13. ОБРАЗУВАНЕ НА ЙОНОСФЕРНИТЕ СЛОЕВЕ.

ФАЗОВА И
ГРУПОВА СКОРОСТ. ПОГЛЪЩАНЕ В ЙОНОСФЕРАТА.
13.1. Строеж и състав на земната атмосфера.
Земната атмосфера е газовата обвивка на Земята, която се върти заедно
със нея. Приема се, че тя е на височина до около 20000 километра. На фиг.
13.1. е представена зависимостта на температурата и концентрацията на
частици в земната атмосфера от височината. Най-долната част от земната
атмосфера се нарича тропосфера. Тя е
на височина до около 10-11 километра
и в нея температурата намалява с
увеличаване на височината, понеже тя
се загрява от земната повърхност. Над
тропосферата се намира стратосферата.
Тя е на височини до около 50
километра и в нея температурата
нараства с височината, главно поради
поглъщането на ултравиолетовото
лъчение от слънцето в озоновия слой.
Мезосферата е на височини до около
80-90 километра и в нея температурата
фиг. 13.1. отново намалява във височина и
достига абсолютен минимум в горния й край. Най-горната част от
атмосферата е термосфера.
Земната атмосфера се състои от 78 % азот, 21 % кислород и 1% други
газове. Този състав е постоянен на височини до около 100 километра,
поради вертикални въздушни течения. Над тази височина се срещат и
атомен кислород, атомен азот и др.
Налягането в атмосферата зависи от височината по експоненциален
закон
h
−
H
(13.1) p = p0 .e ,
където p0 е налягането на морското равнище, h е текущата височина, а H се
нарича приведена височина на земната атмосфера. Това е височината, която
би имала земната атмосфера, ако плътността й беше постоянна във височина

1
и тя създаваше същото налягане върху земната повърхност p0 както реалната
атмосфера.
На височина над 50 километра под действието на различни фактори, на
които ще се спрем по-късно, голяма част от частиците се йонизират. Това е
причината тази част от земната атмосфера да се нарича още йоносфера. Тя
се разделя на три области – D с височина 50 – 90 km, Е с височина от 90 до
120-140 km и F с височина над 120-140 km. Във всяка от областите има
максимум в електронната концентрация, който се нарича слой. Но в
повечето случаи понятието слой се използва вместо понятието област и по-
често се говори за слоеве, а не за области D, E и F.
13.2. Механизми на йонизация.
В йоносферата протичат редица сложни процеси – йонизация,
рекомбинация, пренос на заредени частици и т.н., които способстват за
поддържането на електронната концентрация в нея.
Йонизацията е процес, при който електрически неутралните частици
под въздействието на йонизиращи фактори се превръщат в електрически
заредени частици – свободни електрони и йони. За йонизирането на
атмосферата основна роля играят фотойонизацията и ударната йонизация.
13.2.1. Фотойонизация.
Фотойонизация се получава, когато върху електрически неутралната
частица попадне квант енергия и вследствие на това се отдели електрон от
електронната обвивка на частицата. За да настъпи това явление трябва да е
изпълнено следното енергийно съотношение:
(13.2) W ph = hf ph > W1 ,

т.е. енергията на фотона Wph трябва да е по-голяма от работата W1,

необходима за избиване на електрон от електронната обвивка на частицата.
Понеже енергията на електрона зависи от честотата на лъчението fph (h е
константата на Планк h=6,626.10-34 J.s), то за да настъпи фотойонизация е
необходимо йонизиращото лъчение да е с достатъчно висока честота. Дори
и много интензивно лъчение, което не е с достатъчно висока честота, за да
се изпълни (13.2), не може да предизвика фотойонизация. Основна роля в
фотойонизацията на атмосферата имат рентгеновите и ултравиолетовите
лъчи.

2
 13.2.2. Ударна йонизация.
При този вид йонизация електрически неутралната частица се сблъсква
с друга частица с маса m1, движеща се със скорост v1. За да настъпи ударна
йонизация трябва да е изпълнено условието

m1v12
(13.3) W= > W1 .
2
От (13.3) се вижда, че за да настъпи ударна йонизация е необходимо
частицата да се движи с достатъчно висока скорост v1.
13.2.3. Термойонизация – при навлизането в атмосферата на обекти,
движещи се с много висока скорост вследствие на триенето те изгарят и
вследствие на повишаването на температурата се получава йонизация.
13.3. Основни йонизиращи фактори.
13.3.1. Слънцето е главният йонизиращ фактор на земната атмосфера.
То отделя огромни количества енергия, но малка част от тях достига до
земната повърхност и е способна да йонизира атмосферата. Освен
електромагнитно лъчение Слънцето изхвърля и частици, наречени
корпускули, които също йонизират атмосферата на Земята.
13.3.2. Космическите лъчи са друг важен йонизиращ фактор. Те се
характеризират с висока проникваща способност и са основен фактор за
йонизиране на долната част от йоносферата.
13.3.3. Космически прах. В земната атмосфера постоянно навлизат
частици с маса от порядъка на части от микрограма, движещи се с
космически скорости, които изгарят при навлизането си в атмосферата и
образуват йонизирани следи, вследствие на термойонизация).
13.4. Теория на Чепмън за образуване на простия йоносферен слой.
Образуването на йоносферните слоеве е сложен процес и тук ще се
спрем съвсем накратко на една доста опростена теория на английския
математик и геофизик Сидни Чепмън (Sydney Chapman). Той предполага,
че:
- йонизиращото лъчение е от сноп успоредни лъчи;
- атмосферата се състои от еднакви молекули;
- налягането се изменя по барометричната формула;

3
 - температурата е постоянно във височина.
При това той доказва, че максимумът в електронната концентрация N на
йоносферния слой се намира в средата на слоя (фиг. 13.2). Според тази
теория максимумът в концентрацията на слоя не може да е в горната част на
слоя, тъй като там плътността на атмосферата (атмосферното налягане p) е
малка и няма достатъчно на брой частици, които да се йонизират, макар че
там йонизиращото лъчение е най-интензивно - I. В долната част на слоя има
голяма плътност на атмосферата, но йонизиращото лъчение е отслабнало.
Затова в средата на слоя комбинацията от тези два фактора води до
максимум на електронната концентрация.

фиг. 13.2.
13.5. Експериментални данни за йоносферата.
Зависимостта на електронната концентрация в йоносферата от
височината е представена на фиг. 13.3. Състоянието й се променя
вследствие на различни фактори, които в някои случаи имат и случаен
характер. Затова измененията в състоянието на йоносферата се разделят на
два вида – редовни и случайни.
13.5.1. Редовни изменения на йоносферата.
Йоносферата се променя в различните части от денонощието, както и в
различните годишни сезони и познаването на тези промени е от голямо
значение при проектирането на радиолинии с йоносферно отражение.

4
 - Слоят D съществува само през
деня. През нощта той изчезва,
тъй като рекомбинацията е по-
силна отколкото йонизацията.
- Слоят Е съществува винаги
като през деня електронната
му концентрация се променя в
зависимост от ъгъла на падане
на слънчевите лъчи върху
йоносферата и е по-висока
отколкото през нощта, когато
остава постоянна.
- През летните дни слоят F се
фиг. 13.3.
разделя на слоеве F1 и F2.
13.5.2. Случайни изменения в йоносферата.
- При слънчеви изригвания в земната атмосфера навлизат значителен
брой частици изхвърлени от Слънцето, които повишават
температурата в йоносферата и оттам рекомбинацията. Това води до
намаляване на електронната концентрация най-вече в слой F и
съответно прекъсване на радиовръзките (най-вече на къси вълни).
- При повишаване на ултравиолетовото и рентгеново излъчване от
Слънцето се повишава електронната концентрация в областите D и
E и оттам се увеличава поглъщането.
- Поява на спорадичния слой Es на височина от порядъка на 90 – 120
km. Неговата концентрация е много голяма и появата му води до
смущения в късовълновите връзки.
- Промяна на електронната концентрация във всички слоеве при
слънчеви затъмнения.
13.6. Диелектрична проницаемост и проводимост на йонизиран газ.
Диелектричната проницаемост и проводимостта на йонизирания газ
могат да се определят от изразите
N
(13.4) ε re = 1 − 80,8 и
f2

5
 Nν
(13.5) σ e = 2,82.10 −8 ,
ω2
където ν е броят на сблъскванията на електроните с други частици, а ω е
кръговата честота.
Както се вижда от (13.4) диелектричната проницаемост на йоносферата
е по-малка от единица. Освен това и диелектричната проницаемост и
проводимостта зависят от честотата, т.е. йоносферата е дисперсна среда.
13.7. Фазова и групова скорост. Както беше казано в раздел 2, когато
вълната се разпространява в дисперсна среда фазовата и груповата скорост
са различни. В йоносферата те се дават със зависимостите
c
(13.6) vф ≈ ,
ε re

(13.7) v гр = c ε re .

13.8. Поглъщане в йоносферата.

Еквивалентна проводимост на йонизирания газ, описана с (13.5)
предполага наличието на загуби вследствие на поглъщане в йоносферата.
Затихването в йонизиран газ като функция от честотата е представено на
фиг. 13.4. Трябва да отбележим, че то зависи от електронната концентрация
и с нейното повишаване също нараства. Иначе казано през деня
поглъщането ще е по-голямо отколкото през нощта. Максимумът в
зависимостта се получава при
кръгова честота ω равна на
честотата на сблъскване на
електроните ν , което се
изпълнява в средновълновия
обхват. Затихването е
значително при честоти до
около 10 MHz и затова
радиовълните от долната част
на късовълновия диапазон
рядко се използват през деня.
фиг. 13.4.