градината на сарая в Маниса и бе останал запленен от чара й.
Момичето беше две-три години по-голямо от него и притежаваше изключителна
красота. Въпреки че при случайните им срещи, тя винаги му се усмихваше
окуражаващо, Ахмед, който по онова време беше болезнено срамежлив, така и не
събра смелост да я спре и заговори. После събитията се развиха с главоломна
бързина, той стана султан, а баба му и робинята й, чието име така и не узна, се
оттеглиха в „Ески сарай”. В първите дни на царуването си понякога се изкушаваше
да разреши на баба си да се върне в „Топкапъ сарай”, само и само да види отново
онова момиче, но дългът му на владетел надделя над копнежа на сърцето му. После
държавните дела го увлякоха с такава сила, че почти забрави за непознатата
красавица.
За това помогна и срещата му с Хатидже Махфируз. При едно от редките си
посещения в харема, бе запленен от красотата на една нова наложница, която бе
личен подарък за султана от великия везир. Започна да отделя доста време за нея и
резултатът не закъсня. В началото на миналата година тя забременя и само преди
четири месеца го дари с мъжка рожба, която нарекоха Осман, на името на великия
основател на тяхната династия. Ахмед хан твърдо вярваше, че един ден
невръстният му син щеше да стане не по-малко велик владетел от легендарния си
прародител. Междувременно посещенията му в харема съвсем оредяха. Изглежда
ласките на баш кадъната му бяха достатъчни, макар че понякога го дразнеше с
прекалените си капризи и опърничавия си нрав. За последно това се случи вчера,
когато фаворитката му пожела да отстрани къзларагата и да го замени с един млад
евнух, който й беше довереник. Султанът не беше близък с Мохамед ага, но
смяташе, че баш евнухът си вършеше добре работата, затова деликатно отклони
молбата й. Вместо да си замълчи, Хатидже Махфируз продължи да настоява,
изтъквайки че работите на харема били неин приоритет и би трябвало султанът да
се съобразява с мнението й. Все още владеещ се, Ахмед хан се опита да й обясни,
че „Домът на блаженството” се ръководеше от валиде султан, а не от баш кадъната.
Това напомняне засегна дълбоко честолюбието й и тя със сълзи на очи го обвини,
че винаги бил държал повече на майка си, отколкото на нея. Султанът й отвърна, че
това не беше вярно, но тя продължи да му натяква, което го изнерви и той загуби
самообладание. Разкрещя й се, че бе една неблагодарна глезла и я изгони от стаята.
Ахмед хан се чувстваше объркан и раздвоен между любимата си жена и
майка си. Знаеше много добре, че близките му отношения с баш кадъната не се
харесваха на валиде. Тя не само ревнуваше сина си, но с основание се
притесняваше, че прекалената му близост с Хатидже Махфируз щеше да го
отдалечи от самата нея. Хандан султан с тревога установи, че влиянието над й над
него намаляваше с всеки изминал ден, за сметка на коварната й снаха.
Непрестанните й опити да го накара да посещава по-често харема почти винаги
удряха на камък, а в редките случаи, когато все пак се съгласяваше да се отбие в
113
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
114
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
115
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
116
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
117
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
118
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
119
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
120
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– Да, знам – съгласи се тя. – Но Сафие султан винаги е била добра с мене.
Когато й признах, че съм влюбена в тебе, тя направи всичко възможно, за да дойда
в харема, въпреки че беше свикнала с мене и знаеше, че ще й липсвам.
– Е, значи все пак й дължа благодарност – каза Ахмед хан замислено и
изгълта виното си.
Кьосем отново се пресегна да напълни чашата му, като гърдите й останаха
по-дълго време в непосредствена близост до лицето на султана. Този път Ахмед
хан не успя да се въздържи, придърпа я нежно, смъкна ризата й и я целуна страстно
по твърдите зърна. Тя изохка сладострастно и се притисна плътно до него.
– Съблечи се – нареди султанът с пресипнал от възбуда глас и сам захвърли
халата си на пода.
На нея й трябваше малко повече време, но когато остана гола, той я чакаше
нетърпеливо с щръкнала, все още детска пишка. Тя се наведе бавно към скута му,
целувайки и облизвайки плоския му корем. После нежно пое члена му в устата си и
започна да движи забързано грапавия си език. Ахмед хан стегна седалищните си
мускули и започна да издава глухи стонове, усещайки такова блаженство, за което
досега не бе и предполагал, че би могло да съществува. Младият султан нямаше
кой знае какъв опит с нежния пол, но през леглото му бяха минали повече от
дузина жени и никоя от тях не бе правила това с него. След по-малко от минута
почувства, че щеше да експлодира и нададе тържествуващ вик. Кьосем усети
топлата струя в устата си и едва не се задави. Преглътна с мъка и се сгуши до
султана.
– Това беше страхотно – промълви Ахмед хан след известно време. – Къде
си го научила?
– През дългите скучни дни в „Ески сарай”, баба ти, след няколко чаши вино,
ми разказваше разни неща. От нея научих, че мъжете много харесват това.
Поинтересувах се и тя ми обясни как точно се прави. Надявам се, че съм се
справила добре.
– Повече от добре – отвърна възторжено.
– Хайде да отидем в леглото – предложи тя и се усмихна прелъстително. –
Баба ти ме е научила на още много неща.
Тя го хвана като малко дете за ръката и го поведе към огромния креват.
Ахмед хан, чиято глава бе леко замаяна от няколкото чаши вино, се подчини с
удоволствие. Когато си легнаха и се сгушиха един в друг, младият султан усети, че
отново се възбуждаше. Кьосем започна нежно да масажира члена му, докато се
втвърди достатъчно, след което му помогна да проникне в нея, разкъсвайки
девствената й ципа. Не усети силна болка, но не почувства и никакво удоволствие.
Но това за момента нямаше значение. Важното беше на него да му хареса.
Наблюдаваше някак си отчуждено как Ахмед хан се движеше в нея с равномерни
тласъци, издавайки някакви хрипливи звуци. Даваше си сметка, че трябваше да се
преструва, затова от време на време издаваше по някой сладострастен стон.
Припомни си всичко, на което я беше учила Тюлай. Подигна леко таза си и започна
да извършва въртеливи движения. Това явно му се хареса, защото дишането му
рязко се учести, от устата му се изтръгнаха силни стенания, очите му се забелиха и
той експлодира за втори път. После се отпусна блажено, скланяйки безмълвно
121
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
глава между стегнатите й гърди, затвори очи и след по-малко от минута се унесе в
спокоен и дълбок сън.
122
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
123
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
124
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
За един кратък миг Кьосем се усъмни, че това беше някаква нелепа шега, но
след това си даде сметка, че обикновено строгата и надмедна хазнедар уста, сега
разговаряше с нея не като с обикновена наложница, а като с равна. Освен това,
майсторката нямаше славата на човек, който се шегуваше с разпорежданията на
султана.
– Хайде, какво се чудиш – подкани я жената нетърпеливо, но в гласа й се
долавяше респект. – Побързай, че имам и друга работа.
– Ей сега идвам – отвърна усмихнато. Беше възвърнала напълно
самообладанието си. – Но бих искала да те помоля още нещо.
– Казвай, но бързичко.
– Може ли да взема с мен и това момиче? – посочи небрежно към Агата. –
Тя е най-добрата ми приятелка, а аз не съм свикнала да живея сама.
Хазнедар уста погледна изпитателно първо Агата, после Кьосем и накрая
вдигна рамене.
– Щом толкова искаш. Така или иначе падишахът ми нареди да ти определя
едно момиче за лична прислужничка. Ще я назнача нея.
– Благодаря ти, хазнедар уста. Няма да забравя добрината ти.
Майсторката изсумтя нещо неразбираемо и отново ги подкани да побързат.
Кьосем хвана приятелката си за ръка и двете се затичаха към стаята си.
– Какво стана? – попита Агата, която все още имаше проблеми с турския и
не беше разбрала почти нищо от разговора.
– Отиваме да живеем в апартамент, предназначен за кадъните на султана.
– И аз ли? – погледна я изумено.
– И ти, разбира се – стисна ръката й. – За къде съм без тебе.
– Как така?
– Назначена си за лична прислужница на любимката на султана – уведоми я
Кьосем гордо.
Новото им жилище се намираше в южното крило на сградата, където
живееха жените от семейството на падишаха. Все пак хазнедар уста беше проявила
достатъчно съобразителност, настанявайки ги сравнително далеч от апартамента на
Хатидже Махфируз. Майсторката ги информира, че непосредствените им съседки
бяха две наложници, които очакваха деца от султана. Щастливките бяха
забременели през последните месеци на миналата година. Падишахът беше спал с
тях само по веднъж и веднага беше загубил интерес, но жените бяха имали късмета
да заченат и сега се радваха на всички привилегии на султански кадъни. Кьосем я
слушаше внимателно и отправяше безмълвно горещи молитви към Аллах утробата
й да не бе празна. Хазнедар уста отключи вратата на апартамента, обясни им
набързо порядките, с които бяха длъжни да се съобразяват и ги остави сами.
Жилището им не беше много голямо, но пък излъчваше уют. Състоеше се от една
спалня, малка кухня, трапезария и гостна. Обзавеждането беше повече от луксозно.
По пода бяха застлани скъпи персийски килими, по стените висяха сребърни
свещници, а повечето мебели бяха от орехово дърво. Приборите за хранене също
бяха от сребро, а чаршафите и завесите от коприна.
– Не мога да повярвам на очите си – шепнеше Агата и се озърташе
любопитно наоколо.
125
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
126
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
127
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
128
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Петъкът беше особено напрегнат за Кьосем. Въпреки, че досега никога не се
беше проявявала като особено усърдна мюсюлманка, този ден не пропусна нито
една от петте задължителни молитви. Даваше си сметка, че до голяма степен тази
вечер щеше да се окаже решаваща за бъдещето й. За съжаление нищо не зависеше
от нея. Единственото, което можеше да направи, бе да се моли горещо на Аллах и
да се надява, че в края на краищата султанът щеше да предпочете нея, а не оная
надута гъска Хатидже Махфируз.
Агата, която все още не бе приела Исляма, се обръщаше смирено към Исус
Христос с гореща молба да помогне на приятелката й. Освен това бе непрекъснато
129
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Когато я въведоха в покоите на султана, Ахмед хан й се зарадва искрено, но
изглеждаше напрегнат.
– Нямаш си представа колко ми липсваше – каза развълнувано и я хвана за
ръката. – Непрекъснато мислех за тебе.
– И аз, господарю – отвърна Кьосем тихо. – Цяла нощ плаках за тебе.
– Наистина ли? – погледна я изпитателно. – Защо?
– Защото си помислих, че вече съм ти омръзнала – сведе поглед и от очите й
закапаха едри сълзи. – Не знаех дали ще ме повикаш отново.
– Как можа да си помислиш такова нещо? – възмути се султанът.
– Ами, господарката Хатидже Махфируз е толкова красива...
– Хатидже Махфируз не може да стъпи и на малкия ти пръст – прекъсна я
разпалено.
– Да, но тя е баш кадъна и има право да прекарва празничните вечери с
падишаха – продължаваше да нарежда Кьосем с разтреперан глас, наблюдавайки
внимателно реакциите на младия султан. Даваше си сметка, че се движеше по
много тънък лед и се опасяваше да не премине границата. – А аз съм само една
нещастна наложница.
– Хатидже Махфируз вече не е баш кадъна – каза Ахмед хан с необичайно
твърд глас. – Разпоредил съм се още утре да бъде въдворена в „Ески сарай”.
Отначало, Кьосем помисли, че не бе чула добре. После се усъмни, че това
беше някаква нелепа шега.
– Изпратил си я в „Ески сарай”? – промълви тя след известно време, когато
първоначалният шок премина.
130
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
131
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
132
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
133
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
134
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
135
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
136
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
беше сигурна дали можеше да живее със съзнанието, че беше убила човек. През
тази топла юнска нощ не можа да заспи. Отклони деликатно поканата на султана и
остана в апартамента си. Отпусна се изтощена от напрежение на леглото си, но
щом затвореше очи, пред нея изникваше образът на Хандан, която се гърчеше от
болка и от устата й излизаше пяна. Валиде я пронизваше с горящите си от треска
очи и я сочеше с трепереща ръка. „Кьосем ме отрови, тя ме уби”, крещеше тя и от
устата й капеше гъста лепкава кръв. След това се свличаше на пода и започваше да
вие от болка. Кьосем се стряскаше и отваряше широко очи. Цялото й тяло
трепереше от студ, въпреки юнската жега. Притискаше се плътно в Агата в отчаян
опит да се стопли, но и това не помагаше. Продължаваше да се тресе
неконтролируемо и да бълнува несвързано. Чак призори се унесе в неспокойна
дрямка.
Когато се събуди по обяд, треската бе преминала, но се чувстваше
безкрайно изтощена. Дори нямаше сили да повика слугинята си. Но Агата явно я
наблюдаваше, защото веднага се появи в спалнята и приседна на леглото до нея.
– Искаш ли чай? – попита, наблюдавайки загрижено господарката си.
Кьосем кимна едва забележимо. След малко слугинята се върна с чаша
горещ билков чай с мед.
– Пий, ще ти подейства добре.
– Благодаря – промърмори тихо и пое чашата. В същия миг в съзнанието й
изплува някакъв зловещ спомен и ръката й започна да трепери, разливайки чая. –
Не искам.
– Какво има? – погледна я момичето уплашено.
– В чая има отрова – изписка и бутна чашата, която се разби с трясък на
пода.
Агата я прегърна нежно, шепнейки й успокояващи думи. След това събра
парчетата от счупената чаша и избърса пода.
– Всичко свърши – каза слугинята, след като почисти. – А сега се успокой.
Щом не искаш чай, ще ти донеса супа.
– Тя... жива ли е? – промърмори с мъка. Дори не смееше да произнесе името
й.
– Хандан султан, нека Господ се смили над грешната й душа, е починала
тази сутрин – отвърна Агата с пресилено равнодушие.
Кьосем въздъхна дълбоко, но не беше ясно дали това беше въздишка на
облекчение или на тъга. През последните два-три месеца Агата беше напреднала
чувствително с турския, така че вече спокойно разбираше езика. Затова, често я
използваше да й донася какво се говореше из харема.
– Казват ли от какво е починала?
– Не. Хасталар уста се е опитала да й помогне. Дала й е очистително и
някакви други лекове, но всичко било напразно. Не съм чула някой да подозира, че
е отровена.
В деня след погребението на валиде, падишахът неочаквано замина на лов в
околностите на Одрин, което породи някои слухове, че може би беше помогнал на
майка си да се пресели в отвъдното, за да не му се бърка в държавните дела. Но
скоро Хандан султан бе забравена и никой не заподозря Кьосем, че имаше нещо
общо със смъртта й.
137
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
138
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
139
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
Формално, тя все още не беше обявена за баш кадъна, но това щеше да стане
съвсем скоро, когато станеше майка на султанска рожба.
Последните два месеца от бременността й протекоха спокойно и без
усложнения. Единствено Сафие султан си позволяваше да смущава покоя й.
Бившата й господарка не преставаше да й изпраща сърцераздирателни писма, в
които я молеше да си спомни клетвите и обещанията, които й беше дала. Кьосем не
им обръщаше особено внимание, но в един момент започна да й става досадно. Във
всяко следващо писмо бабата на султана ставаше все по-настоятелна. Отначало й
отговаряше прилежно, но уклончиво, оправдавайки се, че още не бе настъпил
подходящия момент. После й писа, че беше говорила с падишаха, но засега той бил
твърдо против нейното завръщане в „Топкапъ сарай”. Молеше я да има малко
търпение, защото й трябвало известно време, за да го убеди. Макар й възрастна,
Сафие не беше загубила острия си ум, така че не й трябваше много време, за да
прозре простия факт, че бившата й робиня я беше измамила. Написа й едно
последно писмо, в което открито я обвиняваше в коварство, лицемерие и черна
неблагодарност. Накрая я проклинаше да прекара дълги и самотни години в „Ески
сарай”, за да разбере как се чувстваше тя сега. Кьосем не се трогна кой знае колко
от това писмо, тъй като животът й в момента беше прекрасен и клетвите на
бившата й господарка й се струваха далечни и нереални.
Една студена декемврийска вечер на 1605 г., почувства болки в корема,
водите й изтекоха и тя изпрати Агата да повика ебе уста. Няколко часа по-късно с
помощта на акушерката и нейните помощнички, роди здраво момиченце.
Събитието бе оповестено с три топовни изстрела. Когато й казаха, че имаше
дъщеря, не можа да прикрие разочарованието си. Ахмед хан, от своя страна,
искрено се радваше на бебето, което бе наречено Айше, а Кьосем официално бе
обявена за баш кадъна, независимо от факта, че не бе успяла да дари падишаха с
мъжка рожба.
140
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
141
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
142
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
143
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
144
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
145
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
146
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
147
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
148
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
149
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
150
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
151
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
152
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
153
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
154
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
155
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
156
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
157
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
158
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
159
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
160
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
беше едва на пет години. Беше й пределно ясно, че нямаше как да убеди дивана, че
тринайсетгодишният Осман е неподходящ за владетел, тъй като е още твърде млад
и неопитен и в същото време да пробутва осем години по-малкия си син за
престола. И това при положение, че следващият по старшинство син на Ахмед хан
беше шехзаде Мехмед, който беше само няколко месеца по-малък от Осман.
Кьосем беше реалист в политиката, избягваше да действа прибързано и да си
поставя невъзможни цели. Най-важното в момента беше да съхрани живота на
синовете си и по този начин да запази шансовете си един ден да се завърне в
„Топкапъ сарай” като валиде султан. А това, според нейната трезва преценка, би
могло да стане единствено, ако на престола се възкачеше забравеният от всички
Мустафа, слабоумният брат на покойния падишах, чийто живот навремето щедро
бе пощаден от Ахмед хан. Именно този факт беше ключов за решението на Кьосем
да лобира за него. Баш кадъната се надяваше, че слабохарактерният Мустафа не бе
забравил ужаса, в който бе живял, очаквайки брат му да го екзекутира. Бе твърдо
убедена, че ако той станеше султан, щеше да пощади живота на синовете й, както
навремето мъжът й се беше смилил над неговия. Освен това, майка му, Хандан
султан, беше мъртва, така че новият падишах щеше да управлява без валиде, а това
й даваше известни шансове да наложи влиянието си върху слабохарактерния си
зет. Имаше и още нещо. Благодарение на широката си мрежа от информатори,
Кьосем беше осведомена, че Мустафа не проявяваше никакъв интерес към жените
и по всяка вероятност бе импотентен. Това означаваше, че новият султан едва ли
можеше да се сдобие със собствени наследници и ако по време на неговото
царуване нещо се случеше на шехзадетата Осман и Мехмед, нейните синове щяха
да останат единствените наследници на трона. Но това беше нещо, за което щеше
да има предостатъчно време да мисли по-нататък. Непосредствената й цел беше да
наложи Мустафа на престола, което не беше никак лесна задача.
В дългите безсънни нощи, когато бдеше над болния Ахмед хан, Кьосем се
разрови из старите книги и се зае обстойно да проучи начините на унаследяване не
само в Османската империя, но и по света. Направи й впечатление, че в повечето от
източните монархии, съществуваше стара традиция, според която наследник на
трона ставаше най-възрастният мъж от династията, независимо от това дали той бе
син, брат, чичо, племенник или братовчед на владетеля. Най-важното в случая
беше фактът, че тази практика е била прилагана и при селджукските турци, които
се смятаха за непосредствени предшественици на Османската империя. Доволна от
наученото, Кьосем започна дискретни консултации с влиятелните фактори в
двореца. Първо се срещна с еничарските аги, които не се нуждаеха от много
убеждаване, за да я подкрепят безусловно. Беше публична тайна, че баш кадъната
бе изключително близка с тях, тъй като ги свързваха не само политически, но и
финансови интереси. Освен това еничарите предпочитаха начело на държавата да
застане слаб султан, за да могат да продължат да безчинстват на воля. Малоумният
Мустафа ги устройваше напълно. Велкият везир и повечето от членовете на Дивана
също бяха склонни да я подкрепят, тъй като се надяваха, че ако Мустафа станеше
султан, шансовете им да запазят сладките си постове бяха по-големи, отколкото,
ако на престола седнеше своенравният Осман. Най-трудно й бе да убеди
шейхюлисляма, но накрая и той се съгласи с неохота, че за благото на Османската
империя бе по-добре да се промени закона за унаследяване. Единственият, който не
161
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
162
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
само слабоумния султан, но и тях самите, затова бяха принудени да реагират бързо,
за да изпреварят събитията. Кьосем беше изключително разтревожена от това
развитие на нещата, но въпреки всичките й усилия, не бе в състояние да запази
статуквото. Този път дори и верните й еничарски аги бяха против оставането на
Мустафа хан на престола. Все пак, те й се заклеха тържествено, че нямаше да
допуснат да падне и косъм от главите на синовете й. На 26-ти февруари 1618 г.,
само 96 дни след възкачването на слабоумния султан на престола, шейхюлислямът
издаде фетва за детронирането му, поради неизлечима лудост. Мустафа беше
лишен незабавно от символите на султанската власт и изолиран в „Кафеза”.
Предвид психическото му състояние, беше твърде вероятно, горкият човек изобщо
да не бе разбрал, че е бил падишах.
Още същия ден, тринадесетгодишният шехзаде Осман опаса ятагана на
легендарния си прародител със същото име и беше провъзгласен за шестнайсетия
султан на Османската империя. Поради крехката си възраст, той остана в историята
с прозвището Младия. На следващия ден Хатидже Махфируз бе официално
обявена за валиде султан и триумфално се завърна в „Топкапъ сарай”.
163
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
164
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
165
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
Все пак реши да рискува, след като получи твърдите уверения на еничарските аги,
че не биха допуснали султана да ликвидира нейните синове. Пъкленият заговор
беше приведен в действие в ранната есен на 1621 г. Младият падишах се стягаше за
поредния поход срещу полския крал, когато инструктирани от Кьосем придворни,
разпространиха слуха, че шехзаде Мехмед се готвеше да се възползва от
отсъствието на височайшия си брат, за да го детронира и да се обяви за султан.
Както и бяха предположили заговорниците, Осман хан не се поколеба да нареди
екзекуцията на невинния принц. За щастие на Кьосем, засега младият владетел се
въздържа от ликвидирането на останалите си братя, може би поради фактът, че все
още не се беше сдобил с мъжко потомство.
През пролетта на 1622 г. Осман хан взе окончателно решение да пристъпи
към съкращаване на числеността на еничарския корпус. Това предизвика явното
недоволство на еничарите, които вече открито се обявиха за детронирането на
некадърния султан. Обстановката в столицата се нажежи и вече беше въпрос на
дни кога щеше да избухне открит бунт. Младият султан беше наясно, че за да се
справи с еничарите, му бе необходима лоялна войска, а такава можеше да се набере
само от провинциите. Затова обяви публично, че бе решил да отиде на поклонение
в Мека. Противниците му бяха наясно с плановете му и затова се противопоставиха
енергично на намеренията му. Въпреки това, амбициозният султан не беше склонен
да се откаже. Той не се вслуша дори и в мъдрия съвет на своя тъст, шейхюлисляма
Есад ефенди, който го предупреждаваше за опасността от открита конфронтация с
еничарския корпус. Младият падишах се приготви да пресече Босфора, но
еничарите блокираха пролива и го принудиха да се върне. С това беше поставено
началото на открития бунт. С ултимативен тон еничарските аги поискаха главите
на най-приближените хора на султана. Осман хан високомерно отхвърли исканията
им.
Тогава, на 19-ти май 1622 г., Истанбул стана свидетел на кървави
изстъпления. Към бунта се присъединиха някои недоволни граждани, много
авантюристи и почти цялата столичната измет. Като начало, тълпата от метежници
ограби всички къщи и дюкяни по главната чаршия, след което нахлу в първия двор
на „Топкапъ сарай”. Великият везир Дилавер паша, който беше най-довереният
човек на султана, се опита с благи думи да успокои бунтовниците, но постигна
точно обратния ефект. Тялото му бе буквално стъпкано и разкъсано от озверялата
тълпа. Младият падишах нямаше друг избор, освен да се изправи лично пред
метежниците и да се опита да овладее положението, но това не трогна
развилнелите се негови поданици. По нареждане на водача им, Кара Давуд паша,
Осман хан беше арестуван и отведен в „Йеди Куле”. Еничарите измъкнаха от
„Кафеза” изплашения шехзаде Мустафа и за втори път го поставиха на престола. За
нов велик везир бе назначен Кара Давуд паша, който беше шурей на новия султан.
След кратко, но бурно съвещание, в което Мустафа хан участва само формално,
новите управници решиха да екзекутират Осман хан, за да предотвратят
евентуално надигане на поддръжниците му и избухване на гражданска война. За
целта новоназначеният шейхюлислям издаде съответната фетва. Немите роби се
опитаха да удушат бившия султан, както повеляваше традицията за безкръвно
убиване на височайшите жертви, но той не им се даваше лесно и беше решен до
последно да се бори за живота си. Това озвери палачите му и те изоставиха „добрия
166
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
167
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
паша. Десетина дни след поемането на поста, на 9-ти септември 1623 г., той успя да
„убеди” лудия падишах да се оттегли доброволно от властта. Мустафа Първи бе
затворен наново в „Кафеза”, където обсебен от лудостта си и забравен от всички,
живя още петнайсет години.
168
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
1617 – 1623 г.
Дванадесет години след като напусна „Ески сарай”, както смяташе тогава
завинаги, Кьосем отново се озова зад мрачните стени на своя някогашен кошмар.
Беше в разцвета на силите си, току що беше навършила тридесет години, и
мисълта, че можеше да прекара остатъка от живота си в това злокобно място,
наричано твърде сполучливо „Дворецът на сълзите”, я караше да потръпва от ужас.
Кьосем беше силна и твърда жена, която все още разполагаше с голяма, макар и
неявна власт, така че нямаше намерение да се предава и щеше да се бори до
последна възможност, за да се завърне в „Топкапъ сарай”, колкото се можеше по-
скоро. Въпреки това, престоят й в „Ески сарай” продължи почти пет години и това
беше най-тежкият период от дългия й и изпълнен с превратности живот. В много
отношения бившата баш кадъна не беше лишена от почти нищо, освен от правото
да напуска луксозния си затвор. Хазната й осигуряваше прилична издръжка,
въпреки че Кьосем беше толкова богата, че спокойно можеше да мине й без нея.
Макар и родила седем деца, беше запазила фигурата и красотата от девическите си
години. Въпреки трудностите и притесненията, апетитът й към любовни ласки
също не беше изчезнал. След смъртта на Ахмед хан, по-засуканите му наложници
бяха предложени за съпруги на разни паши и висши чиновници, а останалата част
от многобройния му харем се озова в „Ески сарай”. Макар че изборът й беше по-
ограничен, все пак, от време на време, тя успяваше да прелъсти някоя от бившите
наложници на мъжа си.
Това, което обаче й липсваше най-много, беше отстраняването й от голямата
политика. Кьосем беше запазила повечето от връзките си със силните на деня и
продължаваше да манипулира дворцовия живот, но беше принудена да го прави
задкулисно и под непрекъснат страх за живота на синовете си, които бяха залогът
за завръщането й в „Топкапъ сарай”. Голяма опора в дългите дни и самотните нощи
й беше Айше. Бившата хазнедар уста правеше всичко възможно да развлича и
подкрепя господарката си, предпазвайки я от депресии и нервни сривове. Те вече
бяха приключили със сексуалните отношения помежду си, но връзката им по време
на петгодишното изгнаничество в „Ески сарай” премина на друго, по-високо ниво и
остана такава до края на дните им. Двете жени нямаха никакви тайни помежду си и
бяха готови да дадат живота си една за друга.
Един ден, съвсем в началото на заточението им, Айше нахлу запъхтяна в
покоите на Кьосем. Тя разполагаше със скромен апартамент, състоящ се от тясна
спалня и малко по-просторна приемна.
– Сафие султан желае да те види – съобщи Айше с развълнуван глас.
Кьосем неволно потрепери. Знаеше, че бившата й покровителка бе все още
жива, но беше чувала, че вече била много болна и почти не ставала от леглото си.
Обзеха я смесени чувства. От една страна се радваше, че Сафие не я беше
забравила, от друга страна се притесняваше да застане пред нея и да я погледне в
очите.
– Мисля, че й дължиш малко внимание – допълни Айше с лек укор, усетила
колебанието на господарката си. – Жената е на смъртен одър.
169
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
170
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
171
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
172
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
173
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
174
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
175
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
176
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
валиде султан. „Източна перла” вдигна платна и се понесе към Босфора, но тъй
като вятърът беше доста слаб, се наложи гребците да опъват здраво мишци, за да се
движат нормално. За тяхното усърдие се грижеха двама надзиратели, които
размахваха дълги камшици. Ако някой от робите се разсееше само за миг и
забравеше да вдигне веслото или пък не го въртеше в синхрон с останалите гребци,
волските жили се стоварваха върху голия му гръб и оставяха там кървави дири.
Провинилият се изстенваше глухо, за да не смущава рахата на валиде султан и
свитата й и се съсредоточаваше в работата си. За височайшите гости бе наредена
тежка софра на главната палуба. Моряците разпънаха чадъри, които да пазят
нежните лица на жените от слънчевите лъчи, изнесоха пейки, столове и
възглавници и гостите насядаха около масата. След като заситиха глада и жаждата
си, Кьосем и придружителките й решиха да се поразходят из гемията и да се
порадват на красивата гледка, която се откриваше пред погледа им.
Междувременно, „Източна перла” бе навлязла в Мраморно море и се насочваше
към Прицовите острови, където бе предвидено гостите да слязат на брега, за да се
поразтъпчат и да се порадват на девствената природа.
Кьосем си бъбреше непринудено със съпругата на венецианския посланик, с
която се беше сближила през годините. Улисана в разговора, тя не забелязваше, че
един от гребците я гледаше втренчено. Само че, този факт не се изплъзна от зоркия
поглед на надзирателя, който стовари камшика си със страшна сила върху гърба на
нещастника.
– Твойта мамица, куче гяурско – псуваше надзирателят люто, налагайки
провинилия се роб с камшика. – Как си позволяваш такава дързост?
Нещастникът изстена на глас и побърза да извърне погледа си от валиде
султан и да се съсредоточи върху веслата.
Стресната от псувните на надзирателя и стоновете на гребеца, Кьосем се
обърна и попита със строг глас:
– Какво става тук? Кой се осмелява да смущава рахата ми?
– Хиляди извинения, пресветла господарке, но това гяурско куче – отвърна
надзирателят с мазен глас и посочи провинилия се гребец, – си позволяваше да те
зяпа, вместо да си върши работата. Затова го поналожих малко с камшика, за да му
е за урок.
Кьосем не искаше да се показва като жестока владетелка пред съпругите на
посланиците, затова реши да го обърне на шега.
– Е, значи все още хващам око – усмихна се снизходително.
Гостенките се засмяха угоднически и започнаха да я обсипват с лицемерни
комплименти за нейната неземна красота.
– Ах, какви умели ласкателки сте вие – клатеше скромно глава, но си
личеше, че й беше приятно. – За съжаление вече съм на възраст, когато красотата е
само загатнат спомен.
В интерес на истината, Кьосем изглеждаше доста добре за годините си.
Скоро щеше да навърши тридесет и шест, но фигурата й все още беше стройна,
задникът и бедрата й бяха стегнати, гърдите й не бяха увиснали, а лицето й
продължаваше да излъчва някаква загадъчна красота и само ситните бръчици около
големите й бадемови очи, издаваха неумолимия ход на времето. Валиде султан
продължи да си бъбри с посланическите съпруги, насочвайки разговора към
177
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
178
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
179
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
180
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
181
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
182
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
183
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
разглеждахме току-що откритата джамия „Султан Ахмед”. Аз, разбира се, бях
гяурин и нямах право да влизам вътре, но Наим ага, като ревностен мюсюлманин,
искаше да присъства на петъчния намаз. Докато го чаках отвън, пред входа на
джамията спря луксозна покрита каляска и от нея слезе една властна жена,
загърната с копринено фередже, в което блестяха златни нишки. Лицето й беше
покрито с тънък, почти прозрачен воал, който не можеше да прикрие
изключителната й красота. А очите й, нима можех някога да забравя тези очи –
отец Джакомо замълча за миг и погледът му се зарея замечтано към мътните води
на Златния рог. – Стоях като парализиран и не можех да помръдна, когато гавазите
на жената се разкрещяха да се отдръпна и ме изблъскаха грубо встрани. А тя дори
не ме и погледна. Един жалък роб, изпречил се на пътя й.
– Предполагам, че просто не те е видяла – намеси се Айше внимателно.
– Сигурно е така – съгласи се той, но гласът му не беше много уверен. –
Досещах се коя можеше да е тази властна и красива жена, в която се беше
превърнала малката Анастасия, но все пак попитах Наим ага, когато излезе от
джамията. ”Не съм я видял, вдигна рамене той, жените се молят в специално
отделение, далеч от мъжките погледи. Но тази каляска принадлежи на баш
кадъната на Ахмед хан, височайшата Кьосем султан.”
Отец Джакомо млъкна. На Айше й се искаше да го подкани да продължи
разказа си, тъй като не разполагаха с много време. Мъжът на кира Елени щеше да
се появи всеки момент. Но сърце не й даваше да откъсне събеседника си от
болезнените спомени, които бяха нахлули в паметта му.
– Още в първите часове след бягството ми от Истерния бях обзет от силни
съмнения и угризения на съвестта – продължи след известно време бившият Божи
служител и я погледна в очите, сякаш търсеше в нея подкрепа за душевните си
терзания. – Нима това беше единствения изход от ситуацията? Щеше ли някога
Анастасия да ме разбере и да ми прости предателството? И най-важното – въздъхна
мъчително. – Как щях да живея без нея? Защото аз наистина я обичах, исках да
избягаме заедно и да се оженя за нея, но нямах куража за това. Постъпих
малодушно, като истински страхливец, а не като мъж. Тези мисли не ми даваха
покой през дългите години на робството, когато по цял ден въртях веслата и имах
предостатъчно време да разсъждавам върху пропуснатия шанс да бъда с най-
прекрасната жена на света. Все пак се надявах, че с годините страстта ми ще
поутихне и времето ще излекува болката ми. Уви, това не се случи. Когато преди
шест години я видях в двора на джамията, любовта ми избухна с нова сила и аз си
дадох сметка какво съкровище бях загубил. Бог сам ми я беше изпроводил, а аз бях
избягал от нея като последния глупак. Чувствах как полудявам. Разбирах, че едва
ли ще ми бъде даден втори шанс, но въпреки това реших да направя всичко по
силите си, за да мога, макар и за минутка, да падна в нозете й и да й поискам
прошка.
Попитах Наим ага дали беше възможно да се срещна с баш кадъната, а той
ме погледна така сякаш бях луд. ”Изключено”, беше краткият му отговор. Тогава
ми хрумна една идея. „Тя има ли си собствена гемия, с която да се разхожда в
морето?”, поинтересувах се аз. „Лично тя не, отвърна той и ме погледна учудено,
но доколкото знам, от време на време използва тази на Ахмед хан. Паднах на
колене и помолих Наим ага да ме уреди да стана гребец на гемията на султана.
184
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
185
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
186
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
187
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
188
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
189
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
190
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
191
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
192
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
193
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
194
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
195
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
196
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
197
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
198
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
199
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
200
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
201
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
202
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
203
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
болница. Този грандиозен строеж продължи близо четири години и погълна почти
половината от богатството й, но резултатът си заслужаваше. Това беше нещо, което
щеше да я надживее и когато хората влизаха в джамията за да се помолят на Аллах,
или в болницата, за да бъдат лекувани, или в медресето, за да се учат, или в
приюта, за да получат подслон и храна, винаги щяха да си спомнят с добро за
великата жена, която беше направила това възможно.
204
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
205
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
206
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
207
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
208
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
209
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
делириуми, Мурад хан се зае да организира голям военен поход, чиято цел беше да
си възвърне от персийците свещения град Багдад. Подготовката за военните
действия обаче се проточи доста дълго и една от причините за това беше чумната
епидемия, която достигна Истанбул в края на 1637 г. След завръщането си от
предишната кампания срещу персийците, султанът бе имал доста време, за да
обърне внимание на наложниците си от харема и резултатите не закъсняха. Една от
фаворитките му роди син и той беше много радостен и горд, че отново имаше
собствен наследник. Но щастието му не продължи дълго. Явно над него тегнеше
някаква зловеща прокоба, тъй като чумата отнесе в гроба невръстния му син. Това
предизвика поредния пристъп на параноя и той взе решение да умъртви брат си
Касъм, когото съвсем неоснователно подозираше в домогване до престола.
Шехзадето правеше всичко възможно, за да убеди султана в своята вярност,
показваше пълно смирение и послушание пред височайшия си брат, но Мурад хан
смяташе, че това беше израз на лицемерно притворство. На 17-ти февруари 1638 г.,
при едно от поредните си тежки пиянства, падишахът заповяда брат му да бъде
незабавно умъртвен. Верните му до гроб неми роби се отправиха към помещенията
на вътрешния дворец, известни повече като „Кафеза”, където бяха затворени
принцовете. Когато нахлуха в стаята му, шехзаде Касъм вече си беше легнал и
тъкмо заспиваше. Немите роби нахлузиха примката на врата му, а той така и не
разбра дали това, което му се случваше беше поредния кошмар или зловещата
действителност.
Кьосем научи за смъртта на сина си чак на следващия ден и веднага поиска
среща с падишаха. Мурад хан страдаше от тежък махмурлук и отказа да я приеме,
но вбесената валиде нахълта в покоите му без разрешение. Срещата между майка и
син представляваше грозна сцена и едва не завърши с още една смърт. С все още
влажни от сълзите очи, пренебрегвайки всички предписания на протокола, тя
вдигна страхотен скандал на самозабравилия й се син. Точно тази сутрин султанът
не беше в състояние да слуша истеричните крясъци на майка си и най-невъзмутимо
й заяви, че ако веднага не напуснеше покоите му, щеше да заповяда на немите роби
да удушат й нея. Колкото и да беше афектирана, Кьосем си даде сметка, че Мурад
хан говореше сериозно и наистина беше в състояние да изпълни заканата си. Затова
побърза да се изниже. Когато се поуспокои и анализира внимателно ситуацията,
стигна до печалния извод, че султанът бе станал напълно неконтролируем и беше
безсмислено да се опитва да му се налага. Разбира се, тя нямаше никакво
намерение да се предава. Ако не можеше да се противопостави открито, щеше да
действа подмолно, нещо в което тя беше ненадминат специалист.
След като със смъртта на шехзаде Касъм потисна временно параноята си,
падишахът насочи всичките си усилия към приготовленията за военния поход.
Последният му жив брат Ибрахим беше слабоумен, така че засега това му пазеше
живота. На 8-ми април 1638 г., султанът най-сетне поведе многобройната си войска
към Багдад. След близо шестмесечен изнурителен поход, по време на който
непрекъснато бяха тормозени от малобройни персийски отряди, османците най-
после достигнаха стените на града и го подложиха на обсада. Трябваше да минат
още два месеца и няколко неуспешни атаки, докато накрая изтощените защитници
сложиха оръжие. Ядосан от дългата съпротива и понесените тежки загуби, Мурад
подложи Багдад на плячкосване. Освен това заповяда всички военнопленници и
210
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
211
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
212
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
Кьосем само махна с ръка и се втурна към градината, където я чакаше Месут
ага за инструкции.
– Вземи всичките си хора и отивайте в „Кафеза” – нареди тя задъхано. –
Блокирайте всички входове към покоите на шехзаде Ибрахим и не пускайте никой
да влиза или излиза без изрично мое разрешение.
– Да го изведем ли извън двореца?
– Не. Вече е твърде късно. Пък и той може да ми потрябва всеки момент.
– Ако дойдат немите роби?
– Ликвидирайте ги.
– Ами, ако се намесят и бостанджиите?
– Не вярвам. Фуад ага ми е обещал да не помага по никакъв начин в
евентуалното убийство на Ибрахим – отвърна Кьосем убедено. – Но, ако все пак се
опитат да ви пречат, обезвредете ги с всички възможни средства.
– Разбрано, господарке – отговори Месут ага кратко и се втурна да
изпълнява заповедите й.
Валиде побърза да се върне в покоите на Мурад хан, защото, въпреки че
еничарският ага й беше близък, се страхуваше да не би падишахът да успее да го
убеди в необходимостта от премахването на шехзадето , нещо което тя не можеше
да допусне. Взе почти на бегом разстоянието от градината до спалнята. Великият
везир и шейхюлислямът продължаваха да стоят пред вратата, както им беше
наредила. Там бяха и немите роби от личната охрана на султана, а малко по-
встрани се бяха скупчили дворцовите лекари и слугите. Още с влизането й,
еничарският ага се изправи и й направи знак да пази тишина. След това я дръпна в
един далечен ъгъл.
– Като че ли заспа или загуби съзнание, знам ли – прошепна объркано. –
Какво ще правим?
– Най-важната ни задача е да запазим живота на Ибрахим, защото той е
единственият наследник на трона – отвърна Кьосем решително.
– Но, ако господарят продължава да настоява да убием шехзадето? – попита
агата нерешително.
– И да предоставим трона на татарския хан? – прекъсна го ядосано. –
Мислиш ли, че ако онзи смръдлив дивак стане султан, ти ще останеш начело на
еничарите ?
„За себе си не знам, но ако това стане, ти със сигурност няма да бъдеш
валиде султан”, помисли си еничарският ага със сарказъм, но на глас се задоволи
да каже:
– Права си, господарке.
– Добре, а сега да повикаме лекарите.
Те се засуетиха плахо около леглото на болния, премериха му пулса,
опипаха отпуснатото му тяло и горящото му чело, заслушаха се в неравномерното
му накъсано дишане и през цялото време клатеха печално глави. Когато завършиха
прегледа, главният дворцов лекар се приближи до Кьосем и се поклони
почтително. Валиде султан му направи знак да говори.
– Господарке, страхувам се, че оттук нататък само Аллах може да помогне
на падишаха – прошепна притеснено лекарят.
Тя му благодари за всеотдайните грижи и му нареди да чакат пред вратата.
213
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
214
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
215
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
216
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
217
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
218
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
219
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
220
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
221
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
222
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
223
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
224
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
225
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– Като начало, започни от лицето и шията ми, после премини към раменете
и гърдите ми и така нататък – напътстваше я валиде с нежен, но едновременно с
това нетърпящ възражение глас.
Нямаше друг избор, освен да се подчини, но когато стигна до гърдите й,
като че ли се уплаши и за миг спря.
– Хайде, продължавай. Нима гърдите ми са толкова страшни?
– Съвсем не, господарке – отговори стреснато. – Много са си хубави гърдите
ти.
– Ами тогава, масажирай ги, за да станат още по-хубави.
Надя започна да разтрива леко основата на гърдите й, но Кьосем я подкани
да масажира и зърната й. Момичето се подчини и нежните й пръсти погалиха плахо
върха на гърдите й. С учудване установи как за секунди зърната на валиде се
втвърдиха и щръкнаха нагоре. Уплашена, да не би да бе направила нещо нередно,
побърза да премине към плоския й корем. След това се прехвърли на краката й,
започвайки от бедрата и достигайки чак до пръстите й. Смятайки, че с това е
приключила, тя се изправи мълчаливо до пейката.
– Мисля, че пропусна една много важна част от тялото ми – обади се валиде,
отваряйки очи.
Надя я погледна учудено.
– Не те разбирам, господарке.
Кьосем се усмихна лукаво, хвана нежно ръката й и я постави между бедрата
си.
– Това е най-важната част от женското тяло, защото благодарение на нея,
можеш да станеш валиде – поясни търпеливо.
Момичето я гледаше стреснато и неволно понечи да дръпне ръката си, но
султанката я държеше здраво.
– Затова тази най-важна част от тялото на всяка жена също има нужда от
редовни масажи, за да бъде в добра форма – наставляваше я тя поучително. След
това бавно пусна ръката й. – Хайде започвай.
Този път Надя не посмя да отдръпне ръката си. Волята й беше парализирана
от властния поглед на тази могъща жена. Беше загубила всякакво желание за
съпротива. Въздъхна примирено и потискайки срама и унижението си, започна
плахо да движи пръстите си между бедрата на валиде.
226
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
На 9-ти февруари 1640 г., в джамията „Еюп”, Ибрахим Първи запаса меча на
своя прародител Осман Гази и бе обявен официално за осемнадесетия султан на
Османската империя. Новият падишах беше на двадесет и четири години и на
теория би трябвало да бъде в разцвета на физическите си сили и на
интелектуалното си развитие. Само че, той беше прекарал почти целия си
съзнателен живот, затворен в така наречения „Кафез”. Тази зловеща постройка се
намираше в един отдалечен ъгъл на дворцовия комплекс и се охраняваше строго от
бостанджиите. В нея изолираха полово съзрелите братя на султана, за да се
предотвратят династични размирици. Ако се съди по наименованието му обаче,
„Кафезът” си беше чиста проба затвор, макар и сравнително луксозен. На
обитателите му не бе разрешено да го напускат, освен ако султанът не умреше и
някой трябваше да го наследи. Шехзадетата имаха право на собствени хареми, но
те обикновено се състояха от няколко невзрачни наложници, които задължително
бяха безплодни. Височайшите затворници разполагаха с неколцина роби и
възпитатели, но обикновено и те бяха второ качество. Но това бяха бели кахъри за
злочестите принцове. Основният им проблем беше не липсата на удоволствия,
качествено обслужване и образование, а постоянният страх, че султанът всеки един
момент можеше да реши да ги убие.
Ибрахим беше изживял целия този ужас през последните шест години от
живота си. Беше станал свидетел на смъртта на тримата си по-големи братя,
Сюлейман, Касъм и Баязид, екзекутирани по заповед на Мурад Четвърти. Беше
прекарал най-хубавите години от младостта си в непрекъснато очакване палачите
да се появят с копринените въжета и да го удушат. Единствената му утеха и опора в
тези ужасни времена беше Джинджи ходжа Хюсеин ефенди. Затова не беше
учудващо, че двамата се бяха сближили изключително много и младият шехзаде
беше попаднал под силното влияние на своя възпитател. За съжаление, годините на
изолация, постоянен страх и всекидневно очакване на смъртта, се бяха отразили
твърде тежко на крехката му психика. Като прибавим към това оскъдното и
некачествено образование, което беше получил в „Кафеза” и пълната липса на
управленски опит, не беше за учудване фактът, че Ибрахим хан се оказа напълно
неспособен да взема самостоятелни държавнически решения и да ръководи
огромната империя.
Въпреки това, в началото на своето властване, той проявяваше известен
интерес към задълженията си на султан и имаше желание да усвои някои знания,
свързани с управлението на империята. За тази цел, великият везир състави за своя
господар специален „Наръчник по ръководство на държавните дела”. Към
високоотговорната задача за обучението му, се присъедини и известният автор на
политически трактати Кочи бей, посвещавайки на младия султан кратък сборник с
ценни съвети. За съжаление, това първоначално желание на да бъде полезен за
държавата си, се оказа напълно непосилно за Ибрахим. Освен психически и
интелектуално осакатен, той беше и с разклатено здраве. Липсата на физически
упражнения и разходки на чист въздух, в съчетание с непрекъснатото напрежение
по време на изолацията в „Кафеза”, бяха довели до непрекъснато силно главоболие
227
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
228
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
229
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
230
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
231
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
232
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
233
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
234
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
235
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
нямаше друг избор, освен да се подчини. Под зоркия поглед на Фатима, две черни
робини се погрижиха за обезкосмяването на тялото й, след което я намазаха с
някакви специални масла. После внимателно къносаха ноктите й, оскубаха веждите
й, сплетоха русите й коси и гримираха красивото й лице. Беше чувала от
възпитателя си, че на такива процедури обикновено се подлагали момичетата,
определени да споделят постелята на султана. За съжаление, на нея й предстоеше
да си легне не с падишаха, а с неговата могъща майка.
Вечерята започна малко напрегнато, но валиде правеше всичко възможно да
накара момичето да се поотпусне и да се почувства комфортно. Въпреки
притеснението си, Надя нямаше как да не се впечатли от лукса и разкоша, които я
посрещаха на всяка крачка. Безброй екзотични и вкусни блюда бяха сервирани в
просторна трапезария. Около огромната маса, застлана с копринена покривка,
обшита със златни нишки, на удобни дивани с меки възглавници, седяха само те
двете – могъщата султанка и изплашеното момиче от украинските степи. Кьосем се
беше издокарала така, сякаш й предстоеше вечеря с краля на франките или с
персийския шах, а не с една незначителна робиня. Изящната й копринена риза
беше обшита със злато и сърма, а върху дългите пръсти на ръцете й блестяха
множество пръстени от масивно злато, обсипани с диаманти и други скъпоценни
камъни. Навън беше хладна декемврийска вечер, но в камината с леко пращене
горяха сухи дърва, които придаваха уют и топлина на просторната трапезария.
Чиниите бяха от скъп китайски порцелан, столчетата на чашите бяха покрити със
злато, а приборите бяха от чисто сребро.
Обхванатият от страх мозък на Надя регистрираше всички тези подробности
някак си между другото, докато се мъчеше да отгатне на какви точно извращения
щеше да бъде подложена тази вечер. Прислужваше им лично Фатима, която
мълчаливо отнасяше празните блюда, сервираше им нови лакомства и от време на
време допълваше чашите им с искрящо червено вино. Вечеряха бавно, водейки
повърхностни разговори за времето, живота в двореца и други неангажиращи теми.
Редуваха латинския с турски и Кьосем остана много доволна от чувствителния й
напредък в изучаването му. След като приключиха с храната, Фатима разтреби
набързо масата, оставяйки само каната с вино и една купа с пресни плодове.
Валиде й даде знак да не ги безпокои повече и възрастната слугиня се оттегли
дискретно. Когато останаха сами, момичето се беше приготвило за най-лошото. Но
господарката й изглежда не бързаше. Продължиха да си говорят общи приказки,
отпивайки от чашите си. Преди отвличането си от татарите, Надя почти не беше
близвала алкохол, с изключение на глътка вино на Велик ден и Коледа. Но сега от
притеснение, беше изпила няколко чаши и усещаше как главата й се замайваше.
„Нищо, така може би, ще ми е по-лесно да понеса издевателствата, на които ще ме
подложи”, мислеше си момичето с примирение и продължаваше да надига чашата.
След известно време Кьосем се приближи до нея и започна да я гали по лицето и
раменете. Тя също си беше пийнала порядъчно и очите й блестяха, но дали това се
дължеше на виното или на разгарящата се страст, никой не можеше да каже със
сигурност. Започна да я разсъблича, след това бавно смъкна собствените си дрехи,
докато и двете не останаха чисто голи. После я прегърна нежно и прошепна в ухото
й с треперещ от възбуда глас:
– Искам да направиш това, което аз правих с теб при предишната ни среща.
236
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
237
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Сряда, 13-ти Рамазан 1061 г., /30-ти август 1651 г./
238
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
239
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
240
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
241
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
242
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
243
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
244
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
245
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
246
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
247
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Надя се събуди с ужасни болки в главата, сякаш някой човъркаше с ръжен в
мозъка й. Освен товаq силно й се гадеше. Добре, че стомахът й беше празен, иначе
със сигурност щеше да повърне. На всичкото отгоре, вратът й беше схванат и всяко
завъртане на главата й причиняваше нетърпима болка. Мозъкът й беше размътен и
не можеше да осъзнае къде се намираше и какво се беше случило. Дори не бе
сигурна дали беше жива или мъртва, но си даде сметка, че щом изпитваше болка,
явно още не беше умряла. После спомените постепенно се възвърнаха и нахлуха с
взлом в измъченото й съзнание.
Последните два-три месеца бяха изпълнени с непрестанни унижения от
страна на валиде. Въпреки солидната си възраст, тя ставаше все по-похотлива.
Почти не минаваше ден, в който Надя да не беше принуждавана да задоволява
противоестествената й страст. Не можеше да се отрече, че султанката имаше
страхотно въображение и всеки път измисляше нещо ново. Единственото утешение
на момичето беше мисълта, че Кьосем щеше да й се насити бързо и да я остави на
мира. За нейно съжаление се случваше точно обратното. С всеки изминал ден
господарката й все повече се привързваше към нея, а желанията й ставаха все по-
извратени. Накрая Надя не издържа. Вчера сутринта след една особено
отвратителна оргия в банята, гарнирана с обилно количество вино, се осмели да
попита кога ще я прехвърлят в харема на султана, но валиде много се ядоса на този
въпрос. Засипа я с обиди и обвинения в неблагодарност. Обясни й назидателно, че
всички наложници биха дали мило и драго да си разменят мястото с нея, само тя не
оценявала благородството и добрината й и непрекъснато капризничела. Девойката
не можа да се сдържи и заплака. Обикновено сълзите й омилостивяваха Кьосем, но
този път тя се ожесточи още повече. Нарече я лигла и глезла и ядосана напусна
банята. Надя се прибра в стаята и отчаянието я обзе напълно. Не можеше да
издържа повече. Не искаше до края на живота си да задоволява извратените
желания на валиде. Самосъжалението, унижението и безнадеждността, съчетани с
въздействието на алкохола, помрачиха съзнанието й. Без много да му мисли,
завърза единия край на копринения си шал за рамката на прозореца, а от другия
край направи примка. После се качи на едно столче и нахлузи примката върху
нежната си шия. След това се прекръсти и скочи.
Оттогава не помнеше почти нищо, освен как някаква странна възрастна
жена, приличаща на вещица, се беше надвесила над нея и й подаваше чаша с вода.
Но това можеше да е било и сън. Изведнъж почувства страхотна жажда. Гърлото й
беше пресъхнало и също я болеше. Изправи се с мъка и се отправи към масата,
където стоеше кана с питейна вода. Наля си една чаша и я изгълта жадно. Точно в
този миг вратата се отвори и на прага се появи Фатима. Явно беше дебнала отвън.
248
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
249
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
похъркваха, а други бълнуваха, за пръв път от няколко месеца насам, спа спокойно,
без да сънува кошмари. На другия ден, заедно със съквартирантките си, беше
представена на къзларагата. Зюмбюл ага ги огледа внимателно и със строг глас им
разясни основните правила в харема. Изглежда Надя привлече с нещо вниманието
му.
– Имаш хубави очи, момиче – промърмори баш евнухът замислено. – Но
трябва да се храниш повече. Много си кльощава.
Не знаеше какво да отговори, само засрамено сведе поглед и гъста руменина
покри бледото й лице.
– Е, добре – обърна се къзларагата към хазнедар уста. – Заведи ги при
имама.
Харемът разполагаше със собствена джамия, която разбира, се нямаше нищо
общо с величествените джамии извън двореца, по-скоро приличаше на някакво
забутано теке. Там момичетата, наставлявани от имама, повториха трикратно
„Аллах е велик и Мохамед е неговият пророк”, с което формално приеха исляма.
След това, всички получиха нови мюсюлмански имена. От този ден насетне, Надя
щеше да се нарича Хатидже. Като всички новопостъпили, тя беше задължена да
посещава курсовете по турски език, ръкоделие, музика и други занимания. От
момичетата, с които живееше заедно, имаше две рускини и една украинка. Всички
те имаха сходна съдба и това им помогна да се сприятелят. Тъй като те бяха съвсем
нови, а тя, все пак, беше живяла вече почти половин година в двореца, им
помагаше с опита и знанията си, придобити от Сюлейман ага. Бившият й
възпитател беше единственият човек, който й липсваше и тя често си мислеше за
него. На няколко пъти успя да го зърне за малко, но той сякаш се страхуваше да
общува с нея и я избягваше.
В края на първата седмица от новия й живот, в харема плъзна слух, че на
следващия ден се очакваше височайше посещение. Говореше се, че султанът се бил
наситил на последната си любимка и искал да огледа внимателно всичките си
наложници, за да си избере нова. Трескаво очакване обхвана обитателките на
харема. Под ръководството на хазнедар уста и другите майсторки, започнаха
приготовления за програмата по посрещането на височайшия гост. Всяка една от
девойките, дори и най-невзрачната, се надяваше, че падишахът щеше да избере
точно нея. Хатидже също си помечта, макар че доколкото беше чувала, Ибрахим
хан си падал по по-едри и пълни жени.
На другия ден по обяд, султанът, придружен от майка си и сестрите си, се
появи в харема. Гостите бяха посрещнати официално от Зюмбюл ага и се настаниха
удобно в отредените за тях места. След това наложниците изнесоха кратка
програма, състояща се главно от песни и танци в съпровод на типични ориенталски
музикални инструменти. Падишахът изслуша изпълнените в негова чест номера, но
твърде бързо се отегчи и дори започна да се прозява. Забелязвайки досадата му,
Зюмбюл ага даде знак представлението да приключи по-бързо. Подтиквани от
майсторките и евнусите, всички наложници се строиха в шпалир, през който щяха
да минат Ибрахим хан и другите височайши гости. Подхваната от здравите ръце на
хазнедар уста и един млад евнух, Хатидже беше изтикана в първата редица, редом
до най-засуканите наложници, сред които бяха и любимките на султана.
Момичетата от нейната стая бяха забутани някъде далеч назад, където нямаха
250
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
251
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
коридори и сърцето й биеше до пръсване. Какво щеше да се случи тази вечер? Ами,
ако се провалеше? Ако султанът останеше разочарован от нея? Беше чувала да се
шушука из харема, че падишахът имал доста странни желания при забавленията си
с наложниците. А тя беше толкова млада и неопитна и едва ли щеше да задоволи
изискванията му. Тогава сигурно щяха да я върнат при Кьосем. При тази мисъл
потръпна от отвращение. Всичко друго, но не и това. След това изведнъж й хрумна
странната мисъл, че можеше да се възползва от опита си в отношенията си с
валиде. Дори си спомни как веднъж Кьосем й беше споменала, че султанът много
обичал масажите.
– Стигнахме – стресна я гласът на хазнедар уста. – Аз съм дотук. Пожелавам
ти успех.
Стояха пред една внушителна врата, охранявана от двама въоръжени
бостанджии. Евнусите им казаха нещо и те ги пропуснаха да минат. Там ги чакаха
две млади чернокожи робини, които я поеха от кастратите. Влезнаха в покоите на
султана и продължиха още известно време по някакви коридори, докато накрая се
озоваха пред спалнята, където на пост стояха двама неми роби. Придружителките й
я оставиха и се поклониха леко за довиждане. Хатидже продължаваше да стои без
да знае какво да прави. Пазачите я обискираха за скрито оръжие, тъй като Ибрахим
хан все още не можеше да се отърси от страха, с който беше живял през дългите
години на изолацията си в „Кафеза”. След като се увериха, че всичко беше наред,
те се отдръпнаха леко и й направиха знак да влезе.
Хатидже пристъпи плахо напред. Краката й бяха натежали, сякаш бяха от
олово. След това изведнъж си спомни указанията на хазнедар уста, коленичи и
запълзя бавно към средата на спалнята, където се намираше огромно кръгло легло,
застлано с балдахин. Върху него, гологлав и наметнат само с тънък копринен халат,
се беше излегнал самият султан. Без атрибутите на властта, той изглеждаше като
най-обикновен млад мъж. Не беше едър, по-скоро пълен, имаше тъмна чуплива
коса и малко по-светла, все още рехава брада. Единственото, което привличаше
вниманието беше особеният блясък на бадемовите му очи. Хатидже долази до
леглото и зачака заповедите на султана. Беше чувала, че Ибрахим хан бил доста
мълчалив и хич не обичал да говори. Шушукаше се, че много от любимките му
нарушавали етикета и го заговаряли първи. След около минута мълчание, вече се
чудеше дали да не постъпи като тях и тъкмо беше отворила уста, когато чу гласът
на падишаха.
– Как ти беше името, момиче?
– Хатидже Турхан, господарю – отвърна плахо.
– Така ли? И какво ти е турхан? – поинтересува се той.
Турхан на турски значеше благороден, от знатен произход и тази част от
името й беше прибавена от Кьосем при представянето й на султана. Така че, сега
нямаше друг избор, освен да повтори лъжата на валиде.
– Дъщеря съм на знатен полски благородник, господарю – промълви със
забит в земята поглед и гъста руменина покри лицето й. Беше си позволила да
излъже най-могъщия човек на света, владетеля на огромната Османска империя.
Ако я разобличаха, сигурно щяха да я осъдят на смърт.
252
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
253
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
нея, само защото властната му майка беше настояла. От унижение и безсилна ярост
й идваше да заплаче. Вместо това надигна отново чашата и я изпи до дъно.
Султанът я погледна с любопитство и като че ли с известна доза
възхищение.
– Машаллах – промърмори тихо и напълни отново чашата й.
Този път не чака специална покана и отпи от виното. Алкохолът започна да
й действа и тя бе обзета от някаква необяснима дързост.
– Господарю, искаш ли да ти направя един масаж, какъвто не са ти правили
досега? – чу се да пита с предизвикателен глас.
Това неочаквано предложение го развесели истински и той се засмя с глас.
– С тези слабички пръстчета ли? – попита, кикотейки се. – Та ти нямаш сила
да удушиш пиле, камо ли да намачкаш тялото на султана.
– Позволи ми да опитам – възрази Хатидже Турхан с неочаквано спокоен
глас и за пръв път го погледна право в очите. – Ако не ти хареса, заповядай да ме
убият.
Ибрахим хан не издържа на втренчения й поглед и нещо в него трепна.
– За пръв път виждам толкова зелени очи – каза той замислено. – Наистина
са като изумруди.
– Ще ми позволиш ли, господарю? – настояваше тя. Нима имаше какво да
губи. – Кълна ти се, че няма да съжаляваш.
– Е, добре – кимна след кратко колебание. – Какво пък толкова? Така ли
иначе, обещах на майка ми да прекарам нощта с тебе.
Хатидже Турхан преглътна поредната обида и се приготви за работа.
Султанът се дотътри до огромното легло и се просна по корем.
– Можеш да започваш – разреши великодушно.
Надвеси се над него и започна усилено да масажира задната част на главата
и тила му. Падишахът затвори очи, изненадан от силата на нежните й пръсти.
Вследствие на годините, прекарани в изолация в „Кафеза” и постоянния страх в
очакване на смъртта, беше получил тежко нервно разстройство, което бе
придружавано от чести пристъпи на силно главоболие. Дори и в момента усещаше
някаква тъпа болка в слепоочията. Но пръстите на момичето сякаш притежаваха
магическа сила. Почти веднага усети известно облекчение, а след няколко минути
болката отшумя напълно.
– Господарю, за да продължа по-нататък, ще те помоля да свалиш халата си
– промълви Хатидже Турхан, след като приключи с главата и тила.
Султанът се понадигна леко и покорно изпълни молбата й, оставайки само
по долни гащи. Момичето се зае да масажира раменете и гърба му, отлепяйки
внимателно кожата му около гръбначния стълб. Ибрахим хан започна да простенва
от болка и облекчение, усещайки как схванатото му тяло сякаш се пробужда за нов
живот. Бавно и методично тя премина през ръцете, кръста, задника и краката на
султана. Когато привърши, спря за миг да си поеме въздух.
– Господарю, ако си доволен и искаш да продължа, моля те да се обърнеш
по гръб.
Падишахът не отговори. Все още лежеше по корем със затворени очи и дори
не помръдваше. „Нима това е краят, помисли си Хатидже Турхан с някакво странно
примирение. А може би просто е задрямал.” Така измина около минута, която й се
254
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
стори цяла вечност. После бавно, като че ли без особено желание, султанът се
обърна по гръб.
– Продължавай – промърмори без да отваря очи.
Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите й и тя отново се наведе над
височайшето тяло. Макар все още твърде млад, Ибрахим хан беше започнал да
трупа излишни килограми. Той не беше особено запален по основния спорт на
всички короновани глави, лова. Харесваше му да стреля с лък, но обичаше да го
прави в градините на двореца, вместо да гони дивите животни по ловните полета.
Мускулите му, доколкото изобщо ги имаше, бяха слаби и отпуснати, гърдите
тесни, а ханша широк. Въобще, това тяло би подхождало повече на някоя вдовица,
търсеща утеха в преяждането, отколкото на младия султан на Османската империя.
Въпреки това, Хатидже Турхан полагаше неимоверни усилия да постегне,
доколкото това въобще можеше да се постигне с един масаж, тази отпусната маса.
Започна с провисналите и обилно окосмени гърди, премина към отпуснатия корем,
едрите бедра, коленете и завърши с пръстите на краката. За миг спря да си почине,
хвърляйки плах поглед на изглеждащия като задрямал падишах. Сега й предстоеше
най-важната част. Дотук се бе справила сравнително добре, но това нямаше да има
никакво значение, ако се провалеше накрая. Пое дълбоко въздух, стисна и разпусна
няколко пъти пръстите на отмалелите си ръце и се зае за работа. Върна се на
корема на султана и прокара пръсти по него, но това вече не беше масаж, а по-
скоро галене. Ибрахим хан не реагира по никакъв начин и тя не можеше да разбере
дали това му харесваше или не. Но така или иначе, вече нямаше връщане назад.
Шмугна леко дясната си ръка в гащите му и след миг вече държеше мекия му член.
Започна да го гали нежно, но настоятелно, докато не усети как той се уголемява и
втвърдява в ръцете й. Султанът понадигна таза си и тя смъкна гащите му с лявата
си ръка. Продължи да движи пръстите си, докато той не започна да стене от
удоволствие. В един момент падишахът се надигна и изръмжа нещо неразбрано.
После я хвана здраво с ръце и я просна по гръб в леглото. След това грубо
проникна в нея, разкъсвайки безцеремонно девствената й ципа. От устата на
Хатидже Турхан се изтръгна болезнен вик, но в същото време цялото й същество
ликуваше. Беше успяла. Ибрахим хан продължаваше да се движи тромаво напред-
назад в утробата й, докато в един момент се стегна и в следващия миг експлодира в
нея, надавайки доволен стон. След това, отпусна тежкото си тяло върху нея, като
едва не я смаза. Дишаше тежко и тя се притесни за него.
– Добре ли си господарю? – попита плахо.
Султанът се търколи встрани, без да отговори нищо и след по-малко от
минута в стаята се разнесе мощното му хъркане.
255
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
256
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
257
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
258
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
259
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
изглежда бяха безпочвени, защото малко след като валиде си тръгна, я навести
хазнедар уста и тържествено й съобщи, че султанът щял да я очаква тази вечер.
Въпреки че не се чувстваше много добре, прецени, че беше по-добре да не отказва
поканата му и лично да му съобщи добрата новина.
– Господарю, в утробата ми расте твоята рожба – промълви въодушевена,
веднага щом я въведоха в покоите му.
– Знам – отвърна Ибрахим хан с безразличие. – Майка ми вече ме уведоми.
– Тя смята, че ще е момче и ще стане следващия султан – продължи
Хатидже Турхан развълнувана, надявайки се да събуди интереса му. – Това е
чудесно, нали?
– Сигурно – промърмори с неприкрита досада. – Надявам се това да не
попречи на заниманията ни.
– Няма, господарю – отвърна обезсърчено. Беше потресена от
незаинтересоваността му. – Ще се старая повече отпреди.
– Надявам се да е така – каза султанът нетърпеливо и се излегна по корем на
огромното легло. – Хайде, започвай, че нещо съм се схванал.
Хатидже Турхан потисна една въздишка и се наведе над охраненото му
тяло. Трябваше да се заема с работа.
***
През следващите няколко седмици общо взето нещата си вървяха
постарому. Като бременна с първата рожба на Ибрахим хан, Хатидже Турхан
придоби още по-висок статут. Обявиха я за кадъна на султана и я преместиха в
просторен апартамент в съседство с покоите на валиде. Получи правото да има
лична робиня и Кьосем великодушно й предложи на тази длъжност да бъде
назначена Фатима, с която вече беше свикнала. Отказа категорично, защото се
страхуваше, че султанката се стремеше да я контролира и манипулира,
посредством преданата й възрастна робиня. Продължаваше да посещава падишаха
почти всяка вечер. Два-три пъти се почувства твърде зле и отклони поканите му.
Тревожното бе, че имаше и вечери, които той предпочиташе да прекара без нейната
компания. До ушите й достигнаха клюки, според които Ибрахим хан се забавлявал,
от време на време и с други наложници.
– Господарю, не ти ли е вече приятно да бъдеш с мен? – попита го една
вечер с насълзени очи. Падишахът току-що беше свършил и се беше излегнал
блажено. – Нима бременността ми те отвращава?
– Спи ми се – отвърна сънено и затвори очи. В следващия миг мощното му
хъркане озвучи стаята.
Хатидже Турхан избърса сълзите от очите си и се сви в другия край на
леглото. На сутринта, за пръв път, султанът не поиска от нея масаж за разсънване и
набързо я отпрати. Също така, за пръв път, не й подари нищо на раздяла. Тази нощ
изглежда бе преломна в отношенията им. Както Кьосем злобно бе предсказала,
падишахът твърде бързо се насити на компанията й и поканите му към нея
започнаха да оредяват все повече и повече. Някъде в средата на лятото, когато
коремът й започна да се очертава забележимо, Ибрахим хан съвсем забрави за нея.
До ушите й достигнаха слухове, според които султанът вече си имал нова любимка,
в която бил влюбен до уши. Сюлейман ага, който й беше основният източник на
260
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
261
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
262
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
263
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
264
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
265
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
266
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
267
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
268
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
269
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
и уплаха. След това Ибрахим хан се насочи към близкия фонтан и с един замах
хвърли ревящото шехзаде във водата. После се обърна и най-спокойно се отдалечи.
Джинджи Ходжа, Зюмбюл ага и бостанджиите го последваха уплашени. С
неподозирана за килограмите си пъргавост, Сюлейман ага се затътри към фонтана.
Хатидже Турхан и дойката се втурнаха след него. С общи усилия измъкнаха от
студената вода треперещото телце на Мехмед. При падането си във фонтана,
шехзадето беше разбило челото си и от дълбоката рана течеше обилно кръв. Беше
глътнало малко вода и беше много уплашено, но беше живо и дишаше. Майка му
го гушна с треперещи ръце и самата тя заплака от страх и безсилна ярост. Нежно,
но настоятелно, Сюлейман ага измъкна момчето от прегръдката й, притисна една
чиста носна кърпа към кървящата рана и го понесе към двореца.
– Тичай и намери хасталар уста – изкрещя той на обърканата дойка, която се
мъчеше да успокои собственото си дете, което също ревеше уплашено. – Кажи й да
ни чака пред покоите на господарката.
Жената кимна мълчаливо и хукна пред тях, влачейки хлипащото момче.
Когато се прибраха в харема, лечителката и две нейни помощнички вече ги чакаха
с един леген топла вода и множество чисти кърпи. С опитните си ръце, възрастната
лечителка проми старателно дълбоката рана, след това я намаза обилно с някакъв
мехлем и я превърза, докато другите две жени държаха здраво шехзадето да не
мърда. То пищеше от болка, но хасталар уста му шепнеше някакви утешителни
думи и скоро момчето се поуспокои, макар че продължи да хлипа тихичко.
– Нищо му няма – заключи възрастната жена, след като приключи. – До
няколко дена ще му мине като на кученце.
– Сигурна ли си, уста ханъм? – погледна я разтревожено Хатидже Турхан. –
Раната беше много дълбока и той загуби доста кръв.
– Ще се оправи – успокои я лечителката. – Давай му да пие повече течности
и да яде полусуров телешки дроб.
След това се обърна към момчето и го потупа по рамото.
– Бъди силен, млади господарю. Народът е казал: „Юнак без рана не може”.
Хасаталар уста се оказа права. В края на втората седмица раната беше почти
заздравяла и махнаха превръзката. След по-малко от месец от произшествието
нямаше никаква друга следа, ако се изключи един голям розов белег.
Ибрахим хан въобще не се поинтересува какво се беше случило с
първородния му син, след като го беше хвърлил във фонтана. Но за да си отмъсти
на майка му, която си беше позволила неуважително отношение към него, обяви
настоящата си любимка за баш кадъна и дори сключи официален брак с нея. Хюма
Шах, известна още с прозвището си Телли, поради факта, че обичаше да вплита в
косата си златни и сребърни телчета, беше жената, задържала се най-дълго до
султана, макар че това беше твърде условно. Въпреки че се кълнеше във вечна
любов на фаворитката си, той не се отказваше от компанията и на други засукани
наложници. Дори караше Хюма Шах да участва в прословутите му групови оргии.
Тя явно не беше много ревнива или може би просто умееше да прикрива чувствата
си, но никога не показа открито, че разгулният начин на живот на падишаха й беше
неприятен. По време на осемте години на османския престол, Ибрахим хан имаше
поне една дузина кадъни, които го дариха с осем синове и седем дъщери. Тези
наложници, които бяха преминали през леглото му без да оставят потомство, никой
270
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
271
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
изискването му, новите попълнения да имат полови органи като на крави. При един
от редките си излети сред природата, султанът беше впечатлен от детеродния орган
на една едра юница и дори беше пожелал да се съвокупли с нея. Джинджи Ходжа
беше призовал на помощ всичката си убедителност, за да го откаже и падишаха
накрая отстъпи, но с уговорката, че вече искал наложниците му да приличат на тази
юница. Новоназначеният къзларага, който беше станал свидетел на ужасната съдба
на предшественика си, прояви изключително старание, за да задоволи капризите на
безумния султан. Първо, всички по-млади и хубавки наложници от стария харем
бяха набързо омъжени за различни висши чиновници и паши. Тези, за които не
бяха намерени подходящи съпрузи, заедно с по-възрастните робини и някои от
майсторките, бяха заточени в „Ески сарай”. За кадъните си и някои от любимките
си, господарят прояви снизхождение и те „милостиво” бяха оставени в харема.
След това баш евнухът пристъпи към по-трудната част: да намери подходящи нови
попълнения. Бяха изпратени инструкции до всички кътчета на империята, в които с
най-големи подробности бяха описани изискванията на султана към новите му
наложници. В резултат на това харема бързо се напълни с едри жени, чиито
детеродни органи наподобяваха тези на младата юница, която беше впечатлила
Ибрахим хан. Въпреки тягостната атмосфера на страх, която цареше в „Топкапъ
сарай”, намериха се някои шегобийци, които сполучливо прекръстиха „Дома на
блаженството” в „Краварника на султана” и това наименование стана
изключително популярно. Падишахът не се впечатли много от тези иронични
подмятания и известно време беше щастлив с новите си попълнения.
Обаче, Айше, най-голямата от сестрите му, на която й беше дошло до гуша
от безумията на султана, си беше позволила да му каже в прав текст, че беше
станал за смях на всичките си поданици. Ибрахим хан побесня от тази забележка и
от този ден нататък започна целенасочено да я тормози. Фатима и Ханзаде се
опитаха да защитят кака си, но единственото което постигнаха, бе да си навлекат
гнева на падишаха. С непонятна злоба и отмъстителност, той отне от сестрите си
принадлежащите им дворци и ги дари на любимките си. Но лишаването от
имуществото им, му се видя недостатъчно наказание. Затова той реши да им
отнеме и достойнството, принуждавайки ги да прислужват на Хюма Шах и други
негови фаворитки. Това преля чашата на търпението им и те се оплакаха на майка
си. Кьосем беше потресена от разказа им и дълбоко се трогна от сълзите на
унижение, които блестяха в гордите им очи.
– Това нищожество съвсем се е самозабравило – промълви валиде с
треперещ от възмущение и гняв глас.
Още същия ден намери Ибрахим хан в градините на сарая, където се
готвеше да се отдаде на поредната групова оргия, карайки нещастните си
наложници да ходят чисто голи на четири крака и да мучат като крави.
Валиде дръпна настрани падишаха, от чиито уста се бяха проточили
сладострастни лиги и му прошепна с леден тон:
– Господарю, ако имаш нужда от знатна прислуга, следващият път извикай
мен. Ще се постарая да задоволя всички прищевки на „височайшите” ти любимки.
Но никога повече, недей да унижаваш сестрите си!
Странно, но султанът реагира като дете, което бе сварено да прави беля.
– Добре, майко – промърмори засрамено и сведе поглед.
272
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
273
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– Пак ще се срещнем.
Вдовицата си даваше сметка, че падишахът едва ли щеше да се примири с
подобно унижение. Беше сигурна, че когато се съвземе от стреса, щеше да си
отмъсти жестоко. Единственият човек, който можеше да го възпре, беше майка му.
Затова се отправи незабавно към покоите на Кьосем.
– Само ти можеш да ми помогнеш, господарке – извика Айше, падайки на
колене пред валиде султан. – Той ще ме насили и после ще ме убие.
– Успокой се – отвърна валиде уверено. – Никой не би си позволил да
посегне на вдовицата на бившия султан. Споменът за неговата жестокост е все още
силен.
– Ти не разбираш, господарке – проплака жената. – Тази сутрин Ибрахим
хан нахлу в спалнята ми и се опита да ме изнасили. Само камата в ръката ми го
възпря. Но той ще се върне.
– Какво? – изкрещя Кьосем, невярваща на ушите си. – Ибрахим хан се е
опитал да те изнасили и ти си го заплашила с кама?
– Точно така, господарке – кимна вдовицата, хлипайки. – Нямах друг избор.
– Господи, какво доживяхме – промълви валиде тихо и вдигна очи към
небето. След това погледът й отново се върна на треперещата от страх жена. –
Остани тук. Слугите ми ще те пазят. Той няма да посмее да нахлуе в покоите ми.
– Благодаря ти, господарке – отвърна Айше с насълзени очи.
След това Кьосем се облече набързо и излезе да търси Ибрахим хан.
Докладваха й, че бил в покоите си и си почивал, тъй като не се чувствал добре.
– Какво ти е, сине? – попита го загрижено, когато влезна при него.
– Бях наредил никой да не ме безпокои – промърмори падишахът, без да
отваря очи.
– Позволих си да наруша заповедта ти, защото се притеснявам за теб –
продължаваше да опитва с добро. – Напоследък се държиш странно.
– Какво искаш? – попита я не особено любезно и най-после отвори очи.
– Опитал си се да изнасилиш Айше – гласът й вече звучеше строго.
– Тази кучка ще си плати скъпо – просъска султанът злобно. – Тя се опита
да ме убие.
– Тя просто е защитила честта си – възрази Кьосем.
– Тя е една долна мръсница – не отстъпваше той. – Как си позволява да ми
откаже на мен?
– Тя е вдовица на брат ти – напомни му валиде и гласът й прозвуча
злокобно. – Помниш ли Мурад хан, който искаше да те убие, но аз не му позволих?
При споменаването на името на бившия владетел, Ибрахим хан се
разтрепери и се сви в леглото си.
– Той те наблюдава отгоре, сине – продължи със заплашителен тон. – И
никак няма да му хареса, че се опитваш да изнасилиш любимата му жена.
– Спри, моля те спри – простена султанът с треперещ глас. – Мурад отдавна
е мъртъв и вече нищо не може да ми направи.
– На твое място не бих заложила на това – прошепна зловещо Кьосем. – И
този път недей да разчиташ на закрилата ми.
Остави нещастника да се гърчи от страх и се отправи обратно към покоите
си, уверена че беше успяла да го сплаши. Наистина, падишахът се отказа от
274
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
275
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
276
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
277
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
278
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
279
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
280
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
Никак не й беше лесно да заповяда екзекуцията му, но ако той беше останал жив,
щеше да застраши не само нейната власт, но и стабилността на Османската
империя. Когато беше изправена пред трудни решения, тя умееше да потиска
емоциите си и да действа безкомпромисно. И сега случаят беше подобен. Въздъхна
дълбоко и погледна през прозореца. Навън вече се беше стъмнило напълно. Може
би в момента малката мръсница се преобличаше и всеки момент щеше да се
отправи към последната си любовна среща. Кьосем се почувства самотна и
напрегната и изпрати да повикат Айше.
Изпиха по чаша билков чай и хапнаха по резен пъпеш. Побъбриха малко, но
разговорът не вървеше и накрая в стаята се възцари напрегната тишина. Времето си
минаваше, а нямаше никаква вест. Наближи полунощ и регентката започна
истински да се притеснява. Какво се беше объркало? Най-накрая един верен евнух
почука на вратата и й предаде, че Месут я очаквал на обичайното място. Навлече
набързо фереджето си и се насочи с бърза стъпка към беседката. Още щом видя
бившия еничар да седи свит и със забит в земята поглед, разбра, че нещо не беше
наред.
– Какво стана? – попита нетърпеливо, макар че вече знаеше отговора.
– Тя не дойде, господарке – отвърна Месут с гузен глас, сякаш той лично
беше виновен за провала. – Явно се е случило нещо непредвидено.
– Защо не изчакахте още известно време? – попита Кьосем строго. – Може
нещо да я е забавило и да е решила да дойде по-късно.
– Едва ли – поклати глава. – Но за всеки случай момчетата са още там. Ще я
заловят, ако се появи, но не вярвам.
– Защо?
– Малко преди полунощ Хамид беше посетен в бараката от един млад евнух,
който се задържа вътре не повече от минута. На излизане моите момчета го
задържаха и го разпитаха набързо. Момчето казало, че носело бележка от някаква
слугиня, но не я било чело. Когато го попритиснали малко, признало че го е
изпратила личната прислужница на валиде султан, но колкото и да го заплашвали,
продължавало да твърди, че не било запознато със съдържанието на посланието.
– Може би малката мръсница е уведомила любимия си, че в момента е заета
и ще дойде по-късно.
– Не вярвам. Малко след като евнухът си тръгна, Хамид напусна бараката и
започна да обикаля участъка от крепостната стена, за който отговаряше. Едва ли би
тръгнал да проверява подчинените си, ако очакваше любимата си.
– Може би му е писала, че ще закъснее и е решил да използва времето, за да
си свърши работата – не се предаваше регентката.
– Малко вероятно – отвърна тихо Месут, попарвайки последните й надежди.
– След около половин час Хамид се върна, придружен от един от десетниците му.
Двамата влезнаха в бараката и започнаха да играят табла. Още са там.
– Ясно – отвърна след кратко мълчание. Трябваше й известно време, за да
асимилира случилото се. Когато осъзна, че нямаше да успеят да заловят Хатидже
Турхан в прелюбодейство, изведнъж се успокои и възвърна самообладанието си. –
Няма смисъл да висите повече пред бараката. Освободи кадията и имама и им се
извини за недоразумението. Остави един от хората ти да наблюдава за всеки
случай, а останалите прати да се наспят, че утре ще ми трябвате свежи.
281
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– Добре, господарке.
– Връщаме се отново към първоначалния план – продължи Кьосем,
възстановявайки постепенно самоувереността и концентрацията си. – Нямаме
право на повече грешки, затова искам сега да преговорим подробно всичко и да
уточним и най-дребните детайли.
***
Хатидже Турхан освободи слугинята си и се отпусна в широкото пухено
легло. Трябваше да опита да се наспи добре тази нощ, защото утре я чакаше един
тежък ден, в който щеше да се реши съдбата й. Затвори очи, но сънят не идваше.
Беше твърде превъзбудена и напрегната, за да може да заспи. Знаеше много добре
от какво имаше нужда, но за съжаление не можеше да си го позволи тази вечер.
Беше живяла дълги години в принудително въздържание, така че беше свикнала да
се лишава от мъжки ласки. Щеше да изтърпи още няколко дена.
След раждането на сина й, Хатидже Турхан дълго време хранеше надежди,
че на Ибрахим хан щеше да му домъчнее за нея и щеше да я повика отново някоя
нощ. Не че секса с него беше кой знае какво, но за друг мъж не смееше и да си
мечтае. Уви, лудият султан отдавна беше забравил любимата си баш кадъна и се
беше отдал на диви оргии с новите си фаворитки. Опитала веднъж от любовните
ласки, Хатидже Турхан трудно понасяше липсата на мъж в живота си. Тя беше
току-що разцъфнала млада фиданка и имаше нужда някой да я прекопава и полива.
За съжаление, една жена от султанския харем не можеше да си позволи връзка с
друг мъж, освен падишаха. Е имаше и такива, които успяваха да заобиколят
строгите правила, но обикновено, рано или късно, забежките им ставаха известни и
нещастните жени свършваха земния си път, хранейки хищните риби в мътните
води на Златния рог. Другата възможност беше да се отдаде на противоестествени
ласки с жени от харема. Това също беше абсолютно забранено и се наказваше
строго, но все пак на такива връзки се гледаше малко по-снизходително, пък и те
бяха много по-достъпни и по-лесни за укриване. Само че, тя не си падаше по това.
След сексуалния тормоз, на който бе подложена от Кьосем, бе напълно отвратена и
дори не можеше да си представи, че би могла да опита подобно нещо отново. Само
при мисълта, че се докосваше до друга жена, започваше да й се повдига от погнуса.
В харема се шушукаше, че много наложници прибягвали до самозадоволяване,
използвайки пръстите на ръцете си и различни предмети, наподобяващи фалос.
Направи няколко опита, но мастурбирането й носеше само краткотрайно
облекчение и в никакъв случай не можеше да замести грубата мъжка сила. С
годините положението ставаше все по-тежко и младата баш кадъна бе на ръба на
психическа криза.
И точно когато търпението й беше изчерпано докрай, лудият султан бе
принуден да абдикира, а на трона бе поставен малолетния й син, шехзаде Мехмед.
След смъртта на Ибрахим хан и обявяването й за валиде султан, реши да се
възползва от новата ситуация, за да задоволи нагона си. Даваше си сметка, че
трябваше да действа изключително предпазливо и дискретно, защото, ако я
разкриеха, това можеше да й струва не само високия пост, но и живота. Но все пак,
сега тя разполагаше с много възможности да контролира ситуацията. След дълъг
282
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
283
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
284
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
285
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
286
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Хатидже Турхан за пореден път сънуваше как Хамид ага я притискаше със
здравите си мускулести ръце към широката си гръд и после проникваше с груба
сила в нея. Двамата се движеха задъхано в чуден синхрон и всеки момент щяха да
експлодират. Тъкмо в най-сюблимния моментq усети как някой я разтърсва леко и
в следващия миг отвори очи. Над нея се беше надвесила Гонджа и й шепнеше нещо
на украински.
– Какво има? – попита я разочаровано и й хвърли един ядосан поглед. Бяха я
прекъснали в най-неподходящия момент.
– Господарке, съжалявам, че трябваше да те събудя, но Сюлейман ага
настоява да те види незабавно – оправда се слугинята. – Твърди, че има да ти
съобщи изключително важна новина.
– Кое време е? – погледна я строго.
– Скоро ще пукне зората.
– И толкова ли не можа да изчака още няколко минути – промърмори
примирено. – Пусни го да влезе.
Хатидже Турхан прие къзларагата без да става от леглото си. Поизправи се
малко, наметна един шал върху нощницата си и изгледа свирепо кланящия се
евнух.
– Слушам те.
287
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
288
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
След като се прибра от мрачната изба, Кьосем захвърли с облекчение
дебелия шал, съблече се набързо и се мушна в леглото си. Трябваше да поспи
малко, защото утре я чакаше тежък ден. Ден, в който щеше да се реши съдбата й.
Като във всяка ориенталска империя, османската администрация не си даваше
много зор, дори когато трябваше да се решават важни държавнически въпроси.
Така че, извънредното заседание на дивана беше насрочено да започне по пладне,
за да могат висшите чиновници да се наспят добре и да си починат преди работа.
Това не се отнасяше до нея. Тя щеше да стане преди първите лъчи на лятното
слънце да докоснат прозореца й, защото трябваше лично да контролира
изпълнението на плана по отстраняването на малолетния падишах и неговата
самозабравила се майка. Стисна здраво очи, но сънят отказваше да дойде. Досадни
съмнения измъчваха умореното й съзнание. Дали пак нещо нямаше да се обърка
фатално. За пореден път прехвърли през ума си предстоящите събития.
Утре призори, главният готвач щеше да приготви любимия сютляж на
падишаха и щеше да изсипе в него смъртоносната отрова, забъркана от Тюлай.
Когато поднесяха закуската на султана, дежурният роб щеше да опита пред него
една лъжица, за да се увери, че в млякото нямаше отрова. И тъй като за момента
нищо нямаше да му се случи, Мехмед хан щеше да се нахвърли лакомо на
сютляжа. Няколко часа по-късно, щеше да се почувства отпаднал и неразположен.
После щеше да получи силни болки в областта на гърдите и дишането му щеше да
стане неравномерно и задъхано. Като всяко дете, падишахът често боледуваше от
настинки и грипове. Понякога получаваше и белодробни усложнения. Така че, едва
ли някой щеше да се притесни сериозно. Всички щяха да помислят, че това беше
поредното му разболяване.
Същевременно Месут и двама от другарите му щяха да подшушнат на
началника на бостанджиите, че един много богат търговец търсел
покровителството на Хатидже Турхан за някаква крупна далавера. Щяха да му
намекнат, че човекът бил готов да даде голям рушвет на всеки, който би му уредил
аудиенция при валиде султан. Бостанджибашията беше твърде алчен, за да
пропусне такава възможност. Щяха да му устроят капан някъде в покрайнините на
Истанбул, където уж щяха да го срещнат с богатия търговец. Там щяха да се
нахвърлят върху него и да го убият. После щяха да заровят мъртвото му тяло и да
се приберат в „Топкапъ сарай” ни лук яли, ни лук мирисали. След „безследното
изчезване” на началника на бостанджиите, поста му щеше да бъде зает временно от
неговия пръв заместник, който клонеше към групировката на Кьосем.
289
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
290
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
291
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
292
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
– Кой е там? – извика силно, взирайки се във все още непрогледния мрак.
От тъмнината изплува един неясен силует.
– Спокойно, Наджиб, аз съм – чу един твърде познат глас.
– Ибрахим ага, ти ли си? – попита бившият еничар и отпусна ръката си,
стиснала кривия ятаган.
– Аз съм – отвърна успокояващо началникът на бостанджиите и се
приближи на крачка от часовоя. – Реших да проверя как мойте серсеми носят
нощното дежурство и тъй като минавах наблизо, си рекох, я да видя как е и при
вас.
– Всичко е наред – отвърна Наджиб, гледайки го подозрително. Много
добре знаеше, че бостанджибашията бе привърженик на Хатидже Турхан, но
формално, той все пак им беше началник, така че трябваше да бъде любезен с него.
– Момчетата спят, а аз дежуря.
– Нека си почиват – кимна Ибрахим ага великодушно и предложи небрежно.
– Да дръпнем по един тютюнец за разсънване.
– Ами аз не си нося – промърмори бившият еничар, все още нащрек от
ненадейната поява на началника си. Чудеше се дали той наистина е минавал
случайно или има някаква специална причина за посещението му.
– Аз черпя – обяви щедро бостанджибашията, приближавайки се на една
ръка разстояние. – Само дано не съм си забравил табакерата.
Ибрахим ага бръкна в пазвата си, но когато измъкна ръката си, в нея
държеше не табакера, а остра къса кама. Със светкавично движение заби острието
на оръжието си в гърдите на нищо неподозиращия Наджиб, който дори не успя да
извика, а само издаде някакъв хриплив предсмъртен стон, преди от устата му да
бликне кръв. После се олюля за секунда и падна мъртъв на земята. Началникът на
бостанджиите вдигна високо ръка, давайки знак на другарите си, че всичко беше
наред. Спахиите се приближиха безшумно, разпределиха се на шест групички по
четирима човека и едновременно нахлуха в спалните на бившите еничари. За по-
малко от минута страховитите „гвардейци на султанката” бяха изклани като
пилета. Единствено Месут и Батур, които бяха свикнали да будуват и на сън,
успяха да грабнат оръжието си преди да бъдат наръгани и оказаха яростна
съпротива. На бърза ръка успяха да се справят с двама от четиримата си нападатели
и тъкмо да ликвидират и другите двама, когато останалите спахии, които вече бяха
свършили своята работа, се притекоха на помощ на закъсалите си другари. Месут и
Батур се биха смело и хладнокръвно, но нямаха никакъв шанс срещу десетократно
превъзхождащия ги противник и в края на краищата бяха притиснати в един ъгъл.
Все пак преди да бъдат посечени, успяха да наръгат още половин дузина от
нападателите си.
Когато битката приключи, на импровизираното бойно поле останаха да
лежат мъртви дванадесетте бивши еничари и петима спахии, а други трима бяха
ранени. Сред загиналите беше и ветеранът Касъм бей, който така и не дочака да
получи издръжка от валиде султан. Махмуд паша заповяда труповете на
„гвардейците“ да бъдат изхвърлени в Златния рог, а телата на загиналите спахии
бяха прибрани, за да бъдат предадени на близките им. На бърза ръка бяха доведени
няколко неми роби, които измиха кръвта и заличиха всички следи от клането.
Когато привършиха, небето на изток вече беше съвсем изсветляло.
293
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Слънцето се беше издигнало на хоризонта, когато, увита с дебел вълнен
шал, Кьосем отново слизаше по стълбите, водещи към дворцовата кухня.
Откри главния готвач да дава някакви наставления на калфите си и го
повика дискретно с ръка.
– Изпълни ли заръката ми, Йомер ага? – попита го строго.
– Да, господарке – отвърна притесненият човек без да я гледа в очите.
– Надявам се, че никой не те е видял.
– Не, господарке.
– Ти, освен „да” и „не”, други думи не знаеш ли? – ядоса се регентката.
– Всичко е наред, господарке – промърмори със забит в земята поглед.
– Моли се на Аллах, наистина да е така – прошепна Кьосем заплашително и
му обърна гръб.
Думите на главния готвач я успокоиха донякъде. Тя забеляза притеснението
му, но го отдаде на страха му от това, което беше извършил. Сега оставаше Месут
и другарите му да свършат своята работа, а после на заседанието на дивана всичко
щеше да бъде в нейни ръце.
***
Сюлейман ага се поклони дълбоко на Хатидже Турхан.
– Всичко върви по план, господарке – заяви той самодоволно. – „Гвардията
на султанката” е ликвидирана до крак. Е, оказали са известна съпротива, не е
минало без жертви и от наша страна.
– Чудесно – прозя се валиде. След като къзларагата я беше събудил преди
зазоряване, тя беше заспала отново, но за съжаление еротичните сънища не й се
явиха отново. Слънцето вече се беше издигнало високо в небето, когато Гонджа
отново я събуди с вестта, че баш евнухът моли да го приеме отново. – Какво друго?
– Дъртата вещица се е отбила отново при главния готвач, за да се увери, че е
изсипал отровата в сютляжа на султана. Според твърденията му, успял да я
заблуди, че всичко било наред.
Хатидже Турхан потръпна при мисълта, че тази жена наистина би могла да
отрови Мехмед хан. Добре че беше верният й къзларага, за да предотврати тази
трагедия.
– Мислиш ли, че ще успеем, уважаеми Сюлейман ага? – погледна го валиде
султан с красивите си зелени очи.
– И още как – отвърна наперено. – Ти само бъди готова, когато започне
извънредното заседание на дивана. Навъртай се някъде наблизо, защото по някое
време ще те повикат, за да те обяват за регентка на малолетния султан.
***
След срещата си с Хатидже Турхан, къзларагата, предрешен като арабски
търговец, напусна двореца. Предстоеше му да се отправи на последната си важна
мисия преди началото на извънредното заседание на дивана. Резултатът от нея
щеше да бъде решаващ за крайния изход на битката им с могъщата Кьосем султан.
Спря един файтон и прошепна нещо на кочияша, който шибна силно конете.
294
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Слънцето вече се беше издигнало високо в небето, наближаваше пладне, а
от Месут и хората му все още нямаше никаква вест. Кьосем започваше сериозно да
се притеснява. Вече трябваше да са приключили със задачите и да са се върнали.
Почака още малко, но вече не я свърташе на едно място и реши да се поразтъпче до
спалните помещения на „гвардейците” си, за да провери лично какво се бе случило.
Странно, но там нямаше никой. Доколкото беше запозната, в днешната акция по
ликвидирането на къзларагата и началника на бостанджиите, щяха да участват едва
половината от хората на Месут. Е, да речем, че останалите бяха излезли някъде по
собствени дела, но поне дежурният часови от тази нощ, за когото се предполагаше,
че бе будувал до зори, би трябвало да бе останал да се наспи. Освен това, всички
помещения бяха отключени и старателно подредени и изчистени. Наистина,
бившите еничари нямаха навика да заключват стаите си, защото, заради
страховитата им слава, никой не би посмял да влиза вътре без тяхно разрешение.
Единствено един полусляп ветеран, който изпълняваше ролята на техен слуга, се
295
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Коджа Бекташ, отвори с мъка очи. Някой се опитваше да го събуди,
разтърсвайки здраво едрото му тяло.
– Какво има? – промърмори той, едва помръдвайки устните си. Мъчеше го
зверски махмурлук и не можеше да фокусира погледа си.
– Точно тази нощ ли намери да се напиваш като свиня? – чу някой да говори
строго. Гласът му се струваше познат. – Все едно не знаеш, че днес ни чака важна
работа.
Най-после успя да фокусира погледа си върху досадника, който се опитваше
да го събуди и позна в него Кара Чавуш Мустафа паша. Струваше му се доста
странно, точно той да го упреква за пиянството му.
– Е, началство, говориш така, все едно не си близвал алкохол през живота си
– промърмори Коджа Бекташ, вместо извинение. – Вчера хасеки агите много
държаха да почерпят, вече не си спомням по какъв повод. Не вървеше да им
откажа. Те и тебе те търсиха, само че не можаха да те открият и ти бяха малко
обидени.
– Снощи имах работа – оправда се еничарският ага. – Но предполагам, че ти
си ме отсрамил подобаващо.
– Е, да, не ти е лесно и на тебе – профъфли заместникът му съчувствено.
– Сега тръгвам към „Топкапъ”. Отбих се в казармите, за да взема с мене
Челеби Мустафа бей и да се уверя, че всичко е наред.
– Не е ли още рано за заседанието на дивана?
296
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
297
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
298
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Според добрата стара ориенталска традиция, заседанията на дивана никога
не започваха точно в уречения час. Везирите, военните командири, кадъаскерите и
останалите висши чиновници, не си даваха много зор да бързат и се точеха с
часове. Досега никой владетел не бе успял да се справи с тази порочна практика,
още повече, че самият падишах обикновено се бавеше най-много и всички
останали го чакаха търпеливо. Кьосем беше прекрасно запозната с тези обичаи, но
въпреки това, точно днес нямаше никакво намерение да закъснява. Не би си
позволила риска да остави дивана да започне заседанието си в нейно отсъствие и да
я отстрани от регентския пост. Забързана към заседателната зала, почти се сблъска
с един дебел евнух.
– Прощавай, господарке, не можах да се отдръпна навреме – извини се
човекът с любезна усмивка.
– Няма нищо – отвърна небрежно регентката. В следващия миг погледът й
се спря върху него и кръвта й се смрази. – Ти...
– Какво ти е, господарке? – попита евнухът разтревожено. – Изглеждаш
така, все едно си видяла призрак.
– Добре съм – отвърна ядосано, опитвайки се да възвърне самообладанието
си. – Просто бързам за заседанието на дивана.
– О, няма смисъл да си даваш зор – ухили се нагло дебелакът. – Още е
твърде рано. Пък и без това всички ще закъснеят.
Кьосем побърза да се отдалечи. Не искаше да слуша повече този човек.
Защото той беше прав. Току-що тя беше видяла призрак. Сюлейман ага трябваше
да бъде мъртъв, а вместо това се хилеше предизвикателно зад гърба й.
299
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
300
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
301
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
302
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
303
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
304
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
305
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
306
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
307
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
308
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Събота, късния следобед, 16-ти Рамазан 1061 г. /2-ри септември 1651 г./
309
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
След като напусна злополучното заседание на дивана, Кара Чавуш Мустафа
се отби в стаята, където го чакаше Челеби Мустафа бей. Предаде му с няколко
думи какво се беше случило и двамата, придружени от гавазите си, се отправиха по
най-бързия начин към еничарските казарми. На няколко пъти се наложи да си
пробиват път със сила през събралата се в двора на „Топкапъ сарай” тълпа, но до
сериозни стълкновения със спахиите не се стигна.
– Къде е Коджа Бекташ? – изкрещя еничарският ага, когато най-после се
добраха до „Ет мейдан”. Един уплашен новобранец го заведе в спалното
помещение. Когато видя подгизналия от кръв чаршаф, с който бе превързан
заместника му, разбра, че се беше случило нещо ужасно. – Кой те нареди така,
братко?
– Махмуд паша – отвърна с отпаднал глас раненият и разказа накратко за
предателството на четиримата хасеки аги и за злополучната схватка със
спахийската конница. – Те бяха много повече и по-добре обучени от нас. Нищо не
можах да направя.
– Не е нужно да се оправдаваш, братко, ти си пролял кръвта си – успокои го
пашата. – А с предателите и спахиите ще се заема аз.
Кара Чавуш Мустафа се опита да мобилизира наличните сили, но споменът
от тазсутрешното позорно поражение, нанесено им от спахиите, беше все още
твърде силен и еничарите не горяха от ентусиазъм да тръгнат на нова битка. Освен
това, вече беше плъзнал слухът, че всемогъщата доскоро буюк валиде, бе уличена в
310
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
След бягството на Кьосем и оттеглянето на Кара Чавуш Мустафа,
привържениците на Хатидже Турхан в дивана станаха пълни господари на
положението.
– Участието в заговор за убийството на пресветлия падишах е изключително
тежко престъпление – заговори шейхюлислямът и в залата моментално се възцари
тишина. – Наказанието за такова престъпление може да бъде само едно.
– Смърт! – не се сдържа великият везир.
– Смърт! – подкрепи го бейлербеят на Румелия с пресипнал глас. – Смърт за
дъртата вещица!
– Смърт! Смърт! – чуха се кръвожадни възгласи от всички страни.
– Точно така – кимна авторитетно шейхюлислямът и вдигна ръка, за да
възстанови тишината. – За тази цел незабавно ще издам необходимата за случая
фетва, осъждаща изменницата на смърт чрез удушаване.
Кадъаскерът на Румелия веднага изрази готовност да подпише присъдата.
– Чудесно, а аз ще се погрижа тя да бъде изпълнена незабавно – намеси се
отново Сиявуш паша и даде някакви нареждания на един слуга. – Но преди да
закрием заседанието на дивана, трябва да решим още един спешен въпрос. С
осъждането на смърт на Кьосем, тя автоматично губи поста си на регент.
311
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Когато един от слугите на дивана му прошепна, че великият везир бе
наредил незабавно действие, Сюлейман ага въздъхна облекчено и на лицето му се
появи зловеща усмивка. Гениалният му план беше сработил и вече нищо не
можеше да го спре. Оставаше му да изпълни само последното действие и с това
всичко щеше да приключи. Но за него този заключителен акорд щеше да бъде по-
скоро удоволствие, отколкото задължение. Най-накрая щеше да се разплати с
дъртата вещица и да си отмъсти за всички унижения. Начело на една дузина
доверени пажове, къзларагата се отправи към покоите на Кьосем. Всички бяха
въоръжени с ками и къси ятагани и изгаряха от нетърпение да изпълнят
възложената им задача, за която щяха да получат щедро възнаграждение. Никой от
тях нямаше военна подготовка, но в края на краищата за удушаването на една
беззащитна възрастна жена не се изискваха кой знае какви бойни умения.
Бостанджиите бяха получили изрични указания да пропуснат безпрепятствено
въоръжената група.
След като се озоваха в „Дома на блаженството”, баш евнухът се почувства
още по-самоуверен. Тук плуваше в собствени води и не можеше да очаква никакви
неприятни изненади. Сред пажовете също цареше весело настроение и те дори си
подхвърляха шеги, с които взаимно се окуражаваха. Неусетно се озоваха пред
покоите на Кьосем. Никой не допускаше, че можеха да се опитат да ги спрат или да
им попречат по някакъв начин, така че внезапно проехтелият изстрел ги порази
като гръм от ясно небе. Един от пажовете, младо момче с едва набол мъх по
горната устна, се хвана за гърдите и с изненада откри, че оттам течеше топла кръв.
В следващия миг се свлече на земята и се запревива от болка. Чак тогава
къзларагата забеляза скритата в сянката на вратата Айше, която държеше в ръцете
си все още димящия аркебуз. Тази призрачна картина вся смут в редиците на
пажовете и те изпаднаха в паника. Кехаята се възползва от това и успя да
312
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
презареди. Последва втори изстрел и още един паж рухна на пода, прострелян в
рамото. Това допълнително разстрои и без това не особено смелите пишман бойци
и те бяха на ръба да побягнат позорно. В този решителен момент Сюлейман ага
запази самообладание и взе нещата в свои ръце. Поради дебелото си тяло и
трудната си подвижност, беше поизостанал малко от ентусиазираната група млади
евнуси и това може би беше спасило живота му, тъй като той беше не само най-
едрата, но и най-важната мишена. Сега Айше се опитваше да презареди отново и
ако не успееше да й попречи, следващата жертва със сигурност щеше да бъде той.
Вече беше твърде близко и нямаше никакво време за губене. Пуфтейки от
напрежение, къзларагата измъкна късия си ятаган и се насочи към кехаята.
Междувременно тя беше успяла да презареди и тъкмо вдигаше аркебуза,
насочвайки го към дебелото му туловище. С едно последно усилие Сюлейман ага
замахна с ятагана и го стовари върху дясната ръка на жената. В същия миг тя успя
да натисне спусъка и аркебузът гръмна. Все пак ударът на ятагана беше успял да
отклони оръжието и куршумът профуча покрай баш евнуха, облизвайки леко
лявата му буза, по която остана кървава резка. Айше се свлече на земята и изпусна
аркебуза. Ятаганът на къзларагата беше нанесъл дълбока рана на дясната й ръка.
Окуражени от това развитие на нещата, пажовете се нахвърлиха върху падналата
жена и започнаха да я ръгат с камите си.
– Достатъчно! – кресна Сюлейман ага. – Целта ни е дъртата вещица, а не
тази нещастница.
С тези думи той ритна вратата и нахлу в покоите на Кьосем, последван от
възбудените от пролятата кръв пажове, които се окуражаваха един другиго,
надавайки бойни викове. Огледаха набързо покоите на регентката, но те бяха
празни.
– Търсете внимателно, тука някъде трябва да е – нареждаше къзларагата на
висок глас. – Няма къде да е избягала дъртата вещица
Пажовете започнаха да претърсват настървено стаите, но от буюк валиде
нямаше и следа. Баш евнухът започна сериозно да се притеснява, че тя беше успяла
да се измъкне. Ако смогнеше да се добере до „Ага капъсъ” и еничарите я вземеха
под своя закрила, нещата можеха да се объркат. Не трябваше да допуска това.
Нареди на половината от пажовете да претърсят и останалата част на харема,
включително и хамама, допускайки че Кьосем можеше да се е укрила там. След
това изпрати най-опитното от момчетата да уведоми за ситуацията
бостанджибашията, който трябваше да организира издирването на дъртата вещица
на територията на двореца, а ако се наложеше и извън него. На останалите пажове
заповяда да продължат да търсят в покоите на регентката и сам се включи в тази
операция.
– В дрешника проверихте ли, бе синковци? – попита къзларагата с гръмовен
глас.
– Не още – измънка един от пажовете.
– А какво чакате, бре абдали? – кресна баш евнухът и зашлеви нещастния
младеж зад врата.
Дрешникът представляваше голямо помещение без прозорци и поради тази
причина в него цареше полумрак. Пажовете започнаха да отварят един след друг
гардеробите, които бяха може би една дузина и цъкаха учудено с език.
313
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
314
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
315
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
***
Един от пажовете, които трябваше да изнесат мъртвото тяло на бившата
регентка, таеше добри чувства към нея. Преди няколко месеца къзларагата го беше
наказал с бой с тояги за някакво дребно провинение, но по една случайност Кьосем
беше станала свидетел на случката и за да унижи главния евнух, беше наредила да
отменят наказанието. Поради тази причина, момчето изпитваше благодарност към
нея. Разбира се, то не посмя по никакъв начин да се противопостави на екзекуцията
й, нито се опита да й помогне, защото го беше страх от Сюлейман ага, но сега,
когато бившата султанка беше мъртва, пажът реши да й се отплати поне отчасти. За
момент изостана от другарите си и успя да предупреди личната й слугиня къде
щяха да изнесат трупа й. Така че, когато пажовете захвърлиха безжизненото тяло
пред главната порта на „Топкапъ сарай”, Фатима и няколко нейни помощнички
грабнаха пъргаво останките на господарката си и ги пренесоха обратно в харема.
Така обезумялата тълпа беше лишена от удоволствието да се гаври с трупа на
Кьосем. Великият везир беше издал заповед тялото й да бъде погребано още същия
ден. По този начин се надяваше да лиши привържениците й от необходимото им
време и да предотврати евентуалните безредици по време на погребалната
церемония. Затова слугините й трябваше много бързо да измият и приготвят тялото
на буюк валиде, за да могат да го погребат преди залез слънце.
Денят вече преваляше, когато траурната процесия излезе през една от
страничните порти на „Топкапъ сарай” и се насочи към джамията „Султан Ахмед”.
Вече се беше разчуло за смъртта на Кьосем и няколко стотици нейни бивши и
316
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
317
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
318
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
ЕПИЛОГ
1651–1683 г.
319
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
320
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
КРАЙ
321
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
322
ТАЙНАТА ВЛАСТ НА ХАРЕМА Чавдар Михов
323