7.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ ПО

РЕАЛНИ РАДИОТРАСЕТА
Основната задача в радио комуникациите е създаването на устройства,
методи и системи (или общо казано на технологии) за пренос на
информация чрез радиовълни. Обменът на информация се извършва по
линия на връзка, наречена радиолиния. Тя се състои от предавател,
приемник и среда, в която се разпространяват електромагнитните вълни.
Тази среда може да бъде изкуствена канализираща среда – например
вълновод, кабел – или естествена среда, в която електромагнитните вълни се
разпространяват свободно. Средата на разпространение се нарича още
радиотрасе.
Приетите от приемника вълни са носители на информация чрез
основните си характеристики – амплитуда на векторите на интензитетите на
електрическото и магнитното полета, честота и амплитудно-честотен
спектър, фаза и фазово-честотен спектър, поляризация, посока на
разпространение, кохерентност, фазова и групова скорост. Тези
характеристики могат да се променят, както в предавателя, така и по-
радиотрасето. В предавателя се извлича само тази част от информацията,
която ни интересува – полезната информация. При едно телевизионно
предаване полезната информация е телевизионното изображение и звуковия
съпровод към него. Но освен това електромагнитната вълна носи
информация за средата на разпространение – например нивото на сигнала
ни показва какво е затихването по трасето и т.н., която не интересува
потребителя на телевизионната програма. Съществуват обаче и случаи, в
които потребителя се интересува от промените на характеристиките на
вълната по радиотрасето.
От казаното става ясно, че радиовълните могат да станат носители на
полезна информация в предавателя и по радиотрасето.
Когато електромагнитните вълни стават носители на информация в
предавателя говорим за първични радиолинии. При тях предавателят и
приемникът са конструирани така, че приемникът да може да извлече
полезната информация достатъчно точно, независимо от промяната на
характеристиките на вълната по радиотрасето. Пример за първични
радиолинии са радиолиниите за радио и телевизионно разпръскване.

1
 Ако радиовълните стават носители на полезна информация по
радиотрасето, то тогава радиолинията е вторична – например в
радиолокацията излъченият от радиолокационната станция сигнал става
носител на полезна информация след като неговите характеристики
(честота, амплитуда посока на пристигане, време на закъснение и т.н.) се
променят при отражението му от следения обект.
Съществуват и трети тип радиолинии – комбинирани. При тях вълните
стават носители на полезна информация, както в предавателя така и по
радиотрасето. Такива са например радиолиниите в радиоастрономията. В
този случай вълните носят информация, както за космическия обект, който
ги е излъчил така и за пространството между този обект и земната
повърхност, в което те са се разпространявали.
Проектирането на една радиолиния може да се осъществи по два
подхода:
1. Да се провери дали дадена апаратура може да се използва за
реализиране на конкретна радиолиния – права задача.
2. Да се направи избор на апаратура за реализиране на дадена
радиолиния, според особеностите на радиолинията – обратна задача.
И в двата споменати случая обаче е необходимо да се изследват
влиянието на средата на разпространение върху радиовълните.
Много голямо значение за надеждното функциониране на радиолинията
има изборът на работна честота (честотен обхват). Той се прави в
зависимост от количеството на предаваната информация, дължината на
радиотрасето, местоположението на предавателя и приемника и др. Този
избор трябва да се съобрази и с особеностите на разпространение на
радиовълните от отделните честотни обхвати. Честотните обхвати, които се
използват в радиокомуникациите и в оптичните комуникации са дадени в
табл. 7.1.
При разпространението на електромагнитните вълни в реални условия
обикновено една много малка част от излъчената мощност достига до
приемника. Това се дължи на два основни фактора:
- естественото разсейване на енергията (вж. раздел 2);
- влиянието на средата на разпространение, изразяващо се в
поглъщане, разсейване, промяна на посоката и др.

2
 Таблица 7.1. Честотни обхвати на радиовълните и оптичните вълни
Съкратено Дължина на
Наименование на обхвата Честота
означение вълната
български английски бълг. англ. Hz m
Свръхдълги * *
СДВ 3.10-3 ÷ 3.104 1011 ÷ 104
вълни
Low
Дълги вълни ДВ LF 3.104 ÷ 3.105 104 ÷ 103
frequency
Medium
Средни вълни СВ MF 3.105 ÷ 3.106 103 ÷ 102
frequency
High
Къси вълни КВ HF 3.106 ÷ 3.107 102 ÷ 10
frequency
Very high
Метрови вълни МВ VHF 3.107 ÷ 3.108 10 ÷ 1
frequency
Дециметрови Ultra high
ДМВ UHF 3.108 ÷ 3.109 1 ÷ 10-1
вълни frequency
Сантиметрови Super high
СМВ SHF 3.109 ÷ 3.1010 10-1 ÷ 10-2
вълни frequency
Extremely
Милиметрови
high ММВ EHF 3.1010 ÷ 3.1011 10-2 ÷ 10-3
вълни
frequency
Субмилиметрови
Terahertz СММВ THz 3.1011 ÷ 3.1012 10-3 ÷ 10-4
вълни
Инфрачервени
Infrared ИЧЛ IR 3.1012 ÷ 4.1014 10-4 ÷ 7,5.10-7
лъчи
Видими лъчи Visible ВЛ 4.1014 ÷ 7,5.1014 7,5.10-7÷4.10-7
Ултравиолетови
Ultraviolet УВЛ UV 7,5.1014 ÷ 3.1015 4.10-7 ÷ 10-7
лъчи

*
В рамките на свръхдългите вълни според ITU (International Telecommunication Union) влизат
обхватите ELF (Extremely low frequency – 3 – 30 Hz), SLF (Super low frequency – 30 – 300 Hz), ULF (Ultra
low frequency – 300 – 3000 Hz) и VLF (Very low frequency – 3 – 30 kHz).

3
 Затова нашето разглеждане ще се състои от два етапа – без отчитане на
влиянието на средата на разпространение (отчитане само на естественото
разсейване) и с отчитане на влиянието на средата на разпространение.
7.1. Разпространение на електромагнитните вълни в свободното
пространство.
Под свободното пространство ще разбираме не пространство, в което
отсъстват веществени частици, а такова при което полетата, частиците и
обектите не влияят съществено върху разпространението на
електромагнитните вълни. Свободното пространство е еднородно,
изотропно и не поглъща електромагнитните вълни. Те се разпространяват в
него с постоянна скорост, равна на скоростта на светлината във вакуум
c=3.108 m/s. Това означава, че при разпространение в свободното
пространство се променят само амплитудата и фазата на вълната, а
останалите й характеристики остават непроменени.
7.1.1. Първична радиолиния.
7.1.1.1. Формула на идеалния радиопредавател.
Нека определим интензитета на полето на разстояние r от изотропен
излъчвател* с мощност Pi, излъчващ сферична вълна (фиг. 7.1). Съгласно
(2.1) можем да запишем
Pi Pi
(7.1) П = E.H = = .
S 4π r 2

фиг. 7.1.

*
Под изотропен излъчвател се разбира такъв, който излъчва равномерно (с еднаква мощност) във
всички посоки.

4
 От (2.20) и (2.21) можем да представим интензитета на магнитното поле
в свободното пространство ( ε r = 1, µ r = 1 ) по следния начин

E E
(7.2) H= = .
Z c 120π

Като заместим в (7.1) се получава

E2 P
(7.3) = i 2,
120π 4π r

и след като изразим интензитета на електрическото поле достигаме до

израза

30.Pi
(7.4) E= .
r
В действителност не съществуват изотропни излъчватели. Реалните
излъчватели (антени) са насочени, т.е. те излъчват в определени посоки по-
силно от изотропния излъчвател за сметка на по-слабото излъчване в
сравнение с изотропния излъчвател в други посоки. За да се характеризира
това свойство на антената се въвежда понятието коефициент на насочено
действие – G. То се дефинира като отношението на мощността на изотропен
излъчвател Pi към мощността на насочен излъчвател P, които създават в
дадена точка един и същ интензитет на полето:
Pi
(7.5) G= .
P
Така въз основа на (8.4) и (8.5) можем да запишем

30.PG
(7.6) E= .
r
Произведението на мощността на предавателя с коефициента на
насочено действие на антената се нарича още ефективна изотропна излъчена
мощности (Effective Isotropic Radiated Power) и се означава с EIRP=P.G .
При реални радиолинии много често мощността е в киловати (kW),
разстоянията са от порядъка на километри (km), а интензитета на полето се
получава от порядъка на миливолт на метър (mV/m). Като преобразуваме
мерните единици от (7.6) в споменатите получаваме формулата на идеалния
радиопредавател

5
  mV  173 P[kW ]G
(7.7) E = .
 m  r [km]
Както се вижда от (7.6) и (7.7) интензитетът на полето намалява с
увеличаване на разстоянието. Причина за това е естественото разсейване на
енергията, което е единствената причина за намаляване на интензитета при
разпространение в свободното пространство.
7.1.1.2. Формула за приетата мощност.
При честоти над 500-1000 MHz е по-удачно да се определя
постъпващата на входа на приемника мощност Pr (фиг. 7.2). Причината е, че
при такива честоти антените са остро насочени (G има големи стойности) и
нивото на сигнала на входа на приемника силно зависи от антената, която се
използва и интензитетът на електрическото поле в приемния пункт не дава
достатъчна оценка за качеството на приемане.

фиг. 8.2.
Плътността на мощността (вектора на Пойнтинг) в приемния пункт,
създадена от предавателя, който е с мощност Pt и коефициент на насочено
действие на антената Gt е
Pt Gt
(7.8) П= .
4π r 2

За мощността, постъпваща от приемната антена на входа на приемника

Pr записваме
(7.9) Pr = П.S eff ,

където Seff е ефективната площ на приемната антена. Тя може да бъде

изразена чрез коефициента на насочено действие на приемната антена Gr
посредством релацията

6
 Gr .λ2
(7.10) S eff = .
4π
След заместване на (7.8) и (7.10) в (7.9) за приетата мощност
получаваме
2
 λ  1
(7.11) Pr = Pt Gt Gr   = Pt Gt Gr ,
 4π r  L FS

където LFS са загубите от естествено разсейване, наричани още загуби в

свободното пространство
2
 4π r 
(7.12) LFS =  .
 λ 
7.1.2. Основно уравнение на радиолокацията.
Както вече казахме радиолокационните станции са вторични
радиолинии. Определянето на приетата мощност при тях се различава от
това при първичните радиолинии. Нека разгледаме постановката на фиг. 7.3.
Радиолокационните станции обикновено използват една антена като
приемна и като предавателна. Нека тя има ефективна площ Seff и
коефициента на насочено действие G

фиг. 7.3.

Векторът на Пойнтинг при следения от радиолокационната станция

обект се дава със зависимостта
Pt G
(7.13) П1 = .
4π r 2

Можем да разглежзаме обслужвания обект като източник на

електромагнитна вълна с мощност равна на отразената от обекта мощност

7
P1. Тя може да се определи като се използва ефективната отразяваща
повърхност на обекта σ по формулата
(7.14) P1 = П1σ .

Тази мощност ще създаде при радиолокационната станция плътност на

мощността П
P1
(7.15) П=
4π r 2

и мощността на входа на приемника Pr ще бъде

(7.16) Pr = П .S eff .

След като заместим (7.10) и (7.13 – 7.15) в (7.16) за приетата от

радиолокационната станция мощност получаваме
Pt G 2 λ2σ
(7.17) Pr = .
(4π ) 3 r 4
Оттук можем да определим радиусът на действие на една
радиолокационна станция

Pt G 2 λ2σ
(7.18) rmax =4 ,
(4π ) 3 Pr min
където Prmin е чувствителността на приемника или минимално допустимата
мощност, при която приемникът може да отдели полезния сигнал от
шумовете. Израз (7.18) е един вариант за запис на основното уравнение на
радиолокацията.
7.2. Разпространение на електромагнитните вълни при наличие на
влияещи среди и обекти.
При реални условия амплитудата и фазата на вълната се променят от
влиянието на средите и обектите, с които вълната взаимодейства при
разпространението си. За да се отчете това влияние, което може да се дължи
на най-различни явления при разпространението (наличие на препятствия,
поглъщане в средата на разпространение, наличие на отразени вълни и т.н.)
се въвежда понятието множител на затихване F& . Той е комплексна
величина и може да се представи във вида

8
 (7.19) F& = F& e jϕ ,

където F& показва как влияе средата на разпространение върху амплитудата

на вълната, а ϕ - как влияе средата на разпространение върху фазата на
вълната. Когато електромагнитната вълна се разпространява свободно
тогава F& = 1 . Когато вълната затихва допълнително вследствие на влиянието
на средата на разпространение и обектите по пътя на разпространение
F& < 1 , а когато се усилва F& > 1 .

За да отчетем това влияние изразите за интензитета на полето, приетата

мощност и радиусът на действие на радиолокационната станция ((7.7),
(7.11), (7.17) и (7.18)) добиват вида

 mV  173 P[kW ]G &

(7.20) E = F,
 m  r [km]
2
 λ  &2
(7.21) Pr = Pt Gt Gr   F ,
 4π r 

Pt G 2 λ2σ & 2
(7.22) Pr = F ,
(4π ) 3 r 4
2
Pt G 2 λ2σ F&
(7.23) rmax = 4 .
(4π ) 3 Pr min
Влиянието на средата на разпространение може да не се изразява само в
промяна на амплитудата и фазата на вълната, а и на останалите й
характеристики, но това ще бъде разгледано по-нататък в настоящия курс,
когато се анализират основните явления и особеностите при
разпространението на радиовълните в различни ситуации.