Ранни и късни тъканни промени в устната кухина след лъчелечение - диагностика,
медикаментозна профилактика, лечение
Ранните лъчеви реакции и усложнения възникват по време на курса на лъчелечение и продължават няколко седмици след него: - дерматит, алопеция, пигментация; - орален мукозит, ранна ксеростомия; - дисгеузия. Лъчево-индуцираният орален мукозит протича в няколко стадия. Още след първите няколко процедури (след няколко дни) от започване на лъчетерапията в оралната лигавица започват промени. В първите дни пациентите могат да нямат оплаквания или да имат незначителни оплаквания като парене, чувство на изгаряне или повишена чувствителност. Промените стават видими след първата седмица и по-демонстративни към 14 ден. В началото се наблюдава еритем, като впоследствие се разгръща демонстративна клинична картина: множество и широки ерозии на лигавицата, вторични обривни елементи като отпадащи епителни маси, язви, афтоподобни лезии, фисури и рагади по усните, некротични участъци. Субективно пациентите имат болки, понякога пораженията са много тежки и оплакванията са значителни. Тези патологични промени довеждат до нарушаване в храненето и преглъщането (дисфагия). Пациентите съобщават за загуба на вкусовите усещания. Най-тежки локални промени се наблюдават през третата и четвъртата седмица. Промените при лъчевия мукозит персистират дълго (месеци), като пациентите субективно съобщават за подобрение след третия месец и поизразено след шестия месец от приключване на лъчетерапията. Мукоза и кожа – могат да персистират и след края на лечението. Слюнчените жлези – ксеростомия, като след 40 Gy в двете паротидни жлези - слюноотделянето се преустановява след 4 седмици, и не се възстановява след дози от 60 Gy. Освен това – остеорадионекроза, кариеси, тризмус, девитализация на костта, късни промени на кожата - алопеция, атрофия, пигментация, ректракция, фиброза и улцерация, лимфедема и телеангиектазия. Късните реакции зависят предимно от дневната и общата огнищна доза, а не от удължаването на общото лечебно време. Късните лъчеви реакции са ограничаващ дозата фактор в лъчелечението. Те не зависят от процесите на клетъчна пролиферация. Клинично се изявяват като некроза, фиброза, фистули, труднолечими язви, тъканна атрофия, телеангиектазии, специфични лъчево предизвикани функционални промени (слепота, глухота, парализа следствие лъчев миелит). Необходима е много добра устна хигиена, като засегнатата част на костта трябва да се джабури с антибиотичен разтвор, гел. Прилага се системно лечение с високи дози антибиотици. Също така ултразвуковите физиотерапевтични процедури могат да помогнат. Налага се кюретиране на костната некроза, като при минималната травма се прилага алвеолектомията с внимателнен кюретаж (костния секвестър) за епителизация или сегментна мандибуларна резекция със свободен васкуларизиран графт.