Изданието е направено по:

Melanie Klein

ЛЮБОВ, ЗАВИСТ,
LOVE, GUILT AND REPARATION AND OTHER WORKS 1921- 1945
(THE WRITINGS OF MELANIE KLEIN, VOL 1)
ENVY AND GRATITUDE AND OTHER WORKS 1946- 1963
(THE WRITINGS OF MELANIE KLEIN, VOL 3)

БЛАГОДАРНОСТ
избрани статии
Съставителство и редакци
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може
да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било
начин без изричното съгласие на И К „ ЛИ К ".

© The Melanie Klein

© Александра Багашева, превод, 2002
© Орлин Тодоров, редактор и съставител, 2002
© ИК „ ЛИ К", 2002

954-607-574-4
 Съдържание Разцепването по отношение
на процесите проекция и интроекция 171
Предговор към българското издание от Хана Сигал Шизоидни
7 обектни отношения 179
Психоаналитичната игрова Депресивната позиция и отношението й към параноидно-
техника - история и значимост (1955) 19 шизоидната позиция 181
Ранни фази на едиповия конфликт (1928) 43 Взаимосвързаност между шизоидните
Значимостта на формирането И маниакално-депресивните явления 184
на символи за развитието на Аза (1930) 59 Някои шизоидни защити 187
Принос към теорията за психогенезиса на депресивните Латентен страх при шизоидните пациенти 190
състояния маниакално- (1935) 77 Обобщение на изводите 191
Любов, вина и възстановяване (1937) 113 Приложение 192
Емоционалната ситуация на бебето 113 Произход на преноса (1952) 196
Несъзнавано чувство за вина 116 Изследване върху завистта и благодарността (1956) 208
Любов и конфликт по отношение на родителите 117 За развитието на психичното функциониране (1958) 229
Любов, вина и възстановяване 119 Обяснителни бележки
Идентификация и възстановяване 119 Психоаналитичната игрова техника - история и значимост
Щастлива любовна връзка 121 (1955) 242
Да бъдеш родител: да бъдеш майка 127 Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 242
Да бъдеш родител: да бъдеш баща 131 Значимостта на формирането на символи за развитието на
Трудности в семейните отношения 132 Аза (1930) 244
Избор на партньор в любовта 136 Принос към психогенезиса
Постигане на независимост 138 на маниакално-депресивните състояния (1935) 246
Взаимоотношения в училище 141 Любов, вина и възстановяване (1937) 249
Взаимоотношения в пубертета 143 Бележки върху някои шизоидни механизми (1946) 250
Създаването и поддържането на приятелства 145 Произход на преноса (1952) 253
Приятелства в зряла възраст 146 Изследване върху завистта и благодарността (1956) 254
По-широки аспекти на любовта 149 За развитието на психичното функциониране (1958) 256
Чувство за вина, любов и способност за творчество 152 Биографична бележка 259
Взаимоотношения със самите нас и с другите 155 Библиография на по-важните произведения
Бележки за някои шизоидни механизми (1946-1952) 163 на мелани клайн 264
Въведение 163
Бележки върху последните статии на Феърбърн 166
Някои проблеми на ранния аз 167
Процеси на разцепване по отношение на обекта 169

8 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
аналитичната техника. Това е революционна стъпка. Дру- гите
пионери в тази сфера на психоанализата като Ана Фройд и Хю
Хелмут също използват образователни мето- ди и
интерпретации, но анализират предимно деца в латен- тния
период и юноши. Освен това те избягват отрицател- ния
пренос и принципно не допускат, че децата могат да развият
адекватен пренос, тъй като все още са привързани към
родителите си. Те използват образователни методи за- щото
според Ана Фройд ролята на психоаналитика е да по- мага за
изграждането на Свръхаз. За разлика от тях Мела- ни Клайн
използва вербалното общуване на децата, играта и цялостното
им поведение като при възрастни пациенти. Тя анализира
преноса, както положителния, така и отрица- телния и скоро
разбира, че не е задължително проблемите на детето да са
свързани със слабо развит Свръхаз, който трябва да се
доизгради, а със суров Свръхаз, който трбва да бъде
анализиран.
В спора си с Ана Фройд, тя отстоява мнението, че пре-
носът може и винги се проявява само в психоаналитична
обстановка и създава рамка, подходяща за деца в строгите
граници на психоанализата. Така например всяко дете си има
свои играчки и няма достъп до шкафа с играчките на други
деца. Препоръчва строго да се спазват часовете и
продължитерността на психоаналитичните сеанси. Рамка- та е
преди всичко отражение на състоянието и мисленето на
аналитика, които трябва да са същите като при възраст- ни
пациенти. Рамката на анализата и психотерапията, пред-
лагани от Мелани Клайн оказват универсално влияние, но и
днес се сблъскваме с някои противоречия при анализата на
психотични пациенти. Следвайки техниката на Клайн се
опитваме да спазваме психоаналитична рамка, с изключе- ние
на случаите, при които трябва да обезпечим сигурност- та на
аналитика и на пациената, и като при децата, не нас- тояваме
за кушетката, докато не се уверим, че пациентът е готов за
това.
В началото Клайн е запленена когато в пряката си ра-
бота с деца установява, че Фройд е бил прав в изводите си по
отношение на децата, до които достига посредством ана-
лизата на възрастни. За нея няма и следа от съмнение, че
Предговор към българското издание от Хана Сигал 9
децата проявяват сексуалност във всичките й форми - рев-
ност и агресия и че във вътрешния им свят съществуват
Свръхазови фигури. В ранните си разработки Клайн се опит-
ва да осмисли патологията като изтласкване на либидото и
страх от Свръхаза. Въпреки това с напредването на работа- та
й тя открива все повече за вътрешния свят на детето и й се
налага да видоизмени вижданията на Фройд.
Както Фройд открива скритото във възрастния дете, така
Клайн открива при тригодишни деца вече скрития свят на
бебето. Тя открива доказателства за сложни чувст- ва и
фантазии, както агресивни така и сексуални, както и фантазии
за Свръхазовите фигури, на възраст далеч по-крех- ка от тази,
през която се проявява Едиповият комлекс и се формира
Свръхазът. Тя разкрива, че детето има вътрешен свят, населен
с идеализирани, ужасяващи или чстични обек- ти, чието
наличие допускат и Фройд и Абрахам. И менно Абрахам
въвде понятието за частични обекти, но Мелани Клайн ги
изследва клинично в цялото им разнообразие и с мощното им
влияние върху личността на детето.
Скоро тя установява, че Свръхазът на детето далеч не
е слаб, а е по- скоро преследващ и жесток, при това често с
характера на частичен обект. Без напълно да осъзнава как
се отдалечава от Фройд, Клайн разширява понятието за фан-
тазия до степен, каквато Фройд никога не си е представял.
Тя разбира, че несъзнаваните фантазии са винаги активни
у детето и че са в основата не само на патологията, но и на
всички дейности на детето и сублимациите му. Постепенно
Клайн обогатява модела на Фройд на вътрешния свят на
детето и включва не само бащинския Свръхаз, но и разно-
образие от обекти и обектни отношения.
В ранните си разрботки Клайн описва разнообразието от
фантазии на детето и подчертава колко дълбоко е впе- чатлена
от значимостта на агресията и страховете, породе- ни от нея.
Въз основа на опита си с деца, а по- късно и с възрастни, тя
постулира, че разцепването и проекцията са по-ранни и по-
примитивни механизми от изтласкването - важно откритие,
което хварля светлина върху ранните, при- митивни
механизми, отговорни за нарушенията във възп- риемането:
10 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
„ Тази защита, проекцията, съответстваща на степен-
та на садизъм се характеризира с буйна природа и се
различава фундаменатлно от по- късните механизми
на изтласкване. По отношение на субекта собствени-
ят му садизъм предполага отхвърляне, а по отношение
на обекта е равносилен на разрушение." (Клайн, 1930)
В крайна сметка Мелани Клайн стига до собствен мо-
дел чрез осмислянето на параноично- шизоидната и депре-
сивната позиции. Нейният модел въвежда коренни проме-
ни в този на Фройд в структурен и функционален план. Спо-
ред Клайн първият страх у детето е породен от конфликта
между нагона към живота и този към смъртта. И менно на-
гонът към смъртта извиква страха от унищожение (което
съвпада с втората теория на Фройд за нагоните), с който
детето се справя чрез проекции. В разбирането на Фройд,
нагонът към смартта се насочва навън и се превръща в аг-
ресия. Проектира се в обекта и поражда фантазии за лош
обект и се прикрепя към всяко отрицателно преживяване.
Настъпва разцепване в Аза и в обекта. Желанията на дете-
то създават иделизиран обект, който ще бъде търсен, а на-
гонът към смъртта създава лош обект, към който се насоч-
ва омразата. Н агонът към смъртта се стреми към фраг-
ментация и често Азът и лошият обект са разпокъсани. Та-
зи фаза на развитието Клайн нарича параноично- шизоидна
позиция, защото Азът и обектът са разцепени (шизоидни)
и защото преобладаващият на този етап страх е предизви-
кан от лошия обект и проектирания лош Аз, които заплаш-
ват да унищожат идеалния обект и идеалния Аз (параноич-
ни). Но както твърди Фройд - а Мелани ревностно отстоя-
ва това виждане - наред с разцепения и всесилен Аз битува
и един, Аз, свързан здраво с реалността. Постепенно про-
екциите се отдръпват и се постига по- цялостно и реалис-
тично възприемане на обекта и детето навлиза в депресив-
ната позиция. Това развитие зависи поне частично от нали-
чието на положителни преживявания.
Когато са налице достатъчно положителни преживя-
вания, за да не се налага постоянно проектиране на лошото
навън и да може да се толерира определена амбивалент- ност,
проекциите бавно се оттеглят (процесът е много ба-
Предговор към българското издание от Хана Сигал 11
вен и постъптелен) и се постига по-вярно възприемане на
външната и вътрешна реалност. Н аблягам на вътрешна и
външна, защото за да има усещане за външната реалност,
силата на проекциите трябва да е отслабена, а за да се пос-
тигне това е необходимо познаване на собствените импул- си.
И така въпреки твърдението ми, че от самото начало
съществува усещане за външната действителност, в депре-
сивната позиция се разпалва до крайност великата битка
между халюцинаторното осъществяване на желанията и чув-
ството за реланост. Клайн определя депресивната позиция
като етап в развитието на детето, в който то разпознава
майката като цялостен обект. Последиците от това разпоз-
наване са повратни. Детето изплува от въздесъщия, нар-
цистичен свят на частичните обекти - един психотичен свят -
и се потапя в нов свят, където открива реалността на собс-
твената си отделеност от обекта и разбира, че майка му е
цялостна личност, същата която му носи доволство и бол- ка,
и установява зависимостта си от този отделен обект,
неподвластен на всесилието му. Заедно с това детето раз-
познава съвместното съжителство на собствените си лю- бов и
омраза, насочени именно към този обект. То окрива или по-
скоро се убеждава в собствената си амбивалентност. С новите
възприятия се зараждат и нови чувства. Усещане- то за
отсъствие и фрустрация измества усещането за прес- ледване.
Детето копнее за отсъстващия обект и преживява собствената
си амбивалентност спрямо него, а заедно с то- ва и страха от
загуба и вина. Разпознаването на човешката природа на
майката води до идентифициране с предполага- емите й
страдания, което е в основата на състраданието и
загрижеността. Отдръпването на проективната идентифи-
кация, която първоначално задейства този процес се засил- ва
и ускорява от чувството за вина и загриженост. Възпри-
емането на цялостен обект по необходимост налага осво-
бождаването му от собственото всесиле. Това на свой ред
позволява изграждането на усещане за реалността и води след
себе си смекчаване на могъщата вина заради преслед- ване. И
така изтласкването на собствените агресивни им- пулси и
еротични желания измества проекциите.
 12 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Друго чувство, зараждащо се в този момент, е стреме-
жът да се възстановява - да се възвърне и спечели отново
увредения, загубен обект. К ато начало трябва да отблежим, че
в ситуацията все още преобладава всесилието - детето
възприема разрушителните си способности като проява на
всесилието си и смята, че разрушението е непоправимо. Пос-
тепенно то осъзнава разликата между собственото си със-
тояние и реалонстта до степен, която прави чувството за вина
търпимо и му показва, че нанесената вреда не е не- поправима,
както то си е фантазирало. Клайн разгранича- ва маниакално
възстановяване, коренящо се във всесилие- то, което е защитен
механизъм срещу признаването на ви- ната и тните същите явления.
възстнавояването, което не отрича реалността на им- пулсите,
а понякога дори и реално причинена вреда, а напро- тив
признава ги и търси средства за възстановяване на ще- тите.
Клайн приема този процес за етап в развитието, а не като
защитен механизъм. Тя разглежда възстановяването ка- то
първоизточник на сублимацията и творчското начало.
Отношенията с майката като цялостен обект отваря един
нов свят, светът на личностите, защото цялостната личност
има свой собствен, независим живот и поддържа други
отношения, различни от тези с детето, преди всичко
отношения с бащата. Според Клайн, депресивната позиция
отключва Едиповия комплекс, който се разгръща паралел- но с
нейното развитие. Това включва осъзнаване на факта, че
детето е зависимо не само от майката, а от майката и бащата
като родителска двойка и от семейство в цялост, така че
поривът за възстановяване се насочва не само към майката, а
към целия вътрешен свят.
По какво този модел се различава от предложения от
Фройд? Дали си противоречат? Струва ми се, че не си про-
тиворечат. Моделът на Клайн разширява, предложения от
Фройд като обема ранните фази на развитие. За нея прес-
ледващата природа на Свръхаза принадлежи на параноич- но-
шизоидната позиция, а идеализираните аспекти на Аза се
коренят в ранните идеализации. В депресивната позиция Азът
е по-здраво интегриран и преживява не страх от прес- ледване,
а усещане за повреждането на харесван, желан и обичан обект.
За Клай Азът има дълга история на развитие.
Предговор към българското издание от Хана Сигал 13
Тя приема за вододел между психотичното и непсихо-
тично функциониране разграничаването между параноич- но-
шизоидните структури и тези, основаващи се на депре-
сивната позиция. При анализата на деца тя осъзнала наси-
теността и силата на фантазиите, страховете и механизми- те с
психотична природа. Установила, че те се видоизменят при
прехода от параноично- шизоидната към депресивната
позиция. За нея описаната от Фройд невроза е едновремен- но
защита срещу и преработване на скритите психотични
страхове. С ясното съзнание за тези факти, тя с готовност
открива в по- примитивните части на личността на възрас-
Работата на Клайн разширява Фройдовия модел на съз-
нанието. Свръхазът не изчезва в нейните разработки, а ся- каш
бива изследван под микроскоп. Тя изучава силите, ко- ито
оформят характера му. Макар да приема за изходна ба- за
теорията на Фройд за нагоните, най- вече нагоните към
живота и към смъртта, струва ми се, че все по- рядко разг-
лежда То като отделна част от личността. Ако беше тук сега,
може бе нямаше да се съгласи с мен, но в моето виж- дане за
Клайнианския модел няма място за То като отдел- на
структура. Разглеждам го като част от Аза с неговите
възприятия, инстинкти и желания, които намират своя из- раз
в обектните отношения. Структурата на личността или Аза се
определя от начина, по който са организирани обек- тните
отношения, които Азът интернализира и превръща в част от
себе си.
Съществува известно объркване относно различните упот-
реби на понятията за Аз и личност (ego и self). За Клайн те са
взаимозаменими, но повечето съвременни автори ги използ-
ват по най-разнородни начини. В собствените ми разбирания
Азът е основна даденост, описана от Фройд като съсредото-
чие на възприятията на външна и вътрешна реалност и орга-
низатора на обектните отношения, действията и т.н. Използ-
вам термина „личност" за да назова тоталността на Аза и вът-
решните му обекти. Обектите, с които се идентифицира Азът,
стават част от него и задействат развитието му.
Във вижданията на Клайн откриваме още една промя- на
на фона на Фройдовия модел. Без да отхвърля същест-
 Предговор към българското издание от Хана Сигал 15
14 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

хове и ужаса от разпадане на прага на преклонната възраст и

вуването на наблюдаваните от Фройд орална, анална и ге- смъртта и се отнасяше към възможната смърт като към загуба
нитална фази, самата Клайн предпочита да борави с поня-
и скръб по неизбежната загуба на обичани обекти. След
тието позиция, а не фаза или етап. Тя локализира парано- анализата, в продължение на десет годни той се радва на
ично- шизоидната позиция в ранната орална фаза, а депре-
щастлив и спокоен живот, от който си отиде в мир.
сивната във фазата, която Абрахам нарича втора орална
На различно ниво същото може да се твърди за разре-
фаза. Тя въвежда понятието „ позиция", доколкото в писа-
шаването на Едиповия комплекс. Клайн вижда отказа от
нията й позицията играе далеч по- съществена роля от ли-
едиповата майка поради страх от кастрация от страна на
бидните фази. Клайн избира термина „позиция" защото има
бащата, както е описано от Фройд, като продължение на
предвид не конкретно либидно закрепване - определена ана-
шизоидно- параноичната структура, но в нейното виждане
томична зона - а сложна организация, която включва фа-
разрешаването на едиповата ситуация по начин, който да
зата на Аза - разцепен и фрагментарен, а не цялостен и
стимулира развитието е разпознаването на собствената ам-
интегриран, зависеща от състоянието на обекта и страхо-
бивалентност по отношение и на двамата родители, рев-
вете, породени от тези отношения, както и специфичните
ността и завистта към връзката им, съзнанието за собстве-
защити. Разцепването, проекцията и идеализацията принад-
ните разрушителни желания и преодоляването им чрез стре-
лежат към едната позиция, а маниакалните защити към дру-
межа за възстановяване, осъществяван посредством вът-
гата. При маниакалните защити винаги се долавя завръща-
решното изграждане на родителската двойка като творчес- ка,
не към всесилие, разцепване и проекции. Но сега вече са
както и вътрешния модел на собствената зряла сексу- алност и
организирани изключително като защита срещу зависи-
съзидателност.
мостта, загубата и вината, а обектните отношения се отли-
Разкритите от Клайн детски структури, лежащи в ос-
чават с особената комбинация на контрол, триумф и пре-
новата на личността на възрастния хвърлят светлина върху
небрежение. Клайн подчертава, че депресивната позиция,
развитието на основните човешки способнсти за символи-
която никога не стига до своя завършек, измества парано-
зация, мислене и реч. Те се развиват през първите осемна-
ично- шизоидната, така че не можем да говорим за фази, а
десет месеца от живота ни. Психоаналитичната работа на
само за определени структури, които съжителстват цял жи-
Клайн с деца и с детското начало при зрялата личност раз-
вот и са в процес на постоянно преливане помежду си. На
криха доста от тайните на формирането и нарушенията при
всички етапи от растежа и развитието ни се налага да се
тези процеси.
борим със загуби: раждане, отбиване, едиповата загуба, за-
Работейки с деца, Клайн неизбежно се посвещава на
губата на детството в подрастваща възраст, кризите на сред-
изучаването на развитието на речта, интелектуалните спо-
ната възраст, старостта. Тези загуби събуждат отново и от-
собности и интереса към света както и патологията на то- ва
ново депресивните страхове, които трябва постоянно да бъ-
развитие. Според нейното виждане символизмът се по- ражда
дат преработвани. Успешният изход от тези процеси води
от конфликта, който детето изживява по отношение на тялото
до зрялост и обогатяване, и въпреки това съпътствуващата
на майката. Тя установява, че у малките деца
болка води до постоянен натиск за връщане към вечните
изследователският импулс е много силен. Клайн придава
параноично- шизоидни страхове и защити.
такава важност на този импулс, че дори го назовова позна-
И менно тези преливания и преходи на всеки един етап от вателен нагон и го приравнява по влияние с нагоните към
развитието са сърцевината на Клайнианската анализа. Щ е живота и смъртта. (При Бион това се появява като К - връз-
илюстрирам с бегъл пример. Успешната анализа на 74 ката със значимост, равна на тази на L и Н връзките). Но тъй
годишен пациент със сериозни нарушения се крепеше един- като желанието за изследване е комбинирано с либид-
ствено на факта, че той бе преодолял параноичните си стра-
16 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ните и агресивни интереси към първия му обект, тялото на
майката, то води до пораждане на страх и вина, които от-
местват интереса към външния свят, като по този начин го
натоварват със символно значение. Докато за Фройд и Джо-
унс либидната връзка позволява на детето да символизира
телата на родителите си и своето собствено чрез обекти
във външния свят, Клайн приема страха за основен подбу-
дител във формирането на символи. Чувството за вина и
страхът от нанесената вреда на тялото на майката, в едно
със страха от възможно наказание задействат формиране-
то на символи. При психотичните пациенти функцията на
символизация е най- силно нарушена. И менно анализата на
психотично дете, първата по рода си, позволява на Клайн
да опише и анализира нарушенията при формирането на
символите.
Работата на Клайн е значим напредък в мисленето за
символизма. Както сочи и заглавието на статията й от 1930 г.,
тя прима създаването на символи като същностен елемент от
развитието на Аза.
„И така символизацията е не само основата на всички
фантазии и сублимации, но дори нещо повече - тя е
фундамента на отношенията на субекта с външния
свят и реалността в цалост.
...От това колко успешно субектът преминава през
тази фаза, зависи до каква степен е способен на по-
късен етап да усвои външен свят, съответстващ на
реалността."
Тя свързва развитието на символизацията с това на обек-
тните отношения. Нарушаване на най- ранните обектни от-
ношения води до нарушаване на символизацята, което на свой
ред взпрепятства развитието на обектните отношения.
Работата на Клайн в тази насока ни осигури понятий- ния
апарат, с който можем да се справим с психотични па- циенти
и гранични случаи, които до този момент се смята- ха за
неподлежащи на анлиза.
Нейните открития стимулираха последоватилите й да се
заемат с трудни случаи и създадоха нова традиция в тази
Предговор към българското издание от Хана Сигал 17
област. Поразително е колко повратна роля за съвремен- ната
психонализа има въведеното от нея понятие за проек- тивна
идентификация, което заема едва няколко реда в ста- тията ий
за шизоидните механизми. В доклада си за аутис- тичното
дете Дик от 1930 г. тя обяснява патологията с край- ния
садизъм на фантзното му обследване на майчиното тя- ло. Но
от позицията на осмислената и дефинирана от сама- та нея
проективна идентификация, сякаш описанието на слу- чая Дик
е най- добрата разработка на проективната иден- тификация. К
акто неведнъж съм подчертавала, Дик пре- живяваше
фантазиите си като факти от външния свят и проявяваше
патологични симптоми не защото не символи- зираше, а
защото прекалено много проектираше фанатзии- те си в
тялото на майка си. Това ми позволи да разгранича наречените
от мен символни равенства, които лежат в осно- вата на
психотичното мислене и истинските символи, резул- тат от
скръбта в депресивната позиция, когато вече е нали- це
отграничаване на субект от обект. Това е само един при- мер
за новаторската и основополагаща дейност на Клайн.
Невъзможно е да се оцени както подобава важността на
работата на Клайн за развитието на психоанализата. Тя не
само положи основите на анализата на деца, психотични па-
циенти, гранични случаи, нарушения на характера и др., но и
разкри ново измерение в разбирането за човешката личност.
Мелани Клайн продължи да работи с пациенти и да се
занимава с усилена преподавателска дейност до края на жи-
вота си. През последнитеси дни в болницта тя преработва- ше
последната си книга „ Разказ за една детска анализа". Почна
през септември 1960 г. на седемдесет и осем годиш- на
възраст.
Хана Сигал1
Юни 2002 г.
Д-р. Хана Сигал е била президент на Британското психоаналитич- но
общество, Вицепрезидент на Международната психоаналитична
асоциация, член на Кралския колеж по психиатрия и Мемориален
Фройдов професор в Лондонския университетски колеж.
 ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ИГРОВА
ТЕХНИКА - ИСТОРИЯ И ЗНАЧИМОСТ
(1955)

Написването на статия, посветена на играта, бе пре-

дизвикано от съзнанието, че целият ми принос за развити-
ето на психоаналитичната теория и практиката ми с паци-
енти в детска и зряла възраст се основават на игровата тех-
ника, породена и оформена в процеса на работа с малки
деца. Съвсем не искам да кажа с това, че по- нататъшната
ми дейност е пряко приложение на игровата техника, но
прозренията, до които достигнах по отношение на ранното
развитие, несъзнаваните процеси и естеството на интер-
претациите, чрез които може да се подходи към несъзнава-
ното, оказаха неотразимо влияние на работата ми с по-го-
леми деца и възрастни.
По тази причина тук ще направя преглед на развитие-
то, което доведе от практическо прилагане на психоанали-
тичната игрова техника до цялостното преосмисляне на ра-
ботата ми, но няма да разглеждам всичките си открития в
тази насока. Когато през 1919 година започнах работа над
първия си случай, игровата техника бе значително разпро-
странена, особено в практиката на д-р Хю Хелмут. Разбира
се, тя не се заемаше с анализа на деца под шестгодишна
възраст и макар да използваше рисунки и елементи на иг-
рата, далеч не бе оформила цялостен метод за приложени-
ето на игровата техника.
В началото на кариерата ми бе валиден принципът, че
интерпретациите трябва да се ограничават до минимум. С малки
изключения, психоанализата не бе изследвала дъл- боките
пластове на несъзнаваното, а при децата такова на- чинание се
приемаше дори като опасно. Този предпазлив
20 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
подход пряко се проявяваше във факта, че психонализата се
характеризираше като подходяща само за деца в след-
1
латентния период .
Първият ми пациент бе петгодишно момченце, което в
2
най- ранните ми публикации назовах с името Фриц. К ато
начало си мислих, че ще е напълно достатъчно да променя
отношението на майката. Посъветвах я да го предразполо-
жи към открито и свободно обсъждане на всички онези въ-
проси, които очевидно се спотайваха в съзнанието му и въз-
препятстваха умственото му развитие. Това оказа добър
ефект, но невротичните му проблеми не се облекчиха до-
статъчно и се наложи да го подложа на психоанализа. При-
стъпвайки към работата, се отклоних от установените пра-
вила, като интерпретирах най- болезнените аспекти на ма-
териала, който ми поднасяше детето. Установих, че инте-
ресът ми се съсредоточава върху страховете му и начина,
по който то се защитаваше от тях. Този нов подход скоро
ме изправи пред сериозни проблеми. Страховете, с които
се сблъсках при този първи случай, бяха много дълбоки, и
макар да черпех сили от увереността, че съм избрала пра-
вилния път, която се подхранваше от уталожване на стра-
ховете, последващо моите интерпретации, често се разко-
лебавах от интензивността на новите страхове, които изли-
заха на повърхността. В един от тези моменти поисках съ-
вет от д-р Карл Абрахам. Той изказа мнението, че след ка-
то явно интерпретациите ми водят до облекчение и анали-
зата върви успешно, не вижда причина да се смени подхо-
дът. Бях обнадеждена от тази подкрепа и само след някол-
ко дни страховете на детето, които бяха достигнали кри-
тична точка, взеха прогресивно да отслабват и доведоха до
подобрение. Убежденията, до които достигнах при този слу-
чай, силно повлияха на по- нататъшното развитие на рабо-
тата ми.
Лечението се провеждаше в дома на детето със собст-
вените му играчки. Тази анализа положи основите на пси-
1
Описание на този най-ранен период е предоставено в книгата на Анна
Фройд Einfuhrung in die Technik der Kinderanalyse, 1927.
2
„The Development of a Child" (1923); „The Role of the School in the
Libidinal Development of the Child" (1924) and „Early Analysis" (1926).
Психоаналитичната игрова техника... 21
хоаналитичната игрова техника - от самото начало детето
изразяваше своите фантазии и страхове в играта и аз ин-
терпретирах тяхното значение, което позволяваше в игра-
та му да се появяват нови елементи. С други думи, още при
този пациент прилагах маниер на интерпретация, който ста-
на типичен за същността на техниката ми. Подходът съот-
ветстваше на фундаменталния принцип на психоанализа-
та - свободните асоциации. И нтерпретирайки не само ду-
мите му, но и играта му с различните предмети, съотнасях
тълкуването с психиката на детето, за което играта и всич-
ките му разнообразни дейности са изразно средство, както
думите за възрастните. Ръководех се от две основополага-
щи постановки на психонализата, въведени от Фройд, кои-
то от самото начало приемах за фундаментални - основна-
та цел на психоаналитичната процедура е изследването на
несъзнаваното; пътят за постигането на поставената цел е
анализ и тълкуване на ситуацията на пренос.
В периода 1920-1923 трупах опит с други пациенти в
детска възраст, но решаваща стъпка за по- нататъшното раз-
витие на игровата техника се оказа работата ми с пациент на
две години и девет месеца през 1923. Подробности от случая
3
са описани в книгата ми „ Психоанализата на деца" под името
Рита. Рита страдаше от нощни кошмари и фо- бии от животни.
Поведението й към майка й бе двусмисле- но и разколебано,
като същевременно така се притискаше в нея, че трудно
можеха да я откъснат. Страдаше от ясно проявена натрапчива
невроза и на моменти изпадаше в де- пресия. Не умееше да си
играе и не успяваше да преодолява и да приема
разочарованията, което правеше отглеждане- то й
изключително трудно. Много се двоумях как да подхо- дя към
случая, защото анализът на толкова малко дете бе- ше
непознат до този момент експеримент. П ървата ни сре- ща
потвърди опасенията ми. К ато остана сама с мен в дет- ската
стая, Рита демонстрира признаци, които възприех като
сигнали за негативен пренос: тя бе напрегната и мълчали- ва и
много скоро пожела да излезе в градината. Аз склоних
3
Виж също On the Bringing up of Children (ed. Rickman), 1936, „The
Oedipus Complex in the Light of Early Anxieties", CW, Vol. I.
22 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
и излязох заедно с нея - под зорките погледи на майка й и
леля й, които приеха ситуацията като провал. Останаха мно-
го изненадани, когато след десетина- петнадесет минути се
върнахме с Рита, която вече бе приятелски настроена към
мен. Дължеше се на факта, че докато се разхождахме, аз
интерпретирах негативния й пренос, което беше наруше-
ние на обичайната практика. Въз основа на нещата, които
каза, и факта, че бе по- малко уплашена, когато бяхме на-
вън, заключих, че се страхува да не й направя нещо, докато
сме сами в стаята. И нтерпретирах това и предвид на нощ-
ните й кошмари, свързах подозренията й към мен с враж-
дебната жена, от която се страхува да не я нападне вечер,
докато е съвсем сама в стаята си. Н яколко минути след
тази интерпретация я подканих да се върнем в детската й
стая и тя с готовност се съгласи. К акто вече споменах, Ри-
та не умееше да си играе - единственото, което непрекъс-
нато правеше, бе да съблича и облича куклата си. Скоро
обаче разгадах страховете, причина за натрапливото й по-
ведение, и ги интерпретирах за нея. Този случай засили убеж-
дението ми, че условие за прилагане на психоанализа с де-
ца е разбирането и интерпретацията на техните фантазии,
чувства, страхове и преживявания както са отразени в иг-
рата, или ако играта е вътрешно възпрепятствана, на причи-
ните за това.
К акто и при Фриц, терапията по случая се провеждаше в
дома на детето със собствените й играчки. Терапията про-
дължи само няколко месеца, но и за този кратък период
стигнах до извода, че психоанализата не трябва да се про-
вежда в дома на детето. Открих, че макар и отчаяно да се
нуждаеше от помощ и родителите да бяха взели решение за
психоаналитична терапия, отношението на майката към мен бе
определено двойствено и цялостната атмосфера бе враж-
дебна по отношение на терапията. Но което бе още по-важ- но,
установих, че ситуацията на пренос - гръбначният стълб на
психоаналитичната процедура - може да се осъществи, ако
пациентът е в състояние да почуства, че консултатив- ният
кабинет или залата за игра, общо взето, целият про- цес на
анализа, е нещо различно и отделно от обикновения живот.
Само при такива условия пациентът може да прео- долее
съпротивата срещу преживяването и изразяването на
23
Психоаналитичната игрова техника...
мисли, чувства и желания, несъвместими с традиционно въз-
приетите, а при децата това се свежда до усещането, че са в
противоречие с всичко, на което са ги учили до този мо- мент.
През 1923 год. направих още някои значими наблюде- ния
при психоанализата на седемгодишно момиче. Проб- лемите й
с неврозата очевидно не бяха сериозни, но от из- вестно време
родителите й били загрижени за интелекту- алното й развитие.
Макар че бе доста интелигентна, разви- тието й не
съответстваше на възрастовата й група: мразе- ше училището
и често бягаше от час. Взаимоотношенията с майка й, до този
момент олицетворение на привързаност и доверие, се
променили, след като тръгнала на училище - станала
резервирана и мълчалива. Прекарах няколко сеан- са с нея, без
да мога да осъществя контакт. Вече бе ясно, че мрази
училището, и въз основа на това, което със стесне- ние
казваше за него, и на няколко изтървани реплики ус- пях да
направя интерпретация, която предостави нов мате- риал.
Останах с впечатлението, че не трябва да продължа- вам по
този начин. При поредния сеанс, когато момичето бе отново
затворено в себе си, й казах, че ще се върна след момент, и
излязох. Отидох в детската стая, събрах няколко играчки,
колички, малки фигурки, кубчета и влак, поста- вих ги в една
кутия и се върнах при пациентката. Детето до този момент не
се бе заело с рисуване или друга дейност и веднага се
заинтересува от малките играчки и почна да си играе. От
играта й заключих, че две от фигурките предс- тавляваха
самата нея и малко момче, неин съученик, за ко- гото бях
чувала и преди. Изглежда имаше нещо тайно око- ло
поведението на тези две фигурки, а отношението й към
останалите фигурки бе изпълнено с неприязън, защото й се
струваше, че те наблюдават играта й и се бъркат в отноше-
нията й. Съответно биваха захвърляни. Действията на две- те
фигурки водеха до разни катастрофи - те падаха или се
блъскаха в коли. Тази игра се повтаряше многократно с
признаци на нарастващ страх. В този момент интерпрети- рах,
съобразно детайлите на играта, че най- вероятно меж- ду нея и
приятеля й е имало сексуална игра, която може да бъде
разкрита, и това я е уплашило до степен да загуби до- верието
си в останалите хора. Обърнах й внимание, че до-
24 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
като си играе, е станала напрегната и като че всеки момент
ще се откаже от играта. Припомних й, че мрази училище-
то, и предположих, че това се дължи на страха й учителят
да не разбере за връзката й със съученика и да я накаже.
Преди всичко тя се страхуваше и съответно не изпитваше
доверие към майка си, а в момента може би изпитваше съ-
щите чувства към мен. Ефектът от интерпретацията бе впе-
чатляващ - страхът и недоверието се повишиха до критична
точка, но много скоро отстъпиха място на очевидно облек-
чение. И зражението на лицето й се промени и макар да не
призна или отрече интерпретацията ми, впоследствие проя-
ви мълчаливото си съгласие, давайки ми нов материал - ста-
на много по-свободна в играта и разговора. Отношението й
към мен стана приятелско и много по- малко подозрително.
Разбира се, негативният пренос често се редуваше с положи-
телен и това редуване се повтаряше, но от този сеанс ната-
тък анализата се развиваше добре. Не след дълго настъпиха
благоприятни промени. Информираха ме, че взаимоотноше-
нията със семейството й, най-вече с майка й, са се подобри-
ли. Омразата й към училището се смекчи и тя започна да
проявява интерес към уроците си, но неспособността й да
учи, която се коренеше в далеч по-дълбоки страхове, бе пре-
одоляна доста по-късно в курса на терапията.
II
Описала съм как използването на играчките, които съ-
хранявах за работата ми с пациентите в детска възраст, се
оказа от изключителна важност при гореспоменатата ана-
лиза. Този случай, наред с много други, ми помогна да ре- ша
кои от играчките са най-подходящи за психоаналитич- ната
4
игрова техника . Установих колко е важно играчките
4
Те са преди всичко: малки дървени мъже и жени, обикновено в
два различни размера, коли, влакчета, самолети, животни, люл-
ки, строителни колички, тухли, кубчета, къщи, огради, хартия, но-
жици, нож, моливи, тебешири или боички, лепило, топчета, плас-
телин и въженце.
Психоаналитичната игрова техника... 25
да бъдат с малки размери, тъй като големият им брой и
разнообразие позволяваха на децата да изразяват широк ди-
апазон фантазии и преживявания. За тази цел играчките не
трябва да са механични, а фигурките, различаващи се само
по размер и цвят, не трябва да подсказват никаква профе-
сия. П ростотата им позволява на детето да ги използва в
много различни ситуации според материала, който излиза
на повърхността по време на играта. Ф актът, че по този
начин детето може да представя едновременно голямо раз-
нообразие от преживявания и фантазии или да възпроиз-
вежда истински ситуации, ни дава възможност да си съста-
вим по-ясна картина за същността на съзнанието му.
В съответствие с простотата на играчките, оборудва- нето
на детската стая е също изключително просто. В нея няма
нищо друго освен минимално необходимото за психо-
5
анализата . И грачките на всяко едно дете са заключени в
отделно шкафче и то знае, че играта му с тях - еквивален- тът
на асоциациите на възрастните - е известна само нему и на
аналитика. Кутията, в която за първи път поднесох играчките
на гореспоменатата пациентка, се оказа прото- типът на
отделното шкафче, което представлява част от личната и
интимна връзка между аналитика и пациента, характерна за
психоаналитичната ситуация на пренос.
Ни най- малко не намеквам, че психоаналитичната иг-
рова техника зависи изцяло от моя избор на игрови мате-
риал. Почти при всеки случай децата спонтанно си донасят
играчки и играта с тях става съставна част от аналитична- та
работа. Принципно вярвам, че играчките, предлагани от
психоаналитика, трябва да са каквито ги описах по- горе:
прости, малки и немеханизирани.
Въпреки всичко играчките съвсем не са единственото
необходимо условие за игрова анализа. Често голяма част от
активността на детето се осъществява около мивката,
снабдена с купички, лъжици и чашки. Също толкова често то
рисува, пише, изрязва, оцветява, поправя играчки и дру-
5
И ма под, който лесно се мие, течаща вода, маса, няколко стола, малко
канапе, възглавнички и скрин.
26 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ги подобни. В други случаи то играе ролеви игри с аналити-
ка - продавач и клиент, лекар и пациент, ученик и учител,
майка и дете. В подобни игрови ситуации детето избира ро-
лята на възрастния, като по този начин не само изразява
желанието си за размяна на ролите, но и демонстрира как
мисли, че трябва да се държат родителите му или другите
възрастни спрямо него. В някои случаи то дава воля на сво-
ята агресия и неприязън, като в ролята на родител се дър- жи
садистично към детето си, представяно от аналитика.
Принципът на интерпретацията си остава същият, незави-
симо дали фантазиите се въплъщават в играчки или в пъл-
нокръвни драматизации. К акъвто и материал да се използ- ва,
важно е основополагащите принципи на аналитичната
6
техника да бъдат спазвани и прилагани .
Агресията се изразява по много начини в детската иг-
ра: било то пряко или индиректно. Децата често чупят иг-
рачки или се устремяват с нож или ножица към масата или
друг дървен предмет, разливат вода или боя по пода, стаята
се превръща в бойно поле. Важно е да се разрешава на де-
тето да „ изкарва" агресията си, но далеч по- важно е да се
разбере защо именно в този момент на преноса се пораж-
дат деструктивни импулси и да се проследят последствията
от проявлението им за по- нататъшното развитие на психи-
ката на детето. Много често такива действия са последва-
ни от чувство за вина като при чупенето на играчка. Тази
вина се отнася не само до действителната вреда, нанесена
на играчката, а по- скоро до това, което играчката пред-
ставлява в несъзнаваното на детето, т. е. малко братче или
сестриче, или родител. При интерпретацията трябва да се
взимат предвид тези много по-дълбоки пластове. Понякога
от поведението на детето към аналитика става ясно, че не
само вина, но и страх от преследване са последиците от де-
структивните му импулси и че то се страхува от възмездие.
Обикновено, още в самото начало давам на детето да
разбере, че не бих приела физически нападки срещу себе
6
Примери на игра с играчките и други подобни занимания могат
да бъдат открити в The Psychoanalysis of Children, CW, Vol. II (най-
вече глави втора, трета и четвърта). Виж също „Personification in
the Play of Children", CW, Vol. I.
Психоаналитичната игрова техника... 27
си. Това отношение защитава не само психоаналитика, но
оказва положително влияние върху целия аналитичен про-
цес. Ако подобни нападения не бъдат ограничавани, те не-
рядко водят до прекомерно чувство за вина и страх от пре-
следване у детето, като по този начин усложняват терапия- та.
Често ме питат по какъв начин предотвратявам физи- ческите
нападения и отговорът е - полагам максимални уси- лия да не
възпрепятствам реализирането на агресивните фантазии на
детето по всеки друг допустим начин. Винаги предоставям
възможност те да се осъществят дори ако включват словесни
нападки срещу мен. К олкото повече ус- пявах да
интерпретирам мотивите за детската агресивност, толкова по-
овладяна и уравновесена бе ситуацията. Но с някои страдащи
от психоза деца понякога ми бе доста труд- но да се предпазя
от агресивността им.
III
Отношението на детето към повредена играчка е мно- го
показателно. Често то оставя играчката настрана, която
представлява братче или сестриче, или пък родител, и за
известно време не й обръща никакво внимание. Това по- казва
неприятно чувство към повредения обект, породено от страха
от преследване и съзнанието, че нападнатият чо- век
(представен от играчката) е станал отмъстителен и опа- сен.
Чувството за преследване може да е толкова силно, че да
потисне чувството за вина и депресия, породени от по-
вреждането на играчката. И ли пък вината и депресията са
толкова 'силни, че удвояват страха от преследване. Въпре- ки
това някой ден детето вероятно ще потърси в шкафчето си
повредената играчка. Тбва предполага, че до този мо- мент
сме успели да анализираме някои важни защити, като сме
намалили страха от преследване и сме създали възмож- ност
за преживяване на вината и сме подсилили подтика към
възстановяване. К огато стане това, забелязваме, че е
настъпила промяна във взаимоотношенията на детето с род-
нината, представляван от играчката. Тази промяна потвър-
ждава впечатлението ни, че е намалял страхът от преслед-
 28 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ване и заедно с чувството за вина и желанието за възстано-
вяване се е възобновило чувството на обич, помрачено до този
момент от прекомерни страхове. При друго дете или същото
дете на по- късен етап от анализата вината и жела- нието за
репарация могат да се проявят непосредствено след изблика
на агресия, като се поражда нежност към братче- то или
сестричката, наранени във фантазията. Значимост- та на
подобни промени за оформянето на характера, обект- ните
отношения и душевна стабилност е неоценима.
И зключително важно е интерпретацията да съответст- ва
на всички приливи между любовта и омразата, щастие- то и
доволството, от една страна, и страха от преследване и
депресията, от друга. Аналитикът не трябва да изразява не-
одобрение към счупването на играчката, но и не трябва да
окуражава детето да изразява агресията си или да му подс-
казва, че играчката може да бъде поправена. С други думи,
аналитикът трябва да предостави на детето възможността да
изживее емоциите и фантазиите каквито са. Никога в работата
си не съм използвала образователно или морално влияние, а
съм се придържала изключително към процеду- рата на
психоанализа, която, с две думи, се състои в разби- рането на
това какво се случва в ума на пациента и разкри- ването на
тези факти пред самия него.
Разнообразието от емоционални ситуации, които мо- гат
да бъдат изразени от игровите занимания, е неограни- чено:
например чувства на фрустрация и на отхвърленост, ревност
към баща и майка или братя и сестри, агресивност,
придружаваща подобна ревност, удоволствие от присъст-
вието на другар и съюзник срещу родителите, чувства на
любов и омраза към новородено бебе или към все още не-
родено, както и последващите страхове, вина и подтик за
репарация. Често в играта на детето откриваме, вплетени във
фантазиите, пресъздавания на детайли от ежедневие- то.
Понякога в играта или асоциациите му не се появяват значими
действителни събития от живота му, а изцяло се набляга на
очевидно маловажни случки. Привидно мало- важните случки
имат изключително значение за детето, за- щото именно те са
събудили емоциите и фантазиите му.
Психоаналитичната игрова техника... 29
IV
Много деца не умеят да играят. Подобна инхибиция не
винаги възпрепятства играта им изцяло, но често ги кара скоро
да се откажат. Например веднъж ми доведоха малко момченце
за консултация (съществуваше вероятност за бъ- деща
аналитична терапия, но по това време родителите за- минаваха
с детето за чужбина). На масата ми имаше ня- колко играчки и
то започна да си играе с тях. Много скоро започнаха да се
случват инциденти, сблъсъци и фигурките падаха, а детето се
опитваше да ги изправи отново. Това бе съпътствано от
сериозно количество страх, но тъй като не предстоеше
скорошна терапия, се въздържах от интерпре- тиране. Само
след няколко минути то се смъкна от стола и каза: „Стига съм
си играл" и излезе. Вярвам, че ако това бе началото на терапия
и бях интерпретирала безпокойството му, демонстрирано при
действията му с играчките и съот- ветния негативен пренос
спрямо мен, щях да преодолея стра- ха му до степен да му
позволи да продължи да играе.
Следващият пример ще ми помогне да представя ня-
кои от причините за неспособността за игра. Момченцето
на три години и девет месеца, което в книгата си „Психо-
анализата на деца" описвам под името П итър, бе много не-
7
вротично . Ще спомена само някои от проблемите: не бе в
състояние да си играе, не понасяше разочарования, бе плах,
мрънкащ и се държеше не особено момчешки, като съще-
временно на моменти бе агресивен и нападателен, много
амбивалентен в отношенията си към семейството и изклю-
чително привързан към майка си. Тя сподели, че състояни-
ето на П итър се влошило след почивка, когато бил на годи-
на и половина и спал в стаята на родителите си, където
наблюдавал сексуален контакт между тях. По време на въп-
росната екскурзия станал неуправляем, спял лошо и започ-
нал отново да се нааква в леглото си през нощта, което не
7
Анализата на това дете започна през 1924 год. и се оказа един от
случаите, които ми помогнаха да разработя игровата си техника.
30 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
бил правил от няколко месеца. Дотогава си играел доста
свободно, но от споменатото лято спрял да си играе и ру- шал
всичките си играчки - не умеел да прави нищо друго с тях,
освен да ги чупи. Скоро след случая се родило братче- то му и
това задълбочило проблемите му.
При първия ни сеанс Питър започна да си играе, като
удряше две кончета едно в друго и повтаряше това действие
с всички останали играчки. Спомена, че има малко братче.
Представих му следната интерпретация: кончетата и всички
други неща, които се блъскат едно в друго, представляват
хора. Отначало той я отхвърли, но скоро я прие. След това
отново удари кончетата едно в друго, сложи ги да спят, по-
кри ги с кубчета и добави: „Сега са съвсем мъртви. Аз ги
погребах." После подреди количките в права редица която,
както се оказа по- късно в процеса на анализата, символизи-
раше пениса на баща му. Изведнъж избухна и ги разхвърля
из цялата стая, като крещеше: „Винаги чупим коледните си
подаръци, не ги искаме." Чупенето на играчки заместваше в
несъзнаваното му унищожаването на гениталиите на баща
му. Още при първия ни сеанс той счупи няколко играчки.
При втория ни сеанс П итър възпроизведе някои еле-
менти на поведението си, най-вече блъскането едно в друго
на кончета, коли и други играчки, като непрекъснато гово-
реше за малкото си братче. Казах му, че според мен ми
показва как майка му и баща му се блъскали един в друг
(разбира се, използвах собствените му думи за „един в друг")
и че сигурно си мисли, че това е причината за раждането на
малкото му братче. Тази интерпретация породи нов мате-
риал и хвърли светлина върху раздвоеното му отношение
към малкото му братче и баща му. Той положи фигурка на
мъж върху едно кубче, което нарече легло, събори фигур-
ката и каза: „Той е мъртъв и свършен завинаги." След това
разигра същата сценка с други две фигурки, като подбира-
ше вече повредени играчки. Разкрих му, че първата играч-
ка замества баща му, когото той искаше да изхвърли от
леглото на майка си и да убие, а другите две фигурки него
самия и баща му. Казах му, че според него баща му иска да
му причини същото, че причина да избере счупени фигурки
е страхът му, че и двамата с баща му ще бъдат наранени,
ако П итър реши да го нападне.
Психоаналитичната игрова техника... 31
Този материал илюстрира много важни моменти, от които
аз ще спомена един или два. Преживяното от П итър, докато е
наблюдавал сексуалния контакт между родители- те си, е
оказало изключително влияние на психиката му и
предизвикало силни емоции на ревност, агресивност и страх и
това бе първото нещо, което той изразяваше в играта си. Без
съмнение нямаше съзнателна представа за това пре- живяване,
което бе изтласкано и той можеше само символ- но да го
изразява. И мам основания да вярвам, че ако не бях
интерпретирала, че блъскащите се играчки всъщност пред-
ставляват хора, нямаше да достигнем до материала, който
изникна при втория ни сеанс. Още повече, ако не му бях
показала някои от причините за неспособността му да си
играе, като интерпретирах за него вредата, която нанасяше на
играчките, най- вероятно той би спрял - както правеше в
ежедневието си - да играе, след като счупи играчките.
И ма деца, които в началото на терапията дори и не би-
ха започнали да си играят, като П итър и момченцето, дове-
дено само за консултация. Но много рядко се случва дете
изцяло да пренебрегне играчките, оставени на масата. До-
ри да им обърне гръб, то често позволява на аналитика да
прозре част от мотивите му да се откаже да играе. Същес-
твуват и други начини детският аналитик да събере мате-
риал за интерпретация. Всякакво действие, като използва-
нето на хартия, за да драска по нея или да реже, или всеки
елемент от поведението, като промени в израза на лицето
му или позата, могат да подскажат на аналитика какво ста-
ва в душата на детето във връзка с това, което родителите
са споделили по отношение на съществуващите проблеми.
Често съм споменавала значението на интерпретации-
те за игровата техника и съм представила случаи, илюст-
риращи съдържанието им. Това ме подсеща за въпроса, кой-
то често ми задават: „ Достатъчно развити ли са в интелек-
туално отношение децата, че да разбират интерпретации- те?"
Собственият ми опит и този на колегите ми сочи, че ако
интерпретациите съответстват на наболелите пробле- ми,
заложени в материала, те биват напълно разбрани. Раз- бира
се, аналитикът трябва да предложи интерпретациите по
възможно най- сбития и ясен начин, като използва езика на
детето за целта. Но ако успее да преведе в прости думи
32 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
значимите моменти в материала, той се докосва до емоции- те
и страховете, които властват в този момент. Пълното осъз-
наване и разбиране от страна на детето са по- късни процеси.
Едно от най- интересните и невероятни преживявания за на-
чинаещия детски психоаналитик е откритието на далеч по-
впечатляваща способност за прозрение у децата, отколкото
типичната за възрастните. До известна степен това се дъл- жи
на факта, че връзките между съзнавано и несъзнавано при
децата са доста по-силни и преки, подсилвани от по-сла- бо
проявеното изтласкване. Твърдо съм убедена, че инте-
лектуалните способности на децата често са подценявани - те
разбират много повече, отколкото допускаме.
Щ е илюстрирам всичко, което казах, като ви опиша
реакциите на едно дете към представените му интерпрета- ции.
П итър (за чиято терапия вече посочих някои детайли) се
противопостави яростно, когато интерпретирах, че фи-
гурката, която изхвърля от леглото и „убива", представля- ва
баща му. (И нтерпретацията на желанието за смърт на близък
роднина предизвиква силна съпротива както при де- ца, така и
при възрастни.) П ри третата ни среща П итър ми предостави
подобен материал, но този път прие интерпре- тацията ми и
дълбокомислено отбеляза: „Ами ако аз бях тати и някой
поискаше да ме изхвърли от леглото и да съм умрял, какво бих
си помислил?" Това показва, че не само бе възприел, разбрал и
преработил интерпретацията, но тя му бе послужила за още
много неща. Той разбираше, че агресивността към баща му
способстваше за страха му от него, както и че бе проектирал
собствените си импулси вър- ху баща си.
Един от съществените моменти на игровата техника е
интерпретацията на самия пренос. К акто е добре известно,
при преноса върху аналитика пациентът повтаря предиш- ни
емоции и конфликти. Опитът ми показва, че помагаме на
пациента преди всичко като при анализа на преноса пре-
пращаме фантазиите и страховете му към техния произход -
детството и първите връзки с обектите. Чрез повторното
изживяване на предишни емоции и фантазии и преосмис-
лянето им по отношение на връзките с изначалните обекти
сякаш пациентът преоценява тези взаимоотношения в са- мия
им зародиш и по-успешно преодолява страховете си.
33
Психоаналитичната игрова техника...
Като се обръщам назад към първите няколко години от
практиката ми, разбирам, че няколко факта си струва да бъдат
обсъдени. В началото споменах как при първия ми пациент в
детска възраст насочих вниманието си към стра- ховете и
защитните му механизми. П оставяйки ударението върху
страховете и безпокойството, навлизах все по-дълбо- ко и по-
дълбоко в несъзнаваното и полето на фантазиите на детето.
Този фокус противоречеше на становището на
психоанализата, че интерпретациите не трябва да стигат
толкова дълбоко и да се правят толкова често. Не отстъ- пих
от подхода си, макар и това да бе равносилно на ради- кална
промяна в техниката. Този подход ме въведе в една
неизследвана територия и разгърна пред мен разбирането на
ранните детски фантазии, страхове и защити, които до този
момент си оставаха неразорано поле. Разбрах всичко това,
когато пристъпих към теоретично формулиране на
клиничните си открития.
Най- забележителното явление в случая с Рита бе суро-
востта на Свръхаза й. В „ Психоанализата на деца" описвам
как Рита постоянно играеше ролята на жестока и безми-
лостна майка, която се отнасяше към детето си (представ-
лявано от играчката- фигурка или от самата мен) по особе-
но жесток начин. Двойственото отношение към майка й,
нуждата й да бъде непрестанно наказвана, чувството й за
вина и среднощните й кошмари ми помогнаха да разгадая,
че в това едва тригодишно дете се криеше един извънредно
груб и безмилостен Свръхаз, който безсъмнено датираше
от много по- ранно време. Това откритие се потвърди и в
много други случаи с малки деца и ме накара да заключа,
че Свръхазът се проявява далеч по- рано, отколкото Фройд
предполага. С други думи, според собственото ми разбира-
не за Фройд Свръхазът е крайният продукт на дългогоди-
шен процес на развитие. В резултат на по- нататъшните ми
наблюдения осъзнах, че детето по изключително осезаем
начин усеща вътрешната активност на Свръхаза. За детето
той се състои от фигури изплували от преживяванията и
 34 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
фантазиите му, произлизащи от интернализирането (интро-
екцията) на родителите му на един значително по-ранен етап.
Тези прозрения доведоха, при анализата на малки мо-
миченца, до откритието за водещия женски страх - майка-
та се възприема като първичния преследвач, който като
външен и интернализиран обект напада телцето на детето
и му отнема въображаемите деца. Тези страхове са породе-
ни от фантазиите нападения върху тялото на майката, кои-
то имат за цел да „ ограбят" съдържанието му - фекалии,
пениса на бащата и деца, и същевременно пораждат страха
от възмездие заради подобни нападения. Такива страхове
от преследване често биваха комбинирани или се редуваха
с дълбоки чувства на депресия и вина. Тези наблюдения
разкриха повратната роля, която тенденцията за възстано-
вяване играе в душевния живот. Възстановяването на увре-
дения обект в този смисъл е по- широко понятие от разби-
рането на Фройд за „ отмяна на стореното при натрапливи-
те неврози" и „формирането на реакция". То включва всич-
ки действия, чрез които Азът чувства, че отменя вредите,
причинени във фантазиите, възстановява, запазва и съжи-
вява обектите. Тази тенденция и обвързаността й с чувст-
вото за вина има съществен принос за всички сублимации
и за душевното здраве в цялост.
Докато анализирах фантазиите нападения срещу тяло-
то на майката, попаднах на анални и уретро-садистични им-
пулси. Споменах за изявения и суров Свръхаз на Рита и как
анализата, проведена с нея, ми помогна да разбера начина,
по който разрушителните импулси срещу майката пораж-
даха чувство на вина и страх от преследване. Анално- и урет-
ро- садистичната природа на тези разрушителни импулси
8
прозрях през 1924 г. , когато анализирах Труде - момичен-
це на 3 години и три месеца. Когато дойде при мен за лече-
ние, тя проявяваше разнообразни симптоми - нощни кош-
мари и невъзможност да задържа урина или фекалии. В са-
мото начало на терапията тя ме накара да се престоря, че
спя в леглото си. Каза, че ще ме нападне и ще провери ду-
пето ми за акита (което според мен включваше и деца), и
Cf. The Psychoanalysis of Children, CW, Vol. II.
Психоаналитичната игрова техника... 35
ще ги махне. След подобни нападения тя клякаше в ъгъла и си
въобразяваше, че е в леглото, като се покриваше с въз-
главнички (които освен че предпазваха тялото й от нападе-
ния, представляваха също така деца). Едновременно с това се
подмокряше и явно се страхуваше да не я нападна. Стра-
ховете й от страшната, интернализирана майка затвърдиха у
мен изводите, направени от случая „ Рита". И двете тера- пии
бяха кратки, защото според родителите вече бе постиг- нат
9
значителен напредък и задоволителен успех.
Скоро след това достигнах до убеждението, че подобни
разрушителни импулси могат да се проследят и до ранната
орално- садистична фаза. Всъщност Рита доста недвусмис-
лено го бе демонстрирала. При една среща тя боядиса лист
хартия в черно, накъса го на парченца, изхвърли ги в чаша
вода и се престори, че пие от нея, като процеди през зъби:
10
„умряла жена" . По това време замърсяването и унищожа-
ването на хартията приех за израз на фантазии за нападане и
убиване на майка й, както и страх от възмездие. Едва при
Труде осъзнах специфичната анално- и уретро- садистична
природа на подобни нападения. В анализи, проведени в пе-
риода 1924-1925г. (Рут и П итър, описани в „Психоанализа- та
на деца"), прозрях фундаменталната роля, която орал.но-
садистичните импулси играят за разрушителните фантазии и
съответните страхове. Така в анализата на доста малки деца
намерих пълното потвърждение на откритията на Аб- рахам .
11
Такива анализи, значително по- продължителни от тези на
12
Рита и Труде , ми помогнаха да осъзная основопо- лагащата
роля на оралните желания и страхове за душев- ното развитие
13
в норма и патология .
9
С Рита имахме осемдесет и три сеанса, а с Труде осемдесет и два.
10
Виж „The Oedipus Complex in the Light of Early Anxieties", CW, Vol. I.
11
„A Short History of the Development of the Libido, Viewed in the Light
of Mental Disorders", 1924, Selected Papers, Hogarth, 1927
12
C Рут имахме сто и деветдесет сеанса, а с Питър двеста седемде-
сет и осем.
13
Това нарастващо убеждение за фундаменталната значимост на от-
критията на Абрахам бе резултат и от анализата, която провеждах
с него - която започна през 1924 и бе скоропостижно прекъсната
само четири месеца по-късно поради неговото заболяване и смърт.
 36 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Още при Рита и Труде бях открила интернализирането
на нападната и поради това заплашителна майка - суровия
свръхаз. В периода 1924-1926 година правих анализа на ед-
14
но наистина доста болно дете . В този случай се запознах с
редица специфични подробности на тази интернализация и
с много детайли на фантазиите и импулсите, предопреде-
лящи параноичнитените и маниакално- депресивните стра-
хове. Започнах да разбирам аналната и орална природа на
интроекциите й, както и състоянията на вътрешно пре-
следване, които те пораждаха. Осъзнах начините, по които
вътрешното преследване влияе посредством проекцията на
връзките и взаимоотношенията с външните обекти. Сила-
та на омразата и завистта, които изпитваше, безпогрешно
посочваше като свой източник орално- садистичната връз-
ка с гръдта на майката и разкриваше преплитането си със
зараждането на Едиповия комплекс у детето. Случаят с Ерна
подготви почвата за изводите, които изложих на Десетия
15
международен психоаналитичен конгрес през 1925 . Клю-
чово сред тях бе виждането ми, че в основата на психозите
стои ранният свръхаз, изграждащ се в момент, когато фан-
тазиите и орално- садистичните импулси достигат връхна-
та си точка. Две години по- късно доразвих позицията си с
постановката за изключителната важност на оралния са-
16
дизъм за шизофренията.
Паралелно с гореизброените анализи ми се отдаде въз-
можността да направя интригуващи наблюдения върху стра-
ховите състояния при момчета. Анализата на мъже и мом-
чета потвърди становището на Фройд, че страхът от каст-
рация е водещ при мъжките индивиди. Но също така уста-
нових, че поради ранната идентификация с майката (този
феномен се наблюдава в ранните стадии на Едиповия ком-
плекс) страхът от нападения върху тялото е значим еднак-
14
Случаят е описан под името Ерна в The Psychoanalysis of Children,
Chapter 3, CW, Vol. II.
15
„Early Stages of the Oedipus Complex" (виж настоящия сборник).
16
„The Importance of Symbol Formation of the Development of Ego"
(виж настоящия сборник. Виж също така „Personification in the Play
of Children", CW, Vol. I.).
Психоаналитичната игрова техника... 37
во и за мъжете, и за жените, като по много и разнообразни
начини оформя страховете от кастрация.
Страховете, породени от фантазии атаки срещу тялото на
майката и срещу бащата, който се предполага, че тя съ- държа
в себе си, и при двата пола са в основата на клауст- рофобия
(което включва страх да не бъдат затворени във или
погребани в тялото на майката). Връзката на всички страхове
със страха от кастрация може да се проследи във фантазията
за загубване на пениса или неговото унищожа- ване вътре в
майката - фантазии, които водят до импотен- тност.
Скоро разбрах, че страховете, свързани с атаки срещу
тялото на майката или тези да не бъде нападнат самият
субект от външни или вътрешни обекти, имат особени ка-
чества и сила, които предопределяха психотичната им при-
рода. Когато изследвах връзките на децата с интернализи-
рани обекти, изникнаха много разнообразни състояния на
вътрешно преследване с психотично съдържание. Водена
от съзнанието, че страхът от възмездие се поражда от соб-
ствената агресивност на индивида, предположих, че първо-
началните защити на Аза са насочени срещу страховете,
предизвикани от разрушителните импулси и фантазии. Все-
ки път, когато търсех произхода на подобни страхове, го
откривах в оралния садизъм. Установих, че орално-садис-
тичната връзка с майката и интернализирането на погъл-
ната и поради това поглъщаща гърда създават прототипа
на всички вътрешни преследвачи. Освен всичко друго ин-
тернализирането на наранена и всяваща страх гърда, от ед-
на страна, и носеща доволство и помагаща гърда, от друга,
е основата за изграждане на Свръхаза. Другият извод, до
който достигнах, бе, че макар и оралните страхове да са
първи, садистичните фантазии и желания от всякакъв про-
изход функционират на един много ранен стадий на разви-
17
тието и съвпадат с оралните.
17
Тези и други подобни изводи се съдържат в двете статии, които
вече споменах, „Early Stages of the Oedipus Complex" (виж настоя-
щия сборник), „ The Importance of Symbol F ormation of the
Development of Ego" (виж настоящия сборник. Виж също така
„Personification in the Play of Children", CW, Vol. I.).
38 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Важността на детските страхове, които описах, се про-
яви и при анализата на сериозно болни възрастни, гранич- ни
18
или психотични случаи .
Редица други случи ми помогнаха да стигна и до други
важни изводи. Сравнението между безсъмнено параноич- ните
прояви на Ерна и фантазиите и страховете на по-мал- ко болни
деца, които можеха да се квалифицират единстве- но като
невротични, ме убедиха, че психотичните страхове
(параноични и депресивни) се откриват и в основата на дет-
18
Може би съдържанието на психотичните страхове и наложител-
ността те да бъдат интерпретирани ми се изясниха при анализата
на параноично-шизофренен мъж, който ме посещаваше само в про-
дължение на един месец. През 1922 год. колега, който излизаше в
отпуск, ме помоли да поема за месец негов шизофренен пациент.
Още от първия час установих, че не трябва да позволявам на па-
циента да запазва мълчание за какъвто и да било период от вре-
ме. Мълчанието му подсказваше опасност. При всеки такъв слу-
чай аз му интерпретирах подозренията, които изпитваше към мен -
т. е. че заговорнича с чичо му да го заведем отново на учет (съв-
сем отскоро той не се водеше на отчет). Този материал при други
случаи той изразяваше вербално. Веднъж, след като бях интерп-
ретирала мълчанието именно по този начин, свързвайки го с пре-
дишен материал, пациентът се изправи и със заплашителен тон
ме попита:
„Вие в лудницата ли ще ме върнете?" Скоро отново бе спокоен и
разговаряше по-свободно. Това ми подсказа, че съм на правилен
път и трябва да продължа да интерпретирам подозренията му и
страховете му от преследване. До известна степен възникна както
положителен, така и отрицателен пренос спрямо мен. На опреде-
лен етап страховете му от жени се проявиха много силно и ме
помоли да му дам име на мъж аналитик, към когото би могъл да
се обърне. Аз му дадох име, но той никога не потърси въпросния
колега. В този период се виждах с пациента всеки ден. Аналити-
кът, който ме бе помолил да поема случая, установи значителен
напредък при връщането си и поиска да продължа. Отказах, след
като осъзнах опасността от лечението на параноик без каквато и
да е защита или друго подходящо ръководство. През периода на
лечението той често стоеше с часове под прозореца ми, втренчил
поглед, макар и само на няколко пъти да позвъни и да поиска да
ме види. Съвсем скоро той отново бе заведен на отчет. На този
етап не си направих никакви теоретични умозаключения от този
случай. Въпреки това вярвам, че тази фрагментарна анализа е до-
принесла за по-късните ми прозрения за психотичната природа на
детските страхове и за развитието на моята техника.
Психоаналитичната игрова техника... 39
ските неврози. Подобни бяха и анализите при невротични
възрастни. Тези, наред с много други наблюдения, доведо- ха
до формулирането на хипотезата за нормалното нали- чие на
страхове с психотична природа в детското развитие. Страхове,
които се изразяват и разработват в процеса на развитие на
19
детската невроза . За да достигне до тези дет- ски страхове,
анализата трябва да проникне до дълбинните пластове на
несъзнаваното, което важи с еднаква сила за възрастни и
20
деца.
К акто отбелязах и по- горе, вниманието ми бе съсредо-
точено върху детските страхове. Единствено чрез интер-
претация на съдържанието им успявах да ги овладея и на-
маля. За тази цел безценен се оказа символният език на играта,
в чието лице открих основното изразно средство за децата. К
акто вече видяхме, кубчетата, малките фигурки, количките не
само представляват интерес за децата сами по себе си, но и
служат за предаването на разнообразни зна- чения и послания,
които са обвързани с фантазиите, жела- нията и
преживяванията им. Този архаичен модус на изра- зяване ни е
познат и от сънищата. Чрез подхождане към играта по начин,
сходен с Фройдовото тълкуване на съни- щата, си извоювах
достъп до детското несъзнавано. Но ви- наги трябва да
мислим за детското използване на символи в контекста на
личните чувства и страхове съобразно ця- лостната ситуация
на анализата - безсмислено и безполез- но е да се правят
неоснователни обобщения и пряк общова- лиден превод на
символите.
Значимостта, която придавах на символизма, с тече- ние
на времето кристализира в теоретичната формулиров- ка за
процеса на формиране на символите. Анализът на иг- рата бе
показал, че символизмът позволява на детето да
19
К акто знаем, Фройд не намираше структурна разлика между нор-
мално и невротично. Това откритие имаше огромно значение за
разбирането на менталните процеси въобще. Хипотезата ми, че
детските страхове с психотична природа са повсеместни в детска
възраст и са основата на детската невроза, е всъщност доразвитие на
откритието на Фройд.
20
Изводите, които представям в последния параграф, могат да бъдат
детайлно проследени в The Psychoanalysis of Children, CW, Vol. II.
40 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
пренася не само интереси, но и фантазии, страхове и чувст-
21
во за вина върху обекти, различни от хората . По този на-
VI
чин се постига голямо облекчение в процеса на играта и
това я прави толкова важна за детето. Н апример когато
изтълкувах на П итър (за който вече споменах) разрушава-
нето на фигурката като нападение срещу братчето му, той
отвърна, че никога не би го направил на истинското си брат-
че, а само на братчето- играчка. Тълкуването ми, разбира
се, му подсказа, че всъщност иска да нарани малкото си
братче. Този пример демонстрира как само със символни
средства децата могат да изразяват разрушителните си тен-
денции в процеса на играта.
Достигнах до прозрението, че при децата изключител- но
ограничената способност да формират и използват сим- воли
и да развиват фантазен живот е признак за сериозни
22
нарушения . Предположих, че такива нарушения и влоша-
ване на връзката им с външния свят и действителността са
23
характерни за шизофренията .
К акто от клинична, така и от теоретична гледна точка се
оказа изключително ценно, че анализирах и деца, и въз-
растни. По този начин успявах да наблюдавам как детски- те
фантазии и страхове продължават на действат у възраст- ните,
както и да предвиждам евентуалното бъдещо разви- тие на
малките деца. Чрез съпоставяне на сериозно болно- то,
невротичното и нормално дете, и разпознаването на дет- ските
страхове с психотична природа като причина за забо- ляването
при невротични възрастни, достигнах до гореопи- саните
24
изводи .
21
В тази връзка виж важния доклад на д-р Ърнест Джоунс „The Theory
of Symbolism", 1916 in Papers on Psycho- Analysis (1948).
22
„The Importance of Symbol Formation of the Development of Ego"
(виж настоящия сборник. Виж също така „Personification in the Play
of Children", CW, Vol. I.).
23
Този извод повлия значително на разбирането за шизофренния модус
на общуване и намери своето място в лечението на шизо- френията.
24
Не е тук мястото да се занимавам с фундаменталните различия, които
съществуват наред с общите характеристики между нормал- ното,
невротичното и психотичното.
Психоаналитичната игрова техника 41
При всяко проследяване на развитието на импулсите,
фантазиите и страховете до техния произход, т. е. до чувст-
вата към майчината гърда (дори и при деца, които не бяха
кърмени), открих, че обектните отношения се формират още с
раждането и се задействат още с първото хранене. Раз- брах,
че всички аспекти на душевния живот са свързани с тях.
Оказа се, че изживяването на външния свят, което включва
амбивалентното отношение към бащата и оста- налите
членове на семейството, често е повлияно от - и на свой ред
влияе на - вътрешния свят, който детето си из- гражда. Освен
това външните и вътрешните ситуации ви- наги са
взаимозависими, тъй като интроекцията и проек- цията винаги
действат съвместно от самото начало на жи- вота.
Наблюденията върху психиката на детето, където май-
ката се появява като напълно разделени една от друга доб-
ра и лоша гърда, като в рамките на само няколко месеца, с
нарастващата интеграция на Аза, контрастиращите аспек-
ти започват да се сливат, ми помогнаха да разбера значи-
мостта на разцепването на добрите от лошите фигури и
25
ефекта от този процес върху развитието на Аза. Неизбеж-
ният извод от факта, че депресивните страхове се пораж-
дат като резултат на синтеза на добрите и лошите (обича-
ните и мразени) аспекти на обекта от страна на Аза, фор-
мираха у мен понятието за депресивната позиция, която дос-
тига върховата си точка до средата на първата година. Тя
се предхожда от параноичната позиция, която трае през пър-
вите три или четири месеца от живота и се характеризира
26
със страх от преследване и процеси на разцепване . По-
27
късно през 1946 г., когато преформулирах вижданията си
за първите три- четири години от живота, нарекох този ста-
25
Виж също „Personification in the Play of Children", CW, Vol. I.
26
„A Contribution to Psychogenesis of Manic-Depressive States" (виж
настоящия сборник).
27
„Notes on Some Schizoid Mechanisms" (виж настоящия сборник).
42 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
28
дий (като се възползвах от предложенията на Фербърн)
параноичноно- шизоидна позиция и се опитах при прецен-
ката на значимостта й да съвместя откритията си за раз-
цепването, проекцията, преследването и идеализацията.
Работата ми с деца и теоретичните изводи, извлечени от
нея, оказаха безспорно влияние върху техниката ми при
анализирането на възрастни. Основно положение на пси-
хоанализата винаги е било схващането, че несъзнаваното
произхожда от детската душа, но трябва да бъде изследва- но
винаги у възрастни. Опитът ми с деца ме бе отвел далеч в тази
посока и резултатът бе техника, която позволяваше достъп до
тези дълбоки пластове. По специално игровата техника ми бе
помогнала да определя кой материал се нуж- дае най-спешно
от интерпретация в даден момент и как най- лесно би могъл да
бъде поднесен на пациента. Голяма част от тези знания можех
29
да прилагам в анализата на възраст- ни . Това съвсем не
означава, че техниката, използвана при децата, е идентична с
подхода към възрастните. Макар и да си проправяме път към
най-ранните стадии, никога не тряб- ва да изключваме от
наблюдателния си обсег характерис- тиките на възрастния Аз,
както никога не пренебрегваме детския Аз съобразно стадия
на неговото развитие.
Пълното разбиране на най- ранните стадии на развитие,
на ролята на фантазиите, страховете и защитите в емоцио-
налния живот на детето хвърли светлина върху моментите
на фиксация при психозата на възрастни. В резултат се от-
кри нов метод за лечение на психотични пациенти посред-
ством психоанализа. Това ново поле и най- вече психоана-
лизата на шизофрении пациенти се нуждае от задълбочено
изследване. Работата в тази посока на редица психоанали-
тици напълно оправдава надеждите ни за бъдещето.
28
W.R.D. Fairbairn, „A Revised Psychopathology of the Psychoses and
Neuroses", 1941.
29
Игровата техника оказа влияние в много други сфери на работа с
деца, като например образование и управление на детското поведе-
ние. Развитието на образователните методи в Англия бе силно сти-
мулирано от изследванията на Сюзън Айзак в училището „Malting
House". Книгите й, посветени на работата й с деца, са широко по-
знати и се прилагат с неотслабващ ефект в създаването на образо-
вателни техники в тази страна предимно при работа с много малки
деца. Подходът й е силно повлиян от високата оценка, която тя
дава на постиженията на детската анализа и най-вече на игровата
техника. Благодарение на нея психоаналитичното разбиране за де-
цата даде своя принос за развитието на образоването в Англия.
РАННИ ФАЗИ
НА ЕДИПОВИЯ КОНФЛИ КТ
(1928)
В настоящата статия ще представя най- важните изво- ди,
до които достигнах при анализата на деца на възраст между
три и шест години.
Многократно съм подчертавала, че Едиповият ком-
плекс се проявява много по- рано, отколкото се предполага
по принцип. В последната ми разработка „ Психологически
принципи на детската анализа" най- подробно разглеждам
този проблем. И зводът, който изложих там, гласи, че еди-
повите тенденции се освобождават вследствие на фрустра-
циите, които детето преживява, когато го отбиват. Тези тен-
денции се проявяват в края на първата - началото на вто-
рата година от живота. Те се засилват значително от анал-
ните забрани, придружаващи възпитанието в хигиена. Ана-
томичната разлика между половете оказва също толкова
определящо влияние на душевните процеси. К огато мом-
ченцето изпита необходимост да замени аналната и орална
позиция с гениталната, то проявява стремеж да прониква,
свързан с притежаването на пенис. Така то променя не са-
мо либидната си позиция, но и целта й, като по този начин
успява да запази първоначалния си обичан обект. При мо-
миченцето, от друга страна, стремежът към приемане се
пренася от оралната върху гениталната позиция - то про-
меня либидната си позиция, но запазва целта й, която вече
е довела до разочарование от връзката с майката. По този
начин в момиченцето се установява стремеж за приемане
на пениса, свързан с бащата като обичан обект.
Още в самото си зараждане едиповите желания са свър-
зани с непреодолим ужас от кастрация и чувство за вина.

Анализата на деца и възрастни ни доказа, че предге-
ниталните нагонни импулси са придружени от чувство за вина,
макар и в началото да се предполагаше, че чувството за вина
се развива по- късно, отместено върху тези тенден- ции, но не
и пряко свързано с тях. ференци приема, че на- ред с
уретралните и анални импулси съществува „вид пси-
хологически предшественик на свръхаза", който нарича
„сфинктерен морал". Според Абрахам страховете се появя-
ват в канибалистичната фаза, докато чувството за вина се
заражда в последващите ранни етапи на анално- садистич-
ната фаза.
Моите открития отвеждат по-нататък. Те показват, че чув-
ството за вина, свързано с предгениталната фиксация, е пря-
ко следствие от Едиповия конфликт. Този факт дава задово-
лително обяснение за произхода на подобни чувства, защото
знаем, че чувството за вина е пряк резултат от интроекция-
та (напълно осъществена или както ми се ще да добавя, в
процес на осъществяване) на едиповите любовни обекти -
т. е. чувството за вина е продукт от изграждането на свръхаза.
Според анализата на малки деца Свръхазът е оформен
от идентификации, свързани с различни периоди и пласто-
ве на душевния живот. Те са учудващо противоречиви в сво-
ята същност - извънредна добронамереност и прекомерна
суровост, съществуващи непосредствено една до друга. В
тях откриваме обяснението за суровостта на Свръхаза, ко-
ято ярко се откроява при анализите на деца. Не е ясно по
каква причина, да речем, четиригодишно дете създава в ума
си нереален фантастичен образ на родители, които поглъ-
щат, режат и хапят. Но е пределно ясно защо при едного-
дишно дете страховете, причинени от наченките на Едипо-
вия конфликт, приемат формата на панически ужас от евен-
туално поглъщане и унищожение. Самото дете изпитва же-
лание да унищожи либидния обект, като го хапе, поглъща,
реже, което на свой ред води до страх, тъй като събуждане-
то на едиповите тенденции е последвано от интроекция на
обекта, от който вече се очаква наказание. Детето се стра-
хува от наказание, съответстващо на злодеянието - свръх- азът
се превръща в нещо, което хапе, поглъща и реже.
Връзката между изграждането на Свръхаза и предге-
ниталните фази на развитие е изключително важна от поне
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 45
две гледни точки. От една страна, чувството за вина се при-
кача към оралната и анално- садистична фаза, които на то-
зи етап все още преобладават, докато, от друга страна, свръх-
азът започва да се проявява, докато въпросните фази са все
още доминиращи, което обяснява садистичната му суровост.
Въпросните изводи разкриват нова перспектива. Крех-
кото его може да се защитава от един толкова заплашите- лен
свръхаз единствено чрез много силно изтласкване. Тъй като
едиповите тенденции се изразяват предимно под фор- мата на
анални и орални импулси, въпросът за това коя от фиксациите
ще има превес в Едиповото развитие зависи преди всичко от
степента на изтласкване, която се постига на този ранен етап.
Другата основна причина, поради коя- то пряката връзка
между предгениталната фаза на разви- тие и чувството за вина
играе толкова важна роля, е фак- тът, че оралните и аналните
забрани, прототипите на всич- ки по- късни фрустрации в
живота, символизират наказа- ние и предизвикват страх. Тези
обстоятелства обострят пре- живяването на забраната и
изпитваната горчивина допри- нася за трудното преодоляване
на всички последващи заб- рани.
Значими изводи се правят и от факта, че егото е много
слабо развито, когато настъпва зараждането на едиповите
тенденции и неизбежното сексуално любопитство, свърза-
но с тях. Все още недоразвито в интелектуално отношение,
то е изложено на непрестанен поток от проблеми и въпро-
си. Най- горчивото разочарование, което откриваме в не-
съзнаваното, се корени в незадоволяването на този импулс
за търсене на отговори, останал неудовлетворен, тъй като
е полусъзнаван. Дори да беше съзнаван, той не би могъл да
бъде изразен с думи. Детето се чувства още по- огорчено,
защото не може да разбира думи и реч. Ясно е, че първите
му въпроси се зараждат далеч по-рано от първите му опити
за разбиране на реч.
Когато бъдат анализирани, и двете разочарования по-
раждат неимоверно силна омраза. Заедно или поотделно те са
причината за многобройни задръжки на импулса за по-
знание: например неспособността да се заучават чужди ези-
ци и омразата към тези, които ги говорят. В тях се съдържа
причината и за някои съвсем преки нарушения на речта и
 46 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
говора. Любопитството, което намира прекия си израз на един
по- късен етап, предимно четвърта- пета година от жи- вота, е
не началото, а кулминационната точка на тази фаза на
развитието - ситуация, идентична с развитието на Еди- повия
конфликт по принцип.
Ранното усещане за незнание е свързано с много неща. На
първо място то се свързва с чувствата за неспособност или
импотентност, които много скоро се пораждат от Еди- повата
ситуация. Тази фрустрация се усеща много болезне- но от
детето, защото то не знае нищо определено за сексу- алните
процеси. И при двата пола кастрационният комплекс се
подсилва от чувството за неосведоменост.
Ранната връзка между импулса за познание и садизма
играе важна роля за цялостното душевно развитие. Този
нагон, разбуден от пробиващите си път едипови тенденции,
се насочва първоначално към тялото на майката, което се
възприема като арената на всички сексуални процеси. Де-
тето все още е водено от анално- садистичната позиция на
либидото, която го подтиква към стремеж за присвояване
съдържанието на майчиното тяло. Детето проявява любо-
питство към съдържанието му, към същността му и т. н.
Н агонът за познание и желанието за притежание на съв-
сем ранен етап се оказват взаимосвързани и отнасящи се
пряко към чувството за вина, породено от неизбежния Еди-
пов конфликт. Тази значима връзка ни въвежда във фаза
на развитие, осъществяваща се и при двата пола, но оста-
нала недостатъчно оценена до този момент. Тя се състои в
много ранна идентификация с майката.
Посоката на развитие на тази „ женска" фаза може да се
изследва поотделно при момичета и момчета, но преди да
пристъпя към подобно нещо, ще изследвам връзката й с
предишната фаза, характерна и за двата пола.
В ранния анално-садистичен етап детето преживява вто-
рата си жестока травма, която подсилва стремежа му към
откъсване от майката. Майката ограничава оралните му же-
лания и при това се опитва да се намесва в аналните му
удоволствия. Изглежда през този период аналните забрани се
сливат със садистичните тенденции. Детето изпитва же- лание
да притежава фекалиите на майката, до които може да
достигне, като разреже тялото й и проникне в него, уни-
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 47
щожи го и го погълне. Подвластно на влиянието на гени-
талните си импулси, момчето започва да се отнася към май- ка
си като към любовния обект. Но садистичните импулси
действат енергично и омразата, породена от ранните фрус-
трации, се противопоставя ожесточено на обектната лю- бов на
генитално равнище. Още по- голяма пречка за лю- бовта му е
ужасът от кастрация от страна на бащата, поро- ден от
едиповите импулси. Преодоляването на този страх определя до
каква степен детето се е приближило до гени- талната позиция.
Силата на орално и анално- садистичните фиксации се оказва
важен фактор. Тя определя степента на омраза, която момчето
изпитва към майка си, която на свой ред повече или по- малко
му пречи да поддържа положи- телна връзка с нея.
Садистичните фиксации играят реша- ваща роля за
формирането на свръхаза, който се заражда, докато все още са
активно действащи тези фази. К олкото по- жесток е
свръхазът, толкова по- ужасяващ изглежда ба- щата в ролята
на кастратор и още по- болезнено е бягство- то на детето от
гениталните импулси към садистичната фа- за, която на този
ранен етап определя характера и на едипо- вите тенденции. В
тези ранни фази на Едиповото развитие всички позиции се
инвестират в забързана последователност. Това често остава
незабелязано, тъй като общото състояние се оглавява от
предгениталните импулси. Още повече, че може да се очертае
ясна граница между активното хетеро- сексуално отношение,
което намира отражение на анално ниво, и последващата фаза
на идентификация с майката.
И така достигаме до етапа на развитие, за който съм
говорила преди като за „ женската фаза". Базата му е анал- но-
садистичното ниво, на което се придава ново значение, защото
фекалиите се приравняват с очакваното дете и же- ланието да
се отнема от майката се простира и върху въ- просното дете,
не само върху фекалиите. Можем да разгра- ничим две
взаимопреплитащи се цели. Едната е насочена към желанието
за деца с намерението те да бъдат присвое- ни, докато другата
е мотивирана от ревността към бъдещи братя и сестри, чиято
поява вече се очаква, и желанието е те да бъдат унищожени
още в утробата на майката. Трети- ят обект на орално-
садистичните тенденции на момчето, насочени към утробата
на майката, е пенисът на бащата.
 48 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
К акто при кастрационния комплекс на момичетата, та- ка
и при „женския комплекс" на момчетата в основата ле- жи
неосъщественото желание за специален орган. Тенден- циите
за кражба и унищожение са свързани с органите за зачеване,
бременност и раждане, които според момчето се намират в
майката, а именно вагината и гърдите като из- точник на
млякото, и се възприемат като органи на отзив- чивостта и
щедростта още от времето, когато либидната позиция е все
още изцяло орална.
Момчето се страхува от наказание заради разрушаване
тялото на майката, като страхът се характеризира с много по-
обща природа, в което и откриваме приликата със стра- ховете,
породени от желанието за кастрация при момиче- тата.
Момчето се страхува, че тялото му ще бъде осакате- но,
разчленено и освен всичко друго кастрирано. Това е още едно
допълнение към кастрационния комплекс. В ранния период на
развитие майката, която отнася фекалиите на де- тето,
символизира майка, готова да разчлени и кастрира детето си.
Тя прокарва пътя към кастрационния комплекс не само чрез
аналните забрани - по отношение на психи- ческата реалност
тя вече се явява кастратор.
Този ужас от майката е завладяващ, защото е свързан
и със силен страх от кастрация от страна на бащата. Разру-
шителните тенденции, чийто обект е утробата, са насочени
с цялата си орално и анално-садистична настървеност и сре-
щу пениса на бащата, за който се предполага, че също се
намира там. И менно върху пениса се гради ужасът от каст-
рация от страна на бащата на този етап от развитието. Жен-
ската фаза се характеризира със страх, пряко свързан с ут-
робата на майката и пениса на бащата, като този страх под-
чинява момчето на господството на Свръхаза, който пог-
лъща, разчленява и кастрира и е образуван от образите на
майката и бащата едновременно.
Целите на зараждащите се генитални либидни позиции се
пресичат и преплитат с многобройните предгенитални
тенденции. Колкото по- силни са садистичните фиксации,
толкова по-пълно идентификацията на момчето с майка му
съответства на отношението на съперничество спрямо же-
ните, при което се наблюдава неразривно смесване на за- вист
и омраза - въз основа на неудовлетворено желание да
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 49
има дете, момченцето се чувства непълноценно и маловаж- но
в сравнение с майката.
Да разгледаме сега защо женският комплекс при мъ- жете
е толкова по- неясен и неразгадаем от кастрационния
комплекс при жените, при положение че и двата са еднаква
важни и значими.
Преплитането на желанието да има дете с импулса за
познание позволява на момчето да реализира изместване в
посока на интелектуалното развитие. Чувството му за ма-
лоценност се притъпява и свръхкомпенсира от усещането за
превъзходство, което извлича от притежаването на пе- нис -
нещо, което дори момичетата му признават. Това пре-
увеличение на мъжката позиция води до прекалени демон-
страции на мъжественост. В статията си, озаглавена „Бе-
1
лежки за любопитството" , Мери Чадуик проследява нар-
цистичната свръхположителна оценка на пениса и чувст- вото
за интелектуално превъзходство над жените, свърза- ни с
неосъществимото желание да има дете и отместване- то на
това желание в посока на интелектуалното развитие.
Тенденцията за прекалена проява на агресия, която се
наблюдава изключително често при момчетата, произтича
от комплекса спрямо женското. Тя е придружена от пре-
небрежително отношение и настояване, че „ знаят повече",
и е отявлено асоциална и садистична. Предопределя се от
опит за замаскиране на страховете и незнанието, които се
крият зад нея. Отчасти съвпада с бунта (породен от страха
от кастрация) на момчето срещу женската роля и се коре-
ни в смразяващия страх от майката, която то се опитва да
ограби - да й отнеме пениса на бащата, децата й и женски-
те полови органи. Тази прекалена агресия се свързва с удо-
волствието от атака, което води началото си от пряката
генитална Едипова ситуация, но представлява далеч по-асо-
циалната част от развитието на характера. Ето защо съ-
перничеството на мъжа с жените има далеч по- асоциална
природа, отколкото съперничеството му с други мъже, тъй
като последното се задейства чрез и по време на генитал-
ната фаза. Безспорно количеството на садистични фикса-
Internationale Zeitschrift fur Psychoanalyse, Vol. XI, 1925.
50 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ции определя отношенията на мъжа с останалите мъже във
всички случаи на съперничество. Ако, от друга страна, иден-
тификацията с майката се основава на по- стабилно устано-
вена генитална позиция, връзките с жените ще имат поло-
жителен характер и желанието да има дете, съпътствано
от компонента на женското начало, които играят значима
роля в работата на мъжа, ще намерят по- благоприятни въз-
можности за сублимация.
И при двата пола едни от основните причини за неспо-
собността за работа са страхът и чувството за вина, свърза-
ни с фазата на женското. Опитът ме научи, че изчерпате-
лен анализ на тази фаза е изключително важен от терапев-
тична гледна точка и би помогнал в случаи на натрапливи
идеи, които са стигнали критично състояние. В развитието
на момчето женската фаза е последвана от продължителна
борба между предгениталните и гениталните позиции на
либидото. Тази борба, в най- върховия си момент в периода
между третата и петата година, се разпознава като Едипов
конфликт. Страхът, породен от женската фаза, връща мом-
чето към индентификация с бащата. Но този стимул сам
по себе си не предлага твърда основа за гениталните пози-
ции, тъй като води до потискане и свръхкомпенсация на
анално- садистичните нагони, а не до тяхното преодолява-
не. Страхът от кастрация от страна на бащата засилва фик-
сацията на анално- садистично ниво. Степента на конститу-
тивна гениталност има и благоприятна роля, именно удър-
жането на гениталната позиция. Често изходът от борбата
остава нерешен, което води до невротични проблеми и на-
2
рушения на потентността . Така достигането до пълна по-
тентност и възприемането на генитална позиция зависят
частично от благоприятно развитие в женската фаза.
Сега ще се насоча към развитието на момичетата. В
резултат на отбиването момиченцето се е отвърнало от май-
ката, към което е било подтикнато и от наложените му анал-
ни забрани. Гениталната фаза започва да оказва своето вли-
яние върху психичното му развитие.
2
Reich: Die Funktion des Orgasmus, Internationaler Psycho-analytischer,
Verlag (1927).
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 51
3
Напълно съм съгласна с твърденията на Хелене Дойч ,
според които гениталното развитие на жената достига за-
вършека си с успешното заместване на оралното либидо с
гениталното. Резултатите от моите наблюдения сочат, че това
заместване започва с първото раздвижване на гени- талните
импулси и че оралната, поемаща насоченост на ге- ниталното
оказва решаващо влияние за обръщането на мо- мичето към
бащата. Стигнах до извода, че не само несъз- наваното
усещане за вагината, но и физическо опознаване на тези
органи и останалите елементи на гениталния апа- рат се
пораждат още с първите прояви на едиповите им- пулси. При
момичетата обаче онанизмът не довежда до за- доволителен
изход на тази силна възбуда, както това става при момчетата.
Натрупаната липса на доволство представ- лява още една
причина за повечето усложнения и наруше- ния в сексуалното
развитие на жените. Трудността да стиг- не до пълно
задоволяване чрез онанизъм е може би още една
допълнителна причина към тези, посочени от Фройд, които
карат момичето да се откаже от тази практика, и може отчасти
да обясни защо в опитите си да се откаже то замества
мануалната мастурбация с притискане на краката един в друг.
Освен способността на гениталните органи да приемат -
качество, което се задейства от желанието за нови източ- ници
на удоволствие, допълнителен способстващ фактор за
ориентиране на момиченцето към бащата в периода на ран- но
задвижване на едиповите импулси, се явяват завистта и
омразата към майката, която притежава пениса на бащата.
Бащинските ласки се възприемат на този етап като пре-
лъстяване и се преживяват като „ привличане към противо-
положния пол".
4
При момичетата идентификацията с майката е пряк ре-
зултат от едиповите импулси - цялата вътрешна борба на
Н. Deutsch: Psychoanalyse der weiblichen Sexualfunktion (1925).
Често се сблъскваме с несъзнателния укор, че майката вече е пре-
лъстила детето, докато се е грижила за него. Този укор препраща към
периода, когато гениталните желания са излезли на преден план и
едиповите тенденции са се пробудили.
 52 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
момчето, предизвикана от страховете му от кастрация, лип-
сва при момичетата. И при момчетата, и при момичетата обаче
тази идентификация съвпада с анално- садистичните
тенденции за ограбване и унищожение на майката. Ако
идентификацията с майката настъпи във фаза, в която пре-
обладават орално и анално- садистичните тенденции, ужа- сът
от примитивен майчински Свръхаз ще доведе до из- тласкване
и фиксация на тази фаза и ще наруши по- ната- тъшното
генитално развитие. Страхът от майката също при- нуждава
момичето да престане да се идентифицира с нея и да се насочи
към бащата.
Импулсът за познание на момичето се възбужда от Еди-
повия комплекс. В резултат то открива, че му липсва пе-
нис. То усеща тази липса като допълнителна причина да
мрази майка си, като паралелно с това чувството му за ви-
на го кара да възприема това като наказание. Този факт
допълнително вгорчава фрустрациите в тази посока и оказва
изключително влияние върху цялостното състояние на кас-
трационния комплекс. Това ранно недоволство от липсата
на пенис се задълбочава при пълното развитие на фаличес-
ката фаза и кастрационния комплекс. Според Фройд от-
критието на липсата на пенис предизвиква пренасочването
към бащата. Моите наблюдения показват обаче, че раз-
криването на тази липса служи само като подсилващо сред-
ство в тази насока, то настъпва на много ранен етап от раз-
витието на Едиповия конфликт, а завистта към пениса след-
ва желанието за дете, с което тази завист бива заместена
на един по-късен етап. В моето виждане лишаването от гър-
дата е най-фундаменталната причина за пренасочването към
бащата.
И дентификацията с бащата е далеч по- малко наситена
със страхове, отколкото тази с майката. Чувството за вина
към майката предразполага към свръхкомпенсация чрез но-
возародило се чувство на любов към нея. На това чувство
на обич се противопоставят кастрационният комплекс и ом-
разата към майката, породила се в по- ранни фази, и правят
немислимо мъжкото отношение. Омразата и съперничест-
вото с майката водят още веднъж до отказ от идентифика-
ция с бащата и възприемането му като обект, който трябва
да бъде обичан и да обича.
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 53
Отношението на момичето към майката определя връз-
ката му с бащата като едновременно положителна и отри-
цателна. Преживяната фрустрация по отношение на баща- та
се корени в разочарованието, вече преживяно по отно- шение
на майката. Омразата и завистта към майката оси- гуряват
допълнителни мотиви за силното желание да се при- тежава
бащата. Ако садистичните фиксации останат пре- обладаващи,
тази омраза и свръхкомпенсацията й оказват видим ефект
върху връзката на жената с мъжете. От друга страна, при една
по- положителна връзка с майката, осно- вана на гениталните
позиции, жената е не само по-освобо- дена от чувство за вина
към децата си, но и далеч по-моти- вирана да обича съпруга
си, тъй като за нея той представ- лява едновременно майката,
която осигурява всичко жела- но, и обичаното дете. На тази
значима основа се изгражда тази част от връзката, която е
насочена преди всичко към бащата. П ървоначално тя се
фокусира върху дейността на пениса по време на сношение.
Тази дейност, която обещава задоволяване на желанията,
изместени в посока на гени- талното развитие, представлява за
момичето удовлетворя- ващо преживяване.
Възхищението от бащата, което изпитва момичето,
действително е разколебано от Едиповата фрустрация, но ако
не бъде преобразено в омраза, съставлява една от най-
типичните характеристики на връзката на жената с мъже- те.
На един по- късен етап, когато се постигне пълно задо-
воляване на любовните импулси, към възхищението се при-
бавя благодарност, произтичаща от дълго потисканите ли-
шения. Тази благодарност се изразява в по- голямата женс- ка
способност за пълно и продължително отдаване на обекта на
обичта, най- вече на „ първата любов".
Развитието на момиченцето може да бъде значително
накърнено по следния начин: докато момчето наистина при-
тежава пенис, с който може да влезе в реално съревнова- ние с
бащата, момичето изпитва само незадоволено жела- ние за
майчинство, за което така или иначе има само доста смътна и
неясна, макар и натраплива представа.
Но не само тази несигурност помрачава надеждата му за
бъдещо майчинство. Тя отслабва поради страха и чувст- вото
за вина, които могат много сериозно и трайно да увре-
54 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
дят способността на жената да бъде майка. Поради разру-
шителните тенденции, насочени някога към тялото на май-
ката (или някои негови органи) и срещу децата в утробата
й, момичето очаква възмездие под формата на унищожава-
не на собствената му способност за майчинство или на ор-
ганите, свързани с тази функция, както и на бъдещите си
деца. И менно тук се корени една от причините за постоян-
ната загриженост на жените (често прекалена и дори край-
на) за собствената им красота, която според тях майката
би желала да унищожи. В основата на импулса на жените
да се разкрасяват лежи мотивът за възстановяване на загу-
бената привлекателност. Този мотив произтича от страхо-
5
вете и чувството за вина .
Твърде е вероятно този дълбок страх от разрушаване на
вътрешните органи да бъде психическата причина за по-
голямата податливост на жените в сравнение с мъжете към
конверсивна хистерия и органични заболявания.
И менно тези страхове и чувството за вина са главната
причина за изтласкване на гордостта и радостта от женска- та
роля, които от самото си зараждане са изключително силни.
Това изтласкване води до обезценяване на способ- ността за
майчинство, която първоначално е високо цене- на. Момичето
е лишено от силната подкрепа, която момче- то извлича от
факта, че притежава пенис, и която то би могло да открие в
предвкусването на майчинството.
Силно развитото чувство на страх относно превръща-
нето й в жена е аналогично на момчешкия ужас от кастра- ция.
Тези страхове безспорно допринасят за преустановя- ването
на едиповите импулси. П ътят на развитие на страха от
кастрация при момчето, свързан с притежаването на пе- нис, е
твърде различен. В сравнение със страховете на мо- мичето по
отношение на вътрешните органи, с които то е бегло
запознато, страхът, който изпитва момчето, е далеч по- остър.
Освен това изключително важно се оказва, че страховете на
момчето се определят от бащинския Свръ- хаз, а на момичето
от майчински.
5
Виж статията на Харник от психоаналитичния конгрес в Инсбрук:
„Die okonomischen Beziehungen zwischen dem Schuldgefuhl und dem
weiblichen Narzissmus". Int. Z. f. psychoanal., 8
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 55
Според Фройд свръхазът на момичето се развива по
начин, различен от този на момчето. Непрекъснато се от-
криват нови потвърждения на факта, че ревността играе
далеч по- голяма роля в живота на жените, отколкото на
мъжете, тъй като черпи сили от грешно насочена завист
към мъжа заради пениса му. От друга страна, жените имат
изключителна способност, която се основава не само на
процесите на свръхкомпенсация, да пренебрегват собстве-
ните си желания и да се отдават самопожертвователно на
реализирането на етични и на социални цели. Не можем да
обясним тази способност чрез смесването на мъжки и жен-
ски черти поради бисексуалната човешка предразположе-
ност; още повече, в отделни случаи тази способност играе
силна роля за оформянето на характера и е с подчертано
майчинска природа. За да можем да разберем как чувства-
та, проявявани от жените, се простират от дребнавата рев-
ност до обичливата топлота, граничеща със самозабрава,
трябва да вземем предвид особените условия на формира-
не на женския Свръхаз. Още от времето на ранната си иден-
тификация с майката, за която е характерно преобладава-
нето на анално- садистични импулси, момиченцето се из-
пълва с ревност и омраза и в него по подобие на майчиния
образ се оформя един жесток свръхаз. Свръхазът, оформен
по същото време, но въз основа на идентификация с баща-
та, може също така да бъде заплашителен и да предизвик-
ва страхове, но никога не достига дълбочините, типични за
свръхаза, оформен на базата на идентификация с майката.
К олкото повече се стабилизира идентификацията с майка-
та по време на гениталната фаза, толкова по- силно се раз-
вива всеотдайната топлота, имитираща идеала на раздава-
щата се майка. П оложителното отношение зависи от сте-
пента, в която майчиният идеал носи белезите на предге-
ниталната или на гениталната фаза. Когато обаче става въ-
прос за прехвърляне на емоционалните състояния в соци-
ални и друг вид дейности, изглежда се задейства идеализи-
раният образ на бащата като база за Свръхаза. Дълбокото
възхищение на момичето към гениталната активност на ба-
щата води до образуването на бащински Свръхаз, което за-
почва преди оформянето на същинските цели на момиче-
то, които то никога не може напълно да осъществи. Ако
56 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
благодарение на определени фактори в развитието му ини-
циативата за постигането на тези цели е достатъчно силна и
поради невъзможността за тяхното реализиране то удво- ява
усилията си и ги комбинира със способността за по-
жертвование, извлечена от майчинския Свръхаз, жената се
превръща в определени случаи в изключително способна
личност с интуитивни дарби или таланти в определени на-
соки.
Момчето също извлича от женската фаза майчински
свръхаз, което го кара, подобно на момичето, да осъщест- вява
както жестоки и примитивни, така и положителни
идентификации. Но то бързо преминава през тази фаза (на-
истина в различни степени), за да се обърне отново към
идентификация с бащата. К олкото и да е силна майчинска- та
намеса във формирането на Свръхаза, решаващо влия- ние за
изграждането на Свръхаза при мъжете оказва ба- щинският
Свръхаз. То също си създава идеализиран образ, по чийто
модел претворява себе си, но тъй като момчето е
„ сътворено по подобие" на идеала си, то той се оказва не
толкова непостижим. Тези условия допринасят за по-задъл-
бочената творческа работа, към която мъжете проявяват
обективен подход.
Ужасът от нараняване на женствеността упражнява сил-
но влияние върху развитието на кастрационния комплекс на
момичето, което го принуждава да надценява липсва- щия му
пенис. Това преувеличено положително отношение е далеч
по- очевидно, отколкото подлежащият страх за соб- ствената
му женственост. Ще ви припомня работата на Ка- рен Хорни,
която първа се зае с изследването на източни- ците на
кастрационния комплекс при жените, доколкото те се
откриват в Едиповата ситуация.
В тази връзка трябва да спомена важността на ранни
преживявания в детството за по- нататъшното сексуално раз-
витие. В статията си, представена на Залцбургския конгрес
през 1924 год., отбелязах, че наблюдаването на сношение
на по- късен етап от развитието има травмиращ характер,
докато ако се случи в съвсем ранна възраст, то се фиксира
и се превръща в част от сексуалното развитие. Трябва да
добавим, че фиксация от такъв тип е определяща не само
за въпросната фаза на развитие, но влияе силно и на изг-
Ранни фази на Едиповия конфликт (1928) 57
раждащия се Свръхаз и може да наруши по- нататъшното му
развитие. К олкото по- цялостно изграден и оформен на
гениталния етап се окаже Свръхазът, толкова по-слабо про-
явени са садистичните идентификации в структурата му и
толкова по-сигурно е, че ще се оформи етична личност с
богати възможности за душевно здраве.
И ма още едно типично и изключително влиятелно пре-
живяване в ранното детство. Въпросните преживявания на-
стъпват скоро след наблюдаването на сношение и се от-
ключват от емоциите, извлечени от наблюдението. И мам
предвид сексуалните взаимоотношения между малките де- ца,
между братчета и сестричета или другарчета по игра, които
представляват много разнообразни дейности: гледа- не,
докосване, съвместно екскретиране, фелацио, кунилин- гус и
често преки опити за сношение. Те са дълбоко изтлас- кани и
са инвестирани в силно развито чувство за вина. Те- зи
чувства се дължат преди всичко на факта, че обичаният обект,
избран под натиска на емоциите, свръзани с Едипо- вия
конфликт, се възприема като заместител на бащата или
майката, или и на двамата. Тези привидно незначителни
взаимоотношения, през които всяко дете преминава, воде- но
от Едиповото развитие, имат характера на осъществена
Едипова връзка и оказват решаващо влияние за оформяне- то
на Едиповия комплекс, за откъсването на субекта от то- зи
комплекс и по- късните му сексуални връзки. Освен това
преживявания от този род се превръщат във важни фикса- ции
от развитието на свръхаза. Вследствие на необходимост- та от
наказание и принудата за повторение, тези преживя- вания
карат детето да се подлага на сексуални травми. По този
6
въпрос е най- добре да се разгледат постановките на Абрахам ,
който доказва, че преживяването на сексуални травми е
естествена част от сексуалното развитие на дете- то.
Аналитичното изследване на подобни преживявания по време
на анализата на възрастни и деца до голяма степен изяснява
Едиповата ситуация по отношение на ранните фик- сации и
поради тази причина се оказва изключително важ- на от
терапевтична гледна точка.
Karl Abraham, Selected Papers, International Psycho-Analytical Library,
№ 13.
 58 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Да обобщим заключенията: според мен изводите, до
които достигнах, по никакъв начин не противоречат на твър-
денията на проф. Фройд. Тяхната значимост се заключава в
по- ранното датиране на тези процеси и разбирането за
възможността различните фази (особено в началните ета- пи)
да се смесват далеч по- свободно, отколкото се предпо- лагаше
до този момент.
Ранните етапи на Едиповия конфликт са доминирани
от предгениталните фази на развитие до такава степен, че
когато се задействат гениталните, те са завоалирани и дос-
та по- късно, едва между третата и петата година, могат да
бъдат напълно разпознати. В тази възраст Едиповият ком-
плекс и изграждането на Свръхаза достигат връхната си
точка. Нещата, които според скромното ми мнение не са
получили дължимия интерес въпреки изключителната им
важност са следните: фактът, че едиповите тенденции за-
почват много по-рано от предполагаемото; че натискът на
чувството за вина се проявява на предгениталните етапи,
като по този начин оказва определящо влияние върху раз-
витието на Едиповата ситуация и на изграждането на Свръ-
хаза и съответно формирането на характера, сексуалността
и всички други черти на субекта. Терапевтичната стойност
на тези изводи открих при анализата на деца, но значимостта
им не се ограничава дотук. И мах възможността да проверя
терапевтичната им важност и теоретичната им правота и
при анализата на възрастни и съм щастлива да отбележа,
че те напълно се потвърдиха.
ЗНАЧИМОСТТА НА ФОРМИРАНЕТО НА
СИМВОЛИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АЗА
(1930)
Тезата на настоящата ми статия се основава на убеж-
дението, че съществува ранен етап от душевното развитие,
когато всички източници на либидно удоволствие са обаг-
1
рени от активно действащ садизъм. Според собствения ми
опит садизмът достига връхната си точка във фазата, коя-
то се въвежда с орално- садистичното желание да се погъл-
не гърдата на майката (или цялата майка) и отмира с на-
стъпването на аналната фаза. През този период водещата
цел на субекта е да завземе съдържанието на тялото на май-
ката и да го унищожи с всяко подвластно на садизма оръ-
жие. Наред с това тази фаза оформя подстъпите към Еди-
повия конфликт. Гениталните характеристики започват да
оказват своето влияние, но остават скрити, защото водещи
са предгениталните импулси. Тезата ми почива на факта,
че Едиповият конфликт се заражда в период, когато садиз-
мът има надмощие.
Детето очаква да намери вътре в майката а) пениса на
бащата, б) екскременти и в) деца; тези неща то приравнява с
хранителни субстанции. Според най- ранните фантазии на
детето (или „сексуални теории") за сексуалното общуване
между родителите пенисът на бащата (и дори цялото му тяло)
бива инкорпориран в майката по време на акта. Са-
дистичните нападения на детето са насочени и към майка- та,
и към бащата, които в неговите фантазии са хапани,
разкъсвани, разрязвани и накъсвани на парчета. Атаките
Виж „Ранни фази на Едиповия конфликт" в настоящия сборник.
 60 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Значимостта на формирането на символи... 61
пораждат страх, че субектът може да бъде наказан от обе-
ференци твърди, че идентификацията, предшественик на
динените родители, като този страх се интернализира вслед-
символизма, се заражда от стремежа на бебето да пре- открие
ствие на оралната интроекция на обектите и е свързан със
във всеки предмет собствените си органи и начина им на
зараждащия се Свръхаз. Установих, че тези страхове през
функциониране. Според схващането на Джоунс прин- ципът
ранните фази на душевно развитие са изключително дъл-
на удоволствието позволява две различни неща да бъдат
боки и завладяващи. Уретралният и анален садизъм, които
свързани въз основа на прилика в удоволствието или
скоро се прибавят към оралния и мускулен садизъм, игра-
интереса, които пораждат. В статия отпреди няколко годи- ни,
ят важна роля във фантазиите нападения срещу тялото на
обсъждаща гореспоменатите твърдения, изразих стано-
майката. Във фантазиите екскрементите се трансформират
вището, че символизмът лежи в основата на сублимацията и
в опасни оръжия - подмокрянето се възприема като ряза-
проявата на таланта, тъй като единствено чрез символно
не, пробождане, изгаряне, удавяне, а фекалната маса се при-
приравняване на нещата дейностите и интересите се прев-
равнява на оръдия и снаряди. На по- късен етап от въпрос-
ръщат в обект на либидните фантазии.
ната фаза тези жестоки методи на нападение се изместват 3
от по- изтънчени тактики, изобретени от садизма, като екс- Сега бих могла да допълня към тогавашния си възглед ,
крементите се превръщат в отровни вещества. че механизмът на идентификация се задейства не само от
либидния интерес, но и от страха, зародил се в описваната
Садистичните изблици пораждат страх и задействат пър-
2 фаза. Детето изпитва ужас от органите (пенис, вагина, гър-
вите защитни механизми на Аза. Фройд заявява : „Възмож-
ди), които символизират обектите, защото иска да ги раз-
но е защитните механизми, използвани от душевния апарат,
руши. Страхът потиква детето да приравнява органите с
преди Аз и То да са се диференцирали напълно и преди да се
различни неща, които на свой ред се превръщат в източник на
е развил Свръхазът, да са различни от тези, практикувани
заплаха, и детето се оказва принудено да търси нови и нови
след достигане на това ниво на организация." Според психо-
възможности за приравняване. Този процес разпалва интереса
аналитичните ми наблюдения най- ранната защита, изграде-
му към нови обекти и към символизация.
на от Аза, е свързана с два основни източника на страх -
собствения садизъм на субекта и нападания обект. Тази за- Символизмът се оказва не само основа на всички фан-
щита, в пълно съответствие със степента на садизъм, е из- тазии и сублимации, но и почвата, върху която избуява връз-
ключително жестока и се различава фундаментално от по- ката на субекта с външния свят и действителността въоб- ще.
късните механизми на изтласкване. По отношение на собст- Във връхната си точка обектът на садизма и на жела- нието за
знание, което се появява по същото време, е тяло- то на
вения садизъм на субекта въпросната защита предполага из-
майката и неговото съдържание. Садистичните фан- тазии,
гонване, а по отношение на обектите - разрушение. Садиз-
мът се превръща в източник на опасност не само защото насочени към съдържанието на тялото на майката,
предоставя начин страхът да се освободи, но и поради фак- представляват първата и основополагаща връзка с външ- ния
та, че субектът вярва, че използваните оръжия са всъщност свят и действителността. Степента, в която субектът е в
насочени срещу самия него. Обектът на нападенията се пре- състояние да възприема съответстващ на действителност- та
външен свят, зависи изцяло от успешното преминаване на
връща в заплаха, защото субектът очаква отмъщение от не-
тази фаза. Най- ранната реалност на детето има фанта- зен
гова страна. Все още недоразвитият Аз се сблъсква със зада-
ча, която на този етап далеч надхвърля ограничените му спо- характер. То е заобиколено от застрашителни обекти и в това
собности - да овладее най-ужасяващия страх. отношение всички неща - одушевени същества и не-
одушевени предмети, екскременти, органи и т. н., са рав-

Виж „Пречка, симптом и страх". 3

„Early Analysis", (1929), Imago 9.
 62 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
нозначни. С развитието на Аза от тази нереална действи-
телност се изгражда постепенно истинска връзка с реал-
ността. Така развитието на Аза и връзката с реалността
зависят от способността на субекта в съвсем ранна възраст
да се справя с натиска на първите страхови ситуации. Раз-
бира се, необходимо е всички фактори да са оптимално ба-
лансирани. Значително количество страх е необходимата
основа за изобилие на фантазии и формиране на символи.
Нужно е също така Азът да разполага със завидни способ-
ности за толериране на страховете, за да могат те да бъдат
преработени и да доведат до успешно развитие на индиви-
да, преминал благоприятно тази начална фаза.
Изводите ми произтичат от цялостната ми аналитична
практика, но са най- добре илюстрирани в следния случай
на сериозно инхибиране на развитието на Аза.
Въпросният случай е четиригодишно момче, чиито бед-
ност на вербални изразни средства и оскъдност на инте-
лектуално разгръщане го бяха приравнили до ниво на раз-
витие на 15 - 18 месечно дете. Почти напълно липсваха адап-
тиране към средата и емоционални връзки със заобикаля- щия
го свят. Дик бе лишен от чувството за привързаност и бе
безразличен към присъствието или отсъствието на май- ка си
или гувернантката. От самото начало той много ряд- ко
проявявал страх, при това в незначително количество. С
изключение на един определен интерес, който ще дискути- рам
по-долу, той нямаше никакви предпочитания, не си иг- раеше
и нямаше връзка със заобикалящата го среда. През повечето
време просто нанизваше звуците в безсмислени съчетания и
повтаряше непрестанно някои от тях. Когато проговаряше,
дори оскъдните думи, които знаеше, употре- бяваше погрешно.
П роблемът бе, че не само не можеше да бъде разбран, той
просто не искаше да бъде разбран. Освен това майка му често
долавяше, че е антагонистично наст- роен към нея, като често
правеше точно обратното на то- ва, което му се казваше.
Например, ако тя успееше да го накара да повтори някои думи,
той ги променяше, при по- ложение че в други случаи ги
произнасяше абсолютно пра- вилно. Друг път
възпроизвеждаше думите правилно, но ги повтаряше
механично без прекъсване, докато на всички им се завиеше
свят от това. И двата модела на поведение са
Значимостта на формирането на символи... 63
различни от тези на невротично дете. К огато невротично-
то дете се противопоставя чрез демонстриране на неподчи-
нение или послушание (макар и придружени от страх), то
го прави с известно разбиране или поне изразено отноше-
ние към замесените неща или хора. Противопоставянето
на Дик бе лишено от разбиране и съпричастност. Когато се
нараняваше, проявяваш е забележителна безчувственост
към болката и не изпитваше желание да бъде гален и уте-
шаван, физическата му несръчност беше също толкова впе-
чатляваща. Не можеше да хваща нож и вилица, макар да се
справяше доста успешно с лъжицата, с която се хранеше.
Първото ми впечатление от поведението му при начал-
ната визита бе, че се държи по начин, нетипичен за невро-
тични деца. Той позволи на гувернантката да си тръгне без
каквато и да била проява на чувства и с пълно безразличие ме
последва. В стаята той подтичваше безцелно насам- на- там,
въртеше се в кръг около мен, сякаш бях мебел, и не прояви
никакъв интерес към предметите наоколо. Движе- нията му,
докато тичаше, изглеждаха некоординирани. И з- разът на
лицето му бе скован, отнесен и незаинтересован. Погледът му
бе фиксиран. Вземете за сравнение поведени- ето на
невротични деца. И мам предвид деца, които при пър- вото си
посещение се отдръпват притеснено и уплашено в някой ъгъл,
макар и да липсва явна причина за страх, или седят
неподвижно до масичката с играчки и взимат, без да се
заиграват, някоя играчка само за да я върнат отново на мястото
й. При всички подобни прояви не може да се сбърка наличието
на латентен страх. Малката масичка или ъгълът са
скривалището, където се подслоняват, бягайки от мен.
Поведението на Дик изглеждаше безсмислено и безпричин-
но. Не бе свързано с никакво безпокойство или афект.
Щ е представя подробности от личната му история. Бе
преживял изключително труден и незадоволителен период
като сукалче. В продължение на няколко седмици майка му
безуспешно се опитвала да го кърми, а той едва не ум- рял от
глад. П реминали към изкуствени храни. Когато бил на
седемседмична възраст, му намерили дойка, но той вече не
желаел да засмуче гърдата. Страдал от запек, анален пролапс
и хемороиди. Без съмнение развитието му е било

64 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
4
повлияно от свръхтревожността на майка му, защото ма- кар
и да бил обграждай с грижи, той никога не усетил изо- билие
от майчина любов.
Н ито баща му, нито гувернантката му го дарявали с
нежност и той растял в атмосфера, лишена от любов. Кога-
то навършил две годинки, му наели нова гувернантка, из-
ключително умела и обичлива жена. Малко след това пре-
карал известно време при баба си, която го обграждала с
обич. Тези промени отчетливо повлияли на развитието му.
Проходил на обичайната възраст, но имал проблеми с въз-
питанието в хигиена и контролиране на екскреторните функ-
ции. Под благотворното влияние на новата гувернантка той
бързо усвоявал хигиенни навици и в края на третата си го-
дина напълно придобил необходимите способности и дори
започнал да проявява известна амбиция и разбиране. През
четвъртата си година демонстрирал чувствителност и в ед-
но друго отношение - порицанието. Гувернантката му го
заварила да мастурбира и му казала, че това е много „ло-
шо". Забраната очевидно породила разбиране и известно
чувство за вина. През същото време Дик положил по-голе-
ми усилия да се адаптира, предимно към външни неща. Пре-
ди всичко се опитвал чисто механично да повтаря различ-
ни думи. От самото си раждане имал проблеми с хранене-
то. Докато го хранела дойката, отказвал да суче и това му
нежелание си останало завинаги. Не искал да яде и от ши-
ше. Когато дошло времето да бъде захранен с твърда хра-
на, той отказвал да отхапва и не приемал нищо, освен ако
не било кашесто. Дори кашата му бутали насила в устата.
Другият положителен ефект от отношението на новата гу-
вернантка било подобрение на желанието му да се храни.
5
Въпреки всичко проблемите си оставали. Макар и милата
гувернантка да променила развитието на Дик в много от-
ношения, основните нарушения останали незасегнати. До-
ри с нея, кактс и с всички останали, Дик не успял да уста-
До края на първата му година тя разбрала, че детето не е съвсем
нормално, и това още повече влошило отношението й към него.
Въпреки всичко проблемът с храненето си остана най-трудният за
преодоляване симптом при анализата на Дик.
Значимостта на формирането на символи. 65
нови приятелски контакт. Нито нежността на гувернантка-
та, нито привързаността на баба му успели да балансират
липсващата обектна връзка.
При анализата на Дик открих, че причина за извънред-
ната му инхибираност е провалът на тези първоначални
стъпки, за които говорих по- горе. Очевидно у Аза на Дик
се наблюдаваше абсолютна и изначална неспособност да
понася страхове и тревожност. Гениталното се бе прояви-
ло прекалено рано, причинявайки преждевременна и пре-
силена идентификация с обекта на нападението, както и
преждевременна защита срещу садизма. Азът беше преста-
нал да стимулира живота на фантазиите и нямаше връзка с
действителността. След прекалено несигурно начало сим-
волизацията при това момче бе в пълен застой. Ранните
опити бяха белязали един определен интерес, който, изоли-
ран и несвързан с действителността, не можеше да пред-
ставлява основа за по- нататъшни сублимации. Момчето се
отнасяше с безразличие към всички заобикалящи го пред-
мети и играчки и дори не разбираше смисъла и предназна-
чението им. Интересуваше се единствено от влакове и гари,
както и от дръжки на врати, и как да ги отваря и затваря.
И нтересът към тези неща произтичаше от един източ-
ник - проникването на пениса в тялото на майката. Врати-
те и ключалките представляваха начините за проникване и
излизане от тялото й, а дръжките - пениса на баща му и
неговия собствен. Страхът от това, което щеше да му бъде
причинено (най- вече от пениса на бащата) след като про-
никне в тялото на майката, бе довел до застоя в развитието
на символизацията. Защитите, които си беше изградил сре-
щу собствените си разрушителни импулси, представляваха
непреодолимо препятствие за развитието му. Дик бе не-
способен да проявява агресия и това бе явно от ранния му
отказ да отхапва храна. На четири години той не умееше да
държи нож, ножица, инструменти и проявяваше изумител-
на непохватност във всичките си движения. Защитата сре-
щу садистичните импулси, насочени към тялото на майка-
та и неговото съдържание - импулси, свързани с фантазии
за сношение, - водеше до замиране на други фантазии и пре-
късване на процеса на формиране на символи. По- нататъш-
ното развитие на Дик бе белязано от тъга, защото той не
 66 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

Значимостта на формирането на символи... 67

можеше да си създава фантазии относно садистичната връз-
ка с тялото на майката.
малкото влакче, засили го към прозореца и каза „ гара".
Най- голямата трудност, с която се сблъсках при Дик,
Обясних: „ Гарата е мама. Дик отива при мама." Той изоста-
не бе неразвитият му говор. Вербалните асоциации могат
ви влака, втурна се към пространството между двете врати
да бъдат пренебрегвани при прилагането на игровата ана-
на стаята, затвори се там, извика „ тъмно" и веднага изтича
литична техника, тъй като тя е насочена към символните
обратно. Повтори го няколко пъти. Аз му обясних: „Тъм-
представи и предоставя пряк достъп до страховете и чувст-
ното се намира вътре в мама. Дик е на тъмно вътре в ма-
вото за вина на детето. Техниката далеч не се ограничава
ма." Междувременно той отново взе влака, но скоро пак се
до анализ на играта. Материалът ни може да бъде извле-
втурна към вратите. Докато му обяснявах, че всъщност вли-
чен (както и се налага при деца, неспособни да си играят)
6 за на тъмно в мама, на два пъти с въпросителна интонация
от символизацията, заложена в цялостното поведение. Но
произнесе: „ Гувернантка?" Аз му отговорих: „Гувернант-
при Дик символизмът не бе развит изобщо. Това се дълже-
ката скоро ще дойде." Той го повтори, като при това доста
ше отчасти на факта, че у него не битуваше никаква при-
правилно използваше думите. При следващото си посеще-
вързаност към какъвто и да било предмет - към повечето
ние се държеше по абсолютно същия начин. Този път изх-
той бе почти напълно безразличен. Той не си бе създал ни-
върча от стаята право в тъмното преддверие. Постави и
каква особена връзка с обект, каквато наблюдаваме дори
малкото „ Дик- влакче" там и настояваше да стоят през ця-
при дълбоко инхибирани деца. Тъй като в ума му липсваха
лото време там. Непрекъснато питаше: „Идва гувернант-
връзки на привързаност или символизация, всяко случайно
ката?" При третото посещение поведението му бе същото
негово действие по отношение на обектите не бе оцветено
с изключение на факта, че този път изтича дори зад шка-
от фантазия и съответно бе лишено от символна натоваре-
фовете. Там го обзе страх и за пръв път се обърна към мен.
ност. Липсата на интерес към заобикалящата го среда и
Тревогата му личеше от начина, по който непрекъснато пи-
трудностите при осъществяване на контакт с ума му се дъл-
таше за гувернантката си. Когато часът свърши, той я поз-
жаха на липсата на символна връзка с нещата. Това заклю-
драви с неочаквано удоволствие. Виждаме как с появата на
чих, докато наблюдавах особеностите на поведението му,
страха се заражда и чувството на зависимост. Първо от мен,
което не напомняше това на другите деца. Налагаше се ана-
а после и от гувернантката. Междувременно той бе започ-
лизата да започне с фундаменталната невъзможност да се
нал да проявява интерес към думите „ Гувернантката ще
установи връзка с него.
дойде скоро", с които го успокоявах, както и да ги повтаря
Както вече споменах, първия път, когато дойде при мен, и запомня. По време на третия сеанс за пръв път погледна
Дик не показа никакво чувство на привързаност или съжа- с любопитство играчките, в което личаха агресивни тен-
ление, когато гувернантката го остави при мен. Не прояви денции. Той посочи мъничка количка за въглища и каза:
никакъв интерес към играчките, които предварително бях „ Режи." Дадох му ножица и той се опита да разреже черно-
подготвила за него. Взех един голям влак, сложих го до по- то дърво, което представляваше въглищата, но не успя да
мъничък и ги нарекох „ татко- влак" и „ Дик- влак". Той взе хване правилно ножицата. Подканена от умолителния му
поглед, аз отрязах парченцата дърво от количката, при ко-
ето той захвърли повредената количка и съдържанието й в
Това се отнася за началните моменти на анализата и на други оп- един шкаф и каза: „ Ням а ги." Казах му, че това означава
ределени периоди. След успешно достигане до несъзнаваното и
намаляване на страховете започват да се проявяват игровите дей- как Дик изрязва фекалии от вътрешностите на майка си.
ности, вербалните асоциации и всички други форми на представя- не. Тогава той се втурна към мястото между двете врати и поч-
С напредването на анализата става възможно по- нататъшното на да драска по тях с малките си нокти; показа ми, че иден-
развитие на Аза. тифицира пространството с количката и с тялото на май-
ката, към което бе насочена атаката. Той се върна отново в

стаята, намери шкафа и пропълзя в него. При започването
на следващия сеанс се разплака, когато гувернантката го
остави, нещо нетипично за него. Скоро се успокои. При то-
зи сеанс избягваше пространството между вратите, шкафа
и ъгъла, а се съсредоточи върху играчките, разглеждаше ги
много внимателно с нарастващо любопитство. Докато ги
разглеждаше, попадна на развалената количка и съдържа-
нието й. Бързо ги избута най-отдолу и ги покри с други иг-
рачки. След като му обясних, че повредената количка пред-
ставлява майка му, той я грабна както и парченцата въгли-
ща и ги занесе в пространството между вратите. С напред-
ването на анализата стана ясно, че чрез изхвърлянето им
от стаята той обозначава изгонване както на повредения
обект, така и на собствения си садизъм (или средствата, с
които той си служи). По този начин той ги проектираше върху
външния свят. Дик откри пълния с вода умивалник като
символ на майчиното тяло и изпитваше необясним ужас от
намокрянето. Трескаво изтриваше ръката си, как- то и моята, а
после проявяваше същото безпокойство, до- като пишкаше.
Урината и фекалиите представляваха за не- го нараняващи и
7 пречеше на по- нататъшното усъвършенстване на Аза. Ран-
опасни вещества.
И зясни се, че във фантазиите на Дик фекалиите, ури-
ната и пенисът представляваха обекти, с които може да се
нападне майката, и следователно се възприемаха като по-
тенциална опасност за самия него. Тези фантазии засилва- ха
ужаса му от съдържанието на тялото на майката, най- вече от
пениса на бащата, който според него се намираше в корема й.
Разпознавахме този фантазен пенис на бащата и нарастващата
агресия срещу него под много различни фор-
7
Така открих обяснението на една странна напрегнатост, която май- ка
му бе забелязала през петмесечната му възраст и която се про- явяваше
от време на време и в по-късни периоди. Когато се из- хождало и
пишкало, детето изпитвало подчертано безпокойство. Понеже
фекалиите не били твърди, а и фактът, че страдал от ану- сен
пролапсис и хемороиди, не обяснявал тази напрегнатост, осо- бено
като се има предвид, че се държал по същия начин и когато пишкал.
По време на анализата това безпокойство достигна връх- ната си
точка. Дик пишкаше със сълзи в очите. След като анали- зирахме този
страх, отношението му към двете биологични функ- ции се промени и
сега е почти нормално.
Значимостта на формирането на символи... 69
ми, сред които се открояваше желанието да го изяде и раз-
руши. Например веднъж Дик взе малко човече от играчки-
те, стисна го със зъби и каза: „Ам тата", което означаваше
„да изям тати". След това помоли да пие вода. И нтроекци-
ята на пениса на бащата бе свързана с ужаса, изпитван от
самия пенис, както и от един примитивен, враждебен и опа-
сен Свръхаз, а и със страха от наказание от страна на огра-
бената майка - страх от външни и вътрешни обекти. На
този етап от анализата на преден план излезе фактът, оп-
ределящ цялостното му развитие, а именно преждевремен-
ното настъпване на гениталната фаза. Всеки път, когато се
появяваха гореописаните представи, той показваше не са-
мо страх, но и съжаление, както и усещането, че е необхо-
димо да „ възстановява". Например поставяше малкото чо-
вече в скута ми или в ръката ми, прибираше всички играч-
ки обратно в шкафа и т. н. Ранното действие на реакции,
формирани на генитално ниво, бе резултат от преждевре-
менното развитие на Аза. Тази преждевременност обаче
ната идентификация с обекта все още не бе пречупена през
връзката с реалността. Например, когато видя следи от мо-
лив по крака ми, възкликна: „ Горката мисис К лайн!" Точ-
но по същия начин реагира обаче, когато видя надраскано-
то перде: „ Горкото перде!" Решаващи фактори за противо-
поставянето му на всякакви разрушителни импулси се ока-
заха неспособността му да се справя със страхове и преж-
девременното му чувство на състрадание. Дик се бе изоли-
рал от реалността и бе потиснал живота на фантазиите си,
за да се затвори в тъмния, празен и неясен свят на утроба-
та. По същия начин бе оттеглил интереса си от различните
обекти във външния свят, които представляваха съдържа-
нието на майчиното тяло - пениса на бащата, фекалии и
деца. Пенисът му като орган на садизма и собствените му
екскременти бяха за него опасни и агресивни и той изпит-
ваше нужда да се освободи от тях или да ги отрече.
В тази анализа успях да достигна до несъзнаваното на
Дик посредством наченките на живот на фантазиите и фор-
мирането на символи. Резултатът бе намаляване на латен-
тния страх чрез създаване на възможност за манифестира- не
на част от него. Това означаваше, че преодоляването на

70 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
тези страхове се зараждаше паралелно с формирането на
символни връзки с нещата и обектите и задействането на
агресивните му импулси и нагона за познание. Всеки на-
предък бе придружен от освобождаване на ново количест- во
страх и водеше до отдръпването му от определени обек- ти, с
които си бе създал символна връзка на привързаност, тъй като
те вече представляваха заплашителни обекти. Вся- ко
отдръпване бе последвано от пренасочване на агресив- ните му
импулси и нагонът му за познание към нови обек- ти, с които
си създаваше връзки на близост. Дълго време Дик избягваше
шкафа, но цялостно изследва мивката и електрическия
радиатор с подчертано разрушителни импул- си, насочени към
тези обекти. После интересът му се прех- върли върху нови
обекти или отдавна забравени стари. Ско- ро се върна към
шкафа с ясно изразено любопитство и це- ленасоченост, с
изявена тенденция към агресивност. Удря- ше по шкафа с
лъжица, драскаше и дълбаеше с ножа и го пръскаше с вода.
Занима се с пантите му, ключалката, на- чина му на отваряне и
затваряне, вмъкна се вътре и разпи- та за имената на всичките
му части. С нарастване на любо- питството му се разширяваше
и речникът му, защото той вече се интересуваше не само от
самите предмети, но и от имената им. Думите, които преди
това пренебрегваше, се- га запомняше с готовност и
употребяваше правилно.
С нарастването на интересите му и засилването на пре-
носа липсващата обектна връзка започна да се оформя и
проявява. През тези месеци отношението му към майка му и
гувернантката се нормализира и той започна да изпитва
привързаност към тях. Вече се нуждаеше от вниманието им,
присъствието им и се разстройваше, когато го оставя- ха.
Връзката с баща му придоби нормалните едипови очер- тания,
а отношението му към предметите се затвърждава- ше. С
пълна сила се задейства желанието му да бъде разби- ран.
Опитваше се да обогатява речниковия си запас, за да бъде все
по- лесно разбиран. Според всички индикации ве- че се
установяваше връзката му с реалността.
Анализата му продължаваше от шест месеца и на този
етап развитието му започна да се подобрява във всички важ-
ни за този период насоки. Това предполага доста благопри-
ятна прогноза. Особените проблеми, които възникнаха в
Значимостта на формирането на символи... 71
неговия случай, се оказаха решими. Вече само с няколко думи
успявах да осъществя контакт с него. Съумях да за- действам
страха у дете, напълно лишено от интереси и чув- ство на
привързаност. Постепенно дори стана възможно ос-
вобождаваният страх да се овладява и дозира. Трябва да
подчертая, че в случая с Дик промених типичната си техни-
ка. По принцип не интерпретирам, преди нещо да е изразе- но
чрез средство за представяне. В настоящия случай при
пациента почти липсваше способност за представяне и се
налагаше да интерпретирам на базата на общите ми позна- ния
- представянето в поведението на Дик бе изключител- но
неясно. Така успях да намеря път до несъзнаваното му и да
предизвикам действието на страха и другите афекти. Ско- ро
психичното представяне стана наситено и ми даде со- лидна
основа за по- нататъшната анализа, което ми позво- ли да
използвам стандартната техника, традиционно при- лагана
при деца.
Вече описах как улесних проявлението на страховете -
чрез намаляването им в в латентното им състояние. Кога- то
се проявиха, вече можех да овладея някои от тях чрез
интерпретация. Същевременно бе възможно те да се пре-
работват и по по-добър начин - чрез разпределянето им вър-
ху разнообразни неща и интереси. Скоро бяха трансформи-
рани до степен, поносима за Аза. Дали чрез подобна регу-
лация на страховете Азът може да се справя с нормални
количества може да се разбере само от бъдещия развой на
терапията. В случая с Дик ставаше въпрос за промяна на
основополагащ фактор за развитието му с помощта на ана-
лизата.
Единствената възможност при анализата на такова де-
те, което не може да се изразява и чийто Аз не се поддава
на влияние, бе да се извоюва достъп до несъзнаваното му,
като чрез намаляване на несъзнаваните трудности се раз-
чисти пътят за развитие на Аза. Разбира се, и при Дик, как-
то и при всеки друг случай, достъпът до несъзнаваното се
осъществяваше посредством Аза. Събитията показаха, че
дори този недоразвит Аз бе способен да осъществи връзка
с несъзнаваното. От теоретична гледна точка най- важен си
остава фактът, че и при такъв краен случай развитието на
Аза и либидото се задействаха просто чрез анализиране на
72 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
несъзнаваните конфликти, без да се оказва пряко образо-
вателно влияние върху Аза. Пределно ясно е, че ако дори и
недостатъчно развитият Аз на дете, което няма никаква връзка
с реалността, може да се справи с повдигането на
изтласканото с помощта на анализа, без да бъде завладяно от
То, нямаме никакви основания да се страхуваме, че при
невротични деца (т. е. далеч по-леки случаи) Азът може да се
поддаде на То. И докато образователното влияние, оказ- вано
му от околните, не бе достигало до Дик до този мо- мент,
благодарение на задействаното от анализата разви- тие на Аза
сега го правеше възприемчив. Възпитанието му можеше да
върви в синхрон е нагоните и импулсите, моби- лизирани от
анализата, и бе напълно достатъчно да му по- мага да ги
овладее.
Остава отворен въпросът за диагностицирането. Док- тор
форсайт постави диагнозата деменция прекокс и пре- цени, че
си струва да се опита анализа. Диагнозата му се
потвърждаваше от факта, че клиничната картина съвпада- ше с
тази на напреднала деменция прекокс при възрастни. Ето и
обобщение на клиничната картина: липсваха страх и чувства,
наблюдаваше се значително оттегляне от реалност- та, висока
степен на недостъпност, липса на емоционално съответствие,
негативистично поведение, придружено от ме- ханично
подчинение, безразличие към болката, забавено възприемане и
т. н. Всички споменати симптоми са харак- терни за деменция
прекокс. Освен това категорично се от- хвърля вероятността за
наличието на органично наруше- ние. Становището се
подкрепя не само от прегледа на д-р Форсайт, който не е
установил подобно нарушение, но и от благотворното влияние
на психологическото лечение вър- ху пациента. Анализата
доказа, че е невъзможно да се го- вори за психоневроза.
фактът, противоречащ на диагнозата деменция прекокс, е,
че състоянието на Дик бе резултат от пречка за развитието, а
не регрес. Още повече, че това заболяване се среща изклю-
чително рядко в ранна детска възраст и дори повечето психи-
атри отхвърлят възможността да се прояви в този период.
Не бих се ангажирала с поставянето на диагноза от глед-
на точка на клиничната психиатрия, но опитът ми с анали-
зата на деца ми позволява да изкажа определени наблюде-
Значимостта на формирането на символи... 73
ния върху общата природа на психозата в детска възраст.
Убедих се, че шизофренията при деца се среща далеч по-
често, отколкото традиционно се приема. Щ е посоча някои
от причините, поради които тя не винаги се разпознава: (1)
Родителите, особено от по- низшите класи, се обръщат за
консултация към психиатър, когато самите те вече нищо
не могат да направят за детето си, т. е. когато положението
е безнадеждно. По този начин доста случаи не попадат изоб-
що под медицинско наблюдение. (2) В случаите, при които
все пак се реализира лекарска намеса, психиатърът не е в
състояние при единично кратко посещение да установи на-
личието на шизофрения. Много случаи биват класифици-
рани под неясните и двусмислени названия „ забавено раз-
витие", „душевна недостатъчност", „психопатично състоя-
ние", „асоциална тенденция" и др. (3) Преди всичко при
децата шизофренията не е толкова явна и шокираща, кол-
кото при възрастни. Характерните за заболяването прояви
са по- малко забележими при децата, защото до голяма сте-
пен те са естествени белези на развитието на нормални де-
ца. Състояния като например подчертано откъсване от ре-
алността, липса на емоционална съгласуваност, неспособ-
ност за концентрация върху каквато и да било дейност, глу-
паво поведение и безсмислено дърдорене не ни се натрап-
ват като странности на детското поведение. Следователно
не ги преценяваме достатъчно критично, както бихме пос-
тъпили, ако се проявяха при възрастен. Свръхактивност и
стереотипизирани движения са често срещани при децата и
се различават само по степен на проява от хиперкинезията
и стереотипността на шизофренията. Механичното подчи-
нение трябва да е наистина силно изявено, за да го възпри-
емат родителите като нещо различно от „ послушание". Не-
гативистичното отношение често се разглежда като „буй-
ност", а откъсването от действителността убягва на роди-
телското внимание, фобийните страхове при децата често
съдържат идеи за преследване и имат параноичен харак-
8
тер. Освен това хипохондричните страхове изискват задъл-
8
Cf: виж статията ми: „Personification in the Play of Children", Int J.
Psycho- Anal, Vol. X, 1929.
 74 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
бочено наблюдение и е необходима анализа, за да бъдат
разкрити. (4) Психозата при деца се среща далеч по- рядко,
отколкото психотични черти на характера, които при не-
благоприятни условия водят до развиването на заболяване в
по- късна възраст.
Поради гореизложените причини мисля, че напълно
развита шизофрения, както и отделни прояви на шизофрен-
ии белези, са далеч по- чести явления, отколкото традици-
онно се вярва. Стигнах до извода - който подробно обосно-
вавам другаде, - че понятието за шизофренията в частност
и психозата като цяло в детска възраст трябва да бъде зна-
чително разширено. Основна задача на детския аналитик
според мен е да открива и лекува психозата в детска въз-
раст. Теоретичното знание, придобито по този начин, бе-
зусловно ще се окаже безценен принос за разбиране на
структурата на психозата и ще ни помогне в установяване-
то на по- точна диференциална диагноза на различните за-
болявания.
Ако разширим приложимостта на термина по предло-
жения от мен начин, съвсем основателно можем да класи-
фицираме болестта на Дик като шизофрения. Вярно е, че
неговият случай се различава от типичната детска шизо-
френия, защото при него се наблюдава инхибиране на раз-
витието, докато в повечето случаи става въпрос за регрес
след успешното достигане до определен етап от развитие-
9
то. Освен това сериозността на случая задълбочаваше осо-
бения характер на клиничната картина. Въпреки всичко
имам основания да вярвам, че това не представлява изоли-
ран случай. Наскоро се запознах с два аналогични случая
на деца на почти същата възраст като Дик. Основателният
извод, до който всеки би достигнал, е, че при едно по-кри-
тично и проникновено наблюдение ще се открият много
повече случаи от подобен характер.
9
Фактът, че анализата ми позволи да осъществя контакт с психи- ката
на Дик и доведе до напредък за толкова кратък период, пред- полага
известна доза латентно развитие освен външно проявено- то. Дори да
приемем това допускане, цялостното развитие бе тол- кова
неестествено слабо, че хипотезата за регрес след успешно до- стигане
до определен етап не съответстваше на случая.
Значимостта на формирането на символи.. 75
Ще обобщя теоретичните си изводи. Те се базират на
цялостната ми аналитична практика и включват редица слу-
чаи на шизофрения при деца на възраст между пет и трина-
десет години, някои далеч по леки от този на Дик.
Ранните фази на Едиповия конфликт се ръководят от
садизма. Те се осъществяват в периода на развитие, който
бележи началото си с оралния садизъм (с който се свърз- ват
уретралният, мускулният и аналният садизъм) и прик- лючва
с изчерпването на аналния садизъм.
На по- късен етап от развитието на Едиповия конфликт
се проявяват защитите срещу либидните импулси. В по-ран-
ните етапи защитите са насочени към придружаващи раз-
рушителни импулси. Най- ранната защита, изградена от Аза,
е насочена към собствения садизъм на субекта и атакува-
ния обект, като и двата се възприемат като източници на
опасност. Тази защита има жесток характер, различен от
механизмите на изтласкване. При момчетата тази защита
е издигната и срещу пениса като изпълнителен орган на
садизма и представлява един от най- дълбоките източници
на нарушение на потентността.
Това са хипотезите ми по отношение развитието на нор-
мални личности и невротици. Да разгледаме зараждането на
психозите.
П ървата част на етапа, в който садизмът достига вър-
ховата си точка, е периодът, когато атаките се схващат ка- то
породени от жестокост. И менно него разпознавам като
момента на фиксация при деменция прекокс. През втората
част на този етап атаките са въобразени като отравяне, сле-
дователно уретралните и анално- садистични импулси имат
преимущество. Този период според мен е моментът на фик-
10
сация при параноя . Щ е напомня, че според Абрахам при
параноята либидото се връща в развитието си до ранната
анална фаза. Моите изводи са съзвучни с хипотезата на
Фройд, че фиксациите при деменция прекокс и параноя трябва
да се търсят в нарцистичната фаза, като фиксация- та при
деменция прекокс предхожда тази при параноя.
10
Другаде цитирам материала, на който базирам становището си и
излагам подробно аргументите в негова подкрепа, (виж The Psycho-
Analysis of Children, CW, Vol. II)
 И звънмерната и преждевременна защита на Аза срещу
садизма възпрепятства установяването на правилна връзка
с реалността и осуетява развитието на фантазии. По- ната-
тъшното садистично присвояване и изследване на тялото
на майката и външния свят (тялото на майката в по- широк
смисъл) биват замразени, като това води до частично или
цялостно унищожаване на символната връзка с нещата и
обектите, които представят съдържанието на тялото на май-
ката, а следователно и на връзката на субекта с неговата
среда и със заобикалящата го реалност. Това оттегляне пре-
определя липсата на чувства и страх, едни от показателни-
те симптоми на деменция прекокс. При това заболяване рег-
ресът води обратно до предходна фаза на развитието, в ко-
ято садистичното присвояване и разрушаване на съдържа-
нието на тялото на майката (каквато се възприема във фан-
тазията на субекта), както и установяването на връзка с
реалността, биват възпрепятствани или преустановени по-
ради страх.
ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА
ПСИХОГЕНЕЗИСА НА МАНИАКАЛНО-
ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ
1
В предишни свои публикации описвам определена фа-
за на садизма, която достига своя зенит през първата годи-
на от живота. Всички деца минават през тази фаза. Още в
първите няколко месеца от съществуването си бебето из-
питва садистични желания към майката, не само към гър-
дата, но и към цялото й тяло - иска да проникне във вът-
решността й, да извади съдържанието й, да я унищожи с
всички средства, предоставени от садистичните импулси.
Развитието на детето се ръководи от процесите на интро-
екция и проекция. От самото начало Азът интроецира, за
да усвоява добри и лоши обекти, чийто единствен прототип
е майчината гърда. Гърдата представлява добър обект, ко-
гато детето я получава, и лош, когато му се изплъзва. Обек-
тите стават лоши не просто защото фрустрират желанията
му, но и защото детето проектира собствената си агресия
върху тях. То възприема някои обекти като наистина за-
плашителни и опасни - те са за него преследвачи, които
искат да го изкормят, разчленят, разкъсат, отровят - с две
думи, да го унищожат с всички средства, предоставени им
от садистичните импулси. Тези образи, които представля-
ват изкривена, фантазна картина на реалните обекти, се на-
станяват не само във външния свят, но и в самия Аз по
принципа на инкорпорирането. Ето защо съвсем малки де-
ца преживяват страхови ситуации (и реагират, като си из-
The Psycho- Analysis of Children, Chapters 8 and 9, (1932), CW, Vol. II.
 78 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
граждат защитни механизми), изпълнени със съдържание,
подобно на това, характерно за психозите при възрастни.
Един от най- ранните методи на защита от ужаса, из-
питван от преследвачи, било те възприемани като реално
съществуващи във външния свят или интернализирани, е
скотомизацията - отричането на психическата реалност, ко-
ето може да доведе до пагубно ограничаване на механиз-
мите на проекция и интроекция и дори до отричане на вън-
шната действителност. Това отричане лежи в основата на
най- сериозните психози. Разбира се, доста скоро след това
Азът се опитва да се защити от вътрешни преследвачи чрез
изгонване и проекции. Същевременно, тъй като страхът от
интернализираните обекти съвсем не затихва с тяхното про-
ециране, Азът използва срещу вътрешните преследвачи съ-
щите средства и оръжия, каквито употребява и в борбата с
преследвачите във външния свят. Тези страхове и съответ-
ните защитни механизми изграждат основата на параноя-
та. В детския страх от магьосници, вещици, зли чудовища и
др. под. долавяме намеци за подобни параноични преживя-
вания, но те вече са били подложени на проециране и са
видоизменени. Основният ми извод по отношение на дет-
ските психотични страхове, и най- вече параноичните, е, че
те са зависими и неразривно свързани с натрапливите ме-
ханизми, които се проявяват изключително рано.
В настоящата статия ще разгледам депресивните със-
тояния в тяхната взаимосвързаност с параноята, от една
страна, и манията, от друга. Материалът, на който се бази- рат
заключенията ми, е извлечен от анализа на депресивни
състояния при силно изявена невроза, гранични случаи и
пациенти, възрастни и деца, със смесени параноични и де-
пресивни тенденции.
Изследвала съм маниакални състояния в различни сте-
пени и форми на проявление, включително и хипоманиа-
кални състояния при нормални хора. Анализата на депре-
сивни и маниакални прояви у нормални деца и възрастни се
оказа изключително полезна и информативна.
Според Фройд и Абрахам основният процес, характе-
ризиращ меланхолията, е загубата на обичания обект. Ре-
алната загуба на истински обект или ситуация с подобен
смисъл води до трайно настаняване на обекта в Аза. Благо-
Принос към теорията за психогенезиса... 79
дарение на изобилието от канибалски импулси в субекта
обаче тази интроекция не дава обичаен резултат и води до
болестно състояние.
Каква е причината процесът на интроекция да е толко-
ва специфичен при меланхолията? Струва ми се, че основ-
ната разлика между усвояването и инкорпорирането на
обекти при параноята и меланхолията е свързана с проме-
ни в отношението на субекта към обекта. Разбира се, това
е въпрос и на промени в строежа на интроециращия Аз.
Според Едуард Гловър Азът, който първоначално се отли-
чава с доста хаотична и недиференцирана структура, се със-
тои от значителен брой ядра. В неговите виждания в най-
ранния етап оралното ядро на Аза доминира над всички
2
останали , а по- късно бива изместено от анално. В тази ран-
на фаза, в която оралният садизъм играе водещата роля и
3
която според мен лежи в основата на шизофренията , спо-
собността на Аза да се идентифицира с обектите си е много
малка. Това се дължи донякъде на факта, че самият Аз на
този етап е все още недостатъчно координиран и интерна-
лизира частични обекти, които приравнява с фекалии.
При параноята характерните защити са насочени към
унищожаване на преследвачите и страхът от страна на Аза
е силно изявен. К олкото по- организиран става Азът, тол-
кова повече интернализираните образи се доближават до
действителността и Азът започва по- пълно да се иденти-
фицира с добри обекти. Страхът от преследване, което пър-
воначално засяга само Аза, се прехвърля и върху добрия
обект и оттук нататък запазването на добрия обект се въз-
приема като равносилно на оцеляването на Аза.
Това развитие е съпътствано от промяна с неимоверна
значимост - субектът преминава от връзка с частични обек-
ти към връзка с цялостен обект. Посредством тази стъпка
2
„A Psycho-Analytic Approach to the Classification of Mental Disorders",
Journal of Mental Science, October 1932.
3
Щ е насоча читателя към тълкованието ми на фазата, в която
детето извършва нападения над тялото на майката. Тази фаза се
задейства от настъпването на орално-садистичното начало и според
собственото ми виждане е в основата на параноята. (виж. The
Psycho- Analysis of Children, chapter 8, 1932, CW, том II)
 80 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
В развитието си Азът достига до нова ситуация, коя то по-
лага основите на ситуацията, наречена „загуба на обичания
обек т". Докато обек тът не бъде изживян в неговата цялост,
не може напълно да се почувства и неговата загуба.
С промяната на връзката с обекта се появяват нови по
съдържание страхове и съответно настъпват изменения в
защитните механизми. Развитието на либидото силно се
повлиява от този процес. Параноичният страх изправя су-
бекта пред опасността садистично унищожените обекти да се
превърнат в източник на вътрешна заплаха и отрова и го
принуждава да се отнася с дълбоко недоверие към орално-
садистичните пристъпи спрямо обектите, които инкорпо- рира
въпреки непреодолимата им ожесточеност.
Това води до отслабване на оралните желания. Една от
първите наблюдавани прояви на това състояние са труд-
ностите на малките деца при храненето, които според мен
имат параноичен произход. Колкото по- пълно се иденти-
фицира детето (или възрастният) с добрия обект, толкова
повече се засилват либидните подбуди. Субектът развива
алчна любов и желание да погълне този обект, като по то-
зи начин се затвърждава механизмът на интртекция. Ос-
вен това се чувства подвластен на принудата непрестанно
да инкорпорира добри обекти отчасти защото се страхува,
че собственият му канибализъм е унищожил добрия обект -
повтарянето на този акт има за цел да провери достовер-
ността на страховете му и да ги опровергае, - и отчасти
защото се бои от вътрешни преследвачи, с които, за да се
бори, му трябва помощта на добър обект. На този етап Азът
е ръководен повече от всякога от любов и нуждата да ус-
вои вътрешно добрия обект.
Друг силен стимул за засилване на интроекцията като
механизъм е фантазията, че вътре в субекта обичаният обект
ще бъде в безопасност. В този случай всички вът- решно
породени опасности се пренасят чрез проекция вър- ху
външния свят.
Ако обаче се засили прекалено загрижеността за обек- та
и се развие по-добър усет за психическа реалност, стра- хът да
не бъде разрушен обектът в процеса на интроекция води до
различни нарушения във функцията й. (Както е опи- сал и
Абрахам.)
Принос към теорията за психогенезиса... 81
Според собствения ми опит съществува още един вид
страх - страх от опасностите, които грозят обекта вътре в Аза.
Той не може да бъде безопасно съхраняван там, защо- то
вътрешността на Аза се възприема като страховито и пагубно
място, където обичаният обект ще бъде унищожен. И менно
тук откриваме една от ситуациите, основополага- щи за
„загубата на обичания обект" - пълна идентифика- ция на Аза
с добрите, интернализирани обекти и схващане на факта, че
Азът е неспособен да ги предпази и защити от
интернализираните преследващи обекти и То. Този страх е
психологически оправдан.
Азът, дори когато изцяло се идентифицира с обекта, не
изоставя напълно предишните си защитни механизми. Спо-
ред хипотезата на Абрахам унищожаването и изхвърляне- то
на обекта - процес, характерен за ранната анална фаза -
задейства депресивния механизъм. Ако тази хипотеза е вяр-
на, то моята идея за генетична връзка между параноята и
меланхолията се потвърждава. В собственото ми виждане
параноичният механизъм за разрушаване на обектите (вътре в
тялото или във външния свят) с всички средства, предла- гани
от оралния, уретралния и аналния садизъм, продъл- жава да
действа макар и с намалена сила и определени из- менения
вследствие на промените в естеството на връзка- та на субекта
с неговите обекти. Както вече споменах, стра- хът да не би
добрият обект да бъде изхвърлен заедно с ло- шия намалява
стойността на механизмите на изхвърляне и проекция. И
звестно е, че на този етап Азът използва като защитен
механизъм преди всичко интроекцията на добрия обект. Този
процес е свързан с един изключително важен механизъм -
възстановяване на обекта. В по-ранни мои раз- работки
4
обсъдих подробно понятието за възстановяване и показах, че
то е много повече от формирането на определе- на реакция.
Азът се чувства принуден (вече мога да добавя: принуден от
идентификацията си с добрия обект) да ком- пенсира обекта за
всички садистични нападки, които сам е осъществил върху
него. Когато е постигнато ясно разгра-
Klein, „Infantile Anxiety Situations Reflected in a Work of Art and in
the Creative Impulses", 1929; also The Psycho- Analysis of Children, 1932.
 82 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ничение между добри и лоши обекти, субектът се опитва
да възстановява добрите, като подновява всеки детайл, раз-
рушен от садистичните атаки. Но Азът все още не може
напълно да повярва в благоразположението на обекта и в
собствената си способност да възстановява и компенсира.
От друга страна, поради пълната си идентификация с до-
бър обект и произтичащите от това умствени процеси, Азът
е принуден да приеме психическата реалност, което го из-
правя пред ожесточени конфликти. Някои от обектите му -
безброен чет - са преследвачи и се опитват да го погълнат
и да упражнят насилие над него. Те застрашават Аза и до-
брия обект по всякакви възможни начини. Всяка рана, коя-
то детето във фантазиите си нанася на родителите си (пре-
ди всичко от омраза, но също и при самозащита), всяко
насилие, упражнявано от един обект върху друг (най- вече
разрушителният и садистичен коитус на родителите, който
детето приема за резултат от собствените си садистични
желания), се разиграват във външния свят и вътре в Аза,
защото той непрестанно поглъща в себе си този свят. Тези
процеси се възприемат като заплаха за добрия обект и за
Аза.
Наистина, с ясното разграничаване между добрите и
лошите обекти, омразата на субекта се насочва към лоши-
те обекти, докато любовта и опитите му да ги възстановя-
ва се концетрират върху добрите обекти, но изобилието от
садизъм и страхове действа като бариера за този напредък
в умственото му и душевното му развитие. Всеки външен
или вътрешен стимул (т. е. всяка истинска фрустрация) е
пропит със страхотна опасност - не само лошите, но и доб-
рите обекти са застрашени от То, защото всеки прилив на
омраза или страх може да доведе до заличаване на разграни-
чаването и да причини „загуба на обичания обект". Обектът
е застрашен не само поради ожесточеността на неконтроли-
руемата омраза на субекта, но и поради неистовата сила на
любовта му. На този етап от развитието на индивида обича-
нето и поглъщането на даден предмет са тясно преплетени.
Малкото дете, което вярва, че е изяло и унищожило майка
си (независимо дали подбудата е била любов или омраза), се
измъчва от страхове за нея и за добрата майка, която е по-
гълнало в себе си, всеки път, когато тя изчезне за малко.
Принос към теорията за психогенезиса.. 83
Става ясно защо на този етап от развитието си Азът се
чувства непрестанно застрашен по отношение на притежа-
ваните, интернализирани добри обекти. Той е изпълнен със
страх да не умрат. И при деца, и при възрастни, страдащи
от депресия, откривам страх от приютяването на умиращи
или умрели обекти (най- вече родителите) и идентифика-
ция на Аза с обекти в подобно състояние.
От самото начало на психичното развитие се наблюда- ва
постоянна свързаност на реалните обекти с тези, разпо-
ложени в Аза. И менно поради тази причина гореописаният
страх се проявява в детската прекалена фиксация по отно-
5
шение на майката или на човека, който се грижи за дете- то .
Отсъствието на майката поражда у детето страх да не бъде
предадено на лоши обекти, външни или интернализи- рани,
било то поради нейната смърт или възможността тя да се
върне под формата на лоша майка.
И двата случая детето приема като знак, че е загубило
обичната си майка, и ми се ще тук да привлека вниманието
към факта, че ужасът от загубата на „ добрия" интернали-
зиран обект е неизчерпаем източник на страх от смъртта
на истинската майка. От друга страна, всяко събитие, кое-
то подсказва загубата на реален обичан обект, стимулира
ужаса от загубата и на интернализирания обект.
Вече споменах, че собственият ми опит ме доведе до
извода, че загубата на обичания обект настъпва във фазата
на развитие, в която Азът преминава от частично към ця-
лостно инкорпориране на обекти. След като вече описах
ситуацията на Аза на този етап, мога много по- прецизно да
изразя мнението си в тази насока. Процесите, които по-къс-
но биват назовани „загуба на обичания обект", се предоп-
ределят от чувството на субекта (по време на отбиването
му от майчината гърда и периодите преди и след него), че
не е успял да си осигури добър интернализиран обект, т. е.
да го инкорпорира като част от себе си. Една от причините
5
От дълги години поддържам становището, че източник на фикса-
цията на детето по отношение на майка му е не само неговата
зависимост от нея, но и страховете му, чувството му за вина и
връзката на тези чувства с ранната агресия, проявявана към майката.
 84 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
за този провал е неспособността му да преодолее парано-
ичния си ужас от интернализирани преследвачи.
И менно тук се сблъскваме с въпрос от изключителна
важност за цялостната ни теория. Моите собствени наблю-
дения и тези на редица мои английски колеги ни водят до
заключението, че прякото влияние на ранните процеси на
интроекция върху нормалното и патологичното развитие е
далеч по-силно, значимо и качествено различно, отколко- то е
прието в психоаналитичните среди.
Според нашето виждане дори и най- ранните вътрешно
усвоени обекти формират основата на Свръхаза и стават
елементи на неговата структура. Въпросът съвсем не е чисто
теоретичен. К ато изследваме връзките на ранния детски
Аз с неговите интернализирани обекти и То и осъзнаваме
постепенните промени, през които преминават тези връз-
ки, проникваме дълбоко в специфичните страхови ситуа-
ции, през които преминава Азът, и разбираме защитните
механизми, които той развива с оформянето и заздравява-
нето на структурата си. Погледнато от този ъгъл, открива-
ме, че постигаме едно по- пълно разбиране на ранните фази
на психическо развитие на структурата на Свръхаза и на
генезиса на психотичните заболявания. К огато се занима-
ваме с етиология, е необходимо да разглеждаме и либидно-
то предразположение не само за себе си, а в неговата свър-
заност с ранните връзки на субекта с интернализираните и
външните обекти. Този подход предполага разбиране на за-
щитните механизми, изграждани постепенно от Аза при пре-
одоляването на различните страхови ситуации.
Ако приемем това виждане за формирането на Свръх- аза,
безмилостната му жестокост и суровост при меланхо- лиците
става далеч по- разбираема. Преследванията и изи- скванията
на лошите интернализирани обекти; нападения- та на тези
обекти един над друг (преди всичко тези, предс- тавени от
садистичния коитус на родителите); болезнената необходимост
да се изпълняват изключително строгите изисквания на
добрите обекти и да бъдат защитавани и ус- покоявани те вътре
в Аза, което води до омраза към То; постоянната неубеденост в
добротата на добрия обект, ко- ято води до лесното му
превръщане в лош обект - всички тези фактори се свързват, за
да създадат в Аза усещането,
Принос към теорията за психогенезиса.. 85
че е жертва на противоречиви и несъвместими изисквания,
произтичащи отвътре - състояние, възприемано като об-
ременена съвест. Т. е. най- ранните прояви на съвестта са
свързани с преследвания от лоши обекти. Самото понятие
„угризение" на съвестта (Gewissensbisse) доказва безмилост-
ната преследваческа природа на съвестта и факта, че пър-
воначално за нея се вярва, че поглъща жертвите си.
Сред различните вътрешни принуди, които съставля- ват
жестокостта на Свръхаза при меланхолиците, споме- нах
непреодолимата му нужда да се съобразява с извънред- но
строгите изисквания на добрите обекти. Ш ироките пси-
хоаналитични среди откриват в безмилостната суровост на
Свръхаза при меланхолиците именно тази страна на неща- та -
жестокостта на добрите, обичани обекти. Според мое- то
разбиране единствено чрез обстойно разглеждане на ця-
лостната връзка на Аза с фантазиите му лоши обекти не-
разделно от добрите, т. е. единствено чрез разглеждане на
цялостната картина на вътрешната ситуация, която се опи- тах
да очертая в настоящата статия, можем да разберем робството,
в което попада Азът, когато се опитва да се под- чинява на
изключително жестоките повели и порицания на обичаните
обекти, които е интернализирал. К акто вече спо- менах по-
горе, Азът се опитва да разграничава добрите от лошите
обекти и истинските от фантазиите. Резултатът е схващане за
безмерно лоши и абсолютно съвършени обек- ти, с други
думи, обичаните обекти в много отношения са прекалено
морални и придирчиви. Същевременно, тъй ка- то Азът не
6
може напълно да запази в ума си разделени добрите от
лошите обекти, част от жестокостта на лошите обекти и То се
прехвърля на добрите обекти, като подсил- ва суровостта на
7
техните изисквания . Тези строги изиск-
6
Обяснявала съм и преди, че Азът постепенно посредством обединя-
ване и разцепване на добрите от лошите, на фантазиите от реал-
ните, на външните от вътрешните обекти си проправя пътя към
по-реалистично разбиране на външните и вътрешните обекти и
си изгражда задоволителна връзка и с двата вида обекти.
7
В разработката си Аз и То, Фройд подчертава, че при меланхолията
разрушителният компонент се съсредоточава в Свръхаза и е насочен
срещу Аза.

86 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
вания подкрепят Аза в борбата му срещу неконтролируе- мата
омраза и нападащите го лоши обекти, с които Азът частично
8
се идентифицира . Колкото по-силен е страхът от загуба на
обичаните обекти, толкова по- настървено се бо- ри Азът да ги
спаси и колкото по-трудна става задачата за възстановяване,
толкова по- строги стават изискванията на Свръхаза. Опитах
се да покажа, че трудностите, които пре- живява Азът, когато
преминава към инкорпорирането на цялостни обекти,
произтичат от неузрялата му способност чрез защитните си
механизми да преодолява новите стра- хове, породени от
напредъка в собственото му развитие.
Съзнавам колко е трудно да се очертае ясна граница
между съдържанието на страховете и чувствата на парано-
иците и на тези, които страдат от депресия, тъй като са
тясно свързани помежду си. Биха могли да бъдат разграни-
чавани, ако приемем като критерий за различието между
тях дали страхът от преследване е свързан със съхранение
на Аза - когато става въпрос за параноичен страх - или със
съхранението на добрите интернализирани обекти, с които
Азът се е идентифицирал напълно. В последния случай -
случаят на депресията - страховете и страданията са с мно-
го по-сложен характер. Страхът да не бъдат разрушени доб-
рите обекти, и Азът заедно с тях, е примесен с постоянни и
отчаяни усилия да бъдат спасени вътрешните и външните
добри обекти.
Струва ми се, че единствено след като е усвоил обекта
в цялост и е установил здрава връзка с външния свят и ре-
алните хора, Азът е в състояние да осъзнае злото, което
поражда със садизма си и канибализма си, и да изпита от-
чаяние. Това отчаяние е свързано и с миналото, и с настоя-
щето, тъй като в тази ранна фаза на развитие садизмът се
развихря с пълната си сила. Необходимо е Азът изцяло да
се идентифицира с обичания обект и да разбере истинската
му стойност, за да може да прозре разрушението, което при-
чинява на обичания обект. Тогава Азът се сблъсква с пси-
Всеизвестно е, че някои деца проявяват прекалена нужда да бъдат
държани в строга дисциплина и така да бъдат възпирани от
вършенето на лоши неща чрез външна сила.
Принос към теорията за психогенезиса.. 87
хическата реалност на разрухата на обичаните от него обек- ти
- разпадането им, - а отчаянието, съжалението и стра- хът,
породени от осъзнаването на този факт, лежат в осно- вата на
многобройни страхови ситуации. Щ е спомена само някои от
тях: страхът как да се сглобят правилно частите и кога ще
настъпи подходящото време; как да се отсеят доб- рите части
и да се изхвърлят лошите; как да се извика към живот обектът,
след като е бил сглобен; страхът лошите обекти да не
попречат на тези начинания, ужасът от собст- вената омраза
на субекта и т. н.
Подобни страхови ситуации според мен са основата не
само на депресията, но и на всяка неспособност за работа.
Опитите да се спаси обичаният обект, да се поправи и въз-
станови са придружени в състоянията на депресия от дъл-
боко отчаяние, тъй като Азът се съмнява в способността
си да постигне това възстановяване. Тези опити са решава-
щите фактори за всички сублимации и цялостното разви-
тие на Аза. В тази връзка ще спомена само колко е важно
за сублимацията на какви парчета е бил раздробен обича-
ният обект и същността на усилията за тяхното обратно слеп-
ване. Това, което е разрушил Азът, е „ съвършеният" обект,
следователно усилието да се преодолее състоянието на раз-
пад, до което е бил доведен обичаният обект, предполага
необходимостта обектът да бъде възстановен красив и „иде-
ален". Идеята за съвършенството е неустоима, защото от-
хвърля идеята за разрухата. При някои пациенти, които са
се отвърнали от майка си поради неодобрение или омраза,
или чрез други механизми са се откъснали от нея, откривам
да битува в умовете им красива картина на майката. Тази
картина обаче се възприема именно като картина, а не се
приравнява със самата майка. И стинският обект е бил
непривлекателен - ранен, неизлечим и поради това ужасяващ
човек. Красивата картина е загубила връзката си с реалния
обект, но никога не е била напълно отхвърлена. Тя играе
важна роля за специфичните сублимации при такива пациенти.
Изглежда стремежът към съвършенство се корени в
депресивния страх от разпадане, което играе значима роля при
всички сублимации.
К акто вече подчертах, Азът осъзнава любовта си към
добър, цял, при това реален обект заедно с всепоглъщащо
 88 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
чувство на вина към него. П ълна идентификация с обекта,
основаваща се на либидната привързаност първо към гър- дата,
а после и към цялостната личност, е придружена от страх за
този обект (за неговото разпадане), от вина и угри- зения, от
чувство за отговорност за запазването му непо- кътнат от
преследвачите и То, и от тъга, свързана с очак- ването за
неизбежната му загуба. Тези чувства, били те съз- навани или
несъзнавани, са според мен основополагащите и най- важни
елементи на това, което наричаме любов.
В тази връзка мога да спомена добре известните ни са-
мообвинения при страдащите от депресия, които представ-
ляват упреци към обекта. Но в собственото ми виждане ом-
разата на Аза към То, която на този етап е всепоглъщаща,
е в по- голяма степен причина за чувството му за безполез-
ност и отчаяние, отколкото упреците към обекта. К акто
често установявам, тези упреци и омразата към лошите
обекти вторично се засилват като защита срещу омразата
на То, която е далеч по- непоносима. Според последния ана-
лиз несъзнаваното усещане на Аза, че омразата е също там
заедно с любовта и че може всеки момент да вземе връх
(страхът на Аза да не бъде подведен от То и да разруши
обичания обект), причинява мъката, чувството на вина и
отчаянието, което е в основата на тъгата. Този страх е от-
говорен и за съмнението в добротата на обичания обект.
К акто изтъква Фройд, съмнението в действителност е съм-
нение в собствената любов. „Човек, който се съмнява в соб-
ствената си любов, може или, по- скоро, трябва да се съм-
нява във всяко по- маловажно нещо."
9 свободно проекцията поради страх да не изгони доб- рите си
П араноикът, трябва да отбележа, също е интроецирал
цял и реален обект, но не е успял да постигне пълна иден-
тификация с него или ако е стигнал до този етап, не е бил в
състояние да я поддържа. Щ е спомена някои от причините
за този провал: прекалено силен страх от преследване; по-
дозрения и страхове от фантазен характер пречат на пъл-
ното и устойчиво интроециране на добър и реален обект.
Дори и добрият обект да е бил усвоен, съществува много
Neurosis" (1909),
Принос към теорията за психогенезиса... 89
малка възможност той да бъде поддържан като добър обект,
защото съмнения и подозрения от всякакъв вид скоро го
превръщат отново в преследвач. Така връзката на парано- ика
с цялостни обекти и реалния свят е все още силно по- влияна
от връзката му с интернализираните частични обек- ти и
фекалиите в качеството им на преследвачи. Напълно е
възможно първата връзка всеки момент да отстъпи пред
втората.
Според мен за параноика е типично въз основа на страха
му от преследване и подозренията, които го разяждат, да
развива силна и изострена способност да наблюдава външ-
ния свят и реалните обекти. Въпреки всичко наблюденията му
и усещането му за реалност са силно изкривени, тъй ка- то
страхът му от преследване го кара да подхожда към хо- рата
от гледна точка на това дали са преследвачи, или не. Когато
страхът от преследване на Аза е в апогея си, е не- възможно да
се осъществи устойчива идентификация с друг обект в
смисъла на преценяване на истинската стойност на обекта и
способност за любов.
Друга важна причина, поради която параноикът не мо- же
да поддържа връзка с цялостни обекти, е, че той е нес-
пособен да се натоварва с допълнителни страхове за обича-
ния обект, поне докато страхът от преследване и страхът за
самия него са в разгара си. Той не може да понесе чувст- вото
за вина и угризенията, които придружават тази депре- сивна
позиция. Освен това в тази позиция той не може да ползва
обекти и така да ги изгуби, а от друга страна, и поради страх
да не нарани външните обекти, като изхвърля от себе си
всичко лошо.
Виждаме, че страданията, свързани с депресивната по-
зиция, го захвърлят обратно в параноичната позиция. Ма- кар
и да се е оттеглил от нея, депресивната позиция вече е била
достигната и податливостта към депресия си остава. Според
скромното ми мнение това обяснява факта, че чес- то
откриваме депресията при тежка параноя, както и при по-
леки случаи.
Ако сравним преживяванията и чувствата на парано- ика
и на депресивния субект по отношението на разпадане- то на
обектите, веднага забелязваме, че страдащият от де-
90 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
пресия е изпълнен със съжаление и страх за обекта, който
ще се опита отново да свърже в едно цяло, докато за пара-
ноика обектът представлява множество от преследвачи -
10
от всяко парче изскача нов преследвач. Това възприятие
на опасните парчета, които се получават след раздробява-
нето на обекта, напълно съответства на постановката за
инкорпориране на частични обекти, приравнени с фекалии
(Абрахам), и е в съзучвие със страха от вътрешни преслед-
11
вачи, които според моето виждане се пораждат от интро-
екция на много частични обекти и опасни фекалии.
Вече разгледах разликата между параноика и страда-
щия от депресия от гледна точка на отношението им към
обичаните обекти. Щ е се обърнем към страховете и инхи-
бициите, свързани с храненето. Страхът от поглъщането
на опасни, разрушителни вещества има параноичен харак-
тер, а страхът да не се разрушат и наранят външни добри
обекти чрез отхапване и дъвчене или да не се застрашат
вътрешните добри обекти чрез въвеждането на лоши ве-
щества отвън е с депресивна природа. И отново страхът да
не се изложи външен обект на опасност чрез инкорпорира-
нето му в субекта изразява депресивност. От друга страна,
при случаите с изразена проява на силно параноични тен-
денции съм наблюдавала фантазии за подмамването на вън-
шен обект в субекта, чиято вътрешност представлява пе-
щера, пълна с ужасни чудовища. Тук откриваме параноич-
ните причини за засилване на интроекционния механизъм,
докато страдащите от депресия използват този механизъм
с цел да инкорпорират поредния добър обект.
Ако разгледаме от тази сравнителна гледна точка хи-
похондричните симптоми, болките и другите прояви, кои- то
според фантазията са резултат от нападенията на вът- решни
лоши обекти срещу Аза, то те придобиват типично
10
К акто изтъква Мелита Ш мидеберг в „ The Role of Psychotic
Mechanisms in Cultural Development", Int. J. Psycho- Anal, Vol. XII,
1931.
11
Мелани Клайн, The Psycho- Analysis of Children, 1932, p. 206, CW,
Vol. II.
Принос към теорията за психогенезиса... 91
12
параноичен характер. От друга страна, симптомите, кои- то
произтичат от нападенията на лоши вътрешни обекти и То над
добрите обекти, т. е. вътрешна война, при която Азът се
идентифицира със страданията на добрите обекти, са ти-
пично депресивни.
Н апример пациент, на когото в детството съобщили,
че има тения (която той никога не видял със собствените
си очи), свързал тенията в себе си с алчността си. При про-
ведената с него анализа излязоха наяве фантазии, в които
тенията си пробива свободно път из цялото му, тяло и мно-
го силен страх от раково заболяване. Пациентът, който стра-
даше от хипохондрични и параноични страхове, бе много
подозрителен към мен и наред с други неща ме подозира-
ше в съзаклятничество с враждебни за него хора. По това
време той сънуваше как детектив арестува враждебен и
преследващ го човек и го праща в затвора. Но скоро след
това детективът се оказва измамник и става съучастник на
врага. Детективът бях самата аз, а страхът с всичките му
компоненти бе напълно инкорпориран и се свързваше с фан-
тазиите за тенията. Затворът, в който бе заключен врагът,
беше собствената му вътрешна същност - по- точно опре-
делена част от вътрешността му, където бе задържан пре-
следвачът. Стана ясно, че опасната тения (той бе убеден,
че тенията е двуполова) представляваше двамата му роди-
тели като партньори във враждебен за него заговор (всъщ-
ност полов акт).
Докато траеше анализата на фантазиите с тенията, па-
циентът заболя от диария, примесена според грешното му
мнение с кръв. Това го изплаши извънредно много. Въз- прие
го като потвърждение на страшни процеси, развива- щи се
вътре в него. Това чувство се основаваше на фанта-
12
В лекционния си курс за психозите в Института по психоанализа през
есента на 1934 д-р Клифърд Скот спомена, че в собствения му кли-
ничен опит хипохондричните симптоми, проявявани при шизофре-
ния, са многобройни и странни и са свързани с преследвания и с раз-
личните функции на частичните обекти. Това може да се забележи
дори и след кратък преглед. В клинично отношение хипохондрични-
те симптоми при случаи на депресия са по-малобройни и еднотипни
и са свързани в проявлението си с функциите на Аза.
 92 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
зии, в които той нападаше съюзилите се родители в собст-
вената си вътрешност с отровни екскременти. Диарията за
него означаваше отровни екскременти, както и лошият пе-
нис на баща му. Кръвта, която той погрешно откриваше
във фекалиите си, представляваше мен (това бе демонст-
рирано чрез множество асоциации, при които аз бях свърз-
вана с кръв). Диарията се възприемаше като опасно оръ-
жие, използвано за борба срещу лошите му интернализира-
ни родители. Тя представляваше за него отровените му и
наранени родители - тенията. В ранното си детство във фан-
тазиите си той нападал истинските си родители с отровни
екскременти и прекъсвал половия им акт, като се изаквал.
Диарията винаги е била за него нещо много страшно. Ця-
лата тази война, ведно с нападенията върху истинските му
родители, била интернализирана и Азът се оказал под за-
плаха от разрушение. Струва си да спомена, че по време на
анализата пациентът си спомни, че на десетгодишна възраст
бил убеден, че в стомаха си има малко човече, което го
контролира и му дава заповеди, които той трябва да изпъл-
ни, колкото и извратени и грешни да са те (изпитвал по-
добни чувства и към настояванията на истинския си баща).
С напредването на анализата недоверието на пациента
към мен значително намаля и той започна да проявява заг-
риженост към мен. Винаги се притеснявал за здравето на майка
си, но никога не бил в състояние да развие истинска обич към
нея, макар че полагал максимални усилия да й достави радост.
Сега, заедно със загрижеността за мен, на повърхността
изплуваха силни чувства на любов и благо- дарност, наред с
безполезност, тъга и депресия. П ациентът никога не беше
изпитвал истинско щастие. Депресията се разпростираше върху
целия му живот, без някога да се е проявявала като
действителни депресивни състояния. По време на анализата той
премина през всичките фази на дъл- бока депресия с набора
симптоми, характерни за това съ- стояние. Същевременно
чувствата и фантазиите му, свър- зани с хипохондричните
болежки, се промениха. Например пациентът се страхуваше, че
ракът може да прояде лигави- цата на стомаха му - оказа се, че
страхът за стомаха му е всъщност опит да защити мен вътре в
себе си - по- точно
Принос към теорията за психогенезиса... 93
интернализираната майка, която според него бе нападана от
пениса на баща му и собственото му То (рака). В друг момент
пациентът имаше фантазии, свързани с вътрешен кръвоизлив,
от който се страхуваше, че ще умре. Очевидно аз бях
идентифицирана с кръвоизлива - добрата кръв пред-
ставляваше мен. Трябва да си припомним, че когато доми-
нираха параноичните страхове, аз бях възприемана като
преследвач - той ме идентифицираше с лошата кръв, при-
месена с диарията (с лошия баща). Сега вече ценната доб- ра
кръв представляваше мен - загубата й бе равносилна на моята
смърт, която предполагаше и собствената смърт на пациента.
И зясни се, че ракът, който той държеше отгово- рен за
смъртта на обичания обект и за собствената си смърт и който
заместваше символно пениса на бащата, се въз- приемаше като
проява на собствения му садизъм, най- вече на неговата
алчност. Ето защо той се чувстваше толкова отчаян и
безполезен.
Докато бяха водещи параноичните страхове и страхо-
вете от съюзилите се лоши обекти, той изпитваше само хи-
похондрични притеснения за собственото си тяло. Когато
започнаха да се проявяват депресията и мъката, на преден план
излязоха любовта и тревогата за добрите обекти и до- ведоха
до цялостна промяна на естеството на страховете, чувствата и
защитните механизми. В този, както и в редица други случаи
установих, че параноичните страхове и по- дозрения се
използват като защита срещу депресивната позиция, като се
наслояват върху нея. Ще цитирам друг слу- чай със силни
параноични и депресивни характеристики (с преобладаване на
параноичните) и с определени хипохон- дрични прояви.
Оплакванията на този пациент от много- бройните физически
проблеми, които отнемаха по- голяма- та част от времето, се
редуваха със силно застъпени подоз- рения към хората от
неговата среда и често бяха реално насочени към тях, защото
той държеше именно тях отго- ворни за физическите си
проблеми. След усилена анали- тична работа, когато
недоверието и подозрителността на- маляха, отношението му
към мен взе значително да се по- добрява. Стана ясно, че под
безспирните параноични обви- нения, оплаквания и критики
към другите бяха погребани
 94 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
дълбока любов към майка му и загриженост за родителите
му и други хора. Същевременно на преден план излязоха
мъката и дълбоката депресия. През този период се проме-
ни начинът, по който пациентът ми представяше хипохон-
дричните си оплаквания и тяхното съдържание. Например,
след като ми опишеше физическите си проблеми, той започ-
ваше подробно да ми описва какви лекарства е взимал -
изброяваше всички мерки, които бе взел за гърдите си, гър-
лото си, носа си, ушите си, червата си и т. н. Звучеше сякаш
той се грижи за частите на тялото си и органите си. Споде-
ляше с мен загрижеността си за поверените му млади хора
(той е учител) и за притесненията, които изпитваше за чле-
нове от семейството си. И зясни се, че различните органи,
които се опитваше да излекува, той идентифицираше с ин-
тернализираните си братя и сестри, към които изпитваше
дълбоко чувство на вина и които трябваше непрекъснато
да поддържа. И менно неговата свръхзагриженост да ги под-
държа и да ги възстановява, след като ги беше разрушил
във фантазията си, заедно с прекомерната му тъга и отчая-
ние водеха до такова неимоверно засилване на параноич-
ните страхове и защити, така че любовта и грижата за хо-
рата и идентификацията му с тях бяха погребани под омра-
за. И в този случай, когато депресията се прояви с пълната
си сила, а параноичните страхове намаляха, хипохондрич-
ните изблици започнаха да се свързват с интернализирани-
те обичани обекти и едва тогава с Аза, докато преди това
те се преживяваха единствено във връзката им с Аза.
След като се опитах да разгранича съдържанието на
страховете, вида на чувствата и защитите при параноята и
депресивните състояния, трябва пределно ясно да подчер- тая,
че според собственото ми виждане депресивното със- тояние
се основава на параноичната позиция и генетично произхожда
от нея. П риемам депресивното състояние ка- то резултат от
смесването на параноичните страхове и страхови компоненти
и защити, свързани с неизбежната загуба на цялостния обичан
обект. Струва ми се, че въ- веждането на термин за тези
специфични страхове и за- щити би могло да разшири
познанията ни за структурата
Принос към теорията за психогенезиса... 95
и природата на параноята, както и на маниакално депре-
13
сивните състояния .
Според мен, когато е налице депресия, независимо да- ли
при нормален човек, невротик, човек, страдащ от мани-
акална депресия, дори и в смесени случаи неизбежно при-
съства това струпване на страхове, отчаяние и различни фор-
ми на описаните подробно от мен защитни механизми, ко- ито
нарекох депресивна позиция.
Ако това становище се окаже вярно, бихме могли да
разберем често срещаните случаи на смесена картина на
параноични и депресивни тенденции, тъй като вече ще сме в
състояние да разграничим отделните съставящи я еле- менти.
Разсъжденията, които излагам в настоящия труд за де-
пресивните състояния, могат да ни насочат към по-добро
разбиране на недостатъчно ясната реакция, изразяваща се в
извършване на самоубийство. Според откритията на Аб-
рахам и Джеймс Гловър самоубийството е насочено срещу
вътрешно усвоения, интроециран обект. Чрез самоубийст-
вото Азът се опитва да унищожи лошите си обекти, а спо- ред
мен същевременно винаги се стреми да запази обича- ните
обекти, били те вътрешни или външни. Казано на- кратко: в
някои случаи фантазиите, потикващи към само- убийство, са
насочени към запазване на интернализирани-
13
Това ме навежда на още един терминологичен въпрос. В предиш-
ни свои статии описвам психотичните страхове и механизми при
детето като фази на развитието. Вярно е, че генетичната връзка
между тях е оправдана в този тип описание, както и напълно ло-
гичното колебанието между тях под натиска на страховете до на-
стъпването на стабилност. Но тъй като при нормалното развитие,
нито един от психотичните страхове и механизми не достига над-
мощие (факт, който многократно съм подчертавала), терминът
психотични фази се оказва не особено точен и задоволителен. По-
настоящем използвам термина позиция, за да назовавам психо-
тичните страхове и защити в ранното развитие на детето. Струва
ми се по-лесно да свързвам с този термин разликите между психо-
тичните страхове на детето при неговото развитие и психозите
при възрастните, отколкото с термини от рода на механизми или
фази. За пример може да ни послужи бързият преход от страх от
преследване или чувство на депресия към нормално отношение -
промяна, характерна за детето.
96 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
те добри обекти и тази част от Аза, която се идентифицира
с тях чрез унищожаване на останалата част от Аза, която
се идентифицира с лошите обекти и То. По този начин Азът
ще е способен да се съедини с обичаните си обекти.
В други случаи самоубийството изглежда е предопре-
делено от същия тип фантазии, но тук вече те се свързват с
външния свят и реалните обекти като заместители на ин-
тернализираните. К акто вече споменах, субектът мрази не
само лошите си обекти, но и То, при това ожесточено. Цел- та
на самоубийството може би е опит да си разчисти отно-
шенията с външния свят, защото желае да освободи даден
реален обект - добрия обект, който представлява целия свят и
с който се идентифицира Азът - от самия себе си или та- зи
14
част от Аза, която се идентифицира с лошите обекти и То . В
основата на такава стъпка долавяме реакцията на субекта към
собствените му садистични нападения над тя- лото на майката,
която за малкото дете е първият предста- вител на външния
свят. Омразата и желанието за мъст към реалните (добри)
обекти играят важна роля в предприема- нето на такава
стъпка, но меланхоликът чрез самоубийст- вото си се опитва
да предпази тези обекти преди всичко от неконтролируемата
злокобна омраза, която непрестанно на- пира в него.
Фройд твърди, че в основата си манията има същото
съдържание като меланхолията и всъщност е опит за бяг-
ство от меланхолията. Допускам, че при маниите Азът търси
убежище не само от меланхолията, но и от параноичното
състояние, с което не може да се справи. Мъчителната и
пагубна зависимост от обичаните обекти потиква Аза да
търси освобождение. Но идентификацията му с тези обек-
ти е прекалено дълбока и пълна и не може да бъде отхвър-
лена. От друга страна, Азът не може да се отърси от ужася-
ващия страх от лошите обекти и То и в усилията си да избя-
га от тези мъчителни състояния той прибягва до различни
механизми, които понякога са взаимоизключващи се, тъй
като принадлежат на различни фази от развитието.
14
Това са основните причини за душевното състояние на меланхо- лика,
което го кара да скъса всички връзки с външния свят.
Принос към теорията за психогенезиса... 97
Според собственото ми мнение най- ярката и важна ха-
рактеристика на манията е усещането за всесилие. Мания-
та безспорно се основава и на отричането (както отбелязва
15
и Хелене Дойтч). Моето становище се различава от това
на Хелене Дойтч в следния аспект. За нея това отричане е
свързано с фалическата фаза и кастрационния комплекс
(при момичета то е отричане на липсата на пенис), докато
наблюденията от собствената ми практика ме доведоха до
следния извод: механизмът на отричане се заражда в ран-
ната фаза, когато все още неразвитият Аз се опитва да се
пребори с най- силния и дълбок страх - с ужаса от интерна-
лизирани преследвачи и То. С други думи, това, което се
отрича, всъщност е психическата реалност, след което
Азът може да си позволи да отрече голяма част от външ-
ния свят.
Знаем, че отказът на психичната реалност може да до-
веде до пълното откъсване на субекта от действителността
и до пълното му бездействие. При манията отричането е
свързано с прекалена активност, но както посочва Хелене
Дойч, този излишък от енергия често не води до никакви
действителни резултати. Вече обясних, че източник на кон-
фликта в това състояние е нежеланието и неспособността
на Аза да се откаже от добрите си вътрешни обекти, макар
и да се опитва да избяга от зависимостта от тях, както и
желанието му да се освободи от лошите си обекти. Опитът
му да се отдалечи от обекта без напълно да се отказва от
него се обуславя от увеличаване на собствената му сила.
Азът съумява да постигне този компромис като отрича важ-
ността на добрите си обекти и заплахите, които му отпра-
вят лошите му обекти и То. Същевременно Азът непрестан-
но се опитва да овладее и контролира всичките си обекти и
доказателство за тези му усилия е суперактивността му.
Специфично за манията, според собствената ми пре-
ценка, е начинът, по който Азът използва усещането за все-
силие, за овладяване и контролиране на обектите си. Това се
налага по две причини: (а) за да може да се отрече ужа-
15
„Zur Psychologie der manisch depressiven Zustande", Internationale
Zeitschrift fur Psychoanalyse, Vol. XIX, 1933.
98 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
сът, който той изпитва; (б) за да може механизмът (придо-
бит в предходната депресивна позиция) за възстановяване
16
на обекта да бъде задействан . К ато овладява обектите си,
маниакалният субект си представя, че ги възпира да не го
наранят и да не представляват заплаха един за друг. Той ги
овладява и за да предотврати опасния коитус между роди-
17
телите си, както и тяхната смърт вътре в него. Маниакал-
ните защитни механизми се проявяват в толкова различни
форми, че не е лесно да се изведе общ защитен модел. Аз
вярвам, че наистина съществува такъв механизъм (макар и
вариациите му да са безкрайни), който се изразява в овла-
дяване на интернализираните родители и същевременно от-
ричане и обезценяване на съществуването на вътрешния
свят. И при деца, и при възрастни установих, че ако в слу-
чая е водеща натрапливата невроза, овладяването на ин-
тернализираните родители се изразява в насилственото раз-
деляне на два или повече обекта, докато в случаите с пре-
обладаване на маниакалните характеристики пациентът из-
ползва далеч по- жестоки методи. Тоест субектът убива
обектите, но поради чувството за всесилие е убеден, че мо-
же незабавно отново да ги върне към живот. Един от паци-
ентите ми назоваваше този процес „ поддържане в потисна-
та жизненост". Убийството отговаря на защитния механи-
зъм (остатък от по- ранна фаза) на разрушаване на обекта;
връщането към живот съответства на възстановяването на
въпросния обект. В тази си позиция Азът прави същия ком-
промис и в отношенията си с реални обекти. Гладът за обек-
ти, характерен за манията, показва, че Азът е запазил един
защитен механизъм от депресивната позиция - интроеци-
рането на добри обекти. Маниакалният субект отрича раз-
личните форми на страх, свързани с подобна интроекция
(страх да не интроецира лоши обекти или да не разруши
добрите обекти в самия процес). Отричането е свързано
16
Това възстановяване в пълно съзвучие с фантазния характер на цялата
позиция почти винаги е непрактично и неосъществимо. Виж. Хелене
Дойч, loc. Cit.
17
Бъртрам Луин докладва за пациентка с остра проява на мания, която
се идентифицираше и с двамата си родители по време на полов акт
(Psycho-Analytic Quaterly,1933).
Принос към теорията за психогенезиса... 99
не само с импулсите на То, но и със собствената му загри-
женост за безопасността на обекта. Оттук можем да пред-
положим, че процесът, посредством който Азът съвпада с
идеала за Аз-а (Фройд е доказал, че те наистина съвпадат при
манията), е следният: Азът инкорпорира обекта по под-
чертано канибалистичен начин (пира, както го нарича Фройд
в описанието си на манията), но отрича, че изпитва
загриженост за него. „ Несъмнено - разсъждава Азът - не е
толкова важно, че именно този обект е разрушен. И ма тол-
кова много други обекти, които могат да бъдат инкорпори-
рани." Това обезсмисляне на значимостта на обекта и пре-
небрежението към него според мен е специфична характе-
ристика на манията и позволява на Аза да осъществи час-
тично отделяне, което върви ръка за ръка с глада му за обекти.
Отделянето, което Азът не може да постигне в де- пресивната
позиция, представлява напредък, засилване на Аза по
отношение на неговите обекти. На този напредък обаче се
противопоставят описаните регресивни механиз- ми, които
Азът използва при манията.
Преди да изкажа няколко предположения за ролята на
параноичната, депресивната и маниакалната позиция в нор-
малното развитие, ще опиша част от сънищата на мой па-
циент, които онагледяват някои от идеите, които предло-
жих относно психотичните позиции. Различни симптоми и
страхове, от които ще спомена само силно изразена депре-
сия, параноични и хипохондрични страхове, бяха потикна-
ли пациента С. да се обърне към психоаналитик. Анализа-
та бе на много напреднал етап, когато той сънува въпрос-
ните сънища. Сънуваше, че пътува с родителите си във влак,
най- вероятно без покрив, тъй като се намираха под откри-
то небе. Пациентът имаше усещането, че е отговорен за
„ всичко това" и че се грижи за родителите си, които в съня
му бяха далеч по- възрастни и безпомощни, отколкото в
действителност. Родителите му лежаха в леглата си, които
бяха разположени не едно до друго, каквото бе обичайното
им положение, а опрени откъм късите им страни. На паци-
ента му бе трудно да ги стопля. Пациентът уринирал в ня-
какъв съд, в средата на който бил разположен цилиндри-
чен обект, а родителите му го наблюдавали. Уринирането
било доста сложно, защото се е налагало да положи макси-
 100 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ Принос към теорията за психогенезиса... 101

мални усилия да не уринира в цилиндричната част. И мал

чал на цивренето или плача на тънко гласче и му се струва-
усещането, че това не би било толкова трудно, ако можел
ло сякаш се пържи живо същество. Майка му била там и
да насочи струята право в цилиндъра, така че да не пръска
той се опитал да привлече вниманието й, да я накара да
настрани. К ато свършил с уринирането, забелязал, че съ-
разбере, че да изпържиш нещо живо е най- лошото нещо,
дът (навярно купа) прелива, и останал изключително недо-
което можеш да му сториш, по-лошо, отколкото да го сва-
волен. Докато уринирал, установил, че пенисът му е прека-
риш или опечеш. П ърженето било най- мъчително, защото
лено голям, и се почувствал притеснен, сякаш баща му не
горещата мазнина не позволявала нещото да изгори изця-
трябвало да го вижда, защото щял да се почувства победен
ло и го запазвала живо, докато го пърлела. Той не успял да
от него, а той не искал да унижава баща си. Същевременно
обясни това на майка си. Нея сякаш не я било грижа. Този
имал усещането, че уринирайки, спестявал на баща си уси-
факт доста го притеснил, но и го успокоил - след като май-
лието да стане и да уринира сам. Тук пациентът спря и ка-
ка му не се притеснявала, той решил, че не може да е чак
за, че усеща родителите си като част от самия него. В съня
толкова лошо. П ечката, която в съня си той не отворил
купата с цилиндъра трябваше да е китайска ваза, но нещо
(никога не видял бъбрека и тигана), му напомняла хладил-
не бе както трябва. Основата бе на грешното място - върху
ник. Често му се случвало в къщата на негов приятел да
купата или по- скоро вътре в нея. П ациентът свързваше ку-
обърква вратата на хладилника с тази на печката. Чудеше
пата със стъклен съд, използван за газова лампа в къщата
се дали топлината и студът в известен смисъл са едно и
на баба му, а цилиндричната част му приличаше на газово
също за него. Унищожителната гореща мазнина в тигана
чорапче на лампа. След това той си представяше тъмен про-
му напомняше за книга с мъчения, която чел като дете.
ход, в чийто край се намираше слаба газена лампа. Твърде-
Той се вълнуваше извънредно много от обезглавявания и
ше, че тази картина предизвиква много тъжни чувства в
мъчения, свързани с нагорещено олио. Обезглавяването
него. Карала го да си представя бедни и рушащи се къщи, в
свързваше с крал Чарлз. Бил силно развълнуван от истори-
които нямало нищо живо, освен тази бледа мъждукаща свет-
ята за екзекуцията на краля и развил чувство на привърза-
лина от газени лампи. Вярно, достатъчно било някой да
ност към него. Често си мислел за мъченията с нагореще-
дръпне фитилчето, за да се разгори напълно лампата. Всич-
но олио и си представял себе си в подобна ситуация (най-
ко това събуди в него спомена, че винаги се е страхувал от
вече как изгаряли краката му). Представял си как се опит-
газ и че пламъците на газовите лампи сякаш се нахвърляли
ва да открие как мъчението може да се приложи възможно
върху него, хапели го, като че били лъвска глава. Газта го
най- безболезнено в случай, че наистина се налага то да бъ-
плашела и по друг начин - с припукващия звук, който се де извършено.
чувал, когато се гасели газените лампи. След като изложих
В деня, в който ми разказа съня си, ми направи забе-
интерпретацията си, че цилиндричната част на купата и га-
лежка за начина, по който щраквам кибрита, за да си запа-
зеното чорапче на лампата са едно и също нещо, и той се
ля цигара. „Очевидно не драсвате кибрита правилно", каза
страхува да уринира в купата, защото по някаква причина не
той - част от клечката беше отхвръкнала към него. И маше
желае да загаси пламъка, той отвърна, че безспорно га- зов
предвид, че не драсвам клечката под правилния ъгъл точно
пламък не може да се загаси по този начин, тъй като след това
„ както баща му биел сервиси в тениса". Той се чудеше кол-
остава отрова - това не е свещ, която можеш да загасиш, като
ко често по време на анализа е отхвръквало към него горя-
просто духнеш.
що парченце (и преди това на няколко пъти бе отбелязвал,
На другата нощ пациентът сънувал следното: чул със- че използвам некачествени кибрити, но сега критиката бе
кащ звук от нещо, което се пържело на печката. Той не можел насочена към начина, по който палех клечката). Не бе пред-
да види какво е, но си представял нещо кафяво, най- вероятно разположен да говори. Оплакваше се, че е настинал през
пържещ се бъбрек. Ш умът, който чувал, прили- последните няколко дни. Главата му тежеше, ушите му бя-
 102 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ха запушени, а слузта по- гъста, отколкото при други слу- чаи
на настинка. След това ми разказа съня, който аз вече описах.
В процеса на разгръщане на асоциациите той отно- во спомена
настинката и сподели, че тя потиска желанието му да прави
каквото и да било.
Чрез анализата на тези сънища се стигна до осветля- ване
на някои фундаментални аспекти в развитието на па- циента.
Те бяха работили и по-рано в процеса на анализата, но сега се
проявяваха в нови взаимовръзки и му ставаха по- ясни и
убедителни. Тук ще спомена само детайлите, които имат
някакво отношение към изводите, направени в насто- ящата
разработка. Не разполагам с необходимото прост- ранство да
цитирам най- важните асоциации.
Уринирането в съня водеше към ранните агресивни фан-
тазии на пациента, насочени срещу родителите му и по-кон-
кретно срещу техните полови контакти. Пациентът бе имал
фантазии как хапе и яде родителите си, и наред с други на-
падения, уринира върху и в пениса на баща си, за да го опър-
ли и изгори, за да може баща му по време на акта да запали
вътрешностите на майка му (мъченията с нагорещено олио).
Подобни фантазии обхващаха и бебета в тялото на майка
му, които трябваше да бъдат убити (изгорени). И згореният
жив бъбрек символизираше пениса на баща му - прирав-
нен на фекалии - и бебета в тялото на майка му (печката,
която той не отвори). Кастрацията на бащата се изразява
от асоциациите, свързани с обезглавяване. Присвояване на
пениса на баща му прозираше в усещането за извънредната
големина на собствения му пенис и мисълта, че уринира и
за двамата (фантазии, че пенисът на баща му е прикрепен
или вмъкнат в собствения му, се проявяваха много пъти в
анализата му). Уринирането на пациента в купата представ-
ляваше половото сношение с майка му (където купата и
майката в съня символизираха самата нея като реална лич-
ност и като интернализирана фигура). И мпотентният, каст-
риран баща бе заставен да гледа половия акт на пациента с
майка му - ситуация, обратна на тази, която в детството си
пациентът бе фантазирал. Желанието му да унижава баща
си се изразява в чувството му, че не бива да прави така.
Тези (и други садистични фантазии) бяха породили страхо-
ве с различно съдържание: майката не можеше да бъде убе-
Принос към теорията за психогенезиса... 103
дена, че е застрашена от горящия и хапещ пенис вътре в
нея (горящата и хапеща лъвска глава, запаленият от самия
него газов обръч) и че бебетата й са изложени на опасност
от изгаряне, като същевременно представляват опасност
за самата нея (бъбрекът, печката). Чувството на пациента,
че цилиндричното стълбче е на грешно място (вътре в ку-
пата вместо отвън), изразяваха не само ранната му омраза
и ревност, породени от факта, че майка му поемаше в себе
си пениса на баща му, но и страха му, свързан с цялото
страшно събитие, фантазията за запазването на бъбрека и
пениса живи по време на мъченията изразяваха разруши-
телните тенденции срещу бащата и бебетата и в известна
степен желанието да бъдат съхранени. Особеното положе-
ние на леглата - различно от разположението им в истинс-
ката спалня, - в които лежаха родителите, показваха не са-
мо първоначалния подтик, подхранван от агресията и рев-
ността да раздели родителите си по време на техния акт, но
и страха да не се наранят или убият чрез акта, който във
фантазиите си той бе направил толкова опасен. Желание-
то за смърт по отношение на родителите му бе довело до
завладяващ страх от тази възможност. Това се открива в
асоциациите и чувствата, свързани с притъпената газова
светлина, напредналата възраст на родителите в съня (много
по- възрастни, отколкото в действителност), тяхната безпо-
мощност и необходимостта пациентът да ги топли.
Един от защитните механизми срещу чувството за вина
и отговорността за злощастието, което сам бе организирал,
излезе наяве от асоциацията на пациента между моето неп-
равилно палене на клечката и грешното биене на сервиси на
баща му в тениса. По този начин той прехвърля отговор-
ността за опасния и грешен акт на родителите си. Ала стра-
хът от възмездие, основан на проекцията (вероятността аз
да го изгоря), ставаше ясен от забележките му за това колко
често по време на анализата връхчета от клечките са отхв-
ръквали към него, както и от всички други страхове от ата-
ки, насочени към него (главата на лъва, горящото олио).
ф актът, че бе интернализирал (интроецирал) родите- лите
си, се изразяваше в следното: (1) Вагонът, в който пъ- туваха
той и родителите му, и постоянните му грижи за тях и
справяне с цялата ситуация представляваха собственото
104 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
му тяло. (2) Вагонът бе отворен, обратно на чувствата му, и
представляваше тяхната интренализация. Той не можеше да се
освободи от интернализираните си обекти, а отворе- ният
вагон подсказваше отричането на този факт. (3) Това, че
трябваше да върши всичко за родителите си, дори да уринира
вместо баща си. (4) Категоричният израз на усе- щането, че те
са част от самия него.
Чрез интернализирането на родителите всички споме-
нати от мен страхови ситуации, свързани с истинските ро-
дители, се мултиплицираха, усилваха и отчасти променяха
характера си. Майката, съдържаща в себе си горящия пе-
нис и умиращите деца (печката и тигана), е вътре в него.
Тук откриваме и страха от опасния акт на родителите и
необходимостта да ги пази разделени. Тази необходимост
се превърна в източник на много страхови ситуации и в про-
цеса на анализата се оказа в основата на натрапливите му
симптоми. Родителите му можеха да осъществяват опасен
полов акт по всяко време, да се горят и да се изяждат; и тъй
като Азът бе мястото на осъществяване на опасните ситуа-
ции, можеха по всяко време да го разрушат. Така се оказва,
че той трябва същевременно да се страхува за родителите
си и за самия себе си. Той е преизпълнен с тъга от надвис-
налата смърт на интернализираните родители, но не смее
да ги върне обратно към пълноценния живот (не смее да
дръпне шнурчето на газената лампа), като при съживява-
нето им половият акт става неизбежен и би довел до тяхна-
та и негова смърт.
Освен това са налице и заплахите и опасностите от стра-
на на То. Ако ревност и омраза, предизвикани от някаква
истинска фрустрация, напират в него, той отново ще напад- не
във фантазиите си интернализирания си баща с горящи
екскременти и ще наруши техния полов акт, което ще до- веде
до нов страх. К акто външни, така и вътрешни стиму- ли могат
да увеличат параноичните му страхове от интер- нализирани
преследвачи. Ако в този момент убие баща си вътре в себе си,
мъртвият баща се превръща в специален вид преследвач.
Установяваме от казаното от пациента (и последвалите
асоциации), че ако газта се загаси с течност, остава отровата.
Тук водещата роля заема параноичната позиция и мъртвият
обект се приравнява с фекалиите и га-
Принос към теорията за психогенезиса... 105
18
зовете . Въпреки всичко параноичната позиция, която бе
силно изявена в началото на анализата, но по- късно отстъ- пи
на заден план, не се проявява много в тези сънища.
Това, което доминира сънищата му, са чувствата на от-
чаяние, свързани със страха за обичаните обекти, а както
по-рано посочих, те са характерни за депресивната пози-
ция. В съня пациентът се бори с депресивната позиция по
различни начини. Той използва садистично- маниакалния
контрол върху родителите си, като ги държи разделени и
не им позволява да осъществят опасния, но и носещ удо-
волствие полов акт. Същевременно начинът, по който се
грижи за тях, подсказва наличието на натрапливи механиз-
ми. Основният метод за преодоляване на депресивната по-
зиция при него е възстановяването. В съня си той напълно
се отдава на грижата за родителите си и се посвещава на
грижи за тяхното удобство и поддържането на живота им.
Загрижеността за майка му произтича от най- ранното му
детство. П одтикът да я възстанови, както и бащата, и да
помогне на бебетата да пораснат играе важна роля във всич-
ките му сублимации. Връзката между опасните събития, раз-
виващи се вътре в него, и хипохондричните му страхове се
проявява и в споменаването на настинката, която развил,
когато сънувал тези сънища. Оказа се, че извънредно плът-
ната слуз той идентифицира с урината в купата, с мазнина-
та в тигана, със собствената си семенна течност и че в гла-
вата си, която усещаше прекалено тежка, той носеше гени-
талиите на своите родители (тиганът с бъбрека). Слузта бе
предназначена да предпази гениталиите на майка му от до-
пир с тези на баща му и същевременно предполагаше по-
лов контакт с майката вътре в него. Той усещаше главата
си напълно блокирана, усещане, което напълно съответст-
ва на възпрепятстването на допира на гениталиите на ро-
дителите и на разделянето на вътрешните му обекти. Един
от стимулите за сънищата се оказа истинска фрустрация,
18
В собствената ми практика параноичното схващане за мъртъв обект
е представата за таен и свръхестествен преследвач. Субектът усе-
ща, че той не е мъртъв и може всеки момент да се появи отново с
хитрите си кроежи, далеч по-заплашителен и страшен поради опи-
та на субекта да го унищожи, като го убие (идеята за опасен дух).
 106 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
която пациентът бе преживял непосредствено преди тях.
П реживяването не бе довело до депресия, но бе повлияло
изключително силно на емоционалното му равновесие -
факт, който се изясни от разказването на сънищата. В съня
силата на депресивната позиция изглежда доста изявена а
ефективността на защитите на пациента до голяма степен
е намалена. Нещата не стоят така в реалния му живот. Ин-
тересно е, че другият стимул за сънищата има съвсем раз-
личен характер. Той се задействал след болезненото пре-
живяване на краткотрайно пътуване, което много му харе-
сало. Всъщност сънят започнал като припомняне на това
приятно пътуване, но много скоро депресивните чувства на-
пълно затъмнили приятните. К акто вече споменах, паци-
ентът извънредно много се притесняваше за майка си, но
по време на анализата отношението му се промени и сега
той има сравнително добри и не толкова изпълнени с гри-
жи взаимоотношения с родителите си.
Основните черти, на които наблегнах в сънищата, спо-
ред мен показват, че процесът не интернализация, който
започва на много ранен етап в детството, е важен инстру- мент
за развитието на психотичните позиции. Виждаме как след
интеранилизирането на родителите ранните агресив- ни
фантазии, насочени към тях, водят до параноичен страх от
външни и вътрешни преследвачи, предизвикват тъга и
отчаяние от неизбежната смърт на инкорпорираните обек- ти,
събуждат хипохондрични страхове и потикват към опи- ти за
въздесъщо маниакално овладяване на непоносимите вътрешни
страдания, причинени на Аза. Наблюдаваме съ- що така
измененията, които настъпват със садистичния и деспотичен
контрол над интернализираните родители при увеличаването
на тенденциите за възстановяване.
Ограничеността на пространството не ми позволява да
изложа в детайли начините, по които нормалното дете
преминава през депресивните и маниакални позиции, ко- ито
19
според мен са част от нормалното развитие . Следова- телно
ще се огранича с няколко коментара с общ характер.
" Едуард Глоувър предполага, че детето преминава в развитието си
през фази, които полагат основите на по-късни психотични разст-
ройства като меланхолията и манията. („A Psycho-Analytic Approach
to the Classification of Mental Disorders",Journal of Mental Science, 1932)
107
Принос към теорията за психогенезиса...
В предишните си трудове изложих становището, за ко-
ето споменах в началото и на тази статия, а именно че през
първите няколко месеца от живота си детето преживява
параноични страхове, свързани с лошите отказващи гърди,
които се възприемат като външни и вътрешни преследва-
20
чи . От тази връзка с частични обекти и приравняването
им с фекалии на този етап се оформя фантазният и нереа-
листичен характер на връзките на детето с всички обекти -
частите на собственото му тяло, хората и предметите око-
ло него, които се възприемат доста неясно. Обектният свят
на детето през първите два-три месеца от живота му може
да се опише като съставен от враждебни и преследващи
или задоволяващи части и парчета от света. Твърде скоро
детето възприема все повече от цялостната личност на май-
ката и това по- реалистично възприятие се разпростира вър-
ху целия свят. ( ф актът, че добра връзка с майката и външ-
ния свят помага на бебето да преодолее ранните си парано-
ични страхове, хвърля нова светлина върху значимостта на
ранните преживявания. От самото си зараждане анализата
винаги е подчертавала важността на ранните детски пре-
живявания, но ми се струва, че ще бъдем в състояние на-
пълно да осъзнаем защо е толкова важен външният фактор
само ако разберем природата и съдържанието на ранните
страхове и непрестанната игра между действителните пре-
живявания и фантазния живот.) На този етап садистичните
фантазии и чувства и най- вече канибалистичните са в раз-
гара си. Същевременно детето преживява промяна в емо-
ционалната си връзка с майката. Детската либидна фикса-
ция по отношение на гърдата прераства в чувства към май-
ката като цялостна личност. Така разрушителни и любов-
1
Доктор Сюзън Айзак в доклада си „Anxiety in the First Year of Life"
(представен пред Британското психоаналитично общество през
януари 1934) твърди, че най-ранните детски преживявания на бо-
лезнени външни и вътрешни стимули създават основата за фанта-
зии за враждебни външни и вътрешни обекти и способстват за
изграждането на такива фантазии. Изглежда в съвсем ранната фаза
всеки неприятен стимул се свързва с лошите, отказващи и пре-
следващи гърди, а всеки приятен стимул с добрите, задоволяващи
гърди.
 108 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ни чувства се изживяват спрямо един и същ обект и под-
клаждат дълбоки и тревожни конфликти в ума на детето.
При нормално развитие на нещата на този етап от из-
граждането си - приблизително между четвъртия и петия
месец - Азът е изправен пред необходимостта да признае
съществуването на психичната реалност и на външната
действителност. Принуден е да приеме, че обичаният обект
е същевременно мразеният обект, и да осъзнае, че реални-
те и фантазиите фигури, както външни така и вътрешни, са
свързани помежду си. И другаде съм подчертавала, че при
съвсем малките деца паралелно с връзките им с истински
обекти съществуват, но сякаш в друга плоскост, връзки с
нереални образи на извънредно добри и извънредно лоши
21
фигури и че тези два вида обектни отношения се препли-
тат и си взаимодействат с постоянно нарастваща сила в про-
22
цеса на развитие . Най- важните стъпки в тази насока, спо-
ред собственото ми виждане, се осъществяват, когато де-
тето опознае майка си като цялостна личност и се иденти-
фицира с нея като цял, истински и обичан човек. И менно
тогава на преден план излиза депресивната позиция, чиито
характеристики описвам в настоящата статия. Тази пози-
ция се стимулира и засилва от загубата на обичания обект,
която детето преживява отново и отново всеки път, когато
му се отнеме гърдата на майката, и достига своя апогей в
23
момента на отбиването. Шандор Радо изтъква , че „най-
дълбоката фиксация спрямо депресивното предразположе-
ние се крие в ситуацията на заплаха от загуба на любовта
(Фройд) и най-вече в ситуацията на глад на сукалчето". Взе-
майки предвид твърдението на Фройд, че при манията Азът
се слива в неразчленимо единство със Свръхаза, Радо пра-
ви следния извод: „Този процес е достоверното вътрепси-
хично повторение на изживяването, на сливането с майка-
21
М. Klein, „Ранни фази на Едиповия конфликт" (виж настоящия том); и
„Personification of the Play of Children", CW, Vol. I, 1929.
M. Klein, The Psycho- Analysis of Children, Глава 8, 1932 CW, Vol. II.
22
23
Sandor Rado, „The Problem of Melancholia", Int. J, Psycho- Anal., Vol.
IX, 1928.
Принос към теорията за психогенезиса... 109
та, което настъпва при сученето от гърдата й." Аз съм съг-
ласна с тези твърдения, но вижданията ми се различават от
заключенията на Радо в няколко важни отношения - най- вече
за косвения и заобиколен начин, по който според него
чувството за вина се свързва с тези ранни преживявания. И
друг път съм подчертавала, че още по време на сукалчес- кия
период, когато детето опознае майка си като цялостна личност
и премине от интроецирането на частични обекти към
интроециране на цели обекти, то вече изпитва опреде- лено
чувство за вина и угризения, известна болка, които са резултат
от конфликта между любовта и неконтролируе- мата омраза,
както и от страховете за надвисналата смърт на обичаните
интернализирани и външни обекти, т. е. в по- голяма или по-
малка степен детето преживява чувствата и страданията,
които откриваме напълно развити при въз- растните
меланхолици. Разбира се, тези чувства се изживя- ват в
коренно различен контекст. Цялата ситуация и за- щитните
механизми на бебето, което черпи увереност от любовта на
майката, се различават драстично от тези при възрастните
меланхолици. Най- важното е, че страданията, конфликтите,
чувството за вина и угризенията са били за- действани още в
бебешка възраст. Същото важи, както ве- че предположих, за
параноичната и маниакалната позиция. Ако в този период от
живота си детето не успее да закрепи обичания обект вътре в
себе си - т. е. ако се провали интро- екцията на добрия обект, -
се създава същата по смисъл ситуация на загуба на обичания
обект, каквато откриваме при възрастния меланхолик. П
ървата и най- важна външна загуба на истински обичан обект,
загубата на гърдата по време на отбиването, прераства в
депресивно състояние, ако на този ранен етап от развитието
детето не е успяло да закрепи обичания си обект в Аза.
Според собственото ми виждане на този ранен етап на
развитието се зараждат и маниакалните фантазии, изразяващи
всички характеристи- ки на маниакалната позиция, свързани с
контролирането на гърдата, скоро след това и на
интренализираните, и на външните родители. Те се използват
като средство за бор- ба с депресивната позиция. Всеки път,
когато детето отно- во намери загубената гърда, се задейства
маниакалният про- цес на съвпадане на Аза с идеала на Аз-а
(Фройд). Довол-
110 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ството, което детето изпитва от храненето, е не само кани-
балистично инкорпориране на външни обекти (пирът при
манията, както го нарича Фройд), но също така и отключ- ващ
механизъм на канибалистични фантазии за интерна-
лизираните обичани обекти, свързан и с контрола над тези
обекти. Несъмнено колкото по- щастлива връзка осъщест- ви
детето с истинската си майка на този етап от развитие- то си,
толкова по- лесно ще му бъде да преодолее депресив- ната
позиция. Всичко зависи обаче от способността му да намери
изход от конфликта между любовта, неконтроли- руемата
омраза и садизма. В най- ранната фаза преследва- щите и
добрите обекти (гърдите) са ясно разграничени в психиката на
детето. К огато с интроецирането на цели ре- ални обекти
горепосочените почнат да се свързват, Азът отново използва
този механизъм, безкрайно важен за раз- витието на връзките
с обекти, а именно разцепването на образите на обичани и
мразени, т. е. на добри и опасни.
Допустимо е да се мисли, че именно в този момент се
заражда двойствеността на обектните отношения, отноше- ния
с цели и реални обекти. Амбивалентността, осъщест- вявана
още в разцепването на образите, помага на малкото дете да
изпитва доверие и вяра в реалните си обекти, а така и в
интернализираните, да ги обича повече и да осъществя- ва във
все по- голяма степен фантазиите си за възстановя- ване на
любимия обект. Същевременно параноичните стра- хове и
защити са насочени към лошите обекти. Подкрепа- та, която
Азът получава от реалните добри обекти, се под- хранва от
механизма на „ прелитане", между външните и вътрешни
добри обекти.
Изглежда на този етап от развитието обединяването
на вътрешни и външни, обичани и мразени, истински и въ-
образени обекти се осъществява така, че всяка стъпка на
обединяването им води до ново разцепване на образите им.
С нарастване на адаптацията към външния свят разцепва-
нето се осъществява така, че все повече и повече да се до-
ближи до действителността. Този процес продължава, до-
като не се установят напълно любовта и доверието към ис-
тинските и интренализирани обекти. Амбивалентността, ко-
ято отчасти представлява защита срещу собствената омра-
Принос към теорията за психогенезиса... 111
за и мразените и ужасяващи обекти, започва да намалява с
различни темпове при нормално развитие.
С нарастването на любовта към добрите и реални обек-
ти се изгражда и по-силна вяра в собствената способност
да обичаме и се намаляват параноичните страхове от ло-
шите обекти. Тези промени водят до намаляване на садиз-
ма и откриване на по-добри методи за овладяване и пре-
одоляване на агресията. Тенденциите за възстановяване, ко-
ито имат ръководна роля за преодоляване на детската де-
пресивна позиция, при нормално развитие се задействат от
различни методи. Щ е спомена само два основни метода:
маниакалните и натрапливите механизми и защити.
Изглежда преходът от интроециране на частични обек-
ти към интроециране на цели обичани обекти е повратен
момент в развитието. Успехът на този процес, разбира се,
зависи до голяма степен от това доколко е успял Азът да се
справи със садизма си и страховете си в предишната фаза
на развитие и дали е успял да изгради силна либидна връз-
ка с частичните обекти. След предприемането на тази стъп-
ка Азът сякаш застава на кръстопът, от който в множество
различни посоки тръгват всички начини за определяне на
цялостното душевно състояние.
Доста подробно разгледах как неспособността да се
идентифицираме с интернализирани и истински обичани
обекти може да доведе до психотични разстройства от де-
пресивен, маниакален или параноичен характер.
Щ е спомена няколко начина, които Азът използва, за
да сложи край на страданията, свързани с депресивната по-
зиция: (а) Чрез бягство към добрия интернализиран обект,
механизъм, който Мелита Ш мидеберг описва във връзка с
24
шизофренията . Азът е интроецирал цял обичан обект, но
поради безграничния му ужас от интернализирани преслед-
вачи, които се проецират върху външния свят, Азът нами-
ра убежище в странното убеждение за благосклонността на
интернализираните си обекти. Резултатът от такова бягст-
М. Schmideberg, „Psychotic Mechanisms in Cultural Development",Int..
24
]. Psyco- Anal, Vol. XI, 1930.
112 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
во би могъл да бъде отричането на психическата и външ- ната
реалност или дълбока психоза.
(б) Чрез бягство във външни добри обекти като сред- ство
за опровергаване на всички страхове, вътрешни и вън- шни.
Този механизъм е типичен за неврозите и може да доведе до
робска зависимост от обектите и до слабост на Аза.
Тези защитни механизми, както отбелязах и по- рано,
играят своята роля за нормалното преработване на детска- та
депресивна позиция. Провал при преминаването през тази
позиция може да доведе до силно влияние на механизмите,
водещи до силно изявена психоза или невроза.
Опитах се в настоящата статия да подчертая колко цен-
трална и важна е депресивната позиция за развитието на
детето. Нормалното развитие на детето и способността му да
обича зависят напълно от това как се справя Азът с тази
крайна позиция. Това, разбира се, зависи от промените, ко-
ито ранните механизми (които продължават да действат при
нормалния човек) претърпяват съгласно промените в
отношенията на Аза с неговите обекти и най- вече от ус-
пешното взаимодействие между депресивни, маниакални и
натрапливи позиции и механизми.
ЛЮБОВ, ВИНА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
ЕМОЦИОНАЛНАТА СИТУАЦИЯ НА Б ЕБ ЕТО
Първият обект на любов и омраза - майката - е едно-
временно желан и ненавиждан с цялата наситеност и сила
на чувствата, типични за ранните подтици на бебето. В са-
мото начало то обича майка си, когато тя задоволява нуж-
дите му за храна и му доставя чувствено удоволствие, поро-
дено от стимулирането на устата му, докато суче от гърда-
та. Това задоволяване е основна част от детската сексуал-
ност и нейната първа проява. Но когато детето е гладно, а
нуждите му остават неудовлетворени, или пък изпитва фи-
зическа болка или неразположение, ситуацията коренно се
променя. П оявяват се омраза и агресивност; завладяват го
импулси за разрушаване на човека, който е обект на всич-
ките му желания и който в ума на детето е свързан с всич-
ките му преживявания, и добри, и лоши. При бебето омра-
зата и агресивността, както подробно показва Джоан Ри-
виер, водят до особено болезнени състояния - давене, заду-
шаване и други подобни усещания, които се възприемат като
разрушителни за собственото му тяло. По този начин още
повече се засилват агресивността, нещастието и страховете.
Задоволяването на желанията му от страна на майката
представлява основното, непосредствено средство за успо-
кояване на тези болезнени състояния на глад, омраза, на-
прежение и страх. Преходното усещане за сигурност, поро-
дено от задоволяването на желанията, подхранва самото
задоволство. По този начин усещането за сигурност се пре-
връща в неизменен компонент на удовлетворението, изпит-
вано всеки път при получаването на обич. Това важи в ед-
114 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
наква степен за бебето и за възрастния и обхваща обичта
от най- простите й прояви до най- сложните й проявления.
Ролята, която има майката за психиката, е изключително
дълготрайна, макар и често да не е съвсем очевидно как
точно се осъществява това влияние. Ролята е чувствител-
на, защото именно майката първа задоволява самосъхра-
нителните нужди и чувствените желания и създава сигур-
ност. Например една жена може да се е отчуждила осезае-
мо от майка си, но неизбежно се опитва да възпроизведе
черти на първоначалната си връзка с нея във взаимоотно-
шенията със съпруга си или мъжа, когото обича. Важната
роля на бащата за емоционалния живот на детето също оказ-
ва силно влияние върху по- късните любовни взаимоотно-
шения на индивида и всичките му връзки с хората; но ран-
ната връзка на детето с бащата, доколкото той се възприе-
ма като задоволяваща, приятелска и защитаваща фигура,
се създава по модела на тази с майката.
Скоро бебето, за което майката е преди всичко обект,
1 ва не рядко приятни фантазии съпътстват истинското за-
задоволяващ всичките му желания - добра гърда , - започ-
1
За да опростя описанието на особено сложните и непознати явле-
ния, представени в настоящата статия, когато говоря за ситуация-
та на хранене на бебето, имам предвид кърменето. Голяма част
от казаното по отношение на кърменето и изводите, до които дос-
тигам, се отнасят и за изкуственото хранене, но с малки различия.
В тази връзка цитирам част от статията ми „Weaning" (1936): „Ши-
шето е заместител на майчината гърда, тъй като позволява на бе-
бето да изпита удоволствието от смукането и да установи в из-
вестна степен връзката с майчината гръд по отношение на шише-
то, давано му от майката или гледачката. Опитът показва, че в
повечето случаи деца, които не са били кърмени, се развиват дос-
та добре. Въпреки това в анализата при такива хора винаги се от-
крива дълбоко влечение към гърдата, което остава завинаги неу-
долетворено. Макар и донякъде да е създадена връзката с майчи-
ната гръд, от изключително значение за психическото развитие е
фактът, че най- ранното и основополагащо задоволство е получе-
но от заместител, а не от желания обект. Спокойно можем да твър-
дим, че развитието на деца, без да са кърмени, е достатъчно доб-
ро, но въпреки това то би било по-добро в едно или в друго отно-
шение ако децата са били успешно кърмени. От друга страна, въз
основа на собствения си опит достигнах до заключението, че деца
с нарушено развитие биха били в далеч по-лошо състояние, ако не
бяха кърмени."
Любов, вина и възстановяване 115
ва да реагира на нейните грижи, като развива любов към
нейната личност. Но тази първа любов е вече разклатена в
основата си от разрушителни импулси. Любов и омраза се
борят в ума на бебето. Тази борба продължава през целия
живот и би могла да се превърне в източник на опасност за
човешките взаимоотношения.
Бебешките импулси и чувства са съпроводени от вид
психична дейност, която определям като извънредно при-
митивна - като създаване на фантазии или, по- простичко
въобразяване. Например бебето, което изпитва непреодоли-
ма нужда от гърдата, когато последната липсва, си въобра-
зява, че я има, т. е. то успява да си въобрази удовлетворени-
ето, което изпитва от нея. Това примитивно въобразяване
представлява най-ранната форма на способността, която по-
късно се развива в богато и разнообразно въображение.
Ранните фантазии, придружаващи чувствата на детето,
имат различен характер. В гореспоменатата детето си въ-
образява удовлетворението, което му липсва. Въпреки то-
доволство. При подобен начин разрушителни фантазии се
свързват с фрустрацията и чувството на омраза, което тя
поражда. Когато бебето изпитва фрустрация, докато е на
гърдата, във фантазиите си то напада тази гърда. Но ако
изпитва удоволствие от гърдата, той я обича и има прият-
ни фантазии по отношение на нея. В агресивните си фанта-
зии то изпитва желание да хапе и разкъса майка си и гър-
дите й и да я унищожава по много други начини.
Важна характеристика на тези разрушителни фантазии,
равносилни на желание за смърт, е усещането на бебето, че
фантазиите му желания всъщност са осъществени; т. е. на
него му се струва, че наистина е унищожило обекта на раз-
рушителните си импулси и че продължава безспирно да го
поврежда - това оказва силно влияние на развитието на пси-
хиката му. За противопоставянето си на тези страхове бе- бето
намира подкрепа във всесилни фантазии за възстано- вяване,
което също оказва подчертано влияние за по-ната- тъшното
му развитие. Ако в агресивните си фантазии дете- то си е
представяло, че наранява майка си и като я хапе и разкъсва,
скоро си създава фантазии, че поставя парчета
 116 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
2
обратно на място и я възстановява . Това обаче не му по- мага
да преодолее изцяло страха от разрушаването на обек- та,
който както ни е известно то обича най- много и от кой- то
изпитва най- голяма нужда и е изцяло зависимо. Според мен
тези основни конфликти оказват дълбоко отражение върху
посоката и силата на емоционалния живот на зрели- те
индивиди.
НЕСЪЗНАВАНО ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Добре ни е известно, че когато доловим у себе си на-
ченки на омраза към обичан от нас човек, изпитваме за-
гриженост или вина. К акто се изразява Колридж:
...гневът към тоз, когото любим,
влудява ни ума.
Опитваме се да потискаме това чувство за вина заради
болезнеността му. То обаче се проявява под най- различни
маски и е причина за нарушения в личните ни взаимоотно-
шения. Например някои хора остават дълбоко разочарова-
ни при липсата на зачитане дори от страна на хора, които
не значат нищо за тях. Причината е, че в несъзнаваното си
те се чувстват недостойни за човешко внимание и студени-
ят прием от страна на другите потвърждава подозренията
им. Други са изключително недоволни от себе си (без реал-
ни основания) по най- различни начини - от външния си вид,
от работата си или от способностите си по принцип. Някои
от тези прояви са широко известни и носят популярното
наименование „ комплекс за малоценност".
Психоаналитичните открития показват, че подобни чув-
ства са далеч по- дълбоко вкоренени, отколкото се предпо-
2
Психоанализата на малки деца, която ми позволи да достигна до
изводи относно функционирането на психиката на много ранен етап,
ме убеди, че подобни фантазии съществуват още при бебета- та.
Психоанализата на възрастни ми показа колко дълготрайни и дълбоки
са последиците от този фантазен живот за несъзнаваното на
възрастния.
Любов, вина и възстановяване 111
лага, и винаги са свързани с несъзнавано чувство за вина.
Много хора имат силна нужда да бъдат хвалени и одобря-
вани, защото са им необходими доказателства, че са обича- ни
и достойни за любов. Това чувство се поражда от несъз-
навания страх, че са неспособни да обичат другите доста-
тъчно или истински, и най- вече, че не могат да овладеят
агресивните си импулси към другите: страхуват се, че пред-
ставляват опасност за обичаните от тях хора.
ЛЮБОВ И конфликт
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ
Борбата между любовта и омразата ведно с всички по-
родени от нея конфликти се заражда, както се опитах да
покажа, в ранното детство и продължава през целия жи-
вот. Тя започва с връзката на детето с двамата родители.
Във връзката на сукалчето с майка му чувствените усеща-
ния са вече налице и се изразяват в удоволствията, получа-
вани чрез устатата в процеса на сученето. Скоро се зараж-
дат генитални усещания и копнежът към зърната на май-
ката намалява. Въпреки това той не изчезва напълно, а про-
дължава да действа в несъзнаваното и отчасти в съзнава-
ното. При малкото момиченце влечението към зърната пре-
минава в интерес, в по- голямата си част несъзнаван, към
гениталиите на бащата, като се превръща в обект на ли-
бидните му желания и фантазии. С напредване на развити-
ето момичето все по-силно желае баща си и съзнателно или
не си фантазира как заема мястото на майка си до баща си,
спечелва го изцяло за себе си и става негова съпруга. Мо-
миченцето изпитва силна ревност към децата на майка си
и иска баща й да я дари с нейни собствени деца. Тези чувст-
ва, желания и фантазии са свързани със съперничество, аг-
ресия и омраза към майката, които само подсилват болка-
та, причинена от фрустрациите от гърдата. Въпреки всич-
ко сексуалните фантазии и желания по отношение на май-
ката продължават да действат в ума на малкото момичен-
це. Под тяхно влияние то се стреми да заеме мястото на
баща си до майка си, като в определени случаи тези жела-
118 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Любов, вина и възстановяване 119

ния и фантазии се развиват много по- силно, отколкото те- зи

към бащата. Освен чувството на любов към двамата ро-
дители детето изпитва непрекъснат стремеж за съперни- ЛЮ Б ОВ, ВИНА И ВЪЗСТАН ОВЯВАНЕ
чество с тях и тази смесица от чувства се прехвърля в отно-
шенията с братя и сестри. Желанията и фантазиите, свър- зани
Вече споменах, че чувствата на любов и благодарност
с майката и сестрите, са основата на преки хомосексу- ални
се зараждат спонтанно у бебето в отговор на любовта и
връзки на по- късен етап от живота или на хомосексу- ални
грижите на майка му към него. Силата на любовта - проя-
чувства, изразени непряко в приятелството между же- ни. В
ва на силите, целящи да запазят живота - се засилва заедно
нормалния случай тези хомосексуални желания се из- местват
с разрушителните импулси и намира своя израз в бебешка-
на заден план, биват сублимирани и се заменят с влечение към
та привързаност към гърдата на майката, която прераства
противоположния пол.
в любов към нея като личност. Натрупаният ми психоана-
Паралелно развитие се забелязва у малкото момче, ко- ето
литичен опит ме убеди, че когато се оформи конфликтът
също изпитва генитални желания към майка си и чув- ство на
между любовта и омразата и се задейства страхът от загу-
омраза към баща си, който възприема като съпер- ник. И при
бата на любимия, се осъществява голям напредък в разви-
него се зараждат генитални желания към баща- та, които
тието. Тези чувства на вина и разочарование въвеждат нов
формират основата на хомосексуалността у мъ- жете. Тези
елемент в преживяването на любовта. Те се превръщат в
ситуации предизвикват множество конфликти, защото
съставна част на любовта и я променят както качествено,
малкото момиче не само мрази, но и обича майка си; а
така и количествено.
малкото момче обича баща си и би искало да го поща- ди от
Дори и при малкото дете се наблюдава загриженост за
опасностите, възникващи от ситуацията и от собстве- ните му
любимата личност, която не е просто знак на зависимост от
агресивни импулси. Освен това главният обект на сексуални
един приятелски настроен и отзивчив човек. В несъзна-
желания (бащата при момичето и майката при момчето)
ваното на детето, както и на възрастния, редом с разруши-
предизвиква омраза и желание за отмъщение, за- щото
телните импулси се таи дълбок подтик за саможертва, стре-
сексуалните желания остават неосъществени.
меж да се възстановят любими хора, които във фантазиите са
Детето е изключително ревниво към братята и сестри- те били наранени или разрушени. В дълбините на ума под- тикът
си, доколкото те се явяват негови съперници за любовта на да се правят хората щастливи е свързан със силно развито
родителите. Въпреки това то ги обича и поради тази при- чина чувство за отговорност и загриженост, които се про- явяват в
отново попада в ситуация на конфликт - между агре- сивните искрено съчувствие и способност да се разбират другите
си импулси и чувството на обич. Това води до чув- ството за каквито са и каквито се чувстват.
вина и желанието да се прави добро: смесица от чувства, която
оказва изключително влияние не само на връзките ни с
братята и сестрите, но и доколкото връзките ни с хората
изобщо се изграждат по този модел, то оформя нашите И ДЕН ТИ Ф И К АЦИ Я И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
социални взаимоотношения, влияе на чувствата на любов и
вина, както и на желанието да се прави добро на по- късен
Да си истински загрижен означава да си в състояние да се
етап от живота.
поставиш на мястото на другия - ние се идентифицира- ме с
тези други. Тази способност да се идентифицираме с друг
човек е най- важният елемент на всички човешки вза-
имоотношения, както и условие за дълбоко и силно чувст- во
на любов. Само ако умеем да се идентифицираме с оби-
120 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
чания човек, можем да пренебрегнем или пожертваме соб-
ствените си чувства и желания и да поставим на първо мяс-
то интересите и чувствата на другия. Чрез идентифицира-
нето с други хора сякаш споделяме помощта и задоволст-
вото, предоставяни им от самите нас, и така печелим по
3
един начин това, което сме пожертвали по друг . В крайна
3
Както отбелязах още в самото начало, налице е непрекъснато вза-
имодействие между любов и омраза във всеки един от нас. Тема
на моето изложение обаче е начинът, по който се развива, под-
силва и стабилизира чувството на любов. Не се задълбочавам в
проблемите на агресията, но трябва да отбележа, че тя действа
дори при хора със силно развито чувство на любов. Общо взето
при такива хора и агресията, и омразата (последната сведена до
минимум и противопоставена на способността за обич) се опол-
зотворяват конструктивно, (сублимирани, както се казва). Не съ-
ществува продуктивност, в която агресията да не е намесена по
един или друг начин. Да вземем например заниманията на дома-
кинята - чистенето и останалите домакински задължения опреде-
лено свидетелстват за желанието й да направи нещата приятни за
себе си и за останалите хора, което представлява проява на лю-
бовта към другите хора и към нещата, които я интересуват. Съ-
щевременно по този начин тя дава израз на агресията си чрез уни-
щожаване на врага, т. е. мърсотията, която в несъзнаваното й сим-
волизира всички лоши неща. Първоначалните омраза и агресия,
произтичащи от най-ранните източници, могат да се задействат
при жени, за които чистотата се превръща в мания. Всички сме
чували за жени, които превръщат живота на семейството в ад,
като непрекъснато разтребват. В такива случаи омразата е насо-
чена към хората, които жената обича и на които държи. Да мра-
зим неща и хора, които мислим, че напълно си го заслужават -
било то хора или принципи (политически, художествени, религи-
озни или морални), с които не сме съгласни, е най-лесният начин
да дадем воля на чувствата си на омраза, агресия и презрение,
които ако не стигат до крайност, са напълно допустими и могат
дори да бъдат градивни. Тези емоции, макар и да се преживяват по
начин, типичен за възрастните, са в дълбоката си същност онези,
които сме изпитвали към хората, които сме обичали и мразили ед-
новременно - нашите родители. Дори тогава сме се опитвали да
запазим любовта си към родителите си и да пренасочим омразата
си към други хора и неща - процес, който е по-успешен, когато сме
развили и стабилизирали способността си за обич и сме разширили
обхвата на интересите си, чувствата на привързаност и омраза в
зрелия си живот. Ще предоставя още няколко примера: работата
на адвокати, политици и критици е да се борят със своите опоненти
по начини, приемани за напълно нормални и допустими, които са
напълно съзвучни с гореописаните заключения. Един от начини-
те, чрез които агресията може да се изразява съвсем легитимно
и дори похвално, е отношението към опонента в играта, къ-
Любов, вина и възстановяване 121
сметка обичаме чрез саможертвите в името на някого, а
чрез идентифицирането си с обичаните хора играем ролята
на добър родител и се държим към този човек както поня-
кога са се държали нашите родители или ни се е искало да
се държат с нас. Същевременно играем и ролята на добро-
то дете, което ни се е искало да правим в миналото и сега
играем в настоящето. Така чрез обръщане на ситуацията
посредством ролята на добър родител спрямо друг човек
във фантазиите си ние пресъздаваме и се наслаждаваме на
желаната любов и доброта от страна на нашите родители.
Но ролята на добрия родител може да бъде и начин да се
справим с фрустрациите и страданията от миналото. Като
играем ролите на любящи родители и деца (чрез отнемане
на основанията за омраза), можем във фантазиите си в рет-
роспективен план да премахнем огорчението си от фруст-
рациите, причинявани от родителите ни, както и чувството
на омраза и желанието за отмъщение, които те пораждат, и
не на последно място чувството за вина и отчаяние (произ-
тичащи от омразата), защото сме наранили родителите си,
към които сме изпитвали любов. В несъзнаваните си фанта-
зии ние възстановяваме всички щети, нанесени във фанта-
зиите, за които все още се чувстваме виновни. Този еле-
мент на правенето на репарации или възстановяването е
според мен един от най- важните за изграждането на всич-
ки човешки взаимоотношения и любовта. Затова често ще
се връщам към този проблем в последващото изложение.
Щ АСТЛИ ВА ЛЮБОВНА ВРЪЗКА
К ато не забравяме какво обясних за корените на лю- бовта,
нека разгледаме определени взаимоотношения при възрастните,
като започнем със стабилната й изпълваща
дето въпросният е временно нападан (самият факт, че това е вре-
менно явление, помага да се намали чувството за вина) с чувства,
извлечени от най-ранната емоционална ситуация. Съществуват мно-
го начини - сублимирани и преки, - по които агресията и омразата
намират своя израз у добросърдечни и способни да обичат хора.
122 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
любовна връзка между мъж и жена, каквато можем да от-
крием в щастлив брак. Това предполага дълбока привърза-
ност, способност за взаимни жертви, споделеност както в
мъката, така и в радостта, в интересите и сексуалните нас-
лади. Връзка с подобен характер дава най- голяма свобода за
проявлението на широк спектър от различните аспекти на
4
любовта . Ако жената има майчинско отношение към мъжа, тя
задоволява (доколкото това е възможно) най-ран- ните му
желания за удовлетворение, каквото той е очаквал да получи
от собствената си майка. В миналото тези жела- ния не са
били никога изпълнени в цялост, нито пък са би- ли напълно
загърбени. Сякаш сега мъжът има свой собст- вен вид майка с
относително малко чувство за вина. (Ще изложа подборно
причините за това по- късно.) Ако жената е с богато развит
емоционален живот, освен тези майчин- ски чувства тя е
запазила в себе си нещо от детското отно- шение към баща й и
някои от характеристиките на тази стара връзка се прехвърлят
върху отношенията със съпру- га й - тя вярва и се възхищава
на съпруга си и го възприема като закриляща и услужлива
фигура, какъвто е бил за нея баща й. Тези чувства са основата
на връзка, в която жела- нията и нуждите на зрялата жена
могат да открият своето пълно удовлетворение. Това
отношение от страна на съп- ругата му позволява на мъжа да
се държи покровителстве- но и да й помага по най- различни
начини, т. е. в несъзнава- ното си да играе ролята на добър
съпруг на майка си.
Ако жената е способна на силни чувства на любов към
съпруга си и децата си, можем да заключим, че най- вероят-
но е имала в детството си добри взаимоотношения с двама- та
си родители, братята и сестрите си, т. е. че тя е успяла да
4
При разглеждането на емоциите и връзките между възрастните в
цялата статия ще се занимавам преди всичко с влиянието, което
оказват ранните детски импулси, несъзнаваните чувства и фанта- зии
за по-късните прояви на любов. Напълно съзнавам, че това
неизбежно води до силно фокусирано и схематично представяне,
защото по този начин не мога да отдам дължимото внимание на
многобройните фактори, които в непрекъснатото взаимодействие на
различните влияния, идващи от външния свят и вътрешните сили на
индивида, се обединяват за изграждането на връзките при
възрастните.
Любов, вина и възстановяване 123
се справи успешно с ранните си чувства на омраза и жела-
ние за отмъщение. Споменавала съм и преди значимостта
на несъзнаваното желание у момиченцето да има дете от
баща си и сексуалните желания към него, породени в тази
връзка. Фрустрирането на гениталните желания от страна
на бащата поражда в момичето наситени агресивни фанта-
зии, които оказват силно влияние върху способността за
сексуално удоволствие в зрелия живот. Сексуалните фан-
тазии на момиченцето са свързани с омраза, магнетично
насочена към пениса на баща му, защото то усеща, че му се
отказва удоволствието, щедро предоставяно на майка му.
В ревността си и омразата си то иска пенисът да бъде страш-
но и зловещо нещо, каквото не би могло да задоволи дори
и майка му. Във фантазиите му пенисът придобива разру-
шителни качества. Поради тези несъзнавани желания, на-
сочени към сексуалното удоволствие на родителите му в
известна част от фантазиите си, момиченцето възприема
половите органи и сексуалното удоволствие като лоши и
опасни. Тези агресивни фантазии са последвани в ума на
детето от желанието да прави добро - по- точно от фанта-
зии, в които то излекува гениталиите на баща си, които
само е наранило или увредило. Фантазиите за излекуване
са свързани със сексуалните чувства и желания. Всички те-
зи несъзнавани фантазии влияят силно върху чувствата на
жената към съпруга й. Ако той я обича и я задоволява сек-
суално, нейните несъзнавани садистични фантазии губят си-
лата си. Макар и отслабени, те не могат да бъдат напълно
заличени (макар че при нормално развита жена те не са
разгънати в степен да пречат на тенденцията за смесване с
по- позитивни и приятелски еротични импулси), те водят до
стимулирането на фантазии за възстановяване. Така се за-
действа подтикът да се правят репарации. Сексуалното й
удоволствие й носи не само наслада, но и увереност и сила
срещу страховете и чувството за вина, произтичащи от ран-
ните й садистични желания. Увереността на свой ред за-
силва сексуалното удоволствие и поражда у жената чувст-
ва на благодарност, нежност и още по-силна любов. Прос-
то защото някъде в дълбините на нейния ум се таи усеща-
нето, че гениталии й са опасни и могат да увредят тези на
съпруга й - производни на агресивните фантазии спрямо
124 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
баща й, - тя изпитва огромно удоволствие от факта, че е
способна да дари съпруга си с удоволствие и щастие и да си
докаже, че гениталиите й са добри.
Фантазиите относно страховития характер на генита-
лиите на бащата оказват влияние и върху съзнаваното на
жената. Но ако има щастлива и сексуално удовлетворява-
ща връзка със съпруга си, тя възприема гениталиите му ка-
то добри, като по този начин се омаловажават страховете й
от лошите гениталии. Сексуалното удоволствие води до дво-
яка увереност: в собствената й доброта и в тази на съпруга
й. Придобитото по този начин чувство за сигурност се на-
слагва над реалното сексуално удоволствие. Така още по-
вече се разширява кръгът на действие на сигурността. Рев-
ността и омразата, която жената изпитва към майка си ка-
то нейна съперница за любовта на баща й, играят важна
роля в агресивните й фантазии. Взаимното щастие, доста-
вяно чрез сексуално удоволствие и чрез връзка, основава-
ща се на обич със съпруга й, се възприемат като факт, до-
казващ, че садистичните желания спрямо майка й не са се
осъществили и че е настъпило успешно възстановяване.
Разбира се, емоционалното отношение и сексуалната
нагласа на мъжа към съпругата му са повлияни от минало- то
му. Фрустрирането на гениталните му желания по отно- шение
на майка му несъмнено са породили в неговото дет- ство
фантазии, според които пенисът му е инструмент, спо- собен
да причини болка на майка му и да я нарани. Съще- временно
омразата и ревността към баща му като негов съперник за
любовта на майка му са причинили садистич- ни фантазии,
насочени срещу бащата. В сексуалните отно- шения на мъжа с
партньорката му в любовта ранните му агресивни фантазии,
довели до страха от разрушителния ха- рактер на пениса, се
задействат в определена степен и чрез сложна трансформация,
като при жената садистичният им- пулс, наличен в управляеми
граници, стимулира фантазии за възстановяване. Пенисът
започва да се възприема като добър и лековит орган, който
доставя удоволствие на же- ната, лекува наранените й
гениталии и създава бебета. Щаст- лива и сексуално успешна
връзка с жена му дава доказа- телства за добротата на пениса
му и несъзнавано му вну- шава, че желанията му да я
компенсира са се осъществили.
Любов, вина и възстановяване 125
Това не само увеличава сексуалното му удоволствие и за-
силва любовта му и нежността му към жената, но и под-
хранва у него чувства на благодарност и сигурност. На свой
ред тези чувства повишават творческите му способности и
влияят на способността му за работа и други видове дей-
ности. Ако съпругата му споделя неговите интереси (не са- мо
любовта и сексуалното доволство), тя му предоставя до-
казателства за стойността на работата му. По тези разно-
образни начини във връзката му със съпругата му се осъ-
ществяват ранните му желания да е способен да прави то- ва,
което баща му прави за майка му в сексуален план и в други
аспекти и да получава от майка си всичко, което тя дарява на
баща му. Щ астливата връзка на мъжа със съпру- гата му
намалява агресивните подбуди срещу баща му, по- родени от
невъзможността да има за жена майка си, и му доказва, че
дълготрайните му садистични тенденции към баща му
всъщност никога не са се реализирали. Тъй като недоволствата
и омразата срещу баща му оказват влияние върху чувствата му
към всички мъже, които символно са заемали неговото място,
а мъката от отношенията му с май- ката са засегнали връзките
му с жените, които сякаш я за- местват, една пълноценна
любовна връзка коренно проме- ня виждането му за живота,
отношението му към хората и всякакъв вид активност въобще.
Любовта на жена му и ней- ната висока оценка му дават
усещането, че е напълно зрял и равен на баща си.
Враждебното и агресивно съперничес- тво с баща му намалява
и преминава в далеч по- приятел- ско съревнование - по- скоро
с достойната за уважение ба- щина фигура - във всички
продуктивни функции и дости- жения. Всичко това може да
увеличи и подобри неговата продуктивност.
По подобен начин, при изживяването на щастлива лю-
бовна връзка с мъж, жената несъзнавано усеща, че един вид
може да заеме мястото на майка си по отношение на нейния
съпруг и да изпита удоволствието, на което майка й се е
наслаждавала, а на нея, като дете, й е било отказвано. Така тя
може да се чувства равна на майка си, да се на- слаждава на
щастие, подобно на нейното, да се възползва от всички права
и привилегии, давани на майка й, при това без да я наранява и
ограбва. Влиянието върху цялостното й
126 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
развитие и светогледа й е подобно на промените, които на-
стъпват у мъжа, когато благодарение на щастлив семеен
живот се чувства равен на баща си.
И двамата партньори възприемат щастливата си сек-
суална и любовна връзка, основана на взаимност, като пре-
създаване на ранния им живот в техните семейства. Много
5
от желанията и фантазиите на детството не могат да бъ-
дат осъществени не само защото са неизпълними, но и пора-
Малкото момче иска да разполага с майка си през всичките два-
десет и четири часа в денонощието, да има сексуален контакт с
нея, да й направи деца, да убие баща си, защото ревнува от него,
да лиши братята и сестрите си от всичко, което имат, и да ги отс-
трани, ако му се пречкат. Очевидно е, че ако някое от тези неосъ-
ществими желания му се сбъдне, те ще донесат непоносимо чувс-
тво за вина. Осъществяването на далеч по- малко деструктивни
желания създава дълбоки конфликти. Например много деца се чув-
стват виновни, когато станат любимец на майката, защото бащи-
те им или братята и сестрите им остават пренебрегнати в такъв
случай. Това имам предвид, когато говоря за противоречиви же-
лания на несъзнаваното. Желанията на детето са неограничени,
както и разрушителните му импулси, свързани с тях. Наред с тях
обаче - съзнателно и несъзнателно у него се развиват противопо-
ложни тенденции: иска също така да им дари любов и да ги овъз-
мезди с репарации. Самото то всъщност понякога иска околните
възрастни да го ограничават и възпират в неговите агресия и его-
изъм, защото ако бъде оставено на пълната им власт, то изпитва
болка от угризенията и чувството за малоценност. В действител-
ност то разчита на помощта на възрастните и в този аспект, както
и във всички останали. Следователно е доста неудачно от психо-
логическа гледна точка да се опитваме да решаваме трудностите
на децата, като не ги ограничаваме изобщо. Естествено, ненужна-
та или произволна фрустрация не изразява нищо друго освен лип-
са на любов и на разбиране и има изключително вредно влияние.
Важно е да се разбере, че развитието на детето зависи от и дори се
формира от способността да понася и преодолява неизбежните и
необходими фрустрации и сблъсъка на любов и омраза, породен
от тях. Т. е. трябва да намери начин да се справи с омразата, която
се засилва с всяко ограничение и с любовта и желанието за възс-
тановяване, които водят до изпитването на угризение. Начинът,
по който детето се адаптира към тези проблеми, полага в ума му
основата на всички по-късни социални връзки, зрялата му способ-
ност за любов и културно развитие. То може да получи непосред-
ствена помощ чрез любовта и разбирателството, проявявани от
възрастните около него, но дълбоките му проблеми не могат да
бъдат нито разрешени, нито избегнати.
Любов, вина и възстановяване 127
ди факта, че несъзнаваните желания често са противоречи-
ви и дори взаимно отричащи се. И зглежда парадоксално в
известен смисъл, че голяма част от детските фантазии мо-
гат да се реализират едва когато индивидът е пораснал. В
щастливата връзка на зрели хора ранното желание да раз-
полагат изцяло с майка си или баща си все още действа в
нсъзнаваното с пълна сила. Разбира се, действителността
не позволява някой да бъде съпруг на майка си или съпруга
на баща си, но дори това да бе възможно, чувството на ви-
на към другите би попречило на задоволството. Само кога-
то някой е успял да развие такива отношения с родителите
си в несъзнаваните си фантазии и е успял да преодолее доня-
къде чувството си за вина, свързано с подобни фантазии, и
постепенно да се откъсне от родителите си, без да губи връз-
ка с тях, той е способен да прехвърли желанията си върху
други хора, които символно заместват желаните обекти от
миналото, без да са идентични с тях. С други думи, единстве-
но ако индивидът е пораснал в истинския смисъл на поняти-
ето, могат да се осъществят детските му фантазии в зрялата
възраст. Още повече чувството за вина, свързано с тези дет-
ски желания, се уталожва просто защото фантазираните в
детството ситуации вече са възможни по разрешен начин,
което доказва, че многобройните наранявания, въобразява-
ни във фантазиите, всъщност никога не са били нанесени.
Щ астлива връзка на възрастни, каквато вече описах,
може, както вече обясних, да представлява пресъздаване
на ранната семейна ситуация. Тя ще бъде още по- пълна и
ще затвори кръга на увереност и сигурност чрез връзката
на мъжа и жената с техните деца. Това ни довежда до въп-
роса за родителството.
ДА БЪДЕШ РОДИ ТЕЛ: ДА БЪДЕШ МАЙКА
Щ е разгледаме първо истинска връзка на обич между
майката и нейното дете, каквато се развива, ако жената се
е изградила като завършена личност с майчински инстинкт.
Много нишки свързват отношението на майката с детето й
128 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
с това, което тя е имала с нейната собствена майка. Много
силно съзнавано и несъзнавано желание за собствени бебе- та
съществува у всички малки деца. В несъзнаваните фан- тазии
на малкото момиченце тялото на майка му е пълно с бебета.
То си въобразява, че те са били поставени там от пениса на
баща му, който за момиченцето е символ на ця- лата
съзидателна енергия, сила и доброта. Това завладява- що
чувство на възхищение към баща му и половите му ор- гани
поради тяхната съзидателност и животворящи сили се
придружава от настървено желание у момиченцето да има
собствени бебета у себе си, които за него са най ценните
придобивки.
Прост факт от ежедневието е играта на всички моми-
ченца с кукли, които сякаш са техни бебета. Често детето
демонстрира страстна привързаност към куклата, защото за
него тя се е превърнала в живо и истинско бебе, другар и
приятел, част от живота му. То не само я носи навсякъде със
себе си, но и постоянно мисли за нея, започва деня си с нея и я
оставя с неохота, ако го накарат да прави нещо дру- го. Тези
преживени в детството желания продължават и в зрялата
възраст на жената и неимоверно допринасят за за- силване на
любовта, която бременната жена изпитва към съществото,
растящо в корема й, и към бебето, на което дава живот.
Задоволството, което изпитва, като ражда, об- лекчава болката
от фрустрацията, изпитана в детството й, когато е искала да
има бебе от баща си, но не е могла. Това дълго отлагано
осъществяване на повратното желание пра- ви жената по-
малко агресивна и засилва способността й да обича детето си.
Освен това безпомощността на детето и нуждата му от
майчински грижи изискват много повече лю- бов, отколкото
може да се даде на друго човешко същест- во, и така
майчинското любовно чувство и градивни тен- денции
намират своя фокус. Някои майки, както ни е добре известно,
използват тази връзка за задоволяване на собст- вените си
желания, т. е. собственическите си стремежи, и насладата от
факта, че има някой напълно зависим от тях. Такива майки
предпочитат децата им да не се отделят от тях и не желаят те
да пораснат и да си изградят собствени индивидуалности. При
други безпомощността на детето съ-
Любов, вина и възстановяване 129
бужда дълбоки желания за възстановяване, които произти-
чат от различни източници и могат на този етап да се свър-
жат с дългоочакваното бебе, което е заветното удовлетворе-
ние на дълготрайните й копнежи. Благодарността към дете-
то, което дарява майка си с възможността да го обича, под-
хранва тези чувства и води до отношение, при което първа-
та грижа на майката е добруването на бебето, а собствено-
то й удовлетворение се обвързва с неговото благоденствие.
Естеството на връзката на майката с децата й, разби-
ра се, се променя с техния растеж. Отношението й към по-
големите деца е в по- голяма или в по- малка степен повли-
яно от отношението й към братята и сестрите й, братов-
чедите и т. н. в миналото. И звестни трудности в миналите
й взаимоотношения могат да се намесят в чувствата й към
собственото й дете особено ако то развива черти, които
събуждат в нея тези трудности. Ревността и съперничест-
вото с братята и сестрите й е породило желание за смърт
и агресивни фантазии, в които в ума си тя е наранявала
или унищожавала роднините си. Ако чувството на вина и
конфликтът, породени от тези фантазии, не са прекалено
силни, има шанс да се разширят възможностите на въз-
становяването и в пълна сила да се задействат майчин-
ските й чувства.
Основен компонент в отношението на майката към де-
тето, изглежда, е способността й да се постави на мястото на
детето и да погледне ситуацията през неговите очи. Въз-
можността й да прави това с любов и съчувствие е нераз-
ривно свързана, както вече видяхме, с чувството за вина и
стремежът й да възстановява. Ако, от друга страна, чувст-
вото за вина е прекалено силно, тази идентификация може да
доведе до пълно себепожертвование от страна на майка- та,
което е абсолютно вредно за детето. Добре известно е, че дете,
отгледано от майка, която го залива от любов, без да търси
нищо в замяна, израства като изключително его- истична
личност/ Липсата на способност за любов и съпри- частност у
детето е до известна степен прикритие за твър- де силно
чувство за вина. П рекалената привързаност от страна на
майката засилва чувството на вина и не дава дос- татъчно
свобода на собствените тенденции на детето да въз-
 130 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
становява щетите, да прави саможертви и да развие истин- ско
6
зачитане на другите . -
Ако майката не е прекалено впримчена в чувствата на
детето си и не се идентифицира прекомерно с него, тя има
възможност с помощта на мъдростта си да насочва детето по
най- благоприятния начин. Тогава тя изпитва пълно удо-
волствие от способността да разширява развитието на де- тето
си - удоволствие, подхранвано от фантазиите й да прави за
детето си това, което майка й е правила за нея или й се е
искало да прави. К ато постига това, тя се отблагодарява на
майка си и лекува раните, които във фантазиите си е нана-
сяла на децата на майка си, а това на свой ред смекчава
чувството на вина.
Способността на майката да обича и да разбира децата
си се проверява най-вече когато те достигнат юношеска въз-
раст. В този период обикновено децата са склонни да се
отдръпнат от родителите си и до известна степен да се ос-
вободят от детската си привързаност към тях. Стремежът
на юношите да търсят нови любовни обекти създава из-
ключително болезнени ситуации за родителите. Ако май-
ката има силни майчински чувства, тя може да остане не-
разколебана в любовта си и да бъде търпелива и разбира-
ща, да дава съвети и да оказва помощ, когато е необходи-
мо, и въпреки това да позволи на децата си сами да разре-
шат проблемите си, като при това е в състояние да направи
всичко това, без да иска нищо за себе си. Това обаче е въз-
можно само ако способността й за обич се е развила така,
че тя може да се идентифицира както със собственото си
дете, така и с мъдрата си майка, която е съхранила в душа-
та си.
Чувствата на майката към децата й променят характе- ра
си, когато децата пораснат, създадат си свой собствен
6
Подобно отрицателно въздействие (което се развива по коренно
различен начин) имат и грубостта или липсата на любов от стра-
на на родителите. Това опира до важния проблем за благоприят-
ното или неблагоприятното влияние на средата върху емоционал-
ното развитие на детето. Този проблем обаче е извън рамките на
настоящата статия.
Любов, вина и възстановяване
живот и се освободят от старите връзки. Тогава любовта й
намира много различни начини да се прояви. Може да се
окаже, че в техния живот няма отредена голяма роля за
нея. Тя би могла да изпитва удоволствие от факта, че съх-
ранява любовта си за момента, в който децата й изпитат
нужда от нея; така тя несъзнавано усеща, че им дава сигур-
ност, и завинаги си остава майката от ранните дни, чиято
гръд им е доставила първите удоволствия и която е задово-
лявала всичките им нужди и желания. В тази ситуация май-
ката изцяло се идентифицира със собствената си доброже-
лателна майка, чието влияние и защита завинаги са се за-
печатали в ума й. Същевременно тя се идентифицира и със
собствените си деца - във фантазиите си сякаш тя отново е
дете и като децата си има добра и всеотдайна майка.- Не-
съзнаваното на децата често съответства на несъзнаваното
на майката и независимо от това дали често се възползват
от това предоставено им хранилище на любов, те обикно-
вено извличат вътрешна увереност и комфорт от знанието,
че тази любов съществува.»
ДА БЪДЕШ РОДИ ТЕЛ: ДА БЪДЕШ БАЩА
Макар че, общо взето, за мъжа децата не означават тол-
кова много, колкото за жената, те все пак играят важна
роля в живота му, особено ако той живее в хармония с же-
на си. Да се върнем към първоизточниците на тази връзка:
вече споменах задоволството, което мъжа извлича от фак-
та, че дарява жена си с бебе, доколкото това служи като
компенсация за садистичните му желания към майка му и
се възприема като възстановяване спрямо нея. Всичко то-
ва задълбочава удоволствието от създаването на бебе и из-
пълняването на желанието на съпругата му. Допълнителен
извор на удоволствие за него е реализирането на женските
му тенденции в споделянето на майчинската наслада на же-
на му. К ато малко момче той си е мечтал да носи бебета
като майка си, нещо, което е засилвало садистичните му
тенденции да й отнема собствените й деца. К ато мъж той
 132 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
може да даде на жена си деца и се чувства свободен, без да
изпитва вина да се идентифицира с нея в раждането и кърме-
нето на децата и във връзката й с по- големите деца.
Той изпитва удоволствие обаче и от възможността да
бъде добър баща на децата си. Всичките му желания да за-
криля, стимулирани от чувството на вина по отношение на
семейния живот, докато е бил дете, намират пълния си из- раз.
Отново наблюдаваме идентификация с добрия баща - бил той
истинският му баща или идеалът му за баща. Друг компонент
на връзката с децата му е способността му ця- лостно да се
идентифицира с тях - в ума си той умее напъл- но да споделя
техните радости. Освен това, като им помага да преодоляват
трудностите и поощрява развитието им, той сякаш по далеч
по- задоволителен начин подновява собст- веното си детство.-
Голяма част от това, което описах за връзката на май-
ката с децата й на различните етапи, важи със същата сила за
връзката на бащата с децата му. Той играе различна ро- ля от
тази на майката, но присъствията им изцяло се до- пълват. Ако
(както се приема в настоящата разработка) семейният им
живот се основава на любов и разбирателст- во, съпругът
също се радва на връзката на децата с майка им, а тя на свой
ред извлича удоволствие от разбирането и помощта, които той
им оказва.
ТРУДНОСТИ В СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШ ЕНИЯ
К акто ни е добре известно, подобни на описваните тук
хармонични семейни отношения не са често явление в ре-
алния живот. Те зависят от щастливото съвпадение на ре- дица
обстоятелства и психологически фактори, най- вече от
цялостно развита способност да обичаш у двамата парт-
ньори. Трудности могат да възникнат в отношенията меж- ду
двамата съпрузи и между тях и децата им. Щ е дам ня- колко
примера.
Индивидуалността на детето може да не съвпада с пред-
1
ставата на родителите му за нея. Всеки от партньорите мо- же
несъзнавано да иска детето му да „ е" негов брат или
Любов, вина и възстановяване 133
сестра от миналото. Това желание няма как да носи удов-
летворение и у двамата родители, а също така е невъзмож-
но да бъде реализирано дори за единия от тях. И отново,
ако е имало силно съперничество и ревност между който и
да е от родителите и техните братя или сестри, те могат да
се пренесат върху постиженията и развитието на децата им.
Друго затруднение възниква, когато родителите са прека-
лено амбициозни и искат чрез постиженията на децата си
да придобият увереност в себе си и да намалят собствените
си страхове. Освен това много майки не умеят да обичат
децата си и не успяват да се насладят на тяхното присъст-
вие, защото изпитват силно чувство на вина за това, че за-
емат във фантазиите си мястото на собствените си майки.
Такава жена не е в състояние сама да гледа децата си, а ги
поверява на грижите на гувернантки или други хора. В ней-
ното несъзнавано те заместват майка й, на която по този
начин тя връща децата; които е искала да й отнеме. Подо-
бен страх да обичаш детето си несъмнено вреди на отноше-
нията и връзката с детето и може да се прояви както при
жени, така и при мъже. Най- вероятно той би се отразил и
на отношенията между съпрузите.
Вече споменах, че чувството на вина и подтикът да се
правят репарации са неразривно свързани с чувството на
любов и обич. Ако ранният конфликт между любовта и ом-
разата не е бил успешно разрешен или чувството на вина е
прекалено силно, това може да доведе към отчуждаване от
обичаните хора или дори до тяхното отблъскване/ При по-
следния анализ на преден план излиза страхът, че обичани- ят
човек - да вземем за начало майката - 'може да умре от
нанесените му във фантазиите рани, което прави непоноси- мо
чувството на зависимост от този човек". Често наблюда- ваме
удоволствието, което децата изпитват от малките си
постижения, и от всичко, което увеличава тяхната незави-
симост.И ма много очевидни причини за това, но най- ос-
новната и най- дълбоката според собствения ми опит си ос-
тава стремежът на детето да отслаби зависимостта си от най-
значимия човек, неговата майка. П ървоначално тя е
поддържала живота му, задоволявала е всичките му нужди,
защитавала го е и му е внушавала сигурност. Ето защо тя се
възприема като източник на всичко добро и на самия

134 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
живот. Във фантазиите на несъзнаваното тя се превръща в част
от подрастващия. Съответно нейната смърт е равно- силна на
собствена смърт. В случаите, при които тези чув- ства и
фантазии са прекалено силни, привързаността към обичаните
хора може да се превърне в непреодолимо бреме.'
• Много хора се опитват да се измъкнат от тези труднос-
ти, като ограничават способността си за любов, отричат я
напълно или я потискат и по принцип избягват силните чув-
ства. Други се измъкват от опасностите на любовта, като
заменят любовта към хората с любов към други неща. От-
местването на любовта към предмети и интереси (пробле-
ми, които разглеждам във връзка с изследователя и чове-
ка, борещ се с несгодите на природата) е част от нормал-
1 такава степен да се посвети на детето си, че да го превърне
ния растеж. Но при някои хора това отместване в посока
на обекти, различни от човешките същества, се превръща
в основното средство за избягване на конфликти. Всички
познаваме подобни видове любители на животни, страстни
колекционери, учени, художници и други, способни на ог-
ромна любов и дори саможертва за обектите, на които са
се посветили, или на избраната от тях работа, но не успяват
да отделят и част от интересите и любовта си за хората.
По съвсем друг начин протича развитието на хората,
които са напълно зависими от тези, към които са силно
привързани.П ри тях несъзнаваният страх, че любимият ще
умре, води до прекалена зависимост'! Алчността, която се
увеличава от подобни страхове, е характерна черта на по-
добно поведение и се изразява във възможно най- пълно-
ценното използване от човека, от когото зависим. Друг със-
тавен елемент на това отношение на свръхзависимост е бя-
гането от отговорност: другият човек се мисли за отгово- рен
за собствените си постъпки, понякога дори за мнение- то ни и
мислите ни. (Това е една от причините хората да приемат без
критика вижданията на лидера и сляпо да се подчиняват на
заповедите му.) При свръхзависими хора лю- бовта е
необходима като защита от чувството на вина и всякакви
страхове. Любимият човек чрез прояви на при- вързаност и
дълбоки чувства трябва непрекъснато да им доказва, че те не
са лоши, агресивни и че разрушителните им импулси не са се
осъществили.
Тези свръхразвити силни връзки са особено обезпоко-
ителни в отношенията на майката към детето й. К акто ве-
Любов, вина и възстановяване 135
че споменах, отношението на майката към детето й напо-
добява детските й чувства към собствената й майка. Добре
ни е известно, че тези ранни взаимоотношения се характе-
ризират с конфликт между любовта и омразата. Несъзна-
ваното желание за смърт, което момиченцето изпитва към
майка си, се пренася върху собствените му деца, когато то
стане майка. Тези чувства се подхранват от противоречи-
вите чувства към братя и сестри, проявявани в детството.
Ако в резултат на неразрешен в миналото конфликт май-
ката изпитва прекалено силно чувство за вина по отноше-
ние на детето си, тя се нуждае извънредно силно от негова-
та любов и използва всякакви средства, за да го привърже
към себе си и да го направи зависимо. И ли пък може до
в център на целия си живот.
Да разгледаме сега, макар и в основни линии, едно раз-
лично психично отношение - изневярата. Многообразните
форми и проявления на изневярата (често резултат от най-
разнообразни посоки на развитие и израз у много хора пре-
димно на любов, а у други предимно на омраза, с всичките
преливания между тях) имат обща отличителна черта - по-
втарящото се отвръщане от (любимия) човек, което отчас- ти
се поражда от страха от зависимост. Установих, че ти-
пичният донжуан в дълбините на душата си изпитва ужас от
възможната смърт на любими хора, като този страх чес- то би
се проявил в депресии и големи душевни страдания, ако не е
развит този защитен механизъм - изневярата. По този начин
той си доказва отново и отново, че най-обича- ният от него
обект (първоначално майка му, чиято смърт го е ужасявала,
защото е усещал, че любовта му към нея е алчна и
разрушителна) не е незаменим, тъй като може ви- наги да си
намери друга жена, към която да изпитва страс- тни, но
повърхностни чувства. За разлика от хората, при които ужасът
от смъртта на любимия човек води до от- хвърлянето му или
до потискането и отричането на любов- та, донжуанът по
многобройни причини е неспособен да направи това. В
отношението му към жените намира израз един несъзнаван
компромис. Чрез изоставянето и отхвър- лянето на жени той
несъзнавано се отвръща от майка си, спасява я от собствените
си опасни желания и се освобожда- ва от болезнената си
зависимост от нея. Във връзките си с
136 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
многото жени, на които дарява удоволствие и любов в не-
съзнаваното си, той успява да задържи обичаната майка или да
я пресъздаде.
В действителност той е тласкан от една към друга же-
на, тъй като всяка от тях много скоро започва да „ замест-
ва" майка му. П ървоначалният му любовен обект бива из-
местен от цяла процесия различни такива. В несъзнавани-
те си фантазии той пресъздава или лекува майка си чрез
сексуални удоволствия (с които дарява различни жени), за-
щото неговата сексуалност е опасна само в един от аспек-
тите си. В останалата си част тази сексуалност е изцери-
телна и я прави щастлива. Това двояко отношение е част
от несъзнавания компромис, който води до неговата изневя-
ра и се явява условие за определения му начин на развитие.
Това ме води към друг вид трудност в любовните отно-
шения. Един мъж може да ограничи нежните си, обичливи,
покровителствени чувства към една жена, която би могла
да бъде и неговата съпруга, но да не може да изпита сексу-
ално удоволствие в тази си връзка, и тогава се принуждава
или да изтласква сексуалните си желания, или да търси за-
доволяването им с друга жена. Страхове, породени от раз-
рушителната природа на неговата сексуалност или от съ-
перничеството на бащината фигура, или чувството за вина
в тази връзка са сред основните причини за такова разде-
ляне на нежните чувства от чисто сексуалните. Обичаната
и високо ценена жена, която символно замества майка му,
трябва да бъде предпазена от неговата сексуалност (сексу-
алност, която във фантазиите му е опасна).
И З Б О Р НА ПАРТНЬОР В ЛЮБОВТА
Психоанализата сочи, че съществуват дълбоки несъз-
навани мотиви, които предопределят избора на партньор в
любовта и карат двама определени хора да се привличат
сексуално и да изпитват удоволствие един от друг. Чувст- вата
на мъжа към жената са винаги повлияни от ранното
отношение към майка му. В повечето случаи то е несъзна-
вано и проявленията му са замаскирани по най- различен
начин. Мъжът може да избере за свой партньор жена, коя-
Любов, вина и възстановяване 137
то има черти, абсолютно противоположни на тези на май-
ка му - може би любимата жена изглежда по коренно раз-
личен начин, но гласът й или някои черти на характера й са
в съзвучие с ранните му впечатления от майка му и са из-
ключително привлекателни за него. Или просто защото иска
да се освободи от прекалено силна привързаност към май-
ка си, той може да избере партньорка, пълна противопо-
ложност на майка му.
Много често в процеса на развитие сестра или братов-
чедка заема мястото на майката в сексуалните фантазии
на момчето и в любовните му чувства. Очевидно е, че от-
ношение, основаващо се на подобни чувства, ще се разли-
чава от това на мъж, който търси майчински черти във всяка
жена. Въпреки това мъж, чийто избор е повлиян от чувст-
вата към сестра му, може също да търси майчински тип
партньор в любовта. Ранното влияние на различни хора в
обкръжаващата среда на детето създава голямо разнооб-
разие от възможности - гувернантка, леля или баба могат
да изиграят решаваща роля в това отношение. Разбира се,
когато отчитаме влиянието на ранните връзки върху по-
късния избор, не трябва да забравяме, че мъжът се опитва
да преоткрие в по- късните си любовни отношения първите
впечатления от човека, който детето е обичало някога, и
фантазиите, свързани с този човек. Още повече несъзнава-
ното асоциира нещата на съвсем друга основа от тази, с
която си служи съзнаваното. Напълно забравени - изтласка-
ни - впечатления от различен характер допринасят за това
една личност да е много по- привлекателна в сексуален и
във всякакъв друг смисъл за въпросния индивид.
Подобни фактори са решаващи и за избора при жена-
та. Впечатленията от баща й и чувствата й към него - въз-
хищение, доверие и други подобни, могат да изиграят ре-
шаваща роля за избора й на партньор в любовта. Но може
и да се окаже, че ранната любов към баща й е разколебана.
Може би тя се е отвърнала от него поради прекалено силни
конфликти или защото той я е разочаровал извънредно мно-
го и брат, братовчед или другар може да е станал важният
за нея човек. Тя може да е изпитвала сексуални желания и
фантазии и да е имала майчински чувства към него. В по-
добен случай тя ще търси любовник или съпруг, който да
отговаря по- скоро на образа на брат, отколкото на бащи-

138 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ния тип личност. В успешната и щастлива любовна връзка
несъзнаваното от двамата партньори си съответства. На-
пример жена с преобладаващи майчински чувства би тър-
сила партньор от братов тип, а фантазиите и желанията на
мъжа биха й съответствали, ако той търси предимно май-
чински настроена жена. Ако жената е силно привързана към
баща си, то тя несъзнавано избира мъж, който се нуждае от
жена, за която би могъл да играе ролята на добър баща.
Макар че любовните отношения в зряла възраст се ос-
новат върху емоционалната връзка с родителите, братята и
сестрите, съвсем не е задължително новите взаимоотноше- ния
да са просто повторение на ранните семейни ситуации.
Несъзнавани спомени, чувства и фантазии се намесват в
новите любовни или приятелски взаимоотношения в доста
променен вид. Освен ранните влияния редица още фактори
способстват за сложното изграждане на любовни или при-
ятелски взаимоотношения. Нормалните отношения при въз-
растните винаги съдържат свежи елементи, извлечени от
новата ситуация - от обстоятелствата и характерите на хора- та
около нас и техните реакции спрямо собствените ни емо-
ционални нужди и практически интереси като зрели хора.
П ОСТИ ГАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТ
Дотук обсъждах предимно интимни отношения между
хора. Сега ще разгледаме по- общите проявления на любов- та
и начините, по които тя навлиза в интереси и дейности от
всякакъв тип. П ривързаността на детето към майчина- та
гърда и млякото й е основата на всички любовни връзки в
живота. Ако възприемем майчиното мляко просто като
здравословна и подходяща храна, можем да стигнем до из-
вода, че може лесно да бъде заменена с друга също подхо-
дяща храна. Майчиното мляко обаче, което първо притъ- пява
пристъпите на глад у детето и му се предоставя от гърдата,
която то започва да обича все повече и повече, придобива за
него емоционална стойност, която не може да бъде заменена.
Гърдата и нейният продукт, които първи задоволяват
инстинкта му за самосъхранение, както и сек- суалните му
желания, в съзнанието му символизират лю-
Любов, вина и възстановяване 139
бовта, удоволствието и сигурността. Ето защо от изключи-
телна важност е степента, в която детето успява психологи-
чески да замени тази първа храна с други храни. Майката
може да успее лесно или трудно да привикне детето към
други храни, но това не означава, че бебето се е отказало
от първата си храна или че е намаляло неистовото му же-
лание за нея. То може да не е преодоляло мъката и омраза-
та, предизвикани от това лишение, и още по- малко да се е
адаптирало в истинския смисъл на думата към тази фруст-
рация. Ако това е така, то губи способността си да се прис-
пособява към всички други фрустрации в живота.
Ако при изследване на несъзнаваното разберем силата и
дълбочината на това първо привързване към майката и
нейната храна, и интензивността, с която тя продължава да
влияе на несъзнаваното при зрялата личност, може да се
учудим по какъв начин детето успява все повече да се отда-
лечава от майка си и постепенно да постигне своята неза-
висимост. Вярно е, че още при малкото бебе съществува силен
интерес към нещата около него, нарастващо любо- питство,
удоволствие да се запознава с нови хора и неща и наслада от
различните му постижения - всички те позволя- ват на детето
да открива нови обекти на интерес и любов. Тези факти не
могат цялостно да обяснят способността на детето да се
откъсне от майка, си тъй като в несъзнаваното си то е
изключително силно свързано с нея. Самата приро- да на тази
прекомерно силна привързаност изглежда го от- блъсква от
нея (неизбежни са алчността и омразата, поро- дени от
фрустрацията), защото тя създава страха от загуба на тази тъй
значима личност и съответно страх от зависи- мост от нея.
Така в несъзнаваното се създава стремеж да се откаже от нея,
който е в противоборство с непреодоли- мото желание да я
задържи завинаги. Тези противоречиви чувства в съчетание с
емоционалния и интелектуален рас- теж на детето, които му
позволяват да открива други обек- ти на интереси и
удоволствие, изграждат способността лю- бовта да се
пренасочва, т. е. да се заменя първият любим човек с други
хора и предмети. И менно защото детето из- питва неимоверно
голяма любов към майка си, то има от- къде да черпи в по-
късните си отношения. Този процес на пренасочване и
изместване на любовта е изключително ва-
140 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
жен за развитието на личността и човешките взаимоотно-
шения. Бихме могли дори да кажем, че е основополагащ за
развитието на културата и цивилизацията в цялост.
Това отместване на любовта (и омразата) от майката
върху други хора и неща, равносилно на разпределяне на тези
емоции върху по- широкия свят, е придружено от друг начин
на справяне с ранните импулси. Чувствените усеща- ния на
детето, свързани с гърдата на майката, прерастват в любов към
нея като към цялостна личност. Чувството на любов, от
самото си зараждане, е преплетено със сексуал- ни желания.
Психоанализата привлече вниманието към фак- та, че
сексуални чувства към родители, братя и сестри съ- ществуват
и могат да бъдат наблюдавани в известна сте- пен при малки
деца. Единствено чрез изследване на несъз- наваното могат да
се разберат силата и основополагащата важност на тези
сексуални желания.
Сексуалните желания, както вече ни е известно, са тяс- но
свързани с агресивни импулси и фантазии, с чувството за вина
и страх от смъртта на любимия човек. Всички те подканят
детето да намали привързаността си към родите- лите си. В
детето се наблюдава тенденция да изтласква те- зи сексуални
чувства, т. е. те стават несъзнавани, и са, ако мога така да се
изразя, погребани в дълбините на ума. Сек- суалните импулси
също се оттеглят от първите любими хо- ра и така детето
придобива способността да обича опреде- лени хора по
предимно приятелски начин.
Току-що описаният психологически процес - замяната
на един любим човек с други, разграничаване на сексуал-
ните от нежните чувства и изтласкването на сексуалните
импулси и желания - представлява интегрална част от уме-
нието да се създават по- широки връзки. За да се постигне
успешно и цялостно развитие, е необходимо изтласкването
на сексуалните желания по отношение на първите любими
7
хора да не бъде прекалено крайно и отместването на дет-
' Сексуалните фантазии и желания на детето действат в несъзнава-
ното му и в известна степен се изразяват в поведението му, играта
му и други негови дейности. Ако изтласкването е прекалено силно,
ако фантазиите и желанията останат дълбоко погребани и не мо-
гат да намерят удачния си израз, не само се инхибира въображени-
ето на детето (и по този начин всички други негови дейности), но и
сериозно се застрашава по-късният сексуален живот на индивида.
Любов, вина и възстановяване 141
ските чувства от родителите към други хора не трябва да
бъде пълно. Ако остава достатъчно любов за най- близките
до детето и ако сексуалните му желания, свързани с тях, не
са прекалено изтласкани, в по- късния му живот любовта и
сексуалните желания могат да бъдат съживени и свързани
в едно, както и да играят повратна роля в щастливите лю-
бовни взаимоотношения. В успешно развита цялостна лич-
ност откриваме любов към родителите, към която се доба-
вя и любов към други хора и неща. К акто вече подчертах,
това не е просто разтегляне на любовта, а по- скоро дифу-
зия на емоции, които смекчават конфликтите на детето и
облекчават вината му, свързана с привързаността и зави-
симостта от първите хора, към които то изпитва любов.
К ато се обръща към други хора, детето всъщност не
преодолява конфликтите си, а ги пренася от първите и най-
важни в живота му хора в по- омекотен вариант върху тези
нови обекти на любов (и омраза), които заместват старите.
Тъй като чувствата на детето към тези нови хора са по- слаби,
подтикът му да възстановява може да се прояви в пълната си
сила. Този подтик обаче може да бъде потис- нат, ако
чувството на вина е прекалено силно.
Всеизвестен факт е, че развитието на детето значител- но
се подобрява, ако то има братя и сестри. И зрастването му
заедно с тях му позволява да се откъсне от родителите си и да
изгради нов тип връзка с братята и сестрите си. Знаем също
така, че то не само ги обича, но и изпитва ом- раза и ревност
към тях, както и съперничество. Поради та- зи причина
взаимоотношенията с братовчеди, другарчета по игра и други
деца, отдалечени от непосредствената семей- на ситуация,
позволяват разнообразяване на отношенията с братята и
сестрите - разнообразяване, което е от най-ви- сока важност
като основа за по-късни социални отношения.
ВЗАИ МООТНОШ ЕНИ Я В УЧИЛИЩ Е
Училищният живот дава възможност за обогатяване на
опита, придобит в отношенията с хора, и създава поле за
експериментиране в тази посока. Сред голям брой деца дете-
142 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
то може да открие едно или две другарчета, които по-добре
пасват на неговия специфичен характер, отколкото братята и
сестрите му. Новите приятелства наред с останалите удо-
волствия позволяват на детето да промени и подобри ранни-
те си взаимоотношения с братята и сестрите си, които може и
да не са били напълно задоволителни. То може да е било
агресивно към по- малкото или по-слабо братче или пък при-
чината за нарушаване на нормалните взаимоотношения мо- же
да е несъзнавано чувство за вина, породено от омразата и
ревността. Това нарушаване може да продължи дори в зре-
лия му живот. Това незадоволително състояние на нещата
може да има дълбоко влияние върху чувствата и отношени-
ята му към хората по принцип. Някои деца, както ни е извес-
тно, не умеят да създават приятелства в училище. Те просто
пренасят ранните си конфликти в нова среда. Други, които
успяват да се откъснат от първите си емоционални затруд-
нения и да създават приятелства в училище, често установя-
ват, че новите приятелства подобряват връзката и отноше-
нията с братята и сестрите им. Новите другарски взаимоот-
ношения доказват на детето, че то може да обича и да бъде
обичано, т. е. че любовта и доброто наистина съществуват.
Това се възприема несъзнавано като доказателство, че дете- то
може да възстанови щетите, които е нанесло на другите във
въображението си или в действителност. Така новите
приятелства спомагат за разрешаването на ранните емоцио-
нални трудности, без човек да съзнава точната природа на
ранните проблеми или пък начина на тяхното разрешаване.
Всичко това дава воля и свобода на тенденциите за възста-
новяване, като се намалява чувството за вина и се увеличава
вярата в другите и в самия себе си.
Училищният живот създава възможност за по-ясно раз-
граничаване на омразата и любовта, отколкото е било въз-
можно в тесния семеен кръг. В училище можем да мразим
някои деца или просто да не ги харесваме, а други да обича-
ме. По този начин изтласканите чувства на любов и омра- за -
изтласкани поради конфликта, откриван в това да мра- зиш
любим човек - намират своят пълен израз в социално
възприети форми. Децата се обединяват по различни начи- ни
и си създават правила за това колко далеч могат да стиг- нат в
израза си на омраза или неприязън към другите. Иг-
Любов, вина и възстановяване 143
рите и отборният дух се явяват регулиращ фактор в тези
съюзявания и в израза на агресия.
Ревността и съперничеството за любовта и одобрението
на учителя, колкото и да са силни, се изживяват в обстанов-
ка, различна от тази на семейния живот. Общо взето, учите-
лите са отдалечени по отношение чувствата на децата, вла- гат
по- малко емоции в ситуацията, отколкото родителите, и
освен това разпределят чувствата си върху много деца.
ВЗАИ МООТНОШ ЕНИ Я В ПУБЕРТЕТА
С преминаването на детето от чисто детска в юношес-
ка възраст тенденцията му към идолопоклонничество пред
фигури на герои се изразява в отношението му към негови-
те учители - на някои се възхищава, други не харесва, мра-
зи или презира. Това е друго проявление на процеса на ог-
раничаване на любовта от омразата - добрата личност е
пощадена и удоволствието да мразиш някой, достоен за та-
кова отношение, е напълно оправдано. К акто споменах в
началото, обичаният и мразен баща и обичаната и мразена
майка са едновременно обект на възхищение, омраза и под-
ценяване. Тези смесени, объркващи и обременяващи чув-
ства са непосилни за ума на детето и често са възпирани
или потискани. Те се отприщват частично в отношението
на детето с други хора - например гувернантки, лели, чи-
човци и други роднини. По- късно, в пубертета, повечето
деца проявяват тенденция към отдалечаване от родители-
те си, защото в този момент сексуалните желания и кон-
фликтът, свързани с родителите, се възобновяват с пълна
сила. Ранните чувства на съперничество и омраза към ба-
щата или майката, в зависимост от случая, се възраждат и
детето ги изживява дълбоко и интензивно, макар и сексу-
алната им мотивираност да остава несъзнавана. Подраст-
ващите са извънредно агресивни и се държат зле с родите-
лите си и всеки, податлив на такова отношение - домашни
помощници, слаби учители, мразени съученици. Когато ом-
разата достигне тази точка на насищане, нуждата да се за-
144 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
пазят доброто, получаването и даряването на любов се изос-
тря неимоверно. Агресивният младеж търси хора, на които
може да се възхищава и да идеализира. Любими учители
могат да изпълняват тази функция. Гласуваното им на този
етап доверие, одобрението и любовта, изпитвана към тях, им
създават чувство за сигурност, защото в несъзнаваното
подобно отношение потвърждава съществуването на доб- ри
родители и връзка на обич с тях, която опровергава сил- ните
омраза, страхове и вина, достигнали върховата си точка в
дадения период от развитието. И ма, разбира се, деца, ко- ито
успяват дори в тази трудна ситуация да съхранят възхи-
щението и любовта към родителите си, но те не са много.
Струва ми се, че горепосоченото състояние донякъде обяс-
нява странното положение в ума на подрастващия на идеа-
лизирани фигури - известни мъже и жени, писатели, атле- ти,
авантюристи и измислени герои от света на литерату- рата. И
менно върху тях са съсредоточени цялата любов и
възхищение, без които всичко би потънало в мрака на ом-
разата и безлюбовността, състояние, опасно както за са- мия
човек, така и за всички останали.
Заедно с преклонението пред определени хора се за-
дълбочава омразата към други, обрисувани в най- черни
краски. Това важи най-вече за измислени образи, т. е. опре-
делени типажи от филмите и литературните произведения или
реално съществуващи, но много далечни за индивида хора,
като политически лидери на опозиционната партия например.
Абсолютно безопасно е да се мразят такива хо- ра, които или
не съществуват реално, или по никакъв на- чин не са пряко
свързани с индивида; безопасно за тях и за самия индивид.
Далеч по- безопасно, отколкото да се мра- зят близки хора. В
известна степен това е вярно и за омра- зата към някои
учители, директора и т. н., защото цялата ситуация в училище,
със строгата си дисциплина и правила издига солидна бариера
между учител и ученик, каквато не съществува между дете и
баща.
Това разделяне на любовта от омразата към по-стра-
нични хора помага любимите хора да се запазят в безопас-
ност, както в действителност, така и в ума на индивида. Освен
че са физически отдалечени, тези хора са всъщност
Любов, вина и възстановяване 145
недосегаеми. Още повече, самото разделяне на любовта от
омразата поражда увереност във възможността любовта да
бъде запазена незасегната. Чувството на сигурност, подх-
ранвано от умението да обичаш, в несъзнаваното на инди-
вида е свързано с опазването на любимите хора невредими.
Ето как се развива тази несъзнавана увереност - способен съм
да не вредя на част от обичаните от мен хора, следова- телно
не съм наранил никой от любимите ми хора и зави- наги мога
да ги запазя в душата си. При последния анализ образът на
любимите родители се съхранява в несъзнава- ното като най-
ценно притежание и предпазва индивида от болката на
пълната самота.
СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО
НА ПРИЯТЕЛСТВА
Характерът на ранните детски приятелства се променя
в процеса на порастване. Силата на импулсите и чувствата,
типични за този етап от живота, е основа за създаването на
здрави приятелства между младежите (предимно с хора от
същия пол). Зад тези взаимоотношения се крият несъзна-
вани хомосексуални тенденции и влечения, които могат да
доведат до действителни хомосексуални връзки. Подобни
връзки са половинчато бягство от неизбежния и поради ре-
дица вътрешни и външни причини неуправляем на този етап
стремеж към противоположния пол. Щ е разгледам някол-
ко вътрешни причини, валидни за момчетата - при тях все
още са изключително силни желанията и фантазиите, свър-
зани с майка им и сестрите им. Те водят ожесточена вът-
решна борба с необходимостта да пренасочат чувствата си
към нови любовни обекти и да загърбят първоначалните.
И мпулсът за контакти с противоположния пол, и при мо-
мичетата, и при момчетата, на този етап е придружен от
толкова много страхове, че води до засилване на стремежа
към контакти с хора от същия пол. Любовта, възхищение-
то и ласкателното отношение, влагани в приятелствата, слу-
 Любов, вина и възстановяване 147
146 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

всяка една от тях може да се нуждае от помощ и закрила в

жат, както вече споменах, като защитна преграда срещу ом-
даден момент при възникване на някаква ситуация. Тази
разата. Поради тези и редица други причини младите хора
способност да даваш и да получаваш в емоционален аспект
се посвещават на такива взаимоотношения и връзки. В та-
зи фаза на развитието засилените хомосексуални тенден- е основополагаща за истинско приятелство. В такива отно-
шения по зрял начин намират своя израз елементи на ран-
ции, били те съзнавани или несъзнавани, играят значима
роля за ласкателното отношение към учители от същия пол. ната ситуация. Майката първа ни е предоставяла помощ,
съвети и закрила. Ако израснем в емоционално отношение
Приятелствата в юношеството са, както знаем, доста нес-
и се превърнем в цялостни и завършени личности, няма да
табилни. Една от причините за това е силата на сексуални-
сме зависими от майчина утеха и подкрепа, но до края на
те чувства (съзнавани или несъзнавани), които се намесват
живота си ще се нуждаем от тях в трудни и болезнени ситу-
в приятелските чувства и ги разстройват. Подрастващият
все още не се е освободил от обвързаностите на детството ации. В приятелските връзки понякога може да даваме и да
получаваме майчински грижи и любов. Успешно съчетава-
си и е - макар и да не го знае - изцяло обгърнат от тях.
не на майчинско и дъщерно предразположение е сред усло-
вията за емоционално богата женска личност и фактор за
способността за приятелство. (П ълно и цялостно развита
П РИ ЯТЕЛСТВА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ женска личност предполага умения за добри взаимоотно-
шения с мъжете, що се отнася и до приятелските, и до сек-
суалните чувства. По отношение на връзките между жени
В зряла възраст несъзнаваните хомосексуални тенден-
става въпрос за сублимирани сексуални тенденции и чувст-
ции продължават да оказват своето влияние върху прия-
ва.) Може във взаимоотношенията ни със сестрите си да
телските взаимоотношения на хора от същия пол, но се раз-
8 сме успели да изпитаме и изразим майчински грижи и дъ-
личават от истинските хомосексуални любовни отношения.
щерно приемане; след това е лесно да ги пренесем в отно-
За приятелствата на този етап е характерно частично раз-
шенията си в зряла възраст. Но може да не сме имали сес-
деляне на чувствата на привързаност от сексуалните, кои-
тра и към никой да не сме проявявали тези чувства, в такъв
то се оттеглят, и макар да действат в известна степен в
случай при приятелство с друга жена реализираме, макар и
несъзнаваното, за практически цели престават да същест-
видоизменено, поради зрелостни нужди, силно и важно же-
вуват. Това отделяне на чувствата на привързаност от сек-
лание от детството.
суалните чувства е валидно и за отношенията между мъже
и жени, но тъй като темата за приятелството е само част Споделяме с приятелка интересите си и удоволствията
от обекта ми на изследване, ще се задоволя да коментирам си и освен това може да сме в състояние да се радваме на
само приятелските връзки между хора от същия пол, при щастието и успеха й дори в мрачен за нас момент. Ако спо-
това в най- общ план. собността ни да се идентифицираме с нея е достатъчно сил-
но развита, ние напълно споделяме щастието й, като за-
Да вземем за пример приятелството между две жени, които
вистта и ревността отстъпват на заден план.
не са прекалено зависими една от друга. Разбира се,
При подобна идентификация винаги са налице чувст-
вото за вина и стремеж за възстановяване. Способни сме
да се идентифицираме истински с друга жена само ако сме
8
Темата за хомосексуалните любовни връзки е сложна и обширна. съумели да преодолеем омразата си, ревността си, разоча-
Нейното разглеждане изисква далеч повече време и пространство от
тези, с които разполагам аз. Затова ще се огранича само до рованието си и недоволството от майка си, ако сме в състо-
споменаването на факта, че в тях може да се влага извънредно много яние да се радваме, като виждаме, че тя е щастлива, ако
любов.
148 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
сме разбрали, че не сме я наранили във фантазията си или
че е възможно да възстановим нанесените й от нас щети.
Чувството за собственост и недоволството, които водят до
прекалени изисквания, пречат на приятелството; общо взе-
то, прекалено силните емоции подкопават приятелските вза-
имоотношения. В такива случаи психоанализата установя-
ва, че причина за това е намесата на ранна ситуация на не-
задоволени желания, лишения, алчност и ревност; т. е. ма-
кар и конкретен повод да са текущи проблеми и случки,
основна причина за разваляне на приятелството е неразре-
шеният конфликт от детството. Балансирана емоционална
атмосфера, която не изключва сила и дълбочина на чувст-
вата, е предпоставка за успешно приятелство. Приятелст-
вото не би било успешно, ако очакваме прекалено много
от приятелката си - например да ни компенсира за всички-
те ни ранни лишения. П овечето подобни изисквания са не-
съзнавани и към тях не може да се подхожда рационално.
Те неизбежно ни носят болка, разочарование и огорчение.
Ако подобни крайни изисквания нарушават приятелството
ни, то значи (колкото и различни да са обстоятелствата),
че са се осъществили буквални повторения на ранната си-
туация, когато алчност и омраза за първи път са помрачи-
ли любовта към родителите ни и са ни потопили в разоча-
рование и самота. К огато миналото не оказва силен натиск
върху настоящата ни ситуация, успяваме по-успешно да нап-
равим правилния избор на приятели и да се задоволяваме с
това, което те ни предлагат.
Голяма част от това, което казах за приятелството меж- ду
жени - въпреки важните разлики поради различната пси-
хология на мъжа и жената, - е вярно и за приятелството меж-
ду мъже. Разделянето на нежните от сексуалните чувства,
сублимацията на хомосексуалните тенденции и идентифи-
кацията са основа и на мъжкото приятелство. Макар в ситу-
ацията да се намесват свежи елементи и нови удоволствия,
съответстващи на зрялата възраст, в приятелството си с други
мъже мъжът търси повторение на връзката с баща си или брат
си или се опитва да създаде нова привързаност, която да
задоволи стари желания или да подобри непълноценните
отношения с някога най- близките му хора.
Любов, вина и възстановяване 149
ПО- ШИРОКИ АСПЕКТИ НА ЛЮБОВТА
Процесът на пренасочване на любовта ни от първите
хора, които сме ценили най- много, към други хора включ- ва
и прехвърлянето на любовно чувство върху предмети още от
най- ранното ни детство. По този начин развиваме инте- реси
и дейности, в които влагаме част от любовта, първо- начално
посветена на хора. В ума на детето дадена част от тяло може
да замества друга или предмет да символизира части от тялото
и хора. Възможно е в тази символна верига всеки кръгъл
предмет да се отнася в несъзнаваното на де- тето към
майчината гърда. В постъпателния процес на сим- волизация
всичко, което излъчва доброта и красота или носи
удоволствие и доставя наслада, във физическия и в по-ши-
рокия смисъл, може в несъзнаваното на индивида да заема
мястото на извечно щедрата гърда и на майката като цяло. Ето
защо наричаме родната си земя „ майчина" земя - в не-
съзнаваното ни родината замества майка ни. Любовта, ко- ято
изпитваме към родината си, наподобява чувствата, ха-
рактеризиращи връзката с майка ни.
За да представим начина, по който първите взаимоот-
ношения се намесват в изграждането на интереси, привид- но
безкрайно далечни от тях, ще разгледаме примера с из-
следователя, посветил се на откривателства, заради които се
излага на неимоверни опасности и лишения, дори се сблъсква
със смъртта. Освен подходящите външни усло- вия и
обстоятелства, в насочването на интереса към откри-
вателството, важна роля играят редица психологически фак-
тори. Тук ще спомена само един-два неосъзнавани факто- ра.
В алчността си малкото момченце иска да нападне тя- лото на
майка си, защото го възприема като естествено про- дължение
на добрата й гърда. То си фантазира как ограбва съдържанието
на тялото й - нейните ценни бебета, които в ревността си
напада. Тези агресивни желания за прониква- не в тялото й
скоро се свързват с гениталните му подтици да има сексуален
контакт с нея. Психоаналитичната прак- тика установи, че
фантазиите за проучване тялото на май- ката, породени от
агресивните сексуални желания на дете-
150 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
то, алчността му, любопитството и любовта му допринася за
развиване на интереса у мъжа към изследване на нов страни.
Докато обсъждах емоционалното развитие на малкото
дете, обърнах внимание на това как агресивните импулси
на детето пораждат силно чувство за вина и страх от смъртта
на любимия човек. Всичко това е и съставен елемент на
любовното чувство, което засилва всички импулси и ги сти-
мулира. В несъзнаваното на изследователя всяка нова те-
ритория представлява нова майка, която ще компенсира за-
губата на истинската му майка. Той търси „ обетованата зе-
м я" - „ земята, в която текат мед и мляко". Вече установих-
ме, че страхът от смъртта на най- любимия човек в извест-
на степен отблъсква детето от този човек. Същевременно
този страх го подтиква вечно да се стреми да я пресъздава
и преоткрива във и чрез всичко, което прави. По този на-
чин бягството от нея и първоначалната привързаност към
нея намират съвършения си израз. Ранната агресия на де-
тето стимулира стремежа му да възстановява и да прави
добро, да върне на майка си всички добри неща, които й е
отнело във фантазиите си. Тези желания за правене на доб-
ро се вместват в устрема към откривателство, защото чрез
откриването на нови земи изследователят предоставя не-
що на широкия свят. В своите търсения изследователят да-
ва израз на агресията си и на стремежа си да възстановява.
Знаем, че при откриването на нови земи агресията се проя-
вява в борбата с природните стихии и в преодоляването на
всякакви трудности. Понякога агресията се изразява много
по- пряко и директно. Това е било типично за предишните
епохи, когато към местното население се проявявала безс-
крупулна жестокост, защото откривателите не само предп-
риемали изследователски експедиции, но завладявали и ко-
лонизирали. Някои от най- ранните фантазии нападения над
въображаемите бебета в тялото на майката и действител-
ната омраза към новородените братя и сестри са се изразя-
вали в реалното отношение към местните жители. Чрез за-
селване на новооткритата страна с техни сънародници из-
следователите давали воля на желаното възстановяване. Яс-
но е, че чрез съсредоточаване на интереса върху изследова-
телската дейност (независимо дали пряко се проявява аг-
Любов, вина и възстановяване 151
ресия, или не) разнообразни импулси и емоции - агресия,
чувство за вина, любов и подтикът да се възстановяват ще-
тите - се пренасят в сфера, впечатляващо отдалечена от пър-
воначалния обект на тези импулси и емоции.
Съвсем не е необходимо влечението към откривател- ство
да се изразява в действително физическо изследване на света.
То може да се простира върху множество разно- образни
полета, например всякакъв вид научно откритие. В
удоволствието, което изпитва от своята работа астронав- тът,
намират своето място ранните фантазии и желания да се
изследва тялото на майката. В желанието да се преот- крива
майката от ранното детство, която човек е загубил в
действителност или в душата си, е изключително важно за
създаването на изкуство и за начините, по които хората го
възприемат и му се наслаждават.
К ато илюстрация на процеса, описан от мен, ще раз-
гледам известния сонет на Кийтс „ Първа среща с Чапма-
новия Омир". За удобство цитирам цялата поема, макар че
е толкова известна:
Доста царства на златото съм пропътувал,
много божествени страни видял;
на редица острови съм се любувал,
които поетът в чест на Аполон възпял.
Често слушал съм за шир необятна,
където тъмновеждий Омир бил същински господар.
Но нивга аз не вкусих чистия й и спокоен дар,
докато не чух на Чапман речта красива и понятна.
К ийтс изразява в тези стихове гледната точка на чо-
век, който се наслаждава на произведение на изкуството.
П оезията е сравнена с „ божествени страни" и „ царства на
златото". Самият той при прочита на Чапмановия Омир е
сякаш астрономът, който гледа към звездите, когато и „ в
чийто взор се вплела новооткритата звезда". Но след това
Кийтс става откривателят, който с „ безмълвно удивление"
открива нови земи и морета. В блестящата поема на Кийтс
светът символизира изкуството и е пределно ясно, че за
него научното и творческото удоволствие и откривателст-
вото имат един и същ източник - любовта към красивите
земи - „ царствата на златото". И зследването на несъзнава-
 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
152
ното (между другото само по себе си новооткрит от Фройд
континент) показва, както вече споменах, че красивите зе-
ми символизират любимата майка, и копнежът, с който се
насочваме към тях, произтича от копнежа по майката. Да
се върнем към сонета. Бихме могли да предположим (без
да навлизаме в подробен анализ), че тъмновеждий Омир,
който е господар на земята на поезията, символизира обо-
жавания и силен баща, чийто пример синът (Кийтс) след-
ва, като навлиза в желаната от него страна (изкуството,
красотата, света, в крайна сметка майка му).
По подобен начин скулпторът, който вдъхва живот на
произведенията на изкуството, независимо дали те пред-
ставляват човек, несъзнавано възстановява и пресъздава
първите си любими хора, които във фантазиите си е уни-
щожил.
Почувствах се тогава като звездоброец,
В чийто взор се вплела новооткритата звезда,
или като могъщий Кортез,
втренчил орлов поглед
през океана сред безмълвното дивление на своите
бойци в един самотен връх насред Дейриен.
ЧУВСТВО ЗА ВИНА, ЛЮБОВ
И СПОСОБНОСТ ЗА ТВОРЧЕСТВО
Чувството за вина, както вече се постарах да покажа, е
основна движеща сила за творчество и работа по принцип
(дори и за най- простите дейности). Ако е прекалено силно,
то може да възпрепятства съзидателните дейности и инте-
реси. Тези сложни зависимости придобиха известна яснота
за първи път в психоанализата на малки деца. При децата,
непробудени до този момент, творчески импулси като ри-
суване, моделиране, строене и произвеждане на реч се за-
действат в процеса на психоанализа, когато различните им
страхове отслабват. Страховете подсилват разрушителни-
те импулси, а когато се смекчат, тези импулси намаляват.
П аралелно с този процес чувството за вина и страхът от
смъртта на любимия човек, с които на този етап умът на
Любов, вина и възстановяване
153
детето не е успял да се справи, защото са били прекалено
мощни, постепенно намаляват своята сила и стават управ-
ляеми. Това засилва загрижеността на детето за други хо- ра,
като стимулира съчувствието и способността му да се
идентифицира с тях, което води до увеличаване на любов- та.
Желанието да се възстановява, неразривно свързано със
загрижеността за любимия обект и страха от неговата смърт,
вече могат да намерят своя израз в творчески и кон-
структивни начинания. Тези процеси и промени могат да
бъдат наблюдавани и при психоанализата на възрастни.
Предположих, че всеки източник на радост, красота и
обогатяване (било то външно или вътрешно) се възприема
от несъзнаваното като щедрата и обичлива майчина гърда
и съзидателния пенис на бащата, който във фантазиите има
същите качества - в крайна сметка като двамата мили и
щедри родители. Връзката с природата, която поражда та-
кива дълбоки чувства на любов, възхита, преклонение и от-
даденост, много наподобява връзката с майката, както по-
етите отдавна са отбелязали. Даровете на природата се при-
равняват към всичко, което сме получавали от майка си в
ранното ни детство. Но тя не винаги е задоволявала нужди-
те ни. Често сме я мислили за не особено щедра и налагаща
лишения. Този аспект на чувствата ни към нея се възражда
във връзката ни с природата, която често се представя ка-
то не особено склонна да дава.
Задоволяването на инстинкта ни за самосъхранение и
утоляването на жаждата ни за любов са завинаги здраво
преплетени, тъй като имат общ първоизточник. Първият,
който ни осигурява сигурност, е майката, която не само за-
сища глада ни, но задоволява емоционалните ни нужди и
прогонва страховете ни. Сигурността, придобита от задо-
воляване на най- елементарните ни изисквания, е свързана
с емоционална сигурност. И двете са еднакво необходими,
защото в единство противодействат на страха от загубата
на любимата майка. Увереността в нашето съществуване
предполага в несъзнаваните фантазии, че не сме лишени от
любов и че няма напълно да загубим майка си. Мъжът, ос-
танал без работа и търсещ такава, се стреми да осигури
преди всичко жизнените си материални нужди. Далеч съм
от мисълта да подценявам действителните страдания и от-
154 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
чаяние, преки и непреки, до които води бедността; но дейст-
вителната болезнена ситуация се превръща в непосилна аго-
ния от мъката, произтичаща от най- ранната емоционална
ситуация, когато той се е чувствал лишен от храна, не само
защото майка му не успявала да задоволи нуждите му, но и
защото е усещал как губи майка си, нейната любов и зак-
9
рила . К огато е без работа, индивидът е лишен от възмож-
ността да дава израз на творческите си и съзидателни тен-
денции - много важен начин за справяне с несъзнаваните
страхове и чувство за вина. Безмилостните обстоятелства при
такива случаи (макар че това може да се дължи отчас- ти на
незадоволителна социална система и да дава възмож- ност на
мизерстващия да хвърля вината върху други хора) наподобява
безпощадността на жестоки родители, в които децата,
подложени на стресов страх, вярват. Точно обрат- но,
материалната или духовната помощ, предоставена на бедни
или безработни хора, освен чисто материалното си измерение
служи като доказателство за съществуването на любящи
родители.
Да се върнем към връзката с природата. В някои части на
света природата е жестока и разрушителна. Въпреки то- ва
местните жители се борят с природните стихии, били те суша,
наводнение, студ, жега, земетресение, епидемии и дру- ги,
вместо да отстъпят земята си. Външни обстоятелства, разбира
се, играят важна роля, защото тези жилави хора може би не
разполагат със средства, за да се изселят от родните си места.
Това обаче не ми звучи убедително като обяснение на това
колко страдания се понасят, за да се запа-
9
При психоанализата на деца често откривах, разбира се, в различ-
на степен, страха да не бъдат изгонени от дома като наказание за
несъзнавана агресия (за желанието да изгонят другите) и за дейст-
вително направена беля. Този страх се задейства много рано и мо-
же доста осезаемо да преследва ума на детето. Специфичен вари-
ант на това е страхът да не се превърне в бедно сираче или просяк
без дом и храна. Тези страхове у децата, които изследвах, нямаха
нищо общо с финансовото положение на родителите. В по-късния
живот подобни страхове задълбочават реалните трудности, които
възникват при загубата на пари, сменянето на дома или загубата
на работата. Те привнасят елемента на болезненост и задълбоча-
ват отчаянието.
Любов, вина и възстановяване 155
зи родната земя. За хората, които живеят при такива труд-
ни природни условия, борбата за оцеляване задоволява и
други несъзнавани цели. За тях природата представлява мър-
мореща и изискваща майка, чиито дарове трябва да бъдат
насилствено изтръгвани от нея. В този процес се повтарят
и разиграват (макар и в сублимирана и социално приемли-
ва форма) ранните яростни фантазии. И зпълнен с несъзна-
вано чувство за вина заради агресивните си импулси към
майката, такъв индивид е очаквал (и все още несъзнавано
очаква във връзката си с природата), че тя ще бъде жесто-
ка с него. Това чувство за вина е подтик за възстановяване-
то. Борбата с природата се възприема като борба за запаз-
ване на природата, защото е израз на желанието да се въз-
становява. Така хората, които се противопоставят на суро-
востта на природата, не само полагат грижи за собствено-
то си оцеляване, но също така служат на самата природа.
К ато не нарушават връзката си с нея, те запазват образа на
майката от ранните години. Те съхраняват в себе си и нея
във фантазиите си, като остават близо до нея - реално като
не напускат страната си. За разлика от тях, изследователят
търси във фантазиите си нова майка, с която да замени ис-
тинската си, от която се чувства отчужден или която не-
съзнавано се страхува да не загуби.
ВЗАИ МООТНОШ ЕНИ Я
СЪС САМИТЕ НАС И С ДРУГИТЕ
В предходната част на статията разгледах някои аспек-
ти на любовта на индивида и отношението му към другите
хора. Не бих могла да завърша обзора си, без да се спра на
най- сложното от всички взаимоотношения - отношението
ни към самите нас. Но какво представляваме самите ние?
Всичко, добро и лошо, през което сме преминали от ранно-
то си детство нататък, всичко, получено от външния свят,
и всичко вътрешно преживяно, щастливия и горчив опит,
взаимоотношенията ни с хората, дейностите ни, интереси-
156 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
те ни, мислите ни от всякакво естество са част от самите
нас и служат като градивни елементи на личността ни. Ако
някои от връзките ни в миналото с всички спомени за тях и
цялото богатство на емоциите, породени от тях, се заличат
от паметта ни, ще се почувстваме ограбени и празни. Кол-
ко много любов, доверие, удоволствие, спокойствие и бла-
годарност, които сме дали и сме получили, биха били загу-
бени! Много от нас не биха искали да пропуснат дори и
най- болезнените си преживявания, защото те също дават
своя принос за обогатяване на цялостната ни личност и ха-
рактер. На няколко пъти вече отбелязах повратното влия-
ние на ранните връзки и взаимоотношения за развитието
на по- късните ни такива. Сега ще обсъдя фундаменталната
роля на ранната ни емоционална ситуация за формирането
на връзката ни със самите нас. Дълбоко в душата си като в
крипта съхраняваме обичаните хора. В определени трудни
ситуации те сякаш ни направляват и често се питаме какво
би било тяхното поведение и дали биха одобрили, или не
нашите реакции. От всичко казано дотук можем да заклю-
чим, че хората, които ценим и уважаваме, в крайна сметка
символно заместват родителите ни, на които се възхища-
ваме и обичаме. К акто вече се убедихме, на децата им е
много трудно да си изградят хармонични взаимоотноше-
ния с родителите си, защото любовта към тях поражда ом-
раза и несъзнавано чувство за вина, които сериозно въз-
препятстват и пречат на връзката им. Наистина, може би
на родителите не са им достигали любов и разбиране, а то-
ва неимоверно задълбочава всички трудности. Разрушител-
ните импулси и фантазии, страховете и недоверието, вина-
ги присъстващи дори и при най- благоприятните обстоятел-
ства при малките деца, неизбежно се влошават при по-неб-
лагоприятни обстоятелства и неприятни преживявания. Ос-
вен това - един фактор с изключителна важност - недости-
гът на щастие в ранния живот значително намалява въз-
можността за изграждането на способност за създаването
на изпълнено с надежда, любов и доверие към хората отно-
шение. Това съвсем не означава, че способността на детето
да изпитва любов и щастие е в правопропорционална зави-
симост от количеството дарена нему любов. Н якои деца
създават в несъзнаваното си много жестоки и груби роди-
Любов, вина и възстановяване 157
телски фигури (които значително влошават връзката с ре-
алните родители и с хората въобще), независимо че са би-
ли обграждани с любов и грижи. От друга страна, и душев-
ните трудности на детето не са в пряка и пропорционална
зависимост от неблагоприятното отношение, проявявано
към него. Ако поради някакви вътрешни причини, от само-
то начало различни за отделните индивиди, способността
за понасяне на фрустрациите е минимална, а агресията, стра-
ховете и чувството за вина прекалено силни, то действи-
телните недостатъци на родителите и най вече мотивите за
грешния им избор се преувеличават драстично и изкривя-
ват до неузнаваемост в ума на детето. Това кара детето да
приема родителите си и хората около себе си за строги и
сурови. Собствените страхове, омраза и недоверие предраз-
полагат към изграждането на заплашителни и взискателни
родителски фигури в несъзнаваното ни. В по- малка или по-
голяма степен тези процеси се развиват във всички нас, тъй
като всички трябва да се борим - повече или по- малко -
със страховете си и омразата. Виждаме, че количество аг-
ресивни импулси, страхове и чувство за вина (които отчас-
ти се пораждат по чисто вътрешни причини) оказват под-
чертано силно влияние върху преобладаващата душевна нас-
тройка, която си изграждаме.
За разлика от децата, които в отговор на непредразпо-
лагащо отношение към тях развиват в несъзнаваното си
строги и сурови родители и чиято душевна настройка е зло-
щастно увредена, има много деца, на които грешките на
родителите им и липсата на разбиране не нанасят такава
непоправима вреда. Деца, които поради вътрешни причи-
ни от самото начало се справят по-добре с фрустрациите
(били те преодолими или не), т. е. успяват да се преборят с
тях, без да се поддават на собствените си импулси на омра-
за и подозрения, са далеч по- толерантни към грешките на
родителите си. Те могат да разчитат на собствените си при-
ятелски чувства и по тази причина се чувстват уверени в
себе си и не се влияят особено от сполитащото ги от външ-
ния свят. Няма дете, което да не изпитва страхове и да не
се съмнява. Ако обаче връзката с родителите се гради на
основата на доверие и любов, родителите се запечатват в
ума на детето като водещи и помагащи фигури, източник
 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
158
на спокойствие и хармония, прототип на всички приятел- ски
взаимоотношения в живота оттук нататък.
Опитах се да разясня някои взаимоотношения в зряла
възраст, като посочих, че се отнасяме към определени хора
така, както са се отнасяли с нас родителите ни, или така,
като ни се е искало те да се отнасят с нас, и по този начин
сме се опитвали да преобърнем ранната ситуация. Към други
хора се държим като любящо дете към родителите си. Тези
двупосочни и обратими връзки дете - родител, проявяващи
се в отношението ни към хората, преживяваме също и вът-
решно по отношение на съхраняваните в ума ни насочващи
ни и помагащи фигури. Несъзнаваното възприемаме хората
от най- близкото ни обкръжение като обичливи и закриля-
щи ни родители, а като отговаряме на любовта им, ние се
изживяваме като техни родители. Тези фантазии взаимо-
отношения, основани на реални преживявания и спомени,
са градивен елемент на нестихващия живот на чувствата и
въображението ни и допринасят за нашето щастие и душев-
на сила. Ако родителските фигури, съхранявани в чувства-
та и несъзнаваното ни, са предимно сурови, не можем да
постигнем вътрешния си покой. Всеизвестно е, че безпо-
щадната съвест води до проблеми и нещастие. По- малко
известен, но безусловно доказан в откритията на психоана-
лизата е фактът, че в основата на отмъстителната съвест
лежи напрежението на тези фантазии за вътрешна борба и
страховете, свързани с нея.
И зползвах доста странен израз - „ връзката ни със са-
мите нас". Това е връзка и отношение към всичко, което
ценим и обичаме в себе си, и всичко, което мразим. Опитах
се да покажа ясно, че една част от себе си обичаме, заради
натрупаното богатство от връзки с хората, защото самите
отношения и чувствата, свързани с тях, сме присвоили ка-
то собствено, вътрешно притежание. В себе си мразим стро-
гите и сурови фигури, част от вътрешния ни свят, които са
в голяма степен резултат от собствената ни агресия към
родителите ни. В дълбините на душата ни най- силната ни
омраза е насочена към омразата вътре в нас. Толкова се
страхуваме от омразата в себе си, че сме подтикнати да
употребим най- силното си защитно оръжие срещу нея - да
я насочим към други хора, да я проецираме. Но ние също
Любов, вина и възстановяване 159
така пренасочваме и любовта си към външния свят и мо- жем
да го правим истински само ако сме успели да устано- вим
добри взаимоотношения с приятелските фигури в ду- шите и
умовете ни. Така се оформя благотворен кръг - пър- во
получаваме доверие и любов от родителите си, после сякаш ги
поемаме вътре в себе си с цялата им любов и до- верие, след
което можем щедро да раздаваме на външния свят от това
богатство от любов и чувства на привърза- ност. Съществува
паралелен кръг и за омразата ни - тя во- ди до създаването на
заплашителни фигури в ума ни, въз основа на които
приписваме на хората неприятни и зловред- ни качества.
Понякога подобно душевно предразположение от наша страна
предизвиква у другите неприятно и подозри- телно отношение
към нас, докато приятелско и доверчиво излъчване печели в
отговор доверие и благосклонност.
Добре ни е известно, че с напредването на възрастта
някои хора стават все по- недоволни, други по- мекушави,
разбиращи и толерантни. И звестно е също, че тези вариа- ции
се дължат на разлики в светоотношението и характера на
хората и не съответстват пряко на щастливи или небла-
гоприятни преживявания през живота. От казаното дотук мога
да заключа, че горчивината, изпитвана към хората или съдбата
- най- често в съчетание от двете, - се натрупва още в самото
детство и може да се засили или задълбочи на по- късен етап
от живота.
Ако любовта не е била помрачена от неприязън, недо-
волство или омраза, а се е установила твърдо в душата ни,
доверието към другите и убедеността в собствената ни доб-
рота се превръщат в нещо като скала, неподвластна на вли-
янието на обстоятелствата. Когато нещастие сполети чо- век с
такава линия на развитие, той успява да запази в себе си
добрите родители, чиято любов е неотменна подкрепа в
миговете на щастие, и да открие във външния свят хора, които
според него символно ги заместват. Чрез способност- та си да
преобръща ситуациите във фантазията си и да се
идентифицира с други хора, способност, уникална за човеш-
ката душевност, човек може да отдава на други помощта и
любовта, от които самият той има нужда, и по този начин да
си осигурява задоволство и спокойствие.
 160 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Започнах с описание на емоционалната ситуация на бе-
бето във връзката му с майката, първоизточник и най- пъл-
новодния извор на добротата, която получава от външния
свят. Споменах колко труден и болезнен процес за детето е
лишението от безкрайното удоволствие да бъде хранено от
нея. Ако обаче алчността и негодуванието от фрустрира-
щите елементи не са прекалено силни, то може постепенно
да се откъсне от нея и да започне да извлича удоволствие
от други източници. Новите обекти на удоволствия са свър-
зани в несъзнаваното му с първата наслада, доставена от
майката. Ето защо то приема новите източници на удовол-
ствия като заместители на първоначалните. Този процес
може да се опише като задържане и заместване на изна-
чалната доброта. К олкото по-успешен е този процес, тол-
кова по- малко основания има детето да изпитва алчност и
омраза. К акто често отбелязвам, несъзнаваното чувство за
вина, породено от въобразеното във фантазията унищожа-
ване на обичан човек, играе фундаментална роля в този про-
цес. Установихме, че чувството за вина и мъката, свързани
с фантазиите за разрушаване на майка му поради алчност-
та и омразата му, създават у детето подтика да заличава,
лекува нанесените й рани и да възстановява цялостта й. Те-
зи емоции имат решаващо значение за формиране на спо-
собността у детето да приема заместители на майка си. Чув-
ството за вина поражда страх от зависимост от любимия
човек, който детето се страхува да не загуби, тъй като, ко-
гато даде воля на агресията си, то чувства, че я наранява.
Този страх от зависимост е стимул за откъсване от нея, за
пренасочването му към други хора и неща, като по този
начин се разширява полето на интересите му. Обикновено
подтикът за възстановяване предотвратява отчаянието,
свързано с чувството за вина. Надеждата взима надмощие
и в този случай любовта на детето и стремежът му да въз-
становява се прехвърлят несъзнавано върху нови обекти,
предизвикващи любов и интерес. К акто ни е добре извест-
но, в несъзнаваното на детето те са свързани с първия лю-
бим човек, който то преоткрива и пресъздава чрез връзките
си с други хора и съзидателните си интереси. Така възста-
новяването - важна част от способността да обичаме - раз-
ширява своя обхват, като с това постепенно се увеличават
Любов, вина и възстановяване 161
способността на детето да приема любов и по най- разнооб-
разни начини да поглъща в себе си доброта от външния свят.
Този положителен баланс между даването и получа- ването е
необходимо условие за по- нататъшното щастие.
Единствено и само ако в най- ранното си развитие сме
успели да прехвърлим интереса и любовта си от майка си
към други хора и други източници на удоволствия, можем
на по- късен етап в живота си да изпитваме наслада, пре-
дизвиквана от други обекти. Това ни позволява да компен-
сираме провала си или разочарованието от връзката ни с
даден човек, като си създаваме приятелски отношения с
нови хора, и да приемаме заместители за нещата, които не
сме успели да получим или задържим. Ако фрустрираните
алчност, неприязън и омраза вътре в нас не нарушават връз-
ката ни с външния свят, съществуват неизброими начини
за приемане на красота, доброта и любов отвън. П равейки
това, ние непрекъснато обогатяваме щастливите си споме-
ни и постепенно изграждаме запас от ценности, които ни
дават сигурност и трудно могат да бъдат разклатени. Пос-
тигаме и доволство, което ни предпазва от горчиви чувст-
ва. Освен удоволствието, което ни носят тези приятни из-
живявания, те намаляват фрустрациите (или по- скоро усе-
щането за лишаване и ограничаване), минали и настоящи,
чак до най- ранните и основополагащи моменти. К олкото
повече удоволствие изпитваме, толкова по- малко е болка-
та от лишенията и толкова по- малко податливи се оказва-
ме на алчността си и омразата. Едва тогава сме действи-
телно способни да получаваме любов и доброта от другите
и да им даваме любов, като в замяна получаваме дори по-
вече. С други думи, основополагащата способност „да взи-
маш и да даваш" се е развила така, че да осигурява собстве-
ното ни добруване и да допринася за удоволствието, спо-
койствието и щастието от общуването с други хора.
В заключение, доброто отношение към самите нас е
условие за любов, толерантност и умереност към другите.
Тази добра връзка със самите нас, както се опитах да пока-
жа, се развива отчасти благодарение на приятелско и доб-
ро отношение към другите хора, характеризиращо се с лю-
бов и разбиране. Става въпрос за отношение именно към
тези хора, които са значели много за нас в миналото и с
162 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

които сме имали връзка, превърнала се в съставна част на

нашата душевност и личност. Ако сме успели дълбоко в
несъзнаваното си да премахнем огорчението от чувствата
към родителите си и сме им простили за всичките забрани,
лишения и ограничения, които е трябвало да понасяме, сме БЕЛЕЖК И ЗА НЯКОИ
постигнали своя вътрешен покой и сме способни да обича-
ме другите в истинския смисъл на тази дума.
ШИЗОИДНИ МЕХАНИЗМИ 1
(1946-1952)

ВЪВЕДЕН И Е

Н астоящата статия е посветена на важни ранни пара-

ноидни и шизоидни страхове и механизми. Дълги години
разсъждавам по тези въпроси, още от времето, преди да се
изясни виждането ми за депресивните процеси в детството.
В процеса на оформяне на становището ми за детската де-
пресивна позиция за пореден път се сблъсках с проблемите
на предходната фаза. Щ е ми се да изкажа някои хипотези
2
относно ранните страхове и механизми .
Хипотезите, които ще изложа по-долу, свързани с най-
ранните етапи на развитието, са формулирани въз основа
на умозаключения, извлечени от анализата на деца и въз-
растни. Някои от тези хипотези са в пълно съзвучие с доб-
ре известни наблюдения в психиатричната практика. За до-
казването на предположенията ми е необходимо натрупва-
нето на подробен материал за различни случаи, за какъвто
в настоящата статия няма място. Надявам се тази празни-
на да бъде запълнена в бъдеще.

1
Статията е почти непроменена версия на доклад, изнесен пред Бри-
танското психиатрично общество през 1946, и е публикувана с ми-
нимални добавки на един параграф и няколко бележки под линия.
2
Преди да завърша статията, обсъждах основните й положения с Паула
Хайман. Безкрайно съм й благодарна и задължена за сти-
мулиращите предложения за изработването и формулирането на
редица от изложените тук концепции.
164 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
П олезно би било в началото накратко да се предста-
3
вят изводите за най- ранните фази на развитие, които не-
колкократно съм излагала и преди.
В най- ранно детство възникват страхове, характерни за
психозата, които подтикват Азът да си изгради специ- фични
защитни механизми. В този период откриваме мо- ментите на
фиксация за всички психотични разстройства. Тази хипотеза
накара много хора да мислят, че аз приемам всички деца за
психотични. Струва ми се, че доста изчерпа- телно съм
разяснила недоразумението и в други статии. Пси- хотичните
страхове, механизми и защитите на Аза през дет- ството
оказват силно влияние върху развитието във всич- ките му
аспекти - развитието на Аза, на Свръхаза и на обект- ните
връзки.
Често изразявам мнението, че обектните отношения съ-
ществуват от самото раждане. П ървият обект е гърдата на
майката, която за детето се разцепва на добра (задоволява- ща)
и лоша (лишаваща) гърда. Това разцепване води до раз-
граничаване на любовта от омразата. Допускам, че връз- ката
с първия обект предполага наличието на механизмите на
интроекция и проекция, т. е. че от самото начало обект- ните
отношения се моделират от взаимодействието между
интроекция и проекция, между вътрешни и външни обекти и
ситуации. Тези процеси участват в изграждането на Аза и
Свръхаза и подготвят почвата за отключването на едипо- вия
комплекс през втората половина на първата година.
От самото начало разрушителните импулси са насоче- ни
срещу обекта, изразяват се във фантазии орално- садис- тични
нападения срещу гърдата на майката и скоро пре- растват в
ожесточени атаки над тялото й с всички средства на садизма.
Страховете от преследване, предизвикани от орално-
садистичните импулси на детето да ограби доброто
съдържание от тялото на майката, както и анално- садис-
тичните желания да постави вътре собствените си екскре-
менти (включително и желанието да влезе в нея, за да мо-
3
Виж Psycho- Analysis of Children, CW, Vol. II, 1932, и „Принос към
психогенезиса на маниакално-депресивните състояния", 1935 (виж
настоящия сборник).
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 165
же да я контролира отвътре), са изключително важни за
развитието на параноята и шизофренията.
Изброих разнообразни защити на ранния Аз като: ме-
ханизмите на разцепване на обектите и импулсите, идеали-
зация, отричане на вътрешната и външната реалност и по-
тискането на емоциите. Споменах също така различни ви-
дове страхове, включително страха от отравяне и поглъ- щане.
Много от тези явления - преобладаващи в първите няколко
месеца от живота - откриваме по- късно в симпто- матичната
картина на шизофренията.
Този ранен период (първоначално описан като „фаза
на преследване") по- късно нарекох „ параноидна позиция" .
4
Твърдя, че той предхожда депресивната позиция. Ако стра-
ховете от преследване са прекалено силни и поради тази
причина (наред с много други) детето не успява да прера-
боти параноидно- шизоидната позиция, преработването на
депресивната позиция на свой ред се забавя и затруднява.
Този провал може да доведе до регресивно засилване на
страховете от преследване и да укрепи фиксационните точ-
ки на тежки психози (с други думи, на групата на шизофре-
ниите). Резултат от трудностите през периода на депресив-
ната позиция могат да бъдат маниакално- депресивни нару-
шения в по- късния живот. Стигнах до извода, че при по-
леки отклонения в развитието същите фактори могат сил-
но да повлияят избора на невроза.
Макар и да допусках, че изходът от депресивна пози- ция
зависи от преминаването през предходната фаза, като най-
важна за най- ранното развитие на детето определях именно
депресивната позиция. С интроецирането на цялос- тен обект
естеството на обектните отношения на детето се променя
коренно. Обединяването на обичаните и мразени- те аспекти
на цялостния обект поражда чувството за вина
4
Когато настоящата статия бе публикувана за първи път през 1946 год.,
използвах термина „параноидна позиция" като синоним на термина
на феърбърн „шизоидна позиция". След по-задълбочено осмисляне
реших да обединя термина на Феърбърн с моето поня- тие и в
книгата (Developments in Psycho- Analysis, 1952, в която е
публикувана за пръв път настоящата статия) използвам израза „па-
раноидно-шизоидна позиция).
166 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
и печал, които предполагат жизнено важен напредък в раз-
витието на емоционалния и интелектуалния живот на дете- то.
Тази ситуация представлява повратен момент за избора на
невроза или психоза. Все още поддържам тези изводи.
Б Е ЛЕ Ж К И ВЪРХУ
ПОСЛЕДНИТЕ СТАТИИ НА Ф Е Ъ Р Б Ъ Р Н
5
В редица скорошни статии феърбърн отделя значи-
телно внимание на проблематиката, с която се занимавам
сега. Ето защо ми се струва ползотворно да изясня някои
основни съгласия и несъгласия между нас. Очевидно някои
от изводите, които излагам в настоящата статия, са в съз-
вучие с тези на Феърбърн, а други са диаметрално проти-
воположни, Феърбърн подхожда към проблемите от глед-
на точка на развитието на Аза, а аз тръгвам от страховете
и взаимните им преливания. Най- ранната фаза той нарича
„шизоидна позиция": тя е част от нормалното развитие и лежи
в основата на шизоидни и шизофрении заболявания при
възрастни. Напълно съм съгласна с тези твърдения и считам,
че описанието му на шизоидните явления в разви- тието са
изключително важни и прозорливи. Те са ценни за
разбирането ни на шизоидното поведение и шизофренията.
Мисля също така, че виждането на феърбърн за извънредно
големия брой на все още неразпознатите шизоидни и ши-
зофрении нарушения на развитието е абсолютно правилно и
значимо. Задълбочено внимание трябва да отделим и на на-
пълно закономерното подчертаване на изконната връзка
между истерията и шизофренията. Терминът му шизоидна
позиция би бил подходящ, ако се приеме, че включва както
страховете от преследване, така и шизоидните механизми.
Не съм съгласна с неговата интерпретация на теория-
та за душевната структура и нагоните. (Разбира се, ще спо-
мена само най- важните разногласия.) Не приемам и стано-
Cf. „A Revised Psychopathology of the Psychoses and Neuroses" (1941),
„Endopsychic Structure Considered in Terms of Object-Relationships"
(1944) and „Object-Relationships and Dynamic Structure".
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 167
вището му, че се интернализира само лошия обект - стано-
вище, което според мен допринася най- вече за различията
в разбирането ни за развитието на обектните отношения и
на Аза. Аз твърдя, че интроецираната добра гърда е жизне-
но важна част от Аза, като от самото начало оказва извън-
редно влияние върху развитието му и засяга както структу-
рата му, така и връзките с обекта. Не споделям виждането
на феърбърн, че „ големият проблем на шизоидния инди-
вид е как да обича, без да разрушава с любовта си, докато
главният проблем на депресивния индивид е как да обича,
6
без да разрушава с омразата си" . Този извод е в пълно съг-
ласие с отхвърлянето му на Фройдовото понятие за пър-
вичните нагони и с подценяването му на ролята, която аг-
ресията и омразата играят от началото на живота. В резул-
тат на този подход той не отдава значимата тежест на важ-
ността на ранните страхове и конфликти и динамичното
им влияние върху развитието.
Н ЯК ОИ ПРОБЛЕМИ НА РАННИЯ A3
В последващата дискусия ще изведа на преден план един
аспект от развитието на Аза и съвсем целенасочено няма
да се опитам да го свържа с проблемите на развитието на
Аза в неговата цялост. Не мога също така да се спра на
отношението на Аза с То и Свръхаза.
На този етап знаем твърде малко за структурата на ран-
ния Аз. Доста от съвременните предположения по темата не
успяха да ме убедят: имам предвид преди всичко идеята на
Гловър за ядро на Аза и теорията на феърбърн за цент- рален
Аз и два допълнителни. По- ползотворен според мен е
подходът на Уиникът, основаващ се на идеята за несвър-
7
зания в едно цяло ранен Аз . Бих добавила, че на ранния Аз
Cf. „A Revised Psychopathology", 1941.
Виж Д. Уиникът, „Primitive Emotional Development", 1945. В тази
статия Уиникът описва патологичния изход от състоянието на не-
свързаност, като например случая на пациентка, която не праве- ше
разлика между себе си и нейната сестра- близначка.
 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
168
му липсва сцепление и се забелязва тенденция за редуване
на опити за оцялостяване с такива за разцепване, за разпа-
8
дане на парчета . Вярвам, че тези преходи са характерни за
първите няколко месеца от живота.
Струва ми се съвсем оправдано да допуснем съществу-
ването на някои от функциите, познати ни от по- късния Аз, от
самото начало. Сред тези функции изпъква способност- та за
преодоляване на страха. Според мен страхът се появя- ва под
действието на нагона към смъртта в организма, който се
възприема като страх от унищожение и се проявява под
формата на страх от преследване. Страхът от разрушител-
ните импулси сякаш веднага се закрепва към обекта или по-
скоро се преживява като страх от неконтролируем, мо- гъщ
обект. Други важни източници на първични страхове са:
травмата от раждането (страх от разделяне) и ограни- ченията
на телесните нужди. От самото начало тези пре- живявания се
възприемат като причинени от обекти. Дори и да се
преживяват като външни, чрез интроекцията тези обекти се
превръщат във вътрешни преследвачи и подсил- ват страха от
разрушителните импулси отвътре.
Жизнено необходимата нужда да се справи със страхо-
вете си принуждава ранния Аз да развива основни механиз-
ми и защити. Разрушителният импулс е частично проеци- ран
навън (отражение на нагона към смъртта) и според мен се
прикрепя към първия външен обект - гърдата на майка- та. К
акто сам Фройд изтъква, останалата част от разруши- телния
импулс се ограничава до известна степен вътре в организма
под въздействие на либидото. Въпреки всичко нито един от
тези процеси не постига желания резултат, поради което
страхът да не бъде разрушен отвътре остава. Поради липсата
на сцепване и под натиска на тези страхо- ве Азът проявява
9 чета. Ето защо, освен разделянето на гърдата на добра и
склонност към разпадане на парчета . Това
8
По- голямата или по- малка свързаност на Аз в началото на след-
родилния живот трябва да се разглежда във връзка с по- голямата или
по-малка способност на Аза да понася страховете си, която, както и
по-рано съм подчертавала, е фактор с изграждаща сила (The Psycho-
Analysis of Children, CW, Vol. II, най-вече стр. 49).
9
Френеци в статията си 'Note on Fragments', 1930, предполага, че
всеки жив организъм реагира на неприятни стимули чрез фраг-
ментация, която най- вероятно е израз на нагона към смъртта. Мо-
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 169
разпадане е в основата на състоянието на разединение при
шизофреници.
Възниква въпросът дали не е възможно на съвсем ра- нен
етап да се активират процеси на разцепване в Аза. Спо- ред
собствените ни допускания ранният Аз разцепва обек- та и
връзките си с него доста енергично, което предполага
възможността за подобно разцепване на самия Аз. К акто и да
приемаме нещата, резултатът от разцепването е раз- пръскване
на разрушителния импулс, който се възприема като източник
на опасност. Предполагам, че първичният страх да не бъде
унищожен от разрушителни вътрешни си- ли и специфичната
реакция на Аза, изразяваща се в разпа- дането му на парчета
или разцепването му, са изключител- но важни за всички
шизофрении процеси.
П Р ОЦ ЕСИ НА РАЗЦЕПВАНЕ
ПО ОТНОШ ЕНИЕ НА ОБЕКТА
Проецираният навън разрушителен импулс се прежи-
вява първоначално като орална агресия. Вярвам, че орал- но-
садистичните импулси, насочени към гърдата на майка- та, са
активни от самото зараждане на живота, макар и ка-
нибалистичните тенденции да се проявяват по- отчетливо и с
по- голяма сила след появата на зъбите - факт, изтъкнат от
Абрахам.
В моменти на страх или наложени ограничения орал-
но- садистичните и канибалистичните импулси се засилват
и детето усеща сякаш е накъсало зърното и гърдата на пар-
лоша във фантазиите на детето, отказващата гърда, напа-
дана в орално- садистичните фантазии, също се възприема
като разкъсана. Даряващата гърда, подчинена на сукател-
ното либидо, се преживява като цялостна. Този пръв, до-
же би сложните механизми (живите организми) се поддържат цели
единствено чрез влиянието на външни условия. Когато тези усло-
вия се окажат неблагоприятни, организмът се разпада на парчета.
170 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
бър, вътрешен обект служи като организиращ център за Аза.
Той противодейства на процесите на разцепване и раз-
пръскване, спомага за сцеплението и обединяването и иг- рае
10
градивна роля за изграждането на Аза. Страх и нала- гани
ограничения могат сериозно да подкопаят чувството на
детето, че има в себе си добра и цялостна гърда. В резул- тат
на подобен срив става трудно да се поддържа разделе- нието
на гърдата на добра и лоша. Детето може да почув- ства, че
добрата гърда също се е разпаднала на парчета.
Вярвам, че Азът е неспособен да разцепи обекта (вът-
решен и външен), ако не се извършва паралелно разцепва- не в
самия Аз. Поради тази причина фантазиите за и пре-
живяванията на състоянията на вътрешните обекти оказ- ват
жизнено важно влияние върху структурата на Аза. Кол- кото
по- голямо е надмощието на садизма в процесите на
инкорпориране на обекта и колкото по- разкъсан изглежда
той, толкова по- застрашен е Азът от разцепване по отно-
шение на интернализираните фрагменти от обекти.
Описаните тук процеси, разбира се, са обвързани с фан-
тазния живот на детето. Страховете, които стимулират ме-
ханизмите на разцепване на Аза, също имат фантазна при-
рода. Детето разцепва обекта и личността си във фантази- ите
си, но ефектът от тези фантазии е подчертано реален и
осезаем, защото води до чувства и отношения (а по- късно и
до мисловни процеси), абсолютно откъснати едни от дру- ги.
11
10
Уиникът в цитираното вече съчинение разглежда същия процес
от друг ъгъл: той описва как интеграцията и адаптирането към
реалността зависят от детското преживяване на любовта и гри-
жите на майката.
11
В дискусията, последвала почина на настоящата статия, д-р У. К.
М. Скот засегна друг аспект на разцепването. Той подчерта важ-
ността на прекъсванията в потока на изживяванията, които пред-
полагат разцепване по-скоро във времето, отколкото в простран-
ството. Позова се на примера с редуването на състояния на сън и
будни състояния. Напълно съм съгласна с неговата гледна точка.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 171
РАЗЦЕПВАНЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ПРОЦЕСИТЕ ПРОЕКЦИЯ И ИНТРОЕКЦИЯ
До този момент разглеждах механизма на разцепване
в качеството му на един от най- ранните механизми и защи-
ти на Аза срещу страховете. От самото начало на живота
интроекцията и проекцията също служат на тази основна
цел на Аза. Проекцията, както описва Фройд, произлиза от
пренасочването на нагона към смъртта навън и според мен
помага на Аза да преодолее страховете си, като го осво-
бождава от опасностите и злото, които са вътре в него. Ин-
троецирането на добър обект също се използва от Аза като
защита срещу страховете.
Тясно преплетени с интроекцията и проекцията са и
много други механизми. Особен интерес за мен представ- лява
взаимосвързаността между разцепването, идеализаци- ята и
отричането. За разцепването е необходимо да си при- помним,
че в моментите на доволство любовта се насочва към добрата
гърда, а в моменти на ограничения и лишения омразата и
страховете от преследване се закрепват за от- казващата,
лишаваща гърда.
Идеализацията е пряко свързана с разцепването на обек-
та, тъй като добрите страни на гърдата се преувеличават
като защитна мярка срещу преследващата гърда. Въпреки
че е естествен резултат от страховете от преследване, иде-
ализацията води началото си и от силата на нагоните, кои-
то се стремят към пълното си задоволяване и по този на-
чин създават образа на неизчерпаема и изобилна гърда -
идеалната гърда.
Пример за подобно разцепване откриваме в халюцини-
раното задоволяване на детето. Основните процеси, които
съставляват идеализацията, играят водещата роля и в ха-
люцинираното задоволяване: разцепване на обекта и отри-
чане на лишенията и на преследването. Фрустриращият и
преследващ обект е отчетливо отделен и държан настрана от
идеализирания обект. Той не само е отчетливо отделен от
добрия, нещо повече, неговото съществуване е отрече- но,
както и цялата ситуация на лишение наред с лошите
172 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
чувства (болката), които ограниченията и лишенията пре-
дизвикват. Тези явления са непосредствено свързани с от-
ричането на психическата реалност. Подобно отричане на
психическата реалност е възможно само при наличието на
изявено чувство за всесилие - отличителен белег на ранна-
та душевност. Въздесъщото отричане на съществуването
на лошия обект и на болезната ситуация е равносилно в
несъзнаваното на заличаване на разрушителния импулс. Но
не само обектът и ситуацията са отречени и унищожени,
същата съдба споделя и обектната връзка, а следователно
и тази част от Аза, която поддържа враждебните чувства
към обекта.
В халюцинираното задоволяване си взаимодействат два
паралелни процеса - всемогъщото създаване на идеалните
обект и ситуация и също толкова всемогъщото унищожа- ване
на лошия, преследващ обект и на болезнената ситу- ация. Тези
процеси се основават на разцепването както на обекта, така и
на Аза.
Мимоходом ще отбележа, че в тази ранна фаза разцеп-
ването, отричането и усещането за всесилие играят роля,
подобна на тази на изтласкването на по- късен етап от раз-
витието на Аза. За да оценим важността на процесите на
отричане и на усещането за всесилие на етап, характеризи-
ращ се със страхове от преследване и шизоидни механиз- ми,
трябва да си припомним маниите за величие и за пре-
следване при шизофренията.
До този момент в разглеждането на страха от преслед-
ване наблягах на оралния елемент. Макар и водещата роля да е
отредена на оралното либидо, либидни тенденции от други
източници също излизат на преден план и водят до
преплитането на орални, уретрални и анални желания с ли-
биден и агресивен характер. Атаките срещу гърдата на май-
ката прерастват в нападения върху цялото й тяло, което се
възприема като естествено продължение на гърдата, далеч
преди майката да се възприеме като цялостна личност, фан-
тазиите нападения срещу майката се развиват в две основ- ни
посоки, първата от които е подчертано оралният им- пулс да
се изсмуче, отхапе, обере и изцеди доброто съдър- жание от
тялото на майката. (Ще обсъдя влиянието на тези импулси
върху развитието на обектните отношения във
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 173
връзка с интроекцията.) Втората посока на нападението е
свързана с аналните и уретрални импулси и предполага из-
хвърлянето на опасни вещества (екскременти) от собстве-
ното тяло в майчиното. Заедно с тези вредни екскременти
омразата изхвърля отцепени части от Аза, които се прое-
цират върху майката, или както бих казала, аз в майката .
12
Екскрементите и лошите части на Аза са предназначени не
само да нараняват, но и да контролират и присвояват обек- та.
Доколкото майката съдържа лошите страни на субек- та, тя не
се възприема като отделен индивид, а се усеща като лошото
собствено Аз.
Голяма част от омразата към отделни части на собст-
вената душевност се пренасочват към майката. Това води до
особена форма на идентификация, която изгражда про- тотипа
на агресивните обектни отношения. П редлагам тер- мина „
проективна идентификация" за назоваването на те- зи
процеси. Когато проекцията е продиктувана от импулса на
13
детето да наранява и контролира майката , то я възпри- ема
като преследвач. При психотичните нарушения иден-
тификацията на омразните части от личността с обекта до-
принася за засилването на омразата, насочена към други хора.
Що се отнася до Аза, прекаленото разцепване и изх- върляне
във външния свят на негови части води до значи- телното му
отслабване. Агресивният компонент на чувст- вата и
личността е пряко свързан в ума със сила, потенци- ал, мощ,
знание и други желани качества.
Описанието на подобни примитивни процеси е безкрайно затруд-
12
нено, защото тези фантазии възникват в период, когато детето
все още не е започнало да мисли със и във думи. В този контекст
например аз използвам израза „да проецираш в друг човек", за-
щото според мен това е единственият възможен начин да се пре-
даде същността на несъзнавания процес.
13
В кратко непубликувано изявление (прочетено пред Британското
психоаналитично общество през януари 1946 г.) М. Г. Евънс цити-
ра няколко случая, при които се наблюдават следните явления:
липса на усет за реалността, усещане за разцепване и влизане на
части от личността в тялото на майката, за да могат да я ограбят
и контролират, вследствие на което майката и останалите хора,
нападани по този начин, представляват пациента. Евънс свързва
тези процеси с изключително ранна фаза на развитието.
 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
174
Но не само лошите части на личността се изхвърлят и
проецират, някои от добрите части на личността също би- ват
изхвърляни. Екскрементите имат смисъла на подаръ- ци. И
зхвърлените заедно с екскрементите части на Аза и
проецирани в други хора представляват доброто, т. е. оби-
чаните части от личността. И дентификацията, основаваща се
на този тип проекция, също оказва жизнено важно влия- ние
върху обектните отношения и връзки. Проецирането на добри
чувства и части от личността в майката е изклю- чително
важно за развиване способността на детето да съз- дава добри
обектни отношения и да интегрира Аза си. Ако обаче
процесът на проекция стане прекален, се добива усе- щането
за загуба на добрите части на личността, като по този начин
майката се превръща в идеал за Аз, а този про- цес води до
отслабване и обедняване на Аза. Много скоро подобни
14
процеси обхващат и други хора и резултатът е прекалена
зависимост от външните представители на доб- рите части на
даден индивид. Другото явно следствие е стра- хът, че е
загубена способността за обич, тъй като обичани- ят обект се
обича преди всичко като представител на са- мия индивид, а
не като обект сам за себе си.
Процесите на разцепване на личността и проецирането им
в обекти са жизнено важни за нормалното развитие, как- то и
за изграждането на анормални обектни отношения.
Също толкова решаващо влияние за обектните отно-
шения има и интроекцията. Интроецирането на добър обект,
първоначално гърдата на майката, е предварително усло- вие
за нормално развитие. Вече споменах как интроецира- нето на
гърдата се превръща в съсредоточие на Аза и оси- гурява
неговото сцепление. Характерна черта на най- ран- ните
обектни отношения - към външни и вътрешни обек- ти - е
тенденцията за идеализиране. В състояние на заси- лен страх
или при силни лишения детето е принудено да
14
Преди няколко години в непубликуван, но представен пред Бри-
танското психоаналитично общество доклад, У. Скот описа три
взаимосвързани прояви, с които се сблъскал при една пациентка с
шизофрения: силно нарушаване на чувството й за реалност, усе-
щане, че светът около нея е гробище и механизъм за прехвърляне
на всички добри части от самата нея в друга личност - Грета Гар-
бо, която символно представляваше пациентката.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 175
бяга при вътрешния си идеализиран обект, който служи ка-
то убежище от преследвачите. Този механизъм може да да-
де началото на различни сериозни нарушения: когато стра-
хът от преследване е изключително силен, бягството към
идеализирания обект става прекалено, а това спъва разви-
тието на Аза и нарушава обектните отношения. В резултат
на тези процеси Азът се възприема като изцяло зависим и
подчинен на вътрешния обект, т. е. като обикновена негова
черупка. Когато идеализираният обект остава неасимили-
ран, се заражда чувството, че Азът няма собствен живот и
15
е лишен от всякаква стойност . Допускам, че бягството от
неасимилирания идеализиран обект предизвиква по- ната-
тъшни процеси на разцепване на Аза. Части от Аза се опит-
ват да се обединят с идеализирания обект, а други части се
опитват да се преборят с вътрешните преследвачи.
Различните начини за разцепване на Аза и вътрешните
обекти водят до усещане за разпадане на Аза на парчета. Това
усещане е равносилно на разлагане. При нормалното развитие
състоянията на разпадане, които преживява дете- то, са
преходни. Наред с други фактори задоволяването на нуждите
16
от страна на външния добър обект отново и от- ново помага
за преодоляването на тези шизоидни състоя- ния.
Способността на детето да преодолява временните ши- зоидни
състояния е в пълно съзвучие с изключителната еластичност и
гъвкавост на детската психика. Ако състоя-
15
Виж „A Contribution to the Problem of Sublimation and Its Relation to
the Processes of Internalization", 1942, където Паула Хайман описва
състояние, при което вътрешните обекти функционират като чужди
тела, вмъкнали се в субекта. Това е напълно разбираемо по отно-
шение на лошите обекти, но е вярно и за добрите обекти, особено
ако Азът е принудително заставян да ги запази. Когато Азът пре-
калено всеотдайно служи на добрите си обекти, те се възприемат
като източник на опасност за личността и имат влияние, сходно с
това на преследващите обекти. Паула Хайман въведе разбиране-
то за асимилиране на вътрешните обекти и го приложи към суб-
лимацията. Тя подчерта изключителната важност на асимилаци-
ята за развитието на Аза и по-точно за успешното реализиране на
функциите на Аза и за постигането на независимост.
16
В светлината на тези разсъждения любовта и разбирането на май- ката
са най- голямата опора на детето за преодоляването на тези
състояния на разпад и страховете с психотична природа.
176 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
нията на разцепване и разпад, непреодолими за Аза, се про-
явяват прекалено често или траят много дълго, поне спо- ред
мен, трябва да се възприемат като знак за шизофренно
заболяване на детето. Някои от тези симптоми могат да се
забележат дори и в първите няколко месеца на живота. При
възрастни пациенти състоянията на загуба на личността или
шизофренно раздвояване изглежда представляват завръща- не
17
към тези детски състояния на разпад .
В собствения ми опит прекомерните страхове от пре-
следване и шизоидните механизми в ранното детство мо- гат
да имат пагубен ефект за интелектуалното развитие в
началните му фази. По тази причина определени форми на
умствена изостаналост трябва да се разглеждат като при-
надлежащи към групата на шизофрениите. Следователно при
разглеждането на умствена изостаналост при деца във всяка
възраст винаги трябва да се взима предвид възмож- ността за
шизофренно заболяване в ранното детство.
Дотук разгледах някои от ефектите, които оказват пре-
калената интроекция и проекция върху обектните отноше-
ния. Тук няма да изследвам в детайли различните фактори,
които предопределят преобладаването на интроекцията в
дадени случаи и на проекцията в други. Що се отнася до
нормалната личност, трябва да се отбележи, че посоката
на развитие на Аза и на обектните отношения зависи от
степента на баланс между процесите на интроекция и про-
екция, постигнати в ранните фази на развитието. На свой
ред това оказва влияние на процеса на изграждане на Аза и
асимилацията на вътрешни обекти. Процесите на интроек-
ция и проекция винаги си взаимодействат, дори ако балан-
17
Хърбърт Розенфелд в „ Analysis of a Schizophrenic State with
Depersonalization", 1947, представя материал от един случай, кой-
то показва как механизмите на разцепване, свързани с проектив-
ната идентификация, са причина както за шизофренното състоя-
ние, така и за загубата на личността. В статията си „A Note on the
Psychopathology of Confusional States in Chronic Schizophrenias", 1950,
той изтъква също така проявата на състояние на объркване, ако
субектът изгуби способността си да разграничава добрите от ло-
шите обекти, агресивните от либидните импулси и т. н. Той пред-
полага, че в подобни състояния на объркване механизмите на раз-
цепване се засилват като защитно средство.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 111
сът между тях е нарушен и единият от тях достига преко-
мерни измерения. Н апример проецирането на предимно
враждебен вътрешен свят, управляван от страхове от прес-
ледване, води до интроецирането на враждебен външен свят и
обратно, интроецирането на изкривен и враждебен външен
свят подсилва проецирането на враждебен вътрешен свят.
Друг аспект на проективните процеси, с който вече се
запознахме, засяга насилственото нахлуване и контролира-
не на обекта от отделни части от субекта. В резултат на
това влияние интроекцията може да се възприеме като на-
силствено нахлуване на външното във вътрешното, като
възмездие за жестоките процеси на проециране. Това мо-
же да породи страха, че не само тялото, но и умът ни може
да бъде контролиран от враждебни хора. Следствие на всич-
ки тези процеси може да се окаже тежко нарушение на спо-
собността за интроециране на добри обекти, което възпре-
пятства осъществяването на всички функции на Аза, заба-
вя сексуалното развитие и може до доведе до прекомерно
отдръпване във вътрешния свят. Подобно затваряне на вът-
решния свят е причинено не само от сраха да не се интро-
ецира опасен външен свят, но и от страха от вътрешни пре-
следвачи и бягство към идеализирания вътрешен обект.
Обърнах внимание на отслабването и обедняването на
Аза вследствие на прекалените процеси на разцепване и про-
ективна идентификация. Загубилият силите си Аз е неспо-
собен да асимилира вътрешните си обекти и се чувства ся- каш
те го ръководят. Омаломощеният Аз е неспособен да върне
обратно в себе си частите, които е проецирал във външния
свят. Тези разнообразни нарушения на взаимо- връзките между
проекцията и интроекцията предполагат прекалено разцепване
на Аза и имат отрицателно влияние върху връзката с външния
и вътрешния свят. Те са в осно- вата на някои форми на
шизофренията.
П роективната идентификация е основата на множест- во
страхови ситуации. Аз ще спомена само някои от тях.
фантазията за насилствено влизане в обекта поражда стра-
хове, свързани с опасност, надвиснала над субекта от вът-
решността на обекта. Н апример импулсите да се контро- лира
един обект възбуждат страха да не се окажем контро- лирани и
преследвани вътре в него. Страховете на субекта от вътрешно
преследване се подсилват многократно от ин-
178 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
троецирането на насилствено овладения отвътре обект. По-
вторно интроецираният обект съдържа в себе си опасните
аспекти на личността и поради това процесът на реинтро-
екция допринася за засилването на гореспоменатите стра-
хове. Натрупването на страхове от подобен характер, при
които сякаш Азът е впримчен в мрежата на вътрешни и
18
външни преследвачи, е основен елемент при параноята .
19
И по- рано съм описвала фантазиите на детето за на-
падане и садистично проникване в тялото на майката като
причини за пораждане на различни страхови ситуации (най-
вече на страха да не бъдат затворени и преследвани вътре в
нея), които лежат в основата на параноята. П оказах също
така, че страхът от затваряне (преди всичко страхът, че пе-
нисът е затворен и атакуван) вътре в майката е основен
фактор за нарушение на мъжката потентност (импотент-
20
ност) на по- късен етап и за проявите на клаустрофобия .
18
Хърбърт Розенфелд в „Analysis of a Schizophrenic State with
Depersonalization" и „Remarks on the Relation of Male Homosexuality to
Paranoia", 1949, обсъжда клиничната значимост на тези пара- ноидни
страхове, които са свързани с проективната идентифика- ция при
психотични пациенти. И при двата шизофренични случая, които той
описва, е ясно, че пациентите са обзети от страха,че аналитикът се
опитва да ги завладее отвътре. При анализирането на тези страхове в
ситуацията на пренос настъпило подобрение. Розенфелд свързва
проективната идентификация (и съответства- щите й страхове от
преследване) с женската сексуална фригид- ност, от една страна, и
честата комбинация между хомосексуал- ност и параноя при мъжете.
19
Psycho-Analysis of Children, CW, Vol. II, глава 8 и глава 12.
20
В непубликуваната си статия „Paranoid Attitudes Seen in Everyday
Life and in Analysis", изнесена като доклад пред Британското пси-
хоаналитично общество през 1948 г., Джоан Ривиер описва значи-
телно количество клиничен материал от случаи, при които е оче-
видна проективната идентификация. Несъзнавани фантазии за на-
силствено нахлуване на субекта в обекта, с цел последният да бъ-
де притежаван и контролиран, водят поради страха от възмездие
до различни видове страхове от преследване, клаустрофобия или
обикновени фобии от крадци, паяци, военно нападение. Тези стра-
хове са свързани с несъзнаваните катастрофични фантазнии за раз-
членяване, изкормване, разкъсване на парчета и пълно нарушава-
не на цялостта на тялото и личността и загуба на идентичността -
страхове, които представляват развити в една или друга посока
форми на страха от унищожение (смъртта) и подсилват механиз-
мите на разцепване и разпадане на Аза, откривани при психозите.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 179
Ш И ЗОИ ДН И ОБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ
Да обобщим някои от нарушените обектни отношения,
които откриваме при шизоидните личности: ожесточеното
разцепване на личността и прекалената проекция превръ- щат
човека, към когото са насочени, в преследвач. Тъй ка- то
разрушителната и омразна част от личността, която се отцепва
и проецира, се възприема като заплаха за обича- ния обект и
поради това поражда чувство за вина, процесът на проекция
на свой ред предполага прехвърляне на собст- вената вина
върху друга личност. Въпреки всичко чувство- то за вина не е
преодоляно, а се преживява като несъзнава- на отговорност за
хората, станали представители на агре- сивната част на
субекта.
Друга отличителна характеристика на шизоидните
обектни отношения е нарцистичната им природа, която про-
изтича от процесите на интроекция и проекция от детската
възраст. Защото, както вече отбелязах, когато идеалът на
Аза се проецира върху друг човек, този човек става обект
на любов и възхищение, тъй като съдържа само добрите
страни на личността. По подобен начин връзката с друг чо-
век, основаваща се на проецирането на лошите страни, има
нарцистичен характер, защото и в този случай обектът пред-
ставлява част, макар и лоша, от собствената ни личност. И
двата вида нарцистични обектни отношения и връзки чес-
то имат отявлено натрапливи характеристики. Импулсът
да се контролират други хора, както ни е добре известно, е
основен елемент при натрапливите неврози. Необходимост-
та да се контролират други хора може до известна степен
да се обясни чрез прехвърляне на подтика да контролира-
ме части от себе си. К огато тези части са масивно проеци-
рани върху друг човек, те могат да бъдат контролирани са-
мо чрез пряко влияние върху този човек. Един от корените
на натрапливите механизми откриваме в идентификация-
та, резултат от процесите на проециране в детството. Тази
свързаност на нещата може да осветли донякъде натрапли-
вия елемент, който често присъства в стремежа за възста-
новяване. И зпитваме чувство за вина не само към обекта,
180 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
но също и към части от самата ни личност, която като су-
бекти се опитваме да възстановим и подобрим.
Всички тези фактори могат да доведат до принудител- но
привързване към определени обекти или - друго следст- вие -
отдръпване от хората с цел да ги предпазим от разру- шително
нахлуване в тях или да избегнем възмездието им. Страхът от
подобен род опасности се проявява в различни отрицателни
обектни отношения. Например един мой па- циент сподели, че
мрази хора, които прекалено силно се влияят от него, защото
те сякаш се опитвали да приличат много на него и това бързо
го уморявало и отблъсквало от тях.
Друга типична характеристика на шизоидните обект-
ни отношения е тяхната подчертана изкуственост и липса
на спонтанност. Паралелно с това се наблюдава силно на-
рушение на чувството за собствена личност, или както пред-
почитам да го наричам, нарушение на връзката със самата
личност. Изглежда и тази връзка има изкуствен характер.
С други думи, психическата реалност и връзката с външ-
ния свят са нарушени в еднаква степен.
Проецирането на отцепени части на Аза върху други хора
оказва изключително влияние върху обектните отно- шения,
емоционалния живот и личността в цялост. К ато илюстрация
на това твърдение ще коментирам две универ- сални и
взаимосвързани явления: чувството за самота и страха от
раздяла. Знаем, че един от изворите на депресив- ните чувства,
характерни за преживяванията при раздяла- та с някого, е
страхът да не би агресивните импулси, насо- чени към обекта,
да го разрушат. В основата на този про- цес лежат
разцепването на Аза и проекцията. Ако в отно- шението към
обекта преобладават агресивните елементи и раздялата ги
разпалва до краен предел, индивидът чувства, че отцепените и
проецирани части от личността му владе- ят и контролират
обекта по особено жесток и пагубен на- чин. Същевременно
вътрешният обект също е застрашен от разрушение, подобно
на външния, защото една част от личността все пак е останала
вътре. Резултатът от всички- те тези процеси е прекомерно
обезсилване на Аза, усеща- нето, че няма какво да го подкрепя
и поддържа, и произти- чащото от това чувство на самота.
Макар и това описание
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 181
да съответства на състоянието на невротични индивиди,
мисля, че донякъде то е универсално явление.
Едва ли е необходимо да се спираме на факта, че и дру-
ги, характерни за шизоидните обектни отношения черти, в по-
мека или по- подчертана форма се проявяват и при нор- мални
хора - например стеснителност, липса на спонтан- ност или
пък особено засилен интерес към хората.
По подобен начин нормални нарушения на мисловния
процес се свързват с параноидно- шизоидната позиция в раз-
витието. Всички сме предразположени към моментни на-
рушения на логическата последователност на потока ни от
мисли, които се изразяват в с разпокъсаност на мислите и
асоциациите една от друга и разделянето на ситуациите по
подобен начин. Всъщност става въпрос за временно раз-
цепване на Аза.
ДЕПРЕСИ ВНАТА ПОЗИ ЦИ Я И ОТНОШ ЕНИЕТО Й
КЪМ ПАРАНОИДНО-ШИЗОИДНАТА ПОЗИЦИЯ
А сега ще разгледам по- нататъшни етапи в развитието
на детето. Дотук описах страховете, механизмите и защи-
тите, характерни за първите няколко месеца от живота. С
интроецирането на цялостен обект, към втората четвърт
на първата годинка, се наблюдава отчетливо развитие към
интеграция. Този процес предполага важни промени в обект-
ните връзки и отношения. Обичаната и мразената част от
майката вече не се възприемат като безвъзвратно разделе-
ни и различни. Резултатът от това ново усещане е чувство-
то на страх от загуба, състояние, близко до това на траура,
както и силно чувство за вина, породено от факта, че агре-
сивните импулси са насочени към обичания обект. Воде-
щото място е заела депресивната позиция. Самото изживя-
ване на депресивни чувства има стимулиращ ефект върху
процесите на интегриране на Аза, защото задълбочава раз-
бирането на психическата реалност, изостря усещането за
външна реалност и спомага за по-здраво спояване на вът-
решни и външни ситуации.
182 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
През втората половина на първата година детето пред-
приема повратни стъпки за преработване на депресивната
позиция. Въпреки това шизоидните механизми, макар и за-
губили голяма част от своята сила, продължават да дейст-
ват във видоизменена форма, като в процеса на изменение
ранните страхови ситуации се преживяват отново и отново.
П реработването на депресивната позиция и на страховете
от преследване продължава през първите години от детст-
вото и оказва решаващо влияние върху детските неврози.
С развитието на тези процеси страховете губят своята си-
ла, обектите вече не са толкова ужасяващи и съвсем не тол-
кова идеални, а Азът става все по-единен. Всичко това е
преплетено с нарастваща способност за възприемане на
действителността и по-успешна адаптация към нея.
Ако развитието в периода на параноидно- шизоидната
позиция не протича нормално и детето не може - поради
вътрешни или външни причини - да преодолее влиянието
на депресивните страхове, се заражда порочен кръг. Ако
страхът от преследване и съответните шизоидни механиз-
ми са прекалено силни, Азът губи способността си да пре-
работи депресивната позиция. Това принуждава Азът да се
върне отново към параноидно- шизоидната позиция, което
на свой ред увеличава и задълбочава ранните страхове от
преследване и шизоидните явления. По този начин се пола-
гат основите на различни форми на шизофрения, които мо-
гат да се проявят на по- късен етап от живота, защото ре-
гресивното обръщане към предходната позиция не само под-
силва точките на фиксация на шизоидната позиция, но и
създава възможността за започването на процеси на раз-
пад. Друг възможен резултат е засилването на депресивни-
те характеристики.
Натрупаният външен опит безспорно има огромно зна-
чение за развитието. Например анализата на пациент с про-
яви на депресивни и шизодни черти извади на преден план
толкова отчетливо и осезаемо преживяванията от бебеш- кия
период, че при определени сеанси пациентът имаше усе-
щания в гърлото и храносмилателната система. П ациентът
бил внезапно отбит от кърмене на четиримесечна възраст
поради заболяване на майката. В продължение на четири
седмици пациентът дори не виждал майка си. Когато се вър-
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 183
нала, тя заварила детето си изцяло променено. В началото бил
любопитно и жизнено бебе, интересувал се от заобика- лящия
го свят, но при връщането й сякаш бил загубил ин- тереса си.
Станал апатичен. Доста лесно приел изкуствена- та храна,
всъщност никога не отказал да се храни. Но вече не я приемал
така добре: отслабнал, започнали да се проя- вяват
храносмилателни проблеми. Едва в края на първата година,
след вкарване в хранителния му режим на други видове храна,
подобрил физическото си развитие.
Анализата спомогна много да се изясни влиянието, ко-
ето тези събития са оказали върху цялостното развитие на
пациента. Виждането му за света и отношението му към него
се основаваха на модела, установен в тази ранна фаза.
Например отново и отново откривахме тенденцията да се
влияе безкритично от други хора - всъщност лакомо и алч- но
да поема всичко, което му се предлага, - наред с дълбо- ко
недоверие по време на интроекцията. Този процес бе не-
престанно нарушаван от страхове с различен произход, ко- ето
на свой ред допринасяше за засилване на алчността и
лакомията.
К ато разгледах материала, изникнал при тази анализа,
в неговата съвкупност, стигнах до извода, че когато е на-
стъпила внезапната загуба на гърдата и на майката, паци-
ентът вече до известна степен е бил установил връзка с ця-
лостен обект. Без съмнение в този период той вече е бил в
депресивната позиция, но не е успял да я преработи задово-
лително и поради това регресивно е била подсилена пара-
ноидно- шизоидната позиция. Този факт намира своето из-
ражение в „ апатията", която последвала проявения вече жив
интерес към заобикалящата среда. Много прояви и черти
от личността на пациента доказваха, че е бил достигнал
депресивната позиция и интроецирал цял обект. Той при-
тежаваше развита способност за любов и копнееше за до-
бър и цялостен обект. Отличителна характеристика на лич-
ността му бе силното желание да обича хората и да им вяр-
ва, несъзнавано да си възвърне и изгради отново добрата,
цяла гърда, която някога е притежавал, но после загубил.
184 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ МЕЖДУ ШИЗОИДНИТЕ
И МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВНИТЕ ЯВЛЕНИЯ
Преливания между параноидно-шизоидната и депресив-
ната позиция винаги съществуват и са част от нормалното
развитие. Следователно не може да се формулира ясно очер-
тана и рязка граница между двете фази на развитие; освен това
видоизменението е постъпателен процес и явленията,
свързани с двете позиции, често дълго си взаимодействат и
остават свързани. При нарушено развитие това взаимо-
действие и преплитане влияе на клиничната картина на ня-
кои форми на шизофрения и маниакално- депресивни раз-
стройства.
За да илюстрирам тази връзка, ще се позова на мате- риал
от случай. Не възнамерявам да представя тук история на
заболяването, така че излагам свързан с темата подбран
материал. П ациентката, която имам предвид, бе типичен
маниакално- депресивен случай (диагнозата бе потвърдена от
няколко психиатри), с всички характерни прояви на то- зи вид
разстройство: наблюдаваха се постоянни преходи от
депресивни към маниакални състояния и обратно, силна
тенденция към самоубийство с неколкократни опити за са-
моубийство, както и редица други типични маниакални и
депресивни черти. В процеса на анализата се достигна до етап
на коренни промени и значително подобрение. Не са- мо бе
спрян цикълът на преливане между маниакалните и
депресивните състояния, но настъпиха отчетливи промени в
цялостната личност на пациентката и обектните й отно-
шения. Зароди се производителност в много насоки и се
оформи чувство на щастие (с неманиакален характер). След
това, под влиянието предимно на външни фактори, пациен-
тката навлезе в нова фаза. П рез тази последна фаза, про-
дължила няколко месеца, пациентката участваше в анали- зата
и спомагаше за нейното развитие по особен начин. Тя идваше
редовно на сеансите, с готовност асоциираше, с же- лание
разказваше сънищата си и предлагаше материал за анализата.
Въпреки всичко в отговора й на моите интерп- ретации
липсваше емоционална обвързаност и често се до-
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1052)
185
лавяше пренебрежение към тях. Много рядко изразяваше
съзнателно потвърждение на това, което аз предлагах Въ-
преки това материалът, с който реагираше на интерпрета-
циите, отразяваше несъзнавания им ефект. Силният отпор
на този етап изглежда произлизаше само от определена част
от личността й, докато друга част реагираше положително
на аналитичната работа. Части от личността й не само не
ми съдействаха, но сякаш не се сработваха и помежду си
По време на анализата не успях да помогна на пациентката
да постигне синтез. На този етап тя реши да се откаже. Вън
шни обстоятелства допринесоха в голяма степен за това
решение и скоро тя определи датата за последния сеанс
На последната ни среща тя разказа следния сън: имало
сляп мъж, силно притеснен от слепотата си, но се успокоя-
вал, като с пипане проверявал как е закопчана дрехата на
пациентката. Дрехата в съня й напомняла за нейна рокля
която се закопчавала високо, чак до гърлото. П ациентката
сподели още две асоциации, свързани със съня След крат-
ка съпротива тя каза, че слепият мъж в съня е самата тя а
като говорила за роклята, имала предвид, че отново се е
затворила в „ скривалището си". Предложих й че в съня си
тя несъзнавано изразява усещането, че е сляпа за собстве-
ните си проблеми и че решенията й за анализата и други
събития в живота й влизат в противоречие с това несъзна-
вано знание. Този факт прозираше и в Признанието й че се
е затворила в скривалището си, т. е. че се е отдръпнала в
себе си и се е изолирала, състояние, което й бе добре извест-
но от предишни етапи в нейната анализа. Това несъзнавано
прозрение и дори минималното сътрудничество на съзна-
вано ниво (признанието, че тя е слепият мъж от съня и че
се е затворила в скривалището си) произлизаха от изолира- ни
части на личността й. Всъщност интерпретацията на то- зи сън
не оказа никакъв ефект върху пациентката и не пов- лия на
21
решението да прекрати с този сеанс анализата
Природата на определени трудности, с които се сблъс-
ках при тази и няколко други анализи, ми се бе изяснила
21
Ще ми се да спомена, че след известно прекъсване в
подновена.
анализата бе
186 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
през последните месеци, преди прекъсване на лечението на
въпросната пациентка. Характерът на заболяването й се
определяше от смесването на шизоидни и депресивно- ма-
ниакални черти. На няколко пъти по време на анализата - дори
и на първоначалния етап, когато маниакалните и де-
пресивните състояния достигаха връхната си точка - деп-
ресивните и шизоидните механизми се проявяваха еднов-
ременно и паралелно. И маше сеанси, при които пациент- ката
изпадаше в дълбока депресия и преливаше от самок- ритика и
усещане за безполезност и безстойностност. Сълзи се стичаха
по бузите й, жестовете й издаваха отчаянието й, но когато
интерпретирах тези емоции, тя казваше, че изоб- що не ги
изпитва. Тогава започваше да се критикува, че е напълно
безчувствена и празна. При подобни сеанси мисли- те й бяха
накъсани и отвлечени, не можеше да ги изразява смислено.
След интерпретиране на несъзнаваната причина за по-
добни състояния понякога следваха сеанси, при които емо-
циите и депресивните страхове се проявяваха изцяло. В та-
кива случаи мислите и изказът й бяха далеч по- гладки и
смислово споени.
Тясната връзка между депресивните и шизоидните яв-
ления присъстваше под различна форма през целия период на
анализата, но започна очевидно да изпъква през послед- ния
етап, преди споменатото преустановяване на анализата.
Вече посочих връзката между параноидно- шизоидната и
депресивната позиция по отношение на развитието. Въз-
никва въпросът дали тази връзка, продукт на развитието, лежи
в основата на смесването на тези характеристики при
маниакално-депресивни разстройства и, както предполагам,
също при шизоидни разстройства. Ако се потвърди тази
предварителна хипотеза, неизбежно ще се стигне до изво- да,
че групите на шизофрениите и маниакално- депресивни
разстройства са свързани далеч по- здраво помежду си по
отношение на развитието, отколкото се допускаше досега.
Мисля, че подобно ново разбиране ще внесе яснота при слу-
чаите, при които е почти невъзможна диференциалната ди-
агноза между меланхолия и шизофрения. Щ е съм благо-
дарна, ако колеги с богат материал от психиатрични на-
блюдения хвърлят допълнителна светлина върху допусна- тата
хипотеза.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 187
Някои шизоидни ЗАЩИТИ
Цари всеобщо съгласие, че шизоидните пациенти са да-
леч по-трудни за анализа от маниакално- депресивните ин-
дивиди. Тяхното отдръпване, безчувственото им отноше- ние,
нарцистичните елементи в обектните им отношения (които
описах по- рано), известна отдалеченост и враждеб- ност,
които характеризират взаимоотношенията им с ана- литика,
създават трудна за преодоляване съпротива. Вяр- вам, че
процесите на разцепване са основната причина за
невъзможността на пациентите да създадат контакт с ана-
литика си и за липсата на отговор на интерпретациите му. П
ациентът се чувства отчужден и отдалечен. Подобни чув- ства
съответстват на впечатлението на аналитика, че из- вестни
части от личността на пациента и емоциите му са недостъпни.
Пациенти с шизодни прояви могат да кажат следното: „Чувам
какво казваш. Може и да си прав, но то няма никакво значение
за мен." Или пък може да твърди, че все едно не присъства
там. И зразът „ никакво значение" не предполага
преднамерено отхвърляне на интерпретаци- ите, а подсказва
разцепване на определени части от лич- ността и разединяване
на емоциите. Такива пациенти не могат да се справят с
интерпретацията - не могат нито да я приемат, нито да я
отхвърлят.
Щ е илюстрирам процесите, които лежат в основата на
подобни състояния, с материал, извлечен от анализата на
един мъж. Сеансът, който имам предвид, започна с призна-
нието на пациента, че изпитва страх и напрежение, но не
знае от какво и защо. След това направи сравнение между
себе си и други по-успяващи и късметлии хора. Тези забе-
лежки засягаха и мен. На преден план излязоха чувства за
провал, завист и тъга. Когато му представих интерпретаци-
ята си - ще спомена само есенцията й, - че тези чувства са
насочени към аналитика и че той желае да ме унищожи,
настроението му коренно се промени. Тонът му стана ра-
вен и безизразен, заговори бавно и апатично и каза, че се
чувства отдалечен от цялата ситуация. Добави, че интер-
претацията ми е правилна, но няма никакво значение. Всъщ-
188 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ност не изпитвал вече никакви желания и нищо не си стру-
вало усилията.
Следващите ми интерпретации се съсредоточиха вър-
ху причините за рязката промяна на настроението му. Пред-
положих, че в момента, когато съм интерпретирала жела-
нията му, опасността да бъда разрушена е придобила реал-
ни очертания за него и вследствие той е изпитал страх да
не ме загуби. Вместо да изпита чувство за вина и депресия,
както се случваше на определен етап от анализата след ин-
терпретации с подобно съдържание, той се опита да пре-
одолее опасностите чрез особен метод на разцепване. Как-
то знаем, под натиска между конфликт и вина пациентът
често разцепва фигурата на аналитика, така в определени
моменти аналитикът се превръща в обект на любов, а в
други на омраза. И ли пък връзката с аналитика се разцеп-
ва така, че самият аналитик остава само добрият (или ло-
шият) обект, докато някой друг се превръща в противопо-
ложната фигура. Но разцепването в конкретния случай не
беше от този тип. П ациентът отцепи от себе си, т. е. от Аза
частите, които според него бяха опасни и враждебни към
аналитика. Той пренасочи разрушителните си импулси от
обекта към собствения си Аз, вследствие на което опреде-
лени части от Аза му временно престанаха да съществуват.
В несъзнаваните му фантазии това бе равносилно на отри-
чане и унищожаване на част от личността му. Механизмът
на пренасочване на разрушителните импулси към опреде-
лена част от личността му и последващото разсейване на
емоциите поддържаше страха му в латентно състояние.
Интерпретацията ми на тези процеси доведе до нова про-
мяна в настроението на пациента. Започна да проявява емо-
ции. Каза, че му се плаче. Бе в депресия, но се чувстваше
22
много по-монолитен и единен. Изпитваше и чувство на глад.
22
Чувството на глад подсказваше, че отново е задействан процесът
на интроекция под водещото влияние на либидото. Докато при
първата ми интерпретация на страха му да не ме разруши чрез
агресията си той реагира с яростно разцепване и унищожение на
части от личността си, сега той цялостно изживяваше чувствата
на мъка, вина и страх от загуба, както и облекчение на тези депре-
сивни страхове. Облекчаването на страховете доведе до превръ-
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 189
В собствения ми опит яростното разцепване и разру-
шаване на дадена част от личността под натиска на страха
и чувството за вина представляват важен шизоиден меха-
низъм. Щ е спомена мимоходом още един случай: пациент-
ката сънувала, че трябва да се справи с лошо малко моми-
ченце, твърдо решено да убие някого. П ациентката се опи-
тала да повлияе на детето и да го контролира или да из-
тръгне от него изповед, която би могла само да му помог-
не, но не успяла. Аз също участвах в съня й и пациентката
усещаше, че мога да й помогна да се справи с детето. Паци-
ентката завързала момиченцето за едно дърво, за да го из-
плаши и да го предпази от вършенето на злини. Тъкмо ко-
гато се готвела да дръпне въжето и да убие детето, пациен-
тката се събудила. И в тази част на съня аналитикът при-
състваше, но си оставаше бездеен.
Тук ще представя в сбит вид изводите, до които достиг-
нах при анализата на този сън. В съня личността на паци-
ентката бе разцепена на две части: лошото и неконтроли-
руемо дете и личността, която се опитва да му влияе и да го
контролира. Детето, разбира се, представляваше различни
фигури от миналото, но в така зададения контекст моми-
ченцето представляваше една част от личността на паци-
ентката. Другият извод бе, че аналитикът е най- вероятно
личността, която детето възнамерява да убие. Моята роля
в съня се състоеше отчасти в предотвратяване на евентуал-
ното убийство. Убийството на детето, към което се налага-
ше да прибегне пациентката, представляваше унищожение
на част от личността й.
Възниква въпросът как шизоидният механизъм на уни-
щожаване на част от личността се свързва с изтласкване- то,
което, както знаем, е насочено срещу разрушителните
импулси. С този проблем обаче не мога да се занимая тук.
щането на аналитика обратно в добър обект, на който може да се
вярва. Ето защо вече можеше да се прояви тенденцията да ме ин-
троецира в качеството ми на добър обект. Ако можеше да изгра-
ди в себе си добрата гърда, той щеше да подсили и интегрира в по-
висока степен Аза си и щеше да се страхува по-малко от разруши-
телните си импулси. Всъщност тогава би могъл да запази себе си
и аналитика.
190 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Не винаги по време на сеанси настъпват промени в на-
строението по драстичния начин, който описах в началото
на настоящата част. Многократно установявах, че напре-
дък в синтеза се предизвикваше от интерпретиране на спе-
цифичните причини за разцепването. Подобни интерпрета-
ции трябва да разглеждат в детайли ситуацията на пренос в
дадения момент, като проследяват връзката с миналото,
както и да съдържат описание на подробностите за страхо-
вите ситуации, които подтикват Аза да се връща към шизо-
идните механизми. Синтезът, резултат от интерпретации с
подобен характер, е придружен от депресия и различни стра-
хове. Постепенно такива примери на депресия, последвани
от по- засилена интеграция, водят до намаляване на шизоид-
ните явления и до коренни промени в обектните отношения.
ЛАТЕН ТЕН СТРАХ П РИ Ш И ЗОИ ДНИ ТЕ ПАЦИЕНТИ
Вече подчертах липсата на емоции, която пречи на ши-
зоидните пациенти да реагират и отговарят адекватно. То- ва
явление е съпроводено от липсата на страх. Поради това
липсва важна подкрепа и база за аналитична работа. При
другите видове пациенти, които освен скрития имат и ясно
проявен страх, облекчението на страха, до което води ана-
литичната интерпретация, се превръща в опит, задълбоча- ващ
способността им да съдействат при анализата.
Липсата на страх при шизоидните пациенти е само при-
видна. Шизоидните механизми предполагат разпръсване на
емоциите, включително и на страха, но разредените и раз-
пръснати елементи все още съществуват в пациента. По-
добни пациенти изпитват скрит страх. Той се поддържа в
латентно състояние чрез особения метод на разпръскване.
Усещането за разпадане, за неспособност да се изпитват
чувства и емоции, за загубата на обектите е равносилно на
страх. Това става очевидно при напредък в процесите на
синтез. Облекчението, което изпитва пациентът, произти-
ча от усещането за сближаването на вътрешния и външния
му свят и за тяхното възвръщане към пълноценен живот. В
такива моменти в ретроспективен план става ясно, че при
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 191
липсата на емоции връзките са били неясни и несигурни и
части от личността са се възприемали като загубени. Всич- ко
изглеждало мъртво. Всички тези явления са равностой- ни на
най- дълбок и силен страх. Този страх, поддържан в латентно
състояние, чрез разсейването и разпръсването се изпитва през
цялото време, но формата му се различава от латентните
страхове, които разпознаваме при други типо- ве случаи.
И нтерпретации, насочени към синтез на разцепването на
личността, включително разпръсването на емоциите, по-
зволяват страхът да бъде преживян като такъв, макар и в
продължение на дълги периоди да можем да свързваме са- мо
идейното съдържание, без да извикваме самото чувство на
страх.
Установих също така, че интерпретациите на шизоид- ни
състояния са предизвикателство за способността ни да ги
представяме в разбираема и ясна форма, която отчетли- во да
установява връзките между съзнаваното, предсъзна- ваното и
несъзнаваното. Това безспорно винаги е една от нашите цели,
но се оказва най- важна, когато не можем да достигнем до
емоциите на пациента и се обръщаме само към интелекта му,
колкото и нарушен да е той.
Възможно е няколкото хипотези, които изказах, да са
приложими и в техниките за анализа на шизофренични па-
циенти.
ОБ ОБ Щ ЕН И Е НА ИЗВОДИТЕ
Щ е обобщим някои от изводите, които представих в
настоящата статия. Едно от основните ми твърдения е пред-
положението, че през първите няколко месеца от живота
страхът се преживява преди всичко като страх от преслед-
ване, като това допринася за определени механизми и за-
щити, важни за параноидно- шизоидната позиция. Сред те- зи
защити изпъкват механизмите на разцепване на вътреш- ни и
външни обекти, емоции и Аза. Тези механизми и за- щити са
част от нормалното развитие, но същевременно са основа за
по- късни шизофрении заболявания. Описах про-
192 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
цесите, обуславящи идентификацията чрез проекция като
комбинация от отцепване на части от личността и проеци-
рането им върху други личности, както и някои от ефекти- те,
които тази идентификация има върху нормалните и ши-
зоидните обектни отношения. Настъпването на депресив- ната
позиция е кръстопътят, където шизоидните механиз- ми могат
да бъдат вторично подсилени чрез регресия. Пред- положих
също така, че съществува тясна връзка между ма- ниакално-
депресивните и шизоидните разстройства, осно- ваваща се на
взаимодействието между детската параноид- но- шизоидна и
депресивна позиция.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Анализът на Фройд на случая23 Шребер съдържа изо-
билие от материал, пряко свързан с темата ми. Тук аз ще
направя само няколко извода. Шребер ярко описва разцеп-
ването на душата на лекаря си Флехзиг (обичаната и пре-
следваща фигура). ;,Душата на Флехзиг" въведе системата на
разделение на душата, на разцепването й между четири- десет
и шестдесет части. Тези души се размножаваха, дока- то не се
превърнаха в неприятност, Господ ги нападна и в резултат от
„душата на флехзиг" оцеляха само една или две форми.
Шребер споменава, че скоро фрагментите от „душа- та на
флехзиг" загубили своята сила и интелигентност.
При анализата си на този случай Фройд стига до изво-
да, че преследвачът е бил разцепен на Господ и флехзиг,
където Господ и флехзиг представляват бащата и брата на
пациента. При обсъждането на различните форми на на-
лудностите на Шербер за разрушението на света Фройд за-
явява: „При всички случаи краят на света бе следствие от
конфликта, избухнал между него (Ш ребер) и флехзиг, или
според етиологията, възприета през втората фаза на налуд-
ността, от ненарушимата му връзка с Бог..."
23
„Psycho-Analytic Notes upon an Autobiographical Account of a Case
of Paranoia (Dementia Paranoides)", SE, Vol. XII.
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 193
Допускам, в съзвучие с хипотезата, изложена в настоя-
щата статия, че разделението на „душата на флехзиг" на
много души представлява не само разцепване на обекта, но
и проециране на усещането на Ш ребер, че Азът му е разце-
пен. Само ще спомена връзката на подобни процеси на раз-
цепване с процесите на интроекция. От само себе си се на-
лага изводът, че Бог и флехзиг представляват също така и
части от личността на Ш ребер. Конфликтът между Шре-
бер и флехзиг, на който Фройд отделя жизнено важна роля
в налудностите за разрушението на света, намира своя из-
раз в нападението на Бог над душите на флехзиг. Според
собственото ми виждане това нападение представлява от-
ричането и унищожението, които една част от личността
предприема по отношение на останалите части - което, как-
то твърдя, е шизоиден механизъм. Страховете и фантазии-
те за вътрешно разрушение и разпадане на Аза, свързани с
този механизъм, се проецират върху външния свят и са ос-
нова на налудността за неговото разрушение.
Като изследва процесите, на които се основават пара-
ноичните световни катастрофи, Фройд прави следния из- вод: „
Пациентът е оттеглил от хората в средата си и външ- ния свят
либидния пълнеж, който до този момент е бил на- сочен към
тях. Така всичко му е станало безразлично и тряб- ва да бъде
обяснявано посредством вторични рационализа- ции като
„създадено по чудо, невероятно импровизирано." Краят на
света е проекция на тази вътрешна катастрофа, субективният
му свят е достигнал своя край, защото той е оттеглил любовта
си от него." Това обяснение се концент- рира върху
нарушението на обектното либидо и последва- щото разпадане
на връзките с хората и външния свят. По- късно Фройд
разглежда друг аспект на тези нарушения. Той казва: „ Както
не можем да отхвърлим възможността тези нарушения на
либидото да въздействат върху егоистичния Азов пълнеж, така
не можем да отхвърлим противополож- ната възможност, а
именно че вторично или индуцирано нарушение на либидните
процеси може да е резултат от не- нормални промени в Аза.
Всъщност вероятно процеси от този вид представляват
отличителната характеристика на психозата." Връзката между
обяснението на Фройд за све- товните катастрофи и моята
хипотеза се заключава във въз-
194 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Бележки за някои шизоидни механизми (1946- 1952) 195

можността, описана в последните две изречения. „ Ненор- жаване на отцепилите се части от Аза. В резултат остават
мални промени в Аза" произтичат, както вече предполо- жих в само една или две души, които, можем да допуснем, се очак-
настоящата статия, от прекомерни процеси на раз- цепване на ва да възвърнат своята сила и интелигентност. Този опит
ранния Аз. Тези процеси са неразривно свърза- ни с за възстановяване се осъществява с изключително разру-
развитието на нагоните и страхове, породени от тях. В шителни средства, използвани от Аза срещу самия себе си
светлината на по- късната теория на Фройд за нагоните към и проецираните обекти. Подходът на Фройд към пробле-
живота и смъртта, които заменят понятието за Азовите и мите на шизофренията и параноята се оказа изключително
сексуални нагони, нарушения в разпределението на либи- дото важен. Докладът му за Ш ребер (тук му е мястото да си при-
предполагат разединение между разрушителните им- пулси и 24
помним доклада на Абрахам , цитиран от Фройд) създаде
либидото. Механизмът, който се състои в унищо- жаването на възможността да се разберат психозите и пораждащите ги
части от Аза от друга негова част и който, предполагам, се процеси.
крие зад фантазиите за световни катастро- фи (нападението на
Господ върху душите на флехзиг), пред- полага преобладаване
на разрушителния импулс над либи- дото. Всяко нарушение в
разпределението на нарцистично- то либидо е свързано на
свой ред с отношенията към инт- роецирани обекти, които
според собствените ми разработ- ки от самото начало са част
от Аза. Взаимодействието меж- ду нарцистичното и обектното
либидо съответства на взаи- модействието между връзката с
интроецирани и външни обекти. Ако Азът и
интернализираните обекти се възприе- мат като разпаднали се
на парчета, детето преживява вът- решна катастрофа, която се
простира до външния свят и се проецира върху него. Подобни
страхови ситуации, свърза- ни с вътрешна катастрофа, се
зараждат (според хипотеза- та, представена в настоящата
статия) в етапа на детската шизоидно- параноидна позиция и
изграждат основата за по- късна шизофрения. Във виждането
на Фройд предразпола- гащата към деменция прекокс
фиксация се наблюдава на много ранен етап от развитието.
При обсъждане на демен- ция прекокс, която според Фройд се
отличава от параноя- та, той казва: „ Предразполагащата точка
на фиксация тряб- ва следователно да е разположена преди
тази на параноята и най- вероятно лежи в началото на процеса
на развитие от автоеротизъм към обектна любов."
Ще ми се да направя още един извод от фройдовата
анализа на случая Ш ребер. Предполагам, че нападението,
завършило с оцеляването на една или две от душите на
флехзиг, е опит за възстановяване. Нападението има за цел
да отмени или излекува разцепването на Аза чрез унищо-
„ The Psycho- Sexual Differences between H ysteria and dementia
Praecox", 1908.

ПРОИЗХОД НА Преноса
(1952)
В статията си „ Фрагменти от анализата на един случай на
1
хистерия" Фройд дава следната дефиниция на ситуаци- ята на
пренос:
Какво представляват преносите? Те са нови издания
или копия на тенденции и фантазии, които се пробуж-
дат и осъзнават с напредването на анализата. Всички
те притежават характерната за вида си особеност да
заменят предишни личности с личността на лекаря.
Иначе казано: възражда се цяла серия психологически
преживявания, но не като принадлежащи на миналото,
а приложими към лекаря в настоящия момент.
Преносът, в една или друга форма, действа през целия
живот и влияе на всички човешки взаимоотношения. Тук ще
разгледам проявата на преноса единствено в процеса на
психоанализа. Характерно за психоаналитичната процеду- ра
е, че когато започнат да се отварят пътеките към несъз-
наваното на пациента, миналото му (в съзнаваните си и не-
съзнавани аспекти) постепенно се съживява. По този на- чин
подтикът му да пренася ранните си преживявания, обектни
отношения и емоции се засилва и всички те се пре- насочват
към психоаналитика. Това предполага, че паци- ентът се
справя с конфликтите и страховете, задействани отново, като
използва същите механизми и защити като при ранните
ситуации.
1
1905. Цитиран по Collected Papers, Vol. III, p. 139.
Произход на преноса (1952) 197
Следователно колкото по- дълбоко проникнем в несъз-
наваното и колкото по- далеч се върнем в миналото чрез
анализата, толкова по-пълно ще бъде разбирането ни на пре-
носа. Ето защо кратък обзор на изводите ни за най-ранните
фази на развитието е съвсем удачен в настоящата статия.
П ървата форма на страх е свързана с преследване. Дей-
ствието на нагона към смъртта - който според Фройд е на-
сочен към организма - поражда страх от унищожение, кой- то
представлява първопричината за всички страхове от пре-
следване. Освен това от самото начало на следродилния
период (тук няма да разглеждам предродилните процеси)
разрушителните импулси, насочени към обекта, пораждат
страх от възмездие. Тези страхове от преследване с вътре- шен
произход се подхранват от болезнени външни прежи- вявания
- още от първите дни лишенията, ограниченията и
притесненията пробуждат в детето чувството, че го напа- дат
враждебни сили. Усещанията на бебето при раждането и
проблемите на адаптирането към изцяло нови условия
пораждат страхове от преследване. Уютът и грижите, да-
рявани след раждането, преди всичко първите хранения, се
възприемат като продукти на добрите сили. К ато употре-
бявам думата „ сили", прибягвам до израз, типичен за въз-
растните, за да опиша това, което бебето възприема доста
неясно като обекти, били те добри или лоши. Малкото дете
насочва чувствата си на доволство и любов към „ добрата"
гърда, а разрушителните си импулси и усещанията за прес-
ледване към това, което му носи лишения и ограничения, т. е.
„ лошата" гърда. На този етап процесите на разцепване са в
апогея си; любовта и омразата, както добрите и лоши- те
аспекти на гърдата са ясно отграничени един от друг.
Относителната сигурност на детето се основава на превръ-
щането на добрия обект в идеален, който служи за защита от
опасните и преследващи обекти. Тези процеси - а имен- но
разцепване, отричане, идеализация и чувство за всеси- лие -
преобладават през първите три или четири месеца на живота
(период, който аз назовавам „параноидно- шизоид- на
позиция"). По този начин, на съвсем ранен етап от раз-
витието, страхът от преследване и естествената му проти-
воположност - идеализацията - оказват извънредно силно
влияние върху обектните отношения.
198 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Основополагащите процеси на проекция и интроекция,
неразривно свързани с детските емоции и страхове, пораж-
дат обектните връзки. Чрез проецирането, т. е. пренасочва-
не на либидото и агресията към гърдата на майката, се по-
лагат основите на обектните отношения. Чрез интроецира-
нето на обекта, преди всичко на гърдата, се създават отно-
шенията с вътрешни обекти. И зползвам термина „ обектни
отношения", защото съм убедена, че от самото си раждане
детето има връзка с майка си (макар и да се фокусира пре-
димно върху гърдата), която е натоварена с фундаментал-
ните елементи и характеристики на отношенията с обек-
2
та - любов, омраза, фантазии, страхове и защити .
Според собственото ми виждане - което подробно из-
лагам и при други случаи - интроекцията на гърдата е на-
чалото на процеса на формиране на Свръхаза, който про-
дължава с години. И маме основания да вярваме, че от пър-
вото хранене нататък детето интроецира гърдата в разно-
образните й аспекти. Сърцевината на Свръхаза е майчина-
та гърда, както добрата, така и лошата. Отношенията с вън-
шни и вътрешни обекти си взаимодействат поради едно-
временното протичане на процесите на интроекция и про-
екция. Бащата, който много скоро започва да играе важна
роля в живота на детето, става част от вътрешния му свят в
съвсем ранна възраст. Характерни за емоционалния живот
на детето са бързите преходи от любов към омраза, от вът-
решни към външни ситуации, между възприемането на дейс-
2 вото за вина дават сили на Едиповия комплекс в самото му
И зключително важна характеристика на тези най-ранни от всич-
ки обектни отношения е, че те са прототип на връзката между
двама души, в която няма място за други обекти. Това е изключи-
телно важно за по-късните обектни отношения, въпреки че в тази
си изключителна форма прототипната връзка не продължава по-
вече от няколко месеца, тъй като фантазиите, свързани с бащата
и неговия пенис - фантазии, които отключват ранните етапи на
Едиповия конфликт, - въвеждат в отношенията и друг обект. При
анализата на деца и възрастни пациентът понякога изпитва чувс-
твото на безмерно щастие при съживяване на тази най-ранна изк-
лючително връзка с майката и нейната гърда. Такъв тип прежи-
вявания често следват анализата на ситуации на ревност и съпер-
ничество, в които е замесен и трети обект (чийто прототип в крайна
сметка е бащата).
Произход на преноса (1952) 199
твителността и фантазиите, свързани с нея, а съответно и
на преплитане на страховете от преследване и идеализаци-
ята, по отношение както на вътрешни, така и на външни
обекти. Тук идеализираният обект е съответствието с об-
ратен знак на преследващия и изключително лош обект.
Н арастващата способност на Аза за интегриране и син-
тез довежда дори и в тези първи няколко месеца до състо-
яния, при които любовта и омразата, а съответно добрите
и лошите аспекти на обектите се сливат. Това поражда вто-
рата основна форма на страх - депресивния страх, - тъй ка-
то на този етап агресивните импулси и желания, насочени
към лошата гърда (майка), се възприемат като опасни за
добрата гърда (майка). През втората четвърт на първата
година тези емоции се засилват, защото в този период де-
тето възприема и интроецира майката в цялостен вид като
личност. Депресивният страх се изостря, тъй като детето
усеща, че е разрушило или разрушава цялостен обект с ал-
чността си и неконтролируемата си агресия. Освен това,
поради нарастващата си способност за синтез на емоциите,
то чувства, че разрушителните му импулси са насочени към
любим човек. Подобни процеси протичат и по отношение
на бащата и други членове на семейството. Тези страхове и
съответните защити изграждат „депресивната позиция", ко-
ято играе водеща роля в средата на първата година и се
изразява в страха и чувството за вина, свързани с разруша-
ването и загубата на обичани вътрешни и външни обекти.
На този етап, непосредствено свързан с депресивната
позиция, се появява Едиповият комплекс. Страхът и чувст-
зараждане. И менно страхът и чувството за вина засилват
нуждата да се екстернализират (проецират) лоши фигури и
да се интернализират (интроецират) добри; да се насочват
желания, любов, чувство за вина и стремеж за възстановя-
ване към определени обекти, а омраза и страх към други;
да се откриват представители на вътрешни фигури във вън-
шния свят. Въпреки това търсенето на нови обекти не е
единствената водеща сила в оформяне нуждите на детето.
Такава роля играе и подтикът за търсене на нови цели -
отдръпване от гърдатаи насочване към пениса, т. е. от орал-
ни желания към генитални. Много са факторите, които
200 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
допринасят за това развитие: либидният нагон, нараства- щата
интеграция на Аза, на физически и умствени способ- ности,
прогресиращото адаптиране към външния свят. Те- зи посоки
на развитие са свързани с процеса на формиране на символите,
който позволява на детето да пренасочва не само интересите
си, но и емоциите, фантазиите, страховете и чувството за вина
от един към друг обект.
Гореописаните процеси са свързани с друго фундамен-
тално явление, ръководещо душевния живот. Вярвам, че на-
тискът, упражняван от най- ранните страхови ситуации, е сред
факторите, които изграждат подтика за повторение. Щ е се
върна към тази хипотеза по-долу.
Н якои от изводите ми за раните етапи на детството са
продължение на откритията на Фройд. Въпреки това има
много разминавания в схващанията ни по определени въп-
роси. Един от въпросите, по които съществуват разногла- сия
между нас, е пряко свързан с настоящата тема. Става въпрос
за убеждението ми, че обектните отношения са ак- тивни от
самото начало на следродилния период.
От дълги години поддържам мнението, че автоеротиз-
мът и нарцисизмът се проявяват в детето в момента, в кой-
то се зараждат и отношенията с обектите - външни и ин-
тернализирани. Щ е повторя в сбит вид хипотезата си: авто-
еротизмът и нарцисизмът съдържат в себе си любовта към
и отношението с добрия интернализиран обект, който във
фантазията е съставна част на обичаните собствено тяло и
личност. Нарцистичното и автоеротичното отдръпване и
затваряне в себе си се локализира именно около интерна-
лизирания добър обект. Същевременно още със самото раж-
дане се появява отношение с обект, това е връзката с май-
ката (с гърдата й). Тази хипотеза противоречи на поста-
новката на Фройд за нарцистична и автоеротична фаза, ко-
ито предхождат обектните отношения. Въпреки всичко раз-
минаванията между становището на Фройд и моето далеч
не са толкова големи, колкото изглеждат на пръв поглед -
изказванията му по въпроса далеч не са лишени от двус-
мислие. В различни контексти той открито или чрез загат-
вания говори за предполагаема обектна връзка с гърдата
на майката, която предхожда фазите на нарцисизма и авто-
Произход на преноса (1952) 201
еротизма. Струва ми се, че един цитат е напълно достатъчен.
3
В първата от две енциклопедични статии Фройд твърди:
П ървоначално оралният компонент на нагона се задо-
волява от засищане на желанието за хранене, като негов обект
е гърдата на майката. После се откъсва, става неза- висим и
същевременно автоеротичен, т. е. намира си обект в
собственото тяло на детето.
Терминът „ обект" има за Фройд по- различно съдър-
жание от това, което влагам аз. За него обектът е нагонна цел,
докато аз прибавям към това и обектното отношение, което
включва емоциите, фантазиите, страховете и защи- тите на
детето. Въпреки това, в приведения цитат, Фройд говори за
либидно привързване към обект - гърдата на май- ката, което
предхожда проявите на нарцисизма и автоеро- тизма.
Ще ми се в този ред на мисли да ви припомня открити-
4
ята на Фройд за ранните идентификации. В „Аз и То" , във
връзка с изоставени вече обектни пълнежи, той казва:
„...ефектът на първата идентификация в детството е дъл-
бок и дълготраен. Това ни води обратно към произхода на
идеала на Аз..." След това Фройд определя първичните и
най- важни идентификации, които лежат в основата на иде-
ала за Аз, като идентификации с бащата или родителите, и
ги поставя, според собствените му думи, „в предисторията
на всеки човек". Тези формулировки наподобяват моите
първи интроецирани обекти, защото според собствените ми
описания идентификациите са резултат от интроекцията.
От гореизложеното изявление и цитата от енциклопедич-
ната статия можем да заключим, че макар и да не навлиза
в дълбочина спрямо тези разсъждения, Фройд приема, че в
най- ранното детство играят важна роля както обектът, та-
ка и процесите на интроекция.
3
„Психоанализа", „Две енциклопедични есета"
4
На същото място - все още дискутирайки темата за първоначал-
ните идентификации - Фройд предполага, че те имат характера
на пряко и непосредствено идентифициране, което се осъществя-
ва преди каквото и да било обектно инвестиране. Това предполо-
жение допуска, че интроекцията дори предхожда обектните отно-
шения във времето.
202 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
С други думи, сблъскваме се с непоследователност в
мисленето на Фройд по отношение на автоеротизма и нар-
цисизма. Подобна непоследователност, често появяваща се и
другаде в теорията му, подсказва, че по определени проб-
леми Фройд не е достигнал до окончателни изводи. Той сам
признава това във връзка с теорията за страха в „Преч- ки,
5
симптоми и страх" . Признаването на факта, че голяма част от
естеството на ранните етапи на развитие за него е все още
непонятно и объркано, е очевидно и от разсъжде- нията за
първите години от развитието на момичето: „...за- губено в
6
тъмно и забулено минало..."
Не ми е известно мнението на Ана Фройд по отноше-
ние тази част от работата на Фройд. Но, що се отнася до
въпроса за автоеротизма и нарцисизма, изглежда тя въз-
приема единствено извода на Фройд, че автоеротични и нар-
цистични фази предхождат обектните отношения, без да взе-
ма под внимание другите възможности, загатнати в някои
изказвания на Фройд, като цитираните по- горе. Това е ед-
на от основните причини за различията между моите виж-
дания и тези на Ана Фройд за ранното детство, които са
далеч по- големи от тези, които съществуват между цялост-
ното схващане на Фройд и моите идеи. И зтъквам този факт,
защото съм убедена, че е изключително важно да се изяс-
нят степента на различие и природата на несъответствията
между психоаналитичната мисъл, представена от Ана Фройд
и самата мен. Подобно изясняване е полезно не само за
психоаналитичното обучение, но и поради възможността
да се отвори ползотворна дискусия между различни психо-
аналитици, която би довела до по- дълбоко разбиране на ос-
новните проблеми на развитието в ранното детство.
Хипотезата за наличието на фаза, траеща няколко ме-
сеца и предхождаща обектните отношения, предполага, че с
изключение на либидото, прикрепено към собственото тяло,
импулсите, фантазиите, страховете и защитите или не
съществуват у детето, или не са свързани с обект, което
5
1926 год. Глава 8.
6
1931. „ Женската сексуалност"; Collected Papers, Vol. V, p. 254, and
SE Vol. XXI, p. 226.
Произход на преноса (1952) 203
е равносилно на тяхното функциониране в празно прост-
ранство. Анализата на много малки деца ме научи, че не
съществуват инстинктивен подтик, страхова ситуация и ум-
ствен процес, които да не включват обекти - вътрешни и
външни. С други думи, обектните отношения са в центъра на
емоционалния живот. Освен това любовта и омразата,
фантазиите, страховете и защитите се зараждат от самото
начало и са изначално неразривно свързани с обектните
отношения. Това прозрение ми представи много явления в
нова светлина.
Сега ще формулирам и извода, на който се основава
настоящата статия: твърдя, че преносът възниква в същи- те
процеси, които в съвсем ранните фази определят и обект- ните
отношения. Ето защо при анализата трябва да се връ- щаме
отново и отново към преливанията между обектите, между
омразата и любовта, вътрешно и външно, които гос- подстват
над ранното детство.
Можем реално да оценим взаимовръзките между по-
ложителни и отрицателни преноси само ако изследваме пър-
воначалната игра и взаимовръзки между любовта и омра- зата,
порочния кръг на агресията, страховете, чувството за вина,
засилената агресия, както и различните аспекти на обектите,
към които са насочени тези противоречиви емо- ции и
страхове. От друга страна, чрез изследването на тези ранни
процеси стигнах до убеждението, че анализата на от-
рицателния пренос, който получава относително малко вни-
7
мание в психоаналитичната техника, е необходимо усло- вие
за анализиране на по- дълбинните слоеве на ума и ду- шата.
Анализата на отрицателния и на положителния пре- нос и
техните взаимовръзки е неизменен принцип в лече- нието на
всички видове пациенти, възрастни и деца. В поч- ти всичките
ми публикации от 1927 година насам поддър- жам това
мнение.
Този подход, който направи възможна психоанализата
на деца в миналото, напоследък се оказа изключително пло-
дотворен при анализата на шизофрении пациенти. До 1920
7
Това се дължи преди всичко на подценяването на важността на
агресията.
204 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
год. се приемаше, че шизофрениите пациенти са неспособ-
ни да осъществяват пренос и поради тази причина не могат
да бъдат подлагани на психоанализа. Оттогава се правят
непрекъснати опити за психоанализа на шизофреници чрез
различни техники. Най- радикалното развитие в това отно-
шение бе постигнато напоследък и е пряко свързано с по-
задълбоченото познаване на механизмите, страховете и за-
щитите, които действат в ранното детство. След като бяха
открити някои от защитите срещу любовта и омразата, въз-
никнали в първичните обектни отношения, неоспоримо се
доказа, че шизофрениите пациенти са способни на положи-
телен и отрицателен пренос. Това откритие се потвържда-
ва и при последователното прилагане на принципа за необ-
ходимостта от анализиране както на положителния, така и
на отрицателния пренос в лечението на шизофрении паци-
8
енти . Всъщност едното не може да бъде анализирано от-
делно от другото.
В ретроспективен план може да се проследи как тези
новости в техниката се подкрепят напълно от психоанали-
тичната теория и по- точно от откритието на Фройд на на-
гоните към живота и смъртта, което отбеляза неимоверно
развитие в разбирането за произхода на амбивалентността.
Тъй като тези нагони, а следователно любовта и омразата,
са в основата си взаимно преплетени, отрицателните и по-
ложителни преноси също са взаимосвързани.
Разбирането на ранните обектни отношения и проце-
сите, които ги съпътстват, оказаха извънредно влияние на
техниката в много аспекти. Отдавна е известно, че при пре-
носа психоаналитикът може да замества майката, бащата
или други хора, т. е. че психоаналитикът играе понякога в
ума на пациента ролята на Свръхаза, друг път тази на То
или на Аза. Дълбочината на нашите познания на този етап
Тази техника е описана в статията на X. Сигал „Some Aspects of
the Analysis of a Schizophrenic", Int. J. of Psycho- Anal., Vol. XXXI,
1950, и статиите на X. Розенфелд „Notes on the Psychoanalysis of the
Super-ego conflict of an Acute Schizophrenic Patient", 1952, and
„Transference Phenomena and Transference Analysis in an Acute
Catatonic Schizophrenic Patient", 1952, in Psychotic States, 1965, London,
Hogarth Press.
Произход на преноса (1952) 205
ни позволява да проникнем в спецификата на различните
роли, които пациентът отрежда на аналитика. В ранния жи-
вот на детето има съвсем малко хора, но за него те пред-
ставляват множество от обекти, защото ги приема откъм
различните им аспекти. Съответно аналитикът може в опре-
делен момент да представлява част от личността, от Свръх-
аза или всяка една от множеството интернализирани фигу-
ри. Не ни е напълно достатъчно да разберем дали аналити-
кът замества реалната майка или баща - трябва да осъзна-
ем кой аспект от родителите е бил съживен. Образите на
родителите в душевния свят на пациента са претърпели ре-
дица изкривявания в детските процеси на проекция и иде-
ализация и често запазват фантазния си характер от детст-
вото, фактът, че възникват в ранното детство, обяснява си-
лата на тези преливания в процесите на пренос, както и рез-
ките промени - понякога дори в рамките на един сеанс - меж-
ду баща и майка, между всесилни и добронамерени обекти и
страховити преследвачи, между вътрешни и външни фигу-
ри. Понякога аналитикът представлява едновременно и два-
мата родители. В такива случаи двамата родители са във
враждебен съюз срещу пациента, което води до увеличаване
на отрицателния пренос. Във фантазиите на пациента се съ-
живява или се проявява при преноса смесица от двамата ро-
дители, обединени в една фигура, описаната от мен другаде
9
„комбинирана родителска фигура". Това е едно от фантаз-
иите образувания, характерни за ранните етапи на Едиповия
комплекс. Ако продължи да съществува със същата сила, то
се превръща в заплаха за обектните отношения и сексуално-
то развитие, фантазията за обединените родители черпи жи-
вителни сили и от друг елемент на ранния емоционален жи-
вот - силната завист, свързана с ранните орални желания.
От анализата на такива ранни ситуации научаваме, че кога-
то нещо му се забрани или откаже, емоционалното състоя-
ние на детето се утежнява от чувството, че друг обект (ско-
ро представян от бащата) получава от майката мечтаното
удоволствие, отказано му в този момент. Именно тук се крият
корените на фантазията, според която родителите са обеди-
нени в безкрайна взаимовръзка на удоволствия с орална,
Вж. The Psychoanalysis of Children, CW, Vol. II, най-вече глави 8 и 11.
206 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
анална и генитална природа. Според мен това е прототипът
на ситуациите на завист и ревност.
Още един от аспектите на преноса трябва да бъде спо-
менат. Свикнали сме да говорим за ситуация на пренос. Но
дали достатъчно често вземаме предвид важността на това
понятие? Собственият ми опит ми показа, че при разкрива-
не детайлите на преноса е изключително важно да мислим
за пренасяне на цялостни ситуации от миналото в настоя-
щето, както и на емоции, защити и обектни отношения.
В продължение на дълги години - дори в известна сте-
пен дори днес - преносът се разбираше в смисъла на преки
препратки към аналитика в материала на пациента. Моето
разбиране за преноса е далеч по- всеобхватно. Според мен
корените на преноса откриваме в най- ранните фази на раз-
витие и най-дълбоките пластове на несъзнаваното. Това раз-
биране предполага техника, чрез която от целия предста-
вен материал се извличат несъзнаваните елементи на пре-
носа. Н апример разказите на пациенти за ежедневния им
живот, връзките и дейностите им не само ни позволяват да
надникнем във функционирането на Аза, но и разкриват -
при положение, че изследваме несъзнаваното им съдържа-
ние - защитите срещу страховете, породени от ситуацията
на пренос. Пациентът неизбежно се справя с конфликтите
и страховете, преживявани отново по отношение на анали-
тика, посредством методите, които е използвал и в мина-
лото. Тоест той се отдръпва от аналитика си по същия на-
чин, както от първичните си обекти; опитва да разцепи от-
ношението си към него - да го възприема като само добра
или само лоша фигура. П ациентът прехвърля част от чувс-
твата и отношението си към аналитика върху други хора в
живота си, което е част от процеса на acting out.
10
Вярна на тематичния си ракурс, тук се занимах преди всичко
с ранните преживявания, емоции и ситуации, от ко- ито води
началото си преносът. На тези основи се изграж-
10
Понякога пациентът може да се опитва да избяга от настоящето в
миналото и да не приема, че емоциите, страховете и фантазиите
му са се развихрили с пълна сила и са фокусирани върху аналити-
ка. В други случи, както ни е добре известно, защитите са насоче-
ни срещу повторно преживяване на миналото по отношение на
оригиналните обекти.
Произход на преноса (1952) 207
дат по- късно обектните отношения и се разгръща емоцио-
налното и интелектуалното развитие, което изисква вни-
манието на аналитика не по- малко от ранното. Тоест поле-
то на нашите изследвания се простира от настоящата ситу-
ация до най- ранните преживявания. Всъщност невъзможно
е да се проникне във и открие достъп до ранните емоции и
обектни отношения, освен чрез разглеждане на техните мно-
голики прояви в светлината на по- късното развитие. Един-
ствено чрез непрестанното свързване отново и отново на
настоящи преживявания с минали и обратно (което пред-
полага тежка и изнурителна работа) и изследване на връз-
ките между тях могат минало и настояще да се обединят в
ума на пациента. Това е само един аспект от процеса на
интеграция, която с напредването на анализата обхваща це-
лия душевен живот на пациента. Когато намалеят страхът
и чувството за вина, а любовта и омразата се синтезират,
процесите на разцепване - основен защитен механизъм сре-
щу страховете, намаляват заедно с изтласкването, а Азът
придобива все по- голяма сила, подреденост и свързаност.
Размива се разцеплението между идеализирани и преслед-
ващи обекти, фантазният характер на възприемането на
обектите губи своята сила. Всички тези развития подсказ-
ват, че фантазното несъзнавано - не съвсем рязко отграни-
чено от несъзнаваното като част от душевността - може да
се използва по- ползотворно в дейностите на Аза, което во-
ди до цялостно обогатяване на личността. Опитвам се да
разясня разликите - противопоставени на приликите - меж-
ду преноса и първите обектни отношения. И менно тези раз-
личия измерват лечебния ефект на аналитичната процедура.
По- горе изказах предположението, че основен фактор
за задействане на принудата за повторение е натискът, оказ-
ван от най- ранните страхови ситуации. Когато загубят сво-
ята сила страховете от преследване, депресивните страхове
и чувството за вина, намалява и необходимостта да се пре-
живяват отново стари моменти и ситуации; следователно
моделите и чувствата от миналото се поддържат с далеч
по- малка наситеност и упоритост. Тези фундаментални про-
мени настъпват с последователна анализа на преноса. Те
са свързани с повратно преосмисляне на най- ранните обект-
ни отношения и оказват пряко влияние на настоящия жи-
вот на пациента и на отношението му към аналитика.

ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЗАВИСТТА
И БЛАГОДАРНОСТТА
(1956)
От самото начало на живота си детето се осланя на
майката за задоволяването на всичките си нужди и според
мнението ми, което излагам подробно по други поводи, до-
ри тази първа връзка вече съдържа фундаменталните еле-
менти на отношенията с обект. Освен това тя се основава
на вроден фактор - гърдата, към която са насочени всички
желания, се възприема инстинктивно като извор не само
на храненето, но и на самия живот. Връзката с удовлетво-
ряващата гръд възстановява до известна степен пренатал-
ното единение с майката, в случай че нещата вървят добре.
Това зависи предимно от способността на детето значител-
но да инвестира в гърдата или символния й заместител -
шишето с мляко, като по този начин майката се превръща
в обичан обект. Вероятно фактът, че в пренаталния период
детето е било част от майката, допринася за развиването
на вроденото чувство за съществуването на обект, който
ще му предоставя всичко, от което се нуждае и желае.
Зараждането на фрустрация като елемент от връзката
на детето с гърдата е неизбежно, защото дори и най- пълно-
ценната ситуация на хранене не може да замести пренатал-
ното единение с майката. Никога не може напълно да се
задоволи детското настървение за неизчерпаема и вечно
налична гръд - която не само ще го засища, но и ще пре-
дотвратява разрушителните импулси и страха от преслед-
ване. Тези неизбежни лишения, в едно с щастливите пре-
живявания, засилват вродения конфликт между любовта и
омразата, които в основата си се свеждат до противоборст-
вото между нагоните към живота и към смъртта, и изграж-
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 209
дат чувство за съществуването на добра и лоша гърда. Сле-
дователно ранният емоционален живот се характеризира с
усещания за загуба и възвръщане на добрия обект. К ато
споменавам вроден конфликт между любов и омраза, имам
предвид, че разрушителните импулси, както и способност- та
за любов, са конституционални, макар и с различни ин-
дивидуални проявления. Те се засилват под въздействието на
външни обстоятелства. Тежко и усложнено раждане или
незадоволително хранене например - а може би и неприят- ни
усещания от пренаталния период - безспорно увелича- ват
разрушителните импулси, страха от преследване, алч- ността
и завистта.
В настоящата статия искам да обърна внимание на ед- на
особена страна на ранните обектни отношения и на про-
цесите на интернализация. И мам предвид влиянието на за-
вистта върху развитието на способността да се изпитват
благодарност и щастие. Твърдението, което ще предложа, е,
че завистта допринася за задълбочаване трудностите на детето
- на него му се струва, че полагащото му се удовлет- ворение
му е било отнето и задържано от гърдата, която го фрустрира.
Трябва де се прави разграничение между завистта, рев-
ността и алчността. Завист е гневното чувство, че друг при-
тежава и се наслаждава на нещо желано; импулсът на за-
вистта се изразява в нуждата то да бъде отнето или разру-
шено. Още повече, завистта предполага връзка на субекта
с един-единствен човек, като това неминуемо ни връща към
изначалната връзка с майката. Ревността се основава на
завистта, но се отнася до връзките на субекта с поне двама
души. Ревност е усещането, че дължимата на субекта лю-
бов е била отнета или има опасност да бъде. В общоприе-
тото разбиране мъж или жена изпитват ревност, когато оби-
чаният от тях човек им бива отмъкнат от друг.
Алчността представлява яростен и неутолим копнеж,
който далеч надхвърля нуждите на субекта, както и въз-
можностите и желанието на обекта да дава. На несъзнава- но
ниво алчността се стреми да цеди гърдата, да я изсмуче до
последната капка, да я погълне, с други думи, нейната цел е
разрушителна интроекция. Завистта от своя страна се стреми
не само да ограби гърдата по гореописаните начи-
210 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ни, но преди всичко да постави вътре в майката - първона-
чално в гърдата - лошото: лоши екскременти и лоши час- ти от
себе си, за да може да я развали и разруши. В най- дълбок
смисъл това означава да унищожи нейната съзида- телност. На
друго място определям този процес като раз- рушителния
аспект на проективната идентификация, коя- то действа от
самото начало на живота. Разликата между алчността и
завистта, макар и трудно доловима поради тяс- ната им
свързаност, се състои в ориентираността на ал- чността към
интроекцията, а на завистта към проекцията. Работата ми
показва, че първият обект, към който де- тето изпитва завист,
е хранещата гърда, тъй като усеща, че тя притежава всичко,
което то желае, и че разполага с не- ограничени запаси мляко
и любов, които пази за собствено задоволяване. Това усещане
подхранва чувството му на не- доволство и омраза. Ако
завистта е прекалена - което оз- начава, че параноичните и
шизоидните черти са силно раз-
вити, - резултатът е нарушена връзка с майката.
Откриваме тази примитивна завист съживена в ситу-
ацията на пренос. Н апример: аналитикът е предложил ин-
терпретация, която носи облекчение на пациента и води до
промяна на настроението му от отчаяние към надежда и
доверие. При определени пациенти, дори при един и същ
пациент, но в различни случаи, тази помагаща интерпрета-
ция може да се превърне в предмет на критики. Следова-
телно тя вече не е нещо добро и обогатяващо за него. За-
вистливият пациент завижда на аналитика за успешната му
работа, а ако злобната критика кара пациента да възприе- ма
аналитика и помощта му като провал, то той не може да
интроецира аналитика като добър обект и не приема ин-
терпретациите му с убеденост. Може освен това да се чув-
ства недостоен да извлича полза от анализата поради вина- та,
която изпитва заради подценяването на помощта, която му се
оказва.
Така завистта играе важна роля за отрицателната те-
рапевтична реакция, в допълнение на факторите, открити
от Фройд и доразвити от Джоан Ривиер. Едва ли е нужно
да подчертавам колко многобройни и разнообразни са при-
чините, поради които ни критикуват пациентите ни, поня-
кога с основание. Но необходимостта, която изпитва даден
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 211
пациент да омаловажава получаваната помощ, е най-вече
израз на завист. Това важи с особена сила за параноични
пациенти, тъй като те се впускат с наслада в садистичното
удоволствие да подценяват работата на аналитика, дори и да е
довела до подобрение. От друга страна, други наши пациенти
избягват да критикуват и в известна степен проя- вяват
склонност за съдействие. Въпреки всичко установя- ваме, че
съмненията и колебанията им по отношение цен- ността на
анализата остават непроменени. Според собстве- ния ми опит
бавният напредък при такива случаи се дължи на завистта. П
ациентът е разцепил в себе си завистливата и враждебна част,
но въпреки това тази част упражнява сво- ето повратно
влияние върху хода на анализата. Друг тип пациенти избягват
да критикуват, като проявяват обърква- не. Объркването е не
само защитен механизъм, но и израз на несигурността на
пациента за това дали аналитикът е все още добра фигура или
и той, и помощта, която предла- га, са засегнати от критиките
на пациента.
Всички тези нагласи са част от отрицателната терапев-
тична реакция, защото се намесват в постепенното изграж-
дане на добър обект в ситуацията на пренос. И подобно на
невъзможността да се асимилират добрата храна и първич-
ният добър обект в най- ранната детска ситуация, в ситуа-
цията на пренос се нарушава положителното развитие на
анализата и благоприятният й резултат.
Така в контекста на аналитичния материал можем по-
някога да се досетим какво е било отношението на пациен- та
към майчината гърда, когато е бил бебе.
Например бебето може да страда, че млякото тече пре-
калено бързо или прекалено бавно, или пък гърдата не му
се предоставя всеки път, когато то копнее за нея, и следо-
вателно, когато му я предложат, то вече не я иска. Вместо
това се обръща на другата страна и почва да смуче палеца
си. Възможно е, когато приеме гърдата, след това да не
суче достатъчно или просто да е нарушена цялата процеду-
ра на храненето. Очевидно някои деца срещат големи труд-
ности при преодоляването на подобни несгоди. При други,
макар и да се основават на реални ограничения, тези чувст-
ва скоро се преодоляват - детето отново поема гърдата и
се наслаждава истински на храненето.
212 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Според повелите на собствената си природа завистта
уврежда изначалния добър обект и влива сили на садистич-
ните атаки срещу гърдата на майката. Често по други пово- ди
съм описвала тези нападения. Прекомерната завист уве-
личава ожесточеността на подобни атаки, както и тяхната
продължителност, и така още повече затруднява детето да си
възвърне загубения добър обект. Садистични нападения над
гърдата, непродиктувани от завистта, отминават по-бър- зо и
следователно не успяват толкова пагубно и безвъз- вратно да
унищожат в душата на детето добротата на обек- та. Гърдата,
която се завръща, се възприема като доказа- телство за
невредимостта и добротата й.
Когато завистта е прекомерна, детето не може доста-
тъчно успешно да си изгради добър обект и следователно
не може да го съхранява вътрешно. Поради този факт на
по- късен етап то е неспособно да изгради други добри обек-
ти във вътрешния си свят.
При децата със силно развита способност да обичат се
развива противоположната ситуация. Връзката с добрия обект
е дълбоко вкоренена и може да устои, без да бъде значително
разклатена или влошена от временните състо- яния на завист,
омраза и тъга, които възникват дори при силно обичани деца с
отлични взаимоотношения с майка- та. Когато отрицателните
състояния са преходни, добрият обект се възвръща отново и
отново, всеки път. Това е из- ключително важен фактор за
установяване на добрия обект и за полагане основите за
постигане на стабилност и силен Аз.
Емоциите и отношението, които описах, възникват в най-
ранното детство, когато гърдата на майката е единст- веният и
абсолютен обект на детето. Доколко тази изклю- чителна
връзка остава ненарушена зависи отчасти от вън- шни
фактори. Чувствата, които лежат в основата й - преди всичко
способността за любов, - изглежда са вродени. Чес- то съм
излагала хипотезата, че изначалният добър обект, гърдата на
майката, образува сърцевината на Аза и играе жизнено важна
роля за неговия растеж и интеграция. При анализа на нашите
пациенти откриваме, че гърдата с ней- ните добри страни е
прототипът на майчината добрина и щедрост, както и на
креативността. Всичко това се усеща
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 213
от детето по много по- примитивен начин, отколкото ези- кът
ни може да го предаде.
Силна завист към хранещата гърда пречи на способ-
ността за пълно удовлетворение, което е от огромно значе-
ние за развитието на детето. Ако ненарушено удоволствие
от храненето се преживява често, то интроецирането на
майчината гърда като добър обект се осъществява със зна-
чителна сигурност. Способността да се изживява пълното
удовлетворение от гърдата изгражда основите за всяко по-
нататъшно щастие, както и за получаването на удоволст-
вие от разнообразни източници. П оказателно е голямото
внимание, което Фройд отдава на принципа на болката и
удоволствието.
Пълно задоволяване от гърдата означава, че детето е
получило от обичания си обект уникален подарък, който
иска да съхрани. Това е основата на благодарността. Бла-
годарността съдържа вяра в съществуването на добрите
обекти и доверие в тях. Включва също така способността
да се асимилира обичаният обект - не само като източник
на храна - и да бъде обичан без намесата на завистта. Кол-
кото по- често получаваният подарък се приема напълно,
толкова по- често се изпитват чувствата на задоволство и
благодарност, които предполагат желание да се отговори с
реципрочно доставяне на удоволствие. Благодарността е
тясно преплетена с щедростта. Вътрешното богатство се
извлича от възприемането на добрия обект, което позволя-
ва на индивида да споделя даровете си с други.
За да изясня доводите си, е необходимо да припомня
вижданията ми за ранния Аз. Вярвам че, Азът съществува
в рудиментарна форма от първия момент на постнаталния
период и изпълнява редица важни функции. Твърде е въз-
можно този ранен Аз да съответства на несъзнаваната част
на Аза, която Фройд постулира. Макар и да не допуска съ-
ществуването на Аза от самото начало, Фройд приписва на
организма функция, която според мен може да се осъщест-
ви единствено от Аз. Заплахата от вътрешно унищожение,
идваща от нагоните към смъртта, представлява според соб-
ственото ми разбиране (въпрос, по който най- много си про-
тиворечим с Фройд) първичният страх. И менно Азът, в ус-
луга на нагоните към живот, а може би дори извикан към
214 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
живот и действие от същите тези нагони, отклонява в из-
вестна степен този изначален страх навън. Тази основна
защита срещу смъртта според Фройд е дело на организма,
а в моето виждане този процес е основната дейност на Аза.
Азът има и други изначални дейности, които според
мен произтичат от неизбежната необходимост да се пре-
одолява борбата между нагоните към смъртта и към живо- та.
Една от тези функции е постепенната интеграция. Об- ратната
тенденция за разцепване на Аза и на неговите обек- ти отчасти
се определя от липсата на споеност на Аза при раждането и
отчасти представлява защита срещу първич- ния страх. В
продължение на дълги години приписвам из- ключителна
важност на един определен процес на разцеп- ване -
разделянето на гърдата на добър и лош обект. При- емам това
за израз на вродения конфликт между любовта и омразата и
производните страхове. Въпреки всичко, наред с това основно
разделяне съществуват и редица други фор- ми на разцепване
като разпадането на Аза и обектите на парчета, чрез което се
постига разпръсване на разрушител- ните импулси. Това е
една от типичните за параноично- ши- зоидната позиция
защити, която, вярвам че в нормалния случай продължава до
третия- четвъртия месец от живота.
Това, разбира се, съвсем не означава, че през този пе-
риод детето не е способно да се наслади напълно на хране-
нето си, на връзката с майка си и на честите състояния на
физическо удобство. Всичко това означава, че когато въз-
никне страхова ситуация, тя има параноична природа, а за-
щитите и механизмите, които се използват, са преди всич- ко
шизоидни. Същото, mutatis mutandis, важи за емоцио- налния
живот през периода, характеризиран с депресивна- та позиция.
Да се върнем към процеса на разцепване, който според
мен е предпоставка за относителната стабилност на мал- кото
дете. През първите няколко месеца детето отделя доб- рия от
лошия обект и ги държи разделени, като по този радикален
начин запазва добрия си обект. Това първично разделяне е
успешно само ако детето има съответната спо- собност за
любов. П рекалената завист, естествен резултат от
разрушителните импулси, се намесва в изграждането на
добрия обект и възпрепятства постигането на задоволител-
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 215
но, изначално разцепване на гърдата на добра и лоша. По-
следствието е, че на по- късен етап разграничаването меж- ду
добро и лошо е нарушено в различни аспекти. От друга
страна, ако разцепването на двете страни на обекта е пре-
калено дълбоко, жизнено важните процеси на интеграция на
Аза и синтез на обекта се затрудняват, ограничава се
смекчаването на омразата чрез любовта и това възпрепят- ства
преработването на депресивната позиция. Прекалено
дълбокото и изострено разграничаване между обичани и
мразени обекти подсказва, че разрушителните импулси, за-
вистта и страховете от преследване са прекалено силни, а като
защита срещу тях може да се използва въпросното раз-
граничение.
А сега ще се занимая с проблема за идеализацията. То-
ва е ранен процес, който според мен е универсален, въпре-
ки че мотивиращата сила зад него варира при всеки инди-
видуален случай. К акто установих преди много години при
работата си с малки деца, идеализацията е пряко следствие
от страховете от преследване - защита срещу тях - идеал-
ната гърда е пълната противоположност на поглъщащата
гърда. Открих също така, че идеализацията произтича от
вроденото чувство, че съществува извънредно добра гърда,
чувство, което води до копнеж за добър обект. Децата със
силно развита способност за любов изпитват далеч по-малка
необходимост да идеализират от тези, при които разруши-
телните импулси и страхът от преследване са преобладава-
щи. П рекалената идеализация означава, че главна движе-
ща сила е преследването. И деализацията е също мощна за-
щита срещу завистта, защото ако обектът се боготвори до
степен да е невъзможно сравнение с него, завистта бива
елиминирана. Идеализираният обект, който в повечето слу-
чаи измества добрия обект, е далеч по- малко интегриран
от Аза, защото произлиза от преследването.
Докато хората, успели да установят с относителна си-
гурност и стабилност първичния добър обект, са способни да
запазят любовта си към него въпреки явните му недо- статъци,
при други идеализацията е отличителна характе- ристика на
приятелските и любовните им отношения. Тези отношения
скоро започват да се разпадат и често се налага един обичан
обект да бъде заменян с друг - няма човек,

216 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
който да е в състояние да оправдае очакванията. До скоро
идеализиран даден човек започва да се възприема като пре-
следвач (което показва произхода на идеализацията като
огледален образ на преследването) и върху него се проеци-
рат завистта и критичното отношение на субекта.
И ма пряка връзка между завистта, изпитвана към гър-
дата на майката, и развитието на ревността. Ревността се
основава на подозрението и съперничеството с бащата, кой- то
е обвиняван в отнемане на майчината гърда и майката изобщо.
Съперничеството бележи ранните етапи на поло- жителния и
отрицателния Едипов комплекс, който се за- ражда паралелно
с настъпването на депресивната позиция през втората четвърт
на първата година от живота. В по- ранни мои писания
разглеждам подробно важността на ком- бинираната
родителска фигура, представена във фантазии, където майката
или гърдата й съдържат пениса на бащата или бащата носи в
себе си майката. Влиянието на тази ком- бинирана родителска
фигура върху способността на детето да разграничава двамата
си родители и да си създава добри отношения с всеки един от
тях се определя от силата на завистта и производната ревност.
Усещането, че родители- те непрекъснато си доставят
сексуално удоволствие, под- силва фантазията за тяхната
непрестанна свързаност, изв- лечена от множество различни
източници. Последиците мо- гат да се изразяват в трайно
нарушаване на връзката и от- ношенията и с двамата
родители.
През периода, характеризиран от депресивната пози-
ция, когато детето все по- отчетливо обединява чувствата
си на любов и омраза и синтезира добрите и лошите страни
на майка си, то преминава през състояния на силна печал,
свързани с чувството за вина. Започва да възприема все по-
голяма част от външния свят и разбира, че не може да за-
държи майка си като своя изключителна собственост един-
ствено за себе си. К акто знаем, ревността е естествено за-
ложена в Едиповата ситуация и е свързана с омраза и же-
лание за смърт. Въпреки това, обикновено придобиването
на нови обекти, които могат да бъдат обичани - бащата,
братята и сестрите, - и други видове компенсации, които
развиващият се Аз си извлича от външния свят, смекчават
до известна степен ревността и мъката. Ако обаче парано-
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 217
ичните и шизоидните механизми са прекалено силни, рев-
ността - и в основата й завистта - си остават необлекчени.
Всичко това оказва съществено влияние върху разви-
тието на Едиповия комплекс. Фройд показва колко важна
е връзката на момичето с майка му за по- късните му отно-
шения с мъже. Вярвям, че ако първите орални удоволствия
на момичето са били нарушени по някакъв начин, предим-
но поради вътрешни фактори като силна завист, алчност и
омраза, отвръщането му от гърдата и обръщането към пе-
ниса на бащата представлява преди всичко механизъм на
бягство. Ако това е така, връзката с бащата, а по- късно и с
други мъже, може да пострада по много различни начини.
Основен принос за разбирането на завистта има откри-
тието на Фройд за наличието на завист към пениса у жени- те
и на обвързаността й с агресивните импулси. Когато за- вистта
към пениса и желанието за кастрация са силно изя- вени, се
поражда необходимостта обектът на завист, пени- сът, да бъде
разрушен, а мъжът, който го притежава, ли- шен от него. И ма
множество фактори, които оказват пря- ко влияние на
завистта към пениса, но не представляват интерес от
позицията на настоящата ми теза. В контекста на тези
разсъждения ще разгледам завистта към пениса единствено по
отношение на оралния й произход. Както зна- ем, под
господството на оралните желания пенисът осезае- мо и почти
напълно се приравнява с гърдата (както показ- ва Абрахам).
Според собствения ми опит корените на за- вистта към пениса
могат да се проследят чак до завистта към майчината гърда.
Голяма част от връзката на момичето с бащата се оп-
ределя от това дали преобладава завист към майката за то- ва,
че притежава бащата, или то се опитва да спечели цяла- та
любов на бащата за себе си. Ако основният фактор е завистта,
желанието му да разруши бащата, за да не го при- тежава
майката, го превръща в нищожен или лош обект, а това
подкопава и омаловажава бъдещите връзки с мъжете и може
да се прояви като фригидност. Ако преобладава рев- ност за
бащината любов, момичето може да съчетае омра- зата към
майката с любов към бащата.
И при мъжете завистта към гърдата на майката е съ-
що много важен фактор. Ако е прекалено силна, което на-
218 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
рушава оралното удоволствие, омразата и страховете се
прехвърлят към женските гениталии. Докато нормалното
генитално развитие позволява на момчето да запази майка си
като обичан обект, дълбоко нарушаване на оралната връзка
отваря пътя за сериозни затруднения в гениталните
отношения с жени. П рекалената завист към гърдата може да
се прехвърли върху всички женски атрибути и най- вече към
способността на жените да раждат деца.
В основата си завистта е насочена срещу съзидателност-
та: това, което предлага гърдата, обект на завист, се въз-
приема несъзнавано като прототип на съзидателността и
творчеството, защото гърдата и млякото, което предлага, се
възприемат като източник на живота. И при мъжете, и при
жените завистта играе важна роля за желанието да се отнемат
атрибутите на противоположния пол и да се при- своят или
разрушат тези на родителя от същия пол. Следо- вателно
параноичната ревност и съперничество при нор- малната и
обърната Едипови ситуация, както при мъжете, така и при
жените, въпреки възможността за разнопосоч- но развитие, се
основават на прекомерна завист към пър- вичния обект -
майката и нейната гърда.
Сега ще илюстрирам някои от изводите си с клиничен
материал. П ървият ми пример е извлечен от анализата на
пациентка. Тя била кърмена, но обстановката като цяло не
била особено благоприятна и бе убедена, че най- ранното й
детство и храненето й като бебе са били незадоволителни.
Недоволството й от миналото бе свързано с безнадеждност
за настоящето и бъдещето. Завистта към хранещата гърда и
производните затруднения в обектните отношения бяха из-
черпателно анализирани преди материала, който ще опиша.
П ациентката се обади и каза, че не може да дойде за
сеанса, защото я боляло рамото. На другия ден се обади
отново, каза, че все още не се чувства добре, но се надява
да ме види на следващия ден. Когато на третия ден наисти-
на дойде, бе пълна с оплаквания. За нея се грижела помощ-
ницата й, но никой друг не се поинтересувал от нея. Описа
ми как в даден момент болката й внезапно се засилила,
придружена от остро чувство на сковаващ студ. И зпитала
непреодолима нужда някой да дойде и да покрие рамото й,
докато се стопли, и след това да си отиде. В този момент й
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 219
хрумнало, че най- вероятно така се е чувствала като бебе,
когато е искала някой да се грижи за нея, но никой не идвал.
Това бе характерно за отношението на пациентката към
хората и хвърляше светлина върху най- ранната й връзка с
гърдата - тя искаше да бъде обградена от грижи, но съще-
временно отблъскваше обекта, който трябваше да задово-
ли нуждите й. Подозрението към получавания подарък, за-
едно с непреодолимата й нужда някой да се грижи за нея,
което в крайна сметка означаваше желание да бъде хране-
на, изразяваха амбивалентното й отношение към гърдата.
Вече съм описвала деца, чиято реакция на фрустрацията е
да не се възползват от удоволствието, което дори и забаве-
ното хранене може да им донесе. Допускам, че те не се от-
казват от желанието си за задоволяваща гърда, но не могат
да й се насладят и заради това я отблъскват. Описваният
тук случай илюстрира някои от причините за подобно от-
ношение: подозрение към желания подарък, защото той ве-
че е разрушен от завистта и омразата, и произтичаща от
това дълбока ненавист към всякакъв вид фрустрация. Тряб-
ва да си припомним - и това важи за други възрастни, при
които завистта е силно подчертана, - че много разочарова-
щи преживявания, произтичащи отчасти от собственото й
отношение, и преди това са й подсказвали, че желаната гри-
жа няма да е задоволителна. По време на сеанса пациент-
ката ми разказа свой сън: била в ресторант, седяла на маса-
та, но никой не дошъл да я обслужи. Решила да се нареди
на опашка и сама да си вземе нещо за ядене. Жената пред
нея си взела две-три малки сладкишчета (petits fours). Па-
циентката също си взела две-три сладкишчета. Подбирам
следното от нейните асоциации: жената пред нея изглежда-
ла много целеустремена, а фигурата й напомняла мен. За-
чудила се за името на сладкишчета (всъщност петифу-
pи=petits fours) и си помислила отначало, че са малки пло-
дови сладкишчетат (petit fru), което й напомнило за малка-
1
та госпожа (petit frau), а оттам за госпожа Клайн (Frau Klein).
И нтерпретирах по следния начин: съжалението й от про-
пуснатите аналитични сеанси се свързва с незадоволител-
1
Клайн на немски означава малък.
 220 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ните хранения и недоволствата й в най- ранното детство.
Двете сладкишчета (тя каза „две или три") символизираха
гърдата, която според нея й бе отнемана два пъти заради
пропуснатите аналитични сеанси, ф актът, че жената пред
нея на опашката изглеждала целеустремена и че тя послед-
вала примера й със сладкишчетата, показваше идентифи-
кацията й с аналитика и проекцията на алчността й върху
него. В контекста на настоящата статия един от аспектите
на съня е особено значим. Жената, която се оттеглила с две-
три петифурки, символизираше не само отнетата гърда, но
и гърдата, която възнамеряваше да нахрани сама себе си. (В
рамките на цялостния материал целеустременият аналитик
представляваше не само гърда, но и човек, с чиито качества,
добри или лоши, пациентката се идентифицираше.)
Така към фрустрацията се добавяше и завист към гър-
дата. Тази завист породила горчива ненавист, защото май-
ката се възприемала като егоистична и зла, хранеща и обичаща
себе си, а не бебето. В тази аналитична ситуация пациент-
ката подозираше, че в нейно отсъствие аз съм се забавлява-
ла или съм посветила времето си на други предпочитани от
мен пациенти. Опашката, на която трябвало да се нареди
пациентката, се отнасяше до други предпочитани съперници.
Реакцията на анализата на съня бе поразяваща промяна
в емоционалното състояние. Пациентката преживяваше чув-
ство на щастие и благодарност далеч по- осезаемо, отколко-
то при предишните аналитични сеанси. Очите й бяха пълни
със сълзи, което беше нетипично за нея. Каза, че се чувства
сякаш току-що е получила напълно задоволително хранене.
Хрумна й, че е възможно храненето й като бебе и ран-
ното й детство да са били по- щастливи, отколкото си пред-
ставя в ретроспективен план. Освен това се изпълни с на-
дежда за бъдещето и резултатите от анализата й. Пациент-
ката бе осъзнала по- пълно определена част от себе си, коя-
то не й беше съвсем непозната в други отношения. Разби-
раше, че изпитва завист и ревност към различни хора, но
не бе съумяла да разпознае същите отношения в работата с
аналитика, защото бе прекалено болезнено да си признае,
че ми се сърди за успехите на анализата, върху които се
градяха надеждите й. След интерпретацията по време на
въпросния сеанс завистта й бе намаляла. Способността й
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 221
да се наслаждава и да изпитва благодарност бяха излезли
на преден план и тя бе в състояние да изживее едно щаст-
ливо хранене. Тази емоционална ситуация трябваше да се
преработва отново и отново както в положителния, така и
в отрицателния пренос, до постигането на по-траен резултат.
Откриваме, че доста пациенти съвсем умело изразяват
неодобрението и критиката си към аналитика, но това е
съвсем различно от разбирането, че именно те чрез завист- та
си са провалили аналитика и неговата работа. Завижда- щата
част на Аза е отцепена, но упражнява своята сила и допринася
за отрицателната терапевтична реакция.
Да се върнем към въпросната пациентка - единствено чрез
постепенното обединяване на отцепените части на Аза по
отношение на аналитика и чрез разпознаването на соб-
ствената й завист и подозрителност към мен, а първона- чално
и към майка й, бе подготвена почвата за преживява- нето на
удовлетворителното хранене. Това бе свързано с чувство на
благодарност. В процеса на анализата завистта намаляваше, а
чувството на благодарност зачестяваше и ставаше все по-
дълготрайно.
Мимоходом ще спомена, че не само при деца, но и при
възрастни може в ситуацията на пренос да се постигне пълно
съживяване на емоциите, свързани с първите хранения. На-
пример доста осезаемо се изпитват чувства на жажда и глад,
които отминават след интерпретацията - сякаш те са на-
пълно задоволени. Един от пациентите ми, завладян от по-
добни чувства, стана от кушетката и обгърна с ръце част
от арката, която отделя едната част на кабинета ми от дру-
гата. Често след такива сеанси чувам репликата: „Бях добре
нахранен." Добрият обект, в най- примитивната му форма -
майката, която се грижи за бебето и го храни, - е възвърнат.
Следващият ми пример е пациентка, която бих описа-
ла като сравнително нормална. С течение на времето тя
все по-ясно схващаше, че изпитва завист към по- голямата
си сестра и майка си. На завистта към сестрата се противо-
поставяше небезоснователно чувство за интелектуално пре-
възходство и несъзнавано усещане, че сестрата е изключи-
телно невротична. В противовес на завистта към майка си,
пациентката изпитваше дълбока любов към нея и високо
ценеше добротата й.

222 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
П ациентката ми разказа следния сън: пътувала сама във
влака и виждала гърба на една жена, облегната на вра- тата на
купето. И мало реална опасност жената всеки мо- мент да
падне навън. П ациентката хванала жената здраво, като я
сграбчила за колана с едната ръка, а с другата на- драскала
бележка и я поставила на стъклото на купето. Бе- лежката
предупреждавала, че в купето има лекар, зает със свой
пациент, и че не трябвало да ги безпокоят.
Асоциациите в съня бяха: пациентката усещаше, че фи-
гурата, за която се е хванала здраво, представлява част от
самата нея, при това луда част. В съня пациентката изпит-
ваше непреодолимо желание да не позволи на жената да падне
извън купето (символизиращо самата нея), да я за- държи
вътре и да се справи с нея. Асоциациите с косата, която тя
можеше да види само отзад, се отнасяха до по- голямата й
сестра. По- нататъшните асоциации доведоха до разкриване на
съперничеството и завистта към сестрата, простиращи се назад
във времето до момента, когато паци- ентката ми била още
дете, а сестра й вече имала ухажори. Асоциациите доведоха и
до специална рокля, която май-
ката носела и към която като дете пациентката ми изпит- вала
възхищение и копнеж. Тази рокля ясно подчертавала формата
на гърдите на майката и стана пределно ясно (ма- кар и нищо
да не бе изцяло ново), че всъщност това, което пациентката се
опитваше да провали в чувствата си и за което завиждаше, бе
гърдата на майката.
Споменах, че пациентката изпитваше нужда да държи
здраво отцепената част от себе си, макар и тази луда част
да бе свързана с интернализирането на невротичната сест-
ра. В резултат на разбирането, последвало съня, пациент-
ката ми, която се приемаше за нормална в рамките на ра-
зумното, остана силно изненадана и шокирана. Новото раз-
биране разбуди засилено чувство за вина към сестрата и
майката и доведе до преразглеждане на ранните й връзки и
отношения. Достигна до далеч по- състрадателно разбира-
не на недостатъците на сестра си и почувства, че не я е
обичала достатъчно. Откри, че в ранното си детство е оби-
чала сестра си много повече, отколкото си мислела.
Усещането, че трябва здраво да държи фигурата, пред-
полагаше, че е трябвало също така да помага повече на
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 223
сестра си. То сякаш я предпазваше да не падне и сега се
преживяваше отново по отношение на интернализирана
сестра. Преразглеждането на най- ранните й отношения бе
свързано с промени във вътрешната й ситуация, по-конк-
ретно с промени в чувствата й към интроецираните ранни
обекти, ф актът, че сестра й представляваше и лудата част от
самата нея, се оказа отчасти проекция на собствените й
шизоидни и параноични чувства върху сестра й. Паралелно
със схващането на този факт намаляваше разцепването на Аза
и се осъществяваше по- пълна интеграция.
И в двата описани случая - както и в редица други -
връзката с аналитика като вътрешен обект се оказва из-
вънредно важна. Принципно когато страхът, свързан със
завистта и последиците от нея, достигне връхната си точ- ка,
пациентът (в различни степени при отделните случаи) се
чувства преследван от аналитика като гневен и завист- лив
вътрешен обект, който нарушава живота му, работата му и
дейностите му. Когато това се случи, добрият обект бива
загубен, а с него си отива и вътрешната сигурност.
Наблюденията ми ме убедиха, че ако на който и да било етап
от живота сериозно се наруши връзката с добрия обект, наред
със загубата на вътрешната сигурност започва раз- рушение на
характера. Преобладаването на вътрешни прес- ледващи
обекти подхранва силата на разрушителните им- пулси. Ако
добрият обект е солидно установен, идентифи- кацията с него
засилва способността за любов и съзидател- ните импулси.
Това е в пълно съзвучие с представяната в настоящата статия
хипотеза, че ако добрият обект е здраво вкоренен, временните
нарушения се преодоляват лесно и полагат основите за
душевно здраве, за формиране на ха- рактера и успешно
развитие на Аза.
Допуснах по- горе, че интернализираният преследващ
обект, който се възприема като сърдит и завистлив поради
проецирането на завистта на индивида върху него, се пре-
живява като изключително опасен, защото има способност- та
да възпрепятства всички опити за възстановяване и твор-
чество. Завистта пречи преди всичко именно на тези съзи-
дателни импулси защото, обектът, който трябва да бъде
възстановен, е същевременно нападан и омаловажаван от
завистта. Тъй като тези чувства се пренасят върху анали-
224 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
тика, неспособността за възстановяване, която се проявява в
неспособност за съдействие при анализата, съставлява го-
ляма част от отрицателната терапевтична реакция, заедно с
факторите, които вече описах по- горе. Трябва да се под-
готвим за дълга и упорита работа, ако искаме да постиг- нем
по-добър и по- стабилен баланс на по- дълбоките равни- ща, в
които се зараждат завистта и разрушителните импул- си.
Винаги съм била убедена в изключителната важност на
откритието на Фройд, че преработването е една от най-важ-
ните задачи на анализата. Опитът ми, натрупан в анализи-
рането на процесите, чрез които се отцепва дълбоко мразе- на
и презирана част от личността, и опитите ми да излеку- вам
това разцепване и да върна обратно интеграцията зат- върди
убеждението ми.
Съвсем накратко ще обърна внимание на трудностите
и перипетиите, с които се сблъскваме при анализата на про-
цесите на разцепване, свързани с анализата на завистта.
Например пациентът изпитва благодарност и високо цени
способностите на аналитика, но именно тези способности
превръщат възхищението в завист. На завистта може да се
противопостави гордостта от факта, че пациентът има до-
бър аналитик. Но ако тази гордост разбуди собственически
чувства и алчност, настъпва завръщане към бебешката ал-
чност, която може да бъде описана по следния начин: имам
всичко, което искам, добрата майка ми принадлежи. Твър-
де е възможно такова алчно и контролиращо отношение
да развали връзката с добрия обект. Вината за разрушител-
ната алчност може да доведе до нова защита: не искам да
нараня аналитика (майка ми), по- скоро ще се въздържа да
приемам нейните подаръци. Подобно отношение на свой
ред лесно може да породи чувство на вина поради неприе-
мане помощта на аналитика.
Всяка от промените, които изброих, трябва да се ана-
лизира при възникването й в ситуацията на пренос. Можем да
помогнем на пациента да постигне по-добър баланс един-
ствено чрез преработване на множество защити и емоции- те,
скрити зад тях. След като сме си поставили тази цел, е
необходимо отново и отново да анализираме процесите на
разцепване, което според мен представлява най- трудната част
от аналитичната процедура. Не е възможно да се пре-
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 225
живее какъвто и да е било страх, ако Азът не използва на-
личните защити, ето защо процесите на разцепване играят
важна роля като защити срещу депресивни страхове и стра-
хове от преследване. Струва ми се, че разбирането на за-
вистта и причинената от нея вреда на обичания обект, как- то
и дълбоките страхове, породени от това разбиране, до-
принасят за мощната съпротива, с която се сблъскваме при
опитите ни да преодолеем разцепването и да подпомогнем
пациента в пътя му към интеграция. И зключително важно е
да се наблюдава всеки детайл в ситуацията на пренос, кой- то
би могъл да осветли най-ранните трудности. По този начин
понякога откриваме, че и най- положителният пренос може да
се окаже измамен - може да се основава на идеализиция и
прикриване на омразата и завистта, които са отцепени.
Споменах колко е болезнено за пациента да схване вред-
ната си и унищожителна завист към обичаната майка, както и
защо това прозрение среща толкова силен отпор. Когато
въпреки всичко с помощта на аналитичната работа пациен-
тът се сблъска с отцепените омразни и презрени части от
личността си, често преживява шок и изпада в депресия. Чув-
ството за вина, произтичащо от осъзнаването на разруши-
телната завист, може да накара пациента временно да потис-
не собствените си способности. Съвсем друга линия на раз-
витие наблюдаваме, когато преодоляването на разцепване- то
се окаже непоносимо, следствието е повишаване на все-
силните и дори мегаломански фантазии. Това може да се
окаже критична фаза, защото пациентът може да намери убе-
жище в увеличаване на враждебното си отношение. Така па-
циентът си намира оправдание да мрази аналитика и да си
мисли, че е по-върховен и недостатъчно ценен от аналити- ка.
Той усеща, че всичко, постигнато до този момент в ана-
лизата, е негово собствено дело. Да се върнем към ранната
ситуация: като дете понякога пациентът се чувствал по-висш
от родителите си. Сблъсквала съм се дори с фантазии, в ко-
ито сякаш пациентът създава майката, ражда я и притежава
гърдите й. Така майката отнема гърдата от пациента и не
пациентът е този, който ограбва майката. Проекцията, все-
силието и преследването са в този момент в най-върховата си
точка. Подчертавам трудностите, възникващи на опреде- лени
етапи от анализата на пациенти, при които завистта е

226 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
заложена в личността и е изключително силна, но не трябва
да забравяме, че хора, чиято анализа не е достигнала до та-
кива дълбини, или пък хора, които никога не са били анали-
зирани, могат да преживяват същите трудности дори да рух-
нат, защото подлежащите завист и страхове продължават
да действат и могат да се проявят при определени обстоя-
телства. Без да съм прекалено оптимистична, защото напъл-
но осъзнавам трудностите и ограниченията на психоанали-
тичната терапия, но все пак вярвам, че анализата на тези
дълбоки и сериозни нарушения е в много случаи предпазна
мярка срещу евентуалните опасности, произтичащи от пре-
калената завист и идеи за всесилие.
Прозрението, постигнато в процеса на интеграция, во- ди
пациента стъпка по стъпка до разбиране за наличието на
опасни части в личността му. Пациентът успява да при- еме
този факт, защото със засилване на интеграцията на- раства
способността за любов, а завистта и омразата се смекчават.
Болката, през която преминава пациентът по време на тези
процеси, бавно отслабва с настъпването на подобрение,
свързано с интегрирането. Н апример пациен- тите
придобиват способността да вземат решения, които преди не
са се осмелявали да допускат, и принципно започ- ват по-
свободно да използват дарбите си. Това е свързано с
намаляване на инхибициите им по отношение на процесите на
възстановяване. Увеличава се способността им да из- питват
удоволствие, а надеждата все по- често ги спохожда.
Обогатяването на личността чрез интегрирането на раз-
цепени части е жизнено важен процес. Освен омразата, за-
вистта и разрушителните импулси, много други важни час- ти
от личността са били загубени и се възвръщат в процеса на
анализата.
Фройд приема редица фактори за основополагащи и гра-
дивни. Например според неговото виждане при много хора
аналният еротизъм е точно такъв тип фактор.
В настоящата статия на няколко пъти подчертах, че за-
вистта, алчността, омразата и усещането за преследване по
отношение на първичния обект, гърдата на майката, са в
голяма степен вродени. Свързах тези основополагащи и
градивни фактори с преобладаването на един или друг от
нагоните в сливането на нагоните към смъртта и живота,
Изследване върху завистта и благодарността (1956) 227
постулирани от Фройд. Абрахам също вярва във вродени фак-
тори. По- конкретно, той откри един от изграждащите еле-
менти в силата на оралните импулси, които свързва с ети-
ологията на маниакално-депресивното заболяване. Той твър-
ди, че завистта е орална черта, но - и именно тук се разми-
нават нашите виждания - допуска, че завистта и враждеб-
ността принадлежат на по-късен етап - на орално-садистич-
ната фаза. Абрахам говори за завистта като за анална черта,
зараждаща се в оралната фаза. Той не обсъжда благодар-
2
ността, но описва щедростта като орална характеристика.
Айслер подчертава градивния характер на оралния ероти- зъм
3
и разпознава завистта като орална черта. Моето схва- щане за
завистта също включва анално-садистичните тен- денции,
които се изразяват в разцепването, проецирането и влагането
на лошотата първо в гърдата, а после и в тялото на майката.
Още в „Психоанализата на деца" (1932) набля- гам на факта,
че от самото начало на живота уретрални и анално-
садистични тенденции се задействат активно.
Съществуването на основополагащи и конституиращи
фактори показва ограниченията на психоаналитичната те-
рапия. Н апълно съзнавам тези ограничения, но опитът ми
доказва, че въпреки това в редица случаи сме в състояние да
постигнем благоприятни и значими промени.
Установих, че когато интегрирането е по- пълно, а па-
циентът е успял донякъде да приеме мразената и мразеща
част от личността си, той е успял също така в ретроспекти-
вен план да установи първичния обект по- здраво, отколко-
то в детството си. Следователно можем да погледнем и от
друг ъгъл на някои технически аспекти, които се опитвам
да разясня. От самото начало всички емоции се концентри-
рат върху първичния обект. Ако разрушителните импулси,
завистта и параноичните страхове са прекалено развити,
детето изопачава всяка външна фрустрация, която прежи-
2
Karl Abraham, „Contribution to the Theory of the Anal Chracter", 1921,
Selected Papers on Psycho- Analysis, 1973, pp. 382-3, London, Hogarth Press.
3
M. J. Eisler, „Pleasure in Sleep and the Disturbed Capacity for Sleep. A
Contribution to the Study of the Oral Phase of the Development of the
Libido", Int. J. Psycho- Anal., 1922, Vol. III.
228 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
вява, вследствие на което гърдата на майката се превръща
и във външен, и във вътрешен преследващ обект. Тогава
дори действителното удоволствие не може да бъде доста-
тъчно добре прието и не може успешно да се противопос-
тави на страховете от преследване. Като насочваме анали-
зата назад към най- ранното детство, помагаме на пациента
да съживи в паметта си основни ситуации - съживяване,
което често наричам „ спомени в чувствата". Това предпо-
лага, че пациентът преживява по-успешно ранните си фрус-
трации. Това се постига чрез анализа на отрицателния и
положителния пренос, които ни отвеждат към най- ранните
обектни отношения. Ако успеем, пациентът разбира собст-
вените си разрушителни импулси и проекции, което раз-
бужда първите му обектни отношения и установява по-ус-
пешно, в ретроспекция, добрия му обект чрез установяване
на аналитика като добър обект в ситуацията на пренос. То-
ва може да се осъществи само ако в резултат на анализата
отслабнат процесите на разцепване, използвани като защи-
та срещу страховете от преследване и чувството за вина.
Така вече интегрираният Аз е способен да преживява чувс-
тва на вина и отговорност, с каквито не е смеел да се изп-
рави лице в лице в детството си. Става възможно любовта
да смекчи омразата, да се постигне синтез на обекта, а ал-
чността и завистта, преки следствия от разрушителните им-
пулси, губят силата си. Психоанализата на психотици може
да постигне успех в някоя от тези насоки.
И наче казано, чрез последователна и постоянна анали-
за на отрицателния и положителния пренос страховете от
преследване и шизоидните механизми отслабват и пациен-
тът вече може да преработи депресивната позиция. К огато
се преодолее първоначалната неспособност на пациента да
установи добър обект, постъпателно започва да се засилва
способността му да изпитва удоволствие и да цени подаръ-
ците, поднасяни му от добрия обект, като същевременно
отслабва завистта и се заражда благодарността. Тези про-
мени обхващат много страни от личността на пациента и
се простират от емоционалността на ранното му детство
до преживявания и отношения в зрелия живот. Вярвам, че
най- голямата ни надежда да помогнем на пациентите ни се
крие във възможността за анализа на влиянието на ранни-
те нарушения върху цялостното развитие.
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПСИХИЧНОТО
ФУНКЦИОНИРАНЕ
(1958)
Представената от мен статия е принос към метапсихо-
логията и представлява опит за доразвиване на основопо-
лагащата теория на Фройд в светлината на изводите, из-
влечени от психоаналитичната практика.
Фройдовото определение на душевната структура като
съставена от Аз, То и Свръхаз лежи в основата на цялото
психоаналитично мислене. Той подчертава, че трите части не
са ясно отграничени и напълно отделни една от друга и че То
е в основата на душевното развитие. Азът се развива от То, но
Фройд не определя точно в коя фаза става това. През целия
живот Азът се досяга до То и по този начин остава под
постоянното влияние на несъзнавани процеси.
Откритията на Фройд за нагоните към живота и към
смъртта, за тяхната полярна противоположност и взаимо-
проникване, както и безотказното им функциониране от са-
мото начало на живота бележат значим напредък в разби-
рането за психиката. К ато наблюдавах постоянната борба в
душевните процеси на малкото дете между непотушимия
подтик да се саморазруши и самозапази, да напада обекти- те
и да ги запазва, винаги разпознавах именно тези първич- ни
сили. Това бе за мен дълбоко прозрение за жизнената
клинична важност на понятието на Фройд за нагоните към
1
живота и смъртта. К огато писах „ Психоанализата на де- ца" ,
вече бях достигнала до извода, че под влияние на бор- бата на
двата нагона се задейства една от основните функ-
„The Psycho-Analysis of Children" (1932).
230 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ции на Аза - овладяване на страха - още в самото начало
2 Фройд твърди, че в несъзнаваното не съществува страх от
на живота .
Фройд допуска, че организма се предпазва от сраха, по-
роден от нагона към смъртта, действащ вътре в него, като
го излъчва навън, като частта, която не може да бъде излъ-
чена, се обвързва от либидото. В „ Отвъд принципа на удо-
волствието" (1922) Фройд разглежда действието на наго-
ните към живота и смъртта като биологични процеси. Ка-
то че не се отдава необходимото значение на факта, че в
някои от разработките си като например „ И кономичният
проблем на мазохизма" (1924) Фройд базира клиничните
си разсъждения на понятието за двата нагона. Щ е припом-
ня няколко реда от този текст. Той казва: „Моралният ма-
зохизъм е неоспоримо доказателство за съществуването на
смесване на нагони. Опасността лежи във факта, че той про-
излиза от нагона към смъртта и съответства на тази част
от въпросния нагон, която не е излъчена навън като нагон
за разрушение. Но тъй като, от друга страна, има стойност-
та на еротичен компонент, дори саморазрушението на су-
бекта не може да се осъществи без либидно задоволяване."
В „ Нови уводни лекции" (1933) той представя психологи-
ческата страна на новото си откритие далеч по- категорич-
но и заявява: „ Тази хипотеза отваря пред нас възможност-
та за изследвания, които някой ден могат да се окажат изк-
лючително важни за разбиране на патологичните процеси.
Смесванията могат да бъдат разрушени и можем да очак-
ваме, че функционирането ще бъде сериозно засегнато от
подобен вид разделяне. Но тези разбирания са прекалено
нови - никой не се е опитал да ги приложи в работата си."
Доколкото Фройд приема сливането и разделянето на два-
та нагона като основа за психологическия конфликт между
агресивните и либидни импулси, Азът, а не организмът пре-
насочва нагона към смъртта.
Г
В „ Б ележки към някои шизоидни механизми" (1946) предполо-
жих, че някои от функциите - най-вече свързаните с преодоляване
на страховете, - познати ни от по-късния Аз, се задействат от са-
мото начало на живота. Страхът, породен от действието на наго-
на към смъртта, изживяван като страх от унищожение (смърт),
приема формата на страх от преследване.
За развитието на психичното функциониране (1958) 231
смъртта, но това е несъвместимо с неговото откритие за
опасности, породени от действието на нагона към смъртта
отвътре. Според собствените ми разбирания изначалният
страх, с който се бори Азът, е заплахата от нагона към
3
смъртта. В „ Теория на страха и вината" изразих несъгла-
сието си с виждането на Фройд, че „изглежда несъзнавана- то
не съдържа нищо, което да оправдае понятието за уни-
щожение на живота", и следователно „ страхът от смъртта
трябва да се разглежда като подобен на страха от кастра- ция".
В „Ранно развитие на съвест у детето" (1933) се позо- вах на
теорията на Фройд за двата нагона, според която от самото
начало на живота агресивните инстинкти, т. е. на- гонът към
смъртта, се противопоставят на и обвързват с либидото или
нагона към живота - Ероса - и казах следно- то: „Страхът да не
бъде унищожен от агресията, която този нагон поражда,
създава фаза на изключително напрежение, което се
преживява като страх, което означава, че от само- то начало на
развитието си Азът се сблъсква със задачата да мобилизира
либидото си в борба срещу нагона към смъртта." Заключих, че
опасността да бъде разрушен от нагона към смъртта поражда
4
първичния страх за Аза .
Ако не се задейства процесът на проекция, над мал- кото
дете надвисва опасността да бъде залято от собстве- ните си
саморазрушителни импулси. В самото начало на живота
нагонът към живот предизвиква задействането на Аза отчасти
за да се активира именно тази функция. П ър- вичният процес
на проециране е средството за разсейване на нагона към
5
смъртта навън. Освен това проекцията на-
3
„The Theory of Anxiety and Guilt" (1948).
4
Джоан Ривиер (1952), позовавайки се на категоричното отхвърля-
не от страна на Фройд на възможността за несъзнаван страх от
смъртта, стига до извода, че „безпомощността и пълната зависи-
мост на човешките деца заедно с фантазния им живот предпола-
гат смъртта като съставен елемент от естествения им опит".
5
В този пункт се отличавам от Фройд, доколкото според него раз-
сейването се изразява единствено в процеса на пренасочване на
ориентирания към субекта нагон към смъртта в агресия спрямо
обекта. Според мен два отделни процеса се осъществяват при раз-
сейването. Част от нагона към смъртта се проецира върху обекта,
който по този начин се превръща в преследвач, а оставащата част се
запазва в Аза и насочва агресията към преследващия обект.
232 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
сища първия обект с либидо. Другият първичен процес, пос-
тавен основно в услуга на нагона към живота, е интроекци-
ята. Тя се бори с нагона към смъртта, тъй като води Аза
към поемане на животворни неща (преди всичко храна) и
така обвързва действащия отвътре нагон към смъртта.
От самото начало на живота двата нагона се закрепят
6 насочват навън и да създават преследващи и опасни обек- ти,
за определени обекти. П ървият от тях е майчината гърда.
Ето защо вярвам, че хипотезата ми за интроецирането на
майчината хранеща гърда като основа на всички процеси
на интернализация би могла да изясни някои положения в
развитието на Аза по отношение на двата нагона. В зависи-
мост от това дали преобладават разрушителните импулси
или чувства на обич, гърдата (чийто символен заместител
е шишето с мляко) се възприема понякога като лоша, а
друг път като добра. Либидното инвестиране на гърдата и
всички приятни изживявания на задоволство изграждат в
ума на детето изначалния добър обект, а проецирането на
разрушителни импулси върху гърдата - първичния лош
обект. И двата аспекта се интроецират, като нагоните към
живота и смъртта, вече веднъж проецирани, отново започ-
ват да действат вътре в Аза. Нуждата да се преодолее стра-
хът от преследване пробужда процесите на разцепване на
гърдата и майката, външно и вътрешно, на доброжелате-
лен и обичан обект, от една страна, и плашещ и омразен, от
друга страна. Това са прототипите на всички следващи ин-
тернализирани обекти.
Вярвам, че силата на Аза - отразяваща степента на
смесването между двата нагона - е конститутивно опреде-
лена. Ако в смесването преобладава нагонът към живота,
което предполага добро развитие на способността за лю- бов,
Азът е относително силен и следователно по-подгот- вен да
понесе страха от нагона към смъртта и да му се про-
тивопоставя.
6
В „Бележки към някои шизоидни механизми" казах: „Страхът от
разрушителните импулси сякаш веднага се закрепва към обекта
или по-скоро се преживява като страх от неконтролируем, могъщ
обект. Други важни източници на първични страхове са: травмата
от раждането (страх от разделяне) и ограниченията на телесните
нужди. От самото начало тези преживявания се възприемат като
причинени от обекти."
За развитието на психичното функциониране (1958) 233
До каква степен може да се поддържа и укрепва силата на
Аза зависи от външни фактори, преди всичко от отно-
шението на майката към детето. Въпреки всичко, дори при
заявено надмощие на инстинкта към живота и на способ-
ността за любов, разрушителните импулси продължават да се
които се интроецират повторно. Освен това процесите на
проекция и интроекция водят до непрекъснати промени в
отношението на Аза към неговите обекти, с постоянни
преливания между външни и вътрешни, добри и лоши, в
зависимост от фантазиите и емоциите на детето и под вли-
янието на реалните му преживявания. Безкрайната слож- ност
на тези преливания, подхранвани от постоянното дейст- вие
на двата нагона, предопределя развитието на Аза по
отношение на връзката му с външния свят и влияе на из-
граждането на вътрешния му свят.
И нтернализираният добър обект образува сърцевина,
около която Азът се разраства и развива. К огато Азът раз-
полага с подкрепата на интернализиран добър обект, той е по-
способен да преодолява страха и да съхранява живота, като
свързва част от действащия отвътре нагон към смъртта с
либидото.
Част от Аза, както описва Фройд в „ Нови уводни лек-
ции" (1933), заема водещата роля спрямо другата част в
резултат на разцепването си. Фройд ясно заявява, че отце-
пената част, която изпълнява множество функции, е Свръх-
азът. Той твърди също така, че Свръхазът е съставен от
отделни черти и аспекти на интроецираните родители и в
голямата си част е несъзнаван.
Н апълно съм съгласна с тези виждания. Различието
между моите разбирания и тези на Фройд се заключава в
датиране на интроекцията, която е базата за формиране на
Свръхаза - според мен тя се задейства още с раждането.
И зграждането на Свръхаза предхожда с няколко месеца на-
7
чалото на Едиповия комплекс , което аз поставям като ед-
За по-ясна и детайлна представа на разбирането ми за ранните ета-
пи на Едиповия комплекс виж „Ранни фази на Едиповия комплекс"
(1928), „The Psycho-Analysis of Children" (1932, ch. VIII), „The Oedipus
Complex in the Light of Early Anxieties" (1945) и „Some Theoretical
Conclusions Regarding the Emotional Life of the Infant" (1952, стр. 218).
234 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
За развитието на психичното функциониране (1958) 235

новременно с депресивната позиция, а именно през втора- та

към смъртта, той същевременно представлява отчасти ло-
четвърт на първата година. Така ранната интроекция на
шата майка, която налага забрани на детето си. Забраните
добрата и лошата гърда полага основите на Свръхаза и влияе
и обвиненията на Свръхаза предизвикват страх. Когато раз-
на развитието на Едиповия комплекс. Това разбира- не за
витието върви добре, Свръхазът се възприема като гради-
изграждането на Свръхаза напълно противоречи на
вен и не действа като прекалено строга съвест. Малкото
становището на Фройд, което той ясно и категорично зая-
дете, допускам, че дори и бебето, изпитва естествена нужда
вява. Според неговото схващане идентификацията с роди-
да бъде защитавано, както и да му се налагат забрани. Това
телите е пряк наследник на Едиповия комплекс и се проя- вява
е равносилно на контрол над разрушителните импулси. В
само ако Едиповият комплекс е успешно преодолян.
„ Завист и благодарност" предположих, че детското жела-
Според собственото ми виждане разцепването на Аза,
ние за извечна, неизчерпаема гърда съдържа в себе си же-
от което произхожда формирането на Свръхаза, е следст-
лание гърдата да преодолява или контролира разрушител-
вие от вътрешен за Аза конфликт, предизвикан от поляр-
8 ните импулси, като по този начин не само предпазва доб-
ността на двата нагона. Конфликтът се задълбочава от про- рия обект, но и го защитава от страховете от преследване.
ецирането на двата нагона и от производното интроецира- Тази функция е проява на Свръхаза. Въпреки всичко, кога-
не на добри и лоши обекти. Азът, подкрепян от интернали- то се възбудят разрушителните импулси и страхът на дете-
зирания добър обект и подсилван от идентификацията си с то, Свръхазът се възприема като строг и властен. Така Азът,
него, проецира част от нагона към смъртта върху частта от както го описва Фройд, „трябва да служи на трима строги
самия себе си, която е отцепил - част, която се противо- господари" - То, Свръхаза и външната реалност.
поставя на останалата част от Аза и образува основата на
Когато в началото на двадесетте години се впуснах в
Свръхаза. Н аред с разсейването на част от нагона към
съвършено новото начинание да анализирам деца от три-
смъртта се разсейва и онази част от нагона към живота,
годишна възраст нататък с помощта на игровата техника, едно
която е споена с нея. Заедно с насочването на части от на-
от неочакваните явления, на които се натъкнах, бе из-
гоните навън, определени части от добрите и лошите обек-
ключително ранен и суров Свръхаз. Установих също така, че
ти се отцепват от Аза и се пренасочват в Свръхаза. Така
малките деца интроецират родителите си - първо май- ката и
Свръхазът придобива едновременно защитни и заплаши-
гърдата й - по фантазен начин. На този извод ме наведоха
телни характеристики. С разгръщане на процеса на интег-
наблюденията ми върху ужасяващия характер на някои от
рация - зараждащ се от самото начало и в Аза, и в Свръх-
интернализираните им обекти. Тези прекалено опасни обекти
аза - нагонът към смъртта се ограничава в известна степен
пораждат в ранното детство конфликти и страхове вътре в
от Свръхаза. В процеса на обвързване на нагонната енер-
Аза. Под действието на прекомерен страх те и други
гия нагонът към смъртта засяга определени аспекти на доб-
ужасяващи фигури се отцепват по начин, съвсем различен от
рите обекти, съдържащи се в Свръхаза, в резултат на което
този, по който се създава Свръхазът и се от- пращат далеч в
дейността на Свръхаза се простира от възпиране на омра-
дълбоките слоеве на несъзнаваното. Разли- ката в тези два
зата и разрушителните импулси, защита на добрите обекти
начина на разцепване —която би могла да хвърли светлина
и самокритика до заплахи, инхибиции и преследване. Свръх-
върху все още смътните разбирания за про- цесите на
азът, обвързан с добрия обект и борещ се за неговото за-
разцепване - е, че при отцепването на заплаши- телните
пазване, се доближава да добрата майка, хранеща своето
фигури преобладава разделението между двата на- гона,
дете, но тъй като е подвластен на влиянието и на нагона
докато формирането на Свръхаза се осъществява при
водещата роля на сливането на двата нагона. Ето защо Свръх-
азът обикновено се изгражда в тясна връзка с Аза, като си
Виж например „The Theory of Anxiety and Guilt" (1948). поделя с него определени аспекти на един и същ добър
236 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
обект. Това позволява на Аза да интегрира и приема Свръ-
хаза в по- голяма или в по- малка степен. Точно обратното,
Азът не приема извънредно лошите фигури и постоянно ги
отхвърля.
Въпреки това при малките деца, а допускам, че явле-
нието е толкова по- силно изявено, колкото по- малко е де-
тето, границите между отцепените фигурите и по- малко за-
плашителните или по- толерираните от Аза фигури са раз-
мити. Разцепването обикновено е успешно само временно или
частично. К огато процесът се провали, страхът от пре-
следване при детето е изключително обострен. И менно та-
къв е случаят през първата фаза на развитието, за която е
характерно параноидно- шизоидната позиция, която според
мен достига зенита си през първите три или четири месеца от
живота. В ума на съвсем малкото дете добрата и лоша- та,
поглъщаща гърда се сменят толкова бързо, сякаш съ-
ществуват едновременно.
Отцепването на преследващи фигури, които образуват
част от несъзнаваното, е свързано с паралелното отцепва-
не на идеализирани фигури. И деализираните фигури се съз-
дават, за да защитават Аза от ужасяващите. Н агонът към
живот се проявява отново в тези процеси и заявява присъс-
твието си. К онтрастът между преследващи и идеализира-
ни, добри и лоши обекти - сами по себе си израз на нагони-
те към живота и смъртта и първооснова на фантазния жи-
вот - откриваме в най- ранните слоеве на личността. Сред
омразните и заплашителни обекти, които Азът се опитва
да отпрати са и тези, които са били наранени или убити и
следователно са се превърнали в опасни преследвачи. Със
засилване на Аза и нарастване на способността му за ин-
теграция и синтез се достига фазата на депресивната пози-
ция. В тази фаза нараненият обект, се възприема вече не
като преследвач, а като обичан обект към който се изпит-
9
ват чувство за вина и подтик за възстановяване . Тази връзка
с наранения обичан обект се превръща във важен елемент
9
За клиничен материал, илюстриращ този аргумент, виж „Принос към
психогенезиса на маниакално-депресивните състояния" (1934) в
настоящия том.
За развитието на психичното функциониране (1958) 237
от Свръхаза. Според моята хипотеза депресивната позиция
достига връхната си точка в средата на първата година. От
този момент нататък, ако страхът от преследване не е пре-
кален, а способността за любов е достатъчна, Азът започва да
осъзнава психическата си реалност и усеща, че собстве- ните
му разрушителни импулси допринасят за унищожава- нето на
обектите му. Така наранени обекти, които са се възприемали
като лоши, претърпяват подобрение в психи- ката на детето и
се доближават до истинските родители. Азът постепенно
развива основната си функция да се спра- вя с външния свят.
Успехът на тези фундаментални процеси и последва-
щите интеграция и засилване на Аза зависят, що се отнася
до вътрешни фактори от водещата проява на нагона към
живота във взаимодействието на двата нагона. Но проце-
сите на разцепване продължават. По време на фазата на
детската невроза (която е средство за израз и преработва-
не на ранните психотични страхове) полярността на наго-
ните към живота и смъртта се проявява много отчетливо
във формата на страховете, породени от преследващи обек-
ти, с които Азът се опитва да се справи чрез разцепване, а
по- късно и чрез изтласкване.
В началото на латентния период организираната част на
Свръхаза, макар и много сурова, е подчертано откъсна- та от
несъзнаваната част. Това е фазата, в която детето се справя
със строгия си Свръхаз, като го проецира върху зао-
бикалящата го среда - с други думи, чрез екстернализира- нето
му, - в опит да се сработи с имащите авторитет. Ма- кар и при
по- големи деца и възрастни тези страхове да са изменени по
същност и форма и отблъсквани от много по- силни защити,
което ги прави по- малко достъпни за анали- за, отколкото при
малкото дете, при навлизане в дълбин- ните слоеве на
несъзнаваното откриваме, че страшните и преследващи
фигури съществуват рамо до рамо с идеали- зираните.
Да се върнем към моето разбиране за първичните про-
цеси на разцепване - наскоро изложих тезата, че за нор-
малното развитие е изключително важно още в най- ранно
детство да се осъществи разделяне между добри и лоши
обекти, както и между любов и омраза. К огато това разде-
 За развитието на психичното функциониране (1958) 239
238 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

ни при маниакално- депресивни заболявания, но тук трябва да

ление не е прекалено, но достатъчно, за да ограничава доб-
се задоволя само с тези бегли намеци.
ро и лошо, то съставлява основен елемент за стабилност и
Ако поради преобладаване на разрушителните импул- си,
душевно здраве. Това предполага, че Азът е достатъчно си-
което обикновено е придружено от слабост на Аза, пър-
лен да не бъде покорен от страха и наред с разцепването да
вичните процеси на разцепване са прекалено бурни, инте-
осъществява интегриране (макар и в доста рудиментарна
грацията и синтезът на обекти на по- късен етап са възпре-
форма), което е възможно само ако в смесването между
пятствани и депресивната позиция не може да бъде успеш- но
нагоните на живота и смъртта първият взима връх. В ре-
преработена.
зултат на това постепенно може да се постигне по-добър
Подчертах, че динамиката на душевното развитие е ре-
синтез и интегриране на обектите. Допускам, въпреки всич-
зултат от действието на нагоните към живота и смъртта,
ко, че и при най- благоприятни условия заровените в най-
както и че освен от тези сили несъзнаваното се състои от
дълбинните слоеве на несъзнаваното ужасяващи фигури се
несъзнаван Аз и много скоро несъзнаван Свръхаз. В смисъ-
проявяват при прекалено вътрешно или външно напреже-
ла на това понятие приемам То като идентично с двата на-
ние. Общо взето стабилни хора - което означава, че са ус-
гона. Фройд многократно е говорил за То, но се наблюдават
пели здраво да установят своя добър обект и следователно
редица разминавания в определенията му за него. В един от-
да се идентифицират в голяма степен с него - могат да пре-
къс обаче той определя То в рамките само на нагоните. В
одолеят това нахлуване на дълбокото несъзнавано в Аза и
„Нови уводни лекции" той казва: „Всичко, което То съдър-
да възвърнат стабилността си. При невротиците и в далеч
жа, е нагонно инвестираното, което търси разреждане. Изг-
по- голяма степен при психотичните индивиди борбата сре-
лежда енергията на тези нагонни импулси е в състояние, раз-
щу опасностите, надвисващи от дълбоките слоеве на не-
съзнаваното, е постоянна и съставлява част от тяхната не- лично от това в други области на душата." (S. Е. 22, стр. 74)
стабилност или болест. Моето разбиране за То от времето, когато написах
„ Психоанализата на деца" (1932), е в пълно съзвучие с де-
Клиничното наблюдение през последните години ни финицията от горепосочения цитат. Вярно е също така, че
разкри психопатологичните процеси при шизофрениците и понякога използвам термина То в доста по-свободен сми- съл,
видяхме как Свръхазът при тези хора е неразграничим от за да назовавам само нагона към смъртта или несъз- наваното.
разрушителните импулси и вътрешните преследвачи. В ста- Фройд твърди, че Азът се отграничава от То чрез ба-
тията си за Свръхаза при шизофреници (1952) Хърбърт Ро-
риерата на изтласкването и съпротивата. Аз установих, че
зенфелд описва ролята, която подобен вездесъщ Свръхаз играе
разцепването е една от първичните защити и предхожда из-
при шизофренията. Страховете от преследване, кои- то
тласкването, което според мен се задейства през втората
подобни чувства пораждат, открих в корените на хипо-
10 година от живота. Принципно нито едно разцепване не е
хондрията . Мисля, че борбата и изходът от нея са различ-
абсолютно, както няма и абсолютно изтласкване. Следо-
вателно съзнаваната и несъзнаваната част на Аза не са раз-
10
Както споменах, например „страхът, свързан с нападенията на ин- делени от ясна граница, както твърди Фройд при описание на
тернализираните обекти - преди всичко частични обекти, е спо- различните области на душата, те преливат едно в друго. К
ред мен в основата на хипохондрията. Представих тази своя хипо- огато обаче е налице ясна граница, резултат от про- цесите на
теза в книгата си „The Psycho-Analysis of Children". По подобен разцепване, най- вероятно развитието не е про- текло
начин в „The Theory of Intellectual Inhibition" (1931) изтъкнах: „Стра-
хът на човек от собствените му фекалии като преследвачи произ- нормално. И зводът би бил, че доминира нагонът към смъртта.
тича в същността си от садистичните фантазии... Тези страхове От друга страна, когато водещ се оказва нагонът към живота,
пораждат ужас от наличието на многобройни преследвачи вътре съвсем успешно се развиват процесите на
в тялото му и опасения да не бъде отровен, както при хипохонд-
ричните страхове."
240 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
интеграция и синтез. Природата на разцепването определя
11
природата на изтласкването . Ако процесите на разцепва- не
не са прекомерни, съзнаваното и несъзнаваното продъл- жават
да бъдат взаимопроникваеми. Докато разцепването,
осъществявано от все още не напълно организиран Аз, не
може успешно да доведе до промяна на страха, особено при
по- голямото дете и при възрастния, изтласкването е далеч по-
успешно средство за отблъскване на страховете и за тях- ното
видоизменяне. При изтласкването по- високо органи- зираният
Аз се разцепва по-успешно в борбата си срещу несъзнаваните
мисли, импулси и ужасяващи фигури.
Въпреки че изводите ми се основават на откритието на
Фройд за нагоните и тяхното влияние върху различни об-
ласти на душата, допълненията, които предлагам в настоя-
щата статия, са свързани с редица различия, за които ми се ще
да направя някои обобщения.
Сигурно си спомняте, че Фройд набляга повече на ли-
бидото, отколкото на агресията. Макар че далеч преди да
открие нагоните към живота и смъртта той бе установил
важността на разрушителния компонент на сексуалността под
формата на садизъм, той не отдава дължимата важ- ност на
агресията и влиянието й върху емоционалния жи- вот. Може
би поради тази причина никога не разработва в дълбочина
откритието си за двата нагона и сякаш отказва да го приложи
напълно към душевното развитие. К акто ве- че изтъкнах
обаче, той прилага откритията си към клинич- ния материал в
далеч по- висока степен, отколкото се приз- нава. Ако
Фройдовото разбиране за двата нагона се доведе
11
Виж статията ми „Some Theoretical Conclusions Regarding the
Emotional Life of the Infant", където твърдя: „Механизмът на раз-
цепване лежи в основата на изтласкването (както предполага и
понятието на Фройд). Но за разлика от най-ранните форми на раз-
цепване, които водят до състояние на разпад, изтласкването обик-
новено не води до разпадане на личността. Тъй като на този етап
е налице по-голяма интеграция в съзнаваната и в несъзнаваните
части на психиката и понеже при изтласкването разцепването за-
сяга преди всичко разделяне на съзнаваното от несъзнаваното, нито
една част от личността не е изложена на опасност от разпадане,
каквато може да възникне в предходните фази. Въпреки това сте-
пента, в която се използват процесите на разцепване през първите
няколко месеца на живота, играе жизнено важна роля за ползва-
нето на изтласкването на по-късен етап."
За развитието на психичното функциониране (1958) 241
до аналитичния му максимум, взаимодействието между на-
гоните към живота и смъртта ще се окаже водещата сила на
целия душевен живот.
Вече предположих, че образуването на Свръхаза предхож-
да Едиповия комплекс и се задейства от интроецирането на
първичния обект. Свръхазът поддържа връзката си с остана-
лите части на Аза чрез интернализиране на различни аспекти
от същия добър обект. Този процес на интернализация играе
важна роля за организацията на Аза. Приписвам на Аза от
самото начало на живота нужда и способност не само да се
разцепва, но и да се интегрира. Интеграцията, която посте-
пенно достига връхната си точка при депресивната позиция,
зависи от преобладаването на нагона към живота и предпо-
лага приемането от страна на Аза на действието на нагона
към смъртта, поне в известна степен. Аз разбирам изгражда-
нето на Аза като същност, предопределена от взаимното ре-
дуване на разцепването и изтласкването, от една страна, и
интеграцията по отношение на обектите, от друга.
Фройд твърди, че Азът постоянно се обогатява, като
черпи от То. И по-рано съм заявявала, че според мен Азът се
задейства и се развива от нагона към живота. Н ачинът да се
постигне това са най-ранните обектни отношения. Гър- дата,
върху която се проецират нагоните към живота и смъртта е,
първият интернализиран чрез интроекция обект. По този
начин и двата нагона намират обект, към който да се
прикрепят, като чрез проекция и повторна интроекция Азът се
обогатява и придобива нови сили.
К олкото по-успешно Азът интегрира разрушителните си
импулси и синтезира различните аспекти на обектите си,
толкова по- богат става. Отцепените части от личността и
импулсите, отхвърлени, защото пораждат страх и причи-
няват болка, съдържат освен това ценни аспекти от лич-
ността и от фантазния живот, който безкрайно обеднява при
тяхното отцепване. Макар че отхвърлените аспекти от
личността и интернализираните обекти допринасят за не-
стабилност, те са източникът на вдъхновение за художест-
вени произведения и различни интелектуални дейности.
Разбирането ми за ранните обектни отношения и раз-
витието на Свръхаза напълно се съгласуват с хипотезата
ми за действието на Аза от самото раждане, както и за все-
обвземащата сила на нагоните към живота и смъртта.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖК И
ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ИГРОВА
ТЕХНИКА - ИСТОРИЯ И ЗНАЧИМОСТ (1955)
Това е статията, в която Мелани Клайн стига най-бли-
зо до професионална биография и описва историята на най-
ранните си опити в анализата на деца. Съществуват две вер-
сии на тази статия. П ървата версия съдържа интерпрета-
ции на детски игри, а във втория по- дълъг вариант те са
заменени с описание на случаи. В настоящия том е включена
втората версия. Най- интересно в статията е описанието на
това как всеки нов случай с дете водел до ново откритие.
РАНН И ФАЗИ НА ЕДИПОВИЯ к онф лик т (1928)
Това е един от най- важните текстове на Мелани Клайн.
В продължение на няколко години тя многократно изказва
становището си, че Едиповият комплекс се задейства мно-
го по- рано, отколкото Фройд предполага. В „Ранна анали-
за" (1923) тя допуска, че той се задейства, когато детето е
на възраст между две и три години. В бележка към текста
„ Психологически принципи на ранната анализа" (1926) тя
приема, че започва дори по- рано, в първата година на жи-
вота, при отбиването, и ясно го заявява в „Симпозиум по
детска анализа" (1927). Но откритията й, основани на ана-
лизата на малки деца, стигат доста по-далеч от ранното да-
Обяснителни бележки 243
тиране - в този сравнително кратък текст тя представя съ-
вършено ново разбиране за Едиповия комплекс.
Според нейното разбиране Едиповият комплекс започ-
ва с отбиване от кърменето, като объркана и неустановена
ситуация на взаимно преплетени импулси. Макар и да се
зараждат гениталните чувства, оралните и анални садис-
тични импулси играят водещата роля в началото. Генитал-
ните импулси доминират ситуацията по- късно, когато де-
тето достигне класическата ситуация, описана от Фройд.
Положителният и обърнатият Едипов комплекс си взаи-
модействат тясно, като включват както вътрешния, така и
външния свят на детето. Освен това ранното начало на Еди-
повия комплекс означава, че той се заражда, когато Азът е
все още слабо развит, и според по- късните изследвания на
Мелани Клайн върху Свръхаза, при наличието на ранен су-
ров Свръхаз. И двата горепосочени фактора имат изклю-
чително важни последици. Детето е изложено на прилив на
противоречиви сексуални и садистични импулси, както и
сексуално любопитство, когато е все още неразбиращо и
нечленоразделно. Мелани Клайн подчертава болката, ом-
разата и страха от тази ситуация и влиянието й върху сек-
суалното и познавателното развитие. Още повече присъст-
вието на Свръхаз означава, че вината, свързана с предгени-
талните импулси, не се изтласква от Свръхаза, формиран
на генитално ниво, а произтича пряко от ранния суров
Свръхаз.
Тя освен това мисли, че детското разбиране за тялото
на майката и неговото съдържание е изключително важно.
Точно толкова значима, според нейното виждане, е и жен-
ската фаза. Макар и никога да не свързва тази фаза с по-
късните си идеи, тя ни най- малко не губи своята значимост.
Присвояващият и завистлив характер на тази връзка с май-
ката се разглежда по-късно в „Завист и благодарност" (1957)
и на по-късен етап се разбира, че принципът, който изгражда
женската фаза, е проективната идентификация.
В настоящата статия тя проследява последователни
идентификации в ранните едипови връзки. Описанието й е
подобно на това на Фройд в „Аз и То"(1923), но засяга по- ранен
етап. Тя описва сексуалното развитие на момчето и момичето и
въпреки че не е съгласна с мнението на Фройд
 244 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
за водещия страх и при двата пола, тя вижда работата си
като доразвиване на идеите за Фройд за страховете, разра-
ботени в „ Пречка, симптом и страх". П рез следващата го-
дина в „ Детските страхови ситуации, отразени в художест-
вени творби" (1929) тя илюстрира основните страхови си-
туации, описани в настоящата статия. Според нейното раз-
биране най- дълбокият страх и при двата пола е предизви-
кан от образ, основан на нападенията върху тялото на май-
ката, и образа на враждебната майка, съдържаща вражде-
бен пенис, или комбинираната родителска фигура, както
по- късно я нарича. Тя твърди, че страхът от кастрация при
момчето води началото си от този първичен страх и че стра-
хът от загуба на любовта при момичето е вторичен по от-
ношение страха да не бъде нападната вътрешността му от
враждебната майка. Тя също така разглежда по различен
от Фройд начин страха от кастрация и завистта към пениса
у момичето. Макар и да говори за фалическа фаза като за-
явена проява на нежеланието й да се отклонява от Фройд,
тя подчертава съществуването на ранно разбиране за ваги-
ната. Това са новите открития на Мелани Клайн за Едипо-
вия комплекс. Не трябва да се забравя, че на този етап от
развитието на нейното мислене „ страх" е все още общо по-
нятие, неразчленено на страхове от преследване и депре-
сивни страхове, и което е още по- важно, на този етап тя все
още изследва преди всичко само омразата. В „ Едиповият
комплекс в светлината на ранните страхове", писана през 1945
година, след като вече е разграничила двете форми на страх и е
отредила на любовта полагащото й се място редом с омразата,
тя променя схващането си по много въпроси.
ЗНАЧИМОСТТА НА ФОРМИРАНЕТО
НА СИМВОЛИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АЗА ( 1930 )
Клиничният материал в тази статия отваря нова ера. В
исторически план това е първият публикуван доклад за ана-
лиза на психотично дете. Той показва, че е възможно да се
осъществи аналитичен контакт и да се задейства развитие- то
дори когато детето не може да говори или да изразява
Обяснителни бележки 245
емоциите си и борави със съвсем ограничен символизъм.
Мелани Клайн дълги години бе убедена в появата на психо-
зата в детска възраст. Н яколко предишни нейни статии съ-
държат пасажи, където се описва формата, под която се
проявява шизофренията при деца, игровите характеристи- ки
на психотичното дете и природата на Свръхаза при пси-
хозите. Този текст обсъжда общия въпрос за психоза в дет-
ството и излага първите й опити да определи произхода на
шизофренията. Тя предполага, че Азът се защитава от не-
истовия страх чрез прекомерно изхвърляне на садизма до
степен, при която не остава и следа от страх, но и напълно се
преустановяват изследването на света, формирането на
символи и нормалното развитие.
В настоящата статия са изложени в завършен вид ня-
колко основни идеи. В началото Мелани Клайн разглежда
страха предимно като инхибитор на възможностите и спо-
собностите, но много скоро, още в „Ранна анализа" (1923),
тя тълкува развитието в неговата пряка зависимост от на-
чините за преодоляване на страха. В статията „ Детските
страхови ситуации, отразени в художествени творби" (1929)
тя стига дори дотам да определи страха като стимул към
творчество и съзидателност. В настоящата статия чрез ана-
лиза на психотичните процеси при пациента й - дете, тя по-
казва, че страхът и неговото преработване са предварител-
ни условия за развитието - идея, която лежи в сърцевината
на по-късните й теории. Освен това схващания, които в край-
на сметка намират своето място в теорията й за параноич-
но- шизоидната позиция под наименованието „ проективна
идентификация", водят началото си от трактовката на фор-
мирането на символите и първите модели на защита на Аза,
изложени тук. Тя показва, че ранните модели на формира-
не на символите, символните приравнявания и идентифи-
кации полагат основите на връзките с външния свят. Тя
описва един механизъм на изхвърляне, който според собст-
вените й твърдения представлява първият модел на защита
на Аза, далеч предхождащ и коренно различен от изтласк-
ването. Това е защита срещу агресията и страха, породен
от нея. Садизмът се възприема като опасен за личността, а
нападаните обекти като отмъстителни, което принуждава
Аза да прогонва садизма си в обекта, както за да защити
246 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
себе си, така и за да разруши обекта. П о- нататъшното раз-
витие на тези идеи на Мелани Клайн е описано в обясни-
телната бележка към „Бележки за някои шизоидни меха-
низми" (1946).
П РИ Н ОС КЪМ ПСИХОГЕНЕЗИСА НА МАНИАКАЛНО-
ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ (1935)
Тази статия поставя началото на периода в творчест-
вото на Мелани Клайн, в който тя предлага нова теоретич-
на структура. По- ранните й разработки полагат основите
на тази теория. В продължение на петнадесет години тя тру-
па открития, които не само коренно променят разбирането
й за Едиповия комплекс и Свръхаза, но водят до постепен-
на понятийна промяна. На преден план изпъкват понятия-
та за страх, вътрешен обект, несъзнавана фантазия, агре-
сия, интроекция и проекция, представени и в други тексто-
ве, но в не особено систематизиран вид. Така в „Психоана-
лизата на деца", публикувана три години преди настоящата
статия, Мелани Клайн поддържа класическото описание на
развитието като преминаване през отделни психосексуал-
ни фази, но борави с термини и описва явления, които на-
лагат различен подход, а именно променящите се връзки
на Аза с вътрешни и външни обекти и преливанията между
ранните психотични страхове. Две са нещата, които пре-
върнаха тази ситуация на преход в раждането на нова тео-
рия. П ърво тя основава работата си изцяло на взаимодейс-
твието между нагоните към живота и към смъртта, проя-
вяващи се чрез любовта и омразата. Това не само преодоля
ограничеността на предишното й пренебрегване на любов-
та и прекалено подчертаване на агресията, но й предостави
база за точни формулировки. Второ, в настоящата статия
са налице елементите sine qua поп на всички нови теории -
нови понятия. Наистина статията изобилства от нови идеи,
чрез които се формулират две нови теории: теорията за ран-
Обяснителни бележки 247
ното развитие и теорията за произхода на маниакално- де-
пресивната болест.
Н акратко, теорията постулира, че през първата година от
живота, в периода между четири- и петмесечна възраст,
настъпва повратна промяна в обектните отношения на де- тето
- то преминава от отношения с частичен обект към отношения
с цялостен обект. Тази промяна извежда Аза до нова позиция,
при която той е в състояние да се идентифи- цира със своя
обект, и докато преди това детските страхове са имали
параноичен характер и са били насочени към за- пазване на
Аза, сега чувствата са по- сложно множество с двойствен
характер, придружени от депресивни страхове за състоянието
на обекта. Детето се страхува да не загуби оби- чания добър
обект, а към страховете от преследване се до- бавя чувство за
вина, породено от агресията към обекта. Любовта поражда у
него необходимостта да го възстановя- ва. Наблюдават се
производни промени и в защитите му - то мобилизира
маниакалните защити, за да отстрани преслед- вачите и да се
справи с новото чувство за вина и отчаяние. Това специфично
групиране на обектни отношения, страхо- ве и защити Мелани
Клайн нарича депресивна позиция.
В тази теория Мелани Клайн за първи път разгранича- ва
двата вида страх: параноичния (който по- късно назова- ва
страх от преследване) и депресивния. Това е основопо- лагащо
разграничение. То внася яснота и подреденост, ка- то,
свързани с това понятия, по естествен път намират съ-
ответното си място във веригата. Освен това тя внася ново
противопоставяне в обектните отношения: разликата меж- ду
отношенията с частичен и цялостен обект. От изключи- телна
важност е новата идея за позицията като единица на
развитието на мястото на фаза или етап.
Мелани Клайн излага едно от основанията си за въ-
веждането на понятието „ позиция" през 1948 в предговора си
към третото издание на „ Психоанализата на деца". По- късно
в „ Някои теоретични заключения относно емоцио- налния
живот на детето" (1952) тя изтъква допълнителна причина за
това. На читателя ще му направи впечатление честата
употреба на термина „ позиция" в настоящата ста- тия. Освен
депресивна позиция се описват още маниакална позиция,
натраплива позиция и параноичнана позиция. След

1940 г. „ маниакална позиция" и „ натраплива позиция" из-
лизат от употреба, а в „Бележки за някои шизоидни меха-
низм и" (1946), статията която дооформя теорията й за ран-
ното развитие, тя преименува параноиднатаната позиция
на „параноидно-шизоидна позиция". Възстановяването, опи-
сано за първи път в „ Детските страхови ситуации, отразе-
ни в произвиденията на изкуствата и творческия импулс"
(1929), тук се превръща в централно понятие. Освен това
процесите и резултатите от развитието се описват в терми-
ните на вътрешни обектни отношения вместо с традицион-
ните, последователни либидни фази.
Нормалният изход от депресивната позиция, която спо-
ред Мелани Клайн е основна за развитието на детето и от която
зависят душевното му здраве и способността му за любов, е
стабилното интернализиране на добрия обект. Ако това не се
случи, значи при детето вече е възникнала не- нормална
ситуация, която съставлява психичната рамка за депресивно
заболяване. Това е втората основна теория, за- ложена в
статията. Според виждането на Мелани Клайн страданията и
психотичните страхове при маниакално- де- пресивната болест
повтарят проблемите на детската депре- сивна позиция.
В началото на двадесетте години Мелани Клайн открива
детските страхове с параноична природа. Тук тя открива
нова категория детски психотични страхове - депресивни-
те страхове. Наистина статията представлява значим при-
нос към общата теория за психозата. Въпреки че се средо-
точава върху детската депресивна позиция, статията по ме-
тода на контраста разкрива общата природа на предходна-
та параноична позиция като период на параноични страхо-
ве, отношения с частични обекти и разцепване на обектите
и емоциите. Тя прави детайлно сравнение между параноя-
та и депресията, а теорията й, че детската параноична по-
зиция е последвана от детската депресивна позиция, й поз-
волява да обясни клинично наблюдаваните връзки между
двете заболявания на базата на тяхната естествена изводи-
мост и взаимовръзки в детството. Тя предлага ново тълку-
ване на маниакално- депресивната болест от гледище на ужа-
са от съдържането на умиращи или мъртви обекти. Тя пред-
ставя разбирането си за маниакалните защити, като под-
Обяснителни бележки 249
чертава всесилието и отричането. Посочва връзките меж-
ду маниакалните и натрапливите защити. Показва, че ма-
ниакалните защити се използват не само при депресията,
но и срещу параноичните страхове. Разбира се, далеч не
всички аспекти на теорията са разглеждани тук. „Траурът
и връзката му с маниакално- депресивните състояния", пуб-
ликувана пет години по- късно, е продължение на настоя-
щата статия и разглежда още един важен процес при деп-
ресивната позиция - скърбенето по загубения обект. Въп-
росната статия продължава също и традицията, заложена в
настоящата работа в разглеждането на маниакалните за-
щити, възстановяването и процесите на интегриране на Аза,
като подчертава обединяването на обектите, а не повтор-
ното разцепване, на което се набляга в настоящата статия,
като най- важния процес при деприсивната позиция. Връз-
ката между депресивната позиция и Едиповия комплекс е
описана в „ Едиповият комплекс в светлината на ранните
детски страхове" (1945). „ Някои теоретични изводи относ-
но емоционалния живот на детето" (1952) съдържа и важ-
ни добавки. В последната статия Мелани Клайн предпола-
га, че в депресивната позиция се прави разграничение меж-
ду жив, наранен и умиращ обект като защита срещу депре-
сивните страхове. И зменение в разглеждането на вината,
представено в настоящата статия, откриваме в „Страх и ви-
на" (1948) и в разглеждане на депресията в „ Депресията
при шизофреник" (1960).
ЛЮБОВ, ВИНА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ (1937)
През 1936 г. Мелани Клайн и Джоан Ривиер изнасят
серия публични лекции под наслов „ Емоционалният живот на
цивилизованите мъже и жени", които съставят сърцеви- ната
на малко томче, публикувано следващата година: „Лю- бов,
омраза и възстановяване". Те разпределили тематич- но
материала помежду си - Джоан Ривиер говорила за „Ом- раза,
вина и агресия", а Мелани Клайн за „Любов, вина и
възстановяване". Мелани Клайн представя съвсем новите си
идеи относно теорията за депресивната позиция, която
250 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
формулира едва две години по-рано. Най- голям интерес, на-
ред с нетехническото изложение, представлява обсъждане-
то на широк диапазон човешки ситуации, най-всеобхват-
ния на фона на всичките й писания.
По- късните й разбирания се различават в един опреде-
лен аспект. Тук се твърди, че бремето за възстановяването
на обект, увреден от омраза, се полага върху детето от са-
мото начало. Но според по- късната й теория за параноич-
но- шизоидната позиция през първите месеци преобладава
разцепването, а нуждата да се възстановява не възниква до
по- късните етапи на депресивната позиция, характеризи-
ращи се с по- голяма интеграция.
Б Е ЛЕ Ж К И ВЪРХУ НЯКОИ
ШИЗОИДНИ МЕХАНИЗМИ (1946)
Това е една от най- важните разработки на Мелани
Клайн. За първи път се представя подробно описание на
психичните процеси през първите три месеца от живота.
Този начален период, назоваван преди това параноидна по-
зиция и преименуван тук в параноично- шизоидна позиция,
е описан в най-груб вид в „Принос към психогенезиса на
маниакално- депресивните състояния" (1935) като противо-
положност на депресивната позиция. Мелани Клайн раз-
глежда характеристиките на ранния Аз, формата на обект-
ните му отношения и страхове, като по този начин разясня-
ва природата на - ще споменем само най- важните шизоид-
ни състояния - идеализацията, разпадането на Аза и проек-
тивните процеси, свързани с разцепването, за които въвеж-
да термина и понятието „ проективна идентификация", об-
съдени по-долу. Освен всичко друго се полага началото на
нова ера в разбирането за шизофренията. Статията предла-
га първото подробно описание на душевните процеси, най-
вече на шизоидните механизми, които водят до състояние
на шизофренично откъсване и деперсонализация. Статия-
та съдържа също така ценна дискусия върху техниките за
анализа на шизоидните състояния, тема, към която тя се
връща в „ Завист и благодарност".
Обяснителни бележки 251
Основно понятие в разглеждането на параноично- ши-
зоидната позиция е разцепването. Би било интересно да се
проследи развитието на идеите на Мелани Клайн за раз-
цепването през годините. Разцепването се проявява под раз-
лични форми. В първата й публикувана статия „ Развитието
на детето" тя отбелязва явлението на отцепване на лошата
част от обекта, за да бъде запазен той като добър. Разказва
за едно малко момченце, за което фигурата на вещицата се
„получава чрез разделяне образа на майката", която „е от-
цепена от обичаната майка, за да бъде поддържана каква-
то си е". В „ Психоанализата на деца" (1932) този тип раз-
цепване се разглежда като сравнително зрял процес, проя-
вяващ се при отслабване на садизма. То позволява на дете-
то да възстанови добрия си обект и да се отдръпне от ло-
шите, заплашителни обекти. През 1935 Мелани Клайн по-
ставя този тип разцепване, проявяващо се на все по-реа-
листично ниво, сред процесите, които са част от нормално-
то преработване на депресивната позиция.
Наблюдава се и още една важна струя идеи, наследени
от ранните й писания. В „Ранни фази на Едиповия конфликт"
(1928) тя привлича вниманието към съществуването на ран-
ни фантазии за проникване в тялото на майката. В „Персо-
нификация в детската игра" (1929) тя описва как страхът
може да доведе до разцепване или разпадане на Свръхаза
на съставните му фигури, последвано от проекция на някои
от тях с цел да се намали страхът. През следващата година
в „ Значимост на формирането на символи за развитието на
Аза" тя доразвива тази идея и без да споменава „разцепва-
не" или „ проекция", описва изхвърлянето на части от лич-
ността. Клайн предполага, че първата защита на Аза срещу
страха е не изтласкването, което настъпва далеч по- късно,
а изхвърлянето - свирепо изхвърляне на садизма, както за
да се освободи Азът, така и да бъдат нападнати преследва-
щите обекти. Тези ранни идеи представляват част от по-
обширното понятие за проективна идентификация, което
Мелани Клайн въвежда в настоящата статия. Проективна
идентификация е всеобхватен термин за редица отграниче-
ни, но взаимосвързани процеси, отнасящи се до разцепва-
нето и проекцията. Мелани Клайн показва, че водеща за-
щита срещу страха в параноидно- шизоидната позиция е
 252 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
Обяснителни бележки 253

проективната идентификация и че тя изгражда нарцистич-

ните обектни отношения, характерни за този период, при
които обектите се приравняват с отцепените и проецирани
части на личността. Тя разглежда също така страхове, по-
родени от фантазиите за насилствено проникване и конт-
рол на обектите, както и отрицателния ефект върху Аза, до
който води прекомерната употреба на проективна иденти-
фикация. В „За идентификацията" (1955) тя пространно из-
следва друг вид форма на проективна идентификация, при
която се придобива псевдоидентичност.
Да се върнем към прегледа на разцепването. За първи
път Мелани Клайн описва началното разцепване на емоци-
ите и ранните обектни отношения, лежащи в основата на
параноидно- шизоидната позиция в „Принос към психоге-
незиса на маниакално- депресивните състояния" (1935). Лю-
бовта и омразата са разделени, както съответно и обекти-
те, на добри и лоши. В настоящата статия в детайли се раз-
глеждат характеристиките на това първично разделяне. Съ-
що за пръв път Мелани Клайн привлича вниманието към
две други форми на разцепване, пряко влияещи на състоя-
нието на Аза. Под страх от унищожение Азът се разцепва
на малки части, което представлява механизъм, полагащ
основите на състоянията на разпадане при шизофренията.
Тя предполага, че когато обектът се погълне със садистич-
ни средства, той ще бъде разделен на парчета и това ще
доведе до разцепване на Аза. Клайн подчертава факта, че
Азът не може да разцепи обекти, ако не разцепи и себе си -
факт с изключителна важност при шизофренията.
В по- нататъшните си разработки тя добавя едно или
две неща към тези основни открития за разцепването. В
„ Някои теоретични заключения относно емоционалния жи- вот
на детето"(1952) описва разцепването, типично за деп- ресивните
позиции. К ато защита срещу депресивните стра- хове Азът
разделя ранените живи обекти от ранените уми- ращи или умрели
обекти. В същата статия тя дискутира ос- новното влияние на
процесите на разцепване върху тези на интегрирането. В „За
развитието на психичното функцио- ниране" (1958) настъпва
внезапен обрат в мисленето на Ме- лани Клайн: освен
разделението на Аз и Свръхаз, тя посту-
лира още едно структурно разделяне на психиката - отдел-
на част на дълбокото несъзнавано, отделена за най- ранни-
те и най-ужасяващи фигури.
Настоящата статия е като карта на регион, познат са-
мо в най-грубите си очертания, и много неща трябва те-
първа да бъдат попълнени. Преди всичко не е подробно опи-
сана патологията на параноидно- шизоидната позиция. Ма-
кар и да описва пагубните ефекти на прекомерното разцеп-
ване и постоянстващото състояние на отдръпване в детст-
вото, едва по- късно в „ Завист и благодарност", въз основа
на изследване на ефектите на изявената завист върху раз-
витието, Мелани Клайн успява да разграничи нормалната
от ненормалната форма на параноидно- шизоидната пози-
ция. В „Страх и вина" (1948) и „Депресия при шизофреник"
(1960) тя прави основни промени в позицията, застъпена
тук. Там описва много ранни форми на вина и депресия,
които предхождат депресивната позиция и принадлежат към
параноидно- шизоидната позиция.
Заедно с „Принос към психогенезиса на маниакално-
депресивните състояния" и „Траурът и отношението му към
маниакално-депресивните състояния", които съдържат опи-
сание на детската депресивна позиция, настоящата статия
слага последния щрих на една нова за психоанализата тео-
рия за развитието. Основно понятие за тази теория е разви-
тието като задача за един действен Аз и неговите обектни
отношения посредством две основни позиции. Теорията въ-
вежда в психоанализата нови идеи и хипотези, посредством
които Мелани Клайн формулира и обяснява широк диапа-
зон психологически явления.
ПРОИЗХОД НА ПРЕНОСА (1952)
Това е единствената статия на Мелани Клайн, посвете-
на на преноса. В нея се обединяват много идеи, многократ-
но описвани и клинично илюстрирани от Клайн. Разбира-
нето й за преноса е доста богато и включва така наречени-
те от самата нея „ цялостни ситуации". Според нея интер-
254 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
претациите трябва да засягат както ранните обектни отно-
шения, които се преживяват отново и се доразвиват в про-
цеса на пренос, така и несъзнаваните елементи в преживя-
ванията на пациента от настоящия му живот. В „ Завист и
благодарност" от 1957 г. тя пояснява употребата на „спо- мени
в чувствата", за да назове проявата на емоции и фан- тазии от
предвербалния период в процеса на пренос.
В продължение на много години Мелани Клайн под-
държа тезата, че обектните отношения се зараждат непо-
средствено след раждането, което предполага, че нарцисиз-
мът и автоеротизмът не са фази, предхождащи обектните
отношения, а се развиват паралелно с първите отношения. В
настоящата статия откриваме единственото й и доста кратко
разглеждане на първичния нарцисизъм, както и срав- нение на
възгледите й по този въпрос с тези на Фройд. На читателя ще
му направи впечатление как Клайн описва нар- цистичните
състояния като отдръпване във вътрешни обек- ти. В нейната
терминология нарцистичните състояния и нар- цистичните
обектни отношения не съвпадат. Нарцистич- ните обектни
отношения са резултат от проективна иден- тификация,
описана в „Бележки върху някои шизоидни ме- ханизми".
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЗАВИСТТА И
БЛАГОДАРНОСТТА ( 1956 )
Това е последната значима теоретична разработка на
Мелани Клайн. Преди нейната поява завистта бе съвсем
откъслечно разглеждана от психоаналитиците като важна
емоция, при това само в ситуации на лишения. Единствено
завистта към пениса бе получила подробно описание. Са- мата
Клайн засяга завистта, преди основното й разглежда- не в тази
статия, при описание на важната роля, която за- вистта играе
за развитието на Ерна - ранен случай, пред- ставен в
непубликуван доклад, изнесен през 1924 на Първа- та
конференция на немските психоаналитици. Въпросният
доклад лежи в основата на глава III от „ Психоанализата на
Обяснителни бележки 255
деца". В годините между двете разработки тя отбелязва за-
вистта като много важен фактор. Споменава предишните
си отнасяния към завистта в пояснителна бележка, но за-
бравя да отбележи собствената си предварителна работа
по въпроса в статията си от 1952 г. „ Някои теоретични зак-
лючения относно емоционалния живот на детето", където
твърди: „ завистта изглежда е изначално заложена в орал-
ната алчност... завистта (в постоянното си редуване с чув-
ства на любов и доволство) е насочена първоначално към
хранещата гърда. "
В настоящата статия (която по- късно преработва и раз-
ширява в монографията „Завист и благодарност", 1957) Ме-
лани Клайн очертава широко поле, от което само незначи-
телна част е била известна дотогава. Тя изказва твърдени-
ето, че завистта и благодарността са две противоположни
и взаимодействащи си чувства, които функционират от са-
мото раждане, като първият обект на завист и благодар-
ност е хранещата гърда. Тя описва влиянието и на благо-
дарността, и на завистта върху ранните обектни отноше-
ния и изследва действието на завистта не само в ситуации
на лишения, но и в ситуации на доволство, където тя си
взаимодейства с естествената благодарност. Изследва се
влиянието на завистта, най-вече несъзнаваната завист, както
и природата на защитните механизми, използвани срещу
нея. Разглежда се техниката на анализа на процесите на
разцепване. Това е важно допълнение към дискусията в „Бе-
лежки към някои шизоидни механизми".
Мелани Клайн проучва прекалено изявената завист. В
„Бележки към някои шизоидни механизми" тя отбелязва
няколко нарушения на нормалното ранно развитие като ин-
троецирането на разрушени от омразата обекти, прекале-
ното разгръщане на процеси на разцепване и упорството на
нарцистичните състояния, но психопатологията на парано-
идно- шизоидната позиция си остава неизяснена. В настоя-
щата статия подробно проследява ненормалното изграж-
дане на парноидно- шизоидната позиция, което произтича
от прекомерна завист. Н аред с други неща тя описва обър-
кването, породено от провал на процесите на разцепване, и
показва значението на липсата на идеализация. Заявява, че
 256 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
детето възприема хранещата гърда като източник на твор-
чество и описва разрушителния ефект на прекомерната за-
вист към способността за творчество. Теоретичните и кли-
ничните твърдения са илюстрирани с материал от случай,
който е изключително интересен, защото показва начина на
работа на Клайн през този късен период.
Тази статия хвърля нова светлина върху отрицателна- та
терапевтична реакция, разглеждана като следствие от
завистта. Мелани Клайн смята, че макар и да може в извес- тна
степен да бъде анализирана, завистта всъщност пречи на
успеха на анализата. Този факт окончателно помрачава
големия й оптимизъм, заложен в ранните й статии от два-
десетте години.
ЗА РАЗВИТИЕТО
Н А ПСИХИЧНОТО ФУНКЦИ ОНИ РАНЕ ( 1 9 5 8 )
Мелани Клайн обсъжда два основни метапсихологичес-
ки принципа, заимствани от Фройд: структурната му тео- рия и
теорията за нагоните към живота и към смъртта. Тя
дообогатява теорията за нагоните към живота и смъртта и
обяснява несъгласията си с Фройд по редица детайли. Не-
колкократно подчертава, че използва понятията „нагон към
живота" и „нагон към смъртта" не като основни и общи
понятия за поведението на биологичния организъм, а като
първоосновата на любовта и омразата, сами по себе си по-
скоро душевни, отколкото биологични явления. Настоява-
нето й за душевната им природа не е просто поредният за-
дълбочен прочит на теорията за нагоните, то маркира спе-
цифичната й нагласа и ориентация в психоанализата. Ос-
новният й подход, заедно с теорията й за параноидно- шизо-
идната и депресивната позиция оформят теория за психич-
ното функциониране.
Докато дискусията за нагоните към живота и смъртта
представлява обобщение на отдавна заявени идеи, разра-
ботката за психичната структура и по- специално за Свръх-
аза е новост. Вижданията на Клайн тук претърпяват вне-
Обяснителни бележки 257
запна промяна. Противно на ранните й разбирания, че от-
личителният белег на ранния Свръхаз е екстремната му и
ужасяваща природа, тук тя предполага, че Свръхазът се раз-
вива заедно с нагоните към живота и към смъртта в нераз-
ривна спойка, като възникващите ужасяващи фигури, ре-
зултат от засилената разрушителност, не представляват със-
тавна част от Свръхаза. Те съществуват в отделна област
на ума, дълбоко в несъзнаваното, отцепени от Аза и от
Свръхаза, където остават изолирани и напълно незасегна-
ти от процесите на нормално развитие; ако възникне анор-
мална ситуация и разцепването не може да продължи да се
поддържа, те се превръщат в източник на засилен страх,
заплаха за душевното равновесие. Тя допуска също така,
противно на предходните й разбирания, че от самото нача-
ло се установява разбирателство и съглашателство между
Аза и Свръхаза.
Макар и да влиза в противоречие с много предишни
идеи (описвайки модифициращия и интегриращ ефект на
депресивната позиция върху изключителната жестокост на
фигурите на ранния Свръхаз), твърдението на Клайн, че най-
ужасните фигури си остават непроменени в психиката, е за-
връщане към стари хрумвания. В „Симпозиум върху дет-
ската психоанализа" (1927) Мелани Клайн пише (стр. 155):
„ Анализата на деца ме кара да вярвам, че Свръхазът им е
безкрайно устойчив, в основата си непроменим продукт "
И по нататък в същия доклад тя описва Свръхаза „с него- вата
непоклатима природа".
С типичното си в такива моменти отношение Клайн не
коментира и не разработва детайлно последствията от про-
мените във възгледите си. Дали радикалното й преосмис- ляне
на мястото на най- ужасяващите фигури извън Свръ- хаза
променят разбирането й за влиянието им върху детето през
параноидно- шизоидната позиция? Настоящият доклад и
последващи разработки за преживяванията на детето през
първите няколко месеца на живота в „ Светът на възраст- ните
и корените му в детството" и „ Орестия" подсказват, че
разбирането й за влиянието на ужасяващите фигури върху
детето си остава непроменено, защото отцепването на тези
фигури е неуспешно в самото начало. От друга страна,
258 Мелани КЛАЙ Н ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ

схващането й за развитието на Свръхаза при шизофрения- та

сега изглежда различно. По- рано (виж „ Персонифика- цията
в детската игра" (1929) тя поддържаше мнението, че
шизофренията се характеризира с ненормално постоянст- во и
възход на нормалния, суров, ранен Свръхаз. Тук тя твър- ди,
че част от шизофренния процес е анормално развитие на
МЕЛАНИ КЛАИН -
самия Свръхаз, при което той се слива с по- голямата част от БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА
ужасяващите обекти.

Мелани Клайн (по рождение Райзес) е родена на 30 Март

1882 г. във Виена. Баща й макар и възпитаван в тра- диционно
еврейско семейство и подготвян за изследовател на Талмуда,
на 37 годишна възраст скъсва с консерватив- ните си корени,
записва се да следва медицина и получава лекарска
квалификация. Майка й също е модерно настроен човек, освен
отговорностите за възпитанието и обучението на децата си, тя
отваря магазин, за да подкрепя финансово семейството си.
Мелани е най- малкото дете в семейството и има още две
сестри и брат. Смъртта я разделя рано от най- близката до нея
по възраст сестра Сидоние, която по- чива едва девет
годишна; тогава Мелани е на пет. Голяма- та й привързаност
към брат й Емануел, талантлив пианист с широки интереси
към изкуството и литературата, също е помрачена от ранната
му смърт (25 годишен).
На 14 години, насърчавана от брат си и родителите си,
Мелани се записва във „Виена Гимназиум" по онова време
единствено училище, което подготвя момичета за унверси-
тета. Плановете й са свързани с медицината, но годежа й след
завършване на гимназията (17 годишна) ги променя. До
омъжването си (21 годишна) тя посещава курсове в уни-
верситета посветени на историята и изкуствата. Съпругът й,
Артур Клайн е индустриален химик и поради професията му,
свързана с много пътувания, семейството се премества в
Будапеша, малко преди избухването на първата световна
война. Там Мелани Клайн се запознава с творчеството на
Фройд и лично с един от най- близките му последователи
Шандор ференци. ференци става нейн първи аналитик, как- то
и наставник, който я насърчава да се насочи към анали-
260 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
тична работа с деца. През 1919 г. Клайн прочита първата
си разработка пред Унгарското психоаналитично обшест-
во, посветена на развитието на детето. Днес е известен фак-
та, че основният материал за тази разработка е извлечен
от аналитичните наблюдения, превърнали се в психоанали-
тична терапия на най- малкия й син Ерих.
Година по- късно по време на конгрес на международ-
ната психоаналитична асоциация в Хага, Мелани Клайн се
запознава с Карл Абрахам, който проявява интерес към въз-
гледите й и я кани да се установи да практикува детска ана-
лиза в Берлин. През 1921 г., след като е напуснала следво-
енна и революционна Будапеща и е прекарала почти годи- на в
малкия словашки град Рузомберок (където мъжа й имал
роднини) тя заминава с децата си (Мелита, Ханс и Ерик) за
Берлин. Съпругът й Артур премества служебните си дела в
Швеция и тези решения водят до последвалия не след дълго
развод.
Под патронажа на Абрахам в Берлин, Клайн развива
практиката си с деца и възрастни, която дава материал за
оригиналните й разработки, свързани с природата на ран- ните
страхове, садизма и проективните механизми. Макар
покровителствана от влиятелната фигура на Абрахам, по-
зиците на Мелани Клайн в Берлинското психоаналитично
общество не са безспорни, не само част от идеите й срещат
съпротива и неудобрение, но и личността й. Вероятно зад това
противоречиво отношение, което я съпътства нався- къде през
годините се крие не само дръзката прозорливост и гениалната
иновативност на работата й, но и радикални- ят, категоричен и
борбен начин по който е представяла те- ориите си, както и
твърдостта на характера й. В годините 1922-1924, Мелани
Клайн става титулярен член на Берлин- ското общество,
публикува първите си статии и започва ан- лизата на първите
си значими детски случаи, Рита (1923), Рут, Труде, Петер и
Ерна (1924) През 1924 г. тя решава да осъвършенства
подготовката си и Абрахам с готовност я приема за анализа.
Четиринадесет месеца по-късно тази вто- ра анализа, за която
Клайн винаги говори с признателност и уважение е прекъсната
поради неочакваната болест и смърт на Карл Абрахам (зимата
на 1926 г.).
Биографична бележка 261
Въпреки противоречивата си репутация сред Берлинс-
ките си колеги, теретичната прозирливост и клиничният
талант на Мелани Клайн не остават незабелязани от друг
извънредно влиятелен последовател и съратник на Фройд,
британецът Ърнест Джоунс, по това време президент на
Британскато психоаналитично общество и главен редактор на
Международното списание за психоанализа. Н авярно Джоунс
научава за нея от Едуард Гловър и Аликс Стреичи, които
пътуват до Берлин, за да се анализират при Абра- хам, но
личната му среща с Клайн, която представя статия на
психоаналитичния конгрес в Залтсбург (1924) е решава- ща.
През 1925 г. той поканва Клайн да изнесе курс от лек- ции в
Лондон, а след това и да установи практиката си в този град,
като член на Британското психоаналитично об- щество. Така
от 1926 г. до края на живота си през септемв- ри 1960 г.
Мелани Клайн живее и практикува във Великоб- ритания.
Нововъведенията в психоаналитичната техника при работата с
най- малки деца и теоретичните й разработ- ки свързани с
раните фази на едиповия конфликт, ранната интроекция на
свръхаза и малко по- късно представените идеи за
депресивната позиция са посрещнати с голям инте- рес и
ентусиазъм от британските й колеги. Въпреки проти-
воречията и дискусиите, които съпътстват не само нейни- те,
но и всички задълбочени и новаторки теории, Клайн намира в
Британското психоаналитично общество истинс- ки дом и
среда, в която развива и преподава идеите си. Ней- ният стил
на мислене и практика и до днес остава един от най-
влиятелните за Британската перспектива в психоана- лизата.
Сред първите поддръжници на Мелани Клайн в Ан- глия
изпъкват имената на Джоунс, Гловър, Ривиер, семейс- тво
Стреичи. През тридесетте години се оформя първата група
аналитици, около Мелани Клайн, която разработва в
множество текстове теориите за несъзнаваната фантазия,
ранните страхове и защитни механизми, вътрешните обек- ти
и др. Това са преди всичко Джоан Ривиер, Сюзан Ай- закс,
Мина Сърл и малко по- късно Паула Хайман. Група лекари,
започват анализа при нея, сред тях са бъдещите све-
товноизвестни аналитици Джон Болби и Доналд Уиникот. Не
липсват и противоречия и разочарования, някои от под-
 Биографична бележка 263
262 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
са Кланианската; Група Б, днес известни като „ Съвремен-
ръжниците на Клайн се отказват от идеите й или търсят ни Ф ройдисти" и средната група или „ независим ите".
други по- независими пътища за развитието си. Сред пър- Групата около Мелани Клайн не само продължава същест-
вите които застъпват критични позиции са Гловър и дъще- вуването след края на „дискусиите върху противоречията",
рята на Клайн, Мелита Ш мидеберг (теоретичните разног- но преминава през още съществени етапи в развитието си,
ласия между тях довеждат и до личен срив в отношенията особено след въведените от Клайн през 1946 г. теории за
им). Критиките към теорията и практиката на Клайн и ней- параноидно- шизоидната позиция и проктивната идентифи-
ните последователи придобиват ясни очертания след като кация. След Втората световна война, към тази група се при-
голяма част от Виенските аналитици емигрират в Англия и съединяват аналитици със съществен принос към психоа-
стават членове на Британското общество. Разногласията нализата, базиран именно на доразвиването на тези теории
относно принципите и техниката на детската анализа въз- като Уилфред Бион, Хана Сигал, Хърбърт Розенфелд, До-
никнали още през края на двадесетте години между Виена налд Мелцер и др. Днес могат да бъдат очертани още поко-
и Лондон, след 1938 г. се пренасят в рамките на едно психо- ления кланиански аналитици, допринесли с творчеството и
аналитично общество. Те нарастват в противоречия относ- клиничната си практика за развитието и установяването в
но базисни психоаналитични категории и постановки, кое- съвременната анализа на основните приноси на Мелани
то се пренася и върху методите и критериите при обучени- Клайн (терапията с най- малки деца, терапията и психоана-
ето и формирането на бъдещи аналитици. Разногласията литичното разбиране на психозите, обектните отношения
придобиват и персонални очертания, доминирани от фигу- и теориите за развитието на ранния аз.) Някои от по-значи-
рите на Анна Фройд и Мелани Клайн. През 1943 г. (в разга- мите имена са Бети Джоузеф, Елизабет Спилиус, Джон
ра на войната) Клайн и нейните сподвижници са поканени Стайнер и Роланд Бритън. И нтелектуалното наследство на
да представят пртиворечивите (според техните опоненти) Мелани Клайн се подържа, изследва и обогатява от обеди-
аспекти на теорията и практиката си в поредица от работ- нение на нейни ученици и последователи, създадено след
ни срещи, които продължават и през следващата година. смъртта й - „Мелани Клайн Тръст".
Резултатите от тези срещи за групата около Клайн са пол-
зотворни с това, че в поредица от дискусии Айзакс, Хайман
и Клайн успяват да изложат в задълбочен и систематичен
вид най- съществените си разработки и да установят сърце-
вината на това което по-кусно ще се нарече Клайнианска
перспектива в психоанализата. Генерално погледнато оба-
че дискусиите не разрешават противоречията и формално
приключват с известното „ дженталменско споразумение"
сключено между Клайн, Анна Фройд и тогавашния прези-
дент на Британското общество Силвия П айн. От тогава на-
сетне в рамките на едно психоаналитично общество (в други
страни подобни схватки между гигантски фигури водят до
разцепления, фракции и постоянни отлъчвания, докато бри-
танските анлитци и днес се гордеят, че съумяват да запазят
баланс и известен диалог между отделните групи) функци-
онират три групи с внимателно поддържан баланс на учас-
тие в обучаващите и управляващи комисии. Тези три групи
 Библиография 265

Klein, M. (1932). Die Psychoanalyse des Kindes., Vienna: Internaler

Psa. Verlag.
Klein, M. (1932). The Psycho- Analysis of Children., London: Hogarth.
Klein, M. (1935). A contribution to the psychogenesis of manic-depres-
БИБЛИОГРАФИЯ sive states., Int. J. Psychoanal., 16:145—174.
НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ Isaacs, S.; Klein, M; Middlemore, M. Searl, N. and Sharpe, E. F. (1936).
НА МЕЛАНИ КЛАЙН On the Bringing Up of Children., London: Kegan, Paul.
Klein, M. & Riviere, J. (1937). Love, Hate, and Reparation., London:
Hogarth Press.
Klein, M. (1940). Mourning and its relation to manic-depressive states.,
Klein, M (1921a). Der Familienroman in Statu N ascendi, Int.Z.Jur Int. J. Psychoanal., 21:125- 153.
Psychanalyze.6. Klein, M. (1945). The oedipus complex in the light of early anxieties.,
Klein, M (1921 b). The development of a child, Int. J. Psychoanal., 4:419- Int. J. Psychoanal., 26:11- 33.
474. Klein, M. (1946). Notes on some schizoid mechanisms., Int. J.
Klein, M. (1924). The role of school in the libidinal development of the Psychoanal, 27:99- 110.
child, Int. J. Psychoanal., 5:312- 331. Klein, M. (1948). A contribution to the theory of anxiety and guilt., Int.
Klein, M. (1926). Infant analysis, Int. J. Psychoanal., 7:31- 63. J. Psychoanal, 29:113- 123.

Klein, M. (1927). Symposium on child-analysis., Int. J. Psychoanal., Klein, M. (1948). Contributions to Psychoanalysis. 1921- 1945., Lon-
8:339- 370. don: Hogarth Press.

Klein, M. (1927). The psychological principles of infant analysis., Int. J. Klein, M. (1950). On the criteria for the termination of a psychoanaly-
Psychoanal., 8:25- 37. sis., Int. J. Psychoanal, 31:78- 80.

Klein, M. (1928). Early stages of the oedipus conflict., Int. J. Psychoanal., Riviere, J.; Klein, M., Heimann, P., Isaacs, S., (1952). Developments in
9:167-180. Psychoanalysis., London: Hogarth Press

Klein, M. (1929). Infantile anxiety-situations reflected in art, creative Klein, M. (1952). The mutual influences in the development of ego and
impulse., Int. J. Psychoanal, 10:436- 443. id., Psychoanal Study Child, 7:51- 53.

Klein, M. (1929). Personification in the play of children., Int. J. Klein, M. (1952). The origins of transference., Int. J. Psychoanal,
Psychoanal, 10:193- 204. 33:433- 438.

Klein, M. (1930). The importance of symbol-formation in the develop- Klein, M., Heimann, P., Money- Kyrle, R. (eds.) (1955). New Directions
ment of the ego., Int. J. Psychoanal, 11:24- 39. in Psycho- Analysis., London: Tavistock Publications.

Klein, M. (1931). A contribution to the theory of intellectual inhibition., Klein, M. (1957). Envy and Gratitude: A Study of Unconscious Forces.,
Int. J. Psychoanal, 12:206- 218. London: Tavistock
266 Мелани КЛАЙН ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ ТЪРСЕТЕ

Klein, М. (1958). On the development of mental functioning., Int. J. РЕЧНИК НА ПСИХОАНАЛИЗА ТА

Рудинеско, Плон
Psychoanal, 39:84- 90.
Карл Ясперс ОБЩА ПСИХОПАТОЛОГИЯ
Klein, M. (1960). A note on depression in the schizophrenic, Int. J.
Psychoanal., 41:509-511 Доналд Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ
Klein, M. (1961). Narrative of a Child psycho- Analysis., London,
Ана Фройд ЕГОТО И ЗАЩИТНИТЕ
Hogarth.
МЕХАНИЗМИ
Klein, M. (1963). Our Adult W orld and Other Essays., London:
Heinemann Medical Books. Патрик Деларош ДА СЕ ГОВОРИ, ИГРАЕЙКИ

The Writings of Melanie Klein in Four Volumes Патрик Кейзмънт ДА СЕ УЧИМ ОТ ПАЦИЕНТА

Klein, M. (1975). Love. Guilt and Reparation and Other W orks 1921- Абрахам, Торок КОРА И ЯДРО
1945 (The Writings ofMelanie Klein. Vol 1), London: Hogarth Press,
1984 Free Press. Хайнц Кохут КАК ЛЕКУВА АНАЛИЗАТА?

Klein, M. (1975). The Psycho- Analysis of Children (The Writings of Виктор Франкъл ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА
Melanie Klein. Vol 2) London: Hogarth Press, 1984, Free Press. НЕВРОЗИТЕ
Klein, M. (1975). Enw and Gratitude and Other W orks 1946- 1963 (The Брус Бонгър ПЪЛЕН НАРЪЧНИК
Writings of Melanie Klein. Vo l3) London: Hogarth Press, 1984 Free Лари Бютлър ПО ПСИХОТЕРАПИЯ
Press.
Klein, M. (1975). Narrative of a Child Analysis (The Writings ofMelanie
Klein. Vol.4). London: Hogarth Press, 1984 Free Press.
И К , ЛИ К "
ПОСЕТЕТЕ НИ НА ИНТЕРНЕТ АДРЕС:

http:// lik.bul.to
ПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРИ, ЗАШАВШ, СЪБШШ, ПОРЪЧКИ НА КНИГИ.

СТАНЕТЕ ЧЛЕНОВЕ НА КЛУБ „ЛИК"!

За контакти: тел. (02) 943 47 48;

(088) 680 789 e-mail lik@tea.bg

Книгите на И К „ ЛИК" можете

да намерите на адреси: www.bgbook.dir.bg; www.pazar.bg
гр. София, ул. „Гогол" № 19
 Книгите на „ ЛИ К " можете да закупите от:
София
Борса - Полиграфически комбинат, ул. „Н. Ракитин" № 2
Книжарниците в СУ „Св. Кл. Охридски" и НБУ
„Хеликон" - бул. „Стамболийски" № 17
„Пингвините" - ул. „Веслец" № 4, ул. „Ан. Кънчев" № 28
„ Парнас" - ул. „Славянска" № 29
Варна
Книжарница „Стела" - Театъра - Бозурови
Книжарница „Пингвините" - ул. „ Прага" № 7
Книжна борса „Спел" - Шиварови
Бургас
Книжарница „Хеликон" - пл. „Тройката" № 4
Благоевград
Книжарница „Перун" - ул. „Д-р Хр. Татарчев" № 22
Книжарница „Хеликон" - ул. „В. Левски" № 1
Пловдив
Книжна борса „Хермес"
Книжарница „Хеликон" - ул. „Райко Даскалов" № 13
Книжарница - „Литера- Н" - ул. „Цариброд" № 1 (пл. „Джумаята")
Русе
Книжарница „Пингвините" - ул. „Александровска" № 48
Габрово
Книжарница „ Златев" - ул. „Орловска" № 26

Тел. за контакти: (02) 943 47 48; (02) 943 44 00; (088) 680 789,
e-mail: lik@ttm.bg; www: http:// lik.bul.to

МЕЛАНИ КЛАЙН
ЛЮБОВ, ЗАВИСТ, БЛАГОДАРНОСТ
ИЗБРАНИ СТАТИИ

Английска, първо издание

Превод Александра Багашева
Редактор Орлин Тодоров
Художник Марин Нешев
Коректор Людмила Стефанова
Компютърно оформление Миглена Деянова
формат 32/ 84/ 108
обем 16,75 п.к.
Предпечат И К „ ЛИ К " ЕООД
Печат „ ЛИ К " И здания ЕООД
гр. София, ул. „ Гогол" № 19
(02) 943 44 00; (02) 943 47 48;