Ранни и късни тъканни промени в устната кухина след лъчелечение - диагностика,

медикаментозна профилактика, лечение

Ранните лъчеви реакции и усложнения възникват по време на курса на лъчелечение и
продължават няколко седмици след него:
- дерматит, алопеция, пигментация;
- орален мукозит, ранна ксеростомия;
- дисгеузия.
Лъчево-индуцираният орален мукозит протича в няколко стадия. Още след първите
няколко процедури (след няколко дни) от започване на лъчетерапията в оралната
лигавица започват промени. В първите дни пациентите могат да нямат оплаквания или
да имат незначителни оплаквания като парене, чувство на изгаряне или повишена
чувствителност. Промените стават видими след първата седмица и по-демонстративни
към 14 ден. В началото се наблюдава еритем, като впоследствие се разгръща
демонстративна клинична картина: множество и широки ерозии на лигавицата, вторични
обривни елементи като отпадащи епителни маси, язви, афтоподобни лезии, фисури и
рагади по усните, некротични участъци. Субективно пациентите имат болки, понякога
пораженията са много тежки и оплакванията са значителни. Тези патологични промени
довеждат до нарушаване в храненето и преглъщането (дисфагия). Пациентите съобщават
за загуба на вкусовите усещания. Най-тежки локални промени се наблюдават през
третата и четвъртата седмица. Промените при лъчевия мукозит персистират дълго
(месеци), като пациентите субективно съобщават за подобрение след третия месец и
поизразено след шестия месец от приключване на лъчетерапията.
Мукоза и кожа – могат да персистират и след края на лечението.
Слюнчените жлези – ксеростомия, като след 40 Gy в двете паротидни жлези -
слюноотделянето се преустановява след 4 седмици, и не се възстановява след дози от
60 Gy.
Освен това – остеорадионекроза, кариеси, тризмус, девитализация на костта, късни
промени на кожата - алопеция, атрофия, пигментация, ректракция, фиброза и
улцерация, лимфедема и телеангиектазия.
Късните реакции зависят предимно от дневната и общата огнищна доза, а не от
удължаването на общото лечебно време. Късните лъчеви реакции са ограничаващ
дозата фактор в лъчелечението. Те не зависят от процесите на клетъчна пролиферация.
Клинично се изявяват като некроза, фиброза, фистули, труднолечими язви, тъканна
атрофия, телеангиектазии, специфични лъчево предизвикани функционални промени
(слепота, глухота, парализа следствие лъчев миелит).
Необходима е много добра устна хигиена, като засегнатата част на костта трябва да се
джабури с антибиотичен разтвор, гел. Прилага се системно лечение с високи дози
антибиотици. Също така ултразвуковите физиотерапевтични процедури могат да
помогнат. Налага се кюретиране на костната некроза, като при минималната травма се
прилага алвеолектомията с внимателнен кюретаж (костния секвестър) за
епителизация или сегментна мандибуларна резекция със свободен васкуларизиран
графт.