8.

ВЕРОЯТНОСТНИ И СТАТИСТИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РАДИОВЪЛНИТЕ ПО РАДИОТРАСЕТА
С ПРОМЕНЯЩИ СЕ ПАРАМЕТРИ
Когато по радиотрасето има среди и обекти с променящи се във времето
параметри и електромагнитни свойства е невъзможно да се определи
точната стойност на интензитета на електрическото поле и приетата
мощност. Това налага да се използват вероятностни и статистически оценки
на интензитета на полето в приемния пункт.
Разпространение на една радиовълна по трасе с променящи се във
времето параметри води до случайни изменения в нивото на сигнала, фазата
на сигнала и т.н. Тези изменения се наричат още флуктуации на дадената
величина. Когато върху протичането на един процес влияят случайни
фактори се въвежда понятието случаен процес. Ако характерът на
случайния процес остава относително постоянен във времето (не се променя
средната стойност, характерът на флуктуациите и др.) то тогава говорим за
стационарен случаен процес. Повечето процеси строго погледнато са
нестационарни, но процесите при разпространение на електромагнитните
вълни могат да се разглеждат като стационарни. В този случай се използват
някои количествени оценки на случайния процес, които ще разгледаме като
използваме фиг. 8.1.

фиг. 8.1.

1
 8.1. Средна стойност.
Средната стойност на този процес се дефинира като
t
1 2
t 2 − t1 t∫1
(8.1) Eˆ = E (t )dt .

За да може използвана средната стойност като статистическа оценка на

дадената случайна величина е необходимо да се усредни величината в
достатъчно голям период от време t2-t1.
8.2. Квантил от порядък p - Ep.
Това е стойността на E вероятността за превишаване, на която е p.
Например, ако в 1 % от времето интензитетът на електрическото поле в
приемния пункт е по-голям от 20 µV/m, то тогава Е0,01=20 µV/m.
Най-често използваният квантил е Е0,5, който се нарича още медианна
стойност на случайната величина. Това е стойността на величината, която се
надвишава в половината от времето. При оценка на интензитета на полето в
приемния пункт се използва медианната, а не средната стойност.
Медианната стойност е по устойчива, тъй като не се влияе от замиранията
на сигнала (дълбоки минимуми) и високите максимуми за разлика от
средната стойност.
При оценката на шума най-често се използват квантили Е0,1, Е0,01, Е0,001,
защото това ще ни гарантира, че само в съответно 10%, 1% или 0,1% от
времето нивото на шума ще превишава тази стойността на този квантил. За
оценка на полезния сигнал се използват другите три квантили Е0,9, Е0,99 и
Е0,999, които ни гарантират, че даденото ниво на сигнала ще се надвишава в
достатъчно голяма част от времето – съответно 90%, 99% и 99,9%.
8.3. Интегрална функция на разпределение.
Тя е равна на вероятността разглежданата случайна величина Es да е по-
малка от стойността Е или
(8.2) F (E ) = p(E s < E ) .

Тази функция може да се даде в табличен, графичен или аналитичен

вид.
8.4. Вероятностна плътност на разпределение.
Това е производната на интегралната функция на разпределение

2
 dF (E )
(8.3) f (E ) = = p( E < Es < E + dE ) .
dE
Тя показва вероятността случайната величина да попадне в интервала
(E; E+dE). От вероятностната плътност може да бъде определена
интегралната функция на разпределение от зависимостта
∞
(8.4) F (E ) = ∫ f (E )dE .
−∞

8.5. Математическо очакване, мода, дисперсия.

Освен плътността на разпределение много е важно да се познават и
някои от статистическите моменти на дадена случайна величина –
математическо очакване, дисперсия. Математическото очакване на една
случайна величина се дефинира като
∞
(8.5) m E = ∫ E. f (E )dE ,
−∞

а дисперсията
∞

∫ (E − m ) . f (E )dE
2
(8.6) DE = E .
−∞

Чрез дисперсията може да се определи и една друга важна

характеристика на случайните величини – средноквадратичното отклонение

(8.7) σ E = DE .
Математическото очакване и дисперсията са характеристики на
случайната величина, описващи нейното статистическо разпределение.
Математическото очакване характеризира средната стойност на величината,
докато дисперсията дава разсейването около тази стойност.
Друга стойност, характеризираща статистическото разпределение на
дадена величина е модата – това е стойността на случайната величина Е, при
която функцията f(E) има максимум.
8.6. Корелационни коефициенти.
8.6.1. Коефициент на автокорелация R (τ ) . Той показва доколко
стойностите на случайната величина в даден момент от времето t 2 = t1 + τ са

3
зависими от стойностите в минал момент t1 . За този коефициент е
характерно, че R(0 ) = 1 и R(∞ ) = 0 .
8.6.2. Коефициент на пространствена корелация - R(ρ ) . Той показва
доколко са зависими стойностите на сигналите (доколко си приличат
сигналите) в две точки от пространството, намиращи се на разстояние ρ
една от друга. Когато R( ρ ) → 1 сигналите в двете точки си приличат, а
когато R( ρ ) → 0 , то те са независими.
Коефициентът на пространствена корелация е в основата на т.нар.
разнесено приемане, което е един много успешен метод за борба с фадинга и
намира много широко приложение в базовите станции на мобилните
клетъчни мрежи (например GSM). Той се заключава в следното. Поставят се
две приемни антени (два приемника) на такова разстояние, че сигналите
получени в тях да са независими ( R(ρ ) → 0 ) . Това ни гарантира, че ако в
единия приемник по някакви причини имаме минимум в нивото на сигнала,
то в другия най-вероятно няма да имаме такъв минимум. При разнесеното
приемане във всеки момент от времето се взема по-силния от приетите от
двете антени сигнали.
8.6.3. Коефициент на честотна корелация - R(∆f ) . Тя ни показва
доколко си приличат сигналите, излъчени на две различни честоти с разлика
∆f . Този коефициент може да се използва при прилагането на друг метод на
разнесено приемане – честотно разнесено приемане. При него се работи на
две честоти (два предавателя и два приемника), като разликата между тях
∆f е така подбрана, че R(∆f ) → 0 . Този метод е в основата на т.нар.
хибридни комуникационни системи. Те се състоят от една радиолиния и
една оптична линия. Понеже атмосферните условия влияят по различен
начин на радиовълните и оптичните вълни, нивото на сигнала по едната от
линиите винаги е с достатъчно ниво, което да гарантира качествено
приемане.